Една от най-красивите картини от моето детство - гара в летен следобед и парен локомотив, чакащ всеки момент да потегли.

Редактирано от - lO на 06/3/2004 г/ 16:53:16

А в мъгливите зимни нощи си мечтаех да съм машинист на ей този локомотив.

Кривогледи станАхме вече, само от фасадните ви никове.

Па като се притури и това, дето е зад ника, просто да падладееш.

Машинист, а? Мъжествена мечта. Темата - мъжът и локомотива. Или - мъжът като локомотив? Това второто, се подава на много интерпретации също, ма another place, another time.

Котяата до тендера ли ги държахте? Аз имам едно черно, много ще му гила на локомотива. Ма нема да го пускам.

Романтиката е сега в машините ...

Вгледайте се, драга Геновева, внимателно, и ще видите, че аз не съм Йо, нито истинско, нито подправено.

Родeнa съм на гара и обичам парните локомотиви. Ако се намери още някой, с когото да бутаме влакчетата, ОК. Ако не, ще си ги бутам сама, какво пък, това е също начин за визуализиране на спомените.

Не по-лош от котяата и фтичаата.

Редактирано от - lO на 07/3/2004 г/ 10:48:06

Иначе пак трябва да изнеса лекцията за дрислЬо и уруспиЙо.

Добре де - Иооо, като свирка (на локомотив де!), като цвилене на породист кон.

Аз пък обичах да гледам локомотива от отворения прозорец на вагона, като се виеше влакът като змия по Искърското дефиле. Това чувство за вятъра, дето ти удря в лицето и роши косите, за миризмата на пушек, и отвреме навреме като ти влезе некоя сажда в окото....

Другият маршрут не съществува вече. Има само един спомен от него - изтърбушено локомотивче, стоящо самотно между Кочериново и Рила.

Познахте, старото трасе за Рилския Манастир. Само че колцина са го виждали тамошното влакче наяве?

Ако някой го помни, нека се обади.

Това горното ще ти го оставя за доказателство че съм права.

Ако имаше - нямаше да пускаш упорито един и същ елементаризъм два пъти.

Хайде, напъни се и опровергай аксиомата че злобния човек няма талант.

Ако ти стиска, де!"

Новото lО=ЛО за това че не се подаде на тъпотиите на ИО прасето, заболяло от мания за величие , дерзаи и поздрави .Пуф-паф , пуф -паф, тръгва пътнишкия влак/ само дотук си спомням детското стихче, все пак бе многооо отдавна/

А имам хубави спомени от влакове, от едни 40 часови пътувания, ама те беха вътре у влака, не отвън, а не съм такъв човек - да зема сега да ги разказвам

То за всеки спомен си има място, както и за всеки влак - пътници, ако се придържаме към тематиката.

Хайде, че кафеварката ми прави пуф пуф и свирка...

Има още много фантастични гледки по линиите в България. Не зная колко от вас са забелязвали през какви урви и сипеи се промъква влакът, пресичайки Стара планина от Горна Оряховица към Стара загора. На участъка Кръстец - Плачковци линията описва няколко осморки, докато през тунели и мостове превали бърдото. А на юг се е ширнала една равнина... дет ся мержеят, чернеят...

И чак след Стара Загора ще фучи из Тракия.

Редактирано от - lO на 07/3/2004 г/ 16:56:30

Ма тоя образ неземен беше кукундрелът, който ходеше по гарите и нюхаше клозетите. Нищо не разбираше от железници, но като човек с фелдфебелски навици непрекъснато следеше отходните места.

Остави го него. Виж по-долу снимката и кажи не се ли чувства същия устрем като в по-горната?

Но си спомням много добре тази линия !

Там, дето е бил огняр Вапцаров.

на нормалната жп линия София - Кулата има гара Кочериново. Тя беше началната гара на теснолинейката с междурелсово разстояние 600 мм от Кочериново през гр. Рила до Рилския манастир.

Гара Пирин е на входа на Кресненското дефиле и е на същата нормална (1435 мм) жп линия.

А от Септември ( Саранбей) и от Пазарджик тръгват два клона на друга теснолинейка с междурелсово разстояние 760 мм. Тези два клона се събират в гара Варвара, оттам през Велинград, Аврамови колиби, Якоруда, Белица, Разлог и Банско стигат до Добринище.

Има и трета теснолинейка в България. Някой сеща ли се коя е тя?

Те ти още един проект за програмата ФАР , възстановяване на старите съществуващи линии и теснолинейките барабар със вагоните ! И работа за поне 5000 човека мининмум е осигурена , ако не и повече ! Да ама некой трябва да го предложи , и сигурно аз няма да мога защото не съм железничар но някой там от околните може и да се захване ! И ЗАЩО НЕ ?!?!?

А ТУРИЗМА ЩЕ СТАНЕ ПО СИЛЕН КОГАТО СЕ ПРЕДЛАГАТ НЕЩА ДЕТО ГИ НЯМА НИКЪДЕ ПО СВЕТА

Геновева , права си за Кучериново но аз обърках линиите ! Извинявай де , нарочно го направих !

Редактирано от - nesnaecht на 07/3/2004 г/ 22:04:41

*************************

*****************

Исторический паровоз с номером 293 установлен в мемориальном павильоне на Финляндском вокзале в Ленинграде. На нем в 1917 году машинист Гуго Эрикович Ялава дважды перевозил через финляндскую границу Владимира Ильича Ленина.

Натиснете тук

линията за която говориш работи и в момента, но доста слабичко. Унищожена е другата, Кочериново - Рилски манастир. На много места релсите още стоят. Спомням си, че съм се возил на нея като невръстно хлапе и спомените още ме гонят. Страхотна атракция беше. Действително имаше места, където можеше да слезеш от малките красиви дървени вагончета, да набереш китка цвете и отново да се качиш на влакчето да дръпнеш плитката на съученичката заради която си се правил на герой. Маршрута беше приказен, а природата .......нямам думи. Особено през лятото.Забързаните хора унищожиха красивата приказка. Действително с кола до Монастира е много по бързо. Такива ми ти работи.

Поздрави!

П.П. Дековилката е нещо съвсем друго. Моля без заблуждения. Дековилка е имало в Рила, при строежа на яз. Калин и тунелите към него, но тя работи на съвсем друг принцип.

*********************

************

*********

Както и да е, днес случайно нацелихме в ботаническата градина у наше село едно много симпатично нещо. Около нея в парка има една мъничка теснолинейчица с открити вагончета, голяма атракция са. Но другата събота ще се състои официалното откриване на една невероятна жп-линия. На площ от 100-тина квадратни метра има миниатюрна железница (днес само правеха тестове на влакчетата). Макетите на къщята са изцяло от растителни материали, и доста добре наподобяват известни сгради из града. Има даже и речен параход (от ония в стил Том Сойер и Хък Фин). От влакчетата днес се движеха само три трамвайчета и едно товарно. Който не знае, една от атракциите у наше село са трамваите (края на 18-ти век, ама новичките си ги поръчват в Прага). А за другата събота в парка са обещали даже и парен локомотив. Дано фотоапаратът да не ми направи някой номер, но снимки обещавам!

Шегувам се, разбира се.

Имаше едно време един италиански филм, от епохата на неореализма, "Машинистът", гледах го в една от тематичните поредици в Дома на киното, на Екзарх Йосиф. Та в този филм главният герой допусна катастрофа с управлявания от него влак заради скотския бит, в който го бе поставила съдбата. Не мога да забравя и досега трагичния образ, за мой срам съм забравила кой играеше тази роля. Но който го е гледал, сигурно и досега пази оня образ в душата си.

Работник, дековилка е добила гражданственост сред железничарските среди именно като теснолинейна жп линия. И аз я употребявам точно в това и значение. Възможно е точното значение на думата да е нещо друго, така че ще ти бъда благодарна, ако ни доставиш и твоето виждане върху това понятие.

точна си, Червен бряг - Оряхово е третата теснолинейка в България. Пресича нашир Дунавската равнина, достига Скът и Огоста и с последния си завой опира в Дунава, в подножието на Оряховските скали.

А тоя сега действа Париж -Лондон

Ми кажете нещо по въпроса де, обяснете защо го показвате тоя влак, с какво го свързвате, за какво си мислите.

Save picture as и Copy-Paste всички го владеем. И сайтове с картинки - бол.

Аре, аз си легам, до утре депото сигур ще е препълнено.

По-добре да дойдат котяата. Поне да ги повозим.

Например линия 1 (първа) е линията Калотина - София - Пазарджик - Пловдив - Свиленград.

Линия 2: София - Мездра - Червен брег - Плевен - Левски - Горна Оряховица - Попово - Търговище - Шумен - Варна.

Линия 3: София - Карлово - Казанлък - Сливен - Карнобат - Бургас.

Линия 4: Русе - Горна Оряховица - Велико Търново - Трявна - Кръстец - Дъбово - Тулово - Стара Загора - Димитровград - Кърджали - Момчилград - Подкова.

За останалите - утре, че ми се доспа много.

Аз даже знам за линия 29, коя ще е тя ?

През една студена ноемврийска вечерна 1943 г., на тази гранична гара пристига военен ешелон от Варна за Линц, който тогава се намира в границите на германския Райх. Ешелонът се тегли от два локомотива, с машинисти двама австрийци. Преходът до Бела паланка тогава е отнемал над две денонощия и на границата е организиран пункт за почивка и отмора на военните железничари от конвоите. С последни сили австрийският екипаж докарва влака до мечтаната почивка и се готви да предаде дежурството си на обслужващия персонал от българската страна на гарата.

В този момент немският комендант излиза на перона и заповядва ешелонът да продължи за Белград, като показва в ръката си телеграма от висшето началство. За машинистите това означава трета безсънна нощ. Те се опитват да обяснят пред погледа на българския началник, че нямат вече сили за още един преход. Но комендантът е непреклонен:

- Fuehrers interesse – казва той. Интересите на фюрера.

Единият австриец не издържа:

- Wo sind meine interesse? Къде са моите интереси?

Комендантът не отговаря, само изтегля пистолета си и застрелва машиниста пред смаяните погледи и на българите, и на сърбите. Дори не разрешава да го погребат, тялото остава да лежи на перона цяло денонощие.

Но ешелонът трябва да тръгне на всяка цена. Немецът звъни по телефона до началството си и иска замяна на застреляния машинист. Когато го питат за идентификация на локомотива, той казва само едно “blp” – нищо не значеща за българите абревиатура. В нашите регистри всеки локомотив е с уникална серия, указваща вида му, и пореден номер. След два часа с моторна дрезина от Ниш пристига друг машинист, качва се в локомотива и потегля, сякаш сега е слязъл за малко от него. Ясно е, че трите букви са били достатъчни, за да бъде пратен точния човек.

Минават години, но споменът за това “blp” не оставя на мира мисълта на участниците в събитието. Докато странната абревиатура отново не се явява съвършено случайно. През 1956 г. България внася от Австрия първите си дизелови локомотиви – Simmering Graz Paucker. На първото демонстрационно пътуване е поканен бившият началник на българската гара Бела Паланка, действащ железничар в тогавашната администрация. Оглеждайки кабината, той се натъква на малка бронзова пластика с фирменото лого, но и с трите букви “blp” отдолу. Любопитството му отново се разгаря, но никой от австрийските инженери не е в състояние да му отговори какво означава това.

Едва по-късно стават достъпни така наречените в англоезичната литература German WWII Alphabetic Ordnance Codes. Ако се разровите и намерите “blp’, ще видите че това е тайния код на Kreiensen Grazer Maschinen- und Waggonbaufabrik AG, чийто наследник е Simmering Graz Paucker.

За контакти:

Румяна Поборникова

Уредник на музейна колекция “Железопътно наследство”

БДЖ ЕАД

София 1080

Ул. “Иван Вазов” 3

Тел.: (02) 9324611

Факс: (02) 9877151

www.bdz.bg

.......

...3. Трета линия всъщност е Подбалканската до Карнобат, а оттам - до Варна. Линията Карнобат-Бургас е част от Осма линия.

...

5. Линия 5 - София - Перник - Радомир - Дупница - Ген.Тодоров - Кулата

...

6. Линия 6 - София - Перник - Радомир - Кюстендил - Гюешево

...

7. Линия 7 - София - Мездра - Враца - Бойчиновци - Брусарци - Видин

...

8. Линия 8 - Пловдив - Михайлово - Ст.Загора - Ямбол - Зимница - Карнобат - Бургас

...

9. Линия 9 - Русе - Самуил - Каспичан - Варна ( е те това е Баронхиршовата железница )

...

Линиите с две (а вече само с три) цифри са отклонения от основните девет. Така споменатата 29 вече е линия 229 и е отклонение от втора линия и свързва Варна през Повеляново с Добрич и Кардам. А споменатата 991 е отклонение на девета линия и свързва Самуил със Силистра. Любимата на мнозина теснолинейка Септември -Добринище е с номер 116.

Даже има и лого на всеки вагон и на локомотива:

Бях чел, че и в България има нещо подобно. Знае ли някой дали действително има такива влакове у нас?

Инж. Димитър Деянов

Датата 15 февруари 1804 г. ще остане паметна в историята на човечеството. Тогава по релсовия път в района на Пенидарън (близо до Мертир Тидвил) и Абърсинън (на канала Кламоргъншър) в графство Уелс - Великобритания, потегля първият локомотив в света. Неговият създател е Ричард Тревитик, роден на 13 април 1771 г. в Илоган (графство Корнуол). Съдбата отрежда именно той да постави обикновената парна кола върху релси и така да я превърне в локомотив. От това събитие ни отделят два века.

Още като дете Тревитик проявявал голям интерес към техниката и с часове наблюдавал действието на двете големи парни машини, движещи водоизчерпващите помпи на близките мини. Надзираващият машините инж. Мърдок (1754-1839 г.) оценил правилно наклонностите на момчето и когато навършило 19-годишна възраст го взел за свой помощник. Ричард показал голяма сръчност и скоро спечелил напълно доверието на Мърдок, който му поверил монтажа на нови големи машини. През свободното си време Мърдок се занимавал с направата на действащи модели на парни коли. Той е първият, който увеличил парното налягане в котлите и получил много добър резултат. За времето си това е голямо постижение, тъй като познатите дотогава стабилни парни машини на Джеймс Уат (1736-1819 г.) работят с парно налягане, малко по-голямо от атмосферното.

И Тревитик, който продължил опитите на Мърдок за моделиране на самодвижещи се парни коли, оценява ползата от по-високото налягане на парата. Направеният по този начин опитен модел се оказва много сполучлив. Окуражен от резултата, Тревитик пристъпва веднага към изработката на своята първа голяма парна кола и тъй като тогава няма още фабрики за самоходни возила, тя е построена с много труд в една ковачница. Към края на декември 1801 г., около коледните празници, колата прави първите си пътувания по улиците на града. С помощта на един свой заможен роднина, Тревитик успява през 1802 г. да патентова парната си машина с високо налягане за задвижване на самоходни коли. Скоро тази първа парна кола на Тревитик е унищожена от пожар. Той построява нова, която на собствен ход отива до Лондон, където предизвиква небивала сензация.

Още при първите си опити със самоходни парни коли Тревитик осъществява четири важни технически решения, които се прилагат впоследствие в локомотивостроенето:

- високо работно налягане на парата в котела;

- лежащ котел с цилиндрична форма;

- огнена тръба, която минава през водното пространство;

- работилата пара се изпуска в атмосферата през комина.

Дали изобретателят е искал да усили горенето, респективно парообразуването в котела, с изпускането на работилата пара през комина, не е известно. Някои изследователи предполагат, че той е направил това, само за да отведе работилата пара над главите на минувачите и за да намали шума от нейното изпускане. Независимо каква е била целта на Тревитик, това решение го прави изобретател на конуса (ексхаустора) като средство за форсиране на локомотивните котли.

В началото на XIX век строителството на шосейни парни коли добива такъв размах, че важното събитие - отделянето на локомотива по пътя на неговото самостоятелно развитие, почти не се забелязва. Ето защо и Тревитик, виновникът предизвикал това събитие, не добива веднага полагащата му се заслужена популярност. Тогава все още са залагали на усъвършенстването на парните шосейни коли.

Гениалното прозрение на Тревитик се състои в това, че той преди всички разбира къде е мястото на самоходната парна кола. Веднъж бил по работа на Южен Уелс и наблюдавал релсов път между желязната мина Мертир Тидвил и Кардиф, обслужван с коне. Когато разговарял със собственика на мината, Тревитик изказал мисълта, че една парна кола може да тегли товар от 10 t, ако се движи по железен път. Неговият събеседник, който познавал тогава само парни машини с ниско налягане, не повярвал и като се хванал на бас, поръчал въпросната кола. Опитът и изобретателният ум на Тревитик му помагат да осъществи сполучливо идеята си. След няколко месеца упорит труд работата приключва и на 15 февруари 1804 г. е направено пробно пътуване с новата самоходна кола върху релси. Това всъщност е първото пътуване на първия локомотив в света.

Машината има две колооси с гладки колела и диаметър 4, 5 фута (1372 mm). Парният котел е с дължина 6 фута (1829 mm), а работното налягане в него - 45 фунта на квадратен дюйм (около 3, 2 kgf/cm2). Огнената (изпарителната) тръба преминава два пъти (напред и назад) през котела. За да се запази котелът от охлаждане, в него е вграден и единственият парен цилиндър. Буталният стержен задвижва чрез равнораменна кобилица двата шатуна (по един отляво и отдясно), а те от своя страна въртят вала, на който са монтирани един маховик (за преодоляване на мъртвите бутални точки) и зъбно колело. Последното чрез второ зъбно колело задвижва едновременно двете колооси. Това са първите скачени локомотивни колооси. Зъбните колела се оказват непрактични за парните локомотиви и впоследствие са изоставени. Изоставено е и скачването на колоосите, за да бъде подновено по-късно от Дж. Стефенсон, но вече чрез сцепни щанги.

Първото официално пътуване на локомотива на Тревитик, наречен INVICTA, се състояло на 21 февруари 1804 г. Машината се оказва с много по-голяма мощност, отколкото се очаквало. Към нея са прикачени 5 вагона с 10 t желязо и 70 човека, или общо брутна маса около 25, 4 t. Железният път с дължина 9 ѕ мили (около 16 km) е изминат за 4 часа и 5 минути. По думите на Тревитик това време е можело да бъде значително по-малко, ако не се налагали честите спирания по пътя за отсичането на отделни дървета и за отстраняването на скални отломки, които дотогава не са пречели на вагоните, теглени от коне, но закривали нужния за локомотива габарит.

Локомотивът Invicta е добър, но железният път, който се състоял от отделни чугунени блокове, не бил достатъчно здрав. От масата на машината и от преминаващите вече по-тежки влакове релсите започват по-често да се чупят. Увеличава се и броят на дерайлиранията. По тази причина след 5-месечна работа локомотивът е спрян от движение. Още много години той се използва като стабилна парна машина в мината. Тогава никой не се досетил, че железният път трябва да се усили и нагоди за масата на локомотива и на преминаващите влакове.

Третият и последен локомотив на Тревитик (вторият е несполучлив) е от 1808 г. При него скачването на колоосите е изоставено. Характерното за тази машина с една двигателна колоос е, че тя е в състояние да поддържа продължително постоянна скорост от 30 km/h - нещо изключително за онова време.

По-нататък, буквално за около 20 години, плеада изобретатели създават облика и утвърждават мястото на работоспособния парен локомотив. От дистанцията на времето и като познаваме последващото развитие това изглежда лесно, но в действителност не минава без затруднения от всякакъв характер, без преодоляването на заблуди, лутане, докато се намери правилният път за конструирането на надеждни и функционални възли, за усвояването на редица нови умения при строителството на самодвижещите се машини.

Интересно е да се отбележи, че опитът на Тревитик и постигнатите от него резултати не получават почти никакво внимание и разгласа. Това се дължи може би на слабите съобщителни връзки между отделните райони на страната по онова време, на англичаните, възпитавани да се справят преди всичко със собствени сили и ограничаващи се обикновено само в рамките на своите непосредствени дела и интереси, а може би и на двете. Скоро машината е забравена, а и как да се помни, като няма споделен опит, че локомотивът може да тегли вагони и да се движи достатъчно добре върху гладки релси. Всички започват да мислят, че триенето между колелата и релсите не е достатъчно за превозването на по-голям товар. Тази “увереност” води до отклоняване от правилния път и до първите излишни усложнения в конструкцията на парния локомотив. Правят се проби с машини, чиито колела служат само да носят котела, а теглителната сила се осъществява със зъбни колела и зъбна релса. Такъв е локомотивът на Дж. Бленкинсъп от 1812 г., който всъщност е първият представител на машините за зъбчатите железници. Локомотивът на Г. Чапмън от 1812 г. е задвижван с верига, закрепена между релсите и навиваща се около барабан под самата машина. Построен е дори локомотив от У. Брантън през 1813 г. с механични крака, които го оттласкват от платното на пътя и т.н.

На Уйлям Хадлей (1779-1843 г.) се налага да доказва отново на себе си и на другите (с редица опити през 1813 г.), че триенето между колелата на локомотива и релсите може да бъде напълно достатъчно за създаването на необходимата теглителна сила, при условие че той има съответната адхезионна маса.

Идва времето на Джордж Стефенсон (1781-1848 г.), чиято заслуга към железниците не се изчерпва само със строителството на локомотиви и железни пътища. Той е първооснователят на железопътната наука.

Стефенсон строи първия си локомотив Mylord-Blucher през 1814 г. за каменовъглените мини в Килингуърт, наблюдава работата му и непрекъснато усъвършенства както машината, така и железния път. През следващите 2-3 години той построява още няколко локомотива за мините. Когато му възлагат да изгради първата железопътна линия в света Стоктън-Дарлингтън, заедно с ръководителя на компанията Едуард Пиз създава в Нюкасъл през 1824 г. първата локомотивна фабрика на планетата. С единия от трите локомотива, произведени там (Active), се открива тържествено линията Стоктън-Дарлингтън на 27 септември 1825 г.

Историците приемат тази железница за първата в света, защото е изградена между два сравнително отдалечени града (38, 7 km) и най-вече защото за първи път тя е публично достъпна - освен товари се превозват и пътници. И все пак по тази първа линия с широка обществена значимост са използвани и трите известни към това време начини за возене на влаковете. Преодоляването на двете големи височини при километрите 32 и 37 става чрез изтегляне и спускане на съставите с въжета и стабилни парни машини, а в останалите участъци - с конско теглене и с локомотиви, дори преобладава конското теглене.

Голямо е значението на работата, извършена през следващите години от Джордж Стефенсон. През 1826 г. му възлагат строителството на железопътната линия Манчестер-Ливърпул. В план и профил тази линия е била подходяща за обслужване с локомотиви. Въпреки многото предложения и дебати за возене на влаковете по друг начин, Стефенсон успява да убеди ръководството на дружеството, строящо линията, да обяви конкурс за локомотиви с гладки колела.

Резултатите от конкурса, проведен от 6 до 8 октомври 1829 г. край градчето Райнхил по линията Манчестер-Ливърпул, описани подробно в сп. “Железопътен транспорт” - бр. 10/1999 г., са красноречиви и довеждат наистина до окончателната победа на локомотива, до неговото утвърждаване като стабилна и работоспособна транспортна машина. След конкурса при Райнхил никой повече не предлага влаковете да се теглят с коне или с въжета от разположени покрай трасето стабилни парни машини.

Победителят в състезанието край Райнхил - локомотивът Rocket на Джордж и синът му Робърт Стефенсон, е на практика напълно отработена машина за техническите умения и възможности на тогавашното време. Той покрива няколко пъти изискванията на конкурса за теглителна сила, скорост и издържливост. В конструкцията си има всички основни възли: парен котел с димогарни тръби, двуцилиндрова бутална парна машина и кола с двигателна и с носеща колоос, които са характерни за устройството и на най-съвременните парни локомотиви от конвенционален (класически) тип.

Макар че в световен мащаб парната тракция вече отстъпи превозната дейност по железопътните магистрали на по-икономичните, по-съвършените и екологосъобразни дизелови и електрически локомотиви, тя все още има своите действащи представители. И днес, 200 години след първия локомотив, има железопътни линии (в Китай, Индия, Виетнам и др.), по които продължават да се движат парни локомотиви, а на много места по света старите ветерани не престават да обслужват атракционни, туристически, юбилейни и други специални влакове за удоволствие на хилядите почитатели на ретропътуванията с парни локомотиви и исторически подвижен железопътен състав.

Признавам, че този пейзаж, пред гарата, ми е абсолютно непознат. Гарата си е същата, но този площад никога не съм го виждал. А аз съм на солидна възраст. И целия ми досегашен живот е минал пред това здание.

Но озадачаващо е друго нещо. На преден план се виждат растения, които са характерни за доста по-южняшки климат. Кога във Варна е било толкова топло, та да виреят палми?

Гарата влиза в експлоатация на 3 март 1925 г. Проектът е на архитект Никола Костов.

Редактирано от - Don на 08/3/2004 г/ 18:44:15

Иначе по Златните и Албена през лятото изнасяха качетата с палмите пред хотелите. Ма те беха по-скромни по размери.

Тази `палма` може да не е по-голяма от един метър.

Трудностите, които изпитала Турция през Кримската война ясно показали на управниците й колко много е изостанала Османската империята в сравнение с останалите европейски страни. Особено това се отнасяло за комуникациите. Затова още по време на войната било замислено строителството на железопътна мрежа в европейската част на Турция. Разбира се не без помощта на настоящите й европейски съюзници, и въпреки възникналите между тях противоречия. Предвиждало се прокарване на линии по следните направления: Цариград - Белград, Одрин - Провадия и Русе - Варна.

Година след изготвянето на програмата било обявено че Портата започва строителство на железен път от Царград до Белово. Идеята била посрещната с неодобрение от Англия, тъй като проекта облагодетелствал повече Австрия. Под влиянието на английския инженер Лайяр турските генерали предложили жп линия по трасето Русе - Сароски залив (на Егейско море), чиято важна съставна част бил участъкът Русе - Варна. Интересите на англичаните и на Портата съвпаднали и на 1 септември 1861 г. бил издаден султански ферман за построяването на линията. Оказало се обаче, че не може да се намери фирма, която да започне строителството. Лайар не бил в състояние, и виждайки предимствата от строежа Стефан Богориди и Д.Гешов предложили те да поемат работата. Били подкрепени от великия везир Рашид, който знаел способностите им, но под натиска на Англия предложенията на български предприемачи били отхвърлени. Така начинанието се забавило с няколко години. Най-после, с подписания на 1 октомври 1863 г. договор английската компания на братята Хенри и Тревор Бъркли получила концесия за 99 години и на 21 май 1864 г. работата започнала. Първата копка направил русенския валия Ариф паша.

Строежът започнал едновременно от двете крайни гари. Работата се ускорила, когато валия на Дунавския вилает станал Мидхад паша и за година теренът бил подготвен на повече от две трети от дължината на линията. Към края на август 1865 г. били положени 22 км релси от Русе и 32 км от Варна. Използвани били по два малки белгийски локомотива в двете части на строежа и 80 вагона за превозване на работниците и материалите, а по непостроената част от линията техническия персонал и наблюдаващите строежа турци се прехвърляли с коне. Едновременно се правили и приемните сгради на двете крайни гари и спирките по трасето. Често използван строителен материал за мостовете и кантоните били и камъните от старите столици. Големи трудности имало при градежа на виадукта при Кайнали дере, дълъг 230 митра и висок 25. Първоначалните обещания на компанията били линията да се завърши до септември 1866 г., но поради липса на релси датата няколкократно била отлагана. На 26 октомври Мидхад паша преминал без прехвърляне между двете крайни гари и обявил линията за открита. Намеренията първоначално били тя да е и международна, част от пътя Лондон - Цариград, но некачественото строителство и честите дерайлирания на влаковете попречили. По-късно била включена в международното трасе Париж - Страсбург - Мюнхен - Виена - Будапеща - Букурещ - Гюргево - Русе - Варна - Цариград. Между Гюргево и Русе пътниците се прехвърляли с парен кораб, а от пристанището във Варна до Цариград - с кораб на австрийския Лойд. Все пак между 1883 и 1885 г. оттук минавал и известният "Ориен експрес". По времето на откриването й линията била дълга 224 км, и освен двете крайни гари имало и осем спирки: Червена вода, Ветова, Разград, Душетабак (Ясеновец), Кайнали дере (Каменяк), Касбичен, Провадия и Гебеджек (Белослав). Във Русе, Каспичан и Варна били открити и локомотивни депа. Мостовете по трасето били дървени, семафорите също, а връзката между гарите ставала с телеграфни апарати "Кадран", френско производство, а по-късно и "Морз".

Още преди да бъде завършена линията започнали доставките на подвижния състав. За откриването правителството поръчало 30 локомотива и 500 вагона, над половината от които товарни. С английски и белгийски кораби във Варна били доставени първите 10 локомотива от фабриката в Манчестер с номера от 279 до 288. Те били триосни парни машини, които по горнище 25% можели да теглят композиция до 73 тона със скорост 28 км/ч. Използвани били до края на века, като локомотив №148 е запазен като експонат в Националния музей на транспорта и съобщенията в Русе. Първите вагони от I, II и III класа също били английско производство. Те били двуосни, дълги по осем метра, с по четири купета. Отоплявани били от затворени съдове с гореща вода, сменяни в Разград и Каспичан, а осветлението ставало с маслени лампи. Специално за султан Абдул Азис от Брюксел бил доставен и един триосен луксозен вагон (наречен Салон №1 и "Султание", който се използвал при тържества и важни събития. Този вагон също е запазен в музея в Русе.

ЖП превозът първо бил посрещнат с недоверие. Въпреки бързината и удобството, и въпреки че в началото пътуването било безплатно пътниците се плашели (особено на завоите, когато вагоните се накланяли) и на кондукторите се налагало да слизат по гарите и да ги канят и убеждават в безопасността на трена. Е, не закъсняла и първата жп катастрофа през май 1867 г. при гара Шейтанджик (Хитрино).

През 1873 г. поради политическата нестабилност и опасенията, че няма да се справи със стопанисването й правителството прехвърля правото на експлоатация на линията на компанията "Източни железници" (железницата на барон Хирш). След Освобождението княжеството откупува линията (под натиска на Англия - на три пъти по-висока цена) и от тогава железницата в България е държавна. Към края на века било направено разклонение Разделна - Девня - Добрич. На 8 ноември 1899г. влиза в експлоатация линията София - Варна. По-късно са направени разклонения към Нови пазар и към Силистра. През 1958-60 г. релсите по линията били подменени и положени на струнобетонни траверси, през 1960-64 г. участъкът Синдел - Варна бил удвоен, а по-късно, във връзка със строежа на пристанище Варна - запад трасето между спирките Тръстиково и Страшимирово било изменено и удължено с 2км. През 1988 г. линията Русе - Варна била електрифицирана. След продължително строителство новата сграда на варненската жп гара била завършена през 1925 г.

Редактирано от - Don на 08/3/2004 г/ 21:42:07

Локомотив 986 на БДЖ на трасето Кочериново-Рилски манастир в 1916 г.

Локомотиви тип "Feldbahn" на БДЖ в депо Гостивар през 1917 г.

Някой спомня ли си къде е Гостивар?

P.S. Снимките са от личната колекция на Стефан Стоичков

Уморените коне ги убиват, нали?

Дон

Още едно локомотивче - единственият запазен досега екземпляр от първите локомотиви по железницата Русчук - Варна. Съхранява се в Транспортния музей - Русе.

Разрушената гара Монастир в Македония по време на кампанията 1915 -1917 г.

Тогавашна пощенска картичка.

Пък какви влаци имат швейцарците!!!

Вий откъде, Ваша милост, ще се качите, от Максуда или от Топлата вода?

Експресен влак в департамента Val-de-Travers - Швейцария, върху виадукта de l'Huguenaz.

Локомотивът е Adtranz/Fiat-SIG 1999-2001, мощността на всички двигатели е 5200 kW, общото тегло 355 тона, развива 200 км/час.

Tози пък е спукал предна гума.

Пътуването с влак из Албания е едно приключение, което не бива да пропускате. Вагони втора ръка от Италия и Австрия, теглени от рециклирани чешки дизели, се клатушкат едва със 55-60 км/час. Не се впечатлявайте от изтърбушени седалки и счупени стъкла - в края на краищата, какво очаквате за билет, струващ по-малко от долар? Бункерите са бонус.

Редактирано от - Don на 13/3/2004 г/ 18:28:35

Тук сме между свои, та да споделя, че от началото на април ще изпробвам и CFF и CNSF, да видя разликата с гореописаните албански такива...

Ето ти, Вевче, един CFF отвътре.

И отвън.

Ама оказа се, че CFF-тата били едни от най-скъпите за возене, така че ще предпочета маршрути с SNCF-а, аз не ги знам много как изглеждат там обикновените, с една Таласа съм пътувала сал един път, ама то е друго. Ще се поразходя повечко с SNCF-тата, значи... има и къде да се отиде.

Почвам да усещам, че влаците са ми амплоа.

Век живи, век учись, казват на изток от нас. А за техните влакове - другата седмица.

Ето ти и един SNCF.

Все повече ме завладява мисълта за някаква корелация между двата факта - нивото на нашите железници и накъде гледат нашите къщи.

На някои от тези вагончета сигурно се е качвал Грациан.

Депото Davisville (те го наричат гараж, поне така пише под снимката) на метрото на Торонто.

Тук обаче действително става нещо - не е ясно кой бута вагончето, а кой се вози в него?

1891г. Cherrelyn Horse Car, Denver, Colorado

Редактирано от - Don на 14/3/2004 г/ 07:31:51

Да пътуваш с влак в Западна Европа съвсем не е онова, което разбираме ние, югоизточните европейци, качвайки се в нашите влакове. Преди всичко, тук няма да говоря за качеството. Ще погледнем от друг аспект проблема. Главната причина да не приличат нашите железници на техните са разстоянията. Сравнително по-кратки от нашите, и благодарение на това, а и на по-високите технологии, там пътуванията траят само по няколко часа. Тази кратковременност е причината за това, че в Западна Европа влаковете не са средство за дълги пътувания, а ежедневен транспорт.

Преди 10 години живях известно време в Холандия. Работех в Хага, но тъй като квартирите не бяха по джоба ми, нощувах в Лайден. Всяка вечер около осем и половина се качвах в една електричка и след половин час бях на перона в Лайден. За холандеца е съвсем в реда на нещата всяка сутрин да пътува до съседния град на работа, а привечер да “отскочи” до Амстердам, Ротердам или друг голям град на покупки, на концерт или на футболен мач. И аз много бързо се вписах в този начин на пътуване. В първата събота реших да посетя Амстердам и уверено се качих в подобна електричка. Неочаквано на около 20 км от Амстердам влакът се гмурна под земята и след малко спря в главната зала за чекиране на международното летище Шипхол. Постоя една минута, някои слязоха, други се качиха, тръгнахме и след още 15 минути бяхме в центъра на Амстердам.

Такива локални пътувания съставляват 90 % от пътникопотока на Запад. Даже най-обширните европейски страни се преминават за 6 – 7 часа през деня или за цяла нощ в най-лошия случай. Там далечна дестинация считат тази, която е на повече от два часа път. Никакво сравнение не може да става с разстоянията примерно в Русия, където естественият ландшафт е раздалечил населените места. Там пътуването от единия до другия край на държавата е повече от седмица.

В югоизточна Европа всичко е по-бавно, по-яваш. Тук разстоянията са сравними със западноевропейските, но времената наподобяват руските. Опитайте се например да пътувате от Добрич до Петрич. Ще употребите почти цяло денонощие, при това с неизбежо чакане в мрачни чакални връзката, която в добрите случаи е само след час.

В Русия всеки влак без крайградските електрички е от по 15 до 20 вагона, у нас до 10-12 вагона, сега по-малко, пътниците намаляха. А на запад най често съставите са от по 5, максимум 10 вагона. Но ги въртят много по-често. По линията Хага – Лайден – Шипхол – Амстердам няма нужда да знаете разписание. От Лайден можете да пътувате и за Делпфт и Ротердам. Идвате на гарата (на снимката маркирана с 2) и най много след 15-20 минути влак за желаното направление е на перона.

Електричката " Спринтер" на гарата в Хага.

Den Haag Centraal-Dordrecht

Качваме се на едно таквоз влакче, дето вътре е като самолетен салон, във вагона не повече от 10-на души, трака трак, трака трак, човек самичък на четирите места с масичката, на съседната четворка едно момиче със слушалки в ушите си чете някакви книжки, по-нататък младеж трака нещо на лаптопа. И аз съм си задремала, рано тръгнахме. По едно време отварям очи, гледам навън - кравите по-шарени, във всички цветове, петнисти, като моите котенца (белгийските си бяха едни сивушки), полето - по-зелено и кукленски ландшафт, в езерца патки плуват, храсти и цветенца. Докато си дам сметка за промяната, гледам - Ротердам, гарата. Ах, ние сме вече в Холандия, аз съм проспала таз граница (а беше в шенгенския период още, но визата беше за Бенилюкс).

След още три часа - Грьонинген. Ей всички такива разстояния - от центъра на една страна до крайния север на съседната й, за толкова се изминават.

Не ми се мисли за детските ми спомени за придвижване до Варна или Бургас, с правостоящите в купето, с претъпканите вагони, с трудния маршрут до тоалетната.... Не знам как е сега, казват, било празно вече. И опасно...

Deutsche Reichsbahn, 1945, in Luxemburg

Deutsche Reichsbahn, 1941, in Deutschland

Сега ми е в мазето, добре опакована, не я ползвам, но не знам защо, за нищо на света не искам да се разделя с нея. Излъчва сякаш някаква топлина.

Ja, Deutsches Erzeugnis!

D(DR)EUTSCHE REICHSBAHN . . . und sie bewegt sich doch.

Помните влакчетата Пико?

.....

Сен-Валери - Ле-Кротуа (в устье Соммы). По этой линии метровой колеи длиной 27 км в 1997 г. перевезено 60 тыс. пассажиров (в 6 раз больше, чем 20 лет назад). Для вождения поездов используются четыре паровоза. Линия - одна из немногих, работающих рентабельно благодаря интенсивному развитию прилегающего курортного района, куда приезжают туристы не только из Франции, но и из Бельгии

.....

150-летие линии Хоф - Плауэн

3 октября 1998 г. прошли торжества, посвященные 150-летию линии Хоф - Плауэн (Германия). Официальная дата ее открытия - 20 ноября 1848 г., однако юбилейные торжества перенесли на День Немецкого Единства, поскольку после открытия границы в 1989 г. эта линия стала важной магистралью, соединяющей западные и восточные земли.

Главным событием праздника были выставки железнодорожной техники на обоих станциях. Любители железных дорог имели возможность вблизи рассмотреть действующий первый немецкий паровоз Saxonia и совершить поездку на специально изготовленной точной его копии.

...

Вагон серии R160

для метрополитена Нью-Йорка

Наричат ги с различни имена - : S-Bahn (S) в немски говорящите страни, Metropolitano (M) - в Италия, Cercanias - в Испания, S-Tog (S) в Дания, RER - в Париж. Когато ГДР ( DDR) беше кумир за българите преди 20 години всички знаеха, че S-Bahn е градската железница, а U-Bahn e метрото. А самите дедеерци с нескрита гордост разказваха, че тяхният Есбан обслужваше и Западен Берлин. На резонния ни въпрос, защо тогава всички слизат на последната преди Стената спирка, Фридрихщрасе, те ни поглеждаха с убийствен поглед, но мълчаха.

Най-често крайградските влакове са електрички, понякога и двуетажни. Някъде може да го срещнете и като локомотив с вагони, а някъде и като градски трамвай. Тези влакове са междинно и свързващо звено между градския транспорт и железницата. Обслужват крайградските зони, промишлени, селскостопански и рекреативни, това, което на запад се нарича suburb area. Но понякога свързват и съседните градове

Честите спирания вътре в големия град го правят най-бързия вътрешно градски транспорт. Почти навсякъде в центъра на големите градове тези влакове слизат под земята, образувайки едиина мрежа с метрополитена.

Тук виждате един състав на крайградската железница в Нюрнберг. Почти истински влак.

A това е познатото на много българи берлинско влакче - до Потсдам, от другата страна на Западен Берлин.

За германците гарата (Bahnhof) има малко по-различен смисъл, отколкото за нас. Ние възприемаме гарата като място, където пристигат или заминават преминаващите влакове. А за тях Bahnhof означава мястото на пресичане на транспортните артерии - S Bahn, U Bahn, регионалните електрички. Това е глобалното място за прехвърляне от един транспортен поток към друг, център на вътрешните комуникации, магазини, кафе, интернет. Не е задължително да има перони за експресите или за Интерсити-влаковете. Именно такива са гарите Александерплац или Темпелхоф.

Същата крайградска електричка, Но тази е в Дания, S-Tog, на гара Valby.

И, разбира се, елегантният парижки трен RER.

Редактирано от - Don на 15/3/2004 г/ 19:07:57

Наричат ги Regio или Regional (R, R. В Холандия - Stoptrein, в Чехия и Словакия - Osobni (Os), на Балканите – Пътнически (Putnicki). Има и много други названия, свързани с особеностите или пък наименованието на местността, през която пътуват. На практика тези влакове са вездесъщи, има ги по всички линии, но рядко продължителността на пътуването продължава повече от 2-3 часа. Спират на всяка спирка, в големите градове по няколко пъти и обслужват местните пътувания. Преди години пък имаше пътнически влакове София Варна и София Бургас, спираха на всяка керемида и вземаха разстоянието за 16 – 18 часа.

Съществуват и така наречените регионални експреси с означения (RE, IRE, RX, TER), в Австрия Eilzug (E), в Чехия и Словакия -Spesny (Sp), в Италия – Diretto и т.н. Пак са местни, но на някои гари не спират, а в големите градове спират само в центъра.

---------------------------------------------------------------------------

Локалният пътнически влак Пловдив Карлово преди потегляне от гара Пловдив.

---------------------------------------------------------------------------

Регионалния влак Мюнхен Линдау минава покрай Траубенберг

------------------------------------------------------------------------------

Регионалният експрес Карлсруе - Розенхайм

...

Двуетажна крайградска електричка TER-2N - Франция

...

Пултът за управление на локомотива ( Аlstom, серия Prima )

...

В декабре 1999 г. завершилось строительство многофункционального комплекса зданий японской железнодорожной компании JR Central на станции города Нагоя. Комплекс получил название JR Central Towers (JRCT).

В комплекс входит основное протяженное здание и две башни высотой 245 м. В основном здании размещены банки, универсальные магазины, предприятия общественного питания, учреждения культуры и досуга. В одной из башен, имеющей 51 этаж, расположены офисы и служебные помещения JR Central, в другой, 53-этажной, гостиница. По общей площади помещений, составляющей 417 тыс. м2, JRCT является самым крупным сооружением такого рода в стране.

Комплекс сооружен в рамках программы диверсификации деятельности железнодорожной компании. Нагоя является узловым центром сети линий JR Central. В городе и окрестностях проживает более 11 млн. чел., через станцию Нагоя ежесуточно проходит около 1 млн. пассажиров поездов линий высокоскоростной сети Синкансен и обычных дальнего следования и пригородных. Ввод JRCT в эксплуатацию позволит JR Central привлечь не только дополнительных пассажиров, но и покупателей, зрителей, посетителей.

JRCT представляет собой крупнейший объект общегородского значения. Ожидают, что он станет центром притяжения деловой активности благодаря высокому уровню предлагаемых условий для работы и отдыха, а также окажет благотворное влияние на развитие пристанционного района. В соответствии с предполагаемым ростом пассажирооборота станции после заполнения конторских помещений (уже начато), открытия торговых заведений и гостиницы (март — май 2000г.) JR Central планирует увеличить число поездов обычных линий и рассчитывает получить существенные выгоды как в перевозочном, так и в неосновных секторах деятельности.

...

По нещо прилича на софийската Централна гара. Май по белия цвят ?

....

A pair of PSE trainsets charges through the hills near Tonnerre. The zoom shot highlights the dramatic grades on the high speed lines, which go up to 35 in 1000 on a common basis. High speed trains can coast up these hills without much loss in speed.

Photo by F. Dechamps (fdechamps@wanadoo.fr)

Най-разнообразни названия. . Като започнеш от Schnellzug (D) в Германия, Sneltrein в Холандия, Rychlik (R) в Чехия и Словакия, Diurno в Испания, Rapido в Португалия та стигнеш до универсалното експрес. Освен това значимите региони в Западна Европа са свързани в мрежата InterRegio.

Типичен БДЖ експрес. Преди 30 години експрес Чайка София - Сливен - Бургас вземаше разстоянието за по-малко от 5 часа. Постижение, за което сегашните железничари могат само да мечтаят.

ИнтерСити експрес Виена - Братислава - Кошице под Високите Татри.

Влаковете от тази категория спират само в големите градове или в някой по-малък, ако е транспортен център, пресичат обикновено цялата страна, а понякога пътуват и в съседните държави. Бързите влакове по традиция имат в състава си бюфет и вагон-ресторант.

В края на 80-те години на миналия век получиха разпространение “качествените експреси” – влаковете с название InterCity и EuroCity. Това е висшата категория на бързите влакове по скорост и комфорт. Обикновено EuroCity са международни влакове, докато InterCity са вътрешни.

Северният EuroCity Осло - Гьотеборг - Лиедален със средна скорост 110 км/час.

Изискванията към “качествените експреси” са много високи. На първо място това е задължителното подържане на максимално възможната за дадения участък скорост, средна скорост не по ниска от 90 км/час включително със спиранията, не по-дълги от 3 минути спирания по гарите. А в “комфорта” на пътуването има над 100 отделни позиции, които трябва да са изпълнени без изключение, за да се присъди на влака статус IC или EC.

...

Влакове от серия 460 на линията Gatwick Express обслужват аеропорт Gatwick

Най-общо, това са аеродинамични комфортни експреси, движещи се със скорости, превишаващи 200 км/час достигащи понякога до 300 км/час. По-точно, способни да достигат такива скорости. Защото не по цялото протежение на пътя те са възможни. Значителна част от маршрута минава по трасета, неприспособени за това. На тези участъци експресите се движат със скоростта на бързите влакове. За да използват всички екстри на новия тип влакове, французите например, строят нови жп магистрали специално за тези цели – много големи радиуси на завоите, изключителна прецизност в конфигурирането и на баластровата призма, и на ниското строителство (релсовия път).

TGV на френските железници SNCF

1981 - година на построяване

386 t - общо тегло на влака

260 km/h - максимална скорост

386 места (111 в първа класа, 275 във втора) .

Още един TGV - Париж - Лион - Бордо

Испанците са възприели друг подход при създаването на супер-експреси. Тъй като нямат толкова пари, реконструират само най натоварените направления. Суперекспресът Avespagna по линията Мадрид - Барселона.

Още един елегантен испанец - средиземноморският експрес Euromed.

И накрая, "Краля на свръхзвуковите", EUROSTAR, Париж - Лондон, под Ламанша. На снимката е участък на френска територия, на около 70 км преди тунела.

Редактирано от - Don на 17/3/2004 г/ 18:32:00

Байкало Амурската магистрала - дяволският мост.

Ама всъщност...както казало кучето... кое ли ми е наред, та и онуй да ми е отпред ?...

А Камчийската долина? Там, където сега ръждясват релсите, някога кипеше пълнокръвен живот.

...

Стандартното московско метро

Стандартното е като влезеш в една дупка, десетки метра дълбока, през един кръгъл тунел на ескалатора, почти отвесен ти се вижда, и като трябва да смениш станция, да минеш през един пак кръгъл, но отвесен тунел, има-нема 2 километра. И да се качваш и слизаш по едни стълби, за преход, пеша, държейки се за перилата внимателно, щото пътникопотокът може да те изблъска и отнесе. И като те понесе същия тоя пътникопоток да влезеш във вагона, си мислиш, че никога няма да можеш да се измъкнеш от там - ни назад, ни напред, но той е услужлив и мощен, пътникопотокът, на излизане пак те изнася по същия начин...

...

Заканчивался октябрь 1837 года. Тридцатого дня в 12 часов 30 минут дважды ударил станционный колокол, протяжно прозвучал свисток паровоза “Проворный”, и первый поезд отправился по железной дороге общего пользования Санкт-Петербург - Царское Село.

...

Одна из первых станций Транссиба

...

...

Ноябрь 1916 года ознаменовался открытием движения на Мурманской дороге. Она соединила Петербург с Мурманском и обеспечила выход к незамерзающему Кольскому заливу. Одну тысячу километров пути строители уложили за 20 месяцев.

....

Старата гара на Киев - нощем

Забелязали сте, наверно, че едва сега се електрифицира - Олимпиадата е велик стимул за инфраструктурни проекти - и че коловозното развитие на гарите е повече от скромно. Не може да става и дума за сравнение с мощната машина на БДЖ, която, даже и в сегашния, не особено успешен, период е на светлинни години по-напред.

Ако пътувате с влак, тези впечатления, разбира се, са многократно по-ярки. И пристигайки на гарата в Атина, вие проклинате мига, в който ви е хрумнало да изберете влак до Гърция. Тук е последната гара, тук е краят на Вашия кошмар.

Но само на два километра от тази гара има едно много красиво здание-

Това е Пелопонеската гара на Атина. Оттук тръгва така нареченият Пелопонес Експрес - много папищашко название, ще се съгласите, щом разберете, че става дума за теснолинейка с междурелсово разстояние 1 м. Попадате на перона и мигом забравяте всички прашни, душни и смрадливи часове прекарани в нормалния влак Солун - Атина.

Оттук тръгват влакчета за Елефсина - Коринт - Патра - Каламата и обикалят целия Пелопонес. Влакчета красиви и най - важното, минаващи по изключително живописни места. Само за илюстрация погледнете по-долу-

Самото пътуване - в следващите постинги.

Доста по-късно началната станция е преместена в Атина, на новопостроената комбинирана гара, където заедно от двете страни на пероните съжителстват нормални и теснолинейни коловози. Двете линии се съединяват в Елефсина и оттам започва едно вълнуващо свидетелство за готовността на човек да преодолява препятствия ма пръв поглед непреодолими.

Целият егейски бряг от Елефсина до Лутраки и Коринт представлява скален разлом с височина 500 метра, спускащ се към към морето под ъгъл от 60 градуса.

На излизане от Пирея

Излизайки от скалния масив, влакът спира на малката гара Истмос, откъдето има отклонение за Лутраки.

Гарата Истмос

След завоя около Лутраки, един сдвоен пътнически влак приближава Коринт, теглен от два локомотива 9100

Продължението следва.

...

Une rame TGV bi-courant de la SNCF à Bettembourg (Photo: 15.3.2004 Serge Pletgen)

...

Даже ви стяга в гърлото...

Влизам тук, за да си помечтая за пътешествия. Толкова красота и толкова копнеж по нещо далечно има в тези влакове.

Гарата в Аргос, на източния бряг на Пелопонес.

......

Изходните стрелки на изхода на гарата Каламата.

Забележете коловозното развитие.

Приемното здание на гара Каламата

Влакчето от Атина пристига на гара Каламата.

Камерата е цифрова, 2, 3 мегапиксела, Canon.

Тук се виждат трите комуникации между Атина и Коринт - снимката е направена от виадукт на магистралата, през парапета се вижда влакчето, а най-долу е безплатния обикновен път.

Сушата в дъното на снимката е остров Саламина.

Редактирано от - Don на 22/3/2004 г/ 03:49:12

Редактирано от - Don на 22/3/2004 г/ 03:45:49

Don,

тази машина в Люксембург се казва 55. Ти да си виждал някъде такава ? И да си спомняш каква серия е ?

...

...

Ония дето возеха товарните влакове, с тендерите тип лодка?

А ти имаш ли някъде на снимка последните бързоходни локомотиви на Круп, серия 36, внесени в края на 50-те?

Открих я! 16 - та серия.

БДЖ 16.33 в хангар на гара Горна Оряховица.

...

...

...

...

Fentange: à gauche la ligne vers Oetrange (Photo/Foto: jmo 18.7.2000)

...

...

Berchem-Nord: à droite la ligne vers Oetrange (Photo: jmo 21.9.2000)

R1: Wiltz - Luxembourg - Esch/Alzette - Pé tange-Athus

R2: Diekirch - Ettelbruck - Luxembourg - Esch/Alzette

R3: Luxemburg - Ettelbruck - Troisvierges

R4: Rodange - Dippach-Reckange - Luxembourg - Wasserbillig

R5: Luxembourg - Kleinbettingen

R6: Bettembourg - Dudelange

La ligne IR3 est interré gionale avec Liè ge comme destination.

Les lignes R1, R2 et R4 sont transversales - les voyageurs n'ont plus besoin de quitter leur train à Luxembourg.

L'horaire cadencé sur l'inté gralité des relations est assuré en principe de 8h00 à 20h00 heures. Avant 08h00 et aprè s 20h00, l'horaire est, dans la mesure du possible, é galement cadencé mais peut comporter des exceptions par rapport au service normal (p.expl.: en ce qui concerne l'origine ou/et la destination).

En dehors du systè me cadencé des trains supplé mentaires circulent aux heures de pointe, avant 08h00 le matin et aprè s 20h00 le soir.

Да не ме мислиш за Сибила?

Но това е официалният сайт на люксембургските железници !

Моят подарък за Клио по случай настъпването на пролетта !

...

Locomotive à vapeur type Clio à Senelle-Maubeuge ou aux Acié ries de Longwy tirant une poche de laitier vers 1905 (Fusion Janvier 1966)

...

...

Empfangsgebä ude der Sekundä rbahn 1882-1930 (date de la poste: 1911) (Dé tail de la carte postale: Kunstverlag P. C. Schoren, Luxemburg; collection: Ed Federmeyer)

...

...

...

Изглежда и при тях преди години първенците са били началника на гарата, попа, кмета, евентуално даскала...

А си говорим за чувствата, които събужда в нас влакчето.

И съм се сетила, да си изброим големи художествени произведения, свързани с гари, влакове и нещата около тях. Първите две, дето си ги спомням, са Строго охраняваните влакове, чешкия незабравим филм. Че и Вацлав Нецкарж играеше там дори. А пък и нещо май на Пушкин имаше, дали ?!?! - Станционный смотритель.

А оня страшен полски филм - Нощният влак ???? С музикални мотиви на Арти Шоу...

Да не говорим за Убийството в Ориент-експрес.

А???

Тия всички страсти са свързани с влакчетата от епохата....

Ту-туууууууу!

Но има един аспект на нашата любов към влаковете, който би ми се искало да усетиш. За мен няма по- блестящо постижение на техническия гений от парния локомотив. Това, разбира се, не е подкрепено с реални критерии. Но когато видиш парният влак да изкачва мощно Побит камък (между Вакарел и Ихтиман), а след това да се носи със 130км/час между Пазарджик и Пловдив, неволно усещаш, че това творение е красиво, много красиво. Помниш ли в нашето детство имаше прозрачни детски козирки, казвахме им "слюдени", те си бяха от някаква пластмаса, носихме ги на плажа. Та с тези "козирки", поставени обратно, нагоре със свободния край, за да пазим очите си от саждите, се провесвахме от прозорците и гледахме напред. Опитвахме се да се поставим на мястото на машиниста. А влизането в двата тунела, Козница и Клисура, беше неописуемо.

Но и твоят поглед връз влаците е много интересен. И за да ти покажа, че го ценя, ще ти задам една литературна загадка:

- В романа си "Убийство в Ориент Експрес" Агата Кристи е допуснала една съществена фактологическа грешка - мястото на действието. Можеш ли да се сетиш ЗАЩО тези събития не биха могли да станат в местността, която е описана там?

Редактирано от - Don на 22/3/2004 г/ 18:35:10

Старичка, но същинска хала.

Тя за тях е била пролетно ухание...

Я куплет допою,-

Хоть немного еще постою на краю!...

Казват, че Петър Първи като почнал да строи железницата, решил да направи по-широка линията. И като го питали с колко да е по-широка, рекъл, ами колкото **** ми. И оттогава разстоянието е определено на 18 см. Какви ли не приказни сказания се носят всред народа!!!!

А за Ориент Експрес - не знам. Мястото не беше ли някъде около Белград? И бурни виелици, и преспи... не знам, предавам се!

Гара Мокра гора, Югославия

В помощ на Геновева, джокер по къцивапцаровскому, планините в задния фон са именно местото на убийството в Ориент експрес.

Втори джокер, Вевче.

Ето други сведения:

Самым замечательным делом Ефима Алексеевича и Мирона Ефимовича Черепановых - строительство первой Российской железной дороги и самых первых в стране паровозов.

Первые рельсы ("колесопроводы" имели длину всего 800 метров, скорость паровоза ("сухопутного парохода", построенного в 1834 году, была всего 15 км/ч. Но именно с них и началась история железных дорог в России.

Още за по-нататъшното реализиране на жп делото в Русия - на адрес:

http://kfinkelshteyn.narod.ru/Tzarskoye_S elo/Gorod/Gel_dor.htm

Определено 1834 г. не е от Петровската епоха!

Разбира се, че не става дума за Петър Велики, дори не става дума и за Петър III !

Но съм съгласен, че с Петър Първи мнозина свързват строителството на железница, явно битува такъв мит.

Нужният ни император е Николай Първи.

Ето и истинските данни :

Открытие железной дороги Москва-Петербург.

1 ноября

В 1835-37 гг. на средства частных инвесторов был проложен первый в России железнодорожный путь Петербург - Царское Село. В 1838 г. он был продлен до Павловска. Это была «пробная» дорога; она имела местное значение, пролегала по дачной местности и, конечно, экономическая целесообразность ее была невелика, так что прибыли участников «Царскосельского акционерного общества» были небольшими. Это стало причиной того, что удачно начатый опыт несколько лет потом почти не имел продолжения. Частные лица не испытывали большого желания вкладывать свои средства в финансирование нового железнодорожного проекта.

Между тем, чем дальше, тем сильнее в России ощущалась потребность в новом скоростном транспорте. Отсутствие железных дорог грозило сделаться серьезным тормозом на пути экономического прогресса. В 1842 г. было принято решение соединить рельсовым путем Петербург и Москву и строить его на государственные средства.

Длительные и ожесточенные споры велись вокруг вопроса о направлении новой дороги, о том, через какие города, кроме Петербурга и Москвы, она пройдет. Многие специалисты полагали, что следует идти через Великий Новгород, но у этой точки зрения были и противники. Спор решил император Николай I. Когда его спросили, по какому направлению вести дорогу, он положил на карту линейку, провел карандашную черту между Петербургом и Москвой, и сказал: «Вот вам направление». Это решение в итоге привело к тому, что построенная дорога оказалась на 70 верст короче, чем если бы ее вели через Новгород. С другой стороны, прокладывать ее пришлось по болотистым и пустынным местам между Волгой и Волховом, вдали от густонаселенных мест. Это усложняло подвозку строительных материалов и затрудняло производство работ. Оба эти обстоятельства открыли широкий простор для всевозможных злоупотреблений - приписок и прямого воровства. Из 100 миллионов рублей, в которые в конце-концов обошлась дорога, по крайней мере 20-30 миллионов разошлось по карманам подрядчиков и нечистоплотных администраторов.

Несмотря на все трудности, построена дорога капитально. Её выбранное Николаем I направление обусловило то, что пути на 95% состоят из прямых участков рельс. Было построено 272 больших сооружения, 184 моста. В строительстве принимали участие многие видные ученые и инженеры, в том числе П.П. Мельников, Д.И. Журавский, Н.О. Крафт и др. В Петербурге и Москве были воздвигнуты одинаковые по архитектуре вокзалы. Дорога в честь Николая I получила название Николаевской. 1 ноября 1851 г. она была торжественно открыта.

Бокова В.М.,

Зав. сектором ГИМа

Редактирано от - Божо на 23/3/2004 г/ 13:59:11

Йощ едно джокерче. Винковци.

Редактирано от - Don на 23/3/2004 г/ 13:53:32

Не мой да се абиш за целио. Само до пета глава.

Славонски брод

Последно джокерче.

Даже и Къци не пуска толкоз гювеч.

Цели 40 години между Виена - Прага - Берлин курсираха 4 композиции на международния DDR експрес Vindobona. За да се справи с бързото разписание - само едно спиране за 5 минути в Прага - влакът е бил конструиран с мощен дизелов локомотив, плод на съвместна работа на австрийски и немски инженери. От 1955 година тази характерна конструкция в червено и бяло събираше възхитените погледи на зяпачите по гарите и на практика се превърна в предпочитано средство за транспорт между трите столици. Трите жп администрации, в сътрудничество с MITROPA създадоха бърз удобен и комфортен експрес, който просъшествува до 1995 година, когато беше заменен с EuroCity 172.

По-долу виждате табелата на новия влак.

Явно са искали да насочат мисълта ми към други конотации.

Впрочем, кой е строил ж п линията между Москва и Петербург? Дето е опъната като един прав конец, без никакви завои?!?!

П.С. Прочетох и разбрах, бях го пропуснала.

Ех, поезд Красная стрела!!!

Редактирано от - Геновева на 23/3/2004 г/ 19:59:20

...

А эта еще краснее ...

Чаках, пушех и ставах - мъж...

Някой тихо псуваше в мрака

и валеше страхотен дъжд.

Между две океански локви

като малък архипелаг

два семафора в сто посоки

разпиляваха влак след влак.

В отчаяние и тревога

с мен гореше зелен фенер.

Всеки миг ми искаше огън

някакъв милиционер.

Стар джебчия с печална морда

се въртеше над куп палта.

Дъжд валеше. Над всички лордове

и над всички крадци в света.

И над мене. Аз все тъй чакам.

Аз от чакане станах мъж.

Над безумните черни влакове

се изсипва страхотен дъжд.

Бясна свирка процежда пара

през присвита и зла уста.

Дъжд се лее! Над всички гари

и над всички мъже в света.

Миряна Башева

Я глей, и в Тунис имали електрички. Че откъде ток там в пустинята?

...

Л-2344 на станции Москва-Сортировочная.

Фото: А.Бошкарев ( 09.05.2003 г.)

Преди 100 години беше възможно да се пътува с влак от Хайфа в тогавашна Палестина до Дамаск, до Йордания и по на юг с Hedjaz Railway, компания, експлоатирала железопътната мрежа, построена от турците през 1900-1910 година. Линията на няколко пъти пресичала пресъхващи реки с каменни мостове. На снимката виждате типичен мост на Hedjaz Railway, в северната част на долината на река Йордан. Линията вече не съществува, по моста няма никакви релси.

Южно от Тибериадското езеро, Израел.

...

Железнодорожный мост в Риге.

Фото: С.Кубрак ( январь 2004 г.)

...

ДУНАВ МОСТ /Мост на дружбата/

Главният път от България през река Дунав в района Русе – Гюргево. Открит на 20.06.1954г. Автор на проекта е В.Андреев. Строителството е реализирано 1952-1954г. със съдействието на тогавашния СССР. Дължината му е 2, 8 км, на височина 30 метра над водата -на две нива – за влакове и автомобили.Средната част може да се повдига и да пропуска големи кораби.

А познайте чий роднина е велосипедистът?

Редактирано от - Don на 24/3/2004 г/ 14:21:09

Я си размърдайте мозъците малко!

Кой град е това?

Там горе си пише - Мароко, Гара ФЕС. Естествено, че гара Фес е гарата на града Фес. Откъдето произлизал корена на нашия външен министър. И където всички му били братовчеди.

Включително и велосипедиста, който не успя да попадне в кадрото.

Don, помниш ли това нещо ?

...

Вагон С33280 в депо София заснет през 1920 г.

...

...

Гара София панорама

от 1925 г.

...

Давайте още!

...

Локомотив № А-І "Борис" през 1901 г. фабрика "J. A. Maffei

...

...

Локомотив 986 на трасето Кочериново-Рилски манастир в 1916 г.

...

Локомотив № 58 "България" заснет през 1895 г. "Hanomag"

Eдна швайзарска пейзажа - ногу прилича на кавьорче, ама не е.

Дружко си е, като работиш по тема, иначе е някакси нескромно ...

приемаме с благодарение !

А това е италиянското чудо на техниката Pendolino - накланящ се в завоите влак, разработка на ФИАТ. Доста е разпространен из Европа - ползва се от финландските железници (влака на снимката), италиянските разбира се, испанските, френските, германските, швейцарските и чехските. На права отсечка развива до 250 км/ч, основното му предимство е, че благоадрение на специалното си окачване вагоните са накланят в завоите, което позволява движението с по-висока скорост в завои.

Лично съм се возил на такъв влак в Германия и наистина доста чевръсто взима завоите. НЕдостатъла му е, като на повечето италиянаски изделия, че сложното окачване на вагоните се поврежда често, което води до понижаване на скоростта и до големи разминавания с разписанието на влаковете (което и без това не е силна страна на Дойче Бундес Бан).

Тъкмо днес мислех да критикувам, че липсват българските експреси "Слънчев бряг" и "Диана експрес". Ах, какви хубави времена бяха само.

На море със "Сълнчев бряг"!

С Дианата пък редовно пътувах почти до родното си място.

В последните години обаче спомените ми са свързани само с пътническия Русе-Велико Търново- голям кошмар и вечни закъснения.

Дон, Гърция си я представил като в приказките. Виж Пирея ми е до болка позната, но в друг ракурс, мерси все пак!

Да се отдадем на мечтите и това е...

Приятна вечер и приятен уикенд!

Нали френския беше най бърз?

Но като утешителна печалба, ето ти го Диана експрес, на влизане в гара Ямбол.

Ето го линка. Не знам Мони сама ли се е изтрила. Може и собственикът на темата. Пак пробвах фотоалбума, но пак не се отвори.

Натиснете тук

Приятен ден!

Редактирано от - Tя на 29/3/2004 г/ 16:11:37

Ет още един експрес, този път Слънчев Бряг, на гарата в Ямбол.

Виждате немодифициран електровоз серия 46.

31 юли 2003г.

Според моето скромно мнение този локомотив, серия 42, производство на SKODA, е най-красивия електровоз в България, Сравнително по-стар модел, сега се реконструира в корпуси от 43, 45, и 46 серия.

Натиснете тук Любопитно, музей

Редактирано от - *Мони* на 29/3/2004 г/ 18:51:36

Идете на "Общие сведения", а след това на "Музей Истории Железних Дорог". Натиснете тук

Едно локомотивче от теснолинейката в Harz.

NWE 11 - 99 59 01.

...

London to Greenwich Railway in 1840.

...

The first section of the London & Greenwich Railway was opened in 1836. However, it was not until December, 1838 that the whole line was finished. Although the original survey suggested that the four-mile railway would cost £ 400, 000, by the time Greenwich Station was finished in 1840, the total sum spent on the railway was nearly a £ 1 million.

Built on a viaduct consisting of 978 arches, the line ran from London Bridge to Greenwich. Unlike other railways at the time, the London & Greenwich was built specifically for passenger traffic and was the first of the many inner suburban commuter systems. The railway was a great success and by March 1841 the locomotives on the line had made 170, 000 journeys and had carried 6, 800, 000 passengers.

А тази снимка е направена днес, 31 март 2004.

Швейцария, товарен влак Am 842 102 близо до Беринген пътува към Шафхаузен.

Откога не сте виждали такива семафори?

Редактирано от - Don на 31/3/2004 г/ 19:02:28

А ако някому е интересно какво се вижда от кабината на машиниста, ето, полюбувайте се!

Италия, Casalbordino-Pollutri, октомври 1992 година.

...

...

IN THE ROCKY MOUNTAINS.

The "North Coast Limited," the principal express of the Northern Pacific Railway of the United States of America, on the continental divide in the Rocky Mountains, a few miles east of Butte, Montana. The "North Coast Limited" ran between Chicago and Seattle (Washington) and Portland (Oregon) This all-Pullman train had air-conditioned cars

...

"THE BROADWAY LIMITED,"

of the Pennsylvania Railroad, crossing Rockville Bridge, over the Susquehanna River, near Harrisburg, Pennsylvania. This all-Pullman express ran between New York, Philadelphia, and Chicago, a distance of 908 miles, in seventeen and three-quarter hours.

...

RIVALLING THE

"CHELTENHAM FLYER."

Engine 6402, of the Chicago, Milwaukee, St. Paul, and Pacific Railroad, ran the eighty-five miles between Chicago and Milwaukee on July 20, 1934, in sixty-seven minutes thirty-five seconds, averaging 75.5 miles an hour, and attaining a maximum speed of 103.5 miles an hour.

...

STREAMLINING ON A STANDARD LOCOMOTIVE. The Great Western Railway’s "King Henry VII.," adapted for an attempt at the speed record in connection with the company’ s centenary. This picture shows the train travelling on the Paddington-South Wales main line, between Wootton Bassett and Brinkworth, Wiltshire.

А бе, вие, дето живеете в Щатите, разкажете ни нещо за тамошните влакове, има ли ги, ползват ли се или са засенчени изцяло от самолетите?

...

Swindon - Paddington - 97.2 MPH, 1935

Като си намеря влакче, ще гостувам и аз.

Преди много години с такива полуавтобуси, полувлакове прекосих Чехословакия от Прага до Търнава, за да наблюдавам мача, с който Спартак (Търнава) стана шампион на Чехословакия по футбол. Незбравимо пътешествие беше.

Тези влакове са много популярни там. Поради гъстата си железопътна мрежа (Чехия има 5, а Словакия 3 пъти по-голяма гъстота на линиите на единица площ от България) този вид пътнически влакове заменят междуселищните автобуси. Тогава бяха предпочитана транспорта връзка на града с околните села.

Този влак е на перона на Банска Бистрица и се готви да потегли за Брежно.

Снимката е от 3 април тази година.

A това е новият братовчед на междуселското влакче.

Функционално е същият, но дизайнът му е великолепен - "Татра", Банска Бистрица.

3 април 2004.

По закон са им наредили да свирят по 3 пъти на всеки прелез и това е много гадно.

За 30 години не съм се возил на влак. Не познавам и НИКОЙ който да е пътувал с влак. Четох някаква книга от Стайнбек, че от местото дето живеел се чували влаковете. Днес никой няма да напише това.

Мъчат се (макар и с половин уста) да популяризират някакси пътуването с влак.Предлагат какви ли не услуги. Няма да го бъде!

Всично е решено. Видях град с близо 3 милиона жители да има гара точно колкото една барака. И затворена при това?

Не пътуват и със самолети много-- няколко милиона души на година.Това е нищо.

Всеки си пътува с колата. Дори до пощата или магазина -- на 200-300 метра.

Слизаш от едната кола и се качваш на другата.Никакъв контакт с хора. Никакви празни приказки. Има изложени локомотиви по музеи на открито.

Исторически, някакви.

Например, много е лесно да пропътуваш няколко хиляди километра и да не чакаш никого.Изобщо, чакането е голяма мизерия. Я, ще чакам влака? Как ли пък не? Докато чакам аз ще бъда на двеста-триста мили.~~75 мили в час лимит на каране. Ама ти си караш с 90 нормално. Изплаща се и да платиш глоба.После има толкова машинки да те предупреждават за радар и направо да го заглушават.С една глоба се изплаща.

§- Интересно е ако някой влак удари кола.Празник за целия щат. Изкарват им го през носа.--До 15 милиона компенсация на ударения.Журито им го натрясква яко. Всеки се радва! Никога не се возят по двама!! Всеки си има кола. И никой не кара чужда -- на жената, на децата, на брат или сестра. Да ти пренаглАсят огледалата и да ти сменят станцията на радиото или дисковете. Но уей !!

Обаче има магистрали с по 6-8-10 платна и не стигат. Море от коли! Строят се нови но нищо не помага. Ако тръгнеш в пиковите часове по магистралите, може и да чакаш.Трябва да знаеш заобиколни пътища.

Един добър магазин трябва да има 700-900 и повече места за паркиране; ако иска да има бизнес. И удобни: че никой не иска да паркира далече.Далече е от 50 до сто метра.

Ако щете вярвайте! Знам, че ви е малко чудно. Европа не може да се мери с Америка >>> по нищо!!!

Дойде скоро при мене един германец-- Германия това, Германия онова...

Само за две седмици си сви опашката. Особено за цените. Ми те в Дойчланд три пъти по високи.И никакво разнообразие на стоки.Аз му казвах-- германците поначало не са търговци. Не умеят много неща. Ограничени са; както и цяла Европа. Задръстени по ново-български.Сега отново ще им увеличават цените (и намаляват пенсийте).

Ха, наздраве!

Да си жив и здрав!

Входът към Братислава откъм Будапеща (Комарно - Комаром).

Редактирано от - Don на 04/4/2004 г/ 23:20:16

Увлечението по крайградските влакчета е отдавнашно у германците. На снимката виждате специалния влак на Nordwestbahn ( NWB ) по линията Hannover Messe - Laatzen, обслужващ посетителите на CeBIT 2004.

23.03.2004

Редактирано от - Don на 07/4/2004 г/ 08:24:18

Ново влакче от Ламиа пристига на гарата в Атина, 02.03.2004. 15:45

Чешките компании Skoda Doprawni Tchnika и CKD Vagonka Studenka съвместно са разработили нови двуетажни електрически влакове, предназначени за крайградски съобщения. Състоят се от три секции - главен моторен отсек, прицеп с кабина за управление и междинен прицеп. Возят до 790 пътника при 320 седящи места. Максимална скорост - 140 км/ч

На пръв поглед унила следобедна дремлива снимка. Пък и на втори също. Но това е една от началните гари на Атинското метро, което в по-голямата си част минава над земята. Гарата е Пирея. Сивото здание в дъното е пътническия салон.

Общо взето, евтинджос. Откъдето и да го погледнеш. Но пък носи неповторимия чар на Гърция.

Поздравявам ви с брюкселското метро. Станцията е "Жак Брел".

По-известни са обаче трамваите, с клаксон като на презокеански кораб /ако за това изобщо се казва клаксон?/ Но да не се отклоняваме от темата.

Ne me quitte pas

Il faut oublier

Tout peut s'oublier

Qui s'enfuit deja

Oublier le temps

Des malentendus

Et le temps perdu

A savoir comment

Oublier ces heures

Qui tuaient parfois

A coups de pourquoi

Le coeur du bonheur

Ne me quitte pas

Ne me quitte pas

Ne me quitte pas!

Защо не заминем за някъде,

защо не си купим билети...

Има толкова влакове,

кораби, самолети!

***

Къде ми е остров Ява?

Къде ти е остров Малта?

И в сън не ни се явяват.

На яве - още по-малко.

***

На сън -все стихийни бедствия.

В живота - яма след яма.

А колко превозни средства...

И в нито едно ни няма.

***

Все тъй ли ще я караме?

Клечим на старата спирка,

наречена Главна гара,

а влаковете си свиииркат..

***

Обвинения и покаяния

тънат в бездънни обиди.

По релси и океани,

които няма да видим.

След Жак Брел и Миряна Башева от 1986г. ето ви още един един влак от същата година. Познахте ли го?

Сега ще потърся и от филма "Гара за двама".

Помниш го , нали ?

Людмила Гурченко, Никита Михалков и .....(забравих , ще се сетя и допълня)

Снежни виелици в Таполча, Унгария през март 1999г. На преден план виждате дизеловия локомотив М62-165, познат в Унгария като Сергей, закачил закъсал в снега влак, теглен от друг дизел, М61-006. По време на "спасителната операция" два от шестте тягови електродвигателя на Сергей се повредиха заради късо съединение в снега, но закъсалия влак беше изтеглен с останалите 4 здрави двигателя.

Натиснете тук

si

Готино при вас, нека вихри враждебни не докосват пантографите ви.

Сега, по същество. В един клуб видях една много добра игра, казва се Train Simulator - караш влакове, ти си машинист, прикачаш вагони, композираш ги влаковете, пребродваш степи, планини, тунели, мостове и всичко като на живо. Голям кеф. Но отникъде не можах да я сваля, даже и demo версия не успях да намеря. Някой от вас знае ли откъде да я сваля тази симулация?

Черпя, без майтап.

Самата игра била, казват, на 6 CD's, съществува и руска локализация на 1 диск. Разправят, че най-лесно се намирала на един площад с името на "двама братя" , забравих вече кои.

~~~~~~~

А ето какво знаят за нашите железници в братска Америка...

От 27.03.2004 г. е. Но в същото време жп мрежата на Гърция е доста по-подробна.

===============

Mourice de Hirsch

1831- 1896

Обща дължина около 2200 километра, като тук трябва да включим 580 километровата "Пелопонеска линия" - теснолинейка с междурелсово разстояние 1 метър.

Сега се електрифицира и удвоява участъкът между Солун и Атина, което е логично - това са двата промишлени центъра на Гърция, наистина много мощни, в интерес на истината ние такива мощни индустриални ареали нямаме, или ако сме имали, успешно сме ги ликвидирали. Но състоянието на железницата им, етапа, на който се намират те е сравним с етапа, на който беше БДЖ през 1970 - 80 година - удвояване и електрификация. Въпреки това, те не могат да достигнат нашата гъстота на линиите (4400км и в по-голямата си част двойни и почти 90% електрифицирани). По правило този вид транспорт е достъпен от почти всички населени места в България ( с изключение на планинските масиви), докато за гърците железницата е по-скоро изключемие, отколкото правило.

Още една зимна приказка. Франция. Флендруз. 23.02.2004 година.

Интересното е, че електрификацията на нашите железници е извършена по френските стандарти за тоководещата мрежа, които са коренно различни от съветската по ония години. Да им се чудиш как са успели да се откачат от задушаващата прегръдка на тогавашния "голям брат" и да електрифицират българските железници по тертипа на "гнусните империалисти".

Редактирано от - Don на 13/4/2004 г/ 21:59:36

Нема ли там нещо blow up, или то пак нещо западно, упадъчно беше?

Както правеше Микеланджело Антониони, като увеличиха снимката и видяха убиеца. Ей тъй искам да го видя морето...

Нещо такова!

Случайно открих: Натиснете тук

Чудесно е ! И богато, и красиво, и много добре структурирано !

Сърдечни благодарности !

...

...

Budapest heritage trams (Hungary)

Heritage twin-set BLVV 21+22 on the location of a movie shooting

На днешния ден

На този ден преди 85 години на гара София за пръв път спира международния влак "Ориент експрес". Линията е открита на 4 октомври 1883 г. След Първата световна война влакът започва да се движи през Сърбия и България.

Първият реставриран парен локомотив от колекцията на БДЖ с музейна стойност потегли от Централна гара по маршрута София - Гара Яна - София на 25 Септември 2002 г. Сред пътниците в ретро-влака бяха ръководители на транспортното министерство, "БДЖ" ЕАД, НК "ЖИ", водещи туроператори от страната, представители на Австрийското дружество "Приятели на железниците", други гости и журналисти.

Демонстрираният парен локомотив е създаден през военната 1943 г. в германската фабрика Шварцкопф - Берлин. За него до септември 1944 г. БДЖ са плащали наем на Германия, а след тази дата - на СССР, тъй като локомотивите вече били военни трофеи. След подобренията и модернизацията локомотивът работи в БДЖ от 1962 г. и вози влакове предимно по северната жп мрежа. От 1982 г. е обявен за музеен и домува в депо Мездра. През 2002 г. той отново е възстановен в депо Бойчиновци и е единственият парен локомотив в БДЖ, отговарящ на всички изисквания и годен да извършва атракционни пътувания по жп мрежа с нормални междурелсия. Максималната му скорост е 140 км в час.

...

...

...

...

...

Гарата на Синая, Румъния. Май, 2003 г.

Интересно почистена гара...

...

Значи не било само в Индия...

...

Лънч...

...

...

Авторът се казва Ron Paludan, сега ще тръгна да търся нещо за него !

...

...

Швейцария. St. Moritz

...

А това е единственото влакче, което намерих в моя фотоалбум...

Много идейно...

Чак ми иде да си спомня за Димитър Полянов !

...

И това е Ron Paludan !

...

...

Спасители оглеждат останките на експресния пътническия влак, който на 28 февруари дерайлира след удар в джип и се заби в товарен влак североизточно от Лондон.

От Интернет-афера до жп катастрофа

При невероятна верижна катастрофа край селцето Грейт Хек, североизточно от Лондон, загинаха 10 и бяха ранени 70 души.

Строителят Гари Харт карал джипа си "Ленд Роувър" с ремарке по пътя в Йоркшир сутринта на 28 февруари. Според обвинението в съда 37-годишният Харт прекарал цялата предна нощ в телефонен разговор с момиче, с което се запознал осем дни по-рано в Интернет. Уморен след безсънната нощ, Харт задрямал и джипът излязъл от платното. Автомобилът и ремаркето паднали от надлез върху линията на най-бързата и натоварена железница на Острова. Минути по-късно в роувъра на Харт се ударил високоскоростен пътнически влак, пътуващ за Лондон. Първите вагони дерайлирали и били пометени от идващия отсреща товарен влак. Самият Харт позвънил в полицията 60 секунди преди удара. Процесът срещу него тече в момента.

/в-к Сега/

тук влиза в гара Виктория, Лондон

интериора в един от вагоните

пода на тоалетната в същия вагон...

И една малка подробност - официално това е първия парен локомотив развил скорост по-висока от 100 mph (~ 160 км/ч), това станало на 2 ноември 1934, тъй че информацията за макс. скорост на Cheltenham Flyer изнесена от Божо ми се струва недостоверна.

вярно е, че се доверих на официален сайт и не направих проверки. Но като се поразрових, виж какво открих :

http://www.gwr2807.fsnet.co.uk/achelfly.h tm

Както би казал приятелят ми Незнайко, "Бе заеби, всичко пише !"

Даже пише, че въпросната дата е 30.ноември, обаче знаеш ли ги британците по какъв календар се водят ?

Shinkansen !

...

...

...

...

А на колко места ходи това влакче...

...

Но на много места ходи...

Eдна от най-красивите гари в Югоизточна Европа - Istanbul - Sirkeci. Построена е през 1890 година заради пристигането на първата композиция на Ориент Експрес.

...

...

гара Лайпциг...

...

...

...същата гара...

Нещо по-близко, поне аз винаги съм предпочитал по-южните мотиви.

Гарата в Кочани, Македония.

Кой казваше, че в USA нямало влакове?

Те ви един, Amtrak, в околностите на Ruther Glen, VA. Снимката е направена на 8 април 2004 година .

Ама пък и какъв кич ги гони горките....

Ако не виждате надписа на вагона той е AMERICAN ORIENT EXPRESS.

...

...

...

...

...

...

Seattle_amtrak_station

...

Доста любопитно четиво. Това е билет за превоз на пътник без багаж по линиите на Amtrak. В сравнение с действуващата сега в България система за билетоиздаване този билет съдържа даже по-малко реквизити и всъщност ползува демодирана технология на отпечатване. Но влакът си върви и не го е еня за качеството на билета...и върви бързо и навреме...

...

А тук едно още по-любопитно - тук всичко е ясно и не иска текст под себе си !

...

Знаменитото "казие", десетилетия обслужвало издаването на картонени билети

...

...

Стандарте билет на Deutsche Bundesbahn. Е, цените му още са в марки, но друга промяна няма...

...

...

Извинявайте за лошото качество. Билетът е на украинските железници, че даже има и обяснения за типа на отделните реквизити

...

...

А ето какво ви издават в Швейцария.

...

...

Сигурно се досещате, не защото съм пътувал с него...

...

Любопитна е организацията на връзката. Най-ниското ниво е връзката между две съседни гари. Служи за осведомяване на най-близкия съсед, за различните събития, като пристигането на влак номер... (това е свидетелство, че този влак успешно е достигнал текущото си назначение) или че даден влак е заминал - това уведомява следващата гара да започне процедурите по приемането на влака.

Следващото ниво е връзката между гара и местното (пряко) управление - диспечерите. По правило съобщенията от този слой не са достъпни за останалите кореспонденти. По този слой тече информацията за състоянието на графика за движение и заповедите, отдавани от диспечера до дежурните ръководители движение.

Третият слой е връзка между диспечерските райони, а най-горния - между железопътните управления.

Въпреки бавната връзка, този вид комуникация има неоспоримото предимство за онези времена, че всяко твърдение в тази мрежа е документирано и може да служи за доказателство за правилността на отдадените разпореждания.

Редактирано от - Don на 20/4/2004 г/ 18:04:35

...

Samuel Morse ( 1791 - 1872 )

...

Невероятна изглежда връзката на горния апарат с тия изящни формули, но истинското им название е ТЕЛЕГРАФНО уравнение. Решава се с помощта на математически апарат, разработен за вълновите процеси. Всъщност това уравнение описва целия процес на разпространение на тока по проводник.

Уравнението е изучавано от лорд Томпсън (1855), Кирхоф (1857), Хевисайд (1876) и Пуанкаре (1897). Названието ТЕЛЕГРАФНО принадлежи на Пуанкаре.

...

Железопътен входен семафор, Централната гара на Loughborough.

Снимката е от 06.януари.2002 година при гъста мъгла. Автор Ian Britton.

...

... Приемното здание на гара Sirkeci

...

...

Изглед откъм приемните коловози на гара Sirkeci от 1920 година

...

...

Същият изглед от 1999 година

...

...

Същата гара "отвътре"...

...

...

Входните семафори на Сиркечи гарасъ.

...

Изглед откъм Haydarpasa

...

...

Изглед откъм Sirkeci

Ширината на Босфора между двете гари е 2.2 мили ( около 4 км ). Турските железници започват да експлоатират фериботната връзка едва през 1958 г. Първият фериботен кораб "Demiryolu" е с дължина 74 м, с парна тяга и скорост 11 възла. Понастоящем циркулират три паралелни жп връзки между гарите.

...

Жп мрежата на Турция преди Първата световна война - 1914 г.

...

Сегашното състояние на турската жп мрежа

Преди затварянето на АЕЦа, или след това?

И даже въпросът не е толкова в АЕЦ-а, колкото в целенасочената и последователна политика на няколко правителства да съсипят железопътните превози за сметка на автомобилните ! А това не само мирише, то вони на лобизъм !

Но нека не се увличаме, темата все пак беше отворена с най-благи намерения...

...

...

Гара Анкара. Поглед откъм града. Януари 2001 г.

...

Гара Alsancak е била крайна гара на Отоманската железопътна компания. Британците са избрали да разположата гарата непосредствено до пристанището. Гарата пази още оригиналния си облик - малка, спретната и много приятна. Два входящи коловоза с покрити перони и два изходящи коловоза. Няма никаква електроника и никакви екстри за пътниците в чакалнята.

...

Поглед откъм града

...

Поглед откъм пероните

...

Входът за пасажерите

Намира се до историческия център на града. Булевардът "Кордон" я съединява с морето.

Предлагам ви два изгледа - откъм града и откъм линиите.

...

...

Кой казва, че вече няма парни локомотиви у нас?

Локомотив 01.23 на гара Подуене - 24.04 2004 г.

Photo by Todor Cholakov (bdz46@abv.bg)

Вагонът на султан Абдул Азис

...

...

Благодаря ти.

Ето един за ранния утрешен влак...

Early Morning Train

The early morning train

Takes me back again

Though I do not know your name

You''re by my side

Oooh I love you

I cry from deep inside

But love is what you hide

On the early morning train

I look out of the window

I look down at my shoes

At the man with the Dan Dare eyebrow

And secretly at you

Oooh, I love you

But what am I to do

How can I get through

On the early morning train

Maybe it''s the train that takes me where I''m goin''

But baby you''re the one that shakes me

Without knowing

The train runs down the line

Your mouth waits for a smile

But your eyes still show a sign

Do Not Disturb

Oooh, I love you, but how can I be heard

When no one says a word

On the early morning train

When no one says a word

On the early morning train

Този текст е на Боб Дилън. А песента стана известна в изпълнение на Питър, Пол и Мери.

Любимата ми песен на Боб Дилън е "Where have all the flowers gone..."

Where have all the flowers gone?

Long time passing

Where have all the flowers gone?

Long time ago

Where have all the flowers gone?

Girls have picked them every one

When will they ever learn?

When will they ever learn?

Where have all the young girls gone?

Long time passing

Where have all the young girls gone?

Long time ago

Where have all the young girls gone?

Taken husbands every one

When will they ever learn?

When will they ever learn?

Where have all the young men gone?

Long time passing

Where have all the young men gone?

Long time ago

Where have all the young men gone?

Gone for soldiers every one

When will they ever learn?

When will they ever learn?

Where have all the soldiers gone?

Long time passing

Where have all the soldiers gone?

Long time ago

Where have all the soldiers gone?

Gone to graveyards every one

When will they ever learn?

When will they ever learn?

Where have all the graveyards gone?

Long time passing

Where have all the graveyards gone?

Long time ago

Where have all the graveyards gone?

Covered with flowers every one

When will we ever learn?

When will we ever learn?

Култова песен.

Поне за моето поколение, когато бяхме на 20.

Пяха я и Питър Пол и Мери, и Боб Дилън, и Джоан Без.

Но автор и на музиката и на текста е Пийт Сийгър.

Это было весною, зеленеющим маем,

Когда тундра надела свой зеленый наряд.

Мы бежали с тобою, опасаясь погони,

Чтобы нас не настигнул пистолета заряд.

Дождь нам капал на рыло и на дуло нагана,

ВОХРа нас окружила - "Руки в гору!" - кричат.

Но они просчитались. Окруженье пробито.

Кто на смерть смотрит прямо - пуля тех не берет.

По тундре, по железной дороге,

Где мчится скорый "Воркута - Ленинград",

Мы бежали с тобою, опасаясь погони,

Чтобы нас не настигнул пистолета заряд.

Рано утром проснешься, на поверку построят,

Вызывают: "Васильев!" - и выходишь вперед...

Это Клим Ворошилов и братишка Буденный

Даровали свободу - их так любит народ.

Мы теперь на свободе, о которой мечтали,

О которой так много в лагерях говорят.

Перед нами раскрыты необъятные дали,

Нас теперь не настигнет пистолета заряд.

По тундре, по железной дороге,

Где мчится скорый "Воркута - Ленинград",

Мы бежали с тобою, опасаясь погони,

Чтобы нас не настигнул пистолета заряд

Расшифровка фонограммы в исп. А. Филипенко и Ю. Никулина (1994 г, клуб "Белый попугай".).

Редактирано от - Божо на 01/5/2004 г/ 00:31:51

...

Про Сережу Фомина

Я рос как вся дворовая шпана -

Мы пили водку, пели песни ночью, -

И не любили мы Сережку Фомина

За то, что он всегда сосредоточен.

Сидим раз у Сережки Фомина -

Мы у него справляли наши встречи, -

И вот о том, что началась война,

Сказал нам Молотов в своей известной речи.

В военкомате мне сказали: "Старина,

Тебе броню дает родной завод "Компрессор"!"

Я отказался, - а Сережку Фомина

Спасал от армии отец его, профессор.

Кровь лью я за тебя, моя страна,

И все же мое сердце негодует:

Кровь лью я за Сережку Фомина -

А он сидит и в ус себе не дует!

Теперь небось он ходит по кинам -

Там хроника про нас перед сеансом, -

Сюда б сейчас Сережку Фомина -

Чтоб побыл он на фронте на германском!

...Но наконец закончилась война -

С плеч сбросили мы словно тонны груза, -

Встречаю я Сережку Фомина -

А он Герой Советского Союза...

1963

Направо ми събра очите...

Не съм и предполгал, че тези текстове съществуват още някъде като физическа даденост.

Сказку Венского леса я услышал в кино

это было недавно, это было давно.

Ашколун, братче, машаллах!

Редактирано от - Don на 01/5/2004 г/ 07:36:49

Прочутият "курьерский" Воркута - Ленинград, то ли по тундрам, то ли по шпалам.

Когда мне невмочь пересилить беду,

когда подступает отчаянье,

я в синий троллейбус сажусь на ходу,

в последний,

в случайный.

Полночный троллейбус, по улице мчи,

верши по бульварам круженье,

чтоб всех подобрать, потерпевших в ночи

крушенье,

крушенье.

Полночный троллейбус, мне дверь отвори!

Я знаю, как в зябкую полночь

твои пассажиры - матросы твои -

приходят

на помощь.

Я с ними не раз уходил от беды,

я к ним прикасался плечами...

Как много, представьте себе, доброты

в молчанье,

в молчанье.

Полночный троллейбус плывет по Москве,

Москва, как река, затухает,

и боль, что скворчонком стучала в виске,

стихает,

стихает.

Булат Окуджава

Кой знае, ако се съберем някой ден, можем и да запеем тези песни ...

Приятен ден !

Приятен да е!

И честит Празник!

Сетих се за влакчето Бургас-Поморие.

Споменът ми е от мноооого ранно детство - дървените седалки и вятър в отворения прозорец. Нямаше купета единственото вагонче. На гаричката в Поморие чакаша файтон.

А, и от една избледняла снимка ( къде се е затрила тази снимка ), на която пострещат вуйчо Кирил от Францата на последната спирка на Чайника пред Банка Анхиало.

Мамина историйка - веднъж един друг вуйчо настигнал Чайника на кон да даде на мама, гимназистка в Ямбол, малко парици увити в бяла кърпа. Романтика.

.

Това също е романтика.

Божо, специално за теб!

Santa Fe

Station

Now I''ve been happy lately, thinking about the good things to come

And I believe it could be, something good has begun

Oh I''ve been smiling lately, dreaming about the world as one

And I believe it could be, some day it''s going to come

Cause out on the edge of darkness, there rides a peace train

Oh peace train take this country, come take me home again

Now I''ve been smiling lately, thinking about the good things to come

And I believe it could be, something good has begun

Oh peace train sounding louder

Glide on the peace train

Come on now peace train

Yes, peace train holy roller

Everyone jump upon the peace train

Come on now peace train

Get your bags together, go bring your good friends too

Cause it''s getting nearer, it soon will be with you

Now come and join the living, it''s not so far from you

And it''s getting nearer, soon it will all be true

Now I''ve been crying lately, thinking about the world as it is

Why must we go on hating, why can''t we live in bliss

Cause out on the edge of darkness, there rides a peace train

Oh peace train take this country, come take me home again

Тъжно...

...

Железопътна спирка Les Granges - на 32 км. от Монтрьо.

Вагончето беше зеленичко с дървени лакирани седалки и дървени рамки на прозорците, дето се свалят до долу.

Била съм хлапе. Толкоз помня.

Но от някогашната снимка на Чайника, дето не мога да я намеря, се вижда, че вуйчото е висок амен-амен колкото локомотивчето.

Нарязване на Дизелов Мотрисен Влак серия 18, произведен от унгарската фирма “Ганц-Маваг” Будапеща. Тези влакове решаваха проблема на ЖП линиите с малко натоварване, тъй като можеха да се движат в състав от 1 до 4 вагона, а при необходимост – до три влака да се включат в една композиция. БДЖ не закупи ниобходимите резервни части за поддръжката им и предпочете да ги унищожи.

Обикаляйки Нета, попаднах на този сайт Натиснете тук, в който има много болка за българските железници.

Разгледайте го!

Sirkeci garasi

Гарата Сиркечи в Истанбул - снимката я правих аз, вчера 08.05.2004г.

Редактирано от - Don на 09/5/2004 г/ 17:32:10

Детайл от стената на приемното здание на гара Сиркечи

Редактирано от - Don на 09/5/2004 г/ 14:38:40

Няколко турски локомотива вътре в гара Сиркечи

Редактирано от - Don на 09/5/2004 г/ 17:39:58

Източната фасада на гарата

Редактирано от - Don на 09/5/2004 г/ 14:45:46

Току-що пристигнала композиция на крайградската електричка откъм Мраморно море.

Емблемата на TCDD - Турските железници във входа на гара Сиркечи

Пускай де !

Още един детайл от стената на приемното отделение на гара Сиркечи.

И до днес това съоръжение работи безотказно. И има едно съществено предимство - тъй като има само две спирки, няма опасност да се изгубите.

Входът на гарата - много унил и въобще не загатващ за това, което е зад стените.

А не е ли време да се пренесем при антиподите, от другата страна на земното кълбо? Въпреки, че Австралия има купища забележителни железопътни обекти, моето внимание беше привлечено от едно забавно влакче, използвано в тропическа джунгла за събиране парите на туристите.

Един нов експрес тръгна през 2002 г. от Бризбейн на север. ТИЛТ Експрес го нарекоха. Компютърно управляеми пневматични възглавници позволяват до 160 км/час на кривите. Всяка композиция се състои от 5 вагона “економик” клас и един вагон “бизнес класа”.

По-долу виждате кабината на локомотива.

Редактирано от - Don на 15/5/2004 г/ 12:59:35

Union Pacific Streamliner Train

Малко тъжен финал - страничните коловози на Таполча, Унгария, 14 май 2004 година.

Неочаквано за себе си открих фактология, която най-вероятно е изненада за голяма част от участващите тук. Уви, тя е с финал, който не ни носи ентусиазма на надеждата...

За мен беше пълна изненада, че на острова на Афродита - Кипър - е имало, при това съвсем доскоро (е, в исторически план) действуваща железница, със всички изискуеми характеристики и огромно стопанско и социално значение.

Днес Кипър е разделен с познатата "Зелена линия". След турската инвазия през 1974 островът е разделен почти наполовина с бодлива тел, минни полета и пясъчни чували.Турските киприоти са в северната част, гръцките киприоти - в южната.

Но вече никой не си спомня, че почти по същите места, където сега минава "Зелената линия", е вървяла теснолинейката на Cyprus Government Railway.

Тази линия е била закрита през 1952 госина. Тя е започвала от пристанището на Фамагуста през Никозия до пристанището на Морфу. Пренасяла е товари, вода, пътници.

Железницата вече я няма. Останали са само няколко музейни експоната във Фамагуста.

Позволявам си да предложа на вниманието ви няколко снимки от онова време :

...

Гарата на Фамагуста 1951. Пътнически и товарни вагони около изходните стрелки.

...

...

Трамвай по същата линия, производство на Wickham, London, 1934 г.

това е изненада за мен ! Локомотивът на снимката е Hunslet 0-6-0, произведен в Манчестър през 1904 година и дошъл в Кипър през Египет. Нямам никакви сведения в България да са се разхождали Hunslet-и, обаче нямам и нищо достоверно за линията Бургас-Поморие.

Ами започваме ново проучване !

До края на месеца нямам никакво време, но после ще седна да преровя отново всички стари снимки и дано намеря тази с Чайника.

Построен през 1904 от Nasmyth Wilson с колоосна формула 2-6-0 и е бил доставен за откриването на линията.

Използуван е за смесен трафик. През ВСВ е използуван за отоплител.

...

Един от няколкото мощни локомотива Kitson на Кипърските държавни железници (Cyprus Government Railway). Използуван за трафик по възвишенията Трудос западно от Никозия.

...

...

Куба има изключителна железопътна история. Тя има една от първите в света жп линии - през 1837 г. е построена и влиза в експлоатация линия с парна тяга между Хавана и Бехукал, която предхожда по време цяла Латинска Америка, Азия, Ориента и по-голямата част от Европа ( Испания, чиято колония Куба тогава е, още няма железница). Парни локомотиви още обслужват кубинските захарни плантации. Куба има една от първите в света жп линии с животинска тяга - през 1843 г е открита такава линия между Релия и Гуанабакоа, която пък става първата електрифицирана линия 57 години по-късно. Хавана построява градска улична железница през 1858 година, като изпреварва всички европейски градове с изключение на Париж. В началото на 20 век шест кубински града изграждат трамвайни системи с контактна мрежа, а в пет града се използуват акумулаторни задвижвания.

...

Идиличен пейзаж.

Как бих искал да видя напоследък в България влак с толкова много вагони...

...

Влакчето излиза от гара Хавана. В дъното е куполът на Capitolio Nacionale

...

Приемното здание на гара Хавана. Изглед откъм площада.

...

жп транспортът в Куба - непосредствена производителна сила !

...

Историята на тази серия локомотиви в Куба е твърде занимателна.

Те са внесени в Куба през 1970 г. от СССР с наименование ТЭМ-Т2. Оказва се, че те пък са точно копие на американските локомотиви тип Acol, конструирани през 1950 и дадени на СССР по плана Маршал ( каквото и да сме чели тогава за този план...)

...

През 1916 г. Hershey Chocolate Corporation става собственик на грамадни захарни плантации на изток от Хавана. За транспортирането на добивите тя построява електрифицирана жп мрежа с дължина 135 км с оборудване от General Electric и J.G.Brill. Пътническото обслужване се извършва между градовете Матанзас, Казабланка и Хавана.

...

Днес, след закриването на добивните плантации през Юли 2002 г., след 86 години работа, остава само пътническото движение по тази мрежа. Тази фотография е направена близо до Матанзас.

The railway was born 165 years ago this week, and it has long been central to the economy, hauling tobacco for its famous cigars in the east and sugar cane to feed its mills in the west.

Born on Nov. 19, 1837, Cuba''s railway system initially connected Havana with the nearby community of Bejucal. Spain didn''t get a railway until 11 years later, according to city historian Eusebio Leal.

Today, Cuba''s 2, 700 miles of tracks still move about 60 percent of all ground cargo across the island, as well as hundreds of thousands of passengers annually.

While there are new efforts to restore the old American-made steam engines to attract tourists, average citizens complain about low-quality service -- especially chronic delays -- of this cheap form of travel.

"It''s a challenge, " said Rolando Jiques, who has spent 41 of his 74 years working in Cuba''s railway system.

Transportation Minister Alvaro Perez Morales said his staff has been working since last year to cut down on the delays.

"The complaints are justified, " Perez said.

One program reimburses railway passengers the price of their tickets if their train arrives late. The government-subsidized cost of passage from Havana to Santiago in the island''s extreme east is about $2.60.

Still, the major problem facing the railway is a lack of investment to repair and maintain its infrastructure.

Cuba recently purchased some engines and other hardware from Mexico and Germany, but the nation''s railway system "doesn''t get all the money it needs, " said Ricardo Aguiar, director of Railroads of Cuba.

Cuba is still recovering from an economic crisis brought on by the collapse of the former Soviet Union more than a decade ago and "investments are made within our reach, " Aguiar said.

(The preceding Associated Press report was filed Thursday, Nov. 21, 2002.)

November 21, 2002

**

Една тъжна годишнина

Експресът "Босфор" (Букурещ - Истанбул) навлиза в гара Горна Оряховица.

4 април 2004 година.

Същият трен, същото място, само няколко секунди след горната снимка. Кой ще познае, по залез или по изгрев е кадрото?

Тук има дух на пътешествие !

Браво !

Кажи ни нещо за автора им !

( И за светлофилтрите, ако знаеш )

...

А пък аз няма да ти отговарям, защото просто познавам и гарата и разписанието и се вижда къде е слънцето и къде от северната страна е високата кабина...

Авторът е Helmut Uttenthaler, helmut.uttenthaler@gmx.at

Нищо повече за фотографската техника не зная.

Влакът идва от Русе и влиза в Горна Оряховица от североизток. Приемното здание на гарата е в посока запад – изток. По нататъшния маршрут е В.Търново – Ст.Загора – Димитровград – Свиленград – Истанбул.

Bucuresti Nord 14.05 – Ruse Fr. 17.25 – Istanbul Sirkeci 08.27 R499 Bosphorus

Това пък е същият влак на завоя преди входния семафор на Горна Оряховица.

А това е един известен град – през зимата. Ще бъдете много учудени, когато разберете кой е този град.

Стройте се в редичка, да направим влак.

С него ще заминем ний на Слънчев бряг.

Пуф-паф, пуф-паф, през поля, тунели.

Пуф-паф, пуф-паф, покрай къщи бели.

Тракат колелата, весели игриви.

И децата возят, през места красиви.

Пуф-паф, пуф-паф, през поля, тунели.

Пуф-паф, пуф-паф, покрай къщи бели.

Влакът най-накрая в гарата навлиза.

Вземайте багажа, трябва да се слиза.

Пуф-паф, пуф-паф, през поля, тунели.

Пуф-паф, пуф-паф, покрай къщи бели.

За празника на нашите деца !

Редактирано от - ФЪРКАТИЧКО на 01/6/2004 г/ 22:37:13

Последните дни вали непрекъснато, в цяла Европа.

Подгизнала е и платформата Отдих, град Жуковский, на жп линията Москва - Рязан.

Много влага бе!

Входът на тунел Гълъбец (3600м.) на линията София - Карлово - Бургас (Варна)

Редактирано от - s(c)eptic на 09/6/2004 г/ 09:43:48

Някакъв линк?

Ако това просто заменя досегашните пътнически, бързи и експресни, защо се налага ?

И как ще се казват товарните ?

Дано е блъф !

Апропо, ако някой знае, може ли да каже как се е изменил товарооборота на БДЖ за сравним период, примерно първото тримесечие на 2003 г. срещу същия период за 2004 г.?

Сякаш от детството запазена теснолинейка в Колорадо спрингс, USA

Някой спомня ли си за тези кранове, неизменен пейзаж на всички гари?

Ето ви тук един реликт, останал като по чудо на крайморската линия "Пелопонес" в Гърция.

.....

Nighttrain

...

Форма на weekend в Австралия...

...

Карта на основните жп линии в Австралия

...

Първият железопътен преход в Австралия е 11 километров път с конска тяга между Goolwa и Port Elliott в Южна Австралия, открит през 1854 година. В същата година е открита и първата линия с парна тяга с дължина 3 километра между Мелбърн и Порт Мелбърн, последвана скоро след това от 23 км линия между Сидни и Парамата.

...

Атракционен влак Москва - Рязань.

...

...

Съставна част от британската национална железопътна мрежа, линията между градовете Alton и Alresford днес е увеселително заведение...

...

Същото място

...

Същият влак от другата страна

( с южно изложение... )

A 300-series Tokaido/San'yo Shinkansen awaits departure from Tokyo.

Hiroshima 'Cats'

Twilight Express

...

...

Ако забелязвате, локомотивът има същия номер...

Важното е характера.

А той, локомотива, като че ли с теслата дялан.

pocka просто е пропуснала да добави под снимката си и наличното там обяснение "...The Twilight Express from Sapporo arrives in Osaka, after a journey of nearly a whole day."

влаковете си имат характер, а и принципи - те не се спират където им скимне. Просто прегазват...

Редактирано от - pocka на 20/9/2004 г/ 22:50:46

...

...

Влакчето, теглено от локомотив W24 "Calbourne" приближава гарата Long Arch, Ashey

...

...

Локомотивът W8 "Freshwater" на гарата Ashey, 05.05.2003

...

...

Редактирано от - Божо на 21/9/2004 г/ 12:52:28

...

...

На 30.04.2004 г. един "dinner&music" влак начело с локомотива 18 201 прави излетно пътуване от Хамбург Алтона до Бад Брамштедт, по приватизирана линия, която не е виждала парна тяга поне от десетилетия,

...

На 01.05.2004 г. същият влак със същия локомотив пътува в обратната посока

...

Локомотивът 012 100-4 начело на увеселителен влак минава през мост над Елба между Хамбург Харбург и централна гара Хамбург

...

01 118 по маршрута Eisenach - Frankfurt - Eisenach

...

78468 в Кобленц

...

13.03.2004. 01 118 близо до Foertha, на фона на замъците Wartburg

Ама аз петдесетина години си го знаех Frankfurt am Oder, а сега изведнъж в тоя сайт пише Frankfurt Ost.

Да падна ли, да стана ли...

През 1940 година целият град Никопол излиза с файтоните на 4 км извън града, за да ядат и пият по случай започването на последните няколко километра от жп линията Плевен - Никопол. Дотогава линията е стигала до с. Черквица, невзрачно струпване на десетина рибарски колиби.

Шейсет години по-късно влакът е все още там. Гарата Черквица е единственото двуетажно здание. Трите коловоза са на стотина метра от Дунава и на два -три километра от Никопол. Старите хора все още си спомнят не един и два пикника, все по такъв повод, щяла да се довършва Линията. Ако посетите това уникално место, непременно ще се запитате - За къде пък може да пътува този влак? И само старите знаят за къде.

Чувстват го.

Редактирано от - Don на 05/12/2004 г/ 18:18:11

Гара Елена - крайна спирка на една от най-живописните жп линии в България. Днес нищо не смущава покоя и. Нито пътници, нито товари минават оттук. Трева е затиснала релсите и траверсите. Безнадеждно място.

Но в каква красота е попаднало.

Какъв студ само...

29 януари 2005 София - Бургас - гара Искър

Редактирано от - Don на 30/1/2005 г/ 12:26:10

А това е Централна гара София.

Този, който заснема, ми е приятел.

Те ти и един от лятото, френцки, ама понеже вапцан в синьо, не го пущат в червения салон, там са TGV-тата, тоя е само в локалното платно, сиромашкия.

Това е спомена ми за най-горещ пейзаж извън вагона. Който впрочем, беше доста шик оборудван, единично спално купе с диванче, ярко червен плюш, ама не като в нашите старите вагони, дето е тъмночервен от старост и оплешивял, и снежно бели колосани калъфи. И електрифициран съответно, та като си пуснах един Пако Лусия за допълване на впечатлението.... аз си падам по синкретичните образи...

Малка забутана гаричка, Benaojá n-Montejaque, на линията Bobadilla Antequera - Algeciras

Още един шпаньолец - Луис Арагон Експрес на гарата Paracuellos, по линията Сарагоса - Калатаюд

---

Изглед към Манхатън от влак, минаващ по моста Трайборо - вижда се автомобилния едноименен мост. С крайградски влакове (commuter trains) стотици хиляди хора идват на работа в Ню Йорк, някои от стотина и повече километра

---

---

Амтрак е полудържавна жп компания за далечните линии, има и няколко местни - Метро Норт (до Бостън и Нова Англия), Ню Джързи Транзит и РАТН (до Джързи) и LIRR (до Лонг Айлънд). Спират на много места и имат общи станции с метрото

---

---

Манхатън има две жп гари - Гранд сентрал (за Метро Норт, на снимката) и Пен стейшън (за Амтрак и останалите, под стадион Медисън ск. гардън). Третата беше под световния търг. център, възстановиха я бързо на дъното на дупката с временни ламаринени перони и ескалатори до тях

---

---

Селска гаричка в Платсбърг, Ню Йорк. Коловозите на гарите в града са скрити под земята - на Гранд сентрал са под Парк авеню и съседните блокове. Старите открити жп ареали се застрояват, така се построил и СТЦ. Новият футболен стадион, ако стане, ще е на такова място. Самите гарови сгради са като универсални магазини

---

---

Новото влакче за летище JFK от близките станции на метрото

---

С Асеla експрес Амтрак се опитва да привлече командированите между Бостън, Ню Йорк и Вашингтон - засега повечето летят със совалките на Делта и Юнайтед - и все повече с евтините авиолинии

Редактирано от - Чичо Фичо на 31/1/2005 г/ 08:34:44

А швейцарските крави не вдигали, казват, глава от пашата

Снимки от ботаническата градина, в която са си направили железница - от влакчета играчки (имаше и един виц за това, но не е по темата). И скъпият се вре там да помага. Сложили по едно-две локомотивчета от различните типове влакове, дето ги имат. И къщички-макети (от кори и клонки, но докарани добре) на най-известните сгради у наше село. И се получава следното:

или това (макет на "опушената мери"

Още една зимна приказка на БДЖ.

Чичо Фичо, и ти, Фани - ще ми се да ви питам нещо. Когато гледаме фотоси на влакчета, забелязваме, че в Америка линиите са единични и неелектрифицирани. За разлика от тях в Европа и Русия линиите са двойни и електрифицирани, поне в преобладаващата си част. Знайно е, че електрическата тяга е по-икономична от дизеловата, а удвояването на линиите повишава многократно пропускателната им способност, а оттам и трафика по тях. Какво кара американците, тези по дефолт прагматични хора да експлоатират една неефективна по европейските разбирания жп мрежа? Вероятно има някакъв мощен фактор, принуждаващ ги да приемат такова неефективно решение? Ще ви бъда благодарен, ако разясните този проблем. Сигурно има обяснение в нета, но аз поне не съм се натъквал на такова.

Благодаря.

За електрификацията - нефтените компании. Защо мислиш си нямат добър градски транспорт? Защо всяко семейство има средно 3-4 коли?

Пред къщи минава автобус - градски. Сутрин и вечер е на 15 минути, през деня - точно през един час. Какво ще направя, ако трябва да сляза до центъра (паркира се отвратително, почти както в София), а автобусът току-що е минал?

Трамваят - с 4 линии - е туристическа атракция. Миналата година възстановиха 2, поръчаха вагоните (познай къде - в Чехия) със старомодния дизайн.

Преди години (миналия век - началото) градът е страдал от жълта треска (не е малария, някакво друго подобно заболяване е, питах специално). Всички, които са можели да си го позволят, през лятото се изнасят в летните си къщи по крайбрежието в съседния щат. Съществува (все още) специална ж.п. линия, която да откарва мъжете сутрин на работа и да ги връща обратно. От 40-те години по нея минават само товарни влакове веднъж на 2-3 дни. За сметка на това, ако не дай си боже ти се наложи да пътуваш с кола рано сутрин към или привечер от Ню Орлийнз, вземи си книжка за четене.

Според тукашните - виновни са ония в Хюстън и ония от Детройт.

*

Железниците в Америка израсли като всичко, отдолу нагоре, от частна инициатива, местни акц. дружества, после се свързвали как да е в национални мрежи. Освен Амтрак има още няколко "национални" жп компании - Юниън Пасифик, Бърлингтън Санта Фе и др. Собствеността на релсовия път е заплетена, някои части даже от пътя Бостън до Ню Йорк били собственост на местните власти и малки частни компании. Отношенията им сигурно са сложни. Като в електрификацията, телефоните, кабелната телевизия и въздушния транспорт. Не знам какви са и цените на тока спрямо дизела, горивата са по-евтини от Европа.

*

Америка е страна на автомобила и вътрешните авиолинии. Има евтини автобуси за най-бедните, но ако пътуваш по-често, или семейно, най-евтиното и удобното е колата, по-далече - самолета. ЖП-то е на ръба, Амтрак е държавно ЕАД, акциите не се търгуват и се смятат безполезни.

*

В Америка едно от нещата, с които европееца от соцстраните най-трудно свиква, е че няма единна национална или градска система за почти нищо - транспорт, училища, университети, здравна и авто застраховка, пенсионен план, телефонна компания - за всяка дреболия трябва сам да "рисърчваш", "шопваш араунд" - библиотеките са пълни с хора, каквито в Европа не стъпват в библиотеки, интернета е влязъл в бита и на възрастните и необразованите. Всеки сам си създава своя свят и постоянно е в ловна тръпка.

За единичните жп-линии - у наше село просто е трудно да направят двойни, заради блатата.

Дон, бензинът тук е доста по-евтин (не като съотношение към заплатите, а като чиста стойност) от пропана в БГ.

Започват да се проясняват нещата. Сега не мога да си спомня точно, но в детските години бях чел нещо от Чарлз Дикенс за едно негово пътуване в Щатите и за посещението на някаква фабрика на Лоуел. Та там се говореше, че всяка линия е плод на някаква местна инициатива, а не толкова на съзнателно и дългосрочно планиране. Помня един израз, че вагоните били мъжки и дамски, в първите пушели всички, а във вторите никой.

Ако цената на бензина е толкова ниска, това до голяма степен обяснява нещата. Действително е крайно неразумно да се инвестира в железници, когато шосейните транспортни компании обещават по бърза печалба, и което е по-важно - по-бърз оборот на вложените средства.

Но помня и един епизод на Бредбъри, в който малчугани вървят по отдавна изоставеното трасе на стара жп линия. Тук има такава линия - живописни локомотиви някога пищяха из Камчийската долина. Днес там никой не пътува с влак. Но релсите все още стоят. Ще взема да ги пребродя, докато са все още там.

И романтично, и красиво - част от моята представа за Америка.

http://forum.skycode.com/pic/36057-xh_orient_express.jpg border=0 id=img>

Я да бутнем малко темичката...

Катастрофа с дизелов локомотив край гара Вайвара, Естония, юни 2004.

Аре, още нещо от Естония.

Гарата в Пярну.

Това не беше ли курортно градче в съветските времена?

Потеглят влаковете. Бавно заминават.

Потеглят и след себе си оставят,

перон обрасъл в тиха скръб.

А релсите са тънък ръб,

по който тромаво пълзят,

минутите на нечия раздяла.

Блестящо бяла кърпичка

крещи за сбогом...

А мойта, тъжно в джоба се е свряла,

забравила и срещи,

и раздяла...

от сайта "Truden"

Един френски TGV на изпитания в Чвхия, септември 2004

Един Интерсити от Белгия на гарата в Люксембург. Заради гумените възглавници в началото и края на влака са го нарекли Rubbernose

В редакция - снимката е направена днес.

Редактирано от - Don на 28/2/2005 г/ 21:29:06

Малка гара - Agua Calientes - по високопланинския път към Мачу Пикчу, Перу.

Някъде в Сирия. Изкачване към платото Петра в Йордания.

Натиснете тук

Гарата в Щутгарт

Още една гара - Москва река. От тази страна - речна гара. А от другата - железопътна.

Кой би си помислил, че в Словения има влак с чисто българското название Емона?

Но ето че той всеки ден се движи по маршрута Любляна - Марибор - Виена.

И обратно.

останка от околовръстна софийска ж.п. линия-това разбрах от коментарите под снимката от фото Форум

Натиснете тук

Aйде, с нов късмет през Новата година! за всички почитатели на жепето!

Eкспресът София - Пловдив между Сестримо и Костенец.

Моите братовчеди от София бяха изумени преди четирийсетина години, когато слязоха за пръв път на варненската гара. Не можеха да повярват, че релсите свършват някъде. Ние пък бяхме не по-малко изненадани от това, че те не знаят, какво Варна и Бургас са единствените две гари в България, проектирани по европейски тертип - с челни коловози в центъра на града. Е имаше още няколко - Черквица, Оряхово, Петрич но те бяха само стандартни гари , след стрелките релсите прекъсваха.

Гарите във Варна и Бургас са строени през 1925 година по един и същи проект и по една и съща транспортна схема - 7 челни коловоза и всичко за обслужване на пътниците около тях. А зад изхода - пиацата с файтоните и автобусите, които помня, ДМЗ, Почивка, Обиколните през Червения площад и Колелото.

Централния корпус на гара Варна.

Днес следобяд.

Примери:

Много красиво , както казват железничарите, приемно здание.

Само че какъв е официалния език в България?

Защо на фасадата пише Railway Station Varna? И никъде няма ЖП ГАРА ВАРНА?

И в Зимбабве няма такава гара - да няма надпис на официалния език.

Представяте ли си преди 10 ноември там да се мъдреше надписа Железнодорожный Вокзал Варна?

Следобедния бърз влак за Плевен - 17:10. Railway Station Varna.

Локомотив - Шкода , 42-205

Мощност - 2500 кВт

Максимална скорост - 145 км/час

Ето я въпросната плоча. Ники Василев принуди архитектите да я поставят на стената.Зер царизма беше на власт.

Влакът стрела вече и в България, след като в Япония стигна 366 км/ч.

Гърция иска влак стрела да свързва София-Солун.

Ники Василев се беше засилил за София-Варна.

Но Костов се цели за София-Бургас. Този проект засега ще се реализира най-рано 2015 г.

А тук таме из страната са пуснали и нови мотриси с модерен дизайн, но не знам да са стрели.

Натиснете тук

"Тракането на колелата, съпровождащо всеки от нас от момента нараждането до смъртта - това, разбира се, е най-привичният за нас звук.Учените са пресметнали, че в езиците на различните народи има примерно двадесет хиляди негови имитации, от които около осемнадесет хиляди се отнасят към мъртвите езици; повечето от тези забравени звукосъчетания дори е невъзможно да бъдат възпроизведени по съхранилите се оскъдни, а често и неразшифровани записи. Това са, както би казал Пол Саймън, songs, that voices never share. Но и сега съществуващите подражания, каквито има във

всеки език, разбира се, са достатъчно разнообразни и интересни - някои антрополози дори ги разглеждат на нивото на метаезика, като един вид културни пароли, по които хората разпознават съседите си по вагон. Най-дълъг се оказа изразът, използван от пигмеите от платото Канабис вЦентрална Африка - то звучи така:

"У-ку-ле-ле-у-ку-ла-ла-о-бе-о-бе-о-ба-о-ба ".

Най-краткото звукоподражание се явява взривното "п", което използват жителите на горното течение на Амазонка. А ето как тракат колелата в различните страни на света:

В Америка - "джинджъръл-джинджъръл". В страните от Прибалтика - "падуба-дам". В Полша - "пан-пан". В Бенгалия - "чуг-чунг". В Тибет - "дзог-чен". Във Франция - "клико-клико". В тюркоезичните републики от Средна Азия - "бир-сум", "бир-сом" и "бир-манат".

В Иран - "авдал-халаж". В Ирак - "джалал-иди". В Монголия - "улан-далай". (Интересно е, че във Вътрешна Монголия колелата тракат съвсем иначе - "ун-гер-хан-хан".)

В Афганистан - "накшбанди-накшбанди". В Персия - "карнак-зебуб". В Украйна - "трiх-тарарух". В Германия - "врил-шрапп". В Япония - "додеска-дзен". У австралийските аборигени - "тулуп". У планинските народи от Кавказ и, което е характерно, у баските - "дарлан-бичесин".

В Северна Корея - "улду-чу-чхе". В Южна Корея - "дулду-кванум". В Мексико (особено у индианците Уичотъл) - "тонал-нагвал". В Якутия - "тъдън-тъгъдън". В Северен Китай - "цао-цао-тантиен". В Южен Китай - "де-и-чан-чан". В Индия - "бхай-гхош". В Грузия - "коба-цап". В Израел - "таки-бац-бубер-бум". В Англия - "клик-о-клик" (в Шотландия -"глюк-о-клок".) В Ирландия - "блабла-бла". В Аржентина..."

"Но разбира се, най-красиво, задушевно и нежно колелата тракат в Русия

- "там-там". Така и ни се струва, че тракането им сочи към някаква светла

озарена далечина - там е тя, там, ненагледната..."

\\\\\\

Каква е разликата. Важното е съвсем друго. Най-близо до щастието -макар че не се наемам да определя какво е това щастие - аз съм тогава, когато извръщам поглед от прозореца и с крайчеца на съзнанието си - защото иначе е невъзможно - забелязвам, че току-що мен отново ме нямаше, а имаше просто свят зад прозореца, и нещо прекрасно и непостижимо, и абсолютно ненуждаещо се от никакво "постигане", съществуваше няколко секунди вместо обикновения рой мисли, една от които подобно на локомотив тегли след себе си всички останали, увлича ги и нарича себе си с думата "аз". Отново се

чува тръбният зов на далечен слон, вероятно бял - щастлив ли..."

\\\\\\\\\

Миналото е локомотив, който тегли след себе си бъдещето.

Понякога това минало на всичкото отгоре е и чуждо.

Ти пътуваш с гърба напред и виждаш само онова, което вече е изчезнало.

А за да се слезе от влака, е нужен билет.

Ти го държиш в ръцете си, но на кого да го покажеш?

Редактирано от - Viola на 06/3/2006 г/ 22:59:07

Залез над степите на Казахстан, гара Урумчи.

Локомотивът Шей...

Натиснете тук

Редактирано от - furkatichko на 07/06/2006 г/ 19:59:52

Повредено жп платно между Костенец и Белово. 2005 година.

Цар Фердинант кара влак. Аз мислех, че само Борис е карал.

София - Ниш - Белград, близо до Бела Паланка, Сърбия

Вагон от товарна влакова композиция излезе от релсите и повреди около 6 км релсов път по жп-линията Бургас - София в участък близо до гара Твърдица, информира бТВ.

Инцидентът е станал около 18.50 часа вчера. Няма пострадали.

Причините и щетите са в процес на изясняване.

Движението по жп-линията е преустановено до възстановяване на релсовия път.

Влаковете, движещи се по направлението, са пренасочени през гара Нова Загора, а пътниците се превозват с автобуси.

Пътниците се возят с кислородни маски заради разредения въздух

Необикновеният влак преминава край тибетски селища и живописни местности

ФОТО АП

Пекин. Пуснаха влака на покрива на света, който свързва Китай с Тибет, пише АП. Китайският президент Ху Цзинтао откри първата жп линия до столицата на Тибет Лхаса, като преряза със златни ножици огромна червена лента. На церемонията в западнокитайския град Голмуд бяха 2600 души. Първият влак от Китай за Лхаса, наречен "Цин 1", потегли с 600 пътници. Телевизията показа как в същото време в обратната посока - от Лхаса за Голмуд, потегля втори влак - "Цзан /Тибет/ 2" със 700 пътници. Линията на Покрива на света е дълга 1140 км. Тя е най-високо разположената в света - на 5072 м надморска височина.

По нея се намира най-високо разположената гара - Тангула, на 5068 м, и най-високият тунел - Фънхуошан, на 4905 м. Строежът на линията глътна 4, 2 млрд. долара. Линията строиха 20 000 души. 960 км от нея е на височина над 4000 м над морското равнище, а 550 км сред вечно заледени райони.

Тунелите са пробивани във вечния лед от работници, които дишали с кислородни маски. Вагоните на влаковете по линията са с изкуствено налягане и кислородни запаси за пътниците, за да се справят с разредения въздух. Охладителни системи поддържат вечна замръзналост по трасето, за да бъде линията стабилна.

БОТ проверявах дали мога да пиша и се извинявам . Имам нещо да ти кажа и не го крия ще го кажа наглас та дори да ми струва въобще спирането във форума ! Длъжен съм пред себе си , а това стига !

Знаех че не искаш да съм тука , знаех че можеш да се промениш, но приятелството говори друго !

За мое добро е да ме газиш, дай живот на твоята злоба

За мое добро е да ме мъчиш , научи ме да мразя , и да съм лош

И ако ми имаш доверие пусни ме да ти го върна .

Остана ми само едно да ти простя !

Приятелю ти загуби всичко , и както ти казах преди да ме отрежеш последния път винаги съм те считал за брат ! Сега нямаш нищо !

ПП-

Това което сега го пускам да се чете ще го пусна след два часа в редакцията на вестника . И ако не вземат отгошение по проблема за правилата веднага същото писмо което сега пиша ще бъде публикувано във най-върлия френски вестник . Благодаря за вниманието но не се шегувам !

Oколо 13.10 часа при приближаването на бърз влак от София за Бургас към гара Коньово локомотивната бригада установява наличие на дим в машинното отделение на локомотива.

При спирането на влака в гарата машинистите правят опит сами да овладеят възникналия пожар, след което се обръщат за съдействие към противопожарната служба, с чиято помощ пожарът е овладян.

При инцидента няма пострадали, съобщават от БДЖ.

Ще бъде сформирана комисия, която да разследва причините за възникването на пожара.

Своевременно се пренасочва друг локомотив, с който бързият влак ще продължи към Бургас.

Моторвагонна секция, композирана като влак по линията Битола - Бакарно гумно - Прилеп - Богомила - Велес - Скопие, спирка в Богомила.

Македония

Гара СОКОЛАРЦИ по линията Велес - Щип - Кочани.

Македония

В периода от 4-ти до 6-ти юли 2006 г. са регистрирани шест случая на замерване на пътнически и бързи влакове с камъни в различни райони на страната.

В резултат на злонамерените посегателства са счупени седем стъкла на вагони. При тези инциденти няма пострадали пътници и служители на “Български държавни железници”, съобщават от дружеството.

На 5-ти юли в района на гара Перник разпределителна с камъни е замерван и локомотивният машинист Борислав Везенков.

При извършване на маневра с товарни вагони, машинистът забелязва група от четирима младежи на видима възраст двадесет години, които демонтират калодки от вагоните и правят опит да откачат и куплата на локомотива.

Везенков слиза от локомотива, за да предотврати кражбата, при което е замерван с камъни от младите нарушители и получава контузии в дясното коляно и в областта на гърдите.

Преди да избягат, младежите отправят и устни заплахи към машиниста.

Ръководството на БДЖ ще осигури петдневна почивка в профилакториум на Борислав Везенков за проявената отговорност.

Погледнете внимателно тази снимка. Гара Велестино, на затворената вече теснолинейка Волос - Палеофарсалос, 12 март 2004 година. Въпреки, че е изоставена, линията и гарите по нея се подържат от ентусиасти, готови да провеждат екскурзионни и образователни пътувания.

Виждате ли резервните релси край коловозите? Стрелките, малкото депо за едно локомотивче, водонапорната кула? Всичко си стои в готовност, очаква някой ден да изпищи парната свирка.

И нищо не е откраднато. Не е присвоено, не е даже приватизирано.

..................

Даааа, Бих бутнала едно влакче с IО... но къде е? Някой знае ли?

Днес никой не знай...

Таа, чатажийката , не е същата lO.

Още една забравена гара - Крионери, северозападна Гърция, Епир. Линията е 1 метър междурелсие и е изоставена от 30 години, през цялото време е подържана от ентусиасти. Сега се прави реконструкция на този клон с пари на ЕС, но гърците се съмняват в икономическата ефективност на планинската железница.

Линията Синдел - Старо Оряхово също беше закрита, но шефът на ПЕПЖИ-Варна въоръжи със сопи шестима юнаци и им даде да пазят всеки по пет километра от нея. Сега линията си е жива и здрава и ако някой поиска, ще му бъде отворена за два дни.

Ама никой не иска...

на последната снимка купе в влак по линията санкт петрбург-рига

но иначе идеата бесе да се снима конпозицията ако евентуално дамата с пътната чанта ви харесва може да и поместа снимка фас но в друга по подходяста тема

Много поучително

Жп гарите стават молове и търговски центрове. До няколко години по-големите станции ще бъдат част от огромни центрове за комплексно обслужване на клиенти, научи "Стандарт". Експерти в транспортното министерство вече обсъждат идеята. В последните години гарите въобще не са развивани, заяви шефът на дирекция "Концесии и контрол върху търговската дейност" в Министерството на транспорта Георги Тодоров. Вместо да се чудим как да поддържаме мрачните здания за продажба на билети, те могат да прераснат в центрове за забавления и търговия, категорични са експертите. Това е популярна практика в Европа. Там в гарите освен каси има и супермаркети, киносалони, хотели и ресторанти. Това обаче може да стане, ако в гарите влязат частни капитали. Положително влияние за развиване на тази идея е и фактът, че гарите у нас са в самите градове, а често и в центъра на населените места. За целта обаче трябва да се изчистят въпросите със собствеността на имотите. След разделянето на железниците на две компании - НК "Железопътна инфраструктура" и БДЖ, имотите не са актувани и няма ясна картина кой какво стопанисва, каза Тодоров. Едва тогава може да се мисли за концесия. Във ведомството на Петър Мутафчиев работят усилено върху възможността гарите да се отдават на концесия. Най-добрият вариант за държавата и превозвача е те да се отдават в пакет по дадена линия. Така новият собственик ще трябва да развива не само големите и печеливши обекти по жп линиите, а и и по-малките гари. Проблеми обаче се очаква да има с гарите, които са културни паметници.

Ивайло ВЕЛКОВ

Натиснете тук

Горещо пладне.

Изходните стрелки на гара Синдел по посока Царевци - Провадия - Г.Оряховица - София.

Втора линия, основната артерия, свързваща столицата с морето през северна България.

Особенности национального транспорта

зе ми следобеда (шеърхолдърите сигурно вече газ пикаят), ма изчех (разгледах) сичко...

таз картинка я видех нейде назаде и ше зема да я изкоментирам :

сградата вляво носи гръмкото име кливланд амтрак стейшън... всъщност е спирка на трамвая... белото високо вдясно е паркинг на намколкоси етажа... червеното е кливландския трамвай... линията (общо са 3) е като на влака и е електрифицирана... нещото е надземно метро, ама на бая места праска по улиците и през кръстовищата... та затуй му викат трем... и сега интересното... има два редовни влака на амтрак през кливланд... ню-йорк - чикаго и вашингтон - чикаго (първия пътува 22, втория 18 часа) и разни други извън разписанието... сички са за атракция, щото пътуването струва колкото самолет и пътува два пъти по-бавно от кола... та... ако си купиш билет от гара кливланд или искаш да слезеш там, влакът, който иначе заобикаля града, минава през гарата на снимката специално за теб... казват, че се мяркал еднаж-дваж седмично...

а ето и още един поглед... напред, отвъд магистралата е рокенрол хол ъф фейм, а подир него езерото ери...

Някъде напред в темата имаше нещо за Amtrack.

Anybody for a fast trip to Wauchula?

Над двадесет души бяха ранени, а няколко загинаха, след като експериментален високоскоростен влак на магнитна възглавница излезе от трасето, по което се движеше. Инцидентът е станал в град Латен, Западна Германия.

Натиснете тук

Редактирано от - Viola на 02/10/2006 г/ 22:19:48

Битола - Велес

Редактирано от - Don на 11/10/2006 г/ 02:56:25

Вътрешен влак в Македония, на гара Богомила, по средата на трасето Скопие - Велес - Чашка - Богомила - Гостиразни - Прилеп - Битоля

Вижда се, че инфраструктурата е жалка, никаква електрификация, локомотивът е юго наследство, т.нар. Кенеди - локо, производство на General Motors през 60-те години.

А за семафорите - по-добре нищо.

Редактирано от - Don на 13/10/2006 г/ 22:21:33

Гарата в Битоля.

Македонските "железнички историчари" твърдят, че са идентични и зданията на гарите в Драма, Верия и Ксанти. Само дето не казват кой ги е строил.

А в България всичко е буренясало

В дековилката Септември - Велинград - Аврамово - Якоруда - Банско - Добринище.

джет трейнът на бомбардие...

Тунис. На път към Атласките планини.

Тунис. Навътре в Атлас.

Заглавие : Good old Hamburg

Редактирано от - furkatichko на 11/11/2006 г/ 08:55:11

За целта днес е била сформирана работна група, включваща представители на Министерството на транспорта /МТ/ и на Столична община, съобщиха от пресцентъра на МТ.

За изграждането на градската железница ще се кандидатства за отпускането на средства от структурните фондове на ЕС. Идеята е железницата да бъде модерно съоръжение, с което се очаква да бъдат решени проблемите на градския транспорт в столицата, се посочва в съобщението.

Заглавие : На път

Натиснете тук

След приватизацията на дружеството през 1999 г. "Трансвагон" влезе в новото хилядолетие като 100% частно акционерно дружество с преобладаващо участие на мениджърския екип. След няколко основни разширения и реконструкции фирмата е разположена върху

внушителната площ от 200 хиляди кв.м

и е свързана удобно с железопътната и шосейна инфраструктура на страната ни. Натиснете тук

Това стана възможно след влизане в сила на споразумение за граничен контрол и процедури в железопътния график и подписаните днес правила за неговото прилагане в Димитровград.

Споразумението, което е от 2005 г., определя гара Димитровград за обща гранична гара, където ще бъдат извършвани всички процедури по приемане и предаване на влаковете от железопътния персонал и от всички гранични служби /полиция, митница и инспекции/ на двете страни.

Маневрен локомотив серия 52 подготвя влакова композиция в гара Бургас.

Влакче Сименс на гарата в Пловдив. 14 декември тази година. 22 часа.

Южна Африка. Така се прави туризъм.

В Южна Африка междурелсовото разстояние е 1065 мм. Доста по-малко от европейското 1435 мм. Въпреки това на снимката виждате един товарен влак, превозващ 10, 000 тона въглища от мините в KwaZulu към пристанището на Richard's Bay.

Съвсем не лош атестат за тамошните жп инженери.

Редактирано от - Don на 29/12/2006 г/ 22:07:54

И пак Южна Африка

И пак Африка. От Кейптаун към Дар ес Салам, покрай водопада Виктория.

Редактирано от - Don на 08/01/2007 г/ 23:35:49

Редактирано от - Алексей Блиндяев на 08/01/2007 г/ 17:29:28

Поезд Stansted Express // wikipedia.org

18 января 2007, 13:37

В ближайшие два уик-энда не будет работать поезд Stansted Express – состав, доставляющий пассажиров с лондонского вокзала Liverpool Street до аэропорта Stansted. Движение будет остановлено из-за ремонтных работ. Вместо поездов 20, 21, 27 и 28 января будут ходить автобусы, однако время в пути существенно увеличится и в случае пробок может достигнуть полутора часов. Отправления автобусов из Лондона каждые 15 минут с 4.55 до 22.55, из аэропорта – с 5.30 до 23.59. Аэропорт Stansted используется преимущественно бюджетными перевозчиками, в частности крупнейшими Ryanair и easyJet, и не имеет рейсов в Россию, сообщает соб. корр. Travel.ru.

Добрутро, Божо!

Ако си мислиш, че това тука е варненската гара - грешиш.

Бургас е.

Натиснете тук

По моему, нещата се развиват на будапещенската гара Келети...

и ме е отстранил

...

...

клипа е сниман на тази гара

Eastern Railway Station (Keleti pá lyaudvar) in Budapest, Hungary

...

Локална жп линия Англия, Дорсет, Swanage railway, тези дни.

...

E тоя тука как бута...

...

Ама тие имат ли железница, бе?

Не беше ли линията Улан Уде - Улан Батор руска чак до китайската граница?

...

...

...

Но в нейните архиви намерих нещо, за което не бях чувал никога - знаехме за спални вагони, за ресторант-вагони, за киновагони, за царрски вагони -

но вагон - храм

има само в БАМ !

...

A Great Western Hall clas 4 - 6 - 0 (Божо, забелязваш ли разликата?) on it's way to Cheltenham Racecourse.

Написах го на английски, както е в книгата Best of Britain's Steam Railway, oткъдето е тази снимка, само защото не знаех как се произнася "Cheltenham".

...

Душичка, колко му й авренска физиономията само...

---

---

Батуми - Ереван

06 127 с ПВ в междугарието Земен - Ръждавица

и тъжно днес...

а!

помеждудругото, недей да тъжиш, те, поколенията на бронираните влакове, продължават да безчинстват из коловозите, отъпкани от фамилиите им...

станишев, кобурготски, сталинов, ленински и хитлеряшки... променена на Синовна, бушева, а и ройхатъновска ; -))

е, та как се справихте с китайците, а?!

:-D

при нагряване релсите се удължават ...сичко си има научно обяснение...

Релсите се разширяват повече, защото ги пече слънчо, а колелата са на сянка и се разширяват по-малко. Увеличава се сцеплението и хвърчат искри или има опасност влака да изхвърчи или да се заклещи.

Edited by - Viola on 26/6/2007 г/ 23:03:38

Всичко друго е възможно.

Дано не си вътре.

Следобедно влакче Шумен - Смядово, 3 юли тази година.

А, то значи, че и покрай Аврен минава, ей тъй, избиколно.

Бря хубости, бря чудесии...

Но задължително се чуе...

Един от най-одиозните влакове в България - един локомотив и един вагон - Ст.Загора - Димитровград - на гара Михайлово.

Редактирано от - Don на 01/11/2007 г/ 19:03:44

гара Аврамово, дековилката Септември - Добринище

некой знае ли...?

Не са само българските. Това е доста разпространен метод за управление на тягата на локомотива. При въртене по посока на часовниковата стрелка се увеличава тока във възбудителните намотки на тяговите двигатели и съответно скоростта на локомотива нараства. При въртене в обратната посока се преминава през неутралното положение, двигателите не черпят ток от мрежата, а още по-нататък се задействат електрическите и другите спирачки.

общо взето, инструмент "тръгни - спри"

Mалко екзотика - железница около Байкал

А я виж тука виетнамците...

...

Aйде и един Амтрак в планините, колкото да се превърти страницата, че много разтеглена ми се види...

ма я били гепили айдията от тез друзя

друзята го тествали през '66

ъфкорс и те я били гепили... айдията... от дедото на фърчащите поезди... Schienenzeppelin

Пестрота, разгул, волненье,

Ожиданье, нетерпенье...

Православный веселится

Наш народ.

И быстрее, шибче воли

Поезд мчится в чистом поле

...

Много голяма стана, намалих я. Ето тук е голямата.

Божо, къде са произведени тези локомотиви 01?

Редактирано от - Velikancho на 19/11/2007 г/ 14:24:32

Това за мен беше най-красивия български локомотив.

Oт 1929 г. В България се движат от 1930. Последните 6 екземпляра са произведени през 1935 специално за БДЖ.

Редактирано от - Божо на 19/11/2007 г/ 15:04:53

Ама не знаех че ви интересува, ей тука има четиво...

със курмило от москвич

надолу знай ше полети

накъдето да въртиш...

и с кормило от москвич

той напреде ще лети

щом го кара тъкър пич

Taя, ко те докопа, ше та...

И Женетка не мое ти помогне...

значи имам тука едни по специфични моменти в фотоалбума които шервам с ценителите лично мен много силно ме впечатли това въведение....може за познавачите и да е нищо но аз обичам влакчета. да не ги бутам обаче

.

.

.

знам нужда от коментар няма но ми се вижда толкова романтично че да си го кажа

изобщо самата тема е гот

Здравей, Lady pocka, тук се забавляваме с детските си мечти. Добре дошла, а в снимките ти се вижда "зъбчатата железница".

На добър час!

Първите са от 1835, но това е възстановка от 1955.

пп. Всъщност не до тук, което е на снимката, а до тук където живея. Един такъв има в музея на Дойче Бан, но още не съм ходил да го видя.

Редактирано от - Bai Car на 19/11/2007 г/ 22:38:46

На нейните снимки е показана "ламелна зъбна щанга", патентована от Никлаус Ригенбах, един ненадминат и досега гений в железопътната инфраструктура... Знайно е, че максималният наклон (нагорнище) на нормалния железен път е 2, 8 % (истинската дума е 28 на хиляда, ама де да знам къде се пише промилът...), което е безобразно малко за сериозните планини. През 1812 г. англичанинът Бленкинсоп със зъбно колело, монтирано паралелно на основния вал на локомотива, преодолява 66 на хиляда. И туйто. А Ригенбах с рейката си побеждава през 1871 година нагорнище от 250 на хиляда, като осъществява идеята за строителство на зъбчата железница през хребета Риги на височина 1750 m. Първите шест локомотива с колоосна формула 2/а, съоръжени с вертикален котел и с конструираната от Ригенбах спирачка с противоналягане, както и железният мост над Шнуртобел са построени по негови планове в ръководената от него работилница в Олтен.

Maма му стара, как нищо не сме знаели за света...и къде сме ръгнале...

Башка дето през 1937 г. хората си електрифицирали линийката....

Тъй че, предлагам, когато Lady е тук, да внимаваме...

...

На централно място в нея, на върха на един бял пилон, се вее флаг, който никак не кореспондира с цветовете на баварското знаме...те все пак по конституция са бял и син...или в правоъгълен или в ромбовиден формат...а тия са направо полските цветове...само дето орелът нещо не се забелязва...ама не е и на DB фирмения флаг...

а ето и още един някъде.

Иначе българската дума за трен е пампор. Не знам защо някои му казват влак.

Редактирано от - Velikancho на 20/11/2007 г/ 17:22:23

Koнстантин Попов, 2005

.

а аз ви пожелавам ако не сте - да се повозите на такава зъбчата железница колкото се може по надморско

пък ако сте - да се возите в онези в които си пожелаете!

Да вземат, моля ти се, да изберат учителката му за кметица на едно тукашно село ! И сега - смяна ! Имат нова, ама...не, не ми радва душата...Да беше поне на Аврен - как да е, поне Дон щеше да й се радва. Да беше на някое село с гара - щях да возя внучето на влака, уж да я посетим...А то - на 15 км от шосето за Добрич...Е затуй се залисвам с картинки за влаци...и с намеци...

Ей на - Величка.

Божо, понеже от извстно време си ми на сърце (откакто писА за Дон, който вече не взривявал) и понеже си падаш по влаците, искам да ти напиша нещо романтично, нещо да грабна сърцето ти.

.

НА ‌ БОЖО‌

.

Днеска съм със блузка чиста,

но харесвам машиниста...

следва той за инженер

но е цял от сажди чер.

Погледът му гали ето,

там дълбоко в деколтето.

Гледа ме такваз засмена -

хоп, леке на сутиена...

само с поглед ми го сваля,

аз със поглед него галя,

чакам всяка топла ласка

да е със графитна смазка,

а милувката нощес

да е с миризма на грес.

Любовта ми е тъй чиста,

ах, обичам машиниста..

Ти са моли да не взривя.

Че само на женетки ми ставаш...

само ако е вишис!

_____________________

Надпис в мъжката тоалетна на Централна гара

_____

Продължение от Централна гара, тоалетните

Може ли туй машинис,

ич билям дан'е вишис?

Щом му дават влакчето да кара,

се ше спре на някой знойна гара.

Редактирано от - idproxima на 20/11/2007 г/ 21:41:16

Объркаф ви вече. Една, че све, че три, усилни и паметни, таквоз.

Не се коркай. Тук сме за забавлението. Живей живота си и ако ти е кеф да буташ влакчета, прави го с нас. Ние сме всеотдайни.

"Влак се кара със любов"

затова е толкоз чиста

любовта към машиниста.

Че в десетките купета

са натъпкали дупета

чички, чичовци и лелки,

ученички със корделки,

топли пухкави студенки

с бузки руменочервенки

и дечица с майки сладки

пък и стаци с меки пат...и,

даже място има в трена

и за прът на керпедена.

го потъркайте в дупЕто.

не ебава капедето.

Всеки носи си дупето

да го топне във морето.

А във влаковете клети,

пълни с хора без билети

и до горе със колети

пъшкат старите купета -

песента им е изпета.

Кой пътува към гурбети,

кой ги ползва за минети,

кой отива до клозета,

кой на дупето си свети,

кой, додето се усети,

всички дрехи са му снети -

всичко туй го забравете

и наздраве си кажете !

А Великанчо беше проявил интерес към едни красиви локомотиви, щото и картинка и чертеж заедно - ммм, мечта...

Ей тука му показвам един друг красавец - 60076, е, портативен размер наистина, който дълго вървя както по Септември - Добринище, тъй и по Червен бряг - Оряхово :

...

Не си спомням какво точно написах, но прославих др.Дизел, след като го удавили в атлантика лошите. Ту обаче, при желание ще набутаме нещо. Много ми допада темата: "да влачим влакчета и да бутаме бутчета"

Чертежчето си го бива. По него обаче може ли да се възстанови реликвата?

.

поласкан съм от интереса.

Погледни eто тук !

...

...

Я вижте новите трамваи на Атина.

А ты все-таки добровольцем записалась ?

Що да се записва? Нея и тъй и е добре...

Аре сега малко Weinnacht и железница

Велико Търново, тази зима.

Трамвайче в Прага.

Пожар във влака София- Кардам

Още една катастрофа, гара Синдел, 5 март 2008.

Румънски 6-осен електролокомотив, нает от частната "Българска железопътна компания" не може да се впише в стрелката в самата гара и излиза от релсите.

*

Ремонтни бригади се мъчат да повдигнат локомотива и да го поставят на релсите

*

Един от слезлите от релсите вагони.

Редактирано от - turboprinzessin на 26/3/2008 г/ 18:01:57

Преди години съществуваше теснолинейката Пазарджик - Варвара. Днес все повече се заличават следите на тази уникална дековилка.

Заслугата за снимката е на Веселин Малинов, e - mail: veso_bog@abv.bg

Това долу е български влак, на гара Синдел-разпределителна !

Глей колко е лъскав и той...

Пропуснал си да споменеш, че зад хълма отдире е Аврен.

Там за туманами, вечными пьяными...

Така е.

На снимката ПРЕД вас виждате хълм. Много хубаво..

Но не виждате, че ЗАД вас също има хълм. Щото го няма на снимката.

Е точно зад него ( отдире ) се намира Аврен.

Там за туманами...

Искаш ли да построим железница до Аврен ?

Стръмничко е.

Но е "за туманами" ...

влакче на мечтите ...

Am Fenster

Einmal wissen dies bleibt fuer immer

Ist nicht Rausch der schon die Nacht verklagt

Ist nicht Farbenschmelz noch Kerzenschimmer

Von dem Grau des Morgens laengst verjagt

Einmal fassen tief im Blute fuehlen

Dies ist mein und es ist nur durch dich

Nicht die Stirne mehr am Fenster kuehlen

Dran ein Nebel schwer vorueber strich

Einmal fassen tief im Blute fuehlen

Dies ist mein und es ist nur durch dich

Klagt ein Vogel, ach auch mein Gefieder

Naesst der Regen flieg ich durch die Welt

Flieg ich durch die Welt

Редактирано от - Don на 17/4/2008 г/ 21:58:19

А пък аз изтрих за детската железница в Пловдив, иска ми се да я свържа с една друга снимка, ако успея да сканирам...

Тя ме доведе до възторг, не, до екстаз !

Ами като не помня отде я изкопах !...

И ме пренесе в едни спомени от детството на моите деца.

Сега децата почти не пътуват с влак.Защото родителите им предпочитат с автомобили.

Ще имат други спомени.Нормално е.

Да, тази тема всъщност засяга нас...децата ни си имат тръпка от по-други неща...

...

Buenos Aires - Rosario - Cordoba

...

.

здеди и мр. енджиниър... на метронортх бренчът на емтией... нюхейвън лайн... адин моонн' папути к мангатъню...

Редактирано от - Алексей Блиндяев на 21/4/2008 г/ 15:40:57

освен това влака може да тича е-е-ей толкова бързо

а таздругарка... май на дизел маа... за илектрисити шеи требват жартиери...

...

"The Pride of Africa"

Водопадът Виктория.

Между Замбия и Зимбабве.

Редактирано от - Божо на 21/4/2008 г/ 18:46:15

...

...

Тази снимка няма политически оттенък, не...

нито пък национален...

...

TGV по Сена...любопитна картинка...

Редактирано от - Божо на 25/4/2008 г/ 23:27:26

Малка стара гара Clauzel, Франция. Снимката е от май 1996, направена от Alan-Crotty.

Обърнете внимание на колоосната формула на локомотива 0-6-0+0-6-0 - по българските стандарти 0-3-0+0-3-0.

...

Dawlish, Devon, England. Снимката е от 8.март. тази година

...

...

Същото място, същото време.

...

този пък заплес къде си оставил колелото...ми ш'ти го краднат бе, будала...

Това е чаканата от месеци пожаротехническа експертиза за пожара във влака София-Кардам.

Нека инженерите се произнесат.

Силно, неистово се надявам, че експертите ни в другите области не са такива неграмотни девианти...

експлузивно горене

е това ми скри шапката. И тези изроди са експерти по министерства, прокуратури и следствия?

Майка плачи, грамфон свири.

А синергетичното, (едновременно умножаващо се) ? Как ви се струва?

А това - Късото съединение е контакт между разноименни проводници под напрежение. Тъй като съпротивлението в точката на контакт е практически нула, силата на тока може да достигне десетки и стотици кА. ?????

Милиционерите са неизтребими....

Пълно е с малоумия.

Но след като те осведомиха подробно ( и компетентно ! ) какво е късо съединение, като ти разказаха какво е "сила на тока" и страховитите стотици килоампери, от които обаче нищо не произлиза, обявиха, че триставатов нагревател, щото бил запушен с чанти, стигнал до температура над 180 градуса и на, стопил се един флакон дезодорант ( който в началото беше стъклен или метален) и на, тръгнал пожарът...Термична деструкция...

Предизвиква недоумение ( за да не кажа, че бяс ме хваща) ей това изявление :

"...Измерените деформации по коша и вагонна рама са възможни при пожар в процесния вагон и се дължат на високата топлотворна способност и количеството на използваните при строителството на вагона материали. Температурите в обема на вагона са били над 1000°С, а топлинното въздействие в по –голямата си част е било пряко пламъчно въздействие върху стоманените носещи елементи на вагоновата конструкция. Особено високите температури са постигнати поради наличието и горенето на алуминий и сплавите му, пенополиуретан и други високо калорични горими материали..."

И нито една дума за количествената оценка на "температурите в обема на вагона". Така е, значително повече от 1000 градуса трябват, за да стопят, огънат и усучат рамата на вагона. А какво количество топлина трябва за постигане на тази деформация - мълчание. Не мега - гигаджаули трябват, доменна пещ трябва, за да се стопи стоманата. Никога и никого няма да убедят, че с двайсетина кубика талашит и малко дунапрен ще постигнат ефект на коксови въглища с турбонадув...

Да видяхте нещо за спектрографски анализ ?

По нещо в експертизата да личи, че са използувани газовите анализатори, налични по локомотивните депа ?

Ай сиктир бе, драги зрители !

Надуха си парното, протече един дезодорант, отидоха си девет души.

Умиха си ръцете.

Или са им запушили устите ?...

Това писание е несръчен опит на плевенската прокуратура да излезе от конфуза.

Ако всичката прокуратура в България е на това ниво, тежко ни и горко.

Ами да идват ония от Евросъюза и да въведат директно управление. Видяло се е, ние сами не можем да се управляваме.

Божо бе, на вас с Доня не мое се угоди...се ви ниска температурата, се топлината не стигала...аман от оплакващи се.. джулязото и стоманите барабар над 500 градуса губят наклеп и закалка, над 600-800 феритните кристални комплекси престават да съществуват и се разтварят..т.е. има само отделни структури и метала силно омеква, особено натоварените връзки...хич не е необходим 1000 градуса което си е ярко червена почти бяла , жар за да се тегли стоманата под напрежение като сопол или поне да провиснат разните там части, които се виждат по снимките..друг е въпроса имало ли е достатъчно време да се нагрее металната конструкция от газовете преди да изгори материала изцяло...изглежда е имало ...

защото ламарините и профилите отгоре нямат голяма маса а имат висока повърхност...

...

За синергизъм при токсични нокси често се говори таинствено, защото и господ не знае какво точно се получава и кое какво потенцира, но се приема една обща формула в която всички нокси участват с парциални части и сумарната токсична експозиция се приема да е по-голяма от простия сбор на тази от токсичните компоненти...

Всички фреони и други хлорирани или флуорирани боклуци са склонни да генерират фосген, дифосген или флуорфосген в присъствие на СО и високи температури, а винилите генерират над 6000 крайно токсични продукта - хлорирани бифенили....както е казал оня...баосиймаата...

ся, че журналистически настроените експерти се изтресли тук- там по-глуповато...ами и те са хора, нали

Редактирано от - sluncho6 на 14/5/2008 г/ 06:22:46

Версията на в Монитор Натиснете тук

Съжалявам, слънчошес, но предстоящото отпътуване ме притиска и, въпреки огромното ми желание, вероятно няма да смогна да ти отговоря толкова подробно, колкото би ми се искало.

Но, във всеки случай, бих ти обърнал внимание на няколко неща:

- няма да споря каква температура би причинила провлачването на стоманената вагонна рама така, щото тя да се изсули надолу из средата на вагона. Да допуснем, че една чанта дезодоранти, два кубика талашит и педесе кила стари пердета са огънали Н-профила на талигата. (това, разбира се, е невероятен принос в металургията - няколко парцала и куп дъсчени изрезки са способни, според нобелистите от Плевен, да заместят доменни и мартенови пещи). Няма да споря и за това, как температура на горене на ингредиентите от 400 градуса може да ескалира до 1000 - ей Богу, това е непостижимо и за най-отявлените протагонисти на вечния двигател.

Но това, което е съвършено невероятно и което плевенската прокуратура срамежливо не е обяснила, е като как същата чанта с дезодоранти се е оказала в средата и на другия вагон и в съслужение с парцалите и дървениите е развила същия горивен процес, в резултат на който се е разплюнчила и неговата рама. Е бива случайност, ама това е съвпадение на толкова малко вероятности, умножени на себе си, че резултатът е категорическа невъзможност за съвпадение на толкова случайни величини.

Няма тук да коментирам липсата даже и на гимназиално ниво на понятията, използвани в заключението на плевенската прокуратура. Но за това самите прокурори не носят отговорност. За това състояние на правоохранителните служби трябва да отговарят тези, които го докараха до това елементарно улично ниво - оная политическа пасмина, чието място е вън от България - по най-меки оценки.

Щото аз лично изпитвам много по-радикални идеи за съдбата на тези узурпатори.

С три?

Едва ли бих могъл.

Но тоя плевенски опус говори много. Трябват ти само очи, за да видиш.

Доне, мама ми е казвала да не споря с добър приятел, а да отстъпвам запазвайки мнението си...та, значи мнението ми е, че температурата на запалване може и да е около 400 но тази на горене, когато има КАКЪВТО И ДА Е ПЛАМЪК Е НЕ ПО-МАЛКА ОТ 1300 -1450 ЦЕЛЗИЕВИ от които при топлопредаването газ/твърдо тяло неговата температура бавно, в зависимост от масата спрямо тази на обтеклите го горещи газове и специфичната му топлоемкост, може да се покачи до равновесната....мама още би ми казала да питам приятеля си да познае от три пъти колко е температурата на пламъка на една най-обикновена свещ - 600; 1400; 2800 С и каквото реши, това да е...

Сега, ако става дума за два кубика талашит, може да съм напълно съгласен, но ако е имало дървения от пейки, ламперии и др. негетинаксови боклиуци не се знае....верно е че отталеч ми е лесно да споря и не знам как са били нещата на място така че отстъпвам всичко останало на приятеля - тия са не мискини в Пуебен, а истински говеда

Съвършено прав си, слънчошес, в обяснението на процеса на топлопредаването от пламъка на пердетата към металната конструкция на вагона. Само едно нещо ти е убягнало - знаеш ли какво количество пердета, дървении, гетинакси трябва да се изгорят, за да нагреят двайсетина, ако не и повече, тона вагон до 1000 градуса? Уверявам те, в спалния вагон няма такова количество горими материали. Даже и с три чанти дезодоранти, кой знае как оставили следи след свирепия пожар. Ако беше така, всяка парфюмерия щеше да има вагрянка в задния двор.

Аз, обаче, ще трябва със съжаление да напусна тази интересна дискусия, защото път ме зове. Беше ми приятно да се поразговорим.

А ако имам късмет да фотографирам чуждоземни влакчета, първо на вас ще ги покажа.

Страх ме е, че дедо Дон ше требе да дочака да докарат маркуча дооо александропулис ида дестилира сам биля...

ако ще искате да участвувате в дискусия, всички ние ще ви бъдем дълбоко задължени да приложите действителни количествени оценки с адекватен инженерен подход. "Некковоси сечение" не носи в себе ди изискуемия научен потенциал да ни убеди в непогрешимостта и приложимостта на налагания извод. И аз силно вярвам, че вие ще направите всичко възможно да разсеете съмнението за несериозно и в някаква степен безотговорно отношение към разискваната тук тема.

Моят гняв обаче иде от другаде. Защо една комисия от експерти, назначена с одобрението и облечена с прерогативите на правителството, е изготвила до такава степен нескопосно заключение ? Кой и защо допусна и узакони в нейния състав да фигурират специалисти, за които е изненада, че електрооборудването на вагона е решено като на сграда, а не като на автомобил ? Какъв експерт е този, който в хода на разследването си научава що е късо съединение и, щастлив от научената за пръв път дефиниция, бърза да я сподели с несведущите си началници ? Защо тази комисия не поиска или не допусна Института по физика на БАН, който предложи на следващия ден да осъществи спектрален анализ?...

Гневът ми всъщност идва от това, че тази комисия създаде една хипотеза, чиято цел не е да обясни, а по-скоро да замъгли обстановката, да внесе едно примиренческо отношение към въпроса, а ние да свикнем полека-лека с него...

Ами ето, свикваме...

"За мегаджаулизма и приносите на гигаджаулистите по пътя на Варнецианската философска школа..."

Уважаемий Божо, понее си ми изключително симпатичен и всичко следващо от това глей какво ще ти рекна:

1. За плевналии и комисията и сички останали щуротии съм напълно стъгласен...наличието на първолашки подход при обучаването на началниците е тенекийка на гъза за у съд, където и съдиите са пълни говеда що се отнася до тейника...но мое да е и резултат на напън и наплив от школски знания...балига?

2. За физиците и спектралния анализ...ами то требе и газ-мас и течно- хроматографски анализ на остатъците, за да се заключи какво е горяло, какое какво е палило и пр.

3. За истински анализ требе и инджинерини да се турат у кюпа, ама като мене и льохата, дето и чл.кореспондента ни е такъф. Те начи, ше поискат конструкцията, спецификацията на матрялите и приблизителното им тегло (за физците е достатъчна и масата)....след предварителното изчисление ще дадат една инджинерно-прогнозна оценка, която експерименталните физици пъ, може да проверят като изгорят при тая скорост един вагон от същата серия и по начина, по който инджинерите са им казали. След това ша си стиснат ръцете и ша облекат едни фанелки с надпис "ракията обединява хората"

Не съм готов да споря, а да се прегръщам с опонентите под звуците на одата на радостта

Редактирано от - sluncho6 на 15/5/2008 г/ 22:34:45

а милицюйнерският панфлет нема нищо общо... със заблудата на дедо дон... че зада се огъне рамата на един вагон... требва вагрянка, два камьона кокс и двеста циганина с духала...

Абе момци, не ви ли стана ясно, че въпросният прогорен - нейде край Червен-Бряг - влак е попаднал в "микровълнов фокус": разработено е такова оръжие за масово поразяване и от американци, и от руснаци, а вероятно и от някои други. Въздействието е краткотрайно и невероятно интензивно. Чрез първите опити с "новото" средство ( "новото" - в кавички, защото е разработено още през Първата Световна война в една експериментална лаборатория в Аризона за евентуална намеса на Америка във войната) , та думам - с "новото" средство руснаците топяха "в чистом поле" китайски танкове на Манчжурската граница през първата половина на 70-те години. Първите руски опити бяха, разбира се, доста непохватни и неикономични. След това американците дъги години правеха опити, като прогаряха в импровизирани "микровълнови фокуси" разни алкохолизирани отрепки - от тези, дето зиме се приютяват в шахтите за парните инсталации на големите градове; за такива никой не би се загрижил. Полицията беше инструктирана на квалифицира подобни случай като "спонтанно самовъзпламеняване" ( spontaneous combustion ).

--------------------------------

The official bulshit about "спонтанното самовъзпламеняване":

Spontaneous human combustion ( SHC ) refers to the belief that the human body sometimes burns without an external source of ignition. There is much speculation and controversy regarding SHC, for it is not a proven natural phenomenon. Many theories and hypotheses have attempted to explain how SHC might occur, but those which rely on current scientific understanding say that instances mistaken for spontaneous combustion actually required a source of ignition. One such hypothesis is the "wick effect", in which the clothing of the victim soaks up melted human fat and acts like the wick of a candle. Another possibility is that the clothing is caused to burn by a discharge of static electricity. The likelihood that truly spontaneous human combustion actually takes place is remote, due to the presence of water and the lack of highly flammable compounds and oxygen in the human body.

....

ей тоя дедо Дон дали няма да го закъса преди да стигне края на маркуча в александропулиссс? Дано си е зел бензин в туби орнот втуби и дано не му го свият тези с калеврите....

Ето една снимка пъбликавана от комбат#5.6 в която ясно личи, че пердетата и в най-бедните страни дигат нужната температура да провиснат покрива....

[/img]

Специално за Божо

Едно клипче, което доказва гурбета на БДЖ дизелите 07 в Гърция - товарен влак влиза в Едеса.

.

.

.

.

.

.

.

Редактирано от - Алексей Блиндяев на 06/6/2008 г/ 22:47:59

Или само се е поизморил ?

Гръцко парно влакче, специален тур за феновете на железницата.

Гарата е Драма, а железницата е построена през войната от българската армия.

Някога тук експресите минаваха със сто километра в час.

Някога тук срамежливо се сплитаха длани.

Някога тук се смяха от сърце. И обичаха от сърце...

Редактирано от - Don на 14/7/2008 г/ 22:36:12

Туй дантий Хамерика, бе тавариш! Туй е Европа!

Тури още една нула, мини в юро и идвай.

Знаеш ли, тъкър, кой е Томас Гомес? Рей Бредбъри, The Martian cronicles, Night meeting.

Често минавам покрай туй къще. Случи се така, че преди половин век няколко детски години живях тук. И сега всеки път изпитвам чувството, че срещу мен са весели, жизнени хора, със засмени лица и игриви очи. Но отварям очи и виждам само далечни спомени, и няма кой да ме хване за ръка, както тогава, в ония ърли 60' от миналия век. Също като Томас Гомес. Опитвам се да докосна онова минало, но всеки път ръката ми минава през дланта на другия, без да се усетим дори..

И досега не мога да усетя дали онова невръстно детство ми е изкривявало представата за света, или днес съм загубил сетивата за онова време. Но неистово искам отново да усетя дланта на тези, които ме галеха тогава. На същото това място.

имаше адин тавариш... алън силитоу... федна книга... пишеше заедного... дето кацце налудувал... сикупил недействаща гара... изаживел внея... такато видех колците здомати... мисе доще инамен... дасиимам гара...

байдъуей... кояе гарата... икойе експресът... поонуй далечно време... едвалиса фучали съссто километра фчас...

Фучаха, или поне на мен така ми се струваше. Експресите Варна - София. Теглеха ги едни бързоходни локомотиви, серия 36, производство Krupp, доста ирония имаше, докато влакът, теглен от Круп, свиреше срещу залязващото слънце, вечерните новини громяха същия този Круп за това, че превъоръжава Западна Германия...

Ма, епохи ний живяхме...

36.01 /Fr.Krupp-Essen; 2272/1943; 1-D-2 h3 St/ loco, photographed at Gorna Oryahovitza depot on the 27.08.1999. It is a representative of the unique series high speed steam locomotives /V max =100 km/h/ without separate tender in BDZ. Ten of them were delivered in 1943 by the German company "Fr.Krupp"-Essen. These locos have been operated with fast and slow trains initially around Plovdiv, Stara Zagora and Karlovo and later with the diesel loco delivery – in Shoumen and Varna. Decommissioned between 1979 and 1982.

Photo: Petko Ivanov (PetkoIvanov@chelmine.com)

A, анджак.

С товар 280 тона серия 15. имаше 125 км/ч., серия 36. имаше 130 км/ч, а всъщност най-бързоходната беше 01.

Разбира се, съвсем друго нещо е да теглиш 1500 - 2000 тона...

А тази гара, дето искаш да я купиш - тя преди 50 години снабдяваше варненските влакове с вода и приемаше сгурията, за да не се товари вече задъхващата се гара Варна и да не нарушава ГДВ.

А хората, за които Дон приказва - стрелочниците тогава носеха консервирани домати от домовете си, за да мажат с тях сърцата и езиците на стрелките - да не замръзват...

И на празник си обличаха униформите...

щех дапитам... шортич нагрес... лие имало в бедежето... тае требвало даги мажат стрелките здомати... масе усетих... четуйе сили куешчън... щото сепей... шенамажа релсите съзгрес... ибрзият експрес... наместо да профучи... съсстоикусур кмч... шеспре...

Песнята, тов. тъкър, беше - щом намажем релсите със газ, влакът спира в тоя час

Греста - в други случаи..

А гарата е много стара, била е гара още през 1866 г, по времето на барон Хирш, султан Абдул Азис е нощувал там. Гебедже. Всъщност няма значение коя е. Много са изоставени, някои сами се рушат. А каквото краднат циганите само си мислим, че е нещо материално. Със всяка задигната тухла си отива и част от нас. Тази част от духа, която другите нации предават на поколенията. Някой ден ще направя едно разказче, и снимки ще сложа, за самотните, изоставени и никому не нужни гари.

Редактирано от - Don на 16/7/2008 г/ 09:31:30

Доне, а що не напишеш за новите и нужни гари? Имаш дар-слово (писмено, за устно не знам), сигурно ще стане добре.

сбирам златото в торба..."

харашое дасепази традицията... амаако само явардиш... от цигъньор... стуяга вруках... ине делаш ничево... дая имплементнеш фтудейшният лайфстайл... првотя пакшесе згуби... под въздействие на природни сили и процеси... ифторо шесе дисапойнтнеш... като дедо дон... ише почнеш даси мислиш... чеедно време сичкое бъйло харашо... асега само свиншчини дела младешта... което еипоантата на повечето дедофци... аинесамо... вмамковината...

Е, не. Стига си мислил с клишета.

Отвори си очите и виж какво съм писал...

1.Ще спре ли бързият експрес, ако намажем релсите с грес?

2.Ако спре или не спре, защо?

3.Колко релси трябва да се намажат, за да спре?

После ще питаме и за газ.

Зависи накъде върви влака. ако е от бургас за софия - спира, ако е обратно кара по нанадолнището до там забезпари...

***

Старши, верно друго си е да пипнеш машинист, не ти е ватман тва

И тук.

Удоволствието е доста скъпо, но си струвало всеки цент. В последната гара се прикачваш на другия "влак" - Натисни и тук

Зимата се движат с по един вагон, но лятото вида на влака с десетина дървени вагона пълни с хора, преминаващ през модерния град, е доста впечатляващ.

Готино, sassos, много готино.

Представям си едно трамвайче от гарата във Варна, по бившата Червеноармейска, на 5 метра от улицата, покрай всичките плажове, та чак до Горчивата чешма.

И няколко ръкава по Цар Освободител, Сливница и в западната част. Това последния ръкав от цветята, после по Струга, бившата циганска махла и да влиза в гарата от запад.

Ква комисионна има в този проект, а!

Пък и полезен за народонаселението.

Важното е друго - пичовете са си запазили трена от 1912 година. Освен атракцията и преживяването за много хора, печелят и доста пари. Билетчето е 10е. В едната посока.

Аз лично така и не се качих, но като спрях на светофара, който е и прелез, и като се източи пред мен този 100 годишен дървен трен мигах на парцали. А трамвая им като тръгне през тесните улички на Сойер, ми изглежда като да съм се телепортирал в друго време.

В Барселона, в Историческия музей има сложен един трамвай от началото на века. Качваш се и на един екран пред теб започва прожекция на сниманото от трамвай из улиците на Барселона в началото на века. Хората се обръщат, махат ти. Някой заплес се стряска и на спринт гледа да избяга от трамвая. Между другото, доколкото си спомням, Гауди почива след като е блъснат от трамвай.

Като каза за комисионни се сетих и за следния случай от онзи край. Строят си пичовете метро с държавни пари ( града е като Варна) и дори го пуснаха миналата година. Три месеца без пари се пътуваше. Обаче Октомври заваляха едни дъждове и ... метрото се наводни. В последствие се оказа, че май едни хора са си разделили спестеното от промяната в плановете на отводнителната система.

И какво, според теб, гори там долу?

И защо само там?

Я зЕми някакъв балатум и подпали го. Тури отгоре му парче бетонно желязо.

И кога желязото се сбръчка, ела и ми се обади

Може вагона да е бил подготвен за специални задачи при мобилизация. Например за камикадзе през Капъкуле. Нали знаеш - комбайн, комбайн, ама като опъне крилете...

Бих те помолил, Блиндяев, да коментираш събеседниците си само в тоя обхват на знания, които са ти достъпни. Другото си е просто заяждане.

Натиснете тук

Едно добро онагледяване на деформация под напрежение и температури значително по-ниски от бяла жар....Да се дивиш просто защо тези вагони не се съобразяват с физиците, които пък се шегуват

Нищо не знам за коня.

...

(малко си мек. Restart)

ъцелата одбостън зауошинктън...

икъмютърската електричка на метро норт... отфеърфилд за гренд сентръл в 7:40...

Над 30 загинаха във влаков пожар край Хайдарабад, Индия.

Нещо не мога да кача снимката...

Редактирано от - Don на 01/8/2008 г/ 17:03:20

Редактирано от - Velikancho на 02/8/2008 г/ 20:43:40

Да, показателни картинки.

Индийските влакове, даже и при такива умопомрачителни пожари, упорито не искат да се сгърчват по средата...

За разлика от нашите...

п.с. при по-унимателно взиргане... двата влево са малце арчнати надоле...

Редактирано от - tucker case на 03/8/2008 г/ 17:48:07

Да бе, арчнати, оди се прегледай....

Хипотезата за невинно загорели се вагони не издържа, тавариш, време е да слезеш на земята. Не че това ще донесе бонуси за твоята теза, но мисля, че отговорните инстанции у нас всуе си крият взора от ачик очевадната констатация.

Но кво да се прави? То влаци не останаха, че чак разследвания да има...

..............

Една организация привикала ветеринар, математик и физик и им дала 100 000$ и срок от 1 седмица да направят изследване и да открият метод за определяне на коня победител в дадено конно надбягване. След като изминал определения срок, тримата представят своите резултати. Ветеринаря:

- Аз съставих една таблица, въз основа на която, знаейки физичните данни и постижения на даден кон, можем да определим победителя в състезанието.

Комисията:

- Добра работа, поздравления.

Математика:

- Аз направих регресия и въз основа на данни за предишните състезания мога да кажа кой ще победи.

Комисията:

- Похвално!

Физикът:

- Ами ще ми трябват още 1 млн. долара и срок от две години, но в момента съм разработил модел за победа на сферичен кон във вакуум.

...

Der Berliner Bahnhof der Berlin-Potsdamer Eisenbahn

Berlins erster Bahnhof fü r die Strecke nach Potsdam im Jahre 1838. Er stand vor dem »Potsdamer Thore« am Potsdamer Platz.

...

Берлин - Фридрихщрасе - 1938

Berlin - Hauptbahnhof - 2008

...

Hamburger Bahnhof - Berlin

Фър, напомни ми едно психологичско изследване с този клип. Колко е ....различно и относително всичко, разгледано от различнио гледни точки....

....

Песимистът виждал тунел...

Оптимистът виждал светлина в тунела....

Реалистът виждал, че светлината се приближава и заключил че това е може би влак.

Машинистът виждал само трима идиоти на релсите, които го зяпат и не се дърпат...

All Aboard The Fun Train

And Full Steam Ahead

Тия немци все ще изкопаят нещо...

Среща на хълма...

Редактирано от - furkatichko на 09/9/2008 г/ 16:12:50

...

...

railway sex...

Натиснете тук

...

Редактирано от - furkatichko на 17/10/2008 г/ 18:38:46

...

17.10.2008.

Междугарието Величково - Нова Шипка

понаште релси ейна скви бачкат...

По информация на местните органи на реда, междуградски влак, пътуващ от Варшава за Белско Бяла, е вървял по грешна линия към гара Катовице, където се е блъснал във влак, който се е готвил да отпътува. Съобщава се, че във връзка с инцидента са задържани двама диспечери, единият от които в нетрезво състояние.

Eшче Польска не згинела...

.

...

Голямата камчийска гара...

...

... ама всичко стана съвсем инцидентно - отидох във Велинград да плащам М-телски сметки и хоп - насреща приятелче ... Я идвай, вика, да инспектираме возилото след ремонта, че зима и англета идат .. зарязах и сметки, и поръчки ... добре, че успях да се измърлям порядачно - доказателство за невинност си беше ... и ми трябваше ..

в ред. Божо, как се казва Аврамови колиби, бре ... в интерес на истината като зяпащ пътник по тази линия за последен път съм минавал през 1968 г. ... и то като пийнал пътник за/от студентски лагер ... наистина не знам как се казва, ама си е Аврамови колиби ..

Редактирано от - Старшината на 23/10/2008 г/ 19:21:37

Тука по-добре

Има една немска телевизия, мисля, че е SAT1, тя всяка сутрин пуска едни клипове по час, час и половина, заснето пътуване между няколко гари, например Берлин - Дрезден. Камерата е в челната кабина и дава представата за този пейзаж, който се разкрива пред машиниста.

Smells Like Teen Spirit

A, Божо, те са замислили радио и ТВ станциите да дават на концесия на някакви датчани, кво остава за някаква дековилка?

Налей си една сладка ракийка и се радвай на туй около тебе.

Редактирано от - Старшината на 23/10/2008 г/ 22:38:00

Самата гара св. Петка

...

...

...

Редактирано от - Чок觧 на 24/10/2008 г/ 11:58:51

Nicht belastbare Garantien der Hersteller: Deutsche Bahn gezwungen, ICE-T-Flotte vorü bergehend aus dem Verkehr zu ziehen. Ersatzfahrplan ab Samstag 25.10.08.

Deutshe Bahn спира експресите Интерсити заради това, че фирмата производител на серия Т, Siemens, не е в състояние да даде изискуемите гаранции за безопаснот на експресите.

Кво става с тоя свят, бе? Щом и германците почнаха с мушенгиите?

Ти виж какво става - Ersatzfahrplan ab Samstag 25.10.08.

Ерзац-разписание от събота, 25.10.08.

Ти представяш ли си - ерзац-разписание? При немците?

Не, светът категорично се спуща в Мелстрьом.

нема страшно иде мрляво игнорантно поколение... нема ви зсенчи...

Пак го прочети...

...

За подробности - тук.

Ще взема да си направя такава железница.

Няма майтап.

Тъжни са изоставените линии. Още по-тъжни са окрадените. Добре, че вече не са живи хората, строили преди стотина години железница покрай Камчия, че иначе какво биха рекли?

Останките на гара Дъбравино по линията Синдел-Юнак-Долни чифлик-Старо Оряхово.

Редактирано от - Don на 02/11/2008 г/ 21:58:38

...

gara Beograd...

...

Berlin Hauptbahnhof

Из пристанищния град Масава(Еритрея) се движи това влакче

а този Pegasе в Черенице ( Чехия)

Натиснете тук

Редактирано от - turboprinzessin на 16/12/2008 г/ 22:54:56

На всички, посетили през годината този сайт, желая весела Нова година, и да даде Бог да се повозят на ей такова влакче.

Много бомбоджии в тая страна, брей. Натиснете тук

Ти какво, на българската полиция ли нямаш доверие ? А ?

Още много години да се возиш на тея чудесии, влакчетата!

Редактирано от - fierce на 17/1/2009 г/ 20:03:36

Понеделник, 26.януари.2009 г....

...

Oтдавна искам да си направя такова влакче.

Още един красавец

Есть легенда, что русская железнодорожная колея шире европейской на 13 см потому, что когда в 1840-х чиновники пришли к царю Николаю 1 и спросили: на железной дороге Санкт-Петербург - Москва делать колею как в Европе или шире - царь удивился:"Нахуй шире ?"

Но чиновники приняли это за указание и сделали колею шире на среднюю длину мужского детородного органа :-)))

Дето вика един в чата, не е верно, че спряхме да играем защото остаряхме, а остаряхме, щото спряхме да играем.

...

Тревата я имаш, публиката - още повече.

Едни железа само...

Построените от българите през Първата световна война теснолинейки заедно с новопостроения тогава подвижен състав остават и са използвани в Македония още няколко десетилетия. На снимката: пътнически влак по линията Гостивар – Охрид, фотографиран от А. Luft (26 юли 1959 г.)

Верно, че макетата са "антички".

Като им гледаш влаковете...

...

Понеже става дума за "антички", ето още една от тях, действуваща, но неизползуваема, на хубава, средно голяма гара в България...

...

А това е първото приемно здание на същата гара, още от Хиршово време, с леки козметични ремонти...дълго време служило за жилищни нужди на железничари...

Ха, ми това Провадия, бе...

Старата гара, неспа?