Запомни | Име:  Парола:  

Bulgarian English Russian
Покажи всички теми с нови мнения
Покажи днешните теми
 Връзки
    
Exchange.bg
Всички клубове
  Общество
     Политика
Прати поща до твой приятел за тази тема 
 
  Отиди на:
Арийци ли са Българите?

194 Стр.   от 277 196     Мнения - 4151 Скрий анонимните   Добави мнение по темата  Предишна тема Следваща тема

Автор Мнение
БЪЛГАРАН2912

[Анонимен]

ЗАКЛЮЧЕНИЕ

Хората, които търсят храна в кофите за боклук - това е нещо, което вече приемаме за нормално ежедневие. Но не това е най-страшната картина, тя е най-позорната, най-страшното е апатията, безразличието, пасивността, липсата на ценностна система и морал, липсата на чувство за родина. Хората си казват: "И да стане нещо и да не стане, не ми пука. " Петвековното робство е лишило българите за национална принадлежност, затова българинът не е подкрепял национални герои като Левски (предаден) и Стамболов (убит), от друга страна, на народа системно се внушава, че е примитивна и нецивилизована маса и изоставаща провинция в света, жалък народец.
Безпрецедентната криза продължава вече 11 години с тенденция към все по-голямо задълбочаване. На какво се дължи това? На това, че никога, както сега, не сме робували на толкова разрушителни за обществото и държавата догми. Докога? Но ние, българите с нашето пословично търпение и овчедушие можем да търпим и години, и векове, и хилядолетия. Всеки има това, което заслужава. Всеки народ има политиците, които заслужава.
Българинът е пословично и патологично прагматичен, но само за себе си, индивидуалист, когато е в някакво съсловно обединение, той обаче е недоверчив и подозрителен към другите. Не може да функционира като екип, защото в екип българинът се разсейва и започва да преценява другия, да се сравнява с него, да го критикува. Българинът не гледа в далечно бъдеще, а в близка перспектива, в стопанската сфера – работи, за да оцелее, а не да се развива. Мечтае, иска му се, но не обича да рискува, не действа, страх го е. Общото за всички е, а това е и национална черта – българинът се страхува, че ако изглежда добре или се хвали, някой ще му завиди. Затова постоянно се жалва и оплаква.
Нашите проблеми са дълбоко вътре в духовната сфера. Устоите са ерозирали, рухват, наблюдава се краен упадък на нравите и ужасяваща духовна деградация, народът е зомбиран и не иска да върши нещо смислено, глобално, мащабно, в посока на общата цел. Масовият дух на българина е разцентрован и разпилян, българите са се отчуждили в собствената си държава. И как няма да се стигне до безволевост и затъпялост при властването на този егоцентричен, фарисейски дух и агресивен егоизъм.
Българин българина проваля от глупост, от некадърност, от завист, и затова ще си кретаме в дрипавия си живот, с една заложена първична дивотия и със самочувствие на хора с вродена цигания. Затова ще си живеем в невероятния хаос, в мръсотията, в безнаказаност и изроденост. Направо е невероятно как не сме се разпаднали досега като обществен организъм.
Това сме днес - посредствена държава с осреднено, сиво, безлично и посредствено население, затънало в дупката на безвремието и българската тъпота. Затънал в моралната деформация, грозотата, подлостта, злобата, егоизма и дребнавата действителност, българинът днес е това, което е - завистлив индивидуалист.
Оплаква се от бедността си, докато си клати по цял ден краката в някое заведение на чашка гадно кафе. Слуша си чалгата, чопли и плюе семки, гледа с безразличие как мечкаря си разкарва мечката по централната улица и се пита: "Кога ще ни приемат в ЕС?" Цъка с език пред постигнатото от други народи с цената на огромен труд. И чака някой да го направи богат, умен и щастлив. Ще чака и той, и всички ние до второ пришествие. Не сме народ, а мърша, писа Славейков. И е бил много, много прав за съжаление. Най-добре ще бъде да преименуваме държавата от България на АБСУРДИСТАН.

Живи сме. Засега.
Не може да се унизи една личност. Партийните пигмейчета могат да я убият, но да я унижат или да я унищожат не могат. А убивайки я, те я обезсмъртяват.
Господа т. нар. политици, запомнете, че властта е до време, а позорът е за цял живот.
05.2001г. по изкуственият и лъжовен календар.
05.6769г. по ТАНГРА

КРАЙ

Създадено: 22.8.2010 г. 17:09:38   Редактирай мнението   Изтрий мнението

 
Анонимен2913

[Анонимен]

Популисти дъвчат царските имоти
в. "24 часа"



ВЕЛИСЛАВА ДЪРЕВА

19 декември 1947 г., петък. На своето 130-о заседание Петото ВНС приема Закон за обявяване държавна собственост (ЗОДС) имотите на семействата на бившите царе Фердинанд и Борис и на техните наследници.

Чл. 1: "Обявяват се за собственост на НРБ всички движими и недвижими имоти, находящи се на територията на България и принадлежащи на семействата на бившите царе Фердинанд и Борис и на техните наследници, лично придобити и наследени."

18 декември 2009 г., петък. На своето 56-о заседание 41-ото НС прие мораториум, с който "спира разпореждането с поземлените имоти, земеделските земи, горите, сградите и движимите вещи, за които има постановени решения за признаване и възстановяване правото на собственост или са дадени като обезщетение на наследниците на бившите царе Фердинанд І и БорисІІ".

62 години, 1 ден, 1 изгнание, 3 конституции, 3 епохи, 3 свята, 3 исторически времена, 1 национализация и 1 реституция делят тези два документа. Това, което ги свързва, е диктатурата, диктатът. Като мислене, манталитет и действие, като желание за реванш, мъст и унижение на противника. Като антиконституционност.

ЗОДС погазва основното право на собственост и противоречи на чл. 67 от Търновската конституция, на чл. 10 от Димитровската конституция (1947 г.) и на чл. 17 от Демократичната конституция (1991 г.).

Мораториумът погазва чл. 1 от Допълнителния протокол (Париж, 1952 г.) към Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи (Рим, 1950 г.), чл. 17 от Демократичната конституция (1991 г.) и решение № 12 от 1998 г. на Конституционния съд (КС), което отмени като противоконституционна Наредбата закон от 1947 г.

ЗОДС не съдържа никакви писани мотиви.

Истинските мотиви са неписани, политически и репресивни. Срещу монархическия институт в лицето на детето цар, което по това време вече е експатрирано от България и живее в Александрия.

Експатриране означава: прогонване на някого от родината му по етнически, расови и политически причини или по силата на присъда за извършени престъпления; заточение, изгнание, депортиране; изгонване, пропъждане, прокуждане.

Мораториумът не съдържа никакви писани мотиви. Истинските мотиви са неписани, политически и репресивни. Срещу един български гражданин, който никога не е губил, нито се е отказвал от българското си гражданство, нито е придобивал чуждо гражданство и има всички права на български гражданин според конституцията. Срещу царя премиер. Който се е родил цар, е цар завинаги. Който е бил премиер, е премиер завинаги.

Мораториумът е апотеоз на политическия произвол на мнозинството, което си присвоява правото да съди, без да е съд, преди съда и въпреки решението на КС.

Мораториумът е тържество на грубото политиканско ухажване на "некачествения мат`риал" с едната цел - ГЕРБ да се хареса на "шибания, завистлив народ", пък после "ще видим".

Мораториумът е олицетворение на лицемерието, тъй присъщо на българската десница. Тя току притичваше до Мадрид, час по час вопиеше коленопреклонно "Ела си, царю!" и дръзновено върна имотите царски на техния собственик, преди той да се е завърнал от изгнание.

"Законът (ЗОДС) противоречи на чл. 6, ал.2 от конституцията, тъй като нарушава закрепения в тази разпоредба принцип на равенство на всички граждани пред закона. Основание за одържавяване на всички движими и недвижими имоти, принадлежащи на семействата на бившите царе Фердинанд и Борис и техните наследници, които те лично са придобили и наследили, е тяхното лично и обществено положение, както и техните убеждения... с цел да се отстранят от политическия и обществен живот всички членове на царското семейство".

Така мисли Иван Костов през 1998 г. Тогава беше отредил на царя ролята на бял кон, връз който той, Костов, да галопира вечно из тучните властнически полета. Обаче в случая не важи репликата “заменям царство за един Костов”.

От 2009 г. Костов вече мисли обратното. Просто му се привижда герберест кон. И не само му се привижда, ами направо го е яхнал. Ведно с пламенните болшевики от РЗС и "Атака" - тез два генно-модифицирани политически продукта, редом по редом расли.

Мораториумът е триумф на издевателството. Защото има неизвестен срок на действие - "до приемането на специален закон". Сиреч - докато е удобно и изгодно на ГЕРБ и неформалните му съдружници да разтягат дъвката "царски имоти" и да пускат балони; да предизвикват и хранят всички възможни и невъзможни, мислими и немислими спекулативни изригвания на тема "крадливия цар, който ограби държавата"; да се препитават политически от масовото (съзнателно поддържано и отгледано) обществено невежество за въпросните имоти.

Защото този "специален закон" не е дори мисловен повей в главите на юридическите корифеи от ГЕРБ, ДСБ, СДС, "Атака" и останките от РЗС.

Ако този "специален закон" изобщо бъде забъркан в някоя политиканска колба, ще е точно толкова антиконституционен, колкото и всеки друг извънреден закон, предназначен за един човек.

Ако пък този "специален закон" не се появи, това означава, че ГЕРБ ще дискредитира, притиска, унижава и рекетира КС дотогава, докато не го подмени и не го приведе във вид приятен, бойкобоязлив и гербопослушен. Само така ГЕРБ ще може да вилнее безнаказано из държавата.

Когато превърне всяко решение на КС в самоцелно лабораторно упражнение. КС вече налучква маршовата стъпка и върна единствения протест срещу мораториума - на омбудсмана Гиньо Ганев.

А какво правят БСП и ДПС? Не могат да съберат 60 подписа, за да сезират КС? Какво прави президентът, пазителят на конституцията? Пеят буйни песни и зъбят се на тирана. Но най-тъжният въпрос е какво прави главният прокурор.

Защото мораториумът отнема конституционното право на един законен собственик да се разпорежда със своята законна собственост. Което утре ще се стовари върху авторите на мораториума. Защото той заплашва законния собственик, че ако до някакъв незнаен ден и час не полага "грижата на добър стопанин", ще носи "отговорност за вреди".

Отговорност пред кого?

Отговорност пред държавата? Тези имоти не са нейни и никога не са били.

Този факт е документиран на 3 пъти. Първият списък с личните царски имоти е съставен от Александър Стамболийски (1920), вторият - от Никола Мушанов (1933), третият - от Кимон Георгиев (1946).

От 1920 г. до сега в продължение на 90 г. всички партии, правителства и парламенти не поставят под съмнение нито личната собственост на българските монарси и техните наследници, които и да са те.

Нито Интендантството като лична (а не държавна!) институция на монарха, на която той лично плаща (това няма нищо общо с обичния призрак на УБО); нито начина на придобиване на тези имоти с лични средства, което е документирано в крепостните актове.

Защото ако тези имоти са били държавни, какво одържавява държавата през 1947 г.? Своята си собственост? Или "лично придобити и наследени" имоти, както пише в ЗОДС?

Отговорност пред правителството? Което вече е наточило ножа да национализира повторно царските имоти. Мораториумът е точно това - опит, мерак за повторна национализация на неприкосновената частна собственост на пълноправни български граждани.

Отговорност пред бъдещите собственици, тез храбри приватизатори? Които отдавна са заделили мизерни жълти стотинчици, че да им се сбъдне мечтанието да се разпищолят в царските покои и да ги превърнат в мутренски свърталища, мафиотски леговища и тук-таме частни Лувърчета със завлечени от държавата исторически ценности и шедьоври.

Които мутроиди са си близки с властта, щото едно подземие ги е пръкнало. На които властта е обещала недосегаемост и разцвет, а те на властта - безметежно властване.

За това става дума. За грозна сделка.

Ако в Страсбург Симеон осъди държавата (което е сигурно), ще плаща народът. Ако елитните октоподи превземат царските дворци и изсекат царските гори, ще е за сметка на държавата. И цялото това съмнително удоволствие - заради политическия произвол на властващи псевдорепубликанци.

Създадено: 10.9.2010 г. 00:59:11   Редактирай мнението   Изтрий мнението

Анонимен2914

[Анонимен]

08.09.2010
1946: Тъжното и опасно отпътуване на Царица Иоанна и децата й от България



На 9 септември 1946 г. са обявени резултатите от незаконния референдум за премахването на монархията, въпреки че Върховният касационен съд още не се е произнесъл.

„След няколко дни дойде началникът на кабинета на председателя на Министерския съвет. Казваше се Алтънов. Говореше френски, аз му отговарях на български. Смутено ме попита „Как искате да разговаряме?”. „След толкова години, казах, можем да си служим и с нашия език”, пише в спомените си след години Царица Иоанна. След комунистическия преврат през 1944 г. тя и децата й – младият Цар Симеон ІІ и Княгиня Мария Луиза са живели на практика под домашен арест, в страх за живота си, зорко следени от превратаджиите. До този момент Царското семейство е заставено да остане в България, за да се предотврати народното недоволство.

На този разговор чиновникът съобщава на Царицата резултатите от референдума и едва сега, две години след влизането на съветските войски и деветосептемврийския преврат през 1944, комунистите разрешават на Царицата и децата й да напуснат България и да отпътуват за Египет, както е пожелала Н.В. Иоанна. „Има два парахода за Египет”, казва Алтънов. Единият кораб заминава след 3 дни, вторият – след месец. Царица Иоанна избира първия кораб. Месец по-рано тя е отказала на комисар от политическата полиция да отпътува със самолет от страх, че самолетът може да бъде само съветски и може да откара семейството в Сталинските съвети, където съдбата им би била непредвидима и мрачна.

„И така нашето заминаване можа да се осъществи, тъй като народът никога нямаше да понесе безропотно да бъдем унищожени”, пише Царицата-майка след години.

Комунистическата пропаганда разпространява новината, че дава на семейството пет милиона лири стерлинги, но щели да ги получат, след като напуснат страната. Царицата и децата й никога не получават тези пари.

Семейството тръгва с няколко куфара и каси с лични предмети. „Всички мебели, килими, спомени останаха там”, спомня си Царица Иоанна. И пояснява: Реших да оставя най-скъпите и скъпи предмети. …Исках да зная каква стойност да придам на съветската покана да взема със себе си всичко, което искам. Те се опитваха да създадат една позорна пропаганда за „грабителската алчност” на Царицата с цел да я съсипят в лицето на общественото мнение, което не преставаше да проявява своята привързаност към короната… Оставих всичко, което най-много обичах. Царицата изтъква и втора причина – страхът й, че интендантът Расуканов ще бъде обвинен и може да плати с живота си за липсите, които комунистите произволно биха констатирали.

Успява да измъкне тайно два предмета – копие от филма с погребението на Цар Борис ІІІ , след като всички други съществуващи копия са унищожени. Вторият предмет е копие екземпляр от тома, посветен на 25-годишнината от царуването на Н.В. Цар Борис ІІІ, която се изпълва на 3 октомври и която Царят не доживява. Това издание също е унищожено от комунистите. „Ето единствените неща, които взех със себе си от земята на моя син”, пише Царицата майка.

Царицата не получава от правителството и друго обещано нещо – книгите от личната й библиотека. Претекстът е, че това било много сложно, било тежко, книгите щели да бъдат продадени и после да получи парите от тях. И това не се случва.

Семейството тръгва от малка гара близо до София. Властите са забранили на прокудените да тръгнат от София, страхувайки се, че това може да предизвика безредици. По пътя на някои от гарите към Царицата няколко пъти се приближават непознати натъжени хора, които прошепват „Симеоне, върни се”.

На следващия ден сутринта влакът пристига в Истанбул. Семейството се качва на турския кораб „Аксу”. Царицата признава, че едва тогава, след 2 години на страхове, най-после се чувства в безопасност заедно с децата си.

Създадено: 10.9.2010 г. 01:30:06   Редактирай мнението   Изтрий мнението

Анонимен2915

[Анонимен]

КРУШЕНИЕТО НА НАЦИОНАЛНИТЕ ИДЕАЛИ
Пробивът при Добро поле на 18.09.1918 г.

Полк. о. р. доц. д-р инж. Георги Кокеров

Огнената буря на Балканските войни завършва в Букурещ. След една победоносна кампания, изпълнена с низ от бляскави победи на храбрата българска войска България е "победена без да бъде бита".
"Българският народ е принуден да свие знамената си за по-добри дни."

В началото на 1914 г. Европа представлява препълнен с барутен прах погреб. На 15/28.06.1914 г. в Сараево е дадена искрата, възпламенила стария континент. Разгаря се общоевропейски политически пожар, който прераства в унищожителен смерч на нечувана и невиждана дотогава световна война. За кратко време в нея влизат 33 държави от всички континенти на страната на Антантата и 3 (Германия, Австро-Унгария и Турция) на страната на Централните сили.

България остава настрана от световния конфликт, който залива с реки от кръв Европа. Неутралитетът й позволява не само да се съвземе от преживяните войни, но и по-точно да определи политиката си. Геополитическото положение на страната я прави желан партньор и съюзник за всяка от воюващите групировки. През есента на 1915 г. Дарданелската операция на Антантата е в разгара си. Отбраната на турската армия е превъзходна и силите на британския десантен корпус не достигат, за да доведат операцията до успешен край. В тази военнополитическа обстановка особено важна е позицията на България. От нейната намеса в световната война зависи изходът на Дарданелската операция и развитието на войната като цяло след нея. Вземе ли страната на Антантата, ще се разкъсат комуникациите между Централните сили, Проливите бързо ще бъдат овладяни от Антантата и Турция ще бъде извадена от войната. Ако тръгне с Централните сили за Антатата се открива нов фронт в Македония и изходът на бойните действия е трудно предвидим.

В хода на дипломатическите преговори Англия и Франция се съгласяват с исканията на България, но Русия е твърдо против каквото и да било нейно уголемяване. Обединена и силна България ще пречи на Русия да реши Източния въпрос — овладяването на Проливите и превръщането на Черно море в част от Световния океан. Затова Русия се обявява против исканията на България и позицията на Антантата към националните проблеми на българския народ става неясна и лишена от конкретност. Това създава прекрасни условия на Централните сили (преди всичко на Австро-Унгария) да бъдат по-
конкретни в обещанията си. В българското общество се създава мнението, че националното обединение е възможно само с помощта на Централните сили, защото населените с българи Тракия и Македония са превзети от Сърбия и Гърция, които са съюзници на Антантата. В тези условия България се принуждава да заеме страната на
Централните сили и на 01.10.1915 г. влиза в Световната война.

Трите години война показват, че България трудно може да бъде победена. Бойният дух на армията е изключително висок. Офицерите и войниците са силни и издържливи. В започналата позиционна война отбраната на българите е особено твърда, гъвкава и маневрена. Независимо от мобилизацията (под знамената са събрани повече от 855 175 души (по данни на полк. о.р. Петко Йотов мобилизирани са 954 хил. души), икономиката на страната е силна и производството достатъчно, за да осигурява нуждите на фронта и тила.

Продължителната война действително създава определени трудности в страната и обществото. Това налага някои ограничения в снабдяването, които са не чак толкова големи. В страната плъзват слухове за големи кражби и злоупотреби, за изнасяне на производството в Германия и Австро-Унгария. Това се представя като ограбване на народа и държавата, което е единствената причина за "тежкото" положение на фронта и в тила, за ширещите се "глад" и немотия. Тъмни сили организират женски бунтове и вълнения в различни части на страната. Досега не е изяснено кои са тези тъмни сили.

Историците, които изследват тези събития, утвърждават, че създадените през 1914—1917 г. акционерни дружества извършват големия грабеж и обогатяват буржоазията. Изброяват се имената на много дружества, но се забравя да се спомене т. нар. Кооперация "Освобождение" на БРСДП (т.с.) — най-голямото предприятие в
България по онова време, която притежава огромни богатства и изключителна икономическа мощ.

Земеделският лидер Райко Даскалов твърди, че "... обра се целия народ — създадоха се стотитци архимилионери". Ако това е така, то България е станала пребогата и процъфтяваща страна благодарение на войната, а на практика не е така. И богатите не са повече, отколкото преди войната.

В началото на 1917 г. в. "Работнически вестник" излиза в тираж 2 000 бр., а "Земеделско знаме" е спрял поради финансови трудности. След февруари 1917 г. тиражът на "Работнически вестник" става 11 500 бр., а след октомври 1917 г. достига 25 000 бр.3 През септември 1917 г. в. "Земеделско знаме" започва да излиза отново с отговорен редактор Ц. Бакалов и редактори д-р Спас Дупаринов и Стоян Омарчевски. През януари 1918 г. тиражът му достига 15 000.4 Откъде тези два вестника намират средства, за да излизат в такива огромни за времето си (а и днес) тиражи? От членски внос? Та нали ги издават партии на бедняци, които нямат средства. А и членската маса на БРСДП (т.с.) и БЗНС по това време не е толкова голяма. Този въпрос и досега няма отговор, а не е и търсен. За нашите читатели ще бъде интересен отговора.

Здравите национално-патриотични сили в България разбират опасността от действието на тъмните сили под формата на болшевизъм. На 20.02.1918 г. органът на Народната партия в. "Мир" пише: "Пазете се от болшевизма — той е по-лош и от чума". Военното командване на Антантата смята Македонския фронт за второстепенен, но това не означава подценяване. Напротив, смята се, че той ще допринесе за постигане на победата. Командващият войските на Антантата ген. Франше д'Епре има точна и пълна информация за дълбоката вътрешна криза в България и иска да я използва.

На 7.07. са уточнени и разработени основните положения за настъплението на Антантата. Предвижда се то да се осъществи с две френски дивизии, две сръбски армии, подкрепени от много артилерия, авиация и транспортни средства. Главният удар се предвижда в района на платото Добро поле между Баховски рид на изток и връх Сокол на запад.

Участъкът на настъплението е избран много добре. Това е най-слабото място в българската отбрана на целия Македонски форнт. Отбранява се от 10-и Родопски и 30-и Шейновски полк на 2-ра Тракийска дивизия и 29-и Ямболски и 32-и Загорски полк на 3-та
Балканска дивизия. На фронт от 22 км българската армия разполага с 55 оръдия, 180 картечници и 120 минохвъргачки. Позицията се охранява от 10 хил. души и 1280 картечари. Противникът съсредоточава за настъплението 640 оръдия, 45 хил. души войници и има многократно превъзходство в картечници и минохвъргачки.

В 8 ч. на 14.09.1918 г. противниковата армия открива огън срещу
българските позиции по целия фронт от Охридското до Дойранското
езеро. В участъка на пробива огънят е унищожителен и продължава до
19 ч. Веднага след това е атакуван центъра на отбраната на 2-ра
Тракийска дивизия, но атаката е отбита от храбрите български орли. През цялата нощ българските позиции са подложени на унищожителен картечен огън. От 4, 55 ч. на 15.09. жестокият огън на противниковата артилерия се подновява.

Яростните атаки на французите и сърбите през целия ден на 15.09. са без особени резултати. Към края на деня с цената на огромни загуби са постигнати скромни местни успехи.

Особено жестоко и яростно е настъплението на английските войски срещу 1-ва армия (Планинска дивизия, 9-а Плевенска пехотна дивизия и 2-ра бригада от 11-та Македонска дивизия) Отбраната на българите е твърда и непробиваема, бойният дух — висок, волята за победа — неукротима. Контраатаката на 9-та Плевенска пехотна дивизия е ужасна и съкрушителна. В продължение на няколко часа противникът е спрян с щиков контраудар и след това обърнат в бягство, което скоро обхваща целия Дойрански фронт. На бойното поле остават 47 хил. трупа, облечени в английски униформи. Храбрите българи залавят повече от 500 пленници, 67 картечници, 145 автоматични пушки и много друго имущество. Това е най-кръвопролитното сражение на Първата световна война, с най-голяма плътност на убитите на километър фронт. Загубите на 9 пех. Плевенска дивизия са 450 убити и около 1300 ранени. Генерал Вл. Вазов, командир на 9-та дивизия, пише: "Цели камари от хиляди трупове задръстиха скатовете... Това не бяха наемници сенегалци или араби, а чистокръвни англичани от Лондон, Бирмингам и Кембридж." По-късно големият враг на България Д. Лойд-Джордж ще напише: "В никоя война англичаните не са давали наведнъж толкова много жертви, както при Дойран".

Паниката сред съглашенските войски се разпространява по целия Македонски фронт, настъплението се задъхва и започва да спира. И се случва нещо странно и необяснено досега от изследователите на тези събития. Армията победителка, храбрата бъгарска войска, спечелила блестяща победа в последното сражение на Първата световна война,
оставя фронта и тръгва назад към България. Войниците от непобедената 1-ва армия, героите от Дойран, влизат в Кюстендил и участват в превземането на Главната квартира. Главната квартира е превзета и разгромена от група от около 150 войника от 3 пех. Балканска дивизия, командвани от подпоручик Димитров. Защо става така? Кой организира метежа в българската армия точно по време на съглашенското настъпление? Един въпрос, който чака отговорра си от бъдещите изследователи. Позорното бягство на българската войска от Македонския фронт поставя страната пред страшната пропаст на нова национална катастрофа. Спасяването на положението става практически невъзможно. Движени от невидими сили войниците тръгват към старите граници на страната. Появяват се множество агитатори, които настройват войниците към неподчинение, безобразия и насилие. Това, което не успяват да сторят съглашенската артилерия, картечниците и минохвъргачките, го свършват тъмните сили, разрушили духа и могъществото на най-добре подготвената, смела и непобедена във войните българска армия.

Не е съвсем изяснено и поведението на Главната квартира. След успешното отбранително сражение става ясно, че I армия не може да проведе настъпление. Защо тогава не настъпи II армия на ген. Иван Луков, която се намира на 60 км от Солун? Срещу нея са 3 гръцки дивизии, които лесно могат да бъдат разбити и армията след 2-3 дни да
влезе в Солун. Генерал Франше Д, Епре ще се чувства по друг начин, когато в тила му се появят храбрите войни на ген. Луков. Главната квартира остава безучастна, не реагира, не прави нищо за да овладее положението и измени обстановката. А отношението на командвашия ген. л-т Иван Луков, по-точно бездействието му в заключителния етап на войната? Бойният устав го задължава да проявява инициатива и да предлага на началниците си идеи за бойни действия. Той не прави нищо, стои и бездейства.

Правителството в София взема бързи мерки за овладяване на положението. Ал. Стамболийски и др. земеделци са освободени от затвора на 25.09.1918 г. След обяд (след 1730ч.) Ал. Стамболийски се среща с цар Фердинанд и настоява за незабавно сключване на сепаративен мир без да се мисли за последствията от това (!). По-късно той пише в спомените си, че предлага това, за да може да отиде при разбунтуваните войски и да насочва мътния порой на войнишкия гняв в изгодна за него посока.6

Същият ден вечерта българската делегация в състав Андрей Ляпчев — министър на финансите, ген. Ив. Луков — командващ 2-ра армия и Сим. Радев — дипломат заминава за Солун за сключване на примирие с Антантата. Ал. Стамболийски под натиска на Р. Даскалов отказва да преведе делегацията през разбунтуваните райони и да гарантира нейната сигурност.7 И досега не е ясно защо постъпва така и защо Р. Даскалов е против гарантирането сигурността на делегацията?

В литературата този факт не е обяснен. На 26.09.1918 г. с три автомобила заминава група народни представители за Радомир и Кюстендил: Ал. Стамболийски, Р. Даскалов, Ал. Механджийски и Ст. Момчев — земеделци; Ал. Гиргинов, Гр. Василев — демократи; Д. Кьорчев-либерал, Ил. Георгов — радикал; д-р Н. Сакаров — широк социалист и министъра на войната ген. л-т Сава Савов. Тесните социалисти отказват да участват в делегацията(!).

В Радомир и Кюстендил делегацията се среща с бунтовниците, които отказват да слушат и са готови да разстрелят членовете на делегацията. Ал. Стамболийски и Р. Даскалов открито призовават войниците към неподчинение и щурмуване на София, за да се "накажат виновниците".

Още в затвора Ал. Стамболийски планира" като бъда освободен, веднага да подигна революция, виждах, че моментът е назрял за революция. Аз чувах от офицери и войници, че от 10 до 25 септември трябва да се сключи мир."8 Оказва се, че времето на пробива при Добро поле е планирано предварително. Има и известна подготовка не само на фронта, но и във вътрешността на страната. Кой прави това? Кой го организира? Защо Ал. Стамболийски е подробно информиран, макар и в Централния затвор? Има ли това връзка с действията на Р. Даскалов в Радомир и Ал. Стамболийски в Кюстендил? Защо действията на двамата са абсолютно противоположни на действията и старанията на
другите членове на делегацията? Досега тези въпроси не са поставяни в историческата литература. Отговор няма във всички статии, студии, монографии, посветени на тези събития. А историците са написали стотици заглавия и хиляди страници.

Идеята за оставяне на фронта и за въоръжено въстание се проповядва широко, твърдо и последователно от земеделците и тесните социалисти. Изглежда не е без основание твърдението на депутата от Демократическата партия Ив. Симеонов, че на 16.09.1918 г.
Стамболийски от Централния затвор организира заговор за пробива на фронта през същата година.9

Предателството на Ал. Стамболийски и Р. Даскалов е ясно още тогава; то е публична тайна. За него говори от трибуната на Народното събрание и Андр. Ляпчев като казва, че френският маршал Франше д'Епре му казал в Солун: "Имам хора на моя служба в София, но ги презирам"10.

Не е съвсем ясна и ролята на Андр. Ляпчев в тези събития като ръководител на делегацията в Солун. Досега се твърди в литературата, че цар Фердинанд абдикира поради настояване на Антантата. Това виждане е построено върху твърдението на Ляпчев, предизвикано от т. 8 в първия проект на договора, връчен от Фр. д'Епре на българската делегация. Запазеният в българските архиви проект на договора не съдържа подобно искане. Години по-късно поведението на Ляпчев също е твърде променливо, неясно и будещо съмнения при изясняването на тези събития. Вместо да отговори ясно и конкретно пред Парламентарната комисия, той тълкува думите на ген. д'Епре при
разговорите в Солун.

Тази неопределеност и изменчивост в думите на Ляпчев дават определени основания да се предполага, че той не е съвсем чист в тези събития.

Тези три имена позволяват да се идентифицират като “тъмни сили”, но те са надводната част на айсберга. “Тъмни сили” има и в Главната квартира. Как да се обясни поведението на Главната квартира и отношението й към II армия, която се намира само на 60 км от Солун и е оставена да бездейства?

Жестокото примирие при най-позорни за България условия е подписано в Солун на 29.09.1919 г. Съгласно примирието всички войски на запад от Скопския меридиан (повече от 100 хил. души) остават в плен до подписване на мирния договор. Армията се разоръжава и демобилизира. Страната се окупира от войските на Антантата. Благодарение на намесата на американския пълномощен министър Мърфи в окупацията не участват войски на съседите – Гърция, Румъния и Сърбия.

С цената на много усилия и немалко жертви (все българи!) войнишкия бунт е усмирен. През цялото време на бунта Р. Даскалов е твърдо убеден, че няма да се сключи примирие с Антантата. Интересно откъде идва тази увереност? В литературата не откриваме никакво обяснение за това. Авантюристите ръководители се скриват — Ал. Стамболийски в София, а раненият Р. Даскалов избягва в Солун, където се лекува във френска военна болница и дочаква амнистията. И защо избягва в Солун при французите? Въпроси, въпроси... Дано някога чуем отговорите. А всеки честен българин може сам да търси някакви обяснения — за себе си, не за другите.

Националните идеали принадлежат на Отечеството, на целия народ, на всички българи. Те нямат цвят и партийна принадлежност. В цялата история на България, "когато се развява националното знаме, партийните флагове се прибират"11. През всички времена това забравят комунистите и земеделците. Класовото заслепение на едните и съсловните интереси на другите им пречат на приемат и разберат проблемите на България и стремежите на народа. Дано в днешното преломно време българската земя обедини всички българи в името на хармонията и съвършенството, които са така нужни на България.

Л И Т Е Р А Т У Р А
1 Д и м о в, Д. Р. БЗНС и войнишкото въстание. С., 1979, с. 37;
2.Г е о р г и е в, Г. Пропусната победа. С., 1989.
3.Д а с к а л о в, Р. Избрани стаии и речи. С., 1947, с. 29.
4.Д и м о в, Д. Р. Цит. съч., с. 62.
5.Пак там, с. 65.
6.в-к "Мир", бр. 5355 от 20.02.1918 г.
7.С т а м б о л и й с к и, Ал. Двете ми срещи с Фердинанд. С., с. 39.
8. Д а с к а л о в, Р. Цит. съч, с. 33.
9. В е л и к а т а Октомврийска социалистическа революция и революционните борби в България през 1917--1919 г. Сб. документи и материали. С., 1957, с. 486.
10.Д н е в н и ц и на ХIХ ОНС, I ИС, 54 3, 10.04.1920 г., с. 1724.
11.Д н е в н и ц и на ХIХ ОНС, II РС, 37 3, 20.12.1921, с. 1114.
12.М а р к о в, Г. Предаване "Открито студио" на БНТ, 30.05.1995 г.

Създадено: 13.9.2010 г. 21:36:38   Редактирай мнението   Изтрий мнението

Анонимен2916

[Анонимен]

10.09.2010

Последното желание на Цар Фердинанд е да бъде погребан в любимата България



Фердинанд Максимилиан Карл Леополд Мария, Принц Сакс-Кобург-Готски и Херцог Саксонски, Цар на българите умира на този ден през 1948 г. в германския град Кобург.

Царят, под чието управление България се превръща в независима държава, си тръгва от този свят след 30 години на изгнание и тъга по любимата му България. Той надживява и двамата си сина – Цар Борис ІІІ и Кирил, Княз Преславски.

Когато през 1887 г. Принц Фердинанд Сакс-Кобург-Гота става Български княз, страната е в тежка вътрешно и външнополитическа криза. Отношенията с Русия са прекъснати след многобройните опити да се диктува политиката на страната. Русия отхвърля избора на княза. Враждебен към него е и висшия клир на Българската православна църква.

С много политическа мъдрост и такт Княз Фердинанд успява да спечели симпатиите на Високата порта и Великите сили. Съумява да разчупи и ледовете в отношенията с православния клир.

Князът полага много усилия, за да превърне изостаналата страна в модерна европейска държава. Лично следи създаването на модерна железопътна и шосейна мрежа, превръщането на София в красива столица, откриването на Държавния университет и Духовната семинария, многобройни музеи, Ботаническата градина – всички те съществуват и до днес.

На 22 септември 1908 г., възползвайки се от нарушаването на Берлинския договор с анексирането на Босна и Херцеговина от страна на Австро-Унгария, Княз Фердинанд провъзгласява Независимостта и приема изконния титул Цар на българите. Но обединението на България още не е постигнато. Когато започва Първата световна война, царят вижда възможност да осъществи идеала за национално обединение на българите в изконните им етнически граници.

През есента на 1915 г. България застава на страната на Централните сили. Към края на 1916 г. България успява напълно да осъществи целите си във войната - всички поробени територии в Македония, Тракия и Добруджа са присъединени към Отечеството. Но в края на войната България се оказва губеща. Цар Фердинанд поднася най-голямата жертва пред Отечеството и поема отговорността за погрома. На 3 октомври 1918 г. той абдикира и същата вечер заминава в доживотното си изгнание.

В края на земния си път Цар Фердинад казва: „Не мога да скрия тъгата си, всичко наоколо ми рухва". Последното му желание да бъде погребан в любимата България е неосъществено до днес. Тленните му останки лежат непогребани пред саркофазите на родителите му в църквата Св. Августин в Кобург.

Тази година се навършват 150 години от раждането на Цар Фердинанд І – създателят на новата независима българска държава.

Създадено: 13.9.2010 г. 21:59:17   Редактирай мнението   Изтрий мнението

Анонимен2917

[Анонимен]

Време е цар Фердинанд да бъде погребан! И то в България
"24 часа", 13-ти Септември 2010
автор: Капка Тодорова - Есен



Симеон Сакскобургготски и съпругата му Маргарита бяха в храм “Успение Богородично” в София на панихидата по повод 62-годишнината от смъртта на цар Фердинанд

ГИНЬО ГАНЕВ, ПРЕДСЕДАТЕЛ НА НАЦИОНАЛНИЯ ИНИЦИАТИВЕН КОМИТЕТ



На 26 февруари 2011 г. се навършват 150 години от рождението на най-дълго царувалия български монарх от Третото българско царство цар Фердинанд. По този повод се учреди един Национален инициативен комитет, който, ръководен от принципите на държавния континюитет, вече предприема различни инициативи - не за фалшива възхвала на царя и царедворството, а за реабилитиране на историческата мярка.

На 25 юли 1887 г. III Велико народно събрание на Княжество България избира за владетел Фердинанд, принц Сакскобургготски.

Този избор е направен във време, когато Великите сили отричат правото на българите да водят самостоятелна политика. С възкачването си на престола Фердинанд става изразител на стремежите на българското общество още от годините на националното ни възраждане за свободна и независима българска държава.

На 22 септември 1908 г. в Иван-Асеновия храм “Св. 40 мъченици” в старопрестолния град Търново княз Фердинанд огласява историческия Манифест към българския народ, с който съединената на 6 септември 1885 г. България се провъзгласява за Независимо българско царство. По този начин се разкъсват веригите на васалитета, които спъват пълноценното развитие на държавата и народа.

През предходните три десетилетия от освобождението от турско робство и особено след Съединението България израства като “държава, достойна да бъде равноправен член в семейството на цивилизованите народи”, както се казва в манифеста.

Ние, съвременните българи като че ли недостатъчно осъзнаваме изключително важните реални измерения от прогласената от цар Фердинанд и българските държавници независимост, както и неимоверните трудности по пътя на нейното международно признание. С акта на независимостта се отхвърля васалният статут, който тридесет години сковава нормалното развитие на страната ни. С него България открито заявява правото си да участва в международните дела като суверенен държавноправен субект. Освен това с този акт окончателно се утвърждава обединението на Северна и Южна България. Отпадат и всички основания затериториални претенции на Османската империя спрямо бившата Източна Румелия.

Добре е да си припомним думите на тогавашния министър-председател Александър Малинов, когато Високата порта иска откуп за провъзгласената българска независимост от повече от 400 милиона тогавашни златни лева. Той заявява: “Ние не сме се борили за българската независимост, за да я откупуваме със сребро или пари. Ако трябва да я откупим, ще я откупим с нашата, българска кръв.”

В периода на войните за национално обединение 1912-1918 г. българският народ дава чутовни примери на храброст и саможертва. Въпреки това и поради лични заблуди и грешки на монарха се стигна до нещастния за България край на Първата световна война.

На 3 октомври 1918 г. цар Фердинанд е принуден да абдикира и напусна България завинаги. Австро-унгарският император Карл не му позволява да се установи в неговите земи и той се заселва в град Кобург, Германия, откъдето са неговите предци.

Там той се отдава на своите научни интереси и занимания и взема участие в проявите на редица орнитологически и ботанически организации, на които е действителен член.

През 1930 г. по повод венчавката на цар Борис и царица Йоанна старият цар пише писмо на министър-председателя Андрей Ляпчев, в което казва, че най-силното му “желание преди да умре, е отново да види върховете на своето обично Отечество”.

На 10 септември 1948 г., без никога отново да се завърне в България, цар Фердинанд умира. Поради обществено-политическите условия у нас и поради обявената през септември 1946 г. Народна република категорично изразеното му приживе желание да бъде положен за вечен покой на българска земя остава неосъществено. Вече 62 години саркофагът с тленните му останки се съхранява непогребан в криптата на църквата “Свети Августин” в Кобург.

В името на държавността и националната ни памет намираме, че е крайно време тялото на основателя на съвременната царска династия да бъде положено на родна земя.

Подобен акт бе извършен от страна на румънското републиканско правителство с връщането на тленните останки на крал Карол II от Португалия през 2003 г., както и организираното от руското федерално правителство препогребване на починалата в изгнание руска императрица Александра Фьодоровна през 2006 г.

Във връзка с това Националният инициативен комитет постави този въпрос пред съответните държавни институции и заинтересовани страни и предлага тленните останки на Фердинанд да бъдат положени в римокатолическата конкатедрала на Софийско-пловдивската епархия “Свети Лудвиг” - храма, в който се съхранява тялото на неговата съпруга княгиня Мария Луиза.


Останките на дядото на Симеон никога не са полагани в земята

Останките на Фердинанд Първи, който умира като изгнаник в Германия на 10 септември 1948 г., лежат в дървен ковчег, пред каменните саркофази на неговите родители в криптата “Свети Августин” в Кобург.

Бившият български монарх никога не е полаган в земята. Неговата воля е била да бъде погребан до съпругата си Мария Луиза в пловдивска римокатолическа катедрала "Свети Лудвиг".

Още 15 короновани особи от династията на Кобургите са намерили последния си покой в криптата на църквата в Кобург.

Божият дом е построен по заповед на херцог Ернст Втори в неоготически стил през 1860 година. Църквата се намира на малко възвишение в града точно под крепостта на фамилията. Криптата под нея е дело на архитекта Георг Ротбарт.

В нея по традиция намират вечен покой телата на покойниците на католическата линия от фамилията на Кобургите. Криптата е наричана и "Кохари", както наричат и най-голямата ценност на династията - огромни диаманти, с които се гордеела майката на Фердинанд Клементина Орлеанска. Тя също почива там в саркофага на съпруга си принц Аугуст. Синовете на двойката - Фердинанд Български, Фердинанд Филип и Лудвиг Аугуст, са положени край тях.

Единствено българският цар не е в саркофаг, а в дървен ковчег.

Забележителност в криптата е каменният гроб на принц Аугуст и съпругата му Клементина, който е направен от скулпторите Аме Миле и Алоиш Щробл.

Фердинанд Първи пристига като изгнаник в Кобург с влак през 1918 година. Прекарва последните си години ту в двореца Августин, ту в една вила в дворцовата градина.

В Кобург той се отдава изцяло на страстта си към хербариите и събира всякакви видове насекоми. Предприема множество пътешествия между 1930 и 1933 г. до Източна Африка, Египет и Судан. Оттам докарва десетки видове птици в Кобург, които живеят в градината на вилата му. Става прочут като орнитолог и ботаник и дори получава титлата почетен член на Германския орнитологически съюз. След смъртта му на 10 септември е положен в криптата до родителите си.

КАПКА ТОДОРОВА, Германия




Създадено: 13.9.2010 г. 23:44:07   Редактирай мнението   Изтрий мнението

Анонимен2918

[Анонимен]

Фердинанд превърна едно изостанало княжество в цивилизована държава
14 септември 2010 19:24



София /КРОСС/ „Цар Фердинанд, който стоя 31 години на българския престол, успя да превърне едно изостанало княжество в цивилизована и правова държава”. Това заяви омбудсманът Гиньо Ганев по повод честването на 150-та годишнина от рождението на Цар Фердинанд, който се навършват на 26 февруари 2011 г. Той присъства на представянето на „Книга за Цар Фердинанд и българите”, написана въз основа на личния архив на монарха, дарен от Симеон Втори и Княгиня Мария-Луиза, предаде репортер на Информационна агенция КРОСС.
Автор на книгата е Жоро Цветков.

По този повод Националният инициативен комитет е предприел няколко инициативи. Сред тях освен издаването на книгата е и връщането на останките на българския монарх от град Кобург, Германия.

Гиньо Ганев изтъкна намерението на Цар Фердинанд да превърне България в една европейска държава.

На представянето присъстваха видни общественици, политици, историци, сред които бившият министър на финансите Милен Велчев, проф. Георги Марков, началник на Института по история към БАН, омбудсманът Гиньо Ганев, бившият министър-председател Симеон Сакскобургготски, директорът на БАН акад. Никола Съботинов, председателят на НДСВ Христина Христова и други.

Проф. Георги Марков изтъкна, че е много трудна задача да се напише книга за Фердинанд, тъй като все още няма цялостен образ на монарха. Той похвали автора на книгата Жоро Цветков, че е успял да систематизира приноса на монарха в банковото дело, образованието и т.н. в своята книга.
Той сподели, че в произведението има факти за Цар Фердинанд, които са били неизвестни до момента.
„Фердинанд идва с мисия да направи България една европейска сила”, коментира проф. Марков.

На свой ред авторът на книгата Жоро Цветков сподели, че при работата с личния архив на Фердинанд от една страна се виждат успехите и допуснатите грешки, а от друга – възродена България.

На свой ред Симеон Сакскобургготски заяви, че историята може да е ценна за идните поколения само ако е обективна и „ако се освободим от колажите”. „Да се придържаме към обективното въобще, не само в историята”, призова той.

Създадено: 15.9.2010 г. 00:18:30   Редактирай мнението   Изтрий мнението

Анонимен2919

[Анонимен]

Представиха книгата „Книга за Цар Фердинанд и българите”
14 септември 2010 | 20:19 | Агенция "Фокус"



София. Книгата на историка Жоро Цветков „Книга за Цар Фердинанд и българите” беше официално представена в столицата, предаде репортер на Агенция „Фокус”. На официалното събитие присъстваха Симеон Сакскобургготски, омбудсманът Гиньо Ганев, председателят на БАН акад. Никола Съботинов, проф. Георги Марков, председателят на НДСВ Христина Христова, членове на партията, общественици.

По случай отбелязването на 150-годишнината от раждането на най-дълго управляващия монарх на Третата българска държава – цар Фердинанд е учреден Национален инициативен комитет. В поздравителното си слово омбудсманът Гиньо Ганев приветства автора на книгата Жоро Цветков и каза, че днес има нужда от историческо осветление на делото на Фердинанд. „Цар Фердинанд, който стои на българския престол 31 години успява да създаде от едно изостанало княжество една истински модерна, развита и достойна България”, заяви Ганев.

Според проф. Георги Марков цар Фердинанд идва с мисия на Балканите - да създаде една нова европейска сила.

Авторът на книгата Жоро Цветков каза: „Цар Фердинанд заварва България облечена в дрипи. Всичко предстои. Той участва активно в създаването на законодателна система в хармония с европейското право и съобразена с националните особености. Цар Фердинанд осигурява средства за градеж на училища и болници, църкви и обществени сгради, народен театър, университет. По негово време програмите за развитие на науката и културата непрекъснато се усъвършенстват.От едната страна са делата на цар Фердинанд – въвеждане на новост и успехи, но заедно с тях допуснати грешки и слабости. От друга страна е възродена, обновена, устремена към бъдещето си България”. Историкът изказа благодарност на Симеон Сакскобургготски и княгиня Мария- Луиза, затова че са съхранили и предоставили на българската общественост личният архив на цар Фердинанд, който е основен източник за написването на книгата. Според Цветков възможностите, които този архив предоставя за изследване и интерпретация на историята, тепърва ще обогатяват родната историческа летопис. Цветков специално благодари на омбудсмана Гиньо Ганев за подкрепата и съдействието за издаване на книгата.
Весела БАРЪМОВА

Създадено: 15.9.2010 г. 00:23:16   Редактирай мнението   Изтрий мнението

Анонимен2920

[Анонимен]

Гиньо Ганев: Очакваме съгласие от държавата за връщане останките на Цар Фердинанд
14 септември 2010 18:56



София /КРОСС/ Очаква се съгласието на президента, правителството и Народното събрание за започването на инициатива за връщането на останките на Цар Фердинанд от град Кобург.
Това заяви омбудсмана на България Гиньо Ганев в интервю за Информационна агенция КРОСС.

Националният инициативен комитет вече е предприел с много аргументи и чувство за държавност тази инициатива, коментира Гиньо Ганев.

По думите му мощите на Цар Фердинанд се намират в саркофаг в католическа църква в град Кобург, Германия.
„Той почина на 10 септември преди 62 години и от тогава тялото му е там непогребано”, каза Ганев.
По думите му инициативата е поета не толкова от желанието на царя да бъде погребан в България, а от „нашето чувство за дълг”.

Припомняме, че на 26 февруари 2011 г. ще се навършват 150 години от рождението на най-дълго царувалия български монарх от Третото българско царство, цар Фердинанд.


Очаквайте цялото интервю с омбудсмана на Републиката утре, 15 септември./size=2]

Създадено: 15.9.2010 г. 00:28:05   Редактирай мнението   Изтрий мнението

Анонимен2921

[Анонимен]

из “Строителите на съвременна България”
Том III-ти (досега неиздаван)

Симеон Радев




Какъв човек беше Фердинанд?



Фердинанд се колебаеше още (през юли 1887 г. - бел. ред.) и справедливата история трябва да признае, че имаше сериозни причини за неговото колебание. Нека да забележим най-напред, че той нямаше никакъв природен дълг спрямо България. Той не знаеше доскоро нищо за нейното съществуване. До вчера нейната участ му беше безразлична. Симпатии към българския народ не можеше да има, не беше войник да се възхищава от тяхната храброст, тяхната борба за национална независимост не можеше да го въодушевлява: германски принц на австрийска служба, французин по майка, маджарин по баба си Кохари, той не можеше да чувства що е народност.

Това, което го приближи до България и сега го държеше свързан с нея, то беше амбицията му да царува. Но той още теглеше на своя тънък кантар тая амбиция и рисковете за нейното осъществление. А тия рискове бяха грамадни, надеждата му, че ще може да отиде в България с руско съгласие се изпари и отиването му трябваше да стане против волята на Русия. Но ако княз Александър, въпреки своята популярност, не можа да се задържи на престола си против руския цар и трябваше да си отиде, какво оставаше за него, Фердинанд, човек неизвестен на българите?

...

Какъв човек беше Фердинанд впрочем? Едно твърде разпространено мнение е, че той беше страхлив. Нека да кажем най-напред, че един човек истински страхлив нямаше, при съществуващата обстановка, да отиде в България. Фактът е, че други принцове отказаха. После какво значи страхлив? Това е едно много сложно понятие. Волтер говори на едно място за хора юнаци по сърце и страхливци по ум. У Фердинанда можеше да има нещо от обратното. У него куражът беше в ума. И тоя кураж беше толкова силен, че надвиваше над другите му слабости.

Във всеки човек трябва да гледаме господстващата черта. Господствующата черта на Фердинанд беше амбицията. Тя диктуваше на всичко друго. На нея разчитаха сега и българските управници...

Тая амбиция щеше ли да се окаже достатъчна, за да победи колебанието на Фердинанда, ако да не бе до него майка му, за да го подкрепя? Мнозина мислят, че без нейното постоянно насърчение, той нямаше да се реши на своята смела стъпка.

...

Тоя исторически окомер и тая решителност, които княгиня Клементина показа в младите си години, възрастта, опитът, бяха ги засилили, и тая подбудителна сила стоеше, с всичкото нежно внимание, зад Фердинанда в този съдбоносен час за него. Ако не под нейно влияние, но укрепен от нейната воля, той реши да тръгне за България.

Въпреки че Начович се криеше от журналистите и устата му бе запечатана със седем печата, неговата мисия се знаеше. За сполуката й обаче ставаха спорове, ще тръгне ли Фердинанд? Няма ли да тръгне? Във вестниците ставаха най-разнообразни догадки... Чувстваше се обаче, че в един или друг смисъл развръзката е близка. Виенският в. “Тагеблат” казваше, че моментът е дошъл, щото Кобургският принц да престане да играе ролята на Хамлет.

...

На другия ден (2/15 август 1887 г. - бел. ред.)стана “коронясването”. На часа 11 се събра В.н.събрание. След обикновените формалности по откриването на заседанието председателят Тончев заяви: “От програмата се вижда, че Негово царско височество ще пристигне в съборната църква в часа 11 и половина, отдето после ще се отправи затука. Моля, господа представителите да стоят на местата си”. После той даде отдих. Князът тръгна от квартирата си за църквата “Св. Богородица” в дворцовата кола, докарана от София, предшестван от едно отделение конни стражари с началника му и от един взвод конвой, подир него вървеше останалата част от конвоя. Князът влезе в църквата с многобройна свита. Седна на престола. У него имаше голяма царственост и тя произвеждаше силно впечатление. За пръв път в тая обстановка се виждаше така поразително какъв човек идеше да се постави начело на България. Молебенът се извърши от епископ Партений, бъдещия софийски митрополит. След молебена князът се отправи към В.н.събрание. Тук при входа той бе посрещнат от регентите, министрите и бюрото. Предшестван от председателя и подпредседателя на Събранието и последван от регентите, Министерския съвет и от гражданската си и военна свита, той, с бавни и тържествени стъпки, мина сред народните представители, които прави викаха “Урра” и “Да живее” и ръкопляскаха. Спирайки за миг цял възправен, той се качи на престола. От дясната му страна застанаха регентите, министрите, бюрото на В.н.събрание и духовенството, от лявата - свитата, висшите офицери и висшите граждански чиновници.

Антим се отдели напред със своя пастирски жезъл в ръка и едва въздържайки вълнението си, му каза със своя разтреперан старчески глас: “Ваше ц. височество, преди да поемете браздите на управлението в новото си отечество, преди да турите на глава свещената корона на Асеновци, ще дадете клетва пред Бога и пред закона, че ще свето пазите народните свети правдини”. Един от свещениците каза молитва, след това Антим пристъпи към извършването на обреда. Той покани княза даизрече клетвата и князът извади ръкавицата си от дясната ръка и държейки един лист хартия, прочете с нисък и бръз глас следните думи на конституцията, написани с латински букви: “Кълня се в името на Всемогущего Бога, че свято и ненарушимо ще пазя конституцията и законите на Княжеството и че във всичките си разпореждания ще имам пред очи само ползата и доброто на Княжеството. Бог да ми е на помощ”. Тогава един свещеник подаде кръст на Антима, който от своя страна го представи на княза.

Фердинанд целуна кръста, после се приближи до една малка маса, поставена до престола за тая цел, и подписа клетвата. След това се изправи и извика на български: “Да живее свободна и независима България!”, един възглас, който изтръгна у Събранието громки викове на възторзи. Като се възстанови тишината, Стоилов прочете прокламацията на новия княз към българския народ. Той обявяваше с нея, че “взима в ръцете си браздите на управлението на страната”, обещаваше да употреби всичките си грижи и старания за преуспяването, величието и славата на България, “като ще бъдем винаги готов да жертвам и своя живот за нейното благо”, благодареше на българския народ за доверието, което му показа с избирането му, както и за неговото патриотическо и мъдро поведение...

...

На другия ден, 3-ти август, князът биде заведен в старинната църква на Асеновците “Св. Четиридесет мъченици”. Тук, служащият свещеник, след молитвите, прочете надписа на Ив. Асен II за победата му над гръцкия цар Тодор Комнин и завеждането му в плен в Търново. Така, когато България стъпваше в неизвестна ера, биде призована пред лицето на новия неин владетел старата й слава. От църквата князът се отправи тържествено към В.н.събрание и го закри със следната твърде кратка реч: “Господа представители, благодаря за патриотизма, който показахте. Отечеството ще Ви бъде признателно. Обявявам Великото народно събрание закрито”.

Когато князът прочете тая кратка реч, часът беше един. На излизане от Събранието той отиде в квартирата си и оттам се отправи за военния лагер, в Марно поле, дето беше сложена трапеза за обед. Преди да почне обедът, Фердинанд поиска, щото една батарея, сложена наблизко, да стреля. Той остана доволен от стрелбата и поздрави войниците.

На трапезата беше поканен много народ - военни, граждани, и обедът трая предълго под жаркото слънце на август. “Пиха се около 15-20 наздравици”, съобщаваше Захарий Стоянов в “Свобода”. Той надълго ги изброяваше. Сам Фердинанд пи за 6-и полк, който преименува на 6-и на Н.ц.височество княз Фердинанд полк, за регентите, частно за Муткурова, когото поздрави с производството му в чин полковник, за духовенството, за министрите. Всички тостове се придружаваха с топовни гърмежи и с “урра”. Стамболов, в своята наздравица, говори за великотоминало на България, за нейните царе, за Крума, Симеона, за Асеневците и завърши с благопожелания за Фердинанда и за бъдещето на България. Той говори много вдъхновено, защото тоя ден беше ден на неговата победа. “Всички присъствующи се просълзиха”, пишеше Захарий...

...

Народът беше въодушевен. Той не видя у Фердинанда онова, което забелязаха още при първите срещи първенците на България в по-близко съприкосновение с него и което ги възнегодува. Той видя внушителната му осанка, тържествеността, царствеността, тая сила на заповедничество и това призвание за власт и почувства вече в него един господар. Тая магия на княз Фердинанда върху българския народ - магия не на популярност, а на престижност - се започна тук, в Търново.

Тя не избегна зоркото око на Стамболова...

...

На 4-ти Фердинанд тръгна за София през Балкана, придружен от целия официален свет. Стамболов го придружи до Дебелец и се завърна в Търново със Захарий Стоянова.

В Търново го заобиколиха близките му хора, Халачов, Славков, Цвикло и други. Един от тях каза, ухилен:

- Е, Стефане, и тази я наредихме.

- Наредихме я, каза Стамболов. Добре я наредихме.

После прибави мрачно - ...Разплакахме мамата на България.

Симеон РАДЕВ




Симеон Радев (1879-1967) е виден български журналист, дипломат, историограф и литературен критик. Високо образован, владеещ 7 чужди езика, той участва пряко в драматичните събития от историята ни около Балканската и Междусъюзническата война.
По забележителната си книга “Строителите на съвременна България” Симеон Радев започва да работи през 1905-1906 г., като редактор във в. “Вечерна поща”.

Създадено: 15.9.2010 г. 21:49:26   Редактирай мнението   Изтрий мнението

Анонимен2922

[Анонимен]

Байройт почита Цар Фердинанд I Български
Ваня Енчева, Берлин



Сградата в Байройт, в която от 1876 г. се провеждат фестивалите, посветени на Вагнер Снимка Ройтерс


Делото на цар Фердинанд Първи Български като почитател на именития композитор Рихард Вагнер и с принос за разпространяване на музиката му ще бъде почетено в Байройт. Това съобщиха вчера за "Труд" организаторите от Германо-българското дружество за стимулиране на двустранните ни отношения с президент проф. д-р Хелмут Шалер.

Вечерта в памет на цар Фердинанд ще се състои в понеделник от 19, 30 ч в историческата къща музей на Вагнер "Ванфрийд" на ул. "Рихард Вагнер" 48 в Байройт. С интерес се очаква докладът на проф. Шалер "Цар Фердинанд Български и Рихард Вагнер". Ще се прожектира и българският филм "Цар Фердинанд в изгнание" на Кристина Баксанова от Би Ти Ви.

Предвидено е също участие на германския квартет "Елизе", който ще изпълни творби от Рихард Вагнер и Панчо Владигеров.

Фердинанд е бил голям меломан и по негово настояване в София е отворила врати първата българска опера. В репертоара и неизменно са били включвани творби на Вагнер. Това съобщиха вчера за "Труд" от канцеларията на проф. Шалер, който е сред най-известните слависти в Германия.

Освен това българският цар и представители на двора всяка година са присъствали на Вагнеровите дни в Байройт и са придавали блясък на музикалното събитие. В доклада си проф. Шалер ще отбележи и ролята на Фердинанд за музикалната кариера на Панчо Владигеров. Майката на бъдещия композитор навремето се обърнала към царя да помогне на талантливия и син. Самодържецът откликнал на молбата и му осигурил стипендия в Берлин.

Проф. Шалер от месеци напразно издирвал адреса на внука на Фердинанд - Симеон Втори, за да го покани на събитието !? Организаторите отправят поканата чрез "Труд" и са готови незабавно да я изпратят с бърза поща, ако получат адрес.

Организаторите са подготвили след края на тържествената част коктейл, на който в непринудена обстановка да се заговори не само за великите композитори на Германия и България, но и за вековната българска история и културна традиция.

Създадено: 16.9.2010 г. 23:51:18   Редактирай мнението   Изтрий мнението

Анонимен2923

[Анонимен]



ОБРЪЩЕНИЕ
до
клира и миряните в Пловдивска епархия на
Българската православна църква
за участие във Всенародното шествие за въвеждане на задължителното изучаване на предмета „Религия- Православие” в българските училища


16.09.2010

Боголюбиви отци, обични в Господа братя и сестри,

На 24 септември тази година досточтимият Свети Синод на Българската православна църква приканва всички нас в столицата на България – София, за да се присъединим към всенародно шествие. Шествие, което трябва да демонстрира желанието на гражданското общество да бъде въведено изучаването на „Вероучение” като учебен предмет в задължителната подготовка на учениците в българските училища.

За представителите на клира – свещенослужители и монашестващи, участието в шествието е въпрос на дълг. Дълг към народа, който те ще изпълнят.

Участието на гражданите е въпрос на техен личен избор. Те могат да изберат измежду следните възможности. На 24 септември да се отправят към Националния дворец на културата в София, за да изразят загрижеността си за етичното и нравствено възпитание на бъдещите поколения на България, включително на своите деца и внуци. Да останат безучастни по домовете си, за да се отдават на обичайните си битови занимания. Или, разбира се, да разкритикуват и обругаят инициативата, както напоследък е модерно да се порицават инициативите на Българската православна църква. Всеки е свободен да избере какво иска да прави на 24 септември.

От цялото си сърце бих искал, и ще се моля, първата група – тези, на които няма да е безразлично бъдещето на децата ни, бъдещето на България – да са мнозинство. От цялата си душа ще бъда благодарен на всеки наш съгражданин, който би извървял с нас стъпките от НДК до „Св. Александър Невски”. Тези стъпки не са толкова трудни, колкото стъпките до Голгота. Макар че, кой знае защо, за мнозина изразяването на мнение, заявяването на позиция дори по толкова естествени и важни въпроси се привижда като тежко бреме.
Критиците нека критикуват. Но на колебаещите се бих искал да кажа следното.
От началото на демократичния преход Българската православна църква призовава българската държава чрез своите образователни институции да въведе предмета „Вероучение” като задължителен предмет в основния курс на българските училища. „Вероучение” като систематично изложение и запознаване на нашите деца с базисните положения, ценностни основи и етични предписания на традиционното в нашата страна изповедание – източноправославното.

През всичките години, в които църквата пледира за това, държавата отказва. Отказва, отказва, отказва. Основният й аргумент е, че образованието трябвало да бъде светско. През същите всички тези години всички социологически проучвания и изследвания показват и доказват, че нещо с нашите деца не е наред. Нараства насилието в училищата. Нараства главоломно употребата на наркотици. Увеличава се броят на отпадащите от училище. Ценностните представи на подрастващите са сериозно объркани. Образците им за подражание са заимствани от медиите, чиято задача е не да възпитават, а да развличат. Представите им за „добро” и „зло” са сериозно накърнени.

Факт, който никой не иска да признае, е, че светската образователна система няма отговор и няма решение на тези проблеми. Именно защото е светска и като такава – рационалистична, тя не борави с основните понятия на християнската етика, на първо място с понятието „любов”. А децата не могат да се обучават и възпитават без любов. Без идеята за Божествения характер на любовта. Никакви математически формули, никакви синтактически упражнения, никакви закони на физиката или химията сами по себе си не носят идеята за любовта, която е основната свързваща нишка на човешкото общество. Затова тези науки сами по себе си не могат да отговорят на основния въпрос, мъчещ всяко човешко същество от раждането до смъртта му, а най-вече децата: „Какъв е смисълът?” „Какъв е смисълът да бъдеш добър?” „Какъв е смисълът да бъдеш честен?” „Какъв е смисълът да полагаш усилия?” „Какъв е смисълът на живота изобщо?” На тези въпроси може да отговори само вероучението. То придава смисъла, липсващ на материалистическите, позитивни науки и то единствено дава отговор на поставените въпроси. Единствено то дава отговор и на въпросите, как се живее в задружно общество и защо съществува държавата. Стига държавата да можеше да прозре това.

Какво биха научили децата, ако в училищата имаше предмет „Вероучение”? Например, че е редно да се почитат родителите. Че е добре да се спазват законите. Че трябва да обичаме ближните си. Че трябва да сме милостиви към онеправданите, състрадателни към слабите и щедри към бедните. Че не трябва да отговаряме на злото с насилие. Че не трябва да правим на другите това, което не искаме да правят на нас. И прочие нравствени уроци от този порядък. Това лошо ли е? Ще навреди ли на децата, ако с тях се поговори на тези теми? Кой училищен предмет днес преподава тези знания? И всичко това, изпълнено с примера на Сина Божи Иисус Христос, който заради точно тези истини умря на кръста, за да изкупи с кръвта си греховете на човеците. Нашите грехове. За да покаже със смъртта и Възкресението Си, че има смисъл.

Защо искаме да се изучава именно източноправославно вероучение, а не например история на религиите или етика. Единият отговор е, че защото без познаване на постулатите, идеите, символиката или литургичните особености на нашето изповедание децата не могат да разберат старата българска литература и произведенията на националната ни култура, създавана от покръстването на народа до днес. За тях остава неразбираем половината Вазов, църковната публицистика на Славейков, ако щете антиклерикалният патос на Ботев и даже симпатичните хумористични разкази на Елин Пелин. Искаме или не, българската култура е доминирана от възприятието и отразяването на света през призмата на източноправославната догматика и традиция. Без нейното познаване е невъзможно познаването на родната ни култура.

Другият отговор е, че моралът и етиката не могат да бъдат устойчиво предадени, освен като единна, цялостна, безпротиворечива система. Ако ние искаме нашите деца да получат възпитанието, като завършени в своите нравствени представи хора, това може да стане само чрез преподаването на единна морално-ценностна система. Не като история на всички религии по света, представляваща хаотичен сбор от етнографски фрагменти из живота на близки и далечни народи. И преподаваща знания, чиято единствена полза ще е да се решават кръстословици. Или някаква абстрактна етика, която не може да бъде осмислена, разбрана и възприета извън личния подвиг на Сина Божи. Който Е Смисълът.

Докарахме се дотам, че представители на приятелски европейски страни ни обръщат внимание, че не се грижим достатъчно за децата на България. Че се раждат малко деца, а тези, които се раждат, тези умни наши български деца, я напускат в мига, в който станат самостоятелни. Един от възможните отговори, защо това е така, е: защото не виждат смисъл. А един от възможните отговори на въпроса, защо не виждат смисъл, е: защото държавата не позволява да им бъде преподадено знанието, което е одухотворило цялата европейска цивилизация. Знанието за Христа. Не някаква абстрактна етика, а Неговата етика. Не някаква повърхностна история на всички религии, а историята на Неговия живот, на Неговите дела, на Неговия подвиг и на Неговото Възкресение. Те, нашите деца, отиват да го получат там, където това знание е преподадено. Ако искаме България да има добри деца, трябва да намерим сили и да им го преподадем сами. От нас зависи.

Затова, братя и сестри, елате с нас на 24 септември в София. Нека заедно извървим стъпките от НДК до „Св. Александър Невски”. За да поискаме да бъде върнат смисълът в обучението и в живота на нашите деца.

Бог да е с нас и с децата на България.


+ Пловдивски митрополит Николай

Създадено: 17.9.2010 г. 01:10:10   Редактирай мнението   Изтрий мнението

Анонимен2924

[Анонимен]

Трайков кани „Боинг” да приватизира ВМЗ-Сопот
18.09.2010, 18:56
news.bg



Икономическият министър Трайчо Трайков, който е на посещение в САЩ, се е срещнал вицепрезидента на компанията „Боинг" Рик Гирсбак, съобщиха от Министерството на икономиката, енергетиката и туризма.

Министър Трайков е поканил компанията да проучи възможностите за изнасяне на нейни дейност в България, както и ад се включи в приватизацията на ВМЗ-Сопот.

Той е разговарял и с вицепрезидента на „Моторола" Бренда Херолд, с която е обсъдил перспективите за партньорство в мобилните комуникации, изграждането на цялостни системи за сигурност и умни мрежи (smart grid) в енергетиката. Представители на Моторола ще посетят София, за да проучат възможностите за общи проекти.

По-рано през деня икономическият министър се срещна с главния икономист на Федералната банка на Чикаго Томас Клиър, с когото са дискутирали икономическата ситуация в САЩ и България, както и мерките, които двете страни предприемат за съживяване на икономиките си в условия на финансова криза. Двамата са коментирали, че несигурността на финансовите пазари възпира бизнеса да инвестира и да генерира ускорен растеж. Една от възможностите за стимулиране на растежа е насърчаването на борсовата търговия.

Опитът на една от водещите борси в света - Чикагската стокова борса (СМЕ), е била във фокуса на разговорите на министър Трайков с директора на направление „Международни продукти и услуги" на борсата Чарлз Фара. В момента СМЕ, която има операции в различни страни по света, проучва възможности за разработване на съвместни продукти с други борси, които да ползват нейната компютърна система за обмен и търговия и да изпълняват борсови заявки към CME.

Според министър Трайков, български борси биха могли да си сътрудничат с Чикагската стокова борса. Предстоят допълнителни разговори за проучване на възможностите.

Перспективи за американо-българско партньорство са били обсъдени и с г-жа Мери Робъртс, заместник-директор на Департамента по търговия и икономика на щата Илинойс. Тя е представила концепция за промотиране на туристическия потенциал на щата Илинойс и значението на добрата инфраструктура и логистика за развитието на бизнеса.

Таксите върху туристическите услуги там са 15%, част от които се влагат в реклама на туристическия продукт.

Министър Трайков е подчертал предимствата на България като инвестиционна и туристическа дестинация и големия потенциал за сътрудничество.
По негова идея ще бъде създадена съвместна програма за обмяна на служители и опит между Департамента по търговия и МИЕТ.

Създадено: 18.9.2010 г. 20:34:41   Редактирай мнението   Изтрий мнението

Анонимен2925

[Анонимен]

100 български раннохристиянски гробници от I-ви и II-ри в. сл.Хр. на шест метра под "Света София"

Хай-тек зали на 6 метра под базиликата “Св. София”
Музей под жълтите павета напролет
Показват саркофази и уникални стенописи от II век



Кметът Йорданка Фандъкова разгледа гробниците под базиликата "Света София"

Саркофази, мозайки и стенописи от I и II век след Христа и останки от няколко старинни храма ще бъдат разкрити и изложени в музей на столицата. Модерните зали за експонати ще отворят врати под базиликата "Света София" на пъпа на града през следващата пролет.

Музеят ще бъде завършен с 1, 5 млн. лв. по програма "Регионално развитие".



Мозайка от първата базилика, която е разрушена през IV век. на ЕС

Довършителните работи ще започнат наесен, а музеят ще отвори врати за посетители в първите месеци на 2011 г.", обясни зам.-министърът на културата Тодор Чобанов. Заедно със столичния кмет Йорданка Фандъкова инспектираха работата по проекта. През последните години общината е инвестирала 1, 8 млн. лв. в обекта.

Музеят ще се намира на 6 метра под земята и ще се разполага под цялата базилика "Св. София". Различните помещения ще бъдат обособени на две нива, между които ще се преминава по прозрачни стълби.

"Идеята ни е да има контраст между историческите и археологическите експонати и инфраструктурата на музея. Всичко ще бъде хай-тек - с видеостени, специално осветление и подходяща музика", обясни арх. Васил Китов, който работи по проекта. През последните две години е направено специално укрепление на пода на базиликата, който се явява таван на изложбените помещения. Целта е плочата да издържа на земетръси.

"На екраните туристите да могат да прочетат информация за историята на базиликата: колко пъти е разрушавана от варвари, каква роля е играла, след като Константин Велики обявява християнството за официална религия. Надписите трябва да бъдат на няколко езика", заръча зам.-министърът Тодор Чобанов на директора на общинското предприятие "Стара София" Борис Чилев, който е един от авторите на проекта. Двамата разгледаха “Северния език”, където се намират останките от първата базилика, разрушена в началото на IV век.
"Въпреки че обектът е държавна собственост, музеят ще бъде изцяло общински", обеща Чобанов на кмета Йорданка Фандъкова. Тя пък изрази надежда столицата да стане притегателен център за туристи.


100 гробници на пъпа на столицата



Около 100 гробници се намират под базиликата "Света София", на пъпа на столицата. Над 42 от тях ще бъдат разкрити в бъдещия музей на града, обясниха археолозите, които работят по проекта.

"Точно в центъра се е намирал Главният сердикийски некропол. Там в края на I и началото на II век са погребани десетки души. Открити са близо 100 съоръжения - от обикновени гробове до пищни гробници и саркофази", обясни архитект Васил Китов. По думите му там са погребвани предимно обикновени хора.


Отварят музей под жълтите павета на близо декар площ



Под църквата „Св. София” има останки от четири древни храма

Останки от четири ранни църкви, 50 гробници и различни исторически експонати ще бъдат изложени под жълтите павета. Музеят на столицата, който ще се намира под църквата „Св. София” на пъпа на града, ще бъде отворен до края на следващата година.

„Работата продължава, но нямаме достатъчно средства. При осигурено финансиране ще завършим музея до есента на следващата година”, обясни пред „Монитор” арх. Васил Китов, който работи по проекта. Очаква се залите да бъдат завършени с 1, 5 млн. лв. по оперативна програма „Регионално развитие”. Досега общината е инвестирала 1, 8 млн. лв. в обекта.

През последните две години е направено специално укрепление на пода на базиликата, който се явява таван на изложбените помещения. Целта е плочата да издържа на земетръси.

Музеят ще се намира на 6 метра под земята и ще се разполага под цялата базилика "Св. София". Различните помещения ще бъдат обособени на две нива, между които ще се преминава по прозрачни стълби.

„Първоначално хората ще могат да се разхождат на площ от 900 квадрата. На по-късен етап предвиждаме да разширим площта на музея и тя да надхвърли тази на базиликата”, обясни още арх. Китов.

Освен останки от църкви, саркофази и мозайки посетителите на музея на столицата ще могат да разгледат и различни ценни експонати. Предвижда се под църквата „Св. София” да бъдат изградени три зали с различна големина. Там ще се показват антиките, които в момента седят складирани в Централната баня.

Създадено: 18.9.2010 г. 23:46:30   Редактирай мнението   Изтрий мнението

Анонимен2926

[Анонимен]

Трансбалканска римска "магистрала" между Мизия и Тракия от II-ри век



От началото на месеца са възобновени археологическите проучвания на римската крайпътна станция Состра в землището на с. Ломец, община Троян, съобщиха от Националния исторически музей (НИМ). Експедиция с ръководител д-р Иван Христов е открила изключително добре запазен участък от римски път, който свързвал градовете Улпия Ескус (с. Гиген, област Плевен) и Филипополис (Пловдив). Toй е широк 7 метра и е близо до източната стена на крепостта Состра. Това е най-добре запазената пътна настилка от времето на римските императори в България, похвалиха се от НИМ. Пътят е оформен с осева линия, банкет от добре обработени каменни блокове. Това го превръща в истинска магистрала за античността, обясниха от музея.

Сред важните открития на експедицията се определя откриването на най-ранната каменна крепостна стена на укреплението, изградена от войниците на Втора матиакска кохорта (военно подразделение от 1000 души) в средата на II век. Стената е широка близо два метра и е ограждала площ от 19 декара.

Първото построяване на крепостта е станало със заповед на императора Антонин Пий около 147 г. Това се потвърждава и от надпис, изсечен върху каменен обелиск, открит във вътрешността на Состра.

Освен крепостната стена, археолозите са открили и рова на ранния военен лагер - широк 5 метра, дълбок е два метра и е бил сериозно препятствие за нападателите на крепостта.

Посетителите на археологическия обект могат да разгледат консервираната крепостна стена от III век, проучените представителни сгради във вътрешността на обекта и разположената близо раннохристиянска базилика от V век - "Св. Георги".

Работата на крепостта ще продължи до 24 септември, когато екипът ще възобнови проучванията на тракийската владетелска резиденция на връх "Кози грамади" в Средна гора.

Междувременно стана ясно, че днес започва реставрацията и консервацията на Шуменската крепост. Проектът е съфинансиран от норвежкото правителство с 340 529 евро по линия на Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство (Норвегия, Лихтенщайн, Исландия). Безвъзмездната помощ покрива 85 процента от всички разходи.

Създадено: 20.9.2010 г. 21:37:53   Редактирай мнението   Изтрий мнението

 

Натиснете тук За да затворите темата, само за Администратори и Пазители

194 Стр.   от 277 196     Мнения - 4151 Скрий анонимните   Добави мнение по темата  Предишна тема Следваща тема

 © 1999-2011 СкайКод ООД Речник | Превод | Преводач 309,223 - 51,996,306 - 5,104 Страницата е генерирана за 0,3125 секунди.