nesnaecht таралеж

[Напреднал]

от Bulgaria

Общо мнения: 75

Ето и малко повечко данни за прословутото Шесто на другарката нонка и другаря димитър иванов. Сега вече им викат иначе -"госпожо генерал ментова" или "честния бизнесмен" гусин иванов, т.е. пременил се Илия па в тия. С мухлясалите гънки в празна кратуна и графиня пищольова да я кръстят, се тая. То, като гледам напоследък тука стана модерно комуняги, мутри и ченгета да вадят и притензии за "синя аристократична кръв", поради дългогодишен допир до каскета и мотиката може би, та знае ли човек...

Ето го инструмента на смъртта, още известен като Шесто главно на ДС, по който графинята на червените кюлоти, херцогинята на бабината жартиера, генералката Матово-помътнена, лее горко лицемерни отровни сълзи, които тихо капят като киселинен дъжд в изстрадалите циментови сърчица на родните комуняги...

За Шесто – като за режисьор на 10.ХI.1989 20 г. политическата полиция служи на БКП и КГБ Шесто управление – това бе сърцето на най-репресивния апарат, създаден и съществувал някога в българската история – Държавна сигурност. Шесто управление – това бе месомелачката на честта, достойнството, правата и свободите на българските граждани няколко десетилетия наред. От дистанцията на годините след 10 ноември днес вече не е трудно да се направи изводът, че ДС всъщност е неотменна част от БКП, а мозъкът на „партията-държава“ ЦК на БКП бе на пряко подчинение и контрол на своите кремълски господари. Създадени като „щит и меч на революцията“, ДС и в частност Шесто управление, са всъщност атиконституционни по най-малко три члена от Живковата конституция от 1971 г.: „Чл. 34, ал. 4 – забранява се проповядване на ненавист или унижаване на човека поради расова, национална или религиозна принадлежност; чл. 48 – гарантират се свободата и неприкосновеността на личността; чл. 50 – всеки гражданин има право на защита срещу незаконно вмешателство в личния му и семеен живот и посегателство върху неговата чест и добро име.“ Колкото и невероятно да звучат тези текстове от конституцията на Живков – на практика Шесто управление е преследвало българските граждани Именно заради техните убеждения и затова наименованието на отдела като „политическа полиция“ на БКП покрива най-точно и безпристрастно структурата, за която са се изписали и ще продължават да се пишат томове книги. Кога и защо е създадено Шесто управление на ДС? Отговор на този въпрос може да бъде открит в точното наименование на закритата със заповед К-36 на 9 януари 1990 г. структура: „за борба срещу идеологическата диверсия, контрареволюционни, националистически и други противодържавни прояви в страната“. Самото създаване на Шесто управление като структура в Комитета за държавна сигурност (КДС) датира от 17 ноември 1967 със следните мотиви: „необходимост да се организират още по-добре задачите, произтичащи от решенията на Политбюро на ЦК на БКП от 18 април 1966 г. в борбата срещу идеологическата диверсия на противника“. За пръв началник на Шесто е назначен ген.-майор Борис Миланов Манов с дата 17 ноември 1967 и заповед I 3728. Със същата структура Шесто управление остава близо 20 години в системата на ДС – от 24 декември 1969 до ноемврийските събития през 1989 и разтурянето му след няколко месеца през януари 1990. Още от самото създаване на политическата полиция в България пред нея се поставя една основна задача: провеждане на агентурно-оперативни мероприятия за оказване помощ на партията и правителството в борбата им срещу идеологическата диверсия. В тази формулировка е събрано всичко: когато се каже ДС, се разбира партията, и когато се каже партията – се разбира ДС. Тази теза е призната и от един от дългогодишните работници на ДС Бончо Асенов, изявил се като литератор в книгата си „От Шесто – за Шесто“: „Фактически тя (политическата полиция – б. а.) защитаваше не националните интереси на страната, а партийните интереси на БКП и лично интересите на партийния вожд“... Разбира се, темата за агентите и доносниците на Шесто, за архивите, вербовките, активните мероприятия, връзките с КГБ и други сродни тайни организации от бившия Варшавски договор не може да бъде обяснена или изчерпана в една статия, но погледът върху някои фундаментални „разработки“ на Шесто през годините дава облика на политическата полиция. Всяка година в архивите на Шесто са били влагани на отчет „справки“, „доклади“, „лекции“, „мнения“ и т. н. за заниманията на близо 300-те служители на политическата полиция към 1990. Какво говорят архивите на Шесто близо четвърт век назад? 1973 – Информация за взаимодействието и сътрудничеството между спецслужбите на главните империалистически сили. 1974 – Справка на отдел II за работата на български граждани, посещаващи капиталистически и развиващи се страни, във връзка с подривната дейност на противника. 1975 – Отдел V докладва за установяване на вражеския контингент и изпращаните вестници, списания и бюлетини от вражеската емиграция. 1976 – Отдел II докладва за задачите, произтичащи от ХI конгрес на БКП, и антиобществените прояви сред чуждестранните студенти. 1976 – Лекция на тема „Бивши хора, фашистки организации, опозиционни партии, проявите на вражеските елементи и задачите на ДС в борбата срещу тях“. 1977 – Справка за подривната дейност на САЩ, за заподозрени английски агенти у нас. 1978 – Справка за 17-ия международен семинар по български език у нас и за чехословашките учени българисти. 1979 – Информация за политиката на СФРЮ, за смъртта на писателя Георги Марков, за обстановката в Кипър и за интересите на Китай към Института по източно европейски изследвания. 1982 – Докладна записка на Шесто управление за съществуваща възможност да се проведе компрометиращо мероприятие по отношение на ЦРУ и президента Рейгън. 1983 – Справка за оперативната обстановка в редакциите на в. „Труд“ и „Отечествен фронт“. 1984 – Справка за сценичната механизация на Народния театър и за смъртните случаи в клиниката на д-р Чирков. 1985 – Справка за изпълнение на съвместните мероприятия с КГБ... Подобни „справки“ за отношенията ДС-КГБ са отчитани почти всяка година в архивите на Шесто. Какво пише за съвместната дейност между тайните служби на София и Москва, днес обаче широката общественост у нас все още не знае. И продължава да се пита – режисиран спектакъл ли бе 10 ноември и платени актьори ли бяха първите дисиденти у нас? Отговорът на този въпрос едва ли е един и едва ли е еднозначен. Съпоставката на някои факти обаче ще накаравсеки трезвомислещ човек да поразсъждава около събитията в последните тоталитарни и първите демократични години за България. На 25 март 1988 в София е назначен за посланик генералът от КГБ Виктор Шарапов – отговорник за България в ЦК на КПСС, смятан за доверено лице на Горбачов. Още с пристигането на генерала в БКП се активизира прогорбачовисткото крило и само след половин година се пръква тъй нареченият Клуб за гласност и преустройство. Рождената дата на клуба е 3 ноември 1988 и една от първите му инициативи е изпращането на поздравителна телеграма до Михаил Горбачов по повод 7 ноември – деня на ВОСР. Активисти на клуба са доста чести гости на съветското посолство, а визитите там са организирани от тогавашния шеф на Шесто управление ген. Антон Мусаков, за което има и живи свидетели. С какво се занимават основно активистите на клуба Желю Желев, акад. Шелудко, Николай Василев, Кирил Василев, полк. Борис Спасов и още ред бивши и настоящи комунисти? В най-общи линии дейността на клуба се свежда до следната схема: събрания, на които се критикуват несъвършенствата на политическата система в България, призиви за повече гласност и преустройство от московски тип и не на последно място – създаване имиджа на новите „дисиденти“. Неслучайно клубът нито веднъж не подкрепя усилията на Вацлав Хавел в Чехословакия и на Лех Валенса в Полша за не просто ПОДМЯНА на системата, а ПРОМЯНА на тоталитарните режими с демокрации от западен тип. Що се отнася до някаква реакция от страна на клуба към т. нар. възродителен процес, първото протестно писмо по повод убийствата на български турци в разградското село Тодор Икономово е от юли, докато световните радиостанции разтръбяват за инцидента още на 20 май 1989. Любопитна е и една друга дата от „раждането“ на дисиденството в България – 26 октомври 1989, когато пред „Кристал“ МВР разгони протестно шествие на еколози, като сред битите бяха Петър Слабаков, Александър Каракачанов, Димитрина Петрова, Деян Кюранов. В същия ден обаче милицията събира по домовете и квартирите им и изселва за няколко дни от София Николай Колев-Босия, Любомир Собаджиев, Христофор Събев и още няколко души, за които се е знаело, че със сигурност ще се присъединят към протестите. Изниква логичният въпрос: как така едни изядоха по няколко шамара и станаха дисиденти с близо 9-годишна биография, а други имена потънаха в блатото на политическия водовъртеж? Отговорът идва като на филмова лента с последвалите събития и главните действащи лица в тях: дворцовият преврат на 10 ноември; първите лидери на новороденото СДС; невижданият ентусиазъм и готовността на хилядите на пометат на 14 декември 1989 не само чл. 1 от Живковата конституция, но и цялата БКП; първото демократично правителство на България, свалено с операцията „боянски ливади“ и „депесарски шутове“; безвремието на Беровия кабинет, когато всъщност проработи схемата за разграбване на държавата и т. н. Къде са днес „героите“ от 10 ноември? Къде са Желю Желев, Петко Симеонов, Георги Спасов, Стефан Гайтанджиев, Румен Воденичаров, Димитър Луджев, Ахмед Доган, Константин Тренчев, Стоян Ганев, Анжел Вагенщайн и още плеяда „опозиционери“ от първите дни на демокрацията у нас? Отговорът на този риторичен въпрос все повече може да бъде отнесен към рубриката „Ние пак сме тук и пак сме същите“. Невъзможно е, абсурдно е да се мисли за Шесто на ДС и като за структура, отговорна пред нацията или пред националните интереси. Защото самото планиране, зачеване и раждане на Шесто са предопределени от една дългосрочна стратегия – запазване не само идеологическия, но и тоталния икономически монопол над „8-те милиона мишлета“. Самата структура на Шесто и произтичащите от нея функции на стотиците щатни и хилядите неявни сътрудници също показват, че дисиденти – бели лястовици, са били допускани, но организирана опозиция – никога. Което пък логически доказва, че за Шесто трябва да се мисли като за един от режисьорите на 10.ХI.1989, а оттам идеята, че Шесто е разградено от случайно долетяла баба Яга на вражеска метла е пълно менте за наивници...

Те пак са си тук, пак са същите, а ще изчезнат със смъртта си. Да сте чули рак да се разгражда - НЕ! и обикновено загива със смъртта на нещастника, който е яхнал. Същата работа е с ченгетата - за да оцелее България, трябва да се реже до здраво, иначе синца ни чака онова място злачно и прохладно...откъде връщане няма!

Създадено: 26.1.2004 г. 16:06:21

nesnaecht Дебил Дебилевски

[Новак]

от Bulgaria

Общо мнения: 1

Колега Фасилев, имай пред вид, че рекапутколацията на колежката аНА иЛИЕВА за 280 милиона долара е правена по материали на в.Труп, чийто тираж миналата година се срина и стана 2 пъти по-малък от този на 24 часа, въпреки или по-точно - благодарение на горната тема.

..

Твоят аналниз обаче ми се струва доста по-задълбочен, още повече, че съм стар Самоковлия и се явявам с готовност на твоя апел, за да ме "поразпиташ" и да обменим мисли.

..

Та преди 2 години значи, т.е. преди да дойде Царя, червената българска мафия запали 1 500 000 декара "народни" гори, в т.ч. и вече реституирани, т.е. частна собственост, и изнесе дървения материал в чужбина на ползу роду. Ако приемем, че от 1 дка гора "санитарна" сеч, т.е. бандитско унищожаване, се вадят по 100 кубика качествен дървен материал, то червената мафия си е сложила в джоба 150 000 000 кубика дървен материал.

..

Царя е получил от горското лимит да сече по 3000 кубика годишно от неговите собствени 12000 декара. Ако приемем, че той ги сече като червен бандит, значи годишно ще унижова по 30 декара от собствените си гори, докато ги унищожи всичките след 400 години.

Като се има пред вид обаче, че дядо му Цар Фердинанд е бил световно известен ботаник и член на няколко академии на науките, където е изнасял лекции и че на негово име науката е кръстила редица растения и насекоми "Фердинандовки" и е бил най-учения и интелигентен монарх в света по негово време и че както той така и сина му Цар Борис III са създавали паркове и ботанически градини с най-редките дървета и че в крайна сметка Цар Симеон II не е червен бандит, то лесно можем да достигнем до научния извод, че и след 400 години в неговите гори няма да личи, че е било сечено. Но въгледобива на болшевишки вкаменелости сигурно ще бъде в разцвета си тогава.

..

От тия 3000 кубика дървен материал годишно по 70 лв на кубик (на сечището) Царят и всичките му роднини ще имат годишен доход от 210 000 лева, т.е. горе долу колкото заработва Тошо Тошев срещу заслугите му за поддържане високо нивото на дебилщина у българина, колкото може по-дълго, за да може червената мафия да се накраде спокойно, преди да се изнесе из тихоокеанските острови след няколко години, след като дойде НАТО и Европейския съюз. За по-големите мутри естествено, тази сума е по-малко и от месечен или седмичен доход.

..

С неговата част от горните 210 000 лева годишно Царят и за 20 години не може да купи дори и една от трите резиденции на Косьо Самоковеца, които той построи в Боровец в годините, когато завеждаше митническата контрабанда на Иван Костов. В същото време обаче той с тия пари ще трябва да поддържа "дворците" си, които макар и да са 5000 кв.м. застроена площ, дори и Тошо Тошевите “брокери” не посмяха да оценят на повече от 200 дол. на кв.м., т.е. колкото 1 или 2 бандитски вили в Драгалевци или Бояна. А в тия дворци той трябва да посреща крале от Европа и света, които предпочитат у него да ходят на гости за Нова година, въпреки че получи тиквен медал от ченгето Тошо Тошев, а не у Първанов, на който Тошо даде “златен” ченгеджийски медал. Европейските и НАТО-вските посланици толкова се впечатлиха от Тошовия медал, че по случай 2 годишнината на Първанов, поканиха президента Петър Стоянов на среща, за да обсъдят бъдещата политика на България. За разлика от предишния български цар и първи простак на нацията Тошо Тиквата, Царят сам тегли разноските на личните си гости, а не ги пише на гъза на УБО, демек на народа.

..

Колега Фасилев, понеже твоето изказване, за разлика от това на журналистката, не е платено, а идва от дъното на душата ти, демек опитваш се дори и да разсъждаваш, предлагам ти съвместно да се опитаме на “повдигнем завесата” за “незаконната” царска реституция, както е направила видната юристка Й.С., със следния контролен въпрос: Защо Царят не е поискал и дворците във София и Евксиноград, след като и те са били управлявани от царското Интендантство и след като го е ударил така през просото според видната юристка? Да не би, защото Интендантството да е управлявало както държавните имоти на държавните глава, така и техните лични имоти, т.е. имоти, които само на болшевишки негодници може да им дойде на ум да оспорват?

Ако сам стигнеш до правилния извод ще ти предложа на изгодна цена 1 декар място, което ми върнаха от другия край на Мусала, т.е. по цените на Тошо Тошевите “брокери” – 10 000 долара на декар, както оцениха царските места. Много е изгодно да знаеш. По-надолу от него се намира и клек в държавното. Можеш да развиеш разни бизнеси там, напр. да направиш заслон-землянка или партизанска пътека за бедни алпинисти или електроцентрала, захранвана с гръмотевици.

С поздрави,

твой Дебилевски

Създадено: 27.1.2004 г. 02:41:23

nesnaecht патриарх Никифор

[Златен]

от Vatican City

Общо мнения: 602

ДА ДАДЕМ ДУМАТА НА ЕДИН ИНТЕЛИГЕНТЕН ФОРУМЕЦ:

Шумотевицата, която се вдигна напоследък около имотите на Симеон повдигна завесата и от, уви, една от най-затъмнените фигури от недалечната ни история. Ако към Борис ІІІ българските "историци" са относително благосклонни, заради скромния му начин на живот и безкръвното връщане на Южна Добруджа, то за баща му - Фердинанд І, и малкото написни неща обикновено са глупости, които му придават всевъзможни негативи образи, нямащи нищо общо с истината. Всъщност той е типичен европейски аристократ за времето си, трудно се вписва в българската действителност и особняшкия му характер го дистанцира от поданиците си. Това ВИНАГИ се е сочело като най-силното доказателство за негова "антибългарщина". Факт е обаче, че за разлика от простодушния си предшественик успява да се задържи 32 години на престола, като през това време България се превръща от турски санджак в независима европейска държава.

Признаването му за равноправен на европейските монарси владетел, а с това и на България за държава със собствен път на развитие изобщо не е било лесно постижение, особено като се има предвид изходната точка, от която се тръгва. Както уточни г-н Божидар Димитров наскоро, важно е да се знае, че когато Александър Батенберг абдикира, Русия е държала да избере сама княз на България, защото така или иначе според Берлинския договор българският владетел е трябвало да бъде одобрен от нея. Руският кандидат обаче - княз Мингрели е станал вече прочут с това, че продал семейните си имения в Грузия на Русия и може да бил удачен за нейните интереси, но със сигурност е неудачен вариант за България. За него Стамболов казал, че "не става дори за велик конюшник". Великите сили предпочитат да не влизат в конфликт с Русия за такъв дребен за тях въпрос, като избора на български княз, т.е. те поддържат Мингрели. Бисмарк заявява дословно, че "България не е никак важна за Германия, напротив Русия е много важна". Дори Австро-Унгария, на която Фердинанд І до тогава е поданик, не му оказва никаква подкрепа. На всичко отгоре Русия не се примирява с това, че България е отказала да й стане колония и организира чрез русофилските среди в армията опит за преврат през 1890. Накратко казано Фердинанд І става владетел в обстановка, когато никой не е искал България да има право на глас, а за самостоятелна политика не трябва дори и да си помисля.

Една от най-повтаряните глупости за Фердинанд І е, че идвайки на българския престол през 1886 той е бил без пукнат грош. Това е било вярно за Александър І Батенберг, Ще дам два примера, за обратното: През 1889 новоизбраният княз тръгва на обиколка из няколко европейски столици с искане на признание на статута си на владетел, а също така и за търсене на паричен кредит за България. За съжаление не успява и в двете и тогава предлага като компенсация на министър-председателя Стамболов да отпусне заем на държавата от 2 млн. лева (12, 62 млн. сегашни)от собствените си средства. Когато пък през 1915 текат "пазарлъци" за включването на България в ПСВ Фердинанд І споделя пред френския външен министър Делкасе опасенията си, че ако вземе страната на Антантата наследствените му имения в Австро-Унгария ще бъдат конфискувани. Франция му предлага незабавно обезщетение от 25 млн. франка (157, 75 млн. сегашни лева) и възстановяване на имотите след победа във войната. Ф. І е имал имоти и във Великобритания, но оценка на тяхната стойност не успях да намеря. По-нататък се изтъква, че разходите за него били прекалено големи, във в-к "Труд" пишеше, че били по-високи от тези на американския президент. Последното е факт, през 1908 Народното събрание гласува "цивилната листа" на Фердинад І да стане 2 200 000 "златни" лева (13, 9 млн. сегашни), като по това време американския президент е вземал 2 129 000. Трябва да се отбележи обаче, че това не се дължи на някаква особеност на българските държавни финанси, а на особеност в американските. Президентът по това време е получавал заплата драстично отличаваща се от статута на страната си, като за сравнение руския цар получава 30 750 000 "златни" лева, а Наполеон ІІІ - 48 000 000. И още едно сравнение - белгийския крал има "цивилна листа" от 4 500 000 лева, а краля на Сърбия още преди 1908 получава по 2 200 000 "златни" лева на година. Парите, получавани до 1908 от Фердинад І са: от 1887 до 1890 - 690 000 лв, от 1891 до 1905 - 910 000 лв, от 1906 до 1908 - 1 250 000 лв. (виж забележката най-долу)

Другият мит е, че е поддържал обкръжение от некадърни ласкатели. Тази глупост, въпреки че не е подкрепена с нито един факт е доста трудна за оборване. Вярно е, че средната продължителност на мандата на едно правителство през периода 1887-1918 е приблизително година, но тези министър-председатели, които са се отличили с вещина и са останали в историята ни с добро име (Стамболов, К. Величков, Ал. Малинов) са били най-дълго на кормилото на властта, съответно за 7, 5 и 3 години. Имам предвид, че формално Търновската конституция е давала механизъм, по който княза/царя е можел да назначи министър-председател дори от загубила избори партия, а "царедворците" са били в изобилие по онова време, както и днес между другото. Фердинанд І не се е месел в стопанската и вътрешна политика на страната. Решенията във външната обаче са били изцяло само негови, което е обяснимо, като се има предвид, че от всички държавни мъже само той е несменяем, а в международните отношения приемствеността е от изключително значение. Частично се е занимавал и с армията, като се има предвид, че е върховен главнокомандващ. Факт е, че има няколко драстични примера за това, как той успява да привлече за каузата на страната дори хора, които са му били явна опозиция. Първият е Радко Димитриев. През 1887 той, като капитан от българската армия, участва в русофилския бунт против регентите, избрали Фердинанд І за княз. Тогава е прогонен от страната от Стамболов, но през 1896 е реабилитиран, за да може по-късно да се издигне до чин генерал-лейтенант и да оглави Трета армия, разбила турците при Лозенград и Бунар Хисар през Първата Балканска Война (ПБВ). По-късно, като отявлен русофил е назначен за пълномощен министър в Петербург, но уви с началото на ПСВ русофилството в него надделява над българофилството и той преминава в руската армия. Вторият пример е свързан със смъртта на Александър ІІІ. Тъй като Великите сили все още не признали легитимността на Фердинанд І е важно да се потърси пробив в дипломацията, като се използва смяната на властта в Русия. Известно е, че въпреки че носел титлата "Цар-освободител" Александър ІІІ не криел неприязънта си към Фердинанд І, защото както по-горе уточних е настоявал на българския трон да застане Мингрели. В делегацията, заминала през 1895 са включени Митрополит Климент, Ив. Вазов, Ив. Гешов. Всички те по-рано са били в "таблицата на черните" на Стамболов, като противници на регентството, другояче казано - русофили. Ив. Гешов по-късно ще стане дори министър-председател. Като емисари са били ползвани още М. Георгиев и Ив. Златарев през 1912, П. Тодоров през 1913 (14 години по-рано е бил съден за обида на короната), Н. Генадиев през 1914 и т.н. Мисиите, на които са били пратени завършват с успех. Като имате предвид всевъзможните "метли", които метат през последните 13 години държавната ни администрация преценете сами що за държавник е бил Фердинанд І.

Два от дипломатическите успехи на Фердинанд І обаче имат огромно значение и за вътрешния живот на страната: обявяването на независимостта и откупуването на Източните железници. Съгласно Берлинския конгрес България е трибурано княжество на Османската империя, като годишно плаща на султана 2 950 000 златни лв. (~18, 6 млн. сегашни лева). Общо от Освобождението до 1908 са платени 62 млн. Освен това след Съединението България плаща други 40 млн. лв. за жп-линиите Белово-Вакарел, Белово-Любимец и Сеймен-Ямбол. Формално до 1908 България не е "съединена", а през 5 години султана преназначава българския княз за губернатор на Източна Румелия. Всеки международен договор на България е трябвало да бъде одобрен от Османската империя, за да е валиден. Идеи за отхвърляне на васалитета са обсъждани още от началото на ХХ-ти век, но цената на такава постъпка е можела да се окаже много висока - дипломатическа изолация и/или война с Турция + евентуално някой от съседите. През 1908 обаче изтича един важен срок - съгласно Берлинския договор Австро-Унгария получава правото да администрира Босна и Херцоговина за 30 години, дотогава владение на Османската империя. Австрийците нямат намерение да връщат Босна обратно, но подобен акт ще означава дипломатическо фиаско за тях и също евентуална война. Създава се една странна ситуация на надлъгване между двете държави - България, която иска да ощети султана финансово и Австро-Унгария, която иска да го ощети с територии. Ясно е било, че която избърза ще обере негативите и на двете постъпки, а на другата може да й се размине леко. Използвайки добрито си отношения обаче Франц Йосиф и Ф. І успяват да направят доста прецизен план за съвместно постигане на целите си. Фердинанд убеждава руския император да приеме териториалното разширение на Балканите, а Франц Йосиф убеждава кайзер Вилхелм ІІ да признае суверинитета на БЪлгария. Те дори обсъждат сключване на военен договор, насочен срещу Турция и Сърбия, ако положението се усложни. На 5-ти октомври (по стар стил) в Търново Фердинанд прочита манифеста за обявяване на независимостта на България, като праща телеграма на Абдул Хамид, в която изразява надежда "че и занапред Турция и България ще си сътрудничат в мир, свободни и независими една от друга". Султана заявява, че ще протестира пред великите сили, но протестът губи всякакъв смисъл, защото по-късно през деня Австро-Унгария обявява анексията на Босна и Херцоговина. Една декларация обаче независимост не прави, трябва "припознаване" от великите сили, а освен това Турция иска като компенсация 650 млн. златни лева (4, 1 млрд. сегашни). В началото на 1909 се появява повод за официално посещение на Фердинад в Русия - умрял е Великият княз Владимир (брата на Николай ІІ). На погребението Фердинанд се появява в руска генералска униформа, с руските си медали след като предварително е направено "бомбандиране" на руската преса да отрази пристигането му. Приет е с царски почести, седейки редом до императора. Това е знак за западните дипломати, че Русия признава Фердинанд за независим владетел. Освен това е сключено споразумение за прихващане на българското задължение към Турция с вземането на Русия от същата. Войната от 1877-78 е струвала 1, 3 млрд. тогавашни руски рубли (около 21 млрд. сегашни лева), които Османската империя трябва да плати като репарации, но което тя няма намерение да прави. И така безкръвно и дори без дипломатически усложнения България става най-сетне независима държава. Май именно зарди леснотата, с която това става годината 1908 не е особено на почит у нас. Сигурно щеше да е по-известна ако тогава имаше още една Шипка.

Другия огромен успех на Фердинанд е откупуването на железниците, минаващи през България. Съгласно Берлинския договор те са собственост на компанията "Източни железници", която ги експлоатира и прибира всички приходи от тях. До 1909 са правени два опита за откупуването им - през 1899 и през 1906, като дори са договорени заеми от западни банки, които да финансират това. И двата пропадат заради несъгласието на Фердинанд с мотива, че заеми е по-добре да се теглят за купуване на още военна техника (Балканската война е планирана отдавна). През септември 1908 обаче служителите на Източни железници, които са почти изцяло немци и австрийци, обявяват стачка. Знаейки, че ако тя продължи дълго външната търговия на България ще замре министър-председателя Александър Малинов нарежда обслужването на железницата да се поеме от български железничари. Компанията е много доволна и благодарна за това решение, защото така принуждава стачкуващите да се предадат. Щом това става "Източни железници" моли правителството да оттегли работниците и служителите си. То обаче отказва и шокираната компания изпраща представители в Австро-Унгария, за да се оплачат на Фердинанд. В съответствие с изработения план той изпраща на Ал. Малинов телеграма с лаконичното съдържание "Повърнете железницата". Правителството му отговаря по същия начин: "Няма да я повърнем" и той заявява, че е принуден да отстъпи пред това "насилническо дело", защото насилието винаги му било противно. При факта на вече загубена собственост "Източни железници" нямат друг избор освен да продадат железниците на България, като определената цена е 40 млн "златни" лева. За сделката Русия отпуска заем за 75 години (без обезпечение!) от 82 млн. с ниския за времето си лихвен процент от 4, 75. Годишните вноски по него са 4 020 000 лева, като още през 1910 приходите от железницата са 6 млн. На практика България прави две вноски по 2 012 800 лева, след което идват войните, а през 1918 година Съветите обявява, че няма да плаща дълговете на "царска" Русия и България се възползва от ситуацията, за да откаже по-нататъшни плащания. Така железниците - последната останка от васалитета, са придобити за 10% от стойността им и отново без да гръмне и една пушка.

Тук пропускам многобройните кредити, отпуснати на България след 1892, жизненонеобходими за растящата икономика, даренията му за построяването на болници, църкви и училища, а също така и ролята му за благоустрояването на градовете, най-вече София.

Ще се възддържа да коментирам участието на България в двете балкански и ПСВ. За тях има изписано достатъчно много. Всъщност единствената си фатална грешка Фердинанд І допуска на 16-ти юни 1913, когато дава заповед за атака на сръбските и гръцките позиции. Тази постъпка е много необичайна за него, като се има предвид хладния ум и невероятното търпение, с които обикновено действа. В случая явно се е поддал на емоцията, като се имат предвид многобройните оплаквания за издевателтва от българското население в окупираните от сърбите и гърците територии. Факт е, че сърбите нарушават договора си с България, като отказват да отстъпят не само "спорната", но дори и "безспорната" зони в Македония (предвидено е южна Македония да се вземе от България - "безспорна" зона, а принадлежността на областта около Скопие да се определи от Русия - "спорна" зона). И все пак в хода на Втората Балканска Война фронта със Сърбия е стабилизиран, а гръцките войски са обкръжени в кресненското дефиле и само своевременното настъпление на румънците, които стигат до София ги спасява от пълно изтребление, като се "разминават" само с 10 000 жертви там. По ирония на съдбата 1000 години след като Василий ІІ си спечелва прозвището "Българоубиец" Фердинанд І е можел да бъде наречен "Гръкоубиец" и то на същото място, където е била битката при Ключ. Във връзка с трите войни следва да си зададем въпроса можел ли е Фердинанд да спечели повече? През 1912 България покрива едва 40% от етническите си територии, а съседите й са меко казано алчни. Достатъчно е да се погледнат аспирациите им по онова време, за да се разбере какви са били шансовете ни да съединим Мизия с Тракия и Македония. Гърция например има претенциите да възстанови Византийската империя, въпреки смешната си армия, и иска за себе си о-в Крит, малоазийското крайбрежие на Турция + Цариград и Беломорска Тракия. За Сърбия вече споменах, че претендира за северна Македония, в която не живее и един сърбин, а също така и за цяла Албания. Освен това според сръбските "учени" във Видинско, Врачанско и Софийско (!) живеещото българско население говори ... сръбски език. В тайно споразумение двете държави заявяват, че ще отстояват при всички положения обща граница. Румънските аспирации обаче надминават всякаква норма на приличие. Румъния заявява, че тя е подкрепила Балканския съюз, като не се е включила във ПБВ (!), а също така претендира за "някой остров в Егейско море", тъй като в областта на Янина живеело гагаузко малцинство (население, което никога етнически и културно не е свързвало себе си с Румъния, която обаче се е обявила за негов защитник). И така за "приноса" си към Балканския съюз след първата война румънците настояват за териториални компенсации в Южна Добруджа. Ето такава е била ситуацията на 16-ти юни 1913, а и много преди това. Фердинанд прави най-логичното нещо, а именно да подготви в продължение на много години най-силната армия на Балканите, като единствен гарант за осъществяване на някакви национални идеали. Като любопитен факт трябва да се отбележи, че по свидетелство на Х. Кисинджър през 1900 година българската армия е 13-та по боеспособнонст в света, като на 14-то място е американската! Помислете си каква икономика трябва да имаме, за да поддържаме 13-тата по сила армия, която ако не се лъжа в момента е германската.

Любопитна теза се разглежда напоследък, а именно че най-правилно за България би било изобщо да не сключва Балкански съюз, а да изчака ПСВ. Тогава като съюзник на Антантата е щяла заедно с Гърция да се бие срещу Турция (задача, която историята показва, че сме в състояние да изпълним дори и сами), докато Сърбия и Румъния са ангажирани с Австро-Унгария. Изключително спорно е дали изхода за нас от подобен сценарий би бил по-благоприятен. Дори ако приемем, че нещата се развият по оптималния начин, а именно заедно с гърците успяваме да разчистим Балканския полуостров от турци, докато Сърбия и Румъния се отбраняват от Австро-Унгария и по този начин нямат възможност да изпратят окупационни армии в Македония и Южна Добруджа, няма никаква гаранция, че вместо преди Балканските войни нямаше да се случат след ПСВ. Имам предвид, че след мирния договор от 1919 напр. Гърция решава да преразпредели териториите на бившата Османска империя и нахлува в малоазийска Турция, като само по чудо не стига до Анкара.

По отношение на участието ни в ПСВ само мога да кажа, че "пазарлъците" преди нея и по време на началните й фази са всичко друго, но не и обещаващи за България. На 3-ти август 1915 в съвместна декларация на Франция, Англия, Русия и Италия се заявява, че ако участва на тяхна страна България ще получи "правото" да окупира турските територии до линията Мидия-Енос, като връщането на територии в Беломорска Тракия и "безспорната" зона в Македония ще зависи изцяло от това какви придобивки ще получат Сърбия и Гърция за сметка на Австро-Унгария и Турция. Кой българин би приел подобни условия? Германия и Австро-Унгария за сметка на това обещават всички територии, за които България претендира като освен това принуждават Турция веднага да ни отстъпи 50-километрова зона около Одрин, територия която по-късно преминава в ръцете на Гърция. Като се вземе предвид и отчайващото представяне на фронта на Антантата какво би било най-разумното решение? И за уточнение това става през 1915, като се има предвид, че през 1917 Русия капитулира и излиза от войната, а дори през юни 1918 германците продължават да настъпват на запад, като стигат на 85 километра от Париж. Ами ако тогава бяха успяли и Антантата загубеше войната как щяхме да гледаме сега на Фердинанд, като човек пропилял най-удачната възможност да обедини всички българи в една държава? И последно: малко известен е факта, че от всички европейски монарси той е единствения, който изпраща първородния си син (бъдещия цар Борис ІІІ) на фронтовата линия, като офицер за поръчки на главнокомандващия.

След абдикацията си през 1918 Фердинанд І получава издръжка само от Германия, като бивш неин съюзник. Но дори и през 1940, по време на ВСВ той не е забравил България. На 7 юли 1940 пише на Хитлер, което моли "в името на падналите през Световната война под моето командуване храбри български войници и от името на моя тогава така тежко пострадал български народ, който гледа на мене като на единствен виновник за тогавашната катастрофа и нейните по-нататъшни последствия, да бъде поправена неправдата, нанесена на България от Антантата". (благодаря на nesnaecht за тази информация).

Едно уточнение: Тъй като между валутните системи до 1914 година и след нея има принципна разлика приравняването към днешен курс на тогавашни пари е доста трудно, но уви много важно за темата. Въпреки, че златния и биметалния стандарти отпадат формално едва след Бретън-Уудската и Ямайската срещи, типичните за тях икономически явления (ниска инфлация/дефлация, ниски лихвени проценти и т.н.) престават да съществуват със започването на Първата Световна Война (ПСВ). До тогава България се придържа, въпреки че не е членка, към изискванията на т.нар. Латински Монетарен Съюз и курсът на българския лев е обвързан към златото. Един (златен) лев ~ 0, 29 гр. злато. Същото съотношение са поддържали италианската лира, френския франк, гръцката драхма..., т.е. тези валути не са си изменяли стойностите една спрямо друга за доста дълго време. Имайки предвид курс на златото, обявен от БНБ към 3/9/2003 ще използвам за преизчисление курс на сегашен лев към "златен" 6, 31, т.е. 6, 31 сегашни лева = 1 "златен". Всички цитирани по-горе суми съм приравнил към тогавашния лев, според златния им еквивалент, като на някои места съм пресметнал сумите и в сегашни левове, по сегашния курс на златото, което не е много прецизно за сравнение, но е достатъчно точно.

Създадено: 27.1.2004 г. 09:44:59

nesnaecht Науме няма начин, брат бисерите ще се запазват тука направени от форумците !

Наум

[Златен]

от Bulgaria

Общо мнения: 882

За ползата от една дискусия

Започвам с разбирането, че такава дискусия изисква от опонента бърз отговор-наистина не можеш да обясняваш задълбочено тези, защото тук по важна е ефектната и бърза реакция. Многобройните пресконференции, давани след избори и по най-различни поводи потвърждават правилността на горното. Обстоятелствено и дидактично задавани въпроси най-често получават кратки и нищо незначещи отговори. Помнят се ключови и цветисти фрази.

Ако някой е очаквал Н.Мл да отговаря задълбочено и аналитично на многобройните и не съвсем коректно зададени въпроси, то е съвсем нормално, да се чувства разочарован. Не знам дали е съвсем нормално да не е разлистил форума предварително и да не е наясно, какво може да му се случи-инак би се снабдил и с помощници, и с предварително скицирани отговори на НЗВ(FAQ) Може би това е стил на работа в ръководството, но не ми се задълбочава в тая насока, думата ми е за друго. При такава дискусия няма много време за измъкване и се налага да се опираш често на мисловни матрици.Те са интересните.

За морала в политиката. (Олд Дет) Не морала на този, който каза на 13.05:

Председателят олицетворява партията. Надежда е нашето лице. Ние трябва да я подкрепим. Този, който не приема председателя, не приема решенията на националната конференция."

И после, че "СДС е обречено с Надежда начело". Нито на този, който обеща да понесе вината за изборния провал. Който затъкна с юмруче на 13.05. опитът тази партия да се реформира чрез диалог и дискусия, който отстрани несгласните с правата линия. Защото сега трудно може да се каже кой е по-виновен за сриването на дясното-Костов с ленинската визия за партията, или Надежда, за (не)стореното през последните две години.

Н Младенов предпочита да говори за Морала на Царя, обаче.

Има доста противоречия в мисловните матрици. От една страна сме за недопускане на БСП и трета луканова зима, от друга сме против предизборни коалиции. Само дето не става ясно как десните ще вземат повече от 50% в новия парламент тогава. Всъщност ясно е, че хем не разбираме идеята за синьо опиянение, което единствено може да ни докара на власт-(история..младост), хем сме за победата. Как-със себедостатъчност?Ми ни това го знаем вече-от един друг себедостатъчен адепт? Каква е разликата тогава? За диалог сме, но се изключваме. За отваряне сме и за промяна на устава, но вече сме го изработили..За дискусия сме, но не по вестницие-ами къде, като отдавна не сме в СДс, прогонени от клиентелата.. А, да вярно-клиентелата-има ли я няма ли я...Аз познавам барем пет човека от днешния НС. Те гласуваха вчера против промяната, утре ще гласуват за нея...

И кауза няма.

Щото той и Станишев е за модерна и просперираща България, в която всеки ще си изпълни мечтите. И аз съм за това, навярно и вие, и сигурно милионите немили-недраги емигранти по света.

И разделителната линия не минава между визията за бъдещето, а по други синури-вж.в реквиема.

*

Ако СДС не беше в момента в управлението на столицата никога нямаше да излязат на бял свят и далаверите със Софиййски имоти.

*

СДС беше доминираща сила в предния и по предните общински парламенти.

В "Политика" на Аристотел, авторът е описал толкова добре проявената съсловна солидарност между "десните" в столицата, че все едно ги е познавал лично:

1. Когато са извън властта, са заедно, защото преследват общ интерес

2. Щом са във властта и започне преразпределянето на ресурсите, тръгват крамолите

3. Търканията могат да се уталожат чрез взаимни отстъпки, които са възможни само защото всеки "държи" с нещо другите

4. Обикновено общият интерес надделява, понеже е изгоден за всички. Но само временно - до следващото разминаване във "вижданията"...

Сега, на финала, да си припомним какво писаха сини интелектуалци

Всъщност СДС наистина ли е дясна партия

или го дава по инерция, разчитайки на някакви привидности за дясно. Когато СДС защитаваше реституцията, връщането на земите, създаването на някакви зачатъци на частен бизнес и си разичстваше терен, окупиран от посткомунистическите образувания, имаше естествена база от заинтересовани за личното си битие хора. Това е фундаментът, на който разчитат партиите по цял свят, не на заклинания. Но тези неща в по-голямата си част вече са минало. И вместо да ни занимават с гласуване на резолюции, цепения и отлюспвания, нека отговорят на по-важни въпроси.

Днес коя е базата на СДС, чии интереси защитава, ако не на своите кадри, как вижда България след 1, 2, 20 или 30 години?

Само че и това не е истина: никакви лектори, вестници, телевизии и радиа не биха могли да внушат чувството на тотална безпомощност на синьото ръководство като опозиционна сила. За демократичните нагласи на някои в ръководството на СДС говори фактът, че е търсена сметка защо е допуснат вестник “Седем” на сергията да мъти главите на електората. Чуват ли се какво говорят тези хора за едно частно предприятие, каквото е вестникът?

Две години и кусур партията просто не правеше никаква политика,

което все пак е по-добре, отколкото да прави лоша политика. ... Заигравайки на полето на популизма, те оставиха НДСВ да изглежда като единствен носител на европейския проект на България.

И да отговорим на ПП. Защо СДС стана болшевишка партия или за

Моралната деградация на синята кауза

Из "Фундаментализъм и клиентелизъм"

(ОМ)

Приказка за едно непотърсено равновесие

Приказката за “доброто” и “лошото” СДС, нов вариант на която разказва д-р Николай Михайлов във в. “Седем” (“За СДС – директно и с несломима надежда”), е красива, но невярна. Конфликтът между идеалисти – “морални фундаменталисти” и прагматици – “клиентелисти” не се появява като дилема за синята партия днес, а я съпътства от самото й основаване. Този конфликт – в чиято и полза да се е разрешавал - винаги е бил във вреда на СДС.

Когато 39-те победиха с протеста си пред парламента, а не вътре в него, от СДС бяха изгонени ченгетата, предателите и колаборационистите, подписали конституцията. Но заедно с тях бяха изгонени много – много! – свестни хора, които останаха в парламента, за да изпълнят дълга си с умерени и институционални средства. Тогава в СДС за първи път покрай сухото горя и суровото. А в челото на победилото “СДС – движение” застанаха “морални авторитети” като Стоян Ганев, Мичковски и… прости ме Боже, не ми се спомня още кои! Колкото повече се “люспеше” СДС от “предатели”, толкова повече синята кауза се самоизолираше в ъгъла на собствената си “морална чистота”, а на пазара на политиката все по-свободно върлуваха бесовете на неокомунистическата мафия. Защото хората, които контролираха СДС, вярваха дълбоко (подобно на д-р Михайлов), че мисията на СДС е “да мобилизира дисидентите срещу статуквото” и че това е “партия на “не-казващите” граждани”. За БСП и нейните производни остана приятната задача да казват “да” на престорено различни гласове.

Мисията да казваш “не”

е мисия на интелектуалеца, на проповедника, на гражданина. Политиката е занятие, целящо да накара максимален брой хора да кажат “да” на твоята организирана в партия визия. Затова политиката не е занаят за дисиденти, а за социални посредници. Политическият успех е съзидателен баланс на отстояване на принципи в среда на непрекъснато координиране на интереси и правене на компромиси. Тук място за морален фундаментализъм няма, защото изборът рядко е между добро и зло, а по-често – между трудно и по-трудно, лошо и по-лошо. И колкото по-лошо е статуквото, толкова по-трудно и по-необходимо е политическият лидер да поддържа ефективен баланс между принципи и прагматизъм. Когато злото победоносно шества всеки ден, без да си почива всяка неделя, е абсурдно да се затвориш в кулата си от слонова кост, мъдро стъпил върху моралния фундамент на доброто.

СДС излезе от своя първи цикъл

на фундаменталистка самоизолация едва след 1995. Приземяването – или прагматизирането на СДС се символизираше в продължение на години от … Иван Костов. Той отстрани кинжалите - фундаменалисти и даде ход на “революцията на пеликаните”. Тези момчета с такава страст се нахвърлиха върху реформите през 1997, че мнозина от тях брутално прекалиха – преплюскаха свински с власт и пари. Дотам, че трябваше да бъдат изгонени от СДС. Бяха ли това грешки на СДС, грехове на Костов? Безусловно да. Същевременно обаче именно този пеликански щурм в приватизацията осъществи реформите в България. Неприлично, но факт. Разпределението на публичната собственост сред синята номенклатура бе морално отвратително и икономически успешно начинание. Имаше ли алтернатива, която да обедини морал и ефективност в приватизацията? Теоретично да, но за съжаление нито една посткомунистическа страна не я употреби. Защо ли…?

Моралната деградация на синята кауза

в приватизационния щурм на синия апарат свали СДС от власт, улеснявайки преврата на ченгетата и тяхната коронована марионетка. За пет години – от 1996 до 2001 – синята кауза радикално се преобърна от полюса на кинжалския морален фундаментализъм до полюса на безочливото преяждане с пари и власт. Умереност липсва в тази партия, умереност! Чувство за мярка, за приличие, за легитимна практичност и ориентирана към практиката принципност. Днес СДС отново пращи по шевовете от конфликта между двете начала, между двете визии – морални ли да бъдем или “клиентелисти”? За Бога, господа, елате на себе си!

Лидерската харизма на Иван Костов

е наистина много мощна, щом му позволява да води СДС и в двата негови противоположни модуса. Оглавил през 1996 “революцията на пеликаните”, днес Костов е знаме на моралния фундаментализъм в СДС. Неговите заслуги като лидер и премиер на България са огромни – те не са подвластни на упоритата, истерична злоба, с която го чернят враговете му. Но да превърнеш Костов в икона, е дваж по-абсурдно. Той ще остане в историята като голям български държавник, защото смело осъществи радикален и парадоксален синтез на принципи и прагматизъм, на идеализъм и клиентелизъм в преустройството на страната. Той бръкна дълбоко в мръсотията на пост-комунистическото общество и не можеше да излезе от тази мръсотия чист като икона. А и право да си говорим - не желаеше да излезе съвсем чист. Колкото по-бързо неговите привърженици разберат това, толкова по-успешно ще отбиват атаките на враговете на своя любим лидер.

Проблемът на СДС

днес отново е да намери модус на съжителство между принцип и практика, за да не прикрива със смокиновото листо на морализаторството безпринципната битка за власт между няколко еднакво отблъскващи апаратни групировки в стопяващата се синя партия. Тук лидерството на Надежда Михайлова е важен, но страничен проблем. Михайлова оцелява като лидер, защото успешно балансира между тези групировки, въпреки всички атаки срещу нея. Проблемът е тези групировки да бъдат надраснати и изолирани от СДС, от гражданската кауза СДС. Въпросът е партията наистина да се отвори за възгледите, амбициите и интересите на тези граждански общности в България, които могат да се идентифицират като десноцентристки и прогресистки. Партията няма да се отвори отвътре. Тя трябва да се щурмува отвън. Натискът върху СДС трябва да бъде безмилостен, за да принуди синия апарат да допусне широк граждански програмно-политически дебат за дясна политика днес в България.[/b] Този дебат ще роди спектър от идеи и организирани групи в дясното. [b]Те трябва да завладеят мухлясалата командирско-пеликанска организационна структура на СДС и да я превърнат в гъвкава, предимно хоризонтална структура на съмишленици, които мислят различно в общ спектър от принципи. Ако това се случи, моралът и прагматизмът ще намерят своя баланс и без лов на вещици-“клиентелисти”, при който клиентелистите викат “дръжте клиентелата”. В такава партия дисидентите и казващите “не” ще са добре дошли заедно с тези, които поемат тежката отговорност да казват “да” в трудното изкуство на политиката. И тогава кой точно ще бъде лидер на СДС, на мен ми е напълно безразлично. Въпреки, че съм сигурен – лидерите на такава партия ще бъдат достойни хора..

Създадено: 28.1.2004 г. 16:01:47

Редактирано от - nesnaecht на 28/1/2004 г/ 17:36:26

nesnaecht Сибила

[Златен]

от Bulgaria

Общо мнения: 6056

На 29 август 1943 г., един ден след смъртта на цар Борис III, Шестата Извънредна Сесия на ХХV Обикновено Народно събрание, на основание на член 34 от Търновската конституция, провъзгласява Симеон, княз Търновски, за Цар на Българите, под името Симеон II Търновски.

Съгласно конституцията, избирането на Регенти на малолетния ЦАР трябва да стане от Велико Народно събрание, т.е. би трябвало да се свикат избори. От началото на 1943 г., обаче, България се намира в състояние на официално обявена (макар и под натиска на Германия) война с Великобритания и САЩ. Съгласно Търновската конституция, при наличие на война не може да се свикват избори и парламентарният живот в страната следва да се поддържа от избраното преди обявяването на войната Народно събрание. На това основание, регентите са избрани от ХХV Обикновено народно събрание (ген. Михов, проф. Филов и княз Кирил Преславски).

На 5 септември 1944 г., без никакъв повод и основание, Съветският Съюз обявява война на България, представлявана от антифашисткото правителство на К. Муравиев, което малко преди това е скъсало дипломатически отношения с Германя, а по-късно й обявява и война.

На 8-9 септември 1944 г. група висши военни и запасни офицери от политическия кръг "Звено" извършват военен преврат в София и арестуват законно избраното правителство. Те заставят регентите да подпишат Указа за съставяне на ново правителство. Това, по същество, е последният правно-издържан акт на превратаджиите начело с Кимон Георгиев, Дамян Велчев, Тодор Тошев и Владимир Стойчев. След като подписват указа, регентите се оттеглят в специално-отредените им вили близо до Панчарево (те съществуват и сега - три постройки отдясно на пътя преди ресторанта). След няколко дни страната е окупирана от съветски войски и е подписано временно примирие със съюзниците. Войната с Германия продължава. Започват масовите беззакония на неморални политици, които продължават и до днес. Но да продължим хронологично с фактите - такива, каквито са.

През втората половина на септември 1944 новоназначеното правителство НАЗНАЧАВА НОВИ РЕГЕНТИ, между които Венелин Ганев и Тодор Павлов. Това е просто безпардонно нарушение на Конституцията, която изрично упоменава, че избирането на регенти може да става само от Народното събрание.

Такъв избор е просто физически невъзможен, понеже всички народни представители са арестувани, а някои от тях - и убити. Бившите регенти са изпратени в СССР - за "справка". С указ на новите регенти и благословията на "правителството" се въвежда (най-точната дума) Закон-Наредба за Народня Съд - с други думи имунитетът на народните представители е потъпкан, а и самата конституция предвижда съвършено друг порядък на преследване на политически виновни народни представители, министри и граждани. Въртележката на беззаконието продължава, въпреки че всички (включително и комунистите) се кълнат във вярност към Търновската конституция.

През септември 1946 г. България е все още в състояние на формална война с Великобритания, САЩ, СССР и Германия. Избраното с фалшифицирани избори Народно събрание не функционира по нормален начин, страната се управлява с укази на незаконно назначените Регенти и решения на още по-незаконния Министерски съвет (забележете, че според Конституцията, след като регентите назначат Министерския Съвет, той трябва да се утвърди от Народното събрание - нещо, което превратаджиите просто не са се притеснили да направият. Далеч по-лесно им е било да арестуват и да застрелят народните представители).

И така, в страна, намираща се в състояние на война с Великите сили, без нормален парламент и с незаконни управленчески институции, се провежда т.нар. Референдум за Народна република. Такова мероприятие в действащата Конституция изобщо не е предвидено. Всеизвестна правна норма е променянето на един закон да става по реда, определен от този закон. Другото се нарича преврат, диктатура, своеволие, комунизъм, фашизъм.

Именно заради това за фашизъм в България преди 9.9.44 не може да се говори. Да, имало е сили, които са обвързали страната малко или много (притиснати от обстоятелствата) с нацистка Германия. Имало е даже сили, които са настоявали България да воюва на Източния фронт. Имало е други, които са били за съюз с Англия и Америка. Просто всички те са били избрани от българския народ и просъюзническите сили в парламента са били малцинство. Царят никога не е управлявал антипарламентарно или несанкционирано. След 9.9.44 г. в България се извършват много повече беззакония, отколкото през цялата дотогавашна история на Третата българска държава.

Връх на тези беззакония е т.нар. Референдум. Няма застъпници, камо ли бюлетини за запазване на монархията. Има само ЕДИН ИЗБОР - ЕДИНСТВЕНО ПРАВИЛНИЯТ: ЗА НАРОДНА РЕПУБЛИКА. И така ще е още дълги 45 години. И така, в резултат на този незаконен акт, България е провъзгласена за Народна република. Но тъй като въртележката на беззаконията продължава да се върти, доскорошните регенти не се притесняват да подпишат Акт за абдикация от името на невръстния цар. Те, горките, са си били правно неграмотни. И така, да живее Народната република. Годината е 1946, месец октомври.

Мартин Минчев

Без коментар

Създадено: 31.1.2004 г. 22:43:02

Сибила

[Златен]

от Bulgaria

Общо мнения: 6056

Закон и морал

от Мартин Минчев

На 29 август 1943 г., един ден след смъртта на цар Борис III, Шестата Извънредна Сесия на ХХV Обикновено Народно събрание, на основание на член 34 от Търновската конституция, провъзгласява Симеон, княз Търновски, за Цар на Българите, под името Симеон II Търновски.

Съгласно конституцията, избирането на Регенти на малолетния цар трябва да стане от Велико Народно събрание, т.е. би трябвало да се свикат избори. От началото на 1943 г., обаче, България се намира в състояние на официално обявена (макар и под натиска на Германия) война с Великобритания и САЩ. Съгласно Търновската конституция, при наличие на война не може да се свикват избори и парламентарният живот в страната следва да се поддържа от избраното преди обявяването на войната Народно събрание. На това основание, регентите са избрани от ХХV Обикновено народно събрание (ген. Михов, проф. Филов и княз Кирил Преславски).

На 5 септември 1944 г., без никакъв повод и основание, Съветският Съюз обявява война на България, представлявана от антифашисткото правителство на К. Муравиев, което малко преди това е скъсало дипломатически отношения с Германя, а по-късно й обявява и война.

На 8-9 септември 1944 г. група висши военни и запасни офицери от политическия кръг "Звено" извършват военен преврат в София и арестуват законно избраното правителство. Те заставят регентите да подпишат Указа за съставяне на ново правителство. Това, по същество, е последният правно-издържан акт на превратаджиите начело с Кимон Георгиев, Дамян Велчев, Тодор Тошев и Владимир Стойчев. След като подписват указа, регентите се оттеглят в специално-отредените им вили близо до Панчарево (те съществуват и сега - три постройки отдясно на пътя преди ресторанта). След няколко дни страната е окупирана от съветски войски и е подписано временно примирие със съюзниците. Войната с Германия продължава. Започват масовите беззакония на неморални политици, които продължават и до днес. Но да продължим хронологично с фактите - такива, каквито са.

През втората половина на септември 1944 новоназначеното правителство НАЗНАЧАВА НОВИ РЕГЕНТИ, между които Венелин Ганев и Тодор Павлов. Това е просто безпардонно нарушение на Конституцията, която изрично упоменава, че избирането на регенти може да става само от Народното събрание.

Такъв избор е просто физически невъзможен, понеже всички народни представители са арестувани, а някои от тях - и убити. Бившите регенти са изпратени в СССР - за "справка". С указ на новите регенти и благословията на "правителството" се въвежда (най-точната дума) Закон-Наредба за Народня Съд - с други думи имунитетът на народните представители е потъпкан, а и самата конституция предвижда съвършено друг порядък на преследване на политически виновни народни представители, министри и граждани. Въртележката на беззаконието продължава, въпреки че всички (включително и комунистите) се кълнат във вярност към Търновската конституция.

През септември 1946 г. България е все още в състояние на формална война с Великобритания, САЩ, СССР и Германия. Избраното с фалшифицирани избори Народно събрание не функционира по нормален начин, страната се управлява с укази на незаконно назначените Регенти и решения на още по-незаконния Министерски съвет (забележете, че според Конституцията, след като регентите назначат Министерския Съвет, той трябва да се утвърди от Народното събрание - нещо, което превратаджиите просто не са се притеснили да направият. Далеч по-лесно им е било да арестуват и да застрелят народните представители).

И така, в страна, намираща се в състояние на война с Великите сили, без нормален парламент и с незаконни управленчески институции, се провежда т.нар. Референдум за Народна република. Такова мероприятие в действащата Конституция изобщо не е предвидено. Всеизвестна правна норма е променянето на един закон да става по реда, определен от този закон. Другото се нарича преврат, диктатура, своеволие, комунизъм, фашизъм.

Именно заради това за фашизъм в България преди 9.9.44 не може да се говори. Да, имало е сили, които са обвързали страната малко или много (притиснати от обстоятелствата) с нацистка Германия. Имало е даже сили, които са настоявали България да воюва на Източния фронт. Имало е други, които са били за съюз с Англия и Америка. Просто всички те са били избрани от българския народ и просъюзническите сили в парламента са били малцинство. Царят никога не е управлявал антипарламентарно или несанкционирано. След 9.9.44 г. в България се извършват много повече беззакония, отколкото през цялата дотогавашна история на Третата българска държава.

Връх на тези беззакония е т.нар. Референдум. Няма застъпници, камо ли бюлетини за запазване на монархията. Има само ЕДИН ИЗБОР - ЕДИНСТВЕНО ПРАВИЛНИЯТ: ЗА НАРОДНА РЕПУБЛИКА. И така ще е още дълги 45 години. И така, в резултат на този незаконен акт, България е провъзгласена за Народна република. Но тъй като въртележката на беззаконията продължава да се върти, доскорошните регенти не се притесняват да подпишат Акт за абдикация от името на невръстния цар. Те, горките, са си били правно неграмотни. И така, да живее Народната република. Годината е 1946, месец октомври.

През 1947-а година т.нар. НРБ е дарена с нова Конституция - т.нар. Димитровска Конституция. И така, бащите основатели на съвременна България можаха да пръкнат една нищо и никаква Търновска Конституция, докато великият син на българският народ, и негов върховен палач, изобрети в Москва за 1-2 години великата Народна република и нейния нов основен закон. И така - въртележката продължава да се върти.

1971 г. Българският народ като един гласува за новата, Бай-Тодоровата Конституция. Тя постановява още в преамбюла си, че България не е суверенна и независима държава, а е верен брат на СССР, управлявана от мъдрата Българска Комунистическа Партия. Гласували - 99.98%. Гласували за - 99.98%. Междувременно, Симеон II е поел законните прерогативи на държавен глава по силата на Търновската конституция.

------------

Просто малко история.....за некои другари и другарки.

По речника ще ги различите....

Създадено: 31.1.2004 г. 22:49:04

nesnaecht Анонимен 98

[Анонимен]

А това сколаса ли да прочетеш, или нехаеш

Никакво усилие, никакви лидери, никакъв шанс

Христо КАЛЧЕВ

75-годишната Гълъбина Димитрова Ръждева е сестра на майката на Иван Костов ­ Поликсена. Била е секретар на РМС в ДИП “Марек”, дълги години е платен партиен секретар на “Тютюнева промишленост”. Живее в двустайна панелка в дупнишкия квартал “Бистрица”.

В хола си на видно място е окачила портрет на Сталин, изработен от тютюневи листа, и портрет на сегашния президент Георги Първанов.

Преди 3 дни бяхме заедно на прошка при майката на Иван Костов ­ Поликсена. Малко са ми другите проблеми, сега и вие ме натоварвате - така ни каза Ваньо на една сбирка. Ние сме 8 деца, 4 сме живи. Никога Ваньо не сме го занимавали с нас. Той не е добре. По роднински се срещаме, но за политика не говорим.

Аз съм по сърце

и душа от БСП,

а той беше лидер на СДС

Преди 10.XI.1989 г. дойде при мен в Дупница. Беше писал трудове и не му ги приеха, защото не е член на БКП, и ме пита: Лельо, какво да направим? Казах му: Аз мога оттука да взема характеристика на майка ти, но трябва да си заложим партийния билет, не мога. Отказах му и момчето се помири.

Като дойде 10.XI., гледам Ваньо по телевизията, говори от името на СДС-то, аз веднага набирам телефона. Обади ми се дъщеря му, Янето, голямата му дъщеря, и викам: “Яне, кажи на баща ти, че ако беше дедо му Димитър сега жив, пред телевизора, щеше да го застреля, защото изневери на партията той”. Она се обърна, рече: “Лельо, те не го оцениха и си търси правата” и ми затвори телефоно. Баща ми Димитър Милованов ни е завещал с партии да не се занимаваме, ама Ваньо изневери.

Бех еднаж на гости у сестра ми Поликсена, той дойде и ми рече: Седни, лельо, да се разбереме, нека продължиме да се уважаваме. Аз никога насила нема да те накарам да станеш седесарка. Знам, че си върла бесепарка. Иван Костов като дете беше много ученолюбив, до седем години израснаха заедно с моя син Ботьо на село при родителите ми. Иван, когато вземеше книгата да чете, синът ми му викаше: Ваньо, фърли книгата и да идеме да играеме футбол. Тогава Иван му отвръщаше: Ботьо, зарежи футбола, ти футболист няма да станеш. Като съкратиха Ботьо от месокомбината в Дупница, отидохме при Ваньо, тогава той беше премиер, да му търси някаква работа. И тогава той му рече: Помниш ли, Ботьо, кога те карах да четеш и да учиш, а ти ме караше да ритаме футбол. Сега къде че идеш с това средно образование, освен да дойдеш тука да ме пазиш, и никъде не се обади да ходатайства да го назначат.

Много обичам Ваньо и като говорят лошо за него, сърцето ме боли. Един път завинаги, че Ваньо си остава Ваньо. Той е добър син, но

рядко ходи при родителите си,

защото майка му не иска.

Преди да дойде при нея, първо дойдат един мерцедес с двама-трима едри мъжаги, минат вътре да видят кой е и какво е положението, па след 10 минути дойдат още три мерцедеса да го докарат. И майка му през цялото време трепери. Затова му е забранила да идва, а да се чуват само по телефона.

Ще ви разкажа един случай. Един път бех на гости при сестра ми, когато дойде охраната да прегледа стаите. Ние бехме пекли ябълки и аз побързах да ги махна от масата, а Ваньо ми вика: Лельо, не ги крий, дай на хората да си хапнат. Виж колко човечен е. Иван Костов живее на страх.

Три пъти го

заплашват със смърт,

4-5 пъти му чупят стъклата на прозорците в Драгалевци. Изобщо живее на страх момчето. Таи некакъв страх в себе си и все му се карам да се усмихва, когато го гледам по телевизията. Викам му: Усмихвай се, бе! Какво си се свил, излезеш по телевизията като уплашен, пристъпяш от един крак на друг. Нека цяла България види, че си щастлив човек! А той ми отвръща: Като не съм щастлив, как да се усмихвам? Едната му дъщеря ­ Яна, 8 години учи, той си знае как. Другата му дъщеря Мина по-добре изкара училището.

Не са добри взаимоотношенията му със съпругата му Елена.

Той е мъж

под чехъл

Жена му е обсебила всичко и тя командва у дома. Беше подразбрала за дружбата му с Надежда Михайлова, идва в гарсониерата на сестра ми и вика: “Утре сина ти го изпращам при тебе, да му намериш място в апартамента”. Аз нали съм леля, ме заболя сърцето, па є рекох: Елено, ти без наш Ваньо си нула!

Имаш едно средно, а той ни е учен. Той те издигна. Иван ако не беше, ти сега щеше да си чертожничка некъде. Всека майка си обича децата. Сестра ми ще спи на пода, ако требе, ако иска Ваньо, нека си дойде. Елена присви устни и отиде.

Да ви кажа

откъде Иван

Костов стана

вегетарианец

Мина, втората му дъщеря, є правиха операция в Германия и на този ден прави курбан. Събрали сме се у тех: Петър Стоянов, Муравейчо, Стефан Софиянски и един много дебел министър беше, но не си спомням името му. Всички с жените си. Ваньо ме предупреди за политика да не говорим.

Всички ядохме курбан, а той яде риба. Милион пъти съм проклела игумена на Бачковския манастир, той още е там, хаир да не види, той го закле да не яде блажно, за да оздравее дъщеря му.

Оня му намери тая слабост и го закле да не вкусва месо през живота си. Тогава игуменът му подари един голям златен кръст. Ваньо е много общителен, много мил човек, но нема простор накъде да се развие.

Елена го унищожи.

Дочух от роднини, че се е тровила на два пъти

Тоя зор сега с Надка и Иван що става, положението не е цветущо. Елена не може да се помири, че Надежда Михайлова е начело на партията. Пред мен тя му каза: Иване, Надежда трябва да се махне, но за съжаление не можа да му се усмихне щастието и сега положението му ще загрубее. Техните взаимоотношения в семейството ще се обтегнат. Елена не може да преживее, че мъжът є не е на върха, и затова посяга да се трови. И ние като роднини трудно и мъчително преживяхме загубата му. Болезнено я понесохме.

Кой издигна Надежда, кой издигна Софиянски и Петър Стоянов, всички бяха на гърба на племенника ми и сега всички се наплюваха отгоре му.

Миналата седмица като бяхме заедно, го видях съкрушен, па му викам: Ваньо, не се притеснявай, чедо, ще се оправи всичко. Ще казваш като царо, че му дойде времето, и край! Според мене

Елена трябва

да спре да го

команди,

да му се меша в политиката. Тя требва да се откаже от всичко и да си стои там настрани. Да махне тая фондация, тя с нея го закопа. Елена е много хитра. Тя нареди цялата си рода на работа. Това е истината.

Има 4-5 сестри, заварени, доведени, един белюк. Всичките ги уреди с мерцедеси, добри служби. Ваньо е много стриктен. От нашата рода никой не нареди на работа. Беше го страх да не го упрекнат. Ваньо ми каза, че може да намери начин нещата да се потулят и ще ги оправи. Нищо че не е на върха на СДС. Запомнете от мене:

Иван Костов

ще си стъпи на краката

и ще бъде един златен меч за България, защото той е умен. Щом регистрира новата партия, всички роднини от Дупнишко ще се запишат в нея. Без мен. Аз си оставам вярна на БСП. 28 души са нашите роднини в Дупнишко.…

Натиснете тук

Създадено: 28.2.2004 г. 22:57:43

nesnaecht PARLEMENT EUROPÉ EN

1999 2004

Document de sé ance

FINAL

A5-0105/2004

24 fé vrier 2004

RAPPORT

sur les progrè s ré alisé s par la Bulgarie sur la voie de l'adhé sion

(COM(2003) 676 – C5-0533/2003 – 2003/2202(INI))

Commission des affaires é trangè res, des droits de l'homme, de la sé curité commune et de la politique de dé fense

Rapporteur: Geoffrey Van Orden

SOMMAIRE

Page

PAGE RÉ GLEMENTAIRE 4

PROPOSITION DE RÉ SOLUTION DU PARLEMENT EUROPÉ EN 6

EXPOSÉ DES MOTIFS 10

AVIS DE LA COMMISSION DES BUDGETS 11

AVIS DE LA COMMISSION DE L'INDUSTRIE, DU COMMERCE EXTÉ RIEUR, DE LA RECHERCHE ET DE L'É NERGIE 13

AVIS DE LA COMMISSION DE L'EMPLOI ET DES AFFAIRES SOCIALES 16

AVIS DE LA COMMISSION DE L'AGRICULTURE ET DU DÉ VELOPPEMENT RURAL 19

AVIS DE LA COMMISSION DE LA POLITIQUE RÉ GIONALE, DES TRANSPORTS ET DU TOURISME 22

AVIS DE LA COMMISSION DES DROITS DE LA FEMME ET DE L'É GALITÉ DES CHANCES 25

PAGE RÉ GLEMENTAIRE

Par lettre du 5 novembre 2003, la Commission a transmis au Parlement son rapport sur les progrè s ré alisé s par la Bulgarie sur la voie de l'adhé sion (COM(2003) 676), qui a é té renvoyé , pour information, à la commission des affaires é trangè res, des droits de l'homme, de la sé curité commune et de la politique de dé fense.

Au cours de la sé ance du 28 janvier 2004, le Pré sident du Parlement a annoncé que la commission des affaires é trangè res, des droits de l'homme, de la sé curité commune et de la politique de dé fense avait é té autorisé e à é laborer un rapport d'initiative sur ce sujet, conformé ment à l'article 47, paragraphe 1, et 163 et que toutes les commissions inté ressé es avaient é té saisies pour avis (C5-0533/2003).

Au cours de sa ré union du 7 octobre 2003, la commission des affaires é trangè res, des droits de l'homme, de la sé curité commune et de la politique de dé fense avait nommé Geoffrey Van Orden rapporteur.

Au cours de ses ré unions des 21 janvier et 18 et 19 fé vrier 2004, la commission a examiné le projet de rapport.

Au cours de la derniè re de ces ré unions, elle a adopté la proposition de ré solution à l'unanimité .

É taient pré sents au moment du vote Elmar Brok (pré sident), Baroness Nicholson of Winterbourne (1è re vice-pré sidente), Geoffrey Van Orden (2è me vice-pré sident et rapporteur), Christos Zacharakis (3è me vice-pré sident), Ole Andreasen, Per-Arne Arvidsson, Bastiaan Belder, Michael Cashman (supplé ant Richard Howitt), John Walls Cushnahan, Vé ronique De Keyser, Rosa M. Dí ez Gonzá lez, Gianfranco Dell'Alba (supplé ant Emma Bonino conformé ment à l'article 153, paragraphe 2, du rè glement), Andrew Nicholas Duff (supplé ant Claudio Martelli), Hé lè ne Flautre (supplé ant Per Gahrton), José Marí a Gil-Robles Gil-Delgado (supplé ant Philippe Morillon conformé ment à l'article 153, paragraphe 2, du rè glement), Alfred Gomolka, Giorgos Katiforis (supplé ant Hannes Swoboda), Catherine Lalumiè re, Jules Maaten (supplé ant Joan Vallvé, Minerva Melpomeni Malliori (supplé ant Pasqualina Napoletano conformé ment à l'article 153, paragraphe 2, du rè glement), Cecilia Malmströ m, Emilio Mené ndez del Valle, Raimon Obiols i Germà , Arie M. Oostlander, Jacques F. Poos, Jannis Sakellariou, José Ignacio Salafranca Sá nchez-Neyra, Jü rgen Schrö der, Elisabeth Schroedter, Ioannis Souladakis, The Earl of Stockton (supplé ant Alain Lamassoure), Charles Tannock, Paavo Vä yrynen, Demetrio Volcic, Karl von Wogau, Peder Wachtmeister (supplé ant Michael Gahler conformé ment à l'article 153, paragraphe 2, du rè glement), Jan Marinus Wiersma

Les avis de la commission des budgets, de la commission de l'industrie, du commerce exté rieur, de la recherche et de l'é nergie, de la commission de l'emploi et des affaires sociales, de la commission de l'agriculture et du dé veloppement rural, de la commission de la politique ré gionale, des transports et du tourisme et de la commission des droits de la femme et de l'é galité des chances sont joints au pré sent rapport. La commission de l'environnement et la commission juridique et du marché inté rieur ont dé cidé , respectivement le 27 novembre et le 6 novembre 2003, qu'elles n'é mettraient pas d'avis.

Le rapport a é té dé posé le 24 fé vrier 2004.

PROPOSITION DE RÉ SOLUTION DU PARLEMENT EUROPÉ EN

sur les progrè s ré alisé s par la Bulgarie sur la voie de l'adhé sion

(COM(2003) 676 – C5-0533/2003 – 2003/2202(INI))

Le Parlement europé en,

– vu le rapport 2003 de la Commission sur les progrè s ré alisé s par la Bulgarie sur la voie de l'adhé sion ainsi que le document de straté gie (COM(2003) 676 - C5-0533/2003) ,

– vu les conclusions du Conseil europé en de Copenhague, de dé cembre 2002, du Conseil europé en de Thessalonique, de juin 2003, et du Conseil europé en de Bruxelles, de dé cembre 2003,

– vu l'ensemble de ses ré solutions et rapports adopté s depuis le dé but du processus d'adhé sion,

– vu l'article 47, paragraphe 1, et l'article 163 de son rè glement,

– vu le rapport de la commission des affaires é trangè res, des droits de l'homme, de la sé curité commune et de la politique de dé fense et les avis de la commission des budgets, de la commission de l'industrie, du commerce exté rieur, de la recherche et de l'é nergie, de la commission de l'emploi et des affaires sociales, de la commission de l'agriculture et du dé veloppement rural, de la commission de la politique ré gionale, des transports et du tourisme et de la commission des droits de la femme et de l'é galité des chances (A5 0105/2004),

A. considé rant que la Bulgarie participe au processus d'é largissement global et irré versible qui est en cours,

B. considé rant que la Bulgarie a dé jà ré alisé des progrè s notables dans la voie de l'adhé sion à l'Union europé enne et qu'elle s'achemine donc vers la ré alisation de son ambition consistant à mener à bien les né gociations en 2004 en vue d'une adhé sion en 2007,

C. considé rant qu'il subsiste un certain nombre de problè mes importants à ré gler et de ré formes à ré aliser,

D. considé rant que le processus d'adhé sion doit se fonder sur le principe des mé rites propres,

E. considé rant que la faible participation aux é lections municipales organisé es le 26 octobre 2003 dans 263 villes de Bulgarie et les ré sultats de ce scrutin ne traduisent un soutien marqué à aucun parti politique,

Situation politique et critè res

1. fé licite la Bulgarie d'ê tre parvenue à clô turer provisoirement 26 des 31 chapitres des né gociations; demande à la Commission, à la pré sidence du Conseil et aux É tats membres de pré senter en temps utile des propositions permettant à la Bulgarie de mener à bien les né gociations au dé but de 2004; escompte que l'Union europé enne et la Bulgarie trouveront une solution é quitable aux problè mes financiers qui sont au cœ ur de trois chapitres restants; fait observer que les discussions relatives aux ré formes politiques à venir ou aux nouvelles perspectives financiè res ne sauraient entraver la poursuite et la conclusion des né gociations mené es avec la Bulgarie et que les né gociations mené es avec la Bulgarie ne sauraient pré juger les discussions relatives aux ré formes politiques à venir ou aux nouvelles perspectives financiè res; souligne la signification symbolique d'une clô ture des né gociations parallè le à l'adhé sion des dix nouveaux É tats membres à l'UE;

2. se fé licite, en particulier, de la ré forme constitutionnelle, catalyseur important de la ré alisation de ré formes administratives et judiciaires profondes; soutient le gouvernement dans sa dé marche tendant à prendre toutes les mesures administratives et lé gislatives né cessaires pour accé lé rer les progrè s dans ces secteurs; souligne que cela doit aboutir à un systè me efficace capable de prononcer des jugements é quitables et fondé s; rappelle à la Bulgarie qu'un systè me judiciaire et administratif efficace et fiable contribuera aussi au progrè s é conomique et encouragera l'investissement direct de l'é tranger;

3. relè ve les efforts qui ont é té dé ployé s pour adopter une lé gislation anti-corruption; ré clame des mesures plus systé matiques encore pour lutter contre la fraude et la corruption; et escompte des progrè s supplé mentaires en ce qui concerne la mise en œ uvre et le respect des mesures anti-corruption;

4. se fé licite de l'amé lioration du cadre juridique de la protection des enfants en Bulgarie mais espè re voir une amé lioration sensible des conditions de vie des enfants placé s dans des institutions; soutient le dé veloppement de formes alternatives d'accueil des enfants telles que l'adoption; soutient, dè s lors, le plan de dé sinstitutionnalisation; se fé licite de l'accent mis, dans la nouvelle politique, sur l'aide aux familles, à l'effet de leur permettre de garder leurs enfants, ainsi que de l'adjonction de personnel communautaire formé au cadre existant d'assistants sociaux;

5. est pré occupé par le fait que l'agence publique de protection de l'enfance doit ê tre fermé e au printemps 2004 et espè re que le ministè re compé tent maintiendra et renforcera sa fonction;

6. se dé clare pré occupé par le grand nombre d'enfants livré s à l'adoption internationale, dont 90% sont d'origine rom; demande avec insistance que l'adoption internationale soit utilisé e comme un dernier recours et que priorité soit accordé e au bien-ê tre des enfants et non aux revenus financiers qu'en tire une famille, une institution ou un intermé diaire; demande instamment au gouvernement bulgare de faire sans tarder le né cessaire pour remé dier à cette situation;

7. reconnaî t qu'un pourcentage important des enfants pris en charge appartiennent à la communauté rom, et qu'une action plus efficace et plus ré solue s'impose pour surmonter les barriè res entre cette communauté et la socié té en gé né ral; considè re que ce problè me va au-delà de la discrimination et qu'il s'agit, en fait, d'un processus à sens double; prend acte du nouveau programme d'action du gouvernement en faveur des Rom, qui est doté d'une enveloppe budgé taire non né gligeable; engage le gouvernement à persé vé rer dans son action visant à promouvoir l'inté gration de la communauté rom dans la socié té bulgare; demande instamment aux autorité s bulgares et à la Commission de cibler leurs efforts sur des programmes concrets de nature à apporter des amé liorations sensibles, notamment en ce qui concerne l'é ducation des femmes roms en matiè re de planification des naissances et de bien-ê tre des enfants, ainsi que la connaissance de la langue bulgare parmi la communauté rom; se fé licite de la pratique instauré e ré cemment consistant à recruter des Roms dans la police et invite le gouvernement à poursuivre dans cette voie; simultané ment, demande aux repré sentants de la communauté rom de cerner les problè mes sociaux et structurels que pré sente le mode de vie de cette communauté et de participer à l'application de mesures tendant à apporter des changements au sein de la communauté pour faciliter l'inté gration des Rom dans la socié té bulgare;

8. demande au gouvernement bulgare de continuer à amé liorer l'encadrement des personnes souffrant de handicaps mentaux et autres; constate que la situation financiè re des personnes handicapé es a commencé à s'amé liorer à la suite de l'attribution d'un revenu minimal garanti; s'inquiè te de ce que les enfants handicapé s sont mal armé s pour vivre en socié té aprè s avoir é té é duqué s dans des é tablissements spé ciaux; demande que la formation professionnelle soit mieux adapté e aux enfants dont les capacité s sont diffé rentes, afin de les aider à trouver par la suite un emploi; est conscient que, pour amé liorer la situation sur le terrain, il pourrait s'avé rer né cessaire de pré voir des prestations financiè res accrues;

9. se fé licite de l'adoption, par la Bulgarie, d'une lé gislation antidiscrimination globale destiné e à transposer l'acquis de l'UE dans ce domaine, notamment des dispositions en matiè re d'é galité de traitement entre hommes et femmes ainsi que du refus de toute discrimination fondé e sur le sexe, la race ou l'origine ethnique, la religion ou les convictions, le handicap, l'â ge ou l'orientation sexuelle;

10. se dé clare consterné de ce que la traite des ê tres humains demeure un problè me; prend acte de la nouvelle loi de mai 2003 sur la lutte contre le trafic illicite d'ê tres humains et demande qu'elle soit appliqué e avec rigueur dans tout le pays;

11. se dé clare pré occupé par les ré sultats de certaines enquê tes empiriques selon lesquels, dans un grand nombre d'affaires pé nales, il n'y avait pas d'avocat de la dé fense en premiè re instance alors que l'accè s à ce soutien devrait ê tre possible pour tous; demande instamment une amé lioration du systè me d'assistance en justice;

12. invite la Commission à voir si la loi relative aux confessions religieuses (qui est entré e en vigueur le 1er janvier 2003) va à l'encontre des conventions internationales relatives aux liberté s fondamentales;

Problè mes é conomiques

13. fé licite la Bulgarie pour le fonctionnement de son é conomie de marché; engage le gouvernement bulgare à poursuivre son programme de ré forme é conomique, qui assure la stabilité macroé conomique dans un contexte difficile; se fé licite de l'importance accrue prise par le secteur privé en tant que principal moteur de croissance; s'inquiè te de ce que tout retard ou annulation des procé dures de privatisation straté gique n'entraî ne une ré duction des investissements é trangers directs en Bulgarie; reconnaî t que la Bulgarie a bien progressé dans ses ré formes structurelles et considè re qu'elle doit poursuivre dans la voie du progrè s pour faire face dans un proche avenir à la concurrence et aux forces du marché au sein de l'Union;

14. se fé licite de la poursuite de la croissance du PIB, qui a atteint 4, 8% en 2002, en dé pit d'un contexte é conomique mondial dé favorable; se fé licite aussi de la poursuite du recul de l'inflation, tombé e de 7, 4% en 2001 à 5, 8% en 2002; espè re que la forte croissance observé e à Sofia et autour de cette ville s'é tendra à l'ensemble du pays; se dé clare impressionné par la politique budgé taire rigoureuse de la Bulgarie, qui a permis d'é viter une aggravation du dé ficit des comptes courants et d'accomplir des progrè s dans la ré duction de la dette;

15. se fé licite des ré sultats obtenus par la Bulgarie dans la modernisation de son administration fiscale; se fé licite de la baisse sensible du taux de chô mage, qui est tombé à 12, 9% en octobre 2003 et qui devrait continuer à diminuer; recommande au gouvernement bulgare de centrer ses efforts sur la formation professionnelle et les programmes de cré ation d'emplois et de veiller à ce que la population du pays profite concrè tement de l'amé lioration de la situation é conomique et de faire en sorte que les disparité s ré gionales soient ré duites;

16. constate avec pré occupation le recul de la population bulgare dû à une é migration nette, en particulier celle de jeunes diplô mé s bulgares; souligne que c'est en retenant une main-d'œ uvre souple et bien formé e que la Bulgarie sera le mieux en mesure d'exploiter sa croissance é conomique actuelle; demande instamment à l'administration de s'atteler aux problè mes que pose la lenteur de l'amé lioration du niveau de vie gé né ral et d'envisager d'autres mesures d'incitation pour garder les jeunes diplô mé s dans le pays;

Critè res de l'acquis

17. se fé licite des progrè s continus ré alisé s par la Bulgarie en ce qui concerne l'adoption de l'acquis; prend note de l'é valuation de la Commission selon laquelle des progrè s constants sont ré alisé s en ce qui concerne les chapitres restants de l'acquis;

18. demande à la Bulgarie d'abolir l'obligation pour les ressortissants de l'UE d'ê tre en possession d'un permis de sé jour permanent pour exercer des activité s é conomiques en Bulgarie, et ce au titre de l'adoption du chapitre relatif à la libre prestation de services; constate qu'un projet de loi a é té pré senté au parlement par le gouvernement bulgare pour ré gler cette question;

19. se fé licite des efforts dé ployé s par le gouvernement bulgare pour renforcer l'administration, notamment de l'adoption ré cente de modifications de la loi relative à la fonction publique; rappelle à la Bulgarie qu'une administration ré formé e et renforcé e est de nature non seulement à amé liorer les possibilité s d'appliquer l'acquis et de gé rer les ressources financiè res communautaires avec efficacité , mais aussi à renforcer la capacité administrative et la compé tence en matiè re d'aides publiques, d'amé liorer la qualité des dé cisions relatives aux aides publiques et d'assurer une meilleure coopé ration entre la commission pour l'amé lioration de la concurrence et le ministè re des finances ainsi qu'amé liorer la confiance gé né rale du public à l'é gard du fonctionnement du ré gime;

20. demande que la bonne exé cution des tâ ches des administrations de sé curité maritime reste inscrite dans un cadre prioritaire et que soient poursuivis les efforts visant à permettre à la Bulgarie de faire retirer le pavillon bulgare, ainsi qu'elle y aspire, de la liste noire de Paris;

21. se fé licite de ce que la plupart des problè mes non financiers du chapitre relatif à l'agriculture aient é té ré solus; soutient le gouvernement dans sa politique de ré forme dans ce secteur; souligne que la mise en place de tout un systè me de mé canismes d'aide aux agriculteurs comme les organisations communes de marché doit ê tre poursuivie; reconnaî t que des progrè s concrets doivent ê tre accomplis pour restructurer ce secteur à forte intensité de main-d'œ uvre en utilisant pleinement les ressources affecté es au dé veloppement rural dans le cadre de SAPARD et en é laborant des politiques pouvant ê tre financé es aprè s l'adhé sion dans le cadre de la section orientation du FEOGA; souhaite, par ailleurs, qu'un soutien amé lioré soit offert aux petits agriculteurs, notamment en matiè re de formation et de facilité s bancaires fondamentales;

22. fait valoir que, dans le cadre du programme PHARE, 1, 5 milliard d'euros ont é té alloué s à la Bulgarie pendant la pé riode 1992-2003 et que 257, 3 millions d'euros sont pré vus pour 2004; que, dans le cadre du programme SAPARD, 56, 1 millions d'euros ont é té alloué s à la Bulgarie en 2003 et 58, 3 millions d'euros sont pré vus pour 2004; que, dans le cadre du programme ISPA, 110 millions d'euros ont é té alloué s en 2003 et 451, 2 millions d'euros seront ré partis entre la Bulgarie et la Roumanie en 2004; se dit pré occupé que de vastes montants de ces aides de pré adhé sion seront perdus si le taux d'absorption ne peut pas ê tre davantage accru, notamment pour le programme SAPARD, où l'exé cution des cré dits n'a é té que de 33 % en 2003; se fé licite de ce que des amé liorations aient é té apporté es en matiè re de capacité s administratives du pays en vue de programmer, gé rer et contrô ler les fonds communautaires de pré adhé sion; souligne qu'il convient de poursuivre les efforts entrepris;

23. estime que les travaux entrepris dans la mise en œ uvre des rè gles et des normes relevant des domaines de la santé animale, des produits phytosanitaires et de la sé curité alimentaire vont dans la bonne direction, mais se dit pré occupé par les lacunes relevé es dans le contrô le des EST et des sous-produits animaux;

24. se dit pré occupé par le fait que les normes relatives au transport des animaux ne ré pondent pas aux normes communautaires et demande à la Bulgarie de prendre des mesures rapides et efficaces destiné es à ré duire les souffrances des animaux.

25. reconnaî t que des efforts considé rables sont encore né cessaires dans le domaine de la politique ré gionale aux niveaux central et local, notamment pour renforcer les structures et dé limiter clairement les compé tences;

26. demande à la Bulgarie d'assurer la transposition et l'application de la lé gislation environnementale de l'UE; invite la Commission à mettre davantage l'accent sur la mise en place des capacité s dans le domaine de l'environnement;

27. attend de la Commission qu'elle veille à ce que les projets d'infrastructure prioritaires financé s par l'UE et ré alisé s par le gouvernement bulgare respectent la lé gislation environnementale de l'UE ainsi que la convention de Berne sur la conservation de la faune et de la flore sauvages et des habitats naturels; engage par ailleurs les autorité s bulgares à envisager, dans le contexte de la construction de l'autoroute de la Struma, une solution de remplacement qui pré serverait le site des gorges de Kresna;

28. se fé licite de la clô ture provisoire du chapitre relatif à la coopé ration dans le domaine de la justice et des affaires inté rieures, qui reflè te les progrè s accomplis par la Bulgarie dans ces domaines, et invite instamment la Bulgarie à poursuivre ses efforts tendant à mettre en place un systè me judiciaire efficace et digne de confiance;

29. se fé licite du renforcement du dialogue politique structuré entre l'Union europé enne et la Bulgarie au cours de la phase de pré adhé sion; ré affirme l'importance de la poursuite de la coopé ration entre le parlement bulgare et les parlements nationaux des É tats membres;

30. souligne l'importance de normes de sé curité é levé es dans les centrales nuclé aires et convient que les ré acteurs nuclé aires qui ne satisfont pas aux exigences de sé curité doivent ê tre fermé s; se fé licite des investissements substantiels effectué s pour relever le niveau de sé curité à la centrale de Kozloduy; estime que le Conseil et la Commission devraient é tudier le rapport sur le contrô le de la sé curité (Peer Review) effectué par le Conseil du 16 au 19 novembre 2003 à Kozloduy 3 et 4; à la lumiè re de ceci, demande une plus grande souplesse de la part de la Commission et du Conseil en ce qui concerne la fermeture de ces unité s; demande que des mesures soient prises pour assurer le maintien et le dé veloppement des ressources é nergé tiques de maniè re à ce que la Bulgarie puisse satisfaire à ses futurs besoins et maintenir sa position d'exportateur d'é lectricité;

31. se fé licite de la perspective d'adhé sion de la Bulgarie à l'OTAN à la mi-2004 ainsi que de la pré sidence-en-exercice bulgare de l'OSCE pendant cette anné e; voit dans la Bulgarie un important pilier de stabilité dans l'Europe du Sud-Est;

32. constate que les né gociations d'adhé sion de la Bulgarie se dé roulent sans gros problè me et à un rythme conforme au calendrier fixé; insiste pour que le calendrier d'adhé sion de la Bulgarie à l'Union europé enne ne soit pas né cessairement lié à celui d'un autre pays candidat;

33. charge son Pré sident de transmettre la pré sente ré solution au Conseil et à la Commission ainsi qu'aux gouvernements et aux parlements des É tats membres et de la Bulgarie.

EXPOSÉ DES MOTIFS

Le 12 dé cembre 2003, le Conseil europé en soulignait le caractè re continu et irré versible du processus d'é largissement en cours, auquel la Bulgarie participe pleinement.

L'Union europé enne et la Bulgarie se sont assigné pour objectif que ce pays adhè re à l'Union en janvier 2007. À grand renfort de pré paratifs ré solus, les né gociations relatives à l'adhé sion devraient ê tre mené es à bien en 2004 sur la base du principe des mé rites propres, et le traité d'adhé sion devrait ê tre signé le plus tô t possible en 2005.

La Bulgarie est bien pré paré e à atteindre cet objectif, puisqu'elle a dé jà clô turé 26 des 31 chapitres de né gociation.

La Bulgarie a accompli des progrè s notables dans son programme de ré forme é conomique, à telle enseigne qu'elle est aujourd'hui une é conomie de marché en é tat de fonctionner. Le moment venu, elle sera en mesure de prospé rer au sein du marché unique europé en.

La Bulgarie satisfait aux critè res politiques de Copenhague et doit continuer à s'employer à permettre à tous les membres de la socié té du pays de profiter de l'amé lioration de la situation é conomique et de la stabilité sociale. Des efforts soutenus sont né cessaires pour amé liorer l'administration judiciaire et publique, é liminer la corruption et lutter contre la criminalité organisé e. Une attention particuliè re doit ê tre accordé e à l'amé lioration des conditions de vie des enfants dé favorisé s, des handicapé s et des personnes â gé es.

La Bulgarie doit continuer à renforcer ses capacité s dans tous les domaines, afin d'appliquer la lé gislation de l'UE sur son territoire aprè s l'adhé sion. Les modifications constitutionnelles intervenues ré cemment faciliteront les ré formes dans ce domaine, mais cette tâ che exigera toujours une attention é troite et une action ré solue dans les anné es à venir.

22 janvier 2004

AVIS DE LA COMMISSION DES BUDGETS

à l'intention de la commission des affaires é trangè res, des droits de l'homme, de la sé curité commune et de la politique de dé fense

sur les progrè s ré alisé s par la Bulgarie sur la voie de l'adhé sion

(COM(2003) 676 – 2003/2202(INI))

Rapporteur pour avis: Reimer Bö ge

PROCÉ DURE

Au cours de sa ré union du 16 dé cembre 2003, la commission des budgets a nommé Reimer Bö ge rapporteur pour avis.

Au cours de sa ré union du 20 janvier 2004, la commission a examiné le projet d'avis.

Au cours de cette derniè re ré union, elle a adopté les suggestions ci-aprè s à l'unanimité .

É taient pré sents au moment du vote Terence Wynn (pré sident), Reimer Bö ge (vice pré sident et rapporteur pour avis), Anne Elisabet Jensen (vice pré sidente), Joan Colom i Naval, Den Dover, Bá rbara Dü hrkop Dü hrkop, Gö ran Fä rm, Esko Olavi Seppä nen et Kyö sti Tapio Virrankoski.

SUGGESTIONS

La commission des budgets invite la commission des affaires é trangè res, des droits de l'homme, de la sé curité commune et de la politique de dé fense, compé tente au fond, à incorporer dans la proposition de ré solution qu'elle adoptera les suggestions suivantes:

Aspects financiers

1. fait valoir que, dans le cadre du programme PHARE, 1, 5 milliard d'euros ont é té alloué s à la Bulgarie pendant la pé riode 1992 2003 et que 257, 3 millions d'euros sont pré vus pour 2004; que, dans le cadre du programme SAPARD, 56, 1 millions d'euros ont é té alloué s à la Bulgarie en 2003 et 58, 3 millions d'euros sont pré vus pour 2004; que, dans le cadre du programme ISPA, 110 millions d'euros ont é té alloué s en 2003 et 451, 2 millions d'euros seront ré partis entre la Bulgarie et la Roumanie en 2004; se dit pré occupé que de vastes montants de ces aides de pré adhé sion seront perdus si le taux d'absorption ne peut pas ê tre davantage accru, notamment pour le programme SAPARD, où l'exé cution des cré dits n'a é té que de 33 % en 2003; se fé licite de ce que des amé liorations aient é té apporté es en matiè re de capacité s administratives du pays en vue de programmer, gé rer et contrô ler les fonds communautaires de pré adhé sion; souligne qu'il convient de poursuivre les efforts entrepris;

2. rappelle que la rubrique 7 des perspectives financiè res actuelles Aides de pré adhé sion pré voit la possibilité d'un partenariat plus é troit avec les pays voisins, dont certains pourraient ê tre de futurs É tats membres de l'Union;

3. rappelle que les é largissements futurs et d'autres é lé ments nouveaux en faveur de partenariats plus poussé s devraient entrer dans le cadre des perspectives financiè res au delà de 2006; relè ve que des ressources financiè res insuffisantes pourraient limiter les ambitions et le rô le de l'Union europé enne.

30 janvier 2004

AVIS DE LA COMMISSION DE L'INDUSTRIE, DU COMMERCE EXTERIEUR, DE LA RECHERCHE ET DE L'ENERGIE

à l'intention de la commission des affaires é trangè res, des droits de l'homme, de la sé curité commune et de la politique de dé fense

sur le document de straté gie et Rapport de la Commission europé enne sur les progrè s ré alisé s par la Bulgarie sur la voie de l'adhé sion

(COM(2003) 676 – C5 0533/2003 2003/2202(INI))

Rapporteur pour avis: W.G. van Velzen

PROCÉ DURE

Au cours de sa ré union du 20 octobre 2003, la commission de l'industrie, du commerce exté rieur, de la recherche et de l'é nergie a nommé W.G. van Velzen rapporteur pour avis.

Au cours de ses ré unions des 26 novembre 2003 et 19 et 27 janvier 2004, la commission a examiné le projet d'avis.

Au cours de la derniè re de ces ré unions, elle a adopté les suggestions ci aprè s à l'unanimité .

É taient pré sents au moment du vote Luis Berenguer Fuster (pré sident), Yves Pié trasanta (vice-pré sident), W.G. van Velzen (rapporteur pour avis), Sir Robert Atkins, Ward Beysen (supplé ant Marco Cappato), Hiltrud Breyer (supplé ant Nuala Ahern), Felipe Camisó n Asensio (supplé ant Jaime Valdivielso de Cué, Giles Bryan Chichester, Nicholas Clegg, Willy C.E.H. De Clercq, Concepció Ferrer, Francesco Fiori (supplé ant Umberto Scapagnini), Colette Flesch, Glyn Ford (supplé ant Gary Titley), Norbert Glante, Roger Helmer (supplé ant Bashir Khanbhai), Hans Karlsson, Helmut Kuhne (supplé ant Rolf Linkohr), Caroline Lucas, Eryl Margaret McNally, Erika Mann, Hans-Peter Martin (supplé ant Harlem Dé sir), Ana Miranda de Lage, Angelika Niebler, Reino Paasilinna, Paolo Pastorelli, Godelieve Quisthoudt-Rowohl, Imelda Mary Read, Mechtild Rothe, Christian Foldberg Rovsing, Konrad K. Schwaiger, Esko Olavi Seppä nen, Claude Turmes, Alejo Vidal-Quadras Roca, Myrsini Zorba et Olga Zrihen Zaari.

SUGGESTIONS

La commission de l'industrie, du commerce exté rieur, de la recherche et de l'é nergie invite la commission des affaires é trangè res, des droits de l'homme, de la sé curité commune et de la politique de dé fense, compé tente au fond, à incorporer dans la proposition de ré solution qu'elle adoptera les suggestions suivantes:

1. se fé licite de ce que la Bulgarie a brillamment clô turé 26 chapitres et ne doit plus en clô turer que 6 tout en relevant que l'acquis communautaire é volue et que les autorité s bulgares doivent donc procé der à des ajustements en permanence. Il conviendrait en particulier d'appeler l'attention sur ce qui suit:

a) la libre circulation de produits industriels, et la loi bulgare correspondante qui devrait peut ê tre ê tre revue à la suite de la ré solution du Conseil du 10 novembre 2003 intitulé e "Amé liorer l'application des directives "nouvelle approche";

b) la prochaine adoption d'une lé gislation sectorielle spé cifique de la CE, par exemple sur les substances chimiques ou la protection pour les produits pharmaceutiques;

c) la né cessité de renforcer les structures compé tentes pour la protection des inté rê ts financiers de l'UE;

2. estime que la Bulgarie devra, pour arriver à un niveau satisfaisant de compé titivité et de cré ation d'institutions, s'efforcer d'amé liorer son climat des investissements, tout en s'attaquant au phé nomè ne trè s ré pandu de la corruption, et ce en cré ant pour le secteur privé un climat transparent et pré visible propice aux investissements é trangers directs; estime que l'achè vement de la privatisation du secteur industriel et la restructuration des derniè res grandes entreprises d'É tat et des services publics jetteront les bases d'une culture de responsabilité dans le secteur public;

3. relè ve avec inté rê t l'avancement des ré formes qui ont é té engagé es dans le secteur de l'é nergie mais signale qu'il faudrait, compte tenu des propositions lé gislatives nouvelles ou ré visé es de l'UE, tenir compte de ce qui suit:

a) la cré ation d'un cadre d'efficacité é nergé tique a é té inutilement retardé e;

b) la libé ralisation des socié té s de distribution n'a pas progressé de faç on satisfaisante;

c) il rè gne un grand accord au sein de la commission sur le fait que les centrales nuclé aires dont la sé curité est dé ficiente doivent ê tre fermé es. Cependant, en ce qui concerne la centrale nuclé aire de Kozloduy, la NPP a fait de gros investissements pour relever le niveau de sé curité . La commission estime que la Commission europé enne devrait se renseigner sur le contrô le de la sé curité effectué par le Conseil (Peer Review) du 16 au 19 novembre 2003 à Kozloduy 3 et 4. S'il ressort du rapport de contrô le que la sé curité de ces ré acteurs satisfait dé sormais clairement à toutes les recommandations formulé es par le "Atomic Question Group (AQG)", la Commission devrait actualiser la possibilité d'un report du dé mantè lement de Kozloduy 3 et 4; dans le cas contraire, la Commission devrait insister sur l'urgence de la fermeture des installations;

4. se fé licite de ce que la Bulgarie ait promulgué une nouvelle loi sur les té lé communications pour s'aligner sur l'acquis des té lé communications mais considè re qu'il convient d'urgence de se centrer davantage sur son application et sur l'amé lioration de la capacité administrative des autorité s de ré gulation;

5. souligne que les quatre facteurs sous jacents – compé titivité industrielle, potentiel d'exportation accru, efficacité et sé curité é nergé tiques et investissements accrus dans la recherche et leur transposition en produits et services industriels – sont la condition sine qua non de l'accé lé ration de la croissance é conomique et de l'approfondissement de ré formes structurelles, lesquelles permettraient de rattraper le reste des 25 pays de l'UE; signale que la ré alisation de ce quadruple objectif passe toutefois par des efforts concerté s de la socié té bulgare, ce qui peut ê tre considé ré comme un objectif utopique en ce sens qu'il va mê me au delà du dé mantè lement de son é conomie planifié e;

6. se fé licite de ce que le Conseil europé en du 12 dé cembre 2003 s'est engagé à poursuivre le double objectif: "de veiller à ce que les discussions ou l'accord sur les futures ré formes politiques, ou les nouvelles perspectives financiè res n'entravent pas la poursuite et la conclusion des né gociations d'adhé sion, et à ce que le ré sultat de celles-ci ne pré juge pas ces discussions ou cet accord";

22 janvier 2004

AVIS DE LA COMMISSION DE L'EMPLOI ET DES AFFAIRES SOCIALES

à l'intention de la commission des affaires é trangè res, des droits de l'homme, de la sé curité commune et de la politique de dé fense

sur le document de straté gie et le rapport de la Commission europé enne sur les progrè s ré alisé s par la Bulgarie sur la voie de l'adhé sion

(COM(2003) 676 – 2003/2202(INI))

Rapporteurs pour avis: Miet Smet et Harald Ettl

PROCÉ DURE

Au cours de sa ré union du 22 octobre 2003, la commission de l'emploi et des affaires sociales a nommé Miet Smet et Harald Ettl rapporteurs pour avis.

Au cours de ses ré unions des 16 dé cembre 2003 et 22 janvier 2004, la commission a examiné le projet d'avis.

Au cours de la derniè re de ces ré unions, elle a adopté les suggestions ci-aprè s à l'unanimité .

É taient pré sents au moment du vote Theodorus J.J. Bouwman (pré sident), Marie-Hé lè ne Gillig et Winfried Menrad (vice-pré sidents), Miet Smet et Harald Ettl (rapporteurs pour avis), Anne André-Lé onard, Elspeth Attwooll, Regina Bastos, Hans Udo Bullmann (supplé ant Jan Andersson), Ieke van den Burg, Luigi Cocilovo, Proinsias De Rossa, Carlo Fatuzzo, Ilda Figueiredo, Anne Elisabet Jensen (supplé ant Marco Formentini), Karin Jö ns, Jean Lambert, Thomas Mann, Mario Mantovani, Claude Moraes, Neil Parish (supplé ant Raffaele Lombardo, conformé ment à l'article 153, paragraphe 2 du rè glement), Manuel Pé rez Á lvarez, Bartho Pronk, Lennart Sacré deus, Gerhard Schmid, Elisabeth Schroedter (supplé ant Jillian Evans), Helle Thorning-Schmidt et Barbara Weiler.

SUGGESTIONS

La commission de l'emploi et des affaires sociales invite la commission des affaires é trangè res, des droits de l'homme, de la sé curité commune et de la politique de dé fense, compé tente au fond, à incorporer dans la proposition de ré solution qu'elle adoptera les suggestions suivantes:

1. se fé licite des efforts accomplis par la Bulgarie sur la voie de son adhé sion, et notamment de la clô ture des chapitres de né gociation sur la libre circulation des personnes et sur les affaires sociales et l'emploi; souligne que chaque pays doit ê tre jugé individuellement;

2. se fé licite des efforts que la Bulgarie a accomplis pour ré duire le taux de chô mage, lequel a ré gressé de 25% et se trouve aujourd'hui à son niveau historique le plus bas; rappelle que la Bulgarie conserve des taux de chô mage trè s é levé s, les jeunes é tant parmi les plus touché s, et que le chô mage de longue duré e y est extrê mement important, avec, au premier rang, les groupes minoritaires tels que les jeunes, les personnes d'un certain â ge, les personnes handicapé es et les femmes; pré conise, par consé quent, la mise en œ uvre de programmes de formation spé ciaux;

3. constate que l'expansion ré cente du secteur privé , bien qu'elle constitue une é volution prometteuse, ne compense pas l'augmentation du chô mage dans le secteur public; invite la Bulgarie à analyser les tendances de son é conomie et à dé finir les tâ ches que lui impose cette restructuration é conomique;

4. invite le gouvernement bulgare à aligner plus rapidement le droit du travail sur l'acquis, en particulier en ce qui concerne l'obligation de l'employeur d'informer ses employé s, le travail à temps partiel et l'organisation du temps de travail, la sauvegarde des droits des employé s en cas de transferts d'entreprises et de licenciements collectifs, ainsi que la protection des employé s en cas d'insolvabilité de l'employeur;

5. invite le gouvernement bulgare à accorder une priorité à la transposition de l'acquis concernant les comité s d'entreprise europé ens et à cré er à cette fin les conditions qui puissent faire entrer é galement dans la pratique sociale de la Bulgarie la participation des partenaires sociaux à des questions telles que les relations de travail en gé né ral et la formation des salaires en particulier;

6. invite la Bulgarie à renforcer la coopé ration entre le ministè re de l'é ducation, les municipalité s, les é coles et les partenaires sociaux, tant il est vrai que la qualité de l'enseignement professionnel dé pend avant tout de l'é tablissement de liens é troits avec le marché de l'emploi à diffé rents niveaux, partenaires sociaux compris;

7. pré conise la prise de mesures ciblé es, visant à l'inté gration des minorité s qui vivent en Bulgarie, en particulier les Turcs et les Roms, et à l'amé lioration des possibilité s offertes aux minorité s en matiè re d'é ducation et d'emploi; reconnaî t que des efforts ré els ont é té accomplis pour l'amé lioration du niveau de vie et des possibilité s d'é ducation des minorité s;

8. invite la Bulgarie à é laborer une straté gie claire pour l'inté gration de l'enseignement du bulgare et de l'enseignement de la langue maternelle ou pour le dé veloppement d'activité s bilingues axé es sur les trè s jeunes enfants, le but é tant de placer les enfants issus des minorité s ethniques sur un pied d'é galité avec les autres enfants; constate que la ré alité est tout autre, qui montre que, sur cent é lè ves roms du premier degré , cinq seulement (trois filles et deux garç ons) ont une petite chance de terminer l'é cole secondaire et que de nombreux enfants roms sains de corps et d'esprit sont orienté s vers des é coles destiné es aux enfants physiquement ou mentalement handicapé s;

9. invite la Bulgarie à accroî tre son budget de l'é ducation, celui ci é tant nettement infé rieur à la moyenne de l'UE; estime que politique é ducative et politique de l'emploi doivent aller main dans la main;

10. se fé licite des effort que la Bulgarie accomplit à l'heure actuelle afin d'amé liorer le cadre juridique concernant la protection sociale, plus particuliè rement pour ce qui est des personnes handicapé es; estime, né anmoins, que les conditions de vie dans les é tablissements appelé s à soigner les malades mentaux doivent ê tre amé lioré es du tout au tout et que des mesures spé ciales, permettant de lutter contre la discrimination en matiè re d'é ducation et d'emploi, doivent ê tre prises en faveur des handicapé s mentaux;

11. souligne que le dé veloppement des ressources humaines en Bulgarie doit ê tre appuyé dans le cadre du Plan national de dé veloppement et songe spé cialement dans ce contexte au programme Phare; insiste sur le fait qu'une telle ré forme n'est pas seulement une question d'argent, mais exige aussi le recours à un personnel qualifié; invite par consé quent la Bulgarie à renforcer sa capacité institutionnelle et à mettre en place les capacité s administratives né cessaires à un recours optimal aux Fonds structurels;

12. invite la Bulgarie à dé velopper la participation des partenaires sociaux, conformé ment aux pratiques europé ennes, et d'adopter des mé thodes se prê tant à la coopé ration tripartite; insiste sur la né cessité d'associer les partenaires sociaux au suivi des mesures mises en œ uvre au titre de la pré adhé sion à l'Union europé enne;

13. invite la Bulgarie à ne plus ré duire les fonds affecté s à l'assistance sociale é tant donné qu'une partie é norme de la population vit actuellement dans une grande pauvreté .

29 janvier 2004

AVIS DE LA COMMISSION DE L'AGRICULTURE ET DU DEVELOPPEMENT RURAL

à l'intention de la commission des affaires é trangè res, des droits de l'homme, de la sé curité commune et de la politique de dé fense

sur les progrè s ré alisé s par la Bulgarie sur la voie de l'adhé sion

(COM(2003) 676 – 2003/2202(INI))

Rapporteur pour avis: Karl Erik Olsson

PROCÉ DURE

Au cours de sa ré union du 4 novembre 2003, la commission de l'agriculture et du dé veloppement rural a nommé Karl Erik Olsson rapporteur pour avis.

Au cours de ses ré unions des 25 novembre 2003 et 26 et 27 janvier 2004, la commission a examiné le projet d'avis.

Au cours de la derniè re de ces ré unions, elle a adopté les suggestions ci-aprè s à l'unanimité .

É taient pré sents au moment du vote Friedrich-Wilhelm Graefe zu Baringdorf (pré sident), Karl Erik Olsson (rapporteur pour avis), Niels Busk, Francesco Fiori, Georges Garot, Lutz Goepel, Willi Gö rlach, Marí a Izquierdo Rojo, Elisabeth Jeggle, Salvador Jové Peres, Hedwig Keppelhoff-Wiechert, Heinz Kindermann, Vé ronique Mathieu, Hans-Peter Mayer (supplé ant Michl Ebner), Xaver Mayer, Jan Mulder (supplé ant Giovanni Procacci), Mikko Pesä lä , Dominique F.C. Souchet.

JUSTIFICATION SUCCINCTE

Avec l'adhé sion de 10 nouveaux É tats membres le 1er mai 2004, l'Union connaî tra un é largissement sans pré cé dent, tant dans son ampleur (quant au nombre de nouveaux pays et de nouveaux habitants en une seule fois) que dans sa dimension historique et politique.

Or, le souhait de ré unir l'Europe ne serait pas complet sans un é largissement, dans un premier temps, à la Bulgarie et à la Roumanie, dont l'adhé sion devrait avoir lieu en 2007.

Un important aspect social et socioé conomique du premier grand é largissement ainsi que de l'adhé sion, par la suite, de la Bulgarie et de la Roumanie sera le poids accru du secteur agricole dans la nouvelle Union. Plus que jamais, la nouvelle politique agricole commune devra prouver son efficacité en tant que catalyseur du dé veloppement de la qualité , de la sé curité des aliments, du bien-ê tre des animaux, des nouvelles formes de production et de nouvelles activité s rurales en vue de lutter contre la dé population et de faire des ré gions rurales des ré gions attractives proposant de bonnes conditions de vie et d'inté ressantes possibilité s d'emploi pour la population.

L'Union a l'ambition de conclure les né gociations sur le chapitre agricole avec la Bulgarie en 2004. Dans ce cadre, le document de straté gie de la Commission et son rapport sur les progrè s ré alisé s par la Bulgarie sur la voie de l'adhé sion constituent des instruments du plus haut inté rê t pour l'identification des domaines qui né cessitent encore des efforts pour que la Bulgarie puisse respecter l'acquis communautaire.

Malgré les incidences né gatives importantes des restructurations et la conjoncture é conomique dé favorable que traverse le pays, la Bulgarie a pris un grand nombre de mesures pour adapter son secteur agricole aux normes communautaires. Ces efforts mé ritent qu'on les salue. Votre rapporteur est confiant dans la volonté et la capacité du pays à ré soudre les problè mes qui subsistent sur la voie de l'adhé sion en 2007.

SUGGESTIONS

La commission de l'agriculture et du dé veloppement rural invite la commission des affaires é trangè res, des droits de l'homme, de la sé curité commune et de la politique de dé fense, compé tente au fond, à incorporer dans la proposition de ré solution qu'elle adoptera les suggestions suivantes:

1. se fé licite des efforts considé rables accomplis par la Bulgarie, notamment dans le domaine structurel, au cours des dix anné es qu'aura duré le processus d'é largissement;

2. reconnaî t le travail accompli par la Bulgarie pour adapter la politique agricole nationale à l'acquis communautaire et relè ve que les ré formes ont é galement eu un coû t pour l'é conomie agricole bulgare;

3. estime que la ré alisation de la libé ralisation de la politique des prix constitue un é lé ment particuliè rement positif;

4. se ré jouit de la volonté du pays de procé der à de nouvelles adaptations d'ici son adhé sion envisagé e pour 2007 et, à cet é gard, de la volonté de mettre en place un organisme de paiement ainsi qu'un systè me inté gré de contrô le et de gestion au plus tard pour 2005; rappelle qu'il est essentiel que ces structures de gestion soient en place en temps voulu pour l'adhé sion de la Bulgarie; invite donc les autorité s bulgares à accorder la priorité absolue à ces objectifs et souhaite que la Commission apporte toute l'aide né cessaire au pays pour ce faire;

5. se dit satisfait des travaux de mise en place d'un registre d'exploitation complet et actualisé et estime que ce registre est une condition essentielle pour la mise en œ uvre correcte de la politique agricole commune en Bulgarie; est par consé quent d'avis que cet instrument doit recevoir la priorité;

6. encourage le pays à redoubler d'efforts dans la mise en place d'organisations communes de marché dans les secteurs pertinents;

7. estime que les travaux entrepris dans la mise en œ uvre des rè gles et des normes relevant des domaines de la santé animale, des produits phytosanitaires et de la sé curité alimentaire vont dans la bonne direction, mais se dit pré occupé par les lacunes relevé es dans le contrô le de l'ESB et des sous-produits animaux;

8. se dit pré occupé par le fait que les normes relatives au transport des animaux ne ré pondent pas aux normes communautaires et demande à la Bulgarie de prendre des mesures rapides et efficaces destiné es à ré duire les souffrances des animaux.

26 janvier 2004

AVIS DE LA COMMISSION DE LA POLITIQUE REGIONALE, DES TRANSPORTS ET DU TOURISME

à l'intention de la commission des affaires é trangè res, des droits de l'homme, de la sé curité commune et de la politique de dé fense

sur le rapport ré gulier 2003 de la Commission sur les progrè s ré alisé s par la Bulgarie sur la voie de l'adhé sion

(COM(2003) 676) – SEC(2003)1210 – C5 0533/2003 – 2003/2202(INI))

Rapporteur pour avis: Emmanouil Mastorakis

PROCÉ DURE

Au cours de sa ré union du 25 novembre 2003, la commission de la politique ré gionale, des transports et du tourisme a nommé Emmanouil Mastorakis rapporteur pour avis.

Au cours de sa ré union des 20 et 21 janvier 2004, la commission a examiné le projet d'avis.

Au cours de cette ré union, elle a adopté les suggestions ci-aprè s par 40 voix contre 3 et 2 abstentions.

É taient pré sents au moment du vote Paolo Costa (pré sident), Rijk van Dam, Gilles Savary, Helmuth Markov (vice-pré sidents), Emmanouil Mastorakis (rapporteur pour avis), Sylviane H. Ainardi, Pedro Aparicio Sá nchez (supplé ant Danielle Darras), Rolf Berend, Graham H. Booth (supplé ant Alain Esclopé, Philip Charles Bradbourn, Felipe Camisó n Asensio, Luigi Cocilovo, Christine de Veyrac, Jan Dhaene, Den Dover (supplé ant José Javier Pomé s Ruiz), Jacqueline Foster, Mathieu J.H. Grosch, Konstantinos Hatzidakis, Ewa Hedkvist Petersen, Juan de Dios Izquierdo Collado, Georg Jarzembowski, Dieter-Lebrecht Koch, Ioannis Koukiadis (supplé ant Giovanni Claudio Fava, conformé ment à l'article 153, paragraphe 2, du rè glement), Constanze Angela Krehl (supplé ant Garrelt Duin), Giorgio Lisi, Sé rgio Marques, Erik Meijer, Rosa Migué lez Ramos, Bill Miller (supplé ant John Hume), Enrique Monsoní s Domingo, Francesco Musotto, Josu Ortuondo Larrea, Peter Pex, Wilhelm Ernst Piecyk, Samuli Pohjamo, Alonso José Puerta, Reinhard Rack, Carlos Ripoll y Martí nez de Bedoya, Dana Rosemary Scallon, Ingo Schmitt, Elisabeth Schroedter (supplé ant Nelly Maes), Brian Simpson, Renate Sommer, Ulrich Stockmann, Herman Vermeer et Brigitte Wenzel-Perillo (supplé ant Margie Sudre).

SUGGESTIONS

La commission de la politique ré gionale, des transports et du tourisme invite la commission des affaires é trangè res, des droits de l'homme, de la sé curité commune et de la politique de dé fense, compé tente au fond, à incorporer dans la proposition de ré solution qu'elle adoptera les suggestions suivantes:

A. considé rant qu'un des objectifs premiers de l'aide communautaire reste de promouvoir la cohé sion é conomique, sociale et territoriale en une dé marche nettement axé e sur la pré paration de l'administration et des bé né ficiaires bulgares aux actions futures des Fonds structurels et du Fonds de cohé sion,

B. considé rant que l'é tablissement d'un cadre financier cohé rent ouvrira la voie à la finalisation des né gociations concernant le chapitre sur la politique ré gionale, qui ont des implications importantes en matiè re budgé taire et sont lié es au chapitre relatif aux dispositions financiè res et budgé taires,

C. considé rant que la Bulgarie a continué de progresser dans l'alignement sur l'acquis de la lé gislation des transports, notamment dans le secteur routier, et s'est efforcé e d'amé liorer le niveau de sé curité maritime,

1. note que les autorité s bulgares continuent de mettre l'accent sur la modernisation et le dé veloppement des infrastructures de transport prioritaires le long des ré seaux transeuropé ens de transport;

2. souligne qu'il convient de garantir la capacité administrative né cessaire pour la mise en œ uvre simultané e de plusieurs projets et pour la pré paration des investissements massifs que né cessiteront les infrastructures routiè res et ferroviaires;

3. se fé licite des avancé es qui se sont poursuivies dans la plupart des composantes du secteur des transports terrestres, tels les transports routiers, les chemins de fer et les transports par navigation inté rieure;

4. demande que la Bulgarie s'emploie plus particuliè rement à renforcer et à consolider ses structures administratives afin de garantir la capacité administrative né cessaire à la mise en application de l'acquis dans les secteurs de la route, du rail et de l'aviation;

5. demande que la bonne exé cution des tâ ches des administrations de sé curité maritime reste inscrite dans un cadre prioritaire et que soient poursuivis les efforts visant à permettre à la Bulgarie de faire retirer le pavillon bulgare, ainsi qu'elle y aspire, de la liste noire de Paris;

6. regrette que le chapitre 21, politique ré gionale et coordination des instruments structurels, n'ait toujours pas é té clos;

7. souligne à nouveau que la Bulgarie doit veiller à l'existence de structures efficaces de pré vention, dé tection et ré pression des é ventuels cas de fraude et de corruption lié s aux programmes Phare et ISPA;

8. relè ve que la Bulgarie a accompli quelques progrè s dans la mise en œ uvre des Fonds structurels et du Fonds de cohé sion, en particulier dans le domaine de la programmation et des structures institutionnelles nationales;

9. rappelle le caractè re prioritaire de l'é tablissement d'un systè me efficace et entiè rement transparent de passation de marché s publics et de gestion financiè re, ainsi que de l'amé lioration des mé canismes de contrô le, de suivi et d'é valuation; demande en outre que soient renforcé es la coordination et la coopé ration entre les ministè res de mê me qu'avec les organismes compé tents et les autres acteurs;

10. estime né cessaires des efforts directement axé s sur l'instauration d'une coopé ration et d'une communication efficaces entre le niveau national et le niveau ré gional, ainsi que sur la consolidation et l'achè vement des structures institutionnelles à l'un et à l'autre de ces niveaux.

20 janvier 2004

AVIS DE LA COMMISSION DES DROITS DE LA FEMME ET DE L'EGALITE DES CHANCES

à l'intention de la commission des affaires é trangè res, des droits de l'homme, de la sé curité commune et de la politique de dé fense

sur les progrè s ré alisé s par la Bulgarie sur la voie de l'adhé sion – document de straté gie et rapport 2003

(COM(2003) 676 – 2003/2202(INI))

Rapporteur pour avis: Astrid Lulling

PROCÉ DURE

Au cours de sa ré union du 4 novembre 2003, la commission des droits de la femme et de l'é galité des chances a nommé Astrid Lulling rapporteur pour avis.

Au cours de sa ré union du 2 dé cembre 2003, la commission a examiné le projet d'avis.

Au cours de cette derniè re ré union, elle a adopté les suggestions ci-aprè s à l'unanimité .

É taient pré sents au moment du vote:Anna Karamanou (pré sidente), Marianne Eriksson (vice-pré sidente), Astrid Lulling (rapporteur pour avis), Uma Aaltonen, Regina Bastos, Lone Dybkjæ r, Lissy Grö ner, Mary Honeyball, Christa Klaß , Rodi Kratsa-Tsagaropoulou, Thomas Mann, Maria Martens, Elizabeth Montfort (supplé ant Robert Goodwill), Christa Prets, Amalia Sartori, Olle Schmidt, Patsy Sö rensen, Joke Swiebel et Elena Valenciano Martí nez-Orozco.

SUGGESTIONS

La commission des droits de la femme et de l'é galité des chances invite la commission des affaires é trangè res, des droits de l'homme, de la sé curité commune et de la politique de dé fense, compé tente au fond, à incorporer dans la proposition de ré solution qu'elle adoptera les suggestions suivantes:

1. fait observer que, si le chapitre 13 ("Emploi et affaires sociales" des né gociations a é té provisoirement clô turé en mai 2002, la Bulgarie, ainsi que la Commission l'a relevé dans son rapport d'é valuation 2003, n'en est pas encore au stade de l'entiè re transposition de l'acquis de l'UE en matiè re d'é galité des sexes;

2. se fé licite, né anmoins, des progrè s ré alisé s en 2003 dans le domaine de l'adoption d'une lé gislation gé né rale sur l'é galité des chances, comportant notamment la loi sur la protection contre la discrimination, la loi instituant la fonction de mé diateur et la loi contre la traite des ê tres humains, un trafic qui demeure un grave problè me en Bulgarie, pays d'origine, de transit et dans une moindre mesure de destination; souligne en outre le fait que la né cessaire lé gislation doit s'accompagner de mesures concrè tes pour amé liorer quantitativement et qualitativement les interventions de la police, spé cialement celles lié es au trafic des ê tre humains: femmes et enfants;

3. estime qu'une é volution positive peut certes ê tre constaté e, mais que ces mesures lé gislatives ne sauraient remplacer une loi globale sur l'é galité des chances, avec les mé canismes institutionnels qu'elle instaurerait, et se dé clare par consé quent favorable à l'adoption d'une version ré visé e du projet de loi, rejeté dans un premier temps en 2002, sur l'é galité des chances entre les femmes et les hommes, d'autant que la lé gislation europé enne elle-mê me fait une distinction entre la discrimination fondé e sur le sexe et d'autres formes de discrimination;

4. rappelle que la Bulgarie est le seul pays en voie d'adhé sion à ne pas avoir é tabli de mé canismes de mise en oeuvre en matiè re d'é galité des sexes et que l'existences de ces mé canismes institutionnels restent une condition sine qua non pour la transposition de l'acquis de l'UE; se fé licite à cet é gard de l'é tablissement, dans le cadre de la nouvelle loi contre la discrimination, d'une commission consultative sur l'é galité des chances entre les femmes et les hommes et d'une commission pour la pré vention de la discrimination; attend de ces commissions une meilleure prise en compte de la situation spé cifique des femmes roms, qui subissent une double discrimination: celle du sexe et celle de l'appartenance à une minorité; invi

nesnaecht PARLEMENT EUROPÉ EN

1999 2004

Document de sé ance

FINAL

A5-0105/2004

24 fé vrier 2004

RAPPORT

sur les progrè s ré alisé s par la Bulgarie sur la voie de l'adhé sion

(COM(2003) 676 – C5-0533/2003 – 2003/2202(INI))

Commission des affaires é trangè res, des droits de l'homme, de la sé curité commune et de la politique de dé fense

Rapporteur: Geoffrey Van Orden

SOMMAIRE

Page

PAGE RÉ GLEMENTAIRE 4

PROPOSITION DE RÉ SOLUTION DU PARLEMENT EUROPÉ EN 6

EXPOSÉ DES MOTIFS 10

AVIS DE LA COMMISSION DES BUDGETS 11

AVIS DE LA COMMISSION DE L'INDUSTRIE, DU COMMERCE EXTÉ RIEUR, DE LA RECHERCHE ET DE L'É NERGIE 13

AVIS DE LA COMMISSION DE L'EMPLOI ET DES AFFAIRES SOCIALES 16

AVIS DE LA COMMISSION DE L'AGRICULTURE ET DU DÉ VELOPPEMENT RURAL 19

AVIS DE LA COMMISSION DE LA POLITIQUE RÉ GIONALE, DES TRANSPORTS ET DU TOURISME 22

AVIS DE LA COMMISSION DES DROITS DE LA FEMME ET DE L'É GALITÉ DES CHANCES 25

PAGE RÉ GLEMENTAIRE

Par lettre du 5 novembre 2003, la Commission a transmis au Parlement son rapport sur les progrè s ré alisé s par la Bulgarie sur la voie de l'adhé sion (COM(2003) 676), qui a é té renvoyé , pour information, à la commission des affaires é trangè res, des droits de l'homme, de la sé curité commune et de la politique de dé fense.

Au cours de la sé ance du 28 janvier 2004, le Pré sident du Parlement a annoncé que la commission des affaires é trangè res, des droits de l'homme, de la sé curité commune et de la politique de dé fense avait é té autorisé e à é laborer un rapport d'initiative sur ce sujet, conformé ment à l'article 47, paragraphe 1, et 163 et que toutes les commissions inté ressé es avaient é té saisies pour avis (C5-0533/2003).

Au cours de sa ré union du 7 octobre 2003, la commission des affaires é trangè res, des droits de l'homme, de la sé curité commune et de la politique de dé fense avait nommé Geoffrey Van Orden rapporteur.

Au cours de ses ré unions des 21 janvier et 18 et 19 fé vrier 2004, la commission a examiné le projet de rapport.

Au cours de la derniè re de ces ré unions, elle a adopté la proposition de ré solution à l'unanimité .

É taient pré sents au moment du vote Elmar Brok (pré sident), Baroness Nicholson of Winterbourne (1è re vice-pré sidente), Geoffrey Van Orden (2è me vice-pré sident et rapporteur), Christos Zacharakis (3è me vice-pré sident), Ole Andreasen, Per-Arne Arvidsson, Bastiaan Belder, Michael Cashman (supplé ant Richard Howitt), John Walls Cushnahan, Vé ronique De Keyser, Rosa M. Dí ez Gonzá lez, Gianfranco Dell'Alba (supplé ant Emma Bonino conformé ment à l'article 153, paragraphe 2, du rè glement), Andrew Nicholas Duff (supplé ant Claudio Martelli), Hé lè ne Flautre (supplé ant Per Gahrton), José Marí a Gil-Robles Gil-Delgado (supplé ant Philippe Morillon conformé ment à l'article 153, paragraphe 2, du rè glement), Alfred Gomolka, Giorgos Katiforis (supplé ant Hannes Swoboda), Catherine Lalumiè re, Jules Maaten (supplé ant Joan Vallvé, Minerva Melpomeni Malliori (supplé ant Pasqualina Napoletano conformé ment à l'article 153, paragraphe 2, du rè glement), Cecilia Malmströ m, Emilio Mené ndez del Valle, Raimon Obiols i Germà , Arie M. Oostlander, Jacques F. Poos, Jannis Sakellariou, José Ignacio Salafranca Sá nchez-Neyra, Jü rgen Schrö der, Elisabeth Schroedter, Ioannis Souladakis, The Earl of Stockton (supplé ant Alain Lamassoure), Charles Tannock, Paavo Vä yrynen, Demetrio Volcic, Karl von Wogau, Peder Wachtmeister (supplé ant Michael Gahler conformé ment à l'article 153, paragraphe 2, du rè glement), Jan Marinus Wiersma

Les avis de la commission des budgets, de la commission de l'industrie, du commerce exté rieur, de la recherche et de l'é nergie, de la commission de l'emploi et des affaires sociales, de la commission de l'agriculture et du dé veloppement rural, de la commission de la politique ré gionale, des transports et du tourisme et de la commission des droits de la femme et de l'é galité des chances sont joints au pré sent rapport. La commission de l'environnement et la commission juridique et du marché inté rieur ont dé cidé , respectivement le 27 novembre et le 6 novembre 2003, qu'elles n'é mettraient pas d'avis.

Le rapport a é té dé posé le 24 fé vrier 2004.

PROPOSITION DE RÉ SOLUTION DU PARLEMENT EUROPÉ EN

sur les progrè s ré alisé s par la Bulgarie sur la voie de l'adhé sion

(COM(2003) 676 – C5-0533/2003 – 2003/2202(INI))

Le Parlement europé en,

– vu le rapport 2003 de la Commission sur les progrè s ré alisé s par la Bulgarie sur la voie de l'adhé sion ainsi que le document de straté gie (COM(2003) 676 - C5-0533/2003) ,

– vu les conclusions du Conseil europé en de Copenhague, de dé cembre 2002, du Conseil europé en de Thessalonique, de juin 2003, et du Conseil europé en de Bruxelles, de dé cembre 2003,

– vu l'ensemble de ses ré solutions et rapports adopté s depuis le dé but du processus d'adhé sion,

– vu l'article 47, paragraphe 1, et l'article 163 de son rè glement,

– vu le rapport de la commission des affaires é trangè res, des droits de l'homme, de la sé curité commune et de la politique de dé fense et les avis de la commission des budgets, de la commission de l'industrie, du commerce exté rieur, de la recherche et de l'é nergie, de la commission de l'emploi et des affaires sociales, de la commission de l'agriculture et du dé veloppement rural, de la commission de la politique ré gionale, des transports et du tourisme et de la commission des droits de la femme et de l'é galité des chances (A5 0105/2004),

A. considé rant que la Bulgarie participe au processus d'é largissement global et irré versible qui est en cours,

B. considé rant que la Bulgarie a dé jà ré alisé des progrè s notables dans la voie de l'adhé sion à l'Union europé enne et qu'elle s'achemine donc vers la ré alisation de son ambition consistant à mener à bien les né gociations en 2004 en vue d'une adhé sion en 2007,

C. considé rant qu'il subsiste un certain nombre de problè mes importants à ré gler et de ré formes à ré aliser,

D. considé rant que le processus d'adhé sion doit se fonder sur le principe des mé rites propres,

E. considé rant que la faible participation aux é lections municipales organisé es le 26 octobre 2003 dans 263 villes de Bulgarie et les ré sultats de ce scrutin ne traduisent un soutien marqué à aucun parti politique,

Situation politique et critè res

1. fé licite la Bulgarie d'ê tre parvenue à clô turer provisoirement 26 des 31 chapitres des né gociations; demande à la Commission, à la pré sidence du Conseil et aux É tats membres de pré senter en temps utile des propositions permettant à la Bulgarie de mener à bien les né gociations au dé but de 2004; escompte que l'Union europé enne et la Bulgarie trouveront une solution é quitable aux problè mes financiers qui sont au cœ ur de trois chapitres restants; fait observer que les discussions relatives aux ré formes politiques à venir ou aux nouvelles perspectives financiè res ne sauraient entraver la poursuite et la conclusion des né gociations mené es avec la Bulgarie et que les né gociations mené es avec la Bulgarie ne sauraient pré juger les discussions relatives aux ré formes politiques à venir ou aux nouvelles perspectives financiè res; souligne la signification symbolique d'une clô ture des né gociations parallè le à l'adhé sion des dix nouveaux É tats membres à l'UE;

2. se fé licite, en particulier, de la ré forme constitutionnelle, catalyseur important de la ré alisation de ré formes administratives et judiciaires profondes; soutient le gouvernement dans sa dé marche tendant à prendre toutes les mesures administratives et lé gislatives né cessaires pour accé lé rer les progrè s dans ces secteurs; souligne que cela doit aboutir à un systè me efficace capable de prononcer des jugements é quitables et fondé s; rappelle à la Bulgarie qu'un systè me judiciaire et administratif efficace et fiable contribuera aussi au progrè s é conomique et encouragera l'investissement direct de l'é tranger;

3. relè ve les efforts qui ont é té dé ployé s pour adopter une lé gislation anti-corruption; ré clame des mesures plus systé matiques encore pour lutter contre la fraude et la corruption; et escompte des progrè s supplé mentaires en ce qui concerne la mise en œ uvre et le respect des mesures anti-corruption;

4. se fé licite de l'amé lioration du cadre juridique de la protection des enfants en Bulgarie mais espè re voir une amé lioration sensible des conditions de vie des enfants placé s dans des institutions; soutient le dé veloppement de formes alternatives d'accueil des enfants telles que l'adoption; soutient, dè s lors, le plan de dé sinstitutionnalisation; se fé licite de l'accent mis, dans la nouvelle politique, sur l'aide aux familles, à l'effet de leur permettre de garder leurs enfants, ainsi que de l'adjonction de personnel communautaire formé au cadre existant d'assistants sociaux;

5. est pré occupé par le fait que l'agence publique de protection de l'enfance doit ê tre fermé e au printemps 2004 et espè re que le ministè re compé tent maintiendra et renforcera sa fonction;

6. se dé clare pré occupé par le grand nombre d'enfants livré s à l'adoption internationale, dont 90% sont d'origine rom; demande avec insistance que l'adoption internationale soit utilisé e comme un dernier recours et que priorité soit accordé e au bien-ê tre des enfants et non aux revenus financiers qu'en tire une famille, une institution ou un intermé diaire; demande instamment au gouvernement bulgare de faire sans tarder le né cessaire pour remé dier à cette situation;

7. reconnaî t qu'un pourcentage important des enfants pris en charge appartiennent à la communauté rom, et qu'une action plus efficace et plus ré solue s'impose pour surmonter les barriè res entre cette communauté et la socié té en gé né ral; considè re que ce problè me va au-delà de la discrimination et qu'il s'agit, en fait, d'un processus à sens double; prend acte du nouveau programme d'action du gouvernement en faveur des Rom, qui est doté d'une enveloppe budgé taire non né gligeable; engage le gouvernement à persé vé rer dans son action visant à promouvoir l'inté gration de la communauté rom dans la socié té bulgare; demande instamment aux autorité s bulgares et à la Commission de cibler leurs efforts sur des programmes concrets de nature à apporter des amé liorations sensibles, notamment en ce qui concerne l'é ducation des femmes roms en matiè re de planification des naissances et de bien-ê tre des enfants, ainsi que la connaissance de la langue bulgare parmi la communauté rom; se fé licite de la pratique instauré e ré cemment consistant à recruter des Roms dans la police et invite le gouvernement à poursuivre dans cette voie; simultané ment, demande aux repré sentants de la communauté rom de cerner les problè mes sociaux et structurels que pré sente le mode de vie de cette communauté et de participer à l'application de mesures tendant à apporter des changements au sein de la communauté pour faciliter l'inté gration des Rom dans la socié té bulgare;

8. demande au gouvernement bulgare de continuer à amé liorer l'encadrement des personnes souffrant de handicaps mentaux et autres; constate que la situation financiè re des personnes handicapé es a commencé à s'amé liorer à la suite de l'attribution d'un revenu minimal garanti; s'inquiè te de ce que les enfants handicapé s sont mal armé s pour vivre en socié té aprè s avoir é té é duqué s dans des é tablissements spé ciaux; demande que la formation professionnelle soit mieux adapté e aux enfants dont les capacité s sont diffé rentes, afin de les aider à trouver par la suite un emploi; est conscient que, pour amé liorer la situation sur le terrain, il pourrait s'avé rer né cessaire de pré voir des prestations financiè res accrues;

9. se fé licite de l'adoption, par la Bulgarie, d'une lé gislation antidiscrimination globale destiné e à transposer l'acquis de l'UE dans ce domaine, notamment des dispositions en matiè re d'é galité de traitement entre hommes et femmes ainsi que du refus de toute discrimination fondé e sur le sexe, la race ou l'origine ethnique, la religion ou les convictions, le handicap, l'â ge ou l'orientation sexuelle;

10. se dé clare consterné de ce que la traite des ê tres humains demeure un problè me; prend acte de la nouvelle loi de mai 2003 sur la lutte contre le trafic illicite d'ê tres humains et demande qu'elle soit appliqué e avec rigueur dans tout le pays;

11. se dé clare pré occupé par les ré sultats de certaines enquê tes empiriques selon lesquels, dans un grand nombre d'affaires pé nales, il n'y avait pas d'avocat de la dé fense en premiè re instance alors que l'accè s à ce soutien devrait ê tre possible pour tous; demande instamment une amé lioration du systè me d'assistance en justice;

12. invite la Commission à voir si la loi relative aux confessions religieuses (qui est entré e en vigueur le 1er janvier 2003) va à l'encontre des conventions internationales relatives aux liberté s fondamentales;

Problè mes é conomiques

13. fé licite la Bulgarie pour le fonctionnement de son é conomie de marché; engage le gouvernement bulgare à poursuivre son programme de ré forme é conomique, qui assure la stabilité macroé conomique dans un contexte difficile; se fé licite de l'importance accrue prise par le secteur privé en tant que principal moteur de croissance; s'inquiè te de ce que tout retard ou annulation des procé dures de privatisation straté gique n'entraî ne une ré duction des investissements é trangers directs en Bulgarie; reconnaî t que la Bulgarie a bien progressé dans ses ré formes structurelles et considè re qu'elle doit poursuivre dans la voie du progrè s pour faire face dans un proche avenir à la concurrence et aux forces du marché au sein de l'Union;

14. se fé licite de la poursuite de la croissance du PIB, qui a atteint 4, 8% en 2002, en dé pit d'un contexte é conomique mondial dé favorable; se fé licite aussi de la poursuite du recul de l'inflation, tombé e de 7, 4% en 2001 à 5, 8% en 2002; espè re que la forte croissance observé e à Sofia et autour de cette ville s'é tendra à l'ensemble du pays; se dé clare impressionné par la politique budgé taire rigoureuse de la Bulgarie, qui a permis d'é viter une aggravation du dé ficit des comptes courants et d'accomplir des progrè s dans la ré duction de la dette;

15. se fé licite des ré sultats obtenus par la Bulgarie dans la modernisation de son administration fiscale; se fé licite de la baisse sensible du taux de chô mage, qui est tombé à 12, 9% en octobre 2003 et qui devrait continuer à diminuer; recommande au gouvernement bulgare de centrer ses efforts sur la formation professionnelle et les programmes de cré ation d'emplois et de veiller à ce que la population du pays profite concrè tement de l'amé lioration de la situation é conomique et de faire en sorte que les disparité s ré gionales soient ré duites;

16. constate avec pré occupation le recul de la population bulgare dû à une é migration nette, en particulier celle de jeunes diplô mé s bulgares; souligne que c'est en retenant une main-d'œ uvre souple et bien formé e que la Bulgarie sera le mieux en mesure d'exploiter sa croissance é conomique actuelle; demande instamment à l'administration de s'atteler aux problè mes que pose la lenteur de l'amé lioration du niveau de vie gé né ral et d'envisager d'autres mesures d'incitation pour garder les jeunes diplô mé s dans le pays;

Critè res de l'acquis

17. se fé licite des progrè s continus ré alisé s par la Bulgarie en ce qui concerne l'adoption de l'acquis; prend note de l'é valuation de la Commission selon laquelle des progrè s constants sont ré alisé s en ce qui concerne les chapitres restants de l'acquis;

18. demande à la Bulgarie d'abolir l'obligation pour les ressortissants de l'UE d'ê tre en possession d'un permis de sé jour permanent pour exercer des activité s é conomiques en Bulgarie, et ce au titre de l'adoption du chapitre relatif à la libre prestation de services; constate qu'un projet de loi a é té pré senté au parlement par le gouvernement bulgare pour ré gler cette question;

19. se fé licite des efforts dé ployé s par le gouvernement bulgare pour renforcer l'administration, notamment de l'adoption ré cente de modifications de la loi relative à la fonction publique; rappelle à la Bulgarie qu'une administration ré formé e et renforcé e est de nature non seulement à amé liorer les possibilité s d'appliquer l'acquis et de gé rer les ressources financiè res communautaires avec efficacité , mais aussi à renforcer la capacité administrative et la compé tence en matiè re d'aides publiques, d'amé liorer la qualité des dé cisions relatives aux aides publiques et d'assurer une meilleure coopé ration entre la commission pour l'amé lioration de la concurrence et le ministè re des finances ainsi qu'amé liorer la confiance gé né rale du public à l'é gard du fonctionnement du ré gime;

20. demande que la bonne exé cution des tâ ches des administrations de sé curité maritime reste inscrite dans un cadre prioritaire et que soient poursuivis les efforts visant à permettre à la Bulgarie de faire retirer le pavillon bulgare, ainsi qu'elle y aspire, de la liste noire de Paris;

21. se fé licite de ce que la plupart des problè mes non financiers du chapitre relatif à l'agriculture aient é té ré solus; soutient le gouvernement dans sa politique de ré forme dans ce secteur; souligne que la mise en place de tout un systè me de mé canismes d'aide aux agriculteurs comme les organisations communes de marché doit ê tre poursuivie; reconnaî t que des progrè s concrets doivent ê tre accomplis pour restructurer ce secteur à forte intensité de main-d'œ uvre en utilisant pleinement les ressources affecté es au dé veloppement rural dans le cadre de SAPARD et en é laborant des politiques pouvant ê tre financé es aprè s l'adhé sion dans le cadre de la section orientation du FEOGA; souhaite, par ailleurs, qu'un soutien amé lioré soit offert aux petits agriculteurs, notamment en matiè re de formation et de facilité s bancaires fondamentales;

22. fait valoir que, dans le cadre du programme PHARE, 1, 5 milliard d'euros ont é té alloué s à la Bulgarie pendant la pé riode 1992-2003 et que 257, 3 millions d'euros sont pré vus pour 2004; que, dans le cadre du programme SAPARD, 56, 1 millions d'euros ont é té alloué s à la Bulgarie en 2003 et 58, 3 millions d'euros sont pré vus pour 2004; que, dans le cadre du programme ISPA, 110 millions d'euros ont é té alloué s en 2003 et 451, 2 millions d'euros seront ré partis entre la Bulgarie et la Roumanie en 2004; se dit pré occupé que de vastes montants de ces aides de pré adhé sion seront perdus si le taux d'absorption ne peut pas ê tre davantage accru, notamment pour le programme SAPARD, où l'exé cution des cré dits n'a é té que de 33 % en 2003; se fé licite de ce que des amé liorations aient é té apporté es en matiè re de capacité s administratives du pays en vue de programmer, gé rer et contrô ler les fonds communautaires de pré adhé sion; souligne qu'il convient de poursuivre les efforts entrepris;

23. estime que les travaux entrepris dans la mise en œ uvre des rè gles et des normes relevant des domaines de la santé animale, des produits phytosanitaires et de la sé curité alimentaire vont dans la bonne direction, mais se dit pré occupé par les lacunes relevé es dans le contrô le des EST et des sous-produits animaux;

24. se dit pré occupé par le fait que les normes relatives au transport des animaux ne ré pondent pas aux normes communautaires et demande à la Bulgarie de prendre des mesures rapides et efficaces destiné es à ré duire les souffrances des animaux.

25. reconnaî t que des efforts considé rables sont encore né cessaires dans le domaine de la politique ré gionale aux niveaux central et local, notamment pour renforcer les structures et dé limiter clairement les compé tences;

26. demande à la Bulgarie d'assurer la transposition et l'application de la lé gislation environnementale de l'UE; invite la Commission à mettre davantage l'accent sur la mise en place des capacité s dans le domaine de l'environnement;

27. attend de la Commission qu'elle veille à ce que les projets d'infrastructure prioritaires financé s par l'UE et ré alisé s par le gouvernement bulgare respectent la lé gislation environnementale de l'UE ainsi que la convention de Berne sur la conservation de la faune et de la flore sauvages et des habitats naturels; engage par ailleurs les autorité s bulgares à envisager, dans le contexte de la construction de l'autoroute de la Struma, une solution de remplacement qui pré serverait le site des gorges de Kresna;

28. se fé licite de la clô ture provisoire du chapitre relatif à la coopé ration dans le domaine de la justice et des affaires inté rieures, qui reflè te les progrè s accomplis par la Bulgarie dans ces domaines, et invite instamment la Bulgarie à poursuivre ses efforts tendant à mettre en place un systè me judiciaire efficace et digne de confiance;

29. se fé licite du renforcement du dialogue politique structuré entre l'Union europé enne et la Bulgarie au cours de la phase de pré adhé sion; ré affirme l'importance de la poursuite de la coopé ration entre le parlement bulgare et les parlements nationaux des É tats membres;

30. souligne l'importance de normes de sé curité é levé es dans les centrales nuclé aires et convient que les ré acteurs nuclé aires qui ne satisfont pas aux exigences de sé curité doivent ê tre fermé s; se fé licite des investissements substantiels effectué s pour relever le niveau de sé curité à la centrale de Kozloduy; estime que le Conseil et la Commission devraient é tudier le rapport sur le contrô le de la sé curité (Peer Review) effectué par le Conseil du 16 au 19 novembre 2003 à Kozloduy 3 et 4; à la lumiè re de ceci, demande une plus grande souplesse de la part de la Commission et du Conseil en ce qui concerne la fermeture de ces unité s; demande que des mesures soient prises pour assurer le maintien et le dé veloppement des ressources é nergé tiques de maniè re à ce que la Bulgarie puisse satisfaire à ses futurs besoins et maintenir sa position d'exportateur d'é lectricité;

31. se fé licite de la perspective d'adhé sion de la Bulgarie à l'OTAN à la mi-2004 ainsi que de la pré sidence-en-exercice bulgare de l'OSCE pendant cette anné e; voit dans la Bulgarie un important pilier de stabilité dans l'Europe du Sud-Est;

32. constate que les né gociations d'adhé sion de la Bulgarie se dé roulent sans gros problè me et à un rythme conforme au calendrier fixé; insiste pour que le calendrier d'adhé sion de la Bulgarie à l'Union europé enne ne soit pas né cessairement lié à celui d'un autre pays candidat;

33. charge son Pré sident de transmettre la pré sente ré solution au Conseil et à la Commission ainsi qu'aux gouvernements et aux parlements des É tats membres et de la Bulgarie.

EXPOSÉ DES MOTIFS

Le 12 dé cembre 2003, le Conseil europé en soulignait le caractè re continu et irré versible du processus d'é largissement en cours, auquel la Bulgarie participe pleinement.

L'Union europé enne et la Bulgarie se sont assigné pour objectif que ce pays adhè re à l'Union en janvier 2007. À grand renfort de pré paratifs ré solus, les né gociations relatives à l'adhé sion devraient ê tre mené es à bien en 2004 sur la base du principe des mé rites propres, et le traité d'adhé sion devrait ê tre signé le plus tô t possible en 2005.

La Bulgarie est bien pré paré e à atteindre cet objectif, puisqu'elle a dé jà clô turé 26 des 31 chapitres de né gociation.

La Bulgarie a accompli des progrè s notables dans son programme de ré forme é conomique, à telle enseigne qu'elle est aujourd'hui une é conomie de marché en é tat de fonctionner. Le moment venu, elle sera en mesure de prospé rer au sein du marché unique europé en.

La Bulgarie satisfait aux critè res politiques de Copenhague et doit continuer à s'employer à permettre à tous les membres de la socié té du pays de profiter de l'amé lioration de la situation é conomique et de la stabilité sociale. Des efforts soutenus sont né cessaires pour amé liorer l'administration judiciaire et publique, é liminer la corruption et lutter contre la criminalité organisé e. Une attention particuliè re doit ê tre accordé e à l'amé lioration des conditions de vie des enfants dé favorisé s, des handicapé s et des personnes â gé es.

La Bulgarie doit continuer à renforcer ses capacité s dans tous les domaines, afin d'appliquer la lé gislation de l'UE sur son territoire aprè s l'adhé sion. Les modifications constitutionnelles intervenues ré cemment faciliteront les ré formes dans ce domaine, mais cette tâ che exigera toujours une attention é troite et une action ré solue dans les anné es à venir.

22 janvier 2004

AVIS DE LA COMMISSION DES BUDGETS

à l'intention de la commission des affaires é trangè res, des droits de l'homme, de la sé curité commune et de la politique de dé fense

sur les progrè s ré alisé s par la Bulgarie sur la voie de l'adhé sion

(COM(2003) 676 – 2003/2202(INI))

Rapporteur pour avis: Reimer Bö ge

PROCÉ DURE

Au cours de sa ré union du 16 dé cembre 2003, la commission des budgets a nommé Reimer Bö ge rapporteur pour avis.

Au cours de sa ré union du 20 janvier 2004, la commission a examiné le projet d'avis.

Au cours de cette derniè re ré union, elle a adopté les suggestions ci-aprè s à l'unanimité .

É taient pré sents au moment du vote Terence Wynn (pré sident), Reimer Bö ge (vice pré sident et rapporteur pour avis), Anne Elisabet Jensen (vice pré sidente), Joan Colom i Naval, Den Dover, Bá rbara Dü hrkop Dü hrkop, Gö ran Fä rm, Esko Olavi Seppä nen et Kyö sti Tapio Virrankoski.

SUGGESTIONS

La commission des budgets invite la commission des affaires é trangè res, des droits de l'homme, de la sé curité commune et de la politique de dé fense, compé tente au fond, à incorporer dans la proposition de ré solution qu'elle adoptera les suggestions suivantes:

Aspects financiers

1. fait valoir que, dans le cadre du programme PHARE, 1, 5 milliard d'euros ont é té alloué s à la Bulgarie pendant la pé riode 1992 2003 et que 257, 3 millions d'euros sont pré vus pour 2004; que, dans le cadre du programme SAPARD, 56, 1 millions d'euros ont é té alloué s à la Bulgarie en 2003 et 58, 3 millions d'euros sont pré vus pour 2004; que, dans le cadre du programme ISPA, 110 millions d'euros ont é té alloué s en 2003 et 451, 2 millions d'euros seront ré partis entre la Bulgarie et la Roumanie en 2004; se dit pré occupé que de vastes montants de ces aides de pré adhé sion seront perdus si le taux d'absorption ne peut pas ê tre davantage accru, notamment pour le programme SAPARD, où l'exé cution des cré dits n'a é té que de 33 % en 2003; se fé licite de ce que des amé liorations aient é té apporté es en matiè re de capacité s administratives du pays en vue de programmer, gé rer et contrô ler les fonds communautaires de pré adhé sion; souligne qu'il convient de poursuivre les efforts entrepris;

2. rappelle que la rubrique 7 des perspectives financiè res actuelles Aides de pré adhé sion pré voit la possibilité d'un partenariat plus é troit avec les pays voisins, dont certains pourraient ê tre de futurs É tats membres de l'Union;

3. rappelle que les é largissements futurs et d'autres é lé ments nouveaux en faveur de partenariats plus poussé s devraient entrer dans le cadre des perspectives financiè res au delà de 2006; relè ve que des ressources financiè res insuffisantes pourraient limiter les ambitions et le rô le de l'Union europé enne.

30 janvier 2004

AVIS DE LA COMMISSION DE L'INDUSTRIE, DU COMMERCE EXTERIEUR, DE LA RECHERCHE ET DE L'ENERGIE

à l'intention de la commission des affaires é trangè res, des droits de l'homme, de la sé curité commune et de la politique de dé fense

sur le document de straté gie et Rapport de la Commission europé enne sur les progrè s ré alisé s par la Bulgarie sur la voie de l'adhé sion

(COM(2003) 676 – C5 0533/2003 2003/2202(INI))

Rapporteur pour avis: W.G. van Velzen

PROCÉ DURE

Au cours de sa ré union du 20 octobre 2003, la commission de l'industrie, du commerce exté rieur, de la recherche et de l'é nergie a nommé W.G. van Velzen rapporteur pour avis.

Au cours de ses ré unions des 26 novembre 2003 et 19 et 27 janvier 2004, la commission a examiné le projet d'avis.

Au cours de la derniè re de ces ré unions, elle a adopté les suggestions ci aprè s à l'unanimité .

É taient pré sents au moment du vote Luis Berenguer Fuster (pré sident), Yves Pié trasanta (vice-pré sident), W.G. van Velzen (rapporteur pour avis), Sir Robert Atkins, Ward Beysen (supplé ant Marco Cappato), Hiltrud Breyer (supplé ant Nuala Ahern), Felipe Camisó n Asensio (supplé ant Jaime Valdivielso de Cué, Giles Bryan Chichester, Nicholas Clegg, Willy C.E.H. De Clercq, Concepció Ferrer, Francesco Fiori (supplé ant Umberto Scapagnini), Colette Flesch, Glyn Ford (supplé ant Gary Titley), Norbert Glante, Roger Helmer (supplé ant Bashir Khanbhai), Hans Karlsson, Helmut Kuhne (supplé ant Rolf Linkohr), Caroline Lucas, Eryl Margaret McNally, Erika Mann, Hans-Peter Martin (supplé ant Harlem Dé sir), Ana Miranda de Lage, Angelika Niebler, Reino Paasilinna, Paolo Pastorelli, Godelieve Quisthoudt-Rowohl, Imelda Mary Read, Mechtild Rothe, Christian Foldberg Rovsing, Konrad K. Schwaiger, Esko Olavi Seppä nen, Claude Turmes, Alejo Vidal-Quadras Roca, Myrsini Zorba et Olga Zrihen Zaari.

SUGGESTIONS

La commission de l'industrie, du commerce exté rieur, de la recherche et de l'é nergie invite la commission des affaires é trangè res, des droits de l'homme, de la sé curité commune et de la politique de dé fense, compé tente au fond, à incorporer dans la proposition de ré solution qu'elle adoptera les suggestions suivantes:

1. se fé licite de ce que la Bulgarie a brillamment clô turé 26 chapitres et ne doit plus en clô turer que 6 tout en relevant que l'acquis communautaire é volue et que les autorité s bulgares doivent donc procé der à des ajustements en permanence. Il conviendrait en particulier d'appeler l'attention sur ce qui suit:

a) la libre circulation de produits industriels, et la loi bulgare correspondante qui devrait peut ê tre ê tre revue à la suite de la ré solution du Conseil du 10 novembre 2003 intitulé e "Amé liorer l'application des directives "nouvelle approche";

b) la prochaine adoption d'une lé gislation sectorielle spé cifique de la CE, par exemple sur les substances chimiques ou la protection pour les produits pharmaceutiques;

c) la né cessité de renforcer les structures compé tentes pour la protection des inté rê ts financiers de l'UE;

2. estime que la Bulgarie devra, pour arriver à un niveau satisfaisant de compé titivité et de cré ation d'institutions, s'efforcer d'amé liorer son climat des investissements, tout en s'attaquant au phé nomè ne trè s ré pandu de la corruption, et ce en cré ant pour le secteur privé un climat transparent et pré visible propice aux investissements é trangers directs; estime que l'achè vement de la privatisation du secteur industriel et la restructuration des derniè res grandes entreprises d'É tat et des services publics jetteront les bases d'une culture de responsabilité dans le secteur public;

3. relè ve avec inté rê t l'avancement des ré formes qui ont é té engagé es dans le secteur de l'é nergie mais signale qu'il faudrait, compte tenu des propositions lé gislatives nouvelles ou ré visé es de l'UE, tenir compte de ce qui suit:

a) la cré ation d'un cadre d'efficacité é nergé tique a é té inutilement retardé e;

b) la libé ralisation des socié té s de distribution n'a pas progressé de faç on satisfaisante;

c) il rè gne un grand accord au sein de la commission sur le fait que les centrales nuclé aires dont la sé curité est dé ficiente doivent ê tre fermé es. Cependant, en ce qui concerne la centrale nuclé aire de Kozloduy, la NPP a fait de gros investissements pour relever le niveau de sé curité . La commission estime que la Commission europé enne devrait se renseigner sur le contrô le de la sé curité effectué par le Conseil (Peer Review) du 16 au 19 novembre 2003 à Kozloduy 3 et 4. S'il ressort du rapport de contrô le que la sé curité de ces ré acteurs satisfait dé sormais clairement à toutes les recommandations formulé es par le "Atomic Question Group (AQG)", la Commission devrait actualiser la possibilité d'un report du dé mantè lement de Kozloduy 3 et 4; dans le cas contraire, la Commission devrait insister sur l'urgence de la fermeture des installations;

4. se fé licite de ce que la Bulgarie ait promulgué une nouvelle loi sur les té lé communications pour s'aligner sur l'acquis des té lé communications mais considè re qu'il convient d'urgence de se centrer davantage sur son application et sur l'amé lioration de la capacité administrative des autorité s de ré gulation;

5. souligne que les quatre facteurs sous jacents – compé titivité industrielle, potentiel d'exportation accru, efficacité et sé curité é nergé tiques et investissements accrus dans la recherche et leur transposition en produits et services industriels – sont la condition sine qua non de l'accé lé ration de la croissance é conomique et de l'approfondissement de ré formes structurelles, lesquelles permettraient de rattraper le reste des 25 pays de l'UE; signale que la ré alisation de ce quadruple objectif passe toutefois par des efforts concerté s de la socié té bulgare, ce qui peut ê tre considé ré comme un objectif utopique en ce sens qu'il va mê me au delà du dé mantè lement de son é conomie planifié e;

6. se fé licite de ce que le Conseil europé en du 12 dé cembre 2003 s'est engagé à poursuivre le double objectif: "de veiller à ce que les discussions ou l'accord sur les futures ré formes politiques, ou les nouvelles perspectives financiè res n'entravent pas la poursuite et la conclusion des né gociations d'adhé sion, et à ce que le ré sultat de celles-ci ne pré juge pas ces discussions ou cet accord";

22 janvier 2004

AVIS DE LA COMMISSION DE L'EMPLOI ET DES AFFAIRES SOCIALES

à l'intention de la commission des affaires é trangè res, des droits de l'homme, de la sé curité commune et de la politique de dé fense

sur le document de straté gie et le rapport de la Commission europé enne sur les progrè s ré alisé s par la Bulgarie sur la voie de l'adhé sion

(COM(2003) 676 – 2003/2202(INI))

Rapporteurs pour avis: Miet Smet et Harald Ettl

PROCÉ DURE

Au cours de sa ré union du 22 octobre 2003, la commission de l'emploi et des affaires sociales a nommé Miet Smet et Harald Ettl rapporteurs pour avis.

Au cours de ses ré unions des 16 dé cembre 2003 et 22 janvier 2004, la commission a examiné le projet d'avis.

Au cours de la derniè re de ces ré unions, elle a adopté les suggestions ci-aprè s à l'unanimité .

É taient pré sents au moment du vote Theodorus J.J. Bouwman (pré sident), Marie-Hé lè ne Gillig et Winfried Menrad (vice-pré sidents), Miet Smet et Harald Ettl (rapporteurs pour avis), Anne André-Lé onard, Elspeth Attwooll, Regina Bastos, Hans Udo Bullmann (supplé ant Jan Andersson), Ieke van den Burg, Luigi Cocilovo, Proinsias De Rossa, Carlo Fatuzzo, Ilda Figueiredo, Anne Elisabet Jensen (supplé ant Marco Formentini), Karin Jö ns, Jean Lambert, Thomas Mann, Mario Mantovani, Claude Moraes, Neil Parish (supplé ant Raffaele Lombardo, conformé ment à l'article 153, paragraphe 2 du rè glement), Manuel Pé rez Á lvarez, Bartho Pronk, Lennart Sacré deus, Gerhard Schmid, Elisabeth Schroedter (supplé ant Jillian Evans), Helle Thorning-Schmidt et Barbara Weiler.

SUGGESTIONS

La commission de l'emploi et des affaires sociales invite la commission des affaires é trangè res, des droits de l'homme, de la sé curité commune et de la politique de dé fense, compé tente au fond, à incorporer dans la proposition de ré solution qu'elle adoptera les suggestions suivantes:

1. se fé licite des efforts accomplis par la Bulgarie sur la voie de son adhé sion, et notamment de la clô ture des chapitres de né gociation sur la libre circulation des personnes et sur les affaires sociales et l'emploi; souligne que chaque pays doit ê tre jugé individuellement;

2. se fé licite des efforts que la Bulgarie a accomplis pour ré duire le taux de chô mage, lequel a ré gressé de 25% et se trouve aujourd'hui à son niveau historique le plus bas; rappelle que la Bulgarie conserve des taux de chô mage trè s é levé s, les jeunes é tant parmi les plus touché s, et que le chô mage de longue duré e y est extrê mement important, avec, au premier rang, les groupes minoritaires tels que les jeunes, les personnes d'un certain â ge, les personnes handicapé es et les femmes; pré conise, par consé quent, la mise en œ uvre de programmes de formation spé ciaux;

3. constate que l'expansion ré cente du secteur privé , bien qu'elle constitue une é volution prometteuse, ne compense pas l'augmentation du chô mage dans le secteur public; invite la Bulgarie à analyser les tendances de son é conomie et à dé finir les tâ ches que lui impose cette restructuration é conomique;

4. invite le gouvernement bulgare à aligner plus rapidement le droit du travail sur l'acquis, en particulier en ce qui concerne l'obligation de l'employeur d'informer ses employé s, le travail à temps partiel et l'organisation du temps de travail, la sauvegarde des droits des employé s en cas de transferts d'entreprises et de licenciements collectifs, ainsi que la protection des employé s en cas d'insolvabilité de l'employeur;

5. invite le gouvernement bulgare à accorder une priorité à la transposition de l'acquis concernant les comité s d'entreprise europé ens et à cré er à cette fin les conditions qui puissent faire entrer é galement dans la pratique sociale de la Bulgarie la participation des partenaires sociaux à des questions telles que les relations de travail en gé né ral et la formation des salaires en particulier;

6. invite la Bulgarie à renforcer la coopé ration entre le ministè re de l'é ducation, les municipalité s, les é coles et les partenaires sociaux, tant il est vrai que la qualité de l'enseignement professionnel dé pend avant tout de l'é tablissement de liens é troits avec le marché de l'emploi à diffé rents niveaux, partenaires sociaux compris;

7. pré conise la prise de mesures ciblé es, visant à l'inté gration des minorité s qui vivent en Bulgarie, en particulier les Turcs et les Roms, et à l'amé lioration des possibilité s offertes aux minorité s en matiè re d'é ducation et d'emploi; reconnaî t que des efforts ré els ont é té accomplis pour l'amé lioration du niveau de vie et des possibilité s d'é ducation des minorité s;

8. invite la Bulgarie à é laborer une straté gie claire pour l'inté gration de l'enseignement du bulgare et de l'enseignement de la langue maternelle ou pour le dé veloppement d'activité s bilingues axé es sur les trè s jeunes enfants, le but é tant de placer les enfants issus des minorité s ethniques sur un pied d'é galité avec les autres enfants; constate que la ré alité est tout autre, qui montre que, sur cent é lè ves roms du premier degré , cinq seulement (trois filles et deux garç ons) ont une petite chance de terminer l'é cole secondaire et que de nombreux enfants roms sains de corps et d'esprit sont orienté s vers des é coles destiné es aux enfants physiquement ou mentalement handicapé s;

9. invite la Bulgarie à accroî tre son budget de l'é ducation, celui ci é tant nettement infé rieur à la moyenne de l'UE; estime que politique é ducative et politique de l'emploi doivent aller main dans la main;

10. se fé licite des effort que la Bulgarie accomplit à l'heure actuelle afin d'amé liorer le cadre juridique concernant la protection sociale, plus particuliè rement pour ce qui est des personnes handicapé es; estime, né anmoins, que les conditions de vie dans les é tablissements appelé s à soigner les malades mentaux doivent ê tre amé lioré es du tout au tout et que des mesures spé ciales, permettant de lutter contre la discrimination en matiè re d'é ducation et d'emploi, doivent ê tre prises en faveur des handicapé s mentaux;

11. souligne que le dé veloppement des ressources humaines en Bulgarie doit ê tre appuyé dans le cadre du Plan national de dé veloppement et songe spé cialement dans ce contexte au programme Phare; insiste sur le fait qu'une telle ré forme n'est pas seulement une question d'argent, mais exige aussi le recours à un personnel qualifié; invite par consé quent la Bulgarie à renforcer sa capacité institutionnelle et à mettre en place les capacité s administratives né cessaires à un recours optimal aux Fonds structurels;

12. invite la Bulgarie à dé velopper la participation des partenaires sociaux, conformé ment aux pratiques europé ennes, et d'adopter des mé thodes se prê tant à la coopé ration tripartite; insiste sur la né cessité d'associer les partenaires sociaux au suivi des mesures mises en œ uvre au titre de la pré adhé sion à l'Union europé enne;

13. invite la Bulgarie à ne plus ré duire les fonds affecté s à l'assistance sociale é tant donné qu'une partie é norme de la population vit actuellement dans une grande pauvreté .

29 janvier 2004

AVIS DE LA COMMISSION DE L'AGRICULTURE ET DU DEVELOPPEMENT RURAL

à l'intention de la commission des affaires é trangè res, des droits de l'homme, de la sé curité commune et de la politique de dé fense

sur les progrè s ré alisé s par la Bulgarie sur la voie de l'adhé sion

(COM(2003) 676 – 2003/2202(INI))

Rapporteur pour avis: Karl Erik Olsson

PROCÉ DURE

Au cours de sa ré union du 4 novembre 2003, la commission de l'agriculture et du dé veloppement rural a nommé Karl Erik Olsson rapporteur pour avis.

Au cours de ses ré unions des 25 novembre 2003 et 26 et 27 janvier 2004, la commission a examiné le projet d'avis.

Au cours de la derniè re de ces ré unions, elle a adopté les suggestions ci-aprè s à l'unanimité .

É taient pré sents au moment du vote Friedrich-Wilhelm Graefe zu Baringdorf (pré sident), Karl Erik Olsson (rapporteur pour avis), Niels Busk, Francesco Fiori, Georges Garot, Lutz Goepel, Willi Gö rlach, Marí a Izquierdo Rojo, Elisabeth Jeggle, Salvador Jové Peres, Hedwig Keppelhoff-Wiechert, Heinz Kindermann, Vé ronique Mathieu, Hans-Peter Mayer (supplé ant Michl Ebner), Xaver Mayer, Jan Mulder (supplé ant Giovanni Procacci), Mikko Pesä lä , Dominique F.C. Souchet.

JUSTIFICATION SUCCINCTE

Avec l'adhé sion de 10 nouveaux É tats membres le 1er mai 2004, l'Union connaî tra un é largissement sans pré cé dent, tant dans son ampleur (quant au nombre de nouveaux pays et de nouveaux habitants en une seule fois) que dans sa dimension historique et politique.

Or, le souhait de ré unir l'Europe ne serait pas complet sans un é largissement, dans un premier temps, à la Bulgarie et à la Roumanie, dont l'adhé sion devrait avoir lieu en 2007.

Un important aspect social et socioé conomique du premier grand é largissement ainsi que de l'adhé sion, par la suite, de la Bulgarie et de la Roumanie sera le poids accru du secteur agricole dans la nouvelle Union. Plus que jamais, la nouvelle politique agricole commune devra prouver son efficacité en tant que catalyseur du dé veloppement de la qualité , de la sé curité des aliments, du bien-ê tre des animaux, des nouvelles formes de production et de nouvelles activité s rurales en vue de lutter contre la dé population et de faire des ré gions rurales des ré gions attractives proposant de bonnes conditions de vie et d'inté ressantes possibilité s d'emploi pour la population.

L'Union a l'ambition de conclure les né gociations sur le chapitre agricole avec la Bulgarie en 2004. Dans ce cadre, le document de straté gie de la Commission et son rapport sur les progrè s ré alisé s par la Bulgarie sur la voie de l'adhé sion constituent des instruments du plus haut inté rê t pour l'identification des domaines qui né cessitent encore des efforts pour que la Bulgarie puisse respecter l'acquis communautaire.

Malgré les incidences né gatives importantes des restructurations et la conjoncture é conomique dé favorable que traverse le pays, la Bulgarie a pris un grand nombre de mesures pour adapter son secteur agricole aux normes communautaires. Ces efforts mé ritent qu'on les salue. Votre rapporteur est confiant dans la volonté et la capacité du pays à ré soudre les problè mes qui subsistent sur la voie de l'adhé sion en 2007.

SUGGESTIONS

La commission de l'agriculture et du dé veloppement rural invite la commission des affaires é trangè res, des droits de l'homme, de la sé curité commune et de la politique de dé fense, compé tente au fond, à incorporer dans la proposition de ré solution qu'elle adoptera les suggestions suivantes:

1. se fé licite des efforts considé rables accomplis par la Bulgarie, notamment dans le domaine structurel, au cours des dix anné es qu'aura duré le processus d'é largissement;

2. reconnaî t le travail accompli par la Bulgarie pour adapter la politique agricole nationale à l'acquis communautaire et relè ve que les ré formes ont é galement eu un coû t pour l'é conomie agricole bulgare;

3. estime que la ré alisation de la libé ralisation de la politique des prix constitue un é lé ment particuliè rement positif;

4. se ré jouit de la volonté du pays de procé der à de nouvelles adaptations d'ici son adhé sion envisagé e pour 2007 et, à cet é gard, de la volonté de mettre en place un organisme de paiement ainsi qu'un systè me inté gré de contrô le et de gestion au plus tard pour 2005; rappelle qu'il est essentiel que ces structures de gestion soient en place en temps voulu pour l'adhé sion de la Bulgarie; invite donc les autorité s bulgares à accorder la priorité absolue à ces objectifs et souhaite que la Commission apporte toute l'aide né cessaire au pays pour ce faire;

5. se dit satisfait des travaux de mise en place d'un registre d'exploitation complet et actualisé et estime que ce registre est une condition essentielle pour la mise en œ uvre correcte de la politique agricole commune en Bulgarie; est par consé quent d'avis que cet instrument doit recevoir la priorité;

6. encourage le pays à redoubler d'efforts dans la mise en place d'organisations communes de marché dans les secteurs pertinents;

7. estime que les travaux entrepris dans la mise en œ uvre des rè gles et des normes relevant des domaines de la santé animale, des produits phytosanitaires et de la sé curité alimentaire vont dans la bonne direction, mais se dit pré occupé par les lacunes relevé es dans le contrô le de l'ESB et des sous-produits animaux;

8. se dit pré occupé par le fait que les normes relatives au transport des animaux ne ré pondent pas aux normes communautaires et demande à la Bulgarie de prendre des mesures rapides et efficaces destiné es à ré duire les souffrances des animaux.

26 janvier 2004

AVIS DE LA COMMISSION DE LA POLITIQUE REGIONALE, DES TRANSPORTS ET DU TOURISME

à l'intention de la commission des affaires é trangè res, des droits de l'homme, de la sé curité commune et de la politique de dé fense

sur le rapport ré gulier 2003 de la Commission sur les progrè s ré alisé s par la Bulgarie sur la voie de l'adhé sion

(COM(2003) 676) – SEC(2003)1210 – C5 0533/2003 – 2003/2202(INI))

Rapporteur pour avis: Emmanouil Mastorakis

PROCÉ DURE

Au cours de sa ré union du 25 novembre 2003, la commission de la politique ré gionale, des transports et du tourisme a nommé Emmanouil Mastorakis rapporteur pour avis.

Au cours de sa ré union des 20 et 21 janvier 2004, la commission a examiné le projet d'avis.

Au cours de cette ré union, elle a adopté les suggestions ci-aprè s par 40 voix contre 3 et 2 abstentions.

É taient pré sents au moment du vote Paolo Costa (pré sident), Rijk van Dam, Gilles Savary, Helmuth Markov (vice-pré sidents), Emmanouil Mastorakis (rapporteur pour avis), Sylviane H. Ainardi, Pedro Aparicio Sá nchez (supplé ant Danielle Darras), Rolf Berend, Graham H. Booth (supplé ant Alain Esclopé, Philip Charles Bradbourn, Felipe Camisó n Asensio, Luigi Cocilovo, Christine de Veyrac, Jan Dhaene, Den Dover (supplé ant José Javier Pomé s Ruiz), Jacqueline Foster, Mathieu J.H. Grosch, Konstantinos Hatzidakis, Ewa Hedkvist Petersen, Juan de Dios Izquierdo Collado, Georg Jarzembowski, Dieter-Lebrecht Koch, Ioannis Koukiadis (supplé ant Giovanni Claudio Fava, conformé ment à l'article 153, paragraphe 2, du rè glement), Constanze Angela Krehl (supplé ant Garrelt Duin), Giorgio Lisi, Sé rgio Marques, Erik Meijer, Rosa Migué lez Ramos, Bill Miller (supplé ant John Hume), Enrique Monsoní s Domingo, Francesco Musotto, Josu Ortuondo Larrea, Peter Pex, Wilhelm Ernst Piecyk, Samuli Pohjamo, Alonso José Puerta, Reinhard Rack, Carlos Ripoll y Martí nez de Bedoya, Dana Rosemary Scallon, Ingo Schmitt, Elisabeth Schroedter (supplé ant Nelly Maes), Brian Simpson, Renate Sommer, Ulrich Stockmann, Herman Vermeer et Brigitte Wenzel-Perillo (supplé ant Margie Sudre).

SUGGESTIONS

La commission de la politique ré gionale, des transports et du tourisme invite la commission des affaires é trangè res, des droits de l'homme, de la sé curité commune et de la politique de dé fense, compé tente au fond, à incorporer dans la proposition de ré solution qu'elle adoptera les suggestions suivantes:

A. considé rant qu'un des objectifs premiers de l'aide communautaire reste de promouvoir la cohé sion é conomique, sociale et territoriale en une dé marche nettement axé e sur la pré paration de l'administration et des bé né ficiaires bulgares aux actions futures des Fonds structurels et du Fonds de cohé sion,

B. considé rant que l'é tablissement d'un cadre financier cohé rent ouvrira la voie à la finalisation des né gociations concernant le chapitre sur la politique ré gionale, qui ont des implications importantes en matiè re budgé taire et sont lié es au chapitre relatif aux dispositions financiè res et budgé taires,

C. considé rant que la Bulgarie a continué de progresser dans l'alignement sur l'acquis de la lé gislation des transports, notamment dans le secteur routier, et s'est efforcé e d'amé liorer le niveau de sé curité maritime,

1. note que les autorité s bulgares continuent de mettre l'accent sur la modernisation et le dé veloppement des infrastructures de transport prioritaires le long des ré seaux transeuropé ens de transport;

2. souligne qu'il convient de garantir la capacité administrative né cessaire pour la mise en œ uvre simultané e de plusieurs projets et pour la pré paration des investissements massifs que né cessiteront les infrastructures routiè res et ferroviaires;

3. se fé licite des avancé es qui se sont poursuivies dans la plupart des composantes du secteur des transports terrestres, tels les transports routiers, les chemins de fer et les transports par navigation inté rieure;

4. demande que la Bulgarie s'emploie plus particuliè rement à renforcer et à consolider ses structures administratives afin de garantir la capacité administrative né cessaire à la mise en application de l'acquis dans les secteurs de la route, du rail et de l'aviation;

5. demande que la bonne exé cution des tâ ches des administrations de sé curité maritime reste inscrite dans un cadre prioritaire et que soient poursuivis les efforts visant à permettre à la Bulgarie de faire retirer le pavillon bulgare, ainsi qu'elle y aspire, de la liste noire de Paris;

6. regrette que le chapitre 21, politique ré gionale et coordination des instruments structurels, n'ait toujours pas é té clos;

7. souligne à nouveau que la Bulgarie doit veiller à l'existence de structures efficaces de pré vention, dé tection et ré pression des é ventuels cas de fraude et de corruption lié s aux programmes Phare et ISPA;

8. relè ve que la Bulgarie a accompli quelques progrè s dans la mise en œ uvre des Fonds structurels et du Fonds de cohé sion, en particulier dans le domaine de la programmation et des structures institutionnelles nationales;

9. rappelle le caractè re prioritaire de l'é tablissement d'un systè me efficace et entiè rement transparent de passation de marché s publics et de gestion financiè re, ainsi que de l'amé lioration des mé canismes de contrô le, de suivi et d'é valuation; demande en outre que soient renforcé es la coordination et la coopé ration entre les ministè res de mê me qu'avec les organismes compé tents et les autres acteurs;

10. estime né cessaires des efforts directement axé s sur l'instauration d'une coopé ration et d'une communication efficaces entre le niveau national et le niveau ré gional, ainsi que sur la consolidation et l'achè vement des structures institutionnelles à l'un et à l'autre de ces niveaux.

20 janvier 2004

AVIS DE LA COMMISSION DES DROITS DE LA FEMME ET DE L'EGALITE DES CHANCES

à l'intention de la commission des affaires é trangè res, des droits de l'homme, de la sé curité commune et de la politique de dé fense

sur les progrè s ré alisé s par la Bulgarie sur la voie de l'adhé sion – document de straté gie et rapport 2003

(COM(2003) 676 – 2003/2202(INI))

Rapporteur pour avis: Astrid Lulling

PROCÉ DURE

Au cours de sa ré union du 4 novembre 2003, la commission des droits de la femme et de l'é galité des chances a nommé Astrid Lulling rapporteur pour avis.

Au cours de sa ré union du 2 dé cembre 2003, la commission a examiné le projet d'avis.

Au cours de cette derniè re ré union, elle a adopté les suggestions ci-aprè s à l'unanimité .

É taient pré sents au moment du vote:Anna Karamanou (pré sidente), Marianne Eriksson (vice-pré sidente), Astrid Lulling (rapporteur pour avis), Uma Aaltonen, Regina Bastos, Lone Dybkjæ r, Lissy Grö ner, Mary Honeyball, Christa Klaß , Rodi Kratsa-Tsagaropoulou, Thomas Mann, Maria Martens, Elizabeth Montfort (supplé ant Robert Goodwill), Christa Prets, Amalia Sartori, Olle Schmidt, Patsy Sö rensen, Joke Swiebel et Elena Valenciano Martí nez-Orozco.

SUGGESTIONS

La commission des droits de la femme et de l'é galité des chances invite la commission des affaires é trangè res, des droits de l'homme, de la sé curité commune et de la politique de dé fense, compé tente au fond, à incorporer dans la proposition de ré solution qu'elle adoptera les suggestions suivantes:

1. fait observer que, si le chapitre 13 ("Emploi et affaires sociales" des né gociations a é té provisoirement clô turé en mai 2002, la Bulgarie, ainsi que la Commission l'a relevé dans son rapport d'é valuation 2003, n'en est pas encore au stade de l'entiè re transposition de l'acquis de l'UE en matiè re d'é galité des sexes;

2. se fé licite, né anmoins, des progrè s ré alisé s en 2003 dans le domaine de l'adoption d'une lé gislation gé né rale sur l'é galité des chances, comportant notamment la loi sur la protection contre la discrimination, la loi instituant la fonction de mé diateur et la loi contre la traite des ê tres humains, un trafic qui demeure un grave problè me en Bulgarie, pays d'origine, de transit et dans une moindre mesure de destination; souligne en outre le fait que la né cessaire lé gislation doit s'accompagner de mesures concrè tes pour amé liorer quantitativement et qualitativement les interventions de la police, spé cialement celles lié es au trafic des ê tre humains: femmes et enfants;

3. estime qu'une é volution positive peut certes ê tre constaté e, mais que ces mesures lé gislatives ne sauraient remplacer une loi globale sur l'é galité des chances, avec les mé canismes institutionnels qu'elle instaurerait, et se dé clare par consé quent favorable à l'adoption d'une version ré visé e du projet de loi, rejeté dans un premier temps en 2002, sur l'é galité des chances entre les femmes et les hommes, d'autant que la lé gislation europé enne elle-mê me fait une distinction entre la discrimination fondé e sur le sexe et d'autres formes de discrimination;

4. rappelle que la Bulgarie est le seul pays en voie d'adhé sion à ne pas avoir é tabli de mé canismes de mise en oeuvre en matiè re d'é galité des sexes et que l'existences de ces mé canismes institutionnels restent une condition sine qua non pour la transposition de l'acquis de l'UE; se fé licite à cet é gard de l'é tablissement, dans le cadre de la nouvelle loi contre la discrimination, d'une commission consultative sur l'é galité des chances entre les femmes et les hommes et d'une commission pour la pré vention de la discrimination; attend de ces commissions une meilleure prise en compte de la situation spé cifique des femmes roms, qui subissent une double discrimination: celle du sexe et celle de l'appartenance à une minorité; invi

nesnaecht PARLEMENT EUROPÉ EN

1999 2004

Document de sé ance

FINAL

A5-0105/2004

24 fé vrier 2004

RAPPORT

sur les progrè s ré alisé s par la Bulgarie sur la voie de l'adhé sion

(COM(2003) 676 – C5-0533/2003 – 2003/2202(INI))

Commission des affaires é trangè res, des droits de l'homme, de la sé curité commune et de la politique de dé fense

Rapporteur: Geoffrey Van Orden

SOMMAIRE

Page

PAGE RÉ GLEMENTAIRE 4

PROPOSITION DE RÉ SOLUTION DU PARLEMENT EUROPÉ EN 6

EXPOSÉ DES MOTIFS 10

AVIS DE LA COMMISSION DES BUDGETS 11

AVIS DE LA COMMISSION DE L'INDUSTRIE, DU COMMERCE EXTÉ RIEUR, DE LA RECHERCHE ET DE L'É NERGIE 13

AVIS DE LA COMMISSION DE L'EMPLOI ET DES AFFAIRES SOCIALES 16

AVIS DE LA COMMISSION DE L'AGRICULTURE ET DU DÉ VELOPPEMENT RURAL 19

AVIS DE LA COMMISSION DE LA POLITIQUE RÉ GIONALE, DES TRANSPORTS ET DU TOURISME 22

AVIS DE LA COMMISSION DES DROITS DE LA FEMME ET DE L'É GALITÉ DES CHANCES 25

PAGE RÉ GLEMENTAIRE

Par lettre du 5 novembre 2003, la Commission a transmis au Parlement son rapport sur les progrè s ré alisé s par la Bulgarie sur la voie de l'adhé sion (COM(2003) 676), qui a é té renvoyé , pour information, à la commission des affaires é trangè res, des droits de l'homme, de la sé curité commune et de la politique de dé fense.

Au cours de la sé ance du 28 janvier 2004, le Pré sident du Parlement a annoncé que la commission des affaires é trangè res, des droits de l'homme, de la sé curité commune et de la politique de dé fense avait é té autorisé e à é laborer un rapport d'initiative sur ce sujet, conformé ment à l'article 47, paragraphe 1, et 163 et que toutes les commissions inté ressé es avaient é té saisies pour avis (C5-0533/2003).

Au cours de sa ré union du 7 octobre 2003, la commission des affaires é trangè res, des droits de l'homme, de la sé curité commune et de la politique de dé fense avait nommé Geoffrey Van Orden rapporteur.

Au cours de ses ré unions des 21 janvier et 18 et 19 fé vrier 2004, la commission a examiné le projet de rapport.

Au cours de la derniè re de ces ré unions, elle a adopté la proposition de ré solution à l'unanimité .

É taient pré sents au moment du vote Elmar Brok (pré sident), Baroness Nicholson of Winterbourne (1è re vice-pré sidente), Geoffrey Van Orden (2è me vice-pré sident et rapporteur), Christos Zacharakis (3è me vice-pré sident), Ole Andreasen, Per-Arne Arvidsson, Bastiaan Belder, Michael Cashman (supplé ant Richard Howitt), John Walls Cushnahan, Vé ronique De Keyser, Rosa M. Dí ez Gonzá lez, Gianfranco Dell'Alba (supplé ant Emma Bonino conformé ment à l'article 153, paragraphe 2, du rè glement), Andrew Nicholas Duff (supplé ant Claudio Martelli), Hé lè ne Flautre (supplé ant Per Gahrton), José Marí a Gil-Robles Gil-Delgado (supplé ant Philippe Morillon conformé ment à l'article 153, paragraphe 2, du rè glement), Alfred Gomolka, Giorgos Katiforis (supplé ant Hannes Swoboda), Catherine Lalumiè re, Jules Maaten (supplé ant Joan Vallvé, Minerva Melpomeni Malliori (supplé ant Pasqualina Napoletano conformé ment à l'article 153, paragraphe 2, du rè glement), Cecilia Malmströ m, Emilio Mené ndez del Valle, Raimon Obiols i Germà , Arie M. Oostlander, Jacques F. Poos, Jannis Sakellariou, José Ignacio Salafranca Sá nchez-Neyra, Jü rgen Schrö der, Elisabeth Schroedter, Ioannis Souladakis, The Earl of Stockton (supplé ant Alain Lamassoure), Charles Tannock, Paavo Vä yrynen, Demetrio Volcic, Karl von Wogau, Peder Wachtmeister (supplé ant Michael Gahler conformé ment à l'article 153, paragraphe 2, du rè glement), Jan Marinus Wiersma

Les avis de la commission des budgets, de la commission de l'industrie, du commerce exté rieur, de la recherche et de l'é nergie, de la commission de l'emploi et des affaires sociales, de la commission de l'agriculture et du dé veloppement rural, de la commission de la politique ré gionale, des transports et du tourisme et de la commission des droits de la femme et de l'é galité des chances sont joints au pré sent rapport. La commission de l'environnement et la commission juridique et du marché inté rieur ont dé cidé , respectivement le 27 novembre et le 6 novembre 2003, qu'elles n'é mettraient pas d'avis.

Le rapport a é té dé posé le 24 fé vrier 2004.

PROPOSITION DE RÉ SOLUTION DU PARLEMENT EUROPÉ EN

sur les progrè s ré alisé s par la Bulgarie sur la voie de l'adhé sion

(COM(2003) 676 – C5-0533/2003 – 2003/2202(INI))

Le Parlement europé en,

– vu le rapport 2003 de la Commission sur les progrè s ré alisé s par la Bulgarie sur la voie de l'adhé sion ainsi que le document de straté gie (COM(2003) 676 - C5-0533/2003) ,

– vu les conclusions du Conseil europé en de Copenhague, de dé cembre 2002, du Conseil europé en de Thessalonique, de juin 2003, et du Conseil europé en de Bruxelles, de dé cembre 2003,

– vu l'ensemble de ses ré solutions et rapports adopté s depuis le dé but du processus d'adhé sion,

– vu l'article 47, paragraphe 1, et l'article 163 de son rè glement,

– vu le rapport de la commission des affaires é trangè res, des droits de l'homme, de la sé curité commune et de la politique de dé fense et les avis de la commission des budgets, de la commission de l'industrie, du commerce exté rieur, de la recherche et de l'é nergie, de la commission de l'emploi et des affaires sociales, de la commission de l'agriculture et du dé veloppement rural, de la commission de la politique ré gionale, des transports et du tourisme et de la commission des droits de la femme et de l'é galité des chances (A5 0105/2004),

A. considé rant que la Bulgarie participe au processus d'é largissement global et irré versible qui est en cours,

B. considé rant que la Bulgarie a dé jà ré alisé des progrè s notables dans la voie de l'adhé sion à l'Union europé enne et qu'elle s'achemine donc vers la ré alisation de son ambition consistant à mener à bien les né gociations en 2004 en vue d'une adhé sion en 2007,

C. considé rant qu'il subsiste un certain nombre de problè mes importants à ré gler et de ré formes à ré aliser,

D. considé rant que le processus d'adhé sion doit se fonder sur le principe des mé rites propres,

E. considé rant que la faible participation aux é lections municipales organisé es le 26 octobre 2003 dans 263 villes de Bulgarie et les ré sultats de ce scrutin ne traduisent un soutien marqué à aucun parti politique,

Situation politique et critè res

1. fé licite la Bulgarie d'ê tre parvenue à clô turer provisoirement 26 des 31 chapitres des né gociations; demande à la Commission, à la pré sidence du Conseil et aux É tats membres de pré senter en temps utile des propositions permettant à la Bulgarie de mener à bien les né gociations au dé but de 2004; escompte que l'Union europé enne et la Bulgarie trouveront une solution é quitable aux problè mes financiers qui sont au cœ ur de trois chapitres restants; fait observer que les discussions relatives aux ré formes politiques à venir ou aux nouvelles perspectives financiè res ne sauraient entraver la poursuite et la conclusion des né gociations mené es avec la Bulgarie et que les né gociations mené es avec la Bulgarie ne sauraient pré juger les discussions relatives aux ré formes politiques à venir ou aux nouvelles perspectives financiè res; souligne la signification symbolique d'une clô ture des né gociations parallè le à l'adhé sion des dix nouveaux É tats membres à l'UE;

2. se fé licite, en particulier, de la ré forme constitutionnelle, catalyseur important de la ré alisation de ré formes administratives et judiciaires profondes; soutient le gouvernement dans sa dé marche tendant à prendre toutes les mesures administratives et lé gislatives né cessaires pour accé lé rer les progrè s dans ces secteurs; souligne que cela doit aboutir à un systè me efficace capable de prononcer des jugements é quitables et fondé s; rappelle à la Bulgarie qu'un systè me judiciaire et administratif efficace et fiable contribuera aussi au progrè s é conomique et encouragera l'investissement direct de l'é tranger;

3. relè ve les efforts qui ont é té dé ployé s pour adopter une lé gislation anti-corruption; ré clame des mesures plus systé matiques encore pour lutter contre la fraude et la corruption; et escompte des progrè s supplé mentaires en ce qui concerne la mise en œ uvre et le respect des mesures anti-corruption;

4. se fé licite de l'amé lioration du cadre juridique de la protection des enfants en Bulgarie mais espè re voir une amé lioration sensible des conditions de vie des enfants placé s dans des institutions; soutient le dé veloppement de formes alternatives d'accueil des enfants telles que l'adoption; soutient, dè s lors, le plan de dé sinstitutionnalisation; se fé licite de l'accent mis, dans la nouvelle politique, sur l'aide aux familles, à l'effet de leur permettre de garder leurs enfants, ainsi que de l'adjonction de personnel communautaire formé au cadre existant d'assistants sociaux;

5. est pré occupé par le fait que l'agence publique de protection de l'enfance doit ê tre fermé e au printemps 2004 et espè re que le ministè re compé tent maintiendra et renforcera sa fonction;

6. se dé clare pré occupé par le grand nombre d'enfants livré s à l'adoption internationale, dont 90% sont d'origine rom; demande avec insistance que l'adoption internationale soit utilisé e comme un dernier recours et que priorité soit accordé e au bien-ê tre des enfants et non aux revenus financiers qu'en tire une famille, une institution ou un intermé diaire; demande instamment au gouvernement bulgare de faire sans tarder le né cessaire pour remé dier à cette situation;

7. reconnaî t qu'un pourcentage important des enfants pris en charge appartiennent à la communauté rom, et qu'une action plus efficace et plus ré solue s'impose pour surmonter les barriè res entre cette communauté et la socié té en gé né ral; considè re que ce problè me va au-delà de la discrimination et qu'il s'agit, en fait, d'un processus à sens double; prend acte du nouveau programme d'action du gouvernement en faveur des Rom, qui est doté d'une enveloppe budgé taire non né gligeable; engage le gouvernement à persé vé rer dans son action visant à promouvoir l'inté gration de la communauté rom dans la socié té bulgare; demande instamment aux autorité s bulgares et à la Commission de cibler leurs efforts sur des programmes concrets de nature à apporter des amé liorations sensibles, notamment en ce qui concerne l'é ducation des femmes roms en matiè re de planification des naissances et de bien-ê tre des enfants, ainsi que la connaissance de la langue bulgare parmi la communauté rom; se fé licite de la pratique instauré e ré cemment consistant à recruter des Roms dans la police et invite le gouvernement à poursuivre dans cette voie; simultané ment, demande aux repré sentants de la communauté rom de cerner les problè mes sociaux et structurels que pré sente le mode de vie de cette communauté et de participer à l'application de mesures tendant à apporter des changements au sein de la communauté pour faciliter l'inté gration des Rom dans la socié té bulgare;

8. demande au gouvernement bulgare de continuer à amé liorer l'encadrement des personnes souffrant de handicaps mentaux et autres; constate que la situation financiè re des personnes handicapé es a commencé à s'amé liorer à la suite de l'attribution d'un revenu minimal garanti; s'inquiè te de ce que les enfants handicapé s sont mal armé s pour vivre en socié té aprè s avoir é té é duqué s dans des é tablissements spé ciaux; demande que la formation professionnelle soit mieux adapté e aux enfants dont les capacité s sont diffé rentes, afin de les aider à trouver par la suite un emploi; est conscient que, pour amé liorer la situation sur le terrain, il pourrait s'avé rer né cessaire de pré voir des prestations financiè res accrues;

9. se fé licite de l'adoption, par la Bulgarie, d'une lé gislation antidiscrimination globale destiné e à transposer l'acquis de l'UE dans ce domaine, notamment des dispositions en matiè re d'é galité de traitement entre hommes et femmes ainsi que du refus de toute discrimination fondé e sur le sexe, la race ou l'origine ethnique, la religion ou les convictions, le handicap, l'â ge ou l'orientation sexuelle;

10. se dé clare consterné de ce que la traite des ê tres humains demeure un problè me; prend acte de la nouvelle loi de mai 2003 sur la lutte contre le trafic illicite d'ê tres humains et demande qu'elle soit appliqué e avec rigueur dans tout le pays;

11. se dé clare pré occupé par les ré sultats de certaines enquê tes empiriques selon lesquels, dans un grand nombre d'affaires pé nales, il n'y avait pas d'avocat de la dé fense en premiè re instance alors que l'accè s à ce soutien devrait ê tre possible pour tous; demande instamment une amé lioration du systè me d'assistance en justice;

12. invite la Commission à voir si la loi relative aux confessions religieuses (qui est entré e en vigueur le 1er janvier 2003) va à l'encontre des conventions internationales relatives aux liberté s fondamentales;

Problè mes é conomiques

13. fé licite la Bulgarie pour le fonctionnement de son é conomie de marché; engage le gouvernement bulgare à poursuivre son programme de ré forme é conomique, qui assure la stabilité macroé conomique dans un contexte difficile; se fé licite de l'importance accrue prise par le secteur privé en tant que principal moteur de croissance; s'inquiè te de ce que tout retard ou annulation des procé dures de privatisation straté gique n'entraî ne une ré duction des investissements é trangers directs en Bulgarie; reconnaî t que la Bulgarie a bien progressé dans ses ré formes structurelles et considè re qu'elle doit poursuivre dans la voie du progrè s pour faire face dans un proche avenir à la concurrence et aux forces du marché au sein de l'Union;

14. se fé licite de la poursuite de la croissance du PIB, qui a atteint 4, 8% en 2002, en dé pit d'un contexte é conomique mondial dé favorable; se fé licite aussi de la poursuite du recul de l'inflation, tombé e de 7, 4% en 2001 à 5, 8% en 2002; espè re que la forte croissance observé e à Sofia et autour de cette ville s'é tendra à l'ensemble du pays; se dé clare impressionné par la politique budgé taire rigoureuse de la Bulgarie, qui a permis d'é viter une aggravation du dé ficit des comptes courants et d'accomplir des progrè s dans la ré duction de la dette;

15. se fé licite des ré sultats obtenus par la Bulgarie dans la modernisation de son administration fiscale; se fé licite de la baisse sensible du taux de chô mage, qui est tombé à 12, 9% en octobre 2003 et qui devrait continuer à diminuer; recommande au gouvernement bulgare de centrer ses efforts sur la formation professionnelle et les programmes de cré ation d'emplois et de veiller à ce que la population du pays profite concrè tement de l'amé lioration de la situation é conomique et de faire en sorte que les disparité s ré gionales soient ré duites;

16. constate avec pré occupation le recul de la population bulgare dû à une é migration nette, en particulier celle de jeunes diplô mé s bulgares; souligne que c'est en retenant une main-d'œ uvre souple et bien formé e que la Bulgarie sera le mieux en mesure d'exploiter sa croissance é conomique actuelle; demande instamment à l'administration de s'atteler aux problè mes que pose la lenteur de l'amé lioration du niveau de vie gé né ral et d'envisager d'autres mesures d'incitation pour garder les jeunes diplô mé s dans le pays;

Critè res de l'acquis

17. se fé licite des progrè s continus ré alisé s par la Bulgarie en ce qui concerne l'adoption de l'acquis; prend note de l'é valuation de la Commission selon laquelle des progrè s constants sont ré alisé s en ce qui concerne les chapitres restants de l'acquis;

18. demande à la Bulgarie d'abolir l'obligation pour les ressortissants de l'UE d'ê tre en possession d'un permis de sé jour permanent pour exercer des activité s é conomiques en Bulgarie, et ce au titre de l'adoption du chapitre relatif à la libre prestation de services; constate qu'un projet de loi a é té pré senté au parlement par le gouvernement bulgare pour ré gler cette question;

19. se fé licite des efforts dé ployé s par le gouvernement bulgare pour renforcer l'administration, notamment de l'adoption ré cente de modifications de la loi relative à la fonction publique; rappelle à la Bulgarie qu'une administration ré formé e et renforcé e est de nature non seulement à amé liorer les possibilité s d'appliquer l'acquis et de gé rer les ressources financiè res communautaires avec efficacité , mais aussi à renforcer la capacité administrative et la compé tence en matiè re d'aides publiques, d'amé liorer la qualité des dé cisions relatives aux aides publiques et d'assurer une meilleure coopé ration entre la commission pour l'amé lioration de la concurrence et le ministè re des finances ainsi qu'amé liorer la confiance gé né rale du public à l'é gard du fonctionnement du ré gime;

20. demande que la bonne exé cution des tâ ches des administrations de sé curité maritime reste inscrite dans un cadre prioritaire et que soient poursuivis les efforts visant à permettre à la Bulgarie de faire retirer le pavillon bulgare, ainsi qu'elle y aspire, de la liste noire de Paris;

21. se fé licite de ce que la plupart des problè mes non financiers du chapitre relatif à l'agriculture aient é té ré solus; soutient le gouvernement dans sa politique de ré forme dans ce secteur; souligne que la mise en place de tout un systè me de mé canismes d'aide aux agriculteurs comme les organisations communes de marché doit ê tre poursuivie; reconnaî t que des progrè s concrets doivent ê tre accomplis pour restructurer ce secteur à forte intensité de main-d'œ uvre en utilisant pleinement les ressources affecté es au dé veloppement rural dans le cadre de SAPARD et en é laborant des politiques pouvant ê tre financé es aprè s l'adhé sion dans le cadre de la section orientation du FEOGA; souhaite, par ailleurs, qu'un soutien amé lioré soit offert aux petits agriculteurs, notamment en matiè re de formation et de facilité s bancaires fondamentales;

22. fait valoir que, dans le cadre du programme PHARE, 1, 5 milliard d'euros ont é té alloué s à la Bulgarie pendant la pé riode 1992-2003 et que 257, 3 millions d'euros sont pré vus pour 2004; que, dans le cadre du programme SAPARD, 56, 1 millions d'euros ont é té alloué s à la Bulgarie en 2003 et 58, 3 millions d'euros sont pré vus pour 2004; que, dans le cadre du programme ISPA, 110 millions d'euros ont é té alloué s en 2003 et 451, 2 millions d'euros seront ré partis entre la Bulgarie et la Roumanie en 2004; se dit pré occupé que de vastes montants de ces aides de pré adhé sion seront perdus si le taux d'absorption ne peut pas ê tre davantage accru, notamment pour le programme SAPARD, où l'exé cution des cré dits n'a é té que de 33 % en 2003; se fé licite de ce que des amé liorations aient é té apporté es en matiè re de capacité s administratives du pays en vue de programmer, gé rer et contrô ler les fonds communautaires de pré adhé sion; souligne qu'il convient de poursuivre les efforts entrepris;

23. estime que les travaux entrepris dans la mise en œ uvre des rè gles et des normes relevant des domaines de la santé animale, des produits phytosanitaires et de la sé curité alimentaire vont dans la bonne direction, mais se dit pré occupé par les lacunes relevé es dans le contrô le des EST et des sous-produits animaux;

24. se dit pré occupé par le fait que les normes relatives au transport des animaux ne ré pondent pas aux normes communautaires et demande à la Bulgarie de prendre des mesures rapides et efficaces destiné es à ré duire les souffrances des animaux.

25. reconnaî t que des efforts considé rables sont encore né cessaires dans le domaine de la politique ré gionale aux niveaux central et local, notamment pour renforcer les structures et dé limiter clairement les compé tences;

26. demande à la Bulgarie d'assurer la transposition et l'application de la lé gislation environnementale de l'UE; invite la Commission à mettre davantage l'accent sur la mise en place des capacité s dans le domaine de l'environnement;

27. attend de la Commission qu'elle veille à ce que les projets d'infrastructure prioritaires financé s par l'UE et ré alisé s par le gouvernement bulgare respectent la lé gislation environnementale de l'UE ainsi que la convention de Berne sur la conservation de la faune et de la flore sauvages et des habitats naturels; engage par ailleurs les autorité s bulgares à envisager, dans le contexte de la construction de l'autoroute de la Struma, une solution de remplacement qui pré serverait le site des gorges de Kresna;

28. se fé licite de la clô ture provisoire du chapitre relatif à la coopé ration dans le domaine de la justice et des affaires inté rieures, qui reflè te les progrè s accomplis par la Bulgarie dans ces domaines, et invite instamment la Bulgarie à poursuivre ses efforts tendant à mettre en place un systè me judiciaire efficace et digne de confiance;

29. se fé licite du renforcement du dialogue politique structuré entre l'Union europé enne et la Bulgarie au cours de la phase de pré adhé sion; ré affirme l'importance de la poursuite de la coopé ration entre le parlement bulgare et les parlements nationaux des É tats membres;

30. souligne l'importance de normes de sé curité é levé es dans les centrales nuclé aires et convient que les ré acteurs nuclé aires qui ne satisfont pas aux exigences de sé curité doivent ê tre fermé s; se fé licite des investissements substantiels effectué s pour relever le niveau de sé curité à la centrale de Kozloduy; estime que le Conseil et la Commission devraient é tudier le rapport sur le contrô le de la sé curité (Peer Review) effectué par le Conseil du 16 au 19 novembre 2003 à Kozloduy 3 et 4; à la lumiè re de ceci, demande une plus grande souplesse de la part de la Commission et du Conseil en ce qui concerne la fermeture de ces unité s; demande que des mesures soient prises pour assurer le maintien et le dé veloppement des ressources é nergé tiques de maniè re à ce que la Bulgarie puisse satisfaire à ses futurs besoins et maintenir sa position d'exportateur d'é lectricité;

31. se fé licite de la perspective d'adhé sion de la Bulgarie à l'OTAN à la mi-2004 ainsi que de la pré sidence-en-exercice bulgare de l'OSCE pendant cette anné e; voit dans la Bulgarie un important pilier de stabilité dans l'Europe du Sud-Est;

32. constate que les né gociations d'adhé sion de la Bulgarie se dé roulent sans gros problè me et à un rythme conforme au calendrier fixé; insiste pour que le calendrier d'adhé sion de la Bulgarie à l'Union europé enne ne soit pas né cessairement lié à celui d'un autre pays candidat;

33. charge son Pré sident de transmettre la pré sente ré solution au Conseil et à la Commission ainsi qu'aux gouvernements et aux parlements des É tats membres et de la Bulgarie.

EXPOSÉ DES MOTIFS

Le 12 dé cembre 2003, le Conseil europé en soulignait le caractè re continu et irré versible du processus d'é largissement en cours, auquel la Bulgarie participe pleinement.

L'Union europé enne et la Bulgarie se sont assigné pour objectif que ce pays adhè re à l'Union en janvier 2007. À grand renfort de pré paratifs ré solus, les né gociations relatives à l'adhé sion devraient ê tre mené es à bien en 2004 sur la base du principe des mé rites propres, et le traité d'adhé sion devrait ê tre signé le plus tô t possible en 2005.

La Bulgarie est bien pré paré e à atteindre cet objectif, puisqu'elle a dé jà clô turé 26 des 31 chapitres de né gociation.

La Bulgarie a accompli des progrè s notables dans son programme de ré forme é conomique, à telle enseigne qu'elle est aujourd'hui une é conomie de marché en é tat de fonctionner. Le moment venu, elle sera en mesure de prospé rer au sein du marché unique europé en.

La Bulgarie satisfait aux critè res politiques de Copenhague et doit continuer à s'employer à permettre à tous les membres de la socié té du pays de profiter de l'amé lioration de la situation é conomique et de la stabilité sociale. Des efforts soutenus sont né cessaires pour amé liorer l'administration judiciaire et publique, é liminer la corruption et lutter contre la criminalité organisé e. Une attention particuliè re doit ê tre accordé e à l'amé lioration des conditions de vie des enfants dé favorisé s, des handicapé s et des personnes â gé es.

La Bulgarie doit continuer à renforcer ses capacité s dans tous les domaines, afin d'appliquer la lé gislation de l'UE sur son territoire aprè s l'adhé sion. Les modifications constitutionnelles intervenues ré cemment faciliteront les ré formes dans ce domaine, mais cette tâ che exigera toujours une attention é troite et une action ré solue dans les anné es à venir.

22 janvier 2004

AVIS DE LA COMMISSION DES BUDGETS

à l'intention de la commission des affaires é trangè res, des droits de l'homme, de la sé curité commune et de la politique de dé fense

sur les progrè s ré alisé s par la Bulgarie sur la voie de l'adhé sion

(COM(2003) 676 – 2003/2202(INI))

Rapporteur pour avis: Reimer Bö ge

PROCÉ DURE

Au cours de sa ré union du 16 dé cembre 2003, la commission des budgets a nommé Reimer Bö ge rapporteur pour avis.

Au cours de sa ré union du 20 janvier 2004, la commission a examiné le projet d'avis.

Au cours de cette derniè re ré union, elle a adopté les suggestions ci-aprè s à l'unanimité .

É taient pré sents au moment du vote Terence Wynn (pré sident), Reimer Bö ge (vice pré sident et rapporteur pour avis), Anne Elisabet Jensen (vice pré sidente), Joan Colom i Naval, Den Dover, Bá rbara Dü hrkop Dü hrkop, Gö ran Fä rm, Esko Olavi Seppä nen et Kyö sti Tapio Virrankoski.

SUGGESTIONS

La commission des budgets invite la commission des affaires é trangè res, des droits de l'homme, de la sé curité commune et de la politique de dé fense, compé tente au fond, à incorporer dans la proposition de ré solution qu'elle adoptera les suggestions suivantes:

Aspects financiers

1. fait valoir que, dans le cadre du programme PHARE, 1, 5 milliard d'euros ont é té alloué s à la Bulgarie pendant la pé riode 1992 2003 et que 257, 3 millions d'euros sont pré vus pour 2004; que, dans le cadre du programme SAPARD, 56, 1 millions d'euros ont é té alloué s à la Bulgarie en 2003 et 58, 3 millions d'euros sont pré vus pour 2004; que, dans le cadre du programme ISPA, 110 millions d'euros ont é té alloué s en 2003 et 451, 2 millions d'euros seront ré partis entre la Bulgarie et la Roumanie en 2004; se dit pré occupé que de vastes montants de ces aides de pré adhé sion seront perdus si le taux d'absorption ne peut pas ê tre davantage accru, notamment pour le programme SAPARD, où l'exé cution des cré dits n'a é té que de 33 % en 2003; se fé licite de ce que des amé liorations aient é té apporté es en matiè re de capacité s administratives du pays en vue de programmer, gé rer et contrô ler les fonds communautaires de pré adhé sion; souligne qu'il convient de poursuivre les efforts entrepris;

2. rappelle que la rubrique 7 des perspectives financiè res actuelles Aides de pré adhé sion pré voit la possibilité d'un partenariat plus é troit avec les pays voisins, dont certains pourraient ê tre de futurs É tats membres de l'Union;

3. rappelle que les é largissements futurs et d'autres é lé ments nouveaux en faveur de partenariats plus poussé s devraient entrer dans le cadre des perspectives financiè res au delà de 2006; relè ve que des ressources financiè res insuffisantes pourraient limiter les ambitions et le rô le de l'Union europé enne.

30 janvier 2004

AVIS DE LA COMMISSION DE L'INDUSTRIE, DU COMMERCE EXTERIEUR, DE LA RECHERCHE ET DE L'ENERGIE

à l'intention de la commission des affaires é trangè res, des droits de l'homme, de la sé curité commune et de la politique de dé fense

sur le document de straté gie et Rapport de la Commission europé enne sur les progrè s ré alisé s par la Bulgarie sur la voie de l'adhé sion

(COM(2003) 676 – C5 0533/2003 2003/2202(INI))

Rapporteur pour avis: W.G. van Velzen

PROCÉ DURE

Au cours de sa ré union du 20 octobre 2003, la commission de l'industrie, du commerce exté rieur, de la recherche et de l'é nergie a nommé W.G. van Velzen rapporteur pour avis.

Au cours de ses ré unions des 26 novembre 2003 et 19 et 27 janvier 2004, la commission a examiné le projet d'avis.

Au cours de la derniè re de ces ré unions, elle a adopté les suggestions ci aprè s à l'unanimité .

É taient pré sents au moment du vote Luis Berenguer Fuster (pré sident), Yves Pié trasanta (vice-pré sident), W.G. van Velzen (rapporteur pour avis), Sir Robert Atkins, Ward Beysen (supplé ant Marco Cappato), Hiltrud Breyer (supplé ant Nuala Ahern), Felipe Camisó n Asensio (supplé ant Jaime Valdivielso de Cué, Giles Bryan Chichester, Nicholas Clegg, Willy C.E.H. De Clercq, Concepció Ferrer, Francesco Fiori (supplé ant Umberto Scapagnini), Colette Flesch, Glyn Ford (supplé ant Gary Titley), Norbert Glante, Roger Helmer (supplé ant Bashir Khanbhai), Hans Karlsson, Helmut Kuhne (supplé ant Rolf Linkohr), Caroline Lucas, Eryl Margaret McNally, Erika Mann, Hans-Peter Martin (supplé ant Harlem Dé sir), Ana Miranda de Lage, Angelika Niebler, Reino Paasilinna, Paolo Pastorelli, Godelieve Quisthoudt-Rowohl, Imelda Mary Read, Mechtild Rothe, Christian Foldberg Rovsing, Konrad K. Schwaiger, Esko Olavi Seppä nen, Claude Turmes, Alejo Vidal-Quadras Roca, Myrsini Zorba et Olga Zrihen Zaari.

SUGGESTIONS

La commission de l'industrie, du commerce exté rieur, de la recherche et de l'é nergie invite la commission des affaires é trangè res, des droits de l'homme, de la sé curité commune et de la politique de dé fense, compé tente au fond, à incorporer dans la proposition de ré solution qu'elle adoptera les suggestions suivantes:

1. se fé licite de ce que la Bulgarie a brillamment clô turé 26 chapitres et ne doit plus en clô turer que 6 tout en relevant que l'acquis communautaire é volue et que les autorité s bulgares doivent donc procé der à des ajustements en permanence. Il conviendrait en particulier d'appeler l'attention sur ce qui suit:

a) la libre circulation de produits industriels, et la loi bulgare correspondante qui devrait peut ê tre ê tre revue à la suite de la ré solution du Conseil du 10 novembre 2003 intitulé e "Amé liorer l'application des directives "nouvelle approche";

b) la prochaine adoption d'une lé gislation sectorielle spé cifique de la CE, par exemple sur les substances chimiques ou la protection pour les produits pharmaceutiques;

c) la né cessité de renforcer les structures compé tentes pour la protection des inté rê ts financiers de l'UE;

2. estime que la Bulgarie devra, pour arriver à un niveau satisfaisant de compé titivité et de cré ation d'institutions, s'efforcer d'amé liorer son climat des investissements, tout en s'attaquant au phé nomè ne trè s ré pandu de la corruption, et ce en cré ant pour le secteur privé un climat transparent et pré visible propice aux investissements é trangers directs; estime que l'achè vement de la privatisation du secteur industriel et la restructuration des derniè res grandes entreprises d'É tat et des services publics jetteront les bases d'une culture de responsabilité dans le secteur public;

3. relè ve avec inté rê t l'avancement des ré formes qui ont é té engagé es dans le secteur de l'é nergie mais signale qu'il faudrait, compte tenu des propositions lé gislatives nouvelles ou ré visé es de l'UE, tenir compte de ce qui suit:

a) la cré ation d'un cadre d'efficacité é nergé tique a é té inutilement retardé e;

b) la libé ralisation des socié té s de distribution n'a pas progressé de faç on satisfaisante;

c) il rè gne un grand accord au sein de la commission sur le fait que les centrales nuclé aires dont la sé curité est dé ficiente doivent ê tre fermé es. Cependant, en ce qui concerne la centrale nuclé aire de Kozloduy, la NPP a fait de gros investissements pour relever le niveau de sé curité . La commission estime que la Commission europé enne devrait se renseigner sur le contrô le de la sé curité effectué par le Conseil (Peer Review) du 16 au 19 novembre 2003 à Kozloduy 3 et 4. S'il ressort du rapport de contrô le que la sé curité de ces ré acteurs satisfait dé sormais clairement à toutes les recommandations formulé es par le "Atomic Question Group (AQG)", la Commission devrait actualiser la possibilité d'un report du dé mantè lement de Kozloduy 3 et 4; dans le cas contraire, la Commission devrait insister sur l'urgence de la fermeture des installations;

4. se fé licite de ce que la Bulgarie ait promulgué une nouvelle loi sur les té lé communications pour s'aligner sur l'acquis des té lé communications mais considè re qu'il convient d'urgence de se centrer davantage sur son application et sur l'amé lioration de la capacité administrative des autorité s de ré gulation;

5. souligne que les quatre facteurs sous jacents – compé titivité industrielle, potentiel d'exportation accru, efficacité et sé curité é nergé tiques et investissements accrus dans la recherche et leur transposition en produits et services industriels – sont la condition sine qua non de l'accé lé ration de la croissance é conomique et de l'approfondissement de ré formes structurelles, lesquelles permettraient de rattraper le reste des 25 pays de l'UE; signale que la ré alisation de ce quadruple objectif passe toutefois par des efforts concerté s de la socié té bulgare, ce qui peut ê tre considé ré comme un objectif utopique en ce sens qu'il va mê me au delà du dé mantè lement de son é conomie planifié e;

6. se fé licite de ce que le Conseil europé en du 12 dé cembre 2003 s'est engagé à poursuivre le double objectif: "de veiller à ce que les discussions ou l'accord sur les futures ré formes politiques, ou les nouvelles perspectives financiè res n'entravent pas la poursuite et la conclusion des né gociations d'adhé sion, et à ce que le ré sultat de celles-ci ne pré juge pas ces discussions ou cet accord";

22 janvier 2004

AVIS DE LA COMMISSION DE L'EMPLOI ET DES AFFAIRES SOCIALES

à l'intention de la commission des affaires é trangè res, des droits de l'homme, de la sé curité commune et de la politique de dé fense

sur le document de straté gie et le rapport de la Commission europé enne sur les progrè s ré alisé s par la Bulgarie sur la voie de l'adhé sion

(COM(2003) 676 – 2003/2202(INI))

Rapporteurs pour avis: Miet Smet et Harald Ettl

PROCÉ DURE

Au cours de sa ré union du 22 octobre 2003, la commission de l'emploi et des affaires sociales a nommé Miet Smet et Harald Ettl rapporteurs pour avis.

Au cours de ses ré unions des 16 dé cembre 2003 et 22 janvier 2004, la commission a examiné le projet d'avis.

Au cours de la derniè re de ces ré unions, elle a adopté les suggestions ci-aprè s à l'unanimité .

É taient pré sents au moment du vote Theodorus J.J. Bouwman (pré sident), Marie-Hé lè ne Gillig et Winfried Menrad (vice-pré sidents), Miet Smet et Harald Ettl (rapporteurs pour avis), Anne André-Lé onard, Elspeth Attwooll, Regina Bastos, Hans Udo Bullmann (supplé ant Jan Andersson), Ieke van den Burg, Luigi Cocilovo, Proinsias De Rossa, Carlo Fatuzzo, Ilda Figueiredo, Anne Elisabet Jensen (supplé ant Marco Formentini), Karin Jö ns, Jean Lambert, Thomas Mann, Mario Mantovani, Claude Moraes, Neil Parish (supplé ant Raffaele Lombardo, conformé ment à l'article 153, paragraphe 2 du rè glement), Manuel Pé rez Á lvarez, Bartho Pronk, Lennart Sacré deus, Gerhard Schmid, Elisabeth Schroedter (supplé ant Jillian Evans), Helle Thorning-Schmidt et Barbara Weiler.

SUGGESTIONS

La commission de l'emploi et des affaires sociales invite la commission des affaires é trangè res, des droits de l'homme, de la sé curité commune et de la politique de dé fense, compé tente au fond, à incorporer dans la proposition de ré solution qu'elle adoptera les suggestions suivantes:

1. se fé licite des efforts accomplis par la Bulgarie sur la voie de son adhé sion, et notamment de la clô ture des chapitres de né gociation sur la libre circulation des personnes et sur les affaires sociales et l'emploi; souligne que chaque pays doit ê tre jugé individuellement;

2. se fé licite des efforts que la Bulgarie a accomplis pour ré duire le taux de chô mage, lequel a ré gressé de 25% et se trouve aujourd'hui à son niveau historique le plus bas; rappelle que la Bulgarie conserve des taux de chô mage trè s é levé s, les jeunes é tant parmi les plus touché s, et que le chô mage de longue duré e y est extrê mement important, avec, au premier rang, les groupes minoritaires tels que les jeunes, les personnes d'un certain â ge, les personnes handicapé es et les femmes; pré conise, par consé quent, la mise en œ uvre de programmes de formation spé ciaux;

3. constate que l'expansion ré cente du secteur privé , bien qu'elle constitue une é volution prometteuse, ne compense pas l'augmentation du chô mage dans le secteur public; invite la Bulgarie à analyser les tendances de son é conomie et à dé finir les tâ ches que lui impose cette restructuration é conomique;

4. invite le gouvernement bulgare à aligner plus rapidement le droit du travail sur l'acquis, en particulier en ce qui concerne l'obligation de l'employeur d'informer ses employé s, le travail à temps partiel et l'organisation du temps de travail, la sauvegarde des droits des employé s en cas de transferts d'entreprises et de licenciements collectifs, ainsi que la protection des employé s en cas d'insolvabilité de l'employeur;

5. invite le gouvernement bulgare à accorder une priorité à la transposition de l'acquis concernant les comité s d'entreprise europé ens et à cré er à cette fin les conditions qui puissent faire entrer é galement dans la pratique sociale de la Bulgarie la participation des partenaires sociaux à des questions telles que les relations de travail en gé né ral et la formation des salaires en particulier;

6. invite la Bulgarie à renforcer la coopé ration entre le ministè re de l'é ducation, les municipalité s, les é coles et les partenaires sociaux, tant il est vrai que la qualité de l'enseignement professionnel dé pend avant tout de l'é tablissement de liens é troits avec le marché de l'emploi à diffé rents niveaux, partenaires sociaux compris;

7. pré conise la prise de mesures ciblé es, visant à l'inté gration des minorité s qui vivent en Bulgarie, en particulier les Turcs et les Roms, et à l'amé lioration des possibilité s offertes aux minorité s en matiè re d'é ducation et d'emploi; reconnaî t que des efforts ré els ont é té accomplis pour l'amé lioration du niveau de vie et des possibilité s d'é ducation des minorité s;

8. invite la Bulgarie à é laborer une straté gie claire pour l'inté gration de l'enseignement du bulgare et de l'enseignement de la langue maternelle ou pour le dé veloppement d'activité s bilingues axé es sur les trè s jeunes enfants, le but é tant de placer les enfants issus des minorité s ethniques sur un pied d'é galité avec les autres enfants; constate que la ré alité est tout autre, qui montre que, sur cent é lè ves roms du premier degré , cinq seulement (trois filles et deux garç ons) ont une petite chance de terminer l'é cole secondaire et que de nombreux enfants roms sains de corps et d'esprit sont orienté s vers des é coles destiné es aux enfants physiquement ou mentalement handicapé s;

9. invite la Bulgarie à accroî tre son budget de l'é ducation, celui ci é tant nettement infé rieur à la moyenne de l'UE; estime que politique é ducative et politique de l'emploi doivent aller main dans la main;

10. se fé licite des effort que la Bulgarie accomplit à l'heure actuelle afin d'amé liorer le cadre juridique concernant la protection sociale, plus particuliè rement pour ce qui est des personnes handicapé es; estime, né anmoins, que les conditions de vie dans les é tablissements appelé s à soigner les malades mentaux doivent ê tre amé lioré es du tout au tout et que des mesures spé ciales, permettant de lutter contre la discrimination en matiè re d'é ducation et d'emploi, doivent ê tre prises en faveur des handicapé s mentaux;

11. souligne que le dé veloppement des ressources humaines en Bulgarie doit ê tre appuyé dans le cadre du Plan national de dé veloppement et songe spé cialement dans ce contexte au programme Phare; insiste sur le fait qu'une telle ré forme n'est pas seulement une question d'argent, mais exige aussi le recours à un personnel qualifié; invite par consé quent la Bulgarie à renforcer sa capacité institutionnelle et à mettre en place les capacité s administratives né cessaires à un recours optimal aux Fonds structurels;

12. invite la Bulgarie à dé velopper la participation des partenaires sociaux, conformé ment aux pratiques europé ennes, et d'adopter des mé thodes se prê tant à la coopé ration tripartite; insiste sur la né cessité d'associer les partenaires sociaux au suivi des mesures mises en œ uvre au titre de la pré adhé sion à l'Union europé enne;

13. invite la Bulgarie à ne plus ré duire les fonds affecté s à l'assistance sociale é tant donné qu'une partie é norme de la population vit actuellement dans une grande pauvreté .

29 janvier 2004

AVIS DE LA COMMISSION DE L'AGRICULTURE ET DU DEVELOPPEMENT RURAL

à l'intention de la commission des affaires é trangè res, des droits de l'homme, de la sé curité commune et de la politique de dé fense

sur les progrè s ré alisé s par la Bulgarie sur la voie de l'adhé sion

(COM(2003) 676 – 2003/2202(INI))

Rapporteur pour avis: Karl Erik Olsson

PROCÉ DURE

Au cours de sa ré union du 4 novembre 2003, la commission de l'agriculture et du dé veloppement rural a nommé Karl Erik Olsson rapporteur pour avis.

Au cours de ses ré unions des 25 novembre 2003 et 26 et 27 janvier 2004, la commission a examiné le projet d'avis.

Au cours de la derniè re de ces ré unions, elle a adopté les suggestions ci-aprè s à l'unanimité .

É taient pré sents au moment du vote Friedrich-Wilhelm Graefe zu Baringdorf (pré sident), Karl Erik Olsson (rapporteur pour avis), Niels Busk, Francesco Fiori, Georges Garot, Lutz Goepel, Willi Gö rlach, Marí a Izquierdo Rojo, Elisabeth Jeggle, Salvador Jové Peres, Hedwig Keppelhoff-Wiechert, Heinz Kindermann, Vé ronique Mathieu, Hans-Peter Mayer (supplé ant Michl Ebner), Xaver Mayer, Jan Mulder (supplé ant Giovanni Procacci), Mikko Pesä lä , Dominique F.C. Souchet.

JUSTIFICATION SUCCINCTE

Avec l'adhé sion de 10 nouveaux É tats membres le 1er mai 2004, l'Union connaî tra un é largissement sans pré cé dent, tant dans son ampleur (quant au nombre de nouveaux pays et de nouveaux habitants en une seule fois) que dans sa dimension historique et politique.

Or, le souhait de ré unir l'Europe ne serait pas complet sans un é largissement, dans un premier temps, à la Bulgarie et à la Roumanie, dont l'adhé sion devrait avoir lieu en 2007.

Un important aspect social et socioé conomique du premier grand é largissement ainsi que de l'adhé sion, par la suite, de la Bulgarie et de la Roumanie sera le poids accru du secteur agricole dans la nouvelle Union. Plus que jamais, la nouvelle politique agricole commune devra prouver son efficacité en tant que catalyseur du dé veloppement de la qualité , de la sé curité des aliments, du bien-ê tre des animaux, des nouvelles formes de production et de nouvelles activité s rurales en vue de lutter contre la dé population et de faire des ré gions rurales des ré gions attractives proposant de bonnes conditions de vie et d'inté ressantes possibilité s d'emploi pour la population.

L'Union a l'ambition de conclure les né gociations sur le chapitre agricole avec la Bulgarie en 2004. Dans ce cadre, le document de straté gie de la Commission et son rapport sur les progrè s ré alisé s par la Bulgarie sur la voie de l'adhé sion constituent des instruments du plus haut inté rê t pour l'identification des domaines qui né cessitent encore des efforts pour que la Bulgarie puisse respecter l'acquis communautaire.

Malgré les incidences né gatives importantes des restructurations et la conjoncture é conomique dé favorable que traverse le pays, la Bulgarie a pris un grand nombre de mesures pour adapter son secteur agricole aux normes communautaires. Ces efforts mé ritent qu'on les salue. Votre rapporteur est confiant dans la volonté et la capacité du pays à ré soudre les problè mes qui subsistent sur la voie de l'adhé sion en 2007.

SUGGESTIONS

La commission de l'agriculture et du dé veloppement rural invite la commission des affaires é trangè res, des droits de l'homme, de la sé curité commune et de la politique de dé fense, compé tente au fond, à incorporer dans la proposition de ré solution qu'elle adoptera les suggestions suivantes:

1. se fé licite des efforts considé rables accomplis par la Bulgarie, notamment dans le domaine structurel, au cours des dix anné es qu'aura duré le processus d'é largissement;

2. reconnaî t le travail accompli par la Bulgarie pour adapter la politique agricole nationale à l'acquis communautaire et relè ve que les ré formes ont é galement eu un coû t pour l'é conomie agricole bulgare;

3. estime que la ré alisation de la libé ralisation de la politique des prix constitue un é lé ment particuliè rement positif;

4. se ré jouit de la volonté du pays de procé der à de nouvelles adaptations d'ici son adhé sion envisagé e pour 2007 et, à cet é gard, de la volonté de mettre en place un organisme de paiement ainsi qu'un systè me inté gré de contrô le et de gestion au plus tard pour 2005; rappelle qu'il est essentiel que ces structures de gestion soient en place en temps voulu pour l'adhé sion de la Bulgarie; invite donc les autorité s bulgares à accorder la priorité absolue à ces objectifs et souhaite que la Commission apporte toute l'aide né cessaire au pays pour ce faire;

5. se dit satisfait des travaux de mise en place d'un registre d'exploitation complet et actualisé et estime que ce registre est une condition essentielle pour la mise en œ uvre correcte de la politique agricole commune en Bulgarie; est par consé quent d'avis que cet instrument doit recevoir la priorité;

6. encourage le pays à redoubler d'efforts dans la mise en place d'organisations communes de marché dans les secteurs pertinents;

7. estime que les travaux entrepris dans la mise en œ uvre des rè gles et des normes relevant des domaines de la santé animale, des produits phytosanitaires et de la sé curité alimentaire vont dans la bonne direction, mais se dit pré occupé par les lacunes relevé es dans le contrô le de l'ESB et des sous-produits animaux;

8. se dit pré occupé par le fait que les normes relatives au transport des animaux ne ré pondent pas aux normes communautaires et demande à la Bulgarie de prendre des mesures rapides et efficaces destiné es à ré duire les souffrances des animaux.

26 janvier 2004

AVIS DE LA COMMISSION DE LA POLITIQUE REGIONALE, DES TRANSPORTS ET DU TOURISME

à l'intention de la commission des affaires é trangè res, des droits de l'homme, de la sé curité commune et de la politique de dé fense

sur le rapport ré gulier 2003 de la Commission sur les progrè s ré alisé s par la Bulgarie sur la voie de l'adhé sion

(COM(2003) 676) – SEC(2003)1210 – C5 0533/2003 – 2003/2202(INI))

Rapporteur pour avis: Emmanouil Mastorakis

PROCÉ DURE

Au cours de sa ré union du 25 novembre 2003, la commission de la politique ré gionale, des transports et du tourisme a nommé Emmanouil Mastorakis rapporteur pour avis.

Au cours de sa ré union des 20 et 21 janvier 2004, la commission a examiné le projet d'avis.

Au cours de cette ré union, elle a adopté les suggestions ci-aprè s par 40 voix contre 3 et 2 abstentions.

É taient pré sents au moment du vote Paolo Costa (pré sident), Rijk van Dam, Gilles Savary, Helmuth Markov (vice-pré sidents), Emmanouil Mastorakis (rapporteur pour avis), Sylviane H. Ainardi, Pedro Aparicio Sá nchez (supplé ant Danielle Darras), Rolf Berend, Graham H. Booth (supplé ant Alain Esclopé, Philip Charles Bradbourn, Felipe Camisó n Asensio, Luigi Cocilovo, Christine de Veyrac, Jan Dhaene, Den Dover (supplé ant José Javier Pomé s Ruiz), Jacqueline Foster, Mathieu J.H. Grosch, Konstantinos Hatzidakis, Ewa Hedkvist Petersen, Juan de Dios Izquierdo Collado, Georg Jarzembowski, Dieter-Lebrecht Koch, Ioannis Koukiadis (supplé ant Giovanni Claudio Fava, conformé ment à l'article 153, paragraphe 2, du rè glement), Constanze Angela Krehl (supplé ant Garrelt Duin), Giorgio Lisi, Sé rgio Marques, Erik Meijer, Rosa Migué lez Ramos, Bill Miller (supplé ant John Hume), Enrique Monsoní s Domingo, Francesco Musotto, Josu Ortuondo Larrea, Peter Pex, Wilhelm Ernst Piecyk, Samuli Pohjamo, Alonso José Puerta, Reinhard Rack, Carlos Ripoll y Martí nez de Bedoya, Dana Rosemary Scallon, Ingo Schmitt, Elisabeth Schroedter (supplé ant Nelly Maes), Brian Simpson, Renate Sommer, Ulrich Stockmann, Herman Vermeer et Brigitte Wenzel-Perillo (supplé ant Margie Sudre).

SUGGESTIONS

La commission de la politique ré gionale, des transports et du tourisme invite la commission des affaires é trangè res, des droits de l'homme, de la sé curité commune et de la politique de dé fense, compé tente au fond, à incorporer dans la proposition de ré solution qu'elle adoptera les suggestions suivantes:

A. considé rant qu'un des objectifs premiers de l'aide communautaire reste de promouvoir la cohé sion é conomique, sociale et territoriale en une dé marche nettement axé e sur la pré paration de l'administration et des bé né ficiaires bulgares aux actions futures des Fonds structurels et du Fonds de cohé sion,

B. considé rant que l'é tablissement d'un cadre financier cohé rent ouvrira la voie à la finalisation des né gociations concernant le chapitre sur la politique ré gionale, qui ont des implications importantes en matiè re budgé taire et sont lié es au chapitre relatif aux dispositions financiè res et budgé taires,

C. considé rant que la Bulgarie a continué de progresser dans l'alignement sur l'acquis de la lé gislation des transports, notamment dans le secteur routier, et s'est efforcé e d'amé liorer le niveau de sé curité maritime,

1. note que les autorité s bulgares continuent de mettre l'accent sur la modernisation et le dé veloppement des infrastructures de transport prioritaires le long des ré seaux transeuropé ens de transport;

2. souligne qu'il convient de garantir la capacité administrative né cessaire pour la mise en œ uvre simultané e de plusieurs projets et pour la pré paration des investissements massifs que né cessiteront les infrastructures routiè res et ferroviaires;

3. se fé licite des avancé es qui se sont poursuivies dans la plupart des composantes du secteur des transports terrestres, tels les transports routiers, les chemins de fer et les transports par navigation inté rieure;

4. demande que la Bulgarie s'emploie plus particuliè rement à renforcer et à consolider ses structures administratives afin de garantir la capacité administrative né cessaire à la mise en application de l'acquis dans les secteurs de la route, du rail et de l'aviation;

5. demande que la bonne exé cution des tâ ches des administrations de sé curité maritime reste inscrite dans un cadre prioritaire et que soient poursuivis les efforts visant à permettre à la Bulgarie de faire retirer le pavillon bulgare, ainsi qu'elle y aspire, de la liste noire de Paris;

6. regrette que le chapitre 21, politique ré gionale et coordination des instruments structurels, n'ait toujours pas é té clos;

7. souligne à nouveau que la Bulgarie doit veiller à l'existence de structures efficaces de pré vention, dé tection et ré pression des é ventuels cas de fraude et de corruption lié s aux programmes Phare et ISPA;

8. relè ve que la Bulgarie a accompli quelques progrè s dans la mise en œ uvre des Fonds structurels et du Fonds de cohé sion, en particulier dans le domaine de la programmation et des structures institutionnelles nationales;

9. rappelle le caractè re prioritaire de l'é tablissement d'un systè me efficace et entiè rement transparent de passation de marché s publics et de gestion financiè re, ainsi que de l'amé lioration des mé canismes de contrô le, de suivi et d'é valuation; demande en outre que soient renforcé es la coordination et la coopé ration entre les ministè res de mê me qu'avec les organismes compé tents et les autres acteurs;

10. estime né cessaires des efforts directement axé s sur l'instauration d'une coopé ration et d'une communication efficaces entre le niveau national et le niveau ré gional, ainsi que sur la consolidation et l'achè vement des structures institutionnelles à l'un et à l'autre de ces niveaux.

20 janvier 2004

AVIS DE LA COMMISSION DES DROITS DE LA FEMME ET DE L'EGALITE DES CHANCES

à l'intention de la commission des affaires é trangè res, des droits de l'homme, de la sé curité commune et de la politique de dé fense

sur les progrè s ré alisé s par la Bulgarie sur la voie de l'adhé sion – document de straté gie et rapport 2003

(COM(2003) 676 – 2003/2202(INI))

Rapporteur pour avis: Astrid Lulling

PROCÉ DURE

Au cours de sa ré union du 4 novembre 2003, la commission des droits de la femme et de l'é galité des chances a nommé Astrid Lulling rapporteur pour avis.

Au cours de sa ré union du 2 dé cembre 2003, la commission a examiné le projet d'avis.

Au cours de cette derniè re ré union, elle a adopté les suggestions ci-aprè s à l'unanimité .

É taient pré sents au moment du vote:Anna Karamanou (pré sidente), Marianne Eriksson (vice-pré sidente), Astrid Lulling (rapporteur pour avis), Uma Aaltonen, Regina Bastos, Lone Dybkjæ r, Lissy Grö ner, Mary Honeyball, Christa Klaß , Rodi Kratsa-Tsagaropoulou, Thomas Mann, Maria Martens, Elizabeth Montfort (supplé ant Robert Goodwill), Christa Prets, Amalia Sartori, Olle Schmidt, Patsy Sö rensen, Joke Swiebel et Elena Valenciano Martí nez-Orozco.

SUGGESTIONS

La commission des droits de la femme et de l'é galité des chances invite la commission des affaires é trangè res, des droits de l'homme, de la sé curité commune et de la politique de dé fense, compé tente au fond, à incorporer dans la proposition de ré solution qu'elle adoptera les suggestions suivantes:

1. fait observer que, si le chapitre 13 ("Emploi et affaires sociales" des né gociations a é té provisoirement clô turé en mai 2002, la Bulgarie, ainsi que la Commission l'a relevé dans son rapport d'é valuation 2003, n'en est pas encore au stade de l'entiè re transposition de l'acquis de l'UE en matiè re d'é galité des sexes;

2. se fé licite, né anmoins, des progrè s ré alisé s en 2003 dans le domaine de l'adoption d'une lé gislation gé né rale sur l'é galité des chances, comportant notamment la loi sur la protection contre la discrimination, la loi instituant la fonction de mé diateur et la loi contre la traite des ê tres humains, un trafic qui demeure un grave problè me en Bulgarie, pays d'origine, de transit et dans une moindre mesure de destination; souligne en outre le fait que la né cessaire lé gislation doit s'accompagner de mesures concrè tes pour amé liorer quantitativement et qualitativement les interventions de la police, spé cialement celles lié es au trafic des ê tre humains: femmes et enfants;

3. estime qu'une é volution positive peut certes ê tre constaté e, mais que ces mesures lé gislatives ne sauraient remplacer une loi globale sur l'é galité des chances, avec les mé canismes institutionnels qu'elle instaurerait, et se dé clare par consé quent favorable à l'adoption d'une version ré visé e du projet de loi, rejeté dans un premier temps en 2002, sur l'é galité des chances entre les femmes et les hommes, d'autant que la lé gislation europé enne elle-mê me fait une distinction entre la discrimination fondé e sur le sexe et d'autres formes de discrimination;

4. rappelle que la Bulgarie est le seul pays en voie d'adhé sion à ne pas avoir é tabli de mé canismes de mise en oeuvre en matiè re d'é galité des sexes et que l'existences de ces mé canismes institutionnels restent une condition sine qua non pour la transposition de l'acquis de l'UE; se fé licite à cet é gard de l'é tablissement, dans le cadre de la nouvelle loi contre la discrimination, d'une commission consultative sur l'é galité des chances entre les femmes et les hommes et d'une commission pour la pré vention de la discrimination; attend de ces commissions une meilleure prise en compte de la situation spé cifique des femmes roms, qui subissent une double discrimination: celle du sexe et celle de l'appartenance à une minorité; invi

Анонимен10
Рожбичка ты моя, ненаглядная !
nesnaecht Но коменте !

Според “Медиана” жизненият стандарт се подобрява

DNEVNIK.BG 15:03 ч.

"Една от най-строго охраняваните тайни в българското общество е тази, че живеем по-добре", каза социологът Кольо Колев в началото на конференцията "Жизнен стандарт и стандарти на масовото съзнание", която се проведе в хотел "Радисън".

Конференцията е организирана от института за социални ценности и структури "Иван Хаджийски".

По думите му никой не смее да артикулира публично и ясно този извод, въпреки че колите, задръстванията, опашките за мобилни телефони растат, лъскавите заведения са пълни, растат и цените на недвижимите имоти, наемите, безработицата намалява , увеличава се консумацията на месо, сирене , плодове, расте и потреблението на бяла техника. "Даваме си сметка , че артикулирането на нещо подобно влиза в разрез със стила и тона на медиите, които малко или много се съобразяват със стила и тона на общественото мнение", допълни социологът Кольо Колев.

Той представи данни от серия представителни за страната проучвания на агенция "Медиана", проведени в периода от 1999 до 2004г. и обхващащи над 8 хиляди души.

Стратификационното деление е направено на базата на потреблението, измерено не като самооценка , а като отчет за изминал период от време. Определени са две кошници, като в първата влизат стоки като обувки, дрехи, книги, плодове, посещения на театър, ресторант, фризьор и др. Втората кошница включва купуване на нова кола или кола на старо, купуване на недвижима собственост, домакински електроуреди като печка , перална машина, цветен телевизор, ремонт на жилището, купуване на нови мебели и екскурзии в чужбина .

На базата на потреблението са формирани 6 групи. Най-бедните, тези които са изхвърлени от пазара, са определени като "дъно". Те живеят с 69.90 лв. месечно. Богатите, тези които по думите на социолога зареждат пълен резервоар на

бензиностанцията, които могат да закупят на детето си компютър или през лятото да отидат на почивка, се определят като "заможни". Те са посочили, че живеят със 184.90 лв. на месец.

Кольо Колев коментира, че един поглед върху последната група показва, че не е възможно хора с такъв доход да си позволяват такива разходи. По тази причина изследването изключва признака "доходи" и изцяло стъпва върху признака "потребление".

Според проучването на "Медиана" през 1999 г. заможните българи са били 5, 3 на сто от населението, а през 2004 г. - 16.3 на сто. Процентът на хората, определени като "дъно ", през 1999 г. е 30, 1 на сто, а през 2004 г. 15, 4 на сто. Положението

на "средния българин" от 1999 до 2004г. се подобрява, като от 2.78 на сто в началото на периода стига до 3, 61 на сто. Според проучването 70 процента от хората през 2004г. нямат затруднения при осигуряването на храната , а 13 на сто да отидат на море.

Във втората част на изследването се акцентира върху това как се чувстват хората. При самооценката на материалното положение на семейството в сравнение с преди година 53 на сто от запитаните отговарят, че сега е по-зле и само 6 процента смятат , че 2004 г. е по-добра от предходната. 76 на сто казват, че мизерстват, а

24 на сто , че живеят нормално. Тези стойности относително се запазват през годините от 1999 до 2004г. Само 18 на сто смятат, че през следващите 12 месеца положението в страната ще се подобри , а 40 на сто са на мнение, че то ще се влоши.

По думите на социолога Кольо Колев песимизмът и черногледството остават константна величина, въпреки увеличения жизнен стандарт.

nesnaecht Може и да не сме кой знае какви творци но все пак , не сме съвсем без нищо !

Грациан

[Златен]

от Canada

Общо мнения: 3190

Къдринка байрактарката

(народна песен с политически и менупазни мотиви )

Кой не знай наша Къдринка?

Къдринка гюзел милинка.

Къдринка комунистката

най-кармъз колумнистката.

Къдринке, моме, Кърдинке

гиди червена малинке

що не взе, джанъм, байрака

в туй ми ти гневно ръчище

кат' Райна Мома -Княгиня,

кат' сериална робиня

да се бориш за правдата

в дясна ръка с брадвата.

Що не дойде в' форума

да си сбереш мощна дружина -

с теб ще да дойдат, вярвай ми

всички "честни българки" -

а те са барем стотина

барабар с финката Ина.

Щяхте тъй рамо до рамо

да пейте "Мързилезата"

и байрак да си веете

по софийските бул'варди.

Комай сал за туй ви бива

(туй не'й да копаш на нива)

политпросветни агитки

с кебапи, чесън и питки..

Знаем ги тези протести

на менопаузни невести

сякаш че газят коприва

сякаш ги вода облива

ту им е нещо горещо

ту им се схваща там нещо.

И все са им правда не стига

(виждаш ги как точат лига)

все им "онези" виновни

за неудачи либовни.

Все им изяждат десерта,

все не им правят оферта.

Създадено: 23.3.2004 г. 08:38:14

nesnaecht
Извинявайте, че ви спасихме!

От известно време все по-настойчиво се разпространява тезата, че българският народ е лишен от търпимост към етническите малцинства. Знаем ли истината за себе си, наистина ли е мит българската етническа и верска търпимост? Или се сблъскваме с един нов феномен на създаване на мит за "мита на българската търпимост"? Кому е нужно това? И защо точно сега?

Упреците, свързани с оцеляването на българските евреи през Втората световна война, доскоро звучаха по-скоро като солови арии, но все повече се налага усещането за хорово изпълнение. Кой е диригентът на този строен хор, може и да не е безинтересен въпрос, но далеч не е най-главният.

Далеч по-важно е да се вникне в същината на предлаганите тези. Ето накратко по-оригиналните от тях:

- на българския народ напразно се приписва етническа и верска търпимост; той няма нищо общо с това спасение и то е дело на няколко личности, извадени от контекста на обществото;

- българските евреи са спасени благодарение на безразличието и равнодушието на българите към тяхната съдба;

- българите са недостатъчно християни и точно тяхното слабо религиозно съзнание ги е подтикнало да спасяват българските евреи;

- българските евреи са били спасени, защото българите били твърде изолирани от европейските народи и тяхната изостаналост и първичност ги е опазила от ксенофобията (трудно доказуемо, защото от Освобождението до Втората световна война сред интелигенцията и политиците е имало немалко хора, получили образование в западни столици, без да се "заразят" от ксенофобски идеи);

- българите са спасили евреите, защото са се ръководели не само от хуманни, но и от прагматични съображения;

- на българите традиционно е присъща юдеофобията (сред куриозните аргументи в защита на това твърдение е попаднала дори поезията на Иван Вазов!);

- съвсем свежо прозвуча обвинението, че в българското общество "доминират" претенциите "този негов актив да бъде отчетен, признат и аплодиран" (в. "Култура", бр. 13, 28 март 2003, стр.9);

- заминаването на българските евреи за Израел след войната "не развълнува т.нар. спасители" (пак там) - още един "аргумент" в защита на тезата за "безразличието" на българите.

И така нататък...

Дори от този кратък и непълен преглед е очевидно, че разнообразие не липсва и логиката е, да кажем, объркваща, така че трябва ли да ни учудва изказването, прозвучало неотдавна в радиопредаване, посветено на годишнината от спасяването на българските евреи: имало ли е спасяване, нямало ли е, не е много ясно.

Всяка една от предложените тези заслужава задълбочено и безпристрастно обсъждане, за да се установи каква е истината, кой я изопачава (съзнателно или не) и с какви намерения, но има нещо, което трябва да се каже на висок глас веднага, без отлагане. По волята на съдбата и историята конкретни личности са станали изразители на българите в ония драматични събития и сред тях са висши духовници от българската православна църква. Те ли са "недостатъчно християни"?

Господ е един и за юдеи, и за християни; и нека всички вярващи да му се помолят да вразуми гласовитите поддръжници на схващането за "християнската недостатъчност" на хората, на които българските евреи дължат спасението си. Изглежда, те не разбират какво оскърбление нанасят на светлата памет на достойните българи, ръководили се в своите действия именно от висши християнски ценности. Не са образец на християнство църковниците, отговорни за организирането на гоненията срещу евреите в западните страни през Средновековието и за масовото избиване на индианци в двете Америки, ловците на вещици и инквизиторите, защото са изневерили на хуманния му дух. Само свещениците, посветили се на доброто, състраданието и смирението, са проникнали във великия смисъл на учението на Христос, те са истинските християнски духовни водачи. Сред тях безспорно се нареждат и висшите служители на българската православна църква от онези години. Да твърдим друго, означава да хвърляме камъни по тях и тогава пукната пара не струва декларираното на думи уважение към подвига им.

Повечето от миряните, надигнали глас против готвената депортация, също са участвали в протеста не защото са били "недостатъчно християни", а тъкмо обратното - защото са били християни в истинския смисъл на думата, колкото и да не се харесва това някому (макар че сигурно става дума по-скоро за недостатъчно вникване в проблема, повтаряне на готови схеми, неизвестно от кого пуснати в оборот и вероятно без зла умисъл).

Православното християнство у нас има своите исторически оформили се особености, то се изживява по-интимно, по-малко гръмогласно, без голяма показност, но това не означава, че трябва да се отнасяме безкритично към клишето за християнската "недостатъчност" на българите (налагано години наред най-вече от българи, нека да бъдем точни). Тук нещата са доста по-сложни и когато вестникарска статия раздава подобни етикети, авторът й поема риска да нарани вярващите, а нали всички ратуваме за уважение към вярата на другия? Твърде деликатно нещо е вярата. Впрочем, безапелационните етикети могат да оскърбят дълбоки, съкровени чувства както у вярващите, така и у необвързаните с църковната институция, които обаче се чувстват причастни към вярата на дедите си, виждайки в нея своите корени.

Разбира се, имало е сред протестиращите и такива, които не са били практикуващи християни, но и онези от тях, които са били заклети атеисти, са били водени от човещина, съзвучна с идеите на христианството, възпитавана в българското общество векове наред тъкмо от това учение (както в други страни тази благородна мисия са изпълнявали други религии). Водени са били от състрадание, а тъкмо състраданието е висш принцип на християнството. По думите на забележителната мислителка Симон Вейл то е най-великото чудо на света, съпоставимо с библейските чудеса. Всяка религия има в историята си периоди на величие, но и на падение, когато нейните последователи са принасяли невинни жертви уж в името на своите богове, а в действителност на олтара на невежеството, алчността и глупостта. Всяка - и християнството не е изключение. Нито пък която и да било друга религия, чиито привърженици са се отклонявали от човечността.

Състраданието често се подхранва от страданието. Не толкова изолацията от "зловредното" влияние на западната цивилизация, колкото вековните страдания и християнската вяра са направили българския народ възприемчив към мъката на другите - не само на своите "други", но и на хората от друга вяра и кръв. И именно неговата способност да откликва на чуждата болка е онова чудо, което е направило възможно спасяването на българските евреи.

А що се отнася до упреците в равнодушие, та нима всички българи са вадени от един калъп? Имало е вероятно и равнодушни, имало е и злорадстващи, но да се обявява равнодушието за водеща черта на българина?!!

Трагичен факт е гибелта на евреите от окупираните територии и не може да се отрича съучастието на колаборационисткия режим на тогавашна България в това престъпление. Но едва ли е уместно да идентифицираме по подразбиране народа с властващите тъкмо днес, когато пред очите ни някои правителства и ръководените от тях армии преследват с крайно нехуманни средства цели, осъдени от общественото мнение вътре в страните им и вън от тях. Днес гледаме по телевизията как бомбите убиват невинни хора в Ирак, утре кой знае накъде ще се насочи напънът за "демократизиране" чрез смърт и разрушения. Ако ние (българи и евреи вкючително) наблюдаваме безучастно тази касапница, утре с основание потомците на днешните жертви няма да ни спестят упреците в равнодушие - и то с пълно основание, защото днес разполагаме с неизмеримо повече и по-богата информация от нашите тогавашни сънародници, набеждавани сега в безразличие. Ако сме последователни в стремежа си да бъдем човеци, не бива да подминаваме с равнодушие избиването на невинни хора, където и да било.

Връщайки се към другата интересна теза, тази за "прагматичните съображения", интересно би било да се разясни кой конкретно и по какъв начин е "осребрил" полицата за спасяването на българските евреи, ако е имало такава. Хората, изложили живота си на опасност, осмелявайки се да се противопоставят на всесилната тогава расистка идеология и практика? Макар че за какво да говорим след обезсърчававащите мнения, че "нелепите припирни" вече са лишили "акта на спасението от неговото величие"? Останалото, както се казва, е мълчание...

Благодарността приема различни форми в различните култури. Като че ли най-голямо внимание й отрежда японската традиционна етика, обособила две категории на благодарност. "Гири" е признателност за дребна услуга, която се издължава еднократно с подарък, писмо или ответна услуга. За разлика от нея "он" е благодарността за нещо неизмеримо по-голямо, която човек дължи цял живот и все пак никога не може да възвърне напълно, но колкото повече се стреми да го върне, толкова повече израства духовно. Впрочем, макар и не тъй строго дефинирано в другите култури, сходно убеждение присъства по принцип в човешкото общуване и мислене. Всеобщо е разбирането, че благодарността издига и облагородява, а неблагодарността унижава тъкмо оня, който не е изпълнил своя дълг и сам се е покрил с позор, изневерявайки на своята човешка същност.

Един известен литератор бе заявил, че България се е оказала "неспособна да произведе събитие" от спасяването на евреите, но дали е работа на спасителите да го правят, щом самите спасени са предпочели да не произведат "събитието"? Като няма "събитие" - здраве да е, важното е, че има евреи, които изказват и доказват своята благодарност на България, а онези, на които е чуждо това чувство, сами ограбват себе си. Впрочем, нито един етнос няма запазена марка върху неблагодарността. Достатъчно е да си спомним тържествената реч, произнесена не така отдавна от едно високопоставено лице за Трети март, в която нямаше дори дума за това кой и от какво е освободил България. И това е само едно от печалните свидетелства за комплекси у някои българи по отношение на благодарността.

Но тези разсъждения имат смисъл само ако приемем хипотезата, че спасение е имало. Ако е нямало - ресто аплодисментите, май е редно дори да поднесем извинения, да си посипем главите с пепел в знак на покаяние, че така коварно сме подвели света, приписвайки си несъществуващи заслуги.

Не случайно българската мъдрост гласи: направи добро и го хвърли в морето. Втората половина на тази сентенция, която ни уверява, че доброто ще се върне така или иначе, рядко се цитира, може би защото изключенията обикновено надхвърлят допустимата статистическа грешка. Но дори да беше вярно, че доброто никога не остава ненаказано, както твърдят мизантропите, все пак трябва да останем на територията на доброто, състраданието и смирението. И ако някой е бил подведен да се отдалечи от нея, да се върне там час по-скоро, колкото и да е трудно това.

Може би не е уместно тук да се отделя специално внимание на тезата, че заминаването на българските евреи за Израел след войната "не развълнува т.нар. спасители". Обективността изисква да се направи специална анкета сред българите, които са били свидетели на това събитие, по групи, обособени по съответни признаци (възраст, пол, имали/нямали еврейски познати и приятели и т.н.) и аналогична анкета сред българските евреи в Израел, да се състави база данни от спомени и други свидетелства от онези години, да се обработят резултатите и чак тогава ще се види картината. Но дори да се окаже, че всички евреи, емигрирали тогава за Израел, дружно се оплакват от споменатото "бездушие" на българите (което, извинете, не изглежда твърде вероятно), пак ще остане спорно дали "т.нар. спасители" са останали чак толкова безразлични - в края на крайщата, в случая става дума за деликатни лични преживявания, които могат да останат погребани в душата и никога да не намерят публичен израз. Кой може да преброи българите, на които им е било мъчно и обидно да се разделят с довчерашните си приятели, съседи и колеги, но не им е оставало нищо друго, освен да преглътнат горчилката? Трудно е да се правят обобщения, след като липсват достатъчно данни. Това обаче, което прави впечатление, е самият факт, че днес се поднасят подобни заключения. Хубава работа, насила ли е трябвало да бъдат спрени пожелалите да емигрират, вместо да се уважи тяхното желание? По-добре ли щеше да е, ако се затворят пътищата за нашите еврейски сънародници, пожелали да напуснат България, за да си спретнем още една кампания за човешки права, петиции и нови драми?

А що се отнася до Вазов - не е сериозно да се твърди, че рязкото, емоционално осъждане на Дизраели и неговата политика спрямо България (споделяно навярно от всеки исторически грамотен българин) дава каквото и да било основание да обвиняваме великия поет или когото и да било в юдеофобия. Оценката за една отделна личност и отношението към етноса, към който той принадлежи, са съвсем различни неща. Аналогични обвинения впрочем са отправяни и към Шекспир заради образа на Шейлок. С такива методи при желание можем да открием юдеофобия и в Стария Завет.

Има обаче още един упрек, който често звучи напоследък и на който трябва да се погледне сериозно. Твърди се, че ксенофобията и в частност юдеофобията вече са заразили българите, защото минавали равнодушно покрай сергиите със съмнителни книги (макар че ако не посягат към тях, това не доказва, а по-скоро опровергава тезата за нарастващ интерес към расистката идеология). Никак не е просто днес да се реши този въпрос, както и с порнографията или с насилието на екрана в различните му прояви и форми. Забраната на определено четиво тутакси ще го превърне в бестселър и то особено лесно днес, във времето на ксерокса, скенера и Интернет. От друга страна, ако тази литература попадне в ръцете на интелектуално неподготвен за подобна среща човек, не се знае дали той ще е способен на критичен прочит. Вероятно оптимален си остава просветителският подход, който търпеливо (ако се налага - безкрайно търпеливо!) и доброжелателно (колкото и да е трудно това понякога) разяснява за какво става дума. Само така може да се помогне за изграждането и укрепването на духовния имунитет срещу расизма и ксенофобията у всички етноси, които населяват страната, и да се намали потреблението на литература, образи и музика, заредени с насилие. Този подход изисква, разбира се, изключително търпение и отказ от налагане на мнения. Не е бързо и лесно като забраната, но затова пък далеч по-ефикасно. И само така може да се излезе от омагьосания кръг - всичко друго е от лукаваго.

Добрата новина е, че лекарство има. Терапията, която дава резултат, бе предписана отдавна от Валери Петров в неговото забележително стихотворение, посветено на хората, останали слепи и глухи за едно проникновено послание на човечността:

Докрай, додето разцъфтите,

ще мъкнем влагата към вас!

Това вероятно е единственият верен подход и към ксенофобските писания, и към обсъждания тук проблем, зареден напоследък, уви, със словесни мини, които периодично избухват тук или там. Огорчително е, че някои от мините се залагат от авторитетни хора (и българи, и евреи), които не могат да не си дават сметка за възможните последици. Тъжно е, но това не бива да накърнява уважението към техния професионализъм и да предизвиква съмнения в тяхната човешка почтеност - навярно повечето от тях искрено се заблуждават.

В словото си, изнесено преди няколко години в Софийския университет, видният руски учен Сергей Аверинцев призова да съдим за всеки народ по най-достойните му представители. Тази идея може да се стори някому наивна и идеалистична, но като се замисли човек, разбира, че всъщност е изключително здравословна. Това е начинът да избегнем клопките на омразата, прибързаните съждения, основани на частния случай, противоречащ на цялото - те могат да ни заведат твърде далеч, където не сме се и канили да ходим. Който съди за евреите по най-достойните техни представители, няма да подкрепи несправедливи хули по адрес на еврейството. Който истински тачи най-достойните българи, няма никога да даде ухо на злодумство, унижаващо българщината.

Дано повече хора се вслушат в думите на Аверинцев.

Нели Чалъкова

Нели Чалъкова е японистка, преводач от японски и други езици; работила е в СУ "Климент Охридски" и в БАН, в момента е на свободна практика. Превела е книгата на Бен-Ами Шилони "Японците и евреите" (издадена от Шалом).

============================

Удобните клишета на спомена

В последните двадесет години, след един период на пълно мълчание, Холокостът започна да заема все по-трайно място в публичните дебати за модерността и, както твърди Морис Криежел1, се превръща в тема, чието мощно присъствие днес става проблем. Проблемът - за Европа и за Америка - е част от травматизма на съвремието и е съотнесен към екзисетнциалните дебати, които сблъскаха нравствени категории, възгледи за света и прогнози за бъдещето.

През всичкото това време въпросите около организираното изтребление на евреите от страна на нацистка Германия и безразличието на останалия свят към инструментализацията на варварщината останаха извън полезрението на българската общественост. Отсъствието на рефлексия за Холокоста издава поредица от дефицити в българското публично пространство, които смущават със своята устойчивост. Защо България остана встрани от осмислянето на историята? Защо географската европейска периферия, където се намира страната, се превръща и в интелектуална периферия, където големите дебати достигат или със закъснение, или като сюжет, към който българската общественост е безразлична?

След края на Втората световна война, бидейки единствената европейска държава, която се оказа с повече евреи след приключването на войната, отколкото преди нейното начало, България не можеше да има морални угризения заради отношението си към евреите. И за разлика от Западна Европа, тя не бе преследвана от призрака на антисемитизма. Това, което се случи в Полша и в Украйна, където местното население с наслада и настървение преследваше евреите, не можеше да се случи от двете страни на Балкана. Поради различните фактори, влияещи върху изграждането на колективната идентичност в националните държави, появили се след разпадането на Османската империя.

Още преди експулсирането на сефарадите от Изабела Кастилска и Фернандо Арагонски (1492), по земите на юг от Дунава са живеели евреи. Новодошлите не намерили гета, нито "зони на непропускливост", както в онези части на Западна Европа, където по това време етничността се превръщала в "една от главните оси на групиране и разделение". Империята по условие създава атмосфера на по-голямата толерантност и търпимост към другостите. Като част от "другостите" и евреите, и българите били подчинени на Султана. И евреите, и българите, в различна степен, споделяли общата съдба на неравноправните. Затова проявите на антисемитизъм - толкова ярки в Централна и Западна Европа - не били характерни за двете страни на Балкана. Още две прилики между евреи и българи се оказват решаващи за липсата на чувствително напрежение между тях: отсъствието на мощни религиозни центрове, които да противопоставят общностите, отсъствието на елит, който да създава идеен антагонизъм, и общото незавидно материално положение. Както едните, така и другите били ангажирани по-скоро с битовото си оцеляване, отколкото с духовното. Към казаното по-горе трябва да се допълни и друго съществено обстоятелство - различното отношение на католическата и на православната църква към потомците на Юда, както и традиционно ниската религиозност на българското население. Проявите на антисемитизъм през цялата история на България са израз по-скоро на държавна политика, отколкото на масово разпространена враждебност срещу друговерците.

---

Официален съюзник на Третия Райх, България не би могла да бъде обвинявана в двойни стандарти; темата за колаборационизма е чужда на българското общество, антисемитското законодателство е част от сделката с Берлин и този избор логично е трябвало да доведе до жертване на еврейското население. Това не се случва поради комплекс от фактори, които са отдавна известни и които е невъзможно да бъдат подредени по значимост. Еднакво важни били и мобилизацията на самите евреи, и протестът на част от депутатите и част от интелектуалния елит, и реакцията на българската църква, и обратът на Източния фронт, и обстоятелството, че в България нямало дислоцирани есесовски части... Резултатът е известен: поточната линия на изтреблението, тръгваща от тази европейска периферия, забавя своя ход.

Имало ли е алтернативни възможности за развитие на този сюжет? Разбира се! Но ред стечения на обстоятелствата и индивидуалните усилия на конкретни личности променят един предизвестен сценарий с трагичен край. Бекерле ще обясни това с примитивността на българския народ, който не бил в състояние да прецени каква заплаха са евреите.

Високомерието към нискообразованото население на тази европейска провинция, към неговата "примитивност" не са изолирана констатация. Обективно много по-цивилизованата Европа винаги е гледала през рамо към своя Изток. Същата цивилизована Европа обаче в средата на миналия век се оказва перфектната лаборатория за човешки експерименти. За да придаде легитимност на цялата конструкция, създадена за тази цел, най-развитата от европейските държави по онова време - Германия, сътворява доктрина, система от научни теории, терминология, тонове литература и бюрократична машина, които асфалтират магистралите на нейната обсесия. В единствения по рода си социологически прочит на това явление - "Модерност и Холокост", Зигмунт Бауман доказва, че "модерната бюрокрация [може] да координира действията на голям брой морални индивиди за осъществяването на всякакви, включително и неморални цели" и нарича това "социално производство на морално безразличие"2. "Дефицитите" на назадничавите българи - отсъствието на идеологически обособен властови елит, неорганизираността, недисциплинираността, се оказват онези дефекти на социалната организация, помогнали до голяма степен за "нормалното" поведение на масите. В недоразвитото българско общество не е било възможно да се създаде ефикасна система за поддържане на реда с ясно разграничени периметри на компетентност.

Мобилизацията на всички онези, които се противопоставят на започналата подготовка за депортиране, прекрасно илюстрира това - контактите са на индивидуално, не на институционално равнище. България е била провинция, в която не е съществувала обществена организация от по-висок порядък и това е големият шанс на евреите.

В този смисъл Бекерле е прав: една от предпоставките за мобилизация на обществените сили е именно в по-"примитивния" характер на онова общество, в което човешкият мащаб все още е бил мярка при взимането на институционални решения; в което хората все още не са били сведени до анонимни бройки, попълващи статистическите таблици.

---

Четиридесет години по-късно българското общество е не просто свидетел, а съучастник на епизод, който може да бъде разглеждан през призмата на отношенията мнозинство-малцинство и в този смисъл - сравним с историята на българските евреи. Кампанията за насилствено асимилиране на българските турци, организирана и проведена от комунистическото правителство, стига своята кулминационна точка с най-голямото след края на Втората световна война преселение на човешки маси: 300 000 български турци напускат страната в течение само на няколко месеца. Няма обществена реакция, нито значима мобилизация на интелектуалния елит, която да покаже чувствителност към страданието на прогонените. Реагират единици, при това тяхната реакция не предизвиква никакъв публичен отглас.

Какво се е променило? Създадена е ефикасна система за поддържане на реда с ясно разграничени периметри на компетентност; създадена е бюрократична машина, изпълняваща решенията на идеологически обособения властови елит. Минирано е "нормалното" поведение на масите, които започват да интерпретират събитията в предварително конструирана идеологическа рамка. Оказва се, че са изчезнали нравствените ориентири на социалното поведение, че обществото не е успяло да съхрани, ако някога ги е притежавало, онези съпротивителни сили срещу социалното зло, които са залегнали в мита за толерантността на българина.

Всъщност авторите и консуматорите на този мит бяха именно идеолозите на кампанията срещу турците, които десетилетия наред развяваха историята за спасението на българските евреи на всички международни форуми, лишавайки я от нейните сложни противоречия и дълбочини и превръщайки я в експортна легитимация.

Вътре в страната този важен урок по история - историята на моралното поведение срещу неморалната политика - изобщо не беше прочетен, нито употребен. За да бъде валоризирано, историческото наследство трябва да бъде осмислено, интериоризирано. Което предполага неговият анализ да бъде положен в свободна за дебати зона, в която освен за спасените, би трябвало да се говори и за пожертваните.

Несъстоялият се дебат лиши българското общество както от способността да разбере спецификата на еврейския геноцид и неговото отношение към света, така и от способността да проследи факторите, които определят разделителните линия между колективната вина и колективната невинност. Именно това е причината исторически вярното, но непълно твърдение "България спаси своите евреи", да бъде превърнато в клише, в опростен преразказ на епизод, който по парадоксален начин не ни приближава, а ни отдалечава от познанието за самите себе си. Идеологическата интерпретация на миналото, надпреварата за това "кой да упражнява монопол или поне контрол върху това наследство, как то да бъде интерпретирано и следователно използвано", осакати колективното българско съзнание и не само наруши "коректния тон" на говоренето, но и създаде впечатление за неспособност да се разсъждава в общохуманни категории.

България не е единствената страна, която се отнесе хуманно към своето еврейско население, но е единствената, в чието политическо и медийно пространство днес доминират гласовете, настояващи този нейн "актив" да бъде отчетен, признат и аплодиран. Никъде другаде "спасителите" и "спасените" не са започвали нелепи препирни, сведени до примитивни калкулации, които лишават акта на спасението от неговото величие.

Всичко това доведе до онзи срамен скандал в пленарната зала на Народното събрание по повод решението на арбитражната комисия на Израелския национален фонд за историческо наследство "Керен Кайемет" в Ерусалим, оповестено на 16 юли 2000 г., за свалянето на четири паметни плочи в гората "България" край Ерусалим, на една от които стоеше името на Борис III. Протестът бе дошъл от потомците на малцината оцелели евреи от Тракия, Македония и Пирот - територии, администрирани от България по време на войната, от които бяха депортирани 11 343 души; депортация, организирана и проведена изцяло от българи, мнозина от които се отличили с жестокост и изобретателност, мародерствайки над нещастниците в последните дни на техния живот.

Не само че никога в следвоенните години този епизод не привлече вниманието на българската общественост - когато решението на арбитражната комисия бе оповестено в България, онези, които го подкрепиха, бяха обвинени, че "действат срещу националните интереси на страната", а тогавашният зам.-председател на Парламента, който беше между тях, бе освободен от поста си. В този срамен дебат се чуха дори гласове, според които депортирането на евреите от окупираните територии, т.е. на едно "враждебно население", не било престъпление...

---

Как се стигна до този дефицит на морална състоятелност в една страна, която 40 години по-рано бе имала куража да се противопостави на чудовищната деградация на цивилизацията?

През Втората световна война българското общество не бе непосредствен свидетел на индустрията за човешко унищожение. В страната не се завръщаха оцелели концлагеристи, чието присъствие да смущава всекидневието на нормалността, какъвто смут настъпи - за всеобщо изумление - в Израел. Разказът за лагерите не вълнуваше тогавашните строители на съвременна България, както темата за геноцида в Руанда не вълнува днешните.

Емоционалната отдалеченост от първото събитие бе може би по-голяма от географската отдалеченост от второто. Историята на Втората световна война бе разглеждана единствено от гледна точка на последвалото идеологическо противопоставяне на суперсилите в създадения двуполюсен модел на света.

Естествено, право на глас след края на войната в България имаха участниците в съпротивата; именно те конструираха идеологическата рамка, в която класовата борба заемаше централно място, съзвучно с изискуемата преданост към комунистическия идеал и Съветската държава. Историята на България бе представена в два последователни контрастни периода, като не се направи никакъв опит за връзка между тях. Ако предположим, че спасението на българските евреи, случило се през първия период, е едно от най-убедителните доказателства за толерантността на българина, за уникалния климат на съвместно съществуване и взаимен респект, защо, например, заминаването на четиридесет и пет от петдесетте хиляди спасени веднага след войната по никакъв начин не развълнува т.нар. спасители? Защо четиридесет години по-късно отпътуването на триста хиляди български турци бе съпроводено с хладина и безразличие?

---

Много бързо след края на войната публичното говорене в България възприе идеологемите на Москва, където лекарските процеси сложиха началото на последователен и твърд антисемитизъм. И макар да бе резоньорско и лишено от антисемитския патос, типичен за съветската обществена сфера, то окончателно отне способността да се разбере специфичното еврейско страдание по време на Холокоста. Нещо повече - самата тема за Холокоста става някак нелегитимна поради очевидната връзка на тази трагедия със създаването на еврейската държава в Палестина. В България, която не познаваше масовия антисемитизъм, понятието "ционизъм" стана част от най-тежко обременените негативни политически квалификации. Оттук нататък нетърпимостта към каузата на Израел, където се изселиха четиридесет и пет хиляди души - довчерашни съседи, съученици, съграждани, съмишленици - изтласка спомена за общото съжителство и общото страдание и превърна "еврейския" епизод от общата история в лишено от жизненост минало.

Самите евреи, останали в България, участваха както в този процес, така и в своята деевреизация. В това отношение те последваха примера на повечето свои едноверци в Западна Европа, където доминиращите нагласи след войната бяха национално единение, национално помирение, размиване на различията, интеграция във вписващата среда. И ако в т. нар. "свободен свят" те е трябвало да положат усилия, за да разрушат инерцията, свързваща автоматично евреите с болшевизма, то в "лагера" отвоюването на идентичност се е търсело именно в това съвпадение. По този начин "еврейският проект" на българските евреи в комунистическа България се оказа, от една страна, насочен срещу специфичния прочит на миналото, и от друга - неспособен да осигури приемственост в собствената си култура.

Закъснялото изграждане на демократични институции, отсъствието на култура на поведение в демократични условия допълнително усложни картината. Историята бе положена в нови интерпретативни схеми, в които започна състезание за миналото. Сдобряванията в обществото, опитите за интегрирането на различните му части не минаха през докосване до неговите травми, а през някаква куха реторика, обслужваща идеологическите клишета на новите властващи.

И днес много от българските политици, както и преобладаващата част от общественото мнение, не са подготвени да възприемат хладнокръвно факта, че България е съучастник в убийството на евреите от Македония и Тракия и че тя успя да спаси своите собствени евреи колкото от хуманизъм, толкова и поради политически прагматизъм. Със закъснение от двадесет години, днес българското общество се срещна с негационизма, по уличните сергии се разпространяват добре познатите на Запада писания, според които Холокостът е еврейската измама на века. Някои от новите лидери вкараха в употреба забравената дума "безродници", тиражирана именно по време на антисемитските лекарски процеси в Москва. С какво това ни доближи до познанието за самите себе си?

Дългът за памет не би трябвало да бъде само еврейско упражнение. Тревожността на времето, в което живеем, предполага усилия за разбиране на екзистенциалния статус на човека. Или както казва Зигмунт Бауман, императивно е в името на бъдещето "да не бъде позволено на онези, които контролират настоящето, да манипулират миналото по начин, който може да направи бъдещето негостоприемно за човечеството и необитаемо."

Еми Барух

Еми Барух е журналист и дипломат, автор на книгите с интервюта "Споделеното и премълчаното" (2000) и "Отвъд утопиите. България, Балканите, Европа - визии за следващото хилядолетие" (2000). Еми Барух беше председател на Националния комитет и главен комисар на Фестивала "Европалия - България 2002".

Митът за толерантността на българина*

* Текстът е част от доклад, изнесен на конференция на тема Историята и паметта: България срещу Холокоста, организирана в Свободния Брюкселски университет в рамките на Фестивала Европалия-България 2002 на 8 декември 2002.

1 Криежел, Морис, "Памет за Холокоста - три случая: САЩ, Израел, Франция", превод: Лиляна Деянова, в. "Култура", бр. 18, 10 май 2002.

2 Бауман, Зигмунт, Модерност и Холокост, превод Алфред Криспин, ЛИК, С., 2002,

Извадено от Култура бр13 2003 и бр 19 2003

nesnaecht ЕЙ това ме уби ! Хвала, даже и за това може да се пие !

ПГ “Новото време”: Обявяваме се против политиката на омраза, която ОДС се опитва да наложи отново

26 март 2004 | 18:24

ПГ на "Новото време"

Декларация на парламентарната група на “Новото време”

Депутатите от “Новото време” изразяват възмущението си от декларацията, с която ПГ на ОДС клевети един доказал се български политик. Хората на Иван Костов нарекоха предстоящото удостояване на Ахмед Доган с орден “Стара планина” акт, който принизява ролята на цялото българско общество и неговите традиции за етническа толерантност, като ги приписва на един-единствен човек.

“Новото време” няма да адвокатства на Ахмед Доган, нито ще търси нови мотиви за заслугите на този български политик не само за етническия мир в България, но и за демократизирането на българския политически модел.

Ахмед Доган няма нужда от такива адвокати и “Новото време” не излиза в негова защита. “Новото време” се обявява против политиката на омраза, вражди, врагове, тайни, клевети и завери, която ОДС се опитва да наложи отново в българското политическо общуване.

“Новото време” пита г-н Иван Костов и колегите му, кой ги е упълномощил да съдят от името на цялото българско общество, да насаждат нови омрази и лъжи, да ровят в смрадливата история на собствените си партийна злоба. “Новото време” пита г-н Костов и колегите му кой им е дал право да използват езика на злобата и омразата, за да клеветят президента, обществото, да изкривяват новата демократична история на България, да хулят наред с маниера на ченгеджийницата, с която те самите казват, че ще воюват без умора.

Късата памет на старите партии е известна на всички, както и техния маниер да всяват страх, злоба и омраза в българската политика.

“Новото време” е партия на истината и отрича политиката на старите партии да заразяват обществото със страх, злоба и омраза в името на своето оцеляване. Това само уронва достойнството на българската държавност. Това е първобитно говорене, което в модерните общества не създава сътрудничество и приятелство, а врагове.

В демократична България за такава политика времето свърши!

nesnaecht Флагът на НАТО се вее над Европа, за да предотвратява трагедиите от миналото, заяви Джордж Буш

30 март 2004 | 00:10 | Фокус

“Преди 55 години представителите на 12 страни се събраха тук, във Вашингтон, за да подпишат Северноатлантическия договор, който постави основите на най-успешния военен съюз в историята. Днес с гордост приветстваме България, Естония, Латвия, Литва, Румъния, Словакия и Словения, приветстваме ги в редиците на Северноатлантическия съюз”. Това заяви в приветствено слово към министър-председателите на седемте нови членки на НАТО президентът на САЩ Джордж Буш.

“Днес с гордост приветстваме България, Литва, Латвия, Естония, Словения, Словакия и Румъния. Когато бе основан Алиансът, народите на тези седем страни бяха заложници на една империя, бореха се за своята независимост, извоюваха я и днес са наравно с нас като равноправни партньори в нашия велик съюз. Днес отбелязваме едно голямо постижение. Всички страни-членки на НАТО трябва да бъдат свободни и демократични. Те трябва да допринесат за общата отбрана на нашия Алианс. Те са изградили свободни институции и НАТО е по-крепък благодарение на тяхното присъствие. От самото си основаване НАТО разчита на гаранциите за взаимна отбрана като гаранции за мир. Под знамето на НАТО, народите в Европа оставиха настрана съперничеството, разделяли континента десетилетия наред. Някои се съмняват дали НАТО трябва да оцелее след края на Студената война. Алиансът доказа като изхвърли тираните от Косово и сложи край на етническото прочистване в Босна. Основната мисия на НАТО е отбрана на своите членове срещу всяка агресия. Днес нашият алианс е изправен пред нов враг, който презира свободата ни и се стреми да не разедини но няма да успее. Никога няма да се подчиним на насилието на малцина. Ще се изправим лице в лице срещу заплахата от тероризма и заедно ще я преодолеем. Страните, които приветстваме днес, бяха наши съюзници в делото преди да станат съюзници по договор. България предостави обекти за зареждане на гориво по време на операция “Трайна свобода” и изпрати над 400 военнослужещи в Ирак. Вратите на НАТО ще останат отворени докато цяла Европа бъде обединена в свобода и мир. Заедно Америка и Европа могат да поведат мирните нации напред”, заяви президентът на САЩ в приветствената си реч.

“Флагът на НАТО се вее над Европа, за да предотвратява трагедиите от миналото. НАТО се бори през десетилетията Студена война, за да освободи хората зад “Желязната завеса” и да отстрани диктаторите и да ги замени с демократични правителства”, отбеляза още в приветствено слово към министър-председателите на седемте нови членки на НАТО президентът на САЩ Джордж Буш. Той посочи, че след тази победа “започнаха да се задават много въпроси, но НАТО се е доказала като силна организация”.

“НАТО се доказа като стабилна организация, която преустанови етническото прочистване в Босна и в Косово. Някои смятаха, че НАТО няма да може да се адаптира към новите предизвикателства на новия век, особено след 11 септември 2001 г. Тогава за първи път в историята си НАТО активира чл. 5 от Вашингтонския договор, който гласи, че въоръжено нападение срещу една или повече страни по договора се разглежда като нападение срещу всички тях”. Джордж Буш подчерта, че основната мисия на НАТО си остава защитата на нейните членове срещу каквато и да е агресия

nesnaecht 02 Април 2004

България

Премиерът: Участието ни в НАТО е оценка за България като демократична и правова държава

Вече сме част от най-авторитетния и мощен военно-политически съюз. Неговата сила е в това, че е съюз на демокрацията. Това заяви в словото си за предизвикателствата пред България като съюзник на НАТО министър-председателят Симеон Сакскобургготски в София.

На площад “Независимост” се проведе тържествената церемония по издигането на националните флагове на седемте страни, новоприети за членство в НАТО. Под звуците на химните на НАТО и България бяха издигнати националните флагове на България, Румъния, Словения, Словакия, Естония, Латвия и Литва.

Днес вече можем да се поздравим като граждани на евроатлантическата общност, каза още премиерът и поздрави всички български граждани. По думите му, участието ни в НАТО е оценка за България като демократична и правова държава с жизнена пазарна икономика.

В речта си министър-председателя отбеляза, че присъединяването е резултат от целенасочената дейност на няколко последователни правителства, на редица политици, както и на граждански организации. С присъединяването на България към НАТО военноотбранителните възможности на нашата държава също нарастват. Те са резултат от пътя на трудни, но неизбежни и необходими реформи. Етапи от този път бяха Босна, Косово, Афганистан и Ирак. Така ние се научихме да носим отговорности и доказахме, че можем да бъдем и съюзници.

В изказването си министър-председателя направи и една историческа аналогия: през 1885г. България извоюва своето съединение, а днес евроатлантическият свят изживява своето съединение и установява своето единство. Членството на България в НАТО е в духа на българските революционни мислители, които виждаха бъдещето на все още поробената си родина в равноправното семейство на свободните европейски народи. За Левски и Раковски, и техните съратници свободата бе общо дело на съседните народи и те сами взимаха участие в него. Ето защо ние, техните наследници, продължи Симеон Сакскобургготски, виждаме нашата мисия в защита на демократичните ценности и освобождение от деспотизма, където той все още господства. За пореден път ще кажа, че НАТО е съюз в подкрепа на свободата, сигурността и мира, който не е насочен срещу никоя конкретна държава, а срещу общите за всички нас заплахи, в защита на общите ни ценност.

Премиерът разясни, че са неоснователни опасенията за отношенията между България и Русия. НАТО ни дава дори допълнителни механизми за диалог и сътрудничество. Каква по-ясна илюстрация за това от факта, че именно днес, в Брюксел за първи път България ще участва в заседанието на Съвета НАТО-Русия.

На този празник аз изразявам своята сърдечна благодарност към българския народ за огромната подкрепа, която той ми даде през 2001 г, каза още министър-председателя. Тази подкрепа беше основният инструмент за постигането на членството в НАТО. Аз съм решен да се опра на нея и в реализирането на другия приоритет на България – членството ни в Европейския съюз, категоричен бе той. Ние с основание сме щастливи от днешния повод за тържество, но плодовете на нашите усилия ще бъдат най-добре оценени от младото поколение. Защото то ще живее в света, чиято врата днес отваряме, каза в заключение Симеон Сакскобургготски.

новотовреме.бг

Редактирано от - nesnaecht на 04/4/2004 г/ 00:32:30

Станчо17
Да каже дали е за НАТО, бе!

--Защо не каже?

Нека да каже, дали е за НАТО.

--Защо мълчи?[/b]

nesnaecht ВИКТОР77

[Златен]

от Bulgaria

Общо мнения: 393

Господин Парванов

Днес когато застанахте "гордо" за да приемате парада, послучай приемането на България в НАТО, не си ли припомнихте поведението си в близкото минало:Войната в Югославия за пореден път представи на обществото баналната истина, че БСП е прокомунистическа партия и по тази причина винаги залага на бита карта. Никой, включително и руските политици, не даде такова категорично рамо на Милошевич, както го направиха нашите социалисти. Лидерите от „Позитано“ 20 дори не успяха да отиграят падналата им се възможност да пуснат в обращение любимия си трик за обединение около националната кауза. С това мото те водеха всичките си предизборни кампании, източваха пари от банки и строяха капитализма във вътрешния си двор. Сега те толкова откровено и безапелационно застанаха на страната на залязващия сръбски вожд , че забравиха да измъкнат овехтелите лозунги за защита на българските интереси, което очевидно за тях е пълна абстракция. И тъкмо когато се усети някакво раздвиждане сред югославската опозиция, някои от БСП водачите се сетиха, че е време да сменят плочата. И поведоха хорото за искане на оставките на министрите на външните работи и на отбраната, използвайки грешки на НАТО и естествените затруднения на управляващите около изясняване на истината. Социалистите не поискаха да участват адекватно в изясняването на тази истина, защото си имаха свои собствени отговори по всички въпроси още преди ударите на НАТО. Друг е въпросът за координацията между институциите в кризисни ситуации, каквато се получи след падането на ракетата в Горна баня. Ако БСП като опозиция наистина се интересуваше от отбранителните възможности на държавата, щеше да попита за това преди инцидента, вместо да брои прелитащите самолети около границата. Защото наистина случаят с падналата ракета показа, че няма голяма яснота коя информация трябва да стане публична и докъде се простират тайните на националната ни сигурност. Очевидно е, че всичко, до което могат да се доберат медиите, не може да се премълчава, защото те винаги се добират. Така може да се спестят някои конфузни моменти за управляващите, пък и за западните им партньори. Неуверената позиция в името на невъзможния абсолютен консенсус по въпроса разколеба и общественото мнение и само усили страха. Социологическите проучвания хванаха тази колебливост, която БСП веднага яхна за собствена употреба. Това стана по времето, когато парламентът се обедини около декларацията за пряко или косвено неучастие в конфликта. Но нали си имаме конституция, съответни международни споразумения и поети ангажименти? Да се угажда на предизборните сметки на опозицията за сметка на дългосрочни цели за България, не е печеливш ход. Ако това бе направено с цел да се успокои общественото мнение, то свърши тъкмо обратната работа. По същото време въпреки антинатовските митинги във Франция одобрението за ударите бе 65 – 68 %, във Великобритания - 65 %, в Германия - 63 %. Одобрение НАТО получи във всички бивши соцстрани, кандидатки за членство в пакта, както и новоприетите държави с изключение единствено на Чехия. Не е случаен фактът, че българското обществено мнение отново се върна в предишните си проценти на одобрение, когато и мнозинството бе категорично в позицията си. Българинът е склонен да разбира и прощава на своите водачи грешки в тежки ситуации, каквато е тази, но много трудно преглъща усещането за шикалкавене от страна на властта. Истината и по време на кризи е най-добрата политика, дори особено тогава.

А ролята на БСП в тази ситуация е на изчерпване. Може да се предвиди какво ще стане с партията , ако внезапно войната свърши и Милошевич падне? БСП ще остане съвсем самотна в българското и европейското политическо пространство. От хорото първи ще се пуснат евролевите, последвани и от останалите временни партньори. Ще изглеждат като допотопна архаика на фона на всички социалистически партии в Европа. Защото дори сръбският опозиционен генерал Вук Обрадович каза, че без компромис няма мир. Проф. Предраг Симич, политически съветник на Вук Драшкович, забеляза, че България има много разумна външна политика. С кого ще си контактуват нашите социалисти след Милошевич? Най-вероятно да пренесат инерцията от протестите си на собствена територия и там да подемат мирни инициативи против генералското движение. Което междувременно направи заявки, че тепърва ще командва парада.#

Създадено: 03.4.2004 г. 10:14:18

ВИКТОР77

[Златен]

от Bulgaria

Общо мнения: 393

Спомнете си Господин Първанов.

НАТО има коридор от днес.Хавиер Солана поздрави лично премиера Иван Костов за решението

1999-05-05 12:34:20+03

СОФИЯ. Зона и коридор от въздушното пространство предостави България на Организацията на Северноатлантическия договор за транзитно прелитане на натовски самолети в рамките на операция „Съюзна сила“ след 7-часов дебат. 154 народни представители от СДС, Народен съюз и ОНС подкрепиха споразумението. 58 депутати от БСП, 17 от Евролевицата, 6 независими и двама от Зелената партия гласуваха против, а един се въздържа. Споразумението влиза в сила с публикуването му в „Държавен вестник“ днес.

Генералният секретар на НАТО Хавиер Солана поздрави вчера в телефонен разговор българския премиер Иван Костов за решението на парламента.

Добре стана, че го има споразумението и обществения дебат по него, заяви премиерът Иван Костов. Сигурно не сме съзнавали колко съдбоносен е изборът на европейската и евроатлантическата солидарност, изтъкна той. Ако ние не застанем на позиция за връщане на депортираните хора, означава да оневиним БКП за етническия геноцид в България, заяви министър-председателят. Има рискове от инциденти, но нима ги нямаше и преди ратификацията, попита той и подчерта, че в момента най-големият риск и предизвикателство е Милошевич.

В знак на протест БСП напусна парламента първоначално за една седмица. Социалистите започват „Поход на мира“ из избирателните си райони, за да плашат, че управляващите въвличат България във война.

Създадено: 03.4.2004 г. 10:15:31

ВИКТОР77

[Златен]

от Bulgaria

Общо мнения: 393

Бой в парламента, мир на площада .

Бой в парламента, мир на площада

1999-05-05 12:36:04+03

СОФИЯ. Бой с квесторите в парламента предизвика соцдепутатът Илия Баташкия, който минути след ратифицирането на споразумението с НАТО развя в пленарната зала черно знаме с надпис: „Те предадоха България“. Социалистът бе изгонен за следващите 3 заседания.

Два контрамитинга – на БСП и на СДС – София, се срещнаха пред парламента още сутринта. Активистите на двете политически сили останаха на площада повече от 8 часа, но за разлика от Народното събрание между тях нямаше нито един инцидент, въпреки че двете групи бяха на метър и половина една от друга.

Създадено: 03.4.2004 г. 10:16:36

ВИКТОР77

[Златен]

от Bulgaria

Общо мнения: 393

Спомени за новите натовци от БСП

Косово скъси хоризонта на социалистите; те се видяха принудени да заговорят на езика на електората си, а не с езика на европейските социалистически структури, членството в които представлява за БСП стратегическа цел. Ползвайки езиковите средства на основното си електорално ядро, БСП слезе на нивото на кварталните си агитатори от опашките в бакалиите: в употреба влязоха позабравени образи и клишета като „САЩ са световен жандарм“; „Сърбите и руснаците са ни братя, албанците – не“; „НАТО в своята същност е агресивен империалистически блок“ и т. н. Примитивността на подобна пропаганда е извън всякакво съмнение дори за хора като Стефан Гайтанджиев например, но това е цената, която БСП е готова да плати, за да получи време и да остане на сцената като значим фактор.

Създадено: 03.4.2004 г. 10:18:00

ВИКТОР77

[Златен]

от Bulgaria

Общо мнения: 393

Господин Първанов, спомняте ли си?

Руското искане за коридор - с неясен текст

1999-06-14 13:19:51+03

СОФИЯ. Две работни срещи по дипломатически път е имало в събота, на които руската страна е поставила искане за въздушен коридор над страната ни за предвождане на въздушни части към Косово, съобщиха вчера източници от МВнР. И втория път обаче нотата не е била приета, защото не е съдържала необходимите уточнения като например дали самолетите ще носят оръжие, или не. От МВнР уведомили какъв е конституционният механизъм у нас. И това искане, като нотата на НАТО, трябва да се одобри от правителството, след това парламентът да даде разрешение, но първо трябва да пристигне нота с прецизен текст. В Боровец премиерът Иван Костов обясни, че ще дадем коридор, след като Русия подпише споразумение за участие в КФОР под единно командване и при задължително спазване на конституционната процедура. #

Създадено: 03.4.2004 г. 10:19:25

ВИКТОР77

[Златен]

от Bulgaria

Общо мнения: 393

Тогава когато организирахте протести срещу НАТО.

Русия е поискала в нота до София преминаване на руски самолет с продоволствие, медикаменти и техническо оборудване за руските части в Косово, съобщи пресслужбата на МС. Официалният български отговор на правителството на Костов, съгласуван с Румъния и Унгария, гласял, че силите на КФОР вече осигуряват храна и вода за руснаците в Косово и всяко влизане на личен състав и материали в провинцията трябва да бъде допълнително разрешено от командващия КФОР ген. Майк Джаксън.

КОГАТО ФАКТИТЕ ГОВОРЯТ, ТОГАВА КОМУНИСТИТЕ ДА ............

Създадено: 03.4.2004 г. 10:22:44

ВИКТОР77

[Златен]

от Bulgaria

Общо мнения: 393

Писмото на Др.Първанов до Др. Милошевич.

----------------------------------------

До Слободан Милошевич

председател

на Социалистическата

партия на Сърбия

Уважаеми

другарю Милошевич,

Бих искал да доведа до Ваше сведение позицията на БСП относно последните събития в Косово. Ние отхвърляме подхода на двоен стандарт и едностранно обвиняване на Югославия за създалата се ситуация в Косово...

Парламентарната група на Демократичната левица декларира желание Народното събрание да приеме решение за неучастие на България във войната – нито пряко, нито косвено. Ние разглеждаме предложението за предоставяне на въздушен коридор на НАТО през България като много опасно за националната сигурност и за Балканите. Наивно и безотговорно е да се смята, че приобщаването към НАТО е гаранция за националната сигурност. Това би било авантюристично решение, което създава трайни предпоставки за застрашаване на националната сигурност на страната.

Създадено: 03.4.2004 г. 10:24:05

nesnaecht Baron Selski

[Напреднал]

от Bulgaria

Общо мнения: 95

Дето викаше един нафукан комуняга преди време, "отрадно впИчатление" ми направи присъединяването на червените ни другари към общите християнски ценности...Знам ли, може пък Божията промисъл да огрее дори и покритата с паяжини, никога светлина не видяла и въобще не използвана "добра" страна на характера им .

Като човек прекланящ се пред историята нека ви предложа малко усмивки от старите ленти Разбира се Чарли Чаплин беше гений в това отношение, докато тези по-долу са обикновени изроди, но се надявам читателите на форума да заложат на обективизма и си спестят отрицателните емоции или напъните за повръщане, което прочита може да предизвика---

Информация на завеждащ отдела „Пропаганда и агитация" на ЦК на БКП

за състоянието и задачите на атеистичната пропаганда в страната

16 юли 1959 г.

ИНФОРМАЦИЯ

за изпълнение решението на Политбюро на ЦК на БКП "Относно мерките за засилване и подобряване на атеистическата пропаганда в страната"

Решението на Политбюро на ЦК на БКП от 26 декември 1957 г. за засилване и подобряване на атеистическата пропаганда в страната разкри широки възможности пред партийните, обществени­те и културно-просветните организация за системна, целенасочена и повсеместна идеологическа борба против един от най-жилавите остатъци от миналото в съзнанието и бита на трудещите се - рели­гията. Партийните комитети набелязаха и обсъдиха редица практиче­ски мерки, осъществяването на които създаде сред населението не­бивал интерес към въпросите на атеизма.

Идеологическата борба против религията се води най-успешно сега чрез лекционната пропаганда. Над 1, 500 пропагандисти на Партията, подготвени в централни, окръжни и околийски курсове, изнесоха хиляди публични лекции и беседи за строежа на вселената, за произхода на живота и на човека, за появата и класовата същност на религията, за реакционната същност на религиозните празници и обряди, за вредата от религиозните суеверия и предразсъдъци в условията на социалистическото строителство, за преодоляването на религията и пр.

Широка лекционна пропаганда на атеизма разгъна и Отече­ствоният фронт. За година и половина само Националната лекторска група изнесе над 2, 000 лекции пред трудещите се на естествено-научни н аитирелигиозни теми.

Голямо значение за атеистическото възпитание на трудещите се имат и отечественофронтовските кръжоци по научно-популярни въпроси, в помощ на които е издаден сборник "Научно-популярни беседи". За интереса към тези кръжоци говори и фактът, че през 1958/1959 учебна година в тях се учат над 70, 000 граждави - два пъти повече в сравнение с предишната година. По тези въпроси на много места, главно в градовете, Отечественият фронт е организирал лектори, които обхващат по 80-120 слушатели. Такива лектории успеш­но работят в София, Сливен, Хасково, Димитрово и другаде.

Значителна помощ на лекторите и пропагандистите по въ­просите на атеизма оказаха организираните на редица места от окръжните и градски комитети на Партията теоретически конференции. Особено полезна беше двудневната теоретическа конференция в Търново, чиито 800 участници изслушаха два доклада и петнадесет съдоклада, обменяйки ценен опит в провеждането на научно-атеисти-ческата пропаганда. За квалификацията на пропагандистите помогна­ха и семинарите, които бяха проведени в Поляновград, Ихтиман, Ст. Димитров и на други места.

Една от най-резултатните форми на научно-атеистнческата пропаганда се оказаха вечерите на въпроси и отговори. Таквва вече­ри се състояха в София, Пловдив, Варна, Бургас, Русе, Враца, Пазар-джик, Габрово, Сливен, Разград, Ямбол, Поморие, Несебър и др. Разнообраазато на въпросите и старателно подготвените отговори от най-добрите пропагандисти позволи да се направи на тези вечери всестранен и задълбочен анализ на редица страни на религиозния мироглед, да се изтъкнат убедително предимствата на науката пред суеверната вяра, на материализма и атеизма пред идеализма и мистиката.

Една извънредно полезна и първа по рода си проява на научно-атеистическата пропаганда е организираната от Окрcжния и Градския комитети на Партията в Пловдив атеистическа изложба. Последната се състои от 80 големи, художествено изработени табла с репродукции и подбрани текстове из произведенията на класиците на марксизма-ленинизма и на видни атеисти. В нея последователно са разработени въпросите за произхода и реакционната роля на религията в класовото общество, за несъвместимостта на науката и религията, както и за преодоляването на суеверната вяра в свръх­естествените сили и божества. Разобличителната и същевременно дълбоко възпитателна вила на изложбата й донесоха голям успех -само за 20 дни тя бе посетена от 43, 000 граждани. Сега тази изложба се използува в различни населени места в Пловдивски окръг.

Значителна и разнообразна дейност извършва и Радио София като предава редовно лекции, беседи, разкази, очерци, рецензии и други материали с атеистическо съдържание. Само редакциите за младежта и за децата предадоха около 30 антирелигиознин материала. За радиобеседата на тема "Разговори за религията", в която се разглеждат редица въпроси, свързани с религиозните обичаи и обря-ди, като венчаване, кръщаване и пр., са получени над 800 писма с конкретни предложения и предоръки.

Сполучлива форма за разобличаване реакционната същност на религията е диалога "Миладин и Костадин", чрез който се бичуват отделни духовници, носители на лицемерието, алчността, моралната разпуснатост и вредителството.

В изпълнение решението на Политбюро на ЦК на БКП за атеистическата пропаганда през 1958 и 1959 година бяха издадени 34 брошури и книги, от които 16 преводни, в общ тираж 300, 000 . екземпляра. В ежедневния и периодичен печат бяха публикувани реди­ца пропагандистки статии и рецензии по важни въпроси на теорията и практиката на научния атеизъм.

Плод на нарасналите нужди на атеистическата пропаганда е създадения във Варна "Дом на атеиста", който вече половин година организира лекции, написването на статии в окръжния вестник и на беседи за Радио Варна, подготвя библиографски материали, изработва художествени табла и пр. Домът организира краткотраен курс с учители по въпросите на атеизма, които след това изнесоха беседи в училищата и кварталите на града, непосредствено пред големите християнски празници през м. януари. За пръв път традиционните църковко-религиозни демострации през зимните месеци т.г. бяха малобройни и изолирани. В тях почти не са участвували учащи се младежи.

Въпреки наличието на значителен опит и известни успехи в научно-атеистическата пропаганда, съществуват и сериозни сла­бости.

Най-съществената слабост е нейната значителна откъсна­тост от борбата за нов, социалистически бит. Партийните комитети и организации забравят, че мнозина трудещи се са свързани с църквата и отчасти с нейната идеология чрез религиозния бит /религиозните празници и обряди/, че те в редица случаи, макар и да не познават същността на религиозното учение, робуват на религиозните традиции. Въпреки ясните указания в решението на Политбюро, борбата против религията се ограничава до голяма сте­пен в областта на чисто теоретическите проблеми. Произтичащите от тях практически задачи, за създаване на очистен от религиозни­те традиции бит на трудещите се, са изоставени или забравени.

На много места партийните комитети и народните съвети не са взели мерки за създаване на подходяща празнична обстановка при регистрацията на новородените, сключването на гражданските бракове и пр., за утвърждаване в живота на трудещите се на нови празници, свързани е годишнини от създаването на ТКЗС, от пускането в експлоатация на нови заводи и фаврики, чествуване на рождените дни и т.н. Затова не са редки случаите, както съобщава ГК на БКП в Пазарджик, когато в едно и също време се сключва граждански брак и се регистрира починал.

Необходимо е да се подчертае, че печатът твърде много изостава в разработката на конкретните проблеми на атеистическа-та пропаганда с оглед очистването бита на трудещите се от влия­нието на религията, не подпомага усилията за преграждане пътя на религиозния култ в областта на ежедневните граждански отношения. Не се популяризират раждащите се и утвърждаващи се в бита нови социалистически елементи, подкопаващи основите на религиозните празници и обряди, както и религиозната окраска на редица други, чисто народни обичаи и традиции.

В окръжните вестници се появиха материали за 'Заводски свадби", но те са преди всичко много малко и по своя характер представляват кратки дописки. Централният печат не поде тази инициатива, не се постара да я популяризира. Особено неоправдано е мълчанието на в."Работническо дело", който би трябвало да дава най-добър пример за разпространяване положителния опит в борбата срещу религиозните възгледи и традиции. Единствено в."Народна младеж" се зае с разработката на въпроса за формите в съдържанието на новите традиции сред младежта и даде много примери за хубави комсомолски тържества, комсомолски сватби и веселия, подчертавайки правилния извод, че новите традиции и свързаните с тях празненства би следвало да бъдат такива, та задълго да се помнят, да надминават по своята тържественост религиозната обрядност.

Съществен недостатък в атеистичната пропаганда е, че все още се изнасят слаби в теоретическо в методическо отношение лекции. Поради това, че на редица места атеистическата тематика е нещо ново, което буди голям интерес у трудещите се, към лекторските групи не рядко се приобщават самоуверени и слабо подготвени про-пагандисти, готови да "разгромяват" религията с общи и абстрактни фрази. Понякога лекторите проявяват неосведоменост, особено когато отговорят на зададените им въпроси, допускат груби грешки при постановката на отделните пролеми. Говори се например за религия­та само като остатък от миналото в съзнанието, а се забравя, че този остатък намира израз и сега в бита както на верующите, така и на много неверующи хора. Лекторите убедително изтъкват реакцион­ната роля на Ватикана, но почти не споменават за съюза на право­славната църква с експлоататорските класи в миналото и пр.

Атеистическата пропаганда е твърде слабо в районите с турско и българо-мохамеданско население. Преди всичко тук верският фанатизъм е изключително силен, а ходжите все още имат широко влияние сред вярващите мохамедани. От друга страна твърде оскъдни са годните за идеологическа борба с исляма турски и българо-мохаме дански кадри. Грижите на партийните комитети за подготовка на пропагандисти в тези райони и за разпространение на естествено-научни знания сред населението са крайно недостатъчни. Ето защо, атеистическото възпитание на трудещите се изисква много повече усилия и грижи от страна на партийните, държавни и обществени ор­ганизации, както и помощта на редица централни ведомства и инсти­тути.

Съвсем недостатъчна с атеистическата прогаганда в училищата, която не рядко се води без участието на учетелите. Все още не са осигурени от Министерството на просветата и културата необходимите за тази цел диаленти и научно-популярни филми. Освен това на редица места не се подхожда внимателно към религиозните убеждения на вярващите, отправят им се обиди и по този начин някои другари ги озлобяват и отчуждават от себе си. Някои партийни секретари в гр.Пазарджик, вместо да организират разяснителната работа сред работниците, решили да издирят вярващите и да проведат специално съвещание с тях, да ги сплашат с уволнения ако отсъствуват от работа през дните на "курбан байрам" и "рама-зан байрам". ГК на БКП в Пазарджик пресече навреме тези прояви и даде добър пример на решителна борба с извращенията в атеистиче-ската пропаганда.

В не малко градове и села се отива в другата крайност -проявява се прекалена търпимост към нарушаващите социалистическа­та законност свещеници, с което косвено се поощрява тяхната простъпка и разложителна дейност. Така например в доклада на Окръжния комитет на Партията в Търново по идеологическите въпроси беше изнесен и следния случай: "Поради безотговорното отношение на партийната организация в с.Радавово, попът е допуснат да бъде служител на ДЗИ. Дадена му е прекрасна възможност да ходи от къща на къща и да "застрахова" ... - рели гиозните предразсъдъци. Резултатьт е съвсем очевиден от тази застраховка - 8 венчавки, опяване на смъртниците, включително и на майката на пълномощника на съве-та. Добра застраховка. Лъже хорага, че тези, които не се венчават децата им няма да бъдат здрави. Срещу тази дейност, разбира се, няма кой да излезе и попът отива още по-далеч. Той има смелостта да изпрати ултимативно писмо тия дни на служителя по гражданското състояние, с което му напомня, че е длъжен да му дава преписи от актовете за женитба и освен това, бил задължен да разяснява на младоженците, че могат да се венчават в църква. Накрая предупрежда-ва, че ако той не върши това, щял да се оплаче".

Търпят се и такава прояви, които също така са в рязко противоречие с нашите закони. Свещеник Кирил Тасков от с.Миромир, Пловдивски окръг, събира всяка неделя ученици в църквата и им изнася религиозни беседи, като ги съветва да не обръщат внимание на укорите от страна на учителите. Този "божи" служител редовно говори пред възрастните, че не бива да се четат нашите вестници и списания, защото учели народа на безбожие. Свещеник Иван Ночев от с.Белозем, същия окръг, всяка сутрин обучава 40-50 деца от пред­училищна възраст по вероучение, които събира с помощта на църков­ната камбана. Религиозното обучение на децата се извършва и в следните села на окръга: Китница, Секирово, Калояново и Генерал Николаево.

Под предлог, че преподават частни уроци, някои монахини от ордените на евхаристките и кармелитите също така обучават деца по вероучение в монастирите или в частните домове.

Една от причините за тези слабости е недостатъчната подготовка на редица партийни кадри по въпросите на атеизма. Мнозина от местните наши ръководни дейци - партийни секретари, председа­тели на народни съвети и пр. не са запознати добре с партийната политика по отношение на църквата и религията.

Научно-атеистическата пропаганда днес се води в условия­та на засилена религиозна дейност в страната както от страна на православната църква, така и на другите вероизповедания и сектите. След като Политбюро на Централния комитет на Партията излезе с решение за подобряване идеологическата работа срещу религията, ръководствата на отделните църкви взеха редица последователни мерки за укрепване на религиозната вяра и на религиозния култ -разшири се особено мкого просветната програма на християнските братства и индивидуалната работа с верующите.

Но засилената дейност на църквата не дава очакваните от нея резултати. Успехите в социалистическото строителство, растящо­то материално и културно равнище на трудещите се, както и широката антирелигиозна пропаганда съдействуват за бързото отдалечаване на голята част работници, селяни и служащи от религията и църква­та. В това отношение твърде показателно е положението във Варненски окръг, където поповете постоянно се оплакват от намаляване на ралигиозността сред населението, особено сред младежта. Венчавните тук са намалени в повечето села 4-5 пъти в сравнение с периода преди 9 септември 1944 г., а в с.Л.Каравелово - 18 пъти.

Необходимо е да Ви съобщим, че отделът поиска от др.Михаил Кючуков някои данни за броя на религиозните кръщения, брако­ве и погребения. Оказа се, обаче, че Комитетът няма никакви данни в това отношение, нито свой поглед върху тази твърде показателна за влиянието изобщо на църквата дейност.

С оглед да се засили още повече атеистическата пропаган­да сред трудещите се, предлагаме:

1.Окръжните комитети на Партията на свои заседания да обсъдят в светлината на решението на Политбюро на ЦК на БКП за атеистическата пропаганда състоянието на работата за атеистиче-ското възпитание на трудещите се и младежта и да вземат нови, допълнителни мерки за нейното подобряване и разширяване. Съвмест-но с окръжните народни съвети да разработят мероприятия за попу­ляризиране и утвърждаване в живота и в бита на трудещите се но­вите социалистически традиции и празници, за създаване на подхо­дяща тържествена обстановка при регистрацията на новородените, сключването на гражданските бракове и пр., за тържествено отпраз-нуване годишнините от основаването на кооперативните стопанства, от пускането в експлоатация на промишлени предприятия, от откри-ването на нови училища, читалища, болници, родилни и здравни домо­ве и пр.

Партийните комитети и организации да вземат мерки за опазване гарантираната от законите свобода на религиозната вяра, против всякакви извращения на партийната политика по отношение на църквата и религиозните чувства на вярващите. В основата на борбата против религиозните вярвания и суеверия да се постави метода на убеждението, пропагандата на природо-научните и атеи-стическите знания. Заедно с това партийните и административни ор-гани да следят зорко за спазване на социалистическата законност от страна на свещениците и верующите.

2. В учебните планове на Висшата партийна школа и Едно­годишната партийна школа на ЦК на БКП да се предвиди цикъл от лекции по теория и методика на научно-атеистическата пропаганда.

З. В окръжните градове /на първо време в София, Пловдив, Русе, Стара Загора, Бургас, Кърджали, Разград, Смолян н Коларовград/ да се създадат по възможност ДОМОВЕ НА АТЕИСТА, в които да се съсредоточи идеологическата и методическа работа за атеистическо-то възпитание на трудещите се. С помощта на масовите организации, културните и научните учреждения и институти, домовете на атеиста да организират лекции, изложби, художествени четения, вечери на въпроси и отговори, прожекции на филми, обсъждания на книги с антирелигиозно съдържание и т.н.

4. В началото на 1960 г. да се изпратят в СССР 2-3 работници в областта на научно-атеистическата пропаганда за запознаване с работата на домовете на агеиста, на Музея по история на рели-гията и атеизма в Ленинград и на сектора по атеизъм във философ-ския институт на Академията на науките в СССР.

5. Министерството на просветата и културата да осигури подготовката на учителите за системно провеждане на атеистическа-та пропаганда срещу учащите се. Да обсъди въпроса за въвеждане курс по теория и методика на научно-атеистическата пропаганда в учебните заведения за подготовка на учители.

6. В началото на 1960 година да се проведе националносъвещание за състоянието и задачите на научно-атеистическата пропаганда в страната.

Предлагаме настоящата информация да се изпрати на окръжните комитети на Партията за ползуване.

16 юли 1959 г. Зав.отдел "Пропаганда и агитация"

С о ф и я на ЦК на БКП:

/Лъч. Аврамов/

Създадено: 12.4.2004 г. 00:45:28

nesnaecht Baron Selski

[Напреднал]

от Bulgaria

Общо мнения: 96

Ето и "заковото" отношение към свещенослужителите в онези лъчезарни години Надявам се, поне "параграфа" да оцени жеста ми по достойнство

Докладна записка от главния прокурор на НРБ Йордан Чобанов до Политбюро на ЦК на БКП относно отменяне принудителното местожителство на бившия екзарх Стефан

4октомври 1956 г.

Строго поверително

До Политбюро на ЦК на БКП

ЗАПИСКА

от Йордан Чобанов,

главен прокурор на Републиката

Ув. другари,

Тук приложена, изпращам Ви тъжба от бившия екзарх Стефан, с която същият моли да се отмени наста­няването му на принудително местожителство в с.Баня, Левскиградско, и настоява прокуратурата "да се занимае с фактите, които определят личното му и служебно поло­жение като гражданин на Народната република България, митрополит софийски и екзарх български ".

От др. С. Гановски узнах, че настаняването на Стефана в с. Баня е било решено на времето от Министерския съвет, за което ще да са в течение др.др. А. Югов и Р. Христозов.

От разговора, който водих по телефона с па­триарх Кирил узнах следното:

а/ Стефан е подал на времето оставка до Сино­да от екзаршеската си длъжност.

б/ Оставката му е била приета с редовно решение на Синода.

в/ Съгласно Екзархийския устав, изменен в стефаново време, "предстоятелят" /главата/ на Българската православна църква /екзарх, патриарх/ е едновременно и митрополит на столичната /Софийската/ епархия, т.е. друг софийски владика, освен екзарха /патриарха/ - няма.

г/ Министерството на външните работи, което по това време ръководеше и вероизповедните дела /и се възглавяваше от др. В. Коларов, приживе на др. Г. Димитров/ е заявило на Синода, че Правителството не възразява на снемането на Стефана.

д/ Синодът е уведомявал официално Стефана, че съгласно църковните канони, докато той поддържа претенцията си, че про­дължава да бъде софийски митрополит, той не можел да живее на територията на Софийската епархия, а - всякъде другаде в Бъл­гария; в София можел да се върне - според каноните - ако от­теглел претенцията си да бъде глава на Софийската епархия, като само запази архиерейския си "сан" /чин, звание/, който не е бил отнеман.

От гледище на закона, след отменяване на изселнишкия режим и след като се прекратиха принудителните въдворявания на местожителство по административен ред, настаняването на Стефана в с. Баня трудно би намерило формална законна опора.

Поради сериозното политическо значение на въпроса, моля да вземете становище по същия, което да ми съобщите.

С уважение

Създадено: 12.4.2004 г. 01:00:10

nesnaecht Baron Selski

[Напреднал]

от Bulgaria

Общо мнения: 102

Параграфе, проблема е че ако тръгна да "атакувам в съда" ша срещна тебе, а това обезмисля атаката Така, че си оставаме с едната гола политика

Ей, ти нещо от рубриката "попитали радио Ереван", дето не иска атака, а просто четене, размисъл и...човек да се прекръсти да не се случва никога пак

Писмо от Отдел „Пропаганда и агитация"

до др. Петров с отговор на въпросите му във връзка с изграждането на комунизма

30 март 1962 г.

ДРУГАРЮ ПЕТРОВ,

В писмото си Вие поставяте въпроса! "Може ли да се изгради комунизма и да се приложи комунистическия принцип на разпределение според нуждите, ако съзнанието на хората изостане в своето развитие от развитието на икономиката"? Отговор на Вашия въпрос се съдържа в Програмата на КПСС и другите документи приети от XXII конгрес на КПСС. Накратко този отговор е следният.

За да се премине към комунизма трябва да се решат три взаимно свързани задачи: да се изгради материално-техническата база на комунизма, да се формират конунистическите обществени отношения и да се създаде новия човек, носител на комунистическо съзнание. Изграждането на комунизма може да се счита за завър­шено само тогава когато са на лице всички тези условия. Да вземем например преминаването към комунистическия принцип на разпределение. Вие правилно изтъквате в писмото си, че освен изобилие от материални и духовни блага за приложението на този принцип е необходимо хората да имат високо съзнание, да гледат на труда като свое осъзнато основно задължение, да съобразяват своите потребности с възможностите на обществото, с обществения интерес. В противен случай наистина би се получил хаос в раз-пределението на материалните и духовните блага. Всичко това показва колко тясно са преплетени задачите на комунистическото строителство, колко важна роля в борбата за комунизъм играе и трябва да играе работата за формиране на комунистическа съзна­телност във всички членове на обществото.

От друга страна трябва да се изтъкне, че формирането на новия човек, с високо комунистическо съзнание става и трябва да става не след изграждането на материално-техническата база и на комунистическите обществени отношения, а в самия ход на строителството на комунизма. При прехода към комунизма се създа­ват всички обективни и субективни предпоставки за довеждане докрай на работата по комунистическото превъзпитание и възпитание на хората. Както изтъкна пред XXII конгрес на КПСС др. Хрушчов при социализма всеки човек може да се превъзпита, да стане пъл­ноценен строител на комунистическото общество. Затова Партията отдава голямо, първостепенно значение на работата по комунисти­ческото възпитание на трудещите се. Успехите, които под нейно ръководство са постигнати показват, че ние сме на прав път. Вървейки по този път ние ще преобразуваме съзнанието, морала н психологията на всички хора, ще ги направим убедени борци за делото на комунизма.

30 март 1962 г. ОТДЕЛ "ПРОПАГАНДА И АГИТАЦИЯ"

София НА ЦК НА БКП

Създадено: 12.4.2004 г. 02:01:22

nesnaecht Меглена Кунева, министър по европейските въпроси: Приключването на преговорите с Европейския съюз не зависи само от това как се затварят преговорните глави

12 април 2004 | 16:05

бТВ, "Тази сутрин"

Водещ: Говорим ли вече на един общ език всички страни, които кандидатстваме за Европейския съюз заедно с тези, които отдавна са негови членки? Така както, примерно, има общи критерии от Маастрихт.

Меглена Кунева: Във всеки случай, все повече. Това, което успя да се идентифицира по време на тази среща е, че имаме общи проблеми във всичко това, което обхваща понятието комуникация. Не съм сигурна, че това е най-добре за нас - българите, по този начин да наричаме общуването помежду си, когато говорим за Европейския съюз и общуването със самия Европейски съюз. Може би журналистите ще успеят да подскажат най-точната дума, но името на срещата беше наистина такова, “Как да комуникираме Европа?” или “Как да общуваме с Европа?”, може би. Това, което за мен беше до известна степен изненада е, че така, както за нас е сложно да боравим с езика на Европейския съюз, така както за нас е сложно да обясним вътре в страните си какво е Acquis Communitaire, какво означава групата Antici, какво означава Европейският съюз, като организация на държави, които хем запазват своята националност, хем имат много висока степен на респект към общите правила, по същия начин тези въпроси са неясни, включително и на езиково ниво, във всички страни-членки. Т.е. въпросът с езика беше поставен на първо място, като нещо, с което веднага би било добре да се заемат страните- членки, страните- кандидатки, всички 27 страни, за да може Европа да става все по-ясна. Имаше някои цифри, които за мен бяха много стряскащи. Това е, че по-малко от 50%, 41% от хората смятат, че знаят добре, в страните членки, и то страни основателки, които отдавна са членик ан Европейския съюз, че са доволни от начина, по който им се обяснява Европа и определят като много ниска степента си на познание за Европейския съюз. Друго, което беше странно за мен и продължава да бъде странно е, че те имат също като нас недостатъчна информация за общуването. Не става въпрос за комуникация, а нещо което е.., общуванет, а става въпрос за нещо, което е абсолютно базисно - информацията за Европейския съюз. Оказва се, че въпреки всичките им усилия толкова години, 77% от хората получават знанията си за Европейския съюз, пак повтарям това са страни-членки, това са Франция, Германия, Италия и т.н., получават знанията си за страните от Европейския съюз, за цялата организация, чрез електронните медии.

Водещ:Т.е. ние се явяваме като най-сериозен носител на информация между институциите, гражданите.

Меглена Кунева: Абсолютно представителна извадка. Така е. И 67% от пресата. Така че, това, което е в България, е същото и в страните- членки. Но за съжаление не можем да кажем тук, че сме доволни от това.

Водещ: Добре, но това са гражданите. Самите политици по същия начин получават, като че ли получават по същия начин информацията, защото емблематичният пример беше как двама министри – министърът по европейските въпроси - Вие и министърът на правосъдието г-н Антон Станков, отидоха на крака в българския парламент, за да кажат на депутатите - ето този закон трябва да бъде приет, става въпрос за Закона за съдебната власт, ако не ме лъже паметта, което означава че и самите политици, като че куцат с информацията.

Меглена Кунева: Ами да, може да се каже. Там, разбира де, причините биха могли да бъдат различни. Чувството за време, когато си вътре в тази ситуация, когато знаеш какво означава една седмица по-рано или една седмица по-късно е някак си много силно и понякога почти няма как да се обясни, че 31 март е толкова важно.

Водещ: Както може и на 7 април.

Меглена Кунева: Както може и на 7 април, да. Освен това ние някак си, не знам точно по какви причини, може би свързани с най-близката ни история, ние много не вярваме, като ни се дават срокове. Институциите, става въпрос.

Водещ: А трябва ли да спазваме тези срокове?

Меглена Кунева: Абсолютно е необходимо, защото действително, за да може да върви цялата сложна машина от 27, надявам се съвсем скоро, държави, трябва да има правила, от които да няма изключения. И тогава, когато е казано, че до тази дата трябва актът да е публикуван в Държавен вестник, това се следи за всички държави. Между другото страни като Италия, като Белгия...

Водещ: Прави се един общ мониторинг, предполагам.

Меглена Кунева: Като Италия, Белгия и до сега са много често критикувани в последните години за това, че те не хармонизират в достатъчна степен своето законодателство. Но това, което Вие казахте за това дали достатъчно знаят, включително и хората, които взимат решения, в Министерски съвет, в Народното събрание, аз Ви донесох един пример. Това е едно издание, което е по електронен път и се нарича еЕurope. То излиза всеки ден, ако трябва да го измеря в килограми, това е може би 1-1, 5 кг на ден, в което има много добър списък на всичко това, което може да Ви интересува. В областта на конституцията, в областта на управлението, в областта на разширяването, на околната среда, на устойчивото развитие, на здравеопазването...

Водещ: Както се казва, глава по глава.

Меглена Кунева: Не само глава по глава, а и тема по тема. Това е абсолютно задължително да го има цялата администрация, Народното събрание, обезателно журналистите.

Водещ: А има ли го?

Меглена Кунева: Не, няма го. За да може човек да се абонира за това издание, трябва да има малко пари в съответното министерство, ведомство или пък в съответната медия. Уверявам Ви, то се изплаща в пъти. И да го чете.

Водещ: Да ви задам един конкретен въпрос във връзка с това, че ето има такива публикации, съвсем конкретни, спекулативна ли е тезата, съвсем конкретен е примера, защото се появиха сигнали, че едва ли не тук става въпрос за спекулативна теза, че става въпрос за влияние на самата българска държава, на определени лица в нея към ЕС, та спекулативна ли е тезата, че нареждането на Европейския съюз, така да го наречем, следствието да премине към изпълнителната власт, е спекулативна теза? Всъщност, това е нещо, което не е вярно. Т.е може и така, да си караме по стария начин.

Меглена Кунева: Г-н Бареков, ако ми бяхте казали, че тази тема ще бъде част от нашата сутрешна дискусия, аз щях да направя нещо по-добро. Аз щях да Ви донеса общата позиция на Европейския съюз по Глава 24.

Водещ:Това е “Правосъдие и вътрешен ред”.

Меглена Кунева: “Правосъдие и вътрешен ред”. Тя, между впрочем, е публикувана на страницата на Министерство на правосъдието. Така че можете да я видите и могат всички медии, защото действително те са тези, на които разчитаме в огромна степен, могат да видят какво пише там. Не само там.

Водещ: Има ли конкретно изречение, в което да пише, че мястото на следствието е в изпълнителната власт?

Меглена Кунева: Ние там цитираме практиката в Европейският съюз. Там са цитирани Конвенцията за правата на човека, защото това е един от критериите, които ние трябва да съблюдаваме и там се правят препоръки. Тези препоръки се правят на базата на всеки един редовен доклад, който излиза от момента, от който България е започнала преговорите. Във всеки един редовен доклад от началото на преговорите до тази година, включително, е казано, че да, българската държава трябва да вземе решение съобразно добрите практики. Не е вярно, че единственото изречение, което е записано в редовните доклади е, че само трябва да е ефективна съдебната система, пък е наша работа как да го направим. Значи ние сме в една странна позиция. Хем казваме: “Моля ви помогнете ни, дайте вашия опит, за да видим как е по света”, винаги така се казва, нали, убедени сме в това, нека да видим как е в другите страни, хем когато ни се каже този опит какъв е, има недоволство: “Ама, те ли ще ни кажат?”

Водещ: И кое е вярното в случая?

Меглена Кунева: Вижте аз не искам да говоря от името на Европейския съюз, защото аз съм преговарящ за България. Така че това, което аз мога да направя в този случай, при всеки повод, когато ме канят журналисти, да ходя с извадки от общата позиция, защото тази обща позиция е много дълга, тя е около 80 страници, да направя извадки и да ги раздам на журналистите, за да могат сами да се убедят за какво става дума. По време на преговорите действително имаше много голяма опасност да ни бъде записано директно в преговорната позиция, че ние първо, трябва да направим тези промени много по-рано, отколкото към момента на присъединяването, и второ, точно да се фиксира къде е мястото на следствието. Слава Богу, успяхме в хода на преговорите, знаейки че това е много труден национален проблем, да сложим едни други времеви жалони и те са свързани с това, че до края на 2004 г. ние трябва да направим доклад, в който българската държава, институциите да кажат какво точно смятат. Защото такова консолидирано мнение към момента няма, и след това да го изпълняваме.

Водещ: Т.е. ако съм ви разбрал правилно, то ще проличи от отговора на въпроса ви, няма да е фатално, ако ние пристъпим към тези промени включително и чрез свикването на Велико Народно събрание, защото те трябва да се случат. Това няма да попречи на нашите преговори за Европейския съюз, тъкмо обратното.

Меглена Кунева: Значи, промени действително трябва да бъдат направени и те са много добре идентифицирани и от българското общество, и от съдебната система. Така че не, разбира се, никой не забранява правенето на промени, точно обратното. Реформата е нещо, за което сме много силно стимулирани.

Водещ: Ще спазим ли сроковете? Ще спазим ли сроковете на приключването на преговорите с Европейския съюз и подписването на така наречените предприсъединителни документи?

Меглена Кунева: Г-н Бареков, аз ще направя всичко възможно да свърша своята работа, но не мога да Ви кажа дали ще спазим сроковете. Затова защото приключването на преговорите не зависи само от това как се затварят главите, нека да го кажем така. Отдавна проблемите на България не са свързани с броя на отворените и на затворени глави. Да, моментът е много сложен, включително и външнополитически, но ние трябва да осъзнаем своята отговорност затова доколко ние сме провели във всяка една област – и в икономическата, и в социалната, и в политическите критерии, т.е. съдебната система, която е основна част от тях, за да може ние да получим най-накрая тази оценка в редовния доклад, че да, България може да стане член, подготвен член на Европейския съюз. С половинчати реформи, с отстъпление от предварително зададения темп - ние знаем, че това е само след 2 години, три - присъединяването на България, няма как да се случи това. Мониторингът ще продължи до 2007 г. непрекъснато, а и след 2007 г. Преговорите са нещо като мрежа, и то много гъсто изплетена. Ако някъде си успял в първоначалните години някак си да се промъкнеш през някоя от процепите в тази мрежа, обезателно на следващото ниво те чака още една. Главите са така добре направени преговорните позиции, че всяка следваща позиция е свързана с предишната и най-накрая, в последния етап от преговорите, просто няма как да се измъкнеш неподготвен.

Водещ: Т.е. ако правилно съм ви разбрал, сроковете, които сме си поставили, дори и тези, които са одобрени от Европейския съюз, са под въпрос?

Меглена Кунева: Политически не. Тактически обаче, ако ние... Значи няма страна, която да спре реформите и да бъде добре дошла в Европейския съюз.

Водещ: Благодаря Ви за този разговор в студиото на “Тази сутрин”.

Меглена Кунева: Аз имам един подарък за Вас. Понеже за това какво представлява обща позиция и как тези общи позиции изглеждат, аз съм Ви донесла общата позиция на Европейския съюз по глава “Образование и обучение”. Тя е съвсем кратка. С това исках да потвърдя тезата, че ако се прави публикуване на позициите на България, което, разбира се, аз поддържам, на Интернет страница, то е хубаво да има връзки с много повече информация, която да бъде наистина от полза на потребителя. Иначе европейските въпроси само няколко страници пак няма да свършат работа.

nesnaecht Дядо Виктор

[Златен]

от France

Общо мнения: 613

Уважаеми American Bastard,

Нямах време да пиша отговор на постинга ти от 13.4.2004 г. 17:51:27, само го прочетох; сега ще се опитам набързо да скицирам няколко мисли, които ми идват на ум във връзка с този интересен постинг.

Първо, по фактическата страна (защото, както и ти отбелязваш, фактите са важно нещо): ти пишеш За щастие или нещастие Ирак има вторите по големина залежи на петрол в света. САЩ обаче зависят само на 10% от този добив. За сметка на това Европа и Япония зависят от 30 до 50%. Конкретно: Ирак има третите по големина залежи в света* (след Саудитска Арабия и Канада). Като оставим настрана Ирак и вземем целия район на Персийския залив (който включва Ирак), установяваме, че през 2002 г. (оценъчно) вноса на нефт от този район покрива 13.9% от нуждите на нефт за САЩ, 15% за Европа и 73% - за Япония - т.е., посочените от теб цифри са донякъде неточни. Ако си имал предвид процент от внасяния суров нефт (при което не се взема предвид собственото производство, разбира се) - цифрите са 21.7% за САЩ и 29% за Европа, което не променя общата картина. Естествено е, че делът на Ирак в цялото това количество е съответно далече от 100%. По-подробно може да се види на много места, например Натиснете тук

Цифрите, които си посочил за разходите на САЩ около войната, са дори занижени (зависи, разбира се, от източника ), но са наистина от порядъка на 400-500 милиарда долара. При това дотук резултатът е по-скоро хаос.

Ти пишеш: "Какво би се случило, ако този доларов потоп беше залял Ирак под формата на инвестиции, а не прахосани под формата на военна операция, съсипване и възстановяване?". Съвсем нормално разсъждение, съвсем човешко.

А какво наистина щеше да се случи? Според мен - нищо, което да е от полза за американците в дългосрочен план. Щяха да бъдат изследвани останалите 90% от територията на Ирак, щяха да се открият още залежи, Ирак щеше да излезе, да речем, на второ място в света по резерви - с което цената на нефта щеше да се задържи още десетина години в познатия ни ценови сектор (между 10 и 40 долара). Зависимостта на световната икономика от нефта щеше да продължи да е налице, а ролята на Персийския залив като доставчик щеше да нарасне.

Нека сега допуснем за известно време, че хаосът в района продължи. Цените на нефта ще започнат да се вдигат (те го правят вече). Нищо чудно страните от района да се опитат да използуват цената на нефта като политическо оръжие - така, както го направиха след нефтеното ембарго 1973/1974 г., когато цената на нефта скочи от мизерните 3 долара на около 15. Да, това изглеждаше като ход на арабските страни за "независимост"; на практика резултатът (според мен - добре премислен и проигран с модели) беше, че огромни резерви на петрол, които бяха неизгодни за разработка, станаха "за една нощ" икономически изгодни за разработка поради скока в цените(нефтът в Северно море и в Аляска са само два примера). Същото се отнася до енергоспестяващите технологии - стана изгодно промишленото производство на (вече разработотени) двигатели и системи, което намали както замърсяването на околната среда, така и консумацията на гориво с пъти. Интересни материал за размишления дава графиката на движение на цените на петрола през годините от 1970 насам: Натиснете тук, а още по-интересно е да се наблюдава как от 1990 г. насам дялът на внасяния от Персийския залив нефт спада от 29% на 15% като процент от потребностите за Европа. Това, разбира се, благодарение не на последно място на петролните гиганти Великобритания и Норвегия (ако някой беше казал такова нещо през 1960 г., щеше да бъде сметнат за луд).

Та ако допуснем, че целта на влизането в Ирак не е сваляне, а - напротив, - вдигане на цената на нефта (да речем, до 100 долара, че е по-кръгло), се очертават интересни геостратегически ефекти в по-дългосрочен план. От една страна, резервите на Канада (второ място в света!) стават икономически по-изгодни за разработка. От друга страна, и тя е по-важната според мен - технологиите за заместващи петрола източници също се придвижват в посока да станат съпоставими по цена с нефта. И, last but not least, след един период на ново гигантско натрупване на петродолари в страните-производители, идва тяхното отрезвяващо събуждане, когато нефтът няма да е вече това, което беше.

Тук оставям настрана може би най-важния геополитически момент на такава схема: това е единственият начин да се спре растежът на Китай (който е в момента на второ място по импорт на нефт след САЩ и преди Япония). Целият трик е в това, че САЩ (и, може би донякъде, Япония) имат технологичния ресурс да понесат такъв ценови шок (имам предвид - като отговорят с разработка на принципно нови технологии, не използуващи петрол) - докато за Китай съм по-скоро склонен да се съмнявам.

Това са, разбира се, просто разпокъсани мисли по повод написаното от теб. А какво ще стане в действителност - ще видим. Във всеки случай нещата рядко са така, както изглеждат на повърхността...

-----------

* According to the Oil and Gas Journal, Iraq contains 115 billion barrels of proven oil reserves, the third largest in the world (behind Saudi Arabia and Canada). Estimates of Iraq''''s oil reserves and resources vary widely, however, given that only 10% or so of the country has been explored Натиснете тук

Създадено: 14.4.2004 г. 00:22:36

nesnaecht Tim

[Златен]

от Bulgaria

Общо мнения: 481

Капитане Немо,

Конституцията на една страна е основният закон на тази страна.

А начинът по-който е приета предопределя начинът по-който се спазва, защото като основен закон тя възпроизвежда манталитета и политическата философия на създателите си.

Ако у нас нещата не вървят първото нещо, което слева да се види е моралът на хората и законите, които те искат или не искат да спазват заради морала си.

Относно Референдума от 8 септември 1946 г. едва ли има нещо читаво и достойно, което може да се каже.

Там нарушенията напълно преднамерени и злоупотребите са изобилни и преизобилни и ако наистина не ги знаете какви са съм склонен да мисля , че сте роден след 1984 г, примерно.

Първо, основното правило на правовата държава (независимо република или монархия) е, че Законът се променя съгласно процедурата определена от същия този закон. Това идва от Карл Попър.

Когато ОФ превратаджиите на 8-9 септември 1944 г. идват на власт (става дума за Кимон Георгиев, Дамян Велтчев - стари познайници в два предишни преврата) те обещават, че ще зачитат Търновската Конституция, която тогава е действаща конституция.

Те така добре я зачитат, че за три месеца след 9 септември под закрилата на Червената Армия са избити без съд и присъда къде 30 000 души, обявени за фашисти и т.н. Веднага се създава и т.н Народен Съд (нещо, което го няма в Търновската Конституция). На 1 февруари са прочетени присъдите и са осъдени над 2000 души, много от които са вече избити.

За създаването на този погромаджийски трибунал заслуга имат всички участници в ОФ (Отечествения Фронт), като добре известния Никола Петков и не по-малко известния Д-р Г.М. Димитров. Този е дългогодишен агент на сръбските, както и на британските служби. Зависимостта на Кимон Гергиев от КГБ не е напълно изяснена, но той остава доверено лице на установилата се комунистическа власт и има доверието на другаря Сталин. Другият Димитров, който пък е съветски гражданин все още не се е върнал в БГ и ръководи демократичните порядки в България от Москва.

След успешно организирания погром над България с помощта на отявлените републикански партии като БЗНС Пладне, Звенарите на Кимон и Велчев и социалдемократите пред болшевишката агентура идва една принципна пречка за установяване на тоталитрна диктатура и пълна съветизация на България.

Това е монархическата институция, която републиканските активисти от котилото на Кимон Георгиев не успяват да ликвидират при предните си преврати.

И не са успявали, защото в България е имало достойно офицерство, интелигенция и средна класа, с които е трябвало да се съобразяват.

Сега обаче ситуацията е в тяхна полза. България е окупирана от Червената Армия и тя за разлика от немската е влязла не като съюзничка, а като агресорка и слодователно действа като такава. А Червените другари не са си поплювали и като се почне от грабежи през изнасилвания и се стигне до подкрепа на ОФ-тата създават климат, способстващ за провеждането на редица народополезни и българолюбиви мероприятия, като Народния Съд, сам по себе си противоконституционен.

Преди да се проведе референдумът, на 2 юли Народното Събрание гласува нов закон за армията и в резултат 2000 офицери са уволнени, а мнозина по-късно арестувани като "фашисти".

За да премахнат монархията, обаче другарите решават да действат много народно и демократично - с референдум (допитване до народа).

За тяхно съжаление Търновската Конституция не регламентира такава форма на демокрация. Това, което е трябвало да направят е да свикат Велико Народно събрание, което да промени Конституцията.

Другарите, обаче бързат спешно по техни си причини и насрочват референдум против монархията в нарушение на Търновската Конституция.

Това е първото голямо нарушение на ОФ-тата е направено съзнателно.

Второто нарушение, е, че се прави конституционна промяна и смяна на държавното устройство в условията на окупация от чужда армия - Съветската.

Червената Армия се оттегля от Българя едва след като година по-късно е приета Димитровкста Конституция (4 декември 1947г), която гарантира поетапната съветизация на Народната Република и след като баламите-републиканци от ОФ-то са свършили работата на Сталин по узаконяване на изгдното нему статукво.

Третото фундаментално нарушение, е че България по времето на провеждането на референдума не е още подписала мирен договор. Парижката мирна конференция е до 15 октомври 1946 г. Което заедно с предното нарушение означава, че България не е независима държава и каквото и да става вътре е конюнктурно и зависимо от външни сили. А конюнктуртата е такава, че в определе момент дори Великобиртания е била съгласна България да престане да съществува като независима държава минавайки под крилото на Титова Югославия. Това не е случайно, защото съгласно договорките на Сталин и Чърчил в БГ 90% ще е съветско и 10% западно влияние, за в Югославия влиянието е 50%/50% - статукво, което се спазваше до края на комунизма. Така, че минавайки под сръбска опека Българя става по-близо на британските интереси. Имайки пред вид, че в ОФ-то действат активни британски агенти като таткото на Анастасия Мозер - Гемето явно е за какво става дума.

Освен тия скандални от гледна точка на международното право закононарушения има маса други ежденевни такива, които са директно следствие от общата атмосфера на политически терор и саморазправа с цел бъдеща съветизация на България под формата на Република - първоначално Народна, а после каквато каже Големия Брат. Тук не влючвам дори систематичното обругаване на монархията като форма на управление, при това автентична българска такава. Не включвам общата атмосфера да се квалифицира всичко свързано с монархията като фашистко чрез комбинации от типа "монархо-фашизъм". Такива комбинации са шедиоври на републиканското скудоумие. Днес слушаме същите простотии във версията "монархо-комунисти" и т.н.

Как е стоял въпроса със застъпници на монархическото устройство, какво им е патила главата на гласувалите за монархия е обект на други изследвания.

На 8 септември 1946 г, след маса нарушения къде грандиозни, къде дребни българският народ гласува отива масово (91, 76% участие) и също така масово с 92, 72 % гласува против монархията. Аз си спомням, че през 1971 г имаше референдум за Живковата конституция и народът масово подкрепи поредната републиканска конституция - къде 98% бяха ЗА. В нея, ако се не лъжа се споменуваше и верността ни към СССР, а няколко години по-късно

- към 1977 г са били и едни от предложенията на Т. Живков за списъединяването ни към СССР като 16 република. По това време смениха униформите на миицията и бяха почти неразличими от тия на съветската милиция по цвят и кройка.

Сега защо другарите републикански "патриоти" са бързали през 1946 г да претупат референдума против монархията и не са чакали още малко и да изберат Велико Народно Събрание, което да промени конституцията и да карат по закона. Едната причина е, че не са били съвсем сигурни кои от ОФ-тата ще надделеят на изборите за ВНС (проведени на 26 октомври 1946 г).

Но според мен има други по-важни народополезни причини. И те са свързани с македонския въпрос.

Юни месец 1946 г. Сталин нарежда на другаря Димитров да предаде пиринския край на титова Югославия. На 9 и 10 август 1946 г БКП решава на Пленум македонският народ да се обедини в Македонска Народна Република като част от Федеративна Република Югославия.

Сега човек следва да е пълен идиот за да не стопли, че няма как България хем да е Царство, хем Пиринският Край доброволно да се отдели от това монархофашистко царство и да се съедини с Титова Югославия, командвана от Сърбия, които пък са под обезпечено 50% британско влияние.

Ето защо трябва да се бърза и да се ликвидира Царството и омразната на народа Монархия, за да може после България (т.е. без Пиринско) да мине и тя към Югославия.

И така осененият от прегресивен републикнаизъм български народ на 8 септември 1946 (месец след като БКП се разкрачва на Сталин по македонския въпрос) гласува масово и почти поголовно против омразната му монархия, а от 25 до 31 декември 1946 г в пиринския край се провежда преброяване на населението и о ужас! - само 70 % се обяваяват за небългари - македонци, примиращи от радост да се отцепят от Народната Република и да отидат към Югославия.

Сега плановете на Чичо Джо са Македония да се отцепи от БГ, а македонското самосъзнание ще се прави по-късно по изпитаната схема - може и с референдуми, може и без референдуми - например в лагери. После разцепената България и Македония като народни републики правят с Югославя Южнославянска федерация, която по-късно на общонароден референдум става съветска и се влива в съветската федерация СССР и ей ти булка Другаря Сталин си мие чепика в Солун, като за целта македонците се юрнат да се бият под югославски знамена против гърците.

Всичко върви от хубаво по-хубаво по пътя към тая прогресивна републиканска и дълбоко патриотична идилия и на 1 август 1947 г в Блед Димитров и Тито подписват спогодбата за южнославянска федерация.

Междувременно във Вардарска Македония тече активен сезон по отстрел на всичко пробългарско, обявено за фашистко. Гласуван е закон за македонската чест, съчинена е за 2 месеца нова азбка и е кодифициран македонскиот язик, новите учители са плъпнали по пиринско и всичко е цуци муци.

Идилята се проваля, щото за разлика от българските републиканци, които си разтварят всички билогични отвори пред който им бутне безкотнролна власт и им плати по-обилно, Тито нямал намерение да полягва на Сталин. Та Сталин загубил интерес от бизнеса и това спасява Пиринско.

Т.е. индиректно Тито сам изпуска гювеча, който му поднасяли нашите републиканци. А те са отбор юнаци с дългогодишна традиция в слугуване на сръбски, югославски, съветски, британски и всякакви чужди интереси.

Това е историята за законността и смисъла от въвеждането на чистата и свята република в БГ и отхвърлянето на царството като ретроградно и архаично.

Сега за мнозинството републиканци у нас тези факти не предизвикват никаква отрицателна реакция, дори считат, че всичко си е в реда на нещата.

Аз пък считам че горните активисти-репупубликанци у нас, както и македонистите-еничари в Македония са КАЙМАКА НА БЪЛГАРСКАТА ИЗМЕТ!

Повтарям го: БЪЛГАРСКЯТ РЕПУБЛИКАНИЗЪМ и МАКЕДОНИЗМЪТ В МАКЕОДОНИЯ са продукти на КАЙМАКА НА БЪЛГАРСКАТА ИЗМЕТ!

Единият и другият са две страни на една и съща мутра.

Генезисът и еволюцията им са едни и същи, простотията им е една и съща и антибългарщината им най-вече.

Аз с такива нямам и не ща да имам нищо общо.

Налагането на Републиката през 1946 г има за единствен аналог падането на Второто Българско Царство през 1396 г.

Но докато при падането под турско българите се видяха поне обединени в една чужда империя, която изтреби елита й, през 1946 г. каймакът на българската измет изтреби българския елит и разцепи българския етнос в усуга на чижди сили!

А вие ми задавате бебешки въпроси, кое било незконното на Референдума!

А кое бе Капитане Немо е законното на Падането под Турско тогава и защо не го празнуваме всяка година?

Кажете ми един достоен за уважение факт, свързан с налагането и поддържането на тая пуста и република!

Създадено: 19.4.2004 г. 10:31:02

nesnaecht Сабахатин Али

[Напреднал]

от United Kingdom

Общо мнения: 92

Ех, Ганчо, Ганчо..

Няма значение мотивът, който е изпратил момчето там. Може да са пари, най вероятно, но може да е себедоказване, тръпка, авантюра и так далее. Какво значение има това сега, умнико? Защо мислиш, че не скърбя за него?

А докато Перчо се сети за масоните-миротворци, командата е бегом към димитровската стая на политпросвета. Да не мислите, че всичкото кеч ще люска копърка с туба червено от циганската маала и ще се точите на уволнението и набор 84, с мезе юнашки приказки срещу лошия цар и чифута Паси, дет затрил наште момчета из Нубия.

Да, ама не.

Дядо Петко е насреща!

Екстремизмът победител? Никога!

Натиснете тук

Петко БОЧАРОВ

Ирак, преформулиране на мандата на нашия контингент, какви задачи трябва той да изпълнява, да се мести ли вън от Кербала, да се връща ли – дори между Първанов и Станишев се появиха разногласия. Защо вече толкова години България е сякаш неспособна да демонстрира стабилност и единство по съдбоносни за бъдещето си проблеми?

Защото е факт, че у нас остатъчните влияния от комунистическата епоха още не са напълно преодолeни и защото къде прикрито, къде явно борбата между произточното и прозападното бъдеще на страната ни се води и до ден днешен. Нищо че вече членуваме в НАТО. И нищо че народът е за Европейския съюз. Проблемът Ирак е част от тази макар затихваща, но продължаваща борба.

А Кербала е удобният претекст. Време е да намерим сили за някакво що-годе единодействие, защото няма нищо по-лошо от това партньорите да ни имат за държава идими-дойдими. Време е да се разберат няколко истини за времето, в което живеем – истини, които отбор от иначе талантливи интелектуалци, общественици и хора на изкуството упорито се опитват да отричат.

Истина №1: Светът е във война. Мадрид беше последният, но пореден сигнал, който българинът трябва да чуе и разбере. Тази война не е локална, не е регионална, това е третата световна война и който не го вижда или продължава да го усуква, носи мозъче на щраус.

Истина №2: Тъй като войната е световна, България не може да я избегне. Не може! Ние не сме Нова Зеландия например. Нито живеем над Полярния кръг. Ние сме в центъра на Балканския полуостров, ние сме югоизточната граница на цивилизована Европа. Никакъв начин няма да останем вън от новата световна война. Вътре сме и това е положението.

Истина №3: Тази война е действително непозната на човечеството, води се по съвсем нетрадиционен начин, защото понякога може да има фронтове и сблъсък на войски (Афганистан, Ирак), но като цяло врагът е невидим. Известен е, но е невидим. Живее на твоята улица, черпи се в кварталната кръчма, колега ти е в Алма матер.

Истина № 4: Страшно утежняващо за демократичния свят (а това значи и за нас) обстоятелство е, че невидимият враг, т.е. терористът се отъждествява с ислямската религия и че го прави много успешно. А в действителност терористът самоубиец е едно, шиитското движение за държава на моллите е друго, сунитската съпротива в Ирак по линията на социалистическата партия БААС е трето. Терористът уахабист и шиитът поборник за държава на шериата са еднакво върли врагове както на светската държава (като Турция например), както на разните султани, крале и шейхове (като Мароко, Саудитска Арабия, Кувейт, Бахрейн и пр., и пр.), така и на държави като Алжир, Пакистан, Либия и др.

Истина № 5: Нетрадиционната трета световна война реално застрашава жизненоважни геополитически интереси и ускорява процеса към преразпределение на зоните на власт и влияние в условията на днешния безспорно еднополюсен свят. Близкият изток като регион и конфликтът Израел – палестинци е оголен нерв за интересите на Запада и три пъти повече за интересите на САЩ. А САЩ са именно единственият останал “полюс”, ядрените им възможности са колкото на целия останал свят, взет накуп. Затова тази сила в никакъв случай (повтарям в никакъв случай) няма да допусне пробив, като загуба в Близкия изток.

Истина № 6: Даже тази година в САЩ демократът Кери да спечели президентските избори, промяна в политиката на Вашингтон към тероризма и усилията на шиитите да вземат властта в Ирак няма да има. ООН ще получи по-широка роля, властта ще бъде предадена на иракчаните, но Ирак да стане втори Иран е немислимо. И да се сравнява Ирак с Виетнам е чиста глупост. Във Виетнам американците загубиха 56 000 войници в продължение на близо 12 години, а дотук в Ирак са дали по-малко от 1000 жертви. Само от терористичния атентат в Ню Йорк и Вашингтон на 11 септември 2001 г. загинаха 3000 невинни американски граждани. Защо това се забравя?

Истина № 7: България, каквото и правителство да има, ще трябва да жонглира в дипломатическите си отношения с Европа и САЩ. Неизбежно е. И като членове на ЕС пак интересът ни е да сме уважаван съюзник на Вашингтон. Защото той ще е “полюсът” още може би век. Бази на САЩ на наша територия – да, обезателно. Дивидентите ще са всякакви – политически, стратегически, икономически. Колкото по-здраво се циментира западната принадлежност на България, толкова по-добре. Внуците ни един ден ще гледат на Русия така, както гледат на нея сега датчаните например.

Много още неща има и е лошо и вредно, че българското общество е толкова зле информирано. Това значи неподготвеност и опасност от неадекватна реакция. А то пък означава очаквания, че третата световна война може да ни отмине без жертви. Каквито и ще скенери, рентгени, радари и не знам какви си още джаджи да се монтират по летища, гари и учреждения, колкото и полицаи, охранители и тv камери да следят за реда, няма как да се спре самоубиецът. С цялата си чудовищна жестокост тази истина №7 трябва да бъде осъзната. Но никоя война не е бивала спечелена със самоубийства. Справка - Япония.

И накрая истина №8: Може би по-бавно, отколкото ни се иска, и с повече мъки, но победата на цивилизования свят над средновековието е сигурна. В това никой и за момент не бива да се съмнява. Никакво двоумение, никакво разколебаване, никакво омекване, никаква милост. На никакви гангстерски отрепки не бива да се позволява да застрашават спокойствието и сигурността на една държава във война, каквато е днес България. В цялата история на човешкия род екстремизмът никога не е бивал краен победител. Никога!

Създадено: 24.4.2004 г. 00:22:04

Анонимен26
Желязната завеса се вдигна окончателно

ЕЛИЦА ЗЛАТЕВА20:03 ч.

От 1 май, събота, Европейският съюз ще включва 25 държави. Част от обединена Европа стават Полша, Чехия, Унгария, Словакия, Словения, Литва, Латвия, Естония, Кипър и Малта. Най-голямото в историята на ЕС разширяване ще добави 75 млн. души и 738 хиляди кв. км към сегашното европейско пространство и ще превърне ЕС в най-големия на света вътрешен пазар с 450 млн. жители. По големина на населението съюзът ще се нареди на трето място след Китай и Индия.

Появата на мастодонт с подобен потенциал върху световната политическа карта може през следващите години да отправи сериозно предизвикателство към сегашния хегемон САЩ и към Азия като оформящ се трети полюс на силата. ЕС с 25, а скоро и с 27 държави-членки ще добие по-голяма тежест върху глобуса, а ще се разширят и сферите му на интерес. Все още е рано да се оцени в детайли ефектът от промяната, която се случва в Европа.

Сигурно е само, че разширяването ще промени Европейския съюз както икономически, така и политически, и културно.

Със сигурност промяна ще настъпи в баланса на силите между държавите членки. В рамките на ЕС ще възникнат нови коалиции - някои трайни, други във връзка с определен проблем. Песимистичните прогнози от начало описваха разделението на блокове на принципа "големи-малки" или "нови-стари" държави-членки, но преговорите около конституцията демонстрираха , че правенето на каквито и да било предвиждания за центровете на влияние в ЕС в момента би било прибързано. Тепърва предстои да се види ефектът от разширяването и върху самата институционална структура на съюза. Реформата от Ница в институциите ще влезе в сила едва през ноември, а приемането на евроконституцията, за която се очаква да реши до голяма степен проблемите, все още е въпрос на пожелание.

Външнополитическите интереси на разширения съюз ще се разпрострат далеч извън досегашните му предели. Той се доближава опасно близо до Русия, от която ще го разделя само тънък пояс от страни, чиито силни страни определено не са стабилността и демокрацията. На Брюксел предстои да формулира по-пълно визията си за ролята на разширена Европа върху световната карта.

Разширеният ЕС има възможност да избира между три посоки на разширяване на своята сфера на влияние: Африка, с която го отделя само Средиземно море, арабските страни, пътят към които минава през Турция, и далечните географски предели на европейския континент покрай границите на Русия.

Оценките за ефекта от разширяването върху икономиката на ЕС варират от крайно песимистични до крайно оптимистични. Официалната позиция на Брюксел е, че с повече от два пъти по-високия си икономически растеж новите десет ще дадат тласък на единната икономика. В публикувания през март доклад "Пролетни икономически прогнози 2005" на Еврокомисията не е необходимо да се чете между редовете, за да се разбере, че за измъкване от стагнацията 15-те разчитат изцяло на източната Десетка и на външното търсене и най-малко на собствения си потенциал.

В началото на 90-те години, когато разширяването на ЕС беше повече политическо пожелание, отколкото ясен проект, много икономисти предрекоха, че има сериозна опасност след желязната завеса по средата на континента да се спусне "златна".

По онова време пропастта между благосъстоянието на Запад и на Изток изглеждаше непреодолима за току-що напусналите плановата икономика бивши соцстрани. Към днешна дата обаче цифрите определено са по-благосклонни към новодомците. Те имат повече от два пъти по-висок икономически растеж и по-активна инвестиционна среда. В същото време икономическият растеж в ЕС 15 едва доближава 1% и почти половината държави (Франция, Германия, Великобритания, Холандия, Гърция, Португалия и Италия) надвишат трите процента от БВП на допустимата горна граница за правителствен дефицит.

Превръщането на новата Десетка в икономически двигател на ЕС обаче зависи и от други фактори. Новите държави-членки влизат в ЕС с БВП на човек от населението едва 40% от средния за общността.Очакванията за наваксване варират от 20 до 40 години. Асоциацията на Европейските търговско-промишлени палати Eurochambres пък преди две седмици публикува изследване, според което едва около 60% от предприятията в новите държави-членки са привели работата си в съответствие с европейските стандарти. Централна и Източна Европа освен това влиза в ЕС с обезпокоителен правителствен дефицит.

Средното ниво в десетте по изчисления на Брюксел за 2003 г. е било 5.7%. Най-лош е показателят на Чехия (12.9% от БВП), а единствената държава с излишък (2.6% от БВП) е Естония.

Между наблюдателите като че ли няма спор по един-единствен въпрос във връзка с разширяването: за да получи нещо от новите си членове, ЕС ще трябва най-напред да даде.

Тук обаче изниква парадокс: вместо да приемат с отворени обятия централно- и източноевропейските страни, на които разчитат толкова много, 15-те затвориха трудовите си пазари за техните граждани. За по-песимистичните анализатори това даде повод да определят източната зона на ЕС като вид резерват, в който за известно време ще се наливат пари и ще се наблюдава резултатът от експеримента. Други отдават капсулирането на страха пред културния шок, който Западна Европа ще преживее от срещата с източните съседи.

1 май 2004 г. ще остане в историята не само като дата на петото разширяване на Европейския съюз, но и като символ на новото обединение на Европа след падането на желязната завеса. В Брюксел предпочитат да гледат на разширяването като на Ден първи на едно по-добро бъдеще.

В САЩ се отнасят малко пренебрежително към амбицията на европейския колос да ги изтика от лидерското място в света, а самите граждани на обединена Европа като че ли още не са осъзнали напълно какво се случва. Социологическите проучвания и в Западна, и в Източна Европа сочат слаба информираност за разширяването и по-скоро притеснение от драстичната промяна, отколкото гордост от досегашния успех на един толкова мащабен проект.

--------------

Полша

Полша ще бъде шестата по големина страна в ЕС 25. Силните й страни са големият вътрешен пазар, бързите темпове на растеж и експортът на продукти на преработващата промишленост. Като слабости се сочат корупцията, неефиктивното селско стопанство, недостатъчната модернизация на производството. Безработицата е 19.3% и е най-висока в целия ЕС 25.

Чехия

Силните й страни са висококвалифицираната работна ръка, добре развитият машино- и автомобилостроителен сектор и ниската инфлация. Сред слабостите й в последния си доклад Еврокомисията посочи корупцията и недостатъчното прилагане на европравилата в хранителния сектор.

Словакия

Една от най-младите държави в света. Обособява се едва през 1993 г., при разпадането на Чехословакия. Силните й страни са опростената данъчна система (19% единна данъчна ставка), квалифицираните работници и относително ниските работни заплати. Това направи страната притегателен център за инвестиции от цял свят. Проблем е съсредоточаването на развитието в централния и западния район, докато източната й част остава изолирана.

Унгария

Силните й страни са ефективната приватизация с голямо чуждестранно участие, добрата инфраструктура и квалификация на работниците. Добра електронна промишленост. Брюксел я критикува заради недостатъчната интеграция на ромското малцинство и слабите резултати в борбата с корупцията.

Словения

В последния доклад на ЕК беше описана като "образцова страна" в усвояването на европравилата. Секторът на услугите се сочи като една от най-важните движещи сили на икономиката. Има какво да се желае в областта на приватизацията, най-вече в банковия сектор.

Литва

Селцето Бернотай на юг от Вилнюс претендира да е географският център на Европа. След първоначалното изоставане страната бързо навакса в изискванията на Брюксел. Проблем остава високият правителствен дефицит. Слабите й страни са изоставащата приватизация в сектора на услугите и транспорта, както и безработицата от над 12%.

Латвия

Важна транзитна страна по пътя от Русия към Западна Европа, дърводобивният и дървопреработвателен сектор са много добре развити. Проблеми има с интеграцията на руското малцинство, което е около 30% от цялото население, както и с приватизацията на големите предприятия.

Естония

Две трети от БВП се произвеждат от сектора на услугите, климатът за чуждестранни инвестиции е благоприятен. Около 10% от населението (руснаци) са без гражданство, тъй като за получаване на естонски паспорт е необходимо владеене на езика. Проблем може да бъде нарастващият външен дълг.

Малта

Важен кръстопът от Европа към Африка. Туристическият сектор създава три четвърти от БВП. Всяка година населението на Малта се увеличава три пъти заради притока на туристи.

Кипър

В ЕС влиза само южната част на острова. В икономиката доминират туризмът и търговията. Има петата по големина търговска флота в света

nesnaecht BG_TR

[b]Виновен ли е цар Симеон

Свидетели сме как злонамерени политици, политолози, политкомисари и корумпирани медии дирижират вече четвърта година остри критики, клевети и всякакви абсурдни измислици по адрес на министър-председателя.

Според тези български “журналисти” и “експерти” той е виновен за всички неуредици, неудачи, нередности и нелепости, които съществуват в България от петдесет години насам. Редно е всеки честен човек, за когото родината е скъпа, да си зададе някои ключови въпроси и да си отговори сам на тях. Ето ги:

1. Виновен ли е цар Симеон, че е роден в София, син и наследник на добрия цар Борис ІІІ и на царица Йоанна Савойска.

2. Виновен ли е той, че още като дете, на 6- годишна възраст съдбата му отреди тежката отговорност на държавен глава, след трагичната смърт на баща му, убит от врагове на България.

3. Виновно ли е детето Симеон, че през септември 1944 г. Съветският съюз обяви война на малка България и Червената армия навлезе безпрепятствено, безцеремонно и победоносно у нас и ни окупира?

4. Виновен ли бе той, че «новата власт» на т.нар. Отечествен фронт наложи режим на революционен терор, унищожи хиляди хора, уби чичо му – княз Кирил, а той, сирачето, сестричката му и майка му бяха изгонени от дома им, че и дори от родината им?

5. Виновен ли е Симеон, че въпреки тези трагични събития през годините си на изгнание се чувстваше българин, общуваше с българи, обичаше родината си и помагаше щедро на сънародниците си с каквото може?

6. Виновен ли е той, че след 1986 г. всички държавни парични резерви бяха ежегодно ограбени от недостойни комунистически управници и изнесени в чужбина?

7. Виновен ли е цар Симеон, че по време на Беровото и Виденовото правителство България бе превърната в «разграден двор», в който нахлуха масово престъпни елементи и мафии: чеченска, руска, украинска, турска, сръбска и каква ли не още?

8. Виновен ли е Симеон за правителството на Виденов и БСП, когато изникнаха като гъби стотици банки – пирамиди, които допълнително ограбиха и скромните спестявания на средния български гражданин, останал беден и гладен от голямата инфлация тогава?

9. Виновен ли е цар Симеон, че правителството на СДС – на Костов, Божков и Евг. Бакърджиев – продаде на загуба «Балкан», «Нефтохим» и много други печеливши банки и предприятия, вследствие на което хиляди хора останаха без работа, без средства за живот и без човешко достойноство? Кому беше нужна такава жестока «приватизация» и продажби на нечестни купувачи?

10. Виновен ли е цар Симеон, че предшестващите го правителства допуснаха срещу заплащане нахлуването на хазартни зали, игрални домове и бинга, където освен материално разорение, децата ни стават плячка на мафиоти, наркотрафиканти, педофили и др. престъпници?

11. Виновен ли е той, че безотговорни родители разрешават на невръстните си 10-12 – годишни деца да ходят нощем по дискотеки и игрални домове?В Канада например младежи под 18 години не се допускат в дискотеки; контролът е строг, а в България?

12. Виновен ли е царят, че младите българи, вместо да работят или да учат в библиотеките, висят с часове по кафенетата, пушат, пият, ругаят този и онзи и си губят времето в безделие и мързел?

На всички тези въпроси отговорът е ясен. Той е «не», категорично «не».

Защо тогава тази антибългарска кампания, водена от българи, продължава безнаказано? Кой плаща на подобни разюздани критикари, груби и вулгарни, забравили правилата на елементарната човешка етика, език и стил?

За тях цар Симеон е "виновен".

Защото е фин, умен и благороден не само по произход, но и по нрав – вътре в душата си. Защото е личност с възпитание, морал, стил и маниер. Държи се достойно, говори много добре не само български, но и много европейски езици езици и с личността си внушава респект навсякъде, където се появи. Наскоро бе поканен пред френската Академия и бе приет с много почести от френския интелектуален елит.

«Виновен» е също, защото не участва в дебати с враждебни журналисти и за разлика от своите политически опоненти не обижда и не ругае никого.

«Виновен» е най-вече за това, че обича родината си и че работи неуморно за нейното европейско бъдеще. А европейските държавни глави и дори президентът на САЩ Буш го уважават с се съветват с него по международни проблеми.

Можем да твърдим със сигурност, че и българският народ в голямото си мнозинство уважава и обича своя цар. И има вяра в него, въпреки всекидневните нападки в пресата. А може би именно заради тях.

Сп. “Борба”

nesnaecht Симеон Сакскобургготски: Възпитан съм да служа на обществото, а в политиката и в международните отношения съм през целия си живот

14 май 2004 | 19:03

Министерски съвет

Интервю на министър-председателя на България Симеон Сакскобургготски публикувано в майското издание на македонското списание "Форум".

Въпрос: Вероятно много често са Ви питали, но и нашите читатели се интересуват дали Ви беше трудно да вземете решението да се захванете с работата на премиера, имайки предвид, че през живота си сте се подготвяли за нещо друго ?

Симеон Сакскобургготски: Разбира се, че не беше леко да се вземе това решение, тъй като идвам от частния сектор. Но аз съм възпитан да служа на обществото, а в политиката и в международните отношения съм през целия си живот. Освен това, става дума за голяма отговорност, която трябва да се поеме. Но, когато спечелихме изборите с такава голяма разлика в наша полза, нямаше да бъде лоялно и искрено към моите гласоподаватели да остана настрана и по определен начин оттам да “дърпам конците”. Знаете, съществуват моменти и обстоятелства, когато някои ситуации сами се създават.

Въпрос: Вашият избор дойде в исторически момент за България.

Симеон Сакскобургготски: Да, така е. Става дума за прецедент. Понякога, наполовина се шегувам, а наполовина съм сериозен, когато казвам, че този своеобразен прецедент е “добавена стойност” на моя пост. Много хора са любопитни да видят коя е тази странна личност, която, бидейки цар, приема да бъде премиер, но ги интересува да видят и как този прецедент ще се развива. Това донякъде и ми помага при работата.

Въпрос: Каква е реакцията на Вашите кралски “колеги”? Те вероятно с голям интерес следят какво се случва в България?

Симеон Сакскобургготски: Предполагам, че е така, а тези, с които съм говорил – защото, разбира се, не обикалям да ги питам за техните коментари – казват, че стъпката е добра и храбра.

Въпрос: Дали такава стъпка предполага Ваша амбиция за повторно възраждане на монархията в България?

Симеон Сакскобургготски: Доколкото републиката функционира добре, защо да се променя в монархия, и обратно – доколкото монархията функционира добре, защо да се променя в република? Мисля, че изборът зависи от народа и какво е това, което той иска. Често пъти изборът може да зависи и от историята, от географското положение и от някои други фактори. Но важното е, че какъвто и да е начинът на политическото устройство той трябва да бъде демократичен. Така, ако например в Испания монархията има фантастичен успех, в други страни републиката е успешен модел. В някои аспекти монархията има предимство, но важни са обстоятелствата и желанието на хората.

Въпрос: С други думи, казвате, че не сте обиден от становището на българската общественост, която в една неотдавна публикувана анкета само с три на сто подкрепя идеята България отново да стане монархия?

Симеон Сакскобургготски: Знаете ли, в подобни анкети обикновено става дума за това как поднасяте темата, как поставяте въпроса, къде го поставяте, кой е този, който пита.... Такива данни трябва да се разглеждат много внимателно и предпазливо.

Въпрос: Имате ли време и енергия да поддържате връзки с другите европейски монарси? Например, контактувате ли със сръбското кралско семейство?

Симеон Сакскобургготски: Имам твърде малко време да поддържам контакти и с моето най-близко семейство, а не само с по-широкия кръг от него. За Коледа си разменихме честитки с принц Александър (Караджорджевич), който неотдавна беше любезен да ми изпрати и едно писмо с искрено съчувствие по повод трагичната гибел в една катастрофа на група български деца. Но наистина имам малко време да поддържам редовни контакти с другите кралски семейства.

Въпрос: Много от анализаторите в Скопие, а разбира се, и в България и на Балканите, се питат какво ще правите след изтичането на мандата на това правителство през 2005 г.: дали отново ще се кандидатирате за изпълнителната власт, ще заемете ли президентския пост или нещо трето? Дали вече сте взели решение?

Симеон Сакскобургготски: Разбира се, че съм го взел.

Въпрос: Може ли да знаем какво е то?

Симеон Сакскобургготски: Все още не.

Въпрос: Защо? Това ще навреди ли на политическия процес в България или...?

Симеон Сакскобургготски: Като всеки политик имам основателни причини да не съобщавам своето решение сега.

Въпрос: Геополитическата карта на Балканите, а и на Европа, се промени. Имайки предвид евроатлантическите интеграции, в които България навлезе дълбоко, как бихте дефинирали перспективата на вашата страна?

Симеон Сакскобургготски: С постигането на това, което заявихме, че ще постигнем. Перспективата за членство на България в ЕС е въпрос на политически консенсус и е един от нашите национални приоритети. Членството в НАТО е вече факт, а останалата част от реформите и икономическия растеж вече са видими, макар че само на нивото на макроикономически параметри. Но е много важно постепенно и във всекидневния си живот хората да почувстват подобренията. За това работим много усилено.

Въпрос: В този контекст как гледате на Република Македония?

Симеон Сакскобургготски: Преди всичко като на един добър съсед, но и като на още една страна в Югоизточна Европа, която има ясно изразено желание да стане член на ЕС, въпреки че в деня на подаването на вашата молба се случи трагичната гибел на президента Трайковски.

Въпрос: С влизането на България в ЕС македонците ще се сблъскат с въвеждането на шенгенския визов режим и към своя източен съсед?

Симеон Сакскобургготски: Съществуването на визите е наистина архаизъм в обединена Европа. Колкото по-бързо всички ние станем членки на ЕС, толкова по-скоро проблемът с визовия режим ще отпадне. България е в шенгенската зона, затова трябва стриктно да спазваме тази политика. Това пречи и на туризма план, но ние наистина нямаме голям избор по този въпрос.

Въпрос: Може ли Македония да се надява, че с влизането на България в съюза ще получим нейната подкрепа за отмяната на шенгенския визов режим за гражданите на Република Македония?

Симеон Сакскобургготски: Това не зависи от нас, това зависи от Брюксел.

Въпрос: Едно от условията, за да стане България член на ЕС, е тя да извърши определени промени в своята Конституция. Поради сегашното съотношение на силите в българския парламент възможно е трудно да бъде формирано голямо парламентарно мнозинство, необходимо за тези промени. Някои български кръгове призовават и за свикване на Велико народно събрание, което да приеме нова Конституция на България. Как вие гледате на този дебат?

Симеон Сакскобургготски: Имаме много вдъхновяващ пример за политическа воля и консенсус когато направихме промяната на Конституцията по отношение на правосъдната система. Тогава решенията бяха взети единодушно от парламента. Надявам се, и бих бил доволен ако и следващите промени, онези, които са необходими, бъдат приети по същия начин от Парламента. Въпросът за свикването на Велико народно събрание е предмет на голяма дискусия, за това съществуват много теории, а аз винаги слушам всички, които имат какво да кажат. За това разговаряхме и с президента Първанов, който сам вече каза, че ние не виждаме предимство в свикването на Велико събрание, след като необходимите промени могат да се извършат и от нормално събрание. Освен това, ако в Брюксел чуят, че сме свикали събрание за промени в Конституцията тъкмо тогава, когато ни приемат в ЕС, възможно е да си помислят, че “тези българи все още не са наясно какво искат”!? Това може да има обратен ефект.

Въпрос: Какъв е Вашият досегашен опит в политическото съжителство с президента Първанов?

Симеон Сакскобургготски: Винаги съм имал голямо уважение към институциите. Държавата се крепи на респекта към нейните институции. Нашата общественост, нашите хора би трябвало да знаят това и да го приемат. Затова между тримата висши ръководители на страната – президента на държавата, председателя на парламента и мене, като премиер – има много добри отношения и мисля, че това е много важно.

Въпрос: Как гледате на въпроса, свързан с българското военно присъствие в Ирак? Не се ли забелязват в последно време известни разногласия по този въпрос?

Симеон Сакскобургготски: Ние сме демокрация. Различните мнения са твърде важен принос в обществото, както и различните интерпретации на това, как се гледа на нещата. Както знаете и както вероятно сте чели, Социалистическата партия и президентът на държавата казват, че нашият военен контингент (в Ирак) в този момент трябва да се продължи с това, което сме приели като наша отговорност по този въпрос. Ситуацията е много драматична, променя се бързо, което може да се види всеки ден чрез съобщенията на медиите и трябва да я следим много внимателно. Някои хора казват ”трябва (войниците) да ги върнем вкъщи”. Хубаво! Но трябва да погледнем практичните неща, интерпретациите в чужбина дали можем да бъдем приемани като надеждни партньори или само за импулсивни партньори, които мислят само за вътрешната си политика. Вижте например какво се случва в Испания. Уважавам много това, което премиерът Сапатеро прави в интелектуален план, тъй като в своята изборна кампания той заяви, че ще изтегли испанските войници от Ирак. Но от тук нататък се поставя въпросът за това в каква ситуация ще се намерят останалите части в Ирак след изтеглянето на испанския контингент, какво означава този ход в международен контекст и т.н. Тези неща трябва да се погледнат много внимателно. Що се отнася до нас по отношение на Ирак, нямаме промени в позицията.

Въпрос: Не се ли плашите от възможността за терористични атаки на българска почва ?

Симеон Сакскобургготски: Тероризмът заплашва всички цивилизовани нации. Това е и същината на опита тероризмът да се ограничи. Риск винаги съществува.

Въпрос: Как гледате на подобряването на отношенията между Българската и Македонската православна църква? Зная, че преди една година по време на Вашето посещение в Скопие премиерът Цървенковски Ви помоли да повлияете положително върху този процес.

Симеон Сакскобургготски: Аз съм много посветен православен вярващ. Доста съм изучавал религия преди да стана политик. Особено ме интересуваха реформистите като Лутер, Зимлик и т.н. Но аз не съм теолог и не представлявам никакъв авторитет по въпросите, свързани с църквата, различните канони, автокефалността и други подобни. Затова не бих искал да се изказвам по тези въпроси.

Въпрос: През България се планира да преминават два много важни нефтопровода – АМБО, който тръгва от Бургас през Македония до Валона в Албания, и вторият е този от Бургас за Александруполис. Каква е българската позиция към тези две предложения и дали имате свой фаворит между тях?

Симеон Сакскобургготски: Искрено казано, следя ги внимателно, тъй като мисля, че и двата проекта са много интересни. АМБО, който ще минава и през Македония, и Албания ще достига до Адриатическо море. Другият, по-късият, е от Бургас до Александруполис. Босфорският проток става много натоварен. Колкото повече връзки можем да построим, толкова повече нефт ще преминава, а Босфора ще носи по-малък екологичен и транспортен риск.

Въпрос: Кой от тези два предложени нефтопровода ви се струва по- реален?

Симеон Сакскобургготски: Предполагам, че поради дължината и поради географията на терена, по-лесен за изграждане е Бургас-Александруполис. Но с днешната фантастична технология, мисля, че всички препятствия могат да се преодолеят.

Въпрос: От известно време насам АМБО съобщава, че трите държави – България, Албания и Македония наскоро трябва да подпишат Меморандум за разбирателство, с който ще се даде възможност за правна рамка за международни договорености около нефтопровода...

Симеон Сакскобургготски: Не знам защо нас ни обвиняват, че отлагаме това подписване. Но бих искал да ви кажа, че трябва да сме сигурни, че ще има достатъчно количество нефта, който да протича през нефтопровода, тъй като ако се изгради такъв нефтопровод, а няма гаранции за количествата нефта, които да преминат през него, е рисковано.

Въпрос: Президентът на АМБО заяви, че дори Ексон-Мобил, най-голямата нефтопреработваща фирма в света, е подписала писмо за намерения да ползва нефтопровода АМБО.

Симеон Сакскобургготски: С господин Тед Фергюсън, който стои зад АМБО, се видяхме още преди две години. Той ми казваше, че има и много други заинтересовани компании, които работят с петрола в региона на Каспийско море и мисля, че това е много обнадеждаващо.

Въпрос: По същество Вие сте оптимист за перспективите на АМБО?

Симеон Сакскобургготски: Разбира се.

Въпрос: Лично Вие как гледате на въпроса за македонското малцинство в България? Според статистическите показатели то е малобройно, но според политическите проблеми, които понякога изникват, не изглежда да е така?

Симеон Сакскобургготски: Знаете ли, между нас казано, винаги съществуват различни виждания върху нещата. Ако ги разгледате от една страна те изглеждат по един начин, ако ги погледнете от друга, изглеждат различно. Мисля, че е важно да се има предвид, че когато станем част от Европейския съюз, няма да има граници. Според това, който иска да живее по на юг, по на север, по на запад или по на изток, ще бъде добре дошъл да го направи. Това е важното - да се гледа на Европа като обединител.

Въпрос: Направихте храбър ход с това, че включихте турското малцинство като коалиционен партньор във Вашето правителство. Какъв е досегашният Ви опит от този ход?

Симеон Сакскобургготски: Бихте могли за това да попитате и нашите турски коалиционни партньори, но лично аз мисля, че става дума за положителен опит и според моята интелектуална равносметка,

става дума за един логичен опит. Заедно с това, в контекста на нашата част от света, в контекста на Югоизточна Европа, този опит е и важен. Всичко това, поставено заедно, мисля, че е полезно за всички.

Въпрос: Някои български анализатори Ви обвиняват, че повече се отнасяте като арбитър, отколкото като създател на политиката на Вашето правителство. Приемате ли този вид критика?

Симеон Сакскобургготски: Разбира се, че го приемам, аз приемам всеки вид критика. Но ако погледнете рационално на нещата, ще видите, че в нашата част от света много често се проявява един вид “стар” начин на мислене, че политикът, лидерът, премиерът, ръководителят на държавата и др. трябва да управляват с удряне по масата. Това не ми харесва, това не е Европа на 21-и век. Може би някои хора, които смятат така, мислят, че аз върша само работата на арбитър. Но ви уверявам, че тези хора не ме познават.

nesnaecht Антибиотик

[Златен]

от Bulgaria

Общо мнения: 2167

Е да, ама не! Аз пък не искам да видя никого обесен. И не искам да се възхищавам от никого, който го е казал.

Второ. Статиите на Алекс Алексиев (Бог да прости баща му, известния карикатурист Райко Алексиев, убит без съд и присъда) не правят кой знае колко впечатление, защото са лишени от проникване на анализите му вътре в процесите, а се ограничават с регистрация на факти и именно на тази регистрация се правят изводите му. Неточно.

Ако това са били съветниците по съветология и сега по ислямски фундаментализъм, тежко на ЦРУ - ще има още инвазии, подобни на иракската , точно заради такива аналитици...Всъщност с

г-н Алексиев се познаваме бегло и въобще не ми направи впечатление с нещо повече от журналист от СЕ, например или ГА. Беше от Ранд корпорейшън,

която не е блестяла сред световните огнища на познанието, а с това че обслужва ЦРУ, а да обслужваш някого, значи че точността и познанието могат да бъдат поръчани...

Та - за това става дума и сега. Развява се над света огромната заплаха, че отдолу иде Хитлер с чалма. Е , за кого е предназначена такава информация - всеки случай не за мислещите, а за масовата консумация. Искам да попитам г-н Алексиев, ако на едно място няма нито един евреин, а се правят опити да се построи синагога, това значи ли че се задава Хитлер с малка шапчица на върха на главата? Ако в една държава официално има 2000 евреи, а искат да имат влияние като на два милиона, какъв извод ще направи г-н Алексиев. Когато испанския език се говори от 157 милиона, и в България няма ИСПАНСКО училище, а има ИСПАНОЕЗИЧНО, пък в същото време тези 2000 човека не създават училище за изучаване на иврит за всеки желаещ, а създават ЕВРЕЙСКО училище, какъв извод ще направи г-н Алексиев?

Стига с въпросите - нека да погледнем реално, че заплахата за САЩ и Израел от страна на обединения арабски свят не е заплаха срещу света. И не е фашизъм, а желание да си осъществяват традициите без натрапници. Между тях обаче има екстремисти С КОИТО СВЕТА ТРЯБВА ДА СЕ БОРИ ЦЕЛЕНАСОЧЕНО И БЕЗ ПАНИКА, БЕЗ ГУАНТАНАМО И АБУ ГРЕЙБ, БЕЗ ДИЕГО ГАРСИЯ И СЕКРЕТНИТЕ МЕСТА ЗА ИЗТЕЗАНИЯ НА ЦРУ.

Защото г-н Алексиев, фашизъм не се побеждава с фашизъм, ислямския фундаментализъм няма да бъде победен с еврейски фундаментализъм (да не му казвам истинското име) а ще бъде победен с хладнокръвните, хуманни и точни действия на постиженията на съвременната цивилизация, която ще намери сили да покаже на Израел кучешката му колиба и да успее на повлияе на самозабравилите се САЩ, че могат да разполагат безнаказано със съдбата на всеки...

И от тази точка вече ще започне борбата срещу опасностите от нещо, което няма възможност да осъществи намеренията си, по простата причина, че ИКОНОМИЧЕСКАТА МУ БАЗА НЯМА ДА МУ ПОЗВОЛИ ТОВА, а ще бъде само суровинен придатък на света - сиреч зависим. И това е непроменима даденост - всичко останало е развяване на миризливи гащи на платени аналитици и недоразбрали това колумнисти...

Създадено: 18.5.2004 г. 01:56:49

nesnaecht Навик ми е да събиран бисерите !

Минавам от тук

[Златен]

от Bulgaria

Общо мнения: 4356

Детските игри.

Има ли нещо по-банално в нашето ежедневие от детската игра? Та нали децата трябва да играят, а и какво още те могат да правят? Така, или почти така разсъждават всички, независимо от това, дали имат или нямат деца, дали помнят или не помнят собствените си детски години. Но ето парадоксът: питайте някой как и къде играят децата /дори и неговите/ - и, едва ли ще получите някакъв определен отговор.

Една от най-забележителните свойства на детската игра се състои в това, че тя е невидима за възрастните. Разбира се, ние виждаме самите деца, чуваме ги, а понякога дори и се дразним от прекалено високия тон на техния "разговор". Но всичко това всъщност не ни "влиза в главата". Детското поведение се намира като че ли зад границата на нашето внимание, някъде почти на неговия хоризонт. Случайно ли е това? За съжаление обаче, на детските игри не им е провървяло в науката. Не в смисъл, че те не се изследват изобщо. Психолозите и педагозите им обръщат значително внимание, но в един твърде ограничен аспект - като средство за възпитание, удобен начин на дълбок клиничен анализ на детската личност или пък като условие за формиране на творческите заложби. Нас ни интересува обаче тъкмо мястото на детската игра в градското ежедневие. И ето тук този странен феномен отново се оказва невидим, изплъзва се от вниманието на "сериозната наука”.

Дефицитът в това отношение до известна степен е запълнен от интересното изследване, проведено през 1986 год. в София, Бургас, Видин и Белоградчик. Данните от това изследване бяха любезно представени от гл.ас./днес доцент/ в СУ "Св. Кл. Охридски” Е. Христова. /Изследването проведено почти двадесет години остана уникално в българската наука, не е повторено панелно, не бяха проведени и подобни по друга методика/

Традиционните за психологията лабораторни изследвания и експерименти оставят настрана средата на игривото поведение на децата, тъй като концентрират цялото си внимание върху неговия механизъм. В изследването, за което стана дума по-горе, това ограничение отслабва, тъй като в поле зрението на екипа влиза и средовия фон на играта.

На първо място в целия спектър от игрите стои "гоненето на топка" - детски вариант на футбола. На него отдават предпочитание около 25% от 406 деца, анкетирани в хода на изследването.Следва "народна топка" - 17, 35%, "ластик" - 16, 63%, "жмичка" и "дама" - съответно 4, 68% и 4, 22%, баскетбол и федербал - 3, 75% и 3, 04% шах, "гоненица", "не се сърди, човече" - 2, 34% и "война" -също 2, 34%. Били са посочени и още няколко игри, но от един или или двама. Трябва също да отбележа, че изследването обхваща само децата от 1 до 6 клас на основното училище. Така че полученият набор от игри дава поведението на тази детска група и не засяга поведението на по-големите, както и на съвсем малките деца. Но и така картината е твърде показателна.

Детският футбол е безспорният лидер сред детските игри. Това е игра за момчета /но могат да се правят и изключения/. Ще отбележа и това, че тук ролята на възрастния е твърде малка, дори съвсем незначителна и се свежда основно до репресиите срещу малките "футболисти", тъй като и топката, и самите те са опасни за света на възрастните - за стъклата, а също тъй и за колите. Тъкмо там, в близост до прозорците, до паркираните коли по местата, често не предназначени за детски игри, а главно по улиците, площадите, магистралите се разгръща тази увлекателна за много поколения игра. Навсякъде, където има относително свободно и празно пространство, т.е. пространство, незаето от други видове дейност, където присъствието на възрастните е сведено до минимум. Футболът в тази своя детска версия е най-демократичната игра. За него не е необходим почти никакъв инвентар, дори и "истинска" топка. Понякога тя бива замествана с най-неочаквани предмети - консервни кутии, стари обувки... дори и картофи. Стига само този предмет да има възможност да бъде ритан и гонен.

"Народната топка" е по-специфична игра. Тя пак е колективна игра. Но в нея могат да участвуват и момчета, й момичета. Тази игра не е така отдалечена от света на възрастните и често става около тях, под техните погледи, търпи тяхното зрителско участие. Правилата на тази игра са доста свободни, а съставът на играчите може да се мени в много голям диапазон. Тя също, както и детският футбол, е демократична игра. Но в нея вече се забелязва и определена йерархия в отношенията между играчите. Едни по-често "само гледат" или играят ролята на "хвърлящ топката". Други по-често са "вътре", държат се по-свободно, коментират, закачат "зрителите". Интересни са и тези реплики, а и общият тон на играта.

Както футболът, така и народната топка имат своите зрители, своите запалянковци, своята аудитория. Това е ресурса на играта, нейната среда, от която се рекрутират играчите, в която те "се отстраняват" в случая че е нарушен някакъв вътрешен за детския колектив закон или отношение. И двете игри са в центъра на "детското пространство" в града. Тук, "вътре", възрастният е излишен - ето защо ние не виждаме играещите деца, т.е. не разбираме смисъла на техните отношения и постъпки, просто не приемаме значимостта на тези "несериозни" от наша гледна точка неща. В най-добрия случай схващаме "спортната" ориентация на играта, това, че в нея се формират полезни качества - сръчност, бързина, и т. н. Но тъкмо в тези игри децата формират своя собствен свят, формират съответните отношения. Разбира се, основа за това са тъкмо физическите, но в голяма степен и интелектуалните им способности. С тях се очертават и се поддържат твърде подвижните граници на детските групи, а също и конкретната "карта" на детските взаимоотношения. Мобилността на тези отношения, тяхната гъвкавост, от една страна, позволява играта да използува твърде широка територия, да се вмъква едва ли не навсякъде. Но същата тази лека подвижност прави играта много уязвима, ранима. Ето защо децата отбягват вниманието на възрастните. И все пак както футбола, така и народната топка, се оказват най-широко разпространените игри в територията на детския свят, заемат най-големия му "материк".

Много по-трудни са такива на пръв поглед "спонтанни” и "разюздени" детски игри, каквито са "гоненицата", "войната". Тук изискванията към архитектониката на градското пространство са много твърди. Такова пространство наистина трябва да "крие" децата, т.е. да бъде толкова разнообразно, "разчупено", че децата да могат да го усвояват както по хоризонтал, така и по вертикал; както по контур, така и в дълбочина. Тук са необходими специфични дворни пространства - множество входове и изходи, къщи и къщурки, прегради и зидове, мазета, отвори и дупки. Всичко това го има в двора. Но го няма в "междублоковото" пространство. Ето защо тъкмо тези на пръв поглед най-разпространени сред децата игри в действителност /поне в анализираното тук изследване/, се намират в края на скалата по степента си на разпространеност. Без необходимото пространство тези игри просто не могат да се разгърнат. В тях участвуват много добре познаващите се един-друг детски колективи /"банди" в терминологията на социологията на младежта/. От решаващо значение за тях е именно демаркацията на зоните на влияние, а за това са нужни ясни и еднозначни за всички деца ориентири и белези. "Празното" и "без-образното" пространство в новите квартали не дава никаква надежда от този род.

Между тези два полюса на детския свят се намират подчертано "момичешките" игри - "ластик" и "дама". Тези игри са много по-сложни и имат строг "алгоритъм", а грешките се наказват с връщане към самото начало независимо от това, "къде" са били направени в хода на играта. Тези игри са по-близки до света на възрастните. Те се "изпълняват" едва ли не "в краката" на минувачите, съвсем близо до входа на блока, дори и на стълбищните площадки. Макар и да са индивидуални, те все пак си остават "йерархични" - в тях се формират и се защищават определени позиции в детския колектив. Това са игри-съревнования.

Към тях плътно се доближават игрите-"аристократи" в детския свят - баскетбол и федербал. Те изискват специален инвентар, изобщо гравитират към култивираните зони, специалните площадки, предназначени за спортни занимания. Това обстоятелство до известна степен обяснява и незначителния дял на съответните игри в общата игрова карта на детския свят. Но има и друга причина. Това са игри, които не са специфични за детския свят. И не защото са ограничени от определени места, но защото са формални -резултатът им се пресмята, излиза от контрола на детската йерархия, допуска "трети лица", нарушаващи съответните "вътрешни" граници.

И съвсем накрая, почти извън пределите на детския свят, се намират, така да се каже, "спокойните игри" - игрите, на които играят в къщи, в които могат да участвуват всички - шах, "не се сърди човече", и т.н. Тези игри привличат децата само дотолкова, доколкото могат да изпълнят за тях "съревнователни" функции при отсъствието на възможност те да бъдат упражнявани по друг начин - при липса на територия или при наличие на твърд контрол от страна на възрастните.

На пръв поглед децата "просто" се веселят, "безцелно" гонят топката, забавляват се. Докато децата всъщност са заети с твърде сериозен труд - те създават свои собствени светове, формират навиците си да общуват и по този начин като че ли повтарят света на възрастните.

В игровото пространство децата формират способността си да бъдат уместни сред другите, изпробват различните скали, създават ценностни мащаби за целия си по-нататъшен живот. Ето защо по принцип детското игрово пространство е затворено, невидимо. То е отбранявано от децата и не се "забелязва" от нас. И едните, и другите знаят, поне се досещат за интимния характер на ставащото тук. Тъкмо защото детските игри са там, в затвореното за възрастните пространство, те се оказват обърнат наопаки възрастен свят и по този начин въвеждат в него децата, правят ги способни да възприемат инак тотално скритите от всички нас екзистенциални ценности на културата?

В тази връзка детските игри се оказват в различна степен отдалечени от възрастните "наблюдатели". Най-ценното за децата е и най-отдалеченото, най-скритото. Обратно - колкото играта е по-формална, по-правилна, по-безразлична към скрития от самите деца ценностен заряд, толкова тя е по-близко до възрастните, по-надзираема! Детските игри са тъкмо механизмът за вграждането на децата в света на възрастните. Чрез тях се възприема реалното социално пространство, възпроизвеждат се наличните социални отношения. О.Негт разкрива особения характер на детския свят като странна преобърната реалност на възрастния, като нарушение на властните им отношения и извън границите на социалния контрол. Но тъкмо в това "нарушаване" децата с още по-голяма сила възпроизвеждат все същото социално съдържание, стават способни да бъдат като "всички". Механизмът на това "възпитание" не е съзнателното въздействие върху детето - децата предметно, "телесно" се включват в света на културата чрез игровото му преобръщане, чрез пограничните квази-инициационни ритуали така, че всичко се възпроизвежда автоматично. За децата наличните социални отношения представляват съвсем предметни пространствени контакти и взаимодействия, прякото сблъскване между предмета и неговия "скрит", символичен смисъл, "близкото” и "далечното", "видимото” и "невидимото" чрез специфичните жестове мимика, удари или отказ от удар. Децата съвсем не "рефлектират" фундаменталната културна необходимост от санкции, те действуват в пространството и с тялото си, а по този начин научават скритите в него /действието/ социумни, властни бариери и филтри - същинското тяло на социалното отношение. За децата наличните социални отношения представляват съвсем предметни пространствени контакти и взаимодействия, прякото сблъскване между предмета и неговия "скрит", символичен смисъл, "близкото” и "далечното", "видимото” и "невидимото" чрез специфичните жестове мимика, удари или отказ от удар.

Какво, в тази връзка, показват резултатите от изследването на това детско пространство и същностния културен феномен? Първо място заема детският футбол - игра, във всички случаи гранична, намираща се най-далеч в ценностната скала на детския свят по отношение на света на възрастните. В тази игра децата съвсем не се нуждаят от присъствието /а значи и контрола/ на възрастните и затова тя винаги се намира в границата на квартала, изобщо извън него. И тогава, когато беше направено изследването и сега, тъкмо тази игра се оказва уместна за "междублоковите" пространства и на "ничия" територия - в аморфната и безлична среда на новите жилищни комплекси. За футбола кварталът, дворът, винаги са били безразлични. Футболът разкъсва тесните граници на подредените територии, атакува цялото празно пространство извън тях, излиза на улиците, нахълтва в тихите по-рано градини и паркове. Но значи ли това, че децата стават по-агресивни? Може би. Но това значи, че и в града, и в квартала, и в двора рязко са намалели “отбранителните” възможности. Възрастните просто нямат какво да отбраняват - дворът деградира и изчезва дори и в централната, запазила донякъде старата пространствена организация част на града. Дворът изчезва не само поради някакви външни причини, дворът изчезва и като определено културно пространство, става неуместен в Града. В нови квартали на празното, ничие пространство, футболът с нищо не е застрашен.

“Празнотата” - причината, която накара децата от новите квартали да избягат в света на фантастичното, рязко ограничи възможността за трудните, демаркационните игри - гоненица, "война" и пр. За тях днес няма място и тези "класически" даже за моето детство игри се изтласкват в най-долната част на скалата на детските предпочитания. Но тъкмо малкият дял на тези сложни и опасни игри в сегашното градско пространство на детския свят ни подсказва, че за самите деца става все по-трудно. Те все повече престават да разбират другите си връстници, лишават се от ясен и точен образ на "другия". Ето защо рязко нараства делът на "спокойните игри" и тяхното разнообразие. По този начин детският свят се атомизира и става твърде достъпен за възрастните, лесно контролируем - видим. Всички тези игри са високоформализирани и безлични, участието на детето в тях е ценностно неутрално, аморфно и затова формира навици за също така аморфно и безлично поведение и общуване. Ако футболът разрушава кварталното и дворното пространство "отвън", то "спокойните" игри на "послушните" и "възпитани" деца правят същото "отвътре".

* * *

15 години по-късно нещата се промениха. Но не поради смяна на кардиналната тенденция на отчуждението в Града. Футболът победи двора, но самият се оказа победен от колите. Те заеха неговото място в междублоковите и дворните пространства. А децата изобщо напуснаха тези зони на града и буквално се скриха в тъмнината на интернет-клубовете. Възможно именно дефицитът на играта в днешния, вече пост-тоталитарния град отвори широко вратите в детските души за наркотика, алкохола и други мощни и безжалостни “заместници”.

Редактирано от - Минавам от тук на 21/5/2004 г/ 14:26:03

Създадено: 21.5.2004 г. 14:24:54

nesnaecht

другаря Тодар Живков

[Напреднал]

от Bulgaria

Общо мнения: 107

Искал да събере Българите ?! Браво !!! Ами преди атаката на Чаталджа 99% от българите са били вече освободени !

А бе ти чуеш ли се какви ги дрънкаш бе момче. Как "99% от българите са били вече освободени " след като цяла Македония е била заграбена от Сърбия в нарушения на тайния договор. Сърбия се договаря вероломно с Русия, че ще присвои не само "спорната", но и "безспорната" зона според тайния договор на Балканския съюз. Русия и обещава, че ще "арбитрира" в нейна полза и на Гърция разбира се. Отгоре на всичкото Русия насъсква Румъния да ни забие ножа в гърба. Русия съветва Сърбия и Гърция да започнат непрекъснати провокации срещу българската армия, за да я предизвикат да нападне и те го правят все по-нагло и по-нагло.

..

В тоя момент в България е русофилското правителство на Данев, което все още сляпо вярва в "справедливостта" на руския цар и прочие русофилски заблуди. Даже и цар Фердинанд, на който от 1887 до 1895 заедно със Стамболов живота им виси на косъм и се борят срещу заговорите, атентатите и убийците, които Александър III им праща нон-стоп от Русия през Дунава, Черно Море и Турция, даже и той не може да повярва на руското предателство.

...

Като капак на всичкото цар Фердинанд и министър-председателя Данев получават всеки ден нови и нови заплахи за убийство от македонистите, които негодуват, че Македония все още не е присъединена към България. Цялата българска общественост и армията също настоявят за удар срещу "съюзниците-разбойници", като само русофилското правителство бави всячески топката, докато най-после и то изтрезнява със смяната на Данев, но е загубено ценно време и "съюзниците-разбойници" вече са се подготвили.

...

Какъв е щял да го търси в Цариград!!! Той никога не е бил наш,

Това вече няколко пъти се постна тук и все някой не го е чел. Чети!

Римски (византийски) императори, почти всичките от български произход:

• Максимин Тракиец ...-238г., роден в Силистренско село, Мизия

• Деций (Gaius Messius Quintus Trajanus Decius) 240-251г., роден 201г. до Серм, Панония (Долна Илирия)• Гал (Vibius Trebonianus Gallus) 251-254г., роден в Мизия

• Клавдий II Готски (Marcus Aurelius Claudius) 269-270г., роден 215г. в Далмация (Горна Илирия)

• Аврелиан (Lucius Dominitius Aurelianus) 270-275г., роден 212г. в Серм, Панония (Долна Илирия)

• Проб (Marcus Aurelius Probus) 276-282г., роден 232г. в Серм, Панония (Долна Илирия)

• Диоклетиан (Gaius Aurelius Diocletianus) 284-305г., от 286-305г. август на Тракия, Азия и Египет, роден 245г. в Диоклеа, Далмация (Горна Илирия)

• Максимиан Херкула (Marcus Aurelius Valerius Maximianus) 285г. цезар, 286-305г. август на Италия, Сицилия, Африка, роден 240г. до Серм, Панония (Долна Илирия)

• Галер (Gaius Galerius Valerius Maximianus) 293-305г. цезар на Илирия и Гърция, 305-311г. август на Ориента и Италия, роден 242г. в Дакия

• Констанций Хлор (Flavius Valerius Constantius Chlorus) 293-305г. цезар на Галия, Испания и Британия, 305-306г. август, роден 264г. в Илирия

• Св. Константин I Велики (Flavius Valerius Constantius Magnus) 306-337г., роден 285г. в Ниш, Дардания, наложил християнството като държавна религия по българските земи, пренесъл Рим в гр.Бизантин вместо в Сердика, както го съветвала майка му - българката св.Елена

• Константин II (Flavius Claudius Constantius) 317-326г. цезар, 337-340г. август на Галия, Испания и Британия, роден 317г. в Арелат

• Костант 337-350г. август на Италия и Африка

• Констанций II (Flavius Julius Constantius) 324-337г. цезар, 337-339г. август на Азия и Египет, от 339г. и на Балканите, от 340г. и на Галия, Испания и Британия, от 350-360г. и на Италия и Африка, роден 317г. в Серм, Панония (Долна Илирия)

• Юлиан Отстъпник (Flavius Claudius Julianus Apostata) 355г. цезар на Галия, 360/361-363г. август

• Йовиан 363-364г.

• Валентиниан I (Flavius Valentinianus) 364-375г. август на Западната римска империя, роден 321г. в Илирия

• Валент (Flavius Valens) 364-378г. август на Източнната римска империя, роден 328г. в Илирия

• Грациан (Flavius Gratianus) 367-375г. съуправител, 375-383г. август на Западната римска империя, роден 359г. в в Серм, Панония (Долна Илирия)

• Теодосий (Flavius Theodosius) 379-395г., роден 346г.

• Аркадий 395-408г.

• Теодосий II 408-450г., роден в Тракия

• Марциан 450-457г., роден 391г. в Тракия

• Лъв 457-474г., роден в Тракия

• Анастасий 491-518г.

• Юстин I 518-527г., роден 450г. в Бедериа, Дардания/Тракия

• Юстиниан I Велики (Управда) (Iustinianus I) 527-565г., роден 482г. в Таурезиум, Кюстендилско, Македония/Дардания/Тракия

----------------------

"След като римската власт се разпространи толкова много към изток, Балканският полуостров стана център на Римската военна сила. От тук римляните провождаха войски за Азия, Африка; от Панония те държаха в респект Галия, Британия и Испания.

Войските си обаче те събираха отначало предимно, а от сетне изключително от Балканския полуостров. Отличилите се войници достигваха до чин военоначалник, а някои от отличилите се военачалници се провъзгласяваха за императори, тъй че в последно време Балканският полуостров или българският елемент стана ръководител на Римската империя изобщо.

Ако хвърлим един поглед нагоре, ние ще видим, че почти всички императори, започвайки от Деция произлизат от Илирия и Панония. Понеже тези императори са били повечето селски па и робски синове от Илирия, Далмация, Дакия, Дардания (Ниш), то би могло да попитаме, от каква народност са били те. Гърци сигурно не са били, а и латинци не са били. Те са произлизали от местното население, което е живяло по тези места.

Тези императори прочее, произлизащи от дунавските поселници и опиращи се на това население в своите военни походи, пренесоха столицата на Римската империя в Бизантиум и с това туриха начало на бъдещата Византийска империя.

Ние можем да попитаме, чия или каква е била Византийската империя във времето на Юстиниана: гръцка ли, латинска ли?

Чия и каква е била тогава Византийската империя, би трябвало да се разбира по само себе си от гореизложеното."

из “Произходът на Българите и начало на българската държава и българската църква”, 1910г.

проф. д-р Ганчо Ценов

Създадено: 24.5.2004 г. 23:42:24

nesnaecht

Анализ

КОМЕНТАР

Орденът на параноята (с мечове)

Велислава Дърева

За броени дни проф. Васил Мръчков, единственият български юрист, член на Европейската асоциация по законодателство (с център Берлин) и на Изпълнителния комитет на международната асоциация по трудово право и обществено осигуряване (с център Брюксел), председател на Съвета по законодателство в 39-о НС и един от малцината конвертируеми български юристи, се превърна в главен обект и попътна жертва. На една неудържима политическа хистерия.

Как се прави хистерия?

Много просто. За целта са необходими следните продукти в неограничени дози:

1. Колосално желание за разтрисане на държавата.

2. Величествено политическо безсилие (за препоръчване - гарнирано с революционни писъци, площадна лексика и морализаторски заклинания).

3. Титанично влечение към откриване, обозначаване и сразяване на врагове като единствено средство за оцеляване и пребиваване в политиката.

4. И повод.

Поводът гласи: "За изключително големи заслуги към Република България и във връзка с неговата 70-годишнина, проф. Васил Мръчков ще бъде удостоен от президента с орден "Стара планина" - І степен". Това съобщение на прессекретариата на държавния глава с дата 28 юни предизвика такъв сеизмичен трус, че синята отломка, подвизаваща се ту под името ОДС, ту под названието ДСБ и главно - с псевдонима "Костов", изригна като Етна, Везувий и Кракатау едновременно.

От трибуната на парламента ОДС/ДСБ/"Костов" (чрез една пламенна и пламтяща депутатка с боен слог и излъчване на революционна Хурия) заклейми ордена като "гавра с демократичните ценности и паметта на жертвите на комунистическия режим" и като "нова стъпка към реабилитиране на крепителите и идеолозите на комунистическата диктатура" ; осъди проф. Мръчков като "главен прокурор по време на възродителния процес" и като "един от най-важните ръководители на репресивния апарат, който убиваше и пращаше българските турци по затвори и лагери"; цапардоса по погрешка премиера по бурбонския нос, задето предложил едно такова чудовище за най-високия български орден (после стана ясно, че предложението е на проф. Герджиков, ама карай); плясна Първанов с определението "президент на БСП и ДПС"; фрасна "Доган и неговото обкръжение" заради тяхната любовна "привързаност към тоталитарния режим" и призова гражданското общество на бунт срещу "реабилитацията на срамното комунистическо минало".

"Това е скандално! Орден за главния прокурор от възродителния процес!", простена по едно радио Катето Михайлова и разпореди по ефира на проф. Герджиков да изхвърли проф. Мръчков. Откъм Варна Костов поиска главата на проф. Герджиков и лично нанесе следващия решителен удар - насмете ДПС за "криза в мюсюлманската общност".

ДПС скокна незабавно като ужилено по етническия модел;

разграничи се от ордена; изписка, че никой не го бил питал за никакъв орден и че то, ДПС не било отговаряло; подчерта изрично, че не само "не приема тази награда", ами изобщо не иска да я види. И обвини ОДС в "политическа манипулация, базирана на откровени лъжи", имайки на ум не проф. Мръчков, а смъртната обида, че ДПС люби тоталитарния режим и неговите креатури и кариатиди. За да няма съмнения, ДПС отхвърли всякакви помисли и опити за награждаване на лица, "които имат пряко участие в живота на страната в периода 1985-1990 г." и хвърли в смут целокупното народонаселение над 15-годишна възраст, понеже то някак си е участвало пряко в живота на страната през посочения период.

Най-сетне Ахмед Доган, кавалер на "Стара планина"- І степен, захвърли срамотния орден в краката на президента с думите "Когато палачът и жертвата са на един подиум, има девалвация в самата награда".

Така, за броени дни, проф. Мръчков бе назначен за главен прокурор на възродителния процес, обявен за вдъхновител и идеолог на същия процес, заклеймен като пръв сатрап и убиец.

Ето така се прави хистерия. Но не само. Това е твърде малко за ненаситната политическа душа. Така се произвежда

политически скандал инвитро.

С много мишени. И плоски, хилави, мижави предизборни цели.

Иван Костов ли не знае, че обвиняемите по дело № 1 са Димитър Стоянов, Тодор Живков, Георги Атанасов, Петър Младенов и Пенчо Кубадински? Иван Костов ли не знае, че проф. Мръчков не фигурира и сред свидетелите в това дело? Ако знае, кого лъже? Ако не знае - да влезе в Интернет и да прочете справката на Главна прокуратура за делото по възродителния процес.

Ахмед Доган ли не знае, че друго е името на главния прокурор по време на възродителния процес?

И как така всички наши крупни демократи проспаха цели 15 години, та не потърсиха най-строга отговорност от такъв един мракобес като проф. Мръчков?

И къде гледат цели 3 години, та търпят същия този мракобес да ръководи съвета по законодателството на 39-то НС?

И ако Костов страда от политическа недостатъчност; и ако Костов разбира политиката само като изнамиране на врагове; и ако Костов иска с един удар, едновременно, да срази президента, премиера, председателя на парламента, БСП, и ДПС; и ако Костов фаворизира провокацията като единствено политическо оръжие; и ако стихията на Костов е политическата хистерия в държавата; и ако Костов може да вирее само сред политически трусове, вулкани и пожарища като един Нерон; и ако любимото място за живот на Костов е миналото; и ако Костов си въобразява, че с един такъв изкуствен скандал може да разлюлее държавата и да отвори пробойните на парламентарна и правителствена криза, и ако Костов не спира да провокира Ахмед Доган по повод и без повод, не разбирам защо политик като

Доган се хваща на тази костова въдица,

на тази костова провокация. Нещо, което се случва за първи път.

И най-сетне - ако един орден може да събори една държава, досега тая държава да се е провалила в дън земя. Достатъчно е да споменем такива бодри орденоносци като един австрийски професор, който искаше да минем на латиница; един еврокомисар, който ще остане в българското съзнание като рекетьор; един оръжеен търговец, който обича се прави на всенароден благодетел; или един спортен деятел, който прие своя орден в нетрезво състояние.

Проблемът не е в ордена. А в това, че уж вървим напред, към бъдещето, пък главите ни са завинтени наобратно и все гледаме назад, към миналото.

06-07-2004

nesnaecht Дръжте си се още за червената пола , и после ще ми кажете " ПАПИ КОЙ МИ СРА У ГАЩИТЕ " ! Аман

Русия обвинява България в незаконно производство на 'Калашников'

"Калашников" е много популярно оръжие известно като АК-47

Румънската телевизия Антена излъчи репортаж за обвиненията на руските власти, че няколко страни, между които и България, произвеждат незаконно прочутите автомати "Калашников", тъй като нямат лиценз за това.

Пред ББС британският военен експерт Пол Бивър заяви, че корените на този спор, който според него тепърва ще се разраства и, който вероятно ще се решава в съда, са посяти от Москва по времето на съветската доминация над Източна Европа и Азия.

П.Бивър: Това е история, чиито корени са от 50-те и 60-те години. Тогава руснаците смятаха, че не могат сами да произведат достатъчно леки оръжия за Варшавския договор и за страните, които те се опитваха да доминират по целия свят. Те дават патент за производство на различни оръжия на много комунистически държави, включително България и Румъния. Първоначално това се отнася и до прословутия "Калашников" АК-47, който е предпочитано оръжие на терористите и най-разпространеното леко оръжие по света. По това време законността на производството не стои изобщо на дневен ред, защото страни като България бяха в съветската сфера. Но след разпадането на Съветския съюз и смяната на режима в Румъния и България, настъпи внезапна промяна. Руснаците започнаха да преглеждат договорите и документите и в началото на 90-те години заявиха, че наистина биха желали някои от тези страни да престанат да произвеждат руски оръжия - по-точно страните от бивша Югославия, България и Китай. Най-интересното е, че тези три държави произвеждат най-качествените АК-47. Руснаците наистина започнаха да се безпокоят, че им се отнемат пазари, поради по-качествените оръжия. Всъщност в момента България е единственото място в света, където се произвежда моделът АК 47, тъй като следващият модел е АК 74, който е с по-малък калибър и по-лек. Полша, Унгария, Румъния и България произвеждат по лиценз новия автомат от 80-те години. Той е много популярен и от него се продават по 50 хиляди броя годишно.

ББС: Излиза, че България е в нарушение на международните търговски правила, произвеждайки оръжия без лиценцз и Русия има основание да протестира?

П.Бивър: Много трудно е да се каже дали България е нарушила търговските закони. Ако се погледне в специализираното списание "Джейнс Инфантри Уепънс", което дава стандартите за леки оръжия, предлагат се толкова различни модификации на "Калашников" - около 15 вариации, някои от които изглежда се произвеждат от заводите "Арсенал" и са предлагани по света открито от Кинтекс. Може само да се предположи, че те се произвеждат по някакъв лиценз. Аз съм виждал такива оръжия на изложби в Обединените арабски емирства, Франция и Германия. Всички вярват, че тези оръжия са напълно законно произведени. "Арсенал" произвежда собствена версия на "Калашников" - АК-47М1, които са усъвършенстван модел - с устройство за нощно виждане. Смята се, че заводът има някакъв лиценз за производство. Според мен ще стане ясно, че документите, които прехвърлят патентите от бившия Съветски съюз на сателитните комунистически държави дават право на тези страни да произвеждат въпросните оръжия. Проблемът, който обаче ще възникне е, че това трябва да се доказва в съда. Въпросът е кой съд - руският, българският, съдът в Хага или някакъв друг международен съд, ако е нарушен договор, или ще се прибегне до арбитража на Световната търговска организация. Някои от страните дори не членуват в организацията. Струва ми се, че руснаците много трудно ще могат да внесат този случай в съда.

ББС: Има ли някаква опасност този спор да навреди дългосрочно на интересите на българските производители на оръжия.

П.Бивър: В края на 90-те години българските компании преживяха трудни времена при износа на оръжейни системи. Те бяха обвинени, че снабдяват бунтовническите организации в Ангола и комунистите в Южен Йемен. Аз обаче останах с впечатлението, че през последните 3-4 години правителството успя да постави под контрол износа на оръжия. Става въпрос за индивидуални търговци, които изнасяха оръжия за ембаргови държави. Не е "Арсенал" или Кинтекс, които правеха това, а индивидуални търговци на оръжия. В случая става въпрос за друго нещо. Руснаците оказват натиск върху България конкретно, защото България трябва да изразходва милиарди долари за модернизиране на въоръжението си по натовските стандарти. Руснаците искат те да направят това. България от друга страна, особено при управлението на Симеон Сакскобургготски, предпочита тази работа да се даде на западни фирми. България сега гледа на Запад. Затова руснаците оказват натиск и повдигането на въпроса за лицензите е един вид начин за постигане на тази цел.

Doctora Калашников обвиняет США в незаконной торговле автоматами

[23:20/26.07.2004]

"Рособоронэкспорт" и Михаил Калашников, создатель знаменитого автомата АК-47, обвиняют США в поддержке производителей пиратской продукции, передает The New York Times. Как выяснилось, после падения режима талибов в Афганистане и режима Хусейна в Ираке, США снабжают новые армии этих стран автоматами Калашникова, сделанными не в России, где находятся патенты на изготовление этого оружия, но в странах Восточной Европы.

"Сейчас очень много всякой продукции под моим именем, - говорит Калашноков. - И ее покупают в других странах, не в России".

В 1950-х Советский Союз поделился технологией изготовления автоматов Калашникова со странами социалистического блока. По сведениям "Рособоронэкспорта", СССР предоставил лицензии на производство этих автоматов 18 странам. Кроме того, еще 11 стран начали производить клоны автоматов Калашникова без разрешения.

Российские официальные лица заявляют, что на сегодняшний день срок всех предоставленных лицензий истек и правами на производство автоматов Калашникова располагает только Россия. США же, способствуя распространению восточноевропейских автоматов Калашникова, поддерживают пиратство.

"Мы бы хотели проинформировать весь мир, что многие страны, включая и США, к сожалению нарушают всеми признанные нормы", - заявил один из руководителей "Рособоронэкспорта" Игорь Севастьянов.

Представители "Рособоронэкспорта" и завода "Ижмаш", которому и принадлежит патент на производство автоматов Калашникова, утверждают, что при посредничестве США в Ирак поставляются клоны автоматов Калашникова, которые, несмотря на жалобы России, все еще производятся в Румынии, Болгарии и Венгрии. Кроме того, в Ирак были переданы автоматы Калашникова из Иордании, которая, в свою очередь, приобрела их еще в Восточной Германии.

Они заявляют, что гордятся тем, что Пентагон выбрал для своих новых союзников именно автоматы Калашникова, однако действия США наносят ущерб "Ижмашу" и экономике России в целом.

Американские официальные лица признают, что при их посредничестве в Ирак и в Афганистан поставлялись автоматы Калашникова не российского производства. "Наша позиция заключается в том, что с точки зрения производства, прав интеллектуальной собственности и условий экспорта этого оружия, речь идет о важных вопросах, и нам необходимо усилить контроль по всем этим направлениям", - сообщил представитель Государственного департамента США.

Американские эксперты указывают, что для защиты своей позиции России понадобятся приложить немалые усилия: чтобы доказать, что выданные странам Восточной Европы лицензии не действительны, потребуется длительное изучение всех этих лицензий, патентов "Ижмаша" и права интеллектуальной собственности в каждой из стран, о которой идет речь.

Кроме того, России придется учесть и громадную популярность этого оружия. Фабрики по производству клонов автомата Калашникова действуют в Азии, Африке, на Ближнем Востоке и в Европе. По приблизительным подсчетам, всего в мире существует от 70 до 105 миллионов автоматов Калашникова. Они используются в армиях 55 стран, автомат Калашникова изображен на эмблеме группировки "Хизбалла" и на флаге Мозамбика.

В этих условиях, по мнению профессора Аарона Карпа, специально занимающегося вопросами распространения оружия, позиция у "Рособоронэкспорта" незавидная. "Это как если бы китайцы потребовали выплат за каждое произведенное огнестрельное оружие на том основании, что именно они изобрели порох 700 лет назад", - сказал он.

Натиснете тук

nesnaecht вуцидей

[Златен]

от Bulgaria

Общо мнения: 314

Освен като повод за окачане в дадзибаото на образите на “любими” сдс мутри и инвективи срещу К. Кънев, тази статия не блести с особена аргументираност и бодро смесва каноничните и историческите с юридическите аспекти на този сложен въпрос.

Макар че правилата от съборите и изповеданието на вярата говорят за единна църква и тази концепция е в основата на каноничното право - историята на църквата е история на разделения. Единството на църквата е един идеал, който обаче никога не е бил факт. Освен това, трябва да се прави разлика между административното единство и единството във вярата. За църквата има по важни неща от административното единство и това са чистотата на вярата и апостолската приемственост (гарантираща, че всеки клирик ще получи ръкоположение, възходящо към слизането на Дух Светии на петдесетница и предаващо несекващата Му благодат от Апостолите до нас). Административното единство е само средство за осигуряването на тези ценности. Ранната църква е била децентрализирана както и днес до известна степен все още са православните поместни църкви. Идеята за централизация кулминира в католическата църква. При нас "вселенският" патриарх във Фенер е само “пръв сред равни”. Тези, които се кълнат в административното единство на църквата не бива да забравят, че чак до 60те години на 20 век БПЦ не е била призната от останалите църкви, понеже се била отделила неканонично от Фенер, същите би трябвало да признаят претенциите на сръбската патриаршия в Македония. В момента в Гърция, наред с официалната Еладска архиепископия има повече алтернативни синоди, отколкото крила е имал някога БЗНС. Руската православна църква, макар и най мощна от всички "сестри ", също е разделена: освен наследеното от соц. епохата разделение между "казионната" РПЦ, “Задграничната” (белогвардейска) и събирателно наречената "катакомбна" църкви, днес постоянно изникват нови разколи в нея (напр. Украинския синод и прочее).

Но тези теологични и исторически аспекти всъщност не се отнасят до същността на въпроса за отношенията на българските православни християни с държавата. Те са вътрешни въпроси на църквата, които държавата не регулира и в които не бива да се намесва. Голям грях на всички от снимките е че те правеха точно това, като преди правеше и комунистическият режим.

*

Трябва да се прави разлика между няколко аспекта - 1. каноните и идеологията, които са вътрешен въпрос и държавата там няма място (т.е. православието като идея)2. правото свободно да се регистрират различни "алтернативни" групи, претендиращи да са (най) православни, което държавата трябва да гарантира (различни православни групи и изповедания)и 3. чисто правния въпрос кой има право на името БПЦ и имотите на това юридическо лице и кои ще са кокретните персони, представляващи това лице - синодът на Максим или този на Инокентий. Държавата има да се грижи за няколко неща - 1. за стабилността в правния мир, обществения ред и сигурността на собствеността - за това тя регистрира вероизповеданията и е арбитър при имуществени спорове, 2. правата на човека, които включват право на изповядване и упражняване на религия и право да се създават организации за тези цели. Това са права по конституция и по всички международни стандарти. От тях следва, че държавата не може да ми забрани, ако не смятам, че съществуващите синоди отговарят на моите религиозни нужди (както всъщност все повече е) - да търся да създам друг. Останалите синоди и църкви могат да не признаят, откажат общение и анатемосат такъв синод, да откажат да признаят тайнствата, извършвани от него (напр. кръщения, брак, ръкополагане, освещаване на църкви), но това не е въпрос, който засяга моите права като гражданин, които държавата дължи да гарантира.

*

За държавата НЯМА голяма разлика между един синод и един футболен отбор - точно както тя гарантира само минимални организационни и имуществени въпроси, които целят да осигурят стабилност на собствеността и субектите във правния мир, но не се занимава със правилата, по които отборът играе или си избира капитан, нито с това кой играе в този тим и кой са запалянковците му- така е и със синодите. Така че, тези които твърдят че РБ трябва да гарантира единството на православието в БГ (т.е. "всички православни в едно вероизповедание", не "само едно юридическо лице с името БПЦ" ) ратуват за продължаване държавната намеса в църковните дела, нарушаване на доктрината за разделението на държава от църква и за нарушаването на личните права на всички, които виждат очевидното (или част от него)– че и БПЦ и “алтернативния” синод днес са само предприятия за прехраната на шепа алчни, бездуховни, безделни и гранясали старци. От тук натам, конкретната акция на прокуратурата трябва да се оценява не по канонични и исторически критерии, а от чисто юридическа гл. точка, както всяка намеса на държавен орган (който при това не е съд) в делата на частни субекти. А намесата на прокуратурата от правна гл. точка е най малкото спорна и никой не може да отрече политическия характер на акцията. Да, безспорно, държавата трябва да гарантира имуществените права на този синод, който получи съдебно признание, че представлява БПЦ. Но към момента никой синод не е признат по съдебен ред. Освен това - един важен нюанс - затворени са и църкви, построени след разкола от енории, отделили се от Максим. Дори синодът на Максим да бъде признат за представител на БПЦ - тези имоти не могат да се придадат към нея. БПЦ на Максим би имала право само на имотите, придобити от БПЦ преди разкола, а за периода след разкола - само на имоти придобити от групата на Максим. Хората на Инокентий ще имат право да регистрират свое изповедание, което ще си има свои имоти. Възможен е и обратния вариант. Но този изход може да се случи САМО по съдебен ред, а не с подобна намеса на прокуратурата.

*

Независимо какво си мисли всеки от нас за Максим, Инокентий, комунизма, СДС, каноните, вселената и т.н., когато в България има законност - ще има само един правен субект със името БПЦ и той ще има право на несмутено владение на всички имоти придобити от БПЦ (кой точно ще го представлява- трябва да реши съда). Това в БГ да има само едно православно организирано вероизповедание обаче зависи само от гражданите. И вероятно винаги ще имаме всякакви други групи, следващи някаква версия на православието (наречени напр. Православна църква в България, Старокалендарна църква - Княжево, Интелектуален кръг на православните атеисти "Ванга и Ко" и т.н. ). Те ще си строят и църкви и ще си бъдат техни собственици както и всеки друг правен субект. БПЦ ще придобива тези имоти само ако ги купи, наследи или в резултат на сливане и вливане. Това следва от (светския) закон, различен от църковните канони и въпросите на личния морал и политическа отговорност. Всичко останало са или вътрешни за църквата въпроси или индивидални морално-политически оценки или просто прах в очите, зад който се крият всякакви лични интереси.

Black Swans - здравей Горан наистина може да разкаже много интересни неща, зная го от личен опит

Редактирано от - вуцидей на 05/8/2004 г/ 04:17:59

Създадено: 05.8.2004 г. 03:58:04

nesnaecht

GanTREE Today, 10:54 PM Post #16

Group: Members

Posts: 90

Joined: 12-July 04

From: София

Member No.: 19

ИЗЯВЛЕНИЕ НА ПРЕЗИДЕНТА ЖЕЛЮ ЖЕЛЕВ,

направено по БНТ на 10 януари 1997 година, 23:45 часа

Бях пред парламента, влизах и в парламента. Пред парламента има събрани много млади хора, които искат избори, искат предсрочни избори, искат промяна.

Аз предупреждавах в продължение на цяла година, че така, както отиват нещата в България, събитията могат да излязат извън контрола. Това вече стана. Това вече е факт. Цялата вина за това носи парламентарната група на БСП и парламентарното управление у нас.

Поддържам протестите на гражданите, които излизат по улиците на българските градове. След като са докарани до това свръхмизерно и унизително положение те трябва да протестират. С това те доказват, че са граждани, че са хора с достойнство.

Не одобрявам насилието и рушенето. То не служи на демокрацията. Призовавам към ред и законност.

При тази обстановка аз утре няма да връча мандат за съставяне на ново правителство.

Свиквам Консултативния съвет за национална сигурност.

nesnaecht Бе хубаво е когато намираш талантите ей така !

ПП - извадих го от медиапоол на днешна дата !

Батето

От: Стринката

БАТЕТО

Най-сетне светлинка в тунела!

Престъпника е заловен!

Щом има нейде далавера

там нашият е супурмен.

Започна с брака си по сметка

със терорист номер едно,

докато ний седяхме в клетка

преброди земното кълбо.

Надлъж и шир и многократно

все с тайна мисия една

да служи много акуратно

на нашичката сила зла.

И тя добре му се отплаща

със титли, ордени и власт

и бди с кинжала и със плаща

момчето ни да е корназ.

Отрупан с титли и медали,

и в реставрацията днес,

накрая взе, че се удави

във собствения интерес.

А беше той добро човече,

делеше прячката на две

полвината бе за пиячка

с любимите му фенове.

Презумцията за невинност

за него само ли важи,

когато факти заговорят

дори и Батето мълчи.

Каква призумция за факти

тук някой нещо бърка май,

тук няма място за догадки

и за нахалствата безкрай.

Да беше само този случай,

а те са хиляди на брой,

какво тук значи случай този

за нашият любим герой!

Че за България е лошо

на кой му пука от това?

Тук важното е зет на Тошо

да движи тъмните дела!

От туй България, че страда

на кой му пука? Ех, и ти!

България си е естрада

лъжата гдето пак ехти.

10.08.2004

nesnaecht Църни Шопара

[Златен]

от United Kingdom

Общо мнения: 6393

Subject: 15 Things to do when...

~~

15 Things to do at Pick 'n Pay Hypermarket while your girlfriend/wife is taking her sweet time:

15 неща, които можете да направите в Пик анд Пей(верига магазини в ЮАР, принадлежаща на евреина Акерман) докато вашата приятелка. жена се наслаждава...

~~

01. Get 24 boxes of condoms and randomly put them in people's carts when they aren't looking.

Вземете 24 кутии с презервативи и ги пускайте по случайно избрани колички, докато пазаруващите не гледат...

~~

02. Set all the alarm clocks in House wares to go off at 5-minute intervals.

Навийте всички часовници в отдел Домашни Потреби да звънят през 5 мин...

~~

03. Make a trail of tomato juice on the floor leading to the restrooms.

Направете по пода следа с доматен сок, водеща до тоалетните..

~~

04. Walk up to an employee and tell him/her in an official tone,"Code3" in house wares...and see what happens.

Приближете се до служител на магазина и му кажете с официален тон: - Код 03 в Домашни потреби и наблюдавайте какво ще стане..

~~

05. Go the Service Desk and ask to put a box of tampons on lay-by.

Отидете на Гишето за Обслужване на гражданите и настоявайте да си купите кутия с дамски превръзки на изплащане...

~~

06. Move a 'CAUTION - WET FLOOR' sign to a carpeted area.

Преместете знака "ВНИМАНИЕ -МОКЪР ПОД" на място, покрито с мокет...

~~

07. Set up a tent in the camping department and tell other shoppers you'll invite them in if they bring pillows from the bedding department.

Разпънете си палатка в Отдела за Къмпинг Принадлежности и кажете на другите пазаруващи, че ще ги поканите и тях в палатката, ако донесат възглавници от Отдела за Спални Аксесоари...

~~

08. When a clerk asks if they can help you, begin to cry and ask, "Why can't you people just leave me alone?"

Когато някой от персонала ви запита може ли да ви помогне, започнете да викате " Защо просто не ме оставите на мира, а"

~~

09. Look right into the security camera and use it as a mirror and pick your nose.

Погледнете направо в камерата на охраната и я ползвайте за огледало, като си натискате носа нагоре..

~~

10. While handling a circular saw in the tools department, ask the clerk if he knows where the anti-depressants are.

Докато разглеждате циркуляр-трион в отдела с инструменти, попитайте някой от персона ла дали знае къде са анти-депресантите..

~~

11. Dart around the store suspiciously while loudly humming the theme from "Mission Impossible."

Тичайте из магазина всявайки съмнение и едновременно високо си подсвирквайте темата от "Мишън Импосибъл".

~~

12. In the auto department, practice your "Madonna look" using different size funnels.

В раздела за коли, проверете как изглеждате като Мадона, използвайки фунии с различна големина..

~~

13. Hide in a clothing rack and when people browse through, say "PICK ME!" "PICK ME!"

Скрийте се между дрехите в департамента за облекло и докато купувачите разглеждат им подвиквайте:"КУПИ МЕ! КУПИ МЕ!"

~~

14. When an announcement comes over the loud speaker, assume the foetal position and scream "NO! NO! It's those voices again!!!!"

След някое съобщение по високоговорителя в магазина, легнете на пода и заемете позиция "плод в утроба" и започнете да крещите:

" НЕ! НЕ! Пак тези гласове!"

~~

And last but not least:

15. Go into a fitting room, shut the door and wait a while and then yell loudly "There is no toilet paper in here!"

И последно, но не и по значение:

Влезте в някоя от пробните, затворете се и изчакайте известно време.

След това се рзвикайте високо: "Тук няма тоалетна хартия"

~~

Създадено: 17.8.2004 г. 18:27:44

nesnaecht Един ден пак ще говориме за ЛИНУКС ?!?!?

1995 г.

В продажба е пусната операционната система Windows 95.

nesnaecht Белами няма да се сърди де !

Белами

[Напреднал]

от Bulgaria

Общо мнения: 128

ЧЕСТИТ ПРАЗНИК НА ВСИЧКИ, ЗА КОИТО "9-ТИ СЕПТЕМВРИ 1944 Г." Е СВЕТЛА ДАТА В ИСТОРИЯТА НА БЪЛГАРИЯ !!!

АЗ СЪМ ОТ ТЯХ!

ПРИЕМАМ ИСКРЕНИ ПОЗДРАВЛЕНИЯ ОТ ВСЕКИГО!!!

paragraph39

--------

Параграфе,

Щом не се срамуваш да заявиш, че си ЕДИН ОТ ТЯХ, т.е. от червените юдо-комунистически гадове, ето МОИТЕ ПОЗДРАВЛЕНИЯ:

Оценката за 9.9.44 г. може да се направи още сега. Не е нужно да минат много години. Това, което представлява днес България е резулат от 9-то септемврийския АНТИДЪРЖАВЕН ПРЕВРАТ, извършен от БКП - Петата колона на Сталин и болшевиките в България, с помощта на окупационната Червената армия, узорпирането на държавната власт и създаването на, сателитна на Съветската империя тоталитарна "народна република", просъществувала с терор, грабежи и насилие над българския народ - цели 45 г.!

"Заслугите на БКП" към България и българския народ са следните:

1/ Организиране на "народен" съд с цел унищожаване на политическия и интелектуален елит на България.

2/Провеждане на НЕЗАКОНЕН РЕФЕРЕНДУМ с цел УНИЩОЖАВАНЕ ма БЪЛГАРСКАТА ДЪРЖАВНОСТ - Царство България.

3/ Разправа с Опозицията и обесването на нейния водач - Никола Петков. Разпускане и забрана на всички опозиционни партии.

4/Национализациите на промишлеността, банките, едрата градска собственост и заграбването на селскостопанската земя чрез насилствено коопериране. Преведено на прост език - заграбване на средствата за производство на производителите, парите на вложителите, недвижимата собственост на гражданите, земята и селскостопанския инвентар на селяните.

5/Затваряне на границите, създаване на радиозаглушителни станции, изолация на България от света и превръщането й в сателит на Съветската империя.

6/Организиране на бригадирско движение, съботници и др. форми на безплатен, робски, неефективен и непроизводителен труд.

7/Изграждане на лагери, затвори и създаване на репресивен апарат. Масови репресии на "неблагонадежните" и техните семейства - избиване на политическите противници в лагери и затвори, изселване и интерниране на цели семейства.

8/Преследане на "буржоазната" интелигенция, забрана за нейните деца да следват, с цел създаване на верна на Партията "народна" интелигенция, съставена от некадърните "наши" деца.

9/Разделяне на обществото на касти - равни (в бедността си) и по-равни(с привилегии за тях и техните деца - получаващи веднага жилища, коли с държавни шофьори, ползващи резиденции, ловни резервати, специални почивни станции, болници и санаториуми, получаващи народни пенсии, командировки в чужбина с право да закупят евтина валута и т.н., а децата на АБПФК и "нашите другари" - прием в университетите извън конкурса, запазени само за тях специалности, като "Международни отношения", "Международни икономически отношения" и "Външна търговия", издигане по политическа линия на ръководни длъжности, работа в посолствата, търговските представителства, външнотърговските организации и др.)

10/ Подпомагане с народни пари и средства международните подривни комунистически и "национално-освободителни движения", на други соц. страни, като Монголия, Сев.Корея, Виетнам и Куба, и на страни от Третия свят в Азия Африка и Латинска Америка.

11/Създаване на неефективна промишленост по остарели съветски технологии, произвеждаща низкокачествена неконкурентоспособна продукция(производство заради производството) и замъряваща и унщожаваща околната среда(Кремиковци, Медодобивния комбинат, Оловно-цинковия завод, Циментовия завод в Златна Панега и др.). Унищожаване на селското стопанство и селскостопанското производство. Стигна се до внос на картофи от Полша, лук от Унгария и т.н.)

12/ Национални предателства - подписването от Г.Димитров на Бледския споразум с Тито за включването на България като съюзна република в състава на Югославия, двете предложения на Т.Живков и Политбюро за включване на България като 16-та република в състава на СССР. Предложението на Т.Живков за нахлуване на войските на страните от Варшавския договор в Чехословакия и задушаването на порива на гражданите й към свобода - Пражката пролет.

Заключение:

В резултат на 45 г. управление на БКП в България бяха разрушени: структурата на обществото и народното стопанство, природната среда, религията, човешката личност, националното самосъзнание и идентичност! Бяха убити и репресирани много граждани и предизвикани етнически конфликти. В международен план се стигна до изолация на България като тоталитарна сателитна на Съвтската империя държава, занимаваща се с незаконна тъговия на наркотици и оръжие (ВТО "КИНТЕКС" и др.), подпомагаща подривните и терористични движения в света с пари и оръжие. Всички прокламирани ЦЕННОСТИ НА КОМУНИЗМА (вж. "Фермата на животните" от Дж.Оруел) се обърнаха в своите противоположности:

мир - в производство и дрънкане на оръжие, труд - в скрита безработица, свобода - в робство, равенството - в неравенство(икономическо, политическо и социално), братство - в доносничество и предателство, щастие - да вярваш в светлото комунистическо бъдеще, да викаш на парадите "КПСС - БКП" и махаш на комунистическите главатари, прикрити зад кордоните охрана на балкона на гробницата на Мумията, да живееш в панелния блок и да се возиш на "Трабант".

В резултат на всичко това се достигна до ТОТАЛНА КРИЗА И РУХВАНЕ НА КОМУНИЗМА. БКП обаче се беше погрижила КОМУНИСТИЧЕСКАТА Й НОМЕНКЛАТУРА да натрупа опит в организацията и управлението на частни фирми (56 ПМС), да изкара курсове в АОНСУ и в Школите на Максуел и други международни мафиоти и да бъде подготвена да се превърне в бъдещата капиталистическа класа на България. За кадрите от репресивният й апарат - професионални убийци, обучени в школите на КГБ, КДС и МВР, се предвиждаше да се заемат със застрахователния бизнес, банковото дело и организирането на финансови пирамиди за доограбване на българския народ.(През годините на "народната" власт българския народ бе ограбван чрез мизерни заплати, непрекъсната инфлация, девалвация на лева, периодична обмяна на парите: 51 г. 100:1, 61 г. 10:1 и т.н.). Трябва да се отбележи, че през Преходния период бившата номенклатура, с помощта на мутрите, вратовете, бандитите и международните мафии, успя в значителна степен да постигне целите си и да изпълни последните Директиви на БКП, която мимикрира в демократичната БСП.

Затова 9.9.44 г. е най-черната дата в историята на България! Престъпленията на комунистите нямат равни! Пред тях дори турското робство и кланета бледнеят! Не бива да се забравя, че комунистите избиха хиляди невинни българи, други бяха репресирани и умряха в комунистическите лагери на смъртта - Белене, Ловеч, Скравена и др., ограбиха и разориха българския народ. Затова предложението 9 септември, да стане Национален празник е нечувана наглост, нахалство и гавра с паметта на нашите сънародници, жертви на комунистическия терор!

Прелагам 9-ти септември да бъде обявен за ДЕН НА НАЦИОНАЛЕН ТРАУР В ПАМЕТ НА ЖЕРТВИТЕ НА КОМУНИЗМА!

Редактирано от - Белами на 09/9/2004 г/ 23:37:09

Създадено: 09.9.2004 г. 23:31:05

nesnaecht

TULL

[Напреднал]

от Bulgaria

Общо мнения: 145

ХУЙЛИ, Я ЧЕТИ!

Майкъл Мур или защо сами се мразим

Денис Прейджър

6 юли 2004

Таунхол

Да сте забелязали, че няма немци, които да обикалят света и да говорят или да правят филми за това колко лоша е Германия? Като се има предвид, че Германия започна две световни войни и извърши геноцид в индустриални размери. Въпреки това няма немски Майкъл Мур.

Няма японец, който да прави филми за това, че японците не се разкаяха за ужасните неща, които направиха на другите азиатци през Втората световна война. Някой да познава японец, който сам да се мрази?

Има ли белгиец, който да тръби колко лоша е Белгия? Или аржентинец? Французин? Със сигурност трябва да има французи, които да се срамуват от страната си. Но няма.

В целия свят, само в две страни има големи групи от хора, които ненавиждат собствената си страна. Само в две държави има много хора, които много харесват чужденци, които им желаят злото. Тези страни са САЩ и Израел.

Американските левичари ненавиждат Америка. Но обичат Конституцията и собствената си представа за Америка. Те презират обикновените американци. Затова левичарите толкова се възхищават от Майкъл Мур, който между другото каза пред Daily Mirror: “Американците са най-големите тъпаци на Земята, но те са и крадливи, коварни, самодоволни боклуци”. Същият човек написа отворено писмо до немците в Die Zeit, в което пита : “Защо такъв невеж народ командва планетата?”

Той публично твърди, че Америка носи неизброими нещастия на света, и си заслужава терористичните нападения.

Няма други такива хора, които толкова да мразят страната си, освен в еврейската държава. Местните левичари силно ненавиждат Израел и Америка. Университетски професори често организират анти-израелски акции и движения. Например

професорите Норман Финкелщайн и Ноам Чомски цял живот се опитват да вредят на Израел и Америка. Те не крият омразата си към основните еврейски институции.

Ето какво каза проф. Н Финкелщайн:

“Еврейските организации крадат съвсем целенасочено 95% от парите за жертвите на нацистите” /Counterpunch, 13 декември 2001/. Пред същото списание той заяви: “Евреите не са ционисти по убеждение, те са ционисти, заради политическите си и финансови интереси”. В лекция в Бейрут той каза, че “Израел използва нацистки методи”, както и че евреите “са направили нов принос в тази насока” /Commentary юни 2002/.

Проф. Ноам Чомски написа предговор към книга, която отрича Холокоста. Все едно чернокож професор да напише предговор в книга, възхваляваща Ку Клукс Клан.

Как да обясним тази авто-омраза?

Предлагам четири отговора, подредени по значение:

Първо, тези американци и израелци, които мразят страните си, са почти винаги левичари. Всички знаем, че световната левица ненавижда Америка и Израел. Няма левичар, който да защитава САШ и Израел. Веднага ще бъде отлъчен от левицата, а това е катастрофа за всеки левичар.

Второ, много левичари са незрели хора. Такива хора, се гневят на Америка и Израел, защото са несъвършени и са ги разочаровали. Точно, както юношите се гневят на родителите си, че не са оправдали идеалите и очакванията им.

Трето, думите “американски” и “еврейски” представляват могъща ценностна система, а не само национална и етническа идентичност. А тази ценностна система противоречи на левичарските убеждения. Американската и еврейската ценностна система е дълбоко свързана с религията и божествената избранност. Но колкото по-наляво отивате, толкова е по-силна ненавистта към религията – особено към християнството и юдаизма. Не и, обаче, към исляма, защото мюсюлманите мразят християните и евреите, колкото левичарите. Ако прибавим, че Америка е символът на капитализма, и цени свободата, повече от равенството, ще разберем защо американските и световните левичари толкова силно ни ненавиждат.

Четвърто, тъй като Америка и Израел са двете най-мразени страни в света, а евреите са най-мразената етническа/религиозна група на Земята, много американци и евреи предпочитат да се съюзят с враговете си. Затова, голям брой американски левичари обвиняват президентът Буш, че разпалва анти-американизъм по света. Това им вдъхва живот, като незрели юноши те жадуват да са част от гигантската тълпа, която ненавижда САЩ и Израел, защото силно искат да бъдат харесвани.

Има и други обяснения за анти-американизма и анти-семитизма. Но едно е сигурно - американците и евреите, които ненавиждат страните си, играят особено разрушителна роля в света.

©2004 Creators Syndicate, Inc.

Създадено: 11.9.2004 г. 23:45:26

nesnaecht

Tim

[Златен]

от Bulgaria

Общо мнения: 618

Е ама г-н Костов, това сега са политически некоректни въпроси, нали разбирате.

Що Запада бил приел нашите айдуци?

Ами това е същността на демокрацията!

Сега да си обясним нещата за какво става дума с т.н. Народни мероприятия на бившите и настоящо ОФ-та.

Значи работите стоят така.

През време на Втората Световна Война демократичният Запад е заплашен от недемократичния Хитлер, Мусолини и компания.

За да си спестят излишни жертви, които могат да дестабилизират демократичните устои на Запада, те се договарят с другаря Сталин срещу повече руско и съветско пушечно месо за Източния Фронт да му отстъпят Източна Европа.

Идва Големия прогресивен брат и с помощта на родните мекерета от републикансото ОФ разбиват държавността, изхвърлят Царя, нагазват лука и колективизират наред. Т.е. това, което по рано е било в ръцете на национална буржоазия след това става под контрола на интернационална мафия центрирана в Москва, но със съдействието и съгласието надемократичния Запад, щото тя борбата за демокрация е голяма работа и абсолютно си заслужава да се храиче Източна Европа за да не се затрие Западна Европа.

После имаше някакво недопразумение по време на Студената Война. Криво ляво и ние направихме някаква индустрия, къде по-ефективна, къде по-малко ефективна.

Политическата класа на бившите съюзници вече се пооглади, поизучи си децата на Запад и още преди 10 ноеври 1989 си откри маса задгранични фирми на Запад. Взе заеми от Запада (те банките от туй зер живеят), които как ги изразходваха не е ясно, но в крайна сметка парите в голяма степен се върнаха пак на Запад, но на народите на Изток остана да ги изплащат като дългове. Хотро нали! Другарите дето свършиха тия далавери са безспорно от полза за Запада, щото оттам взеха заемите, пак там върнаха парите, а ние останахме да плащаме дълговете пак на Запада.

Нещо да е загубила от това Демокрацията?

Освен това с разпадането на това поствоенно мерзавско статукво, натрапено от престъпниците Сталин, Чърчил и Рузвелт, се разсипа и индустрията у нас. Но заемите не намаляха. Като се разсипа индустията що беше по-квалифицирано нямаше много шанс освен да емигрира на Запад. Така на Запада му се сервираха маса квалифицирани хора, за чието обучение той ни най-малко не е плащал.

Т.е. дойде му квалифицирана евтина работна ръка, дюшеш му паднаха и нови пазари в Източна Европа - т.е. двоен кеф. Е кой е тоя луд дето ще изпусне това удоволствие?

Е полезно ли е това за демокрацията на Запад? Има си хас да не е полезно!

Що тогаз да тормози Запада борците ни за демокрация дето направиха далверите с вноса на заеми, износа на капитали и препирането им на Запад? Да не са луди!

Същата тая нашенска политко-идеологическа измет вместо през 1990 г да възстанови законната българска държавност и да възстанови Търновската Конституция продължи да поддържа републикански хаос за да може да доизсмуче държавния бюджет чрез контрола на вкода и изхода на неприватизирани предприятия, които после да излапа на цени, които я устройват и с кво може да духне на Запад. Пуста Демокрация - много я любят нашите чевръсти боклуци.

Нещо да губи от това Запада? Що да си гони благодетелите в лицето на нашите айдуци?

Демокрацията на едно място в света не може без помощта на мерзавци и безскрупулни мошенници другаде по света.

Кой ще й докарва допълнителни свежи капитали, кой ще й гарантира свежо пушечно месо, кой ще я снабдява с евтина работна ръка.

Това е другата страна на демокрацията - политически некоректната.

Сега това дето наверемто е било у едни ръце в по-голямата си част отиде в други ръце - агентите на днешната демокрация и на едновремешните ОФ мероприятия. Те спрямо чуждото и държавното са егалитаристи, до момента до който не им падне под ръка. Тогава стават елитаристи.

Тук ни се сополивят разни републиканци какви милиони бил си реституирал Царя (трупани от над 100 години от баща му и дядо му), ама забравят да ни пояснят как за 10-на години агенти като масонина Илия Павлов се сдобиха с авоари за над 2 милиарда долара! Wow! И защо в САЩ и до ден днешен гонят всякакви изкуфели дъртофелници от времето на бития Вермахт, ама никой с пръст не пипа тия младите бичмета от Източна Европа с дебелите портфейли дето паланджосаха Изтока и привлачиха авоарите си за деморатизация на Запад.

Интересно защо Гусински, Абрамович се разхождат на свобода по Запада.

Нашия Павлов ако го не бяха пушнали - кво му беше в САЩ?

Да-а-а!

Та я ни обяснете как така някоя Западна банка ще хукне да се отказва от толкоз пари, свежи пари ако държава като България си ги изиска.

Само че за да ги изиска, трябва лицето да е осъдено.

А за да е осъдено трябва някой да го осъди.

Ама като рече човек да съди някой доброжелател на Запада се надигат правозащитни организации, местна измет и т.н. борци за демокрация, граждански права и т.н. Но тя работата е ясна. Гледай де са парите, кой плаща дълговете и кой прави далаверата.

Навремето като спряха излизането на Луканов до Лондон и настана гюрултия, упражни се натиск, зер не било демократично. Има си хас да е.

Сега една от причините да не се възстанови законността у нас след 1990 г е защото на Запад никой нямаше изгода от това. Щеше да се върне Царя с 10 години по-рано, да укроти нещата и тогаз кой щеше да изнася свежи пари за западните демократични банки? Щяха ли толкоз специалисти да се изсипят наготово на Запад?

Щеше ли потенциално да загуби Демокрацията? Разбира се!

Сега след като обедня населението, като се изнесе какво се изнесе се появи загриженост, пък нали и ще влизаме в Европа, де.

Трябва някой да оправя бакиите, зер народа обедня, плъпнаха много дребни престъпници, не снасят много пари на западните банки, занимават с глупости, вместо да строят демокрацията по-ан гро и по ефективно.

Та на 12-тата година Царо можа да се върне, белким постегне нещата колко му е по силите.

Това е тя борбата за демокрация, република и прогрес.

Аз пък питам за цената и докога ще слушаме кретенски обяснения кое и защо било прогресивно.

Кво беше рекъл дядо поп дето му отвлекрли попадията, пък свидетел някакъв го успокоявал, че бил запомнил номера на бандитите:

"А бе аз номера го знам, вайкал се попа, ами де ми е попадията?"

Създадено: 14.9.2004 г. 23:55:51

nesnaecht Знам ли дали ще разберете ама карай , четете !

От: сиси графинята

Има ли миналото давност

Тимоти Аш

Един от най-важните въпроси на нашето време днес е как народите да се разделят със своето тежко минало. Проблема трябваше да решават редица страни в различни краища на света: Чили, Аржентина, Уругвай, Салвадор, Испания след смъртта на Франко, Гърция след падането на “черните полковници”, Етиопия, Кампучия и всички посткомунистически държави от Централна и Източна Европа. Този проблем е изследван в множество книги и статии, написани преди всичко от политолози, юристи и правозащитници, които за разлика от историците разглеждат миналото най-вече като съставна част от “преходните процеси”, придвижващи страната - поне авторите се надяват да е така - от диктатура към стабилна демокрация.

Мен лично към тази тема ме подтикнаха преживяванията, които изпитах, докато четях собственото си досие в Щази, а в по-широк контекст - наблюденията как - успешно или безрезултатно - страните от Централна Европа се опитват да се отърсят от наследството на комунистическото управление. В случая ще насоча вниманието си към опита на страните от Централна Европа, като по-специално ми се иска да съпоставя твърде своеобразната ситуация в Източна Германия и ситуацията в другите държави от Централна Европа, освободили се от комунистически гнет.

В процеса на съпоставката разглеждам четири основни въпроса. Нужно ли е изобщо да помним миналото и да се мъчим по някакъв начин да преодолеем неговите последствия - или е по-добре просто да го забравим? Трябва ли все пак да се обръщаме към него и в кои случаи? Кой би следвало да се занимава с това нещо? И, най-сетне, по какъв начин то трябва да се върши?

1

На първия въпрос (нужно ли е?) Германия след 1989-а отговори единодушно: “Да!” - “Разбира се, че трябва да помним миналото! Разбира се, че трябва с всички възможни средства да премахнем последиците от комунистическата диктатура!” Именно Германия в стремежа да си разчисти напълно сметките с миналото постави разбирането на проблема на ново равнище.

Защитниците на тази позиция се основаваха на определени нравствени, психологически и политически аргументи. Интересно е, че нравственият императив - да пазим паметта за миналото - по това време често приемаше познатата ни от традициите на юдаизма форма: “В паметта е тайната на изкуплението.” Психологическите аргументи сочеха, че за народите, както и за отделните хора, е вредно да потискат спомените за печални или мрачни събития от миналото - напротив, тежкият “труд на скръбта” (Trauerarbeit) може да се окаже целителен за тях. На първо място обаче се изтъкваха не нравствени и психологически, а политически съображения: подчертаваше се, че стремежът за осмисляне на миналото ще помогне да се предотврати възраждането на злото в бъдеще. В обединена Германия обичаха да повтарят мисълта на Джордж Сантаяна: ония, които забравят своето минало, са обречени да го преживеят отново.

Нищо чудно, че поставянето под съмнение на тази абсолютна истина в Германия се смяташе за “политически некоректно”. Нима след Холокоста някой би посмял да призове да забравим миналото? А всъщност историята познава немалко случаи - в различни страни и в различни времена, - когато тъкмо това на пръв поглед задължително днес условие е било отхвърляно категорично. Много привърженици на идеята да се забрави миналото са били влиятелни за времето си хора. Така например Цицерон само два дни след убийството на Цезар заявява в римския сенат, че всички спомени за кървавата разпра трябва да бъдат предадени на вечно забвение. Oblivione sempiterna delendam. Европейските мирни договори, като се започне с договора от 851 г. между синовете на Луи Благочестиви - Лотар, Лудвиг Немски и Карл, и се свърши с Лозанския договор от 1923 г., съдържат специални декларации да се забрави миналото. Подобни призиви присъстват и във френските конституции от 1814 и 1830 г. Гражданската война в Англия завършва с приемане на Закон за освобождаване от преследвания и давност.

Дори след 1945 г. Европа знае немалко примери за политика на давност на предишните грехове. Когато завършва първоначалният период на необуздано “пречистване”(Epuration), следвоенната Френска република се изгражда на основата на една донякъде целенасочена политика, стремяща се да отстрани болезнените спомени за колаборационизма на правителството във Виши и за окупацията на страната, като в съзнанието на нацията преднамерено ги заменя с обединяващите митове на Дьо Гол за неделима, непокорена, сражаваща се Франция. Ако се вгледаме внимателно, ще видим, че в много западноевропейски страни следвоенната демокрация се гради на волята за давност - достатъчно е да посочим Италия или Австрия на Курт Валдхайм, които със съдействието на съюзниците успяха да се представят като невинни жертви на нацистката агресия. Да си спомним също Западна Германия през 50-те години, когато се предприемаха явни действия за укриване на нацисткото минало.

Могат да се посочат и други примери. Преходът към демокрация в Испания се осъществяваше чрез планирана стратегия, изключваща борбата с миналото или неговото “осмисляне”. В тази връзка Хорхе Семпрун говори за “съзнателна колективна амнезия”. Безспорно в началото Испания изпитваше остър интерес към близката си история, но въпреки това в нея нямаше нито съдебни процеси над франкистките лидери, нито чистки, нито комисии за установяване на истината. По случай 50-годишнината от началото на гражданската война Фелипе Гонсалес издаде постановление, в което се казваше, че войната “окончателно е отишла в миналото” и “не оказва повече влияние върху реалния живот на страната”.

Нещо аналогично се случи дори в посткомунистическа Полша. Първият след 40 години некомунистически министър-председател Тадеуш Мазовецки при откриването на новия парламент заяви: “Ние прокарваме между нас и миналото дебела черта (gruba linia).” По-късно Мазовецки неведнъж повтори, че е имал предвид нещо напълно конкретно: правителството му поема отговорност само за решенията, приети от него самото. Но изразът “дебела черта”, често цитиран оттогава с нарочна промяна - gruba kreska, бързо се разпространи и винаги се е разбирал тъкмо като изказване в полза на “испанския” подход към тежкото минало на страната. Макар тази интерпретация да не съответства на първоначалния контекст, в който фразата прозвуча, тя напълно отговаря на общата насока в политиката на Мазовецки и колегите му.

Добре си спомням тогавашните разговори сред поляците и преобладаващото настроение: да оставим миналото на мира, никакви съдилища и взаимни обвинения, да устремим поглед към бъдещето, към демокрацията и Европа, както направиха испанците. Това настроение се обяснява донякъде с факта, че до събитията през 1989 г. в Полша се стигна чрез договаряне със стария режим, чиито представители продължаваха да заемат високи длъжности, включително и постове в правителството. Имаше и друга причина: през 1990 г. никой не можеше да си представи дори, че бившата комунистическа партия ще се върне на власт в резултат на свободни избори. Ето защо изглеждаше, че няма особена потребност да се напомнят ужасите от комунистическото минало, тъй като на дневен ред стояха много по-неотложни въпроси - например реформите на икономиката според т. нар. план Балцерович. Обаче зад всичко това се криеше по-дълбоко съображение, основаващо се на философията на опрощението, с която Мазовецки, либерален католик и стар съветник на “Солидарност”, беше близък на много участници в бившите опозиционни движения в страните на Централна Европа.

Тъкмо обратното, в Германия предишните източногермански дисиденти Герд Попе от “Движението за мир и права на човека” и свещеник Райнер Апелман настояваха за решително и цялостно разчистване на сметките с предходния исторически период. А в другите страни от източната част на Централна Европа именно дисидентите, пострадали най-пряко и осезаемо от стария режим, повече от всички демонстрираха готовност да прокарат “дебела черта” между настоящето и миналото. Класически пример е Вацлав Хавел в Чехословакия. През първата година на своето президентство и той като Мазовецки провеждаше политика, която би могла да бъде назована пълен отказ от каквото и да е разчистване на сметки с миналото. По друг път, различен и от германския, и от чешкия вариант, вървеше Унгария. Членовете на консервативното правителство на Йожеф Антал, които в миналото не се бяха проявявали като активни борци с комунизма, държаха гръмогласни речи, като настояваха държавният апарат да бъде прочистен от комунисти. Но цялата тяхна “очистителна” риторика въобще не се подкрепяше от реални мерки. Както често се е случвало в историята, най-резки бяха различията между Германия и Полша.

2

Преминавам към втория въпрос: кога именно трябва да се разчистят сметките с миналото? Съществува и междинна гледна точка: “Да, нужно е, но не сега.” Един от аргументите за забавяне са неоранкистките схващания, според които всеки опит да се пише история “по горещите следи” е неуместен: накратко казано, още не сме се дистанцирали достатъчно от събитията, за да разберем истинското им значение, още сме емоционално ангажирани, пък и не всички източници са достъпни; по-добре е да се изчака трийсетина години; тогава ще можем да се запознаем в архивите с всички официални документи. Обаче в посткомунистическа Европа тоя аргумент създава порочен кръг, тъй като тъкмо хората, разсъждаващи за недостъпните източници, държат обикновено архивите под ключ.

Изтъкват се и други, политически доводи. Привържениците на бавните действия смятат, че онова, което би трябвало да укрепи новата демокрация, всъщност може да я подкопае. Прекомерното внимание към тежкото минало би могло да разчопли старите рани и обществото да се раздели. А добре е да се постъпи така, че функционерите, колаборационистите и обикновените граждани, поддържащи диктатурата, да участват в изграждането на новата демокрация. Философът Херман Любе предполага, че именно политиката на Аденауер през 50-те години, прикриваща нацисткото минало (другояче казано, амнистия, допълнена с амнезия), е позволила да се сплоти обществото, без което демокрацията в Западна Германия не би била възможна. Тази политика помогнала на нацистите да станат демократи.

На всички изложени аргументи би могло да се възрази твърде убедително. Първо, с течение на времето растат историографските загуби, без да се компенсират по значимост от преимуществата, които предлага разширената документална база или емоционалната неутралност. Едни свидетели на събитията умират, други забравят случилото се или преосмислят своите спомени; що се отнася до архивните документи, най-страшните събития от периода на диктатурата често пъти не намират адекватно отражение в тях. Второ, жертвите и техните роднини имат моралното право да знаят от чия ръка са пострадали те самите или скъпите им близки. Трето, протакането и прикриването нанасят сериозни психически и политически вреди. Фактът, че предишните палачи и водачи остават ненаказани, а понякога и запазват високите си постове, компрометира новия режим в очите на хората, които биха могли да му осигурят най-стабилна подкрепа. Калта през цялото време изплува на повърхността и често се използва за неблаговидни цели, в интерес на моментни политически дискусии.

3

Положението в Германия предизвиква и третия въпрос: “Кой трябва да извършва правосъдието?” Както е известно, дългото мълчание през 50-те години е предшествано и от опити за денацификация, предприемани от окупационните власти, и от съдебните процеси в Нюрнберг, ръководени от държавите победителки. И Нюрнберг, и денацификацията стават отправна точка на всички дискусии по тази тема. Огромно предимство е, че въпросните мероприятия се осъществяват след пълния разгром на хитлеристка Германия и се насочват от външни сили. Тук липсват вътрешнополитически сдържащи фактори, както е например в Латинска Америка, където бившите въоръжени пучисти благоденстват, или в Русия, където продължават да функционират старите секретни служби. Под ръководството на съюзниците бяха извършени немалко неща. Но външният и принудителен характер на прочистването имаше и своите недостатъци. Може да се предполага, че прикриването на миналото по времето на Аденауер е в известна степен реакция на германците срещу “правосъдието на победителите” и следователно срещу историята, създадена от победителите.

В повечето европейски посткомунистически страни положението е напълно противоположно. Краят на комунистическата епоха в тях не се съпътства от нова окупация - напротив, всички те се смятат освободени от властта на окупатори. При това само пет страни - Полша, Унгария, Румъния, България и Албания, преодоляват комунистическото минало (или не го преодоляват) в същите държавни граници, които съществуваха и при комунизма. Върху територията на другите страни - бившия Съветски съюз, бивша Югославия и бивша Чехословакия, възникнаха множество по-малки нови държави, наследници на старите. По-точно, те имаха правото да отричат и наистина отричаха тази приемственост, като заявяваха, че нямат никакво отношение към наследството от миналото. Така например литовците, които се освободиха от окупационния гнет и се борят за ново лице на нацията и държавата, не успяха да устоят на изкушението да прехвърлят цялата вина на други: “Те го направиха, ние нямаме нищо общо.” Дори руснаците, обзети от същото изкушение, биха могли да кажат: “Онова не беше Русия, а Съветският съюз.”

Ще повторя: положението на Германия сред тия страни е напълно уникално. Докато поляците и унгарците останаха със своето минало очи в очи, източните и западните германци трябваше да решават проблема с общи усилия. Раздразнените жители на Източна Германия смесват произволно историческите метафори и говорят за “аншлус” на източните земи, който се съпровожда от типичното “правосъдие на победителите”. Може да се възрази, че “аншлусът” беше доброволен, подкрепен на свободни избори с гласовете на повечето източни германци, а най-смелите мерки по разчистване на сметките с миналото - разсекретените архиви на Щази, установяването на официалните лица, отговорни за преследването на невинни граждани, бяха предприети по настояване на източните германци. Въпреки това недоволството им е разбираемо. След обединението на Германия наистина твърде често се забелязва, че западните германци решават съдбата на източните - в съда или в органите на изпълнителната власт.

И тук възниква въпросът: имаме ли право ние, хората от Запада, които никога не сме се сблъсквали с мъчителната ситуация на избор, налаган от живот в условията на диктатура, да съдим от своите външни позиции ония, на които се е паднала такава участ? Нима сме напълно сигурни как щяхме да се държим при същите условия? Може би и ние щяхме да станем партийни функционери или информатори на тайната полиция? Имаме ли всъщност правото да съдим?... Но може да се постави и друг въпрос: имаме ли право да прощаваме? “Не прощавайте” ­ пише Збигнев Херберт, великият поет на полската съпротива:

и не прощавай наистина

не е в твоята власт да прощаваш

от името на тези които в зори бяха предадени

Право да прощават имат единствено жертвите

4

Дори в границите на своята страна ние не можем да избегнем въпроса: “Кой има право да съди?” Наистина, кой? Парламентът? Съдиите? Специални комисии или трибунали? Печатът и телевизията? Може би историците? Въпросът “кой” неусетно преминава в “как” ­ как да се съди? Тук се очертават три възможни пътя: съдебни процеси, чистки и историческо просвещаване на нацията. (Оставям настрани извънредно важните и същевременно извънредно сложни проблеми за реабилитацията, компенсацията и връщане собствеността на жертвите и техните роднини.)

Изборът на един или няколко пътя и възможната степен на придвижване по всеки от тях зависи от характера на бившия диктаторски режим, от вида на преходния процес и специфичните черти на сменящата го демокрация - ако, разбира се, той е заменен наистина с демокрация. Например в освободена Централна Европа политическите ограничения бяха много по-малко, отколкото в Латинска Америка. Но в Аржентина влиятелната военна върхушка не само успя да избегне съдебните преследвания, но да издейства помилването на ония високопоставени военни, които бяха осъдени по-рано. Но и репресиите там в предходния исторически период бяха твърде различни.

Американската писателка Тина Розенберг определи това различие с проста, но точна формула: в Латинска Америка потискането на несъгласните е в дълбочина, а в Централна Европа - широкомащабно. В Латинска Америка имаше хора, които без всякакво колебание можеха да се причислят към жертвите - инквизирани, убити или, ако употребим едно известно, но особено изразително съчетание, “безследно изчезнали”. Всички те бяха жертви на друга група хора - армейски и полицейски офицери, членове на “ескадроните на смъртта”, които също тъй безспорно носят отговорност за убийствата и мъченията. А в Централна Европа, след апогея на репресиите през сталинската епоха, режимът, с няколко значителни изключения, се опираше обикновено на много по-голям брой граждани, които с не толкова жестоки и не така очевидни методи потискаха също тъй многобройна част от населението. С други думи, тук виждаме и от едната, и от другата страна множество хора. Обществото бе оплетено от паяжината на всекидневното лицемерие, съглашателство и компромиси. Вацлав Хавел постоянно подчертава именно това обстоятелство. Според него в къснототалитарните или в посттоталитарните държави не може да се прокара ясна линия между “те” и “ние”: такава линия минава по-скоро през всеки човек. Никой не беше просто жертва, всеки в някаква степен носи отговорност за случилото се.

Ако се съгласим с подобно твърдение, трябва да признаем, че още по-неясен става отговорът на въпроса: кой да бъде подсъдимият? Подразбиращият се отговор на Хавел е: всички, следователно ­ никой. Същата позиция заема и полският писател Адам Михник. Според него това правило само се потвърждава от изключенията - отделните прояви на особена, противоестествена жестокост, какъвто е случаят с офицерите от полската тайна полиция, лично отговорни за убийството на отец Йежи Попелюшко, свещеника, поддържащ “Солидарност”.

Отчетите за съдебните процеси в посткомунистическите страни от Централна Европа предлагат твърде пъстра картина. В Чехословакия (тогава още единна) двама отговорни функционери бяха осъдени за участието им в разгонване на демонстрациите против стария режим през 1988-а и в началото на 1989-а. През 1993-а приетият в Чешката република “Акт за противозаконния характер на комунистическия режим” сне ограниченията за съдебно преследване на престъпления, при комунистическата власт останали ненаказани “по политически съображения”. Създадено бе специално Управление за събиране на документи и разследване на престъпленията на комунизма, а преди това през същата година бяха повдигнати обвинения срещу трима бивши лидери на Комунистическата партия в Чехословакия за съдействието им при нахлуването на войските от Варшавския договор през 1968-а. В Полша генерал Ярузелски се оказа подследствен за заповедта му да бъдат унищожени протоколите от заседанията на Политбюро, а по-късно срещу него бяха повдигнати обвинения за съучастие в стрелбата срещу работническите демонстрации в градовете по балтийското крайбрежие през 1970­1971 г. Някои висши длъжностни лица също бяха обвинени за гибелта на стачкуващи работници по време на военното положение през 1981­1982 г. Но съдебното следствие в повечето случаи бе непоследователно - ту набираше сила, ту за дълго прекъсваше и по правило в крайна сметка не стигаше до резултат.

Както можеше да се очаква, най-последователно действаше Германия. Граничари, охраняващи границата с ФРГ, бяха дадени под съд и осъдени за стрелба по хора, опитвали се да бягат от Източна Германия. Наскоро последният комунистически лидер на страната Егон Кранц бе осъден на шест и половина години затвор за съучастието му в политиката “стрелба на месо”, прилагана по границата. Въпреки това дори в Германия равносметката от предприетите усилия се оказва, меко казано, твърде противоречива.

Своеобразно се развиха събитията в Унгария. Тук парламентът прие подобен на чешкия закон, който отменяше ограниченията на съдебното преследване за доноси, убийства и масови екзекуции, извършени при комунистическата власт. Но конституционният съд отмени този закон поради неговата обратна сила. После бе приет специален закон “За престъпленията, извършени по време на революцията от 1956 г.”. Този закон е показателен за важна промяна в политическия курс: той разглежда събитията от 1956 г. съобразно постановките на Женевската и Нюйоркската конвенция за “военните престъпления” и “престъпленията против човечеството”. Така, за разлика от германските съдебни обвинители, унгарците (единствени в Централна Европа) обявиха, че някои деяния, извършени при комунистическата власт, се отнасят към типа престъпления, осъдени на Нюрнбергския процес (“престъпления против човечеството”, “военни престъпления”), и че съответните положения - най-малко абстрактно - са били действителни и по време на деянията, доколкото представляват част от международното право. И така досега престъпленията, извършени при комунизма, са осъдени по съдебен ред само в три страни от Централна Европа.

Вторият сред отбелязаните пътища е чистката или, ако се изразим по-неутрално, лишаването от право да се заемат административни длъжности. Това е единствената насока, в която лидер не е Германия. Уравновесявайки в известна степен политиката на предпочитано опрощаване за минали прегрешения, провеждана от президента Хавел, парламентът на Чехословакия прие през есента на 1991 г. наистина драконовски закон, който обяви, че цели категории трябва да бъдат изгонени до крак от държавна служба, включвайки тук висши партийни функционери, работници от народната милиция, осведомители и т. нар. съзнателни сътрудници на Държавна сигурност. В Чехия назоваха тоя процес не “чистка” (думата е донякъде компрометирана в предишния период), а лустрация (lustrace) ­ термин, отвеждащ към латинската дума, която означава едновременно “просветление” и “ритуално очистване”. Благодарение на чехите днес можем да върнем в употреба старата английска дума lustration. Сред значенията й, посочени в Оксфордския речник на английския език и илюстрирани с цитати от ХVII­ХIХ век, са “пречистване, предимно духовно или нравствено” и “принасяне на изкупителна жертва или извършване на очистителен обряд”.

Лустрацията в Чехословакия вървеше с пълна пара година и нещо: после страната се разпадна на две части. И докато Чешката република продължи започнатата политика, като леко я видоизмени, Словакия фактически се отказа от нея. Не може да се отрече, че процесът изхвърли от обществения живот много безусловно компрометирани лица в Чехия (докато словашките им събратя запазиха положението си). Но приетите в началото законодателни положения бяха толкова сурови, а самата процедура толкова несправедлива, че президентът Хавел публично изрази дълбокото си нежелание да подпише закона, а и Съветът на Европа изказа несъгласието си с него. Изискваше се човек да бъде лишен от правото да заема административна длъжност само поради това че е принадлежал към определена категория лица, т. е. никакви частни обстоятелства не се приемаха под внимание. Специална комисия, след като се запознаеше - понякога твърде бегло - с документи от органите на Държавна сигурност и други официални ведомства, решаваше дали даденият човек принадлежи към някоя от определените категории. Хората, които получаваха позорно клеймо, често нямаха дори възможност да се запознаят с всички материали от собственото им дело и разполагаха само с ограниченото право да обжалват приетите решения. Всъщност човек отначало го признаваха за виновен, а едва по-късно, при благоприятно стечение на обстоятелствата, можеха да установят неговата невинност...

Германският закон за документите на Щази бе по-добре обмислен. Според него служителите, отговарящи за назначаване на държавна работа, по свое искане получават резюме от документите, които се пазят в досието на проверяваното лице. Те се предоставят от т.нар. служба на Гаук - специално министерство за управление на гигантските архиви на Щази, заемащи над 170 километра рафтове. Това ведомство получи неофициалното си название от името на своя ръководител, източногерманския свещеник Гаук. След получаване на справката работодателят взема решение, което във всеки отделен случай е строго индивидуално. Най-малко две трети от лицата, признати от службата на Гаук за осведомители на тайната полиция, запазиха своите длъжности. Освен това наеманият има право да обжалва решението на работодателя в специални съдилища по трудоустройството. Въпреки това и в Германия, разбира се, имаше случаи на очевидна несправедливост (да не говорим, че нерядко човек може да бъде погубен без всякакви основания от разобличителните вестникарски репортажи). Само цифрите смайват въображението: до края на 1996 г. службата на Гаук е отговорила на 1, 7 милиона питания. С други думи, всеки десети източногерманец е бил подложен на “гаукизация”, ако използваме разпространения израз. Но в случая зад строгото процедурно равенство се крие дълбоко структурно неравенство: постъпващите на държавна служба източни германци се подлагат на проверка, а западните им съотечественици са напълно освободени от нея.

Впрочем не бива да се забравя високата цена, която обществото се налага да плати при липсата на чистки. Помним, че в началото Полша се канеше да тръгва по “испански” път. Но не мина година и присъствието на бивши комунисти по високите постове предизвика горещи политически дебати. През лятото на 1992 г. министърът на вътрешните работи в едно безспорно антикомунистическо правителство представи в парламента резюме от архивните досиета на видни политически дейци, които потвърждаваха тяхното сътрудничество с тайната полиция. Излишно е да се казва, че имената на тия хора стигнаха до печата. Тази т. нар. noc teczek, нощ на дебелите досиета, потресе младата демокрация и в крайна сметка предопредели падането на правителството.

През декември 1995 г. напускащият поста си министър на вътрешните работи със съгласието на Лех Валенса, който също остави своя пост, обвини собствения си посткомунистически министър-председател Йожеф Олекса, че е агент на руските секретни служби. По-късно министър-председателят подаде оставка, но отзвукът от тая история не е отшумял и до днес. По време на последната изборна кампания в парламента се изказа предположението, че и самият Александър Квашневски, управляващият полски президент, е имал близки контакти с руски агент, с което, твърдяха някои, бившият министър-председател е “върнал топката”.

Следователно липсата на съгласувана, публична, законна процедура съвсем не помогна на Полша да се наслади на съгласие в испански дух - напротив, наложи й се да мине през ожесточени, понякога възобновяващи се мръсни кампании в печата и безсрамно използване на архивните материали за политически цели. Макар с голямо закъснение, полският парламент се опита да промени тягостната ситуация и в началото на настоящата година прие подробно обмислен закон за лустрацията. Той задължава всички, заемащи видно положение в държавата, да заявят при встъпване в изборната длъжност или при назначаването им на определен държавен пост за своето “съзнателно сътрудничество” (или липсата му) с органите на Държавна сигурност в периода от юни 1944 до май 1990 г. По време на последните парламентарни избори видях в избирателните пунктове закачени дълги списъци на кандидатите и под всяко име - съответното заявление.

Признанието за сътрудничество само по себе си не лишава от правото да се заеме държавна длъжност. На практика някои кандидати открито заявиха миналата си принадлежност към специалните служби. Единствено в случай че човекът лъже, отричайки такова сътрудничество, и го изобличат, той бива лишен от правото да заема държавни постове в продължение на десет години. Заявленията за невинност се проверяват тайно от специален Лустрационен съд. Изборът на съдии за него се оказа твърде труден, но може да се очаква, че новото правителство, което няма преки връзки със “Солидарност”, ще преодолее затрудненията.

Миналата година закон за лустрацията бе приет в Унгария и той постепенно влиза в действие. Тук лустрационната комисия проучва материали за най-видните фигури и ги публикува единствено в случай че опетненият човек не пожелае сам да подаде оставка. Но комисията няма други права, освен да публикува компрометиращите материали. Миналата есен министър-председателят Дюла Хорн призна, че е получил негативна оценка по тоя закон, при това по два пункта: че е служил в милицията при потушаване на революцията през 1956 г. и че като министър на външните работи е получавал информация от тайната полиция. Той обаче не подаде оставка и заяви, че смята въпроса за приключен. Според мен е доста разумно, че и в полското, и в унгарското законодателство кръгът на лицата, подлежащи на проверка за благонадеждност, е много по-тесен, отколкото в Германия.

Някои аналитици изтъкват и допълнителни причини в полза на чистките. Те отбелязват, че навсякъде, където не е имало лустрация - като например в Полша, Унгария, пък и в други страни от Източна и Югоизточна Европа, - бившите комунистически партии се връщат на власт. Това не станало единствено в страните, където е проведена лустрация: в Чехословакия и Германия. Стара заблуда на историците е да извеждат причинно-следствена връзка от обикновеното съвпадение по време (cum hoc, ergo propter hoc). Ако разгледаме по-внимателно ситуацията, лесно ще забележим, че и в Източна Германия бившата комунистическа партия постигна изборен успех, а една от причините му е тъкмо раздразнението, което предизвиква у източните германци политиката на Западна Германия, възприемана като типична окупационна чистка и правосъдие на победители. Всъщност показателно е, че гласовете, спечелени от бившите комунисти (Партията на демократическия социализъм) на изборите за Бундестаг през октомври 1994 г., са близки до броя на хората, които получиха от службата на Гаук потвърждение, че са сътрудничили на Щази. (Не че искам да извлека от това съвпадение причинно-следствена връзка, но все пак...)

Категорично трябва да се отхвърли повърхностният извод, че връщането във властта на бившите комунистически партии с техните безукорни социалдемократически програми пречи за утвърждаване на демокрацията. Въпреки това е трудно да се оспори и фактът, че в Полша и Унгария зараждащата се демокрация наистина изпита сътресения, породени от недостатъчно дълбоката лустрация, включително от продължаващата дейност на бившите комунистически секретни служби, които са в състояние както преди да подслушват телефонни разговори, да проследяват и т. н. по поръчка на своите политически покровители или приятели. Истина е също, че връщането във властта на исторически компрометирали се лица (въпросът всъщност не е, че някога са били комунисти) дава аргумент на десните популисти и националисти против младата парламентарна демокрация. “Щом в парламента избират такива хора - казват десните, - защо въобще са нужни избори?”

Най-сетне, съществува процес, който наричам “историческо просвещение”. То бива различно: държавно или независимо, обществено или частно. Класически тип на държавно и обществено историческо просвещение извършват “комисиите по установяване на истината”, създадени най-напред в Латинска Америка, а понастоящем действащи в Южна Африка. Както отбелязва чилийският специалист по правата на човека Хосе Залакет, задача на комисиите не е само да разкрият по възможно най-пълен начин истината за диктатурата, но тази истина да бъде и “официално провъзгласена и разпространена сред обществото”. Целта в случая не е просто знанието, но и признанието. Заседанията на тия комисии приличат на политически театър: своеобразна проява на жанра “моралите”, разиграван пред широка публика. Известно е, че тази тяхна особеност е схваната отлично от епископ Туту. Той успява да предизвика сълзи сред аудиторията, която слуша от оцелели жертви на стария режим разкази за техните страдания, а сътрудници на тайната полиция се разкайват за извършени зверства. Спектаклите съвсем не се устройват за съдебно наказване на виновните: в Южна Африка напълно призналия престъпленията си не го дават под съд, напротив - амнистират го. Делото се слуша единствено за да бъде истината установена формално (доколкото въобще е постижимо), да се постигне по възможност колективен катарзис, твърде близък до разбирането на Аристотел за гръцката трагедия. После комисията преминава към следващ въпрос. В Южна Африка, както и в Чили, комисията се стреми едновременно и към установяване на “истината”, и към “помирение”, разчитайки, че едното ще отвори път на другото.

На пръв поглед изглежда, че този модел е особено уместен за бившите комунистически страни, където управляващите кръгове запазваха властта си не толкова чрез пряка принуда, а благодарение на паяжината от всекидневни лъжи, с която те оплитаха своите народи. В действителност обаче моделът беше пробван пак единствено в Германия, при това ръководителите на аналогичните органи не се осмелиха да употребят в названието му думата “истина”.

Всъщност парламентарната комисия с председател Райнер Апелман, бивш източногермански свещеник дисидент, бе наречена “Следствена комисия към германския бундестаг: Осмисляне на миналото и последиците от диктатурата на ГЕСП в Германия” (ГЕСП ­ Германска единна социалистическа партия, т. е. източногерманската комунистическа партия). Бяха изслушани показанията на стотици свидетели, възложени и разгледани бяха заключения на експерти, заседанията на комисията се отразяваха широко в печата. Сега ние разполагаме със заключителен отчет от 15 378 страници. Нещо повече, органът, който смени Следствената комисия, работи вече над нов обобщителен документ. Впрочем въпросът с отчета не е толкова прост. Той е написан с твърде тежък език. Някои исторически изводи явно изразяват компромиса между различни политически партии в Западна Германия, които са притеснени от своето собствено минало. Въпреки недостатъците си той е наистина безценен източник на информация. В него най-подробно са разгледани всички главни въпроси: мястото, което заема Щази в живота на Източна Германия, ролята на църквата, структурата на властта, полицията и съда, отношенията със Западна Германия. За специалистите, изучаващи източногерманската диктатура, документът има не по-малко значение, отколкото материалите от Нюрнбергския процес за изследователите на Третия райх.

Тъкмо обратното, в Полша и Чехословакия националните комисии по разследване на престъпленията от миналото не се стремяха към широк анализ и съсредоточиха вниманието си към главните кризи в историята на комунистическите държави, свързани съответно с движението “Солидарност” и Пражката пролет. В двата случая акцентът е поставен върху взаимоотношенията на страните със Съветския съюз. Кой е “помолил” съветската армия да нахлуе в Чехословакия през август 1968 г.? Кой носи отговорност за въвеждането на военно положение в Полша през 1981 г.? В Унгария официалните разследвания също бяха насочени към революцията от 1956 г. и съветското нахлуване, което я потуши. Вместо да изследват злото, което поляци причиниха на поляци, чехи и словаци - на чехи и словаци, унгарци - на унгарци, всеки народ потъна в изживяване на бедите, причинени им от Съветския съюз. Хавел предлагаше спокойно да се осъзнае личната отговорност, носена от всички без изключение граждани, които така или иначе са поддържали комунистическия режим, но всъщност хората се обединяват от праведния си гняв към предателите, призовали за помощ съветската армия.

Ако се опитаме да изясним защо в тия страни не се създадоха комисии по установяване на истината, няма да надхвърлим абстрактните умозаключения. Частично обяснение е може би съчетанието на две причини: първо, нелишената от историческо основание, но твърде успокоителна мисъл, че диктатурата в крайна сметка е натрапена отвън; и, второ, неприятното осъзнаване на обстоятелството, че почти всички в различна степен поддържаха диктаторската система.

Друга разновидност на историческото просвещение носи по-малко формален и ритуален характер, но изисква пряко съдействие от държавата. Принципът е прост: нека държавата отвори архивите на стария режим за учени, журналисти, писатели, кинорежисьори, пък... нека разцъфтят сто документалиста! В тази насока Германия също надмина всички останали, за което без съмнение спомогна ликвидирането на източногерманската държава на 3 октомври 1989 г. Практически всички архиви на бившата ГДР сега са отворени и представляват истинска съкровищница за всеки, който изучава историята на комунистическата държава. Казвам “практически всички”, защото съществуват и показателни изключения: архивът на източногерманското Министерство на външните работи, в който се пазят стенограми от разговорите между западногермански политици и източногермански лидери - нали в тия разговори първите често и откровено се подмилкваха на последните. Откривайки архивите за свободен достъп, безстрашните западногермански политици не пощадиха никого... освен себе си.

Трябва да отбележим, че отварянето на архивите съдейства за развитието на една съществуваща силна традиция в Германия по изучаване на съвременната история. Например в службата на Гаук щатът на изследователския отдел е попълнен със сравнително млади историци от Мюнхенския институт по съвременна история, широко известен със своите изследвания на нацизма. Тяхната научна кариера се оформя доста необичайно, като постепенно преминава от изучаването на една германска диктатура към друга, а животът им благополучно преминава в мирните условия на немската демокрация. Резултатите правят впечатление. Докато западногерманският ученик от 50-те години получаваше най-оскъдни сведения за нацистка Германия, днес всички немски ученици могат да научат твърде много неща за историята на комунистическа Германия. Интересуват ли се те от нея, е отделен въпрос.

В другите страни от Централна Европа отварянето на архивите протичаше не така гладко отчасти поради посочените вече политически фактори, отчасти заради липсата на средства и квалифициран персонал. Въпреки това и тук се появиха някои интересни публикации, основаващи се върху нови архивни материали, а учебниците са преработени и подобрени. В Полша протече оживена интелектуална и политическа дискусия за природата, постиженията и легитимността или нелегитимността на Полската народна република. В Прага е създаден нов Институт по съвременна история, който изучава историята на Чехословакия от 1939 до 1992 г. В Унгария е основан специален институт, занимаващ се главно с революцията от 1956 г. - на всеки ден от тая революция се пада приблизително по един сътрудник на института.

Освен това единствено Германия чрез службата на Гаук направи достъпни досиетата на тайната полиция за всеки, на когото е било открито досие и желае да се запознае с него - независимо дали човекът е бил следен, или сам се е занимавал със следене. В случая право на решение има частното лице - вие може да прочетете досието си, но може и да не го четете. В досието са отбелязани само псевдонимите на осведомителите, които са ви следили, но вие може да изискате да бъдат разкрити истинските им имена и формално потвърждаване на сведенията. Вие сте в правото да решите дали да влезете в открит конфликт с бившите доносници, или да се въздържите - да направите публично заявление, да съобщите наученото само на близки приятели или да погребете миналото в душата си. Това е най-дълбоката и лична форма на историческо просвещение.

Колкото и да е странно, статистическите сведения от службата на Гаук не позволяват да определим точния брой хора, минали през тоя опит. Но съществуват приблизителни данни, заслужаващи доверие: над 400 хиляди души са се запознали с досиетата си в архивите на Щази, над 300 хиляди очакват отговор на свое искане и над 350 хиляди с облекчение - или с разочарование? - са научили, че не са имали досие. Трудно ми е да си представя някакъв научен похват за оценка на резултатите от този единствен в историята експеримент, при който хората откриваха понякога кошмарни неща за личния си живот. Например участничката в източногерманското движение за мир Вера Воленбергер разбрала, че собственият й мъж е донасял за нея през целия им съвместен живот. Единствено преминалите през това изпитание могат да кажат дали са доволни от решението да се запознаят със своето досие.

Друга беда в случая е разюзданата и безотговорна шумотевица в печата. Обявяваха хора за доносници, без да се грижат особено за проверка на източниците и съобразяване с подробностите. Подобна дискредитация получи в Германия симптоматичното наименование “изхвърляне”. Тук се сблъскваме със структурен проблем при осмисляне на миналото в общество, където има свободен и склонен към сензации печат. Впрочем могат да се приведат и множество противоположни примери, когато след прочитане на досието си хората завинаги са отхвърлили измъчвалите ги подозрения, по-добре са разбрали какво именно е ставало в миналото и са се почувствали по-уверени в настоящето.

В другите страни на Централна Европа германският експеримент в началото бе подложен на сурова критика и се отказваха да го приемат като образец за подражание, смятайки, че той само ще отвори старите рани и ще погуби много репутации без достатъчни основания. При това - изтъкваха противниците на тия мерки - документите от архивите на полската или унгарската тайна полиция са крайно несигурни и не може да им се има доверие за разлика от архивите на Щази. (При тоя аргумент националната гордост сякаш бе поставена с краката нагоре.) Според тях в такива кампании длъжностните лица позорят невинни хора, като ги обявяват за доносници, или гледат да изпълнят отчетите си според предварително определени цифри и направо измислят никога несъществували осведомители (т. нар. мъртви души). Много досиета след падането на стария режим били унищожени, други фалшифицирани и т. н. Ето защо с архивите на тайната полиция в тези страни остана да се разпорежда Министерството на вътрешните работи или миналите в сянка, но влиятелни като преди служби на Държавна сигурност, а документите се използваха избирателно - в интерес на тия служби или на политическите им покровители. Ограничен достъп бе разрешен единствено на малцина учени.

И все пак напоследък ситуацията се променя. В Унгария е разрешено да се дава копие от личното досие. Очевидно унгарците следват примера на германците, макар че приетите от тях правила налагат още по-голямо “обезличаване” - в представяните копия се изличават всички имена. Унгарското учреждение, аналогично на службата на Гаук, носи просто и малко мрачно име: Историческо бюро. Разрешавайки на обикновените граждани достъп до архивните материали, Конституционният съд в Унгария направо е заимствал формулировките от германския Конституционен съд, но често използва новото и твърде любопитно понятие “информационно самоопределение”. Това словосъчетание би могло да се разшифрова по следния начин: аз имам право да знам какви сведения е събирала държавата за мен и в известни рамки - как е използвана информацията.

Миналата година Чешката република също прие закон, който позволява на чехословашки граждани в периода между 1948 и 1990 г. да се запознаят с личните си досиета при спазване на подобни условия. През юни т. г. законът влезе в сила. Учудващо е, че в Чехия досега възникнаха малко дискусии по повод отделни индивидуални дела и само малцина видни дисиденти са подали искане да получат досиетата си. Възможно е по-нататък, когато бъдат разкрити и публикувани наистина сензационни материали, положението да се промени, но сега в Прага казват, че процесът едва ли представлява значителен обществен интерес. Очевидно чехите смятат, че “с всичко това са свършили” след масовата дискусия за лустрацията в началото на 90-те години.

Съвсем наскоро и Полша тръгна по пътя, прокаран от другите страни. Новото управление след правителството на “Солидарност” обеща да допусне обикновените граждани до досиетата на тайната полиция. Президентът Александър Квашневски побърза да представи в парламента свое предложение за създаване на “Архив на гражданите”, ръководен от независимо управление. Впрочем както винаги дяволът се крие в подробностите. Когато посетих Полша в средата на ноември, там се водеше оживена дискусия как именно да се извършват съответните процедури, като участниците постоянно се позоваваха на германския опит. В парламентарните дебати по програмата на правителството лидерът на католико-националистическия съюз “Избирателна кампания Солидарност” Мариан Краклевски призова да се създаде “лустрационен архив, подобен на службата на Гаук”.

В заключение трябва да обърнем внимание, че при решаването на всеки проблем Германия е не само първооткривател, но в крайна сметка създава нещо като еталон за източните си съседи. Кой можеше да си представи преди петдесет години, че за преодоляването на собственото си тежко минало поляците ще вземат пример от германците?

5

Не е лесно да се предложи обща рецепта за осмисляне на мрачното минало: със сигурност може да се каже, че не съществуват закони, приложими за всички случаи. Дори главните от моите четири въпроса - трябва ли въобще да помним миналото и да се опитваме да противопоставим нещо на предишната несправедливост - не намират еднозначен отговор. Основанията да забравим, произтичащи от реалната история, изглеждат много по-убедителни, отколкото обичайните съображения на историците, че миналото трябва да се помни. В основата на много процъфтяващи демокрации - като например в следвоенна Франция - е положена съзнателна политика за забрава на миналото; вярно е, че истинската цена на такъв успех се разбира едва през следващото поколение.

В посткомунистическа Централна Европа провежданата от Германия безпрецедентна политика за системно и всестранно разкриване на миналото рязко се различаваше от първоначалната политика на Полша, която бе решила да прокара между миналото и настоящето “дебела черта”. Обаче опитът на поляците да последват примера на испанците не донесе желания резултат. След по-малко от година мъчителният въпрос за комунистическото минало отново изплува на повърхността в полския политически живот и до ден днешен се използва за нечистоплътни и користни цели - против опонента се отправят с нищо недоказани обвинения за сътрудничество с комунистическата власт. Смятам, че ако страната иска да разчисти сметките си с миналото, трябва да го направи бързо, общоразбираемо и по законен начин. Освен всичко друго такъв подход има и предимството, че позволява на хората свободно да продължат - да не забравят миналото; възможно е дори да не простят, но да не буксуват на едно място, а да вървят напред, да осмислят най-сетне какво се е случило с тях.

Ако въпросите “трябва ли?” и “кога?” са непосредствено свързани помежду си, също така неразделни са и другите два въпроса: “кой?” и “как?” В Германия разчистването на сметките с миналото едновременно се опростяваше и усложняваше поради участието на западните германци: опростяваше се в административно и се усложняваше в психологическо отношение. Впрочем унгарци, поляци, чехи и словаци, на които нито някой помагаше, нито им пречеше, поради лесно обяснима човешка слабост също бяха склонни да възлагат по-голямата част от отговорността не на себе си, а на други.

По света съществуват страни, където съдебните процеси бяха и необходими, и резултатни. В Централна Европа, с някои съществени изключения, тяхната потребност не бе така очевидна, а ефективността им - още по-съмнителна. Опитите да се приложат съществуващите национални закони не бяха напълно честни, имаха избирателен характер, а твърде често завършваха и с пълна несполука. Трудно е да се каже, че те демонстрираха и укрепиха властта на закона. Според мен, колкото и да е сложно, но като най-малкото зло трябваше да се създаде стабилна система на международното право, която да наказва “престъпления против човечеството” и “военни престъпления”. Нужно бе да се вслушаме в убедителните призиви на Ричард Голдстоун и неговите съмишленици: от трибунала в Хага, който разглежда подобни престъпления в Босна и Руанда, да се премине към учредяване на постоянно действащ международен съд, тъй че всички диктатори да знаят: рано или късно ще им се наложи да отговарят пред него. А засега заслужава внимание унгарският опит, който включи в националното законодателство съществуващи положения на международното право. Впрочем унгарците се ограничиха с едно-единствено събитие, революцията от 1956 г. Изминалите оттогава четирийсет години създават невероятни трудности при събирането на доказателства и улики, което спъва практическото приложение на тия положения - добре известен проблем от процесите срещу нацистките престъпници през последните десетилетия.

Що се отнася до чистките, дори да ги назовем с уклончивата дума “лустрация”, очевидно е, че “правилна чистка” не може да има. Лустрацията в Чехословакия беше проведена ударно и на пръв поглед изглежда достатъчно ефективна, но нейният дълбок порок се криеше в правните недостатъци на самата процедура. Германската “гаукизация” в процедурно отношение бе по-съвършена: педантична, прилагаща индивидуален подход, допускаща апелация. Но и тя често приемаше извратени форми поради отрицателното влияние на пресата, страдаше от излишна гигантомания. Нужно ли беше наистина през службата на Гаук да минават пощенски раздавачи и локомотивни машинисти? И тук отново изниква въпросът кой трябва да ръководи подобни мероприятия. Може би ще позволят да попитаме: а нима западните германци биха подложили сами себе си на такова изпитание?

И все пак, както показа примерът на Полша, пълната липса на чистки не води до прекрасни резултати. Разумно усъвършенстване на тая процедура в края на краищата предложиха унгарците с техния обичай да заимстват германския модел, но да внасят в него съществени подобрения. Според тяхната концепция подробно проучване на личното досие се прави само в случай, когато лицето се стреми да заеме високо положение в обществения живот. Но това стана след седем години. Сега по пътя на останалите страни най-сетне тръгна и Полша, която прие специален закон - може би най-премереният и детайлизиран от всички аналогични закони.

Лично аз съм убеден, че най-перспективен е третият път - на историческото просвещение. До същия извод стигат и много други автори, които се занимават със сравнително изучаване на проблема върху материал от различни страни. Онова, което би могло да се назове донякъде в библейски дух “свидетелстване на истината”, е най-желателният и най-реален начин за окончателно преодоляване на последиците от мрачното минало. Именно по този път Западна Германия постигна най-голям успех, за да премахне историческото наследство на нацизма, поне от началото на 60-те години. Образец е и политиката на обединена Германия през 90-те години: създаване на специална парламентарна комисия, отваряне на архивите, достъп на частни лица до документите на Щази, уникална възможност за дълбоко лично историческо просвещение.

Изборът на третия път изисква висока стойност на изследванията, посветени на съвременната история. Аз съм напълно убеден, че историците са най-добре подготвени, за да съдят миналото. На тях им принадлежи, или поне би трябвало да им принадлежи, водещата роля. Но с тази роля е свързана и висока отговорност. Истината е голяма дума, с която през лицемерния ХХ век в Централна Европа са злоупотребявали толкова пъти, че хората се отнасят към нея предпазливо. Когато изучаваш наследството на диктатурите, за сетен път се убеждаваш, колко трудно е да се установи историческата истина. Особено сложни ситуации възникват при радикална промяна на режима: именно тук се вижда до каква степен е несигурно всяко ретроспективно свидетелстване. Както казва Робърт Луис Стивънсън, “на хората им стига памет, за да забравят миналото”.

Човешкият живот може да бъде разрушен при необмислено използване на документи от предишния режим, подхранвани от методична, целенасочена лъжа - преди всичко мръсни, клеветнически характеристики в досиетата на секретните служби. Внимателната работа с такива материали изисква критически навици, каквито обикновено притежава историкът, изучаващ средновековни ръкописи или памфлети от ХVIII век. Но вярвам, че при сериозна работа с тези материали и внимателно изучаване на широк кръг допълнителни източници е постижимо необходимото равнище на аналитична коректност. Въпреки често срещаното твърдение, архивната информация не е фалшифицирана до такава степен, че въобще да не може да послужи за написването на що-годе достоверна история. Разбира се, всички данни трябва да се подлагат на прецизна проверка. Всеки документ следва да се разглежда в съответния исторически контекст. За интерпретация на документалните сведения е потребен трезв страничен поглед, но същевременно и принципно доброжелателство към всички хора, въвлечени в конкретната ситуация, включително към гонителите и палачите. При неотклонно спазване на тая стара като света изследователска дисциплина истината може да бъде установена. Не единствената, абсолютна Истина с главна буква, а частната, но напълно реална и несъмнено нужна на хората истина.

Превод Димитър Кирков

nesnaecht Благодарение на Параграфа ! Но ще да му е за обица на ухото , докато ми говори за социализъм ! Няма лошо но ще подсещам ! защото за всичките външни предприятия са работили БГ- ите и са изнасяли продукция от която нищо не се видели и стотинка даже ! Така че сори , за соц системи забравете !

Разследване на “Монитор”

Фирми и капитали зад граница

Какво не посмя да публикува в. “Демокрация” през 1994 г.

ЛЮБА МАНОЛОВА

Делото Муравей срещу Чорни отложено

Състав на Софийския градски съд отложи вчера за 6 декември делото на бившия министър на финансите Муравей Радев срещу бизнесмена Майкъл Чорни.

Делото е било отложено, тъй като двама от свидетелите, поискани от Муравей Радев, не са се явиха в съдебната зала.

Делото е образувано на 12 декември 2003 г. Муравей Радев съди руския бизнесмен за 35 000 лева, тъй като се е почувствал оклеветен от интервюто му пред радио "НЕТ" от 14 октомври 2003 г. В него Чорни заявява, че бившият министър на финансите го е рекетирал за повече от 5 млн. долара от името на тогавашния министър-председател Иван Костов.

Бисер Димитров: “Гига сторидж” беше бреме върху моята репутация

БЕЛФОР. ЗОЯ ДИМИТРОВА Пратеник на “Политика”, специално за “Монитор”

Снимка: Авторът

Бисер Димитров се ръкува с кмета на Белфор Жан-Пиер Шевенман, след като той разкри съдържанието на френското досие на Димитров пред съда.

От 27 до 30 септември в Белфор, Франция се проведе процесът по делото "Гига сторидж". След осем години и половина разследване на подсъдимата скамейка застанаха петима души сред които ­ изпълнителният директор на завода за дискови устройства "Гига сторидж" Бисер Димитров и председателят на общинския съвет на града Кристиян Пруст. "Това беше лов на вещици. Бисер Димитров нямаше да бъде арестуван, ако не се казваше Димитров и не беше българин", заяви кметът на града Жан-Пиер Шевенман. В процеса на делото прокурорът сне обвиненията от някои от подсъдимите и поиска условна присъда от 18 месеца лишаване от свобода за Бисер Димитров. Очаква се присъдата да бъде прочетена на 8 октомври. Интервюто с него е направено веднага след края на процеса.

­ Г-н Димитров, през цялото време правеше впечатление, че всички подсъдими се защитавахте като един отбор.

­ Ние и днес сме един отбор.

­ Как оценявате процеса?

­ Това беше един много коректен процес. Но това ми се случва за втори път тук, в Белфор. През 1996 г. в Безансон прокурорът Драйфус пледира за пускането ми под гаранция въпреки истерията. Тогава да изляза от затвора беше мисия невъзможна. Съдия-следователката Кристин Шлюмберже заяви: "Само господ можеше да те изкара от моите ръце".

­ За какво съжалявате осем и половина години по-късно?

­ Само за едно ­ "Гига сторидж" беше един страхотен проект, в който всички елементи бяха на място. Имахме продукт, готов 12-14 месеца преди конкуренцията, а това нещо в дискаджийския бизнес е страшно много. Имахме поръчки за над 250 млн. долара. Имахме пазара, имахме продукта, имахме парите. Чувствам се така, сякаш съм изгубил дете.

­ Как ще коментирате, че всичко започва от България, че сигналите на френските служби срещу вас идват от България?

­ Вие наистина не очаквате да кажа нещо по този въпрос, нали? Аз работя в България и няма да коментирам българските служби. Те знаят по-добре какво са направили, как са го направили и кой го е направил.

­ Как се отрази на по-нататъшния ви професионален живот провалът с "Гига сторидж"?

­ "Гига сторидж" беше тежест, бреме върху моята репутация. Не можех да заемам служба в публична компания. Когато срещу теб има следствие, в публичните компании се дистанцират от теб. Естествено, че и някои от партньорите се дистанцират. И трето, не можех да получа моето американско гражданство, защото за разлика от други наши американци не крия нито произхода си, нито това, което се случва в момента с мен. Бях длъжен да отразя в документите ми за емиграция, че срещу мен има следствие. А ако има следствие срещу теб, никой не ти придвижва документите за гражданство. Това продължи осем години. Но американските власти имаха куража и решението да ми дадат гражданство, защото те също разследваха случая и установиха, че няма никакви основания за каквото и да било.

­ Всеки месец ли летяхте от Сан Франциско в Белфор, за да се подписвате в съда?

­ Да, в продължение на осем години.

­ И не пропуснахте нито един месец?

­ Как ще пропусна? Това означаваше да докажем тезата, те на това страшно се надяваха, че аз вече не се интересувам, особено когато вече съм станал гражданин на САЩ.

­ С какво се занимавате сега в България?

­ Със същото, с което съм се занимавал и преди. Аз съм консервативен. С високи технологии и с телекомуникации по простата причина, че бях част от екипа, който приватизира "Инкомс". В момента отговарям за два от заводите от цялата тази приватизация ­ Завода за телефонни апарати в Белоградчик и Завода за контактни елементи в Зверино.

Факсимиле на документ от БВТБ до Великото народно събрание, Анкетна комисия относно причините за икономическата и политическата криза, за изтеглена сума в щатски долари от ВТО "ИНТЕРКОМЕРС" за откриване на търговско бюро в Бразилия. Сумата от 50 000 щ.д. е изтеглена, такова бюро не е разкрито.

През 1994 година работех във в. "Демокрация" във време, когато СДС, самосвалило се от власт две години по-рано, беше в опозиция. Направих поредица от разследвания "Хроника на голямото ограбване", в която документално доказвах: как се е трупал външният дълг и при какви обстоятелства и причини бе обявен мораториумът върху плащанията, кой е определял и раздавал валутни кредити, как са залежавали лицензии и са работели предприятия на загуба и най-накрая в няколко части как са изнасяни държавни капитали за задграничните дружества (ЗД).

В края на втората част от това разследване имаше анонс ­ "Други игри с държавни капитали, списък на задграничните дружества в различните държави, придружен с имената на директорите там". В деня, когато текстът трябваше да излезе, бях извикана при главния редактор, който ми съобщи, че спира материала, тъй като какво било това ­ някакъв си списък с имена на фирми и директори, бил като телефонен указател и нямало нищо интересно в темата. Отказах се да споря, но в годините след това главният редактор бе категорично опроверган. Очевидно опозицията СДС е имала своите доводи документът да не излиза.

Още на другата сутрин, когато списъкът на дружествата не излезе, в дома ми позвъни следователят от Главно следствено управление Пламен Цанков, попита ме защо не е бил публикуван този списък и като научи, че текстът е спрян окончателно, ми нареди да му занеса документа. Не занесох документа и той престоя 10 години в личния ми архив. Тези дни, когато за първи път парламентът взе решение да разкрие всичко за задграничните дружества, в. "Монитор" ви предлага текста, който "Демокрация" свали от страниците си.

Този текст е подготвен върху основата на официална информация от някогашното Министерство на външноикономическите връзки (МВиВ). Данните са от юни 1991 г., като много от тях актуализирах. Цитираните фирми с данни за регистрация, предмет на дейност и имена на ръководители изнасяме за яснота. Предлагаме публикацията на вниманието на председателя на Правителствената комисия за регистриране и контрол на задграничните дружества с българско държавно участие ­ зам.-министър-председателя Валентин Карабашев. С Решение №421 на Министерския съвет от 15.10.1993 г. е създадена въпросната комисия, но вече пет месеца никой не е чул как се е контролирала дейността на някои задгранични дружества. "Някои", защото години наред държавата е влагала валута зад граница, а не навсякъде има възвращаемост на печалба.

Разговарях с мнозина генерални директори на фирми, създали задгранични дружества. Това ми помогна да актуализирам списъка.

Не бяха малко случаите, в които ръководителите на предприятието-собственик не бяха чували за съществуването на тяхно дружество зад граница.

Ето го и списъкът:

Държавна фирма СО МАТ

Дъщерни задгранични дружества:

1. Ирано-бъгарска транспортна компания ­ ИБТК. Местонахождение ­ Иран. Платен дружествен капитал 50 млн. ирански риала, СО МАТ участва с 25 млн. ир. ИБТК е приключвала всяка година с печалба.

2. Либийско-българска транспортна компания ­ Либутко. СО МАТ участва с 1 470 000 либийски динара, като дяловото му участие е осигурено посредством заем от либийската национална банка и изплатен от печалбата на СО МАТ. Досега дружеството е превело в конвертируема валута на СО МАТ 1 273 493 щ.д. Поради промяна на обстановката в Либия през последните две години и субективното отношение на либийския партньор дружеството е в процес на ликвидация.

3. Кувейтско-българска търговска компания ­ КБТК. Фейсал ал Ганим (51 на сто участие) ­ Кувейт. Международен автомобилен транспорт и спедиция в района. През 1990 дружеството е завършило с печалба 150 000 кувейтски долара. С началото на иракската агресия компанията временно е преустановила дейността си. От 1 юли 1992 г. до 30 април 1993 печалбата е 71 062 кувейтски долара.

4. ДЕМАНД ­ Виена. Директори ­ Ст. Цолов, Хр. Башев, Д. Чакалов, Н. Ганчев. Фирмата ръководи, координира и контролира работата на мрежата от гранични бюра и терминали в Европа по превози и спедиция. През 1992 г. ­ печалба 498 576 австрийски шилинга.

5. Виена транспорт ­ Виена. 100 на сто собственост на СО МАТ. Указано е при евентуално ограничаване на дейността на СО МАТ в Европа дружеството да се използва за изкарване на товарите до дунавски пристанища или до българска територия. Поради рецесията от две години фирмата работи на загуба и не е в състояние да погасява задълженията си към СО МАТ.

6. Донау Лойд МАТ ­ Регенсбург. С изключение на 1986 г. останалите години печели и превежда печалба на СО МАТ.

7. Българско-германско дружество "МАТ ­ БЕТЦ". Участие 50 на 50. За 1992 г. печалбата е 81 603 ДМ.

8. ПОЛМАТ ­ Варшава. Международен транспорт и спедиция, участие в превози на полския стокообмен. Печалбата на дружеството не е в състояние да покрие дължимите вноски по отпуснатия заем от СО МАТ.

9. РОКОМАТ ­ Виена. Търговско-снабдителни операции с 50 на 50 участие ­ СО МАТ и австрийската фима "Ротмунд Конзой Хер". От две години дейността е преустановена.

10. СИТРАНС ­ Того. Дружеството е замразено.

Държавна фирма БУЛГАРПЛОДЕКСПОРТ

Дъщерни задгранични дружества:

1. БУФЕКС ­ Лондон. Търговия със селскостопански стоки. Дружеството работи.

2. БУЛГАРФРУКТ ­ Франкфурт. Работещо. Директори: Стою Янков, Димитър Станев, Т. Тасков.

3. БУЛГАРФРУКТ ­ Хага. Пред закриване.

4. БУЛГАРСПЕД ­ Мюнхен. Директор Петър Захариев. Работи.

5. БУЛГАРФРУКТ ­ Милано. Директор Витков. Замразено.

6. БКВ ЕКСПОРТ ИМПОРТ ­ Атина. Директори: А. Мирчев, З. Миланов. Замразено.

7. Т. ТV ТV ­ Солун. Замразено.

8. БИ ДЖИ ЕСРОДИ ­ Макрохория. Закрито, води се дело между съдружниците.

9. БУЛГАРФРУКТ ­ Виена. Директор Пл. Върбанов. Закрито.

10. БУЛХАВЕК ­ Варшава. Закрито.

11. БАЛКАНПЕГРО ­ Варшава. Закрито.

12. БУЛГАРФРУКТ ­ Прага. Пред закриване.

13. БУЛГАРИМЕКС ­ Сайда, Ливан. В БУЛГАРПЛОДЕКСПОРТ не са чували за него.

Държавна фирма КИНТЕКС

Дъщерни задгранични дружества:

1. ИНАР ­ Вадуц. Право на операции от името на фирмата. Данни за български директор липсват.

2. СОКОЛИ ­ Вадуц. Право на операции от името на фирмата. От 1991 г. и двете фирми са в процедура на закриване. При дейността по тях не са превеждани пари според генералния директор на фирмата.

3. Други две фирми с регистрация във Вадуц и сходен предмет на дейност, както тези на фирмите на КИНТЕКС, са: "Имекстраком" и "Икомев". По списъка от 1991 г. те са посочени като фирми на КИНТЕКС, но генералният директор на предприятието отрича КИНТЕКС да е имал собственост в тях.

Държавна фирма БУЛСТРАД

Дъщерни задгранични дружества:

1. ЮРОПИЪН РЕЙШУРЪНС БРОКЪРС ­ ЛТД, Лондон. Директори: Г. Енчев, С. Симеонов, М. Желязков, И. Танчев. Работещо.

Държавна фирма БЪЛГАРСКА ВЪНШНОТЪРГОВСКА БАНКА

Дъщерни задгранични дружества:

1. Баварско-българска банка. Работещо дружество.

2. Австробългарски мениджмънт консълтинг ­ Виена. Преди две години БВТБ е пожелала да излезе от него. Замразено по-късно.

3. ЛИТЕКС БАНК ­ Бейрут. Съществува.

Предмет на дейност на тези дружества са банкови операции.

Държавна фирма ИЗОТИМПЕКС

Дъщерни задгранични дружества:

1. КОРПЕКС ­ САЩ. Внесени като уставен капитал 40 000 щ.д. Участие 50 на сто. Дружеството е продадено.

2. ЧЕРЕКС ­ Канада (дъщерна на КОРПЕКС). Директор Константин Димитров. Продадено.

3. БЕЛКОМЕКС ­ Англия. 10 000 лири уставен и 140 000 лири оборотен капитал. За закупуване на офис е теглен заем от 253 000 лири и през първите години е изплащан. Преоценяват се активите и пасивите с оглед разплащане с кредитори или бъдеща ликвидация.

4. ИЗОТИМПЕКС ­ Атина. 10 000 уставен и 140 000 оборотен капитал е преведен. Директор Жан Марукян. Първата година нетна печалба от 20 000 щ.д., втората година ­ финансовият резултат е отрицателен. Представителят Ж. Марукян трябва да се отчете.

5. ДЖЕКУЕЛ ИЗОТ ­ ХОНКОНГ. 51 на сто участие. Внос, износ, агентство, дистрибуторство. Директори: Огнян Торторечев и Сия Пейчинска, като последната е упълномощена от вече излезлия от ареста Л. Витанов (бивш генерален директор).

6. КОРПЕГ ­ Франкфурт. Уставният капитал на дружеството възлиза на 100 000 ДМ (собственост 100 на сто на КОРПЕКС ­ САЩ, където ИЗОТИМПЕКС имаше 50 на сто дялово участие). На 29.1.1990 бордът на директорите разрешава на директора на КОРПЕГ Петър Георгиев да заплати 24 000 ДМ като дял, който да закупи до края на 1990 г. До този момент не е представен банков документ, доказващ покупката на дялове. Петър Георгиев е питал ИЗОТИМПЕКС има ли негово дялово участие в КОРПЕГ. Дялово участие, което той трябва междувременно да осигури, тъй като американската фирма е била закрита.

7. ИЗОТРЕЙДИНГ ­ Берлин. Основано със 100 на сто участие на ИЗОТИМПЕКС. Основен капитал 200 000 ДМ. Капиталът е ликвидиран по данни на ИЗОТИМПЕКС, без да е ясно как е станало това. Директор Веселин Протич.

8. ИЗОТИМПЕКС ИБЕРИКА ­ Мадрид. 50 на сто участие на ИЗОТИМПЕКС и 50 на сто испанско. Директор Георги Галев. Уставен капитал 150 000 щ.д., преведени през 1990 г. Основният капитал е бил изразходван за заплати на двамата административни директори Галев и Санхил. Испанският партньор не е внесъл изцяло своя дял, а Галев не е уведомил ИЗОТИМПЕКС за това. Неуредени задължения, получен автомобил "Пежо" от Париж и регистриран на името на българския директор ­ това накратко изчерпва дейността на българския директор в дружеството.

9. ИЗОТРОНИК ­ Мадрид. 50 нас то българско участие с 15 млн. песети. Без печалба. Директорът Илия Наумов е освободен.

10. ИЗАТРЕЙД ­ Чехословакия. Има предложение да се върне оборотният капитал и директорката Надежда Стоянова да се освободи.

11. ПРАГАКОМ ­ 100 на сто държавно участие. Неправомерно е увеличен уставният капитал, като е променено участието на ИЗОТИМПЕКС: 70 на сто на дотогавашния представител Стойчо Караиванов и един чешки гражданин. И 30 на сто ­ на ИЗОТИМПЕКС. Предполага се, че бившият генерален директор Витанов е дал пълномощно на фирмата, но то така и не е намерено. В момента фирмата полага усилия да се оттегли от задграничното си дружество и да си получи обратно оборотния капитал.

12. АЛТРОН ­ ИЗОТ ­ ЮАР, Йоханесбург. 30 на сто участие на ИЗОТИМПЕКС. Внос, износ, търговски операции в Европа, Азия, ЮАР и останалите африкански територии. Дружеството губи. Представител Райчо Илиев.

13. ИЗОТТРЕЙД ­ Будапеща. 89 на сто държавно участие. Директор Петър Добрев. Съдружниците се споразумяват за преразпределение на дяловото участие. Делът на ИЗОТИМПЕКС намалява от 89 на 48 на сто и фирмата-майка прави постъпки за връщане на оборотния капитал, който е вложила. Иска се и смяна на Добрев.

14. ИЗОПОЛ ­ Варшава. Отчита още първата година загуби. Представител Иван Янчев. 116 000 уставен капитал, като ИЗОТИМПЕКС притежава дружеството сто на сто.

15. ДЕЛТА ИМПЕКС ­ Белград. Открито със 150 00 щ.д. Закрито. Директор Иван Кръстев.

16. СУДОСКРАБ ­ Москва. ИЗОТИМПЕКС няма свой представител във фирмата и участва със 155 000 щ.д. и 155 000 рубли. Първата финансова година завършва без печалба.

17. ИЗОТРОН ЛИМИТИД ­ Ню Джърси. Поради непълна документация липсват много документи по този случай след освобождаването на Л. Витанов и започналото следствие срещу него.

Държавна фирма ИНДУСТРИАЛИМПОРТ

Дъщерни задгранични дружества:

1. ИНДУСТРИАЛИМПЕКС ­ Лондон. Работещо.

2. ДАНЮБЕКС ­ Париж. Работещо. Директори Й. Йосифов, Л. Цанков.

3. ИНДИИМПЕКС ­ Франкфурт. Я. Христов, Шойков, Конакчиев. Работещо.

4. ИНДИИМПЕКС ­ Хага. Работещо.

5. БУЛТЕКС ­ Торонто. Работещо.

6. БУЛТЕКС ­ Ню Йорк (клон на канадското дружество). Работи.

Държавна фирма АВИОКОМПАНИЯ (АК) “БАЛКАН”

Дъщерни задгранични дружества:

1. БГ ТУРС ­ Берлин. АК е излязла от участие.

2. АРКО ­ Берлин. Има споразумение за преотстъпване на акции. Директор Стефан Вълев.

3. АБАТКО ­ Кувейт. Работи активно. Директор Владимир Наньов.

Държавна фирма ТРАНСИМПЕКС

Дъщерни задгранични дружества:

1. БУЛГАКАН ­ Канарски острови. Не е регистрирано.

Държавна фирма БАЛКАНТУРИСТ ­

предметът на дейност на неговите дружества е един и същ ­ туристически и транспортни услуги.

С името БОЛКАН ХОЛИДЕЙС са регистрирани дружества на БАЛКАНТУРИСТ в Лондон, Франкфурт, Берлин, Амстердам, Копенхаген, Милано, Атина, Стокхолм, Цюрих, Виена, Варшава, Будапеща, Бейрут, Кувейт, Ню Йорк, в които директори са били съответно: Л. Гоцев, Великов, Недков, Хаджистоянов, В. Събев, М. Димов, Лъчезар Христов, Б. Божилов, Грозев, П. Петев, Драмов, Ив. Турлаков, В. Генков, Ив. Иванов, Н. Аршинков, Черпоков, Ив. Милков, Е. Каменов, Ева Кулишева, К. Костов, Запрянов, М. Щърков. Всички са работили пълноценно и на печалба.

Държавна фирма ЕЛЕКТРОИМПЕКС

Дъщерни задгранични дружества:

1. ЕЛЕКТРОИМПЕКС ИБЕРИКА ­ Мадрид, не работи.

2. ЕЛПРОМ ­ Боркен с директори: Т. Димитров, Зл. Недков, В. Митев, работещо.

3. Дружество в Ла Валета с директори Лальо Лалев, Тодор Колев.

4. С.Л.Е.Д. ­ Бейрут. Ликвидирано.

5. ЕЛЕКТРОИМПЕКС НАЙДЖИРИЯ ­ Лагос, работещо.

6. ФАР ­ Милано с директор Арсо Арсов, работещо.

7. ЕЛТОС ­ Берлин (С участие на ф. Елтос ­ Ловеч), работещо.

Държавна фирма ТЪРГОВСКО-ИКОНОМИЧЕСКА СЛУЖБА

в Москва поисква регистрация на 51 смесени дружества. На наше запитване за списъка на тези дружества ни беше отговорено, че не може да бъде предоставен.

Държавна фирма ИНТЕРКОМЕРС

Дъщерни задгранични дружества:

1. МИТЧУЕЛ ТРЕЙД ­ Лондон, замразено.

2. МАРЕКС ­ Мадрид. Директори: Д. Сотиров, Р. Христов, Кирков. Замразено.

3. АРДЕКС ­ Берн. М. Славов, Ал. Парушев. Ликвидирано.

4. ЛИТЕКС ­ Бейрут ­ пред ликвидация. Директори: Ив. Деев, Ат. Плугчиев. Пред ликвидация.

5. РОДОПАКОМЕРС ­ Вадуц, фирма, пощенска кутия. Няма данни за сегашна дейност.

6. РОДОПАКОМЕРС ­ Виена. Г. Гаврилов, Ал. Александров, К. Русинов. Работещо.

7. ИЛЕКС ­ Буенос Айрес. Участие на "Рила", "Пирин", "Витекс", "Хранекспорт". Продадено.

Държавна фирма МАШИНОЕКСПОРТ (МЕ)

Дъщерни задгранични дружества:

1. АЙДЖАКС БУЛМАК ­ Манчестър. Замразено.

2. БУЛМАК НОРГЕ ­ Осло. В него МЕ участва чрез "Булмак Керпен".

3. СОФБИМ ­ Париж. (МЕ, ЕЛЕКТРОИМПЕКС и френски акционери)

4. МАНЮРЕН ОТОМАТИК ­ Милуз. (МЕ, Минералбанк и френски съдружници)

5. БУЛМАК -Керпен, работи.

6. РЬОПЕРВЕРК

7. СИБИМЕКС ­ Милано. Печелившо, директор Р. Йорданов.

8. МЕВЕТ ­ Атина. Печелившо, директор ­ В. Георгиев.

9. БУЛМАК ХЕЛАС ­ Атина. Реекспорт.

10. БУЛМАК СВЕРИГЕ ­ Гьотеборг, работещо. Директор Ан. Шипковенски.

11. ИНТЕРИЗА ­ Стокхолм. Участие МЕ и БИСА. Не е работило.

12. ВНС ­ Нойнкирхнер ("Металолеене", МЕ), Кр. Гергински.

13. НСВ ХАНДЕЛС ­ Нойнкирхнер. Търговски офис на горната фирма.

14. БУЛМАК ­ Виена. (Участие чрез БУЛМАК Керпен), работещо.

С името БУЛСИНГ са регистрирани фирми в Сингапур (79 на сто МЕ), Джакарта (клон на сингапурската фирма) и Сидней ­ филиал. Директори са: Р. Димитров, Николов, Д. Пенев, Дружеството в Сидней е замразено.

15. КОРМЕТАЛ ­ Мексико с 51 мексикански съдружници, дължи пари. Няма български директор в момента.

16. БУМЕКС ­ Ню Джърси, регистрация от 1986 г., МЕ дава 100 000 щ.д., замразено.

Какво прави впечатление в някои от фирмите зад граница?

Ревизия на дружествата на БУЛГАРПЛОДЕКСПОРТ (БПЕ) е констатирала нарушения, свързани с трансфер на валута. Дружеството във Франкфурт превежда на БИ ДЖИ ЕС (също фирма на БУЛГАРПЛОДЕКСПОРТ) 250 000 ДМ за портокали, които не са получени изобщо. Води се дело за възстановяване на сумата.

Със 140 000 щ.д. БУЛГАРПЛОДЕКСПОРТ участва в покупка на хотел в Гърция, който обаче не носи приходи поради поставени по-високи цени от гръцкия съдружник.

Често в списъка на мястото на предприятието-собственик е вписано частно лице и след време регистрацията на дружеството се прави и в България. Такова дружество е ТЕХНОКАТАГУМ ­ Лагос. ТЕХНОКАТАГУМ кънстръкшън къмпани България ЛТД ­ на 2 февруари 1991 е извършена регистрация в България, като представител на филиала е Григор Стоичков. С участие 20 000 щ.д.

Фирми зад граница е имал ТРАНСКОМПЛЕКТ, днес закрит. В Никозия ­ една, в Лагос ­ две. "Рибно стопанство" също фигурира с 11 фирми в списъка, като за дружествата четем: няма данни, замразено, регистрирано, но не функционира.

Редом с фирмите се споменават и физически лица като Давид Самоковлийски, Ан. Вълков, Пламен Мърваков, Б. Божилов, Г. Найденов, Николай Попов, Ал. Янакиев.

Целта на създаването на ЗД е била разширяване на българското икономическо присъствие зад граница и обезпечаване на по-висока ефективност от търговската дейност на държавните предприятия.

Един анализ на създадените и сега съществуващи задгранични дружества показва прогресивно намаляване на държавното дялово участие. Масова практика е било воденето на двойно счетоводство, отклоняването на част от реалната печалба. С парите са закупувани недвижими имоти или са инвестирани като частен капитал."

Намирането и връщането на изчезналите милиони 31 години след учредяването на фонда за финансиране дейността на ЗД към МВиВ (реш. №304/11.5.1973 г. на Бюрото на МС) е невъзможно, скъпо и непосилно ­ въпреки данните за имена, банкови сметки и местонахождение, които днес "Монитор" публикува за първи път в българското медийно пространство.

nesnaecht

160 млн. лева ще останат допълнително в бизнеса през следващата година, обяви Стамен Тасев

6 октомври 2004 | 19:39 | Агенция "Фокус"

София. 160 млн. лева ще останат допълнително в бизнеса през следващата година след намаляване на данък печалба от 19.5 % на 15 %, обяви след днешния Национален съвет за тристранно сътрудничество зам.-министърът на финансите От следващата година напълно се премахва и данък наследство.Стамен Тасев. Синдикатите и работодателите одобриха по принцип предлаганите промени с някои забележки, съобщава БНР.

Всички права запазени - Информационна агенция "ФОКУС"

Редактирано от - nesnaecht на 06/10/2004 г/ 20:12:02

nesnaecht Ни чуете ни аете , още по-малко и ме четете ! Но това което съм казал и предсказал или предполагал става ! Па ми кажете че после държавата не ви помага да започнете нещо и да се развиете !

Програмите за заетост ще финансират и микропредприятия

"ДНЕВНИК" 17:11 ч.

Безработни, регистрирали микропредприятие, да могат да ползват средства от държавата за започване на самостоятелна стопанска дейност, предвиждат промени в Закона за насърчаване на заетостта. В сряда Народното събрание ги прие на първо четене. Регистрацията трябва да стане по Закона за малките и средните предприятия, а бизнес проектът да е одобрен от териториалното поделение на Агенцията по заетостта.

Предлага се финансирането да става в рамките на бюджетите на програмите и мерките за насърчаване на заетостта. Пари ще се дават и за покупка на селскостопански животни, пчелни семейства, буби, риби и зарибителен материал, както и за необходимите за отглеждането им техника, инвентар и лекарствени препарати. Това ще става по одобрен проект за земеделска дейност.

Законопроектът променя и статута на част от хората, които търсят работа активно. Досега за такива се смятаха не само безработните, но и студентите и пенсионерите, които искат да работят.

С промените в закона пенсионерите по инвалидност и хората с наследствени пенсии ще могат да се регистрират не като активно търсещи, а като безработни и така ще ползват повече права, обясни Гадар Хачикян (НДСВ), която е вносител на проекта заедно с Валери Цеков. Това означава, че ще могат да участват в курсове за обучение и преквалификация и да бъдат включвани в програми за заетост, от каквито са лишени пенсионираните поради възраст и стаж.

Предвижда се само безработните да са задължени да изпълняват препоръките на трудовия посредник, а не всички активно търсещи работа.

Вносителите предлагат да се разделят основанията за прекратяване на регистрацията на безработни и активно търсещи работа, а актовете на директорите на бюрата по труда да могат да се обжалват по административен ред.

Предлага се също промяна на дефиницията за "подходяща работа". Според сега действащия закон такава е тази, която съответства на образованието, квалификацията и здравословното състояние на лицето. Работното място трябва да е в същото населено място или до 30 километра около него, ако има подходящ транспорт. Вносителите предлагат това да важи до 24 месеца от датата на регистрация в бюрото по труда.

След това за подходяща ще се смята тази работа, която съответства само на здравословното състояние на безработния.

nesnaecht ДСБ е пълна с бивши комуняги

От: politician

Фактите за ДСБ са следните:

1. там е пълно с хора, които по един или друг начин са били свързани с тоталитарния комунистически режим - Йордан Соколов - 1957-58 година е бил зам- шеф на отдел " Жалби и писма " в ЦК на ДКМС, Евгени Чачев е бил партиен секретар, Петър Жотев - също, Васил Гоцев беше дясна ръка на Ярослав Радев

2.антикомунизма на ДСБ е привиден и демогогски - На един от последните Национални съвети на СДС бившият депутат Методи Андреев каза, че “ на срещата във ВИАС аз чух за първи път Иван Костов да говори за антикомунизъм “. Тези хора се вкопчиха в тезата за антикомунизма при положение, че преди две години и половина тогавашната председателка на СДС Екатерина Михайлова обикаляше структурите на СДС и без да и мигне окото твърдеше, че антикомунизмът бил неактуален, ретрограден и все в тоя дух. Наистина антикомунизмът в оня му вид от началото на 90-те трудно може да мотивира когото и да било, но в случая е важно да се разбере кога тези хора са казвали истината?

3.пълна лъжа е тезата, че ДСБ ще се противопоставя на руското влияние в страната - Как стана така, че сега Костов се сети да се бори с остатъците на “ империята на злото “, когато няма никакъв властови ресурс. А когато имаше такъв поведението му беше точно обратното. Заявяваше в началото на мандата, че “ правителството на ОДС трябва да бъде лоби на Русия в България “/на първата пресконференция на новото правителство през май 1997 /, назначаваше във второто правителство на ОДС като министри доказани служители на РУМНО при това в чувствителната сфера на отбраната, търпя две години като заместник – министър на отбраната червен кадър като Симеон Петковски, който е и един от основните виновници, Костов да се държи неадекватно по въпроса с унищожаването на ракетите СС-23, Скъд и ФРОГ. И обясненията му бяха едно от друго по – нелепи. Като това, че правенето на реформи налагало обществен консенсус, който можел да се наруши при прекалено вторачване по въпросите на бившите служби. Е ако тогава, когато БСП беше на дъното и обществото беше готово да приеме радикални мерки в тази посока това не беше направено, как да повярваме, че сега, когато никак не е сигурно, че ДСБ дори ще влезе в парламента, то това ще бъде направено. Очевидно е, че става въпрос за психологически и пропаганден маньовър от страна на хората на Костов към своите поддръжници и към част от твърдото ядро на СДС. Един вид намигване, което ще си остане и такова, нищо повече от пореден флирт.

4.ДСБ лъжат, че ще настояват за неутрализиране на бившите служби - Наистина е удивително нахалство да се явяваш в ролята на ментор по толкова важен въпрос, още повече когато си доказал, че въпросът с влиянието на бившите служби, със зависимостта на политическия елит от тях те е интересувал само и единствено инструментално. Такова беше отношението и на Костов, и на другите, които са около него сега в партията Демократи за силна България. Това са фактите и е добре да се припомнят по – често. Всяка една стъпка на бившия премиер през периода 1997 – 2001 по въпроса с наследството на бившата ДС беше продиктувана изключително от утилитарни, инструментални мотиви – да елиминира този, да изнуди друг, да “ умиротвори “ поведението на трети. Затова и двата закона за отваряне на документите на бившата ДС бяха абортирани. Този инструментален характер на отношението на Костов към проблема беше много добре описан от бившия шеф на комисията за досиетата Методи Андреев, който бивайки повикан от тогавашния премиер веднага след загубата на изборите на 17 юни 2001 чува от премиера Костов, че го е подвел с този закон, тъй като той не е изпълнил очакваното от него, но пък е настроил хората от бившите служби, поради което това е част от причините за загубата на парламентарните избори.

5. ДСБ няма нищо общо с дясното и с антикомунистическата традиция - Ориенталско - патерналистичното разбиране за правенето на политика, със силно антиевропейски и антидемократични черти ще бъде основна характеристика на тази партия. Въпреки заклинанията антидемократизмът е траен белег на мисленето на тези хора, който по същество представляват колекция от провалени обществени позьори. Интересно как си представят, че могат да създадат неапаратна, свободна партия, след като всеки от тях практически демонстрира характерно политическо поведение докато е бил лидер на СДС, главен секретар на СДС или член на ръководството му. Ключово понятие при тях е единството, хомогенността, които произтичат от желанието им за унищожаване на хетерогенното. Едва ли е без значение особената привързаност на един особено близък до Костов политолог към политическата философия на Карл Шмит. Толкова превзета претенциозност, и то накуп, трудно се понася. Основният проблем пред новата “ дясна “ партия на Костов е, че тя ще наподобява “ кучето, което мяука “, т.е. това, което те смятат за дясно, често пъти е обикновен социализъм. Като РМД – тата. Сега си признават, че ги правили напук на масовата приватизация на БСП. Вече развиват един пагубен синдром – поставят си взаимоизключващи цели, построени на крехката основа на абортирана представа за дясно поведение и целеполагане. Сещам се за няколко изявления на Иван Костов от 1997 г. насам, в които той директно заявяваше, че “ ние не сме десни, а честни и почтени “ / семинар 1997, Боровец / или “ добре е, че в България няма десни партии, защото десни са фашистките партии и СДС не е дясна партия.... / интервю БНР 1998 /. И наистина, откъде би могъл Костов да изгради десните си убеждения. Цялата му политическа кариера е в остра и хронична вражда с дясното поведение. Какво дясно и антикомунистическо може да има при тези хора, след като всеки трети от тях или е бил партиен секретар, или е работил за централни органи на БКП или ДКМС, или е бил политически журналист в БНТ преди 10 ноември. А да, има и кредитен милионер.

P.S. Ако коментирате това мое мнение, правете го с аргументи и факти, а не със заклинания и обиди. Иначе няма смисъл.

форумец от медиапоол

nesnaecht Бюджет 2005: Къде е намалението на данъците

Георги Ангелов

От няколко месеца управляващите твърдят, че през 2005 година ще има голямо намаление на данъците. Споменаваха се числа като 300 милиона лева, 360 милиона лева и дори 450 милиона лева. Въпреки че винаги сме се съмнявали в достоверността на последните две числа, първото (за 300 милиона лева намаление на данъците) изглеждаше като че ли е вярно. Един поглед към проекта за бюджет за 2005 година, обаче, показва, че и това число е било доста надценено.

Много време се отдели за обсъждане на въвеждането на т.нар. семейно подоходно облагане и неговият ефект върху данъкоплатците. В крайна сметка се оказа, че това семейно подоходно облагане ще влезе в сила формално през 2005 година, но детските облекчения за 2005 година ще бъдат изплатени през 2006 година и няма да имат ефект върху данъчната тежест през 2005 година. Ясно е, че 2006 година е след мандата на настоящото правителство и новото правителство може да отмени тези облекчения. Освен това, дори новото правителство да желае да запази детските облекчения, това може да е невъзможно – все пак никой не знае дали през 2006 година в бюджета ще има достатъчно средства за детски облекчения.

Има едно безспорно намаление на данък – това е намалението на данъка върху печалбата от 19.5% на 15%. Според оценката на експертите от министерството на финансите това намаление на данъците “струва” на бюджета 160 милиона лева. Освен това се намаляват и някои алтернативни данъци по закона за корпоративното подоходно облагане, което ще намали приходите в бюджета с 20.6 милиона лева (според министерството). Разбира се, без особени проблеми можеше тези данъци да се намалят и на 10% предвид на огромното преизпълнение на приходите, но изглежда правителството няма желание да го направи.

Предлага се и намаление на данъка върху доходите, което според министерството на финансите ще доведе до намаление на данъчната тежест с 1% и загуба на приходи в размер на 119 милиона лева. Тук също може да се посочи, че е възможно намаление на данъчната ставка до 10% при наличие на желание от страна на управляващите.

Дотук общото намаление на данъците е 299.6 милиона лева. Сега ще разгледаме някои промени, които са в обратна посока – а именно към увеличение на данъчната тежест.

През 2005 година се планира увеличение на няколко акциза. Това са акцизите върху горивата, спиртните напитки и цигарите. Ефектът от увеличението на акцизите се прогнозира от министерството на финансите да е в размер на 51.6 милиона лева. Тъй като акцизите са част от данъчната основа за ДДС увеличението на акцизите води до увеличение и на приходите от ДДС. Експертите на МФ изчисляват този ефект на 15 милиона лева.

През следващата година се предвижда поредно увеличение на приходите от такси (държавни, съдебни и общински такси). Тъй като в България таксите са много по-високи от стойността на заплащаната административна услуга, то от икономическа гледна точка те имат ефекта на данък. Увеличението на таксите според министерството е в размер на 105 милиона лева. Ако приемем, че в бюджетната сфера не е възможно повишаване на производителността на труда, то нормалното увеличение би трябвало да е не повече от номиналния ръст на БВП (8.5% според оценката на МФ). Следователно бихме могли да приемем, че около 61 милиона лева от увеличението на таксите е защитимо (въпреки че дори това увеличение е по-скоро неоправдано). Следователно остават 44 милиона лева свръхувеличение на таксите, които увеличават данъчната тежест на гражданите и бизнеса.

Дотук разгледахме ефектите, за които са предоставени данни от министерството на финансите. Остават още няколко ефекта, които не са оценени от министерството.

През 2005 година се предвижда промяна на съотношението, в което се делят осигуровките. От следващата година съотношението работодател/работник ще е 70:30, докато досега беше 75:25. Дори увеличението на осигурителната вноска на работещите да е изцяло компенсирана от увеличение на брутната заплата, все пак чисто математически се получава повишаване на общата осигурителна тежест. Това е така, тъй като за част от осигуровките се преминава от начисляване “над черта” (tax exclusive) към начисляване “под черта” (tax inclusive) . Въпреки че законовата ставка на осигуровките не се променя, преминаването на по-голяма част от осигуровките към начисляване “под черта” води до увеличение на ефективната ставка.* Ефектът от промяната на съотношението, в което се делят осигуровките, се изчислява на увеличение на дължимите осигуровки в размер на 70 милиона лева.

Друг ефект върху облагането на труда се поражда от прогресивността на данъчната таблица за облагане на доходите. Тази прогресивност води до това, което икономистите наричат “пълзящо нарастване на данъчната тежест” (bracket creep). Това пълзящо нарастване на тежестта се дължи на факта, че при нарастване на работната заплата /заради инфлацията или растежа на икономиката/ по-голяма част от нея се дължи като данък. Така например, през 2004 година облагането на труда на база средна работна заплата е 40.15%, докато през 2005 година ще достигне 40.39% въпреки намалението на данъчните ставки с 2%. Този ефект на “пълзящо нарастване на данъчната тежест” е в размер на около 50 милиона лева.

Общият ефект на посочените до тук данъчни промени е намаление на данъците с около 69 милиона лева. Би трябвало да посочим, обаче, че за да избегнат рискове пред бюджета експертите на министерството на финансите винаги изчисляват консервативно данъчните промени, т.е. надценяват намалението на данъците и подценяват приходите от увеличението на отделни данъчни ставки. Следователно, много е вероятно оценката за тези 69 милиона лева нетно намаление на данъците да е по-висока от реалната и в крайна сметка да се окаже, че намалението на данъците е близко до нула (или дори има увеличение на данъците).

През последните няколко години се наблюдава тенденция на нарастващо преизпълнение на приходите, което през 2004 година вероятно ще надмине 1.3 милиарда лева. Въпреки това през 2005 година се залага едва забележимо намаление на данъците от 69 милиона лева /в най-добрия случай/. Интересно е, че това го прави партията, която обеща намаление на данъчната тежест до 35% от БВП (или намаление от над 2.5 милиарда лева).

Таблица 1:

Ефект от данъчните промени.....Ефект върху облагането.....Сума /млн.лв./

Данък печалба..........................Намалени е.........................-160

Други данъци по ЗКПО..............Намаление.............. ...........-20.6

Данък върху доходите..............Намаление.......... ...............-119

Акцизи................................... ..Увеличение.........................51.6

Ефект на акцизите върху ДДС...Увеличение......................... 15

Такси.................................... ....Увеличение.........................44

Осигуровки - промяна на делението..Увеличение..................70

Пълзящо нарастване на данъчната тежест...Увеличение........50

Общ ефект.................................Нам аление.........................-69

* Един практически пример за tax inclusive и tax exclusive облагане може да се прочете тук: http://www.brookings.edu/views/articles/g ale/20040924.pdf

© Коментарните материали от Прегледа на стопанската политика са обект на авторско право. При използването им е задължително позоваване. Абонаментна такса дава право да се препечатват материали от бюлетина (за абонамент: svetlak@ime.bg).

Взето от ИПИ.

nesnaecht Бюджет 2005 е бюджет на ускорения икономически растеж, на напредъка и стабилността

25 октомври 2004 | 18:55

Агенция "Фокус"

София. Със 7% ще бъдат увеличени пенсиите през 2005. Заплатите ще бъдат повишени с 6 на сто, предвижда приетият от правителството проект на Закон за държавния бюджет за 2005 г., съобщиха от Министерски съвет.

Очакваният ръст на Брутния вътрешен продукт през 2005 г. е 5-5, 5% или 41 343 млн. лв. Средногодишната инфлация е 3, 6 на сто. Това предвижда приетият от правителството проект на Закон за държавния бюджет на Република България за 2005 г. Заложеният бюджетен дефицит е 0, 5% от БВП.

Бюджет ‘2005 е бюджет на ускорения икономически растеж, на напредъка и стабилността, подчерта министърът на финансите Милен Велчев. Той е разработен в съответствие с приоритетите на правителството за нисък бюджетен дефицит, висок икономически растеж и ниска инфлация.

От 1 януари 2005 г. минималната работна заплата ще бъде увеличена с 25%, предвижда проектозаконът. Тя ще стане 150 лв., при 120 лв. в момента. Средната работната заплата в бюджетната сфера през следващата година ще нарасне с около 6 на сто.

От 1 юни 2005 г. пенсиите ще бъдат повишени със 7 на сто. Социалната пенсия за старост, сега 53 лв., ще бъде 60 лв.

От 1 януари 2005 г. максималната пенсия ще бъде 455 лв., при 420 лв. в момента.

За 2005 г., по консолидираната фискална програма, приходите са 16 067 млн. лв. От тях 10 330, 2 млн. лв. са по проекта на държавния бюджет.

Заложеното увеличение на постъпленията от данъци е с 13, 5% повече от програмата за 2004 г. Значителното повишение е в резултат на очакваната по-висока ефективност в работата на приходната администрация и нарастващата икономическа активност.

Разходите в Бюджет ‘2005 са 10 375, 2 млн. лв. За социално осигуряване, подпомагане и грижи – 13, 5% от БВП,

за образование – 4, 2% от БВП,

за здравеопазване – 4, 3% от БВП,

за отбрана и сигурност – 5% от БВП,

за благоустройство – 2, 1% от БВП.

Най-голямата сфера на държавни разходи са за социално осигуряване, подпомагане и грижи. Предвидените средства са с 443, 5 млн. лв. повече от тази година.

За образование в бюджета на консолидирана основа са предвидени 1 701, 4 млн. лв. Това е с 8, 7% повече от тази година. Средствата ще бъдат насочени за засилване на чуждоезиковото обучение, информационните технологии и интегриране на отпадналите от образователната система ученици. В сравнение с бюджет за 2004 г. са осигурени 13 млн. лв. допълнителни средства за капиталови разходи, 30 млн. лв. са за компютъризация на училищата. Осигурени са и средствата за допълнителни възнаграждения на учителите по случай 24 май, началото на учебната година – 15 септември и за Нова година.

Разходите за здравеопазване са 1 772, 7 млн. лв. През 2005 г. Министерството на здравеопазването ще доразвие прилагането на принципа за финансиране на болниците на базата на реално извършена дейност, като по този начин ще се засили пазарния елемент в здравната система. Целта на предприеманите мерки и на цялостната политика е подобряване качеството на медицинското обслужване на населението. Предвидените средства за животоспасяващи и животоподдържащи медикаменти и консумативи са 55 млн. лв. Осигурени са 320 млн. лв. за субсидиране на болничната помощ от бюджета на Министерството на здравеопазването. Отделно в здравната каса са предвидени още 295 млн. лв. за болнична помощ.

Разходите за отбрана и сигурност през следващата година са 12, 7 на сто от общите разходи. През следващата година ще продължи модернизацията на въоръжените сили. Предвидените средства за изпълнение на Националната програма за подготовка и присъединяване на страната ни към НАТО са 75 млн. лв.

Инвестиционните разходи са един от основните приоритети на Бюджет ‘2005, подчерта министър Велчев.

През следващата година средствата за капиталови разходи са 21% повече, спрямо тази година. Те са 1 609, 3 млн. лв. в консолидирания бюджет. В проектобюджета в структурата на източниците за финансиране на капиталовите разходи се запазва тенденцията за нарастване на външните безвъзмездни помощи от предприсъединителните фондове на Европейския съюз – програмите ИСПА, ФАР и САПАРД

Основните данъчни промени през 2005 г. са насочени към общо намаляване на данъчната тежест, поддържане на стабилна данъчна система, опростеност на административните процедури.

Необлагаемият месечен доход от 120 лв., в момента, ще бъде увеличен на 130 лв. Ще бъде въведено и семейното подоходно облагане. Това ще бъде нов финансов инструмент за осъществяването на по-ефективна социална политика.

С намаляването на ставката на корпоративния данък през 2005 г. от 19, 5% на 15 на сто на разположение на бизнеса ще останат около 160 млн. лв. Анализът показва, че ставките по данък “печалба” са едни от най-конкурентните сред страните от региона. Това, в съчетание с останалите мерки на правителството, ще направи икономиката ни още по-привлекателна за чуждестранните инвестиции.

За подобряване на инвестиционния климат е предложена завишена данъчна амортизационна норма за машини, производствено оборудване и апаратура за нови активи на 50%.

nesnaecht Д-р Косев

[Начинаещ]

от Bulgaria

Общо мнения: 27

Гледам Незнайко яко флъдва тука .. Народа казва, че рибата се вмирисва откъм главата, дайте да я видим тая рибешка глава:

Симеон Борисов Сакскобургготски

Министър-председател на Република България

Симеон Сакскобургготски е роден на 16 юни 1937 г. в София. Той е син на цар Борис ІІІ и царица Йоанна.

В този ден цяла България се оглася от звън на църковни камбани и залпове, които възвестяват раждането на бъдещия цар. По случай радостното събитие, царската двойка дава широка амнистия на затворници, а учениците получават повишение на оценките с по една единица.

Няколко седмици по-късно, престолонаследникът е кръстен с вода, донесена специално от река Йордан. Пренася я български военен пилот.

На 28 август 1943 г., след внезапната смърт на цар Борис ІІІ, едва 6 годишен, Симеон ІІ се възкачва на престола. Назначено е регентство, което управлява България от негово име. След комунистическия преврат на 9 септември 1944 г. Симеон ІІ остава на трона, но регентите, сред които и чичо му княз Кирил, са екзекутирани, както и голяма част от интелигенцията в страната. Две години по-късно, през 1946 г., след проведен референдум, цар Симеон, сестра му - княгиня Мария-Луиза и царица Йоанна са принудени да напуснат България. Без да е абдикирал от престола, младият цар заминава в дългогодишно изгнание. Семейството се установява най-напред в Александрия, Египет. Неслучайно избират Египет. Там, също в изгнание, живее бащата на царица Йоанна - италианският крал Виктор Емануел. В Египет Симеон се записва в прочутия “Виктория колидж”.

През юли 1951 г. испанското правителство предоставя политическо убежище на прогоненото българско царско семейство. В Мадрид Симеон ІІ завършва Френския лицей, следва право и политически науки. През периода 1958 - 1959 г. той е курсант във авторитетната военна академия “Вали фордж” - САЩ. Там става известен под името “кадет Рилски”. Завършва с чин “младши лейтенант”.

През 1962 г. Симеон ІІ сключва брак с испанската аристократка доня Маргарита Гомес–Асебо и Сехуела. Двамата имат пет деца - четирима сина и една дъщеря.

През 1996 г. Симеон ІІ се завръща в България след почти 50-годишно изгнание. През всичките тези години той не спира да се вълнува от живота в родината и от всичко, което е свързано с България. Работи активно с нашата емиграция по света, подпомага много сънародници.

Поддържа широки международни контакти в икономическите кръгове, осъществява разнообразна дейност, която налага чести пътувания в различни краища по света.

Освен родния си български език, Симеон Сакскобургготски говори отлично английски, френски, немски, италиански и испански, ползва арабски и португалски.

През 1998 г. Конституционният съд взима решение да върне имотите на семейството му.

На 6 април 2001 г. Симеон ІІ декларира своето желание да се установи в България и да работи активно като приложи целия натрупан опит през годините на изгнание и използва всичките си създадени контакти за възраждането на страната.

В историческо обръщение към българския народ, той оповести намерението си да създаде Национално движение с неговото име за нов морал в политиката и за почтеност във всичко. Като лидер на това движение, след поредица проблеми при регистрацията му в съда, българският цар се яви на парламентарните избори на 17 юни 2001 г.

След категоричната победа на НДСВ , на 24 юли 2001 г. Симеон Сакскобургготски положи клетва като министър-председател на Република България.

Редактирано от - Д-р Косев на 18/11/2004 г/ 00:01:56

Създадено: 17.11.2004 г. 23:56:57

nesnaecht dosie

[Златен]

от Bulgaria

Общо мнения: 688

Испанският АВС пише, че премиерът Луис Родригес Сапатеро търси помощта на крал Хуан Карлос за "намаляване на напрежението между Мадрид и Вашингтон".

"Неспособността на правителството да се измъкне от блатото, в което се натика само, става все по-очевидна, както става очевидна и невъзможността да извади оттам отношенията със САЩ", отбелязва вестникът.

Правителството трябва да се замисли, посочва АВС, "защо е стигнало дотам, че да прибягва да помощта на краля". То трябва да осъзнае, добавя вестникът, че "историческият капитал, натрупан от монарха, не може да бъде използван за ремонтиране на посредствената външна политика на кабинета".

Създадено: 23.11.2004 г. 02:13:30

nesnaecht ВИКТОР77

[Златен]

от Bulgaria

Общо мнения: 926

Не пей ми се

[Златен][336]

24.11.2004 г. 16:52:39 Викторчо,

Почвам

1. Славчо Христов

2. Бакърко

3.Бонев

4. Данчо салфетката и разбира се

5 ВАНЬО ЦИГАНИНА.

Мога да ги направя 555, но не искам, щот много добре ги знаеш.

Червените ги знаеш, а ЖЪЛТУРКОВЦИТЕ??

----------------------------------------- ----------------------------------------- ----

ВАШАТА НАГЛОСТ НЯМА ГРАНИЦИ!

Всички в България, приятели и врагове на Костов знаят много добре, че не е милионер! Вулгарният епитет с който го наричате, говори лошо не за него, а за вас, като едно злобно и вулгарно човече!

Славчо Христов си беше милионер и преди идването на Костов.

За Бакарджиев и Данчо е верно, и поради клиентелиските им интереси Костов ги изгони от правителството!

ЕТО НЯКОЙ ПОЛИТИЦИ- МИЛИОНЕРИ"

Жорж Ганчев,

политик - Над 1 млн. лв.

Основателят на Български бизнес блок (БББ) дълги години живее и работи в САЩ, където е емигрант от 60-те, завършил е Театралния институт в Холивуд, което му позволява да се изявява като режисьор, продуцент, сценарист в киното и телевизията. В българския политически живот участва активно от 90-те години, бил е депутат в 37-ото и 38-ото народно събрание. Притежава имот в столичния квартал "Владая", който се оценява на солидна сума. Участва и в президентските избори през 2001 г., като винаги успява да привлече сериозни инвестиции към собствената си партия.

Атанас Тилев,

предприемач - Над 50 млн. лв.

Бившият банкер е известен с връзките си с разузнавача Бриго Аспарухов и с бившата Държавна сигурност. Тилев стана скандално известен с това, че финансира премира Сакскобургготски, с който имат общ бизнес. Името му нашумя и като собственик на фалиралата Банка за земеделски кредит, както и със заплетените му отношения с кръга "Орион". Неговата фирма "Дару финанс" държи над 60% от акциите на застрахователно дружество "Витоша".

Димитър Калчев,

министър - Над 5 млн. лв.

Министърът на държавната администрация в сегашното правителство е бил кмет на Русе в продължение на два мандата. Отново в крайдунавския град той е оглавявал клона на Кредитна банка, която беше собственост на "Мултигруп". Още преди години е работил като ръководител на обекти на "Машинекспорт" в Танзания, Уганда, Кения и Етиопия, което е източник на значителни средсва в десетте банкови сметки, които притежава, както и акции в редица фирми. Той е човекът, който попълни едни от най-дългите имотни декларации с декларирани повече от десет имота. Съпругата му е собственик на автогарата в Русе.

Коста Цонев,

актьор - Над 1 млн. лв.

Известният български актьор и царски депутат произхожда от аристократично семейство от столицата, което притежава скъпоструващи имоти и гарантира добри приходи на тримата синове в семейството. Не е тайна, че братът на актьора е човек със значително финансово благосъстояние и има преуспяващ бизнес в Австралия. Като депутат Цонев е декларирал няколко апартамента в столицата, къщи в околностите є. Бащата на не по-малко популярния от екрана на БНТ Митко Цонев се очертава и като заможен човек с оглед на дългогодишната му успешна кариера като актьор в български продукции.

Дарина Павлова,

бизнесдама - Над 2.5 млрд. лв

Съпругата на покойния президент на "MG Корпорация" и баща му Павел Найденов управляват богатството, наследено от Илия Павлов. По независими оценки стойността на активите надхвърля 2.5 млрд. лв. Дарина Павлова прекрати дейността си, свързана с компанията за модели "Мегаталант", за да се концентрира върху управлението на по-важните компании в рамките на корпорацията.

Андрей Райчев,

социолог - Над 5 млн. лв.

Собственикът на социологическата агенция "Галъп" е и един от издателите на вестник "Сега". Точно преди две години подари на съпругата си ­ известната журналистка Виза Недялкова, собствено радио ­ "Нет". Фирмата "Провижън"ООД, в която той има 50% дял от капитала, сключва сделка с агенция "София прес" за съвместна рекламна дейност в залата за пресконференции на агенцията за срок от 5 години. От съвместната рекламна дейност "Провижън" получава 70%. Собственик е на "Рис" ЕООД, което се занимава с продуцентска, издателска, рекламна и маркетингова дейност.

Любен Дилов-син,

продуцент - Над 1 млн. лв.

Един от учредителите, член на Горната камара и секретар на Политическа партия "Движение Гергьовден", с която участва в парламентарните избори през юни 2001 г. Той е журналист по образование. В издателските среди е известен като главен редактор на вестник "Експрес", съсобственик и главен редактор на в-к "Ку-ку". Любен Дилов-син е съдружник в "ТриВоДи" ООД и в "Българска музикална компания" ООД. От началото на 90-те години активно участва в работата на "Ку-ку", "Каналето", "Хъшове", "Шоуто на Слави".

Христо Бисеров,

политик - Над 3 млн. лв.

Бившият главен секретар на СДС е с юридическо образование. Придоби славата на "сив кардинал" в синята партия, защото се смяташе, че движи тайно делата на СДС. До 1995 г. е председател на Консервативната екологична партия (КЕП). Съучредител е на Уестминстърския kлyб в България от 1995 г. Приблизителната стойност на имотите на Бисеров надхвърля един млн. лв., като най-ценна е голямата къща в центъра на София. Наследник е на реституирани

Йордан Цонев,

бизнесмен - Над 3 млн. лв.

Бившият председател на бюджетната комисия в предишното НС има висше образование по икономика специалност "Организация на строителството". Преди да стане депутат от квотата на СДС, той е бил председател на икономическата и финансовата бюджетна комисия в бургаската община. В същото време е оглавявал няколко търговски дружества. Йордан Цонев, който се считаше за един от най-богатите сини партийци, не криеше, че е започнал бизнеса си с продажбата на пици на летовниците по Южното черноморие.

Иван Славков,

спортен деятел - Над 5 млн. лв.

Дългогодишният шеф на Българския футболен съюз е известен на олимпийските деятели от цял свят, не е тайна старото му приятелство с Хуан Антонио Самаранч, който доскоро управляваще МОК. Само колекцията му от произведения на изкуството се оценява над 5 млн. лв. Бившият зет на Тодор Живков изгради през годините собствена успешна кариера в Българската национална телевизия, Международния олимпийски комитет и стана почти несменяем президент на футболния съюз. Основа собствена партия, с която участва в предишните парламентарни избори.

Евгений Бакърджиев,

политик - Над 1 млн. лв.

Бившият вицепремиер и министър на регионалното развитие е популярен не само с кариерата си на политик. Името му нашумя особено около проверките при продажбата на държавни имоти. Бил е общински съветник, председател на Столичния общински съвет и депутат в 38-ото народно събрание от листата на ОДС. Съпредседател е на няколко междуправителствени комисии за търговско-ukoномичecko и научно-техническо сътрудничество. Инженер по образование. Женен, с 3 деца.

Васил Божков,

предприемач - Над 1 млрд. лв.

Първата фирма на председателя на Българския бизнесклуб "Възраждане" Васил Божков се е занимавала с търговски и финансови операции. След този старт следва успешната 1991 г., през която изгражда верига от бюра за обмен на валута, пише в сайта на "Нове АД холдинг". От 1992 г. насам компанията трайно се установява в активния икономически живот на България. В състава на холдинга влизат няколко успешно работещи фирми. Според класацията на полския седмичник "Впроста" Васил Божков притежава 0.5 млрд. долара и заема 21 място в Източна Европа.

Васил Иванов,

министър - Над 10 млн. лв.

Името на сегашния министър на младежта и спорта нашумя с разрастването на неговата верига от сладкарници "Лучано. Известно е участието му в редица фирми. Притежаваше 40% от "Лучано МЗ", дялове от "Агропродукт" и значителен дял в "Лучано такси". Освен че е собственик на двата луксозни Виенски салона в центъра на столицата, той притежава и заведението зад Спортната палата, където се помещава министерството сега. Откакто е в правителството Васил Иванов излезе от тези фирми.

Петър Манджуков,

предприемач - Над 100 млн. лв.

Член на Бизнесклуб "Възражадане", издател на вестник "Дума", на "БАЛКАН българска телевизия" (ВВТ), притежава лиценз от държавата за търговия с оръжие. Роден е през 1942 г. в Пловдив. Името му нашумява през 1999 г., когато основава дружеството "П. М. груп" АД, което обединява фирмите му, създадени до момента. Понастоящем е изпълнителен директор и председател на Съвета на директорите. Притежава ЗММ ­ София, "Инфомедия"АД, "ИПМ хотели" АД, собственик на хотел "Панорама" в Пампорово, Винарска къща "Виноградец".

Създадено: 24.11.2004 г. 18:09:52

Редактирано от - nesnaecht на 25/11/2004 г/ 06:44:20

nesnaecht Ай сиктир

[Златен]

от Bulgaria

Общо мнения: 3425

Хламидий, хвърляш ме в тъча! Не знаеш тракийския освободителен химн?

Веднага го пействам...

ЯСЕН МЕСЕЦ ВЕЧ ИЗГРЯВА

Марш на странджанските тракийци

Ясен месец веч изгрява

над зелената гора.

В цяла Странджа роб запява

песен нова юнашка.

През потоци, реки, бърда,

нещо пълзи, застава

дал е Юда самозива,

или луда гидия ?

Не е Юда самодива,

най е чета юнаци,

плашила за читаци.

Бързат, бързат да пристигнат

преди петли в Сърмашик,

да ги никой не угади

и ги подло предаде.

Но шпионско око мръсно

отгде ги е съзряло

тозчас тръгва и отива

на врага чета предава.

Денят мина мирно, техо,

дойде нощта ужасна,

аскер селото загради

и четата заварди.

Съмна вече над селото

изток пламна във зора,

пушка пукна, ек отекна

знак се даде за борба.

Юнаци са сал петима,

един срещу стотина.

Бомби трещат, куршум пищи-

цяла Странджа веч ечи,

тиранинът е уплашен,

от геройската борба.

Няма вече плахи роби,

има горди юнаци…

Гръм куршумен, гръм отново !

Скъпа кръв порой тече,

падна Пино, Равашола,

мрат в борбата си нова.

О, сърмашик, село славно,

от юнашката борба,

о, Сърмашик, знаме ново

на тракийската свобода.

Създадено: 26.11.2004 г. 01:13:42

Редактирано от - nesnaecht на 26/11/2004 г/ 01:32:53

Анонимен54
nesnaecht

България: Загубени (и намерени) в превода

22 март 2005 | 10:09

The Washington Post

Синди Луус

Ако успях да ви убедя да опитате България, ще трябва да си носите сериозен разговорник и да запомните следното - в тази страна, когато искате да изразите одобрителен отговор, трябва да поклатите главата си настрани, а за да изразите “не” - нагоре-надолу. Бавното ми разбиране на обърнати знаци за положителен и отрицателен отговор създаде доста по-голямо объркване от необходимото по време на петдневното ми посещение в България по-рано този месец. Английският език не се говори широко извън хотелите. Този проблем доведе до това, че вбесих брадат свещеник в дълго черно расо, който си помисли, че искам да посетя стаята му и може би да спя с него, когато единственото което исках да огледам стая, давана под наем в неговия манастир. За щастие, има много българи, които са готови да ви помогнат и услужат. В един софийски ресторант, например, келнерът изглеждаше толкова ангажиран с това да ми достави удоволствие, толкова нетърпелив да види одобрението ми, че когато не успях да довърша рибата си, скрих останалата част в хартиена салфетка и я сложих в чантата си, за да не го разочаровам. Пълно разкритие: също така има някои работници в сектора на услугите, които са възпитаници на съветската школа за гостоприемство, с отношение, което е като “не виждаш ли, че играя карти”, “неми досаждай, няма супа за вас”. Ясно може да се разбере, че България е страна в преход. Това се вижда по услугите и архитектурата, с блокове от съветската епоха, опасващи улици, които свършват с шикозни хотели или ресторанти. Осъзнавате бързите промени, когато видите българи, каращи “Мерцедес”-и и други на магарешки каруци. България е също и амалгама на култури. Веднага след като разберете, че един район прилича много на Гърция, и обърнете поглед на друг ъгъл, ще си спомните за Турция. Или ще влезете през вратата на катедрала, сякаш сте във Франция и вътре ще откриете, че стените са изографисани с византийски стенописи, напомнящи много за Русия. Църковни куполи и минарета украсяват небето на градове и на малки селца. Всички велики сили, която някога са възниквали в Европа са минавали през България. Те са грабили тази, разположена на кръстопътя между Изтока и Запада, страна, но са оставили и някои от най-хубавите неща от своите култури. През 1990 година, след половинвековен съветски контрол, България проведе своите първи свободни многопартийни избори. В страната все още тече процес на приватизация на нейната икономика и борба за модернизиране на инфраструктурата й. Въпреки че карах два пъти по гладки нови магистрали, по които има знаци на кирилица и латиница, учудих се на дупките по объркващи пътища, където има много малко знаци. В страната има разногласие по въпроса дали да се поставят знаци на латиница, ми каза агент, който даваше под наем коли. Проблемът е, че бедни селяни свалят знаците и ги предават за вторични суровини. Много хора, според агента, работят здраво за да направят България привлекателно място за туристите. “Все още нещата не са перфектни, - каза той но бързо допълни - Дори сега, обаче, имаме много хубави неща, които да се видят”.

Продължителна история

Хоризонтът в крайните квартали на столицата София е изпълнен със запуснати, бездушни блокове, но в центъра са концентрирани музеи, грациозни стари правителствени сгради и исторически храмове, скупчени до синагога и джамия, построена от турците през ХVІ век. През последните години много сгради са ремонтирани от частни предприемачи или по проекта на ЕС “Красива България”, който дава пари за възстановителни работи. Едно от най-внушителните постройки е катедралния храм “Св. Александър Невски”, построен между 1882 и 1912 година. Катедралата е изпълнена с изящни миниатюри от дърво и мрамор, а е дом на стотици шедьоври на българската иконопис. Позлатения централен купол, украсен с масивен златен кръст, стана мой ориентир, докато обикалях из града, имайки усещането, че се губя. Изпитах особено удоволствие да гледам катедралата, знаейки за ролята на Българската православна църква за спасяването на евреите от нацистките лагери на смъртта - една история, описана в книгата ”Отвъд хватката на Хитлер”, която четох в самолета. Въпреки че България е била съюзник на Германия през Втората световна война, малката страна постоянно е пречила на нарежданията да бъдат депортирани нейното 50 000 еврейско население в полските лагери на смъртта. Църковните водачи са заели справедлива позиция, като един от тях дори заплашил да легне на релсите, за да попречи на влаковете, които пристигнали да транспортират българските евреи. Тези влакове си тръгнали празни. Тази история създаде топли чувства в сърцето ми към българите - една тенденция, която се разшири, когато видях книжния пазар в София. По много пресечки навън са разположени сергии. Бързо бях изкушена от горещ призив да си купя българското издание на биографията на президента Клинтън, но се спрях на няколко използвани томчета на Скот Фицджералд. Всяко предлагана книга е грижливо за защита в найлон. Всеки град, който поддържа толкова огромен книжен пазар е добър за мен. Черно море, което се простира по източната граница на България от Румъния до Турция, е станало изключително популярно сред европейските туристи. Китни селца с историческо значение са разположени по пясъчните брегове в южните райони. В други области са изградени модерни курорти. Черно море обаче е на противоположната страна от международното летище в София. Въпреки че България е малко по-малка от щата Тенеси, няма директен път през страната. За четирите нощи, които прекарах там, реших да променя колкото се може повече места и си набелязах малък триъгълник - източно до Пловдив, втория по големина град в България, южно през планините и местата, където се отглеждат лозя, и обратно до столицата. Модерна магистрала, по която има знаци с латински и кирилски букви, се простира на 97 мили между двата града. Крайните квартали на Пловдив не са много обнадеждаващи, но в него се намира прекрасен стар град. Древните траки основават Пловдив още през V век пр.н.е. Римляните пристигат през І век и по време на тяхното управление освен другите неща построяват и забележителен амфитеатър за 6000 души, който е възстановен в все още се използва за концерти през пролетта, лятото и есента. Няма нужда да се борите с карта в Пловдив. Старият град е на една квадратна миля или малко повече, и открих учудвайки се безцелно, че съм стигнала при всички забележителности, включително римския амфитеатър, и много други останки от римско и тракийско време. Стръмни павирани пътища минават край стари църкви, джамия, построена през VІ век по време на епохата, която българите наричат “османско иго” и характерни дървени сгради, които са класически примери за османския конак - тип къща на заможните турци. Най-забележителни от множеството сгради са Етнографския музей, конак с изящни колони и портици, оцветени в тъмно синьо и богато украсени с мотиви на бели и жълти цветя и листа. Вътре можете да научите всичко, което искате да знаете за направата на сирене и вино, както и да видите изложби на мебели, скъпоценности, керамика, костюми и музикални инструменти. Независимо от студа в този мартенски ден, улични музиканти свирят за пари. Някои са възрастни - знак за трудностите, на които пенсионерите са подложени при новата икономическа ситуация. Някой, който оплаква упадъка под звуците на акордеон в САЩ трябва да бъде здраво аплодиран. Изкуството е живо и е на добро ниво в България.

Азбучната бъркотия

Изработих си план как да се ориентирам в лъкатушещите, изпълнени с дупки пътища между Пловдив и южната част на страната, където имената върху картата ми нямаха никакво сходство с кирилските варианти върху пътните знаци. На всеки кръстопът виждах думата “Пловдив” както се предава на моята азбука и си казах “английски”, но тогава забелязах Пловдив на кирилица и си казах “български”. Тогава им показвам името на следващия град, до който искам да стигна, така както се появява на латиница на картата ми, казвам “английски”, тогава поглеждам към тях и казвам “български?” Когато им просветна, те се усмихват широко и написват името на същия град по начин, който ще позная, когато го видя върху знак на следващите кръстовища. По този начин пътувах през планини и долини с изключителна красота, край лозя, потоци, реки и езера, надигнати от топящия се сняг. Пътуването от Пловдив до Банско е по-малко от 100 мили, но ми отне над четири часа - ако не бе паднал сняг, вероятно можеше да го измина за половината време. Все още бе достатъчно светло, когато пристигнах в Банско, за да успея да стигна до извода, че това е един изключително приятен курортен град, изпълнен с почиващи българи. Планините около града имат прекрасни ски удобства и трябва да са страхотни за туризъм при добро време. Следващата сутрин пресякох планината и се спуснах в на юг към винарската изба “Дамяница”, на места виждам целия път към Македония и Гърция. В избата, координаторката на екскурзията Цветелина Шутова ми показа няколко сгради и не отведе до бъдещата дегустаторска зала, която тя се надява да бъде готова през юни. Цветелина не само ще организира екскурзии по поръчка, но ако посетителите се интересуват, но ще подготвя за тях работа в помощ за събирането на реколтата или посещения на редица фестивали в близките села, където ще има вино, храна и музика. Всеки мъж и жена в района, каза тя, са включени в направата на вино. Тя се смути, когато я попитах за хората покрай пътя, които продаваха техни домашно произведени вина в рециклирани пластмасови бутилки от “Кока кола”. Избата “Дамяница” и много като нея работят здраво, за да създадат първокачествени вина. “Правихме вина за руския пазар, сега произвеждаме добри вина за хора, очакващи качество, а не количество”, казва Цветелина. Около 50 винарски изби в България са отворени за посетители, казва Цветелина, която работи над наръчник, който се надява да подпомогне за екскурзиите по избите в цялата страна. У познавачите на вино в САЩ и Европа се увеличава ентусиазма по отношение на българските вина, особено за тези с от сортовете “Мерло” и “Каберне Совиньон”, които са сред специалитетите на “Дамяница”. По-надолу по пътя спрях да разгледам Мелник, едно от дузината или повече селища, които се определени като “градове-музеи” от българското правителство. Във всеки случай, градът се състои от чаровни стари къщи с историческа и архитектурна стойност, които собствениците са задължени да опазят. Пясъчни скали, оформени от вятъра и дъждовете, се извисяват над Мелник. Дългите тесни сгради, които се извиват в Пирин планина са изрисувани в кафяво и бяло. Изборът на цветовете е с национален закон и е в съответствие с местната традиция за сградите от времето на българското национално Възраждане.

Манастирът-чудо

Тази нощ в малкия град Сандански, известен с минералните си извори и лечебни бани, отседнат в приятен нов хотел на върха на един хълм. Голямата ми, модерна стая бе обзаведена с вносни италиански мебели и имаше прекрасен изглед към града от огромния прозорец. Цената бе 68 долара на вечер. Погледнат отблизо, Сандански показва белезите на десетилетия, през които поддържането му е било отложено. Но от моя прозорец над града Сандански изглежда като сцена от плакат на Гърция. 30-минутен масаж струва по-малко от 20 долара, а освен това ще го запомня със страхотно ризото от диви гъби за по-малко от 10 долара. Най-интересното от пътуването ми обаче предстоеше, на около 30 мили от основната магистрала, която ще ме върне в София. Този път открих лесно манастира, сгушен в Рила планина, на повече от 4000 фута надморска височина. Рилският манастир, основан през 10 век, е смятан за най-свещеното място в България и е включен в списъка на обектите от световно културно значение на ООН. Въпреки, че е разграбван от различни завоеватели през вековете, манастирът е съхранил мястото си като център на българското изкуство, религия и култура. Изпъстрената със сложни плетеници от дърво сграда с елегантни арки обгръща тревясал площад с размера на футболно игрище. На входа, когато попитах дали някой знае английски, един мъж се намръщи и отговори “не” по начин, който показваше, че въпросът е обиден. Все пак едва ли се нуждаете от думи, за да оцените сградата с нейните четири нива от изрисувани балкони, масивна църква, музей и стотици манастирски килии. Повече от 1200 фрески от най-известните български зографи от ХІХ век покриват стените на манастирската църква. Музейната сбирка съдържа такива експонати като ХVІІІ-годишен кръст, който брат Рафаил резбовал 12 години, разбивайки зрението си, за да изработи 140 миниатюрни библейски сцени. Както обеща агента, от който наех колата, България - дори малката част, която успях да видя - има много прекрасни неща.

Редактирано от - nesnaecht на 22/3/2005 г/ 11:54:39

nesnaecht ИКОНОМИКА | ИНФРАСТРУКТУРА

Министър Валентин Церовски подписа договора за концесиониране на автомагистрала “Тракия”

29 март 2005 | 15:56

Агенция "Фокус"

София. Договорът за концесия на автомагистрала “Тракия” бе подписан от министъра на регионалното развитие и благоустройството Валентин Церовски и изпълнителните директори на “Автомагистрала Тракия” АД от българска и португалска страна Емил Коцев и Коща Ферейра, предаде репортер на Агенция "Фокус". На подписването присъстваха министър-председателят Симеон Сакскобургготски, зам.-министърът на строителството и транспорта в Португалия Пауло Кампуш и посланикът на Португалия Н.Пр. Марио Жезуш Душ Сантуш.

“Надявам се, че параметрите и принципите заложени в този концесионен договор ще гарантират реализирането на този крупен проект по времето на 35-годишното му съществуване. За първи път в пътната инфраструктура на България ще бъде реализиран толкова голям публично-частен проект”, каза министър Валентин Церовски, след подписването на договора.

“Договорът е 100-процентово финансово гарантиран, а именно 590 млн. евро за първия етап – северната дъга на околовръстния път и отсечката София-Бургас; 125 млн. евро, за втория етап – отсечката Калотина-София”, обясни министър Церовски. Той изтъкна, че очакваното концесионно възнаграждение, което концесионерът ще изплати на българската държава е в размер на 3 008 464 800 евро в рамките на тези 35 г. Церовски обясни, че със 168 млн. лева ще се увеличи годишният бюджет на Изпълнителна агенция “Пътища” и със 168 млн. лева би разполагала допълнително за изграждане и рехабилитация на другата инфраструктура. Церовски допълни, че 1087 работни места ще бъдат ангажирани в реализирането на проекта.

Тежестта на т.нар. приходи на този проект ще бъде поета в размер на 57, у9% от чужди превозни средства преминаващи през магистралата, посочи Церовски. Той изтъкна, че след 5 години България ще разполага с първата си магистрална инфраструктура от граница до граница.

“Аз съм убеден, че основният ангажимент на българските политици е да придвижват развитието на държавата напред. Никой не е в състояние да ми докаже, че построяването на автомагистрала “Тракия” с частни инвестиции е нещо, което не е добро за България. Готов съм да платя всякаква политическа цена, включително и да не се занимавам повече с политика”, каза още Церовски.

Агенция “Фокус” припомня:

На 16 декември 2004 г. правителството взе решение автомагистрала “Тракия” да бъде отдадена на концесия за срок от 35 години на българо-португалския консорциум Автомагистрала “Тракия”.

На концесия са отдадени участъците Калотина-София-Околовръстен път-Оризово-Стара Загора-Нова Загора-Ямбол-Карнобат и Бургас. Общата дължина на трасето е 443 километра. В момента в експлоатация са 182 километра, които са част от магистрала Тракия. Консорциумът трябва да построи останалите 261 километра. В одобрената концесия правителството залага три крайни срока на концесионера - до края на 2005 г. да построи участъка Северен околовръстен път; до края на 2007 г. да е напълно готова магистралата София-Бургас; и до края на 2009 г. да е готова отсечката Калотина-Северен околовръстен път.

Концесионерът "Автомагистрала Тракия" АД е избран без търг или конкурс. Дружеството е регистрирано от Софийския градски съд на 30 юли 2004 г. Основният му капитал е 1.21 млн. лева. Акционери в него са държавата и три португалски фирми - "Лена Енгенхариа и конструкош" С.А. (15%), "МСФ - Мониз да Майа, Серра и Фортунато Емпрейтейрош С.С." (21%) и "Сомаг Консешос и Сервисуш С.А." (15%). 49% от капитала принадлежат на държавни фирми, подчинени на Министерството на регионалното развитие и благоустройството. Книжата се държат от "Автомагистрали" ЕАД (25%) и "Техноекспортстрой" (24%).

Българо-португалският консорциум трябва със собствени средства да реконструира, експлоатира и поддържа и изградените вече от държавата автомагистрални участъци. Общата стойност на проекта е 717, 2 млн. евро или 3, 9 милиона евро за километър.

Таксите, които ще събира концесионерът след 2007 г. се наричат тол-такси. Министър Церовски уточнява, че единствено държавата ще определя техния размер. Според финансовият модел за леки автомобили цената на преминат километър по автомагистралата трябва да бъде в границите 2, 5-2, 8 евроцента без ДДС. В български пари с ДДС това прави от 5, 9 до 6, 5 ст./км. От тол-такса ще е освободен участъкът Софийски околовръстен път. Движението по него ще става с винетки. За пътя от София до Бургас тол-таксата излиза около 24 лева в едната посока. По цялото продължение на трасето се предвижда да има 31 станции за плащане. Приходите ще се разделят поравно от държавата и концесионера.

За отчуждаването на имоти за бъдещата магистрала се предвижда от хазната да бъдат изплатени 1, 5 млн. лв. на техните собственици.

Българските фирми са избрали за кредитор на проекта швейцарската банка "Кредит Суис Фърст Бостън", а португалските - португалската "Банко Ешпирито Санто". Швейцарската банка ще финансира 49 % от сумата, необходима за завършването на магистралата, а португалската 51%.

На 17 декември 2004 г. депутатите от СДС внасят парламентарно питане за отдаването на концесия на магистрала Тракия. Зам.-председателят на ПГ на СДС Христо Кирчев заявява, че предвидените по проекта 717, 2 млн. евро са твърде колосална сума за път без тунели, мостове и други съоръжения, заради което българите след приключването на строежа ще трябва да плащат за движение по магистралата от София до Бургас минимум 25 лева.

Към критиките се присъединяват зам.-председателя на БСП Румен Овчаров и Елиана Масева, зам.-председател на ОДС. Те посочват, че ако от Свиленград до Истанбул за 240 км магистрала се плащат 6 лева, таксата от София до Пловдив ще е 14 лв.

На 19 декември депутати от СДС, Народен съюз и Новото време внасят в деловодството на НС искане за създаване на временна комисия за проверка целесъобразността на правителственото решение за концесията на магистрала “Тракия”. Вносителите предлагат анкетната комисия да се състои от 15 депутати - по двама от парламентарна група и един независим, а работата й да продължи 2 месеца. Мотивите са, че решението за концесията е взето в отсъствието на министър-председателя, а дострояването на магистрала „Тракия" излиза много скъпо.

Решението за отдаване на магистрала Тракия на концесия е обнародвано в „Държавен вестник" на 14 януари 2005 г. Оттогава започва да тече едномесечен срок, в който договорът трябва да бъде подписан. На 11 февруари 2005 г. обаче правителството удължава срока за подписване на договора за концесия.

На 27 януари 2005 г. Парламентът създава Временна анкетна комисия, която да провери целесъобразността на правителственото решение за концесиониране на автомагистрала „Тракия". 15-членната комисия, в която влизат по двама представители на парламентарна група, се оглавява от председателя на парламентарната транспорта комисия Йордан Мирчев от НДСВ. Негови заместници стават Асен Гагаузов от БСП и депутатът от ДПС Ремзи Осман. От ОДС, СДС и „Новото време" заявяват, че комисията трябва да провери защо е нямало търг или конкурс за концесията, защо са избрани именно тези три португалски фирми, да се види обоснована ли е цената на километър и на таксата, както и кой ще обезпечи икономическата ефективност на магистралата. От своя страна, Европейската Комисия (ЕК) изразява възражения, за това че с договора за концесия на автомагистрала “Тракия” България нарушава една от евродирективите. Според директива 99/62 за таксуване на тежки превозни средства не се допуска на територията на държава-членка на Евросъюза да се прилага винетната система и същевременно да се събират тол-такси за магистралите, както е предвидено за магистрала “ Тракия”. В отговор на това, на 11 февруари 2005 г., правителството взема решение тежкотоварните автомобили с тегло над 12 тона да не плащат концесионна такса, а само винетки. С това България избягва нарушаването на директива 99/62 на Европейския парламент и на Съвета на Европа от 17 юни 1999 г. относно заплащането на такси от товарни автомобили за използване на определени инфраструктури.

В началото на месец февруари става ясно, че Комисията за защита на конкуренцията е започнала собствено разследване относно това дали е допустимо отдаването на магистралата на концесия без търг и не е ли това държавна помощ. Запитването до Министерството на регионалното развитие благоустройството е направено още в края на 2004 година.

На 18 февруари 2005 г. по време на заседание на Временната анкетната комисията за магистрала “Тракия” депутатите от "Демократи за силна България" излизат с искане да бъде прието проекторешение, с което да се спре подписването на концесионния договор. Според депутатите, подготвяният документ "вреди на националните интереси и на интересите на българските собственици и шофьори на автомобили". "Демократи за силна България" твърдят, че договорът предвижда българо-португалският консорциум, взел концесията, да получава 35 години компенсации от българския данъкоплатец за над 8 милиарда лева. Сумата е изчислена при прогнозен трафик 25 650 автомобила на денонощие. Въз основа на документацията, съпровождаща сделката за магистрала „Тракия", която е предоставена на Временната анкетната комисия, от ДСБ алармират, че е предвидено увеличаване на средства за строителство и рехабилитация с още 159.9 млн. евро, с което сумата по проекта от 717, 2 млн. евро достига 877 млн. евро. От ДСБ се възпротивяват и срещу намерението на правителството да въведе тол-такса и едновременно да събира винетна такса, тъй като това противоречи на Закона за пътищата.

В края на заседанието комисията приема проекторешение, с което препоръчва на правителството да не подписва договор за концесия на автомагистрала "Тракия" до произнасяне на Комисията за защита на конкуренцията и до приключване на работата на Временната анкетна комисия и излизане на заключенията й.

На 10 март 2005 г. със 108 гласа „за", 115 „против" и 2 „въздържали се" Парламентът отхвърля проекторешението, с което се настоява НС да препоръча на правителството да не подписва договора за концесия на автомагистрала “Тракия” до произнасянето на временната анкетна комисия и Комисията за защита на конкуренцията. В Народното събрание министърът на регионалното развитие Валентин Церовски заявява, че въпросът с отдаването на концесия на магистралната отсечка е изцяло в прерогативите на изпълнителната власт и ако се констатират законови нарушения или нарушения при сключването на договора с частното дружество, с него ще се занимава независимата съдебна власт. Заедно с това Валентин Церовски защитава сделката, с аргумента, че основните постъпления от такси ще идват от чужди граждани, използващи аутобана. Според него се очаква те да съставляват около 1/3 от трафика.

На 13 март 2005 г. с решение на “подпис” Министерски Съвет удължава с 2 седмици срокът за преговори с дружеството “Автомагистрала Тракия”. По искане на министъра на финансите Милен Велчев са поставени две нови условия. Едното от тях е, концесията да влезе в сила, само след получаване на становище от Евростат, че инвестициите се отразяват по баланса на концесионера. Второто изискване на министър Велчев е да има писмено съгласие от Европейската инвестиционна банка отсечките Оризово-Стара Загора (38 км) и Карнобат-Бургас (32 км), които трябва да бъдат готови до края на годината, да бъдат включени в концесията. Поставено е и трето условие - да има влязло в сила положително решение на Комисията за защита на конкуренцията.

Ако тези условия бъдат изпълнени се очаква концесионният договор да бъде сключен на 1 април 2005 г.

nesnaecht San De Cannes

[Напреднал]

от India

Общо мнения: 55

Другарю Костов, вие е сте пълен нещастник и съвсем простичко ще ви обясня защо.

Толкова простичко, че и на тикварите в България, които все още ви вярват, би трябвало да им стане ясно какво искате лично вие !

Ако някой българин иска името на странта ни да е компрометирано, по какъвто и да е повод или без или просто теоретично си иска това да стане , ами такъв човек не е българин , защото доказва че му липсва чувството за национална принадлежност, което би го определило като такъв. Българин, като определние за национален произход е по-скоро инклузивно определение за нас от колкото обратното . За нас българите , Костов !

Въпросът не е само формален, защото в моя паспорт издаден в една друга страна си пише че съм си БЪЛГАРИН по произход , Костов ! Ако утре нещо стане с мен и гръмне пресата , аз ще съм еди кой си гражданин роден в България и това е до ВЕКА, ДО ГРОБ !

Продължавам нататък. Имам два варианта , за да ви е по-просто да го осмислите, Костов .

Вариант първи - България има своя вина , пиша България и мисля България, защото ДС е част от структурата на държавата и то легитимна както във ВСЯКА ЕДНА друга страна по света, не зависимо от "преди" и "сега". Ако за вас "преди" ДС не е това което е "сега" ДС , като надстройка в държавния апарат , то значи не сме нормална страна и нямаше да ни приемат дори в NATO. Т.е. функциите и преди и сега на ДС са едни и същи по принцип и те са ДЪРЖАВНИ !

Както така, обвиянвайки ДС като част от функциониращата структура на държавата, обвиниението всъщност е към държавата. Независимо от обясненията на някои , че може да е държава в държавата . Същото е и с CIA – пример Ирак.

Сега да погледнем фактите-това е материалът предоставен на заинтересуваните страни по делото за да НИ осъдят. Приемайки фактите, от това не може да избягате нито вие Костов, нито злощастният Сергей Антонов, нито аз или който и да е друг желаещ да мисли по въпросите повдигнате през последните няколко дни, установяваме че до сега "българската следа" е останала само в пасквилните писания на Клеър Стърклинг по страниците на дайджеста на непропусналия да си прибере 30-те сребърника Дими Паница /етничексите асоциации, в случая, са част от трагични съвпадения ... визирайки наближаващите скоро празници на православанта НИ църква/, в докаладите на CIA също , но за ваше съжаление като несъществуваща такава, както и , че са оправдани подсъдимите по делото свързано с атентата срещу папата – а именно Антонов, Василев и Айвазов.

Всичко това след години труд на италианската прокуратура и напразни усилия на САЩ да натопят България. Няма да се спираме на въпросите от вида «защо», просто е ФАКТ и това е записано с докумнетите на сенатска комисия в САЩ създадена специално по този повод.

Сега изводите от вариант първи. България е виновна – допускане и фактите , че не е !? Как да свържем логично фактите / поне до сега нам известните / с предположенията или внушенията които се опитвате да ни предадете ?

Независимо дали съществуват някавки документи някъде , те не са фактологически

Материал по делото и заключенията свързани с него, ако не са представени и приети по време на процеса.

Тогава остава ... да направите всичко възможно , дори с цената да опетните собствената си родина ... , играейки играта за някаква евентулна друга истина не базираща се на никакви факти предоставени по делото, само и само да се направите на политическо нищожество още веднъж. Ами вие вече бяхте, няма смисъл втори път. Дайте възможност и на другите, Костов !

Вторият вариант мисля , че е безмислен ... вие как мислите ?

Ето го , за всеки случай , той е кратък.

България е невинна – допускаме.

Фактите ... ами вече ги изброихме .

Заключение – Искате да вмените виновност на една държава , при положение , че тя не е ? Пак сте в капана. Не е дори хитро, Костов, хората скалъпили вашето официално изказване са на много ниско развитие в еволюционната схема на Дарвин и там ви е трагедията. Вие ме разбирате , какво искам да кажа. Никъде експлицитно не заявявате , че очаквате онова ДС да е виновно , но ... с надеждата “ДА Е” вие искате нещо да се поразтвори ... нещо като документец така и черно на бяло да пише че ... ДС е участвала. Ех, какво щастие тогава , страната ни оклепана и готово . Чака спасителя Иван , за кой ли път. Всички компрометирани и верни , той, Иван Косто, бял и невинен. На вас ви е драга истината, ще кажете ... та за това искате да се изчистят нещата .

А не ви ли е драга истината , че България за сега е невинна ?

Явно не, Костов ... нещо не ви стига . Аз знам кое, Костов – морал !

Моралът не е от категотрията на икономическите модели тип разграбване и е трудно да се разбере ... няма цифрова символика.

Благодаря !

Създадено: 07.4.2005 г. 02:33:35

nesnaecht Светът изпрати Йоан Павел II

9 април 2005 | 03:15

Два милиона поклонници и около двеста световни лидери изпратиха покойния папа Йоан Павел II. Това е едно от най-големите религиозни събития в световната история. Около 15.30 часа българско време тленните останки на покойния папа бяха положени в криптата на катедралата "Свети Петър".

Многохилядното множество изпрати главата на Римокатолическата църква с ръкопляскания, какъвто е италианският обичай. Тричасовият ритуал беше изпълнен от кардинал Йозеф Рацингер. По време на церемонията хората призоваха Йоан Павел II да бъде незабавно провъзгласен за светец.

В цял свят имаше церемонии в памет на Йоан Павел II. Въпреки извънредната ситуация в Рим погребението на папата мина без сериозни инциденти.

Агенция “Фокус”

Погребаха папа Йоан Павел II

Ковчегът с тленните останки на папа Йоан Павел II бе внесен в базиликата “Св. Петър”, където ще бъде погребан направо в земята. Във Ватикана приключи траурната церемония по погребението на папа Йоан Павел II. Церемонията приключи с камбанен звън и аплодисментите на многохилядната тълпа поклонници, които се бяха събрали на площад Свети Петър.

България бе представена на траурната церемония от президента Георги Първанов и министъра по европейските въпроси Меглена Кунева.

В италианската столица са и тримата ръководители на католическата общност у нас - епископите Христо Пройков, Георги Йовчев и Петко Христов. Българските католически епископи ще участват и в самото погребение в криптата на базиликата “Свети Петър”. Русенският митрополит Неофит и видинският митрополит Дометиан, които са част от българската делегация в Рим, вече са настанени на специално място, отредено за официалните делегации от цял свят.

Апостолическият екзарх на българските католици монсеньор Христо Пройков нарече папа Йоан Павел Втори в интервю за БНР “строител на мостове за християни и нехристияни, за всяко човешко сърце, за всяка личност. Щастливи сме, че сме съвременници на достоен наследник на Свети Петър” – каза Пройков.

Извънредни и безпрецедентни мерки за сигурност бяха предприети в Рим във връзка с погребението на папа Йоан Павел II. Кореспондентът на РИА Новости в италианската столица съобщи, че в няколко квартала на Рим са разположени ракетно-зенитни установки, както и допълнителни радари. В небето над града непрекъснато прелитат изтребители и бойни хеликоптери на италианските ВВС.

НАТО изпрати в Рим разузнавателен самолет AWACS, който охранява въздушното пространство над италианската столица по време на погребението на папа Йоан Павел II.

Машината е изпратена по искане на италианското правителство, за да бъде подсилена сигурността на безпрецедентното събиране на едно място на световни лидери.

По Тибър плават непрекъснато бойни катери, а по покривите на сградите на централните улици и районите, прилежащи към Ватикана, са разположени снайперисти. В града са мобилизирани 15 000 агенти от различни италиански спецслужби. До момента не са регистрирани никакви сериозни инциденти.

Поклонниците, наблюдаващи траурната церемония по повод погребението на папа Йоан Павел ІІ на площад Свети Петър искат незабавното му канонизиране за светец, скандирайки “нека стане светец веднага”.

Йоан Павел ІІ “ни вижда и ни благославя”, заяви кардинал Рацингер, в заключение на словото, по време на траурната меса по повод погребението на папа Йоан Павел ІІ.

1 млн. души се бяха събрали на и около площад Свети Петър, за да следят на живо церемонията по погребението на папа Йоан Павел II, предаде агенция АНСА.

Камбанен звън и вой на сирени отбелязаха в цяла Полша началото на церемонията по погребението на папа Йоан Павел II.

В столицата Варшава началото на церемонията бе отбелязана с 26 оръдейни салюта. Всички телевизии и радиа в Полша предават пряко месата във Ватикана. Гигантски екрани са инсталирани във Варшава и Вадовице.

Около 800 хил. души се събраха в Краков, за да отдадат последна почит и да следят на живо церемонията, излъчвана на огромните телевизионни екрани, по погребението на папа Йоан Павел II, предаде АФП, като се позова на местната полиция.

Около 800 хил. души се събраха в Краков, за да отдадат последна почит и да следят на живо церемонията, излъчвана на огромните телевизионни екрани.

Камбанен звън огласи цяла Ирландия и католическите училища бяха затворени, докато в страната се отбелязва погребението на папата.

На церемонията по погребението на папа Йоан Павел II във Ватикана присъстват девет монарси и над 70 президенти и премиери, отбелязва Ройтерс.

В деня на погребението на папа Йоан Павел II в Полша не работят банките и магазините, съобщи кореспондент на РИА Новости.

Съюзът на полските банки уведоми клиентите си, че днес няма да работят големите банки в страната. Затворени са практически всички големи търговски мрежи. Не работи и борсата за ценни книжа във Варшава.

Президентът на Иран Мохамад Хатами бе на площад Свети Петър във Ватикана, за да присъства на погребението на папа Йоан Павел II, която започна в 11.00 ч. българско време. Там бяха и испанският крал Хуан Карлос и съпругата му кралица София, както и кралят на Йордания Абдула II. Украинският президент Виктор Юшченко също бе на площада на Светия престол. Церемонията се води от кардинал Йозеф Рацингер и продължи три часа. Подготовката за церемонията започна още снощи, когато в 23.00 ч. българско време бяха затворени вратите на базиликата “Св. Петър”. Тя се проведе според изискванията на ритуала 'Ordo exsequiarum Romani Pontificis, описан от Конституцията на Ватикана 'Universi Dominici Gregis, провъзгласена от папата през 1996 г.

Светлините на небостъргача Empire State Building в Ню Йорк бяха изгасени в памет на покойния папа Йоан Павел II, предаде АФП. Цветните илюминации на зданието, които често променят цвета си при отбелязването на различни събития и национални празници, бяха изгасени в 09.27 ч. местно време – часът, в който папата почина на 2 април.

Днес в Румъния е обявен ден на национален траур по повод смъртта на папа Йоан Павел Втори, предаде агенция Ромпрес. Румънският трикольор ще бъде спуснат наполовина по сградите на държавните институции, седалищата на партиите, седалищата на правителствените и неправителствените организации, по учебните заведения, дипломатически мисии на Румъния в чужбина, както и на граничните пунктове на страната, по летищата и гарите, информира агенцията.

По повод погребението на папа Йоан Павел Втори ромите в Румъния обявиха, че ще отложат с един ден празненствата по случай международния си празник, предаде АФП. “Като отложим с еди ден нашия международен празник, ние ще покажем на света, че ромите в Румъния са развълнувани от смъртта на папата” е заявил представител на ромските общества в Румъния. Според официалните статистики в Румъния са регистрирани около 535 000 роми, но в действителност те са над 1, 5 млн., информира АФП.

С триминутно мълчание Словения почете паметта на Негово Светейшество папа Йоан Павел II, съобщи за “Фокус” сръбската агенция “Бета”.

В Словения днес е обявен национален траур. Всички спортни и културни прояви са отменени, а знамената пред държаните институции са свалени наполовина.

Словенският вестник “Дневник” публикува днес резултатите от анкета, направена сред гражданите на Словения. Според 54, 5 % от словенците наследникът на Негово Светейшество Папа Йоан Павел II трябва да бъде от Европа, но не и от Италия, а 70, 8 % от анкетираните смятат, че новият папа трябва да бъде такъв какъвто беше досегашният глава на Римокатолическата църква.

Според 46, 4 % от анкетираните папа Йоан Павел II e имал решаваща роля за международното признаване на Словения.

69, 2 % от запитаните смятат, че папата е бил “много позитивна личност”.

Списък на световните лидери, присъствали на церемонията по погребението на папа Йоан Павел II

БЪЛГАРИЯ: Президентът Георги Първанов, министърът по европейските въпроси Меглена Кунева, тримата ръководители на католическата общност в България - епископите Христо Пройков, Георги Йовчев и Петко Христов, Русенският митрополит Неофит, Видинският митрополит Дометиан.

АЛБАНИЯ: Президентът Алфред Мойсиу, министър-председателят Фатос Нано.

АРЖЕНТИНА: Вицепрезидентът Даниел Сиоли, министърът на външните работи Рафаел Биелса.

АВСТРИЯ: Президентът Ханц Фишер, канцлерът Ваолфган Шусел, председателят на парламента Андреас Кол.

АФГАНИСТАН: Президентът Хамид Карзай.

АЛЖИР: Президентът Абдел Азиз Бутефлека.

БЕЛГИЯ: Крал Алберт II, кралица Паола, министър-председателят Ги Ферхофстад.

БРАЗИЛИЯ: Президентът Луис Инасио Лула да Силва.

ВЕЛИКОБРИТАНИЯ: Принц Чарлз, министър-председателят Тони Блеър.

КАНАДА: Министър-председателят Пол Мартин.

ЧИЛИ: Министърът на външните работи Игнасио Валкер.

КОЛУМБИЯ: Вицепрезидентът Франсиско Сантос.

КОСТА РИКА: Президентът Абел Пачеко.

КУБА: Председателят на парламента Рикардо Аларкон, ръководителят по религиозните въпроси към Кубинската комунистическа партия Каридад Диего и посланикът на Куба във Ватикана Раул Роа Коури.

ЧЕХИЯ: Президентът Вацлав Клаус, предишният президент на Чехия Вацлав Хавел, министърът на външните работи Сирил Свобода.

ДОМИНИКАНСКАТА РЕПУБЛИКА: Първата дама Маргарита Седено и посланикът на Доминиканската Република във Ватикана Карлос Рафаел Марион-Ландаис.

ЕЛ САЛВАДОР: Първата дама Ана Лихиа Микско де Сака, министърът на външните работи Франсиско Лаинес.

ЕСТОНИЯ: Президентът Арнолд Руутел.

ФИНЛАНДИЯ: Министър-председателят Мати Ванханен.

ФРАНЦИЯ: Президентът Жак Ширак и съпругата му Бернадет.

ГЕРМАНИЯ: Канцлерът Герхард Шрьодер, президентът Корст Кьолер.

ГВАТЕМАЛА: Президентът Оскар Бергер и съпругата му; министърът на външните работи Хорхе Брис и лауреатът за Нобелова награда за мир Ригоберта Менчу.

ХАИТИ: Временният премиер Жерар Латортю.

ХОНДУРАС: Президентът Рикардо Мадуро.

УНГАРИЯ: Президентът Ференц Мадл, министър-председателят Ференц Дюршани.

ИНДИЯ: Вицепрезидентът Бхарион Синг Шехават.

ИРАН:Президентът Мохамад Хатами.

ИРЛАНДИЯ: Президентът Мери Макайлис, министър-председателят Бърти Ахърн.

ИЗРАЕЛ: Министърът на външните работи Силван Шалом.

ЛАТВИЯ: Президентът Вайра Вике-Фрайберга.

ЛИВАН: Президентът Емил Лахуд, министър-председателят Омар Карами.

ЛИХТЕНЩАЙН: Принц Ханс-Адам II, принцеса Мари, принц Никола.

ЛИТВА: Президентът Валдас Адамкус.

ЛЮКСЕМБУРГ: Великият херцог Анри и великата херцогиня Мария Тереза, министър-председателят Жан-Клод Юнкер.

МЕКСИКО: Президентът Висенте Фокс.

НИКАРАГУА: Президентът Енрика Боланос, министърът на външните работи Норман Калдера.

ПАНАМА: Първата дама Вивиан Фернандес де Торихос.

ПОЛША: Президентът Александър Квашневски и съпругата му; министър-председателят Марек Белка, бившият президент Лех Валенса.

ПОРТУГАЛИЯ: Председателят на Европейската комисия Жозе Мануел Дурао Барозо, президентът Жоржи Сампайо.

РУМЪНИЯ: Президентът Траян Бъсеску, министър-председателят Кълин Попеску Търичану.

РУСИЯ: Министър-председателят Михаил Фрадков, Митрополит Кирил.

СЪРБИЯ И ЧЕРНА ГОРА: Президентът Светозар Марович, президентът на Сърбия Борис Тадич, министърът на външните работи Вук Драшкович.

ХЪРВАТИЯ: Президентът Стипе Месич, министър-председателят Иво Санадер

БОСНА И ХЕРЦЕГОВИНА: Председателят на председателството: Борислав Паравац.

КОСОВО: Косовският президент Ибрахим Ругова.

ГЪРЦИЯ: Президентът Каролос Папуляс, архиепископът на Атина Христодулос.

КИПЪР: Президентът Тасос Пападопулос.

МАКЕДОНИЯ: Президентът Бранко Цървенковски.

СЛОВАКИЯ: Президентът Иван Гаспарович.

ИСПАНИЯ: Министър-председателят Хосе Луис Родригес Сапатеро, крал Хуан Карлос и кралица София.

ШВЕЙЦАРИЯ: Президентът Самуел Шмид.

СИРИЯ: Президентът Башар Асад.

ТУРЦИЯ: Министър-председателят Реджеп Тайип Ердоган.

ООН: Генералният секретар Кофи Анан.

САЩ: Президентът Джордж Буш и съпругата му Лора.

УРУГВАЙ: Първата дама Мария Ауксилиадора Делгадо де Васкес.

ВЕНЕЦУЕЛА: Министърът на външните работи Али Родригес, министърът на планирането Хорхе Джордани.

УКРАЙНА: Президентът Виктор Юшченко.

НЕГОВО СВЕТЕЙШЕСТВО ПАПА ЙОАН ПАВЕЛ ІІ

Кратка биография

Папа Йоан Павел ІІ , със светско име Карол Войтила, е роден във Вадовице, Полша, на 18 май 1920 г. Той е син Карол Войтила и Емилия Качоровска.

Първото си причастие приема на 9-годишна възраст, а конфирмацията си - на 18 години. След завършване на гимназията във Вадовице през 1938 г., той се записва в Краковския Ягелонски университет, профил театър.

Нацистките окупатори затварят университета през 1939 г. и Карол Войтила работи в кариера (1940 - 1944 г.), а след това и в химическа фабрика, за да избегне депортирането си в Германия.

През 1942 г. той започва курсове в нелегалната краковска семинария, ръководена от кардинал Адам Щефан Сапиеха, архиепископ на Краков. В същото време Карол Войтила е един от пионерите на тогава нелегалния “Театър Рапсодия”.

След края на Втората световна война той продължава курсовете си във факултета по теология отново в Ягелонски университет и на 1 ноември 1946 г. е ръкоположен за свещеник.

Скоро след това кардинал Сапиеха го изпраща в Рим, където той работи под ръководството на френския доминиканец Гарижу-Лагранж. Доктората си по теология Карол Войтила завършва през 1948 г., темата е вярата в делата на Св. Йоан Кръстител.

През 1948 г. Карол Войтила се завръща в Полша. Викарий е на различни епархии в Краков, както и капелан на студентите от университета до 1951 г., когато отново подновява изучаването на философия и теология. През 1953 г. той защитава професура на тема “Оценка на възможността от намиране на католическа етика в етичната система на Макс Шелер”, в Католическия университет в Любляна. По-късно става професор по морална теология и социална етика в Краковската семинария. Преподава същата дисциплина и във факултета по теология в Люблянския университет.

На 4 юли 1958 г. папа Пий ХІІ го назначава за помощник-епископ. Архиепископ Базияк го ръкополага на 28 септември същата година във Вавелската катедрала в Краков.

На 13 януари 1964 г., папа Павел VІ го номинира за архиепископ на Краков, а на 26 юни 1967 г. той става кардинал.

Освен, че взема участие в Съвет ІІ на Ватикана с важен принос в разработката на Конституцията Gaudium et Spec, кардинал Войтила участва и във всички асамблеи на Синода на епископите.

Той е избран за папа на 16 октомври 1978 г.. От тогава е направил 95 папски посещения извън Италия и 141 в Италия. Като епископ на Рим е посетил 301 от всичките 334 епархии.

Издал е 13 енциклики, написал е 13 апостолически проповеди, 11 апостолически конституции и 41 апостолически писма. Публикувал е две книги - “Прекрачване на прага на надеждата” (октомври 1994) и “Дар и мистика: 50-та годишнина от ръкополагането ми за свещеник” (ноември 1996).

Влошаване на състоянието на Папа Йоан Павел ІІ през 2005 г.

1 февруари 2005 г.

Папата е приет в римската болница Джемели в резултат на пристъп на задушаване.

6 февруари 2005 г.

Въпреки че изглежда слаб, папата е в будно съзнание и се появява за 10 минути на прозореца на своята стая в болицата “Джамели”. Въпреки това той не е в състояние да отправи традиционната съботна молитва към вярващите и тя е прочетена от негов помощник. Той обаче успява да изрече благословия с дрезгав и едва доловим нерешителен глас.

10 февруари 2005 г.

Папа Йоан Павел II е изписан от болницата и се връща във Ватикана .

24 февруари 2005 г.

Светият отец е приет отново в болницата “Джемели” с повторни затруднения в дишането. Налага се да бъде извършена трахеотомия. (хирургична намеса, операционно разкритие в долната част на гърлото с цел облекчаване на дишането )

13 март 2005 г.

Папата отправя първите си думи (кратка благословия към вярващите в рамите на съботната католическа служба) от болничния прозорец след операцията на гърлото му. По- късно през деня той е изписан от болницата.

20 март 2005 г.

За първи път от 26 години папата не отслужва религиозната служба за католическата Цветница.

25 март – 28 март 2005 г.

По време на великденските католически празници религиозните служби чете Кардинал Йозеф Рацингер – най – близкият помощник на папата. В неделя (27 март ) папа Йоан Павел II благословява вярващите от прозореца на своя апартамент, но не успява да произнесе традиционната благословия “Урби ет Орби” (“Към града и към света”). На следващия ден нарушава традиция и във втория ден на Великден не се показва на прозореца си.

Първите съобщения за ново сериозно влошаване на състоянието на светия отец започват да се появяват на 29 март 2005 г. Предполага се, че папата може отново да постъпи в болница. Същевременно той преминава на изкуствено хранене чрез сонда през носа.

Сред по-значителните заболявания на Папа Йоан Павел II след избирането му през 1978 г. са:

13 май 1981 г.

Папата оцелява след покушение. Прострелян е от близко разстояние от турския фанатик Али Агджа на площада Св.Петър. Два куршума попадат в тялото на папа Йоан Павел II. Единият преминава през стомаха му, а вторият попада близо до сърцето. Главата на Римокатолическата църква оцелява след вътрешно-чревна операция.

Юли 1992 г.

Папа Йоан Павел II е опериран от доброкачествен тумор на стомаха. По твърдения на извършилите операцията хирурзи туморът е бил с големина на портокал. В резултат на операцията са отстранени 20 см от стомаха на папа Йоан Павел II.

Ноември 1993 г.

Папата е приет в болница с фрактура на рамото, получена при падане по време на аудиенция във Ватикана.

Април 1994 г.

В следствие на подхлъзване в се в банята, папа Йоан Павел II счупва бедрена кост, която след това се формира като изключително крехка. Впоследствие развива болестта Паркинсон.

Октомври 1996 г.

Направена му е успешна апендоктомия, след която е подложен на продължителни грижи.

11 февруари 2003 г.

Папата отменя обръщение към вярващите в базиликата Св. Петър заради простуда.

Септември 2003 г.

По време на четиридневно пътуване до Словакия здравословното състояние на папата е причина за тревоги. Главата на Римокатолическата църква е отпаднал и неспособен да завърши речите си.

Агенция “Фокус”

Да кажем последно "Сбогом" на папа Йоан Павел II, призова председателят на Славянското дружество в Смолян

Да кажем последно "Сбогом" на един голям славянин - папа Йоан Павел II призова председателят на Славянското дружество "Акад. Дмитрий Лихачов" в Смолян Костадин Куклев. Целият славянски свят и най-вече ние, българите, сме особено признателни на папа Йоан Павел Втори, че в началото на 1981 г. лично по негово настояване и действие Ватиканът и Римокатолическата църква признаха и провъзгласиха светите всеславянски апостоли Кирил и Методий за Съпокровители на цялата християнска и културна Европа, наравно със св. Бенедикт. Това е многозначен акт сега, когато ние се готвим за влизането си в ЕС, за да влезем там със своя общеевропейски влог, с достойнство и самочувствие, казва Куклев в обръщението си към смолянчани, цитирано от радио Фокус - Смолян. Важното за нас родопчани е, че ой е предрекъл големите богатства на нашата земя, че в нейните недра има злато и сребро, и че родопчани ще орат земята със златни и сребърни рала. Смолянската земя е една своеобразна престолнина на славянството, със своите дълбоки коренив говора, фолклора, традиците, обичаите, душевността. Затова тук преди две години бе създанено едно от първите в страната славянки дружества, което пое за патрон видниясветовен учен и хуманист акад. Дмитрий Лихачов от Санкт Петербург. Като правим преглед на историята на Ватикана и римокатолическите папи, се открояват много достойни мъже, но сред тях едно от първите места ще заеме славянинът Йоан Павел Втори. Да кажем последно "Сбогом" на един голям славянин, на папата, който който има смелостта да вдигне глас за духовното и религиозно обединение, както никой преди него, който с личния си принос, работа и усилия влезе в сърцата на хората с различно изповедание и от всякакъв етнос, призова председателят на славянското дружество в Смолян.

Агенция “Фокус”

Президентът Георги Първанов е начело на българската делегация на погребението на папа Йоан Павел ІІ

Президентът Георги Първанов е начело на българската делегация, която ще присъства на траурната церемония по погребението на папа Йоан Павел ІІ в Рим. От страна на правителството в нея влиза министърът по европейските въпроси Меглена Кунева.

Депутатът от НДСВ и заместник-председател на комисията по култура Коста Цонев ще представлява българския парламент на траурната церемония.

Българската православна църква е представена от двама митрополити - русенския Неофит и видинския Дометиан.

В Рим за траурната церемония по погребението на папа Йоан Павел Втори вече са и трима български католически епископи, показа справка на Агенция “Фокус”.

56 държавни глави и 10 монарси има в Рим до момента, каза Виолина Христова, кореспондент на ВВС в предаването "Здравей, България" на Нова телевизия. Мерките за сигурност от страна на италианските власти са колосални; за тях ще бъдат финансирани осем милиона евро от страна на италианското правителство, допълни тя.

Днес в Босна и Херцеговина е обявен национален траур по повод смъртта на папа Йоан Павел II

Днес в Босна и Херцеговина е обявен национален траур по повод смъртта на папа Йоан Павел II. В началото на седмицата властите в Босна и Херцеговина обявиха, че в деня на погребението на папа Йоан Павел II в страната ще бъде обявен траур, съобщи за “Фокус” сръбската агенция “Бета”.

По повод кончината на главата на Римокатолическата църква премиерът на Босна и Херцеговина Аднан Терзич заяви, че смъртта на папа Йоан Павел II е загуба за всички хора, които са го ценили, обичали и които са призовавали за мир, разбирателство и толерантност между хората независимо от тяхната вяра, раса или националност. “Папата бе велик държавник. Той ще бъде запомнен като защитник на справедливостта и мира”, посочи Терзич. “Замина си един голям приятел на Босна и Херцеговина”, допълни още Терзич.

Агенция “Фокус”

Светозар Марович, Борис Тадич и Филип Вуянович бяха спрени на летището в Рим заради заплаха за бомба

Делегацията на Сърбия и Черна гора, ръководена от президента Светозар Марович, е била спряна на летището в Рим заради анонимно обаждане, че в техния самолет има бомба, съобщи за “Фокус” сръбската агенция “Бета”.

Делегацията на Сърбия и Черна гора присъстваше на погребението на папа Йоан Павел II. В нейния състав бяха още президентът на Сърбия Борис Тадич, президентът на Черна гора Филип Вуянович и външният министър Вук Драшкович. След проверка е станало ясно, че става въпрос за фалшива тревога. Минути след проверката делегацията на държавния съюз е отпътувала за Белград. Предполага се, че на борда на подозрителния самолет, прихванат в Италия, има бомба

Агенция “Фокус”

На борда на подозрителния самолет, прихванат от два италиански изтребители F-16, има бомба

Според източници от италианските тайни служби, на борда на подозрителния самолет, прихванат от два италиански изтребители F-16, има бомба, съобщи агенция Ansa, цитирайки изявление на началника на Генералния щаб на ВВС на Италия.

Самолетът е трябвало да кацне на летище Ciampino, но е бил отклонен към военното летище Pratica di Mare.

Подозрителната машина е била засечена във въздушното пространство на Италия по време на патрул в зоната, забранена за полети по повод церемонията по погребението на папа Йоан Павел II.

Кардинал Рацингер започна заупокойната меса в памет на покойния папа Йоан Павел II

АНСА

Кардинал Йозеф Рацингер започна във Ватикана заупокойната меса в памет на покойния папа Йоан Павел II.

1 млн. души са се събрали на и около площад Свети Петър, за да следят на живо церемонията по погребението на папа Йоан Павел II.

Камбанен звън и вой на сирени отбелязаха в цяла Полша началото на церемонията по погребението на папа Йоан Павел II.

В столицата Варшава началото на церемонията бе отбелязана с 26 оръдейни салюта. Всички телевизии и радиа в Полша предават пряко месата във Ватикана. Гигантски екрани са инсталирани във Варшава и Вадовице.

На церемонията по погребението на папа Йоан Павел II във Ватикана присъстват девет монарси и над 70 президенти и премиери, отбелязва Ройтерс.

Ковчегът с тленните останки на папа Йоан Павел II бе изнесено от базиликата “Св. Петър” на едноименния площад, където започна траурна меса.

Президентът на Иран Мохамад Хатами е на площад Свети Петър във Ватикана, за да присъства на погребението на папа Йоан Павел II, която започна в 11.00 ч. българско време. Там са и испанският крал Хуан Карлос и съпругата му кралица София, както и кралят на Йордания Абдула II. Украинският президент Виктор Юшченко също е на площада на Светия престол. Церемонията се води от кардинал Йозеф Рацингер и ще продължи три часа. Подготовката за церемонията започна още снощи, когато в 23.00 ч. българско време бяха затворени вратите на базиликата “Св. Петър”. Очаква се около 4 млн. души да се съберат около Ватикана, за да проследят траурната церемония. Тя ще се проведе според изискванията на ритуала 'Ordo exsequiarum Romani Pontificis, описан от Конституцията на Ватикана 'Universi Dominici Gregis, провъзгласена от папата през 1996 г.

Лидери от цял свят започнаха да пристигат на площад Свети Петър, за да присъстват на погребението на папа Йоан Павел II.

Генералният секретар на ООН Кофи Анан и италианският премиер Силвио Берлускони също са пред базиликата “Св. Петър”, където ще бъде отслужена заупокойна меса.

Други лидери заемат местата си от едната страна на олтара. Сред тях са президентът на САЩ Джордж Буш, пристигнаха и испанският премиер Хосе Луис Родригес Сапатеро и бразилският държавен глава Хосе Инасио Лула да Силва.

В 09.00 ч. българско време тялото на папа Йоан Павел ІІ беше положено в ковчег в базиликата “Св. Петър”.

Джордж Буш е дълбоко впечатлен от церемонията на погребението на папа Йоан Павел ІІ

РИА Новости

Президентът на САЩ Джордж Буш е дълбоко впечатлен от величествеността на церемонията по погребението на папа Йоан Павел ІІ. “Знаех, че днешната церемония ще бъде величествена, но не си представях самата служба и красивата музика”, каза той пред журналисти на борда на самолета, с който отпътува от Рим. “Присъствието на тази велика церемония ще бъде един от основните моменти в моето президентство”, отбеляза той. Американският държавен глава отбеляза, че папа Йоан Павел ІІ е оставил след себе си голямо “наследство на света”.

В Ирландия 10 000 души присъстваха на меса по повод смъртта на папата

АФП

В Дъблин около 10 000 католици присъстваха на траурна меса по повод смъртта на папа Йоан Павел ІІ. Министър-председателят Бърти Ахърн също присъства на службата.

По време на посещението си през 1979 г. папата бе посрещнат в същия този парк от повече от един милион души.

Ръкуването между Башар Асад и Моше Кацав бе протоколна формалност, заяви сирийски източник

Ройтерс

Сирийската държавна информационна агенция потвърди информацията, че президентът Башар Асад и неговият израелски колега Моше Кацав са се ръкували по време на погребението на папа Йоан Павел ІІ. Агенцията подчерта, че това е била протоколна формалност и няма политическо значение. “Протоколът изисква участниците в церемонията да се ръкуват – това е формалност, която няма политическо значение и не означава промяна в позицията на Сирия”, каза сирийски представител на властта.

Заупокойна молитва по повод смъртта на папата беше отслужена в църква “Свети Йосиф” в София

БНР

Заупокойна молитва по повод смъртта на папа Йоан Павел Втори беше отслужена тази вечер в католическата църква “Свети Йосиф” в София.

Тясна се оказа католическата църква “Свети Йосиф” на Софийско-пловдивската епархия, за да побере българските католици, които дойдоха, за да присъстват на заупокойната молитва за смъртта на папа Йоан Павел Втори. Повече от 200 католици се включиха в молението за покоя на душата на папата, а службата води папският нунций в България Джузепе Леанца.

“Йоан Павел Втори беше 264-ият папа в историята на църквата и споменът за него ще остане неизличим в сърцето на църквата и цялото човечество. Чувствата, които преобладават в нашето сърце са чувства на вълнение и тъга за загубата на толкова голям пасти и отец. Но това са също чувства на дълбока благодарност за онова, което той направи за църквата и човечеството”, каза папският нунций Джузепе Леанца. С тази проповед, с прочитането на текстове от Светото писание, католиците в София се простиха със своя духовен баща и водач папа Йоан Павел Втори.

Вярващите в Полша ще изгасят за пет минути светлините в домовете си в 21.37 ч.

РИА Новости

В Полша в памет на покойния папа Йоан Павел II вярващите ще изгасят за пет минути светлините в домовете си в 21.37 ч. – часът, в който Светият отец почина на 2 април. Инициативата е на полски младежки организации. Те призовават всички поляци да почетат паметта на великия си съотечественик Карол Войтила, чието сърце спря да бие в 21.37 ч. В момента мобилните телефони в цяла Полша получават SMS-и със съдържанието: “Нека цяла Полша потъне в мрак за пет минути”.

Президентът на Украйна и съпругата му се срещнаха във Ватикана с Бил Клинтън

Новости-Украйна

Президентът на Украйна Виктор Юшченко и съпругата му Екатерина Юшченко се срещнаха във Ватикана с бившия американски президент Бил Клинтън. В изявление на президентската пресслужба в Киев се посочва, че по време на срещата са били обсъдени въпроси, свързани с борбата с туберкулоза и СПИН, както и предоставянето на помощ на Украйна за реализиране на програма за борба с опасните болести.

По време на срещата Клинтън е отбелязал, че оглавяваният от него Фонд за борба със СПИН, туберкулоза и малария е готов да сътрудничи на Украйна.

Виктор Юшченко и съпругата му присъстваха на погребението на папа Йоан Павел II във Ватикана.

Около 7 000 души се събраха в катедралата Нотр Дам в Париж на литургия в памет на папата

РФИ

Около седем хиляди души се събраха в катедралата Нотр Дам в Париж на литургия в памет на папа Йоан Павел II. Стотици хора, които не успяха да влязат в препълнената катедрала, имаха възможност да наблюдават церемонията във Ватикана на огромен телевизионен екран. В катедралата Сакре Кьор в Монмартр около 500 богомолци следяха церемонията на два екрана, инсталирани вътре в църквата. “Той беше папа на цялото човечество. Всички религии бяха еднакви за него. Йоан Павел II не правеше разлика между християни и мюсюлмани”, каза Омер Ален от Кот д'Ивоар, дошъл да се моли за папата.

Достъпът до гроба на папата няма да бъде разрешен преди понеделник

РИА Новости

Достъпът на поклонници до криптата на базиликата “Св. Петър” във Ватикана, където в петък бе погребан Йоан Павел II, няма да бъде разрешен преди понеделник. Това каза пред журналисти заместник-началникът на пресслужбата на Светия престол Чиро Бенедетини. Базиликата ще отвори вратите си за посетители отново в 07.00 часа в съботния ден.

Моше Кацав се срещна с Башар Асад и Мохамад Хатами във Ватикана

АФП

Израелският президент Моше Кацав за пръв път стисна ръката на сирийския президент Башар Асад по време на траурната церемония по погребението папа Йоан Павел II във Ватикана. Във Ватикана Кацав се срещна и с иранския си колега Мохамад Хатами.

Самолетът на Вацлав Хавел, с който пътува за Ватикана, е извършил аварийно кацане в Мюнхен

РИА Новости

Самолетът на предишния президент на Чехия Вацлав Хавел, с който пътува за Ватикана, за да присъства на погребението на папа Йоан Павел II, е извършил снощи аварийно кацане на летището в Мюнхен. Според информацията един от люковете на пилотската кабина се е пропукал, което е накарало пилотите да приземят аварийно машината. Чешката делегация, начело с президента, е продължила пътя си на борда на друг самолет.

Далай Лама призова към продължаване на делото на папа Йоан Павел ІІ

РИА Новости

Духовният лидер на тибетските будисти Далай Лама призова към продължаване на делото на папа Йоан Павел ІІ. Според Далай Лама, папата е имал огромен принос за укрепването на мира на Земята и делото му тази посока трябва да бъде продължено.

Папа Йоан Павел Втори подкрепи единството на Българската православна църква, каза митрополит Неофит

Папа Йоан Павел Втори не подкрепи разделението в нашата църква, а подкрепи нейното единство. Това обясни в интервю за БНР митрополит Неофит, член на българската делегация в Рим за погребението на папа Йоан Павел Втори.

Папа Йоан Павел Втори показа благоразположено отношение към нашата страна и нашата църква. Той пожела много подчертано Българската Православна църква да се освободи от разделението, в което беше изпаднала и искаше, когато дойде в България, Българската православна църква да го посрещне единна, каза митрополит Неофит. Според него в голяма степен това е било постигнато.

Не е без значение да се оценят както досегашните действия на покойния папа Йоан Павел Втори, така и да се размисли върху по-нататъшните стъпки на новоизбрания в бъдеще римски папа и отношението му към християните и всички религии в света, каза митрополит Неофит.

Хиляди малайзийци от различни религии изпратиха папа Йоан Павел II на почетна меса

РИА Новости

Повече от четири хиляди малайзийци от различни вери взеха участие в меса, на която бе отслужено богослужение, с което се почете паметта на папа Йоан Павел II. На месата освен католици са присъствали мюсюлмани, будисти, индуисти и сикхи.

nesnaecht NO COMMENT !

The Belfast Telegraph: И до момента България остава страна с неизмерима красота

10 април 2005 | 05:36

Агенция "Фокус"

Белфаст. За всеки от Странгфорд Лок или планините на Даун и Дери, разходките из планините изглеждат най-естественото нещо на света, пише северноирландският ”Белфаст телеграф”. За мен, продължава авторът, най-добрият начин за прекарване на почивката включва разходки с прекрасни изгледи, така че бях очарован да открия почти непознатите планини в северозападната част на България. Този прекрасен регион на Европа е обект на една доста персонална туристическа компания – Mountains and Monasteries (“Планини и манастири”), ръководена от двамата бивши учители Тед и Еми Нориш, които познават панорамната Стара планина като двете си ръце. Пейзажите в България са направо поразителни. Александър Велики ги е обичал (Тракия, както тогава се е наричала страната) защото му напомняли за родната му Македония. Така е било и с Христо Ботев – млад герой от 19 век, който помогнал за прогонването на турците от България и е платил за това – само на 28 години – с живота си. Удоволствието от екскурзиите на M&M, които включват посещение на столицата София и престой в баснословния планински град Белоградчик с неговите панорамни изгледи, е че може да изберете между “по-активен” или “отпускащ” вариант. Тези, които обичат да ходят много може да изберат “класическа” екскурзия, която предлага катерене през връх Ком до Петроханското плато с фантастични изгледи. Тези, които предпочитат по-спокойния вариант също могат да се насладят на тези гледки, но с транспорт. След това има пътуване по стъпките на Ботев. Тази трудна разходка следва пътуването на младия Ботев и неговата чета – основно в 20-те си години – от Дунав (започвате с преспиване на кораба “Радецки”, с който бунтовниците преминават реката) в примамливата планинска страна, отпочивайки си четири дни, до Врачанския масив, който е на 60 мили оттам. Тук, Стара планина се извисява над града, приканвайки след няколкодневна почивка да бъде покорена от тези, които все още имат сили

nesnaecht
Zmeja

[Златен][203]

22.4.2005 г. 08:06:44

ИНТЕРНЕТНО

(Посвещава се на всички форумци)

---

Учен съм фундаментален,

талантлив, универсален.

Работя по различни теми

все значими и големи.

---

Интересува ме глобализацията,

проблемине на етноса и нацията,

разпространението на демокрацията,

жените и дискриминацията.

---

Но мойто супер постижение

е в деликатно направление -

"Корелация на афинитета,

потентността и ИНТЕРНЕТ-а".

---

За първи път в световната история

доказах опитно и на теория,

че има истина такава:

"По млад ли си - по-ти става!"

---

Угасне ли влечението към пола,

остава истината гола,

че вместо в барове и кабарета

прекарваш нощите си в ИНТЕРНЕТ-а.

---

Летиш из виртуалното пространство,

кръжиш си из България и странство,

крещиш за БТК и Козлодуя...,

а на ония им през х*я!

---

Затуй съветвам ви задочно:

-Не остарявайте предсрочно!

А който прекалено в ИНТЕРНЕТ-а кисне...

достойнството му може да увисне!

nesnaecht
Грациан

[Златен]

от Canada

Общо мнения: 4977

НОВО ВРЕМЕ

(епопея на забавените)

Поразклати се царизма,

потъмня оназ харизма

на мадридския вълшебник,

дето ужким по учебник

обещаваше с три риби

да направи "Я хабиби".

Свитата му разноцветна

бързо дупетата светна.

Кой успя - си сви погачи,

който -не, гъза си влачи

кой се смее, кой пък плаче

кой размахва пръст: "Обаче..."

Като всяка камарила

и таз беше "майко мила":

венцеслави царедворци,

патриоти със пряпорци,

позатихнали артисти,

от "онуй време" царисти,

великденски пишлигари,

и от "шесто" ченгесари,

разни "меки" комунисти,

и откачени мунисти,

развенчани демократи,

разни тъпи технократи,

куп парясани момета

със походчица напета,

дето пълнят парламента

с тежка миризма на "мента"

кат' на всякъде, еба ти

и куп селски тарикати,

с оцеленчески инстинкти,

с достъп до "ония кинти"

с'самочувствие набити

и с агенди гяволити.

Провинц'ялните табиети

на прозрачните хюмнети,

веднага се проявиха:

Ний, разколници сме -вика.

Те решиха че е време,

да оформят "Ново време"

Ние - вика - ще таковаме

после пък ще онаковаме,

ще почистиме езика,

ако трябва със мотика

ще изкопаме конопа

дето там дъската хлопа.

Ужким тръгнаха да бягат,

после пък парцал налягат,

вейне вятъра на дясно -

с демократите сме - ясно,

хоризонта червенее -

БеСеПе-то да живее.

Връткат се, та пушак вдигат

и ни дяволски намигат:

Няма страшно, знаем, 'начи

как да ручаме погачи.

От градчета провинц'ялни

имат гласове лоялни

и мутирали селяци

от софийски жабурняци.

Да де, ама нещо 'бати

май ръката ми се клати

Ние - ТУЙ и ний - ОНУЙ

ама пак накрая - ***.

Цялата онази шлака

дето лесничко се пляка

и кога и кажеш - кляка

я отмъкнаха "АТАКА".

Създадено: 30.6.2005 г. 18:34:03

nesnaecht майничка

[Напреднал]

от Bulgaria

Общо мнения: 90

Каракачанов превърна легендарното ВМРО в партия за лична употреба

“Независима” фондация със седалище в Пазарджик се разпорежда с имотите на македонските бежанци

Мирослав СИМЕОНОВ

Коалицията на обречените

"Коалиция" "каракачанка, помияр и селска кучка"

Столичният градоначалник може да бъде осъден за корупция. За лидерството на дъщерята на Г.М.Димитров точат челюсти нейните конкуренти Стефан Личев и Борислав Китов, които заиграват със Софиянски. Каракачанов също има проблеми въпреки “фанфарния” втори конгрес на ВМРО – Българско национално движение. Той се проведе през юни и трябваше да прикрие факта, че организацията на “комитите” се е превърнала в партия за “частна употреба”.

Ако Анастасия Мозер не овладее интригите сред земеделците, на предстоящия форум на БЗНС-Народен съюз се очакват остри стълкновения и дори някаква форма на разцепление. Доказалата привързаността си към принципната политика лидерка едва ли ще “преглътне” натрапвания й съюз с непоследователни партии като ССД, ВМРО и НДСВ. Като един от създателите на ОДС Мозер доказа, че е стабилен партньор. Въпреки че не спестяваше своите “забележки” към бившия премиер Иван Костов, тя остана до него, когато мнозинството в предишния парламент, а оттам и стабилността на правителството бяха поставени на карта в последните седмици преди изтичането на мандата. В ДСБ помнят това. Ако интригантите в БЗНС–НС вземат превес, след конгреса на земеделците Мозер и нейните сподвижници могат да получат подкрепата на хората на Костов и трайно да се ориентират към формулата ОДС. Подобен вариант е възможен и ако председателката на БЗНС–НС пак победи своите вътрешни опоненти. Демократи за силна България набират електораленпотенциал. Реалистично е партньорството с тях да се окаже по-печелившо от коалирането с партии с маргинален характер.

Бъдещето на десните коалиции ще бъде функция и на развръзката в борбата за овладяване на СДС. В момента на бойното поле се стрелят групиращата се около П. Стоянов клиентела срещу част от НИС и пажовете на Н. Михайлова. И двата полка не пропускат шанса да “завоюват” нови или да запазят старите си икономически капии. Няма гаранции, че Н. Михайлова ще изпълни решението СДС да се яви самостоятелно на парламентарните избори. Но за момента то е единственият шанс партията със знаковите три букви да не потъне в блатото. Ако П. Стоянов измести сегашната лидерка, той ще поведе СДС към размита коалиция от канибали. В нея сините щеса заложници на Стефан Софиянски, Евгений Бакърджиев, Антоан Николов, Никола Николов, Янко Станев, Ахмед Доган и т.н. Очевидно столичният кмет е натоварен със задачата да катализира комплектуването на “сините” трътки и перца. Те трябва да оформят послушното дясно и да погълнат останките от СДС.

Този дълго готвен сценарий обяснява защо поне още известно време Софиянски трябва да бъде оставен - но вече като силно контролиран играч - на политическата сцена. Положението на Н. Михайлова също е критично. Ако тя запази поста си и се опита да води последователна политика, СДС ще бъде “взривен” с колективните усилия на тези, които я крепяха досега, отреждайки й монолога на суетната марионетка. Ако отстъпи – ще бъде употребена като всички политици, които стават ненужни, когато загубят властовите си позиции. Н. Михайлова трудно ще се справи без помощ “отвън”. Откъде ще дойде тя е въпрос на бъдещето. Повече от сигурно е обаче, че такава подкрепа няма да й окажат неубедителни формации като ВМРО–БНД например. Дори и само защото в новата история на “комитите” има много неизвестни факти, достойни за полицейски роман… или журналистическо разследване.

Нека първо си спомним, че в 38-то НС Красимир Каракачанов патетично напусна ОДС, а само преди няколко месеца се завъртя в любовен валс със Сергей Станишев.

Изглежда странно … но не е. ВМРО на Каракачанов боледува от същите болести като останалите партии на прехода - клиентелистки апетити; налагани с интриги решения; подозрения за връзки с ДС на негови лидери; подмяна на ценностите; коалиционна безпринципност.

“Политическата” конюнктура около Каракачанов обаче е утежнена и от огромните имоти и сдруженията с идеална цел, които трябва да прикрият тайната приватизация на ВМРО. Оказва се, че зад превъплъщението на “комитите” във ВМРО-БНД се трупатархиви за съдебни дела, документни фалшификации, ненаситни финансови апетити и откровена безскрупулност. Един от сюжетите на сагата минава през сянката на ДС

Защото болният проблем на ВМРО ще си остане свързаността на част от неговите публични лица с репресивните служби на комунистическия режим. Членове на ВМРО с неохота признават, че бащата на Красимир Каракачанов – Дончо Каракачанов, е бил щатен сътрудник на ДС, депутат в парламента на тоталитарна България, председател на Окръжното ръководство наказионните земеделци в окръг Русе по времето, когато първи секретар на БКП в крайдунавския град е Пенчо Кубадински. Смята се, че точно той е уредил младия Краси на работа в Македонския дом в София. Според източници на “Седем” днешният лидер на ВМРО още преди 10 ноември също става бурма от апарата на тайната власт у нас. Злите езици твърдят, че следите за тази му дейност не излизат на бял свят заради застъпничеството на бившия президент П. Стоянов и че днес се контролират от един друг държавен глава… Дали пък това не обяснява избликващата сговорчивост на Кр. Каракачанов към “лявото” и някои особености в политическата му дейност?

През октомври 2002 делегация на ВМРО, водена от Каракачанов заминава за Ирак за да “наблюдава” референдума, който легитимира преизбирането на Садам Хюсеин. На тази визита Каракачанов се озовава в компанията на известния с участието си в “Петролгейт” проф. Захари Захариев.

Около година по-рано лидерът на ВМРО съобщава “новината”, че у нас има над 10, 000 души гръцко малцинство, въпреки че последното преброяване е показало цифрата 3, 408 лица. Според стари негови приближени също през 2001 парите от наемите на имотите на сдружение ВМРО започват да постъпват директно в касата на фантомната партия ВМРО-БНД. Стига се до парадокса една организация (сдружението “ВМРО”) да финансира дейността на политическата партия (ВМРО-БНД) с около 500-800 хил. лева годишно, въпреки че съгласно Закона за политическите партии максималния размер на такова подпомагане е 30 хил. лева. Източници на “Седем” твърдят, че Каракачанов участва в собствеността или управлението на около 76 стопански субекта извън сдруженията и фондациите, които контролира. Знакови фигури в екипа му са господата НиколайКънчев и Бойко Ватев, които бяха преизбрани за зам.-председатели на последния конгрес на ВМРО-БНД. Н. Кънчев е известен с това, че става член на БКП на 18 години, че участва в опита за създаването на националпатриотична лява партия под името Национално-демократическа партия, а след провала й щурмува ВМРО. Според бивши членове на младежката организация на ВМРО Кънчев участва в собствеността или управлението на близо 123 стопански обекта. За Б.Ватев е характерна по-умерената хватка на бивш партиен секретар от в.“Кооперативно село” …

Всъщност биографията на Каракачанов и на двамата му заместници заслужава внимание, само защото онагледява част от технологията, чрез която бе

опорочен българският преход

И Каракачанов, и Кънчев, и Ватев се оказват удобни брънки от веригата за разграбване на чуждо имущество и за използването на обществени постове за частни цели.

Всичко започва, когато като юридическо лице с нестопанска цел е възстановено сдружението “ВМРО”. То е собственик на имотите на македонските бежанци. Възстановителите му са предимно възрастни хора, репресирани от БКП. През 1995 Кр. Каракачанов става председател на ВМРО, което има гарантирани приходи от около 1 млн. лв. годишно. В края на 2001 Каракачанов предлага ВМРО да бъде пререгистрирано “в частна полза”. Всички, които се противопоставят на циничната идея, са изхвърлени или принудени да напуснат партията. През ноември 2003 между двата тура на местните избори имотите на македонските бежанци са прехвърлени под тезгяха на новосъздадената фондация “ВМРО”. Тя е регистрирана със седалище в Пазарджик (!) и също в “частна полза”. Нейни

пълновластни господари

стават Красимир Каракачанов и … доверените му заместници Николай Кънчев, Райна Дрангова, Бойко Ватев и др. Според чл.14 на Учредителния акт Управителният съвет на тази фондация е натоварен със сериозни правомощия. Той приема нейния бюджет и следи за изразходването му; разрешава разпореждания с недвижими имоти на фондацията и вещни права върху тях, обезпечения и гаранции, банкови заеми и участия на други юридически лица. Сред “запазените” права научредителя (Каракачанов) (вж. чл.18, ал.2) е уточнението, че “освобождаването и избирането на членове на УС на фондацията не може да се упражнява от ликвидатор или синдик”.

Защо е било необходимо учредителите на фондацията да се презастраховат с подобни клаузи става разбираемо от списъка с прилапаните имоти. Сред тях са:

-> Поземленият имот на ул. “Пиротска” №5 в София с площ 1, 364 кв.м, върху който е построена масивната 4-етажна сграда. През 2003 имотът е оценен от данъчните на 2, 950, 339 лева.

-> Залата за дегустации на бул. “Цар Борис” ІІІ със застроена площ от 68, 70 кв.м и данъчна оценка - 41, 087 лева.

-> Недвижимият имот в Благоевград на ул. “Васил Мечкуевски” №2, оценен на стойност 17, 970 лева.

-> Недвижимият имот в Разлог, представляващ партерно помещение на ул.”Гоце Делчев” №, оценен на 8, 878 лева.

-> Недвижимият имот в Петрич, представляващ регулиран парцел с площ от 300 кв.м, оценен на 24, 880 лева.

-> Недвижимият имот в Банско, който е регулиран поземлен имот от 5, 755 кв.м, намиращ се в стопански двор “Рупчовец”- оценен на 19, 393 лева.

-> Недвижимият имот в землището на Банско в местността “Елиови мостове” – Пирин планина. Той е почивен дом с дворно място от 3, 000 кв.м, оценен на 7, 803 лева … Още имоти в Гоце Делчев и Дупница.

и други

Фактите показват, че имотите на македонските бежанци не се използват за благородните цели, за които са били създадени и че създаването на частната фондация “ВМРО” е само път към “законната” им приватизация.

http://www.dialog-bg.org/sedem/page5.htm

http://www.dialog-bg.org/sedem/68/page5.h tm

Устав на "Фондация ВМРО"

http://free.bol.bg/karakachanov/Fond_vmro .pdf

Създадено: 03.8.2005 г. 23:07:48

nesnaecht Писменият отговор на НДСВ на поставените от БСП въпроси

5 Август 2005

До

Политическия консултативен съвет на Коалиция за България

Изпълнителното бюро на БСП

Ръководството на парламентарната група на Коалиция за България

Уважаеми госпожи и господа,

НДСВ, като продължава да работи за формиране на стабилно, ширококоалиционно правителство на българските национални приоритети, още веднъж заявява своята готовност за сътрудничество и диалог за намиране на успешна коалиционна формула. Държим да подчертаем принципното си разбиране за необходимостта от прозрачност и публичност на провежданите консултации, което би дало на бъдещата управленска коалиция необходимата обществена легитимност. С оглед на това, считаме, че консултациите за съставяне на правителство трябва да преминават през: приемане на целите, рамките и приоритетите на провежданата политиката, съгласие върху принципите на взаимоотношенията между коалиционните партньори, излъчване на кандидат за министър-председател и съгласие върху структурата на кабинета и едва тогава обсъждане на кандидатури за персоналния състав на изпълнителната власт. Нарушаването на тази последователност на провеждане на преговорите рискува да формира в българските граждани усещане за безпринципност и политически пазарлъци.

Едва ли за някого е тайна, че в един откровен разговор с участието на ръководните органи на двете политически формации може много по-добре и по-пълно да бъдат изяснени всички въпроси от взаимен интерес. Историята дава примери, че формализираните политически послания могат да бъдат превратно тълкувани или ползвани като оправдание за прехвърляне на политическа отговорност. Въпреки очакванията ни неизяснените въпроси между НДСВ и Коалиция за България да намерят своя отговор на срещата ни в Народното събрание на 4 август 2005 г., като потвърждение на нашата добронамереност, и в резултат отправената молба от представителите на Коалиция за България, от името на Политическия съвет на НДСВ ви предоставям писмен отговор на зададените от вас на 2 август 2005 г. въпроси.

1. Каква политическа формула на евентуална управленска коалиция предвижда НДСВ? От срещата, проведена на 1 август т.г., става ясно, че предлагате нашите две формации да бъдат “ядро на коалицията”, а участието на други политически сили се предпоставя от мнението на Коалиция за България. Опасяваме се, че подобен подход би създал неравноправни отношения и лоша атмосфера в една коалиция, разделена на “ядро” и “периферия”. Като какъв би могъл да бъде определен характерът на коалицията от политическа гледна точка?

Резултатите от парламентарните избори и преговорите между различните политически формации показаха, че възможното стабилно парламентарно мнозинство минава през коалицията НДСВ – Коалиция за България. Тази формула формира необходимото парламентарно мнозинство и стабилност на управлението. НДСВ счита, че за постигането на националните приоритети е желателно да се търси подкрепата и на по-широко парламентарно мнозинство, с включването и на други политически сили, заявили съпричастност към коалиционните цели и принципи. По време на консултациите Български народен съюз изрази готовност за участие в такава коалиция. НДСВ не възразява и срещу участие на ДПС, ако такова участие бъде предложено от Коалиция за България.

Обозначаването на НДСВ и Коалиция за България като “ядро” на коалицията се основава на пропорционалната представеност на двете формации в Народното събрание, а не на желание за доминиране на един или повече политически субекти над останалите членове на коалицията. Равнопоставеността на партиите, участващи в една широка коалиция, и добрата атмосфера в нея трябва да се гарантират чрез механизмите за взимане на решения, взаимна информираност и толерантност. Нека припомним, че именно НДСВ постави въпроса за равнопоставеността на партньорите в коалицията.

Тъй като една такава коалиция цели постигането на националните приоритети, в това число и членството в ЕС от 1 януари 2007 г., в нея могат да влязат партии както от центъра и левицата, така и от дясното политическо пространство. Поради това би било по-гъвкаво характерът на коалицията да не се дефинира по идеологически признак, а по програмните цели – като коалиция на българските национални приоритети.

2. Кои са политическите сили, които разглеждате като ваши потенциални партньори и кои партии са поканени от вас за консултации? Кое наложи посещението на НДСВ при Президента на Републиката сутринта на 28 юли т. г. съвместно с лидерите на ОДС, ДСБ и ССД и по какъв начин това отразява коалиционните ви намерения?

НДСВ счита, че най-добро за страната е постигането на максимално широко мнозинство (в това число и конституционно) около основните приоритети на страната и нейното бъдещо управление.

Въпросът за потенциалните коалиционни партньори до голяма степен зависи и от възможността НДСВ и Коалиция за България да участват в коалицията. Естествено е двете партии да консултират помежду си възможните партньори, като постигнат съгласие помежду си. Това означава да не налагат една на друга партньори, които са неприемливи за другата страна. Както вече отбелязахме, по време на консултациите Български народен съюз изрази готовност за участие в такава коалиция.

Посещението при Президента на 28-ми юли на представители на различни политически партии целеше единствено изразяването на безпокойство от допуснатите нарушения на Конституцията на Република България и Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.

3. По какво целите, рамките и приоритетите в политиката на “Правителството на българските национални интереси” се различават от тези, представени от Коалиция за България в рамките на първия мандат и в програмната декларация пред Народното събрание, освен добавеното изречение, визиращо интересите на гражданското общество?

НДСВ цели консултациите с БСП да се провеждат на основата на това, по което вече имаме съгласие. По своето съдържание целите, рамките и приоритетите практически не се различават от обсъжданото с Коалиция за България в рамките на първия мандат. НДСВ участва активно в изработването на документа в рамките на мандата на БСП. Основното различие (което стана и причина за оттегляне на НДСВ от преговорите) е в механизмите за взимане на решение. НДСВ предлага механизми за водене на консенсусна политика, при която никоя от партиите, съставляващи коалицията, да не може да налага волята си над другите (или другия) членове на коалицията.

4. Какви гаранции и работещи механизми за осигуряване на тези гаранции ще даде НДСВ за осъществяване на промяна в провежданата досега политика и практика на правителството в оставка?

За НДСВ основните гаранции се съдържат в механизмите на взимане на решения, осигуряващи воденето на консенсусна политика. Това предполага отчитане на интересите на много по-широки слоеве от обществото и препятства реализирането на тяснопартийни интереси в ущърб на българските граждани. Очакваме бъдещата коалиция да покаже приемственост в провежданата през последните четири години политика, да довърши хармонизирането на българското законодателство с правото на Европейския съюз и да даде нов тласък на икономическия растеж и жизненото равнище на гражданите.

5. Коя е личността, която ще бъде издигната от НДСВ за кандидат за министър-председател? Означава ли вашето твърдение от срещата на 1 август, че кандидатът следва да бъде излъчен от нас, че бихте приели всяко наше предложение? Ще сподели ли при тази хипотеза НДСВ пълната политическа отговорност за дейността на правителството?

При осъществяване на коалиция между НДСВ и Коалиция за България ние предлагаме на Коалиция за България – като политическа сила, получила най-голямо доверие от избирателите, да представи кандидатура или кандидатури за премиер. НДСВ ще се съобрази и ще уважи предложение на Коалиция за България, което е обществено приемливо.

Логично е НДСВ да сподели политическата отговорност за работата на всяко управление, в което участва.

6. Какъв краен срок си поставяте за финализиране на консултациите и за получаване на проучвателен мандат от вашия кандидат за министър-председател?

Следва да се отбележи, че срокът за консултациите до голяма степен зависи от вас и вашето решение за участие или неучастие в предлаганата коалиция. При постигане на коалиционно споразумение и номиниране на министър-председател, НДСВ незабавно ще инициира продължаване на конституционната процедура.

НДСВ няма да внесе за гласуване в Парламента предложение за кабинет, за който предварително не е осигурена широка парламентарна подкрепа, включваща ясно изразената позиция на КБ за участие.

7. Каква е позицията на Политическия съвет на НДСВ към настояванията за парламентарни проверки, контрол и евентуално преглед на някои от сключените от досегашното правителство приватизационни, концесионни и реституционни сделки и сделки, учредяващи имуществени права?

НДСВ потвърждава своята готовност да съдейства за проверка на законосъобразността на действията на правителството на НДСВ и ДПС по предвидения в българското законодателство ред.

8. Как оценявате практиката на правителството в оставка за масови нови назначения и преназначения в администрацията и за разпоредителни сделки в периода след 25 юни 2005 г.?

Независимо от политическите дебати, държавната администрация следва да продължи да работи в услуга на гражданите. Считаме, че би имало основание за упрек именно при обратната хипотеза – пренебрегване от страна на правителството на конституционно установените му задължения. Нека припомним, че през целия период от 4 години, когато НДСВ бе управляваща политическа сила, ние не предприехме обичайните чистки и уволнения в държавната администрация и се надяваме тази политика да се превърне в практика и на следващите правителства.

9. Какво е отношението на Политическия съвет на НДСВ към насаждането на етническа и религиозна омраза и ксенофобия, към екстремистки изказвания, които все по-открито присъстват в изявите на лидери на някои политически сили, в това число в Народното събрание?

На този риторичен въпрос можем да отговорим единствено, че отношението на НДСВ към всякакви прояви на етническа, религиозна, малцинствена и социална омраза е отрицателно. Ние сме доказали това през годините на нашия мандат.

10. Каква е възможността за участието на Парламентарната група на Коалиция Атака в парламентарно и управленско мнозинство на НДСВ, за което вие дадохте заявка?

НДСВ смята, че в Народното събрание трябва да е възможно да се осъществява диалог с всяка политическа формация, получила доверие от част от българските граждани, дори нейните позиции да не се приемат. НДСВ не разчита на Коалиция Атака за съставяне на управляващо мнозинство. Естествено, НДСВ няма да толерира каквато и да е форма на насаждане на етническа и верска нетърпимост и разчита и на останалите политически сили да обединят силите си в решаване на тези проблеми.

11. Какво е отношението и оценката на Политическия съвет на НДСВ към прояви, включително от депутати на НДСВ, на антипарламентарно поведение – окупиране на трибуната на Народното събрание, възпрепятстване на достъпа на народни представители до трибуната и заплахи за малтретиране на депутати?

12. Каква е вашата оценка за ефекта от конфронтацията в Народното събрание, реализирана с ваше пряко участие през миналата седмица, и за отзвука сред външните партньори на България и международните медии за опасността от отлагане на членството на страната ни в ЕС от 1 януари 2007 г.?

Нито една от политическите сили в Народното събрание няма основание за гордост от случилото се в Народното събрание на 26 и 27 юли при обсъждането и гласуването на проектокабинета на БСП-ДПС. Необходимо е да припомним, че както за противопоставянето, така и за консенуса, са необходими поне две страни.

НДСВ призовава КБ заедно да напуснем полето на емоциите и да се съсредоточим върху постигането на съгласие по реализирането на българските национални приоритети. Готови сме да продължим диалога на срещи между двете политически сили, на които да обсъдим всички въпроси от взаимен интерес, в това число и представените ви на 1 август от нас документи.

Ние ще се отнесем уважително към всяко решение на Коалиция за България относно участие или неучастие при реализирането на втория проучвателен мандат. Очакваме отговор в най-кратък срок, за да не се забавя ненужно конституционната процедура.

София, С уважение:

5 август 2005 г. Симеон Сакскобургготски Лидер на НДСВ

nesnaecht Благодарение на Др-- Дървингов !

Днес някой искаше целия текст на политическото споразумение - ето го публикувано е на 17 август в столичен всекидневник - за любопитните - познойте в кой

----

Автентично

ПОЛИТИЧЕСКО СПОРАЗУМЕНИЕ

за създаването и функционирането на коалиция за съвместна законодателна дейност и съвместно

управление с приоритети европейска интеграция, икономически растеж и социална отговорност

Днес, 15 август 2005 г., в София долуподписаните представители на

Коалиция за България, Национално движение Симеон Втори и

Движението за права и свободи

се споразумяха за следното:

1. Създават общо парламентарно мнозинство “За управление с приоритети европейска интеграция, икономически растеж и социална отговорност”,

Водени от следните

2. Мотиви:

2.1. Заради общата решимост за защита на националните интереси;

2.2. Заради общото разбиране за необходимостта да се осигури членството на Република България в Европейския съюз от 1 януари 2007 година;

2.3. Заради необходимостта от укрепване на държавността и издигане на авторитета на държавните институции в Република България;

2.3 Заради необходимостта от провеждане на ефективна политика за повишаване на жизнения стандарт и доходите на българските граждани, увеличаване на заетостта, осигуряването на ефективно, достъпно и качествено здравеопазване и образование.

Споразумението се сключва на базата на следните

3. Принципи:

3.1. Обща подкрепа на политическите приоритети на правителството на европейската интеграция, икономическия растеж и социалната отговорност и на принципите на взаимоотношения между коалиционните партньори.

3.2. Приемане и изработване на обща законодателна програма и програма за управление на правителството.

3.3. Прозрачност и диалог с всички български граждани, синдикалните и работодателските организации, медиите и структурите на гражданското общество.

3.4. Приемственост в основните стратегически насоки в политиката на европейска интеграция и нейните вътрешни измерения с управлението на страната в периода 2001 - 2005 г.

3.5. Изпълнение на поетите от Република България ангажименти в ратифицирания от Народното събрание договор за присъединяване на страната към Европейския съюз.

3.6. Стабилност в развитието на институциите; финансова и макроикономическа стабилност.

3.7. Промяна към повишаване качеството на живота на гражданите чрез по-ефективни политики.

3.8. Общо гласуване в подкрепа на изброените принципи и политики и на правителството от трите парламентарни групи в Народното събрание.

3.9. Координация, сътрудничество и ефективна система на взаимен контрол между трите политически формации-участнички в коалицията.

3.10. Отговорност на държавата, държавните институции и органи, на държавните служители към решаването на проблемите на физическите и юридическите лица.

3.11. Борба с корупцията, за сигурност на гражданите и борба с бедността.

За изпълнението на това

споразумение трите

политически сили от

управляващата коалиция

поемат следните

4. Ангажименти:

4.1. КОАЛИЦИЯ ЗА БЪЛГАРИЯ:

4.1.1. В Народното събрание:

• Излъчва председатели на 9 постоянни комисии.

4.1.2. В Министерския съвет:

• Излъчва министър-председател, който ръководи цялостната дейност на правителството.

• Излъчва заместник министър- председател. Той е и министър.

• Излъчва следните 8 министри:

1. Министър на външните работи

2. Министър на вътрешните работи

3. Министър на труда и социалната политика

4. Министър на здравеопазването

5. Министър на културата

6. Министър на икономиката и енергетиката

7. Министър на регионалното развитие и благоустройството

8. Министър на транспорта.

• Излъчва 35 заместник-министри.

• Излъчва областните управители на 14 области.

• Излъчва 40 заместник-областни управители.

4.2. НАЦИОНАЛНО ДВИЖЕНИЕ

СИМЕОН ВТОРИ:

4.2.1. В Народното събрание:

• Излъчва председатели на 6 постоянни комисии.

4.2.2. В Министерския съвет:

• Излъчва заместник министър-председател. Той е и министър.

• Излъчва следните 5 министри:

1. Министър на отбраната;

2. Министър на образованието и науката;

3. Министър по европейските въпроси;

4. Министър на правосъдието;

5. Министър на държавната администрация и административната реформа.

• Излъчва 22 заместник-министри.

• Излъчва областните управители на 8 области.

• Излъчва 31 заместник-областни управители.

4.3. ДВИЖЕНИЕТО ЗА ПРАВА

И СВОБОДИ:

4.3.1. В Народното събрание:

• Излъчва председатели на 5 постоянни комисии.

4.3.2. В Министерския съвет:

• Излъчва заместник министър-председател. Той е и министър.

• Излъчва следните 3 министри:

1. Министър на земеделието и горите;

2. Министър на околната среда и водите;

3. Министър на държавната политика при бедствия и аварии.

• Излъчва 14 заместник-министри.

• Излъчва областните управители на 6 области.

• Излъчва 22 заместник-областни управители.

4.4.Съвместно и с общо съгласие Коалиция за България, НДСВ

и ДПС излъчват:

• Министъра на финансите;

• Заместник-министри по предложение на някоя от участничките, като се запазва пропорционалното съотношение;

• Заместник-областните управители по предложение на някоя от участничките, като се запазва пропорционалното съотношение.

5. Общи договорености за дейността на Народното събрание:

5.1 Председателят на Народното събрание, който с дейността си осигурява изпълнението на законодателната програма на МС и управляващата коалиция, се излъчва от Коалиция за България.

5.2. Народното събрание има 7 заместник-председатели - по един от всяка ПГ. Заместник-председателите от ПГ на Коалиция за България, НДСВ и ДПС са постоянни, останалите работят на ротационен принцип.

5.3. Опозицията излъчва председателите на 4 постоянни комисии.

За успешната реализация

на това споразумение трите формации се договарят

за следната система за

6. Координация и вземане на съвместни решения:

1.1. Всички решения в органите на коалицията се вземат със стремеж към консенсус.

1.2. За по-ефективна работа на Министерския съвет и взаимодействие между министерствата МС със свое решение създава работни съгласувателни междуведомствени съвети за:

• социално-икономическата политика;

• външната политика, европейската интеграция и националната сигурност;

• законодателството и правната реформа;

• други области - по предложение на министър-председателя или членове на правителството.

7. Заключителни разпоредби:

7.1. Неразделна част от това споразумение са: документът за политическите приоритети на правителството на европейската интеграция, икономическия растеж и социалната отговорност и документът относно принципите на взаимоотношенията между коалиционните партньори.

7.2. При възникване на разногласия страните се задължават да решават споровете си чрез преговори и на основата на добра воля.

7.3. Настоящият договор се сключва за срока на функционирането на 40-ото Народно събрание.

За Коалиция за България

Сергей Станишев

За Национално движение Симеон Втори

Симеон Сакскобургготски

За Движение за права и свободи

Ахмед Доган

Създадено: 18.8.2005 г. 20:26:18

nesnaecht Историкът Георги Марков:

Доган трябва да си обуздае мераците

Симеон Сакскобургготски държи ключа към правителството, той е новият балансьор

Елизабет Дафинова

Визитка

Проф. Георги Марков е роден на 17 ноември 1946 г. в Пловдив. Завършва история в СУ "Св. Климент Охридски". Специализира в Института по европейска история в Германия. От 1993 г. е директор на Института по история при БАН. Доктор на историческите науки, преподавател в Нов български университет и автор на 12 книги. Изследователските му търсения са съсредоточени в новата и съвременната история.

- Г-н Марков, прави ли са да протестират хората от Варна и други области срещу назначаването на управители от ДПС? Етнически ли са тези протести, според вас, или имат друг характер?

- Тези протести имат и исторически корени. Повечето от българските политици или не са учили достатъчно история, или пък са заети да правят история, но така или иначе живеят в един свой паралелен свят. И когато се правят сделки за политически постове и длъжности, те сякаш не се съобразяват с общественото мнение и го пренебрегват. Организационният секретар на БСП Димитър Дъбов каза: Какво от това, че са излезли 50-100 човека във Варна. Но се оказа, че там има недоволство в самата партийна организация на БСП. Не бива да се подценява общественото настроение, да се правим, че го няма и да се изпълнява споразумението по една политическа сделка. Защото тя е такава, според мен.

Лошото е, че вече 15-16 г. се препъваме в един и същи камък. Забелязал съм, че българските политици, когато са в опозиция, мислят по-логично и по-трезво, отколкото когато са на власт. Сега ДСБ прави предложение да се избират областните управители. Но като министър-председател на Иван Костов му беше удобно да си ги назначава. Според мен е най-правилно областните управители да се избират. В противен случай хората от областите няма да виждат в тяхно лице свои представители. Винаги ще има подозрение и съмнение.

Премиерът Станишев сега казва: Ние ще ги наложим, така сме решили, няма мърдане. Добре, ще ги наложиш. Но до оня ден протестираха 50 души, после станаха 100, сега са 1000. Ами ако утре станат 10 000? Пак ли ще налагаш областните управители? С жандармерията ли ще ги налагаш?

- Защо се стигна дотук?

- Високомерието на това правителство, демонстрирано още от самото начало, ще му изиграе много лоша шега. Сергей Станишев е историк и трябва да гледа по-широко на проблема, тъй като него вече го има. И да намери някакво решение. Добре е, че в Пазарджик не посмяха да назначат областен от ДПС. Спомняте си, че преди години зам. областният управител на ДПС издигна призив: християните вън от Родопите. И от неудобство те го махнаха.

- Какви все пак са причините за надигането на тези протести? Върхушката на ДПС ли ги предизвиква с поведението си?

- Точно така се случва. От 15 години се смениха много партийни лидери, но само Ахмед Доган е на власт. Не знам доколко той разбира от либерализъм, но неговата партия е авторитарна. Той поне има доблестта да признае още преди години, че е милионер в зелено, а сега каза, че има обръч от фирми. И другите имат, но само той го каза. Защото има самочувствието, че без него не може. Доган го преизбират на лидерския пост като единствена кандидатура, с явно гласуване и ръкопляскане. Той е пожизнен водач на ДПС и има самочувствието, че не само партията не може без него (както без Тодор Живков не можеше), но вече и България не може без него. И затова казва: Ще ми плащате.

Грешка на Волен Сидеров е, че говори срещу турците. Те са почтени граждани, трудолюбиви и бедни. За съжаление обаче българските турци са много по-заспали политически, отколкото българите. И затова гласуват за Ахмед Доган. Резултатът е, че той богатее, те мизерстват. И въпреки това пак ще го преизберат. Върхушката на ДПС се е устроила много добре, там има роднински кръгове, има бивши партийни секретари. Всички те си живеят и си богатеят, а електоратът им обеднява, но му казват, че няма алтернатива. Защото, освен за етнос, става въпрос и за религия. Всъщност ДПС не е толкова етническа партия, тя е по-скоро на религиозна основа.

- Но малко от помаците гласуват за ДПС.

- Да, вярно е. Но това не променя нещата. Само че Ахмед Доган е философ и би трябвало да разбере, че той с тази партия няма бъдеще в ЕС. Особено сега, при сблъсъка на цивилизациите. Особено при тези съмнения и подозрения в Евросъюза по отношение на ислямския фундаментализъм. У нас се изповядва традиционен ислям. Но част от този традиционен ислям може да избие в радикален. Няма никакви гаранции, че няма да се случи. Върхушката на ДПС няма интерес сега да се изостря конфликтът. Българите са търпеливи. Ние търпим, търпим, но накрая казваме: Хайде, стига толкова!

- Дали гражданите на България всъщност вече не казват на ДПС точно това?Те получиха най-ресурсните министерства, най-апетитните области.

- Вижте, Доган наложи отново за министър човек, който нарича своите чиновници гяури. Ама, това не е Османската империя! Къде другаде такъв министър ще бъде търпян? Но нашите чиновници търпят. Ахмед Доган твърди, че партията му се отваря към обществото, либерална е и в нея има много българи. Какви българи има при тях? Едната част са там принудително, защото с партийната книжка на ДПС оставаш на общинска служба или в областната управа. А други, включително и някои интелектуалци, просто се продават. И тръбят по медиите, че Доган е най-големият български политик. Той може да е умен, хитър, но на фона на едно обкръжение, което съвсем не блести. Просто му позволяват да ги разиграва. Вземете Сергей Станишев, който две години преди изборите отиде на поклонение на конференция на ДПС и каза: С нетърпение очакваме да управляваме заедно. Непосредствено преди изборите пак каза: Ние ще управляваме с ДПС, без тях не може. Е, опитаха се да управляват заедно без царското движение, обаче се провалиха. Оказа се, че не могат да минат без НДСВ. Въпросът е защо Ахмед Доган, който през 1997 г. обяви цар Симеон Втори за национален капитал, а през 2001 г. каза, че това е спасителят на България, сега се мрази така силно със Сакскобургготски. Каква е причината?

- Вие как си обяснявате тази промяна в отношенията между тях? Може би апетитите на ДПС по време на съвместното им управление са били големи?

- Както знаете, апетитът идва с яденето. И този апетит ще се усилва. ДПС е единствената партия, която е на власт вече втори мандат. Не е здравословно ДПС да преяжда с власт, защото ще има голямо повръщане след това, надявам се да не е с кръв. Върхушката на ДПС трябва да обуздае мераците си. Меракът е вече страст към властта.

Но в политиката няма морал и пример за това са бившите първи седесари Христо Бисеров и Йордан Цонев, които сега отидоха да слугуват на Доган. Защо ДПС държи толкова на Варна? Защото там, по крайбрежието са големите пари. И я получи! Сергей Станишев не може да управлява още от началото с високомерие и с една тънка иронична усмивка, която често пуска и казва: Не, така ще бъде! Този млад човек много бързо се самозабрави. Но пак ще дойдат избори и тези, които са гласували за БСП, няма да гласуват за Станишев, защото вече знаят, че той е ортак с Доган. Какъв политик изобщо е Станишев, щом още преди изборите обявява, че ще управлява с ДПС и вдига неимоверно цената му за сметка на себе си и БСП. Но впоследствие и БСП, и ДПС разбраха, че не могат да управляват без Симеон. И тогава той просто им разказа играта. Даде им един урок.

Навремето и Жан Виденов гледаше високомерно на нещата. Станишев трябва да си извади поука от неговото управление и да не се прави на велик политик и държавник още отсега.

- И какъв беше урокът на Симеон?

- Станишев не трябваше да бъде предлаган за министър-председател, след като веднъж изгърмя. Това беше наглост. Той трябваше да отстъпи, както направи Симеон. Това беше урокът на Симеон - че в политиката е възможно да има и малко морал. Цялото му обкръжение го натискаше непременно той да бъде премиер, но Симеон разбра, че времето вече не работи за него, че времето му е минало и той е вече в историята, и отстъпи от кандидатурата си. Надявайки се, че и другарят Станишев ще се откаже от своята. Но не би - БСП и ДПС настояха да е Сергей Станишев. Обаче кой държи вече ключа на това правителство? Не е Ахмед Доган, а Симеон - той е балансьорът. Без него те вече не могат да играя нито на вътрешна, нито на международна сцена.

- Нарекохте тристранната коалиция политическа сделка. Защо я оценявате така?

- Защото стана ясно, че се отива към предсрочни избори, а от тях щяха да спечелят само ДСБ и "Атака". Тъй като мисията на СДС е изпълнена и той вече слиза от сцената и минава в историята. Това, което остане от него, ще отиде при Иван Костов. Той има програма, има характер, не иска власт сега, гледа стратегически напред. А "Атака" е един натрупан гняв и не бива да я демонизираме, както правят някои политици. След като разбраха, че на предсрочни избори БСП, НДСВ и ДПС ще загубят още повече, те преглътнаха омразата една спрямо друга и решиха да направят коалиционно правителство поне до влизането на страната ни в ЕС. Но понеже има голяма вероятност да ни отложат поне с една година, значи кажи-речи кабинетът ще си изкара мандата. Това обаче ще се дължи на страха да не изпуснем еврочленството.

- Толкова ли живот давате на правителството?

- Да, до влизането в ЕС. Това е основният национален приоритет. При ново управление ще има сблъсък на икономически интереси. При нас политиката е един много голям бизнес. Ако се сблъскат икономическите интереси на партиите, ще пострадат и политическите интереси. Четири години БСП говори за царските имоти, а сега казва, че този въпрос не е актуален. Същото беше и с магистрала "Тракия". Но сега Асен Гагаузов говори за неустойки, за процеси и че построяването може да се закучи задълго, така че е по-добре да се строи. Няма да преразгледат и сделките. Това е споразумението между коалиционните партньори.

Българите сме търпелив народ. Търпим, търпим, но накрая казваме: Хайде, стига толкова!

Сергей Станишев започна от самото начало да управлява с високомерие. Този млад човек много бързо се самозабрави.

Редактирано от - nesnaecht на 31/8/2005 г/ 05:37:27

nesnaecht Chicho Dr.

[Златен]

от USA

Общо мнения: 2124

1. Комунистическата партия преди 10.11. държеше изкъсо престъпността, но не желаеше да я изкорени напълно.

2. През същия период, тази същата групировка начело с челичният си юмрук -ДС, приюти турските и арабските международни гангстери, търсени от Интерпол. През 1960 г в Москва се провежда съвещание на комунистическите ДС от лагера. На него се взима безумното решение соц.страните да подпомагат всячески различните терористични организации по света. България отговаряше за арабските и турските банди. Наркотикът им се оставяше свободно да преминава на Запад за да го руши. По телевизията се гореше брашно. В страната ни техния си рай намериха както крайно десните турски сиви вълци, между които и Агджа, така и крайно левите кюрдски наркодилъри, фанатици мюсюлмани. Между тях беше и особено зловещите фигури от сем. Фатик. Синът беше ликвидиран макар и със закъснение от сродни. Бащата беше ликвидиран от Господ няколко години преди това.

3. През същия период се толерираха вътрешни и международни престъпления, извършвани от роднини на политбюровци като Батето, Калин Калев, братът на мин. Даскалов и много, много др.

4. В края на 70-те започна невиждано изнасяне на българско народно богатство, погрешно наричано "червени/комунистически" пари. 5. След спуснатата отгоре "революция", БКП: отвори затворите, изпрати директиви до МВР-тата милиционерите да се изтеглят от улицата с цел саботиране на напиращата демокрация, раздаде милиони кредити на ДС гръбнака, създаде се крАдитно милиционерско-милионерско ръководство на новата стара мафия. По улиците изпълзяха вече организираните в края на 80-те банди от бивши спортисти. На зетя на ген. Чатрифилов (от първо главно), второразрядното чинге Илия Павлов, му се възложи задачата да оглави ДС мангизо-пералнята наречена Мултигруп. За "кръстник" на по-дребните риби беше назначен бившият затворник и спортист, и милиционерски доносник - Карамански. Цели взоводове от среднокалибрени чингета нахлуха в редиците на създадения от Луканов СДС. Продажни куки като Ахмед Доган и Юнал Лютви получиха личен подарък от П. Младенов и отклониха турското население от пътя му на реинтегриране в обществото. Печени, ДС и комсомоски кадри поеха "свободните" медии. Историята няма край. Сега обаче е важно:

6. Комунистическата партия да се реваншира на българския народ за тези си и други безброй золуми, като смачка престъпността. Но не само кокошкарите, а и най-големите капи, стоящи на върха и. Нещо доста фнтастично за да стане реално, защото това би означавало да отреже клона на който седи. Но както вече писах, БКП е длъжна да спре това, което тя създаде - престъпността. Ако го направи ще се превърнат в действителнo отговорна социaлдемократична партия за каквато се опитват да минават. Аз лично им желая успех в това поприще.

Създадено: 17.9.2005 г. 01:39:27

ДДА67
В 38-то НС Красимир Каракачанов патетично напусна ОДС, а само преди няколко месеца се завъртя в любовен валс със Сергей Станишев.

nesnaecht Олег Офренов

[Златен]

от Bulgaria

Общо мнения: 555

След Октомврийската революция съветското правителство опрощава остатъка от българския дълг.

Създадено: 22.9.2005 г. 10:28:48

ламбен

[Новак]

Е, и след като България не е платила на Русия тези протоколирани (съгласно твоята извадка) 82 милиона франка, като в същото време и Турция не е платила на Русия опростените й (съгласно другия цитиран от тебе протокол) "военни задължения", значи все пак в крайна сметка Русия е тази, която е понесла загубите от признаването на българската независимост. Нали?Тоест, както правилно казва авторът, сметката все пак е платена от Русия.

Ламбения, ще се опитам да ти обясня, та дано ти светне лампата.

Русия не е платила никаква сметка, защото:

- Русия просто е откупила вземането на Турция от България срещу някакво задължение на Турция, което й е било ясно, че трудно ще си прибере.

- България от длъжник на Турция става длъжник та Русия.

- Вземане обикновено се продава, когато тоя, който има да взема (Турция) счита, че реалните шансове да си прибере вземането са малки и ще стават още по-малки. Затова вземането обикновено се продава на по-ниска цена от номиналната.

- Вземането обикновено се купува от някой (Русия), който има достатъчно силни лостове, за да накара длъжника да си плати дълга. Купувачът на вземането може да бъде например някоя мутра, която чрез рекет или бой "склонява" длъжника към добросъвестност.

- "Опрощаването на остатъчния български дълг от съветското правителство" звучи малко странно като формулировка, тъй като тук имаме отношения между победител и победен. Брест-Литовският мирен договор е капитулация на Русия пред нейните победителки, между които е и Българското Царство. Затова и договорът за капитулацията на Русия е подписан също така и от българска страна.

- Освен това Русия има прегрешения към България през Първата световна война. Сигурно си чувал за военната интервенция на Русия в Добруджа, за бомбардировките на български градове и т.н. Това принуждава славната българска армия да унищожи 3 руски дивизии нашественички, включително и конната им дивизия чрез страховитата конница на генерал Колев, а другите прогонва с як пердах далеч на север от Дунава.

Народният поет Иван Вазов е дотолкова разочарован и отвратен от руското вероломство, че пише стихотворението си "На руските братя", което е пълна противоположност на "любимото" на целия български народ стихотворение "Здравствайте, братушки!"

Сам разбираш, че при тая ситуация би било малко нахално да се иска от България да се чувства длъжник на Русия на мястото на някакъв дълг към Турция, която пък по това време беше съюзник на България във войната срещу Русия.

Капито?

Редактирано от - nesnaecht на 24/9/2005 г/ 07:15:35

Баязид69
nesnaecht " Сам разбираш, че при тая ситуация би било малко нахално да се иска от България да се чувства длъжник на Русия на мястото на някакъв дълг към Турция, която пък по това време беше съюзник на България във войната срещу Русия. "

Трябва да издигнем ПАМЕТНИК на ТУРСКМЯ АСКЕР как бучи Руските Окупатори защитавайки бедното българско население.

nesnaecht Турция ни дължи по документи - но не по кръв ! Те са българе и се доказва от историята !

nesnaecht 1994 г.

Цар Борис ІІІ е удостоен посмъртно от еврейските организации в САЩ с наградата “морален държавник” за ролята му при спасяването на българските евреи от хитлеристките лагери на смъртта. На 22 февруари 1943 г. комисарят по еврейските въпроси Александър Белев сключва договор с представителя на Гестапо у нас Теодор Данекер за поетапно депортиране на българските евреи. Първата партида включва 20 000 души, които в края на февруари и началото на март трябва да бъде изпратена в концлагера Треблинка.

Взето е решение този първи контингент да бъде формиран от 11 363 евреи от Македония и Беломорието и 8560 от “стара България”. Български полицейски части в Битоля и Скопие избират евреите от Македония и ги депортират с вагони до дунавските пристанища Лом и Видин. Оттам те са отведени в Треблинка. От тези евреи оцеляват само няколко души.

Близо деветте хиляди души от "стара България" са избрани в Пловдив. Междувременно се надига вълна от народно негодувание срещу решението на правителството. Група от 25 депутати от управляващото мнозинство, начело с подпредседателя на Народното събрание Димитър Пешев, се обявяват срещу случващото се. Съюзът на запасните офицери, Лекарският съюз, Съюзът на писателите и спортно дружество "Славия" също се противопоставят. Българската православна църква реагира остро- Пловдивският митрополит Кирил влиза в еврейския лагер в Пловдив и заявява, че ще тръгне с депортираните.

Протестите принуждават цар Борис III да отмени депортирането на евреите от "стара България". Антиеврейското законодателство обаче не е отменено. То е отменено от правителството на Муравиев. По английска инициатива в София правителството преговаря с швейцарския посланик за изселване в Палестина на 4000 деца и 400 възрастни евреи.

След абдикацията на цар Фердинанд I на 3 октомври 1918 г. Борис ІІІ се възкачва на престола. Първите няколко години от царуването си съзнателно се въздържа от активно участие във вътрешнополитическия живот на страната. Въпреки, че БЗНС (1919–1923 г.), начело на което стои Ал. Стамболийски е на власт в този период монархът тайно подкрепя антиправителствените действия на десните опозиционни сили. След като се убеждава, че те са неспособни да съборят управлението на БЗНС по легален начин, царят става инициатор на военен заговор, организацията на който възлага на ръководителите на Военния съюз и новопоявилата се формация Народен сговор. След успеха на държавния преврат на 9 юни 1923 г. Борис ІІІ пристъпва незабавно към укрепване на положението си като първостепенен фактор в цялостния политически живот на страната. Монархът подкрепя сговористкото правителство на проф. Ал. Цанков до лятото на 1925 г. и когато то става неудобно от външни съображения, се разграничава от него. Това довежда и до парламентарното му бламиране в началото на януари 1926 г. Царят работи в тесен контакт и с второто сговористко правителство, начело с А. Ляпчев. През юни 1931 г. Народния блок замества управлението на Демократическия сговор. През май 1934 г., обаче то е свалено без особени усилия държавния преврат на 19 май 1934 г. Тъй като част от офицерите заговорници имат републикански убеждения, те представляват реална опасност за Двореца. Чрез ловки маневри царят съумява да разедини редиците на Военния съюз. С тези действия той отслабва позициите на правителството на К. Георгиев и през януари 1935 г. го заставя да напусне управлението на страната. След два преходни кабинета, през ноември 1935 г. Борис ІІІ поема цялата власт в свои ръце. Министрите са превърнати в обикновени административни чиновници, които той назначава и сваля по свое усмотрение. Картината в страната не се променя и след парламентарните избори през пролетта на 1938 г. Тъй като новоизбраната камара пак не му се нрави, тя е разпусната предсрочно и вместо нея в края на 1939 г. и началото на 1940 г. е избрана друга. През септември 1939 г. хитлеристка Германия напада Полша и с това се поставя началото на Втората световна война 1939–1945 г. Докато военните действия са далеч от границите на България, царят твърдо се придържа към курс на неутралитет. Когато обаче през следващата година военните действия се пренасят и на Балканския полуостров, възможностите му за маневриране силно се ограничават. Натискът на Берлин за въвличане на България във войната става все по-силен и на 1 март 1941 г. правителството на проф. Б. Филов подписва Тристранния пакт. България става съюзник на държавите от хитлеристката ос и от този момент Борис ІІІ е лишен на практика от възможността да провежда самостоятелна външна политика. Той се оказва безсилен да се противопостави и на следващото искане на своите съюзници – да обяви война на САЩ и Великобритания, което става на 13 декември 1941 г. Настъпилият обрат в хода на военните действия на Източния фронт, събарянето на диктатурата на Мусолини през юли 1943 г. и отпадането на Италия като съюзник на хитлеристка Германия правят все по-несигурна перспективата пред българския монарх. В средата на август 1943 г. той предприема поредното си посещение при А. Хитлер. Както винаги то е кратковременно. След завръщането си, към 20–21 август монархът неочаквано заболява тежко и след едноседмични мъчения умира на 28 август. Смъртта му е съвсем неочаквана и причините за нея и до днес остават неизяснени. На престола веднага е въздигнат синът му княз Симеон под името цар Симеон II. Поради непълнолетието му вместо него функциите на монарха се поемат от Регентство в състав: проф. Богдан Филов, княз Кирил Преславски и ген. Никола Михов.

nesnaecht Практически достъп до демокрация в Централна и Източна Европа" МЕЖДУНАРОДЕН пакт за граждански и политически права

начало

МЕЖДУНАРОДЕН пакт за граждански и политически права

Ратифициран с Указ № 1199 на Президиума на Народното събрание от 23.07.1970 г. - ДВ, бр. 60 от 1970 г. В сила за България от 23.03.1976 г. Издаден от Министерството на външните работи, обн. бр. 43 от 28.05.1976 г.

Член 19

1. Никой не може да бъде обезпокояван за убежденията си.

2. Всяко лице има право на свобода на словото; това право включва свободата да търси, да получава и да разпространява сведения и идеи от всякакъв вид, независимо от границите, било устно, писмено, печатно или като произведение на изкуството или чрез каквото и да е друго средство по свой избор.

3. Упражняването на правата, предвидени в точка 2 на този член, е свързано със специални задължения и отговорности. Следователно то може да бъде подложено на известни ограничения, които трябва обаче да бъдат изрично предвидени от закона и които са необходими:

a) за зачитане на правата или на доброто име на другите;

b) за защита на националната сигурност, на обществения ред, на народното здраве или морал.

nesnaecht Превод от английски език

Виена, 10 май 1999

Уважаеми министър Тагарински,

В края на април 1999 година, Международния прес-институт – в сътрудничество с други международни организации, както и с представители на българските медии – проведе конференция в София, на тема "Декриминализация на законите, третиращи злоупотребите с информация и дезинформацията. Необходимостта от свобода на информацията".

Конференцията прие резолюция, която предоставяме на Вашето внимание /вж.приложението/.

Надяваме се, че стремежът Ви, България да се доближи до духа на общоевропейските демократични стандарти, ще доведе и до конкретни законодателни стъпки, които са описани в резолюцията.

С уважение,

Джоан Фриц,

Питър Гоф – Международен прес-институт

Приложение

Резолюция

Съдържанието е базирано отчасти на "Принципите от Йоханесбург", обнародвани от "Артикъл 19"; Списъка на принципите за поведение на професионалните журналисти и правото на информация, Принципите за свобода на медиите.

Българската медийна коалиция, в състав: Асоциацията на българските радио-разпространители, Българската асоциация на лицензираните кабелни оператори, Националната организация на кабелните оператори, СБЖ, Съюз на журналистите в България, Граждански форум "Свободно слово", Център за независима журналистика, Асоциация на журналистите за Европейски съюз, Фондация "Програма Достъп до Информацията", Български хелзинкски комитет, Асоциация на частните радио- и телевизионни оператори; със съдействието на IREX-ProMedia – България, на среща в София на 29-30 април 1999 година с Международния прес-институт, "Артикъл 19", Международната федерация на журналистите и Институт "Отворено общество", и в присъствието на Съюза за свобода на изразяването и демокрацията към ЮНЕСКО, приеха

Резолюция, според която свободата на пресата и свободата на изразяване са основни права и са необходими за развитието на обществата.

Призоваваме българските власти основно да прегледат сега действащото законодателство, свързано със злоупотребите с информация и дезинформацията /в частност параграф 146, 147 и 148, във връзка с параграф 161 от Наказателния кодекс/.

Българското правителство трябва да съобрази българския Закон срещу дезинформацията /?/ с европейските демократични стандарти. Делегатите изразиха общо съгласие, че са неприемливи присъди като "лишаване от свобода" и "лишаване от граждански права".

Паричните глоби трябва да бъдат разумни, пропорционални и съобразени с реалностите.

Подчертаваме,

1) че демокрацията зависи от правото на гражданите да участват пълноправно в политическия, икономическия и социален живот на обществото;

2) че възможността на обществото да упражнява демократичните си права, по-специално правото да избира и да държи отговорни публичните личности, зависи от наличието и спазването на други свободи, включително свободата на мнението, информацията и изразяването. Правото на гражданите да бъдат информирани изисква те да са запознати с решенията, взимани от органите, както и с начина, по който властите изпълняват задълженията си.

В тази връзка:

Призоваваме правителството на България да включи в Проектозакона за достъп до информация, следните принципи:

1) Всеки има правото да получава информация от обществените институции.

2) Трябва да се съблюдава основният принцип, че официалните документи са обществена собственост.

3) Държавата трябва да постанови в закон, ясно и подробно, типовете информация, защитена с цел опазване на националната сигурност и сигурността на обществото, и в също толкова ясни рамки на личната информация, да предпазва неприкосновеността на личния живот.

4) При изработката на всички закони, касаещи правото на достъп до информация, трябва приоритетно да се съблюдава общественият интерес за получаване на информация.

5) Трябва да бъдат определени съответни мерки, които да стимулират осъществяването на правото за получаване на информация. Тези мерки трябва да задължават властите, които откажат поискана информация, да посочат писмено мотивите си за този отказ, при това във възможно най-кратък срок /в законовия текст трябва да фигурират ясно упоменати срокове/. Също така трябва да се предвидят механизми за проверка от страна на независим орган, на обосноваността на подобен отказ, включително и по съдебен ред.

6) Никой държавен служител не може да бъде съден, санкциониран, или понижен в длъжност заради това, че е подал информация на обществото или на СМИ, в случаите, когато информацията е дадена в интерес на обществото.

7) Информация, която е налице, трябва да бъде давана без забавяне при поискване, а всяка друга информация, която не е непосредствено достъпна, трябва да бъде давана възможно най-бързо /отново в срокове, изрично упоменати в закона/.

При веднъж разпространена информация, дори по незаконен път, всеки опит за осуетяване на последващото й разпространение, ще бъде съобразен с правото на обществото да бъде информирано.

9) Законодателството, третиращо достъпа до информацията, трябва да обхваща всички обществени органи. В ограничен брой случаи, частни институции, които осъществяват обществени функции, следва да бъдат задължени да обнародват някои факти, които могат да засегнат обществения интерес:

- например въпроси за общественото здраве или околната среда. При никакви условия законодателството, третиращо достъпа до информация, не трябва да съдържа задължения за медиите.

Поддържаме, че единственият приемлив способ за контрол върху СМИ е само-регулацията. Всяка намеса на официални институции в тази сфера може да доведе до злоупотреби и да благоприятства цензурата.

Декларираме, че следните принципи трябва да залегнат като основен стандарт за професионално поведение на журналистите, които събират, предават, разпространяват и коментират новини и информация, или описват събития:

1) Първото задължение на журналистите е придържане към истината и съблюдаване правото на обществото да научава истината. При осъществяване на това свое задължение журналистите трябва неотклонно да защитават принципите на свобода при честното събиране и разпространяване на новини, и на правото на правдив коментар и критика.

В частност, журналистите трябва:

Да проявяват максимално висока степен на професионализъм и етика при събиране, обработка и разпространяване на новини и информация;

Да се съобразяват с необходимостта на гражданите от полезна, навременна и правдива информация, от която те се нуждаят, за да участват пълноценно в гражданското общество;

Да защитават принципите на свобода на информацията и правото на справедлив коментар и критична журналистика.

Международен прес-институт, Виена

точен незнаещ......

виж какво открих във вестник "newsBg" за ония бандюги администратомодератори....

http://www.news.bg/article.php?pid=0&aid= 152943

от 12.01.2005г.

....... "ЦЕНЗУРА

От три дни във спортният форум към изданието на в.Сега, цари ЦЕНЗУРА.

Администраторите и модераторите, изтриват и редактират мненията на участниците абсолютно без принципно.

Странното е не друго, а факта, че журналистите от в.Сега са се превърнали в цензори.

Чудя се дали в Андрей Райчев не се е вселил духа на Лаврентий Берия, дали манталитета на г-н Райчев не е останал в 50-те години на ХХ век, чудя се докъде стигна морала в България и дали служителите във в.Сега са журналисти или чиновници, а може би няма защо да се чудя!

Ето и част от администраторите на www.forum.skycode.com - Ярослав Кънчев, Иво Христосков и Лъчезар Джаков!

Това са хората които са си измисли правилата, правила, които не подлежат на обсъждане, правила които те самите ги нарушават безпринципно!

Деянията на Редакцията на в.Сега показва само едно - в България нито има журналистика, нито журналисти!

До г-н Райчев,

Без уважение, г-н Райчев Вие сте едно мекере!"..........

Редактирано от - точен на 30/05/2006 г/ 11:36:43

nesnaecht Гайдарски става по-опасен и от птичия грип

Д-р Стойчо Кацаров*

Министър Гайдарски непрекъснато ражда ексцентрични идеи за реформи в здравеопазването, но те са неприложими на практика.

Университетските, областните болници и диспансерите нямало да се продават. Даже изчислил нашият министър, че от продажби на такова имущество можел да докара около милиард лева. Единственият проблем бил парите да не постъпят в Министерството на финансите, сиреч в бюджета, а да отидат в здравното ведомство, за да ги инвестира в държавните лечебници. Затова се нуждаел от подкрепата на Народното събрание.

Той самият немедлено щял да се срещне с Орешарски. Моля ви се, господин министър, не бързайте толкова, ще вземете да се препънете по стълбите. Така или иначе нищо няма да излезе от вашия разговор, защото:

1. За да има каквато и да било продажба на лечебни заведения или части от тях, трябва да се промени Законът за приватизация и следприватизационен контрол. Това, както всички знаем, се прави от Народното събрание, а не от министъра на финансите.

2. За да постъпят средствата в Министерството на здравеопазването, а не в това на финансите ще трябва да се промени и Законът за държавния бюджет, а това също се прави от Народното събрание.

3. Дори и да накарате депутатите да направят горните две неща, пак нищо няма да излезе

от гениалния ви план.

Защо ли?

Ами много просто. Нали казахте, че университетските, областните болници и диспансерите няма да се продават? Е, ако не знаете, да ви кажа -останалите лечебни заведения извън горните са 100% общински. Дали ще бъдат приватизирани, или не, решава общинският съвет, а приходите постъпват в общинския бюджет. Е, и това е поправимо. Променяте конституцията и готово. Така де, как така някакви си общини ще объркват грандиозния ви замисъл.

Преди три дни Висшият съвет на БСП одобрил здравната стратегия на Гайдарски. Дали знаят точно какво са одобрили? Ако се съди по изявленията на здравния министър, той самият не знае. В стратегията е записано, че в следващите три години здравната вноска ще остане 6%. Да, ама не. При представянето и пред Висшия съвет на БСП Гайдарски се обяви за 8% здравна вноска. И затова щял да говори с финансовия министър. Горкият Орешарски! Както е тръгнало, накрая той ще излезе виновен за проблемите на здравната система.

А какво стана с концесиите? Гайдарски май забрави за тях. Или някой му каза, че е по-добре да млъкне. Идеята за концесиониране на болниците е една от големите глупости в новата здравна стратегия. Според конституцията и съответния закон , концесията представлява : предоставянето на особено право на ползване върху обекти. На концесиониране подлежат:

1. Обекти, които са публична държавна собственост и ще бъдат изградени от концесионера с негови средства;

2. Обекти, върху които държавата осъществява суверенни права (например континенталния шелф, радиочестотен спектър, минерални ресурси или геостационарна орбита) и

3. С разрешение за извършване на дейности, за които е установен със закон държавен

монопол.

Както се вижда, болниците не попадат в нито една от горните категории. И няма как да попаднат. Трудно е да се разбере какво има в главата на здравния ни министър, но дори и беглият поглед върху темата за концесиите на болниците поставя следните въпроси: Какво точно ще се отдава на концесия? Болниците са търговски дружества. Очевидно е, че самите дружества не могат да се отдават на концесия. Могат да се продават акции и дялове на дружествата, но няма как да се концесионират. Втората възможност е Гайдарски да е решил да отдава на концесия сградите и апаратурата. Това не е концесия, а отдаване под наем, но да приемем, че идеята е такава. Какво следва?

Сградата и апаратурата на болниците трябва да се извадят от капитала на търговските дружества и да се обявят за публична държавна собственост. От това упражнение, което е възможно само за университетските болници (само те са 100% държавни), следва ликвидация на търговските дружества, защото те не могат да съществуват без капитал. Ликвидацията на търговските дружества автоматично прави безработни всички работещи до този момент в болницата, защото те имат трудови договори с търговското дружество, а не със сградата или апаратурата. Дори и да приемем, че целият този път е извървян, възникват още по- сериозните икономически въпроси. По признанията на самия министър финансирането на болничната помощ от НЗОК е под себестойността на продукта. Това е и една от причините за натрупаните дългове. Иначе казано, болниците работят на загуба.

Концесионерът отгоре на това ще трябва да плаща концесионна такса. Що за идиот инвеститор трябва да си, че да кандидатстваш за такава концесия? Гайдарски има „решение" и на това. На лечебните заведения, които са отдадени на концесия, щял да плаща повече, отколкото на другите, за да излезели на печалба!? Нищо, че по конституция всички форми на собственост са равнопоставени. Гайдарски е над тия неща.

Има и още една възможност, която също трябва да бъде изследвана. На концесия да бъде отдадена лечебната дейност по подобие на сметосъбирането. За нещастие на здравния министър и това няма как да стане. По простата причина, че оказването на медицинска помощ не е държавен монопол.

Давайки дейността на концесия, министърът всъщност не дава нищо, защото не може да определи кой къде да се лекува. Колко пациенти ще посетят болницата зависи от това дали я харесват или не. Концесията не може да бъде дори и право за оказване на медицинска помощ, защото това право произтича от образованието и определени със закон изисквания, и то не може да бъде предоставяно или отнемано с концесия. По тази логика и правителството може да бъде отдадено на концесия. Едва ли са нужни повече аргументи, за да е ясна пълната несъстоятелност на стратегията за концесиониране на болниците.

Висшия съвет на БСП е гласувал здравната стратегия барабар с концесиите. Това вече е опасно. Опасно е, защото ексцентричният Гайдарски се превръща в епидемия. Като птичия грип, а може би и по-опасна.

*Авторът е бил депутат в 38-ото и 39-ото Народно събрание, както и зам.-министър на здравеопазването

Редактирано от - nesnaecht на 30/05/2006 г/ 12:54:18

nesnaecht Разузнаването преди 1990 г. се занимаваше основно да громи българската емиграция

казва бившият директор на архива на МВР Серафим Стойков в интервю за Светла Бъчварова

30 Май 2006

Директорът на Националната разузнавателна служба (НРС) Кирчо Киров обяви, че неговата служба е готова да предостави разсекретени материали от архива си. Същевременно се чуват гласове, че не трябва да се осветяват имената на агентите от разузнаването, защото цялата разузнавателна система на България щяла да рухне. Целият архив на разузнаването или части от него да се отворят?

Първо, да не се забравя, че сегашната Национална разузнавателна служба е приемник на Първо главно управление (външно разузнаване) на Държавна сигурност. Никога архивът на разузнаването не е бил в архива на МВР. Откакто съществува Първо главно управление, то си създава архив и си го съхранява някъде на ул. “Хайдушка поляна” или другаде в София, не знам точно.

Но пък агенти на Шесто главно управление (политическо) са били местени в Първо главно.

Това е друг въпрос. Все пак Първо главно е част от Държавна сигурност. Даден човек може да бъде вербуван по линия на Шесто, например, като студент. След това се налага студентът да замине да учи зад граница. Има механизъм, по който агентът се прехвърля от Шесто на отчет в Първо. И материалите за него заминават там при новия оперативен работник, който ще продължи да го води, но от името на Първо главно.

А обратния случай ставал ли е – от Първо агентът да се прехвърли в Шесто?

Да. Студентът, например, се прибира от чужбина и Първо главно го връща на Шесто.

Какво ще стане, ако архивът на НРС се отвори? Нали много агенти, за които се твърди, че са работили за интересите на България, ще “изгорят” и като последица ни плашат, че ще стане много лошо за страната?

Дали толкова лошо ще стане, знаят президентът Първанов, Бриго Аспарухов, Любен Гоцев и, може би, ръководството на тяхната партия. Те искат да прокарат идеята - много прозрачна за мен и за хората, които имат известни познания за системата на Държавна сигурност - за разделението между Шесто главно управление и всички останали управления на ДС. Така, както стана и сега, на кучетата бе подхвърлена троха от оперативния и агентурния състав на Шесто. Видите ли, Шесто управление било политическата полиция, а другите управления били работили за националните интереси на България.

Това е нещо, от което трябва да се предпазим в момента като общество, и особено вие, журналистите, трябва да настоявате да се отвори целият архив на бившата ДС, защото тя просто цялата си беше политическа полиция, а не само Шесто управление.

В Първо главно не са само разузнавачите, които са работили срещу американците, англичаните, турците, гърците или други разузнавания и са събирали срещу тях съответната разузнавателна информация. Първо главно управление основно работеше срещу така наречената “българска вражеска емиграция”.

Затова в тази служба сега се съдържа огромно количество информация за разгрома на българската емиграция. Не е тайна, че най-разгромената, най-разединената емиграция е българската. И това е дело на “разузнаването” на агентите на Първо главно управление.

Има и друго. Говори се за източването на Народна република България чрез така наречените външнотърговски дружества. Основната информация за този процес е пак там – в архива на разузнаването, тоест на Първо главно управление на ДС, както и в архива на някогашното министерство на външната търговия.

А как се отнасяте към отварянето на архива на военното разузнаване и военното контраразузнаване, които са под прякото разпореждане на министъра на отбраната? За това също се изказват опасения, че ще се навреди на националната сигурност.

До 1990 г. ВР и ВКР са били също в системата на МВР, така нареченото Трето управление на ДС. То се е занимавало преди всичко с войската. Донякъде то е играло ролята на Второ главно управление и на Шесто главно, но в тогавашното Министерство на народната отбрана. Обезпечавало е в контраразузнавателно отношение армията. Обаче, като че ли никой не се сеща да повдигне въпроса, че до 1990 г. тогавашното ВКР изпълнява също функцията на политическа полиция, но вътре в армията.

Например, ако е имало офицери, които не следват правата линия на партията и нещо малко кръшкат, са ги хващали като обекти на Трето управление, разработвали са ги, съдили са ги и са ги осъждали. За да ги осъдят и да им покажат вината, са вербували агенти и от войнишкия, и от офицерския състав.

През 1990 г. ВКР мина към Министерството на отбраната. Там бе прибрано цялото стопанство от действащи агенти, които към 1990 г. са били по линия на старото ВКР. Тези агенти също минаха към МО.

Тогава и тази агентура като агентура на бившето ДС трябва да излезе на светло.

Точно така. Аз също мисля, че трябва да бъде проявено внимание и към всички агенти в сегашното ВКР, които са били вербувани преди 1990 г. по линия на ДС в старото ВКР и които са свалени от отчет и минали към архив, например, през 1995-2000 г.

Означава ли това, че в нов закон за досиетата трябва да се упоменат изрично всички категории хора, които са работили в системата на ДС, включително и тези, за които току-що говорихме?

Точно така. И трябва да има правила и механизъм, а не подборно някой да се вади за ушите и да се хвърля на кучетата да го ръфат.

Като говорим за архивите на МВР, защо никога не се споменава и дума за оперативните работници, които са разработвали агенти? Защо техните имена не излязат на светло и дали това ще стане някога?

Това е друга тема. Ние се вторачихме през 1990 г., като съзнателно бяхме тласнати натам, в агентите. Цялото омерзение на обществото беше насочено към агентурния апарат. Но този апарат не може да съществува без оперативните работници, които са го вербували или са го ползвали чрез разработката на някакви други лица.

Къде се съдържа информацията за оперативните работници на ДС? Тя пази ли се?

Всеки оперативен работник на Държавна сигурност има лично кадрово дело, което е било засекретено. Тези дела не са в дирекция “Информация и архив” на МВР, а в дирекция “Човешки ресурси”.

Може ли да се получи достъп до тази информация?

Разбира се. Ако искаме да разберем не само кои са били агентите, но и кои са били хората, които са ги вербували, трябва да се насочим към този масив. Достъпът до него може да залегне също в този закон за досиетата. Трябва да направим уточнението, че става дума за достъп до кадровите дела на бившите служители на ДС, защото и в момента лични кадрови дела имат всички служители на МВР, както пожарникарите, така и редовите полицаи.

Дали в кадровите досиета на даден оперативен работник от ДС пише, че е бил именно такъв и се е занимавал точно с вербуване на агенти или друга работа в ДС?

Разбира се, че пише. Там е описана цялата кариера на този, който е започнал като младши лейтенант и е стигнал до полковник или генерал. Тя може да се проследи само и единствено от личното му кадрово дело.

Може ли такива кадрови дела да са били унищожавани?

Не. Дори през голямата чистка 1990 г. те не са пипани.

nesnaecht

другаря Тодар Живков

Досежно комунистически фалшификат "Съвети към сина" мога да ви предложа и друга версия. В нея има и други бисери, дека ги нема в Уикипедията, понеже те са работиле по другата версия.

Мойта версия е "по-автентична", понеже е написана на старовремска хартия, нещо кат египетски папирос, за по-голема достоверност. Макър че, според автора на фалшификата Димитър Йоцов, той съветите биле написани на френски, та той ги преписвал и превеждал неколко дена.

В тая версия може да се прочете и следнийо "съвет":

"Аз не съм никога скривал презрението, което ми вдъхва народът и известни личности, та ако ще да са равни на мен, другите царе например. Колкото повече се показвах презрителен и високомерен пред народа, толкоз повече той показваше страхопочитание към мен. За обич и дума не може да става. Ние произхождаме от чужда династия, чужда на българската кръв и душа, ние нямаме нищо общо с тази долна раса, следователно нямаме нужда от обичта на българския народ, защото нашите интереси са гарантирани от тоя народ поради неговия страх и сервилност."

За сравнение може да прочетете второто писмо, което на 7 юли 1940 Цар Фердинанд пише на Хитлер, в което моли:

"в името на падналите през Световната война под моето командуване храбри български войници и от името на моя тогава така тежко пострадал български народ, който гледа на мене като на единствен виновник за тогавашната катастрофа и нейните по-нататъшни последствия, да бъде поправена неправдата, нанесена на България от Антантата"

А я вижте кво пишат за нас по тва време световните хроники през 1939-1942 г. на германските и други вестници по "съветите" на Цар Фердинанд:

Берлин, 4 март

"РАЙНИШ-ВЕСТФАЛИШЕ ЦАЙТУНГ":

Столицата на България. Когато човек пътува от запад към изток, от Белград за София, в момента, когато минава българската граница между Цариброд и Драгоман, той винаги има едно и също впечатление. Той не вярва, че се придвижва към изток, а мисли, че се приближава отново до запад. България, най-източната страна или даже буфера на Европа, е една напълно жизнена част от тази Европа... Новите модерни сгради са до известна степен в класически стил и могат спокойно да се равняват с германските... Нито в една страна на югоизтока няма толкова много студенти, колкото в София. България има процентно най-много учаща се младеж.

"Берлин, 9 септември

"БЕРЛИНЕР БЬОРЗЕН ЦАЙТУНГ":

Връщането на Южна Добруджа (статия от Карл Мегерле). Ако на Германия се отдаде да помогне на българския народ да си върне правото, тя направи не само помнейки старото братство по оръжие от световната война, но и защото желаеше тъкмо българския народ да получи това удовлетворение. Ако на Балканите има народ, който може да претендира за справедливост, за пространство на труда и за жизнени възможност, и който да ги заслужава, то това са трудолюбивите, способните, честните и жизнерадостните българи."

"Истанбул, 16 август

"СОН ПОСТА":

Примерът на България (статия от народния представител Мухитин Бирген). България е шест и половина милионна държава, а Турция има близо осемнадесет милиона жители и въпреки това никога нашата производствена мощ не е застигала производствените размери на нашата съседка, или пък - износния капитал на българския производител... Силата на един народ се разгръща в неговата производителна мощ. С нея той си извоюва мястото всред останалите народи, не само на международното тържище, но и в международната политика."

"Атина, 23 юни

"ИКОНОМОЛОГОС АТИНОН":

Гръцко-българските отношения (статия от Лука Канакарис Руфос). Последното ни посещение в България, както и посещението на международния панаир в Пловдив бе приятна изненада за всички ни, защото ние можахме да видим чувствителния напредък, осъществен в стопанството на приятелската страна. Нейната тежка индустрия (машини и други) е толкова напреднала, че тя може да се сравнява с тежката индустрия на която и да е друга страна. Не по-малко силно впечатление ни направи и научната организация, осъществена в производството на земеделските артикули... Въпреки целия тоя явен напредък на производителната енергия във всички браншове, човек не би могъл да вникне добре в България, ако не посети и не види организацията на мина Перник, с която българите основателно могат да се гордеят. Инсталацията, новите машини, увеличеното производство, хигиеничните жилища на работниците, както и условията за развлечение на работника след работа, са все прояви, които сами говорят за постиженията на съвременната блгарска култура."

"Берлин, 6 февруари

"ФОЛК УНД РАЙХ":

България (статия от Карл Арио). В сегашния момент на огромна историческа борба за преустройството на Европа и на света България е със свободни и развързани ръце, очаквайки осъществяването на най-скромните си искания за "хляб и въздух". България е здрава, млада и силна нация. Въпреки трите войни, които води за обединение, тя притежава храбра войска, опитни чиновнически кадри, добре функциониращ държавен апарат и отлично стопанство. България има цивилизован и народностен начин на мислене и усет. Тя има въодушевена и патриотична младеж, чието национално съзнание е извънредно силно развито."

"Будапеща, януари

"МАГЯР-БОЛГАР КУЛТУРСЕМ-БУЛГАР КУЛТУРСЕМЛЕР" (брой единствен)

България - Швейцария на Изтока (статия от Бела Жедени). При пътуването ми из България, разбира се, най-вече ме плени красотата на земята й и нейните интересни туристически обекти. С пълно право наричат България "Швейцария на Изтока". Малко подобни народи има на света, като българския, бих казал дори, че друг подобен народ няма, който със своята обществена конструкция да има толкова голяма сила и възможност за пълно единение. Защото един народ, у когото социалните неравенства са най-малки и в който няма религиозни различия, има всичката възможност да се разбира и сплотява лесно. България има истинска стара демокрация, която се проявява не само в конституцията и в политическото устройство на държавата, а живее с пълна сила в целия обществен живот на страната."

"Истанбул, 9 януари

"ХАБЕР":

Оригинално българско произведение. Ромер Кяшиф Налбантоглу, който познава много добре България и българите, преведе и издаде труда на Алеко Константинов "Бай Ганю Балкански". Анализите и сравненията в този труд, писан преди 50 години и карикатуризиращ тогавашните български нрави, са извънредно силни. Контрастът изпъква още повече като се има предвид, че българите са един от най-напредничавите народи не само на Балканите, но и в Европа...

Бай Ганю е не само българин, той е балканец. Той олицетворява всички балканци. Затова и авторът му е прикачил фамилното име Балкански. В този труд ние съзираме и себе си. Болестта, от която българите са страдали, е наша обща и ние я преодоляваме през режима на Републиката. Този недъг се нарича "ориенталщина".

Това произведение има голяма заслуга за издигането на България от изостанала страна в страна, която служи за пример."

"Берлин, 2 юли

"ДОНАУЦАЙТУНГ":

Из Беломорието (дописка от Герхард Херман). Високо в Родопите, на самия път, е разположено малкото планинско село Чорбаджийско. Няколко руси деца от селото предлагат скромни планински цветя. Но тези скромни цветя трогват много повече от пищните дарове на южния бряг. Защото те ни говорят за жителите на село Чорбаджийско, които в продължение на десетилетия са гледали отгоре водите на Бяло море и са чували неговата песен. Този морски бряг е толкова близък и толкова недостижим, въпреки че представляваше една необходимаст за дтопанския живот на селото и на цялата страна. След това ние влизаме в малка бяла стая на хубава планинска къща, посрещнати с песни от децата. Това бяха детски песни, които възпяваха копнежа към свобода. Веднага след това ние чухме песен от Шуберт "спи, спи сладко момиченце" на български език, изпята от български детски гласове, високо сред Родопите, в село Чорбаджийско, хиляди километри далеч от Виена, където е родена тази песен - едно ехо и един глас от Европа, който стига до тук и един отговор от тези далечни планини, отправен към същата Европа.

Когато слушахме тези планински български деца, руси и срамежливи, да пеят подобно на германски селски деца, нашите мисли се върнаха назад. Ние си спомнихме сгушеното в склоновете на Пирин спокойно и приветливо Банско с неговите старобългарски къщи, където ни се стори, че се намираме в Харц или всред Ризенгебирге. ....Борбата между боговете, която струва на Балканите толкова много кръв, както и борбата между народите е завършена. Остава само ниският портал на черквата, през който хората се навеждат, като че ли това е един поклон пред мъките на миналото."

"Берлин, 26 ноември

"ДОНАУЦАЙТУНГ":

Българското просветно дело (дописка от Г. Хайдер). Българският народ винаги е полагал грижи за своето училищно дело. Споменът за това, че преминаването от гръцката азбука към славянската кирилица се извърши от славянските братя Кирил и Методий, остана жив повече от хиляда години и българските училища, когато презнуват Светите Братя, носят в шествията направени от цветя букви на тази църковна славянска азбука. Ако някога н Германия се създаде понятието, че войните за единение през миналото столетие се спечелиха от германските учители, същото важи във висша степен и за българските учители, без които обединението на българския народ би било немислимо.

Днес между източните народи единствено в България няма неграмотни, във всяко българско село не църквата, а училището е най-представителната сграда - това е цялата дълбочина и непоколебимост на българската вяра в образованието. Поради тази причина министърът на народното просвещение може да бъде сигурен, че всички негови финансови искания, служещи за изграждането на училищното дело, ще бъдат гласувани от народните представители в Народното събрание.

Не бива да се обърква понятието "образование" с тъй нареченото "висше образование". Учащата се младеж в страната е наклонна да смята за свършено своето образование само ако е завършила гимназия, а по възможност - и университет...

При всичко това, истински първи боец за българското възраждане, редом с университетския професор, остава селският учител, който често при тежки условия и недостатъчна заплата върши примерна работа и благодарение на него се повдига средното ниво на българския народ..."

И много, много други. Стоян Райчевски ги е описал в БЪЛГАРИТЕ В СВЕТОВНИТЕ ХРОНИКИ 1939-1943

Та тоя фалшификатор Димитър Йоцов са представя за един от най-доверените хора на Фердинанд, който го бил поканил през 1938 г. в Кобург, пуснал го в личната си библиотека дни наред да преписва на воля.

Там на "челно место" стояли "Съветите към сина", които Цара много "дръжал" да бъдат доведени до знанието на българския народ, за да го възхвалява него и син му Цар Борис.

В предговора към "Съветите..." Димитър Йоцов е цитирал следното "указание" на Фердинанд до Борис:

"Третият случай допуснах до мен Димитър Йоцов, човек много интелигентен, но страшно горд и много жесток в своите критики. Аз съжелявам, че тъй често го виждах, защото се убедих, че той играеше ролята на лекар, който наблюдава своя пациент и следи процеса на болестта му. Той е опасен психолог и убеден съм, че неговата двойствена роля и привидното му приятелско разположение са имали за цел да узнае колкото се може повече слабите страни на династията. Няма да ме учуди един ден да науча, че той е в първите редове на революцията и на републиканците. Пази се от него."

Ха сага, тия дека не са савсем залупени, да познаят колко пати е бил оноден Димитър Йоцов в Дръжавна сигурност, додека сочини тия "Съвети...".

Като разбрал, че архива на Фердинад пристигнал ненадейно в България, завчера Тошо Тошев пусна като за последно едно резюме на "Съветите..."

Разбрал е, че и на него му изтича веке времето, завалията.

Анонимен78
turboprinzessin

Без коментар

Хиршфелд

[Златен]

05.10.2006 г. 01:13:04 Само да напомня какво се изясни вчера. - справка Натиснете тук

1.БГТопидиота е тренирал шах и Силвио Данаилов му е бил "полутреньор".

2. Напук на всичките му твърдения(на бгтопидиота), той все пак симпатизира на Крамник.

Това по самопризнания на бгтопидиота. Аз го подозирах от доста време и затова задълбах разговора, та докарахме нещата до тук.

Мое тълкуване е, че Данаилов е отказал да се занимава с безперспективни хора, нещо нормално предвид времето, необходимо за да се отгледа талант като Веско. В следствие на това топидиота развива завист към успехите на Веско и непоносимост към Силвио Данаилов, когото се опитва да критикува при всеки удобен повод, от позацията на какъв обаче ? При моите цитати от руски сайтове, топидиота почти изрази

Още 404 символа ...

bgtopidiot

05.10.2006 г. 01:17:59 Пошло, Роси.

Пак да повторя. Проблем не са шахатакистите, които дали ще реват за Волен или за Веско си е се тая.

Проблем са кифлите като теб, дето предпочитат да развалят една велика игра пред перспективата да се чувстват там, дето им е мястото.

Хиршфелд

[Златен]

05.10.2006 г. 01:23:46 Не знам, кое е пошло - това да обиждаш форумец ли ?

Аз само цитирам - дал съм и линк, който иска - нека направи справка, къде съм излъгал.

P.S. Т`ва с "кифлите" вероятно трябва да ме обиди

1. Както добре знаеш, не съм жена, потърси друго сравнение.

2. Не мога да се обидя от хора, които нямат смелост дори да кажат ясно на кого симпатизират. Не е срамно да си за Крамник, срамно е да прикриваш/защитаваш читърските му номера.

Редактирано от - Хиршфелд на 05/10/2006 г/ 01:27:17

bgtopidiot

05.10.2006 г. 01:26:46 И малко професионално инфо за кифлата.

Веско е русенец, имаше си стабилен треньор, а Силвио не е нищо повече освен мениджър. В професионалния шах има двама професионални мениджъри. Единият е кенефджиятя Силвио, а другият е немецът на Крамник, дето дори един протест не можа да подаде навреме.

Силвио беше част от триъгълника на софийския ЦСКА - където имаше великолепни треньори като Семко Семков.

В момента имам по-висок разряд отколкото Силвио (малко спорно твърдение, доколкото са валидни и на двамата, тъй като и двамата вече не играем шах професионално)

И трябваше ли да казвам всичко това на кифлата, за да се осъзнае?

Вместо да ми преброи колко пъти ходя до кенефа.

Хиршфелд

[Златен]

05.10.2006 г. 01:28:38 Още един си изпуска нервите май

Пак казвам - завистта е лошо нещо...

bgtopidiot

05.10.2006 г. 01:32:10 На кого завиждам бе, Роси, би ли пояснила?

На Силвио, дето досега го определямч като лайнар (особено след последните издънки) ?

На Веско, дето досега го определям като великолепен шахматист?

И в качеството на какъв им "завиждам" ? Като шахматист?

Та аз не съм професионален шахматист поне от 20 години. Нямам и кво да деля.

Земи се стегни малко.

Хиршфелд

[Златен]

05.10.2006 г. 01:33:27 Ха ха - ти тотално се саморазкри Доволен съм.

bgtopidiot

05.10.2006 г. 01:37:12 И като се саморазкрих можеш съвсем доволно да го поемеш целия

Не си ли жена, BTW? За пръв път те виждам да ползваш мъжки род, а гледах по мейла.

Ако съм смятал мъж за жена, то поднасям извиненията си, не ми е това начинът да те нашляпам с такива простовати аналогии наистина.

Затова съм бил и по-любезен

Хиршфелд

[Златен]

05.10.2006 г. 01:38:47 Ти си духовит като вентилатор

Впрочем, пошло ли е да наричаш мениджъра на световния шампион и свой бивш "полутреньор" "лайнар" ?

bgtopidiot

05.10.2006 г. 01:41:20 Ами постъпи като лайнар и прецака клиента си. Досега не съм го наричал така, щото съм фен на Веско и се стараех да уважавам екипа му.

Това, че клиентът ще го разкара в най-скоро време не означава, че срамът пред останалите колеги ще се измие като с душ.

KZB

05.10.2006 г. 02:02:04 Абе идиот, млъкни малко бе. Разбрахме ти позицията, че мразиш Веско, Силвио и българският шахмат. Омразата ти е толкова голяма, че си готов да ближеш г*зо на някакъв си руски "пикльо", само и само да докажеш че ние българите сме некадърници, точно там където сме най-добри. Аргументите са ти токова свръхманупулативни, че не заслужават коментар.

bgtopidiot

05.10.2006 г. 02:06:32 Ето ти я подкрепата, Роси. След всички мои комплименти към Веско излиза некакъв троглодит от левскарската агитка и съвсем сериозно смята, че има право да дава малоумното си мнение под статия на Каспаров в рубрика Наблюдател.

Радвай й се. Просто усещам ка в резултат на тази подкрепа Веско ще вземе испанско гражданство.

пп. изтрих се, щото няма смисъл да намесвам други хора.

Редактирано от - bgtopidiot на 05/10/2006 г/ 02:08:47

/eko

[Начинаещ][26]

05.10.2006 г. 02:07:35 Нов съм тука.Има ли начин да избегна мненията на идиота?

bgtopidiot

05.10.2006 г. 02:10:44 да. просто натискаш "Скрий име" отляво и ще бъдат скрити всичките ми мнения отсега нататък

enlightenment

[Новак][2]

05.10.2006 г. 02:11:59 Бгтопидиота очевидно е пристрастен. Това, което не ми харесва при него е, че наподобява на ония които много се радваха когато Берса отнесе Левски с 5:0 и на подобни на тях които пък скачаха до небето когато Бешикташ закла ЦСКА в първите минути на продълженията и т.н.

Що се отнася до мача с Крамник мисля, че тук бившият Голям брат се опитва да ни извози върху шахматната дъска и за момента го прави успешно. Възможно е и ФИДЕ да са съгласни с такъв сценарии за да спре разцеплението в шахмата. А пък руските медии успешно си водят пропагандата. Досега в материалите които съм чел не видях поне един руски журналист в поне един материал да се запита дали пък аджеба опасенията на българския щаб наистина имат почва! А те имат, разбира се, и то каква!

KZB

05.10.2006 г. 02:12:22

троглодит от левскарската агитка

Я, никой не ме беше наричал така. Туй може да го измъдри само бивш интелигент-шахматист, който в момента е идиот. Лузърьо ставаш антипатичен........

bgtopidiot

05.10.2006 г. 02:13:34 Ако си свикнал да ти викат "пещерняк" то нема да споря

enlightenment

[Новак][2]

05.10.2006 г. 02:14:27 За поведението на Крамник няма съмнение, че е свръх подозрително. Не е важно дали е ходил 20 пъти за 6 часа или 50 пъти за 3 часа, важното е, че Крамник е имал възможност да седи продължително време в помещение без аудио и видео наблюдение, т.е. без никакъв контрол! А дали докато Веско е седял над дъската, обмисляйки следващия си ход Крамник е правил лицеви опори, коремни преси или е ползвал нерегламентирана помощ, това всеки може да се досети.

Подозрително е и че като оредяха тоалетните круизи на Крамник нещо не му се отдава да вземе партия!?!

PS. Сега като прочетох, ми стават ясни някои работи. Бгтопидиоте не се излагай повече братле.

/eko

[Начинаещ][26]

05.10.2006 г. 02:16:49 Да не настъпя котето, ама, не сам те цитирал по име, казах да избегна идиота, щом сам се припозна, мисля да пия 1 бира, и да почерпя виртуално всички левскари и що не, и цесекари.

KZB

05.10.2006 г. 02:17:18 Тази тема не е твоя, че да определяш кой да пише в нея. Не се прай на модератор в сянка. И си гаден лузър, които се ебава с Веско и Силвио по много долен начин, използващ манипулативни постинги, разчитащ на количество, а не на аргументи.....

bgtopidiot

05.10.2006 г. 02:17:39 Братле че викаш на малкио си enlightment.

Това, което казвам, го споделят почти всички професионалисти, включително и Веско. Това, кво "разкрила" Роси или кво "мисли" по въпроса некакъв футболен фен, свикнал да си бълбука у неговата си интелектуална среда, едва ли ще ме впечатли особено (както се досещаш вероятно)

KZB

05.10.2006 г. 02:20:47 Дори и на човек като мене, нищо не разбиращ от шахмат, стана ясно че говориш глупости и празни приказки, само за да очерниш някого, щото те не те е избрал навремето. Лузър. Айде прибирай се у дупката....

bgtopidiot

05.10.2006 г. 02:22:30 Е баш на такива като тебе, дето нищо не разбират, винаги всичко им е ясно

KZB

05.10.2006 г. 02:23:50 Абе идиот, какви професионалисти бълнуваш бе. Руски ли? Нито един форумец до сега не те е подкрепил, нито днес, нито вчера. Айде скривай се вече...

bgtopidiot

05.10.2006 г. 02:27:10 Под професионалисти разбирам гросмайстори, а не форумци. Веско се извини дори, егати, тва чудо на кзб-мисълта още се дуе.

От такива като теб, кзб, форумци стават евентуално след 5 години, но след яко набиване на канчето (ако имаш заложби) . Дотогава ще си само шумов фон.

KZB

05.10.2006 г. 02:33:55 Идиот, надмина вече Фичо и Нели взети заедно.

Айде пак че ти го напишем, дано ме разбереш:

bgtopidiot

05.10.2006 г. 02:36:13 Фичо и Нели на тема шах не ще ги надмина, ами трябва и телескоп да им дам.

И това при положение, че те поне могат да спорят аргументирано за разлика от регулировчик тип

KZB

05.10.2006 г. 02:39:46 Спорът с тебе е невъзможен. Следя ти глупостите вече 3 ден. Как не млъкна за момент бе.

Явно много те е нагъзил Силвио. И сега ако Веско падне ще има да се радваш. Идиот.

/eko

[Начинаещ][28]

05.10.2006 г. 02:43:04 Пак да питам.Ако идиот се изказва през всеко мнение, това брои ли му се за точка.И колко точки требе набере, та да спре.Има ли максимум, или тя простотията е безгранична?

bgtopidiot

05.10.2006 г. 02:44:29 1. Спорът с мен наистина е невъзможен за теб. Не си дорасъл още.

2. На загуба на Веско няма да се радвам (няколко пъти вече казах, че играта му принципно ми харесва повече) , но ще смятам, че загубата е напълно логична след безславните опити вместо да играе шах (което може) да ползва недостойни методи (за които се извинява после)

3. подволи ми отношенията ми със Силвио да са си наши. Досега критикувам Силвио през призмата на постъпките му в мача Крамник-Топалов, а не покрай личните ни отношения. Би се учудил дори за тях, но не виждам смисъл да давам отчет на който и да е от тукашните разбирачи.

KZB

05.10.2006 г. 02:54:39 Сега пък аз ще ти кажа нещо от медицинска гледна точка. Няма такова заболяване, което да кара човек да ходи 40 пъти до тоалетна в рамките на 5 часа и да изпие 1/2 чаша вода. Ако има аденом на простатата (за което е прекалено млад), то просто ще му е затруднено уринирането. Ако има цистит, и то токова тежък, то повярвай ми не само шах нямаше да може да играе, а изобщо нямаше да може да ходи. И двете състояния се лекуват от съвремената медицина и не мога да си представя, че човек като Крамник не би се лекувал адекватно. Така че тоя лъже и то нагло. Нагло почти колкото тебе.

bgtopidiot

05.10.2006 г. 02:57:58 Ще ти кажа и аз.

1. Теоретично, има такова заболяване.

2. Крамник има правото да ходи до кенефа колкото пъти си иска и без да е въпрос на заболяване.

3. Ходил е 20 пъти (а не 40 или 50)

/eko

[Начинаещ][28]

05.10.2006 г. 03:02:20 КZB, ако твоя ник значи к*р за бгидиота, добре си го избрал

bgtopidiot

05.10.2006 г. 03:04:55 /eko, надявам се, че си се досетил що не ти обръщам внимание.

Сутринта, като почне работа бота, то най-вероятно някои твои мнения няма да ги има.

Съответно, ако им отговарям, то моите ще увиснат.

Та просто спестявам излишен труд, нищо лично.

Редактирано от - turboprinzessin на 05/10/2006 г/ 03:31:30

Don

Tака е с хомункулусите. След известно време се раздвояват, разтрояват и т.н.

Неустойчива пси структура.

Отговорността обаче е на създателите им.

Минавам от тук Незнайко, поздрави

Пак се включих вskype като dimavaro6

Анонимен82
Анонимен83
nesnaecht e tuka sam de
nesnaecht за да не хвана гората съм тука
Анонимен86
nesnaecht D-r Zvezdnikov

[Златен]

от USA

Общо мнения: 8568

~~ Да видим какво казват законите?

Закон за обявяване на комунистическия режим в България за престъпен

Държавен вестник, брой: 37 -- 05 май, 2000 г.

Чл. 1.

(1) Българската комунистическа партия (тогава именуваща се Българска работническа

партия /комунисти/) идва на власт на 9 септември 1944 г. с помощта на чужда сила,

обявила война на България, и в нарушение на действащата Търновска конституция.

(2) Българската комунистическа партия е отговорна за управлението на държавата във

времето от 9 септември 1944 г. до 10 ноември 1989 г., довело страната до национална

катастрофа.

Чл. 2.

(1) Ръководствата и ръководните дейци на Българската комунистическа партия са отговорни за:

1. целенасоченото и преднамереното унищожаване на традиционните ценности на

европейската цивилизация;

2. съзнателното нарушаване на основните човешки права и свободи;

3. безпрецедентната разправа с народните представители от XXV Народно събрание

и всички невинно осъдени от така наречения “Народен съд”;

4. моралния и икономическия упадък на държавата;

5. установяването на централизирано директивно управление на икономиката, довело я

до разруха;

6. погазването и отмяната на традиционни принципи на правото на собственост;

7. рушенето на моралните ценности на народа и посегателството срещу религиозните

му свободи;

8. провеждането на непрекъснат терор срещу несъгласните със системата на управление

и срещу цели групи от населението;

9. злоупотребата с възпитанието, образованието, науката и културата за политически и

идеологически цели, включително мотивиране и оправдаване на изброените по-горе

действия;

10. безогледното унищожаване на природата.

(2) Комунистическият режим е отговорен за това, че:

1. отнемаше на гражданите всяка възможност за свободна изява на политическата воля,

като ги принуждаваше да крият своята преценка за положението в страната и ги

принуждаваше да изразяват публично съгласие за факти и обстоятелства с пълното

съзнание за тяхната невярност и дори това, че те представляват престъпления; това

то постигаше чрез преследване и заплахи от преследване към отделната личност,

нейното семейство и близки;

2. системно нарушаваше основните човешки права, като потискаше и цели групи от

населението, обособени по политически, социален, религиозен или етнически признак,

въпреки че Народна република България още през 1970 г. се присъедини към международни

актове по правата на човека;

3. нарушаваше основните принципи на демократичната и правова държава,

международните договори и действащите закони, като с това поставяше интересите

на комунистическата партия и нейните представители над закона;

4. при преследванията срещу гражданите използваше всички възможности на властта, като:

а) екзекуции, нечовешки затворнически режим, лагери за принудителен труд, мъчения, подлагане на жестоки насилия;

б) освидетелстване или настаняване в психиатрични заведения, като средство за политически репресии;

в) лишаване от право на собственост;

г) възпрепятстване и забрана за получаване на образование и упражняване на професия;

д) възпрепятстване на свободното движение във и извън страната;

е) лишаване от гражданство;

5. безнаказано се извършваха престъпления и се предоставяха незаконни предимства

на лица, които вземаха участие в престъпления и преследвания на други лица;

6. подчиняваше интересите на страната на чужда държава до степен на обезличаване

на националното достойнство и практическа загуба на държавен суверенитет.

Чл. 3.

(1) Посочените в чл. 1 и 2 обстоятелства дават основание да се обяви комунистическият

режим в България от 9 септември 1944 г. до 10 ноември 1989 г. за престъпен.

(2) Българската комунистическа партия е била престъпна организация, подобно на други

организации, основаващи се на нейната идеология, които в дейността си са били насочени

към потъпкване на човешките права и демократичната система.

Чл. 4. Всички действия на лица, които през посочения период са били насочени към

съпротива и отхвърляне на комунистическия режим и неговата идеология, са справедливи,

морално оправдани и достойни за почит.

> Законът е приет от XXXVIII Народно събрание на 26 април 2000 г.

и е подпечатан с официалния печат на Народното събрание.

В ТОЗИ СМИСЪЛ ФОРУМЪТ НА В-К СЕГА

Е НЕЗАКОНЕН И ПРЕСТЪПЕН ––

ЗАЩОТО ЗАЩИТАВА, И ПООЩРЯВА

ПРЕСТЪПНИЯТ, НЕЧОВЕШКИ КОМУНИЗЪМ,

И НЕГОВИТЕ ФАНАТИЧНИ НОСИТЕЛИ

Редактирано от - nesnaecht на 08/9/2011 г/ 06:12:40