nesnaecht Тъй като не знам, дали Санд ще ми прехвърли темата , ще започна със малките фрази и продължение на другата ми тема "незнаещ философ" от " Политика ! Приятно четене и наздраве за здраве , както винаги !

КРИЛАТИ ФРАЗИ

****

Апетитът идва с яденето.

*

Изречението е от романа на Франсоа Рабле (ок. 1494 - 1553) "Гаргантюа", част 1, глава 5.

*

Балзаковска възраст

*

Изразът се разпространил след излизането на романа на Оноре Балзак (1799-1850) "Тридесетгодишната жена" (1831); употребява се като шеговита характеристика на жените на възраст 30-40 години.

*

Бяла врана

*

Този израз посочва човек, който се отличава от другите и се среща рядко; използван е в сатирите на Ювенал (средата на І век - след 127 г.сл.Хр.); Съдбата дава царства на роби, на пленници подхвърля триумф. Но такива щастливци се срещат по-рядко от бяла врана.

*

Вечният град

*

Това устойчиво название на Рим в световната литература идва от 5-тата елегия на римския поет Тибул (ок. 50-19 г. пр.Хр.). Стихотворението е своего рода химн на Аполон, който в качеството си на покровител на Рим предвещава чрез Сибила необикновено величие на града. Мотивът за вечността на Рим се среща и в творчеството на късните римски поети Клавдий Клавдиан, който е сигурен, че Рим няма да има край и Клавдий Рутилий, който напускайки Рим, възкликва: "Бъдещият ти живот ще е безкраен". Към тази традиция се присъединява и историкът на разпадащата се Римска империя Амиан Марцелин: "Рим ще живее, докато съществува човечеството". Независимо, че всички писатели от древността, говорейки за вечността на Рим, са имали предвид неговото политическо могъщество, наименованието "вечният град" просъществувало и по-късно. Съдържанието му обаче претърпяло съществено изменение. Под "вечният град" започнали да разбират Рим като огромен културен комплекс, включващ античността, християнството и Възраждането.

*

Вълк в овча кожа

*

Изразът идва от Евангелие от Матея (Нов завет): "Пазете се от лъжливите пророци, които дохождат при вас с овчи дрехи, а отвътре са вълци грабители (Мат. 7:15). Използва се като характеристика на лицемер, скриващ своите лоши намерения под маската на добродетелност.

*

Гордиев възел

*

Според легендата, разказана от древните историци, оракулът заповядал на фригийците, измъчени от вътрешни междуособици, да изберат за цар първия, когото срещнат на колесница с впрегнати волове по пътя към храма на Зевс. Те срещнали простия земеделец Гордий и веднага го провъзгласили за цар. За да засвидетелства своята признателност, той основал град Гордий и поставил колесницата, която променила съдбата му, в храма на Зевс. Към ока й завързал толкова сложен възел, че предсказвали господство над вселената за този, който един ден би могъл да го развърже. Александър Македонски (ІV в.пр.Хр)., минавайки през Гордий, изтеглил меча си и разсякъл "Гордиевия възел". Оттук идва и изразът "гордиев възел" за всяко объркано преплитане на обстоятелства; "да се разсече гордиевия възел" - означава да се реши някакво сложно, объркано дело, затруднения по насилствен, праволинеен, радикален начин.

*

Дамоклев меч

*

Изразът е възникнал от древногръцкото предание, разказано от Цицерон в съчинението му "Тускулански беседи". Дамокъл, един от приближените на сиракузкия тиран Дионисий Старши (432-367 г.пр.Хр.) започнал завистливо да говори за него като за най-щастливия сред хората. Дионисий за да даде урок на завистника, го поставил на своето място. По времето на богат пир Дамокъл видял, че над главата му виси на конски косъм остър меч. Дионисий му обяснил, че това е символ на онези опасности, на които той като владетел е подложен постоянно, независимо че отстрани животът му изглеждал щастлив. Оттук идва изразът "дамоклев меч", означаващ надвиснала, заплашителна опасност.

*

Парите не миришат

*

Изразът идва от думите на римския император Веспасиан (69-79 г.сл.Хр.), които той изрекъл, както разказва за това Светоний в неговите жизнеописания, по следния повод. Когато синът на Веспасиан Тит упрекнал баща си, че е въвел налог върху обществените тоалетни, Веспасиан поднесъл към носа му пари, постъпили от този налог и го попитал дали миришат. На отрицателния отговор на Тит, Веспасиан казал: "И все пак те са от урина". Към думите на Веспасиан се добавя и стихът на 14-та сатира на Ювенал: "Мирисът на дохода е хубав, какъвто и да е произходът му".

Драконовски мерки (наказания) Така наричат непомерно суровите закони по името на Дракон, първия законодател на Атинската република (VІІ в. пр.Хр.). Сред наказанията, определени от неговите закони, видно място заемало смъртното наказание, с което наказвали такава постъпка като кражбата на зеленчуци. Съществувало предание, че тези закони били написани с кръв (Плутарх, Солон). В литературата изразите "драконовски закони, мерки, наказания" имат устойчиво значение на сурови, жестоки закони.

*

Щом планината не отива при Мохамед, Мохамед отива при планината.

*

Съществуват различни обяснения за произхода на този израз. Предполагат например, че той е свързан с един от шеговитите разкази за Настрадин Ходжа, любим герой от близкоизточния фолклор. Веднъж, когато той се представял за светец, го попитали с какво чудо той може да докаже твърдението си. Настрадин отговорил, че ще заповяда на палмовото дърво да се приближи до него и дървото ще го послуша. Когато чудото не се състояло, Настрадин тръгнал към дървото с думите: "Пророците и светците не са високомерни. Щом палмата не идва при мен, аз отивам при нея". Този разказ се намира в арабски сборник, датиран приблизително към 1631 година.

Друг разказ се намира в записките на Марко Поло (1254-1324), чието първо издание на латински език излязло с непосочено място и година на издаване. Предполага се, че това е Венеция или Рим, 1484 г. Марко Поло разказва, че някакъв багдадски обущар се заел да докаже на халифа Ал-Муетасим преимуществото на християнската вяра и уж сътворил чудо: по неговия зов планината се преместила към него. Един от изследователите предполага, че европейският вариант на тази източна легенда е заменил палмовото дърво с планина, подчинявайки я на християнската традиция, утвърждаваща, че вярата премества планини (Първо послание на Павел към коринтяните 13:2 - "ако имам пълна вяра, тъй щото и планини да премествам" И още, през 1597 г. английският философ Френсис Бейкън (1561-1626) в своите "Нравствени и политически очерци" в "За смелостта" разказва, че Мохамед обещал на народа със сила да премести планината и когато не успял, казал: "Е, какво пък, щом планината не иска да дойде при Мохамед, Мохамед ще отиде при нея".

*

Да ядеш, за да живееш, а не да живееш, за да ядеш.

*

Този афоризъм, принадлежащ на Сократ (469-399 г.пр.Хр.) бил често цитиран от древните писатели (Квинтилиан, Диоген Лаертски и др.) и предаден от Плутарх в неговото съчинение "Как младият човек трябва да чете поетите".

*

Желязна завеса

*

Желязна завеса, отделяща театралната сцена и близките до нея помещения от зрителната зала била използвана с противопожарна цел за първи път във Франция, в Лион, в края на 80-те - началото на 90-те години на ХVІІІ век. В продължение на следващото столетие тази предпазна мярка станала задължителна при построяването на театралните сгради. Почти едновременно с появяването на техническия термин "желязна завеса" в редица европейски езици (отначало в средата на театралите) се развива и преносното му значение. Отначало изразът "желязната завеса" се използвал като характеристика на психическа изолираност, откъснатост от живота. По време на Първата световна война този израз проникнал и в публицистиката. С него започнали да обозначават политическата изолация и идеологическите бариери между народите.

*

Жълта преса

*

Този израз, употребен със значението на долнопробен, лъжлив, свързан с евтини сензации печат, е възникнал в САЩ. През 1895 г. американският художник график Ричард Ауткоулт (Richard Outcault) поместил в няколко последователни броя на ню-йоркския вестник "The World" серия фриволни рисунки с хумористичен текст; сред рисунките имало и едно дете със жълта ризка, на него му приписвали различни забавни изказвания. Скоро друг американски вестник - "New York Journal" започнал да отпечатва серия подобни рисунки. Между тези два вестника започнал спор за правото на първия, публикувал "жълтото момченце". През 1896 година Ървин Уордман, редактор на "New York Press", отпечатал в своето списание статия, в която презрително наричал двата конкуриращи се вестника "жълта преса". Оттогава изразът станал популярен.

*

Здрав дух в здраво тяло

*

Изразът идва от 10-та сатира на древноримския поет Ювенал, в която се казва: "Трябва да се молим, за да бъде здрав духът в здраво тяло". Използва се като формула за хармонично развитие на физически и духовни сили.

*

Златната среда

*

Така казват за някакво решение, начин на действие без риск, без крайности. Изразът "aurea mediocritas" е от книга 2-а на римския поет Хораций.

*

От две злини да избереш по-малката

*

Изразът се среща в съчиненията на древнотръцкия философ Аристотел "Никомахова етика" в следния вид: "Трябва да се избира по-малкото зло". У Цицерон (в съчинението "За задълженията" е казано: "Следва да се избира от злините най-малката, но и да се извлича от самите тях онова, което може да е добро в тях"

*

От мухата да се направи слон

*

Изразът се използва в смисъл "силно да се преувеличава нещо" и се отнася към най-древните изрази. Той се използва от гръцкия писател Лукиан (ІІ в.пр.Хр.), който завършва своята сатирична "Похвала на мухата" така: "Но аз прекъсвам моето слово, макар че още много мога да кажа, за да не си помисли някой, че аз като в пословицата правя от мухата слон."

*

По-добре пръв на село, отколкото последен в града

*

Плутарх ("Изречения на царе и пълководци, Юлий Цезар, 5"разказва, че преминавайки през едно градче в Алпите, Цезар казал: "Аз бих искал по-добре да бъда пръв тук, отколкото втори в Рим" Тази фраза на Цезар, характерна за честолюбивите личности, малко променена, станала наистина крилата фраза.

*

Бързай бавно

*

По думите на Светоний този израз често повтарял римският император Август (Гай Юлий Цезар Октавиан, 63 г. пр.Хр.). Френският поет и теоретик на класицизма Бoало използвал този афоризъм в своята поема "Поетическото изкуство". Често се цитира на латински "Festina lente".

*

Меден месец

*

Мисълта за това колко бързо първоначалното щастие в брака се сменя с горчиво разочарование, образно изказана в източния фолклор, използвал Волтер за своя роман "Задиг или съдбата (1747). В 3-та глава той пише: "Задиг опита, че първият месец на брака, както той е описан в книгата на Зенд, е меден, а вторият - горчив като пелин." От романа на Волтер изразът "меден месец", с който се обозначава първият месец на брака, влязъл в много езици. По-късно този израз започнали да използват и за началната фаза на някакво явление, когато още не се е проявило нищо, което да предизвика разочарование, недоволство.

*

Мълчанието е знак на съгласие

*

Израз на римския папа Бонифаций VІІІ (1294-1303) в едно от неговите послания, влязъл в каноничното право (сборник постановления на църковната власт). Изразът ни отвежда към Софокъл (496-406 г. пр.Хр.), в чиято трагедия "Трахинянки" се казва: "Нима не разбираш, че с мълчание ти се съгласяваш с обвинението?"

*

Новото е добре забравено старо

*

През 1824 година във Франция излезли мемоарите на модистката на Мария Антоанета мадмоазел Бертен, в които тя казва тези думи по повод една преправена от нея стара рокля на кралицата (в действителност мемоарите й са фаршифицирани - техен автор е Жак Пеше (Peuchet), 1758-1830). Тази мисъл била възприета като нова само защото също била добре забравена стара. Още Джефри Чосър (1340-1400) е казал, че "няма нов обичай, който да не е бил стар". Този цитат на Чосър бил популяризиран с книгата на Валтер Скот "Народни песни от Южна Шотландия".

*

За мъртвите или хубаво, или нищо

*

Изразът често се цитира на латински "De mortuis nil nisi bene" или "De mortuis aut bene aut nihil" и по всяка вероятност е от съчинението на Диоген Лаертски (ІІІ в. сл.Хр.) "Живот, учение и мнения на прославени философи", в които е приведено едно изречение на един от "седемте мъдреци" - Хилон (VІ в. пр.Хр.) - "Не злослови за мъртвите".

*

Една лястовичка пролет не прави

*

Този израз, станал пословица, е от баснята на Езоп, в която се разказва за един разточителен юноша, който пропилял цялото бащино наследство, останал му само един плащ, но когато видял, че една лястовичка вече се е върнала, той сметнал че скоро ще е пролет и продал и него. Но настъпили студове, лястовичката загинала, а разточителният младеж с негодувание я обвинил в лъжа. Пословицата идва от баснята, но може би и самата басня е написана по друга древна пословица, която се среща в една от комедиите на Кратин (умрял 423 г.пр.Хр.). Аристотел също цитира тази пословица.

Редактирано от - nesnaecht на 19/1/2003 г/ 20:29:02

prof. Popovski MM Да допълня на прима виста-ПИРОВА ПОБЕДА

В древността цар Пир одържал победа над римските Легиони

при което почти цялата му армия загинала.

Като видял труповете на войниците си разпилени по бойното поле цар ПИР се провикнал- ОЩЕ ЕДНА ТАКАВА ПОБЕДА и СЪМ ЗАГУБЕН!

ххххххххххххххххххххххххххххххх хххххххххххххххххххххххххх

Квинтилий Вар-Върни ми Легионите

Император Август праща римския военачалник Квинтилий Вар да покори

Галите. Легионите му обаче попадат в засада и биват избити.

Императора е обикалял нощно време двореца и е призовавал на висок глас

КВИНТИЛИЙ ВАР-върни ми Легионите

ххххххххххххххххххххххххххххххх хххххххххххх

С Него или на Него!

С тези думи суровите Спартанските майки са изпращали синовете си на война.

Подавали са им ЩИТОВЕТЕ изричайки горното!

Ще рече или като победител ще се върнеш заедно със щита или достойно загинал ще те положат върху него.

Да, странна държава е била Спарта!

По спартанската логика ние не бихме били народ

по голям от 1 милион!

ххххххххххххххххххххххххххххххх ххххххххххх

Съпругата на Цезар е извън всяко подозрение

има още много крилати мисли.

Но кой ли от тукашните читатели, уважаеми г-н Незнаещ Философ

ще се заинтересува от прекрасните Крилати Фрази които сте публикували.

Ето защо аз ги наричам презрително ПЛЕБС.

Това са хора без корени-нали им викат граждани на Света и те се гордеят с това. Дай им да гледат нещо пошло и да говорят безсмислици.

Но ВЕЛИК Е БОГ! Ето че е създал и такива хора като вас г-н Незнаещ.

Хора на Духа!

Сибила О има още много такива изрази, професоре,

Произходът им е скрит все в дълбоката древност:

Ахилесова пета

Ябълката на раздора

Кутията на Пандора

Данайски подаръци

Прокрустово ложе

Все антична тематика и антична образност

Редактирано от - Сибила на 19/1/2003 г/ 21:49:11

ФЪРКАТИЧКО Незнаещ, добре стана така.

Духовните ни стаи, събрани в една къща.

Да знаеш, че ще ти бъда чест гост.

Защото още съм си ученичка в училището на живота.

Но вече имам и опит, който също да споделям.

Има една книжка "Учи се от живота и го сподели с другите".

И ето една споделена мисъл от нея:

"Научих, че не бива да се сравняваш

с най-доброто , на което са способни останалите.

Стреми се да направиш най-доброто,

на което си способен ти самият."

nesnaecht Сиби разбира се че ги има много фрази дошли от времето ! добре си ги написала, но аз не се сещам за кутийката на пандора , данайските подаръци светни със по някое изречение !

Фърр то е това който иска търси начин , който не иска търси причина !

Професоре, пишете виждате ли че ще стане това което почнах със темата , ама аз няма да ги ръчкам та да си показват знанията и познанията , те сами трябва да си намерят волята !

nesnaecht

Платон

(427 - 347 т. пр.Хр.)

древногръцки философ, родоначалник на едно от главните направления в античната философия. Платон се запознава рано с философията, благодарение на Кратил и Сократ, който му оказва силно влияние. Около 387 г. основал в Атина собствена школа - Академия. До нас са достигнали ръкописи, сред които са и 34 диалога. "Пирът" е едно от най-бляскавите произведения на Платон, но и едно от най-трудните за разбиране. Неговата тема е любовта.

Cтрува ми се, че всъщност хората нямат никаква представа за силата на Ерос, защото, ако имаха, те щяха да му издигнат най-величествени храмове и олтари, да му принасят най-великолепни жертви, а не както сега да не се прави нищо от това за него, а пък то трябва да става преди всичко друго. От боговете той е най-човеколюбивият, понеже им помага и ги лекува от тези страдания, чието изцеление е може би най-голямо щастие за човешкия род. така че аз ще се опитам да ви обясня неговата сила, а пък вие ще научите другите.

*

Но преди всичко вие трябва да научите каква е човешката природа и през какво е минала.

*

Едно време нашата природа не е била каквато е сега, а друга. Най-напред имало три човешки рода, а не само два, мъжки и женски, както е сега; имало и трети, който съчетавал в себе си черти от другите два и от който сега е останало само името, а той е изчезнал; тогава именно е съществувал един мъжко-женски, андрогинен род, който и по вид, и по име е имал общо и с двата други — и с мъжкия, и с женския; сега тази дума се употребява единствено в обиден смисъл.

*

На второ място, всеки човек представлявал едно цяло — гърбът му бил объл, а страните му били извити в кръг; имал четири ръце и същият брой крака; и лицата му били две, върху кръгъл врат, напълно еднакви, но тези две лица, разположени в противоположни посоки, принадлежали на една глава, ушите били също четири, половите им органи два и всичко друго човек би могъл да си го представи според вече казаното. Той вървял и изправен, както ние сега, в която от двете посоки искал, а когато се спуснел да тича бързо, правел като акробатите, които си вдигат краката и се премятат презглава в кръг; и понеже тогава се подпирали на осем члена, бързо се движели като колело. А тези три рода с тези особености съществували поради това, че мъжкият род имал произхода си от Слънцето, женският — от Земята, а този с общите черти на другите два рода — от Луната, понеже и Луната има общо и със Слънцето, и със Земята; естествено, че били овални, и по външен вид и по начин на придвижване, поради това че приличат на родителите си. Те били страшни по сила и храброст и имали големи стремежи — посегнали дори на боговете и което разказва Омир за Ефиалт и От, че се заловили да се качат на небето, се отнася за онези хора, които искали да нападнат боговете.

*

Зевс и останалите богове се събрали на съвет, какво трябва да ги правят, и изпаднали в затруднение. Нямало как да ги убият и заличат рода им с мълнии, както постъпили с гигантите — щели да изчезнат отдаваните им от хората почести и жертвоприношения, — нито пък могли да ги оставят да безчинстват. Зевс много се измъчил, докато измислил следното: "Струва ми се, рекъл той, че имам средство и хората да останат, и безчинствата им да престанат — да станат по-слаби. Сега, рекъл той, ще разделя всеки един на две половини, като същевременно ще станат и по-слаби, и по-полезни за нас поради това, че ще бъдат повече на брой. ще вървят изправени на два крака. А ако се окаже, че и занапред ще безчинстват и не искат да стоят мирни, ще ги разделя още на две, така че ще ходят, куцукайки на един крак." Така казал и разделил хората на две, както режат на две крушите, за да ги консервират, или пък както разрязват яйцата с косъм. И когото разрязвал, карал Аполон да му обръща лицето и половината от врата към разрязаната част, та като гледа разреза си, човек да се държи по-благопристойно. Накарал го да излекува и другите последици. Аполон обръщал лицето и като смъквал отвсякъде кожата по посока на това, което наричаме корем, както се стяга кесия, правел една уста и я връзвал по средата на корема, което именно наричаме пъп. Изглаждал много други бръчки и оформил гърдите с един уред, подобен на този, с който кожарите оглаждат бръчките на кожата по калъпа; по няколко оставил, тия около самия корем и пъпа, за да напомнят за случилото се някога.

*

Но понеже природата на тялото се оказала разсечена на две, половинките й копнеели една по друга и се събирали. Те се обгръщали с ръце и се сплитали взаимно, стремейки се да се срастнат, и така загивали от глад и изобщо от бездействие поради това, че нищо не искали да вършат една без друга. А всякога, когато едната от двете половини умирала, а другата оставала, тя търсела друга половина и се сплитала с нея, независимо дали попада на половина от цяла жена — което сега наричаме жена, или пък на половина от мъж, и така загивали. Зевс се съжалил и намерил друго средство: преместил половите им части отпред; защото, докато били на външната им страна, те и създавали, и раждали, но не един в друг, а в земята, като щурците. И така, той им ги преместил отпред и по този начин направил създаването да става един в друг, чрез мъжкия орган в женския. Намеренията му били следните: в това свързване, ако се срещне мъж с жена, те да създадат и да се продължи родът, а ако се срещне мъж с мъж, те да се наситят на общуването си и след като си отдъхнат, да се върнат към работите си и да се грижат за останалите си нужди в живота. Така че безсъмнено от това далечно време е внедрена у хората любовта един към друг — тя събира нашата първична природа, стремейки се да направи от две тела едно и да излекува човешката природа.

*

Следователно всеки от нас е половина от човек, тъй като е бил разрязан като половина от едно цяло, както и калканът; така че всеки търси постоянно собствената си половина.

*

Които от мъжете са отрязък от "общия" род, който тогава се е наричал андрогинен, те обичат жени и повечето от прелюбодейците произхождат от този род; от него произхождат също така онези жени, които обичат мъже, и прелюбодейките.

*

Които от жените са отрязък от някогашна жена, те съвсем не обръщат внимание на мъжете, но се насочват повече към жените и от този род произхождат "приятелките" на жените.

*

Които мъже пък са отрязък от някогашен мъж, те търсят мъжете и докато са още момчета, понеже са отрязък от мъж, обичат мъжете и обичат да лежат и да се прегръщат с тях. Между момчетата и юношите те са най-добрите, понеже са и най-мъжествени по природа. Наистина някои ги смятат за безсрамни, но това не е истина. Те вършат това не от безсрамие, но от дръзновение, храброст и мъжественост, привързвайки се към подобния им. Ето и едно голямо доказателство: вече оформени личности, единствено такива мъже се занимават с политическа дейност. Когато възмъжеят, те обичат момчета и по природа нямат склонност към брак и създаване на деца, но го правят, защото го изисква обичаят; иначе им е достатъчно да живеят взаимно и да останат ергени. Изобщо един такъв човек, привързвайки се винаги към сродния му, и момчета обича, и обича да го обичат мъже.

*

И така, попадне ли човек — бил той любител на момчета, било всеки друг — на собствената си половинка, тогава и двамата ги обхваща светкавично някакво чудно приятелство, близост и любов, не желаейки, така да се каже, да се разделят и за съвсем малко време. И те са хората, които преминават живота си заедно, в който не биха могли дори да кажат какво очакват един от друг. И никой не би помислил, че това е еротично общуване, че за това именно се радват един на друг и се стремят с такава ревност да бъдат заедно. Ясно е, че друго нещо иска душата и на двамата, което тя не може да изрази, но го усеща и го загатва неопределено. Така както лежат заедно, да речем, че пред тях застане Хефест с инструментите си и ги попита: "Какво искате, хора, един от друг?" И ако те се затруднят и той продължи да ги пита: "Това ли жадува душата ви, да станете колкото е възможно една същност, така че да не се разделяте ни нощем, ни денем? Ако това жадувате, аз съм готов да ви претопя с духалата си живи, и двамата ще живеете общо като един човек, а след смъртта ви ще бъдете в подземното царство един вместо двама, ще бъдете заедно мъртви. Но вижте дали това искате и дали ви е достатъчно, ако го получите." Ако чуе такива думи, сигурни сме, че няма да се намери човек да откаже и да изрази друго желание, но просто би сметнал, че е чул това, което отдавна именно желае — да се съедини и претопи с любимия си и от две тела да станат едно.

*

Тази е причината за тези чувства — че нашата първична природа е била такава, каквато казвам, именно че сме били нещо цялостно. Жаждата и стремежът да се възстанови тази цялостност има названието любов. В началото, да повторя, ние сме били едно цяло, а сега, поради нашата несправедливост, богът ни е разделил, както лакедемонците разселили аркадците. Съществува, разбира се, опасност, ако не се държим прилично към боговете, да ни разрежат още веднъж на две и да се разхождаме с вида на релефите, представени в профил по паметницитe, или станали като половин жетони. Поради това трябва да подканяме всеки един да бъде благочестив спрямо боговете, за да избегнем тази участ и да постигнем другата, имайки за предводител и вожд Ерос. Никой да не върши нищо, което му е противно (а противно върши всеки, който е омразен на боговете), но станали негови приятели и помирени с него, ние ще открием и срещнем момчета, които са действително наши, нещо, което вършат малцина от съвременниците ни. Дано Ериксимах не се заяде с мен и почне да ме подиграва, че имам предвид Павзаний и Агатон, защото може би и те са от тези малцина — природата и на двамата е мъжка.

*

Но аз говоря изобщо — и за мъже, и за жени, че по този начин нашият вид би станал щастлив, ако задоволим напълно Ерос и всеки попадне на своето любимо същество, връщайки се към старата си природа. Ако това е най-доброто, то и при сегашните си обстоятелства по необходимост най-добро е това, което е най-близко до него, т.е. всеки да попадне на любимо същество, чиято природа е според желанието му.

*

Ако следователно прославяме бога, който е създател на това благо, с право бихме прославяли Ерос; той и сега ни помага, като ни води към това, което ни е родствено, и за в бъдеще ни дава най-големи надежди — при условие, че ще проявяваме благочестие към боговете — да ни направи блажени и щастливи, като ни върне към старата ни природа и ни излекува.

Сибила Незнаещ,

Данайци е едно от наименованията на древните гърци.

Троянската война започнала, знаеш, заради хубавата Елена, съпруга на спартанския цар Менелай. Тя била отвлечена от Парис, син на троянския цар Приам. За да защити наранената си чест, Менелай, заедно с брат си Агамемнон

призовали всички гръцки царе, според "Илиада"-43-ма вождове от 29 области,

100 810 бойци и тръгнали на поход срещу Троя, за да си възвърнат Елена.

Десет години се съпротивлявала Троя и много гръцки и троянски герои намерили смъртта си пред стените на Троя. Накрая Троя била превзета с хитрост. Хитроумният Одисей скроил хитър план. Изработили огромен дървен кон, оставили го пред вратите на Троя, в неговия търбух се скрили най-храбрите гръцки воини, а останалите дали вид, че потеглят обратно към домовете си.Троянците вкарали коня в града, вечерта вратите на Троя били отворени отвътре и това довело до гибелта на Троя. Затова останала поговорка-не вярвайте на даровете на данайците.

Пандора е първата смъртна жена, която Хефест изваял по поръчка на Зевс от влажна глина. Всички богове вложили в нея своето изкуство, за да я направят привлекателна. После я изпратили на земята, за да бъдат наказани хората, че откраднали огъня чрез Прометей. Сложили в ръцете й една кутия, в която били скрити всички човешки нещастия и болести.С този подарък Пандора се явила при прометеевия брат Епиметей. Той забравил съвета на брат си да не приема подаръци от олимпиеца Земс и се оженил за нея. Един ден самата Пандора от любопитство отворила кутията и сред хората се пръснали всички злини и страдания. На дъното й останала само надеждата.

Та оттам-кутията на Пандора-символ на нещо, което носи много беди и нещастия.

nesnaecht Е това е Сиби съсети ме за Илиядата на Омир , но си мислех че имаше някаква история със една древна гъркиня Даная ! Ей със Илиадата си изкарах първата шестица от съществуването ми като ученик ! Но деиствително не се сещах за Пандора, Не беше ли във Някаква книга навремето съм я чел " Гръцка митология и легенди " ?

Ето защо ни трябва тази тема , пък и на Наум и други теми които тепърва има да се правят ! Поздрави

Редактирано от - nesnaecht на 20/1/2003 г/ 01:02:37

prof. Popovski MM Продължение на темата

Данайците са вкарали троянския кон вътре в Троя въпреки

предупрежденията на Касандра.

Данайски дар-синоним за нещо лошо и опасно

Дамоклев меч

Гневът на Ахила-описан в Илиядата. След убийството на Патрокъл Ахил изпада в нечуван дотогава Гняв и си отмъщава убивайки Хектор синът на Приама.След като го убива връзва трупа на Хектор за колесницата и обикаля около Троя. Някои изследователи на древногръцката литература, главно професори от Харвард изказват предположението че Ахил и Патрокъл са били Гей-двойка запращайки по този начин проблемът още в древността.

Всеизвестната на всички Питагорова Теорема се нарича така едва от 100 тина години.

Преди това е била известна като Теоремата на 1000 Бика!

Защото след като Питагор успял да докаже Теоремата той принесъл в жертва на Боговете 1000 бика.

Махни се-затуляш ми слънцето-това са били последните думи на

Великият древен Математик Архимед преди да го прониже мечът на римският войник!

Привет на теб!

Привет на колесниците ти-

така са се поздравявали в древността

вавилонските царе.

Има още стотици примери на мъдри слово изречени от първенците на човешкия род. Но аз ще дам възможност да се изяви и някой друг.

Сибила Правилно си спомняш, Незнаещ.

Даная, както и Пандора са персонажи от гръцката митология, аз много я обичам, нали знаеш, споделяла съм.

Та -Даная била дъщеря на аргоския цар Акризий. Поради предсказание на делфийския оракул, че ще бъде убит от внука си, я затворил в кула, за да не се свързва с външния свят. Но Зевс проникнал до нея във вид на златен дъжд

и тя родила от него неустрашимия герой Персей. Когато царят чул плача на младенеца затворил Даная заедно с него в златен ковчег и ги пуснал по морските вълни. Но Зевс не позволил те да загинат - оцелели.

Персей е един от най-славните гръцки герои.

Ако си спомняш, той извършил множество подвизи, между които, че убил горгоната Медуза, която вкаменявала всеки, който я погледне.

nesnaecht Нещо още преди философията

ПРАСТАРА ПРИКАЗКА ЗА МЪДРОСТТА

Един слуга търсел край бреговете на Нил изгубена от господаря му вещ. Съзрял един ибис, лежащ между тръстиките, подритнал го с крак, а той проговорил с човешки глас:

— Изтощен съм... Моля те, донеси ми малко вода да пия и ме премести на сянка, за да се съвзема. Аз съм син на божествения ибис и ще ти се отблагодаря.

Слугата попитал по какъв начин ще му се отблагодари и ибисът отговорил:

— Ще изпълня три твои желания, но изпълнението им ще трае само едно денонощие. Ела утре сутринта, за да ти се отплатя.

Слугата дал на ибиса вода, пренесъл го на сянка и си отишъл.

На другата сутрин дошъл пак на същото място и заварил ибиса, че го чака.

— Кажи сега първото си желание, но най-добре е да поискаш умение, знание или мъдрост — посъветвал го той.

Слугата отговорил:

Не, нямам нужда нито от мъдрост, нито от знание, нито от умение. Искам само за едно денонощие да живея като моя господар.

—Трябваше да поискаш умение, за да можеш по-добре да служиш на своя господар — отвърнал ибисът, — но аз ще изпълня първото ти желание.

Той махнал с криле, изговорил някакви тайнствени думи, и слугата начаса се намерил в спалнята на своя господар.

Подчинените му слуги го поздравили, облекли го в скъпи дрехи и го попитали какво ще им заповяда. Слугата-господар не знаел какво да заповяда, нито каква работа да им възложи и заръчал само обилно ядене.

Масата била отрупана с ястия. Той се нахвърлил върху вкусните храни и непознатите за него вина. Продължил с обяда, докато се проснал изтощен от преяждане и препиване. А в това време неговите слуги и роби, оставени без работа и надзор, нападнали хранилищата му, последвали примера на своя "господар" и се наяли и напили до припадък. Пияни започнали да се бият и чупят всичко и изпотрошили имуществото му.

На следващата сутрин слугата отново отишъл на брега, за да се срещне с ибиса.

— Кажи си второто желание — прошепнал му ибисът, — но най-добре ще е да поискаш знание или мъдрост.

— Нямам нужда нито от знание, нито от мъдрост — отвърнал слугата. — Предпочитам да изживея едно денонощие като фараона.

Ибисът въздъхнал и промълвил:

— Трябваше да поискаш знание, за да служиш по-добре на своя фараон в неговото управление, но аз ще изпълня второто ти желание.

Ибисът махнал с криле, тихо издумал тайнствени слова и ето че слугата се озовал в спалнята на фараона. Облекли го с фараонови одежди, закусил добре, а след това му докладвали, че е обещал да огледа новите напоителни канали и да даде напътствия.

Понесли слугата-фараон в красива носилка. Той гледал строежа и не знаел какво да каже. Не смеел да се издаде, че няма знания, а и не искал да се посъветва с никого. За да покаже, че е "фараон", дал някакви напътствия за дълбочината на напоителните канали.

Веднага робите, ръководени от надзирателите, започнали да копаят. До вечерта увеличили дълбочината на каналите. Водата на Нил ги заляла и разрушила съоръженията. Хората щели да умрат от жажда и се разбунтували.

На другата сутрин слугата отново застанал на брега на Нил, където вече го чакала птицата.

— Кажи третото си желание, но най-добре е да поискаш мъдрост — посъветвал го ибисът.

— Не ми трябва никаква мъдрост — настоявал слугата. — Искам да изживея едно денонощие като теб, като божество. Искам да се кача на гърба ти, да ме носиш и да ми се подчиняваш.

— Трябваше да поискаш мъдрост, за да влезеш в контакт с боговете и да им служиш по-добре, а не това — тъжно промълвил ибисът и добавил: — Ти допусна три грешки. Трябваше да поискаш като първо желание — умение, като второ — знание, а като трето — мъдрост, за да служиш по-добре на господаря си, на фараона си и на боговете си. И тези качества щяха да се запазят и след изтичане на денонощието. Но ти предпочете преходните удоволствия. Все пак аз ще изпълня и третото ти желание...

Ибисът застанал до слугата, навел шията си, позволил му да се качи на гърба му, след това се издигнал високо, прелетял над Нил и го изтърсил в реката. Слугата полетял надолу, викайки изплашено, паднал във водата и бил разкъсан от крокодилите. От него не останало нито следа.

А ибисът литнал волно, освободен от задължението си да изпълнява неразумните желания на властолюбивия слуга.

nesnaecht АМУР И ПСИХЕЯ

по историята, разказана от Апулей в неговите "Метаморфози"

Психея била най-малката и най-красивата от трите дъщери на един цар. Всички поданици на царството се тълпели около нея, за да й се възхищават, и дори създали култ към нея, забравяйки проявите на благоговение, които дължали на Венера. Тогава богинята на любовта изпитала отмъстителна завист и повикала на помощ сина си Купидон, като поискала от него да вдъхне на Психея любов към най-грозния и най-презрения от хората. Купидон нарамил лъка си и отлетял при младата девойка. Бил така поразен от нейната красота, че се влюбил в нея и не изпълнил заповедите на божествената си майка. Двете сестри на Психея се омъжили за богати мъже, а красивата девойка не се решавала да избере никой от кандидатите. Много загрижен, нейният баща — царят, се посъветвал с оракула на Аполон, който му заповядал да облече девойката в черно и да я придружи до височината на един хълм, където една грозна змия щяла да дойде да се съчетае с нея. Въпреки отчаянието си царят изпълнил заповедите на бога и изоставил там Психея. Тогава полъхнал нежен вятър и дъхът на Зефир понесъл девойката из въздуха, след което я спуснал здрава и читава сред уханна, мека ливада, където тя заспала. Когато на другия ден отворила очи, се намирала във вълшебната градина на прекрасен дворец, направен от злато и сребро, украсен със скъпоценни камъни.

Неспокойна и любопитна, Психея се приближила към непознатия дом и чула глас, който я канел да влезе в богатото жилище. Девойката бутнала вратата и сред разкошните зали открила приготвена баня, богата вечеря и великолепно легло, в което се изтегнала с настъпването на нощта. Малко по-късно тя си дала сметка за нечие присъствие до нея и помислила, че това е мъжът, за който й говорел оракулът. Този нежен и влюбен съпруг помолил Психея да не се опитва да го види. Освен това девойката скоро получила разрешение да се върне за няколко дни у дома си и да се срещне с родителите си. Но нейните сестри, виждайки я толкова щастлива, се опитали да събудят съмнение в сърцето й и заявили, че в мрака на нощта тя сигурно се е свързала с някакво чудовище.

Потресена, още първата нощ след своето завръщане в двореца, Психея се доближила до заспалия си съпруг и го осветила с лампа. Вместо чудовище, тя съзряла Купидон, най-красивия и най-милия от боговете. Възхитена, тя доближила още лампата и една капка горещо масло капнала върху рамото на нейния божествен съпруг. Събуждайки се стреснат, той упрекнал Психея за недоверието й и изчезнал. Заедно с него изчезнал и прекрасният дворец. Обезумяла от мъка, нещастницата се скитала да го търси и накрая се обърнала към Венера. Много щастлива, че ще си отмъсти, богинята задържала Психея да й служи като робиня. Товарела я с тежка и унизителна работа. Но любовта давала смелост и издръжливост на младата жена и никаква задача не й се струвала невъзможна. С помощта на мравки тя разделила смесените от Венера най-разнородни семена. Донесла златната вълна от свирепите овце, с помощта на един орел успяла да почерпи вода от извора на Стикс, който се славел като недостъпен. Когато Венера поискала от нея да й донесе в кутия малко от красотата на Царицата на сенките, съпругата на Плутон, Психея съумяла да залъже Цербер и стигнала чак до най-отдалечените дълбини на Ада, до трона на царицата Прозерпина.

Но нейното любопитството щяло да я погуби за втори път. Тя отворила кутията, която получила от Прозерпина. Вместо обещаната красота обаче, там бил само мъртвият сън и тя заспала дълбоко. В това време, затворен в двореца на майка си, Купидон умирал от любов към красивата Психея до деня, в който успял да излети през един от прозорците на двореца. Когато открил своята съпруга, той я пробудил с леко убождане на стрелите си. Венера не останала безчувствена към такава силна любов. Меркурий отвлякъл Психея от земята и я отнесъл в двореца на боговете, където, пиейки нектар и амброзия, тя се сдобила с безсмъртие. Така тя вече завинаги могла да остане свързана с Любовта (Амур).

Сибила Професоре, ако позволите мъничка поправка.

Така прочутият гняв на Ахила /Илиада/ бил предизвикан не от убийството на Патрокъл, а по повод необмислената постъпка на цар Агамемнон, който като върховен вожд счел, че има право да му отнеме красивата пленница Бризеида, след което Ахил изпада действително в бяс и отказва да влиза в бой. Едва когато неговият най-близък приятел Патрокъл, облякъл неговите доспехи и влязъл в битка с Хектор и бил убит, едва тогава Ахил забравил гнева си към Агамемнон, и воден от желанието си за мъст предизвикал Хектор, убил го и влачил тялото му около стените на Троя, а после след настойчивите молби на баща му Приам, предал му тялото, за да бъде оплакано и погребано, както се полага на най-великия и могъщ троянски воин.

И още-троянците вкарват коня, подлият подарък на Одисей не въпреки предупрежденията на Ксандра, а въпреки предупрежденията на Лаокоон, жрец на Аполон, който забил копие в търбуха на дървения кон, за да попречи на троянците да го вкарат в града. Чуло се дрънченето на оръжията на скритите вътре данайци, но в това време изпълзели две огромни змии и задушили жреца, заедно с двамата му сина. Троянците помислили, че това е знамение от боговете, не повярвали на предупрежденията и вкарали в града "данайския подарък" И да се доуточня. Точният израз май-беше-Бойте се от данайците и от техните дарове.

Има една прочута мраморна скурптурна група от родоските майстори Хагезандър, Полидор и Атенодор, която изобразява Лаокоон и синовете му в сцената със змиите. Въз основа на тази статуя Лесинг основава теорията си за реализма в изкуството.

prof. Popovski MM драга Сибила,

ще ми позволите да не се съглася с вас.

Прочутия гняв на Ахилае бил предизвикан точно от убийството на приятеля му Патрокъл. Дори да е имал и други "гневове" те са били минорни

в сравнение със станалия нарицателен гняв!

А че Ахил е имал търкания с Агамемнон, не отричам.

Затова дори не е участвувал в няколко битки на данайците.

Нека бъдем коректни един към друг.

nesnaecht Сиби, мисля че е това , злато !

Сибила Професоре, Илиадата е почти втората ми специалност, но само като хоби.

За да Ви уверя, че съм права, без никакво злорадство, разбира се, ето Ви първите стихове на прочутото произведение:

Музо, възпей оня гибелен гняв на Ахила Пелеев,

който донесе безбройни беди на войските ахейски,

прати в подземното царство душите на много герои,

тях пък самите предаде за плячка на стръвните псета,

пир за грабливите птици. Тъй волята Зевсова стана,

след като в свада жестока се скараха и разделиха

мощният цар Агамемнон и вождът Ахил богоравен

Кой от безсмъртните беше ги хвърлил към грозната разпра?

Богът, потомък на Лета и Зевса. Разсърден на царя,

болест коварна изпрати сред стана и мряха войските,

Тъй като цар Агамемнон обидил бе жрецът му Хриза....Мой преразказ:

Хриз иска от Агамемнон да му върне дъщерята Хризеида,

бог Аполон я отнема от него, а като компенсация Агамемнон взема пленницата на Ахил-Бризеида.

Това предизвиква гневът на Ахил ето така:

Думи обидни веднага Ахил богоравен отправи

към Агамемнон Атреев не сдържайки никак гнева си:

"Ах ти пияницо, с кучи очи и сърце на кошута!

Цар тунеядец, страхливец! Ти хора нищожни владееш!

Иначе сине Атреев, за сетен път днес би обиждал.

Но се заричам и клетва велика сега произнасям,

Тази е клетва велика, която аз давам.

Всички ахейци след време ще жалят безкрай за Ахила

След като двамата тъй с пребориха с думи враждебни,

скочиха прави съветът разпуснаха в стана ахейски"Майката на Ахил-Тетида моли Зевс да отмъсти заради обидата, нанесена на Ахил ето така:

"Мощният цар на мъже Агамемнон го люто обиди.

сам му наградата взе и сега я владее насила .

Зевс, промислителю! Ти отмъсти за гнева на Ахила!

Дай на троянците кратка победа, додето ахейци

моя син пак почетат и отрупат със слава голяма.

Но така започва Илиадата, професоре!

С гнева на Ахила, люто обиден на Агамемнон, а всички по-нататъшни събития са резултат от този гибелен гняв именно по този повод.

Беше удоволствие за мен, да Ви поздравя с тези божествени стихове.

Редактирано от - Сибила на 20/1/2003 г/ 03:46:34

Сибила Незнаещ, мон ами, и ти си злато.

Точно тази е.

Сега ако намериш и прочутата картина "Даная" с вероломния Зевс, който се промъква във вид на златен дъжд, за да се люби с нея, цена няма да имаш, страхотен си.

Лека нощ и до утре, до късно ще поспя, обаче.

Ай сиктир Сибила е права за гнева на Ахил, разбира сe...

Ай сиктир Уважаеми Незнаещ, хиляди извинения, че те изпреварих...

Поздрави на всички! Изключително се радвам, че открих такова прекрасно кътче на Форума!

Сибила Университетски брате,

Ими много картини, вдъхновени от мита за Даная и Зевс, царят на боговете, но в случая-златен дъжд-майката и бащата на Персей.

Ти си намерил една -хубава.

Но аз имах предвид най-известната-тази на Рембранд,1636-съхранява се в Ермитажа.

Има още една, която харесвам-на Тициан-1553-54, Прадо.

И още две-в частни колекции.

Всички са прекрасни.

Редактирано от - Сибила на 20/1/2003 г/ 08:31:45

nesnaecht Сиби, здрасти от сутринта, мисля че намерих двете Данаи! Поздрави

*

1 Тициян- МузеяПрадо

*

*

2 Рембранд- Ермитажа колекция ОЛГА

*

Редактирано от - nesnaecht на 20/1/2003 г/ 11:04:25

кмета Чоков Абе манете ги тея гърчоля! Кво сте им се втурачили в педераските войни.

Атлантите са щели да им разплетат чорапите, ако не се беха издавиле.

Сибила Дафна била изключително красива нимфа, дъщеря на речния бог Пеней, предана на целомъдрената богиня Артемида/Диана/, богинята ловджийка и девственица, сестра на бог Аполон от Зевс и Латона.

Дафна била дала обет за непорочност, но веднъж, както безгрижно си припкала на една полянка и се забавлявала, зърнал я бог Аполон, влюбил се в нея безумно и я пожелал. Плашливата нимфа не пожелала да сподели любовта му, но той настоявал. Нямало какво да прави, освен да се спасява с бягство. Дълго продължило това надбягване, но бързоходния красавец започнал да я настига, а тя вече нямала сили.Тогава се обърнала към баща си за помощ.

-Татко Пеней, моля те да ме спасиш, не мога повече.

И татко изпълнил молбата й. Превърнал я в лаврово дърво. Когато Аполон дотичал, краката и вече били покрити с дървенса кора, а ръцете й се превръщали в нежни клони. Съжалил безкрайно Аполон, а оттогава лавровото дърво се счита за свещено дърво на Аполон, той окичил косите си и лирата си с неговите листа, с лаврови венци закичвали и всички победители в състения.

Статуята на Бернини изобразява точно този момент, превръщането на Дафна в дърво.

Аполон и Дафна, от Бернини, галерия Боргезе в Рим.

Редактирано от - Сибила на 20/1/2003 г/ 20:37:48

Простотия Като гледа човек статуята, направо да се чуди кой от двамината се е одървил повече
nesnaecht Аполон и Дафне

скулптура на Бернини във Галерия Боргезе РИМ

Редактирано от - nesnaecht на 21/1/2003 г/ 03:33:09

Сибила Красавицата Европа била дъщеря на финикийския цал Агенор и на Телефаса.

Една сутрин беряла цветя с дружки, близо до морския бряг. Видял я Зевс и невидимата стрела на бог Ерос-богът на любовта уцелил влюбчивото му сърце.За да не го забележи жена му-ревнивата Хера, а и за да не смути девойките, той се превърнал в кротък белоснежен бик и легнал в краката на Европа. Тя започнала да го гали, дори го възседнала, а той само това чакал, хвърлил се във водата и заплувал с Европа на гърба си, доплувал до остров Крит.

Там тя родила от него Минос и Радамант, справедливите съдии на подземния свят.

--------

Картини-"Грабването на Европа" от Тициан, от Клод Лорен, от Серов, от Веронезе-национален музей -Неапол.

"Европа" от Рембранд.

Незнаещ, които намериш.

Редактирано от - Сибила на 20/1/2003 г/ 21:14:03

nesnaecht Намерих Веронезе и Тициан

*

1 ТИЦИАН-ОТВЛИЧАНЕТО НА ЕВРОПА

*

*

2 ВЕРОНЕЗЕ -ОТВЛИЧАНЕТО НА ЕВРОПА -1570г,

Редактирано от - nesnaecht на 20/1/2003 г/ 22:41:18

Простотия Тиа италианци са големи циции. За две туби боя сега требе да се кьоравиме като пенсионирани счетоводители
Анонимен29
[size=4]Ние можещите, водени от незнаещите,

вършим невъзможното за кефа на неблагодарните

и сме толкова малко, за толкова дълго време,

че сме се квалифицирали да правим всичко от нищо.

За мен най-лошото в България е чудесното наслаждение,

което тук имат хората да се преследват един-друг и да развалят един-другиму работата [/size=4]

13 декемврий 1881

проф.Константин Иречек

Простотия Бравос, тука барем името му не написа грешно
Сибила Незнаещ, брависимо. Утре ще продължим, я какъв славен тандем сме.

Ще избера нещо впечатляващо. Ама направо се задръстих, толкова много неща ми идват наум. А и ми е приятно, голямо удоволствие, както никога досега.

Дано и други да дойдат на помощ.

Лека нощ, беше чудесен.

nesnaecht Сиби , всички сме от един ТАНДЕМ БЪЛГАРСКИ, остава само да се разбере че свобода , солидарност, братство е най-доброто което може да има , щом СОЛОН /един от 7мъдреци/ е отменил смъртното наказание при всички криминални случаи !

А иначе забави оборотите аз си имам две ръце и една глава да мисля , ако започнем да работим на АКОРД ще свърша много бърже ! Наздраве за здраве

prof. Popovski MM Живял едно време един Падишах.

Богатството му било безкрайно.

Имал камили и нефтени кладенци

Оазисите в пустинята със студена вода и палми били негови

Палатите му били обсипани със злато скъпоценни

камъни и балдахин. Имал 1000 роби и 1000 робини.

В гаражите му мерцедеси до Ролсове и поршета.

Едно нещо тежало на душата на падишаха.

Жените му били арапки-черни та гръчкави.

С криви нозе и криви очи, с дебели устни и черна кожа

с груби обноски и безкнижни.

А какви жени бил виждал падишаха като ходел на почивка

в частния си замък в Париж и в Лондон.

Бели жени, с открити лица и образовани.

Решил падишаха да се разведе с арапките и да си направи харем от

бели жени. Речено сторено.Дал на арапките по 1 милион па ги напъдил.

Пратил свои люде по Европата със заръка-да склонят умни и образовани жени

да се омъжат за него. След един месец секретарите му докарали 40 бели европейки всяка от които ПиЕйчДи.

Нямало клон на науката от който в харема на падишаха да нямало Докторка на Науките.Зарадвал се Падишаха.

Камък му паднал от сърце.

Вечерта дошъл при него Главния Евнух и като му намигнал рекъл-

Коя докторка на науките да ти докарам довечера в спалнята Ваше Падишахско Величество.

Падишахът погалил умислено рехавата си брадица па рекъл-

Докарай ми тази с най-големия ЗАДНИК!

ххххххххххххххххххххххххххххххх ххххххххххххххххххх

Няколко дни в мен се бореха доброто и лошото човече!

Доброто Човече викаше-Абе Поповски ти луд ли си да напишеш подобно нещо?

Не виждаш ли че дамите тук отбират и от Изкуство и от Литература

Не виждаш ли какви задълбочени анализи правят на Древногръцката

Митология! Да напишеш подобна статия би означавало да се дискредитираш в очите им. Не прави това Поповски. Послушай ме. Дръж се на положение.

Образ на културен човек се гради толкова трудно а се руши в един миг!

Недей, ще те презрат! Така ми говореше доброто човече.

ххххххххххххххххххххххххххххххх ххххххххххххххххххххх

Лошото човече казваше следното-Абе кажи им го направо да знаят.

Една жена освен акъл трябва да има и задник. Нека знаят че едни ги ценят по

постингите други по тялото. А не като легнат в леглата до съпрузите си така далече от България да преживяват учтивостите на събеседниците си.

И да сънуват "някой град, с гълъби и със Зелен площад..."

Та това е перверзно. Кажи им да знаят. и прочее.

Така загуби Доброто битката с Лошото!

А потърпевш както винаги съм аз.

Не знам да се извинявам ли? Засегнах ли някого?

Много ли беше просташко? Май не съм за тази среда!

Booya Задник явно имаш, остава и акъл да покажеш
Бреййй Не бой се, Поповски ! За тази среда си !

Няма на света мъж, който да не погледне с интерес задника на една жена, каквито и постинги да публикува тя !

Едното не само не пречи на другото, напротив, силно го обогатява и облагородява.

Не ни пречи, че хлябът е бял, особено ако е мек...

Редактирано от - Бреййй на 21/1/2003 г/ 10:13:48

Сибила Професоре, спомняте ли си френския философ Фонтенел, който тъй като живял сто години, хвърлил мост между 17. и 18.век-света на Нютон и света на Волтер.

Той заемал поста "постоянен секретар" на Академията на науките.

Веднъж казал, че никога не е тичал и никога не е избухвал. А когато един приятел го запитал дали изобща някога се е смял той отговорил:

"Не, никога не съм правил ха-ха.

Колко скучно преминал този сто годишен живот, нали професоре?

Аз, а допущам и Вие, възнамеряваме да доживеем до сто години по друг начин-като правим ха-ха и то колкото можем повече.

Това не вярвам да Ви разсмее чак дотам, защото неоспоримите истини обикновено не могат да накарат никой да се смее бурно, но все пак:

Дамите, в това число и аз, също обичат да се заглеждат по мъжки задници. Даже понякога гледката на един хубав мъжки задник може да ни доведе до вземане на някое и друго не дотам правилно решение. Но си е факт, доказано било веднъж при едно задълбочено проучване относно дамските предпочитания. Коя мъжка прелест най-много ви привлича-питали анкетьорите. Задникът- непоколебимо отговаряли респондентките.

Та професоре, на прав път сте- задникът, бил той женски или мъжки е един решителен аргумент в какъвто и да било спор.

А ние тук въобще не спорим, а сме в пълно единомислие.

Затова, не се съмнявайте- Вие тук сте си на място и ние много Ви се радваме.

Редактирано от - Сибила на 21/1/2003 г/ 14:09:39

Ани Привет, компания!!!

Сещам се за един италиански режисьор, който беше казал:"Да гледаш хубав женски задник е като да видиш красив слънчев залез - може да те разплаче".

Сиби,

абсолютно съм съгласна с теб по отношение задните части на силния пол. Определено стегнатото д... е едно от първите неща, по които една жена оценява вънщността на конкретен мъж.

Професоре,

аз малко по-друг извод бих си направила от разказаната от теб история. Чувала съм я в друг вариант - как падишаха се оплаквал, че жените в харема му са много хубави, но тъпички. И придворните веднага му довели най-умните жени в държавата. А той си избрал тази с най-големия задник. Та затова поне според мен поуката е, че когато човек е задал едни критерии и те са изпълнени, то не бива да се сърди, че резултатът куца в друга насока.

А иначе се сещам за популярната в миналото фраза - "кралиците нямат крака". Някога в Европа е било на практика забранено да се споменава нещо, което би навело на мисълта за интимните части на коронованите особи от женски пол - крака, задник и пр. Било е равно на скандал да се подарят чорапи например на кралската особа, колкото и скъпи и фини да са.

Е, ние тук не сме кралици. Така че - лошо няма Хубава история. Не знам обаче дали представителите от двата пола я разбираме еднакво

Eisblock Незнаещ - хубава идея! Поздравления!

Преди да заглъхне темата с/по гръцката Митология ми се ще да споделя едно странно мое преживяване в Атина. Аз нямам реално обяснение за случката. Ако двете й компоненти се разглеждат поотделно, то може да се говори за моментни преходи в състояние "чик-чирик". Но свързани заедно... има място за замислене....!

В едно от няколкото ми посещения в Атина придружих Някой в археологическия музей. Както е известно на повечето хора, Гърция е пълна с истински и още повече фалшифицирани "находки" на миналата Глория. Музейте пращят по шевовете си от експонати. И така ходейки през залите, там нещата са подредени според официалните хронологий, стигнахме до една заличка, отсрани на основният маршрут. (При първото ми посещение в музея не бях я видял..). Още като приближавахме към портала на заличката, в мен избухна и все повече се засилваше някакво Вълнение (дори сега като пиша Това се възражда отново). Влизайки, погледът ми се закова на една склуптурна група показваща самият склуптор и най-близките му хора. Живял е към 200...300 год. пр.Хр. Приближих и когато я заразглеждах изпаднах в шок. Мога да ви уверя, че Ник-а ми не е случаен, поне външно показвам много рядко емоций и съм като него. Вълнението ми бе толква силно, че се тресях целият и изпитах мъка която щеше да ме задуши. Не знам защо беше така. Побързах да се махна навън. Придружението изпадна също в триумения. Случката беше повече от странна. Където и да съм бил, Спарта, Олимпия, Коринт и т.н. Музей - никаде не съм изпитвал и капчица вълнение.

Но историята не свършва тук. На следващият ден мой много близък приятел (истински професор в Университета там) ни заведе, по точно "Качи" на Акропола. Преди съм ходил два пъти Горе, но не бях поглеждал към източната страна, май че беше храма на Посейдон?? А и предните пъти вървеше някаква реставрационна работа, така, че не съм стигал до него. А този, ние се насочихме право към този храм. Още с приближаването ме обхвана отново вълнението от вчерашният ден! Не така силно, но достатъчно интензивно за да се забележи и от останалите в групата. Вече от към външната страна, откъм източния ръб на Акропола се насочих към някакви статуй поставени в ниши. Там при тях вълнението ми бе най-силно. Казах на другите, че те са от същият творец, както склуптурната, автопортретната група, в музея. Приближихме се. Прочетохме обясненията на табличката.

Да, авторът им бе същия!

Редактирано от - Eisblock на 21/1/2003 г/ 15:48:02

Сибила Ани

И понеже тук сме в темата за философите, да й отдадем дължимото.

Професоре, къде сте? Няма Ви. Споделете.

Слезте от трона, както Мишел дьо Монтен Ви съветва:

"Дори да седим на най-високия трон на света, ние все пак седим само на опашката си"Той бил много възпитан и не искал да каже "на задника си", което пък има отношение към всичко, свързано с тази най- привлекателна част от физиката ни, както съвсем искрено, добросъвестно и непресторено си признахме по-горе.

А защо Ви приканвам да споделяте за всичко, което Ви се стори любопитно, находчиво и остроумно?

Защото - пак Монтен:

"Никое удоволствие не ми се услажда, ако не го споделя"

И е бил прав.

Геновева Ех, и аз скромно, по памет -

Timeo danaos dona ferrente

Бой се от данайците, когато дават дарове.

Сигурно не е правилно. По латински имах 4.

Геновева Поповски, може и някого да си засегнал с приказката за интелектуалките в харема, но лично на мен ми стана много приятно...
Ани Права си, Сиби.

Споделеното удоволствие е дваж удоволствие

Айс, и на мен ми се е случвало подобно нещо. Много странно изглежда. Знам само, че подобни нещо не могат да бъдат обяснени.

nesnaecht Портрет на философа /първият от ляво на дясно/

Рисуван от ЖАК УТРО, Музея във ВЕРСАЙСКИЯТ ДВОРЕЦ

Бернар ле Бовие де ФОНТЕНЕЛ

Френски Писател , философ /Руан1657-Париж 1757/

*

Син на адвокат и сестра на Корней, зарязва рано юридическата кариера за да се отдоде на литературата и философията ! Автор на оперни , пасторални книжки , трагедията АСПАР,1680 и "Галантните писма на рицаря Д'Хер"/1683/ написани по-традиционния начин на Винсент Воатюр са представяне във тогавашните салони и приети на базата добрата мисъл и хубавото им представяне ! За кратко време е признат за мислител след публакацията "ните диалози но мъртвите /1683/, във която той разглежда фирософска концепция базирана на ДОВЕРИЕТО ВЪВ ПРОГРЕСА, и се поставя като последоветел на МОДЕРНИЗМА който избухава няколко години по-късно ! И за този сюжет той написва "Раздалечаване на СТАРОТО И НОВОТО "/1683/!

Най-голямата му творение остава "РАЗГОВОРИ ЗИ ПЛЮРАЛИЗМА ВЪВ СВЕТА /1686/, написана във елегантен стил, осветлаващ прецизността, той се опетва да вулгаризира теорийте на Николай Коперник, и по този тачин открива твърдо и смело философските и научни възможности ! Това негово творение познава едно силно приемане , със силно представената мисъл и прогрес той обявява началото на Века на светлината !

Със хумористичните сатири "Слово за остров Борнео"/1686/ "Оракулски историй /1687/ и " От произхода на приказките "- сведетелствуват от антирилигиозния скептицизам до отворената и брилянтна мисъл !

Приет във Френската Академия в 1691, Доживотен председател на Научната Френска Акедемия от 1697, Фонтенел се отдава изцяло за изучаване и публикация на научни трудове / * ИСТОРИЯ НА КРАЛСКАТА АКАДЕМИЯ *,

* АПОЛОГИЯ НА АКАДЕМИЦИТЕ* !

Сибила Геновева, за неприятностите, съпровождащи данайските дарове, вече предупредихме по-горе. Тъй да се каже-проведохме разяснителна кампания.

Дай нещо по-приятно.

Например:

Рог на изобилието

Имаше там една коза Амалтея, която кърмила невръстния Зевс и тъй да се каже, го спасила от гладна смърт.

Пък той после й се отблагодарил подобаващо, както само господарят на боговете го можел.

Какно съвпадение.

И аз едвам смогнах да закърпя една нещастна четворка по латински.

Сега много се срамувам.

Геновева Сиби, четворка, четворка, ама все можем по една сентенция да извадим - за това ми беше приноса, а не по въпроса за даровете на данайците.

То може и на сентенции да се поизпитваме, но няма да бъде честно състезанието, има си хора, дето покрай професиите си, си разполагат с по една торба такива.

А ние, четворкаджиите - per aspera ad astra, cogito ergo sum и още некоя и друга от по късичките...

Помагат, помагат, и древните езици помагат, за съвременните е ясно. Имам колежка българистка, която взимаше акъла на гърците в Атина, като им декламираше на гръцки надписа на Термопилите. "Пътнико, поспри.....". И даже й правеха отстъпки в златарските магазини, шашкаше ги.

А то зависи от културата на тия, дето им го разказваш. Аз обичам да казвам по някоя и друга фраза или стихче от езика на страната, където съм в момента. Ако не го знам, което доста често се случва, си намирам предварително някое такова.

Така и моята племенница ме подготви с един стих на Лорка за първото ми посещение в Испания. Онова чудно стихотворение - Ако умра, оставете прозореца отворен... Страшно е. Назубрих го като идиот. И като го издекламирах на девойките от регистрацията на лингвистична конференция, забележи!, те се засмяха учтиво и казаха - ооо, испанско стихотворение.

Само един възрастен чичко, който беше чиновник от Министерството на образованието, официален гост на конференцията, застанал отстрани, ми рече почтително - мадам, но вие цитирате Лорка?

Та така стои въпросът с цитатите - важно е и на кого ще го кажеш.

nesnaecht Айс,

Съгласявам се със твоето усещане, защото се случи същото 1992 когато бях там, само дето първата ми работа беше да се кача на Акропола и там се случи същото и с мен ! Само мисълта за величието на миналото е достатъчно ! Незнам защо но предполагам че е силата на емоцийте у човека , съпричастие към знанието на историята и вживяване във величието на времето ! То и затова я започнах тая тема от величието на времето което не сме преживели но усещаме присъствито му !

Ани Абсолютно съм съгласна с теб, Геновева!

Безспорно човекът срещу теб трябва да е в състояние да "смели" подадената от теб информация.

Незнаещ, комплименти за страхотните теми, които си отворил!

Простотия Попе Попее, що ли не бех и я некой задник като тебе, та да ми налитая мацките
Сибила Добре де, аз ще го разкажа.

Все се въртя около Зевс/Юпитер/ и няма как, той е моят покровител/и на теб Геновева/, нали бди над всички родени под знака на Стрелеца, да, ний сме Юпитерианци.

Зевс и Амалтея.

Бащата на Зевс- Кронос бил предупреден, че ще бъде свален от тона на боговете от едно от своите деца. С превантивна цел, наложил на съпругата си Рея да му донася всички деца, родени от тяхната връзка, а той ги поглъщал.

Така погълнал Хестия, Деметра, Хера, Хадес и Посейдон.

Да, ама не. Последното дете, което Рея родила бил Зевс. Искало й се поне едно дете да й остане.По съвета на родителите си- Уран-Небето и Гея-Земята, Рея скрила Зевс от кръвожадния баща, а нему поднесла за поглъщане един камък, увит в пелени.

Така оцелял Зевс. Бил отгледан на остров Крит от нимфите Адрастея е Идея, а те го отгледали с мляко от божествената коза Амалтея.

Така порасъл и възмъжал прекрасния и могъщ бог Зевс - гръмовержец.

След смъртта на козата Зевс я въздигнал на небето, като съзвездие "Коза" в съзвездието "Колар" и превърнал строшения й рог във вълшебния рог на изобилието От него течали нектар и амброзия и всякакви храни и напитки.

Незнаещ, статуя "Малкият Зевс, един фаун и козата Амалтея" от Бернини.

Картина- "Амалтея храни Юпитер" от Никола Пусен.

Сибила Аха, Геновева-философите и латинския-може да се пише до утре сутринта, ама мен ме чака един мустакат сом-да го сготвя подходящо, че много гърла гладни

имам да пълня. Но все пак:

Tabula rasa

Чиста, неизписана дъска.Така стоиците и привържениците на сенсуализма наричали душата при раждането на човека. Те смятали, че само в процеса на развитието на човека опитът оставя върху нея своите следи, запълва я с представи. Самото сравнение на душата преди опита с чистата дъска идва от древните гърци/пак!/- Платон, Аристотел. Гръцкият еквивалент на латинското tabula rasa се среща за пръв път у Александър Афродизийски, написан на латински, този термин е употребен за пръв път от Егидий Римски.

nesnaecht Сиби, намерих това , но не видях на Пусен Амалтея храни Юпитер, кажи нещо повече или поне галерията , и ако ги увелича съвсем няма нищо да се види !

Поздрави , ако има неточности викайте , видя ли фонтенел

*

1 Бернини Малкият зевс и козата Амалтея

*

*

2 Пусен "Храненето на Юпитер"в галерия Лондон

*

*

3 Това е също храненето на Юпитер във САЩ

*

Редактирано от - nesnaecht на 21/1/2003 г/ 17:56:37

Ани Сиби, Лок има много хубава разработка на тази тема - за "табула раса".

Незнаещ, ти защо не искаш вече да си играеш с мене, а? Страдам, да знаеш...

Сибила Ах, незнаещ, мон ами

Ама ти си го намерил, Никола Пусен.Това е -има разлика в заглавията-различни източници ползваме. Моля те, увеличи го малко, много искам да го видя по-ясно.

Ани сега ще потърся и Лок, да видя какво казал, ако не те затруднява -преразкажи го ти

Редактирано от - Сибила на 21/1/2003 г/ 17:57:23

Ани Сиби, в общи линии е това, което и ти си казала - съзнанието на новороденото е като бял лист, върху който животът пише - чрез емоции, събития, влияния на другите индивиди върху съзнанието. Сега пиша по спомени от ученическите години.

Страхотни теми има в тая рубрика. За жалост сега ще трябва да отлитам. Имам да празнувам добри новини тая вечер - пожелавам това всекиму.

Приятели, май ще трябва да започвам да уча италиански. Е, това е егати изненадата. Ама... той животът все с изненади е пълен. Моля ви, който е компетентен в тоз език да ме напътства. Ще ви бъда много благодарна.

Мноооого поздрави и пожелания за приятна вечер!!!

nesnaecht Ани , аз си играя със всичките които искат да играят със мене ! А ти се явявяш един път у годината да ме подгониш за нещо ! Разбира се майтапя се ! Всичките сте злато когато има общ език !
Сибила Незнаещ, невероятни картини, а, пиршество за окото, благодарско.

И Фонтенел го видях. Много е сериозен, прилича на някой, който никога не е правил ха-ха.

Ех тия французи.

prof. Popovski MM Любезни дами,

Припомняйки историята на Падишаха, аз само исках да

подчертая, че мъжът първо оглежда жената телесно.А "второ" просто няма!?

И ако тя му хареса то той лекомислено свързва живота си с нея.

За което в последствие му се налага да съжалява.

Мъжете, драги дами са доста прости в това отношение и лесно манипулируеми.

Както беше казал поета-

"Земя като една човешка длан!

Но по-голяма ти не си ми нужна....."

Врът наляво, врът надясно , изпитателен поглед през полусвити вежди

и Самецът е готов!

Най-великият от всички Философи СОКРАТ е изказал следната Велика мисъл-

"Ако човек има ЗЛА жена то той става или Математик или Философ"

Всички Велики мъже са имали ЗЛИ Жени а някои дори не са имали жени-Което е още-по-голямо ЗЛО!

Жената на Сократ е била толкова ЗЛА че често го е налагала по гърба.

Сократ е изпитвал истински ужас от нея.

Жената на Шекспир-една дребна благородничка Ан Хатъуей му е трила

сол на главата цели 20 години защото.....покривът на къщата течал???

Жената на един от Немските крале е била толкова ЗЛА че замеряла мъжа си

Краля в пристъпи на необуздан гняв с каквото и попадне.

Сутрин на закуска Кралят ставал от масата и скривайки се зад някоя колона се провиквал-Мила отивам на лов!

Жената на Скот Фицджерълд, една пълна откачалка- Зелда е изпитвала неописуемо удоволствие да унижи съпруга си на обществено място.

От нашите велики си спомнете какво правеше Лора с поета Яворов!

Няма велик мъж без ЗЛА жена!

Мъжете с добри жени са лигльовци.

Ай сиктир Професоре, пак се опитвате да ни манипулирате!

По времето на Сократ е нямало МАТЕМАТИЦИ! ВСИЧКИТЕ СА БИЛИ ФИЛОСОФИ!

nesnaecht

*

Нашествието

*

Ако покорим Атиняните, значи ще направим Персийската държава определено

"Небесно царство" КСЕРКС

Ог гледна точка на "Царя на Вселената"/Дарий/ гърците били малък народ живеещи накрая на света ! Тези гърци които живеели по бреговете на Мала Азия още във средата на VІ век, до н, е признали върховенството на Персийците и платили данък на царя ! Персите оставили тираните на гръцките градове да се самоуправляват без тяхна намеса във работите им ! Но любовта към свободата се оказал силен довод за Разума, и във V век до н, е Малоазиатските гърци възстават и шест години водят сражения със Великата Персия ! Във края на краищата въстанието е било потушено и възглавяващия голям търговски град МИЛЕТ е подложен на жесток разгром и разрушения !

*

Разправящ се със въстанниците "царя на Царете" /Дарий/ решил да накаже поддържащите ги Балкански гърци ! По заповед на Дарий били построени големи кораби за да бъде прехвърлена Персийската конница , и във 490 година до н, е недалече от Атина се установила Персийската войска !

Атиняните мобилизирали всички способни да носят оръжие даже и робите като им обещали свобода , и се приготвили да посрещнат персите ! Опасяващи се от Персийската конница атиняните построили своята фаланга между хълмовете и изчаквали атаката , Персийците на свой ред искали да прилъжат атиняните във равнината ! И след няколко дни изчакване персийската войска решила да премести стануването си , и точно в този момент били нападнати от Атиняните ! След ожесточената битка персите побягнали ! Атиняните превзели 7 кораба, а останалите със паника напуснали бреговете и изчезнали навътре във морето !

*

Победата при МАРАТОН и смутното време във Персия дали на Атина десетгодишно предимство, което било използвано за създаването на мощен военен флот ! Мобилизиращ финансите си, Атиняните построили около 200 триери, по-големите построени със весла на три нива , а екипажите от 170 гребци и 20-30 войни ! Триерите били изобретение на гръцкия корабостроител

Аминокъл, и превъзхождали старите триери със 50 весла по своята маневреност и бързина ! Гези триери станали новото оръжие във морските битки !

*

В 480 г, до н, е новия персийски Цар КСЕРКС тръгнал на поход срещу Гърция ! Оказало се че на поход са тръгнали цяла Азия , гърците не са виждали преди никога такива пълчища от различни племена ! Във войската на КСЕРКС влизали сирийци, вавилонци, ливийци, араби, скити, индийци и много други племена които гърците не познавали ! Самите Персийци не били голяма част от армията "конницата и царския полк *безсмъртните*", Покрай брега персийската войска е била съпровождана от няколко хиляди кораба от Финикия и от завладените гърци по Мала Азия ! Свързващи един за друг около 700 кораба финикийците построили два понтонни моста които свързвали Азия е Европа във Провлака ХЕЛЕСПОНТ ! Завършили мостовете персийската войска преминала във Гърция и в началото на септември при прохода на ТЕРМОПИЛИТЕ ! На това място горите стигали до отвесните брегове на морето, е там точно се криела Спартанската войска на цар ЛЕОНИД !

В течение на няколко дни Персийците се опитвали да пробият през теснината- но безуспешно !След това някакъв от живеещите там показал на персийците пътеката през гората ! Узнал затова ЛЕОНИД освободил своята войска като останал със 300 спартанеца за да приемат последния бой ! Спартанците загинали, но тяхния героизъм разтърсил цяла Гърция обзети от страх пред лицето на безчислените пълчища всички се изправили на крака за защита , няколко хиляди хоплити се събрали на Коринтското пристанище за да се противопостовят на нашествениците !

*

Азиятските пълчища преминали през ТЕРМОПИЛИТЕ и разграбили цялата Атика ! Атиняните евакуирали жените и децата и ги настанили на близкия остров Саламин а самите Атиняни се качили на триерите скрити в Саламинския пролив ! Очакващи враговете моряците видели голямо зарево над Атина и това е запалването на града от персите ! На 28 ІХ 480 г , до н, е

във Саламинския пролив навлезли около 700 кораба във плътен строй под звуците на барабаните , а КСЕРКС наблюдавал от хълма седнал върху златен трон ! Приливът намалявал и персийските кораби на могли до останат плътно и се удряли един друг, и във тази неразбория били атакувани със бързоходните гръцки триери ! Изтърпял поражение и загубил флотата си КСЕРКС се уплашил за своите мостове на Хелеспонт , той побързал да отстъпи оставящ във Гърция не голяма войска ! В следващата 479 г, до н, е гърците разбили останалата персийска армия във битката при ПЛАТЕЯ : персийската пехота не могла да устой на фалангата от хоплити, а конницата останала безполезна в гористата местност ! Персите избягали и завинаги напуснали Гърция !

*

*

Великите битки при ПЛАТЕЯ и САЛАМИН остават във световната история като символ на борбата за свобода и демокрация против деспотизма и агресията ! На корабите на адмирал Нелсон и във полетата на Нормандия войниците четели стиховете на Есхил :

Напред деца на Елада,

спасявайте родината, спасявайте жените

децета свои, боговете на бащините храмове

гробниците на дедите

боят е сега- за всичко !

Войната между Гърция и Персия е първата голяма война , във която са сблъскват два свята :

1 светът на морските републики, търговци предприемачи и демокрацията

2 и светът на континенталната империя, регулирана икономика, божествени монарси и коленнопреклонни чиновници - общо взето светът на капитализма и светът на социализма в наше време !

Със тази победа на демократичните гърци започва новата епоха - Епохата на Атинската морска държава !

*

*

По Нефедов*история на древния свят *

Ай сиктир Приятелю Незнаещ, не му се връзвай толкова на Нефедов!

Във фактологията може и да не греши, ама в идеологическите обобщения, не съм толкова сигурен...

Да не говорим, че описания на битката при Саламин имаме познати само от гръцки източници. А пак знаем как византийците четат историята...

nesnaecht Ай сиктир бе аз се кефим на историята , и не му обръщам внимание макар че може и да е прав във заключенията си ! Друго е да си живял през това време, но не е лошо и да си представиш как е било , независимо от твоята гледна точка , кой крив кой прав ! А Нефедов си е той, а не аз !
Ай сиктир Ти да си жив и здрав, приятелю Незнаещ! А Историята все ще се оправи някак си...
prof. Popovski MM Някой от компанията да си спомня случайно как

беше името на жената на Херкулес?

Че се мъча да се сетя и не мога.

Ай сиктир Деянира, Професоре, или пък Дейанира...
prof. Popovski MM Ай Сиктир, нека да изчакаме някой да потвърди

или отрече твоя отговор.

Не че се съмнявам в правилността му но.........

Ай сиктир Па ти ако искаш, вЕрвай! Аз тука не се заяждам, казвам, каквото знам!

А ти си носи предубежденията...

Ай сиктир И, за да не съм голословен, първият хит на Google казва следното:

Деянира — дочь калидонского царя Ойнея и Алтеи, сестра Мелеагра, жена Геракла. Геракл и Ахелой боролись за право назвать Деяниру своею женой. Геракл победил и женился на Деянире, ставшей невольной причиной его гибели

http://mythology.sgu.ru/mythology/linc_personag/deyanira.htm

prof. Popovski MM Ай Сиктир, ти да знаеш си прав.

Наистина се казва Деанира.

Аз пък си мислех че жената на

Хер Кулес се казва

Фрау Кулес.

Виж ти как съм бъркал.

А съм професор.

Абе никой не е съвършен.

Абе аз го мислех Хер Кулес за Немски Герой.

Щото немците за мен са Герои!

Ей Ай Сиктир сега да не ми кажеш че и Аякс не е холандец?

nesnaecht Айсблок, това е за тебе, гледай и си представи величието на времето !

skeptik70
"Pulna skrub" sa gurcite, nai-hubavite im eksponati v nacionalniq muzei sa egipetski..
Геновева Затова пък експонатите им в Лувъра и Бритиш музеум са си много гръцки.
Сибила Професоре, няма как да не ви отговоря, така сте ни подбрали пак, а и защото:

Да си жена и да мълчиш, са две несъвместими неща

Т.де Молина

И пак защото:

Няма нищо по-печално от живота на жени, които са умеели само да бъдат красиви

Б.Фонтенел- наш любимец, показан горе в хубава картина.

Ето Ви още, все мъже са ги творили тия мъдрости. Ползвайте ги, аз съм великодушна , защото съм жена а:

Жената обича преди всичко великодушните идеи....Самата тя е великодушна-това е нейната ахилесова пета, която най-често я погубва.Салтиков-Шчедрин

Ето-радвайте се- още:

Боговете са дали лекарство против змийска отрова, но не и против зла жена

Еврипид-напълно във ваш стил

Целомъдрена е тази жена, която още не е била помолена

Овидий

Дали дават или отказват, жените са всякога щастливи, че им искат

Пак той

Жената и чашата са винаги в опасност

Сервантес

Вземете най-разсъдливата, най-философски настроената, най-малко чувствената жена:в нейните очи най-голямото престъпление на мъжа, макар и той да й е безразличен, се състои в това, че имайки възможност да я притежава, той се отказва от това

Ж.Ж. Русо

Жената никога не вижда какво правят за нея. Тя вижда само какво не правят.

Ж. Куртелен

Особено важно!!!!!!!

Никога една няма жена не е била бита от мъжа си

Ж. Т. Бладе

Накрая един съвет все едно даден ви от мен:

...за да познаваш жените, нужно е да ги виждаш изцяло. Но ако искаш да бъдеш добре с тях, трябва старателно да криеш какво си видял

Р. Олдинктън.

Защото/не се отнася за Вас/:

Глупав мъж е по-досаден от грозна жена.

Д . Димов

И защото:

Женското общество е източник на добри привички

О. Голдсмит

------------

Редактирано от - Сибила на 22/1/2003 г/ 17:05:12

Простотия Ако имаш две жени, фани едната, па удари другатаПростотия от ХVІ век
nesnaecht Простич, здрасти има и една също от ХVІ век :

Маж за три жени , две да го държат и една да му с***е у устата !

Сигурно я знаеш не може да не си я чул !!?!? Наздраве

Сибила Ей, ей, кво се разпищолихте такива.

Тук е философски разговор.

Но, Незнаещ, довечера ще писна мита за смъртта на Херакъл и глупавата му ревнива жена Деянира-причина за смъртта му.

Незнаещ, имай готовност с онагледяването.

Редактирано от - Сибила на 22/1/2003 г/ 17:33:49

Сибила Смъртта на Херакъл

Херакъл- най великият измежду героите е, разбира се, син на Зевс- цял живот мразен и преследван от Хера, ревнивата жена на Зевс. Безброй подвизи извършил и се прочул, измежду които-убийството на Немейския лъв, на Лернейската хидра, почистването на Авгиевите обори, укротяването на адовото куче Цербер и т.н, учавствал в похода на аргонавтите/с Язон/ заради златното руно....

Бил женен за Дейанира, живели щастливо, имали син Хил.

Убил кентавъра Нес със стрела, напоена с кръвта на Лернейската хидра, която била отровна. Преди да умре, Нес предложил на Дейанира да съхрани кръвта му като я излъгал, че тази кръв е чудодейна и ще й възвърне любовта на мъжа й, ако един ден я загуби, като напои облеклото му с нея и му го даде да го облече. Дошъл такъв ден, някой пошушнал на Дейанира, че Херакъл се готви да я изостави и да се ожени за красивата Йола. Дейанира намазала една риза с отровната кръв и я пратила на Херакъл, вярвала, че ще я заобича наново.

Отровната кръв проникнала в тялото на великия Зевсов син и той се загърчил в страшни мъки. Като разбрала какво е направила, Дейанира се самоубила.

Херкулес помолил сина си Хил да го положи на кладата, за да се спаси от непоносимите болки. Когато кладата пламнала, от Олимп се спуснала златна колесница с боговете Хермес и Атина, а тя качила на Олимп любимия син на Зевс, където бил посрещнат с почести от всички безсмъртни богове.

Хера престанала да враждува с него и му дала за жена дъщеря си Хеба, неговата небесна съпруга.

Това била неговата награда за всичките му подвизи на земята и за големите му страдания.

nesnaecht Със допълниние казаното от Сиби , и това където намерих

ХЕРКУЛЕС

--------------------------------------------------------------------------------

HERACLES ( Латински език : Херкулес ) Е синът на богът Зевс и Алкмена . Неговият дар е бил невероятна сила ; той удушил два змея в неговата люлка , и убил лъв ! Оракулът на Аполо казал на Херкулес да извърши дванадесет работи

Тези Дванадесет Работи са Били :

Убийте Лъв на НЕМЕЯ . Той удушил лъва без голоми .

Убийте деветоглавата ХИДРА . Хидрата имала тази възможност че при всяка отрязана глава израстват две нови и имала една която е безсмъртна ! Херкулес изгаря осемте и слага безсмъртната под скала .

Плени сърната на КИРЕНИЯ . Сърната със златни рога и сребърни копита бягала от Херакъл много месеци подред , но накрая я хваща .

Убийте дивият глиган на Еримантус . Дива битка , но доста прямо Херкулес печели битката .

*

Почистване на Авгиевите конюшни от крал ОГЕАС . Той успява само чрез отклоняване на близка река да измие мръсотията .

Убийте месоядните птици на СТИМФАЛИС .

Пленете дивият бик от остров КРИТ .

Пленете магариците ядящи ДИОМЕД .

Придобийте поясът ИПОЛИТА , Кралицата на Амазонките

*

Плени ОКСЕН ГЕРИОН .

Взимайте златните ябълки от градината ХЕСПЕРИДИТЕ , която е била винаги пазена от драконът ЛАДОН .

*

ХЕРКУЛЕС и ДАИАНЕРА

*

Съвременните ХЕРКУЛЕС и КСЕНА

Редактирано от - nesnaecht на 22/1/2003 г/ 20:42:39

steppenwolf А ето ви и Херакъл как се бори с хидрата. Това е част от архитектурния ансамбъл на един дворец, намиращ се в центъра на известна централноевропейска столица.

ANONIMUS-179
О-хо-о-о! Тук било много уютно и приятно! А анонимни приемате ли?

Деянира полива дрехите на Херакъл с отровната кръв на кентавъра Нес.Автор Boris Vallejo-USA.

Сибила Хайде, милички, приемаме всички-и анонимни.

Кой каквото намери-да пуска.

Та Херакъл е най-великият измежду великите гръцки герои.

Неизчерпаемо е -огромна тема -страшно много картини, музики, скулптури.....

Редактирано от - Сибила на 22/1/2003 г/ 20:56:11

nesnaecht Всеки е добре дошъл , но картинките ги прави така че да влизат във екрана и да не тичаме да търсим това къде е навън , по-малки имам предвид ! И се регистрирай поне така ще имаш възможността да си поправяш постингите !
Eisblock Благодаря Незнаещ! Някак си нещата все се въртят около Гърция (за мен). Преди малко ми се обади моят приятел от Атина и сега, преди да си гледам работата на компютера ми, първо "надниквам" тук - и какво да видя? Поствал си Акропола! Приятна изненада!

Почитания!

Dama Pika83
Такава регистрация достатъчна ли е, Незнаещ? Приемам забележката
Простотия Стига и таа, стига да не извадиш некое асо из ръкаво. А иначе глей по-нагоре картинките - кой е пущил толку облечени като тебе? Срамота
Dama Pika85
Уважаема, Простотия! Не съм рисувала аз картината. На теб не ти ли харесва?
nesnaecht Дама Пика, нямам предвид да се обижда някой защото е анонимен , все тая но този който е анонимен не може да се върне на постинга който е пуснал и не може да го поправи ако има грешка /я в писанета я в снимките, я друго/ !

Та затова , а и тука страха го няма независимо вече , така поне си мисля де !

И наздраве за здраве !

Простотия Видех, оно си пише отдоле. Ногу ми ареса, ама тука облечени не са добре дошли. Не е достатъчно антично
Eisblock Анонимус 1, Борис (Boris Vallejo) e роден в Лима -Перу. Бащата е адвокат, т.е. историята му не е издигането от просяк до милионер. Следва графичен дизайн в Буенос Айрес с 5 год. стипендия. Още тогава получава златен медал, въприки представения мин. брой работи. 1964, без да знае и една дума английски пристига в САЩ само с 80$. Случайно среща друг преуанец, който му дава стая и храна за по 10$ на седмица. Работи 2 год в ъв фирма за реклами, Става след това независим човек на изкуството. В NY среща Дорис Маиер, по-късно негова съпруга и несменяем модел във всичките му творби. Мъжките фигури рисува по собствения си облик. Най-известен е с Фентази илюстрацийте (напр. за редицата романи ГОР - започнаха да се издават от US оригиналната поредица, в ЕС има благоприлични "съкрашения". Вдъхновява се от епичното - от тук и е картината постната сега на това място.

Имам една голяма книга за него с много илюстраций от рисунките му, както и показване как си рисува картините!! Интересна техника има Борис.

Анонимен89
Е па изтипосай се тогава тука по прозрачна тога , като некой Херакъл, пасящ овцете и fertig.
Dama Pika90
Наздраве, Незнаещ! И...шшт, тихо - да не ни усети Годзила! Ще ни развали идилията!
Простотия Я, и тука се яви един фертиг
steppenwolf А какво е туй фертиг?
Eisblock Fertig = свършен (в този случай)
beni аз пък помислех, че е оплодител, ама може и в грешка да съм попаднала
Dama Pika95

Борис Валледжо родился в г. Лима (Перу). Закончил Национальную Школу Искусств в своей стране перед иммиграцией в Соединенные Штаты Америки в 1964. С тех пор сделал большой вклад в развитие изобразительного искусства в стиле фэнтази, работая практически для всех крупных издательств в направлении фэнтэзи и научной фантастики. Борис также иллюстрирует обложки альбомов, видеофильмов, а также создает графическую рекламу к кинофильмам.

***

Один из наиболее значительных аспектов творчества Бориса Валледжо — это реалистичность его произведений. Многих художников удовлетворили бы одни лишь его эскизы, которые он создает, руководствуясь только воображением, особенно раскрашенные цветными чернилами. Их можно смело поставить в один ряд с лучшими образцами комиксов, но Валледжо они кажутся незаконченными. Очень часто окончательный вариант картины мало чем отличается от наброска по композиции, но он поражает своим потрясающим реализмом. Глядя на него, испытываешь искушение вступить в этот фантастический мир. Эскизы представляют собой великолепные рисунки, а законченные полотна — живое воплощение грез или кошмаров.

Жанр сказочной героической фантастики для Валледжо — все равно, что вода для рыбы, и нет ничего удивительного в том, что его талант привлекают такие фигуры, как Конан Варвар, Тарзан и Суровый Док. Но мы с интересом узнаем, что он попробовал себя еще в нескольких областях профессионального иллюстрирования до того, как выбрать фэнтези в качестве неиссякаемого источника вдохновения, совершенного средства для выражения своего восхищения пластикой человека и животных. Заметим, что человеческие фигуры списаны им с людей, увлекающихся бодибилдингом. Как правило, в центре его произведений преобладают мужчины с мощной мускулатурой и роскошные женщины, которые, в соответствии с традициями жанра, почти всегда полуодеты.

Борис Валледжо не рисует людей с натуры. Обычно он имеет дело с фотографиями, чтобы нс заставлять модели подолгу позировать, хотя у него за плечами — длительный опыт зарисовок с натуры. В конце концов, модель или фотография — это всего лишь отправная

точка. Его живопись — это полет фантазии, а не документальный рассказ о земной реальности. В процессе преобразования рисунка или фотографии в окончательный вариант картины возникают сознательные и бессознательные вариации образа, и в конечном итоге изображение становится более драматичным. Картины

Балле джо основаны на существующей реальности, но он далеко ушел от слепого следования природе.

Доказательством этому служит то, что мифические персонажи его картин несут ту же печать значительности, что и человеческие фигуры. Совершенно очевидно, что это плод воображения, но они являются такими убедительными только потому, что художник внимательно изучал окружающий мир. Эти персонажи часто рождаются из комбинации фотографий людей и животных.

Теоретически любой человек может сделать коллаж из нескольких фотографий животных, в итоге получив изображение чудовища, но вряд ли это будет убедительно.

Для этого необходимы твердые познания в анатомии и способность художника сплавлять отдельные элементы в органичное целое. Однако и этого недостаточно. Когда художник изображает фантастические создания, важно нс просто сделать картину убедительной, по и нарисовать вымышленного гибрида так, чтобы он казался живым. Та часть человеческого воображения, к которой

обращается фэнтезн, то мистическое поле, которое питает наши грезы, диктует свои законы художественного правдоподобия. Как бы старательно ни были выписаны некоторые чудовища, они зачастую выглядят очень глупо; другие же, напротив, словно вырываются из своего двухмерного пространства и

навсегда впечатываются в наше подсознание. Искусство художника-фантаста как раз и состоит в том, чтобы чувствовать эту разницу.

Едва ли нужно говорить, что все, что ни делает Борис Валледжо, он делает исключительно хорошо. Если вам нравится героическая фантастическая живопись, то это ваш

художник. Эротический аспект, всегда пронизывающий его произведения, полностью продемонстрирован в альбоме «Мираж», стихотворный текст к которому написала его жена Дорис. Валледжо заканчивает предисловие к «Миражу» интересным замечанием, которое проливает свет на его отношение к этой теме: «Когда я встречаю на улице красивую женщину, мне нравится смотреть на нее. Пытаюсь ли я представить себе, что я буду чувствовать, если прикоснусь к ней? Или если займусь с ней любовью? Нет, но частично эти ощущения находят отражения в моей живописи. А в этот момент я просто наслаждаюсь тем, что вижу».

С другой стороны, описывая свои ощущения но поводу одной из картин, где изображена женщина в высоких черных ботинках и кожаной куртке, стоящая перед чудовищем, художник говорит: «Мне нравится эта кожаная куртка, ее складки, блеск — мне

кажется, что я могу почувствовать это па ощупь. В этой картине все правильно. И мне правится голова чудовища — выражение глаз, уродство, тщательно прорисованные вены и разные цвета. Меня это просто восхищает. Я не могу планировать подобного рода вещи заранее. Большинство моих работ созданы по наитию. Идеи посещают меня во время работы. Когда я пишу чудовище, старательно прорисовываю его открытый рот, я почти ощущаю его дыхание. А когда дело доходит до вен у него на голове, мне кажется, что я дотрагиваюсь до его кожи, чувствую ее структуру. Но когда я только начинаю работу, ничего этого еще нет. Это не результат какой-то работы мозга. -. Начиная очередное произведение, я сознательно хочу добиться создания визуального эффекта. Для меня изображение фигуры — это лучшее испытание; уметь пленить зрителя, не рассеивая его внимание чрезмерными подробностями или обилием персонажей — в этом и состоит мастерство художника».

Мир делится на людей, которые способны видеть, и тех, кто не видит. Многие люди считают себя счастливыми потому, что они не ослепли, но при этом они используют зрение только для того, чтобы пользоваться другими своими чувствами. Само по себе зрение не является для них источником наслаждения и полноты жизни, как, например, музыка, мышление, духовные или физические ощущения. Но чтобы видеть, как художник, вам необязательно быть художником. Многим могут нравиться живописные произведения — даже в наш век телевидения и кино, однако мало кто понимает — или даже хочет понять, — какими средствами достигается художественный эффект.

асо купа96
Бени, за да е фертилен някой, трябва първо да е фертиг.
nesnaecht
Ай сиктир Ай де сега! Вчера френски, днеска немски! Ще ме побъркате, бе!
Сибила Не, не, "фертилен" значи "плодороден"-не само оплодителен/feconder/.

Употребява се най-вече свързано с женската възможност за зачеване.

Фертилна възраст-възраст, когато сме в състояние да дадем начало на нов живот-т.е. да осигурим продължението си.

Eisblock Warum Ай-ххххх? Es ist so einfach. Ich hä tte sagen kö nnen - beinahe wie Franzö sisch. Probiere es. Man soll lesen ohne zwang!

Alles Gutte!

Сибила Братко мили, добре дошъл, наспа си се?

Гледам снощи до късно си поддържал огъня, а как достойно

Не му се притеснявай-то всичко идва от езика майка-латински, -вчера го почетохме, т.ч. ша са разберемЕ-нема страшно.

Ай сиктир Какво ти снощи, сестро? При мене си беше направо сутринта...

Айс, разбрах ти само последната фраза...

Сибила Да де, ама поне с професора се засичаш, щото аз, уви!

Той нещо ми отговаря, аз аз после задочно му отбивам топките, не е като да сме очи в очи, хем!

Ай сиктир Сестро, в другото кътче на Незнаещия ти зададох един въпрос...
Ай сиктир А-а-а, Професора си е пич! Особено щом харесва Барда!

Както и Фър, де...

Eisblock Кой Бард? Този със снимките на килограм ли?
Атила Не знам дали си спомняте парчето Lifе is life на групата Opus от средата на осемдесетте? Тъй като гледам тук тече купон, то аз ви поздравявам с версията му от 1987 на словенците Лайбах. Голема веселба е! Особено ако го чуете!

----

Laibach

Opus Dei (1987)

Leben heisst Leben (Live Is Life)

Wann immer wir Kraft geben

geben wir das Beste

all unser Koennen, unser Streben

und denken nicht an Feste

Und die Kraft bekommen alle

wir bekommen nur das Beste

wenn jedermann auch alles gibt

dann wird auch jeder alles kriegen

Leben heisst Leben!

Leben heisst Leben

wenn wir alle die Kraft spueren

Leben heisst Leben

wenn wir alle den Schmerz fuehlen

Leben heisst Leben

heisst die Mengen erleben

Leben heisst Leben

heisst das Land erleben

Wann immer wir Kraft geben

geben wir das Beste

all unser Koennen, unser Streben

und denken nicht an Feste

von jedem wird alles gegeben

und jeder kann auf jeden zaehlen

Leben heisst Leben!

Welch ein Glueck das es vorbei ist

wir dachten nichts wird anders

jeder Augenblick der Zukunft

ist ein Gedanke an vorher

weil wir alle Kraft vergaben

wir gaben alles Beste

und jedermann jetzt nichts mehr hat

und der Tod nun aller harrt

Leben heisst Leben!

beni тоз язик май не ми импонира

Атила, здравей,

и на всички приятна нощ

Ай сиктир Аз са мъча от вчера с френския, сега ме бутат накъм Немско...
Eisblock Намерих една страница където собствените имена или псевдонимите могат със специален алгоритъм да се преведат на елфически, на хоббит или на езика на средната Земя.

Моят псевдоним Eisblock е Powerful Nazgû l (езикът на средната Земя), Carnë cal е на елфически, а на хоббит е: Will Bushey from Combe !!

За адрес Натиснете тук

Приятни забавления!

PS Истинското ми име на елфически е: Dolenromen

prof. Popovski MM По повод постинга на Айсблок

за полезните линкове дето можеш да си преведеш името на Елфи

и древно шумерски. Това безспорно е много полезно.

Аз пък си купих химикалка с която може да се пише САМО ПОД ВОДА!

ФЪРКАТИЧКО Айс, заинтрегува ме, но на адреса нищо не се получава.

Трябва ли да преведа ника си на английски ?

Защото твоят има чуждоземско звучене, а моят е съвсем фъркат.

Eisblock Здравей Фър-р-р-р, пишеш си името с латински букви. С кирилица не съм опитал (не се сетих). Интересно е, че хора с различни фамилий могат да се определят, че идват от едно и също селище (на хоббит). Вллиза се веднага и е много лесно. Ако не стане, може да опиташ сама да си напишеш адреса:

http://www.barrowdowns.com/middleearthname.asp

Успех!

prof. Popovski MM Ай Сиктир,

Ако се готвиш да пускаш нещо тази вечер от Висоцкий

ме уведоми да не пускам и аз.

То и без това няма смисъл.

Колко интересно нещо , лицето на пищещите не се вижда ,

Душите им обаче Лъсват! Като нежно женско тяло

през прозрачна нощница.

Май съм на път да постигна така желаната НИРВАНА!

Ех защо нямах тези знания за жените преди 25 години?

Eisblock Фър-р-р-р, ако си чела Толкин, надявам се, знаеш, че Назгулите са едни от страшните подръжници на Тъмната сила. Просто не ми е приятно с този превод... Ама човек знае ли кое как е? И отгоре на това - Powerful Nazgû l означава още по от обикновен Назгул . Сега ще има радост в някой познати "редици"! Ето и твойте:

According to the Red Book of Westmarch,

In Middle-earth, Farkatichko was a

Wicked Noldor

Elven Name Possibilities for Farkatichko

The root name suitable for feminine and masculine is:

Nevdal

Another masculine version is:

Nevdalion

More feminine versions are:

Nevdaliel

Nevdalien

Nevdalwen

Hobbit lad name for Farkatichko

Saradas Banks from Woody End

Hobbit lass name for Farkatichko

Rosa Banks from Woody End

Dwarven Name for Farkatichko

Bofur Iceplate

This name is for both genders.

Orkish Name for Farkatichko

Olrat the Strongclaw

This name is for both genders.

Приятни минути!

Сибила Професоре

Il n'est jamais trop tard

Ай сиктир Професоре, засега само си го слушам в слушалките, докато ровичкам из Форума!
Ай сиктир Сестро, превеждай пътем, моля те...
nesnaecht E-е . vous commence melange les penseux, ici c'est la philosophie ! Alles au Kaffeе , merde ! Ей шегувам се !
ФЪРКАТИЧКО Айс, много ти благодаря.

Признавам си, не съм чела книгата, но я имам.

Не успях да гледам и втората серия на филма.

Ти можеш ли да ми кажеш от кои съм-добрите или лошите ?

Невероятно, но филмът напълно го забравих, помня само сюжетната линия, но имена, нищо, признавам си.

Ще пратя адреса на сина ни, той е голям фен и на книгата и на филма.

Предната нощ спах само 4 часа и очите ми се затварят.

То и совите понякога трябва да спят.

А днес е четвъртък и така ми се искаше да дочакам новия брой.

Но и утре е ден.

Лека нощ.

Редактирано от - фъркатичко на 23/1/2003 г/ 00:55:40

Сибила Винаги, винаги /toujours/ за теб, mon frere/братко мой/.

Горе казах на професора: Никога не е късно.

Но и ти- никога не е късно за малко френски- той е изящен и луксозен език.

Il n'est jamais trop tard.....

Ай сиктир Благодаря, сестро! Знам си аз, че мога да разчитам на тебе...

А за френския, сериозно, почвам да го уча...

Eisblock Фър-р-р, не се знае, предполагам, че е от добрите. Ако ще четеш Толки, трябва да започнеш с Билбо Бегинс. Чак след това и Повелителя....Аз съм чел Толкин (почти всичко от него + допълнителна литература и изследвания) най-малкото 5..7 пъти. Труден е. А филмите са феноменални!

Лека нощ!

ФЪРКАТИЧКО Благодаря , Айс.

Ще спя спокойно, щом съм от добрите.

Лека нощ и на теб.

nesnaecht СОЛОН /640-540 до н, е/

*

Гръцки държавен деятел , законодател и първия Атински поет ! Произлязъл от знатен но обедняващ род ! Живял в Атина и 594 до н, е бил избран за Архонт със извънредни пълномощия и цел за пракратяване на възникналите смутове в Атина !

С внасянето на закон за дългове направени без юридически доказателства и оформления са недействителни до издаването на този закон ! И по този начин Солон спрял развитието на крепостничеството ! Въвел изменения в законите внесени от Драконт ! Строго определил задълженията на Народното събрание, и създал сънет на 400-те /държавен орган във който участвували представители на всички Гърци / и техните решения били представяни за разглеждане от Народното събрание !

Във втората половина от своя живот Солон пътувал из Гърция, мала Азия, Египет !

Във Лидия се срещнал със най-богатия цар КРЕЗ, и при тази среща произнесъл "вълшебната фраза"

Човек до смъртта си , не може да каже че е имал щастлив живот !

Във последствие цар КРЕЗ бил пленен от Персийския Цар КИР, и тази фраза казана от Солон се харесала на Цар КИР и отменил наказанието на Цар КРЕЗ !

Солон е признат и причислен към Седемти мъдреци !

*

Бъдещ управляващ поставен на власт, не поставяй на служба при себе си лукави хора, защото каквато и грешка да направят ще те обвинят тебе като началник !

*

За всичко е нужна мярка

*

Само тогава приеми властта, когато се научиш да се оневиняваш

*

Който е страшен за много хора, той е длъжен да се страхува от многото хора

*

Упреквай приятеля си насаме, хвали го на публично място

*

Когато запитали СОЛОН, коя държава е най-добра благоустроена той отговорил :

Тази във която необидените преследват във съда и наказват обиждащите не по-малко от обидените - по думите на Плутарх

Редактирано от - nesnaecht на 23/1/2003 г/ 14:19:36

prof. Popovski MM Тук ще разкажа един виц, а после ще се

опитам да го коментирам по Езоповски.

Любимият ми стил.(доколкото го владея)

ххххххххххххххххххххххххххххххх ххххххх

Срещнали се двама приятели и се заразпитвали.

Единият казал-сънувах сън в който Небесни сили ме посветиха

в изкуството да внушавам мисли.Другият не повярвал, естествено.

Почнали да си доказват. Екстрасенса внушил на двойка 85 годишни старци

да хвърлят торбите с кисело мляко и половин хляб и да се целунат страстно

на средата на улицата.Случайно е-отсекъл втория

Екстрасенса внушил на един да излезе от блестящия мерцедес и да започне да се рови в кофа за боклук.-случайно е-отсекъл пак втория.

Приближили до един блок.На шестия етаж прозорецът бил широко отворен.

Сега ще внуша на собственика да си хвърли телевизора от 6 ттия етаж-казал екстрасенса и се вторачил в прозореца с присвити очи пращайки посланието.

Минута-две-нищо. Ха, ха, ха -започнал втория

Нека опитам още веднъж-помолил първия и отново се втренчил в отворения прозорец.Минута, две-отново нищо!Ха ха ха -злорадствувал втория

Ще опитам за трети път -помолил се екстрасенса на приятеля си-и тъкмо да опита на прозореца на хола се показал един мъж с коремче и по потник.

Едната му буза била прясно избръсната а другата сапунисана.

Погледът му блуждаел а на устата му имало пяна-

Човекът се развикал в пространството-

Стига бе, мама му стара, стига!

Не разбрахте ли че НЯМАМ ТЕЛЕВИЗОР!

ххххххххххххххххххххххххххххххх ххххх

Кратък коментар.

Една дама, няма да и споменавам името, но съм сигурун че поне тя и аз знаем за кого става въпрос, ме преследва из форума.

И то ме преследва с онази упоритост с която амбицираната и обидена жена

може да преследва. Драга госпожо-Нямам телевизор.

Не ходете след мен и не поздравявайте напразно самара защото магарето ще помисли че поздравявате него.

А като легнете да спите ви препоръчвам да си сложите бяло боне на главата

и непременно да кръстосате ръце на гърдите.

В тази благопристойна поза са заспивали векове наред милиони англичанки.

Не се хабете госпожо.

Знам че ме мразите и смея да ви уверя -се кефя от това.

ОМРАЗАТА е толкова искрено чувство!

nesnaecht

АРИСТОТЕЛ

/384-332 до н, е/

Велик гръцки философ и естествоиспитател, основател на естествознанието !

Имал е голямо влияние върху развитието на по-късната философска мисъл !Роден е в Стагира /Македония/ , и 17-годишен е ученик на Платон ! в 331 год до н, е отива в Атина и основава школа ! Школата е наричана перипатетична защото самото преподаване се извършвало при разходка под закрити галерии/периратос/! Умира в 322 г, до н, е в Халкида на о-в Евбея кадето избягъл от обвненията във атеизъм ! Разработвал е всички науки по онова време като е обърнал внимание повече на наблюденията и опитите !

Всред произвединията му по известни са *физика*, *метеорология*, *история на животните*, *етика*, *метафизика*, * риторика*, *политика*, *поетика* и други !

*

Възпитанието се нуждае от три неща-дарба, наука и упражнение !

*

Количество е това, което се дели на части, като всяка част е едно или повече неща, и по природа е едно и определено нещо

*

Началото е половината от цялото

*

Платон и истината ми са скъпи, но свещения дълг ми заповядва предпочитания за истината

*

Престъплението се нуждае само от предлог

*

Най-доброто във съвършенството е да направиш малко и добре, отколкото много и лошо

*

Във възпитанието развитието на навиците се предшествуват от развития разум

*****

Щанд на закрит пазар в френски град от ХV век

миниатюрата илюстрира "Етиката на Никомах" Аристотел

Градска библиотека РУАН , ФРАНЦИЯ

Редактирано от - nesnaecht на 25/1/2003 г/ 14:41:05

Сибила Адонис и Афродита/Венера/

--------

Най-красивата от богините, Зевсовата дъщеря Афродита е богинята на красотата и любовта. Въпреки, че тя била, която събуждала любов в сърцата на хората, веднъж самата тя бя била простреляна от стрелата на немирния си син Ерос/Амур/ и се влюбила безумно в красавеца Адонис-най-хубавият между смъртните. Срещнала го в гората, когато ловувал. Заради любовта си към него не се качвала даже на Олим-сред боговете, а прекарвала дните си с него, под палещото слънце, под дъжда, забравила даже да се грижи за красотата си. Това предизвикало яростта и ревността на бог Арес/Марс/-жестокият бог на войната и Зевсов син, който се превърнал в огромен глиган, когото стрелите на Адонис били безсилни да пронижат. Глиганът се схвърлил срещу него и огромните му глиги, наранили смъртно Адонис. Чула стоновете му, Афродита се затичала да му помогне. По пътя нозете й се разранили от тръните и потекла кръвта й, от която се появили розите. Според някои митове, розите, които дотогава били само бели, станали кървавочервени, обагрени с кръвта й. Но не могла да го спаси и той издъхнал, а нейната скръб била огромна. За да остане споменът за него, тя направила така, че да израсне от кръвта му нежната съсънка. Трогнат от мъката на дъщеря си Зевс наредил на мрачния си брат Хадес, богът на подземното царство на сенките, да пуска Адонис отново на земята за шест месеца през годината, които той да прекарва с Афродита. През този сезон животът се събужда, цветята цъфтят и дърветата са зелени, защото Афродита се радва на любимия си.

----------

Статуи: Адонис и Венера-от Роден, от Канова, от А. де Фрис.

Картини: Венера и Адонис - от Тициан, от Тинторето, от Веронезе, от Рубенс.

Афродита оплаква Адонис-пак от Веронезе

nesnaecht Сиби, може и да не е това което си ми написало но нищо , за сметка на това са най-хубавите !

Най-известните скулптури на известни скулптури на Адонис и Афродита, в САЩ, Лондон Петербург Париж !

Ето ви няколко картини - Тициан, Рубенс, Пусен ще ме извините не записах всичко кое къде е и кой е автора /адонис афродита , Във рим са Венера и Марс/!

Афродита и Арес

Венера-Рубенс

Смъртта на Адонис - Пусен

Афродита Адонис - Тициан

Афродита

Афродита - Рубенс

Афродита

Афр, Рубенс

Афр, рубенс

Смъртта на Адонис

Редактирано от - nesnaecht на 25/1/2003 г/ 18:44:24

Dama Pika130
Геновева Абе, много голи тела внисате тук. Пък после Чоли такъв-онакъв.

Ама хайде, щото е Рубенс, ще си премълча. Аз него особено си го ценя, допадат ми критериите му за женската красота.

Сибила Дама Пика, Незнаещ, невероятни сте, напълнихте ми душата, каква прелест само внисате тук.

Сериозно.

Здрави бъдете.

Ама и аз, че избрах такъв благодатен мит.

Надявам се повече форумци да могат да видят тази красота, световните шедеври.

Ех.........

Айде, утре пак-на ползу роду.

Ай сиктир Приятели - Сестро, Незнаещ и останалите (не се обиждайте, моля ви, но не мога да изброя всичките!), поздравявам ви с едно от великите на най-любимия ми български поет.!

ЕТЮД II

В чест на художника Винсент Ван Гог

Забравен от самия Бог,

живял холандеца Ван Гог!

В самия ад - наречен Арл -

и живял!

Разказват - пиел и абсент!

- Здравейте, господин

Винсент!

Но стига! Вий сте много блед!

- Как стига? Много съм зает!

Рисувам този слънчоглед!

Ах, той е точния портрет

на слънцето... Какъв пожар

е слънчевата юлска жар!

Подобен на жътвар - със плащ

захвърлен, с мозък треперещ -

рисува той... Какъв абсент!

- Здравейте, господин Винсент!

Но вий сте трескав! Много слаб...

- Как трескав? Аз рисувам хляб!

Ах, хляб от кръв и смях, и сол...

А вас... ви виждам с ореол

на ангел... Страшния мистрал

люлее пламналия Арл!

Най-после полудял - със стон

ридай той в пустия си дом -

рисува той - и пий абсент!

- За бога, господин Винсент!

Но стига! Вий сте страшно блед!

- Мълчете! Много съм зает!

Рисувам! Искам... Този път

съм виолетов... Син...

Не!... Жълт!

Но смъртно жълт... Какъв покой! -

Рисува той! Рисува той -

холандеца Винсент Ван Гог...

Портрета на самия Бог!

Накрая, от шега обзет,

изрече той: Автопортрет!

Ай сиктир И още нещо, пак от Него. Поздрав до Сибила, Фър, Бени, Геновева, Дама Пика и всички чаровни създания, които ни радват със своето присъствие във Форума! И в Живота!

ВЪЗХВАЛА НА ЖЕНИТЕ

Жени, вий идвахте срещу ми!

Как стъпвахте! Аз бях готов!

Готов бях за живота и думи -

узрял за вашата любов...

Срещу ми - с някакво метежно

мълчание, с камбанен звън...

Как страшно светеха - и нежно -

гърдите ви от сол и сън!

Как остро в гърлото ми - мощно -

трептеше крехкият ви смях!

Със всяка фибра - денонощно

ви любех, страдах и живях!

И бягах аз в нощта, разбила

лицата ви - но всеки дъжд

ви блъскаше със страшна сила

в живота ми на странстващ

мъж!

Обичам ви - и в нощи тъмни,

и в светли дни, обичам аз

ръцете ви, бедрата стръмни -

тревистия ви тъмен глас!

Докрай - през всичките сезони

и възрасти... Ах, как блестят

коремите ви - златни брони

срещу самата моя смърт!

И всичко - дрехи, нокти, бреме,

прически, накити и срам,

и страх, и смелост - дълго време

съм бил моряк, войник и сам!

О, страшен мъжки свят - и силен!

Казармен, униформен свят!

Метален, стъклен и мастилен...

Умирам аз без вкус и цвят

и викам яростно - спаси ме!

И вий - коя? Не помня аз!

Приемахте вий мойто име

във своя милосърден глас!

И моя страх... За да изтрая,

вий бяхте и вода, и хляб!

Мълчете - всичко ще призная -

аз бях по-груб, по-лош, по-слаб -

мъж винаги... Благодаря ви

за всяка милост и живот!

Живейте вий! Бъдете здрави!

И хубави... Вървете вий

докрай през всичките сезони

и възрасти... И да блестят

коремите ви - златни брони

срещу смъртта на този свят!

Жени, вий идвате срещу ми!

Как стъпвате! Не съм готов...

Забравям всичките си думи

и онемявам от

любов!

Калинка Ей страшни сте.

Видях Рубенс, научих нещо за Афродита, разбрах че за всичко е нужна мярка.А след горното стихотворение направо онемях.Толкова е хубаво, че излиза от всякякви мерки.

Извинете , че се намесих без да се познаваме, но не се сдържах. Продължавайте все така да ни радвате.

Сибила Мили братко, о, най-мил между мъжете!

Даже думи достойни не намирам, че да ти благодаря.

Но мисля, мъничко ще мога, все пак, с мита за Аполон и деветте музи.

Да?

Почвам.

ФЪРКАТИЧКО Ай, благодарности и от мен за кавалерския ти поздрав към нас.

Взаимна е тази обич и уважение и затова се получава.

nesnaecht Бернини

БОГ Аполон /ФЕБ/

*

Със златни къдрици бог на света, лечител, предводител и покровител на Музите /музахет/, покровител на науките и изкуствата, предсказател на бъдещето, пазител на стадата , пътищата , пътниците и мореправателите , освобождавал хората от мъките като предизвиквал естествена смърт !

Едновременно е бил гръмовержец и изпращал смърт и болести ! По легенда негова жертва е сатирът Марций, синовете Алое ОТ и Етиал ! Олицетворявал Слънцето !

*

Син на Зевс и Богинята Лета !

Негови деца :

Орфей и Лин - със КАЛИОПА , Хименей - със една от МУЗИТЕ

Асклепий - със КОРОНИДА , Аристей - със КИРЕНА

Мопс - със МАНТО , Филамон - със ХИОНА

Фемоной, Амфиарий, Идмон

*

За насмешка над младия бог на любовта ЕРОС бил наказан от ЗЕВС със неразделна любов към ДАФНЕ !

*

За убийството на циклопите бил осъден една година да служи на смъртните, и даден на пастирите на царя на Тесалия !

Пролетта и лятото живеел във ДЕЛФИ , есента отлитал със своята калесница !

Светилището във Делфи е било познато на древните гърци и целият свят !

Именно там на мястото на победата над преследващия неговата майка дракон ПИТОН, и основал Делфийския аракул където във последствие жрицата ПИТИЯ давала прадсказания съставени он жреците !

Аполон и нимфите -скулптура Франсоа Гурардон 1628-1715

Аполон и нимфите /парнас/ - 1630 г Никола Пусен

Редактирано от - nesnaecht на 27/1/2003 г/ 01:02:30

Сибила Aполон и музите

----

Красавецът Аполон, роден със сестра близначка - богинята на лова Артемида- от Зевс и от Лето е най-разпространеното божество на античността-младият бог на светлината, на лечението, на чистотата, покровител на изкуствата и предводител на музите, изобразяван с лира, будител на свещеното поетическо и пророческо вдъхновение.

В античното изобразително изкуство е идеалният образ на младежката мъжественост, въплътител на висшия идеал на изкуството на древните.

--Статуи:Аполон Белведерски, Каселски Аполон, Аполон Савроктонос, Аполон Музагет, Аполон от Роден, Аполон от Каламис.

Картини:Аполон и музите от Н.Пусен.Победата над дракона Питон от Делакроа, Аполон от Джовани Спаня, капитолийска галерия в Рим, Аполон от Дюрер.

-----

В планината Хеликон и на високия Парнас живеят деветте музи, дъщери на Зевс и Мнемозина/Богинята на паметта, на спомена/, постоянните спътнички на Аполон. Аполон, с лавров венец на челото и със златната си лира ръководи техния хор.Тържественото пеене е толкова прекрасно, че цялата природа го слуша като омагьосана.

Понякога Аполон, придружен от музите се появява сред боговете на светлия Олимп и щом се чуят звуците на неговата лира и пеенето на музите, тогава целият Олимп затихва.Боговете забравят разприте си и мир и покой зацаряват.

Арес забравя кървавите битки, страшните мълнии не светят в ръцете на Зевс Гръмовержец, даже могъщият Зевсов орел прибира криле и кротко почива върху жезъла му. После Аполон весело удря по струните и в залата за пиршества на боговете се извива блестящо хоро, предвождано от снажната девица Артемида, прекрасната Аполонова сестра, вечно младата Афродита, Арес и Хермес, музи, харити, всички танцуват под звуците на божествената лира.

------

Музите били твърде ревниви относно превъзходството на своето изкуство.

Пръв дръзнал да се хвали, че ще ги надпее, тракийският певец Тамирас. Токава те го ослепили, отнели му лирата и певческия дар. Деветте сестри Пиериди също се осмелили да се състезават с тях и заради дързостта си били превърнати в свраки.

-------

Вяка от музите има свое име и предназначение:

Калиопа/хубавогласата/с писмена табличка, муза на епическата поезия и красноречието.

Клио, със свитък в ръка, на историята.

Урания/небесната/ с глобус и пръчица, на астрономията

Ерато/любимата/, с китара , на любовната лирика.

Терпсихора/обичащата танца/, с лира, на танците и хоровата лирика.

Евтерпа/радващата/, с флейта, на мелическата музика.

Мелпомена/пеещата/, с трагическа маска, на трагедията

Талия/жизнерадостната/, с комическа маска, на комедията.

Полихимния/многопесенна/ , забулена, на химните и пантомимата.

-------

Музите вдъхвали творческа мощ на поетите, певците и всички хора на изкуството, въобще.

Към тях се обръщали в пролозите на творбите си епическите поети.

----

Статуи---Музите, скулптурна група от 3-ти век пр.н.е.

Полихимния от Канова, Талия , Урания-от 3-ти век пр.н.е.

Картини---Аполон и музите от Тибалди, Парнас от Монтеня, от Рафаело, от Лорен, Деветте музи от Тинторето.

Редактирано от - Сибила на 27/1/2003 г/ 00:38:50

nesnaecht Сиби , извадих го , нещо и на мене ми се виждаше много не на място но изчаках , и добре направих ! само картините ще видя дали ще намеря със статуите е по-различно ще видя !
Сибила Добре, и аз изваждам моя постинг.

Утре ще пусна мита за "ябълката на раздора"-причината за Троянската Война.

Лека нощ

Редактирано от - Сибила на 27/1/2003 г/ 01:47:35

Dama Pika142
Здравейте , приятели! Сиби, Незнаещ, тъй като търсенето на картини скулптури и други произведения на изкуството изисква време, добре би било, един ден по-рано да ни предупреждавате за новата тема, за да имаме време да търсим из безбрежния Интернет.
Сибила Ябълката на раздора или присъдата на Парис

------

Прочутият герой Пелей бил син на мъдрия Еак, Зевсов син. Боговете отсъдили той да се ожени за морската богиня Тетида, която трябвало да победи в двубой.Когато Тетида изплувала от морето Пелей се хвърлил върху нея и я сграбчил в мощните си ръце. Тя се опитвала да се спаси, превръщала се ту в лъвица, ту в змия, ту във вода, но Пелей не я пущал. Тя била победена и трябвало да стане жена на Пелей. От този блак трябвало да се роди могъщ и прославен герой. Този герой бил Ахил-богоравният.

Сватбата на Пелей и Тетида била отпразнувана в разкошно тържество. Всички богове били поканени, само богинята на раздора-Ерида-не.Тя се скитала обидена наоколо и мислела как да си отмъсти. Ето какво измислила. Взела една златна ябълка от градината на Хесперидите и я надписала така:ЗА НАЙ-ХУБАВАТА. След това я подхвърлила сред боговете. Веднага към нея се втурнали три от най-красивите богини-самата Зевсова съпруга-Хера, и двете Зевсови дъщери-богинята-воин Атина и богинята на любовта и красотата-Афродита. Никоя не искала да отстъпи.Богините се обърнали към Зевс да реши спора им, но той отказал и заповядал спорът им да бъде разрешен от Парис. Така сватбата завършила с разпра, която щяла да докара безброй беди на хората.

Парис бил син на троянския цар Приам и царицата Хекуба, брат на могъщия троянски воин-Хектор. Някога, преди да се роди Парис, Хекуба сънувала пророчески сън-че роденият ще бъде причина за погубването на Троя.Приам заповядал детето да бъде хвърлено в гъста гора, за да стане жертва на зверовете. Но Парис оцелял, израсъл сред пастирите и станал необикновено красив и силен младеж. Явил се един ден пред него вестоносецът на боговете-Хермес, подал му ябълката и му заповядал да избере най-хубавата между трите богини. Дълго се колебал Парис- всяка от богините му обещавала голяма награда-Хера му обещала да властва над цяла Азия, Атина-военна слава и победи, а Авродита му обещала най-хубавата жена на земята- Елена-дъщерята на гръмовержеца Зевс и Леда. Без да мисли много, Парис присъдил ябълката на Афродита, която била призната за най-хубава между богините.

Той станал неин любимец и тя му помагала във всичко, което предприемал.

Другите две богини намразили Парис и всички троянци и се зарекли да погубят града и целия народ.

После Афродита изпълнила обещанието си дала му за жена Елена, която той откраднал от Менелай-цар на Спарта и брат на Агамемнон.

Така започнала троянската война, която погубила Троя

-------

Статуи: Присъдата на Парис от Канова, от Реноар.

Картини: Присъдата на Парис от Л. Кранах-стари, от Рубенс, от Пусен, от Вато, от Реноар, от Гоген, от Клингер.

beni Ай Сиктир, благодаря, но прости невежеството, кажи и кой е автора, аз тук чета с образователна цел и не всичко ми е ясно .
nesnaecht Това е най-доброто Сиби,

Кранах

*

M.Никлаус

*

Ван Бален

*

Вато

*

Рубенс-1638

Рубенс-1639

Лорен

Уйлям ЕТИ

Wtaewel

Редактирано от - nesnaecht на 27/1/2003 г/ 17:20:35

Сибила Mon ami Neznaecht, mon tres cher ami, някои от тях не бях виждала никога, направо са невероятни.

Grand merci !!!!!!!

beni Защо никой не ми казва кой е автора на тези стихове,

защо никой не ми отговори какво е маслен геврек в съседната тема?

толкова ли трудни са ми въпросите, ами кажете, доста неща не знам

Dama Pika148

Присъдата на Парис от Рубенс

Dama Pika149

Парис и Елена от Жан Луи Давид

Dama Pika150
Бени, "Възхвала на жените" е от Христо Фотев.
Сибила Дама П ика, каква само дама си ти!

Дама Спатия

beni благодаря ти много, много
Ай сиктир Бени, извинявай, но чак сега се включих...

Виждам, че Дама Пика вече е отговорила. То и предното пак е от Него.

С риск да се повторя, ще пусна и най-любимото...

На М.К.

Колко си хубава!

Господи,

колко си хубава!

Колко са хубави ръцете ти.

И нозете ти колко са хубави.

И очите ти колко са хубави.

И косите ти колко са хубави

Не се измъчвай повече - обичай ме!

Не се щади - обичай ме!

Обичай ме

със истинската сила на ръцете си,

нозете си, очите си - със цялото

изящество на техните движения.

Повярвай ми завинаги - и никога

ти няма да си глупава - обичай ме!

И да си зла - обичай ме!

Обичай ме!

По улиците, след това по стълбите,

особено по стълбите си хубава.

Със дрехи и без дрехи, непрекъснато

си хубава... Най-хубава си в стаята.

Във тъмното, когато си със гребена.

И гребенът потъва във косите ти.

Косите ти са пълни с електричество -

докосна ли ги, ще засветя в тъмното.

Наистина си хубава - повярвай ми.

И се старай до края да си хубава.

Не толкова за мене, а за себе си,

дърветата, прозорците и хората.

Не разрушавай бързо красотата си

с ревниви подозрения - прощавай ми

внезапните пропадания някъде -

не прекалявай, моля те, с цигарите.

Не ме изгубвай никога - откривай ме,

изпълвай ме с детинско изумление.

Отново да се уверя в ръцете ти,

в нозете ти, в очите ти... Обичай ме!

Как искам да те задържа завинаги.

Да те обичам винаги -

завинаги.

И колко ми е невъзможно... Колко си

ти пясъчна... И моля те, не казвай ми,

че искаш да ме задържиш завинаги,

да ме обичаш винаги,

завинаги.

Колко си хубава!

Господи,

колко си хубава!

Колко са хубави ръцете ти.

И нозете ти колко са хубави.

И очите ти колко са хубави.

И косите ти колко са хубави.

Колко си хубава!

Господи,

колко си истинска.

Поздрави на всички!

beni Благодаря ти, това е прекрасно и знам, сега вече ще чета всичко наред-Фотев,

с риск да бъда абсолютен профан в тази тук тема мога да кажа честно, че нищо от тези истории не ме интересува /ама ги прочетох/ и нищо от тези картини не ми харесва, макар и част виждала в оригинал.

Аз си харесвам други неща, съвсем различни.

И не ме е срам да го призная тук, защото знам, че никой няма да ми се подиграва

обичам ви

Б.

Ай сиктир Нема лошо...
beni така е.
nesnaecht Бени, като ти харесва нещо пействай го бе момиче така и ние ще разберем нещо де , злато !

Ай, сиктир къде се изгуби брат , здрасти ! Ама нощеско беше голема работа виж това във темата с най-многото постинги ще паднеш , виж и това за наградите на Паница ! Вервай ми !Наздраве

Simplified Solutions Бени, Христо Фотев ще ти допадне. Раним е като теб.

Сравнително скоро излезе "Пейзаж от думи". Посмъртно. Повечето му неща са там.

Не знам защо така са нарекли книгата. Всъщност той казва "словесен пейзаж".

Сибила О, Бени, съжалявам , че не ти харесват тези "истории". Сега пък ще ти обясня защо на мен ми харесват. Те са ми мил спомен от детството, четях ги с увлечение, бях 8-9 годишна, струваха ми се като прекрасни приказки. Със сестра ми дотам се бяхме пристрастили, че отваряйки на някоя страница от книжките, се изпитвахме за различните персонажи, за имената им, за родствените им връзки, за събитията, в които участват. Знаехме даже какво е изрисувано на щитовете на всеки един от седмината от Тива-дотам бяхме стигнали. Сега е голяма радост за мен да мога да ги разказвам тук, защото, ако си забелязала, аз ги преразказвам почти, е някъде преписвам, само за едната точност. Но понеже са претрупани с имена и е сложно човек да се ориентира във взаимоотношенията и във точната последователност на събитията, трудно би било да го прави човек, който няма представа, бих казала-като мен-още от малък. То е като да научиш език на стари години-не става. После много са ми помагали и като пораснах, като учих и като четях.

Античната гръцка митолагия е пуснала корени в невероятно голям брой световни литературни творби, оттогава, та чак досега. По лесно се ориентира човек, като е наясно. Особено във френската литература е цяло стълпотворние:

Жан Кокто-Едип Цар, Антигона, Орфей, Бакх, Тезей; Жан Жироду-Електра; Жан Ануи-Евредика, Антигона, Медея; Жан Пол Сартр-Мухите/Отмъщението на Орест"; Камю-Митът за Сизиф и много още.

Да не говорим за класицистите: Корней и Расин.

Забравих Пушкин, който се зове "представител на разцвета на благородната античност".

Дюренмат, Хаутман и Байар не са останали без творби на базата на гръцките митове също.

А в музиката-Монтеверди, Люли, Сенс Санс, Моцарт, Щраус, Глук, Офенбах, Хайдн, Лист, Скрябин. Даже Парашкев Хаджиев е писал "Цар Мидас".

За картините да не говорим. Три живота не биха ни стигнали, за си купим само една от показаните тук.

Илиадата на Омир ми е може би най-любимата книга. Всяка година я препрочитам, а тя е огромна.

Така, че ми стана криво от това, което ти написа, сякаш някой ме зашлеви по веселите бузки на детството ми.

Затова сега ще разкажа нещо весело.

Митът за раждането на бог Дионис/богът на виното и на веселието/.

Редактирано от - Сибила на 28/1/2003 г/ 13:02:47

Ай сиктир Бени, ето адрес, на който можеш да прочетеш почти всичко от Фотев. Ако искаш, разбира се...

http://slovoto.org/fotev/

Приятелю Незнаещ, тук съм...

Прочетох всичко много внимателно, разбира се. Само че не ми се влиза в безсмислени спорове. Ти виж днеска какво става под анонса за утрешната статия на Костов...

Поздрави на всички и приятен ден!

Сибила Дионис/Бакх/-----

Дионис е син на Зевс и на Семела, дъщеря на тиванския цар Кадъм. В началото-бог на плодородието , после на виното и на лозарството, на музиката, и на драматическата поезия. От култовата му песен дитирамба произлязла античната драма. С голяма тържественост били празнувани в Атина Големите градски дионисии, те продължавали няколко дни и се посещавали от много жители на другите гръцки градове. Хорове представяли в буйни и гръмки песни живота и страданията на Дионис.От тези песни възникнала гръцката драма, провеждали се драматически състезания между авторите на нови трагедии и комедии.Култови средища на Дионис били градовете Тива и Атина. Според Херодот старо светилище с оракул съществувало и на" най-високата планина"/т.е.Родопите, Западните Родопи/. Римският писател Светоний съобщава, че когато Октавиан-бащата на Август, водил войската си в свещената гора на Дионис, се допитал до оракула на бога за сина си, а той му отговорил, че синът му ще бъде господар на света, понеже, след като виното се разляло върху олтара, димът се издигнал над светилището чак до небето-знамение като това получил и Александър Велики, когато принасял жертва на същия олтар.

Атрибутите на Дионис са , еленова кожа, тирс, лозова клонка и винена чаша.

Свещените му животни са сърна, лъв, тигър и козел.

------

Когато Зевс се влюбил във Семела бил толкова заслепен от чара й, че й обещал да изпълни всяко нейно желание и се заклел във водите на река Стикс-свещената клетва на боговете. Преди да се роди Дионис, разбира се, Хера, която я ненавиждала се превъплатила в образа на прислужница и бавачка и посъветвала Семела да пожелае да види Зевс в цялата му божествена красота и могъщество. Зевс не можел да й откаже, нали се бил заклел-появил се във всичкото си величие на господар на богове и хора. Ослепителна мълния блестяла в ръцете му, гръмотевици разтърсили Кадмовия дворец, всичко било обхванато от огън, тресяло се, горяло и се рушало.

Пламъкът обхванал и самата Семела и тя загинала. Умирайки, тя родила Дионис, но той бил слаб и хилав, недоносен. Зевс не можел да позволи синът му да загине, махнал с жезъла и зеленина обвила всичко наоколо, тя спасила детето от пожара. а после Зевс зашил Дионис в бедрото си .Така в тялото на Зевс той укрепнал и се родил за втори път-така го наричат-роден от бедрото на Зевс. После Хермес-вестоносецът на боговете и също син на Зевс го занесъл за отглеждане от нимфите.Там Дионис израсъл красив, могъщ бог на виното, бог, който дава на хората сила, радост и плодородие.Нимфите, който го отгледали били взети от Зевс на небето, където те светят нощем под името "Хиади".

Веселият бог Дионис ходи по света придружен от шумна тълпа менади, нимфи и сатири с кози крака, накичени с венци.Под звуците на флейти, сиринги и тимпани шумната тълпа напредва по поляни и гори. Навсякъде където мине дарява радост и веселие. Дионис подчинява всеки на своята власт и учи хората как да отглеждат лозите и да произвеждат най-хубавото вино.

----------

Статуи на Дионис в Лувър и в Неапол, Хермес с малкия Дионис от Праксител, Бакх от Микеланжело, от Торвалдсен.

-------

Картини-"Бакханал" от Рубенс, от Пусен, от Пикасо ," Бакх и Ариадна", "Възпитанието на Бакх" -пак от Пусен, от Тициан, "Младият Бакх" от Караваджо

Редактирано от - Сибила на 28/1/2003 г/ 16:06:26

nesnaecht Сиби, може да не е това което си пуснала , няма значение нали не се нервиш !

Е почакайте малко има още 10-15 не варкайте ! Наистина си е изкуство това независимо от времето , пълни окото ! Творчеството краси живота на човека !

*

СЕБАСТИЯН РИЧИ

**ААХЕН

**ТИЦИЯН

**БУРДОН

**РЕНИ

ЕВЕРДИНГЕН

**БЕЛИНИ

**БУШЕ/Р/

**ДИ КОЗИМО

**КАРАЧИ

**КАРАВАДЖО

**ЛЕОНАРДО ДА ВИНЧИ

**ПУСЕН

***

***ДЕ ВОС

***МОИЕРТ

***РУБЕНС

Редактирано от - nesnaecht на 28/1/2003 г/ 17:46:55

Сибила Незнаещ, много са хубави, тази първата изобразява Зевс с малкия Дионис, не помня от кого беше, а третата сигурно е Бакх и Ариадна. Просто са съвършени.

Аз не всичко пиша, което е известно, то е ужасно много.

Така че, каквото още намерите, добре дошло.

Ани Незнаещ, много са красиви!!!!

Благодаря!!!

П.с. Ето, да не кажеш пак, че не се появявам във форума

Поздрави, злато!!!!

Dama Pika165
Незнаещ, само не ме убивай, че станаха пак толкова големи!
Сибила Много известна е тази на Праксител- Хермес с малкия Дионис.

А също Вакханалиите, с участието на менадите/вакханките/, днес са символ преносно на разпуснато веселие, необуздано пиршество, оргия.

А оттам иде и терминът "нимфомания" и "сатириазис" в смисъл на силно повишено либидо и полова разюзданост

Редактирано от - Сибила на 28/1/2003 г/ 16:54:27

Сибила А, ама ти, мон ами незнаещ, непрекъснато им сменяш местата, сега Зевс и Дионис дойдоха на четвърто място , а първата статуя си е сам Дионис-виж колко е красив.
Don Ами, драга ми Dama Pika, мери най-напред, преди да го внИсаш...
Dama Pika169
И ти ли, Бруте(Дон)....? Обяснете на начинаещите някои подробности при внИсането!
Сибила

Наздраве, пия нещо от произведенията на Дионис, хубаво.

И това ми предпочитано питие ще да е от слабостта ми към гръцката митология.

nesnaecht Дама Пика, виждаш първо това което внасяш дали файла е (****.jpg), тоя файл се приема от фотоалбума и като го отвориш ще видиш какво ти пише !

Но преди това ако имаш програма за големината проверявай да не надминава 300 пиксела , че иначе се разваля /нали си гледала Чоли/ това е !

steppenwolf Е как да не пише: 1000 пиксела ширина!!!!

Те на това се казва истинско разчолване!

Дама Пика, отиваш тук: Натиснете тук

и си сваляш IrfanView. Всяка картинка, която сваляш сейвваш първо на твърдия си диск. Най-добре направо на десктопа, за да не я търсиш. После я отваряш в IrfanView и я ресайзваш.

That's it!

Ай сиктир Хубаво де, не скачайте така върху Дамата! Ще се научи...

Сестро, видя ли, че тука си е по-хубаво...

steppenwolf Че кой скача, Ай (привет!)? Нали тя самата попита, за да се научи.
Ай сиктир Привет!

И аз това викам, де. Со кротце, со благо...

Dama Pika176
Здравей, Ай! Благодаря ти за подкрепата! Да тук, наистина, си е много хубаво!

Степни вълко, и на теб хиляди благодарности! Ще внимавам повече да не се повтарят тези грешки, които допуснах!

Незнаещ, Сиби, великолепни сте! Наздраве!

Наздраве и на всички приятели!

nesnaecht Дама Пика, проблем нямаш ! Човек се учи от грешките си !
steppenwolf Наздраве и от мен! Айде и аз ще си сипя едно червено, макар че ме чака писане тая нощ.

Разбрахте ли как се действа с програмата или? Незнаещ?

Сибила Дама Пика, твоята картина е самото съвършенство.

Радвам се, че участваш в това чудесно начинание. И аз не знам как става това с картините. Затова съм се заела с текстовата част. Там си ми е силата. Но тези картини наистина ме вдъхновяват.

Пък и тука , брате си е място, което никога не съм възнамерявала да напускам задълго. Тихо красиво убежище, като в детството, където човек е безгрижен, щастлив, без даже да си дава сметка защо.

И аз ви обичам.

Dama Pika180
Сиби, аз долу-горе "навлизам в материята с картинките", ако искаш да ти обясня някои работи, които съм усвоила, и за да не ставаме досадни, с въпросите и отговорите по въпроса, на останалите участници, бих могла да ти ги мейлна или на ICQда ти ги обясня.Твоето аху-иху:-) отваряш ли го?
Сибила Аху-Ихуто го отварям на пет-шест дена, като се присетя.

Ааа, ти си ми някоя стара познайница. Ще те чакам, ще се ориентирам.

Пък ай-си-кю нямам, веднъж го инсталирах, но ми обърка целия ред в компютъра и го махнах, станах разногледа направо

Редактирано от - Сибила на 28/1/2003 г/ 19:26:11

nesnaecht Степен благодаря брат , видях го но е добре ако има трудности да обясниш и е точно за Дама Пика ! Особено да не забравиш там за прозореца къде да гледа та да стига до пикселите 300х300 ! Моите са си направо програми и много различни от това което е гратис , та затова да не обърквам нещата ти и го обяснявай щото си работил повече със него програма ! Наздраве на всичките и поздрави със "Върви каручката на стария Буо "
nesnaecht Май забравих това :

Ван Хеемскерк

Редактирано от - nesnaecht на 28/1/2003 г/ 20:01:08

Сибила Ей това е мон ами, незнаещ, чак ти иде да се присъединиш, че да направиш едно прескачане- превъртане с троен винт, а може и четворен Аксел
Геновева И от мене Гран Мерси за Ирфан Вю-то. Нямах такова.

Върви каручката на стария Буо,

от град на град се нижат тъжни дни,

etc.

nesnaecht Сиби не разбрах, злато да не би да става въпрос за това по-долу щото има още легенди за Зевс и Хера :

Сибила Не, за тия от предпоследната картина, от свитата на Дионис, я виж какви кълбета правят и много още удивителни гимнастически упражнения, сигурно са много подпийнали ех, живот.

Някой път ще разкажа и за Зевс и Хера, как я наказал за всичкото й вероломство и грозна ревност.

Редактирано от - Сибила на 28/1/2003 г/ 20:30:35

steppenwolf Я чакай и аз да добавя нещо от един мой любим художник.

Ай сиктир Добре де, разбрахме се! Вие сте по картинките, аз съм по стихчетата. Става ли?

Ако сте навити, аз продължавам...

Ти тръгваш и се връщаш пак в Бургас.

В единственият залив пак е есен.

Тук изумен откриваш своя глас

и в своя глас солен - печал и песен.

Тук ти откриваш своя верен жест.

Тук ти за миг не си човек случаен.

На твоя ден най-точния адрес

е тук - и твоя ден е ден безкраен.

Тук изведнъж си спомняш че си жив.

Че имаш дъжд... И вятър... И Несебър.

И изведнъж се виждаш ти красив

в един кристал - в един прозорец щедър.

steppenwolf Е, и ние сме по стихчетата. Този превод на Петя Дубарова на Pink Floyd чел ли си го?

ВРЕМЕ

Текат минути, часове и дни

В безспирен бяг безследно отлетели.

Как страшно в тези четири стени

Ти блъскаш свойте мисли посивели.

И чакаш някого. Но идва ден,

Когато по пътеки осветени,

От блясъка на слънце озарен,

с изопнати от дъжд прохладни вени

Ще спреш за миг внезапно покосен

От мисъл: Младостта е изживяна

И как ли ще признаеш ужасен

Пред себе си, че тя е пропиляна.

И истински все още неживял,

Денят ти сив отмерва пулс последен.

И времето ще сграбчиш ти без жал

Със трескави ръце и ужас леден.

Към слънцето с пресъхнали очи,

Съсипан, прежаднял ще се катериш.

Но слънцето жестоко ще мълчи

И нищо ново няма да намериш,

Защото си съвсем обикновен човек

На средна възраст. Много скоро

Е може би и онзи страшен ден,

Когато смърт очите ще затвори.

Ще върнеш ли, дали ще върнеш пак

Загубеното, вече пропиляно?!

На карта ще залагаш, светъл бряг

Ще търсиш, но във тебе като рана

Ще пари мисълта, че две неща

Не можеш никога да си възвърнеш:

Живота да избавиш от смъртта

И времето назад да върнеш!

Изтича песента като вода!

Но времето остава нейна стража.

Дотука спира моята следа,

А имах толкова много да ви кажа.

Ай сиктир За Петя няма да говоря, защото ще се разконспирирам...
ФЪРКАТИЧКО Ай, присъединявам се към теб.

На адреса в словото, който ти даде, открих прекрасни стихове.

Някои не ги бях чела.

Но не срещнах едно стихотворение на Фотев, което също много обичам, затова ще го препиша за всички приятели тук, които също

харесват този поет.

Позволи ми да мисля за тебе.

Да си спомня за тебе.

Отново

да се влюбя в тебе.

Бъди ми

и жена, и сестра.

Аз не мога.

И не зная защо, но не мога

да приема, че всичко е просто

акробатика някаква в тъмни

и самотни квартири.Самотна

и звънтяща възбуда, с която

ме измамва коняка....Лъжа е

и оркестъра, който засвирва,

и ръката, която ме търси,

и жената, с която аз станах

и танцувах туист...Аз не мога

да живея без кратките срещи

по крайбрежните улици.Просто

да потъна в дълбоката сянка

на дървото, което се вслушва

в гласовете ни...Колко е смешно.

А е страшно, когато те няма

под дървото, което забрави

гласовете ни, смешните думи

и прекрасните думи, които

ти отнесе със себе си....Мила.

Позволи ми да мисля за тебе.

Да се влюбя във тебе.

Отново

да повярвам във тебе.

Бъди ми

и жена , и сестра.

Съществувай!

Неизвестно къде-

Съществувай!

Неизвестно с кого-

съществувай!

И си спомняй за мене понякога.

steppenwolf А виж това тук е опасно, както се видя през последните дни.

Всъщност аз често си я препрочитам.

Ай сиктир Има защо, Степни Вълко, има защо...
Ай сиктир Фър, благодаря!

Това наистина май го няма в сайта.

Eisblock Степен, благодаря за Пинкфлойдовия превод! Преводът е невероятно добър. Тъжна истина за всеки от нас. Независимо колко е постигнатото, то все си остава малко. Не говоря за материални неща (Klamoten... ), a за загубеното от нас, това което се намира в детската възраст и "израстналите деца" го наричат Детска невинност!

Почитания!

steppenwolf Привет, Ейс! Радвам се, че ти е харесал. Всъщност, доколкото съм разбрал от твоите постинги досега, това се доближава и до твоята житейска философия.

И все пак не е зле, да увеличим малко оптимизма си.

beni Аб-со-лют-но верно, Steppenwolf.

Сиби, моля не се обиждай, нали ме знаеш че както мисля и го казвам, просто си пиша какво си мисля в главата, обаче - честно- това тук- "Философ", с твоите текстове и илюстрации на велики произведения, е направо готова книга. Така е.

Аз всичко изчетох и твоя труд е неоценим, защото за нас всички го правиш това.

Иначе аз съм от тези объркани индивиди, дето на сергия с книги, пред Одисея и Илиада определено ще предпочета последния роман на Сидни Шелдън или нещо друго сапунено. Това е положението. Наричам го разтоварване, ама май само така си говоря за мое успокоение.

beni Христо Фотев, Петя Д. - прочетох, те едни от нас ли са? Живот с толкова рана в душата, и радост, и болки, като отстрани, безплътен, и така преживян бързо, покрай нас, допирателна, дето всичко разбира без остатък
Анонимен200
Ето за почитателите на Sidney Sheldon

едно негово стихотворение, написано след 11 септември 2001.

THE EAGLE

by Sidney Sheldon

The eagle soars and flies in peace

And casts its shadow wide

Across the land, across the seas

Across the far-flung skies

The foolish think the eagle weak

And easy to bring to heel

The eagle's wings are silken

But its claws are made of steel

The eagle stands for freedom

May we never let it die

And give thanks for all our blessings

As we watch the eagle fly

Клио И аз имам моя любимка - Наум знае - на име Марияна Фъркова.

Ето ви нещо мъничко от нея.

Спомени

В обятията на прозореца стоя и чакам

да видя твойта сянка по дъжда;

капките изчезват нейде в мрака,

остават само мигове вода.

Разсеяно и тихо приближаваш,

боиш се да не стъпваш по чупливата роса,

а аз не съм се и надявала,

че ще преминеш сухо през дъжда.

Стоя изгладена и чиста

и проветрявам миналия вече ден;

прозорецът от капки е опръскан...

аз бърша с обич спомените,

наваляли вътре в мен.

beni Благодаря, ано 208, ама Шелдън май да си наблегне на прозата е по-добре.

==

An eagle - sight of lasting life

Brought death to me-

Immortal sorrow.

Why should I think of freedom symbol?

Its claws of steel

Made life inferno

===

Редактирано от - beni на 29/1/2003 г/ 19:36:05

Сибила Арес/Марс/- бог на войната- Покровител на зодия "Овен"

---------------------------------------------------------------------------------------------

Да не бил Арес син на Зевс и на царицата на боговете Хера, Зевс отдавна да го бил захвърлил в Мрачния Тартар, при окованите титани, враговете на Зевс, но не било възможно, произходът му бил много знатен, та Зевс го търпял, макар никак да не го обичал. Не го обичал заради неговата кръвожадност, любов към жестоките битки и пролятата кръв. Там където се води война, Арес винаги е там, придружен от синовете си Деймос и Фобос /Ужас и Страх/ и богинята на раздора Ерида.Изобразява се върху колесници с огнени коне, в медна броня, развята грива на шлема, и дълго копие, кожен щит в лявата ръка. Жестокият бог не винаги побеждава в двубой-често с него се справя другата Зевсова дъщеря, светлооката богиня воин- Атина Палада, която го побеждава с разум и мъдрост. В Троянската война участвал на страната на троянците, където при едно спречкване между двамата бил надвит от нея, чрез медното копие на Диомед, насочено от ръката й и така жестоко наранен, че от болка надал рев, равен на стона на цялата войска.Гърци и троянци изтръпнали от ужас, а той, обвит в тъмен облак, цял окървавен се понесъл на Олимп, за се оплаче на баща си от Атина, но татко му даже и не изслушвал жалбите на свирепия си син, толкова му бил омразен. От свещения дракон на Арес се считало, че произлизат тиванците, които се считали потомци на Арес.

Слабост на Арес била хубавицата Афродита, която никак, ама никак не била вярна съпруга на мъжа си-хромият бог на ковачите Хефест и често му изневерявала с Арес. Омир разказва как Арес осквернява ложето на огневласния си съперник, който веднъж ги изненадал в момент на любовно блаженсто и ги оковал в здрава мрежа от невидими вериги. Арес бил и много ревнив и убил любимия на Афродита- Адонис, когато тя се влюбила в него.

Баща на много от жените воини- амазонките и баща от Афродита на бог Ерос.

В Гърция бил тачен най-много ог войнствените спартанци.

В Рим бил наричан Марс и един от най-почитаните богове, на него бил наречен месец март, тогава, когато свършвали студовете и започвали войните. Според поверията, сам Марс вървял пред редиците на воините по време на битките, предвождал ги, закрилял ги и пазел самия Рим.

На негово име е наречено Марсово поле в равнината край Рим, където се провеждали сборове на войските и тук идвал всеки прочут пълководец, за да се помоли на покровителя и да изпроси помощта му

Свещените животни и Атрибути на Арес са вълкът и кълвача, както и конят.

-------------------

Статуи: Арес Лудовизи/копие в Рим, музей Терми/-Така нар.Ахил Боргезе/в Лувър/, Марс с Амур от Торвалдсен, Марс и Венера от Канова.

Картини: Марс и Венера от Ботичели, Марс и Венера изненадани от Вулкан/Хефест/-от Веронезе, Венера и Марс от Тинторето, Марс , Венера и Амур-от Рубенс.

Марс от Рембранд, от Власкес.

Редактирано от - Сибила на 29/1/2003 г/ 19:51:05

Простотия Виж кво, докато не му каеш на Маркс да не бара Венера там, нема да ти излезне картинката
Анонимен205
Остай човека, че му прекършеш хатъро.
Dama Pika206

Марс и Венера от Пусен

Dama Pika207

Марс и Венера от Ж. Давид

Dama Pika208

Марс и Венера от Ботичели

Dama Pika209
Драга, Простотийке, видя ли, че след два провала имах три попадения, благодарение на твоята съобразителност, предупреждавайки МарКс да не бара Венера!

nesnaecht Има много картини на тази тема ! Картините са от големи галерии, държавни частни и др ! Да не си ромислите че са на едно място ! И наздраве де както винаги , сигурно утре ще ви прочета , какви оценки ще даде простотията !Сиби злато си от време на време некой диамант !Поздрави на всички до утре !

***Жан, Луи Давид

*** Де Козимо

*** Мантеня

*** Клаесенс

*** Меит

*** Ван Лоо

*** Буше

*** Джордано

***Де Палма

***Серг/ж/ел

***Веронезе

*** Втаевел

*** Пусен

***Рубенс

***Тинторето

***Вераскес

***Бордоне

***Рубенс

***Гуерчино

Редактирано от - nesnaecht на 30/1/2003 г/ 11:18:04

Dama Pika211
Незнаещ, Сиби, невероятни сте!

Сибила И вие, и вие

Утре ще разкажем за могъщия Зевсов брат, почти равен нему по сила и по величие-повелителят на моретата-Посейдон/Нептун/, на всички морски същества и всички божества, които заедно с него и прекрасната му жена Амфитрита обитават подводния му дворец.

Време е, наистина.

Лека нощ. Целувки.

nesnaecht

ЕВРИПИД

/480-406 ДО Н, Е/

Последния от трите класически фигури във древна Гърция ! От 92 произведения до наши дни са останали само 12 трагедии ! Явява се като новатор във традиционната атическа драма, и предизвиква критиката ! Заради неуспеха си в средите на Атина 408 г до н, е се преселва във Тесалия, а по-късно във Македония където и умира при цар Архелай ! След смъртта си става един от най-популярните драматурзи ! Милтън по думите на Плутарх пише че Спартанците като слушали песните на хора във ЕЛЕКТРА пощадили Атиняните ! Аристотел наричал Еврипид "най- трагически от всички поети "

****

Ако цениш своя живот , помни че другия го цени не по-малко

****

Истинското мъжество - е непоклатимост

****

Царя е длъжен да знае три неща :

че управлява хората,

че е длъжен да ги управлява според закона,

че не е вечно на власт

****

ЗВАНИЕТО СВОБОДЕН ЧОВЕК Е СКЪПО НА ВСЕКИ СВОБОДЕН ЧОВЕК

****

Когато господ иска да накаже човека, първо го освобождава от разсъдък!

Anonimen15214
Незнаещ, mail!
nesnaecht Анонимен15, нищо не разбрах, и после пиши ми какво щеш но на латиница , моята система е малко специална и не приема всичко ! нищо лошо но нищо не разбрах , отговор давам когато знам откъде идва !
Anonimen15216
Незнаещ, mail -на латиница!
Сибила Ганимед- виночерпецът на боговете

---------------------------------------------------

Най-прекрасният между смъртните -Ганимед/на други места за такъв бива признаван Адонис, но ще преценим от картините/ е син на троянския цар Трос и на Калироя, дъщеря на речния бог Скамандър. Красотата му била толкова смайваща, че сам Зевс пожелал да го има завинаги при себе си, там високо- на Олимп, сред боговете. Превърнал се в орел/Зевсовата птица/, отвлякъл го и го определил за виночерпец на боговете. Дарил го с безсмъртие.

За да не страда баща му от мъка по отвлечения син, Зевс му подарил прочутите безсмъртни крилати коне-бързи като вятъра. Доста време след това тези коне донесли беди на Троя, защото Аполон и Посейдон, които помогнали на внука на Трос- цар Лаомедонт да изгради стените на Троя, поискали като отплата точно тези коне, но той не изпълнил обещанието си , а те му изплатили огромно морско чудовище, което опустошавало града. С него се справил най-после, по волята на боговете, най-великият герой -Херакъл.

Ганимед бил красив, но много простодушен и често бил побеждаван на зарове от хитрия бог на любовта и син на Афродита- Ерос/Амур/.

Според някои други версии-превърнат в съзвездие под името Водолей.

-------------

Статуи: Орелът отвлича Ганимед от Леохарес, от Б.Челини, от Торвалдсен

------

Картини: Ганимед, от Рубенс, от Маре; Ганимед в ноктите на орела от Карстенс; Отвличането на Ганимед от Кореджо, от Рембранд.

Редактирано от - Сибила на 30/1/2003 г/ 21:17:49

nesnaecht Намерих само това ама ще свърши работа !

***РЕМБРАНД

***ГАБИАНИ

***КАМПАНЬОЛА

РУБЕНС

***Б, ЧЕЛИНИ

МАЦА

***МАЦА

***МИКЕЛАНДЖЕЛО БУОНАРОТИ

***ТОРВАЛДСЕН

КОРЕДЖО

Редактирано от - nesnaecht на 30/1/2003 г/ 23:06:01

ФЪРКАТИЧКО Ето отново се включвам с някои прозрения за любовта, живота и всичко останало, публикувани в серия "Оракул"-

"Учи се от живота и го сподели с другите"

Ще се радвам ако допаднат и на вас.

Научих, че доверието е единственият и най-важен фактор в личните и служебни взаимоотношения.

Научих, че значимите неща не се постигат без усилия.

Научих, че е по-добре да си женен за човек с добър характер,

отколкото с добра физика.

Научих, че не е важно какво се случва на хората.

Важно е какво правят, за да се случи.

Научих, че и при най-кратката среща ние губим нещо от себе си.

Научих, че ако си истински загрижен, това ще си проличи.

Научих, че добротата, е по-важна от съвършенството.

Научих, че да се самосъжаляваш, означава да си губиш времето.

Научих, че е много по-лесно да реагираш, отколкото да помислиш.

Научих, че няма маловажни знаци на внимание.

Редактирано от - фъркатичко на 30/1/2003 г/ 22:46:02

Dama Pika220

Отвличането на Ганимед от Рубенс

Dama Pika221

Отвличането на Ганимед от Кореджо

цъфте люби, обичай, но не се увличай защото любовта е

сладка и прави главата ти на патка.

si

Dama Pika223
Сиби, тази вечер нотр ами Незнаещ е "служебно възпрепятстван" , но се надявам утре да попълни нашата картинна галерия с нови вълнуващи красоти!

цъфте

si

Сибила Да, защото посреща тантето, то си е много отговорно и приятно!

Ще го изчакам и утре, защото тоз Ганичед много пухкав и детински ми се вижда, а, тоя ми ти красавец.

Ако намери още нещо, хубаво, ако не-не, защото най-накрая моята прословута скромност биде надвита и по някое време ще споделя с вас моята най-голяма слабост- митовете за КЕНТАВРИТЕ, символът на нашия знак СТРЕЛЕЦ.

Да.

За мен ще бъде чест.

Дама Пика

Фър-хубави неща си намерила. Много трогателни, за човеци

Къде е Бени?

Бени

за всички тук!

nesnaecht Ей момичета не го приемайте на сериозно, тя верно че лелята е тука и не ми пречи , но нали съм си малко насметен та не искам да се нервим ! Вижте все пак дали ви пълни очите това по-горе, ама нема значение , по-добро и бързо не можах да намеря ! Така че чао до утре и поздрави на лъвовете дето ги имате !
Сибила Страхотни са, мон ами, ти си много всеотдаен и жертвоготовен човек. Какъв само подвиг направи, а тантето видя ли ги картините? Трябвало е да я направиш свидетел, ако не участник.

Лека нощ.

prof. Popovski MM Като гледам прекрасните произведения на изкуството

които поствате тук, се радвам и наслаждавам.

Успоредно с това се сещам за ученическите си години

когато ни караха да пишем съчинение по картинка.

Окачваха на черната дъска картината "Прощаване" от Стоян Венев"

Един партизанин стои да една люлка. В люлката е детето му.До люлката седи и гледа тъжно жена му. Самата люлка окачена на въжета за тавана.

На гърба на партизанина пушка и патрандаш.Една свещ догаря в мрака.

Тъжна работа.

ххххххххххххххххххххххххххххххх ххххххххххххххххххххххххххххххх х

Трябваше да си изсмукваме от пръстите шаблони от рода на-

В очите на комуниста се четеше Решителност! Та очите му не се виждаха!???

Ениуейз. Чудя се ако се върнем мислено назад и си представим, че на черната дъска е закачена картината похищението на Ганимед-кой какво би написал?

Много ми е интересно.Въппреки , че знам със сигурност-никой няма да поиска да разголи пред мен душата си.

Но очаквам и тук да видя шаблони от рода на-Вечния стремеж към висините...

На крилете на Въображението, и прочее и прочее.

Абе не е лесно да се пише стойностно! Да знаете.

Никак не е лесно!

"Да се разголва ДУШАТА е толкова неприлично колкото и тялото!"

сър Френсис Бейкън.

beni Сиби, здравей, тук съм, къде иначе, чета всичко, верно че това е книга готова, взех дори зачетох у дома намерих "Богове, гробници, учени", направо ме запалихте в темата. Честно, вечер вече не мога да заспя ако не включа поредния upgrade на Раздумката.

Тоя Санд, такава радост създаде.

цъфте

Симпли ЧРД малко късно, но няма значение. Да си жива, здрава и какво ти е на сърце, това да ти е у ръце.

si

Редактирано от - цъфте на 01/2/2003 г/ 14:51:32

beni СС, и аз със закъснение те поздравих-при турското кафе, но вчера не знаех.

Цъфте- такава атмосфера има в тази картина, че направо не ми се седеше тук в мократа зима.

Сиби, сега намерих и Древногръцки митове и легенди- Николай Кун, почвам я и нея. Поздрави на всички

Сибила Бени, и аз основно там съм ги чела и почти наизустила като малка.

И сега я използвам тая книга, като ги разказвам митовете тук.

Поздрави. Сега почвам за кентаврите, наште хора, т.е.-хората коне.

Сибила Кентаврите. Хирон-най мъдрият измежду кентаврите-символ на знак "Стрелец".

-------------------------------------------------------------------------------

Кентаврите са диви същества, рожби на Иксион и Нефела.Иксион е царят на лапитите/митологично племе великани/.Когато бил прибран от Зевс на Олимп се влюбил в Хера и се опитал да я прелъсти.Вместо нея, Зевс му изпратил под нейния образ облака Нефела и от тази връзка се родили кентаврите.За наказание престъпния цар бил привързан в мрачния Тартар на огнено колело, което се въртяло вечно/Картина."Иксион, измамен от Юнона/Хера/-Рубенс/.

В някои митове кентаврите се определят и като деца на Хирон.

При Омир-старо планинско тесалийско племе с оромна сила и сурови нрави, олицетворение на страшната мощ на спускащите се от високо планински води.

Обитавали мъчно достъпни планини и непроходими гори. Изобразявани като полухора-полуконе с човешка горна част на тялото и конско туловище, отдалече приличали на конници, сраснали с конете си.

Битката между лапитите и кентаврите избухнала на сватбата на Пиритой и Хиподамея. Поводът бил кентавърът Евритон, който увлечен от красотата на младоженката се опитал да я отвлече.В тази битка участвали най-силните герои на Елада и прогонили кентаврите, които оттогава се преселили във високите планинински области на пл.Пинд в Епир.Но имало и кротки и мъдри кентаври. Такъв бил Хирон.Син на Кронос и на океанидата Филира.Живеел в пещера на планината Пелион в Тесалия, където поради изобилието на билки се зародила медицината. Той бил първият лекар. Учител и наставник на на велики герои и синове на богове. Обучавал ги в езда , лов, боравене с оръжие, музика и медицина. От него били възпитани Херакъл, Тезей, диоскурите Кастор и Полидевк, Язон, Феникс, Ахил и разбира се, Асклепий/Ескулап/, Аполонов син и бог-лечител/.

По невнимание бил ранен от отровната стрела на Херакъл, за да се избави от страшните мъки, сам пожелал да умре, като се отказал от безсмъртието в полза на Прометей.

Въпреки това, след смъртта си бил пренесен на небето и съзвездието Кентавър/Центавър Овидий описва като тесалийски лък, изобразяващ Хирон в позата на стрелец.

-----------------------------------

Статуи:" Боргезкият кентавър"- Лувър. "Стар кентавър", "Млад кентавър" от Аристей и Папий, "Кентавърка" от Роден, "Тезей в борба с кентавър" от Канова, "Кентавромахия" от Микеланжело

----------------------------------

Картини:

"Кентавър и нимфа" от Бьоклин, от Л. Коринт, "Кентавромахия" от Рубенс, "Борбата между лапити и кентаври" от Бьоклин.

------

Литографии: "Кентавромахия" от Пикасо

Dama Pika234
nesnaecht Добър вечер приятелчета, как е , върви ли с политиката ! Да ви кажа тя лелята си отиде и кат се включвам гледам че вече сте направили доста ! Бе да не остана по назад ще вкарам и това :

Отвличането на Деянира Гуидо РЕНИ /Лувъра /

За другите ако имам време да ги потърся !

Редактирано от - nesnaecht на 01/2/2003 г/ 21:40:04

nesnaecht Преди време си спомням нещо имаше за музите, и сега чак намерих това

Eustache le Soeur

Трите музи-КЛИО ЕВТЕРПА ТАЛИЯ

Трите музи-МЕЛПОМЕНА-ЕРАТО-ПОЛИМНИЯ

И ТЕРПСИХОРА

Сибила Mon ami, много хубава картина, тази която изобразява отвличането на Дейанира от кентавъра Нес, стана въпрос за него когато говорехме за смъртта на Херакъл. Точно него, и заради тази му дързост Херакъл убил със стрелата, заразена с отровната кръв на Лернейската хидра, после пък сам той загинал, нали си спомняте, облечен с дрехите, които жена му Дейанира напоила с кръвта на Нес, наявайки се, че Херакъл ще остане вечно неин.

Да.

nesnaecht Сиби вярно е че говорихме ама като я намерих чак снощи ! Кво да правиш като знам че има три милярда сайта по нета , ми се мае главата ! Наздраве чедо и мисли от по-рано да светкаш , за няколко дена напреде !
Сибила Не, не, браво, исках да кажа. Тя си е съвсем на място тук-при кентаврите , тъй и тъй вече стана въпрос за това, да се присетят просто хората.
nesnaecht Дама Пика като намеря програмката ще ти я пратя или ще ти напиша откъде да я заредиш !Симпатична и лесна за работа !

Както е регистрирана картината

и след като я намалих във формата

Редактирано от - nesnaecht на 03/2/2003 г/ 15:04:09

Анонимен241
Сибила, какво стана с

Анонимен242
цъфте споменаването на някои глаголи тук е неумесно.

така, че хайде лови мекия ..... път.

si

Редактирано от - цъфте на 07/2/2003 г/ 23:46:45

Eisblock Драги АНО 257, 260! Имам неприятното чувство, че си объркал посоката?! Попаднал си не там където си свикнал или искаш пак да отидеш. Според изисканият Ти стил си мисля, че Форумният Рестроум е в другата посока. Завий, ако обичаш на ляво, 5-тата или 6-тата врата (познава се по малко строгата миризма) отваряш. После пак на ляво по антрето с надписите, после малко зад хубавите порцеланови "брадавици" с течаща вода има свободна стена. Там има място и за твойте "Писменни изпражнения". Бъди така добър, не се измъчвай в непривична обстановка. Тя не ти подхожда: Нито на вкуса, нито на мирис, нито на вкус.

Нали знаеш: На вкус и цвет - товарищи: Нет!

Сбогом!

Анонимен245
Незнаещ, заеби ги! Не се впрягай! Релаксирай с Посейдон!

nesnaecht Не съм имал намерението да казвам че незнам но по някой път трябва да се доказва обратното ! Лично не ме интересува никой който знае по-малко от мен а още по-малко ще ме интересуват хора по знаещи от мен !

Обикновен човек съм като вас с разлика без големи претенций , и още по-малко изисквания !

Със едно малко изключение , ТОЕСТ темата отворена от мен е философско спокойствие и търсене на истината от историята !

Който не е разбрал си е негова работа но ще искам официално да се вкара специално за тази философска тема всичко необходимо което ще спре глупостите , за да може участвуващите да са на своето ниво и да знаят какво искат да кажат на спокойствие !

Това го казвам във пълно съзнание и знам какво мен ме чака , но знам също другите /******/ какво ги чака !?!?!

Поздрави засега !

Анонимен 1247
Нело, престани да ни провокираш! Почеркът ти ни е пределно ясен и съвсем не ни е трудно да го разпознаем! Ако си въобразяваш, че ще разрушиш и това кътче на нашия форумен рай - жестоко се лъжеш! Няма да ти го дадем! Нито пък ще ти позволим да съсипеш форума, което е твоята мечта, за твое огромно съжаление, - неосъществима!!!
nesnaecht

Бе няма какво да кажа , освен Наздраве

ДЕМОКРИТ

/60-370 до н, е /

Гръцки философ-материалист от АБДЕРА град във Древна Тракия !

Неговите книги обхващат много области на науката, но до наши дни са останали малко фрагменти ! Демокрит е един от основателите на античната атомистика ! Демокрит е считал че всички тела се създават в резултат на случайни удари и слепвания , и се образуват неделими частици ! От които изводи казва че света се образува от тези произволни движения на частиците във цялата вселена ! Демокрит е и един от основателите на философското течение ЕТИКА и предшественик на ЕПИКУР !

Малко от неговите максими , няма да навреди :

*

Не се стреми да знаеш всичко, за да не останеш невежа

*

Ние не се нуждаем от помоща на приятели , дотолкова доколкото имаме увериния че ще я получим

*

Привичките на бащите добри или лоши, се превръщат във пороци на децата !

*

Безполезните закони са както за добрите така и за лошите, първите не се нуждаят от закони , вторите не са по-добре от първите

*

Много наши приятели се представят за наши приятели което не е вярно, и във обратен случай е също вярно !

*

Тия които обичат да бламират са по природа малко надарени !

*

nesnaecht Анонимните поне можете да си платите училището да се научите на нещо !

Анонимен 1250
Добре, братко Незнаещ!

Ще си платим училището, ЗА ДА СЕ НАУЧИМ НА НЕЩО!

Но в момента само наливаш вода в мелницата на Нела, и , ако все още не си го разбрал, проблемът си е чисто твой!

Не подвеждай всички анонимни под един знаменател, Незнаещ, ще сгрешиш!

nesnaecht Анонимен 269 не ги слагам разбира се на един кантар, но това което съм писал те си го знаят сами ! И го пиша във множествено защото са най-малко двама !
Графът Поздрави на всички!

Заболяха ме пръстите от писане, реших да си възстановя душевния статус като погледна какво си бъбрите и налетях на тази история.

Приятелю Незнаещ, в ситуацията на форума единственото решение според мен е пълно безразличие. След първите думи за мен тези писания не съществуват – сега си наложих да ги прочета заради реакциите! Това са хора с ужасни комплекси – съзнавайки, че не могат да се включат в такъв разговор се мъчат да го разрушат. Просто не ги виждайте!

Другият начин е наистина ако Санд може да даде възможност на автора на темата да я “заключи” за анонимни. Впрочем от днес аз ще си щраквам “Скрий анонимните”! Съжалявам Ано 266-69, покрай сухото гори и суровото. Как да поведеш диалог с анонимен? Всеки път да ти обяснява “аз съм…”.

Регистрацията е толкова проста, че не виждам проблем, който иска да участва в разговор да си избере име (и лице ).

Геновева Незнаещ, аз мисля за фалшификацията на ника ти да не се косиш. Имало е и по-сполучливи имитации. Ако някои тук не могат да пишат правилно, ако някои не могат да четат и разбират, то поне цифрите всички познават. Нали ти има даден броя на мненията, никой фалшификатор не може да ти ги вземе.

А за това, че можеш да спреш някого да пише в темата, отворена от теб, мисля, че трудно ще успееш с административни (?!) средства.

Не обръщай внимание, така най-лесно ще си отидат.

Сибила Ехе, приятели мили, здравейте. Кавга е имало тук снощи и защо? Отдавна се каня да разкажа и за брата Зевсов, вторият по сила и величие след него, владетелят на моретата и всички морски същества Посейдон/Нептун/.

Вие сте загубили търпение, гледам, и вече и картини сте напускали. това е Посейдон-да, никога не се колебайте, като видите страшния тризъбец. Тая вечер ще се опитам, много е голям разказът. Ако не-утре.

Мон ами незнаещ, засмей се де, светът е оцелял, защото се е смял!

Геновева Преди да се пуснете на митология, захваната и в съседната статия, прочее, ми се ще да ви сложа тук една снимка на красота - от моето време. Попаднах случайно на един сайт с много портрети на филмстарс. И се замислих - промени ли се идеалът за красота?

цъфте

една от наши дни за сравнение.

si

Геновева Цакам с девятка.

Анонимен 4258
Анонимен 4259
Геновева Хайде едно вале.

Геновева Обаче ги наредихме едни секс-символи, страшна работа! Да се надяваме, че ценителите им от ОНЕЗИ времена вече са си легнали и няма да се смущават от спомени. А аз - за лека нощ, ще пусна още едно създание, дето не беше чак пък толкова секси - в директния смисъл, но беше чаровница. Незабравимата Одри. Лека нощ!

цъфте

Лека нощ и от мен.

si

Редактирано от - цъфте на 09/2/2003 г/ 01:19:15

prof. Popovski MM Като гледам снимките дето сте ги постнали се сещам

за Несравнимата красота на Българската жена!

******************************* ***************

Ех ако знаете какви чувства събуждате в гърдите ми.

Спомням си Световният фестивал на Демократичната младеж , който се проведе през 1968 в София. Аз бях ученик в онези години.

Играехме някакви упражнения на стадиона. С бухалки и ленти.

Извиваха се редиците ни ставахме и лягахме описвахме какви ли не букви и символи! В един момент застивахме. 12 яки борчета от школата чавдар

тръгваха от дъното на стадиона носейки една кръгла платформа на раменете си обвита със зелено бяло и червено сукно.

На тази платформа стоеше гордо и изпъчено в специално заучена поза

кралицата на Фестивала-Бранимира Антонова! Човешката пирамида спираше

за минута две близо до мен и аз имах възможността да и се любувам от два три метра.

Нямаше по-хубава жена на света през 1968 он Бранимира!

Носеха я като на поднос! Да я подарят на някого! Колко пошло!

Още в онези години имаше режисьори.Голяма красавица беше Бранимира

в онези години. Питайте ме мен който имах възможността да я наблюдавам

стотина пъти! Беше като излята! Като статуя на Микеланджело , обаче жива статуя.Красота!

"А потом началось, не опишеш в словах....." Не искам да се спирам на това което се случи после. Ениуейз.

Тези каки дето сте ги постнали са като грозни патета в сравнение с нея!

( с изключение на картината на цъфте-тази жена която тя е постнала е просто прекрасна! Нещо като о, миг поспри!)

Жена от плът и кръв!

А през годините когато се снимаха Крадецът на Праскови и Тютюн

Невена Коканова беше просто Древногръцка богиня!

Постнете ми Венета от онези години, моля!

Постнете ми снимката и в моята тема.

Надали е имало някога по-красива и одухотворена жена от Венета!

Още от времето на Кубрат та до наши дни.

Символът на Българката за мен е ВЕНЕТА!

ВЕЧНАТА И СВЯТАТА!

Нека никоя не се засяга. Това може да е само мое мнение.

Та нали знаете, че за всеки влак си има пътници.

Днес по волята на Съдбата бродя по американските градове.

Срещам стотици жени! Красиви, горди, богати, студени, всякакви!

Едни са пластмасови, други силиконови, трети просто делови.

Не видях нито усмивката нито топлината която грееше от лицето на българската жена.

И децата си не обичат и галят така както българската жена.

Успокоявам се като си казвам-добре че повечето мина там в родината а това което остава тук на чуждото е малко........и кратко.

Анонимен 4264
Анонимен265
цъфте Професоре, много сте прав за Невена Коканова. На времето когато я гледах в

Тютюн много ми хареса и си мислех, че ако имам дъщеря то тя ще се казва Ирина, но Бог ме дари със син.

За Бранимира Антонова си спомням сътно, но за това пък я имам на много голяма снимка от участието и във филмовия фестимал / VI / в Москва, а това е времето м/у 1968 - 1973 г., но немога да кажа със сигурност коя година точно.

si

Анонимен 4267

Вървят ли двама

на дълъг път,

и път да няма,

не ще се спрат.

Ще бродят близки

по таз земя,

ах, как не искам да съм сама.

Решат ли двама,

да дирят брод,

в тях грейва пламък

за цял живот,

той пръска искри,

в скръб и тъма,

ах, как не искам да съм сама.

Делят ли двама

една съдба,

допрат ли рамо

в една борба,

ще легнат чисти

във таз земя,

ах, как не искам да съм сама.

Мария Нейкова ("Козият рог"

цъфте "Ако се съгласиш да те употребят, няма на кого да се сърдиш" Катя Паскалева в едно интервю пред К.Патрашка.

След премиерата на прочутия филм на Методи Андонов "Козият рог" Катя Паскалева става известна за 24 часа. Продукцията пък е обявена от критиците за най-добрата наша лента за всички времена. Актрисата е участвала в куп други продукции, сред които са "Вилна зона" и "Иван Кондарев". Дълги години играе на сцената на театър "София".

Следва интервюто, но е дълго ще ви напиша отговора само на последния въпрос:

- За какво най-често си мислите напоследък?

К.П. - За смъртта на майка ми. Непредполагах, че тя толкова ще ме срути. Държах се мъжки. От ден на ден обоче ми става все по-тежко. Като пипна някакъв предмет, той е свързан с нейните пръсти. За тово напоследък мисля за преходността на живота. И все ми се струва, че майка ми се обажда постоянно отгоре и ми казва: Кате, не се предавай! Това е единствено, което ме крепи.

от книгата "За какво ядохме жабите" на Кристина Патрашка

si

Редактирано от - цъфте на 09/2/2003 г/ 20:05:31

Грациан Има един вид женска красота която е непреходна. Среща се доста по-рядко от "модната за сезона" муцунка. Носителките и обикновенно излъчват не само физическа привлекателност, но и одухотвореност. Те имат едно вътрешно сияние, което се усеща с "едни подсъзнателни рецептори".

За илюстрация, една от тези "вечни хубавици"- неповторимата Hedwig Eva Marie Kiesler, известна на широкия свят като Hedy Lamar:

nesnaecht Здравейте участници във темата със своето духовно АЗ !

Знае се че не се гаси туй що не гасне , и се радвам все пак че сте разбрали какво съм написал ! Човека все пак си остава такъв какъвто е , не мож го промени ! Не се сърдя, или ми минава много бързо !

Да говориш и противоречиш без срок, е да покажеш че си природно неспособен , да научиш това което трябва ! - Тукидит

И поради ей такива фрази умозаключения независимо от коя епоха ми дойде тази идея за да дам името на темата ,"незнаещ философ", и смятам че тези които се смятат за умни са разбрали ! Неприятното е че се появяват разни ми ти там какви щете ги наречете, пречат наистина ! нямам намерения да взимам каквито и да са мерки срещу никого , но тези които си вършат тези глупости трябва да знаят че :

" Веднъж стомна на вода, втори път, на третия път се чупи " !

Поздрави , и си пишете това което сметнете че е интересно за другите които предполагате че не го знаят - това е разковничето на темите !

Редактирано от - nesnaecht на 09/2/2003 г/ 14:27:42

Простотия Граци, таа LamarR е още едно доказателство колку е вредно за една жена да е убава. Ако не беше като картинка, да е по-известна като изобретател
цъфте

si

Редактирано от - цъфте на 09/2/2003 г/ 20:03:28

Грациан А бе, простотиьо, то нейното изобретение малко "а ла радиото на Попов", ама както и да е...барем и го приписват на нея. (па и патент си има на 'сичкто отгоре на нейно име за доказателство )

А иначе наистина е била доста печена "какичка".

На нея принадлежат знаменитите думи:

* * *

"I must quit marrying men who feel inferior to me. Somewhere there must be a man who could be my husband and not feel inferior. I need a superior inferior man."

* * *

My problem is, I'm a hell of a nice dame, The most horrible whores are famous. I did what I did for love. The others did it for money.

* * *

Any girl can be glamorous, all you have to do is stand still and look stupid.

* * *

If you use your imagination, you can look at any actress and see her nude, I hope to make you use your imagination

* * *

Колкото до изобретението ето ти тук малко чертежче, но аз по-скоро бих адмирирал нейните познания в комбинаториката, отколкото тези в торпедонасочващите дисциплини.

Натиснете тук

Това, разбира се, не и пречи да е изключителна личност.

П.П

А, щях да забравя...ето и страничка с още няколко снимки (за тези на които им е интересно, де...)

Натиснете тук

Редактирано от - Грациан на 09/2/2003 г/ 16:21:58

Анонимен 4274
Във връзка с очакваната тема от Сиби и Незнаещ - "Митът за Посейдон"

цъфте Ано 4, страхотни са. Направо занемявам.

si

Редактирано от - цъфте на 09/2/2003 г/ 22:05:27

Анонимен 4276

Амфитрита, съпругата на Посейдон, със свитата си

Анонимен 4277

Посейдон и Тритон

Анонимен 4278
Цъфте, радвам се, че ти харесват, надявам се, че и на другите наши приятели, посещаващи нашата "Вилна зона" , по думите на Професора :-), ще им харесат. Ти почакай да видиш и Незнаещ как ще ни изненада. Вярвам, че всеки момент ще се появи! :-)

Сиби, чакаме те!

nesnaecht Хубаво, хубаво - те това обичам най -много - знаете какво ! И наздраве

Това е храма Посейдон :

Сибила Посейдон/Нептун/- бог на моретата и водите

-----------------------------------------------------

Син на Кронос и Рея, втори след Зевс по мощ, брат на Хадес, Хера , Хестия и Деметра.Съпруг на Амфитрита, с която живее в дворец на морското дъно, сред свита от нереиди, тритони и други морски същества.Баща на много герои, великани и фантастични чудовища: Орион, Тритон, Амик, Антей, Сарпедон, Скирон, Бузирис. Негови синове са също Нелей, родоначалникът на нелеидите, едноокият великан Полифем, а също и най-великият атински герой Тезей-красавец и юнак, чийто земен баща се наричал Егей/оттам и Егейско море- ще разкажем някой път и за това/, но всъщност истинският му баща е Посейдон. Веднъж поискали от Тезей да докаже, че действително е негов син, като намери пръстен, хвърлен в морето. Вместо да се удави, той бил пренесен на морското дъно- в двореца, където баща му и царицата Амфитрита го посрещнали с почести и тържества. Разбира се - получил и пръстена.Като бог на постоянно променящата се повърхност на многоликото море, Посейдон е автор и на много метаморфози и превъплъщения. Макар и велик бог на моретата, наречен земетръсец, защото древните считали, че земетресенията се предизвиквали от подпочвените води, Посейдон бил и голям любовник и с непресъхващо желание за любовни похождения.Обичал Коронида, която превърнал във врана, насилил Медуза в храма на Атина Палада/превъплътен в птица/ и Минестра, която надарил със способността да си променя образа, превърнал прелъстената от него Кенида в мъж, когото направил неуязвим. Неговите любовни подвизи и превъплъщения били втъкани в килима на великолепната тъкачка Арахна, която пожелала да се състезава със самата Атина, уверена в тъкаческото си майсторство, но заради дързостта си да изобрази точно такива скандални сцени, касаещи тайния живот на боговете, Атина се разгневила страшно и я превърнала в паяк/митът за Арахна/-оттам арахнофобия-страх от паяци.

Когато Зевс пратил големия потоп за наказание на хората, по-малкият му брат помогнал с водите си , но после уталожил морето, защото нему било единствено посилно да укротява и най-свирепите бури. С богиня Атина се състезавал за властта над град Атина. Всеки от тях трябвало да подари на града нещо действително ценно и полезно. Посейдон ударил с тризъбеца по скалите на Акропола и оттам бликнал солен извор, но състезанието било спечелено от Атина, която подарила на града маслината и така бил наречен на нейно име, а тя го покровителства винаги.

Заедно с бог Аполон построили стените на Троя, но не получили обещаното възнаграждение и наказали сурово цар Лаомедонт.

Страшно се гневял бог Посейдон, когато загивал някой от синовете му и жестоко отмъщавал на убийците. Така например, непрестанно преследвал царя на Итака -Одисей по време на двайсет годишното му пътуване към родните земи, след превземането на Троя - защото убил сина му- едноокия великан Полифем. Заради убийството на друг негов син-Кикън, намерил смъртта си и сам богоравният Ахил. Посейдон подучил Аполон да насочи стрелата на Парис към петата му-единственото му уязвимо място/ахилесова пета/ и така свършил земния път на великия герой.

По време на Троянската война помагал на гърците, веднъж даже се противопоставил на волята на Зевс, който наредил всички богове да се отеглят от сражението, а той да даде победа на троянците, както бил обещал на Тетида, майката на Ахил. Когато троянците настъпили и стигнали до корабите на гърците, Посейдон не могъл да се стърпи, впрегнал колесницата с великолепните коне, излязъл от морето и вдъхнал кураж и боен дух на ахейците, които се посъвзели и , аха, да провалят замислите на Зевс. Зевс изпратил Аполон да предупреди непокорния си брат да се съобрази с волята му, но Посейдон грубо му отвърнал , че няма да се съобразява със заповедите на брат си, той не бил длъжен, тъй като бил еднакво могъщ и овластен. Най-накрая с примирил, но заплашил, че след още една такава обида на достойнството му, ще предизвика вечна вражда между тях двамата и няма да се знае кой ще е победителят.

Съпругата му- Амфитрита е дъщеря на морския мъдрец-тайноведец Нерей, а Посейдон я откраднал от баща й. За това му помогнал делфинът, който му показал къде е нейното скривалище, а заради тази услуга Посейдон поставя делфина сред небесните съзвездия.Когато Посейдон препуска по морето, шумящите вълни се отдръпват и дават път на повелителя.Когато размаха страшния тризъбец се надигат страшни морски вълни, запенени и заплашителни и бушува страшна буря. По волята на Посейдон-бурята утихва, морето става гладко като огледало- синьо и безкрайно.

Около Посейдон живеят хубавиците нереиди- петдесет на брой, старецът Протей, който мени като морето своя цвят и се превръща по свое желание в различни животни и чудовища. Сред спътниците на земетръсеца Посейдон е и бог Главк, покровител на моряците и рибарите. Могъщи са морските богове, невероятно красиви морските богини , а над всички тях властва бог Посейдон.

-----------

Свещено животно на Посейдон е конят, един от епитетите му бил конният, защото древните си представяли вълните като скачащи жребци Неговите празници се придружавали от конни състезание. Други свещени животни на Посейдон са делфинът и бикът

-----------

Негов атрибут е тризъбецът-риболовно копие с три остриета-оръжие и символ на властта му.

-----------

Статуи: Посейдон-колосална статуя от храма на Посейдон в Милос, глава на Посейдон, бронз от Артемизион от 5-ти век пр.н.е., Спорът на Посейдон с Атина, скулптурна група от западния фронтон на Партенона и др.

------

Картини: Нептун и Амфитрита и др.

-------

При римляните - Нептун. Издигнати два храма - близо до Фламиниевия цирк и на Марсово поле за отзнаменуване на победите на Октавиан при Акциум

Сибила Ей ме, на, счупих клавиатурата от бързане, че много материал, но сега съм с чувство за изпълнен дълг, уф, олекна ми, много ми се опря тоя Посейдон , но резултатите са великолепни. Какви само картини.

Трябва да повикаме нашия форумец Нептун, да види как се трудихме за негова чест и слава.

Наздраве на всички морски, най- вече

Редактирано от - Сибила на 10/2/2003 г/ 00:14:04

Анонимен 4282

Нереидите от Борис Валеджо

Анонимен 4283
Наздраве, Сиби, Незнаещ! Наздрве на всички морски и от мен!
nesnaecht Намерих няколко неща :

Нептун и Амфитрита 1516 Ян Госсерт /Мабус/ БЕРЛИН

Нептун и морското чудовище 1500-1509 Северо де Равена

Бронзова стуя на Посейдон, намерена около нос Артемизион Музея Атина

Завръщането на Нептун - Коплей

Нептун и неговите коне Уолтър Крейн

Нептун създава морския кон 1640-50 Якоб Юрденс

Посейдон и Амфитрита 1630 Франц Франкен ІІ Кливлънд

Наптун и Амфитрита 1565-1629 Яков Гейн гр, Колона Германия

Редактирано от - nesnaecht на 10/2/2003 г/ 01:21:47

Сибила Анонимен 4, Борис Валеджо е съвършен, жалко, мъжете сигурно са тъжни, че такива красиви жени не могат да се намерят, та ако ще и цял живот да посветиш в търсене на една такава.

Незнаещ, това, което си намерил го няма и в моите справочници.

Особено ме впечатли Уолтър Крей, точно схващането на древните, че морските вълни са препускащи коне. Тия хора, художниците, май много внимателно са чели гръцките митове, направили ли са ги двойно по-впе

атляващи, невероятна симбиоза.

nesnaecht Сиби този Крейн той е жив художник на нашето време ! Интересното както казваш че са чели , ако ти кажа че също му викат INSPIRATION !

То да ти кажа и аз си ги представям вълните като коне, поне добре познавам конете и техния буен характер, бе като вълни във бурно море ! Затова си казвам че един художник е велик когато нарисува на платното това което чувствува и вътрешната импресия , е и малко техника разбира се ! Различията във картините са душата на епохата във която са живели , /същото е валидно и за писатели поети / макар че рисуват едни и същи герои а представите им за тях са различни поне така си мисля ! Наслаждавам се на хубавото !

Сибила Да, и аз веднага го нюхнах, че е от друго време, заедно с Борис Валеджо.

Но щом още продължават да се вдъхновяват от гръцките митове и така красиво да ги онагледяват, значи си струва и това, което тук правим. Защото човек не се е променил чак толкова от древността, та чак досега- и схващането за красота/само малко/ , и човешките отношения , и човешките надежди , и желанието да се съхрани красотата, и това, че всичко се повтаря, всичко вече е било и ще бъде. И за това- да се докоснеш до вече отминалото, а то живее чрез нашите докосвания и ние сме част от него, а тези, които ще бъдат след нас и те ще ни докосват, и така ще живеем вечно. Стига хората да не направят някоя голяма поразия и да погубят цялата тая красота.

Анонимен 4288
Бургаски вечери

Бургаски вечери.

Рибарски мрежи.

Сръчно изплетени

от тънка мъгла.

О разкажете ми.

Откъде взехте

Толкова нежна, добра тишина.

Не сте ли слизали

ниско по гребена.

На уморените

вечер вълни.

Дето почиват

синьо-зелени,

бури родени

от зли ветрове.

Припев:

Там край зеления

свят на мълчанието

чайки и гларуси

там де летят.

Там е закотвен

черният вятър.

Мъртвия кораб

на стария свят.

Спомени, спомени

дните отлитат.

Стари приятели

отминали дни.

И не забравяйте

кой ви остави

толкова обич

и толкоз мечти.

Припев:

Там край зеления

свят на мълчанието

чайки и гларуси

там де летят.

Там е закотвен

черният вятър.

Мъртвият кораб

на стария свят.

Бургаски вечери

рибарски мрежи.

Сръчно изплетени

от тънка мъгла.

Вий не забравяйте,

кой ви остави

вашата нежна добра тишина!

Анонимен289
Анонимен290
Анонимен291
Анонимен292
Анонимен293
Ай сиктир Щом е за Бургас и морето, да се включа и аз...

Тоя влак за Бургас е тъй бавен.

Аз сънувам дъждовния плаж.

Там е моя живот - моя странен

и единствен словесен пейзаж.

Там съм целият аз - там забравям,

че съм кратък и лош - че съм аз.

Глас на гларус и аз осезавам

тоя - целия свят... Там в Бургас,

аз умирам от нежност и ярост.

(А се мислех за подвиг роден.)

Глас на гларус, о, писък на гларус -

възмутителен спомен за мен.

nesnaecht Здрасти Ай сектир, де се изгуби бе човече, нема те нема па току хванеш гората ! Поздрави и наздраве !
Ай сиктир Наздраве, приятелю Незнаещ!

Тука съм, тука, ама напоследък времето го е хванала липсата, пък и връзката ми често се къса, тъй че не мога да влизам винаги. Но чета редовно...

Поздрави и на останалите приятели от това уютно кътче на Форума!

steppenwolf Ай, влизай по-често в "политика", защото там напоследък има нужда от охладител на страстите.

Анонимен298

Анонимен299

Анонимен300

Анонимен301
Анонимен302
Анонимен303
Анонимен304
Анонимен305

Анонимен306

Анонимен307

Сибила Я, колко кентаври-Борис Валеджо, нали?

Отивам да си легна радостна.

Лека нощ.

Редактирано от - Сибила на 11/2/2003 г/ 01:35:30

Анонимен 4309

Тритон син на Посейдон от Валеджо

Анонимен 4310

Гибелта на Фаетон от Рубенс

Чок觧 Позволявам си да постна още няколко картинки на тази тема-Посейдон и една- две за следващата-Кентаврите

Редактирано от - Чок觧 на 15/2/2003 г/ 08:56:24

Чок觧
цъфте

si

Сибила Чоки, това пак е "Отвличането на Дейанира от кентавъра Нес", нали?

И пак от Борис Валеждо?

Чок觧 Да, Цъфте, а това е Сибила, но не нашата А къде изчезна нашата разказвачка?

Сибила Тук съм, Чоки, , мерси че си намерил пророчицата.

Довечера ще пиша за смъртта на Фаетон- синът на слънцето- Хелиос.

Ако не ми мине котка път.

Редактирано от - Сибила на 16/2/2003 г/ 19:17:54

цъфте Сиби, ще чакам с интерес, Чоки зравей току що се прибирам от разходка /кучешка/ на вън е страхотен студ, а тук започва да става топло и уютно.

si

Nathalie

Хелиос и Фаетон от Пусен

nesnaecht Ей още съм жив , тук съм около вас ама няма да се хвана за полите ви мааму !

Цъфте не знам какво си правила , виж си пощата ! И стига сте ебавали със стария ! Шъ ходя да търся уфсъта

Сибила Смъртта на Фаетон

--------------------------------

Сутрин, когато богинята Зора-Еос, розовопръстата, залива небето с розова светлина, приветствайки възхода на бога Слънце-Хелиос, цялата земя в очакване ухае и отвсякъде се носят аромати.

Лъчезарният бог потегля за небето от бреговете на океана в златна колесница, теглена от четири крилати кона, изкована от самия бог на ковачите и огъня-Хефест. Все по-високо се издига колесницата, а Хелиос я води уверено, в сияйни дрехи, с лъчезарен венец на главата, а цялата земя се радва на живота, дарен от светлината на лъчите му.

Когато Хелиос завърши трудния си път, оттегля се пак към свещените води на океана, където в светлия дворец отпочива, за да се въздигне на небето в целия си блясък.

Веднъж само този установен в света ред бил нарушен и богът на слънцето не излязъл с колесницата си на небето, за да свети на хората. Това е тъжен разказ. Ето го:

Хелиос имал син от Климена, дъщеря на морската богиня Тетида, майка също и на Ахил. Той се казвал Фаетон. Веднъж един негов роднина, Зевсов син му се присмял, като му казал, че не вярва, че е син на лъчезарния Хелиос. Много се разгневил Фаетон, изтичал при майка се и се оплакал от нанесеното оскърбление.Майка му се заклела, че той е истински син на Хелиос и го изпратила в двореца на баща му-и той да потвърди. Влязъл Фаетон в светлия дворец, където баща му седял в пурпурни одежди на трона си, но не могъл да го погледне, защото очите му на смъртен не могли да издържат на сиянието.

Попитал Хелиос сина си, какво го води насам.

-О, татко, мога ли наистина да те наричам така, премахни моето съмнение.

Свалил Хелиос сияйния венец, прегърнал сина си и му обещал да изпълни всяко негово желание, в знак на това, че е негов баща. Заклел се във водите на река Стикс-свещената клетва на боговете.

И какво поискал Фаетон? Поискал за един ден да излезе на небето, с крилатите коне-вместо баща си.

Лъчезарният бог изпаднал в ужас. Та това, казал той, не е работа за смъртен, дори безсмъртните богове не могат зда управляват златната ми колесница. Сам гръмовержецът Зевс не може, а кой е по-могъщ от него.Пътят е стръмен, дори моите крилати коне едва го изкачват. Без моето опитно управление колесницата ще полети надолу и ще се разбие. Пътят е тесен, ако се отклониш, чакат те рогата на страшния телец, лъкът на кентавъра, яростния лъв, чудовищните рак и скорпион. Много ужасии те чакат по пътя. Аз ще стана причина за твота гибел, сине, как се страхувам за тебе. Поискай друго, това е не награда, а наказание.

Но Фаетон не се отказал, молел баща си да изпълни желанието му, само това, а Хелиос бил дал ненарушимата клетва на боговете.

Довели крилатите коне, впрегнали златната колесница, а Хелиос намазал лицето на Фаетон със свещена смазка, за да не го обгори пламъка, сложил на главата му блестящия венец. Дал му последни наставления. Да държи здраво юздите, конете са могъщи и сами тичат, мъчно се възспират. Да не се изкачва прекалено високо, за да не подпали небето, да не слиза ниско, за да не пламне земята. "Хайде, розовопръстата Еос вече възлезе. Моля се , сине, съдбата да те запази, сърцето ми е с теб".

Потеглила колесницата, тя е прекалено лека за мощните коне, те ровят с копита, от ноздрите им излиза пламък, понасят се по стръмния път към небето. Отклоняват се от пътя, а Фаетон не е в състояние да ги удържи, даже не знае имената им, не знае где е всъщност и пътя. Поглежда от небесните висини към земята, свят му се завива от страх, коленето му треперят, няма сили да държи поводите в ръце. Усетили неопитния водач, конете понасят Фаетон към място, където се е изтегнал чудовищния, страшен скорпион, а жилото му дебне Фаетон. Обезумял от страх, той изпуща поводите, а конете се носят още по-бързо. Ту възвиват към самите звезди, ту се спускат над самата земя. Сестрата на Хелиос, богинята на луната Селена, смаяно гледа как профучават конете на брат й, без управление, без път. Пламва Земята, горят планини, загиват градове и хора.Всичко е обхванато от пушек и Фаетон не вижда накъде отива. Водата в реките възвира. Нимфите плачат и се скриват в дълбоки пещери, земята се напуква, а слънчев лъч прониква даже в мрачното царство на сенките, управлявано от Зевсовия брат Хадес. Тогава великата богиня Гея-Земя се надига и се провиква:

- О, гръмовержецо Зевс, нима трябва да загина аз, да загине царството на твоя брат Посейдон? Погледни! Атлас вече трудно удържа планините на гърба си. Даже дворците на боговете ще рухнат. Нима ще се върнем към първичния Хаос?

Чул молбата Зевс, страшно замахнал и хвърлил ослепителна мълния, а нейният огън потушил пожара.Разбил колесницата, а конете се разбягали на всички посоки.

А Фаетон с горящи къдрици, се понесъл във въздуха като падаща звезда и паднал сред вълните на река Еридан. Там хисперийските нимфи намерили тялото и го погребали. Фаетоновият баща Хелиос изпаднал в дълбока скръб и цял ден не се появил на синьото небе.

Нещастната му майка, дълго търсила загиналия си син.Намерила гроба му и горчиво плакала, а с нея плакали и сестрите му-хелиадите. Скръбта им била безгранична. Великите богове ги превърнали в тополи, те се надвесват над Еридан, а сълзите им - клей- падат в студената вода и се превръщат в прозрачен кехлибар.

За загиването на приятеля си скърби и Кикън. Него пък боговете превърнали в лебед. Той живее във водата и се бои от огъня, който погубил приятеля му Фаетон.

---------

Статуя-Падането на Фаетон от Д. Льофевр.

Картини- "Падането на Фаетон" от Й Хайнц Стари, от Тинторето, от Л. Карачи, от Буланже, от Джордано, от Л. Силвестър Млади, "Фаетон от Тиеполо

"Хелиос на колесницата"

Редактирано от - Сибила на 16/2/2003 г/ 23:22:46

цъфте Ама ти разбираш ли, че и на двата адреса нищо не съм получила.

Ако ги пускаш от форума не ги получавам, незнам защо. Пускай ги от пощенската си кутия, а ти мойте получи ли?

Защото имам съобщение, че съм ги изпратила но нямам отговор, че си ги получил вече са 4. пиши на sova22@abv.bg това е новия.

si

цъфте Сиби, хареса ми. Много е по хубаво от варианта който имам аз. Прочетох го веднага след като разбрах за какво ще пишеш. При мен е много, много съкратен.

si

Сибила Цъфте, това е разказано по "Метаморфози"на Овидий. Сега ще трябва да го пооправя, че от бъзране не сам го проверила за грешки.
цъфте Това което имам аз е на Александра Делта - Пападопулу.

si

цъфте Незнаещ, отвори си пощата сега.

si

Това трябва да си го получил защото съм си пуснала копие до другия ми адрес и вече копието ми е пристигнало в пощата, значи ти нещо не си редовен виж си пощата.

Редактирано от - Цъфте на 16/2/2003 г/ 22:31:39

Nathalie

Зевс погубва Фаетон от Жан Миньон

Манаф Ибрахим327
Е те това ме олепца съвсем. Па немате ли жалост за стария Манаф Ибраим, та таквиз гявурски картиники пустите тука, бре?...

Османе, Османе, ела да видиш доде я докарааме; къдъните вече голи тръгнаа, Османее...

nesnaecht Да не ви оставям без нищо ще ви пусна малко !

1 Гаспар Дициани 1745-50

2 бернарди Джовани 1533 бронз

*

1Микеланджело Буанароти

2Йохан Лис 1624

*

1Густав Моро 1879

2Одилон Редон

*

1Рубенс 1605

2Джовани Тиеполо 1696-1770

*

Редактирано от - nesnaecht на 16/2/2003 г/ 23:03:38

цъфте лека нощ

si

Редактирано от - Цъфте на 16/2/2003 г/ 23:24:19

Сибила Мон ами Незнаещ, че ние не можем без теб, закъде сме?Невероятни неща си намерил, а и митът си го бива. Не се сърди, ааааааа, тука сме си. Наздраве!
nesnaecht Сиби, ма не се нервирам бе злато винаги се опитвам да съм точен , ама по-некой път като ме съберат това братята та се не трае ! Особено като видим че има хора които не само че не знаят политика що е , ами и незнаят как се говори със хора ! Това ме убива !

Те днеска се появи Бесния , бях на кеф та знае ли се и кефа секна за половин час защото него го чекаше половинката със една тава сърмички и Пелин на масата и ме зареза ! И ми се разгони фамилията , да ти кажа мъкаа та знае ли се , едно е че я няма мойта половинка , второто че няма сърми и трето ПЕЛИН , не съм го пил от 1982 ! Разбираш ли мъката а , ако я разбираш налей си едно малко направи едно наздраве със твойта половинка а аз ще си карам със коктейл от касис , като няма друго и това става !

Едно парче от песен, която слушам :

Погледни ме във очите и кажи че ме обичаш,

Святкай как се казва певицата !

Работник Незнаещи,

Прощавай, ама днес в политиката хич не беше за човеци с добро настроение. Най малкото за приятен лаф, блага ичкия, сърмички и пелинче.

Е хайде наздраве и благодаря за красотите с които ни радваш.

Сибила Аха, аха, разбрах-ни жена, ни сърмички, ни пелин. Направо да те ожали човек. И вместо тук да се радваш на шум от фусти и ветрила, ти в политиката се буташ, що ти е работа? Само да се нервиш. Стой си тук-при красотата.

Аз вече така правя. Каквото имаше да кажа политическо-казах го. Сега трябва само да се повтарям. А тук всичко виждаш ли? Все различно и все красиво.

Да!

Червено вино за лека нощ.

Сибила Мон ами, Незнаещ, къде си?

Ехо.........

nesnaecht Тук съм Сиби мотам се из коневръза, нали съм със незавързан свободен дух и си обикалям , насам-натам, нагоре-надолу, напред-назад, оттук-оттам, абе навсякъде и никъде ! Наслаждавам се на Бг музика /чалга / как искаш , а и на това че все още има Българи които се сещат че е имало ЛЕВСКИ поне по радиото !
Сибила Искаш ли малко да попишем и да порисуваме?
nesnaecht Нямаш проблем !

Сибила Добре, хайде сега обратното.

Ти намери една картинка, вдъхновена от митовете, пък да видим дали ще позная за какво става въпрос и да попиша.

Щото тая горната булка вече я знаем.

Не е от митовете.

nesnaecht Хайде да те видя злато на какво си способна !

Сибила Незнаещ, това да не би да е Медея, която се кани да убива децата си от Язон, за да го накаже така ужасно?

С този нож, това ми идва на ума само.

Не съм виждала тази картина, признавам си.

nesnaecht Сиби, така е злато картината е на Дьолакроа и е Медея 18ХХ и незнам коя година!

Ако нещо друго си намислила казвай ще намеря за каквото искаш да пишеш, е ако намеря , пък ако имаш нещо за Медея не е лошо ! Какво мислиш ?!

Сибила Ха, ха, страшна съм, признай. Добре, това е страшно интересно, но е много дълго. Ти намери картините и ги пусни, значи запомни ли -другите действащи лица са Язон, сигурно има много картини за златното руно, което тя мупомогнала да открадне от баща й Еет-цар на Колхида. Много благодатна тема е.Но много дълга. Става въпрос за похода на аргонавтите и това можеш да търсиш. Всичко това е свързано с Медея.

Търси злато, пък аз ще видя кога ще успея.

Редактирано от - Сибила на 19/2/2003 г/ 23:08:45

beni Еййййййййй

толям тандем сте!

Браво!

цъфте Бени, ти къде се изгуби?

si

nesnaecht Сиби ако намериш време със съкращения напиши ако не остави те картините сами говорят !

ЯЗОН Густав Моро 1865

МЕДЕЯ Алфонс Муха 1898

ЯЗОН Лудовико Карачи 1584

*ЯЗОН И НЕГОВИЯ УЧИТЕЛ Максфиелд Париш 1908

*ЯЗОН и ДРАКОНА Салватор Роза 1615-73

*МЕДЕЯ Евелин де Морган 1889

* МЕДЕЯ Антони Фредерик Сандис - не се знае датата

*ЯЗОН И МЕДЕЯ - Джон Уатерхоус 1907

Редактирано от - nesnaecht на 20/2/2003 г/ 00:47:47

Сибила Незнаещ, по тая тема съм сигурна, че гъмжи от много и страхотни картини, освен тия страхотни, дето си намерил. Има музики, поезия, романи, страшна камара е.

Непременно ще пиша утре, много държа да я изпипам по-добре.

Но има и картини за златното руно "toison d'or", cheri, спомни си.

Учителят на Язон е мъдрият кентавър Хирон, ако си спомняте - в темата за кентаврите. Символът на знак СТРЕЛЕЦ.

Бени, здравей, здравей.

nesnaecht Сиби, я забыл извини меня незнающий !

ЗЛАТНОТО РУНО Жан Франсоа де ТРОА 1745 Музея в Тулуза

Чок觧 Сибила, погледни това Натиснете тук
Ники Кънчев349
Я всички бързо при мен !
Анонимен350

СВЕТЛО УТРО, ти прокуди

всяка пара и мъгла –

пеперуди, пеперуди,

тънки сребърни крила.

Ти безбрежна шир събуди,

звънна в моите стъкла –

пеперуди, пеперуди,

тънки сребърни крила.

Затрептяха изумруди,

цяла мрежа светила -

пеперуди, пеперуди,

тънки сребърни крила.


Iezuit Приятели, а какво ще кажете за "Салът на Медуза" на Theodore Gericault?

Нямах представа, че е толкова огромна, докато не застанах пред нея... Потресаващо!

И един въпрос - в Орсе, в тъмната зала с пастелите, има един автор, представен с 5-6 пастела, единия е главата на Горгоната Медуза. Невероятна картина. Знае ли някой как се казваше автора, че съм забравил?

Сибила Игнас, ти не можеш ли да я пейстнеш тук?

Но за Персей и за Горгона Медуза не сме разказали още.

Ако не, сигурно Незнаещ може да я намери.

Чоки , ами ти всичко си разказал за Язон, аргонавтите и Медея. Който иска може да си го прочете с големи подробности.

Мили анонимен, който си пуснал Лилиев. Отдавна търся това стихотворение. Няма го в моите стихосбирки - имам две на Лилиев.

Откъде го намери?

Благодаря ти

Редактирано от - Сибила на 20/2/2003 г/ 15:16:58

Iezuit Тука: Натиснете тук

Досега не съм пробвал да внисам картини, дано стане.

Но човек не може да добие истинска представа за тази картина от снимка - картината е 4х8 метра!

Сега го пуснах като линк.

Редактирано от - iezuit на 20/2/2003 г/ 16:24:05

Сибила О, верно е впечатляваща. Никога не съм я виждала. За другата- главата на Медуза ще потърся кой може да е авторът. Май че си я представям как изглеждаше.
Наум
10 заповеди за родители

от Януш Корчак

Не очаквай детето ти да бъде като теб или да бъде такова, каквото ти искаш. Помогни му да стане не като теб, а да бъде себе си.

• Не изисквай от детето си да плати за всичко, което ти си направил за него. Ти си му дал живот, как може да ти се отблагодари? То ще даде живот на друг, той - на трети и така - това е необратимият закон на благодарността.

• Не си изливай своите обиди върху детето, за да не ядеш на стари години горчив хляб. Понеже каквото посееш, това и ще поникне.

• Не се отнасяй към неговите проблеми високомерно. Всекиму е даден живот според силите и бъди сигурен, че неговият живот не е по-малко тежък, отколкото твоят, а може би дори е по-тежък, тъй като то няма опит.

• Не го унижавай!

• Не забравяй, че най-важните срещи за човека са срещите с неговите деца. Обръщай им повече внимание - никога не можем да знаем, кого срещаме в детето си.

• Не се измъчвай, че не можеш да направиш нещо за детето си. Измъчвай се, ако можеш, но не го правиш. Помни, че за детето е направено малко, ако не е направено всичко.

• Детето не е тиранин, който завладява целия ти живот, не е само плод на плътта и кръвта. Това е скъпоценна чаша, която Животът ти е дал да пазиш и да развиваш творческия огън в него. Това е разкрепостената любов на майката и бащата, които отглеждат не "нашето" или "своето" дете, а душа, която им е дадена на съхранение.

• Умей да обичаш чуждото дете. Никога не прави на чуждото дете това, което не би искал да правят на твоето.

• Обичай детето си и когато то е неталантливо, неудачник, когато е вече възрастен човек. Общувайки с него, радвай се, защото детето е празник, докато е с теб.Натиснете тук

Архангел Михаил ПЪТЕН ЛИСТ ЗА ЖИВОТА

Димитър Бежански

Хлапето влезе в гаража на Кирето с независим вид, седна на единствената свободна масичка и авторитетно поръча:

- Киве, дай една гвоздова!

Кирето изплува иззад тезгяха, любопитен като млад гъсок.

- На колко години си бе, юнак?

- На четиви! - гордо отвърна хлапето. - Дай по-бъвзо една гвоздова. че ми изговя душата!

- Не си ли много малък за гроздова? - поинтересува се Кирето и огледа цялото заведение с усмивка.

Всички посетители, също усмихнати, очакваха отговора на момчето.

- Малък съм - отвърна то. - Обаче се подготвям за живота. Знам ли какво ме чака! Безваботица, мизевия... Каква двуга утеха ще имам тогава, ако не е гвоздовата?!

- Умно! - врътна глава Кирето и след минута тропна една гроздова на масата.

Малкият я глътна на един дъх, обърса с длан несъществуващите си мустаци и каза:

- Дай сега едно уиски! Обаче гледай да е овигинално!

- А сега де! - стресна се Кирето. - Няма ли да ти е много?!

- Няма! - твърдо рече хлапето. - Нали ти казах, че съм вешил да се готвя за живота! Може пък и да ми пвовъвви, да стана милионев! Тогава - коктейли, бвифинги, бавбекюта! Твябва да съм готов за всичко!

Уискито беше изпито със същия замах. След това момчето стана, измъкна отнякъде миниатюрно дървено пистолетче, извади и малка пластмасова бухалчица и тръгна с несигурни крачки към Кирето.

- А сега, бвато, дай сто дойче мавки, да ти охванявам заведението! Иначе ще ти напвавя на сол целия инвентав!

- Каквууу! - настръхна Кирето зад тезгяха. - Леле, като ти обърша два шамара!

Всички обаче скочихме в защита на малкия:

- Кире, да не си посмял! Нали ти каза момчето, че се готви за живота! Бързо му давай сто марки, няма да му разваляш сефтето, я!

И Кирето даде. Къде ще ходи!

КАК ПРОДАВАХ БЪЛГАРИЯ

Вчера реших да продам България. Закъсал съм за пари, а друго за продаване нямам. Пък и чувал съм, че да продаваш България е хем доходна, хем безопасна работа.

Изнесох една сгъваема масичка на пазара, турих отгоре България и почнах да я продавам. Наоколо - хора и студ. Студът даже повече от хората. С други думи - времето крайно неподходящо да продаваш каквото и да е, обаче няма как, закъсал съм, стоя и продавам. Продавам аз, но какво продаване е това, когато никой не купува?! Е, случва се да поспре някой пред моята масичка, да се поинтересува:

- Какво продаваш, чичо?

Аз отговарям учтиво и изчерпателно:

- България продавам, господине. Екстра стока, заповядайте! Онзи обаче или ме поглежда кръвнишки и отминава, или подигравателно пита:

- Че то остана ли от нея още за продаване?! - и пак отминава.

По едно време идва някакъв чужденец.

- Вие - казва - какво продава тука така, мистър?

- Ми, какво - отвръщам му. - България продавам. - Обаче само срещу долари, имайте го предвид! Е, може и срещу марки...

- Ай сий! - кимва той. - Разбира! Вий желае твърд валута, да! О'кей, аз мога купи ваш България! Но ваш България мен изглежда много мършав, много... как се казва... едва-едва на крака държи... Как мен купи такъв България?

- О, мистър! - успокоявам го аз. - Не се притеснявайте! Това е само от кризата! Кризата я направи такава. Ако се позахрани малко, ако се положат необходимите грижи, така ще заглади косъма, че няма да я познаете!

- Не, не! - казва мистърът. - Нека първо вий погрижи, вий нахрани, пък тогава аз купи!

И също си отиде проклетникът.

А аз стоя, мръзна. продавам. Времето минава, студът се усилва, а нови купувачи не се появяват. Вместо купувачи, появяват се полицаи. Двама.

- Ти кво продаваш тука, бе?! - пита ме единият.

Аз, нямаше как, хък-мък - казвам му какво продавам.

Че като се разбесняха ония ми ти служители на реда!

- Ба, ти ли - викат - ще продаваш България?! Кой си ти, бе! Я си дай документите! Какъв си ти! Депутат ли си, министър ли си, лидер ли си някакъв, че ще я продаваш?! Няма ли си хора за тая работа, че ти! Да си обираш веднага крушите, че ей го де е районното! Ама ха!

Ща, не ща - сгънах си масичката и - бегом към къщи! Прибирам се обаче и какво да видя: донесъл съм само масичката, а България я няма! Няма я и това е!

Още се чудя - дали съм я загубил някъде по пътя или я е задигнал някой от онези, дето имат право да я продават?!...

БЕДНОСТТА Е ПОРОК

Седя вчера в кафенето до кварталната поща и наблюдавам група пенсионери. Наредили се пред пощата на опашка за пенсиите и се оплакват от бедността си. Ама се оплаквааат! Млякото струвало нам колко си, сиренето поскъпнало толкова и толкова, а пенсиите не били вдигани от еди-кога си...

В същото време на две крачки от тях едно момче говори по мобифон.

- Ало! - вика момчето. - Ало, бе! Донеси ми ониа хиляда долара, щото ше доем и ше ти отвинтим главата! Разбра ли ме или не моеш да ме разбереш?

След малко нов разговор:

- Слушай, кифло! Дължиш ми хиляда марки! Как откъде, ма, как откъде? Три дни се чекнеш на мой терен! По триста марки - деветстотин! И сто за закъснението - хиляда! Носиш ги веднага, да не стават инфекции, ясно?

Момчето врътва глава, пали цигара и набира друг номер:

- Брато, ти ли си бе? Кво правиш? Обедваш? Кво обедваш, бе? Лелей, ти ме утепа! У таа жега - таскебап! Е, убаво, обедвай! Обаче слушай сега - онаа работа е готова, само че требе да кихнеш хиляда английски лири! Английски, английски, не италиански! Абе не става, бе! В долари не става! Партньорчето иска лири! Ами бем ли го що така, обаче така! Значи - хиляда лири до утре сутринта! Чу ли ме?

- Серьожа! - свързва се с друг човек момчето. - Тука всьо готова, да знаеш! Нужна толька ти да переведеш ония десет тисачи франка и тавар уже твой тавар, панятна? Ама не можна завтра бе, Серьожа, не можна завтра! До тая вечорка са нужни, панимайш? Айде, переведи ги, браток, ти си знаеш по каким начинам! Бай, бай!

През цялото време, докато момчето говори по мобифона. пенсионерите пристъпват от крак на крак, слънчасват на опашката и не престават да се оплакват от бедността си...

Е, не беше ли прав Иван Костов, като каза преди време. че в България бедни са предимно мързеливите?

Прав беше!

Ето ви пример. Младежът за пет минути по мобифона си докара хиляда долара, хиляда марки, хиляда английски лири и десет хиляди франка! За пет минути! Но работи копелето! Ало - тука, ало - там!

А тия дъртаци ги мързи един мобифон да вдигнат... Ами като ги мързи, да не се оплакват, че са бедни!

От Натиснете тук

Редактирано от - Архангел Михаил на 20/2/2003 г/ 17:07:17

Метрампаж Хайде сега Архангеле спомни си

G-ЕЛИТ

“... у прабългарите стоял един обичай, непознат

у никой друг народ:

"Един арабски писател, Ибн Фадлан разказва, че когато виждали в средата си някой човек, който особено се отличавал от другите по кадърност и ум, българите казвали, че повече му приличало да служи на Бога.

И поради това го обесвали на някое дърво. Тоя начин да изпращат на оня свят своите надарени люде произтичал у прабългарите от вярването им че Бог се нуждае от подобни избранници, за да управлява чрез тях света...”

из “История на българския народ”

Петър Мутафчиев, 1943 г., с. 89, БАН

В задния двор на Добре Подредения Стар Свят, малко под капещия свод на Континенталната клоака, заврян в тестисите на Европата, седи един неизвестен малък хартиен човек (направен от книжни пари) и пуска сапунени клъбца слава. А тези, които наследиха обесените по дърветата “надарени люде”, потомците на избитата няколко пъти Аристокрация днес са клекнали неудобно вътре в тези клъбца от слава и почукват по меките им стени в опит да контактуват с останалия свят. Те са една нова религия. Те са светския живот на нацията. Те са Братството на хай-лайфа по време на чума. Те са и Сектата на Елита от Последния ден.

За елита, светския живот и хай-лайфа е чудесно да се говори по Коледа. Ордите вдебелени и вдебилени коктейлни пичове и тъпи путки, организиращи панаира на суетата в забравената от бога махала на Световното село, са изключително рядък медицински случай. Човешкият елит в тази страна прилича на задръстена обществена тоалетна, на която й трябва един здрав прът: едно, да се отпуши и прокара Общественото лайно, и второ, за да може лайняната пръчка да стане по принцип символа на хай-лайфа. Когато трябва да се пише за нашия елит, първото нещо което му хрумва на човек е материал за трикраките недомислени от урбанистично- рустикалната ни среда бездомни псета. А второто, което нормалният човек е длъжен да направи, е да се изправи пред сектантското сборище на Елита от Последния ден и да изкрещи звучно и популистки:

ебем ви!

Елитът на една страна по принцип е класацията в нравите, отношенията и човешката изява на Точно Това Общество. Той не е класация на интелекти и лични характери. Предполагам че обидените по-долу хора са страшно добри като човеци в душата си и сърцето си. Проблемът е когато една личност от кастата на водачите стане причина за заблудата на хиляди последователи - оттам страдат всички. Защото това е майката на Общественото лицемерие и оттам Обществения неуспех. Класацията на известните хора у нас е изключително субективна, поради простата причина че проблем с българския хай-лайф няма. Защото няма хай-лайф. Има просто едни обидни за нацията лицемерни капути, които си играят на Аристокрация.

В т. нар. Обществен живот щъкат какви ли не видове и подвидове, които за по-голяма яснота трябва да бъдат разделени на две части. Класацията на известните хора у нас започва от едно фиктивно разделение - ние имаме

кухненски елит и булеварден елит

Кухненският елит е съставен от по-неизвестните имена с по-големите претенции и по-малките възможности.

Типичен пример за кухненски елит със затихващи функции са примерно редакциите на вестниците Стършел и Култура. Но ако те нямат някакво особено значение за формирането на общественото мнение, то голямата тъга идва от това, че към кухненския елит спада най-многобройната квазиелитарна прослойка у нас. Това са

духовните водачи - чикиджиите

Тази страна е пълна с хора, които се самонаричат духовни водачи и най-паче “интелектуалци”. Интелектуалец е най-изтъпялата и лишена от смисъл дума в българския език. Никой не знае какви животни са интелектуалците. За тях се чува и усеща, когато някой им предложи да вземат позиция. И тогава те се изпускат - изпускането като акт на върховна смелост в обикновените неща, като философия на кухотата при добра акустика или като обикновена пръдня. За неща на които човек просто трябва да изпсува или да убие, интелектуалците разсъждават дали и как е възможно това. Във всеки техен акт блести нищоказването, дупеблизането, държането цял живот на оная си работа в ръце и едновременно с това плах опит за дефиниране на позиция и културен автоимидж. Т.нар. интелектуална среда е захранена в миналото от лабораторията на партийно-кастовите нужди. Тя е израснала като проститутка, на която са плащали добре, но сега няма кого да обслужва. Визията на интелектуалеца е зле облечен и добре нахранен човек, който е женен за актриса, която от своя страна се чука с братовчедите си. Което е истинското бреме на интелектуалеца (като изключим изкофтения алкохол, дребните вътрешноведомствени интриги и прочие неинтересни лайна).

Единственият шанс на нацията е

да чака тази среда да измре.

Тези гьобелсови мисли са доведени от културното отчаяние на отделния индивид - пресата, медиите и журналистите са зациклили в инерцията да ухажват вече насиращите се интелектуални старци. А старците не направиха и не правят нищо. Българите тайно ги е срам, че след 1989 година нито един от мозъците на тази страна не извади апокрифна книга, плаче им се на българите че нямат Михник, Йонеско и Хавел, мечтаят си българите за Сахаров и Солженицин. Или поне Набоков, а?!

На масата в кухнята на обществено-чикиджийско-духовната елит-пирамида седят най-наакани писателите. Това са

хората, които направиха българската

литература да прилича на стерилна крава:

Марко Семов, Недялко Йорданов, Дончо Цончев, Владо Даверов, Евтим Евтимов, Илинда Маркова, Блага Димитрова и всички останали знайни и незнайни литературни трегери в срутващата се къща на казионното писане.

До вчера в този списък щеше да подхожда и на Големия Дамян П. Дамянов. Днес той не е там не защото е голям поет. Че той е голям поет и човек никой няма да отрече, но и няма да се интересува от това. Днес него го налягат мизантропични мисли за евтаназия и за това, че е лъгал. Той е единствения от сивата лицемерна сволоч на литературните украсители, на който му е мъчно за така прекарания живот. Той е честен.

Топло ти става на сърцето когато се сетиш че има и други, които не са маскари. Хората, които написаха Нещо в последните дни са Хайтов и Радичков. Още един път за критерия - няма значение дали Хайтов се е снимал с отрязани партизански глави и дали сам си е писал “Мъжките времена”. На кой му пука, че Радичков е ортодоксален комунист - тия двамата просто написаха интересни и нелицемерни неща. Могат в края на века да са спокойни и чисти като светци. Или поне като Георги Марков и Борис Априлов, бог са ги прости.

Динозаврите са изчезнали защото са снасяли запъртъци, от които никой не се е излюпвал. Някой ден кухненския елит на тази страна ще изчезне като динозаврите, заради ледниковия период в икономиката. Икономическият студ ще стори същото и с безплодните литературни и духовни динозаври, който още дълго време ще мастурбират в общественото пространство и ще пръскат семето си в лицата на няколко млади поетеси и стотина възрастни жени.

А от тях ще остане скорошната реплика на Андрей Пантев в “Стандарт”: “Единственото ми качество като интелигент е това, че съм ничий.”

Верно е - интелигентът е ничий. И независим - в оня смисъл.

Но когато едни хора не са важни няма какво да се пише много за тях. Догажда му се на човек и от това, че колкото повече пишеш за тях, толкова повече доскучаваш като тях. Константин Коцев просто е казал истината с две думи: “Тези хора се държат така, сякаш не серат. И като пръднат през гъза им излитат пеперуди...”

Много по-интересен и важен е другият панаир на суетата, врявата и безумството на

булевардния елит.

Светски личности като Агент Тенев и Евгений Минчев са докарвали у не един човек позиви за повръщане или поне лек запек. Не е нужно да го познавате добре, за да разберете, че Агента винаги говори едно и също - за пурите, усукани върху бедрото на девствена мулатка. А Минчев спонтанно и хрисимо говори за познанствата си с испански посланици и за ордена на Фруктиерата. Ни да го биеш, ни да го връзваш кавалера на Фруктиерата - толкова нелепо е светското му държане, че понякога направо ти става жал, когато на улицата му подвикват: “Ей, ватман, ела да ми духаш!”

Както и при духовните водачи от кухнята на елитарното общество, така и при булевардния елит критерият за “звезда” е единствено това какво правиш и дали го правиш добре - без отпратки към интелекта и характера на личността. За азбучен пример може да бъде даден Ути Бъчваров - това е някакъв готин пич, който ходи на лов, забърква манджи и се държи нормално пред камера. Едновременно в това в живота пие като мъж, псува колкото трябва и се държи естествено. Ути, обаче е азбучен пример за нормална звезда от наш калибър именно заради най-важното нещо - самоиронията.

Всяка една обществена личност, която се приеме твърде насериозно и е лишена от самоирония, се обрича да умре мъчително попадайки в лапите на журналистите и папараците. Елитът в нормалното общество знае, че зависи от това как ще го изтипосат журналистите. Журналистите в нормалното общество пък знаят че са “вся власть советам” и работят много за да изложат звездите - това означава много пари, които са важни.

У нас за пореден път нещата са наобратно. По коктейли, светски седянки и елитарни вечеринки има страшно много журналисти. Тези сборища са екран на общественото двуличие - там се вижда коя госпожа кого ще наебе тази вечер, кой телеводещ повръща направо на килима, кой бизнесмен яде като прасе и дори не повръща, и кой друг един господин иска да чука нищо неподозиращия младеж на бара. Но журналистите си траят за всичките тези сцени на величие и падение защото са продажни идиоти, които не съзнават властта и силата си. Навсякъде по света елитът се създава и ръководи от жълтата преса, докато у нас жълтата преса се ръководи от сандвичите, панираните октоподени пипала и това, дали има още сьомга на шведската маса.

Жълтата преса е един от боговете на булевардния елит, който у нас е разпънат между мокрия и сухия бар, а в краката и дланите му са забити клечките от недоядените коктейлни хапки. Жълтата преса не се рови в личния живот на Известните Гейове и Популярните Бандити не от уважение към правото им на личен живот, а от непрофесионализъм, инерция и страх за жалката журналистическа кожа.

Жълтата преса не говори истината

и е скучна като лош порно роман, в който читателят трябва сам да се сеща какво се случва. В този порно роман никога няма да се кажат истини като това че (примерно!) Лили Иванова е баба, Георги Христов е надут и скучен, дует Ритон са си изпяли песента, оня от “Трик” си е боядисал косата като скункс, Росица Кирилова няма цици, Тодор Колев пък има торбички под очите, Къци е нисък и нахален, Дим Дуков има лошо наредени зъби, а Маруис Куркински се държи особено. И доколкото последните двама нямат комплекси и не им пука какво се говори за тях, останалите няма да преживеят нито една отрицателна квалификация по свой адрес и ще се обидят на госпожа Журналистика завинаги. Което издава лош вкус - лошият вкус на скуката в устата на т.нар. почитатели, драги зрители и прочие.

Пресата не създава коректив за интересно и неинтересно, за елит и парвенющина - тя пише добро и само добро. Сещам се за един певец, за когото чета само когато издава албум и когато катастрофира.

За по-лесно Жълтата преса с лека ръка лансира Големите недоразумения на българския елит. Това са Фолк-звездите и Политиците. Субекти като Луна, Месечина, Сашка, Прашка, Райко Кирилов, Румяна, Подмяна, Еkстра Слива и въобще звездата на фолка - Дива Миризлива са реминисценция на елита от родовообщинния строй, когато жената с най-големите цици са я надупвали пред всички и са я карали да не мърда, за да могат децата на племето да осъзнаят сексуалността си. За тях и за политиците, Мао Дзе Дун се е изказал най-добре:

“Чувството на класова принадлежност е психическа характеристика. Затова чувството на принадлежност към по-висша класа е психическо отклонение...”

Ако в елита на тази страна един ден започнат да преобладават фолкърите, аз лично ще гласувам за Министерски съвет съставен от четири човека - четирите човека на “Хиподил”. Тия момчета наистина носят в ръцете си лайна, с които да замерват. И се държат нормално в ненормалната ни среда, докато всички останали на върха на обществената пирамида носят памперсите си без въобще да ги сменят. В официални интервюта на върха на пирамидата се говори за любовта, творчески планове, завистта на хората, и че личното щастие се крепи на съпружеската вярност.

Абсолютната характерна черта на целокупния български елит е, че страда от завистта на хората и обича половинката си (има го във всяко интервю). И това го казва естрадната звезда ХХL, на която единственото нещо заради което можеш да завидиш е гьонската й тъпота. Или може би завистта идва от това че е била наебана от половин София направо върху стъпалата на музикалната си кариера.

Е, тогава вече ти става жал. Жал не за нейното лицемерие - то е задължително. А за това няма ли поне един път българска звезда да се отпусне и да каже нещо интересно в поне едно интервю.

И пак, понеже не всички са маскари, добре е да се зарадваме с поне две-три имена за които си струва да се говори. Камен и Слави.

Двамата, колкото и да се мразят, си остават идолите на двата типа ново поколение -

поколението Metropolis-Егоист

и поколението Балканто-Underground.

Двете поколения адски си приличат и се преливат, съдържайки в себе си две страшно силни желания: първото, да не живеем вече в задния двор под тестисите на Европата; и второто - да запазим неуравновесената си люта и силово-чаровна автентичност.

А доколкото женският ни елит е пълен със семпли разочарования, за Жени Калканджиева целият екип на списанието може да гласува с две ръце. Дори с особеното мнение на карбовски, че забравя да плаща на хората, с които работи. Сигурно проблемът идва от това, че нейният живот и публична изява леко прилича на приказката за Пепеляшка.

Най-големият парадокс на българския елит е, че в него със собствена светлина наистина блестят футболистите. Неуки или неосведомени - те се държат нормално уверено, имат проблясъци в интервютата си и знаят колко струват. На това ги научи чужбината и безспорната им изява. От тях снобите трябва да научат, че елитаризмът е на една ръка разстояние от Стоичковата псувня и чудесната небръсната мутра на Трифон Иванов. Всичко е въпрос на честна изява.

Хората, чийто предци бесеха по дърветата “надарените си люде” видяха резултата - днешните надарени люде са семплото недоразумение на силното желание за Аристокрация и слабата нишка на Благородство в кръвта ни. Хората след време ще научат, че Елитът на Точно Това Общество ще дойде от интелекта и забогатяването на Свободните, Независимите и Необременените.

А дотогава сектата на Елита от Последния ден ще продължава да бъде тържество на агресивната посредственост. Вместо да се смири, да се помоли за себе си, и да поздрави с думите:

Ave, Caesare, morituri te salutant...

Защото елитът от последните дни на Обществото трябва да бъде и негов гладиатор.

софия 281198

Създаден

Анонимен358
Нещо, от чиято сила оставам в мълчание всеки път като го прочета:

Просяците имат своето

достойнство

те се опияняват от

глутницата кучета

лаещи в тяхна чест,

а когато намерят езеро

къпят телата си в него

водораслите по дъното

ги бесят

и те умират чисти

като пролетен вятър

Архангел Михаил Друже Метрампаж, щеше да ме умориш от смях!

Отговарям ти с Людмил Станев:

УПРАЖНЕНИЕ ПО РЕВОЛЮЦИЯ

Франция е убежище на франкофони, които в голямата си част знаят френски или поне го практикуват, без да плащат данъци за това. Дала на света Волтер, тя кoмпенсира това с Наполеон - едно неприятно джудже, на което много добре му стояла униформа. Наполеон въвежда и първите модни ревюта на военни униформи под името маневри. Те имат голям успех до момента, когато на едно ревю в Русия се появява проблемът със зимната колекция. Претърпял неуспех, той не се отказва и преминава на модни ревюта за инвалиди. характерни aкcecoapи ca бижута от прост метал с надпис (известни като медали), патерици, бастуни и протези. Освен императора другата голяма страст на французите ca революциите. Лошият вкус на едно Луи довел до Великата фpeнcкa революция. Прекалено спретнатият му вид дразнел. Чистите дрехи не били на мода. В един момент революционерите издали заповед: всички, които имат чисти дрехи без кръпки, да бъдат избити. В този ден пострадали и мнозина бедняци, които били с токy-що изпрани дрехи. Самото Луи публично направило реклама за най-модното средство против пърхот. То не било шампоан и се наричало гилотина. Тя отделяла главата от тялото или, казано философски, духа от материята. Xapaктepнo за това средство е, че то е радикално и при него няма рецидиви.

Установили веднъж република, французите се отдават на мода, и то висша. Bceки, който различавал седемте основни цвята, ставал моделиер или месар. Е, имало и някои индивидуалисти, които пишели. Балзак обичал дизайна и две трети от произведенията му заемали описанията на тапицерии на мебели, докато Зола пък си падал по профсъюзите и от позлатения си кабинет пишел за тежките делници на миньорите и проститутките. Златният надпис на писалището му "Нито ден без peд" по-късно става девиз на автомат "Калашников". Много по-късно един плешив татарин, наричан нежно Ленин, превежда фpeнcкaтa революция на pycки. Основната негова грижа била да влезе в Зимния дворец през един летен неделен ден, когато там нямало никой. След това неговите приятели избили всички които имат чисти дрехи и се къпят повече от един път годишно. В свободното си от убийства време революционерите взривявали влакове, събаряли църкви и разучавали песни за Ленин. След смъртта си последният е внимателно изсушен и поставен в стаичка с надпис:

Калчо Георгиев (студент) - звъни един път.

За Ленин - звъни два пъти.

ПСИХОФЕНОМЕНИ

Задължително е медиумите да се разграничат рязко от подиумите, които имат същото въздействие като лечение, но много по-малко претенции (те са дървени почти колкото Пинокио). Медиумите не са дървени и служат като посредници - дистрибутори на Бога или неговите производни: Ангел Господен, Христо Николов и други. Именно като дистрибутои те получават пари за извършената дейност, защото Господ няма открита банкова cметка.

Xapактрна черта на медиумите е, че те чуват гласове, които им казват какво да правят. Tук пък е наложително да ги разграничим от телефонистките, които също чуват гласове, но срещу много по-малко пари. Най-вероятно затова е виновен профсъюзът им. Чувайки гласове, медиумите веднага разбират какво ви боли и от колко време. Същият глас свище им казва с какво да ви лекуват и датата на оздравяването. Тя би могла да бъде кръгла годишнина или печелившите числа от тиража на тотото. Всичко зависи от ангела. Дали е ангел лечител или ангел на късмета.

Медиумите не чуват гласове по всяко време. Затова при тях има големи опашки, щото се чака гласът. Някои чуват рядко гласове, и то точно тези, които имат редки зъби и коси (не са известни плешиви медиуми). Енергията изтича през редките пространства. Други чуват постоянно гласове. Тогава пък възниква въпросът за какво точно говорят различните гласове. Стават обърквания и се стига до парадокси. Ето един пример. Човек, лекуващ се за оплешивяване, получил хемороиди, а на пациент с газове му пораснала 40-сантиметрова кoca. В крайна сметка ce oказало, че последният от тридневната опашка младеж имал силното желание да стане дюстабанлия, за да не ходи в казармата. Това тутакси ce случило (дюстабанлийството) на сестрата на медиума, било за силата на биоенергетиката - сестрата категорично отказали да я вземат войник. В този случай медиумът направил грешка, тъй като слушал едновременно някoлкo гласа, от които единият бил специализиран по спортни емисии, другият - по лечение на косопад, третият акупунктура, хемороиди, а четбъртият глас просто бил на съседа по потник, който отивал в нужника и пo време на сеанса през отворения прозорец опорочил биоенергетичната свръзка. Гласове, звучащи на чужди езици, обикновено се чуват със симултанен превод. Объркване и тук е възможно, особено при някои английски идиоми. Евлоги Д. си запалил къщата, превеждайки неправилно думата свещ. Но, както се казва, той имал късмет и в нещастието, защото в бързината объркал къщата си с тази на съседа.

На среща с духове прочутият медиум БДЖ чул следните гласове: "Добър вечер. Аз съм вашият медиум, а вие слушате гласовете на известни покойници. Започва нашата весела медиотека. Бъди Холи и Елвис Пресли ще пеят за вас на мъртво, и то на латински, директно от Атлантида." Eтo така започнало това шоу, a как свършило, ще разберете, когато повдигнете лекичко дървения капак и пръст започнат да падат по лицето ви. Haoкoлo е особено тихо. Но това е нормално. На гробищата винаги е тихо.

Огромното съсредоточаване на енергия при сеансите на eкcтpaceнcи води до непредвидими събития. Най-известен е случаят с Христо В. По време на сеанс на него му паднали всички пломби, изтанцували грузински танц и заминали на почивка в Банкя (оттам той получил картичка кой знае защо на унгарски).

Болните със ceкcyaлни проблеми са едни от най-желаните пациенти. Баба Жeлязкa от великотърновско село успяла да повиши либидото на изтормозен мъж чрез настойка от стрити вежди на стар арменец и многократно повтаряне на телефонния номер на своя позната. По-сериозен е случаят с Неделчо З., който рисувал лечебни картинас пръсти. Творбите му накарали 60-годишен инвалид да хвърли патериците. Kaкто се разбра по-късно, старецът не успял да уцели своя лечител. Ето какво казва Неделчо 3.: "Лечебните кapтини като особено силно средство за въздействие се гледат по една минута три пъти на ден. Трябва да се спазват следните условия:

1. Залата да е абсолютно тъмна.

2. Пациентът да не гледа дирeктно в картините.

3. Самите картини в този момент да са в съвсем друга зала. Така се изключва възможността от вредни последици, от полезни - също.

Четейки тези редове, наситени с ирационална енергия, бихте могли внимателно да си ги изрежете и, за да се чувствате добре, всяка сутрин да ги милвате по седем минути. Aкo това не ви помогне, просто помилвайте децата си.

Метрампаж Змееубиецо , тъй се увлякой щото немедлено загасих лампата и в настъпващата нощ осъзнах , че много от нас започнахме да приличаме на..... виж каква приказка ни е разказва Даринка пенева.

СПОМЕН ЗА ТОРНИЯ БРЪМБАР

В една страна, богата на зной и прохлада, пясък и плодородна почва, избуяващ живот и покосяваща смърт, живееше торен бръмбар. Странен беше този торен бръмбар. Срамуваше се от своя произход и своето предназначение. Изпитваше нестихващ, нетърпим, изгарящ срам. Погледът му постоянно беше насочен към другите бръмбари. Във всеки от тях откриваше по нещо, което искаше да притежава. То ставаше източник на жестоки терзания и тъмни копнежи.

Най-голяма завист изпитваше към бръмбарите рогачи. Наперената им походка, гордата им стойка, красивите им рога го влудяваха.

- Искам и аз! Искам и аз такава сила и красота! - страстно мълвеше той.

Повтаряше всички техни движения. Водеше техния начин на живот. Надяваше се да стане като тях.

Толкова силно беше желанието му да промени природата си, че успя. Израснаха му рога и вече не беше торен бръмбар.

Но да се снабдиш с рога не е най-трудното. Трябва също да знаеш как да ги използуваш. Странният бръмбар не само, че не знаеше това, но и не допускаше мисълта за съществуването на такова знание. Той започна да мушка всичко живо и неживо, изпречило се на пътя му. Малките същества се изпокриха, а големите се отвратиха. Бръмбарите рогачи не го приеха в своето общество. Бяха възмутени. Не искаха да знаят за него.

Един ден той попадна в скална пукнатина. Опита се да се измъкне, но рогата му се заклещиха. Изплашен до смърт, бръмбарът опита отново. Напрегна всичките си сили и ... рогата му се счупиха. Нови не му пораснаха. Стана невъзможно до живее като бръмбар рогач.

- Ще стана майски бръмбар, красив и лаком -реши той.

Да яде много и безогледно не се оказа проблем за него. Наяждаше растенията не защото беше гладен, а защото му харесваше да унищожава. Само че другите, истинските майски бръмбари не одобриха това поведение. Този натрапник беше алчен, нахален и войнствен. Трябваше да получи добър урок. Те се наговориха, нападнаха го и го изгониха в едно торище. След това обкръжиха мястото и не му позволяваха да излезе от него.

За странния бръмбар настъпиха мигове на адски мъки. Цялата му гордост, непримиримост и жажда за свобода се разбунтуваха и го подтикваха към отчаяни прояви. Той многократно нападаше гонителите си и всеки път губеше битките - все по-болезнено и по-болезнено. Отказа да се храни, отказа да каца върху торището, но силите му го напускаха бързо. Мисълта да се предаде, да стане един обикновен торен бръмбар, беше непоносима. Но да умре също не можеше.

- Няма изход! Няма изход! - повтаряше той отчаяно. - Крах! Крах! Претърпях крах!

Торните бръмбари от тези земи наблюдаваха с учудване и състрадание действията на своя събрат. Неуспехите му, предугадени от тях, предизвикваха желанието да се опитат да му помогнат.

А той продължаваше битката със самия себе си. Поглеждаше надолу и тръпнеше от отвращение. Торището изглеждаше тъмно и вонящо.

Когато стигна до пълно изтощение, една мисъл се роди в трескавия му мозък.

- Е, добре. Докато тялото ми укрепне и раните ми зараснат, ще стана торен бръмбар.

Уморено притвори очи и се отпусна. Започна да пада. Изведнъж около него всичко се промени. Чу бръмчене на криле. Лек полъх на въздуха го обгърна. Усети допир и отвори очи. Намираше се в облак летящи бръмбари. Те го подхващаха последователно и бавно го спускаха към земята. Някои вече бяха кацнали. Слънцето се отразяваше в черните им криле.

Той спази дадения обет. Заживя като почистваше природата. Учеше се да не бърза. Опитваше се да не се самосъжалява. Дълго размишлява върху помощта на своите събратя. Не забеляза кога и как настървението да се промени и гневът, че не успява, заглъхнаха. Осъзна, че служи на всички живи същества. Измъчващата го неудовлетвореност и неясният копнеж се стопиха.

Един ден откри, че няма желания.

Завърши дните си като най-смиреното и обичано живо същество и се превърна в скарабей.

Метрампаж И още малко пак от там"

ТРИТЕ ЖЕЛАНИЯ

Това се случило отдавна, по времето когато управниците по тези земи били честолюбиви, егоистични и недалновидни. Те спорели със съседите си за щяло и нещяло и водели продължителни, изтощителни и глупави свади.

И ето, в разгара си била поредната война. Земята отново се покрила с окопи, неприбран плод, изгорени стърнища, изкоренени дървета и стелещ се дим. На фронта се озовали всички мъже, годни да носят оръжие. Там се оказал и един мъж, нито млад, нито стар, селянин по произход и нагласа. Хич не му било до сражения. Не ламтял за земя - и своята едва обработвал. Не се обиждал лесно и не действал прибързано. Бил спокоен по природа, разсъдлив и жалостив. Не бил бунтар, нито умеел добре да изразява мислите си. Не одобрявал войната, но не знаел как да є се противопостави.

И така, той попаднал на фронта за сетен път и тук отново в гърдите му забушували различни чувства, а в ума му се загнездили въпроси, на които той не намирал отговори. Смисълът на ставащите изтребления му бил неясен и това го обърквало. Войниците и от едната и от другата страна на фронта му изглеждали еднакви - изплашени или изпълнени с омраза, страдащи или ликуващи. Изпитвал съжаление към тях, както и към всичко живо и неживо, населяващо тази земя. Не споделял изблиците на ненавист на своите другари по съдба и не разбирал и думичка от разпалените речи на командирите си. Понякога казвал:

- Ако някой те настъпи, нима ще му се сърдиш? Че той може да е сляп! Ти трябва да се отдръпнеш от пътя му, ако си зрящ.

Но никой не му отговарял. Намирали го странен, чужд и не му вярвали. Тогава огромна тъга го изпълвала, притискала го, душела го, сълзи бликвали от очите му.

Често с мъка и безпокойство си мислел за своята жена, останала у дома, за малките си деца и неприбраната реколта. Страх от бъдещето, тревога за близките и безсилие се борели в него. Неосъществими желания и намерения го сграбчвали, терзаели и измъчвали. Довеждан до отчаяние, той се молел на своя Създател за помощ и утеха, за покой и забрава.

Лятото и есента прекарал по-леко. Дори и на фронта от земята се носел дъх на плод и вечност. В окопите пониквали бурени и той с изненада и недоумение забелязвал, че пръстите му погалвали всеки стрък с любов, на каквато селската му душа сякаш не била способна. Тревите, храстите и дърветата били досущ като в родното му село и той ти чувствал приятели. Старите му врагове - къртиците, лалугерите и мишките, притичвали пред краката му, спирали да се ослушат, подушвали го, случвало се и да го погледнат. А той изпитвал някакво странно облекчение, сякаш е получил опрощение за минали дела.

Понякога се извивал вятър, който разпръсвал миризмата на кръв и трупове и довявал отнякъде ухание на цветя и невинност. Облаците, които идвали с него или се спускали отгоре, чертаели знаци, рисували картини по небето, а той се вглеждал в тях и се опитвал да тълкува посланията им. От време на време дъжд измивал и обновявал света, променял го и пораждал надежда. А слънцето, чакан утринен гост, с всяко свое появяване превръщало както раздиращото чувство, така и ужасната гледка в поносими.

Но най-голяма радост му носели птиците. Зареяни високо над окървавената земя с волен и безгрижен летеж, те пеели своите безсмислени песни, които го отнасяли далеч, далеч в непознати нему земи.

Но ето че дните започнали да стават видимо по-къси, а нощите и утрините - мразовити. Студът сковал земята, а мъглата се разпростряла трайно над нея. Живите същества се изпокрили, някои заспали дълбок сън и наоколо останал да властва само човекът. А той, така мислел селянинът, бил незрял, объркан, страхлив, гневлив и алчен. Резултатът от това господство навявал печал.

И все пак... И все пак... Понякога пред погледа му се очертавал силует на дърво, врана или врабче пресичали жадния му взор, цъфнало глухарче в някоя дупка го изпълвало със сладостен копнеж или от небето се изсипвал сняг и превръщал за кратко света в чисто нов.

Един ден, заслушан в нерадостните си мисли, човекът се спънал в бучка пръст. Била замръзнала и твърда. Навел се да разтрие крака си там, където го заболяло, и съзрял орех - сгърчен и черен.

“Като мен” - помислил и го взел в длани.

Притиснал го леко. Черупката подала, счупила се и между частите є се изнизал дух.

Човекът не бил страхлив, но леко се стъписал. Случилото се надхвърляло неговия опит.

- О, жадуван край! О, сладка свобода! - възкликнал духът и се изтегнал нагоре, нагоре с видимо удоволствие. - Ето че умрях!

Източил се още. Краят му, който се намирал в ръцете на селянина, започнал да се топи.

- Какво облекчение! Каква наслада! - продължил той, а думите му били съвсем необичайни за това време и това място, където изживяното страдание трайно се запечатало във всичко наоколо.

- Никога вече! Никога вече! - взел да припява и се разстилал все повече и ставал все по-прозрачен. - Но трябва да внимавам! Приключил ли съм с всичко?

Той спрял изведнъж движението си нагоре и встрани, бързо се прибрал в по-стари граници и се завъртял около човека.

- Здравей! - казал и се втренчил в него.

- Здрасти! - отговорил селянинът и помислил: “Значи така изглежда душата на ореха.”, в чието наличие изобщо не се съмнявал.

Духът сякаш останал доволен от видяното и разбраното. Той се поизпънал и започнал да говори с известна тържественост в гласа:

- Човече, ти ме спаси от еднообразието на затвореното пространство. Върна ми свободата. Преж-де-временно! - и захихикал като загубил голяма част от важната си стойка. - Трябва да ти се отблагодаря.

- Няма защо - притеснил се селянинът, който разбрал само последните думи.

- Хик, хик, хик - чак се задавил от смях духът. - Така, така. Ти наистина не знаеше какво правиш. Ако ти кажа “Благодаря ти!”, ще се възгордееш, ще решиш че си “дарителят на свобода”. И току виж си прекъснал сладката дрямка на някое духче или изпълнил необмисленото желание на мърморко като мен. Хик, хик, хик.

Той се запревивал, преметнал се и накрая се поуспокоил.

- Не, няма да направя такава грешка - продължил, като се опитал да стане сериозен и убедителен. - И все пак трябва да ти се отблагодаря някак си. Трябва! Всички действия, твои или чужди, завършват с последствия. А тях трябва да приемеш. Всич-ки-те.

- Всичките? - удивил се човекът.

- Точно така! -потвърдил духът. - И тези, които са резултат от твои постъпки, неосъзнати или умишлени, и тези, към които си подтикнал другите, предизвиквайки в тях чувство на гняв, омраза, завист или самовлюбеност и гордост, и тези, с които сякаш нямаш нищо общо. Всич-ки-те! И при това искрено!

- Чак пък искрено! - засмял се човекът за първи път от дълго време. - Че това зависи ли от теб?

- Искрено! Това е условието! - духът бил категоричен. - Е, или поне гледаш сметките да са верни. Деяние – въздаяние. Само тогава цикълът приключва.

- Какъв цикъл? - попитал човекът.

- Влизането във форма - пояснил духът. - Нямам никакво желание да ставам отново орех, човек или какъвто и да било друг. Да ти кажа, разликите между тях са незначителни.

Той плътно доближил селянина и му зашепнал доверително.

- Началото винаги е интересно и примамва, примамва... Толкова ново, вълнуващо, единствено по рода си! Радваш се, играеш, променяш се, харесва ти. Ако нещо не ти допада, просто го избягваш - не го чуваш, не го виждаш, не мислиш за него - значи не съществува. Ставаш колекционер на удоволствия. Струва ти се, че те нямат край. Търсиш ги, пристрастяваш се към тях, и ето... възникват желанията. Започваш да действаш - сляпо, нетърпеливо, с настървение, за да ги задоволиш. О, ужас! Те само нарастват!

Той млъкнал и потреперал.

- А после? - подканил го човекът.

- После? Докато се усетиш, новото станало старо, познато. Разчленил си го, назовал си го, изучил си го, препреживявал си го. Изненадата, свежестта, възбудата изчезват. Настъпва досада. Скуката превзема съществуването ти - и все едно и също, едно и също... до безкрай. Бррррр...!

Той бил така завладян от спомена за последното такова преживяване, че продължил със страст в гласа:

- Искаш да приключиш с тази форма, с всичко, свързано с нея, да излезеш на свобода, но не зависи от теб. Краят идва от самосебе си. Трябва да дочакаш последствията. Всичките. Всич-ки-те! А те са толкова много!

Духът се сгърчил и добил доста нещастен вид.

- Но този път имах късмет - захихикал отново. Очевидно се съвземал. - Човеците започнаха война. Формите взеха да загиват вкупом. Моето орехче падна от дървото и изгни.

Той се завъртял около селянина и сякаш затанцувал. Навел се до самото му лице, чак в отворената му от изумление уста, и занареждал:

- А можех да се родя дърво. Знаеш ли колко дълго живеят тези растения? И дават плод, и дават плод... Или пък да бъда погълнат от животно. Уф! И да изтърпя дълъг път на преминаване от форма във форма. Не, не, не! Вече не ми е забавно - и продължил със сълзлив изтънял гласец: - Толкова съм стар! Уморен! Преситен! Нуждая се от почивка и от всичките дребни наслади на съществуването без форма.

Свил се, почти изчезнал в дланите на човека. Но после се изпънал, захихикал, задавил се, закашлял се.

- И така - завършил делово. - Ти ме забеляза. Взе ме. Освободи ме. Значи имаш право на три желания. Изпълнение - веднага.

Селянинът го зяпал напълно объркан.

- Хайде, избирай - подканил го духът и отново обяснил: - Пълен си със желания. Какъв товар! Ще го намаля поне с три броя. Така ще ти се отблагодаря. Казвай!

- Моля? - човекът все още не разбирал какво се очаква от него. До този момент бил просто наблюдател и слушател.

- Ама ти съвсем си оглупял! - възмутил се духът, разсърдил си, заподскачал от нетърпение. - Не ми губи ценното време. Казвай три желания. Изпълнявам ти ги. Ти - доволен, аз - доволен, после - всеки по своя път.

- Ооо... - и селянинът се замислил. Съществували толкова много възможности. Трябвало да направи избор, да поеме някакви отговорности. А кое било важното? Цялото...

- Хей, хей, хей - гневно го прекъснал духът и го стреснал. - С какви глупави мисли се занимаваш? Цялото човечество, света, войната! Да не си ги сътворил ти? Всяко Начало има Край и той е неминуем. Затова не се тревожи.

Навел се към него и бързо добавил:

- Моля те, остави и близките си на мира. Можеш да вярваш, че си дал живот на децата си, но не мисли, че знаеш какво е добро за тях. Та ти не познаваш дори себе си. Виж се! Имаш тяло, имаш ум, имаш някакъв опит. Взри се в тях! Търси! Три желания. Това е твоят шанс. Не го изпускай! - и се задрусал от възбуда.

- Открий съкровеното ми желание - проговорил селянинът внезапно.

- Така. Така... - от изненада духът чак спрял да се движи. Замислено се вгледал в човека. - Добреее. Готовооо...

- Изпълни го - решително продължил селянинът.

“Брей да му се не види!” - помислил духът и станал неспокоен. Припряно предложил:

- Чакай. Не бързай. Кажи и последното си желание. Ще ги изпълня двете заедно. Наведнъж.

Човекът се сепнал. Почувствал тревога. Не вярвал в здравия разум на хората. Можел ли да вярва на себе си?

- Ако съкровеното ми желание - бавно започнал той, като внимателно следял реакциите на духа, - започне да ме измъчва, да отнема радостта в живота ми, да ме прави нещастен, моля те, спри го.

- Уф! Можеше да ми погодиш такъв номер! - възкликнал с облекчение духът и се развеселил. - Ами да, достатъчни ти бяха две желания. Само две и приключваш всички сметки.

Внезапно станал сериозен.

- Всичките?

Огледал човека с възхищение и добавил:

- Хей! Страхотен си! Наистина! Ама и аз съм голям хитрец, нали? Хик, хик, хик - и затанцувал някакъв “съвсем дивашки танц”, както му се сторило на селянина, като нараствал и изтънявал.

Стопил се и изчезнал. Само смехът му се чувал още известно време. “Да бъде волята ти!” било последното, което достигнало до слуха на човека.

Селянинът останал още малко взрян в нищото, без мисли, после се върнал при другарите си.

Същия ден бил ранен и млъкнал завинаги.

- Ще се оправи - казали лекарите, - но е загубил говора си. От шока.

Изпратили го у дома с благодарност и не се поинтересували повече от съдбата му. Бил задраскан завинаги от списъците за военна повинност.

Човекът се върнал към обичайния си начин на живот - грижил се за близките си, дома и животните в него. Околните най-напред се стъписали от недъга му, но после го приели. Да изплачат някому болката си без последващи съвети или поучения било ново за тях, но им харесало. Станал най-търсената личност в селото.

Преживял години на немотия и години на охолство, дни на мъка и дни на радост. Децата му пораснали и поели грижите за препитанието. Народили му се внуци и правнуци. Те станали негово постоянно обкръжение. Седнал в някой ъгъл на стаята или под дърво на двора, той бил представителят на възрастните - тяхното зорко око и все още здрава ръка.

Доживял дълбоки старини. Не разбрал какво е било точно съкровеното му желание, но бил убеден, че духът е изпълнил обещанието си.

Умрял тихо, без да се оплаква и без да съжалява.

Години по-късно, близките му си дали сметка, че го чували да промърморва по някоя дума. Всъщност, все едни и същи, които събрани заедно, казвали:

- Да бъде волята Ти!

Боцко Девизът "нито ден без ред" отскочил и до Украйна. Писателят Юрий Олеша изпаднал в дълбока творческа криза и близо две години само се наливал отчаяно. После написал и издал дневник с това заглавие: Нито ден без ред. Не съм го чел.
nesnaecht Архангеле , Сиби и другите здравейте ! Верно е че картината на Жерико е много голяма, видях я нямама думи ! На знам дали е добра като я намалих , но иначе си е голяма ценност ! Поздрави

Клио Iezuit,

Предполагам, че /на предишната страница/ имаш предвид картината по-долу.

Тя е на Люсиен Леви-Дюрмер (Lucien Lé vy-Dhurmer).

Поздрави.

Lucien Lé vy-Dhurmer, Medusa

Musé e d'Orsay, Paris

Редактирано от - Клио на 20/2/2003 г/ 21:54:24

Чок觧 Извинявай, Сибила! Няма да правя повече така! Ще поствам само картинки! Най-напред по предишната тема и специално за Цъфте-Медея на Валеджо

Чок觧 После Персей и Андромеда, ама е мъничка

Чок觧 И накрая за Иезуит-Главата на Медуза Горгона от Караваджо

цъфте Чоки, просто нямам думи страхотна е.

si

Сибила Чоки, напротив, напротив, много хубаво си направил. Защото аз искам да го напиша по-кратко, но колкото повече митове включвам, толкова по-нашироко го правя. Айде сега, представи си как бих могла накратко да разкажа всичко това, което ти си пратил? Виж какъв обем е. И все-повече се чувствам затруднена как да го обобщя. Ако някой държи и за Медея ще се опитам да го посъбера. А почна вече Персей, Горгоната и Андромеда. Работа ми се отваря. Утре вече се надявам да мога, защото е много дълго писане, не друго-другото не ме затруднява.А иначе ми е голямо удоволствие.А ти ми помагаш, защо така си мислиш, че друго казвам? С удоволствие прочетох това което си пратил като текст. Имах една книжка/не знам къде съм я забутала/-" Героите на Елада", мисля, че илюстрациите са оттам. Спомням си ги.

А картините са чудо!

На всички вас, които можете да ги намирате и да ги пращате тук-благодаря !

nesnaecht Здравейте приятели !

Чоки поздрави за какво си направил ! Сиби започвам да имам по силна увереност че ще има по-често включване на форумците ! Разбира се кой със каквото може и знае ! А това ме радва най-много бе

НЕ СЕ ГАСИ ТУЙ ЩО НЕ ГАСНЕ !

Наздраве както всяка вечер , за хубавите неща от живота !

Ани Привет, приятели!

Вече мина доста време, откакто не се появявам... Искрено ви казвам - липсвате ми.

За компенсация на отсъствието ми, ето две притчи, които много ми допаднаха. Дано и на вас да харесат.

ЗА ПРАВОТО ДА СЪДИМ

Имало някога един човек, който живеел в голям град. Той имал семейство, на което държал, работа, дом и онази особена вяра, че всичко, което прави в живота си е правилно. Всяка сутрин се избръсвал, изпивал чаша кафе и напускал дома си. Вечер се връщал късно уморен и лишен от мечти. Желанията му били малки, тъй като бил малък човек. Нямал време да поиграе с детето си, защото трябвало да му изгради бъдеще, такова, каквото обществото изисквало от него. Никога не смеел да си помисли нещо различно, извън това, което се считало за редно. Не се бунтувал, защото непрестанно го убеждавали, че той живее в един добър и справедлив свят.

Човекът бил с добро сърце и доверчив по природа така, че приемал това, което му се казва за вярно без да се осмелява да го подлага на съмнение. Той бил убеден, че животът е добър, така както са добри хората.

Един ден човекът се влюбил.

Не, това не е била любовта, за която поетите пишат стихове, нито тази, за която всички мечтаят. Любовта му била малка и тиха като него. Момичето било продавачка в магазин за цветя. Не била красива, но била добра и много искала някой да я прегърне. Човекът и момичето се срещали, говорели и понякога се целували. Сърцата им били чисти и те вярвали, че не вършат нищо лошо.

В същия град живеел човек, който жестоко ненавиждал всички, но най-вече себе си. Този човек считал, че обществото му е длъжник и никога няма да бъде в състояние да му се изплати.

Той убивал. Правел го жестоко и целенасочено. Доставяло му удоволствие да вижда ужаса и страданието в очите на хората, почувствали пълната си безпомощност. Този човек имал оправдание за всяка своя постъпка.

Един ден колегите на малкия човек разбрали за любовта му. Те счели, че това е нещо, за което съпругата му непременно трябвало да научи. Не било трудно да разкажат тяхната истина. Жената, решила, че малкият човек се е отнесъл жестоко и несправедливо с нея и го изоставила.

Всъщност това не било никак трудно, тъй като на нея отдавна и била омръзнала добрината му и постоянните отсъствия от къщи. Преди да си тръгне не пропуснала да задържи за себе си всичко, което сметнала, че по право и принадлежи. Не забравила да се обади и на собственика на магазина, където работело момичето.

Малкият човек и момичето били принудени да изоставят работата си. Момичето се преместило в друг град, а малкия човек се обесил.

В същото време злодеят бил заловен и изправен пред съда. Обществото искало да бъде съден справедливо и затова избрало най-безпристрастния съд. Когато застанал на подсъдимата скамейка, злодеят започнал да обяснява, колко зле са се отнесли с него, като не са му позволили да отнеме поредния човешки живот. Той успял да накара съдиите да се почувстват виновни за това, че със задържането му са го лишили от законното право на свобода. Думите му достигали до всяко кътче на Земята. Всички с внимание следели процеса. Имало и такива, които смятали, че той е престъпник, който трябва да понесе заслужено наказание, но с всеки изминал ден все повече ставали тези, които изпитвали към него съжаление. Стигнало се до там, че безпристрастните съдии били обвинени в безсърдечие и жестокост. Макар и доказателствата за извършените злодеяния да били безспорни, престъпникът бил оправдан, тъй като имало неща в детството му и други в средата, в която бил израснал, които го оневинявали.

Минали години...

Един ден синът на малкия човек решил да потърси отговор на въпросите, които отдавна го тревожели. Станал рано, измил се и се запътил към малка уличка, за която всички отдавна били забравили, Там живеел Мъдрецът, който никога не напускал дома си. Младият мъж бил чувал за него от баща си, но не бил сигурен дали ще го намери. Не било трудно да намери къщата. Почукал плахо на вратата, която никога не се заключвала.

Мъдрецът не бил старец с дълга бяла брада, а нещо различно, което си приготвяло закуска.

- Учителю, - обърнал се младия мъж към мъдреца - защо обществото се отнесе толкова жестоко към татко и толкова милостиво към един престъпник?

Мъдрецът, който никога не напускал дома си му налял чаша чай и се усмихнал кротко.

- Ще ти отговоря. Хората мразят тези, които притежават нещо, което те не могат да имат. Единственото, което баща ти е притежавал, е любов. Повечето от нас са лишени от любов. Сърцето на престъпника е било изпълнено с омраза. Да се мрази е много по-лесно отколкото да се обича. Престъпникът, който трябвало да съдят им е бил много по-близък от баща ти, защото всеки мрази някого или нещо. Ти би ли осъдил някой близък ? Искаш ли припечена филийка?

Ани За това, което е редно

В големия град имало място, където красиви жени показвали, това, което други били създали. Целта на това безумие била да накарат други жени (не толкова красиви) да повярват, че ако се обличат по определен начин ще се превърнат в обект на обожание.

Хиляди момичета мечтаели да бъдат между избраните. Те полагали големи усилия и се подлагали на лишения само за да бъдат забелязани. Привличали ги славата и вниманието, което витаело на това място. Нито едно момиче обаче не искало да се замисли, колко преходна е тази слава и колко лесно могат да бъдат забравени.

Имало едно момиче, което се считало за толкова красиво, че всички трябвало да я харесват и да желаят да бъдат с нея. Тя обичала да прекарва дълго време пред огледалото, за да се любува на своето отражение. Кожата и била нежна като горски мъх. Червеният водопад на косите и покривал с огнената си мекота приятната заобленост на раменете. Тялото и било гъвкаво като върбова клонка, а бедрата и били стройни и леко заоблени като ясен. Момичето знаело, че красотата е дар, но вярвала, че този дар трябва да бъде изтъргуван. Зад прекрасната и външност се криела желязна пресметливост и жесток характер.

В същия град живеел фотограф. Неговата работа била да прави снимки, за да бъдат желаните момичета още по-желани. Тъй като всеки ден той виждал красота, достъпна за малцина, очите му се променили и той се научил да вижда света по друг начин.

Фотографът бил млад и красив. Раменете му били широки, а ръцете силни, тазът му бил тесен, а краката дълги. Момичетата много обичали когато той им правел снимки, защото винаги се държал мило и успявал да ги развесели. Никога не забравял рожденните дни и винаги подарявал малки плюшени играчки и цветя.

За всеки модел обаче той избирал различна играчка и винаги ставало така, че изборът му бил безпогрешен.

Понякога пиел кафе с момичетата и им разказвал истории, но никоя от тях не можела да се похвали, че е успяла да сподели леглото си с него.

Един ден в студиото където работел фотографът се появило странно същество. То не било грозно, а по скоро безлично. Стояло в ъгъла и скицирало моделите, които художникът рисувал. Почти не говорело. Само понякога отивало да кафеварката и си наливало малко кафе в голяма чаша, на която имало нарисувана мечка панда.

Защо момичето се намирало в студиото никой не знаел.

Моделите, макар и безкрайно заети с подчертаване на собствената си красота, не можели да не забележат колко внимателно и нежно се отнася фотографът с малкото свито в ъгъла създание. Той внимателно разглеждал направените от нея скици и дълго, но тихо дискутирал нещо. Момичето понякога се съгласявало, но друг път спорело разгорещено с младия мъж. Между двамата имало близост, която не можела да остане скрита от околните. Всички момичета, които идвали в ателието започнали да коментират, колко големи са ръцете или колко е несиметрично лицето и. Никой не можел да разбере какво толкова вижда фотографът в нея.

Времето минавало и всички като че ли свикнали с присъствието на малката художничка.

Един ден обаче в студиото влязла красавицата с огнена коса. Когато видяла фотографа, леко извикала. Макар и да бил безкрайно променен тя познала в него момчето от съседната къща. Хиляди спомени изпълнили сърцето и. Игрите, в които тя била прекрасната принцеса, а той нейният верен рицар, силата на пръстите му когато разресва косата и, аромата на топла лятна нощ, в която две деца се скриват от света. Въпреки това времето безвъзмездно било погубило нещо, което думите трудно могат да опишат. Липсвало онова чувство, което кара една жена да копнее за допира на мъж.

Разменили няколко думи, но тъй като предстояли снимки, двамата се разбрали след приключването на деня да се срещнат в малкия ресторант на ъгъла.

През цялото време, момичето, което не се отличавало с нищо особенно било ням свидетел на сцената. Снимките приключили бързо, но фотографът не бил доволен от постигнатият резултат. Той бил човек, който много силно обичал работата си и знаел, че пропуска нещо важно, нещо, което въпреки всичките му старания убягвало от търсещия поглед на обектива.

Когато работният му ден приключил, той се отправил към мястото, където му предстояло да се срещне със своята приятелка от детинство. Тъй като бил много внимателен човек попитал момичето, което правело скици на моделите дали не желае да го придружи. Момичето кимнало в знак на съгласие, затворило скицника си и облякло късото си палтенце. Преди да излезе от ателието, то не забравило да си сложи смешните детски ръкавици, които приличали на жаби и издавали странен звук, когато си стиснела пръстите.

Червенокосата красавица, ги очаквала в ресторанта. Тъй като фотографът бързал за срещата, а и в съзнанието си имал хиляди неизказани въпроси, забравил да купи цветя. Спомнил си за тази малка подробност едва когато келнера го повел към масата, на която го очаквала неговата стара приятелка. Все пак преди да седне на стола срещу нея, той не пропуснал да я запознае с напълно безличното момиче. В момента, в който двете си подали ръце в очите на красавицата, която всички мъже желаели блеснали весели пламъчета. Момичето с коси като прегоряла слама се усмихнало и като че ли хиляди орхидеи разцъфнали от тази усмивка.

Тримата се наслаждавали на виното и весело бъбрели. Стрелките на часовника се движели много по-бързо от обичайното.

За какво са говорели тогава днес никой не може да каже. Всеки един от тях в този момент се почувствал като част от нещо много по-голямо. Всеки един от тримата откривал в другите частица от онова, което възрастта му била отнела. Красавицата с огнени коси намерила добрина, чистота и любов. Момичето с нищо незапомняща се външност се докоснало до преходността на красотата и силата на спомените. Фотографът, който безкрайно обичал професията си успял да проумее, какво липсвало в снимките му, за да бъдат наистина съвършени.

Не знам кой от тримата пръв изказал идеята, а това едва ли е от значение за нашия разказ. Когато си тръгвали били решени да извършат нещо наистина забавно. Фотографът трябвало да направи снимки, а момичето да нарисува акварели на тях тримата.

В един тъжен ден те пристъпили към реализиране на идеята. Улиците на големия град, подлезите, изпълнени със студена светлина, бляскавите витрини на магазините и фасадите на сградите служели като фон. По голяма част от снимките се правели при естествено осветление и без предварителна подготовка, което изисквало от фотографа да използва в максимална степен уменията, които притежавал. Никога до тогава той не бил постигал нещо подобно. Много по-вълнуващ бил факта, че той снимал не за да изпълни една или друга поръчка или като илюстрация на нечие чуждо послание, а като своеобразна форма на забава.

Когато първите снимки станали готови, той не повярвал на очите си. Получило се нещо много по-различно от всичко, което бил правил до момента. Това не било просто отражение на мига, а се доближавало до тайната на самия живот.

Снимките имали собствена душа. Защото снимал светлината.

С много старание и любов той ги подредил в луксозен класьор и не минавал ден без да им се наслаждава. Когато ги показал на своите приятели, чиято работа била да убеждават хората, че неща, които никой не би си купил са изключително необходими за тях, те силно пожелали да ги използват в своята работа. Навсякъде говорели за силата на посланието им. Не минавал форум, на който снимките да не бъдат показвани и хората не преставали да се възхищават. Никой не се замислял, с какво тези фотографии са по-различни от хилядите други.

Простият отговор, че красотата се крие в тяхната завършеност трудно достигала до съзнание ограничено от естетически норми и канони.

В същото време момичето със сламени коси завършило цикъла от акварели. Те били толкова нежни и ефирни, че човек оставал с усещането как се разпадат от силата на погледа му. На фона на вълшебни цветя, три фигури танцували. Под водопад от лунни лъчи, три чифта ръце се докосвали. Три самотни души се разхождали през вековна гора, обитавана от митични същества. Трудно е да се опише всичко, което малката художничка успяла да нарисува. Когато акварелите били изложени за първи път, много богати посетители останали разочаровани, разбирайки, че няма богатство на света, с което биха могли да заплатят дори за един акварел.

Недостъпноста, както и излъчването на меките тонове правело желанието да се притежава още по-силно.

Тримата приятели били безкрайно щастливи и искрено се радвали на живота. Тази, която карала мъжете да мечтаят, станала още по-красива и всички желаели тя да присъства на събития с изключителна важност (обикновено се организирали като форма на спасение от всеобхватната скука).

Един ден фотографът се върнал от работа по-рано от обикновено. Бил поканил двете си приятелки на вечеря, като им обещал, че ще приготви нещо много вкусно. Тъй като един от ангажиментите му бил отложен, той излязъл по-рано от ателието, минал през магазина на стария китаец и напазарувал всичко, което му било нужно, за да приготви една хубава вечеря. Когато влязъл в апартамента с учудване установил, че някой е пуснал уредбата. Навсякъде се носели звуците на "The battle of evermore" на LED ZEPPELIN. Фотографът оставил пакетите в кухнята и се насочил към спалнята от където се чувал лек смях. Погледнал през полуотворената врата и почувствал как светът започва да се разпада. Върху леглото две голи женски тела се отдавали на докосвания изпълнени с нежност.

Съвсем тихо той се върнал в кухнята, прибрал пакетите от масата и излязъл навън. Седнал в кафето, където сервирали най-хубавото капучино в целия град така, че да може да наблюдава часовника на стената. Времето отново било променило своя ход и не желаело да помръдне от мястото си. Имало неща, които не можел да приеме и други, които искал да разбере.

Когато стрелките застанали на нужното място, той платил за трите кафета, взел пакетите и се отправил към дома си. Отворил вратата и първото, което видял било приятелките си, които го чакали. Едната държала букет, а другата малък пакет. В първия момент, той не разбирал какво се е случило, но когато двете го целунали и му пожелали сбъдване на всички мечти, си спомнил, че на този ден преди тридесет години за първи път е видял светлината на деня.

Вечерта била прекрасна. Пили и танцували, говорили и мечтали за бъдещето. Когато станало много късно той извикал такси и ги изпратил до домовете им. Връщайки се в празната квартира отворил горното чекмедже на бюрото си и потърсил стария бележник. Някъде към края намерил адреса, който му бил нужен.

На другия ден отложил всякакви ангажименти и се отправил към квартала, в който живеел мъдрецът, който никога не напускал дома си. Още от вратата до ушите му достигнал шум, като от танцова забава. Когато влязал в къщата, заварил мъдрецът да си играе с куче и котка.

Котката била с отхапано ухо, полусляпа и с проскубана опашка. Породата и трудно можела да се определи. Кучето изглеждало още по-зле. Трите същества били до такава степен отдадени на това, което вършели, че не забелязали как притесненият фотограф стои и ги наблюдава.

- Това е абсурдно. - казал фотографът.

Сцената на която бил станал свидетел толкова го объркала, че той забравил добрия тон и дори не поздравил домакините.

- Защо? - попитал мъдрецът.

- Кучето и котката не могат да бъдат заедно.

- Защо?

- Защото не могат.

- Това не е отговор. Прилича ми на констатация, изказана от човек, който не желае да се аргументира.

- Объркан съм.

- Виждаш ли? Не може да приемеш очевидното? Искам да те попитам нещо. Танцувал ли си някога?

- Никога. - Отговорил фотографът.

- Мисля, че или танцуваш лошо и се срамуваш от това, или имаш комплекси. Животните не се срамуват и не задават въпроси. Те просто правят това, което им допада. За съжаление, същото не може да се каже за хората. Аз обичам да танцувам, дори с риск да изглеждам смешен в очите на околните.

- Но ти си Мъдрец. Не е присъщо за един Мъдрец да се държи недостойно.

- Така ли мислиш? Мъдрец, но не и Бог. Да си мъдър не означава, че всеки ще поиска да потанцува с теб заради това.

Фотографът бил безкрайно разочарован от чутото. Думите трудно достигали до съзнанието му.

- Аз дойдох да потърся съвет.

- И го получи. - казал мъдрецът. - За всеки един от нас неминуемо идва време, когато трябва да се раздели с предразсъдъците си. Не е ли по-добре да се наслаждаваме на отреденото, отколкото да се опитваме да го подлагаме на анализи. Ти си щастлив, но щастието те плаши. Върви по пътя си и се научи да приемаш нещата такива, каквито са.

- Но тогава обществото ще ме отхвърли.

- Важно е тези, които те обичат да те приемат.

В този момент фотографът прозрял колко големи са заблудите, с които сме принудени да живеем.

Iezuit Клио, Чоки, благодаря ви!

Клио, картинката поне при мен не излиза, би ли я пуснала само като линк? Иначе, мисля, че това е автора - звучи ми познато...

Поздрави на всички в това тихо пристанище!

Клио Здрасти, Iezuit, ето точно къде е: http://www.artmagick.com/paintings/painting124.aspx

Мисля, че нея имаш предвид- пастел в защитената притъмнена зала на Musé e d'Orsay, главата на Медуза.

Много харесвам автора. Ако се интересуваш от живопис, сайтът е интересен, препоръчвам ти го.

Пак поздрави

Nathalie

Lucien Lé vy-Dhurmer, Medusa

Musé e d'Orsay, Paris

Клио, за тази ли картина на Медузата Горгона става въпрос ?

beni Ани, благодаря ти
Iezuit Момичета, страхотни сте!!!

Точно това е. Благодаря!

Прави доста силно и смразяващо впечатление на приглушената светлина в залата....

beni така е

доста е зловещо наяве

Иезуит, здравей,

успех и здраве!

Nathalie

Язон, Медея и Златното руно - А. Фанталов(акварел)

Iezuit Благодаря, Бени, здраве, успех и късмет и на теб!

За всички тук:

Корабли постоят и ложатся на курс,

Но они возвращаются сквозь непогоды.

Не пройдет и полгода - и я появлюсь,

Чтобы снова уйти,

чтобы снова уйти на полгода.

Возвращаются все, кроме лучших друзей,

Кроме самых любимых и преданных женщин.

Возвращаются все, - кроме тех, кто нужней.

Я не верю судьбе,

я не верю судьбе, а себе - еще меньше.

Но мне хочется думать, что это не так, -

Что сжигать корабли скоро выйдет из моды.

Я, конечно, вернусь, весь в друзьях и мечтах.

Я, конечно, спою,

я, конечно, спою, - не пройдет и полгода.

Nathalie

Язон и Медея от Борис Валеджо

*

Благодаря, Йезуит, за прекрасната песен на Висоцки !

Ай сиктир Привет на всички!

Как сте, добре ли я карате?!

Booya Тери Пратчет

Имената на котките

Както знаем, всички котки имат по няколко имена. Т. С. Елиът обаче далеч не е успял да изчерпи списъка. Една съвсем обикновена котка най-вероятно ще бъде наричана с различни имена, в случай че:

а) я настъпите;

б) е единственото животно, очевидно способно да ви помогне, що се отнася до тайнственото мокро петно на килима и обезпокоителната остра воня наоколо;

в) вашето потомство я гушка до посиняване;

г) изкатерила се е по таванската стълбичка, Защото Стълбичката Я Има, и после кой знае защо е решила да се спотаи точно зад всичките стари кашони, килими, изоставени къщички на Барби и т. н., и не ще, и не ще да излезе, а после, когато най-после я извлечете оттам за врата, тя ви одрасква приятелски ръката и прави прекрасен скок, с който прелита през отворения капак и кацва върху стълбичката, която на свой ред пада и ви оставя изправен над дълбока стълбищна яма в зимен следобед, когато всички от семейството са излезли.*

(Добре де, може би това е име, което няма да използвате всеки ден. но най-добре е да имате едно подръка за всеки случай, защото, докато, облегнат на замръзналия воден резервоар, се опитвате да спрете кръвта с безценно антикварно копие на „Бънти", няма да ви е до това да подлагате на изпитание и въображението си. )

Интересен факт е, че по-малко от 17 % от Истинските котки завършват живота си със същото име, с което са започнали. В началото за избирането на име отиват сума ти семейни усилия („На мен тя ми прилича на Уинифред", а после, както си текат годините, изведнъж котката открива, че й викат Мяцалото или Плъхоморката.

Което ни отвежда до най-важното съображение при кръщаването на котките: никога не кръщавайте котка с име, което не бихте крещели с напрегнат и притеснен глас по нощите, бъхтейки по тенекиена купичка с лъжица. Изберете нещо кратичко.

Въпреки това обаче най-често срещаните имена при Истинските котки са доста дълги и са в духа на Къшоттамбегадинопроклета, МамоподлеглотоимаСТРАШИЛИЩЕ и Аминебивашедазаставаштам. Истинските котки не носят имена като Винсент Монтджой Фруфру Паундстречър IV, или поне не задълго.

Името трябва да се избира също и по максимална носеща сила през оживена кухня, когато, да речем, торба, пълна с първокласни пържоли, започне лекичко да се прокрадва към ръба на масата. „Сус!" е доста добро. Египтяните са имали богиня с глава на котка, на име Баст. Сега знаете защо.*

(* От bastard - копеле (англ.) - б. пр.)

Nathalie

Персей и Медузата Горгона от Борис Валеджо

*

Здравей, Ай, ти къде се изгуби?

Боцко Натали, Борис Вале хо, според мен. Имам негови работи, мога да ти пратя, ако искаш.
Nathalie Не знам, Боцко, може и да си прав, но поне така е записан в повечето руски сайтове на Интернет. Името му се среща изписано на латиница и като Boris Valedjo, и като Boris Valejo. Мисля си, че и в двата случая, не би следвало да се чете като ВалеХо. А, ти как мислиш? Ето и два линка, откъдето е видно, че е по-правилно да се чете Валеджо. Някой от преводачите греши - кажи ти- кой?!

Натиснете тук

Натиснете тук

Редактирано от - Nathalie на 21/2/2003 г/ 19:27:24

Перуанска лама387
Да ви го у познавачите. Името му е Бай Ехо бе, нещастници! Учете перуански!
Nathalie Приятели, някой би ли ми помогнал? Искам да поправя грешка в постинга си. Как се поправя постинг и как се трие?
Боцко Натали, може и да греша за Борис, но при испаноезичните по принцип j се чете като х. В долния десен ъгъл на постинга има едни работи, оттам се редактира
Nathalie Боцко, благодаря ти от сърце за помощта!
Сибила Оле-ле, ако Горгоната Медуза е била толкова хубава, както се струвало на Борис Вале/дж/о,/хо/, нищо чудно, че Персей трябвало да я гледа само отразена в щита си, за да не се вкамени.
Сибила Братко Кентавре за Тери Пратчет.

А другия ми университетски брат, сърдя ти се, защото все те няма и няма.

И картинки не внисаш даже.

Nathalie Сиби, здравей! И на мен ми се видя прекалено красива за Медуза, но картината не мога да коригирам, за да изглежда по-страшна: такава, каквато я описват в мита. Не е като да коригираш постинг!

Ти кога ще ни разкажеш мита? Чакаме го.

Iezuit Май трябва да е Вайехо, или нещо такова. Ама наистина го бива - любимец ми е.

Вижте и тези на Аройо, имаше и един японец, дето рисува полуеротика, забравих му името.

Сиби, че тя май си е била хубава, само малко змиите и идвали в повече :-)

XXXL395
Abe putka ta drynka
Iezuit А, Таджиме Сорияма или нещо такова....
Сибила Чакайте сега, фамилията се прибра гладна, малко и с нея раздумка, и ще я опишем , тая пуста Горгона-Медуза, красива ли, грозна ли, пък вий междувременно се разберете за нашия любим Художник, че аз не мога да помогна със знания в тоя език. Може би Ани-утре.
Iezuit Я да зарадваме малко нашите прекрасни дами. Няма само Медеи и Горгони да пускмае...

Малко мъже: Хаджиме Сориама.

Ха джиме! Сори! Няма!399
Липсва наистина. Нещо между едно и три
Iezuit А ето и любимото ми превозно средство:

ФЪРКАТИЧКО Привет на всички и от мен!

Ани, двата текста са много хубави. Благодаря ти.

Ай, и аз като Сиби съм на път да ти се разсърдя, защото много често и за дълго отсъстваш и ни потапяш в скръб.

Йезуит, благодаря ти, че се сети и за нежните души тук.

Клио Ах!

/беше предназначено за превозното средство на Йезуита, ама що така много късно излезе.../

Редактирано от - Клио на 21/2/2003 г/ 20:30:54

Дневалния403
Кой ти го тури? Това красно име
nesnaecht Добър вечер златни, като гледам сте се събудили ! Това е много радостно , нещо не разбирам ама карай ! Поздрави със Шакира , и ще ви представя класиката за ПЕРСЕЙ И АНДРОМЕДА и дракон тук таме , горгони ли са медузи ли , кой ги знае но не е КУЦАТА МЕДУЗА при всички случаи !

********

12

1*Андромеда на Иожен Дьолакроа 1852

2*Андромеда на Пол Рубенс

34

3*Андромеда на Пиер Моно 1700-1704

4*Андромеда на Антоан ван Дейк 1637-38

56

5*Андромеда на Борис Валеио/жо/хо/ как искате

6*Персей на Едуард Бърн

78

7*Персей и Пегас на Фредерик Лейтън 1895

8*Персей на Фредерик Лейтън 1895

910

9*Персей и Андромеда на А, Рафаел Менг 1774-79

10*Персей Андромеда на Морацони 1610

1112

11*Персей и Андромеда на Франсоа Лемоан 1723

12*Персей и Андромеда на Пиер Пуже 1678-84

13

14

13*Персей и Андромеда на Пол Рубенс 1620-21

14*Персей е Андромеда на Пиер Мейгнард 1679

1516

15*Персей и Андромеда на Тиеполо 1730

16*Пресей и Андрамеда на Уатаевел 1611

Това последното тук е за Сиби

Делфийската Сибила на Едуард Бърн - Джонс 1868

Редактирано от - nesnaecht на 21/2/2003 г/ 21:28:46

Gorgona Meduzoff405
Abe nezhaesht, stiga s tia pornografii, babichkata ti ya e sram da ide do bakaliata veche!
нещо Здравейте всички.Много приятна компания и обстановка се получи тука.Днес набързо прегледах около половината.Трудно е да се види всичко.А темата няма край.Едва започнахте, а следват още толкова епохи.Преди около месец имаше друга тема-pro domo sua или нещо такова.На едно място наум посочи адрес с много хубави книги.Проверих го и вече прочетох почти половината.И нямам мира от желание да попитам и други мислещи хора за впечатления.Конкретно искам да ви попитам чували ли сте и чели ли сте нещо от Владимир Мегре за Анастасия?Има нещо мистично в ситуацията.Много дълго време търсих и четях различни неща на общофилософски теми и в един момент попадам на невероатна концентрация от такива книги.И те са от различни автори, от различни страни и всички са насочени в една посока-към съвременния човек и отношението му към света, живота и бога.Вече в Русия има много обществени организации на привържениците на Анастасия.Имат си и сайт.И сериозно искат да живеят по друг начин и да променят живота си.Опитвах да разговарям с хора от друг форум, но не стана.Просто е невероятно нищо да не се чува за това у нас.Поне сме любопитни това българите.Извинявайте за отклонението от темата, но може и да не е?Желая ви много приятни моменти в интернета и особено в реалния живот.Поздрави
нещо Здравейте всички.Много приятна компания и обстановка се получи тука.Днес набързо прегледах около половината.Трудно е да се види всичко.А темата няма край.Едва започнахте, а следват още толкова епохи.Преди около месец имаше друга тема-pro domo sua или нещо такова.На едно място наум посочи адрес с много хубави книги.Проверих го и вече прочетох почти половината.И нямам мира от желание да попитам и други мислещи хора за впечатления.Конкретно искам да ви попитам чували ли сте и чели ли сте нещо от Владимир Мегре за Анастасия?Има нещо мистично в ситуацията.Много дълго време търсих и четях различни неща на общофилософски теми и в един момент попадам на невероатна концентрация от такива книги.И те са от различни автори, от различни страни и всички са насочени в една посока-към съвременния човек и отношението му към света, живота и бога.Вече в Русия има много обществени организации на привържениците на Анастасия.Имат си и сайт.И сериозно искат да живеят по друг начин и да променят живота си.Опитвах да разговарям с хора от друг форум, но не стана.Просто е невероятно нищо да не се чува за това у нас.Поне сме любопитни това българите.Извинявайте за отклонението от темата, но може и да не е?Желая ви много приятни моменти в интернета и особено в реалния живот.Поздрави.
Сибила Митът за Персей, Андромеда и горгона Медуза, а и други

--------------------------------------------------------------------------------------

За великия Зевсов син вече стана въпрос, когато разказвахме за майка му Даная, чийто баща Акризий, бил предупреден от оракула, че неговият внук, който и да е той, ще стане причина за смъртта му. За да запази дъщеря си от мъжки домогвания, баща й я затворил в непристъпна кула, но нищо не попречило на влюбения в нея Зевс да се преобрази на златен дъжд и да се промъкне до Даная, от която връзка се родил Персей.

Дядото затворил прегрешилата майка и младенеца в ракла и ги подхвърлил м морето, където те били намерени от един рибар, а той ги предал на брат си Полидект, островен цар. Персей пораснал, а Полидект , за да може спокойно да задиря майка му и , за да го отстрани, го пратил да му донесе главата на горгоната Медуза, чийто поглед вкаменявал.

-Ако ти си син на гръмовержеца Зевс, казал ме той-няма да откажеш да извършиш такъв подвиг. Вярвам, че великият Зевс ще помогне на своя син.

Тръгнал на дълъг път Персей, трябвало да стигне до западния край на земята, до оная страна където царували богинята Нощ и богът на смъртта Танатос. В тая страна живеели и ужасните горгони. Цялото им тяло било покрито с яки стоманени люспи. Имали огромни медни ръце и извити стоманени люспи. На главите им се виели със съскане отровни змии. Устните им били червени като кръв, очите им-пламтящи от ярост, такава злоба изразявали, че всеки който се осмелявал да ги погледне се превръщал в камък.

На Персей предстояло да извърши подвиг, непосилен за човек. Не било възможно, обаче боговете да позволят да загине той-Зевсов син.

Спуснали се при него Хермес-вестоносецът на боговете и войнствената Атина.

Атина дала на Персей щит, той бил толкова блестящ, че в него се отразявало всичко, а Хермес му дал остър меч, който режел стомана като восък.

Пътят бил дълъг, Персей трябвало да премине през много опасности, видял много народи и много страни.Стигнал накрая в мрачната страна, където живеели трите граи, те пазели пътя закъм горгоните. Те били слепи, имали само по един зъб и по едно око, което се предавали една на друга, за да виждат света. Персей откраднал окото и зъба и те станали съвсем безпомощни.

За да си ги получат обратно, те му издали точния път към горгонте. Минал и през страната на нимфите, от тях получил три подаръка-шлема на владетеля на подземното царство- Хадес, който правел невидим всеки, който го наложи на главата си , крилати сандали, с които може да се лети и торбичка, която може да се свива и разпуска според обема на съдържанието си.

Литнал Персей във въздуха, по-бърз от която и да е птица. Насред морската шир най-после съзрял острова на горгоните. Върху една скала спят трите страшни горгони- само една от тях е смъртна- тя се нарича Медуза. Стоманените им люспи блестят на слънцето, а змиите около главите им едва шават насън. Никой не може да погледне грозните им лица. В щита на богиня Атина се отразяват и трите, но как да различи коя от тях е Медуза?

Помогнал му Хермес. Той му я посочил, казал му да отсече главата й без да я поглежда, за да не се вкамени, много бързо, за да не се събудят страшните й сестри.

Побързал Персей, защото змиите около главата й се събудили и засъскали. Гледайки я в щита, отсякъл главата , а оттам бликнала черна крав, от която излязъл крилатият кон Пегас. Зловещите й сестри - Стейно и Евриала се пробудили и литнали във въздуха, за да дирят убиеца, но той бил вече отлетял. Главата сложил във вълшебната торбичка, а от всяка капка кръв, която се процеждала през нея се раждали отровни змии.Всчки бягали от тях, а поради змиите Либия се превърнала в пустиня.

На връщане от дългия път Персей стигнал до царството на Кефей. Там, на една скала до самия морски бряг видял прикована на една скала прекрасната дъщеря на царя- Андромеда. Тя трябвало да изкупи вината на майка си Касиопея, която имала наглостта да се състезава с нимфите, обявявайки се за по-хубава от тях. За да я накаже, бог Посейдон пратил огромен дракон, който опустошавал Кефеевите владения. За да се избави от това нещастие царят трябвало да даде дъщеря си Андромеда за плячка на чудовището, тогава щяло да се прекрати наказанието на Посейдон.

Когато страшният Посейдонов дракон изплувал от морските глъбини, за да разкъса Андромеда, към нея се впуснали, плачейки баща й и майка й, жалейки, че красивата, невкусила от радостите на живота девойка трябва да плати със живота си. Поискал я тогава за жена Персей и обещал да я спаси от

ужасна смърт. Дълга била битката с чудовището, дори крилатите сандали се намокрили и го повлекли към водата, но най-накрая победил с три последни удара на острия меч на Хермес. Така Андромеда му станала жена.

От нея са родени синовете му Перс, Амфитрион, Алкей, Стенел, Електрион и Местор.

С помощта на главата на Медуза извършил много подвизи, като вкаменявал враговете си. Най-накрая я подарил на Атина, която я поставила в средата на егидата си.

Предсказанието на оракула се сбъднало, тъй като един ден, при състезания , убил дядо си, улучвайки го смъртно с хвърлен диск.

На персаножите на този мит са наречени няколко съседни съзвездия- Персей, Андромеда, Кефей и Касиопея.

-----------------------------------------------------------------------------------------------

Приятели, много картини сте пратили, не видях само статуята "Персей с главата на Медуза "от Бенвенуто Челини, във Флоренция.

Редактирано от - Сибила на 21/2/2003 г/ 23:11:00

Nathalie

Персей с главата на Медуза

Сибила О, йе, йе , Натали, но не е тази, която гледам в момента. Тази на кого е?

Редактирано от - Сибила на 21/2/2003 г/ 23:04:34

beni Нещо, аз много искам да чуя повече, но четох единствено- и си копирах и често чета-

това, дето Наум ни подари в неговата страница, за Анастасия,

добре помня и повода.

Пиши повече ако знаеш, аз със сигурност ще прочета.

beni Сиби, ти си вихър, както винаги
Natharlie413

Медуза с втората глава на Персей

Nathalie

Крилатият кон Пегас - Boris Valejo

Сибила Бени, мерси, чак се засрамих

Незнаещ, и на теб благодаря, една Сибила Чоки вече ми прати. Все хубава била, тая Сибила, не като Медуза, ту хубава, ту грозна.

Чок觧 Може би това?

Анонимен417
Ние българите сме потомци на велики и културни арийски народи – траки, келти, готи и основно на древните българи, като продължители на Българската цивилизация. Нашите прадеди никога не са били диви номади, които са се препитавали с грабителски войни. Старите българи са имали самочувствието на висококултурен народ. “Българин значи мъдър, знаещ човек” – така започва писмената история на волжките българи. Българите са се чувствували продължители на най-древната световна цивилизация. В средновековния български превод на книгата на халдейската пророчица Сибила се казва, че българите са народ от “Първото Слънце”, т.е. от Златния век.
Българокентавър418
Българите са възникнали далеч преди другите хора (Фичо, Нели, неандерталци и кроманьонци). Даже преди Незнаещия. После са възникнали другите маймуни, шимпанзето и Сибила.

Българите са имали писмен език още преди говоримия. Затова никой не може да го разчете.

Първите ханове, царе и генерални секретари на българите са живели по 500-600 години. Децата им са ги изчаквали да пукнат, след което и те са управлявали по 500-600 години, значи те вече са живеели минимум по 1000 години. Една елементарна екстраполация доказва, че Цар Симеон Втори Подобрен Вариант би трябвало да живее поне още 10000 години, т.е. да продължи да ни управлява доста след като умре и последното шимпанзе от форума на ТанграНакРа.

Нов вид българи са оонистите, които са призвани да наследят Четвъртия, Петия и Последния Рим. И чадъра.

Сибила Да, Чоки, точно тази е на Челини. Нея имах предвид. А другата? Ако не бяхме намислили с мон ами незнаещ спонтанно да пишем за това, никога нямаше да ги видя, толкова много картини и статуи, събрани накуп. А предполагам, че и на другите харесва. Обратното е невъзможно.
Сибила Българокентавър, не намирам писанието ти дори за остроумно. За уместно да не говорим. Поне тук не бяха се появявали такива "произведения" на бългоракентавърсия хумористичен гений. Не би ли намерил друго място, за да се изявиш? Ако искаш дори - неанонимно.

Предполагам, че другаде ще те оценят подобаващо и ти ще можеш да поспиш радостен, а в главата ти ще се родят още много блестящи идеи, които да сведеш до наш'то знание.

пощенски гълъб421
Сибила имаш писмо.
Умрел422
От мене е
Наум Здравейте!

Напоследък се вясвам по-рядко, въпреки, че не мога да се оплача от свободно време.Позагубих малко интерес, но все още гледам на Форума като на място, където можеш да кажеш нещо на висок глас, вместо като към някакво затворено общество и смятам, че си струва да го опазим. Сигурно се питате защо не поддържам темата за нашата къщичка, но мисля, че се поизчерпах и няма какво интересно да предложа. Дълго мислих дали да пусна долните линкове за да не сметне някой, че искам нещо да ви зарибявам или да ви привличам за някаква кауза, но се надявам да подходите към тях само като към нещо, което ще повиши общата ни култура.Текстовете са малко трудно смилаеми, но са нещо различно и си струва да ги погледнете.Пак повтарям, за обща култура, не се ангажирам нито с коментар, нито с позиция, нито с препоръка, просто ги разгледайте.

Натиснете тук

Натиснете тук

нещо Здравей уважаеми Наум.От дълго време искам да ти благодаря за хубавите книги.Имаше питане за повече информациа от бени-адреса е http://izvori.hit.bg/svalki3.htm.Направо потънах в друг свят и открих че това е и моя свят и е чудесен и мога да го поддържам или държа в мен.Моля другите да не приемат това като реклама на сайта.Само мечтая повече хора да го видят и помислят сами или заедно и да напровят нещо хубаво.Интересното е че тези книги дават огромна духовна сила и енергия, пречистват и карат човека да бъде по-добър.Пак извинявайте за отклонението от темата.Видях че един анонимен е пуснал хубави неща за българите.Това ми напомня за Петър Добрев и серията книги за прабългарите.И аз си харесах някои моменти от тях.Например че в Българската държава са избирани за различни постове най достойните.Степените на държавните постове са били 32.И друго нещо-в българския език съществуват много думи в български и славянски вариант-любов/обич, къща/дом и много други.Не е имало борба между двете култури и езици.

Сега да ви закача малко по темата.Не мога да извадя източници, но ако знаете ми кажете произхода на изразите-"от ума си тегли","седем пъти мери един път режи".Това е за сега.Бъдете здрави и все така жизнени.Благодаря.

цъфте Нещо, разбирам на къде отива твоя интерес. Бих ти предложила ако намериш книгата ГОЛЕМИЯ ЗОГОВОР СРЕЩУ БЪЛГАРИТЕ на Христо Маджаров. Доколкото знам ще бъдат 3 книги това е първата. В книгата има сравнителна таблица между ГЛАГОЛИЦА, БЪЛГ. РУНИ, БРАХМИ, ФИНИКИЙСКА, ЕГИПЕТСКА така, че пъзела се затваря и завесата се повдига.
Muncho Podigovski Дами и господа,

Много моля желаещите да присъстват на среща на форумци на 22 март в София да заявят това като ми пишат ел. поща на

dessybd@bio.bas.bg

Благодаря предварително!

цъфте Ето една изватка:

15000г.пр.Хр. "първата"българска държава се управлява от Шам - цар-жрец с етноним булгар и с могъщи психотронични способности. Това царство включва днешните територии на Йордания, Иран, Сирия, и Ливан. Иднес в позлатената Йордания можете да намерите град Аман, както и град Петра, издълбан в скалите; Маунт Небо, където се е подвизавал Моисей, и др. библейски места. Оттам идват и шаманите-хората, които владеят психичните и природните енергии и могат да ги пренасочват по желание. Шаманизма е най- древната религия на планетата ни и с най - много необясними за съвременната психология феномени. За нашата тема е важно, че те смятат техния произход за български, поради което българите са винаги специални гости при тях.

"Болгар е човек който оцелява винаги. Той е белязан и духовете го пазят, защото трябва да го бъде"...-говорят алтайските шамани, обект на специално изследване от НАСА.

si

Минавам от тук И Тук ще ви туря едно стихче за поздрав и в знак

Полёта? Сверху вниз, и в шахту?

Иль к облакам, где молний сети?

Полёта мерного и с тактом?

А за болид я не в ответе.

И еще

Помаши себе руками, к облакам стремясь как птица,

Может прыгнешь словно камень - приготовься приземлиться.

Минавам от тук * *

Вери сорри

Но ето за по-

Краски цветенья

нам трудно надолго сберечь.

День увяданья

отсрочить не может никто.

То, что когда-то,

как лотос весенний, цвело,

Стало сегодня

осенней коробкой семян...

Иней жестокий

покроет траву на полях.

Сникнет, иссохнет,

но вся не погибнет она!

Солнце с луною

опять совершают свой круг,

Мы же уходим,

и нет нам возврата к живым.

Сердце любовно

к прошедшим зовёт временам.

Вспомню об этом -

и всё оборвется внутри!

nesnaecht

Хубавата ЕЛЕНА

***

ЕЛЕНА-дъщеря на ЗЕВС и ЛЕДА съпруга на Тиндар, сестра на Диоскурите и Клитемнестра ! Славела се със необикновинна красота ! Във младостта си е похитена от Тезей и освободена от своите братя се върнала във Спарта !

Много герои притежавали Елена ! Тиндар я дал за съпруга на Минелай и по съвета на Одисей всеки който се омъжи за Елена да не повдига оръжие и всички да му помагат ! Елена родила на Минелай дъщеря ХЕРМИОНА !

Когато ПАРИС отвлякъл Елена и я завел във ТРОЯ, Цар Минелай повикал на помощ гръцките герои , и настъпили във поход срещу ТРОЯ ! След смъртта на ПАРИС тя се омъжила за брат му ДЕИФОБ, а във деня на падането на ТРОЯ предала във ръцете ДЕИФОБ на Минелай със който са завърнала във Спарта ! След смъртта на Минелай тя е изгнанник във Спарта ! Избягала на остров Родос където е била убита ! По други предания боговете възкресили Елена и станала съпруга на АХИЛ на остров ЛЕВК ! Във историческо време съществували светилища посветени на Елена ! Със формирането на героическите сказания за Троянската война , Елена става един от силните персонажи , във древно-гръцките митове и легенди , също така във по-късен период на литературата , искуствата !

***

*Отвлечането на Елена от Парис - Пиер Пуже 1683-86

*Елена - Анри-Фантен Латур 1892

*Елена - Лука Джордано 1680

*Представяне Елена на ТЕЛЕМАХ сина на Одисей - Жан-Жак Лагран 1795

* Елена - Франк Стук 1925

*Троянската Елена - Антони Фредерик Сандис 1867

*Елена -Густав МОРО

*Троянската Елена - Лорд Фредерик Лейтън

*Троянската Елена - на Данте Габриел Розети 1863

*Хубавата Елена - на Евелин де Морган 1898

Редактирано от - nesnaecht на 23/2/2003 г/ 16:03:45

Сибила Леда- майка на Елена, Клитемнестра , Кастор и Полидевк

---------------------------------------------------------------------

Дъщеря на етолийския цар Тестий и на Евритемида, съпруга на спартанския цар Тиндарей, от когото родила Клитемнестра и Кастор, единия от двамата диоскури. Любима на Зевс, който се свързал с нея под образа на лебед и от когото родила хубавата Елена и Полидевк/Полукс/-другият от диоскурите.

Синоним на красива жена.

Статуи-"Леда" от Тимотей

Картини: "Леда" от Тнторето, от Кореждо, "Леда с лебеда" от Леонардо, от Веронезе, от Л. Силвестър Млади, от Микеланджело, от Вазари, от Буше.

Nathalie

Леда и Лебед от Буше

Редактирано от - Nathalie на 23/2/2003 г/ 17:15:40

Сибила ДИОСКУРИТЕ- Кастор и Полидевк-/Гемини/, символ на знак "Близнаци"

-------------------------------------------------------------------------------------

Специално за мон ами- Незнаещ

...........

Диоскури/синовете на Зевс/; още - тиндариди- епитет на братята близнаци Кастор и Полидевк/Полукс/. У Омир двамата са смъртни, а у автора на Омировите химни-безсмъртни. У повечето автори Полидевк, като син на Зевс е безсмъртен, а Кастор -смъртен, бидейки син на Тиндарей, съпруг на майка им-Леда.

Двамата живеели в неотлъчна дружба.

Смъртният син на Тиндарей- Кастор станал смел конеукротител и ездач, а Полидевк, страшен боксьор-ударът му се стоварвал с тежка сила. Двамата заедно се отличили с много геройства. За спартанците били покровители на тяхната държава и образец на безстрашие, а за всички гърци и по-късно-за жителите на Италия-помощници в сраженията и спасители при корабокрушения, издавали присъствието си с малки пламъчета по върховете на мачтите.Затова били почитани особено от моряците. Най-напред освободили сестра си Елена от Тезей, който я похитил едва като била на десет години.После се прочули като участници в похода на аргонавтите и в Калидонския лов.В една от многобройните битки Кастор бил убит от Идас, а той пък, за наказание - поразен с мълния от Зевс. Полидевк не можал да се примири със смъртта на брат си, не искал да бъде разделен от него и измолил от баща си Зевс да му бъде разрешено да се откаже от половината си безсмъртие в полза на брат си. На смени през ден двамата братя прекарвали в царството на сенките, при Хадес, през ден се възкачвали на Олимп, при безсмъртните богове- митологически символ на смяната на деня с нощта и на светлината с тъмнината. Заради пословичната им взаимна любомв Зевс ги възнесъл на небето, като яркото съзвездие "Близнаци", което показва пътя на моряците.

На празника им се устройвали конни надбягвания. В античното изкуство се изобразявали с островърхата плъстена шапка "пилос", възседнали коне, голи или облечени в хламида. Най-представителното им антично изображение са т.н. Колоси от Монте Кавало в Рим.

Редактирано от - Сибила на 23/2/2003 г/ 18:29:54

Nathalie Леда от Boris Valejo
Nathalie Кастор и Полидевк
Nathalie Леда ат Кореджо
nesnaecht Здравейте всички обичащи културата и искуството ! Сиби ще пейстна картините за Леда , и благодаря за Джемини /близнаците/ !****

1Жан ТИЕРИ -1717

2Бартоломео АМАНАТИ - 1511-1592

12

*

3Теодор ЖЕРИКО-1800

4Густав МОРО-не се знае годината

34

*

5Пол СЕЗАН-1880-82

6Коуън

56

7Пиер Франческо МОЛА /или ПОЛА/ - 1650-66

7

8Одилон РЕДОН-1840-1916

8

9Пол-Проспер ТИЛИЕР

9

10Микеланджело БУОНАРОТИ 1530

10

11Леонардо да ВИНЧИ 1505-10

11

12ТИНТОРЕТО - 1555

12

*****

За близнаците братя на Елена намерих това по-долу

Кастор и Полукс Хорацио ГРИИНХОУГ-1847

Кастор и Полукс отвличат дъщерите на Лефкип - Пол РУБЕНС 1618

Редактирано от - nesnaecht на 23/2/2003 г/ 20:16:39

Сибила Ау-у-у-у-! Ама много красива тая Леда с лебеда Зевс-и той красив.

Ми тя по-красива от дъщеря си даже.

Сибила Цялата фамилия я разнищихме, остана ни само Клитемнестра, ама там е мътна и кървава. Един от най-прочутите митове, дал повод на безброй майстори на словото да създадат блестящи произведения/най-вече трагедии/, картини има също много.

Защото освен сестра на Елена и на диоскурите- тя е жената на цар Агамемнон, върховен цар и главнокомандващ на гърците/спомняте си свадата между Ахил и Агамемнон/брат на Менелай/, с която започва Илиадата, нали?/

Майка от Агамемнон на Орест, Хризотемида, Ифигения и Електра.

За нейното злонамерено поведение, с което причинила смъртта на съпруга си, а впоследствие и своята, стоварвайки хиляди беди върху главите на нещастните си деца, ще разкажем може би утре- доста е дългичко.

Имайте търпение.

Ай сиктир Сестро, Фър, простете ми...

Ето, сам си набивам канчето...

Признавам, че вече не смея да пиша във Форума, щото само като отворя първа страница и виждам едни никове, ум да ти зайде...

Та затова...

Но тук, гледам, сме задържали фронта. Затуй ще идвам, понякога...

Сестро, според мен в легендата за Клитемнестра и убийството на Агамемнон не трябва да забравяме и ролята на Егист, който все пак е първопричината за убийството. Дали й е замаял главата, или тя си е била готова, е друг въпрос.

Важна според мен тема от легендата е и отмъщението, на което Ериниите подлагат Орест, който, за да отмъсти за баща си, става майцеубиец.

Но, какво да се прави, диалектика...

Ай сиктир
Ай сиктир Извинявам се! Това по-горе са Орест и Ериниите, които го преследват заради убийството на майка му Клитемнестра.
Сибила Здравей, брате мой университетски

Че ти нали си знаеш! Аз на теб нивга не мога да ти се разсърдя, нивга.

Все едно Електра да се разсърди на Орест! О, това е невъзможно.

Сега почвам да я разказвам тази объркана история.

Почвам!

Сибила Клитемнестра и Егист

---

Смъртта на цар Агамемнон

---

Орест, Електра и Ифигения

----

Изложено според трагедията на Есхил- Агамемнон

-----

Свършила Троянската война. Великата Троя паднала след дългогодишна съпротива. Дошло време на всички гръцки царе, участвали в десетгодишните битки под върховното командване на цар Агамемнон да се завърнат по домовете си, където ги очаквали жените, децата и топлината на семейното огнище. Съпругата на Одисей-царят на Итака-Пенелопа- например го очаквала двайсет години, защото обратният му път продължил още десет години.

Цар Агамемнон нямал късмет с такава жена. Невярната му съпруга Клитемнестра си имала любовник-Егист- и никак не чакала с радост завръщането на прославения си съпруг. Агамемнон я бил предупредил, че веднага щом Троя падне, ще изпрати слуги да запалят големи огньове по планинските върхове, за да бъде известена първа Клитемнестра, че наближава царят да се завърне. За да не бъде изненадана, Клитемнестра всяка нощ пращала един роб да наблюдава околностите от покрива на двореца, та да не бъде изненадана. Една нощ изнурителното бдение на клетия роб свършило-пламнали огньовете, Агамемнон се завръщал триумфално с много плячка и пленени троянци, между които и пророчицата Касандра.Цялото население на града се стекло пред вратите на царския дворец, за да приветства най-после завърналия се, окичен със слава цар.

Царица Клитемнестра замислила зловещо начинание. Заедно с любовника си решили да убият Агамемнон още щом влезе в двореца. Заповядала да постелят пътя му до двореца с червени килими. Замян от толкова тържественото посрещане, Агамемнон не подозирал нищо. Влязъл в двореца ликуващ, а в банята Егист го омотал в широко наметало, а Клитемнестра го посякла с три удара на секира.

Тежко предчувствие за беда потискало насъбрания народ и той не се разотивал, мълчаливо се тълпял около двореца.

Изведнъж Клитемнестра се появила на царските порти с окървавената секира, оплискана с кръв. Цар Агамемнон бил мъртъв, а коварният любовник завзел трона му. Народът го мразел, защото бил жесток диктатор и тиран.Мразена много била също така и Клитемнестра. Не им било съдено обаче дълго да се радват на злодейското си дело. Очаквало ги жестоко наказание.

----

Изложено според трагедиите на Есхил - "Хоефори", "Евмениди" и на Еврипид"Ифигения в Таврида"

-----

Много години изминали от деня, в който бил убит цар Агамемнон. Един ден гробът му бил посетен от двама младежи. Това били Орест, синът му, спасен в деня на убийството от сестра си Електра и изпратен далеч от родината си при фокидския цар Строфий и царският син- Пилад, с който ги свързвала голяма дружба. Там заварили сестрата на Орест- Електра. Клитемнестра се бояла от децата си, догаждайки се, че един ден те ще пожелаят да отмъстят за смъртта на баща си. И права била. Орест разказал на сестра си, че се завръща в родината си по поръчение на бог Аполон, който в Делхи му заповядал да не оставя убийството на Агамемнон ненаказано.Електра се зарадвала, защото ненавиждала майка си. Замислили план. На Клитемнестра било съобщено, че идва пратеник, за да я уведоми, че синът й Орест е мъртъв. Най-после си отдъхнала Клитемнестра. Единственият, чрез когото можело да дойде възмездието не бил между живите. Каква радост за нея и Егист! Влиза пратеникът, а те двамата го посрещат тържествено. Всъщност- посрещат смъртта си, защото това е Орест, чийто меч поразява първо Егист. Майка му го моли да й прости, но няма милост и за нея, пада мъртва до тялото на вероломния Егист. Така отмъстил Орест за баща си. Но изведнъж пред Орест се появили страшните богини на отмъщението- Ериниите. Около главите им се виели змии, а лицата им били страшни от гняв. Майцеубийството се считало за най-страшния възможен грях. Орест усетил как се помрачава разума му. Напуснал двореца, преследван от Ериниите, запътил се към Аполоновото светилище в Делхи, където се надявал да бъде спасен от бога, чието поръчение изпълнил.Ериниите преследвали неотлъчно Орест. Аполон го посъветвал да привлече на своя страна и Атина. И в нейния храм богините на отмъщението се наканили да разкъсат нещастника. Обгърнал статуята и с ръце, Орест я молел да го защити, а Атина се вслушала в молбите му. Устроила съд измежду атинските старейшини. В решаването на делото участвали и Аполон и Атина. Ериниите обвинявали Орест в най-тежкото престъпление и настоявали той да бъде наказан. Сам Аполон се явил като негов защитник. Той пък защитавал бащиното право на възмездие. Някои философи считат, че по този начин е описана в древността победата на бащиното право над майчиното, т.е. преходът от матриархат към патриархат. Гласовете били по равно, но гласът на Атина бил признат за решаващ, защото тя е богиня която няма майка има само баща- Зевс, от чиято глава се родила в пълно бойно снаряжение. Така Орест бил оправдан, а гневът на богините отмъстителки - смекчен, тай като били убедени да останат завинаги в Атика, където им отдавали големи почести. От този ден те започнали да се наричат Евмениди/милостиви, благосклонни/.

Орест обаче не бил напълно спасен от гнева им. Част от тях не пожелали да се съобразят с решението на аеропага/съда/. Те продължили да го преследват.Измъчен от страдания, Орест се помолил отново за спасение на Аполон, който го посъветвал да донесе от Таврида свещеното изображение на богиня Артемида/ сестра на Аполон, богиня девственица, покровителка на лова/. Само така щял да бъде окончателно спасен. Дълго пътувал Орест до Тавлида. Когато пристигнал, бил заловен от пастири и предаден на царя на Таврида. Той решил, че трябва да бъде принесен в жертва на Артемида. За радост обаче, жрица на Артемида в храма била другата му сестра - Ифигения.

Някога самата богиня Артемида я спасила, да не бъде принесена в жертва, заради това, че баща й Агамемнон убил една от свещените сърни на богинята. Оттогава тя била и нейна жрица. Орест трбвало да бъде убит от ръката на сестра си, но тя го разпознала и му помогнала през нощта да открадне свещеното изображение и след много перипетии двамата се завърнали в родината си.

На верния си приятел Пилад, Орест дал за жена сестра си Електра, а Ифигения станала жрица в храма на Артемида в Атика, недалеч от Атина.

Така все пак щастливо завършва тази мъчителна история.

----

Картини- "Жертвоприношението на Ифигения" от Тиеполо, от Бьоклин, "Ифигения в Таврида", от Фойербах, Орест и Ифигения от Тишбайн.Сигурно има и още.

Nathalie Ифигения в Таврида от Фойербах
Nathalie "Sacrificio di Ifigenia" by Giovanni Battista Tiepolo (1696-1770)
Nathalie

Ифигения и Орест

Сибила Натали , знам, че малко картини има по темата. Повечето е литература. Но и което си намерила е достатъчно. Браво.
nesnaecht Сиби благодаря за доверието но сигурно ще направя нещо утре след 19*00, и наче не ми е възможно !

Наталия поздрави, виждаш ли че всичко може ! И няма проблем !!!

СТИГА ДА НАМЕРИШ ДОВЕРИЕ ВЪВ СЕБЕ СИ , АКО ИСКАШ

Наздраве със една малка , Пещерска гроздова !!!

И забравих кралицата , както винаги

Редактирано от - nesnaecht на 25/2/2003 г/ 01:03:24

ivan/tm/450
Nai-velikolepnata Elena e na Rossetti
Ай сиктир Атина Палада пази Орест от Ериниите

Ай сиктир Принасянето на Ифигения в жертва

Редактирано от - Ай сиктир на 25/2/2003 г/ 18:04:15

Iezuit Ай, прилича малко на Дюрер, ама не е той май... Кой?
Чок觧 E, редно е да добавим поне по една картинка на липсващите персонажи:

Агамемнон и Ахил

Електра

Егист

Клитемнестра

Анонимен455
Чоки,.....поща
nesnaecht Сиби здрасти , същото здрасти е за всичките ! На линия съм няма проблем, със уговорката че ще участвувам след като форумците изразят своите знания и възможности за да не дублирам , иначе е глупаво от моя страна !

Геновевева като слушам във момента една чалга българска си представям че си ти ?!?

Няма след теб да тичам , няма да ти се вричам , а и след друга няма да тичам !

Поздрави със и да знаеш не е лоша , просто си е българска ! Наздраве със една малка сервеза !

Сибила Здрасти мон ами.

На линия си вече, а? И за Геновева си мечтаеш, ах ти, ревнувам

Сибила Ерос/Амур, Купидон/ и Психея

-------------------------------------------

.

Богът на любовта Ерос е син на най-хубавата от богините- Афродита и на страшния бог на войната Арес. Ерос е красиво, весело, коварно, а понякога и жестоко момче.Стрелите от златния му лък винаги улучват безпогрешно. Стрелите на Ерос носят голямо щастие и радост, но понякога причиняват големи страдания, нещастия и гибел дори. Всички богове и хора се боят от Ерос, особено когато ги дарва с несподелена любов. Всички знаем как сам бог Аполон бил наказан от неговата стрела, та да се влюби безумно в красивата Дафна, която пък отказала любовта му. Сам Зевс често бил раняван от стрелите на палавия си внук, когото искал да погуби още по време на раждането му, за да бъде спасен света от мъки и беди, но Афродита съумяла да го скрие в непристъпна гора, където бил откърмен от две свирепи лъвици.

Но случило се и на Ерос сам да изпита любовната мъка. Как станало това?

.

Разказано според приказката на Апулей-"Амур и Психея", "Златното магаре"

.

Красавицата Психея била царска дъщеря, надарена с толкова чар и обаяние,

че приличала на изящно произведение на изкуството. Хората започнали да се прекланят пред нейния образ, както преди това се прекланяли пред Афродита. Заради запустелите си олтари пренебргнатата богиня се разгневила и пожелала за ди отмъсти. Тя изпратила своя син Ерос да я накара със силата на стрелите си да се влюби в най-презряното същество. Но сам Ерос бил запленен от красотата й и се влюбил в нея. Психея заживяла щастливо в небесния дворец на бога. Единственото, което я измъчвало било, че не й било позволено да види с очите си на смъртна лицето на Ерос, докато бил в нейните обятия. Той оставал винаги невидим за нея, защото я спохождал все нощем и не разрешавал да запали в негово присъствие каквато и да било светлинка, оттегляйки се винаги при изгрев слънце. Двете сестри на Психея били обзети от завист заради нейното щастие. Те й подмятали, че вечер я посещава грозен змей, който скоро ще я погълне, заедно с рожбата в утробата й. Клетата девойка не устояла на съмненията си и когато една нощ Ерос потънал в дълбок сън до нея, поднесла до лицето му запалена лампа.

Видяла неземната му красота и се убедила, че е бог, но когато се надвесила да го целуне, капка от от маслото на горящата лампа паднала върху неговото рамо и в мига Ерос скочил от постелта и отлетял. В суматохата и без това влюбената Психея се убола на една от стрелите от колчана му и любовта й към бога станала направо безумна. Дълго се лутала тя с неспокойна душа в търсене на любимия, дълго се мъчила да омилостиви с робски молби боговете да й го върнат. Раната на рамото на Ерос не зараствала, и той стенел от болки. Гневно преследвала богиня Афродита, с кипящо от гняв сърце, че синът й се влюбил в съперницата на нейната красота. Тя подложила Психея на много изпитания и мъки, дори й заповядала да слезне в скръбното царство на мъртвите и да изнесе оттам в затворена урна малко от хубостта на Персефона, красивата съпруга на мрачния бог Хадес. От любопитство Психея отворила кутията, но вътре нямало никаква хубост, а истински стигийски сън. Гъстият му облак се разлял над цялото й тяло и тя веднага изпаднала в безсъзнание. В това време Ерос оздравял от тежката си рана, потърсил своята Психея и след като я намерил, изтръгнал я от непробудния й сън чрез докосване на стрелите си.Съня скрил пак на предишното му място. След това се явил като молител пред великия Зевс и трогателно го умолявал да му разреши завинаги да остане заедно с Психея. Зевс, макар и доста патил от изкуството му се показал благосклонен към двамата. Свикал събранието на боговете и пред самата Афродита дарил бедсмъртие на Психея, като й поднесъл чаша с амброзия/храната на боговете/, и пожелал на Ерос да се радва вечно на своята любов в прегръдките на Психея.

-------

Скурптурна група:"Ерос и Психея"-мрамор, в Капитолийския музей в Рим.

Статуи:"Амур и Психея" от Канова- "Меркурий/Хермес/ и Психея " от Р. Бега, ""Печалната Психея" от Пажу.

"Ерос опъва лъка" от Лизип, "Амур"от Канова, от Торвалдсен, от Роден.

Картини- "Ерос и Психея " от Рафаело, "Сватбата и бракът на "Амур и Психея" от Джулио Романо, "Амур и Психея" от Рубенс, от Кокошка, от Ван Дайк", "Историята на Психея" от Л. Силвестър Млади.

"Възпитанието на Амур" и "Триумфът на Амур" от Кореджо, "Венера/Афродита/ и Амур " от Тициан, "Амур дяла лъка" от Рубенс, "Ерос наранява Психея" от Ф. Буше........

Редактирано от - Сибила на 26/2/2003 г/ 16:37:41

Геновева Здравей, Незнаещ! А също и Сибила!

Липсва основание за ревност, то виртуалната моногамност си е за срамота, да знаете!

И няма кво да мечтаеш за мен, а виж, тук ти пращам групова снимка на едни мои по-млади братовчедки, по темата.

Ако щеш, наречи ги с наште имена, то въображението граници няма, както и връзка с действителността ...

Пояснение - Това са Геновева, Сибила, Симпли, Цъфте, Бени и Натали, или още - Харема на Незнаещ. Ако има още желаещи да се включат, ще публикувам и техните снимки.

Редактирано от - Геновева на 26/2/2003 г/ 16:53:24

Сибила Я, какви сме хубавелки. Аз съм първата, тая с по-изявените прелести.

А бени къде е?

Сибила Обърках се. Имах предвид Клио.
Боцко Брех, как сте се раздумкали. Здравейте, здравейте! Много сте ориент-ирани. Ей така се опулих
nesnaecht Я па я, да имам такъв харем от чудеса и да си бия главата насам-натам като незнаещ форумец?????? Ще се самоубия във ръцете на моите възлюбени, със една "копаница "по радио Веселина ?!?!?

Така и не разбрах коя коя е, ама е нормално щото като ги виждам само във сънищата и без светлина си е чисто положение на незнаещ !!!!!

Сиби ще видя какво ще направя , но преди това ще изчакам проявите на другите форумци ! Нали не се сърдиш, пък и да се сърдиш все едно ще си пия сервезата със удоволствие и ще си мечтая хубостта на снимката !?!?!?

Клио Тук съ-ъ-ъ-ъм, чета митовете, но минутите ми са преброени.

Снимката си ще постна допълнително.

Сибила Аааа, Боцко, и ти ли във харема? Нищо по-хубаво от един истински харем, то се знае.

Незнаещ, мон ами, че ти нали си ме знаеш каква съм си. Не може да не си ме разпознал веднага на снимката.

Гъмза от Сухиндол!

Наздраве за Ам ур и Психея и за либовтът въобще

Атила Поздрави!
Геновева Ако си първата, Сиби, тая в жълто, аз съм над тебе, тая черната, дето най-малко се вижда от нея. Без майтап, има едно аналогично излъчване с някои мои снимки от младини....

Сибила Никакви младини-старини. Ей тва сме ние-на снимката. То и на мен на снимката носът ми по-голям излязъл, ама го преглътнах, за сметка на другите ми достойнства, дето добре си личат.
nesnaecht Геновева нали злато няма да се сърдиш ако ти кажа истината ! Обещаваш

Те сега след публикуването на истината за "моя" харем / фотото / ще дойдат незнам колко си емири от незнам кой си ъгъл на незнам кой си вестник и ще тропат на вратата за да искат да им продавам хубавите си жени от харема, и какво трябва да правя че да си задържа харема за да не се разбягат , или какво да им обещая на емирите !?!??

Или най-добре е да си подам оставката и да си запазя харема със хубавите чувства и спомени !

Дайте съвет, и ще го изпълня без замисляне защото имам вяра на харема от интелигентни личности които са винаги във вестника наричащ се "СЕГА" , със изключение на недекларираните ?!??

Боцко Геновева, чак сега ти прочетох писмото, благодаря, няма страшно.

Незнаещ, много ми харесват твоите модни ревюта.

Сибила, като какъв точно ме виждаш в харема? Ибрикчия? Не, благодаря. Макар че, то виртуално - не боли - щом е за благато на форума...

Редактирано от - Боцко на 26/2/2003 г/ 18:31:40

nesnaecht Сиби не че е толкова важна голата истина но защо трябва да показваш истината такава каквато е , след като знаеш че ти ще си най-грозната след Геновевева и Симпли , па за другите нема а говорим !?!?!?

Целият свят ходи на краката си , а ние със и на главата си ! Няма логика !!!!!!

Мога само да кажа че Като нас няма никъде , СВОБОДНИ и да се разбират макар че не знаят какво пишат !

Пример съм АЗ , и то голям !??!?!?

Боцко чети ме по-няколко пъти за да ме разбереш, иначе мъка !

Модерни работи или какви ще да са , все са правени със удоволствие да доставиш удоволствие на другите , и да ти кажа не губя нищо след като нямам нищо !?!?!?!

Нездраве златни и незлатни !

Редакцията са правописни грешки !!!!!!

Редактирано от - nesnaecht на 26/2/2003 г/ 18:38:37

Сибила Боцко, защо такааааа?

Някаква зле прикрита горчивина напипвам в обръщението ти до мен

Ами че то моя работа ли е кой влиза в харема на незнаещ. Незнаещ да си му мисли как ще го опазва.

Ние само танцуваме тук- щастливи.

Незнаещ, какви грозни, бе? Де ги видя-в това най-красиво кътче на форума?

Боцко Никаква горчивина, Сибила, погрешно си ме разбрала.

Впрочем, за тези, които не знаят - ибрикчията е този, който подмива султана, и по съвместителство - някои други дейности. Пак казвам - няма лошо - щом е виртуално, не боли.

Сибила Но разбира се, Боцко, Не се съмнявай, че зная.

Именно заради тази длъжност, която си избра- на ибрикчията, ми се привидя това, горчивичкото, но срамна работа няма, казвам ти. Не тъгувай.

Най-малко пък виртуално си струва.

Боцко Сибила, наистина ме разсмя със това "срамна работа няма". Чак изревнувах, че не съм се сетил преди теб.
Сибила Видя ли, знаех си аз, че ще успея да те зарадвам

Това да се чува.

А за ревност? Какво говориш? Ревност в харема? Че то тогава пиши го бегал-тоз харем.

В никакъв случай.

nesnaecht Сиби, злато май трябва няколко пъти да ме четете за да ме разберете ей!

Не съм оруел, или който щете , АЗ съм АЗ !

Единствен и unique !!!!!

За Боцко не трябва човек да му се сърди , просто още не е влезнал у час със нашите литературни историй, а че е трудно се знае ! Може и да знае а да се прави на кух !?! Кой знае , и наздраве !?!?!

Сибила Мон ами, хайде пускай вече красотата, че загубихме търпение. Другите герои са явно уморени. Но и те ще дойдат. Цяла страница вече изписахме в очакване, а то- нема ни Психея, ни Ерос. бива ли така? Губим темпо.
Геновева Извинявайте, само такава групова снимка намерих. Че останаха и дами извън харема. Ама може да си ги разменяме местата на ротационен принцип.

Боцко, за кво викаш - нема страшно. Мисля, дето нищо лошо не съм ти рекла, напротив, много ме размисли ти мен. Позитивно.

А за ибрикчията, сигурен ли си, че не се подчинява на общото правило, дето го знам - че всички мъже в харема освен султана, са евнуси...

Освен ако го приемаш, де...

Тук много сериозни хора са се събрали, и са ориентирани към приказките на съседите ни на югозапад, а мен по ме влече на югоизток, както се разбира от приноса ни. Ще намеря и аз нещо художествено по темата.

Аз обичам пиески и карнавали, да съм активен участник. Не обичам да съм само зрител някакси. Щото и ника ми театрален, все пак.

Боцко Геновева, ибрикчията не е евнух, защото обслужва султана и откъм опаката, и откъм лицевата си страна
Боцко Няма страшно за автора. Нали се опасяваш, да не би да се припокриват с лирическия герой. Харесва ли ти думата suicidoubt? Аз я измислих, хем не знам английски.
nesnaecht Сиби да знаеш незнам всичко на тоя свят но ще оставя по известните работи на другите а за мен това което аз незнам ! Не изпълних молбата ти както трябва но не е важно ! АЗ съм АЗ и ме знаеш , нали миналата година те излъгах да ходиш да ми търсиш булка и сигурно още ми я търсиш ! Бе заеби това не е работа на приятели , а на врагове ! А ти не си ми враг, нали?????

Сега е поздрав със ЛУДА ГЛАВО ПИЯНА , и после ще сложа всичко но преди това моето удоволствие за БГ музика ! Поздравявам всичките !

nesnaecht Приятели няма да се сърдите но си е истина не искам само аз да правя всичко

"Луда главо пияна"-

откакто се помня все си пиян ,

как съм те търпяла и аз незнам,

аз те обичах но забрави, стига със тез игри !?!?!

Трите Грации --- РАФАЕЛ-1517

Шестте Грации на форум СЕГА --- ГЕНОВЕВА И СИЕ - 2003

Сибила Виж кво, мон ами. Побърка ме с тоя фолк сред картините, грации, ябълки, амурчета, всички маестра на света, ах ти, луда глава, пияна. Е, хайде, от мен да мине. Бойка Дангова я пее таз песен.

Какво да се правя като съм така всестранно развита. Не можах да се сдържа да не ти я подскажа, поради моята така известна, твърде голяма скромност.

Сибила Имай късмет и сега да не ни да ни представиш Ерос, дето вече го сънуваме, че и стрелите му безпощадни.
Nathalie

Адолф-Уйлям Бугро

Отвличането на Психея

(Le Ravissement de Psyche / The Abduction of Psyche)

1895

Nathalie

Антонио Кореджо

Обучението на Купидон

Геновева Леле, как размесихме жанровете?

То кво излезе - Трите грации играят кючек?

И впрочем, какво лошо има в това. Знае ли някой танеца, който са танцували, когато Маестрото ги е хванал - застинали, в един миг?

Ето тук ви пускам още няколко портрета от МОЯ жанр, с много лирика в тях.

Понеже пропуснах много дами, предполагам какво първото следващо да е портрет на Фъркатото.

А така виждам Клио.

Ето го и Боцко, в свободно от хигиенни задължения време.

Надявам се вече всички да са доволни.

За владетеля на харема ще търся по-величествен образ.

Редактирано от - Геновева на 26/2/2003 г/ 22:42:27

Геновева Не бе, не е в твоя компютър причината, излезе след 3 редактирания, набитичък и весел, както се полага на обслужващ персонал.

Тия html тагове, трябва да се следят. Осторожно.

Боцко Геновева, благодаря за портрета. Истината е, че изглеждам точно така, чак ми е неудобно, че съм толкова видим в това безтелесно пространство.
Боцко Абе пуснах една тема при После-то - мой прелет - ама никакъв интерес няма. Идете поне вие от раздумката да го видите.
Nathalie

Тициан

"Венера, органист и Купидон"

Геновева Боцко, твоя прелет над печата днес съм го чела още заранта, и ми хареса, но нямаше какво да прибавя. Трябва човек все пак да е прегледал целия вестник.

Ама интересна идея за контра - те прелитат печата, ние прелитаме тях.

Само така!

Ако не те мързи, дерзай! Ма доста свободно време се иска, аз например утре съм страшно заета - международно мероприятие от 9 чесе сутринта, до 7 вечерта, а след това достойно и заслужено отпразнуване в Червената къща.

Кога да четеш СЕГА?

nesnaecht Сиби , нямах начин по рано да започна че приятелката ми ме убива ако не съм и направил нещо за ядене и то по български ! Убива ме ей вие не ми вервате ама е истина ! Хайде почвам стига съм се занимавал със глупости !

*

1Алегория на времето и Ерос - Йохан Шьонфелд 1630

2Ерос -Антико -1490, не се знае кой е правил скулптурата

*

1

2

*

3Ерос и Психея -Антонио Канова --1793

4Ерос --Сидней Метайард 1868-1947

*

3

4

*

5Ерос - Жак-Клемент Уагре -1876

6Ерос -Адолф Уйлям Бужеро -1880

*

5

6

*

7Ерос - Денис Морис 1908

8Ерос - Денис Морис 1908

*

78

*

9Ерос и Психея - Денис Морис 1908

10 Венера и Купидон - Лукас КРАНАХ - 1509

*

910

*

11Ерос - Адолф Уилям Бужеро-1885

Сигурно сам аз на млади години- няма разлика и "СЕГА" !

Редактирано от - nesnaecht на 26/2/2003 г/ 23:46:51

Nathalie

Едуард Коули Бърн-Джоунс

"Купидон на лов в полето"

*****

Заблуждение Купидона

Однажды женщины Эрота отодрали;

Досадой раздражен, упрямое дитя,

Напрягши грозный лук и за обиду мстя,

Не смея к женщинам, к нам ярость острой стали,

Не слушая мольбы усерднейшей, стремит.

Ваш подлый род один! - безумный говорит.

*

С тех пор-то женщина любви не знает!..

И как рабов считает нас она…

Так в наказаниях всегда почти бывает:

Которые смирней, на тех падет вина!..

1828

М. Ю. Лермонтов

Геновева Незнаещ, ама защо не им слагаш заглавията на тия картинки?

Не си само ти топлил сърми тая вечер, това не е извинение.

Ще взема да си легна, значи, пък ти да се поправиш за в бъдеще.

Пращам ти малко от моя ЛИЧЕН натюрел. То поне няма нужда от думи.

П.С. Впрочем, надписите излязоха, изглежда не съм дочакала края на download-a.

Лека нощ!

Редактирано от - Геновева на 27/2/2003 г/ 00:00:51

prof. Popovski MM Позволявам си да наруша интелектуалното ви

бдение в този таен кът, поствайки един сонет

за АМУР, Купидон или БОГЪТ на Любовта.

Правя го като естествено продължение на

темата на Сибила.

След което ще ви напусна молейки за извинение...

Ако съм бил нахален съм готов да оплаквам

лошото си възпитание в дългите и самотни

мразовити зимни вечери....

****

Веднъж Амур на меката поляна

заспал и своя Факел изтървал,

рой девственици-жрици на Диана

във своя целомъдрен ритуал

****

преминали край него и едната

най-милата и прелестна от тях,

съгледала му факела в тревата,

откраднала го...тръпнеща от страх

****

и хвърлила в течащ наблизо ручей,

така че той от неговия плам

целебен станал....Аз съм имал случай

да му опитвам силата и знам-

****

Уви, любовен плам -водата сгрява

но тя любовен плам не изстудява...

Клио Геновева, grand merci за портрета, това направо съм си аз. Само с танците май-май не го докарвам, но от самолет не се вижда.

Хайде, нали щеше да се подвизаваш по тукашните места?

Анонимен499

Незнаещ, наздраве!

Сибила 522, Чоки, ти ли си това? Защо си анонимен?

Аз те познах , въпреки това......

Чок觧 Да, аз бях Сибила, но бях много уморен и бързах да си легна да спя! Най-отгоре автора е Краценщайн, отдолу вляво Густав Делу, вдясно не знам автора, отдолу е Помпео Батони и най- отдолу Рейнхард Бегас, Поздрави!
Сибила Мон ами незнаещ, приятели!

Честита баба Марта на всички!

Здраве, дълголетие и много веселба!

ВЕСЕЛБА!

........

Баба Марта

...........

Баба Марта е един от най-почитаните български обичаи, запазил се до наши дни. На този празник всеки подарява на близките си специален амулет, наречен мартеница, за здраве и сила през следващата година. Мартениците се изработват специално за 1 Март, когато според българския народ започва новата стопанска година.

Мартениците са направени задължително от два пресукани конеца - червен и бял. В някои райони на страната конците са само червени, в други - многоцветни, но с преобладаващо червено: то, според народното повери, има силата на слънцето и дава жизненост на всяко същество. По време на празника, всички си закачат мартеници на видно място. Носят я докато видят щъркел. После я заравят и след време по животинките около нея гадаят за бъдещето. С мартеници също се закичват плодните дървета и добитъка в стопанството - за по-добра реколта и плодовитост на следващата година.

Първите мартеници, предназначени за окичване на хората и добитъка, са били само усукан червен и бял конец без прибавки към него. В някои области на конците се е връзвала и златна или сребърна паричка, но тя е имала по-скоро ролята на народен амулет – да предпазва от болести хора, добитък и овощни дървета. Народното чувство за красота, което създава оригинално творчество, се появява по-късно. Обикновено направени от вълна, мартениците са във вид на парички, топчета, пискюли и др. Много разнообразни са и мартениците от плат: квадратчета в бяло и червено, съчетани по две; ивици, увити като змия; квадратчета, нанизани по четири, които образуват кубчета; изрязани парички и украсени с вълнена прежда; неповторимите кукли “Пижо и Пенда”.

Интересни са обичаите, извършвани през март и непосредствено свързани с мартениците.На първи март стопаните внимават да не закичат черно котле на веригата в огнището, за да няма главня по житата и царевицата. Останало е и поверието, че пшенични питки трябва да се опекат, да се намажат с мед и да се разнесат по домовете, за да се умилостивят болестите, та никога да не ги спохождат. В Разградско сутринта при изгрев слънце всяка домакиня мята червен плат на едно от плодните дървета в градината, за да разсмее Баба Марта. В Троянско на първи март преди изгрев слънце стопанките на всеки дом връзват червена вълна по ключалките на вратите, на овошките, на съдовете за млечни произведения, по рогата на добитъка и т.н. А в Хасковско бабата, която рано преди съмване връзва мартеници на децата от семейството, се облича изцяло в червенеещи се или червени горни дрехи. Оттук идва и народната представа, че Баба Марта на първи март спохожда хората и посевите, облечена в червен сукман, забрадена с червена забрадка, обута в червени чорапи.

Както се вижда, червеният цвят в бита на народа е средство за предпазване от болести. Така можем да си обясним защо и на младите булки, и на младите деца са връзвали червен конец. Бялата вълна в мартеницата предвещавала дълъг живот, а червената - здраве и сила. Това е обяснимо, защото носенето на мартеницата е в края на зимния сезон, когато жизнените сили и хранителните запаси са на изчерпване. Така се обяснява и семейният характер на мартенските обреди и празници.

Сибила
Мартеничка

.

......

Ей, Скорец,

първи пролетен

свирец,

що ни водиш

пролетта,

мартеничка

ти плета

от коприна

разноцветна!

Синята е

за небето,

зелената –

за полето,

на цветята –

шарената,

жълтата

и алената!

.

Елин Пелин

Редактирано от - Сибила на 01/3/2003 г/ 18:23:53

Nathalie
Честита Баба Марта!

Баба Марта носи само добрини на хората

Интересни са обичаите, извършвани през март и непосредствено свързани с народната мартеница

На първи март стопаните внимават да не закачват черно котле на веригата в огнището, за да няма главня по житата и царевицата. Останало е и поверие, пшенични питки трябва да се опекат, да се намажат с мед и да се разнесат по домовете, за да се умилостивят болестите, та никога да не ги спохождат. В Разградско при изгрев слънце всяка домакиня мята червен плат на едно от плодните дръвчета в градината, за да се засмее Баба Марта. А в Пчеларово, Толбухинско, за да бъде пълен класът на житото, хвърлят червено платно или червена прежда в самите ниви. В Троянско на първи март преди изгрев слънце стопанките на всеки дом връзват червена вълна по ключалките на вратите, на овошките, на съдовете за млечни произведения, по рогата на добитъка и т.н. На този ден жената е обречена в червено, тъмни дрехи не носят. А в Хасковско бабата, която рано преди съмване връзва мартениците на децата от семейството, се облича изцяло в червени горни дрехи. Народната е, че Баба Марта на първи март спохожда хората и посевите, облечена в червен сукман, забрадена с червена забрадка, обута в червени вълнени чорапи.

Както се вижда, червеният цвят в бита на народа е средство за предпазване от болести. Така можем да си обясним защо и на младите булки, и на малките деца са връзвали червени конци. Бялата вълна в мартеницата предвещава дълъг живот, а червената здраве и сила. Това е обяснимо, защото носенето на мартеницата е в края на зимния сезон, когато жизнените сили и хранителните запаси са на изчерпване. Така се обяснява и семейният характер на мартенските обреди и празници.

Стопанката връзвала мартеничките и благославяла: "Да има здраве по хора и добитък, да раждат овошките, слънцето да се пърли през лятото и да не краде от хубостта на момите; да бягат змии и гущери от хората, да има сполука в рогат добитък..."

На мартениците хората приписвали и силата да пропъждат бурите и да откриват път на слънцето, за да събуди всичко живо.

Според народния обичай мартениците се носят дотогава, докато не се види лястовичка или щъркел, докато не се види цъфнала овошка. Тогава всеки свалял своята мартеница. Едни я слагали под камък и след девет дена гледали какво има под него. Ако са се настанили мравки, ще е богата годината с овце, ако път има други, по-едри буболечки - сполука в крави, в едър добитък. Затова някъде мартеницата е получила име "гадалушка". Други я връзвали на цъфнала слива, ябълка, праскова или пък на трендафил, та да са бели, червени, хубави и здрави хората. Трети я хвърляли в реката, та по вода да им върви и всичко лошо да изчезне. Някъде ги запращали срещу слънцето с думите: "Леляко, на ти тебе чернина, дай на мене белина!". И в ливадата пъстреели хвърлени висулки. А в Банско събирали мартениците всяка година и така броели годините на детето.

Помня спретнатата къща с китна градинка в с. Черни Осъм край Троян. По калдъръмената пътека едва са наболи зелените стъбълца на тревичките. Бръшлянови повлекла са сграбчили тухлената ограда, като че ли тъмен облак е слязъл доземи. Покрай пътеката пъстреят лулички, иглика и закъснели кокичета. Зад цъфналата праскова подскачат червенобузите внучета на баба Гена. Те търсят по-високо клонче, за да вържат белите и червени висулки. Така им е заръчала баба, че е време вече да свалят мартениците от гърдите и да накичат с тях прасковата, зер вече е наметнала пролетната си премяна и е подмамила с аромата си пчелите. Трябва да я дарят с мартеници, за да ражда повече и едър плод да дава. Бабина заръка е тава. Нали така е правила и тя някога! На голямата си внучка, която е вече подевка, е наредила да остави бял медник с прясна вода да пренощува под гюла. С тази вода сутринта, преди слънцето да изгрее, да умие лицето си, за да е бяла и червена, хубава и здрава.

И сега е весело, но каква радост е било на първи март, научих от баба Гена.

Рано в зори тя измела двора, почистила градинката и я пременила като млада булка. Пред стряхата метнала червен пояс, запалила буен огън в градината, а после нежно погалила внучетата: да станат, че е време да обиколят огъня, а по-смелите да го прескочат, та да им е весело през цялата година. Болести до тях да не припарят. Квачките много пилета да наплодят. Разказа ми още, че е гощавала внучетата с медени топли питки. А лехата, ей там до оградата, децата с лук са засадили, та да напори Защото народът казва: "Сухо дърво да боднеш на първи март, клони ще пусне, плод ще роди".

Изпълнявали палавниците бабините поръки и радостно очаквали да им разкаже пак онази приказка за Баба Марта, когато е била малка като тях.

Живяла Марта със своите братя далеч в планината. Те носели едно име - Сечко. Само че единият наричали малък, а другият - голям Сечко.

От високата планина те виждали и чували всичко, каквото става по земята. Усмихвала ли се Марта, погалвала и гадинки, и тревички. Стопляла с благата си усмивка, блестяло като златно слънцето, прелитали весело птичките.

Веднъж една млада пъргава невеста подкарала овчиците си в планината, зер топло слънчице огряло, птичките се обадили, та тревица стоката да попасе.

- Не извеждай, булка, ваклушите на паша, рано е! Скоро Сечко си отиде - думал й свекърът.

Преживял е много той и мъдро може да поучи. По слънцето познавал старецът кога ветрове ще завеят, по месецът разбирал кога дъжд ще завали, кога град ще бие, кога зла зима ще вилнее.

- Кърпикожусите цъфтят сега, снахо - топло й напомнил старецът. - Това е цвете лъжовно, не прецъфти ли, не му вярвай, кожухчето не сваляй!

- Е, тейко, какво ще ми стори Марта? Тя е жена и зло на жена не може да направи - казала снахата и подбрала овцете и козите нагоре към планината.

Дочула Марта тези думи и тежка мъка й домъчняла. Нищо че е жена, и тя може да покори слънцето като братята си, и тя има сила бури и хали да посее, и тя знае кога слънчев благодат да прати. Какво от това, че жена й думат!

Не минало много. Тъмни облаци надвиснали над планината. Ветрове безмилостно забрулили напъпилата гора, леден сняг зашибал, захванала люта зима. Сковала се земята, замлъкнали птиците, секнал ромонът на ручея.

Младата овчарка така и не се върнала вече. Тя останала вкаменена заедно с овчиците горе в планината.

Слушат внуците бабината приказка и разбират, че младите не трябва да бъдат непокорни, а да зачитат мъдростта на старите, защото народът за мартиното време казва: "Мартин дъжд да се тури в оцет - лют става".

Така останал, кой знае от кои времена, обичаят да се правят мартеници от червена и бяла вълна, за да радостна Баба Марта и да носи само добрини на хората.

Редактирано от - Nathalie на 01/3/2003 г/ 18:43:31

Ай сиктир Честито на всички!!!

Да сте живи и здрави!

ФЪРКАТИЧКО Честита Баба Марта и от мен, на всички приятели на този клуб!

И специални благодарности към Сиби и Натали

за текстовете за този празник.

Пращам ги по мейла веднага , надалеч.

Невероятно място е тук , наистина .

Редактирано от - фъркатичко на 01/3/2003 г/ 20:40:17

ФЪРКАТИЧКО

Ето справих се ! Защо ли си мислех, че е по-сложно ?

Приятна вечер на всички !

Сибила Браво Фър! И аз ще се осмеля някой ден, с тия картини, много ме е страх да не се изложа!

Братко мой, здравей, здравей, честита баба ти Марта!

Ай сиктир Честита, сестро! От здраве да се не отървеш!
nesnaecht Добър вечер златни , честита баба Марта и всичко най-добро ! Благодаря

Натали за хубавите неща !

Ай сиктир и ти се губиш както и всички които уважавам, защо така ? Спрях да пия ли , да ходя по чужди булки или съм спрял да говоря красиви глупости ! Има нещо напишете го де може и да се поправя , знам ли ! Човек се учи от грешките си , не от грешките на другите !

Ай сиктир Приятелю Незнаещ, грешката не е при тебе!

Просто вече пиша по-малко във Форума и то почти само в "На раздумка". Просто тук ми е най-приятно.

Поздрави!

И наздраве!

Ай сиктир Ама защо така сме зарязали хубавата тема?

Сестро, хайде пускай нещо от митологията, моля те...

nesnaecht

Смятам да ме извинят тези които уважават себе си и са ме разбрали какво съм искал да кажа преди някалко дни , резултата е налице имам го приятелите се връщат ! Това ме радва най-много и ще продължа моя договор /безплатен / като незнаещ със форумните личности които уважавам както уважавам брат си БЪЛГАРИНА !

nesnaecht Ай сиктир това е за тебе специално пък и за другите които идват все пак при незнаещите философи !

Може и да е малко по детски написано , но не съм учил да ставам писател или журналист със което се гордея, поне знам да пиша това което виждам знам чувствувам ! Ако ме разбирате си признавайте без бой , ако не ще ми набиете канчето !

*

*

ТЕЗЕЙ

*

*

Тезей е персонаж от Гръцката митология , по легендите е син на АЕТРА дъщеря на цар ТРЕЗЕН ! По традиция за баща е считан ЕГЕЙ цар на Атина или ПОСЕЙДОН бога на моретата , който му дава своята сила ! Припознат като исторически персонаж от Стара Гърция, Тезей представя гръцки герой със своите хуманистични акции !

Във повечето от легендите до наши дни ТЕЗЕЙ е герой във произведенията на много автори !

Произхода на ТЕЗЕЙ е малко неясен : неговата майка АЕТРА - дъщеря на цар ТРЕЗЕН на един град във АТИКА е отвлечена и насилена от ПОСЕЙДОН като преди това цар ТРЕЗЕН я обещал на ЕГЕЙ цар на АТИНА !

След отвличането Цар ЕГЕЙ припознава детето на АЕТРА като свое , и оттам идва и двойната връзка при представянето му от много автори !

По таен съвет на ЕГЕЙ даден на АЕРТА , ТЕЗЕЙ да не знае своя царски прозход е да премине детството си при своя дядо ПИТИЙ !

На 16 години ТЕЗЕЙ повдига една скала под която цар ЕГЕЙ е сложил преди да замине за Атина сандали и меч , които да дадат възможност на ТЕЗЕЙ да разбере произхода си ! След като взел сандалите и меча ТЕЗЕЙ отишъл във Атина, за да го разпознае баща му !

По време на дългото пътуване и въпреки препятствията, ТЕЗЕЙ се показва несломим ! Чудовища като СЦИРОН ЗИНИС ПРОКУСТ и КРОМИОН му преграждат пътя , но той ги избива по такъв начин че да почувствуват болката както техните жертви !

След премеждията накрая ТЕЗЕЙ пристига във АТИНА ! Магьосницата МЕДЕЯ жена на ЕГЕЙ за да запази своята сила над него прави отрова за да отрови ТЕЗЕЙ ! Но отравянето не успява и цар ЕГЕЙ разпознава ТЕЗЕЙ по меча който е оставил под скалата , и го поставя на царския трон, и наказва МЕДЕЯ !

След това ТЕЗЕЙ се представя да бъде даден жертва на МИНОС цар на остров КРИТ, който задължава град Атина всяка година да дават седем млади момчета и седем млади момичета на МИНОТАВЪРА ,/половин-човек половин-бик / !

ТЕЗЕЙ отива на острова където със помоща на АРИАНА дъщеря на цар МИНОС успява да убие МИНОТАВЪРА и да намери обратния път за излизане от лабиринта със помоща на кълбото което му дала АРИАНА !

При завръщането си във Атина ТЕЗЕЙ забравил да върже бял флаг на кораба си което е било сигнал че е убил МИНОТАВЪРА !

И баща му цар ЕГЕЙ като видял черния флаг си помислил че ТЕЗЕЙ е умрял и се хвърлил от високите скали близо до Атина във морето което сега носи неговото име !

Като цар на Атина ТЕЗЕЙ се показал като добър политик и управляващ ! По Йонииски предания ТЕЗЕЙ е направил събирането на малките селища от които е направил мощни градове във АТИКА , и разделил на три класи обществото и първата демократична институция ! Сащо е създал ПАНАТЕНЕИТЕ - празници във чест на богиня АТИНА, и КОРИНТСКИТЕ спортни игри , във чест на победата на ПОСЕЙДОН !

Със своя приятел ПИРИТОС цар на Лепитас, са присъединяват към аргонавтите за търсене на ЗЛАТНОТО РУНО /ХРИЗУМАЛУС/!

Тезей се бие против АМАЗОНКИТЕ и отвлича тяхната царица АНТИОПА, коята му дарява син ИПОЛИТ ! След смъртта на АНТИОПА ТЕЗЕЙ се жени за ФЕДРА, сестра на АРИАНА която го дарява със двама сина АКАМАС и ДЕМОФОН !

ТАЗЕЙ придружава приятеля си ПИРИТОС и във царството на тъмнината за да търсят ПЕРСЕФОНА жена на бога на смъртта , отвлечена от ХАДЕС ! Във този подземен свят са били хванати във клопка на забравата , тоест стол на който като седнеш забравяш всичко ! ПИРИТОС останал закован на стола а ТЕЗЕЙ се освободил със помоща на ХЕРАКЪЛ след месеци !

Като са върнал във АТИНА намерил своето царство във разруха и беззаконие, и трябвало да избяга при цар ЛИКОМЕД на остров СКИРОС, където ЛИКОМЕД го приема като приятел и след това го убива !

*

Тезей и Минотавъра - БАРИ 1665

*

1 Тезей е Минотавъра - КАНОВА 1783

2 Сватбата на ПЕРСЕФОНА - МОУБРАЙ

*

3 ФЕДРА - КАБАНЕЛ

4 ТЕЗЕЙ - ЖЕРИКО

*

Редактирано от - nesnaecht на 07/3/2003 г/ 03:45:51

Ай сиктир Приятелю Незнаещ, великолепен си!!! Разбира се, че пак сме тук и пак сме си същите (ако ми е позволено да перифразирам известния лаф)...

Наздраве!

Анонимен516
Чок觧 Да добавя и аз две скулпторки и една картинка за Тезей:

Боцко 8 март възниква като "ден на колежката" в някакъв шивашки синдикат, забравих коя точно скандинавска държава.

Честито на дамите!

Атила Честит празник, мили дами!

Винаги да има цветя за вас!

Катила520
И метли!
Ай сиктир Честит празник и от мен на прекрасните дами от форума!

Обичам ви!

beni
Nathalie

*

Boris Vallejo

*

Минотавър в Лабиринта

Nathalie

*

Danneker

*

Ариадна

Nathalie

*

Антонио Канова

*

Тезей

Nathalie

*

Тициан

*

Бакхус и Ариадна

Nathalie

*

Ариадна дава на Тезей кълбото пред входа на Лабиринта

Nathalie

*

Корреджо

*

Антиопа - царицата на амазонките

Nathalie

*

Вато

*

Юпитер и Антиопа

Nathalie ПОСЛАНИЕ

Ипполиту от Матери – Федры – Царицы – весть.

Прихотливому мальчику, чья красота как воск

От державного Феба, от Федры бежит... Итак,

Ипполиту от Федры: стенание нежных уст.

Утоли мою душу! (Нельзя, не коснувшись уст,

Утолить нашу душу!) Нельзя, припадя к устам,

Не припасть и к Психее, порхающей гостье уст...

Утоли мою душу: итак, утоли уста.

Ипполит, я устала.. Блудницам и жрицам – стыд!

Не простое бесстыдство к тебе вопиет! Просты

Только речи и руки... За трепетом уст и рук

Есть великая тайна, молчанье на ней как перст.

О прости меня, девственник! отрок! наездник! нег

Ненавистник! – Не похоть! Не женского лона – блажь

То она – обольстительница! То Психеи лесть –

Ипполитовы лепеты слушать у самых уст.

– "Устыдись!" – Но ведь поздно! Ведь это последний всплеск!

Понесли мои кони! С отвесного гребня – в прах –

Я наездниица тоже! Итак, с высоты грудей,

С рокового двухолмия в пропасть твоей груди!

(Не своей ли?!) – Сумей же! Смелей же! Нежней же! Чем

В вощаную дощечку – не смуглого ль сердца воск?! –

Ученическим стилосом знаки врезать... О пусть

Ипполитову тайну устами прочтет твоя

Ненасытная Федра...

*

Марина Цветаева

Ай сиктир Благодаря, Натали!

Картините са прекрасни!

nesnaecht Здравейте на всички които посещават незнаещия философ !

Искам нещо да направя , ама сигурно няма да мина без вас, и затова ще ви помоля който както и каквото може да направи за да знаем :

Кой е цар МИДАС, СИБИЛА , ХЕТИТЕ, АСИРИЙЦИТЕ и т, н, !

Затова ще пейстна сама СИБИЛА, за да се започне ! Благодаря ако участвувате , е разбира се който иска и може !

Редактирано от - nesnaecht на 11/3/2003 г/ 18:42:31

Боцко Аз тук учавствам като наблюдател.

Незнаещ

.

В редакция - тая уфсъ се е намърдала без да я усетя. Трябваше да е още едно ръкостискане

Редактирано от - Боцко на 11/3/2003 г/ 19:01:49

Анонимен534
Мидас — фригийский царь, славившийся неисчислимыми богатствами. По широко известной легенде, когда М. был еще младенцем, муравьи, предвещая богатство, таскали ему в рот крошки хлеба. Став царем Фригии, М. освободил и вернул Дионису пойманного Силена. В награду Дионис предложил исполнить все, что М. попросит. М. пожелал, чтобы все, к чему он прикоснется, превращалось в золото. Очень скоро, убедившись, что ему грозит голодная смерть (так как пища превращалась в золотые слитки), М. упросил Диониса снять чары. Дионис приказал ему искупаться в источнике Пактол. М. был судьей на музыкальном состязании между Аполлоном и сатиром Марсием. Он признал победителем Марсия. Разгневанный Аполлон наградил за это М. ослиными ушами, которые он был вынужден прятать под фригийской шапкой. (По другой версии, судьей был Тмол, присудивший победу Аполлону, но М. не согласился с этим, предпочитая Марсия). Цирюльник увидел ослиные уши М. и, мучимый тайной, которую никому не мог рассказать, вырыл ямку в земле и шепнул туда: "У царя Мидаса ослиные уши!" — и затем засыпал ямку. На этом месте вырос тростник, который поведал эту тайну всему миру.

Анонимен535
Сивилла(Сибила) - греческая жрица, жившая в городе Кумы (Италия), возлюбленная Аполлона, получившая от бога дар прорицания и жизнь, длившуюся ровно столько, сколько жрица будет находиться вдали от родной земли. Прожила тысячу лет и умерла дряхлой старухой, когда к ней случайно заехали греки, привезшие с собой горсть родной земли.

Чок觧 За хетите-тукНатиснете тук

и тук-

Натиснете тук

Хеттрик537
Май забравяш вече българския. Пише се: Пипни ме тук и тук
Чок觧 ОК, Хеттрикче! За Асирия- Пипни ме тук!
Асирма Войвода539
А пляс де!
nesnaecht Боцко, благодаря за поздрава даже и със уфсъ минава ! Всъщност желанието ми е не само един и ли двама да участвуват , ми всичките все някой е чел нещо другия къде не го е чел, или за картините същата работа !

И после тука не се води спор кой колко знае , все едно мен не ме разбират доста хора но не им се сърдя !

За пример исках да изтегля малко повече пари от банката за да изпратя във БГ и ми казват " Напиши писмо до централата за да ти отпуснем сумата" иначе не е голяма 5000 евро , ама на един път не мога та макар че имам и сини карти и какво ли не и пари със сигурност ! Просто администрация , тва е брат а тук е искуство да кажеш не само какво знаеш , а и да покажеш че знаеш ! Това е версията на моята незнаеща личност ! Или

" ИСКУСТВОТО ДА СИ ЧОВЕК"

НЕЗНАЕЩ

Nathalie Сибили(сивили) - в митовете на древните гърци са пророчици, които в състояние на екстаз са предричали бъдещето(обикновено бедствия). Първоначално Сибила е било собствено име на една от прорицателките, дъщерята на троянския цар Дардан и Несо(друг вариант - на Зевс и Ламия). След нея това име става нарицателно. Според други източници първата сибила е била Херофила, която получила дар от Аполон. Тя поискала от влюбения в нея бог дълголетие, но забравила да поиска вечна младост и едва не целия си дълъг живот е прекарала като древна старица.В елинистическо и римско време от античните автори се споменава за две, четири и даже дванадесет сибили. Тези сибили са били наричани на името на мястото, което са обитавали( в Делфи-делфийска сибила, кумска, фригийска, ерифрейска, колофонска, самоска, делоска, персийска, халдейска, египетска и палестинска).Известно е предсказанито на Сибила, че спартанката Елена ще донесе гибел на Троя. Считало се е, че сибилите могат да предсказват за хиляда години напред. От една сибила е било предсказано изригването на вулкана Везувий. Предсказанията се правели, обикновено, в стихотворна форма. Впоследствие предсказанията на кумската сибила са били записвани на палмови листа и събрани в девет книги т. н. "Сивилини книги". Тези книги се считали за тайни и се пазели от специална жреческа колегия в храма на Юпитер Капитолийски в Рим.
nesnaecht Е виждате ли приятели че можете, докато напиша нещо за тебе Боцко и виж какво става , това е потвърждение че можете ! На съм казал какво аз знам сигурно нощеска ще го направя , но засега ще пусна няколко снемки може и да се включите по-активно ! Кой знае , ЧУНЧО !!!

*

1, Вратата на Лъва Столицата Богазкьой ХІV- ХІІІ век пр, н, е , !

2, Хетска статуетка

*

3, Барелеф на Асирииска колесница

4, Месопотамия възстановена със компютър

*

5, ВАВИЛОНСКАТА КУЛА - Брьогел -

Редактирано от - nesnaecht на 11/3/2003 г/ 20:42:30

Nathalie Дванадесетте сибили

***

*

Sibilla Persica

Nathalie

*

Sibilla Libica

Nathalie

*

Sibilla Delfica

Nathalie

*

Sibilla Cimmeria

Nathalie

*

Sibilla Cumana

Nathalie

*

Sibilla Samia

Nathalie

*

Sibilla Ellespontica

Nathalie

*

Sibilla Frigia

Nathalie

*

Sibilla Europea

*

Приликата й със Сибила от Форума на в. "Сега" е поразителна!

Nathalie

*

Sibilla Tiburtina

Nathalie

*

Sibilla Egizia

Nathalie

*

Sibilla Eritrea

Коптска копърка555
Тая що държи лалугер?
Nathalie Ано - 578, ако по-малко злобееш, със сигурност ще ти стане по-леко на душата, повярвай ми!

Сибила

Ай сиктир Що е Сибила, све е пророчица!!!

А вие, анонимните парии, замълчете!

Редактирано от - Ай сиктир на 12/3/2003 г/ 03:28:14

Nathalie ПАНДОРА

Когато Прометей откраднал за смъртните божествения огън, научил ги на изкуство и занаяти, дал им знания и животът на земята станал по-щастлив. Зевс, разгневен от постъпката на Прометей, жестоко го наказал, а на хората изпратил злото.Той заповядал на славния бог-ковач Хефест да смеси пръст и вода и да направи от тази смес прекрасна девойка, която да притежава силата на хората, с нежен глас и поглед, подобен на безсмъртните богини. Дъщерята на Зевс - Атина Палада е трябвало да изтъче за нея прекрасни дрехи, богинята на любовта - златната Афродита е трябвало да я надари с неотразима прелест, Хермес е трябвало да й даде хитър ум и находчивост.

Веднага боговете изпълнили заповедта на Зевс. Хефест направил от пръст необичайно красива девойка.Боговети й вдъхнали живот. Атина Палада с харитите облекли девойката в сияещи като слънце дрехи и й сложили златни огърлици. Хермес вложил в устата й лъжливи и пълни с ласкателство думи. Боговете я нарекли ПАНДОРА, тъй като от всеки тя получила подарък. Пандора трябвало да донесе на хората нещастия.

Когато това зло, предназначено за хората било готово, Зевс изпратил Хермес да отнесе Пандора на земята при брата на Прометей - Епиметей. Мъдрият Прометей много пъти предпазвал своя неразумен брат и го съветвал да не приема даровете на гръмовержеца Зевс. Той се страхувал, че тези дарове ще донесат на със себе си мъка на хората.Но не го послушал Епиметей. Пандора го пленила със своята красота и той се оженил за нея.

В къщата на Епиметей имало голям съд, плътно затворен с тежък капак - никой не знаел какво има в този съд и никой не се решавал да го отвори, тъй като всички знаели, че отварянето му е заплаха за хората. Любопитната Пандора тайно свалила капака и от съда се разлетели по цялата земя бедствията, които някога са били в него затворени. Само едната Надежда останала на дъното на съда. Капакът отново бил затворен и от дома на Епитемей не излетяла само Надеждата. Гръмовержецът Зевс не поискал това.

Щастливо си живеели по-рано хората, не познавайки злото, тежкият труд, гибелните болести.Сега със зло се напълнили и земята и морето. Неканени, и денем и нощем идват при хората злото и болестите и носят страдания със себе си за хората. С безшумни крачки, мълчаливо пристигат те, тъй като Зевс ги лишил от дар слово - той сътворил злото и болестите неми.

Nathalie

*

Boris Vallejo

*

Пандора

Nathalie

*

Boris Vallejo

*

Пандора

Nathalie ДЕДАЛ И ИКАР

Дедал бил много известен художник, склуптор и архитект в Атина. За него се разказвало, че е изсичал от белоснежен мрамор такива дивни статуи, че те изглеждали като живи - статуите на Дедал като че ли се движели и гледали. Много инструменти изобретил Дедал за своята работа:той е изобретил секирата и свредела. Надалеч се носела славата на Дедал.

Този велик художник имал племенник Тал - син на сестра му Пердика. Тал бил ученик на своя вуйчо.Още от ранна възраст Тал поразявал със своя талант и изобретателност.Можело да се предвиди, че ще надмине своя учител. Дедал завиждал на своя племенник и решил да го убие. Веднаж Дедал и Тал стояли на самия край на скалите на високия атински Акропол. Виждайки, че са сами, Дедал блъснал племенника си от скалите.Падайки, Тал загинал. Дедал бързо се спуснал от Акропола и вече искал тайно да го погребе, но атиняни го сварили, когато копаел гроба.Дедал бил осъден на смърт.

Спасявайки се от смъртта, Дедал избягал на о. Крит при могъщия цар Минос. Той построил за Минос знаменития дворец Лабиринт, с такива объркани входове, че ако веднаж влезеш в него не можеш да намериш изхода. В този дворец Минос затворил Минотавъра - чудовище с тяло на човек и глава на бик.

Много години живял Дедал при Минос. Не искал да го пуска царя на Крит - само той искал да използва изкуството на великия художник.

Дълго мислил Дедал как да избяга и накрая намерил начин да се спаси от властта на Минос."Ако не мога да се спася по земя и вода, за бягство е открито небето! Ето го моят път! "

Заел се за работа. Събрал пера, закрепил ги с ленени конци и восък и направил четири големи крила.Завързал крилата за гърба си , махнал с ръце и бавно се издигнал във въздуха пред изумения поглед на сина си Икар. Спуснал се Дедал на земята и казал на сина си:

"Слушай, Икар, сега ние ще отлетим от Крит. Бъди внимателен по време на полета. Не се спускай прекалено ниско над морето и не се издигай прекалено близко към слънцето: горещината може да разтопи восъка и да разлепи перата. Лети зад мен, не изоставай!"

Баща и син надянали крилата и се понесли във въздуха.

Бързия полет забавлявал Икар - все по-смело размахвал той с криле и забравил за наставленията на баща си. Полетял много близо до палещите лъчи на слънцето, които разтопили восъка и перата започнали да падат - разлетели се далече, подгонени от вятъра. Стремеглаво паднал Икар от страшна височина в морето и загинал в неговите вълни.

Дедал се обърнал, започнал да се оглежда. Няма го Икар. Започнал да го зове по име, но отговор не получил. Видял Дедал върху морските вълни перата от крилата на Икар и разбрал какво се е случило.

Завинаги намразил Дедал денят, в който замислил да се спаси от Крит по въздуха.

Тялото на Икар дълго се носило по вълните на морето. Накрая то било изхвърлено на брега на остров, където го намерил Херакъл и го погребал.

Дедал продължил своя полет и пристигнал в Сицилия, и се установил при цар Кокал.Последните години от живота си прекарал в родната Атина, където станал родоначалник на Дедалидите - славен род атински художници.

Nathalie

*

Boris Vallejo

*

Икар

Nathalie ШАРЛЬ БОДЛЕР

*

Жалобы Икара

*

Перевод с французского Павла Антокольского

Наверно, у продажных женщин

Пресыщен счастьем каждый друг.

А я ломаю кисти рук,

С бесплодным призраком повенчан.

Непоправимая беда!

Мне свет созвездий отдаленных

Затмил в глазах испепеленных

Земное солнце навсегда.

Пространство было так широко,

Что я предела не открыл,

И воск моих ничтожных крыл

Расплавился в огне до срока.

Отвергнут жгучей красотой,

Я неопознанный исчезну,

И назовут одну лишь бездну

Моей могильною плитой.

Nathalie В. Я. БРЮСОВ

*

Дедал и Икар

Д е д а л

Мой сын мой сын! Будь осторожен,

Спокойней крылья напрягай.

Под ветром путь наш ненадежен,

Сырых туманов избегай.

И к а р

Отец! ты дал душе свободу,

Ты узы тела разрешил.

Что ж медлим? Выше! к небосводу!

До вечной области светил!

Д е д а л

Мой сын! мой сын! Будь осторожен,

Спокойней крылья напрягай.

Под ветром путь наш ненадежен,

Сырых туманов избегай.

И к а р

Отец! ты дал душе свободу,

Ты узы тела разрешил.

Что ж медлим? Выше! к небосводу!

До вечной области светил!

Д е д а л

Мой сын! Мы вырвались из плена,

Но пристань наша далека:

Под нами – гривистая пена,

Над нами реют облака…

И к а р

Отец! Что облака! Что море!

Удел наш – воля мощных птиц:

Взлетать на радостном просторе,

Метаться в далях без границ!

Д е д а л

Мой сын! Лети за мною следом

И верь в мой зрелый, зоркий ум.

Мне одному над морем ведом

Воздушный путь до белых Кум.

И к а р

Отец! К чему теперь дороги!

Спеши насытить счастьем грудь!

Вторично не позволят боги

До сфер небесных досягнуть!

Д е д а л

Мой сын! Не я ль убор пернатый

Сам прикрепил к плечам твоим?

Взлетим же дважды, и трикраты,

И сколько раз ни захотим!

И к а р

Отец! Сдержать порыв нет силы!

Я опьянел! я глух! я слеп!

Взлетаю ввысь, как в глубь могилы,

Бросаюсь к солнцу, как в Эреб!

Д е д а л

Мой сын! мой сын! Лети срединой,

Меж первым небом и землей…

Но он – над стаей журавлиной,

Но он – в пучине золотой!

__________

О юноша! презрев земное,

К орбите солнца взнесся ты.

Но крылья растворились в зное,

И в море, вечно голубое,

Безумец рухнул с высоты.

nesnaecht Натали, хубаво е злато всичко , така трябва ! Благодаря па ще пийна едно за здраве !
nesnaecht Сетих се че имаше един нос близко до Варна в квартал Аспарухово се казваше ГАЛАТА ! И както се връщах по моите младежки приключения и както си повтарях ми мина през главата Галатея ! И си рекох я да видим какво ще излезе със отварянето на френската ми библия/енциклопидия/ ! И що да видя :

ПИГМАЛИОН

*

Цар на остров Кипър син на БЕЛ ! Влюбен във АФРОДИТА, Пигмалион изваял една красива мраморна статуя на девойка и се влюбил много силно във собствената си творба ! Обърнал се със много горещи молби към Афродита да даде живот на неговата статуя ! Трогната от горещите молби на Пигмалион тя съживила статуята, която под името Галатея станала жена на Пигмалион !

От брака им се родили двама сина Патос/Пафос/, Кинир и дъщеря Метарма ! По Овидий Кинир бил син на ПАТОС/Пафос/ ! Така също има и друг вариант съгласно който ПАТОС/Пафос/ не е син а дъщеря на ПИГМАЛИОН И ГАЛАТЕЯ !

Та такива ми ти приключения из моите младини по Варненско !

***

ЕДУАРД БЪРН-ДЖОНС 1868-1878

***

*

*

***

*

*

ФРАНСОА БУШЕ 1767- Пигмалион и Галатея

*

*

ПОЛ ДЕЛВО 1939 Алегория Пигмалион и Галатия

*

*

ЖАН-ЛЕОН ЖЕРОМ 1890-

***

*

*

ФРЕДЕРИК УАТС 1868- Жената на Пигмалион

*

*

ФРЕДЕРИК ЛЕ МОЙН - Оживяването на Галатея

Редактирано от - nesnaecht на 19/3/2003 г/ 03:52:40

Ай сиктир Незнаещ, приятелю! Само не ми казвай, че си срещал Галатея по Варненско!

Сестро, къде се изгуби?

nesnaecht Ай сиктир , нея не съм срещал ама спомени имам та знае ли се ! Миналата не можах да стигна до Варна ама тая година сто процента ще ида , поне да видя останало ли е нещо от това хубаво място ! А бе заеби съсетих се че някога имаше и един кръгов подвижен мост ама това е било даже не си спомням ни година ни къде беше , Ама беше преди построяването на Аспаруховия мост !

Тя Сиби сигурно ми се обидила че си подадох оставката без предупреждение !

Нали съм си независим и неспасяем та затова !

Наздраве и се радвам че има все още някой и друг да идва да хвърля по някое оче !

Ай сиктир Наздраве, приятелю Незнаещ! От здраве да се не отървеш!

Докле сме живи, ще го поддържаме тоя Форум, то се видя...

А за Сибила, според мен не си прав. Тя не се обижда на приятели. Иначе досега да сме се скарали поне стотина пъти...

Заради мен, де...

nesnaecht Прав си знам го ама пусто да остане това съмнение, се си мислим че съм сгазил лука някъде още от малък !
Ай сиктир Ей, много сме я зарязали тая тема, бе...

Приятелю Незнаещ, къде си? Как си, имаш ли си от червеното?

цъфте той вече никак, ама никак не се вълнува от тая тема.
nesnaecht Здрасти Ай сиктир, Цъфте тук съм и съм малко зает със бисерното червено !

По въпроса за изоставяне не можеш да изоставиш нещо което не си почнал !

Интересното е че няма активност или няма хъс, като гледам само вие двамата се мярнахте от две седмици , та затова ! Мислех си че такава тема ще им отвори апетит на много хора от форума да си покажат знанията по нещо и или някой свързани със история и философия , култура и изкуство , но не би ! Бе не се отчайвам защото съм си оптимист по рождение !

цъфте пия си кафето, чета ви, гледам ви то през тия две седмици се драхте като живи котки, дано вече се охладите малко щото и времето е едно такова - а бе я се обичайте.

nesnaecht Цъфте, работата не е там драхме се , а защо ! Знам че истинския ПОПОВСКИ ще разбере и няма да се коси , но другите дето го дублират няма да оставя ! И защо по принцип ????, а бе зарежи ! Темата тука си е достатъчно добра за да я умирисвам лично със глупости ! Сигурно нещо ще измисля тая вечер за утре знам ли !

цъфте Виж за Поповски си прав. Не става така с рогите напред.

Боцко Добро утро, Цъфте и Незнаещ и всички, които сте будни.

Поповски сам се дублира и то не поради някакви затруднения, а просто така - за да обърква.

Незнаещ, ще ти помогна с един цитат от аноника на Поповски: ... прекалено много жар хвърляте за един паднал в калта професор...

Геновева и Сибила са най-последователни и най-градивни в отношението си към Поповски - изкарват най-доброто от него.

А иначе - като му се пениш и показваш колко те е ядосал, само му подхранваш бесовете, караш го да оргазмира едва ли не.

А като се ядоса - особено напоследък - стига до изстъпления.

Темперамент.

цъфте Боци

Боцко Цъфте, поздравявам те със сутрешното си кафе. В момента тук сме 7 човека, представи си. После ще пусна едно пролетно стихотворение на Миряна Башева, в литературата.

.

Незнаещ, казвал съм ти преди - редовен съм ти в темата, но нито мога да пускам картинки, нито да ги коментирам; но ми харесват.

цъфте да знаеш, че винаги си четен, а за снимките ще ти кажа нещо в топ 100 на abv.bg има много хубави планини това са точkи 83, 84 ама нещо немога да ги докарам до тyк - планините.

Редактирано от - цъфте на 23/3/2003 г/ 09:48:33

steppenwolf Не е кой знае колко трудно, Цъфте.

steppenwolf

Графът Ей приятели, да не мислите, че сте само вие?! Има и мълчаливци, ама също са тук!
bgtopidiot

Анонимен586
цъфте e това беше едно голямо БЛАГОДАРЯ

nesnaecht Бе приятели благодаря за участието и виждате ли че е по-добре така ! Лично са кефим ! Ще ви обясня нещо сигурно доста форумци са ме разбрали накриво но ще се обясня , и не го приемайте ни като критика, ни като урок по разбиране на незнаещия !

Дойде ми идеята още като Санд създаде това място "НА РАЗДУМКА" защо да не създам насочващи теми към вълнуващи неща от нашия живот ?

И започнах , създадох темите със псевдонима си незнаещ, защото наистина както и аз така и вие не знаете всичко ! Смятам че няма нищо лошо във това , поне така смятам /това че аз съм го направил вижте кой съм не ВЪРВИ при мене/ !

Четирите теми си имат своя характер, според мен :

1- Незнаещ философ- си е тема свързана със история култура изкуство философия от целия свят !

Имаше неща дето Сиби като ги пускаше и аз със търсене на картини и статуи все едно влизах във един друг свят моята младост, ученичество и т н, ! Просто има какво да се изживее , отново ! Не споменавам дсички участници но ще ме извинят !

2- Незнаещо фото пътуване по света -

Това пък си рекох мааму стара сигурно няма да мога до обиколя света , но поне кой от нас къде е , или има възможност или се сеща за нещо което и посетил ще е интересно за всички да го пейстне , поне така ще имаме едно визуално пътуване по-света ! Смятам на никой не пречи да пейства както Чоки Айсблок пък и други дето не споменавам !

3- Ретронезнаещ - това пък си рекох щом ще има фотопътуване за света защо не за БГ като почнеш от есторията та до наши дни със текст или без текст ! Идете да видите ако още не сте ходили да видите как стоят нещата там ! Бени беше писала за кафето Цар Освободител забравих на кой беше и току цъфнаха две архивни снимки ! За които свалям шапка !

4- Незнаещ приятел тур кафе - го мислех да стане нещо като среща на форумци да си кажат по някоя и друга приказка за всичко що им дойде наглавата , преживелици случаи смях вицове казарми бе въобще свободна тема за всичко + снимки на места както Геновева го започна със " Гълъбарника ! Па и не всички са учили във едно училище ! Намерят нещо и се сетят хоп отваря се приказка !

Мислех още една две теми но се отказах, за да има и други които да се проявят инициатива - Като например музика и защо не , я Айсблок я някой друг знае ли се !?! Както Боцко почна със Поезия !

Та със това писане искам да кажа след като се регистрира всичко и остава защо да не се направи някакво книжно издание или де да знам , нещо което да удостоверява че участниците не са гола вода и си имат поглед и знания върху доста неща от живота !

И единственото което ще е хубаво да правим да се придържаме към темата доколкото е възможно ! И вервайте че това ще е нещо което никъде не е имало по интернета , но това трябва да е усилие на участниците и тези които имат хъс да кажат своето аз , а не само усилия на този който е създал темата или двама трима !

Смятам да сте ме разбрали и няма ни що по - добро от това за мене !

За Цъфте589
Когато планетния Създател се трудил върху оформянето на земната твърд насочил вниманието си към равнините, които можели да дадат на хората спокойно земеделие.

Но Майката на света казала: " Наистина хората ще намерят в тъмнината и хляб и търговия, но когато злото замърси равнина, къде ще могат да почерпят сили чистите духом? Или да им се дадат криле, или да им бъдат дадени планини, за да се спасят от злото. Създателят отговорил: "Рано е да им даваме криле, ще им дадем планини. За тях ще бъдат спасение.

Източна легенда

Тетевенския Балкан:

Сибила Мон ами Незнаещ, и всички вие, милички, почитатели на красотата.

Отдавна ми се искаше да се завърна тук, но ми беше едно такова, тревожно и притеснено, с тая война.

Но красотата, ах красотата.....

Красотата, казал Оскар Уайлд, моят любимец, е висока и стройна.

Красотата е красота, когато я възприемаме като такава.

Може да е дебеличка, може да е младичка, може и не чак толкова, зависи.

Но да разкажем ли историята за красотата, която може да убива?

Примери много.

Но аз предлагам да разкажем историята на Нарцис.

Историята на надменната красота, която не признавала нищо друго освен собственото си съвършенство.....

Какво ще кажеш, Незнаещ?

Дали има достатъчно впечатлени художници от тази трогателна история?

Чакам.

Боцко Сибила, понеже съм си нарцис, а пипилота е майстор на анаграми, ето ти една:

.

Иво Христов Балев

Сто белови в архив

***

Днес в списание Тема има интервю с Миряна Башева. Там тя цитира (забравих от кого) много интересни анаграми на Рейгън и на малкия Буш. Утре ще си взема списанието от работа и ще пусна избрани пасажи.

Сибила Добре, Боцко, добро търпеливо дете.

Ако може с нещо да те омилостивя, то да ти кажа, че пощата ми седи, натежала, понякога имам периоди, когато съм необяснимо/даже за себе си/ мълчалива. Но ти си мисли, че даже когато мълча, съм ти казала много, и все хубави неща.

Поздрави на Пипи.

Всичко, което пуснеш съм сигурна, че ще стигне до мен.

nesnaecht Здравейте които сте тука и със поздрав за това че идвате да ме оплювате ! Разбира се че се шегувам , и се радвам за вас !

Сиби , когато кажеш но ми дай някакви индикаций , защото не се сещам за НАРЦИС наистина или поне епохата пък ще видя какво мога !

bgtopidiot Бил е юбав кат мене!

nesnaecht Здрасти БГТОПИДИОТ, Верно че е бил юбав а и също мирише като тебе , както ти казах преди ден-два !

Редактирано от - nesnaecht на 29/3/2003 г/ 20:10:39

bgtopidiot Привет, Незнайко!

Имам чувството, че ме бъркаш с Аксел Роуз

Сибила Незнаещ, от гръцката митология си е!

И е свързано с нимфата Ехо!

nesnaecht Бгтоп дали ме разбираш като пиша или го правиш как беше у училището !

Заеби да си жив и здрав , ще питам щеш ли да ми станеш съдружник за да направим нещо за БГ или да ! Ще ти разправям ако се видим за подробности !?!?!!?

nesnaecht Сиби разбрах но нищо не видях интересно, освен неговото влияние върху съвременното изкуство !

Сигурно незнам къде мога да намеря нещо , де да знам ! И ако не може да го направим със картинки не е проблем, нали пишеш !

Помисли дали ставаш за съдружник на незнаещия при представяне на БГ по НЕТА +!?!?!?!

bgtopidiot Я кажи, Незнайко, какво си замислил. Да не си решил да показваш на света мистерията на българските форумци?

nesnaecht Бгтоп, не форумците имам предвид , те и без да ги къпя са си мокри та не е проблем ! Имам други по-силни неща , или както се казва другата страна на монетата ! ЕЗИ и ТУРА ти какво избираш а ??????
Сибила Този път, по необичайно започваме-не първо митът, а продълженията му, развитието му в литературата:

Паулу Коелю- Алхимикът

.

Алхимикът взе една книга, която някой от кервана бе донесъл. Томчето беше без корица, но успя да открие името на автора: Оскар Уайлд. Докато прелистваше страниците, попадна на една история за Нарцис.

.

Алхимикът знаеше легендата за Нарцис - хубав младеж, който всеки ден ходел да съзерцава собствената си красота в едно езеро. Бил толкова запленен от самия себе си, че веднъж паднал в езерото и се удавил. Край мястото, където паднал, поникнало цвете, което нарекли нарцис.

.

Но не по тоя начин завършва историята на Оскар Уайлд.

.

Там се казва, че когато Нарцис умрял, дошли ореадите, горски божества, и видели, че сладководното езеро се е превърнало в стомна, пълна със солени сълзи.

.

- Защо плачеш? - попитали ореадите.

.

- Плача за Нарцис - отвърнало езерото.

.

- О, не се учудваме, че плачеш за Нарцис - продължили те. - В края на краищата всички ние тичахме след него из гората, а единствено ти имаше възможността да съзерцаваш отблизо красотата му.

.

- Нима Нарцис беше красив? - попитало езерото.

.

- Та кой друг би могъл да знае това по-добре от теб? - отговорили изненадани ореадите. - Нали от твоя бряг той всеки ден се навеждаше над водата?

.

Езерото помълчало известно време. Най-сетне проговорило:

.

- Плача за Нарцис, но не бях забелязало, че Нарцис е красив. Плача за Нарцис, защото всеки път, когато той лягаше на брега ми, можех да видя отразена в дъното на очите му моята собствена красота.

.

- Каква хубава история! - рече Алхимикът.

Редактирано от - Сибила на 29/3/2003 г/ 21:03:30

Сибила
Нарцис

.

Който не тачи златна Афродита, който отблъсква нейните дарове, който се съпротивлява на нейната власт, богинята на любовта наказва безмилостно.

Така наказала тя сина на речния бог Кефис и на нимфата Лавриона, прекрасния, но студен и горд Нарцис. Той не обичал никого, освен себе си, само себе си смятал за достоен за любов.

Веднъж, когато се загубил в гъста гора, в него се влюбила нимфата Ехо. Тя не можела да му заговори, била наказана от Хера да мълчи, да отговаря само на въпроси, като повтаря последните думи от тях.

Гледала с възхищение Ехо стройния младеж хубавец, скрита в гъсталака. Нарцис се озъртал и не знаейки на къде да тръгне високо викал:

-Ей, кой е тук?

-Тук-отговаряла Ехо.

-Ела насам!-викал Нарцис

-Насам!-отвръщала Ехо.

-Ела по-скоро при мен!

А Ехо откликнала:

-При мен.

Затичала се тя щастливо към него, с протегнати ръце, но прекрасният младеж гневно я отблъснал, не я пожелал. Отхвърлената нимфа се укрила в горския непроходим гъсталак, страдаща от несподелена любов, никому никога не се показвала и само печално се обаждала при всеки възглас.

А Нарцис останал, както преди, красив, горд и влюбен в себе си. Отхвърлял любовта на всички. Неговата надменност направила нещастни много нимфи.

Една от отхвърлените веднъж пожелала:

-Дано се влюбиш и ти Нарцисе! И дано и на теб не отвърне с взаимност онази, която обикнеш!

Пожеланието на нимфата се сбъднало.

Чула я Афродита и наказала Нарцис жестоко.

Веднъж, връщайки се от лов, Нарцис поискал да се напие със студена вода. Надвесил се над бистрите води на един ручей и загребал вода с шепи. И изведнъж от дълбините на езерото изплувал образ с вълшебна красота, толкова красив, че Нарцис не можел да откъсне поглед от него, влюбил се бил безумно. Гледа той своето отражение във водата с очи, изпълнени с любов, зове го, протяга ръце, стои неотлъчно-любува се сам на себе си.

Наведен над водата, най-сетне осъзнава истината, тихо прошепва на неземния образ:

-О, мъка! Страх ме е, че съм влюбен сам в себе си. Та ти си самият аз! Аз

обичам себе си! О, любов, която никога няма да постигна!

Чезнещ от неугасим копнеж по себе си, символизиращ студената, безсърдечна красота, Нарцис умира.Все още влюбената в него нимфа Ехо го търси, но на мястото, където Нарцис се надвесва над езерото намира само красиво цвете. То се нарича нарцис и понеже е превито надолу, древните вярват, че това е така, защото продължава да се оглежда във водата.

.

Статуя: Нарцис от Б. Челини.

Картини:"Нарцис над извора" от Кл.Лорен, "Ехо и Нарцис" и "Нарцис" от Никола Пусен.

Литография: "Красивият Нарцис" от Домие

nesnaecht Сиби незнам дали , ама карай направих нещо сигурно е добро де да знам !

Редактирано от - nesnaecht на 29/3/2003 г/ 21:56:22

Сибила Незнаещ, чудесно е, паунът и нарцисът -същата идея-за безнадеждно влюбените в себе си.

От кого е?

Редактирано от - Сибила на 29/3/2003 г/ 21:59:30

Сибила НАРЦИС

.

Ако не беше туй горестно самолюбуване,

какво ли щяхме да съзрем в следобедния час,

във времето удобно за необичайни явления и срещи,

и подтици към непривична страст?

.

Цяла сутрин бродих в гората

и стрелата ми не настигна никой звяр,

ръцете ми не откъснаха никое цвете.

В шубраците ти бе ехото на зовяща вода,

ти си имала някога глас,

аз съм отхвърлил възможността да го чуя.

.

Надвесени над потока, не виждаме нищо.

.

Боговете са заминали за Египет

или в някоя друга страна,

наказвайки свободата ни да разнищва

причинността на тази реалност.

Една пролет ти ми каза:

„Глицинията ще разцъфти във виолетова жалост

и вечерите ще станат дълги и светли

като морските солници."

Ето го слънчевия ход в зодиаците,

ето Луната, друга родителка на календари,

в сезонна разпродажба на брадви и бичи рога...

.

Клиенти на отчуждения плод,

ние ще вземем своето от живота,

но малко е да отблъснем притежание и любов,

малко е страхът ни да изгуби конкретната си причина

и лицата ни - своите отражения.

Едно бъдеще със силует на чудовище

разтегля коварно паст,

подражавайки на нашия глад.

Малко е да имаш талант.

.

Самообладанието между две щраквания на челюстта,

поредното изпитание ще ни разкрие ли своята цел?

.

Непривързани с отчаяние към младостта,

нито към нечий образ, откърмен в тревога,

неподвластни на никое отражение

и в невъзможност да потвърдим

нито един от предложените ни часове,

аз ти припомням спасителните рамки на тоя

следобед, в който няма да ни се случи нищо,

и ние сме свободни, любима и сестро моя.

.

Според сходен мит, Нарцис бил влюбен в своята сестра близначка, но тя умряла, а той се надвесвал над езерото, за да търси нея в собствените си черти.

Боцко Браво, Незнаещ!

Екстра ти е паунчето. С него вече съм "в крачка". Така ли беше?

Анонимен.608
Сибила "Нарцис и Ехо"

.

Атанас Игов "

.

Представям си Нарцис и Ехо. Като две Лица с ехтящи погледи. Като огледало, отразяващо две лица, чиито погледи се кръстосват. Като Лице от въздух, отразено във водата и като Глас от вятър, който докосва гладката кожа на водата.. Като полъх в прозрачно огледало.. Нарцис гледа Ехо в огледалото и заговаря, а тя гледа него и мълчи. Не чувам какво отговаря тя. Но виждам, че се усмихват. После и двамата затварят очи. Като двама спящи, които сънуват един и същ сън..."

.

Е, хайде, може и още, но засега-лека нощ

Редактирано от - Сибила на 29/3/2003 г/ 22:20:39

nesnaecht Боцко , няма проблем във даден живот, просто трябва да знаеш за какво си жив !

КАКТО ПАУНА !

Може и да си младо момче доколкото знам, въпреки това изживей всичко което самия живот ти предложи за да разбереш сам сабе си ! ПОСЛЕ Е ЛЕСНО !!!!

Боцко Незнаещ, ти пак си доволно и преднамерено неясен, но изглежда знаеш защо живееш. За себе си мога да кажа, че, предвид крехката ми възраст и скромен социален опит, съм направил малко, но и много. А паунът наистина ми хареса.
ФЪРКАТИЧКО Понеже дълго пътувах тази вечер, едва сега попаднах тук.

Незнаещ, картината на пауна е прекрасна.

Как да не си влюбен в себе си при такава красота.

nesnaecht Здрасти Фър

Гледай къде ходиш, така викаше баба ми ! Сигурно е била права , знам ли ама си гледам и сега у краката къде ще стъпя !

Боцко , време ти трябва за да ме разбереш , сигурен съм ! Иначе както винаги наздраве !

А не искам да знам много, ама да питам де : Мислиш ли че Пипилота , е нещо подобно на това по-долу , и ако е Смятай че имаш голям късмет и ти завиждам !!!!!!!!Обяснения ще ти дам стига да искаш да разбереш какво казвам ?!?!?!?!?

Боцко Според както я виждам в момента. Може да е такава (като горе), може и да не копам
nesnaecht Боцко , това е !

Може да копам , е може и да не копам !?!?!?!

Важното е че си ме разбрал !

Ай сиктир

Ай сиктир Нарцис е една от "най-спорните" фигури в древногръцката митология, на която винаги съм съчувствал...

Най-малкото, защото боговете така го поднасят с нимфата Ехо, че му размътват окончателно мозъка...

Сибила Братко мой, да, да, изключително странна история, не по-малко странна от тая на Едип!!!!

Дали да разказваме и нея?

Доктор Фройд ще ни се радва....

А?

Редактирано от - Сибила на 30/3/2003 г/ 21:16:13

Ай сиктир Сестро, понякога имам чувството, че Фройд сам го е измислил това с Едип. Тъй де, да си аргументира теориите...
Работник Незнайко,

Скромният Боцко няма да отговори. Пипилотка я видях по облечена, но не по малко интересна. Вместо рогите, сложи чаровните пипилотски плитчици, свали 20 години от твоя образ и ще се получи. Дивно нежно създание, родено по нашенско. Срещал ли си чаровна, но властна натура, която да те накара да си говориш сам? Ето това е ТЯ. Да е жива и здрава, да коландрисва Боцко, щот са си лика прилика.

Е, Наздраве де?

Eisblock Не съм сигурен, съвсем не. Освен традиционните обяснения, ми хрумна едно друго - то излиза автоматично от теорията за групата "оттатък" и че членовете й се появяват в различни роли при всяка нова еманация (Д-р Нютон). Така е възможна комбинацията, когато една двойка в живот Nr."n", се появява в живот Nr."n+1" като майка и син. И ако "преградата" между реалностите Nr."n" и тази от Nr."n+1" за мъжа, респективно сина не е достатъчно добра (нещо което с издигането по нивата на развитие, все по-често става), то споменът за любовта в предната реалност ще създава големи проблеми на т.н. "син". Не дай Боже това да се случи и при "майката"!

Имаме налице Едипов комплекс.

Ай сиктир Айс, направо ме ошашави с тия n-ове...
Fani Прочетох само първите две страници, и както винаги ме възмути безочието на личността, наричаща себе си професор Поповски.

Поповски, изразът Не ми затуляй слънцето всъщност е "Не ми отнемай това, което не можеш да ми дадеш", и се приписва на Диоген. Някакъв могъщ владетел искал да се срещне с философа и да оспори неговия начин на живот. Предложил му да му даде всичко, което Диоген поиска. В отговор Диоген казал горните думи и му посочил слънцето.

А последните думи на Архимед са "Не докосвай моите кръгове", което човек с претенциите за образованост, особено по Математика и Механика, би трябвало да знае.

Сибила Фани, не се сърди на професора.

Той е особен, трудно разбираем, бих казала-трудно поносим, ако много му се връзваш.

За него играта е важна.

Ние, стрелците, обичаме игрите и клоунските маски.

И забавленията.

И не обичаме дългоносата сериозност.

Ако си го обясниш така, даже ще ти хареса.

Аз затова харесвам професора, каквото и ще да ми надума, а той ми е думал..думал...доста много, и не само комплименти.

Редактирано от - Сибила на 31/3/2003 г/ 23:48:13

nesnaecht Сиби, Ай сиктир , Боцко, Пипилота а бе всичките това намерих може и да е интересно от различно време е !

Нарцис- БРЮЛОВ 1819

Долината на Нарцис и Ехо - К, ЛОРЕН 1644

1 Парцис и Ехо -УАТЕРХОУС- 1900

2 Ехо - ЙОЗЕФ ЕГРИ 1936

1

2

3 Ехо - ИДА ОУТУАЙТ

4 Девойка беряща Нарциси - УАТЕРХОУС -1902

34

5 Ехо -УАТЕРХОУС -1912

6 Нарцис - ЕЛИХУ ВЕДЕР

56

Редактирано от - nesnaecht на 31/3/2003 г/ 23:59:14

Fani Сиби, аз не му се сърдя, а той сипе тонове помия по мой адрес. Когато не ругае и псува, особено в неанонимното си превъплъщение, е забавен, не отричам. И на мен ми харесва на моменти.
Сибила А освен това има и професор-менте.

Аз като му се ядосам, викам си, че е ментето, много често си е то.

Сибила Мон ами Незнаещ,

Я, колко нарцисиииииииии...........

nesnaecht Да Сиби ,

има много пък и вчера оня ден бях много уморен и не можах да обиколя навсякъде , но има и още ако взема да включа тия натюрморти или цветя смятай че ще се изгубя ! Много има честно ! Иначе при тебе как е , чувствува ли се пролетта , щото при мене като че ли вече е лято и почвам да мисля сериозно за БГ-то ! Поздрави и дай някаква по-войнствена тема , я гръцко , я римско , я каквото ти дойде на акъл !

Щях да те питам ако трябва да се преведе един документ или страница на френски ,

английски или какъвто и ще да е език във БГ каква е цената горе - долу?

Поздрави злато !

prof.Popovski MM630
на Фани

********

Влюби се първо в Мен

а после в моето название

Аз съм цял ЖЕЛАНИЕ

*********************

драга Фани,

вие вероятно сте станали жертва на някое

от многоброините Ментета на професора

***

Аз съм оригиналното Менте и ви казвам

че професорът знае как е загинал Архимед.

Това което проф не знае е името на римският воиник

пробол с меча си един от наи-великите Математици...

Сибила Мон ами, нали знаеш, че аз от една година съм си в къщи, вече не работя като преводач, шестнайсет години работих само това и знаех какви са тарифите за преводи на страница от всички езици, те са различни- за често срещаните европейски езици и за така наречените "по редки езици".

Утре ще се обадя до старата служба и ще попитам.

Иначе времето е пролетно, иде, иде вече.

Ние пък през лятото се каним да посетим France la douce, Париж, но не знам кога точно.

nesnaecht Сиби предупреждавай по-кое време ще си насам , след 15/7 съм във БГ до 20/8 най-много ! А това за преводите ти писах горе-долу , никога не съм изчислявал до стотинка !

Защото стотинките скъсват джебовете , едно че ще ги загубим друго трябва да платим или нов панталон или да ми зашият джебовете ! Та се тая работа !

Геновева Скоро плащах на една фирма за преводи, по най-скъпа тарифа, експресен превод, за 24 часа, от български на английски - 15 лева страница, т.е. за 2000 знака с интервалите.

Ако не е експресен, за няколко дни - 10 лева на страница.

Това е ларш плащане.

prof.Popovski NN634
на мен навремето в Техника ми плащаха 7 лева на страница.

Но затова пък колко много преводачки познавам........

Ставах с преводачки и с преводачки си лягах

Не остана преводачка да не ...позная

***

аз също имах периоди

Нещо като синият период на Пикасо....

nesnaecht Мерси Геновева !
nesnaecht Здравейте приятели на искуството и културата !

Преди половин час гледах по френската ТВ2 Един френски художник --Жан Пиер Бланшар --- и той на сцената пред едно пано със боите и четките , и му пуснаха песен на Джони Холидей, докато свърши песента значи 2-3 минути тоя художник му нарисува портрета ! А шашнах се от бързината и точността на портрета под ритъма на музиката ! Ако ви се случи да го гледате някъде не пропускайте тоя е гениялен ! Като свърши се сетих за Орфей и за неговите песни , па се рекох те един хубав момент да видя дали съм бърз и аз ! Пействам ви историята директно от Руска митологическа история, мисля че всички знаете да четете, а и като има съкращения на изворите много не им ги разбирам та затова и не направих превода ! Ако има грешки някъде казвайте да поправям !Разбира се че ще бъда извинен !

Ей сего като свърших пак по телевизията пуснаха същия художник със ария на ПАВАРОТИ и му направи портрета като че ли певеца е пред него ! Шапка свалям на талантите !

*

Орфей (O r f e u z) ·

*

сын фракийского речного бога Эагра (вариант: Аполлона, Clem. Rom. Hom. V 15) и музы Каллиопы (Apollod. I 3, 2). Орфей славился как певец и музыкант, наделенный магической силой искусства, которой покорялись не только люди, но и боги, и даже природа. Он участвует в походе аргонавтов, игрой на форминге и молитвами усмиряя волны и помогая гребцам корабля "Арго" (Diod. 43,1; 48,6). Его музыка успокаивает гнев мощного Идаса (Apollod. Rhod. I 492-515). Орфей женат на Эвридике и, когда она внезапно умерла от укуса змеи, отправляется за ней в царство мертвых. Пес аида Цербер, эринии, Персефона и Аид покорены игрой Орфея. Аид обещает Орфею вернуть Эвридику на землю, если он исполнит его просьбу - не взглянет на свою жену, прежде чем войдет в свой дом. Счастливый Орфей возвращается с женой, но нарушает запрет, обернувшись к жене, которая тут же исчезает в царстве смерти (Ovid. Met. X 1-63).

Орфей не почитал Диониса, считая величайшим богом Гелиоса и называя его Аполлоном. Разгневанный Дионис наслал на Орфея менад. Они растерзали Орфея, разбросав повсюду части его тела, собранные и погребенные затем музами (Ps.-Eratosth. 24). Смерть Орфея, погибшего от дикого неистовства вакханок, оплакивали птицы, звери, леса, камни, деревья, очарованные его музыкой. Голова его по реке Гебр плывет к острову Лесбос, где ее принимает Аполлон.

Тень Орфея спускается в аид, где соединяется с Эвридикой (Ovid. Met. XI 1-66). На Лесбосе голова Орфея пророчествовала и творила чудеса (Orph. Vit. frg. 115, 118-119). По версии, изложенной Овидием (Ovid. Met. XI 67-84), вакханки растерзали Орфея и были за это наказаны Дионисом: превращены в дубовые деревья.

В мифах об Орфее объединяется целый ряд древних мотивов (ср. волшебное воздействие музыки Орфея и миф об Амфионе, нисхождении Орфея в аид и миф о Геракле в аиде, гибель Орфея от рук вакханок и растерзание Загрея). Орфей близок музам (Eur. Rhes. 943), он брат певца Лина (Apollod. I 3, 2). Орфей - учредитель вакхических оргий (Eur. Hippol. 953) и древних религиозных обрядов (Aristoph. Ran. 1032). Он посвящен в Самофракийские мистерии (Diod. 43, 1). С именем Орфея связана система религиозно-философских взглядов (орфизм), возникшая на основе аполлоно-дионисовского синтеза в VI в. до н.э. в Аттике.

1Антонио Канова 1770-Орфей

2Джовани Белини 1515-Орфей

*

3Жан-Батист Камий Корот 1865 Скръбта на Орфей по Евридика

4Жан Делвил 1893-Орфей

*

5Жан Делвил хххх - Нимфа със главата и лирата на Орфей

6Жан-Батист Камий Корот 1861-Орфей и Евридика във подземния свят

*

7Емил Леви 1866-Смъртта на Орфей

8Николо дел Абати 1552

*

9Густав Моро 1891 Орфей на гроба на Евридика

10Жан Делвил ----- Главата на Орфей

*

11Петер Юнгер 1515 Орфей и Евридика в подземния свят -Мет, пластика

12Ян Брйогел де Елдер 1594 Орфий във подземното царство

*(

13Албрехт Дюрер 1494 Змъртта на Орфей

14Морис Дени 1910 Орфей

*

15Одилон Редон 1905 Орфей

16Никола Пусен 1648 Пейзаж със Орфей и Евридика

*

17Александър Сеон 1898 Лирата на Орфей

18Александър Сеон 1883 Тъжният Орфей

*

19Сър Уилям Брийк Ричмонд 1885 Завръщането на Орфей от реката Хадес

20Роланд Сайвъри 1628 Орфей и природата

*

21Хенри Райланд 1901 Младият Орфей

22Хенрик Сиемирадски 1880 Орфей в подземното царство

*

23Джон Уатерхоус 1900 Нимфи намиращи главата на Орфей

24Барелеф за Орфей 3-4 век пр, н, е

*

Редактирано от - nesnaecht на 13/4/2003 г/ 20:59:40

Боцко Браво, Незнаещ! Половин час съм разглеждал Орфеевци.
nesnaecht Е Боцко благодаря за бравото , то ще си покаже колко ще минат да го видят Орфей и по-принцип искуството !
beni аз-да
цъфте Е сега го повтарям, нали повторението е майка на знанието, а аз имам нужда.

Незнаещ благодаря за красотата.

si

ФЪРКАТИЧКО Благодаря ти, Незнаещ! Прекрасни са.
Viva Уважаеми дами и господа,

отправям към вас молба за съдействие.

Не успявам вече няколко седмици да открия поемата на Валери Петров

"В меката есен".

Моля, насочете ме !

ФЪРКАТИЧКО Вива, не знам дали в молбата ти има ирония или не.

Пейстнах стихотворения за пролетта от Валери Петров в другата тема, просто защото вече е пролет и ми харесаха.

Няма пречки , ще пусна и това зе есента довечера. Просто стихосбирката ми не е под ръка в момента.

Но ако си целял единствено иронията, моля те да ме уведомиш, да не си губя времето.

Поздрави.

тъп4о644
Ванга казва за Орфей, 4е не е бил това/което виждаме от картините/ -

бил е с дълги мръсни нокти, с коси като разплетена дамаджана, в кожи. Не е гледал към небето, а е лягал на Земята, за да 4ува звуците от нея– останалото е литературщина.

Viva Съжалявам, Фър, че така е изтълкувана молбата ми.

Аз вече съм на възраст, която не ми позволява да иронизирам

малкото действително светли възприятия от ранната ми младост.

Тогава ( в 1961) откривахме себе си чрез Валери Петров. Чрез него се усещахме стойностни. Дълго се гордеех с принадлежността си към народ, с такава любов изпят от гения на Поета.

"Певци все още с имена гяурски

да носят твойта слава надалеч"...

Днес тази поезия ми липсва.

Аз просто я търся.

Ако можеш, помогни.

Редактирано от - Viva на 14/4/2003 г/ 11:58:54

beni Фър, и аз ще се радвам да прочета "В меката есен", днес като прочетох Вива и почнах по разни търсачки да ровя-няма и няма, а така искам да го имам, помня само че почваше нещо така- И ето че във старата си къща, семейството отново се завръща...

Чела съм само веднъж и помня- усетих мирис на есен, печени чушки по дворовете, спокойствие и циганско лято, усмивки, и маса хубави неща отпреди време, благодаря ти предварително за труда ти да го препишеш, може на части, приятна седмица, Фър-и на всички тук-щастие и радости само!

Йори Остава само да добавя, че първото стихотворение, което дъщеря ми на 6 години научи наизуст и декламираше на кучето ни, беше "Виновният" на В.Петров.
Божо Aми да, магарешки му работи...
Viva Всъщност ето че се намери един да иронизира. Признавам, че не го намирам за особено уместно.
beni Viva, той Йори само така си говори, трябва да му свикнеш. Не е ирония.

Фър, пиши го в твоята тема, че тук заради картини не винаги лесно се отваря

страницата.

поздрави

Нравствена полиция651
С тоя незнаещ няма оправия - трети път го викаме заради порнографията из форума, ама нищо не можем да му направим - изкарал си тапия, че е философ!!! Егати диагнозата! И това психиатрията ако е наука...
Йори Не съм сигурно, че визирате мен, като иронизиращия.

Но ако е така, то отворете си книжките и прочетете това стихотворение. А Viva може да го пусне във Форума, тъй като това е най-хубавото българско стихотворение, описващо отношенията между човек и животно.

Според мен, разбира се.

Приемам и противоположни мнения, но само от човек, който го е чел.

ФЪРКАТИЧКО Благодаря Бени , за хубавите пожелания.

И от мен, същото за вас.

Стихотворенията ще ги пусна в другата тема, защото там са и другите стихове на Валери Петров.

В "Меката есен" не го открих, но ще пусна друго, пак за есента.

"Виновният" го имам.

Йори, надявам се да хареса на всички ни.

На мен много.

Редактирано от - фъркатичко на 14/4/2003 г/ 18:12:16

Геновева Много съм учудена, че в СЛОВОТО няма нищо или почти нищо от Валери Петров. Нямам стихосбирка под ръка, аз не съм такъв човек.

Фър, дали би ми намерила едно стихотворение, дето се казваше нещо подобно - какво дириш, старо момченце? Едно златно ключенце...

То е бая програмно, от един момент нататък.

Благодаря предварително.

nesnaecht Здравейте приятели, днес ще напиша специално за Сиби, тази легенда за Медея ! Намерих само една картина, но ако имате идеи моля пействайте ! Пък като четете се подписвайте по ми е лесно да знам , ако четете де !

Вълшебницата МЕДЕЯ

*

Храма на Хеката богиня на привиденията и страховете, се намирал в гората на един хълм близо града ! Във храма се намирала една голяма статуя със три лица - които изразявали властта на богинята върху НЕБЕТО , ЗЕМЯТА , И ПОДЗЕМНОТО ЦАРСТВО !

В гората бродили кучета посветени на ХЕКАТА, жално блеели черни агнета в тревата приготвени за жертвоприношение на ХЕКАТА !

ЯЗОН оставил своя по-млад спътник , влязъл във гората на ХЕКАТА и още със влизането си МЕДЕЯ тръгнала срещу него и му казала :

- Аз съм дъщеря на Еет, МЕДЕЯ ! Служа на ХЕКАТА и знам много неща , които обикновенния човек не знае ! Аз мога да съживя убития и да направя стария млад ! Мога да докарам нещастие във къщи , мога да постеля страх и мъка във душата на човека , да отнема неговия покой ! Самият цар , моя баща го е страх от мен !

-Но на тебе не искам да ти правя зло ! Слушай ! Царят ти е поставил страшна задача ! Биковете които ще срещнеш във полето и семената които ще намериш и самото поле - не са прости неща ! Биковете които имат медни копита и от ноздрите им излиза огън са боговете на СЛЪНЦЕТО !

-Неукротими са те и обикновен човек не може да се пребори със тях ! Вместо семена царят ще ти даде зъби на ДРАКОН ! Ако ги посееш във полето на АРЕС през което ще преминеш , ще израснат безброй ВОЙНИ и ще ви убият всичките !

Така говорела МЕДЕЯ на ЯЗОН е го гредала със жалост !

Язон навел тъжен глава и казал :

- Е какво , не мога да отстъпя това е невъзможно! Гибел ме очаква мен ! Но в края на краищата хората няма да ме наричат страхливец !

МЕДЕЯ казала :

- Аз не искам твоята гибел ! Не знам защо- но ми е жал за теб чуждоземецо ! Иска ме се да ти помогна !

- Помогни ми ако можеш !- възкликнал ЯЗОН ! Помогни да получа златното руно и ще те прославя по цялата ЕЛАДА ! Зад три морета далеко от тук и със благодарност ще споменаваме твоето име МЕДЕЯ !

Тогава МЕДЕЯ му дала една раковина със черна мас и му казала :

- Недалеко от тук, на скалите близо до морето е прикован титана ПРОМЕТЕЙ ! Той откраднал огъня от боговете и го дал на хората , и за това боговете го наказали да бъде прикован и всеки ден орел да идва да му кълве раните ! Кръвта му капе на скалите и по пясъка на морето ! На пясъка

полят от кръвта на ПРОМЕТЕЙ расте едно страшно цвете , от които корени приготвих тая вълшебна мас ! Вземи я ! Във полунощ облечи си във черно и иди до реката и се изкъпи , на сутринта преди изгрев слънце се намажи със нея навсякъде , и то ще стане силно и неуязвимо а огънят от ноздрите на биковете няма да ти причинят болка ! Намажи също всичкото твое оръжие меч, копие , щит ! Тая мас ти дава сила точно за един ден ! Но на теб ще ти стигне времето за да изпълниш всичко което царят ти е поискал ! Когато от зъбите на дракона които ще посееш започват да израстват въоръжените хора хвърли върху тях камъни ! Те няма да видят кой е хвърлил камъните и ще си помислят че е между тях и ще се избият самите - и така ти ще можеш сам да победиш всичките !

- Сега върви и ти пожелавам успех ! Но когато ти получиш Златното руно, замини откъдето си дошъл и ще живееш щастливо в твоята родина и не ме забравяй !

Тя гледала Язон с такава любов, че той във тази минута започнал да моли :

-Хайде да дойдеш със мен ! Ще те взема на кораба "АРГО", ще те отведа от твоя зъл баща и ще станеш моя жена и царица във ИОЛ !

МЕДЕЯ мълчала но клатела приятно глава , защото думите на ЯЗОН я топлели !

Дълго стояли те във гората на ХЕКАТА и се гледали очи във очи !

Слънцето вече клоняло към залез, и ЯЗОН вече трябвало да се връща на кораба !

- Утре когато царят ми даде Златното руно, ще го помоля да те пусне със мене ! - казал ЯЗОН !

И така се разделили !

Редактирано от - nesnaecht на 19/4/2003 г/ 19:23:48

Анонимен656
И на Павел Матев няма нищо
beni Прочетох, Незнаещ. Мария Калас си спомних.

Павел Матев- в Антологията днес и тук. Иначе-хартията само.

Прочетох б.б. две стихосбирки на Борис Христов е преписала и няма май интерес за включване в Словото.

пипилота А аз съм чела съвсем друг край на историята за Медея. Тя обикнала Язон (с намесата на някои богини - Хера, Атина и Афродита май, които били благосклонни към Язон и мисията му за Златното Руно) и го последвала. Извършила някое и друго убийство на свои родственици, за да помага на своя възлюбен. Двамата били венчани и имали деца ( около две). След няколко години, обаче, Язон, който се бил понаситил на Медея, решил да си вземе по-младата Главка ( дъщеря на владетел) за жена. Медея приела новината неочаквано спокойно и дори направила сватбен подарък на Главка - красива рокля и венец. Младата жена се нагиздила с даровете на магьосницата и засияла от хубост - но не за дълго. Дрехата била напоена с отрова, която попила в тялото й; венецът лумнал в пламъци и Главка издъхнала в страшни мъки ( не съм съвсем сигурна, но май баща й умираше, опитвайки се да й помогне). В това време Язон чул ужасни писъци откъм покоите на Медея. Когато се втурнал в стаята, където спели децата им, ги открил заклани, а самата Медея излетяла от двореца в колесница, теглена от дракони.

Неспособен да понесе загубите, Язон починал.

.

Книжката с гръцки легенди получих като награда в училище в трети клас. Подробностите малко са ми поизбледнели.

Винаги ми е било много мъчно за Медея - влюбена заради прищявка на богини, пренебрегната от любимия, подтиквана към нови и нови престъпления...

Геновева Ето ви малко нещо от Павел Матев. Имам го на файл. Впрочем, имам на файл една много стара Антология на българската любовна поезия, взела заглавието именно на негово стихотворение - Любов - магическа реалност. Преди много години, когато още нямаше ни Словото, ни Орбител и други такива, се наложи да я въвеждаме ръчно в компютър, за едни изследвания върху стиховете.

Затова ги давам всичките, макар че аз не обичам да пускам много стихове наведнъж - предпочитам по малко и по повод.

Ако някой има голямо желание да получи този файл с поезия, да ми прати едно мейлче на мейл-адрес, който след малко ще сменя в досието си, щото стария се е затрил нещо.

*************************

Павел Матев* * *

Любов - магическа реалност,

неоскърбени светове,

в които жадно и нормално

сърцето-чудо ни зове.

*

То търси истина и милост

и в синкавия полуздрач

се смесват най-необяснимо

очакван смях с нечакан плач.

*

И веят в тръпните дървета

нехайни, неми ветрове.

А в странен климат

по полето цъфтят заветни цветове.

*

Най-често във предсънно време

дъжд люляков ще зароси.

Там чуваш честни обяснения

и още вярваш на сълзи.

*

И накипяла правда има

във жеста, в трепета, в гласа:

или отчаян ще заминеш,

или ще вършиш чудеса.

*

* * ************************

Ти сън ли си?Или те има?

Или си утринна звезда -

далечна, но със близко име,

която свети без следа.

И ту засвети,

ту угасне

на моята любов лъча.

Аз ту те нарека прекрасна,

ту изненадан замълча.

*

Къде отиваш?

Де изчезна

надеждата да бъдеш с мен?

Сърцето ми - тревожно бездна -

живей щастливия си плен.

*

Мечта ли си?

Или те има?

Ти огън ли си?

Или дим?

Защо си тъй неповторима,

щом този свят е повторим?!

***********

Капричио*

Неземната любов по земен път,

прокудена от времето, пътува.

И затова душата ми жадува

контрастни сили да я завъртят.

*

Да светне риск, обвит от страхове.

да Грейне лъч, от сенките размътен.

Покоя да пищи от ветрове,

ако поискаш - нека са предсмъртни.

*

Крилатото от птиците дърво

внезапно от любов да се запали.

И този жест да стане тържество,

каквото никога не сме видяли.

*

Под плътните реки на есента

да се свлече небето ни кафяво.

И зимата с ръката на студа

със лятно слънце да ни съюзява.

*

Желания - последни може би -

във делника на прозата си виждам...

С небесната любов ме ненавиждай,

със земната омраза ме люби!

*

* * ********************

И да стихнат големите страсти,

и да легна под земен покров -

ще си взема за спомен и щастие

неспокойната дума Любов.

*

Неспокойния образ ще взема,

ве големи и плахи очи -

две заглавия на поема,

дето твоето име звучи.

*

Едно Черно море - да ме носи;

една чайка - над мен да кръжи;

и тракийските коловози -

да ме водят при вити лози.

*

Един тръпен завой на Марица;

една южна, печална звезда;

една сянка от бор и елица;

един извор със снежна вода.

*

Един бял лист, на който ще пиша,

със един неумиращ копнеж

И две сълзи - които ти скришом

на прощаване ще ми дадеш.

nesnaecht Пипилота, историята я преведох, не мога да си съчиня току така нямам тая дарба ! Но това което ти разказваш е вярно , и забележи след като Язон е взел Златното руно и МЕДЕЯ ! А нали Медея му е дала магическата мас за да вземе Руното ! И това което казвам е момента когато Язон я вижда във гората на ХЕКАТА за първи път ! Явно писатели и поети са представяли втората част но не са писали за първата ! Незнам защо но като прочетеш първата виждаш доста по-различно МЕДЕЯ отколкото във втората ! Това си мисля , и въобще е една история която я има и днес в наши дни ! Зависи как ще си я представим ! Поздрави
Ай сиктир Ето още една Медея...

Ай сиктир Не се отваря...
Ай сиктир Я да видим дали сега ще стане...

Ай сиктир Стана! Направо да не повярваш!
nesnaecht Здрасти АЙ , много добре брат , нали трябва да правим нещо и видиш ли че става ! Цестита Цветница Цвитане ?!?!?
Ай сиктир А бе, не съм Цветан, ама карай...
nesnaecht Ай сиктир то и аз не съм Маргарит , ама е същото все е празник ?!?!?!??

Редактирано от - nesnaecht на 22/4/2003 г/ 19:58:16

nesnaecht Психология в афоризми:

ИЗБОРЪТ НА ПЪТЯ

• За да разберем ясно какво трябва да правим и как да живеем, понякога ни е достатъчна само една фраза.

• Щастието се състои в това: искам, мога и трябва , да имат едно и също съдържание.

• Търси правилния път, а не правия, понеже не винаги правилният път е прав.

• Започнал си да мислиш - решавай, решил си - действай.

• Не се страхувай, че ще сбъркаш - неуспехът е седем пъти по-полезен от успеха.

• Не се страхувай, когато те упрекват или критикуват; упрекът и критиката са по-полезни от похвалата. Сам ти обаче не упреквай и не критикувай.

• Искаш ли да имаш врагове - иронизирай

• Старай се да бъдеш, а не да изглеждаш.

*

Следвайте следващите пет афоризма и ще достигнете целта си.

*

• Искаш ли да се избавиш от завистта, не се сравнявай с онези, които са над теб, а се сравнявай със себе си.

• Искаш ли да се избавиш от високомерието, не се сравнявай с онези, които са под теб, а се сравнявай със себе си.

• Единствената причина за огорчение може да бъде, ако спреш личното си развитие.

• Има много причини, които са препятствие за щастието, но три от тях са основни: страх, завист и чувство за вина. И трите са в самите нас.

• Не се страхувай, че изглеждаш страхливец, а се страхувай да си такъв.

Редактирано от - nesnaecht на 22/4/2003 г/ 21:38:59

ФЪРКАТИЧКО Незнаещ, благодаря ти за мъдростта.

Редактирано от - фъркатичко на 22/4/2003 г/ 22:29:57

Анонимен670
Ето нещо за преодоляване на БОЛКАТА - физическата и душевната

Една дума ни освобождава

от цялото бреме

и болка в живота:

Любов се казва тя.

Софокъл

Какво би било, ако болката можеше да бъде ваш приятел? Какво би станало, ако тя ви даваше важна информация за вашия живот, а щом веднъж се вслушате в нейните думи, тя изчезваше?

--------------------------------------------------------------------------------------

Болката е нещо, което бихме желали да го няма в ума, тялото или емоциите ни.

--------------------------------------------------------------------------------------

От вас се иска само да разговаряте с болката си. Задавайте й въпроси. Изслушвайте отговорите. Ако намирате смисъл в тях, следвайте това, което болката ви съветва.

Идете във вашето убежище. Представете си , че болката напуска тялото ви и сяда на стола срещу вас. Придайте й човешки качества. Как би я анимирал Уолт Дисни? В каква кукла би я превърнал Джим Хенсън в своето "Куклено шоу"?

След това задайте на болката някои въпроси, които сами сте си измислили.

Ето примерни варианти за начало: “Преча ли ти като разговарям с теб? Какво ще получа в замяна на това, че те понасям? Има ли нещо, което трябва да избягвам заради теб?

Въпроси в този дух. Ще останете изненадани колко умни отговори ще ви даде болката. След като съберете информацията, която ви интересува, кажете й “довиждане” и си я представете обляна в бяла светлина. Вижте я как изчезва и се стопява в тази светлина, как се усмихва и ви маха за сбогом. А после изпълнете съветите й.

Когато научите онова, заради което болката е изпратена да ви напомни, тя обикновено изчезва.

Когато се научите да се вслушвате в болките си и да предприемате навреме коригиращи действия, докато все още всичко се свежда до известно неразположение, дразнение или повишена чувствителност, тогава е почти сигурно, че можете да избегнете най-силното звънене на будилника.

Разбирането, че вината, негодуванието / за тях има отделни глави в книгата/ и болката са наши приятели, може да се окаже особено мощен процес.

Дали това не означава, че всичко в нашия живот е създадено за наше добро?

Хубав въпрос.

“Лошите мисли са лукс, който не можем да си позволим”

Джон-Роджър

Питър Макуилямс

ФЪРКАТИЧКО Приятелю Незнаещ, намерих страхотен сайт- "Изкуството на атлантите".

Харесах си няколко картини.

Изпратих ги на собствения си е мейл адрес.

Но не знам как сега да ги изпратя в албума на Скай форума.

Ако не те затруднявам, помогни! Ти си много добър учител.

Поздрави.

nesnaecht Фър, писах ти по мейла, но карай ще ти обясня нъбързо и тука !

1 Отваряш си кутията и регистираш това което си пратила в твоята кутия на

твърдия диск С: !

2 трябва да видиш какви са параметрите на снимката , не трябва да минава

350 пиксела, за да се вижда добре и да не пречи на останалите ! За това ти трябва малка програмка , или какво намериш мисля че можеш да го направиш и със УИНДОУ ХР , но не ти знам машината !

3 След проверката отиваш на гости във "СЕГА" , на мястото където искаш да сложиш снимката и после е лесно , под емоциите има "скайфорум фото албум"

4 Фото-албума като го отвориш има бутон за вкарване на фото :

5 кликваш върху и ще те пита къде да търси фотото , тогава отиваш във репертоара където си ригистрирала твоята снимка , кликваш върху и тя ще се прехвърли във фото албума на скай форума !

6 Преди да приключиш като видиш че снимката е прехвърлена, кликваш върху нея за да я интегрираш във постинга ти !

7 И една чаша за здраве на всички няма да ме обиди !

ФЪРКАТИЧКО Благодаря ти, Незнаещ !!!

Доста сложно е за мен, но ще опитам.

Поздрави.

П.П. Проверих си мейла, но няма нищо.

Добре, че си ми обяснил и тук.

Сега ще пробвам.

Редактирано от - фъркатичко на 29/4/2003 г/ 20:45:29

ФЪРКАТИЧКО Благодаря ти, приятелю Незнаещ!

Невероятен учител си!

Справих се, не мога да повярвам.

Първата ми картинка за албума на форума, нищо че е като ано ,

притеснявах се да не се изложа.

Стана като на магия, дори не си спомням как. Но сега ще пробвам пак.

Редактирано от - фъркатичко на 04/5/2003 г/ 20:24:57

цъфте Фър, чудесна е - продължавай.

si

ФЪРКАТИЧКО
ФЪРКАТИЧКО Цъфте, последна за тази вечер.

Толкова се радвам, още не мога да повярвам!!!

цъфте Видяли колко е лесно и така продължавай смело.

si

Редактирано от - цъфте на 04/5/2003 г/ 21:41:04

nesnaecht Фър радвам се за теб и ми е приятно че си ме разбрала !

Нали съм малко смотан във обясненията , та не бях много сигурен !

----

Обърни внимание на формата на картинките /не повече от 350 пиксела /, и на това също :

******.JPEG и ****.GIF -----Само такива формати можеш да вкарваш !

За другите уроци и въпроси по-мейла когато нещо не е у ред ! Поздрави

Л.680
Л...
Чок觧 Хм!

ФЪРКАТИЧКО Да, Незнаещ, наистина си прекрасен учител.

Но за другите уроци, не те разбрах...

Ако можеш, поясни се.

Цъфте, Чоки, невероятни са !!!

Толкова хубаво стана тук.

Редактирано от - фъркатичко на 05/5/2003 г/ 08:28:07

nesnaecht Здрасти Фър , е това за другите уроци е похвати и умения за манипулиране! Но не е задължително да знаеш !

ФЪРКАТИЧКО О, да, разбрах те, това наистина никак не го умея.

Много е късно да се науча.

Хубав ден ти желая.

Наум “Лошите мисли са лукс, който не можем да си позволим”

Джон-Роджър

Питър Макуилямс

Великолепна книга! Поздравления, ано!

Анонимен686
Радвам се, че ти е харесала, Науме !

цъфте Приятен и слънчев ден за тези които си почиват.

si

ФЪРКАТИЧКО НЕЗНАЕЩ, постингът е специално за теб с благодарност. и уважение!

nesnaecht Фър , никога не е късно да научиш нещо , аз се уча всеки божи ден и научавам неща които ако ти ги кажа ще ти падне шапката ! Има едно друго нещо и ти го знаеш " Човек се учи докато е жив" ! Та проблема е " искам или не искам", другото е лесно !

Това ние Дизайнерите сме малко шантави та не обръщай внимание , това е професия като всички останали !

Редактирано от - nesnaecht на 05/5/2003 г/ 17:56:35

nesnaecht ПРЕДИСЛОВИЕ

Преди години проучвах крепостната система в Северозападна България. Проявих интерес към произхода и значението на топографските названия у нас. Тези занимания ме насочиха към народната митология. След дълги години събирателна дейност, се озовах сред богато и разнообразно поетично народно творчество. Известно е, че историческите предания и песни до голяма степен съответстват на отминали събития и личности, които с течение на времето изчезват. Изхождайки от това, аз се постарах да събера някой от тях и да ги преразкажа.

МОСТЪТ НА СЪДБАТА

Било много, много отдавна, още по времето на Второто Българско царство (XII - XIII в.). Тревожни години били тогава. Кръстоносни пълчища, кръстосвали навред. Безжалостно обирали къщите и опожарявали крепостите. Хората се чудели как да оцелеят в тази немотия, глад, пожари и убийства. В едно малко балканско селце живял с майка си красив и работлив момък (парень). Той се трудил от сутрин до вечер, но едва успявал да припечели малко брашно за хляб, за да залъжат глада си. Не минало много време и майка му се разболяла тежко. Какво да прави момъка, нямал пари дори за лекарства, камо ли за доктор. Минавали ден след ден, а майка му все повече отпадала. Настъпило време, тя да не може да се вдигне от леглото. Молил се момъка на съседите за помощ, но всички били толкова бедни, че не могли да му помогнат.

Една сутрин, момъка грабнал дряновата си тояжка (кизиловая палка) и тръгнал към крепостите на близкия владетел. Надявал се там да припечели някоя пара, поне за лекарства на болната си майка.

Когато пристигнал, видял около крепостите на владетеля голяма суетня. Попитал един селянин “Какво става?”, а той му отговорил: “Крепостите на господаря са хубави и здрави и до сега спираха рицарите, но отбраната им е слаба и вече не могат да отблъскват атаките на врага. Обучените момци за защита, останаха малко. Господаря, разпореди да се построи мост между двете му крепости, та войниците да си помагат. На този който се наеме да го построи, ще му дадат цяла торба със злато, но ако не успее, ще му отнемат живота. Дойдоха много майстори зидари от къде ли не, но като огледаха острите скали, където трябва да строят се отказаха. И сега, няма кой да построй моста.”

Замислил се момъка, дали да се опита да построи моста? Преди време, той сам бил построил тяхната къща. Ако се наеме, ще получи от господаря предплата с която ще извика доктор да прегледа майка му и ще може да купи лекарства. Решил, че е по добре да помогне на майка си, пък после, каквото ще да става!

Мислил час, мислил два, па отишъл при господаря и му предложил той да построи моста. Владетеля се съгласил и му дал предплата с която да купи необходимото за построяване. Момъка прибрал парите и се втурнал да търси доктор. За щастие, успял да намери всичко което му било необходимо. Майка му започнала да се подобрява, а той се заел със строежа на моста. Събрал строителен материал и хора. Започнали строежа. Но тук дошла бедата. Каквото построят през деня, през ноща се разрушавало. Минала седмица, минали две, три, строителите се отказали и напуснали момъка. Седнал клетника на един камък и горчиво заплакъл. Не щеш ли пред него се появил една жена, която сякаш изникнала от скалата.

- Ти, коя си?-попитал я момъка.

- Аз съм Съдбата и мога да ти помогна, но при едно условие.

- Какво е то?

- Ще построя твоя мост за три дни, но ти ще ми дадеш душата на първия, който стъпи на моста.

Пак се замислил момъка, как да постъпи. Ако не построи моста ще го убият, ако Събата построи моста, друг ще загине. Но все пак това му давало малко време да размисли, как да постъпи.

- Съгласен съм – след дълго мълчание казал той.

- Добре, сега си иди в дома и ела след 3 дни пак на това място. Моста ще бъде построен. Ти ще го видиш и ако го харесаш, ще отидеш да кажеш на владетеля, че си изградил моста.

Така и направили. След уреченото време, момъка пристигнал. Ахнал от изненада. Моста, бил толкова изящен и красив, че не можел да отдели поглед от него. Личало си, че не е човешко творение. До моста го чакала Съдбата и се усмихвала.

- Харесва ли ти моста? – попитала тя.

- Прекрасен е! – казал момъка.

- Тогава, отивай при господаря си и му кажи, че работата е свършена!

Странни чувства завладяли момъка. Удоволетворение, че е успял да се справи с непосилната задачата и горест от условието което поел. Решил, сам да изпробва моста, та да не пострада някой невинен. Докладвал на господаря, че всичко е готово. Отишли да го видят от близо и омаяни от красотата му, дълго му се любували.

Така и не забелязали, приближаващата се конница от рицари, която се появила от вече разрушената крепост на другата страна. Видели я чак когато, от тежите ризници на кръстовносците, пейзажа от другата страна на моста почернял. С буен устрем кръстоносците се спуснали към новопостроения мост за да опожарят и другата крепост. Но под тежестта на доспехите им, моста сякаш оживял. Наклонил се на една страна и изсипал натрапниците в дълбоката пропаст. Рицарите загинали до един, а момъка получил своето възнаграждение и се върнал при майка си...

Дълги години след това, селяните наричали това красиво съоръжение “Моста на Съдбата” и разказвали, че по него не може да мине човек с лоши мисли или намерения. Моста веднага оживявал и го хвърлял в пропастта. Според някои версии името на момъкът - строител, било Димитър (Митро) и затова близкото село и до днес носи наименуванието Митровци.

ПОСЛЕСЛОВ

Това предание научих в околностити на село Митровци, област Монтана. Западно от селото, има теснина на река Огоста, оградена от стръмни скали. При проучване на района ние локализирахме върху скалните масиви, разрушени зидове от крепостни стени. Там, където ми показаха, че е започвал моста сега има една неголяма пещера с два входа. Входовете са на около 3 м височина в скалата. Действителната дължина на пещерата не можахме да се установим, тъй като не бяхме подходящо екипирани. Проходима е около 100 м. В подножието на пещерата има изворче. Скалите са със сиво-кафяв цвят, вероятно варовик.

СЛЪНЦЕТО И ЛУНАТА

Казват, че отначало като малки Слънцето и Луната живеели на Земята. Като пораснали Слънцето поискало да се оженят. Един ден се събрали всички животни на сватба. Между тях бил и таралежат Драгич. Всеки от гостите отседлавал коня си (свой лошад) и му слагал зоб (зерновой корм) да яде и вода да пие. Като разговаряли за женидбата, запитали дядо Драгич, който до тогава само мълчал и мислел какво мисли за свадбата. Тогава дядо Драгич се обадил и казал:

- Сватбата ще стане, ако моят кон си е изял зобта (зерновой корм)!

Отишли да проверят какво прави конят. Вместо зоб в яслата намерили студен

камък. Попитали дядо Драгич защо е сложил на коня си камък да яде, а той отговорил:

Като искате да ожените Слънцето, ще му се народят деца – малки слънца и те ще греят

всички заедно на Земята. Всички ще изгорим, ще изгори и последната трева. Ще ми се поне конят ми да поживее. Затова, искам от сега да науча коня си да яде камъни. Но той не иска да яде и свадбата не може да стане.

Другите животни, като изслушали тази приказка на най-стария гост дядо Драгич, решили да направят така, че Слънцето и Луната да не се срещат никога. Разделили ги за винаги, защото ще запалят Земята.

От тогава Слънцето и Луната се разделили, като колелата на кола за да не се срещат никога. За тях хората са измислили такава гатанка :” Двама братя и денем и нощем се гонят и пак не могат да се стигнат. Що е то? – Слънцето и Луната.”

ВОЙВОДАТА ШИШКИН

На Твърдишката планина, която се нарича още Чемерна има една стара крепост. Нейното име е Шишкин град. Народното предание говори, че тази крепост е била построена по времето на българския цар Иван Шишман. На това място, през 1396 година е имало жестока битка, между българската войска и турската. Защитника на крепостта и роднина на царя е загинал там. Името му било войводата Шишкин. Затова развалините от крепостта и мястото се наричат Шишкин град. В турските архиви се споменава, че в тази битка са загинали около десет хиляди еничари.

КУКИНО ГРАДИЩЕ

Било много, много отдавна. По нашите земи властвали римляните. Като всички чужди владетели, те били високомерни и не се съобразявали с бедното местно население.

Князете им, се наричали патриции и живели в дворци в които лентяйствали за сметка на бедността и непосилния труд на селяните. Един богат, но не много умен римлянин, чието лице приличало на исушена ябълка живеел и в този край. Единственото нещо, което го смущавало, била приближаващата старост. Наумил си той, че трябва я надхитри и започнал да мисли как да го постигне. Извикал мъдреци от къде ли не, за да го посъветват какво да прави. Едни го съветвали да отиде в далечни страни, други с аромати да заблуди Съдбата, трети да се подложи на специална операция. Най-много му допаднал съвета да пие от елексира на живота. Но тази рецепта не била лесно изпълнима. Кой доброволно ще поеме риска да му го достави. След дълго умуване той събрал младежите от околността и като ги разгледал, повикал най-красивия, здрав и силен момък при себе си. Наредил му да намери вълшебницата Кукя и да я помоли да му направи подмладяващ елексир. Ако с молба не стане, на сила да я принуди! Предупредил го, че ако не изпълни заповедта ще заповяда да убият сестра му, която щял да държи в двореца като заложница Като се върнал в къщи да се приготви за дългия път, момъка се старал да бъде ведър, но сърцето му се свивало от болка при мисълтта какво ще стане с единствената му сестричка, ако не задоволи прищявката на високомерния патриций. За разлика от владетеля, който се интересувал само от това което лично го засяга и му доставя удоволствие, сестрата на момъка силно се обезпокоила. От дума на дума, тя разбрала за какво става дума. Молила го да се откаже от пътуването и да избягат в далечна страна, където господаря няма да ги намери, но вече било късно. Къщурката на двете сирачета била вече обградена с войска и опита им да избягат, означавал сигурна смърт и за двамата. Нищо друго не им оставало освен надеждата, че нещата могат да вземат благоприятен обрат. Помолили се на духовете на родителите си, целунали се за сбогом сирачетата и момъка поел по дългия, пълен с неизвестности път. Пътувал година, пътувал две и когото срешнел, все го питал къде живее магьосницата. Едни го упътвали към някаква гора, други към планина, трети към езеро край море, а четвърти към голямата река, но никой не можел да му каже нещо сигурно. Обходил момъка на длъж и шир Балканите, но така и не попаднал на следа. Вече не вярвал, че ще я намери и решил да се върне, при сестра си независимо от това какво го очаква след неизпълнената заповед. Вече не вървял по пътищата, а тръгнал направо през горите и полята. Когато минавал край една непреорана нива, видял в нея незапрегнато рало, край което плачела селянка. Приближил се момъка и я попитал какво нещастие й се е случило та плаче.

- Как да не плача, като нямам с какво да изора нивата – отговорила селянката. - Мъжът ми, се помина тази зима. Невръстните ми деца и аз, живеем само от това парче земя, а през ноща вълците разкъсаха едиственото магаре с което разполагахме. Съседите не могат да ми помогнат, защото живеем далеч в планината. За да ми помогнат, трябва да загубят два дни, а и те бързат да изорат навреме. Ако аз не изора и засея, ще умрем с децата от глад.

Момъкът бил с добро и жалостиво сърце. И въпреки, че бързал да види какво става със сестричката му, започнал да успокоява бедната жена:

- Не се тревожи, аз ще ти помогна да изореш нивицата си.

Приближил се, запрегнал се в ралото вместо магаре и казал на селянката да кара ралото. Работата вървяла много бавно и трудно. Земята била корава, а и жената била слаба за да натисне ралото. По този начин изорали до обяд половината от нивата. На всичко отгоре, ралото се закачило за нещо толкова здраво, че момъкът колкото и да бил силен спрял на място. Обърнал се назад и що да види. Зад ралото стояла не измъчената селянка, а чудна красавица. Мястото, което орал не било нива, а китна градина с благоухайни цветя, а сред градината – белосана къща.

“Това магия ли е, или вече съм се побъркал?” – зачудил се момъкът.

- Здрав си момко и нищо ти няма. Това наоколо не ти се привижда – сякаш прочела мислите му, отговорила жената.

- А ти коя си? – недоумявал момъка.

- Магьосницата, която търсиш толкова дълго. И за прищявката на твоя господар, никога нямаше да ме намериш, ако не бях се смилила над плачещата ти сестричка и не бях дошла сама при тебе – отговорила му тя. – Но, ако не се беше трогнал от неволята на селянката, в която се бях преобразила, нямаше да те се покажа. Понеже си добър човек, няма да откажа да изпълня това за което са те изпратили.

- А ти откъде знаеш за какво ще те помоля, като още не съм ти казал и дума? – попитал момъка.

- Нямаше да съм добра магьосница, ако не знаех какво мислят и желаят хората. Ох, Съдба, Съдба! Как да им угодиш на тези хора, които ламтят за неща, от които ще имат повече вреда, отколкото полза? Твоят патриций иска елексир за подмладяване... И за какво му е? Вместо естествената повеля на времето, да го е научила на разум и благородство. Той с насилие иска да продължи безцелния си живот. Сигурно да направи повече глупости от преди. Добре ще му дам елексир, но не точо от този от който иска. Но приготвянето му изисква време, затова влезни в къщата и си почини от тежкия път.

Четири дни и три нощи събирала магьосницата билки в планината. На петия ден казала на момъка:

- Имам почти всичко необходимо, либсва ми само цвят от папрат...

- Та папрата цъвти ли? – запитал я момъка.

- Разбира се – потвърдила магьосницата – обаче е трудно да го намериш и откъснеш. Утре сам ще се убедиш! Преди полунощ, ще те заведа на мястото, където ще го намериш и ще те науча как да го откъснеш, за да не загуби чародейните си качества.

На другата вечер, след дълго изкачване по планината, те се приближили до тъмна горска стена. Магьосницата му наредила:

- Върви право напред, докато видиш един хълм, обрасъл в храсти и папрат. В подножието му има тясно но дълбоко ручейче. Когато заблести вечерницата се изкъпи в него, преоблечи се с тези дрехи, а после наклади огън от сухи клонки. След като се разгори огъня, прескочи го три пъти и тръгни по хълма без да се обръщаш назад или да отстъпваш дори крачка. Не трябва да продумваш дума или да издаваш звук, иначе беда те чака. Стигнеш ли на самия връх, седни пред най-големия папратов храст, до вековния дъб и чакай да видиш как в полунощ в храста ще се появи светлинка. Тя е от разпукването на цвета на папратта. Вземи това перце от гълъб и щом цвета се появи с перцето го трсни в шапката си, без да го докосваш и се връщай обратно. Внимавай, по пътя може да те настигне змеят и да се опита да ти го вземе, пази го!

Благодарил момъка за съветите и тръгнал през гората. Преди здрачаване стигнал до хълма. Събрал сухи съчки и приготвил огън. Щом се появила Вечерницата, се изкъпал в ручейчето, преоблякъл се с дадените му дрехи, запалил огъня и след като се разгорял добре го прескочил 3 пъти, след което започнал да изкачва хълма. Както му се видяло, че лесно ще изкачи хълма, тъй като не бил нито много висок, нито скалист, така и усетил, че изкачването му се отдава доста трудно. Някаква невидима сила сякаш му спъвала краката и го дърпала назад. Отгоре на всичко, когато се изкачил на върха и започнал да се оглежда за дъба и папратовия храст, някой сякаш хвърлил пръст в очите и дълго време нищо не виждал. Когато прогледнал, било толкова тъмно, че му се наложило с пълзене и пипане да се добере до папратовия храст. Намерил го и седнал да чака заблестяването на вълшебния цвят. А в това време около него започнали да се случват странни неща: над главата му кръжали странни птици, до лицето му се докосвали прилепи, в краката му се завил огромен смок. Чували се различни стонове и подсвирквания... Много трудно било на момъка да се сдържи и не избяга. В полунощ настъпила пълна тишина, тъмнината се разпръснала и задухал топъл вятър. На папратовия храст момъка забелязъл светла точка, искряща като малка звездичка. Внимателно откъснал той чудния цвят и тръгнал обратно. Но щом прескочил поточето някаква хала се спуснала от горе му. Момъкът със сетни сили призовал магьосницата на помощ. Тя се появила изневиделица от небето, като огромна птица и клъвнала чудовището по главата. Чул се силен рев и то се проснало на земята мъртво.

На другия ден, магьосницата му дала шишенцето с отварата и хляб за из път и го проводила да си върви...

Не след дълго момъка стигнал до своето село и занесъл на лошия патриций отварата, която му дала магьосницата. Доволен, римлянина се затворил в една стая на двореца си и надигнал шишенцето. Пийнал една глътка и се погледнал в огледалото. О, чудо! Тялото му се изправило, а бръчките по лицето изчезнали. От радост започнал да танцува. После се замислил: „Щом от една глътка, така се подмладих, да пийна още една за да стана младеж. Тогава целия свят ще е в краката ми!” Така и направил. Отново надигнал шишенцето и отпил юнашка глътка. И нещастието дошло, от патриций в разцвета на силите си той се превърнал в диво прасе.

Придворните, като чули грухтенето в двореца, погонили глигана кой с каквото може. Нещастникът избягал в планината и непосмял повече да се покаже пред хората. Така завършила историята за младия момък и стария потриций. А този хълм, от който момъка откъснал вълшебното папратово цвете, хората нарекли „Кукино градище”, затова защото името на магьосницата било Кукя (Съдба).

МЛЕЧНИЯТ ПЪТ

Един поп откраднал слама от една плевня. Сложил я в кошове, натоварил я на магарето си и я отнесъл в дома си. В тъмнината и бързината той не забелязъл, че кошовете били без дъно. Докато се прибирал сламата падала по пътя и в кошовете не останало нищо. Плевнята била на Господ и той като забелязъл, че му липсва слама, изпратил един ангел да я потърси. Ангелът тръгнал по дирята и стигнал до поповата къща. Върнал се и разказал на Бог кой му е откраднал сламата. Тогава Господ му наредил да слезе отново на Земята и да запали тази слама, за да се знае кога божи служител е крал от божията слама. Тая слама и до сега гори на небето. Но не остава на едно място, а се мести. Това е защото и попа не седи на едно място, а се скита от село на село за да не го настигне и изгори огънят. Така се образувал Млечният път. А тъй като крадената слама падала малко отсрани на пътя, по който вървяло магарето, затова по средата на Млечния път се виждат тъмни петна. Те са стъпките на магарето

ПЕТРА

За змейовете на пещерата „Магура“, съществуват много предания. Едно от тях е за сестрата на Петко от село Рабиша.

В селото живеели брат и сестра, сирачета. Момичето се казвало Петра, а момчето Петко. Като порастнала, Петра станала най-красивата мома не само в селото, но и в околността. Един ден както си работела на нивата, се извила една вихрушка откъм пещерата. Вихрушката се приближила до нивата и момата изчезнала. Минало месец, минали два, а от Петра нямало „нито вест, нито кост!“. В селото помислили, че се е изгубила нейде по гората и са я изяли зверовете. Затова направили погребение и ù отслужили необходимите църковни ритуали. Минало, що се минало в селото дошли овчарчета и съобщили, че са видели Петра около пещерата. Брат ù, събрал момчета от селото и веднага отишал при пещерата.

Обикаляли, търсели, влезли и в пещерата, но никого не намерили и се върнали обратно.

Изминали три години. През това време, се чувало, че момата са я виждали няколко пъти. Това затвърдило мнението на селяните, че змейовете от пещерата са я взели и тя живее при тях. Престанали вече да я търсят.

През Русалийската неделя, в петък, около пладне (12 – 14 часа), на същата нива се явила Петра. Но вече не била хубавицата от преди 3 години, а посърнала вече жена. Удивлението на цялото село било голямо и в дама на брат ù, се извървило цялото село да я види. За своето таинствено изчезване, тя разказала само на брат си и му забранила да каже на некого. В последствие се разбрала следната история: След като била грабната от вихрушката, тя била отнесена в пещерата. Там ù се явил нейният младоженек като много хубав момък с люспести дрехи, крила и опашка. В продължение на трите години, не ù липсвало нищо. От мъжа си родила един син, който останал в пещерата, при змейовете. Преди две недели, нейният мъж имал сражение с друг змей, дошъл от Русия. В това сражение мъжа ù, загинал. Тогава бащата на змея, ù съобщил че тя вече е свободна да се ожени за когото иска. И тя се прибрала в селото. Заживяла тя в дома на брат си през есента и зимата и се оженила за един вдовец от съседното село Раяновци. От втория си мъж, родила едно момиче.

Един ден, когато се връщал от работа мъжа ù видял в двора си един хубав зелен кон, вързан за дървото пред къщата. Като се приближил, чул разговор. При влизането му, изчезнал и коня и разговора.

- Тука имаше човек със зелен кон, къде се дена? – попитал мъжа.

- Не е идвал никой, така ти се е сторило – отговорила Петра.

- Аз видях с очите си коня и чух с ушите си разговор между теб и мъж – настоявал мъжа.

- Като настояваш, ще ти кажа. Синът ми, който родих от змея ще се жени и дойде да ме кани на сватба. Затова те моля да ме отведеш на „ Шейтанското бранище “ и да ме оставиш.

Мъжа ù се съгласил. Тя омесила прясна погача, наляла бъклица с вино, пременила се и с мъжа си отишла до „Шейтанското бранище “. Мъжа се върнал, а Петра била отнесена от вихрушка в пещерата. Там седяла три дни и на четвъртия се върнала. В торбата си донесла хляб, бял като сняг, а виното донесла в кърпа (хората вярват, че змейовете обират в цялата околност най-чистите зърна пшеница, от която правят брашно за хляб и първите най-зрели зърна грозде, от които правят вино).

Петра, отдавна не е между живите. Разказвало се в Раяновци, че дъщеря ù била малко

особенна. Избягвала другите хора и се скитала сама по гората. Научила се да лекува с билки и си направила колиба на север от пещерата. Местността, където живяла нарекли „Челевещица “. Името на местността и сега се нарича така.

НА ОНЯ СВЯТ

Един човек бил толкова уморен от работа и нещастен в живота, че се молил денем и нощем Господ да го прибере на оня свят. Бедния човечец си мислел, че поне там има справедливост. Нещеш ли, една вечер както си спял, вратата тихо се отворила и влязъл арахангел Михаил. Човека се зарадвал, че молбата му е чута и тръгнал след арахангела към оня свят. Там най-напред срещнал един дявол, впрегнат в каруца, пълна с шишета и го попитал:

- Ти, като си се впрегнал в тази каруца с какво се прехранваш?

- В тази каруца нося шишета и давам на хората да пият, това ми е прехраната... Колкото повече хора пият от тях, толкова повече се насищам. Е, някога оставах и гладен, защото някои хора не искаха да пият, но сега вече това не се случва.

- А какво има в тези шишета? – попитал го човека.

- В тези шишета има отвара от лошите човешки навици: разбойничество, убийства, клевети, интриги, лъжи и други такива.

- Чудна работа! – казал си човека, и продължил пътя си.

- Върви по-нататък – казал му дявола – колко още има да се чудиш!

Вървял човекът, вървял и стигнал до една нива. Сред нивата орач, който бил впрегнал единят вол отпред, а другият отзад. Двата вола се напрягали до скъсване, но ралото не помръдвало. Погледал, погледал човека, па попитал орача:

- Защо така си впрегнал ралото? Не виждаш ли че двата вола теглят в различни посоки. Както си ги впрегнал, между тях няма разбирателство и ралото не помръдва.

- Гледай си пътя – казал орача – едни хора така орат! Едните теглят на една страна, а другите на друга. Мойта работа не е толкова чудна, я иди по-натам.

Човекът продължил по-нататък. Вървял, вървял и стигнал до една гора. Срещнал друг човек, който събирал дървета в гората. Като ги събрал, вързал ги и започнал да се опитва да ги вдигне на гръб. Но те били толкова тежки, че все не успявал. Тогава той развързал вързопа и започнал да слага още дърва.

- Не виждаш ли, че не можеш да вдигнещ тези дърва, защо слагаш още? – недоумявал пътника.

- Я си гледай пътя, страннико! Едни хора, така правянт, – троснал му се дърваря – нямат ум себе си да управляват, а са се нагърбили другите да поучават!

Почудил се човека и продължил пътя си. Нещеш ли, попаднал на касапин. Той бил заклал два тлъсти овена и два мършави. Режел от мършавите овни и мажел тлъстите.

- Какво правиш? – зачудил се човека. Ти трябва да взимаш от тлъстите овни и да слагаш на мършавите.

- Ти нищо не разбираш, страннико! Не може, така трябва да бъде! – отговорил касапинът.

- А защо така трябва да бъде? – полюбопитствал човека.

- Защото, ако не намажеш тлъстото с мършавото, няма да ти се чува думата. Не знаеш ли, че който има повече от необходимите му мот и пари, ден и нощ мисли само как да взема все повече повече от бедните?

След този сън, човека се събудил и престанал да се моли да ходи на оня свят. Нещастника видял, че и там не е по-добре. Илюзийте му за справедливост, били само мечти.

ЛЪЖЕКЕРВАН

Едно време керван с дървари замръкнал на едно място, северно от град Чипровци. Пуснали воловете да пасът, събрали дърва и наклали огън. Вечеряли, поприказвали и легнали да спят. Знае се, че преди „Петльово време”(преди да пропеят първи петли) не трябва да се пътува, защото има самодиви, самовили, вампири, таласъми и много такива лоши за човека сили.

Дремнали малко и един от керванджийте се събудил. Видял на небето ярка звезда. Помислил си, Зорницата вече е излязла и започнал да буди другарите си, да тръгват. Впрегнали воловете и тръгнали. Вървяли що вървяли, дошли до една Самодивска поляна. Там чули музика, като че ли идва свадба. Свирело се, сякаш водят някоя мома. После видяли, че са се излъгали и разбрали, че това не е чиста работа. На поляната се виело Самодивско хоро. Боднали воловете да вървят по-бързо, а зад кервана се разнесъл смах и подвикване. Между дърварите имало едно младо момче. То попитало:

- А бе, чичовци, какво беше това хоро, кискане и подвикване по нас?

- Мълчи бе, синко! Това е Самодивско хоро.

Не минало много време и кервана стигнал до дола. Керванджийте се потресли, като видяли, че вира е пълен с голи жени. Те се къпели и се смеели като луди. Дърварите отново боднали воловете, но те едвам ходели. С голама мъка изкарали каруците от реката и тръгнали по пътя. Сутринта, всичките ги втресло. Минало, що се минало и керванджийте умрели.

От тогава, Вечерницата я наричат още “Лъжекерван”, защото подлъгва пътниците и ги убива.

Там, където дърварите видяли Самодивското хоро и до сега се нарича Самодивска поляна, а реката, където се къпели самодивите - местното население е нарекло Гнили дол.

КАЙЦУ КАЛЕ

Видинският цар Иван Срацимир имал един много умен, хитър и смел военачалник. Какво е било истинското му име вече никой не си спомня, но викали му войводата Кайцу. Когато за някаква победа, царя му предложил да си избере крепост, той си избрал една непристъпна, намираща се в дън горите. Наричали я Самоградина. Другарите му се смеели, но като нахлули турците се разбрало защо войводата е предпочел да отговаря именно за тази забравена от бога скала – крепост.

Под турска власт вече било паднало Търновското царство. Султанското командване се разпореждало в източната част на Балканския полуостров. Нападнали и Видинското царство. Въпреки упоритата съпротива на крепостите и населението, турците имали значителен военен превес. С предателство и измама, превзели близката Малогламска крепост и се отправяли към втория по големина и значение град на държавата Белоградчик. Притеснявали ги само хвърковати горски защитници, които ги нападали от засада. Доста време им отнело докато разберат, че в непристъпните гори има неподозирана от тях крепост с добре обучени защитници. Необходимо било да я превземат за да продължат. Къде с хитрост, къде с насилие разбрали, че пътя за крепостта минава покрай Петавичката река. Когато след дълго лутане и засади войсковата част се добрала до крепостта, обзело ги пълно отчаяние. Тя била изградена, като орлово гнездо. Обграждали я от всички страни стръмни скали с височина повече от 50 метра. Достъпа бил само един и се охранявал юнашки. Дошли още подкрепления, докарали стълби, въжета и вериги, но успех не постигали. С месеци турците се въртели около този орлов бастион, но за превземане и дума не можело да става. Отгоре на всичко в близост нямало населено място и войниците страдали от глад. А крепоста била с отлични запаси и защитниците нямали намерение да се предават. Една привечер най-неочаквано, разузнавачите докладвали на пашата, че крепостната врата е отворена. Почти никой не им повярвал, но отишли да проверат. Оказало се, че е истина. Крепостта зеела отворена. Вече се стъмвало, но отчаяните турци се отправили на юруш по издяланите в скалана стълби към вратата. Оказало се, че крепостта е празна. Защитниците, тайно се били измъкнали . Почти разярени от подигравката, нападателите забелязали и друга отворена врата в стената. Решили, че от там са се измъкнали защитниците. И вместо да потърсят храна, се хвърлили да преследват бегълците. Това било и тяхната най-голяма грешка. Тази врата била над пропастта и войниците презглава се хвърлили в нея. Така, крепостта успяла да задържи напредването на турсия аскер достатъчно дълго време. Защитника на крепостта използвайки тайни проходи и достатъчното спечелено време, успял да оттегли с войните си далеч в Балкана.

В местния фолклор, все още се преразказва за защитата на Кайцу кале. А подигравката към напателите, и до днес е вплетена в шеговитото име на върха – Посерков камик

МИЛВАН

Милван бил беден момък и слугувал 18 години по чужди къщи. Всичките пари, които получавал ги обръщал в злато. За да не го знае никой къде са му парите си направил една тояга, която била куха и в нея си слагал златото. Един ден, като пасял селското стадо една крава останала назад. Милван разсърден хвърлил кривака (тоягата) да я удари. Но кривака не успял да удари кравата, а отхвръкнал и потънал в Рабишкото езеро. Човека дълго се мъчил да го намери. Ръчкал с пръти, газел в езерото до пояс но нищо не намерил. Минали две години и един ден Милван отишъл на воденица в село Бяла, което лежи два часа на югоизток от Рабиша. Както си седели край огъня, във воденицата влязъл воденичаря. Той държал в ръката си оня същия кривак, загубен в езерото. Милван си познал кривака и попитал човека от къде е взел тази тояга. Воденичаря му разказал, че го е хванал на оная част на вадата, заградена с дъски, за да тече водата в улея на воденицата, препречен. Водата за воденицата идвала от врело, което се намирало малко по-нагоре от воденицата. Милван взел кривака от воденичаря и разказал случката със загубването му. След това разделил парите, които се намирали в тоягата.

Този разказ, навежда на мисълта, че в езерото вероятно има сифонно всмукване на водата. Тази вода, навярно се влива в подземно течение с посока югоизток. Врелото за което става дума е един отвор, около 50 см широк, където като нахлуе силна вода може да върти воденичен камък.

СЕЛО РАБИША

Там, където сега се намира Рабишкото езеро, някога се е намирало старото село Рабиша. Над селото в полите на хълма Магура е имало едно врело (буен извор). От него се снабдявало с вода цялото село. Един говедар, които си пасял стадото наблизо видял, че от врелото излиза един Воден бик. Той върхлетял на селския бик и замалко щял да го умори. Вечерта говедарят съобщил това на селяните. Те направили през нощта остри железни шипове и ги закрепили на гърдите на селския бик. На другия ден, когато говедата пладнували при врелото (там тогава пладнувал селския добитък), Водния бик отново излязъл от врелото и започнал да гони селския. Последния се обърнал и се сбил с Водния. В борбата, селския успял опасно да го нарани с шиповете си. Водния бик изревал много силно и изчезнал във врелото. В този миг, хълма се пукнал и от пукнатината бликнала силна вода. Водата потопила селото и продължавала да тече. За да престане водата, която заплашвала да наводни цялата околност, селяните събрали 40 свещенника. Тези свещенници три дни и три нощи непрекъснато чели молитви в близост до пукнатината. Най-сетне планината се запушила и притока на вода намалял.

От тази вода се е образувало днешното езеро. То се пълни пак от онова старо врело, което вече се е притворило. Там, където се е пукнал хълма, а после се е затворил се нарича Сланището, защото от там слизала водата. А селяните си построили ново село на височината. То е днешното село Рабиша.

ТРИ СЕСТРИ

Едно време, в едно царство, имало три сестри – красавици. Една вечер, както си седели до огнището едната казала:

- Ако ме вземе царя за жена, с една къделя от вълна ще облека цялата му войска!

Другата казала:

- Ако ме вземе царя за жена, от едно корито с брашно ще направя хляб с който да се нахрани цялата му войска!

Третата казала:

- Аз пък ще му родя едно момченце със Слънце на челото и със звезди по дрехите и едно момиченце с Месечина (Луна) на гърдите и звезди по дрехите!

Съдбата, била наблизо и ги чула. Минало, що се минало и царя научил за обещанията на трите сестри. Наредил да ги доведат в двореца. На едната дали една къделя вълна, на другата едно корито с брашно, а третата взел при себе си.

Първата - прела и плела, но не могла и чифт чорапи да оплете на царя. Втората – месила, месила, но не могла и една погача да умеси за царя. Третата, родила на царя едно момче със Слънце на челото и едно момиче с Месечина на гърдите. И на двете деца, щом ги повиели, светвали звезди в пелените.

Двете, завидяли на сестра си и заменили децата с кученце и котенце. После отишли при царя и му казали, че сестра им вместо обещаните деца, му е родила куче и котка. Тогава, по заповед на царя, закопали сестра им на бунището (мусорная яма) до пояс, та мало и голямо да ù се смее, а другите сестри останали като слугини в двореца.

Слугините, които взели децата, сложили ги в едно корито и ги пуснали в реката. Един овчар, видял коритото и се провикнал:

- Ако имаш имане, бягай от мене, ако носиш хора, ела при мене!

И коритото с децата дошло при него. Овчарът, погледнал в коритото и не можал да се начуди, защото от него излизала такава силна светлина. Преди да го отвори, той хвърлил едно листо и шапката от главата си на земята и казал:

- Ако са хора, по шапката да вървят, ако е добитък – към листото да идат!

Коритото се отворило и двете деца залазили към шапката. Тогава овчаря ги взел и осиновил. Минало време, децата пораснали. Момичето шетало из къщата, а момчето се скитало из гората. Там, момчето няколко пъти срещало царя , а той го целувал по челото и му давал по една перла. Така, момчето станало много богато. Когато отивало в царския град, то винаги носело китка босилек (базилик) и с нея бършело жената закопана в бунището (мусорная яма) край двареца. От ден на ден, децата все повече растяли, а овчаря остарявал. Веднъж той извикал момчето и му казал:

- Е, синко аз ще умра и нямам много имане да ви оставя, но искам нещо да ти заръчам. Като ме закопаете елате на гроба след три дни. Почукай на гроба ми три пъти. От там ще излезе едно конче. Вземи го, храни го и го гледай добре докато порастне. После овчарят извадил от пазвата (пазуха) една книга, дал я на момчето и му казал:

- А, тази книга, синко, да си я носиш винаги. И когато имаш най-голяма нужда, тогава да я отвориш и да я прочетеш.

Овчарят умрял, а момчето както му бил заръчал овчаря, така и направило. На третия ден отишло на гроба, почукало три пъти и гроба се отворил. Вътре намерило конче, изтеглило го и го занесло в къщи. Започнало да го гледа и храни.

В това време сестрите разбрали, че децата са оживяли. Извикали една бабичка - магьостница, дали ù една кичеста престилка и ù поръчали:

- Молим ти се бобо, прави каквото ще правиш, но погуби децата на сестра ни!

Бабата, отишла в овчарската къща, поздравила момичето и присторено започнала да се чуди от къде имат тези бисери:

- Е дъще, колко сте хубави с брат си и колко е спретната къщата ви! Но, има нещо кето ви липсва. Ако имате и самодивска метла, като вас няма да има равни на света!

- Та, откъде да я вземем, бабо? – попитало момичето.

- Ще ти кажа. Довечера, като се върне брат ти, ти се намръщи и се направи на тъжна. Като те попита защо си такава, ти му кажи какво ви недостига. Той ще го намери.

Момичето, както казала бабата, така и направило. На въпроса на брат си:

- Защо, мила сестро така си натъжена?...

Отговорило:

- Защото, мили братко, ние сме хубави и къщата ни е хубава, всичко друго си имаме, но едно си нямаме – самодивска метла.

Момчето, започнало да храни кончето си по-често. Веднъж кончето проговорило:

- Мили ми стопанине, защо така често ме храниш?

- Когато тръгнеме на път, тогава ще ти кажа.

След няколко дни, момчето видяло, че кончето вече е добре охранено. Яхнало го и тръгнали на път. Като стигнали на половината от пътя, момчето казало на кончето, че отиват за самодивска метла.

- О, момче, тази работа с която си се захванало е много тежка! Но, едно ще ти кажа, като хванеш метлата, дръж я здраво, защото тя ще ти излети от ръцете!

Така и направили, кончето знаело къде са самодивските метли. Самодивите тогава си решели косите, а момчето се промъкнало и взело една метла. Докато разбрали какво става самодивите, кончето литнало и довело момчето в дома му живо и здраво.

Минало, що се минало, злите сестри пак изпратили бабата. Този път, тя подучила девойката да иска от брат си самодивска ябълка.

Момъка, успял да донесе и самодивска ябълка в дома.

Сестрите за трети път изпратили бабата при девойката. Този път, на момъка му се наложило да доведе девойката Цвета Ивана.

Като попитал момъка сестра си защо е тъжна, тя отговорила, че в къщата им липсва Цвета Ивана. Тогава брат й рекъл:

- Ох, мила сестро, ти сякаш искаш да ме затриеш. Който е отишъл за Цвета Ивана, назад не се е върнал!

Добре, ама сестра му започнала да плаче и момъка хванал пътя да търси Цвета Ивана.

Вървял, вървял и стигнал до две планини които се прилепяли една до друга така, че не оставяли място жива душа да мине през тях. Когато планините се отделили, момъка им казал „Добро утро! “, а кончето литнало та се спряло чак от другата им страна и само края на опашката му се скъсала. Вървели по-нататък и срешнали една баба, която с гърдите си метяла фурна за хляб. „Помози Бог, бабо! “, поздравил я момъка и ù показал как да си мете фурната. Бабата го благословила и му дала от пресно изпечения си хляб. Момъка, така бил изгладнял, че още горещ го изял до троха. Яхнал кончето и пак тръгнал на път. Вървяли, що вървяли и стигнали до една река, която течала с кръв и гной и нито можело човек вода да пие, нито да се измие. Момъкът се спрял и казал на „Добро утро! “, реката се избистрила и той се измил и пил вода. По нататък момъка трябвало да мине през гора от висящи между небето и земята дървета. Той се спрял да ги поздрави с „Добро утро! “, а те слезли на земята и той минал. Като вървяли, вървяли с кончето по-нататък, срещнали едно голямо поле пълно с вкаменни хора.

- Е, момко избери си тук някоя хубава поляна, че от тука вече няма накъде. Както са се вкаменили другите дето са дошли преди нас, така ще се вкаменим и ние!

Тогава момъка избрал една висока поляна, слязъл от кончето, хванал го за юздата и се провикнал с пълен глас:

- Цвете Ивано! Цвете Ивано!

- Мрамор до коляно! - отговорила му Цвета Ивана и момъка потънал до коляно в земята.

- Цвете Ивано! Цвете Ивано! - отново се провикнал момъка.

- Мрамор до пояс! - отговорила Цвета Ивана и момъка потънал до пояс в земята.

Тогава момчето се сетило за книгата на овчаря и я отворило за да прочете какво да прави. Изведнъж, мрамора се размекнал и пред него застанала Цвета Ивана. А, каква красавица била, очите ти да заслепява! Момъка, започнал да й се моли за вкаменените хора, да ги направи пак живи. Чудната хубавица му отговорила:

- Не бива момко, да ги превърна пак в хора. Те ще тръгнат след нас, може да ни настигнат и ще ти напакостят!..

След много молби, накрая се съгласила да удоволетвори молбата му.

Момъка, се метнал с Цвета Ивана на кончето и тръгнали към дома му. Цвета Ивана си чукнала ръцете и всичките каменни хора оживяли и хукнали след момъка. Тълпата, започнала да крещи на висящата гора, да ги спре ала гората отговорила:

- Няма да ги спра, защото никой друг до сега не беше ме поздравявал, а момъка ме поздрави!

Същото се случило и с реката, бабата и планините.

Момъка и Цвета Ивана се прибрали в дома. Сестрата, като ги видяла, от радост не можела да проговори.

А като научили за случилото се сестрите, пак изпратили бабата – магьосница в къщата на овчаря. Тя, този път не посмяла да влезе в къщата и се развикала от вън. Сестрата тръгнала да отвори, но Цвета Ивана скочила и отворила вратата сама. Бабата, като видяла самата Цвета Ивана на вратата, се уплашила и започнала да обяснява, че тя е дошла при сестрата, а не при Цвета Ивана. Да, ама Цвета Ивана й знаела хитрините и превърнала бабата в камък на пътя. От тогава уморените хора седят на него.

Сватбата , между Цвета Ивана и момъка станала в неделята.

След сватбата, царя поканил младото семейство на гости. На трапезата, лошите сестри се опитали да отровят момъка и Цвета Ивана. Но невестата, вместо да вкуси от гозбите, най-напред ги дала на кучетата. Като видяла, че кучетата се отровили, Цвета Ивана обърнала софрите и сама приотвила храната. Когато се наяли и напили всичките, започнали да пеят. Накрая, Цвета Ивана казала на царя всички да се съберат. Тогава тя всичко им разказала за историята на трите сестри. После се обърнала към царя:

- Е, царю, тази която е закопана на бунището и оставена толкова години всеки да ù се подиграва е истинската ти жена и родната майка на Слънчевото момче и Лунното момиче. А, тези негодници сестрите й, не само че я поругаха, но и искаха да затрият децата ти.

Чак тогава царят разбрал грешката си. Наредил на слугите да извадят нещастната жена от бунището, да я измият и преоблечат като царица. На злите ù сестри казал:

- А вие какво искате, - слуги ли да бъдете или със свещи да светите?

На тях им се сторило, че държат свещи е по-хубаво и това си пожелали. Тогава царя наредил да ги намажат с катран, да ги вържат на оградата и запалят та да светят като свещи три дни и три нощи.

Скоро и царят умрял и Слънчевото момче станало цар, а Цвета Ивана станала царица.

Записала: Параскева Младеновска

стилист Първо за Пепеляшка - снощи си скъсах чехъла и се прибрах полубоса. Сигурно е проклятие.

Незнаещ, ти знаеш повече неща и от мен?

Благодаря ти за идеите. Е, за момъка, дето момата го увещавала, че не е прав, а е отстъпила, има още да си говорим.

ФЪРКАТИЧКО Незнаещ, всичко е хубаво, но тук вече на раздумката малко хора участват.

И запустява. Е, все още се намират по един , двама посетители на маса...

Поздрави.

nesnaecht Ех , Фър нали аз и ти сме тука , а и не е насила !

Другото е минавай по линията !

Който е чел ако уважава себе си ще се подпише , който не си е негова работа !?!?!?!?

цъфте

доста време го търсих, но най-накрая го открих - Ниагара

si

Боцко Ти си Ниагара
nesnaecht Боцко, а мен да не ме зимаш за фонтан , а Ниагара гледана отвисоко е това ?!?!?

Редактирано от - nesnaecht на 09/5/2003 г/ 03:06:16

цъфте Незнаещ, като си се разхождал в тая посока - северозапад де до село Лагошевци да си стигнал и ако кажи нещо.

si

nesnaecht Цъфте здрасти не разбрах въпроса за кое село говориш но карай , АЛЕКО е ходил там та аз ли няма да ида !!!!!

Предизвикателствата са силни когато имат солидна база ?!?!?!?

Да те питам а във това село ходи ли ? Кликни върху снимката и ще разбереш откъде се върнах преди половин час от написването на постинга !

Редактирано от - nesnaecht на 10/5/2003 г/ 23:13:13

цъфте В това село все още не, но пък нищо не се знае.

За селото което те питам се намира в северозапна България близо до Видин и Димово казва се Лагошевци.

Въпроса ми го провокира това, че пишеш за интереса ти към произхода и значението на топографското название.

si

п.п. Хубава колекция от предмети и картинки - обичам повече масмо, по малко акварел, а за графика м м м .

Редактирано от - цъфте на 11/5/2003 г/ 11:24:12

nesnaecht Здрасти Цафте , няма лошо ! В Димово съм ходил , но Лагошевци не съм честно , може и да съм минал но не се сещам !

Натисни тук

Редактирано от - nesnaecht на 11/5/2003 г/ 12:24:16

цъфте E, Незнаещ все пак открих едно изречение и за Лагошевци .

Благодаря ти.

si

nesnaecht Малка нощна философия !

*

БЪДИ ПОБЕДИТЕЛ!

Тайната на 7-те житейски аксиоми

Знаем ли за тях? Има ли нещо вярно в тях? Струва ли си да ги помним? Или тяхното време е вече отминало?

*

І. Критиката прилича на пощенски гълъб: винаги се връща обратно.

А какво трябва да се направи, за да лети като стрела?

ПЕТ са тайните на критиката, поразяваща целта

и предизвикваща у критикувания желание да промени поведението си:

• Похвали го!

• Възпроизведи оценяваното поведение гледано отстрани, с очите на безпристрастен наблюдател.

• Ползвай спирачки за своите емоции.

• Говори за чувствата си, а не обвинявай.

• Прави предложение: когато критикуваш, предлагай!

*

*

ПРИМЕР: "Ти си умно момче! Не мога да разбера, за какво си счупил стъклото на съседите. Ще ми се наложи да им платя за ново стъкло. А можех да похарча (с равнодушен глас) тези пари за ново колело!"

А наум вместо да си казваш: "Ех , че си глупав. Тъпчо!", си казваш: "Аз съм умен и мъдър родител. Аз съм спокоен".

Говори за чувствата си: "Твоето поведение ме разстрои. Мисля, че съседите ще подадат жалба срещу нас, може и да ни глобят. Хайде да се договорим, когато следващият път ти се прииска да им счупиш стъклото, хвърли камъка в прозореца на твоята стая. Ще поживееш малко на студено през зимата. Дори ще ти е полезно. А по принцип, по-би ми се искало да виждам своя син не като хулиган!"

ИЗВОД: За да лети критиката като стрела, а не да се връща като пощенски гълъб, си струва да се имат предвид нейните пет тайни.

*

*

ІІ. По дрехите посрещат, по ума изпращат.

Всъщност, какво най-вече оценяват в нас хората при първата ни среща?

Хората ценят в нас ПЕТ момента:

• Уважението ни към тях.

• Уважението ни към тях.

• Уважението ни към тях.

• Оптимизмът като доверчивост към висшите сили и недоверчивост към нисшите.

• Приветливостта като проява на вътрешна радост - това е най-добрата самопрезентация във всеки кръг и по всяко време.

*

ИЗВОД: По дрехите посрещат, а по ума изпращат, ако не предложиш най-важния подарък - уважението.

*

*

ІІІ. В преговорите печели онзи, който е по-добре въоръжен.

Въоръжен, но с какво?

Всяка песен, всяка симфония се състои от 7 ноти. Седмицата има 7 дни.

В подготовката за каквито и да било преговори най-важни са СЕДЕМ въпроса.

Преди да седнеш на масата за преговори, си подготви отговорите на следните въпроси:

• ИНТЕРЕСИ: какви са те за всяка от двете преговарящи страни?

• ВАРИАНТИТЕ НА РЕШЕНИЯТА: какво мога да предложа аз и какво другата страна?

• НАЙ-ДОБРАТА АЛТЕРНАТИВА НА ПРЕДЛАГАНИЯ ДОГОВОР: какво ще правя аз, ако не се стигне до договор? Предварително обмислената алтернатива ни помага да сме по-уверени.

• НАЧИНИТЕ ЗА ЗАЩИТА: какви документи са налице и кои законови положения ни подкрепят?

• КОМУНИКАЦИЯ: в каква посока би могла да тръгне и как може да бъде управлявана?

• ЗАДЪЛЖЕНИЯ: какви могат да бъдат задълженията на страните, какви отстъпки са допустими, кой ще реализира приетите договорености?

• РЕЗУЛТАТИ: предварително решение за това какво ти би искал да получиш в края на пътя.

ИЗВОД: В преговорите печели този, който е въоръжен със СЕДЕМ вида въоръжение.

*

*

ІV. "С помощта на пистолет и добра дума може да се постигне много повече, отколкото само с добра дума..." (Ал Капоне)

Наистина ли пистолетът помага да се постигне повече, отколкото добрата дума?

Може ли с пистолет, насила, със заплаха човек да постигне своята цел? Да, ако става дума за най-близките цели. Но тук би трябвало да не се забравят по-отдалечените последствия.

Гросмайсторът се отличава от шахматиста по това, че правейки ход, прогнозира 10 хода напред. Обикновеният шахматист се съсредоточава върху най-близките цели. Побеждава обаче винаги гросмайсторът. В живота е много по-разумно човек да бъде гросмайстор.

Пистолетът е оръжието на слабите. Силните по дух знаят и умеят да намерят необходимите думи.

ИЗВОД: С помощта на пистолет и добра дума може да постигнете много повече, отколкото само с добра дума, ако се занимавате с рекет. Умните хора използват словото във всичките му форми.

*

*

V. Хората се учат как да говорят. А най-важната наука е как и кога да се мълчи.

Как обаче да се мълчи така, че другите да говорят за това, което ти искаш да чуеш?

ШЕСТ са тайните на мълчанието, което отваря устата на говорещия.

Това се 6 формули на самовнушение, които ако отначало си ги повтаряш за себе си,

много скоро те ще се превърнат в автоматизъм.

• ОЦЕНКАТА: аз не давам оценка на думите му (вярно - невярно, добро - лошо, умно - глупаво), аз просто се старая да разбера - и само това! Да разбереш, не означава да приемеш.

• ПРОБЛЕМЪТ: аз се опитвам да формулирам проблема за себе си, стараейки се да разбера какво го вълнува.

• КОНТАКТЪТ: аз ще се настройвам физически на неговото темпо - поддържайки речта му с поза, показваща внимание, кимайки, с подходящ израз на лицето.

• СМИСЪЛЪТ: ще отразявам със свои думи смисъла на казаното от него. ("Правилно ли те разбрах, че..."

• ТЯЛОТО: аз ще следя за неговото тяло. Тялото не лъже. То отразява неговото вътрешно състояние и исинското му отношение към това, за което говори.

• УТОЧНЯВАЩИТЕ ВЪПРОСИ: аз ще му задавам въпрос, уточнявайки всичко, което е възможно.

Душите на другите хора могат да бъдат отваряни като консервна кутия.

Изкуството да слушаш може да се превърне в нож за отваряне на консерви.

ИЗВОД: Да се мълчи така, че другите да говорят онова, което ти искаш да чуеш, означава да мълчиш, ръководейки се от горните шест правила.

*

*

VІ. Най-важното е невидимо за очите, зорко е само сърцето.

Така ли е обаче?

Точно така е, ако не знаеш азбуката на езика на тялото. Ако владееш този език, с очите ти ще видиш много повече, отколкото със сърцето. Ръцете, краката, ритъмът на дишането, погледът, почесване, наклонът на главата и още толкова много неща отразяват онова, което е дълбоко вътре в хората. Тялото говори на свой език и той има своя азбука.

ПРИМЕР: Партньорът не ви гледа в очите. Говори високо с нестандартна за него ритмика. Леко зачервен е, поти се и трие длани в панталоните си. Всички тези сигнали са свидетелство, че се опитва да скрие нещо.

Кръстосани ръце, закриващи слънчевия сплит. Едната ръка обхваща китката на другата. Ръцете свити в юмрук. Преплетени пръсти, отпуснати надолу. Вяло ръкостискане. Всички тези признаци говорят за това, че партньорът ви се е затворил за вас.

Длан, обърната надолу. Високо вдигната глава. Уверена поза. Пръстите на ръцете образуват пирамида. Ръце зад гърба. Стърчащ палец. Ръцете в джобовете, палците стърчат навън. Това говори за увереност в себе си, и контрол над ситуацията.

Учи езика на тялото!

ИЗВОД: Не вярвай на ушите си, вярвай на очите си и учи езика на тялото.

*

*

VІІ. Ако жената не е права, иди и се извини.

Какво си мислиш, че ще спечелиш?

• Да се извиняват могат само силните и зрели личности. Хората, прекратили своето развитие в психологичен аспект на нивото на подрастващи, не умеят и не искат да се извиняват. Пречат им техните амбиции. Извинението е проява на сила, а не на слабост.

• Втората тайна на способността да се извиняваш се състои в това, че човекът срещу теб е не по-малко благороден и веднага започва да дърпа одеялото към себе си. С други думи, аз също не съм цвете. Но най-важното е, че сам осъзнава поведението си и че не е прав. Извиненията са най-добрият начин да измъкнеш от партньора си признание за несъвършенството на неговите действия.

ИЗВОД: Ако жената не е права, иди и се извини. Ще спечелиш ти, а тя ще осъзнае, че не е права. Просто и мъдро!

маргарита

цъфте Благодаря ти за това, че ни напомни за златните правила. Много е важно да се чете по езика на жестовете, там /в жестовете/ можеш да откриеш по-вече от това което ти говори събеседника.

Също толкова важно е да можеш да замълчиш когато най не ти се иска и да станеш добър слушател отколкото една празна воденица.

Трудно човек се извинява, но понякога с тава се печели не само пред жена.

si

nesnaecht Е Цъфте това се отнася за всеки който мисли , независимо мъж или жена ! Ходи ли във незнаещото тур кафе ?
цъфте Да и да знаеш, че се харесах.

si

цъфте

si

цъфте Когато ми стане тъжно

Когато ми стане тъжно -

дрехите ми са ярки.

В играта от цветове,

в лекомислието

на буйните шарки

една болка

остава скрита,

достойна и горда,

без да зове.

Всички ми казват:

колко си цветна и свежа.

Какво се е случило

в този есенен ден?

Ярките багри

хващат

в своята мрежа

болката,

за да не удря в мен.

Цветовете

с весели гласове са станали

бариера,

закрила,

спасителен вълнолом.

Колко и да ми е зле -

винаги ще намеря

в тяхната яркост

нестигната от чуждо око

подслон.

Те играят

мъдра игра.

Те ме пазят

да не отстъпя прекършена

в тежък час.

от Лиляна Стефанова

si

nesnaecht

*

Легенда за Аладжа манастир

*

ВИДЕНИЯ

*

...Безполезно е, но записвам, за да се помни!

*

Лутам се безпомощен сред порутените стени на Времето. Времето, което влече и отнася всичко тленно. Слушам шепота на разядените скали и се мъча да го укротя върху белия лист. И се моля словата да задържат в прегръдките си спомените и събитията и да не ги оставят да потънат в дълбините на забравата.

Само Бог знае ще оцелее ли написаното и какво ще кажат ония, които идват след нас. Суета е, ще рекат... Небивалици...

Може и да е така. Но кой би могъл да се скрие от виденията и тайнствените гласове, никнещи внезапно от потъналите в мрак подземия? Когато завинаги е станал част от приказния свят на това място, осеяно с отломките на отдавна загубени човешки творения. Когато пътеките му неизменно се пресичат с вечните сенки на миналото.

ВЕЧНИЯТ! Странна, витаеща сянка сред мъртвите руини. Може би той е вечният и неспокоен дух, Бог знае кога и от кои ветрове довян в тази пустош! Първожрецът и далечният посланик на великите езически богове? Един от първите Христови последователи, избягали тук от суетата на света? Или някой от онези несретници, прокудени от насилията и неволите и намерили последно убежище в горските дебри? И онзи неизвестен игумен, укрил от агаряните в тайната съкровищница достолепията български? А може би той е тайнственият черен монах Рим папа - пазителят на древните съкровища. Човешкото въображение трудно може да си представи бездната на Времето, която го бе родила.

ВЕЧНИЯТ! За първи път го срещнах през една пролетна утрин близо до развалините на стария манастир. Мъглата лениво влачеше белите си парцали по околните скали. Слънцето като огромен златен паяк се мъчеше да оплете всичко в светлата си паяжина, сякаш искаше да го съхрани за вечни времена. Тогава го видях - тъмна монашеска фигура върху чезнещата в мъглата пътека. Очите му бяха скрити зад широката качулка, но усетих настойчивия поглед, който ме канеше да го последвам. Обърнах се и избягах. Препъвах се и падах, имах чувството, че върви след мен.

Дойде през нощта. Ей така изникна от мрака и ми говори: "Никъде няма да избягаш. Човек не може да избяга от себе си. Сега си мой. Ще идвам в нощите ти." Ето го - стои насреща ми в черно, излиняло от вековете расо, и ме фиксира с тежкия си поглед. От тази нощ виденията станаха моя живот, а срещите ми с Вечния - съдба.

Срещи? Кой знае дали съм го срещал някога, или всичко ми се привижда? Всяка нощ той е тук и знам, че няма да ме остави на мира, докато не чуя неговите истории. И дали тези истории струват нещо - не казва. Всяка с времето си, но вече зная, че съм част от тях и няма да има покой за душата ми, ако не ги разкажа...

*

ВИДЕНИЕ І

*

*

Недалеч от морския бряг се намира един чуден кът. Огряван от първите слънчеви лъчи, стоплян от ласкавия дъх на морето, той сякаш спи в люлката на спомените...

Някога, преди милиони години, тук са се плискали вълните на древното Сарматско море. Пуст и безлюден бил светът наоколо и само ветровете кръстосвали безкрайната морска шир. Минали хилядолетия. Морето отдръпнало водите си и гъсти гори покрили някогашното дъно. Буйни потоци понесли бистрите си струи надолу и звънливата им песен огласяла околността. Гората ехтяла от песните на птиците. Сред тази пустош като самотни странници, запътени към неизвестното, извисявали снага високи скали, в които слънцето и вятърът ваели каменните си приказки.

Никой не знае кога за първи път човешка реч е смутила покоя на това място, но преди много години в този дивен кът живеели древните гети . Сред тайнствения полумрак на гъстата вековна гора, в тъмната паст на бездънна пещера те издигнали светилище на великия бог Залмоксис. Отдавна, още по времето на техните прапрадеди, богът художник взел длето и чук и изваял скалата по свой образ и подобие. Така се родил на бял свят Каменният човек. После Богът се скрил в скалните дълбини. Гетите го оплакали като умрял. Четири години по-късно той отново се появил и бил провъзгласен от тях за върховен жрец и бог. Жилището му било дълбоко под земята и той живеел там, недостъпен за простосмъртните.

Оттогава, за да измолят добри дни за гетите, на всеки четири години жреците провождали пратеник при Великия бог. Избирали най-достойния и прославен в битките мъж и в ранна утрин, когато първият слънчев лъч докоснел светилището, хвърляли пратеника върху трите свещени копия на Залмоксис. Окъпаните в кръв върхове блестели като три алени рози, а жреците шепнели своите молитви. И горко на всички, ако пратеникът не загинел веднага. Мъчел ли се дълго - тежки години очаквали гетите.

*

ВИДЕНИЕ ІІ

*

*

Пети ден, откакто македонските фаланги стояли под стените на Одесос. Високите крепостни стени надеждно пазели защитниците и нищо не можело да сломи съпротивата им. Нощем, далеч зад стените на града, непрестанно горели огньовете на нашествениците. А на сутринта македонците тръгвали отново - упорити и неотстъпчиви. Обсадените ги посрещали с дъжд от стрели и копия.

Обсадата се проточила, но всички опити на завоевателите да проникнат в крепостта завършвали безуспешно. Накрая македонският цар Филип отстъпил. Предложил на Одесос своето приятелство и съюз, а заловените пленници върнал в града. Тогава непристъпните врати се отворили пред него. Дълго, многобройно шествие посрещнало царя като велик пълководец. Най-отпред вървели гетските жреци, облечени по обичая в бяло, с китари в ръце. Празнични литаври огласяли околността и въздавали възхвала на мира и приятелството.

И докато македонци и гети пирували, македонският владетел, придружен само от жреците, поднесъл дарове в едно скрито в околностите светилище на Великия гетски бог. За да почете тези събития и да заздрави сключения съюз, македонският цар наредил да бъде построен наблизо нов град и да бъде наречен на негово име.

Не е известно изпълнена ли е била заповедта на великия владетел, но преданията разказват, че столетия по-късно върху неговите развалини била основана първата монашеска обител в този край

*

ВИДЕНИЕ ІІІ

*

*

Велик и славен бил древният Одесос в първите векове от рождението на Спасителя. Някогашното тържище, основано от гръцки мореплаватели, се било превърнало в голям и красив град. Белокаменните му дворци и храмове блестели под ярките слънчеви лъчи, а яките крепостни стени се оглеждали в кристалните води на Понта. Гора от мачти се извисявала в пристанището. От бреговете на Истрос и Таврика чак до Хелеспонта и стълбовете на Херкулеса кръстосвали одесоските кораби, натоварени с жито и роби, с вино и благовония, и разнасяли славата му из цялата Римска империя. Шумна многоезична тълпа огласяла улиците и площадите на античния град. Там като в пъстър поток в едно се сливали възторгът и падението, разкошът и мизерията. Незнайни странници бродели сред тълпата, проповядвали смирение и човеколюбие и вещаели края на могъщата империя. На големи и страшни мъчения били подлагани последователите им, безчет голготи никнели навред. С огън и меч се мъчели тираните да унищожат новата вяра.

Веднъж от Рим били докарани неколцина аристократи, обвинени, че проповядват Христовото учение. Те били осъдени да прекарат дните си в изгнание тук - в далечната провинция на империята. Но преследвани от властите за проповедите си, те напуснали града и се скрили в близките гори. Там - в малки пещери в близост до изоставено светилище на неизвестен езически бог - изгнаниците заживели в самота, далеч от грешния и жесток свят.

*

ВИДЕНИЕ ІV

*

Минали години. Учението на Спасителя отдавна било покорило сърцата и душите на многобройните народи на империята. Дори всесилните й владетели били принудени да склонят глава пред него.

А старата изгнаническа обител като целебен извор продължавала да привлича все нови и нови последователи с чудния подвиг на първите мъченици. В тяхна памет наблизо бил издигнат Божи храм. До него извисявала зъберите си малка крепост, която приютявала монаси и миряни при опасност. А времената били неспокойни и тревожни. По границите се трупали черни облаци. Нови племена и народи търсели своето място под слънцето. Под ударите им някога могъщата империя се разпадала. Като мътен поток дивите орди помитали всичко по пътя си. Скрита в горските дебри, монашеската обител отново станала надежден пристан за мнозина. Наоколо задимели огнищата на нови човешки поселения и детска глъч огласила гората. Божият храм се пълнел с уплашени люде. Горещи молби за милост и пощада летели към Всеблагия Бог. Но нищо не можело да спре варварския поток. Пътеките към святото място били открити и това бил краят. Шепата оцелели защитници на крепостта изчезнали в подземните лабиринти и никой не чул повече за тях.

*

ВЪТРЕШНИЯ ПАРАКЛИС НА АЛАДЖА МАНАСТИР

*

Редактирано от - nesnaecht на 21/5/2003 г/ 11:32:50

Ай сиктир Сестро, предлагам днес по някое обедно време да напишем нещо за нашия си, тракийски бог - Дионис.
цъфте

si

цъфте

si

Сибила Братко,

За Дионис писахме, много, много. Сигурно си пропуснал.

Върни се назад, не знам кои са точно страниците, но има и страшно много картини. Невероятни са

Мерси, цъфте

si

Пития713
Тъй като определено се почувствах като консуматор в скайфорума, ще се разпростра малко.Картинките ми харесват, но нямам време да ги търся и Фрък трябва да ме научи как да ги постна. Но това го знаете.

Другото е по-важно. Тук има хора, които са чели и знаят повече от мен, това е очевидно. Няма да се оправдавам, само ще обясня нещо. Притежавах великолепна памет и отдадох най-бурните си години на четене, но си позволих един експеримент с моите способности, който следвам и до днес /въпреки, че паметта ми вече изневерява и ненарочно/. Помнейки безумни подробности от едно прочитане, дълго време се чудех, че точно те изведнъж ми влизат в работа наистина. След това се научих да отделям главното от второстепенното. Реших да помня за всеки случай и двете, но ако бяха плод на някой силен и талантлив ум, започваха да ми влияят прекалено. Не успявах да се отърся от тях, а бях решила да вървя по собствен път.

Започнах да заличавам умишлено подробностите и да помня същественото. Тогава в повечето случаи се оказа, че трябва него точно да подлагам на проверка, защото наистина бе важно - нямаше нищо общо с живота, или имаше, но в някакъв съвсем друг неподозиран аспект.

Така реших, че няма защо да ставам енциклопедия и да обучавам другите /с това не укорявам избралите този път/, а да се опитам да схвана механизма на нещата и мястото на моето малко винтче /тъпичко звучи, но е така/.

Споменавах вече, че паметта ми е избирателна. Затова и не обичам цитатите /патериците на мисълта/, но ги ползвам, за да угодя на други, или също си ги записвам избирателно.

Вероятно всичко това е малко объркано, но сигурно ще ме разберете. Горното не отменя, а напротив, потвърждава необходимостта ми да се сблъсквам с информация, но аз съм ленива натура /на сменящи се периоди, и на бурна дейност понякога/ и ми трябва време да си отговоря сама на някои въпроси. В каквато фаза съм примерно от 6 месеца и не мога да продължа нататък, ако нямам отговор за поне три неща

Въпреки, че това ми е най-дългия постинг тук, ще дам пример - по въпроса за християнския секс и изобщо грижата за другия в тази игра. Има верни неща, но е наблегнато на механиката. Няма механизми за стигане до апогея от усещането, че и другият е в него. Така че всякакви увертюри, планиране, етапи, стълбици нямат нищо общо със заразителната и искрена емоция, която трябва да си дърво, за да не усетиш. Мит е, че жените свършват бавно или по един път и им са необходими специални грижи, а не усещането за любов и подчинение на хармонията и ритъма на вселената /все едно Пенелопи го е писала това, а?/. Тези неща ги пишат мъже или фригидни жени, вероятно.

Не че е съвсем излишна образоваността в това отношение.

Анонимен714
Пак съм аз, сега чета сайта отначало.

Съвсем уместни неща, но по отношение на гръцката митология и някои картини, както и малко Иречек, с паметта нямам никакви проблеми. Това е любимата ми митология.

Като го дочета, ще допълня... за пигмалионъ и т.н.

Анонимен715
И отново - за фонтанелата също зная. За Шамфор тук ми отвориха очите.

А за жените, отново Уайлд, по памет : "Една жена е готова да флиртува с всеки, стига да има кой да я гледа".

Но ако няма, сигурно е нещо друго.

За задниците - малък задник, голям ум... може би е било за носа. Простотията по-добре ще го каже.

привет! Ано, интересно е това, което споделяш. Задавам си въпроса дали енциклопедичната памет е белег за висок интелект? Разширяването на съзнанието дали се постига единствено с поглъщане и складиране на огромно количество информация, или е нужен опитът на преживяното, изживяното, анализът и осъзнаването на елементи от подсъзнанието ни?
привет! А, да, и как да се опазим от клиширане на съзнанието - това във връзка с "патериците на мисълта" В същност често губим идентичност на собствената си мисъл именно поради злоупотреба с нашата пристратеност към цитиране.
Сибила Може би историята на света — това е история на различната интонация при произнасянето на няколко метафори.”

.

Х. Л. Борхес

Анонимен719
В парадокса понякога е истината /това сигурно не е мое, но го мисля/ - цитатът на Борхес е съвсем намясто.

Може би всички, по-упоритите де, стигат до едни и същи изводи и идеи, но пътищата към тях са различни.

Предполагам, че задачата ни е да откриваме новите пътища, идеите са като ротативки. Въртят се и наготово не вършат никаква работа.

Анонимен720
еми
nesnaecht

Май истинския патриотизъм може да се разбере след като се прочете това по-долу разбира се . Патриотите ще го прочетат останалите ще преценят сами трябва ли да се чете ! Малко е дълго но пък е супер интересно ! Препейстнах го на друго място но да си го запазя го сложих и тука ! Много ми е скъпо !

----------------------------

Древнобългарската писменост

----------------------------

Възникването на писмеността като културна проява на човечеството е от първостепенно значение. Дали даден народ притежава своя писменост е мярка за неговото духовно извисяване и за степента на културното му развитие. Още от дълбока древност на писмените народи е била отредена ролята на духовни обединители и водачи на човечеството.

Писмеността се появява на определен етап от човешкото развитие. Тя дава възможност както за по-добра комуникация между отделните индивиди и различните народи, така и за трайно съхраняване на придобитите знания в областта на математиката, строителството, медицината, историята, географията, военното дело, астрономията, астрологията. Спомага за развитието на литературата, музиката и различните видове изкуства. Това пък, от своя страна, създава предпоставки за по-бързия духовен, културен и технически напредък на едно общество. Не са редки случаите в историята, когато притежаващите писменост народи са успявали да се запазят и при най-тежки изпитания на съдбата, докато безписмените са изчезвали от историческата сцена и след сравнително леки сътресения.

Известни са няколко фази в развитието на писмеността - мнемоническа1, пиктографска2, идеографска3. По-късно идеограмите се усъвършенстват към фонетична писменост, като по-стари и примитивни са съгласните азбуки. При тях липсват знаци за гласните букви (наричат се още сричкови). Последен етап от развитието на фонетичната писменост са гласно-съгласните азбуки, при които има знаци за всички звуци. С тях се е боравело по-лесно и е можело да се изразяват абстрактни понятия.

Не са били много народите в древността, притежаващи писменост. Писмените паметници, които те са оставили върху глинени плочки или папируси, по стените на храмовете или върху камък, съдове, монети и т.н., и до днес будят възхищението и нестихващия интерес на историци, археолози, лингвисти. Някои от тези древни народи са изчезнали (шумери, финикийци), други са се запазили през хилядолетията. Техните потомци с пълно право се гордеят с културните постижения на прадедите си. Малко са обаче българите, които знаят, че ние още от дълбока древност сме имали своя писменост - много преди Кирил и Методий и учениците им да създадат глаголицата и кирилицата. Твърдението на някои историци и филолози, че това са първите български азбуки, е тенденциозно, погрешно и обслужва чужди идеологически, политически и етнически доктрини. Принуждава ни да си затваряме очите пред истини и ни въвежда в заблуждение относно факта, че са открити и продължават да се откриват многобройни писмени паметници, написани на древнобългарска азбука. Те се срещат навсякъде, където са живели българите - в Кавказ, Урал, Поволжието, на територията на днешните Украйна, Румъния, Унгария, Сърбия, Македония, Гърция и, разбира се, в България. Без в никакъв случай да омаловажаваме делото на солунските братя, трябва да признаем, че тези гении са използвали хилядолетния български опит в това поле на културата. Създаването на глаголицата и кирилицата представлява един важен етап от усъвършенстването на българската писменост и култура.

Благодарение на дипломатическия талант на кана субиги Борис, на самоотвержения труд и смелостта на Кирил и Методий и на учениците им, глаголицата е осветена от папата в Рим. Нашият език е узаконен като свещен, наравно с другите три езика, на които се пише Свещеното писание – юдейски, гръцки и латински. Така ние, Дунавските българи, заемаме мястото на духовни водачи на славяните и ги култивираме и приобщаваме към европейската цивилизация.

За да бъде картината пълна и да не даваме възможност на други народи да извършват произволни манипулации, с цел да ни отнемат това място, трябва да се върнем назад във времето.

”Куниг” - Древнобългарската писменост

Възниква като идеографско писмо още когато българите са живеели в Централна Азия - Памир, Хиндокуш, Тян Шан, Тарим. Преди това в този ръйон е съществувало възлово, подобно на възловото писмо "кипу" на инките в Перу. С течение на времето тя се усъвършенства и постепенно се превръща във фонетична писменост от сричков тип. На следващия етап от нейното развитие всеки знак отговаря на определен звук, като все още се запазват знаци за срички, символи и формули - често религиозни. Създаването на глаголицата и кирилицата представлява нов качествен скок – преход към фонетична писменост от гласно-съгласен тип. В тези две азбуки преминават много знаци от "куниг", някои от които могат да се четат като идеограми, други - като букви. За да не се получава двусмислие и за да не стават грешки, е написана "Азбучна молитва" от Константин Преславски, в която е вложен определен смисъл в началното поредно четене на буквите. Първото изречение гласи "Азъ Буки, Веде Глаголи" - "Помни буквите, разбирай думите", т.е. на учениците се дава указание да не възприемат знаците като идеограми, а като букви и по този начин да разбират думите.

Освен като писмени знаци, древнобългарските "куни" са се използвали и за изписване на числа. В съчинението си "За буквите" Черноризец Храбър отбелязва, че те са служели също и за гадаене, имали са магическа сила.

Много учени са установили сходство между българската "куниг", финикийската и шумерската писменост, китайските йероглифи, писмеността "брахми" в Индия, етруската писменост, открита на територията на днешна Италия, старогерманските и скандинавските руни.

В своята книга "Пътят на България" (1937 г.) българският учен Димитър Съселов, а след него и други учени (Петър Добрев, Дориян Александров, Веселин Бешевлиев и др.) обръщат внимание на сходството между писмените знаци на кирилицата и "куниг", от една страна, и китайските йероглифи (предимно техните древни варианти).

В китайските предания и легенди е отбелязано, че йероглифното писмо е въведено от митичния владетел и прародител на китайците Фу Си (2852-2737 г. пр. н. е.) С него той заменил съществуващото дотогава възлово писмо. Според друга версия, китайските йероглифи са изобретени от сподвижника на император Хуан Ди (2698-2598г. пр. н. е.) Цан Цзе.

Най-старите китайски писмени знаци са намерени върху неолитна керамика и с помощта на радиовъглеродния анализ са датирани около 4800-4700 г. пр. н. е. Открити са в близост до градовете Тунчуан, Геян, Чанъан, Линтун, в провинция Шанси. Намерени са и по-късни надписи от периода Шан-ин (16-11 в. пр. н. е. ) върху гадателни кости от костенурки, говежди кости (лопатки) и бронзови ритуални съдове. Всички тези знаци съвпадат в голяма степен с българската куниг. В Тян Шан (древнобългарското име на тази планина е Богдо Кан), са открити подобни български бронзови култови триножни котли (6 - 5в. пр. н. е.)

По своята същност йероглифите представляват идеограми. Първоначално те са около 2500, а по-късно достигат и до 50 000. Китайската писменост не се развива към фонетично писмо. В по-ново време са въведени опростени йероглифи.

Сходството между древнобългарската и шумерската писменост може да се обясни с факта, че в създаването на Шумер (Самара) участват българите - арийци. Има сходни шумерски и български думи -“кумир” (свещен), ”кунуку” (надпис), ”шар” (рисувам) ”зид” (издигам). Същото се среща и при имената - Маламихр, Асен, Първан, Люцкан, Ганци, Балих, Балтин, Звиницас, Иваз и др. По подобен начин може да обясним приликата между куниг и етруската писменост. Според летописите на Волжска България град Атряч (Троя) е създаден от българите, а района на Мала Азия те нарекли Яна Идел. След превземането и разрушаването на Атряч част от оцелелите, предвождани от Еней, отплават и се заселват на Апенинския полуостров. Там те били наречени от местното население по името на техния град Атряч - етруски.

Около 1800 г. пр. н. е. ариите от Памир и Хиндукуш завладяват Северна Индия. Със себе си те донасят една нова култура и традиции, които ще изиграят съществена роля за по-нататъшното историческо развитие на този регион от света. Вследствие дейността на българските брамани в Индия се появява ведическото учение. Браманът Панини, роден в столицата на Балхара - гр. Балх, създава първата граматика за “Санскритския език”. На този език с писмеността “брахми” са записани индийският епос “Махабхарата” и свещените книги - “Веди”. В ”Махабхарата” името на българите е споменато над 70 пъти. “Махабхарата “ и “Ведите” не се превеждат дълго време в България, за да не се разкрие българският им произход. Ведите описват слънчеви култове, подобни на тракийските и зороастрийските мистерии. “Веди” е третата буква от нашата азбука. Означава “виждане, разбиране, знание”.

На върховете на най-големите пирамиди, открити в света - българските в Тарим - има площадки с храмове на слънчевия култ.

Аюрведа - древното учение за лекуване с билки, представлява българска народна медицина.

Още през 19 в. известният български учен д-р Петър Берон, а също и Георги Раковски пишат, че санскрит означава “скрит, съвършен, свещен език”. По-късно те бяха обявени от официалната ни историческа наука за хора-романтици, които са целели единствено да повдигнат патриотичния дух на българите, без да имат необходимите исторически знания.

В периода ІV в. пр. н. е. В района на Балхара (в гръцката литература, известена като Бактрия) се осъществява срещата, взаимното опознаване и проникване на древнобългарската и елинската култура. Това става след като Александър Македонски достига до тук с войските си. Оттогава българите започват да използват освен своята писменост куниг, също и гръцката. Тази традиция се запазва и в Кушанската империя, изградена върху руините на Гръко-Актрийската държава и просъществувала между І и ІV в. сл. н. е.

Развитие на българската писменост в Европа

На Европейския континент, българите запазват и продължават да развиват писмените си традиции. Най-напред в Стара Велика България (ІІ- VII в.), а след VII в. В Дунавска и Вожка България. Повечето надписи от периода ІІ - VІІ в. са открити в големите центрове на салтово-маяцката археологическа култура - Маяки, Саркел, а също и в Кавказ - гр. Хумар, гр. Булкар-Балк, от района на Северното Причерноморие – в Тернопол, Житков, Перешчепина, Вознесенска, Раду Негру. Най-старите са от III в.и предхождат с около пет века тюркски надписи, открити в Централна Азия по поречието на Орхон и Енисей. Надписите, оставени от българите, са открити върху различни предмети от бита, глинени съдове, ритуални метални съдове, пръстени, каменни стълбове, крепостни стени.

На териториите, които са заемали Дунавска и Волжка България, са открити множество надписи. Само в района на Мурфатлар (Северна Добруджа), наброяват около 60. Открити са още в Балши (Албания), Варош (Македония), Житков (Сърбия), Наги сент Миклош (Унгария), Плиска, Преслав, Шумен, Мадара и т. н. В Поволжието най-важните местонаходища на надписи са Велики Болгар, Казан, Онашат, в Пермска, Свердловска и Кировска област. Навсякъде, където са живели българите, се е говорел особен език от източно-ирански тип и именно той е запечатан в достигналите до нас надписи. При изписването им, освен куниг са използвани още гръцка азбука, иберийска писменост, брахми, кхарошти (разпространена през периода ІІІ в. пр. н. е. - ІІ в. н. е.) в Бактрия и Кушанската империя. Всички тези находки, открити на различни места, често отдалечени едно от друго на хиляди километри, се отличават с една обща специфика, която ги свързва в едно неделимо цяло.

Според съдържанието тези надписи могат да бъдат подредени в следните групи: летописни; триумфални; военни - главно инвентар и въоръжение; строителни; мирни договори и гранични; възпоминателни или надгробни; графити; надписи върху лекоподвижни предмети - съдове, печати, медальони, пръстени.

В средата на ІХ в. политическите реалности в Европа се променят. В резултат на междуособни борби синовете на Урус Айдар създават две нови държави на мястото на Черна България. Единият – Джилки, се изтегля към поречието на Волга и Кама в княжеството Буляр и създава Волжка България. След 922 г. заедно с исляма тук се въвежда и арабската писменост. В Киев другият син Угер Лачини става основоположник на една нова държава – Киевска Рус. Там пък ще се наложи новата азбука, създадена в Дунавска България.

Пред трудна дилема е изправен и нашият владетел Борис. По това време държавата му граничи с две силни християнски империи - на северозапад с Франкската, на юг - с Византия. Дипломатичният Борис разбира, че за да не попадне страната му под чуждо влияние, заедно с приемането на християнството й е необходима и нова писменост. Освен това в България живеят много славяни (макар че те съвсем не са били мнозинство, както се твърди), които трябва да бъдат приобщени. Ако той не стори това, ще го направи Византия. Започва игра на дипломация - тайни ходове, интриги. През 893 г. новата писменост е обявена официално за държавна. В България се създава и друга азбука - кирилицата. От следващите няколко века са останали надписи и на “куниг”, и на древнобългарски с кирилски букви. Засега последният известен е от ХVІІ в. (в Рилски дамаскин, открит от Петър Добрев).

Надписите, открити на огромните територии, върху които са се разпростирали българските държави (засега няма данни дали на Апенинския полуостров са останали такива от италианските булгари), са самобитно наше явление, което няма аналог сред останалите европейски народи.

В Европа само две високо развити култури - старогръцката и римската, притежаващи хилядолетни писмени традиции, са вършели това, но техните надписи нито са така многобройни, нито така съсредоточени (по време или по място), нито имат разнообразието и оригиналността на древнобългарските. Ако погледнем Германия, ще видим, че са останали 7-8 кратки надписа с руни върху предмети, а при славянските народи - сърби, хървати, чехи, поляци, руснаци, словенци, е абсолютно излишно да ги търсим. Ако на техните територии има такива, то те са най-вече българско дело и отчасти латински или гръцки. В България също не е открит нито един славянски надпис - било на гръцки, с гръцки букви на славянски или на някаква древнославянска писменост.

Съвършено оригинално българско творение са триумфалните надписи, съдържащи имена на крепости и сражения, военните инвентарни надписи, мирни договори, издълбани върху камък, определящи държавните граници, възпоменателните или надгробните надписи. Те представят не само историческо предание - съобщавали са за българското становище за определени събития и са служили за политическа пропаганда. За съвременната наука представляват ценен исторически извор.

Богатият писмен материал, който са ни оставили древните българи, налага да се преосмисли коренно образът им на културно слаборазвит номадски народ. Фактите категорично доказват, че още от дълбока древност в Азия са имали своя писменост. През хилядолетията тя непрекъснато е била усъвършенствана - развива се от идеографска до фонетична от гласно-съгласен тип. Само в разстояние на няколко десетилетия през ІХ в. са създадени глаголицата и кирилицата. Това показва какъв огромен творчески потенциал и култура е притежавал нашият народ.

Докато много от другите европейски народи са започнали да пишат на своите езици (с чужда писменост) след ІХ в., а някои чак през ХVІ в. , то българите са писали на своя говорим език и със своя азбука още след ІІ в. в Стара Велика България. Премълчавана истина е, че в съвременния свят само най-древните и висококултурни народи имат свои писмености.

Кирилицата е много по-съвършена от използваната в Западна Европа латиница. Тя се употребява от над 400 милиона души в Европа и Азия, говорещи различни езици - тюркски, ирански, славянски и аналитичния български.

Не бива официалната историческа наука да крие повече тези факти от българското общество. Ние, днешните българи, имаме право да знаем за високите културни постижения на нашите прадеди, тъй като те ни отреждат водещо място пред останалите европейски народи.

Иво Андровски - историк

Използвана литература:

1.Иман Б. – “Джагфар тарихъ. Свод булгарских летописей” – София, 2001 г., ИК “Огледало”

2.Ахмеров Г. – “Булгар Тарихъ”, София, 2001 г., ИК “Огледало”

Турчанинов Г. - “Памятники древней писмености Кавказа” – М, 1971 г.

Бешевлиев В. - “Първобългарски надписи” – БАН, 1992 г.

Бешевлиев В. - “Първобългарски епиграфика” – ОФ, 1981 г.

Добрев П., Добрева М. - “Древнобългарска епиграфка”, Тангра Тан-нак-ра, 2001г.

Петканова Д. “Константин Кирил – денница на славянския род” София, ИК Време, 1994 г.

Маджаров Хр. – “Големият заговор срещу българите”, Варна, СД Алфиола, 2001 г.

Редактирано от - nesnaecht на 10/6/2003 г/ 04:21:43

ФЪРКАТИЧКО Поезия и философия от Пенчо Славейков.

Не сиромах е който тъй изглежда,

а онзи, който живей без надежда.

***

Пречка е на себе си глупеца,

пречка е на другите мъдреца.

***

За да изкажеш истина, не стига

да си разтвориш сал устата:

през тях тя няма да изскочи-

ако я нямаш во душата.

***

Тоз който има нещо да говори

той по-напред се учи да мълчи:

така в нощта и слънцето лучи

събира да изгрее на простори.

***

Дървото ветри не огъват,

само се то огъва-

на кръст човека не разпъват,

човек се сам разпъва.

***

Таз съща буря дъбове вековни

що кърти и поваля в прах,-

по целини и угари световни

разсява семена плодовни:

но никой ги не вижда тях.

***

"Свещта гори, но не гори да пари-

гори да свети тя:това е любовта!"

Тъй чух да казва чужденеца стари.

Да верни са те истините стари...

Но казва разум нов:

тежко на таз любов,

която само свети, а не пари !

***

Носителя на своя правда носи

и правдата на другите в сърце;

не словото, а ясното лице

е отговор на тъмните въпроси.

понеже знай на себе си цената,

не се гневи и други не гневи;

на свойта воля най-напред надви,

а с туй надви на другите душата.

***

Редактирано от - фъркатичко на 13/6/2003 г/ 19:45:06

ФЪРКАТИЧКО
nesnaecht Фър , виртуални целуфки и поздрав за Славейков ! Просто подсещане че не забравяме !
цъфте

Морна лятна нощ; кръз блян,

знойни чувства сърце сепват;

тъмни листи сън желан

на душата ми нашепват.

Виждам се во родний кът,

родна реч слухът ми гали -

свой отново ме зовът,

свой които са ме звали.

Аз пригръщам ги засмян,

и сълзи на очи ми трепват...

Тъмни листи сън желан

на душата ми нашепват.

Фър, това е и моя принос

si

Сибила Когато идеш там,

полека й кажи-

ЕсЕната мъгла

градината скрежи

и той е сам.

.

И дивните цветя

увехнаха и те

увехнаха и те,

немилвано дете

по теб - в мечти

.

Когато идеш там

полека й кажи-

ЕсЕнната мъгла

градината скрежи

и той е сам.

.

Фър, цъфте,

заради вчерашните красиви цветя

и Пенчо Славейков-

пак той.

Сибила .

Храбър е, който преди да се с другите бие,

с мечът на своята воля сам себе надвие.

.

Пенчо Славейков

цъфте

Докле е младост, златно слънце грей,

сърцето златни блянове лелей.

Докле е младост, леко път се ходи

и леки са световните несгоди.

Докле е младост, всичко е шега;

не хвърля сянка на сърце тъга:

дори тъгата извор е на радост -

докле е младост, ах, докле е младост!

si

nesnaecht Сиби, Фър, Цъфте започваме ли , или е

.

НА ПРОЩАВАНЕ

.

Не плачи, майко, не тъжи,

че станах ази хайдутин,

хайдутин, майко, бунтовник,

та тебе клета оставих

за първо чедо да жалиш!

Но кълни, майко, проклинай

таз турска черна прокуда,

дето нас млади пропъди

по тази тежка чужбина -

да ходим да се скитаме

немили, клети, недраги!

*

Аз зная, майко, мил съм ти,

че може млад да загина,

ах, утре като премина

през тиха бяла Дунава!

Но кажи какво да правя,

кат си ме, майко, родила

със сърце мъжко, юнашко,

та сърце, майко, не трае

да гледа турчин, че бесней

над бащино ми огнище:

там, дето аз съм пораснал

и първо мляко засукал,

там, дето либе хубаво

черни си очи вдигнеше

и с онази тиха усмивка

в скръбно ги сърце впиеше,

там дето баща и братя

черни чернеят за мене!...

*

Ах, мале - майко юнашка!

Прости ме и веч прощавай!

Аз вече пушка нарамих

и на глас тичам народен

срещу врагът си безверни.

Там аз за мило, за драго,

за теб, за баща, за братя,

за него ще се заловя,

пък... каквото сабя покаже

и честта, майко, юнашка!

А ти, 'га чуеш, майнольо,

че куршум пропей над село

и момци вече наскачат,

ти излез, майко - питай ги,

де ти е чедо остало?

Ако ти кажат, че азе

паднал съм с куршум пронизан,

и тогаз, майко, не плачи,

нито пък слушай хората,

дето ще кажат за мене

"Нехранимайка излезе", -

но иди, майко, у дома

и с сърце сичко разкажи

на мойте братя невръстни,

да помнят и те да знаят,

че и те брат са имали,

но брат им падна, загина,

затуй, че клетник не трая

пред турци глава да скланя,

сюрмашко тегло да гледа!

Кажи им, майко, да помнят,

да помнят, мене да търсят:

бяло ми месо по скали,

по скали и по орляци,

черни ми кърви в земята,

земята, майко, черната!

Дано ми найдат пушката,

пушката, майко, сабята,

и дето срещнат душманин

със куршум да го поздравят,

а пък със сабя помилват...

*

Ако ли, майко, не можеш

от милост и туй да сториш,

то 'га се сберат момите

пред нази, майко, на хоро

и дойдат мойте връстници

и скръбно либе с другарки,

ти излез, майко, послушай

със мойте братя невръстни

моята песен юнашка -

защо и как съм загинал

и какви думи издумал

пред смъртта си и пред дружина...

*

Тъжно щеш, майко, да гледаш

и на туй хоро весело,

и като срещнеш погледът

на мойто либе хубаво,

дълбоко ще ми въздъхнат

две сърца мили за мене -

нейното, майко, и твойто!

И две щат сълзи да капнат

на стари гърди и млади...

Но туй щат братя да видят

и кога, майко, пораснат,

като брата си ще станат -

силно да любят и мразят...

*

Ако ли, мале, майноле,

жив и здрав стигна до село,

жив и здрав с байряк във ръка,

под байряк лични юнаци,

напети в дрехи войнишки,

с левове златни на чело,

с иглянки пушки на рамо

и с саби-змии на кръстът,

о, тогаз, майко юнашка!

О, либе мило, хубаво!

Берете цветя в градина,

късайте бръшлян и здравец,

плетете венци и китки

да кичим глави и пушки!

И тогаз с венец и китка

ти, майко, ела при мене,

ела ме, майко прегърни

и в красно чело целуни -

красно, с две думи заветни:

свобода и смърт юнашка!

А аз ще либе прегърна

с кървава ръка през рамо,

да чуй то сърце юнашко,

как тупа сърце, играе;

плачът му да спра с целувка,

сълзи му с уста да глътна...

*

Пък тогаз... майко, прощавай!

Ти, либе, не ме забравяй!

Дружина тръгва, отива,

пътят е страшен, но славен:

аз може млад да загина...

Но... стига ми тая награда -

да каже нявга народът:

умря сиромах за правда,

за правда и за свобода...

цъфте Към Брата си

Тежко, се брате, живее

между глупци неразбрани;

душата ми в огън тлее,

сърцето ми в люти рани.

Отечество мило любя,

неговият завет пазя;

но себе си, брате, губя,

тия глупци като мразя.

Мечти мрачни, мисли бурни

са разпнали душа млада

ах, ръка си кой ще турне

на туй сърце, дето страда?

Никой, никой! То не знае

нито радост, ни свобода,

а безумно как играе

в отзив на плач из народа!

Често, брате, скришом плача

над народен гроб печален

но, кажи ми, що да тача

в тоя мъртав свят коварен?

Нищо, нищо! Отзив няма

на глас искрен, благороден,

пък и твойта душа няма

на глас божий - плач народен1

si

Редактирано от - цъфте на 14/6/2003 г/ 11:48:41

nesnaecht Цъфте ,

Владимир Бераха733
В МЕХАНАТА

Тежко, тежко! Вино дайте!

Пиян дано аз забравя

туй, що, глупци, вий не знайте

позор ли е, или слава!

Да забравя край свой роден,

бащина си мила стряха

и тез, що в мен дух свободен,

дух за борба завещаха!

Да забравя род свой беден,

гробът бащин, плачът майчин, -

тез, що залъкът наеден

грабят с благороден начин, -

грабят от народът гладен,

граби подъл чорбаджия,

за злато търговец жаден

и поп с божа литургия!

Грабете го, неразбрани!

Грабете го! Кой ви бърка?

Скоро тоя не ще да стане:

ний сме синца с чаши в ръка!

Пием, пеем буйни песни

и зъбим се на тирана;

механите са нам тесни -

крещим: "Хайде на Балкана!"

Крещим, но щом изтрезнеем,

забравяме думи, клетви,

и немеем и се смеем

пред народни свети жертви!

А тиранинът върлува

и безчести край наш роден:

коли, беси, бие, псува

и глоби народ поробен!

О, налейте! Ще да пия!

На душа ми да олекне,

чувства трезви да убия,

ръка мъжка да омекне!

Ще да пия на пук врагу,

на пук и вам, патриоти!

Аз веч нямам мило, драго,

а вий... вий сте идиоти!

nesnaecht Яворов

Моята изповед

.

От ранни утрини зори

почнах и ви учих -

как се люби, как се пей -

как пълно се живей.

.

До сетни вечерни зари

сам се не научих!

Много любих, много пях...

Как малко аз живях!

Цъфти ПОМНИ тревогите на всяка среща,

изплакани по пътища сълзи,

изстраданите часове горещи

и всяка моя дума запази.

И ако утре ме завее зима,

в душата твоя да не легне страх.

Когато спомени човек си има,

той може после да живее с тях.

Евтим Евтимов

si

Цъфти

si

Цъфти ПОНЕЖЕ нищо никога не крия,

орисници над път и кръстопът,

уплашени от твоята магия,

изправяха душата ми на съд.

Отровиха ми всяка светла среща.

Е, хубаво. Аз вече издържах.

До дъно пих отровата зловеща,

оставил две-три капки и за тях.

Евтим Евтимов

si

nesnaecht Здравейте приятелчета на Незнаещия философ ! Тъй като трябва да си поддържам формата се съсетих и за Сенека !

Луций Аней Сенека /МЛАДШИ/ 4 в.до н.е - 65 год.

Римски философ драматург и оратор . Втори син на Сенека /Старши/РИТОР.

При КАЛИГУЛА по искане на МЕСАЛИНА бил осъден от Сената и изпратен на остров Корсика ! Върнал се след смъртта на Месалина, станал наставник и по-късно съветник на НЕРОН , и го спирал от извършване на жестокости . По думи на враговете му бил замесен във заговора на ПИЗОН срещу НЕРОН , което го довело до самоубиство ! Като философ е Еклектик, но сам се наричал Стоик ! Няколко сентенции от него няма да ни навредят , и приятно четене

--------------------------------------------------------------------------------------------

*

Истинското мъжество се състои не във това да предизвикаш смъртта , а да се преборят несгодите .

*

Равенство във ПРАВОТО не се състои във това че всички го употребяват , а във това че е предоставено на всички .

*

Полезно е да знаеш няколко мъдри правила които могат да ти помагат винаги , отколкото да знаеш много правила които са безполезни за тебе .

*

Не получаваме живота кратък, но ние си го правим кратък.

*

Боговете така са устроили нещата че всеки може да ти отнеме живота, но никой не може да те спаси от смъртта .

*

Глупаво е да правиш планове за цял живот , след като не знаеш дали ще си жив утре .

*

Пощадяване на престъпници, вреди на честните хора .

*

Не е беден , този който има малко, а този който иска много .

*

Интересувай се не от количество, а качеството на твоите почитатели :

Да не се нравиш на глупака, похвално е за човека .

*

Не считай щастлив този който зависи от щастието .

*

Мъжество без благоразумие, е друг вид страхливост

*

Направи първата крачка и ще разбереш че не е толкова страшно .

*

Закона трябва да бъде кратък, за да може да се запомни даже и от несведущите .

*

Както баснята така и живота трябва да се цени не по дължината, а по съдържанието .

*

Някои неписани закони, потвърждават написаните .

*

Глупаво е да умреш от страх преди смъртта .

*

Неголямо данъчно вземане прави от длъжника приятел, голяма вземане го прави враг .

*

Престъпника може да избегне наказанието, но не страха от наказанието .

*

Необходимостта разбива всички закони .

*

Никога числото на преживените дни неможе да ни застави да признаем че сме живели достатъчно .

*

Да живееш правилно е достъпно за всички, но да живееш дълго на никой .

*

Най-голямото препятствие на здравето е честата смяна на лекарството .

*

Осъждането на невинен , е самоосъждане на съдиите .

*

Най-висшата цел е една : ДА ГОВОРИШ КАКТО ЧУВСТВУВАШ , И ЖИВЕЕШ КАКТО ГОВОРИШ .

*

Никакво зло не е велико, ако не е последно .

*

ПРИЯТЕЛСТВОТО СВЪРШВА ТАМ , ДЕТО ЗАПОЧВА НЕДОВЕРИЕТО .

*

Работата изкоренява пороците , родени във безделието .

*

Живота е както във пиесата , не е важно колко е дълга , а колко добре е изиграна .

*

Изгодата от доброто деяние е , че си могъл да използуваш възможността да го направиш .

Редактирано от - nesnaecht на 24/6/2003 г/ 12:40:20

ФЪРКАТИЧКО Незнаещ, формата я поддържаш добре.

Благодаря ти за Сенека.

То уж всичко е ясно , но трудно го прилагаме.

Поздрави.

nesnaecht Фър, трябва да се подсещаме отвреме навреме !

Както си го е казал Трябва да прескочиш за да видиш че не е трудно !

Сибила Мон ами,

И аз благодаря за Сенека- учителят на Нерон.

Цялата му мъдрост не успяла да спаси живота му.

Неблагодарният му ученик го убил.

Така често става.

Колко ли още пъти, докато се поучим?

Ай сиктир Бу-у-ут страничката!
Мишо Кац Сенека: Всеки има право на лош вкус и погрешно мнение.

С тази сентенция дори имам малък анекдот.

Бях войник.

Служих в Пожарната в Люлин-10, на улица "Майски ден" 1.

Близо до Пожарната се намира сладкарница Атлантик, мисля, тази беше първата сладкарница от голямата днес верига.

Едно от задълженията ми беше да купувам кафета и сандвичи от Атлантик.

Веднъж отидох да купувам сандвич на един офицер. Поръчах го, а момчето започна да изрежда стандартните добавки: кетчуп, краставичка и т.н.

- От всичко по много - казах му аз; той се намръщи.

- Ама ти не знаеш ли, че прекаляването...

- Няма значение какво знам аз; войник съм и изпълнявам заповед.

Но той държеше да си каже своето:

- Не сте ли чували там, в Пожарната, че всичко прекалено е вредно?! Казали са го древните гърци, дори ще ти кажа кой точно; казал го е Платон... - младежът сложи ударението на "о", но това го пропуснах и му заявих:

- Всеки има право на лош вкус и погрешно мнение: Сенека.

Младежът ми се разсърди и не ми проговори цял месец.

nesnaecht Господа и дами това ми е спомен от Графа и не се обсъжда, просто си го пейстнах за да си го имам ! А ако искате да го обсъждате намерете го във темата на Иезуит - "за доброто на форума" ! Благодаря предварително !

Графът

[Златен]

от

Общо мнения: 746

Предложение - за доброто на форума! Това ме накара да прочета всичките 20 стр. Всичките! (Добре, че още на млади години усвоих метода за бързо четене.) По темата я се съберат 2 стр., я не – прав е г-н Фотон. Но доколкото пак се върнахте на нея, ето нещо и от мен:

- За кавга или обида са нужни поне двама – дори само единият да е <лошия>. Липсва ли единият, другият увисва. Каквато и да е реакция от ваша страна ви прави пълноправни съучастници и показва на <лошия>, че не говори на вятъра. А и доказва, че нямате нищо против да се пробвате (като оня, дето си удрял пръста с чук, защото му ставало хубаво като спре!)… Такива са тия от вас, които искат да се борят срещу този и онзи във Форума. Помислете си и ще видите, че само абсолютно пълното невиждане може да има ефект – все пак чак толкова луди тук няма, че да си говорят сами! BTW, не сте се вгледали в грамадата – там лошите хвърлят тухличките върху веселото човече!

- Новите правила. Имало ли е покана от страна на Sand да ги предлагаме и изобщо ние да ги одобрим? Защото той е “хазаинът“IAE! Това, че ни глези и уйдисва на капризите не значи, че можем да го изгоним от дома му. 33 тематични клуба има Форума! Искаме ей тъй да си приказваме – ето ви чат. Ама искаме разговор по така – хайде ето ви и На раздумка. И какво? Всичко си го караме по нашенски – на кръщене говорим за болести и погребения, а на панахида – за последното голямо пиене и готините мацки… Иначе как ще ми обясните тази тема (и не само нея) в Политика?!? Май не е толкова важно какво ще кажем, важното е повече народ да чуе… А Sand лесно може да ни научи, че цигарите не се тръскат на пода, а за лични нужди има тоалетна – достатъчно е не да трие теми, а да ги премества, където им е мястото (вкл.и в Trash). Защото каквито и героични пози да заемаме не трябва да забравяме, че не сме клиенти, а гости – друг плаща харчовете!

- За Форума. Той е един от най-авторитетните (аз бих казал направо най-). Следи се от много хора. Не веднъж интересни виждания и мисли след това ги четем разработени от журналисти, политолози, и т.н. А го следят и не малко от политиците. Щом е така логично е и да дразни и пречи на някои от тях. Преди 1,5 – 2 години също имаше опити да се “неутрализира“ отвътре. Без да страдам от мнителност сега е по-сериозно положението, защото атаката е по-масирана. Дали този път ще успеят да го направят “един от многото“ до голяма степен зависи и от нас. За сега не действаме адекватно – определено сме се хванали на въдицата с безсмислените спорове кой добър и кой лош, как да накажем лошите, и т.н.! Форумни правила на разговор!?! Ей, приятели, вие никога ли не разговаряте с реални хора? Какви други правила търсите? Ако ви пречи че събеседникът не е срещу вас, представяйте си, че е зад вас!!

Създадено: 28.6.2003 г. 12:59:11

Редактирано от - nesnaecht на 28/6/2003 г/ 13:36:03

nesnaecht Добро утро и Добър ден за всички !?!?? А и Добър вечер на останалите !

цъфте Е щом си рекъл добри нека бъдат добри и от мен.

si

Анонимен747
Добра стига и отзад, щом сте рекли да любезничим.
nesnaecht Анонимен 770, пакато си ракъл тъй да бъде !

Един път ти отпред, и един път аз отзад , видиш ли че не е трудно !!!!

nesnaecht Не се чудете има философия и истина и най-важното трябва да се запомни !

Анонимен 95

[Анонимен]

Ано 62/67,

Св. Константин Велики буквално премества столицата на Римската империя в гр.Бизантин в Тракия, тъй като богатите провинции на империята са именно Тракия, Мала Азия, Бл.Изток. По това време западните провинции са сериозно оплячкосани от вандали и др. народи от бъргарската етническа група и в момента не представляват интерес, въпреки че баща му Констанций Хлор, преди да стане август, е бил цезар на Галия, Испания и Британия. Град Рим по това време е бил загубил старата си слава и е западнал до един град на пълен просяци, проститутки и т.н.

Вероятно Ви е известно, че майка му Света Елена е настоявала "вторият Рим" да бъде в Сердика, но е надделяло стратегическото положение на Бизантин (Константинопол) на проливите.

Разбира се, че Троя е тракийски град. Не случайно във войната на ахейци и данайци срещу Троя на помощ на Приам е дошъл тракийският цар Дезус, чието богатство и раскош е описано с възторг от Омир, но мисията му завършва безславно. Срещу Троя обаче "Ахил идва с 2000 българи мирмидонци" (тесалийски македонци). Троянските бежанци на Еней в Италия се считат за предшественици на етруските царе, първите римски императори.

Прав сте, че тия неща трябва да се изтъкват, но най-напред трябва да се знаят. Докато още умуваме, дали да се хвалим или да си траем, за да не ни се смеят неграмотните, някои решиха да станат "европейци" и "американци" по късата процедура - като се откажат и от езика си.

Един пример: На Мизийката бяха приведе достатъчно доказателства от древни историци, че дори и римските императори от български/тракийски произход не са говорили добре латински и гръцки, че основното население на Панония, Илирия, Далмация, Дардания, Тракия, Мизия, Дакия е от българската етническа група (траки, готи, лангобарди, авари, хазари, вандали, хуни), че точно това население е формирало войските на късния Рим и Византия. На нея обаче продължават да й липсват “писмени доказателства”, че тези българи са говорили български, а не латински и гръцки. Когато човек не иска да види доказателствата, винаги ще твърди, че ги няма или, че са недостатъчни.

Разбира се, десетилетия наред българските мозъци бяха промивани, за да загубят етническата си идентичност. Така се създаде теорията за “шепата български чергари и номади от тюркски произход”, които през 9 век били “погълнати от някакво си измислено огромно славянско море”, а останалите станали “татари”.

Намирането на доказателствата е преди всичко български ангажимент. Не трябва да се чака чужденците да ни ги търсят, защото най-често те са имали интерес да ги крият и изопачават, въпреки че и между тях имаше достойни изследователи като проф.Геза Фехер, проф.Винченцо д'Амико, проф.Фритцлер, проф.Йоаким Вернер и др. с неоценим принос за разкриване истината за българите. Трябва да се действа смело като проф.Ганчо Ценов, който не се поколеба да отиде в Германия и с желязна аргументация (и германски пари) да направи на пух и прах тезата на германските историци за “германския произход на Готите”, като доказа, че Готите не са нищо друго освен Българи.

Създадено: 08.7.2003 г. 02:05:45

nesnaecht Наум

[Златен]

от Bulgaria

Общо мнения: 997

Уважаеми г-н Хърсев,

В статията има, разбира се, верни констатации, но има и много фолклор.Мисля, че поназнайвам нещичко по темата, като предварително се извинявам за дългото изложение.

Контрабаден внос в класическия пример, който го разбират мнозинството, вече не е възможен.Може да е ставал преди години и на кьорави пунктове, но сега, особено с идването на "Агентите" е изключен. На границите винаги, не само сега, се е извършвала процедурата внос(износ) транзит, тоест контролът там не е краен.Стоката отива на вътрешна митница, като митничарите там и съответните обслужващи служби(ДВСК , РЗСК и други) са предварително уведомени.Далавери с мита и ДДС и други са много трудно осъществими, предвид простичкия факт, че документите минават през много чифтове ръце на поне три различни служби в различни градове, всичко се дублира, остава в архив и е видимо за много хора и служби.. Просто си изяждаш хляба(от белия) със стопроцентова сигурност, макар и след различен период на време. Системата се усъвършенства с всяка година, макар и ужасно бавно. Тези 10-15% контрабанден внос ми се виждат силно преувеличени, но не това е важното. Важното е, че както преди години, така и сега, ако има някаква далавера тя може би става само с благословия от най-високо място. Описах ви вече механизма, митничарчето Иванчо, например, ако напише, че даден ТИР е празен на своя глава, вместо с еди-кво си, изгаря веднага.. Не че не е възможно-фактът, че се върнаха митничари и шефове, уволнени точно за взятки преди време го потвърждава-няма да се спираме на формалните обяснения за това. Митниците обаче все още нямат специализирана компютърна система, която да ги държи вързани не само помежду им, но и с вътрешните бюра и да се знае всеки миг движението на стоката. Страшно много пари се наляха за това, но работата се решава по нашенски, а и сигурно някой има интерес-вижте по-горе и това е много сериозна индикация за горното-но може и да е обикновено нашенско тутлявене, породено от генезис и разни други ..Скоро питах един голям началник от системата(на контрол) защо не въведат готови и изпратени от Европа компютърни програми(има ги, барабар с компютрите) и той ми отговори, че нямало хора, назнайващи езици и с компютърна грамотност!???.Сега идваме до сухото мляко. Просто цените на този продукт в Украйна и Молдова са драстично по-ниски-и без контрабанда. На всеки производител му излиза далеч по изгодно, вместо да дава пари на мутри- събирачи на мляко, на чиновници под масата от министерства и асоциации, да си внася легално сухо мляко, плащайки си легално всички налози и такси(които хич не са малки-скоро отново ги повишиха) и да изкупува сурово мляко оттук, колкото хептен да не се разкапе технологията на продукта. Това е положението.То и простата логика го потвърждава-ако един продукт е изгоден да се внесе с длавера, а без далавера не, то тогава всичкото количество от този продукт трябва да е внесен с далавера. По съвсем достоверна информация почти всички големи фирми-производители, и доста търговци от най-различен калибър внасят сухо мляко-ясно е, че продуктът е изгодно да се внася по най-обикновени пазарни механизми-да не говорим за тях. Докато нашите производители не разберат, че трябва да съкращават разходите , модернизират и оптимизират производството си, да работят с по-малки надценки, забравяйки монополни мераци, все ще виждат причините в хлабавия контрол и ще реват за административни мерки. Те така са ревали и във Франция.

Натиснете тук

Петиция от производителите на свещи, свещички, лампи, клечки, улични лампи, щипци за чистене и загасяне на свещи, гасители и от производителите на лой, масло, смола, спирт и изобщо на всичко, свързано с осветлението

До уважаемите членове на Камарата на представителите

Господа,

Вие сте на прав път. Вие отхвърляте абстрактни теории, и малко почитате изобилието и ниските цени. Вие сте загрижени най-вече за съдбата на производителя. Вие искате да го освободите от външна конкуренция, т.е. да съхраните вътрешния пазар за вътрешната промишленост.

Ние дойдохме да ви предложим чудесна възможност за вашата – как да я наричаме? Вашата теория? Не, нищо не е по-измамно от теорията. Вашата доктрина? Вашата система? Вашият принцип? Но вие не харесвате доктрините, вие се гнусите от системите, а колкото до принципите, вие отричате, че има такива в политическата икономия; следователно ние ще я наричаме вашата практическа дейност – вашата практика без теория и без принцип.

Ние страдаме от гибелната конкуренция на един съперник, който очевидно работи при условия, далеч по-благоприятни от нашите за производство на светлина, че той наводнява с нея вътрешния пазар на невероятно ниска цена. От момента, в който той се появява, нашите продажби спират, всички потребители се обръщат към него, и един отрасъл от френската индустрия, чиито подразделения са безбройни, изведнъж е докаран до пълна стагнация. Този конкурент, който е не друг, а слънцето, води война с нас толкова безмилостно, че ние предполагаме, че той е бил настроен срещу нас от коварния Албион /великолепна е дипломацията в наши дни!/, най-вече защото той има към този високомерен остров респект, който не показва към нас (става въпрос за репутацията на Британия като мъглив остров, бележка на преводача, Г.А.).

Ние ви молим да бъдете така добри и да прокарате закон, изискващ затваряне на всички прозорци, капандури, тавански прозорци, вътрешни и външни кепенци, завеси, двукрили прозорци, кръгли прозорчета, капаци на прозорци и транспаранти – накратко всички отвори, дупки, цепнатини и пролуки, през които светлината на слънцето има навика да влиза в къщите в ущърб на нашите добри индустрии, с които, горди сме да кажем, ние сме надарили страната, една страна, която не може да забрави благодарността си към нас и да ни изостави в такава неравна битка, без да ни предаде.

Бъдете достатъчно добри, уважаеми депутати, да приемете молбата ни сериозно и не я отхвърляйте без поне да изслушате причините, които ние ще издигнем в нейна защита.

Първо, ако вие изолирате колкото е възможно повече всеки достъп до естествена светлина и следователно създадете нужда от изкуствена светлина, коя индустрия във Франция няма да бъде в края на краищата насърчена?

Ако Франция потребява повече лой, ще има повече говеда и овце и следователно ние ще имаме повече разчистени поля, месо, вълна, кожа и особено тор, който е основата на цялото земеделско богатство.

Ако Франция потребява повече масло, ще се увеличи култивирането на мак, маслини и семе от рапица. Тези ценни, но изхабяващи почвата растения, ще дойдат точно в подходящото време да ни позволят да вложим в доходоносна употреба увеличеното плодородие, което ще придаде на почвата отглеждането на говедата.

Нашите високи пусти полета ще бъдат покрити със смолисти дървета. Многобройни рояци пчели ще събират от нашите планини благоуханните богатства, които днес похабяват своя аромат като цветята, от които произхождат. Следователно няма нито един клон на земеделието, който да не претърпи голяма експанзия.

Същото е в сила и за превоза на стоки. Хиляди кораби ще се ангажират в китолов и за кратко време ще имаме флота, способна да поддържа честта на Франция и да удовлетворява патриотичните аспирации на подписалите се просители, свещари и т.н.

Но какво да кажем за специалните дейности на парижката промишленост (става въпрос за занаятите в Париж, бележка на преводача, Г.А.)? От сега нататък вие ще видите позлата, бронз и кристал в свещниците, лампите, полюлеите, големите свещници, искрящи в просторни пазари, в сравнение с които днешните са само бараки.

Няма да има нито един беден събирач на смола по височините на неговите пясъчни дюни, нито един клет миньор в дълбочините на неговия черен изкоп, който да не получи по-висока заплата и да не се радва на повишено благоденствие.

Има нужда само от малко размисъл, господа, за да се убедите, че няма да има може би нито един французин, от богатия акционер на компанията Анзин до най-простия продавач на кибрит, чието положение не би се подобрило от успеха на нашата петиция.

Ние предугаждаме вашите възражения, господа; но няма дори едно от тях, което да не сте взели от старите плесенясали книги на защитниците на свободната търговия. Предизвикваме ви да произнесете всичко срещу нас и да видим дали всяка ваша дума няма да рекушира незабавно към самите вас и принципите на цялата ваша политика.

Навярно ще ни кажете, че, въпреки че може да спечелим от този протекционизъм, Франция няма да спечели въобще, защото потребителите ще понесат разходите?

Ние имаме готов отговор:

Вие повече нямате правото да споменавате за интересите на потребителя. Вие го жертвате всеки път когато намирате неговите интереси противопоставени на тези на производителя. Вие правите така, за да насърчите индустрията и да увеличите заетостта. По същата причина трябва да направите това и този път. Всъщност вие самите може да се досетите това наше възражение. Когато се казва, че потребителят има интерес от свободното внасяне на желязо, въглища, сусам, жито и текстил, “Да”, отговаряте вие, “но производителят има интерес от тяхното недопускане.” Много добре, несъмнено ако потребителите имат интерес от допускането на естествена светлина, производителите имат интерес от нейната забрана. “Но”, вие може все пак да кажете, “производителят и потребителят са един и същ човек. Ако производителят печели от протекционизма, той ще направи фермера благоденстващ. От друга страна, ако земеделието е преуспяващо, то ще отвори пазари за произведените стоки.” Много добре, ако ни дадете монопол в производствата на светлина по време на деня, първото нещо което ще направим е да изкупим големи количества лой, дървени въглища, масло, смола, восък, спирт, сребро, желязо, бронз и кристал, за да снабдяваме нашата индустрия; и още повече ние и нашите многобройни доставчици, ставайки богати, ще консумираме много и всички области на вътрешната индустрия ще станат проспериращи.

Ще ни кажете ли, че светлината на слънцето е базплатен подарък от природата и че да се отказват такива подаръци би било равносилно на отхвърляне на богатството само по себе си под претекста да се насърчат средствата за придобиването му?

Но, ако заемете тази позиция, вие нанасяте смъртоносен удар по своята собствена политика; спомнете си, че досега винаги сте изключвали външните стоки заради и според това доколко те се приближават до безвъзмездни подаръци. Вие имате само наполовина толкова добра причина за да се съгласявате с исканията на други монополисти, колкото имате да задоволите нашата мобла, която е в пълно съответствие с вашата установена политика; но да отхвърлите нашите искания точно защото са по-добре обосновани, отколкото на който и да е друг, би било равносилно на приемане на равенството + * + = -; с други думи, би било да се трупа абсурд върху абсурд.

Трудът и природата си сътрудничат в променливи пропорции, зависещи от страната и климата, в производството на една стока. Частта, която природата допринася, е винаги безплатна; частта, допринесена от човешкия труд, е тази, която съставлява стойността и за която се плаща.

Ако един портокал от Лисабон се продава на половината от цената на един портокал от Париж, това е защото естествената светлина на слънцето, която, разбира се, е безплатна, прави за първия това, което втория дължи на изкуствено отопление, а за изкуственото отопление неизбежно трябва да се плати на пазара.

Следователно, когато един портокал пристигне от Португалия, някой може да каже, че той ни е даден наполовина безплатно или, с други думи, на половин цена, сравнена с този от Париж.

Сега, точна на база на неговата полубезплатност /извинете думата/, вие поддържате тезата, че не трябва той да бъде допускан (внасян, бележка на преводача, Г.А.). Вие питате: “Как може френският труд да издържи на конкуренцията на външния труд, когато първият трябва да върши цялата работа, докато последният трябва да прави само половината, а слънцето се грижи за останалото?”Но ако фактът, че един продукт е наполовина безплатен ви кара да го изключите от конкуренцията, как може неговата пълна безплатност да ви кара да го допуснете до конкурентната борба? Или вие не сте последователни, или трябва, след изключване на това, което е полубезплатно, като вредно за вътрешната ни индустрия, да изключите и това, което е напълно безплатно, с целия си разум и с двойно усърдие.

Да вземем друг пример: Когато един продукт – въглища, желязо, жито или текстил – идва от чужбина и когато можем да го придобием с по-малко труд, отколкото ако сме го произвели сами, разликата е един безплатен подарък, който ни е дарен. Размерът на този подарък е пропорционален на размера на разликата. Той е ¼ , ½ или ¾ от стойността на продукта ако чужденецът иска от нас само ¾ , ½ или ¼ от нашата цена. Той е толкова безплатен подарък, колкото е светлината, с която слънцето ни дарява без да иска нищо от нас. Въпросът, и ние го подвигаме формално, е дали това, което желаете за Франция, е ползата от безплатно потребление или предполагаемите предимства на тежкото производство. Направете вашия извод, но бъдете логични; защото докато вие забранявате, както правите, външните въглища, желязо, жито и текстил според това доколко техните цени доближават нула, би било много непоследователно да приемате светлината на слънцето, чиято цена е нула през целия ден!

P.S Не съм следил дискусията и се извинявам, ако повтарям казани неща.

Създадено: 25.8.2003 г. 23:06:41

nesnaecht Здравейте значи по философски ! Намерих нещо което си струва да го сложа тука защото малко или много е от раздела философия на глупоста ! Смея се и пиша защото също знам че и аз пък и вие някъде сме писали когато учехме и такива глупости ! И все пак това са бисери от нашето време !

***

ТРЕСАВИЩЕТО НА ГЛУПОСТТА

***

...Нашите прадеди са живели в колиби. Те не са имали дрехи, ризи, нищо освен една дупка, за да излиза пушека. За да си създадат семейство те са разполагали само с един съвсем примитивен инструмент.

.

...По време на фараоните, живите са балсамирали мъртвите, за да не се отегчават. Мумиите са мъртъвци, на които са извадени вътрешностите, но те не са умрели от това. Пирамидите са се състояли от помещение за покойника, земен ресторант и множество коридори, за объркване на учените.

.

...Майката на Ахил го е потопила във водите на Стикс, за да го направи непромокаем за стрелите. Това обаче не му попречило да умре и тогава Одисей влязъл в Троя маскиран, като дървен кон (някои приписват това на Александър Македонски). Агамемнон и Менелай са били братя, но това се знае със сигурност само за първия.

.

...Докато спартанците ходели на война, жените им раждали деца. За тази цел те били тренирани от най-ранна възраст.

.

...Римляните трябвало да водят многобройни войни преди Италия да стане полуостров. По-късно римляните заменили войниците с гъски: те ядели по-малко, а вдигали повече шум.

.

...Римляните били големи строители. Тяхно дело са много павирани пътища, измежду който най-прочут е Млечния път.

.

...След смъртта на Цезар, Октавий и Антоний си разделили империята. Октавий получил задната част на Рим, Антоний източната и Клеопатра. В края на живота си Октавий се оттеглил в своя мавзолей.

.

...Като заминавали кръстоносците отнасяли портретите на жените и децата си, а при завръщането си с радост намирали нови деца около вярната съпруга.

.

...Карл V е роден при леля си, защото майка му тогава не била там.

.

...При феодализма селяните били много подтиснати. Тогава нямало автомобили, та те са плащали данъци върху солта и радиоапаратите, но били лишени дори от тях. Освен това те били длъжни да дават на сеньора всички продукти от жена си. Често се появявал глад и хората се избивали за да не умрат.

.

...Първото околосветско пътуване било извършено от Магелан. За нещастие той бил убит на Филипините и екипажът се завърнал без него. Въпреки всичко покойният запазил добър спомен за пътешествието си.

.

...Людвик XIV бил на пет години, когато се родил баща му. Той живял до смъртта си в 1715 година. Людвик XIV бил заобиколен от благородници които се наричали куртизани. Жените им се наричали куртизанки. Дворецът му бил винаги добре изметен и блестящ, поради което бил наречен Крал-слънце.

.

...През 1763 година Франция закупила Корсика, три години преди раждането на Наполеон за да може да се роди французин.

.

...Нощта на четвърти август е била най-светлия ден на революцията: тогава се отменили феодалните времена. Занапред вече хората се раждали живи и равноправни. Септемврийските кланета са станали вечерта на 10-ти август.

.

...Наполеон бил диктатор защото имал способността да диктува по няколко писма наведнъж. Той мразел англичаните - сърдел им се, защото го принудили да умре в прегръдките на св. Елена.

.

...Битката при Трафалгар се развила по море и затова била наречена Ватерло.

.

...Абрахам Линкълн е роден в дървена колиба, която построил собственоръчно.

.

...В 19 век се развило мисионерството. Нещастните мисионери, които отивали в Китай, се връщали обезглавени.

.

...Президентът на републиката се избира за седем години, като на три години се подновява с една трета. Разликата между царя и президента е тази, че царят е син на баща си, а президентът не е. През 1875 г. само мъжете влизали в урната. Днес за да бъдеш избирател е необходимо да принадлежиш на двата пола.

.

...След завземането на властта от Мусолини, населението на Италия се удвоило благодарение на личните му заслуги.

.

...През деня Земята се върти около Слънцето, а през нощта около луната. Като се върти Земята показва задницата отпред и предницата отзад. Земните меридиани разделят Земята на 24 парчета. Те служат за да въртят Земята около луната. Има два тропика: тропика на Рака и тропика на Проказата ...

.

...Ветровете духат от хората с ниско налягане към хората с високо налягане. Когато барометърът е променлив, времето не знае какво да прави.

.

...Най-известната река е Дунав. Тя е международна, защото всички народи пеят "На хубавият син Дунав".

.

...Реките понякога преливат, но с морето това не става, защото в него има много сюнгери.

.

...Морското дъно се изследва със сонди: ако сондата извлече тиня, значи дъното е тинесто, ако извлече кал, значи дъното е кално, а ако не извлече нищо, значи капацитетът и е нисък.

.

...На изток Франция граничи със Слънцето, когато изгрява, а на запад, когато залязва. Нормандия е плодородна област. Там се отглеждат волове, които дават много мляко и яйца. Тревата е тлъста, затова млякото е много концентрирано.

.

...Ню Йорк закъснява спрямо гринуичкото време, защото Америка е открита много по-късно.

.

...Климатът в Гвиана не е здрав, защото в нея изпращат каторжници. Там има гори от девственици, които доставят строителен материал.

.

...Кенгурото има на корема си джоб, за да се скрие в случай на опастност.

.

...Сахара заема винаги различна площ, тъй като пясъците й изменят непрекъснато мястото си. Главни животни са камилите и керваните. Населението й се състои от туареги и оазиси.

.

...В полярните земи има малко флора, само няколко фауни, но те са диви. Измежду живите същества ще споменем лишеите, пингвините и изследователите. На последните понякога им е така студено, че като се мият са принудени да си слагат ръкавици.

.

nesnaecht

**********

АМУР И ПСИХЕЯ

по историята, разказана от Апулей в неговите "Метаморфози"

**********

Психея била най-малката и най-красивата от трите дъщери на един цар. Всички поданици на царството се тълпели около нея, за да й се възхищават, и дори създали култ към нея, забравяйки проявите на благоговение, които дължали на Венера. Тогава богинята на любовта изпитала отмъстителна завист и повикала на помощ сина си Купидон, като поискала от него да вдъхне на Психея любов към най-грозния и най-презрения от хората. Купидон нарамил лъка си и отлетял при младата девойка. Бил така поразен от нейната красота, че се влюбил в нея и не изпълнил заповедите на божествената си майка. Двете сестри на Психея се омъжили за богати мъже, а красивата девойка не се решавала да избере никой от кандидатите. Много загрижен, нейният баща — царят, се посъветвал с оракула на Аполон, който му заповядал да облече девойката в черно и да я придружи до височината на един хълм, където една грозна змия щяла да дойде да се съчетае с нея. Въпреки отчаянието си царят изпълнил заповедите на бога и изоставил там Психея. Тогава полъхнал нежен вятър и дъхът на Зефир понесъл девойката из въздуха, след което я спуснал здрава и читава сред уханна, мека ливада, където тя заспала. Когато на другия ден отворила очи, се намирала във вълшебната градина на прекрасен дворец, направен от злато и сребро, украсен със скъпоценни камъни.

Неспокойна и любопитна, Психея се приближила към непознатия дом и чула глас, който я канел да влезе в богатото жилище. Девойката бутнала вратата и сред разкошните зали открила приготвена баня, богата вечеря и великолепно легло, в което се изтегнала с настъпването на нощта. Малко по-късно тя си дала сметка за нечие присъствие до нея и помислила, че това е мъжът, за който й говорел оракулът. Този нежен и влюбен съпруг помолил Психея да не се опитва да го види. Освен това девойката скоро получила разрешение да се върне за няколко дни у дома си и да се срещне с родителите си. Но нейните сестри, виждайки я толкова щастлива, се опитали да събудят съмнение в сърцето й и заявили, че в мрака на нощта тя сигурно се е свързала с някакво чудовище.

Потресена, още първата нощ след своето завръщане в двореца, Психея се доближила до заспалия си съпруг и го осветила с лампа. Вместо чудовище, тя съзряла Купидон, най-красивия и най-милия от боговете. Възхитена, тя доближила още лампата и една капка горещо масло капнала върху рамото на нейния божествен съпруг. Събуждайки се стреснат, той упрекнал Психея за недоверието й и изчезнал. Заедно с него изчезнал и прекрасният дворец. Обезумяла от мъка, нещастницата се скитала да го търси и накрая се обърнала към Венера. Много щастлива, че ще си отмъсти, богинята задържала Психея да й служи като робиня. Товарела я с тежка и унизителна работа. Но любовта давала смелост и издръжливост на младата жена и никаква задача не й се струвала невъзможна. С помощта на мравки тя разделила смесените от Венера най-разнородни семена. Донесла златната вълна от свирепите овце, с помощта на един орел успяла да почерпи вода от извора на Стикс, който се славел като недостъпен. Когато Венера поискала от нея да й донесе в кутия малко от красотата на Царицата на сенките, съпругата на Плутон, Психея съумяла да залъже Цербер и стигнала чак до най-отдалечените дълбини на Ада, до трона на царицата Прозерпина.

Но нейното любопитството щяло да я погуби за втори път. Тя отворила кутията, която получила от Прозерпина. Вместо обещаната красота обаче, там бил само мъртвият сън и тя заспала дълбоко. В това време, затворен в двореца на майка си, Купидон умирал от любов към красивата Психея до деня, в който успял да излети през един от прозорците на двореца. Когато открил своята съпруга, той я пробудил с леко убождане на стрелите си. Венера не останала безчувствена към такава силна любов. Меркурий отвлякъл Психея от земята и я отнесъл в двореца на боговете, където, пиейки нектар и амброзия, тя се сдобила с безсмъртие. Така тя вече завинаги могла да остане свързана с Любовта (Амур).

nesnaecht Постижения

.

Само тези, които рискуват да отидат надалеч, могат да разберат точно колко далече може да стигне човек. ~ Т.С.Елиът

.

Трябва да живеем така, като че ли всеки ден ни е последен. ~Публилий Сирус

.

Приятелство

.

Само хората, на които можеш да позвъниш в 4 часа сутринта, са ти истински приятели ~Марлен Дитрих

.

Не върви след мен - няма да те водя. Не върви пред мен - няма да те следвам. Просто върви до мен и ми бъди приятел ~ Алберт Камю

.

Мечти

.

Гледай звездите, а ходи по земята ~Теодор Рузвелт

.

Човек никога не знае какво може, докато не опита ~ Публилий Сирус

.

Демокрация

.

Цената на демокрацията е все по-пълното осъзнаване на съществуващите разлики между хората не само като търпими, а като дълбока същност на един богат и пълноценен живот. ~Джером Натансън

.

Всеки днешен ден струва колкото два утрешни.~ Бен Франклин

.

Мечта без действиe си е просто мечта Действие без мечта е просто кошмар ~Японска поговорка

.

Възстановяване /съвземане/

.

Не е важно дали ще паднеш, а дали пак ще станеш~ Винс Ломбарди

.

Понякога, ако не си сигурен в нещо, просто се хвърляш от моста с главата надолу и чакаш да ти пораснат крила ~ Джордж Жан Натан

.

Животът е това, което ти се случва, докато си правиш други планове ~ Джон Ленън Education

.

Образование

.

Образование е способността да изслушваш внимателно всичко, без да се ядосваш или подценяваш ~Робърт Фрост

.

Посредственият учител разказва. Добрият учител обяснява. Най-добрият учител показва. Великият учител вдъхновява. ~ Уилиам Артър

.

Мъдрост

.

Мъдрият говори, когато има какво да каже. Глупакът говори, когато иска да каже нещо ~ Платон

.

Когато търсиш Мъдростта, първата стъпка е мълчанието.

Втората е слушането.

Третата е запомнянето.

Четвъртата е практикуването.

Петата е преподаването. ~Соломон Ибн Габирол

.

.

Антоанета Шишманова

цъфте

si

dumb ass foreigner a predi vreme "devicite"go vodeha na kai6ka drakon4eto/sv.georgi/.

a sega, a sega-dobre, 4e imam du6terja......

nesnaecht

Роден преди 1980

*

Лично послание за тези които са родени преди третото хилядолетие.

Другите няма да могат да го разберат , но ще е добре да ги подсетим.

Гледащ назад във времето, и е трудно да се помисли че сме успели да преживеем толкова дълго време.

Когато бяхме деца ние се возехме във коли без безопасни колани, нито пък балони за защита .

Детските ни стаи бяха боядисвани със оловни бои , и нашите домове бяха изолирани със азбест . Нямаше даже капачки за сигурност на бутилките със медикаменти , още по-малко на токсични препарати , даже нямаше заключалки и на гардеробите .

И когато ходехме да направим едно кръгче със колело карахме без каски.

.

Ходехме сами във града за хляб, и за мляко във алуминиева копанка която едва се затваряше. Даже пиехме вода направо от маркуча за поливане на градинката ! Какъв ужас ?!?!?!?

.

Правехме си малки колички от сапунерки със старите ролкови кънки ! Даже ако си намерихме лагери си правихме и колички , и забравяхме да си направим спирачки , и се спускахме по улици и нанадолнища .

След няколко влизания във стърнищата намирахме решението за спиране .

.

Рано сутрин излизахме от къщи за да идем на училище пеша , и се връщахме много често по-тъмно когато се запалваше уличното осветление .

.

Представете си значи нямаше подвижни телефони , и човек не може да се свърже със нас по цял ден ?!?!?

.

Ядяхме сухи десерти , бисквити , една филия хляб със масло и глава чесън във ръка , а не бяхме дебели ..... и трябва да се каже че играехме почти винаги навън .

.

Пиехме по 4-5 от една и съща бутилка боза или оранжада , и никога нямаше някой умрял от това.

Играехме опасни игри , и често се наранявахме. Катерехме се по дърветата , или прескачахме оградата на съседката. По някой път имахме и падания , наранявания на колена счупени я крак я ръка , но никой не се оплакваше.

Това беше наука за живота.

.

По някой път се биехме между нас си, имахме посинени очи избит някой зъб, но се опитвахме да ги подценим тези неща.

.

Нямахме НИНТЕНДО, ПЛЕЙСТЕЙШЪН или Х-БОКС, без да броя видео-игрите, да не говорим за телевизия, магнетофони видео компютри и т.н.

Но имахме приятели, и ако искахме да ги видим ни оставаше само едно , да излезем на улицата и да отидем до тях да позвъним и да се видим ! Представяте ли си !?!?!? Даже без да питаме родителите си !

Как го правехме всичко това във този суров живот????

*

Ние измислихме игри, със пръчка и топка за тенис, ядехме най-различни неща , но обратно на това което ни се казва.

Рядко е да чуеш че някой е останал без едно око, или има вирусна инфекция.

Някои ученици, не бяха толкова сръчни както други. По някой път им липсваше годината и се налагаше да повтаря. Класовете и изпитите не бяха добре направени и уточнени във времето за да компенсира разликата, независимо от причините.

.

Нашите акции си бяха наши. Ние понасяхме персонално резултатите. Никой не ни криеше. Идеята да ни скрият родителите като направим някаква лудория , беше немислима. Даже нашите родители винаги взимаха страната на другите .

Това не е ли ужасно????

*

Но тази генерация създаде най-добрите приемащи рискове, създатели, откриватели и.т.н. Последните 50 години ние сме във една екслозия от нови идеи и открития.

Ние имахме свободата, отговорността за нашите успехи, а така и неуспехи.

.

*

Но по-важното е че се научихме да живеем със всичко това.

Поздравления , защото и вие сте едни от тях.

-----

За да не забравя предайте тези редове на някои други които нямаха нашия шанс да пораснат преди да се появят адвокати и правителства които да регламентират нашия живот ..... за наше добро !

-------

luongnguyen©nesnaecht©

nesnaecht Това е за франкофоните избирателно право във Франция и начин и за какво !

Ако некой се интересува за нещо по специално ще превеждам на парче , иначе целия превод е много време !

Les modalité s d'é lection en France

Le systè me é lectoral

Les diffé rentes é lections

Les diffé rents modes de scrutin

Les é volutions du droit é lectoral franç ais

Le systè me é lectoral

Quelques principes

- Le vote est universel : le droit de vote appartient à tous les citoyens en â ge d'ê tre é lecteur.

- Le vote est strictement personnel

- Le vote est libre

- Le vote est secret : personne ne doit chercher à connaî tre ni à contrô ler le vote d'un é lecteur.

Des dispositions maté rielles sont pré vues dans les bureaux de vote pour proté ger la liberté et le secret du vote. La principale est le passage obligatoire par l'isoloir où , à l'abri des regards, l'é lecteur mettra dans une enveloppe le bulletin de son choix. Il le dé pose ensuite dans l'urne é lectorale transparente et signe en face de son nom sur la liste é lectorale.

Etre é lecteur

Pour avoir la qualité d'é lecteur, il faut ê tre de nationalité franç aise, ê tre â gé de 18 ans ré volus et jouir de ses droits civils et politiques. De plus, le droit de vote est subordonné à l'inscription sur une liste é lectorale.

Une dé rogation au principe de nationalité a é té apporté e par le traité de Maastricht, ratifié en septembre 1992. Les ressortissants communautaires ont dé sormais le droit de vote aux é lections europé ennes et municipales sous ré serve qu'ils soient inscrits sur des listes é lectorales complé mentaires.

Etre é ligible

L'é ligibilité est la possibilité de se pré senter à une é lection. Pour ê tre é ligible à une é lection, il faut avant tout ê tre é lecteur et de nationalité franç aise mais des conditions spé cifiques peuvent exister selon les scrutins, notamment celle relative au lien personnel entre le candidat et la collectivité .

La condition d'â ge diffè re é galement selon l'é lection :

- 18 ans pour les é lections municipales, cantonales et ré gionales,

- 23 ans pour l'é lection pré sidentielle et les é lections lé gislatives,

- 30 ans pour les é lections sé natoriales.

La condition de nationalité est é largie pour les é lections municipales et les é lections europé ennes pour lesquelles le candidat peut avoir la nationalité d'un des é tats membres de l'Union europé enne.

=======================

Les diffé rentes é lections

L'é lection pré sidentielle

La duré e du mandat pré sidentiel ainsi que le mode de scrutin ont é volué . Sous la seconde Ré publique (1848-1852), le Pré sident de la Ré publique é tait é lu au suffrage universel direct : il n'y en a eu qu'un seul Louis-Napolé on Bonaparte. De la IIIè me Ré publique (1870-1940) à la IVè me Ré publique (1946-195, il fut é lu par les membres de l'Assemblé e nationale et du Sé nat ré unis en Congrè s. En 1958, le Pré sident de la Ré publique a é té é lu au suffrage universel indirect par un collè ge é lectoral spé cifique composé des membres du Parlement, des conseillers gé né raux et des repré sentants é lus des conseils municipaux, soit environ 80 000 é lecteurs. Ce systè me n'a fonctionné qu'une seule fois pour l'é lection de Charles de Gaulle à son premier mandat pré sidentiel. La ré vision constitutionnelle du 6 novembre 1962, approuvé e par le ré fé rendum du 28 octobre 1962, a é tabli le suffrage universel direct. Le ré fé rendum du 24 septembre 2000 a mis fin au principe du septennat institué sous la IIIè me Ré publique. Le mandat pré sidentiel est dé sormais de 5 ans renouvelables.

Le scrutin est un scrutin uninominal majoritaire à deux tours :

- Pour ê tre é lu au premier tour, il faut ré unir la majorité absolue des suffrages exprimé s. Afin que l'é lu recueille la majorité des suffrages exprimé s, ainsi que le dispose la Constitution (article 7), seuls deux candidats sont autorisé s à se pré senter au second tour. Il s'agit des deux candidats ayant obtenu le plus grand nombre de suffrage au premier tour ;

- Est é lu au second tour, le candidat ayant obtenu la majorité des suffrages exprimé s. Le second tour a lieu le deuxiè me dimanche suivant le premier tour.

Afin d'é viter les candidatures fantaisistes, la loi organique du 6 novembre 1962 é tablissait un systè me de repré sentation. Il fut modifié par la loi organique du 18 juin 1976. Dé sormais une candidature n'est recevable que si elle est parrainé e par au moins 500 citoyens titulaires de mandats é lectifs dé finis par la loi organique. La candidature ne peut ê tre retenue que si, parmi les 500 parrains, figurent des é lus d'au moins 30 dé partements ou territoires d'outre-mer et sans que plus de 10% d'entre eux puissent ê tre du mê me dé partement ou TOM. Le nom et la qualité des signataires sont rendus publics par le Conseil constitutionnel.

Depuis la loi organique du 11 mars 1988 relative à la transparence financiè re de la vie politique, les candidats doivent remettre au Conseil constitutionnel une dé claration de leur situation patrimoniale et l'engagement de dé poser une nouvelle dé claration en fin de mandat. Seule la dé claration du candidat é lu est publié e aprè s l'é lection par le Conseil constitutionnel. Ce dernier, aprè s avoir vé rifié si toutes les conditions de recevabilité sont remplies, é tablit la liste des candidats.

Les é lections lé gislatives

Les é lections lé gislatives permettent d'é lire les dé puté s à l'Assemblé e Nationale. Ils sont au nombre de 577 et sont é lus au suffrage universel direct pour un mandat de 5 ans renouvelable sauf si la lé gislature est interrompue par une dissolution (article 24 de la Constitution). Depuis 1958, cinq dissolutions sont intervenues : en 1962, 1968, 1981, 1988 et 1997. Il ne peut ê tre procé dé à une nouvelle dissolution dans l'anné e qui suit ces é lections.

Le vote a lieu par circonscription, chacune d'elles correspondant à un siè ge.

Les dé puté s sont é lus au scrutin majoritaire à deux tours. La loi du 10 juillet 1985 pré voyait leur é lection à la repré sentation proportionnelle : les seules é lections lé gislatives qui se soient dé roulé es sous ce mode de scrutin sont celles du 16 mars 1986, puisque la loi du 11 juillet 1986 a ré tabli le scrutin majoritaire à 2 tours.

Pour ê tre é lu dé puté , le candidat doit obtenir :

- au premier tour, la majorité absolue des suffrages exprimé s et un nombre é gal au quart du nombre des é lecteurs inscrits ;

- au second tour, la majorité relative suffit ; en cas d'é galité le plus â gé des candidats est é lu. Pour se pré senter au second tour de scrutin, le candidat doit avoir recueilli un nombre de voix d'au moins 12, 5% du nombre d'é lecteurs inscrits.

La Vè me Ré publique a innové en é tablissant une incompatibilité entre la fonction ministé rielle et le mandat parlementaire. Cette mesure a rendu né cessaire l'institution d'un supplé ant qui peut ê tre amené à remplacer le parlementaire appelé à des fonctions gouvernementales. La fonction de dé puté est é galement incompatible avec celle de sé nateur ou de dé puté europé en.

Les é lections sé natoriales

Les sé nateurs sont é lus pour un mandat de 6 ans renouvelable dans le cadre du dé partement par un collè ge é lectoral comprenant les dé puté s, les conseillers ré gionaux é lus dans le dé partement, les conseillers gé né raux, les dé lé gué s des conseils municipaux, ou les supplé ants des dé lé gué s. Le collè ge é lectoral est composé d'environ 145 000 personnes dont 95 % sont des dé lé gué s de conseils municipaux.

Le Sé nat est composé de 346 sé nateurs et renouvelé par moitié tous les trois ans. Le mandat de sé nateur est incompatible avec celui de dé puté et de dé puté europé en.

Le mode de scrutin varie suivant le nombre de siè ges de sé nateurs dé volus au dé partement :

- Dans les dé partements qui é lisent 3 sé nateurs ou moins, l'é lection se dé roule au scrutin majoritaire à deux tours. Dans le cas où deux siè ges sont à pourvoir, il s'agit d'un scrutin plurinominal. Les candidatures peuvent ê tre isolé es. Les listes ne sont pas bloqué es, l'é lecteur peut rayer les noms, en ajouter d'autres, voire opé rer un panachage entre plusieurs listes. A l'issue du scrutin, le dé compte des suffrages se fait par nom.

- Dans les dé partements qui é lisent 4 sé nateurs ou plus, le scrutin proportionnel s'applique. L'é lection a lieu au scrutin de liste à un seul tour. Les siè ges sont attribué s en fonction de l'ordre de pré sentation des candidats sur chaque liste.

L'é lection sé natoriale recouvre une autre particularité : il s'agit de la seule é lection où le vote est obligatoire pour les membres du collè ge é lectoral.

====================

L'é lection europé enne

Le Parlement europé en, assemblé e des repré sentants des citoyens des 15 é tats membres de l'Union europé enne, est composé de 626 dé puté s europé ens, é lus au suffrage universel direct pour un mandat de 5 ans renouvelable, dont 87 é lus franç ais.

Si l'adhé sion des dix é tats candidats est ratifié e en 2004, le nombre d'é lus franç ais sera de 78, le nombre total de dé puté s europé ens é tant porté à 669.

C'est le conseil des ministres de l'Union europé enne, aprè s consultation du Parlement europé en, qui dé termine la date des é lections : la date du scrutin est alors fixé e par chaque é tat membre et doit ê tre situé au cours d'une pé riode allant du jeudi au dimanche d'une mê me semaine. Le Danemark, l'Irlande, les Pays-Bas et le Royaume-Uni votent le jeudi, les autres é tats membres, dont la France, votent le dimanche.

L'é lection a lieu à la repré sentation proportionnelle suivant la rè gle de la plus forte moyenne, sans panachage ni vote pré fé rentiel, dans le cadre de huit circonscriptions regroupant les ré gions pour la mé tropole er l'ensemble des dé partements, territoires et collectivité s pour l'outre-mer. Les siè ges sont ré partis, dans la circonscription, entre les listes ayant obtenus au moins 5% des suffrages exprimé s. Les siè ges sont attribué es aux candidats d'aprè s l'ordre de pré sentation sur chaque liste.

Le ré fé rendum

Le ré fé rendum, pré vu aux articles 11 et 89 de la Constitution du 4 octobre 1958, est la procé dure exceptionnelle par laquelle les citoyens sont appelé s à se prononcer directement par un vote, sur un projet de loi organique ou ordinaire ou sur un projet de ré vision de la Constitution en ré pondant à une question posé e par " oui " ou " non ".

Le ré fé rendum peut ê tre " constituant ", lorsqu'il est relatif à un projet de ré vision de la Constitution. Il peut ê tre " lé gislatif ", c'est à dire porter sur un texte de nature lé gislative, le projet de loi soumis à ré fé rendum é tant toutefois limité à des domaines pré cis : organisation des pouvoirs publics, ré formes relatives à la politique é conomique ou sociale de la Nation, ratification d'un accord de communauté ou d'un traité dont les dispositions auraient des incidences sur le fonctionnement des institutions.

Le Conseil constitutionnel est consulté par le Gouvernement sur l'organisation des opé rations de ré fé rendum et proclame les ré sultats du ré fé rendum.

La consultation ré fé rendaire se dé roule en un seul tour. Pour ê tre adopté par le peuple franç ais, le projet de loi doit recueillir une majorité de suffrages positifs.

Les é lections ré gionales

Les é lections ré gionales ont pour objet d'é lire les conseillers ré gionaux qui siè gent à l'assemblé e dé libé rante de la ré gion, le conseil ré gional. Avant 1982, les conseillers ré gionaux é taient é lus au suffrage universel indirect parmi un collè ge é lectoral composé des parlementaires de la ré gion, des maires des grandes villes, des repré sentants dé signé s par les autres maires et des repré sentants des conseils gé né raux. La loi du 2 mars 1982 a institué l'é lection des conseillers ré gionaux au suffrage universel direct, dans le cadre des dé partements, pour un mandat de six ans renouvelable. La premiè re é lection a eu lieu le 16 mars 1986.

Les conseillers ré gionaux sont é lus dans chaque ré gion au scrutin de liste à deux tours, chaque liste é tant constitué e d’autant de sections qu’il y a de dé partements dans la ré gion. Ce mode de scrutin est inspiré de celui en vigueur pour l'é lection des conseillers municipaux dans les communes de plus de 3 500 habitants, combinant les rè gles du scrutin majoritaire et de la repré sentation proportionnelle. Toutefois, compte tenu de la diffé rence de nature entre les circonscriptions ré gionale et communale, la prime majoritaire attribué e à la liste ayant obtenu la majorité absolue des suffrages au premier tour ou qui est arrivé e en tê te au second, est é gale non pas à la moitié des siè ges à pourvoir comme pour le scrutin municipal mais au quart.

Les listes ayant obtenu au moins 10% des suffrages exprimé s peuvent se maintenir au second tour.

Ces dispositions seront mises en oeuvre pour la premiè re fois à l'occasion du prochain renouvellement des conseils ré gionaux en 2004.

Les é lections cantonales

Le canton a é té cré é par la loi du 22 dé cembre 1789. Il constitue une circonscription é lectorale dans laquelle est é lu un conseiller gé né ral. Les conseillers gé né raux sont é lus pour 6 ans au suffrage universel direct. Ils sont renouvelé s par moitié tous les trois ans et sont ré é ligibles. Le principe d'un renouvellement partiel a é té posé par la loi du 10 aoû t 1871.

Le scrutin est uninominal majoritaire à deux tours.

- Pour ê tre é lu au premier tour, il est né cessaire de recueillir la majorité absolue des suffrages exprimé s et le quart des é lecteurs inscrits.

- A dé faut, il est procé dé à un second tour et la majorité relative est alors suffisante pour ê tre proclamé é lu. Toutefois, il faut avoir obtenu un nombre de suffrage au moins é gal à 10% des é lecteurs inscrits pour ê tre candidat au second tour. Si aucun des candidats n'atteint ce seuil, les deux candidats ayant obtenu le plus grand nombre de suffrages au premier tour peuvent rester en lice pour le second.

=======================

Les é lections municipales

Les membres des conseils municipaux sont é lus au suffrage universel direct pour un mandat de 6 ans renouvelable dans le cadre de la commune. Le mode de scrutin utilisé pour cette consultation n'est pas uniforme sur l'ensemble du territoire. Il diffè re selon la population des communes considé ré es. Il y a lieu, à cet é gard, de distinguer les communes de moins de 3 500 habitants, les communes de 3 500 habitants et plus, et les villes de Paris, Lyon, et Marseille soumises à des dispositions spé cifiques.

- Les communes de moins de 3 500 habitants :

Les membres des conseils municipaux sont é lus au scrutin majoritaire. Au premier tour, la majorité absolue est requise ainsi que le quart des é lecteurs inscrits. Pour ê tre é lu au second la majorité relative suffit.

Les candidats se pré sentent en listes complè tes (sauf pour les communes de moins de 2 500 habitants où les candidatures isolé es et les listes incomplè tes sont autorisé es) et les suffrages sont comptabilisé s individuellement. En outre le panachage est autorisé .

- Les communes de 3 500 habitants et plus :

Le mode de scrutin applicable est le scrutin de liste à deux tours, avec dé pô t de listes complè tes, sans adjonction ni suppression et sans modification de l'ordre de pré sentation possibles lors du vote.

Si une liste obtient la majorité absolue au premier tour, il lui est attribué e un nombre de siè ges é gal à la moitié des siè ges à pourvoir. Les autres siè ges sont ré partis entre toutes les listes à la repré sentation proportionnelle à la plus forte moyenne. Dans le cas contraire, il est procé dé à un second tour.

Au second tour, seules peuvent se pré senter les listes ayant obtenu 10% des suffrages exprimé s. Un candidat peut figurer sur une autre liste à condition qu 'elle ait obtenu au moins 5% des suffrages exprimé s, et qu'elle ne se pré sente pas. En ce cas l'ordre de pré sentation des candidats peut ê tre modifié .

Il est attribué à la liste qui obtient le plus de voix, un nombre de siè ges é gal à la moitié des siè ges à pourvoir. Les autres siè ges sont ré partis entre toutes les listes à la repré sentation proportionnelle à la plus forte moyenne.

- Les ré gimes particuliers de Paris, Marseille et Lyon :

Les rè gles sont les mê mes que pour les communes de 3 500 habitants et plus mais l'é lection se fait par secteur. A Paris et à Lyon, chaque arrondissement forme un secteur. A Marseille, il existe 8 secteurs de 2 arrondissements chacun. Les siè ges de membres du conseil de Paris ou du conseil municipal de Marseille ou de Lyon sont donc attribué s au regard des ré sultats obtenus par secteur et selon les mê mes rè gles que pour les communes de 3 500 habitants et plus. Des conseillers d'arrondissement sont, en outre, é lus en mê me temps que les membres du Conseil de Paris et des conseils municipaux de Marseille et de Lyon. Les siè ges sont ré partis dans les mê mes conditions entre les listes.

- L'é lection du maire et des adjoints :

L'é lection du maire est faite par le conseil municipal qui se ré unit au plus tô t :

le mercredi pour les communes de moins de 3 500 habitants, le vendredi pour les communes de 3 500 habitants et plus

et au plus tard le dimanche qui suit le jour de scrutin de l'é lection du conseil.

Pour ê tre é lu maire, il faut obtenir la majorité absolue des suffrages exprimé s au deux premiers tours. Si aprè s deux tours, aucun candidat n'a obtenu la majorité , on procè de à un troisiè me tour et l'é lection a lieu à la majorité relative.

Aprè s l'é lection du maire, le conseil municipal fixe par dé libé ration, le nombre des adjoints (au maximum 30% de l'effectif lé gal du conseil municipal) puis procè de à leur é lection.

========================

Les diffé rents modes de scrutin

Les scrutins majoritaires

Le principe du scrutin majoritaire est simple. Le ou les candidats qui obtiennent la majorité des suffrages exprimé s sont é lus. Il s'agit donc de confier le soin de repré senter l'ensemble d'une circonscription aux candidats qui arrivent en tê te sans tenir compte des suffrages recueillis par ses concurrents.

Le scrutin peut ê tre uninominal s'il y a un siè ge à pourvoir par circonscription. Les é lecteurs votent alors pour un seul candidat. Le territoire national est divisé en autant de circonscriptions qu'il y a de siè ges à pourvoir.

Le scrutin est plurinominal s'il y a plusieurs siè ges à pourvoir par circonscription. Les é lecteurs votent pour plusieurs candidats qui peuvent se pré senter isolé ment ou sur des listes : on parle alors de scrutin de liste. Ces derniè res sont dites bloqué es si le nombre de candidats qui y sont inscrits est obligatoirement é gal au nombre de siè ges à pourvoir, et si les é lecteurs n'ont pas la possibilité d'en modifier ni la composition, ni l'ordre de pré sentation. Pour introduire une certaine souplesse, le panachage ou le vote pré fé rentiel sont parfois autorisé s. Le panachage permet aux é lecteurs de rayer des noms sur la liste pour laquelle ils votent et de les remplacer par ceux des candidats figurant sur d'autres listes. Le vote pré fé rentiel donne la possibilité aux é lecteurs de classer les candidats d'une mê me liste selon leurs pré fé rences.

Dans le scrutin majoritaire à un tour, le ré sultat est acquis dè s le premier tour quel que soit le pourcentage des suffrages exprimé s obtenu par les candidats, ou la liste, arrivé s en tê te. La majorité relative suffit pour ê tre é lu. Ce mode n'existe pas en France.

Dans le scrutin majoritaire à deux tours, la majorité absolue des suffrages exprimé s est gé né ralement requise pour ê tre é lu au premier tour. Sinon il y a ballottage et organisation d'un second tour à l'issue duquel le candidat ou la liste arrivé e en tê te sont é lus quel que soit le pourcentage des suffrages obtenus. La pré sence au second tour peut ê tre soumise à certaines conditions : par exemple avoir obtenu au premier tour un certain pourcentage des inscrits ou des suffrages exprimé s.

La repré sentation proportionnelle

La repré sentation proportionnelle est un mode de scrutin de liste gé né ralement à un seul tour. Les siè ges à pourvoir dans une circonscription sont ré partis entre les diffé rentes listes en pré sence proportionnellement au nombre de suffrages qu'elles ont recueillis.

Pour pouvoir participer à la ré partition des siè ges, les listes doivent gé né ralement atteindre un certain pourcentage des suffrages exprimé s. Le calcul s'effectue ensuite en deux temps.

La premiè re attribution est faite à partir d'un quotient é lectoral qui peut ê tre dé terminé à l'avance (quotient fixe), ou, cas le plus fré quent en France, ê tre calculé en divisant le total des suffrages exprimé s dans la circonscription par le nombre de siè ges à pourvoir. Ce quotient est é gal au nombre de voix né cessaire pour avoir un siè ge. Dans un premier temps, chaque liste obtient donc autant de siè ges qu'elle a atteint de fois le quotient é lectoral. Mais cette premiè re ré partition laisse des restes, c'est à dire des siè ges non pourvus. La ré partition des restes peut se faire soit au plus fort reste, soit à la plus forte moyenne.

La ré partition au plus fort reste implique que dans chaque circonscription, les siè ges non pourvus soient attribué s à chaque liste selon l'ordre dé croissant des suffrages inemployé s aprè s la premiè re ré partition. Cette mé thode avantage les petites formations notamment celles qui n'ont pas ré ussi à obtenir le quotient é lectoral mais qui s'en sont approché es et disposent de forts restes.

Dans la ré partition à la plus forte moyenne, il s'agit de calculer quelle serait pour chaque liste la moyenne des suffrages obtenus par siè ges attribué s si on accordait fictivement à chacune d'elle un siè ge supplé mentaire. La liste qui obtient la plus forte moyenne reç oit un siè ge. L'opé ration se ré pè te autant de fois qu'il reste de siè ges à pourvoir.

Une fois connu le nombre de siè ges attribué s à chaque liste, il faut encore dé terminer quels candidats en bé né ficieront. Gé né ralement on suit l'ordre de pré sentation de la liste .

Les systè mes mixtes

Les systè mes mixtes combinent les rè gles des scrutins majoritaire et proportionnel. Ils sont rarement utilisé s et souvent critiqué s pour leur complexité .

Depuis 1982, les é lections municipales des communes de plus de 3 500 habitants ont un mode de scrutin mixte introduisant un mé canisme de proportionnel dans un scrutin à dominante majoritaire. En 2004, un systè me similaire sera appliqué pour la premiè re fois aux é lections ré gionales.

========================

Les é volutions du droit é lectoral franç ais

La parité

La France est le premier pays à avoir adopté une loi pour ré aliser la parité entre les hommes et les femmes afin de ré duire la sous-repré sentation des femmes dans la vie politique. Il s'agit de la loi n°2000-493 du 6 juin 2000 tendant à favoriser l'é gal accè s des hommes et des femmes aux mandats é lectoraux et fonctions é lectives qui a é té appliqué e pour la premiè re fois aux é lections municipales de mars 2001.

Cette loi comprend principalement deux dispositions.

- La premiè re rend obligatoire le principe de parité pour tous les scrutins de liste. Ce principe est mis en oeuvre de d'eux maniè res diffé rentes :

- ou bien chaque liste est composé e alternativement d'un candidat de chaque sexe (é lections sé natoriales et é lection des repré sentants au Parlement europé en

- ou bien un nombre é gal de candidats de chaque sexe doit figurer au sein de chaque groupe entier de six candidats dans l'ordre de pré sentation de la liste (é lections municipales dans les communes de pus de 3 500 habitants, é lections ré gionales et é lections à l'assemblé e territoriale de Corse).

- La seconde disposition module l'aide publique versé e aux partis politiques en fonction de l'é cart constaté entre le nombre d'hommes et le nombre de femmes pré senté s par chaque parti à l'occasion des é lections lé gislatives. En effet, lorsque le nombre de candidats de chaque sexe ayant dé claré se rattacher à un parti ou groupement politique dé passe, lors du dernier renouvellement gé né ral de l'Assemblé e nationale, 2% du nombre total de ces candidats, le montant des cré dits qui lui est attribué au titre de la premiè re fraction de l'aide publique versé s aux partis est diminué d'un pourcentage é gal à la moitié de cet é cart.

Les scrutins qui ne sont concerné s par aucune des deux dispositions de la loi du 6 juin 2000 sont des scrutins uninominaux :

- les é lections municipales dans les communes de moins de 3 500 habitants,

- les é lections cantonales,

- les é lections sé natoriales dans les dé partements qui ont 1, 2 ou 3 sé nateurs

Le cumul des mandats

Il s'agit de la deuxiè me grande é volution du droit é lectoral franç ais dont le but est de permettre aux é lus de se consacrer pleinement à leurs fonctions. Le cumul des mandats est encadré par deux grandes lois :

- La loi organique n°2000-294 du 5 avril 2000 relative aux incompatibilité s entre mandats é lectoraux qui renforce les incompatibilité s entre le mandat parlementaire et les mandats locaux et cré e une incompatibilité entre le mandat de dé puté ou de sé nateur et le mandat de repré sentant au Parlement europé en ;

- La loi n°2000-295 du 5 avril 2000 relative à la limitation du cumul des mandats é lectoraux et des fonctions é lectives et à leurs conditions d'exercice renforce les incompatibilité s entre mandat de repré sentant au Parlement europé en et mandats locaux ou fonctions exé cutives locales.

Les é lus qui se trouvent en situation de cumul des mandats doivent obligatoirement ré gulariser leur situation et disposent de 30 jours pour dé missionner d'un mandat. A dé faut d'option, l'un de leurs mandats, le plus souvent le plus ancien, prend fin de plein droit.

Pour en savoir plus :

www.interieur.gouv.fr (rubrique " é lections "

www.service-public.gouv.fr

nesnaecht
Les diffé rentes é lections

1. Elections municipales (dans le cadre de la commune)

Tous les six ans

Suffrage universel direct pour dé signer les membres du conseil municipal qui, à leur tour, é liront le maire (et ses adjoints) :

- communes de moins de 3 500 habitants : scrutin majoritaire plurinominal à deux tours.

- communes de 3 500 habitants et plus : scrutin proportionnel de liste à deux tours (sans aucune modification possible de la liste).

- Paris, Lyon et Marseille :

Scrutin proportionnel de liste à deux tours dans le cadre de secteurs é lectoraux.

Les é lecteurs é lisent en mê me temps un conseil municipal et des conseils d'arrondissement (selon les mê mes rè gles que pour les communes de 3 500 habitants et plus).

2. Elections cantonales (dans le cadre du canton)

Tous les six ans

Pour dé signer les membres du conseil gé né ral du dé partement, qui é lisent à leur tour, pour trois ans, un pré sident.

Le conseil gé né ral est renouvelé par moitié tous les trois ans

Suffrage universel direct, scrutin uninominal majoritaire à 2 tours, à raison d'un conseiller par canton.

3. Elections regionales (dans le cadre de la ré gion avec des sections dé partementales)

Tous les six ans (à partir de 2004)

Pour é lire les conseillers ré gionaux qui é lisent à leur tour un pré sident pour six ans

Suffrage universel direct, au scrutin de liste à deux tours.

4. Elections lé gislatives

Tous les cinq ans (mais l'Assemblé e nationale peut ê tre dissoute par le Pré sident de la Ré publique ce qui provoque des é lections anticipé es)

Pour é lire les 577 dé puté s à raison d'un dé puté par circonscription lé gislative.

Suffrage universel direct, au scrutin majoritaire uninominal à deux tours.

5. Elections senatoriales

Tous les six ans

Pour é lire les 346 sé nateurs dans les dé partements, les territoires d'outre-mer et parmi les Franç ais é tablis hors de France.

Le Sé nat est renouvelé par moitié tous les trois ans

Suffrage universel indirect, scrutin majoritaire à deux tours ou repré sentation proportionnelle selon le nombre de sé nateurs à é lire dans le dé partement. Les é lecteurs sont, dans chaque dé partement, les dé puté s, les conseillers ré gionaux, les conseillers gé né raux et des dé lé gué s des conseils municipaux.

6. Election presidentielle

Tous les cinq ans

Pour é lire le Pré sident de la Ré publique

Suffrage universel direct, scrutin uninominal majoritaire à deux tours.

7. Elections europeennes

Tous les cinq ans

Pour dé signer les 78 repré sentants franç ais (sur 669) au Parlement europé en de Strasbourg. A partir de 2004 , l'é lection aura lieu dans le cadre de huit circonscriptions regroupant des ré gions.

Suffrage universel direct, scrutin de liste à un seul tour à la repré sentation proportionnelle.

8. referendum

Procé dure exceptionnelle par laquelle les citoyens sont appelé s à se prononcer directement sur un projet de loi ou sur un projet de ré vision de la Constitution. Vote par oui ou par non à la majorité des suffrages exprimé s.

nesnaecht

Българският политически елит - един класически отговор

--------------------------------------------------------------------------------

Сред оценките на Западните анализатори често срещаме твърдения от типа: "Проблемът на България е нейния политически елит". Какво стои зад тях? Едмънд Бърк дава един от възможните класически отговори.*

--------------------------------------------------------------------------------

11. Ласкателството развращава едновременно и този, който го получава и онзи, който го отправя; а раболепието не принася по-голяма полза на народа, отколкото на кралете. Затова бих отложил поздравите си към новата свобода на Франция… Последствията от свободата за индивидите е, че могат да правят каквото им харесва; ние трябва да видим какво ще им се хареса да правят, преди да рискуваме да им поднесем поздравления, които бързо могат да се превърнат в оплаквания. Благоразумието би изисквало това в случаите, в които става дума за отделни изолирани частни лица; но когато хората действат заедно, свободата означава власт. Внимателните хора, преди да декларират отношението си, ще подложат на наблюдение употребата на властта; особено, когато се преценява феномен като нова власт у нови хора, за чиито принципи, темперамент и склонности се знае малко или почти нищо, както и за ситуациите, в които онези, предизвикващи най-голяма бъркотия на сцената, могат да не бъдат онези, които наистина движат нещата…

54. … Хората, които не обръщат поглед към предците си, никога не ще помислят за своето потомство.

Освен това английският народ добре знае, че идеята за наследяване осигурява надежден принцип за съхранение и надежден принцип за приемственост, без изобщо да се изключва принципът на подобрението. Тя оставя придобитото непокътнато, но гарантира и това, което придобива… Чрез конституционна политика, работеща по образеца на природата, ние получаваме, упражняваме и предаваме нашето управление и привилегии, по същия начин по който ползваме нашата собственост и нашият живот…

Така, съхранявайки природния ред и в ръководенето на държавата, нашите подобрения никога не са изцяло нови, а запазеното от нас никога не е напълно остаряло.

62. …Народното събрание.

Нямам предвид формалното му устройство…а качествата на хората, които го съставляват в по-голямата му част и които са хиляди пъти по-важни от всички формалности на света. Ако ние не знаехме нищо за това събрание, освен неговото наименование и функции, то никакви краски не биха могли да обрисуват във въображението ни нещо по-достойно за уважение…

Но никакво име, никаква власт, никаква длъжност или изкуствени институции от какъвто и да било вид не могат да превърнат хората, от които се състои всяка система на управление, в нещо по-различно от това, което са ги направили Бог, природата, тяхното образование и житейски навици.

63. …Каквито и да са малцината, които се открояват,

именно състава и тежестта на общността създава нейния характер

и би трябвало в крайна сметка да определят техните действия.

Във всички общности онези, които ще ръководят, трябва в значителна степен и да се подчиняват. Те трябва да съобразят предложенията си с вкуса, заложбите и предразположенията на онези, които желаят да предвождат:

затова ако едно събрание е съставено в по-голямата си част по порочен и достоен за оплакване начин, то само най-възвишената добродетел - която наистина така рядко се явява на белия свят, че не можем да я включим в сметките

- ще предотврати това хората с таланти, разпръснати между него да не се превърнат просто във вещи изпълнители на абсурдни проекти! Ако, както обикновено става, вместо да проявят тази необичайна добродетелност, лидерите започват да действат, водени от зловещи амбиции и жажда за евтина слава, то тогава посредствените депутати, с които първоначално са се съобразявали, се превръщат на свои ред в инструменти за осъществяване на амбициите им.

В тази политическа търговия лидерите се задължават да се ръководят от невежеството на своите последователи, които от своя страна трябва да послужат за най-злостните замисли на своите водачи.

64. За да се осигури някаква степен на трезвост в предложенията, правени от водачите във всяко публично събрание, те трябва да уважават и може би донякъде да се страхуват от тези, които предвождат. За да бъдат водени не като слепци, последователите трябва да са способни ако не да бъдат деятели, то поне да бъдат съдници;

и трябва да бъдат съдници с естествена тежест и авторитет. Нищо не може да осигури спокойно и умерено поведение в такива събрания, ако техният състав не е попълнен според уважавани правила, отнасящи се до условията на живот, постоянната собственост, образованието и навиците, които разширяват и либерализират разбиранията.

66. Сами съдете…за моето голямо удивление, когато открих, че една голяма част от Националното събрание…се състои от практикуващи юристи. Но те не бяха нито изтъкнати магистрати, показали пред своята страна познанията, благоразумието и честността си, нито водещи адвокати, гордост за гилдията, нито пък известни университетски професори… Имаше ярки изключения, но общият състав беше от безизвестни провинциални адвокати, служащи в малки местни съдилища, доверени лица, нотариуси и цяла орда общински чиновници, подстрекатели и водачи в дребнавите съдебни войнички, предизвиквани от селско отегчение. От момента, в който прочетох списъка, прозрях ясно - и наистина почти всичко се случи - всичко, което щеше да последва.

67. Степента на уважение, която има определена професия, се превръща в мерило за уважението, което упражняващите я имат към себе си...

68. Всеки път, когато върховната власт бъде поверена на събрание, съставено по такъв начин, то очевидно и неговите действия ще бъдат действия на върховна власт, поставена в ръцете на хора, които обикновено не са се научили да уважават самите себе си;

които по-рано не са притежавали богатство, което да е било застрашено от риск; от които не може да се очаква уравновесено и внимателно да използват властта, която изненадващо за всички, но най-вече за тях, се е оказала в ръцете им. Кой би могъл да храни надеждата, че тези хора, внезапно и сякаш с някаква магия измъкнати от най-низшите рангове на чиновничеството, не биха били опиянени от своето неочаквано величие?

Кой би могъл да помисли, че хора, които обикновено са нахални, дръзки, повратливи и деятелни, склонни към препирни и с неспокойни умове, ще се върнат лесно към старото си положение на провинциално задоволство, на уморителни, унизителни и не особено печеливши далавери?

88. Те трябва да разрушат нещо, защото иначе им се струва, че живеят без цел…

89. …те гледат с изострен и пристрастен поглед към чужбина. Докато са обзети от тези представи, е напразно да им се говори за обичаите на техните предци… Те презират опита като мъдрост на неграмотни хора… те не допускат умереност и компромис; всичко, което не отговаря напълно на исканията им, е просто измама и несправедливост… Те постоянно са в несъгласие с управляващите, но не заради злоупотребата им с властта, а защото оспорват тяхната компетентност и правото им да управляват.

90. …действителните права на хората … Те имат право на плодовете от своето трудолюбие и на средствата, с които правят трудолюбието плодоносно. Те имат право на придобитото от родителите си, на отглеждането и възпитаването на потомството си, на напътствия в живота и на утеха в смъртта. Всичко, което някой отделен човек може да направи, без да наврежда на останалите, той има право да направи за себе си; и той има справедлив дял от всичко, което обществото, с всичките си съчетания на умения и сила, би могло да направи в негова полза.

В това съдружие всички хора имат равни права, но не върху едни и същи неща

91. Ако гражданското общество е рожба на споразумението, то споразумението трябва да е негов закон.

92. Управлението е изобретение на човешката мъдрост за задоволяване на човешките нужди.

96. При всяко управление правата на хората са техните предимства; а те често се състоят в балансирането между различните форми на доброто, в компромисите между доброто и злото и понякога между едно или друго зло. Политическият разум е един пресметлив принцип: той събира, изважда, умножава и дели в нравствен аспект, а не метафизически или математически, истинските морални стойности.

99. Лицемерието, разбира се, намира удоволствие в най-възвишените разсъждения, понеже, като не възнамерява никога да отиде извън разсъждението, нищо не струва то да го направи великолепно… Тези декларанти искат или война и революция, или нищо… Те не виждат заслугата в доброто, нито греха в порочното ръководство на публичните дела; изпитват наслаждение по-скоро от последното, като по-благоприятно за революция. Те не виждат достойното или недостойното у един човек, или в едно действие, или в един политически принцип извън това дали те доближават или забавят плановете им за промени; затова един път те приемат най-насилствените и широки прерогативи, а друг път - най-дивашките демократични идеи за свобода, и преминават от едната крайност в другата, без да обръщат никакво внимание на кауза, личност, или партия.

235. …Огромната книга на историята е разтворена, за да ни напътства, за да положи основите на бъдеща мъдрост чрез опознаване на миналите грешки и недостатъци на човечеството. Но тя може да бъде използвана по един извратен начин за журналистически статии, даващи нападателни и защитни оръжия на всички фракции в църквата и държавата, за да се поддържат или съживят раздорите и враждебността и да се налива масло в огъня на всеобщото озлобление. В по-голямата си част историята се състои от нещастия, докарани на света от гордостта, амбицията, алчността, отмъстителността, сладострастието, непокорството, лицемерието, неуправляемата ярост и цялата тази верига от разюздани желания, които разтърсват обществото с онези "бури мрачни, дето живота ни объркват и правят го горчив"…

Мъдрите люде ще приложат своя лек към пороците, а не към случайните оръдия, чрез които те действат, или към преходните образи, в които ни се явяват… Така става с всички онези, които, обръщайки внимание единствено на сухите и мъртви исторически факти, смятат, че водят война с нетолерантността, гордостта и жестокостта, докато под предлог, че ненавиждат порочните принципи на старите партии, подхранват съществуването на същите отвратителни пороци сред новите фракции и може би в още по-ужасни форми от предишните.

256. …но честният патриот и истински политик винаги обмисля как да използва наличните в страната ресурси по най-добрия възможен начин.

Взети заедно склонността да се съхранява и умението да се подобрява са моят критерий за държавник. Всичко друго е вулгарно като замисъл и опасно в своето приложение.

Вашите политици не познават своят занаят; затова и разпродават своите инструменти.

Едмънд Бърк, 1790 година

* Редът на цитатите е според реда на изложението в "Размисли за Революцията във Франция"; превод Светослав Малинов, издателство Гал-Ико.

nesnaecht
Преди 560 години (1444) се ражда Сандро Ботичели ­ италиански художник (+1502).

Портрет на младо момиче

*****

Раждането на Венера

*****

Трите Грации, или Пролетна алегория

*****

nesnaecht

Калигула

Гай Цезар Германик (31 август 12 г. - 24 януари, 41 г.), познат още като Гай Цезар или Калигула, е бил римски император. Роден в Антиум (днешен Анцио), той управлява в периода 37 г. - 41 г. Известен със своя подчертано екстравагантнен, ексцентричен и понякогога жесток деспотизъм, той бил убит през 41 г. от охранителите си.

Гай бил най-младият син на Германик и Агрипина Старата. Негов прапрадядо е Август, Тиберий му е прачичо, а Клавдий - чичо.

Животът на Гай започнал обещаващо. Родителите му били много известни. Германик бил един от най-обичаните генерали в Рим. Той бил осиновен от Август, като това го свързало здраво с юлианската династия. Агрипина Старата била правнучка на Август и образец за подражание за жените в Рим. Гай станал талисман на бащината си армия. Войниците се развличали когато Агрипина обличала Гай в малки войнишки дрехи, и скоро той почнал да бъде наричан "Калигула", което означава "малка обувка" на латински. Той си спечелил този прякор заради малките обувки, които били част от "костюма" му. През 14 г., когато кончината на император Август станала обществено достояние, войниците от лагера на Германик за малко щели да вдигнат бунт, противопоставяйки се на възкачването на Тиберий на императорския престол, тъй като искали Германик да стане император. Германик изпратил Агрипина и Калигула далеч от бурята, която била на път да се разрази, и се опитал да усмири своите хора. Скоро неговите поддръжници утихнали, защото се бояли, че техния талисман, Калигула, може да не се появи повече. Те обещали да се държат благоприлично, стига Калигула да се завърне. Германик наредил Агрипина и Калигула да бъдат доведени обратно.

Тиберий, новият император, осиновил Германик. Но Тиберий не бил привързан към Германик, вероятно заради неговата голяма популярност. Германик умрял на 10 октомври 19 г. Взаимоотношенията между Тиберий и Агрипина не се подобрили и Калигула, заедно със своите сестри, отишъл да живее при своята прапрабаба, Ливия (вдовица на Август и майка на Тиберий). Когато тя умряла през 27 г., Калигула и сестрите му се преместили при прабаба си Антония. Домът на Антония е бил посещаван от много източни монарси. Тя е била приятелка с роднините на Ирод Велики. При нея Калигула се запознава и се сприятелява с тримата синове на Антония Трифена и Котис от Тракия: Реметалк, Котис и Полеймон. Ливия и Антония не са имали време да стоят при него, така че единствената му утеха били неговите сестри. Носели се мълви, че Калигула започнал да се кръвосмешава със своите сестри по това време.

Животът на Калигула бил постоянно в опасност. Сеян, префектът на преторианската гвардия, държал властта в своите ръце, като правел всичко, което било по силите му, за да спечели власт над Тиберий. Скандални обвинения в измяна се носели около хората, които били най-близо до императора, включително повечето от членовете на семейството на Калигула. Майка му, Агрипина, била заточена на някакъв остров, където умряла от глад. Двамата му по-големи братя, Нерон и Друз, също умряли. Тялото на Друз било намерено в една тъмница, като той е откъсвал парчета от своето легло, за да не остане гладен. Сеян кроял планове за Калигула, но бил свален и убит, тъй като Антония дала информация за него на Тиберий.

По това време Калигула се радвал на благоразположението на Тиберий. Той бил поканен да отиде на остров Капри, където заедно с Тиберий прекарали своето време в една от многото вили на острова. Носели се слухове за извращенията, които ставали на о-в Капри. Тиберий вече нямал хора около себе си, които да му казват как да се държи, така че се чувствал свободен да участва в каквито си пожелае извратености. Трудно е да се каже дали това е така. Рядко била казвана истината за непопулярни императори като Тиберий и Калигула, и изворите от това време съдържали много слухове.

Трудно е да се каже и какво е правил Калигула на о-в Капри. Той е бил много раболепен по отношение на Тиберий, като се държал много мило спрямо човека, избил цялото му семейство. Историите, че посред нощ той причинявал страдание на робите си и гледал кървави гладиаторски сблъсъци с веселие, били много популярни сред народа. През 33 г. Тиберий дал на Калигула титлата "Почетен квестор".

Тиберий умрял на 16 март 37 г. Някои казват, че охранителят на Калигула, Макрон, го задушил с възглавница. Калигула не бил единственият наследник. Тиберий имал правнук, Тиберий Гемел, който бил сънаследник на Калигула. Гемел не представлявал никаква пречка за Калигула, и той го убил скоро след като станал император.

Първите няколко месеца от управлението на Калигула били много добри. Той правил масови дарения на преторианците и най-бедните римски граждани; унищожил документите на Тиберий относно измяната; обявил, че процесите за измяна са вече минало; повикал обратно изгнанниците; и помогнал на онези, които били ограбени от императорската данъчна система. Той бил обичан от много хора заради факта, че бил любимият на народа син на Германик; младият талисман, когото всички помнели. Освен това, той бил потомък на Август, и следователно имал родствена връзка с Юлий Цезар. Той бил и праправнукът на Марк Антоний. И тогава той се разболял.

Скорошни изследвания показват, че Калигула вероятно е имал енцефалит. Древните автори Дион Касий и Светоний казват, че Калигула имал "мозъчна треска". Вярно или не, в изворите пише, че бил на смъртно легло. Рим чакал ужасен, молейки се техния многообичан император да се оправи. Той се подобрил физически, но не и психически.

Бил ли е Калигула наистина луд? Много хора биха се съгласили, но Филон Александрийски не мислел така. Филон (който бил предводител на делегация, изпратена до Калигула за да спре издигането на огромна статуя върху важно за евреите място) изглежда е смятал Калигула за злонамерен субект. Той е бил жесток. Но дали е бил луд? Може би не. Филон е един от малкото древни автори, които са се срещали с Калигула.

Съществуват легенди, че той направил Инцитат, своя любим жребец, сенатор. Той може просто да се е пошегувал с това. Други подобни история включват кръвосмешенията му със сестрите си (най-вече Друзила); оргията в двореца; военния поход в Британия, който завършил със събирането на черупки от морски обитатели като "морска плячка"; войната му с бог Нептун; желанието му да се издигне негова статуя в Йерусалим (Ирод Агрипиа го спрял), самоопределянето му като Господ и др. Древните автори го окачествяват като напълно луд, като тиран. Днешните изследвания се опитват да извинят лудостта му с трудното му детство или с това, че бил неразбран. Едно нещо се знае със сигурност. Той е бил напълно неподготвен и неподходящ за император. Някои може да кажат, че е бил прекалено млад, но Август е бил на едва 18, когато Юлий Цезар е умрял. От друга страна, Август и Тиберий са имали опит в политиката и военното изкуство преди да дойдат на власт, само че не са изживяли трудното детство, на което е бил подложен Калигула.

Той управлявал едва три години и десет месеца. На 24 януари 41 г. най-новият заговор успял да сложи край на живота му. Докато Калигула вървял сам в един коридор, той бил убит от Хера Касий - мъж, който бил част от армията на Германик преди много време, и на когото му било дошло до гуша от него, поради лични причини (Калигула обичал да се подиграва с гласа на Касий). Жената на Калигула, Кесония, също била убита, както и бебето им - Юлия Друзила, чиято глава била смачкана в една стена. Калигула станал първият убит император, а след настъпилия смут старият му чичо Клавдий станал император. Калигула бил едва на 28 години, когато умрял.

nesnaecht На днешна дата е починал във Антверпен Петер ПОЛ РУБЕНС

Персей и Андромеда от Петер Пор Рубенс 1620-21

Персей и Андромеда

Легенда

Несомый крылатыми сандалиями Гермеса, достиг Персей Эфиопии, страны на далеком юге. Теперь ему надо было держать путь к северу вдоль береговых утесов. Но что это? На одной из скал, у самого моря, увидел Персей дивное изваяние: беломраморный образ прикованной девушки. Спустился Персей, подошел ближе, и понял, что не скульптор создал это чудо красоты. Живая дева смотрела на него так жалостно, так умоляюще, что дрогнуло сердце героя.

"Кто ты? — спросил Персей. И почему прикована к этой пустынной скале?"

"Зовут меня Андромедой, — ответила дева, — я дочь Кефея, царя этой страны. Моя мать Кассиопея похвалялась, что она красотой првосходит Нереид. Разгневались нимфы морских волн на эти слова, вывели из глубин моря самое страшное из всех морских чудовищ и наслали его на нашу страну. Великое множество бед сотворило оно: убивало людей, пожирало скот, уничтожало посевы. послал отец мой вопросить оракул Зевса-Амона в оазисе ливийской пустыни, и ответил оракул, что успокоится чудовище не раньше, чем ему отдадут меня на съеденье. И вот я прикована к этой скале. Царь Кефей обещал отдать мою руку тому, кто сразиться с чудовищем и одолеет его. Надеялся он, что Финей, мой жених, свершит этот подвиг. Но Финея все нет, а чудовищее вот-вот должно появиться. И нет мне спасенья..."

Как только произнесла Андромеда эти слова, послышался шум разбивающихся о берег волн и глухой, зловещий рев, точно целого стада разъяренных быков. Огромная волна бросилась на скалистый берег, и когда она отхлынула, на берегу остался исполинский змей.

На крылатых сандалиях Гермеса взмыл Персей в воздух, и бросился с высоты на чудовище. Глубоко вонзился изогнутый меч героя в спину змея. Кровь и вода хлынули из оскаленной пасти чудовища, но намокли крылатые сандалии, не может Персей снова взлететь. Тогда могучий сын Данаи обхватил левой рукой скалу, что возвышалась над морем, и трижды погрузил меч свой в широкую грудь змея.

Окончен ужасный бой. Радостные крики несутся с берега. Все славят героя. Сняты оковы с прекрасной Андромеды, и, торжествуя победу, ведет Персей спасенную им деву во дворец Кефея.

Редактирано от - nesnaecht на 30/5/2004 г/ 10:36:34

nesnaecht

1594 г.

Починал е Якопо Робусти - Тинторето - италиански художник, известен още в ранните си години като дете чудо. Сред най-прочутите му творби са “Страшният съд” и “Тайната вечеря”.

*

Христос пред Пилат

*

Разпъването на Христос

pocka Незнаико, на тази ти тема попаднах случаино преди няколко часа .Това е бисер. Рядко нещо ме е заинтригувало до толкова, в безброините теми открити тук , че да ме амбицира да ги зачета от начало.Твоята е една от тях. Продължаваи да я поддържаш. Не я изоставяи. Не я оставяи да заглъхне.Тя е неизчерпаема.
nesnaecht POCKA, Благодаря ти за поздрава, но малко хора влизат к`во да ги правя те всичко знаят ! Трябва ми мотив , а мотива идва когато разбера че ми четат темата, е аз ще си я поддържам защото е за мене наистина като бисер и ще го пазя разбира се !

За непознатите думи търсете накрая на книгата , има целия речник !

[size=2]

ПАНЧАТАНТРА
[/siz e=2]

[size=2]От всички книги по света взел Вишнушарман най-полезното и в Петокнижие създал наука, радост за сърцата.

Встъпление

Достойно. Ом!* Слава на божествената Сарасвати!

* За всички непознати думи и изрази виж бележките в края на книгата.

Ето как се случило всичко. Има в една южна страна град, който се нарича Махиларопия. Живял там цар Амарашакти, вещ във всички науки за житейските мъдрости. Много скъпоценни камъни от диадемите на най-славни царе покривали с блясък нозете му и несравними способности достигнал той във всички изкуства.

Но имал трима необикновено глупави синове: Васушакти, Уграшакти и Ананташакти.

И като видял, че се отвърнали от науката, царят свикал министрите и казал: "Уви! Известно ви е, че моите синове са се отвърнали от науката и са лишени от разум. Гледам ги аз и даже царството, спасено от враговете, не ме радва.

Добре е казано:

Каква е ползата от крава,

безплодна, недоена? Какъв е смисълът от син,

ако е прост и непочтен?

Намерете някакъв начин да се пробуди техният разум!"

Тогава министрите заговорили един след друг:

"Божествени! Хората изучават дванадесет години само граматика. И когато я овладеят, се залавят с изучаване на други науки и житейски мъдрости. Едва тогава се пробужда техният разум."

Напред излязъл съветникът, на име Сумати, и казал:

"Божествени! Не продължава вечно нашият живот, а науката за речта се изучава дълго. Затова трябва по-скоро да се измисли нещо, за да се пробуди разумът на твоите синове. Нали е казано:

Наистина, словесната наука е безкрайна, а твоя свят е миг и дните те притискат яко. Навсякъде най-важното разкривай като тайна, тъй както гъските в реката пият мляко.

Тук има един брахман Вишнушарман, когото славят като несравним познавач на много науки. Повери на него царските синове. Навярно бързо ще пробуди разума им." Като чул това, царят повикал Вишнушарман и му казал:

"О, блажени! Ако можеш да направиш така, че моите деца да превишат всички останали юноши в науката за житейските мъдрости, бъди милостив към мен и го стори. Със стотици дарове ще те наградя."

Вишнушарман отговорил на най-добрия от царете:

"Божествени! Чуй моята правдива реч. И за стотици дарове няма да продам знанията си. Но ако след шест месеца те не овладеят науката за разумното поведение, аз ще се отрека от славата си. Защо да приказвам? Нека чуят моя глас, подобен на лъвски рев. Не от корист говоря това. Аз съм на осемдесет години, отказал съм се от всички чувствени стремежи - за какво да търся вече изгода? Само за да изпълня твоето желание, ще се заловя със занаята на Сарасвати. Нека запишат този ден. Ако след шест месеца твоите деца не надминат всички други юноши в науката За разумното поведение, нека божественият ми посочи пътя на боговете."

Когато обкръженият от съветници цар чул това необикновено обещание, учуден, предал на Вишнушарман синовете си и душата му отново намерила покой. А онзи взел царските деца и тръгнал за дома си

-Скоро съчинил пет книги:

"Разединение на приятели",

"Печелене на приятели",

"За гарваните и кукумявките",

"Загуба на придобитото" и

"Безразсъдни постъпки"

- и дал на царските деца да прочетат тези книги. Те ги изучили и станали такива, каквито било обещано. Оттогава тази наука за разумното поведение, наречена "Панчатантра", служи в света за обучение на юношите.

С една дума:

Тоз, който се научи на добри постъпки, и Шакра, първия сред боговете, ще му бъде роб.

Това е встъплението към повествованието.

Тук започва първата книга, наречена:

РАЗЕДИНЕНИЕ НА ПРИЯТЕЛИ

Ето първия й стих.

Лъвът в гората срещнал вол

и с него се сприятелил, но алчният сплетник-чакал

навеки ги разединил.

Ето какво се случило. Има в южните страни град, наречен Махиларопия, който е надарен с всички достойнства и съперничи на градовете на Пурандара. Живял там търговец на име Вардхамана, Благодарение на благочестието си заслужил много богатства и притежавал всевъзможни достойнства. Веднъж сред нощ изпаднал в размисъл и мислите му били такива:

"Даже голямото имущество, ако го пилеят, се топи като очна мас, а расте като мравуняк, ако го увеличават! Следователно трябва да увеличавам своето богатство, макар и с голям труд. Това, което още не е добито, трябва да се добива, добитото - да се съхранява, съхраненото - да се увеличава, а увеличеното нека се предостави на собственика. Но многочислени са бедствията в живота. Както и да пазиш имуществото, винаги може внезапно да пропадне. Ако не използуваш богатството си, когато стане нужда, е все едно, че го нямаш. Ето защо, за да се придобие имущество, трябва хубаво да се съхранява, увеличава и да се използува.

Нали е казано:

За себе си спестява този,

сърцето който си е дал.

Пренадарено е полето,

щом е поливано добре.

Парите при пари отиват,

тъй както слонът търси слон. Бедняк, осъмнал на пазара,

събужда само своя стон."

Поразмислил той така и приготвил ценни стоки, за да ги изпрати в Матхура. Когато настъпил благоприятен ден, търговецът измолил позволение от родителите си и под щастлива звезда излязъл от града заедно със свитата си. Роднините му го изпратили, като свирили пред него на раковина и турия. Стигнал до брега, сбогувал се с приятелите си и се отправил по-нататък.

Два вола теглили неговата кола - Нандака и Сандживака. Те се отличавали с щастливи белези, били белоснежни като облаци и златни звънчета красели гърдите им. Така пътниците достигнали гора, която радвала сърцето с гъсто растящите и приятни за очите дръвчета. Имало сред тях дхава, кхадира, палаша, шала и много други. И голям страх предизвикало у хората в тази гора изобилието на слонове, гайяли, дивели, антилопи, якове, глигани, тигри, пантери и мечки. Тук била събрана много вода от склоновете на планината и често на пътя им се изпречвали пещери и непроходими места. И ето че на един от воловете - Сандживака - кракът затънал в тресавището, образувано от струите на далечен водопад. Тогава, измъчен от лошата кола и прекаления товар, волът паднал, счупвайки ярема. Като видял това, разтревоженият колар слязъл, забързал към намиращия се наблизо стопанин, събрал почтително длани и му казал: "Благородни сине! Изморен от пътя, Сандживака падна в тресавището." Като чул това, търговецът Вардхамана много се натъжил. За пет нощи прекъснал своето пътешествие, но волът все не се поправял. И тогава търговецът го предал на слугите, оставил им храна и казал: "Ако Сандживака оживее, вземете го със себе си, а ако умре - погребете го и се върнете."

Наредил и продължил пътя си. Но слугите се побояли да останат в гората, където на всяка крачка ги очаквала опасност. На следващия ден се върнали при господаря и го излъгали: "Сандживака умря. Погребахме го,-като извършихме изгаряне и другите установени обреди." Търговецът потъгувал известно време, след което от благодарност към вола извършил погребална церемония и останалите обреди и безпрепятствено пристигнал в Матхура.

През това време по волята на съдбата изтощеният Сандживака останал между живите и като утолил жаждата си от водопада, полекичка се спуснал към брега на Ямуна. Там ял връхчетата на млада трева, подобна на смарагд, и за няколко дни станал висок, силен и тлъст като бика на Хара. Всеки ден той разравял мравуняци с върховете на рогата си и заприличал на слон.

Веднъж лъвът Пингалака се спуснал към брега на Ямуна да пие вода. Раздал се мощният рев на Сандживака. Лъвът много се изплашил, но скрил чувствата си и се разположил под заобления шатър на една смокиня.

А царят-лъв имал два чакала - Каратака и Даманака. - деца На съветници, отстранени от служба. Като видели състоянието на лъва, те започнали да се съветват и Даманака казал: "Скъпи Каратака, нали нашият господар Пингалака тръгна за вода... защо е останал тук разтревожен -

Каратака отговорил:

"Скъпи, какво ни засяга това?

Нали е казано:

От чужда работа далеч, това е напаст цяла. Така от някакъв си клин маймуната умряла."

Даманака попитал: "Как?" Онзи разказал:

ПЪРВИ РАЗКАЗ

"Имало в една страна град. Недалеч от него, сред малка горичка, някакъв търговец строял храм. Всеки ден по пладне майсторът и всички работници отивали в града на обед. Веднъж към този недовършен Храм се приближило стадо маймуни. А един работник бил оставил там полуразцепено стебло от анджана, в което вбил клин от кхадира. Весело започнали да играят маймуните: по върховете на дърветата, върху постройката, върху купчината цепеници. И тук една от тях, близо до своята гибел, безразсъдно седнала на стеблото. "Кои е поставил този клин и защо е тук?"- се заинтересувала тя и като го хванала с двете си лапи, започнала да го измъква. През това време мъдете й попаднали в цепнатината и ти сам ще разбереш, без излишни думи, какво е станало, когато тя изтеглила клина!. . .

Ето защо аз казвам, че разумните не трябва да се бъркат в чужди работи."

След това допълнил: "Нали поддържаме живота си само с чужди огризки!"

Даманака отвърнал: "Нима ти служиш на господаря само заради храната и не се стремиш към отличие?

Добре е казано:

С приятеля-приятел, с враговете-враг, ти своя Повелител слушай пак, че не е никак трудно, ако искаш, да бъдеш с предоволен сит тумбак.

Законът древен който не почита и в ползата не вижда той вредата,

а само се стреми да се налапа, с какво се различава от свинята?

Или пак:

И волът, който тежката каруца тегли

и влачи плуга, и сънува жегли,

тревица хапнал - може ли да се сравнява

с човека, обкръжен от гнусна слава?"

Каратака "отговорил: "Нали не сме с високо звание? Какво ни засяга това?"

Даманака възразил:

"Скъпи, и ниският може с време да се извиси. Нали е казано:

И никой още със могъща сила не е въздиган, не е бил свален. На хората в делата се е скрила преценката на утрешния ден.

А също така:

По нанагорнище товар се трудно тегли. обратното. . . по-леко ни се струва негли. Заслугите ни вдигат към честта. надолу ни влече виновността."

Каратака попитал: "Какво искаш да кажеш с това?"

Даманака отговорил: "Това, че нашият господар се изплаши, изплаши се и свитата му. и ето че сега е объркан."

Каратака попитал: "Откъде знаеш всичко това?"

И Даманака възкликнал: "А нима това не е ясно?

Човешка реч дори животното разбира. Подай му знак - и слонът тръгва или спира. Мъдрецът и без думи смисълът постига - човешките лица чете той като книга.

А също така:

По думите, по стъпките, по устните и по очите, по израза ще прочетеш написаните мисли скрити.Ето защо днес аз ще го подчиня на себе си със силата на своя разум."

Каратака казал: "Ами-че ти не си изкусен в службата. Обясни ми, по какъв начин ще го подчиниш?"

Онзи отговорил:

"Ти какво, скъпи, мигар смяташ, че не познавам службата? Изучил съм всички задължения на поданика, изброени от великия мъдрец Вияса в разказа за навлизането на пандавите в града на Бирата,

Нали е казано:

За силния какво е трудно?

Върхът какво е за смелчак?

За учения що е чуждо?

На сладкодума кой е враг?"

Но Каратака казал: "Как ли ще те презира той, ако заемеш неподходящо място!"

Даманака отговорил: "Ти си прав. Но аз умея да избирам подходящо място и време.

Нали е казано:

Дори Брихаспати когато се обади ненавреме, ненавистен ще стане той и почитта ще му се вземе.

А също така:

Дори да си съветник пръв, при царя се не ходи, когато е разсърден той или беседа води, или когато изморен желае самота такава, в която би се позаел по царски да се разкрасява.

И още:

Вежливият за миг не ще прекъсне тоз, който пие цяр или се бръсне,

и онзи, които с трепетна омая в леглото на жената търси рая.

Внимателен и тих при царя влез спокойно,

от него се учи с мълчание достойно.

Ако избързаш, гибелта те чака,

тъй както гасне борината на бедняка.

И също така:

Плодът на златно-жълтите поля

ще се сбере от трима:

героят, ученият и слугата,

който опит има.

Чуй как трябва да се служи:

Пред царя се яви, представен

от негов сват или пък кум, които имат реч в устата

и носят във главата ум.

Достойно ти служи на царя,

дори от власт да е лишен, дори в беда да е изпаднал -

ще бъдеш утре награден.

Тоз, който в славен бой е пръв,

а между хората последен и да слугува е готов -

към него царят е добър.

Тоз, който промълви на царя:

"Живей!" и притежава свян, и в работата си е сръчен -

към него царят е добър.

Тоз, който, надарен от царя,

раздава своите пари, а сам окъсан плащ намята,

към него царят е добър.

Тоз, който не спори със царя,

не се подмазва с глупав смях и остри думи не говори,

към него царят е добър;

Тоз, който е любим на царя,

и паднал в някаква беда, не хленчи и не протестира,

към него царя е добър.

Тоз, който към врага на царя,

е безразсъден и жесток, а близките му уважава -

към него царят е добър.

Тоз, който в зара вижда смърт,-,

във виното - отрова, суетност в женското сърце -

към него царят е добър."

Каратака казал: "А как ще започнеш разговора, когато отидеш при него? Разкажи ми за това."

Даманака отговорил:"От словото се ражда слово, а името - от имена. Така и зърното отново се ражда от зърна."

Каратака казал: "Трудно е да победиш царя.

Нали е казано:

Змееподобни са царете,

сластолюбиви, с мрачен смях, капризни, скрити и не може

без нравоучители край тях.

Скалоподобни са царете,

високи, стройни, кремък лют, където хищниците имат

най-сигурен и тих приют.

На нож препасан и на звяр,

на тиха бара, на женски поглед и на цар

да нямаш вяра."

И Даманака отговорил:

"Това е вярно. Но все пак

Познал характера човешки

и неговите мисли тежки,

мъдрецът с неусетност лека

ще тържествува над човека.

, Когато царят е ядосан, хвали го, ненавиждай тия, що го презират. И това е над всички цялата магия.

Все пак; Ти говори, но там, където ще има полза някой ден. Тъй влез на силния в сърцето, като шевица в снежен лен.

Щом не познаваш враговете, трудът ти е без плодове,

като луна, която свети над заснежени върхове."

Каратака казал: "Щом като е такова желанието ти, върви в нозете на царя. Щастлив път! Нека се изпълнят твоите намерения!

Бъди внимателен сред царските палати. Ако богат си ти - и ние сме богати."

И като се поклонил, отправил се към Пингалака. Последният видял, че идва Даманака и казал на стражата:

"Махнете тръстиковото стебло. Това е Даманака. Той е син на стар наш министър и може свободно да влиза тук. Нека влезе. . ."

И Даманака влязъл, поклонил се скромно на Пингалака и седнал на предложеното му място. А онзи прострял над него дясната си лапа, украсена с нокти, подобни на гръмотевични стрели, и като му засвидетелствувал своето уважение, попитал: "Здрав ли си? Отдавна не съм те виждал."

Даманака отговорил: "Ако и да нямат нужда от мен нозете на божествения, все пак съм длъжен да говоря, когато дойде време за това. Няма нещо, което да не може да бъде от полза за царя!

Нали е казано:

На царя даже сламката е драга -

ухо да си почеше, зъб да си почисти му помага.

Но този, който мъдро словото владее,

да му помогне, повече умее.

, И освен това аз по наследство служа в нозете на божествения и дори в нещастията вървя след него. Няма за мен друг път. Нали е казано:

Тежи на свойто място всичко:

и облеклото, и слугата.

Не се обува туй, което

се носи само на главата.

И нека да е силен царят,

да няма златото му брой, но щом заслугите не вижда,

слуги не ще намери той.

Слугата на слуга е равен, но сам ли се опропасти, ще бъде краят му безславен и с царя си ще се прости.

И още:

Ако на пръстен от олово поставят скъпия сапфир, той няма да блести отново за срам на своя ювелир.

А щом господарят казва, че отдавна не ме е виждал - нека изслуша причината:

Щом господарят не умее

слугите си да преценява, тогаз и в първите от тях

усърдността се изпарява.

Ако сред камъни рубинът

стои от прах обезличен, от мисъл, че е драгоценен,

не би бил никой озарен.

При това качествата на слугите зависят от достойнствата на господаря.

Нали е казано:

Наука, кон, жена, сребро, мъж, слово или лютня стара

донасят зло или добро в зависимост от господаря.

И ако ме презират затова, че съм чакал -е несправедливо. Нали е казано:

От буби - свила, от скалата - злато

и вълна от свещена крава;

вони на гюбре и дъхти на блато,

но лотос върху тях изгрява. От съчки - огън, Маргарит от змея.

в морето спи среднощната луна. В достойнството е цялата идея,

не в произхода - скъпата цена.

А също така:

Макар и в къщи да са се родили, вреда ни носят мишките и страх. Към котките оставаме ний мили, защото полза имаме от тях.

И освен това:

Достигнал недостигнат ум, в парите нямай вяра. Какво е празният им шум тревичка пред чинара.

А слона мускусен и свеж, потънал в странна кротост, не можеш метър да възпреш със щранги от сух лотос."

Пингалака казал: "Не говори така. Нали си син на наш министър."

Даманака отговорил: "Божествени! Трябва нещичко да кажа."

Царят промълвил: "Разкажи, скъпи, какво лежи на сърцето ти."

И Даманака попитал: "Защо, като тръгна за вода, господарят се спря тук?"

Но Пингалака, скривайки тревогата си, отговорил: "Даманака, тук няма нищо особено."

Онзи казал:

"Божествени! Щом като това не трябва да се разказва, нека бъде така.

Споделяйте със своята жена, с приятелите си, със синовете, но колкото и верни да са те, от тайните за себе си пазете."

Тук Пингалака помислил: "Както изглежда, той може да бъде полезен. Затова ще му открия своето намерение.

Нали е казано:

Щом искаш пак да си щастлив, на четирима разкажи скръбта си:

на царя, на слугата работлив, на своя скъп приятел, на жена си."

"О, Даманака! Чуваш ли отдалеч гръмогласен рев?"

Онзи отговорил: "Чувам, господарю. Но какво особено има в него?"

И Пингалака казал: "Скъпи, искам да напусна тази гора."

"Защо?"-попитал Даманака.

Пингалака обяснил: "В нашата гора сее промъкнало някакво необикновено същество и то реве толкова силно.

Какъвто е ревът, такава е и породата му, а каквато е породата, такава е и силата му."

Но Даманака възразил: "Мигар господарят се е поддал на страха само защото е чул рев?

Нали е казано:

Небрежността довежда смърт,

руши се бентът от водата, страхливият от дума мре,

а любовта от клеветата.

Не бива господарят без причина да напуска гората, предоставена му в наследство от прадедите. При това тук се чуват всякакви звуци, но това са само звуци, а не причина за страх. Гърмят гръмотевици, звучат флейти, лютни, панави, мриданги, раковини, цимбали, скърцат каруци, дрънкат мандала, всякакви съоръжения и други звуци, от които не трябва да се боите.

Нали е казано:

Няма да познае гибел само този славен мъж, който пред врага не трепва, колкото да е могъщ!

А също така:

Когато даже е ядосан творецът - силният - нехай. През август вировете чезнат, но се разлива Инд безкрай.

А също така:

Не винаги във тоя свят се ражда син. който не познава скръб, щастлив в успеха, смел във боя, на трите свята бисер скъп.

А също така:

Щом си без гордост, ще приличаш на тревата, все ще те тъпчат, тъпчат, тъпчат по земята.

Като знае това, господарят трябва да бъде смел и решителен. Не бива да се тревожи заради някакъв рев.

Не случайно е казано:

Изпърво ми се привидя, че тлъстичко в уста ще сложа, но само щом се приближих, разбрах, че е дърво във кожа."

Пингалака попитал: "Как?" Даманака разказал:

продължение

Редактирано от - nesnaecht на 21/6/2004 г/ 04:10:22

nesnaecht
ВТОРИ РАЗКАЗ

"Живял в една местност чакал с изтъняла от глад шия. Веднъж, както търсел храна, той попаднал в гората на място, където наскоро царят водил сражение. Спрял за минута и чул силен звук. Сърцето му се разтревожило. Той се опечалил и казал: "Уви! Нещастието се стовари върху мен. Сега ще загина. Кой ли издава този звук? Що за същество е това?" И след малко видял тъпан, подобен на планински връх. Чакалът помислил: "От само себе си ли възниква този звук, или е предизвикан от някого?" Д всъщност този тъпан издавал звук, когато до него се допирали крайчетата на тревата, поклащани от вятъра - сам бил беззвучен. Когато се приближил, чакалът видял, че тъпанът не е годен за нищо; той с любопитство започнал да го удря и от двете страни и с радост помислил: "Да! Най-после намерих храна: без съмнение-в него има месо и тлъстинка!" Щом помислил така, пробил тъпана и влязъл в него. А той бил направен от груба кожа, така че чакалът едва не си счупил зъбите. Като видял, че от тъпана останали само дърво и парчета кожа, чакалът загубил всякаква надежда, че ще се нахрани, и казал стиховете:

"Примамен от звука, реших,

че тлъстичко в уста ще сложа, но само щом се приближих,

разбрах, че е дърво във кожа."

Ето защо повтарям, че не си струва да се тревожите само заради някакъв рев." А Пингалака казал:

"Уви! Но моята свита вече е обхваната от напразен страх и иска да бяга. Как да проявя твърдост и безстрашие?" Даманака отговорил: "Господарю, те не са виновни за това. Слугите приличат на своите господари. Нали е казано: ;;

Наука, кон, жена, сребро,

мъж, слово или лютня стара

донасят зло или добро

в зависимост от господаря.

Прояви безстрашие и мъжество и остани тук. А през това време аз ще разбера що за същество е това и ще се върна. Тогава трябва да се действува в зависимост от обстоятелствата." Пингалака попитал:

"Мигар ти се осмеляваш да отидеш там?" Даманака отговорил: "Нима добрият слуга може да се двоуми дали да изпълни заповедта на господаря, или не? Нали е казано:

Чул заповед, слугата предан

не се страхува нито миг, готов е огън да прегази,

море да пресече без вик."

Пингалака казал: "Скъпи! Иди, щом като е така. Щастлив път!" И Даманака, като се поклонил, тръгнал натам, откъдето се чувал ревът на Сандживака. Когато Даманака се отдалечил, , Пингалака със страх помислил: "Ах! Лошо направих аз, че се доверих и му разказах за намеренията си. . . Нали Даманака беше отстранен от служба и сега може да ми причини зло. Казано е:

Щом си обикалял трона,

а сега си без кресло - знатен да си, ще желаеш

винаги на царя зЛо.

Ето защо е по-добре да отида на друго място и да остана там, за да разбера какви са замислите му. Изведнъж Даманака може да се върне заедно с това същество, за да ме погуби! Не случайно е казано:

Слабият е много силен,

пред врага щом не е сляп;

лекомислен и безгрижен -

силният е много слаб."

Като поразмислил така, той се преместил на друго място и останал сам, но продължавал да следи пътя, по който тръгнал Даманака. В същото време Даманака се приближил до Сандживака и щом видял, че това е вол, с радост помислил: "Да! Ето че щастието ми се усмихна! Сега мога да направя така, че да станат приятели или да всея помежду им раздор. А тогава Пингалака ще се окаже в моя власт. Нали е казано:

Министрите се радват, щом

в нещастие се види царя. И затова желаят те

най-лошото на господаря.

Не вика лекар този, който

усети вече, че е здрав. Избавен от беда, не търси

съветник царят величав."

С тези мисли Даманака се отправил към Пингалака. А Пингалака, щом видял, че онзи се връща, пак дошел на предишното си място, за да скрие тревогата си от чакала. Даманака се приближил, поклонил се и седнал. Пингалака попитал: "Скъпи, видя ли това същество!?" Даманака отговорил: "Видях го благодарение на господарската милост." Пингалака попитал: "Истина ли е това?" Даманака отвърнал: "Как мога да скрия истината, когато се намирам пред нозете на господаря? Нали е казано:

Бог - туй е царят, - мъдреците повтарят своя стар урок

и затова не го подвеждат и го почитат като бог."

Пингалака разсъдил: "Навярно си го видял. Големите не се гневят на нищожните. Нали е казано:

Какво е вятърът за вейките зелени, щом духне - те се свеждат изведнъж. А колко дъбове е виждал повалени. , . Могъщият се бори само със могъщ."

Даманака казал: "Аз и по-рано знаех, че господарят ще си помисли така. Но защо да приказвам повече? Ще го доведа пред твоите божествени нозе." И когато Пингалака чул това, усетил най-голямо душевно удовлетворение и лицето му, подобно на лотос, засияло от радост.

А Даманака, когато се върнал отново при Сандживака, презрително му подвикнал: "Хей! Ела тук, негоднико! Вика те нашият господар Пингалака. Или ти не се страхуваш от него и ревеш напразно?" Щом чул това, Сандживака попитал: "Скъпи, кой е този Пингалака?" Даманака се учудил: "Как! Ти дори не познаваш нашия господар Пингалака? - и след това продължил с негодувание: - Ще го познаеш по това, което ще те постигне! Той е окръжен от всички зверове. И се намира под зеления покрив на смокинята. Сърцето му е възвеличено от гордост. Той се разпорежда с нашия живот и богатства. Ето какъв е този велик лъв на име Пингалака!" След тези думи Сандживака решил, че вече е загинал и дълбоко опечален, казал: "Скъпи, ти изглеждаш приятен в обръщенията и изкусен в речта. Затова, ако наистина е необходимо, заведи ме при него, но си длъжен да ми осигуриш безопасност при твоя господар и неговата милост." Даманака отговорил: "О, ти казваш истината. Това ще бъде разумно. Нали:

За планини, земи, морета -

известна ни е всяка тайна. Но никога не ще узнаем

на царя мисълта безкрайна.

Ето защо ти остани тук, а аз ще склоня царя за милост и ще те заведа при него."

След това Даманака се приближил до Пингалака и му казал: "Господарю, това е необикновено същество. Това е впрегатно животно на великия Махешвара. Ето какво чух аз от него: "Милостивият Махешвара ми разреши да похапна крайчета от тревата, която расте в околностите на Калинди. Но защо да приказвам? Повелителят ми даде тази гора, за да мога да се развличам из нея." Пингалака със страх казал: "Сега всичко ми е ясно. Само с божията милост тревопасните се осмеляват без страх да бродят в дивата гора, издавайки подобен рев! А ти как му отговори?" Даманака казал: "Господарю, аз отговорих така: "Тази гора е владение на Пингалака, впрегатно животно на Чандика, Тук си гост. Затова иди при царя. Живейте заедно и нека времето ви минава в братска любов, съвместно хранене, пиене и развлечения." Той се съгласи, но помоли: "Нека господарят ми обещае безопасност." И така, сега господарят трябва да решава сам."

Като чул това, Пингалака с радост решил: "Добре, умнико! Добре! Ти си отговорил така, сякаш си се посъветвал със сърцето ми. Аз ще му обещая безопасност, но само след като и той ми даде клетва. Доведи го по-скоро. Нали добре е казано:

Съветникът щом е добър,

изпитан, прям, със верен глас, като на мраморни колони

се вдига царството тогаз.

Също така:

За болестта е нужен лекар,

съветник - за раздора. За всяко нещо в тоя свят си има хора."

А Даманака, като се отправил към Сандживака, помислил: "Да! Господарят е милостив и е разположен към моите думи. Затова няма по-щастлив от мен!"

И като приближил до Сандживака, с уважение казал: "О, приятелю! Склоних господаря за милост и го накарах да ти осигури безопасност. Можеш спокойно да отидеш. Но като те удостоят с царската милост, живей в разбирателство с мен; когато достигнеш могъщество, не се дръж високомерно. А аз, като стана съветник, с твое съгласие ще взема върху себе си цялото бреме на царските дела. Тогава двамата ще се наслаждаваме на радостите от царската власт. Нали:

Ловуват за богатство, човек човек убива:

ще те затрие близък като сърна страхлива.

А също така:

От гордост който не почита

слугите царски всеки ден, подобно Дантила ще бъде

от царска служба отстранен."

Сандживака попитал: "Как?" И онзи разказал:

ТРЕТИ РАЗКАЗ

"Има на земята град Вардхамана. Живял там някога търговецът Дантила. Той се занимавал и с царските, и с градските работи и радвал всички жители. Но защо да хабя думите си? Такъв учен човек никой още не бил виждал и не бил чувал.

Така живеел той. Веднъж започнал да стяга сватбата на дъщеря си. Поканил всички жители на града и приближени на царя, оказал им почит, нахранил ги и ги надарил с дрехи и други подаръци. След сватбата, в знак на уважение, въвел в своя дом царя заедно със свитата му.

А царят имал дворцов метач на име Горабха. Идвайки като гост в къщата на Дантила, той седнал на неподходящо за него място, пред царския съветник, и когато хората забелязали това, в същия миг го изгонили навън. Сърцето на Горабха се опечалило от унижението и не намирайки покой нито през деня, нито през нощта, той размислял: "Как да лиша този търговец от царската милост? А ако не мога с нищо да му навредя - защо напразно да се съсипвам от мъка? Нали добре е казано:

Тоз, що не може да мъсти, опашката си да подвие. Грах из тигана се върти, но може ли да го разбие?"

И веднъж пред разсъмване, като метял пода наблизо до леглото, в което лежал задрямалият цар, Горабха казал като на себе си: "Да! Толкова е дързък Дантила, че дори прегръща първата жена на царя." Щом чул това, царят скочил силно развълнуван и възкликнал: "Ей, ей, Горабха! Вярно ли е това, което промърмори? Мигар Дантила прегръща царицата?" Метачът отговорил: "Божествени! Цяла нощ не съм мигнал, увлечен от заровете, и сега, когато се залових да помета, здравата съм заспал. Затова и не знам какво съм казал." Обхванат от ревност, царят помислил: "Нали Горабха и Дантила влизат свободно в моя дворец. По всяка вероятност метачът е видял царицата в неговите обятия. Правилно е казано:

Каквото през деня човекът

желае, вижда и твори, такова нещо по привичка

дори насъне го гори.

Да, няма място за съмнение, когато работата се отнася за жена!

Жената е жена, но ето -

с един говори, гледа друг, а трети й е на сърцето.

Кого все пак обича тук?

А също така:

С дърва насища ли се огън,

безкраен океан - с поток, смъртта със хиляди живота

и мъж със поглед черноок?

Щом за жената няма случай

и я не иска никой мъж, о, Нарада, само тогава

тя е кристална като дъжд."

Така, като пресметнал всички възможности, той лишил Дантила от своята милост. Но защо да приказвам? На търговеца забранили да влиза през портите на двореца.

А Дантила, като видял, че господарят без причина го лишил от милостта си, помислил: "Уви! Правилно казват:

Кой с пари не се гордее? Кой развратник стар

няма съд обратен? Има ли сърце, непило женски чар?

Кой на царя е приятен? Кой ли може да надбяга бързите лета?

Радост помни ли бордея? Може ли да се изплъзне някой без вреда

от ръцете на злодея?

А също така:

Кой е чувал черен гарван да се боядиса бял? Змей добър, жена без чувство

някой в миг да е видял, без лъжи картоиграча и безстрашие в евнух, ум в пияния, а царя - царят да е станал друг?

Та аз нито насън, нито наяве с нищо не съм причинил зло на царя или на когото и да е друг. Защо повелителят се отвърна от мен?"

И веднъж, като видял как пъдят Дантила от портите на двореца, метачът Горабха със смях казал на вратарите: "Ей, ей, вратари, спрете! Нали Дантила е разглезен от царската милост и сам разпределя наказанията и наградите. Ако го прогоните, не се знае дали и вие, като мен, няма да бъдете удостоени с удар по врата."

Като чул тези думи, Дантила помислил: "Без съмнение това е работа на Горабха. Нали добре е казано:

И нека да не е от род слугата, да не струва, но уважаван ще е вред, у царя щом слугува

Дори последният подлец.

щом царска служба вземе, не ще дочуе упрек лош,

ни ще усети бреме."

И ето че той се върнал в къщи натъжен, потиснат от срам и безпокойство. Когато настъпила нощта, повикал Горабха. подарил му горно и долно облекло и казал: "Скъпи! Изгоних те не по собствено желание. Ти сам седна на неподходящо място, пред домашния жрец, и виждайки това, те унижиха." А Горабха взел дрехите, усетил, като в небесно царство, най-голямо блаженство и му казал: "О, началнико на търговците! Аз ти простих. За показаното уважение скоро ще получиш царската милост и други награди." Изрекъл това и с радост се отдалечил. Нали хубаво се казва:

Миг само - спускаш се надолу

и пак политаш с устрем лек. Да! На кобилица прилича

неблагородния човек.

И ето на следващия ден Горабха дошел в царския дворец и като метял пода наблизо до леглото, в което лежал току-що задрямалият цар, казал: "Да! С ума си ли е нашият цар, щом яде краставици, когато се облекчава от нечистотиите?" Като чул това, учуденият цар скочил и закрещял срещу него: "Ей, ей! Горабха! Защо дрънкаш всякакви дивотии? Знам, че служиш вярно, и затова няма да те погубвам. Ха сега, кажи, наистина ли си ме виждал някога при подобни дела?" Онзи отговорил: "Божествени! Цяла нощ не съм мигнал, увлечен от заровете, и сега, когато се залових да помета, здравата съм заспал. Как мога да знам какво съм промърморил? Бъди милостив, господарю, ами че аз съм бил във властта на съня." Царят помислил: "Та нали откакто съм се родил, не съм изял нито една краставица! Навярно и за Дантила този глупак е казал също такава безсмислица, както и за мен. Ето защо постъпих несправедливо, като лиших от милост онзи нещастник. Мигар той е способен на това нещо ? Без него и царските, и градските работи са в упадък. . ."

Като поразмислил така и иначе, повикал Дантила, надарил го с царски украшения и дрехи и го върнал на предишната длъжност.

Ето защо аз казвам: "От гордост който не почита. . ." Сандживака отговорил: "Скъпи, ти каза истината. Така трябва да се постъпва."

Тогава Даманака повел вола, пристигнал при Пингалака и казал: "Божествени! Доведох Сандживака. Сега божественият трябва да реши." А Сандживака, като се поклонил почтително, скромно застанал пред лъва. Пингалака му протегнал своята непобедима, справедлива лапа. дебела и закръглена, украсена с нокти, подобни на гръмотевични стрели, и казал:

"Здрав ли си? Защо живееш в тази безлюдна гора?" И в отговор Сандживака разказал за това, как изостанал от търговеца Вардхамана, и за това, което се случило после. След като изслушал разказа на Сандживака, Пингалака казал: "Приятелю, не трябва да се страхуваш! Тази гора се пази от моите лапи и ти можеш да живееш тук, както ти харесва. Обаче се движи по-близо до мен, защото въпреки всичко тази гора е пълна с хищници и на всяка крачка можеш да срещнеш някаква опасност." Сандживака отговорил:

"Както е угодно на божествения."

След това господарят на зверовете се спуснал на брега на Ямуна, къпал се до насита, пил вода и спокойно се върнал обратно в гората.

Така ден след ден във взаимна дружба им минавало времето. Благодарение на изучилия много науки и мъдър в разсъжденията Сандживака глупавият Пингалака бързо поумнял. Той забравил горските навици и започнал да прекарва времето си разумно, като селски жител. Но защо да приказвам? Всеки ден Пингалака и Сандживака се уединявали и водили разговори помежду си.

През това време останалите зверове се намирали малко настрана от тях. Що се отнася до чакалите, то не можели да влязат дори при царя. И лишени от покровителството на лъва, всички седели на едно място, измъчвани от глад и болести. Нали е казано:

Награди щом не дава царят,

сами напускат го слугите, тъй както по дървета сухи

не кацат никога орлите.

А също така:

Ласкателствата да не свършват,

да нямат почестите брой -слугите се прощават с царя,

щом лошо ги прехранва той.

И след това:

Щом царят винаги се грижи

с любов за всеки свой слуга, ти никога не ще разбиеш

на тази преданост кръга.

Защото този свят, в който единият изяжда другия, се крепи на четири способа, от които първият е дружбата. Това става така:

Над болни лекари стоят,

царете - над страните, над равнодушните - крадци,

над глупавите - мъдреците.

Търговците - над купувача,

развратниците - над страстта. И само майсторът изкусен

владее сигурно света.

И ето че лишените от милостта на господаря Каратака и Даманака, чиито вратове измършавели от глад, започнали да се съветват помежду си. Даманака казал: "Благородни Каратака! Ами че ние се оказахме в подчинено положение. Пингалака изостави своите работи, омаян от думите на Сандживака, и цялата свита се разпръсна. Какво да се прави?" Каратака отговорил: "Господарят дори и да не вземе под внимание твоите думи, все едно, трябва да се обърнеш към него, за да снемеш вината от себе си. Нали е казано:

Достоен е за гняв суров

слугата верен някой ден, отбягнал своя властелин

или пък слона разярен.

Така и ти, като свърза този гризач на трева с господаря, все едно, че започна да мъкнеш с лапите си горещи въглени." Даманака казал: "Това е вярно. Тук съм виновен аз, а не господарят. Нали е казано:

Чакал убили два овена,

мен от хитреца ме боли, за чужд грях сводницата тегли

по собствена вина, нали!"

Каратака попитал: "Как?" Онзи разказал:

ЧЕТВЪРТИ РАЗКАЗ

"В усамотена местност на една страна се намирал манастир. Живял там бедно монахът Девашарман. Много пожертвуватели го дарявали със скъпи дрехи, а той ги продавал и след време натрупал голямо богатство. Като не се доверявал на никого ни денем, ни нощем, не изпускал парите изпод мишницата си. Наистина хубаво се казва:

Нещастие парите носят,

събирай ги оттам, оттук, нещастие - ако пропаднат,

нещастие - ако са в друг.

И веднъж един крадец на име Ашадхабхути, който обичал чужди вещи, забелязал парите под мишницата му и си помислил: "Ех, да можех да открадна това богатство! Но стената на манастирите е изградена от здрави камъни и не мога да ги пробия. А и през портата не може да се влезе:

много е висока. Ето защо ще се постарая да спечеля доверието му със сладки приказки и ще стана негов ученик. Като ми се довери, ще бъде в моята власт." Решил така, приближил се до Девашарман и казал: "О, слава на Шива!" След това се проснал по очи и произнесъл смирено: "Господарю, нищожен е този свят. Като бяг на планински поток е нашата младост. На изгаряща трева прилича остатъкът от живота. Наслажденията са подобни на облачни сенки. Като сънища са връзките, които ни съединяват с децата, приятелите, слугите и жените. Разбрал съм всичко това.

Какво да направя, за да премина през океана на сансара?"Девашарман благосклонно отговорил: "Дете! Щастливо си ти, че от младини проявяваш равнодушие към съществуването- Нали е казано:

Безстрастен може да е, който

от младини не помни страст, Покой ще сетим ний, когато

отпаднат силите у нас.

А също така:

Духът, а не плътта старее

у благородния човек. Но е обратно у злодея -

подлец остава той навек.

И ако ти се интересуваш от начина, по който може да се премине бездната на сансара, слушай:

Щом и последният бездомник

към Шива дума прошепти, дори да е до гуша кален,

за втори път ще се роди."

Като чул това, Ашадхабхути прегърнал нозете му и смирено заговорил: "Господарю! Бъди милостив и ме подложи на изпитание." Девашарман се съгласил:

"Дете! Ще ти помогна, но ти не трябва да влизаш през нощта в манастира, защото отшелниците, както и ние с теб, възхваляват самотата. Нали е казано:

Съветът лош погубва царя,

обърканият син - рода,

житейското - аскета. Дете от глезенето страда, злодеят от съда,

а жреца - от несрета,

приятелят от клеветата,

сполуката - от жребий лош,

от лекомислие - жената, от дългата раздяла - любовта,

имотът от ненужния разкош,

от липса на зърна - земята.

Ето защо, след като се подложиш на изпитание, остани да живееш горе при портата на манастира в колибата." Онзи казал: "Господарю! Нека бъде така, както ти заповядаш. Нали този е пътят, по който ще достигна до онзи свят." След това, като се споразумели за мястото, където трябвало да живее Ашадхабхути, Девашарман проявил към него милост, благословил гои го приел за ученик. И ученикът му доставил най-голяма радост; разтривал ръцете и нозете му, носел листа за писма, правел му и други услуги. Въпреки всичко това монахът продължавал да си държи парите под мишницата!

Така минавало времето и веднъж Ашадхабхути помислил: "Уви! Той нищо не ми доверява. Какво ли ще стане, ако го убия с нож - та дори и през деня - или ако му дам отрова, или ако го заколя като говедо?"

Докато размислял така, от селото дошел синът на един от учениците на Девашарман и предал на монаха следната покана: "Блажени! По случай празника на Павитрарохана бъди гост на моя дом." Като чул това, Девашарман тръгнал заедно с Ашадхабхути, На пътя им се изпречила река. Монахът я видял, извадил парите изпод мишницата си, скришом ги мушнал под дрехата и покланяйки се на бога, се обърнал към Ашадхабхути: "Ашадхабхути, пази внимателно дрехите на своя наставник, а през това време аз ще се облекча и ще се върна." Щом казал това, наставникът тръгнал и още неизчезнал от погледа му, Ашадхабхути взел парите и избягал.

През това време Девашарман спокойно клечал, възхищавайки се на многобройните достойнства на своя ученик, преизпълнен с доверие към него. И ето че той видял как в едно стадо два овена започнали ожесточена борба. Те отстъпвали, отново се приближавали и така удряли челата си, че на земята се образувала цяла локва кръв. И изведнъж някакъв чакал, като видял сбиването и треперещ от лакомия за месо, се промъкнал между тях и с наслаждение започнал да лиже кръвта им. Девашарман помислил:

"Да! Безразсъден е този чакал. Та нали ако попадне между челата им, неизбежно ще загине!" Чакалът в стремежа си да се наслади на кръвта попаднал между рогата на овните и бил убит. Тогава Девашарман казал: "Чакал убили два овена. . ." И като го съжалил, тръгнал да прибере парите си.

Когато монахът се върнал на предишното място, не видял Ашадхабхути там. . . Претърсил дрехата си и не намерил в нея парите. Тогава, мърморейки: "Ой, ой! Ограбиха ме!" - Девашарман паднал безчувствен на земята. Но скоро дошел отново в съзнание, надигнал се и започнал да крещи: "Ей, ей, Ашадхабхути! Къде отиде? Защо ме излъга? Отговори!" Така, с горък плач, той казал: "Мен от хитреца ме боли. . ." - и бавно тръгнал на път, с намерение да открие следите на своя ученик. . ..

И ето на пътя Девашарман срещнал някакъв тъкач, който отивал заедно с жена си в съседния град да сръбнат алкохолно питие. Тогава монахът казал:

"Хей, скъпи! Аз се приближих до теб като гост, доведен от залязващото слънце. Тук в селото не познавам никого. Изпълни закона за гостоприемството! Защото е казано:

Щом привечер пристигне гост,

не му подавай хладна длан. Гостоприемният човек

ще бъде утре гост желан.

А също така:

С дъх на трева, вода и оран

и с цвят на дружелюбна реч да бъде пълна всяка къща,

где злото не размахва меч."

И като чул това, тъкачът казал на жена си: "Мила, върни се в къщи заедно с госта. Почети го с измиване на нозете, дай му храна, легло, направи му и други услуги и остани в къщи. Аз ще ти донеса много вино и месо." Казал така и продължил по-нататък.

А неговата развратна жена повела Девашарман към къщи, с усмивка и мисли за Девадата. Нали добре е казано:

Нощ безлунна, мрачно време, глуха градска тишина. мъж, изчезнал като бреме -радват блудната жена.

Мъж добър, легло прекрасно, дом, направен с вещина, колкото трева не струват за развратната жена.

А също така:

Ни мълвата, ни децата, нито плашене с юмрук - могат да възпрат жената, вече влюбена във друг.

Като влезли в къщи, тя посочила на Девашарман счупения креват и казала: "Е, блажени! Остани в нашия дом, а през това време аз ще отскоча до една моя приятелка и след това ще дойда." Казала така, накичила се с украшения и тръгнала към Девадата, но се срещнала лице с лице със съпруга си. Той крепял в ръцете си съд с вино и бил толкова пиян, че едва се държал на краката; косата му била разрошена и се препъвал на всяка крачка. Щом видяла мъжа си, тя побързала да се върне назад, влязла в къщи, свалила украшенията и приела предишния си вид. А тъкачът, чул от по-рано лоши думи за своята жена, видял, че бяга и блести от украшения, влязъл в дома си с разтревожено сърце и обхванат от гняв, казал:

"Ей, негоднице! Развратнице! Къде беше тръгнала?" Тя отговорила: "Никъде не съм излизала, след като се разделихме. Защо, замаян от алкохола, говориш безсмислици? Вярно е казано:

Много глупости говори, пада сред калта немил - ето образа на този, който пак се е напил."

А той, като чул тези оскърбителни думи и забелязал, че тя е успяла да се преоблече, казал: "Развратнице, отдавна слушам за теб лоши думи. Днес сам се уверих в твоята виновност и ще те накажа както трябва." Набил я с пръчка, завързал я със здраво въже за колоната и заспал, изтощен от алкохола.

През това време нейната приятелка, жената на бръснаря, видяла, че тъкачът спи, влязла и казала:

"Скъпа, Девадата те чака на уговореното място. Върви по-бързо." Онази отговорила: "Виж в какво състояние съм. Как да отида? Иди и предай на любимия моите думи: "Как да се срещнем сега с теб?" Жената на бръснаря казала: "Скъпа, не говори така! Неверните жени знаят как да постъпят. Нали е казано:

Тоз, който няма капка страх и не разчита на успех, като камила който крачи - е винаги благословен.

А също така:

Недоверчивост ни залива, от злост препълнен е света. И само тази е щастлива, която люби в младостта.

И още:

Любовникът да бъде мухльо, да е последния глупак - развратницата не мъжа си, а него ще обича пак."

И жената на тъкача казала: "Ако е така, кажи, как да отида, като съм вързана със здраво въже? При това край мен спи моят негоден мъж." Жената на бръснаря отговорила: "Скъпа, той е изтощен от алкохола и няма да се събуди, докато не го докоснат лъчите на слънцето. Затова аз ще те освободя и сама ще заема твоето място. А ти постой при Девадата и се върни по-скоро." След известно време, когато всичко било изпълнено, тъкачът, чийто гняв попреминал, се надигнал и казал на жена си: "Ей, ей, безсрамницо! Ако от днес престанеш да излизаш от дома и да ме оскърбяваш, ще те отвържа." А жената на бръснаря се уплашила да не я издаде гласът й и нищо не отговорила. Той повторил думите си, но не чул отговор, ядосал се, отрязал носа й с остър нож и казал: "Остани сега без нос, развратнице. Повече няма да ти угаждам." И отново заспал. А Девашарман, с изтънял врат след загубата на парите, не го хващал сън и видял всички тези женски хитрини.

В същото време жената на тъкача, като вкусила до насита с Девадата радостта от любовното наслаждение, се върнала в къщи и попитала жената на бръснаря: "Хей! При теб всичко ли е в ред? Не се ли събуди този злодей, докато ме нямаше?" Жената на бръснаря отговорила: "При мен всичко е в ред, ако не се смята носът. По-скоро ме отвържи, докато не се е събудил, да се прибера в къщи, иначе ще ме накаже още по-лошо: ще ми отреже ушите или ще направи кой знае какво."

Тогава жената на тъкача освободила приятелката си, застанала на предишното място и с презрение казала: "Тю, тю! Голям глупак си ти, щом като насилваш и осакатяваш мен, уважаваната и предана жена! Нека чуят пазителите на света:

Луна и слънце, вятър и жарава, сърце и пръст, вода и висини, ден, нощ, предутрин, вечер пепелява и Дхарма - знаят земните ни дни.

Ако съм добродетелна, нека тези богове ми върнат носа - и нека стане такъв, какъвто беше преди. А ако дори в мислите си пожелая друг мъж, нека ме превърнат в пепел." И произнасяйки тези думи, отново му казала: "Ей, злодей, погледни: благодарение на моята добродетел носът ми стана такъв, какъвто беше преди." Той взел една главня и погледнал - носът й невредим, а на земята - голяма локва кръв. Изумен, развързал въжето и започнал да обсипва жена си със стотици ласки.

А Девашарман, виждайки всичко това, помислил с учудване:

"Не се предоверявай на жените, не се вози на тяхната кола.

Играят си с мъж, влюбен до ушите - жените - като с гарван без крила.

Мед тече от женската уста,

а гръдта й скрила е отрова -

затова отпивай сладостта"

но с ръка, за удар нов готова.

Обител на нескромност, водовъртеж от мъка,

Прибързано събрана, огнище на пороци, дом на лъжи стотици,

без кръв - дълбока рана, по-силна от героя, букет с цветя коварни,

отрова и нектар - кой и защо създаде, красива като кукла,

тук тази женска твар?

Газелооките, чиято нравственост е грях

и винаги са знаменити, с гърди игриви, с мамещи очи над тях,

със устни все полуразкрити, с къдрици нежни, със размереност в речта.

де нито дума губят, с крака великолепни и чаровни в любовта -

животни само да ги любят.

Плачат те или се смеят,

за да стигнат свойта цел, и от вяра ли живеят -

нямат в подлостта предел. Нека, който е достоен

и не иска да е роб, да ги изостави сам, спокоен,

сякаш е подминал гроб.

И лъвът, покрит със слава,

несменяем, страшен цар;

слонът, който не познава

ни слуга, ни господар, и героят, който ниско

не е падал пред света - щом е до жената близко,

губи мигом смелостта."

С такива мисли този странствуващ монах прекарал как да е нощта.

А безносата сводница, щом се прибрала в къщи, помислила: "Какво да правя сега? Как да скрия тази голяма рана?. . ." Случило се така, че тази нощ мъжът й бил зает в царския дворец. На сутринта той се прибрал в къщи, загрижен за многобройните работи, които му предстояли в града, спрял се пред вратата и казал: "Скъпа, по-скоро ми донеси калъфа с бръснача - отивам в града по работа." Безносата запазила присъствие на духа и без да се приближава до него, хвърлила в лицето му само бръснача. Бръснарят, разгневен, че не е получил бръснача заедно с калъфа, го хвърлил обратно. Тогава негодницата изскочила от стаята с вдигнати ръце и започнала да вика:

"Ах! Погледнете, този злодей ми отряза носа - на мен, добродетелната жена! Защитете ме!"

В този миг се появили царските служители, безмилостно били бръснаря, завързали го със здраво въже и заедно с безносата го Повели към съда. Съдиите го попитали: "Защо си постъпил така жестоко с жена си?" Когато, изненадан, той не посмял нищо да отговори, седящите наоколо произнесли съгласно закона:

"Треперещ, бледен, без надежда, уплашен, с тъмен поглед

така престъпникът изглежда, когато вече е разкрит.

А също така:

По темето му пот тече,

лицето - бавно побледнява, щом иска нещо да рече -

заеква в страх и се смущава.

И заедно с това:

С каква увереност говори

невинния човек в съда. защото през гнева си чува

зова на свойта свобода.

Ето защо той изглежда човек с глупаво поведение. За насилие над жена се налага смъртно наказание. Нека го побият на кол."

И когато Девашарман видял как водят бръснаря към мястото на екзекуцията, приближил се до съдиите и казал: "Слушайте! Този беден бръснар е осъден несправедливо, той води порядъчен живот. Изслушайте какво ще ви кажа:

Чакал убили два овена,

мен от хитреца ме боли, за чужд грях сводницата тегли.

По собствена вина, нали!"

Тогава съдиите му казали: "Обясни, блажени! Как е възможно това?" И Девашарман им разказал самата истина за трите произшествия. Съдиите се изненадали, освободили бръснаря и казали:

"Жена, отшелник или болен и брахман или пък дете - за нищо с нищо не наказвай, сами наказани са те.

Сама е виновна, че е останала без нос. Нека за наказание й отрежат и ушите." Когато това било изпълнено, Девашарман, укрепил сърцето си с тези два примера, се отправил към своя манастир.

Ето защо аз казвам: "Чакал убили два овена. . ." Тогава Каратака попитал: "И все пак какво да правим в това тежко положение?" А Даманака отговорил: "Колкото и да е трудно това, моят блестящ ум ще раздели Сандживака от господаря. При това нашият господар Пингалака проявява много порочни наклонности. Нали:

Щом царят е приел порока

или от страст е ослепен, от своите слуги той трябва

да бъде в глупостта свестен."

Каратака попитал: "Какви порочни наклонности проявява нашият господар Пингалака?" А Даманака отвърнал: "Нали той попадна под влиянието на Сандживака и не обръща внимание нито на министрите, нито на останалите поданици и се държи съвсем като тревопасно животно! Какво да приказваме повече? Така или иначе, трябва да разделим Пингалака от Сандживака. Когато няма светилник, няма светлина." Каратака казал: "Ами че ти си безсилен. Как ще ги разделиш?" Онзи отговорил: "Скъпи, хубаво е казано по този повод:

Ако ти липсват сили, хитрост

ще ти помогне, друже мил. Тъй гарванът с верижка златна

отровната змия убил." Каратака попитал: "Как?" Онзи разказал:

ПЕТИ РАЗКАЗ

"В една страна растяло голямо баняново дърво. Живял на него един гарван с жена си. Свили си там гнездо. А една черна змия се промъквала през корубата на дървото и изяждала новородените птиченца. Колкото и да страдал от това бедствие, гарванът не можел да напусне баняна, на който от дълго време господствувал, и да се пресели на друго дърво. Защото:

Страхливец, антилопа, гарван -

таи се всеки в своя кът. Слон, лъв, човек сърцат обаче -

не знаят спиране на път.

И ето веднъж гаргата паднала в краката на съпруга си и се замолила: "Господарю, много птиченца ми изяде тази зла змия. И сега, съсипана от нещастието, искам да отида където и да е. Хайде да се заселим на друго дърво. Защото:

От здравето по-скъпо няма,

по-страшен враг от болестта, по-силно от любов на майка,

по-непосилно от глада.

И освен това:

Спокоен ли е този, който

змия е зърнал през деня и има нива край реката

и лекомислена жена?

Нали животът ни е изложен на опасност." Но гарванът, също опечален, казал: "Скъпа, отдавна живеем на това дърво и не можем да го напуснем. Нали:-

За антилопата ще има трева и в чуждата мера, но само родната гора за нея е любима.

Въпреки всичко с хитрина ще победя този зъл и силен враг." Жена му се усъмнила: "Много е отровна тази змия. Как ще я победиш?" Мъжът отговорил:

"Скъпа, аз съм безсилен да й причиня зло, но имам учени приятели, вещи в науката за разумното поведение. С тяхна помощ ще приложа някоя хитрина и ще направя така, че злосторницата скоро ще загине." След като произнесъл ядосано това, полетял към друго дърво, под което живеел неговият любим приятел - чакалът, обърнал се с уважение към него, поверил му всичките си мъки и казал: "Скъпи, дай ми добър съвет! Една змия изяжда птиченцата ни и от това с жена ми сме като пребити." Чакалът отговорил:

"Скъпи, обмислих всичко. Няма защо да се тревожиш. Тази зла черна змия е толкова низка, че смъртта й е неизбежна. Нали е казано:

Тоз, който ти е зло направил, не му вреди. Ще дойде ден:

над бряг като дърво изгнило ще го съгледаш повален.

И нали:

Куп риба от вира отнесе

пак чаплата червенокрака, ала умря от лакомия,

познала клещите на рака."

Гарванът попитал: "Как?" Чакалът разказал:

Редактирано от - nesnaecht на 21/6/2004 г/ 04:06:44

nesnaecht
ШЕСТИ РАЗКАЗ

"В една местност, на брега на малък вир, живяла някога, чапла. Но ето че остаряла и за да не умре от глад, застанала на брега, изпълнена с безпокойство, без да докосне дори тези риби, които плували съвсем наблизо. А между рибите живеел един рак. Приближил се до чаплата и казал: "Леличко, защо днес не ядеш и не се развличаш както преди?" Чаплата отговорила: "Някога бях сита и доволна, хранех се с риба и прекарвах приятно времето си, наслаждавайки се на твоето присъствие. Но сега ви чака голямо нещастие. Заради него и аз на стари години ще трябва да се лиша от своята радост. Ето защо съм тъжна!" Онзи попитал: "Леличко, що за нещастие е това?" Чаплата отговорила: "Днес покрай езерото минаха много рибари и аз подслушах техния разговор. Ето какво си говореха: "В този голям вир има много риба. Днес ще отидем при езерото, което е край града, а утре или в други ден ще хвърлим мрежите си тук." Когато се случи това и вие загинете, ще загина и аз, защото няма да мога вече да живея така, , както живеех преди. Затова днес съм опечалена и нямам никакъв апетит." При тези зловещи думи всички обитатели на вира, от страх за живота си, се обърнали към чаплата:

"Леличко! Майчице! Сестрице! Приятелко! Умнице! Който е чул за нещастието, той знае и средства против него. Спаси ни от устата на смъртта!" Чаплата казала: "Аз съм птица и не мога да се боря с хората. Но имам достатъчно сила, за да ви пренеса от този вир в друг, по-дълбок." Тогава обитателите на езерото, подмамени от лъжливите й думи, заговорили в надпревара: "Леличко! Приятелко! Безкористна родственице! Мен, първо мен пренеси! Мигар не си чула:

Само който е надмогнал

с ум и разум свойта страст -

ще си отдаде живота

за приятел в труден час."

И злосторницата, скришом подсмивайки се, помислила: "Щом спечеля доверието на тези риби благодарение на ума си, с удоволствие ще ги изям." Тя започнала да лови с клюна си рибите, пренасяла ги от вира на скалата и там ги изяждала. Така всеки ден си похапвала до насита и изпитвала голяма радост, а когато се връщала при рибите, всеки път ги успокоявала с лъжливи вести.

Накрая ракът - също усетил в сърцето си страх пред смъртта - започнал настойчиво да я моли:

"Леличко! Трябва и мен да изтръгнеш от устата на смъртта." Чаплата помислила: "Омръзна ми да се храня само с риба. Ще опитам аз рака, вкусът му е особен и не ми е познат." Стиснала рака в клюна си и полетяла с него във въздуха. Когато се отдалечила от всички вирове, поискала да го остави върху блесналата от слънцето скала. Но ракът я попитал: "Леличко, не виждам дълбокия вир?" Тогава тя отговорила със смях: "Погледни тази широка, блестяща скала. Всички обитатели на езерото намериха тук покой. Сега е твой ред." Ракът погледнал надолу и като видял голямата страшна скала, цялата покрита с рибени кости, помислил: "Уви!

До свойта цел за да доплува, човекът просто е двояк:

на враг приятел се преструва, приятел се мени на враг.

И още:

И по-добре - със враг коварен, змия да сложиш в своя джеб, отколкото да е бездарен и зъл приятеля до теб.

Несъмнено тя е изяла тези риби и от тях е останало само купчина кости. Какво да се прави, щом като е дошло времето? Защо да се мисли?

Страхувай се пред бедата,

но щом пристигне - смел бъди, и свил в студен юмрук ръката,

неотразимо победи.

Ето защо, докато още не е успяла да ме хвърли на скалата, ще я хвана с четирите си остри клещи." Така и направил, а чаплата би летяла и по-нататък, но от глупост не съобразила как да се освободи от клещите на рака и той й откъснал главата. След това, като сграбчил шията на чаплата, подобна на корен от лотос, ракът се върнал полека в своя вир при рибите. Те попитали: "Братко, защо се върна?" А той им показал, в потвърждение на думите си, главата на чаплата и отговорил: "Тази чапла е отнасяла всички обитатели на езерото, подмамени от лъжливите й думи. хвърляла ги е на една скала, недалеч оттук, и ги е изяждала. А аз, преди да ме умъртви, разбрах, че убива всеки, който й се доверява; и ето че ви донесох главата й. Затова не се тревожете. Сега за всички обитатели на езерото ще настъпи спокойствие."

[Край на петия разказ]

Ето защо аз казвам: "Куп риба от вира отнесе. . ." Гарванът попитал: "Но кажи, скъпи, как ще загине тази зла змия?" Чакалът отговорил: "Иди там, където живее господарят. Задигни от който и да е безгрижен богаташ златна верижка или бисерна огърлица и я хвърли в дупката на змията. Тази вещ ще я погуби."

Гарванът и гаргата полетели в същия час кой накъдето види. И като достигнала до едно езеро, гаргата видяла, че жените от харема на някакъв цар играят във водата, а златните им верижки, бисерните огърлици, дрехите и украшенията се намирали на брега. Гаргата взела една златна верижка и се отправила към своето дърво. Когато видели това, пазачите на женските покои и евнусите грабнали тояги и се спуснали след нея. А гаргата хвърлила златната верижка в дупката, където живеела змията; и отлетяла по-нататък. Щом царските слуги се покачили на дървото, намерили в дупката черната змия с вирната качулка. Убили я с тояги, взели златната верижка и се върнали. А гарванът заживял с жена си много щастливо.

Ето защо аз казвам: "Ако ти липсват сили, хитрост. . . " А за разумните няма нищо непреодолимо. Нали е казано:

Разумен е човекът, който

не се гордее, че е пръв.

В гората заекът погубил

опиянен от слава лъв."

Каратака попитал: "Как?" Даманака разказал:

СЕДМИ РАЗКАЗ

"Живял в една гора опиянен от гордост лъв, на име Мандамати. Неуморно унищожавал зверовете. И ето че родените в тази гора антилопи, глигани, биволи, гайяли, зайци и други животни се събрали разтревожени, застанали на колене и като склонили глави, започнали смирено да молят господаря на зверовете: "Божествени! Защо унищожаваш без всякаква причина живите същества? Това е толкова жестоко и нечестиво? И нали казват:

Глупакът в страст за наслаждения с грях бърза да се услади, след туй през хиляди рождения понася хиляди беди.

А също така:

Мъдрецът често не греши,

от хорски думи той не страда и няма да направи тъй,

че да попадне утре в ада.

И при това:

Само глупците вършат грях

за свойто тяло нечестиво, вместилище на всяко зло,

изстрадано и променливо.

Знай това и не погубвай нашия род. Стой на мястото си, а ние всеки ден подред ще ти изпращаме по един горски жител. Тогава и божественият ще бъде сит, и родът ни няма да загине. Нали е казано:

Щом може да се наслаждава

с господството си някой цар, тогава дълго той ще пие

от най-блажения нектар.

Дои се първо, след туй - стриже -

и със слугите е така. Полива първо, след туй жъне

плода грижливата ръка.

Хляб, злато, вино - всеки плод на чернозема от верните си поданици царят взема. . ."

Като чул това, Мандамати отговорил: "Да! Добре говорите. Ще остана тук, но ако не ми изпращате по едно животно, тогава непременно ще изям всичките." Зверовете се съгласили и щом се успокоили, започнали без страх да бродят из гората. Оттогава всеки ден по пладне някой от родовете му изпращал за обяд някакъв звяр, остарял, уморен от живота, обхванат от мъка или такъв, който се страхувал за смъртта на децата или жена си.

Така се редували род след род. И ето че веднъж дошел редът на заека. Когато зверовете му казали за това, той помислил: "Как да погубя този зъл лъв? Та нали:

За умния какво е трудно? И кой ще спре решимостта? Какво не прави сладка дума? Що не постига ревността?

Така ще погубя лъва." И бавно-бавно тръгнал на път, времето минавало, а той с тревога в сърцето мислел за това как да погуби лъва. Едва в края на деня заекът се отправил към него. А разгневеният лъв, на когото шията изтъняла от глад през това време, облизвайки устата си, помислил: "Да! На сутринта трябва да изтребя всички зверове." Докато мислел така, заекът приближил бавно-бавно до него, поклонил се и застанал смирено. Щом видял колко късно пристига този и колко е мъничък, лъвът страшно изревал: "Ей, нищожество! Ти си толкова малък, а си дошел сам и при това - закъсня. Заради това ще те убия, а на сутринта ще унищожа всички зверове!" Тогава заекът се поклонил и с уважение заговорил:

"Господарю, нито аз, нито останалите животни са виновни за това. Чуй защо се случи така." Лъвът настоял: "По-скоро разказвай, докато не си попаднал между зъбите ми." Заекът разказал: "Господарю, когато настъпи моят час, зверовете изпратиха с мен още пет заека, защото съм много малък. Но когато идвахме насам, от една голяма яма излезе някакъв лъв и каза: "Къде отивате? Спомнете си за вашия бог-пазител." Аз му отговорих: "Съгласно договора ние сме изпратени за храна на нашия господар, лъва Мандамати." Той каза: "Знаете, че тази гора принадлежи на мен. Затова съгласно договора всички зверове трябва да имат работа с мен. А Мандамати е просто лъжец. Повикай го и по-скоро се върни. Който от нас излезе по-силен - той ще е цар; и той ще изяде всички зверове." Щом получих тази заповед, дойдох при теб, господарю. Ето защо закъснях. Сега нека решава господарят." След това Мандамати отговорил: "Скъпи, ако е така, по-скоро ми покажи този лъв-измамник. Ще излея върху него гнева, който изпитвам към зверовете, и ще се успокоя. Нали е казано:

Земя, приятели и злато - това е силната страна

Щом нямаш ни едно от тях,

не почвай никога война.

Когато няма за какво

и само бедствие го чака. благоразумният човек

не се помръдва за атака."

Заекът възкликнал: "Господарю, ти си прав. Когато оскърбяват воина и посягат върху земята му, той трябва да се сражава. Обаче този лъв живее в крепост. Когато ме изпращаше при теб, излезе от нея. Трудно е да се победи враг, скрит в крепост. Нали е казано:

И бързината на конете,

на слоновете смелостта не струват нищо за царете

пред силата на крепостта.

От много воини е по-силен

стаеният на пост стрелец, ако край него се извива

опорен зид като венец-

И затова навярно Шакра,

издигнал не една стена, извикал: "Крепостта е всичко

и днес, и в стари времена..."

Като чул това, Мандамати казал: "Скъпи, дори и да се намира в крепост този лъжец, все едно, покажи ми го и аз ще го убия. Нали е казано:

С врага и болестта бори се

без страх от първия им миг.

че ако станат много силни,

ще свършиш като мъченик.

А също така:

Тоз, който силата си знае

и иска да получи слава, тъй както Бхаргава ще може

сам всеки враг да побеждава."

, Заекът казал: "Това е така. Но все пак той ми се стори силен. Господарят не бива да тръгва, без да знае силата на врага. Нали е казано:

Тоз, който себе си не знае

и не познава своя враг, подобно пеперуда в огън -

ще изгори като глупак.

А също така:

Ако слабака се нахвърли

юнака да убие в бой, безславен - като слон без зъби,

след туй ще се завърне той."

Мандамати казал: "Това не е твоя работа! Покажи ми го, дори и да е в крепост." Заекът отговорил:

"Щом като е така, нека господарят върви след мен." Той тръгнал напред и като стигнал до кладенеца, се обърнал към Мандамати: "Господарю, кой може да устои на твоето могъщество? Още щом те зърна, този лъжец се скри в крепостта. Ела насам, за да ти го покажа." Мандамати казал: "Скъпи, покажи ми го по-бързо." И онзи му показал кладенеца. Глупавият лъв видял във водата своето отражение и заревал. А от кладенеца, отразен от стените, се чул два пъти по-силен рев. Лъвът помислил: "Този лъв е много силен" - хвърлил се надолу и се лишил от живота. А доволният заек зарадвал всички зверове и прославен, заживял щастливо в гората.

Ето защо аз казвам: "Разумен е човекът, който. . ." Каратака казал: "Това прилича на приказката за гарвана и плода на палмата. Макар заекът да е успял, все пак човек, лишен от могъщество, не трябва да мами големите." Даманака казал: "Силен или слаб - всеки трябва да бъде решителен в действията си. Нали е казано:

Ще стигне смелият до някаква сполука. Страхливците шептят: "Съдба, съдба!"

Съдбата подчини, вдигни дори юмрука, че няма да е грях, когато си в борба!

При това самите богове помагат на този, който е винаги предприемчив. Нали е казано:

На смелия за да помага,

в съюз и богът е призван. Така помогнал на тъкача

Вишну със своя Гарутман."

Каратака попитал: "Как благодарение на увереността и ловката лъжа е бил постигнат успех?" И онзи разказал:

ОСМИ РАЗКАЗ

"Има в страната на гаудите град, който се нарича Пундхравардхана. Живели в него двама приятели, тъкач и майстор-колар, които били съвършени в занаятите си. Щедро пилеели спечелените пари, носели скъпи дрехи, меки и пъстри; красели се с цветя и бетел, парфюмирали се с камфор, алое и мускус. Три четвърти от деня работели, а след това издокарани се разхождали из площадите, храмовете и други места. Така прекарвали времето си. Но на един голям празник всички граждани, облечени кой както може, тръгнали да се разхождат покрай един храм. И ето че премененият тъкач и майсторът-колар, както разглеждали украсените лица на тълпящите се отвсякъде хора, забелязали дъщерята на царя, която седяла, заобиколена от приятелките си, на балкона на горния етаж на двореца. Нейните пищни гърди цъфтели с първата младост, заоблените й бедра се отличавали със стройност, а талията й била тънка фиданка. Косата й, тъмна като буреносен облак, била мека, лъскава и вълниста. Златните украшения, които се поклащали на ушите й, съперничели на сладостните люлки на бога на любовта. Лицето й било прекрасно, като току-що разпукнал нежен цвят на лотос; като чуден сън завладявала тя очите на хората.

И щом видял тази несравнима красота, тъкачът, поразен в самото сърце от петте стрели на Манасиджа, запазил присъствие на духа и скривайки вълнението си, се добрал някак си до своя дом. През целия път пред очите му бил образът на царската дъщеря. С тежки и горещи въздишки се отпуснал върху непостланото легло и като си представил царската дъщеря такава, каквато я видял, прочел стиховете:

"При красотата скромността живее". Уви! Не е така. Усещам мъка. Тя влезе в мен, дълбоко, но къде е, че тялото ми все гори в разлъка!

И също така:

Едното в пламъка на любовта,

а другото със нея, а третото с ума ми -

с три сърца живея.

И също така:

Нали красивите черти са щастието на света! Газелооката защо ме овъглява с красота?

Червени устни - бимба. гърди -овални чаши,

стаили смях най-звънък, а пъп дълбок и нежен и виещи се къдри,

и стан изящен, тънък, донасят без догадка страдания не малко

на всеки влюбен мъж. Но що за справедливост - от образа й румен

ще пламна изведнъж!

Да се притисна до гърдите,

студено-тръпни от шафрана, и тихо да ме приласкае

неземен аромат издън душата й - и там заключен,

изпепелен от страст уханна, поне за миг очи да склопя,

видял най-сладкия си сън.

Макар от теб да е далече любимата,

но ти я виждаш пред себе си, в сърцето, тъй привикни с това вълшебство,

щом те измъчва мълчанието й от небето. Нали на срещата часа сега,

усамотен, печал ти носи. Тоз, който е себелюбив, от радост е лишен,

а веселяка - от въпроси.

"В света е всичко миг" - навярно

тъй Буда е определил. Но щом за нея си помисля,

не чезне образа й мил."

Така възбуден, той не престанал да въздиша във всички съзвучия, докато не настъпила нощта. На другия ден, в уречения час, в дома на тъкача дошъл пременен майсторът колар. Той заварил тъкача прострян върху непостланото легло, дълбоко и тежко въздишащ, пребледнял и облян в сълзи. Като го видял в този вид, коларят казал: "Ей, приятелю! Какво се е случило днес с теб?" И когато от срам онзи не отговорил нищо на въпроса му, натъженият колар прочел следното стихотворение:

"Мигар може от приятели да се страхуваш? Дал им помощ - да тъжиш напук? Ако в някого повярваш като в майка, само той ти е приятел, никой друг."

А коларят умеел да разпознава болестите по техните външни признаци; сложил ръка върху сърцето на тъкача и казал: "Приятелю, струва ми се, че състоянието ти е предизвикано не от треска, а от любов." И щом коларят казал какво става с тъкача, онзи седнал и прочел стихотворението:

"Щом искаш пак да бъдеш

със душа щастлива, на верния слуга, на своята

жена благочестива, на властелина всемогъщ,

отдаден на страната цял, и на приятеля си - разкажи

дълбоко скритата печал."

И след това тъкачът му разказал всичко за себе си, като започнал от часа, в който видял царската дъщеря. Тогава коларят, като помислил, казал: "Нали този цар е кшатрий. И не се ли страхуваш от тази нечестива постъпка? Ами че ти си вайша?" Но тъкачът отговорил: "По закон кшатрият може да вземе съпруга от три касти. Навярно тя е дъщеря на вайшийка. Затова ме и влече към нея. Нали е казано:

Уверен съм, при кшатрия ще идеш ти,

и от това сърцето ми се устремява.

Нали у хората, със благородство във гръдта,

глас вътрешен в такива случаи решава."

Узнал решението му, коларят казал: "Приятелю, какво да се прави сега?" Тъкачът отговорил: "Отде да зная? Разказах ти всичко като на приятел." Казал това и млъкнал. Тогава коларят го посъветвал: "Стани, измий се, хапни нещо и престани да тъгуваш. Аз ще измисля такова средство, благодарение на което ти ще можеш непрекъснато да вкусваш с нея радостта от любовното наслаждение."

Ободрен от обещанието на приятеля си, тъкачът станал и се заловил за своята работа. А коларят издялал от дърво образа на Гаруда, който се вдигал нагоре с помощта на клин, украсил го с най-различни краски, занесъл го другия ден на тъкача и казал:

"Приятелю, седни върху този Гаруда, постави клина и ще можеш да полетиш, където поискаш. Когато изтеглиш клина, ще се спуснеш на земята. Вземи го за себе си. Тази вечер, когато хората заспят, приеми образа на Нараяна, украси тялото си, седни на Гаруда, създаден благодарение силата на моите знания, спусни се върху покрива на двореца и постъпи с царската дъщеря както пожелаеш. Царската дъщеря, разбира се, спи сама на балкона на двореца."

След това коларят си отишъл, а тъкачът прекарал остатъка от деня, завладян от стотици желания. Щом настъпила нощта, благоухаещ на ароматни води, пудри, помади, бетел, благоуханно средство за устата, цветя и други такива, облечен в най-хубавите дрехи, накичен с венци, блестящ от диадеми и всякакви украшения, постъпил така, както го посъветвал приятелят му. И когато царската дъщеря, чието сърце било едва докоснато от Мадана, лежала сама в леглото си на балкона, обляна от лунна светлина, и с усмивка гледала месеца, изведнъж видяла тъкача в образа на Нараяна, седнал върху Вайнатейя, тя с вълнение се надигнала в леглото, поздравила го с уважение и попитала: "Божествени! По каква причина съм почетена с твоето идване? Обясни ми как да постъпя." Тъкачът й отговорил бавно, с дълбок и нежен глас: "Скъпа, аз дойдох тук заради теб." Царкинята възразила: "Но нали аз съм дъщеря на човек." Той отговорил: "Ти си моята предишна съпруга, изгонена от небето заради проклятие. Дълго време те пазех от мъжете и затова сега ще се оженя за теб по обичая на гандхарвите." Като помислила: "Та нали това е най-недостижимото желание", тя се съгласила и той я взел за жена по обичая на гандхарвите.

Така прекарвали времето, с всеки изминат ден любовта им растяла. В края на всяка нощ тъкачът сядал на дървения Гаруда и на прощаване казвал:

"Отивам на небето на Вайкунтха" - и незабелязан от никого, се завръщал в своя дом.

Но веднъж пазачите на женските покои забелязали по тялото на царкинята следи от мъжки наслаждения. От страх за живота си те се обърнали към своя господар: "Божествени! Бъди милостив и обещай, че ще ни пощадиш. Трябва да ти съобщим нещо." Царят обещал и пазителите на женските покои му разказали: "О, божествени! Женските покои се пазят усърдно - те са недостъпни за мъже и все пак видът на царкиня Сударшана е такъв, като че някой й се наслаждава. Ние не можем да направим нищо. Нека решава божественият."

След това известие царят помислил с тревога в сърцето:

"Роди се дъщеря. . ." - и мисъл всекичасна:

"Кой ще я вземе за жена?" Расте горката. "Щастлива ли ще бъде тя или нещастна?" Да! Много мъка тя донася на бащата.

А също така:

Щом има дъщеря, в миг майката ума си губи, че докато расте, дали добра ще бъде, ще вземе мъж, а виж, че друг залюби. Да имаш дъщеря - това е зла присъда.

А също така:

"Достоен мъж ли ще целува? Ще се обичат ли без грях?" - Така поетът се вълнува пред своята творба със страх."

И като размислил и така, и иначе, той отишъл при царицата и й казал: "Божествена! Разбери за какво говорят слугите. На кого ли се гневи Кританта, защо ни е изпратил такова зло?" Когато слугите й разказали какво се е случило, обезпокоената царица бързо отишла в стаята на момичето и видяла, че устните й са изпохапани, а тялото й изпоцапано. Тогава тя казала: "Ах, негоднице, опозори своя род! Защо забрави добродетелта? Кой е този човек, белязан от Кританта, който идва при теб? Кажи истината." И онази, като навела лицето си, засрамена й разказала всичко за тъкача в образа на Вишну.

След разказа на дъщеря си царицата засияла, всички косъмчета по тялото й настръхнали и като отишла при царя, казала: "Радвай се, божествени! Та сам блаженият Нараяна идва всяка нощ при момичето. Тя е станала негова жена по обичая на гандхарвите. Тази вечер ще застанем с теб до прозореца и в полунощ ще го видим. Нали той не разговаря с хора." Царят се зарадвал от сърце и с нетърпение зачакал края на този ден, който му се сторил столетие. И ето че вечерта царят и жена му, скрити до прозореца, когато погледнали към небето, видели как някой, белязан с подходящи знаци, седнал на Гаруда и взел в ръцете си раковина, диск и жезъл, се спуска от въздушното пространство на земята. Тогава царят, като потопен в нектар, казал на царицата: "Няма в света по-щастлив от нас. Та нашата дъщеря я посещава и радва сам блаженият Нараяна! Изпълниха се всичките ни желания. Сега с помощта на моя могъщ зет ще покоря цялата земя."

Между това при него дошли за ежегодния данък пратеници от юга на славния Викрамасена, под властта на когото се намирали девет милиона и деветстотин хиляди села. А царят, горд със своя зет Нараяна, не ги почел както преди. Тогава, разгневени, те казали: "О, царю! Дните, определени за донасяне на данъка, минаха. Защо не засвидетелствува своето уважение? Или изведнъж си придобил необикновена сила, та се осмеляваш да гневиш великия и славен Викрамасена, подобен на огъня, вятъра, на отровна змия и Кританта?" Когато казали това, царят им посочил "пътя на боговете". Щом се върнали в земята си, пратениците разказали за случилото се, като преувеличили всичко сто хиляди пъти. И господарят им изпаднал в ярост. Тогава, окръжен от могъща свита и войска от четири вида, Викрамасена тръгнал срещу царя наПундхравардхана, като при това произнесъл гневно:

"Насред морето да трепери, сред Меру Шакра да го скрие - гневът ми пак ще го намери и пак подлеца ще убие."

И като се придвижвал без почивка, Викрамасена стигнал до онази страна и я опустошил. Тогава спасените от смъртта жители дошли пред двореца на царя на Пундхравардхана и се развикали. Но макар и да ги чувал, той никак не се опечалил.

На другия ден, когато войската на Викрамасена приближила и обсадила град Пундхравардхана, министрите, домашният жрец и знатните хора доложили на царя: "Божествени! Приближил се е силен враг и е обсадил града. Защо божественият не се безпокои?" Тогава царят казал: "Бъдете спокойни и вие. Аз измислих по какъв начин да унищожа този враг. Утре сутрин вие ще видите какво ще направя с войската му." Като казал това, той заповядал да пазят добре стените и вратите. След това повикал Сударшана и с ласкав глас, изпълнен с уважение, й казал:

"Дете, аз започнах война с врага, като се осланях на силата на твоя съпруг. Така че помоли блажения Нараяна, когато дойде тази вечер, да унищожи на сутринта нашия враг."

През нощта Сударшана предала на съпруга си дума по дума това, което казал баща й. Тъкачът отговорил с усмивка: "Скъпа, какво е за мен тази война между хора? Та нали преди години като на шега убих Хираниякашипу, Канса, Матху, Кайтабха и хиляди други големи демони, надарени с вълшебна сила. Иди и кажи на царя: "Не се тревожи. На сутринта Нараяна ще унищожи с диска си неприятелската войска. . ." И като отишла при царя, Сударшана с гордост му разказала всичко. Царят се зарадвал много и заповядал на пазача да обяви из града под барабанни удари: "Тези, които в сутрешната битка завземат скъпоценности, хляб, злато, слонове, коне, оръжие и друга плячка от лагера на убития Викрамасена, ще ги запазят за себе си." Когато чули съобщението, зарадваните граждани започнали да се съветват и да говорят: "Колко е безстрашен нашият господар, та той не се тревожи дори когато вражеските сили се намират до самия град. Няма никакво съмнение, че утре сутрин ще погуби неприятеля."

През това време тъкачът, изпълнен с безпокойство, прекъснал любовното наслаждение и помислил за себе си: "Какво да правя сега? Ако седна на своя дървен Гаруда и отлетя на друго място, няма да се срещна повече с тази жена-съкровище! Нали Викрамасена ще убие моя тъст и ще я отвлече от женските покои. Ако вляза в битката, смъртта ще сложи край на всичките ми желания. Но нали и без любимата за мен не може да има живот. Но защо да приказвам? И тъй, и инак - смърт. Значи, трябва да се бия мъжествено. При това врагът, като види, че влизам в боя възседнал Гаруда, може би ще ме вземе за Васудева и ще побегне!

Нали е казано:

Да бъде смелия човек за уважение!

Увереният в свойта сила млада

и в скръб, и в нужда или затруднение

ще превъзмогне всякаква преграда.

И когато тъкачът решил да вземе участие в боя, Вайнатея съобщила на Вишну, който се намирал на небето на Вайкунтха: "Божествени! на земята, в град Пундхравардхана, един тъкач, който е приел образа на божествения се наслаждава на царкинята. И ето че могъщ цар от южните страни е дошъл да погуби царя и повелителя на Пундхравардхана. Тъкачът е решил да помогне на тъста си. Знай, че ако тъкачът загине в боя, в света на смъртните ще тръгне мълвата, че уж царят на южните страни е погубил блажения Нараяна. И тогава ще престанат да принасят жертви и да извършват други обреди, неверниците ще разрушат храмовете, а преданието на блажения аскети с три пръчки ще се откажат от своето отшелничество. Нека божественият реши какво да прави сега.

Тогава блаженият Васудева внимателно обмислил чутото и му отговорил: "Царю на птиците! Това е справедливо. В този тъкач има частица от божество и той трябва да убие онзи цар. Ето средство за това: щом като трябва да му помогнем, аз ще се влея в тялото му, а ти ще се вместиш в неговия Гаруда. А моят диск ще се всели в неговия." - "Така да бъде!" - съгласил се Гаруда. През това време тъкачът, въодушевен от Нараяна, казал на Сударшана: "Скъпа, когато вляза в боя, нека извършат обред със запалване на огън и всичко, което трябва да ми донесе благословия." След това той извършил огнената церемония, украсил се с военните доспехи и приел почетните дарове. И ето, изгряло голямото светило - приятел на лотосния басейн, украшение на моминското лице - от източния небосклон, надарено с хиляди лъчи. Забили барабаните, предвещаващи победа. Царят излязъл от града на бойното поле, двете войски се строили в бойна готовност по местата си и пехотата започнала сражението. Тогава тъкачът седнал на Гаруда и започнал да раздава на народа злато, скъпоценности и други скъпи дарове; пред очите на любопитните граждани, които го приветствували с уважение, той полетял от горния етаж на двореца във въздуха и щом се озовал отвъд града, започнал да тръби над своята войска с гръмката раковина на Панчаджания.

Когато чули звука от раковината, слоновете, конете, коларите и пехотинците се разбягали. Едни се подмокрили от страх, други издавали ужасни викове. трети, съсипани от умора, се търкаляли по земята, а някои замрели на местата си, с погледи, неподвижно устремени към небето.

През това време всички богове от любопитство се събрали да погледат боя иДевараджа казал на Брахма: "Брахма! Мигар тук трябва да бъде убит някакъв полубог или демон -та нали сам блаженият Нараяна, седнал на Нагари, влезе в боя?" След тези думи Брахма помислил:

"Към хората не ще запрати Хари някой ден ужасния си диск, от демони окървавен. Така лъвът комар едва ли ще налапа, когато слонове убива той със лапа."

И когато боговете с любопитство размисляли за всичко това, тъкачът хвърлил диска към Викрамасена. Като разсякъл царя на две, дискът отново се върнал в ръцете на тъкача. След всичко това царете слезли от колесниците си, склонили глави и с почит се обърнали към приелия образа на Вишну: "Божествени! Загива войската без вожд. Помисли за това и пощади живота ни. Заповядай какво да правим." Когато цялата тълпа от царе възкликнала, тъкачът, приел образа на Вишну, отговорил: "От днес вие сте в безопасност. Изпълнявайте без отлагане всичко, което ви заповяда Супративарман." Царете се подчинили на тази заповед и сговорили "Както желае господарят." А тъкачът предал на Супративарман хората, слоновете, колесниците, конете, скъпоценностите и цялата останала вражеска плячка и прославен от победата, заживял с царкинята, наслаждавайки се на пълно щастие.

Ето защо аз казвам: "На всеки пълен със решимост. . ." Като чул това, Каратака казал: "Ако и ти си изпълнен с решителност - - върви към желаната цел. Щастлив път!" И Даманака се отправил към лъва. Щом се поклонил и седнал, лъвът го попитал:

"Защо те нямаше толкова дълго време?" Даманака отговорил: "Божествени! Важна работа ме води днес при господаря. Макар и да е неприятна, все пак дойдох да я разкажа за твое добро. Дори против волята си поданиците трябва да разкриват подобни неща, без да губят време за неотложната работа. Нали е казано:

Царю, край тебе винаги

ще има хора сладкодумни,

по-трудно е да се намерят искрени и умни."

В отговор на това Пингалака с уважение попитал:

"Какво искаш да кажеш с тези думи?" И онзи отговорил: "Божествени! Сандживака, който успя да спечели твоето доверие, замисля зло против теб. Останал насаме с мен, той издебна момент и доверчиво ми каза: "Макар господарят ти да е три пъти по-силен, аз научих неговите силни и слаби страни. Ето защо ще го убия и лесно ще завзема царската власт." Сандживака иска да изпълни днес своето намерение. И аз дойдох да съобщя за това на теб, господаря на моя баща."

След тази неприятна вест, подобна на гръм, изненадан, Пингалака се разтревожил извънредно много и нищо не отговорил.-А Даманака, разбирайки състоянието му, казал: "Такова нещо може да се очаква най-вече от министрите. Нали хубаво е казано:

Където царя със министрите се възвишава, богинята на щастието непрестанно бди и непривикналия със такава слава тя няма нито миг да пощади.

И ето защо:

Трън, зъб, съветник глупав, който ти вреди, за безопасност с корен ги вади.

А също така:

И щом издигне царя някой подчинен

над другите министри, глупакът, в миг от славата опиянен,

изпада в други мисли. Забравя той за служба, дълг - страстта

за още власт го пие

и устремен безумно към властта, готов е царя да убие.

А нали Сандживака се промъква свободно навсякъде, където поиска. Затова тук подхождат следните думи:

Верносмирен да е слугата,

но щом парите не цени, ако добро си мисли царя -

ще трябва да го уволни.

А също та к а:

Дори добро от предана ръка

враждата може да извика, а злото, сторено ни от врага -

добро да предизвика. Немалко труд отдай, да си приет

добре във върховете-Не може само бедният аскет да служи на царете."

Като чул това, Пингалака възкликнал: "Но нали той е мой слуга! Как е могъл така да се промени?" Даманака отговорил: "Дали е твой слуга, или не - няма никакво значение. Нали е казано:

Безкрайно всеки подчинен

пари и власт сънува. И щом достигне свойта цел,

с началника си се сбогува."

Лъвът възразил: "Скъпи! Въпреки това в сърцето ми няма никаква злоба към него. Нали:

С пороци нека да е пълно - за скъпото си тяло бдим.

Дори да носи само мъка - любимецът си е любим.

А също така:

Каквито думи да приказва,

дела най-лоши да твори, все пак любимецът е искра,

която силно в нас гори."

Даманака казал: "Това е и опасната страна на успеха. Като изостави всички други зверове, господарят насочи своето внимание към Сандживака, а сега онзи сам се стреми към господство. Нали е казано:

Тоз, който повече от други

пред властелина е почтен, богат или бедняк, край Лакшми

ще се намери някой ден.

И дори да ти е любимец, трябва да го оставиш в немилост, защото е порочен. Наистина хубаво се казва:

От своя син любим, приятел или брат

се откажи, когато усетиш, че цъфти безумния им свят

в едно порочно блато. Добре известна е надлъж и шир пословицата на жените:

"Що струва даже обеца-сапфир, та си пробиваме ушите?"

А ако ти смяташ, че ще има някаква полза от огромното му тяло, грешиш. Нали:

Щом слонът е опиянен

от страст и работа не върши,

по-слаб от хората е той,

когато има в тях усърдие.

Няма съмнение, че нозете на божествения го жалят! Но и това не е хубаво. Нали:

Тоз, който прост и неразумен

забрави, че е имал ум, отсъдено му е нещастие

и неуспех по всеки друм.

А този, който не желае

другарите си да цени,

и пост, и длъжност ще загуби

и ще спечели ругатни.

И още:

Където слушат и съвети зли дори, благополучие там винаги цари.

А също така:

Слугите да не мамят царя - шпиони всеки цар държи. В добро и зло поддържай мяра. Съветът благонрав тежи."

Тогава лъвът казал: "Скъпи! Все пак не говори така. Та нали когато той ме помоли за защита, аз сам му дарих безопасност. Как може да бъде неблагодарен?" Но Даманака казал:

"Да, злият зъл в света минава, добрият - в неизвестността. И всеки ще ги различава, тъй както нимбата от захарта.

И още:

И колкото да му угаждаш,

злодеят няма да се промени;

така опашката на куче

стърчи през нощи и през дни.

И нататък:

Нали във хората достойни и незначимото блести, луната тъй с лъчи безбройни по снежните била трепти.

И още:

И най-достойните дела

у хората порочни гинат.

Така и лунните лъчи

над Анджана високо стинат-

У недостойните загиват сто дела и сто съвета чезнат у глупците;

пред разума стоят като скала и не дочуват нищо със ушите.

Злодеят своя скъп приятел губи, глупакът - най-полезните дела, неблагодарният убива с думи груби, неприветливият руши интимността.

А още:

Да разговаряш със глупак -е все едно да си в пустиня със дъх солен, да мислиш пак за лотос в пясъчната глина;

да мажеш мъртвия с елей, слепецът да красиш с фуражка, на глухия да казваш - хей, изправил кучешка опашка.

И също:

Със цялата си простота

глупакът служи на глупака -

не тъй ли някой по света

от бик навярно мляко чака

и сякаш в някаква мъгла

жена - не, а евнух прегръща

и погледа му преобръща

в елмаз строшените стъкла.

Затова господарят нека непременно обърне внимание на моите полезни съвети. При това слушай внимателно:

Маймуна, тигър и змия веднъж ми дадоха съвет:

не ги послушах аз и сам пострадах от злодей проклет."

Лъвът попитал: "Как?" И Даманака разказал:

ДЕВЕТИ РАЗКАЗ

"Живял в едно село брахман на име Яджнядата. Неговата жена, потискана от бедността, повтаряла всеки ден: "Ех, безпомощен и коравосърдечен брахмане! Нима не виждаш как се измъчват децата ти от глад? А ти хич не искаш ида знаеш! Замини нанякъде, помисли по какъв начин можеш да добиеш повече храна и се върни обратно." И уморен от тези оплаквания, брахманът се отправил на далечно пътешествие. След няколко дни стигнал до голяма гора. Лутайки се из нея, отслабнал от глад, той тръгнал да търси вода. И ето че на едно място намерил голям кладенец, обрасъл с трева. Когато погледнал в него, видял на дъното тигър, маймуна, змия и човек, те също го видели. Тигърът помислил: "Това е човек" - и се обърнал към него: "Чуй, великодушни! Голяма заслуга е да спасиш живо същество. Помисли за това и ме измъкни, за да мога да се срещна с любимите си приятели, жена си, децата и роднините." Брахманът отговорил: "Та само името ти предизвиква страх сред всички живи същества. Затова и аз се страхувам от теб." А тигърът възразил:

"Лъжец, пияница, убиец,

клетвопрестъпник и евнух греха си могат да изкупят,

а непризнателният - не."

И отново продължил: "Три пъти се заклевам, че няма да ти причиня зло. Съжали се над мен и ме измъкни." Тогава два пъти роденият си помислил:

"Дори и да ми се случи нещастие заради това, че съм спасил живо същество, все пак постъпката ми ще бъде от полза." И като помислил така, измъкнал тигъра. Тогава и маймуната казала: "О, добри човече! Измъкни и мен!" Два пъти роденият направил и това. Тогава змията казала: "О, два пъти родени! Извади и мен!" Но брахманът започнал да се колебае: "Нали хората треперят само при споменаване на името ти. Как да се докосна до теб?" Змията казала: "Ние никога не причиняваме злини по собствена воля. Хапем само тогава, когато ни принуждават! Три пъти се заклевам, че от мен няма да пострадаш." Като повярвал на змията, брахманът измъкнал и нея. След това зверовете казали: "Хората са вместилище на всички пороци. Помисли за това и не измъквай човека, който седи в кладенеца, не му се доверявай!" И тигърът продължил: "Ето там се вижда планина с много върхове. На северния й склон, сред пещери и непроходими места, е моята бърлога. Макар и веднъж, ти трябва да дойдеш там от милост към мен. Тогава ще мога да ти се отблагодаря и освободен от бремето на неизпълнения дълг" ще премина към бъдещото си съществуване." Като казал това, той се отправил към своята бърлога. Тогава заговорила маймуната: "Там, край бърлогата на тигъра, недалече от водопада, се намира и моето жилище. Ела някога при мен." И като се сбогували, тя си отишла. А змията казала: "Когато ти потрябвам, спомни си за мен" - и се отправила натам, откъдето допълзяла.

През това време човекът, който се намирал в кладенеца, продължавал да крещи: "Хей, брахмане, измъкни и мен!" И два пъти роденият го съжалил и като помислил: "Той е мой сродник", извадил нещастника. Тогава онзи казал: "Аз съм златар и живея в Бхригукачха. Ако ти се наложи да преработиш някаква златна вещ, ела при мен." Като казал това, той се отправил към дома си.

А брахманът дълго странствувал, но не намерил това, което търсел. И като се връщал към дома, си спомнил за поканата на маймуната. Отишел при нея. Тя с радост поделила с него плодовете, сладки като нектар, тези плодове му възвърнали силите. След това маймуната казала: "Идвай при мен всеки път, когато ти се приискат плодове." Два пъти роденият й благодарил: "Ти изпълни своя дълг! Покажи ми сега бърлогата на тигъра." Маймуната го завела при тигъра. Той познал брахмана и му подарил изкусно изработени украшения за шия и други скъпоценности и казал: "Един царски син, понесен от коня си, се озова край мен и аз го убих. Всичко, което му принадлежеше, скрих грижливо и го запазих за теб. Вземи го и върви, където пожелаеш." Взел вещите, брахманът си спомнил за майстора златар: "Той ще ми услужи, като продаде всичко това." Помислил така и се отправил към майстора златар, а онзи посрещнал с уважение своя спасител, настанил го на почетно място, предложил му вода за измиване на нозете, ядене, пиене и други лакомства. И като оказал на брахмана необходимото внимание, той рекъл: "Нека спасителят сам определи какво да направя за него." Два пъти роденият обяснил: "Донесох злато и те моля да го продадеш."-"Покажи го!" - казал златарят. След като видял златото, златарят се учудил:

"Какво е това? Нали аз сам изработих тези златни вещи за царския син''''" Помислил така и предложил:

"Остани тук, а аз ще покажа на някого твоите украшения." Казал това и отишъл в царския дворец. Показал златните вещи на царя. Царят възкликнал:

"Къде ги намери?" Майсторът златар отговорил: "В моя дом се намира брахманът, който ги донесе." Тогава царят помислил: "Няма никакво съмнение, че този брахман е убил моя син! Ще му покажа какво се полага за това!" И заповядал на стражите: "Завържете престъпника и го доведете при мен, а когато настъпи нощта, оковете го във вериги."

И ето че окованият брахман си спомнил за змията. Тя се явила при него и попитала: "Какво да направя за теб?" Два пъти роденият казал: "Освободи ме от оковите!" Змията казала: "Аз ще ухапя любимата жена на царя и нито заклинанията на големи магьосници, нито лечебни противоотрови не ще могат да я спасят. Само твоята ръка ще я спаси с докосване. И веднага ще те освободят." След това обещание змията ухапала царицата. Тогава в царския дворец всички се разплакали и целият град бил обхванат от безпокойство. Били извикани лекуващите от отрова, заклинатели, вълшебници, магьосници и лекари от различни страни. Но въпреки всичките им усилия нито един не могъл да излекува царицата. Тогава, под ударите на барабан, започнали да търсят този, който би могъл да помогне в бедата. Идва пъти роденият веднага казал:

"Аз ще я излекувам от отравянето." Незабавно го освободили от оковите и го завели в двореца при царя. Царят заповядал: "Излекувай я!" И като се приближил до царицата, брахманът я излекувал с едно докосване на ръката.

Царят видял, че царицата се съживила, отнесъл се към него с уважение и го попитал: "Разкажи ми истината! Откъде взе това злато?" Тогава два пъти роденият разказал за всичко, което се случило с него. И като го изслушал, царят наказал златаря, подарил на брахмана хиляда села и го назначил за свой министър, А брахманът довел семейството си, окръжил се с приятели и роднини и започнал да изживява всевъзможните наслаждения. Той управлявал мъдро страната, като се грижел за цялото царство, и щастливо прекарвал дните си.

Ето защо аз казвам: "Маймуна, тигър и змия. . ." И Даманака отново казал: "О, божествени! Та твоят приятел е изменник. . . Защото:

Достойният ще удържи веднага приятелите си от гибелната страст. Човешко е на слабия да се помага, злодеят само бяга при лош час.

А общуването със Сандживака ще донесе в нозете на божествения нещастие и ще го лиши от трите блага. Обучен в много неща, божественият живее сега както му се иска и не обръща внимание на моите думи. Какво пък - нека той не обвинява слугата, когато дойде нещастието. Не случайно е казано:

Под славата на своя трон

не се замисля царят много. Като разбуден весел слон,

понесен, всичко тъпче строго. Но случи ли се след това,

надут, да падне сред бедите - не свойта глупава глава

той обвинява, а - слугите."

Лъвът попитал: "Скъпи, ако е така, не трябва ли да го предупредим?" Даманака отговорил: "Нима трябва да го предупреждаваме? Та кой постъпва така? Нали:

От страх изплашен и от глуми,

врагът се мъчи да ти навреди.

Каква е ползата от думи - с делата си го победи."

Пингалака казал: "Ами че той яде трева, а аз месо. Как може да ми навреди?" Даманака отговорил:

"Вярно, той се храни с трева, а божественият с месо. Самият той е храна за божествения. И все пак, ако той сам не причини зло, ще накара друг да направи това. Нали е казано:

Щом у злодея няма сила,

той друг към теб ще прати с мощ.

И камъка не реже нищо,

но може да наточи нож."

Лъвът попитал: "Как?" Онзи отговорил: "Нали битките с многобройни слонове, опиянени от страст, гайяли, биволи, глигани, тигри и пантери са оставили по тялото ти следи от зъби и нокти. А Сандживака, който живее постоянно при теб, оставя всякакви нечистотии. След време в тях ще се завъдят червеи. И те ще проникнат през раните дълбоко в тялото ти. Тогава ще загинеш. Нали е казано:

Не приютявай този, който

за теб съвсем е непознат. Тъй по вина на дървеницата

умряла въшката със яд."

Онзи попитал: "Как?" Даманака разказал:

ДЕСЕТИ РАЗКАЗ

"В стаята на един цар имало прекрасно легло, изработено с голям вкус. И там, в една гънка на покривката, живеела въшка на име Мандависарпини. Окръжена от многобройно потомство - синове, дъщери и внуци от синовете и дъщерите, - тя през цялото време се хранела с кръвта на спящия цар. И от това станала охранена и забележима. Така си живяла тя там. . . Но ето че веднъж на това легло паднала, донесена от вятъра, една дървеница на име Дундука. Щом усетила необикновено мекото и благоуханно легло, постлано с най-фина покривка и две възглавници, легло, подобно на широкия пясъчен бряг на Джахнави, дървеницата изпаднала в неописуем възторг. Допирането до това легло й отнело разума и ето че веднъж, движейки се назад-напред, по волята на съдбата се срещнала с Мандависарпини. Тя казала: "Ти как попадна в това легло, предназначено за царя? По-скоро се махай оттук!" Но онази отговорила: "Уважаема! Не ми говори така. И ето защо:

Спасен от смърт за огън пита, съпруга мисли за съпруг. По-низш - от брахман се почита, а пришелец - от всеки друг.

А аз съм твоя гостенка. Наслаждавала съм се на най-различна кръв: на брахмани, на кшатрии, вайши и шудри. Тяхната кръв е солена, лигава и с нея не можеш да се наситиш. А кръвта на този, който спи на това легло, без съмнение услажда сърцето и е подобна на нектар. Та той не страда от болести, защото постоянно с усърдие му носят лекарства и всякакви лечебни билки, предписани от лекари. На него му дават сила приятни и редки, изкусно приготвени храни, силни от примеса на захарта, наровете, джинджифила и пипера и от превъзходното месо на обитателите на земята, водата и въздуха! Да вкуся от тази кръв, ще бъде еликсир за мен. Ето защо бъди милостива и ми разреши да я опитам: нали тя носи радост и насищане, тя е ароматна и сладка." Въшката възразила-: "Това е невъзможно за тези, които като теб притежават огнени уста и живеят само за това, защото умеят да хапят. Нали е казано:

Който своя дом не знае, хората и своя ден - глупав - няма да познае щастието окрилен."

Но дървеницата паднала в нозете й и започнала отново да я моли. И като проявила голяма милост, въшката се съгласила, казвайки: "Така да бъде. Но ти не трябва да се храниш с кръвта на царя от неподходящо място и в неподходящо време." Тя попитала:

"Какво подходящо място и време? Току-що съм дошла и това не ми е известно." Въшката отговорила:

"Когато тялото на царя е обхванато от опиянение, умора или сън, ти можеш внимателно да хапеш нозете му. Ето това е единственото място и време." И дървеницата се съгласила с това. Но ето че една вечер забравила за неподходящото време и измъчвана от глад, ухапала едва задрямалия цар по гърба. И той, като опарен с нажежен камък, като ужилен от скорпион, като докоснат с главня, веднага скочил, хванал се за гърба и казал: "Ой! Някой ме ухапа! Каквото и да става, намерете в леглото това насекомо!" Изплашената Дундука избягала и се вмъкнала в една пролука на леглото. Веднага дошли изпълнителите на царските заповеди и като взели светилник, започнали усърдно да търсят. По волята на съдбата те настигнали Мандависарпини, която бързала да се скрие в копринената дреха, и я убили заедно с всичките й роднини.

Ето защо аз казвам: "Не приютявай този, който. . ." И освен това не подобава на божествения, да изоставя своите наследствени слуги. Нали:

Който не със свои близки -

с чужди е поел в света - на Чандарава - - глупака,

ще прилича в гибелта."

Пингалака попитал: "Как?" Онзи разказал:

Редактирано от - nesnaecht на 21/6/2004 г/ 04:12:31

nesnaecht
ЕДИНАДЕСЕТИ РАЗКАЗ

"Живял някога в една пещера в околностите на града чакал на име Чандарава, шията на когото била изтъняла от глад. Веднъж, като се скитал за храна, дочакал нощта и влязъл в града. Градските кучета го изхапали с острите си зъби и той, треперещ от страшния им лай, препъвайки се, хукнал и се вмъкнал в дома на някакъв занаятчия. Там паднал в голям котел, пълен с индиго, и кучетата се разбягали. А чакалът с голяма мъка се измъкнал от котела и отишъл в гората. Когато всички зверове видели тялото му, оцветено от индиго, се запитали: "Що за същество е това с този непознат цвят?" И като замижали от страх, избягали, разказвайки на останалите: "Е, тежко ни! Отнякъде се яви непознато същество. Не се знае какви са неговите навици и каква е силата му! Затова хайде да се отдалечим. Нали е казано:

Благоразумният човек

за нищо не се доверява на този, на когото нито род,

нито пък силата познава."

А Чандарава, като видял, че страхът ги е довел до паника, им казал: "Слушайте, диви зверове! Защо треперете и искате да бягате, щом ме видяхте? Нали като разбра, че дивите зверове нямат господар, Акхандала ме помаза да царувам, а името ми е - Чандарава. Живейте щастливо, закриляни от моите лапи, подобни на гръмотевични стрели." След тези думи множеството лъвове, тигри, пантери, маймуни, зайци, газели, чакали и други зверове се преклонили пред него с думите: "Господарю! Заповядай ни какво да правим!" Тогава той назначил лъва за министър, на тигъра наредил да охранява леглото му, на леопарда поверил сандъчето с бетела, слона направил пазач, на маймуната заповядал да държи над главата му чадър. А всички свои сродници - чакали, изгонил с ритници. Истински се наслаждавал Чандарава на щастливо царуване в онова време, когато лъвовете и другите зверове му носели плячка и я трупали в нозете му. А той я раздавал по царски на всички.

Така минавало времето и ето че веднъж, когато пристигнал на царско събрание, чул как недалеко вият чакали. Козината му настръхнала, очите му се напълнили със сълзи от радост, той станал и завил с пронизителен глас. Щом чули този вой, лъвовете и другите зверове помислили: "Та това е чакал!" За миг склонили глави от срам и казали: "О! Значи, този чакал ни е управлявал. . . Ще го убием!" А той. като ги чул, се опитал да избяга, но загинал, разкъсан от тигъра. _____

Ето защо аз казвам: "Който не със свои близки. . ." Но Пингалака попитал: "Как мога да разбера, че е замислил зло? И по какъв начин ще ме убие?" Даманака отговорил: "Обикновено той се приближава към нозете на божествения с отпуснато тяло. Ако днес започне да се промъква боязливо, готвейки се да нанесе удар с острите си рога, нека божественият знае, че противникът е намислил зло."

Като казал това, Даманака се надигнал и тръгнал към Сандживака. И приближавайки се бавно към него, се престорил на нерешителен. Тогава онзи попитал: "Скъпи, добре ли се чувствуваш?" Той отговорил: "Как може да бъде добре подчиненият? На какво основание?

Слугите не познават радост,

тревогата им е голяма и даже в шемета на дните

нито частица вяра нямат.

А също така:

Да се родиш, е зло голямо,

а после мъката те стига:

труд и беди - това не е ли

една безжалостна верига.

"Бедняк, глупак, слуга и болен,

изгнаник сиротен - това са куп мъртъвци в живота даже" -

така за тях говори Вяса.

Излъгал се е този, който

слугата с кучето сравнява:

спи кучето, където иска,

слуга слугата си остава.

И за всеки случай:

"Къде е времето? Къде съм аз? Приятелствата? Ползата къде е? Лишението?. . . - Всеки час да мисли този, що живее."

След тези думи на Даманака, който криел своите замисли, Сандживака казал: "Скъпи, разкажи това, което ти се иска да кажеш." Онзи отговорил: "Нали си мой приятел, трябва да ти съобщя нещо полезно за теб. Нашият господар Пингалака е много разгневен. Днес той каза: "Ако убия Сандживака, ще мога да заситя всички хищници." Тези думи ме натъжиха много. Затова прави сега това, което е нужно." И като чул тези думи, подобни на гръм от ясно небе, Сандживака много се наскърбил. Свикнал да се доверява на Даманака, той усетил тревога в сърцето си и с голям страх казал: "Нали хубаво се казва:

За подлеците Царят е достъпен, жените са достъпни за порочността. Богатствата се леят с гръм и тътен към алчните, подобно на дъжда.

Уви! Горко ми, горко! Какво ли ще се случи с мен?

Когато царят е изпълнен с мощ и почит - той е просто всеобхватен. Но щом към своите слуги е лош, тогава е за всички непонятен.

А също така:

Който гняв не знае без причина, той за милост е готов. Уви,

как ли ще зарадваш властелина, който без причина се гневи?

Щом злодея яростен се впива в нашите сърца, настава ад. Змийската отрова се излива в думите му като водопад.

Към лотосния цвят гъсок летял

сред тъмнината, но бил излъган той от този бял

свят на луната. Съзирал после с дни, от мак на мак,

лъч от звездите. Човекът е добър, но има пак

страх от лъжите.

Уви! Какво лошо съм направил на моя господар Пингалака?" Даманака казал: "Приятелю, царете обичат да вредят без причина и в другите да търсят недостатъци." Сандживака се съгласил: "Това е така. Нали хубаво се казва:

В санталовите лесове змия се крие, а в лотосите на реката - крокодил. И най-почтен човек злодеят ще убие, не съществува щастие без дял немил.

Да, все пак аз съм виновен, че се наех да служа на лош приятел. Нали е казано:

Избягвай винаги съседа си бъбрица, приятели без ум, ненужните дела. Сред цъфналите лотоси заспала птица и я пробола там внезапната стрела."

Даманака попитал: "Как?" Сандживака разказал:

ДВАНАДЕСЕТИ РАЗКАЗ

"В околностите на една гора се намирало просторно езеро. В него живеел един гъсок на име Мадаракта. Много години прекарал той във всевъзможни забави и ето че веднъж при него дошла в образа на кукумявка смъртта. Като я видял, гъсокът попитал: "Как попадна в тази пуста гора?" Тя отговорила: "Чух за твоите достойнства и дойдох. Нали:

Човек достоен да намеря,

света без дъх обиколих, но ти си някъде пред всички

и аз при тебе се явих.

А също така:

Щом Хари раковина взел,

от тинята я той измил. Кой няма да се възвиши,

с възвишен щом се е сближил!"

Като чул това, гъсокът се съгласил с нея и казал:

"Така да бъде, вярна приятелко! Живей заедно с мен така, както ти харесва край това голямо езеро, в гората, където е толкова приятно за разходки." Така започнали да прекарват времето си, наслаждавайки се на приятелството. Но веднъж кукумявката казала:

"Аз ще се отправя към своето жилище, което се нарича "Лотосов заслон". Когато мога да ти бъда полезна или почувствуваш, че любовта ти към мен се е засилила, непременно ми ела на гости-" И тя тръгнала към своето жилище.

Но ето че веднъж гъсокът помислил: "Вече се състарих от неотлъчното стоене в това жилище, а нищо не знам за другите места. Ще отида на гости при любимата си приятелка - кукумявката. Там ще намеря съвсем нови места за развлечение и разнообразна храна." С тези мисли гъсокът се отправил към кукумявката. Той не я намерил в "Лотосов заслон". Но след усърдно търсене я намерил в някаква дупка, сляпа от дневната светлина. Тогава казал: "Излез, скъпа, излез! Дошел съм аз, гъсокът, твоят любим приятел!" Но като чула това, кукумявката казала: "Аз не летя през деня. Ще се срещнем, когато залезе слънцето." Гъсокът дочакал нощта и най-после се срещнал с кукумявката. След като й разказал за своя живот и някои други неща, той заспал, уморен от пътя.

През това време край езерото спрял голям търговски керван. Когато настъпило утрото, водачът на кервана се надигнал и затръбил с раковина - това било сигнал за тръгване. Тогава кукумявката, като издала силен и неприятен крясък, се завряла в една дупка край езерото, а гъсокът не се помръднал от мястото си. Водачът на кервана сметнал крясъка на кукумявката за лошо предсказание: сърцето му се разтревожило и той изпратил стрелец с лък, който можел да улучи всяка невидима цел, стига тя да издава звук. Онзи вдигнал своя здрав лък, обтегнал връвта до ухото си и убил гъсока, който се намирал до гнездото на кукумявката.

Ето защо аз казвам: "Избягвай винаги съседа си. . ." И Сандживака продължил: "По-рано нашият господар Пингалака говореше думи, сладки като мед. А сега сърцето му като че е пълно с отрова. И аз знам как става това:

Той с влага в своите очи

в прегръдката си ще те вземе

и в думите му ще личи

дъха на мед от майско време.

Не с мед, той пълен е с отрова,

навред злодеят е позьор.

И тази роля не е нова

в коварството му на актьор.

А също така:

Пред вас ще се яви с поклон, почтително ще ви приказва, и сякаш като по закон ще се разтапя и подмазва. И с думи сладки като мед ще ви обсипе с чест голяма. но никога злодеят няма да те спаси, от страх обзет.

Нещастие! О, нещастие! Как можах аз, хранещият се с трева, да се сближа с този лъв, поглъщащ месо? Нали хубаво се казва:

Когато с поглед синеок

блестят на Аста върховете,

пчелата пие сладък сок

на лотоса от цветовете.

Нощта се спуска всекичасна,

но страх не ще й навреди. . .

Не се страхува от беди

тоз, който има цел прекрасна.

Без да си спомня за жасмина, за лотоса, лети пчела. В потта на еленската гърбина потапя своите крила.

И като ситен дъжд се ръси край нея странен аромат. Така човекът злото търси, забравил своя искрен свят.

По бърните и по страните на слона, кацнали за миг, желаят странен мед пчелите да вкусят, като стар гладник. Но щом с ушите си огромни ги тупне той, със часове те на земята си припомнят за лотосните цветове.

От своя плод дървото живо

понякога загива с яд,

Паунът пак върви лениво

от своя облак опашат.

Бръз кон го водят като крава,

А някой пък достоен мъж

ще си изпати изведнъж

затуй, че има чест и слава.

В Колинди - в зноя на реката -

със цвят на вечерен сапфир,

едва ли ще ловим змията,

заспала в тишина и мир,

ако качулката й къса

не светеше като звезда.

Нещастие или беда

и красотата често носи.

Немилостта е за царете приятел близък, а не враг. Богатият човек, несретен, върви към някакъв глупак. "Наградата е за делата" - тук няма истина ни грам. Та малко ли от нас, за срам, не знаят святост на земята!

Затвореният в клетка лъв, останал без надежда ярка;

и слонът, почернял от кръв;

пред Маг - змията-очиларка;

мъдрец, обърнал правилата;

раненият герой в борба - играят всички по свирнята на вездесъщата съдба.

Тъй или иначе, аз попаднах при долен тип и сега не ми се живее. Нали:

И мъдрият, ако е низък,

понякога ще е двулик. Тъй гарванът със двама близки

камилата излъгал в миг."

Даманака попитал: "Как?" Онзи разказал:

ТРИНАДЕСЕТИ РАЗКАЗ

"Живял в един град търговец на име Сагарадата. Веднъж натоварил сто камили със скъпи дрехи и тръгнал към друга страна. Но ето че една от камилите на име Виката, изморена от прекомерния товар, останала без сили, паднала и вече не могла да се вдигне. Тогава търговецът разделил натоварените върху нея дрехи между другите камили и като помислил: "Тази горска местност е опасна и не трябва да спираме тук" - се отправил по-нататък, като изоставил Виката. Когато керванът се отдалечил, Виката, придвижвайки се едва-едва, започнала да пасе трева. И ето че след няколко дни силите й се възвърнали.

А в тази гора живеел лъвът Мадотката, на когото служели леопард, гарван и чакал. Бродейки из гората, те видели камилата, отстранена от кервана. Щом забелязал непознатото същество, много смешно на вид, лъвът се обърнал към своите слуги: "Попитайте това невиждано в нашата гора същество кое е." Тогава гарванът, който го познавал, отговорил: "Това е камила, животно, на всички известно." Лъвът попитал камилата: "Слушай, ти откъде си?" И Виката разказала как изостанала от кервана. Тогава лъвът, желаейки да помогне на камилата, й дарил безопасност. Скоро след това се случило така, че на лъва, изпонаранен от зъбите на слона, му се наложило да отпочива в пещерата. Минали пет или шест дни и раненият лъв и слугите му съвсем изгладнели - нали нямало кой да намира храна. А лъвът, като видял, че слугите му отслабнали, казал: "Аз съм тежко ранен и не мога да ви нося храна както преди. Така че погрижете се сами за себе си." Тогава те отговорили: "Каква полза има да се засищаме, щом като нозете на божествения се намират в такова състояние?" Лъвът казал: "Да! Вие се държите като добри и верни поданици. Носете ми храна, докато се намирам в това състояние." Но те нищо не отговорили и той добавил: "Хайде, достатъчно се бавихте! Не се плашете! Проследете някое животно и макар че съм ранен, ще доставя храна и за вас, и за себе си."

Четиримата слуги тръгнали да търсят, но не намерили плячка. Тогава гарванът и чакалът започнали да се съветват и чакалът казал: "Слушай, гарване! Защо трябва да се лутаме дълго? Тази Виката има вяра в нашия господар. Хайде да я убием и така ще имаме храна, с която ще поддържаме живота си." Гарванът се отзовал: "Ти си прав. Но нали господарят й дари безопасност и, значи - не може да я убие." Чакалът казал: "Това е вярно, но все пак аз ще поговоря с господаря и ще направя така, че той ще поиска да убие Виката, затова останете тук, а аз през това време ще отида в къщи и като се върна, ще ви предам думите на господаря." Щом казал така, чакалът бързо се отправил към своя владетел. Пристигнал и казал:

"Господарю! Ние вече пребродихме цялата гора и сега, измъчвани от глад, не можем да мръднем дори лапите си. А на божествения е необходима подходяща храна. Ето защо, ако божественият желае това, ще употребим за поредната трапеза месото на Виката." Но като чул тези жестоки думи, лъвът се разгневил:

"Тю, тю, низък негодник! Ако още веднъж повториш това, ще те убия незабавно. Как мога да посегна на нея, след като съм й дарил безопасност? Нали е казано:

Ни млякото е някаква насита, ни целият с блага изпълнен кър.

Мъдрецът само този дар почита - за ближния му който е добър."

Като чул това, чакалът отговорил:, "Господарю! Ти си й дарил безопасност и ако я убиеш, ще бъдеш виновен. Но ако тя сама, от преданост, сложи живота си в нозете на божествения, ти няма да имаш никаква вина. Затова, ако сама се съгласи, ние ще я убием. Иначе ще се наложи да бъде изяден един от нас. Нали господарят се нуждае от подходяща храна. А ако не утоли глада си, ще отиде на другия свят. Каква полза ще има тогава от нашия живот, щом като той не може да донесе полза на господаря ? Ако с нозете на божествения се случи нещо лошо, ние сме длъжни да влезем за него в огъня. Нали е казано:

Великият в рода си - от мръсници е длъжен да се пази по света:

че няма полза никаква от спици, ако се счупи някой ден оста."

Мадотката се съгласил: "Ако е така, прави каквото знаеш." След тези думи чакалът бързо отишъл при другарите си и казал: "Уви! Господарят е близко до смъртта. Животът му виси на косъм. Ако той не стане, кой ще ни защити в тази гора? Да вървим и сами да му отдадем телата си, щом като гладът заплашва да го изпрати на онзи свят. Така ние ще се отплатим на господаря за неговата милост. Нали е казано:

Слугата щом спокоен гледа

как царят сред бедата пада, не го очаква нищо друго

освен мъченията в ада."

Очите им се напълнили със сълзи, отишли при Мадотката, поклонили се и седнали. Като ги видял, Мадотката казал: "Е-е-е! Да сте уловили или поне видели някакво животно?" Гарванът отговорил: "Господарю, обходихме цялата гора, но никого не хванахме и не видяхме. Затова нека днес господарят изяде мен и с това подкрепи здравето си. Тогава божественият ще се засити, а аз ще отида на небето. Нали е казано:

Но щом слугата е готов

за властелина да умре, не ще познае той смъртта

и винаги ще е добре."

Чакалът казал: "Тялото ти е малко и дори господарят да те изяде, това няма да го спаси. Освен това той ще постъпи неправилно. Нали е казано:

Огризките не дават сила,

кой може гарван да яде? Живее ли се само с хлебец,

с чорбица постна - за къде?

Ти вече доказа своята преданост към господаря-! можеш да се радваш на уважение и на двата свята. "Оттегли се и ми позволи аз да поговоря с господаря." След това чакалът се поклонил с уважение и казал:

"Господарю, подкрепи днес здравето си с моето тяло, за да достигна двата свята. Нали е казано:

С пари закупен е слугата,

животът му е като дар и няма нищо, ако свърши

под удара на своя цар."

Като чул това, леопардът казал: "Да, красиви са думите ти. Само че и твоето тяло е малко. При това господарят не трябва да те изяжда, защото принадлежиш към същия род, на които принадлежи и той, и като него се сражаваш с нокти. Ти вече показа своята преданост. Отдръпни се настрана, за да мога аз да умилостивя господаря." Леопардът се поклонил и казал: "Господарю! Възползувай се днес от моя живот, за да подкрепиш своя. Предостави на мен вечното жилище на небето и голямата слава на земята." След думите на леопарда бедната Виката помислила:

"Всички изказаха прекрасни думи и нито един не беше убит от господаря. Ще се обърна и аз към него, щом е дошло времето и на мен да възразят." Решила така и казала: "Да! Хубави са твоите думи. Но нали и ти се сражаваш с нокти. Как може господарят да изяде теб? Нали е казано:

Тоз, който даже в мисълта си поиска да убие свой,

и двата свята ще изгуби,

ще се превърне в червей той.

Оттегли се настрана, за да поговоря аз с господаря." Виката излязла напред, поклонила се и казала: "Господарю! Ти не можеш да ги изядеш. Затова нека моят живот подкрепи твоя, за да достигна двата свята. Справедливо е казано:

Ни саможертвата пред бога,

ни дадената мъка в дар ще струват нещо пред слугата,

умрял за своя господар."

Тогава леопардът и чакалът, с позволението на лъва, пробили корема й, а гарванът изкълвал очите й. Така бедната Виката се лишила от живота си. А те, измъчвани от жесток глад, я изяли.

Ето защо аз казвам: "И мъдрият, ако е низък. . ." И като завършил разказа си, Сандживака отново се обърнал към Даманака: "Скъпи, този цар е заобиколен от низки същества и затова за поданиците му няма щастие. По-добре да царува ястреб, заобиколен от гъсоци, отколкото гъсок, заобиколен от ястреби. Нали този, който е заобиколен от ястреби, има множество пороци, водещи към гибел. Ето защо по-добре от тези двама да царува първият. Цар, който е излъган от лоши думи, не е способен за размисъл. И нали казват:

Чакал до тебе виждам аз

и гарван с остра човка.

Сам на дървото ще стоя -

пред тази напаст ловка."

Каратака попитал: "Как?" Сандживака разказал:

ЧЕТИРИНАДЕСЕТИ РАЗКАЗ

"Живял в един град майстор колар Девагупта. Обикновено, като вземал храна, той отивал с жена си в гората да сече големите стебла на анджана. В тази гора живеел лъв на име Вимала, на когото служели двама хищници - чакал и гарван. И веднъж, разхождайки се сам из гората, той съгледал Девагупта. А коларят, като видял този необикновено страшен лъв, дали защото загубил вяра в спасението си, или обратно, запазил присъствие на духа, но, така или иначе, решил, че е по-добре смело да се приближи към него. И ето че той се приближил до лъва, поклонил се и казал: "Ела, ела, приятелю! Днес ти трябва да опиташ храната, която е донесла жената на твоя брат." Лъвът се отзовал: "Нали аз се храня с месо и не поддържам живота си с варени ястия. Все пак от приятелство към теб ще опитам що за тайнство е тази храна." След тези думи коларят го нахранил до насита с ладдука, ашокаварти, кхадяка и с други разнообразни и превъзходни ястия, подправени със захар, масло, гроздов сок и с четирите вещества. И благодарният лъв му обещал безопасност и му разрешил свободно да броди из гората. Тогава коларят казал:

"Приятелю, идвай тук всеки ден, но сам. Не довеждай при мен другиго." Така в дружба минавало времето им. Всеки ден лъвът получавал разнообразна храна и насищайки се от нея, престанал дори да се развлича с лов. Тогава чакалът и гарванът, живеещи от чужда плячка, измъчвани от глад, се обърнали към него: "Господарю, що за място е това, където ти ходиш всеки ден и откъдето се връщаш с радостно настроение? Разкажи ни." Лъвът отговорил: "Никъде не ходя." Но те продължили да го разпитват Много настоятелно и накрая той казал: "В тази гора всеки ден идва един мой приятел. Жена му готви множество превъзходни гостби и аз им се наслаждавам в правото на приятел." Тогава те решили: "Да отидем там и да убием коларя. Така ще можем дълго да се насищаме с неговата кръв и месо." Като чул това, лъвът казал:

"Не! Аз му обещах безопасност. Как може да му мислите такова зло? По-добре да взема и за вас от разнообразната и превъзходна храна." Те се съгласили и ето че се отправили към коларя. Но като видял отдалеч лъва с неговите зли спътници, коларят помислил: "Не ме чака нищо добро" -и бързо се покачил с жена си на едно дърво. А лъвът се приближил и казал: "Скъпи, защо, като ме видя, се изкачи на дървото? Нали това съм аз, твоят приятел, лъвът Вимала. Не се страхувай." Без да се помръдне от мястото си, коларят казал: "Чакал до тебе виждам аз..."

Ето защо аз казвам: "Този цар е заобиколен от низки същества и затова за поданиците му няма щастие." И като завършил разказа, Сандживака отново казал: "Някой е настроил Пингалака против мен. Нали:

Камък, дълго влачен от водата"

има обло, глупаво лице.

Не по-малко страда в клеветата

мълчаливо мекото сърце.

Как трябва да се постъпи в такъв случай? Не остава нищо друго освен борба. Нали е казано:

Със много жертви, с пост, със поклонение рай търси всеки и покой.

но само който пада във сражение - постига щастието той.

А също така:

Все пак героят е щастлив

с какъвто и да бъде край:

убие ли - ще победи;

щом го убият - има рай."

Като чул тези думи на Сандживака, Даманака помислил: "Той има остри рога и е много едър. Може изведнъж по волята на съдбата да убие господаря! Това не е хубаво. Нали е казано:

Все пак не ще предвиди края,

дори да е храбрец боеца. -И затова три пътя знае,

преди да тръгне в бой мъдреца.

Затова аз ще измисля нещо и ще го накарам да се откаже от борбата." Той казал: "Скъпи, борбата е погрешно средство. Защото:

Щом не познава своя враг,

ще бъде унижен глупака. Дори голямото море

пред птиче някакво заплака."

Сандживака попитал: "Как?" Даманака разказал:

ПЕТНАДЕСЕТИ РАЗКАЗ

"На брега на голямо море, където се намирали в изобилие джхаши, макари, костенурки, крокодили, делфини, бисерни миди, охлюви и много други същества, живеела двойка титибхи. Самеца наричали Утанапада, а жена му - Пативрата. И веднъж в подходящ сезон тя се заплодила и дошло време да си снася яйцата. Тогава казала на своя съпруг: "Потърси някакво място, където бих могла да скътам яйцата си." А той й отговорил: "Нали това място е намерено от нашите прадеди и носи щастие. Тук снеси яйцата." Пативрата казала: "Не, това място е опасно. Да се махнем оттук. Морето е наблизо и вълните, които се издигат в далечината, могат да отнесат моите пиленца." Мъжът възразил: "Скъпа, това голямо море познава Утанапада и никога няма да враждува с мен. Нима не си чула:

Кой може да се осмели през куп угрози рубин да търси в някой змийски кът? И кой ще стане глупав да ядосва този смелчага, на когото погледът навява смърт?

И също така:

Когато вятърът задуха с мирис лек

на колендро и град заудря по земята,

дали през този миг разумният човек,

за да се стопли, ще се гмурне във водата?

Кой може в този свят да бъде толкоз смел, че Бога на смъртта да спре с усмивка мила:

"Опитай някой път, макар че имаш цел, живота ми да вземеш, щом ти стигне сила."

Във лумналия огън, що от памтивек като с езици ближе края на небето, дали ще се намери полудял човек да влезе смело, с радост във сърцето?"

Когато казал това, жената, знаеща колко е силен нейният съпруг, се засмяла и допълнила: "Тези стихове са много подходящи:

В хвалбата няма смисъл май че! За смях ще станеш. По закон. Как може мъничкото зайче да заприлича в миг на слон?

Как може сам да не знаеш своите силни и слаби страни? Нали е казано:

Доколко имаш ум и сила -

ще разбереш с не малко труд. И несполуките тогава

не ще те следват като луд.

И хубаво се казва:

Загива всеки, непослушал

най-близките си хора. тъй както костенурката,

изгубила опора."

Титибхът попитал: "Как?" Тя разказала:

ШЕСТНАДЕСЕТИ РАЗКАЗ

"Живяла в едно езеро костенурка на име Камбугрива. Имала тя две приятелки, гъските Санката и Виката. И ето че веднъж настъпила дванадесетгодишна суша. Тогава двете гъски помислили: "Пресъхна водата в това езеро. Да отидем в друг водоем. Но отначало да се сбогуваме с нашата скъпа приятелка Камбугрива, която познаваме отдавна." Когато дошли при костенурката, тя казала: "Защо се сбогувате с мен? Нали и аз съм воден жител. Без вода и натъжена от раздялата с вас, тук скоро ще загина. Затова, ако ме обичате поне малко, трябва да ме измъкнете от устата на смъртта. В това плитко езеро на вас няма да ви стига храна, а мен ме чака бърза смърт. Така че помислете от кое е по-тъжно да се лишиш: от храна или живот." Тогава те казали: "Как да те вземем, когато живееш във водата и нямаш криле?" Костенурката отвърнала: "Може, Донесете дървена пръчка." Донесли пръчка, костенурката я захапала в средата и казала: "Хванете краищата на пръчката с човките си, вдигнете се нагоре и летете редом по въздушния път, докато не достигнете друг, по-добър водоем." Но те възразили: "Това е опасно. Достатъчно е да кажеш само една дума и да изпуснеш от устата си пръчката, за да паднеш от голяма височина и да се разбиеш на парченца." Костенурката казала: "Аз обещавам, че ще мълча през цялото време, докато сме във въздуха." Гъските я послушали, измъкнали я от езерото и с труд я понесли във въздуха. И ето че когато летели над съседния град, хората ги забелязали и надали тревожен вик: "Какво е това, подобно на каруца, което носят тези две птици?" И като чула това, костенурката, близка до смъртта, непредпазливо казала: "За какво говорят тези хора?" И тогава глупачката изпуснала от устата си пръчката и паднала на земята. А хората, жадни за месо, веднага я разрязали на късчета с остри ножове.

[Продължение на петнадесетия разказ]

Ето защо аз казвам: "Загива всеки, непослушал. . ." И продължила:

"Била едната предвидлива,

а другата безстрашна, познали двете радостта,

а третата - смъртта."

Титибхът попитал: "Как?" Жената разказала:

СЕДЕМНАДЕСЕТИ РАЗКАЗ

"В един голям вир живеели три големи риби:

Анагатавидхатар, Пратютпанамати и Ядбхавишия. Веднъж Анагатавидхатар дочула думите на един рибар, който минавал по брега: "Много риба има в този вир. Утре ще дойдем да я изловим." Щом чула това, Анагатавидхатар помислила: "Лоша работа! Без съмнение те ще дойдат тук утре или в други ден. Затова трябва да взема със себе си Пратютпанамати и Ядбхавишия и да се скрием в друг вир, във водите на който е безопасно." И като повикала приятелките си, тя ги попитала какво мислят за всичко това. Пратютпанамати казала: "Отдавна живеем в този вир и не бива изведнъж да го напускаме. Ако дойдат рибари, аз ще измисля как да се спася." А Ядбхавишия, вече близко до смъртта, казала: "Мигар има по-просторни вирове. Кой знае дали тук ще дойдат рибари, или не? Защо само заради някакви слухове трябва да напуснем мястото, където сме се родили? Нали е казано:

С пороци чужди съществуват

човекът низък и змията, но замислите им умират,

на туй се и крепи земята.

Затова аз няма да тръгна оттук. Такова е моето решение." И като видяла, че другите две държат на своето, Анагатавидхатар се отправила към друг вир. На другия ден рибарите заедно със своите помощници заприщили вира и като хвърлили мрежата, уловили рибите до една. В това време Пратютпанамати, също попаднала в мрежата, се престорила на мъртва. Рибарите помислили: "Тази риба е мъртва" - измъкнали я от мрежата и я сложили на брега. И тогава тя отново се плъзнала във вира. А Ядбхавишия започнала да се мята в мрежата, опитвайки се да се освободи. Рибарите се нахвърлили върху нея с тояги и тя отишла в небитието.

[Продължение на петнадесетия разказ]

Ето защо аз казвам: "Била едната предвидлива..." Титибхът възкликнал: "Скъпа, защо мислиш, че и аз приличам на Ядбхавишия?

Метали, камъни, дървета, мъже, води, жени себични, костюми, слонове, жребчета са между себе си различни.

Не се страхувай. Кой може да ти навреди, щом като аз те пазя?" Тогава самката снесла яйцата си, а морето, което чуло разговора им, помислило: "Да! Нали добре е казано:

Титибхът вдигнал смел ръка,

за да не падне в миг небето. Да. Та кое ли същество

не носи гордостта в сърцето?

Какво пък, аз ще узная каква е силата му." И на другия ден, когато титибхите отишли за храна, морето протегнало от любопитство далеко своите ръце-вълни и отнесло яйцата. Като се върнала, самката видяла, че гнездото е празно, и казала на съпруга си:

"Погледни какво се е случило с мен, нещастната. Днес морето е отнесло яйцата. Неведнъж ти казвах да отидем на друго място, но ти, неразумен, като Ядбхавишия, не се съгласи. Сега ми е така мъчно за загиналите деца, че искам да се хвърля в огъня." Титибхът казал: "Скъпа, когато пресуша до дъно това море, ти ще видиш моята сила." Но самката възразила: "Син на благороден! Как можеш да се бориш с морето? Нали е казано:

Тоз, който себе си не знае

и не познава своя враг,

подобно пеперуда в огън

ще изгори като глупак."

Титибхът отговорил: "Мила, не говори така.

Гори далеч над върховете

с лъчи червени утринта. Що значи възраст за човека,

дошъл сред блясък на света?

Ето защо аз ще изчерпя с клюна си всичката вода и ще превърна морето в суха земя." Самката казала:

"О, скъпи! Нали тук непрекъснато вливат водите си Джахнави и Синдху, които поглъщат девет хиляди и деветстотин реки. Как ще пресушиш морето с клюна си, който побира само капка? Защо да говорим за невъзможното?" Титибхът отвърнал:

"Успехът е във мъжеството,

железен моят клюн е, виж, а дните, нощите са дълги,

как всичко да не пресушиш?

Но самката възразила: "Ако твърдо си решил да се бориш с морето, повикай и други птици. Нали е казано:

Задружност щом цари в борбата -

и слабите ще победят. Плетат въжета от тревите,

та слоновете да държат.

А също така:

Кълвач, комар и жаба, загрижени за врабката, успели да погубят един див слон в гората."

Самецът попитал: "Как?" Тя разказала:

ОСЕМНАДЕСЕТИ РАЗКАЗ

"В една гъста гора живеели две врабчета. Те свили гнездо върху клоните на тамала. Когато дошло време, врабката снесла яйца. Но ето че веднъж един див и опиянен от страст слон, измъчен от силната горещина, в стремежа си да се скрие на сянка, се подслонил под тази тамала. Заслепен от страст, той издърпал с края на хобота си клона, на който живеели врабчетата, и го-прекършил. Врабешките яйца се счупили. А врабчетата, на които им било съдено да останат живи, едва се спасили от смъртта. Тогава врабката, тъгувайки по загиналите си деца, започнала с мъка да ги оплаква. Като чул тъжните думи, при нея дошел най-добрият й приятел - кълвачът. И опечален от нещастието й, казал: "Скъпа, защо трябва напразно да тъгуваш? Нали е казано:

За времето изпепелено,

за мъртвия, изчезнал в мрак, мъдрецът никога не жали,

това е дело за глупак.

А също така:

За мъртвия да се тъжи Защо;

Глупакът ден след ден ще си притуря нова мъка

и двойно ще е наскърбен."

Но врабката отговорила: "Ти си прав, но какво от това? Разяреният от страст слон унищожи моето потомство. Затова, ако ти си ми приятел, измисли нещо, с което да погубиш този голям слон. Тогава аз ще престана да оплаквам смъртта на своето потомство. Нали е казано:

На този, със когото си дружил в бедата, на онзи, от когото бил си унижен, отвръщай винаги според делата, тогава ще си втори път роден."

Кълвачът продумал: "Добре го каза. Нали се говори:

Който в скръб ти е приятел,

само той ти е другар. Здрав ли си, тогава всеки

може да ти дава цяр.

А също така:

Другар в беда - туй е другар, а който храни - е бащата;

твой брат е - на когото вярваш с жар, в предаността ще проличи жената.

Познай силата на моя разум! Имам приятел комар на име Винарава. Ще го повикам и той ще погуби този негоден и зъл слон." След това кълвачът отлетял заедно с врабката при комара и казал: "Скъпи, тази врабка е моя приятелка. Зъл слон счупи нейните яйца и й причини мъка. Помогни ми да го погубя." Комарът отговорил: "Скъпи, какво може да се направи в подобен случай? Имам аз една добра приятелка - жабата Мегхадута. Ще я повикаме и ще направим всичко, каквото трябва. Нали е казано:

Щом учен, мъдър и достоен

дълбоко начумерят чело, изникват планове и форми

и мисълта им става дело."

Тогава всички отишли при Мегхадута и разказали за това, което се случило. Тя казала: "Няма да може да издържи бедният слон пред замислите на разгневената тълпа! Ти, комаре, отлети при този опиянен слон и започни да бръмчиш в ухото му, той ще чуе твоя глас и ще замижи от удоволствие. Тогава кълвачът ще избоде с клюна си очите му. Когато започне да го мъчи жажда, ще чуе моето крякане, а в това време аз ще стоя на края на една яма. Като помисли, че там има вода, ще тръгне срещу мен, ще достигне ямата, ще падне в нея и ще отиде в небитието." Така и направили. Слонът зажумял от сладкото бръмчене на комара и кълвачът му избол очите; а през нощта, бродейки, измъчван от жажда, той се насочил към жабешкия глас, стигнал до голямата яма, паднал в нея и загинал-

[Продължение на петнадесетия разказ]

Ето защо аз казвам: "Кълвач, комар и жаба. - , " Титибхът казал: "Така да бъде. Заедно с приятелите си ще пресуша морето." Щом решил така, повикал всички птици и им разказал за своята мъка - за това, как отвлекли потомството му. А те, за да отмъстят за причиненото му зло, започнали да удрят морето с крилете си. Но една птица казала: "Няма да се осъществят нашите желания. Хайде по-добре да засипем морето с пясък и буци пръст." И всички птици започнали да засипват морето. Тогава друга птица казала:

"Не, ние нямаме сили да се борим с голямото море. Аз ще ви посъветвам как трябва да се постъпи: има един стар гъсок, който живее под едно баняново дърво. Той ще ни даде добър и разумен съвет. Да отидем и го попитаме. Нали е казано:

Велик е старческият опит,

помни урока му най-строг. В капана влезли ято гъски,

но ги измъкнал стар гъсок."

Птиците попитали: "Как?" Тя разказала:

ДЕВЕТНАДЕСЕТИ РАЗКАЗ

"В една гора растяла смокиня със сенчести клони. Върху тях живеело ято гъски. Но ето че под тази смокиня израсла лианата кошамби. Тогава онзи стар гъсок казал: "Тази лиана, която се увива около дървото ни, е много опасна за нас. Ако някой се изкачи по нея, ще ни погуби. Трябва да я унищожим, докато е слаба и може лесно да се прекърши." Но гъските не го послушали и не прекършили лианата. След време лианата обвила цялото дърво. Веднъж гъските отишли да търсят храна и един ловец се изкачил по нея на смокинята, прикрепил мрежа към гнездото и се прибрал в къщи. Когато гъските, след храната и развлеченията, се върнали през нощта в гнездото си, до една попаднали в мрежата. Тогава старият гъсок казал: "Сега сме вързани в мрежа. Това нещастие се случи, защото не ме послушахте. Затова сега всички сме загубени." Гъските се обадили: "Благородни! Щом като се е случило това, какво трябва да правим сега?" Той казал: "Ако искате да ме послушате, престорете се на мъртви, когато дойде ловецът. Той ще помисли: "Те са мъртви"-и ще ви изхвърли на земята. А вие, веднага щом паднете, хвръкнете докато той слиза."

И когато на сутринта ловецът се приближил до дървото, погледнал гъските и му се сторило, че всички са мъртви. Повярвал на това, освободил ги от мрежата и ги нахвърлял една след друга на земята. А гъските, щом видели, че се готви да слезе на земята, си припомнили съвета на стария гъсок и като една веднага полетели. _____

[Продължение на петнадесетия разказ)

Ето защо аз казвам: "Велик е старческият опит..." Когато разказът бил завършен, всички птици отишли при стария гъсок и му разказали за нещастието - за това, как било отвлечено потомството на титибхите. Старият гъсок казал: "Цар на всички птици е Гаруда. Ето какво трябва да направите: нужно е да ужасите Гаруда с тъжните си крясъци. Тогава той ще разсее вашата мъка." С такова решение те отишли при Гаруда. А през това време блаженият Нараяна повикал Гаруда, за да участвува в боя на боговете с асурите. И птиците разказали на своя господар, царя на птиците, за тъжната загуба на титибхите, на които морето отнесло потомството: "Божествени! В блясъка на твоето могъщество ние живеем само от това, което можем да отнесем с човките си. И ето че морето, презирайки ни за оскъдността на нашата храна, отвлече децата ни. Нали казват:

Дори бедняк - храни се сам:

знай, истината е в това. Лъвът убил един овен,

щом зърнал, че пасе трева."

Гаруда попитал: "Как?" Старата птица разказала:

ДВАДЕСЕТИ РАЗКАЗ

"Живял в една гора овен, изостанал от стадото си. Той бродел из гората, покрит с гъста вълна, която висяла от врата му. Бил надарен със силно тяло и рога, подобни на решетка. И веднъж лъвът, окръжен от всички зверове, го срещнал в гората. Като гледал това невиждано дотогава същество, вълната на което стърчала на всички страни, така че не можело да се разгледа дори тялото му, лъвът усетил тревога в сърцето си и със страх помислил: "Без съмнение той е много по-силен от мен, щом като се разхожда така безгрижен тук!" Щом помислил така, лъвът полекичка се отдалечил. А на другия ден, като видял, че овенът пасе трева, лъвът помислил: "Ха, та той се храни с трева! Значи, силата му съответствува на тази храна." С тези мисли той мигновено се нахвърлил върху овена и го убил.

[Край на петнадесетия разказ]

Ето защо аз казвам: "Дори бедняк - храни се сам. . ." Докато те разговаряли, отново дошел вестоносецът на Вишну и казал: "Хей, Гарутман! Господарят Нараяна заповяда бързо да се явиш при него, за да се отправите към Амаравати." Гаруда гордо отговорил: "Ей, вестоносецо! За какво му е на господаря такъв лош слуга като мен?" Вестоносецът отговорил: "О, Гаруда! Мигар блаженият ти е говорил някога неприлични думи? Защо се държиш така високомерно с него?" Гаруда казал: "Морето, което е дом на блажения, е отвлякло яйцата на моите слуги, титибхите. Затова кажи на господаря, че ако не накаже морето, няма да бъда повече слуга на блажения." Като узнал от устата на вестоносеца, че Гарутман е разгневен, Вишну помислил: "Да! Много е ядосан Вайнатея. Затова сам ще отида при него и като му окажа уважение, ще го доведа тук. Нали е казано:

За нищо не кори слугата,

щом е безкористен в дълга. Пази го като син в бедата

и ще живееш без тъга.

А също така:

И да е силен господарят,

слугите си отрупва с дар, а те затуй, когато трябва,

ще влязат в огън и вода."

След тези мисли той се отправил бързо към Гаруда. А онзи, като видял, че господарят дошел в дома му, навел глава от срам, поклонил се, а след това казал:

"Погледни, блажени! Твоят дом - морето - се възгордя и ме оскърби, като отвлече яйцата на моите слуги. Аз се срамувах от блажения и затова протаках, ако не беше това, днес бих превърнал морето в суша." А блаженият отговорил: "О, Вайнатея! Ти каза истината. Нали:

Щом властелинът не изгони

своя зъл слуга глупак, за греховете му да тегли

и да превива сам гръбнак.

Върви, а ние ще вземем яйцата от морето и като зарадваме титибхите, ще се отправим към Амаравати да изпълним божествените дела." Когато онзи се съгласил, блаженият сложил на лъка си огнена стрела и заплашвайки морето, казал: "Хей, лошо море! Върни яйцата на титибхата, иначе ще те превърна в суша." Щом чуло това, морето се изплашило и треперейки от край до край, взело яйцата върху вълните си и пред очите на блажения ги върнало на титибхата.

Ето защо аз казвам: "Щом не познава своя враг..." Разбирайки в какво се състои работата, Сандживака попитал: "Приятелю, разкажи ми, по какъв начин се сражава Пингалака?" Онзи отговорил: "Обикновено той лежи върху каменистата почва с отпуснато тяло. Ако днес веднага вирне опашката си и събере на едно място четирите си лапи, наостри уши и отдалече гледа право в теб, знай, че е намислил нещо лошо."

След това Даманака отишел при Каратака. Онзи попитал: "Какво направи?" Той отговорил: "Аз разделих Пингалака от Сандживака." Каратака попитал: "Наистина ли?" Даманака отговорил: "Ще разбереш това впоследствие." Каратака се отзовал: "Няма нищо чудно! Нали е казано:

Щом плана е добър - на две разсича той врагът. Потокът тъй между скалите пробива път."

Даманака казал: "Така или иначе, щом като е предизвикан раздор, трябва да се погрижим за собствената изгода. Казано е:

Тоз, който всичко е изучил, дълбоко в същността е бил и от това не вижда полза -напразно се е уморил."

Но Каратака отговорил: "И все пак, къде е тук ползата? Както се казва:

Прилича тялото човешко

на пълен с прах и тиня червей, защо ли да се угоява

от мъките на други жертви?"

Даманака казал: "Ти не познаваш криволичещите пътища на държавните мъдрости. А тези пътища са източник за награди на министрите. Мъдростта гласи:

Сърце от камък, а речта -

подобно захарна тръстика! Не се съмнявай и убий

с горчилка, който те повика!

И освен това Сандживака ще ни донесе полза, когато го убият. Нали:

Целта за себе си достигнал

и мъки причинил безброй - такъв е винаги хитрецът,

Като Чатурака е той."

Каратака попитал: "Как?" Онзи разказал:

Редактирано от - nesnaecht на 21/6/2004 г/ 04:14:03

nesnaecht
ДВАДЕСЕТ И ПЪРВИ РАЗКАЗ

"Живял в една гора лъв на име Ваджраданщра. Той бил съпровождан от трима министри - вълк, чакал и камила, наричани Кравиямукха, Чатурака и Шанкукарна. В една битка опиянен от ярост слон наранил лъва с острите си зъби и на онзи се наложило да се усамоти. След седемдневно постене отслабналият от глад лъв най-после казал на своите съветници, също измъчвани от глад: "Намерете в гората някакво животно, а аз, макар и ранен, ще се помъча да ви нахраня." Щом като им заповядал, те веднага забродили из гората, но не намерили никакво животно. Тогава Чатурака помислил: "Ако бъде убита Шанкукарна, ние няколко дни подред ще ядем до насита. Вярно, господарят дружи с нея и няма да иска да я убие. Но все пак с помощта на разума си ще направя така, че господарят да убие камилата. Нали е казано:

Да, само който е разумен,

напред върви непобедим. достига всичко, всичко върши

със своя ум неизмерим."

Като помислил така, той казал на Шанкукарна:

"О, Шанкукарна! Нашият господар няма подходяща храна и се измъчва от глад. Ако той не стане, без съмнение ще загинем и ние. Затова чуй какво ще кажа в твоя полза и в полза на господаря." Шанкукарна се отзовала: "О, скъпи, говори по-бързо, аз без колебание ще постъпя така, както кажеш. Нали когато се върши добро за господаря, все едно, че се вършат сто добри дела." Чатурака казал: "О, скъпа! Достави за себе си двойна полза - направи така, че тялото ти да се удвои и господарят да може да подкрепи здравето си." Щом чула това, Шанкукарна казала: "Скъпи! Съветът ти е добър, та нали и аз към това се стремя. Кажи за всичко на господаря. Нека бъде така. Само че в такъв случай трябва да повикаме за поръчител Дхармараджа."

Всички отишли при царя. Тогава Чатурака казал:

"Божествени! Днес не намерихме никого, а блаженото слънце вече залязва." Като чул това, лъвът много се огорчил. Тогава Чатурака казал: "Божествени! Ето какво казва Шанкукарна: "Ако господарят обещае да върне тялото ми удвоено, като представи за поръчител Дхармараджа, аз ще предоставя тялото си на негово разположение." Лъвът казал: "Скъпа, това е прекрасно. Така да бъде." И като решили да постъпят така, лъвът повалил Шанкукарна с лапата си, а вълкът и чакалът я разкъсали на парчета и тя отишла в небитието. След това Чатурака помислил: "Какво да направя, за да изям сам камилата?" Като мислел така, той забелязал, че лъвът е изцапан с кръв, и казал: "Нека господарят отиде на реката, за да се измие и почете бога. А аз и Кравиямукха ще останем да пазим храната." Лъвът се отправил към реката. Тогава Чатурака казал на Кравиямукха: "О, Кравиямукха! Ти си гладен. Хапни от месото на тази камила, докато не се е върнал господарят. Аз ще направя така, че той в нищо да не те обвини." Когато вълкът, който го послушал, изял малко месо, Чатурака казал: "Ей, Кравиямукха, дръпни се настрана. Господарят се връща." А лъвът се върнал и като видял, че сърцето на камилата е извадено, казал разгневен:

"Хей! Кой превърна тази камила в огризки? Аз и него ще убия." Тогава Кравиямукха погледнал към Чатурака, сякаш искал да каже: "Кажи нещо, за да се успокои лъвът." А Чатурака се засмял и казал:

"Хей, какво ме гледаш? Нали ти изяде сърцето на камилата!" Кравиямукха се уплашил от тези думи и побягнал. А лъвът се спуснал след него, но след малко помислил: "Не трябва да убивам онзи, който се сражава с нокти" и се върнал назад.

През това време, по волята на съдбата, по пътя се движел голям керван от натоварени камили и се чувал звън от големите звънци, които били привързани на шиите им. Щом чул силния шум на звънците, лъвът казал на чакала: "Скъпи, разбери що за страшен шум е това!" Тогава Чатурака навлязъл в гората и като се върнал бързо, казал с безпокойство: "Господарю, спасявай се, спасявай се, ако можеш да се спасиш!" Онзи отговорил: "Скъпи, защо ме плашиш така? Кажи каква е работата!" Чатурака казал: "Господарю, идва разгневеният Дхармараджа. Той е видял, че си го призовал за свидетел и си убил в неподходящо време принадлежащата на него камила, и ето че е решил да си върне камилата в хилядократен размер. Много е разгневен. Той се намира наблизо и скоро ще бъде тук." Лъвът се изплашил за живота си, оставил умрялата камила и избягал. А Чатурака дълго време се хранел по малко с месото на камилата.

Ето защо аз казвам: "Целта за себе си достигнал. . ."

През това време, когато Даманака си отишел, Сандживака помислил: "Какво да правя? Нали, ако се махна оттук, ще ме убие някое друго жестоко същество, защото тази гора е пуста! Уви, за поданиците няма изход, когато се гневят техните господари. Нали е казано:

Беглецът да не се залъгва,

че някъде се е укрил. Умникът може много лесно

да го направи за резил.

В такъв случай ще е по-добре да се приближа до лъва. Може би ще си спомни, че аз търсех при него подслон и ще ме пощади?"С такова решение той тръгнал бавно-бавно силно разтревожен и като видял лъва такъв, какъвто му го описал Даманака, приседнал наблизо и помислил: "Уви! Колко са непостоянни господарите! Нали е казано:

Тъй както влизат в дом,

гъмжащ от змии, и в джунгла - ад, где хищниците са се скрили,

или във езеро прекрасно,

където лотоси цъфтят, но има много крокодили -

така смутеният слуга

във мисълта на своя цар, от подлеците осквернена,

изпепелена от страстта,

със поглед на подплашен звяр прониква със душа ранена."

А Пингалака, като видял, че волът е такъв, какъвто му го описал Даманака, веднага се нахвърлил срещу него. Острите му нокти, подобни на гръмотевични стрели, разкъсали тялото на Сандживака, а онзи, като забил острите си рога в корема му и като ги оттеглил с мъка назад, отново се приготвил за бой, с намерение да го убие с рогата си.

И като видял как двамата, подобни на цветовете на палаша, се стремят да се убият един друг, Каратака казал с упрек на Даманака: "О, глупако? Не постъпи добре, като вся раздор помежду им. Ти предизвика смут в цялата гора. Не знаеш същността на разумното поведение! Нали е казано:

Който има смелостта

и в скръбта със поглед бистър

може да спаси света

само той е за министър

Но във простите дела

който нищо не признава

и мъсти с усмивка зла -

свойто царство застрашава.

Ех, глупак! Ти се стремиш да станеш министър, а нямаш дори представа за приятелски обноски. Напразен е твоят стремеж, защото ти си способен само на насилие. Нали е казано:

На женския акъл прилича

умът, от мъжество лишен, безстрашието безразсъдно

е знак на скота разярен.

А като си помислил: "Аз съм син на министър", ти прекалено много си се възгордял и в това е твоята гибел. Нали е известно, че мъдрите книги съдържат наставление от пет части: как да се залавяме за работа, как да намираме необходимите хора и вещи, как да използуваме мястото и времето, как да предотвратяваме нещастията и как да постигаме целите си. Сега господарят е застрашен от голяма опасност, Затова, ако имаш сили, помисли как да се преборим с това нещастие. Нали разумът на министрите се преценява, когато трябва да се помирят враждуващите. Но ти си глупак и не си способен да направиш това, защото си надарен с извратен ум. Нали е казано:

Навсякъде човекът низък е неспособен и вреди. Черница мишката прегризва, безсилна да я посади.

Обаче ти не си виновен, а господарят, който повярва на думите на такъв глупак като теб! Нали е казано:

Във умния е скромността,

само глупакът се гордее, За всеки е добър денят,

а кукумявката слепее.

Умът над скромността цари. Глупакът е с душа сурова. Кой болния ще изцери. щом всичко смята за отрова!"

И като видял, че господарят е в опасност, Каратака се натъжил много: "Нещастие, нещастие се случи с господаря заради неразумния съвет. Нали хубаво е казано:

Щом царят подлеците слуша, а пък от умните страни, той ще затъне сам до гуша сред бедствия и съсипии!

Глупак! Нали всеки предпочита да служи на онзи господар, който е заобиколен от достойни. Как може господарят да се радва на достойни помощници, когато има такъв глупав съветник като теб, подобен на свиня и способен да внася само раздори? Нали е казано:

От царя по-далеч, когато

сред подлеци стои за срам! Изглежда бисерна реката,

но крокодили има там.

А ти, изглежда, от користолюбие желаеш царят да бъде сам? Глупак! Мигар не знаеш:

Сред хората е славен царят,

но сам - без блясък е властта. Еднички само враговете

желаят да е в самота.

И не е хубаво, че те огорчават чуждото щастие и могъщество! Не бива да се постъпва така с приятелите, които са постигнали това, което им е било предначертано. Не случайно е казано:

За подлост дружба търси всеки луд,

той към доброто се стреми с лъжата,

с насилие към щастието, към ума - без труд

и със сурови думи - към жената.

А онзи, който се ползува от милостта на господаря, трябва да бъде още по-скромен. Ти си много лекомислен. Нали е казано:

Могъщият на никого не се предава. Не се бои морето от брега. Като тревичка слабият остава - под всеки лъх превива той снага.

И господарят сам е виновен, че без да се стреми да постигне трите блага, започна да се съветва с подобни на теб; ти си министър само на думи и никак не си запознат с шестте начина за ръководене на държавните работи! Нали хубаво се казва:

Щом с лъст слугите са заети

и не опъват своя лък и ако царят не внимава -

врагът затяга своя кръг,

Известен е хубав разказ! Нали е казано:

Един лъжец, от Балабхадра

подпален, бил изпепелен и верният слуга на царя

бил в службата си повишен."

Даманака попитал: "Как?" Каратака разказал:

ДВАДЕСЕТ И ВТОРИ РАЗКАЗ

"Има в страната на кошалите град, наречен Айодхия. Живял там цар на име Суратха, чиято пейка за нозе била полирана от венците на многобройните васали, които се свеждали пред нея. И веднъж пазителят на гората му доложил: "Господарю! Всички царе на горските области се отделиха от теб. Техен водач е горският жител Виндхияка. Нека божественият реши как да го научи на скромност." След тези думи царят повикал съветника -Балабхадра и го изпратил да накаже размирниците. И когато съветникът заминал, в края на горещото лято в града влязъл оголял и беден монах. Той познавал науките, умеел да съставя хороскопи, да гадае по птиците, по точката на залязващото слънце, по третата, деветата, дванадесетата и тринадесетата част на зодиака, можел да предсказва бъдещето по изчезването на сенките, по юмруци, по метали, по корени, по гърлото, по бобови зърна и с помощта на всевъзможни астрологически начини. И за няколко дни този монах завладял умовете на цялото население, сякаш че го бил купил. Като чул какви слухове се носят за този монах, любопитният цар го повикал в двореца, поканил го да седне и го попитал:

"Вярно ли е, че седящият пред мен учител познава чуждите мисли?" Монахът отговорил: "В това ти ще се убедиш впоследствие." И тези думи предизвикали у царя най-силно любопитство.

Но ето че веднъж монахът не се явил в определеното за посещение време, а влязъл в двореца следобед и казал: "О, царю! Ще ти съобщя нещо много приятно:

тази сутрин оставих тялото си в килията, влязох в друго, божествено тяло и знаейки, че всички безсмъртни мислят за мен, се изкачих на небето, а след това се върнах обратно. Боговете ми поръчаха: "Попитай господаря за неговото благополучие." Смаяният цар попитал с голямо любопитство: "Учителю, как се изкачваш на небето?" Онзи отговорил: "Велики царю, аз всеки ден се изкачвам на небето." И царят, като му повярвал от глупост, изоставил всички царски работи, забравил за х арема и започнал да мисли само за монаха.

През това време Балабхадра освободил горското царство от враговете и се върнал в нозете на царя. Той видял, че господарят му е изоставил министерската си свита и седи насаме с оголелия монах, като произнася някакви заклинания, а лицето му през това време приличало на цъфнал лотос. Тогава, разбрал каква е работата, Балабхадра се поклонил и казал: "Нека побеждава божественият, любим на боговете!" А царят разпитал министъра за неговото здраве и казал: "Познаваш ли този учител?" Онзи отговорил: "Кой не познава този учител на учителите, подобен на Праджзпати? Чух и за това, как посетил света на боговете- Вярно ли е това?" Царят отговорил:

"Всичко, което си чул е истина." Тогава бедният монах казал: "Ако министърът е любопитен, нека сам види това." Влязъл в стаята и пуснал резето на вратата. След малко министърът попитал: "Божествени! Той кога ще се върне?" Господарят отговорил: "Защо бързаш? Нали той е оставил в стаята тялото си и ще се върне с друго, божествено тяло." Министърът казал: "Ако това е така, нека донесат наръч дърва, за да запаля стаята." Царят попитал: "Защо?" Съветникът отговорил: "Божествени! Нали ако тялото му изгори, той ще живее вече при теб, надарен с божествено тяло! Нали разказват:

ДВАДЕСЕТ И ТРЕТИ РАЗКАЗ

Живял в град Раджагриха брахман на име Девашарман. Жена му нямала деца и много тъгувала, когато виждала съседските. Веднъж брахманът казал:

"Скъпа! Престани да тъгуваш и чуй какво ще ти кажа:

когато принасях жертва, за да ни се роди син, съвсем ясно чух думите на някакво невидимо същество:

"Брахмане! Ти ще имаш син, който ще превъзхожда всички хора по красота, мъжество и щастие." След тези думи сърцето на брахманката се изпълнило с най-голямо блаженство и тя произнесла: "Нека бъдат правдиви думите му!" След време тя забременяла и когато дошло време да ражда, родила змия. И като я видели, всички наоколо, без изключение, казали:

"Трябва да я изхвърлиш." Но тя не обърнала внимание на това, а с обич взела рожбата си, измила я, сложила я в голяма и чиста кошница, започнала да захранва тялото й с мляко, прясно масло и друга храна и след няколко дни змията пораснала. А веднъж, когато брахманката видяла как празнуват сватбата на съседския син, сълзи потекли по лицето й и тя казала на съпруга си: "Все пак ти не ме уважаваш, мигар не мислиш да правиш сватба на моя син?" Брахманът казал: "Благородна! Мигар трябва да отида в самия пъкъл и да моля Васуки? Та кой, глупачко, ще даде дъщеря си за тази змия?" Като казал това, той видял, че брахманката се огорчила много и решил да я утеши: запасил се с повече храна за из пътя и от любов към жена си се отправил към друг край. След няколко месеца стигнал до селището на име Куткутанагара, което се намирало в отдалечена местност. Там, след като го почели с умиване, получил храна и окръжен с внимание, той прекарал нощта в дома на един роднина, при когото можал да намери добър приют, защото и двамата ценели достойнствата си. Сутринта поздравил този брахман и когато се приготвил за път, онзи го попитал: "За какво дойде тук? Къде отиваш?" На тези думи той отговорил: "Аз дойдох, за да намеря подходяща жена за сина си." Като чул това, домакинът казал: "Ако е така, аз имам много красива дъщеря. Ти си мой господар. Вземи я за своя син." След тези думи брахманът взел дъщеря му заедно с прислужниците й и се върнал в своя град. И като видели, че тя е щедро надарена с необикновена красота, надарена с най-голяма прелест и прекрасни достойнства, че очите й блестят от любов, хората казали на спътниците й: "Как можахте да дадете това момиче-съкровище на змия?" Щом чули това, всичките й по-стари роднини с разтревожени сърца казали: "Трябва да я отведем от това момче, обладано от зъл демон." Тогава девойката казала: "Стига с тези подигравки. Чуйте. Нали:

Три неща се случват по веднъж:

царят се възкачва на престола, девственицата се среща с мъж, а мъдрецът - с ореола.

А също така:

Ако смъртта е предрешена, друг изход няма - няма път. И боговете не спасиха Пушпака от внезапна смърт."

Тогава всички я попитали: "Кой е този Пушпака?" Девойката разказала:

ДВАДЕСЕТ И ЧЕТВЪРТИ РАЗКАЗ

"Индра имал папагал на име Пушпака, надарен с най-голяма красота и прекрасни качества, чийто разум бил непогрешим благодарение на това, че знаел много науки. Веднъж, както се намирал върху дланите на великия Индра и изпитвал блаженство от приятното допиране, той изговарял различни хубави изречения. Изведнъж видял Яма, който пристигнал в определеното време, за да изпълни своето задължение, и литнал. Тогава всички безсмъртни, събрани на това място, попитали: "Защо отлетя, като видя Яма?" Папагалът казал: "Нали той носи зло на всичко живо. Как да не се отдалеча от него?" Всички събрани, за да прогонят страха му, казали на Яма: "Разбира се, ако вземеш под внимание нашите думи, няма да убиеш папагала." Яма казал: "Аз не знам. Тук съдбата е господар." Като взели папагала, те отишли при съдбата и й казали същото. Тогава съдбата казала:

"Това знае смъртта. Обърнете се към нея." И когато се случило това, папагалът, щом видял смъртта, отишел в небитието. Всички с разтревожени сърца попитали Яма: "Какво стана?" Яма казал: "Било му писано, като види смъртта - да загине." Като чули това, те се отправили към своето жилище.

[Край на двадесет и втория разказ]

Ето защо аз казвам: "Ако смъртта е предрешена. . ." Освен това нека не упрекват моя баща, че е излъгал дъщеря си." След тези думи със съгласието на тези, които я заобикаляли, тя се омъжила за змията. Изпълнена със старание, започнала да й прислужва, като и давала мляко, питиета и й правела други услуги. И една нощ тази змия излязла от голямата кошница, която стояла в спалнята, и се изкачила в леглото й. Тогава тя казала: "Кой е този с образа на мъж?" И като помислила, че това е чужд мъж, цялата трепереща, станала, отворила вратата и тръгнала да излиза, когато онзи казал: "Остани, скъпа! Аз съм твоят съпруг." И за да я убеди, влязъл в змийската кожа, която се намирала в кошницата, и отново се върнал. А тя, щом видяла, че той е украсен с високо вдигната диадема, обици, браслети, гривни, халки до раменете, паднала в нозете му. И след това вкусили сладостта на най-любовното наслаждение. А баща му, след като видял всичко, станал по-рано, взел змийската кожа, която лежала в кошницата, и като помислил: "Нека той не влиза отново в нея", я сложил в огъня. На сутринта, изпълнен с радост, той показал на всички хора своя син, който заедно с жена си започнал да прекарва времето в любов и станал прекрасен младеж."

[Край на двадесет и третия разказ]

Като привел на царя този пример, Балабхадра запалил стаята, в която се намирал оголелият монах.

Ето защо аз казвам: "Един лъжец от Ьалабхадра подпален. . ." Глупак! Ето какво са министрите, които не приличат на теб, не са министри само на думи и знаят пътищата на разумното поведение. Във всеки случай с твоите глупави постъпки ти ясно показа, че си наследил непригодността за министър. Навярно и баща ти е бил такъв. Нали:

Със навиците на бащата

май всеки син е увенчан. От клоновете на Кетаки

не ще сбереш миробалан.

А в учените, надарени с трайни знания, дори след много време не проличават присъщите им слабости, ако запазвайки дълбочината на знанията, не показват недостатъците на своя разум.

Тъй или иначе, няма какво да поучавам теб, най-лошия. Нали е казано:

Дървото трудно се превива, кой нож ще разсече скалата! От малоумен се загива, тъй както птицата устата."

Даманака попитал: "Как?" Онзи разказал:

ДВАДЕСЕТ И ПЕТИ РАЗКАЗ

"В околностите на една гора живяло стадо маймуни. И веднъж, през зимата, съвсем изтощени, с настъпването на нощта те забелязали светулка. Като я видели, помислили: "Това е огън", взели я внимателно, покрили я със суха трева и щом приближили към нея ръце, рамене, кореми и гърди, започнали да се почесват, като че наистина се наслаждавали на щастието от желаната топлина. Там имало една маймуна, особено много измъчена от студа, която постоянно раздухвала тревата, изцяло погълната от това. Тогава птицата на име Сучимукха се спуснала от дървото, подгонена от съдбата, и пред смъртта си казала: "Скъпа, не се труди напразно. Това не е огън, а светулка." Маймуната, без да обръща внимание на думите й, започнала отново да духа и не преставала да върши това въпреки многократните уговаряния на птицата. Но защо да приказвам? Като се приближавала до самите и уши, птицата така й досаждала, че накрая маймуната я хванала и като я ударила в един камък, раздробила клюна, очите, главата и шията й така, че онази отишла в небитието.

Ето защо аз казвам: "Дървото трудно се превива. . ." Без съмнение ти си негодният син. Нали е казано:

И четирима синове живеят с нас под свода син:

Рожден. Подобен на баща си.

Достоен син. Негоден син.

И още:

Красавец често ще откриеш,

ще го съзреш по всеки друм, но много рядко ще съгледаш

човек, прославил се със ум.

И нали добре е казано:

И на злодея и добряка

познавам странните съдби. Синът от прекалена мъдрост

едва баща си не уби."

Даманака попитал: "Как?" Онзи разказал:

ДВАДЕСЕТ И ШЕСТИ РАЗКАЗ

"Живели в един град двама приятели, синове на търговци. Наричали ги Дхармабудхи и Дущабудхи. За да спечелят богатства, те се отправили към една далечна страна. И там, благодарение на това, че изгряла щастливата му звезда, онзи, когото наричали Дхармабудхи, намерил оставено някога от някакъв добър човек гърне с хиляда динара. Той се посъветвал с Дущабудхи и като решили: "Ние постигнахме целта си. Да тръгваме към нашата страна", те се върнали назад. И в околностите на своя град Дхармабудхи казал: "Скъпи! Половината от богатството принадлежи на теб. Вземи го, та като пристигнем сега в къщи, да ни посрещнат бляскаво приятели и врагове." Тогава Дущабудхи, чието коварно сърце жадувало за повече богатство, му казал: "Скъпи! Докато богатството бъде общо, дотогава ще продължава и нашето искрено приятелство. Затова нека вземем по сто динара. а останалите да заровим в земята и да се върнем в къщи. Нека това богатство, като се намалява или увеличава, бъде изпитание за нашата добродетел." Тогава Дхармабудхи, който не вникнал поради вроденото си благородство в тази скрита злонамереност, се съгласил с това и като взели по нещичко, двамата заровили останалото в земята и влезли в града.

И ето че Дущабудхи, който вършел ненужни разходи и проявявал глупави страсти, поради нетрайността на своето щастие изхарчил принадлежащия му дял. Те отново направили подялба, като всеки взел още по една стотица. В течение на една година той я изхарчил по същия начин. Тогава Дущабудхи помислил: "Ако отново вземем по сто динара, каква полза ще има от останалите четиристотин? А ако успея да ги присвоя, ще отнеса всичките шестстотин." Щом помислил така, той отмъкнал парите и изравнил земята на това място. И едва дочакал да мине месец, той сам се явил пред Дхармабудхи и казал: "Скъпи, да разделим по равно останалото богатство." Като казал това, те отишли на мястото и започнали да копаят. Когато, след като изкопали земята, не видели парите, Дущабудхи със своето безсрамие започнал да удря със сабята по празното гърне и пръв казал: "Къде е сърцето на Брахма? Няма съмнение, че ти, Дхармабудхи, си го откраднал. Върни ми половината, иначе ще се оплача в царския дворец." Онзи отговорил: "О, злодей! Не говори така. Аз наистина съм добромислещ. и не се занимавам с подобни варварски дела. Нали е казано:

В жената, вижда друга майка,

в чужд глас долавя своя ек. на всичко като свое гледа

чистосърдечният човек."

Спорейки така, и двамата отишли в съда и разказали за откраднатите пари. Съдиите решили да ги подложат на божието правосъдие. Тогава Папабудхи казал: "Уви! Това решение ми се струва неправилно. Нали е казано:

Свидетели когато няма, търсете улики в залог, ако и те не се намерят - повикайте самия бог.

А за тази работа аз имам свидетел - горското божество. То ще ви каже кой от нас е прав и кой не е." Съдиите отговорили: "Хубави са твоите думи. Нали е казано:

Свидетел щом се е намерил,

дори да бъде и подлец, с молби не занимавай бога,

свидетелят е тук светец.

Ние също проявяваме любопитство към тази работа. Утре сутрин и двамата сте длъжни да дойдете с нас на онова място в гората." И като взели от тях залог, пуснали ги да си вървят.

Щом се върнал в къщи, Дущабудхи помолил баща си: "Татко! Тези пари са в моите ръце. Сега те чакат само твоята дума. Затова тази нощ ще те поставя незабелязано в хралупата на дървото шами, което се намира близо до онова място, откъдето по-рано изрових парите. Сутринта, в присъствието на съдиите, ти трябва да свидетелствуваш." Бащата казал: "Сине! Ние ще загинем, защото този път е лъжлив. Нали добре е казано:

За ползата щом мислиш ти,

недей забравя и вредата. Подмамен ихневмон изял

и чаплите подир змията."

Дущабудхи попитал: "Как?" Бащата разказал:

ДВАДЕСЕТ И СЕДМИ РАЗКАЗ

"В околностите на една гора растяла смокиня, която служела за подслон на ято чапли. И там, в една дупка, живеела черна змия, която прекарвала времето си, като изяждала рожбите на чаплите още преди да им пораснат криле. И ето че една чапла, отчаяна от живота поради това, че змията й изяждала рожбите, се приближила до брега на езерото и спряла там с отпусната глава, проливайки горчиви сълзи. Като я видял, един рак попитал: "Леличко! Защо плачеш така?" Чаплата казала: "Скъпи! Какво да правя? Аз съм нещастна. Змията, която живее в хралупата на смокинята, изяжда децата ми и децата на моите роднини. Плача, опечалена от това нещастие. Кажи ми, какво средство може да я погуби?" Ракът помислил:

"Нали тя е истински враг на нашия род. Ето защо аз ще й дам такъв полезен и в същност вреден съвет, че да загинат и останалите чапли. Нали е казано:

Да бъде думата ти сладка,

ала духът в сърцето - твърд, така със Цялото потомство

врагът ти ще дочака смърт-"

И той продължил: "Леличко! Щом като е така, разпилей късове риба от дупката на ихневмона до дупката на змията, та като тръгне по този път, да погуби злата змия." Като станало това, ихневмонът тръгнал по пътя, където били разпилени парчетата риба, убил онази зла змия, а след това постепенно изял и всички чапли, които живеели край това дърво.

[Край на двадесет и шестия разказ]

Ето защо аз казвам: "За ползата щом мислиш ти. . ." А Дущабудхи не обърнал внимание на думите на баща си и през нощта тайно го поставил в дупката на онова дърво. На сутринта, като се измил и сложил чисто наметало, Папабудхи, съпроводен от Дхармабудхи и съдиите, приближил до дървото шами и със силен глас произнесъл:

"Луна и слънце, вятър и жарава, сърце и пръст, вода и висини, ден, нощ, предутрин, вечер пепелява и Дхарма - знаят земните ни дни.

Блажено горско божество! Кажи, кой от нас е крадецът?" Тогава намиращият се в дупката баща на Папабудхи казал: "О! Дхармабудхи открадна това богатство." Като чули това, всички царски слуги ококорили очи от учудване. И докато размисляли на какво наказание, определено от закона за кражба на имущество, да подложат Дхармабудхи, той поставил в дупката на дървото запалително вещество и го подпалил. И когато огънят се разгорял, от дупката, жално виейки, изскочил бащата на Папабудхи с наполовина изгоряло тяло и проядени очи. Тогава всички попитали: "Ей! Какво е това?" Той отговорил: "Всичко това е работа на Папабудхи." Тогава царските слуги обесили този Дущабудхи на един клон от дървото и прославили Дхармабудхи, като го зарадвали с царската милост и други дарове.

Ето защо аз казвам: "И на злодея и добряка. . ." И когато разказът бил завършен, Каратака продължил: "Тю, глупак! Ти погуби собствения си род с излишната си мъдрост. Нали добре е казано:

Семейството си тъпият затрива, реките мрат от морската вода. А тайната от подлостта загива, другарството - от женската уста.

И освен това кой ще се довери на човек, в устата на когото има два езика! Нали е казано:

Два зли езика зная на земята - това са на злодея и змията.

Затова дори в мен се появи страх от твоето поведение. Защото:

Знам на злодея аз цената. че злост от устните му капе. И да се грижиш за змията, все някога ще те ухапе.

И още:

Да, всеки огън носи смърт,

макар и със сантал накладен. Дори от слава обграден -

злодеят пак е безпощаден.

Такава е природата на негодниците. Затова всяко общуване винаги трябва да се подлага на изпитание. Нали е казано:

С мъдрец и откровен дружи;

с лъжлив и умен стъпвай леко;

глупак и честен съжали;

а от подлец и тъп - далеко.

Но сега ти се стремиш не само към гибелта на собствения си род, а и към гибелта на господаря. За теб, който доведе господаря до това положение, всяко друго същество не е повече от суха трева. Нали е казано:

Където мишката прегризва

желязото като дръвче, там слон ще отнесе соколът,

а още повече - момче."

Даманака попитал: "Как?" Онзи разказал:

ДВАДЕСЕТ И ОСМИ РАЗКАЗ

"Живял в един град търговец на име Надука. Като пропилял състоянието си, намислил да се отправи към друга страна. Нали:

Който своите богатства е изгубил и навек в своя край се подвизава-е последният човек.

В дома си той имал везни, направени от хиляда пала желязо, останали в наследство от прадедите му. Като ги дал на съхранение у началника на търговците Лакшмана, тръгнал към друга страна. Дълго се скитал по собствено желание из разни страни и когато отново се върнал в своя град, се обърнал към началника на търговците: "О, Лакшмана! Върни ми везните, които ти бях оставил." Лакшмана отговорил:

"О, Надука! Твоите везни ги изядоха мишките." Щом чул това, Надука казал: "Не си виновен ти, Лакшмана, за това, че са ги изяли мишките. Нали е такъв кръговратът на живота. Тук нищо не е вечно. Само че аз ще отида до реката да се измия, та прати с мен сина си Дханадева, за да носи принадлежностите ми за измиване." А този Лакшмана, обезпокоен от своето мошеничество, казал на сина си Дханадева: "Дете! Този Надука, брат на твоя баща, ще отиде на реката да се измие. Вземи принадлежностите му и иди заедно с него." Да! Нали добре е казано:

Никой нищичко не върши,

воден само от любов, без боязън, без съблазън

или пък без повод нов.

А също така:

Гдето забележиш грижа

от приятел изведнъж, бдителен бъди, че нещо

ти замисля този мъж.

И като взел принадлежностите за измиване, синът на Лакшмана тръгнал радостно с Надука към реката. А Надука, щом се измил, оставил сина на Лакшмана в една планинска пещера, затворил входа й с големи камъни и се върнал в дома на търговеца. Тогава Лакшмана го попитал: "О, Надука! Кажи, къде остана синът ми Дханадева, който отиде заедно с теб?" Надука отговорил: "О, Лакшмана! Един сокол го отнесе от брега на реката." Лакшмана казал: "О, лъжлив Надука! Как може сокол да отнесе Дханадева, който е голям и тежък?" Надука казал: "О, Лакшмана! Мигар мишките изядоха железните везни? Така че върни ми везните, ако ти е нужен синът." Спорейки така, те се приближили до портата на двореца. Там Лакшмана произнесъл със силен глас: "Несправедливостта от несправедливост се поражда! Този Надука отвлече сина ми Дханадева." Съдиите казали на Надука: "Хей, върни сина на Лакшмана.-" Надука отговорил: "Какво да правя? Пред очите ми соколът го отнесе от брега на реката." Те казали: "О, Надука! Не говориш истината. Как може сокол да отнесе петнадесетгодишно момче?" Тогава, смеейки се, Надука казал: "О, чуйте моите думи:

Където мишката прегризва

желязото като дръвче, там слон ще отнесе соколът,

а още повече - момче."

Те попитали: "Как?" И Надука им разказал историята с везните. Като я чули, те със смях върнали на единия везните, а на другия - момчето.

Ето защо аз казвам: "Където мишката прегризва. . ." И Каратака отново казал: "Глупак! Ти направи това, защото нямаше сила да понесеш милостта на Пингалака към Сандживака. Защото добре е казано

Невзрачният човек ругае

тоз, който с род е горделив,

мошеникът зъл праведните лае,

нещастникът - любовника щастлив.

Страхливецът ругае храбреците,

а уродът - красивия човек,

в беда изпадналият - пътя лек,

а умните се мразят от глупците.

Също така:

Глупакът умния не люби,

беднякът - всеки богаташ.

Безнравственият срам не знае,

а пък развратницата - дваж.

Също така:

И всички благородни хора и същества вървят из път, предначертан им от съдбата. Над тях кой е измислил съд?

Трябва да се поучава онзи, който възприема казаното от първи път. А ти си като камък, безсърдечен и невъзприемчив. За какво ли да те уча ? С теб, глупако, не трябва и да се живее заедно. Общуването с теб ще донесе и на мен нещастие. Нали е казано:

Щом в своя дом или в града

живееш заедно с глупака, дори да го не срещнеш ти -

все някаква беда те чака.

И по-добре да се удавиш,

сред гроба да намериш мир, отколкото да имаш нещо

със някой оглупял тапир.

Нали добре е казано:

Една е майка ни в света,

един - и нашият баща, но аз с отшелници живях,

а при ловци попадна той.

Той думите попивал на ловците, пред някакви аскети тръпнех аз. Сега ти ясно виждаш как добри и зли дела се раждаха у нас."

Онзи попитал: "Как?" Каратака разказал:

ДВАДЕСЕТ И ДЕВЕТИ РАЗКАЗ

"Самката на папагала снесла яйцата си на едно място в планината и се излюпили две папагалчета. Веднъж, когато тя отишла за храна, един ловец отнесъл и двете пиленца. На едното от тях, по волята на съдбата, му се отдало някак си да отлети. Другото поставили в клетка и започнали да го учат да говори. През това време един странствуващ отшелник видял първото папагалче. Той го взел, занесъл го в своето жилище и го отгледал. След време някакъв цар, понесен от коня си, се отклонил от своята войска и стигнал до това място в гората, където живеели ловците. Като видял приближаващия се цар, папагалът, който се намирал в клетката, веднага надал тревожен вик: "Хей, хей, господарю мой! Приближава се някакъв конник. Завържи го, завържи! Убий го, убий!" Щом чул думите на папагала, царят бързо пришпорил коня на друга страна. Когато стигнал до другата част на гората, царят видял жилището на отшелника. А там седящият в клетката папагал произнесъл: "Приближи се, царю, приближи! Отдъхни си! Опитай студената вода и сладките плодове. Хей, хей, отшелници! Поканете го с уважение под това дърво, което дава прохлада, и му донесете вода, за да си измие нозете." Царят отворил широко очи и изумен помислил: "Какво е това?" И казал на папагала: "Та в другия край на гората аз видях един папагал, който приличаше на теб. Ето какво каза той с жесток вид: "Завържете го, завържете! Убийте го, убийте!" След тези думи на царя папагалът му разказал за онова, което се случило с тях някога.

Ето защо аз казвам: "... добри и зли дела се раждаха у нас." Значи, не трябва дори да общувам с теб. Нали е казано:

Бъди със умен враг приятел,

отколкото другар с глупеца. Убит бил от маймуна царя,

за другите умрял крадеца."

Даманака попитал: "Как?" Каратака разказал:

ТРИДЕСЕТИ РАЗКАЗ

"Един цар имал син, който дружел със сина на търговец и със сина на учен. Те прекарвали всеки ден в радост, разхождайки се по площадите и градините, като се отдавали на веселие, развлечение и игри. Иден след ден царският син пренебрегвал изкуството на стрелба с лък, яздене на слонове и коне, не управлявал колесница и не се развличал с лов. Веднъж баща му се присмял и казал: "Ти се отвърна от заниманията, подобаващи на цар." Тогава той разказал на приятелите си за обидата, която накърнила достойнството му, и те отговорили: "На нас също, откакто изоставихме своите занимания, бащите постоянно ни говорят безсмислици. Ощастливени от твоята дружба, досега не забелязвахме тази мъка. Но след като видяхме, че и ти си натъжен от това, наскърбихме се още повече." Тогава царският син казал: "Нали не подобава, след като сме унижени, да останем тук.

, Затова, свързани от общата мъка, всички ще се махнем оттук и ще отидем на някое друго място. Нали:

Грамотност, преданост и сила,

кураж пред всеки негодяй във гордия човек ще има,

оставил своя роден край."

След това те помислили: "Къде трябва да отидем?" Синът на търговеца казал: "Никъде не можем да постигнем желаното без пари. Ще се отправим към планината Рохана. Щом вземем оттам съкровища, ще се наслаждаваме на всичко, което пожелаем." Всички се съгласили с този подходящ план и се отправили към планината Рохана. И там, по волята на съдбата, всеки намерил по един скъпоценен и несравним камък. Тогава те започнали да обмислят: "Как да запазим тези скъпоценности, когато тръгнем по горските пътеки, пълни с опасности?" Синът на учения казал:

"Аз съм син на съветник. И ето че измислих начин. Ще ги носим в стомасите си. Така няма да привличаме върху себе си вниманието на керванджиите, крадците и останалите хора." С това решение те ги поставили в къс храна и ги преглътнали по време на яденето. А докато се случвало това, някакъв човек, който почивал в подножието на планината и останал незабелязан от тях, ги видял и помислил: "Да! И аз търсих много дни скъпоценности из планината Рохана, но лишен от сполука, не намерих нищо. Ще тръгна заедно с тях и когато заспят по пътя от умора, ще им разрежа стомасите и ще отнеса и трите скъпоценности." Той се спуснал от планината и следвайки ги по петите, се обърнал към тях: "Хей, хей, добри хора! Не мога да премина сам през тази голяма и страшна гора, за да си отида. Затова ще се присъединя към вашата компания и ще вървя с вас." Те нямали нищо против да увеличат числото на приятелите си и се съгласили да тръгне заедно с тях.

А в тази гора се намирало селцето Бхила, разположено край пътя в околностите на непроходима планина. В къщата на господаря на това село държели за развлечение различни птици и когато пътниците наближили, една стара птица, която стояла в клетка, издала крясък. Господарят на селото, който разбирал всички птичи гласове, размислил какво може да означава този крясък и като усетил радост в сърцето, казал на слугите си: "Няма съмнение, че тази птица казва следното: "У тези пътници, които вървят по пътя, се намират съкровища с голяма стойност. Вземете ги, вземете! Задръжте ги и ги доведете." И когато това било изпълнено, господарят на селото ги претърсил внимателно, но нищо не намерил. Той ги пуснал и те тръгнали на път, прикрити само с превръзка около бедрата. Тогава онази птица отново издала същия крясък. Щом чул това, господарят на селото отново ги върнал и след съвсем щателно претърсване пак ги пуснал. Но когато тръгнали, онази птица още по-силно произнесла същото и чувайки това, господарят на селото ги попитал: "Тази птица винаги е била достойна за доверие и никога не е лъгала. Тя казва, че у вас има скъпоценности. Къде са те?" Тримата отговорили: "Ако у нас имаше скъпоценности, мигар вие нямаше да ги намерите след това щателно претърсване?" Господарят на селото казал: "Щом като тази птица отново и отново говори за това, несъмнено скъпоценностите се намират във вашите стомаси. Сега вече се здрачава. Но утре сутринта обезателно ще разпоря стомасите ви, за да намеря скъпоценностите." След тази закана той ги хвърлил в тъмничното помещение.

Тогава крадецът помислил: "Няма съмнение, че когато господарят на селото им разпори стомасите и намери такива скъпоценности, този злодей, изпълнен с алчност, обезателно ще разпори и моя стомах. Тогава, каквото и да се случи, аз ще загина. Какво да правя сега? Нали е казано:

Който е готов да падне

за честта на скъп другар, възвишен - смъртта за него

ще прилича на нектар.

; Така че по-добре ще е да разпори първо моя стомах и да спася тези, които сам исках да убия. Нали когато този злодей разгледа щателно моя разпран стомах, без да намери нещо в него, ще изчезне увереността му за съществуването на скъпоценности и въпреки своята безсърдечност, от съжаление естествено, няма да разпори техните стомаси. Когато се случи това, дарявайки им живота и богатството, аз ще се прославя на този свят за благодеянието и ще отида чист на онзи. Нали такава смърт по собствено желание, в подходящо време, може да се сравни само със смъртта на мъдрец."

Минала нощта, настъпило утрото и господарят на селото се приготвил да разпори стомасите им. Крадецът събрал ръцете си и се обърнал към него: "Аз не мога да гледам как ще разпарят стомасите на моите братя. Бъди милостив: нека разпорят първо моя стомах." Господарят на селото от съжаление към него се съгласил и когато стомахът му бил разпран, не намерил в него никакви скъпоценности. Той бил съкрушен: "Нещастие! Уви, нещастие! В своята алчност, подкрепян единствено от размишлението върху птичия крясък, аз извърших голямо зло. Както в неговия, така и в стомасите на останалите няма да намеря нищо." След тези мисли той ги пуснал невредими и като преминали бързо през гората, те стигнали до един град.

Ето защо аз казвам: "Бъди със умен враг приятел. . . за другите умрял крадецът."

И те изпратили сина на търговеца да продаде тези три скъпоценности в града. Той донесъл голяма сума пари и ги сложил пред царския син. А последният назначил сина на учения за съветник и като решили как да отнемат властта на управителя на тази страна, поверил на сина на търговеца длъжността ковчежник. Платил двойна цена, събрал голям брой превъзходни слонове, коне, пехотинци и след това с помощта на своя министър, знаещ шестте начина за водене на война, започнал война, убил в едно сражение царя, завладял страната и станал цар. Като натоварил двамата си приятели с цялата тежест на грижите за царството, той започнал да прекарва живота си във веселие, вкусвайки радостите и наслажденията. И веднъж, когато почивал в харема, взел за развлечение една маймуна, която живеела край конюшнята. Нали папагалите, чакорите, гургулиците, овните, маймуните и някои други животни са приятни на царете по своята природа. И с течение на времето маймуната, получавайки от царя различни храни, пораснала и започнала да се ползува от уважението на всички царски слуги. И царят, поради голямото доверие и любов към нея, й позволил да носи собствена сабя.

А около царския дворец имало гора за развлечение, украсена с разнообразни дървета. И веднъж, с настъпване на пролетта, като видял, че тази гора е изпълнена с рояк пчели, възпяващи славата на Мадана, че благоухае от аромата на многобройните цветя и радва сърцето, царят, изпълнен със страст, влязъл в нея заедно с първата си съпруга. Цялата свита останала при входа- А царят се разхождал из тази гора, предназначена за развлечение, разглеждал я с любопитство и като се уморил, казал на маймуната:

"Аз ще подремна малко сред този покой от цветя. А ти пази внимателно и усърдно, та никой да не ме обезпокоява." След това царят заспал. През това време, привлечена от миризмата на цветята и аромата на мускуса и други благоухания, една пчела се приближила и кацнала на главата му. Щом видяла това, маймуната помислила разгневена: "Как? Пред очите ми това низко същество жили царя!" - и започнала да я пъди. Пчелата не обръщала внимание, че я пъдят, и отново и отново долитала при царя. Тогава маймуната, заслепена от гняв, измъкнала сабята и замахнала към пчелата. Този удар разсякъл главата на царя. Тогава спящата заедно с него царица се надигнала със страх и като видяла това немислимо нещо, се почувствувала нещастна и казала: "Ах ти, глупава маймуно! Какво направи с доверчивия цар?" И маймуната разказала какво се е случило. Тогава всички събрали се хора я наругали и изгонили.

Затова се казва: "Не се сближавай със глупака. . . Убит бил от маймуна царя." Ето защо аз казвам:

Бъди със умен враг приятел,

отколкото другар с глупеца. Убит бил от маймуна царя,

за другите умрял крадеца."

И Каратака отново казал:

"Гдето подлеци почитат

и предатели без срам, гдето всички си приличат -

скръб и зло ще има там.

А също така:

И каквото да се случи

с праведния, той блести, никога за него няма

зла мълва да чуеш ти.

Също така:

И в беда или тревога чистият човек е чист.

Раковината сред огън грее пак със цвят сребрист.

И също така:

До гуша да ти е дошло -

достойно пак се дръж. До гуша да ти е дошло -

бъди достоен мъж."

И когато това било казано, поради извратеността на своя ум Даманака сметнал тези думи, съответствуващи на държавните мъдрости, за отрова и се отдалечил.

През това време Пингалака и Сандживака, чийто разум бил заслепен от гняв, отново влезли в бой. И след като убил Сандживака, Пингалака, чийто гняв преминал, почувствувал съжаление, като си спомнил за предишната им дружба, и изтривайки с обагрената от кръв лапа мокрите от сълзи очи, произнесъл с разкаяние: "Уви! Нещастие! Това е тежко престъпление! Нали като убих Сандживака, който беше мое второ тяло, аз причиних вреда на самия себе си. Нали е казано:

Да се лишиш от плодороден къс земя и от добър слуга - са две неща различни. друг къс земя ще ти владее някъде ума, но няма да се върне от смъртта слугата."

Щом видял, че Пингалака проявява малодушие, Даманака със своята прекалена дързост тихичко се приближил до него и казал: "Господарю! Що за мъдрост е това да се проявява малодушие след убийството на съперник? Нали е казано:

Когато твоят син, приятел,

баща или пък роден брат

замисля как да те погуби, махни го сам от тоя свят.

И също така:

Настигни далечината,

ако щастие те чака там. Смело вярвай на децата,

щом са умни и добри. Дай живота си за този,

който е в бедата сам. Отрежи за миг ръката,

ако само зло твори.

И за царя не е закон това, което е присъщо на обикновените хора. Нали е казано:

Не може простия човечец

да управлява като цар, че всеки негов недостатък

у царя е същински дар.

И още:

Във нея всичко е - лъжата

и правдата, и користта;

жестокостта и щедростта

от нейната сърдечност бликат, пилее средства непрестанно,

печалбите пресмята тя, променлива и сладкодумна,

развратницата политика."

Тогава Каратака се приближил до Даманака и му казал, сядайки до лъва: "Ти не си за министър. Нали когато двама се наслаждават на взаимна привързаност, този, който иска да я разруши, прибягва до разединението. Когато министри, които се стремят да достигнат някаква цел с помощта на ласкави думи, подкупи и разединение, излагат господаря на опасност, като го съветват да встъпи в борба със собствения си слуга, постъпват неправилно. Нали е казано:

За разум кой в сражението пита, глупците само бой започват нов. Законите човекът трезв почита, а те ни учат да творим с любов.

Затова министър никога не трябва да съветва господаря да встъпва в борба. Нали е казано:

Щом у съветниците липсва корист и покрай царя са като стена, в опасността с каквато да е орис ще победи той, даже без война.

А също така:

Щом е с уста сладкоречива,

но без от туй да има кяр, слугата с тази страст лъстива

излага само своя цар.

И освен това господарят е длъжен да разпитва министрите поотделно. Когато ги разпита, нека сам обмисли всичко, казано от тях: кой е казал нещо полезно за него, кой безполезно и кое е най-доброто. Нали нашият разум често се заблуждава. И нещата ни изглеждат по-други, отколкото в действителност -Нали е казано:

Лъжата считаме за правда,

а истините за лъжи. Така е тоя свят устроен-

И ти за туй се погрижи.

И така, господарят не трябва да взема под внимание думите на слуги, които се отклоняват от мъдростта. Затова защото, за да достигнат своите цели, коварните слуги, с помощта на различни думи, представят на господаря събитията не такива, каквито са в същност. Ето защо господарят трябва да се залавя за нещо, след като размисли върху него. Нали е казано:

Тоз, който слуша умния съвет

и винаги над всичко разсъждава -

той има силен разум и навред

ще се сдобие с мир, богатство, слава!

Затова нека разсъдъкът на господаря не се затъмнява от чужди думи. И при всички обстоятелства той трябва добре да размисли за разликата между хората, да помисли за това, кое е полезно и кое - вредно, за въпросите и отговорите, за непостоянството на времето и запазвайки здравия разум, винаги да се залавя сам за всевъзможни работи."

И тук завършва първата книга, наречена "Разединение на приятели", първият стих на която гласи:

Лъвът в гората срещнал вол

и с него се сприятелил, но алчният сплетник чакал

навеки ги разединил.

nesnaecht Тук започва втората книга, наречена:

ПЕЧЕЛЕНЕ НА ПРИЯТЕЛИ

Ето първия й стих:

Когато всички беззащитни със разум покорят света

те като гарвани ще стигнат с приятелите си целта.

Царските синове попитали: "Как?" Вишнушарман разказал:

"Има в една южна страна град, който се нарича Прамадаропия. Недалеч от него растяло смокиново дърво, много високо, с голямо стебло и клони, и служело за подслон на всички. Нали е казано:

Газели в сянката му спят,

по клоните чернеят птици,

маймуни в него се таят,

а по кората му - мушици,

напролет пълно е с пчели. . .

И пак за тях ще разцъфтява -

земята иначе, нали,

защо ли ще обременява!

Живял там гарван на име Лагхупатанака. Една сутрин той се отправил към града за храна и видял, че към дървото се приближава ловец, който живеел в града и бил излязъл на лов за птици. Страшен на вид, с изподраскани ръце и крака, здрави прасци, много груба кожа, очи, налети с кръв, високо привързани коси, съпровождан от кучета, с мрежа и тояга в ръка, той бил - но за какво са много думи? - същински Кала с примка в ръка, самото въплъщение на греха, самият център на несправедливостта, самият наставник във всички глупави дела, самият приятел на смъртта. Щом го видял, гарванът си казал с разтревожено сърце: "Какво е намислил този злодей? Мен ли заплашва с беда, или има някакво друго намерение?" Изпълнен с любопитство, той литнал по петите му и кацнал. А ловецът разстлал мрежата на едно място, разпръснал зърна и се скрил наблизо. И тогава птиците, които се намирали там, предупредени от Лагхупатанака, сметнали тези оризови зърна за смъртна отрова и останали по местата си.

През това време царят на гълъбите на име Читрагрива, който се лутал, търсейки храна, окръжен от стотици гълъби, още отдалече видял оризовите зърна. Без да обръща внимание на предупреждението на Лагхупатанака, воден от ненаситността си, той се спуснал върху онази голяма мрежа, за да ги изяде, и едва успял да кацне, когато заедно със спътниците си попаднал в примката. Та нали така се случва, ако съдбата е неблагоприятна. Гълъбите нямали никаква вина. Нали е казано:

И у мислители велики,

когато ги настигне смърт, умът им, слисан от съдбата,

ги води по погрешен път.

Тогава, зарадван, ловецът изтичал към тях с вдигната тояга. А Читрагрива, опечален от това нещастие, като видял как приближава, запазил присъствие на духа и казал на гълъбите: "Хей, не се страхувайте! Не се страхувайте! Нали:

Който издържи, попаднал

в мрежата на гибелта, ще достигне висша радост,

висше щастие в света.

Ако бъдем единодушни, като литнем заедно, ще отнесем мрежата. Несговорливите ги чака смърт. Нали е казано:

Стомах - един. а шии - две.

а пък храната им - безброй. Раздорът между тях започнал

и птицата погубил той."

Гълъбите попитали: "Как?" И Читрагрива разказал:

ПЪРВИ РАЗКАЗ

"Живели в едно езеро птиците бхарунди. Всяка имала по един стомах и две шии. И веднъж, като се разхождала на воля, една бхарунда протегнала едната си шия и поела нектар. Но втората шия на птицата казала: "Дай и на мен половината." Когато първата не дала от нектара, втората намерила отрова и в яда си я изяла. Така и двете шии загинали, защото стомахът им бил един.

Ето защо аз казвам: "Стомах - един, а шии - две. . ." Затова силата е в единството."

И гълъбите, в желанието си да се спасят, изведнъж вдигнали мрежата, излетели много високо - сякаш във въздуха висял балдахин - и смело се отправили на път. А ловецът, като видял, че птиците отнасят мрежата, помислил изумен: "Невиждано нещо!" И прочел стиха:

"Събрани птиците във ято,

ще вдигнат мрежата завчас, но щом започнат да се карат - отново ще ги хвана аз."

С тази мисъл той решил да ги последва. А Читрагрива, като видял, че злодеят ги преследва, отгатнал намеренията му, но не загубил присъствие на духа, а полетял над трудно проходимите планини и гори. Тогава Лагхупатанака, който гледал ту нагоре, ту надолу, чудейки се и на разума на Читрагрива, и на злобната решителност на ловеца, престанал да мисли за храната и изпълнен с любопитство, последвал ятото гълъби, питайки се: "Какво ще направи този великодушен и какво - този злодей?" А ловецът, като разбрал, че от гълъбите го отделя непроходим път, загубил надежда да ги улови. Върнал се назад и казал:

"Каквото е решено, ще се случи, към другото не се стреми смутен. Ще се изплъзне от ръката всеки скъп дар, на други предрешен.

Ще се наложи да се откажа от лова! Пропадна дори мрежата, която хранеше семейството ми."

През това време Читрагрива, като видял, че ловецът загубил надежда и се върнал назад, казал на гълъбите: "Хей, летете спокойно. Злият ловец си отиде. Сега ще бъде най-добре да се отправим към град Прамадаропия. Там, в североизточната част, живее моята любима приятелка - мишката Хирания. Тя веднага ще прегризе мрежата и ще ни спаси от нещастието." И всички те, в стремежа си да видят мишката Хирания, стигнали до нейното укрепено скривалище и се спуснали на земята. Нали:

Благоразумна към заплахата,

пробила изходи безброй. там, в дупката забравена,

живяла мишката в покой.

Шумът от крилете разтревожил сърцето на Хирания. Тя помислила: "Какво става?" - оттеглила се в дъното на своето укрепено скривалище, за да не може да я достигне котешка лапа, и започнала да наблюдава. А Читрагрива, като застанал пред входа на дупката, казал: "Скъпа Хирания! Ела по-скоро тук. Погледни какво се случи с мен!"

Хирания се обадила, без да напуска своето убежище: "Скъпи, кой си ти? Защо си дошъл? Какво нещастие ти се е случило? Разкажи." И Читрагрива отговорил: "Това съм аз - царят на гълъбите Читрагрива, твоят приятел. По-скоро ела!" От тия думи тя така се зарадвала, че козината й настръхнала. Излязла бързо от дупката и казала:

"Приятел да си, но приятел, докрай препълнен от любов! Да посети добър стопанин, е всеки може би готов."

Но щом видяла, че Читрагрива заедно със своите спътници е попаднал в мрежа, с тъга попитала:

"Скъпи! Какво е това? По каква причина?" Онзи отговорил: "Скъпа, защо питаш, когато сама знаеш всичко! Нали е казано:

Когато, как и за какво. добро или пък зло твориме -тогава всяко тържество е свързано с велико име.

А също така:

През километри и обиди

ще мине птицата с борба. И няма мрежата да види,

ако това й е съдба.

И още:

Попадат в сянка слънцето, луната;

змията, слонът, птицата - в капан. Боли от туй на мъдрия в душата:

"Съдба могъща! Път предначертан!"

И също така:

Излитат птици, вятъра преварят,

но ги настигне някаква беда.

И рибите така лови рибарят

изкусно сред бездънната вода.

Какво, че някой радостен ще легне?

Що значи глупост или просто ум?

Капризната съдба ръка протегне

и ние чезнем ден след ден без шум."

И Хирания веднага се заловила да прегризва мрежата от страната на Читрагрива, но той я спрял, като й казал: "Скъпа! Това е несправедливо. Първо прегризи примките, които са омотали моите спътници." Разсърдена, Хирания възразила: "Хей, не си прав. Нали първо господаря, а след това - слугите." На свой ред той възразил: "Скъпа, не говори така. Всички те, бедните, ми служат, изоставяйки другите господари. Как да не им окажа поне това уважение? Нали е казано:

Щом постоянно властелинът

слугите си почита, дори да се намери в бедност,

ще има той защита.

А също така:

Доверието е в успеха.

Газелата е с чин велик сред стадото. Но на лъва,

макар и цар, не служи миг.

Освен това сама помисли: ако изведнъж те заболят зъбите, щом като прегризеш моята примка, или дойде тоя зъл ловец, тогава непременно ще попадна в ада! Нали е казано:

Слугите си щом е оставил във беда,

а сам стои благат. ще бъде все нещастен царят,

а след това ще види ад."

Като чула това, Хирания се съгласила: "О! Аз знам какъв е дългът на господаря, но казах това само за да те изпитам. Сега ще прегриза всички примки на мрежата. Благодарение на това ти ще имаш много привърженици."

И след това Хирания прегризала цялата мрежа. После казала на Читрагрива: "Приятелю! Сега се върни в къщи." И Читрагрива заедно със спътниците си се отправил към дома си.

А Лагхупатанака, който видял всичко - как бил уловен Читрагрива и как - освободен, - с развълнувано сърце помислил: "Колко е умна Хирания! Колко е силна! Колко е хубаво убежището й! Трябва и аз да се сприятеля с нея. Макар и нравът ми да е непостоянен, макар на никого да не внушавам доверие и никой да не може да ме излъже, все едно, трябва да си намеря приятел." След тези мисли той литнал от дървото, приближил се до дупката и повикал Хирания:

"Скъпа Хирания, излез навън."

Хирания помислила: "Какво е това? Мигар пак ме вика някакъв гълъб, попаднал в мрежа?" И казала: "Хей! Кой си ти?" Гарванът отговорил: "Аз съм гарванът Лагхупатанака." Тогава, като се укрила по-старателно, Хирания отговорила: "Скъпи! Върви си оттук." Гарванът възразил: "Дошел съм при теб по важна работа и трябва да те видя." Хирания казала:

"Аз не трябва да общувам с теб." Той отговорил: "О! Аз видях как благодарение на твоето старание Читрагрива се освободи от мрежата и почувствувах голямо доверие към теб. Нали ако някога и аз попадна в мрежа, ще мога да се освободя само с твоя помощ. Нека станем приятели." Хирания отговорила: "Но нали ти си гладен, а аз - храна. Какво приятелство може да има между нас? Нали е казано:

С неравен не дружи от глупост,

неравенството, знай - е грях. с по-низш или по-висш от тебе -

ще станеш скоро ти за смях.

Върви си!"

Но гарванът казал: "Не! Аз седнах вече пред входа на твоето убежище. Ако ти не искаш да дружиш с мен, аз ще престана да поддържам живота си!" А Хирания повторила: "Но как мога да дружа с теб, неприятеля? Нали е казано:

И колкото врагът да страда,

съюз със него не прави. Дори водата да е топла,

гаси тя огъня, уви!"

Гарванът казал: "Какво говориш? Откъде е тази вражда? Ние дори не сме се виждали. Защо говориш неподходящи думи?" Но Хирания възразила: "Не! Враждата бива два вида: вродена и случайна. А между нас враждата е вродена. При това:

Случайната вражда ще мине

случайно със случайността, ала вродената ще свърши,

когато позвъни смъртта."

Гарванът казал: "Но тогава аз искам да чуя, как се пораждат едната и другата?" Хирания обяснила:

"Случайната вражда възниква по определен повод. Затова, ако се направи нужното благодеяние, тя ще се прекрати. Естествената вражда никак не може да се прекрати. Така че враждата между ихневмоните и змиите, тревопасните и хищниците, водата и огъня, боговете и демоните, кучетата и котките, жените-съпернички, лъвовете и слоновете, ловците и газелите, враните и кукумявките, умните и глупавите, верните жени и развратниците, добрите и лошите - е вечна вражда. И ако дори никой от тях не е убивал никого, все пак те се стремят да се погубят един друг." Гарванът възразил; "Това още нищо не значи- Чуй тези хубави думи:

Причини за другарство има,

намират се и за вражди, затуй на умния приляга

да търси радостни следи."

Но Хирания отговорила: "Как мога да общувам с теб? По-добре чуй за същността на разумното поведение:

С подлец дружиш ли, ще загинеш

и няма повече живот, тъй както мулето умряло

от тежестта на своя плод-

А също така:

Разкъсан бил от страшен лъв

сам Панини велики. А Джаймини потънал в кръв

на слона от ритника. От морски звяр бил Пингала убит,

в науката светило. Когато звярът е сърдит,

не знае нищо мило."

Гарванът повторил: "Това е вярно! Но слушай и ти:

Услуга хората сближава

и важен повод - звяр със птица, стръвта за простия остава,

за умния -добра десница.

А също така:

Злодеите са като каша

от пръст, за нищо не е тя.

Достойните са като чаша

от злато - страшна в твърдостта.

И във всеки случай аз съм прав. Освен това мога да се закълна, за да не се страхуваш." Хирания казала: "Не вярвам на твоите клетви. Нали е казано:

Достатъчна е цепнатина, да се промъкне подъл враг. И всеки може да загине, тъй както кораб без маяк.

Да те затрупат с шепа злато, не се отпускай пред врага. Не вярвай на жена, която те хваща нежно за ръка."

А Лагхупатанака, щом чул това и без да отговори нещо, помислил: "Как разсъждава тя за разумното поведение! Ето защо искам да дружа с нея." И той казал: "Хайде да станем приятели. Иначе веднага ще се простя с живота си." Хирания помислила:

"По думите му не изглежда да е глупав:

Щом няма ум - и мисли няма, без радост любовта тежи!

Щом няма страст - и сила няма, а честността е без лъжи.

Затова въпреки всичко трябва да се сприятеля с него." След тези мисли тя казала на гарвана: "Скъпи! Ти ми вдъхна доверие, аз разпитвах така само за да изпитам твоя разум. Сега скланям главата си на твоята гръд." И тя се отправила към изхода, но на прага отново спряла. Тогава Лакхупатанака казал: "Мигар и сега не ми вярваш, та не излизаш от убежището си." Тя отговорила: "Аз разбрах твоите мисли и не се страхувам от теб. Но ако някога се доверя на твоя нов приятел - ще загина." Тогава гарванът казал:

"Щом от приятел нов е длъжен

да падне стар приятел чист, със новия не се събирай,

не давай , за просо ориз."

Щом чула това, тя излязла бързо от дупката и двамата се поздравили с уважение. След миг Лагхупатанака казал на Хирания: "Прибери се в жилището си, а аз ще потърся храна." Оставил я и навлязъл дълбоко в гъстата гора. Там видял див бивол, убит от тигър. Наял се до насита, взел със себе си късче месо, подобно на цвета на палаша. и като се върнал при Хирания, я извикал: "Излез, излез, скъпа Хирания! Изяж месото, което ти донесох..." А тя, също изпълнена с грижи, му била приготвила много просо и ориз и казала: "Скъпи! Изяж ориза, който намерих, както можах." И те, макар че били сити, започнали да се хранят, за да докажат своята взаимна привързаност. Защото в това е зърното на дружбата. Нали е казано:

Шест признака за дружба има:

да вземаш, след това да даваш,

да се разкриваш и да питаш,

да вкусваш и да угощаваш.

Но за какво са много думи?

Тъй както ноктите с месото

са сраснали в една ръка, сприятелил се черен гарван

навеки с мишката така.

И мишката била толкова възхитена от услужливостта на гарвана, че постоянно се вмъквала под крилете му и оставала там.

Но ето че веднъж гарванът дошел при нея с насълзени очи и заеквайки, казал: "Скъпа Хирания! Омръзна ми да живея тук и ще се отправя към други места." Хирания попитала: "Скъпи, защо ти омръзна тук?" Гарванът отговорил: "Слушай, скъпа: в тази страна сега има голяма суша и хората, измъчвани от глад, не правят дори жертвоприношения. Освен това във всяка къща са разстлани мрежи за лов на птици. Било ми съдено да остана жив и не попаднах в мрежите. И сега, напускайки тези места, аз проливам сълзи. Ето защо се отправям към друга страна." Хирания казала: "В такъв случай разкажи накъде ще се отправиш." Той отговорил: "В гъстата гора на една южна страна има голямо езеро. Там живее моята най-добра приятелка, дори по-близка от теб - костенурката Мантхарака. Тя до насита ще ме храни с риба. Наслаждавайки се на радостта от общуването с нея и на хубавите мисли, ще прекарвам времето си щастливо. Не мога да гледам как унищожават птиците! Нали е казано:

Щастлив е, който не е виждал

смъртта във своя род, грабеж,

жена си в чуждата прегръдка

и своя стар приятел в гмеж."

Хирания казала: "Щом като е така, и аз ще тръгна с теб. Нали и мен ме сполетя голямо нещастие." Гарванът попитал: "Какво?" Хирания отговорила:

"За това трябва да се разказва дълго. На онова място ще ти разкажа всичко." Той казал: "Но нали аз се движа във въздуха, а ти - по земята. Как ще тръгнеш с мен?" Тя отговорила: "Ако има смисъл да се запази животът ми, качи ме на гърба си и ме носи полекичка." Гарванът с радост казал: "Щом като е така, аз съм щастлив и няма по-щастлив от мен. Така и ще направим! Нали аз знам осем начина на летене, първият от които е съвместното летене. Затова ще ми бъде леко да те нося." Хирания казала: "Искам да знам как се наричат тези полети." Гарванът обяснил:

"Съвместен полет, полет къс,

висок и нисък, бърз, насечен

и полет косо, полет в кръг,

отлитане към край далечен."

Когато чула това, Хирания се качила на гърба му и се отправили по начина на "съвместното летене". Постепенно тя , се добрала с него до езерото. През това време Мантхарака, която умеела да прави всичко на място и навреме, видяла гарвана и седящата върху него мишка. Като помислила: "Кой е това?", тя бързо се скрила във водата. А Лагхупатанака спуснал Хирания в корубата на едно дърво, стоящо на брега, кацнал на края на един клон и силно казал: "Хей, хей, Мантхарака, ела! Аз съм твоят приятел, гарванът, след дългата раздяла дойдох с копнеещо сърце. Ела и ме прегърни. Нали е казано :

Защо ни е сантал и камфор,

през зимата прохладен сняг? Не струват колкото частица

от нашия приятел драг."

Щом чула това и се уверила окончателно, че е той, Мантхарака, чиито очи се изпълнили с радостни сълзи, бързо излязла от водата. И казала: "Прости ми за вината. Не те познах" - и прегърнала спусналия се от дървото Лагхупатанака. След това седнали под дървото и си разказали един на друг всичко, което се било случило с тях.

А Хирания се поклонила на Мантхарака и също седнала наблизо. Мантхарака попитала Лагхупатанака: "Хей, коя е тази мишка и защо я донесе тук на гърба си, когато тя може да ти бъде храна?" Лагхупатанака отговорил: "Тази мишка на име Хирания е моя приятелка. И за мен тя е като втори живот. Но за какво са много думи:

Подобно капките дъждовни,

неизброимите звезди

или прашинките вековни

по пътища и по следи -

достойнствата й са безбройни, душата й не е от дреб, ала светът й е омръзнал и ето я сега при теб."

Мантхарака попитала: "Защо е станала равнодушна към света?" Гарванът казал: "Още на старото място я попитах, но тя отговори: "За това трябва дълго да се разказва. На новото място ще ти разкажа всичко." - и досега още нищо не е разказала. . . Скъпа Хирания, разкажи сега и на двама ни, защо си станала равнодушна към света?" Хирания разказала:

ВТОРИ РАЗКАЗ

"Има в една южна страна град, наречен Прамадаропия. Недалеч от него се намира храмът "Махешвара". Близко до храма в една килия живееше в нищета монахът Бутакарна. Когато събираше милостиня, напълваха паничката му за подаяния с превъзходни ястия, подправени със ситна захар, мед и сок от нарове. маслени, течни и приятни. Когато се връщаше в килията си, той, както се и полага, поддържаше живота си с тези ястия, а остатъка скриваше в съда за подаяния, който окачваше на колче, забито в стената, за идващите на сутринта слуги. Аз живеех в тази килия заедно с моите приятели. Така минаваше времето. Въпреки че винаги държеха храната на мястото, предназначено за запас, аз се хранех от нея. Това омръзна на монаха и за да ми попречи той премести съда на ново, по-високо място. Но въпреки това аз с лекота се добирах до него и се наяждах до насита. И ето че веднъж в килията пристигна на гости аскетът Брихатспхиг. Бутакарна го поздрави, оказа му нужното гостоприемство и прогони умората му. Когато настъпи нощта, двамата легнаха на едно легло и започнаха да си разказват благочестиви истории. През това време Бутакарна мислеше само за това как да ме прогони и постоянно почукваше с разцепена тръстика по съда за подаяния и отговаряше не на място на Брихатспхиг, който му разказваше една благочестива история. Тогава гостът много се разсърди и каза: "О, Бутакарна! Добре разбрах: угаснало е приятелството ти към мен и сега говориш без радост. Ето защо, макар и да е нощ на двора, аз ще напусна твоята килия и ще отида на друго място. Нали е казано:

"Влез, приближи се! Моля, сядай тук.

Къде така изчезна? Е, ново? Ти си слаб? Бъди щастлив напук.

Как съм щастлив, че влезна!" - тъй който своя гост, дошел с любов,

с такива думи среща, във неговия дом ще влизат с трепет нов

и със душа гореща.

И освен това:

Тоз, който даже не поглежда миг към теб, спрял на дома му пред вратата, не заслужава твойта чест - или си бик, на който вече са отрязали рогата.

Където никой не те среща, където няма поглед драг, където няма дума веща - да не пристъпва твоя крак!

И така, като получи килия, ти се възгордя и престана да обичаш своя приятел. Мигар не е ясно, че животът ти в килията е само измама, а в действителност заслужаваш място в ада! Нали е казано:

Ако в ума ти стане ад, година си бъди светия или три дни в една килия самичък преживей нерад.

Глупак! Ти си се възгордял от това, което е за оплакване." При тези думи сърцето на Бутакарна затрепера от страх и той се отзова: "О, блажени!

Не говори така. Нямам по-добър приятел от теб. Чуй защо бях невнимателен. Една проклета мишка с един скок се добира до съда за подаяния, без да я смущава това, че е закачен толкова високо, и изяжда остатъка от милостинята, която ми правят. И ето че моите служители остават без препитание и затова не почистват килията и не изпълняват останалите си задължения. За да изплаша мишката, постоянно почуквам с тръстиката по съда за подаяния. Това е причината за невниманието ми. Интересно е да се разбере как тази злодейка може да скача по-високо от котката, маймуната и другите животни!" Брихатспхиг попита: "Ти знаеш ли къде е дупката й?" Бутакарна отговори: "О, блажени! Не знам." Гостът каза: "Несъмнено нейната дупка се намира върху съкровище. Благодарение на жарта от съкровището тя скача. Нали е казано:

Парите крият пламък жив, жарта им ти не отминавай, ала богатството раздавай, за да се видиш по-щастлив.

А също така:

Не без причина Шандили за чист сусам почистен взема, Това е истина непроста, останала от друго време."

Бутакарна попита: "Как?" Гостът разказа:

ТРЕТИ РАЗКАЗ

"Случи се така, че в един град помолих някакъв брахман да ме приюти, исках да прекарам в дома му дъждовното време от годината; и брахманът ме прие. Живеех там, зает със служене на бога и с други дела. И веднъж, събуждайки се рано сутринта, чух разговора между брахмана и неговата жена. Брахманът каза: "Брахманке! Тази сутрин настъпва лятното слънцестоене, което ни носи толкова блага. Затова аз ще отида в селото да приема подаръците. А ти в чест на слънцето трябва да нагостиш с нещо някакъв брахман." Като го охули със свадливи думи, тя отговори:

"Бедни брахмане, откъде ще намериш угощение? Мигар не те е срам да говориш така ? Та помисли:

Откакто за ръка те хванах,

аз капка радост не познах,

без вкусно ядене останах,

безценен накит не видях!" Щом чу това, два пъти роденият, треперейки от страх, едва произнесе: "Брахманке! Не бива така да се говори. Нали е казано:

Е, за какво пък да не може

при нужда залък да дадеш.

Кой тъй се е замогнал, боже,

че да остане без ламтеж?

А някои казват:

Наклонността си не потискай

и лаком не бъди съвсем:

на алчния върху главата

ще забележиш ти перчем." Брахманката попита; "Как?" Брахманът разказа:

ЧЕТВЪРТИ РАЗКАЗ

"Живял в някаква страна един пулинда. Той тръгнал на лов и срещнал на пътя си глиган, подобен на върха на планината Маханджана. Като го съгледал, ловецът изопнал до ухото си връвта на лъка и произнесъл тези стихове:

"Лъка не вижда той, стрелата не сънува,

но все едно - опасността дочува.

И моят ум по погледа му схваща,

че богът на смъртта към мен го праща."

Той поразил глигана с острата стрела. А глиганът, обхванат от ярост, с върха на зъба си, сияещ като млад месец, разкъсал стомаха на ловеца и той паднал мъртъв на земята. Но като убил ловеца, глиганът също отишел в небитието от нанесената рана. През това време един чакал, който бил близко до смъртта, се приближил до същото място. И като видял телата на глигана и ловеца, отнесени в небитието, с радост помислил: "Съдбата е благосклонна към мен. Ето че неочаквано и аз получих препитание. Нали добре е казано:

И по закона на съдбата, дори без да загубим грош, ний късаме от дървесата плода, добър или пък лош.

Също така:

Къде и как, в какво ли време, щом сме пролели капка пот, за зло или добро ще вземем от всичко вързалия плод.

Сега трябва да се храня така, че дълго да има с какво да поддържам живота си. Затова ще взема в лапите си този лък и ще започна да ям по малко от края му. Нали е казано:

Не се раздавайте веднага, не се превръщайте в глупци, а като стари мъдреци живейте както се полага."

След като помислил така, той пъхнал в устата си края на лъка и започнал да гризе връвта. Тогава връвта се скъсала, а краят на лъка раздрал небцето на чакала, промушил главата му и изскочил навън, стърчейки като перчем. И болката му причинила смърт.

[Край на трети разказ]

Ето защо аз казвам: "Наклонността си не потискай. , ." И брахманът отново каза: "Брахманке! Мигар ти не си чула?

Парите, дните, занаята, познанието и смъртта са предрешени от съдбата, преди да дойдем на света."

Като получи това на