Графът
[Златен]
от Bulgaria
  
Общо мнения: 919
|
|
Да… Дори и такава картинка е възможна, колкото и на шега да е разказана. Работата е там, че дори и най-големите гении измежду нас (хората) могат да обяснят или си представят нещата само чрез човешките представи. При това известни знания приемаме като едва ли не последна степен на познанието в дадена област – като материалността напр. Дори тези, които като противопоставяне на материята изтъкват духа, всъщност приемат нейната всеобхватност – духът е нещо непознаваемо, т.е.фантазия от човешка гледна точка. И за да не бъде съвсем “измислен” започнаха да търсят усилено някакви негови материални прояви!?! А най-простата логика подсказва, че проявите на духа, които започваме да забелязваме от време на време, всъщност ни водят към следващите знания. И така до безкрайност – истинската безкрайност, а не тази, която използваме като плашило, защото не можем да си я “представим” …
Когато човекът се задълба в микрокосмосът най-напред атомът беше материала, от който се състои материята. След това се появиха частици, от които се състои той. След това и тези частици започнаха да се “чупят” на части. След това се появиха неща, дето трябва да ги има ама ги няма (материално, де! Иначе си ги има). (Тук отново ще помоля специалистите да не ми се смеят на глупостите – знанията ми са на ниво “любопитни факти”). И като се продължи нататък дали няма да се окаже, че тези “има-ама-няма” са части на по-големи “има-ама-няма” и така, полека-лека да стигнем пак до макрокосмосът с неговата безкрайност?… 
Създадено: 13.6.2004 г. 09:58:27
|
| |
|
| |
|
|
Ще добавя още няколко думи, които ми се струват важни за повдигнатия кръг от въпроси.
Споменах, че свръхразвитата цивилизация (която се е заела с общо взето непосилната задача "да вкара в пътя" нас, представителите на земните раси) си служи с много по-елегатнна технология за включването ни към тяхната информационна мрежа, отколкото бихме го направили ние, с нашите "палеолитни" силициеви, или германиеви чипове.
В какво би могла да се състои ТЯХНАТА технология?
Ами, идват те на Земята и виждат, че всички живи организми на планетата са снабдени с нервна система (включително и растенията, макар при тях това да не се забелязва така отчетливо, както при нас - създанията, в които пулсира КРЪВ). Нервната система е ОРГАН НА ЕМОЦИИТЕ. Тогава те хващат някои от нас и ги подлагат на нещо, което би могло да бъде генна модификация, вследствие на което нервната ни система започва да мутира и да ре разраства прекомерно. Ставаме прекалено емоционални! Развива се у нас МОЗЪК!
Аз не вярвам ни най-малко в дарвинистките брътвежи за еволюция и развитие. Ние, доколкото сме мислещи, сме НАПРАВЕНИ такива - веднъж завинаги. Разрастването на мозъка ни е само един процес на количествено натрупване и нищо повече. Защо точно мозъкът, ли? Защото мъдрите извънземни са съобразили, че мозъкът е направен от такъв материал, който има способността да излъчва и да приема информация (на определени биочестоти), т.е. той е една антена, която при генетичното ни модифициране е доведена до съвършенство. Мозъкът, разбира се, е далеч по-сложен от всяка антена (както бихме си я представили ние, на базата на нашия троглодитски земен опит). Той е много по-сложен и от компютер, макар че с известно приближение грубо би могъл да се измоделира с това, което са компютрите днес. (Макар днешните компютри да са всъщност едни недодялани допотопни сечива в сравнение с онова, което един ден наистина ще може да осъществи модел на човешкия мозък!)
Мозъкът, без да осъзнаваме съвсем ясно това, ни свързва с ДУШАТА. Инстинктивно ние чувствуваме през целия си живот, че ДУШАТА е нещо като незрима "топка емоционалност". "Душата - това са нашите сантименти!" - бихме казали ние. С информационната мрежа на извънземните, които обозначихме като "Бог", сме свързани не само ние, но и повечето (ако ли не и всички) живи същества на нашата планета - кой повече, кой по-малко: съобразно степента на разрастване на онзи апендикс на нервната система на всеки биологичен обект, който се е самоструктурирал като МОЗЪК. Споменах, че "животинското начало" е онова, което детерминира сантиментите. Това твърдение разкрива емоционалната същност на нашата връзка с ДУШАТА. Емоциите са онези флуктоации на биологичната енергия, които предават смислена информация по канала към ДУШАТА.
Североамериканските индианци имат по-опростена схема: при тях "интегралната душа" е една единствена за всички земни създания. Както е характерно за всяко шаманистично мировъззрение, те смятат, че обектите в заобикалящия ни свят (включително и неодушевените предмети) нямат индивидуални души (каквото е общоприетото схващане), а нямат и колективни интегрални души за по една дузина човешки или някави други твари (както е според моя опит да прокарам едно екстравагатно схващане). На света, според тях, има само един Велик Дух - за всичко и за всички. По този начин ние хората се оказваме в един спиритуален екип заедно с коя и да е врана, кацнала на клона отсреща. Ето защо няма нищо чудно, че в поведението на враните от разказа на Графа по-горе могат да се открият типично човешки тоналности: кавги, разправии...
В ежедневието си аз много често общувам с индианци (живея на Тихоокеанското Крайбрежие на Каната; Каната е индианското название на земята Канада, което е и по-правилно!). Индианските ми приятели са хората, които ме научиха да се вглеждам внимателно в поведението на животните. Багодарение на тях аз се реших да се сдобия и с домашен любимец - котаракът, чиито снимки често публикувам в този форум. Индианците изключително много уважават онзи, който поема някаква отговорност за някакво животно. Самите те във всекидневието си се занимават главно с това - да опазват своята екосфера с цялото й богатство от растителни и животински видове. За тях това е спиритуална дейност, обхваната от традиционните мистерии на техния шаманистки култ.
Те често ми разказваха за враните: че са изключително интелигентни птици, които макар и кресливи и често пъти неприятни с безочливото си поведение, са способни да споделят с човека смислена информация, стига човекът да е развил у себе си способността да ги разбира. Те ме агитираха от доста време насам да проведа един рутинен експеримент с врани, който би ме убедил в тяхната отчетливо изразена птича спиритуалност, в която - казват - се били долавяли наченки на нравственост и морал: така, като и самите хора разбират нравствеността и морала.
Преди няколко дена бях сред горите, близо до едно от най-големите индиански средища в околността и имах щастието да проведа своя експеримент. Бях се разположил на почивка на една поляна сред кедрова гора и си бях извадил огромно парче хляб, когато изведнъж се видях заобиколен от пет - шест врани. Спомних си какво ми бяха казали индианците: трябваше да започна да късам от храната малки парченца и да ги хвърлям на враните, но не безразборно, а всеки път набелязвайки си НА КОЯ ВРАНА хвърлям. Ако това бяха кокошки, те всички щяха да се втурнат в примитивна конкуренция, така че да избутат другите и да грабнат хвърленото парче - който свари. При враните, обаче, се получи нещо необикновено, което не на шега ме изненада, макар индианците да ми бяха обяснявали надълго точно това. Враните трепваха с крила от възбуда всеки път, когато хвърлях парченцето хляб, но изчакваха да си отнесе пая тази, на която го бях нарочил. Никоя от тях не се втурна да ощети другата, която беше НА РЕД. Как разбираха враните коя съм избрал да бъде НА РЕД, за мен си остана загадка - аз си нарочвах враната, на която ще дам хляба мислено. Всичко много приличаше на телепатична връзка между мене и тях.
Задълбочих експеримента, като реших, че уж трябва да си избера една от враните за своя "любимка", сиреч да й давам по-често парченца хляб. Това накара другите - ощетените - да се наежат и да започнат да ми грачат доста нервно и настойчиво: "Не си справедлив! Не си!"...
Няколко часа по-късно срещнах един познат ловец - един от белите заселници тук и му разказах за опитите си. Той каза, че индианците вярвали наистина в телепатичния обмен на информация между човека и враните и обяснявали това с посредничеството на Великие Дух.
Създадено: 13.6.2004 г. 11:38:44
| |
Графът
[Златен]
от Bulgaria
Общо мнения: 919
|
|
Драги Вестоносец, моите искрени уважения! Напълно съм съгласен с последното ви писмо. И също ще разкажа нещо за врани в центъра на София (което BTW ми даде сигурността да пиша за “преводача”, имайки предвид точно това, което Вие сте обяснили). Наистина тук е налице това, което ние наричаме телепатия. Просто преди да произнесем думите ние помисляме и точно тая информация се приема от животните. Моето куче коли много често ми реагира преди да кажа това, което съм намислил.
Та ето и моята история с врани, (която не смеех да разкажа по понятни причини:
Сутрин с моя Кольо излизаме много рано на разходка в близкия парк. Имам навика да нося суха гранулирана кучешка храна – повече за бездомните приятели, отколкото за него. Една сутрин той си поиска, явно огладнял и аз започнах да му давам. Една врана долетя и започна да обикаля. Аз й казах “Това май не е за теб, но опитай” и й подхвърлих. Тя обаче съумя да го разстроши и го изяде. На прощаване преди да си тръгнем аз, сам не знам защо, й казах “ела утре сутрин, ще ти дам разстрошени”. За моя огромна изненада на другата сутрин враната ни чакаше и започнаха съвместната закуска с колито ми. Но забелязах, че на разстояние стои още една врана и напрегнато ни гледа. Опитах се да й подхвърля храна, но тя не идваше. Тогава се обърнах към “моята” врана: “Това твоя приятелка ли е? Нека дойде и на нея ще дам”. Веднага се завърза кратък разговор и другата врана също пристигна и започна да яде. След моята покана да ме чакат сутрин, те редовно ме посрещаха и това продължи доста дълго време. След това изчезнаха и повече не съм ги видял. И моето коли също престана да яде в парка.
Както виждате тази история наистина не е много за разказване и за това Ви благодаря, че ми дадохте кураж с написаното от Вас.
Поздрави,
Графът
Редактирано от - Графът на 13/6/2004 г/ 12:42:22
Създадено: 13.6.2004 г. 12:37:58
| |
|
|
Няколко речи и за моите индиански приятели. Аз ходя често в малкото градче Тофино, което се намира на самия ръб на открития Пацифик. Защо там? Защото там е постоянната резиденция на Рой Хенри Викърс, който е официално признат от властите на Канадската държава като Главен Жрец на Канадската Шаманистка Църква (ако може тази спритуална практика да се нарече църква). В повседневния живот Рой е художник, поставил началото на един зашеметяващ изобразителен стил. В Тофино, където той живее, е галерията с най-богатата колекция от неговите нямащи чет и брой платна с потресающи залези и изгреви над Тихия Океан и фиордите наоколо - един фееричен свят, който обикновеното човешко въображение не може да си представи току така.
Тъй като аз имам задълбочен интерес в някои сфери на изобразителното изкуство, за мен посещенията в Тофино са откровение. Не познавам лично Рой - той е личност с огромни отговорности не само като творец, но и като общественик, и затова е трудно да се добереш до него. Виждал съм го, обаче, "на живо" преди десет години, когато по време на Спортните Игри на Британската Общност тук, при нас, дойде британската кралица Елизабет Втора и един от хората, които бяха включени в свитата й през цялото време беше Рой Викърс, който има ранга на архиепископ, ако трябва религията му да се съотнесе, да речем, към католицизма.
Самият Рой, който е възпитаник на университета МакГиил, Онтарио, е и професор във Факултета по изящни изкуства на Университета на град Виктория (столицата на Провинция Британска Колумбия). Аз работих известно преме в Университета на Виктория, но и тогава не ми се удаде възможност да се запозная лично с Рой, защото в ежедневната си дейност бях зает в сферите на точните науки и по онова време нямах никакви контакти с Изящните Изкуства (освен понякога посещенията на някоя или друга изложба).
"Тофино" е испанско название: било е време, когато тези земи наоколо са били под испански контрол (чак до 70-те години на 19-тия век, до идването на англичаните). Малко по-"на север" са били руснаците в Аляска, а тук - испанците. В Тофино е имало испанска католическа мисия. Католическата мисия, обаче, не е съумяла да обърне индианците-шаманисти в католицизма. Това е една натрапваща се закономерност - испанците са обръщали в католицизъм без някакви изключителни затруднения само онези индиански народи, които са изповядвали кървавите култове на Юга (ацтеките, маите, и т.н.). Изобщо - обърнати са били мексиканците и то не само там, където е днешно Мексико, но и на север по Кордийерите - например индианците Навахо (които също са мексиканци) в централните части на днешните Съединени Щати (макар да са и те шаманисти, те са били и под силното влияние на ацтекските кървави култове). В Каната, където индианците са исконни шаманисти (досущ като народите в Сибир и Алтайския регион), те са се оказали непреклонни в запазване на вярата си.
За нас, като българи, би трябвало да бъде особена гордост фактът, че в зората на нашето самоосъществяване като хибрид между протобългаризма и славянството, ние сме били шаманисти: както протобългарския (сибирския) Тангра, така и праславянския Перун (Перин), са шаманистки божества.
-------------------------------
В близко бъдеще ще се постарая да покажа тук, по страниците на този форум, образци от картини на Рой Викърс.
Създадено: 13.6.2004 г. 18:13:16
| |
|
|
|
|
|
О-хо! Някой вече ме е изпреварил и докато съм спал през нощта е сложил няколко картинки от Рой Викърс! Благодаря!
Виждате ли как боите, с които е нарисувано всичко това, са сякаш фосфоресциращи? Някой може да си помисли, че това е, защото са представени върху компютърния екран, където могат да се приложат разни методики, тъй че изображението да добие излъчването на една вътрешна светлина. В действителност при Викърс и самите оригинали "светят". Разбира се, аз съм ги виждал в галерията в Тофино, където са взети специални мерки за осветяването им ("на кръст" , при което се подсилват ефектите. Не съм разглеждал оригинални картини на Викърс на дневна светлина.
Галерията в Тофино представлява шаманистко култово хале (изографисано отвън както подобава - с обичайните индиански символи: стилизирани китове, орли, врани, мечки и т.н.). Халето, като всички индиански култови сгради, които са издялани от кедрови трупи, няма прозорци и вътре цари плътен мрак. По стените са наредени картините и всяка е осветена със своя индивидуална лампа, която хвърля светлината си само върху плоскостта на картината и нито милиметър навън. Но за разлика от осветлението на картините, да речем, в Лувър, където лампата на всяка картина стои точно срещу нея, тук те са групирани две по две: всака двойка от съседно разположени картини се осветяват от лампите си на кръст. Лявата лампа осветява дясната картина, а дясната лампа - лявата картина... Ефектът е поразителен!
Създадено: 13.6.2004 г. 23:00:36
| |
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
Eisblock
[Златен]
от Australia
 
Общо мнения: 3918
|
|
Здравейте!
Благодаря за подържане на огъня тук в темата. Интересни постинги. Преди няколко часа се разделих с г-н Графа с когото разменихме мисли. Кольо, кучето Коли, прояви в началото ревност и искаше да участва в разговора, но после се успокой. Когато ме видя пак, ме поздрави по негов си тертип...
Имаше интересни неща в постингите на Вестоносеца. Но сега по ред.
Цъфте е права с трите НЕ. Интегралната Душа на Вестоносеца е съвсем ОК. Може да се потърсят диктуваните книги (две) от отвъдното чрез един медиум - една известна Джени Диксън (ако не се лъжа). Имам ''и книгите, но сега те са в кашони в един склад... Та този (с египетски псевдоним - нещо като Ра или Хор) описва интегралната душа. Това е нашето истинско АЗ. Т.е. Азът. Шокиращо за широката публика би било, а е и така, описваната отправна точка: - От отделната Фасета към Цялото!
Душата не напуска Там. Тя се проецира в даден временно-пространствен континиум. Използва театралният си костюм за участие в Спектакъла на живота - върху Сцената. Понеже за душата Там няма време - в нашият смисъл, то множеството животи са отделните части на големият пъзел. След сглобяването му, Душата е получила нова квалифицираност и напуска отсечката от съществуванието си в която е участвала в множество виртуални реалности. Ако щете, спомнете си Матрицата.
В изтрилият се постинг бях писал и за клонирането на душите. Използвам понятие което не е непременно точно с истинското събитие. С започване на интегрирането на отделните фасети - Изживяни животи, се случва че дадена Фасета (плочка от пъзела) е прекарала такъв интензивен живот, че тя не се поддава на интегриране, а се отделя като ново, сродно АЗ на Аза ни! Самият ни Аз е сам "виновен"! При проецирането за един текущ живот, Дущата=Азът отделя 20 .. 30% от свойте ресурси. Но в някоя точка на развитието ''и по протежение на въпросната отсечка, тя - Душата, решава да направи решителен прогрес. Скок напред. Тогава тя отделя значителни ресурси стигащи до 80%!! В такъв случай тя изпада в нещо като каталептично състояние. Там. Един такъв живот е изпъстрен с много и много преживявания, катастрофи и пр. и пр. - всичко възможно измъкнато от режисьорските изкуства на сценаристите..
И ето сега, Вестоносецът "се сърди", че Душата получавала информационните единици от нейните, подопечните ''и обекти - актьорите от Сцената?! Ами това е естественно. Почти еднопосочният (за нас - от наша гледна точка) поток информация към Азът=Душата, предпазва сензорът, актьора от грешки при изпълнение на сценария! В противен случай каква би била ползата от един актьор играещ др. Хамлет на сцената, който непрекъснато има в главата си цялата британска енциклопедия - освен неговите си реплики?! Ами никаква. Както за актьорът, така и за зрителите - в случаят Групата на Душата и свързаните с нея други души!
Не съм съгласен, че Душата загубвала, един вид, правото си на екзистенц, след като нямала повече Информатори? Това мнение произтича поради въздигане на отделната фасета, участник в един живот, над Душата?! Приема се Следствието за Причина! А Причината за Следствие. Най-прост пример за истинските приоритети на Създателят са Измеренията! Тук, на сцената, имаме три фиксирани величини и една функция - F(t); това е нашето измерение! А душата се намира в несравнимо по-високо измерение с множество константи и една или повече Функций, където нашата F(t) е само Т=време. Една проста величина от вида на X, Y, Z!! Кое е по-главно?
Интегрална душа?! Да, вярно е за по-низшите бозайници, както и за всичко надолу в стълбицата на живият и мъртав свят. Но хората (в най-широк смисъл Хора) имат индивидуална Душа!
Мачът почна и ми се ще да свърша вече. Понеже в скромната ми ергенска обител няма телевизор, ще остана в Интернет клуба да гледам по-нататък. Докато ни бият (пепел ми на езика!).
Бъдете Щастливи!
Създадено: 14.6.2004 г. 21:50:13
| |
|
|
Привет, Айс !
Интересно е тук в твоята тема, (картините също са страхотни), но мен много ме болят очите (навярно ги преуморих) , а някои от постингите са с много ситен шрифт. Не знам какво става , може би трябва да сменям диоптъра.
Поздрави и приятно гледане на мача !
Жалко, предчувствието ти , че ще паднем, но все пак имаме още шансове...
Като си помисля, някъде пусках прогноза на ясновидката Теодора, а тя май нищо не позна...
Редактирано от - ФЪРКАТИЧКО на 15/6/2004 г/ 06:15:18
Създадено: 14.6.2004 г. 21:58:00
| |
|
|
Не съм склонен да категоризирам представителите на "животинското царство" (и в частност - бозайниците) като по-висши и по-низши, и да поставям човека на най-висшето стъпало. Вярно е, че от наша, човешка гледна точка, на нас - хората - ни се струва, че сме най-висши, и че има някои животни, чието поведение е по-съизмеримо с нашите - човешките - КОЛИЧЕСТВЕНИ критерии; и затова ги броим за по-висши животни от останалите. Но ще наблегна - касае се само за КОЛИЧЕСТВЕНИ критерии, а не за КАЧЕСТВЕНИ. И изобщо, ние като ЧОВЕШКИ същества сме по-силни в оценките с КОЛИЧЕСТВЕНИ мерки, а не с КАЧЕСТВЕНИ. (Затова, прочее, и цивилизацията, която сме си създали, е такава една - никаква!...)
Аз се занимавам от доста време с темата "Целесъобразност в Природата" - кръг от проблеми от философско естество, преплитащи се с културното наслество на много народи по света, вземайки под внимание и религиозните им възгледи... Голяма част от въпросите, които се поставят в тази сфера и до ден днешен не са получили задоволителни отговори. В тази област работят боилози, психолози, антроплози, археолози, езиковеди, теолози... Намираме приложение и ние, математиците, защото, за да се изследват, редица явления трябва да се измоделират и математическите им модели да се проиграят хилядократно със средствата на съвременните компютерни технологии. Резултатите от проиграването на моделите са вопиющо приблизителни, с огромни отклонения от предполагаемата реалност, но и това, кето ни дават те, е една хубава основа за размисъл и бъдещо усъвършенствуване. Иначе - не може! Иначе би трябвало да живеем по хиляда години и да правим експериментите със скорост, естествена за нашата земна реалност, сиреч "на малки лъжички".
Както се вижда на снимката по-горе, на дневен ред този път бяха МЕЧКИТЕ. Някой от експедицията ме е хванал в кадър точно в момента, когато снимам с видеокамера една черна мечка, отдала се на любимото си всекидневно меню от раци. Касае се за крабове, които при отлив океанът оставя по плажовете - под камъните. Тогава настъпва блаженият миг за всяка мечка, която отива на плажа, отмества с лапа (с ей такива внушителни нокти) огромните крайбрежни камъни и вади крабовете един след друг.
А сега, едно допълнение към въпроса: "Дали и с мечките човек може да обменя (телепатична) информация, както видяхме, че става с враните. Експериментите дават утвърдителен отговор. Аз съм заснел хиляди метри видеолента с мечки по плажовете и всички тези космати твари проявяват винаги една и съща почти детска доброжелателност към този, който ги доближава от водата: откъм океана. Иначе те са изключително предпазливи, с невероятни слух и обоняние и ако ги наближиш по суша, през гората, мигновено изчезват, стопяват се в пространството - така, както са тежки повече от половин тон, - и стават невидими. Това е така, защото не знаят кой идва (освен теб), за да ги обезпокои в гъсталака. От човека не се страхуват, но те имат и други неприятели, и се боят да не се появят ненадейно и те. Когато ги наближиш с плавателен съд откъм водата, обаче, те са сигурни, че това е човекът, дошъл да ги снима, и тогава започват артистично да позират.
Привидно създават впечатление, че не те забелязват, че не ги интересуваш. Но в действителност те - като да са истински човешки създания, - жадуват за твоето признание, жадуват да са сигурни, че са оставили у теб впечатлението, че "ги бива". Спомням си, имаше веднъж един мечок, който след като отмести с един замах една неимоверно голяма скала, измъкна победоносно от там един чудовищен по размери краб и не можа да се сдържи да не ни се похвали: размаха със зъби рака към нас и като че ли ни намигна - "Виждате ли какъв съм?" На нас, които го наблюдавахме от разстояние около 30 метра, ни се прииска да изръкопляскаме, както се прави на шоу, но все пак инструкциите са: да не предизвикваме неуместни шумове, които ще пречат на работата ни.
Психологията на животните (в случая - на мечките) е такава, че ги изравнява поведенчески с човека, и то - безусловно. Разбира се, те се държат като малки деца - понякога палави, немирни. Но ако ги наблюдаваш внимателно, виждаш, че у тях е развито чувство за хумор, така че е нелепо да твърдим, че чувството за хумор е чисто човешко качество.
Преди много години - още в България - се изкачихме много рано през една лятна утрин с един приятел, местен човек, на Пирин: на връх "Дуниното куче". "Дуниното куче" е един от не най-високите върхове наоколо (смърчовата гора тогава стигаше почти до самия връх), но от него се разкрива зашеметяваща гледка към "Кутело" и обтягащите се в различни старни от него "Църномогилски чал" и "Кончето". По снагата на "Кутело" - на най-стръмното място, между "Църномогилския" и "Кончето" имаше една огромна пряспа. Местните хора казват на такава не "пряспа" а "соспа", за да се прави разлика между снега, навят през зимата: ПРЕСПА, и фирнования сняг, останал да стои до късно лято неразтопен: СОСПА. Както си стояхме, изведнъж забелязахме особено раздвижване насреща по СОСПАТА. Какви ли ще са тези алпинисти-бабаити, гдето са тръгнали да катерят "Кутело" баш по соспата? - казахме си ние и тъкмо бяхме решили да продължим пъта си, когато ни направи впечатление, че част от "алпинистите-бабаити", достигнали до най-горната част на соспата, се спускат "по задник", пързаляйки се надолу по една внушителна импровизирана писта. Стигнали до долу, те отново скачаха на крака и се изкачваха нагоре, за да се подредят "на опашка" за ново спускане. "Ама тези хора наистина са много големи идиоти!" - възкликна приятелят ми. - "Ако стане някой сакатлък, ние ще трябва да тичаме да им оказваме първа помощ!..." През това време аз вече бях успял да изровя от раницата бинокъла. Учудването ни нямаше граници, когато през бинокъла видяхме, че това бяха не хора, а диви планински кози, които си играеха "на пързалка" - точно така, както това биха правили през зимата тумба развеселени дечица, които с много смях и глъч се радват на своята жизненост. През бинокъла видях цялата сложност на преживяването, което имаха козите в този момент. Те не само се пързаляха, но се и задминаваха едни други и победителите поглеждаха "през рамо" победените с ирония и заядлива закачливост - както "само хората биха могли да правят това"...
Нужни ли са повече коментари относно "поведенческите стереотипи" на животните, които - твърди се - били по-низши от хората?
Създадено: 15.6.2004 г. 01:12:29
| |
|
|
|
Всички клубове
Прати поща до твой приятел за тази тема
