Архангел Михаил Уважаеми форумци, поради грозящата ни опасност да ни напусне завинаги Евгений Дайнов и , предвид заслугите му за развитието и осмислянето на форумното битие, си позволявам да открия нова тема "Четвъртъчен форумен клуб "Евгений Дайнов".Доброволно поемам приятното задължение да следя изявите на г-н Дайнов в периодичния печат, след което всеки четвъртък да ви предлагам негови материали, за да не липсва на някои форумци и най-вече на ЧФ.

Ако др.Дайнов не се появи следващия четвъртък, ще ви предложа нещо написано от него за октомврийския брой на "Плейбой".

Да не забравяме Човека, който ни "будеше" и събираше всеки четвъртък!

fierce Архангеле, алилуя
Doctora Може да копнеш нещо друго от "Плейбой". Може да се окаже далеч по "събуждащо"...
bgtopidiot Спомняте ли как организирахме ЯДец (електронен център за защита на Явор Дачков)? Това тук нещо като ЕвДаец ще да е. С препратки към Плейбой, Клуб М и Егоист. Със снимков материал, разбира се

А Стефан Д-р Чолаков ще се включва с фоторепортажи от шведското издание, където Дайнов със сигурност ще бъде четен. Там вървят народни анализи от типа "Предимства и недостатъци на руската тройка пред шведската"

Razbirachev Приятел, предвиждам смяна на антуража. Ха да видим. Другото ти го казах.
Архангел Михаил Приятелю bgtopidiot, просълзих се от спомена за ЯДЕЦ! С каква декларация в защита на Дачков излязохме, а!А къде е нашият Ментайлен Министър-председател и той също Т.М.?
bgtopidiot Негово Ментайлно Прегъзходителство се е посветил на просветлението и посреща мъдреците в Поднебесната Империя също като Майкъл (Траволта) бика. И той като Дайнов често повтаря думата "Ом"

Архангел Михаил Благодаря за информацията!Ом, ом, ом, ом, ом, оммм, омммм, оммммм....!!!
ние ви предупредихме!9
Опасно е да се отваря дискусия, посветена на жив човек.

Я с чичо Фичовата дискусия кво стана?

beni Уважаеми госпожи и господа, позволявам си да напомня, че аз първа споменах неловко, че д-р Дайнов трябва да четем не тук, а навсякъде другаде. Сега се оказва, че и в "Плейбой" даже.

Уважаеми госпожи и господа, не ми е приятно, че тоз форум след Дайнов е към финала си, но ако уважаемият Архангел го възроди тук, аз просто няма да излизам оттук. Ако някой ме изрита нелюбезно, просто само ще чета и ще си мълча, както често си го правя.

Архангел, здравей, страхотна ти е идеята. И най-вече важно да имаш не само идея, а да я направиш.

А тия дето казват, че щяла като Фичо и Нели да стане- ами нека стане, с над хиляда постинга, все от /обаче/ умни добри приятели- ами по-хубаво от това просто няма, няма, няма, няма, няма и да има!

Карадочева до Бени11
дано, дано, дано..

догоните количеството, а не качеството.

Архангел Михаил Привет, Бени!Искрен съм в намеренията си и обикновено удържам на думата си.Винаги и навсякъде си "Добре дошла!".Темата я отворих аз, но всички ще гостуваме на Дайнов!Поздрави!
Razbirachev Бреййй много плодовит тоя Дайнов. Реших да " бръкна" тук таме в някой и друг архив....... Сега ме е страх да отворя хладилника даже.
Метрампаж

Обикновена беровщина

Евгений Дайнов

Очевидно става, че пак се завърта някаква беровщина. Най-яркият признак е това, че пак - както през лятото на 1993-та и 1994-та - наблюдаваме някаква истерия с олиото. И мутрите пак вършеят из улиците, без да се натъкнат на противодействия от страна на полицаите. И гърмят бомби. И изчезват автомобили. И се въртят ченгеджийски сценарии: вместо да си остане буря в чаша вода, "бръмбаргейт" породи отдавна невиждано изобилие от конспиративни теории, комплоти и контра-комплоти, дезинформация и контрадезинформация.

Изведнъж, както обвиняваха Костов в авторитаризъм, държавата пак започна да изглежда слаба. И няма нищо чудно, че всичко куцо, кьораво и сакато - като се почне от търговците на олио и яйца и се стигне до агентурата на славянския интернационализъм - се опитва да клати правителството. А то, правителството, вместо да решава тези не особено сложни неща спокойно, бързо и твърдо, почва да се пляска по бедрата и да вика: "Абе, лошите май ни клатят!"

Беровщина - това е положение, при което управляващите, вместо да обслужват общия интерес и подържат капацитета на държавата да налага закона, обслужват себе си, като за целта отслабват държавните институции, за да не им пречат. И, при така отслабена държава, всички останали се юрват и те да си правят далаверата.

Хайде сега да видим, кой повика беровщината? Немалко кръгове от управляващите от известно време самите те правят беровщини: ползват държавата, за да обслужват себе си. Това е то прословутият клиентелизъм, който по едно време тревожеше министър-председателя. Така подобни управляващи поставят под съмнение нейната, на държавата, безпристрастност и отварят вратата към нейното отслабване и следователно - създават условията за усилването на всички задкулисни интереси и кръгове, включително откровено опасните за националната сигурност.

На всичкото отгоре, арогантният стил, с който някои управляващи разговарят с обществото, точно повтаря стила на позабравени беровци като Нейчо Неев, аграрния Танев и прочие воини на хаоса.

Беровщината не може да се случи в една добре подредена държава, където е ясно кой пред кого за какво и как отговаря, където законът се налага еднакво, бързо и безпристрастно, и в която управляващите работят за общото благо. Появата на беровщина е сигнал за слабост на държавата. Като отваря вратата за навлизането на беровщина, въпросът с клиентелизма излиза от полето на морала и става - пряко - въпрос на национална сигурност.

Излизането от капана на беровщината не е - никога не е бил - въпрос на пожелателност. Или беровщина, или една България, реализираща своя европейски проект. И двете едновременно не могат да се случат. А засега знаците са просто втрещяващи. Истерия на тема олио и "бръмбаргейт" са неща, които не се случват на европейски страни.

Както са хипнотизирани на тема "1992-ра", така управляващите е добре да си спомнят 1994-та. Тогава от липсата на олио директно се отиде към победа на Виденов, последвана от пълен крах на всичко.

Room ЗА "ДОБРЕ ДОШЕЛ"

Слизам от жегата от търновския рейс и с дисагите влизам на сянка в кръчмата при Мария Нова. Напреде ми накацали покрай престижната кръгла маса - желязна, със стъкло отгоре , не дървена и правоъгълна като останалите -трима селски пиеници.

Направили вече главите

"Ъй го влягва спонсора на селото - съобщава единият. Вър' да го ебем !

Е.Дайнов ,2001

Видоно е , че Дайнов се оказва майстор и на късия разказ.

Нели Някой да знае защо Дайнов си тръгна? Неразбирателства с Райчев? Мъчно ми е. Някой беше казал нещо за сбогуването и умирането-;(
paragraph39 Дайнов ДА -Й/Е/ -НОВ ?!? Туй не го вярвам !!! SIC TRANSIT GLORIA MUNDI !....
съвет18
Архангеле, отворил си сайт трябва и да го поддържаш. Не си направил нищо ново за 2 дни.
beni Ние всички скачахме срещу Дайнов, защото от писането му в "Сега" кънтеше омраза към народа- така го преценихме ние. Така писаха и преди много месеци студентите му.

Едва сега, от мой собствен опит, закъснял, разбирам, че омразата я има тук, сега.

В малки клетки- семейства. Отраснали деца мразят родителите , че не са забогатели -когато е било времето на натрупването. Родителите негодуват по-нататък- към своите.... Мизерията ражда омраза. Мизерията на духа-също.

paragraph39 BENI, абсолютно си прав /а/ !!! Но, все пак, става въпрос за факт, а не за причината за него! Казваш, заради първоначалното "НАТРУПВАНЕ" на капитала, нали ?! А коя е причината за "натрупването" и вървящата редом с него ОМРАЗА ?!? Не е ли тъкмо в това, че който натрупа- живее и ще живее добре, а който не натрупа- живее и ще живее зле ?! И, че, както казва Е.Д.: "да бъдеш богат или да бъдеш беден- ти сам избираш!" ???Добре, но по дефиниция, работодателите не могат да бъдат повече от наемните работници! Дори и равен брой не могат да бъдат- представяш ли си Капитализъм с фирми, в които има един собственик и един бачкатор?! Ега ти КапитализЪма! Поне 1 към 100 трябва да е съотношението. Значи, при "натрупването" , един ще натрупа капитал , за да му работят 99 други! Вижда се, залогът е голям , а и залагащите са много /всички!/. В такъв случай, вероятността да я има омразата е 1 : 99- в полза на омразата !!! И тя вече е тук! За съжаление! КАЗАХ !
Doctora Ами тогава да сложим надпис:

ТУК ЩЕ СЕ ТАНЦУВА !

Нели Бени, мисля че грешиш. Лично аз никога не съм възприемала статиите на Дайнов като омраза към народа. Статиите на Дайнов бяха вопъл на един европеец към повече цивилизованост, към отърсване от душевния и географски провинциализъм и към широта на мисленето. Той може да е провокирал, дразнил, но нали това е ролята на интелектуалеца - да провокира мисленето.

*

Имаше време когато цялото българско общество блееше единно в химните си за друга Слобо и гаднярите от НАТО. Тогава никой не искаше да дори да слуша, че Слобо уби 200 000 свои съграждани и изнасили жените на десеткихиляди мирни югославяни. Същият този народ, който уж Дайнов мразел, реши, че 200 000 може, а 500 от бомбите не може. За мен всеки един от тях е еднакво скъпа жертва, но защо българския народ по комунистически вярваше на сълзливите трели в личното писмо на сегашния ни президент Първанов? Какво се оказа - тези дни срещу Слобовия бандтизъм вече свидетелстват не кой да е, а президентите на република Сръбска Биляна Палвшич), част от сегашна Босна и президента на Хърватска. Бяха извадени доказателства и документи.

*

Помня страхотната статия на Дайнов, след 11 септември, когато ЕДИНСТВЕН в българската преса се изправи срещу т.нар. българска интелигенция и ги попита къде им е съвестта и дали радостта от нечие страдание е норамано чувство? Той разби на пух и прах българската талибанщина. Сам, срещу целия форум. Леле, какво оплюване беше. Аз тогава само ви четях. Някъде по средата престанах. Бях твърде чувствителна на тази тема, синът ми беше на 300 метра от близнаците, когато това стана и 4 часа не знаехме дали е жив. За това пък в един друг форум, този на Монитор, прочетох всичко. Там имаше една група, същата тази дето плю на гроба на д-р Х, която призоваваше, вилнееше, радваше се и яростно се надяваше аз и Фичо да не сме живи. Да точно така, в груба сексуална форма се пишеше точно това. За това смятам, че Дайнов е страхотен публицист и инетелектуалец от световна класа. Той тъпчеше порнографската злоба и ненавист към всичко западно, така дълбоко залегнало в бъгарската психика.

*

Всъщност, Дайнов би могъл да раздразни само човек с някакъв вид комплекси. Хубаво е да има хора като него, които разбунван мравуняка. От опит знам, че народа ще повика, повика, пък ще кандиса. И то не защото е уморен, а защото се убеждава в истиността на казаното. Но народа никога не е пожелавал да се извини. Всъщност, забелязваш ли, че е безмислено да се говори за народ? Има личности, не народ, и всяка една от тях си носи башка цялото семейно и социално наследство.

*

Поздрави, надявам се всички около теб да са добре и здрави. Това е единствения шанс на българина да оцелее физически

Чичо Фичо И аз да кажа по постпозитивистки, че славянското "народ" (lat. gens, pl. gentes, превод на евр. goyim) е по-скоро една от милите фикции на критическите реалисти от 19 в. По-близка до действителността е английската думичка "people", "хора", pluralia tantum (винаги в мн. ч.). Дайнов не мрази "народа", какъвто за него (и за мене) не съществува, а критикува преразсъдъците на дорефлективната тълпа, в която всеки от нас може да попадне понякога - или да пребивава завинаги, сиреч всекидневното ни нещастно обьiвателско съзнание, неспособно зад дърветата да види гората (по гегеловски). Жалко, че Имагото се разочарова от този честен форум, а Минавам оттук явно е в почивен ден. Времето, в което по нета пишеха главно програмисти и др. другари техничари обаче отдавна отмина. Всъщност това е до голяма степен и проблемът на Дайнов - педагогически... Иначе други другари учат за реализма и номинализма още в училище...
Анонимен24
Карлик заходит в бар, подходит к стойке и, подпрыгнув, кричит:

- Пиво, пожалуйста.

Нет ответа.

Карлик повторяет, снова подпрыгнув:

- Пиво, пожалуйста!

Снова никакой реакции.

Карлик подпрыгивает в третий раз:

- Налейте мне кружку пива, пожалуйста!!

И на этот раз никто не выполняет его просьбу. Карлик, потеряв терпение, обходит барную стойку и видит с другой стороны бармена, тоже карлика, который, подпрыгивая, спрашивает:

- Вам Хольстен или Будвайзер?

Гед Не беше омраза. Беше разкриване на грижливо отбягвани теми.

Половината от плюенето, най-злобната му част си беше по чисто идеологически причини, няма спор.

Всъщност не се знае знае ли се, нека изчакаме следващия четвъртък.

Mnogo shumno26
Ima lichnosti, koito smiatat za svoe zadalzhenie vechno da se izkazvat po vsicki vaprosi bez da kazvat neshto, poprosto taka da gi zabelezhat.Nali Ged (red)?

Kolkoto i da se vzirash edva li shte proumeesh nashtata, tolkova obiknoveni i prosti, che i decata gi razbirat, a ti shte ima mnogo da chakash za da "VIDISH" kakvo pishti v trevata.

Bravo Neli !

Bravo Ficho !

Otlichno Dajnov ! Ti si velik i nepovtorim.

Гед Много е шумно нищо не чух. Ако не си рабрал, аз много ценя Дайнов.
paragraph39 НЕЛИ, ти направо ми уби мъжкото самочувствие ! Значи, оня-Слобо, имал секс с "десетки хиляди жени", а аз само с няколко хиляди ?!? Ми , той първа "шпага" на Балканите, излиза!!!

През 1999 г. , мисля, че българският народ жалееше и убитите косовари и убитите сърби. Нашият народ тогава, в по-голямата си част, беше против това НАТО да бомбардира СТРАХЛИВО от въздуха, вместо да вкара СМЕЛО войски на земята и да въведе ред и сигурност. Т.е. народът не беше против НАТО -въобще, а против тази КОНКРЕТНА кампания! Има голяма разлика.

И още нещо- изчакай да свърши процесът в Холандия и съдът там да излезе с осъдителна присъда срещу Милошевич. Едва тогава може да бъде наричан той престъпник /"престъпник" няма преди осъдителна присъда на съд- дотогава има само "твърдяно престъпление" и "обвинение в престъпление", повдигани от прокурор-държавен служител !/ Тогава и аз ще го нарека Милошевич тук ПРЕСТЪПНИК ! Защото, ако ти е известно, Милошевич е обвинил френските тайни служби и албанските "терористи" за хилядите избити в Сребреница, нали?! Да изчакаме : какво ще бъде доказано или недоказано. Пък по света стават и "съдебни грешки", знаеш! Бъди жива и здрава!

Чичо Фичо Параграфе, не си прав. През 1999 и по-късно мнозинството българи упорито не признаваха престъпленията, сторени от сърбокомунистите през 1991 - 1999 срещу народите на федерацията, вкл. и българите, или поне не ги признаваха като основание за намеса. И това беше позор за тях.

*

Не следиш внимателно процеса в Хага: погледни постинга ми под г-н Дичев в петък и цитата от Таймс в постинг 5 пак там, а и половинчатата бележка в този весник в събота - в "Чужбина". Ти явно и сега не признаваш тези престъпления и се надяваш, че ще се размине.

*

Отношението на българите към Слобо е почти толкова важно, колкото и отношението им към 11 септември, възродителния процес, НАТО и Симеон. То измерва доколко демократичната политическа култура е пуснала корен и у нас, т.е. доколко сме част от цивилизованото човечество. Културата не е лукс за богатите, а необходимо условие за създаване на богатство.

paragraph39 ЧИЧО ФИЧО, ти не си прав ! Аз с нищо не съм защитавал в моето мнение Слободан Милошевич !!! Аз само ПОПРАВИХ Нели : че "ПРЕСТЪПНИК" има само след осъдителноа присъда на съд- това е моето твърдение !!! Дотогова има само твърдения и съмнения, които подлежат на доказване и приемане или отхвърляне,- от СЪД- като основателни или неоснователни !

А ти оправдаваш ли бомбардирането от НАТО на жилищни /!!!/ квартали и ГРАЖДАНСКИ ОБЕКТИ в Белград и други големи градове на Сърбия през 1999 г.?!? Сигурно оправдаваш и бомбардировките на Дрезден през World War 2 ?!? Казах, че и от страна на Милошевич е имало обвинение /към френските тайни служби и албанските терористи/- тези обвинения също подлежат на отхвърляне или приемане от съда в Хага ! Дотогава те са само "висящи", но не и неверни и неоснователни ! Следиш ли ми мисълта?!?

Правото, както и Демокрацията , е сбор от ПРАВИЛА !!! При това, в правото, тези правила са в определен ред /нарича се ПРОЦЕС/. Ако едно от навързаните правила бъде нарушено, резултатът е винаги само един- НАРУШЕНИ ПРАВА на някого и срам за институцията, която е допуснала това !!! Същото е и с Демокрацията- когато Великите сили налагат силово волята си върху малките държави- това НЕ е Демокрация, а POWERкрация, нали ?!? Бъди жив и здрав ! Нищо лично ! КАЗАХ !

ЗВЯР чичо фичо, ти вониш!

Разкарай се със своята тъпа пропаганда.

Тия от филфака за нищо друго не стават, освен за платени мракобесници.

Архангел Михаил Ано 18, чети внимателно заглавието на темата и първото ми мнение.До четвъртък има още време.Потрай!Ето ти нещо, което да те вдъхновява до тогава:

Открито писмо до Евгений Дайнов

с. Миндя

България

Драги Генчо,

Нека почна с приятната част - изключително съм поласкана от факта, че гневът си срещу българските интелектуалци ти изцяло припокриваш с гняв срещу в. "Култура". Значи, все още припознаваш този вестник като единственото място, където могат да бъдат публикувани и прочетени текстове от така презираните от теб интелектуалци. На фона на медийната попара, която ежедневно поглъщаме, и това не е малко. За което ти благодаря.

(Тук умишлено ще пропусна всички теоретични "девиации" в твоите съждения за това "що е то интелектуалец, как той исторически се пръква и каква е ролята му днес у нас". Имаш право на собствени теоретични "открития", съобщил си ни ги, сигурно ще се намери и кой да ти ги признае.)

А сега да мина към другата, не толкова приятна част от писмото - тоест към грубата действителност. И за по-голяма прегледност ще го направя през два казуса - твоят, сиреч казусът "Евгений Дайнов", и един друг, който условно ще нарека казусът "Румен Димитров".

Сигурно помниш драги ми Генчо, че в далечната 1989-90 и ти, и Румен Димитров (а и много други) нахълтахте в новата ситуация от позициите на експерти, идващи от различни институции, но със сходната амбиция да се държите като интелектуалци, тоест да произвеждате независими критически съждения за процесите, протичащи в променящото се наше битие. Много бързо обаче, и не без помощта на такива като тебе, от съжденията ви отпадна първо критическото, а веднага след него и независимото. Как се случи ли? Ще ти кажа. Намекна се, внуши се, накрая се съобщи в прав текст, че (отново) ситуацията е по-така, че тя пак е "на живот и смърт"; че трябва да изчакаме по-добри времена за независимостта и критичността; следователно, че (както и преди) пари за независими съждения няма, особено пък ако те са критически. Всички, включително и ти, го разбрахте, само Румен Димитров не го разбра. Или по-точно, не повярва. Той, милият, в наивността си се надяваше, че вече наистина е дошло време да се говори истината - за всичко и за всички. Оттук започна неговата драма. След две-три статии в "Култура" цялата току-що зародила се, но вече започнала "правилно" да се ориентира, интелектуалстваща общност го подложи на такъв психологически натиск, на такава чудовищна професионална изолация, че човекът след десетгодишни усилия накрая продаде апартамента, покъщнината, дори книгите си и избяга от вас чак в Австралия. А никак не искаше, вярвай ми. Той искаше да си живее в България. Но когато навсякъде, при всеки опит за пробив срещаше стена от откази, импрегнирани от доноси, нямаше какво друго да направи. Да видим какво се случи с тебе, драги Генчо. Ти, допускам, също не си бил очарован от обстоятелството, че "независимото критическо говорене" се отлага за неопределено време (докато победи демокрацията!), затова за известно време се пресели в Лондон. Какво се е случило там - не знам, но вероятно не е било особено приятно, след като доста бързо се завърна в родината. Докато ти обаче се трудеше на английска територия, тук нещата се развиха доста бързо, при това в зададената изначално посока. Интелектуалната общност (тоест правото на свободно говорене) окончателно се разпадна. Как ли? Много просто - убеди се, че то не се плаща и се продаде на партийни каузи. Които на родна почва се явиха в две основни организационни форми - като фондации и като партийни централи. И тук се заточи онази българска работа, дето от време оно си я знаем. И дето още дълго ще се точи.

Ето тази ситуация ти свари, като се върна от Лондон, скъпи Генчо, и много правилно се ориентира, затова се усука около най-престижната тогава институция - президентството. Не помня вече какъв беше - съветник, местен имиджмейкър или продавач на образи в чужбина. По-важното е, че когато титулярът на тази така престижна институция се "деактуализира", нищо не ти попречи да участваш в елиминирането му, както и в подялбата на печалбата от сделката. Допускам, че точно в този период (виж как звучи като истинско биографично изследване) ти окончателно си се разделил с илюзиите си, че е възможно да играеш и ролята на свободен интелектуалец, и си стъпил на терена на чистия (и добре платен) партиен активизъм. Някои по-сръчни от тебе момчета доста по-рано се бяха преориентирали, но затова пък ти се постара да наваксаш. И в голяма степен успя.

На фона на тази мила картинка как мислиш се чувстваха останките от онази академична общност, за които свободното критическо говорене беше ценност? Ами ужасно се чувстваха, Генчо. Чувстваха се измамени, потиснати, унизени. И с основание. На фона на парите, които вие преразпределяхте в битността си на "независими политолози", тяхното независимо академично съществуване беше (и продължава да е) жалко и недопустимо мизерно. И какво мислиш направиха те? Ами същото, което правехте и вие. Започнаха да пишат проекти и отчети. Само че срещу доста по-малко пари. А между проектите и отчетите - нищо. Понякога някой и друг текст, посветен на българската ромска общност, който остава завинаги достъпен само за фондационните счетоводители; понякога някоя и друга международна конференция, парите за която обикновено се разпределят между пишещите проектите и пишещите отчетите. А между тях някой и друг случаен абдал, поканен за автентичност.

Вие и лично ти, драги Генчо, развратихте, купихте (за жълти стотинки) и в крайна сметка унищожихте т. нар интелектуална общност, подлагайки на строги санкции всеки опит за независимо поведение или говорене. Обявихте себе си за единствените "политически правилни" и внушихте у хората панически страх от "политическата неправилност". Как, ще попиташ. Финансово, скъпи, финансово. Запушихте чак с телата си каналите до всяко външно или вътрешно финансиране за дейности, неодобрени от вас. Въведохте най-отвратителната норма за успех - нормата на политическото лакейство. И така убихте всяко желание за свобода, за независим поглед... Убихте форума. Защото той се прави от хора, не от лакеи (справка - деятелностите на Марин Георгиев и неговия "Литфорум".

Сега и малкото, дето е останало като независимо мислене, искате да го убиете. Защо бе, Генчо? От какво толкова си побеснял, та изригна две цели вестникарски страници? Какво толкова ти пречат някакви си мнения в някакъв си вестник, който, както се разбра, ти отдавна не четеш. Или може би си изненадан, че някой може да напише нещо, без да те пита дали е в правилната линия? Че все още има хора, дето не са купени. И не искат да бъдат купени. Това ли ти е мъката? (Защото сълзите си по пуерториканската чистачка Мария можеш да пробуташ, драги Генчо, само на някой колумбийски сериал, за там стават.) Или пък си мислиш, че през годините, в които не си чел вестника, си изпуснал работата? И пиететът към свободното критическо говорене отново е станал заразен. Искам да те успокоя, скъпи - поне мойте наблюдения подсказват, че не е. Дори обратното. Като занемариш една работа, после е трудно да я "възраждаш от пепелта". Още по-трудно е да намираш последователи. Младите също знаят за какво се плаща в тази държава. Знаят и кой разпределя парите. Така че не се тревожи. Виж, ако личните си фрустрации експонираш върху вестника, това е друго. Може. (Аз също експонирам собствените си върху теб.)

... И още имам какво да ти пиша, приятелю, още имам какво да ти кажа, ама има ли защо? Ние с тебе вече сме пътници. Тези, дето идват след нас, хич не се трогват нито от вашите политологически брътвежи, нито от морализаторските проповеди на "Култура". Затова дай ние двамата да отидем в някоя кръчма, да "отметнем" по две мастики, да боднем някой и друг набран от нас домат и да се разберем на четири очи. Става ли?

15 октомври 2001 г.

Твоя Копринка Червенкова

Редактирано от - Архангел Михаил на 07/10/2002 г/ 10:11:40

Judas Priest Я, тая дъртата брънтия била жива още !
Ged Има Дайнов в Медиапуул.
Ficho (nekiriliziran)35
Eto otkys ot spomenatata ot Ged statia na d-r Dainov v Mediapool - podkrepiam napylno vyzgleda mu za znachenieto na duhovnata kultura, ochakvaniata i cennostite za uspeha na reformite. Za mene vazhno diagnosticho znachenie imat i otnoshenieto kym 11 septemvri, jugoikrizata i operaciata na NATO 1999, vyzroditelnia proces, NDSV i Simeon i t.n., pokazvashto nezrelostta na goliama chast ot bylgarite po otnoshenie na syvremennia sviat.

citat

В малкия български град - гръбнака на електората и източник на доминиращи теми и настроения в общественото съзнание - тъгата по “времето на Живков” е повече от носталгия към нещо, което хората не смятат, че може да се върне. По-сложно е. Тревожно е, първо, че хората вече не смятат това за неприемливо поведение. Второто - по-обезпокоително - е това, че в малкия град рецептите, които се дават за “оправяне на нещата” са почерпени от същия онзи социализъм: “Да се отворят отново заводите и държавата да намери работа на хората”. Това е принципно отхвърляне на пазарното стопанство и искане за заместването му с държавно-регулирана икономика. А щом в обществото има такова искане, то и неговото бъдещо удовлетворяване в политическа и предизборна платформа не е невероятно.

Според малцинството инициативни индивиди е изключително трудно човек да наеме работна ръка поради “мързел”. Според мнозинството наистина има легитимни аргументи против работенето: “няма да им работя за 150 лева”; или “аз съм висшист и няма да им бъда чистач на офисите”. Възродената идея, че държавата е длъжна да дава работа на всеки, в много случаи се развива до положението, че държавата е длъжна да се “грижи” за всеки, като раздава значителни помощи.

В случая с отдръпването на доверието от “политическата класа”, всъщност става дума за една доста по-голяма картина. Проблематиката с политическата “класа” е под-множество на това, как в масовото съзнание е започнала да изглежда социалната структура на обществото. Хората са убедени, че нацията се състои от “народ” и от “елит”.

онази група хора, която очевидно е печеливша от реформите и не е платила цената на страданието. И оттук - елитът се схваща като забогатял за сметка на народа. Резултатът е както липса на доверие към политиците, така и разрастване на егалитарни и “андрешковски” настроения, съпътствани от растяща омраза към успелите, интерпретирани като някакъв вид експлоататори.

Недоверието към политиците е нещо преодолимо. По-големият проблем, отнасящ се до делението “народ / елит”, носи в себе си същински риск за продължаващото развитие на страната по посоката на “Европа”.

Про-социалистическата обществена атмосфера на малкия град отразява явление, за което за пръв път си дадохме сметка в работата по това изследване. А именно: всъщност в малкия град прословутото “плащане на цената за реформите” не започва в началото на 1990-те години. До реалния старт на раздържавяването - 1997-8 година – там животът, характерен за “времето на Живков”, не е силно променен. Повечето хора имат някаква “държавна” работа - т.е. нисък, но постоянен и гарантиран доход, който не натоварва с прекомерна заетост и дава възможности за дребни присвоявания на ресурси и работа “на частно” без регистрация.

Този характерен социалистически бит е разрушен внезапно от разгръщането на реалните реформи и затова в масовото съзнание Иван Костов е демонизиран: “затвори заводите и взе работата на хората”. Късният реален старт на промените обяснява донякъде и тъгата по Живков: в спомените на хората старият начин на живот продължава, докато внезапно е променен от Костов. Няма реален, вкоренен във всекидневния живот спомен за време “между” Живков и Костов. И щом си намразил Костов, започваш да искаш другия, за който веднага се сещаш: Живков.

На този фон липсата на реална вкорененост във всекидневието на идеята за интеграция в ЕС и НАТО, констатирана и от нашите колеги в другото изследване, придобива по-релефен пълнеж. След като идеалът за “норма” е социализмът; и след като българският модернизатор Иван Костов е мразен с такава изумителна интензивност, не е много ясно как реално хората ще бъдат привързани към идеята да променят още по-радикално начина си на живот и да го направят все по-малко социалистически, и все по-“костовски”. А именно това е реалната програма на превръщането на България в европейска страна - член на ЕС.

На този фон, открихме обаче и среди - островчета - където подобна програма се изпълнява. Това са групи от елита (не онзи, “изедническия”, който си представят хората, а реалният, едва структуриращ се), които схващат света като западни хора и вършат нещата по западен начин. Това са и единствените групи в страната, които ясно идентифицират “националните митове” като мощни спирачки пред овладяването на западните начини (техники) за правене на нещата. Как можеш да станеш “научаващо общество”, ако вярваш в митологията за голямата природна интелигентност y българина, за високото качество на българското образование? Как можеш да се научиш да работиш като германец, ако вярваш в митологията за българското трудолюбие? Как можеш да вземеш живота си - и на нацията - в свои ръце, ако вярваш, че всичко се решава някъде другаде и от други, или - че всичко е късмет? Как можеш да плуваш в пазарните води, ако вярваш, че при социализма България е била високоразвита страна, а след него се е върнала към дървеното рало? Как можеш да мислиш себе си като европеец, ако вярваш, че “европейците” искат да ни вземат дрената енергетика, за да ни направят свои ратаи?

В обществото има и сериозен комуникационен луфт по темата “развитието на България към Европа”. Към констатирания от колегите проблем на политиците да обясняват, за какво става дума, следва да се добави и другата страна: как обществото говори на онези, които възприема като държавни и / или елитни хора. А голяма част от българите постъпват, както при социализма. Просто принципът “тия ме лъжат, че ми плащат, аз ги лъжа, че работя” се е префасонирал в: “тия ме лъжат, че работят за мое добро, аз ги лъжа, за каквото мога”. Това разминаване - ефект от разделянето на обществото на “народ” (добрите) и “елит” (лошите) - е поне част от обяснението за това, защо данните от социологически изследвания са толкова често подвеждащи от 1999-2000 година насам.

Ficho (nekiriliziran)36
Molia ako niakoi ima vreme, da pusne i statiata na Dainov v Kultura ot septemvri m.g., sreshtu koiato po-gore se vylnuva kaka Koprinka Hainboazkova (imeto Koprinka ide ot iazovira, kato na Brigadir Asparuhov). Tazi statia beshe daleche nai-dobroto nesho, pisano i u nas togava. Blagodaria.
GanTREE

Архангеле

да ме прощаваш, че рядко реагирам на бисерите ти. Но с това тук - направо нямам думи. Да оставим настрана въпроса, че минаваш границата. На Дайнов, при всичките му кусури, не можеш да му стъпиш на малкия пръст. Но не защото той е феноменален, а защото ти си тъпо парче. Да прощаваш за откровеността.
ЗВЯР Eга ти дървото. Ти си бил чекиджия, бе цървул! Десетки форумци трябваше досега да те напсуват на майка, но толерантността им надделя. А бе импотент кастриран, като не ти става пишката не са ти виновни другите, дефектът ти е органически, прегледай се, но още отсега ти казвам - ще ти го фукна в лайняния мозък.

Жалък импотент.

Редактирано от - ЗВЯР на 08/10/2002 г/ 17:47:34

GanTREE Добре, сладурче. Успокой малко нервата, не е много полезно да се форсираш така. Ако държиш, можем да се улесним взаимно. В София съм, и ако решиш, мога да отделя време още утре. Ти само кажи дали става, ok?.
bgtopidiot Международното положение е в опасност! GanBUSH ще се дуелира! Основите на демокрацията могат да рухнат в неравна битка със Звяра! Заповядайте всички!

пс. Пригответе си входна такса. залаганията се приемат в рубрика "Спорт"

GanTREE Като гледам липсата на реакция, мога да кажа - едва ли. Явно в случая става въпрос за куче, което лае (но не хапе). Уви...

ясенево А может просто руки не захотел пачкать? Помню, что Зверь писал где-то о своих боевых умениях...

А все-таки успокойтесь, господа. Здесь Форум, а услуги дантиста в реальной жизни дорого стоят

Room GANTREE, ето къде било заровено кучето - "при всичките му кусури, не можеш да му стъпиш на малкия пръст защото ти си тъпо парче"

Ако имаш предвид цитираното от Архангела писмо , то по-добре се поразрови подробно из казуса. Впрочем ако напишеш Евгений Дайнов в Гугъл това ще първото което ще цъфне.

Встрани от темата как оценяваш преписания от мен "къс разказ" на Дайнов ?

GanTREE Да, ясенево, може би си прав, че не е искал да си мърси ръцете. Не го съобразих. Ако това го възпира, мога да помисля по въпроса. Сега - през есента - рядко се къпя (заради застудяването), но за случая бих си измил лицето.

Знам къде е заровено кучето, Roomy. Току-що погледнах постинга ти, и в тази връзка искам да ти кажа, че Дайнов съвсем не е от хората, които приемам сериозно. Мнението ми за него не е високо. Но пък откровението ми към Архангела е продиктувано от известно натрупване на странични впечатления. Включително и върху Копринката, и нейните "истини". А всеки Архангел да си знае гьола, в края на краищата.

Ако не ти се слуша вече Massive, можеш да погледнеш това тук, горещо ти го препоръчвам. Ангелското нашествие на Salt Tank. Лека вечер, до утре.

Редактирано от - GanTREE на 08/10/2002 г/ 00:47:42

Анонимен45
Тише едешь - дешевле обойдется!
Ficho (nekiriliziran)46
Drugari, staiata na Dainov dnes v Mediapool e landmark, pochti kato tazi v Kultura minalata godina. Ne zabeliazvam obache nikakvi komentari po dvete. Kato se pribera znachi, zhivot i zdrave, shte vzema da pusna dvata teksta na cialo s malko komentarche dokolkoto moga. Niama po-dobra upotreba za tazi diskusia spored mene ot pozitivnoto obsyzhdane na interesnite, pronicatelni i otchasti sporni tezi v dneshnata mu statia. I v obshtestvoznanieto dori, da ne poviarvate, nai-vazhnoto sa umyt i harakteryt.
smisloff Това е от един от споменаваните от Дайнов автори :

Захванеш ли да доказваш,

че нещо ти пречи,

бъди сигурен,

то наистина започва

да ти пречи.

Чичо Фичо Ето и статията на Дайнов за 11 септември:

*

Цитат

*

Що е интелектуалец и какви ги върши по нашите земи?

*

Евгений Дайнов

*

в. "Култура", 12 октомври 2001

*

Всеки път, когато обществото ни изпадне (реши да изпадне) в безпътица, или когато се сблъска с непознати предизвикателства, като всяко живо същество в променен хабитат то търси обяснения и разбиране. Обясненията и разбирането са нужни, за да може да се постави под контрол - и да бъде развивана в определена посока - дадена ситуация, среда, контекст. И всеки път наново откриваме, че повечето от основните обяснители по нашите земи дават фира: или политиците не схващат какво става; или медиите се влачат след най-ниския знаменател; или училището се прави, че все още живеем в един измислен XIX век; или пък църквата, оказва се, залисана в боричкания за свещоливници, от десетилетия не дава никому критерий за мерене на добро и зло.

В различни ситуации някои от горните обществени субекти имат адекватно поведение - не винаги са едни и същи, но ги има. Откъм 1988 година насам обаче винаги, перманентно неадекватни, като цялостни среди (т.е. има единични изключения) са: училището; църквата; интелектуалците.

Думата днес е за интелектуалците. Отдавна не се бях сещал за тях. Но в началото на есента на съдбовната 2001 година - три седмици след старта на новия век, започнал на 11 септември така, както предишният започна на 28 юни 1914 година - се сетих. Бях сам на плажа, медитирах под звуците на природата и препрочитах философическия гигант Робърт М. Пърсиг. Не щеш ли - няма случайни неща - ми просветна, че на път за плажа бях видял интелектуалския вестник "Култура" в една будка. Не го бях чел от години. От много, много години. Както и да е, изшляпах бос до будката, дадох си левчето на лелята и го разгърнах.

Беше предимно посветен на терористичната атака срещу САЩ. "Я да видим, казах си, какво обаждат интелектуалците по въпроса."

Ето, оказа се, какво обаждат. Всички цитати оттук надолу са описания на действията и мотивациите на терористите, изтрепали към 5500 нищо неподозиращи цивилни същества от 78 държави, всички възможни религии и всички възможни позиции на социално-класовата стълбица: "...жест на отчаяние, акт, който демонстрира безсилието на сътворителите му пред начина, същността и посоката, по които се развива човечеството... единственият похват, с който да привлекат световното внимание към своята отчаяност, към своята безпомощност, към своята абсолютна немощ - като го потресат... Акт на отчаяние, но и акт на съпротива... войната на бедните 5 милиарда срещу тъй наречения златен милиард... едно трагическо, ала и героично действие, което, ако не спре процеса, поне ще покаже, че не му се подчиняват... религиозен акт, жертвоприношение и, ако щете, молитва... Blitz Krieg на бедните срещу богатите, на гладни срещу сити, на изнемогващите в мизерия срещу тънещите в охолство."

Браво, бе, рекох си, както лежах на пясъка. Нали бяхте от Достоевски, дето пише, че никоя революция не струва сълзата на едно разплакано дете? Бяхте, помня много добре. Вярно, отдавна беше. А сега какво? Нерде една сълза - нерде изтрепани 5500 граждани. Че това е населението на доста от българските градове! Все едно утре да се събудим и да ги няма Перущица и Копривщица, взети заедно. Да се окаже, че някакви герои на някаква съпротива са ги изтрепали до крак. За да сторят така някаква своя си молитва.

Таман да си кажа, "Абе, нали ги знам що за стока са, що ли им се ядосвам на глупостите", но реших да продължа с четенето. Няма начин, рекох си, да не стигне работата до някаква прогресивна идеология. Те, интелектуалците, много ги обичат тия работи. И - вярно. Ето я и идеологията - т.е. обяснителната и подкрепяща конструкция на описанието:

"Новият световен ред - срещу глобално партизанско движение... В жестоките удари се крие много символика, много знаковост:1 Сринати бяха кулите близнаци на Световния търговски център, сиреч транслаторите на капитала, направил света толкова лош; срината бе сградата на Пентагона, сиреч цитаделата на военната мощ, правеща небезопасна всяка точка на планетата, от която "необходимата нация" (Мадлин Олбрайт) би била недоволна."

И накрая - за да не остане никакво съмнение относно интелектуалската позиция по въпросите на тероризма - заключителният акорд: "Много е прав руснакът Сергей Марков (кой? - бел. авт.), когато казва, че ислямският фундаментализъм е съвременният аналог на световния комунизъм. "Богатите забравиха за бедните. И сега се разплакват"... 11 септември оттук нататък все ще предстои. Залп на "Аврора", който тепърва ще отеква."

В ушите ни прозвучават началните акорди на Петата на Бетховен и падаме възнак на пясъка, потресени от героичния размах на майсторски нахвърляната картина.

И това е написано ден след атентата. Ден!

А всъщност посланието е много просто: "Хак им е на американците, дето се мислят за толкова велики! Ха сега да ви видим, де! Хиени, разбираш ли, акули от Уолстрийт, или как беше там..." Само че след като този анализ може да се чуе във всяка селска кръчма, за какъв дявол се облича в сложни думички, за да се изтипоса на нашето внимание като интелектуалска позиция в най-емблематичния интелектуалски вестник?

Подобен въпрос възниква и по повод друг материал в същия брой на "Култура", където авторът ни напомня как Стефан Цанев пледира държавата да направи нещо против фестивала "Пирин фолк", а Хайгашот Агасян иска да гласува за правителство, което ще се ангажира да забрани чалгата. Към тази серия можем да прибавим желанието на Румен Леонидов да бъде надзирател в концентрационен лагер.

Подобни позиции и те са широко разпространени из селските кръчми - и то горе-долу изказвани със същия цветист език, който ползват горепосочените интелектуалци. Всеки български селянин, като отметне към две големи мастики, тръгва да обяснява кой трябва да бъде изправен до стената, обесен, вкаран на стадиона, да си види червата, намотани на сливата, и така нататък.

Къде тогава е разликата? Как става така, че битови кръчмарски аргументи се развихрят из т.нар. медийно пространство - вече не става дума само за интелектуалската трибуна "Култура" - претендирайки за значимост, меродавност и интелектуалскост?

Кое, изобщо, е онова, което отличава интелектуалеца от обитателя на селската кръчма? Има ли го изобщо и ако да - има ли го по нашите земи?

Нещо става и това нещо е много сериозно. Докато не съм следил процесите, работата, оказва се, е отишла далеч отвъд състоянието, при което бяха адекватни обичайните ми закачки от типа: "Абе, това интелектуалците, фашисти ли сте, комунисти ли сте, или сте просто крепостни селяни, търсещи господар?"

Колко далеч са отишли нещата ще се разбере, ако ми позволите да изрепетирам някакъв спор, подкрепен с рационални аргументи, с горната позиция (не говорим още за избиването на хора, на чието място можеше да бъде всеки от нас).

Представете си, че казвам на горецитирания автор на "Култура" неща като: "Бин Ладен изобщо не е беден. Даже е много богат. Повечето терористи, пилотирали самолетите-бомби, са живели в западните страни и следователно - също не са нищи. Чистачките, утрепани в падналите сгради-символи на световния капитализъм, са получавали по-малка заплата от цитирания руснак Сергей Марков (кой?). "Аврора" е стреляла с халостен патрон. Щурмът на Зимния дворец няма за цел изтребването на случайни цивилни, а двете-три негови жертви са плод на сватбарска стрелба. Проблемът на Близкия Изток в последните месеци не е в това, че САЩ се намесват, а в това, че се изтеглят, а всички ги искат да останат. И т.н."

Или - към Агасян, Цанев и другите: "Проблемът не е в това, че имаме долница на културата в обличието на чалгата. Всяка човешка общност произвежда културна долница. Проблемът е, че не всички произвеждат културна горница. А като не могат да произведат горница, долницата се оказва цялата налична култура. Жизнените култури са онези, в които постоянно тече напрежение между долница и горница. А, впрочем, не ви ли беше на вас работата да произвеждате културна горница?"

Да приемем, че проведем този спор. Подобни аргументи ще ли променят позицията на интелектуалците - или не ще? Няма. Знам това, защото се опитах да водя такъв спор, по повод чалгата, в академичната среда на една конференция. И не получих смислен отговор, освен "абе, не ми харесва", "много на турско бие" и така нататък. Сиреч: пак аргументи от кръчмата. Аргументи, които по никой начин не могат да обосноват себе си като интелектуалски. Представете си само как някой англичанин се възмущава, че в музиката на поредния брит-поп хит има вплетени български мотиви. И почва да вика от вестниците: "Абе, много на българско бие, не ми харесва, дайте държавата да го забрани". Ние този англичанин за интелектуалец ли ще го имаме, или за нещо друго?

То по повод чалгата не е възможен рационален (сиреч - с инструментите на разума) спор, та какво остава за диспут с героичната картина, описваща световната партизанска война между бедните и богатите?

Когато се натъкнат на някакво нещо, по което са неспособни да дискурират - чалгата, например - българските интелектуалци имат навика да изричат сентенции от рода: "Няма да го анализираме това нещо, защото е толкова просташко, че е не-анализируемо". Демек: не подлежи на разчленяване на съставните си части с помощта на разума, на последващо сглобяване в прозрачен модел и, по-нататък, на оценяване и на предвиждане на възможни развития на нещото в бъдещето.

Не съм от тия и съвсем сериозно и отговорно възнамерявам да разбера що е интелектуалец; имаме ли от тоя вид по тези земи; и какво следва от извода, какъвто и да е той.

Какво си представяме първо, като изречем думата "интелектуалец"? Представяме си субект, който е в такава ситуация, че не е длъжен сам да сади доматите, които яде, или да тъче ризите, които носи, или да бичи и байцва дъски за бюрото, на което седи. Напротив, на този индивид обществото създава условията да е максимално откъснат от подобни първични дейности - както и дори от вторичните дейности, свеждащи се до производството на паричен еквивалент, с който може да се замести първичната трудова дейност. Иначе казано: интелектуалецът е човек, който нито сади доматите, които яде, нито е техен прекупвач или продавач. Той е освободен от тези неща, за да си съсредоточи силите другаде, да прави други неща.

За да разберем какво е това "другаде", ни помага самата структура на думата "интелектуалец". Дори само като я изречем, чуваме нейната основа: "интелект". И веднага можем да заключим - и ще сме прави, - че "интелектуалец" е някакъв индивид, чиято работа е да се занимава с "интелект". По-нататък. Всяко полиглотско ухо чува в "интелект" древния му римски прародител, насочващ към "разбиране". Интелектуалецът, един вид, има отношение към разбирането. А дори и моноглотското ухо, характерно за средния интелектуалец, чува - или би трябвало да може да чува - думата "разум", закодирана в "разбиране".

Междинното обобщение, следователно, е: дори само думичките, отнасящи се до "интелектуалец", са достатъчни, за да опишат неговата същност, цел в живота и причината за неговото съществуване. И така съвсем безболезнено стигаме до следната дефиниция: интелектуалецът е човек, когото обществото е освободило от максимално количество досадни работни задължения, за да може той да осъществява една важна за обществото задача - задачата на разбирането, на упражняването на разума върху инак объркващата среда, в която се намира средният доматопроизводител; и да може тази така разбрана среда да я опише, щото средният доматопроизводител да може да не стои в неведение пред някакъв неразбираем и страшен свят, а да може да се ориентира в него, да упражнява някакъв контрол над различните негови ситуации и да планира и постига някакви свои си цели в този обяснен от интелектуалеца - от разбиращия - свят.

Ако интелектуалските конструкции, цитирани горе, отговаряха на тази дефиниция, то разумен спор с тях би бил плодотворен - т.е. би имало някакъв реален шанс, в резултат от представените против тях аргументи на разбирането, те да променят позицията си. Примерно: като се убедят, че Усама Бин Ладен е милиони пъти по-богат от убитата по негово нареждане чистачка в Световния търговски център, да ревизират своето убеждение, че неговите терористически акции са акт на война на бедните против богатите.

Подобно упражнение, както видяхме по-горе, не е възможно. И оттук: интелектуалците, които пълнят българското обяснително пространство с подкрепа за терористическите актове и заклеймяване на САЩ, не минават изпита по интелектуалскост. Следователно, обществото не получава обратно своята инвестиция в тях. Получава само потвърждения на своите и бездруго готови предубеждения, че американците си го изпросиха.

Или, ако се върнем на разговора за "високото" и "ниското", в случая интелектуалецът не изгражда "високо"; просто преповтаря "ниското", с което го засилва, защото го легитимира от своето наужким-"високо".

Дори на този ранен етап на дискусията относно интелектуалците вече се очертава въпросът: с какво право тогава интелектуалците държат да не си садят сами доматите, които консумират - а искат обществото да ги освободи от тази грижа? Как могат да аргументират това свое искане, след като не добавят стойност към обяснителния капацитет на обществото - т.е. не вършат работата, заради която обществото ги издържа?

Има, боя се, и още. Нека изградим постройката във всичките й етажи, за да стигнем до максимално пълен портрет на интелектуалеца и до някаква оценка на това, какво трябва да прави, от една страна, и какво прави - от друга.

Продължаваме от етажа "разум", до който бяхме стигнали. Сред нещата, които разумът прави, изправен лице в лице с битието, има две, които са много важни. Първото: изследва, оценява и подрежда в разбираема конструкция безкрайния хаос на прииждащите от битието импулси, знаци, съобщения. Това е, общо взето, ясно от казаното дотук. По-интересно е второто важно нещо, което прави разумът. Веднъж подредил (донякъде, разбира се, само Бог може да подрежда нещата в пълния им вид) хаоса на прииждащото отвсякъде битие, разумът вижда и конструира в това битие различни подходи - различни алтернативни начини за разбиране, целеполагане и действие. И предлага аргументи за избора на една или друга алтернатива. После предлага начини за постигане и оценяване на резултатите.

Упражняването в "разбиране" се оказва и изграждане на "избиране". А това, приятели, означава, че заниманието с разума е занимание със свободата. Защото изборът е външната порта, през която се влиза на територията на свободата.

"Ха," казва в този момент един цял хор от интелектуалци, "това ли било? Стари работи. Какво е това - свобода? Ала-бала. Всичко е относително."

Всичко е относително, така е. Както е само относително съществуващ моят лаптоп. Но, макар да съществува само в относителен смисъл, той съществува в достатъчна степен, за да ми върши работа. И свободата съществува. Тя може да бъде достатъчно точно описана - така, че всеки да разбере за какво става дума. Между другото, описанието на свободата е и описание на различните степени на цивилизованост - и дори, погледнато от определен ъгъл, описание на развитието на живота.

Свободата, ще рече: добиване на независимост от ограниченията на заварената ситуация. Колкото повече един субект успява да надмогне ограниченията, закодирани в ситуацията, която заварва; колкото в по-голяма степен не тези ограничения и дадености, а той самият решава какво да му се случва, толкова по-свободен е субектът. Племето с огън е по-свободно от племето без огън. Племето с огън вече не зависи само от природата за своята светлина и топлина. Добило е независимост от задължителния за всички други живи същества цикъл ден-нощ, студ-топло.

Човек, който сам решава какво да прави, е по-свободен от човек, който прави онова, което му диктуват културата и традицията, в която живее; или предубежденията и страстите, които е натрупал от окръжаващата го семейна и училищна среда. Бивш асистент в СУ, шляещ се из улиците на София и чудещ се дали да си изхарчи джобните за коктейли или за книги, е по-свободен от друг бивш асистент в СУ, който по същото време лежи в предварителния арест за кредитно милионерство. И така нататък. Опитайте с каквито искате примери и ще видите, че това описание на свободата е съвършено удовлетворително.

Свободата е самоопределение: сам да определяш какво ти се случва - та дори сам да определяш (може - и всеки ден наново и по различен начин) кой си ти самият. Днес си със зелена коса, утре - с оранжева. Днес си историк, утре - зидаро-мазач. Днес се мислиш за българин, утре - за гражданин на световното село. И отиваш на екскурзия в Ню Йорк, където те утрепва някакъв герой на световната партизанска война на бедните.

Докато разбирането и неговото споделяне с обществото е причината да съществуват интелектуалци, описанието на свободата, практикуването на свободата и обясняването на свободата е самата същност, мисията и призванието на интелектуалеца. Това е неговата кауза. От трите думи, извезани на знамето на интелектуалеца, първите две са "Разум" и "Свобода".

Както видахме по-горе, българската интелектуалска среда много лошо се препъва още на първия тест - теста по разбиране. Още по-зле стоят нещата по отношение на свободата. Доказателствата са във вестниците от последното десетилетие. Всички идеологии на обреченост, безпомощност и следователно - на подчинение на реални или измислени ситуации - са плод на някой интелектуалец. И историческата обремененост (в най-различни варианти) на България; и пълната ни зависимост от някакви потайни решения на "Великите сили"; и пълната убеденост, че нищо не може да се направи, колкото и да се напъва един човек (или една нация); и вайканията на тема "европейците не ни щат" (или, обратно, че сме им толкова важни, та са готови да ни почернят в робство за своите си интереси)... Всеки може да продължи списъка сам. Той е много дълъг.

Внушенията, отправяни от водещи, емблематични интелектуалци към обществото в продължение на десет години, че нищо няма смисъл и всякакво усилие е обречено - това е екзистенциален провал за българската интелектуалска среда. Ако този провал може да бъде преодолян - а това не е задължително да се случи; може да се окаже, че България просто не е способна да произвежда достатъчно плътно "високо" ниво - става дума за поне едно поколение напред, за 20-30 години.

Да видим коя е третата дума, извезана на знамето на интелектуалеца. Стартовата позиция отново може да е броят на в. "Култура", посветен на терористическата атака върху САЩ, който ме накара най-сетне да обърна сериозно внимание на проблема "интелектуалци".

Какво разбираме за човека, който квалифицира изтребването на 5500 нищо неподозиращи чиновници от различни страни, националности, култури и вероизповедания, като акт на героизъм, на съпротива, на молитва? Разбираме, че той не цени човешкия живот на хората поотделно. Може да обича по някакъв абстрактен начин "петте милиарда бедни". Но не умее да обича конкретната бедна пуерториканска чистачка Мария, останала под развалините на Световния търговски център; и не може да си представи реално - все едно, че е там - че тази Мария са я обичали други хора, че на нея са се надявали, че тя е била смисълът на нечий живот. И че тя никога няма да се върне вкъщи.

За да избягна обвинения в някакво лигаво християнство2, нека видим дали можем да изведем някакво отношение към човешкия живот от дотук обсъжданите въпроси за разума и свободата. Това също не е кой знае колко трудна работа.

Интелектуалецът си дава сметка, че той не е някакъв потомствен аристократ - някаква брънка в поредица от поколения на някаква каста, която поради различаващ се от масата генетичен материал да се занимава с въпросите на разбирането. За свободата да не говорим: как може да си само това, което ти казва кастовата култура, и да говориш за свобода?

Интелектуалецът си дава сметка, че е човешко същество като другите човешки същества - и че е интелектуалец, защото обществото се е мобилизирало и му е осигурило възможността, вместо да се разсейва да си шие ризите и сади доматите, да се посвети на работата на интелекта. Днес е той, утре - друг. Обществото е приело, че работата на интелекта е такава, че не бива да бъде прекъсвана от садене на домати - и е излъчило сред своите членове хора, които да се занимават с това. Както, по силата на основния обществен договор, е излъчило сред своите членове хора, които да го управляват - да се грижат за общите цели и поддържат общите правила. Днес са едни, утре - други.

Приемайки, по този начин, своето фундаментално равенство с другите хора, интелектуалецът естествено приема, че те също носят в себе си капацитета на разбиране и на свобода. А от това равенство с другите хора по един естествен начин произтича оценката на интелектуалеца за цената на всеки отделен човешки живот: всеки човешки живот е равен на неговия. Със смъртта на всеки човек загива една вселена. Може би останала нереализирана, поради прекомерно съсредоточаване върху отглеждането на домати, но - вселена.

И какъв би бил начинът да бъда убеден, че животът на чистачката Мария, завинаги останала под обломките в Ню Йорк, е по-малко ценен от моя? Няма такъв начин. Интелектуалецът не е главнокомандващ, който да бъде принуждаван да взема решения от типа на "един живот за пет милиарда". Това не е негова, на интелектуалеца, работа. Дето се вика, проблемът е обсъден в дълбочина още от цитирания по-горе Достоевски и като че въпросът с човешкия живот и неговото отнемане е решен още тогава.

От еднаквата ценност на всички човешки животи произтича и третата думичка, извезана на знамето на интелектуалеца: "Солидарност". Не "братство". Братя се колят помежду си за ниви. Солидарността е друго: постоянната готовност поне да се опиташ да направиш така, щото максимално количество хора да живеят при все по-малка жестокост и да имат все по-голям избор да решат кои са и какво искат да правят. Солидарността е разбирането, че всяко решаване - какво искаш да правиш - трябва да е максимално съгласувано с това и другите да могат да решат същото - и това да става в обстановката на намаляваща жестокост и страдания, тъй като жестокостта и страданията са ограничители на свободата. Солидарността е и разбирането, че не можеш да решиш да правиш неща, които убиват природната среда. Убивайки природата, ти ограничаваш възможностите на децата си да решат какви искат да бъдат и какво да правят - отнемаш им свобода.

Задачата на интелектуалеца, застанал върху Разума, Свободата и Солидарността, е да гради "високото ниво". Нему е спестено усилието да сади доматите, които яде, за да прави точно това; защото нему, а не на доматопроизводителя, обществото е поверило тази задача.

Въпросите от първи порядък, които интелектуалецът си задава по повод всяко свое действие като интелектуалец, са: "Е ли това нещо, което правя в момента, такова нещо, което да придвижва напред Разума, Свободата и Солидарността? Прибавя ли към тях - или отнема от тях?" Ако прибавя - гради се "високо ниво". Ако отнема - прави се "ниско ниво", т.е. интелектуалецът не се различава от дръпналия две мастики доматопроизводител. Затова, например, интелектуалецът, когато излиза в публичното пространство, не бива да псува, нито да внушава безпомощност; нито да поощрява жестокостта, зависимостта, или безразличието.

Въпроси от втори порядък, които интелектуалецът си задава, са: "Съобщавам ли аз на обществото неща относно Разума, Свободата и Солидарността така, че не само да ме разберат, но и все повече хора да могат да увеличават своя собствен капацитет, заложен от Бог (респ. от природата, Омега фактора, динамичното качество, Йехова, Аллах, Буда, Коатцекоатл), да разширяват в своите собствени действия територията на Разума, Свободата и Солидарността?"

Крайната спирка по този път е, разбира се, всеки отделен човек да стане интелектуалец: да може да действа, като ползва и развива максимално своите капацитети на разум, свобода и солидарност. Само че това може да стане само ако сега съществуващите интелектуалци - в развитите страни такива можем да наречем един стремително разширяващ се кръг от професии отвъд академичната среда - си вършат работата.

"И какво общо има всичко това с българското интелектуалство?", ще питате.

Много малко, приятели, печално малко. А изходът е толкова лесен: всеки, комуто обществото е успяло да отдели някакъв ресурс така, че да не си цапа ръцете с производство или търговия, да вземе решение - от днес да развее знамето на Разума, Свободата и Солидарността. В основата на цялата конструкция е, разбира се, свободата. Във всеки даден момент всеки даден индивид - и всяко дадено общество - може да избере свободата. Въпрос на елементарна решителност.

The only thing you have to fear is fear itself.

Чичо Фичо Ето и цялата днешна статия от Медияпул -

*

Цитат

*

Българското общество на кръстопът

*

Доц. д-р Евгений Дайнов

*

Председател, Център за социални практики

*

7 октомври 2002

*

Две мащабни изследвания на обществения климат в България, проведени през 2002 година, очевидно ще оставят траен отпечатък в четящата сериозни материали публика. Резултатите от едното, осъществявано от Фондация Отворено общество - София (ФОО), постепенно навлизат в медийното пространство в разгара на есента. Резултатите от другото, провеждано от Център за социални практики (и финансирано по проект отново от Отворено общество), след първоначално медийно отразяване в късното лято (“Сега”, “Медиапул”), предстои да бъдат публикувани в сборник.

Изследванията дават на моменти доста различаващи се резултати, не всички от които опират до това, че са ползвани различни изследователски инструменти и методи. Дискусията на тези разлики е от значение за всеки, който иска да се ориентира какво става, защо става, какво може да се очаква да стане и какво не може.

Двете изследвания са стигнали до аналогични изводи по няколко важни направления: преоформянето в масовото съзнание на периода преди 1989 година като “норма”, по която има силна носталгия; чувството за застой и безпътица в обществото; липсата на конкретна връзка между интеграцията в евро-атлантическите структури и всекидневния живот на хората; липсата на обществена енергия; мащабното отдръпване на доверието от всички политически партии и личности.

Оттук нататък обаче започват различията в изводите на нашето - на Център за социални практики (ЦСП) - изследване и това на ФОО, части от което бяха публикувани в “Дневник”, “Сега” и “Капитал”.

Някои от различията са в интерпретациите на данните - нещо, достатъчно значимо само по себе си (неточна интерпретация - неточен извод - нефокусирани действия). Други са по същество и опират до фундаменталните въпроси за развитието на страната.

Интерпретационни разлики

В малкия български град - гръбнака на електората и източник на доминиращи теми и настроения в общественото съзнание - тъгата по “времето на Живков” е повече от носталгия към нещо, което хората не смятат, че може да се върне. По-сложно е. Тревожно е, първо, че хората вече не смятат това за неприемливо поведение. Второто - по-обезпокоително - е това, че в малкия град рецептите, които се дават за “оправяне на нещата” са почерпени от същия онзи социализъм: “Да се отворят отново заводите и държавата да намери работа на хората”. Това е принципно отхвърляне на пазарното стопанство и искане за заместването му с държавно-регулирана икономика. А щом в обществото има такова искане, то и неговото бъдещо удовлетворяване в политическа и предизборна платформа не е невероятно.

Според малцинството инициативни индивиди е изключително трудно човек да наеме работна ръка поради “мързел”. Според мнозинството наистина има легитимни аргументи против работенето: “няма да им работя за 150 лева”; или “аз съм висшист и няма да им бъда чистач на офисите”. Възродената идея, че държавата е длъжна да дава работа на всеки, в много случаи се развива до положението, че държавата е длъжна да се “грижи” за всеки, като раздава значителни помощи.

В случая с отдръпването на доверието от “политическата класа”, всъщност става дума за една доста по-голяма картина. Проблематиката с политическата “класа” е под-множество на това, как в масовото съзнание е започнала да изглежда социалната структура на обществото. Хората са убедени, че нацията се състои от “народ” и от “елит”.

Народът се схваща като невинна жертва на “реформите”. Елитът се възприема като онази група хора, която очевидно е печеливша от реформите и не е платила цената на страданието. И оттук - елитът се схваща като забогатял за сметка на народа. Резултатът е както липса на доверие към политиците, така и разрастване на егалитарни и “андрешковски” настроения, съпътствани от растяща омраза към успелите, интерпретирани като някакъв вид експлоататори.

Недоверието към политиците е нещо преодолимо. По-големият проблем, отнасящ се до делението “народ / елит”, носи в себе си същински риск за продължаващото развитие на страната по посоката на “Европа”.

Про-социалистическата обществена атмосфера на малкия град отразява явление, за което за пръв път си дадохме сметка в работата по това изследване. А именно: всъщност в малкия град прословутото “плащане на цената за реформите” не започва в началото на 1990-те години. До реалния старт на раздържавяването - 1997-8 година - там животът, характерен за “времето на Живков”, не е силно променен. Повечето хора имат някаква “държавна” работа - т.е. нисък, но постоянен и гарантиран доход, който не натоварва с прекомерна заетост и дава възможности за дребни присвоявания на ресурси и работа “на частно” без регистрация.

Този характерен социалистически бит е разрушен внезапно от разгръщането на реалните реформи и затова в масовото съзнание Иван Костов е демонизиран: “затвори заводите и взе работата на хората”. Късният реален старт на промените обяснява донякъде и тъгата по Живков: в спомените на хората старият начин на живот продължава, докато внезапно е променен от Костов. Няма реален, вкоренен във всекидневния живот спомен за време “между” Живков и Костов. И щом си намразил Костов, започваш да искаш другия, за който веднага се сещаш: Живков.

На този фон липсата на реална вкорененост във всекидневието на идеята за интеграция в ЕС и НАТО, констатирана и от нашите колеги в другото изследване, придобива по-релефен пълнеж. След като идеалът за “норма” е социализмът; и след като българският модернизатор Иван Костов е мразен с такава изумителна интензивност, не е много ясно как реално хората ще бъдат привързани към идеята да променят още по-радикално начина си на живот и да го направят все по-малко социалистически, и все по-“костовски”. А именно това е реалната програма на превръщането на България в европейска страна - член на ЕС.

На този фон, открихме обаче и среди - островчета - където подобна програма се изпълнява. Това са групи от елита (не онзи, “изедническия”, който си представят хората, а реалният, едва структуриращ се), които схващат света като западни хора и вършат нещата по западен начин. Това са и единствените групи в страната, които ясно идентифицират “националните митове” като мощни спирачки пред овладяването на западните начини (техники) за правене на нещата. Как можеш да станеш “научаващо общество”, ако вярваш в митологията за голямата природна интелигентност на българина, за високото качество на българското образование? Как можеш да се научиш да работиш като германец, ако вярваш в митологията за българското трудолюбие? Как можеш да вземеш живота си - и на нацията - в свои ръце, ако вярваш, че всичко се решава някъде другаде и от други, или - че всичко е късмет? Как можеш да плуваш в пазарните води, ако вярваш, че при социализма България е била високоразвита страна, а след него се е върнала към дървеното рало? Как можеш да мислиш себе си като европеец, ако вярваш, че “европейците” искат да ни вземат ядрената енергетика, за да ни направят свои ратаи?

В обществото има и сериозен комуникационен луфт по темата “развитието на България към Европа”. Към констатирания от колегите проблем на политиците да обясняват, за какво става дума, следва да се добави и другата страна: как обществото говори на онези, които възприема като държавни и / или елитни хора. А голяма част от българите постъпват, както при социализма. Просто принципът “тия ме лъжат, че ми плащат, аз ги лъжа, че работя” се е префасонирал в: “тия ме лъжат, че работят за мое добро, аз ги лъжа, за каквото мога”. Това разминаване - ефект от разделянето на обществото на “народ” (добрите) и “елит” (лошите) - е поне част от обяснението за това, защо данните от социологически изследвания са толкова често подвеждащи от 1999-2000 година насам.

Разлики по същество

Изследването на ЦСП и изследването на ФОО стигат, всяко по своя път, и до поредица от заключения, които радикално се различават помежду си и в някои случаи са диаметрално противоположни по смисъл. Или едната картина (рисувана от изводите) на състоянието и перспективите на българското общество е вярна, или - другата. Освен, ако не се появи някаква съвършено различна, трета картина.

Нищо в нашето изследване, например, не ни дава основания да се съгласим с изводите на колегите, че социалистическото общество се е състояло от вертикални отношения, чието разпадане води до сегашната структура - по хоризонтала. Вертикалът - стълбата, по която можеш да се катериш, за да стигнеш до върха на някаква пирамида - при социализма беше един: Партията. Ако не си неин член (и то - примерен), катериш до някакво ниво в каквато и да е област, след което те спират. Не продължаваш нагоре. Днес вертикалите в страната са много по-ниски - те тепърва се зараждат и не всички са се разгърнали до пълната си височина - но пък са много, много повече от един. Не искаш държавен вертикал - има частни. Не искаш държавна администрация - има други. Не искаш партийна кариера в НДСВ - има други партии. Не искаш да правиш кариера в БНТ - има bTV. И така нататък.

От върховете на тези многочислени нови вертикали е съставен и онзи реално зараждащ се елит, на чието съществуване се натъкнахме по време на изследването; и чиито членове дефинирахме предварително не като “изедници”, а като хора, “които имат решаващ глас в определянето на правилата на работа и поведение в своята сфера”.

Онова, което се разпадна като начин на живот са отношенията от типа “покровител-покровителстван”. Тук обаче няма вертикал, а персонални отношения между двама души: търсещият и даващият покровителство. Остатъците от тези някога доминиращи отношения станаха известни под името “клиентелизъм”. И при социализма хората живяха в социална тъкан, съставена преимуществено от хоризонтални (колегиални, приятелски, роднински, съседски) и групово-патриархални отношения и в този смисъл съществуването им не е ново явление.

Едва ли можем да се съгласим и с извода на колегите относно това, че “новите” хоризонтални структури са предимно регионални и много по-малко професионални. Дори беглият прочит на вестниците от последните две години може да илюстрира възхода - по значение, видимост и влияние - на вече съществуващи и на новосъздаващи се професионални асоциации, гилдии и съюзи. Структурирането на тези острови на асоциираност е едно от най-интересните и може би едно от най-значителните нови явления в българското общество.

Не сме в състояние да подкрепим и заключението на колегите, че наблюдаваме рязко ограничаване на мобилността в обществото поради обедняване, “декласиране” и затваряне във все по-малки и неподвижни среди. Напротив: всички до един терени от 35- те населени места, които изследвахме, демонстрират едно интензивно и нарастващо ниво на мобилност. Текат постоянни и сезонни миграционни потоци вътре в страната (от периферията към големите градове и София; от вътрешността към морските курорти), както и прехвърлящи границите на страната (не само към съседни страни, но към страни от ЕС и по-нататък). В страната протичат два паралелни процеса: от една страна, сравнително малко на брой региони са толкова обезнадеждени и оставени без ресурс, че прекратяват всякаква, включително елементарна физическа мобилност (от селото до града). От друга, в повечето региони - и особено в проспериращите - мобилността постоянно се увеличава. Бедните места, където волята за справяне не е изчезнала, са едни от най-ярките примери за нарастваща сезонна мобилност както из страната, така и извън нея.

На основата на тези наблюдения, както и след проверката им на национално представително ниво, стигнахме до следния извод: в страната има голямо количество отворени (мобилни) индивиди, но те живеят в среда, оформена и регулирана от затворени институции. Институциите не помагат на отворените индивиди да тласкат развитието напред, а им пречат, като по този начин се явяват съюзници на затворените практики, идеологии и среди, които дърпат назад.

Ако това заключение е правилно, то следва, че за да се тласне общественото развитие напред, трябва да се направи радикална реформа на институциите. Ако колегите са прави, то следва, че за да има развитие, трябва да се подобри значително финансовото положение на средния човек. От това, по кой път ще тръгне хипотетичният държавник, който следи този дебат, зависи дали ще търси пари за раздаване на хората, или - ще променя институциите.

Търсенето на много пари за раздаване на хората е винаги гибелно занимание. Как да постъпи нашият хипотетичен държавник, ако реши да тласне развитието на страната напред, като започне да реформира и променя институциите?

Нашият голям извод в края на изследването е описан както следва в книгата, която е под печат: “Не можем да гарантираме, че ние българите имаме капацитета само със собствени сили да станем съвременно западно общество и да се изтеглим за косите към състоянието на модерност и постмодерност. Но като страна се оказваме способни да поемаме външни насоки и препоръки и - поне донякъде - да ги прилагаме. Да променяме начина, по който правим нещата. С което постепенно се “озападняваме”.

Ние твърдим, че за да се модернизира българското общество, не е необходимо нито да чакаме поколения, за да се променят представите на хората за това, как се правят нещата; нито - да полагаме извънредни и героични усилия да откриваме велосипеда самостоятелно. Нужните ни техники, умения, институции и навици можем да си ги внесем оттам, където работят, като ги пригодим, за да дават подобен резултат и тук.

Колегите от ФОО са на противното мнение. Като разглеждат въпроса откъм аспекта “гражданско общество” стигат до заключението, че “внос на гражданско общество от развития свят и възпроизвеждането му чрез потапянето в неговите структури не работи в България”. Внос на гражданско общество означава, в крайна сметка, внос на определени институции, практики и манталитети - на начини за правене на определени неща. Същото важи за внос на начини на правене на нещата в бизнеса, в държавните институции, в транспорта, в селското стопанство - навсякъде.

Онова, което реално се случва в страната в последното десетилетие е, че подобен внос работи. На пазара остават онези, които работят по вносните правила на развитите страни и чийто продукт е опакован и предлаган с тези техники. Както сподели в нашето изследване един от ръководителите на Видима Идеал (Севлиево), голямата тайна на техния успех е в ранното прилагане на правилата, процедурите, стандартите и критериите на American Standard.

Цялата идеология на присъединяването на България към ЕС е основана върху това, че вносът на начини на правене на нещата работи. Внос са свободните медии, парламентарните избори, избирателната система, производствените стандарти, екологичните норми и така нататък. Тече процес на хармонизация на законодателството, на реформа на администрацията, на митниците и така нататък.

Ние не сме знаещо общество. Ние сме общество, което трябва да се учи - т.е. да усвоява внесени отвън начини на правене на нещата. Техники, прилагани успешно за решаването на някакъв въпрос някъде другаде, работят и тук, приложени към същия проблем.

По аналогична логика, именно българското гражданско общество вече изнася практики и умения към по-слабо модернизирани страни, които пък внасят този продукт, за да ускорят развитието си. Например граждански организации от Средна Азия, идват често в София, за да се ползват от знанията и уменията натрупани от българските НПО в почти всяка област на съвместното и социализирано живеене.

Имайки това предвид, не разбираме докрай изводите на колегите от ФОО относно перспективите в България за хора, придобили умения и знания в западна обстановка. Знаем, че средата тук се съпротивлява на такива хора и им пречи да предават своите умения нататък по веригата. Но колегите като че твърдят, че подобни, да ги наречем “озападнени българи” са по своята природа дефектни: “Подготовката на Запад се разбира като правене на кариера, но не и като способност да се произвежда лидерство, което да предлага решение на проблемите в обществения живот. Едно от обясненията на този факт е преживяването на срам и несигурност съпътстващо повторното им потапяне в средата…”

Едва ли е така. Всъщност една от характерните западни практики, която предстои да внесем е такава социализация на индивида, която да стимулира планирането напред, инициативата и поемането на отговорност - т.е. именно лидерството. Подобни качества - подплатени с технически знания относно решаването на съответния проблем - особено остро не достигат днес.

Оспорваме и философската основа за извода на колегите от изследването на ФОО, че във всекидневния живот на хората преходът още не е завършил и че положението е още далеч от “нормалния живот на европейския свят”. Тук има смесване на понятия. “Преход” - както в България, така и другаде - наистина имаше. Това беше периодът, в който обществото бе заето да спори по това, дали да се гради някакъв по-цивилизован вариант на (про-руски) социализъм, или - да се прави (про-западен) капитализъм. Този преход има крайна спирка. Това е моментът, в който обществото се съгласява или по едното, или по другото - или по нещо трето. В България този преход свърши тогава, когато в обществото се постигна съгласие за правенето на про-западен капитализъм.

В областта на всекидневния работен живот обаче няма такова нещо като преход. На хората им се иска да мислят, че след период на напъване и несигурност идва почивка. Ние като изследователи знаем - или поне би трябвало - че няма крайна спирка, наречена “нормален живот”, при която преходът свършва и нещата се уталожват. Европейските хора, за разлика от българските, са наясно, че напрежението на волята и на уменията е завинаги. Липсата на гаранции е завинаги. Несигурността е завинаги. Това е цената на свободата и на просперитета. Пазарът се променя всяка секунда и изпадаш от него, ако загубиш бързина и гъвкавост. Появяват се кризи, които убиват стотици хиляди фирми и променят внезапно живота на милиони хора. Непрестанно отмират цели професии и се раждат нови.

От тази гледна точка потвърждаваме извода от нашето изследване, че това, което е днес в България по отношение на трудовата реализация е онова, което ще бъде - завинаги. Условията няма да се променят. Ще се променя капацитетът за научаване на неща и овладяване на умения от страна на онези, които искат да подобрят живота си. Това е “озападняването”, което стои като предизвикателство пред редовия българин.

Успехът в пазарната среда не се основава на нарушаването на традиционни принципи на морала (например - да не се краде). Напротив, ако те хванат - не да крадеш, а само да послъгваш в отчетите - изчезваш, а и те съдят. Случаите Енрон и Артър Андерсън - гигантски световни компании, рухнали за дни - са достатъчно пресни.

Няма разлика между простото присвояване на пари, които не ти принадлежат, и оформянето на грабежа под формата на политическа партия или фондация. Преди години хората, които искаха да крадат, оформяха това като банки и си раздаваха парите на вложителите. Това вече се знае и затова сега се правят други фасади; но разлика по същество няма. Вземането на пари, които не ти принадлежат, е кражба.

Този вид благоприлично крадене е наследено от поколенията време, прекарано при социализма. Крадеше се, както е известно, всичко. На това се крепеше до голяма степен онзи негласен обществен договор, който държа Тодор Живков на повърхността три десетилетия. “Крадяхме от държавата и бяхме добре”, простодушно споделят наши респонденти от малкия български град.

Това са “етичните принципи”, които са останали и до днес в някаква форма. И никакви традиционни групи не успяваха да регулират чрез срам подобно поведение.

Има наистина проблем с традиционната общност - със селския начин на правене на нещата - който доминира българския манталитет и при социализма, и днес. Но този проблем е точно обратен на описваното от колегите. Традиционният манталитет не е ресурс, а мощна спирачка пред свободата, инициативността и отговорността (вкл. морална), които са фундаменталните условия за просперитет в не-селска и не-социалистическа среда.

Върху това се наслагва и друга спирачка, наследена от социализма: неспособността на повечето българи да работят на принципа “всеки печели”. Свикнали да се кооперират на принципа - двама правят задруга, за да ощетят трети (социалистическата държава), днес хората трудно си представят, как могат да свършат нещо заедно, ако не “минат” някого другиго. И оттук - склонността на масовото съзнание да си представя света като “игра с нулев резултат” - ако аз искам да имам нещо, задължително трябва да го взема от някой друг.

Всеки човек избира какъв да бъде. Ако абдикира от това си право - други правят избора вместо него, но той носи последствията. Обществата също избират какви да бъдат.

Публикуваме с незначителни съкращения анализът на доц. д-р Евгений Дайнов и Мария Панчева- съответно председател и изпълнителен директор на Центъра за социални практики

© Copyright Mediapool

Чичо Фичо Съжалявам, че не мога да изтрия предишния откъс от статията в Медияпул от некирилизирания ми компютър.

*

Тази в Култура е образец на (пост)модерна публицистика, която заслужава да бъде изрязана и носена в портфейла на всеки нашенски талибанец.

*

Кратки бележки по днешния текст -

*

За илюзорността на понятието "народ" (богоносец), който Дайнов уж мразел, писах по-горе в тази дискусия.

*

Причините за омразата към Костов са добре разбираеми, те са еднотипни с тези за омразата към Горби, Луканов, Желев - омраза към екзекуторите на стария египетски ред на котлите с месо. Но Дайнов пропуска да отбележи и друго - реформата на Костов беше извършена по болшевишки, а СДС, по думите на Доктор Хикс, се показа в хода й като "грозна политическа мутра" и на практика обслужи "интересите на най-реакционните сили, свързани с 50-годишния комунистчиески режим". Така че истински преход у нас не се получи, както съм казвал и друг път. А темата за симбиозата (личната уния?)на (безскрупулните части от) милиционерско-номенклатурния и реституския посттоталитарен елит е крайно важна и абсолютно неразорана у нас, както и всички други наистина важни теми, касаещи социалната ни структура (реалната, искам да кажа).

*

Превъзходни са редовете на Дайнов за "как може да станеш 'научаващо общество', ако вярваш в митологията за голямата природна интелигентност на българина" и сл. Противно на релативистите, които ни пеят, че митовете са вечни, смятам, че има вредни и полезни митове. Тези, за които пише Дайнов, са вредни. Националната свяст има нужда от "една основа от истина и суровост" (Дьо Гол), а не от самоуспокоителни лъжи. Българинът трябва да се научи на рефлективност, да се вижда през очите на запада, това е умение и то се учи.

*

Образованието и възпитанието в дух на рационализъм, порядъчност, уважение към човека, другите нации и раси, в дух на привързаност към западното човечество и на солидарност с цялото човечество, изкореняването на талибанщината от сърцата и умовете е висок приоритет на реформата.

*

Умуванията на историка Илия Илиев за вертикалните и хоризонталните отношения при Тато и след него не ми направиха особено добро впечатление. Дайнов безспорно се издига над неговия хоризонт. Искам да добавя, че според мене по-важно за описанието на структурата на социалните зависимости у нас е делението на отношенията на родови (традиционни) и функционални. Отношенията на връзкарство ("клиентелизма" - било вертикални или хоризонтални, са традиционни, основани на лична зависимост, и преобладават решително над "неличните", функционали отношения, присъщи на модерния урбанизиран свят, гражданското общество, рационалната икономика, демокрацията и властта на закона.

*

Струва ми се, че Дайнов малко надценява "мобилността" на българина (wishful thinking) дори в емиграция. Постигането на социална мобилност западен тип е според мене още проект за дълги дни.

*

Дайнов е убийствено прав за вноса на модерни идеи, манталитет и институции у нас. Преди няколко дни писах, че ние не можем да се модернизираме отвътре, "иманентно", и че само "трансцендентният" подход на внасяне на свяст (идеи и т.н.) отвън, от авангардната интелигенция, от предприемачите и чиновниците и институциите от модерен тип, и то най-вече в условията на членство в НАТО и ЕС, под постоянен модернизационен натиск, у нас може да започнат необратими положителни промени. Понеже създаването на нови институции е задача на убийствено бавния политически процес, това, което може малко да ускори нещата, е възпитанието на масите (да се учим, да се учим, и пак да се учим), и най-вече - по-бързото ни приемане в НАТО и ЕС, дори без да сме готови, като животоспасяващо стредство, като съвременен план Маршал.

*

Дайнов е прав в разграничението на политическия преход от екзистенциалния такъв, с поправката, че у нас и първият още не е завършен. У нас още няма и помен от единна воля за членство в НАТО и ЕС, няма консенсус за прозападния капитализъм като цел на прехода, както убедително показва и самия Евгений по-горе. Политическия ни живот е още посттоталитарен, няма общата основа за възникването на модерно дясно и ляво, реалното разделение все още е по линията за или против НАТО и ЕС, т.е. за или против Тато.

*

Дайнов е прав за вредната роля на традиционния манталитет, но както пък преди няколко дни показах, много "традиционни" алтруистични ценности като доверието се оказват също жизнено важни за модернизацията, която не е правилно да се мисли само като отчуждаващ, а също и като социализиращ, макар и по друг начин, процес. Солидарността и сплотеността на хората в развитото пазарно общество не са по-малки от тези в тоталитарното, дори напротив, макар че от България или от бедните имигрантски кухни това може би още не се разбира съвсем.

*

За "играта с нулев резултат" Дайнов е убийствено прав - това е прастара българска догма, кореняща се вероятно в схващането за недвижимостта ("имотя" и собствеността върху нея като основа на богатството. Която догма е 100% алиенираща (за човека от неговите "същностни сили", макар и традиционна.

Грациан Самореклама(циганката ми умряла, демек и аз пак трябва да си водя сам ПР) :

Принципно, аз аплодирах статията за 11 септември в деня на публикуването и(и мисля, че още същата седмица я изкопирах във форума soc.culture.bulgaria), но не мога да не очета с гордост и самопотупване по гърба, фактът че аз бях фактически първият ИНТЕЛЕКТУАЛОГРОМЕЦ. Преди Дайнов и преди Райчев. В действителност това беше и първата(или втората) ми публикация в този форум. тъй като форумната етика изисква факти ето и линк за невярващите: http://www.segabg.com/05022001/p0010002.asp

Все пак моя мишена бяха в действителност "видните интелектуалци", то неминуемо ако сравните текста ще намерите инспирационните лостове. Не, че има нещо лошо в това, човек да заимствува идеи. Напротив-ние всички така или иначе обсъждаме вечните въпроси...

Архангел Михаил Дърво, ако трябва да сме точни, аз съм толкова прозд, че не мога да стъпя на малкото ти пръстче, стъпило на малкия пръст на мития десен крак на Евгений Дайнов.Тъй като си толкова умен, можеш просто да не ме четеш -в скайфорума има функция за скриване бисерите на такива тъпанари като мен. И един съвет от по-простото и по-дърто другарче - докато псуваш във форума, не си изтървай нервите - изглеждаш жалък и смешен!

Редактирано от - Архангел Михаил на 08/10/2002 г/ 10:35:47

Гед Фичо,

уважение към изразните ти способности, но моля, недей да доминираш тази дискусия, не виждаш ли, че другите се отдръпват?

Архангел Михаил Привет, Room!Причината да копирам писмото на К.Червенкова не е тази, която си предположил, а възможността да се прочете мнението и на набедените интелектуалци.Не съм целил провокация, макар някои да реагираха първосигнално.Може да не съм съгласен С НАЧИНА НА ИЗРАЗЯВАНЕ на Дайнов, но това не ми пречи да го ценя.Дайнов има уникалната способност / вероятно придобита и шлифована/ да не остава читателите равнодушни към написаното/с което видимо кокетничи от известно време/.Същото го споделих с представител на Редакцията на в."Сега".Не знам какво е намерението на Райчев относно "колонкаджиите" и затова си позволих да открия тази тема."Провокациите" на Дайнов са значително по-полезни за форума, отколкото останалите "прелитащи" интервюта, мнения и т.н.Той има собсвена позиция, виждане и ги отстоява без да се крие зад гърба на някого.

Тук съвсем не става въпрос за харесване-нехаресване!Съжелявам, че миналата година не доразвихме форумното движение ЯДЕЦ в подкрепа на Явор Дачков!Бъди здрав!

Редактирано от - Архангел Михаил на 08/10/2002 г/ 11:09:24

Doctora По програмата на вицепремиерът Шулева, всеки безработен, трябва да си изработи парите, а не да получава помощи. Манхатънски се старае. На ход е Райчев.
Анонимен56
Кво да им каже човек на фичовците, освен да цитира:

"The vast accumulations of knowledge—or at least of

information—deposited by the nineteenth century have

been responsible for an equally vast ignorance."

TS Eliot "The Perfect Critic"

Muncho Podigovski Архангел Михаиле, ако отстояването на собствена позиция без никой да стои зад гърба ти е тъждествено на поддържане исо на славейчетата, хонорувани от "Отворено общество", аз си посипвам главата с пепел и отивам да ручам жабетата в някоя яма по пътя за Триград.

Muncho Podigovski И още нещо, А.М.

Ако си решил да се обявяваш за върховен тъпанар на форума, ще ти оспорвам титлата до зуко. Първо, не ти пасва на ника (моят е съвсем в крачка), и второ - досега по никакъв начин не си доказал, че в теб има какви да е наченки на тъпоумие. Верно, отдавна си тук, но както биде казано при капитализъма и конкуренцията все ще се намери кой да се пробва да те измести от лидерството, независимо в коя област.

Така че една безпристрастна комисия, състояща се от дърво, кръшност (не обичам чуждиците) и жестока женственост (ура за далматинците), може и да ми присъди първото място по тъпизъм.

Опасявай се докато е време.

ПП. Абе къде са хубавите жаби дето скачат?

Архангел Михаил Уважаеми Muncho Podigovski,"Отворено общество" и още няколко фондацийки може и да го финансират/не искам да звуча като адвокат на Дайнов-той си има достатъчно такива във форума/, но той не се крие зад гърба им.Нито зад този, чието Име 4-5 пъти е цитиран в материала, пейстнат от ЧФ от Медиапул. С всичко останало, казано от теб, съм съгласен.

Поздрави!

Muncho Podigovski Уважаеми Архангел Михаиле,

Докато се почесвах дали да подхвана материалите на Юджийн с присъщия ми идитоизъм и се ослушвах разсейвайки се в романтичния грохот на багера под прозореца ми, взех, че копирах тез Дайнови умотворения на компютъра си. Последиците бяха, че компютърът ми самопроизволно се "освободи" от множество инсталирани и до този момент действащи фриволно програми като ICQ и Norton Antivirus.

Може би трябваше да си направя извода, че не е работа за идиоти да осмислят творчеството Дайново? Не би обаче. Случилото се ме наведе на мисълта, че пролетариите от вси страни (по стар български обичай) могат да се солидаризират на база чистия и неподправен шопсли инат, и дори когато нямат поддръжка от себеподобни, да се опитат да избълват някакво подобие на логика, изходжаща от самите тях.

Преди това обаче ще се постарая да си принсталирам антивирусните програми и някои други необходими екстри. И още - да намеря време и достопочтен импулс да се насиля да прочета Генчовите творения с молив в ръка. Поради вродената ми интелектуална инсуфициенция това може да отнеме доста време, но взех да се амбицирам чисто конкурентно.

В крайна сметка ако на Генчо му плащат по некаква тарифа, дето превъзхожда осезателно тази, по която ми плащат на мен, си заслужава да поспорим с него, дори само заради единия sake да докажем, че той не се справя финансово адекватно с пропагандата, както и заради евентуалното удовлетворение да откажем същата длъжност, ако някой изобщо има глупостта да ни я предложи.

Sand, моля те, дай жабите по-наблизо, че обещах да ги ручам и не се отказвам от идеята.

Анонимен61
Arhangele, chudia ti si na akyla. Zashto si pusnal pismoto na chervenata Koprinka bez da si pusnal statiata na Dajnnov za koiato tia govori? Tova se naricha manipulatsaia. Tozi klub si go otvoril za da govorim istinata, a ne za da izmisliame istinata, nali? Pone taka se nadiavam.
Muncho Podigovski Ano 61, ще ме пратиш под масата. Истината на Дайнов, истината твоята и истината моята е точно никаква истина. Ако пък търсиш абсолютната такава, то във форума просто я няма. По дефиниция.
Архангел Михаил Ано 61, ако си чел внимателно постингите на ЧФ и Грациан, щеше да разбереш, че нееднократно е пействана въпросната статия във форума миналата година.Отговорът на Копринкова нямам спомени някой да я е препечатвал.

Въпросната статия на Дайнов-малко по-нагоре за такива като теб-дето не са я чели.

Без заяждане, за разлика от теб.Бъди здрав!

bgtopidiot Привет, Ваше Белокрилие! ЯД-ец ще остане в историята като символ на гражданската ни позиция да се борим за правото на един проповедник да изказва учението си, независимо от това, че не сме от неговото паство. За другия проповедник (с малко махаришистки наклонности) вие пък направихте клуб. Велика е милостта на поданиците форумни! Да пребъде жаждата им за справедливост в океана на истината! Амин!

пп. Само да ми паднат пак!

Чичо Фичо Ged, съжалявам за големия размер на статиите и за повторението на цитати, но мисля, че си струва да имаме текста под ръка в тази дискусия. Тя няма да е за ден-два. Вчерашната статия на дайнов поставя много важни и дискусионни въпроси. Някои от тях се опитал да скицирам. Особено удоволствие ми направи демонстрираната способност на човека с премислени убеждения и силна индивидуалност да осмисля емпиричните данни по различен от другите си колеги начин. По традиция опонентите на Дайнов на форума нямат абсолютно никакви рационални аргументи срещу него и няма да имат, ако не смятаме обичайната им зоологическа метафорика за жеби, морски свинчета, славейчета и конспиративни чуфутски фондации на равнище обьiденное канцелярское сознание, наквасенное с неразбавлен етилалькоголий от запасите на института на БАН по биофизика, писана в работно време на харизан от гнилия запад служебен компютър и с платена от гнилия запад интернетна връзка.
Muncho Podigovski bgtop, !

Архангеле, прати некоя жаба, че докато чета Генчовите творения, огладнях. За тебе това е бял кахър.

Ano 6167
Arhangele, blagodaria za byrzia otgovor. Lichno az ne biah chel tazi statia na Dajnov. Posle razbrah, che niakoj ia e pusnal sled Koprinka.

Muncho, vyprosyt mi beshe kym Arhangela. Majka ti ne te li e uchila, che namesata v chuzh razgovor e pokazatel za losho vyzpitanie? Pri tova mi govorish skuchni ala-bala. Nauchi se da orgovariash samo, ako te pitat. Ili samo, kogato imash da kazhesh neshto po temata. Ne sme veche v detskata gradina.

ясенево Дядя, у тебя же свои фичи есть... числом и словом 143 пока. Ну зачем же и здесь ругаться? Пусть Женю по мирному и по хорошему обсудим, анализы напишем, чайку попьем... Ну нельзя же опять весь зверинец с собой таскать
Анонимен69
Хм, бе то тия инициали ЯД в друга насока може да се използват, зависи кой се крие зад тях.......
Muncho Podigovski Ано 61, майка ми не ме е учила на форумна етикеция по разбираеми причини. Ако съставиш и публикуваш някакви правила и ако успееш да убедиш всички в този форум да ги спазват, аз ще се присъединя към форумната общност и ще ги спазвам безпрекословно. Ще съм ти благодарен за усърдието. Чакам с нетърпение.

Поздрави!

Анонимен71
ЯД72
Бесния и Маркс обсъждат Дайнов
bgtopidiot Ваше Белокрилие, благодаря Ви! След основаването на клуба и моята гореща молитва тук кацна и самата Света Троица! Духът бил женски обаче. Душица!
Ged
Muncho Podigovski Ясенево, може ли да си позволя да те поканя на чай и на каквото още Бог дал? Ще се посъберем още народ. Мястото по твой избор. Надявам се, че това ще е една от поредните срещи на "втория мозък" (според мен първия) на форума, но ако е някъде из България ще е прекрасно, при това можем и да пообиколим. Би ли дошъл?
ясенево Спасибо за приглашение, Мунчо. Но ведь знаешь, мы, половники, на людях не показываемся. Враг не спит!


Забота у нас такая,

забота наша простая

жила бы братва родная,

что даже чай не пьет...


Туроператор77
За сведение на участниците в бъдещата среща:

- Ясенево не е от среден род а от мъжки - "Мужской такой"

- Мунтшо /трудно се изписва на кирилица/ не е от мъжки вж. по-горе, а от женски

ясенево - умната!

Don Притаскал он все таки свой зверинец. И сразу на тебя, ясенево, напал.
ясенево Наверное, я на Льва Дурова похож
Архангел Михаил Ваше Бгтопвеличие, клубът/част от форума по конкретен повод/е отворен за всички!Не се чуствам домакин, а съфорумник/д-р Балан, светла му памет, сигурно би се обърнал в гроба, ако видеше на какво прилича съвременния български форумен език!/ и не ми се дават обяснения на всеки/в това число не включвам Вас/защо покривките и чашите са такива, манджите постни, а светлината приглушена.Иска ми се форума да притежава духа и интериора на ресторанта на Рьоне от "Ало, ало".И без това припознавам в някои форумци черти на познати от филма персонажи.Къде е Звън да помага?

Поздрави!

Анонимен81
По повод статията на Евгений Дайнов

Що е интелектуалец...,

публикувана в Брой 39, 9 ноември 2001 г., в-к Култура

Интелектуалецът -

светският духовник

- Имате ли Ваше определение за това "Що е интелектуалец?"

- Кратко определение нямам. Интелектуалецът е роля, която има видове и се променя във времето. В един свой текст аз се опитвам да направя разлика между левия и десния интелектуалец. Освен това има и средна проява, която не иска да бъде нито лява, нито дясна. Така че сигурно определение не може да бъде дадено. На практика всеки избира едни или други признаци, за да определи какво е интелектуалец. Евгений Дайнов например в статията си в "Култура" (35/2001) се обляга на това, че интелектуалецът в основата си представлява човек, който разбира по-ефективно от неинтелектуалците. Но тази ефективност не може да се поддържа постоянно - всеки в някакъв момент разбира ефективно, след което се проваля. Това става дори в хода на един.

- А намирате ли разлика между интелектуалец и интелигент?

- Смятам, че има разлика. Интелигенцията е понятие, утвърдило се в руската култура на XIX-XX век. Интелигенцията е прослойка, докато интелектуалецът обикновено е деятел-единак. Ние обаче често наричаме интелектуалци тъкмо интелигентите. Всяка човешка област развива прослойка от интелигентни хора, носители на определено знание, които се борят за определени по-високи обществени цели. Докато интелектуалецът е винаги с единия крак извън обществото, за да може да бъде, както казва добре Евгений Дайнов, ефективен обяснител. Защото, за да обясняваш добре, не бива да си добре класиран в обществото, трябва да си някак декласиран. Това е симпатичното във фигурата на Евгений Дайнов - той настоява да бъде декласиран. Провокативните моменти в неговата статия са един вид домогване до позицията на "декласиран" човек.

- Ще рече, че интелектуалничи?

- Евгений Дайнов е типичен интелектуалец. Иска да изгради конструкция, която да бъде дълготрайно валидна. Иска да осигури за себе си и за тези, които ще я приемат, позиция на ефективно обясняване. Това, разбира се, е идеал и този идеал се постига трудно. Но щом се разработва система от принципи, значи имаме типичната форма на интелектуално действие чрез текст. Интелигентската акция обикновено се основава на един принцип, докато интелектуалната разчита на структура от принципи. Това е набързо стъкмено определение за случая, нищо повече. Така че интелектуалният момент в статията на Евгений Дайнов е това, че в нея се защитава позиция, която се основава на няколко принципа. Неинтелектуалното е в началото на статията, където той казва, че към изграждането на тази интелектуална конструкция го е подтикнало възмущение, което се основава на един принцип. Този принцип е проявен в бързото оформяне на фронт от врагове. Това е вече неинтелектуална позиция. Разбира се, тя е гражданска. Винаги, когато говорим за недостатъците на някаква среда, правим прекалени обобщения. Каквито обобщения има и в карето край статията. В него пък Евгений Дайнов е влязъл в "армията на политолозите", между които не се предполага, че има някакви разлики. А той ярко се различава от редовите политолози. И се различава най-вече по това, че държи да не бъде в група.

- Значи, за да бъдем интелектуалци, винаги трябва да изхождаме от система от признаци?

- Не придавам на това ценностен смисъл. Не твърдя, че е погрешно човек да се основава на един принцип, че е нещо положително системата от принципи в статията на Дайнов и нещо отрицателно това, че в рамката, с която влиза в статията, е стъпил на един принцип. Това е нормално в един текст. Но, общо взето, не можем да се държим текстово. В един текст можем да направим сложен анализ. В поведението си обаче трябва да назовем злото по някакъв начин. Така е постъпил и Евгений Дайнов. Преди да разсъждава, е посочил злото. Назоваването му е израз на гражданско действие. Но едно е проектът за действие, а друго - анализът. В този смисъл, когато се обяснява това трагично събитие в САЩ (този страхотен атентат, който със сигурност ще даде нова посока на събитията в XXI век), то може да бъде анализирано посредством различни парадигми. Добре е да се анализира с няколко парадигми едновременно. Но тогава, когато трябва да действаме като граждани, не бива, а всъщност не може интелектуалистично да се опираме на няколко парадигми. Трябва да изберем позицията на доброто и злото. Лошото е единствено, когато запълваме текстовете си с простата структура на действията си. Текстовете няма защо непременно да бъдат само прозрачни и опрени само на една парадигма. Не е в това работата им. В обясненията трябва да има проблематични моменти. Те трябва да карат тези, които общуват с тях, да влизат в други обяснения. Съвременната истина е постоянно пререждане на това, което е казано. В един момент обаче е редно човек да спре да говори и да премине към простата позиция на гражданин, на интелигент, вярващ в определен принцип и готов да се бори за него. Разбира се, този преход от текст към не-текст, от написано към действие не се овладява лесно. Ние всички, когато пишем, се държим граждански и в същото време искаме да бъдем добри обяснители. Някак си едното е в естествено противоречие с другото.

- Различни автори сочат различна "дата" за поява на интелектуалеца. Кога все пак се е появила тази обществена фигура според Вас?

- Исторически интелектуалците се появяват във втората половина на ХVIII век. Това е времето, когато Европа преминава към действена, светска култура, нуждаеща се от тази роля открито. Интелектуалци обаче е имало и в редица епохи по-рано, въпреки че не е съществувало названието. Интелектуалци има и в древна Атина, и в древния Рим, и в европейския XII век, както и в Ренесанса. Всяка култура, която развива светската страна на човешкото съществуване, поражда тази роля. Интелектуалецът, казано опростено, е светски духовник. И това е неговият проблем, че трябва да се грижи и да напомня за отвъдното в светски условия, да говори за тукашното и сегашното в ракурса на една или друга нетукашност и несегашност. Или, казано по съвременен начин, той трябва да има и в погледа си истината, че животът ни прекъсва в един момент, но че това прекъсване е по някакъв начин проблематично, защото остават други хора. Следователно остава нещо отвъдно в съществуването на всеки един отделен човек. Тъкмо този преход от конкретното човешко съществуване в едно отвъдно в самата човешка среда е, за съжаление, нещо, което винаги е затруднявало интелектуалците. Особено съвременният интелектуалец-политолог слабо се интересува от такива отвъдности, което намалява стойността на неговата работа. Интелектуалецът - мисля, че така ще стане в бъдеще - няма да бъде роля, която ще се изпълнява от точно определени хора. Няма никаква гаранция в професията, че някой е интелектуалец. Има много професори-хуманитаристи, които не са интелектуалци. Има интелектуалци, които не са университетски деятели. Естествено е в университета да има повече интелектуалци, отколкото другаде, но професията нищо не гарантира. Така или иначе, с експанзията на културата "интелектуалец" трябва да стане нещо постижимо за всеки човек. Което, между другото, означава всеки човек да бъде мисловно засегнат от отвъдното, от несъществуването, което е в нас. Големите събития в момента напомнят за това несъществуване. И американският свят, изправен пред такава трагедия, трябва да се замисли над своята интуиция за живота. Никой в Америка не може да бъде обвинен за причиняването на такова чудовищно събитие. Но то е повод да се помисли за отвъдността, пред която сме изправени. Не само пред самата смърт, а пред много други форми на отвъдността. Така че интелектуалната мисъл няма как да не ни изправи пред тях.

- А българският интелектуалец? Родил ли се е, или още е в зародиш?

- С такива твърдения не мога да се ангажирам, нито да говоря за българския интелектуалец в единствено число. Това, което аз познавам - прекрасни мислещи хора в определени моменти. Това се отнася и за самия мен. И аз имам върхови моменти, в които съм интелектуалец, имам и други, в които изпадам в най-обикновени обърквания. В последните години чета все повече текстове, които могат да бъдат наречени интелектуални. Аз не разпознавам интелектуалеца по употребата на чужди думи. Има интелектуалци, които употребяват лошо чужди думи, има и други, които ги употребяват прекрасно. Така че моят критерий не е употребата на думата "херменевтика" или "семиотичен", а в правилната им употреба. Хубаво е думите да не бъдат употребявани етикетно. Но етикетно може да бъде употребена не само думата "херменевтика", етикетно може да бъде употребена и думата "разум". Може да говориш за свобода етикетно и следователно също да не бъдеш интелектуалец. Някак си важна е употребата, а не самата дума.

- В статията си Евгений Дайнов сякаш мисли интелектуалеца като водач? Може ли въобще интелектуалецът да бъде водач?

- Аз съм сигурен, че интелектуалецът никога не е бил добър водач. Има прекрасен пример - Платон. В един момент, след като написва "Държавата", той решава да реализира проекта си за идеална държава. И три пъти ходи в Сицилия, за да направи това. Междувременно бива продаден като роб. Така че не успява да стане действащ интелектуалец-водач. Друг такъв пример е неговият ученик Аристотел. Има ли по-блестящ интелектуалец в историята на човешката мисъл? Но при всичките му опити да бъде водач - и в отношенията си с Александър Македонски, и в отношенията си с един друг управляващ в Мала Азия - напълно се проваля. Вторият му ученик бива разпънат на кръст и то вследствие на неговите съвети. Общо взето, има повече примери за провали на интелектуалци, отколкото за успешно осъществили интелектуалните си проекти. Един друг античен автор и същевременно император - Марк Аврелий, е също добър пример. Голямото му постижение е, че добре разделя ролята на интелектуалеца от ролята на генерал и император. Така той по трагически начин показва с живота си, че тези роли се допълват, но никога не се сливат. Повечето примери са за провалили се интелектуалци като водачи. И те са се проваляли между другото и поради това, че въпросът за отвъдното, за несъществуването не се инструментализира лесно в един светски живот.

- Следователно интелектуалците и производителите на домати нямат допирни точки?

- Нямат, а и защо да имат? Между интелектуалците и производителите на домати трябва да има междинни звена. Ако в нещо имаме проблем в България - не мога да бъда сигурен, че го описвам добре, - то е липсата на междинни звена. То е, че българските интелектуалци са откъснати от производителите на домати. И в това е голямото достойнство на статията на Евгений Дайнов. Действително по платоновски построена, тя може да бъде разбрана от производителя на домати. Това е голямата й стойност, че е прозрачна и проста. Принципите й са развити по един класически начин. Големият проблем на нашата българска среда е откъснатостта не просто само на интелектуалците, но дори и на масата от интелигентни хора от обикновените хора. Самият Дайнов пише така може би, защото прекарва не малка част от времето на село, седи в кръчмата и беседва с хората. Не като интелектуалец и политолог, а като обикновен човек. Оттам идва този негов стил, който има действително висока стойност. Не съм сигурен обаче, че така ще се осъществи ефективно спояването на неспоеното и разделеното високо и ниско. Зная само, че между тях има пропаст. Тази пропаст не е запълнена от хора със средна ориентация, които нито са чужди на интелектуалната среда, нито са чужди на обикновените хора.

- Няма медиатори?

- Няма медиатори, да. Това е може би големият проблем.

- А има ли десни интелектуалци?

- Има, разбира се. Има десни, има и интелектуалци от този тип, който развива самият Евгений Дайнов - интелектуалеца нито само с дясна, нито само с лява позиция, интелектуалеца-либерал. Има различни типове интелектуалци. Интелектуалецът в западните страни, естествено, е ориентиран към лявото пространство.

- Защо пък естествено?

- Западното общество с неговото правилно развитие има проблем със социалните ценности. Това бързо развитие, тези натрупвания повдигат сериозния въпрос за онези, които не могат да влязат в ритъма на такова развитие. Това важи особено за САЩ, но важи и за Западна Европа. Левите интелектуалци в западноевропейския свят по някакъв начин влияят на цялата система на политическото мислене и реагиране. Това води до парадоксалния резултат, че Западна Европа е по-неефективна в икономическото си от САЩ. Вината е на левите интелектуалци. По някакъв начин те забавят с идеите си темпа на това развитие. Нещата са сложни. Левите интелектуалци правилно закрилят онези, които не могат да бъдат в ритъм с времето. Как да се постъпи така, че да се влезе в този ритъм? Това е големият проблем. Но, така или иначе, има различни видове интелектуалци. Лично мен ме привлича повече позицията на либералния интелектуалец, който смята, че сам по себе си може да бъде носител на ефективно разбиране. Докато левият интелектуалец обича да се сдружава, обича да бъде заедно с други, да се организира. В това отношение той слабо се различава от интелигенцията.

- Либералният интелектуалец ли е емблематичната фигура на отвореното общество?

- Да, разбира се, това е агентът на отвореното общество. Такъв вид либерален интелектуалец е Джордж Сорос, автор на блестящи текстове, отличаващи се с прозрачна простота. Но и при него има две фигури: от една страна финансистът, който спекулира на международните пазари, от друга - именно този либерален интелектуалец. Две роли, които няма как да бъдат в пълна хармония. Изобщо това важи за всеки човек. Затова, ако искаме да се изкажем по-точно за някого, би трябвало да се питаме за различните роли, които изпълнява и се опитва да съгласува в себе си.

- Експертите, в нашия случай политолозите, не изместват ли интелектуалците?

- Не, не смятам. Има политолози, които са интелектуалци, и други, които не са. Изобщо интелектуалец е само един коефициент. Тази роля не дава никому цялата му идентичност. Ето например, ако кажа за себе си, аз имам коефициент, наречен "интелектуалец". Имам и други коефициенти, които нямат допирни точки с коефициента "интелектуалец". Има неща, които трябва да бъдат свършени с експертна работа. Има работи, в които експертното действие се проваля и трябва да се появи интелектуалецът, за да оправи този провал. След това той става излишен. Аз изсипах сега редица сложни неща, които могат да се харесват, могат и да попречат за свършване на някаква работа. Всъщност този спор, който сега се разгаря на страниците на "Култура", има и такъв характер: търсим добрата формула за това кой е добрият изпълнител - експертът-политолог или интелектуалецът? Аз мисля, че добрата формула е в редуването. Този, онзи, трети, след това трябва да има и други роли... В обществената работа се преплитат много роли. Те се преплитат и вътре в нас. Така че за мен разбирането е способност за ефективна смяна на роли. Но трябва да се въоръжиш с търпение и да не се възмущаваш, че някой си сменя ролята. Такъв е и случаят с Копринка Червенкова, която изобличава Евгений Дайнов, че си е сменял ролите, следователно е неправ. Напротив, смяната на ролята е ефективна, ролите трябва да се сменят. Друг е въпросът дали ги сменяш за лична облага, дали ги сменяш от подлост.

- Давате надежда, че ролята на интелектуалеца не е отмираща...

- Не смятам, че е отмираща. Ние сме все още в епоха, в която нещата не са много развити, особено в България. Когато още има нужда от герои-интелектуалци. В бъдеще разбирането ще стане по естествен начин широкодостъпно. Всеки, завършил университет, ще разполага с коефициент интелектуалец. Но, така или иначе, все още има нужда от интелектуалци, които могат да вдигат огромна интелектуална тежест. Точно това е направил Евгений Дайнов. И тъкмо този героически момент е прекаленото в неговата статия. В момента, в който ти ставаш един интелектуалец-Давид срещу масата на останалите неинтелектуалци-Голиат, се явява рискован момент. Последователното интелектуално действие е винаги обърнато срещу своя автор. Последователната интелектуална позиция е: "Да, вярвам в това, което казвам, но вероятно бъркам". Но ако пък го кажеш, отпада общественият ефект на това, което казваш.

- Бурдийо казва: "Интелектуалецът утвърждава себе си в борба със специфичните закони на политика". Вечен опозиционер ли е той?

- Добра теза! Това, което прави политиката, е винаги прекалено инструментално и насочено към ясни, близки цели. Онова, което отличава интелектуалната позиция, е хармонизирането на близки и далечни цели. Така че за мен Бурдийо е абсолютно прав.

- Точно в неуспеха да съвмести различните цели ли се провали българският интелектуалец при реализирането на прехода?

- Не мога да кажа това. Има интелектуалци, които са се провалили, има други, които не са се провалили. Освен това има интелектуалци, които в един момент са се провалили, а в друг - не. Но не смятам, че интелектуалците са били в много случаи полезни на политическата власт. Нито че политическата власт е намерила начин да ги използва в степента, в която те могат да бъдат използвани. Нито самите интелектуалци разговарят добре с властта, макар че в повечето случаи те желаят да са на "ти" с властта. Освен това българският преход не е приключил. Продължава, криволичи... Това е нормално - става въпрос за голяма промяна, която не може да протече в малко години. Може би при други комбинации тя щеше да протече по-бързо. Това, което може да се препоръча, е политическата власт да се отваря към интелектуалците и да ги чува. И то различни, не един. Трябва да бъдат повече, защото ще си противоречат.

- Доколкото разбирам, Вие смятате себе си за интелектуалец?

- Да, стремя се да бъда интелектуалец, да бъда по-дълго време през деня интелектуалец. Но не успявам всеки ден. Има моменти, в които не съм, в които съм абсолютно неефективно човешко същество, което не може да си обясни дори най-очевидни неща.

- Как ще коментирате тогава призива на Пол Джонсън: "Пазете се от интелектуалците!"

- Призивът е правилен. Интелектуалецът може да бъде изключително вреден, когато някой се е подготвил да действа по проста схема, защото действията трябва да бъдат по проста схема, и се заслушва в заплетените слова на някой интелектуалец. Което не означава, че заплетените интелектуални слова са вредни винаги и във всяко отношение. И че не трябва да се интелектуалства.

Разговора води Митко Новков

Проф. Богдан Богданов (1940) е литературовед и културолог. Председател на Настоятелството на Нов български университет. Автор на книгите "От Омир до Еврипид", "Омировият епос", "Литературата на елинизма", "Мит и литература", "Романът - античен и съвременен", "История на старогръцката култура", "Орфей и древната митология на Балканите", "Старогръцката лиература", "Двете благополучия" и др. Проф. Богданов е превел на български, Платон, Теофраст, Плутарх, Марк Аврелий.

Разговор с

проф. Богдан Богданов

Muncho Podigovski Абе и аз с това искам да намекна нещо, но няма да казвам какво

________________

Слова, которые ТРУДНО выговорить в пьяном виде:

=============================== ================

Социология

Лапландия

Профессионал

Заплатка

Слова, которые ОЧЕНЬ трудно выговорить в пьяном виде:

=============================== ======================

Гибралтар

Нераспространение

Джасперизация

Самоуправление

Трабекулотомия

Слова, которые НЕВОЗМОЖНО выговорить в пьяном виде:

=============================== ====================

Нет, не раздевайся, ты не в моем вкусе.

Добрый вечер, товарищ сержант, я рад, что вы меня остановили.

Нет, не буду петь, все равно никто меня не слушает!

Нет, мне больше не наливайте!

Ficho (nekiriliziran)83
Blagodaria na Ano 81 za interview-to na B. Bogdanov, hubavo e, ne sym syglasen samo s interpretaciata na Bogdanov na dumite na Paul Johnson nakraia. Johnson, konservator, misli, che bedite na chovechestvoto idat ot neobuzdanite fantazii na intelektualcite-chapkyni i vagabonti kato Lenin, Hitler, Kastro i t.n., koito ne sa rabotili nito den s pot na chelo na diukianite na teikovcite si, ami trygnali da rushat carshtinata i profesionalna politika da praviat. No Dainov ne e intelektualec ot fanatichen, vozhdistki tip, ne izmislia utopii. Toi e racionalen kritik na bylgarskite narodni utopii ot gledishteto na prosveten grazhdanin na sveta. Ako i krychmata v s. Mindia mu pomaga za tova, tolkova po-dobre za Mindia, de da mozheshe i s. BANsko da pomaga taka na sluzhitelite si...
Don Ей, не стигнаха 2,117 постинга за изясняване на тия пусти отношения...
задръстен филтър на канал85
Разпълзява се, разпълзява се Мангатънския вопъл. И 20 000 няма да му стигнат.

А какво ли изяснява, и той сам не знае. Сърце юнашко не трае.

GanTREE

Архангеле

не е било необходимо да се мориш толкова, за да оформиш отговор на постинга ми. На мен не ми е необходимо това твое усилие. Не е проблемът в това - дали да те чета, дали да не те чета. Отворил си тази дискусия, подредил си я по свой вкус, и чакаш реакции. Ами аз това и направих - това е реакцията ми. Но не помня да съм те псувал. Опитал съм се просто да ти кажа, че не си ти онзи, който може да определи Дайнов като идея, теза, или просто общ капацитет просто защото си тъп. А това е констатация, не е псувня все пак. Тя и Копринката се е пооляла, но това е друга тема, тя може да си го позволи. Анонимен 61 е засегнал друга гледна точка, която не съм коментирал заради нейната очевидност. Но те е надценил, сметнал е, че може би манипулираш. Което според мен е практически невъзможно. Не и ти. Защото тъпото си е тъпо, и от него манипулатор не става.
Ged Какво става?

Ситуацията ми наподобява на "Бръмбар в мравуняка"

Muncho Podigovski Дървесен, прощавай че се намесвам в чужд разговор. Както вече се разбра, мама не ме е възпитала как да се държа по форумите. Та си спазвам неетикета.

Странно ми звучи да чуя от някого, че друго човешко същество е лишено от правото да обмисля и коментира идеите на когото и да е, просто по дефиниция. Щото тук не става дума за определяне (една думичка, която се е просмукала някак си през теб и се е появила в писмен текст в постинга ти). Ако пък някой е идея (та и приживе на автора й даже), това значи, че той е жив класик и липсата на паметник на същия (в случая на наш Евгений Дайнов) е пропуск за целокупното човечество, за който то (човечеството) следва да се кае сълзотворно в последващите десетилетия.

Той е общ капацитет, казваш, идея, думаш, и оттам следва, че опонирането на това е тъждествено на тъпота. Това се е чувало и преди, в други времена. Например,

по времето на нашите учители Ленин, Маркс, Червенков, Сталин и Лисенко - да, имаше такива лозунги. И бяха сугубо популярни. В съответното време.

___________

ПП. Ако си надценил някого, то с мен не те грози тази опасност.

GanTREE' Този пак почна да

КРЕЩИ

Егати буратиното.

Muncho Podigovski Ged, още не сме го докарали до глубините стругатски. Живот и здраве, ще се досетим. По малко и с много мързел. Както се полага на балкански субекти с патриархално самосъзнание, особено неглобализирани такива.
Ged Но нищо не ни пречи да реагираме тка, Мунчо.
Muncho Podigovski Ged, why not?
GanTREE Няма проблеми, Muncho, намесвай се, живеем в свободна страна. Опасявам се обаче, че отгоре-отгоре си чел постинга ми. Сигурно затова вадиш извода, че опонирането на Дайновите тези е тъпота. Аз не съм казал това, ако си обърнал внимание. Иначе мога да кажа, че съжалявам, ако смяташ, че съм се изпикал върху идола ти.

......................................

Здрасти, Султане. Пак ли се забавляваш с името ми? Давай, щом ти доставя удоволствие.

Ficho (nekiriliziran)94
Dragi Don,

Ami che opitaite se da komentirate izlozhenite po-gore tezi na Dainov i komentarite kym tiah, nali ste ni viden teoretik, za razlika ot biofizioteologicheskoto ni bansko nedoumenie? Kakvo po- interesno ot uchen spor mezhdu Vas, socialist-antiglobalist-humanist-patriot i nasha skromnost, socialist-globalist-mizantrop-bezrodnik (socialist ne v smisyla na BSP!)?

*

Dragi Ged,

Uvi, monitorskiat opit ni uchi, che borbite forumski se vodiat glavno mezhdu horata, koito iskat da obsyzhdat problemi, i tezi, koito iskat da trepiat rabotno ili vecherno vreme. Kogato ednite pushat v Politika, a drugite v kraia na broia, vsichko e OK. Kogato dvete grupi si obyrkat mestata, i osobeno kogato redakciata pochne da podkrepia, s cel podaviana na inakomislieto, tezi, koito iskat da obyrnat diskusiata v Politika v diskusia za mandzhi, ichkii, blatnye stihcheta, klub zapoznanstva i pr. nachini za trepane rab. vreme v budgetni uchrezhdenia, togava stava vonitor...

Muncho Podigovski GanTREE, Благодаря за ответа, обаче той имаше конкретна посочка, а именно:

"Опитал съм се просто да ти кажа, че не си ти онзи, който може да определи Дайнов като идея, теза, или просто общ капацитет просто защото си тъп."

Защо бе, дървесен? Няма значение до кого си го адресирал. От горното изречение Дайнов израства в съзнанието на четящите почти на висотата на Властелина на пръстените. И лошото е, че това е констатация, а не псувня, както сам споделяш. Като псувня може би би звучало по на място (поне от моя гледна точка).

А колкото до последното, казано от теб, а именно: "тъпото си е тъпо, и от него манипулатор не става" съм 100% съгласен. Прекрасно и доказано от опита съждение.

Ficho (nekiriliziran)96
Za nesviknalite s verbalnite izverzhenia na Desislava Duridanova - Muncho - kolegi - nai-tiagostnoto v tiah otnachalo e lipsata na misyl, paranoichniat, quasi-vtorosignalen hod na discoursa; razbiraneto za nizostta na intrigantskata i dushica ide posle, chesto kogato veche e kysno, i imeto i IPto vi sa v rycete i...
E.T..97
GT razmaza mrxsnite komuniagi s velichieto na svoite mozxchni kletki! Razpervaiki mogxshtia polet na svoite hrile toi profesionalno razkri strategiata koiato deli Dainov & umnite individi ot nishtojnite otlomki! Kato nevidima strela ot visinite GT raztxrsi prizemenite bubilechki i gi ostavi da se vzirat bezpomoshtno v nevidinia mu stelt oblik. Hvala na takiva cheda zashtitavashti bedna i mnogostradalna bxlgaria po trxnlivia pxt na democracy kxm istinskite cennosti na markets i nenamesata na dxrjavata v privacy kakto i harcheneto na izlishni pari za sport culture i drugi neumestni gluposti!! GT bless America!
до мажор98
Някой да забелязва небесната хармония, царяща между последните два постинга? - 98 и 99?
Muncho Podigovski God bless every E.T. creature

По същата логика, по която биде открита таз рубрика.

Ficho (nekiriliziran)100
Ami neka... vse pak kolegata 99, makar i extremist vyv vyzgledite si, e iavno chovek s normalna dushevnost i opredeleni vyzgledi, za razlika ot g-ca Duridanova 100, u koiato ne samo vyzgledi, ne samo vynshna harmonia s okolnite, ami i vytreshna sys sebe si - s tryn da se zavyrtish - nema shto da zakachish...
Muncho Podigovski Простич, исвинявай, ама просто няма сини многоклетъчни водорасли
Анонимен102
нали има спецйална рубрика за Фичо да се расправя с враговете си, защо навсякъде го прави? Няма ли кой да му направи забелешка?
Бележкар103
Каква забележка да правиш на човек, който вместо да натисне бутона "Kirilica -> Кирилица" продължава да пише на латиница и то с ник, поясняващ това?
c досада104
По отношение на Мунчо (Мунка) Фичо е повече от прав. Безмислените, плоските и подмазвачески нейни бълбукания могат да не напрвят в началото впечатление. Или просто ще са ви досадни и ще ги подритвате с лека погнуса. Но като се появят зелените мухи, хамстерите, призивите за убийство на другомислещите, провлачването на техните черва, миризмата на напикани гащи - все образи от старото Мониторското творчество на Мунка - тогава косите на нормалните хора започват да се изправят.

За сведения на форумците от Сега - Мунчо/Десислава Дуриданова страда от натрапчива привързаност към Фичо и постоянно пъха дългия си (реално) противен нос в семейните му дела. Пише простотиите си където той пише и от безделие в БАН се опитва да превръща разговора в детска забавачница за олигофрени. Покрай това любопитство пострадаха децата и жената Фичова. Изписаха се тонове анонимни сексуални гнусотии за всеки член от семейството му.

Когато Фичо обяви официално, че няма да пише в явно побеснелия от безумията Мункини Мутритор тя дойде за да се регестрита и тук. Олигофренските глупости дето ги пише са вече многокатно прочетена песен. Скоро ще ви се наложи да чуете множество плоскотии, които болният й ум смята, че трябва да говори един нормален човек - окарини, бистри потоци, множество несъществуващи нейни деца.

Всъщност това, че моя милост е зает да пише това, а не да говори по темата вече означава, че Мунка е постигнала целта си. Дразни с простотията си, с безбройните си вдигнати пръсти и явната си ненормалност. Ако в момента е в по-светъл разумен умствен период я призовавам да кенза в Монитор, а тук да се ограничи с по един два постинга.

ясенево А чо, у этой Дуридановой тоже жабры летают? Молодец Е.Т.!
Ficho (nekiriliziran)106
Izprevarvaiki malko i prikliuchvaiki otklonenieto si, shte kazha, che mylchanieto na dobrite, no myrzelivi, plahi, inertni, zaeti, revinivi i pr. forumci im pomogna da zatriat monitorskia forum - i da zatriat i Dani, makar i simvolichno.

*

Ottuk nasetne - samo za Dainov. Ako niakoi vse pak se prestrashi da zagovori za nego de - inache niama da stignem tuka nikoga razmerite na diskusiata, koito g-ca Duridanova otkri predi sedem sedmici, za da si izqsni koi sym az, tozi stranen obekt na jelanieto i, koito ia vodi vechno kat l'eternel retour de la chance na mestoprestyplenieto;-)

Muncho Podigovski Фичо, всякакви псувни и каквото и да е друго приемам на мейла си без уговорки. Заповядай.
Бележкар108
Чича, по-добре заключи отклонението си
Анонимен109
Дуриданова/Мунчо , не ти ли стигна простотията да откреш "Кой е Фичо и Нели"? Сега е вечер, излез, поразходи се, а като се върнеш не пипай мишката. Остави на спокойствие хората. Как не ти омръзна да се кривотиш като насран шут?
Don Нет, это не Рио де Жанейро...
ясенево

===

... улетучиваюсь и я как жабры GT Чего-то Интернет расхромался. Только у меня так или в принципе связь с Форумом ухудшилась?

Razbirachev Еййй голяма работа брей...... чак семейството барабар с членовете си намеси.

Дон като гледам тя мацката си е бая свестна ама Фича нещо тръпки го побиват. Че чак като дявал от тамян бяга от нея.

да помогнем на Фичо113

открита е нова планета

Според астрономите от Калифорнийския технологичен институт в Пасадена, космическото тяло обикаля Слънцето по орбита, с радиус 6 милиарда километра, която се намира отвъд тази на Плутон. Учените смятат, че планетата има диаметър от около 1 280 километра или една десета от този на Земята. Новата планета прави една обиколка около Слънцето за 288 години. Това е най-голямото откритие за нашата система откакто преди 72 години беше открит Плутон. Досега той се смяташе за най-отдалечената планета в Слънчевата система.

Тропарево114
То ли еще будет,

то ли еще будет,

то ли еще будет, ой, ой, ой!

Muncho Podigovski С тези хриле все расхромались. Да му се не види това е-оборотное все не мога да го намеря. Инак щях да си карам на руски. Прощавайте. Утре пак ще опитам. Idejno.
облекчен116
Разбирачев, гепи манивелата и мацката (ако Дуриданова може да се нарече мацка ) и приятни емоции. После да не кажеш, че не си бил предупреден.
Razbirachev Като гледам на мацка ми прилича и дочувам , че и в БАН работи а, за предупреждението благодаря. Хвърлям мазката и хващам Мунча. Приятелю загрижен. Не разбра ли най-накрая , че тук не си връзваме кусури? И обиди лични не ръсим. Ако ще казваш нищо потемата давай.
ЯД118
По темата, колеги, по темата!
Анонимен119
Мунчо - българския вариант на "Fatal attraction". Фичо, пази се!
Judas Priest Aйде бе, heavy metal forever! к'wи държета, к'wи простаци - volume na MAX!
Muncho Podigovski Ано 119, няма да е зле да предупредите и Дайнов. В близките дни ще се насиля по идиотски да разсъдя по неговите писания, при това в това публично пространство, да ми се не види. Ама не е зле да му кажете на горкия корифей, че предстои такова събитие. Зер като сте почнали да предупреждавате всички колко е опасен идиотът, трябва да сте почтени и да рекнете и на номинирания за пиедестал гражданин на световната общност да се пази от такова потресающо събитие, състоящо се във форумната проява на един непълноценен умствено индивид.

Ама не го плашете много. Аз съм безопасен за интелектуалци от сорта "кот, которьiй гулял сам по себе". Както и за всички останали с IQ надвишаващо 1.3.

Имам срама дотам.

Don Най-после и една свястна приказка от тебе, Judas.

Така те искам. Volume-то на max. И November rain.

Анонимен123
Дон, какое тут Рио де жанеиро? Простои Мангатен. Двоинои при том
Razbirachev Дааа тесен е изглежза мониторският форум. Чак тука се погнаха. По принцип няма лошо ама 'що все на обиди го карат не мога да разбера. Уж големи хора пък все на псувня ги избива. ....
Грациан

За любителите на "криминално-лингвистични" задачи:

Какво би се получило при кръстоска на Мунчо с Йори?

Отговор при "Куцата медуза".(вие да не си мислихте, че така лесно ще се разминете,а?...всичко на едно место...тц

Анонимен126
Разбирачев, големи хора - малки страсти. Малки хора - големи страсти.
Анонимен127
e taka se pravi Heavy Metal be ora

Don Грациане, добре ли си, мой човек?

Безпокоя се. За пръв път не разбрах какво искаш да кажеш.

Анонимен129
Бе то са ни знаи, може и Грацеан да се получи. [имг]хттп://форум.скъцоде.цом/имг/и_слеепъ.гиф[/имг]
Грациан Дончо, явно не си чел достатъчно фолклор и митология, или пък търсиш повече от колкото трябва между редовете, вместо да откриеш "почти очевидното".

Трябват ли ти подсказвания?

Анонимен131
сега, като я няма сибилата, разбирачев се е отпуснал малко, задиряйки мунката. а на бургаската конференция отиде барабар с жената и децата. ходи, че го разбери...
Don Именно от това се опасявах, Грациане, да не станеш рупор на Фичо. Но, както виждам, ти си се съгласил. The choise is yours.
Анонимен133
ЯД, ти още ли се подвизаваш тука? Тъкмо се бях зачел в "Африкански мемоари".

Грациан Дон, за какви рупори-мупори става дума тука?

Не виждам защо трябва да се постави "политическа" окраска на всяко едно изказване? Не отричам, че съм съгласен с повече от твърденията на "чичо Фичо", но той си е голям мъж и може да си води "личностните битки" сам.(определено се държа настрана от всякакви персонални конфликти тук, освен разбира се, ако не засягат лично мен, или ги намирам за прекалено неетични...дори и тогава мога само да изкажа лично мнение и толкоз...ей ти там - в ляво историята на постингите ми - иди и провери, ако не ми вярваш.)

Изборът на "героите" в горния каламбур е съвсем случаен и е направен единственно заради "играта с думи" която се получава в отговора.( ти намери ли го?)

GanTREE

канадецо

вземането на позиция, различна от позицията на някой от авторитетите във форума крие своите рискове. Вследствие на което се включва един лайномет, приближава се до вентилатора, и се почва.

............................................

Дончо, за да изразиш разочарованието си по-категорично, можеш да му вържеш една черна панделка, преди да го прехвърлиш в другия крачол.

Анонимен136
Много упадачен този Грациян, бе! Игра на думи! Изкустово за изкуството! Малко по-горе псуват едно хубаво и умно момиче без повод - нашия Иванчо Иотата -словописец форумен предлага игра на думи. Ако не е грация - не е ясно какво е.
smisloff Тук рядко защитават някого , освен ако не си от "наште"
GanTREE
Don и Архангела, вперени в обектите на своите опасения...

Анонимен139
Smisloff, това е причината да сqм анонимен, я!... Но все пак има черно и бяло - дори и в платната на импресионистите, каквито повечето предпочитат да са тук.
fierce Момчета и момичета, Архангела отвори Четвъртъчен клуб"Е.Дайнов", а не вратите на ада. Чета ви много преди да се регистрирам и разбрах, че хобито

ви е да си ги мерите, но все пак...

smisloff Г3 , това със снимката май не е добра идея
слабо паметлив142
Кой беше казал онова - дето си мълчал и не защитил, когато преследвали еди-кого си, после пак си мълчал и не защитил другиго си, и като дошло време него да защитят, вече нямало кой да го направи.

Припомнете ми, умници! Ще съм ви благодарен.

GanTREE Може би е така, smisloff но - все пак, тук и без това е пълно с лоши идеи. Комуникацията може да бъде освежена и визуално, нека ние, низшите духом дори за минутка не забравяме, че те са нашата гордост.

Редактирано от - GanTREE на 08/10/2002 г/ 23:41:39

Анонимен144
fierce njakoj naskoro beshe pisal vuv foruma, che morskoto vulnenie e vajno, a ne goleminata na koraba
Анонимен145
Ано 140, ти каза най-големият виц на тази дискусия. Мунчо не отговаря на нито едно от 3те ти определения за нея - нито е хубаво, нито е умно, нито пък можеш с леко сърце да го наречеш момиче. Плюй през лявото рамо и бягай надалеч.
Don Спокойно, Грациане, нямах това предвид. Загадката ти е лесна - Буриданово (Дуриданово). Просто досега ти беше на по-голяма висота, безпокойството ми идеше от , как да кажа, елементарната завръзка на Йори с героите на Фичо.

Апропо, забавих си отговора, защото слушах един умен чпвек, проф.Андрей Пантев. Познаваш ли го? Ако не, ще съм щастлив да ти пратя линкове към мислите му.

GunTREE, и аз те обичам...

GanTREE

Don

явно чувствата ни са взаимни. А кой, по дяволите, те излъга така жестоко? Андрей Пантев не е умен човек, мога да те уверя в това. А и няма да имаш нужда от уверенията ми, ако размениш дори и няколко думи с него f2f.
Don Радвам се, GunTREE, че чувствата ни са взаимни. Това ме освобождава от неудобството да те попитам, да не би да имаш глисти?
тъжно заключение149
Значи ако тук се появи някой недолюбван от Фичо, дискусията закономерно ще се изговни и ще се напълни с лични обяснения, физически сведения и историйки, така ли2 Че Фичо да не ви е назначен на пропуска, друзя, да пропуска тия дето могат и не могат да се изкажат?

Анонимен150
И хубаво и умно си е момичето. Видяхме му снимката, пук и постингите му четем. Диялогичен, аналитичен и, не на последно място - остроумен стил. А ти се лqжеш, ако си мисиш че аз си мисля че си някои друг, а не този които всички знаем че си.

Има ли мqже в този форум, или са само грацияни?

GanTREE Не са хубави неща това, неудобствата. Радвам се, че се чувстваш облекчен сега, след като ме попита. Възрастовата ни разлика вероятно е в основата на интереса ти. Вероятно си забравил, че като по-млад не си имал подобен проблем.
Анонимен152
Мqжете са заети с пишкомерене в момента. А има за е..ан, има...Е, и кои ще ви вqрши мqжката работа?
Don Лека нощ, форумци!

Дискусията придоби неочаквани измерения, които и придадоха коньовичарски привкус. За мен, бедния провинциалист, тези висини са недостъпни, ето защо държа да ви уведомя, че не бих бил полезен в развитието на дебата. С огромно съжаление се оттеглям, осъзнавайки загубите, които ще претърпя, лишавайки се от свежия поглед към света, наченал се тук.

Но вие дерзайте. Бъдещето е пред вас!

Анонимен154
Аааааа не така Ано154 +155, тези които напуснаха Монитор заради такива като Мунчо са много. Аз съм един от тях и определено не съм Фичо, но ти си 100% обсъжданата мониторска персона Мунка. Мястото ти в Монитор, където в момента вилнеят Пипката и Попката.

Да напомня Мунчо, темата е Дайнов. Сбъркала си адреса. Това не е клуб за запознаване на грозници с олигофрени.

GanTREE Облекчаването на дончовия интерес напълно закономерно доведе до оттеглянето му. За да се намалят до минимум загубите, които той би претърпял от развитието на неговата дискусия се оттеглям и аз.

..............................

Колкото до коньовичарския привкус - така се случва, когато бедни провинциалисти се вторачат в глистите.

Редактирано от - GanTREE на 09/10/2002 г/ 00:31:39

Анонимен156
Не сqм ти никаква Мунка. И е излишно да ме пращаш там, кqдето не ходя. А темата на дискусията е добре да си я припомниш ти самия (та). Прочее, лека нощ - не ми се занимава с махленски мрqсотии. Това място замириса отвратително на онази, другата "дискусия".
подреден157
Съгласен с №159. Нека тези, които нямат какво да кажат по темата да преминат в чатовете за запознанства. Там да се поздравяват, потупват по гърба и да се четкат. Нека се уговарят и ракия да пият. Но да го правят на определените за това места, като в живота - пикай ти се, сере ти се, бягаш в клозета, а не на жълтите плочки пред Коня. Благодаря за разбирането.
Анонимен158

А кои каза тука, че сум бил глупав?

Анонимен159
Pravilno! Begai sega v klozeta s ilyadoto i ne znam kolko si kabinki. Tvoi si e.
Анонимен160
Един Мунчо не става по-малко Мунка, когато замени ъ-то с q.
paragraph39 ПОДРЕДЕН, Аз това го повтарям тук вече сума време ! Но има хора "словесни ексхибиционисти" и "ИНТЕРНЕТонанисти", на които , явно, "номерата" им не минават там, където са /и каквото са !/, та тук АНОНИМИЗИРАТ на чужд гръб и нерви !!! Можем да им разваляме кефа, като демонстрираме постоянно, че не ги забелязваме- все едно , че не съществуват ! Ако им се впрягаме8те търсят тъкмо това !!!/- само им правим още по-голям кефа !!! "МЪЛЧАНИЕТО" на интелигентните е ДДТ за простаците !
Room GANTREE, ако искаш да оцениш правилно един историк, писател, художник, журналист не трябва да се водиш от няколко разменени с него думи. Ами ако е ням ?

Чети монографиите им, гледай картините им и пр...

Не знам какво точно имаш предвид под "умен", но професор Андрей Пантев , макар и доста разхайтен и нестрадащ от излишна любов към фактите и детайлите е един от най-значимите български специалисти по нова история въобще и един от тези най-добре владеещи перото...

За да се разбере това трябва да се четат книгите му, а не да се разменят реплики с него.

От второто можеш да си извадиш заключение само за сексуалните и алкохолните му предпочитания..

Никой не е съвършен..

П.П. А "кафето " отдавна ги знам. В момента съм на вълна 70те , обаче.

Room Какво ви е направил бе Мунчо бедни безименни твари ?

Приятели сте били на този на онзи...

Стига бе.

Стига казах.

Според стария виц компютрите няма да могат да изместят никога напълно вестниците защото човек не мое да отиде до тоалетната с вестник.

Все по-често , обаче, забелязвам, че някои от вас се опитват да използват компютрите си вместо тоалетна хартия и творят с онази част от анатомията си с която другите седят. Не се мъчете, нищо не излиза.

Е не съвсем де...

но не и това което искате.

Редактирано от - Room на 09/10/2002 г/ 01:11:11

Анонимен164
СТАЯТА, прочети още веднъж Ано 163 и Параграфа. Иначе заприличва на Вонитор.
GanTREE Roomy, говорили сме си на тази тема. Няма нужда да обяснявам отново защо мисля така, ти го знаеш. Без да обръщам внимание на неговата пристрастност, която е недопустима за чистия поглед върху историята (не само българската), искам да ти кажа, че няма нищо по-реално от личния поглед върху човека. Тогава и мегаломанията, и алкохолните изпарения се усещат най-добре.

................

Ако искаш, утре можем да продължим този разговор някъде в пространството, защото имам малко неща за вършене в момента, за съжаление. Лека.

Eisblock166
Здраейте! Лош момент да се намесва човек. Но за изминалите няколко часа прочетох всичко до тук + лиричните отклонения. Някак си е неудобно, но в последните страници имам "свежа" картинка пред очите: Деца прилично си играят, нито се бият нито се плюят. После скуката ги обзема, минават и няколко улични момчетий. Тоз дръпнат, онзи ритнат и се оттеглят да гледат сейр. И добрите момченца забравят играта си, тръгват по чужд акъл и започват да се дращет и плюят. Диалектика!

Да си призная, сферата на мойте интереси беше далеч от злободневните теми на "недоизтребената" и на "народната" интелигенций. Стремях се да си гледам професията и работата така, че да съм доволен. Съпругата ми (Nr.2) ми повлия разрушително. Самата тя инволвирана в кипежа на BG страстите и професионално превъзходно ориентирана, ме прилъсти в тази незавидна плоскост - да се интересувам! Обяснявам това за да подчертая, моето неизкушение до момента. Та от там писанията на г-да Дайнов, Дачков и пр. ми бяха неизвестни. Мойте виждания са на недоубит либерален технократ-и....(да не пиша срамната дума!). Благодаря на чичо Ф. за поднасянето на двете писания на г-ну Дайнову. Също и на Ано81 за интервюто. С прочитането им ми се изясниха нещата. А имаше и доста смислени коментари....докато се развоня. Та за Дайнов - Според мене не е казал нищо грешно. Уви, може и да ме плюят някой, но е така. Не съм му фен. Има моменти който ме подразняха в други негови сурогати, преди публикацията в Медипул. Но което е силно, аналитично и най-вече откровенно: Да, то е ОК! Явно е и добър анализатор. Несъмненно никой не е хванал Господ за ..., и няма индулгенция за непогрешимост. Та и Дайнов. Но това което той засяга, е един добър сегмент от цялото. В последно време следях и г-н Дачков в неговият вестник. На времето при едно предизборно интервю с Царя на Ива Перони, а след това и коментарите на "политолога" Огнян Минчев, заедно с Явор Дачков ме бяха поразили с еднозначното си пристрастие - биха могли да позират като модели на склупторна група: "Темидите"....

На въпросът: Могат ли да се структурират проблемите на страната? Могат ли да се посочи еднозначно - накъде? Може ли да се направи нещо конкретно? Или всичко е един празен брътвеж, на безплодни дъдривци?! Или печатните издания с тяхните "анализатори", "политолози", доктори и професори се намират все още на брега на блатцето с патките в него и си мечтаят как ще построят мост с "лавочки" и как крепостните ще се разхождат по него. Е да, но блатото си остава. И товинаги ще мирише на блато. Значи първо е нужно то да се присуши. Да се изчисти и да се направи хубаво езеро: и за патки и за лебеди и рп. и пр. В началото на перестройката, ме бяха "хванали" на Орлов мост от БТ (за Новините от 20:00h) с въпрос какво съм мислил за този Почин?! А аз току що бях слязъл от самолета и имах съвсем неофициално мнение. Казах им, че живота е като екологичното равновесие на едно езеро. Ако няма постоянен приток на свежа вода и най-бистрото Рилско езеро ще се превърне в блато.....Както и стана (без да коментирам началното състояние).

Room Моите наблюдения са от относителна дистанция ( в смисъл , не сме приятели)

Все пак , става дума за професионалиста Пантев, а не човека Пантев или недайбожеполитика ..

Май пак се върнахме в изходна точка...

А гениални пияници и как беше думата ? женкари ? .. с лопати да ги ринеш.

Недостатъците се компенсират с качества в друга област , с какво друго.

А Пантев е прочут със слабостите си защото е твърде голям и значим . Иначе и по 100 уискита да пиеше навечер никой нямаше да го знае..

П.П. И спокойна.

paragraph39 СИЛАТА на поговорките е в това, че си ПРОТИВОРЕЧАТ !!!

Обичам поговорките -защото си противоречат !

Мразя поговорките-защото си противоречат !

Знанието на поговорки е СИЛА !!!

КАЗАХ !

Combat169
Параграф, ако твардиш, че наи-доброто орaжие срещу хлебарки (каквито са анонимните) е малчанието, значи никога не си имал хлебарки в кaщата си. Но сте се убедиш сам с времето, че без мен или Раид няма да може да минеш.
paragraph39 COMBAT,напротив, твърдението ми е квинтесенция на личния ми ми житейски опит !!! Сега нямам около себе си /LIVE/ досадни/ци/ "хлебарки", понеже ги унищожих своевременно с ДДТ-то ми- мълчание и безразличие !Уверих се, че ако не гледаш това, което ти показва ексхибициониста, на него му пада /меракът за показ, де !/ и тръгва да търси друга "жертва" ! Опитай и ти така ! Освен ако си решил да се жертваш , заради "жертвите" на ексхибиционистите !Бог да ти е на помощ ! Амин !!!...
Valentin - kiriliziran171
За несвикналите с вербалните изверженя на Десислава Дуриданова - Мунчо - колеги - наи-тягостното в тях отначало е липсата на мисъл, параноичнят, qуаси-второсигнален ход на дисцоурса; разбирането за низостта на интригантската и душица иде после, често когато вече е късно, и името и ИПто ви са в ръцете и
Нели Eisblock,

*

Проблемите винаги могат да се структурират. Често не от един човек, но Дайнов определено е от хората, които го може. В доста богатия ми опит със "структуриращи хора" мога да кажа, че в тези неща най-голяма роля играе...човешкия характера. Дори всяка дума или идея, която си произвел да е грешна (което не е случая), ако си с необходимия характер, който отхвърля априори празнодумството, подхалимажа, глупостта, клеветата, клюкарството, завистта, с теб може да се работи. Какво искам да кажа? Общественото блато не е блато защото в него има хора с определено количества такива идеи и друго - с противополижни. То е блато и завонява, когато основният мирис стане липсата на каквато и да е чест в житейските ситуации. Тясно погледнатао част от по-горната дискусия, която за броени секунди се превръща в дебилно лигаване, и то само от една личност, може да ти даде добра представа как блатото се отглежад в последните 13 години. На най-високо равнище - угодничество, сервилност, невинно признание какъв дебил е и гледащ кротко в очите за почесване зад ушите.

*

Точно това не е Дайнов. Понякога си мисля, че хората с мъжки никове тук не го харесват най-вече за личните му качества - известно високомерие и чувство за чест. Но не осъзнават, че това прави мъжът мъж, а света да се върти все още и да върви напред. Някога много се чудех също кой е този Дачков. В по-добрите времена на форума на Монитор имаше цели дискусии за него, в които преобладаваше омразата. След това гледах случайно едно от предаванията му в Интернета и бях поразена. Не разбирах какво толкова лошо бяха намерили в него. За мен той беше дори...тривиален. От какво се плашеха хората? Какво ненавиждаха? Това лято в България пък го видях в някакво предаване на един от сутрешните блокове и едва тогава осъзнах какво не са харесвали в него цветните му опоненти. Да, той определено е манипулативен-, но най-вече той притежаваше това, което в миналото са наричали "офицерска чест". Открит е, пламенен в идеите си. Както вече казах, дори всяка една от тях да е погрешна това е човек с който може да се разговаря с удоволствие. Той няма да ми хихика угоднически и да ми вика на всяка крчка "здравей форум, как си приятелю (приятеля е някой, който тя за първи път чете)". Такива като Дайнов и Дачков могат да ме убедят, но има голяма вероятност и аз да ги убедя. Защото могат да мислят, да комбинират, да обобщават, да предизвикват, да напипват онова, което веднага ще раздразни тълпата като червена тряпка пред накърените им очи. Преобладаването на повече такива в българското пространство чувствително намалява вонята на другите, по-горе описани.

*

Такива ми ти работи.

Combat173
Разбрахме че Дайнов не е Мунчо, че това което отличава Дачков от същия е "манипулативната му пламенна офицерска чест". Подразбрахме даже също и защо Нели се е омъжила за Фичо.

Това което не разбрахме е кого да предпочетем - надменния офицерюга Дайнов или баналния кротък тореадор Дачков?...Иначе - се офицери, се манипулатори... Както и какво още има краставицата, освен 99% вода.

Ari Fleischer174
Бре, бре, бре!!! Тоз Дайнов същински Фичо.
Анонимен175
Въпрос: Дали Нели обича Фичо защото и прилича на Дайнов, или обратното?
Анонимен176
НЕ, имате си тема кои са тия и ония, не навсякъде!
Mitnicharъ-офицеръ О.З.177
"Офицерска чест" е последното, което би ми хрумнало по

отношение на БГ-политолозите, в частност, по отношение

на Дайнов. Дачков, да си призная, не познавам, а и ми е

сравнително противен със съзнателно примитивизираните,

черно-бели схеми, които налага в дискусията, поради

които причини не го чета. Манипулативен, както казва Нели -

да, но по начина, по който се манипулират тираджии, футболни

запалянковци и прочие "интелектуалци". За офицерската му

чест, обаче, не мога още да дам мнение.

Колкото до другото им основно - според Нели - качество, че,

видите ли, дайновци и дачковци можели да бъдат убедени със силата на словото и на аргументите да променят позициите си - да, така е. Така е,

понеже те собствено мнение всъщност нямат и никога не са имали. Те

винаги са светели с отразената светлина на чуждите идеи, на чуждите

позиции, на чуждите аргументи. Вие, уважаеми дами и господа, заченали

този кръжок за Дайнов, скоро ще се уморите да го коментирате per se и

ще заблатите /по Eisblock/ генерално дискусията до вониторско ниво! Но

мисля си, по-скоро ще забравите кумира си в непродължителен срок,

и ще вкарате свежа струя в дискусиите, различна от доминиращите след

8 страница миязми. Прочее, дерзайте! И сравнявайте Дайнов с Дачков -

ще откриете какво дърво неотесанное е втория.

ПП за силата на словото и на аргументие от пар. 2 - имам предвид

едни по-особени слова и аргументи, в по-материално от обичайно

приетото изражение...

В крайна сметка178
Анонимен179
Горния,

това се предполага да е твое лично мнение. Или е на Целия Български Народ?

Анонимен180
Пак взеха да го обсъждат
Анонимен181
За доматите и интелектуалците

Четвъртък вечер е времето, когато се запознавам с последните "културни" броеве на българския печат (не само в. "Култура". Днес е събота, което ще рече, че статията на Евгений Дайнов благополучно е заседнала в главата ми около два дни и вместо да отида в кръчмата тази вечер, търся буквите из латинската си клавиатура. Самата статия, оказа се, не е толкова тревожна, колкото редакционната бележка, в която е обадено за "естествените несъгласия" с Дайновия текст с допълнението, че вестникът е предложил "много по-интересни, различни и умни разсъждения от всичко, което успяха да произведат българските политолози. Включително самият Дайнов." Това за отразяването на 11 септември. Редакционната реакция - на ущипана госпожица - навява мисълта, че "бомбастично-генерализиращите обвинения" май не са точно такива, а напротив: че болно удрят, където трябва. И че ударът е усетен и сега е време да се "отпочне" една "дискусия", в която интелектуално да се извие вратът на въпросния Дайнов и да се пресекат овреме всякакви опити да се дири сметка на българските интелектуалци за неспособността им да бъдат такива, за каквито са се (само)обявили. Тревожността на редакционната бележка иде от следното: статията на Дайнов не е срещу "Култура". Защо редакцията се смята ущипана госпожица? Каква именно дискусия може да предложи ущипана госпожица? Ако ще се тръгва от тази позиция, Дайнов - уви - е прав.

Аз искам да избегна фокусирането върху "Култура", избрано от редакцията. Би трябвало да е ясно, че вестникът е елитистки и следователно ролята му е да предлага разнопосочни мнения, от чийто сблъсък читателят ще направи своите си заключения. Става дума за "обигран" читател, способен на заключения. Не става дума за - да използвам уместния израз на Дайнов, към който ще се върна по-късно - "отглеждащия домати". Различните мнения вестникът е предоставил. Крахът е на мненията и нападението е срещу тях. Те не предлагат нищо повече от умел жаргон и се свеждат накрая до това, което дядо ми наричаше "дъдрене". Това, което Дайнов поставя именно в кръчмата след отметнати две големи мастики. Дъдренето е предателството на интелектуалците. Дъдренето е гола констатация на нещо съществуващо (или мислено, че съществува). Само че предлага ли нещо дъдренето някому? На този въпрос постмодернистите веднага вдигат учудено вежди и цитират героя на Ричард Русо: работата на преподавателя по литература не е да се занимава, преподава и дори да се интересува от литература. Всичко е Текст и всички сме в Текста (знаете кого цитирам). Или "а животът е туршия и всички сме в нея" (Уикеда, "Спомени" от албум "Революция", 1999). Как да се - хм - "впише" отглеждащият домати в туршията не е наша работа, казват гореспоменатите. Тогава къде в туршията се "вписват" интелектуалците?

Кривата пътечка започва на Запад. В случая ще спомена Северна Америка, моята непосредствена реалност. Преди две-три години канадските данъкоплатци остро протестираха срещу "изложба", състояща се от еднократното и пълно разрушаване на предварително изграден за тази цел обект. Причината за протеста бе в предоставените от държавата (т.е. данъкоплатски) средства за въпросното начинание. Защо трябва да се финансират няколко месеца живот на артист, чиято изява не само че ще тече няколко минути, но и папер няма да остане във веществен вид. Артистът бе защитен от "интелектуалците" с два аргумента: единият с дословните думички, отбелязани от Дайнов - "символно", "знаково", "декодиране", "деконструкция" - с които бе обадено на данъкоплатците да не си пъхат гагата там, дето няма как да разбират, а другият - изненадващо хуманистичен: артистът трябвало да живее от нещо и следователно нека го спасим от гладна смърт. Или на показ бе изваден данъкоплатецът: ако е човек, да даде. Не ще и дума, данъкоплатецът засрамено загуби битката и "деконструкцията" се състоя. Размитото в случая бе ролята на "гилдийните" интелектуалци: тези, които отдавна са се съсредоточили върху изкуството да оформят писмени проекти, хващащи декиш при кандидатстване за държавни стипендии - последните давани от същата категория люде. На чашка посветените признават, че в техния вид "интелектуалност" най-важната изява е придобиването на пари за проекти (не самите проекти). Истината е, че става дума за самообслужваща се гилдия, чиято единствена допирна точка с обществото е измъкването на средства от хазната. Колкото по-малко разбира обществото за какво точно става дума, толкова по-добре. Тук постмодерният жаргон се оказва изключително подходящ: в него не се и претендира за някакъв обществен принос, следователно интелектуалците не могат да бъдат обвинени в измама. Те остават достатъчно достоверни. Понеже това е "големият постмодерен дискурс", българските интелектуалци се напнаха от 1990 г. насам да настигнат западните си колеги. Това, което пита Дайнов обаче, е за какъв дявол съществуват и едните, и другите. Защо съществуват в общественото пространство - не като физически хора. Заплахата, почувствана от редакцията на "Култура", е от удивително прагматичен характер: тревогата е, че недай Боже, общественото изворче на средства може да спре да църцори.

За да се "вържат" външният и вътрешният "интелектуализъм", си позволявам да цитирам Цветан Тодоров. Казаното важи за Северна Америка и България: "В професоналния (академичен) живот цялото внимание е насочено върху "методите" (в литературната критика хилядата и един нюанса на деконструкцията), а целите се забравят (За какво се коментират текстовете? За какво служи "културата"? Казаното от автора истина ли е?

Справедливо ли е?) Впрочем, човек трябва изцяло да се е откъснал от обществения живот и да не излиза от дома си, подобно на тези университари, за да възприема буквално "френските" теории и да вярва, че няма никаква разлика между факти и интерпретации, разум и поверия, справедливост и интереси. Или пък, нещо по-вероятно, трябва да имаш професионална дясна ръка, която не знае какво прави лявата, човешка, твърде човешка."(На чужда земя, Отворено общество, 199 В този миг Дайновият "един цял хор от интелектуалци" казва: "Ха, това ли било? Стари работи. Какво е това - лява ръка, дясна ръка? Ала-бала. Всичко е даденият дискурс. С присъщата ни строгост поставяме всяко нещо в присъщия му дискурс". Или какви са тези прилики между Северна Америка и България? Вярно, приликите са малко - какво казва и дали казва нещо Ричард Рорти в Америка, няма почти никакво социално отражение. Животът продължава със и без Рорти. Обществото - дори и след 11 септември - не е в безпътица (дали е във верния път е друг въпрос, но по-малък). България обаче е в безпътица и родеещите се с Рорти би трябвало да желаят да подадат ръка на отглеждащия домати най-малкото за да ядат свестни домати самите те.

Но долно е да се занимават интелектуалци с някакви си домати. "Горното" е да са в унисон със западните си постмодерни колеги и логично погледът им е насочен извън България. В угода на този външно насочен поглед доматаджиите не само са изоставени - те са "деконструктурирани". Хронологията е кратка: след 9 септември 1944 селянинът чрез успешна деконструкция е превърнат в текезесар. Нова успешна деконструкция след 1990 го превръща във фермер. Последният, в текезесарски дочени гащи и гумени цървули на босо, се обажда по мобифон през пролетта на 2000 и казва "Абе още не са, да им ...". В смисъл, комисията, дето трябва да му връща гората, още не е дошла на оповестената за целта поляна. Този съвършено жив човек е благополучно деконструиран и освен да бъде обект на някакъв подобаващ дискурс, за друго не става. Ако не се отвори дискурс (желателно нейде на Запад), движещата се деконструкция не е обект на интелектуален интерес, щото обектът е простак. Но интелектуалците са подразнени от дишащата символика и смисловите й кодировки: доматите му не чинят, не снася послушно в хазната и чалга слуша. Казано по друг начин, чичо се опъва да храни извисените интелектуалци и също отказва да консумира техните продукти. Там, дето дочен чичо вилнее, "Култура" не се харчи, там е "долницата" на културата. Деконструкцията се е настанила, а за реконструкция не може и дума да става.

В това време интелектуалецът е далеч, размахващ плакат с надпис "цивилизационен избор". Понеже дискурс на тема реконструкция няма, ходещата деконструкция силно противоречи на плаката и подразненият интелектуалец вади на показ тоталитарната си същност: от държавата се иска настоятелно да забрани чалгата и се появяват кандидати да надзирават концлагер. Това отбелязва Дайнов и за това ще му бъде интелектуално извита шията. Съвсем не за "дискусия" апелира ущипаната редакция на "Култура", забравяйки за клопката, заложена в "цивилизационния" постмодерен избор - непропусната обаче от Дайнов. То хубаво да се "извисим" над събитието и да си подъдрим върху многото "символика" и "знаковост", че дори "религиозен акт, жертвоприношение и, ако щете, молитва" да намерим в терористическия акт преди месец, ама тогава и дочен чичо си подава мустаките. Не са ли неговите баяти домати "единственият похват, с който да привлече (интелектуалното) внимание към своята отчаяност, към своята безпомощност, към своята абсолютна немощ"? Не е ли неговата чалга "акт на отчаяние, но и акт на съпротива"? След като интелектуалецът за едни домати е готов да организира концлагер, нищо чудно, че не му мига окото за някакви си 5-6 хиляди изтрепани. Аз съм готов да приема коравосърдечност, да не беше намекът, че интелектуалецът заставал на страната на милиардите бедни срещу ограничения брой богати. Как така хем на страната на бедните, хем дочен чичо в концлагер?

Тук, разбира се, хорът строги интелектуалци се провиква: "Бомбастично и некоректно! Бедните са в един дискурс, концлагерът в друг, а чичото - в трети, ако изобщо има такъв". Интелектуалците са последователни релативисти - според случая и позицията. Но не бяха ли и постмодернисти? Всичко е един Текст? Тук именно е клопката, забелязана от Дайнов: "битови кръчмарски аргументи се развихрят из т. нар. медийно пространство ..., претендирайки за значимост, меродавност и интелектуалност". Интелектуалецът благополучно кацва до чичо, "решил никога да не напусне това, което за Платон беше "пещерата" (Hannah Apendt, Between Past and Future, Penguin, 196. Това му решение не само го нарежда сред създателите на културната "долница" (и понеже си е негово решение, никакви апели към държавата да забрани "долницата" няма да превърнат дъдренето в културна "горница", но и следва по-страшното: интелектуалецът предава чичо, лишавайки го от всякакъв шанс да се превърне от същество, мятащо мастики, в човек. Отказът на българския интелектуалец (следващ западния си колега, без да е дори в приблизително същата обществена среда) да се занимава с "Разум", "Свобода" и "Солидарност" го прави обществено безсмислен (по собствения си метод: като всичко е безсмислено, той също е безсмислен). Немощен да предложи ценностна система, българският интелектуалец би следвало да напусне измисленото си поприще. Но тук хорът интелектуалци навъсено възразява: "По-полека! Нима забрави, че ние не сме по ценностите? Ние сме постмодернисти!"

Не съм забравил. Само дето чичо е по-постмодернист от вас, нищо че не е чел Дерида, Фуко и т.н. Ето къде е чичо: "Модерният човек е паднал жертва на варваризма на цивилизацията си. Той се е заселил в тази пустош като примитивен селянин, орящ нивата си. Той седи в канцелария или работи във фабрика. Той си изкарва хляба чрез каквито и да е средства, предложени от цивилизацията-пустош, но без да разбира цялото, често дори без да разбира ефектите на собствената си професия. В контраст на него, нова раса се появи, която използва тази цивилизация-пустош като номади, яздещи мотоциклети вместо коне; която не живее в културата, а скита през нея от едно работно място на друго, от един бордей в друг. Рокърите са първите хора, които по техния си начин са се освободили от модерната цивилизация, които не питат за нейния смисъл, за които тя не изглежда повече затвор, а самата природа. Техният протест е насочен към тези хора, които, при все че истински вярват, че живеят в затвор, никога не протестират срещу него. Рокърите са шок за филистинците, които, приели веднъж съдбата си за непроменима, й се предават." (Friedrich Durrenmatt, Plays and Essays, Continuum, 1982. "A Monster Lecture on Justice and Law". Това есе е публикувано от Дюренмат през 1969 г. с оптимизъм. Днес то навява мисълта, че тогавашните надежди са докарали днешното дередже. Неусетно ролите са се разменили: интелектуалците са модерните филистинци, а рокърите - чичо, Бин Ладен, косовските "борци за свобода" и всякакви такива периферни същества. Отказът на интелектуалците да приобщят "номадите" в културата, доволството им да поддържат цивилизация-пустош (колко различно от Гьоте, примерно) е научило "номадите" само на едно: да яздят цивилизацията от едно пасище на друго, да й се изплъзват примитивно. Цивилизацията няма друг смисъл и не е друга ценност, освен като източник на "паша". Чичо и Бин Ладен са се научили да ползват мобилни телефони, да гледат сателитна телевизия, да стрелят с модерни пушки, да продават наркотици и да пият кока-кола, кога гласно, кога негласно насърчени от интелектуалците да си останат примитивни, да не знаят и да не трябва да знаят за цивилизицията повече от това, което може да се ползва. Да се разсъждава и констатира някакъв си бунт, някакво си жертвоприношение е само поредният филистински номер. "Номадите", бидейки примитивни, са в голяма грешка да вярват, че цивилизацията е самовъзпроизвеждаща се природа - в мига, в който (да предположим) спечелят битката си с цивилизацията, те ще са унищожили "природата" си и няма да има ни яздене, ни пасища. Докато обаче пасището го има, те ще го ползват като истински постмодернисти: без да дирят смисъл, без да търсят ценности. И това, без дори да са чували за вас, драги интелектуалци. Дали и как вие ще ги "обясните", няма никакво значение, след като отново не желаете - а по-вероятно не можете - да предложите ценности.

Но да се върнем на производителя на домати, който все още е търпелив с вас и вместо да ви гръмне (както сами му предлагате), само ви пробутва скапани домати. От 1990 г. насам го приемате за простак, сиреч, по-долен човек от вас самите. Да, той е такъв. Ваша длъжност беше и е да му посочите как да разбере хаотичния свят, да му предложите ценности, вместо да го подлагате на безсмислена (според собствените ви концепции) дисекция и да му дирите начина да го забраните. Евгений Дайнов е прав - липсва ви решителността да проявите солидарност с човешките същества. Липсва ви смелостта да помогнете на отглеждащия домати да вземе съдбата си в ръце, да изгради упование в себе си и в това, което прави, че да вземе той да отглежда читави домати, дето и вие ще ядете. "И какво общо има това с българското интелектуалство?", ще питате. "Това не е същият дискурс!" Най-вероятно нищо общо, драги интелектуалци. За съжаление. Но дочувате ли чичовия дискурс под сурдинка? Май на третата мастика отрони "и вас да ви няма".

Vancouver, Canada

Веселин Веселинов

(недорасъл за български интелектуалец)

P.S. Всички не изрично указани цитати са от статията на Евгений Дайнов "Що е интелектуалец и какви ги върши по нашите земи?", в. "Култура", бр.35, 12 октомври 2001.

Преди да ми отрежете интелектуално главата, моля, обяснете на по-низшите си читатели какво означава думичката "дискурс". Също така ще е похвално да аргументирате рязането на главата с дребен пример: посочете ми едно българско произведение от какъвто и да е жанр, придобило място в световната култура в последните десет години.

В.В.

... (който) разтревожи колегите си, обявявайки на първата факултетна сбирка за годината, че той не се интересува изобщо от литература.

Richard Russo, Straight Man (Random House, 1997)

Eisblock182
Преди всичко ми се ще да ПОХВАЛЯ много подчертано Администратора на СкайФорума за страницата "Отговаряне на тема"!!! Обикновенно не забелязваме хората който нещо действително правят. Трудят си се без много да църкат. Подобни вълни на благодарност, без да се разнежвам (!), ме бяха повалили преди месец и нещо. Отзовах се някъде на разсъмване в гаража на градски транспорт (някъде под Красно село). Видях подържащия персонал, тръгващите автобуси и си представих какъв нощно-дневен режим имат тези хора! Някой ще каже - ами нали им плащат. Да, вярно е, но все пак..Мисълта ми беше за себеотрицанието, дори най-просто: за едно елементарно постояннство и упоритост в "най-прости" дейности и задължения.

В същност обсъждаме г-н Дайнов, не дали бил пълен или слаб, дали се поти или не и т.н. В негово лице всеки от нас фокусира собствените си виждания, надежди, страхове, фобий. И от тук идва приемането на даден човек изцяло (напр. спътник в живота, приятели) или само някой фасети от даден човек - т.е. познати. Или пък в него виждаме една тотална противоположност. Или се отминава или се хващаме за гушите. Ето и Дайнов: за мен от умните му работи бих могъл да го възприема, от към биологичните му данни - не знам. Но най-важното е, че ме е накарал да се замисля. Затова (надявам се) и една част от форумци, осъзнато или не, са тук. А дали Въпросният си менял възгледите и от там гледните точки? На ангро не бих твърдил нищо така обобщаващо. Личността се гради от множество слоеве. Тука имат пръст еволюцията (Бог или Дарвин), националната принадлежност, социалният слой, семейството и т.н. Но основното са слоевете образуващи фундамента на личноста. И колкото и да е изтъркано, дословното описание на най-основният, става с 10-те Божи заповеди! Всичко друго е надстройка. И така в основното е заложен дуалистичния принцип: Добро или лошо. Това е. После идват интерпретацийте на този първи слой. Има ли дефекти в него, тогава личността също е дефектна. Съжелявам, но нещата стоят за мен така. И чак най-горе идват слоевите който подсигуряват напасването към обкръжението и гарантират оцеляване на индивида. Всичките ни проблеми произлизат от конфликтите между отделните слоеви на личността. Те могат да се разрешат с установяване на компромис спрямо "първичната" Програма (10-те) и външните условия, но могат да доведат до разрушаване на индивида! Междинните варианти са безброй! Затова основната ми презумция е, че никой не е само "лош", нито пък само "добър" - тогава защо да се раждаме?

И затова съм благодарен когато с нещо ми се помогне да разбера взаимовръзките на слоевете в самият мен. А това става в контакт с околният свят - една малка част е и Форума. Благодаря!

Нели Нямам каво друго да кажа освен - hi, Митни. Щото не разбирам нищо от отразени светлини, но определено разбирам от мъжко достойнство. То е и лесно де, толкова рядко се среща. Ако случайно видя двамата обсъждани госода ще ти кажа да ли съм права.
Анонимен184
Пишете докато Чич Фич спи в NY!
Fichowica185
Да, но аз, неговата благоверна идейна помощница, съм на поста си и ще ви облъчвам с Манхатънски вопли.
за хлебарките и хората186
Да, мълчанието е ДДТ за сквернословците и клюкарите, както и за хлебарките. Да, ДДТ-то е силна отрова.

Но то вреди не само на хлебарките, но и на някои чувствителни хорски екземпляри.

Дезинсектизацията, както и дератизацията, има няколко страни.

Hauptmann187
Бе тука било пълно с комуняги! В момента съм доста зает, громя болшевишката паплач в един друг форум, но свърша ли с тях, веднага ви подпуквам!!Дотогава живи и здрави и долу лапите от Евгений Дайнов!!!
Грациан Хайде сега една съвсем лесничка

хем гатанка, хем хеви-метал песничка:

КОЙ Е ТОЙ?

Едни намират в писаното м y домати

(Виж как дори приготвят с тях салати

Голите истини загасят нечий фарове.

(Едва ли ще да е от хвърляне на зарове.)

Напират да се виснат на веригите

(Интелегентно мачкайки м y книгите

Йой, йой, йой,йой, йой.

* * *

Дали ще го познаете, другари?

Айде да видим кой тук ще превари?

Йес сър, слушалките му сипят там боклуци,

Но от устата му се леят хеви звуци !

Открихте ли кой в гатанката скрит е?

(Все още драпайки му макарите

Чичо Фичо Хубав е текстът на г. Веселинов по-горе, жалко, няма тука аудитория за него: д-р Минавам оттук пак ся загубил из лабиринтите на дискурса, д-р Имаго - немА го, направил си свой сайт. Бедите на нашите "ентелектюелци" с тояжки и торбички са две: (1) помиярството и (2) липсата на интелигентност. За първото е ясно; за второто да си спомним, че някога дори маститият ни проф. Ив. Знеполски писа за "Р. Рорти и П. Джонсън" неща, които показаха ясно, че не чел бъкел ни единия (имам стар постинг за това някъде тука). От времето на дисертацията си, в която се разказваше малко и за споменатия Р.Р., разбрах, че прочелият една книга (хеле па на чужд език!) докрай у нас става аутоматически гений в очите на другарчетата си. С всички негативи, естествено...

*

Тази провинциалност, тоя холопски комплекс на българския "ентелектюелец" е обаче само частен случай на провинциализма и холопството на българина като такъв, продукт колкото на балканска партриархалност и комплекси, толкова и на комунистическата изкуствена изолация от цивилизования свят. И на комунистическия разплод на "ентелектюелци" за стаж и за пенсия. И "културният" релативизъм на "дискурса" на "ентелектюелците", който осмива г. Веселинов, е само израз на духовната дезориентация, и по-точно на безхаберието и безбожието на българина като такъв, плод и на гностическото му манихейско наследство, и на комунистическата му вторично придобита морална шизофрения - или поне дезориентация.

*

И не "ентелектюелецът" с брада или ролки за къдрене от БАН, СУ или НБУ е важен в тая дискусия, а българинът като такъв, с мустаки или без, с ролки за къдрене или без. И неговото пробуждане. Затуй и стиховете ни парфюмен аромат не дишат, а са ясни като слънце, макар навъсени (е, ако и не съвсем къси;-)

Estee Lauder190
За аромата на "стиховете" на Чичо Фичо - там противогази няма открити, няма открити!
MGM Някой може ли да ме светне днес кой ден от седмицата сме? Сряда или Четвъртък? Просто не мога да затопля... този Дайнов клуб май е утре, а?
Muncho Podigovski Здравейте, приятели!

Загрях печката и почвам по малко по анализа на 11-септемврийските Дайнови творения.

__________

Нека поразсъдим малце.

Що било това интелектуалецът? (Как Дайнов го определя)

“Интелектуалецът е човек, когото обществото е освободило от максимално количество досадни работни задължения, за да може той да осъществява една важна за обществото задача - задачата на разбирането, на упражняването на разума върху инак объркващата среда, в която се намира средният доматопроизводител; и да може тази така разбрана среда да я опише, щото средният доматопроизводител да може да не стои в неведение пред някакъв неразбираем и страшен свят, а да може да се ориентира в него, да упражнява някакъв контрол над различните негови ситуации и да планира и постига някакви свои си цели в този обяснен от интелектуалеца - от разбиращия – свят”

Тук се налага да се въведат некои дефиниции, произтичащи от Дайновия текст:

1. Доматопроизводител – това е антиподът на интелектуалец.

2. За доматопроизводителите светът е неразбираем и страшен докато не се появи интелектуалецът да го обясни.

И все пак, е ли Дайнов интелектуалец? Тук запецваме яката, защото от думите му излиза, че не е. А това следва дефинитивно от следните съждения. :

1. “Думата днес е за интелектуалците. Отдавна не се бях сещал за тях.”

2. “Не щеш ли - няма случайни неща - ми просветна, че на път за плажа бях видял интелектуалския вестник "Култура" в една будка. Не го бях чел от години. От много, много години.”

3. "Я да видим, казах си, какво обаждат интелектуалците по въпроса."

4. “Таман да си кажа, "Абе, нали ги знам що за стока са, що ли им се ядосвам на глупостите", но реших да продължа с четенето. Няма начин, рекох си, да не стигне работата до някаква прогресивна идеология. Те, интелектуалците, много ги обичат тия работи.”

От горното следва явно, че г-н Дайнов не се причислява към българските интелектуалци.. Той е някаква друга бира. Защо ли?

Ами защото:

“Стефан Цанев пледира държавата да направи нещо против фестивала "Пирин фолк", а Хайгашот Агасян иска да гласува за правителство, което ще се ангажира да забрани чалгата. Към тази серия можем да прибавим желанието на Румен Леонидов да бъде надзирател в концентрационен лагер.

Подобни позиции и те са широко разпространени из селските кръчми - и то горе-долу изказвани със същия цветист език, който ползват горепосочените интелектуалци. Всеки български селянин, като отметне към две големи мастики, тръгва да обяснява кой трябва да бъде изправен до стената, обесен, вкаран на стадиона, да си види червата, намотани на сливата, и така нататък.

“Тези позиции са очевидно пагубни”, при положение, че ги споделят не само българските селяни но и българските интелектуалци, към които Генчо не се причислява (никога!), понеже съответните интелектуалци споделят вижданията на българските селяни. (Тук Елин Пелин и Яворов следва да се позамислят).

Но остава въпросът дали българските селяни (а и българските интелектуалци – от които г-н Дайнов категорически се разграничава) НАИСТИНА споделят тези пагубни възгледи?

На първия въпрос всеки може да си отговори като посети за час-два произволна селска кръчма из България (а при достатъчно мързел или липса на средства – и Суходолската ще свърши работа). Да се вярва само на честната ми дума по въпроса, че българските селяни НЕ МИСЛЯТ така, не е редно да очаквам. Ама да поразмислим върху това, дето са го казали българските интелектуалци.

- Те казват: "...жест на отчаяние, акт, който демонстрира безсилието на сътворителите му пред начина, същността и посоката, по които се развива човечеството... единственият похват, с който да привлекат световното внимание към своята отчаяност, към своята безпомощност, към своята абсолютна немощ - като го потресат... Акт на отчаяние, но и акт на съпротива... войната на бедните 5 милиарда срещу тъй наречения златен милиард... едно трагическо, ала и героично действие, което, ако не спре процеса, поне ще покаже, че не му се подчиняват... религиозен акт, жертвоприношение и, ако щете, молитва...”

Което Дайнов чете като: “Браво, бе, рекох си, както лежах на пясъка. Нали бяхте от Достоевски, дето пише, че никоя революция не струва сълзата на едно разплакано дете? Бяхте, помня много добре. Вярно, отдавна беше. А сега какво? Нерде една сълза - нерде изтрепани 5500 граждани. Че това е населението на доста от българските градове! Все едно утре да се събудим и да ги няма Перущица и Копривщица, взети заедно. Да се окаже, че някакви герои на някаква съпротива са ги изтрепали до крак. За да сторят така някаква своя си молитва”

- Интелектуалците казват: "Много е прав руснакът Сергей Марков (кой? - бел. авт.), когато казва, че ислямският фундаментализъм е съвременният аналог на световния комунизъм. "Богатите забравиха за бедните. И сега се разплакват"... 11 септември оттук нататък все ще предстои. Залп на "Аврора", който тепърва ще отеква."

Дайнов чете: "Хак им е на американците, дето се мислят за толкова велики! Ха сега да ви видим, де! Хиени, разбираш ли, акули от Уолстрийт, или как беше там..."

Беглото сравнение показва тотална разлика в прочита на събитията. Нищо лошо – това се случва непрекъснато в публичното пространство. При това обаче Дайнов не предлага логична опозиция срещу тълкуванието в“Култура”. Вместо него, той ни прожектира картината на разрушените Перущица и Копривщица и погребаната под разрушенията пуерториканка Мария. Откъдето излиза, че всяка човешка смърт е причинена от едно и също фундаментално зло и то е такова по дефиниция. И нещо повече – предисторията на смъртта е без значение, дори когато тя е била предизвестена и е могла да бъде избегната. Важното е, че насилието се е случило и то е довело до човешки жертви.

_____________

(Следва)

Muncho Podigovski И тук вече започва явната манипулация.

И тя вече НАИСТИНА е на кръчмарско ниво. Да предположим, че Дайнов подслушва разговора и се намесва).

Пешо тенекиджията казва (на първата ракия):

- Абе, тези камикадзета дето са се решили на такова нещо, сигурно много отчаяни хора ще да са били.

Дайнов:

- Ахаа, Пешо, значи ти си готов да оневиниш терористи, щото били отчаяни? Ами ако бяха взривили твоята къща, а?

Пешо:

- Ами за какво да ми взривяват къщата, след като аз никому лошо не съм сторил? Чукам си колите и не се мешам в работите на други държави, не слагам ембарго на Ирак и не гледам отстрани как измират от глад децата там, че и не само там. Не хвърлям обеднен уран над Сърбия, ами се моля да са добре всички хора и да няма гладни, че гладните озверяват. А когато гладен озверее, може да се нахвърли върху богатия и да го разпарчатоса. И ако хората по света стават все по-гладни, може и още повече да озвереят.

Дайнов:

- Значи ти, Пешо, оправдаваш световната революция? И си на страната на ислямския фундаментализъм и тероризъм? Че и за молитви ще ми говориш. Значи понеже богатите забравили бедните, бедните са оправдани да трепят, така ли? (Тук Дайнов си пуска Петата на Бетховен и пада възнак под масата).

Пешо става, оправя си панталоните и с недоумение казва: “Абе, откъде се взе тоз инталагент? Ти му говориш едно, а той своето си знае. Я да ходя да ударя по една мастика със съседа, с него поне се разбираме”. И отпрашва.

Тук и Пешо, и аз, ще се съгласим, че между интелектуалецът Дайнов и всеки средностатистически посетител на селска кръчма има огромна разлика.

_____________

Че има прочит и прочит е ясно. Но по-лошото е, че някой си позволява да обявява своя прочит за най-достоверен и да настоява, че инакомислещите (поради самия този факт) не са интелектуалци. И че ако те успяват да намерят общоразбираем език с един доматопроизводител, това автоматично дискредитира техния интелектуализъм.

__________

(И пак ще следва)

Muncho Podigovski Дотук – как да е. Нататък обаче Дайнов подхваща интелектуалците под чатала. Обвинява ги, че не създавали горница в културата, а само беззъбо лаели срещу долницата. Да приемем за начало, че казаното е вярно. Обаче Дайнов предлага много интересна рецепта за оправяне на грешките на интелектуалците. Той им предлага да анализират чалгата (т.е. долницата на културата) интелектуално. И да я моделират. И толкова. Може би той се надява, че с “разчленяване на съставните си части (на чалгата – т.е. долницата – мое уточнение). с помощта на разума, на последващо сглобяване в прозрачен модел и, по-нататък, на оценяване и на предвиждане на възможни развития на нещото в бъдещето”, интелектуалците ще съумеят да решат въпроса за това що е горница и как да я създадем.

След което той си поставя въпроса що е то интелектуалец и колко волта е. Таз негова дефиниция цитирах по-горе.

Тя обаче е предхождана от уточнението, че интелектуалецът е човек, който разбира събитията и ги обяснява на онези, дето нямат достатъчно мисловен капацитет да си ги обяснят. Изхождайки от мисълта, че неговите прочити на събитията са най-правилни (меродавни, адекватни, историко-съобразни и пр. и пр.), Дайнов “логично” стига до извода, че всички останали прочити са неинтелектуални и че тези, които (очевидно иронично) е нарекъл интелектуалци, всъщност изобщо не са такива, защото “ако интелектуалските конструкции, цитирани горе, отговаряха на тази дефиниция, то разумен спор с тях би бил плодотворен”. Обаче се обезкуражава сам, като констатира, че “подобно упражнение, както видяхме по-горе, не е възможно”. От което изведнъж скача на извода, че “интелектуалците, които пълнят българското обяснително пространство с подкрепа за терористическите актове и заклеймяване на САЩ, не минават изпита по интелектуалскост. Следователно, обществото не получава обратно своята инвестиция в тях. Получава само потвърждения на своите и бездруго готови предубеждения, че американците си го изпросиха”.

Пешо Тенекиджията би се намесил тук напълно резонно с напомнянето, че нито един от българските интелектуалци не е подкрепил терористичните актове (а се е опитал да открие логиката на тяхната предистория), нито пък е заклеймил САЩ (а просто е припомнил, че това, което се случи в САЩ просто няма ЗАЩО да се случи в Перущица и Копривщица). Обаче, Пешо, бидейки редовен посетител на махленската кръчма, тук просто няма думата. Тук думата има Дайнов (като интелектуалец-антипод на всички, които не мислят като него). При което той обявява, че нечетящите като него събитията, са лоша обществена инвестиция (по-нататък няма да четем между редовете коя би била добрата такава).

______________________

Muncho Podigovski Оттук насетне започва една голяма веселба.

От темата за 11 септември изскача заекът, наречен “лошият интелектуалец”. От темата за чалгата (долница и недефинираната още горница) изкача заекът на “долния” интелектуалец, който си позволява да не сади домати и да не мисли като Дайнов (с какво право, пита той). Какво става като тези два заека се съешат в ума на Дайнов? Ражда се “несвободният заек”.

Да видим как Дайнов определя свободата.

От една страна, свободният, според Дайнов, е:

1. “Колкото повече един субект успява да надмогне ограниченията, закодирани в ситуацията, която заварва; колкото в по-голяма степен не тези ограничения и дадености, а той самият решава какво да му се случва, толкова по-свободен е субектът.” И още: “Човек, който сам решава какво да прави, е по-свободен от човек, който прави онова, което му диктуват културата и традицията, в която живее; или предубежденията и страстите, които е натрупал от окръжаващата го семейна и училищна среда.”

Дотук става ясно, че свободният човек е този, който независимо от окръжаващата го среда и обстоятелства, успява да съхрани личността си и да взима решения без да се тревожи от нищо, което НЕ ЗАВИСИ от него. С такава дефиниция на свобода ще се съглася и аз (след Русо, Холбах, Кант, Достоевски, Гьоте, Айнщайн и … няма как да ги изброя всичките).

2. Обаче Дайнов илюстрира тези си съждения с примери, които доказват тъкмо обратното.

“Племето с огън е по-свободно от племето без огън. Племето с огън вече не зависи само от природата за своята светлина и топлина.” И още: “Бивш асистент в СУ, шляещ се из улиците на София и чудещ се дали да си изхарчи джобните за коктейли или за книги, е по-свободен от друг бивш асистент в СУ, който по същото време лежи в предварителния арест за кредитно милионерство.”

Откъдето пък следва, че степените на свобода зависят от външни за човека и много често независещи от него обстоятелства, които той няма как да избира – те просто или се случват, или не.

След което, за почуда и удивление, Дайнов се опитва да съеши зайците на свободата и получава следния хибрид:

“Свободата е самоопределение: сам да определяш какво ти се случва - та дори сам да определяш (може - и всеки ден наново и по различен начин) кой си ти самият. Днес си със зелена коса, утре - с оранжева. Днес си историк, утре - зидаро-мазач. Днес се мислиш за българин, утре - за гражданин на световното село. И отиваш на екскурзия в Ню Йорк, където те утрепва някакъв герой на световната партизанска война на бедните.”

В горната амалгама от съчувствие към изобилието на стоки в магазина, неограничената достъпност на работни места и евтинията на самолетните билети, от една страна, и потупването по рамото за всеки, който се е самовъзпитал достатъчно, за да се чувства еднакво добре и като българин, и като гражданин на каквото и да е там (в контекста на споменатите изобилие, достъпност и евтиния, следва да се подразбира) блика неподправеният оптимизъм, че свободата е всъщност намиране на подходящи обстоятелства, в които индивидът би намерил мотивация да се чувства достатъчно добре и като българин. Т.е. – постига се компромис: между това да си добре навсякъде, доколкото си се убедил, че това зависи само от теб, и между това, да си там, където ще ти е (евентуално) по-лесно да живееш, защото там независещата от тебе реалност е така устроена, че не ти се налага да я променяш (понеже и бездруго не можеш).

__________

(пак следва, да му се не види)

Muncho Podigovski При това обаче въпросът за свободата си остава нерешен.

Защото не става ясно свободата какво е: вътрешно, зависещо единствено и само от личността свойство на себеусещане в свят, който не си в състояние да направиш идеален за себе си, или примъкване към възможно най-топлия за твоята ментално-телесна снага одър, където може би би се чувствал най-уютно.

От тази неяснота произлизат и следващите, меко казано странни, съждения на Дайнов. Например:

“Всички идеологии на обреченост, безпомощност и следователно - на подчинение на реални или измислени ситуации - са плод на някой интелектуалец. И историческата обремененост (в най-различни варианти) на България; и пълната ни зависимост от някакви потайни решения на "Великите сили"; и пълната убеденост, че нищо не може да се направи, колкото и да се напъва един човек (или една нация); и вайканията на тема "европейците не ни щат" (или, обратно, че сме им толкова важни, та са готови да ни почернят в робство за своите си интереси)... Всеки може да продължи списъка сам. Той е много дълъг.

Внушенията, отправяни от водещи, емблематични интелектуалци към обществото в продължение на десет години, че нищо няма смисъл и всякакво усилие е обречено - това е екзистенциален провал за българската интелектуалска среда.”

Странното в съжденията е, че не се прави разлика между разумното осъзнаване на реалности, за които индивидът (интелектуалец) е прозрял, че не му е по силите да промени и, на другия край на спектъра, на голо стърчащият лозунг, който призовава този интелектуалец без оглед на всякакви факти, да се хване да прави онова, което знае, че не му е по силите. И то именно защото, както сам Дайнов казва, работата на интелектуалеца се състои в това: “Веднъж подредил (донякъде, разбира се, само Бог може да подрежда нещата в пълния им вид) хаоса на прииждащото отвсякъде битие, разумът вижда и конструира в това битие различни подходи - различни алтернативни начини за разбиране, целеполагане и действие. И предлага аргументи за избора на една или друга алтернатива. После предлага начини за постигане и оценяване на резултатите.”

С което май всички са съгласни. А именно:

Работата на интелектуалеца е не да сади домати.

Не да изчуква коли.

Не да ръководи държавата, нейните финансии, полиция, и външна политика.

Не да оправя съдебната система.

Не да се грижи за здравеопазването.

Не да декорумпира полицията.

Не да се бори с корупцията.

И т.н.

Дайнов добре е казал каква е работата на интелигента. Чудно защо тогава той преценява, че интелигентът тази работа не я върши. Дотук разбрахме, че що се касае до разума, Дайнов не е съгласен с начина, по който използуват своя разум интелектуалците, от които той се разграничава. Що се касае до свободата, която била задължителен атрибут на интелектуалеца (а според мен далеч не само на него), Дайнов, оказа се, не може да я дефинира еднозначно и изглежда не е наясно в какво се състои тя. Обаче Дайнов продължава нататък в търсенето на третия пилон на интелектуализма, който според него е Солидарността. И тук Дайнов отново се завръща към мисълта за ценността на човешкия живот.

Странно, защото тази ценност никой не оспорва.

Солидарността, според Дайнов, (доколкото го разбирам) може да се отъждестви с тотално, ежедневно и ежеминутно несъгласие с всяка насилствена смърт, независимо от нейните причини, включително и със смъртта на други, причинена от човешката намеса в природата. С това определение, предполагам, ще се съгласи всеки.

И тук Дайнов посочва на интелектуалците какво следва да се запитват всеки път, когато се захванат с нещо, а именно: "Е ли това нещо, което правя в момента, такова нещо, което да придвижва напред Разума, Свободата и Солидарността? Прибавя ли към тях - или отнема от тях?" и още: “Съобщавам ли аз на обществото неща относно Разума, Свободата и Солидарността така, че не само да ме разберат, но и все повече хора да могат да увеличават своя собствен капацитет, заложен от Бог (респ. от природата, Омега фактора, динамичното качество, Йехова, Аллах, Буда, Коатцекоатл), да разширяват в своите собствени действия територията на Разума, Свободата и Солидарността?"

______

(ej, mnogo sym pisal be, oshte ima)

Muncho Podigovski Тук е логично да си поставим въпроса какво съобщава на обществото Дайнов за гореизброените неща. Анализът на идиота вече е направен по-горе. Пита се: как се доказва, че българските интелектуалци, срещу които Дайнов се е опълчил в това писание, не съобщават на хората нищо за Разума, Свободата и Солидарността? Отговорът е, че това е просто недоказуемо. Защото ако някой е свободен и говори това, което мисли, той казва ТОЧНО НЕГО И НИЩО ПОВЕЧЕ ИЛИ ПО-МАЛКО и НИКОЙ НЯМА ПРАВОТО да го обвинява, че не е направил всичко според силите си. Дали Дачков, Дайнов, Дечев, Иванов или кой да е друг ме учат на Свобода, Разум и Солидарност е нещо, което само аз мога да преценя. Обективна преценка не може да има. Точно затова обществото “е поверило на интелектуалеца тази задача” и го е оставило да се справя с нея според възможностите си, като го е освободило от доматопроизводството. (А дали наистина е така, е една друга, много дълга тема, която Дайнов би било добре да зачеше, когато се сеща за изобилието в магазините, достъпността на работни места, евтинията на билетите и от кого зависи всичко това).

______________________________

След като Дайнов не е в състояние да докаже разумно отношение към мнението на другите (когато то не съвпада с неговото), да представи едно логично или поне лично осмислено виждане за свободата (мнозина преди него са го правили с едно изречение), той фриволно се отказва и от солидарността с останалите интелектуалци, като се разграничава ясно от тях и завършва писанието си с един любопитен намек, осветляващ личното му отношение към всяка дейност, различна от неговата: " всеки, комуто обществото е успяло да отдели някакъв ресурс така, че да не си цапа ръцете с производство или търговия,…да избере свободата”.

Те това е квинтесенцията на мнението за свободата, споделяно от г-на Дайнов. Най-сетне да го чуем в края на сериала. Отделя ти обществото средства, за да не си цапаш ръцете с онова, което всички други се налага да правят, за да оцелеят, и това те прави свободен.

___________________

Извинявайте за многословието. Моля да не се приема за опит да доминирам

Тук е време за бира.

Поздрави!

заключение198
Мунчо, ти си ненормален. Постването на цитати от Дайнов, които заемат 99% от писането ти минава може да мине за изказване само в БАН. Останалия 1% те изпраща директно в местния психодиспансер.
очен диспансер?199
Пациента вижда 99% - диагнозата е комплексна.
bgtopidiot Колега Мунчо!

По-добре пийни 4-5 бири и пиши "следва", след това драсни някой ред и пак "следвай" бирите. Че ще уплашиш Дайнов, той и без това се старае да ни подражава, а ти сега - обратното

paragraph39 MUNCHO PODIGOBSKI, "Бравос" за удачното и уместното ти появяване тук!

След като те прочетох внимателно, светна ми, че:

Всички демократи са против всички революции СЛЕД тяхната- буржоазно-демократичната !?!

Всички демократи са против проливане на кръв, ако тази кръв е на демократи?!?

Всички демократи са за СТАТУКВОТО , което те са наложили и не признават правото на другиго да желае и се бори за друго статукво ?!?

Всички демократи пледират за законност и НЕтероризъм, а забравят , че Демокрацията се е появила на бял свят именно , чрез непризнаване на законите , чрез терористични действия срещу кралска /царска/ власт и "революционна борба" ?!?

Светна ми, че много прилича всичко туй на лицемерие, нарцизъм и късогледство, на непознаване/по-скоро на непризнаване!/ на естествено възходящо развитие на човешката цивилизация и от Демокрацията- нататък !!!КАЗАХ

Muncho Podigovski Kolega bgtop,

Приемам критиката, ама свършеното - свършено. Сега ще си почивам и ще чета вас. Което е доста по-приятно във всички случаи.

Анонимен203
Начи, Фичо казва, че дето Мунчо се пръкне се осмъърдява. Мунчо твърди, че дето Фичо пръкне се осмърдява.

Накрая излезе, че действат в комплект.

Сега ще се избият за заслугите.

Защо се преследвате бе хора? Кой от кого е обсебен толкова, че да забравите, че има и други? Какво делите?

състрадателен204
Ано 205, чакай да ти обясня хавата.

Мунчо вчера я нагънаха за олигофреноидни слюноотделяния не по темата и днес е решила да покаже класа. Но тъй като в главата й няма дори следа от мозък тя е решила да наблегне на количеството, което при нея не е качество. В Сега има само двама при които количеството автоматично се превръща в качество - Грациян и Фичо. Има ценни никове със средно количество като параграфа. Има незаменими с по едно или две изречения. А новака Мунчо/Мунка е просто психиатричен случай. Както някой правилно отбеляза по-горе тя е просто българска вещица в български вариант на "Фатално привличане". Горкия Фичо.

Метрампаж Лелее трябва да си взема отпуск. И защо с толкова много думи, думи и цитати....
Combat206
Да-а-а, винаги съм знаел, че главния хамлетовски въпрос пред българския интелектуалец е "да садя или да не садя домати." И ако садя - кога , когато колците хвърлят по-дълга сянка или по-къса.

Мунчо, разбрахме че говориш за интелектуалците от позиция на идиот. Дайнов обаче за каква роля претендира - не става ясно.

Пешо Тенекеджията207
Мунчо, душко, ти да не си лежал под масата в хоремага, та знайш кво сме си хортували с бай ти Генча?Той, заввалията, като глух със слушалки ходи, тя и косицата му е длъжка, ама чува...най-паче кат зема да го попърджам след 5 тата ичкия и втората лимонада.Ама той много държи на мен, щот съм бил средностатистически селянин-ентилектоалец, щот не садя домати и пипер.Най ме тачи щот съм тенекиджия-занаятчия, а той нъл книжка си взе и гледа да не ме изтърве-докат вземе кетапа два пъти го късаха на устния,5 пъти члъска колата на енструктура.Та аз съм му кат гражданска отговорност, абе, кат каско за пред хората, ако пак бутуряса колата.Хич не го бива да кара!Той бай Косьо Касапина му вика оня ден:"Генчоу, кат гледам как шлифираш, кой знай къв доцент си!Пък и след изпити право в село се крийш, някой студент да н, та фрасне по суратя"!Наш Генчо, сложил пустите му слушалки и кима с глава и се хили кат пача в тенджура.

Ама мий приятел-обеща ми кат му изчукам колата пролетес да седне да ми напиши мумуарите.Аз не знам квой туй, ама той, вика, че ми записвал разказите и най-вече попържните/известен съм в цяла околия с тях.Кат зафана цял час без да пофторя.То иначе как се оправят скривени тиникии.

Тъй че, Мунчо, кат ти гледам името, наше момче си, ама кат ти чета мислата не те разбирам.Ако ще ме споменуваш и друг път, трябва хонорариум да ме плащаш или вересиите в кръчмата.Тъй каза бай ти Генчо.Атой разбира от тез градски работи.Тъй съм щял да стана свободен, а той с мене солидарен.

Шъ прощаваш, ако съм те обидил, ама е пазарна икономика на ентелектоалци.

Пешо Теникижжията

Muncho Podigovski Аз Фичо не съм споменавал преди този постинг и няма и да го спомена след него. Дискусията е на тема Дайнов, и понеже Фичо бе така любезен да постне тук негови материали, аз пък си позволих да ги коментирам. Ако форумният етикет не позволява на Мунчо Подиговски да прави това, ще съм ви благодарен да ме уведомите, за да си знам занапред. И също - да ми съобщите кои още журналисти и публицисти нямам право да коментирам. Ще се съобразя.

bgtopidiot Ваше Вазовско Везувие!

Не беше критика, а похвала. Та аз дори не ви прочетох, как бих посмял да критикувам. Не мога да си губя времето с четене, не ми стига дори да пиша.

Ето и днес не ми стигна. Цял ден уча руски в РвБ

Muncho Podigovski Ваше Топовие,

Моя прошка за временния изблик на логорея, която често съпровожда менталните ми недомогания по разбираеми за всички състрадателни хора причини. Ще се постаря да не се повтори.

Вам поздрави!

ПП. И аз трудно си намирам жабите, та засега ще карам на по-достъпни обекти.

форумен етикет211
Мунчо, форумният етикет предполага пияното лайно да потъне в миризивата ти домашна тоалетна. Вестникарските правоъгълници, който ползваш за забърсване на остатъка му, да не ги подхвърляш в Сега. А психически неуравновесените шматки да се лекуват. Казах.
Muncho Podigovski Ано 219, не разбрах как горното ти писание се отнася към Дайнов (за когото се говори тук) и към мен (понеже към мен се обръщаш)? Ще имаш ли добрината да поясниш каква е релацията?
Muncho Podigovski paragraph39, !

Но ми се чини, че някой тук се опитва да те пунтира.

Лека нощ на всички и да сте живи и здрави!

paragraph39 Уважаеми "форумци", НЕПРОТИВОКОНСТИТУЦИОНСТВУВАТЕЛСТВУВАЙТЕ тук !!!

КОНСТИТУЦИЯ НА Р БЪЛГАРИЯ :

чл.39 ал.1 : Всеки има право да изразява мнение и да го разпространява чрез слово-ПИСМЕНО или устно, чрез звук, изображение или ПО ДРУГ НАЧИН.

ал.2: Това право не може да се използва за НАКЪРНЯВАНЕ на правата и ДОБРОТО име на другиго и за призоваване към насилствена промяна на конституционно установения ред , към извършване на престъпления, към разпалване на ВРАЖДА, или към насилие над ЛИЧНОСТТА.

/подч. мое- Параграф39 /

П.П. "насилието" над личността не е задължително да е физическо и пряко- може да бъде психически и от разстояние /в случая е важното "насиленият" да се е почувствал именно такъв !/ .

Цитирах и КАЗАХ !

Познавач215
Колеги, ако искате да продължете дискусията си не обръщайте внимание на идиота. Той многократно е осирал други дискусии. Не му е първица, засипване с каквото падне, пък мисъл - никаква.

Темата си заслужава, защото ако не друго предизвиква размисли.

Митничарските вече ти видяхме, виждале сми ги и друг път. Основна идея е истината не такава щом не е на маса и аз не я разбирирам. В тоя дух е и сега. Да би ни светнал мътничаря кого да четем тогаз, може би - него, му е тънката мисъл.

Е какво да правим, като не ходим за риба.

форумната етика216
Мунчо, такова миризливо и лепкаво като теб отдавна не се мазало в Сега.

Първия ми постинг беше в отговор на твое запитване.

С две думи, на такива като теб форумната етика позволява да чете, но не и да пише. Писна ми от демокрация, която дава на дебили като теб да се качват на главата на търпеливи като мен. Казах.

Ficho (nekiriliziran)217
Prochetoh planovata rabota na n.s. Duridanova za okolo deset minuti i sega otdeliam oshte tolkova minuti ot napregnatia si raboten den za otgovor. Vednaga povtariam, che vyprosyt za tova shto e "entelektuelec" i ima li to pochva u nas ne me interesuva, a razmishleniata na avtorkata za "svobodata" ne me trogvat s gimnazialnialnoto si ravnishte; oshe poveche, che avtorkata ochevidno syvsem ne znae shto e svoboda: tia veroiatno znae dobre shto e robstvo, a vizh - svobodata i e napylno nepoznato systoianie. Oshte poveche, che za neia "...Свобода е нещо, което само аз мога да преценя", t.e. po neinoto opredelenie Dainov ne mozhe da i kazhe kakvo e svoboda, no zashto da go korim togava?

*

Vyn ot tova, kazanoto ot avtorkata s deset hiladi dumi se svzhda do slednoto:

(Bai Pesho): "Hе се мешам в работите на други държави, не слагам ембарго на Ирак и не гледам отстрани как измират от глад децата там, че и не само там. Не хвърлям обеднен уран над Сърбия".

"Hито един... не е подкрепил терористичните актове (а се е опитал да открие логиката на тяхната предистория), нито пък е заклеймил САЩ (а просто е припомнил, че това, което се случи в САЩ просто няма ЗАЩО да се случи в Перущица и Копривщица)".

*

Tova sa tykmo mitovete, s koito spori Dainov v statiata.

*

I oshte:

"...Свобода, Разум и Солидарност е нещо, което само аз мога да преценя. Обективна преценка не може да има".

*

Avtorkata zakleimiava USA, che bil vinoven za atakite na 11 septemvri, i sled tova ni kazva, che nikoi ne go bil zakleimiaval. No samata Duridanova prekarva rabotnoto si vreme i izpolzva sluzhebnia si computer i internet, plateni ot ES danykoplatec, izkliuchitelno za da zakleimiava USA, "chifutite" i zapadnoto chovechestvo ot godini nasam. Liubimiat i vestnik Monitor i liubimiat i journalist Siderov propoviadvat iarostna omraza protiv USA, "chifutite" i zapadnoto chvechesvo ot godini nasam. Duridanova sobstvenorychno proslavi atentatite na 11 septemvri zaedno s drugi forumci i napisa vyztorzheni stihove za Allah, nositel na svoboda i krasota v sveta (Allah! Allah! Ti iarko pak plamtish!). Duridanova razprostraniavashe i nebivalici za 4 hil. evrei i dr. opashati lyzhi. Tia pisheshe za "luksoznite razvalini" na WTC i kak skrybta na amerikancite ne bila istinska, ponezhe te bili bogati.

*

Kakvi sa faktite?

*

Al Kaida syshtesvuvashe mnogo predi embargoto sreshtu Irak (Al-Zawahiri sreshnal Osama prez 1980), a atentatite im sreshtu WTC bili planirani mnogo predi bombite nad Beograd (pone ot 1993). Osama e edin ot nai-bogatite hora v sveta, atentatorite mu sa zhiveli v luks, hodili sa godini nared i sa uchili na zapad i sa razpolagali sys stotici hiliadi dolari za harchlyk. Ogromnoto mnozinstvo ot ubitite i razorenite na 11 septemvri biaha bedni trudovi hora ot cial sviat.

*

Po otnoshenie na progimnazialnia relativizym na Duridanova za tova shto bilo i ne bilo razum - tova tochno e ideologiata na vsichki reakcionni rezhimi po sveta, dokazvashti zashto u tiah niamalo pochva za demokracia i prava na choveka. Koito bili uzh zapadni cennosti, a ne universalni. Za relativizma sym pisal profesionalno drugade i za interesuvashtite se moga da razasnia dopylnitelno.

*

Obache izglezhda vse pak ima niakakyv obshtochveshki razum, karasht milioni hora ot Tretia sviat da glasuvat vsiaka godina s krakata si za USA i zapadna Evropa i po-malko zapadniaci, koito da biagat v Tretia sviat. Kolkoto do solidarnostta, i tam, chini mi se, ima kakvo da se nauchi ot new yoker-ite v dnite sled 11 septemvri, osobeno v sravnenie s teroristite, vkarali na zakolenie svoite kolegi bez da gi uvedomiat za tova i iztrepali stotici svoi bratia arabi, musulmani i bedni hora ot Tretia sviat, koito sa razglezhdali ne kato hora, a kato politicheska mebel ili drug inventar za svoite eksperimenti. Togava vidiahme na zhivo shto e brutalno prezrenie kym choveshkia zhivot i shto - solidarnost na delo.

*

I tova e... tvyrde mnogo za takava tema... Osven oshte edno moe citatche ot minalia septemvri za luksoznite razvalini ot kulite i za "entelektuelcite":

*

Citat

*

кулите (na WTC) не бяха луксозни дори и като бяха цели - най обикновени офисни сгради, само че по-високи. Със спартанска външност и вътрешност. За селянчето автор (ot Monitor, symishlenik na Duridanova) обаче всичко aмеричко е "люксозно", "марково" или "деликатесно", това е от времето, когатo дънките, черните Turtleneck sweaters, наричани погрешно "поло" и найлоновите чорапи на райета бяха супер лукс. А мериканците са за него галеници на съдбата, които сега се преструват на тъжни, както писа някой от форума, и наистина зер, как да си тъжен като Макдоналдса ти Макдоналдс, Шевито ти Шеви.

*

Когато българинът добие самочувствието - не материалното, а духовното - да погледне на американеца като равен, като човек, както го гледат пуерториканците, поляците или французите, тогава ще усети и болката му, и че развалините му не могат да са луксозни.

*

Дотогава ще е роб и холоп, заслугата за което е главно на безсмъртния Тато и неговите щастливи 35 от тях. Антиамериканската реторика тази дни на хора, никога не помирисвали Америка, хляба и солта й, колкото невежествена, толкова и завистническа и холопска, се пои от тази липса на самочувствие и достойнство, ужасния бич на народеца ни беден.

*

Krai na citata

*

Zapazvam si pravoto da pisha za folk-antiamerikanizma po bylgarski pri po-podhodiash povod.

недоволен218
Фичо, заслужава ли Мунчо твоето време? Не.

Изпълняваш ли посланието на поета " И не оспаривай глупца"? Не.

За какъв да те мисля тогава?

Анонимен219
Идет суд, слушается дело о групповом изнасиловании. Судья:

- Подсудимый Хаджийски, встаньте!

Чичо встает.

- Признаете ли Вы себя виновным в совершении данного преступления?

- Нет!

- Садитесь!

Чичо садится.

- Группа изнасилованных из Форума, встаньте!

Анонимен220
Червенобуквеният идиот от №228 е постнал тази дрисня под всяка тема където пише Фичо. Това мирише на Вониторизъм в стил Мунчо.
Антиохия221
Амбиции - это как член в метр длиной - очень круто и совершенно бесполезно.

Ficho (nekiriliziran)222
Ami ne bi triabvalo da si struva vremeto, no vse pak, zabelezhete: tova e pyrviat pyt, kogato n.s. d-r Duridanova izlaga na ezik-obekt (a ne na niakoi ot mnogoto si metaezici ot Monitor) absoliutnia si agnosticizym i amoralizym. Zashtoto kato mahnem pliavata za "vinata na Amerika za 11 septemvri" i drugite i bezsmisleni (sirech neverificiruemi) tvyrdenia, ostava nai-vazhnoto - che za neia istinata (razumyt) i moralyt (solidarnostta, svobodata) sa tova, koeto tia reshi, che sa, i obektivni (sirech obshtopriemlivi chrez racionalna diskusia) kriterii niama otkriti.

*

Tozi agnosticizym i amoralizym ne ide obache ot kosmosa, a direktno ot komunisticheskata - ne ideologia, a schizoidna psychopathologia - nagnetiavana uporito ot partiinite organizacii i propagandisti po bolshevishki model. Te sa dosta harakterni i za bylgarskata "pravoslavna" cyrkva - pone za mnozinstvoto ot visshia i klir - kym koiato kazva, che prinadlezhi rabata Bozhia Duridanova (vzh. pismoto na Yanakiev, Mihailov i Dachkov v "Dnevnik" ot 12.08. t.g.

*

Uchenicheskoto "filosofstvane" na d-r Duridanova otnosno otnositelnostta na morala i znanieto izdava elementarno nepoznavane na osnovni filosofski tekstove ot zapadnata tradicia, vkl. tezi na Plato, Aristotel, Aquinas, Spinoza, Descartes, Locke, Kant, Marx, Nietzsche, Heidegger, Sartre - i svidetelstva za plachevnoto ravnishte na obuchenie v Bogoslovskia fakultet na SU, koito e zavyrshila naskoro.

*

A cialostnata i casuistichna argumentacia, ochevidno plod na ambiciozno usilie, svidetelstva pyk za izsledovatelskoto ravnishte na nauchnia sekretar na instituta na BAN po biofizika, doktor na biologicheskite nauki...

*

Kogato prez april t.g. se oplakah pismeno na bai acad. Ivan Yuhnovski, predsedatel na BAN, i na bai d-r Andon Kosev, bivsh partorg i nastoiasht direktor na IBF, ot rasistkite antisemitski pisania na biolozhkata Dirudanova v Monitor, te si zatraiaha i dosega otgovor nemam... Pa i kakvo mogat da mi otgovoriat horicata?

*

Taka che mai si struvashe da i hvyrli chovek edno oko...

Potresen223
Тц-тц-тц-тц!!!!
arhivar po donosite224
Убаво, де, ама струва ли си да се споменават Аристотел, Платон, Декарт и прочия, за да се напише един донос? Може и по-кратко. Все едно четем само нужното...
г-н, а не д-р, архивар225
Другарю архивар, донос е неподписан и лъжовен документ. А текстът, с който Фичо запита ръководството на БАН относно съвместимостта на един учен биолог с бесни антисемитски и античивешки идеи, включително невероятни призиви за убийство на папата през май тази година (15 постинга едно след друго), беше подписан от него и след това публикуван във Форума на Монитор пак от него. Запитването на г-н Фичо нямаше никакъв отговор, но за това пък цитираната Дуриданова започна да пише кръвожадните си фантазии с други никове, а накрая дори престана. Ефектът беше постигнат.
Анонимен226
Доц.Пакплюскалева , добихми вчепетлението, че май не сте сигурни кък са четът останалите филисофски именца , осфен маркс++ де?
arhivar po donosite227
Нова порода се навъди - Интернетен доносчик с подпис. Подписът е положен по-уверено ило по-не взависимост от географията. Тези доноси - от чужбината, ги класифицираме отделно. От Виена пишат, от Флорида, от Ню Йорк...жалко - марките не можем събира за децата. Ама пък доносите са по-интересни. Художествени, зачиташ се. С отношение и офицерска чест.
справедлив228
Неее, Мунчо е архиварче #236, в 5:12, българско време .

БАНята, един американски войник беше споделил следната изстрадана истина. Талибаните (за истинските говореше) са нагли и нахални, защото са сигурни, че срещу тях стоят войници, които са обучавани, че човешкият живот е голяма ценност. За това те слагата отпред, пред куршумите, децата си, не се страхуват за жените си и манипулират хуманитарните организации. Те открито се присмиват на хумаността и човечността. Талибаните, каза същия войник, рзабират и уважават само онези, които не действат според цивилизационните правила.

Сега нека вземем един интернетен талибан като Мунчо или верният му приятел Пипи от "Монитор". Какво правят те? Те осират, псуват, провлачват нечии черва виртуално и са абсолютно сигурни, че отсреща ще са ошашавени и сломени. Да, ама не, отсреща прескачат Муната и цапват право в целта, ръководството на БАН. Разбира се, ако това не беше ръководството на БАН, а на Френската Академия, Муната щеше да изхвърчи като тапа, щяха да я засипят с хиляди дела за нарушаване на академическата чест и достойнство и накърняване достойнството не само на един човек, но и на цялото му семейство. При това Блъсковеца от Мутритор щеше да цъфне пръв свидетел и обвиняемот къде, как и от кого са били пускани анонимните и неанонмни сексуални порнографии. Да, ама не ние сме България и ще има да слушаме до второ пришествие простотиите Мунини в работно време и от държавния компютър.

Бъдете живи и здрави, и приятно бачкане, за да заплатите масрафите на кака Муна в БАН.

Зоро, о.з.229
Извод - офицерската чест е само за тези, които разбират и уважават подобно нещо.

За всички останали - наказние като за помияри.

arhivar po donosite230
Е, така си е - няма вече отговорност и уважение към нашия обществено-полезен труд. Така ли беше едно време?! За половин листче с букви изрязани от вестниците вкарваха. Сега за 144 Интернетни и други страници - никакви последствия... Не останаха офицери по учрежденията, какво ли - не разбирам...Ама ти, другарю, си пиши - все си е кяр за нас. Хлебеца ни пазиш. Ако не са обърнали внимание до там дето си писал - направо до парламента пиши. Или до Светия Синод. Или даже още по-горе. И - едно копийце и за нас - нали?
arhivar po donosite231
Викаш, тази усойница искала да гръмне Папата, а? Брех, маменцето и харамийско! Ама да ти кажа правичката - и ти си много добър и наивен. Като се подразбрал такова нещо - едно копийце за нас - и после право у Ватикана. Лично. С документчетата. ..Да видим тогава кого ще приберат и кого няма да приберат.

Ами ако го беше гръмнала?! Косите ми се изправят!...

angel66232
Nani Munche, nani, arhivarko nasha. Pyrvi petli propaiha, triabva da te otpusne rogatia,
Baj Pesho Razsilnia233
amchi to, videlo veke, ona ushte/veke na rabta munata, cela nosh pisala brisala
arhivar po donosite234
Така са те, нихната мама усойнишко-харамийска! Ни спът, ни сънувът. С пищоля и Евангелието под възглавето.
Mъtnichar, офицер О.З.235
Я вам говорил? Говорил ... И ваш Форум уебут-с ... А жаль.

MENE, TEKEL, FARES

Анонимен236
Моля създалият темата да се грижи за подържането и да копира редовно неща на обсъждания автор.

Моля участниците да изолират мониторския полъх на Муна и митничар. Техният резултат и сега може да бъде видян на адрес който не ще спомена от страх свойто слово да не оскверня..

Архангел Михаил ЛЯТО, ПО ФРОЙДИСТКИ

Ракетите, АЕЦ, Булгартабак карат виенския лекар да се обръща в гроба

Евгений Дайнов

Тази година бях решил да приложа Зигмунд Фройд към архива.Но политическата лудост, заливаща България това лято, се развива точно според фройдовските писания.

Рано го бях отписал, има още полза от него защото всякакви други обяснения бият встрани и замъгляват инак ясни неща.

Като изключим въпроса за ракетите, който беше красноречиво описан в “Плейбой”-6, шумотевицата на тема “Не си даваме АЕЦ-а на лошите европейци!”също е лишена от логика.Първо, обещали сме постепенно затваряне на реакторите.Второ, очевидно е, че вехти, кърпени и правени от съветски труженици ядрени неща винаги внушават тревога и трябва да бъдат избягвани, ако искаме европейците да не се плашат от нас.Та да ни вземат, т.е. да ни припознаят като себеподобни.И изведнъж:не, та не!Наше, не даваме! Логика няма, но има здраво фройдистко обяснение.

Всяко неуверено в себе си общество компенсира с митологии на тема половата сила на своите мъже и плодовитостта на своите жени.И оттук:както ракетите са фалосът /мъжествеността/на обърканото българско общество, така АЕЦ е утробата/плодовитостта/.

Вижте ги прословутите реактори на снимка:големи, подути, обли неща, около които със сериозни физиономии се суетят хора, облечени в бели престилки.И вътре в тези особи: раждане.Опасно, яростно, на границата между живота и смъртта.Според някои от досегашните правителства това раждане е онова, което дава живот на нацията:”България – енергиен център на Балканите”.

Ако стане чудо и приемат страната в ЕС заедно с ядрените ни реактори, това не е гаранция за никакъв “енергиен център”.В ЕС има общ пазар-без граници.А това значи:който иска да доставя ток, трябва да обяви търг на територията на целия Европейски съюз.Как вехтият АЕЦ ще издържи на конкуренцията на германски, френски или британски електрически ток?Както издържаха съветските жигулита и москвичи на натиска на западните автомобили, ето, как.

Усмихнат под мустак, в случая с ракетите и с АЕЦ, Фройд би добавил и още един елемент:

Танатос/нагона към смъртта/, който е тясно преплетен с Ерос/нагона към половия акт/. Ракетите-военните фалоси-убиват.Това им е предназначението.Ядрените реактори от съветски тип също могат да убиват, макар да са предназначени да раждат/енергия/. Малко са обществата, помъдрели дотолкова, че да могат да държат комбинацията Ерос-Танатос само в половите си отношения.

На фона на горните две големи летни лудости многомесечната сага на тема Булгартабак е доста безобидна.Тук става впрос за елементарен и не особено тревожен орален комплекс. Десетилетия наред сме смукали цигари-заместващи гръдните зърна на майките ни- правени от нашенци за нашенци.

Един вид-оставало е в семейството.А сега изведнъж-ще си завираме в устата и сучем неща, правени от ...чужденци!

Цялата работа внезапно напуска домашния уют и става някак прекалено видима.Все едно – спалня без завеси, всички да гледат, какво става вътре.Може би и затова беше този натиск в полза на фирмите на Чорни.Все пак е нещо братушка момчето, по-така нашенче.След като обществото е готово да страда на орална тема/цигари/, то няма начин да не е готово да забърква страдания и на анална тематика-т.е. по повод събирането и задържането на съкровища/пари/ в банки.Впрочем, анални елементи доста отдавна са вплетени във въпроса “продажба на земя на чужденци”.Общото настроение е фройдистка класика: “Наше си е , къта ме го в себе си, няма да го пуснем навън...”

Българските бърканици от лято 2002 си бяха чист Фройд.Общо взето, няма страшно, докато бъркотиите са такива.Въпросът е есенно-зимните страсти да не се окажат от Адлер, според когото човешкото поведение се определа не от друго, а от един безпощаден нагон към власт и насилие...

Преписано от рубриката “Форум”/личните плейбой мнения/ на бр.7 на сп.”Плейбой”

Приятно четене!

Редактирано от - Архангел Михаил на 10/10/2002 г/ 11:25:05

Mitnicharъ238
А, сега вече сме в Плейбой... (tks, Архангел Михаил). Далеч

по-подходящо поле за изява на уникалния интелектуал,

майстора на безсмислени набори от изречения и думи. Нещата

постепенно ще си дойдат на мястото, с нас или без нас.

А ти защо така без ник, слънце 245-то? Що с рогите - "да изолираме"

и т.н. Не се тревожи напразно; предреченото ще се сбъдне, не поради

ненатрапчивото и епизодично мое присъствие...

Балтазар Валтасаров239
Всичко писано от поети и от митничари

ЩЕ СЕ СБЪДНЕ!

Muncho Podigovski Изводи на идиота с днешна дата.

1. Няма защо да "разчленяваме нещо на съставните му части с помощта на разума", защото от това нещото няма да стане по-добро или по-лошо.

2. Бай Пешо тенекиджията може да каже с 2 изречения онова, което един интелектуалец казва с 200. След 3-тата бира бай Пешо може да съкрати изказа и до 2 думи. От което точността му няма да се загуби.

3. Когато някой ти казва, че нещо не му харесва, най-добре да не го питаш за аргументите му, защото току виж ти отговорил.

4. При "последващо сглобяване в прозрачен модел и, по-нататък, на оценяване и на предвиждане на възможни развития на нещото в бъдещето" става ясно, че тиражът на "Плейбой" ще се покачва.

____________

Премного благодарности на Негово Белокрилие!

На всички останали - поздрави!

ПП. И аз не чета коментари, по-дълги от 20 реда

Чичо Фичо Браво на Архангела за хубавия фейлетон - няма hard and fast lines между публицистичния и хумористичния талант, все стихия на словото. Ама не секи един другар има уши да го чуе...

*

Преди перестройката единствените ни вести от страната на забраненият фрейдистки плод бяха книжката на "френските нарксисти" - Л. Сев и др. за "психоанализата", лекциите на Исак Паси в 65-та и черно-белият филм на A. Хичкок "Марни" в кино Дружба-Одеон под ГК на ДКМС. След переструвката - дъжд евтини издания по Славейков, д-р Ив. Дичев затръби смъртоубийствено за Партийния дом, кат фалически символ щръкнал над Ларгото, заскандирахме за фамозният Член Първи, лит-психоаналитиците проницателно ни разкриха едиповият комплекс на Хр. Ботйова в "Майце си" и инцестуозният нагон на Балканджи Йово към хубава Яна (тъй ли беше?).

*

Дайновата ирония по фройдистки печели обаче сърцата на другарите с уши. Тя ни казва защо още няма дата за приемането ни в ЕС. Защото душата на българина бережно къта "изконните", "архетипични" тотемистични митове на старото. И защото старите класи, вкопчени в несправедливите си кастови привилегии, умишлено разпалват у него носталгия, любов към старото, милно вегетативно състояние, омраза и страх от новото.

*

Това, което затри форума на Монитор - полицейщината на редакцията - тука го няма. Затова тоя форум ще си расте и хубавее и ще има място за свободно съревнование и сътрудничество за всички. Липсва тука и мониторската група доказателства за генетическата умора на родовете си, която там стана главен проводник на полицейщината. Липсва тука и малодушният миманс, който там си кроткаше и рупаше, доде се лееха анално-оралните флуиди по Данин и друг адрес. Свободата, Санчо первозванньiй, но не первопризванньiй (и - засега - анонимний), е майката на всички форуми, на човешкият дух и плът несломим

Muncho Podigovski

Благодаря за двадесетте реда!

родословно дърво243
Ивайло, ако за Дичевия иде реч, е син на Стефан Дичев - спомняте ли си "Пътят към София" и други исторически романи. Дружеха си младите - с Едвин, с Хайтовото чедо също, с Владко Левчев. Тогава бяха единодушни. Както мнозина от нас, сега фффанали се за гушите.
Muncho Podigovski Па аз от мерак даже адреса му намерих на Ивайло. Щото нали съм му обещал учебник по логика за 10-ти клас и "Под игото"...
родословни пънове245
Големци страдат от гафове на децата си

Народната поговорка за крушката и корена невинаги е вярна

Някои използват "летящия старт" и успяват

Според Евангелието греховете на бащите падат върху децата (Мат. 27:25). Така е било дълго време в световната история. В най-нови времена обаче често се случва и обратното. Примери много, включително и от последните дни.

Всевъзможните прегрешения - волни и неволни, на децата объркват кариерата на бащите. Които, увлечени в преследването на своите политически амбиции, отдавна са зарязали всякакви грижи за възпитанието на наследниците си. Разбира се, всичко зависи и от генотип, и от други фактори. Съдбата на клана Живкови е показателна в това отношение. Владимир Живков превърна привилегированото си положение във възможност за безкрайни оргии, та трябваше да се лекува от алкохолизъм. Внукът Тодор не падна по-далеч. Срещу него дори се води дело за изнасилване. Людмила обаче използва максимално статута си на дъщеря на Първия, за да осъществи своите амбиции и виждания в областта на културата. А дъщеря й Евгения се оказа истински талант в областта на дизайна. Последният "чавдарец" - Добри Джуров, наистина удряше по едно рамо на дъщеря си Аксиния за научната й кариера. Но до време. Синът му Чавдар обаче не отиде да учи дипломация в Москва или на Запад, а стана офицер от ВВС. Където и загина при парашутен скок. Когато ги имаше, безобразията на децата на номенклатурата, общо взето, се прикриваха. Но не винаги. Янчо Таков, син на члена на политбюро Пеко Таков, отнесе две години затвор заради контрабанда на турски кожуси за СССР. Запознати твърдят, че е ставало въпрос за отстраняването на баща му от политбюро. И така да е, фактът си е факт. Новото време въздейства различно на децата на вече "бившите" (или покойни) червени величия. Някои от тях не побързаха да се пребоядисат и продължават семейната традиция. Особено праволинеен се оказа един от внуците на Георги Димитров - Георги Бойков Димитров, за когото дори сегашното ръководство на БСП, водено от сина на бившия член на политбюро Димитър Станишев - Сергей, е прекалено "дясно". И покойният академик Владимир Топеничаров може да спи спокойно в гроба. Синът и внукът - също Владимировци, не се афишират излишно, но и не крият политическите си пристрастия. Други направиха странни зигзаги. Като Александър Каракачанов, син на партизанския генерал Панайот Каракачанов, който от върл седесар накрая стана по-ляв и от Първанов. Или синият гуру Евгений Дайнов - аспирант в АОНСУ, не на друг, а на самия Александър Лилов... Всеки, разбира се, има право да си сменя политическите възгледи. И да бъде в различна партия от тази на баща си. Наказателният кодекс обаче е един за всички. От тази гледна точка най-много ядове бра Филип Боков, чийто син Георги Боков-внук се прослави с автокражбите си. Някои от тях бяха толкова дръзко наивни, че май става въпрос за болестно състояние. Сини лидери също страдаха от произволите на децата си. Скандално се прочу с побоите и стрелбите си синът на Иван-Костовия правосъден министър Теодосий Симеонов. В случая цял бащичко - не сме забравили боксовите изпълнения на бащата върху фоторепортер на в. "Сега". Не така стоят нещата обаче с кроткия царски депутат Димчев, от чиито синове е пропищял Димитровград. Което ще рече, че крушката не винаги пада до корена си.

Ende gut alles gut246

Анонимен247
256 от Оважаемата редакция ли е изпуснато свисше?
Ficho (nekiriliziran)248
256, interesni, obektivni i polezni nabliudenia. Po-gore biah malko nespravedliv, no ne kolkoto toia, kym kogoto beshe adresirano.
Eisblock249
АНО 256. Колкото за Чавдар Джуров мисля, че бе предестиниран да бъде 1-я BG космонавт. И не е паднал с парашут, а със самолет - изровил беше 30м яма.

Приятелю Умнотия, вземи, моля те някоя и друга книжка, по ще ти е от полза. Нали уж обменяме мисли и концепти, дори се заяждаме по тях, ама не е ли по-лесно да оставим личното на страна? Не познавам лично ч.Ф. (нито другите Форумци), дори не зная кой и що е - и не ме интересува. Ти си ми симпатичен с известна свежест с постингите си. И знай, съвсем доброжелателно:

Личното най-лесно се тъпче и много боли,

но не от различните, чужди и тъпи глави!

Muncho Podigovski Простотия, прасетата станаха две.

Купувай си фризер, ако нямаш. Ще ти трябва.

Muncho Podigovski Ултрагаменски и суперфосфатни прасета. Повече тайни не разкривам. Сигурно е само, че нямат Фройдистки комплекси. Щото са живели далеч от АЕЦ.
Muncho Podigovski Виж, след като Дайнов каращиса Фройд и АЕЦ, що аз да не си прегледам прасетата за Фройдиски комплекси? Преглеждам ги и за други работи. Ама за това - друг път.
Нели Архангел е пуснал нещо наистина забавно от Дачков. Прилича ми на някогашните ни университетски игри на тема Х. И не, не е елементарно, както мисли драгия ми Митни. Дори е пинизчийско. Лично за мен, по-забавно от риболовенето - било на Батак, било на Карибите.

*

Признавам, че до сега приемах твърде сериозно проблема за атомните ни централи (за ракетите беше по детски смешно още в началото на истерията). И признавам, само по Дайновски опънатите физиономии и на двете противоположно идейни крила на тази дискусия могат да погледнат отвъд върха на носа си.

*

Доколкото си спомням ЕС е принципно против съветския тип ядрен реактор, каквито са нашите 1и 2 (изтичане на технологичния им срок през 2004) и 3 и 4 (срок на годност 2006). В изключителен случай последните два може да останат до 2010. Затварянето им е скъп процес. Тези пари са отдавна получени от България и както стана известно - отдавна профукани. За какво - мълчание. Значи така или иначе, с или без натиск от ЕС, България трябва да затвори тези реактора в обозримо бъдеще. Най-малко заради нашата сигурност. Никой не е забранил тези старите да се заменят с нови. И това струва пари. Но кой ще ни даде, когато парите за затварянето изчезнаха в нечий джоб. Кой гарантира на кредиторите, че ако ни дадат за нови реактори и те няма да излетят нейде яко дим? И не опира ли въпросът отново и отново до човешкия фактор за който говорих и преди?

*

Въпросът за ракетите беше по-зле и от тъпо американско talk show. Страдания, кашляния и оплаквания на хора, все неща само и само заради рязането и унищожаването на ракети. А тези ракети, по мнение на специалисти, ставаха само...за музея, наред с черешовото топче. Тук не татко Фройд, ами по-скоро опитен режисьор на сапунки по 2002 епизода ще е баш на място. Като казах сапунки, та се сетих - абе хора, как може по националната ни телевизия (btv ли беше, канал 1 ли беше) да се дават 521 епизод на някакъв "Дързост и красота". И после защо хората така "сърдечно "приеха"...загубата на ракетите, за чието съществувание никой не знаеше до тогава.

beni Архангел Михаил, приятел,

"Ако бяхме още от заранта проследили гражданина със сивия костюм, ние непремнно щяхме да забележим, че той излезе от дома си в кафяв, промяната стана само след час."

Нататък разказът продължава със сблъсък с Народната милиция, която иска документ за самоличност, защото гражданинът е нарушил някави правила, а той-гражданин- казва- "ти не знаеш ли кой съм аз?" - а Народната милиция не знае, а гражданинът негодува и се обръща към тълпата ..."а вие нали ме знаете, другари?????" и т.н. Той, милият, бил Слави Панайотов Пеев, народен представител :....Вашият народен представител, всички сте гласували за мене, сто на сто сте гласували, как така не ме познавате? .......1965 г, Радой Ралин

Ние няма да можем, никога, да ги опознаем още от заранта, Архангел Михаил, ние сме УЖАСНО доверчив народ. Просто сме добри хора. Непросветени. Живяхме в парник, докато който трябваше, се учеше как да прави далавери-пирамиди, предфалитни банки и разни 40процентови лихви на влогове. А също и смучене от разните много отворени общества и др. Затова сега народа няма нищо и даже е виновен за това. Дайнов и разни други ни го напомнят постоянно.

Това се сетих сега, това ти писах-само на теб.

Искахме нещо много весело да ти пуснем със Звън, обаче тук вече не е нашето място, ти разбираш.

Моля, не искам никой да ме коментира. Нито Фичо, нито никой.

тъжен255
Защо, Бени, не е вашето място тук - със Звън?

Обясни ми на мен, аз съм нов тук.

Никой не трябва да си тръгва от място, където има хора, които го обичат.

beni И ние обичаме всички.
Ficho (nekiriliziran)257
Mila Beni ,

ami to koi ne iska da go komentirat, ne pishe po forumi...

Togava ti me naruga, zashtoto obyrnah vnimanie na fakta, che tvoiat dobyr chovek g-zha Basheva, neinata dobrota sirech, vystana zarad 500-te nevolno izbiti ot NATO syrbi, no koi znae zashto ne vystana zarad 7500-te umishleno izbiti ot syrbite bosnenci.

Aprilskoto ni blagodushie, za koeto tyguvash, dori ako e bilo iskreno, za koeto pri tebe ne se symniavam, beshe finansirano s ruski petrol pod svetovni ceni, rusko oryzhie i narkotici za teroristite. Beshe poddyrzhano s izkustveno zamraziavane na socialnite problemi, na nesyglasieto i svobodomislieto. S cenata na marginaliziraneto na horata i prevryshtaneto im v nesamostoiatelni, nesposobni da izdyrzhat semeistvata si i da otstoiavat zdravite choveshki cennosti izvyn izkustvenata aprilska atmosfera. Eto tova ni kazva Dainov.

No ne sym syglasen s aprilskia poet, che "da bydem drugi veche kysno e". Nikoga ne e kysno i za nas, kakvo pyk za mladite.

Viarvam, che momcheto ti v Amerika shte razbere dobre tova. Nadiavam se, che i ti edin den pokrai nego.

Inache ubeden sym, che na foruma ima dostatychno miasto za vsichki, koito iskat da pishat chestno. Ne obizhdai foruma sys srydniata si. Znaesh li kakva borba vodihme v Monitor za pravoto na vseki da ima dostyp i da sreshta normalno otnoshenie. Kakto kazval mai Voltaire, "ne sym syglasen s tebe, no sym gotov da si skysam kozhata za pravoto ti da izraziavash svobodno mnenieto si" i da bydesh zashtitena ot obidi, kleveti i zaplahi.

Анонимен258
Мила Бени, след като разбра, че не само всички те обичат, но и един те обича най-много, нищо не ти пречи да се върнеш.
beni чичо Фичо, ама каква сръдня, моля??? Аз този форум, само в него съм писала, го обожавам. Просто няма да ме има малко време.

След рожденния ден на Миряна Башева, която обичам да чета и знам наизуст /това грях ли е?/ - ти писах да полегнеш да поспиш, защото не биваше така грозно да пишеш на празника и.

А иначе- ако обичате, пишете си тук всички, свободна територия, демокрация, нецензурирана.

Синът ни не замесвай, какво преживява той и ние - ние си знаем. Ние сме наистина друга кръвна група, няма да го разбереш, никога!!!!

Това е, чао от мен.

GanTREE Трябваше да си му свикнала на фичковеца вече, beni. И да не му се връзваш.
Ficho (nekiriliziran)261
Nikoga, Beni, ne se "nahvyrliam" i nikoga ne grozno (nadiavam se). Za spravka nomera mi e mai 493. Vsyshtnost vie se nahvyrlihte emocionalno togava vyrhu mene za obektivnite mi zabelezhki kym g-zha Basheva. Nikoi ne me oproverga s fakti.

Namiram teoriata ti za nesyvmestimite "kryvni grupi" v morala za rasistka, fundamentalistka i relativistka. Predpochitam tazi za razlichnite moralni vyzgledi, koito mogat da se obsyzhdat v racionalna diskusia i mezhdu koito mozhe da ima ako ne syglasie, pone vzaimno razbirane i uvazhenie.

Imam dve deca na 15 i 10, uchenici v USA, i v spomenavaneto na horskite deca vlagam vinagi samo nai-dobri chuvstva. Nauchih za tvoeto ot dvukratnite ti spam oplakvania predi niakolko dni. Dano samo da te radva.

Атила Права беше, Бени - не го разбра. И написа това, което може. Колкото - толкова, по Дачковски.
beni Чичо Фичо, поезията няма нужда от факти.

Това е за Башева и повече не се връщам на тази тема, защото само ние- дето сме тук- можем да преживяваме поезията и - нейната! и песните по нея -по тази поезия, няма повече да говоря за това, защото ме боли.

Тази нощ не мога да заспя-затова пиша, знам, че не е на твоето високо научно ниво. Аз си пиша точно така- глупаво, каквото си мисля. И точно така глуповато ще ти кажа-

не искам да ви чета вас- дето сте отвъд океана.--

рядко чета и Грациян - ако го прочета, просто се отвращавам.......

вие , скъпи сънародници- не го пиша с лоша мисъл- но нищо не ни казвате,

вие просто нищо не разбирате,

просто замълчете, за малко замълчете....дори задълго замълчете..

GanTREE Емоцията не е добър съветник, beni. Когато ти се случи в повече, по-добре - "пропуши, отколкото да пропиеш". А Фичо си е Фичо...
Нели Бени, само няколко думи, без коментар. За мен ти си Бени от сайта за Дани. Ако помниш, от нейния линк имаше друг линк, който обсъждаше грубоста на няколко нахлули без покана персони. "Ние сме УЖАСНО доверчив народ. Просто сме добри хора" е много неправилно твърдение. Добра и доверчива може да е Бени. Но има много лоши, коравосърдечни и зли, които говорят нашия език. Знам го от горчив опит. Щях да свърша до тук, ако не беше последния ти постинг. Малко за него.

*

Ти не желаеш някой да споменава детето ти в публично пространство. Какво би казала, ако в един прекрасен ден някой пошушне на недобросъвестни хора, че имаш две деца (моя случай), момиче и момче, на еди колко си години, и започнеш да четеш месеци наред във форума най-гнусните и пошли порно фантазии в които намесват теб, децата ти и кой ли не още? Става въпрос за деца (поне едното), което тогава беше на едноцифрена възраст - демек нямаше още 10. И това го правеха група форумци от Монитор, под безстрастното око (или с тяхна помощ, кой знае?) на самата редакция. Правеха го болно, студенокръвно, многократно, килими от еднообразни педофилски постиги, ден след ден. Правеха го с мен, правеха го с Мара (която я знаеш като доктор Х). Правеха го хора, ЗАБЕЛЕЖИ, в часовия пояс на България.

*

И после идваш ти, за да ми обясниш, че "Просто сме добри хора". И ми доказваш, че гореописаните са добри щото живеят в България, а ние зад океана, псуваните, сме лоши само защото сме на друг континент. И нищо не сме разбирали от България. Сложи ръка на сърцето си и кажи, ти, като майка, как би преживяла гаврата със собствените ти деца, ти която се разтреперваш даже, ако споменат детето ти с добро? За това за мен НЯМА български народ. Има хора и НЕхора. От двата вида вероятно живеят и на двата края на океана.

*

А не се ли питаш защо такива като мен търсят корена на злото? Нима мислиш, че аз съм нямала илюзии за т. нар. народ? И че не съм слушала пяла с удоволствие песните по стихове на Миряна? Но сега, днес, си задавам въпроса кой роди тези, душевно болните, тези които имаха сърце да псуват невръстни деца, да ги проклинат до 9-то поколение? Нима тези хора също не са живели по времето на песните на Миряна? И няма как такива като нас да не си кажат - в лъжа сме живели, възпитавали са ни с претенции и са ни пускали на житейското бунище без елементарни познания за живота.

*

И последно нещо - как мислиш ще реагират моите родители, ако им дам да прочетат какво пишат в Интернет българи, живеещи в България, може би дори на две улици от тях, за техните внуци? Защото и те са хора с илюзии какво бяхме и какво сме като НАРОД. Да, обаче, част от народа, не са човеци по разбиранията на всяка нормална българска майка. За това не разделяй и без това деморализирания ни народ на тези вътре и тези отвън.

*

Нека говорим за личности, а не за ...народ. Между другото, ти наскоро поздрави любезно един от мръснте псувачи на моите деца, тук в Сега. За това бях...стрестната да разбера, че четеш Грациян с погнуса, а на този човек помахваш любезно. Какво да се прави, живот.

Редактирано от - Нели на 12/10/2002 г/ 02:56:11

paragraph39 Брей, този "публицист"- Явор Дачков, бил същински пастор- "Дявол Мачков" ?!?! Явор-Дявол , вижда се /чете се/ , че знае всички ишерети на Дявола, знае той какви Рогатия ги върши !... И немедлено ще да го смачка ! И врата му ще прекърши !!! ...Явор знае: КАКВО и КОГА да върши, и как най-сладко Яворчо да "СВЪРШИ" !!!

Е, няма начин пак да не попитам тук:

ТУЙ ВСИЧКО, ЩО ОТ ЯВОР-ДЯВОЛ

НАУЧАВАМ , ЧЕ В БЪЛГАРИЯТА СТАВА...

ПОЗОР ЛИ Е ЗА ДЕМОКРАЦИЯТА МИЛА,

ИЛИ ПЪК Е -"ВСУЕ" !- НЕЙНА СЛАВА ?!?

Този вече ми /беше/ е ясен ! Евгений Д. вече ми липсва !!!...

pazar G. Kirkov267
чичо фичо и чичолината му не разбраха, че една лъжа повторена много пъти не се превръща в истина тук, във форума, където всеки е краставичар. Или, както казва Остап Сюлейман Берта Мария Бендер Бей - "Нам грубиянов не надо - сами мъй грубиянъй".

Фичо и чичовице, намерте си пазар за съмнителната стока, дето се опитвате да я пробутвате. За псуваните ви деца, де!

Метеоролог268
Лесно е да се прогнозира, че за Бени и децата й лоша дума няма да се чуе. Само двама ще се чудят защо.
ivan/tm/269
Statiata na Dainov v Kultura e skuchna, kakto sa mu kazali v US. Raztjagane na lokumi, dori ne moje da se prochete dokraja. Nai-stranna e zashtitata mu na chalgata. Interesno zashto Koprinka, kojato go pljue ja e pomestila. Sigurno za da moje da ja kritikuva...
пазарна аксиома270
А си споменал Фичо, цъфва Нели с мазохистичен разказ за псуваните деца.[/olive]

От тази аксиома следва теоремата, която може да се означи със заглавието на обсъжданата тема - колкото, толкова.

Колкото по-малко споменавате Фичо, толкова по-рядко ще ви бутат под носа увехналите марули на Нели.

да, ама не271
Метеоролога, не си прав, един само спомена детето на Бени - с крайна досада и пренебрежение.

Я прочети туканка кво е рекъл Фичо по въпроса - по-горе.

Nauchih za tvoeto ot dvukratnite ti spam oplakvania predi niakolko dni. Dano samo da te radva

Анонимен272
Muno ne dushi za adresi shtoto ako mi padnesh she ti razbia gnusnata tikva
bgtopidiot С бързи темпове клубът придобива дайновистски облик. Няма го само нарамилия мотичка титуляр да наблюдава усмихнато отстрани предстоящото чупене на тикви и други подобни селскостопански прояви на миндянската етикеция

Ged По-скоро вониторски облик. Разочарован съм, можеше да бъде хубаво място...
Чичо Фичо За да имаме хубава атмосфера е нужно само едно - на злото да се противостои енергично. Да не позволяваме идейните ни несъгласия, още по малко дребните ни битови ни зависти и авторски самолюбия да ни правят безучастни към тормоза над добросъвестни колеги форумци, който срещаме постоянно. Това научихме от мониторския форум, който загина и поради безучастието на иначе свестни хора към безчинствата срещу Дани, която утре щеше да стане на 43 години, и други "конфликтни личности". Затова не е достатъчно да кажете, драги Гед и султане, че тука ставало дайновщина или вониторщина, а де заемете ясна позиция, каквато самият аз съм заел по-горе спрямо Бени - свобода за всеки добросъвестен форумец да пише, без да бъде подлаган на анонимен личен тормоз. Когато един-двама утвърдени ника ясно кажат това, злото се разпилява като мъгла. Не допускайте българската ненавист към изявената индивидуалност да сговнява и тоя форум. Благодаря.

Realist Ot Evropa276
Както винаги "Крадецът вика : Дръжте крадеца!"

Всичко, до което се докосне Фичо се сговнява. При това пътя към неговия рай е покрит все с добри намерения. Един истински духовен вампир.

Third Eye277
Ти ли бе, Фичле, имаш наглостта да говориш такива едри приказки, въпреки очевидността на твоите и половинката ти писания срещу един нов форумец с идиотски ник?! При това нямам предвид анонимните ви поддръжници, а личните ви писания, които абсолютно се разминават с написаното сега. На такива твърдения народът вика "гион суратски" и не си прави труда да обяснява повече. жена ти даже разви тезата за "човеци" и "нечовеци" (очевидно вдъхновена от баладата за комуниста Антон). Двоините ви стандарти са наи-неприятното у вас. Способни сте на "черното" да викате "бяло" до припадък въпреки очевадностите.
combat278
За "изявени индивидуалности" във форума може да претендират само идиотите. Досега има трима. Двама - заявяващи да са такива с ника си. Третият е Фичо, които не се признава за такъв.

Иначе всички сме изявени индивидуалности за близките си и приятелите.

Във форума просто заштитаваме една или друга теза.

форумец13279
Драги ВОНИТОРСКИ другарю от №291, 292 и 293!

Ако и да наредиш още 10 анонимни постинга един след друг файдата от ползата ще е една - всички ще бъдат още по-убедени колко са ненормални враговете на Фичо. Разбери, че тук е Сега, а не Монитор, и че идиоти като теб не са ни нужни. Има всякакви теми, избери и си пиши по някоя от тях. Влаченето след чичето и всеки негов постинг е наистина налудничаво и говори единствено за нестабилното ти психическо състояние.

ЗВЯР Бих добавил, че и Фичо не ни е необходим. Не се присламчвайте до СЕГА, не са ни приятни вашите инвазии, този стил на разговор тук, слава богу, не е познат. И не се приема. Не усещате ли, че форумците на СЕГА странят от вас? Тази безумна вяра в собствената правота показва само, че сте инфантилни. И се навирате с мнения по всичко.

Ако някой ви гостува и почне да ви съветва за всичко, вие в крайна сметка ще го изгоните. Защо ни принуждавате да възприемем отношение, което не ни е по душа?

ФОРЕСТ ГЪМП-СИН ЗАЩО ДА НЕ НИ Е ПО ДУША?
ЗВЯР Като че ли вече ми е по душа.

То се трае до време.

ФОРЕСТ ГЪМП-СИН ФИЧО,

APAGA SATANAS!

Чичо Фичо Статистиката сочи, че първият ми постинг с този ник датира от 7 февруари 2001 г.; терминът Ви "на гости", тов. ДЗВЕР, леко ме озадачи... Тук съм си значи повече у дома, отколкото Вие ще бъдете и след три жувота. Знам, хора с тежки географически комплекси у нас наспорил господ - факт, един от многото, допринесли за днешното ни окаяно дередже. Онова за Гед и бгтоп, извинявам се за "султана", остава в сила. Както бе написал наскоро някой в изблик на творческа мощ под Дайновото "Vaya con Dios", amicus Plato sed magis amica est veritas.
bgtopidiot Абе аз разбирам, че остава в сила, чичо Фичо, ама не искам баш сега и аз да заемам ясна позиция по въпроса... ходих вече до тоалетната, с извинение

Аз съм тук да се веселя и да чуя някоя ценна мисъл. Нощем не се боря за идеи (при мен сега е нощ), а тихо и кротк си сумтя. Това съм си избрал, това искам. Alea jacta est. СкайФорумът за мен не е война, а просто екстремен спорт, качващ леко адреналина

Анонимен286

Добре казано!

ЗВЯР Чичо Фичо ми е скъп, но истината ми е по-скъпа.

Манхатън не е мой географски комплекс, той си е само твой, чичо.

Eisblock288
Подържам 100% bgtopidiot, Ged и т.н. Миналата вечер ми стана гнусно. Но в крайна сметка нали това е и целта на някой двукраки?! Било по задължение - вадят си хляба с това или пък от непроходима глупост и безхаберие: един вид свободна професия! Обмяната на мнение - възможно. "Покръстване" на инако мислещите - невъзможно. Спазвал съм винаги едно правило: При дадени разговори ако обмяната на мнения и идей премине в спор и опит за налагане на разни гледища, то отказването от по нататъшно дискутиране е единственият път! Всеки един от двма спорещи има вече утвърдили се мнения, такива са станали след изввестен период на време. И е невъзможно неща превърнали се във "верую" да бъдат, в един къс диалог, преобърнати с краката нагоре!

Ано287, разбирам яростта ти понеже в последните дни също регистрирах "странни" опити. Но: 1.-Не мога да твърдя, че този или онзи, прави опити. 2.-Научаването кой е истинският виновен не е трудно, но изисква лично време и ресурси. Често те не са в релация към стореното. 3.-Едно виртуално "отмъщение" също не е трудно, но ще се засегне и разруши един неодушевен предмет - а не самият виновен. 4.-Чупене на глави? Сигурен ли си, че виновният е само с една глава, или въобще има такава, или ако има, с пробиване на дупка в нея, няма да замърсиш атмосферата? От реалнитe действия Nr.2 и след това Nr.3 остават като най-ефикасни....

Но мисля, че игнорирането на дребните клакьори и любопитните хлебарки е най-силното с което могат да бъдат засегнати. Лесен, ефтин и изпълним начин един добър Афронт!

Combat289
чичо Фичо, ти масовизираш ли ВВВ или го глобализираш? Гледам зад всяко несъгласно с твоето мнение цитираш едно-две имена, очевидно люти твои , на жена ти и семейните хлебарки , врагини. Аз съм си сам по себе си, хлебарки нямам, защото съм Combat, глисти също, че да говоря в мн. ч. за себе си. И не обичам нито да ме масовизират, нито да ме глобализират. ште те помоля да се съобразяваш с това за в бъдеще, ако се срещнем, преди да се разминем.

П.С. ВВВ - Виртуален Вътрешен Враг.

Нели Да, Eisblock, игнонрирането е добър подход за всеки човек с нормална психика. Но поради големият ми опит с всякакви насекоми, мога да ти кажа, че най-ефективният подход към хора като анонимни combat-и е еднозначната отрицателна реакция на утвърдени форумци с постоянни никове. Повярвай - няма друго оръжие освен това. Това са дребни души, които няма да могат да обелят и една дума по темата "Дайнов", например, но упорито ще се опитват да ровят в личния ти живот и на разумни приказки да отговарят с реплики като горните. В това вероятно е смисъла на живота им. Чисто психологически те се плашат и свиват, когато неанонимни хора им кажат мнението си за тях. Изчезват за секунди. Забравяш, че е имало cimbat-и.
Хотблок291
Айсблока не е ли също анонимен прочие?

Нещо не съм разбрал изглежда

Та каква е разликата между айсблока и комбита?

куулблок292
не е комбит, а е симбат, простако!
go Дайнов, go293
Архангеле, време е да пуснеш нова статия на Дайнов. Така ще има обсъждане по темата, а не анонимни глупости.
Чичо Фичо В очакване на нова творба на Дайнов от Архангела, ето една стара, но много актуална и днес творба на Дани от Монитор - тогава беше още Мара, не бежанката Доктор Хикс. Тя днес има рожден ден. Грациозната Дани често изпадаше в ситуации, в които тя беше "пича". По липса на мъжки кандидати... Понеже тука има почитатели на "благодушната" "априлска" поезия, която презирам, но добре помня, изводът според мене е по Цанев: да си "носим новите дрехи" ката ден, да не казваме, "днес ще се забавляваме, а утре...", защото, както героинята на Боби Райнов пееше, "...утре може да съмне без теб или без мен"...

*

Цитат

*

Diana Petrova-Мара

EMAIL: mara@datacom.bg

Tue Jun 12 10:53:24 2001

Sofia

Кратки форумни мемоари;

Един ден, преди година и половина,

написах 2 постига, единият от които беше публикуван.

Стар форумен участник беше неприятно изненадан

/или по-скоро объркан/ от появата ми във форума.....

Той "отключи" едно силно провокативно поведение спрямо мен;-)

Началото беше горе долу такова.... "Докторке, пиеш ли си хапчетата; Попето ли ти е на гости; Как прекара вчера в изтрезвителното" и т.н от този род;-)

И нито един смислен въпрос или коментар на написаното от мен;-) Имаше само обвинения от типа на "И ти носиш вина за работата на Илко Семерджив; Министър ли искаш да ставаш и т.н. и т.н. неща, които с нищо не бях заслужила и няма да забравя детската наивност, отговорях на тези безпочвени нападки;-)

Нито един опит от моя страна да осъществя нормален диалог, на прилично ниво с участниците във форума, не се увенча с елементарен макар успех.

Нещо повече, всеки по-съдържателен постинг ставаше поредната причина за невероятна и абсолютно неадекватна агресия, насочена срещу мен...

Нямах отговор на въпроса, защо така се случи и реших, че просто личността ми е повод за тази патологична фиксация на агресията;-) Все пак човекът , когото тук сварих и с когото макар и бегло се познавахме, определено имаше основанието да отреагира като засегнат по някакъв начин от мен, макар че това се разминава с моите представи за начин на реакция;-)

Принудена бях да обърна плочата;-)

Започнах да си сменям никовете, въобразявайки си, че поне за миг ще мога да получа отговор на смислени въпроси или коментар на други форумци върху важни теми;-)

Отново резултатът беше лош. Най-отвратително беше това, че бяха намесвани имена на хора,

на които изключително много държа и то по начин, прехвърлящ всякакви граници .

Дълго време съм си задавала въпроса, как е възможно, тези безкраяно човечни, свестни, толерантни, умни и т.н. да се превърнат в социални аутсайдери и имената им да станат за обществото синоними на грозни и неприемливи неща? Форумът ми даде отговор.

Получих отговорите и на още редица въпроси, които съм си задавала, свързани с морални категории, с фактори за формиране на обществено мнение, с ефектите от манипулациите, с размера на първичните реакции и т.н. За всеки е ясно, че в реалния живот това не би могло да стане по куп причини. Давам си сметка, че независимо от огромните кръгове и кръжища от хора, с които контактувам, с които просто се познавам и т.н. , ако не четях и пишех тук,

НИКОГА нямаше да си дам сметка за куп неща. Например;

Че някой може категорично да заявява нещо за човек, когото не познава и при това да го прави публично.

Че има масова склонност към фиксация на вниманието върху отделни , маловажни свойства на личността, за сметка да речем на отчитането на каузата, на която тази личност служи , на идеите, които развива , на принципите които устоява и т.н.

Горното за сметка на фундаменталните проблеми на цялото общество, на техните корени, на техните проявления, на тяхната динамика , на разглеждане на проекцията им в бъдещето...

НО /и тук става най-страшното/

В ПОЛЗА

на нелепите обобщения,

на грубото и безпочвено опростенчество,

на примитивните и погрешни формулировки,

на параноичноичната подредба на обидно семпли мисли,

на всичко ирационално.

Видях ЖЕЛЕЗНО работеща, ПЕРФЕКТНО отработена система,

за отреагиране срещу всеки, дал заявка да разглежда по-задълбочено някакъв обществен проблем.

Това, че се граква срещу него, работата му, кариерата му, деца, бащи, съпрузи и т.н. спокойно може да се отмине, стига човек да погледне откъм комичната страна.

НО! Това, че се вижда по 24 часа на всеки брой една

ПЪЛНА МИСЛОВНА и ПОВЕДЕНЧЕСКА НЕАДЕКВАТНОСТ,

пълна липса на ВСЯКАКЪВ вид чувствителност,

смазващо бетоноглавие.....

ЕТО ТОВА Е КОЕТО ВИДЯХ ТУК и за чийто размери дори не съм подозирала,

въпреки, че контактувам с хора от върха на обществената пирамида та чак до нейното дъно, а и под дъното даже...;-)))

Представяте ли си каква НИЗОСТ?????

Разбрах, че тя човешката мерзавщина няма нито връх, нито дъно ...

Тя е безкрайна !!!

Съвсем вяло отреагирах на другата ярка проява на ....

ох изтръпвам ...

от оня постинг за едно момиченце.....

тогава съвсем сериозно ми мина през ум да разбера,

кой е неговият автор и .....предполагам се досещате за останалото....

и точно така ЩЕШЕ ДА СТАНЕ ако беше единичен и изолиран случай,

Но УВИ !

Форумът е залят от негови аналози !!!

И колкото тези неща са отвратителни и страшни,

СТО ПЪТИ и по-отвратителна и по-страшна е

търпимостта към тях, навикът ! те да присъстват ,

отчайващата им повторяемост...

това е истината295
"Разбрах, че тя човешката мерзавщина няма нито връх, нито дъно ...

Тя е безкрайна !!!

Съвсем вяло отреагирах на другата ярка проява на ....

ох изтръпвам ...

от оня постинг за едно момиченце.....

тогава съвсем сериозно ми мина през ум да разбера,

кой е неговият автор и ....."

Момиченцето беше дъщерята на Фичо, а отвратителните неща, които се пишеха за това дете бяха от хора като Комбат. Разберете, не може да се забавлявате, когато някой до вас на метър от вас сере. Или когато нормален форумец бъде безпричинно залван с помия. Тогава се обади само Мара. И дойде ред и на нейните деца. Това е лудост. При това писана на родния ни български език.

ЗВЯР Айде къш, курник.

Досадни сте.

И воните.

Combat297
Прякора ми се произнася Комбат. От едната страна на океана асоцияциите са едни. От другата - "правилната" (според едно заело позиция по Параграф, семеиство) означава препарат срещу хлебарки.

А иначе Нели е права, че не е смешно, когато някои до теб не само е заел позиция, но и произвежда...Но човек не може да не се усмихне все пак на някои физиономии, получени при напъването.

Realist Ot Evropa298
Аман от некрофили експлоатиращи смъртта....

Тази воняща отрепка (бивш българин) сипе цитати, сякаш цитира Маркс.

Мръсни ченгесарски навици!

Combat299
Авторството на сполучливия образ "заемане на позиция" принадлежи на Бгтопидиот, а не на Параграф. Извинявам се за грешката.
fierce Aрхангеле, когато създаде този клуб те поздравих, но явно съм сбъркал. Клубът не се вдайни ами се сфичка.Абе Михаиле, целокупния български

народ е осиротял без да разбере.Дай да организираме една подписка за

връщането на Чичо &Со

Ged Фичо,

как точно да ти го кажа...........

И сам можеш да забележиш, че личното ти присъствие и шлейфът от анонимни, който влачиш като комета сбъркват всяка свястна дискусия. Не обсъждам кой е добрият и кой - лошият герой в драмата, как е възникнала и т.н., но винаги се получава кофти. Неизменно.

Достойна постъпка в случая е да смениш ника и стила, да стегнеш сикюритито с личните данни и обясненията кога ходиш на работа и какво ядеш, за да се отървеш от опашката и да освободиш останалите форумци да дишат незамърсен въздух. Ако можеш да надмогнеш собствената си важност, де. В живота такива шансове не се дават, тук е позволено човек да се появи без история зад гърба си колкото пъти е по способностите му.

Повтарям: Тази дискусия можеше да е много добро място! Яд ме е, че се съсипа.

Редактирано от - Ged на 13/10/2002 г/ 20:34:43

Eisblock302
Привет Ано306, по принцип си прав, обаче...(Така започва Радио Ереван!). Та и аз сега. При мен има обаче няколко фактора: 1) -Не съм анонимен в общественото пространство (казионно описание на вестниците). 2) -Скромният ми професионализъм в IT -технологийте ме е научил на някой много здравословни навици 3) Като скромен, простоват и срамежлив човек от дълбоката провинция гледам да съм зад кулисите. 4) Т.н мой ник "Eisblock" описва съвсем точно характера ми и начина по който действам. А също и политическите ми пристрастия - сиреч аз нямам такива!

Интересна ми е психологията на анонимността. По-горе имаше интересни забележки индиректно по темата. Не намираш ли, че известността на ч.Ф. го е експонирала върху екрана на умразата? Ерго: ....

Ged, действително е жалко. Но се съгласи, че WWW не е чистото, красивото и възпитано място - нещо като "Оня свят". Същността на живота ни наоколо се проецира в същите процентни съотношения на съставките си и във Форума! Но забелязах, че ако не се касае за "Култова тема" където всеки се счита, по свой начин, компетентен, то тогава там има почти клинична стерилност! Не познавам генезиса на Пуническата война разгаряща се при произволни теми с едни и същи участници. Безсъмненно географските фобий на неуспели кандидати за (предполагаемият) златен кокал и от друга страна един хипопотичен успех на някой други, влезли в жадувана тепсия с голям комат, изостря ситуацията. Кой завижда и мрази някой от "Панелките"? И т.н. Но съм съгласен - жалко, не се получава, но не е изненада - вж. по-горе.

Combat303
Гед, едва ли някои ще се вслуша в разумните ти предложения - чичо Фичо се провъзгласи за ярка индивидуалност, а ти искаш да потъне в анонимност, т.е. да си смени не само ника, но и стила. Очевидно това е невузможно. Или по-точно, абсолютно нежелано от тях.

По отношение на това кои има легално право да пише тук - регистрираните или не - смешно е да се обсъжда даже. Никои, например, не пречи на регистрираното семеиство да се обажда и по партизанската радиостанция.

Хотблок304
Айсблок, под известността на ЧФ разбираш известността му в живота - т.е. в някакво публично пространство, свързано с БГ, или във форумите?

Надявам се да забележиш, че въпросът ми е реторичен.

Чичо Фичо Драги ми Гед,

помисли си следното: ако напр. ти си смениш ника, стила, темите и "историята", аз лично никога няма да заподозра, че новият ник, примерно "Гег", е старият "Гед". Нито пък ще се сетя и ще кажа някога, "бре, мааму, де изчезна старият Гед?"

(За твое успокоение, допускам, че неколцина други може и да се сетят - ако ли не тутакси, то поне след време).

А ако аз си сменя ника, още след първия ми ред напр. с ник "Дяда Стьопа", всички ще ме познаят. С всички последствия - и добри, и лоши. А и не виждам смисъл да сменям ник, за който се изписаха 150 стр. с 2.2 хил. постинга и 30 хил. хита, та да трябва да минавам през нови 150 стр. обяснения кои са Стьопа и жена му... Но това са напразни страхове, любезни, понеже както и да се подписвам, сигурно никой няма да ме нарича другояче освен пак Фичо...

Стила и темите пък не мога да си сменя и да искам: както може да си забелязал, се обаждам само по няколко определени теми, с които съм професионално и лично свързан. Не си падам по празни приказки и по априлски поезии, нито си търся заместители на липсваща ми в живота интимност. В края на краищата, тука сме рубрика "Общество - Политика", а не "После", "Шок", "Запознанства" и пр. Никога не ги отварям, честно слово.

"Анонимният ми шлейф" се състои от двама-трима души, които добре знаем. Същите, които поругаха сайта на Дани и които откриха дискусията "кои сме ние". Единственият начин да се отървем от тях е вече посочен. Именно: когато се обадят, ти, бгтоп и другите традиционни никове да не им подадакиваете, а да ги отсечете от корен с две думи: "на форума няма място за лични нападки, само за спорове по същество". И като си оберат крушите, ще може цивилизовано да спорите с мене по същество за Дайнов колкото си щете. В тази дискусия имам няколко коментара върху Дайнов. Ще се радвам, ако ей сега ги анализираш и оспориш, обективно, рационално, без уязвени самолюбия и пуберски пережитки.

Надявам се, че с това туряме край на вониторщината в "Сега" и се връщаме към темата за Дайнов. Чакаме и нови свежи негови текстове от водещия.

Afiyet olsun, както казват съседите.

Анонимен306
За анонимния ти шлейф от мажоретки ставаше дума, ама нейсе.
otsechen ot koren307
ау-у-у, сега фичлето като им нареди какво да правят и как да постъпват "добрите сили", какво ще правим ние, лошите?!
vupros po sustestvo308
Фичо, вдъхновените многословни разглаголствания твои кои и какъв е Мунчо, спор по существо ли е или не? И анонимните и неанонимните, сиреч?

Благодаря.

мразя много мазниците309
Хаджийски, дискомфорта ти в тоя форум започна от момента, когато започна да разчистваш лични сметки и да плюеш други хора и други форуми.

Реакцията е естествена и закономерна, но щом ти харесва тая роля, продължавай.

Същото се отнася и за високоморалната ти и етична съпруга - от цитати на нейни постинги няма нужда.

Не мисля, че ще последваш тоя съвет, то си ти е в природата, а също и в състоянието на нервната ти система.

Сори за което. Ще има и плювни, и мажоретки. Независимо от темата, която се обсъжда.

Мажоретка310
Бог Фичо, Отец - неизвестен, и Светия Манхатънски дух!
Архангел Михаил ВТОРНИК 1 ОКТОМВРИ 2002

Политическата икономика на българската неформална икономика*

ДОЦ. Д-Р ЕВГЕНИЙ ДАЙНОВ

Неформалността в България не е само резултат от светкавичното и драматично разпадане на една цяла икономика и начин на живот. От историческа гледна точка неформалното частно предприемачество дълго еволюира по време на "реалния социализъм". Въпреки че последните отломки на икономическа независимост - бръснарници, магазини за хранителни стоки, фурни, ателиета за поправки - бяха закрити от режима като следствие от "Пражката пролет" през 1968 г., към края на 70-те години на ХХ в. празнините, оставени от централната планирана икономика, се запълниха от неформални източници на услуги.

Представяйки се като "кооперации", неформалните предприемачи предлагаха всичко, което държавата не можеше: от пластмасови играчки до части за различни машини и облекло. В началото на 80-те години почти целият обслужващ потребителски сектор се състоеше от неформали. Те бяха изцяло извън правилата или данъчните облагания и предоставяха услуги след официалното работно време, като използваха материали и уреди, "взети назаем" от официалната икономика, където заработваха официалните си заплати. Режимът се правеше, че не забелязва ситуацията и дори се опита да ги легализира донякъде в средата на 80-те години, като обяви "нова икономическа политика", която взима под внимание мотива "печалба". Но тъй като принципът на частната собственост не беше разпознат, тези "предприемачи" си останаха неформални, според съвременните дефиниции: те не плащаха данъци, осигуровки, нито пък каквито и да е разходи, които отнемат половината от приходите на днешния предприемач.

До падането на комунистическия режим българите бяха тотално убедени, че "пазарното поведение" е свързано с притежаването на "държавна работа" и правенето на допълнителни пари, като се използват материали и уреди от "държавната работа". Те използваха придобивките на капитализма (печалбата), без да плащат цената на капитализма, например възможността за провал. Така, че желанието за неформалност има много дълбоки корени в икономическата история на няколко поколения и всъщност доскоро се разглеждаше като норма.

В България неформалната икономика не е двигател на националната икономика, нито пък е единственото място за свободна инициатива в иначе строго регулираната система (каквото е положението в доста страни от Третия свят). Въпреки това за обществото има ясни предимства от съществуването на неформалната икономика. Тя, особено от началото до средата на 90-те години, осигурява работа, каквато иначе не може да се намери в разпадащата се комунистическа икономика. Пазарите поглъщат и интегрират цели общности, субкултури и етнически групи, които, ако формалността бе въведена твърде рязко в началото на 90-те години, биха останали без работа.

Неформалната икономика също е една социална осигурителна мрежа. Ето защо общинските власти отказват да ударят рязко пазарите с всички възможни регулации. Властите много добре знаят, че ако изведнъж се опитат да формализират изцяло пазара, това, което ще получат, е огромни опашки за социални и други помощи от държавата. Неформалната икономика е не само една школа за оцеляване, но и школа за предприемачески умения - нещо с ясна стойност в страна, чиято култура е била дълги години култура на подчинение и зависимост. Неформалите са акумулирали предприемачески умения и започват да ценят свободата, която идва въпреки рисковете. С течение на времето тези предприемачи оценяват предимствата на това да бъдеш легален и стават истински граждани по отношение на изискванията си към държавата като цена за своята легалност. Значително повече, отколкото при "големия бизнес" или банковото дело, пазарите са имали функциите на бизнес училища за своите обитатели, които през годините са извървели пътя от манталитета на "големия удар" и "бизнесът е далавера" до една по-разпознаваема бизнес култура, базирана върху тежък труд, разумно поемане на рискове и нововъведения. Доверието, една дефицитна стока в периода след комунизма, е още едно нещо, което бавно се заражда в пазарните общности. Пазарите, формалните и неформалните (разделителната линия във всеки случай е твърде размита), също имат терапевтичен ефект. Във време на сътресения и преход към донякъде студения свят на модерността, пазарите функционират като арени на действие на по-старите, по-"меки" традиции на групова солидарност и взаимопомощ.

Съществува и очевидна цена, която обществото плаща за неформалността. Нашето изследване ясно сочи, че потопиш ли се веднъж в неформалността на пазара, рано или късно винаги се появява възможност да получиш по-големи приходи чрез по-криминална дейност. Невинаги е лесно да теглиш чертата между неформалността на пазара и навлизането в света на престъпното: търговията с крадени стоки лесно наследява посредничеството при контрабанда; преходът към търговия с наркотици не е труден, ако вече търгуваш с нелегален алкохол. Тенденцията хората на пазарите да бъдат привличани към очевидно криминалния начин на живот е най-високата цена на неформалността.

В началото на ХХI в. обаче неформалността в българската икономика е по-скоро остатъчен продукт, отколкото предтеча на бъдещ начин на живот. Ако изключим за в бъдеще някакви значителни сривове в системата, някакъв мащабен провал на правителството, разпадане на валутния борд и завръщане на инфлацията, можем да очакваме едно движение в посока на все по-голяма прозрачност и формализиране на предприемачеството.

[blue]Какво следва? Първата необходима стъпка е дефинирането по нов начин на ролята на държавата и на гражданите в проблематиката на развитието. Вместо да се концентрират власт и ресурси в ръцете на държавата, стандартното решение в такива ситуации е държавата да се научи да прави обратното. А също така и да разпознава ролята си на защитник на "правилата" и помощник на слабите, за да могат те да се изправят и да ходят самостоятелно. Значителна стъпка в тази посока би било едно просто, трайно и ясно законодателство. Търговците с право се оплакват, че съществуващото законодателство е плетеница от противоречия, поради което всеки може да бъде обявен за виновен за правенето или неправенето на нещо и е готов да оправи нещата по-скоро с подкуп, отколкото като следва правилата чрез процедури и съдилища.

Държавата и нейните институции трябва да преразгледат своето разбиране за търсения резултат от развитието. Той трябва да се отдели от традиционните идеологии, където добър резултат е, когато всеки има приемлив доход с помощта на държавата. Това отношение, вече стана ясно, поражда зависимост и олигархични тенденции, следователно - повече, отколкото по-малко бедност.

Всичко това означава да се търси партньорство с гражданското общество. Стъпки в такава посока включват:

*Признанието, че държавата не знае и не може да знае "най-добре"; че единственият начин да се постигне развитие е да се навлезе в една гъста мрежа от партньорства с гражданите и техните организации, включително и "неформалите".

*Включването на "неформалите" в процесите за взимане на решения: стратегическо планиране, формиране на политики и предлагане на проекти за функциониране на закона и администрацията.

*Рязко освобождаване на предприемачеството от бюрокрацията, в същото време прилагането на малко на брой ясни правила, които трябва да бъдат спазвани.

*Рязко обръщане на администрацията към по-дружелюбно отношение към гражданите.

* Програми за подпомагане на дребния предприемач от гледна точка на подготовка, навлизане в информационната епоха и достъп до формален (банков) кредит.

Неформалността е отломка от един предишен начин на живот по същия начин, по който традиционните отношения между държавата и гражданското общество са отломки от предишни начини на мислене. За да стане възможно справянето с неформалността, отношенията между държавата и гражданите също трябва да се преосмислят, преформулират и преструктурират. *От изследването на Центъра за социални практики "Сивата икономика в България. Причини, следствия, политики". Текстът се препечатва със значителни съкращения.

Приятно четене, уважаеми колеги!

Редактирано от - Архангел Михаил на 15/10/2002 г/ 09:05:40

Muncho Podigovski Ваше Белокрилие,

С цялото си възхищение към Вашата възвишена идея да предоставите тук свободно пространство за преклонение към неординерния гений на наш Юджийн, се оттеглям от гореспоменатото пространство. Последното писание на последноспоменатия ми напомня мъчително за една формула за числено изражение на отрицателната информация, която извеждахме в студентските години. Нейното тълкувание на общоразбираем език гласеше, че когато казаното (написано, произнесено и т.н.) нещо е тотално лишено от информативна стойност, то може да бъде само отрицателна информация, защото нулева такава няма.

Признавам си, че не съм в състояние да се задавям занапред с подобна отрицателна информация. Оставам с възхищение към Вашия стоицизъм и безпримерна твърдост.

С уважение,

Идиотът

ПП. Обещавам тържествено, че ще се постарая в близките години (ако доживея) под погледа ми да не попада нищо, написано от Юджийн или за него. Това, надявам се, ще увеличи шансовете ми за преживяване в неформалния environment на родината.

Ged Фичов,

не е добре работата. Кога ще осъзнаеш, че останалите не пасат трева?

Тук има порядки. Както във всяко общество, ако искаш да си приет не е лошо да се съобразяваш. Въпрос на възпитание. Лепкаво ми е да се замислям върху същността ти.

Относно жилото, което си показал - предпочитам ако се покрия да не си спомня никой за мен, отколкото всички да си спомнят с обекчение

Маньосал си се за слава и внимание и не подбираш в каква форма ги получаваш.

И спри да употребяваш Докторката! Надали си представяш колко е отвратително да ни правиш свидетели на фетишистката си наслада. Това е поредното ти търсене на популярност и известност. Тя не го заслужава, опитваш се да я размахваш като знаме, но в ръцете ти то се е превърнало в парцал.

За геостратегическите комплекси си в голяма грешка. Манхатън не е недостъпен за мен и болшинството от хората тук. Само ти смяташ така.

Толкоз, повече не ми се занимава, сигурен съм, че жена ти разбира много по-добре за какво става дума.

Подкрепям появата на термина Фичовизми

Booya Остави да плува...
Ged Минавам на весела вълна и забравям.
Йори Архангеле,

Моля те, не го прави толкова цветно и ситно, че си извадих очите.

За наказание Ви сменям треньора на отбора по баскетбол, а за компенсация ще Ви изпратя унгарци, колкото за едно консулство.

paragraph39 Евгений Дайнов, без да скрива, че недолюбва КООПЕРАЦИИТЕ , и тук се опитва да внушава, че те /кооперациите/ са творение на КомунизЪма !? Да, ама не !!! Кооперациите са измислени още от древните римляни ! А в днешния им вид, кооперациите са измислени в Англия- в началотао на 16-ти век. В най-"висш" стадий днес кооперациите функционират в държавата Израел- "кибуците" там съчетават кооперативната форма на производство и комунна форма на бит/съвсем по комунистически, май?!/.

Е.Д. внушава, че държавата трябва да се оттегли, за да отстъпи място на "гражданските " формални и неформални сдружения и институции! Но, според мен, той има предвид "Отворено общество" и подобните му СОРОСоидни фондации и "центрове" . Дано да бъркам! Но пък ако не бъркам, формално НЕформалния Е.Д. отново се е формализирал в стремежа си да манипулира! Но и съдържанието и формата пак направо издишат ! Аман /да не се бърка с "Амин" !/!!!

AzSum Искате ли тоя път да се спазва възпитан тон и да си приказваме директно? Ако не - не. Ще продължавам само да ви чета, като съм в Сф.
bgtopidiot Що така, в Миндя да не са спрели телефоните, че да не можеш да четеш и там?
Ged Хи

Става ли страшно?

Ged Аз съм ЗА възпитания тон, разбира се подплатен с достатъчно количество чувство за хумор.

bgtopidiot И аз съм ЗА, ама да има и достатъчно количество бира. А специално за GunTREE -

Ged Ми дай да итаме Санд дали ще раздава бири, иначе всеки да се спасява поединично

Doctora Колеги,

ще бъдете ли любезни да ми припомните в кой форум беше пейстнато стихотворението на Иван Вазов "Уилсону"?

Ged Докторе бе, този въпрос е за "Книгите на нашия живот", тук приказваме за Евгений Дайнов
bgtopidiot За бирата Санд май е само консуматор. Ще трябва да търсиме друг спонсор.

Оремага в Миндя какво ли мисли по въпроса...

Realist Ot Evropa327
Това е друг цикъл-

Епопея на забравените

bgtopidiot http://forum.skycode.com/topic.asp?whichpage=4&pagesize=15&topic_id=27988

Doctora Покорно благодаря, Ваше Форестгъмпие

Гед Е Докторе, поне по бира да беше почерпил, Топа мерси не руча
Doctora Винаги! При това не виртуална. И каквато пожелае.

Има ми мейла. Доставката -от мене. Може и да пием заедно!

bgtopidiot Може! Ще викнем и някоя риба тон за компания
Don От морето? Става ли?
Атила Сельодката "Чапаев" е също добра компания, бегетопе!
bgtopidiot В Черно море има ли тон? Аз си мислих, че само във водоизместимостта на корабите съществува

А за Чапаев супер звучи, но, чини ми се, много петкани ще наприиждат към аромата и ще си остана гладен! Ще се наложи и вобла да донеса... от тая дето с нея вълкът чупеше телевизора

Don В корабите тонът е бруто регистър. То е нещо като ДДС. Не става за мезе, щото е мантрата на данъчните и митничарите.

Но пушеният паламуд е друго нещо.

Гънтри, нали не подслушваш?

* * *

Настройте се на JAZZ FM и послушaйте Сачмо.

Редактирано от - Don на 14/10/2002 г/ 22:42:36

КРЪЧМАР337
Момчета, една мисъл ме гложди - една класификация ми трябва от по-специален ъгъл, а именно:

двете множества - на мезетата за водка и на мезетата за бира - са ли пресичащи се, съвпадащи или непресичащи се.

Ако първият отговор е правилен, то тогава - кое е сечението на двете множества и кои са разликите?

Или казано за обикновения пияница -

има ли неща, които вървят с бира, но не с водка, и обратно?

кои са тия неща, които вървят еднакво добре и с двете?

Уточнение - за рибните мезета става дума.

На тази мисъл ме наведе споменаването на воблата, сельодката и пушения паламуд.

Ъъъъъ?

П.С. Отклоняваме се от темата на рубриката, за Дайнов ставаше дума, но поне да го дадем по-научно...

Сибила Докторе, аз го пейстнах на 18 септември в "Наблюдател" под статията на Димитри.

С моите уважения.

Това е велико стихотворение и не отговаряйте така на Доктора, че ме дразните.

Doctora Благодаря, приятели!

Освен лютата риба тон имам на разположение и онова, което в Одесса наричат лещь. Изпива много бира. Ветрее ми се в момента на терасата.Придобива онзи вид на стар кехлибар, който кара ръката ти да вдигне халбата с не по-малко кехлибареното питие. Да сте живи и здрави!

Пророчице

сейфнах го.Благодаря.

GanTREE

Don

това, че си параноик, не значи, че никой не те преследва...

Редактирано от - GanTREE на 15/10/2002 г/ 00:15:08

Room It's Not Paranoia if They're Really After You...

paragraph39 SIC : в постинга ми на стр.23 съм допуснал техническа грешка- вместо 16-ти век, да се чете 19-ти век! SORRY ! А по-точно и по-пълно : първата съвременна КООПЕРАЦИЯ е създадена в Англия през 1844 год. в Рочдаун и се е наричала "Рочдаунска потребителска кооперация- "Rochdown pioneer". В България първата кооперация е създадена в с. Мирково- през 1890 год. и се е наричала "Мирковско взаимодавно спестовно -земеделско дружество "Орало". Очевидно е, че и в двете споменати по-горе кооперации, широките социалистите на Д. Благоев и бъдещите "тесни" такива /комунистите/ нямат никакъв пръст в учредсяванета им! Колкото и да му се иска на Е.Д. да приписва на кооперациите "комунистическо" зачеване!!!

Абе , Е.Д. нали беше завършил университет в Англия! Там нищо ли не ги учат за приноса на Империята в световното кооперативно движение? Или ги учат да мълчат по неудобни за пропагандата и манипулирането въпроси!?????

Чичо Фичо Ауууу, каква мощна дискусия по същество;-)

Я и аз да зема участие;-)

Браво на Архангела за интересния материал, браво и на Параграфа за приноса му, ако и да не е доразбрал за какво става дума.

*

Това не е икономическо изследване за ролята на кооперацията при социализма, нито за ролята на частната стопанска дейност при социализма (предмет на изследванията на акад. бай Колю Могилата, пръв ректор на СУ след 1989). Това е очерк по социална психология, третиращ особеностите на предприемаческото съзнание у нас - както заварени, така и отгледани от реалния социализъм, които определят характера на прохождащия български капитализъм в момента.

*

Искам да се спра само на изречението "Те използваха придобивките на капитализма (печалбата), без да плащат цената на капитализма... Така че желанието за неформалност... доскоро се разглеждаше като норма".

*

И досега се разглежда като норма, бих добавил, от стожерите на българския "националноотговорен капитал". Приватизацията на печалбите и национализацията на загубите на големите държавни фирми беше основата на "бизнес стратегията" на първоначално натрупване на Мутриглуп и другите стълпове на тоя "капитал".

*

За българина при реалсоца частната инициатива беше само настройка над "плановата икономика", създаваща му допълнителни доходи за неговото "модно, луксозно и деликатесно" потребление. Базовите потребителски блага - the "bear" necessities - пенсия, безплатно здравеопазване, безплатно образование, почивка, нерядко и жилище, се гарантираха от държавата. Освен че не плащаше разходите на капиталистически предприемач, ползвайки се от ресурсите на държавното си работно място, нашенският "несун", описан така вещо от д-р Дайнов, пребиваваше и в немислимо за капитализма привилегировано парниково състояние на монополно господство на пазара благодарение на изкуствено произвеждания от "централното планиране" постоянен дефицит на стоки и услуги и генериране на необезпечена със стоки и услуги парична маса у населението. Така че и конкуренцията, основата на стоковото производство, му беше абсолютно непозната. Оттам и неумението му да се продава, обсъждано скоро на този форум. Оттам и забравянето на "трудовата теория на стойността" [философията на "хиляда бода за пара" на възрожденските занаятчии] и заменянето й с турбофолк-меркантилизъм и примитивна борческа "теория на насилието" (по Дюринг), гдето физическата сила, със или без огнестрелно продължение, се издига в ранг на основна икономическа категория.

*

Оттам и физикалистката му представа за богатството като "имот" и за икономиката като zero-sum game, делба на баницата. При твърда вяра в "незиблемостта" на гарантираните от държавата bare necessities.

*

Характерен пример за икономическия наивизъм на българина е напр. всенародната подкрепа на популистката и химерична идея за "земята в реални граници". Мой приятел, доктор по икономика, умен човек, напр. се топеше от марципанени мечти как щял да продаде земите на дяда си и да си построи апартамент в центъра на столицата (живеехме в Студентския град). Остана си, разбира се, там докато не замина на запад преди две години.

*

Оставям на други колеги да разгледат останалите проблеми, поставени от Дайнов, и ако искат и да го покритикуват заслужено за схематизма на препоръките му в края на статията.

Нели Не смятам, че Дайнов не долюбва кооперациите, още повече не виждам къде твърди, че те са създание на комунизма. В статията е споменато САМО за опит за възстановяването им преди 1989 в един полудържавен, получастен вид, при което всички помним добре хората желаеха да участват в печалбите на подобен вид дейност без да изпитват неудобствата да си частник от първата до последната стъпка.

*

За мене много по-важни са три аспекта на т.нар. "частна" стопанска дейност в България :

-

1. страстта на българина за "големия удар" - само веднъж, който да ти стигне за цял живот (дигни една вила на Охридското езеро, па си накриви калпака),

-

2. проблема за доверието между клиент и производител, както и между държава и производител,

-

3. неотменното и безвъпросно затъване на повечето "частници" в престъпен бизнес при поява на първа възможност за това (подлец ли? архиподлец ти ставам, ама де тоз късмет).

*

За първото може да се говори много, но то определено няма нищо общо с разпространения мит за пословичното трудолюбие на нашия народ. Като човек индивидуалист бих говорила по-точно за трудолюбие на някой определен човек, нежели за трудолюбие на народ като цяло. При това, без каквито и да предпочитания за пол, най-сериозно твърдя, че ако има трудолюбие в България, ако има хъс за успех и оцеляване на всяка цена, то все по-често го виждам у българките. Не знам каква слана удари другата половина, но все по-чести са историите, които чувам (в и особено извън България) за жени, които се борят, справят, отглеждат и успяват в живота напълно сами. А иначе "големият удар" е символ за благоденствието за хора, забравили добрата стара дядова мъдрост "залудо работи, залудо не стой".

*

Точка две пък е основата на всяка работеща икономика, но при нас лисват всички лостове за това доверие - кредитна система, стабилни банки и най-важното - моралните основи на доверието.

*

Затъването в престъпния бизнес е въпрос, от една страна, в икономика с хроничен стоков дефицит, от друга страна в страна, в която забогатяването е априоно приемано само като плод на далавера, а не на многогодишен труд и ум. България имаше и двете условия.

*

Тези дни гръмна в Ню Йорк аферата на емигрантите бухарци (тук не е Монитор и спокойно мога да кажа "бухарските/узбекистанските евреи" без да последва антисемитски припадък) от 47 улица - улицата на бижутерите в Манхатън. За мене тези хора, които често съм виждала и разговаряла, са не толкова евреи колкото хомо совиетикус. Т.е. научени да печелят на всяка цена и въпреки всичко. Техният случай се записва от FBI вече цяла година. Изкупуват на безценица крадени златни вещи и ги препродават за почти норалната им цена. Практически всичкото крадено злато от няколко щата е минавало през ръцете им. Тези хора са много типичен пример на негражданското, родово-семейното общество. Всяка страна с двоен морал - от една страна, официален, от друга страна семейно-групов - е по определение бедна. В нея не съществуват общи идеи и лостове за развитие, а всеки е на собствено движение. За голямо съжаление българският бизнес е повече бухарски, отколкото друг. Може би това облагодетелства няколко човека, но като цяло обществото е несигурно, увеличава се престъпността, липсва доверие, намалява се желанието на хората за каквато и да е дейност. С една дума - общество пред инфаркт.

Нели Не смятам, че Дайнов не долюбва кооперациите, още повече не виждам къде твърди, че те са създание на комунизма. В статията е споменато САМО за опит за възстановяването им преди 1989 в един полудържавен, получастен вид, при което всички помним добре хората желаеха да участват в печалбите на подобен вид дейност без да изпитват неудобствата да си частник от първата до последната стъпка.

*

За мене много по-важни са три аспекта на т.нар. частна стопанска дейност в България :

-

1. страстта на българина за "големия удар" - само веднъж, който да ти стигне за цял живот (дигни една вила на Охридското езеро, па си накриви калпака),

-

2. проблема за доверието между клиент и производител, както и между държава и производител,

-

3. неотменното и безвъпросно затъване на повечето частници в престъпен бизнес при поява на първа възможност за това (подлец ли? архиподлец ти ставам, ама де тоз късмет).

*

За първото може да се говори много, но то определено няма нищо общо с разпространения мит за пословичното трудолюбие на нашия народ. Като човек индивидуалист бих говорила по-точно за трудолюбие на някой определен човек, нежели за трудолюбие на народ като цяло. При това, без каквито и да предпочитания за пол, най-сериозно твърдя, че ако има трудолюбие в България, ако има хъс за успех и оцеляване на всяка цена, то все по-често го виждам у българките. Не знам каква слана удари другата половина, но все по-чести са историите, които чувам (в и особено извън България) за жени, които се борят, справят, отглеждат и успяват в живота напълно сами. А иначе "големият удар" е символ за благоденствието за хора, забравили добрата стара дядова мъдрост "залудо работи, залудо не стой".

*

Точка две пък е основата на всяка работеща икономика, но при нас лисват всички лостове за това доверие - кредитна система, стабилни банки и най-важното - моралните основи на доверието.

*

Затъването в престъпния бизнес е въпрос, от една страна, в икономика с хроничен стоков дефицит, от друга страна в страна, в която забогатяването е априоно приемано само като плод на далавера, а не на многогодишен труд и ум. България имаше и двете условия.

*

Тези дни гръмна в Ню Йорк аферата на емигрантите бухарци (тук не е Монитор и спокойно мога да кажа "бухарските/узбекистанските евреи" без да последва антисемитски припадък) от 47 улица - улицата на бижутерите в Манхатън. За мене тези хора, които често съм виждала и разговаряла, са не толкова евреи колкото хомо совиетикус. Т.е. научени да печелят на всяка цена и въпреки всичко. Техният случай се записва от FBI вече цяла година. Изкупуват на безценица крадени златни вещи и ги препродават за почти норалната им цена. Практически всичкото крадено злато от няколко щата е минавало през ръцете им. Тези хора са много типичен пример на негражданското, родово-семейното общество. Всяка страна с двоен морал - от една страна, официален, от друга страна семейно-групов - е по определение бедна. В нея не съществуват общи идеи и лостове за развитие, а всеки е на собствено движение. За голямо съжаление българският бизнес е повече бухарски, отколкото друг. Може би това облагодетелства няколко човека, но като цяло обществото е несигурно, увеличава се престъпността, липсва доверие, намалява се желанието на хората за каквато и да е дейност. С една дума - общество пред инфаркт.

Нели Извинения за повторението, но сайта на Сега май е перманентно "under construction", автоматично удвоява постинга ми.
Анонимен347
Оти бе, фичлета и фичлетки, развалихте мохабета?
paragraph39 Като съм писал, че Е.Д. недолюбва кооперациите, имал съм предвид точно това- че Е.Д. недолюбва кооперациите!!! И не вадя това свое мнение от една-две негови писмени изцепки тук /или там/, а от всичко, което съм чул и чел от него по въпроса: за "орсовките", за "ликвидационните съвети", за омразните му "комунистически ТКЗС-та" и т.н. Нима някой се съмнява, че Е.Д. ненавижда всичко, в което съществува КОЛЕКТИВНОТО начало?!? Та той е непоправим ИНДИВИДУАЛИСТ и безсмислена ИНДИВИДУАЛНОСТ !!!Впрочем, проповядваната И/!/ от Е.Д. "индивидуалност"-т.е. "всеки сам -за себе си", а не "всички заедно -за всички" е и една от причините да ширещата се днес омраза между индивидите в обществото, и за неспособността на същото това ОБЩЕСТВО /!/ от противопоставени и противопоставящи се един на друг индивиди, щото то да не може да се противопостави успешно на всичко негативно у нас през годините на прехода!!! Справка: "VAIA CON DIOS"/Е.Д./!!!
Нели Ако става въпрос за "ликвидационни съвети" и аз не съм съгласна с тях, защото те бяха чиста проба пладнешки грабеж. Да не говорим за смехориите "връщане на земи в реални граници". Първата половина на 20 век премина под знака на окрупняване на селските земи в Европа, а наш Желю реши остроумно да ги раздроби. Като зачеркна всички усилия на Стамболийски в 20-те години. Но най-смешното беше, че хората единодушно желаеха неговите реални граници в предчувствие за получаване на несметни богатства от проджабата им. Два пъти ха - имам много близък приятел, умен и разумен, който също чертаеше планове преди 10-на години как ще продаде горите на дядо си и ще си купи меншън на пъпа на София. Ей на това аз му викам липса на трудова етика. Между другото, точно за това бях, и съм, против реституцията - тя ражда рентирство, мързел и унищожава трудовия морал, на чиито здрави основи винаги се държи едно проспериращо общество. За мен реституцията в България беше допълнителен начин за изтичане на средства в джобовете на червената номенклатура, защото както ни е известно в тези 50 години се извържи неграциозното съешаване на малкото останали някогашни "буржоазни елементи" с новозародилата се червена управляваща класа. Така де, и на работническо-селската власт й е трябвало малко блясък.

*

Параграфе, пак опираме не до смешните кооперации на сини и червени, а до цялостната социална, икономическа и умствена настройка на обществото ни. Ще стигнем до кривата круша с тъпизми като "ква ти е далаверата" - въпрос зададен серизно и грубо от клоуна Паси на две лели на средна възраст, присъстващи на негов прием. Цирк.

Редактирано от - Нели на 15/10/2002 г/ 06:05:43

Combat350
Верно, мина първата половина на 20 век под знака на окрупняването - масовизации, колективизации, разкулачвания, окулачвания...Не върнахте седесарски крадливи цигани , земята на хората, реалната, пък те сами да си решават дали ще се съюзяват в кооперации или не. Вместо това -туриха им по един председател на кооперация като Фичо и има бутнаха по едни книжки в ръцете. Наи-голямото престъпление на СДС е измамата с повторната кражба на земята от собствениците и. Точно по-цигански, с номера - тука има - тука нема. Сега сините комуняги пак завъртат рулетката - на ред е окрупняването, видите ли. Какво ще окрупнявате пак, бе? България е само 111 хил кв. км. А Стамболииски е учил хората да се кооперират, но при положение че са собственици на реална земя. Т.е. баи Иван, Драган, Петкан имат земя и решават да го правят блок. Или не решават това. Решават и какво ще садят в него. Сега същите баиовци нямат земя, имат хартиики и един председател които им казва какво е наи-правилното да се сади на нещото, което им се води на книга.

И председателя обикновено има защитена дисертация в областта на Манхатънското пиперопроизводство.

Нели Анчо 365 и 368, тамам да те питам, мамин. Тъкмо ми се петляеш из караката. Ти що убавецо, вчера не беше на тетрото на Аня Пенчева и Никито Сотиров? С жената и с двете работни деца. Да беше дал малко честно спечелени пари на родното тетро. 4х20=$80. Т.е. 160 лева. Тъкмо пенсиите за един месец на родителите на Аня или на Никито. Това щеше да ги отдалечи, евентуално, от черни мисли по повод защо кооперацията от върнати в "реални граници земи" пак показаха среден пръст на вложителите си и тази година. Реалните граници са нещо много ефимерно, еле га говорим за умствените такива на драпащ се пред компютъра Ано, измислящ поводи да захапе некой NY, NY.

*

Извън шегата - двамата артисти имат турне в следващите две седмици в Вашингтон, Детройт, Лас Вегас и Лос Анжелес. Ако имате време - отделете го за тях.

*

А сега се отеглям на спокойствие за да прочета утре 3 анонимни безмислени килимчета на нашия Комби (написани през няколко минути, но надлежно анонимно подписани) от които с интерес ще науча местоживеенето му. Не че не предполагам, но желая потвърждение.

Редактирано от - Нели на 15/10/2002 г/ 14:17:39

Combat352
Нели, ти превъртя ли, лелче? Де Аня Пенчева - де поземлената реформа?! Общото е само това че границите и на двата субекта на внимание са твърде ефемерни, така да се каже... Или таласъми някакви ти се привидеха? Мунчови, Ленчеви и пр. Кои е сега на ред, а? Ех, лелче, гледам те от доста време и се чудя как оцеляваш с този непоходим чернозем в главата си? Сигурно благодарение на Фичо, които по облаци ходи.
Zemlemer353
Абе то си е така- Анчето Пенчева оцелява благодарение на тези "реални граници" я. И на кооперирането в притежаването им. Ама си ги има. Пък Нелито си ги няма.
Анонимен354
Hich ne si gubete vremeto da hodite - goliama boza beshe. I tupa amerikanska piesa, skuka i bulamach.
Грациан Тук можете да намерите снимки от гореспоменатия спектакъл изнесен в нашия вилает.(аз лично не бях)

тук ---->Натиснете тук

Ето и за тези които предпочитат ръчния труд: http://www.bulway.com/bw/home.asp

П.П. Между другото, докато пиша и гледам отдолу светещ в синьо надпис питащ: Как транслира?. Замени ли вече тази дума, единственно използуваната по мое време дума: превежда/м?

bgtopidiot Би трябвало да е "транслитира", тъй като писането на латиница се нарича транслит. Казано на български - как замества
Анонимен357
Абе вие за какво сте седнали да спорите - транслира, транслитира, etc.

ненужни подробности - хората думи и понятия откриват и въвеждат, вие все назад гледате, към Балана едва ли не. Те, Е.Т. откри настръхналите хриле

преди седмица, снощи пък ЧФ, без да мъдрува лукаво, въведе термина bear necessities

Машалла, Фичка, с две думи описа сложния си духовен свят на мечка в

нужда

bgtopidiot #375, как го направи тоя номер с броя на мненията?
steppenwolf Къв е па тоя идиотски анонимен с брояч на мнения? Много копия станахте бре!

Анонимен360
Я да се пробвам и аз като анонимен, ке излезе ли нещо....
Анонимен361
Я виж, къде бил ключа от бараката
bgtopidiot Пробвай анонимно след мен и ще се лепнеш плътно с една хилядарка зад Доктора
Анонимен363
Анонимен364
steppenwolf Не ми трябва хилядарка. Когато си писах мнението, твоето още го нямаше. А после моето взе че не излезна, докато не написах анонимното. Нали си майстор - оправи го! Още въпроси идиоте?
Анонимен366
bgtopidiot А какво да питам?
Анонимен368
Тя тая със скачане и заяждане не стая !
Анонимен369
Иди на "www" и ми следвай указанията. После ми обясни как става номера.
235 bear necessities370
БЕГЕТОП, "хилядарката" ми я е лепнал САНД-а, де да знам

що - сигурно, в чест на 10-та годишнина на ФМплюс или

пък защото знае в действителност кой съм

Между другото, "шпаргалка" на руски означава действително

"пищов"...

Анонимен371
разбрах......
bgtopidiot Няма ли да влезне някой друг регистриран за да промени брояча? Че пишем, пишем, а той все на едно място си седи
JarJarBinks Може ли аз?
Анонимен374
Може

Анонимен375
проба, проба, едно, две, три, проба
Анонимен376
Ех Сандо, Сандо, на колко пещерски го прай туй чудо?

пп. след прочитане - да се изтрие!

Muncho Podigovski bgtop, за теб - винаги.

Анонимен378
Труден ще стане живота анонимен.
Анонимен379
Правила:

Не убивай, не кради, не лъжи, не плагиатствай, не пожелавай ресурса на ближния си и винаги се позовавай на неговия URL, когато ползваш информация от сайта му!

Въобще, дръж се прилично и не си бъркай в носа!

Сложи линк, че да ти сложат два!

Ако спечелиш два гранта, сподели поне единия с подизпълнител!

Който спам изпрати, спам ще получи!

Не въвеждай лични данни на ближния в бази!

Не спорете помежду си като един Anonymous с друг Anonymous! Тъпо е. Има и псевдоними, в края на краищата.

Право на всеки е да брани неприкосновеността си зад псевдоним.

Анонимки не публикуваме.

Не богохулствай!

Не стой в кюпа! Бъди ти!

Бъди кратък!

Гледай ведро, ваш'та мама!

C&P380
"Про&Анти".

Явор ДАЧКОВ:

Здравейте!

В последните дни зачестиха призивите за обединяване на дясното. Странното е, че те идват от политици, които направиха всичко възможно то да се разедини. И Петър Стоянов, и Стефан Софиянски, и Евгений Бакърджиев жертваха политическата партия, заради собствените си политически интереси. Това не може да бъде забравено току така. Петър Стоянов ту беше седесар, ту обявяваше седесарите за провалени авари, в зависимост от променливата политическа конюнктура. От много хитруване той изпадна от политическия живот, а днес никой не се интересува от него. Стефан Софиянски сам напусна СДС и то в най-тежкия за партията момент - след загубата на парламентарните избори и в разгара на кампанията за президентските. Това беше меко, казано непочтен ход. Кметът се опита да се откачи от провала на СДС и да се закачи за успеха на новосъздаденото НДСВ, без да плаща никаква политическа цена. Днес царят очевидно се проваля и Софиянски търси ново амплоа. Този път на обединител на дясното и то пак без да плаща нищо. Безплатни обеди няма - особено в политиката. Много скоро кметът ще усети това в предстоящата надпревара за местни избори. Тогава всичките негативи на неговото управление ще му бъдат припомнени много детайлно. Глупаво би било от страна на СДС да поеме и тях след като кметът от една година не е в тяхната партия. Бакърджиев беше изгонен от СДС, но както се разбра, още преди това той е подготвял създаването на новата си партия. Тогава ръководството на СДС просто го изпревари и го изгони, преди той да си отиде сам. Голямата грешка на сините беше, че и досега не казаха точно защо изгониха бившия шеф на най-голямата си организация. Причината беше корупция, но никой не събра сили да обяви това публично. Затова Бакърджиев от ден на ден става все по-активен и все по в бяло. Той разчита на късата памет и има основания да го прави. Работата е там, че и при него, и при Софиянски, и при Стоянов нещата опират до едната гола лична амбиция. Зад тях не стоят никакви партии и структури с ясни политически принципи, а само хора, свързани на клиентелски принцип. Това обаче далеч не е достатъчно и затова днес всеки от тях поглежда към СДС. Ето защо е доста неточно да се говори за обединяване на дясното. Освен СДС там няма никаква друга сериозна политическа сила. Друг е въпросът, че сините продължават да губят влиянието си и то сред твърдите си поддръжници. Преди да мислят за каквото и да било обединение с някого, те трябва отново да се свържат с онези, които от 12 години неизменно гласуваха за тях. От ден на ден тази хора се чувстват все по-изоставени и предадени.

Анонимен381
Натиснете тук
Анонимен382
Чичо Фичо Архангеле, идеята ти за тази дискусия беше наистина блестяща. От препрочетените тук четири-пет статии на д-р Дайнов става ясно, че в днешния български вестникарски пазар няма друга фигура, дори приблизително съизмерваща се с него по две неща: (1) интелект: яснота, оригиналност, "интересност" и съдържателност на мисълта и (2) характер: последователно осмислена гражданска и човешка позиция. Изпитвал съм голямо удоволствие и от отделни неща от д-р Огнян Минчев, г.г. Георги Коритаров, Калин Димитров, Петьо Цеков, д-р А. Райчев и др., но за номинацията си за цялостно творчество съм непоколебим.

Чичо Фичо Защо обаче дискусия не се получи? По липса у аудиторията на две неща: (1) интелект: благодарение на великото българско висше образование колегите, особено инженери и природоведи, очевидно не разбират текстовете на д-р Дайнов и ни дават недвусмислени признания в този смисъл, и (2) характер: характерната за живеещия в лъжа и робство, особено в отечество България, българин астеническа идиосинкразия го прави нетърпим към хората с ясна и честна публицистична и човешка позиция, към изявената индивидуалност.

*

Бидейки и аз донейде свързан някога с морето биографически, още от ранните години на гимназията get-вах sickened от разговорите за паламуди или туруци - тур. (паламиди, лакерди - гр.), а като тръгнах по света, то научих, че тези легендарни у нас якобьi най-вкусни риби, наричани по света още bonito (англ., исп.), bonite (фр.) и sarda (лат., ит., порт.) и пр., се ютят в долната половина на класацията на фаворитите на всеки уважаващ се рибен chef (вкл. и руски), дишат праха далече зад царицата на рибите - сьомгата (семга, бальiк, salmon, saumon).

*

Така и у нас в отечеството - същи развъдник за паламиди (и обожателите им), в който сьомгите (и обожателите им) като д-р Дайнов не са желани. Или питомник за помияри, сред които canis lupus-ите като д-р Дайнов са едни враги народа и живо оскърбление.

*

Ще завърша със следните редове от близката ми приятелка Мара в Монитор (бъдещата тукашна бежанка Доктор Хикс) от юли м.г. -

*

цитат

*

"...всичко гореспоменато (изброява различни видове форумци, сред които и тези, "дето смятат, че конкретно чичо ти Фичо е виновен за тежкото положение на бълг. народ" - б.м. - Ф.) е за предпочитане пред внушителната група форумци, която нито си задава въпроси, нито търси отговори, от нищо не се вълнува, но за сметка на това от всичко се обижда;-)

...а вместо финал ще кажа, че българите сме едни мързеливи, сдропясани мекици.

Преди малко се върнах от фитнес, залата п р а з н а;-)

Плюскат, пиянстват, пъшкат, в полу-дрямка се оплакват, и тва е нация, негодяи -

дембелоиндивидуалисти със собствено мнение по всички въпроси;-(((

И още едно нещо е национална черта, че на всички им се -бе като на нерези и във всеки момент са готови да почнат да управляват, щото тия две работи ги имат за най-лесните;-)))"

*

Край на цитата

*

Думи на умна, красива, смела жена. Запишете си ги. А от дискусията нищо няма да излезе. Жалко. Поздравления за Арханхела, май родил се е преди своя век.

shkolar ot kiliinoto385
Фичо бре (да ти имам фъфлещия прекор!), тъй както си се разположил надалече, мож' ли с тая дълга пръчка да стигнеш тия, де се колебаят у последната редица?

И за първото и второто го разбрах. Ама компотя къде е? А-аа, без компот ставам колеблив! Поне дренки дай или киселици, че да спре т'ва колебание наи-подир!

Combat386
Пак ли гъзо те досърбя бе, цацо Фацо?
Combat66387
Комба, селяко недо_бан, кажи душа, кво те сърби да ти го начешем?
КРЪЧМАР388
При така разгорялата се дискусия не мога да не се сдържа да не споделя мнението си какво че - към водката вървят по-сочни рибета, включително и горепспоменатата цаца, положена върху нарязан пресен лук, също така кралицата на просташките риби - сельодката, в различни изпълнения, със зеленчукови гарнитури - та.нар. селедка под шубой, за който разбира, а също и тлъстите вече пак споменати паламуди. При тях само лимон и евентуално малко варен компир за неутрализация на мазнината.

За бирата са достойни по-сухи риби - вече споменатия лещ, също класическата вобла в изпълнение - удар по ботуша, за омекотяване.

Един въпрос остава открит и и дискусионен - българският чироз, леко запечен и киснат в оливо и копър и лимон - е ли спътник и съратник на водката - или бирата?

Очаквам други мнения под тази така плодотворна и извисена дискусия.

Номинираните комбинации ще бъдат сервирани в кръчммата в с. Миндя -а къде другаде? Все пак за Дайнов иде реч.

Анонимен389
Адаш, не разбрах - в БАН се е появила някаква Неда, или изразяваш срамежливо някакви мераци? А по отношение на рибите си прав - винаги съм знаел, че вмирисаният салмон благоухае, за разлика от долния паламуд, дето вони. Ама и в двата случая се вмирисват откъм главата. При цаците не съм изследвал как стои въпроса, ама сигурно не се забелязва, защото главата е почти до гъзо.
Анонимен390
В българската фабрика за илюзии (синемата)е имало много ловно-рибарски сюжети. Наи-известния от които е едно старо филмче, наречено "Кит". Соц. история, бичуваща неадекватностите в плановото стопанство и мераците желаното да се приема за деиствително. Та там цацата беше станала на кит мечтите на някои. Тук обаче имаме нов сюжет - цацата се изживява като балък.

А не е ли, наистина?

полифорумен кибик-ветеран391
Фичка,

като си казал "а" - дал си вярна оценка на характера и интелекта

на форумната аудитория и си стигнал до единствено верния извод за

невъзможността й да води дискусия с теб, кажи и "б" - преустанови

тегаво-досадните до невъзможност опити да инициираш и канализираш

дискусии по свой вкус и разбиране. Очевидно И В ТОЗИ форум почитателите

ти се изчерпват с верната Нела и, вероятно, още две-три клакьорки на

интелектуалното ниво на ивка и мара. И ТУК не можеш да живееш по

простичките, общоприети правила на виртуалното общежитие (вж. предната

страница), после се чудиш, че другите едвам те "дишат". А причините да не

те дишат са много прости, и са основно две - неспособността ти да проумееш,

че отдавна не си оня Взводен напет от НШЗО-то и ригидността на "форматирането ти" (ни приемаш, ни предаваш, Фичка, едно и също повтаряш от две години по всички въпроси, никакво развитие, мъъъка...)

Затуй и все по-често "диалогизираш" с о Бозе почившата, която си беше

всъщност една твърде семпла женица, и с никой друг.

имам си ник, ясно?392
Горното комунистическо недосШче,

Не ми споменавай името боклук , така както,

аз не споменавам твоето. Сещаш се, че с удоволстие

бих го направила и то с придружителни “нагледни” материали…

Но се съобразявам с ”общоприети правила на виртуалното общежитие”,

които АЗ публикувах на предната страница. Така че, като обвиняваш

другите за нещо, виж та се съпикясвай и ТИ!

Севте комуно-капитало-ДС номерца!

Глей си “къщурката” и не се занимавай с мен.

И престани анонимно да заплашваш!

Да си чувал за “ВОЙНСКА ЧЕСТ”?

Едва ли !

ПП До ТУК!? Става ли?

догадлив393
от споменатите две персони Мара няма как да отговори.

значи туй е Ивка.

ма що не се подписва? дневната припевачка на Нели кво срамно има в това.

C&P394
"Да те отвратят, да те натикат в мръсното, да ти убият всяко желание и всяка надежда, че животът може да бъде нормален, а защо не радостен и щастлив - това изглежда ще се случва през втората половина от прословутите 800 дни... Тъжно ще бъде това да се случи, без да дадем поне една битка."

Явор Дачков

fierce Абе Чичка, абе Фичка, ти си бил the top бе.Що се не върнеш, бе пиленце, в бащини равни двори, я в Лозенец, я в Драгалевци, че да те турим да водиш

бащина вярна дружина.Сал в тебе се надаме соколе, сал ти си ни светлото в

дупката.

горното ком-недоношче396
Имаш си ник - ясно. Да го беше и посочил - нямаше да стане грешка.

Чувствам, че ме бъркаш с някой - не се сърди, не съм ТОЙ. Не знам

къде съзря заплаха, никого не заплашвам. И недей така рязко да

излиташ в стратосферата, аз просто съм си изразил мението, не се

опитвам да ти го налагам.

ПП ОК, до ТАМ.

баска б.397
добре, де:-) не сърдя се:-)
Combat against Combat398
Форумци, не виждам какъв е спора тук. Темата е "Четвъртъчен клуб Евгений Дайнов" и това преполага обсъждане на негови статии по болезнени за България теми. Благодарение на Архангел Михаил имаме ново нещо за обсъждане. Това са го направили цифром и словом 3ма човека - Параграф39, чичо Фичо и Нели. Напълно се солидаризирам с мнението на Фичо, че това не е място за лични обиди, анонимни глупости и обсъждане на физическите данни на някой. При това заради глупаци ровещи чужди биографии, по мое мнение, Нели и Фичо са единствените тук, чиито имена вие знаете. Позициите ви не са равносилни. Използвате анонимността си за да ги ръсите обилно с човешка кал. Защо? Избивате собствените си комплекси? Помислете върху това. И стига вече със споменаването yf този Манхатън, защото излагате себе си, а не тях.
proCombat399
Що не идеш на клозетната дискусия да видиш колко имена са споменали, с лични подробности и биографии Мангатънските ангели?

Да беше само там, ама и по другите дискусии също.

За тех може, за другите не може, така ли?

Да ви ........ на двойните стандарти - Манхатънски са, ами, да не са Дряновски?

Мразим лицемеринете - едно, а ма че ме взимат за глупендер - още повече.

Понеже не могат да спрат да обиждат - или лично, или всички накуп,

тъй шай тя - казват по Ню Джърси.

И докато се обаждат такива шивачи с бели конце като тебе.

Combat23x731400
Ано 418, 410, 411, а в бъдеще 538, 541, 543 и т.н.,

сладко захърче, разбрахме за омразата ти

към манхатънците. Я сега кажи нещо по темата

Дайнов. Не можеш нали, щото като се говори по тема

Фичо ти отпорва задника. Акъл трябва за тая работа,

а не селски

седенки

.

Анонимен401
Bas dqrja che kibika veteran ano 410 e debelia tqrbuh Andrei Ivanov Prqmov-mitnichar.

Ako e toj razbiram negativizma kqm hubavite jenichki na foruma. Dori i pokojnite.

Combat402
Май, май...Тук без мен некои писал от мое име . Май супругата ще да е...Неин стил и образни похвати. Нели, вместо да висиш по форумите, вземи измии ваната, че от тоя балък, дето бие с опашка в туй мънинко местенце - цялата хлъзгава от слуз и прочия рибешки неудобства е станала. че и слуз хвърга по форумите, та хората се пазят и бягат от тази нечистотия.

А по отношение на Дайнова разбрахме че и той е като Фичо. И това ни стига да се вардим от него. Прочее, скорошно завръщане на Фичо в Миндя, където в селската кръчма ще станат два салмона за мезе на джанковицата.

Анонимен403
Ma koy Andrey Pramov, na ministar Kuneva saprugat li? Tya ne mu li bi duspata teya dni?
predlozhenie404
Най-сериозно предлагам този четвъртъчен форум да остане запазено място само за Фичо и Нели. Все едно - почти никой друг не влиза тук, освен няколко анонимни опоненти. Нека престанат и те - и за Фичо и половинката му да настъпи най-подир покой и хармония. Той ще пише мнения - тя сте се съгласява, семейството ще се успокои, заздрави...Помислете за тях - и те са хора, все пак.. Пък и ние ще имаме мира в другите дискусии.
Богдана405
Дано,

Дано,

Дано!

Враг Първи406
Берекет , Ленке! Все така да го даваш - плодотворно и тулумоугодно. Ден и нощ да стоиш пред омазаната клавиатура и да преглъщаш слюнки горчиви.

Жено стара, трябва да помислиш и за пречистение обаче, време ти е. Че то - хем дебело, хем грозно, хем дърто, хем злобно - нема да издържиш на форумните напъни дълго, Ако и само виртуални да са.

Аре си бегай в мутритора!

Tvoi Zigmund407
Мари Нели, не е никаква Ленка, ма душа камбана необуздана! Пустите му нощни кобили дето те носят назад към мъртвите сибирски полета!...Па и напред също такива полета се задават! А запри се ма, за смях на бостанските плашила стана!
vlashka ciganka408
Тъз клъне битер биля мени! Неле, ела, ма, с мен ша одиш, дворовете ша шарим, ша делим сичко, сестро. Голема рабта си!
Архангел Михаил Политологът Евгений Дайнов, известен като Синия шаман, пред в. "Труд"

Царят има още ходове

В СДС няма лидери, останаха функционери

с политолога Евгений Дайнов разговаря Зорница Гюрова

16 септември 2002

Г-н Дайнов, има ли бунт на “царския кораб” и каква развръзка очаквате?

Очевидно има брожение. Екипажът не си гледа капитана с онази преданост, с която го правеше. Има брожение, но при липсата на алтернативни капитани, не виждам възможност за разцепление. Не забравяйте, че това не е партия. Това са лица, които се явяват като част от едно персонално тяло - тялото на царя. Много трудно могат да направят нещо различно, защото те така се идентифицираха от самото начало - ние сме част от царя. Не ги виждам веднага да се разцепят, както биха се разцепили други партии.

Чуха се гласове, че бизнес клуб "Възраждане" има възможност да разцепи групата на НДСВ. Това осъществимо ли е?

Възможно е, но доста по-нататък, мисля след Прага и възможността за покана за членство в НАТО. Нали всички там са се вперили и никой не клати кораба. Възможно е, защото освен че са част от тялото Величествено, депутатите са обособени на лобистки групи. Те представляват доста различни икономически интереси. Така че, при едно разбирателство между депутатите с различните икономически интереси и други партии, като БСП например, за правене на нов тип правителство, това може да стане, но евентуално след ноември - декември. Социалистите трябва да дадат много решителна заявка за властта, за да стане това нещо.

Вярно ли е, че запазването на политическата стабилност в периода след Прага - година и половина, е също толкова важно колкото и до Прага? В публичното пространство се появи подобно твърдение.

Това ще твърдят управляващите. Естествено е, че е необходима стабилност, защото поканата е част от още един много важен процес - да се подготвим и като въоръжени сили, и като общество, за да станем членове. Но аз мисля, че нервите на различните типове политици няма да издържат, ако се получи покана и всеки ще започне да дърпа в някаква си своя си посока. Особено социалистите, които са с най-силната партия в момента.

Кое е по-реалистичното да се случи след Прага - предсрочни избори или нов кабинет с нови политически играчи в него?

Това лесно може да се изчисли, като се има предвид кой е най-силен в момента - най-силни са социалистите. А те какво правят - за разлика от СДС не провокират, не се борят за предсрочни избори. Те обикновено първото, което правят е, да проникнат на всички нива във властта, доколкото могат. Преструктурират парламентарни мнозинства, преструктурират правителства. И едва след това правят избори. Така че, доколкото ситуацията е в ръцете на социалистите, първо ще проникват във властта и ще доминират някакви правителства и след това ще има избори. Това ще се случи, ако царят няма наистина изненадващи ходове в ръкава си.

Вие мислите, че царят може да извади още някой “заек” ?

В тази ситуация къде е мястото на президента Първанов? Вие очаквате ли той да провокира война между институциите?

Зависи от това къде играе в конфигурацията, в която БСП се очертава като най-голяма сила. Ако си е поставил за задача да им помага да дойдат на власт, би направил всички полезни ходове за това, включително да влезе във война между институциите. Той не е лансирал собствената си програма, освен, че ясно заяви, че иска да разработи собствена национална политика, защото в момента такава няма никой и да стане нещо като реален народен предводител. Но още много път има да измине в тази посока.

Първанов добре ли си играе ролята на социален президент?

Това винаги е била много опасна игра, защото хората разбират социален президент като заплати, пенсии и някакви доходи. Народът още не е поискал това от него, не му е казал точно какво си представя като социален президент, но когато му съобщи, че всъщност си представя пенсии и заплати, ще му се усложни много живота.

Уважаеми колеги, апелирам към вас за по етично отношение към опонентите!Не превръщайте темата в място за разчистване на сметки от "Мониторския"форум!

Казаното от Дайнов е интересно и заслужава сериозна дискусия!

Приятно четене!

C&P/baska b./410
Евгений Дайнов/в-к Новинар;17-10-2002/

Политолозите сме безпомощни, питайте психиатрите

"Бойко Борисов пасва на детинското състояние, в което българското общество изпадна миналата година. Чичкото, който се появи, се оказа дядо и не особено енергичен, и сега продължава да се търси "чичко, чичко". И ето един достойно изглеждащ побелял човек с мускули, интересно говорещ на разбираем език, не като политик."

- Г-н Дайнов, как ще коментирате идеята Бойко Борисов да бъде издигнат за кмет на София?

- Клюката, че той ще излезе срещу Софиянски, се върти поне от 3-4 месеца. При всичките плюсове и минуси на Бойко Борисов той е много лоялен към човека, когото той нарича "цар", и сигурно няма да оползотворява рейтинга си, за да става национална политическа фигура, а очевидно харесва да бъде известен. Така по естествен път се стигна до номинацията му за кмет и по естествен начин според мен той е много близо до това да се реши да се кандидатира и да стане кмет на София.

- Това ли е печелившият ход на НДСВ? Взимат човека с най-голям рейтинг и го номинират за столичен кмет?

- Ами алтернативата е човекът с най-висок рейтинг да оглави партия и да става министър-председател.

- Да не би да подозирате, че Бойко Борисов е номиниран, за да се отстрани за 4 г. от голямата политика?

- Зад всяко политическо действие от такъв мащаб винаги се крият поне 20 най-различни планове, комплоти, конспирации. Някой може би го бута натам точно затова.

- Вие бихте ли го посъветвал да се кандидатира?

- Не. Бих съветвал само хора, които имат шанс да постигнат онзи тип България, в която аз искам да живея. Бойко Борисов не е сред тях, следователно не бих го съветвал нищо.

- Не се ли справи като главен секретар на МВР?

- Не.

- Не е успешен главен секретар?!

- Той е толкова успешен, колкото и предишните. Какво му беше на Божидар Попов. Главните секретари по принцип последните години са читави хора, които си вършат работата. Вярно, че на фона на нищо-правенето, с което българското общество обича да се занимава, човек, който си върши работата, винаги изпъква.

- Защо рейтингът му е толкова висок тогава?

- Защото той пасва на детинското състояние, в което българското общество изпадна миналата година. То каза; "Ние сме едни безпомощни деца, чичко, чичко, ела ни оправи." Чичкото, който се появи, се оказа дядо и не особено енергичен и сега продължава да се търси "чичко, чичко". И ето един достойно изглеждащ побелял човек с мускули, интересно говорещ на разбираем език, не като политик. Това е този "чичко, чичко", който хората са си избрали да обичат, защото те си мислят, че той ще ги оправи.

- В чия полза ще е конкуренцията Софиянски - Борисов?

- Ако нещата стоят, както стоят в момента, Бойко Борисов е кмет на София. Софиянски не е вече с онзи авторитет, с който беше.

- Възможно ли е обаче да се осъществят инициативите на Софиянски и Бакърджиев за обединение на дясното пространство?

- Това, което в последните 6-7 г. става ясно от кметските избори, е, че личността е много по-важна от партийната подкрепа, тя печели този вид избори, а не партиите. Иначе ако са два файтона хора поотделно, като се съберат, пак ще са два файтона хора.

- Това означава ли, че ако някоя малка дясна партия се кандидатира сама със силна личност, може да спечели кметския пост?

- Да. И все повече ще става така. Царят изпълни една от заплахите - той много яко раздрънка българската политическа система и партиите имат минимално влияние. Особено на местни избори.

- Как е по-добре за СДС - да се яви самостоятелно или да стане обединител на всички останали десни партии?

- Винаги съм твърдял, че СДС е добре да действа максимално чисто и самостоятелно, да се знае къде свършва СДС и къде започва останалото. За да не стане онзи тюрлюгювеч, който царистите искаха да настъпи - не се знае кой пие, кой плаща. СДС трябва да поддържа максимално ясно граници към останалите участници в политическия процес. Освен това очевидно е от всякакви изследвания, че СДС просто няма с кой да се обединява. Партийни структури, способни да функционират по време на избори, вдясно има само ВМРО. Другите са един файтон хора в София. Проблемът на СДС е, че е му липсват 1,5 млн. гласове, а те не могат да се компенсират с два файтона хора. Тези гласове могат да се върнат, ако партията направи това, което всички чакат от нея - да каже - ние сме еди кои си, борим се за еди какво си, подкрепяйте ни, защото това е вашата борба. Намирайки своя профил, физиономия, реанимирайки своите структури, на СДС не му трябват партньори. На СДС, като носител на българския европейски проект, не му трябват патерици.

- Защо СДС не е намерил профила си досега?

- И аз това се чудя. Толкова време вече... Казвал съм им да не правят обичайните седесарски грешки - да не чакат чудо отнякъде - да започнат изведнъж да печелят избори и да не търсят химерата "коалиции". В българските условия коалициите винаги са били химера.

- Правителството и НДСВ като че ли напоследък се стабилизираха, вече не ги засипват толкова критики. На какво се дължи това?

- На липсата на всякакво внятно алтернативно поведение и на конкуренция. Когато на един пазар, в случая - политическия, няма конкуренция, този сапун, който по принцип е най-продаван, продължава да се продава най-добре. Другите сапуни, като не могат да се рекламират правилно, хората винаги предпочитат познатото.

- По тази логика най-вероятно НДСВ ще си изкара манадата?

- По тази логика аз като политолог не мога да прогнозирам царистите какво ще направят, защото те не са политическо животно. Както могат да си изкарат мандата, така могат да паднат и утре.

- Как тогава ще се правят дългосрочни стратегии?

- Не може. За да се прави добра политика в едно общество, нещата в него трябва да могат да се предвиждат. В обществото ни няма разпознаваемост и такива като мен са безпомощни. Питайте психиатрите. Те могат да ви обяснят какво става в България много по-добре от мен. Не случайно психиатри и психолози станаха медийни звезди.

Анонимен411
Браво на Архангел Михаил и на бас. барета за новите статии.
Анонимен412
Изтървах - браво и на майка му на Архангел.
Петър Петров Ето ме и мен...
fierce Архангеле, май само ти си в час в целия клуб
fierce Ано 423 не си прав. Да си ходят в страницата "Кои са Фичо и Нели"

Редактирано от - fierce на 18/10/2002 г/ 00:39:58

бат Бисер416
Кой е този неграмотник fierce? Прилича ми да е от новите пари на мониторския форум. Слушай новобранец, такива като Фичо са тук от поне две години. А ти се записа във форума за да създадеш оня кенеф "Кой бил Фичо и Нели" и само им ходиш по петите. Хубаво си решил да не пишеш в Дайнов, поне недей да дрискаш. И пий една от мен.

Анонимен417

otdel Chistota418
Pa ti koi si be, Bat'Bisere? Na chicho shurenaika mu?

Kenefa si beshe prosta dyschena baraka, dokato ne be upotreben ot semestvoto i niakolko drugi. Postaraha se taka, che chak tavana opleskaha. Golemi cigani!

Don Послушайте, фичовци и анти-фичовци. fierce е безпорно прав. Архангела създаде тази тема, за да обменим мисли по повод на Дайновите изяви. Съвсем не горим от желание да обсъждаме, а още по-малко и да четем вашите неизяснени отношения. Обсъждайте си ги колкото искате, имате си ниша, ваша си е, като искате, тъй я плескайте. Но ни оставете да обсъдим това, което ни е интересно, все пак. Не можем под всяка тема да се натъкваме на екскременти от непонятна омраза.

Пък и миризмата...

Архангел Михаил Ано.431, нещо не разбрах намека ти!

И, за да имаш материал за отделяне на секрети, ти предлагам вместо Павлова лампичка:

Booya Прави ми впечатление колко разумно звучи ЕД на фона на писанията си в Сега.Еееех,що не пише тъй както говори...
Архангел Михаил Привет, Booya !Защо, според теб, Доцентът е забягнал във ВАЦ-овия "Труд"?Тошев дали не е решил да гътва Величеството?!

Поздрави!

Booya Привет, Ваша Летателност.

ЕД може да е по-малко перде , отколкото го мислехме, и да се е обидил нещо от задявките ни.Пък за ТТ не знам, аз тези вестници не ги чета и не знам какви интереси пробутва в момента

Геновева Като съзерцавам титаните, виждам ЕД няколко нива над ЯД.

Става дума за относителна, не за абсолютна стойност.

Ged Трудно е да се сравняват двамата.

ЯД е по-млад, и като че ли има в главата си кристал, студен и бистър, през който гледа света.

ЕД е хипар. Открива се в стила му. Малко разпасан и неинституционален, леко завеян, рее се из природата насам-натам.

Doctora Освен това ЕД има вече 2 участия в Плейбой а ЯД- нито едно.
fierce Къш бе ано 437, къш бе, бат Бисере, много бройлер във Фичовия кокошарник, много нещо!
Нели Имах си една приятелка дето като й споменавах името на Б.Борисов винаги казваше - "ама чакай малко, кой е Бойко Борисов? - един, който още не се е научил да говори, за това чупи дъски и тухли в предавания по телевизията". Съгласявах се, тя все пак гледаше българска телевизия, а не аз. Като допълня това с Дайновото "Бих съветвал само хора, които имат шанс да постигнат онзи тип България, в която аз искам да живея. Бойко Борисов не е сред тях, следователно не бих го съветвал нищо.", и картината е почти пълна. Щото и аз харесвам типа България на Дайнов, а не на безсловесния Борисов.

*

Е, може би трябва да се допълни и за мита, който броди из народа, че той е едва ли не българският Робин Худ?????? Някой казват, обаче, че това било война на мафиота Бойко срещу враговете мафиози. Демек, нещо като да сложиш Ал Капоне за Attorney General или за шеф на FBI-.

*

П.П. Присъединявам се към призива на Архангел Михаил - спорете за идеи, оставете глупостите. За тях отдавна е запазена територия на друго място, в друг вестник-

Нели А сега малко и за интервюто на Дайнов пред "Труд". Предполагам, че всеки вижда връзката между това да имаме не добре артикулируем министър-председател със съвсем неартикулируем главен секретар на МВР-

*

Но имаше време, когато никой не виждаше насипното състояние на Симеоновите поддържници. Времето беше март-юни 2001. Тогава малцина говореха що е нормална партия от европейски тип, пишеха ден след ден, убеждаваха, фейлетони създаваха, защо не бива да се очароваме от някакво бивше величество. Приказният комплекс за принца на бял кон обаче надделя. Явно народът като такъв не се различава от едно непораснало дете - казваш му, че ще се опари, но то вярва само на болката на зачервената си длан. Значи отпада и понятието народ. Тогава да говорим за личности.

*

Та всяка личност, според мен, трябва от сега да си даде сметка как ще я караме на следващите избори. Едва ли някой иска да изпаднем в положението на Сърбия да отменяме резултатите заради липса на кворум. Дайнов твърди, че социалистите били сега най-силната партия в момента. Е да, 10-15% е повече от 9-10% (каквото се дава за СДС), но големият въпрос е - е ли възможно България да поеме в следващите няколко години със социалистическа партия в такъв формат. Аз лично смятам, че партия на първия до третия ешалон номенклатура на татковци, които изпапаха държавата ни, бабрабар с най-хубавите ни нравствени традиции, е по-лошо дори от насипната маса на Симеон. Нека погдеднем истината в очите - българинът няма избор. Това, което в момента му се предлага като избор е една плява. И в нея ще се валяме до второ пришествие. Някой да вижда изход?

Mara Komshiikata430
Ма кат та слушам - права си буля Недело! Народ нема, немало е и нема да има. И в склада нема и от америчко не пращат.

Сал две голи личности останаа - мъжо ти Фичо, дето те рани и Евгенчо наш, дето ша та пази от престъпниците...Ама кат гледам, буля Недело, май ти храниш Фича. Та си викам - ако тва требе да правиш и за втората личност? Тогава к'во - самооборона без оръжием или Ал Капоне ставаш.?

Та като се замисля, май и тези двамата са шкарто, нищо че им викаш личности.

Та ти сал самичка остаяш, булка! Стигаш за цял народ, барабар с личностите и простотията му. Ай, пий хапчето и легай.

Анонимен431
"Не забравяйте, че това не е партия. Това са лица, които се явяват като част от едно персонално тяло - тялото на царя. Много трудно могат да направят нещо различно, защото те така се идентифицираха от самото начало - ние сме част от царя."
Анонимен432
И все пак, защо Дайнов беше махнат от Сега?
Анонимен433
Защото караше червените да посиняват от злоба, а сините да почервеняват от яд.
bgtopidiot Дайнов - Махното на свършилия български Преход!
Еisblock435
Ано 451, има една приказка за лудите и зелника. Обикновенно трябва да се пише кой е луд и кой/какво е зелника. Надявам се да се сетиш. Бих ти подсказал нещо - в случаят няма арбитър определящ дали зелника може да се излапа. Та и тук във Форума.

Поздрави на познатите ми от София. Нещо оставих дълбоката провинция за момента и стдувам на свежият есенен въздух.

Колкото до определенията за Дайнов по-долу (характер, начин на писане и пр.) -много точно. Говорих с една близка която го познава добре и мнението се съгласува. Но в крайна сметка - нас ни интересува (най-малкото мен) какво и как пише, а не дали е дебел, тънак или все се поти! Та и дискусийте тук. Без никой да се засяга, но от всички писания тук по темата може да се направи един срез сякаш се разглежда BG обществото! Много нагледно. И тогава тия който имат какво да казват, го казват без никой да иска да вникне в казаното. Репликите от родът: "Ами вие защо биете негрите?" са най интелигентните от купищата други неадвекватности. Нещо като обществена шизофрения, като разумното начало е дълбоко подтиснато!

Но ми е любопитен, по-нататъшният път на Е.Дайнов.

Дерзайте!

PS Поздрави на Администраторите - много сполучлив нов дизайн! А скоростта е фантастична?! В провинцията е една мъка, мъка...

Нели Да, скоростта на Сега е наистина фантастична. Кликнеш да отвориш нещо и после спокойно отиваш да правиш закуската. Тамам преди обеда се е отворило нещо. Напишеш, изпратиш и за вечеря вече, то взело, че се постнало-
ясенево Жрет дядя Фича значит Тото его не видно что-то ...
beni taka e-

pri men na vtorata nedelia se postva , s muka i ritnik...

напомняне439
Архангеле, време за нова статия.
Анонимен440
Днес всички сме се запътили към енергетиката(смях)

Васил Божков, председател на клуб "Възраждане" пред "24 часа"

21 октомври 2002

...

Едно изявление на главния секретар на "Възраждане" Стоян Денчев ви раздразни, когато каза, че едрият капитал не е генератор на корупция.

Не ме е раздразнил, но не може да се слага в устата на бизнесклуба изявление на секретаря, който не е член на "Възраждане".

Едрият бизнес се интересува от средата, в която живее, иска България да се развива, да има богати хора.

Чух, че в НДСВ са помолени да опишат за кого лобират. Вие какво очаквате да прочетете там?

Кой за какво лобира? Може би са имали предвид кадруването. Всеки носеше писъмце за министри, братовчеди директори. Ако обаче ги питат за какво, ще се получи друго.

И какво ще се получи?

За какво биха могли да лобират? За НАТО, за Европейския съюз, за закон за лобизма. (Смее се)

Съгласен ли сте, че държавата е корумпирана?

Сега ще атакуваме правителството?!? Няма корумпирана държава.

Но чиновниците тласкат към корупция.

Корупцията у нас е на високо ниво.

Казвате, че нямате депутати в парламента, а имате приятели и хора, които мислят като вас...

Ние нямаме депутати, имат политическите сили.

Без да сте такава сила около вас са преброили двадесетина депутати. Когато има закон за лобизма колко приятели ще припознаете официално?

Всички, които мислят доброто за България.

Когато се създаде "Възраждане" се създаде усещане, че клубът е против чуждия бизнес.

Генерално не сме против чуждия инвеститор. И между нас във "Възраждане" има антагонизъм при определени проекти. Капиталът няма граници, стига да има условия за него.

Има ли равни условия за чуждия и за българския бизнес в България?

По закон има.

А в реалността?

Понякога се получават протекции за чуждия бизнес. Тази политическа класа, която я измислиха, защото за нея беше по-лесно да няма икономическа, тя по-честно можеше да прибере от чуждия инвеститор. Той си заминава, следите изчезват и т.н.

Колко още живот давате на тая класа?

Няма такава сега.

Да кажем, че през тези 12 години се създадоха професионални политици.

Ние имаме политическа прослойка, която искаше да се увековечи, да запази двуполюсния модел и само те да управляват с малки ротации. Те да допускат в политиката определи от тях лица и да не влизат нови. Аз съм много благодарен на Симеон Сакскобургготски, че разби този модел.

А година по-късно?

Сега не го коментираме този момент. Той си изпълни мисията. ...

От какво разбира Васил Божков през 2002? И в какво се чувства силен?

Ако кажа, ще звучи нескромно. Силен се чувствам във финанси, застраховането, пазар, туризъм, търговска дейност, селско стопанство.

Къде си струва човек да инвестира днес у нас?

Днес всички сме се запътили към енергетиката. (Смях) Това е един от секторите за истински бизнес. Ние участваме в изграждането на инфраструктурни проекти - изграждането на бургаското пристанище.

А в туризма?

Малко пресилено е да се твърди, че си струва да се влагат капитали в туризма. Как беше на времето? Имаме фураж - нямаме животни. Всички започват да гледат животни.

Вие имахте завод за фуражи?

Имах да, но съм регулирал това. Просто е пълно с животни, няма с какво да се хранят, започваме да ги колим или да правим фураж. Така че сега има бум в туризма, после ще продаваме. Европейската общност може би ще си върне туристите, едва ли ще ги изпуснат.

*Откъси от интервюто на главния редактор на в. "24 часа" Венелина Гочева с Васил Божков

© Copyright Mediapool

GanTREE

отстрани

като погледна пасажите, наистина голям смях е паднал. Особено при веселбата, която извира от темата за енергетиката.

Редактирано от - GanTREE на 22/10/2002 г/ 11:59:12

За Sand442
Sand, сайтyt е абсолютно неизползваем. Точи статии и мнения с часове!!!
GanTREE Смени си доставчика. Аз например, нямам такива проблеми. Едва ли администраторите могат да ти помогнат в това отношение.

Анонимен444
Ган, грешиш, всички други сайтове се отварят бързо, включително българските. Само Сега се влачи като народна песен.
Архангел Михаил
Д-р Николай Михайлов, психиатър:

Българите живеят в перманентна Задушница

"Бойко Борисов е прецедент в традицията за човека от народа в новите условия - същество от улицата, което изгражда собствената си кариера с качества и същевременно, бидейки съвършено безкачествен."

Д-р Николай Михайлов е практикуващ психиатър. Има и висше богословско образование. Преподава в НБУ. Женен, има две деца. Дава експертни съвети на СДС по подбора на кадри в партията.

- Г-н Михайлов, политологът [b]Евгений Дайнов наскоро каза в интервю за "Новинар", че в момента политолозите са безсилни да анализират обществото и трябва да го направят психиатрите. Какво казвате вие?

- Обществото е болно, това не е тайна. Много от българите живеят в униние. Това състояние е продиктувано от хода на обществените събития и от политическите обстоятелства, но е добре да се подчертае, че българите като че ли имат традиция в меланхолното живеене. Те преживяват унинието като своеобразен дълг.

В този навик на самосъжаление има и нещо от магическата стратегия да се обезоръжи евентуална заплаха, да се изобрази образ на нещастието, отвъд което всяко посегателство би било невъзможно.

Голяма част от българите живеят в перманентна Задушница, търсят поводи за нормативен плач. Това е може би политическа емоционалност, характерна за балканските страни изобщо. В стила на циганската просия в България има нещо, което представлява огледално отражение на тенденцията да се изплаква нуждата и да се стилизира тя през плача.

- На какво се дължи това?

- Това е опит да бъдат спечелени през стратегията на едно симулирано нещастие хора, от които зависиш - областен управител, чорбаджия, партиен секретар, цар.

- Един вид хитрост.

- В дълбочина има и нещо от хитростта, нещо от лукавството и нещо от тъжното живеене на хора, които обитават зона на безрелигиозна пустота.

- Как се управлява такъв народ?

- Трудно, защото не може да му се угоди. Инвестира в политиците не само очакване да му бъдат гарантирани условия за собствената му инициатива и отговорност чрез техните усилия и професионална компетентност, но и да бъде ощастливен по начин, който сам не може да характеризира. Това е нещо като призива да му бъде сервирана Луната.

Българинът не иска през разума, а през лошата безкрайност на някакви очаквания.

- Значи който и да дойде на власт - Костов или Симеон например, резултатът е един и същ?

- Рисковано е да се каже, че бедният човек не знае какво иска, той иска насъщния. Но за него това означава извънредно много и е трудно за разбиране.

Той може да очаква от политиците смисъла на собствения си живот, но те нямат ангажимента да дават смисъл на индивидуалните съществувания. Костов по силата на собствения си политически характер избра да управлява само през разума, а не през сантименталността. Това се преживя извънредно драматично за голяма част от българите и те притичаха при величеството.

- Как управлява пък то?

- То управлява в отсъствие - тук е, но го няма, а когато го няма, е тук по силата на все още тлеещите магически качества на неговия образ. Неговата административна безпомощност граничи с комичното. Той е драстично некомпетентен за поста, който заема, и битието му на премиер е същинска авантюра. Но той знае, че тази авантюра няма да му коства много в страната на магичното мислене.

- На каква база тогава обществото си създава кумири като Бойко Борисов?

- Той е синтетичен образ на прехода. Той е самото величество в някакъв смисъл, доколкото е образ на перманентното бдение върху целостта на неговото тяло.

От друга страна, той е знаменитият Слави Трифонов - персонификация на чалгата. Той е и самата мутра, по стилистика, не по фактическа биография.

Мутрата също е амбивалентен образ - това е човек, който мародерства, но също така е и образ на самонаправен човек - без да принадлежи към класата на привилегированите, съумява на риск, често на мускули, противоправно да изгради от широките демократични недра щастие за себе си. С такъв човек извънредно много хора се отъждествяват.

Бойко Борисов е прецедент в традицията за човека от народа в новите условия - същество от улицата, което изгражда собствената си кариера с качества и същевременно, бидейки съвършено безкачествен.

- Такива ли кандидатури трябва да търсят партиите за кметските избори догодина?

- И да ги търсят, няма да ги намерят, защото Бойко Борисов не може да бъде открит на всяка стъпка, това е своеобразен талант. Политическите сили и без друго ще потърсят атрактивни кандидатури, които ще включват черти на този образ от улицата, въплъщение на политическия гняв.

- Какви ще бъдат тогава кандидатите?

- Има три възможности. Едната е да бъде популярна фигура. Втората - да бъде опреснен политическият образ на класическия кмет, тип Софиянски. И третата е да се рискува - динамична, компетентна фигура след прехода. Избирането му става чрез партийна процедура, той е вътрешен човек. Разчита се на кандидат с образ, защото създаването му за кратки срокове е трудно.

- Какво настъпва след поредното разочарование? Има ли край?

- Българите няма да се решат на резки политически движения по причина на разочарования. Такъв кураж българите нямат.

Междувременно ще се случи нещо, което може да бъде наречено политическа колонизация - евроатлантическата интеграция има и такова щастливо следствие за българската историческа съдба.

Представителите на евроатлантическите институции биха могли да направят за нас това, което ние не можем да направим за себе си - например да се справим с митниците, със знаменития наркотрафик, с размера на престъпността, корупцията на политиците. Ще дължим на колонизаторите благодарност.

в."Новинар"-24.10.2002 г.

fierce Архангеле, много слабо.Да не би ЕД да е влязъл в манастир, както се вричаше преди време та затова не си намерил нищо от него за днес?
Нели Всъщност Архангеле, интервюто на Николай Михайлов никак не е лошо. Спомням си, че подобни неща той говореше още през март, в интервю пред Сега.

*

Интересни ключови думи - болно общество, меланхолно живеене, магическата стратегия на самосъжалението, циганска просия, симулирано нещастие, лукавство, безрелигиозна пустота (по-точно морална неориентираност), очакване от политиката бързо осмисляне на индивидуалното съществуване. Сравнете, моля, с безкрайно приятелската, но много искрената статия на д-р Хайнц Брам в Медиапул от 22 октомври 2002. Това е България видяна през очите на най-добронамерените, пак повтарям най-добронамерените чужденци. Да, наистина, критиката отвън може да форсира националната ни гордост и упорство, но едно е важно да приемем - в очите на всички други ние сме такива - (цитирам Брам) България е без отчетлива идентичност, българите не знаят къде им е мястото (най-отчетливо той вижда това през 1999, когато нашата страна е единствената сред постсоциалистическите, която беше толкова единодушна в съпротивата срещу НАТО) и най-поразяващото за всеки заподноевропеец - Германия на площад Славейков е представена изключително с нациска литература. Разбирам потреса на доктора - все пак Западна Европа не напразно преживя като пречистване Втората световна война. А както и друг път съм писала, в сънна България идеите и политическите пристрастия идват с 80 годишно закъснение. Сега, по някакви си български причини, у нас има бум на омразата към евреи, американци, западноевропейци, идеи за световни заговори и масони. Изобщо, всякакви ретроградни буламачи тровили някога съзнанието на дребиния провинциален и захлупен западняк между двете световни.

*

Що се отнася до "драстично некомпетентия" премиер - неам думи. Това за мен е изговорена тема - някога в бурните март - юни 2001. Но едно от първите неща, които предупредих хората тогава е, че този човек, без образование, езиков капацитет и без достатъчно политически опит, идва у нас за да може по-лесно да върне имотите си, а също да запълни някаква празнота в живота си и после безшумно да се изхлузи. Винаги съм мислила, че реститутите и хората с рентиерска нагласа са едни от най-маргинализиращите слоеве на социума. При тях няма развитие и страст към живота. Та така с нашия Симеон. Последният хит е искането му за връщане на т.нар.остров в Пловдив (мястото където е сегашната гребна база). Някой да е проследил колко такива ловки маньовъра направи батюшката? Ами циганията около сватбата на щерка му и Мутриглуп на Боровец ( хотел Рила и т.н.)? Мутрите, вратлетата, крадене на куфари, цигании. Започна да ми прилича на истински герой на Илф и Петров. Съвременен Паниковски, който ще ни вика след година-два "Жалкие, нищожньiе люди", докато бяга от тълпата.

*

Бойко Борисов - чалгата на правителството ни. Нека изчакаме да видим какво ще излезе от обвинението на онази девойка на 18 години по българското нац. радио вчера, че той бил начело на проститутската мафия в България. Както сам обеща - сигнали за подобни неща ще се проверяват от 2 независими комисии, в които засегнатия няма да участва.

*

Та, напълно съм съгласна с края на интервюто на Н. Михайлов -

-

"Представителите на евроатлантическите институции биха могли да направят за нас това, което ние не можем да направим за себе си - например да се справим с митниците, със знаменития наркотрафик, с размера на престъпността, корупцията на политиците. Ще дължим на колонизаторите благодарност."-

Анонимен448
Бре, много наглост, много нещо у едно тъпичко и ограничено (повече от очевидно) подобие на жена като горното. ТО предупреждавало нещо си за Симеон , "Мистър Европа", човекът, които направи политическата мода в Западна Европа, чиято ерудираност и изтънченост подчертават всички - от кралски особи - до американски (даже!) политици и журналисти.?!.. Не говоря просто за известни личности, президенти, министър-председатели и пр..

Простоватата женица, чието детство е минало между телевизор "Орион" и моралните уроци на майка-комунистка облива с помията на собственото си корито това, което може да е гордост (май единствената) за България поне в момента.

Семейството от низините на Ню Йорк (как да се определят иначе хора, чиито наем се поема от американските данъкоплатци, както преди се поемаше от българските) бездарни и безплодни Интернетни рентиери и изгои се опитват да проснат мръсните и избелели бохчи върху духовната българска трапеза , да заизмъкват ланския прокиснал лук на ниското образование, голямата амбиция, нищожните възможности и огромната злоба...

Нели Като се спомена за пълната полтическа и житейска некомпететнтноси на "бай цар" та се сетих за сестра му. Вчера видях нейна снимка и грубиянско изказване точно ала "г-жа Хробок". Нещо от рода - вълнува ли се за племеницата си Калина - не, само наблюдавам. Отговорът какъвто и въпроса, но много точно отразява същността на тази жена. Някога си мислех, че тя е била надеждата на царското семейство. Но няколкото ми принудителни контакти с нея ме разубедиха напълно от тази фриволна мисъл. Чакам с нетърпение завършека на мандата на новия г-н Паниковски, уупс КобургГотски, и измитането на вся прочия сволоч от земите български. Време е за лечение - по Николай Михайловски или Дайновски, или най-добре в комплект.
естет Какъв "Орион" на село, бе ано 469? Лъскала е фамилните мотики и е ранила кокошките. Най ми е забавно га некоя патка се засили па току рече - "като срещнах еди кого си, ми направи еди какво си впечатление". Ма то какви ли не хора минават покрай чистачките на офиси, пък те едни впечатлителни... Карай да върви. Зор е докат им се свикне на таквиз. Така и не разбрах - бе черните клинчета да не са некакви униформи при селянките чистачки на офиси
Анонимен451
Ано 469 и Естет - отдръпнете се от бунището - разнася миризми и зарази. Така направиха мнозина форумци, бих казал почти всички с две изключения. Все едно - горната госпожа никога няма да разбере отговорите на аристократите. И децата и също.
Анонимен452
Auu,

mnogo vilnialo anonimnoto chalnato tuk.

Ia i az da pusna neshto anonimno.

Kateto453
А-а, Нели може и да е чалната, но не е анонимна. Обаче не мога да разбера защо си мисли, че царете и царкините постъпват като нея?
Нели Нека напомня на почитаемата публика, че Мария-Луиза е правнучка на майката на Луи-Филип, от една страна, нооо от друга страна, потомък на дъщеря на козар (колибар- - Елена Негош (която якобьi била принцеса, само дето баща й посрещнал сватбарите облегнат на гегата си). Та всеки път като срещна госпожа Хробок все ми идва на ум, че май-май повече носи черногорска кръв. Съпругът й, господин Хробок, от полски произход, има далеч по-изискани маниери и начин на разговаряне. Същото се отнася за сина им. Но г-жа Хробок явно страда от липса на достатъчно възпитание. Това е човек, който разговаря с маниерите на продавачка от женския пазар и която може да дигне грозен черногорски сканадал, ако на нечия покана било написано "принцеса еди коя си", а не "принцеса на България". Да не говорим за отявлените лъжи с които си служи, когато се оправдава.

*

Не е лошо да се запомни веднъж завинаги, че България е република и в нея принцеси няма. Да не говорим, че и Търновската конституция забранява титлите за благородство, с изключение на тази на българския дъжавен глава - княз. Т.е. покани с подобно съдържание са лъжа и в юридически разрез с всеки нормален протокол. Името на някогашната принцеса днес, в Америка, е г-жа Мария Хробок и толкова. Пък и в САЩ се гледа с голяма доза хумор на всякакви подобни претенции.

*

За мен ученическите опити на Симеон в министърпредседателстването на България има един много полезен ефект - изтрити се без остатък романтичната идея на част от българите за промяна на устройството ни от република на монархия. И на това сме благодарни - един мит по-малко по пътя към Европа.

*

А иначе е забавно е да наблюдаваш как колибарче с доказани психиатрични отклонения се опитва да влезе в мутритообразен диалог. За такива дядо ми казваше, че ги оправяла само къщичката метър на два.

Редактирано от - Нели на 27/10/2002 г/ 18:12:55

форумен придворен455
защо колибарче, како Нели? Ти къде си расла, а той - къде? той у колиба, ти у дворец ли?

не можеш ли да ни дадеш малко сведения за родословното на колибарчето, както за каката на царя? ти и нея май изкара колибарка.

чакаме сведения - генеалогични. Та да различим истинските дворяни ото колибарите, да знаем на кого да се кланяме.

Kombat #1456
Горните долни разсъждения на една уязвена бивша консулша (уязвена, защото Мария-Луиза има безпогрешен благороднически нюх да различава хората, както и фалшивите лъскави дрънкулки от златните такива) са забавни и поучителни от една гледна точка. А тя е силата на облъчването на телевизора "Орион" и майката-комунистка, която до края на дните карат облъченият да вярва, че хората са равни, че пролетарията е господарят на света, че гените и потеклото са измислици на капиталистите-англичани.

Откъде идва забавното обаче? Отричаики всичко това, селско-работническият бакграунд на разсъждаващия открехва една скрита ниша - дълбокият личен комплекс на победилият селянин, нахлул победоносно в Зимния дворец, оглеждащ се наоколо поразен, минута преди да започне да пъха по джобовете предметите от един свят, които никога няма да бъде негов.

Простоватата женица за която става дума е в подобна ситуация. Преди да стъпи със вмирисаните си домашни чехли върху някои стар скъп килим, гузно се оглежда наоколо. Селската и душица подсказва, че за да легализира кражбата трябва да обезцени стоиността и. И ето какво измисля в такива случаи селската проста кратуна - да, ама еди-коя си принцеса не е достатъчно благородна. Затова ще я плюем. И крадем, и псуваме...

Толкова е жалко, че и за сеир на става.

beni Нели- не знам дали излезе това, дето писах- ами в момента съм напълно съгласна с мнението ти за г-жа Хробок. Имам и преки впечатления.

С останалото , дето си писала- не е точно така. Тук, у нас, сме с по-преки впечатления. За мен-положителни. За моите приятели-също.

Чичо Фичо Амче Нели е домакинствала на "княгинята", срещала я е и другаде. Освен това е виждала отблизо и много други подобни, та има и база за сравнение. Интелигентните хора, които хвалят за нещо "княгинята", просто не са я виждали на живо. Тя не поддържа близки отношения с нито един българин от старата емиграция, особено с приближените до двореца. Предпочита компанията на мултаците от Мамаронек. Живее със семейството си - добри хора - в градчето Madison, NJ, на около половин час западно от Манхатън, казва се Mrs. Bronislaw Chrobok. Невярващите и живеещи в НЙ могат да й звъннат, за да се уверят в истинността на горното. Могат да питат и приближените до двореца, вярвам, че знаят кои са;-)
Нели Айде сега, домакинствала- Просто ми е идвала на гости, по протокол е била поканена, де- Не, че нещо.

*

Бени, мила, за кое не си съгласна? За политическата неграмотност и самотност на Симеон ли ? С удоволствие ще чуя в какво греша.

Редактирано от - Нели на 28/10/2002 г/ 05:23:05

Анонимен460
Това че лела Дела в качеството си на консулша е била длъжна да посрещне Мария-Луиза е ясно. Това че е подфърчала с надеждата да и се хареса - също ясно. Това че не се е харесала - повече от ясно.

Това което не е ясно как може една макар и бивша консулша може да изпростее до такава степен, че да плюе публично по гостите на които е домакинствала. Това е то - селския еснафлък с градски претенции. Недело-о-о, българската княгиня си имала шанса да посрещаш, не роднините си от село, или г-жа Петрова от другия вход, дето децата и са хулигани, па тя си има либовник и нема маниери...

Га си падението! Видите ли сега що се нарича просташка българска бивша дипломация, а?

Нели Защо си мисля, че истината трябва да се казват такава каквато е? При това, забележете, изказването ми за Мария Луиза е твърде дипломатично в сравнение с реалността. Защо тези неща трябва да се говорят открито? Защото все още голяма част от българския народ вярва в приказки за княгини, а не в собствените си сили. Нямам нищо против ума и аристократизма на духа да съвпадат с благородническо потекло. За съжаление случаят не е такъв. Пък аз съм далеч повече любознателен учен по дух, отколкото чинипочиатетелно мълчаща за да не кажа, че "царят е гол". Още повече като видях, че заради неказването на тази истина от повече хора като мен България изгласува миналата година, през юни, най-големия си автогол през тези 13 години.

*

А госпожа "княгинята' е определено свързана с червендалестата българска мафия и се отнасяше с видим негативизъм към всичко синьо. Който има ум нека се замисли над това. Душевно грубиянство и комунистически залитания. Не, това е твърде много за да мълча.

*

А иначе темата беше Дайнов и чакам А. Михаил с нови текстове-

Метрампаж Архангеле, крайно време е да " копнеш" "Плейбой"-я
Room След като толкова искате текстове на Дайнов да ВНИСА и аз един.

Дайнов пред "Капитал" ( че пред кой друг?)

Дращене с нож по тиган

Евгений ДАЙНОВ

От десетилетия се опитвам да разбера какъв е проблемът с българската естрада. В последните месеци - пак. И отново - по принуда. Нямаше я едно известно количество години, а сега - не можеш се скри. Преследва ме. Започвам да се чувствам като оня драйвър на ТИР от „Галактическия стопаджия“, който се оказва някакво дребно божество на дъжда и затова непрестанно го вали, където и да е.

И аз така от пролетта насам. Където и да отида, от Каспичан до Кърджали и от Варна до Вакарел, рано или късно върху деликатния ми (все пак) слух връхлита я „Бургаски вечери“, я - „Аз ще бъда с чудна рокля, ших си я сама“. Да не говорим за онзи лепкав ужас (лека пръст на Паша Христова, тя няма вина), който започва с „Добър вечер, приятелю млад, добър вечер, другарю…“ и по-нататък агитира чуждоземския комсомолец, прелетял насам за фестивала през 1968 г., да вземе една българска роза и да не забравя българските комсомолки.

Таман се бяхме поотървали от чалгата и взе че стана по-лошо.

Какъв е проблемът на българската естрада - освен че тия парчета са на по 25-30-40 години и звучат като гласа на Тодор Живков: дращене с нож по тиган…

Хайде, сетете се, ама веднага, на прима виста, за добри български парчета. Но не от последните години - слава богу, младите групари наводняват ефира с отлични неща (не че някой ги пуска по радиото напоследък, отвсякъде блика предимно „Тоника СВ“). Сетете се за парчета от Живково време. Да видим: „Бяла тишина“, „Снегът на спомена“, „Сребърни ята“. „Синева“. „Рок в минало време“. „Черната овца“. Плюс едно-две на LZ като онова за големия кораб, дето минава, и другото, за въздишката ти бяла.

Усещате ли накъде бия? Първите три парчета са на Георги Минчев. Четвъртото е на „Диана Експрес“ във вариант Васил Найденов. После са „Щурците“, „Ахат“ и LZ. Ако тогавашната власт не упражняваше такава свирепа цензура срещу рокендрола, щяхме да си тананикаме десетки пъти повече такива неща.

Какви са тези хора, чиито парчета минаха изпита на времето и на естетиката? Рокаджии, които се правят на естрадни изпълнители, когато го удрят на балади. Не - естрададжии, които се правят на рокаджии за имидж. Като например Мими Иванова и Развигор Попов (who?).

Българските парчета, които се помнят като хубави, а не като ултрадразнещи, са правени от хора, принадлежащи на рокендрола. Т.е. - истински. Автентични. Хора, които „си вярват“ - убедени са, че това, което правят, не е да забавляват публиката, а да следват кауза. Често пъти - дори без изцяло да съзнават, че правят това, а не друго.

Има - рядко, ама много рядко - и добри парчета от онова време, които не са правени от рокаджии. „Събота вечер“ на Лили Иванова например. Но и тук има все пак нещо автентично, почерпено от сериозната традиция на истинската следвоенна естрада. Другото - социалистическата естрада, с която ни заливат - само на пръв поглед изглежда приемлива, защото е полята със сладък сироп и се напъва да ражда рими от типа „есенни кестени“. Мислиш си: „Абе, нещо като възсладникава петифурка, няма полза, но няма и вреда.“

Всъщност соцестрадата е ентропия. Разпад. Разлагане. Дезинтеграция на личността. Точно като чалгата, с която уж воюва(ше). Като издигането на паметник на бай Тошо за отбелязване на новото хилядолетие. Като верването на царя.

Айде до другия път. Сега трябва на секундата да пусна Thin Lizzy, да си оправя вкуса от сиропа.

And if you don't like rock'n'roll, it's too late now.

Мишо Шамара464
Право е Дайновчето, това песни ли са били? Пълен разпад, ентропия на максимум тоест.

Добре, че свърши тоя унизителен период в поп-а, та да се порадваме заедно с него сега на истинската музика.

Може и аз да ви изброя сума ти имена на песни-социалистически буклуци, ама бързам, ша извинявате.

Чакат ме фенките - ония, дето ги пипам по .... , ясно де, това не ви е Лили Иванова.

Poncho Еееех!Добре все пак, че Дайнов е рокер, ако беше рапър, съвсем нямаше да се трае.Нерде естрада, нерде ентропия, нерде на Дайнов акъла
Combat#1466
Дайнов има рападжийски вкус в политическите си анализи и рокаджийски - в музикалните. Интересно какво ще видим в "Плейбой"?
Грациан Дъвка за ушите

Принципно Евгений напипва вярна жилка, въпреки че някои от заключенията му са до известна степен крайни и неотчитащи "реалността". В действителност имаше хора, а и до сега ги има, които с огромна радост се разтапяха пред бълвоча произвеждан от тогавашната "машина за социалистически удоволствия". Спомням си, на времето тълпи от екзалтирани труженци пляскащи в унисон с ритмите на Дан и Кора (за незапознатите това бяха "артистичните псевдоними" на дуото Стефка Берова и Йордан Марчинков, хора плачещи слушайки бозавите соцшансончета на Емо Димитров(особенно онези с родолюби, хора екзалтирани от "Панаири, панаири" и такива които смятаха, че Панайот Панайотов е ангелогласен.

В края на краищата, след като даден продукт е намерил своите ценители, фактът че за мен или за Евгений стойността му е равнозначна на нула е без никакво значение. Или както неофолклорът казва: За всеки влак си има пътници Същият е проблемът и с чалгата. След като този род музика гъделичка естетичните рецептори на милиони, то тя има своята си локална стойност, защото в края на краищата целта на всяко творческо произведение е именно да предаде някакво си послание от "производителя на естетични блага" към евентуален приемник. След като има такова и след като то е прието като такова, то следователно можем да отчетем, че "артиста" е изпълнил своята задача.

Най-тежкият грях на соцреализмът беше не производството на този род "медиокорна" бозавина(тъй като все пак той намираше своята възсторжена публика, която нямаше кой знае какъв избор и рано или късно привикваше към този ерзац на художественност, поради липса на нещо по-различно на родния език, а принуждаването на тогавашните потенциални "инакомислещи" да се самоцензурират и да се нагаждат в руслото на този "Сив поток" за да могат да достигнат някакво експониране(и евентуална чинийка с локална слава на скромната масичка на естрадните творци от онези времена. Колкото и пъти съм говорил с колеги(които евентуално имаха потенциала да реализират "друг вид продукт"-може би дори не по-добър, чисто и просто - различен те винаги бяха скептични и обезверени: Това няма да мине беше мантрата с която всички се самобичувахме и самокастрирахме и най-дребните пориви за иновативност и разчупване на калъпа. Спомням си дузинте текстове които написах през онези години и които показвах само на най-близките си приятели. Песните написани, ей така, за лично удоволствие и изпълнявани само по терени, на "кухарка", които дори и не се превърнаха в подземен фолклор.

Особенно смехотворни бяха начинанията за осоциализиране на танцувалната музика.Някъде през средата на 60те имаше дори едни такива смешни опити да се измислят "модерни танци" с фолклорни мотиви. Мисля, че бай Добри Палиев и някои други сътвориха недоносчетата "Джинка" и "Пиринка" (интересни творбички в неравноделни ритми, но напълно в разрез с това което тогавашната младеж желаееше, мисля че в ГДР измислиха и едно такова чудовищно танцувално уродче, наречено "Липси",а дори и проникналият от запад "леткис"(това на което сега му се вика "конга-лайн" който в интерес на истината имаше всичките нюанси на танц пригоден за социалистическа реализация(стъпките пропагандираха съвсем социалистическа задружностбеше побългарен с текст възхваляващ "нашата учителка по руски". Въпреки всичките тези напъни за дистанциране от "западната угроза" все пак разните там шейкове, хали-галита, джъркове, туисти бяха танцувани от младежта, на която хич и не и пукаше, че това са "упадъчни танци" неодговарящи на нравственната висота на хомо-социалистикус.

В тези напъни за "народнясване" на родната ЕСТРАДА всяко едно изкилиферчване с народен мотив беше аплодирано и приемано, макар и да беше често уродливо. "Щурците" дебютираха облечени в смешни фолклорни кафтанчета и покрай песничките на задължителните корифеи успяваха да пробутат и нещо свое, както и преводен рок("NSU" - Cream, "Picture Book" - Kinks...), "Сребърните гривни" в(булгаризираха разкошния хит на Флийтвууд Мег "Оу уел" като ашладисаха инструментала с "дали да му дам, дали да му дам...пустият майко армаган". Групи с "фолклорни имена" ("Кукери", "Нестинари" бяха лансирани само предимно за националните отсенки в името.

Тези които се опитваха да бъдат различни бяха анатемосвани. Спомням си как дори и иначе обичаният Емил Димитров, беше едва ли не обрулен от високия клон на който беше кацнал само заради "елвисовия" си костюм в някакво телевизионно предаване !

Имаше, разбира се, както казва Евгений и хубави песни и самобитни изпълнители - покойните Жоро Минчев и Мария Нейкова се открояваха с уникалност, ФСБ (макар и копирайки в началото Джино Ванели успяха да сътворят уникален стил и да оставят "творчество", Митко Щерев направи няколко запонящи се мелодийки,от време на време някоя единчна песен също така прорязваше сивотата, но толкова...но както вече казах: това че, аз не харесвах по-голяма част от тази музика не значи, че тя нямаше своята ентусиазирана тълпа от поклонници. За мнозина това е музиката на техния живот. (Жалко, но факт !)

лекар468
Грациане, добре написано, но се опасявам да нямаш някакъв тик на дясното око

Грациан Тикът се дължи на фактът, че имам ниска култура на форматиране. Почти всяко мое затваряне на скоби (които аз използувам неимоверно много ) приключва с намигане. Сигурно трябва да спазвам там някакви си разстояния или нещо подобно, дори и не съм анализирал какво. Отначалото ме дразнеше, сега вече не. Пука ми... един вид свикнах им и сега даже ми изглежда по-шаренко така. Нека си мигат там тарикатчетата.

Ей и този път пак...реших да се саморедактирам(което по принцип мразя ) за да видя къде точно правя грешката. Ако намигането изчезне, то трябва да оставям "спейс" преди да затворя скобата.

Дай да видим сега.

Редактирано от - Грациан на 28/10/2002 г/ 19:24:26

ЗВЯР Даваме.

Виж.

Ама си изтрий гурлите преди това.

Анонимен471
Грациан само едни бози цитира, дето никой вече и не си спомня за тях.

Кавърверсиите на ужасните соцпроизведения днес обаче се правят за едни други песни. Те справедливо са отминати в постинга му, отличаващ се с възсторжена художественност, неодговаряща на претенциите му.

Нели Дайнов удря по една струна, която преди всичко е естетическа, а не толкова политическа. Харесването на дадена музика, а не на друга, е дълбоко свързана с цялостната образованост на човека (емоционална и интелектуална). И аз твърдя, че „Бяла тишина“, „Снегът на спомена“, „Сребърни ята“ са отлични. Но също така твърдя, че "Добър вечер приятелю" е песен от оптимистичния период на соц. реализма и тогава, като малко чавдарче или пионерче, ми е харесвала. Но, никога не съм обичала Кидиков, П. Панайотов (тоя пък имаше наглостта да пее на сръбски??? на един от митингите на БСП в Борисовата градина, през 1990, и не само там).

*

Лили Иванова имаше чудесни парчета, които обичах не тогава, а сега. От най-добрия тип априлска поезия (от тази дето не ми тананика "партизани, партизани, легендарни синове". Чалгата на Лили, явно тогава се е превземала, а сега ни пее това, което душа й сака, се появи след 1989. Няма да забравя безобразието й в 1997, когато в Манхатън, в арменската църква, пееше хубавите си стари песни и си запретваше и без това късата пола. Щерка ми захлупи лице в ръцете си. Ми така де, гледа жена на възрастта на баба си, която прави откровено чалгаджийски номера.

*

А иначе масовата соцестрада страдаше от това, което страда и сегашната посттоталитарна естрада - липса на реален лирически герой, измислени ситуации, никакви морални и нравствени критерии. Там няма бунт, няма реално разочарование, няма го живота. Там живеят измислени хора. И символ на такъв тип естрада е песен в стил "Кукла си ти" - да, наистина, няма за какво повече да въздишаме, че до куклите стигнахме. А клипа - каква пошлост и странна (ненормална) чувстеност.

*

Определено не съм съгласна, че в момента има нови чудесни неща.Чуйте само "Пиф" - "Приказка", "Колело". Някакви емоции дето се сравняват с пустини. Чакайте бе, хора. България е толкова бедна и на дъното. В нея трябва да има огън и сарказъм подобен на Смирненски, а не герои от безвъздушното пространство. Едно хубаво изключение - групата "Укеда".

*

Грацияне, научих много неща от постинга ти, но мисля, че напусто закачаш Емо Димитров. Този човек не беше от мира того. Нямаше нищо соц в него. Шансон да, соц не. Той беше онова, което българските певци не бяха - не изпя НИТО една песен за Партията любима или за партизаните. Пееше само за любовта, едиствения компромис със съвестта му бяха женските имена в песните. Да не говорим какво казваха бащате ни като го виждаха с дебелите токове и нагримиран по телевизията. Емил беше това, което е, честен до болка пред другите и много нараним. И това е, което ме поразява у него. Казват бил обиден, гневен и мърморещ в момента от света , който го заобикаля . Може и да е прав.

Грациан Нели,

Емил си има своето място на български Елвис, което никой не може да му отнеме. Фактът, че аз лично не съм негов почитател не променя статута му на ИКОНА и аз не мога, а и не искам да отрека неговата иновативност.

В действителност, аз си спомням първия му "голям" концерт в София. Беше в "стария цирк"(който беше на площад "Ленин"...някъде близко до сегашната модерна банка на която и забравих името, то и полщад "Ленин" вече се казва иначе комай...), някъде ще да е било в началото на 60те. Тогава в столицата културният живот беше доста постен и за атракции се пробутваха на населението такива неща като: китът "Голиат" - мъртъв кит, който смърдеше отвратително(по всяка вероятност на формалин или нещо подобно ) плеснат върхо едно ремарке. Плащаш си билета и минаваш, като в мавзолея на Георги Димитров. Гледаш мъртвото животно, правиш се че се впечетляваш и после излизаш с горчивото чувство че си се минал...какво пък толкова някава си смърдяща купчина месо и толкоз...пффууу, йогата Джо(е) Клемандоре (който просто показваше йогистки стойки в цирка и толкоз, но народа се впечетляваше и го приемаше като някакъв си там факир или нещо подобно. Всички трябваше да пазят тишина за да не би случайно да се "заклещи"( както се носеше урбанната легенда ) в някоя от неговите лотуси и други такива невиждани от работническата класа чудотии. Малки деца не пускаха, така че колкото и да ми се искаше не можах да го видя. Разправяха, че имало много припадащи. ) Париж на лед някакво си евтин френски ерзац на танци върху лед със силно гримирани кънкьори, които гражданите охарактеризираха като педерасти. Звездата се казваше Мимо, ако не ме лъжат спомените. ) Та в този изключително анемичен духовен живот, където мъртви китове и йоги можеха да се считат за ИЗКЛЮЧИТЕЛНИ АТРАКЦИИ появата на родна звезда беше нещо НАЛЕЖАЩО. Емо попълни вакуума мълниеносно. Той просто нямаше конкуренция. Кордов и Семов звучаха абсолютно демоде, Маргрет Николова и Ирина Чмихова направо изглеждаха скучни с реанимираните от края на предишни десетилетия естетики, а друго просто нямаше. Освен че беше млад и красив (всички жени бяха подлудели по него) той имаше и един своеобразен чар, характерен за родените ИДОЛИ. Неговите снимки окрасяваха гърбовете на джобните огледалца, ключодържателите, страниците на първите родни списания, плакатите на комбо-атракциите

( министрелски сбирщини от рода на тези от филмите на Фелини, включващи в себе си магьосници, фолклорни певци, имитатори на птици и разбира се естраден певец ) Те просъществуваха до по-късни години под вещото ръководство на Каньо Бедров (който често взимаше някакъв си чернокож студент от СУто и го представяше като ИЗВЕСТНИЯ НЕГЪРСКИ ПЕВЕЦ ТОЯ И ТОЯ...което привличаше зрители, особенно в провинцията. ) Та така, спомням си как майка ми, лека и пръст (която си падаше почитателка на Емо ) ме заведе на първия концерт. Беше интригуващо. Спомням си, че пирона на вечерта беше чисто новия хит " СУВЕНИР, СУВЕНИР", който той пя на немски, спомням си неугасващата "Арлекино", както и "Нашият сигнал". Това беше разтрисащо! След него вече дойдоха Лили, Данчето и всички други. ТОЙ БЕШЕ ПЪРВИЯТ БЪЛГАРСКИ ИДОЛ на социалистическата епоха.( ВТОРИЯТ БЕШЕ ГУНДИ)...Този "ранен" Емил може да се оприличи с "ранния Елвис" - енергия, иновативност и много жар. След това, лека по-лека той събра "Синьо-белите", неусетно се комерсиализира и поизтърка, почна да произвежда количество и да става рутинен (то тези неща са неизменни в шоубизнеса ). Лекичко пооплешивя и позагуби онази "тръпка". Мисля че ходи до Париж, насам-натам...в края на 60те се появи с нов имидж - "битълс перука" и нов стил...голямото завръщане дойде в 72ра, когато той в стил "късен Елвис" излезна с двоен албум включващ разностилни песни с певливи рефрени. Още си спомням "Марияна"(тук тананикам: имала Марияна шапчица с едно перце...)много хващащ реге ритъм. Истински хит! Влиза ти в главата и не можеш да го изкараш!.

Един мой приятел - Кольо Жицата, беше изключително предан негов фан и имаше всяка песен на Емил на четирипистовия си магнетофон...(ние тогава слушахме "друга музика" и му се смеехме, разбира се )

После настъпи рутината, признанието, отритването, преоткриването, разводите, хомосексуалните вахканлии, терените в Княжево и всички онези неща които знаем...въпреки всичко обаче, въпреки злите езици, въпреки задявките, провалите, неуспехите, завръщанията, ударите (физически и морални ) ЕМИЛ си е ЕМИЛ и толква. Друг такъв няма!

Неговото име е неизтриваемо в книгата на българската култура. А това, че не е по мой вкус, това си е съвсем друга история. Аз също така не харесвам и Бон Джови и Ю2 и баща и син Иглесиас, а и стотици други, но това не им пречи да бъдат харесвани от милиони други, както и да имат далече по-дълбока следа в естетооформлението на света от мен. А виж пък такъв соцпиадестал като Дунаевски (оня със "Севастополски валс" ) пък ми харесва...това вкусът е странно нещо... трудно се обяснява. А и ако взема да анализирам защо харесвам този или онзи, някак си магията се нарушава. Харесвам ги и толкова.

Шуши474
Много познато. Пак се намериха Евгений, Нели и Грациан да поучават кое в естрадата е отлично и кое не. А уж повикът бе да разбираме различните. Всъщност кой е типичен и кой е различен не е много ясно. Това да си бивш или все още музикант съшо нищо не означава. Какво и е на "Имам чудна рокля, ших си я сама"? Това, че беше на Силви Вартан или че става дума за рокля? Или че "Mr. Postman" на Beetles е нещо много по-сериозно? Музиката се обича заради спомените свързаните с нея, а не въобще (ако не ти е професия). Много от охулените по-горе песни слушам с удоволствие, а съм безразличен към хвалените. Въпрос на вкус, както се казва, при което бих добавил една стара поговорка: "Има стотици начини да се правят песни и всички те са добре".
Грациан Шуши, ти ме критикуваш перефразирайки моето твърдение. ( тоест казваш същото което казвам аз, но обвинявайки ме...хммм)

Едно допълнение с корекцийки (просто за обща култура ):

1)... онези се казват Beatles , а не Beetles ( игра на думи, демек: хем бръмбари, пък хем бийт дериват)

2) песента се казва Please, Mr. Postman , а не Mr.Postman

3) тази песен не е композиция на The Beatles, а на Dobbin/Garrett/Garman/Brianbert (Джон я пее във втория албум)

А онази песничка(с чудната рокля, която си била шила сама героинята) се казва: La plus Belle pour Aller Danser и беше хита на филма "Cherchez L'Idole" - Търсете идола, даван по нашите екрани в началото на 60те.

Нели Шуши, голямата ти грешка както тук, така и някога в Монитор, е да мислиш, че някой те поучава. Що аз не мисля, че Шуши ме поучава, например? Ти идваш със своите мисли, опит и преживявания. Покажи ги, защити ги. Аз винаги говоря за идеи, рядко говоря за хора от форума. Обикновено за мен говорят - нали виждаш анонимната ми опашка, чаак от Мониторя дошла. Човекът няма аз, бърши се в чуждото. Що се отнася до мен старая се да се ограничавам със споменаването на тези, които обичам и харесвам.

Пък си ми и батко, с теб мускули не меря Да не говорим, че си и добър човек, в което вече се убедих.

*

А иначе биеш в отворени врати - "аз си имам нова рокля", както и "събота вечер", "добър вечер" са нашите спомени. И ти си прав, че ние обичаме спомените си. Това, обаче, не означава, че естетиката им е прецизна. Но за тези неща тогава е трябвало да мислим не ние, а възрастните по онова време. Точно както моята щерка си харесва Бритъни Спиърс, а за нещата която пее се грижат къде добре, къде зле, други хора.

Нели Грацияне, наистина ме разсмя с кита Голиат и йогата Джо. А на Фичо, като му казах за Париж на лед, той си спомни, че баба му като била студентка ходила на такива атракции. Ууупс, не твърдя, че ти си на нейната възраст. Просто се оказа, че това е забавление от времето на 20-те, 30-те години. Като спомена Голиат и се сетих - в Митя Касаба (Димитровград), на Кенана (има такъв парк там), по време на студенстките ни бригади (80-те) все още имаше подобни забавления. Сложили една мечка в клетка, с големина на нейното тяло, и притежателя й вика бодро - "Африка, Африка, запомнете това име".

*

Семов беше от квартет "Армейска песен". Неговата басова "Сън сънувах... вежди писнани от зографи начератани" и припева "ех любов, любов", изпята с изпъната по войнишки фигура, улучваше право в целта - във филистерската душа на народа. Беше много в унисон с летните ми почивки на Велинград, турските дъвки на масурчета и в целофан, пред стола на станцията, а също с напитката "Розова вода" на Клептуза. Кордов пък беше естрадно мечателен - "Малка къща, сред полето, с мирис на сеноооо". Ако питаш мен, щото съм от новите пари, и съм израстнала с телевизор, тогава за мен и те, и Емо, бяха от един кюп. Едва сега виждам колко европейски и конвертируем беше Емил Димитров. Семов и Кордов не, а той - да. Чарът му беше негова искреност. Ама тоя човек наистина плачеше на песните си. Не, определено не е българския Елвис (извинения, тоя хич не ми харесва) естетически, може би само по популярност.

*

Почитания.

Анонимен478
Грациане,

аз пък си спомням за един друг певец, който съм слушал като малък на плоча. Съдейки по гласа му, ако не беше загинал толкова млад, твоя Емил, само щеше да му диша праха отподире. Ако не ме лъже паметта името му беше Стефан Воронов.

Booya Too old for rock'n'roll, too young to die
Анонимен480
Стефан Воронов беше съвсем друга естетика. Добър, но много по-различен от Е. Димитров.
Грациан Нели,

Елвис просто е институция (както и Емил. Те не подлежат на класификация, един вид. Фактът че те израстнаха върху празно пространство(фигуративно казано ) ги прави еталони за следващите ги. Преди тях нямаше никой ! Те определяха правилата на играта за бъдните поколения.

Анонимен,

Стефан Воронов се появи години след Емил. Той издаде една ковър версия на Сони и Шеровата "Малък мъж", както и няколко леснопевливи мелодийки и толкова. Не знам дали има във фонотеките на радиото и телевизията материал от него дори и за една "тава". Наистина беше симпатяга и потенциална звезда, но почина много млад. Цяла София беше облепена с негови некролози, а пред ВИТИЗ (където той следваше ) се беше събрала тълпа от почитатели и почитателки в деня на погребението. Нелепа смърт, доколкото си спомням. Катастрофа или нещо такова... (по същото време на небосклона се появи и звездата на свищовлията Константин Казански, който също гря за кратко. Той просто предпочете да пее руски романси в германските локали

Booya, but still tick as a brick!

Анонимен482
Стефан Воронов загина при катастрофа, наистина. Вече беше завършил

ВИТИЗ - гледал съм го в постановка на Армията по Тримата мускетари на

Дюма. За песенното му творчество Граци е точен.

А Косьо Казански "върза" във Франция, не знаех, че е пял романси у

Немачко. Имаше една издадена плоча 45 оборота с две песни във

Франция. На френски, naturellement.

Грациан Анонимен,

моята информация за Казански беше от колега срещнал го в Германия в някакво заведение...(явно е бил на "гастрол" там )

А ето и едно интервю с него. (браво на "СЕГА"

Оказва се, че е бил "продуцент" на Висоцки...виж ти, това не го знаех.

Натиснете тук

bgtopidiot Кенана не беше ли в Хасково?

Не се заяждам, чудя се...

пиле бравос, Архангеле!

Яд ме е, че чак сега научих за клуба, но по-добре късно отколкото на всеки както му се харесва.

Мале, ами без Дайнов накъде?!!

но пък той , човекът, има буркани да затваря. С туршия, де, щото компоти не понасял бил.

Все така, членове на клуба

панаири, панаири486
Реабилитирахте соцбозите с дружни емигрантски усилия.

Ако ви чете Дайнов, щеше да си сложи фанелка "Срам ме е от вас!".

Не може през ОНОВА време да е имало читава музика, не вървой.

Същото дърво си, Евгени, като и Явор, само дет си раснал в по-интелигентно семейство. И тейко ти Александър е могъл да те прати да учиш в по-елитно заведение, отколкото Яворчо.

Инак арсеналът ви един. Само на Евгени малко по-лъскава опаковката.

И асортимента, естествено.

Doctora Грациане,

леки поправки на твоите реминисценции. Константин Казански се появи малко преди Стефан Воронов.Около 1964г с кавъри на Салваторе Адамо и Шарл Азнавур . След няколко година "забрави" да се върне от Франция. Там освен с музика, се занимава и с продуциране. Между другото, имам на разположение прекрасния "френски" албум на Володя Висоцки, в който участва и Kostja Kazansky. Като китарист и продуцент.

Стефан Воронов се появи в началото на 1965 година с кавъри на Салваторе Адамо- и особено...Tombe la neige. Като бленда беше далеч по-удачен и измести Косьо като изпълнител на кавъри. Той беше май и първия ВИТИЗ-чия, ориентирал се веднага към кариерата на певец. Първата му роля в театъра беше в "Честна мускетарска"-по "Тримата Мускетари", мисля в Младежкия театър...

Но така е със спомените.Наскоро се смях с малката актриска Нети и нейният Дони, които сериозно обявиха, че са направили кавър на песен на Богдана Карадочева. А песента всъщност бе изпълнена за първи път от Силви Вартанян(Вартан) в първия френски мюзикъл на нашите екрани "Търсете идола"...

Редактирано от - Doctora на 29/10/2002 г/ 18:46:15

баба Лили488
Ами Адамо ще пее Казански, с това грасиращо Р, bien sur.

Впрочем, той издаде във Франция една доста приятна книга - Историята на руския трактир. Тогава нашите емигранти още можеха да пробият със знания на руска култура и език.

Eй, набори, някой спомня ли си как Стефчо Воронов пееше -

"Нека урокът ни по танц започне"?

Поздравявам рокаджиите и рапърите с песента на Ирина Чмихова -

Я подай ми, мила мамо, синьото елече,

че ме вика, че ме гони, оня път далечен...

Тя, таз песен, малко актуална ми се види сега. Ако не я пееше рускиня, макар и белоемигрантка, можеха и да я вземат за химн. Ама му мина времето.

Doctora Ирина Чмихова изпя много песни на незабравимия великолепен български песенник Йосиф Цанков- Йожи , а по късно и на Петър Ступел. После беше дълги години преподавател в Музикалната академия. Нейна ученичка и любимка бе Марги Хранова...

Тя имаше един феноменален пианист, на който май му забравих името....

баба ти Лили490
Евгений Комаров, докторе!

Тоже из белых.

Doctora Уловка!....

Със сина му(също доктор) работих 15 години.Паметливото си е паметливо (дори да се прави на баба)

Kateto492
Не ми се видиш много от новите пари, Нели, след като имаш толкова в архива...Аз Кордов не помня, само съм чувала за него. А съм от набора на 60-таците. Ти си по-стара чанта май, а?
Doctora Георги Кордов пя почти до 70-те.После се отдаде само на преподавателска работа.Кирил Семов (в цитираното парче) бе в дует с Маргрет Николова. То е някъде от 65-66 та.
Грациан Докторе,

все пак дърпам спомени от времето когато съм бил 10-11 годишен(1964-65) и твърде вероятно някои от редоследите да не са напълно точни. Освен това, никога не съм бил голям поклонник на френската естрада и всичките ми допири с нея са били някак си "ан-пасан". Разбира се помня Аламо, Джони Холидей, Мустаки, Брасер, Жилбер Беко, Мишел Полнареф, Силви Вартан, Мирей Матийо, Антоан, Жо Дасен, Далида, Клод Франсоа, Франосаз Арди, Шарл Азнавур, старата "тогава" гвардия: Ив Монтан, Морис Шевалие, Едит Пиаф, белгийците Брел и Адамо, но в повечето случаи по-скоро с единични хитове, отколкото с обзорен портрет на творчеството им. Нещо не ми бяха кой знае колко по вкуса, но през онези години френската култура имаше далече по-силно влияние и може да се каже, че беше доминираща на европейската сцена(включително литиретура, киноизкуство и прочее...докато не дойдоха Битълс, които не само че преобърнаха всичко с главата надолу в ценностен аспект, но и започнаха англоезичната културна доминация в Европа, която продължава и до днешен ден.

Ирина преподаваше вокал по същото време през което аз се учех в "естрадния техникум". В предишния набор беше и дъщеря и. Не си спомням как се казваше...нещо с М..., ходеше с едно слабичко барабанистче. В същия курс беше, ако не ме лъже паметта и Илдъз.

Колкото до "Търсете идола", според мен, не само че беше първият френски мюзикъл по нашите екрани, но също така беше и последният.

В онези години мюзикълът беше много популярен формат всред кинодейците и най-вече всред киноразпространителите у нас. Имаше какви ли не през онези години: австрийски с Катерина Валенте, индийски с Радж Капур, мексикански там с мариачи разни и разбира се съветски. Даже и нашата киноиндустрия спретна един в сътрудничество с ДЕФА (ГДР: "Златна монета". Хем песни се пеят, хем нашето Черноморие се рекламира, един вид. Сламени шапки, бикини, коктейли, налъмки, пластмасови аксесоари - изобщо беше много "така". Сега ако го видя, сигурно ще падна на земята от смях, ама тогава ми изглеждаше "куул", ако мога да се изразя така.

баба Лили Чакай да се регистрирам, бабините, че да си поговорим като равни.

Грациане, забравяш за мюзикъла Шербургските чадъри - все пак беше Морис Льоблан и с Катрин Деньов. Ма как сме плакали на тоз мюзикъл, лелееей -

non. je ne pouvais vivre un jour sans to. ===etc

oh, mon amour, ne me quitte pas.

Ридания в залата, а по въздържаните само подсмърчат.

Ти явно си поклонник на англоезичното повеке, а ние франкофоните, чуваме и текста - че това, английските, това текстове ли са, баби?

Затуй викаш и Брасер, на великия Брасен.

А що се отнася до паметливостта, Докторче, и възрастта, дали има тук човек да е слушал Леа Иванова на живо? Ама от българския й период, преди да замине - в зала България. Верно, че и аз съм била бая невръстна, ама имах роднини в зала България, та все киснех там.

"Живееше във Порто Рико

едно момче на име Чико

от сутрин чак до късна нощ

със тежък труд изкарваше по някой грош.

Веднъж реши младежа Чико, че зле живее в Порто Рико

и от печалби съблазнен

замина за Америка в прекрасен ден.

... колко актуално още тогава! ....

Следва поучителна развръзка -

Веднъж красивата Анита

в писмо любезно го запита -

забрави вече хляба чер,

кажи ми как се чувстваш като милионер.

..... и следва отговора на Чико - колко зле се чувства и казва -

спя под един пробит балкон,

прати ми някой стар изтъркан панталон.

Припев - Америка, Америка, Америка страна е пълна със пари,

на Чико там не му тръгна,

загуби той последния си грош дори.

Чико, от Порто Рико .... и т.н.

финала - очакваме те пак при нас!

А също пееше милата и една песен, бичуваща недъзите на социалистическото производство - кибритопроизводството, по-точно:

Купих си аз кибрит,

туй сте разбрали,

прекрасен е на вид,

ала не пали.

И случва се така,

щом драснеш ти -

фосфора изхвърчи,

дрехите изгори

кат дупка от молци.

Оркестъра - ма тия бяха едни много известно, джаз на оптимистите ли, на Божидар Секеларов ли, подхващаше-

Хей, хей, хей, какъв кибрит,

хей, хей, хей, само на вид.

И случва се така -

ще драскаш докато ти капне дясната ръка.

Боза де, ама кой я пееше?

П.С. Извинете за носталгията. Радвам се, че не ми се разпадна клавиатурата - също

Doctora Няма лошо.

Ровенето в подобни спомени има най-малкото познавателна, нежели емоционална стойност. Между другото тук, в България започнаха да издават Българските златни хитове. И честно казано, като хора изкушени от музиката, има наистина добри пиеси и добри гласове...

Както преди година шашнах сина ми с едно парче на Rolling Stones - 2 000 Light Years From Home от албума им от 1967 - Their Satanic Majesties звучащо и днес cool

Doctora Госпожо,

имах удоволствието да познавам Лея в заника на живота и, както и да лекувам първия и инсулт. Невероятна жена! Невероятно витална жена.

Добре че поне след възстановяването БНТ направи един реверанс и един филм с нейните песни.Познавах ги и двамата с Еди Казасян.

А иначе Грациан е прав. След Beatles полудяхме. И всъщност май от тогава започна доминацията на англоезичния поп/рок. А Брасанс го слушах много по-късно, едва като студент. Но за него трябва добър френски, както за Висоцки-добър руски...

P.S. А имаше и един Michell Polnareff. С пловдивски корен. Песента му Love me беше убийствена (по това време) балада

Редактирано от - Doctora на 29/10/2002 г/ 21:03:27

баба Лили ооох, възрастта си е възраст - оня, френския коммпозитор, май Мишел Льоблан беше . Ама нали са кът тука франкофоните, няма кой да ме сгълчи.

btw, Грациане, кво ша речеш за Теодоси Спасов, че оня ден нещо за Милчо Левиев си хортувахме.

Преди няколко дни бях на един негов концерт, в Народния театър, по покани, във връзка с международния ден за борба с бедността, организиран от UNDP, за българските им сътрудници.

Еее, напълни ми се душа и сърце! Туй момче, един Орфей същи! Добре, че съвременните вакханки са по-милозливи, чак до разкъсване не стигат.

Че си турурука по време на свирнята, знаех. Че може и цяла една песен да си изпее соло - някаква тракийска любовна, можех да се досетя.

Ама че може и едно хоро да ти изтропа артистично, това пък не можех да се догадя.

А и хубавец, хубавец... И нормален - права резба. И с хубава жена, и си я люби. И с хубаво детенце.

Е, помислих си тогаз развълнувана - докле има такива хора, така да свирят и такива песни, и залата да мълчи притихнала, няма страшно за нашта народност.

Докато има млади елегантни девойки, дето си бършат очите, като слушат "Майчинко" в изпълнение на кавала на Теодоси, кво са седнали да ни плашат с глобализации разни!

Ми ще си дъвчеме Макдоналдсите и пак Теодоси ще си слушаме - голема работа!

Ей таквиз едни мисли ми идваха в главата, про- и анти-глобалистични, докато го слушах - и аз, с бучка в гърлото.

Привет, Грациане, от една почитателка на куулджаза от ранни младини, значи, моя милост, баба ти Лили.

П.С. Ако ме набара батко Чепатко, ще има да ям лобут за пустия му кич, ама добре, че той не ходи по политиката...

Нели Докторе, не е точно така. Кирил Семов и Маргрет Николова пееха и в 70-те години. Може да са били записи от преди няколко години, но определено като тръгнах в първи клас в 1970 съм ги гледала по телевизията. И Кордов беше точно по това време. А иначе телевизията беше голяма атракция. Купуването на Сердика в 1967 г., например, е жалон в житието на всяко дете.

*

bgtopidiot - сигурно си прав за Кенана, може и по друг начин да се е казвал Димитровградския парк. Но атракцията с мечката беше неповторима - тя можеше да движи само главата си заради тясната клетка. И го правеше, усилено. Тъкмо картина за защитниците на животните.

Doctora На Славейков може да се намерят три диска Les Inoubliables chansons
друга баба501
В "Златната монета" пееше Лиана Антонова.

Любовтаааааа е мореееееее - и т.н.

Тя много рано изчезна като певица, забягна някъде и преди няколко години се появи тук, написала книга, и сериозно увлекла се от окултните науки и други "потусторонни" измерения. Нещо като Шърли Маклийн.

Културни проявления на биологични процеси. Биват различни.

beni Док, аз гледах Леа Иванова като се върна в България след едно тъй дълго отсъствие , в Новотела пя, сега този хотел има друго име, не е по въпроса ти, но тогава я видях наживо, беше отдавна, тя пя страхотно, като че към всеки от нас се обърна с нещо, дето искаше да ни каже. Незабравима нощ беше.

И толкова ми е приятно да ви чета тук със спомените за естрадата отпреди време.

Анонимен503
Ех, на какво ли не е способна една старееща жена, за да свали малко години?!Споко бе, Нели, няма да питаме майка ти в кой клас си била като си гледала Георги Кордов по телевизията. Пък и нищо срамно няма в остаряването. Всички остаряваме. Ти може пък и да си запазена.
археолог-любител504
Според възрастта на песената за Чико от Порто Рико,

баба Лили трабва да е родена в годините на втората

световна - края на 30-те и началото на 40-те.

Наистина е баба. И е честна жена.

Doctora www.bulgariancds.com/

Песни за любовта

Част 1

Статус: в наличност

Жанр: Естрадна

Издател: KANEV

Продукт: #1590

[ Поръчай $ 7.80 ]

[ Поръчай $ 6.30 ]

Маргрет Николова - Старите песни Мими Николова - Замълчи, замълчи /от филма "Любимец 13"/ Георги Кордов - Приказка Ирина Чмихова - Тригодишна мъка Кирил Семов - Синя вечер Леа Иванова - Чико от Порто Рико Маргрет Николова - Ропотамо Грета Ганчева - Балалайка Стефан Воронов - Краят на всяка игра Мария Нейкова и Георги Минчев - Закъснели срещи /от филма "Мъже в командировка"/ Мария Михайлова и Георги Рафаилов - Спи моя малка синьорита Мими Николова - Когато луната изплува Паша Христова - Една българска роза Бисер Киров - Събота срещу неделя Маргрет Николова - Любовта на юнгата Лиана Антонова - Любовта е море /от филма "Старинната монета"/ Георги Кордов - Влюбената хармоника До-ре-ми-фа - Луна от захар Кирил Семов - Една девойка ме попита Леа Иванова - ЦУМ, ЦУМ, ЦУМ Георги Минчев - Снегът на спомена Маргрет Николова - Твоята китара Мими Иванова, Мария Нейкова, Паша Христова - Яворова пролет

Редактирано от - Doctora на 29/10/2002 г/ 21:55:48

Don А помните ли "Синя вечер"на Кирил Семов?
Doctora Има я в подборката на диска.
Don Не го видях, Док.

Настройте се на JAZZ FM.

Kateto509
я-а-а-а, каква хубава и спокойна пенсионерска раздумка се заформила тук! Много по-приятно от политическите дърления. явно музиката е като виното - колкото по-стара, по-силна, повече спомени. Аз харесвам песните с текст на Миряна Башева.

Ама защо и "дайновистите" пригласят със спомени, интересно?!

дедо ти Емил510
№524, ти годините на Нели ги знаеш още от Монитор, имаше кой да ти ги съобщава. Такива като баба ти Лили, съща мониторска баба Ленче. Глей сега след песните като заговори за плюскане.

Въпросът е защо държиш да поддържаш неприязнена обстановка на всяка цена и без повод. Да имаш приемлив отговор?

Doctora Вторник.

четвъртък.

Нищо...

Облаци.Плътни, купести,

с хладни и влажни очища

гледат как вършим глупости.

Атила Аз пък си харесвам Емил Димитров и неговата "Ако можех да избирам, майчице!"

Пуснах си я! Уффф, настръхвам.

Нели, прав е бегетопидиотина, Кенана е в Хасково. За димитровград ми се върти нещо като Габъра, Габера...

Doctora Заприличали сме на хора

дето вечно си губят ключа.

Нямя да го намерим скоро.

Още сме безнадежден случай.

баба Лили За радост на археолозите-броячи (не в смисъл на куки, разбира се), може смело да сложите рождената ми дата и в периода между двете войни, по-скоро към Първата, Междусъюзническата или Балканската. Има ли някакво значение?

На пенсионерските раздумки не пречете - щом има нещо да си кажем и нещо да си споделим, кому пречим? А има доста неща, както виждам.

Та ако ще си отгатваме по споделените песни, къде отиваме значи :

Край чешмата път извива,

а край пътя - сам сама

сребърни струи извива белокаменна чешма.

На чешмата надпис скромен,

с тънко длето издълбан

пази вековечен спомен

за отминалата бран.

В тия златокласи ниви,

дето слънцето блести,

.... и т.н. и т.н. - в момента чувам тази песен с ушите си.

Културните пластове, мои мили, не винаги са паралелни с археологическите.

Ще трябва да си спомня и нещо от Аспарух Лешников, да се улесним с датирането.

Doctora Аз не възразявам да ме ровят дори млади палеонтоложки. Дори спрях да се изчервявам, но ми остана гъдела.......

Като камък на шия,

като белег от нож,

като черна шамия,

като стар меден грош

все те нося по мене,

нищо , че ми тежиш

от глава до колене,

нищо, че ме болиш!

Редактирано от - Doctora на 29/10/2002 г/ 23:00:15

Анонимен516
А-а-а, дедо Емиле, недей да обиждаш баба Лили - тя толкова ми харесва! И нищо че имаме разлика в годините - по-скоро бих прекарал една приятна вечер с нея, отколкото с жени, които при всеки намек истерично си крият годините. И се държат като даскалици в поправително училище.

И недей с такава злоба - истинският Емил не е такъв човек.

баба Лили Към подборката на диска със старите български шансони бих казала, че има песни, които и тогава ме дразнеха, а те са - Спи, моя малко синьорита, Събота срещу неделя, Твоята китара.

Ейй, развеселих се като си спомних -

Една девойка ме попита

къде е улица Ракита, . и т.н.

Този човек, Кирил Семов, почина много, много млад.

Та за старите песни и културните пластове. Преди една седмица, когато Милчо Левиев импровизираше на рояла по поръчка на Слави, темата "Милчо - влюбен" ми прозвуча много познато и се сетих за песента-тема, когато той изпя последния й стих - а ний сме влюбени, нали?

И веднага спомена името на първата си жена - Росица Николова. Вярно е, имаше такава певица, от Бургас беше девойката. Известна е на българската публика с песента си - Морското момиче - Варна. Започнаха заедно с Йорданка Христова и не продължиха заедно в естрадата.

В живота Йорданка роди внуче на Григор Стоичков, а Росица - дете на Милчо Левиев.

И сега, след като отдавна са се развели, и я е напуснал, и си има американската жена, на сигнала "влюбен" - реагира с нейното име и с нейната песен.

Такива ми ти работи с пластовете.

Ако музиката те съпътства в живота ти, в семейната и в приятелската ти среда, можеш да си напяваш и песни в диапазон - столетие.

Хайде, ще превключваме към джаза, както ни посъветваха.

Doctora Като знак за магия,

като биле за жар,

като люта ракия,

като бял хвърлен зар

цял живот-студ и огън,

клетва и благослов,

добро утро и сбогом,

моя трудна любов.

Kateto519
И-й-й-й, Докторе, тъкмо си я тананиках!
beni Цял живот....................

...................................

Добро утро- и сбогом,

моя трудна любов.

======

А е толкова лесно да обичаш, и просто, и приятно, и полезно даже. За околните и за себе си

усмихнете се!

Редактирано от - Beni на 29/10/2002 г/ 23:18:29

Doctora Такива ми ти работи Катето. Да е жива и здрава Миряна! А това за пенсионерите ...въпрос на мнение, кокто казало кучето...
бистришките баби522
Това го пееше Бисер Киров.

Димитър Методиев

Сонет

За твоите очи добри

благодаря ти, моя мила!

Мени се всичко. И дори

земята се е променила.

Приятелите ни - и те.

Вървят годините, работят.

И паяжинки все плете

край нашите очи животът.

Ала когато уморен

след работа у нас се връщам

и мъкна миналия ден,

аз бързам да си дойда вкъщи,

та в твоя поглед просветлен

да се огледам - вечно същия...

баба Славка523
Лили Иванова +Павел Матев

Ти сън ли си?

Или те има?

Или си утринна звезда -

далечна, но със близко име,

която свети без следа.

И ту засвети,

ту угасне

на моята любов лъча.

Аз ту те нарека прекрасна,

ту изненадан замълча.

Къде отиваш?

Де изчезна

надеждата да бъдеш с мен?

Сърцето ми - тревожно бездна -

живей щастливия си плен.

Мечта ли си?

Или те има?

Ти огън ли си?

Или дим?

Защо си тъй неповторима,

щом този свят е повторим?!

Лили*Павел again524
И да стихнат големите страсти,

и да легна под земен покров -

ще си взема за спомен и щастие

неспокойната дума Любов.

Неспокойния образ ще взема,

две големи и плахи очи -

две заглавия на поема,

дето твоето име звучи.

Едно Черно море - да ме носи;

една чайка - над мен да кръжи;

и тракийските коловози -

да ме водят при вити лози.

Един тръпен завой на Марица;

една южна, печална звезда;

една сянка от бор и елица;

един извор със снежна вода.

Един бял лист, на който ще пиша,

със един неумиращ копнеж

И две сълзи - които ти скришом

на прощаване ще ми дадеш.

Кеца+Джагаров525
Есен

Сбогом, казах.

Щом така си решили -

добре...

И морето реве с пълна сила,

това Черно море.

Мила,

като прелетни чайки

ние с тебе се срещнахме тука

случайно.

И звезди,

колко много звезди

ни обсипваха вечер...

Но светът е изменчив,

виж - по пясъка двете следи

се изгубиха,

няма ги вече.

И последните думи заглъхват далече,

неизказани,

както преди.

Есента,

есента,

тя оттука премина,

хвърли донос от жълти листа.

Аз съм хванат.

Осъден

Аз знам - ще загина

върху кладата на любовта.

Духа вятър

и храсти в краката ми влачи.

Хоризонтът е снел капюшона си

като палач. Някой плаче.

Защо плаче?

Няма смисъл да плачем.

Аз се сливам с вечерния здрач.

Аз горя.

Аз изчезвам сред дим, както чезне

еретикът, осъден на смърт,

както лодката чезне,

в разлюлените бездни,

както в тъмното чезне брегът

Анонимен526
Ох, бабче, нали знаеш, че и тук ще оакаш пейзажа? Дълго не можеш изтрая да свириш на душевните мъжки струни, в един момент маската ти на одухотворена чаровница пада и остава...ах! какво остава...
Станка Пенчева +Х?527
Не можах да бъда

твоята пролет:

друг окърши клоните нацъфтели.

Не можах да бъда

твоето лято:

друг се къпа

в реките горещи и бели.

Нека бъде твоята есен!

Ще тежа във ръцете ти, златна и зряла,

ще се стича в сърцето ти моята сладост

и кръвта ти ще стане

вино есенно, младо.

Дрехата си ще ти постилам

като жълта, затоплена шума

и укротена, и намилвана,

до теб ще лежа безшумно.

Няма да има пролетни мълнии,

юлски горещници няма да има:

със кротка нежност ще те изпълня,

с ябълков дъх и със нещо без име.

Сякаш с леки есенни паяжини

ще те оплета целия...

И една сутрин ще видиш смаян:

сняг е паднал.

И ние сме побелел

Калин Донков+Х????528
Калин Донков

Материя

На чувствата в отчаяния лов,

догдето ги преследва и тълкува,

душата се лекува от любов.

Макар че от любов не се лекува.

И винаги изправена на съд,

наивно брани слабото си право.

Очаква от любов да й простят.

Макар че от любов не се прощава.

В света, от реализъм опростен,

единствено контрастите избира.

И от любов умира всеки ден.

Макар че от любов не се умира.

Анонимен529
Баба Лена полудя .
Петър Анастасов+Х???530
Както те обичам и в съня ти влизам

с времето, което между нас тече,

ще ми скъсаш копче, в бялата ми риза

ще запее тънко влюбено щурче.

Както те обичам и щурчето пее

в космоса на моя милостив таван,

ще пропука съчка и ще остареем,

без да знаем с тебе за това.

Както те обичам и подобно спазъм

старостта ни праща своя стар сигнал,

ще умрем за малко, но ще се запизим

в тоя свят, каквито бог ни е създал.

Както те обичам, може би се вричам

на звезда, която свършва своя ход.

Може би умирам, както те обичам,

но смъртта е също форма на живот.

продавач на боза531
ОЩЕ ЕДНА СОЦБОЗА ЗА ДАЙНОВЧЕТО -

Мишо Белчев и ФСБ

След десет години

Днес ще се срещнем -

след десет години,

вчера ли бяхме

на двайсет и две.

Разделихме се с надежда

тук на този сив площад.

Пак ще се срешем -

след десет години,

за да разкаже

всеки от нас

със какво се е преборил,

от какво не е заспивал

и какво е надживял.

Днес ще се срещнем -

след десет години:

влакове тръгват

от всички страни.

Но един от тях остава

на една далечна гара,

пак на двадесет и две.

соцбоза - резлива532
Васил Найденов и Михаил Белчев

По първи петли

От шума на много хора,

от досада и умора

към съня си тръгвам и мълча.

От пера на късни птици,

от заплетените жици

не намирам своята врата

Откога не съм се връщал

в този град и в тази къща,

откога ключът ръждясва в мен?

Под прозорец на мечтател,

от тъга по стар приятел

ще осъмна в цвете във ръка.

По първи петли

закъснели следи

преминават през мен

и потъват в очите ми

сутрин.

Прах от звезди

и подкови звънят

на протрития праг

и възкръсва денят ми

сутрин.

От вика на някой буден

от смеха на някой влюбен

ще усетя, че съм жив и нужен.

Сред пера на ранни птици,

сред безброй висящи жици

ще намеря своята врата.

От кога не съм се връщал

в този град и в тази къща,

откога ключът ръждясва в мен?

Под прозорец на мечтател,

от тъга по стар приятел

ще осъмна в цвете във ръка.

По трети петли

уморени мъгли

се разкъсват от страх

и се впиват в прозореца

сутрин.

Старият ключ

се огъва от студ

и го няма домът

и я няма вратата

сутрин.

само Мишо Белчев533
От много, много отдалеч

От много, много отдалеч

ще идвам винаги, докато мога,

но някой ден краката ми щом не издържат,

ще допълзя на лакти и колене,

за да ти кажа, че на този свят

обичам само, само теб.

От много, много отдалеч

ще пея винаги, докато мога,

но някой ден щом моя глас не издържи,

аз ще изпратя славей вместо мене,

за да ти каже, че на този свят

обичам само, само теб.

От далеч, много отдалеч

ще бъда винаги, докато мога,

но някой ден сърцето ми щом се взриви,

ще ви прегърна с другия до тебе,

за да ви кажа, че на този свят

съм имал много малко време.

англо-бг боза534
Тоника и Робърт Бърнс (превод Владимир Свинтила)

Кога и кой ще измени

На старата любов,

На миналите златни дни

И старата любов?

Припев 1:

За старата любов докрай!

За миналите дни!

Ти чаша нежност ми подай

За миналите дни.

Но пак сме днес със теб в едно.

Ръката ми хвани!

Налей от старото вино

За миналите дни!

Припев 2:

Налей, ти чашите не брой!

Догоре ги пълни!

Да пием с тебе, друже мой,

За миналите дни!

Анонимен535
Къде изчезнаха форумците? Баба Ленка им събра очите.

Луд умора нема, форумци. А старо бунище като се запали - угаса няма.

Лека ви нощ.

Анонимен536
Предполагам, че горните текстове на песни искаха да кажат, че там, където Дайнов чува стържене по тиган, други чуват други звуци

Изглежда, че зависи от това, накъде е обърнат слуха ти.

Някои от нещата аз си спомних с удоволствие.

nazhalen emigrant537
Браво на този, които ми насълзи очите и отвори душата тази вечер. Прекрасна е срещата с Родината, която "начинается с картинкой в твоем букваре"...и още с хубавите песни от нашата младост - каквато и да е - наша си е. Които не го чувства - няма младост, одъртял е отдавна. Родина - също.
Дънди538
Архангеле

къде си, братко? Я дай някоя друга статия на Дайнов, че темата се зацъкли на соццитиране. Много пресолиха манджата носталгиците.

nostalgik539
Тъй, тъй, Архангеле, дай, че некои ОЗАПАДНИТЕЛИ са зажалили за драмска ракия и общинския бик.
Бон апети540
То и Дайнов беше бая пресолил в отричане на всичкото, дето го е слушал като малък, а майка му и баща му са припявали с удоволствие,

та затова носталгиците го дадоха малко по-сиропирано, бих казал, ако търсим баланса.

Манджа с грозде, дето му викаха. Ама сега било модерно, казват.

Booya Евгений Дайнов стана професор. Новата си титла - професорската, 3000 дни Център за социални практики, книгата "България 21 век. На къде отиваме?" и 33 години от Уудсток - всичко туй накуп празнува тази вечер Дайнов и бойният му екип от деца-цветя. Поканата за купона му, естествено, е във формата на цвете. Изрично е упоменато, че дошлите не в хипи-облекло ще бъдат събличани.

Don Леле, ама вие снощи сте му скрили плитката на Евгений, бе!

Бравос, значи!

геронтолог543
Има нещо тъжно в стар хипар. Струва ти се по-остарял от обикновените старчоци.
ogi1544
graziane, ubi me s toz kit bre, he heeee

gleam dosta si sledil bugarskia rock, spezialno Shturite

Kiro beshe otkradnal Who's - Boris the Spider edno kam edno i go pisal - kompositor - K. M. ubavo che nikoi navan ne gi znaeshe inache imashe da go odrusat zdravo..

nai umiram ot smeh koga math's kat shushi pishat za rock Beetles -- he hee...

da sgreshish nai izvesnata banda u svetot he heeee

nadmina i Popski...

Шуши за Оги1545
За сведение на Оги (пък и Грациан) съм връстник на Beatles, та може би затова още в 1963 или 1964 вече имах първата им тава (33 об/мин). До 1976 събрах още няколко (сега на тавана), които може и да са антикварна ценност. То Грациан със сигурност знае, но за Оги не съм сигурен дали може да пуска грамофон.

Това по повод: "....nai umiram ot smeh koga math's kat shushi pishat za rock Beetles -- he hee...da sgreshish nai izvesnata banda u svetot he heeee

nadmina i Popski... "

Архангел Михаил В навечерието на 10.11 ви предлагам материал от преди 3 години, посветен на темата

Народът - 3 ноември 1989 и днес, десет години по-късно

Тогава хората поискаха да живеят по европейски.

Друго не искат и сега

Тогавашната върхушка не чу, не разбра, не съумя.

Днес хората очакват управляващите да чуят, да разберат, да съумеят

Десет години по-късно, на 3 ноември 1999 година, от 16.15 ч. нататък си повторих движенията, които извършвах на онзи 3ти, когато се връчи петицията и се изрева за пръв път сакралното слово "Де-мо-кра-ци-я!!!" насред София, на жълтите плочки. Идеята не беше само да осмисля наново, какво стана, но и да проверя - кой друг помни? Кому другиму е важно да бъде там, след десет години, за да си спомни?

На мястото, където точно едно десетилетие по-рано имаше 5-7 хиляди души демонстранти, и поне още толкова униформени, цивилни и сеирджии, заварих четирима: Васко Кръпката, свободният художник Пешо Милев и двама непознати за мен граждани на средна възраст, които също си повтаряха крачките от онази историческа дата. Други помнещи - нямаше. Организаторите, героите на онзи ден, които следвах тогава като редови трамбовач на паважа - също ги нямаше.

Такава липса на памет не е добре. Издава онази липса на самочувствие, която вкара други балкански страни и народи в съвършено идиотски ситуации. Означава, че обществото в някаква степен продължава да живее в рамките на селския тип култура: всичко е равно, всичко е еднакво по своето значение (респективно, липса на значение) и нищо не се откроява като смислообразуващ момент. А това е под-вариант на любимата на български интелектуалци тема на безсилието: от нас нищо не зависи. Следователно, това, че бяхме там на онзи ден и направихме еди-какво, не е било важно. Нищо не сме постигнали - защото от нас нищо не зависи.

По същия начин бе забравена - оплетена в балканската митология на безсилието от хора, които не участваха, нямаше ги, беше ги страх или се правеха на велики - и цялата година революционно брожение, 1990та. Почти е забравена - оплетена и т.н. (вж. горе) - дори 1997ма, най-важната година от обявяването на независимостта на България през 1908ма. Индивиди, които никога не поемат отговорността да действат пряко като субекти на историята, като че всеки път успяват да убедят онези, които поемат тази отговорност - и имаха своите звездни мигове, за които с гордост да разправят на деца и внуци - че нищо не се е случило, или че случилото се е нечия манипулация, от участието в която трябва да ни е срам.

Слава Богу, историята не действа по този начин. Историята - това е съвкупността от действията на хора. И тя носи отпечатъка именно на онези, които в критични моменти поемат отговорността да действат. Историята е отливка, състояща се от ефекта на техните действия. И затова историческите импотенти, които във всеки критичен момент избират да не поемат отговорност, но след това обясняват на поелите отговорност, че нищо не са направили - те могат да претендират, че пишат историята; но те нито й влияят, нито пък могат да я променят. Те могат да убедят поелите отговорността на 3ти ноември 1989 година, че са били пълни балъци - но не могат да изтрият отпечатъка на онова събитие върху днешния ни ден.

Ако го нямаше 3ти ноември, ако я нямаше 1990та, ако я нямаше 1997ма - днес нищо нямаше да е същото. И то нямаше да е по-добро. Щеше да е катастрофално по-зле. България щеше да бъде една Беларус, която сигурно щеше да бъде обичана от маса интелектуалци, които днес отхвърлят резултата на изминалите десет години; но такава страна нямаше да бъде място, в която си струва да се живее.

Ние можем да пренапишем в главите си историята на последните десет години. Ние не можем, за щастие, да я променим: не можем да променим със задна дата действията на всичките милиони българи, които правиха едни неща, а не - други. А тези неща, взети в своята съвкупност, са по-скоро правилни, отколкото - неправилни.

Именно защото историята е такава, а не друга, се получи остро показателната ситуация на последните местни избори. Като резултат от нещата, които са вършили - и от нещата, които не са - в последното десетилетие, хората в България формираха гражданско общество. И знаят, че са го формирали; и са наясно, че те са суверенът, те са авторът на обществения договор, те са началниците на държавници и партийци. Силата е в тях и те разбират това. Можеш да ги правиш на маймуни между избори. На изборите хората ползват своята сила. А тя - за справка, вж. 1997ма - е сила величествена, всепомитаща и страшна.

Резултатите от тези избори съдържат посланието на народа-суверен към управляващите в много по-точна степен, отколкото всяко изследване. Ако управляващите искат да продължават да обслужват дневния ред на суверена като негови представители - те са длъжни да декодират посланието на народа. Ако ли пък искат да престанат да са носителите на обществения договор - могат да продължават да се снишават и да си намират всякакви причини, поради които да си затворят очичките, да повярват в някаква удобна за тях приказка и да придремят сладко-сладко през идните 18 месеца, след което суверенът да се освободи от тяхното присъствие.

Както на 3ти ноември 1989та година, народът - тогава представляван от петте хиляди връчватели на петицията, сега представляван от гласоподавателния корпус - иска от управниците да си посвият тялото и го оставят да си постига целите без постоянен административен тормоз и произвол. Както тогава, така и сега народът ясно иска от управляващите да създават условия за свободно развитие и преследване на своето щастие. Не искат вече местни величия от селски произход да се правят на барони и графове. Не искат да бъдат рекетирани и вкарвани в грях от министерства, общинари, топлофикатори, телекомуникатори, митничари, бирници, партийни и държавни деятели. Категорично отричат правото на държавния или партиен деятел да получава от обществения договор доход за раздрусано Деу, а да джитка с джип.

Тогава го искаха пет хиляди. Сега го иска народът. Общественият договор от 1997ма е в това, че хората се съгласиха да живеят по европейски. Друго не се иска и днес.

Най-слабо подкрепиха управляващите именно онези хора, които бяха локомотивът на новия обществен договор: младите, инициативните, големите градове, образованите. От тези хора - от нещата, които могат да свършат - зависи, как изглежда България. Очевидно е: те са на мнение, че управляващите не създават условията, в които, бидейки инициативни за себе си, тези хора да творят и страната. Не беше толкова отдавна, когато Иван Костов заяви, че му трябва подкрепата на 11те процента инициативни хора, от които зависи всяка страна. Те именно не гласуваха за ОДС. Те искат повече, отколкото им се дава - като условия, не като друго.

Онези, които за пръв път гласуваха за ОДС, дават същата заявка. Малки червени градчета гласуваха за ОДС, защото искат да стане и при тях като в големите градове: реформата да е довела до просперитет, да е преминат етапът на лишения. Турци гласуваха за ОДС, тъй като избраха да дадат своята заявка за развитие не на Ахмед Доган, а на държавното ръководство. И те се надяват държавната дейност да доведе до това, щото реформата да премине през етапа на лишения и доведе до просперитет. Ромите по Дунава направиха същата заявка.

Онези, които не гласуваха, не формулираха друго искане: не отидоха наляво, за да търсят повторение на държавно-партийната грижа от вида Виденов.

Когато се сумира цялата картина на изборите се получава всъщност една изключително оптимистична ситуация. В страната продължава да съществува не само критична маса малцинство - има мнозинство, което просто иска управляващите да правят онова, което обещаваха. Не се иска да правят друго. Иска се да спрат да правят неща, които не влизат в обществената поръчка. Това е добре за перспективите на страната като цяло. Това е крайно зле за управляващите обаче. Върху тях се струпва всичкото очакване и цялата отговорност да префасонират своите действия - своя нрав дори - за да продължат да ръководят тази именно страна.

Преди десет години тогавашното гражданско общество, колкото и малочислено да бе, даде заявката за свободно развитие и достоен живот. Тогавашната политическа върхушка не чу, не разбра, не съумя. Измисли си някакви успокояващи я приказки - и бе пометена заедно с цялата си философия. Сегашното - стократно по-голямо и хилядократно по-силно - гражданско общество иска същото. За разлика от тогава, сегашната върхушка е изрично излъчена от това именно гражданско общество, за да свърши тази именно работа. От тук нататък работата на ОДС и управлението е да чуе, разбере, съумее.

Народът е суверен и знае, че е суверен. Той никому не е обслужващ персонал. Това е разликата от онази есен, преди десет години. И тази разлика съществува, колкото и да се правим понякога, че нищо не се е случило, че нищо не си струва да си спомняме и че с нищо нямаме да се гордеем.

Архангел Михаил И контрапункт на политическото врачуване:

Политическо врачуване

Димитър ИВАНОВ

16/10/2002

Тези дни се отбих в дядовата къща в Плевенско. Докато похапвах домати и сирене между кирпича и турската керемида, 80-годишната ми леля сподели как две циганки й взели пенсията. Ще пиша на Първанов, вика леля, да нареди на Бойко да ги излови тия шарлатани.

Слушайки селската история умът ми отиде другаде. Взели й врачките 65 лева и сплит червен лук, за да развалят черна магия. Бял кахър е това, лельо, казвам на глас. Знаеш ли ти какви врачки има в София и колко по 65, ама хиляди, са взели, за да врачуват на политиците. Всяка партия си има социолози, политолози, и Пи-аРи, те пък си имат фирми и сдружения с идеална (но нереална) цел, дето гълтат държавната пара като ламя.

Имам двама приятели Кънчо и Андрей, разказвам й, каквото им поръчаш това ти измерват. Тези дни бяха класирали в първата десетка по гледаемост една телевизия, която вече не работи. Та впечатлени от това постижение лидерите на БСП запитали врачките готови ли са за властта, макар да си знаят, че не са готови. Затрудниха се момчетата и отложиха отговора за по-късно, защото напоследък каквото са предрекли на БСП все не са познали.

В СДС пък най-видните магьосници срещу пари са Огнян и Евгени. И те в миналото бяха напористи комсомолци, като първите двама но днес антикомунизмът им е веруюто. Дали е верую не съм сигурен, но с него си изкарват хляба. И някои други облаги. Конкурират ги обаче в борбата за насъщния други две шаманчета - Яворчо и Иво. Много жлъч се лее от устата им, но гарнирана с дързост и красота. Тях колосът на синята идея Евгений Бакърджиев нарече слуги на Иван Костов. Може и да не са били чак слуги, защото работа не му свършиха. Черната магия го повали Командира и той още по-черен стана в очите на хората. Нищо че доста пари за хубост потроши.

Има и други, между тях и красиви жени. Пият кафета, пушат цигари и вестници правят - книжни и електронни. И те врачуват за здраве и дълголетие на управниците, но все не се получава. Затова и тиражите им падат, хората се ядосват, че свестен коментар не могат да прочетат, но пък… томболи и лотарии в тези вестници - колкото щеш!

Така че, лельо, викам й аз, пиши на Първанов да каже на Бойко, тези да подгони, които държавни пари трошат и хората развращават за няма нищо. Пък може и на Филчев да пишеш. Той поне не чака да го кандардисват!

Грациан Комбо-отговор

Вчера започнах да пиша един такъв...писах, писах, писах, та чак се забравих... когато накрая реших да го прехвърля за консумация натискайки бутонът "добави мнение по темата" той се изпепели(аз не го бях запазил преди това, разбира се ). Аз по принцип много мразя такива работи, хабил си си значи половин час и накрая - залудо! ( е, така е когато човек не си прави backup) Както и да е, отказах се вчера, но днес си викам, не е честно хората да останат без отговор, какво са ми виновни за небрежността, един вид...и ето сядам чинно да отговоря на въпросите.

Айде, ще започна отзад-напред: Оги1, в интерес на истината, не аз следях българската естрада, а тя ме следеше мен. Накъдето и да се обърнеш, от където и да минеш тя струеше и ни облъчваше със своите послания. Тя беше принудително налагана като естетическа норма и имаше своите квоти за излъчване в ефир, за изпълнения в заведения и то не толкова защото хората вопиеха за нея, ами просто защото само при едно такова експониране авторите на съответните "художественни произведения" можеха да получат съответните си хонорари от отдел "авторски права". Така, че всеки път когато песента на Х звучи в ефир, всеки път когато кръчмарският оркестър дрънне акордите и(може и изобщо да не я свири на практика, но ръководителят на оркестъра я е декларирал в репертоарния си отчет...не помня точно как се казваха тези формуляри които трябваше да попълвам, но лично аз, винаги поставях имената на приятели композитори, въпреки че репоертоара който в действителност изпълнявахме нямаше нищо общо с отразения във формулярите. Параграф-22. Ако свириш музиката която декларираш, публиката ще те освирква, кебабчиите няма да са доволни и ти ще трябва да помислиш за преквалификация, ако свириш това което консуматорът търси, а декларираш това което бюрократът иска всичко е наред. И вълкът сит и агнето-цяло. Лавиране между търсене и предлагане, един вид в най-чиста форма.

Како(?) Лили, да Теодоси е наистина колоритна личност и доста самобитен творец. Лично на мен ми харесва. Разчупил е калъпа и си прави своята музика...фолклор, джаз, малко Иън Андресън, малко Роланд Кърк, малко Банана, малко келтски мотиви, малко шоуманшип и ето ти един приятен и пивък продукт. Наистина родените "забавлячи" са малко. Милчо също е един от тях. Те просто си правят кефа и толкова, а на теб от своя страна ти е кеф, че усещаш техния кеф. Ужким е толкова просто, но пък от своя страна е трудно постижимо. Изискват се много условности за да бъдат покрити за да се постигне проникновенно изпълнение: перфектно познаване на инструмента, скучно и банално трениране на гами и интервали, усещане на тъкънта на репрезентирания материал, разгадаване на "какво е искал да каже автора" (ако това е чужда композиция) и желание за разголване на собственната си душевност(ако това е твоя композиция), намиране на най-приемливия начин на поднасяне, майсторството за воденен на диалог с публиката и т.н.т.

Колкото до "музиката от онова време" имал съм щастието да контактувам с хора добре запознати с нея. Хора обичащи я и по някакъв начин свързани с нея. Бащата на мой много добър мой приятел ми е разказвал за "Оркестъра на оптимистите", "Джаз Овчаров" и Лея Иванова...тананикал ми е всички онези "преводни" суингове пълнещи емоционалната празнина в умореният от съветски маршове слух на обикновенният търсач на неидеологични удоволствия по онова "безсолно" време. Голяма част от музикантите на това поколение познавам, някои лично, някои като изпълнители. Все пак Емил Георгиев беше декан на "естрадния техникум" който завърших, а преподаватели по онова време бяха: Банана(Симеон Щерев) - импровизация, тромбонистът Недко Трошанов - оркестър, Томи Димчев - инструментознание, Пепи Цанков(внукът на "кръволока", оригиналният барабанист на "Щурците", певецът в "Студио'В'", композитора на кукления театър и т.н.т) - ударни инструменти, Райчо Иванов-история на джаза, там бяха и бате Заре(Светозар Русинов) и Ирина Чмихова и Лили Ненкова, както и куп други по-дребни светила от поколението на "когато се наливаха основите".

Колкото до куул джаза, слушам го от малък, дето има една дума. Когато бях в осми клас класната ни-Сузи Аронова възложи на всеки от нас да напише някаква си презентация там, всеки по свой си вкус и да запознае съучениците си с "нещо си". Е, аз реших, като голям "smartass" да ги запозная с джаза. Дълбах, дълбах, а извори - почти никакви. Добре, че братовчед ми Любо беше пръв приятел с един друг известен свищовлия - Владко Радулов, та той ме снабди с всичките "нагледни помагала" - ролкови ленти за магнетофона ми с Колтрейн, Мънк, Гилеспи и т.н.т. Братовчед ми ми донесе и няколко списания "Спектър" (това бяха брошурките от културния център на американското посолство)...отнякъде изрових книга на английски и толкоз...в 1968 година това беше положението. Както и да е. Старах се там. Проучвах, слушах, избирах -прекарах часове пред магнетофона за да подбера най-вълнуващото и най-характерното. Написах цял реферат на една тетрадка от 40 листа.(от малък съм си многословен, демек) Да де, но накрая след като прочетох първите четири листа и на публиката и стана неимоверно скучно...когато пуснах примерите видях че някои от съучениците ми ме гледат странно...е, разбрах че не съм налучил темата най-подхождаща за осмокласници. Добре че носих ролка с най-новите тогава хитове - "Масачузетс" на Би Джийс и "Сан Франциско Найт" на Ерик Бърдън енд тъ Ню Енимълс, та пооправих положението. Е, та от тогава лекции за джаз не съм чел, но любовта ми остана и до сега слушам с голям кеф този "мехлем за душата".

Докторе, като каза Стоунс, да ти кажа с прескърбие че изпуснах и двата им концерта тук (миналата седмица). Срамота. Имах билет даже за втория, ама пусто имах неотложен служебен ангажимент. Виж как приоритетите се изместват с възрастта. Ако само преди двадесетина години някой ми кажеше, че е работил вместо да отиде на концерт на СТОУНС щях да му се изплюя в лицето.

Razbirachev 'бах ма'а му!!!!

Архангеле, по-големи дайнови бълнуваници не намери ли някъде? Тоя гласувал за ОДС, оня гласувал за ОДС..... всички гласували за ОДС, че и в най малките градчета и паланки пак гласували за ОДС. Ще си помисли човек , че именно в малките градчета и паланки точно най-големите простаци не са представителите на ОДС. Той Дайнов изглежда и газ е пропил напоследък, или е започнал да яде жабетата с очите , че през тяхните очички света оглежда.

Razbirachev Booya, то и на царските покани цветенца имаше..........
Ged Рабирачев му падна пердето
Eisblock552
Здравей Грациане, Комплименти за твойте "Спомени". За мое най-голямо прискърбие мога да споделя, че имена не помня много. И всички тези изредени от теб, разбира се, ги знам - но като ги прочета! Какво да се прави..Осакатяване с инж. образование!

Колкото до КИТЪТ - дори и аз по някакъв повод бях завлечен там. Вонята беше от формалин, а месо нямаше и един грам по него! Поне сега така си мисля. Да призная от самото начало слушахме англо-саксонски изпълнители: Платерс, Пол Анка, Нел Седака. Да не говорим за др. Елвис. Но преди него имаше много други. И всеки нов муз. сезон ни даваше нови кумири. Вече бях ти писал за полученото Откровение след като за пръв път чух Битълс. Бях направо болен! В мойте среди всичко което беше от "родното" ъгълче дошло, носеше автонматично предикат - негодно за слушане. Да, признавам - по-късно дори ми е било неудобно от мене си. Но Уви! Такива си бяхме. Враждувахме с поклонниците на Стоунс, докато тайно го харесвах. Сега дори мога да слушам Е.Димитров и да ми харесва (е, не всичко...). Но за оправдание: и Елвис не можехме да го понасяме. Чак след като надебеля до уродливост, пусна няколко неща с хубав текст и музика (според мен тогава). Сега го слушам ако дойде по радиото без да местя станцията.

Джазът. О, Боже - голям грешник съм: Не можех да го понасям! Само някой от класиците ги слушах и почти изучавах. Спомням си един епизод от 1966. Запознах се с един от тон-режисьорите на БТ - той "ни" прави записа за едно предаване, където свирихме едно -две неща. Та след записа ме покани у тях и след вечерята седнахме да се черпим: Джаз (имаше огромна колкция от плочи), коняк и ябълки за мезе. Слушахме, пихме, рязахме ябълки - та чак до 03h след полунощ! Отрязах се като казак (в живота ми само 3 пъти - това един от тях!). Успях да стана след 11h, а влакът ни за Пловдив бе заминал отдавна. Най-лошото е, че там имахме свирене, преди да се върнем в Провинцията и всички усиватели, китари, барабани и прочие трябваше да ги транспортирам до товарният фургон на влака! Как да е завлякох нещата с една Уаз-ка и взех следобядния влак. И след това когато чуех джаз, само потрепрвах от мрачни спомени за пиянство и хамалогия!

Та думата беше за предпочитания: всеки си ги има и аз сега (не съм вече такъв екстремист) зачитам дори и чуждите такива....

Препоръчвам на англослушащите една не съвсем млада група, но с неугасващ талант. С прекрасни текстове (ако я имаше "тогава", щяха да я обявят за протестна!). Силно изразителен стил с дбри хрумвания в хармонията на песните и един невероятен "фронтмен" - Питер Гарет. Визирам: "Midnight Oil" oт Австралия. Най-новото тяхно CD (излезе само за Америка и Австралия през Февруари т.г., а този месец за Европа) "Каприкорния" е много, много ОК. Имам всичко издадено от тях и всеки път ги слушам до "разтапяне". Те даваха концерти някъде през лятото в САЩ и Канада. Сега се очаква да дойдат в Европа и съм се заклел да отида (където и да са) за да ги чуя на "живо". Същото ми се ще и за Стоунс..... Поздрави.

Razbirachev Ged, гледам приятел гледам. Гледам и виждам ама от мойта си камбанарийка. Освен тотално разминаване на бълнуванията дайнови с действителността друго не виждам. И да си призная честно това от екстази ли се получава или от много триграмки?
Ged Тогава си беше точно така, Разбирачев. Описателно добре го е написал, в последствие се оказва донякъде прав и за следващите избори.
Razbirachev Get, кое? За ОДС или за триграмките? Може би от висотата на жълтите правета нещата да изглеждат така, но от площада на родният ми град ситуацията е по-друга. Пък и на Дайнов слабото му място са изводите и преценките. А, за повествованието..... те онези певци дето с хармониумети ту говореха и ту припяваха по плащадите за " Димо-терферийта" и за " Кара Кольо" по-добре се справяха, пък и песнопойки продаваха.
баба Лили Туй е писмо до Грациан. Не се гневете за заетото пространство, я больше не буду.

...................

Грациане, темата около Дайнов се смени, ама за митингите и революциите не ми се говори, доста съм вътре в материята - сигурно затова.

А за нещата, които си спомняш - наистина за пръв път ми се случва в интернетно пространство да се споделят ТЕЗИ имена - че някой да ти споменава за Джон Колтрейн, Телониус Монк, Дизи Джилеспи, Колман Хоупкинс. А Модърн джаз квартет? А Еролд Гарднър, Чико Хамилтън, Сам Уудиард, хайде стига, тия имена ми изскокнаха, има и други. А за българските джаз-любители и джаз-творци - ех, може би 6-7 години след като я слушах Лея в зала България, бях с нея на един купон. Спомням си много живо, защото тогава бях задръстена ученичка, а купонът беше у Недко Трошанов, на Евлоги Георгиев, и в неговата кооперация живееше един мой учител, та треперех да не ме види по стълбите. Аз си бях по черната престилка с бялата якичка, че беше бая строго с униформите, а тя по някаква лятна рокля с презрамки, веднага се събу боса и се пльосна, та седна на едно удобно място на пода. Много ме впечатли, и не само с това, ама на - и досега я виждам така.

Дали си даваш сметка, че в някакъв смисъл джазът тогава по-лесно преборваше забраните, не можеха да си го класифицират факторите като упадъчна музика, щото не им беше ясна много. От време навреме някои наши хора-музиканти свиреха по ресторанти, та ходихме специално да ги слушаме - не знам защо си спомням сладкарницата на ЦУМ, долу, на партера - посещавана с тази цел.

Захласвахме се по полските филми, защото онази атмосфера на полското кино беше съчетана и с такава музика. Имаше един полски филм "В нощния влак", с една мелодия, на която маняците се кефеха - ама Арти Шоу ли беше, на Арти Шоу пиеса ли, не мога да си спомня.

Иначе всичко е вярно. И всички бяха млади - и Недко Трошанов, и Любчо Борисов, allias Камилата, и Емануил Димитров, allias Бадема, последният и сега свири в банда с Людмил Георгиев, и Вили Казасян, дето го кодошеха приятели, че следвал текстилно инженерство, та му викаха "совалкаджия".

Промъкваше се някакси джаза, промъкваше се, като някаква бамбашка, непонятна музика. На първия, или втория Джаз-преглед, в зала Универсиада, за пръв път чух Камелия Тодорова - като джаз-певица, различна от сегашните си превъплъщения. Много ме впечатли. Все едно нещо от тавите да беше дошло на българска сцена. Сега Белослава ми напомня за нея.

Йълдъз и Ибряма слушам с удоволствие. Йълдъз също съм я слушала на купон, заедно с китариста на зелено-червените - Огнян . И той е страшен. То беше пак у един общ мой и твой познат, ще му спестя тук обаче името,

Нали си даваш сметка, че задължителните български парчета по ресторантите от една страна, и купоните и джем сешъните - те са много различни неща. И можеш да си спомняш за онова време и да чуваш неговата музика в главата си с първите, или с вторите. Аз предпочитам с вторите.

Заедно със спомените за тежките магнитофони - щайгите с ролките. А тук вече нахлуват спомените и за Hi-Fi маняците и техните изпълнения, затова ще спра дотук - стига толкоз носталгия.

Извинения за това частно писмо в публичното интернет-пространство. Беше изключение. Дъвчете го сега Дайнов за революциите, да ви е сладко! Аз ще си пусна едно дискче с концерта на Ела в Берлин. Както ми приляга на ника.

Кака ти Лили.

Грациан Eis, много си прав за култивирането на толерантността. Всички в младите си години сме далеч по-безкомпромисни и негиращи всяка несъвпадаща с нашата естетична позиция. За Елвис, също. Разбира се, той беше от поколението на нашите родители...пфсссс...еба си дъртака, демек...после като разбрах, че Битълс са го обожавали и се заслушах.(разбира се отново вяра в думите на КУМИРИТЕ беше катализатора, а не самоосъзната акция. И разбира се, "Love me Tender", "It's now or never", "Surrender", "Jailhouse Rock" и всички останали започнаха да ме впечетляват. Не, разбира се, чак толкова колкото "Waterloo sunset", "Strawberry fields forever", "Night in White Satain", "A Whiter Shade of Pale" и другите "модерни" тогава хитове, но все пак. Изглежда има някаква струнка обща за цялото поколение, която "баш майсторите" успяват да дръпнат и да омагьосат цялата генерация с един замах !

Колкото до "Midnight Oil", наистина са приятни, но аз не съм "фанатично пристрастен",(в действителност едва ли има и една дузина живи музиканти, за които бих си "изял ташаците" за пропускането на техен концерт. Хмм...дай да видим кои? Rolling Stones, Ray Davies, Eric Clapton, Keb' Mo', Yes, Jethro Tull, Mark Knopfler, Paul McCartney...ей това ми идва на ума "прима виста", гледал съм ги вече по веднъж поне "лайф", та затова и не съм крайно разочарован при евентуален пропуск. Другите ми "герои" са или вече умрели или неактивни. "The Sky is Burning" беше наистина силно парче. Много емоционално, а и текста наистина е разкошен.

А, тук е мястото и да честитя на Евгений "докторството"! Напълно разбирам неговата позиция и от една страна му съчувствувам за помията с която е заливан ежедневно , но от друга му завиждам за виталността и непоколебимостта. Аз, в такава "недружелюбна среда" едва ли бих издържал толкова дълго. Това неговото си е направо ГЕРОИЗЪМ !

"PEACE, MAN! GROOVY!"

Грациан Отговор на писмо(до кака Лили)

или "Опити за скици на типажи от твоята младост"

Здрасти каке, винаги ми е било интересно битието на бийт поколението. Особено графично предполагам, че е било това на "българските битници", ако така можем да наречем онази смесица от "антисоциални елементи" населяващи страната по времето на моето най-ранно детство. Доколкото си спомням имаше няколко вида(изплуващи в съзнанието ми като призраци от предишен живот):

1. франсе - Тип "клошар" - небрежен...с брадичка тънка около половин сантиметър очертаваща контура на кръглото му лице, обут в протрити кадифени панталони, черно поло и нахлупил баретка с неиндефицируем цвят върху перчема си. Това бяха читателите на Виян, Сартр и Камю. Те слушаха Азнавур, Едит Пиаф и пиеха вино "Малага" от тумбести шишета облечени в лико. Много от тях пишеха авангардна поезия. Самиздат стихосбирки с наименования като "Триъгълната пяна", "Беззъбият охлюв от трета гимназия". Много от тях бяха и художници-импресионисти или кубисти. Прегърнали някаква си своя лява идея, те бяха дискриминирани наравно с прегърналите десни такива. (болшинството от това поколение не прегръщаше никакви идеи, ама си изкарваше боя само защото да речем изглеждаше различно от бозавите новограждани с идейната амалгама, които за съжаление определяха кой е кум, кой е сват и кой е на булката брат.)

2. Американ - определено джаз фрийк. Облечен в риза-хулиганка.(дълга и широка c щамповани екзотични сюжети - поради бедността на избор на тогавшния пазар, аз си спомням само два популярни десена - един в сивосинкаво с викингски кораби и един в жълто с негърчета и палмички(леко стилизиран). Винаги си подсвирква нещо, клатейки пръст. Стъпката му е изключително суингарска. Той синкопира дори и говора си. "Хей-бабо риба, ду-ба-ру-ба, даба..." Превъзнася Рей Чарлз, Чарли Паркър и Майлз Дейвис...набарал от някъде стихосбирка на Фарлингети той се опитва да я чете чрез някакъв вехт англо-български речник в който половината от думите ги няма. Той говори с патос за Джеймс Дийн и Марлон Брандо без разбира се да е гледал нито един филм с тях. От Израел някакъв роднина му е донесъл дъвка и той я дъвче докато от нея не остане нищо. Мечтата му е да има "Шевролет" с крила. (той разбира се не знае, че Шевролет е горе-долу от евтините американски коли, но пък му звучи много гот!)

3. Италиано- нещо средно между мафиозен типаж от американски гангстерски филм и пилот от "ТАБСО", но с далече по тъпо изражение. Може да свири на акордеон и знае дори "Марина, Марина"! Обича да се конти с костюми и вратовръзки и да кара моторолер. Поради липса на "Веспа" се задоволява със съветска "Вятка". Има обувки които си е купил за огромната тогавашна сума от 100 български лева(от старите, де...)!!! Марка "Кавалер" или "Арлекин". Задължително е с бяла найлонова риза! Тананика си модните хитове на деня но с в(б)улгаризирани текстове. Bill Halley's Rock around the clock се пее като "Докторе, докторе, искам джазово дете...мъжко, женско що да е само хулиган да е'...Той също така мечтае да отиде в Рим и да се запознае с Джина Лолобриджида. Много обича да сваля бамбини, като се обръща към тях подпявайки Луис Примовата"Бона сера, сеньорина, бона сера..." Такрикатче, един вид.

4. Мексикано - обикновено мургавите "отворени" се правят на мексиканци...някак си по-лесно влизат в ролята. Имат мустаче тип "курвенска вежда", а много често и златен зъб. Намигат постоянно и мечтаят да имат огромно плюшено сомбреро и костюм с ширити, като онези от филмите. Могат да свирят на китара, но на онези специалните на които също така има инкрустиран седефен мексиканец и вместо един има два резонансни отвора. Един в центъра и един горе в дясно. Ще ги чуете как вият: "Ку-ку-ру-ку... Палооооомааааа ...ку-ку-ру-ку-кууууууу...рай-ри-раааа" с фалцет достоен за кастрат. Иначе не блестят с кой знае колко други способности...е може би някои от тях се занимават с радиолюбителство, други играят добре пинг-понг а трети са парашутисти в "ДОСО", но толкова...нищо "по-така", демек.

5. Битник с руска закваска - потомък на белогвардейци или там някакви си дребни дворяни, който все още носи в себе си някакво си там, придобито от преразкази на дядовци и баби достойнство. Насаме със семиструнная дъни романски и лее сълзи безпричинно. Той си е генетично тъжен. Пие. Рецитира с плам Евтушенко, Пушкин и Пастерняк. Учудващо голям капацитет за запомняне на поетични рими. Имаш чувството, че прекарва цялото си свободно време в наизустяване на поеми. Може да свири също така и на контрабас, валдхорна, фагот или някакъв такъв неособено популярен музикален инструмент. Много добър шахматист, между впрочем. Обича природата. Ходи от време на време за гъби или боровинки в гората, като междувременно носи и триножник за да рисува пейзажи. Често тези излети завършват само с няколко скици с въглен и туй то. До пейзажи не се стига. Мързи го изглежда.

6. Неосоциалистически битник - това беше вече доморасляк. Някаква смесица от всички гореизброени типажи, но нищо с нищо не се връзва. Просто желание за авангардност, без никакви там тинтири-минтири обосновани залитания към една или друга култура. Пада си малко навлек и се присламчва ту към една, ту към друга група от вече оформени "мини-общества", които го отритват кога по-дискретно, кога направо брутално. Той знае фокуси с карти, може да говори през корема си и да свири на ръба на кристална чаша с наплюнчен пръст. За съжаление не намира кой знае колко почитатели на които да демонстрира уменията си. Много обича футбол. Чете чат пат, но безразборно. Не е крайно глупав, но е скучен и нещо не му се отваря често парашута с гаджетата, те курвите му с курви все си падат по ония -по-завързаните.

Та в общи линии такива ми ти спомени от хептен невръстните ми дни, когато се надигах на пръсти за да си изпия лимонадата през сламка в "Бамбука" (4-5 годишен ). Та такива времена бяха тогава...почти като сега, но купоните (терените ) се наричаха джаболи, а гаджетата - бамбини. Изобщо - куууууул, бейби.

Айде, до нови срещи каке и дръж духа млад!

Редактирано от - грациан на 31/10/2002 г/ 05:20:24

ivan/tm/559
Zvetan Marangozov opredeleno e bil ot tipa 'France' predi da zachezne kam BRD v nachaloto na 60-te
Haasan ot Haamburg560
Brjah razchustvahte me vii s tez muzikalni spomeni. Ami takiva bjaha vremenata

a sega mojem samo da obirame prismeh, che sa ni haresvali soz poljuziite, koito se leeha ot radioto.Bjaha minali 20 godini ot voinata i mladoto pokolenie si iskashe muzika za veselba i raztuha. Kiril Semov beshe bratovched na moi prijatel i toi za parvi pat mi obarna vnimanie na smeshnija tekst "Slado sladoled ima go navred"

Irina Chmihova mi zvucheshe mnogo savetski, no zatova pak hodehme da zjapame kak se sablichashe vecherno vreme v staichkata si pod naem Rosiza Nikolova- Cha cha chasovnika sprja, cha cha chakam te az. Malki ashlazi.

Akala ni se vzimashe obache ot edin sased , koito napravo si placheshe za izselvane sas sabotnite si kuponi na otvoreni prozzrzi , zagaseni lampi i spodaveni

jenski kikot na "strashnite" blusove na Pol Anka- Youuuuu are my destiny i dr.

Znaehme , che stava nesto strashno gnilo tam , no njamashe kak da nadnikneme tai kato jiveeshe na 5-ja etaj bez vazmojnost ot sasedna kooperazija da nadniknesh. Moi prijatel me otkrehna, che tova e kupon. Pri vaprosa mi sto e tova kupon toi kompetentno mi objasni, che momicheta si svaljat gastite(njamashe slipove togava) umeshvat gi dobre(v tamninata razbira se) i sled tova koito kakvi gasti si iztegli s tova momiche se zabavljava(seksualno razbira se). Chineto mi uvisna ot iznenada, ljubopitstvo i zavist kam saseda kandidat za Belene.

Zatova i parvija istinski ama istinski kupon(ne ligav rojden den na sauchenichka s Lili Ivanova-ti ti ti, ti ti ti imash nujda ot men) mi beshe v sedmi klas, razbira se bez lelejanite igri s gasti. Noooo nikakav soz balvoch- Pol Anka, Locomotion )little Eva, . E otkradnah si edna zeluvka i bjah gord i taka prodaljihme v kuponi dokato se donese She loves you na kupona i pobesnjahme da ja slushame ta daje ne se i sestahme da se natiskame. Bre kakvo slushane padna, pa tzakane, pa dzverene.

Ne samo Beatles veche, no pa to imalo i Stones sas Every body needs somebody to love.Pak kato se zarediha, Animals.Monkeys, Kinks, Troggs, Spenser Davis Group,

Manfred Men -Ha, ha, said the clown(ama tova beshe po kasno).

Ta taka i ne mojah da sledja karierata na Emil i Lili(Stones sa vinovni i upadachnija mi vkus).Ima samo tri gupi i tova sa stonzite , kinksite i beatlesite. Aaa, i malko lunni lachi, kolko ochi deto se naduvashe dokato se spuskahme s kormilachki po zvezdobroja(razbira se smeseno) i proletnite balove v hudojestvenata po podir. I Banderaka i Gofi, ama za tova drug pat

Ne e izpipan teksta ama koi razbral razbral.

Death Of A Clown

Written by: R. D. Davies & D. Davies

My makeup is dry and it clags on my chin

I'm drowning my sorrows in whisky and gin

The lion tamer's whip doesn't crack anymore

The lions they won't fight and the tigers won't roar

La-la-la-la-la-la-la-la-la-la

So let's all drink to the death of a clown

Won't someone help me to break up this crown

Let's all drink to the death of a clown

Let's all drink to the death of a clown

The old fortune teller lies dead on the floor

Nobody needs fortunes told anymore

The trainer of insects is crouched on his knees

And frantically looking for runaway fleas

La-la-la-la-la-la-la-la-la-la

Let's all drink to the death of a clown

So won't someone help me to break up this crown

Let's all drink to the death of a clown

La-la-la-la-la-la-la-la-la-la

Let's all drink to the death of a clown

La-la-la-la-la-la-la-la-la-la

ivan/tm/561
Mnogo dobra vizualna pamet imash Graciane. Idealno si obrisuval kategoriite.

A amerikanskiat Zvetan se naricha Warren Zevon - razlikata e samo che Zevon e mnogo po-populjaren.

steppenwolf Грациане, доста интересни спомени си написал. Защо не отвориш една отделна тема за това време? Мисля че ще се намерят желаещи да пишат в нея.
баба Лили Извинения за лиричното отклонение, но трудно се премълчава реплика при обсъжданата тематика. Класификацията на Грациан е разкошна. За честта на пагона, да уточня, че описаното от мен младежко обкръжение спадаше само към франсетата - jamais другите. Към този стил се придържаше т.нар. интелектуална бохема, останалите бяха епигони.

Бяла найлонова риза - тфуууу, че те и сака не обличаха, никога, демонстративно ги изключваха от гардероба си - било кюндарско, най-голямата обида. В най, най-лошия случай нещо спортно, туид, едра сплитка.

Кадифени панталони - yes, за предпочитане едър рипс. Блузки и шалчета - yes, такета - о, yes. Художници-модернисти, mais bien sur.

Малка брада, прическа стил Калипсо, но с много дискретни бакенбарди, почти липсваха, също и канадската ливада се котираше високо.

Трандафори не носеха, презираха ги като саката, ценяха функционалната красота на спортната обувка.

Рок енд рол се танцуваше не в класическия акробатичен вид, а доста свободно, по-скоро някаква импровизация, както и блуса. С особени телодвижения, подчертаващи синкопите.

Не само френска литература, също се котираха и сърдитите млади хора, Селинджър, Керуак и сие. В по-сериозните области - модерна психология, колкото можеше да се набара, Юлия Кръстева беше още студентка, та нямаше как да се чете и цитира. За технарите - кибернетика - в РУСКИ ПРЕВОДИ!, руснаците дигнаха ветото над кибернетиката и се захванаха да превеждат Ешби, Винер и Шеннън.

И с една дума, накъде се плъзнах аз?

Горният портрет е този на първата ми либов - голяма и продължителна. Реална личност. Типичен беше за обсъжданата извадка. Жив е още, милият, да отбележа. Господ да го поживи, той ме научи да слушам джаз, да чета модерна литература, та дори и в професионалната ми ориентация имаше определящо и много благотворно влияние. Покрай него се отърках в едни имена, дето днес звучат култово за много области на културата и науката. Тези от тях, които са още живи, не ме познават по име, а по един много мил прякор, който звучи диаметрално противоположно на Баба Лили. Така е в живота, започваме като цепеняци, и свършваме като баби. Всеобщ принцип, за щастие.

ХАСАНЕ, безобразие е дето си надзъртал да гледаш как се съблича Росица Николова, може би да си я видял съблечена доста преди Милчо Левиев, който за разлика от теб, я е събличал законно. Верно е, живееше на един много нисък партер, заедно с братовчедка си, също от Бургас. Някъде към ул. Шипка.

И ако си надничал през деня, могъл си да видиш и мен някой път.

Добре, че не си ме видял, ако ме беше видял, нямаше никога после да ти мине през ум да емигрираш.

Ама всяко зло за добро, както викат хората.

П.С. Нещо ми е чоглаво че използвам такива сериозни теми като творчеството на проф. Дайнов за пенсионерски спомени.

А ако си направим рубрика с подобно заглавие - сигурно няма да е интересно, защото нашите спомени все пак са тематични.

Ъъъъ, пенсионерски клуб по интереси. И добре казано, и истина.

Редактирано от - баба Лили на 31/10/2002 г/ 20:45:41

Doctora Че защо?,

Професор Южен дьо Миндя се прави на метъл . Бас хващам, че ако направим едно соаре он лайн няма да издържи на напъна. Ако се навие да участва, разбира се...А иначе повествованието му е доста по-постно от това на баба Лили...

Доста яко , продължително и безмилостно блъскан от форума на СЕГА , метълюгата прописа за конкурентно издание. В един не професорски, а направо академичен стил, Южен се изявява като тънък разбирач на Фройд, брилянтен военен специалист, мастит ядрен енергетик и дори...специалист по тютюна.

Прочее, сами ще прецените.

Редактирано от - Doctora на 31/10/2002 г/ 20:13:07

fierce Лили, Грациане, Doktore-
Doctora
Лято, по Фройдистки

Ракетите, АЕЦ, Булгартабак

карат виенския лекар да се обръща в гроба

Евгений Дайнов

Тази година бях решил да приложа Зигмунд Фройд към Архива.Но политическата лудост, заливаща България през това лято, се развива точно според фройдовите писания.

Рано го бях отписал, има още полза от него защото всякакви други обяснения бият встрани и замъгляват инак ясни неща.

Като изключим въпроса за ракетите, който беше красноречиво описан в Playboy 6 , шумотевицата на тема “Не си даваме АЕЦ-а на лошите европейци!” също е лишен от логика. Първо, обещали сме постепенно да затваряме реакторите. Второ, очевидно е, че вехти, кърпени и правени от съветски труженици ядрени неща винаги внушават тревога и трябва да бъдат избягвани, ако искаме европейците да не се плашат от нас. Та да ни вземат, т.е. да ни припознаят като себеподобни.

А изведнаж: не, та не! Наше, не даваме! Логика няма, но има здраво фройдистко обяснение.

Всяко неуверено в себе си общество компенсира с митологии на тема половата сила на своите мъже и плодовитостта на своите жени. И оттук: както ракетите са фалосът (мъжествеността) на обърканото българско общество, така АЕЦ е утробата (плодовитостта).

Вижте ги прословутите реактори на снимка:големи , подути, обли неща, около които със сериозни физиономии се суетят хора, облечени в бели престилки.И вътре в тези утроби:раждане. Опасно, яростно, на границата между живота и смъртта. Според някои от досегашните правителства това раждане е онова, което дава живот на нацията:”България-енергиен център на Балканите”.

Ако стане чудо и приемат страната в ЕС заедно с ядрените ни реактори, това не е гаранция за никакъв “енергиен център”. В ЕC има общ пазар-без граници. А това значи: който иска да доставя ток, трябва да обави търг на територията на целия Европейски съюз. Как вехтият АЕЦ ще издържи на конкуренцията на германски, френски или британски електрически ток? Както издържаха съветските жигулита и москвичи на натиска на западните автомобили, ето как.

Усмихнат под мустак, в случая и с ракетите и с АЕЦ, Фройд би добавил и още един елемент: Танатос (нагонът към смъртта), който е тясно преплетен с Ерос (нагона към половия акт). Ракетите-военните фалоси-убиват. Това им е предназначението. Ядрените реактори от съветски тип също могат да убиват, макар да са предназначени да раждат (енергия). Малко са обществата, помъдрели дотолкова, че да могат да държат комбинацията Ерос-Танатос само в половите си отношения.

На фона на горните две големи летни лудости многомесечната сага на тема Булгартабак е доста безобидна. Тук става дума за елементарен и не особено тревожен орален комплекс. Десетилетия наред сме смукали цигари-заместващи гръдните зърна на майките ни-правени от нашенци знашенци.Един вид-оставало е в семейството. А сега, изведнаж-ще си завираме в устите и сучем неща, правени от чужденци!

Цялата работа внезапно напуска домашния уют и става някак прекалено видима. Все едно-спалня без завеси, всички да гледат, какво става вътре. Може би и затова беше този натиск в полза на фирмите на чорни. Все пак е нещо братушка момчето, по-така нашенче. След като обществото е готово да страда на орална тема (цигари), то няма начин да не е готово да забърква страдания и на анална тематика-т.е. по повод събирането и задържането на съкровища (пари) в банки. Впрочем , анални елементи доста отдавна са вплетени във въпроса”продажба на земя на чужденци”. Общото настроение е фройдистка класика ”Наше си е, кътаме го в себе си, няма да го пуснем навън”…

Българските бърканици от лято 2002 си бяха чист Фройд. Общо взето, няма страшно, докато бъркотиите са такива. Въпросът е есенно-зимните страсти да не се окажат по Адлер, според когото човешкото поведение се определя не от друго, а от един безпощаден нагон към власт и насилие.

Playboy 7, октомври 2002, Стр.49

Редактирано от - Doctora на 31/10/2002 г/ 19:50:17

Doctora Тази академична пикантерия е сервирана между Теодора-гадателката на Берлускони, без дрехи ; Ани Лозанова - рок-лъвица, само по китара и баба ви Ла Тоя Джексън - избрала свободата
музиколог568
А китарата с увиснали струни ли е?

Razbirachev Докторе само едно малко допълнение към заглавието написано от теб: ..... на бъргарският еротоман оная Му работа трайно да посочи шест без петнадесет.....
fierce Докторе, страшно ме развесели с това "Лято по фройдистки".Вече съм убеден, че ЕД сериозно е започнал "да бута масло" като старо Жигули.
Doctora Колеги,

всичко е натюр, професорско. От мен е само вапцването.

Анонимен572
За да се изследва какво точно има под нокътя ти, клечейки в нужника на двора в Миндя, не е нужен чак микроскоп.
Анонимен573
Хасане, забеляза ли баба Лили какво ти пише -

Добре, че не си ме видял, ако ме

беше видял, нямаше никога после да ти мине

през ум да емигрираш.

Голяма веселячка е мониторската Ленче в

образа на баба Лили. Да ти е честита.

Ged Едва се отърва тази дискусия от свръх Фичово присъствие и взе че заприлича на маструбация.
Анонимен575
Neli, ne se otplesvaj s typi razsledvaniia koj koj e, ami kazhi kakvo predpochitesh da se unishtozhi po-napred- kura ili vulvata (po dajnovski)?
Анонимен576
Гед, не става дума за необходима мастурбация. Ако се задълбочиш - Дайнов иска тотално скопяване на България. Питай чичляка - и той иска същото.
Сибила Док, страхотно!

Сега виждам как д-р Дайнов е станал вече ПРОФЕСОР.

Аплодирам.

С д-р Фройд на въоръжение всеки има шанс.

Но д-р Дайнов най-вече.

Той е толкова находчив.

Поздравления.

Сибила Форумци, страхотна тема!

Кой каквото знае от "Психоанализата" на чичко Зигмунд да си го казва.

Може и да поспорим.

Аз съм я чела в съкратен вариант на френски. Още не беше май преведена, но не съм сигурна, не съм правила справка във Философския факултет.Давайте .

И аз учавствам.

Пълво докторите или философите?

Анонимен579
А гинеколозите?
Razbirachev Сиби, приятна вечер. Razbirachev с кентавърчето.
Razbirachev Пропеснах. Не по Фройд.
ivan/tm/582
Interesno kade li e sega R. Nikolova - edno ot zabravenite imena na BG ranen pop. Besen, njamash li idea?
Грациан Сибила,

след като искаш мнението на "авторитети", то аз в качеството си на специалист (покриващ и двете твои изисквания, а именно:

1. като доктор(самозван) и

2. философ(дървен) мога да направя следното заключение:

Според симптомите описани от Евгений моята диагноза е "ЕДИПОВ КОМПЛЕКС" (или както той е по известен сред народните маси като "Ебало си е майката" )

Редактирано от - Грациан на 31/10/2002 г/ 22:34:39

Haasam ot Haamburg584
Babo Lili(Lenke), Rosiza Nikolova az ne mojeh da ja pritejavam zakonno poradi prostata prichina che bjah v V, VI-ti klas. Mislja che thja znaeshe che ja kjorime, no ipraveshe kef .Tova beshe edna kasna esen i ot duvara na sasednoto uchiliste sled poslednija chas se smakvahme 5-6 kalpazana da vidime golo jensko tjalo.

Ne sam siguren no mai imashe i skandal ot strana na roditelsko tjalo sled izlavjane v prostapkata

Zelta razbiraemo ne beshe seksualen merak, to beshe samo trapkata ot pravene na nesto zabraneno ot poznavatelen harakter.Mislja, che daje oste ne bjah prochel "Az stavam maj" ta nestata oste ne mi bjaha dosta jasni i izteche dosta voda dokato posegna kam chichko Avgust Forel.

Lenke ne iskam da te vidja naranena, no po tova vreme i da si iskala da me pocherpish az prosto ne sam znael kakvo da te pravja a i do emigrazijata imashe oste dosta vreme. Ne iskam da ti naranja chuvstvata, vervai mi.

P.S. Kupuvaneto na "Az stavam Maj"(veliko knijle!) beshe svarzano s jestoko ovlajnjavane na tabanite i zachervjavane na buzite pod ostrija vzor na prodavacha v knijarnizata, nesto kato koga si kupuvash parvija prezervati ili koga te hvanat na kalap s jenena bulka(nedai si boje).

A kinksite si bjaha nai-goljamata grupa sle Rosiza Nikolova...

Mr Pleasant

Written by: R. D. Davies

Lyrics:

Oh Mr Pleasant, how is Mrs Pleasant?

I hope the world is treating you right,

And your head's in the air,

And you're feeling so proud,

'Cause you're such a success,

And the whole wide world is on your side, hey hey.

How are you today?

People say Mr Pleasant is good,

Mr Pleasant is kind,

Mr Pleasant's okay,

Mr Pleasant don't mind.

As long as Mr Pleasant's all right, hey hey.

How are you today?

How's your father, how's your mother?

How's your sister, how's your brother?

How's your brand, new limousine,

Twenty-four inch TV screen?

Did you like prosperity

More than you liked poverty?

Life is easier, so much easier,

Life is easier now.

Oh Mr Pleasant, how is Mrs Pleasant?

Did you know she was flirting around

With another young man,

And he's taking her out

When you have to work late?

And it's not so pleasant after all, hey hey.

How are you today?

People say Mr Pleasant is good,

Mr Pleasant is kind,

Mr Pleasant's okay,

Mr Pleasant don't mind.

As long as Mr Pleasant's all right, hey hey.

How are you today?

ivan/tm/585
(Za H.H. i dr. ljubopitni) Nashite kuponi bjaha na Purple i U.Heep, a po-kasno - Eagles, Pistols, Clash, J.Priest, I. Maiden. Beshe underground, no veselo. Masite togava bjha ludi po Boney M. Dano njakoi forumec e chuval za R. Nikolova v po-kasno vreme, da razberem kakvo pravi sega. K. Todorova, V. Cvetkova i pr. gi tarsjat usileno Bg jurnalisti.
ivan/tm/586
Freud-a statia na Dainov e nai-dobroto, koeto sam chel ot nego. Podhoda mu tuk e dosta originalen. Interesno zashto v Sega publikuvashe dosta haotichni neshta. Javno v Freud mu e silata. Dori da pishe za music ne mu se udava.

No komentarite sa uchudvashto malko. Zatova pochti shtjah da ja propusna......

Анонимен587
Двама форумци стоят пред "Кемпински-Зографски": единият се скъсва от смях, а другият реве до посиняване. Покрай тях минава един човек и пита смеещият се:

- Що се смееш?

- Човече, представяш ли си, от петнадесетият етаж лети надолу GanTREE, маха с ръце и крака, маха, маха, бааааааааааааам на земята, честно, заклевам се!

- А ти, що ревеш?

- Не можах да го видя...

Съгледвач588
Доктора що се е хабил да пуска материалчето от Плейбоя, след като Михалчо го е пускал вече на 10.10. Чукча писател....
Анонимен589
Поздрав за професурата Дайнова....
Booya Липсва ми Дайнов.Ех какъв купон беше!Особено ме забавлява разликата в качеството на руската и европейската ел енергия.С тези темпове ЕД скоро и академик ще стане
Klepouh Klisar То днес е петък - пазарен ден и туй дето го пиша не е за г-н Дайнов ама нейси. Наложи ми се съвсем наскоро да посетя градските гробища - ей уплаших се - толква болклук и мърсотия събрани на едно място не бях виждал от дълго време това че е беднотя е едно ама мърлящината, нехайството и вандализма не е беднотия това е липса на важните 7 години и лошото е че процента на тез с минус 7 години наоследък е нарастал експоненцялно. Акъла не ми го побира - хем няма , хем е мизерно а на туй отгоре и това дето е малко останало се осира и разпилява. Дали това е вече генно заложено в българина - дано да не е !

Още нещо няма ли да е по лесно за подръжка ако вечните полета са наистина полета засети с трева заравнени та да може тревата да се стиже механично ? Кой да ти каже ?

ivan/tm/592
Klisare, za kulturata na edna nacia se sadi nai-veche po grobishtata i toaletnite. A tam sme naj zjan...
забавно593
Още един позабравен мониторски ник - klepouh klisar - се е регистрирал тук. Тоя едно време твърдеше, че живеел в Англия.
Klepouh Klisar Къде живее тоя няма значение, обаче че му е много забавно на тоя да чете забавни титани на мисълта като теб и като във вица за крокодила ... плувай , плувай ... зелено

Редактирано от - Klepouh Klisar на 01/11/2002 г/ 14:46:50

граф Дракула595
Да бе, някои вампирясали от Монитор, по липса на пресна кръв в тамошния Форум, там са само едни мърши останалаи, наобикалят тук. Но тъй като сплитките с чесън са предвидливо провесени навсякъде, остава им само да надават жален вой - анонимно.

Добро утро, събудихте ли се вече? Сушито стопли ли се? Bon appetit!

Dobrata Feya596
Голям майтап! Самата графиня Дракулка говори за сплитки чесън! Недей, Нелка, глей си топлото суши и не сатанохулствай, че лошо ще стане - я ще ви изгонят от държавното жилище, я комунистите няма да аресат и те Фичлето (нищо че им се мазните сега), я - най-лошото за вас - царят вземе че стане истински цар - и край на всички ваши надежди!
Klepouh Klisar Да, манхатанският хор риве с плълна сила. Добре е че са сменили плочата ама като си помисля краставите магарета през ... и прочее, тъй че

забавлението тепърва ще се лее.

Booya А бе нали си имахте отделна тема, аре стига, че ми писна от вас
Drakula599
Booya, кой(коя) си ти че да определяш кой какво говори във форума?!
Анонимен600
Натиснете тук
Razbirachev
Анонимен602
Ama che neshastnici sa tezi ot Monitor. Pisna mi.
Ged Пак се сговняса мястото.......

Дали да не помолим Сандо за теми с пароли и покани?

Ged Двуполюсният модел и след него

Е. Дайнов, 21.04.2000

В последните месеци българската партийно-политическа система се променя из основи. Дълго съществуващи проблеми и теми на дебат отпадат, появяват се нови. Стопява се основата на двуполюсния модел и се лишава от смисъл политическото поведение, израстнало от този модел. В бъдещите политически схватки ще печели онзи, който най-пълно разбере смисъла на промените и приведе своето поведение в съответствие с тях.

Формира се нова политическа действителност. В нея корупцията и обслужването на общото благо стават основните теми на политическия живот и на политическото поведение на избирателите. Както показват и последните политически скандали, глупост от величествени мащаби е тези нови ключови теми да бъдат обявявани за маловажни, както все още правят представители на управляващите.

За онези политици, които все още не са обявили себе си за богове на анализа и са склонни да научат полезни неща следва кратък научен преглед на проблема в неговата динамика, завършващ с полезни практически препоръки.

Какво се случваше

Основите на двуполюсния модел бяха закодирани в самата природа на българския преход. За разлика от други страни, в продължение на почти десетилетие българският обществен и политически живот се въртеше около следната главна тема: европейски начин на правене на нещата; или - връщане към някакъв подобрен социализъм. Обществото беше разцепено на две сравнително еднакви части, които подържаха тези два обществени проекта. А те, проектите, бяха несъвместими помежду си: избирайки единия, задължително отхвърляш другия във всичките му основни елементи. Още в края на 1989 година двете опции си бяха намерили политическите носители: европейската визия се пое от СДС, а подобрения социализъм - от БСП.

Докато сравними помежду си части от обществото заставаха зад двете визии за бъдещето, приблизително еднакви части от електората гласуваха за СДС и БСП. Обществото не прие сериозно другите визии, предлагани на пазара на идеите (етно-национализъм, монархизъм, авторитаризъм, социалдемокрация, либерализъм и пр.) и те останаха вън от голямата политическа арена. ДПС застана в средата не, защото предлагаше някакъв "среден" между двете обществен проект. Макар да беше изобщо "от друга опера" - предлагаше не обща визия, а представляваше едно отчетливо етническо и религиозно население - ДПС събираше достатъчно количество малцинствени гласове, за да минава бариерата към парламента.

Тази партийно-политическа система беше един от най-мощните стабилизиращи елементи на българската ситуация в годините, в които всичко друго беше объркано, нестабилно и непредсказуемо. Големите обществени вярвания относно желания модел на общество винаги бяха представени на политическата арена; никой не се чувстваше дотолкова непредставен, че да се изкуши да хване пушката. Най-значимите етнически и културни малцинства също бяха представени в националната политика, и също нямаха основание да развиват екстремистки идеологии, никнещи от чувството за пренебрегнатост. Всеки голям обществен проблем винаги биваше наместван в политическата система и намираше политическо решение - нещо, което също блокираше възможностите за политическо насилие или мащабен блокаж в страната.

Странични положителни ефекти включваха: невъзможност за формиране на трайна олигархия в ситуация, в която обществото бе разцепено на две около опции, които с никакви аргументи не можеха да бъдат съвместени в една и съща олигархия; постоянна обществена чувствителност на тема човешки права, породена от постоянното присъствие на ДПС в процесите на вземане на решения.

Какво се случва

От година-две обаче условията, които породиха и поддържаха двуполюсния модел, вече са променени, защото е преподредена картината за света в главите на българските граждани. Социалистическата обществена визия отпадна по един дефинитивен начин в периода 1997-99 година. Обществото вече не се разкъсва между "европейския избор" и носталгията за някакъв по-добър социализъм. Общественият дебат е спечелен от тематиките, развивани от СДС. Общественият проект, около който се формира както общественият договор, така и мисленето на обществото, е онзи, която СДС предлага от своето създаване. България вече не е терен, на който се сблъскват две цялостни, с нищо неприличащи си вселени, носени от две сравними по големина основни партии. "Синьото" мислене е мисленето на цялото общество. Предлаганото от БСП не е някаква цялостна алтернативна вселена, а - бележки под линия на "синия" проект, който формира основата на обществения договор. И всички спорове се водят на терена на този обществен договор; няма спор, дали има друг терен.

След като българите вече не са раздвоени между два алтернативни проекта за общество, то и основите на двуполюсния модел се топят като преспите на Витоша през април. Едната везна на двупартийния кантар - "червената" - е рязко олекнала спрямо това, което беше. Това се вижда във всяко социологическо изследване: каквито и деления да има в момента в българското общество, те не са от типа: "социализъм или капитализъм". Ценностите и нагласите, свързани с идеите, носени от СДС, доминират с пъти над онези, с които е традиционно идентифицирана БСП.

Оттук нататък почват грешките и предизвикателствата в тълкуванията на тази нова ситуация. Тъй като социолозите питат по начина, по който са свикнали, резултатите дават степен на надмощие на СДС над БСП, която не е реална. Това беше основният урок от местните избори: привързаността към теми и идеи, развивани от СДС, не означава готовност да се гласува за СДС. Тези теми и идеи са вече доминиращи в общественото съзнание. А и отсреща вече не стои заплахата от "социалистическия избор", която да "завръща" (както казват овчарите в Стара планина) привържениците на "европейския избор" към гласуване за СДС.

Олекналата "червена" везна обаче не означава, че всички живо се сурва към "синята".

Основната грешка на СДС е да вярва, че след като социализмът е победен, хората "няма къде да ходят", освен да гласуват за СДС. Дори в разгара на двуполюсния модел в българското общество бълбукаха опити за бягство от двупартийната система, и това може да се проследи в парламентарните гласувания. През 1991 година, например, в парламента влизат три партии. През 1997 година, в момента на най-голяма и страстна радикализация на обществото, в парламента влизат пет политически сили, представляващи над една дузина партии. Днес този процес рязко се засилва. След като българският дебат относно желаното обществено устройство е приключил със съгласие по една от предлаганите опции, настъпва разминаване между ценностните нагласи на обществото и начина, по който то гласува. И затова, макар обществото да подкрепя "европейския проект на България", на местните избори една-трета от избирателите гласува встрани и от СДС, и от БСП.

Какво предстои да се случва

На основата на този преглед могат да се прогнозират някои основни черти на развитието на българския политически модел в близкото бъдеще.

Първо, нарушен е режимът на "скачените съдове", при който отливът от едната голяма партия довежда другата на власт. Това е очевидно както в резултатите от местните избори, така и в текущите социологически сондажи.

Второ, приемането на идеологията, асоциирана с една партия, не води задължително до гласуване за тази партия. Съгласието с "европейския избор" не означава автоматично гласуване за СДС. Избирателите търсят - и ще търсят все по-усърдно - алтернативни носители на "европейския начин да се правят нещата". И обратно: отхвърлянето на идеология, асоциирана с дадена партия, не води до надмощие на противната. Хората, които не приемат предлаганото от БСП, няма автоматично да гласуват за СДС.

Трето, радикално е преместена оста на българския политически дебат. Това поражда нови форми на политическо поведение. Все едно, някой катаклизъм да килне оста на Земята в нова посока: всичките форми и начини на живот ще се променят. В българската политика всичко вече се върти около нова основна тема. Старата - "Европа или социализъм" - я няма. След като всички са се съгласили по опцията "Европа", и това съгласие е залегнало в обществения договор, то основната форма на политическо поведение става вглеждането в управляващите.

Политическият въпрос за данъкоплатците е: доколко управляващите политици изпълняват обществения договор? Това именно преместване на фокуса на политическия живот - а не някакво просташко битово любопитство - обяснява изригването, в обществения дебат, на темите за корупцията, клиентелизма, поемането на отговорност и обслужването на общото благо.

Такова втренчване в политиците ражда съвсем конкретни предизвикателства пред политическия живот и неговите субекти. Рязко нараства тежестта на мажоритарния компонент в политическия избор. Хората вече няма да гласуват толкова за общи идеологически пакети, колкото - за конкретни политически субекти (личности, партии, формации), които са успели да ги убедят, че ще изпълняват обществения договор най-добре. В тази ситуация поставянето, при изборите догодина, на въпроса в плоскостта "от нашите ли си или от ония?" е лишено от смисъл.

И тук е основната грешка на сегашното убеждение в някои среди на СДС, че избирателите "няма къде да ходят". Идеята им е следната: каквото и да правим, тъй като хората няма да отидат при комунистите, ще дойдат при нас. Много лесно е от тази постановка да се направи изводът, че можем да правим, каквото си искаме.

Това е доволно глупав извод: хем единственото, което хората правят, е да те гледат, ти какво правиш - хем си казваш, че колкото и небрежно поведение да имаш, те пак ще гласуват за теб. Тази пътечка води към политическото гробище.

Полезни практически препоръки

Основите на двуполюсния модел са размити. Партийното поведение, усвоено в последните десетина години, не дава и няма да даде очакваните резултати; това се отнася и за СДС, и за БСП. Може да се очаква, че тъй като свлачището е тръгнало, то и ДПС не може да постига очакваните резултати с обичайните практики.

Никой не може да си позволи да тръгне към избори като залага, подобно на слаб шахматист, на грешките на опонента; или, подобно на президент на футболен клуб, да е сигурен в определена подкрепа от фен-клуба само защото знае, че феновете няма да минат към другия отбор.

Двупартийната система - или някоя нейна част, например СДС - не се крепи вече сама по себе си. Който иска да има голяма партия, трябва да полага специални усилия за тази цел, надхвърлящи по интензивност всичко, познато досега.

Колкото и далеч да са парламентарните избори, отсега е ясно, че най-добре на тях ще се представят онези, които най-отчетливо са разбрали, в каква грамадна степен е променен българският политически и обществен живот - онези, които не се опитват да прилагат хватки, давали резултат в други условия, в други времена и при други българи.

Алегорично допълнение

Когато една действителност си отива и се формира нова, "неотменимото все-прииждане на битието", както казваше Хайдегер, заприличва на десетметрова тихоокеанска вълна. Глупавите хора се давят в нея. Умните я използват, за да ги докара до брега.

Ged Има и едно, в което Дайнов твърди, че прехода е свършил (от далечната 1999 г.), но то - следващата седмица.

Да се чуди човек Райчев що толкова го бави да го свърши тоя преход чак тая година

Don Спомням си я тази статия. Но въпреки това, много е приятно сега да направиш преценка на това, което Евгений е предричал тогава. Оказва се, че много добре е схванал какви процеси текат в управляващите. И какви ще им са последиците.

Добре направи, Гед, че пусна статията тук.

И още нещо. Проблематиката, която разработва Дайнов, показва, че той не е бил в течение на операцията "Симеон". И не е участвал в упоителните воаяжи до Мадрид. Което му дава право сега да гони царя, както си иска. Заслужил си го е.

За разлика от други.

Редактирано от - Don на 04/11/2002 г/ 19:54:47

Ged Дончо,

Аз отдавна поддържам тезата, че Дайнов е симпатяга.

Antidemagog608
Дайнов много шум за нищо.Или не знаеш кой има власта в Балгаря, или пробваш да ни внушиш философята на отсечената глава.Мечти, мечти мечти, нямащи нищо общо с действителноста и развитието на обществото и политиката.
Doctora Дон,

не е съвсем така. Погледни финала на тази статия:

Двупартийната система - или някоя нейна част, например СДС - не се крепи вече сама по себе си. Който иска да има голяма партия, трябва да полага специални усилия за тази цел, надхвърлящи по интензивност всичко, познато досега.

Колкото и далеч да са парламентарните избори, отсега е ясно, че най-добре на тях ще се представят онези, които най-отчетливо са разбрали, в каква грамадна степен е променен българският политически и обществен живот - онези, които не се опитват да прилагат хватки, давали резултат в други условия, в други времена и при други българи.

Алегорично допълнение

Когато една действителност си отива и се формира нова, "неотменимото все-прииждане на битието", както казваше Хайдегер, заприличва на десетметрова тихоокеанска вълна. Глупавите хора се давят в нея. Умните я използват, за да ги докара до брега.

За мен е странно, защо след като е видял и осмислил това алегорична допълнение с елементи на прогноза, плю по тези, които направиха изборът, който предрича в последното изречение. Или да запитам другояче: Кои се оказаха всъщност глупавите хора?. Защото умните са пак в парламента или на други удобни за изчакване места...

Ged Док, фактологично е така, някой сърфира по вълната и спечели, но кой ти каза, че Дайнов уважава: неотменимото все-прииждане на битието в българския вариант? Аз нямам такива впечатления.

Иначе казано, че някой ще яхне вълната ще я яхне, въпросът дали ше доведе добро е вече друга категория явления.

Doctora Ged,

Южен не е продавач на картофи на пазара.Той е учил в престижни заведения и в момента преподава на студенти политология. Т.е. управление на обществените процеси. Иначе щеше да бъде преподавател в сърф училище ...

Разбира се, друг е въпроса, ако на семинарите в Боровец, той е казал неща, които не са били взети пред вид.

Ged Док,

останах с впечатлението, че смяташ, да кажем, сеизмолозите (които по чисто професионален начин се възхищават на явленията, които изучават) за отговорни за земетресенията и последиците от тях. Нещо подобно схванах, дано съм достатъчно ясен.

Има си закономерности в обществата и професионализмът се състои в това да откриеш предпоставките за изявата на тези закономерности в съвременния им облик. Тук вече става дума за плуване като риба, не за сърф

Редактирано от - Ged на 04/11/2002 г/ 21:07:12

Doctora Приятелю (ако не възразяваш за обръщението),

сеизмолозите регистрират случващото се вече природно (а не обществено ) събитие, без реална възможност да му влияят. Политолозите обаче са тези, които са призвани да дават мъдри практически-приложни съвети.С оглед да предотвратят или предизвикат обществени събития, процеси. Или греша?

Ged В общи линии си прав (опитват се да изучати начинът на възникване на явленията и да ги предвиждат), което си е на една крачка от направляването им (гледам по митологичния начин). Нека погледнем съвета (ако приемем, че го е дал за СДС). Ами в прав текст им е казал: "Не забравяйте с какво се занимавате, защото и то си има независими закони" Къде е лошото?

fierce Док, мисля, че по вярно е да се каже "да манипулират обществени събития и процеси" .Извини ме за вмъкването в спора
Doctora Няма лошо

между другото, белята е, че на повърхността изплуват определен тип хора*. По същия начин на времето отхвърлиха съвети на противоположния червен шаман Гронев. И си осъзнаха, чак когато изритаха Виденов.

Но може би е важно, човек да търси достатъчно убедителни аргументи.За това има например един Бжежински. Ама май не са много като него...

* Имаше един виц.По време на морска буря от кораба се спасили трима:

Професорът- глават му била празна.

Проститутката- била лека жена

Студентът- направил се на тапа

P.S. fierce,

манипулацията е също действие

Редактирано от - Doctora на 04/11/2002 г/ 21:25:05

Ged Всеки е поканен по дефиниция.

Само искам да помоля, без суеверия, редразсъдъци и заклинания.

Научната част е у политолозите и социолозите, инженерната - у политиците.

****

Всъщност, кой каза, че това е спор?

Има си всичките достойнства на общуване, разговор, обменяне на мнения.

Редактирано от - Ged на 04/11/2002 г/ 21:38:32

Йори Още тогава на Евгени му е личало, че ще стане професор. Толкова е многопластов. Повдигнеш единият пласт и гледаш - предсказал е какво ще направи Симеон на изборите. Повдигнеш втори и разбираш, че и хабер си е нямал.

Но че е симпатичен - спор няма. Има си разбирания и си ги отстоява със завидно постоянство. Освен това, винаги ме е притеснявала липсата на традиции в нашенците. В този смисъл, всеки остарял рокер е пирон в градежа на консерватизма в България, както го разбира Бърк и още една подстрижка на балканската ливада, в опита ни да и придадем английски вид.

Редактирано от - Йори на 04/11/2002 г/ 21:37:39

Doctora Ето, например една дама ( интервюто на която обсъждате в друг форум) какво казва (след като е била предупредена от Южен):

Ако управляващите продължат да задълбочават кризата между себе си и българските граждани, ако продължават да не решават техните проблеми, и то най-вече въпросите, свързани със стандарта на живот, с безработицата, с икономическата стагнация, то никой няма да се изненада, ако се случи нещо подобно. Но това не е добре да се случва. За никого не е добре. Като български гражданин аз не смятам, че е добре да стигаме до толкова кризисни ситуации, защото знам много добре какво е да управляваш, след като държавата почти е разрушена.

Ама го казва, след като е в управлението на голяма политическа партия вече 12 години. Тоест, като управляваща е задълбочавала кризата...

Редактирано от - Doctora на 04/11/2002 г/ 21:48:19

Ged Док,

ама ти това политиката за много лесна работа я имаш. Аз, за разлика - не.

Девойката е участвала в партията и когато нещата, за които говори са се случвали според възможностите. При това е играла ролята на полит-комисар в една ужасно сложна среда. Част- ченгета саботьори, част- алчни крокодили, част - наивни романтици, част - строги прагматици. И всякакви други.

В тази връзка, не ми се мисли какво е сега в НДСВ...........Май Панайотов им е точно по мярка в случая.

Йори Докторе,

Ако трябва да перефразирам цитата на дамата "ако, .. ако, .. не е добре, ..дано" в стих на медицинска тематика, щях да използвам нещо на Ю. Олеша от "Тримата шишковци". Когато положението на пациента изглеждало тежко, докторите поставили следните думи до главата на болника:

Дано кръвотечението спре.

Не спре ли - пациентът ще умре.

Не стане ли това, ще е добре.

Йори Гед,

Това го има навсякъде. Просто в мнозинствата процесите са най-силни. Поради изкушенията.

Doctora Напротив,

участвал съм аналитично, познавам лично много от т.н. политици, и съм дълбоко отвратен . В това не влагам вече и грам емоции. Дори точно по тази причина взеха да ми стават симпатични анархистите.

Но ти си видимо младо момче, при това от симпатичните седесари. Дано не бъдеш разочарован...

Защото като си помисля за две събития (има фотодокументи):

- Кадрите от ликуващите българи след WWII

- Кадрите от ликуващите българи на "Орлов мост" на първия митинг на СДС

ми се реве за 60 години пропиляна енергия на три поколения българи

Ако щеш ми вярвай.

Don Док, тази енергия продължава да върти едно перпетуум мобиле, без което властта върху ни ще бъде невъзможна.
Ged Док,

ако погледнеш на събитията ще видиш, че нищо случайно няма. Дори не завивси толкова от кадърността на политиците. Всяко време си е имало един ограниен брой предизвикани събития, които са изиграли пагубна роля не толкова за материалното благосъстояние, колкото за гражданската грамотност на хората.

И в ден днешен виждам същия сценарий. Нищо не се е променило. Сякаш тъмна сянка пада върху мисленето ни и ни бута обратно в блатото.

Но, има си проводници на тази тъма. Някой съзнателни, други-заблудени. А ние нямаме достатъчно вкус да пожелаем друго. Сякаш точно това си искаме.

Анонимен626
Той царо е вече история. Каквото си и беше преди.
Анонимен627
Натиснете тук
б.б./649628
Няма страшно!Натиснете тук
Poncho Много натискане брей, аман от foreplay, по същество ще минаваме ли?
ivan/tm/630
Timing-a na v desetkata e idealen. Sun ot 10 pm e velikolepno izbrano, poradi lipsa na konkurencia, a pochti vsichki sa si u doma. Ivo napravo si e padnal na dupeto. Kakav luksozen interior, tozi na Panorama pone navremeto beshe dalech po-mizeren. Sega ne se uchudvam zashto Slavi se gleda tolkova. Vseki drug na negovo mjasto bi se gledal.
ivan/tm/631
Iori ne stavai smeshen - rocker stroitel na konservatizma. Psevdo e rockera Dainov, ot glavata do petite. Nomenklaturen proizhod, povedenie i t.n. Cial jivot e drapal da se zadarji na povarhnostta. S drugi dumi konservator cial jivot.
bgtopidiot Абе знаех си, че тоя Иво е голема работа. Аз в 10 рм като прогледнем си падам одма на тиквата, а той на меко удря. Ама и аз ако съм в луксозното студио ще си падам на гъзо, щото сега съседите чуват тупкането у пода и идат да ме глеат на талази. У нашия квартал събален гоня рейтинга на Слави

Ged Бързи или бедни?

С БСП, БТК и "Балкан" напред към третия свят!

Е. Дайнов 13.05.2000

Всекидневно животът илюстрира с живи нагледни примери различните тези, развивани от анализатори и коментатори на тема - в каква страна живеем? И - какво можем да очакваме, да се случи с нея?

В последните дни животът беше така щедър, за да ми сервира няколко подобни примера. Те илюстрират няколко основополагащи положения относно нашия живот в тази наша страна. Положение първо: посткомунистическият преход свърши, сега сме в друг преход - от мързелива и нерешителна бедна страна към европейска мускулеста такава. Положение второ: поради смяната на времената задачите, които решаваме, са вече други, но това все още не е разбрано и задачите не се решават. Положение трето: бедите страни са бедни поради това, че избират да правят нещата така, че да са бедни.

Първото положение се илюстрира - това е поредната илюстрация от пролетта на миналата година насам - от конгреса на БСП. Като се вгледаме във взетите решения, виждаме, че ако проиграем катастрофичен сценарий (БСП управлява и се проваля), формата на катастрофата не би била връщане към комунизма. Провалът на прехода вече не би изглеждал като възстановяване на предишното положение. От гледна точка на сегашния преход - от бедни и зле организирани нехайници към дисциплинирани и организирани богати хора - една катастрофа би изглеждала по друг начин: пропадане в постоянния хаос и стопански кризи на страните от Третия свят. Това би станало, ако БСП управлява със сегашната си икономическа програма.

Новите задачи - и това е второто основно положение - пред обществото, следователно, са да не се допуснат такива действия на различните субекти (държавни и не-държавни), които да бутат страната към състоянието на сахарска република. Не това обаче става. Държавните - и не-държавни, но монополни - субекти засега продължават да излъчват към своите клиенти едно послание, което е смес от нехайството на Третия свят и наглостта на комунизма. Това послание гласи: "Вие ни давате едни пари, срещу което ние ви правим на маймуни."

Държавната администрация обикновено е на фокус в такива моменти, но в нея тук-таме, по места има някакви наченки на нормален живот. По-зле е положението с монополите. За топлофикацията се изписа толкова, че няма какво да се добави. Наскоро обаче се сблъсках с нравите в БТК. А те са следните: срещу гигантските пари, които моят офис им плаща всеки месец, те --БТКейците - откликват на повик за повреда с контра-оферта да дойде техен човек "след 48 часа, ама не е сигурно". На повторно обаждане - комуникациите ми са на практика блокирани, а това води до загуби - вдигат тона и влизат в комунистическо-фелдфебелските регистри.

Съвсем дивашки пък неща стават в "Балкан". Макар вече уж частен, този национален превозвач продължава да практикува отношение към своите клиенти, което всички помним от комунистическо. Върху това има и нова добавка: т.нар стачка на пилотите. Наблюдаваме, прочее, следната картина. Едните - пилотите - практикуват протест в разрез с цялото законодателство по трудовите конфликти, за да извият ръцете на ръководството за едни пари в началото на горещия туристически сезон. Другите - собствениците - очевидно хабер си нямат, как се ръководи авиокомпания в ситуация на трудов спор. Жена ми с цял бюлюк други нашенци беше онзи ден съвършено изоставена на летището в Амстердам. Никой нищо не казва, представител на въпросния "Балкан" няма. По мобилни средства аз - не някой "Балкан"-ец, а аз, политологът - подържах четири часа връзка с изцяло изоставените пътници. Срещу това, че те бяха дали едни пари на "Балкан" въпросният превозвач бе решил да ги прави на маймуни. След като призовах посолството ни да интервенира, чак тогава се появява местният "Балкан"-ец, скарвайки се на своите клиенти, че са го накарали да дойде на летището, като ползвали посолството. Правилата били други. Очевидно обаче те са от комунистическо-сахарски тип: обслужват персонала, а не - клиентите.

Аз съм организиран човек, имам мобилни устройства и мога да се сетя и да звънна тук-там. А какво си мисли средният клиент на "Балкан", намирайки се изцяло изоставен от хора, комуто е дал пари? И след това идва човекът, взел парите, и скърца със зъби на онези, които са му ги дали?

Резилът, който европейските хора са наблюдавали на въпросното летище цял ден не подлежи на описание. "Това ли," казват си, "е българската работа? Това ли са нашите бъдещи партньори в ЕС?"

Очевидно в "Балкан" е назряла класическа революционна ситуация: едните (пилотите) не искат, а другите (управата) не може. Очевидно е и това, че в подобни ситуации като под прожектор виждаме цялата драма на новия български преход: нехайство, зла воля, фелдфебелщина, елементарна некадърност в ситуации, за които отдавна има изработени правила. Това отблъсква не само външните инвеститори, но и нас - вътрешните българи. Това кара младите ни емигранти да заобикалят отдалеко посолствата ни, които с много редки изключения продължават да са олицетворение на гореизброените човешки качества.

Революционните ситуации е най-чисто да се решават с революционни методи. Щом в "Балкан" нито искат, нито могат - да ги няма. Обществото се грижи за онези субекти, които не по своя вина не могат да виреят в пазарната среда. Обществото и държавата не се грижат за субекти, които не искат да виреят в пазарна среда. "Балкан" не искат - тогава да правят друго. Да развъждат краставици, например. След като им върших работата онзи ден, съгласен съм да продължа отношенията и да ги светна и относно това, как се развъждат краставици. Ако не искат краставици - да копаят. И на това мога да ги науча в рамките на половин ден.

Щом като превозвачът не иска да бъде превозвач - друг да стане. Или - да няма такъв. Нека се возим с "Луфтханзите" и с "Бритиш еъруейзите", тям да даваме парите си. Когато му дойде времето да има пак национален превозвач, нека някой се кандидатира, да мине през иглените уши на наистина качествен подбор - и тогава да заповяда да ни взима парите. Толкова години бяхме без държавен герб, та без национален превозвач ли няма да се оправим?

Много по-ефективно е да премахнеш бурена, за да могат да виреят полезните растения - отколкото да крепиш плевелите по причина на жалостив характер.

И това води директно до третото основно положение на новия ни преход към Европа: бедни са онези страни, които избират да бъдат такива. Лесно е да ги разпознаеш още на границата: ако граничарят ръмжи и ти се прави на началник, ако не съществуват дружелюбни правила за твоето присъствие - това е бедна страна. И обратно: ако са любезни и нещата са направени така, че на тебе да ти е удобно - значи си в богата страна. Това положение противоречи на наследената от всички ни селско-марксическа мъдрост (според която за бедността на бедните страни са виновни богатите), но пак "Балкан"-щините са пример за неговата валидност: колко туристи, след приключения от гореописания вид, ще се навият да се натискат да дават парите си за български курорти? Колко инвеститори са радостни от своите контакти с българската администрация и с българските монополи?

Лошите впечатления се споделят точно толкова, колкото - добрите. Но средният съвременен човек е свикнал на добри впечатления, те са правилото; и може съвсем спокойно да си спестява отрицателните емоции.

В началото на посткомунистическия преход българското общество и неговите основни субекти не бяха решили, искат или не искат социализъм. В това мотаене отидоха десетина години. Днес, в началото на европейския преход, основните субекти трябва да решават друг въпрос: искат да градят богата страна, или искат да градят бедна страна? Не можем да допуснем и по този въпрос да има десетилетно мотаене.

Ged Да, изпълних ангажимента си за статията за прехода. Има и още една.
Antidemagog635
Гед, всичкота писаница е БЛА; БЛА; БЛА.

Много надраскано , но не казва нищо вярно или само демагогя без фактично покритие и савсем погрешни констатации.

Далеч от деиствителноста и истината за политическата обстановка в страната.

Анализите не базират варху законите за развитие на обществото и политиката на власта ваобще.

Ged
paragraph39 Горната статия на Е.Д. е изцяло "маймунджилъшка" /любим израз на автора!/. Или се опитва да ни прави на маймуни, или му е кеф да се прави на маймуна?!? Излиза, според Е.Д., че всички островни държави в Полинезия / а и не само там!/ са изключително БОГАТИ- там те посрещат така приветливо и гостоприемно, че чак му става неудобно на човек?!? Хич и не му минава на Е.Д. през ума, че доброто посрещане не винаги е заради личността ти, а заради парите ти ! А щом е заради парите ти- или държавата на посрещащите е бедна и има нужда от парите ти, или е изкористена до степен, да е БОГАТА държава!?! Ерго, критерият на Е.Д. за богата-бедна държава е чисто "маймунски" !!!

После, относно "Балкан": хубаво се възмущава Е.Д. , че служителите на ПРИВАТИЗИРАНАТА ни въздухоплавателна компания се държали с пътниците / и с жената на Е.Д. !/ като с маймуни !!! Ама нали Е.Д. точно ни убеждаваше, десетилетие вече, че държавното трябва немедлено да стане частно, за да получи най-после българския гражданин качествени и евтини стоки и услуги!?! Че държавата била "лош стопанин" и затова трябва да бъде сменена с ЧАСТНИК ! Е, сменихме собственика на "Балкан" / и не само на него!/, а Е.Д. продължава да се оплаква! Ще сменим и на БТК, "Булгартабак", на гробищата, на болниците и т.н. - както заръчва политологът Е.Д. ! А после, ще слушаме и четем същият Е.Д. да кори частната "Балкан" ?!? И т.н. и т.н. Е.Д.-ови "маймунджълъци"...

И още Е.Д. "хитове" : бедните държави сами си били избрали да бъдат такива ?!? Тъй де, и сега ЕС ни ИЗНУДВА да си изберем/!/ да бъдем бедна държава- без АЕЦ "Козлудуй", без армия, без селско стопанство /при тях да има субсидии , а при нас не !?!/, без социална политика и т.н. Накратко: България да стане "маймунска" дължава/"доматена република"!/. Само че, ако това стане, уважаеми г-н Е.Д., това няма да е по волята /избора/ на българския народ, а по волята на новия му "демократичен" елит! В скоро време този народ ще избере друго, надявам се, ще изтрезнее от "махмурлука" на Демокрацията, и ще потърси сметка от този "елит". Дано не го направи това по маймунски! Но и така да го направи- вината ще е на неговите маймуно-учители , маймуно-вождове и маймуно-политолози! Хак да им е ! КАЗАХ!

Ged Параграфе, пак пердето, а?

Как може толкоз бетон? Приемам позицията ти на тотално громително отрицание, но толкоз и пък хич нищичко не си намери, което да ти хареса? Не ми се вярва да е така. Стига лицемерие, че ми се драйфа!

Antidemagog639
Гед, по добре е да "драйфаш"(уличен яргон, а не балгарски литературен), отколкото да манипулираш с глупави и неиздаржани фактологично и литерацко драсканици.

Аман от графомани , дето си ваобразяват че разбират от политика !!!

Ged Ще се караме ли сега?

Архангел Михаил Препечатано от "Медиапул" с любезното съдействие на Ged.

Забраната на дрогата няма да реши проблемите

Евгений Дайнов

14 ноември 2002

Въпросът с така наречената "дрога" започва да става перманентна тема на царисткото правителство. Нямаше го този въпрос в програмата. Ни дума в говоренията на тема "незабавно и несимволично". Ни буква в осемстотинте дни.

Но - стана. Дори президентът се включи, да не изтърве модата, с оня специално свикан Съвет за национална сигурност. Положението заприлича на онова, отпреди десетина години, по повод така наречените протестантски секти. Страшна обществена паника беше, прокоби и вопли на тема загиването на нацията. А се оказа, че протестантите са толкова примерни членове на обществото, че чак човек го засърбяват зъбите от скука.

Попремина паниката на тема секти, започна се на тема дрога. И в двата случая се говори ангро, без ни най-малко познание за нещата. Вижте предупредителните диплянки и помагала, които циркулират, всявайки ужас в родителския корпус на нацията. Ако детето ви е енергично - друса се. Ако е отпуснато - друса се. Ако тича все навън - друса се. Ако лежи на дивана - друса се. Ако ви пита трескаво за живота -друса се. Ако не ви - пак се друса. А щом сложи тъмни очила - край, викайте линейката.

Преди десетина години опитите за повеждане на сериозен, като за възрастни хора разговор на тема "секти" не успя: всички предпочитаха да истерясват по темата. Да видим, дали днес е възможен подобен разговор на тема наркотици - тема, засягаща много повече домове, отколкото протестантските религиозни деноминации.

Обкръжени сме от наркотици. В големите градове, промеждутъкът между решението да си напазариш от този артикул и придобиването му е въпрос на час-два. Животът ни също така е наситен с алкохол и насилие; и двете - много по-достъпни от наркотика.

Какво да се прави? Да се забрани всичко това? Андропов и Горбачов (че и нашите тогавашни умници) преди петнадесетина години се опитаха да забранят алкохола. Резултатът? Хората не спряха да пият, но пък се появиха първите мутри, снабдяващи стоката, за която търсенето не падна.

Да си спомним и аргументите на тогавашните забранители. По съветската телевизия солидни професори съвсем убедено обясняваха, че ако пийнеш една глътка вино, моментално се пристрастяваш и ставаш алкохолик.

Няма промяна. Дръпваш един джойнт, казват ни властите, и - край: хукваш да търсиш хероина, за да се пристрастиш. Или: под влиянието на зловещата трева извършваш масови изнасилвания или просто гушваш босилека.

Колкото беше вярно за виното, толкова е и за наркотиците. Да започнем от елементарните факти. Няма човек в света, умрял от пушене на треви. Има маса народ измрял от алкохол. Алкохолът се продава обаче на всяка крачка, а за трева те арестуват.

Нататък. Ако си тип личност, която се пристрастява, можеш да превъртиш и на тема колекциониране на марки. Можеш и да се пристрастиш към тревата, морфина, алкохола, цигарите, футбола, кокаина. Ако не си такъв тип, можеш да пушиш треви с десетилетия и никога да не тръгнеш към хероин. Както можеш да си от пиячите на бира и никога да не посегнеш към мастиката.

Халюцегените (марихуаната, ЛСД и подобни) доказано не формират зависимост. Кокаинът - също. Има доказана зависимост от морфина и хероина, но отново това не се отнася за всички. Има хора, боцкали се с хероин години наред и отказали се, защото им е омръзнало. Има и станали зависими. Както с мастиката или с тютюна.

Какво правим? Ами постъпваме като възрастни солидни хора. Не се опитваме да забраним нещата, които носят риск: алкохола, насилието, наркотиците, порнографията, политиката и подобни. Те са винаги с нас и винаги ще бъдат с нас. Онова, което правим, е да обучим децата си - те не знаят и могат да се подведат - кое кое е, кое е наистина вредно, кое е за избягване, а кое е неизбежно. Обясняваме им, че марихуаната и качественият алкохол (той - в умерени количества) не носят голям риск. Стига да си научиш и спазваш мярката. Напътстваме ги, че политиката и порнографията също имат място в нашия живот - стига твоето занимание с тези неща да не вреди на други хора. Предупреждаваме, че алкохол-менте, хероин, немотивирано насилие - това са неща доста опасни и за околните, и за теб самият и по принцип е добре да се избягват.

Това правим, ако сме възрастни хора. И гледаме, какво правят по-напредналите. В Англия декриминализираха марихуаната, като я наредиха наравно с аналгина по степен на риск. Работата върви и към пълна легализация на марихуаната заради лечебните й свойства - единствена тя въздейства върху множествената склероза, например.

И през цялото време знаем, че човешкото същество е така устроено, че не може без стимуланти. Различните цивилизации избират различни стимуланти. Западната - алкохола. Източната - конопа. И двете гледат подозрително стимулантите на другата: естественото недоверие към различното, чието съществувание поставя под въпрос правилността на твоя начин на живот.

Онова, което не правим, е да истерясваме на поредната тема. Истерията води до смехотворни обяснения и загуба на доверие. Ако продължаваме да обясняваме на децата си, че една цигара марихуана е равна на изгубен живот, те няма да ни повярват и за други, по-важни неща.

Като например, че ако са те избрали да управляваш с някакви обещания, добре е да ги изпълняваш.

*Приятно четене!

Booya Wow!Не може да му се отрече на човека, има топки.Аз съм за.Legalize it

И финала също-прочее Картаген трябва да бъде разрушен

Редактирано от - booya на 14/11/2002 г/ 15:58:03

Ged

Редактирано от - Ged на 14/11/2002 г/ 16:00:08

Ged
Анонимен645
abe, tija 6to ne go podkarat na mastika i tutun, ami sa sednali da se bdat?
Booya Merci

Ама да е само един, да не дойде бат Бойко да ни напляска

Booya Усмивки от старите ленти-СЕГА,04.12.2000г.

Величието на българина

Евгений Дайнов

На всеки образован човек - особено на западния - прави впечатление величието на средния българин. В смисъл: по-скоро рано, отколкото късно средният българин, като му обърнеш внимание, се самообявява за велик. Заема съответната поза на текезесарски председател, разговаря грубо и отривисто и накрая започва да те прави на маймуна. В този момент се отказваш от него, той потъва обратно в социалното небитие, откъдето е дошъл - но не щеш ли, следващата кохорта се оказва пак същата.

Това величие очевидно има някаква връзка с известния егоцентризъм на българина. Той е убеден, че се явява център на вселената и всеки е длъжен да му обръща внимание (респективно - да му дава пари). Когато наистина му обърнеш внимание (дадеш му пари), той го тълкува просто като доказателство за своята централност в структурата на вселената. Затова не влиза в реципрочни или диалогови отношения, а започва да се прави на началник по гореописания начин.

Учените отдавна търсят обяснение на този български характер. Едни говорят за егалитаризма на българина. Всички българи се чувстват равни помежду си и еднакво важни, затова не могат да си представят положение, в което не са някому изобщо важни. Нито - да разберат елементарното положение, че никой не е длъжен да ти обръща внимание (да ти дава пари).

Други учени сочат периода на социализма. Тогава, ако човек искаше да покаже, че е нещо повече, не можеше да го стори с някаква впечатляващо добре свършена работа: качественото вършене на работа при социализма се смяташе за идеологическа диверсия. За да се види, че си нещо повече от другарчето, единственият начин беше да му станеш началник. Оттук е условният рефлекс: мога да съм нещо повече само ако съм някому началник. И да не съм - поне да имам това поведение.

Затова, като събереш двама българи да свършат някаква работа заедно, първото, което сядат да си изяснят, е не как да стане работата, а кой е началникът; кой е по-велик. Обикновено до работата не се стига изобщо, тъй като цялата енергия отива за изясняване на тези отношения и всичко свършва насред пътя с грандиозен скандал.

А според мен цялата работа опира до острия комплекс за непълноценност, който българите старателно крият. Тъй като при социализма те не са били окуражавани да вършат работа качествено, те не могат да разпознаят добре свършената работа. Тъй като рядко участват в добре свършена работа, те нямат и опита като как се случва това и как се постига този резултат. И затова избират по-лесното: вместо да доказват себе си с резултат, стават велики.

Човекът, който знае как изглежда и как се постига качествен резултат, е скромен. Той знае колко трудно е да не се издъниш и че никога не е късно да се провалиш.

Има и още: скромният човек е дисциплиниран, обявилият се за велик е глезльо. И така нататък.

На този етап обаче би било достатъчно да стане така, че вместо да се тупа в гърдите колко е велик, българинът да помисли как да свърши работа без дандании.

Ged Booya,

Явно джойнта ти се е отразил добре

Eisblock Осана (не Бен ЛАден!!), Дайнов Осана! Наблюдение 100%, Изводи ?%. Интересно.
Ged Ей тоя абзац е разбивач:

Тогава, ако човек искаше да покаже, че е нещо повече, не можеше да го стори с някаква впечатляващо добре свършена работа: качественото вършене на работа при социализма се смяташе за идеологическа диверсия. За да се види, че си нещо повече от другарчето, единственият начин беше да му станеш началник.

Мъдро.

Архангел Михаил Отговарям на желанието ви, уважаеми фрумци, да прочетете нещо сериозно от д-р Евгений Дайнов!Приятно четене!

Програма “България 2001” - две години

Кръгла маса

Бояна, 20 – 21 май 1999г.

БЪЛГАРСКИТЕ НАЦИОНАЛНИ ЦЕННОСТИ

Към проблематиката на националния идеал

Евгений Дайнов

Въведение / контекст

Историята не е учител. Малко са “уроците”, които могат да бъдат извлечени от историята; и това е причината, поради която историците във всички общества са доволно безпомощни, когато стане дума за оформянето на текущи политически визии. Просто онова, което може да се случи днес, не е задължително да се е случвало някога. И обратно: от това, че някога нещо се е случило в определена ситуация, изобщо не следва, че при подобна ситуация утре ще се случи същото.Онова, което се случва утре, зависи от решенията, които хората вземат по него днес.

Историята има значение в рамките на този контекст; това значение обаче трябва да бъде правилно разчетено. От историята сме наследили полета от възможности, които ни помагат за да решим да правим някакво нещо днес; и полета от невъзможности, които ни пречат да решим да направим нещо днес, защото то е ненаправяемо в нашите условия, оформени от историята ни - т.е. от тъканта на наши предишни решения като нация. Полетата от възможности са закодирани в структурата на ценностите.

Структурата на ценностите

Оформилите се наши национални ценности (нагласи, манталитети) могат да бъдат отчленени при внимателно вчитане в тъканта на нашите решения и действия за последните два века - вкл. последните две години (затова онова, за което става дума, е тъкан от решения, а не - “история”). Тези ценности залагат полето на възможности за днешни решения. Аналогичен прочит може да се направи и за национални дефекти; те пък формират поле на невъзможности, или - серия предизвикателства за внимателна работа по развитие на националната идентичност, манталитети и практики.

Ценностите на българската нация са формирани през 18ти-19ти век и в основни линии продължават да формират идентичността на нацията и днес. Те формират адекватен потенциал за постигането на европейско състояние на живота, управлението и нагласите на обществото.

Ядрото на националните ценности е в това, че българите формират единствената политическа нация на Балканите.1 Става дума за “политика” в античния (както и в съвременния демократичен) смисъл. Политиката е процес, по силата на който всички членове на дадена общност (в случая - България), след обсъждане и дебат постигат съгласие по правилата, по които да живеят заедно, и по това, кого да упълномощят (кому да дадат властта) да налага тези правила; и как да го контролират или отзовават. Българите не са склонни - за разлика от стандартния за региона модел - да делегират тази работа към отделни личности (царе или тирани) или към несменяеми групи хора (аристокрация или олигархия). Всепронизващото чувство на равенство държи българите в режим на постоянен дебат за онова, което трябва да се прави; равенството в политическиа процес не допуска безкритичното делегиране на решенията към някой без обсъждане от всички. Този режим на дебат винаги е бил - и продължава да е - много по-интензивен, отколкото в аналогични страни и нации. Не на последно място това обяснява и рекордния брой вестници и електронни медии на глава от населението ни.

Има и сенчеста страна. Убедеността в равенството помежду всички членове на нацията води до трудното приемане на участието на хора, които не биват привиждани като част от тази политическа общност (например, ранните подозрения към чуждестранни инвеститори и експерти); и обратно, трудно се приема, че някой българин (например - министър) наистина знае повече (е в някаква по-горна категория) отколкото който и да е друг българин. Оттук е и подмятането, че всеки българин е готов министър. Оттук пък произлиза българската бавност: никакво голямо (т.е. в национален мащаб) решение всъщност не може да бъде взето и прокарано, ако обществото не е стигнало, след дебат, до съгласие по основните параметри на желаното. Затова трябваха седем години, за да се избистри подкрепа за модерен тип общество. Оттук и крайно бавния, шумен и пъстър процес на избистряне на национални позиции по косовската криза.

От горното произлиза и характерната черта на “българския модел”. Членовете на нацията се съотнасят помежду си като равнопоставени граждани - както в античния гръцки полис или в римската република / империя, и както днес в обществата, основани на обществен договор. Затова българите са особено склонни към представителна демокрация, както и към нейните модерни “крила” - независимите медии и гражданското общество.

Принадлежността към нацията е в качеството на граждани - т.е. на участници в политиката в широкия смисъл, дефиниран горе. Принадлежността към нацията не се идентифицира по кръвен, етнически или религиозен признак. Това е причината, щото:

В България да има етнически мир. Провалиха се всички опити да се създадат етнически или верски напрежения. Изправени пред необходимостта да дебатират и вземат политически решения, членовете на българската нация не заменят положението “ние всички” с “ние българите - те турците”, например. По тази причина опитът на БКП за етническа чистка през 80те години веднага се обърна срещу нея: българите чувстваха, че властта тормози “нашите”, а не - някакви “други”.

В България да са изградени удивително стабилни механизми както на демократичната уредба на властта, така и на партийната и политическата система като цяло. Тъй като никой не е “друг” по малцинствен признак, всички внасят своите позиции, проблеми и искания в политическия процес. Политическите партии адекватно изпълняват своята роля да вкарват в политическия процес съществуващите позиции, интереси и проблеми в страната; няма непредставена общност, която да има стимул да се затвори в себе си.

Същата базисна действителност лежи под “българския модел” в етническите въпроси. По силата на горните положения членовете на нацията не са склонни да мислят в модерните “американски” категории на тема малцинства. У нас нямат почва модели на колективна автономност, “позитивна дискриминация” и прочие процедури, които равнопоставят отделно малцинство чрез неговото колективно отчленяване от мнозинството (което, приема се, дискриминира малцинството). Бидейки политическа, т.е. гражданска, българската нация е интегрираща, а не - автономизираща. Няма почва за операции като например отделни от общите университети, с отделни програми, които да са само за някакво малцинство. Няма и почва за квотно представителство - във властта, да речем. Полето на възможните решения е това на политическата нация: равнопоставеност на гражданите в дебата и в управлението. Равенство чрез неравенство не може да се случи тук. Затова въпросът стои по-общо: става дума за интегрирането на всички неравнопоставени групи: както роми, така и инвалиди, както помаци, така и глухонеми и така нататък. Това е добра основа за развиване на цялостна национална политика за неравнопоставените групи: все пак от комунизма сме наследили социална действителност, която съзнателно създаваше максимален брой изолирани групи по всякакви признаци.

Тук има и скрита тема: за отвореността към външни процеси. От селското и комунистическо минало българите са наследили склонност да не гледат надалеч, и трудно да намират релевантността за тях на неща, които се случват в Шотландия, да речем. В обратна посока обаче работи “българският модел”. Съзнанието е отворено за външни влияния, макар в основата си това да се отнася предимно до сферата на високата, средната и масовата култура. Тази отвореност е гаранция срещу ксенофобията или срещу славянски тип смесица от непълноценност и свръх-величие.

Друга скрита тема е за основата на етническия мир. Има днес обяснения, според които комшулукът - живеенето заедно дълго време - е основата на толерантността. Това обаче означава да се приеме, че българската нация всъщност е нетолерантна към хора, с които няма история на живеене заедно. Такава теза се приема на нож в Европа, където в последните 30 години обществата се научиха да живеят с хора (от Африка и Азия), с които никога не са живеели заедно. Ако всичко дотук е вярно, то и самата тази теза просто не е вярна.

Гражданският характер на българското общество поражда и висока степен на готовност за самоорганизация в рамките на гражданското общество. Въпреки наследството на затвореното общество всъщност традицията е на съвместна дейност за постигане на обща цел. Наклонността към самоорганизация, формирана в процеса на националното Възраждане, днес особено се засилва при отпадането на левите стереотипи за държавата като "майка".

От характеристиките на българския модел следва и характерната черта, според която идентичността на българина не е териториална в смисъла, в който е за съседни нам нации. Националният идеал не възниква като план за възстановяване на териториите на средновековната държава, нито пък - като план за териториални добавяния към съществуваща държава. Освободителният идеал е всенародно гражданско надигане в териториите, където живеят предимно българи към момента на действието. Въпреки метаморфозата на идеала в държавно присъединяване на територии през ранния 20ти век, идентичността не се преформулира по аналогичен начин.

Резултатът е, че българската нация е най-готова да влезе в свят без държавни граници. Тя е и единствената на Балканите, която всъщност няма амбицията да присъединява територии, които някога е имала, но на които сега живеят други хора. България е страната, в която един национален идеал, основан върху качеството на живот (а не върху величието на историята или на териториален размах) всъщност има най-реалния шанс да бъде много бързо постигнат.

Гражданската съпричастност към държавата формира и траен морален императив да се плащат данъци, както и самодефинирането като данъкоплатец.

Гражданската основа на българската нация и острото чувство за равенство в рамките на нацията обяснява и “земния” характер на българина: той вярва на неща, които може да види и пипне. Тази характеристика предпазва нацията от лашкане по безумни, екзотични, екстремистки или утопични идеологии и проекти, както и от следване на радикални лидери. Обратната страна е липса на хоризонт и размах на въображението, дребност в мисленето и действието.

По силата на същата действителност българите проявяват предпочитание към малките форми. Груповата идентификация е предимно с непосредствената общност (общо взето, общината). Плановете за бизнес са за малки и семейни фирми. Предпочитанието е към малки и “свои” (т.е. не държавни) форми. Оттук и доста удивителната нагласа неща, които по принцип в Европа са работа на местната власт - т.е. се финансират с отчисления към местната хазна - в България да се въобразяват като “частни”. Например: плажните ивици се въобразяват като частни, или - като мръсни; но не и като държавни или общински. Общинските болници се въобразяват като акционерни дружества, или - като несъществуващи; но не и като “държавни”.

Заключение

Ценностите, на основата на които е построена и уредена българската нация, като всички ценности, имат различни “лица”. “Подредени” по определен начин, те могат да произведат типична и вечно буксуваща страна от Третия свят. “Подредени” по друг начин, същите ценности могат да произведат европейско състояние.

Повече от всяка друга балканска нация (освен може би някаква евентуална бъдеща Македония) българската носи потенциал за европейско състояние при добра “подредба”.

--------------------------------------------------------------------------------

1Т.е. тя не е племенна (като Албания), кланово-семейно-олигархична (като Гърция), етническа (като Сърбия), великодържавна (като довоенна Германия), безгранично-имперска (като Русия), елитарна (като Турция, където тънък просветен и светски елит твърдо държи под контрол непросветено религиозната маса) и т.н.

sasoss Добре, но кой Дайнов е правилния? Този преди или този след юни'2001.

Наскоро четох стари работи на Дайнов, където обясняваше, че ще бъдем поканени в НАТО съвсем скоро - беше записал точно 300 дни ( ако не ме лъжи паметта в началото на 2001 година го беше писал). А съвсем наскоро излезе с тезата, че не сме готови и затова нямаме място в НАТО ( преди седмица).

beni Първи вариант-слава

втори-конюнтктура-

трети-пари

четвърти-внезапно вдъхновение

пети-там каквото си реши

шести- майтап

седми- китарата

осми- спомен от науките

нататък сме ний

да четем и се чудим.

--

май писах навремето- Дайнов трябва да се чете навсякъде.

кой където си го хареса

и накрая някой да пише въпросително и недоумително- Дайнов или Дачков?

леле, колко сме жалки!!!!!!

Анонимен654
Добрите, лошите

Евгений ДАЙНОВ

И до днес помня как нито за секунда не съм вярвал на родителите си, че не могат да ми кажат кой е от добрите и кой - от лошите в някакъв филм. Не било толкова лесно, само в приказките имало добри и лоши. В действителност било различни отсенки на сивото.

И така да е, пак има ясни разлики. Вземете фона на компютрите. Слагате 70 процента черно и получавате сиво. Слагате 20 процента - почти бяло. А 100 процента си е дюс черно.

Но не е и така. Не живеем в черно-бял (сиво-сив) съветски телевизор. Светът е цветен. Не е случайно, че едно време хипарите върнаха цветовете в живота на хората. Това стана точно в момента, в който почти всички бяха повярвали, че истинският живот е да те управляват сивеещи мъже в сиви костюми, да гледаш въпросния (пък бил той и американски) сиво-сив телевизор и да знаеш, че въпросите относно добрите и лошите са глупави. И да не ги задаваш. Да се задоволяваш с това, което е. Каквото и да е то.

Има добри и лоши. Вижте „Двете кули”. Арагорн например е от добрите. Саурон е от лошите. Добрите са цветни и обичат природните пейзажи. Лошите са черно-бели в гарнитура с кървави пламъци. И убиват дърветата.

От време на време има объркване. Саруман например е бил от добрите, ама е станал от лошите. Това е от слабостта, наречена страх; плюс жалък опит да преодолееш страха, като се правиш на много страшен и трепеш добрите. Или: кралят на Гондор е от добрите, но го омагьосали лошите, та по едно време беше лош. Но се оправи и пак стана от добрите.

Не е много трудно да се ориентираш кои са от добрите и кои - от лошите. Стига да ти стиска. Защото, ако разбереш кои са добрите, неминуемо отиваш да им помагаш, тъй като лошите са винаги по-отрано организирани и са винаги на ръба да спечелят.

Добрите са цветни, свободни, ведри, обичливи, радващи се на природата, достойни и куражливи хора, които обслужват каузи, по-големи от тях самите. Не са снабдени с чувства като омраза, завист и страх. Отдават, а не заграбват. И искат другите да са като тях. Това е основната им кауза. Но не я натрапват. Добре са си и така, в малцинство.

Лошите са прашни, стоманеносиви и мрачни. Мразят природата и другите хора. Искат природата да я няма, а другите хора да са им слуги. Каузата, която обслужват, е да могат да тъпчат други хора и да всяват страх и подчинение. Заграбват, а не отдават. Не са движени от обич или съчувствие, а от омраза, страх и завист. И натрапват всичко това върху останалите. Всъщност за разлика от добрите, които си имат работа, лошите само това правят.

А след като знаем горното, във всяка ситуация можем да се ориентираме - и да обясним на децата си кои са добрите и кои са лошите. В изкуството. В живота. В политиката. Мрачен, студен тип, който не дава, а взема? Лош. Ведър, слънчев тип, който не взема, а дава? Тоя е от добрите.

Пробвайте и ще видите колко е лесно. Така поне ще ви будалкат по-трудно (макар да има и ловки лоши, които убедително се правят на добри и трябва да мине време, преди да ги разкриеш).

Има и лична полза. Като прилага човек матрицата на признаците за добрите и лошите към себе си, може да държи встрани лошотията си, а да развива добрия си „аз”.

Ще ви опонират, че това не е сериозно, не е като за възрастни. Защото по неизвестни причини, скучното и лошото се смятат за възрастни неща, а интересното и доброто - за детски. Не им вервайте като на царя. И това са приказки, тип

Smoke on the water - fire in the sky.

capital.bg

Booya Краля на Рохан, не на Гондор
Mitnicharъ Човекът е професор, Booya, професорите по природа са разсеяни... А есенцето е готино, аз го четох с кеф.
Booya ЕД е пич, не е като оня мърморко ЯД.Професорът може да има много кусури, но поне е "цветен"
Mitnicharъ Ти няма-няма, току го захапеш тоя joint Мини на хавански пури бе, хем по-малко ще се тровиш, хем по - малко ще пушиш (мноо са скапи, за разлика от тревицата...)

Аз не съм особено пристрастен към ЕД, но, наистина, като перо - светлинна година ги дели двамата с ЯД.

Booya Аааа, кое е по-вредно не знам, то Клинтън заради една пура без работа щеше да остане, пък същата работа я намери малко след като си призна за джойнта
ledorazbivach Dainov i negovite SOTZIOLOZI

i tehnite kolegi v presledvane na reitingi

border=0 id=img>http://www.tnmc.org/dp/pics/mib.jpg

a etogo i dainov s bojestven OREOL

Mitnicharъ E, Booya, признавам - разби ме с последните си аргументи Няма какво да извадя, освен едно chapeu да ти сваля
Booya Колко е важно да бъдеш несериозен

Натиснете тук

:-)663
Живи сме и даже мърдаме

Евгений ДАЙНОВ

Пак настъпва сивотата на комунизма и нещата се връщат на така нареченото си място. Някой да е забелязал откога в BG не са идвали истински велики групи и рокаджии? Не омаловажавам концерта на Soulfly, но като за последните две години е доста тъничко...

Ще се вдигаме да гледаме The Rolling Stones в Сърбия. В Сърбия! Където доскоро се стреляха, закопаваха в масови гробове и бяха прокажените на Европа! В Сърбия - родината на „сръбското“ и на етническото прочистване!!! Ако искаме да гледаме другите велики - Santana примерно, Red Hot Chilli Peppers, абе кой ли не, ще трябва да се поразходим до Прага, Будапеща, Варшава и така нататък.

Забелязвате ли за кои страни иде реч? Ами за тия, дето бяха като нас - но вече не са. Предизвиквам всеки да се вдигне до Прага, да речем, и да намери поне едно кътче останал социализъм. Едно оръфаничко соцкьоше. Разбит тротоар. Нещо такова сивичко - тип „best of бай Тошо“.

Няма такова. До онази година имаше, сега няма. И в Будапеща няма. Сигурно дори в Белград вече няма.

Тук има. Не само има - сивотата на соца се разраства с чудовищна скорост и започва да залива малките островчета Европа, които поникнаха тук-таме, но май всъщност единствено в София.

Царят и неговите помагачи затриха рокендрола, утрепаха всякакво мислене и цветност и върнаха оръфаността, нелепостта и бездарността на социализма. По улиците дори на София бродят някакви ужасяващи соцпешеходци в шушкави якета и соцобувки, с охлузени съветски ушанки (от изкуствените обаче), струпани как да е върху клеясалите им глави. Хайде, нямат три-четири лева да се издокарат в някой секънд хенд откъм прилично облекло (ама ги имат за ракия, нали), но все пак капитализмът предлага много хубави сапунчета за по 30, 40, 50 стотинки. Направо си миришат на цивилизация.

Какъв рокендрол, какви пет лева? В Пловдив са умрели, оказа се, последните два рок клуба, а в цяла Южна България комай остана една концертираща клубна група, ведрите юнаци от Tequila Sunrise Band. Oсвен ако и те не са се предали в последните месеци, че не съм ги чувал от едно известно време. В София клубовете едва кретат и връзват бюджета с вечери, посветени на народно изкуство от типа фолк, латино, DJ techno party и пр. В Търново с голям зор пак има една рок вечер на седмица, обслужвана от едва ли не единствената група, останала жива между Враца и Варна.

Май излиза, че ние сме си виновни. Откак дойде царят и плачът по социализма се върна („искаме си купоните за стол и да ядем с разкривени алуминиеви вилици от оня изстиналия оранжев ориз с хлебарките; искаме да си дерем очите по профсъюзни събрания, за да хванем карта за море в някоя барака без вода и клозет; искаме двайсет години да няма леща и за жените да няма дамски превръзки; искаме си ГДР капутите, дето бяха милиметър дебели и замирисваха на запалена гума по време на ползване“), ние се отказахме. Позволихме им да ни заливат с идиотизмите си на тема добрия социализъм, модерните комунисти, чуждопоклонничеството, патриотизма, лошия Костов. („Лош Костов, лош! Не му щем магазините, в които има всичко и е евтино! Искаме в магазините да няма нищо, а един картонен трабант да струва пет хиляди лева! Не му искаме гадните фордове за по 3-4 хилядарки!“) Да победят по темата тъпаците (такива като нас демек), които палили ту Партиен дом, ту Народно събрание, пък искали свободия, ама сега на американците добрият чичко Саддам ще им разкаже играта, малко им беше 11 септември...

Спряхме да им говорим с гласа на разума, свободата, капитализма и рокендрола. И те се разпасаха. Решиха, че дойде тяхното време - пак да си управляват комунисти, а в НАТО да ни вкарва Държавна сигурност.

Ние, като спряхме да говорим, те убедиха всички - че и малките - колко са прави. Нас ни отписаха в архив: имало едно време едни, много кряскали нещо си за свобода, ама вече ги няма, давай сега още мастика и чалга...

Е, как няма да се налага да ходим на концерти в Сърбия? Кой нормално изглеждащ човек ще е луд да дойде в тази наша социалистическа воня? Та нали само като го видят, образователите, патриотите и другите троглодити на болшевизма ще ревнат с пълно гърло как се отродява българската младеж!

Да, ама не, както се казваше, когато мислехме, че още година-две - и хората на сър Майкъл Филип Джагър ще ни припознаят за нормални.

Не сме умрели. Още сме живи и даже мърдаме. И накрая ние ще победим, колкото и малко да сме останали, защото вие - чалгите, комунистите, царистите, патриотите, православно-ченгетата - сте последното оригване на Средновековието. Никой няма да ви вземе в новата - в нашата - ера.

Затова почвайте да тренирате. Засега повтаряйте след мен:

Социализъм - лошо. Капитализъм - добро.

Русия - лошо. Америка - добро.

Бай Тошо - лошо. Иван Костов - добро.

Саддам, Кадафи - лошо. Буш, Блеър - добро.

Жигула - лошо. Роувър - добро.

Оранжев ориз за 50 стотинки - лошо. Макдоналдс за 99 стотинки - добро.

И накрая, основната мантра: ROCK'N'ROLL IS HERE TO STAY

Оставихме ви да си поиграете и вие овоняхте целия пейзаж.

Тук сме. Ще ви победим.

Still alive and well!!!

Клио
Doctora ...От приложението на "Капитал" - миналата седмица.
Анонимен666
Аз харесвам Евгений Дайнов, защото ми мяса на Батито Иван Славков - същия пичага е.

Верно царя забранил рокендрола вече в България? Дайнов триябва да напише някъде на по-високо място за това, не в българските весничета.

Пиши, Дайнов, ние, ентелектоалците те четем!

Mitnicharъ Три шестици, право десетката уцели - този пост-соц -олог Евг. Дайнов е жива реплика на Батето "с извинение" Славков... Толкова е жалък, чак не е за коментар. Дичев впрочем безпощадно го е дисектирал днес, редом с останалите родни -олози. Има си поглед отвътре Дичев, но и смелост да нарече нещата с имената им.
elektorat4e Не разбрах тази статия на Дайнов!

От нея излиза, че причината за това, ние да сме зле, а другите да са добре, е в това, че в БГ все още се намират хора, които изпитват носталгия по социализма. В България все още се намирали хора, които не разбирали, че на Костов трябва да се издигне мавзолей и заради това, ние скоро няма да се оправим. Ами то тогава много лесно! Дайте да забраним БСП, да направим мавзолей на Костов, да изгоним царя и след два месеца България се превръща в новата Чехия.

Заплатите - 10 пъти по големи. Дупките запушени. Безработните с тлъсти социални осигуровки. Чистота, ред, спокойствие. Последните островчета социализъм - оградени с бодлива тел се съхраняват единствено и само в зоологическата градина.

Добре де - започвам да се чудя и да се съмнявам типично по български аз. Почва пак да ни управлява СДС. Управлява ни здраво, води ни към светлото бъдеще ... и изведнъж започват да се роят разни Бероновци, Кошлуковци, Бисеровци, Абаджиевци, Божковци, Бакърджиевци, Антоан Николовци, Славчо Христовци и хиляди други знайни и незнайни братовчедковци ... Този титан на мисълта Костов, този извор на светлина и духовна наслада, този пример за подражание, този сущий Данко изтръгнал сърцето си за да ни изведе от тъмните дебри на посткомунистическото ни вегетиране, отцепва един, отцепва втори и след това възкликва "Боже, боже!!! Колко братовчеди има на този свят боже!".

Ядец! Не е проблемът в комунистическата нагласа на бългaрина господин Дайнов. Проблемът е, че от всички сбъркани неща в нашата сбъркана държава, най-сбърканото нещо е С(бърканото)ДС.

Редактирано от - elektorat4e на 07/3/2003 г/ 14:29:11

Iezuit Е не може да се отрече на Дайнов, че пише с хъс.

За разлика от онова надъхано синьо комсомолче, дето сега го замества...

Митни, донякъде Дайнов е прав. Ама пише тъй, че да ти се иска да му теглиш една...

Съзнателно преувеличава и съзнателно дразни инакомислещите. Но го бива, не може да му се отрече...

Mitnicharъ Професионализмът на ЕД е вън от съмнение - което си е верно, верно е. Но плачът му, така настойчиво повтарян от статия в статия, ми звучи като популярния сред народа плач на вдовицата...знаеш, за какво. Основният проблем на ЕД не е рекомунизацията, за която така тревожно бие той камбаните. Основният му проблем е постепенното му и, както гледам, трайно изтласкване встрани от хранилката. Както всеки, така и интелектуалният лакей трябва бързо и ловко да смени падналия господар с нов, защото ще умре от глад. Лакеят не може да се изхранва сам; това с едно изречение го е намекнал и Дичев, слагайки знака на идентичността между великите ни днешни -олози. Е, Дайнов е позакъснял, не е бил достатъчно повратлив след поредното падане на господаря, затова дооглозгва последния кокал... Не били идвали Стоунс, щото бай Цар е виновен, а Великия е изгнан от кумунягите при жена си в в Драгалевци... Баси ташака, с извинение. Между другото, не знам дали си спомняш - и Асен Агов имаше професионално перо, много добър журналист бе. Правеше много сносни външнополитически анализи, хеле в неформална среда, където не е необходимо да се позоваваш задължително на решенията на поредния пленум и лично на другаря ТЖ. И глей какво е из...л днес по повод петрола, Ирак и Русия. Не е ли смешно и жалко? Никога не е късно да станеш за резил, никога.
:-) Истината е, че Дайнов не отстъпва и на милиметър от доброто си ниво. Уникален стил, ЖИВА душевност, истинска.
Ай сиктир Негово Лойолство го е казал изчерпателно. Дайнов сякаш нарочно пише, за да му се нахвърлят бетонните кратуни...

Митничарю, Дайнов не е слизал от хранилката, вЕрвай ми...

Iezuit Стига де, Ай, Аз не се считам за бетонна глава, ама и мен ме дразни понякога. Но улучва нещата, спор няма... И трябва да призная - преди много го кастрех, като беше в наблюдател, но сега почвам да го оценявам...
Грациан В края на краищата всеки човек си има свои лични си нужди докато прекарва онова нещо наречено "живот". Един иска да му свалят шапка, да го ласкаят, друг иска да има много мангизи, пък ако ще и да го гръмнат в други ден, трети пък си мечтае за рок концерти. Съвсем сепличка и не чак дотам химера, нали? Имало е по едно време (не че Костов ги е канил, да речеш ), а сега ги няма (не че са погнати от Симеонча ) и разбира се наблюдателното око все пак може да направи една субективна оценка. КОСТОВ = РОК, СИМЕОН = ЧАЛГА. То нали викат, битието определяло съзнанието...и ето ти кофраж където Евгений да налее цветущите си алегорийки. В далечните години на моето детство имаше един рефрен с подобен мирис, който описваше по идентичен начин "ТУКА ИМА-ТУКА НЯМА" ситуацията...тези които са с подобна на моята динозавърска памети (и възраст ) сигурно си спомнят куплета, който се пееше с мелодията на "Ya Ya" *:

* * *

Тошо комуниста - забрани туиста, a м м

Кенеди фашиста - позволи туиста, a м м

* * *

С една дума: ФОЛКЛОР. А фолклора не се ражда току-така. Той си е баш мерилото на настроенията и нагласите на народонаселението. На историците може да не вярвате, но на фолклора с положителност трябва да вярвате.

Ще трябва и да се повторя:

Ей това си е ! Кой си е майстор на перото си е майстор на перото и туй то !!! Евгений, задочно имаш от мен

Само споменаването на соцреалистичната гостба домати с ориз задействува защитните реакции на организма ми и като почнаха едни киселини...мани, мани. Да не говорим за споменаването на другите емблематични символи на развитото социалистическо общество.

Правилно Евгений ! Трябва от време на време да се поизвади от килера на показ старата ватенка, с мириз на столова храна, преизпълнени норми и пръски люспещ се хоросан. Да се поразклати така, като калаколь пред очите на невиделите и забравилите: Банг, банг.Те бяха на всеки километър ! Банг. Банг. Осъзнайте се ! Банг.Банг. И в същото време да се пусне на радиошкафа нещо от квартет "Армейска песен"...ей така за да подсили реминисценцията.

Колкото до рока, Евгений, жалко че умира. Но какво да правиш? Насила хубост не става.

Важното е че мърдате, това за мен е светлината в тунела. Мърдайте, Евгений, мърдайте, докато не са ви замърдали ( в чехския смисъл на думата ) ония батковците с три синджира роби на врата, че тогава става страшно.

А те са и някак си "tone deaf" и не се трогват много, много от лирични излияния. Те не са чувАле за Битълците, а па ти очекваш да се трогнат от липсата на далече по-завързани там свирачи на "джиджи-биджи".

Мърдайте Евгений ! Вие сте надеждата !

Audio greetings с :

The Green Manalishi

(Peter Green)

Fleetwood Mac

Now, when the day goes to sleep and the full moon looks

The night is so black that the darkness cooks

Don't you come creepin' around

makin' me do things I don't want to

Can't believe that you need my love so bad

Come sneakin' around tryin' to drive me mad

Bustin' in on my dreams

making me see things I don't wanna see

'Cause you're da Green Manalishi with the two prong crown

All my tryin' is up

all your bringin' is down

Just taking my love then slippin' away

Leavin' me here just tryin' to keep from following you

_______________________________ __________-

* Ya Ya

Written by - Morris Robinson, Clarence Lewis & Lee Dorsey

'Okay, we're just sittin' in the la la. Okay, we'll do that'

One, two, three, four

Sittin' in the la la

Waitin' for the ya ya, ah mmm

Sittin' in the la la

Qaitin' for the ya ya, ah mmm

It may sound funny

But it's all right, honey, aha mmm

Hey, baby, worry, don't make me worry, ah ha ha

Hey, baby, hurry, don't make me worry, mmm ha ha

It may sound funny, but it's only...

©Tro Essex Music Ltd

П.П. Други могат да познават тази мелодия от албума на Брегович - Ъндерграунд: Ринги, ринги, рае...и т.н.т...

Редактирано от - Грациан на 07/3/2003 г/ 19:19:32

Ай сиктир Ваше Лойолство, сакън, никога не съм ви мислил за бетонна глава! Но сте абсолютно прав в анализа си за провокативното поведение на Е.Д., това исках да кажа...
Архангел Михаил Едната или другата война

Евгений ДАЙНОВ

Влизането в новата епоха очевидно е толкова трудно, че дори най-интелигентните, разчупени, некостюмирани хора повтарят старите начини на поведение от XX век, вместо да се напрегнат и търсят новите. Това особено личи, откакто започна войната в Ирак.

Stop the War! Make Love, Not War и други наши - на хипарията и на рокендрола - основни послания отново се въртят по света. Започват да се повтарят формите, родени по време на виетнамската епопея, с която сегашните протестиращи са израснали. И отново като че голямото мнозинство от същинските пророци на рокендрола - музикантите и групарите - е против войната.

Същевременно в последните години бивши хипари и протестиращи против виетнамската война - като почнеш от доскоро шефа на НАТО Солана и минеш през Клинтън (който отпуши войната в Косово) и сегашния британски премиер Блеър (групар през 70-те) - водеха и водят войни.

Кой е прав? Какво трябва да правят хипареещите и рокендролстващи среди, върху които се крепи надеждата, в започналата ера на Водолея наистина да стане време на обич и грижовност между хората? Защото, ако тези точно хора се издънят, нищо подобно няма да се случи. Типовете с костюмите, статусите и кариерите отново ще победят, а това е най-малкото скучно.

Когато човек се натъкне на толкова сложна ситуация, единственият начин да си изясни нещата е да се върне към самите основи на това, за което става дума.

Като начало да се подсетим, че главните държави-миролюбци в момента са французите и руснаците. Е, ние искаме ли да приличаме на тях?

И по-сериозно - основата на ставащото днес е виетнамската война. Драмата е, че и американските войници в джунглата, и техните протестиращи дългокоси връстници в градовете на западния свят са били еднакво прави.

Войниците на 60-те и 70-те години рискуват живота си, за да бъде спрян комунизмa. Защо трябваше да бъде спрян? Ами защото комунизмът убива хора. Страшно много хора. И не само във физически, но и в духовен смисъл - като не им дава правото да живеят с достойнство. А достойнството е едно от много важните неща, които ни отличават нас, хората, от животните.

Протестиращите пък са били прави, защото обичта и мирът са по-добра програма за човечеството от яростта и насилието.

Къде е грешката? Наистина love & peace е правилната програма за хората. За всички хора във всички кътчета на света. Ама не всички я допускат да се случва. Диктаторите от всякакъв сорт например. Те нямат никаква сметка да допускат love & peace, защото те са на власт, докато има hate & war. Кой обичлив и мирен - и следователно уверен в себе си - човек ще е луд да живее с диктатор? Затова на диктаторите далаверата е хората да са озлобени, унизени и тъпкани. Защото само уверения, свободен и достоен човек има силата да обича - да дава, без да иска нещо в замяна.

И за да има шанс нашата програма - love & peace; и за да може flower power да пребори gun power трябва диктаторите да ги няма. За да се появят на техните територии онзи тип хора, които да могат да разберат, поискат и приложат програмата. А диктаторите не са като нас. Тях не можеш да ги убедиш. Онзи, който преговаря с тях или дори просто е възпитан и не ги бие по главата, диктаторите го смятат за слаб.

Диктаторите са гола сила, която разбира само от по-голяма гола сила. И затова ние всички имаме какво да печелим тогава, когато някоя голяма сила, която самата тя не е диктатура, си постави за цел да прасне по главата някой диктатор. Не само освобождава терен за появата на хора като нас, но и показва на други кандидат-диктатори по света какво може да им се случи.

Да припомним накратко и историческия урок, че всяка диктатура е война. Това произтича от нейната - на диктатурата - природа и не може да бъде иначе. Обикновено започва с война против собствения си народ, както вече три десетилетия прави Саддам Хюсеин, избил милиони свои съграждани. И в крайна сметка се стига до война против други народи, в последните години под формата на тероризъм, в който на свой ред участват (като помагачи, финансисти, обучители, снабдители) всички диктатури.

Едната война - на САЩ и съюзниците, спира другата война - на мустакатия против народа му. И тук виждаме съществената разлика между едните и другите. Войната на САЩ има за цел не да убива хора, а да премахне онази пречка - мустакатия - която им пречи да живеят без ужаса пред среднощното почукване на вратата. За да не убива други хора, съюзническата война поставя под многократно по-голям от обичайния риск живота на своите. Войната на мустакатия има за цел убиването на максимално количество хора без никакъв риск за себе си.

Избираме: едната или другата война? Подкрепяме целите на едната или на другата? Трето вече няма.

Какво би станало, ако сега под натиска на протестиращите едните - САЩ и съюзниците - просто се откажат? Кажат „ОК, спираме“? Мустакатият ще се запретне да убива още повече хора, за да им покаже, кой е шефът. И други подобни нему по света ще навирят перчеми и ще почнат да правят същото. И - къде отиваме с love & peace?

Затова пацифистката позиция е дълбоко погрешна. Да, всеки особено ние с герданчетата предпочита мира пред войната. Но ако участваме в натиска против САЩ, убиваме - да, ние, които инак сме пацифисти - хора. И напротив, подкрепяйки САЩ, ние можем да участваме в съкращаването на военното усилие, а следователно - в намаляването на количеството неминуема болка, с която трябва да се плати изритването на поредния диктатор от историческата арена. Все пак тя трябва да е поразчистена, за да започнем да правим Age of Aquarius.

И само подкрепяйки САЩ днес, сега и веднага, ще можем да формираме по някакъв начин условията на мира по-късно и да не оставяме отново нещата само в ръцете на костюмарите. В най-добрия случай те могат да създадат някои от условията за нашата програма - конституции, свободи, права, демокрация, зачитане на човешкото достойнство. Но оттам нататък би следвало думата да е наша.

Това е положението. За който е забравил - ето малко от албума на The Rolling Stones Beggars Banquet, правен в разгара на виетнамската война:

Say a prayer for the common foot soldier

Spare a thought for his back-breaking work

Say a prayer for his wife and his children

Who burn the fires and who still till the earth.*

* Кажи една молитва за простия пехотинец.

Помисли си за изморителния му труд

Кажи една молитва за жена му и децата му,

които още палят огньове и орат земята.

Mitnicharъ "Царят и неговите помагачи затриха рокендрола" - цитат от "Живи сме и още мърдаме" на Е.Дайнов - "Някой да е забелязвал откога в България не са идвали истински велики рокаджии?"

"Ролинг стоунс" най-вероятно ще свирят на летището в Божурище при гостуването си в България" - из вчерашната преса.

Извод: Дайнов отново не позна. И се посра. И на никого това не прави впечатление. Отдавна.

Наум Оттървал съм това съобщение във вчерашната преса.Но както сам пишеш, Митничарю, може да дойдат, но може и да не дойдат.Ерго, рано е да се каже, че Дайнов се е засрал..Друг е въпросът в тълкуването на мъъничко смелата теза, че гостуването на рокидоли е знаково за хала ни.Става дума за символичност и изводи, които инак са абсолютно верни и инересно поднесени.Но не това ми се обсъжда, колкото последната Дайнова статия, постната от Архангела.

Тук е мястото отново да му благодарим-тенкю Архангеле, за усилията и спазената дума.

Самата статия ми хареса много- няма какво да добавя.

Още веднъж благодарско и ако може посочете къде да видим оригинала.

Архангел Михаил Привет, Науме!

Написаното от Е.Дайнов е от последния брой на "Капитал".

Бъди здрав!

Редактирано от - Архангел Михаил на 03/4/2003 г/ 11:00:42

Mitnicharъ Оригиналът, Науме, е в притурката Капител на в-к Капитал от 29.03-04.04.03, т.е. в последния брой.

В коментар на предния ти постинг: аз имам трайно изградено негативно отношение към автори, излагащи тезите си нагловато, със спорна и на моменти липсваща аргументация, менящи отгоре на всичко поляризацията "според сезона". Такъв е за мен и Евг. Дайнов; поради това, признавам, имам пристрастно отношение към писаното от него.

Поздрави.

Doctora Материалът е от март.

Прав сте, че посещението на звезди, няма връзка с хала ни. Освен с едно-липсата на достатъчно пари при продуцентите и платежоспособно търсене.

Продуцентът на Горан Брегович, Макса, е този, който организира концертът на The Rolling Stones в Белград (съпорт в София). Та той, повтори онази вечер старата максима: Което не може да се купи с пари, може да се купи с повече пари.. И добави без притеснение, че ако отговориш положително на въпросника на мениджърите на звездите във всички пунктове, ги имаш одма. Защото това е само бизнес.

А да докараш вехтия 62-годишен чичо Мик в София е далеч по-лесно, отколкото рокаджиите от Red Hot Chili Peppers или Marilyn Manson, например. Ако и Конт дьо Миндя да не писал за тях...

Booya Евгений Дайнов като Евгений Евтушенко и неговата песен "Хотят ли русские войны

Mitnicharъ Booya, а гледа ли в Панорама последния петък Кирил Маричков и нек"ъв блед калъф как водеха "дискусия" по същата тема? Беше потискащо нелепа с

мезозойската си аргументация...

Ай сиктир Ще си позволя да конкурирам Негово Белокрилие, като препиша днешното мнение на Дайнов в "24 часа" по повод организирането на концерта на "Ролинг стоунс" на летището в Божурище. А пропо, там са отделили цяло скрито фолио за евентуалния концерт...

Евгений Данов:

Повече от поканата за НАТО!

Една е задачата: Всички на концерт

От години всеки интелигентен и прогресивен българин минава през цикъла "срам ни е от българите - гордеем се с българите". До оня ден една от големите срамни теми беше, че четата на сър Майкъл Филип Джагър, също известна като The Rolling Stones, бе решила да направи завойче покрай нас при турнето си - но да установи базов лагер в Белград през август.

Защо? Ами защото, както бяха прокажените на Европа, сърбите си събраха главите и избраха доживотен поклонник на въпросната чета за министър-председател. А българите - мън-мън, цар, Бойко, дай пет лева, такованката... И щяхме да сме принудени да бием път до сръбско за концерта. Срам!

Самата история ни дава шанс, ако са верни слуховете от последните дни, да докажем, че и ние не сме за изхвърляне. Ако наистина The Stones преместят купона в София, то това ще ни е не по-малко важно от поканата за членство в НАТО. Защото The Stones са живото въплъщение на онази свобода, която е в основата на западната цивилизация и тяхното идване означава, че ние сме припознати - и то не просто заради геостратегическото си разположение - за нормални. И още: The Stones са примерът как, бидейки около 60-те, не си длъжен да престанеш да се къпеш, да пускаш корем, да висиш по пенсионни кантори, да се заяждаш с младите по улицата, да се караш с аптекари и изобщо - да тровиш живота на всички наоколо.

Представяте ли си колко прекрасна ще стане страната ни, ако пенсионерите внезапно решат да станат като Мик Джагър?

Даден ни е шанс, но контрата е в нас, да не се изложим както обикновено. Например: сме ли способни в тази крепостна, мутрееща, чалгаджийска и царистка страна да докараме на концерта онези 120 000 души, които The Stones изискват? Все пак това е населението на Велико Търново, Горна Оряховица, Свищов и село Миндя взети заедно...

Най-важната национално-отговорна задача за близките месеци (освен да не шикалкавим по въпроса с войната в Ирак) е: Всичко за концерта! Всички на концерта!

Тук и Станишев може да свърши като никога полезна работа. Както се прави на рокаджия (не че му верваме особено - в коя тоналност се свири Hоnky-Tonk Woman, бре другарю?), нека се запретне и организира курсове по Stones знание за своя електорат и го докара на мероприятието. Поне при неговите има дисциплина и като каже вождът - нема лабаво. Пък и въпросният електорат може би най-сетне ще се вчовечи, поне тук-таме по места.

А ако пък не се изложим по български и сър Джагър ни припознае за готини, аз отсега поемам ангажимента да се загордея с българския народ, за когото инак в последните две години съм писал предимно в тоналност "защо бре, маскари, ме карате толкова да ме е срам от вас..."

П.С.

Има и интервю с продуцента Макса Чатович, в което той казва, че ако концертът е на летището в Божурище, билетите ще са под 100 лева. Ако е на стадион "Васил Левски" - по 200...

А според столичната община "камъняците" трябва да отговорят до 10 април дали идват. Ей, сакрална дата ще стане тази, помнете ми думата...

Doctora Дайнов да не се мае, а да поиска за пенсионерите-металисти нисколихвени кредити.
Атила Егаси, с 200 лева да си заплатя доброволно главобола и скуката
Ай сиктир Това е положението, Вожде, ако искаш - даваш, ако не - здраве да е...
beni Статията на Дайнов в "Капитал" е това, което е убеждението ми.

А ефекта на доминото не разбрах, Док, сигурно е умно закодирано, ти никога нищо излишно не казваш, но ми трябва време да го проумея.

Атила Значи - здраве да е, Ай

Привет, Бени!

nesnaecht Здравейте форумци , Значи като го чета Дайнов и Дачков се вижда такава разлика със светлинни години ! Поздрави за Дайнов и на концерта да се иде !

Прав е , това е също едно признание за БГ-тата като нас от това време ! Пенсионерите не стават за тая работа те не ставаха и преди ама карай !

Mitnicharъ Че какъв ще му е проблема на др. Сергей с пенсионерите? Онази вечер не ги ли видяхте как организирано протестираха срещу войната под звуците на "Imagine" & "Give Peace A Chance"? Оттук до "Хонкитоун Уоман" и "Сетисфекшън" е една ръка разстояние А двестатях кинта могат да ги включат като допълнително условие към приватизационния договор за БТК...
Анонимен692
ПП за тоналността на Хонки-Тонк Уоман нямам представа, но съм сигурен, че титлата "сър" се споменава с първото, не с фамилното име на "рицаря"...сър Миндя...
beni Здравей, Атила,

здрасти всички!

Дайнов си е Дайнов

Сибила 10х, Дайнов!

Клио Дайнов си е Дайнов, но със статията за войната не съм съгласна

И каква е таз рокаджийска муза, дето го е споходила напоследък?

Ай сиктир А, той Бате Генчо отдавна си е хипар и рокаджия. Политолог е между другото...
Eisblock Ето отговорът на Дайновият въпрос в няколко варианта. Може да си избере! Всички на концерта! Дано стане!.....

H O N K Y T O N K W O M A N

=============================

T H E R O L L I N G S T O N E S

For open-G tuning: tune down E-high to D, tune down A to G. Now it is -GDGBD low to high.

G

/------/---------/.../---------/-----0-0-0-0-0-/-0-0-0-0-0-0-0-0-/---------/

/------/---------/.../---------/---------------/-----------------/---------/

/----0-/-0---0-0-/.../-0---0-0-/-0---4-2-0-2-0-/-4-2-0---0-2-0-0-/-0---0-0-/

/----0-/-0---0-0-/.../-0---0-0-/-0-------------/-------2---------/-0---0-0-/

/------/---------/.../---------/---------------/-----------------/---------/

/------/---------/.../---------/---------------/-----------------/---------/

C G A D

/------------/---------/-----5-3-0-0--/---------/---------/---------/

/------------/-5---6-6-/-5------------/---------/-----3-2-/-7---8-8-/

/-0--------0-/-5---5-5-/-5---0-0-0-3b-/-0-------/-2---2-2-/-7---7-7-/

/-0--------0-/-5---7-7-/-5------------/-0-------/-2---4-2-/-7---9-9-/

/-----0-3b---/-5---5-5-/-5------------/-0---0-1-/-2---2-2-/-7---7-7-/

/------------/---------/--------------/---------/---------/---------/

G C G

/------------/---------/--------/---------/-----5-3-0-0--/----------/

/-7----------/---------/--------/-5---6-6-/-5------------/----------/

/-7--------0-/-----0-0-/------0-/-5---5-5-/-5---0-0-0-3b-/-0------0-/

/-7--------0-/-----0-0-/------0-/-5---7-7-/-5------------/-0------0-/

/-7---0-3b---/-0-------/-0-3b---/-5---5-5-/-5------------/-0-0-3b---/

/------------/---------/--------/---------/--------------/----------/

G

/-------------/----...

/-7-----------/----...

/-7-------(7)-/-0--...

/-7---(7)-----/-0--...

/-7-----------/-0--...

/-------------/----...

Honky Tonk Woman

Jagger/Richards

A D

I met a gin-soaked barroom queen in Memphis,

A B E

She tried to take me upstairs for a ride.

A D

The lady had to heave me across her shoulder.

A E A

Now I just can't seem to drink you off my mind

CHORUS

A E A

She's a ho-onky-tonk woman.

E A

Give me, give me, give me the honky-tonk blues.

A E A

Ho-onky-tonk women. [riff]

E A

Give me, give me, give me the honky-tonk blues.

I met a divorcee in New York City;

I had to put up some kind of a fight.

The lady went and covered me up in roses;

she blew my nose and then she blue my mind.

CHORUS

[Additional verse to begin 'Country Honk':

'Sitting in a bar, tipping a jar in Jackson,

And on the street the Summer sun it shines.

There's many a barroom queen I've had in Jackson.

But I just can't seem to drink you off my mind. It's those..'

CHORUS]

Honkey Tonk Women - Rolling Stones

-----------------------------------------------

tabbed by Howard Wright

OK for this one you need to learn the open G tuning - it was Keith Richards favourite tuning

From low to high it is : D G D G B D

so tune both Es down to D and tune the A down to a G and you've got it

Most of the song can then be played using very simple shapes :

DGDGBD DGDGBD DGDGBD DGDGBD DGDGBD

000000 555555 557565 222222 777777

G C F/C A D

DGDGBD DGDGBD

779787 002000

G/D G6

I can't remember all the words, but try this :

G C F/C C

I met her at a ............

G A D G/D D

She said she wants to take me for a ride

G C F/C C

.........................................

G D G

Chorus :

G G6 G G6 D G/D D G

Hon - - key Tonk Women

G G6 G G6 D G/D D G

Give me Give me Give me the honkey tonk blues

There's quite a scope for using variations on these shapes, but this should give you the basic sound.

Honky Tonk Woman

Jagger/Richards

A D

I met a gin-soaked barroom queen in Memphis,

A B E

She tried to take me upstairs for a ride.

A D

The lady had to heave me across her shoulder.

A E A

Now I just can't seem to drink you off my mind

CHORUS

A E A

She's a ho-onky-tonk woman.

E A

Give me, give me, give me the honky-tonk blues.

A E A

Ho-onky-tonk women. [riff]

E A

Give me, give me, give me the honky-tonk blues.

I met a divorcee in New York City;

I had to put up some kind of a fight.

The lady went and covered me up in roses;

she blew my nose and then she blue my mind.

CHORUS

[Additional verse to begin 'Country Honk':

'Sitting in a bar, tipping a jar in Jackson, And on the street the Summer sun it shines. There's many a barroom queen I've had in Jackson. But I just can't seem to drink you off my mind. It's those..' CHORUS]

HONKY TONK WOMEN- The Rolling Stones

TUNING: D G D G B D (OPEN G)

/------/---------/.../---------/-----0-0-0-0-0-/-0-0-0-0-0-0-0-0-/---------/

/------/---------/.../---------/---------------/-----------------/---------/

/----0-/-0---0-0-/.../-0---0-0-/-0---4-2-0-2-0-/-4-2-0---0-2-0-0-/-0---0-0-/

/----0-/-0---0-0-/.../-0---0-0-/-0-------------/-------2---------/-0---0-0-/

/------/---------/.../---------/---------------/-----------------/---------/

/------/---------/.../---------/---------------/-----------------/---------/

C G A D

/------------/---------/-----5-3-0-0--/---------/---------/---------/

/------------/-5---6-6-/-5------------/---------/-----3-2-/-7---8-8-/

/-0--------0-/-5---5-5-/-5---0-0-0-3b-/-0-------/-2---2-2-/-7---7-7-/

/-0--------0-/-5---7-7-/-5------------/-0-------/-2---4-2-/-7---9-9-/

/-----0-3b---/-5---5-5-/-5------------/-0---0-1-/-2---2-2-/-7---7-7-/

/------------/---------/--------------/---------/---------/---------/

G C G

/------------/---------/--------/---------/-----5-3-0-0--/----------/

/-7----------/---------/--------/-5---6-6-/-5------------/----------/

/-7--------0-/-----0-0-/------0-/-5---5-5-/-5---0-0-0-3b-/-0------0-/

/-7--------0-/-----0-0-/------0-/-5---7-7-/-5------------/-0------0-/

/-7---0-3b---/-0-------/-0-3b---/-5---5-5-/-5------------/-0-0-3b---/

/------------/---------/--------/---------/--------------/----------/

G

/-------------/----...

/-7-----------/----...

/-7-------(7)-/-0--...

/-7---(7)-----/-0--...

/-7-----------/-0--...

/-------------/----...

G C

I met a gin-soaked barroom queen in Memphis

G A D

She tried to take me upstairs for a ride

G C

The lady had to heave me across her shoulder

G D G

Now I just can't seem to drink you off my mind

CHORUS:

G D G

She's a honky tonk woman

D G

Give me, give me, give me the honky-tonk blues

G D G

Honky-tonk women

D G

Give me, give me, give me the honky-tonk blues

I met a divorcee in New York City

I had to put up some kind of a fight

The lady went and covered me up in roses

She blew my nose and then she blue my mind

CHORUS TWICE

NOTE: This is just a tidying up of previous versions designed to fit onto a single page.

Редактирано от - Eisblock на 03/4/2003 г/ 15:06:20

hamer И к, ва стана тя? Според ЕД в КапитЕл рокаджиите, конкр. Роулинг Стоунс заобикаляли България заради..., та трябвало да ходим в Белград да ги слушаме. А сега заради какво заобикалят Белград, та сърбите ще идват тука да ги слушат? Писна ми от измъчени, изсмукани от пръстите и кой знае откъде още доводи и аргументи за доказване колко е тъпа тази България, която не се управлява от СДС, респ. от Костов.

Щото на Мик Джагър му е през оная работа каква е България, ако му плаща колкото иска.

Док, както винаги си точен

Геновева Аз бих повторила след Бени -

Дайнов си е Дайнов.

Ама много съжалявам, че няма звукови емотикони - за интонацията, де.

beni Не мога да обяснявам, никога не мога това, защото нещата не ги разбирам много, но промяната за мен не е в Дайнов, а в поверения му навремето четвъртък, в който нагази и Дачков. Четвъртък е сакрален и май поръчан ден за сблъсък и като че ли създаване на форумна групова извадка за изследване. Социологическо. На нормалните и не дотолкова нормални човешки реакции във виртулната сфера. Всеки с изблика си. Погледнете ги само - онлайн, в съседство. При Дачков.

Аз Дайнов тук навремето в четвъртък не понасях и някъде 2-3 пъти писах-четете Дайнов не тук, а книгите му, статиите другаде.

Каквото и уважаемият Архангел Михаил направи-препечатки от други публикации.

ФЪРКАТИЧКО Минавам оттук, привет!

Аз пък никаква грижа не усещам.

Форумът си върви по своите правила и това е най-хубавото.

Ще се радвам да те срещам и след 10 април.

beni Добрата ни кондиция.
Грациан Е, като не ми върви със "Стоунс" - не ми върви и туй то. Четири пъти ги изпускам и туй то! Явно не ми писано да ги видя, освен ако разбира се не направят още един тур с инвалидни колички и с кислородни бутилки. Айде, "Steel Wheels", "Bridges to Babylon" и "Voodoo Launge" турнетата ги изпуснах поради невъзможност да се снабдя с билети. ( Тук се виси на опашка от предишната вечер за да се вредиш евентуално, като често билетите свършват още в първия половин час. ) ама сега през октомври миналата година имах билет за "40 Licks" в "Скайдом"-а и вместо да отида там, аз останах да работя като гламав до 8 часа вечерта! Ей това е то, пусто нали съм съвестен ( трябваше спешно да се анализира една пратка ) и поставям дълга над удоволствието. Разбира се аз съм им гледал на ДВД и на видео всичко което е филмирано, но друго си е така - лайф. Моите приятели ми разправят, че е било грандиозно шоу. Ами това е, кой се минал - минал се.

Имам аз един колега - Шейн, който е най-големият стоунс фанатик който познавам ( веднага след него е видния български бижутер - Милан Кадийски ), че даже табелките на колата му са "STOUNS" (изписано точно по този начин ). Шейн притежава всичко което Стоунс са издавали някога. Освен официалната дискография на групата ( винил и компакт диск, разбира се ) той има и почти всички бутлег албуми, както и всички ДВД-та, видеокасети и дори 8пистови касети (спомняте ли си този формат? ). Да не говорим за всички солови албуми на Мик, Кийт, Рон, Чарли, Бил, Мик Тейлър и дори и мистичния албум с мароканска музика приписван на Брайън Джоунс. Благодарение на него аз също ги притежавам (откопирани на СиДи-та ). Имам разбира се и няколко оригинални (закупени преди да го опозная него ). Шейн ги е гледал на живо 14 пъти, като е пътувал до Монтреал, Бъфало, Детройт и къде ли още не. Притежава също така и разни фетишчета, като да речем палка на Чарли и разни такива ми ти странни в очите на "непосветения" артикли.

Да е жив и здрав и все така да е предан на "детската си болест" , защото музиката .

Iezuit E, Граци, как може да изпуснеш Стоунс заради работа???

Нали знаеш - по-добре корем от бира, отколкото гърбица от работа. Ти да не би да си решил и 2-те да правиш?

Грациан Йезуите, тук е такава "гужва" от концертни и културни прояви, че ако аз посещавам всички които искам да посетя, то направо ще се разоря и няма да имам време да правя каквото и да е било друго нещо...."Стоунс" имаха концерт тук в работен ден и за най-голямо съжаление точно по същото време трябваше да подготвя една серия от азотни бутилки за едно важно автомобилно състезание ( не си спомням точно "Молсон" Инди ли беше или някое от веригата "Наскар" ) . Тъй като съм доста съвестен човек, останах на бойния си пост ( ако не го направех трябваше състезанието да се отложи, тъй като нямаше да можем да доставим така необходимият им азот, който екипите на автомобилните състезатели използуват както за задвижване на хидравличните си инструменти така и за помпане на гумите ).

Ето само тази седмица какво се дава из Онтарио, па да не говорим, че Детройт и Бъфало и разни други американски "културни центрове" са ми на един хуй разстояние (тукашен един хуй де, някъде 400-500 км )

Рок:

ANNIE LENNOX Fri, 4/4/03

8:00PM TORONTO CENTRE FOR THE ARTS

TORONTO, ON On Sale Now

Find Tickets

ERIC DUBEAU & AMIS Fri, 4/4/03

8:00PM NATIONAL ARTS CENTRE

OTTAWA, ON On Sale Now

Find Tickets

AMERICA Fri, 4/4/03

9:00PM CASINO RAMA

ORILLIA, ON On Sale Now

Find Tickets

THE DELGADOS Fri, 4/4/03

9:00PM LEE'S PALACE

TORONTO, ON On Sale Now

Find Tickets

GOB Sat, 4/5/03

2:00PM ON TAP

OTTAWA, ON On Sale Now

Find Tickets

JOAN BAEZ Sat, 4/5/03

7:30PM CONVOCATION HALL

TORONTO, ON On Sale Now

Find Tickets

BLUE RODEO Sat, 4/5/03

8:00PM OSHAWA CIVIC AUDITORIUM

OSHAWA, ON On Sale Now

Find Tickets

AMERICA Sat, 4/5/03

9:00PM CASINO RAMA

ORILLIA, ON On Sale Now

Find Tickets

BURLINGTON TEEN TOUR BAND Sun, 4/6/03

4:00PM HAMILTON PLACE THEATRE

HAMILTON, ON On Sale Now

Find Tickets

EVERCLEAR Mon, 4/7/03

7:00PM KOOL HAUS

TORONTO, ON On Sale Now

Find Tickets

AVRIL LAVIGNE Wed, 4/9/03

7:00PM AIR CANADA CENTRE

TORONTO, ON On Sale Now

Find Tickets

AVRIL LAVIGNE Thu, 4/10/03

7:00PM COREL CENTRE

OTTAWA, ON Currently

Not On Sale

More Info

CROSBY, STILLS & NASH Thu, 4/10/03

8:00PM CASINO RAMA

ORILLIA, ON On Sale Now

Find Tickets

CLASSIC ALBUMS LIVE "PINK FLOYD DARK SIDE OF THE MOON" Thu, 4/10/03

9:00PM THE PHOENIX CONCERT THEATRE

TORONTO, ON On Sale Now

Find Tickets

Алтернативен рок:

DIRTY THREE Sun, 4/6/03

9:00PM LEE'S PALACE

TORONTO, ON On Sale Now

Find Tickets

MATTHEW GOOD Mon, 4/7/03

7:00PM OTTAWA CONGRESS CENTRE

OTTAWA, ON On Sale Now

Find Tickets

CHANTAL KREVIAZUK Mon, 4/7/03

8:00PM HAMILTON PLACE THEATRE

HAMILTON, ON On Sale Now

Find Tickets

MATTHEW GOOD Tue, 4/8/03

7:00PM THE DRINK

LONDON, ON On Sale Now

Find Tickets

AMON AMARTH Tue, 4/8/03

8:00PM THE OPERA HOUSE

TORONTO, ON On Sale Now

Find Tickets

FISCHERSPOONER Tue, 4/8/03

8:00PM THE GUVERNMENT

TORONTO, ON On Sale Now

Find Tickets

MATTHEW GOOD Thu, 4/10/03

8:00PM KOOL HAUS

TORONTO, ON On Sale Now

Find Tickets

DILLINGER ESCAPE PLAN Thu, 4/10/03

8:30PM THE OPERA HOUSE

TORONTO, ON On Sale Now

Find Tickets

Джаз, блус, фолк, кънтри, ърбан, уърлд мюзик:

LAGBAJA CONCERT Wed, 4/9/03

8:00PM THE PHOENIX CONCERT THEATRE

TORONTO, ON On Sale Now

Find Tickets

JAMIE WARREN Sat, 4/5/03

8:00PM OLD ROXY THEATRE

MOUNT FOREST, ON On Sale Now

Find Tickets

SONGWRITERS CIRCLE Sun, 4/6/03

1:30PM NATIONAL ARTS CENTRE

OTTAWA, ON On Sale Now

Find Tickets

GEORGE JONES Sun, 4/6/03

8:00PM COPPS COLISEUM

HAMILTON, ON On Sale Now

Find Tickets

GEORGE JONES Mon, 4/7/03

7:30PM JOHN LABATT CENTRE

LONDON, ON On Sale Now

COMMON Fri, 4/4/03

8:00PM KOOL HAUS

TORONTO, ON On Sale Now

Find Tickets

GIGI D'ALESSIO Fri, 4/4/03

8:00PM ROY THOMSON HALL

TORONTO, ON Currently

Not On Sale

More Info

CHILDREN OF THE FLAME Sat, 4/5/03

8:00PM TORONTO CENTRE FOR THE ARTS

TORONTO, ON On Sale Now

Find Tickets

Така, че аз не изпускам концерти на мои любимци, особено когато са през уикенда и в зали близки до местожителството ми. Тъй като избора е огромен ( в действителност почти няма световна величина да е пропуснала Торонто като дестинация ) човек се разлигавя понякога. В началото когато пристигнах съм правил геройски пътешествия и чакал с часове на опашки за билети, ама сега вече остарях и някак си дори гледам с умиление дъщеря си която прави същото за нейните си любимци.

Миналата година бях само на десетина концерта, като половината от тях бяха на балкански изпълнители като Здравко Чолич и Шкумбата , е разбира се и "Yes".

По принцип стремя се да не изпускам мои любимци и съм гледал десетки (айде да не казвам стотици ) концерти на изпълнители като Joe Cocker, Ray Davies, Stivie Winwood, Oscar Peterson, Jethoro Tull, Emerson, Lake & Palmer, Dave Clayton-Thomas, Jeff Beck, но за разлика от България, където даже идването на "девалвирали" звезди по мое време беше сензация и аз съм си изпочупвал краката за да видия "ерзац" Юрая Хийп, ерзац "Глен Милър Оркестър" и такива световнонеизвестни величини като "Северните тигри", "Сърфс", "The Gays", "The Baloons", "Roundabout" и "I Pooh" тук това си е делничност и както виждаш, ако отвориш на интернет "Тикет мастер" директно си поръчваш билета от там (освен ако е нещо сензационно като Стоунс или МакКартни, където билетите се разпродават за броени минути ) и толкова. В общи линии комай и с горепосочените от мен имена се и изчерпват гостуванията по онези мрачни години на "алтернативна забава за социалистическата младеж". Може и да съм пропуснал някое именце, ама това си беше, повярвайте ми (за тези които не са били родени по онова време )

Дядо Виктор Покрай темата Stones да пусна и малко инфо за Beatles-феновете (по-скоро за които не са вече информирани - аз, да речем, едва днес научих):

Т.нар. "Beatles Anthology", която заемаше 8 VHS касети при първото си издаване през 1995 (плюс книга и 6 двойни CD'та) е издадена на 1.4.2003 и на DVD. Включва 5 DVD'та, като на петото (което е ново спрямо изданието 1995) са снимани сесиите на "Threetles" (както бяха кръстили Paul, George и Ringo) по времето на записването на Free Like A Bird и Real Love, както и нещо като jamm-session в градината на George. Повече инфо има, of course, в нета (например Натиснете тук), а аз ще отскоча днес до моя local store да видя за какво става дума.

***

Грациане,

Покрай антологията попаднах в Интернет на нещо, което не знаех: single "Тоо many cooks" на Mick Jagger, като съпроводът на китара е на John Lennon. Записвано някъде в края на 70-те, както изглежда - bootleg версия, изплувала през Ron Wood. Ето линк към случая (на немски... ОК? )Натиснете тук

Грациан Викторе, то и Стоунс извадиха на 5 ДВД "избрани творби" :

1. обхваща Стоунс през 60те.

2. обхваща Стоунс през 70те.

3. обхваща Стоунс през 80те.

4. обхваща Стоунс през 90те.

5. обхваща Стоунс през новия милениниум.

Ето и линк за тези които искат да си го поръчат: Натиснете тук

На въпросната страница ще забележиш и ДВД-то: Ролинг Стоунс - Рок'н'рол Съркъс ...на това ( отлагано с десетилетия за публикуване поради естетически причини ) шоу освен изпълненията на "Стоунс", може да видите също така и изпълнения на The Who, Marianne Faithful, Jethro Tull ( с Tomi Iomi - на китара! ), както и "супергрупата" съставена от : Джон Ленън - ритъм китара и вокал, Йоко Оно - дране и пискане, Ерик Клептън - соло китара, Кийт Ричардс - бас и Митч Митчъл - барабани.

Колкото до колаборациите между двете групи да не забравяме, че:

1. Джон и Пол даряват Стоунс с първия им Топ20 хит : "I wanna be your man", който в действителност е тяхна песничка написана на коляно за Ринго.

2. Брайън Джоунс свири саксофон на "You know my name".

3. Мик пее в "импровизирания хор" при записа на "All you need is love".

4. Джон и Пол пеят вокали във "We love you".

Това "надпреварване" между двете групи е в действителност плод по-скоро на журналистически "закачки", отколкото на някакви реални "антипатии". В действителност двете групи са били на доста по приятелски вълни отколкото някои се опитват да ни представят. Столичаните Стоунс непрекъснато ходят по петите на "провинциалните" Битълс ( въпреки, че гледат на тях с "онази смес от многопластови послания" с която да речем софийските "копелета" гледат на пловдивските "майнички" ). Забележи как след "Sgt. Paper's Hearts club band" те правят "шарения" "His Satanic Majestic Request" след двойния (белия ) албум "The Beatles", те правят "черния" - "Beggars Banquet". И други такива аналогии безчет.

Поздрави с:

YOU KNOW MY NAME

* * *

YOU KNOW MY NAME,

LOOK UP THE NUMBER.

YOU KNOW MY NAME,

LOOK UP THE NUMBER.

YOU, YOU KNOW, YOU KNOW MY NAME,

YOU, YOU KNOW, YOU KNOW MY NAME.

"GOOD EVENING AND WELCOME TO SLAGGERS FEATURING DENIS O'BELL.

AH, RINGO, RINGO, LET'S HEAR IT FOR DENIS, HA HEY!"

"GOOD EVENING."

YOU KNOW MY NAME,

BETTER LOOK UP MY NUMBER,

YOU KNOW MY NAME, THAT'S RIGHT,

LOOK UP MY NUMBER.

YOU, YOU KNOW, YOU KNOW MY NAME,

YOU, YOU KNOW, YOU KNOW MY NAME,

YOU KNOW MY NAME, BA-BA-BA-BA-BA-BA-BA-BA-BA,

LOOK UP THE NUMBER.

YOU KNOW MY NAME, HA!

THAT'S RIGHT, LOOK UP MY NUMBER.

OH, YOU KNOW, YOU KNOW, YOU KNOW MY NAME,

YOU KNOW, YOU KNOW, YOU KNOW MY NAME, HUH, HUH, HUH, HUH,

YOU KNOW MY NAME, BA-BA-BA-PUM,

LOOK UP THE NUMBER.

YOU KNOW MY NAME, LOOK UP THE NUMBER.

YOU-A, YOU KNOW, YOU KNOW MY NAME, BABY,

YOU-A, YOU KNOW, YOU KNOW MY NAME,

YOU KNOW, YOU KNOW MY NAME,

YOU KNOW, YOU KNOW MY NAME.

"OH, LET'S HEAR IT! GO ON, DENIS!

LET'S HEAR IT FOR DENIS O'BELL!"

YOU KNOW, YOU KNOW, YOU KNOW MY NAME,

YOU KNOW, YOU KNOW, YOU KNOW MY NAME.

PRR-PRR, YOU KNOW MY NAME,

AND THE NUMBER.

YOU KNOW MY NAME, LOOK UP THE NUMBER,

YOU KNOW, YOU KNOW MY NAME, LOOK UP THE NUMBER.

YOU KNOW MY NAME,

YOU KNOW MY NUMBER TOO.

YOU KNOW MY NUMBER THREE,

YOU KNOW MY NUMBER FOUR.

YOU KNOW MY NAME, YOU KNOW MY NUMBER TOO,

YOU KNOW MY NAME AND NUMBER: WHAT'S UP WITH YOU?

HA! YOU KNOW MY NAME, HUH, HUH,

??? RIGHT!

YEAH!

© Northern Songs Ltd

Анонимен708
Какъв нещастник самовлюбен и самотен трябва да си, че да пълниш редове и страници с фатални стихове като

YOU KNOW MY NAME, THAT'S RIGHT,

LOOK UP MY NUMBER.

YOU, YOU KNOW, YOU KNOW MY NAME,

YOU, YOU KNOW, YOU KNOW MY NAME,

YOU KNOW MY NAME, BA-BA-BA-BA-BA-BA-BA-BA-BA,

LOOK UP THE NUMBER.

YOU KNOW MY NAME, HA!

THAT'S RIGHT, LOOK UP MY NUMBER.

OH, YOU KNOW, YOU KNOW, YOU KNOW MY NAME,

YOU KNOW, YOU KNOW, YOU KNOW MY NAME, HUH, HUH, HUH, HUH,

YOU KNOW MY NAME, BA-BA-BA-PUM,

LOOK UP THE NUMBER.

************

сега следват абе....хм.... нали тъй.... мамката си е .... кво ша кайш....

в същата доза, да ви е сладко, аз излизам на разходка

Дядо Виктор Грациане,

За DVD-тата на Stones знам - и мисля, че тепърва ще имз да ни залива вълна от "носталгични" DVD-та. За мен новината беше не толкова самото DVD, а че най-после са го пуснали на 1 април. В момента е в ход подготовката на следващото DVD - Let It Be (онова, с концерта на покрива). А около сегашното DVD вече започнаха и протестите на феновете - защо като екстра са включени трима възстари мъже, които разговарят поmежду си кой колко пъти и и при какви обстоятелства е срещал Elvis Presley, - вместо да се включи един свестен remaster'ван запис на Beatles at Shea Stadium. Е, както се вика, на всички не можеш да им угодиш.

-

А съперничеството между София и Пловдив вече е стигнало до там, че сред пловдивчани се носела приказката: "Кое е най-хубавото нещо в София?" - отговор: Влакът за Пловдив.

-

И още нещо, в стила на "Звездните дневници на Йон Тихи": твоят постинг съдържа гнусна лъжа. Rolling Stones никога не са имали албум "His Satanic Majestic Request".

-

Утешително те поздравявам с "She's a Rainbow" от албума на Rolling Stones "Their Satanic Majesties Request".

Дядо Виктор А, и още нещо: какво му е черното на Beggars Banquet? Най-нормална снимка на една тоалетна си е и чак за "Black Albuм" не става.

Общо в между Beggars Banquet и White album наистина има и то е в историята на заглавията на албумите: според легендата, на корицата на White Album е трябвало да е снимката на John и Yoko голи, a албумът да се казва "Two virgins". Това не било разрешено от тогавашната цензура и в знак на протест Beatles оставили корицата бяла, само с името на групата - оттам "нелегалното име" "White album". Докато за Beggars Banqet идеята е била той да се казва "Could You Walk On The Water?", което фирмата Decca не харесала, считайки го за богохулно...

Редактирано от - дядо Виктор на 05/4/2003 г/ 14:46:33

Дядо Виктор Ано 711, тоя текст наистина е от оригиналната версия. Новият, Интернет-римейк звучи на български нещо като "Знаеш ми името - ский ми айпи-то", и беше пускан в този форум в най-различни версии. В оригинал е
YOU KNOW MY NAME, THAT'S RIGHT,

LOOK UP MY IP.

Грациан Викторе, "името на албума" в действителност беше "tongue at cheek" препратка към "поемата" :

At His Satanic Majesties Request

Crowds of longhair kids amass

in Hyde Park. One on stage

reads from Shelley's Adonais

off a typescript page

to mourn the apotheosis

of a boy his own age.

"Weep not." The turgid lyric rips

out over microphones

to the faithful from Jagger's lips.

Today the Rolling Stones

give a free concert to eclipse

the death of Brian Jones.

The poem done, the final word,

all according to plan,

signals the impatient horde.

A psychedelic Pan,

Richards plays the opening chord

of Street Fighting Man.

Това е едно от шеговитите наименования на албума в "някои среди"

Колкото до "колзетната опаковка", то тя е отхвърлена от някои "клечки" в индустрията и албума излиза в алтернативна черна опаковка 5 месеца по-късно от плануваното, като "компромисно решение - противовес на "белите Битълс" - "черните Стоунс" ( аз го имах, така че съм 100% сигурен! ). В последно време се отпечатва и популяризира с оригинално планираната "колзетна опаковка".

Ето и малко повече подробности тук: Натиснете тук

Двете девственици е в действителност албум на Джон и Йоко и си спомням когато излезна и той.

Ето още информация по случая:

Натиснете тук

Поздрави със "Street fighting man"

До анонимния капут - досадник с речник на задник и със самочуствие на съдник:

"You know my name, and I don't know yours, asshole. Не заслужавш по-подробен коментар."

Eisblock Викторе, Грациане - привети от ...!

Този де, с маясъла Ано - не му обръщайте внимание. Нещо като форумно Групи може да се разглежда!

Той Грациан знае, та 64г. започнахме с Битълсовите песни, а чак по-късно се навихме да пуснем нещо и от Стоунс (Джъмпинг джак флаш). Та във връзката Стоунс: На времето, 65г., слушах една песен, много дълга (към 6...10 мин.?) - "Мичиган Авеню 2ххх". От тогава не съм я чувал, докато кавъри на основния риф, напр. D-D, A-A, C-C, G-G са повече отколкото бълхи по куче. Нещо да си спомняте? Май беше в LP-то с "литъл ред рустер"

Поздрави!

Дядо Виктор Здравей, EisBlock,

Аз съм слушал "2120 South Michigan Avenue" на плоча от времето на "London", но не с "Little Red Rooster", a с "Around And Around". Само че в тоя вариант то не беше дълго? В моите спомени първото дълго (ама дълго - десетина минути) "парче" беше Goin' home от "Aftermath", ама то е 1966?

***

Като потърсих в интернета, намерих LP-то, която вероятно си слушал: казва се Rolling Stones 12x5 , издадено от London Records (Polygram) през октомври 1964.
http://www.timeisonourside.com/lp12X5.html
.

Имало го е и на двойка с Around and Around (която ми е била попаднала).

Но парчето наистина е 2:08, а не 6...10 мин. Натиснете тук

Редактирано от - дядо Виктор на 06/4/2003 г/ 20:18:10

Грациан Айс, като видях акордите които си публикувал за "Honky Tonk Woman" просто седнах и си го припомних ( винаги имам китара под ръка в open G tuning ). Гениално, направо. Не го бях свирил от десетилетия. Между другото опен Г е и любимият ми "строй" и в последно време се улавям, че прекарвам повече време точно с "онази" китара. Красота. Особено за блуз!!!

2120 South Michigan Ave. имаше убийствена хармоника, която ако се не лъжа беше свирена от Брайън. Аз първоначално го имах на популярния през онези години формат ЕР 5х5 ( известен по нашите земи под името "четворка", а в действителност това си беше дори "петица" с убийствени традиционален блуз парчета. Мисля че беше записана в Чикаго, по време на първото им гостуване в САЩ, в прословутото Чес студио, където те срещат един от най-големите блуз китаристи на нашето време Мъди Уотърс, който поради липса на ангажименти боядисва студиото, за да не стои гладен!!! След като са видели един от техните идоли в такава роля, те бая са се замислили за преходността на славата (според техните думи. )

Самото парче е кредитирано под "псевдонимите" Нанкър/Фелдж ( преди още Джагър/Ричърдс да са самоуверени и да подписват песните с истинските си имена )

А наистина, както казва Виктор го имаше и на тавата "12х5", както и в някои по-късни компилации от където по-късно си го записах (след като 5тицата ми беше свита на някакъв терен...нещо нормално за онези години ). Моят приятел Милан(Мишо ) Делийски (който в предишен постинг обрисувах с погрешно фамилно име, поради което засрамено си посипвам главата с пепел ) беше главния ми източник за "рядък Стоунс" в България и по онова време имаше почти всичко ( тоест всичко официално, плюс туй-онуй "бутлег" )

Сега си го записах от този моя колега Шейн, който пък просто няма песен която да няма и съответно съм си прехвърлил цялата му колекция на СД-ромове ( онези които ги нямах оригинални, де...)

Ако не ме лъже паметта мисля си че имаше и по-дълга версия с някой от "дъртите блусари", но да ме убиеш не мога да се сетя кой беше и точно в кой албум се намираше, ама сега не ми се рови с часове из колекцията ми, която все още се нуждае от правилно каталогизиране за по-бързо намиране на информация като тази...пусто нямам време, а като гледам колко неща трябва да опиша и направо се разкандардисвам постоянно...а имам музика на толкова различни носители - касети, плочи, компакт дискове, СД-ромове, МР3та и на видеокасети ( особено опери, концерти и всякаква таква "дълга" музика - 6 часа нон-стоп медия...за тези които не са опитвали този метод - записване само на аудио на видеоносител e not a bad idea!, в предкомпютърните дни това беше моя предпочитан алтернативен носител на аудиоинформация и сега имам стотици видеокасети с музика...но запазвам само тези със "симфонична" и оперна музика, тъй като недостатъка при тях е търсенето на дадено парче...ако е "Пръстена на нибелунгите", "Кармен" или "Нюпортския джаз фестивал" е разкошно: пускаш там и шест часа нон-стоп се кефиш, но ако трябва да намериш нещо специфично е "меко казано" pain in the ass.

Eisblock Благодаря Викторе и Грациане!

Прави сте, аз също намерих антологий от тогава. Дори и адрес където могат да се чуят части от парчетата. На този адрес се предлагат 25 CD-та и са дадени списъци какво има вътре! Явно е подреждането по поредно излизане на LP-тата. Сега си ги слушам едно по едно и се кефя! Ето адреса: Натиснете тук

Помня с "I'm A King Bee" се убеждавахме сами (и "мадамите" около нас), че в песента е "скрито" секс - послание! А "Little Red Rooster " е от третата им тава. Все пак съм слушал едно много дълго парче като "2120 South Michigan Avenue" - може би и с Боб Дилан? Той пя, във всеки случай, една песен за Стоунс "Like a Rolling Stounеs" - мисля че се казваше.

С "Тhe Crancs" бяхме направили още 65-та "Tell Me" и инструментално "I'm A King Bee". А по-късно, в безкрайно изпълнение с множества сола - "Jumpin' Jack Flash"....

Въобще, спомени!....

C*P717
Натиснете тук
Eisblock C*P , Що значи адреса ти? Нямам регистрация в "168", а и не искам такава. Нещо линка ти се е преметнал...

Дерзай!

Дядо Виктор Eisblock, nur keine Angst!

явно някой е намерил интересен постинг по темата от Хаасан от Хамбург (в сайта на 16 и е постнал линка тук.

Ето и самия коментар на Хаасан:


Mario, Mario ne se izkazvai nepodgotven.

Haasan ot Haamburg

Tue Apr 8 07:16:06 2003

Mario, Mario ne se izkazvai nepodgotven.

Tova , che ne ti haresvat Stones v sravnenie s dneshnite

otlichnizi e razbiraemo, no ako ne gi slushash pone da beshe prochel nestichko.

Mi te sa si garazhna banda propravila patja na dneshnite perfekzionisti. Razlikata e che primitivnijat im sound ot edno vreme beshe izpalnen s ISTINSKI mladezhki plam i ljubov kam R&B(bez da znajat che ste pravjat mnogo pari) koeto gi otlichava ot savremennite biznesmeni.

Zasto sa R&B grupa li? Ami zastoto tova e bila idejata na Brian Jones. Zatova e i razriva mu s Mick i Keith.

Toi e iskal da badat takiva za vinagi.

I te sa takiva dokato Brian e v grupata i dokato se sviri na harmonika. Grupata e silno pod vlijanieto na Aleksis Corner(ako tova ti govori neshto), tova ot koeto se uchat e ot plochi na USA R&B muzikanti.

Posvestenieto im ot Andrew Long Oldham na album #1 e-

a raw exciting basic aproach to R&B.

Eto i dneshno opredelenie ot parvija popadnal mi ssait:

Bluesy Rock is simply blues-flavored rock music. Although most rock and roll is technically blues-based, some performers have kept their feet planted firmly in the blues. Bluesy rock is as blues as it can be without actually being the blues. Many of its major players also play authentic blues music, like Eric Clapton and the Allman Brothers. Other bands like the Doors or the Rolling Stones, even when they are playing a straight 12-bar blues, add enough outside pop influences to keep them on the pop/rock side of the fence. ~Andrew Liotta, MSN Music

Az razbira se govorja za nestata im ot 1964-do 1968 koito si gi slusham s udovolstvie.Parvobitni, no istinski.

To i tova mi beshe idejata ama ti i ne chetesh vnimatelno.

Spomnjam si i kadri na chernilki blusari kak im se radvat, kato malki deza ili kak Bo Didley im pomagashe da svirjat edin negov hit-Who do you love na turne v Evropa predi 5-6 godini.

Az kato pisha nesto seriozno sam 100 % siguren i ne pisha gluposti laf da stava, kato nash Popcho naprimer da ne govorim che Stones, ah tezi Stones i t.n.

da se ogramotish malko fani koja da e biografija na Stones

ili nai-dobre Stone Alone ili biografijata na Brian.

Aide izslushai I just want to make love to you babe i zaspivai i ne plesti kat Popcho.

Cheers, dr. kadrovik


Архангел Михаил
За една китара и други работи

Евгений ДАЙНОВ

Изумителна е изобретателността на човешкия гений, когато не му се пречи. Онази вечер например, по време на самоподготовка по китарно изкуство внезапно си дадох сметка колко по-близо до нашите нужди е станал светът, в който живеем.

Само допреди някакви си десетинапетнадесет години не беше възможно да имам тази китара - точно каквато винаги съм искал да имам, но просто не ги правеха такива. По-агресивна по форма и по-добра като дърво - от Stratocaster, направена хем да ти виси около колената, хем на практика да свири сама. Три двойни адаптера, комбинируеми в, общо взето, каквато конфигурация си поиска човек. Най-правилната на света tremolo arm. Горният адаптер замених с DiMarzio, модел ZZ Top, та звукът стана съвсем, ама съвсем онзи, неуловимият, макар търсен през всичките тези години.

А ако някой ми беше казал, че ще закупя въпросната Yamaha Custom на една пряка на „Раковска“ за български левове и срещу не повече от една заплата, щях да го сметна за избягал от Карлуково.

Вече няма нужда да купувам два различни комплекта струни, за да комбинирам онази последователност на дебелините, която ми трябва. Някой някъде се е сетил да облекчи моя живот и взел, че произвел точно такъв - нестандартен - комплект. И очевидно този човек години наред е седял на бира със световни спецове по метали и са обсъждали, и са спорили, и са експериментирали, та са изобретили и нов тип стомана. Колкото и да ги огъваш тези съвременни струни - няма късане. А то какво беше доскоро: десетина минути навътре в репертоара и вече си на четири струни и трябва да спреш, за да смениш две. Да не говорим, че можеш да въртиш въпросната tremolo arm като ватман на стар трамвай, но инструментът не се разстройва така, че след всяко парче да отегчаваш публиката с ново навиване на machine heads и с онази досадна проверка на настройката. Дори и да я правиш не на пето прагче, а по хармоничен път, пак си е скука за околните.

Днес пък в един магазин ми спестиха тичане по априлския сняг до банкомата. Взеха ми картата, пъхнаха я в една машинка, набрах си кода и не щеш ли - разплатих се, както си седях на топло.

А колко е по-добре, когато нещата вече могат да стават точно така, както винаги сме смятали, че може би е възможно, но не сме се надявали да дочакаме баш тук по тези земи?

Да вземат и „Ролинг стоунс“ наистина да дойдат дотук - да ни спестят тичането до Белград през лятото какво повече му трябва на човек? Лошо нещо било пазарната икономика... Как ще е лошо, щом всеки гледа да те глези така, както не си и сънувал? Само да не стане като миналия път.

Таман бяхме посвикнали и - хиперинфлация, опашки за хляб... Чак хванахме гастрити, като минахме всички на банички.

Дано тоя път и това, че царят все по-често спира тока в София, да се окаже грешка на някой негов крепостен, прекалил с мастиката отрано. Let us say to ourselves: What a wonderful world... At last?

Геновева Архангеле, това и аз го препоствах, преди няколко дни, в Политика, в нашата си рубрика за Фамилиарното интервю. Ако си го и ти преписвал, язък ти за труда, ако си го препоствал от мен, пак добре.

Той сайта на Капитал платен, както и нашият ще става, сега пък от 1 юни, ама ще се пробваме на Капитал, да видим какво е пък платеното. Дали е така неинтересно като платената любов?

И на мен много ми хареса това матрялче, много неща научих за китарата, само за това, дето му стигало до колената, нещо не ми беше ясно, ама се досетих...

Поздрави!

Редактирано от - Геновева на 16/4/2003 г/ 12:11:55

б.б. Айс, не знам какво става с тези шибани РС-та, но когато го пейстнах, линка ми си беше у ред, защото веднага след това го отворих - беше ок! Оди вервай на Ай-ти 4удесии/да ти се изповръща мишката /

Постингът е наистина от Хаасан от Хаамбург/много умно и по4тено копеле - питай Лено4ка, тя го задиря от край време, ама нъц /.

Натиснете тук

Редактирано от - б.б. на 16/4/2003 г/ 12:45:00

Eisblock Здравейте! За абзаца "...китарата висела до коленете...": Истинските музиканти свирят на китара така, че китката на ръката с която се "управляват" струните, да не се прегъва прекомерно. Т.е. китарата се държи максимално високо, около пояса, че и по-нагоре, а грифа й - колкото се може по-изправен по вертикала. (мисля, че китаристите на Стоунс свирят така) Други китаристи пускат китарата много надолу с което постигат, спорен, визуален ефект, но за сметка на това си претоварват китката. Едно друго правило е, че палецът няма какво да търси върху горната част на грифа, тази част над която минават струните.

Подаденият линк не мога да го отворя - иска се регистрация за 168 часа. Но все пак благодаря.

Архангел Михаил Уважаема Многострадална,

Извинявам се, но напоследък не ми остава много време за форума, та затова съм пропуснал този факт.С удоволствие, обаче, четох "пуловерните фантазии"!

Не съм го преписвал.Вече има достъп до последния брой на "Капитал".

Женя не е лошо човек да го чете по няколко пъти!

Поздрави!

Архангел Михаил Драги Айс,

пействам Ви мнението от "168 часа"

.

Емисия: Вторник, 8 Април 2003

КОМЕНТАР НА СТАТИЯ

Марио, Марио не се изказваи неподготвен.

Хаасан от Хаамбург

Туе Апр 8 07:16:06 2003

Mario, Mario ne se izkazvai nepodgotven.

Tova , che ne ti haresvat Stones v sravnenie s dneshnite

otlichnizi e razbiraemo, no ako ne gi slushash pone da beshe prochel nestichko.

Mi te sa si garazhna banda propravila patja na dneshnite perfekzionisti. Razlikata e che primitivnijat im sound ot edno vreme beshe izpalnen s ISTINSKI mladezhki plam i ljubov kam R&B(bez da znajat che ste pravjat mnogo pari) koeto gi otlichava ot savremennite biznesmeni.

Zasto sa R&B grupa li? Ami zastoto tova e bila idejata na Brian Jones. Zatova e i razriva mu s Mick i Keith.

Toi e iskal da badat takiva za vinagi.

I te sa takiva dokato Brian e v grupata i dokato se sviri na harmonika. Grupata e silno pod vlijanieto na Aleksis Corner(ako tova ti govori neshto), tova ot koeto se uchat e ot plochi na USA R&B muzikanti.

Posvestenieto im ot Andrew Long Oldham na album #1 e-

a raw exciting basic aproach to R&B.

Eto i dneshno opredelenie ot parvija popadnal mi ssait:

Bluesy Rock is simply blues-flavored rock music. Although most rock and roll is technically blues-based, some performers have kept their feet planted firmly in the blues. Bluesy rock is as blues as it can be without actually being the blues. Many of its major players also play authentic blues music, like Eric Clapton and the Allman Brothers. Other bands like the Doors or the Rolling Stones, even when they are playing a straight 12-bar blues, add enough outside pop influences to keep them on the pop/rock side of the fence. ~Andrew Liotta, MSN Music

Az razbira se govorja za nestata im ot 1964-do 1968 koito si gi slusham s udovolstvie.Parvobitni, no istinski.

To i tova mi beshe idejata ama ti i ne chetesh vnimatelno.

Spomnjam si i kadri na chernilki blusari kak im se radvat, kato malki deza ili kak Bo Didley im pomagashe da svirjat edin negov hit-Who do you love na turne v Evropa predi 5-6 godini.

Az kato pisha nesto seriozno sam 100 % siguren i ne pisha gluposti laf da stava, kato nash Popcho naprimer da ne govorim che Stones, ah tezi Stones i t.n.

da se ogramotish malko fani koja da e biografija na Stones

ili nai-dobre Stone Alone ili biografijata na Brian.

Aide izslushai I just want to make love to you babe i zaspivai i ne plesti kat Popcho.

Cheers, dr. kadrovik

Чок觧 Извинете, каква програма е необходима, за да слушам РАМ файлове?
ХЕИ727
Клечки за уши
Архангел Михаил Доц. Евгений Дайнов, политолог:

Царят се държи като Луи ХIV,

ние ставаме беззъбо общество

.

- Наричаха Ви доскоро "синия шаман", продължавате ли с шаманстването?

- Зависи какво значи шаман. Шаманствах върху управляващата политическа класа преди време, но се оказа, че това не е добра инвестиция и в момента предимно преподавам и се опитвам да влияя на общественото мнение.

- Като гледате какво се случва в държавата през последната седмица, след решението на Конституционния съд за незаконността на промените в Закона за приватизация, как смятате ще се отрази това на НДСВ? Разпада ли се тази партия?

- На мен малко скучно ми стана напоследък, защото още преди 2 години аз и Огнян Минчев предупредихме, че царят носи такива неща. Липса на воля за управление, липса на система за управление. Предупредихме, че ще има смешни гафове на ниво детската градина, това и наблюдаваме. Някак си започна да ми става скучно да повтарям, че хора, събрани в последния момент заедно, които не вярват в едно и също нещо и които нямат опит в управлението, водят до хилаво и разпадащо се управление. Тук парадоксът е такъв, че царското управление се разпада, но няма друго алтернативно, което да тренира на пътечката и да иска да го замести.

- Ако се опитаме да прогнозираме какво би трябвало да очакваме в бъдеще след несъстоялите се чудеса на премиера?

- Стагнация. Като няма алтернативно управление, което да иска избори... Докато общественото мнение не се е съвзело и не се е политизирало наново, това, което е, е това, което ще бъде, само че по-смешно.

- Да чакаме ли човека с голямата тояга?

- Няма в обществото достатъчно енергия, нито пък истинско желание за човека с голямата тояга. Дори и в най-енергичния си, политизиран, отчаян и гневен вариант българското общество никога не е произвело човека с тоягата и сега няма да го произведе.

- Защо според Вас премиерът не пожела да се отчете на обявената за историческа дата 6 април?

- Защото премиерът все повече има поведението на цар. И то на такъв цар, който стои леко встрани, за да не бъде объркан с простолюдието. Това са царски номера. Това са номерата на Луи ХIV и Иван Грозни.

- Можем ли да се опасяваме, ако се стигне до Велико народно събрание, от промяна във формата на управление? Да се стигне, да речем, до конституционна монархия?

- Мисля, че този импулс отдавна е изчерпан. Българското общество няма да тръгне натам. Нито към президентска република, нито към монархия. В момента има 2 варианта. Или обществото да остане неполитизирано, безволево и просто да има поведението на територия, по някакъв начин прикрепена към Европейския съюз, без собствена воля и дневен ред, или да се възстанови политизирането на обществото, което винаги в българските условия ще поражда една парламентарна република.

- Как може да се възстанови политизирането на обществото, при положение че хората не искат и да чуят за партии?

- Това не знам. Това е едно от големите неща, които не мога да разгадая. Къде отиде обществената енергия и как може да се върне. Много общества в света не са политизирани и затова са бедни и имат странни форми на управление или пък са чужди територии. Може би тук ще се възстанови политическата енергия в обществото, когато достатъчно хора започнат да си задават въпроса в името на какво живеят заедно на тази територия, наречена България. Тогава, ако политическите партии се съживят и те, връзката ще стане.

- А накъде изтича тази обществена енергия, ако не към партиите?

- Голям въпрос. Обществото няма не само политическа, то няма никаква енергия. Поне се размърдаха в големите градове 30 - 40-годишните, но това уби със своята инициатива обществото. Не знам, по принцип енергиите според законите на физиката няма къде да изчезнат. Те се въртят някъде, но в момента ги няма.

- Като че ли се занимаваме с това да отиваме с бодри крачки към първобитнообщинен строй.

- Да, това е и убеден съм, че преди 2 години българите в своето мнозинство не биха имали нищо против да бъдат превърнати в крепостно население или в някакво племе, но и това мина. Разходете се по улиците на Варна и ще видите, че и тази опасност вече е отминала. Просто ставаме едно беззъбо, остаряло общество. Мисля, че натам отиват нещата.

- Ако приемем, че доскоро, преди да се появи т.нар. цар, СДС беше носител на европейския проект на България, какво според Вас става в синята партия? Имам предвид изявленията от миналата седмица на Едвин Сугарев и статията на Явор Дачков.

- По-мислещите хора, които са убедени, че СДС наистина е носител на европейския проект, тук включвам и себе си, искат по-голяма решителност, по-голяма енергия и повече предводителство от страна на ръководството на СДС. Не само върху своята партия, но и мобилизиране на онези хиляди, наистина мислещи хора в България, които са естествени съюзници на СДС. Иска се повече енергия да се хвърли там и повече предводителство. Очевидно на Явор и на Едвин им е по-малко търпението да чакат. А отговорът на СДС е неконструктивен.

- А какво конструктивно трябва да направи ръководството на СДС?

- Едно време християндемократическата партия, която знае, че представлява всички интереси в обществото и че може да ги представлява, би намерила във всеки типаж, в себе си и извън себе си, някаква работа да свърши. Би разговаряла такава уверена християндемократическа партия с много, най-различни гласове, за да бъдат чути те от много и най-различни групи от обществото. Аз на мястото на НИС бих намерил работа и на Явор Дачков, и на Едвин Сугарев и на другите, които са нетърпеливи. Очевидно обаче няма го това самочувствие в СДС в момента.

- Няма го самочувствието или все още СДС не си е променил мисленето отпреди 2 години?

- Смятам, че така централизаторско-енергично-мъжествено-държавническото поведение на СДС тип "Костов" го няма. Въпросът беше дали не е заменено с друго, което е в достатъчна степен енергично.

Разговаря ПЛАМЕН ЯНКОВ

Натиснете тук
ФЪРКАТИЧКО Е, винаги си струва да четеш Евгени Дайнов.

Толкова е точен и ясен, че няма накъде повече.

Истината е, че още преди две години си ги каза нещата за царя.

И всичко се сбъдна. /то политолозите нали са нещо като гадатели/

За СДС също.

Архангел Михаил, благодарности .

Анонимен730
Анонимен731
Кой е този лелек, с жълтата бохча?
Анонимен732
Евгений Дайнов в "Седем"

Как така стана такова мазало

Решителният обрат на войната в Ирак съвпадна с втората годишнина от “историческото” обръщение на Симеон Втори към българския народ от 6 април. Съжденията относно иракската ситуация са сравнително лесни: както винаги, уморените от няколко десетилетия диктатури, повярвали в своята вечност, се разпадат като пясъчни кули, когато се натъкнат на решителни противодействия. Съжденията относно това къде сме след двете Симеонови години са по-трудни. Най-малкото, в тези години няма (с малки изключения) нищо решително, нищо ясно, нищо отговорно.

.

Случва се онова, за което предупреждавахме, когато царят се появи на българския небосклон. Хорицата, събрани от кол и въже, села и паланки, кафенета и кръчми, баничарници и подиуми, приятелски и съученически кръгове, се оказаха неспособни да управляват. Не защото са глупави, а защото не са политически същества. А значи – не виждат света по един и същи начин, нямат едно и също разбиране за нещата и следователно дърпат в най-различни посоки едновременно. Ако, както се надяваха неговите ентусиасти, Н.В. им казваше какво да правят – и ги наказваше за отклонения от линията – все пак нещо като управление на държавата можеше да се случи. Авторитарно, диктаторско – да, но все пак някакво. Величеството обаче ги остави да се оправят сами. Те вкупом отстреляха човека, който искаше да наложи някакво последователно управление – левеещо, но някакво – Костадин Паскалев. Когато той си подаде оставката, управлението окончателно се превърна в детска градина: много шум и трясък, но в крайна сметка – пълна бъркотия, разхвърляни навсякъде играчки, преобърнати мебели и събран на вълмо килим.

.

В момента – след гръмкия провал на сделката с Булгартабак и поредицата катастрофирали законопроекти – царистите са като децата в детската градина, които, след като са разхвърляли всичко, са се скупчили гузно в кьошето и чакат да дойде госпожата и да раздаде правосъдие. Междувременно страната е във война, а съшитият с бели конци републикански бюджет се пука по шевовете и заплашва след броени седмици да остави общините без болници, училища, улично осветление, сметосъбиране, водоснабдяване.

.

Защо в тази детска градина все още никой не е въвел ред? Защо царят продължава да е министър-председател, а царистите продължават да са на власт?

.

Краткият отговор е: защото никой не иска да го бутне, много фактори го крепят, а българското общество – суверенът – е все още проснато на пода, омаломощено от махмурлука на неслучилите се царски чудеса.

.

Не ще и дума, че въпреки всичко царят извади късмет, по силата на който е крепен от значимите международни фактори и институции. Непрекъснато се случват събития, които не му позволяват да прави онова, което той най-много обича – да не заема ясни позиции (за да не поема съответните отговорности). Ударът срещу САЩ от 11 септември го постави в ситуацията да избира: САЩ или Русия и неговите арабски приятели. Тъй като очевидно американците разговарят със Симеон предимно с твърди и отривисти инструкции, а отвътре Мони Паси държи прозападния фронт, то царят – ще, не ще – зае ясна проамериканска позиция. Същото стана и с войната в Ирак. Този път имаше допълнителен натиск от страна на всички правителства на бившите социалистически страни без изключение, които подкрепиха САЩ и които настояваха България, като член на Съвета за сигурност на ООН, да представлява тази тяхна позиция на световната арена. Притискан от събитията да заема ясни прозападни позиции, Симеон получава и подкрепата на Запада, макар и там отдавна да е ясно, че той не е способен да управлява така, както трябва в една все още преобразяваща се държава.

.

Както във втората година на Беровото управление, във втората година на Симеон е ясно, че правителството му отдавна е тръгнало да пада – но не тупва в земята, защото всички останали го държат. При създалата се ситуация – страната е действителен съюзник на Запада – СДС като носител на прозападната ориентация няма никакъв интерес да бута правителството, при положение че най-вероятният резултат ще бъде левичарско управление под ръководството на БСП. Да не говорим, че в сегашното си слабосилно състояние СДС просто няма силата да свали правителството.

.

ДПС от своя страна, стигнало до върха на своето влияние, би тръгнало против царя само ако някой друг – и то с реални шансове да управлява, като БСП в момента – му обещае повече.

.

БСП не иска да поема цялата власт най-малкото по две причини. Първата: Станишев очевидно е наясно какво винаги става в партията му в момента, в който й замирише на власт. Започва масиран натиск от страна на старата комунистическа номенклатура за места в управлението, докато електоратът светкавично се рекомунизира и започва да изисква национализация, народен съд за “изедниците”, възстановяване на васалната подчиненост на Москва и така нататък. Станишев очевидно знае, че ако този процес тръгне отново сега, то той самият няма ресурса да го надживее. Рискува да бъде издухан от собствената си партия, решила, че този младеж си е свършил работата и сега трябва да отстъпи място на истинските другари. Втората причина, поради която БСП се бои да поеме властта е нейният продължаващ ужас от повторение на 1990-а и 1997-а: провал в управлението, събиране на всички обществени и политически сили против нея и издухването й от властта по най-унизителния възможен начин.

.

Малко по-сложен е въпросът защо населението с готовност се примирява с положението и няма желанието правителството да бъде сваляно.

.

Първата причина е махмурлукът, за който вече стана дума. По Берово и Виденово време бяха повярвали в чудеса: че има някакъв начин, без да си даваш много зор, внезапно да заживееш като в сапунен сериал. Платиха цената за тази си заблуда и тъкмо бяха започнали да разбират, че безплатни обеди няма – дойде царят и им обеща точно това. Цялото страдание на един притиснат от болката на модернизацията и не особено работлив народ; цялото детинско подозрение, че всъщност някой е скрил сладоледа и трябва да дойде един добър чичко, за да го раздаде – всичко това изригна в последния взрив на искането за чудото безплатен обяд. Но след като и царят – фигурата от приказките, последната надежда за чудо – не изпълни очакваното, вече нищо не се очаква. Затова няма гняв от царските провали и от наглостта на някои от царистите, няма искане за нещо друго. Махмурлукът е толкова тежък, толкова парализиращ всички чувства, че не е видна (по отношение на очевидно богатите “юпита” например) дори прословутата българска завист.

.

Втората причина за приемането от народа на царисткото управление е в това, че хората не са възстановили своето политическо поведение. Не повече от 12-15 процента гласуваха на местните избори в Сливен, Русе и Благоевград. Не повече от 30-35 имат намерение да гласуват на идващите местни избори и не повече от половината – на парламентарни. Освен всичко друго, липсата на политическо поведение означава, че обществото като цяло не си задава въпроси като: В името на какво живеем заедно? Как искаме да живеем след пет години? Как да стигнем дотам? Кому да поверим управлението, за да ни доведе дотам? А след като подобни въпроси не се задават, общо взето който и да управлява, него ще търпят.

.

Освен ако, трето, не стане някаква катастрофа във всекидневния живот на обикновените хора. Както показват и 1990-а, и 1997-а, българската маса оказва натиск за смяна на управлението само тогава, когато в нейния живот се появяват такива битови проблеми, каквито всеки сам не може да реши с обичайните средства. Едва след като това стане ясно, се тръгва към колективно политическо действие. През 1990-а това бе липсата на ток и гладът. През 1997-а – хиперинфлацията и отново гладът. Този механизъм на действието може евентуално да сработи отново, ако наистина общините спрат своята дейност през май и хората се окажат без вода, болници и училища, зарити в гниещи купища боклуци и така нататък.

.

Накратко: никой вече не Му верва, но всички Го търпят, всеки по свои си причини.

.

Действията имат последствия – това американчетата (за разлика от българчетата) го учат от най-ранна възраст. И затова като пораснат си правят сметка какви ги вършат, носят отговорност и са способни на решителни действия. Българите, скрити зад удобното “от мен нищо не зависи”, периодично правят глупости, напук на онези, които искат да ги добутат до Европа. И след това се чудят: Ама как така стана такова мазало?

.

В момента българите теглят последствията от действието “верване на царя”.

.

Бездействията обаче също си имат последствия. В идните години българите ще теглят последствията от сегашното си бездействие.

.

Моментът, в който българите ще станат отговорни и пълнолетни индивиди, отново се отлага с няколко години.

Дичо733
Г-н Йоджин пак е написал увлекателно четиво. Талантлив е , какво да направя ? Оставя да добавя , че "Стратокастър"-а му най-вероятно е направен в Корея, а може би в Китай и една заплата , дори и българска, е пре-много за таква китара, същото може да се съотнесе и за "пик-ъпите" , но това е коментар за политически неузрелите, като мен. За оргинален Фендер, американско или японско производство , дори и на старо , може да не му стигне и тримесечната му заплата, както и за съответните пик-ъпи Аз пък се разкарвах между две банки в един град в САЩ за да обменя 50 AUD и в WF ми поиксаха $30 USD комисионна за услугата, въпреки че съм им клиент , а в BOFA ми ги обмениха по курса за деня, добре че беше топло и не валеше ... ами трябваше да пресека улицата. А "Кремона" продава контрабаси за няколко заплати, като тази на г-н Йоджин. Такива ми ти работи, Евгени. Приятно е да чета колко много неща са се променили и всичко е толкова хубаво след 13 години възход. Пазарната икономика ще я усетиш, когато грифът ти остане в едната ръка , откъснат от корпуса на китарата, а до тогава Китай ще е поискал да инвестира в България за 10-ти пореден път.

Ние, драги всезнайко Евгени, изнасяхме компютри, къде пооткраднати, къде по-добри или по-лоши, е не не за Китай ама за Източна Германия и бившия СССР, Унгария и Полша, както и харддискове и сглобявахме коли Рено, а внасяхме вероятно коприна и джапанки , часовници, четки за рисуване и порцелан от Китай, СО-МАТ или бившия Тексим владеше Европа, Западногерманската каталожна търговия процъфтяваше с български облекла и обувки , а в Англия шиеха най-скъпите костюми с български платове, но това беше толкова отдвана , когато още нямаше СДС и за демокрация не се беше и чувало. Г-н Йоджин , купете си електрони барабни има достъпни такива , тайвански, трудно се сглобяват но ще ви ги доставят безплатно у вас нека се чуе пак вашия бит, той е толкова завладяващ!

Anuel734
Здравейте,

много ще Ви моля да ми дадете някакви координати за връзка по интернет с Евгени Дайнов (мейл, ICQ или нещо друго).

Благодаря предварително

Моето ICQ е 179039569

Архангел Михаил Поради непреходното значение на написаното от проф. Евгений Дайнов ви предлагам:

ДЕВЕТ ИМПЕРАТИВА ОТНОСНО КОМУНИСТИТЕ
В.”Седем”, бр.7

Евгений Дайнов

Ползва се като ръководство за действие, когато човек попадне в ситуации, в които като че ли действат и комунисти

.

1.Комунистите винаги печелят първия рунд.Нормалният човек обикновено е нормално зает и няма време да плете мрежи и конспирации.Комунистите пък основно с това се занимават.И затова в момента, когато човек разбере, че срещу него има някаква комунистическа акция, той вече е загубил първия рунд.

.

2.Комунистите винаги се оливат.Макар по далечен спомен от Хегел комунистите да говорят “за мяра”, те не разбират за какво става дума-и непрекъснато нарушават мярата на нещата.И се натъкват на съпротивлението на материята, наречена човешка природа и човешки дела.Оттам нататък комунистите имат два пътя:да пречупят материята с терор, или ако не прилагат терор, да се оплетат в нея, оливайки се на всяка крачка.

.

3.С комунистите не се спори.

Причината е проста:логиката на комуниста не е логиката на другите.И победа в спора с него не може да има.Това първо.И второ:в спор, който губи, комунистът винаги променя правилата на играта.Пример:ти му говориш за свобода, той ти обяснява, че в Америка бият негърчетата.

.

4.Комунист се бие на светло.

По традиция комунистите провеждат бойни действия на тъмно-далеч от прожектора на публичността.Извадени на светлината на публичността, те увяхват като вампири.Светлината е основният съюзник в борбата срещу комунистите.

.

5.Комунистът е винаги с една идея по-нагъл, отколкото си представяш.При подготовка за стратегии за борба срещу комунистите този отрезвяващ принцип винаги трябва да бъде заложен.

.

6.Поставен пред избор да ти свие номер или да не ти свие номер-комунистът по-скоро ще ти свие номер.Имайте го предвид при неминуемите в нашето ежедневие положения, в които все пак трябва да се свърши работа заедно с комунисти.

.

7.Комунистите не могат да приложат повече от едно усилие по един повод.

Ако ти си поводът, стискай зъби, докато мине усилието.Ако се докаже, че си го надживял-минавай в настъпление.

.

8.В пряка схватка между комунист и свободен човек, комунист по правило губи.

Свободният човек, бидейки независим, разполага с ресурси, за които комунистът дори не може да се досети:гъвкавост, бързина, висока ефективност, маневреност. А комунистът е несвободен и зависим човек – и го е страх най-вече от неговите партийни началници.Това го сковава и го прави лесен противник.

.

9.Комунистите в крайна сметка винаги губят.

Когато упражняват масов терор, крайната сметка може да се забави с поколения.Ако не упражняват терор, крайната сметка идва неочаквано-и дори за техните противници-бързо.

Doctora 10 Отрочетата на комунистите често стават колумнисти.

Все пак освен демонстрация на промяна, необходимо е да си докарваш нещичко. Основното вече го е осигурил тате...

Но, както казват, крушата не пада по-далече от дървото , а кръвта вода не става.

Internet Router
Матрицата - свободата след презареждането

Ако се вгледа човек, в началото на всеки значим период - наричан за краткост "векове" - има явление, което задава тона и стила на онова, което идва като съдържание на века. XIX век - векът на голямото говорене и писане - започва с писан текст: с първия автентичен роман - "Ема", на Джейн Остин. XX век - векът на многото гледни точки и на войните между тях - започва през 1907 година с рисуван текст: онази начупена, ръбеста и доста зловеща китара, рисувана от Пикасо и Брак.

XXI век започва с текст, съставен от движещи се картинки: "Матрицата". Тук си разчистваме сметките с XX век - и не само - и оглеждаме онова, което идва; проблематиките, с които ни предстои да се занимаваме и решаваме. Дори и без да сме гледали още третата част на филма, е ясно накъде отиват нещата.

На фона на богатото многотемие на "Matrix Reloaded" първият филм е сравнително ясно и просто учебно помагало на тема "свобода". В началото Neo - както повечето хора в повечето време - не подозира, че има свобода. Убягва му дори най-елементарната нейна форма: изборът между алтернатива А и алтернатива Б. Вярно е, че както повечето хора от не-чиновнически тип, Neo все пак практикува нещо като алтернатива Б - хакерства компютрите, които поддържа в легитимния си живот в алтернатива А. Но Neo не смята този свой скрит живот за легитимен, нито за пълноценна алтернатива на другия, официалния. Така, както всеки в подобно положение, дори когато работи против системата, Neo фактически я легитимира като нормата, от която той от време на време е девиант. Опитва се да практикува някаква скришна, своя си свобода, за която да не се знае. Това, разбира се, не е възможно. Свободата е голо, нагло и публично състояние. И системата не оставя Neo да си има тайната, приватна свобода. Много бързо го вкарва насилствено в ситуацията да избира между алтернативи.

"Избирате да идвате навреме на работа, или избирате да си намерите друга работа", му казва работодателят. "Има два изхода от тази сграда", му съобщава Morpheus по мобилния телефон минути по-късно. "Живеете два живота", обявява агент Smith, когато все пак тайната полиция го сгащва, "единият от тях има бъдеще". "Оттук има два пътя", казва Switch в колата под моста в големия дъжд, "нашият - и оня отвън". След което Morpheus му дава да избира между червеното и синьото хапче. И така нататък.

Макар елементарна, тази форма на свобода - изборът между А и Б - вече плаши повечето хора. Правенето на избор е поемане на отговорност за последствията от този избор. (Друг е въпросът, че отказът да правиш избор е също избор и там също следва отговорност...) Когато пък избереш алтернативата, която води до освобождаване от сегашното ти подчинение, се появява и болката като цена (сцените със спасяването на Neo и първите му дни на кораба на Morpheus).

По-висшата форма на свобода, естествено, не е да избираш между наличните алтернативи А и Б, а да конструираш своя - В, която да избереш. "Ще се налага да избираш - твоят живот или животът на Morpheus", предупреждава Neo Оракулът. Когато моментът идва обаче, Neo избира нещо трето - да спаси и двата живота. На върха на пирамидата от форми на свобода е, разбира се, състоянието, при което ти самият задаваш всички възможни алтернативи, между които да избираш - моментът, в който ставаш творец. Започваш да подреждаш и преподреждаш Матрицата, макар тя да е направена именно за да няма избор (всички алтернативи да са илюзорни). Това състояние постига Neo в края на първия филм.

Една от основните теми на втория филм е вече загатната в първия: на основата на какво конструираш своите решения и цели? И как (и кога) знаеш, че постъпваш свободно (самоопределено)? Ако действаш само на основата на разума, оставаш в Матрицата. Или: дори се връщаш в нея (предателят Cipher), защото, макар да знаеш нейната илюзорност и истинско предназначение, правиш прагматични сметки и избираш да живееш там, защото е по-лесно. От друга страна, ако конструираш своите постъпки само на основата на не-разумното, на "свръхестественото" - не ставаш Избраният. Това е смисълът на сцената, в която Оракулът съобщава на Neo, че той не е Избраният.

Има нещо трето. И това трето е в основата на смисъла на "Matrix Reloaded".

Вторият филм обаче не може да бъде анализиран по същия начин като първия - на принципа на вагонетките (вагонетка А бута вагонетка Б и т.н.). Разбирането на "Matrix Reloaded" е възможно на принципа "разсъбличане на глава лук" - слой по слой. Или, по израза на Мишел Фуко, налага се да проведем нещо като културна археология, отнемайки пласт след пласт, за да навлезем в същината.

Горният пласт на втория филм е същият този Фуко. Докато посланието на първия филм е американско ("свободата е възможна, ако не те е страх и си от добрите", посланието на втория филм е френско ("свобода няма и всеки пробив отвъд подчинението е просто навлизане в нова територия на подчинение - и така до безкрайност". "И двамата сме тук, защото не сме свободни", съобщава освободеният от подчинение на системата агент Smith на Neo, който очевидно се чувства доста свободен и дори всемогъщ в матрицата.

И наистина: във втория филм главните арени на свободата се оказват лъжи, добре прикрити системи на потисничество. Оракулът се оказва тяхна, на машините, програма за контрол. Целият героизъм на Избрания се оказва циклична софтуеърна грешка на системата, за която обаче машините отдавна са измислили лек. И всичко, което върши Избраният, е част от този лек. Неговият път е програмиран предварително, крачка по крачка, за да го доведе до предварително планирания от машините резултат: подновяване на робството на човечеството. На шестия поред Избран обаче - Neo - системата удря на камък. Машините не са успели да сметнат нещо много важно и това разваля схемата.

Всички разговори между машини и хора във филма имат една цел: да подготвят почвата, щото в решителния момент Избраният да изпълни онова, което се иска от него - онова, заради което го има. Да се върне в системата и поднови робството на човечеството.

Най-важният подобен разговор е с The Merovingian. "Всичко е причина и следствие", казва той с наглия си френски акцент. "Една верига, по която всички ние се движим." Ако е така, то свобода няма и не може да има дори във варианта "избор между А и Б", да не говорим за нейните по-висши варианти, като самодвижение, целеполагане, творчество и т.н. Тази постановка е сама по себе си дълбоко обезкуражаваща, но поне е очевидно, че ако това е така, то излизането оттук - пробивът към свобода - е просто да се прекъсне причинно-следственият свят: да има неща (постъпки, решения, действия), които да не са следствие. Да нямат причина.

Перфидната подлост на френскоговорящия обаче е в това, че той се опитва предварително да ликвидира подобна възможност за скъсване на причинно-следствената верига - като предлага фалшив изход. "Под нашата фасада сме всички изцяло вън от контрол", промърморва The Merovingian, преди да последва възбудената (от негова програма под формата на торта) до оргазъм дама към женската тоалетна.

В тази сценка свободата бива формулирана като "излизане извън контрол", а пътят, който се предлага, е заобикаляне на разума и отприщване на страстите. На мястото на Аристотелевата конструкция - основата на европейската култура - според която трябва да изстудим страстите си, за да не замъгляват разума, се предлага да освободим страстите и дръпнем шалтера на разума. Това се сервира като единствено възможната форма на, и път към свобода.

Нещо подобно предлага и Мишел Фуко (и не само той), тъй като не вижда как може да има свобода, докато човешките отношения се структурират от разума, а следователно - по оста власт/подчинение (причина/следствие).

Да освободим животното в себе си, да махнем преградите пред подсъзнателните импулси - това е нещо, което се предлага след провала на някакъв романтизъм и като преграда пред някакво настъпващо в създалия се вакуум господство. След Хайне идва Шопенхауер, а след него - Ницше. След "лятото на любовта" идва Ричард Никсън, а реакцията на контракултурата е да тръгне по посоката на тероризма ("Черните пантери", "Червените бригади", както и на най-жестоки форми на сектантство, окултизъм и сатанизъм.

Ако Neo бе повярвал, че единствената възможна свобода е отприщването на страстите, освобождаване на похотливото и яростно животно, живеещо във всеки от нас, то той би се подчинил на поредния трик на матрицата, а не - освободил. При срещата си с Архитекта Neo би му размахвал среден пръст, би споменавал майка му (както правят някои от неговите Аз-ове на екраните зад гърба му) - и би поел към вратата, към която го тласка Матрицата. Не можеш да се освободиш от властовите капани на Фуко, като поемеш по пътя на освобождение, предлаган от Фуко.

Разумът в повечето случаи наистина е господство (Фуко е прав дотолкова), но страстите не са свобода. Не можеш да станеш свободен, като освободиш природното начало в себе си: в природата няма свобода. А това веднага поставя на дневен ред необходимостта да бъде преосмислено човешкото същество. Повечето, които са мислили по въпроса, са привърженици на някакъв вариант на концепцията, според която човек е комбинация от две същности: разум (божествената страна) и инстинкт/животно (природната страна).

Човешкото същество е и това, но не е само това - нито е сводимо до това. Не можем да разберем що е то човек, ако анализираме само разума и инстинктите и се опитаме да си представим, каква точно комбинация от тях формира същината на съществото "човек". Както значението на "Мона Лиза" не може да бъде изведено от анализ на химическия състав на боите, с които е нарисувана. Нито можем да търсим някакъв цялостен (и човешки) дневен ред в избора между А (разум) и Б (страсти): и двете са затворени частични състояния, които не дават системната отвореност, необходима като основа на дневни редове, и особено - на дневния ред на свободата.

Причинно-следствената гледна точка гледа назад. Гледната точка на страстите гледа в измерението долу-горе (ниско-високо). И двете са капани за онзи, който дири свободата. За да се стигне до възможността за свобода, "Matrix Reloaded" предлага друга гледна точка - телеологична.

Много от важните разговори във филма се въртят около темата "предназначение" (purpose, неточно преведено като "цел". И, разбира се, от самото начало машините се опитват да вкарат и тази линия на търсене във философска задънена улица. Агент Smith говори на Neo за "причината (reason), предназначението, поради което сме тук". В случая Smith не само подменя погледа напред и навътре ("предназначение" с поглед назад ("причина", но и вкарва допълнителен шум в "причина". Вместо причина-cause, както ще казва The Merovingian по-нататък във филма, Smith използва причина-reason. А reason е предимно и най-вече разум - Разумът (nous) на философите от Аристотел насам.

Капанът е ясен: ако се подвизаваш на територията на Разума, оставаш на арената на причинността - на миналото, което задава и контролира действията ти и изборите, които правиш.

По-нататък във филма Morpheus все по-упорито говори за предназначение и цел. Но след като предназначението не се намира на територията на разума, нито във веригата причина-следствие, нито в страстите, как можем да го разберем? Узнаем? Разпознаем и изпълним?

Как можем да избираме между различните предлагани ни версии за нашето предназначение? Според Архитекта на Матрицата, предназначението на Neo е да се върне в системата и поднови робството на хората. Според Morpheus, предназначението на Избрания е да изпълни пророчеството и освободи хората. Според самия Neo той просто трябва да направи онова, което трябва да направи. Или, по думите на Оракула: "Ние всички сме тук, за да направим онова, което сме всички тук да направим."

Кой е прав, как да разберем това; и на каква основа можем да разпознаем правотата?

Една от многото подлости на The Merovingian е това, че той и тук предлага вариант на решение, което като че отива в правилна посока - отвъд разума и причинността. А това решение е: да играем. Можейки онова, което можем, да не си задаваме въпроси от типа: В името на какво да правя онова, което мога да правя?, а да ползваме уменията си, за да спрем времето и да живеем в едно постоянно сега, в което си играем на такива роли и ситуации, на каквито ни се играе в момента. "It's only a game", казва френскоговорящият на жена си, когато тя му казва да изтрие червилото на възбудената дама от половия си орган.

Програмата "да си играем без крайна цел" е програмата на постмодернизма и особено - в неговия френски вариант. Това изглежда по следния начин. Тъй като няма легитимни мета-наративи (няма мерило, с което да отсееш валидните от невалидните), следователно - няма каузи, цели и предназначения. Сглобяваме каквито си искаме версии на света от парчетата, които заварваме след разпукването на модерната епоха - и знаем, че всяка възможна версия на света е еднакво валидна ("реална" като всяка друга. Това е и капанът на постмодернизма: изчезва самата възможност да отсъждаш кое е правилно и кое не.

Агент Smith пък демонстрира какво се случва, ако след края на модерността (във вариант XX век) продължаваш да се държиш за нея и да възпроизвеждаш нейните форми. В първия филм Smith е без остатък инструмент на системата - идеално социализиран и щастлив костюмар, който знае кой е и какво трябва да прави, защото системата му е казала. Във втория филм Smith се е освободил от системата, защото тя внезапно е дала късо съединение и нейната легитимност е рухнала в неговите очи: убитият от него Neo възкръсва и го побеждава по нейните, на системата (на които агентът е инструмент против такива като Neo) правила.

При разпадане или делегитимиране на системата всеки костюмар веднага развива огромно ниво на тревожност: вече не знае кой е и какво трябва да прави. По принцип решения има доста. Човек все пак може да си играе вътре в системата или по нейните граници. Може да се бунтува или воюва против системата с цел или да я срине и ликвидира всяка системност изобщо, или да я замени с друга система. Може да направи контра-свят на системата по нейните граници - там, в margins, където тя е най-тънка и слаба. И така нататък.

Костюмарът обаче е затворена в себе си лоша безкрайност. Той не може да поеме по подобни пътеки, защото те все пак изискват той самият да направи акт на творчество: сам да измисли кой е и какво да прави. И да захвърли костюма, тъй като костюмът е онова, което го държи в системата и го сигнифицира като неин инструмент и нейно притежание. Захвърлянето на костюма е онзи задължителен първи акт на скъсване (първата крачка по дългия път а ла Конфуций и Мао), отвъд който лежи творенето на себе си и на света около себе си. Костюмарът обаче затова е костюмар, защото той не може да захвърли костюма. Той е своят костюм и без него не съществува. И, останал без предназначение в системата, но не хвърлил костюма, единственото, което агентът може да продължи да прави, е да се възпроизвежда - да ражда други костюмари, чиято единствена възможна цел (бидейки системници отвън системата) е да раждат други костюмари. Агент Smith се размножава като рак вътре в системата - нещо, за което той обвинява хората в предния филм.

Когато предназначението на костюмара не е да служи на системата, неговата цел е да служи на себе си. Но тъй като костюмарът не съществува сам по себе си, той трябва да стане група - система вътре в системата - за да се чувства реален. Точно това направиха през 70-те и 80-те години тайните служби в комунистическите държави. Престанаха да служат на системата-Партия и развиха свой си дневен ред вътре в нея. И се размножиха до невероятни количества и се опитваха да превърнат всички в себе си, както агент Smith постоянно опитва ту с Neo, ту с Morpheus.

Разликата между това, костюмарите да се множат и свободните хора да се множат, е, че костюмарите нямат дневен ред, излизащ отвъд собствения интерес - а свободните хора имат. Костюмарите са стерилни, докато свободните творят, създават. Затова всекидневната работа на отряди като този на Morpheus - да освобождават хора от матрицата - има сама по себе си достатъчно смисъл. В сублимния момент обаче - когато от едно решение на Neo зависи дали всички живеят или всички умират - този печеливш подход вече не е приложим.

Трябва нещо друго - някакво внезапно чудо.

Преди да стигнем до чудото обаче, да закрием пистата "постмодернизъм". Самият Merovingian, който предлага играта като дневен ред, се натъква на нейните ограничения. "Игра ли?", пита жена му Persephone. "Ами играй тогава". Само че междувременно тя е убила негов приближен, дала е мощен съюзник (Ключаря) на нашите и си е припомнила вкуса на любовта чрез целувката (в мъжката тоалетна, докато на мъжа й въртят свирка в дамската) с Neo. "Убийте ги всичките!", е реакцията на френскоговорящия.

В тази сценка са заровени няколко фундаментални по своето значение скъсвания с XX век. Ясно е, че става дума за пробив отвъд самодоволната стерилност на постмодернизма. Лице в лице с любовта и смъртта той не издържа и се разпада. Но има и друго скъсване. Тук казваме Vaya con Dios и на Фройд (във варианта Ерос/Танатос). Не нагонът към смъртта (Танатос) обяснява действията на постоянно рискуващия живота си (и постоянно убиващ) Neo. Танатос е подтикът на Merovingian да убива. Не половият нагон (Ерос) обяснява бунта на Persephone срещу мъжа си и неговите дневни редове: тя е вкусила любов. Той е онзи, който се е отдавал на Ерос в същия момент - и той е онзи, който губи схватката.

Смъртта и любовта - не Танатос и Ерос - разбиват дневния ред "да играем" и отварят пътя напред, към дневния ред на "предназначението". Сбогом, Зигмунд, радваме се, че се познавахме.

Работата обаче е по-мащабна от подобни скъсвания. Neo изпълнява предназначението си и непрестанно побеждава при невъзможни обстоятелства не защото ползва разума си или отприщва страстите си, или си играе на постмодернист. Той не е олицетворение на което и да е от тези неща. Neo - личи от името му - е новото начало, новият човек. Най-важното негово качество: той не избира между задавани му от други алтернативи, не се подчинява на продуктите на чужди мисли. Той винаги прави нещо трето. Прави го все по-уверено, но все така не успява да го обясни или обоснове. Както си признава още в първия филм, когато в нарушение на предсказанието на Оракула (да избере между собствения си живот и живота на Morpheus) тръгва да спасява Morpheus: "Не мога да го обясня, но знам, че и двамата ще оживеем".

Това трето, за което става дума още в предния филм, най-сетне ни е разкрито при срещата на Neo с Архитекта. На Архитекта, общо взето, му е писнало от Избраници (Neo му е шестият), които влитат в кабинета му като революционери, но са всъщност програмирани от него да се върнат в системата и заробят човечеството наново. Колкото и да му е омръзнало обаче, той внимателно наблюдава Neo, за да разбере кое е онова, което го прави различен от неговите предшественици. И той го формулира по следната логика: В програмирането на Избрания е вложен "магнетизъм", по силата на който той (Избраният) може да вярва страстно в своето предназначение и същевременно да привлича последователи и предаността на свободното население на града Zion. В случая с Neo обаче този "магнетизъм" сработва по друг начин. Вместо да работи само на ниво "човечеството" (освобождаването му, привличането му като последователи), "магнетизмът" се концентрира върху един човек. Neo е влюбен.

Това е единствената разлика между него и неговите предшественици. По логиката на машините това е дефект - нещо, което го прави слаб. Оказва се обаче, че е точно обратното: това, което го прави различен - любовта - е онова, което го кара да направи различен от предшествениците си избор. Вместо да влезе във вратата, зад която изоставя възлюбената си Triniti, но спасява човечеството (макар в робство), Neo влиза във вратата, зад която - според Архитекта, който е програмирал всичко - Triniti я има, но тя вече е мъртва, а и освен това загива цялото човечество. Neo обаче връща Triniti от смъртта и очевидно в заключителната серия на филма ще спаси и човечеството - но не за това, хората да са роби на машините, а за да са свободни.

Любовта е онази основа, стъпвайки върху която Neo постоянно избягва избора между зададени отвън алтернативи и прави нещо друго - нещо свое, творческо, светообразуващо. Любовта е онова човешко нещо, което машините не са могли да сметнат - онова непобиращо се в техните представи явление, което прави от човека човек и го отличава едновременно и от животните, и от машините.

Тръгвайки по този път, ние разбираме и една друга постоянно появяваща се тема на филма: вярата. Morpheus, макар да го имат за луд, вярва в Предсказанието и в Избрания. Neo също вярва, че може да върши невъзможни неща и че има предназначение. На каква основа се гради тази вяра? На разума? Страстите? Нагоните? Подсъзнанието? Играта? Вярата се гради на друго и това е любовта: нещото, което повечето мислители са замитали под килима, оставяйки го в ръцете на поетите, музикантите и художниците.

Любовта не се вписва в нито една от големите философски школи, които се занимават с предназначението и същността на човека. Те я отчитат като някакво нещо, което, макар да съществува, не пасва на системата на сериозното мислене и затова е избутана в своеобразно гето, където да не пречи на сериозната работа на мисълта. А в "Matrix Reloaded" виждаме, че любовта е голямата вселена - голямото нещо, което побира в себе си всички други неща, но е по-голямо от техния сбор. И така става основата за вярата, която води до невъзможни действия, които раждат света на свободата.

"Въпросът е в избора", казва Neo в разговора с Архитекта - една доста невнятна на пръв поглед реплика, като се има предвид, че този материал е минат (и решение предложено) още в първия филм. Но след това Neo показва кой е изборът, в който е въпросът. Изборът е между всички алтернативи, които не са любов - и любовта.

Любовта е алтернативата на всичко друго и всеки избор, който не е любов, всъщност обслужва системата (матрицата). Единственият избор, при който системата не ти е проблем, защото не й обръщаш внимание, е любовта. Единственият начин трайно и уверено да изскочиш извън системата е любовта, тъй като системата не я разбира и не я е омотала със себе си.

Има филми, които са се занимавали с реалността на любовта. "Матрицата" обаче е първият, в който любовта не е затворено в себе си състояние между двама души, загърбили останалия свят. Тук любовта е активна, отиваща в света и променяща го - правеща го друг. Любовта е онази основа, на която може да имаш вяра в кауза за цялото човечество. Чрез любовта към един конкретен човек развиваш кауза за човечеството; докато мислиш с категорията "човечество", оставаш в рамките на системата и не обслужваш голямата кауза на човечеството. Любовта е и програмата, която така радикално къса със системата, че прави изцяло нов свят на основата само на себе си.

Бидейки цялостната алтернатива, любовта е и оръжие. Morpheus се бие доста добре с агент на покрива на ТИР. По едно време си докопва меча и всички си мислим: "След като се оправяше толкова добре с голи ръце, сега вече абсолютно уби рибата с меч в ръка!". Нищо подобно не се случва. С меч в ръка Morpheus се бие много по-зле. Не мечът го спасява при падането от ТИР-а - спасява го жената, която обича (и която обича него). Спасява го не войната, а любовта. А самият Neo, след като е избрал да спасява Triniti и следователно е спасил човечеството (и то не като роби, а като свободни хора), се превръща в оръжие дори вън от Матрицата, в "реалния" свят. В последните минути на филма, при бягството си от кораба, нашите биват нападнати от Стражите. Neo, вместо да бяга, се обръща към тях, вдига ръка и ги спира - все едно те не са направени от желязо, бълващи бомби и стрелящи с лазери оръдия на реално убиване, а поредната илюзия на матрицата.

Любовта дава вяра, кауза и силата да я постигаш. Любовта твори света и затова е висшата форма на свобода. Това е и предназначението на хората: да стигнат дотук, да престанат да се лутат по пътеките, предлагани от системата. Когато системата (и нейните теории относно човека) е заместена от любовта, тогава човек разбира за какво иде реч - събужда се от съня на Матрицата и, от обслужващ системата, става богоподобен, светотворец.

И няма вече нужда да има система, нито човек да се съобразява с нейните изисквания. Хвърляш костюма и тръгваш бос и татуиран.

Това е очевидно онова, което ще гледаме в третата серия на "Матрицата".

Евгений Дайнов, "Култура", Брой 28, 11 юли 2003 г.

Анонимен738
И кой сега че се мине да чете толку глупости накуп?
стилист Респектиращо и интересно, Дайнов.

Но много културни наслоения и паралели и една фактологическа грешка, според мен - Нео не вярва, че е Избраният. Мисля, че това е безспорно.

Другите вярват, че той е, и това го кара да прави чудеса и да оправдае донякъде надеждите им.

Затова бих казал, че става въпрос за любовта и доверието, но не само от мъжа към жената. Във филма има и други двойки, които пренебрегват любовта, остават жените си и танцуват като за последно с любимите си, за да отидат на мисия, в която дори не вярват.

За да не оставят сами другите, на които вярват. И си слагат медальонче или там каквото бе, за да спасят и подкрепят вярата на другите.

Теологическият аспект на филма е над моето ниво на познание. Но виждам обърнат наопаки мотива за Спасителя. Другите го познават, другите не са Тома Неверни, а той е донякъде. Пък е и недоверчив.

Затова и постъпва не като избраник, като богоравен, а като човек. С това той защитава ценността и стойността на човешкия род като такъв пред почти всичко останало. И го спасява.

В третия филм вече и аз мисля, че е ясно какво ще стане.

Извинявам се на предходния за дългия постинг.

Lilith Хм.... брилянтно, г-н Дайнов...
Doctora ТоваНатиснете тук

е според мен значително по интересно. Може би защото професионалното ми изкривяване възприема по-добре темата като" ДИСЕКЦИЯ НА МАТРИЦАТА.

АНАТОМИЯ И ФИЗИОЛОГИЯ НА МАТРИЦАТА"

През ноември излиза третият филм от поредицата -

"Матрицата - революции"...Значи пак революции...

Оригиналът The Matrix Trilogy на Уилям Гибсън има три книги: "Невромантик", "Нулев брояч" и "Мона Лиза Овърдрайв".

Могат да се дръпнат от Sfiction-bg или да се купят на "Славейков".

Следващата Pattern Recognition май още не е преведена на български.

Минавам от тук Съжалявам

Не съм гледал втория филм

Така както чета прразказа нещо много дидактично излиза

Може и да е така

А пък и гледат го новите нечетящи тъй че сигурно и така минава

След толкова банални перипетии в преразказа просто не ми се гледа

А пропо

Дискутирахме тук в кръчмата до НБУ, все й забравям името, на две три бири

Та филмът Бразилия колкото е по-наивен, толкова е и по-филм

Редактирано от - минавам от тук на 12/7/2003 г/ 08:35:14

Шмул Шмулев Стига си се връзвал, Минаващ.

Док греши. Сценаристи на Матрицата са двама американски юнаци, които в продължение на 15- години са правели анимация в Хонг Конг. Скоро гледах интервю с тях. Приличат на онези момчета от ЗиЗи Топ, ако се сещаш. И за Фуко, Шопенхауер и Хайне са чували толкова, колкото тия от ЗиЗи Топ са чували за Евгений Дайнов.

Тва-казват-им била детската мечта - да направят игрално кино с динамиката и сюжета на Манга. Къв Фуко.

От будизъм обаче са се изучили да отбират - ма мъничко. И ти да драскотиш анимация по източни сюжети 15 години, и ти ще прихванеш нещичко като вулгаризирана концепция.

Док греши с Гибсън - може и да са го привлекли да прави "атмосфера" с лафове в стил невромантик, обаче филма не е базиран на книгите му. Може би Док се подвежда по Киану Рийвс - игра главната роля в Джони Мнемониак - този вече наистина е по сценарий на Гибсън, и то точно Невромантик. Самия Невромантик обаче се базира на един ранен разказ на Гибсън, дет се казва...Джони Мнемониак

Шмул Шмулев

Филателист

Минавам от тук Да бе поне малко ме по успокои

Ще почакам третата серия - може и да отида ..на кино

Doctora Уважаеми колега филателист,

момчетата са братята Andy & Larry Wachowski - режисьори на филма и автори на адаптацията. И както знаете, една адаптация често доста се различава от оригинала. Например адаптацията на "Тримата мускетари"...

Ако я види Дюма, вероятно ще се завърти няколко пъти...

Internet Router

Матрицата, или как се произвежда американският консенсус

"Матрицата: Презареждане" е такава боза, че се наложи отново да пусна DVD-то с първата "Матрица", за да си припомня защо тогава бях зашеметен от лавината специални ефекти. И какво? Никакъв аргумент не може да устои пред сумата от 135, 8 милиона долара, натрупана през първите четири дни прожекции в Съединените щати, самата сума доказва логиката на филма.

Сагата "Матрицата" се основава на коварна метафора: голяма част от човечеството е включено към интерфейс на виртуална реалност, създадена от супермощни машини, които трябва да смутят мозъците ни и да ограбят през това време биоелектрическата енергия от телата ни. Мощната машина за правене на филми AOL Time Worner успя да направи подвиг, сравним с плановете й за мърчандайзинг, с цел "Матрицата: Презареждане" да изпразни портфейлите ни.

"95% от американците са чували за филма", хвалеше се продуцентът Джоуъл Силвър пред седмичника "Entertainment Weekly" няколко седмици преди пускането на филма на екран. В страна, където 2/3 от населението не могат да изброят нито един от деветте кандидати на демократите за президентските избори, това е някакъв успех. Успехът със сигурност бе подпомогнат от "Entertainment Weekly", който в рамките на един месец помести две статии на първа страница за "Матрицата: Презареждане". Гениалното в тази стратегия на връзките с обществеността се състои в използването на абсурдния статут на култов филм заради първата му част. Претенциите на "Матрицата: Презареждане" не са само за помпозно холивудско продължение, напротив, то притежавало философска сила, която щяла да му позволи да развие ново поколение от метафизични Интернет-сайтове. И така във всяка представяща филма статия се споменаваше, че създателите му - братята Анди и Лари Уашовски, не дават интервюта. За да се подпомогне филмът, се обърнаха и към Корнъл Уест, професор в Принстънския университет, който за кратко се появява в "Матрицата: Презареждане" и съвсем не се притеснява от срещи с представители на пресата. Той каза пред "Тайм" (на първа страница), че "братята са много запалени по епическата поезия и философията, по Шопенхауер и Уилям Джеймс" и че "Лари Уашовски е много по-запознат с Херман Хесе от повечето немски учени". Братята Уашовски са с толкова благородна душа, повтарят ни до досада рекламистите, че стигнаха дотам да поставят спирачка в мърчандайзинга на Матрицата. Те ограничиха производните продукти на това продължение до игра на видео, Enter the matrix (Влезте в матрицата), екшън-фигурки, слънчеви очила (представени в People - друго списание на AOL Time Worner) и DVD-анимация. Освен това сведоха до минимум продуктите, свързани с филма: напитките Powerade, Cadillac, моторите Ducati и Heineken. Изглежда от страх някой да не ги обвини в предателство, братята Уашовски отказаха хамбургерите в Макдоналдс да бъдат повлияни от темата за "Матрицата".

Същото се отнася за AOL Time Worner, най-засегнатия от медийните гиганти към днешна дата - притиснат от милиарди дългове, вътрешни войни и разследване за злоупотреби, водено от Securities and Exchange Commission (орган, контролиращ борсовите операции). Даже и отслабнала, тази групировка намира огромни ресурси, за да може всичко, което реши да продаде, да се превърне в център на вниманието. Ние сме включени в матрицата на медийните гиганти; и тази наша включеност не е само за да ни принуди да си купуваме филми и други развлекателни стоки. Тези фирми могат да ни предложат и други, също толкова завладяващи и несъстоятелни истории, като "Матрицата: Презареждане", но с по-съдбоносни следствия. Така стана през последните години. Докато терористите от "Ал Кайда" подготвяха атентатите от 11 септември 2001, медийните гиганти активизираха продажбите на развлечения, като скандалите около Бил Клинтън, сексуалния живот на Гари Кондит или нападенията на акули. Всички тези разкази имаха основания. Но подобни мелодрами изтласкаха в периферията на масмедиите всички заплахи, които се развиват отвъд американското крайбрежие. Същата тактика възприеха медийните гиганти и когато се обединиха, за да повтарят разказите за режима на Саддам Хюсеин, диктувани от правителството.

Различните продукции, озаглавени: "Countdown: Iraq" ("Ирак: обратно броене", макар и несръчни, показаха такава ефективност, че когато войната започна, 51% от американците смятаха иракчаните за част от въздушните пирати от 11 септември 2001.

А какво стана с арсенала на Саддам Хюсеин, с всички тези програми за ядрено и биологично оръжие, които Джордж Буш не спря да цитира, за да оправдае войната? Вчера отрова, днес нищо: безкрайният списък от тези ужаси, нито един от които не бе разкрит, се изпари от националното съзнание.

Влиянието на петте фирми, които работят за тази частична амнезия, не отслабва, напротив - засилва се. Федералната комисия по комуникациите (FCC, натоварена с регулирането на дейността на медиите) смекчи на 2 юни някои от редките ограничения относно правото на собственост, които, предполага се, засягаха тези фирми. Viacom (която държи CBS и Paramount) и News Corp. (на Рупърт Мърдок, който притежава телевизионния канал Fox и който е на път да поеме контрола върху гиганта на сателитите DirecTV) със сигурност ще си купят още няколко телевизионни канала. Но кой е информиран за това? Кой го е грижа? Организации, както леви, така и десни, напразно протестираха срещу засилената власт, давана на медиите; по-голямата част от американците не се интересуват от това.

Ако съществува герой в нашата сага "Матрицата", това може би е Бари Дилър, който говори доста по-ясно от Нео (героят на Киану Рийвс), въпреки че има по-малко опит в бойните изкуства. Дилър, който вече ръководи USA Interactive, беше генерален директор на Paramount, на Vivendi и на Fox. С изключение на полу-пенсионера Тед Търнър, той е единственият магнат от развлекателната индустрия, който не споделя мнението, че появяването на 500 телевизионни канала и неограничен брой Интернет-сайтове би предоставило нови източници на развлечение и информация. Той обяснява, че последните във всички случаи ще попаднат в ръцете на същите тези пет компании и че, с навлизането на свръхскоростните мрежи, фирмите, които контролират кабелните модеми, ще властват и в Интернет.

Тази концентрация на власт обяснява в голяма степен на какво се дължи гибелта на културата ни, като започнем от упадъка на телевизионните информационни емисии и стигнем до "причината, поради която филмите са посредствени". Те са посредствени, обяснява Бари Дилър, защото сега съществуват "двадесет властови кръга" около най-отговорните лица в тези големи компании. "Нито един от тези кръгове не се занимава с филмите", твърди той. "Те са само стока, която трябва да донесе печалба". Не трябва ли обаче медийните гиганти да са безмилостни заради конкуренцията помежду им? Дилър опровергава твърдението: "Тези фирми не са в реална конкуренция една с друга. Те се приспособяват една към друга. Филмите на Fox трябва да бъдат продадени в HBO. Warner Cable трябва да се спогоди с Fox, защото Fox има екипи от спортни журналисти. Те си говорят само един на друг. Не правят нищо за останалите".

Но нито Дилър, нито някой друг е в състояние да спре това прегрупирване на културната власт, ако публиката не е достатъчно информирана или засегната, за да протестира. Това обаче е хипотетично. Плащаме за посредствени филми, като им осигуряваме рекордни приходи. Колкото до актуалните новини, плащаме епическите разкази на таблоидите чрез огромни аудитории. Плащаме на непрозрачни политици чрез благоприятни социологически сондажи. Очакваме от журналистическата индустрия да романизира истината. По един или друг начин вече всички живеем в матрицата.

Франк Рич, Ню Йорк Таймс

Превел от френски Христос Пападопулос

Култура, Брой 28, 11 юли 2003 г.


Miziika Това ме уби : статия от New York Times, преведена от френски от българин с гръцко име.

Също като някой българин, с руска фамилия, да преподава италиански на италиански канадчета. Ма случва се.

Минавам от тук Да бе

Матрица

Перушан Това е то глобализацията, Мизийке.

Сигурно си го чувала- "Глобализация е, когато английска принцеса загива заедно с египетския си любовник във френската столица в немска лимузина, шофирана от шотландец, докато я преследват македонски фотографи, качени върху японски мотоциклети, за да продадат направените снимки на австралийски вестникарски магнат с американско гражданство".

Минавам от тук Преди време с приятеля ми Митко Гинев

спорихме - как да бъде обективно знанието МИ

Аз му казвам -никак

Той спори - ами като никак не е знание.

Оказа се пак - не е никакво, но е знание-Матрикс

Тжо вашето е скука - там на екрана има ..какво ли не-но с една дума свободата, която пречи

Дайнов -прочети бе малко руската литература

Това е

Miziika Перушане, всичко е абсолютно точно. За гърка; за канадеца, гарантирано first hand и за принцесата. Само една грешка има : шоф'орът им беше французин, не знам за бодигарда дали той не беше шотландец.

Редактирано от - Miziika на 12/7/2003 г/ 23:15:40

Шмул Шмулев Уважаеми Докторе,

Ако някой довчера ми бе спомeнал, че си фен на киберфънка, без замисляне щах да му препоръчам да си вземе час при тебе.

Поздрави! Сега поне знам що винаги съм ти харесвал постингите.

Интернет Рутер, може и да греша относно братя Уашовски, а професорът от Принстън да е прав за любовта им към Хесе и Шопенхауер. За свое оправдание ще кажа, че с поведението и приказките си братята твърде добре (но може би подвеждащо)се вписват в стереотипа на онзи вид техничари, за които един нашенец класик е казал, че кат заседнат в макдоналдс, докато не им изтръпнат краката, не стават.

Минаващ, Грувииииееееа. Обаче, Минаващ - "свободата, която пречи" - може и да мине за Бразилия. За матрицата - не. Матрицата е за свободата като илюзия - както и всичко останало - включително и робството, и за това, че дори да си сврян в орехова черупка, пак можеш да се чувстваш господар на безкрайни пространства. И да бъркаш.

Стилисте, и с тебе съм съгласен - че всъщност става въпрос за любовта, но не тази в Матрицата, а тази в статията на Дайнов. Любовта на Дайнов към ексцентричното. А внезапно обзелото го след като гледал матрицата желание да хвърли костюма (оня, кожения ли?) и да тръгне гол, бос, по едни татуировки само, бих го коментирал със следния цитат от Псалмите Давидови: Скърбя за тебе, Брате Йонатане. За мен твоята любов бе по-горна от женската. (обаче тва последното, ако някой ме изпее на администраторите, че съм го писал, ще го отрека ще кажа че всъщност го е написал Агент Смит, докато съм гледал в друга посока)

Шмул Шмулев,

Филателист

Анонимен753
Любовные игры слонов смутили Джорджа Буша

Африканские слоны из заповедника Моколоди в Ботсване продемонстрировали президенту США Джорджу Бушу , совершающему поездку по Черному континенту , самые интимные подробности своей жизни . В тот самый момент , когда Буш с женой и дочерью подъехали к небольшому слоновьему стаду , двое исполинов затеяли любовные игры .

На глазах у гостей 13-летний Шака попытался овладеть своей подругой и сверстницей Танди . По свидетельству присутствовавших американских репортеров , президент был слегка смущен , и даже надвинул на глаза бейсбольную кепку , а его дочь Барбара закрыла лицо руками . Спустя несколько минут слоны успокоились . После этого Буш довольно смело пообщался с животными , которые служат символом возглавляемой им республиканской партии США . Вопреки сомнениям охраны , президент подошел к слону , погладил его по хоботу и даже подержал за бивень . Он подозвал к себе дочь и попрощался с Шакой лишь после того , как его попросила об этом жена . Смотрители парка рассказали журналистам , что слоны там дикие , но привыкшие к людям , передает ИТАР-ТАСС .

После сафари , как утверждает Washington Post, госсекретарь США Колин Пауэлл пошутил , что слоны вели себя в соответствии с боевитой предвыборной стратегией республиканцев . Более того , пишет газета , по дороге в заповедник кортеж чуть не сбил зазевавшегося ослика . Осел - символ демократической партии США .

стилист Шмульо, ние с теб като капацитета по любовните теми само се сещаме, ако Клинтън бе останал на власт, какъв спектакъл щяха да му покажат слоновете. И той нямаше да се смути, нито жена му.
Анонимен755
Несправедлив е животът

SNELLVILLE, GA—After years of back-breaking ticket-buying, Teddy LeBarge's hard work finally paid off Monday, when the 36-year-old Snellville man won $193 million in the multi-state Mega Millions lottery, making him an inspiration to lottery players everywhere.

"I'm not going to be afraid to take risks anymore," said Teri Oswalt, a Paducah, KY, homemaker and one of the millions of Americans moved by LeBarge's remarkable rags-to-riches story. "I'm going to remember what Teddy LeBarge said: 'I just picked my numbers, and they finally done come up a winner.' If he can do it, so can I."

"This man didn't just hit the jackpot the first time he ever bought a ticket," said Carla Brooke of Batavia, NY. "He'd been going down to that gas station for years. It just goes to show you that there's no such thing as an overnight success."

The son of two factory workers, LeBarge grew up without the educational and economic opportunities most Americans take for granted. But that didn't stop him from striving to make something of himself.

"Yeah, I'd drive my old heap of junk down to the Amoco station near every Friday—Friday bein' payday—buy myself a carton of cigarettes, six-pack of Busch, and a few lottery tickets," LeBarge said. "Some days during the week, I'd get me some scratch-offs, too, but I always made sure to buy that MegaPick ticket, 'cause that's where you get the big money."

Despite going years without winning a single lottery jackpot, an undaunted LeBarge bravely soldiered on.

"There was sometimes I thought I wasn't ever going to win, but I kept going," LeBarge said. "I knew I had to if I ever wanted a big TV and a boat and a Humvee and things like that."

"I didn't let [not winning] get me down, 'cause I knew what I wanted," LeBarge continued. "Sometimes, it wasn't easy to scrounge up those couple dollars, like when I was unemployed from '92 to '95, but I did it. And here I am today—a goddamn millionaire. Shit."

LeBarge, who will receive his jackpot in annual installments of $8.4 million over the next 23 years, quit his job as an unemployment-check collector hours after finding out he was a winner.

"[LeBarge] was just a regular guy like me," said James Hale of Carthage, TN. "You don't need to be some fancy lawyer or doctor to win the lottery. You just need to be able to guess the same numbers as the ones that get picked a few days later."

LeBarge's tenacity has even inspired some who have never played the lottery before.

"I thought the lottery was for other people," said Ralph Fischer, a Medford, OR, retiree. "Now I realize that if I want a check for millions of dollars, I have to get out there and do what it takes. I'm going to make my dreams come true."

As for LeBarge's dreams, he said his plans include paying off his many debts, taking a vacation to "someplace exotic," and doing some serious partying.

"The world can't help but look up to him," said Brenda Kenyon, a Brookfield, WI, daycare worker who buys about 20 scratch-off lottery tickets a week. "It's so wonderful what he did, such a beautiful story. He truly is a lottery winner."

"I see a lot of myself in Teddy LeBarge," Kenyon added. "He's someone who wanted to have a lot of money with little to no effort. And I do, too. More than anything else in the world."

Минавам от тук Да бе

Шмуле

То ако илюзията е свобода - няма никакви проблеми

Откъде са - проблемите? А

Минавам от тук Аз преди време и на студентите си зададох въпрос

как се събеди Нео - каква муха го е ухапила

Блееха блееха така и не се сетиха

А днес и аз не се сещам вече

Шмул Шмулев Бе да, Минаващия (Just Passing By)

СъбудИ се.

Ако илюзията е свобода, то тогава свободата е илюзия. А?

Когато илюзията е толкова добра, че не може да се различи от реалността, реалността също се превръща в илюзия.

"интересен" въпрос си задал на студентите си. Хапчето на Нео е БОЛКАТА - същото, дето го пият в конски дози и твоите руски класици, които Дайнов не обичал да чете. В матрицата болката е хапче, което не принадлежи на света на матрицата - един агент от чужда действителност. Питай Док как изкарват болните от съня на анестезията -с шамари. Виждал съм хора, които за да излязат от анестезия, са им били толкова шамари, че бузите им са буквално сини от бой.

Да, ма както казват руските ти любимци и както им приглася Дайнов, който всъщност казва същото като тях, красотата (любовта според Дайнов) ще спаси света.......Ъ?

та, ако обобщим концепцията и на трима ви(препратката ти към руснаците ме кара да те присъединя към тази група, намекът за болката(проблемите) обаче те прави да звучиш малко по-различно), болката ни пробужда от света на илюзиите, а любовта ни помага да открием..свободата (???), и ...("истинската" реалност ???),

Хм-ха-ха.

Някой друг освен мен да вижда пукнатините в лютнята, от чиито струни се лее таз песен любовна?

Минаващия сега ще каже, че го интерпретирам погрешно и че героите на матрицата, събудени от болката се оказват неподготвени за реалността и отговорността да живеят и действат като свободни личности (от това идват "проблемите", за които ми говори минаващия, ма дали е прав?) и пак ще направи връзка със рухването на тоталитарните режими и "фалшивите" им ценности и кво изпитание всъщност е "свободата" и колко акъл дет' го нямаме се иска да живееш, носейки отговорността на свободата и тъй като сме непълноценни и оскотели от тоталитаризъм, новопридобитата свобода се оказва непосилно бреме за нас и води до деградацията ни като индивиди и общество.

изненадай ме, Минаващ.

Покажи малко скептицизъм към опаковката на полуфабрикатите (не визирам матрицата), дето ни ги пробутвата за храна на Боговете.

Шмулев,

филателист

Doctora
Дайте собакам мяса -

Может, они подерутся.

Дайте похмельным кваса -

Авось они перебьются.

Чтоб не жиреть воронам -

Ставьте побольше пугал.

А чтоб любить влюбленным

Дайте укромный угол.

В землю бросайте зерна -

Может, появятся всходы.

Ладно, я буду покорным -

Дайте же мне свободу!

Псам мясные ошметки

Дали, - а псы не подрались.

Дали пьяницам водки,-

А они отказались.

Люди ворон пугают,-

А воронье не боится.

Пары соединяют,-

А им бы разъединиться.

Лили на землю воду -

Нету колосьев - чудо!

Мне вчера дали свободу.

Что я с ней делать буду?

1965

Съвсем верно, колега филателист.

Опонентът спокойно е могъл да даде за разбор на студентите този стих на Висоцки. Годината се вижда.

Редактирано от - Doctora на 16/7/2003 г/ 19:19:29

Анонимен760
Нов фундаментален труд Дайнов .

След като се обяви за принципи , СДС да започне да ги заема

Евгений Дайнов

22 юли 2003

Вижда шопът камила и я обявява за вид магаре . Виждат медиите екзистенциален взрив в СДС и го обявяват за поредната користна конспирацийка на шепа егоистично настроени хорица .

Показват на шопа жираф и той отсича - "Е па те такова животно нема". Четат медиите препънатите опити на Миро Боршош из областта на политическия фейлетон ("младите хвърчат от прозорците на Надежда", "Михайлова влачи каруца с политически телеса" и , вместо да му измерят с шивашки метър обиколката на неговата телесност , скачат : "Младите напускат СДС ! Вай , каква стана тя !"

Непознатото да се гледа през очилата на познатото - това е стара човешка слабост . Ако не я преодолявахме обаче още щяхме да се пулим на електрическата крушка и да я отписваме като вид свещ . Не , че българският народ , гледайки пазарната икономика , не си я представя като един по-лъскав бай-тошовски социализъм , но всеки наивитет си има граници , отвъд който става опасен за околните .

Онова , което става в СДС - онова , поради което десният проект на България виси на косъм - не се е случвало много отдавна в българската действителност . Синьото ръководство , дълго критикувано (и от мен за липса на енергия и на принципи , реши да дава бой последен на територията именно на принципа .

Не вярвайки обаче във възможността да има принципи , обществото и неговите медии търсят циничното - битовото - обяснение . Тъй като - поне този път , слава на Господа - не става дума за битови неща , конспиративно-циничните обяснения се роят като мухи-винарки в стари джибри . И всеки опит за анализа им е обречен на неуспех .

Плахите хора и нации не вярват , че може да има принципи , защото усещат с кожата си , че тук се крие опасност . Ако обявиш вяра в принципи , трябва да почнеш да ги заемаш . Почнеш ли да ги заемаш , всички , които не вярват в принципи , те атакуват . Принуден си да ги отстояваш - включително с риск за кариера , приятелства , та и живота си дори . Затова безпринципното съществуване е по-лесно и затова безпринципното мнозинство винаги ще атакува носителите на принципи - да не му вгорчават всекидневието .

Най-сетне българска политическа партия зае принципна позиция , характерна за европейската култура : че трябва да има очертания между нещата . Че политиците нямат работа да се омотава с финансови субекти мотаещи се из зоната на здрача . Че управлението на една държава не е разпределение и усвояване на ресурси , а - изработването и налагането на правила .

СДС зае тази позиция и веднага , както си му е редът , се натъкна на опасност за живота си , тъй като натискът да няма принципи е огромен . Всички т .нар . "играчи" много добре знаят , че ако сега не се спре тази нова мода да си рискуваш кариерата за принципи , то утре обществото ще изисква всички да правят като СДС днес . Това вече е оформено документално , именно от СДС , в точка четвърта от решенията на НС от 22 юли : всички политици в страната да прекратят тайните договаряния с притежателите на кесии .

А на всички не им е изгодно да правят това . На всички им е изгодно да си шушукат по кьошетата на кръчмите с разни типове .

Трябва , естествено , партиите - особено десните - да набират пари от бизнеса . Да съберат в една зала предприемачи , които подкрепят да речем СДС , защото очакват по-европейски правила за правене на бизнес; и в тази зала всеки присъстващ да се изправи и каже : "Давам еди-колко за изборите в Долно Нанагорнище и искам документ за пред данъчните ." Защо това не се прави? Ами защото е прекалено открито и става по-трудно банкноти да улягат в нечии приватни джобове . А и разните типове , които предлагат ремаркета с пари на политици , не съм ги виждал в рубриката "Големи данъкоплатци", където фигурирам от години .

След като отвори именно тази кутия на Пандора СДС няма никакъв шанс да отстъпва . Дори и да се откажат сега , всеки един от сегашното синьо ръководство , замесен в тази работа с принципите , ще бъде смазан , смлян и политически ликвидиран - за да се знае , какво се случва на тия с принципите .

Онова , което всъщност се случва - и за което СДС може да заплати с живота си - е , че на фона на всеобщата леност някой стана и каза , че ще отстоява правилата . Ръководството на СДС , иска или не , става на практика единствен изразител на този дневен ред в едно общество , което е привързано към бъркотията , хаоса и сумрака . Както , не толкова отдавна , Иван Костов се беше оказал в позицията да носи цялата отговорност и цялата воля в едно общество , отказало се от всякаква отговорност и от всякакво усилие на волята .

След дълго прекъсване в България звучи автентичен политически дебат - дебатът за правилата на устройството на държавата . Отново всеки може да избира от коя страна застава .

И отново всеки ще може да бъде оценяван по това , какво прави тук и сега , а не - по това , какво говори за онова , което би направил , ако България би била някаква друга страна в някакво друго време .

Натиснете тук

Анонимен761
"Всички т .нар . "играчи" много добре знаят , че ако сега не се спре тази нова мода да си рискуваш кариерата за принципи , то утре обществото ще изисква всички да правят като СДС днес."

Нова мода

НМ и принципи

Българското ли общество, дето ЕД го е отписал, ще изисква утре...

ЕД, adieu

Анонимен762
Като възлезеш къмто гаража изуваш принципите и караш по организъм .

Забележителното дебелоочие се е запазило у смъркащия Legalze It

Ай сиктир Adieu, and GOOD MORNING!
Ай сиктир И когато Генчо талпата (пардон, Валяка) ви стане кмет, да не се сърдите на нас... Вие си го искате, халал да ви е ...
Анонимен765
А ето и причината за поддакващата статийка на Еужен . Той винаги е бил момче за поръчки .

ДОКАТО НЕ КАЖЕМ ЦЯЛАТА ИСТИНА ЗА МИНАЛОТО , НЯМА ДА ПОМРЪДНЕМ НАПРЕД

Изказване на Надежда Михайлова , председател на СДС , при откриването на заседанието на Националния съвет на СДС , 22 юли 2003

Уважаеми колеги ,

Днешното ни заседание е един може би закъснял Национален съвет . Може би всичко онова , което смятам да ви кажа днес , е трябвало да бъде казано преди една , две или шест години .

Ако тогава това се беше случило , днес СДС нямаше да е изправен пред такава тежка ситуация .

Защото днес въпросът изобщо не се свежда до това кого да подкрепим за кмет на София , а по-скоро каква политика сме готови да предложим не само в София , но и в цялата страна .

Кое е онова , което ни прави различни от НДСВ , БСП , ДПС и другите формации?

Каква е гаранцията , че сме си взели поука от миналите грешки?

Ако новата политика е поредният прочит на утвърдени практики , това би било един избор .

Ако новата политика е нов стил и нови идеи , това е друг избор .

Отговорът се крие колкото в настоящето , толкова повече в миналото на СДС ! Минало , изпълнено с много недоизказаност , съмнения и дори тайни . Минало , за което , ако не кажем цялата истина , никога няма да помръднем напред .

А въпросите са :

1. Защо допуснахме да стигнем дотук и да търсим лицето за София , а не каузата , която да ни обедини?

2. Защо загубихме доверието на хората и днес , въпреки срива на НДСВ , те отказват да се върнат при нас?

3. Защо сянката на съмненията се оказа по-силна от нашите добри намерения?

4. Защо “доверието” помежду ни е минирано от въпросите за миналото? Очевидно без отговор няма да можем да вървим заедно напред .

5. Защо авторитетите на СДС се затвориха в своите манастири и проповядват своята истина за бъдещето , без да кажат цялата истина за миналото?

6. Защо едни искат Надежда Михайлова , други – Иван Костов , трети – Петър Стоянов , четвърти – Филип Димитров , а някои искат да припознаем отново Стефан Софиянски?

7. Защо отказваме да говорим за принципите ни и за ценностите ни?

8. Защо авторитетите в СДС са на различно мнение за миналото , настоящето и бъдещето на партията?

Нещо повече , миналото не ни събира , а по-скоро ни разделя .

И като сянката на бащата на Хамлет това минало се появи на сцената при един , на пръв поглед ясен казус – оттеглянето на кандидата ни за кмет на София . Учудващо , вместо потвърждаване правилността на това решение , което цели да предотврати нова вълна от съмнения върху най-знаковата ни кандидатура , от партията се чуха противоречиви гласове . Най-честият коментар беше : Какво пък толкова ! Или просто мълчание !

Моите уважения към всеки , който смята , че човек , облечен в такова доверие , на когото се възлагат такива надежди , може да бъде така лесно победен . Какво бихме могли тогава да очакваме , след като бъде избран?

Случилото се обаче , постави на дневен ред най-дълго премълчавания въпрос в партията – въпросът за цената на пътя .

Коя е днес каузата на СДС? Коя е цената , която не сме готови да платим въпреки рисковете?

Готови ли сме за реална промяна или тя се свежда само до смяна на лицата (нещо , за което критикуваме НДСВ, а не на политиката?

Или ще оставим миналото със своите тайни да ни завлече в блатото . Искаме или не искаме , дебатът започна . По тези въпроси вече се говори .

Чухме мненията на Филип Димитров , на Едвин Сугарев , на Петър Стоянов . Днес очаквам да чуя всеки един от вас . Тук са лидерите на СДС , депутати , областни председатели .

Призовавам и бившия председател на СДС и министър-председател да каже цялата истина за миналото .

Това , което обществото очаква от нас , не е дебат кой е “против” или “за” председателя на СДС , защото това е привнесен отвън дебат . Партията очаква препотвърждаване на принципите на новата политика .

А тя е политика на въвеждане и налагане на правила за постигане на чиста държава , в която вземащите решения не са се омотали по интереси със съмнителни предприемачи и финансисти .

Тя е политика , която предлага условия за бизнеса като цяло , а не за отделни негови представители .

Политика , която предлага решения на въпросите , които тревожат днес хората в България , а не гради съмнителен авторитет върху тоталното отрицание .

Политика , която обявява приоритети за реформа в държавата , които всички необвързани със сенчестия бизнес политици да подкрепят .

За мен това е важният дебат за СДС . Днес е важно да се чуе струва ли си според вас . И имаме ли сили .

Аз предлагам да започнем дебата днес , през август да го проведем из цялата страна и през септември национален форум да потвърди принципите , да формулира каузата , около която да се обединим всички и да приемем програмата за връщането ни във властта .

Ако имаме силата да го направим , ще дадем и силата за кандидата си в София , ако нямаме , няма нужда да го издигаме .

С полуистини и с полудоверие се правят полуизбори !

Ай сиктир Анонимния, оди гласувай за лейтенант Бонев! Може и за дружката му Кюлев, ако ти стиска...
Анонимен767
Немам начин . И не си струва . Таман има едни по-други избори дето си правя .
Грациан Евгений, браво отново!!!

220033 Грациане, bis

Ма дали тая е анджак правата линия... Или викаш, тоз който е върха, по него се равняваме... Ма върха е точка, пиле шарено...

Анонимен770
Човекът е в добро разположение на духа след обилна вечеря и му се иска да вдига палци . Нема лошо . Да не е от вчера .

Анонимен771
Сега пише графоманиашко изложение от 5000 знака .
помнещ Вижда ЕД лайно и го обявява за задокеански деликатес. Опитва го, намръщва се и ни обявява " delicious ".

Опитайте и Вие.

Помнещ и още как773
Да ама нали сме недоверчиви, ние, българите, му викаме - мерси, ама ще си ядем собствените си.
Анонимен774
Някой може ли да постне днешната статия на Евгени в Дневник?

Предварително му благодарим!

Анонимен775
Поне би трябвало да бъде такава :

Гаражната история на семейство Михайлови е повече от банална . На 29 юни 1998 г . в разгара на лятото транспортният министър Вилхелм Краус обявява конкурс за приватизацията на гаража на ЦК на БКП - "Автотранссервиз". Обектът е доста атрактивен и безумно евтин . За продажба са обявени терен от 9580 кв . м , покрит гараж на 5 нива , административна сграда , работилница , бензиностанция , автопарк от стотина леки коли - лади , волги , чайки , микробуси , автобуси , камиони . Държавата оценява 67% от акциите на фирмата за $414 073. Според независими експерти само теренът и сградите струват над $1, 5 млн .

Подмамени от ниската цена , в конкурса участват 4 фирми . Естествено печели тази , която предлага най-много . И също толкова естествено за онова време фирмата "Сигмакар" се оказва собственост на Камен Михайлов , съпруг на външния ни министър Надежда Михайлова . Той купува гаража за $840 000, двойно повече от об&#