Запомни | Име:  Парола:  

Bulgarian English Russian
Покажи всички теми с нови мнения
Покажи днешните теми
 Връзки
    
Exchange.bg
Всички клубове
  Общество
     Политика
Прати поща до твой приятел за тази тема 
 
  Отиди на:
Реквием в тъмносиньо

1 Стр.   от 9 3     Мнения - 123 Скрий анонимните   Добави мнение по темата  Предишна тема Следваща тема

Автор Мнение
Google
[Напреднал]
от Western Sahara

Общо мнения: 130
...................
А кръчмаря е Бате Генчо – седесарчето.
...................
[i]Страстната привързаност за него е по-важна, от достойнствата на каузата, към която се е присъединил.

Създадено: 12.10.2003 г. 06:49:09   Поща до автора   Интернет страница на автора   Редактирай мнението   Изтрий мнението

 
Сабахатин Али
[Напреднал]
от United Kingdom

Общо мнения: 140
За власт и пари Надка е готова на всичко

Сега иска кметския стол, но ще получи само позлатена цедка за чай


Александър ТОМОВ

в-к Стандарт
Елочка Шчукина. За власт и пари тази жена е готова на всичко и става все по-жалка и смешна. Истинско удоволствие е да наблюдава човек напоследък нелепите й ходове, направлявани от нейния "мозъчен тръст", от някоя си Амелия Личева. Друг интелектуалец не се съгласи да й "сътрудничи", след като такива като Надка нагло и безцеремонно натириха всички, а сега се чудят и маят като как да ги привлекат за изборите. Виж, за подобни мероприятия са винаги готови, дето се вика. Защото, ако излъжат пак глупаците и, не дай Боже, тоя път такава като Надка да стане
кметица, ела да видиш ти
нови гаражи, нови костюмчета
от "Макс Мара" и нови демонстрации на величие...
Да започнем най-напред с най-фрапантния й ход - този със соколаря Орешарски (комай бе осиновил орлета, все едно). Въздигна го тази "истинска лъвица", даде му пълна свобода за думи и дела, гласувайки му необятно доверие, а когато Орешарски се облегна на въпросното доверие, току хоп - дръпна килимчето изпод краката му и Орешарски се намери в орешака. Остана да виси във въздуха въпросът кой точно й нареди да дръпне килимчето, защото килимчетата обикновено ги дърпат слугините по нареждане на господарите и да се кефят. Както и да е, отиде си Орешарски, а "лъвицата" направи следващия си дълбокомислен ход - започна да търси нов кандидат за кмет на столицата. И когато всички очакваха жестокия принципен кастинг, когато всички гадаеха кой ще е посоченият, Надка не хареса нито един и посочи себе си, без да подозира, че тоя номер е правен някога от съветския режисьор Сергей Бондарчук по повод избора на една главна роля. Тогава държавна комисия, начело с другия Бондарчук, събира близо две хиляди левента от великата съветска страна, от които Бондарчук не харесва нито един. А когато колегите му напълно объркани започват да се питат кого все пак има предвид другарят Бондарчук, той най-сетне изплюва камъчето и посочва себе си сред хилядите кандидати - не могъл да види никой в тая същата роля, освен него си.
На това се вика обективност
и точна преценка. Само че за разлика от Надка Бондарчук преди това никога не е заявявал, че нищо не разбира от кино и от въпросната роля, а тя го заяви в прав текст дни преди да се самопосочи за градоначалник на столицата. Заяви, че нищо не разбира от кметстване, а най-добре пасва за министър-председател. Представяте ли си що за самочувствие и скромност? Ще каже някой - не е възможно. Не е възможно да е толкова повърхностна, да не кажем нещо по-лошо, и да не си даде все пак сметка какво точно говори и защо. Такова едно поведение даже не е за смях, то е
направо тъжно, то говори за една ветропоказателност, за едно кафанско
чалгаджийско лекомислие, което вече не обижда самата му носителка, а онези, чиято лидерка е, онези, дето са я избрали и все още й вярват. Такова едно поведение в "белите страни" автоматически се наказва с искане за оставка и със съответното й подаване. Няма да го направи Надка, бъдете спокойни, нито сега, нито когато и да било, защото работата не е в кметския стол, а във властта и евентуалните облаги, дето се крият зад него. Работата не е в това да се решат проблемите на софиянци, работата е софиянци, ако могат по някакъв начин да решат някои от дилемите на такива като Надка напоследък - с друг гараж, вече с платени данъци, с хотел
примерно срещу НДК, защо не
с друг някой минерален извор
примерно големия в Панчарево или още по-големия в Горна баня. Работата е, ако има някакъв начин Надка да е отново и отново на върха, винаги да е на върха, вижте я само колко е готина, а всички ние да й пълним по някакъв начин банковите сметки и да й викаме браво. Има и друг един отговор за тоя неин невероятен гаф, в който се обяви най-напред за недостойна за кметския стол на столицата, а след това за най-достойната, най-кадърната и призваната за него - ако някой друг й суфлира иззад кулисите, а тя като една професионална актриса от средна ръка върви по себе си чрез онзи съдбовен глас. Само че тогава тя не би била тя, само че тогава би била една измислица, една креатура... Добре, нека да не задълбаваме, нека я гледаме и виждаме такава
каквато е - едно палаво женче
което днес ни казва едно, утре друго, а вдругиден трето - хи-хи, пей сърце, какво пък толкоз, животът е весел, аз съм пак в нов тоалет, аз съм си аз, ще направя и други неща, може още по-така, к'во пък толкоз...
В "Дванадесетте стола" гениалните Илф и Петров имат един знаменит образ, този на Елочка Шчукина, която постоянно повтаря - не ме учете да живея, помогнете ми материално... Какво пък, винаги има люде, дето биха помогнали и използвали такава като Елочка Шчукина - жената с "въображение на кълвач", както са се изразили двамата големи, най-вече люде като Великия комбинатор Остап Бендер. Припомнете си отново класическия роман и ще разберете как точно го прави. Измъква буквално изпод Елочка "златния стол" в замяна на една позлатена цедка за чай...
Това е.

Създадено: 13.10.2003 г. 17:22:16   Поща до автора   Редактирай мнението   Изтрий мнението

Стар варварин19

[Анонимен]

Ама га яде кифтетата в НСРТ, Томов май не разправяше таквиз работи, а. Тогава Илф и Петров не бяха гении, а съветски драскачи, възпяващи соцстроителството. А Надка, Костов и тути кванти - най-прогресивни християндемократи в света. Аман от палачинки. Тоя е минал на хранилката на Чорни, ей!

Създадено: 14.10.2003 г. 07:53:24   Редактирай мнението   Изтрий мнението

Анонимен20

[Анонимен]

Александър Томов: Докъде ще стигнем, ако вървим след волвото на Костов
(24 часа) - 2003/10/15
--------------------------------------------------------------------------------
Александър ТОМОВ в 59-годишен, роден е в София, Преди 10 ноември дълги години работи като драматург в студио "Бояна". Негови са сценариите за филмите "Елегия", "Романтична история" и много други. По мотиви от негови творби Николай Волев заснема известния си филм "Маргарит и Маргарита".
По-известните му книги през последните години са "Корупция" и "Новобогаташи".
Бивш председател на НСРТ, основен автор на в. "Демокрация".

- Г-н Томов, защо променихте позицията си за Иван Костов и сините лидери?

- Не аз, а те тихомълком промениха позициите си от времето на онзи митинг на СДС, когато заявиха - няма да ви предадем. Влязоха в политиката бедни като църковни мишки, а сега се оказаха с банкови сметки, с гаражи, с шадравани и тути кванти. Съзнавам като писател, че това при някои хора е естествен процес. Вероятно не могат да си представят при всички съблазни на политиката да излязат отново бедни. Тъкмо това е тъжното и страшното, защото си проличава кой е големият лидер и кой малкият. Драмата на тия хора е, че не можаха да се откъснат от облагите на властта, нямаха съпротивителните сили да се откъснат.
Ето и при това прословуто интервю на Костов пресата отбеляза - пристигна за интервюто с волвото на фондация " Демокрация". Уж нищо на пръв поглед, ама ние, дето едва свързваме двата края, се питаме -след кого да вървим, след какво? След волвото, което вози Костов ли, след гаража на Михайлова ли или шадравана на Муравей?
И защо, по дяволите, да вървим? И като вървим, какво? Най-много да им издействаме някое друго волво, друг гараж, други шадравани. Това е диспутът, който трябва да води сега НИС или ЕООД, както го нарече някой. Но те не го разбраха, не искат да го разберат, защото поведе ли се такъв диспут, някои си заминават.
Хората искат от тях не волва, гаражи и шадравани, а честност. Могат ли да им ги дадат? Според мен вече не могат, късно е.

- Какво научихте, което не сте знаели, когато бяхте шеф на НСРТ?

- Научих и научавам вече толкова много и такива неща, че ми се завива свят. 99 на сто от тях да са лъжа и долна клевета и само 1% верен, става страшно.
Ще ви дам конкретен пример. Съвсем наскоро г-н Тодор Батков в прав текст обяви по всички медии, че г-н Костов е пратил навремето свой човек при наш известен бизнесмен да го рекетира с проценти от бизнеса му и да го плаши с разправа, ако не ги получи. За обществото ни бе новина номер едно, а г-н Костов мълчи, звук не обелва. Щом мълчи, излиза, че г-н Батков е прав, иначе би трябвало да бъде съден за клевета.
Е, добре, рекетьор ли е г-н Костов при това положение? И възможно ли е г-н Костов хем да бъде министър-председател, хем рекетьор? За такова нещо в белите държави знаете какво следва. При нас това се разминава на някого, като дава обет за мълчание.

- Атакувахте и Надежда Михайлова заради качествата й на преводач и поет.

- Едва когато начена бурната й политическа кариера, реших да се запозная с нейното, така да се каже, творчество. И разбрах защо така бурно се стреми към тая същата кариера. Няма талант за писане според мен.
Може да си слаб поет и много добър политик и обратното. Само че при г-жа Михайлова апетитът към кариера е повече от прекомерен и това й изиграва лоша шега. Не можеш само преди месец, когато бе бастисан соколарят Орешарски (комай бе осиновил орлета), да заявиш, че нищо не разбираш от кметстване и общинарство, а ставаш само за министър-председател и веднага след това да се кандидатираш за кмет и сега да ни обясняваш колко си печена и наясно с всичко.

- Кое е все пак основното в поведението на Костов, което ви накара да се разочаровате от него?
- Налице според мен са двама Костовци - единият е този на светло, който несъмнено има качества, и другият на тъмно - подмолният Костов, апаратчикът Костов, и то авторитарният апаратчик. С времето започнах да си давам сметка за всичко това. И въпросът е следният - апаратчикът Костов, този, дето е правил нещата на тъмно, за кого ги е правил?
За себе си и за определeн кръг хора около него или за една партия, която вече се разпада? Това той би трябвало да го обясни по пера, както се изразяват счетоводителите, а не да мънка.
Защото е много лесно например да нарочиш един Бакърджиев за предател и много трудно да отговориш на неговите въпроси - кой приватизира това, това и това? Кой, а? Там е батакът и далаверата, макар че аз подозирам и друго - имало е и вяра, и далавера, и грижа за партия, и обгрижване на сервитьори - каквото ти душа иска е имало.
И още нещо. Какъв е тоя лов на вещици в началото на века? Г-н Костов сякаш е в ролята на Великия инквизитор. Бакърджиев - предател. Бонев - предател. Софиянски - предател. Филип Димитров подкрепи Софиянски - и той ли? Петър Стоянов на път да стане.
СДС загуби близо два милиона симпатизанти - и те ли са предатели?
Имам чувството, че всеки момент ще лумнат клади в едно ново средновековие. Вместо СДС да се чисти от корумпираните, става тъкмо обратното, капсулира се с корумпираните, превръща се в секта на облагодетелстваните от властта. Това е поведение на обречен политик.

- Как ще отговорите на упреците, че позицията ви е конюнктурна и се променя спрямо обществената ситуация?

- Ако някой си въобразява, че след като определени хора са ме избрали някога на даден пост и поради тая причина аз като нещастен роб или жалък чиновник ще трябва да им се кланям цял живот, не са познали.
Освен това за тоя пост аз заплатих с името и с нервите си, с достойнството и с личната си драма. Достатъчно е само да си спомним какъв кошмар бе, когато избълвах "новите варвари" във в. "Демокрация", не на последно място и в тяхна защита. А половин година по-късно тия същите хора в името на личните си сметки и интереси убиха, без да им трепне окото, вестника. Никога няма да им го простя не само аз, а и много други интелектуалци.

- Имате ли в момента политически пристрастия?

- Да. Искам най-после тоя народ да намери истинските си политици, достойните си за него политици. Защото, ако ние наистина имахме такива политици, които да ни осигурят някакъв приличен стандарт, нямаше сега да се втренчваме постоянно в тях и в техните доходи, които са на светлинни години от тези на обикновените хора. Бездната е потресаваща.

- Кои са според вас най-тревожните процеси в обществото през последните тринайсет години?

- Невероятната криминализация и маргинализация. Руснаците сега имат един писател Едуард Лимонов. Неговият случай е забележителен. От дисидент в бившия СССР, избягал някога на Запад и станал световно известен с Йосиф Бродски, той се връща в освободената капиталистическа вече Русия и създава, какво мислите? Създава по подобие на някогашната националсоциалистическа партия на Хитлер днешната руска националболшевишка партия, която започва да осъществява на територията на страната подривни действия с цел връщането на социализма. И питам сега - такова ли нещо искат да възникне у нас някой ден нашите родни политици така, както са я подкарали? Война на" модерните аборигени" ли искате? Ако я искат много силно, един ден могат и да я получат.

- Кои са варварите днес?

- Преди няколко години с есетата си за "новите варвари" се оказах лош пророк. Вместо да се облагородяваме и цивилизоваме, ние сякаш се варваризира-ме. Навсякъде подкупи, невероятна корупция, престъпност.
Има една тема у нас, която много малко се коментира и дискутира -
това е разрушителната сила на българина.
Много е страшна, помитаща е. В този смисъл всички малко или много напомняме варварите, след като вече толкова години не можем да оправим държавата си - и политици, и избиратели, всички.

- Кой е грехът, за който се обвинявате най-много?

- За това, че някога бях лош баща. Прекалено дълбоко и лично е, за да го коментирам.

Автор: КРИСТИНА ПАТРАШКОВА

Създадено: 18.10.2003 г. 09:51:27   Редактирай мнението   Изтрий мнението

Наум
[Златен]
от Bulgaria

Общо мнения: 813
Лука 12:
2 Няма нищо скрито, което да се не открие, и тайно, което да се не узнае;
3 затова, каквото сте казали в тъмно, то ще се чуе на видело; и каквото сте казали на ухо в скривалищата, то ще бъде разгласено от покривите.

Кому приляга да погребе СДС или за един принципен спор с приятел

Преди известно време ми попаднаха две-три писма(постинги) на един бивш седесе -активист. Толкова ми харесаха, че се опитах да установя контакт с него, но както всички добронамерени начинанания и това завърши безуспешно. Затова сега ще го сторим тук, задочно.
Сега тук изобщо няма да се заяждаме с дребни въпроси от рода на :
Кой обядваше всяка седмица с агент Бор? Кой попречи на СДС и защо да лустрира ДС до невъзможност тя да се меси в политическия и стопански живот. Нямаше подходящо мнозинство в НС или морален кредит от обществото? Та нали това беше едно от нещата, които СДС обеща през зимата и пролетта на 97 на обезверените и яростни привърженици, мръзнали по барикадите?
Кой назначи министрите по време на най-успешното управление, които сега се скъсват да плюят- хем успешно управление, хем министри- продажни и корумпирани..
Къде са двестате хилки и дали са в отчета на фондацията и редно ли е да се вземат, те и онези на Лучански.За тях поне всичко е ясно-щом ги е дал вземаме ги и ги харчим за благородни цели-кво лошо сме сторили...
Оправдава ли партийното финансиране и добрите намерения спонсорства от "лоши" хора и с изкарани по "тъмен" начин средства.
Миришат ли партийните пари? А те изобщо дали са партийни?
Нито ще правим тежки обобщения относно моралните и политически достойнства на такъв тип политическо мислене.


ПИСМО ОТ ПРОВИНЦИЯТА
“Ние трябва да сме едиинни, а
затова ни трябва политическа идея.”
Иван Костов, 13.май 2003г.

Milen
Уважаеми форумци,
От известно време чета разговорите ви.Даже преди няколко дни ви написах нещо с един дълъг цитат от Джозеф Конрад.Никой не ми обърна внимание и затова смятам, че е добре да Ви се представя и да помоля да ми бъде отстъпено малко място под дебелата интелектуална сянка, която сте избрали за сладките си разговори.
Живея в западащ провинциален град, а работя в съседен в относително по-добро състояние.Струва ми се че моята гледна точка би ви заинтересувала именно като гледна точка на човека от средния български град.Тук животът естествено е различен от този в София, но ви уверявам, че мястото е добро за анализи на българската реалност, процесите тук са много ясно различими..
.През 92-ра бях на доста висок пост.Работата ми дава възможност да надничам и в полицията, съда, прокуратурата, следствието, областните администрации, общините.Поназнайвам нещо и за бизнеса, селското стопанство, митниците, някои провинциални университети.Имам деца-виждам какво става в училището.С една дума-не съм неинформиран.
В края на ноември 89-та учредявахме “неформално движение” в моя роден град.После то стана гръбнак на СДС.От учредителите му сега никой не е в СДС.Никой не отиде при комунистите, но и никой сега не стъпва в СДС.Прокудиха ни всичките.Знам защо стана така за всеки от нас, защото стана пред очите ми.Та познавам и СДС.
Както казва Еклесиаст-много знание-много печал. Бях толкова пристрастен седесар, че когато през 94-та СДС загуби, две седмици не разговарях с колегите си, и всеки ден на обяд с вестник “Демокрация” под мищница се разхождах по главната улица на нашия червено гласуващ град, за да видят всички, че не си меня убежданията.Провинциални политически страсти.
Чета написаното от вас във форума, и си давам сметка, че сте интелигентни, чувствителни и честни хора, и като последица, ще ме простите, надявам се-и малко наивни.Знам, че и аз съм такъв, откъдето произтича и естествената ми симпатия към вас.Но и също така знам, че хора като нас, играещи по правилата, така да се каже, не са в състояние да се преборят с другите, приватизиралите идеята.И те го знаят много добре.И с редки изключения, не се страхуват от нас.
Защо смятам така.Може да ви се види, че съм невероятен циник, но до изводите си съм стигнал след дълги наблюдения.Защо политиците, а и не само те настояват, че политиката е мръсна работа?Защото знаят каква цена се плаща, за да се стигне дотам да се занимаваш професионално с политика.Платиш ли цената, едва ли вече си загрижен за унижените и оскърбените.И това е още повече така в България.
Когато избраха Едвин за зам.председател, много хора се радваха, защото го приеха за завръщане към извора, към оная чистота, която е скъпа на всеки истински седесар.Аз не се радвах, защото знаех, че щом е избран, значи апаратчиците така са решили, счели са го за нужно.Знаех и за какво им трябва Едвин.Решили са, че избора му е добра имитация на порив за пречистване.Защото, уверявам ви, нито един от апарата, на нито едно от нивата в СДС, не бива избиран току-така, заради качества или спечелени симпатии, без необходимите пазарлъци и уговорки.И понеже Едвин е последния, който ще се пазари и обещава, и не участва в никакви групи и кланове, изборът му бе подарен.Решили са, че малко екзотика, бунтарство и дисидентство няма да са излишни.Понеже сме в опозиция Едвин не може да се бърка, да вреди, а ще свърши и работа-ще привлече такива като него, те са украшение за всяка партия, доказателство, че идеите в тази партия са живи.Друг е въпросът, когато сме на власт-тогава такива не са нужни, добре е да ги държим по-далече.
Защо пиша всичко това.Вие разсъждавате на макро-ниво.Християндемокрация, либерализъм, дясно, ляво, идентичност, цивилизационен избор-са неща, които малко вълнуват нашите професионални политици.Те се занимават основно с търговия, с размяна.Това особено добре го видяхме ние, седесарите, след 97-ма година-не можехме да знаем преди това как е при червените, но и там е същото естествено.Затова и Бакърджиев, Цонев, Митко Абаджиев правят кариера-те са родени търговци, защото търговец се раждаш, не ставаш, а последния винаги ще оцелява, защото освен всичко и баща му е бивш началник на РПК в Омуртаг.Струва ми се, че Костов и Божков наложиха този стил в СДС като единствена форма на правене на политика.Помните ли призива на Надежда в Ловеч през 99-та-“нахранете журналистите”?Това в никакъв случай не бе нейно-тя просто прекалено дълго бе общувала с министритe на Костов.
Едвин неприятно изненада апаратчиците.Не пожела да играе ролята, която бяха му отредили.Захвърли зам.председателското място, толкова лелеяно от десетки изкатерили се нагоре “кадри”.Тогава сигурно са си спомнили приказките на комунистите, че е луд и са се съгласили.Той започна да пита кой предложи Филчев, защо си траят за Филчев, кои са донорите за местните избори, с една дума-да задава въпроси.Не стига това, ами организира и други около себе си, създадоха клуб, започнаха да издават вестник Започна много силно да клати лодката.Както ми каза един приятел”[maroon]те са оядени, не искат да си губят позицията, сега са в парламента, след някоя година-в министерствата, после пак в парламента-ако може така до безкрай, защо да си развалят рахатлъка”.
Затова поканиха Едвин на един разговор, също както на времето са поканили прокурора Джамбов в Главна прокуратура.Джамбов се самоуби, Едвин се самоуби политически.Един приятел ми разказа как провинциален апаратчик му казал, че отиват в София да изгонят Едвин.В Д. даже си шушукали, че местната лидерка спазарила силната си подкрепа за Надежда срещу това брат и-лекар-хирург, да бъде кандидата на СДС за кмет в Д. И наистина, най –силно срещу Едвин е викала известната бизнесдама от Даниела П-ска.Историята си прави жестоки шеги-точно П-ска да гони Едвин Сугарев от СДС.Някой път ще ви разкажа подробно за нея.
Всички се питаме какво да се прави.Нова партия не може вече да се създаде.Създават ги главно кариеристи, изгубили вътрешни битки и стремящи се да повишат политическата си цена.Всички ние страдаме за СДС, но колцина биха зарязали работата си и биха се занимавали професионално с политика?
И да си представим невъзможното-че се роди отново нещо ново и чисто-този път от отчаянието и безизходицата, както се роди СДС от надеждите и оптимизма.Как ще се опази това от лешоядите, от ездачите на идеала?
Или през 12 години ще зарязваме политическите си построения, както се зарязва дреха, безнадеждно населена с размножили се паразити?Ние ли сме с прекалено изострени сетива за уродливото и грозното?
Не е ли така навсякъде, особено в общества като нашето, в което почти насила се въвеждат западните политически модели?Струва ли си изобщо нещо да се прави?
Започнах с цитат от Костов, защото е много показателен-това е неговата представа за политика и партия.Не партията ще се създава около определена идея, а идеята трябва да я измислим, за да имаме партия.Това е Ленинско-Сталинската теза.Знаете ли, че Фидел Кастро не е бил никакъв марксист, че баща му е бил собственик на захарна плантация?После е станал марксист, когато е разбрал, че по пътя към властта е нужна идеология.За да получиш власт, ти трябва партия, Лениновия отряд мечоносци, а за да имаш партия, ти трябва идея.Не мислете, че нашите апаратчици са различни.Идеи имат такива като Едвин-Абаджиевците нямат, но се преструват на по-големи идалисти, а когато ги разкрият, ползват стария комунистически номер-такива са интересите на партията, ти да не би да си случайно против интересите й?
Архипелаг Гулаг”, Солженицин
.”Като премълчаваме порока и го напъхваме в бутилката, за да не изскочи навън, ние го сеем и в бъдеще и той ще даде хилядократно по-голям плод.Като не наказваме и дори не порицаваме злодеите, не просто съхраняваме техните нищожни старини, но и подкопаваме за новите поколения всякакви основи на справедливостта.Затова и растат равнодушни.Младите свикват, че подлостта на земята никога не се наказва и винаги носи благополучие.
И мъчително, и страшно е да се живее в такава страна”.

С тези хора СДС не може да изпълни мисията си.Колкото и да излъскваме имиджа им и да ги щадим от критики, те самите търгуват с авторитета на СДС и ако и ние си мълчим, става съвсем зле.Ако критиките са несправедливи, е друга работа.Като си мълчим, те стават съвсем безогледни.Така, като говорим, поне проблемът се откроява и има надежда да се реши.Иначе те съвсем ще се разпашат.
Има и нещо друго.Като си мълчим, свестните хора си дават сметка, че в тази организация за тях място няма, и си отиват.Шмекерите също го съзнават.Те се нуждаят само от абревиатурата.Свестните хора само пречат.

Бих се съгласил с теб, ако това което предлагаш-без много приказки да отрежем най-наглите шмекерчета, беше изпълнимо.Моят опит обаче ме е научил, че в тия 10 последни години винаги ставаше все едно и също-не ние на тях, а те на нас скапваха рандемана.Това, което направиха с Едвин на 13.В. е най- скорошния пример.Хората с принципи винаги губят при директен сблъсък с тези, които са се освободили от тях. Шмекерите се обединяват, те създават и осъществяват мащабни сценарии, срещу които идеалистите са абсолютно безпомощни.Мислиш ли, че ако имаха и най- малкото съмнение какво ще се случи, щяха да викат Едвин на разговор? Шмекерите “държат” СДС, това е думата която използват.Знае се кой колко гласа “държи,” кои организации на кои лидери се вричат да гласуват-и всичко това се реди на сергията и се търгува.”Мутрата”, както Явор Дачков нарече варненския лидар Янко Станев овладя СДС-Варна с брилянтно владеене на техниката да печели вътрешнопартийни избори. Пак той организира избирането преди това на Благой Димитров, защото си даваше сметка колко го презират самия него варненци.После вече набра кураж да си организира сам на себе си избирането.
Клубната структура на СДС е много удобна за манипулации.И уставът е такъв, че да обслужва апаратчиците.Знаете ли, че същата тази П-ска, която е гонила Едвин от СДС, си има свой собствен клуб?Този клуб се състои от нейни работници/тя е собственик на макаронена фабрика/.Този клуб трябва да я предложи за изключване, този клуб я предлага и за ръководството, като председател на този клуб тя участва по право в разни съвещателни органи.За нея Надежда казала, че върши много работа.Каква?
Казваш-това не помага с нищо, нито ще ни доведе на власт, нито ще получим морално удовлетворение.Властта обаче е нужна на СДС, не да си строи Бисеров къща, а за да реформира и модернизира страната.И понеже това СДС като че ли започва да забравя защо бе всичко това аз мога да кажа, че за мен на първо място е страната.И ако точно такова СДС се домогва до властта, аз искрено се опасявам за моралното здраве на нацията.За мен, а съм сигурен, че и за теб е безразлично с каква боя ще се боядисват мошениците, които ще се домогват до властта
За Костов обаче не мога да приема дитирамбите, които се пеят.През 92-ра заедно с още десетки колеги бях руган на две съвещания от него, за неща за които именно неговото министерство бе виновно.Затова през 97-ма се молех по възможност Софиянски да остане премиер, без изобщо да го идеализирам.
Всичко започна още с предварителните избори.Ти сега се сещаш за Добрич или Търговище, за Нубиеца, но според мен правилото бе да не се зачитат предварителните избори-така бе и в Сливен, мисля и в Бургас. В моето учреждение аз се хвалех на комунистите, че СДС е демократична организация, че си реди листите по този справедлив начин.Само след седмица гузно си мълчах и не отвръщах на подигравките им.После предварителните избори ги обявиха за негоден за България инструмент.Видите ли, много се карали.Ами караха се, като от ръководството се демонстрира пълно незачитане на правилата които самото то определи.
Костов използваше икономически принципи в политическата реалност.Така при конфликтите по места той нито веднъж не се намеси ефективно, не въздаде справедливост, въпреки лавината от оплаквания за безпринципност, която затрупваше “Раковски”.Като че ли идеята бе да се оставят по места на принципа на свободната конкуренция да надделеят най-безскрупулните-и те да оглавят местните организации.Така партията потъна в море от интриги, доноси и много почтени хора бяха прокудени.Естественият отбор допуснат от Костов остави “оправните хора”, но отвя другите, които правят една партия симпатична, разсъждаващите на макро-ниво.
Така Костов правеше и избори-на принципа ще инвестирам много пари за избори-ще спечеля много гласове.Във Варна портретът на Добрин Митев гледаше отвсякъде, нещо подобно на Големия брат от Оруеловата 1984г. Огромни суми се пропиляха, а той загуби. Аз не смятам, че страната се нуждаеше от чак толкова силна личност като Костов.След 50 години комунизъм България не може да се управлява силово.Пасивната съпротива е толкова добре усвоена у нас, че натискът не дава резултат.Огнян Минчев казва, че след всяка революция идва диктатура, но у нас това не се случило напълно поради външни фактори.Дошла била диктатурата на посредствеността.Аз обаче си мисля, че Костов опита да осъществи историческата закономерност.Знам, че мнозина тук са заслепени от историческата му роля, че той, видите ли, сам, въпреки народа, който не разбирал усилията му, благодарение на желязната си воля, успял с гигантско напрежение да ни приближи към Европа.През тези години обаче аз исках да имам симпатичен и дружелюбен премиер, зачитащ приноса на другите и подбиращ интелигентни, честни и загрижени сътрудници.От всичко, което видях и чух от него, разбрах, че той просто не приема честните хора за достатъчно ефективни, че на комунистите той смяташе за единствено възможно да се противопостави само с личности, по аморални и от тях. През лятото на 1998г. Тракийското поле бе заринато с домати и краставици.Изкупните цени се сринаха и навсякъде чакаха камиони, коли, каруци със зеленчуци.Хората бяха повярвали, че нещата се поправят и се бяха хванали за работа така, както те си знаеха-надежите бяха се върнали.Пазар обаче нямаше.Какво им каза техния премиер?Той каза:”Който смята, че с два декара домати и краставици се забогатява, много се лъже”.Хората не смятаха да забогатяват-просто правеха това, което десетилетия бяха правили. През тези дни(май-т.г) постоянно някой противопоставя Едвин на Костов.Как единия бил само поет-т.е несведущ, неразбиращ голямата политика, а другия бил голям държавник и политик и пр.Аз обаче не се сещам за по-смел човек през последните 15 години от Едвин, за по-безкомпромисен .А Костов обядваше всяка сряда с Тошо.Днес Митко Мормона, човекът с библията, пита във вестник “Труд”:”Еди, кой ти плаща?”
Ти казваш, че няма да гласуваш за партия, в чието ръководство влиза Костов.И аз повече няма да гласувам за тази партия.Мисля, че тя не може повече да се реформира.
Случи се това, което Орлин написа.Както в другите бивши съветски сателити първата гигантска формация на свободните хора /например “Солидарност”/ се разпадна след като изпълни историческата си мисия.Нямаше как СДС да направи изключение.
СДС умря.Приляга на Митко Мормона да го погребе
.

Тук само не съм съгласен с автора. Другиму се полага тази чест. На затова по-подробно -после.

Създадено: 18.10.2003 г. 15:04:27   Поща до автора      Редактирай мнението   Изтрий мнението

Анонимен22

[Анонимен]

Уважаеми форумци,
Да погледнем за момент малко по-надалеч от наше село.
Какво става от няколко месеца във Великобритания? Лорд Хътън разследва Тони Блеър заради убийството на на д-р Дейвид Кели, но също така и някои важни фигури от БиБиСи се явяват при него заради пресилване на техни изявления.
Какво научава обществото за това?
Всичко.
Пълни стенограми и фонограми от разследването на лорд Хътън може да се намерят като линкове на всички сайтове на всички по-важни британски медии.
Какво става от няколко дни във Великобритания? Няколко журналисти и медии алармират обществото, че има вероятност съпругата Бетси на секретаря на Консервативната партия Иън Дънкан Смит да се е облажила благодарение на служебното си положение, което е заела, след като мъжът й е станал височайш функционер на торите.
Какво научава това за обществото?
Пак всичко.
1. Защото консерваторите са създали вътрешно-партийна комисия, която да проучи публикациите в медиите и да представи на обществото пълна информация по въпроса за поста и – предполагаемите – облаги на госпожа Бетси.
2. Защото дори и такива стълбове на консерватизма като “Таймс” и “Файненшъл таймс” в момента изравняват лидера на торите и неговата съпруга със земята. Погледнете изданията им в интернет. Браво на англичаните! Ето това е истинската публичност и грижа за обществото. Обществото там е над всичко, а партиите и лидерите са хвърлени на обществения присмех и порицание, защото най-голямата ценност за представителната демокрация и парламентаризма там е: ACCOUNTABILITY!
Отчетност! Отчетност! Отчетност!
Политикът не е божество. Поне в нормалните страни се знае, че политикът е простосмърпно същество. Той е длъжен да дава пълна информация за всичките си дела на обществото. Както и за делата на членовете на семейството си. И в нормалните страни дори и несъмнено партийно пристрастните издания се борят за това.
Понеже днес сутринта по някаква медия споменаха, че днес е годишнина от награждаването на Нелсън Мандела и Фредерик де Клерк с Нобеловата награда за мир, си спомних за големите скандали около Уини Мандела преди години. Великият Нелсън Мандела помоли неговата собствена партия – Африканският национален конгрес - да създаде комисия, която да проучи фондацията на жена му. Когато се разбра, че там има анонимни дарения, той се разведе с нея... и после се разболя от мъка.
Но обществото пак научи всичко.
Ако някога в наше село изобщо се появят нормални политически партии, те трябва да започнат оттук – пълна прозрачност и отчетност пред обществото. Най-вече за финансите и донорите си.
ЧИЛА ЕСТЕРХАЗИ
коментар в Медиапуул

Създадено: 18.10.2003 г. 21:15:34   Редактирай мнението   Изтрий мнението

Чичо Фичо
[Златен]
от USA

Общо мнения: 3275
Науме, значи и ти си за лустрацията?

Имаш ли вече и проектозакон?

Създадено: 18.10.2003 г. 22:49:51   Поща до автора   Редактирай мнението   Изтрий мнението

Анонимен24

[Анонимен]

има, сега че го изфъфли

Създадено: 18.10.2003 г. 22:51:39   Редактирай мнението   Изтрий мнението

beni
[Златен]
от Bulgaria

Общо мнения: 13034
Мен па ме впечатли първата страница под средата надолу емоцията седем в италиката
не че е важно, дето съм впечатлена, ама да си кажа

Създадено: 18.10.2003 г. 23:18:25   Поща до автора   Редактирай мнението   Изтрий мнението

Сабахатин Али
[Напреднал]
от United Kingdom

Общо мнения: 140
Ще се обединим, но без Костов

Евгений Бакърджиев,

лидер на съюз "Радикали"

Никой не бива да се радва на това, което става в СДС.Олигархията, изградена от Костов и около него, която трябваше да се изчисти преди години, се е разраснала като тумор и заразява цялата партия. Скандалът, вместо да затихва, все повече се разраства през последните дни, защото върху една лъжа се наслагва друга. Накрая ще излезе, че не е имало допитване до финансовото разузнаване в Кипър. Мисля обаче да оставим Костов на службите, които го проверяват. Командира все повече остава в миналото с този стил на омраза, отравяне и враждебност. Политическата тема след изборите ще бъде обединението на новото дясно пространство. В повечето общини това е вече факт - с обединение на десноцентристки партии, личности, кадри и структури. Смятам, че останалите честни и почтени хора в СДС трябва да се включат в този процес. Колкото повече истини излязат, толкова по-ясно ще стане защо левицата е единна, а десницата е разбита. И кой спря възхода на държавата от 1997, 1998 и 1999 година. Обединението ще е търпелив и бавен процес, но ще възстанови дясното пространство.

Създадено: 21.10.2003 г. 08:57:48   Поща до автора   Редактирай мнението   Изтрий мнението

Наум
[Златен]
от Bulgaria

Общо мнения: 813
Мактуб
Когато преди по-малко от месец написах "Денят след утре" там прогнозирах следното развитие на ситуацията след изборите:
1. Разцепление сред СДС и обособяване на две крила, условно наречени тесни и широки социалисти.
2.Опит за обединение на останалите извън Костовото седесе, начело на друг лидер(Стоянов, Фил или Софиянски). Широките социалисти ще направят предизборна коалиция с други десни и центристки сили.
3. Скорошни парламентарни избори и дълги крамоли в дясното, които ще изправят на тях да се борят една обединена дясна коалиция и СДС на Костов.
4. Убедителна победа на БСП и разпад на дясната коалиция-тази на широките социалисти. Постепенно маргинализиране на съставните й партии, в зависимост от броя на изпратените от нея кандидати в един нов парламент. Костовото СДС ще има по-голям от здравословния дял и ще играе важна роля в един следващ парламент. То ще го раздава балансьор, досущ като добре играната досега роля на ДПС. Постепенно ще вземе ролята на автентична опозиция, благодарение на втвърдяването си, водена от здравата командирска ръка. Ще чака своя час да се върне на бял кон, облагоделствано от грешките и дълбоките вътрешни противоречия на социалистическото мнозинство, поради невъзможността да се води лява популистка политика и международните ангажименти и курса на България към Европа. Непреодолимите противоречия вътре в БСП между червените бабички и мобифони, както ги нарече Продев; интересите на местните велможи и централната пролиберално соцдемократична визия; и реваншистките и поогладнели бизнес интереси на бесепарския елит; недостатъчната сила, решимост и други качества на лидерите вляво са все елементи на левия бъдещ провал. Към това прибавяме и противоречивите интереси на проруското лоби, поставено в една европейска и проамериканска външнополитическа среда и нашата реална зависимост от нея. В резултат- путинизация на България и сериозно задълбочаване на вътрешна и външноикономическа криза силно замразяване на пътя ни към Европа и НАТО и т.н.
Какво обаче се случи извънредно.
Гръмна скандалът с дарението и не е ясно как ще свърши той. Ударени бяха по най-деликатната струна като носители на автентичен морал баш тези, които най-много сочеха с пръст и лепяха етикети от рода на клиентела, корумпирани и т.н. Ударът не е само срещу Костов, той неминуемо се отразява на целия некомунистически лагер, като не само се разколебават крайните и твърди ядра, но и се нанася деморализиращо и обезкуражаващо въздействие върху колебаещите се и периферни евентуални гласоподаватели, решаващи в крайна сметка изборната победа. Поразени са не само чисто сините кандидати, н о и тези, подкрепяни от коалиции, в които участва СДС, засегнати са и други десни кандидати, макар и в по-малка степен. Няма и никакво време да се правят разграничения и се обяснява кой-кой е и каква вина има. За мнозинството от хората Костов е СДС и митологемите, набити услужливо в годините на управлението получиха невероятно потвърждение. Бетонирането им ще има ефекта за десните като гърмеж на бомба в градска тоалетна-отломките и радиоктивното замърсяване скоро нямат да се заличат.Веднага трябва да отбележим малоумната и инфантилна реакция на т.н костолюби..Отричайки очевидното и казвайки на черното- бяло, костолюбите наливат вода в мелниците на опонентите си. И те даже не го осъзнават. Вместо да седнат и излязат с единна стратегия за ограничаване на пораженията на споходилото ги бедствие, те дават еднични изстрели с прашки и увеличават излагацията.Не, че може да се стори нещо особено смислено де, но поне могат да се опитат по-интелигентно да ограничат пораженията , раздухвани и от глупави първични реакции.
Костов отново загроби дясното. Това е положение.
Разказа му играта, както и на всички , които се наричаме десномислещи.Отново неговата сянка, така както в 92ра и 2001ва ще обрече всичко дясно и цялата страна на реакцията..
Страхотно показателни са реакциите на двете основни групи СДС лидери. Показателни не само за демократичен интелект, принципност и християндемократично възпитание като истинска природа, но и за това каква е разликата в мисленето на демократи и болшевики.Нито Филип, нито Стоянов, нито Софиянски не проронват и дума публично срещу Костов.Толерантно и тактично те отбиват атаките и агресивните нападки на запенените болшевики не само преди компромата но и след него. Преди събитието те обясняваха, лавираха и се чудеха как да а не приемат играта на агресивната посредственост, след случилото сеотново дават верния тон как да се ограничат пораженията, които друг направи със самовлюбеността и нарцисизма си върху всички демократично мислещи хора, върху гражданското общество.Не се нахвърлят срещу него, не сочат с пръст и не сипят квалификации. Няма "видяхте ли, като ви казвах", няма "блестящо потвърждение на правотата на собствената теза и фалша и лицемерието на опонента". В името на онова голямото-оцеляването и победата на дясното. На неговото обединение, като единствена алтернатива на контрареволюцията. Въпреки огромните провокации от преса, седмачета и костолюби. Въпреки "Обединението вдясно", помиярите, свалените маски..Видя се и от другата страна истинската същност на демагозите и свирачите от Хамелин.
Апропо, кому паднаха маските?

По-нататъшният развой на ситуацията сериозно разбърква картите на участниците вдясно и възкресява най-песимистичните сценарии. Тук е особено важно да се прогнозира какво ще стане с Костов и докъде ще стигне този.т.н скандал.
Ако Костов излезе относително чист от скандала в най-добрия случай той все още ще може да се бори за 4те процента и едвам, ако влезе, ще се изпълни сценария по-рано.
Костов обаче няма как да излезе сух и целия бял от скандала-по скоро оптималното, към което може да се стреми е нюанс на тъмносивото..Ефектът от скандала е много по-голям от привидното, той е като айсберг, който може да го изхвърли от политиката барабар с неговите фрустрирани сподвижници и сигурно милион негови фенове ще осиротеят. Костов обаче трябва всячески да се мъчи да отложи за след изборите неговото истинско избухване, когато се разплете докрай истината за дарените пари, за да запази част от ореола си на мъченик, натопен предизборно от лошите кагебисти. Само ако има какво наистина оневиняващо да каже ще запази макар и накърнено влияние пред своите разколебани привърженици, които все по малко ще му вярват
.Той обаче е нужен наистина на тези негови сподвижници, както бащата е нужен на детето, както вожда за индианците, Сталин за болшевиките и кака Сийка за Спиро. Те винаги са имали нужда някой да ги води-в детската градина, на училище и в живота , Те са тези, очакващи родителите им да се грижат за тях до старини, които нашия социалистически морал отгледа. Всъщност, не само при социализма, но задължително в общества, изоставащи от развитието на обществените отношения. На запад те са единици, но изобилстват в страни с диктатури.
Преди година и нещо написах" че в процеса на отваряне на очите на костовистите ще има да се ядат шамари в СДС и да се люспят до оголяване докато прогледнат напълно и последните. Лошото е, че ще е късно и картата на Клара ще се възпроизведе отново..Лошото е, че ще ги ядем шамарите всички".
Лидерите на СДС извън костовия отбор обаче не можаха да схванат, че основният момент, който разделя седесарите е про и анти Костов, въпреки че Катя им го каза почтив прав текст(вж Про-анти) Те не схващат, и че така стоят нещата и в почти целия десен спектър а търсят идейни и други различия.
Който признава нашето управление за най-добро и Костов най-велик е с нас-който не, да си търси други партии и се обединява с когото си ще..
Толкоз.
Който не мисли нашето за най-добро, щото можеше и подобре и търси кусури на Вожда-пътя, при люспите, в политическото небитие.
Проста работа-про енд анти.Минало срещу бъдеще. За сметка на настоящето и обозриимото бъдеще. За наша сметка.
Какви идеи за бъдещето, какво тук значи някаква си личности и техните стари слави и лаври.
Слънцето е важно.
Стоянов, Филип и други сега се напъват да измислят обединителни идеи, нови визии , да градят мостове и събират съмишленици, да осъвременяват каузи и да се чудят за нов верен спасителен път за СДС, дясното и страната.
Само, че сега не сме 95та година и там е трагедията на костолюбите.
Тук е мястото отново да подчертая отново, че този скандал не работи за дясното-той работи само за левите и не съм във възторг от сбъдване на прогнозата.
Да разгледаме най-вероятният и песимистичен вариант. Разкритията по скандала ще доведат до излизането завинаги на Иван Костов от политиката. Привържениците му ще поболедуват, но ще се огледат вдясно.Остатъците от костовото СДС ще си потърсят друго знаме и ще го намерят в лицето на Пазарджишката Михайлова.Разцеплението в СДС не се отлага, защото костовистите няма да се примирят с игнорирането на Костов и ще приписват вина за това на Софиянски и Стоянов. Тази партия, прокостовистката, вече няма да влезе в предстоящия парламент.
Предстоящите местни избори ще покажат и тоталното разцепление на НДСВ. Партията ще се разцепи на най-малко две крила-всъщност Новото време вече категорично се отрече от Симеон.Остатъците ще бързат да легитимират сила и влияние, за да се присламчат към победителите-разбирай до по мощни партии, които са сигурни парламентарни участници.Ще започнат неистови крамоли и скандали вдясно, водещи до тотално раздробяване на дясното пространство..
На предстоящите парламентарни предсрочни избори вдясно ще излязат най-малко три основни течения
-СДС на Михайлова
-"Обединена" коалиция с участието на дребни десни партии, начело с широките социалисти.Стоянов или друг няма значение.
-остатъци от НДСВ с прокомунистическа жилка-за легитимация пред благодетелите.
-други маргинализирани десни, борещи се за легитимност и внимание, ръководени от лидери с нарцистична и историческа мисия. Под историческа разбирам славни традиции..
В резултат-пъстър тюрлюгювеч и яко червено мнозинство-път към Европа едно напред-две назад. Абе, май може и три назад.
И знаете ли кой ще е виновен-този път не вече Иван Костов а лидерите на широките. Тук включвам всички, които се спрягат за такива, барабар с Еди.Защото този път те трябва да се издигнат на висотата на историческия момент.Да проумеят, че със СДС е отдавна свършено. За да запазят синята идея и да и дадат нов исторически шанс и живот и да спасят синца ни.
Трябва да осъзнаят, че както Солидарност си отиде, така и СДС не може да оцелее след "такъв" период на властване и там е неговата основна разлика с комунистите. При тях няма морал, вина и прочие финтифлюшки. СДС изпълни своята историческа мисия и е време да отиде в небитието.
Аз обаче съм умерен песимист, защото те досега нито веднъж не са го правили, освен през декември 96та и то под наш натиск.
Как. Къде е Изходът. Вие го знаете. Иначе си повтаряйте мантри, или ако щете арабското Мактуб.(Съдба, писано е)
Защото идеята остава. Тя е по- важната и по- силната от нейните временни носители.
Тя е жива.

Редактирано от - Наум на 23/10/2003 г/ 20:15:26

Създадено: 21.10.2003 г. 20:26:22   Поща до автора      Редактирай мнението   Изтрий мнението

Цялото Кралско Войнство28

[Анонимен]

Харалан Александров: Единствената автентична партия е БСП
Когато Костов се появи, политическите тарикати забравиха за царя


Харалан Александров е асистент по организационно консултиране в Българския институт за човешки отношения към Нов Български Университет. Има докторска степен по социална антропология. А в момента работи по втората си дисертация в University of West of England - Бристол, която е в областта на груповите отношения и организационното развитие. Преподава в магистърските програми по клинична социална работа и фамилна терапия, както и в базовата програма поведенчески и социални науки в Училище за политика. Прави изследвания в различни общностии организации. Освен това работи като организационен консултант в “Динамика консулт”.
Какво се случва с лидерите в политическия живот преди тези местни избори? Не се ли ражда отново култ към лидера?
Колкото по-нисък е капацитетът на една група за свързване с реалността и самоорганизация чрез мобилизиране на ресурсите на отделните членове, толкова по-вероятно е групата да излъчи и да поддържа такъв тип лидер. Oбикновено в такава роля влиза човекът с най-ярка психопатология, която се намества към потребността на групата. Това позволява на останалите групови членове да регресират в зависимост и води до установяване на сектантска култура с култ към лидера. Скритата задача на лидера е да пази групата от болезненото свързване с реалността, което е условието за научаване и развитие. Тези групи функционират така, че да не допуснат да се случи учене и развитие, стремейки се да си спестят усилията и несигурността, свързани с развитието.
Такива групи в дългосрочен план са абсолютно неконкурентноспособни. Творчеството на всички членове на такива групи е блокирано и единственият ум, на когото е разрешено да твори и да създава е този на лидера. В определени ситуации, изискващи единодействие и мобилизация, този тип групов регрес към зависимост е полезен. Той върши работа в критични ситуации, например при битка или катастрофа. Така функционира екипажът на кораб по време на буря - няма време да бъдат обсъждани решенията и всеки да прави приноси, спасителният ход е да се изпълняват заповедите на капитана с надеждата, че те ще бъдат правилни. Регресът към зависимост може да помогне на групата да оцелее при криза. Проблемът е, когато това стане устойчив режим на функциониране на групата и общността.

Нито нацистка Германия, нито комунистическа Русия биха могли сполучливо да водят Втората световна война, ако не разполагаха с мобилизационен модел, който в техния случай е свързан с култ към личността на вожда. Едно от страничните ефекти на този тип групи, в които има харизматично лидерство, е потребност от кризи, които да поддържат необходимостта от мобилизация. Често пъти тази потребност се изражда в произвеждане на врагове – трябва да има изкупителни жертви, които отново и отново да бъдат принасяни на олтара на лидера – за да бъде препотвърдена версията, че светът е лошо и застрашително място, в което хората са малки, инфантилни, глупави и не могат да оцелеят – затова трябва да се положат в ръцете на своя прекрасен вожд, независимо дали ще е Мао, Сталин, Хитлер или някой друг психопат. Много е важно да бъде поддържана тази идея за света като неуправляем и застрашителен за отделния човек, както е при всеки тоталитарен режим. В този смисъл тези групи започват да се саморазрушават – само и само да поддържат такъв режим на зависимост.

Как така се случва, че Азис събира 200 000 души на концерт, а няма интерес към гласуването на местни избори? Някои твърдят, че това е показателно за замирането или отмирането на културата?
Едно просто обяснение е, хората не вярват, че могат да променят нещо в живота си чрез политическо участие, въобще чрез социално участие, и се оттеглят в пасивната позиция на наблюдатели на спектакъл. Не познавам творчеството на Азис, но очевидно спектакълът, който той предлага възбужда страст поне в определена публика, за разлика от политическия спектакъл, който все повече се приема с вялост, апатия и безразличие. Иначе, от гледна точка на масовата култура - на културата като продукт за консумация, като обект на желание, като произвеждане на такива обекти - Азис е културен феномен, който заслужава специално внимание. Той е постмодерен феномен, защото представлява артефакт, повече културен продукт отколкото природа. Азис е нещо като чалга вариант на Майкъл Джексън, нищо в него не е истинско, всичко е целенасочено противоестествено, фантастично. Според мен, той присъства така натрапчиво в културното пространство, тъкмо защото се е самонаправил от нищо и носи обещанието за възможна материализация на фантазиите. С него или по-точно с овеществената фантазия, която той представлява, се идентифицират хора, които не се харесва такива, каквито са и искат да бъдат нещо друго, нещо напълно различно, а такива в България са хиляди. Освен това Азис експлоатира маргиналността и в този смисъл е много по-интересен от Слави Трифонов да речем, който експлоатира нормата и статуквото. Азис, който принадлежи към етническо и може би към сексуално малцинство, е въплъщение на маргиналността, която се стреми към себереализация по единствено възможния начин - като се свързва със себе си, понеже друга връзка й е отказана. Стреми се към себенадмогване по трансгресивен, нарцистичен и отчаян начин – Азис първо се ожени за себе си на сцената, а сега се опита да роди. Той предлага спектакъла на самопораждането от нищетата, изиграва драмата на невъзможната, несъстояла се връзка, на самотата на отхвърления. Изиграва я пошло и ексцесивно – как иначе – но все пак това е навярно истинската драма на всички онези окаяни души, които отиват да го гледат на стадиона. Мощното послание на Азис е, че маргиналното и уродливото, които културата изключва и предпочита да не вижда, също имат право на живот и на любов. Това е еманципиращо и освобождаващо послание, едновременно трагично и възхитително - никой до сега не е имал дързостта да го направи.
Най сетне, Азис е много по-еротизиран обект, макар и през перверзията, отколкото е политическият обект. Политиката, която беше обект на желание в първите години на прехода, се дееротизира. Тя мина през своя взрив на перверзия, в която успяваше да привлече всевъзможни страсти - спомнете си например перверзните свързвания, които правеха хората с фигури като Жорж Ганчев например - и сега е в процес на нормализация, която временно бе взривена от еротиката на царя.
Нормално ли е все пак Азис да ражда повече страсти от политиката?
Фактът, че Азис привлича повече страст от политиката, за мен е добра новина. Този тип воайорство, което събира хората по стадионите, е по същество мастурбационен акт – той те кефи, но нищо не зачева и не ражда, както Азис не може да роди друго освен уродлива, свирепа и тъжна чалга. Тази част от деперсонализираната и ялова сексуалност, която експлоатира масовата култура, се отля там, където й е мястото, много по-добре тези хора да ходят и да се кефят на Азис, отколкото да се кефят на някой политик, подобен на Азис. Много по-здравословно е Азис да прави това на стадиона и да получава срещу него известност и пари, отколкото да го прави някой политик в публичния живот и да получава гласове и власт. Азис не изглежда особено нормален, но е предвестник на нормализацията в културата.
Нормалните, развитите култури винаги отварят позиции вътре в себе си, в които може по неразрушителен начин да бъде опитомена перверзията на индивида и на групата. Мисля, че Азис върши много полезна работа в тази посока. Нещо повече, чрез перверзията, която Азис разиграва, се хуманизира една изключително примитивна мачо-култура, каквато е културата на мутрите - най-чистият социален субпродукт на българския преход, който съответства на културния субпродукт на чалгата.
Този вид диференциране в културата на примитивното от политическото не означава, че не може да има страст в политиката, напротив, но тя е от друг порядък, политическата страст е преработена, тъй да се каже сюблимирана и укротена, подчинена на по-висшите цели на общото живеене и развитието. Политическата страст е проява на цивилизованото желание. В едно нормално общество тези две форми на проявление на страстта не се изключват, а се допълват.
Как намират баланса в себе си нормалните общества?
Моята дефиницията за развито общество е общество, което споделя някакъв общ набор от ценности, отвъд които всеки има право на своя частен начин на живот и на свой личен или групов стил, има право на своята частна перверзия. Никой няма право да натрапва перверзията си на публиката, като обичат да правят българските политици, но за сметка на това може да се самоопределя, както си иска в частния си живот. Т.е. ходи и става фен на Азис или на когото си ще, да участва във всевъзможни субкултури, сред които може да е поп-фолка, но когато участва в политическото, т.е. когато се включва чрез процедурите на избирателната демокрация във вземането на решения за общото благо, го прави по възможност разумно, сдържано и цивилизовано, прави го в по-голяма степен рационално и отговорно.
Това не изключва разбира се, такива силни и мощни неща като емоционалното свързване с лидерство. И тук трябва да се каже, че феноменът на харизмата на лидерството присъства във всички развити демократични общества. Въобще не е без значение дали президентът ти е ярка фигура като Кенеди или Рейгън, или е безличен апаратчик като Путин, да кажем.
Личността на лидера винаги ще е важна в политиката. Но там, където работят разгърнатите системи на публично участие, където функционират партиите, които поддържат колективната групова ценност и идеология и философия на едно публично начинание, там лидерската харизма може само да бъде от полза като внася страст в каузата, докато в неструктурираните общества с примитивно функциониране харизмата може да бъде опасна и разрушителна, както вече стана дума по повод на тоталитарните вождове. Просто примитивните групи се фасцинират от примитивната харизма и овластяват нарцистични психопати.
Хората, които в по-голяма степен имат контрол върху своите преживявания, умеят в по-голяма степен да разграничават разрушителните от конструктивните си страсти и успяват да участват в публичното с вторите - с конструктивните. Това позволява да има лидери, които са едновременно харизматични и конструктивни. Ето, вижте какво стана в Калифорния, това е много ясен пример. Шварценегер, когото всички знаем от киното като един едър и много мускулест мъж, който общо взето убива лошите и прави едни добри неща, убедително спечели изборите в Калифорния срещу своя безличен съперник и според мен има всички шансове да бъде един добър губернатор. В Калифорния, която между другото е шестата по обем икономика в света, по-голяма от тази на Франция, очевидно много развита територия, очевидно мнозинството от хората, които са като цяло богати и рационални, харесват този човек с много ярка, свърхмъжествена харизма, и му поверяват управлението на щата. Това е рационално действие с емоционална обагреност. Никой не е безразличен към филмовите звезди. Очевидно има страст в този тип свързване, очевидно като го видиш този мъж като канара, веднага решаваш, че можеш да му имаш доверие. Арни няма специфичмно политическо образование, няма този тип опит, но хората му се доверяват, защото разчитат на интуицията си, че един самонаправил се човек, изградил такъв ярък образ, няма да ги подведе.
Това според мен е здравословно поведение. Опасното е, когато личността на политика обслужва друг тип очаквания, свързани със зависимост или омраза. Затова е важно да има организация, която да опосредства този процес на свързване на хората с лидера и да бъде гарант, че той ще следва оповестените политически ценности. Каквото и да направи Арни, няма как да оплеска нещата, защото е част от републиканската партия на Америка - една мощна организация с ясни ценности и политическа линия. Очакването е, че каквото и да стане, винаги ще го изкара до щастлив край, както става във филмите му, защото зад него стои организацията. В този смисъл истински опасната ситуация е тази, която имаме в България.
В какъв смисъл опасна?
Има разпад на доверието в партиите и опити те да бъдат заобиколени, за да бъде установено олигархично управление на овластено и безотчетно малцинство. Тази криза е свързана с отчасти себеразрушителното поведение на големите партийни организации и вторично беше засилена и употребена от Симеон и неговите ортаци за целите на реставрационния им проект. Според мен това е много разрушително и безотговорно поведение, което насърчава най-примитивните рефлекси в българските групи и общности. Цялата идея за елиминиране на партиите, която изведнъж много се хареса на народа и стана популярна. И за която, отново казвам, в никакъв случай не може да се хвърля цялата вина на Симеон. Партиите, и в частност СДС, направиха всичко възможно, за да се обезличат и да деградират до клиентели.
Смятам, че тази ситуация е много добър момент да се замислят хората, които се занимават с партийно изграждане и да започнат процеси на оздравяване. Ясно е, че в БСП вече са в ход такива процеси. Мисля, че започват и в СДС, макар и много болезнено с цената на тежки загуби, скоро вероятно ще започнат и в други партии. Ще се установи онзи баланс на индивидуалните приноси на членовете на партийните организации с колективната ценност или идея, по повод на която възниква конструктивното лидерство. Това е груповата динамика в организациите.
Как се свързват отделните участници в организацията - в случая членовете в политическата партия, за които се предполага, че има версия и визия за това как биха искали да изглежда обществото – и това поражда лидерство. Ако свързването е фалшиво, с втори дневен ред на участниците, и лидерството ще бъде корумпирано.
Ако свързването е вдъхновено от ценности и проекти за развитие, лидерството ще бъде сполучливо. В единия случай възниква партия-клиентела, форма на прикрит бизнес, и личната изгода е единственото, което свързва членовете: как могат да се възползват от властта, като завземат позиция.

Такива организации са разкъсвани от междуличностови конфликти, защото всички ревностно охраняват своите територии, изобилстват с клики и фракции, изпълнени са с подозрение, дебнене и конюнктурни договаряния.
Във втория случай имаме организации, в които хората са се събрали водени от разбирането, че е смислено да се участва в публичния живот защото заедно могат да постигната несравнимо повече, отколкото по отделно. В този тип политически организации членовете участват от позицията на ценности, постоянно тече диалог, постоянно се срещат индивидуалните гледни точки, възникват конфликти, но всичко това обслужва развитието на организацията.
Тези организации са винаги във връзка с живота, отворени на средата, техните членове донасят преживяванията и потребностите, интересите от по-големите социални групи, обработват ги в режим на дебат и от тях изкристализират партийните програми, манифести, идеологии. Всичко това, което изглежда скучно, но всъщност в добрия случай е заредено с много емоции, прави възможно демократичното управление.
Много е трудно в България да харесваш и обичаш партиите, дори своята партия, но необходимо, дори задължително.
Защо да е задължително?
Много по-добре е да имаме функциониращи партии, в които да можем да участваме по смислен начин, отколкото да се оставяме на произвола на първичната стихия на големите групи, която е абсолютно непредсказуема – всъщност предсказуема е дотолкова, че може твърдо да се предскаже, че ще доведе до беля. И да допускаме да бъде взимано на абордаж обществото от случайни хора.
Ние имаме голям късмет със Симеон Сакскобурготски, защото той не е дотам случаен – готвен е цар все пак - и е общо взето разумен и добронамерен въпреки безобразията, които успя да сътвори напоследък. Можеше да е пълен идиот.
Функционалните политически партии са така да се каже имунитетът, който човешките групи и общности развиват срещу постоянната опасност да регресират до първични, примитивни режими и да бъдат яхнати от нарцистични налудни лидери. Истинската гаранция за това винаги е на равнището на етичното участие в организацията.
Дали защото политиците използват силно игрови момент - като говорене за "сваляне на маските", размахване на белезници и какво ли още не, не е причина много от негласуващите да се страхуват да гласуват, защото "отново ще бъдат изиграни"?
Мисля, че това е една от опасните, много нездравословните метафори. Да мислим за политиката като за театър, като за игра и спектакъл означава да я принизим до чалгата, което впрочем се случи в България.
Театралната метафора имплицира, че това нещо не е истинско, не е сериозно. Хората, които казват, че са изиграни, според мен, казват, че фантазиите, които те са проектирали в политиката, чрез които са се свързали с определена фигура или с определено политическо говорене не са се състояли. Ти винаги си изигран, когато нямаш сериозно участие в различните равнища на правенето на политика. Няма как да не си изигран, ако се събуждаш от време на време по избори и си казваш "ей тоя по ми харесва, тоя по-така се усмихва, пък оня е много грозен, затова дай да гласувам за тоя. Или пък: аман от тия, дайте ония."
С такава нагласа по дефиниция си прецакан. Защото в момента, в който се свържеш по такъв начин с човек или група и чрез акта на политическия вот ги овластиш, за да се оттеглиш в пасивност, всъщност абдикираш от контрола върху управлението.
Актът на овластяването на политиците се изражда в акт на обезвластяване на гражданите. Единствената гаранция да не си изигран, е да полагаш постоянни усилия да оставаш във връзка с овластените - дали като участваш конкретно в политическата партия или по някакъв друг начин в много възможни граждански форми за контрол на властта е вече въпрос на избор. Но единствено и само участието и разбирането на логиката на политиката като взимане на решения, от които зависят общите дела, ти позволяват да не бъдеш изигран. Така хората които казват, че са изиграни всъщност сами са допринесли за това. С това не искам разбира се да снема огромната отговорност на партиите и най-вече на техните лидери.
Съвсем друг въпрос е игровият елемент в политическия език и в политическото поведение на фона на публичното. Там много често е изключително важно да намериш силната метафора, да намериш яркия изказ - в това отношение има хора, които се справят и хора, които не се справят. Очевидно Иван Костов се справя по-добре от много други. Симеон се справя ужасяващо зле с политическото говорене, но той има огромното предимство сам по себе си да представлява метафора.
Що се отнася до Волен Сидеров и дрънкането на белезници, аз мисля, че е по-добре той да направи следващата стъпка, която ще го приближи до Азис, разбира се, и да се появи в предизборното студио с камшик и с черни жартиери. Така има шанс де заеме другия край на спектъра на игровата перверзия - другата страна на Азис. Докато Азис е въплъщение на трансгресията и малцинствеността, Волен Сидеров без да си изрусява косата може да въплъти копнежа по чистата раса.
Аз мисля, че е много по-здравословно и безопасно да изживяваш перверзията си през Азис или да ходиш в частен клуб за садомазохизъм, ако си падаш по такива неща, отколкото да търсиш политическо представителство на тази перверзия.
Във всички цивилизовани общества, ако влезете в секс шоп ще видите, че има много богат набор от камшици, белезници, кожени маски и всякакви ексцентрични аксесоари, които можете да си купите. Същевременно клиентите на тези магазини – познавам няколко такива - се държат много зряло, много интегрирано в публичния си живот. Просто двете сфери се държат разделени една от друга.
Когато се смесят имаме еврeйски погроми, линчувания на чернокожи, горене на вещици и прочие групови изстъпления. Внасянето на перверзията в публичното и дрънкането на белезници в черни кожени дрехи е невинно само докато си остава метафора. Всъщност насилието е основната политическа и социална игра в България. Когато си овластен, се държиш като насилник, когато не си на власт се държиш като жертва.
Какво ще се случи с политическия модел в България?
Колкото по-обезсилена е политическата идея, колкото по-размита и най-вече колкото по-корумпирана е тя, толкова по-трудно става на хората да разпознаят партията като неин носител, да направят зряла идентификация с организацията, с ценностите, които тя въплъщава. Ясно е, че много малко партии истински въплъщават ценностите, които са оповестили че изповядват. В момента най-идентична с ценностите си е БСП. Това звучи странно, особено казано от човек като мен, чиито убеждения съвсем определено не са вляво, но ако има партия, която в някаква степен да е автентична на идеологията си, това е БСП. Тя някак си успя да се измъкне и да се интегрира, след като беше в абсолютно шизофренна ситуация в продължение на години – партията на червените бабички и партията на червените мобифони. Нейната мафиотско-олигархичната част някак си се оттегли и се заигра с други партии, започна да си живее самостоятелно.
Мутиралите част на БСП вече очевидно действат самостоятелно, например генералското движение, което има своя версия, или по-скоро своя проекция на версията за Москва за развитието на България, и своя подривно-конспиративна политическа линия. Това дава шанс на БСП да се освободи от тези неща.
Реформаторската част от нея прави героични усилия и в момента там има хора, които в много по-голяма степен са идентични с левите идеи, които изповядват, отколкото Йордан Цонев беше идентичен с христиан-демокротическите идеи, например.
В този смисъл СДС е много по-шизофренна организация, не може да се свърже със собствената си идеология, тя остава външна спрямо него. Тези усилия да бъде облечени откровени тарикати в християн-демократическа одежда са обречени – те очевидно не им стоят добре. Не му отива някак си - отдолу е някакъв хищен селянин, няма как тая дреха да му прилага. На него му стои добре анцуг или потури.
В този смисъл е напълно уместен пуризмът на Костов - защото по същество той това прави. Той казва дайте да сложим граници, да видим кой къде е, кой в какво вярва и за какво се бори. Въпреки че изглежда политически недалновиден към момента, защото всяко прочистване води до свиване, до някакво минимално ядро, но това е въпрос на вътрешно разграничаване. Този процес закъсня много, беше отлаган до последно, и сега цената ще е висока. Но алтернативата е гибелна - всякакъв опит за недиференцирано, на политически език безпринципно и конюнктурно свързване, за да се обедини някак си дясното пространство е пълно безумие.
Ако не се случи диференцирането и не бъдат положени границите, ако не си изстрада, ако не си мине по пътя СДС просто трябва да изчезне. Костов призовава тъкмо за това и затова той има плътност за разлика от останалите десни политици и кандидат-обединители, които до него изглеждат като холограми.
Затова в момента, в който Костов се появи, всички политически тарикати забравиха и за царя, и за генерала, уплашиха се до смърт и се втурнаха да го ругаят и да вадят компромати. Просто Костов е истински, той живее политиката, а не нещо друго, което политиката да обслужи. Може да не ни харесва, може да е лилав, може да е навъсен, може да е темерудест, но е истински, това е положението. Такъв е автентичният десен лидер, който българското общество успя да породи. Този тип лидерство толкова отсъства, че един да има като Костов и всички други изчезват.
Това разбира се е голяма драма, добре би било да има повече плътни лидери. Но това още далеч не означава, че организацията ще се освести. Не и ако членовете и се държат както по времето на неговото управление впрочем – лидерът да стои по един самотен и някак си отчужден начин и да сочи правилната посока, а в организацията да ври и кипи от всевъзможни измекяри.
Смайващо беше фалшивото участие на делегатите на СДС на онази безумна конференция, когато първо освиркаха мутантите, а после дружно ги избраха в ръководството и по същество бламираха собствения си лидер, торпилираха възможността за морално лидерство и предопределиха катастрофата на изборите. Това е класически пример на дезинтегрирано и корумпирано поведение на хора, които публично изповядват едни ценности, а скрито ги предават. Очевидно това е много аморална форма на участие. Организация, в която критична маса от членовете имат втори дневен ред, различен от официалния, по правило се разпада. Всъщност такава организация е безсмислена и не заслужава да съществува.
Има ли шанс НДСВ да стане реална партия?
Там голямата драма е кака да се избавят от проклятието царя. От този, който ги създаде. Това странно и незаконородено дете, заченатото набързо и по необходимост, без брак и без любов, ако иска да живее, трябва да се освободи от собствения си тираничен родител. Тази организация не се роди от оплождането на обществото от някаква политическа идея, както си му е редът, а се пръкна от чреслата на харизматичния лидер, който някак оплоди народната фантазия за себе си, тоест сам себе си оплоди като Азис и се взе че роди нещо недоносено и чудато, ни риба ни рак.
Не казвам обаче, че това отроче няма право на живот и на развитие. Отрочето взе цялата си легитимност от царствения си баща и в тоя смисъл не е никаква партия, а е нещо като разширено царско семейство – неслучайно на членовете на същинското семейство е предоставено толкова ключово участие в управлението.
Та сега това е на дневен ред - да съумее недоносчето бързо да порасне в слабо хранителната и недружелюбна среда на българската политика, по най-елегантен начин с минимални загуби да се разграничи от своя родител и евентуално да стане партия като света и да се нормализира. Страшно трудна задача, но да се надаваме че ще успее. Защото с идването си царят успя да излъжи не само наивниците, но и много свестни хора, които се ангажираха с това управление по почтен и посветен начин. И те разбира се са най-прецакани от царските прищевки. Друг е въпросът че никой не ги е карал на сила. Така или иначе те направиха тази свръхинвестиция - заложиха си главата - и сега трябва да понесат капризите на този човек, който обитава съвсем друга реалност и очевидно твърде слабо го вълнува съдбата на верноподаниците.
Как ще бъде озаптено това чудо, как въобще може да бъде упражнена някаква форма на колективен контрол върху човек, който благоволява от време на време да проговаря и то на своите хора, нямам представа. Той се държи с хората от кабината и от парламентарната си група така, както се държи и с всички останали, като с поданици, временно повишени в ранг по царска милост. Обръща се към тях на фамилно име, както дворяните говорят на слугите си. Дали тези хора ще се еманципират, ще съумеят ли вторично да се самоорганизират, ще станат ли партията на центъра е много интересно. Аз им пожелават да успеят. Защото имаме нужда от трета партия, която да изповядва европейски ценности. Иначе си оставаме на два крака да тичаме, или по-точно да накуцваме към Европа, както Костов загрижено отбеляза, постоянно спъвани и изнудвани от Доган и неговото лично МПС, пардон, ДПС, което напомня повече наказателен батальон, нежели партия.
ИНТЕРВЮ НА ЖАНА ПЕТРОВА

19-10-2003

Създадено: 22.10.2003 г. 11:32:25   Редактирай мнението   Изтрий мнението

Наум
[Златен]
от Bulgaria

Общо мнения: 813
Анализът на Коритаров Натиснете тук съдържа доста верни моменти, но и съществени слабости и моменти, с които не съм съгласен.
На първо място Коритаров съсредоточава погледа си към 800те хиляди гласоподаватели на СДС и прави неверни заключения относно техните мотиви за подкрепа на СДС, в "името на модерния европейски проект на България" и прочие.
Такива едва ли са били повече от една четвърт от гласувалите. Останалите са клиентела, облагодетелствана от властта и нейните роднини, реститути, априорно подкрепящи СДС, голямата армия държавни чиновници, получили постове по Костово и треперещи за местенцата си, емигранти, незапознати с костовото управление, гласуващи винаги за антикомунистическата визия, пострадали от комунизма пенсионери и наследниците им, интелектуалци, с вперени в пъповете си погледи, седящи далеч от пулса на истинските обществени отношения, и напазарувани с кебапчета и елементарни облаги маргинали.
Дето се вика, списъкът е доста дълъг, но важното е, че дори политически анализатори не разбират какъв грандиозен провал е да гласуват САМО 800хиляди за някой, който е упражнявал властта и се е добрал до нея на поривите и мечтите на мииони. Коритаров щеше да извлече по-важния мотив и на него да построи анализа си от останалите милион и половина, които гласуваха за СДС през 97, но не гласуваха през 99 на месните избори за Костовите кандидати.Тогава това не се направи и през 2001резултатите бяха логични.
Изброените от Коритаров слабости са твърде малко-те са само повърхността на айсберга. Ако той беше по-често сред хората и сред структурите на СДС, щеше да знае за огромната й подводна част.
Костов извърши огромни политически и човешки грешки, на тяхен фон постигнатото от него придобива неясни очертания. Но не за това ще говорим сега.
По нататък анализът следва друга неточност. В прословутото обръщение на царя, направено на шести април ясно се казва:
"Днес декларирам целта си да основа и поведа едно обществено движение за нов морал в политиката, за нови икономически решения с нови за България идеи и с нови хора като движеща сила."

Цялото обръщение на шести април го няма нито в архивите на НДСВ, нито в сайта на правителството-има го само във вестниците около тази дата.
Там, в проправителствения печат, същото обръщение е с дата шести юни. Обръщението от шести април е станало с дата шести юни. Коритаров се е объркал и на тази база е навързал заключенията си. Още на шести април стана ясно, че царя поема към властта сам и без СДС. Още тогава политолозите и лидерите на различните партии започнаха да стрелят срещу му-има архиви на вестниците, проверете. Никога нито след тази дата, до самите избори не е ставало и дума Костов и компания да играят съвместно с царя. Напротив-огън и жупел се сипеше от лагера в синьо.
По нататък няма да коментирам .Логиката на скандала е друга.Само, че е говорено твърде много за нея. Да сложим само една щриха-спирането на вестник Демокрация, заради липса на пари по това време.. Да притурим и вчерашното желание да се върнат парите на Чьорни и кво става-значи фондацията разполага с половин милион лева тогава и още половин сега.Колко трябваха на вестника спомня ли си някой?
Ударът срещу фондацията и Костов нанася страхотен удар не само върху прокостовистката клика, но и срещу всички десни некомунистически кандидати. Той не само разколебава крайните и твърди ядра, но и нанася деморализиращо и обезкуражаващо въздействие върху колебаещите се и периферни евентуални гласоподаватели, които в крайна сметка решават изборната победа.
Веднага трябва да се съгласим с Коритаров относно инфантилната реакция на т.н костолюби. Отричайки очевидното и казвайки на черното- бяло, костолюбите наливат вода в мелниците на опонентите. Вместо да седнат и излязат с единна стратегия за ограничаване на пораженията на споходилото ги бедствие, синилките дават еднични изстрели с прашки, не, че може да се стори нещо смислено, но можеха да се опитат интелигентно да ограничат пораженията, раздухвани и от глупави и първични реакции.
Страхотно показателни са и реакциите на двете основни групи СДС лагери.По точно между Стоянов , Софиянски и спряганите за лидери на едната тенденция и прокостовистките глашатаи. Показателни не само за демократичен интелект, принципност и християндемократично възпитание като истинска природа, но и за това каква е разликата в мисленето на демократи и болшевики. Нито Филип, нито Стоянов, нито Софиянски не проронват и дума публично срещу Костов. Толерантно и тактично те отбиват атаките и агресивните нападки на запенените болшевики не само преди компромата, но и след него. Преди събитието те обясняваха, лавираха и се чудеха как да не приемат играта на агресивната посредственост, след случилото се отново дават верния тон как да се ограничат пораженията, които друг направи със самовлюбеността и нарцисизма си върху всички демократично мислещи хора и върху гражданското общество. Не се нахвърлят срещу него, не сочат с пръст и не сипят квалификации. Няма "видяхте ли, като ви казвах", няма "блестящо потвърждение на правотата на собствената теза и фалша и лицемерието на опонента". В името на онова голямото-оцеляването и победата на дясното. На неговото обединение, като единствена алтернатива на контрареволюцията. Видя се , как едните мислят за каузата СДС и се въздържат, окъпани от калтта на другите, а последните мислят само за собственото си оцеляване и момента, когато ще им поискат сметката за опапаните от фондацията парици. Въпреки огромните провокации от преса, седмачета и костолюби.. Въпреки "Обединението вдясно", помиярите, свалените маски.Видя се истинската същност на демагозите и свирачите от Хамелин.
Кого друг да защищават освен САМО СЕБЕ СИ, Коритаров! Кого друг, при условие че те винаги са гледали само собствените си лични интереси в политиката и живота.
И ТОВА Е НАЙ ГОЛЯМАТА ПОУКА от случилото се.
Р.S Пускам го тука, тъй като не излезе там-не го харесаха нещо..

Редактирано от - Наум на 22/10/2003 г/ 14:05:18

Създадено: 22.10.2003 г. 11:47:25   Поща до автора      Редактирай мнението   Изтрий мнението

Анонимен30

[Анонимен]

ако имаш още нещо бракувано или шкарто - давай тука, не бой се! ние сме всеядни

Създадено: 22.10.2003 г. 11:59:40   Редактирай мнението   Изтрий мнението

Науж31

[Анонимен]

1. Aз съм ИВАН КОСТОВ, твоя Командир - да нямаш други лидери освен мене
(тук ако не си честен човек, те хващат веднага, по миризмата на пропан-бутан).
2. Не кради трите букви СДС, те принадлежат на седесарите
3. Почитай синята кауза
4. Не Лъжесвидетелствай пред ближния си - наричай помияра - помияр, ренегата - ренегат, плъха - плъх.
5. Не прелюбодействай с хора, които се наричат десни, но плюят СДС и получават пари от Майкъл Чорни или Лужков.
6. Никога не е напразно да споменеш името на ДС като основен виновник за съществуването на мафията, бутафорната демокрация, мутрите и платената кампания срещу СДС.
7. Направи на ченгетата онова, което не искаш те да направят с теб.
8. Ако имаш два броя на в. Седем, дай единия на съседа, и му обясни, че Петър Стоянов е жалък нещастник, който НИКОГА няма да стане лидер на СДС.
9. Ако някой червен или розов (че и светлосин) гарван оплюе твой постинг, напиши му и друг, със сходно съдържание.
10. Не пожелавай съдбата на ренегатите, нито партиите им, нито онези, които им плащат, нито вестниците им, нито гарваните им, нито никакъв друг едър или дребен рогат добитък.

Създадено: 23.10.2003 г. 12:41:26   Редактирай мнението   Изтрий мнението

 

Натиснете тук За да затворите темата, само за Администратори и Пазители

1 Стр.   от 9 3     Мнения - 123 Скрий анонимните   Добави мнение по темата  Предишна тема Следваща тема

 © 1999-2011 СкайКод ООД Речник | Превод | Преводач 309,223 - 51,409,103 - 3,971 Страницата е генерирана за 0,015625 секунди.