цъфте
[Златен]
от Bulgaria
 
Общо мнения: 7000
|
|
|
Eisblock
[Златен]
от Australia
   
Общо мнения: 3918
|
|
|
Графът
[Златен]
от Bulgaria
Общо мнения: 919
|
|
За прераждането.
Какво доказват опитите под хипноза, за които се говори по-горе? От резултатите може ли да се съди, че в нашия мозък се пази пълна ПОДРОБНА информация (памет) за предишни животи на индивида? Какъв смисъл, какво полза би имало това, след като тя е неизползваема?
А изобщо трябва ли да се говори за ПРЕраждане?
Прераждането е понятие, поставено във времето: предишен, сегашен, бъдещ живот. Добре, но понятието (векторът) “време” нещо не пасва в общия “хор” на постигнатите от разума обяснения на живота – времето тече само в една посока! Това си е отделна голяма тема и тук няма да я подхващам. Споменавам това само за да обясня написаното по-нататък.
Ако приемем, че времето изобщо няма движение, че е състояние, съществуване, много необясними неща си идват на мястото. Като описаните случаи под хипноза. Хората в тези опити не си спомнят, те просто говорят за нещата СЕГА, както ги виждат и знаят. Въпреки, че физическото им тяло е в нашето сега. Аз съм сигурен, че при по-конкретен въпрос съвсем спокойно ще кажат къде държат солта напр.или нещо подобно. Същото важи и в “посока бъдещето” - големите предсказатели дали не виждат “сега” своите предсказания? А правил ли е някой опити да пита хора под хипноза за "бъдещи прераждания”? Резултатите биха били интересни, но недоказуеми с факти.
Всичко това, приятели, нито е толкова фантастично, нито толкова трудно за асимилиране. Просто се опитайте да забравите за “минало-сега-бъдеще” и съберете всичко в “сега”. В различни свои “сега” не малко хора се отзовават, често за миг само, но смутени не го приемат и търсят различни “разумни” обяснения (тази улица в гр…… ми е толкова позната, защото сигурно съм я виждал на снимка..).
А за да се уверите, че всичко това не звучи чак толкова “измислено” ето ви няколко въпроса за размисъл:
- Душата има ли минало, сега и бъдеще?
- Представяте ли си Душата “арестувана” в едно материално тяло за определен срок?
- “Там” съществува ли “време”?
Накрая, понеже “виждам” резонния ви въпрос как, аджеба, става това пренасяне в различните “сега”, ще ви отговоря със земен пример: ами както става да речем връзката ни с интернет… Някой знае ли точно на какво е способен мозъкът?
Редактирано от - Графът на 07/6/2004 г/ 22:02:05
Създадено: 07.6.2004 г. 20:12:59
| |
цъфте
[Златен]
от Bulgaria
Общо мнения: 7000
|
|
|
|
|
|
цъфте
[Златен]
от Bulgaria
Общо мнения: 7000
|
|
|
|
|
|
цъфте
[Златен]
от Bulgaria
Общо мнения: 7000
|
|
|
Eisblock
[Златен]
от Australia
Общо мнения: 3918
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
Айс,
какво ще кажеш за това?!
Дали си чел от тези книги за сънищата?
Натиснете тук
Създадено: 11.6.2004 г. 17:43:32
| |
|
|
След дълго блуждаене другаде, едва днес влязох в тази тема и прочетох какво е писал Графът на 7-ми юни т.г. Той е подхванал въпроса за пространствено-времевия континуум, в който са разположени материалните обекти в нашия свят и пита: "Дали душата, след като не е материален, а духовен обект, би трябвало да се отнася по някакъв начин към обичайния наш четири-дименсионен свят?" А също: "Каква е ролята на човешкия мозък в случая?"
Под друг ник и в друга тема в миналото аз дискутирах този кръг от въпроси. Тогава изказах мнението, че душата е не нещо друго, а именно една автономно функционираща информационна структура - нещо като библиотека на натрупания опит на известен брой индивиди (брой, постепенно увеличаващ се с хода на абсолютното ВРЕМЕ на всечовешкото битие). Информацията наистина няма минало, настояще и бъдеще, защото тя е купчина данни. Значи ВРЕМЕТО отпада! Неуместно е също да се говори и за нейна триизмерна пространственост, доколкото информацията от този духовен вид не е разположена на материален носител - книжно тяло, аудуо или видео ленти, грамофонни плочи, киноленти, дискети или компакт-дискове, - които заемат място в шкафа.
Въпросните "известен брой индивиди" имат в по-голяма или по-малка степен достъп до своята библиотека-душа. Това става посредством мозъка, който е не нещо друго, а съвършена антена, чрез която се комуницира с душата. Иначе мозъкът е обдарен само с "краткотрайна памет", която има само оперативни функции.
Излишно е да си задаваме въпроса КЪДЕ е разположена душата, както и от КОГА съществува тя. Ако можеше да се отговори на тези въпроси, изобщо нямаше да става дума за ДУША, а за нещо друго, което можем да видим и да пипнем с ръка. То е все едно да поставим тези питания по отношение на Бога. Но ние бихме могли да имаме постоянна връзка с душата си - при което и да получаваме някакви сведения от нея (в общия случай ТЯ е тази, която очаква сведения от нас).
От казаното прозира идеята за известна "множественост" - с една и съща душа в даден момент комуницират няколко индивида независимо един от друг. В миналото аз бях употребил един измислен от мен термин - "интегрална душа", - който ужасно скандализира хората, защото такива неща, като измислянето на термини в повечето случаи като че ли вулгаризират представите за явленията от тази иначе извисена до краен предел сфера. Но това не би могло да бъде причина за мен да променя с нещо собствените си убеждения. А аз съм убеден, че душата НЕ МОЖЕ да се разглежда като "арестувана" в дадено тяло за известен срок. Напротив, душата бива обслужвана през последователно преливащите се един в друг периоди от времето на материалния свят от "известен брой индивиди", принадлежащи на този материален свят, които се подменят в течение на ТЯХНОТО (но не НЕЙНОТО) време (защото във ВРЕМЕТО съществуват само индивидите, но не и душата). А индивидите се подменят, защото едни от тях, "дори и добре да са живяли - умират - и други се раждат"...
По този начин можем теоритично да дадем отговор и на въпроса: "Докога душата би съществувала?" Тя би съществувала дотогава, докогато се раждат нови индивиди, които да я обслужват. Очевидно, индивидите, които обслужват една и съща "интегрална душа" образуват нещо като КЛАН. Но те - индивидите от КЛАНА - по теория не бива да се познават и не бива никога да се срещат; те съществуват обикновено в отдалечени точки на ПРОСТРАНСТВОТО. Какъв е тогава критерият, по който те биват подбирани, че да се окажат най-оптимални перцептори на душата? Това е въпрос, който стои открит за по-нататъшни изследвания.
Накрая - още една загадка! Какво би се получило, когато един и същ индивид осъществява комуникация с повече от една душа, т.е. принадлежи на повече от един анимистичен КЛАН? Не малко такива случаи са описани от психолозите и психиатрите и те се отнасят към т.н. "мултипликативна персоналност" (което е, разбира се нещо съвсем различно от шизофренното разпадане на личността). Но за това - друг път.
Създадено: 12.6.2004 г. 18:30:53
| |
Графът
[Златен]
от Bulgaria
Общо мнения: 919
|
|
Отново да напомня: не чета трудове по въпроса, нито какви изследвания се правят. Като професия съм далеч от тези въпроси.
Уважаеми Вестоносец,
Относно мозъка – не бих го оприличил на антена. Това би означавало че е само приемател-предавател. А според мен това е един изключително сложен уред, който по-правилно би било да оприличим на свръх мощен компютър. Който получава данни по изключително много пътища и начини – голямата част от тях тепърва ще откриваме. И има дори “свръхестествени” възможности по отношение на физическото си тяло.
В написаното по-горе явно имате предвид само човека. С това, обаче, немога да се съглася. Първо, както вече писах, всички живи същества имат мозък. (А ако трябва да съм честен, не съм много сигурен какво точно е сърцевината на дърветата напр.) От мой собствен опит мога да твърдя, че мозъкът на животните съвсем не е някаква ограничена дреболия, има също огромни възможности – дори твърдя, че в някои моменти може да служи като преводач между различно говорящи. Т.е., думите, които казвате на животното се превеждат в разбираеми за него понятия – дори и отвлечените!
И тук ме загложди нов въпрос:
В Природата всичко е рационално, излишни глезотии няма. Необходими са ви като вид 4 крака – получавате ги, 8? – ето ви 8! Но ако ви стигат два, ще се задоволите и с тях (е, може да си измислите колелото, но това е друга тема ).
Добре, за какво е даден на живите същества мозъка, след като в продължение на физическия живот на индивида той използва само няколко процента от възможностите си? Защо са изобщо заложени тези възможности? За да обслужват душа, която на всичкото отгоре може да изчезне?
Нещо не ми се връзва…
А сега за малка почивка една истинска история от тази пролет.
Сестра ми и шуреят ми живеят на висок етаж. Точно срещу прозорците им има малка горичка от големи дървета. Това е сцената. Ето и пиеската:
Една сутрин докато си пият кафето, чуват някаква птича врява и се заглеждат в дърветата срещу тях. Виждат двойка свраки които се готвят да си правят гнездо. И въртят як скандал. Мъжкият иска да го прави на по-нисък чатал, а женската си избрала друг по-висок клон. Той постави клечката за начало, тя е хвърли на земята. И гюрултия!
Е, ясно, женската се наложила в крайна сметка… Но семейните кавги продължили и през следващите дни. Той постави ново клонче на вече пооформеното гнездо, тя се развика, той го вземе и го сложи от другата страна – тя пак, докато накрая го хвърли долу и той тръгва за ново.
Постепенно листата на дървото станали плътни и наблюдението на сврачия семеен живот невъзможен. Но финалът е бомба – 4 млади сврачета вече се научиха да летят!
Създадено: 12.6.2004 г. 22:23:46
| |
|
|
Аз разбирам кое е онова, което буди погнуса в идеята за "интегралната душа". Проблемът е в това, че ние - земните жители - си оставаме непоправимо сантиментални, без оглед на ужасиите, които ни се изсипват всеки ден върху главата. Това сигурно е "зверското начало" у всеки от нас (защото ако сте наблюдавали отблизо представителите на животинското царство - дори само имайки предвид вашия домашен любимец, вашето котенце, или кученце - ще осъзнаете лесно колко много сантиментални са те, безсловесните: колкото по безсловесни, толкова по-сантиментални!)
И така, да речем аз обичам едно момиче. Моята животинска сантименталност ме кара да се вглеждам в очите й, замъглени от нежност и топлина, да се разтапям след гордата й осанка, да тръпна от възторг, вслушвайки се в най-нежните интонации на нейния натежал от токова много чувства глас и да си казвам: "Ето, всичко това е НЕЙНАТА ДУША! Всичко това, което е сиянието на очите й, музиката на жестовете й, тишината на едва доловимите й стъпки в нощта... Всичко това е ТЯ - ДУШАТА!"
И изведнъж идва някакъв архи-циник и ми казва, че тази душа не е уникална за това материално творение, наречено тяло, пред което аз така страстно се прекланям, а че ТЯ - ДУШАТА - е споделена от още няколко такива тела... Незнайни, разбира се - аз никога няма да ги срещна: те се намират на няколко различни точки на планетата, - но все пак това е душата, в която аз съм влюбен... Оказва, значи, че има още няколко непрокопсаника тук и там, които либят страстно същата тази душа, която е най-скъпа за мен и единствена...
...Ми, на какво прилича това? На оргия! На голо хоро! На проституция! Всичко това е гадно! Кого съм обикнал аз? Душата ли, или само тялото, което по някаква случайност се е оказало едно от материалните проявления на душата? Ако на едно тяло съответствуваше една душа и на една душа - едно тяло - тогава е ясно: аз обичам тялото, но чрез него ДУШАТА и това е моята ГОЛЯМА ЛЮБОВ. Но ако душата е "интегрална", за мен остава да обичам само тялото, защото душата съвсем не е само моя. И тогава това не е никаква възвишена любов, а най-долен секс. Едно просто механическо завиране на един издатък от моето тяло в една кухина на нейното тяло. И нищо повече! И всичко това - сякаш за подигравка - огряно от нежните лъчи на пламтящия, изпълнен с нега неин поглед... Гадост!
Но нека забравим за сантиментите си, които не ни водят до нищо! Нека се опитаме да вникнем в логиката на явленията!
Онова, което ние условно наричаме Бог, е всъщност една извънземна цивилизация, хилядократно по-развита от всичко онова, за което можем да си помислим, квалифицирайки го като цивилизация. Те са посетили нашата планета - Земята - и са харесали природата: планини, морета, океани, реки, гори и долини... Но планетата ни е твърде дива за тях - тук там се разхождат разни мръсни, космати, животни, които смърдят... И това е всичко. Трябва да се направи нещо!
Как бихме постъпили ние с вас, ако - на равнището на нашата човешка цивилизация - решим да "очовечим" една далечна планета? На далечната планета има, на пръв поглед, само магарета. Ами, ние ще отидем там, ще изловим част от магаретата (даже не е нужно всички) и ще им имплантираме по един чип зад ухото. Толкова може нашата цивилизация: акъла ни стига само дотолкова, доколкото да имплантираме чипове...
След това ще поставим в Космоса, недалеч от въпросната чужда планета, по един спътник на всеки десет - петнайсет магарета, който да колекционира информацията, постъпваща от чиповете зад ушите им. Спътниците-колектори ще назовем (за простота) "души". Магаретата
ще ходят насам-натам,
ще пасат,
ще се любят (възвишено!),
ще се сблъскват всекидневно с обичайните изненади, с които ги сюрпризира тяхната естествена среда
и за всичко това, което те
виждат,
чуват,
помирисват,
долавят дактилно,
близват с език,
или изживяват емоционално - в моменти на страх, или в моменти на наслада (безусловно - сексуална!),
в спътниците: Душа_01, Душа_02, Душа_03, и т.н. ще се натрупва информация.
От време - навреме научни работници от БАН ще прехвърлят така натрупаната информация от спътниците и ще я анализират в лабораториите си, въз основа на което ще се вземат решения какви промени трябва да се активират на онази планета, за да следват историческите събития там такъв псевдо-еволюционен, или псевдо-революционен ход, какъвто на нас би ни бил най-угоден.
Да речем - стигаме до извода, че магаретата са тъпи и чрез тях не може да се направи много, за да се подобрят нещата. Тогава научните сътрудници от БАН изработват програма за излъчване на импулси на агресивност и магаретата започват да се ритат едно друго. Настъпва Велката Световна Магарешка Война, която се оказва с фатални последици за магарешката раса. Жалките остатъци от деградирали след войната магарешки индивиди водят безнадеждно троглодитско съществование и се налага учените от БАН да отидат на онази планета и да създадат нова "разумна" раса. Този път това е расата на "църните шопари", защото на планетата имало много и от тях. Сега чипове се поставят зад учите на прасетата и те започват своя исторически възход, захранвайки с информация старите и изпитани спътници Душа_01, Душа_02, Душа_03, и т.н.
Е, това то тук беше обзор на нашия - земен - подход при изпълнение на набелязаната задача. Цивилизацията, обаче, която ние обозначаваме като наш Бог, е много по-съвършена и не си служи с такива груби материални интервенции, кавито са поставянето на чипове и пускане в орбита на спътници. При Богът (Господът наш) нещата са изпълнени далеч по-елегантно, което ще рече - нематериално. Внушенията, които спуска като директиви до нас Цивилизацията-Бог достигат до нас под формата на ОТКРОВЕНИЯ...
И т.н., и т.н.
Създадено: 12.6.2004 г. 23:57:23
|
| |
|
| |
Всички клубове
Прати поща до твой приятел за тази тема
,
!
