Запомни | Име:  Парола:

Версия:3.5.0 Покажи всички теми с нови мнения Покажи днешните теми

Връзки

Exchange.bg

Идентификация	Име (Прякор)  Парола  Забравили сте вашата парола? Забележка: Не е нужно да сте регистриран за да създавате тема или давате мнение, но трябва да укажете че сте АНОНИМЕН. За да се регистрирате, Натиснете тук.Регистрацията е БЕЗПЛАТНА! и отнема 20 секунди.
Заглавие на темата	ЗА СТРАННОТО, ИЗВИСЕНОТО И ОТВЪДНОТО
Съобщение Емоции Още Емоции, 2, 3 СкайФорум фото албум	Шрифт: Arial Arial Black Book Antiqua Century Gothic Courier New Courier Georgia Impact Lucida Console Tahoma Times New Roman Times Verdana  Цвят Черен Златен Розов Пурпурен Тъмно червен Червен Оранжев Кафяв Жълт Зелен Маслинов Цианов Син Тъмно син Индигов Виолетов Бял Beige Teal Navy Maroon LimeGreen  Големина: 8pt 10pt   [b][center]Drang nach Osten - 1[/center][/b] [b][center]КОНСКИ МУХИ ...[/center][/b] Южното Черноморие може да окаже на пре-, пре-, пре- (поставете каквото ви дойде на ум след тирето), живуркащите в тази географска точка, неочаквано благотворно влияние. Не само с много вкусните Скорпиди - вид риба с отровни шипове и доста "грозна", може би роднина на Драконите, а и с пасторалните красоти на едно забравено, лелеяно все още и все пак напълно нежелано - най-вече от истинските му уроженци, кътче от миналото на България... ...Да, правилно забелязвате - допускам един драстичен нонсенс. - Харесвам една селска действителност, дори с няколко нататрузени 'и "модерности" - ракови струпей върху разлома в Съзнанието на "модерните" хора тук. Мястото на сблъсъка на вроденото и натрапеното. Може би място на конфликта между генетичната памет на хора уж изяздили разстоянията от Донските степи до "новата си родина" и една технократическа, студена, безбожна и аморална в сърцето си "цивилизация" на модерността. Носителите на конфликта, онези, "пришълците" на конете, не са обаче "варварите" захапали Източната Римска империя, а са скиталците на част от най-многобройният народ преживял потопите след краят на последния ледников период от преди 18 000 години насам и запазил остатъците на древните култури на истинската древност... Не би могло и да е друго, освен това да е една невидима и люта битка на основният геном на хората тук с далеч по-малките, наносни наслагвания на присламчилите се и претендиращи за първенство чужди отлагания... А това е битка с предрешен край, така напомняща за много други познати или измислени световни конфликти от уж "дълбоката" древност на платените историци до сегашните конфликтни времена. Да, краят не може да бъде по-друг защото първата работа на натрапниците някъде, е да избият или прогонят лидерите, генетичните първенци на един народ. И това се е случвало цели седем пъти в "признатата" за "истинска" история, минало на българите - не се и опитвам да пресмятам другите загуби от долната част на айсберга... ...Тези и много други мисли нахлуват самопроизволно когато гледам от скалистият бряг другата страна на граничната река. Поддържаното старателно равнодушие продиктувано от необратимостта на потока на времето, обаче лесно се пропуква. Дори само заради пристигнал полицай за да прогони няколкото българи пуснали две-три въдички от дъсчените тараби служещи за "кей" на 20-ната резовски лодки... Турската страна оттатък била се обадила да протестира (?!?) - имало някаква договореност да не се ловяло риба в българските териториални води в руслото на р. Резовска!... Нейсе, махнахме се... - Да, но трите турски гемии навлезли нагло току пред самото Резово в петък да ловят риба, не се махнаха бързо... Просто нямаше кой да ги изгони и да пази разграденият български двор. Още по-малка е възможността местните рибари да направят нещо повече. Бившата им кооперация, задруга, вече не е тази от миналото. Нямат силата, многобройността си и ако щете - волята. Сградата 'и, самотно стърчаща над остатъците от старият кей досами отвесните скали на брега, е отдавна изоставена. Неин нов собственик, заедно с цялата празна (за сега...) ивица пред селото, бил (Кой ли пък друг очаквате да е?) - Доган бей. Една част от Неговото, доскорошната селска мера, бил преотстъпил на един от своите еничари - някакъв си "Ментата", а той пък тази година бил препродал по-нататък... В момента там се побиват бетонни колове и се опъват бодливите телове на оградите символизиращи разграбването на България... А между тях, по останалата за сега свободна площ, зобват изсъхналата трева и преминават насам-натам няколкото глави дребен и едър добитък - лениво наблюдавани из под сянката на дърветата покрай оградата на заставата от дежурният им по пастирство, резовчанин... Качвам се по стръмните стъпала след прохладата на малкото заливче образувано от старият кей и бързам да премина покрай Голямата смокиня отпред бившият Рибарски дом. После по пътеката поемам покрай парцела с импозантната кула на известен български "политик", да продължа покрай модерните къщи на Луканови, Биолчев и пр. знакови имена, за да се дотътря, изплезил език, до временният мой домицил и хладината под шатрата в двора. Недалеч се издига конуса на една от двете еко-пирамиди... Миналото лято за пръв път узнах, че двама български строителни специалисти са проектирали, патентирали и строят успешно т.н. Пирамиди [url=http://www.ecohousem.com/]Натиснете тук[/url]... Почивката няма да е почивка ако не си мисля за ... Работата. Е, и за някои и други неща в прибавка, но заредилият операционната си система Siemens-Fujitsu ме приканва с мелодичен звук да се заема с поредната схема за чертане... ... докато дойде време за вечеря под асмата. Вечеря е силно казано, но как иначе да се назове голямата салата със сладки домати и краставици от градината обилно поръсена с местно, шуплесто сирене и три-четири подправки, плюс огромната порция риба и бутилката запотена бира "Бургас"? Няколкото маси наоколо неусетно са се запълнили с останалите гости. Постепенно започват разговорите и разказите. Всички се познават от други лета, а и неприязъна към бетона по Черноморието, шумните тълпи летовници, натрапваните "развлечения" и осраните плажове и морска ивица са достатъчен спойващ малката компания, материал. Тревожната увереност, а и видните боклучави доказателства дори и тук, че един от последните не поругани кътове покрай морето няма да бъде пощаден, слагат патината на примирението срещу неизбежността. Говорим за минало, за далечната история, за весели случки. Малко и за политика. Всички са единодушни - "Тези", цялата тази клептокрация трябва да си отидат! А по-добре е да минат под ножа на Гилотината за да е сигурно, че няма да възкръснат под друго име и в друга партия... Всичките... ... После идва Доклада. Следващите дни, та и до днес, потвърждават неописуемата наглост на престъпната камарила заграбила всичко мислимо. Власт, пари, земя и хората дори. Безнадежност. Настоящето не може да се избегне. То те настига дори и в горите Тилилейски - където и да си, стига да не те е обхванало затъпяването на животинското равнодушие... ... Отпуската свършва, следващите часове на пътуването отварят позасъхналите рани от безцеремонната простащина по улици, пътища и шосета. Тази на сегашните господари на България - Варварите на Мутрокрацията... [b][center]Проклети да са![/center][/b] Какво още за тях?... Вярно казвате... Да, за тези - ... [b][center]...КОНСКИТЕ МУХИ![/center][/b]
Настройки	Избери тук за да бъде добавен твоя електронен подпис Избери тук за да бъдат запомнени текущите предпочитания

  Скрий мненията