|
|
|
persa
[Златен]
от USA
   
Общо мнения: 1348
|
|
Преди 8 века Св. Франциск от Асизи, с една от най-популярните молитви в християнския свят, ни дава пример как трябва да живеем и към какво трябва да се стремим, за да се доближим максимално до нашия Създател.
Господи, направи ме инструмент на Твоя покой;
при омразата нека посея любов;
при обидата - прошка;
при съмнението - вяра;
при отчаянието - надежда;
при мрака - светлина;
при тъгата - радост.
О, Божествени Учителю, благослови ме
не да търся утешение, а да утешавам;
не да бъда разбиран, а да разбирам;
не да бъда обичан, а да обичам;
защото давайки получаваме,
защото като прощаваме, биваме опростени,
и защото умирайки се раждаме за вечен живот.
Амин.
Създадено: 06.3.2009 г. 13:51:37
| |
persa
[Златен]
от USA
Общо мнения: 1348
|
|
Публикувано от Жоро Пентаграма .
Destination Bulgaria
06 Март, 2009
Географско разположение:
България е сравнително малка страна известна като външна граница на Европейския съюз, но под огромно влияние на Русия и Турция.
Население:
Голяма част от населението е съставено от настоящи емигранти, бъдещи емигранти и столичани от провинциален произход.
Политика:
Страната в момента се управлява от трима души: Руснак, Испанец и Турчин. Управляващите се редуват през четири години като след цикъла управляват всички заедно.Гласоподаватели се внасят предимно от чужбина. Извозват се с рейсове и тирове до самите урни.Всеки гласоподавател гласува най - много два пъти за една и съща партия, но в различни градове.
Икономика на страната:
Населението на страната е известно с това, че харчи много повече отколкото има.Няма инфлация, няма скок на цени, няма икономическа криза в следствие на което няма заплати, а пенсионерите получават пенсии подобни на стипендии.Ако някой случайно ви поиска фактура ще трябва да намерите кв. “Илиянци” в столицата.В България парите са за пране, данъците за укриване, а ДДС - то за източване.
Здравно осигуряване:
Лекарите предлагат комплексни услуги, което много улеснява пациентите.От прием в кабинет през продължително лекуване до кремиране. Колкото по - скъпо е лечението, толкова е по продължително.Подписвайте договори с лекуващите за конкретна сума, защото по време на лечението сумата започва да расте. Лекарите имат много пациенти и не могат да помнят всички индивидуални уговорки.Ако попаднете в болница помнете: Медицинските сестри пият кафе, а лекарите марково уиски. Носете в изобилие!
Хранително вкусова промишленост:
България е известна като страната на киселото мляко. Произвежда се от най - финото нишесте. Хляб се прави от набухватели, а кренвирши от мека тоалетна хартия. Саламите са богати на калций поради голямото съдържание на рога, копита и кости. Когато храните се съхраняват добре може да не загубят качествата си с години.Ако не са продадени се връщат отново при производителя и срокът им на годност се удължава.
Образование:
Законна диплома може да се купи на добра цена, но все пак ако решите да учите ще ви излезе много по - скъпо.Дипломирането в страната е дълъг и сложен процес. Именити професори, доценти и асистенти заменят изпити за секс, алкохол, подаръци или пари. С учене не става, но учебници трябва да имате. Издават ги самите преподаватели. Желателно е да си ги закупите от тях, за да се спести процента на книжарницата.След дипломирането задължително започнете работа по друга специалност, ако искате да правите кариера.
Правосъдие:
В страната законодателната система работи перфектно. Делата се гледат с години, но когато натрупате голям брой провинения има вероятност да получите условна присъда.За да лежите в затвор, трябва да отговаряте на определени изисквания, да имате сериозни политически препоръки и голямо търпение. Не става от раз!
Култура:
Порно индустрията в страната е много силно развита под името поп - фолк или чалга и се поднася с една и съща музика.Поп - фолка е “софт” порното, а чалгата - “хард”. Разликата е единствено в текстовете на плейбеците.
Няколко съвета за посетителите:
Такситата в България са на около 0, 30 евро на километър, но за 10 км. може да платите около 60 евро, особено ако наемате от летище или гара и не говорите български.Теглите ли пари от банкомат, трябва да знаете, че наоколо дебнат папараци.Ако шофирате, бъдете внимателни и правете път на състезателите около вас.Когато ви спре полиция на пътя на въпроса: “Ами сега какво правиме?”, може да отговорите с 5 или 10 евро. Ако нямате дребни, ще ви върнат ресто.
Заповядайте в България, приключението си заслужава!
Създадено: 07.3.2009 г. 04:53:36
| |
|
|
Айс, надявам се, че не би бил против задето си позволявам сега да пусна тук един цикъл поезия от моя любим поет Андрей Германов, които неотдавна открих преписани от мен преди много години. Недоумявам как така съм помъкнала с мен си този протрит и оръфан отвсякъде тефтер, но много му се зарадвах. Преписах ги на компютъра, за да ги изпратя на сравнително новото електронно издание “Литературен свят”.
То, битието, е така сложно завъртяно около нас и в самите нас, че не можем ни началото му да видим, ни края му да хванем, но и тези Германови изповеди са част от него. А четенето им действа лековито на душата. При нас битието си мята опашката ту насам, ту натам и тъкмо се справихме с едно зло, с вид на неизлечима 3 и половина годишна злокобна рана и хоп цапна ни в края на отминалата година друго изпитание - сърцето... Та звездата на д-р Звездников престана да го пази и започна да става опасно... Та се тешим с четене на поезия и философски четива за смисъла на живота и как да не се боим от вечността след него...
Перса, всеки ден се каня да ти изпратя няколко изречения, но все отлагам за следащия ден с надеждата, че той ще дойде с повече обещание за промяна към по-добро, но става обратното Очевидно тази топурдия при вас вас е с положително звучене. Искрено се радвам да чуя ехото й. Е, да ви е честито!
Кокичетата и минзухарите цъфнаха и в нашия двор, но сме много угрижени, за да им се зарадваме. Дори като че ли не ги и забелязваме...
Поздрави на всички в темата!
АНДРЕЙ ГЕРМАНОВ
ДИВИ ПАТИЦИ КРАЙ МАРИЦА
Когато падаш с веселото ято
в маришката лагуна пепелява,
най-страшна е оназ съчма,
която не убива, а ранява.
Убитият - убит. Към ракитака
по гръб той плава, не крещи, не вика.
Човекът леко го подхваща в сака
и тежко го прехвърля във каика.
А ти крешиш, въртиш се по водата,
ти разпиляваш питомните гъски
и от крилото ти в дрезгавината
отлитат - черни! - алените пръски.
С каика стигне ли те, оня бърже
и второто крило ще ти пречупи,
със връв сред питомните ще те върже
със шепа сухо зърно ще те купи.
Веднъж в неделята ще те извежда,
завързана покрай реката лунна
и блатото усетила, с надежда
ще крякаш ти в маришката лагуна.
И свой дочули, веселите птици
ще падат покрай тебе уморени,
току пред мълчаливите зеници
на цевите с олово заредени.
Внезапен грум уплашеното ято
на вик, пера и кръв ще рапилява.
А всичко почва просто от съчмата,
която не убива, а ранява.
- - -
ГРОЗДЕ, ГРОЗДЕ,
Пролет режат твоите ластари,
пръскат те със всякакви горчилки,
гроздовете ти без милост мачкат,
а ширта хвърлят в тъмни бъчви.
Ставаш вино, първо се бунтуваш,
вкиселяваш се, но умъдряваш,
утаяваш се и се избистряш...
Чак тогава ти си омъщаваш.
- - -
Страданието е опасно нещо.
Страданието ражда гневна мисъл.
А мисълта към дело призовава.
Тежко ви
причиняващи
страдание!
- - -
ВЯРНОСТ
Остана селското ми име.
Запазих селския си нрав.
Сърцето рязнато боли ме
и тласкават ме с внезапен гняв
просташки смях над думи прости,
ръка, посегнала над слаб,
врата захлопната пред гости
или настъпен къшей хляб.
- - -
ИЗСИЧАНЕТО НА ЛОНГОЗА
През осени, прекрасни в свойта старост,
с туптящи ноздри,
сини от дима,
секачите настъпваха със ярост,
че беше глад,
а нямаше земя!
Ечаха крясъци, пращяха оси,
остени светкаха като стрели,
прорязваха дълбоки коловози
със трупи претоварени коли...
Със трупи?
Не!
Със трупове!
Мъзгата
от всеки пън димя като мъгла
и рухваха замлъкнали гнездата
и птиците с опърлени крила!
Лесът велик
умираше
полека.
И срязана от пътища накръст,
от огъня все още топла, мека –
оголваше се плодородна пръст.
Пъстрееха като престилки ниви,
препускаха бразди през пън и трап,
валяха като дъжд зърната живи
с мечти за хляб
за хляб,
за хляб!
И само тук-там осени вековни,
окастрени без жалост и сърце,
изправени над ямите гробовни,
молитвено издигаха ръце.
Не бе могла секирата всеяда
да прогризе коравата им плът...
Стърчаха те -
недогоряла клада, -
стърчаха те -
за да узнай светът,
че в дни на бедствия и мъка свята,
че на глада под удара корав
човек посяга и на красотата -
със страшната измама,
че е прав!
- - -
КАМЕННА РЕКА ВЪВ РИЛА
Случайна съчка се препречва тайно -
на тясно спира камъче случайно.
То спира второ, второто пък трето -
лавината започва неусетно.
С години тя се трупа, тя не пада -
спокойна е студената грамада.
И планината грейнала синее,
но нещо смътно вече зрее в нея...
И може да се чуе в нощи хладни
как се наместват камъни грамадни,
как в себе си заканата стаили,
пращят и скърцат, и набират сили!
Отеква вик или случайна песен -
изпука съчката!
И
в
миг
понесен,
поема с грохот камакът надолу!
Където мине, той оставя голо -
окършени гори, поток прегазен,
гранит разбит, път като с нож
прерязан,
мостове, отлетели от местата...
И се стоварва върху равнината.
- - -
АЗ ВИЖДАМ МОИТЕ ДЕЛА НАКРАЯ
СТАВАТ ВСЕ НА ВЕЩИ.
И своя досегашен път оглеждам
със очи горещи.
Кажи ми искрено: нима това съм аз,
това е всичко,
това е моята цена? И нея ли
ще ми дадеш?
Ако е тъй, тогава как ще се изкупвам
по-нататък
във тоя бързолетен свят, във тоя
яростен и кратък
като внезапен сън живот? Кажи ми,
как ще оживея,
в какво ще вървам пак и как
ще се раздавам без остатък?
Когато дойде ден за съд, с какво
ще мога да преплувам
през свойта Лета? Помогни, кажи ми
как ще излекувам
неизкупимата вина? Че аз съм болен
не от болест -
от обич, от човешки дълг
и от виновност боледувам.
И ти, която бе звезда над моя млечен път,
над моя
безкраен труд и мъжки пот,
над мойте нерви, над покоя
на моя сън и мойте дни - нима през
всичките години
ти си огрявала една лъжа -
на вещите безброя?
- - -
ДЪРВОТО БОЛЕДУВА МЪЛЧАЛИВО.
Загнива златната сърцевина
на тъничкото детство, скривана
в самата същност, вътре някъде.
На прах се стрива. Празнина остава.
Нахалните кълвачи първи чувстват,
че става нещо. И кълват жестоко,
но не за да прослушат болката му -
за червеи. Хвърчат кори, трески
и се оголват светли пресни рани.
Внимателно отправят поглед
и долавят някога промяна някаква:
като че май върхът е позасъхнал
и листите отиват към кафяво...
Но то е тъй красиво сред зеленото.
И после в някой ненадеен ден
случаен вятър го прекършва с трясък
и ние се изправяме потресени
пред бездната, в дървото старо зейнала.
Дървото боледува мълчаливо.
- - -
УВЛЕЧЕН В ТЕЖКАТА БОРБА ЗА ХЛЯБ
между неща дребнави и огромни
ти не забравяй, братко, да запомняш.
Ще ти потрябва то. Ще ти потрябва.
Благословени да са дните твои.
И нека лягат спомените нови
сред стари тухли в здравите основи
на твоя здрав живот. Помни завои,
напрягания и закачки тъпи,
помни сълзи и висини човешки,
помни пороци (всъщност те са скъпи
и щем нещем ги помним), мъки тежки
и къщният уют (детето свири),
и минали на колелета дни,
и вечери по чуждите квартири
в прегръдките на чуждите жени...
Запомняй. Бегло. Без да се извръщаш,
те спомените ще са тежко бреме,
но някога ще дойде хладно време -
ти ще измръзнеш, в тях ще се загръщаш,
но ден ще дойде дългове да плащаш
или да отговаряш нейде вещо,
или за миг да се опреш на нещо -
и ти за спомените ще се хващаш.
- - -
ЗАД ХРЕБЕТА
Хвани юздите сам. Започва спускане.
Желязна да е твоята ръка.
Хвани юздите сам. И дръж така.
И нека само със неясно хрускане
под копитата да пукат камъни.
Ах, как летя нагоре досега!
Ала не се обръщай със тъга -
зад теб е само хребетът,
Измамени,
очите ти ще видят само билото,
догдето те изпрати младостта...
Задръж така, пред теб е пропастта.
Там нейде в урвите, под зеленилото,
сред хвощовите буйни, в избуелите,
изпълнени със сокове треви
белеят много пръснати глави,
разпръснати са много бели скелети...
Надолу е опасно. С рязко хрускане
се цепят камъните: Няма време!
Спускане.
- - -
К Р Ъ Г
1. АЗ ИДВАМ
Аз гол се раждам на света, аз идвам.
Аз знам едно: за красота аз идвам,
но да позная и скръбта аз идвам
ведно със обичта. И все пак идвам.
И после лек случаен дъжд. И после
под сушината сноп камъш. И после
оная гордост да си мъж. И после
да я изпитваш неведнъж. Ах, после!
И пропасти, и полет лют ще има.
И луди да те смятат луд ще има.
И плюти, от които да си плют, ще има,
и чутни, от които да си чут, ще има.
Богато бедна младостта ще бъде.
Красиво тъжна обичта ще бъде.
И пъстра всяка пъстрота ще бъде,
додето стигнеш зрелостта... Да бъде!
Везна с везната ще се изравнява.
Ще взима сила, сила ще раздава.
Жени и труд, и песни до забрава,
и сладка мъка, и горчива слава.
- - -
2. ТРИДЕСЕТ И ПЕТ
Ах, тридесет и пет, благодаря,
на стройния ви ред благодаря,
на бъдния безчет благодаря,
разпръснат там напред. Благодаря.
Ще ми простите ли? - Благодаря
вам кротки жители. Благодаря,
на своите мъчители благодаря -
най-умните учители. Благодаря.
За хубавите дни благодаря,
но и за черните благодаря.
На верните жени благодаря
и на неверните благодаря.
За хляб и песни аз благодаря.
На честни, свестни аз благодаря,
и на несвестните благодаря,
но на нечестни не благодаря!
- - -
ДОВИЖДАНЕ
Довиждане далечен път, довиждане.
Ти въздух чист за мойта гръд, довиждане.
Без дъх тревите днес цъфтят, довиждане,
обезцветява се светът. Довиждане.
Отиват си сега от мен, довиждане,
красиви вещи, свят зелен, довиждане,
с цветя и песни засаден, довиждане...
Вий стълби, стръмни сте за мен. Довиждане.
На радостта да бъдеш мъж, довиждане.
А я изпитвах неведнъж. Довиждане.
И днес при всеки летен дъжд, довиждане
си спомням наръча камъш. Довиждане.
Вълнува още тоя свят. Довиждане.
Но чезне радост, съхне яд. Довиждане.
И няма ситост. Няма глад. Довиждане.
А от небето пада хлад. Довиждане.
Природата велика - край, довиждане,
ме вика с цвете, смрика - край, довиждане,
пак гол, със стрък иглика - край, довиждане.
За да се върна пак ме вика. Край. Довиждане.
- - -
1. ЖРЕБИЙ
За мъчната борба за хляба,
за всекичастната борба
ръката ми
не беше слаба.
Но тайно сляпата съдба
с по-съблазнителна съблазън
уби ме!
Своя тежък дял
аз, със поезия наказан,
поех, от звуци оглушал...
Възторженост
и крясък детски.
Звезди -
и всекидневен труд,
и в свойте пориви поетски
бях смешен.
Не!
Бях просто луд.
Но нещо по-високо има
от лудост,
от живот
и смърт!
И като за жена любима
аз търсех таен миг и кът.
И наработих се докрая -
сега не знам дали живях.
И продължавам пак, уж зная:
Каквото можех - не можАх...
И като камъчета пъстри
от синя морска дълбина
изсъхват между мойте пръсти
и губят цвят две-три зърна.
- - -
ТЯ ИМА МНОГО ИМЕНА И МАСКИ,
но иначе се казва просто смърт.
Помни я между чаши, между ласки,
бъди пред нея насмешлив и твърд.
Ала пред неотменната загадка
не надвишавай скромния си ръст -
като въздишка обичта е кратка,
животът е като въздишка къс.
Теб може даже да те величаят,
дори да те издигнат до върха.
Наситят ли ти се, ще дойде краят
и ти ще се намериш пак в прахта.
Но нека твойта мъка бъде сладка.
Стани! И време не губи за мъст.
Като въздишка любовта е кратка,
животът е като въздишка къс.
Че след едно неотвратимо лято,
във есента прохладна, нейде там
ще дойде оня страшен ден, когато
със себе си ти ще приседнеш сам
и, в миг разлистил старата тетрадка,
ще сбираш стих по стих и къс по къс -
една любов, като въздишка кратка,
един живот, като въздишка къс.
- - -
НЕВРОЗА
Я! горе свети слънце над копитото?!
То значи - нейде вретенява житото
и блеят - живи! - агънца в кошарата,
не флейки и кебапчета по скарите...
То значи - някъде цъфтят черешите
и по изпръхнали поля горещите
мъже повеждат своите булдозери,
тъй както тука дамите - булдозите...
То значи - клепат някъде мотиките,
превива развигорен лъх бориките
и някъде животът удивителен
навярно е от радост ослепителен!
Ах, белозъби, весели, изкаляни
Буйновци, Яворово и Кокаляне!
А тука - мир въоръжен със бабата,
от къщи в стола, а оттам на работа.
Все някакво измислено събрание,
все тичане, все време ненамиране,
все нещо капе, пука се, разклаща се,
все нещо чака, неотложно плаща се.
Все грохот, писък, улици и улички,
отровно-смътни думици и думички,
зализани профани и профанчета
и гении от стола с пълни канчета,
критици все несвършили науките,
жени писателски - богини в клюките:
наградите, туршиите и гъбите...
Безсъние. Погнуса. Бяс. И срам...
И в тоя свят си сам.
Жестоко сам.
О Т Д А Л Е Ч А В А Н Е
~
"Аз всичко ще докосна с доброта,
преди в отвъдното да ида..."
~
Надпис на гроба на поета
~
Когато много силно те боли,
недей посяга да мъстиш:
омразата изпепелява тоя, който мрази.
Когато много силно те боли -
отдалечавай се.
Отдалечавай се през времето от дребното,
от близкото, от болката от писъка -
нали след десет хиляди години
в могъщото движение на космоса
сред здрача на Великата прохлада
ще бъде все едно дали сте се целунали
прашинки две, докоснати в безкрая,
нали ще бъде все едно
дали те е боляло?
Отдалечавай се. Потъвай в своето,
със живата вода на свойта сила
наплискай живата си рана.
И любопитните ще видят после там,
където е ударила стрелата,
как светят бистри капки златен клей.
И тъй, додето златен станеш цял.
Отдалечавай се.
- - -
КРАЙ НА РАБОТНИЯ ДЕН
Приятелю, за днеска свършихме.
Денят бе пълен с грижи пак.
Остискахме. Не се прекършихме.
Да пийнем по един коняк!
Дотегна ми от полуистини.
Неудържимо ми тежи
от страници полуразлистени,
от глупости полунагиздени,
от розови полулъжи.
Полулюбов и полукриене,
полулежане, полупот,
полукултура, полукриене
и въобще - полуживот.
Убива всяка бутафория,
но е играта с правила -
не дава майката история
да се прескачат стъпала.
И с получестните, с говедата
запрегнати в един ярем
предмостията на победата
ний щем нещеме - ще орем!
До кръст, до кръв, до крах със тая
изстрадана земя. Докрай!
И днес, и утре, и докрая,
защото няма полукрай.
- - -
ОТДЕ СЕ ПОЧВА ВИНАГИ? -
ОТ КАМЪКА.
В основата е камъкът, в основата.
И между звек на каменарски чукчета,
сред удари и викове, и екоти
дъбът побратимява се със камъка,
със жълтото спокойствие на глината.
Растат основи и стени издигат се,
и като риби люспи лягат плочите.
И като бучка захар светва къщата.
Но къщата все още не е дом.
Долапи и миндери, и възгавници,
и черги, пъстри като ниви пролетни,
и весели бакъри по водниците,
верига и котленце на огнището
и от комина синкава каделчица -
и къщата превръща се на жилище.
Но жилището още не е дом.
Че всичко досегашно - то е видимо,
а лъже всяка видимост. Не вярвайте -
не вярвайте, дорде не забележите,
как пред вратата спира се стопанката,
разрохва със корави пръсти глината,
като дете загръща тънко коренче
и с морав поглед я поглежда цветето.
И жилището се превръща в дом.
Отде се почва казахте? От камъка?
Да, вярно, камъкът лежи в основата...
А може би в основата е цветето?
Или по-точно - мисълта за цветето?
Възможно е да съм допуснала невидяни
правописни грешки, но се надявам да ми бъдат простени.
Създадено: 07.3.2009 г. 08:26:44
| |
Eisblock
[Златен]
от Australia
  
Общо мнения: 3918
|
|
Barborino,
благодаря за прекрасните стихове!! Чудесни са - истинско удоволствие е да се четат! Съжелявам, от друга страна, да чуя за тревогите ви! Искрено се надявам, с настъпване на новия разцвет на пролетта, Звездников да се закрепи и оправи! Но както и да го въртим, преживяното в отминалите години и десетилетия оставя, винаги, следите си. И най-вече в сърцето. Знам също, че е трудно да се възприемат съвети, ако тези не са част от мирозрението и светонагласата на самият човек. Въпреки това, ще се повторя с изказа в духа на тази тук тема:
- Злободневността е декора пред който изиграваме житейските ни трагедии. А същността на съзиданието, на самото ни съществувание - Битието, обхващащо всичко мислимо и немислимо, е зад декора, извън сцената и извън видимата сграда на Театъра в който се подвизаваме. Къде успешно , къде - по-малко успешно. Нека и дано да можем, да приемаме приетата от нас роля със спокойствие, без да се унасяме в общият поток на спящата публика. И тогава, колкото и да е невероятно, бихме успели да изживеем времето и краят на темпоралната ни роля на сцената, достойно, без ненужни болки, страдания и лутания...
Горните ми мисли са за всички вас четящи и по-рядко, пишещи тук. Не можем да имаме напредък и духовен растеж, без да го изстрадаме. Всеки един край на една отсечка от животът ни, носи едно ново начало! Дори и т.н. "последна врата"... Битието е безкрайно сложно, комплексно и разнообразно и никоя видимост не е "последната му дума". Уповаването в този напълно логичен и безспорен факт може да ни дава нужното спокойствие при всяка една криза. Дано и Звездников разбере всичко това в достатъчна за момента, дълбочина!
Това е основата и успеха на това тук "лекарство".
- Успех!
Създадено: 07.3.2009 г. 10:28:50
| |
persa
[Златен]
от USA
Общо мнения: 1348
|
|
Barborino, прекрасни стихове си запазила ! Много истински.Съжелявам за Звездников и сега си обяснявам мълчанието в неговата тема . Да се надяваме , че и това ще се размине .
Да, при нас има известна топурдия , но както се казва , нищо не е така както изглежда . Ще ти напиша няколко реда .
Добре , че Айса е неизчерпаем в теоретичните си примери за живота, та има какво да се чете.От там нататък е по трудно . Тъкмо си решил , че си вкарал нещо в главата си и уж спазваш правилата на играта, но съсвсем неочаквано всичко отново се обърква . Добре , че е Надеждата !
Създадено: 07.3.2009 г. 16:03:03
| |
Eisblock
[Златен]
от Australia
Общо мнения: 3918
|
|
|
Eisblock
[Златен]
от Australia
Общо мнения: 3918
|
|
Здравейте пак!
Може би всички ние често си мислим, че откривайки се за хората близки на сърцата ни, ще покажем някаква слабост? Сигурно има и дано не са малко, хора, които са способни да споделят тъга и радост без да се чувстват неудобно?
Аз, аз не знам.
Знам само, че в много решаващи моменти на живота ми съм мълчал и не съм проронвал и една дума. А съм искал. Трябвало е, но не съм могъл. А след това е било късно. Вярвам, че това е недостатък. Пречка. Може би вие тук имате предостатъчен елан и можете да изразявате повече и по-добре чувствата си?
- Тия дни си мисля за мъртвите, хората които са ни напуснали, обичани или не. Близки или по-странични за нас. Мисля си, как тънката коричка на забравата върху тези рани на душата може, по всякакъв случаен начин, да бъде отново разкъсана. И да кърви. За да се случва това не са необходими някакви специални условия. Достатъчно е да се види някакъв пейзаж и сълзите да напират. Дори само заради лъх от красотата която сме имали и тя завинаги си е заминала от нас. Или пък зървайки черта на нечие лице, случайно срещнато, видяно, припознато, да прониже сърцето като с кинжал.
По време на последното ми пребиваване в Австралия, видях слайд-шоу като скрийн-сейвър върху екрана на един компютър. На дъщеря ми. Поредица снимки от пътуването им из Нова Зеландия. Снимки с висока резолюция и отлично качество. Екзотика, природа - пур. Няколко от тях са правени в един ретро-трамвай. Не знам точно, дали е в Окланд или някъде другаде. Трамвай подобен на тези в миналото по линия номер 5 или 2 към пионерският дворец. Преди много години... Та, на една от тези снимки Б. е на платформата, до затворената плъзгаща се врата. Зад нея, от дясно се виждат седящите вътре и ватмана. Е, това не са бат' ви Серго и другите двамца, но пък трамваят е от този тип... Снимката минаваше многократно пред очите ми докато се занимавах с други работи. Докато един ден, там, на нея ми се мярна нещо познато. Образ на млада жена седнала вътре в купето с лице към обектива...
Пуснах отделно снимката и я разгледах. Увеличих това лице с зума и ... Там бе седнала покойната ми съпруга. В полупрофил, с познати ми нейни дреха, прическа, лице и коса с цвят на узряло жито. С нейните си зелени очи... - Наталия!
Питах: - Дъщеря ми не я била забелязала. При тази прилика? Възможно ли е да има един такъв абсолютен двойник? И точно, в даден миг, да се намират двете: - майка и дъщеря, в някакъв си трамвай на оня край на земята? И да попаднат на една и съща снимка?... Докато бях там, загадката си остана неразрешена. Често я гледах, нея - снимката с увеличение. Имах и съдбовно преживяване на 13 януари, а след него ми бяха казани много, много важни неща... И за снимката също...
След като се върнах, наши познати Я разгледаха. Един от тях увеличи образа до към границата на разрешаващата способност - тази границата, когато се появяват фракталите. И тогава всички видяхме, може би бе отражение, че над челото има сияние, а над него в сянката - на един кръст... Преди седмица, запитах една позната със доказани силни медиални способности за снимката. Да. Тя е била, покойната ми съпруга. И допълни, че модерните фотоапарати са много чувствителни в широк светлинен спектър и заради това е бил "уловен" този образ на снимката...
Така, всичко съвпадна. Защо ли се чудим? Нищо случайно не се случва. Още повече - такива "неща". Сега, връщайки се към началото на този тук постинг и причината да го напиша, ми се ще да споделя с вас една мелодия. Слушам често, многократно, от доста време - когато съм сам. И пак и пак и пак...
Натиснете тук
GOLDIES THEME
(Rivett/Southern Star Publishing)
Vocals: Cathi Ogden
Wake me when this game is over
I'm drowin'
Wake me when this game is over
Take me away
Tell me that the game is over
Tell me I'm dreamin'
Tell me that this pain is over
Just take me away
Wake me when this game is over
I'm drowin'
Wake me when this game, this game is over
Please lead me home
Tell me that the dream is over
Tell me I'm dreamin'
Tell me that this dream is over
Take me away
Wake me when the game is over
I'm drowin'
Wake me when this game, this game is over
Please lead me home
Tell me that the game is over
Take me, take me, take me, take me away
Take me, take me, take me, take me away
Песента е от австралийската серия Water Rats. Действието се развива във водите на Сидни. Тук е един линк, пак с песента. Мотивът 'и се появяваше в няколко епизода с повишен драматизъм.
Натиснете тук - Там има и други откъси от тях... Натиснете тук
Надявам се музиката и текста на тази песен да докоснат сърцата ви. Особено на тези от вас загубили много близък човек...
Бог да ни ги прости!!
Създадено: 11.3.2009 г. 02:44:15
| |
persa
[Златен]
от USA
Общо мнения: 1348
|
|
|
SunRay
[Златен]
от Bulgaria
Общо мнения: 506
|
|
Успокоителна е мисълта, че, ако успеем да прекрачим отвъд ограничените рамки на възприятията ни, можем да се докоснем до един безкраен свят от красота и чудеса. Този свят ни принадлежи по наследство, но ние отричаме съществуването му. А бихме могли да преодолеем обречеността, че сме "заключеници на Земята", като отворим сетивата си и потърсим в съзерцание онзи забравен от нас божествен аспект на душите ни, който ни показва, че нищо не свършва и че сме многоизмерни същества, потеглили на едно пътуване, в което сме заедно с любимите ни души Сега и във Вечността.
Вчера попаднах на това прекрасно есе на българската авторка Багрина Кларк - поетично и одухотворяващо. Думите й припомнят вечните неща, помагат ми да се събудя от съня на битието, пренасят вниманието ми от външния към вътрешния свят - една територия, в която има още много за опознаване.
СЪЗЕРЦАНИЕТО
Багрина Кларк
Положи погледа на Духа си в основата на красотата и остани там във Вечността. Ще ти се стори, че завинаги си останал в световете на красотата, ще ти се стори, че вече си безплътен и само Духът ти cкита сред музика от багри и ти самият си тон и цвят от тях, съединен в прелестна хармония със световете на Отвъдното.
Забрави тялото си и земните грижи и се остави в покой на вътрешния си поглед. Остави го той да те води плавно и сигурно към едни глъбини, които не познаваш, но и не подозираш, че съществуват. Не се бой от красотата на високите cвeтoвe, макар тя да е така зашеметяваща, а се отпусни в техните обятия и се почувствай свой сред тях, защото си дошъл от красивите светове и пак там ще отидеш.
Те стоят в дълбоките глъбини на твоето забравено небитие и, когато се взираш навътре в душата си, ти започваш бавно да повдигаш воала на един далечен спомен и се питаш дали си въобразяваш. Не, не си въобразяваш. Bcичко прекрасно е в теб. Bcички небеса са в теб. Ти можеш да видиш и да чуеш целия Космос, който стои в твоя вътрешен поглед и те вика към себе си. Съзерцавай го и забрави за земното си битие. Иди при твоите истински ближни, като гледаш дълбоко вътре в себе си. Не стой на прага, а влез в истинския си дом. Там всичко ти е близко и познато и те очаква тъй, както си го оставил.
Погали кристалите, които си наредил на етажерките от светлина, чуй aнгелските хорали, седни в креслото си от цветни лъчи и благодари на съзерцанието.
To те очаква толкоз години, за да го събудиш, за да те върне към твоята изконна същност и родина. А ти, за да не изпуснеш нещо от cветския свят, го оставяш да стои в дълбоко покрусение.
Мислиш ли, че би бил щастлив, aко ти можеш да направиш някого щастлив, а той не иска това? Не, нали? Тогава, не бързай в cветското, a събуди от дълбокия сън своето съзерцание, за да те направи то жител на хармонични безплътни светове.
Прекарай pъка през очите си и затвори земния си поглед, за да отвориш очите на душата си и те да те изведат от земната орбита на твоето човешко страдание. Защо търсиш щастието по земному, а не го търсиш по вселенски? Твоето истинско щастие стои там, в безкрайните Вселени, където можеш да стигнеш само за миг, да познаеш Вечността и да се надсмееш над преходността.
Там те чака твоята истинска любима - Хармонията, облечена в чистота и музика, сътворена от истина, правда и непреходна любов.
Ела!
Редактирано от - SunRay на 12/3/2009 г/ 11:05:58
Създадено: 12.3.2009 г. 11:00:13
| |
SunRay
[Златен]
от Bulgaria
Общо мнения: 506
|
|
|
Eisblock
[Златен]
от Australia
Общо мнения: 3918
|
|
Благодаря ви, Перса и СънРей!
Слушам музиката от Сън Рей, пуснах си и други песни на Блисс и си мисля, че е много трудно е да се откъсне човек от ежедневноста, тази котва държаща ни в една, много често напълно нежелана, действителност...
И въпросът е дали можем да си поставим генерални цели и да положим всички усилия за да ги осъществим - дори и да са неизпълними или, да се задоволим с поднесеното в копанката и да се самозалъгваме с чужди мисли, чужда музика и изкуство че принадлежим към тях. Да бъдем ли подвластни на навиците си, страховете си, нежеланието да прекрачим самопоставените прегради или да последваме зова на душите си, за да осъществим дръзновеното! - Но, не гледайки непрекъснато на една педя пред нас и така да открием и изживеем пълноценно други предизвикателства, без да изоставяме прекрасното от написаното от други, тяхната музика, идеи - като не забравим да се стремим към духовното си издигане. Да внесем според силите ни и нашият много скромен вклад към непреходната духовна съкровищница на тази безчовечна, меркантилна, аморална и за щастие, вече загиваща цивилизация...
... - всичко това, по пътят ни към вечността.
Редактирано от - Eisblock на 12/3/2009 г/ 13:39:44
Създадено: 12.3.2009 г. 13:38:27
| |
лодкаря
[Златен]
от Bulgaria
Общо мнения: 713
|
|
|
SunRay
[Златен]
от Bulgaria
Общо мнения: 506
|
|
|
|
|
|
Всички клубове
Прати поща до твой приятел за тази тема
