Клио Мисля, че на форума липсва кътче за феновете на кинематографа.

Затова събирайте тук всичко - без преход, без ред: спомени за незабравени стари филми или впечатления от наскоро гледани нови, снимки или рецензии, статии или интервюта, въздишки по любими актьори или усмивки от старите ленти, та дори и данни за състоянието и цените на киносалоните...

Хайде на кино!

Клио Започвам с един съвсем отскорошен мой любимец - но вече с Оскар! - Finding Nemo.

Който още не е гледал патилата на рибата-клоун в търсене на отвлечения Немо, да побърза. Филмът е истинска наслада, като порция сладолед /но без сироп!; затова пък с много остроумен, съвсем недетски хумор/

Анонимен3
Bravo, Klio ! Hubava tema !

She se otbivam tuk !

Fur

Don Мили дами, има във форума раздел КИНО - той е в секцията Култура.

Мнения - Култура и изкуство 4, 599 01.3.2004 г. 12:27:21 Sand

Литература - Мнения за литература 8, 715 09.3.2004 г. 12:29:58 Sand

Кино - Мнения както за кинопродукции, така и за видео. 264 01.3.2004 г. 08:52:38 Sand

Музика - Мнения за музика. Всякаква 123 26.2.2004 г. 17:28:31 Sand

Религия - Мнения

Добре е да надзърнете все пак малко над раздумката.

Клио Дон, зная раздела "Кино" и наистина се чудех дали да не открия темата там. Но там обикновено се пише за актуални кинопродукции, а моята идея е нещо като "мелтинг пот", "раздумка" за по-широката публика в "Раздумката".

Ако потръгне, нищо не пречи да я прехвърля там.

Клио
ШОН ПЕН

.

.

Роден на 17 август 1960 г. в ЛА, син на режисьора Лио Пен и актрисата Ейлийн Райън.

Дебютира в киното през 1981 г. – Taps, с Том Круз.

Награда за най-добър актьор на фестивала в Кан, 1997 г., за She’s so lovely на Ник Касавитис.

Оскар за най-добра мъжка роля, 2004 г., за Mystic River на Клинт Ийстууд.

Клио Времето, в което отстраняваха Шон Джъстин Пен от снимачната площадка, защото се е нахвърлил върху някой статист, е отдавна минало. В бурните години на брака му с Мадона /между август 1985 и януари 1989 г./ етикетът bad boy му се налага упорито, без това да е истинската му същност. Сега е най-щастлив сред близките си приятели, между които актьорите Денис Хопър и Джак Никълсън /синът му се казва впрочем Хопър Джак/ и мечтае за спокойствие. И за хармония със съпругата си, Робин Райт Пен, и двете си деца.

.

И Америка, и светът се променят след 11 септември 2001 г. Шон Пен, изиграл вече силната си роля в Dead Man Walking на Тим Робинс – истинска обвинителна реч срещу смъртното наказание – си задава въпроси. “Откакто сянка падна над страната ни на 11 септември, се тревожех за сигурността на децата ми и на всички деца в Америка” – пише той на 30 май 2003 г. в “Ню Йорк таймс” – дълга статия, която още може да се прочете на сайта му www.seanpenn.com. Там актьорът – нито “ангажиран пацифист”, нито “политически активист”, по думите му – изразява съмненията си относно американската политика в Ирак. /.../ Като преди това, през декември 2002, сам е ходил до Багдад, за да разбере.

/.../

Макар някои в Холивуд да пророкуват изпадането му в немилост след тази проява, професионалистите възнаградиха актьора на 29 февруари с Оскар за най-добра мъжка роля за изпълнението в Mystic River. Апогеят на една актьорска кариера? Критиците му го укоряват, че понякога преиграва. Кристин Джонсън, сценаристка на донякъде сълзливия I am Sam, разказва как, за да се вживее в ролята си на аутист, с дни изчезвал в болницата сред тях “да се учи”...

/.../

Той се учи все покрай нетрадиционни режисьори, като например Браян де Палма, поверил му златна роля в Carlito’s way, заедно с Ал Пачино. Работи с Оливър Стоун в подземния U-Turn и Терънс Малик в The Thin Red Line – може би една от най-добрите му роли. Критиката дори писа, че “Шон Пен е за Уди Алън това, което е Робърт де Ниро за Скорсизи” по повод работата му с ню-йоркския режисьор в Sweet and Lowdown.

/по материали на Le Soir и Premiere/

EGATI Кинематографа!?

искаш да споделиш за "домакинските сериали" или за нерадосната си съдба н а лумпен?

Клио

В Dead Man Walking със Сюзън Сарандън.

Сребърна мечка от фестивала в Берлин /1995 г./

Номиниация за Оскар

*****

В I am Sam

Номинация за Оскар /2001 г./

Black Swans Привет, Клио!

Тези дни тук тече поредния "София Филм Фест", та сме се отдали на киноманстване, доколкото остава време. Гледах към пет-шест филма, но нищо не ме впечатли. Може би единствено турския филм "Отчуждение" най-ми хвана окото. Заснет е с джобни пари, актьорите /трима-четирима/ са приятели и роднини на режисьора, филма е сниман основно в неговия апартамент. Мрачен и подтискащ беше, без никакъв музикален фон, но си струваше да се гледа. Особено като го сравня с тези, които вече съм гледал. Снощи, например, имаше прожекция на един талянски филм, дори и името му забравих, за убийството на Алдо Моро. Филмът, стилно заснет, много ярко музкално "оформление", се занимаваше с душевните терзания на убийците и терористите от Червените бригади. Ужасно неубедително, направо досадно, едвам изтърпях края.

Напоследък, мама му стара, не си спомням за филм, дето да ме грабне, да ме /колкото и банално да звучи/ разтърси. Фащат окото, галят сетивата по време на прожекция, пък след пет дена съм ги забравил. Спомням си като дете гледах над 20 пъти "Ескалибур - мечът на Крал Артур", бях полудял направо. Ей такова усещане искам да ме обземе отново. Или може би причината не е във филмите, а вече в мен самия и възприятията ми

Напиши нещо за един от най-любимите ми актьори - Гари Олдман.

Клио
РЕНЕ ЗЕЛУЕГЪР

.

.

Родена на 25.04.1969 г. в Тексас. Висока 1м 60! Баща й е от швейцарски произход, а майка й е норвежка - оттам и труднопроизносимото име...

Учи актьорско майсторство в Университета в Тескас. Започва в тв.

След две номинации - Оскар за най-добра актриса в поддържаща роля, 2004 г., за "Студената планина".

Клио

.

.

В "Дневника на Бриджет Джонс" - трогателна, уязвима, разплакана, комична, влюбена, възмутена...

Номинация за Оскар /2001 г./

Клио

.

В "Чикаго"- малко встрани от натюрела си /дали?/: престорено наивната Рокси, издигнала се от убийца в звезда... в партньорство с Катрин Зита-Джоунс.

Но пък каква танцьорка! Номинация за Оскар /2002 г./

Клио Здравей, Black Swans! Мерси за инфото. Има, значи, още кинофестивали в София.

Това чувство, за което говориш - някой филм истински, ама истински да те грабне - и аз не съм го изпитвала отдавна. Може би откакто гледах American Beauty. Или La vita e bella. Ще пиша за тях идните дни, ако има време. И за Гари Олдман, разбира се.

Сурдо Чарли нещо по-разголенко нема ли да има?

мен доброто порно винаги ме грабва...

Браво, Клио!

Тоя пък само за голо мисли.

Клио, мен любимец си ми е Ричард Гиър. Още от "Хубава жена". Някой ако има текста на песента от едноименния филм в изпълнение на Рой Орбисън, да пуска. Страхотна е.

Поздрави

И, Клио, наистина по-добре в раздел Кино, както и Дон мисли. Тук ще се изръсят доста простоти и ще се опорочи чудесната тема.

Клио Здравей, Тя.

И аз харесвам Ричърд Гиър. Едва преди година го гледах в "Американски жиголо" - един от първите му филми, но вече сериозна заявка за добър актьор.

Наскоро ми попадна друг силен филм с него - играе адвокат на един сериен, особено жесток и перверзен убиец, който успява да го убеди, че страда от раздвоение на личността и е убивал в болестно състояние. Адвокатът приема защитата му буквално като кауза и успява да се справи с нея по блестящ начин. Когато шумният процес приключва с много мека присъда /убиецът отива в психиатрично заведение/, адвокатът разбира /почти в последната сцена, от една изтървана реплика на клиента си/, че е спасил едно чудовище. И вместо да излезе през главния вход, където го чака тълпа журналисти, замаян и невярващ се оттегля през задния...

Не запомних обаче името на филма. Но и да знаех френския вариант, едва ли щях да мога да ти дам българския или оригиналното заглавие - френските преводи на имена на филми са известни със своята неузнаваемост. Защо е така, не знам.

А Pretty Woman си е Pretty Woman - един от най-успешните филми на 1990 г. Ето и песента.

.

Roy Orbisson

.

Soundtrack Pretty Woman, year 1990

.

Pretty woman walking down the street

Pretty woman, the kind I'd like to meet

Pretty woman, I don't believe you

You're not the truth

No one could look as good as you, mercy

Pretty woman, won't you pardon me

Pretty woman, I couldn't help but see

Pretty woman, that you look lovely as can be

Are you lonely just like me? wow

.

Pretty woman, stop a while

Pretty woman, talk a while

Pretty woman, give your smile to me

Pretty woman, yeah yeah yeah

Pretty woman, look my way

Pretty woman, say you'll stay with me

Cause I need you I'll treat you right

Come with me baby, be mine tonight

.

Pretty woman, don't walk on by

Pretty woman, don't make me cry

Pretty woman, don't walk away, hey, o.k.

If that's the way it must be, o.k.

I guess I'll go on home, it's late

There'll be tomorrow night but wait

What do I see, is she walikng back to me?

Yeah, she's walking back to me

Oh, oh, pretty woman

Мерси много, Милика Клио!

Капвам си го и го закарвам и в темата на цъфте.

Аз си я имам песента и си я слушам, но текста наистина е още по-чудесен.

За филм с адвокат не се сещам, но "Американско жиголо" няколко пъти съм го гледала. Имахме едно време студио за видеокасети и много касети изгледах в тези години. Сега обаче трудно може да се намери филм, който да ми хареса. Страшно еднотипни станаха. Или може би ние се променихме. Не знам.

Лека нощ сега и прекрасни сънища!

ФЪРКАТИЧКО Клио , много харесвам Ричърд Гиър.

Последният филм, който гледах с негово участие-на голям екран -

"Една есен в Ню Йорк" с Уинона Райдър.

Има нещо закачливо в погледа, в усмивката.

И разбира се е много хубав и много талантлив.

Чака своя Оскар...

Благодаря ти за хубавата песен !

Поздрави !

Редактирано от - ФЪРКАТИЧКО на 10/3/2004 г/ 23:42:24

Дядо Виктор Добър вечер, Клио, вече се е получило уютно ъгълче. На добър час!

Филмът, в който Ричард Гиър играе "изиграния адвокат" е Primal Fear (не знам как е преведен на български). Мотото на филма е интересно: Sooner or later a man who wears two faces forgets which one is real (май се отнася донякъде и за нашия Форум ) . Книгата, по която е правен филмът, е също добра - от William Diehl (който е автор и на една друга книга - Машината на Шарки се казваше на български, мисля)... Междувременно книгата има още две части - Show of Evil и Reign in Hell - но все още без филми по тях, доколкото знам).

Клио Фър, Дядо Викторе, радвам се, че сте минали оттук.

Дядо Викторе, ще потърся книгата, защото филмът ми хареса. Мерси за името му.

Фър, този с Уинона Райдър някак мина покрай мен, но "Мистър Джоунс" си спомням много добре. С цялото предизвикателство да изиграе психично болен /маниакално-депресивен, мисля беше/. Играеше и Лена Олин - красивата черноока шведка, драматична актриса, една от последните любимки на Бергман.

Hauptmann Серджо Леоне (3 януари 1929 - 30 април 1989)

Най-великият кинорежисьор на всички времена и народи: европеизирал и издигнал на качествено ново равнище двата най-американски жанра - уестърна и гангстерската сага; придал суперзвезден блясък на институции в световното кино като Клинт Ийстууд и Енио Мориконе.

* * *

След като повече от десетилетие преживява като асистент на второстепенни режисьори и сценаристи (най-известният, с когото работи, е Де Сика) през 1964 г., под псевдоним Боб Робъртсън, решава да заснеме уестърн, тъй като този род филм по принцип привличат голяма зрителска аудитория в Италия. Така на бял свят се появява "За една шепа долари" (А Fistful of Dollars; Per un pugno di dollari): с фабула, заимствана от “Телохранител” на Куросава, направен с незначителен бюджет (200 000 USD) и никому неизвестен изпълнител на главната роля, но постигнал зашеметяващ успех. Този филм бива незабавно последван от още два - "За няколко долара повече" (For a Few Dollars More, Per qualche dollaro in più и "Добрият, лошият, злият" (The Good, The Bad And The Ugly; Il Buono, il brutto, il cattivo), образували (без да са взаимосвързани в съдържателно отношение) легендарната Доларова трилогия, останала завинаги в киноисторията и оказала несравнимо влияние върху поколения творци (заедно с отграничавания от нея шедьовър от 1969 “Имало едно време на запад” (Once Upon a Time in the West; C'era una volta il West). Достатъчно е само да се споменат имената на С. Пекинпа, К. Тарантино и Р. Родригес; братя Михалкови и Ем. Кустурица също признават оказаното им от неговото творчество формално и съдържателно въздействие.

* * *

В първият филм от трилогията героят на Клинт Ийстууд сам се противопоставя на заобикалящия го свят, разделен на два враждуващи лагера, като преминава последователно от единия в другия; във втория раздава правосъдие във временен съюз с подобен нему странник; в третия триадата “добро-лошо-зло” придобива своята окончателна завършеност. Така традиционната, дори сладникава дотогава каубойска романтика във филмите на Серджо Леоне придобива метафизически измерения. Съгласно които животът е само текущо мигновение, миналото не съществува, а бъдещето е краткотрайно и предопределено...

* * *

За непреходността във времето на художествените и идейните достойнства на уестърните на Серджо Леоне най-добре свидетелства “изборът на народа”, извършван на сайта IMDb.

Според него “Добрият, лошият и злият” и “Имало едно време на Запад” са съответно на 22-ро и 36-то място сред сред най-добрите филми на всички времена и народи.А в класацията на най-добрите 50 уестърна шедьоврите на Леоне заемат следните позиции:

TOP 50 WESTERN MOVIES: 1. IL BUONO, IL BRUTTO, IL CATTIVO; 2. C’ERA UNA VOLTA IL WEST; 15. PER QUALCHE DOLLARO IN PIU; 20. PER UN PUGNO DI DOLLARI

Клио Хауптман, здравей, особено ми е приятно, че отваряш тук тази класическа страница.

Ако можеше да прозвучи сега и музиката на Мориконе...

Клио И понеже обещах без преход - минавам към нещо съвсем друго...

АМЕРИКАНСКИ ПРЕЛЕСТИ

(AMERICAN BEAUTY)

Филмът

“В кариерата си не съм виждал толкова забележителен дебют като този на Сам Мендес” Стивън Спилбърг

.

“Най-хубавият момент беше, когато показах филма на Стивън /Спилбърг/. Той гледа филми сам, така че аз се разхождах напред-назад из коридора… Когато влязох, той се изправи - имаше сълзи в очите си – и каза: “Направил си класически филм”. Сам Мендес, режисьор

.

“Има толкова много сурова истина, толкова много хумор… и едно невероятно, невероятно дълбоко проникновение в човешката същност” Стивън Спилбърг

Темите

“Животът е толкова забързан, напрегнат и пълен с отвличащи вниманието ни неща, че човек трябва да се учи да бъде спокоен и съзерцателен, за да може да търси това, което аз наричам красота...”

“Красотата е на най-странни места. В изхвърлено найлоново пликче, което се носи от вятъра... Но човек трябва да развие погледа си за нея, да може да я види”

“Филмът е за това, как сме си създали предубедени представи за нещата... а всичко обикновено е много по-сложно”

Алан Бол, сценарист

.

“…живота в suburban America…” Крис Купър, актьор

.

“Нещо се случва с Лестър, което го кара да осъзнае липсата на честност в живота му, липсата на комуникация, липсата на способност да каже това, което наистина изпитва и да направи това, което наистина иска...” Кевин Спейси, актьор

Клио

Филмът печели 5 Оскара /2000 г./:

Най-добър филм

Режисура: Сам Мендес

Главна мъжка роля: Кевин Спейси

Оригинален сценарий: Алан Бол

Фотография: Конрад Хол

Клио Красотата...

On VIDEO: We're in an empty parking lot on a cold, gray day. Something is floating across from us... it's an empty, wrinkled, white PLASTIC BAG. We follow it as the wind carries it in a circle around us, sometimes whipping it about violently, or, without warning, sending it soaring skyward, then letting it float gracefully down to the ground...

Jane and Ricky sit on the bed, watching his WIDE-SCREEN TV.

RICKY

It was one of those days when it's a minute away from snowing. And there's this electricity in the air, you can almost hear it, right? And this bag was just... dancing with me. Like a little kid begging me to play with it. For fifteen minutes. That's the day I realized that there was this entire life behind things, and this incredibly benevolent force that wanted me to know there was no reason to be afraid. Ever.

Video's a poor excuse, I know. But it helps me remember... I need to remember...

Sometimes there's so much beauty in the world I feel like I can't take it... and my heart is going to cave in.

Клио Пробуждането

CLOSE on a solitary red ROSE PETAL as it falls slowly through the air.

We're looking down on Lester and Carolyn in bed. Even in sleep, Carolyn looks determined. Lester is awake and stares up at us.

LESTER

It's the weirdest thing.

I feel like I've been in a coma for about twenty years, and I'm just now waking up.

More ROSE PETALS fall onto the bed, and he smiles up at...

Angela, naked, FLOATS above us as a deluge of ROSE PETALS falls around her. Her hair fans out around her head and GLOWS with a subtle, burnished light. She looks down at us with a smile that is all things...

Lester smiles back and LAUGHS, as ROSE PETALS cover his face.

LESTER

Spec-tac-ular.

Клио Красотата ... и смъртта

LESTER (V.O.)

I had always heard your entire life flashes in front of your eyes the second before you die.

First of all, that one second isn't a second at all, it stretches on forever, like an ocean of time... It’s not really your entire life. It’s just the moments that stood out. And they’re not the ones you’d expect, either…

The moments you remember are tiny ones, some you haven’t thought of in years, if you’ve thought of them at all…

But in the last second of your life, you remember them with astonishing clarity.

Because they’re just so… beautiful that they must have been imprinted on like a cellular level.

For me, it was lying on my back at Boy Scout camp, watching falling stars...

And yellow leaves, from the maple trees, that lined my street...

Or my grandmother's hands, and the way her skin seemed like paper...

And the first time I saw my cousin Tony's brand new Firebird...

And Janie... And Janie…

And… Carolyn.

.

On VIDEO: We're watching the video Ricky showed Jane earlier, of the empty white PLASTIC BAG being blown about. The wind carries it in a circle around us, sometimes whipping it about violently, or, without warning, sending it soaring skyward, then letting it float gracefully down to the ground...

.

LESTER (V.O.)

I guess I could be pretty pissed off about what happened to me... but it's hard to stay mad, when there's so much beauty in the world. Sometimes I feel like I'm seeing it all at once, and it's too much, my heart fills up like a balloon that's about to burst...

...and then I remember to relax, and stop trying to hold on to it, and then it flows through me like rain and I can't feel anything but gratitude for every single moment of my stupid little life...

You have no idea what I'm talking about, I'm sure. But don't worry... You will someday.

Анонимен29
Hauptmann

Енио Мориконе

По мое мнение най-добрата филмова музика на Мориконе е в:

A Fistful Of Dollars; The Good, The Bad & The Ugly; Once Upon A Time In The West; My Name Is Nobody;

Le Professionel; Once Upon A Time In America; The Mission; The Untouchables;

Cinema Paradiso; Bugsy; In The Line Of Fire; Wolf; The Legend Of 1900; Mission To Mars; Malena; Ripley's Game

Клинт Ийстууд в Доларовата трилогия на Серджо Леоне

Здравейте!

Горе си постнах една от любите актриси - Сандра Бълок. В "Любовен елексир направо съм се пукала от смях с нея, а и последния филм, на който ходих на кино с една приятелка пак беше с нея и хубавия Хю Гронт. Името му не запомних, но си беше пак като приказка с щастлив край - за разтоварване.

И в "Скорост" си беше страхотна. А Клинт в "мръсния Хари" най ми хареса.

Сега нещо за мъжката част. Стига са ревали само

Hauptmann Американското списание "Men's Journal" състави класацията "The 50 Best Guy Movies", съдържаща киноеталоните на мъжката чест и гордост. На първо място е поставен Клинт Ийстууд с ролята на безжалостното ченге Хари Калахан във филма от 1971 г. "Мръсният Хари"(Dirty Harry).

* * *

Първата десетка на най-мъжките филми изглежда така:

1. "Мръсният Хари"

2. "Кръстникът"

3. "Белязаният”

4. "Умирай трудно"

5. "Терминатор"

6. "Лудият Макс-2”

7. "Мръсната дузина"

8. "Матрицата"

9. "Боен клуб"

10. "Роки".

sasoss О, Цомб Райдър! sehr shoen!

И като става дума за класика - къде са Междузвездните и Индиана джоунс?

Клио E, ти пък сега, Сас, има класика и класика... т.е. Клинт и Харисън...

Dirty Harry като олицетворение на мачо-то мога да приема, макар че моите предпочитания клонят на другаде,

скоро ще се включа да видите къде

Hauptmann Очаквам с любопитство да видя предпочитанията на една изискана дама

* * *

А ето една съвременна класика: Най-идиотското и най-гениалното филмово начало на нашето време:

Осем мъже в черни костюми седят в кафене. Това са г-н Бял, г-н Розов, г-н Син, г-н Жълт, г-н Оранжев, г-н Кафяв, Готиния пич Еди Кабът и Големия бос Джо Кабът. След продължителен разговор върху творчеството на Мадона се канят да си тръгват.

Джо: Отивам да платя на касата, а вие съберете по долар бакшиш за това мило момиче.

(Всички изваждат по долар и го оставят на масата; с изключение на г-н Бял)

Еди (към г-н Бял): Дай и ти един долар!

Г-н Бял: Аз не давам бакшиши!

Еди: Как така? Всички дават, само ти – не!

Г-н Бял: Не вярвам в тия работи!

Еди: Не вярваш в даването на бакшиши!?

Г-н Жълт (нервно): Ти представяш ли си, колко им е тежко на тези момичета; работата им е отвратителна!

Г-н Бял: Като не й стигат парите – да напусне...

Еди: Чакай малко; ама ти никога ли не даваш бакшиши?

Г-н Бял: Не давам, само защото обществото твърди, че съм длъжен да давам. Давам единствено на някой, който наистина го е заслужил! Да даваш бакшиш без причина е все едно да сереш като птица...

Г-н Син: Момичето беше много мило.

Г-н Бял: Просто си вършеше работата; не направи нищо особено...

Г-н Жълт (отново нервно): А ти какво особено искаш да направи – да те отведе в кухнята и да ти го издуха?

Г-н Бял: Тези момичета не се преработват, натоварването им е минимално...

Еди (също изнервено): Като е толкова просто що не се хванеш ти да го работиш?

Г-н Жълт (много ядосан): Абе ти не се ли вълнуваш от това, че тя разчита на тези пари!!! Работата й е изключително тежка!

Г-н Кафяв (също ядосан): Тези момичета имат нужда от допълнителните пари!

Г-н Бял (подсмивайки се): И на момичетата от “Макдоналдс” им е тежка работата, ама никой не им дава бакшиши...

(В този момент от касата се връща Джо, преброява парите на масата и поглежда учудено)

Джо: Кой не е дал долар?

Г-н Оранжев: г-н Бял!

Джо (към г-н Оранжев): Г-н Бял ли?

Джо (към г-н Бял): Защо?

Г-н Оранжев: Защото не давал бакшиши...

Джо (към г-н Оранжев): Не давал бакшиши?!

Джо (към г-н Бял): Значи не даваш бакшиши! И защо?

Г-н Оранжев: Не вярвал в това...

Джо (към г-н Оранжев): Не вярвал?

Джо (към г-н Бял): Не вярваш!?

Г-н Оранжев: Не...

Джо (вбесено към г-н Оранжев): Ти си затваряй човката!

Джо (крещи към г-н Бял): Слагай долар на масата, копелдак!

(Г-н Бял вади банкнота от джоба си и я оставя на масата. Осемте мъже стават и напускат кафенето, разговаряйки дружелюбно помежду си. Под разкопчените сака на неколцина от тях се виждат кобури.)

* * *

Досещате се, нали! Ето тази дебилна мутра го е измислила....

Клио Лелейййй, да обиждаш така Тарантино...

Откъса обаче откъде е, не мога да се сетя.

Hauptmann Reservoir Dogs (в мой, сигурно нескопосан превод)
Клио А защо, преводът си е супер... Въпреки че текстът не е с повишена трудност
Клио
ЖИВОТЪТ Е ПРЕКРАСЕН

(LA VITA E BELLA)

Най-после един шедьовър на европейското кино /1998 г/...

Чаплинова приказка за евреина Гуидо, който попада в лагер на смъртта заедно с малкия си син и се опитва му представи цялото безумие на живота там като забавна игра.

Само Роберто Бенини можеше да измисли това...

***

Йозуе (пред витрината на сладкарница, сочи една торта): Ще я купим ли на мама?

Гуидо: Колко струва?

Йозуе: 15 лири.

Гуидо: Взимаме я!

Йозуе (чете надпис на една витрина): Забранено влизането за евреи и за кучета. Защо кучетата и евреите не могат да влизат?

Гуидо: Ами, тука не ги щат евреите и кучетата. Всеки си избира. Ей там, в оня магазин... там не пускат да влизат испанците и конете. По-нататък е аптеката. Вчера отивам с един приятел китаец и с едно кенгуру. Викам, може ли - не, тука не щем китайци и кенгура. Не ги обичат бе, какво да ги правиш.

Йозуе: Ама при нас в книжарницата пускаме всички.

Гуидо: А, не. От утре и ние ще напишем нещо. Ти какво не обичаш?

Йозуе: Паяците, а ти?

Гуидо: Вестготите. Утре написваме "Забранено влизането за паяци и вестготи".

Сибила Клио, много ти е хубава темата.

На добър час!

Аз не знам къде да търся по сайтовете за моите любими филми.

Вече бях говорила за единия от тях " Екскалибур - мечът на крал Артур"

Виждам, че и Атила е бил почти потресен от него и възхитен.

А и други още много имам.

Любим актьор ми е Джеръми Айрънс.

Но харесвам още Джони Деп, Хю Грант - особено в "Четири сватби и едно погребение" и - разбира се Ричард Гиър, макар съпругът ми да го подиграва, че имал малки очички , миша физиономия и голям, селски нос.

Никой мъж не го харесва - не знам защо.

Но е добър актьор - макар и недооценен.

Клио Поначало Бенини е бил наясно, че поема огромен риск, но твърди, че "любовта винаги вдъхва смелост", а той самият вече е бил влюбен в идеята за мисията на Гуидо да спаси своето семейство. Надявал се е, че хуморът от първите сцени с несполуки и романтика ще накара хората да почувстват още по-дълбоко болката от съдбата на Гуидо и близките му. Бенини продължава: "Вярвам, че смехът ни спасява, кара ни да се замислим върху другата - сюрреалистична и смешна страна на нещата. Способността за въображение ни пречи да се превърнем в пепел, да бъдем прекършени като вейки. Дава ни сила да оцелеем в безкрайната нощ. Знаех, че този филм ще засегне някои много чувствителни теми. Когато ме завладя за първи път, тази идея приличаше на просветление, откровение и първоначалната ми реакция беше да се откажа. Но после осъзнах, че причината за отстъплението е страхът. В края на краищата чувствата надвиха страха."

От самото начало Бенини умишлено решава да задържи стила на ЖИВОТЪТ Е ПРЕКРАСЕН по-скоро в руслото на въображаема приказка или басня - в сценария, визуалния подход и дори в изпълненията, - отколкото на историческото пресъздаване на фашистка Италия. "Не исках педантично да реконструирам Италия от онова време. Това в никакъв случай не е исторически документ, а по-скоро разказ за деца. Лагерът е като Платонова картина на Леговището на злото или леговището на звяра - обяснява той. - Моят герой, Гуидо, е антифашист не толкова във философския смисъл на думата, колкото във физическия. Той е въплъщение на пълната свобода, щедрост и детска невинност."

"Често ме питат - откъде това заглавие, "Животът е прекрасен", когато става дума за толкова черна действителност? Защото точно когато животът е най-тежък, най-непоносим, и ти се иска да викаш от болка - тогава най-ясно разбираш, че да, животът наистина е прекрасен, осъзнаваш го като антипод..."

*****

Филмът печели 3 Оскара /1999 г./:

Главна мъжка роля (!) - за първи път присъдена на чужденец

Най-добър чуждестранен филм

Музика

Специална награда на журито на Фестивала в Кан, 1998 г.

Награда Сезар за най-добър чуждестранен филм, 1999 г.

Клио Здрасти, Сиби! В Гугъла има море от сайтове за кино, разбира се - твърде неравностойни като качество, но... човек може винаги да изрови нещо

Аз тук писах за American Beauty на първо място, защото това е филмът, впечатлил ме най-силно през последните 2-3 години. Знам скрипта почти наизуст , просто е много мой филм. Но има и други... Има какво да се пише, само времето е кът.

Пуснах Камю, видя ли го?

Сибила Аха, даже ти отговорих. Камю е моят любим писател екзистенциалист.

Няколко страници имам, посветени на него. Но винаги са на място много още и още.

Геновева Верно, че са му много малки очетата на Ричард Гиър.

И носът му е голям.

Абе, прехвалена работа, лигава.

Виж, Джеръми Айрънс си е друго нещо.

И Клинт Истууд.

Мъжкото си е мъжко.

beni "Животът е прекрасен" има много За и Против.

Аз разбирам това, защото съм против.

Сестра ми, която е светлинни години по-умна от мен обожава този филм. Значи аз не разбирам сигурно нещо велико.

Защото този филм не мога да възприема никога буквално, а го приемам като нещо, дето не мога да определя- нещо, което не би могло да се случи. Като на Уди Алън несбъднатите кино-ариерсцени, например. Алегория ли е, не знам думата.

.

Фър, ако четеш тук-

Юлия Висоцкия във филма на Кончаловски. Тя е точно Юлия, жената на Кончаловски, за която писах.

При Слави - Кончаловски разказа за щастието да живее с нея, тя е 36 години по-млада от него, имат две деца.

Анонимен47
да са им живи и здрави комшиите
mirkwood Въпреки че на тази тема мястото и е в раздел Кино (и без това там няма никакво движение, а имаше шанс да се размърдат нещата), мисля да добавя към списъка Шон Конъри и Ума Търман.
Сибила А Джон Малкович?

А Питър О' Туул на млади години?

А Грегъри Пек?

И, ооооооооо, Ален Делон - най-красивият мъж за всички времена?

Непременно ще намеря нещо, въпреки че съм непохватна.

Днес за първи път успях с Ламартин - във френската тема.

И заради това съм в приповдигнато настроение.

Клио

Джереми Айрънс в "Лолита"

и

Ален Делон в "Самурай"

харесвам най-много.

Сибила В "Самурай" е просто ослепителен. Още много млад.

Но виж това. Какъв мъж, слънцето ми скри, да кажа и аз като Митни.

Анонимен52
Alain Delon e edna kuha fasada, produkt na Visconti.

Ostaven sam na sebe si e blato.

Arrogant et ignorant.

Сибила Говорим си за Ален Делон като за красив мъж.

И, забележи - не анонимно.

Толкова ли те е страх да си заявиш мнението открито? Аман от анонимни злобари.

Че кой ти вярва тогава?

Клио, извинявай.

Клио Ален Делон е и ще остане един от големите във френското кино.

Въпреки неуспешното му, общо взето, преквалифициране в полицейския жанр след 70-те години.

За мен най-добрите му роли са в "Самурай" и "Двама мъже в града".

Невероятно силно присъствие, драматично, огромен заряд на мимиката и жеста.

Помните ли жеста с приглаждането на периферията на шапката му в "Самурай"? А монотонните трели на канарчето? И погледа му в края на филма, точно в момента на разстрела.

Да не говорим за края на "Двама мъже в града"...

Анонимен55
i anonimnite imat pravo na syshtestvuvane,

ponjakoga edinstvenoto im pravo.

Javno ne ste gledali Alain Delon v intervjuta, a naposledyk

se pojavjava chesto shtoto lansira dyshterja si v kinoto.

Samochuvstvieto mu e neponosimo. Toj e vyrha, dyshterja mu e vyrha.

Ima edno hishtnichesko izlychvane, ne se trae napravo.Detoto beshe edno milichko predi, sega i to se ovylchilo.

Michel Drucker direktno mu kaza "Vous faites chier" , a

Drucker minava za tvyrde toleranten klasicheski tip vodesht.

V drugoto show, On ne peut pas plaire a tout le monde, decata go napraviha byze i kopriva. Onja se pOti i zamalko da napusne predavaneto.

Ma aide ciao, kvo se objasnjavam, tuk ste javno na pletki i rykidelie.

ФЪРКАТИЧКО Привет, компания !

Интересно, хубаво е тук. И все за любими актьори пишете.

За Ален Делон-признавам си, не съм му фенка. Има нещо студено, надменно, недостъпно в погледа му, което не ми харесва.

Като актьор-да. Особено във филма "Роко и неговите братя", "Гепардът" и "Двама мъже в града". Аното , което е писал и аз съм го чела. Знам, че не е искал да играе в "Гепардът", но не е можел да откаже на Висконти. Действително дължи много от класата си на актьор на него.

За "Животът е прекрасен"-филм, който ме покори.

Една приказка за много тъжни неща.

Благодаря ти, Клио, че го припомни.

бени, да разбрах. Нямаш представа колко е променена във филма.

Ще пусна тук интервю на Кончаловски и в отделна тема от "Вестникът".

Днес го четох, разтърсващо е.

Сибила Но никой не говори за характера на Ален Делон.

Пак ли минахме на психопортрети?

Един от най-големите в световното кино, как да няма самочувствие?

Дъщеря му е неговото късно дете и голяма любов.

Какво толкова неразбираемо за един стар баща?

Един скорпион като него?

И остави тези плетки. Ресто - не струват.

Мисля - да знаем много повече за Ален Делон от теб.

Анонимен58
A tova che Alain Delon e ot krajnata desnica i simpatizant na Le Pen

syshto li vi haresva?

ФЪРКАТИЧКО Сиби, като актьор е много добър, това никой не оспорва.

Чела ли си интервюто на Ален Делон с Атанас Свиленов ?

Има една книжка от него "Притежания на паметта".

Май той е единственият наш кинокритик, успял да си уреди среща с него.

В онези години де, за сега не знам.

beni До всички, които препоръчват Клио да се прехвърли в раздела КИНО -

.

мисля- не бива.

"Раздумката" е нещо друго, тя си заслужава своите си теми, нищо че някъде другаде се повтарят,

тя си е друга територия, вече позната-като Персийския залив или нещо такова.

За разни като мен, дето си падат по традициите.

Клио, поздрави.

Сибила Боже, Господи - говорим за различни неща.

И много други гадни работи могат да се кажат за него.

И пак ще остане велик - догодина ще стане на 70.

Покрай великите винаги има шлейф от сплетни, завистници и жълто, много жълто.

А Жан Мари е човекът с най-красивият френски език, признат, владее го до съвършенство.

Много е убедителен - макар, разбира се да не му харесваме идеите, езикът - оценяваме.

beni За Жан Маре си абсолютно права Сиби, просто се шашнах като те прочетох, доста отдавна чух тази реплика за него- "и да не знаеш френски, всяка дума му разбираш"
Сибила Бени, дали говорим за един и същ човек. Аз имах предвид Жан Мари льо Пен-

Шефът на Le Front National. Неговият френски е прословут. Анонимният нещо го набърка. Нерде Кино - нерде Политика, ама хайде. Но ако това е вярно и за Жан Маре, какво по-хубаво.

Анонимен64
Mani go Alain Delon. On e pylna skuka. Kakto i "Velikijat" Jean-Marie Le Pen.

Toa pa e trojanskijat kon na Jacques Chirac i otbora. Dokato go ima nego tija se sha sa u vlastta. Galska hitrost.

*

Ako shte si govorim za fini myzhe, neka da e za Jeremy Airons(sp). Nego moga da go gledam i slusham s chasove. Izkljuchitelno inteligenten, duhovit i naj-veche charoven. I kakyv prijaten tembyr.

Ima i oshte edin gotin anglichanin, po-mlad. The English patient.

Ej sega she go izrovja ot neta.

Анонимен65
абе лизачи са сите
Анонимен66
Ralph Fiennes

Клио Здравейте! Всички ли сте на кино?

Анонимен, добре си се сетил за Ралф Файнс. Днес ще си спомняме за Английския пациент.

Поздрави на всички и до по-късно!

hamer Ален Делон е незабравим в "Борсалино". Тандемът с Жан Пол Белмондо беше знаменит. А има ли във Форума някой толкова древен, че да помни френския филм "Младата мъртва", с оригинално заглавие "Кучета"? В главната роля Иво Гарани, известен също от "Опасни муцуни", където играе с Лино Вентура?
beni Снощи гледах Английски пациент по една от телевизиите, май кабел беше.

Все същият си е.

Дано не казвам ерес, но филма е по-експресивен от книгата.

Така ми се струва, че четох и книга.

beni Помня само Борсалино, и съм запомнила добре колко ме впечатли. Нищо повече.

Сиби, това за Жан Маре е истина, а че се е набъркал и Льо Пен, не ми е интересно. Винаги си впечатлявам от френския език и ясната му дикция в най-добрите актьори, като учебник са.

И от това, че почти не се променя.

Който се занимава с английски, ще ме разбере. Този красив английски език като че ли целия свят му има зъб да го променя, който догони промяната, направо шапката свалям.

Вехтата ми шапка-идиотка.

Клио Бени, напълно съм съгласна за "Английския пациент". И аз съм чела книгата, даже исках днес да пусна откъс от нея, но не я открих в безкрайно разбърканата си библиотека

Аз също съм на мвение, че това е един от редките случаи, в които филмът е по-силен от книгата. Може би защото тя е доста някак онирична, отвлечена, съзерцателна, философска... на моменти даже ми идваше много. И любовната история е по-второстепенна, струва ми се.

Поздрави, само надникнах, че отиваме с дребните на разходка Ще се включа след това.

MediaBoss А г-н Файнс в "Червеният дракон"?
COEUR VAILLANT73

MEL GIBSON

William Wallace dans le film COEUR VAILLANT

v.f.de BRAVEHEART

Drame historique ré alisé et interpré té par Mel Gibson avec Sophie Marceau et Patrick McGoohan. Au XIIIe siè cle, l'É cossais William Wallace se soulè ve contre le roi d'Angleterre afin d'obtenir l'indé pendance de son pays.

Сибила Ето една наистена царствено красива жена. И голяма актриса.

Някой спомня ли си коя е тя?

Le chat

Un petit pavillon de banlieue, thé â tre d'une guerre psychologique sans merci que se livre un couple de petits vieux aigris et haineux. Oui, mais quel couple ! Jean Gabin et Simone Signoret, rien de moins que deux figures emblé matiques du ciné ma populaire franç ais. En ré unissant ces deux monstres sacré s, Pierre Granier-Deferre signe l'un des face-à-face les plus mé morables du septiè me art. Et il fallait bien ces deux "gueules"-là , ces deux caractè res bien trempé s pour tenir à bout de bras la trame intimiste du ré cit noir adapté du roman homonyme de Georges Simenon. Huis clos é touffant servi par une salve de dialogues intraitables ou analyse psychologique sans concession des comportements humains, Le chat est à dé couvrir ou à redé couvrir, ne serait-ce que pour la prestation gé né reuse de deux duettistes hors norme. --Arnaud Caire

hamer А помните ли "Адуа и нейните приятелки"? Естествено със Симон Синьоре?
Сибила SIMONE SIGNORET

C'é tait une actrice magnifique...

Belle de jour

Avec Ives Montand

С Ив Монтан по време на връчването на Оскар в Холивуд през 1960

Геновева А някой спомня ли си я тази жена в "Път към висшето общество"?

Каква роля направи....

Анонимен78
Западна френското кино, също като българското. Някой за един хубав френски филм да се сеща от последните 10-15 години. Всички, споменати от вас филми са отпреди 20 и нагоре години. Жалко...
Сибила Я, па ти. Нямало хубави съвременни френски филми.

Как пък не. Сещам се за таман десет.

Например за - "Маркизата".

Чудесен филм за времето на Краля Слънце - неговата фаворитка, наречена Маркизата, обикновено момиче, което се издига с таланта и красотата си дотам, че да играе в кралския театър, борбата между Молиер и Расин за заемане на място в капризното кралско сърце и победата на Расин в тази битка - с помощта на красавицата в трагедията на Расин - ролята на Андромаха.

Една от най-красивите жени в света - Софи Марсо, изпълнява главната роля.

Редактирано от - Сибила на 13/3/2004 г/ 21:40:45

Сибила

Lilith Le fabauleux destin d'Amellie Poulain
Up Close * Personal82

*

*

ФЪРКАТИЧКО За "Поверително и лично" - ГОЛЯМО , ГОЛЯМО БЛАГОДАРЯ !

Обичам този филм , той е в десятката на най-любимите ми филми.

Превъзходна игра на Робърт Редфорд и Мишел Пфайфър.

Прекрасна музика.

ФЪРКАТИЧКО Не съм сигурна дали тази песен на Селин дион е от филма, но сякаш е писана за него...

Because You Loved Me (Celine Dion)

For all those times you stood by me

For all the truth that you made me see

For all the joy you brought to my life

For all the wrong that you made right

For every dream you made come true

For all the love I found in you

I'll be forever thankful baby

You're the one who held me up

Never let me fall

You're the one who saw me through through it all

You were my strength when I was weak

You were my voice when I couldn't speak

You were my eyes when I couldn't see

You saw the best there was in me

Lifted me up when I couldn't reach

You gave me faith 'coz you believed

I'm everything I am

Because you loved me

You gave me wings and made me fly

You touched my hand I could touch the sky

I lost my faith, you gave it back to me

You said no star was out of reach

You stood by me and I stood tall

I had your love I had it all

I'm grateful for each day you gave me

Maybe I don't know that much

But I know this much is true

I was blessed because I was loved by you

You were my strength when I was weak

You were my voice when I couldn't speak

You were my eyes when I couldn't see

You saw the best there was in me

Lifted me up when I couldn't reach

You gave me faith 'coz you believed

I'm everything I am

Because you loved me

You were always there for me

The tender wind that carried me

A light in the dark shining your love into my life

You've been my inspiration

Through the lies you were the truth

My world is a better place because of you

You were my strength when I was weak

You were my voice when I couldn't speak

You were my eyes when I couldn't see

You saw the best there was in me

Lifted me up when I couldn't reach

You gave me faith 'coz you believed

I'm everything I am

Because you loved me

(bis)

I'm everything I am

Because you loved me

Клио
АНГЛИЙСКИЯТ ПАЦИЕНТ

(THE ENGLISH PATIENT)

Opening Scene (Screenplay):

SILENCE. THE DESERT seen from the air. An ocean of dunes for mile after mile. The late sun turns the sand every color from crimson to black. An old AEROPLANE is flying over the Sahara. Its shadow swims over the contours of sand. A woman's voice begins to sing unaccompanied on the track. Szerelem, szerelem, she cries, in a haunting lament for her loved one.

INSIDE the aeroplane are two figures. One, A WOMAN, seems to be asleep. Her pale head rests against the side of the cockpit. THE PILOT, a man, wears goggles and a leather helmet. He is singing, too, but we can't hear him or the plane or anything save the singer's plaintive voice. The plane shudders over a ridge.

Beneath it A SUDDEN CLUSTER OF MEN AND MACHINES, camouflage nets draped over the sprawl of gasoline tanks and armored vehicles. An OFFICER, GERMAN, focuses his field glasses. The glasses pick out the MARKINGS on the plane. They are English. An ANTI-AIRCRAFT GUN swivels furiously. Shocking bursts of GUNFIRE. Explosions rock the plane, which lurches violently. THE WOMAN SLUMPS FORWARD, slamming her head against the instruments. The pilot grabs her, pulls her back, but she's not conscious. The fuel tank above their heads is punctured. It sprays them both, then EXPLODES.

THE MAN FALLS OUT OF THE SKY, clinging to his dead lover. The are both ON FIRE. She is wrapped in a parachute silk and it burns fiercely. He looks up to see the flames licking at his own parachute as it carries them slowly to earth. Even his helmet is on fire, but the man makes no sound as the flames erase all that matters - his name, his past, his face, his lover...

Клио

"If I gave you my life, you would drop it, wouldn't you?"

"I don't know what to do. I don't know what to do! How can I be your lover? He will go mad."

Клио

“I was conscious of the airiness of her weight. I was used to her like this in my arms. She had spun around me in my room like a human reflection of the fan – her arms out, fingers like starfish.”

"We die containing a richness of lovers and tribes, tastes we have swallowed, bodies we have plunged into and swum up as if rivers of wisdom, characters we have climbed into as if trees, fears we have hidden in as if caves..."

Michael Ondaatje

Клио

"Every four days she washes his black body, beginning at the destroyed feet. She wets a washcloth and holding it above his ankles squeezes the water onto him, looking up as he murmurs, seeing his smile."

"He sees her head nod slightly. A lean face with hair cut short, without the mask and mystery of her long hair. If anything she seems calm in this universe of hers. The fountain gurgling in the background, the hawks, the ruined garden of the villa."

Michael Ondaatje

Анонимен89
Амриканското кино е както винаги в апогея си, няма упадък при него...
beni благодаря ти, Клио, така текста е с картина, съвсем различно е
Анонимен91
"ИМАЛО ЕДНО ВРЕМЕ В МЕКСИКО"

"ONCE UPON A TIME IN MEXICO"

Натиснете тук

Анонимен92
Фаталната "свирка"

Натиснете тук

Анонимен93

Натиснете тук

Анонимен94
Из филма "Да отгледаш гарвани" на Карлос Саура:

POR QUE TE VAS

(Jeanette)

José Luis Perales

-------------------

Hoy en mi ventana brilla el sol,

y el corazó n se pone triste

contemplando la ciudad,

por qué te vas.

Como cada noche,

desperté pensando en ti

y en mi reloj todas las horas vi pasar

por qué te vas.

TODAS LAS PROMESAS DE MI AMOR

SE IRÁ N CONTIGO,

ME OLVIDARÁ S,

ME OLVIDARÁ S.

JUNTO A LA ESTACIÓ N HOY LLORARÉ

IGUAL QUE UN NIÑ O,

POR QUÉ TE VAS,

POR QUÉ TE VAS.

Junto a la penumbra de un farol,

se dormirá n

todas las cosas que quedaron por decir,

se dormirá n.

Junto a las manillas de un reloj,

esperará n

todas las horas que quedaron por vivir,

esperará n.

beni Мулен Руж-любим филм, не знам колко пъти гледах диска.Много(

.

One Day I'll Fly Away

Nicole Kidman

(Moulin Rouge Soundtrack)

.

I follow the night

Can't stand the light

When will I begin to live again

.

One day I'll fly away

Leave all this to yesterday

What more could your love do for me

When will love be through with me

Why live life from dream to dream

And dread the day when dreaming ends

.

One day I'll fly away

Leave all this to yesterday

Why live life from dream to dream

And dread the day when dreaming ends

.

One day I'll fly away

Fly fly away...

ФЪРКАТИЧКО Никол Кидман-прелестна жена и голяма актриса.

Ако някоя изобщо можеше да изиграе ролята на Скарлет в една нова версия на "Отнесени от вихъра" или в продължението (ужасно неподходяща за ролята-Джоан Уоли Килмър) , виждах единствено нея в тази роля.

Но времето лети неумолимо, а за римейк на филма не се говори.

Може би защото е безпределно ясно, че трудно ще се повтори успеха на оригинала.

Сибила

ФЪРКАТИЧКО бени, не съм я гледала в "Мулен руж" . Не знам има ли го на видеокасета.

Във всеки случай мисля, че е актриса с бъдеще и оттук нататък.

Като си помисля как залезе Деми Мур, а беше най-скъпо платената актриса на Холивуд, след онази върховна й роля с Робърт Редфорд в "Неприлично предложение".

Сиби, добре припомняш и Изабел Аджани.

Много харесвам още от френските актриси Мари Жозе Нат и Фани Ардан.

И разбира се-Жулиет Бинош.

Редактирано от - ФЪРКАТИЧКО на 14/3/2004 г/ 23:09:14

beni Ами Фър, това е CD, пуска се на компютъра, аз така много филми имам. Иначе не мога да ги гледам в кино. Не знам дали на видеокасета има.
ФЪРКАТИЧКО Нямам устройство за DVD, бени, имам само видео, но почти не го ползвам.

Дано го дадат някой път по телевизията.

Клио Здравейте, момичета! Радвам се да ви зърна тук, макар и днес да минавам много късно и съвсем за малко.

За Деми Мур - аз най-много я харесвам в "Призрак". Мисля, че това е предпочитаният ми любовен филм А Упи Голдбърг каква роля прави, просто е невероятна, не позволява да прозвучат мелодраматични нотки и да се разлее сироп, какъвто риск винаги има при такъв сюжет.

*****

Анонимен, много, много благодаря за песента от "Да отгледаш гарвани". Обожавам този филм!

Hauptmann А Fistful of Dynamite (Duck, You Sucker), (1972)

Режисьор: Серджио Леоне.

В главните роли: Род Стайгър, Джеймс Кобърн, Ромоло Вали.

Музика: Енио Мориконе.

Ирландски терорист – специалист по взривяванията, бягайки от британските власти, попада чак в Мексико. Там неговите “умения" веднага намират приложение. Първоначално го прави за пари, но постепенно изпада в плен на революционната кауза. За която жертва живота си в един гръмотевичен финален сблъсък...

* * *

За съжаление този шедьовър не е разпространяван в България под каквато и да било форма. Случайно го засяках на един руски канал; за съжаление вече бе започнал и дори не успях да го запиша...

Клио
СПИСЪКЪТ НА ШИНДЛЕР

(SCHINDLER'S LIST)

Whoever saves one life, saves the world entire

Клио

Itzhak Stern: This list... is an absolute good. The list is life. All around its margins lies the gulf.

Клио

Oskar Schindler: Power is when we have every justification to kill, and we don't.

Amon Goeth: You think that's power?

Oskar Schindler: That's what the Emperor said. A man steals something, he's brought in before the Emperor, he throws himself down on the ground. He begs for his life, he knows he's going to die. And the Emperor... pardons him. This worthless man, he lets him go.

Amon Goeth: I think you are drunk.

Oskar Schindler: That's power, Amon. That is power.

***

[Touching his reflection in a mirror]

Amon Goeth: I pardon you.

Клио

Oskar Schindler: I could've gotten more out. I could've gotten more people if I just tried harder. I threw away so much money. You have no idea. If I just...

Itzhak Stern: There are over 100 families here as a result of what you did.

Oskar Schindler: I didn't do enough!

Itzhak Stern: You did so much.

Oskar Schindler: This car. Why did I keep the car? Amon would've bought this car. 10 people right there. This pin, 2 people, This is gold! 2 people he could've given me 2 people at least one. One person. One person who is dead. One person I could've gotten out and I didn't!

Itzhak Stern: There will be generations because of what you've done.

Клио
Класация на IMDb (Internet Movie Database) на най-добрите 100 световни филма (според вота на редовните юзъри на сайта)

1 Godfather, The (1972) 9.0/10 (90478 votes)

2 Shawshank Redemption, The (1994) 8.9/10 (112639 votes)

3 Godfather: Part II, The (1974) 8.8/10 (53193 votes)

4 Lord of the Rings: The Return of the King, The (2003) 8.8/10 (54673 votes)

5 Lord of the Rings: The Two Towers, The (2002) 8.8/10 (78347 votes)

6 Schindler's List (1993) 8.7/10 (76908 votes)

7 Casablanca (1942) 8.7/10 (52344 votes)

8 Shichinin no samurai (1954) 8.7/10 (22313 votes)

9 Lord of the Rings: The Fellowship of the Ring, The (2001) 8.7/10 (121658 votes)

10 Star Wars (1977) 8.7/10 (108946 votes)

11 Citizen Kane (1941) 8.7/10 (48664 votes)

12 One Flew Over the Cuckoo's Nest (1975) 8.6/10 (54751 votes)

13 Dr. Strangelove or: How I Learned to Stop Worrying and Love the Bomb (1964) 8.6/10 (49412 votes)

14 Rear Window (1954) 8.6/10 (31902 votes)

15 Star Wars: Episode V - The Empire Strikes Back (1980) 8.6/10 (83826 votes)

16 Raiders of the Lost Ark (1981) 8.6/10 (75081 votes)

17 Usual Suspects, The (1995) 8.6/10 (82495 votes)

18 Pulp Fiction (1994) 8.6/10 (99730 votes)

19 Memento (2000) 8.6/10 (67309 votes)

20 North by Northwest (1959) 8.5/10 (28345 votes)

21 12 Angry Men (1957) 8.5/10 (21876 votes)

22 Buono, il brutto, il cattivo, Il (1966) 8.5/10 (19766 votes)

23 Fabuleux destin d'Amé lie Poulain, Le (2001) 8.5/10 (42415 votes)

24 Lawrence of Arabia (1962) 8.5/10 (24552 votes)

25 Psycho (1960) 8.5/10 (43222 votes)

26 Silence of the Lambs, The (1991) 8.5/10 (73805 votes)

27 It's a Wonderful Life (1946) 8.5/10 (33293 votes)

28 Goodfellas (1990) 8.5/10 (51857 votes)

29 American Beauty (1999) 8.4/10 (87289 votes)

30 Sunset Blvd. (1950) 8.4/10 (12054 votes)

31 Vertigo (195 8.4/10 (26905 votes)

32 Matrix, The (1999) 8.4/10 (113583 votes)

33 To Kill a Mockingbird (1962) 8.4/10 (23521 votes)

34 Apocalypse Now (1979) 8.4/10 (50209 votes)

35 Pianist, The (2002) 8.4/10 (18173 votes)

36 C'era una volta il West (196 8.4/10 (10754 votes)

37 Cidade de Deus (2002) 8.4/10 (10208 votes)

38 Paths of Glory (1957) 8.3/10 (10823 votes)

39 Third Man, The (1949) 8.3/10 (14380 votes)

40 Sen to Chihiro no kamikakushi (2001) 8.3/10 (13922 votes)

41 Some Like It Hot (1959) 8.3/10 (19654 votes)

42 Taxi Driver (1976) 8.3/10 (36260 votes)

43 Fight Club (1999) 8.3/10 (82435 votes)

44 Double Indemnity (1944) 8.3/10 (9063 votes)

45 Boot, Das (1981) 8.3/10 (22667 votes)

46 Chinatown (1974) 8.3/10 (19854 votes)

47 Singin' in the Rain (1952) 8.3/10 (16041 votes)

48 L.A. Confidential (1997) 8.3/10 (56627 votes)

49 M (1931) 8.3/10 (9013 votes)

50 Maltese Falcon, The (1941) 8.3/10 (15644 votes)

51 Requiem for a Dream (2000) 8.3/10 (32349 votes)

52 All About Eve (1950) 8.3/10 (10289 votes)

53 Bridge on the River Kwai, The (1957) 8.3/10 (17760 votes)

54 Se7en (1995) 8.3/10 (67513 votes)

55 Monty Python and the Holy Grail (1975) 8.3/10 (47250 votes)

56 Saving Private Ryan (199 8.2/10 (79852 votes)

57 Rashô mon (1950) 8.2/10 (8331 votes)

58 Raging Bull (1980) 8.2/10 (20058 votes)

59 Wizard of Oz, The (1939) 8.2/10 (30562 votes)

60 Alien (1979) 8.2/10 (49396 votes)

61 Sting, The (1973) 8.2/10 (18710 votes)

62 American History X (199 8.2/10 (43472 votes)

63 Mr. Smith Goes to Washington (1939) 8.2/10 (9114 votes)

64 Lé on (1994) 8.2/10 (38262 votes)

65 Vita è bella, La (1997) 8.2/10 (30109 votes)

66 Manchurian Candidate, The (1962) 8.2/10 (10235 votes)

67 Touch of Evil (195 8.2/10 (9281 votes)

68 Treasure of the Sierra Madre, The (194 8.2/10 (8076 votes)

69 2001: A Space Odyssey (196 8.2/10 (52729 votes)

70 Reservoir Dogs (1992) 8.2/10 (51325 votes)

71 Modern Times (1936) 8.2/10 (7637 votes)

72 Clockwork Orange, A (1971) 8.2/10 (50743 votes)

73 Great Escape, The (1963) 8.2/10 (15151 votes)

74 Amadeus (1984) 8.2/10 (29454 votes)

75 Wo hu cang long (2000) 8.2/10 (42126 votes)

76 On the Waterfront (1954) 8.2/10 (9438 votes)

77 Ran (1985) 8.2/10 (8842 votes)

78 Annie Hall (1977) 8.2/10 (16450 votes)

79 Jaws (1975) 8.2/10 (36969 votes)

80 Apartment, The (1960) 8.1/10 (8554 votes)

81 Braveheart (1995) 8.1/10 (73590 votes)

82 High Noon (1952) 8.1/10 (9513 votes)

83 Finding Nemo (2003) 8.1/10 (22977 votes)

84 Aliens (1986) 8.1/10 (51132 votes)

85 Fargo (1996) 8.1/10 (52880 votes)

86 Strangers on a Train (1951) 8.1/10 (7934 votes)

87 Shining, The (1980) 8.1/10 (38558 votes)

88 Sixth Sense, The (1999) 8.1/10 (76513 votes)

89 Metropolis (1927) 8.1/10 (8952 votes)

90 Blade Runner (1982) 8.1/10 (61367 votes)

91 Duck Soup (1933) 8.1/10 (7706 votes)

92 Kill Bill: Vol. 1 (2003) 8.1/10 (28431 votes)

93 Donnie Darko (2001) 8.1/10 (28108 votes)

94 City Lights (1931) 8.1/10 (5803 votes)

95 General, The (1927) 8.1/10 (5099 votes)

96 Great Dictator, The (1940) 8.1/10 (7501 votes)

97 Sjunde inseglet, Det (1957) 8.1/10 (6891 votes)

98 Princess Bride, The (1987) 8.1/10 (43672 votes)

99 Nuovo cinema Paradiso (1989) 8.1/10 (10786 votes)

100 Notorious (1946) 8.1/10 (8062 votes)

Клио, и на мен ми е един от любимите "Призрак". Не помня колко пъти съм го гледала. А песента като я чуя и настръхвам. За "Хубава жена" вече съм казвала, а също и "Далече, далече" с Никол Кидман и Том Круз. Невероятни бяха. Не съм гледала и аз " Мулен руж", нито "Списъкът на Шиндлер. Ралф Файнс го харесвам. В "Брулени хълмове" беше страхотен.

Ето ви и още един хубав мъж, също и хубава жена.

Приятен ден!

Клио
Петдесетте най-касови филма на всички времена в международния бокс-офис

(милионите долари са приходите)

1 Titanic (1997) $1, 234, 600, 000

2 Lord of the Rings: The Return of the King, The (2003) $679, 400, 000

3 Harry Potter and the Sorcerer's Stone (2001) $651, 100, 000

4 Harry Potter and the Chamber of Secrets (2002) $604, 400, 000

5 Lord of the Rings: The Two Towers, The (2002) $581, 200, 000

6 Jurassic Park (1993) $563, 000, 000

7 Lord of the Rings: The Fellowship of the Ring, The (2001) $546, 900, 000

8 Finding Nemo (2003) $513, 500, 000

9 Independence Day (1996) $505, 000, 000

10 Star Wars: Episode I - The Phantom Menace (1999) $491, 314, 983

11 Lion King, The (1994) $455, 000, 000

12 Matrix Reloaded, The (2003) $454, 200, 000

13 Spider-Man (2002) $403, 000, 000

14 Lost World: Jurassic Park, The (1997) $385, 300, 000

15 Sixth Sense, The (1999) $368, 000, 000

16 Armageddon (199 $353, 000, 000

17 Forrest Gump (1994) $350, 000, 000

18 Pirates of the Caribbean: The Curse of the Black Pearl (2003) $347, 800, 000

19 Star Wars: Episode II - Attack of the Clones (2002) $337, 600, 000

20 Men in Black (1997) $337, 100, 000

21 Star Wars (1977) $337, 000, 000

22 Mission: Impossible II (2000) $330, 000, 000

23 Last Samurai, The (2003) $324, 700, 000

24 E.T. the Extra-Terrestrial (1982) $321, 800, 000

25 Terminator 2: Judgment Day (1991) $312, 000, 000

26 Ghost (1990) $300, 000, 000

27 Indiana Jones and the Last Crusade (1989) $297, 600, 000

28 Bodyguard, The (1992) $289, 000, 000

29 Matrix, The (1999) $285, 000, 000

30 Aladdin (1992) $285, 000, 000

31 Matrix Revolutions, The (2003) $284, 800, 000

32 Monsters, Inc. (2001) $273, 100, 000

33 Mission: Impossible (1996) $271, 600, 000

34 Gladiator (2000) $268, 600, 000

35 Terminator 3: Rise of the Machines (2003) $267, 900, 000

36 Die Hard: With a Vengeance (1995) $265, 000, 000

37 Die Another Day (2002) $264, 500, 000

38 Tarzan (1999) $264, 200, 000

39 Star Wars: Episode VI - Return of the Jedi (1983) $263, 700, 000

40 Saving Private Ryan (199 $263, 200, 000

41 Ocean's Eleven (2001) $260, 900, 000

42 Pretty Woman (1990) $259, 800, 000

43 Mummy, The (1999) $258, 100, 000

44 Sen to Chihiro no kamikakushi (2001) $253, 800, 000

45 Twister (1996) $253, 000, 000

46 Pearl Harbor (2001) $251, 900, 000

47 Se7en (1995) $250, 000, 000

48 Home Alone (1990) $248, 000, 000

49 Notting Hill (1999) $247, 000, 000

50 GoldenEye (1995)

Клио Днес, 16 март, честит рожден ден на кинаджиите

Изабел Юпер /49/,

Бернардо Бертолучи /64/,

Джери Луис /78/

Редактирано от - Клио на 16/3/2004 г/ 11:49:00

*Мони* Здравейте!

Hauptmann Дон-Кихот техасский

Я всегда хотел быть ковбоем. Я вхожу в салун, горло пересохло, на зубах хрустит песок, на костяшках пальцев свежие ссадины. Толстый бармен в нечистом переднике наливает виски. Выпив, я ставлю пустой стакан на стойку и поворачиваюсь лицом к залу. Пара человек с любопытством посматривает на меня.Моя жизнь - это сменяющие друг друга вестерны. "Буч Кэссиди и Сандэнс Кид". "Великолепная семерка". "За пригоршню долларов". "Тумстоун". "Одинокий голубь". Я учил наизусть реплики и копировал движения. У меня была ковбойская шляпа, жилетка с шерифскими звездами и пояс с кобурами. Пистолеты были у всех.Прыщавый молокосос встает из-за стола и, ухмыляясь, подходит ко мне. "Ты слышал - приезжие теперь должны платить налог за пользование нашим воздухом?" "Кому?" - спрашиваю я, доставая сигарету. "Мне," - скаля гнилые зубы, радуется прыщавый. "Хорошо," - говорю я, отворачиваясь. "Эй, гони деньги!" - хватает он меня за плечо. Я бью его прямо в гнилые зубы. Пока дружки вынимают его из-под обломков стола, я перегибаюсь через стойку, беру у бармена тряпку и тщательно вытираю руку.

Я уважаю Юла Бриннера, плачу над смертью Буча и Сандэнса, любуюсь Вэлом Килмером в роли Дока Холидэя, но я знаю, что есть только один великий ковбой - Клинт Иствуд, - и только один главный вестерн - трилогия Серджио Леоне про Человека Без Имени. "За пригоршню доларов", "На несколько долларов больше", "Хороший, плохой, злой". Я редко за кого-то обижаюсь, но ублюдочное прозвище "спагетти-вестерн" выводит меня из себя. Это называется просто вестерн, козлы. Точнее - это и есть вестерн. Здесь нет сантиментов, благородных рыцарей и борьбы добра со злом. Только песок, смерть и музыка Эннио Морриконе. Самая грустная и самая красивая в мире музыка.За спиной неожиданно становится тихо. Я медленно оборачиваюсь и вижу, что прыщавый вытащил пистолет. Тогда я встаю и иду к выходу. В спину он все-таки не стреляет. Мы выходим на улицу и становимся в двадцати шагах друг от друга."На несколько долларов больше" - лучший фильм трилогии. Два наемных убийцы охотятся за бандитом Индио. Оба метко стреляют, мало говорят и быстро думают. Одному нужны деньги, другому - месть. Бандит Индио носит часы с музыкой и плачет, вспоминая что-то. Бандита Индио убьют в конце фильма. Наемные убийцы станут друзьями. В детстве мы не знали слова "крутой". Но все ковбои были, конечно, крутыми. Сонные городки, грохочущие поезда, неприступные банки - это тот мир, где они жили. Даже если у них были друзья, они все равно были одиноки. Друзья - это не навсегда. Друзья уходят, умирают, предают. В глазах Человека Без Имени - мудрость и печаль.На улицу высыпало чуть ли не все население городка. Под крыльцом гостиницы - большеголовый сын хозяйки с черной собакой. Все ждут. Наконец прыщавый потянулся за пистолетом. Я снес ему полголовы, но он все-таки успел выстрелить. Он был неплохим стрелком, прыщавый. Я упал на песок, зажимая рану рукой. Глупо умирать в городке с названием Дохлая Лошадь.

Вестерны Серджио Леоне следовало бы называть "черными вестернами". Человек Без Имени - родной брат Филипа Марлоу и всей семейки жестоких, циничных, но в глубине души хороших героев. Они могут ударить женщину, застрелить наступившего им на ногу человека, но мы-то знаем, кого надо просить о помощи. По Америке до сих пор бродят сотни тысяч людей в кожаных штанах и широкополых шляпах - новые дон кихоты, влюбившиеся в детстве в узкое лицо с лепными морщинами. Лицо Клинта Иствуда.

Факел (Москва), 2002, №2

Клио
Hauptmann Нищо не мога да направя; любов от пръв поглед - явно ще трае до гроб...

Анонимен115
Клио Мони, добре дошла в темата
Геновева Тук не се изказвам много - немам ресурс.

Ама много по-горе само споменах две имена - Джеръми и Клинт.

Кво повече? То си говори самичко.

Клио Хайде, хайде, можеш да разкажеш някой спомен за хубав филм например.
ФЪРКАТИЧКО Клио, може ли да разкажа аз ?

Бях ученичка в гимназията (подготвак или осми клас, не помня точно), когато в моя роден град пристигна филма "Отнесени от вихъра". По това време книгата беше забранена, истинско събитие беше евентуалната прожекция на филма. Казвам евентуална, защото не се знаеше ще го дадат ли все пак.

А обновеното копие на филма вече обикаляше света.

Пред най-голямото кино в града имаше незапомнено стълпотворение.

Прожектираха филма най-напред за партийните големци и те трябваше да решат ще има ли следваща прожекция.

В София явно не беше минал филмът, но при нас...надявахме се на чудо.

Но чудото тогава не стана.

Заради идеализирането на робството, филмът беше спрян.

Тази единствена прожекция...

Единственото, което ми е останало като спомен е черно-бяла картичка, която ми подариха вътре от киното, така и не разбрах кой беше този алтруист, поръчал ги. На тази картичка за първи път видях как изглеждат Вивиан Ли и Кларк Гейбъл.

Много по-късно вече успях да го гледам в кино "Дружба".

Тази картичка я пазя като скъп спомен и ако мога ще я сканирам и пусна тук.

Клио

Фър, днес по едно време търсих из нета знаменитата целувка на Кларк Гейбъл и Вивиан Лий, но се наложи да прекъсна и така и не я намерих.

Мисля, че съм я виждала във форума постната от теб. При възможност прати я тук, моля те.

ФЪРКАТИЧКО Клио, ясно е, че изпълнявам желанието ти с безкрайна радост.

ФЪРКАТИЧКО За сравнение-целувката на Никол Кидман и Йън Макгрегър в Мулен Руж

Редактирано от - ФЪРКАТИЧКО на 16/3/2004 г/ 23:10:38

beni Що ли съвпаднах с два от най-добрите?

Без да знам класацията винаги съм знаела, че Кръстникът е филм на всички времена.

За Шоушенк да не говоря. Плаках от яд като не взе Оскар.

И трите части Кръстник, и Шоушенк са ми постоянно в полезрението и гледането, не знам колко пъти. Касети.

И един друг филм, който и касета гледам често, а и по руската ТВ- колкото пъти го дават- винаги го гледам до края, макар знам всяка дума, всеки кадър, това е "Москва не вярва на сълзи".

ред.- Фър, благодаря ти ЗА МУЛЕН РУЖ

Това е филм, който мисля ще се оцени в бъдеще, нещо не стана популярен.

А е гениален.

Приказка, визия за нещо минало край нас, отминало ни, нещо като минало с бъдеще слети в антична любов. Не мога да го изразя. Като че ли е вечно, а никога не се е случвало.

Редактирано от - beni на 16/3/2004 г/ 23:16:43

ФЪРКАТИЧКО За "Кръстникът" съгласна съм, бени.

А "Москва не вярва на сълзи"-също гледала безброй пъти.

И по екраните и по тв.

Клио Фър, благодаря ти, страхотни са
Геновева Да бе, Москва не вярва на сълзи. Вечната мелодрама. Отекваща във всяко женско сърце.

Я тебя всю жизнь искала. Който го е гледал много пъти, помни тая реплика. Коя жена не си мечтае да има случай в живота си да го каже - това? И колко са тези, които наистина са могли да го кажат?

И съвременната Пепеляшка, дето става директор на завод.

И разкаяният злодей-прелъстител, наказан със самота.

Ама с кеф се гледа, пък!!!

beni Да, с кеф, защото не опира в ръб на мелодрамата. Снет като на един дъх и без сценарий. Макар сигурно е имало сценарий, но аз не го усеитих.

.

А за казването знам. Някои жени могат и да го кажат това. Малко.

И те винаги- винаги да могат да напишат- 00000- 8888

Клио

В главных ролях: Вера Алентова, Алексей Баталов

Фильм о судьбах трех юных провинциалок, приехавших в Москву учиться, а заодно искать счастья. Главная героиня полюбила, но была покинута. Однако она не отчаялась, сумела в одиночку вырастить дочь и к тому же сделать блестящую карьеру. Наконец жизнь дарит ей встречу с прекрасным человеком и настоящее счастье...

****

Този филм не съм го гледала, но си спомням един друг, "Ирония на съдбата" - даваха го все по Нова година, забавна комедия беше.

Клио След най-известната целувка в киното, Кларк Гейбъл и Вивиан Лий - на предната страница - още

**********************

Знаменити филмови сцени

**********************

Целувката от отвъдното в “Призрак” /1990/

Клио
**********************

Знаменити филмови сцени

**********************

“Когато Хари срещна Сали” /1989/ – известната сцена на “симулирания оргазъм” от Мег Райън, или как мъжът винаги може да бъде излъган...

Клио
**********************

Знаменити филмови сцени

**********************

“Флашданс”/1983/ - вдъхновеният финален танц на Алекс на приемния изпит в Консерваторията

Клио
**********************

Знаменити филмови сцени

**********************

Краят на “Извънземното” /1982/ – полетът на децата на велосипеди над загражденията на полицията

Клио
**********************

Знаменити филмови сцени

**********************

“Телма и Луиз” /1990/ – бунтарките в един мъжки свят

... и самоубийството им сред великолепието на Големия каньон

Hauptmann Още по-знаменити филмови сцени

* * * * * * * * * * * * * * * * * * *

Чарлз Бронсън и Хенри Фонда във финална сцена от "Имало едно време на Запад"

Лий ван Клийф в "За няколко долара повече"

Редактирано от - Hauptmann на 17/3/2004 г/ 13:14:46

Сибила

Капитен, а спомняш ли си Кърт Ръсел и Вал Килмър в "Tombstone"?

Той ми е май най-любимият в жанра.

The film begins in Tombstone, Arizona in early 1880s. Wyatt Earp (played by Kurt Russell) is legendary sheriff of Dodge City who retired from law enforcement in order to lead more peaceful and profitable life. Wyatt and his two brothers - Virgil (played by Sam Elliott) and Morgan (played by Bill Paxton) - arrive in Tombstone where they soon come into conflict with "Cowboys", gang of local thugs and cattle thieves led by Curly Bill Brosis (played by Powers Boothe), Johnny Ringo (played by Michael Biehn) and Ike Clanton (played by Stephen Lang). As the tensions between Earp and "Cowboys" rise, Wyatt meets his old friend, gambler and gunslinger Doc Holliday (played by Val Kilmer).

ФЪРКАТИЧКО Хауптман, добре си се сетил за Чарлз Бронсън.

Не е за вярване, но сутринта си мислех за него по повод участието му в един френски филм-"Пътник в дъжда".

Много добър актьор, много мъжко и в същото време много човешко излъчване. Жалко, че вече не е между живите.

Клио, благодаря ти за "Москва не вярва на сълзи".

Гледай го, когато имаш възможност. Снощи си загубих доста време , но не можах да открия песента от филма "Александра, Александра..."

Ако някой друг се справи...

Не можах да си припомня и името на актьора-Алексей Баталов.

Е, сега го видях на плаката.

Поздрави на всички приятели на киното тук !

Редактирано от - ФЪРКАТИЧКО на 17/3/2004 г/ 17:54:56

Hauptmann Напълно съм съгласен с високата оценка; действително великолепен филм Многократно надвишава "Уайът Ърп" с Кевин Костнър, който се появи почти едновременно на екран...

* * * * *

От продукцията, посветена на легендарния шериф Уайт Ърп, много харесвам и едно над 50-годишно бижу: "Моя скъпа Клементайн" (там го играе младият още Хенри Фонда)

Геновева Не сразу все устроилось,

Москва не сразу строилась,

Москва слезам не верила,

А верила любви.

Снегами запорошена,

Листвою заворожена,

Найдет тепло прохожему,

А деревцу - земли.

*

Александра, Александра,

Этот город - наш с тобою,

Стали мы его судьбою -

Ты вглядись в его лицо.

Чтобы ни было в начале,

Утолит он все печали.

Вот и стало обручальным

Нам Садовое Кольцо.

*

Москва тревог не прятала,

Москва видала всякое,

Но беды все и горести

Склонялись перед ней.

Любовь Москвы не быстрая,

Но верная и чистая,

Поскольку материнская

Любовь других сильней.

ФЪРКАТИЧКО Геновева, сърдечно ти благодаря !

Църни Шопара

Клио Геновева тази песен me va droit au coeur, както се казва.

Филма съм пропуснала, но песничката я знаех почти наизуст. Ех, детство, детство...

*

Църни, добре дошъл. Закачката нещо не я разбрах, дай пак

Редактирано от - Клио на 17/3/2004 г/ 20:44:27

Клио
**********************

Знаменити филмови сцени

**********************

Паметната политическа реч на Кейн /Орсън Уелс/ в “Гражданинът Кейн” /1942/

Клио
**********************

Знаменити филмови сцени

**********************

Хъмфри Богарт и Ингрид Бергман в “Казабланка” /1942/

Клио
**********************

Знаменити филмови сцени

**********************

“Великият диктатор” /1940/

“Хлапето” /1921/

Клио
**********************

Знаменити филмови сцени

**********************

Сцената на убийството в банята в “Психо” /1960/

Клио
**********************

Знаменити филмови сцени

**********************

Джак Лемън и Тони Къртис в “Някои го предпочитат горещо” /1959/

... и финалната реплика “Well, nobody’s perfect”

Hauptmann Фундаментални филмови сцени

Чарлз Бронсън в култовата си роля от "Имало едно време на Запад"

Чарлз Бронсън и Хенри Фонда в същия филм: малко преди окончателно да изяснят взаимоотношенията си...

Клио Йееее, йее, йее!

Хауптман, ти само уестърни ли гледаш? Дай малко, така, жанрово разнообразие...

Hauptmann Любимият ми трилър: "Обичайните заподозрени" (с гениалния Кевин Спейси и неотразимия Стивън Болдуин)

THE USUAL SUSPECTS

Written By Christopher McQuarrie;

Produced and Directed By Bryan Singer;

В главните роли: Stephen Baldwin Gabriel Byrne, Benicio Del Toro, Kevin Pollak, Kevin Spacey

Култова реплика от филма: "Кой ше посмее да стреля в гърба на Дявола - ами ако не улучи?"

Hauptmann Още един обожаван трилър - "Седем"

Se7en

Режисьор: David Fincher

В ролите: Morgan Freeman (as Detective Lt. William Somerset), Brad Pitt (as Detective David Mills), Kevin Spacey (as John Doe), Gwyneth Paltrow (as Tracy Mills), R. Lee Ermey (as Police Captain), Andrew Kevin Walker (as Dead Man ), Daniel Zacapa (as Detective Taylor), John Cassini (as Officer Davis), Bob Mack (as Gluttony Victim), Peter Crombie (as Dr. O'Neill), Reg E. Cathey (as Coroner).

По-добър дори от "Мълчанието на агнетата"

Редактирано от - Hauptmann на 18/3/2004 г/ 16:49:18

Клио Вижте каква класация намерих на българския сайт, аналог на IMDb (Internet Movie Database): Натиснете тук

Най-добрите български филми според класацията на членовете

1 МОМЧЕТО СИ ОТИВА (1972) 8.7/10 (36 гласа)

2 ОПАСЕН ЧАР (1984) 8.7/10 (45 гласа)

3 ОРКЕСТЪР БЕЗ ИМЕ (1982) 8.7/10 (61 гласа)

4 ВОЙНАТА НА ТАРАЛЕЖИТЕ (1979) 8.7/10 (51 гласа)

5 КОЗИЯТ РОГ (1972) 8.7/10 (47 гласа)

6 ВЧЕРА (198 8.5/10 (60 гласа)

7 КРАДЕЦЪТ НА ПРАСКОВИ (1964) 8.4/10 (31 гласа)

8 ДА ОБИЧАШ НА ИНАТ (1986) 8.3/10 (38 гласа)

9 ВРЕМЕ РАЗДЕЛНО (198 8.3/10 (48 гласа)

10 ДВОЙНИКЪТ (1980) 8.3/10 (35 гласа)

11 РИЦАР БЕЗ БРОНЯ (1966) 8.3/10 (35 гласа)

12 КАПИТАН ПЕТКО ВОЙВОДА (1981) 8.3/10 (43 гласа)

13 СПЕЦИАЛИСТ ПО ВСИЧКО (1962) 8.2/10 (37 гласа)

14 ЛЮБИМЕЦ № 13 (195 8.2/10 (35 гласа)

15 С ДЕЦА НА МОРЕ (1972) 8.2/10 (39 гласа)

16 ВАСКО ДА ГАМА ОТ СЕЛО РУПЧА (1987) 8.1/10 (49 гласа)

17 ВСИЧКО Е ЛЮБОВ (1979) 8.1/10 (29 гласа)

18 ТОПЛО (197 8.1/10 (35 гласа)

19 КУЧЕ В ЧЕКМЕДЖЕ (1982) 8.1/10 (36 гласа)

20 НА ВСЕКИ КИЛОМЕТЪР - II филм (1971) 8/10 (32 гласа)

21 ДАМИ КАНЯТ (1980) 8/10 (45 гласа)

22 ГОСПОДИН ЗА ЕДИН ДЕН (1983) 7.9/10 (30 гласа)

23 НА ВСЕКИ КИЛОМЕТЪР (1969) 7.9/10 (45 гласа)

24 НОЩЕМ С БЕЛИТЕ КОНЕ (1985) 7.9/10 (26 гласа)

25 МАНЕВРИ НА V ЕТАЖ (1985) 7.8/10 (14 гласа)

26 СЕЛЯНИНЪТ С КОЛЕЛОТО (1974) 7.8/10 (22 гласа)

27 МАРГАРИТ И МАРГАРИТА (1989) 7.7/10 (32 гласа)

28 РИЦАРЯТ НА БЯЛАТА ДАМА (1982) 7.6/10 (35 гласа)

29 БАЙ ГАНЬО ТРЪГВА ИЗ ЕВРОПА (1991) 7.6/10 (23 гласа)

30 АДАПТАЦИЯ (1981) 7.5/10 (23 гласа)

31 ХАН АСПАРУХ (1981) 7.5/10 (32 гласа)

32 ЩУРЕЦ В УХОТО (1976) 7.4/10 (17 гласа)

33 ЙО-ХО-ХО (1981) 7.4/10 (21 гласа)

34 БЯЛАТА СТАЯ (196 7.4/10 (24 гласа)

35 КИТ (1970) 7.4/10 (20 гласа)

36 ФИЛЬО И МАКЕНЗЕН (1979) 7.3/10 (21 гласа)

37 КОМБИНА (1982) 7.3/10 (22 гласа)

38 НЕОЧАКВАНА ВАКАНЦИЯ (1981) 7.3/10 (31 гласа)

39 БОРИС I (1985) 7.2/10 (21 гласа)

40 БАЩА МИ, БОЯДЖИЯТА (1974) 7.2/10 (22 гласа)

41 МАТРИАРХАТ (1977) 7.2/10 (17 гласа)

42 ЧЕРНИТЕ АНГЕЛИ (1970) 7.2/10 (20 гласа)

43 АДИО, РИО (1989) 7.1/10 (35 гласа)

44 СЛЕД КРАЯ НА СВЕТА (199 7/10 (22 гласа)

45 БОН ШАНС, ИНСПЕКТОРЕ! (1983) 7/10 (22 гласа)

46 МАДАМ БОВАРИ ОТ СЛИВЕН (1991) 6.8/10 (22 гласа)

47 ЧЕРНАТА ЛЯСТОВИЦА (1997) 6.8/10 (13 гласа)

48 ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН ЛУД (1996) 6.8/10 (17 гласа)

49 ПРЕБРОЯВАНЕ НА ДИВИТЕ ЗАЙЦИ (1973) 6.8/10 (25 гласа)

50 ВАМПИРИ, ТАЛАСЪМИ... (1992) 6.7/10 (17 гласа)

51 СТЕНАТА (1984) 6.6/10 (12 гласа)

52 РАВНОВЕСИЕ (1983) 6.6/10 (12 гласа)

53 13-ата ГОДЕНИЦА НА ПРИНЦА (1987) 6.6/10 (27 гласа)

54 ПАНСИОН ЗА КУЧЕТА (2001) 6.5/10 (17 гласа)

55 ПИСМО ДО АМЕРИКА (2001) 6.4/10 (27 гласа)

56 СЕЗОНЪТ НА КАНАРЧЕТАТА (1993) 6.4/10 (26 гласа)

57 НАСИЛИЕТО (0) 6.4/10 (13 гласа)

58 ПРАВО НА ИЗБОР (1989) 6.3/10 (10 гласа)

59 ИЛЮЗИЯ (1980) 6/10 (9 гласа)

60 ГРАНИЦА (1994) 5.9/10 (28 гласа)

61 ЕЗОП (1970) 5.9/10 (13 гласа)

62 КЛИНИКА НА ТРЕТИЯ ЕТАЖ (1999) 5.8/10 (23 гласа)

63 ТИШИНА (1991) 5.8/10 (12 гласа)

64 КОЗИЯТ РОГ (1994) 5.3/10 (24 гласа)

65 СОМБРЕРО БЛУС (1999) 5.1/10 (14 гласа)

66 ПЕТИМАТА ОТ РМС (1977) 5/10 (15 гласа)

67 ПРИЯТЕЛИТЕ НА ЕМИЛИЯ (1996) 5/10 (13 гласа)

68 ТРАКА-ТРАК (1996) 4.9/10 (14 гласа)

69 ВАГНЕР (199 4/10 (23 гласа)

70 МАГЬОСНИЦИ (1999) 3.9/10 (13 гласа)

71 ДУНАВ МОСТ (1999) 3.8/10 (42 гласа)

********

Лично аз не знам колко е меродавна класация, в която са гласували за всеки филм по 35-50-60 човека, но иначе е хубаво припомняне на добрите български филми.

Никакви фотоси обаче не откривам в нета. Ако някой попадне на снимки от български филми, ще се радвам, ако ги прати тук.

Клио И един специален поздрав за поколението на 70-те години - любима песен от детството, любим филм /"Войната на таралежите", изп. Асен Кисимов/

Къде ми са детските книжки,

кажи ми, мой прашен сандък.

Закусиха сивите мишки

с вълшебните букви... Язък!

Къде ми е класната стая,

къде е коравият чин?

АБВ, тире, запетая -

забравих ги вече, амин!

А днес моят собствен наследник

извършва геройски бели.

Не съм се изгубил безследно,

щом той ме повтаря, нали?

Къде е момчешката дързост,

след мене защо не върви?

Отминаха стъпките бързи

и ехо не чувам, уви.

Къде ли се водят войните

за мойте наивни мечти?

Дали пък не са ми сърдити,

че съм ги отрекъл почти?

А днес моят собствен наследник

извършва геройски бели.

Не съм се изгубил безследно,

щом той ме повтаря, нали,

щом той ме повтаря... Дали?

Геновева Клио, пусни нещо за Мишел Морган. В Кеят на мъглите, с Жан Габен, а и ако може да намериш, с Жерар Филип, в Големите маневри....
Hauptmann The American Film Institute's 100 Greatest Films:

1. Citizen Kane (1941); 2. Casablanca (1942); 3. The Godfather (1972); 4. Gone With The Wind (1939); 5. Lawrence of Arabia (1962); 6. Wizard of Oz (1939); 7. The Graduate (1967); 8. On The Waterfront (1954); 9. Schindler's List (1993); 10. Singin' In The Rain (1952); 11. It's A Wonderful Life (1946); 12. Sunset Boulevard (1950); 13. Bridge On The River Kwai (1957); 14. Some Like It Hot (1959); 15. Star Wars (1977); 16. All About Eve (1950); 17. African Queen (1951); 18. Psycho (1960); 19. Chinatown (1974); 20. One Flew Over The Cuckoo's Nest (1975); 21. The Grapes Of Wrath (1940); 22. 2001: A Space Odyssey (196; 23. The Maltese Falcon (1941); 24. Raging Bull (1980); 25. E.T. The Extra-Terrestrial (1982); 26. Dr. Strangelove (1964); 27. Bonnie & Clyde (1967); 28. Apocalypse Now (1979); 29. Mr. Smith Goes To Washington (1939); 30. Treasure Of The Sierra Madre (194; 31. Annie Hall (1977); 32. The Godfather Part II (1974); 33. High Noon (1952); 34. To Kill A Mockingbird (1962); 35. It Happened One Night (1934); 36. Midnight Cowboy (1969); 37. The Best Years Of Our Lives (1946); 38. Double Indemnity (1944); 39. Doctor Zhivago (1965); 40. North By Northwest (1959); 41. West Side Story (1961); 42. Rear Window (1954); 43. King Kong (1933); 44. The Birth Of A Nation (1915); 45. Streetcar Named Desire (1951); 46. A Clockwork Orange (1971); 47. Taxi Driver (1976); 48. Jaws (1975); 49. Snow White & The Seven Dwarfs (1937); 50. Butch Cassidy & The Sundance Kid (1969); 51. Philadelphia Story (1940); 52. From Here To Eternity (1953); 53. Amadeus (1984); 54. All Quiet On The Western Front (1930); 55. The Sound Of Music (1965); 56. M*A*S*H (1970); 57. The Third Man (1949); 58. Fantasia (1940); 59. Rebel Without A Cause (1955); 60. Raiders Of The Lost Ark (1981); 61. Vertigo (195; 62. Tootsie (1982); 63. Stagecoach (1939); 64. Close Encounters Of The Third Kind (1977); 65. Silence Of The Lambs (1991); 66. Network (1976); 67. The Manchurian Candidate (1962); 68. An American In Paris (1951); 69. Shane (1953); 70. The French Connection (1971); 71. Forrest Gump (1994); 72. Ben-Hur (1959); 73. Wuthering Heights (1939); 74. The Gold Rush (1925); 75. Dances With Wolves (1990); 76. City Lights (1931); 77. American Graffiti (1973); 78. Rocky (1976); 79. The Deer Hunter (197; 80.The Wild Bunch (1969); 81. Modern Times (1936); 82. Giant (1956); 83. Platoon (1986); 84. Fargo (1996); 85. Duck Soup (1933); 86. Mutiny On The Bounty (1935); 87. Frankenstein (1931); 88. Easy Rider (1969); 89. Patton (1970); 90. The Jazz Singer (1927); 91. My Fair Lady (1964); 92. A Place In The Sun (1951); 93. The Apartment (1960); 94. Goodfellas (1990); 95. Pulp Fiction (1994); 96. The Searchers (1956); 97. Bringing Up Baby (193; 98. Unforgiven (1992); 99. Guess Who's Coming To Dinner? (1967); 100. Yankee Doodle Dandy (1942)

Моите български фаворити на 6 и 17-то място чак. Е, и "Опасен чар", естествено.

Ако на някой му попадне целувката на Никол Кидман и Джъд Лоу от "Студена планина" - да пуска. Нещо невероятно е. Аз не можах да гледам филма. До днеска беше. Но днес ми дадоха едни парици за подарък и веднага се снабдих с книгата. Винаги в книгите всичко е по-хубаво, отколкото във филмите. А на мен любимия ми исторически период и най-романтичен е точно периода на Гражданската война в САЩ. Като се има в предвид какви истории написаха Маргарет Мичъл и Джон Джейкс, искрено се надявам и това да е нещо супер - Любов насред война между приятели и роднини.

Църни Шопара Формула любви

Един филм, който много ми харесва...

~~

Църни Шопара Формула любви

Реплики.

~~

А Вы, оказывается, бесчестный человек, Маргадон (MP3)

~~

А зачем нам кузнец? Не, нам кузнец не нужен, что я лошадь что ли?.. Зачем нам кузнец?.. (MP3)

А она не одна придёт, она с кузнецом придёт... (MP3)

~~

- А потом вас там публично выпорют, как бродяг, и отправят в Сибирь убирать снег...

- Весь?..

- Да! (MP3)

~~

Амор... и глазами так… Ууу... (MP3)

~~

Видел я их Италию на карте - сапог сапогом... (MP3)

~~

...вчера попросил у ключницы три рубля - дала, мерзавка, и не спросила, когда отдам... (MP3)

~~

Да не простыл наш батюшка, а с глузду двинулся! (MP3)

Да, это от души. Замечательно. Достойно восхищения... (MP3)

~~

Ежели один человек построил, другой завсегда разобрать может (MP3)

~~

Жуткий город - девок нет, в карты никто не играет. Вчера в трактире украл серебряную ложку, никто даже не заметил (MP3)

~~

- За скоко сделаешь?

- За день сделаю...

- А за два?

- Ну... за... сделаем и за два...

- А за пять дней?

- Ну... ежели постараться, можно и за пять.

- А за десять?..

- Ну, барин, ты задачи ставишь... За десять дён одному не справиться; тут помощник нужен - гомо сапиенс. (MP3)

~~

И сия пучина поглотила ия в один момент. В общем, все умерли... (MP3)

~~

Коли доктор сыт, так и больному легче... (MP3)

~~

Не пущу!!! (MP3)

- Откушать изволите?

- Как называется?

- Оладушки!.. (MP3)

- Понравилась видать, молодец...

- Хороший человек...

- Солонку спёр...

- И не побрезговал. (MP3)

~~

- Селянка, у тебя бабушка есть?

- Нету...

- Сиротка, значит... (MP3)

~~

Сильвупле, дорогие гости, сильвупле. Жевупри авеплизир. Господи прости, от страху все слова повыскакивали (MP3)

~~

Так, свободна, ступай. Не видишь - играем... (MP3)

Теряю былую лёгкость... (MP3)

~~

- Хочешь большой, но чистой любви?

- Да кто ж её не хочет?

- Тогда приходи, как стемнеет, на сеновал... (MP3)

~~

Экий ты меркантильный, Маргадон, о душе бы подумал... (MP3)

Ето го филмът!

Натиснете тук

Клио Тя, и аз не можах да го гледам поради зависимост от бейби-ситър

Но определено обещава да е интересен, един от добрите филми на миналата година.

И Мишел Морган за Геновева:

LE QUAI DES BRUMES

Marcel Carné , France, 1938

Avec Michè le Morgan, Jean Gabin

La Deuxiè me guerre mondiale. Un dé serteur de l’armé e se retrouve tragiquement lié à une orpheline, un criminel et un artiste suicidaire. Le plus haut point du ré alisme romantique franç ais.

***

LES GRANDES MANOEUVRES

René Char, France, 1955

Avec Michè le Morgan, Gé rard Philippe

Une ville de province avant 1914. Armand, un lieutenant de cavalerie, fait le pari de sé duire la modiste de la grand-rue. Celle-ci se dé fend, puis cè de quand elle croit le bel officier tué en duel. Un amour partagé naî t entre eux, mais un jaloux ré vè le l’histoire du pari. Blessé e, irré concilié e, Marie-Louise regarde le ré giment partir pour des grandes manœ uvres qui pré figurent sans doute la guerre.

Геновева Ех, Жерар Филип на коня, в червена униформа, под звуците на един марш, на който още помня мелодията, защото толкова пъти ходихме да гледаме тоя филм, като бягахме от училище, че я запомнихме тази песен, аз й направих обработка на пианото и ни стана химн на една група съмишленички, малко палави, малко бунтарки, малко франкофонки. И ни се чинеше голямо предизвикателство, като можехме да издебнем момент и в паузите в часа по физкултура, дето се играеше в салона, се добирахме до пианото на сцената да го изсвирим. А даскалката по физическо веднъж помоли да се изтренира някакво ритмично упражнение или маршировка, под звуците на музика и, хеййй, какъв дисидентски гъдел, да не свириш казионните комсомолски маршове, а да поднесеш музика от френски филм.... тц, тц, тц....

Аз съм си била родена за СДС, ама не съм го знаела тогаз...

Райчо Кънчев161
Многострадална,

случайно съм тук.

И Вие ли ?

Геновева Ах, господин Кънчев, ми аз обичам киното, но напоследък с тия кабеларки съвсем съм зарязала големия екран.

Та някой и друг спомен от пубертета мога да извикам, по повод на споменати имена.

И за некой руски филм. Тях много съм ги гледала...

ФЪРКАТИЧКО И аз съм гледала много руски филми, Геновева.

Първият , за който си спомням - "Човекът амфибия" с Анастасия Вертинская.

Някоя вечер ще пиша за нея...

Но сега съм си открила един сайт на Ричърд Бъртън, та ще пусна от него...

Ще поровя и за снимка от "Томас Бекет ".

Това беше филма , с който го открих.

Elizabeth Taylor helping offstage in Hamlet.

"To be, or not to be"
цъфте

si

цъфте

si

цъфте

si

Клио Цъфте, благодаря ти много! Дойде най-сетне

*****

Райчо Кънчев, репликата ти по-горе е много грозна, но няма да я изтрия.

Който смята, че е под достойнството му да влиза тук - ами да не влиза, нежели да го споделя след това.

Темата е открита за развлечение, не за високоинтелектуални упражнения.

ФЪРКАТИЧКО Привет, Клио !

Темата се получи, това е важно.

Усмихнат ден ти желая !

б.б. Фрък, и аз за първо гледах Ри4ард в Томас Бекет.

но там играеше и един друг актьор - Питър О'тул.

класи над него!

не говоря за сексапил.

щот ако е за сексапил предпо4ела бих Франко Неро

Божо Щото не сте виждали мен...
Hauptmann Много як френски екшън...

Доберман (Dobermann), 1997

Режисьор: Jan Kounen

В ролите: Vincent Cassel, Monica Belucci, Tcheky Karyo, Antione Basler, Dominique Bettenfeld, Romain Duris, Francois Levantal, Stephane Metzger, Chick Ortega, Patrick Rocca, Marc Duret

Жестока банда обирджии на банки, начело със свирепия “Доберман” (Венсан Касел) вилнее из Париж. По следите й тръгва бруталният до садизъм инспектор Кристини (Чеки Карио). Започва най-кървавият сблъсък, показван някога във френски филм...

Геновева Гадничък филм е Добермана, което си е право, си е право. И въпреки, като го видя някъде по кабеларките, гледам го докрая!!!
Хаупман, стига с тези пистолети и мечове!

Не му мяза на това нежно маце да спасява света. Дай нещо по-нежно!

Приятен ден!

Hauptmann
Гадничък филм е Добермана, което си е право, си е право. И въпреки, като го видя някъде по кабеларките, гледам го докрая!!!
Голяма гнус, въздейства като ритник в слънчевия сплит! И в същото време наистина е невъзможно да не го догледаш до края всеки път...

* * * * * * * * * *

А сега сензационни новини от света на киното!!!!

Премиерата на Kill Bill, vol. 2 на Куентин Тарантино e пренасрочена за 16 април; компанията Miramax още не е взела решение относно представянето му на кинофестивала в Кан...

Брад Пит за първи път в кариерата си ще участва в уестърн, чиито снимки започват тези дни; хубавецът ще изпълнява ролята на легендарния бандит Джеси Джеймз...

Редактирано от - Hauptmann на 19/3/2004 г/ 13:46:58

Аха, що ли се учудвам. Като чуеш Куентин Тарантино и ти става ясно.

Виж Брад като каубой ще е страхотен. В "Легенди на страстта" с Джулия Орманд си беше направо сладур с брада и дълга коса. И като Джеси Джеймс - връх, връх ще да е...

Сега да изчезвам, че отиде ми организацията и банкета довечера.

Редактирано от - Tя на 19/3/2004 г/ 13:48:38

Геновева Абе, как ги харесвате тия лигави сладки мъже, бе?

Кат му обръснеш брадата и мустака гладко, момиченце също, с устенца - като с пара разрязани, дето викаше баба ми ... Дългата коса обаче трябва да се оставя...

СОФИ МАРСО
Сибила

А, кащяло, Геновева? Ти пък - лигав. Ако беше лигав, щяха ли да го пуснат в ролята на богоравния Ахил - този почти най-кръвожаден, неумолим и жесток древен грък?

Верно русоляв - не е мой тип, но не е лигаво хич момчето.

Мон капитен, още един такъв френски екшън имаше - кървавичък - май "Реки от кръв" беше, а?

Геновева Е, за древногръцки епос става, там патоса е с два порядъка повече. Таман ще му дойде, именно за златокъдрия... .

Не ги обичам красивичките, какво да направя?

Ма нема страшно.

Анонимен180
Те са го избрали такова сладурче не за да прилича на Ахил, ами да се хареса на Сибила и таквиз като нея, ама де акъл за досещане?!?!
Сибила Ето още един хубав френски екшън.

И много прочут.

Редактирано от - Сибила на 19/3/2004 г/ 18:39:36

Клио Лелеей, как съм ги пропуснала тия френски екшъни, просто не мога да си представя... Тонове френски филми съм изгледала по тв с желанието да съзра надежда за френското кино, но не би

Е, има и добри - много харесвам "Никита" и "Леон", но те са вече старички. "Амели Пулен" не ми хареса, беше някак си твърде маниерен, с прекалено явен стремеж към оригиналност... а може и да съм вече предубедена към френското кино, знам ли. Старите им филми са друга работа.

Тя, снимката на Софи Марсо при мен не се вижда Жалко, много я харесвам, още от "La boom". Невероятен дебют! Малко се поизложи, че се направи на James Bond girl, ама от мен да мине, нали ми е набор

Сибила
Геновева Даа, Жан Рено си е голема работа, квото верно, верно.
Клио Един от най-големите им актьори в момента, мисля си... Помниш ли го като Годфроа дьо Монмирай в "Посетителите"?

Една от най-смешните комедии, които съм гледала - и първата, и втората част. На второ място във филмовите предпочитания на французите след La grande vadrouille с Бурвил и Луи дьо Фюнес. Кристиян Клавие направи гениална роля също.

Doctora Хуан Морено.

Снима от 1978 година, но истински го открива Люк Бесон.За първи път го гледахме в Subway, 1985, където звездата беше Кристоф Ламбер. Но от La Femme Nikita, 1990 няма празно. Вече има 50 филма.

Разгледайте тук

Редактирано от - Doctora на 19/3/2004 г/ 19:38:03

Клио Привет, Док! В оригиналната "Никита" на Люк Бесон /не в жалката й американска имитация след това, брррр!/ мисля, че Жан Рено не играе, но може и да греша.

А ето я и Ан Парийо-Никита.

Сибила А, мола, мола, да не забравяме другия френски ас - Жерар Депардийо.

А? В Камий Клодел като Роден?

Страхотни бяха с Изабел.

Doctora Виж линка

Nikita (1990) Victor nettoyeur

Депардийо е меган

Натиснете тук англ.

Натиснете тук фр.

Редактирано от - Doctora на 19/3/2004 г/ 19:35:32

Клио О, да, вярно, сега се сетих - него изпратиха да "почисти" в руското посолство Най-кървавите сцени във филма. Е, да, епизодична, но важна роля.
Сибила Клио, ето ги тези "Пурпурни реки" или "Реки от кръв", не знам как го бяха превели точно. Доста нов и бая народ се извървя да го гледа.

Само защо го водят 2004 г., виж - това не знам.

Les riviè res pourpres 2 - les anges de l'apocalypse

France / 2004 / Sortie France le 11 fé vrier 2004

Un monastè re perdu prè s de la frontiè re Allemande, pas loin de la Ligne Maginot. Un jeune moine rejoint une confré rie oublié e, s'installe dans une chambre, la 13, et plante son Christ dans un mur qui, brusquement pisse le sang. Niemans arrive sur place et dé couvre un cadavre fraichement emmuré . Y a quelque chose de louche dans cette Lorraine pluvieuse.

Reda, jeune capitaine, ancien é lè ve de Niemans, flic plutô t doué pour la castagne et moins pour se faire obé ï r, a d'autres chats à fouetter : un mec qui se prend pour Jé sus, une sé rie de meurtres aussi incohé rents les uns que les autres.

Mais quand Niemans et Reda croisent leurs enquê tes, on touche du doigt un vaste complot europé en où l'apocalypse n'est qu'un pré texte cré é par Heimmerich Von Garten. Une diversion qui continue de faire des morts

Сибила А, да не би да е втора серия?
Анонимен193
ОТ ВСИЧКИ ИЗКУСТВА ЗА НАС НАЙ ВАЖНО Е КИНОТО.

ЛЕНИН

(надпис във всички тоталитарни кина)

Клио Сиби, аз лично намирам, че Депардийо се банализира малко в съвременното кино. След Роден и Сирано реши, че трябва да изиграе всички големи роли във френското кино - то не беше Граф Монте Кристо, то не беше Видок, Жан Валжан... Аз лично го предпочитам в по-старите му комедийни роли - напр. Inspecteur la Bavure с Колюш. Или филмите му с Пиер Ришар - незаменими са!
Doctora Les Riviè res pourpres (2000) Pierre Niemans

Les Riviè res pourpres 2 (2004) Commissaire Niemans

пролет е, Сибила...

Клио Сиби, този филм съм го пропуснала. Нищо не съм чувала за него Нищо чудно, не си спомням откога не съм ходила на френски филм тук
Сибила Гледай го, ако си падаш по тайнствено страшни истории.

Не бих казала, че е някакъв шедьовър, но доста сносен.

Сибила Док, усетих се .

Явно вторият още не е пристигнал тъдява.

Doctora Там, където си, е възможно да се казва The Crimson Rivers.

Заслужава се да се види и заради отрочето на Жан-Пиер Касел- Венсан Касел(С участие са и двамата ) и Доминик Санда.

P.S. Ако си харесала 7 на Дейвид Финчер, няма да си изненадана. И тук преследват убиец, който оставя послание върху труповете след себе си.

Редактирано от - Doctora на 19/3/2004 г/ 20:06:29

Клио OK merci Чао засега на всички.
Лада Тук, виждам, тъй и тъй за жени и мъже се говори...

Какво ще кажете за Некрасивите от старо време?

Лично аз не ги харесвам, но са имали Магия. Защо?? Как???

Лада ... А ето един, когото обожавам въпреки...

... etc.

Анонимен203

Анонимен204
Анонимен205
Натиснете тук

Sophie Marceau
Анонимен206
ФЪРКАТИЧКО Сещам се и за един друг от некрасивите, но с невероятно очарование...

ЖАН ПОЛ БЕЛМОНДО

Клио
Белмондо е един от най-големите... Наред с Фред Астер, Габен, Питър O'Туул или Шон Конъри /мерси, Леда/

Една от най-силните му роли - в "До последен дъх" на Жан-Люк Годар:

Клио
И без преход - Софи Марсо

Дебютът й в "La Boom" - едва 14-годишна:

В Braveheart с Мел Гибсън:

Здрасти, Клио!

Благодаря на аното за снимката. Моята нещо не и излязла, не знам защо.

Аз си я харесвам наистина.

Мерси и за сцената от "Смело сърце". Също един от любими филми.

Мел Гибсън го харесвам също и в комедии. Запазих си записа на "Какво искат жените" и си го гледам от време на време.

Приятен ден!

Редактирано от - Tя на 20/3/2004 г/ 12:49:52

Геновева Оооох, а Ив Монтан?

С такова излъчване, а гласът, а тембърът?

Да си помисли човек за некакви чипоносковци с хубави устенца.... брррр!

ФЪРКАТИЧКО Привет и от мен, Клио !

Имам малко проблем с връзката, трудно свалям картинки.

Затова много благодаря за Белмондо. Наистина е от най-големите.

Освен голям актьор има излъчване и на човек с голямо сърце. Зодия овен е.

Знам, че е един от любимите актьори на Жан Люк Годар.

Гледала съм го в негов филм-"До последен дъх".

Всъщност някои от приятелите франкофони знае ли какво става с Годар, прави ли още филми...

Ако трябва да избирам филм с участие На Жан Пол Белмондо или с Ален Делон, без колебание бих избрала този с Белмондо.

Е, най-добре и с двамата. Имаше един такъв филм - "Борсалино". Кефих се от първата до последната минута. Страхотен тандем бяха.

Ано , благодаря за Робърт Редфорд. За мен той е от красивите актьори.

Лада и на теб за Жан Габен, Питър Отул (също красив с тези невероятни очи) и с мощен талант. Освен в "Томас Бекет" , най-ярък спомен имам за него в "Лъвът през зимата" с Катрин Хепбърн.

За първи път си го спомням в "Обир в музея" с Одри Хепбърн.

За мен тя е едно от най-красивите женски лица.

Знам, че е обявена , навярно от американската филмова академия за най-добрата Наташа Ростова. Във връзка с тази информация бяха пуснали във "Филмови новини" снимките на всички актриси, играли Наташа Ростова.

Наистина Одри Хепбърн изглеждаше съвършената Наташа.

Жалко , че не съм я гледала в тази роля.

Единственият друг филм , в който съм я гледала "Моята прекрасна лейди"-мюзикъл по "Пигмалион".

Редактирано от - ФЪРКАТИЧКО на 26/3/2004 г/ 21:16:14

ФЪРКАТИЧКО Мони, защо ги изтри ? Може просто да ги дадеш с линк, както е в твоята тема.

Или малко да са намалени.

Поздрави !

ФЪРКАТИЧКО Ано, разбирам те, защото при мен също понякога има проблем с отварянето, но темата е "Кино" и не върви без снимки.

Може би като линк или в по-малък размер, е някаква решение.

А Мони, има много добър естетичен вкус при подреждането им, затова темата й за мен е най-естетската във форума.

ФЪРКАТИЧКО

1957 година

Режисьор: Стенли Донън

В ролите: Одри Хепбърн, Фред Астер

Париж, градът на светлината, заискрява още по-ярко, когато Одри Хепбърн и Фред Астер играят заедно и озаряват със звездния си блясък изящния мюзикъл с песните на Джордж и Айра Гершуин. Този невероятен филм - сниман в Париж - събира 4 номинации за Оскар®.

Хепбърн е в ролята на продавачка в книжарница, която се превръща в модна сензация. Тя изпълнява някои от най-прекрасните песни на времето си “Откога датира тази наша любов”, “Първично привличане”. Астер е моден фотограф, който я открива за света. Заедно те пеят “Да се целунем и да се сдобрим”, “Той я обича и тя го обича”, “Обожавам те в клоунско лице”. Ще се насладим и на танците им, и на актьорската им игра.

Одри Хепбърн е актрисата , получила най-много номинации за оскар.

И как няма да е най-прекрасната Наташа Ростова ?

С това излъчване, с това лице.

Редактирано от - ФЪРКАТИЧКО на 26/3/2004 г/ 23:54:00

Клио Мони сигурна съм, че си пратила интересни снимки тук, и съжалявам, че си ги изтрила.

Фър, благодаря ти, че ни върна към Одри Хепбърн. Невероятна е, за мен тя си остава въплъщението на жената-дете - в най-добрия смисъл.

Преди време гледах филм за нея - The Audrey Hepburn Story - с Дженифър Лав Хюит в главната роля. Доста добра роля за актрисата от I Know What You Did Last Summer , беше изградила образ на нежна като цвете жена, много крехка и същевременно много силна като характер. Хареса ми.

А американските мюзикъли обожавам, иска ми се да им посветя тук нещо специално

Поздрави на всички киномани.

*Мони* Клио, тук можеш да видиш някои артисти.Натиснете тук

Клио
************************

Знаменити Чаплинови сцени

************************

Танцът с хлебчетата от "Треска за злато", 1925 г.

**

"Циркът", 1927 г.

**

Със сляпата цветарка /Вирджиния Черил/ в "Светлините на града", 1931 г.

**

"Модерни времена", 1936 г.

**

С Бъстър Кийтън в "Светлините на рампата", 1952 г.

С Клеър Блум в "Светлините на рампата", 1952 г.

**

И Скитникът поема пак на път... Незабравимият му силует, който се отдалечава във финалния кадър

ФЪРКАТИЧКО Ето няколко мисли(афоризми) на Чарли Чаплин, на руски език, но предполагам, че нямат нужда от превод

Я верю, что могущество смеха и слез сможет стать противоядием от ненависти и страха.

Жизнь - это трагедия, когда видишь ее крупным планом, и комедия, когда смотришь на нее издали.

Самое печальное, что может быть в жизни, - это привычка к роскоши.

Убив один раз, человек становится негодяем, тысячу раз - героем.

Жизнь без споров была бы очень скучна. Все, что живет, взывает к обсуждению.

Эйнштейн однажды написал Чарли Чаплину: "Ваш фильм 'Золотая лихорадка' понятен во всем мире, и Вы непременно станете великим человеком." На что Чаплин ответил: "Я Вами восхищаюсь еще больше. Вашу теорию относительности никто в мире не понимает, а Вы все-таки стали великим человеком".

Клио

Десетте най-известни филмови реплики

/според The Guinness Book of Film, 1998/

1. "...Bond. James Bond."

2. "Of all the gin joints in all the towns in all the world, she walks into mine."

/"Казабланка"/

3. "(But you don't understand, Osgood. Uh, I'm a man.) Well, nobody's perfect!"

/"Някои го предпочитат горещо"/

4. "I'll be back."

/"Терминатор"/

5. "Would you be shocked if I put on something more comfortable?"

/"Ангели от ада"/

6. "My Mama always said, 'Life was like a box of chocolates; you never know what you're gonna get.'"

/"Форест Гъмп"/

7. "I could dance with you till the cows come home...On second thought, I'd rather dance with the cows when you came home."

/"Патешка супа"/

8. "Frankly, my dear, I don't give a damn!"

/"Отнесени от вихъра"/

9. "You talkin' to me? You talkin' to me? You talkin' to me? Well, who the hell else are you talkin' to? You talkin' to me? Well, I'm the only one here. Who the f--k do you think you're talkin' to?"

/"Шофьор на такси"/

10. "Let's get out of here!"

/Магьосникът от Оз"/

Божо Клио,

влакчетата, стр.9 !

цъфте

цъфте

Редактирано от - цъфте на 02/7/2004 г/ 22:25:06

цъфте

Редактирано от - цъфте на 02/7/2004 г/ 22:24:29

Анонимен225
Когато го гледаха в Брюксел, го наричаха Рогата на козата, включително и леля ми, дето почти говореше български, обаче немееха и го разбраха, усетих
цъфте

Редактирано от - цъфте на 02/7/2004 г/ 22:23:26

цъфте
beni И -

Мера За Мера

beni Цъфте, намери го, Атила ще хареса. Македония, раната.

цъфте Бени, намерих го,

но няма афиш Натиснете тук

beni видях, благодаря ти
Клио Благодаря ви, Цъфте, Бени

Имахме много добри филми, много силни. Освен показаните по-горе се сещам за "Всичко е любов", "Нощем с белите коне", "Адаптация", "Една жена на 33", "Лавината", "Ти, който си на небето", "Аз, графинята"...

Много ми беше харесал "Да обичаш на инат", много... Велко Кънев направи велика роля тогава.

Един от последните български филми, които съм гледала на екран, беше "Граница" - бяха го представили тук на Международния фестивал в Намюр. Също добър филм, хваща те за гърлото, много емоционален. Беше много тежък, но публиката в залата не мръдна.

Правят ли се сега български филми, не знам. Някой ако знае, нека разкаже.

цъфте
цъфте БЪЛГАРСКО КИНО през годините Натиснете тук

това е хрониката през коя година колко филма са направени - стига да е достоверна.

beni Клио, аз бях в София, когато "Аз, графинята" - умря, беше за мен трагичен ден като съобщиха, пазя вестниците от този ден, тя беше истински човек като нас, жива беше и пишеше дори сценарии за филми и дори даде интервю на ТВ

Намериха я на улицата под дървета близо до центъра, дали знаеш това...

Редактирано от - beni на 22/3/2004 г/ 23:36:57

цъфте
цъфте
цъфте
Клио Не знаех, Бени, но историята й ме беше поразила. Филмът беше много истински.

"Рицар без броня"? Колко време мина оттогава

Редактирано от - Клио на 23/3/2004 г/ 01:41:17

цъфте
цъфте
цъфте
цъфте ЕДНА ЖЕНА НА 33

Клио само това е Натиснете тук

няма афиш.

Клио Цъфте, още веднъж благодаря

Така се радвам, че ще ги има тук

цъфте
Клио

СТАЛКЕР

1979

Режиссер: Андрей Тарковский

Сценаристы: Аркадий Стругацкий, Борис Стругацкий

Сталкер - человек, обладающий професиональными знаниями системы препятствий и ловушек Зоны, предоставляющей возможность исполнения желания. Писатель хочет обрести там вдохновение, профессор мечтает об открытии. Оба, сопровождаемые Сталкером, достигают заветной комнаты...

Клио И друг път съм го поствала във форума, но мястото му е тук.

Из: Литературная запись кинофильма "Сталкер"

........

СТАЛКЕР. Что-что?

ПИСАТЕЛЬ. Шутка...

ПРОФЕССОР. Нет, просто бомба. Двадцать килотонн.

ПИСАТЕЛЬ. Зачем?

Профессор собирает бомбу. Лица его не видно - только руки. Слышится его голос.

ПРОФЕССОР. Мы собрали ее... с друзьями, с бывшими моими... коллегами. Никому, как видно, никакого счастья это место не принесет. (Набирает шифр. Заканчивает сборку.) А если попадет в дурные руки... Впрочем, я теперь уже и не знаю. Нам тогда пришло в голову... что разрушать Зону все-таки нельзя. Если это... Если это даже и чудо - это часть природы, а значит, надежда в каком-то смысле. Они спрятали эту мину... А я ее нашел. Старое здание, четвертый бункер. Видимо, должен существовать принцип... никогда не совершать необратимых действий. Я ведь понимаю, я ведь не маньяк (вздыхает), но пока эта язва здесь открыта для всякой сволочи... ни сна, ни покоя. Или, может быть, сокровенное не позволит? А?

Писатель смотрит на Профессора.

ПИСАТЕЛЬ. Бедняжечка, выбрал себе проблемку...

Мимо проходит растерянный Сталкер. Профессор встает и подходит к Сталкеру. Сталкер кидается на Профессора.

СТАЛКЕР. Отдайте!

Он пытается отнять бомбу. Профессор падает, Писатель бросается к Сталкеру, сшибает его с ног. Сталкер падает, встает и снова кидается на Профессора.

СТАЛКЕР. Отдайте!

Писатель ударом сшибает его, он падает в воду.

ПРОФЕССОР (Писателю). Вы же интеллигентный человек!

Сталкер опять кидается на Профессора, Писатель отбрасывает его.

ПРОФЕССОР (Писателю). Зачем вы? Вы что?

ПИСАТЕЛЬ. Ты, лицемерная гнида...

СТАЛКЕР (плачет). За что? За что вы... меня? Он же хочет это уничтожить, он же надежду вашу хочет уничтожить! Отдайте!

Писатель отбрасывает его в сторону. Сталкер встает, всхлипывая и вытирая рот рукой.

СТАЛКЕР. Ведь ничего не осталось у людей на земле больше! Это ведь единственное... единственное место, куда можно прийти, если надеяться больше не на что. Ведь вы же пришли! Зачем вы уничтожаете веру?!

Хочет снова кинуться на Профессора, но Писатель отталкивает его.

ПИСАТЕЛЬ. Да замолчи! Я же тебя насквозь вижу! Плевать ты хотел на людей! Ты же деньги зарабатываешь на нашей... тоске! Да не в деньгах даже дело. Ты же здесь наслаждаешься, ты же здесь царь и Бог, ты, лицемерная гнида, решаешь, кому жить, а кому умереть. Он еще выбирает, решает! Я понимаю, почему ваш брат сталкер сам никогда в Комнату не входит. А зачем? Вы же здесь властью упиваетесь, тайной, авторитетом! Какие уж тут еще могут быть желания!

СТАЛКЕР. Это н-неправда! Неправда! Вы... Вы ошибаетесь! (Стоит на коленях а воде, смывает слезы и кровь с лица, плачет.) Сталкеру нельзя входить в Комнату! Сталкеру... вообще нельзя входить в Зону с корыстной целью! Нельзя; вспомните Дикобраза! Да, вы правы, я - гнида, я ничего не сделал в этом мире и ничего не могу здесь сделать... Я и жене не смог ничего дать! И друзей у меня нет и быть не может, но моего вы у меня не отнимайте! У меня и так уж все отняли - там, за колючей проволокой. Все мое - здесь. Понимаете! Здесь! В Зоне! Счастье мое, свобода моя, достоинство - все здесь! Я ведь привожу сюда таких же, как я, несчастных, замученных. Им... Им не на что больше надеяться! А я могу! Понимаете, я могу им помочь! Никто им помочь не может, а я - гнида (кричит), я, гнида, - могу! Я от счастья плакать готов, что могу им помочь. Вот и все! И ничего не хочу больше. (Плачет.)

Профессор смотрит на Сталкера, отходит к окну, одергивает мокрую куртку. Писатель падает рядом со Сталкером и садится, обняв его.

ПИСАТЕЛЬ. Не знаю. Может быть. Но все равно - ты меня извини, только... Да ты просто юродивый! Ты ведь понятия не имеешь, что здесь делается! Вот почему, по-твоему, повесился Дикобраз?

СТАЛКЕР. Он в Зону пришел с корыстной целью и брата своего загубил в "мясорубке", из-за денег...

ПИСАТЕЛЬ. Это я понимаю. А почему он все-таки повесился? Почему еще раз не пошел - теперь уже точно не за деньгами, а за братом? А? Как раскаялся?

СТАЛКЕР. Он хотел, он... Я не знаю. Через несколько дней он повесился.

ПИСАТЕЛЬ (говорит очень уверенно). Да здесь он понял, что не просто желания, а сокровенные желания исполняются! А что ты там в голос кричишь!..

Все трое сходятся у входа в Комнату. Сталкер садится на пол, опускает лицо в колени.

ПИСАТЕЛЬ. Да здесь то сбудется, что натуре своей соответствует, сути! О которой ты понятия не имеешь, а она в тебе сидит и всю жизнь тобой управляет! Ничего ты, Кожаный Чулок, не понял. Дикобраза не алчность одолела. Да он по этой луже на коленях ползал, брата вымаливал. А получил кучу денег, и ничего иного получить не мог. Потому что Дикобразу - дикобразово! А совесть, душевные муки - это все придумано, от головы. Понял он все это и повесился. (Пауза. Профессор наклоняется к воде, смачивает шею.) Не пойду я в твою Комнату! Не хочу дрянь, которая у меня накопилась, никому на голову выливать. Даже на твою. А потом, как Дикобраз, в петлю лезть. Лучше уж я в своем вонючем писательском особняке сопьюсь тихо и мирно. (Профессор рассматривает бомбу.) Нет, Большой Змей, паршиво ты в людях разбираешься, если таких, как я, в Зону водишь. А потом... э... А откуда ты взял, что это чудо существует на самом деле? (Профессору.) Кто вам сказал, что здесь действительно желания исполняются? Вы видели хоть одного человека, который здесь был бы осчастливлен? А? Может, Дикобраз? Да и вообще, кто вам рассказал про Зону, про Дикобраза, про Комнату эту?

ПРОФЕССОР. Он.

ПИСАТЕЛЬ. Ой!

Споткнувшись, Писатель чуть не падает через порог в Комнату, но Сталкер его удерживает.

Звонит телефон. Профессор разбирает бомбу, бросает детали в воду в разные стороны. Писатель и Сталкер сидят на полу, прижавшись друг к другу.

ПРОФЕССОР. Тогда я вообще ничего не понимаю. Какой же смысл сюда ходить?

Писатель похлопывает Сталкера по плечу. Профессор садится рядом с ними, все еще возится с бомбой.

СТАЛКЕР. Тихо как... Слышите? (Вздыхает.) А что, бросить все, взять жену, Мартышку и перебраться сюда. Никто их не обидит.

Начинается дождь. Профессор бросает в воду последние детали. Они сидят неподвижно. Дождь кончается. Залитый водой кафельный пол. В воде лежат детали и циферблат бомбы. Над ними плавают рыбы. Наплывает большое пятно мазута. Слышен шум проходящего поезда.

...

ФЪРКАТИЧКО Клио, !

За Андрей Тарковски и "Сталкер".

Харесвам много и филма му "Огледало".

вечерен тромпет за Тарковски

Но и прекрасния Соларис, Жертвоприношение и Андрей Рубльов - със великолепните визуални препратки към иконописта

Клио

ОГЛЕДАЛО

(ЗЕРКАЛО)

1974

Режисcер фильма: Андрей Тарковский

Сценаристы: Александр Мишарин, Андрей Тарковский

Фильм-воспоминание, а точнее, фильм-размышление (первоначальное рабочее название фильма - "Белый, белый день". "В "Зеркале" мне хотелось рассказать не о себе, а о своих чувствах, связанных с близкими людьми, о моих взаимоотношениях с ними, о вечной жалости к ним и невосполнимом чувстве долга. Для нас герой картины - Автор, Некто, рассказчик, может быть, монтажер, может быть, человек, произносящий дикторский текст... Эпизоды, которые он вспоминает перед смертью, до сих пор причиняют ему страдания, рождают в нем тоску и беспокойство... ". (А. Тарковский, из книги О.Сурковой "Книга сопоставлений", Киноцентр, Москва, 1991)

"Для меня величайший фильм "всех времен и народов" - "Зеркало" Тарковского. Кино в высших своих достижениях давно стало искусством, способным выражать глубочайшие философские истины. Тем самым оно сравнимо, скажем, с прозой Достоевского или драматургией Шекспира. Но нигде, ни в одном из этих достижений не показан столь впечатляюще и проникновенно, причем - чисто кинематографически, без посредства абстракций, мир за гранью "тайцзи" - Великого предела, т. е. утратившей гармонию "инь" и "ян" - мужского и женского начал." (Виктор Михалкович, "Выбор критика"

Клио

Из сценария "Зеркало"

/.../

Совершали ли Вы ошибки в своей жизни? Какие это были ошибки?

Всегда ли Вы говорите правду?Чему бы Вы смогли сейчас больше всего обрадоваться?

Что такое счастье? Были бы Вы удовлетворены, если те, кого Вы любите, были счастливы, но вопреки Вашему пониманию счастья? Если нет, то почему?

Вас не пугает высота, или мороз, или гроза, или темнота?

Простите за несколько бестактный вопрос. Было ли в Вашей жизни нечто, чего Вы стыдитесь даже сейчас? Что это было?

Вы были в Москве, когда кончилась война и был праздничный салют? Что Вы делали в этот вечер? Если сможете, припомните поточнее.

Вы думали о том, что большая, может быть, лучшая часть жизни прожита и что Вы уже пожилая женщина? Или Вы старались никогда не думать о таких вещах?

Был ли когда-нибудь такой Новый год, который Вы проспали? Или были не дома, а где-нибудь в дороге? Радует ли он Вас больше сейчас, или больше радовал в молодости, или в детстве?

Какие Ваши самые любимые стихи? Или строчка, или четверостишие?

Вам никогда не казалось, что когда люди веселятся, то Вы чувствуете себя среди них лишней? Вы умеете быть веселой?

Вы никогда не желали смерти кому-нибудь из людей, которых Вы знали? Я не говорю там о Гитлере, или о каких-нибудь убийцах, или садистах.

Вы завидуете молодости? Естественной, здоровой молодости, легкости, красоте, беззаботности, с еще почти детскими представлениями о мире, наивными, но почти святыми?

***

Я успокаиваю ее, с трудом засыпаю и тоже вижу сон.

Будто я сижу перед большим зеркалом, рама которого растворяется в темноте, незаметно переходит в бревенчатые стены... Лица своего я не вижу. А сердце мое полно тоски и страха перед совершившейся непоправимой бедой.

Зачем я это сделал, для чего, зачем так бессмысленно и бездарно я разрушил то, ради чего жил, не испытывая ни горя, ни угрызения совести? Кто требовал от меня этого, кто попустительствовал этому? Для чего это? Зачем эта беда?

Пространство, отраженное в зеркале, освещено свечным светом. Я поднимаю голову и вижу в теплом золотистом стекле чужое лицо. Молодое, красивое в своей наглой и прямодушной глупости, с пристальными светлыми глазами и расширенными зрачками. Оглянувшись, я вижу в стороне того, другого, того, с кем я поменялся своим лицом. Он стоит, спокойно прислонившись плечом к стене, и не глядит в мою сторону. Он рассматривает свои руки, затем слюнявит палец и пытается оттереть чем-то испачканную ладонь. И у него мое лицо.

Зачем я это сделал?! Теперь уже ведь ничего не вернешь! Уже поздно, слишком поздно! Пусть мое, то есть теперь уже его лицо, не так уж и красиво, немолодо, асимметрично, но все же это мое лицо. И не такое уже оно глупое, даже наоборот, скорее оно умное, это старое, перепроданное и ненавистное мне лицо.

Зачем я это сделал? Зачем?

***

Это была не та, не молодая мать, какой я помню ее в детстве. Да, это моя мать, но пожилая, какой я привык ее видеть теперь, когда, уже взрослый, изредка встречаюсь с ней.

Она стояла на мостках и лила воду из ведра в эмалированный таз. Потом она позвала мальчишку, а он не слушался, и мать не сердилась на него за это. Я старался увидеть ее глазами, и когда она повернулась, в ее взгляде, каким она смотрела на ребят, была такая неистребимая готовность защитить и спасти, что я невольно опустил голову. Я вспомнил этот взгляд. Мне захотелось выбежать из-за куста и сказать ей что-нибудь бессвязное и нежное, просить прощения, уткнуться лицом в ее мокрые руки, почувствовать себя снова ребенком, когда еще все впереди, когда еще все возможно...

...Мать вымыла мальчишке голову, наклонилась к нему и знакомым мне жестом слегка потрепала жесткие, еще мокрые волосы мальчишки. И в этот момент мне вдруг стало спокойно, и я отчетливо понял, что МАТЬ - бессмертна.

Она скрылась за бугром, а я не спешил, чтобы не видеть, как они подойдут к тому пустому месту, где раньше, во времена моего детства стоял хутор, на котором мы жили...

***

Вы когда-нибудь били своих детей? Нет, конечно, я не говорю о каширинских экзекуциях, но вот так, когда люди не могут выдержать и дают своим детям пощечину?

Расскажите, пожалуйста, без всякой связи, о лучших днях в детстве. Снятся ли Вам сейчас какие-нибудь минуты того времени?

Вы не находите, что в каждом возрасте есть своя красота, неповторимость и что старость, например, не так уж печальна, неинтересна и безрадостна, если это старость сильного и цельного человека?

Вы не считаете, что любовь – это цель и высшая точка жизни, а все остальное - это или подъем к этой вершине, или спуск с нее?

Вы когда-нибудь рассказывали кому-нибудь из своих детей о своей любви? О том, что Вы называете любовью? С кем Вам легче разговаривать о таких вещах? С ними или с чужими людьми?

Умеете ли Вы прощать? В больших вещах или в малых? Легко ли Вы расстаетесь с людьми?

/.../

Hauptmann ако може некой да ми обЯсни с кво Тарковский превъзхожда братя Стругацкие ще съм му много благодарен...
Клио Хауптман, не схванах въпроса и затова ще го приема като дружеска закачка
beni Тук думата има Райчев. В общочовешки философски смисъл.

Страхотен анализ на Сталкер e направил Райчев, отдавна. Можете да намерите в авторските му сайтове.

Там е анализа.

Обаче не мога да кажа отговор на Хауптман Защото нали винаги има ясни две неща-или:

книгата - по-добра от филм -

или

филм по-добър от книга

Това е

другото - философия и анализи

третото- зрителско възпреятие, дето не подлежи на анализ....

Редактирано от - beni на 25/3/2004 г/ 02:22:36

ФЪРКАТИЧКО Клио, благодаря ти за "Огледало".

Ето и главният изпълнител във филма-Олег Янковски

Опитах се да намеря в нета и да пусна нещо и за един голям руски актьор -

Михаил Улянов, но за съжаление не успях.

Незабравим като Митя Карамазов.

Каква сила и в същото време безгранична нежност имаше в неговото "Груууушенка" с френското р.

Сдържан, мъжествен, силен , но и с присъщата на славяните топлота.

Скоро го гледах в един от новите руски филми - "Ворошиловски стрелец".

Все така блестящ.

Редактирано от - ФЪРКАТИЧКО на 25/3/2004 г/ 23:29:12

beni Фър, Олег Янковски определено не е участвал в Романс за влюбени, извинявай,

.

Романс о влюбленных, 1974 год., 67 мин., художественный фильм

--------------------------------------------------------------------------------

Режиссер(ы): Андрей Кончаловский

Актер(ы): Евгений Киндинов, Елена Коренева, Ирина Купченко, Иннокентий Смоктуновский, Елизавета Солодова, Ия Саввина, Владимир Конкин, Александр Збруев, Роман Громадский, Николай Гринько, Иван Рыжов, Александр Самойлов, Валентина Ананьина

Сценарий: Евгений Григорьев

Производство: МОСФИЛЬМ

--------------------------------------------------------------------------------

О фильме:

"Сюжет картины прост. Есть парень и есть девушка. Его зовут Сергей, ее - Таня. Они любят друг друга. Очень любят. А потом парня призывают в армию и он идет: таков его долг. Парень служит в армии, в морской пехоте. Девушка его ждет. Потом случается несчастье: во время моретрясения, когда часть, где служил Сергей, была брошена на помощь пострадавшим жителям, его бронетранспортер унесло в море. Приходит весть о гибели парня. Девушка страдает. Это страшное горе. Но надо жить. Надо найти в себе силы победить отчаяние. У Тани есть друг детства, хороший человек, хоккеист. Он ее любит. Он помогает ей преодолеть горе. Она выходит за него замуж. Потом открывается, что Сергей не погиб. Он выстоял перед лицом смерти и не бросил в беде раненого друга. Они вместе зимовали на пустынном острове. Их нашли. Выходили. И вот он вернулся домой. Но Таня - уже не его Таня. Она жена другого. Как быть? И можно ли жить без нее? И есть ли смысл в такой жизни? И сможет ли когда-нибудь каждый из них быть счастлив?.." - А.Михалков-Кончаловский (1974).

ФЪРКАТИЧКО Сега коригирам. Благодаря, бени.

Винаги съм го свързвала с този филм.

beni Жертвоприношение- трудно се говори за този филм. Тук намерих анотация-кратко

.

"Посвящается сыну Андрею с любовью и верой"

А.Тарковский

"Я хотел показать, что человек может восстановить свои связи с жизнью посредством обновления тех оснований, на которых зиждется его душа... Жертвоприношение - это то, что каждое поколение должно совершить по отношению к своим детям: принести себя в жертву."

beni Фър, наистина ме извини,

аз на двамата братя не съм пропуснала филм, нито един.

Всъщност май един филм на Никита Михалков пропуснала, наскоро прочетох заглавие, дето дори не съм чувала- Угри.

Не знам за него

б

Клио Като говорите за братята, не мога да пропусна един много любим мой филм - "Сибирският бръснар" на Никита Михалков, невероятен...

Зрелищен, пъстър, тъжен и смешен.

Химн на любовта и честта, на лудостта и безразсъдството.

Руската душа, къпеща се в свръхчувствителност, в чувство за достойнство и ... водка.

Нищо чудно, че не срещна очаквания прием на Запад... просто не бе разбран Не бе отличен дори в Кан

Джулия Ормонд и Олег Меншиков - неподражаеми!

Кадетите от Военното у-ще, наказани да лъскат пода

Шареният руски празник

И самият Михалков в ролята на цар Александър III

МЕРА СПОРЕД МЕРА261

*

2 ЧАСТ

"МЕРА СПОРЕД МЕРА"

1903

Втората част на филма е посветена на самото Илинденско въстание, разгромът и страданията след него. Филмът на режисьора Георги Дюлгеров "МЕРА СПОРЕД МЕРА" е създаден по мотиви от романа на Свобода Бъчварова "Литургия за Илинден".

Сценаристи: Руси Чанев и Георги Дюлгеров

Режисьор: Георги Дюлгеров

Оператор: Радослав Спасов

В ролите: Руси Чанев, Цветана Манева, Григор Вачков, Стефан Мавродиев, Димитър Буйнозов, Мартина Вачкова и др.

В "МЕРА СПОРЕД МЕРА" е пресъздадено богатото на събития и превратности десетилетие от началото на миналия век, обхващащо революционната дейност довела до Илинденското въстание от 1903г., потушаването му и годините след него. Но филмът не е разказ за реалната история на революционното надигане на масите и Илинденското въстание. Авторите се интересуват от личностното и човешко присъствие на хората в тези събития. Революцията представлява интерес само дотолкова, доколкото тя се явява израз на промени в съзнанието на обикновения човек. Събитията във филма са представени чрез емоционалния отклик, който те предизвикват в душата на главния герой Дилбер Танас, от чието име се води разказа. В началото това, което виждаме през неговите очи на човек първичен и опияняващ се от революционното движение не е обективно достоверното, а представата му за хора и събития, изградена в собственото му съзнание. В края той вече е прозрял, че е бил само една прашинка, увлечена от стихията на революционния подем, че личната му съдба се решава извън него самия. Житието на Дилбер Танас бележи по свой начин моментите от съзряването на една нация в борбата й за национално освобождение.

*

*

"Мера според мера"/България/

ТРЕТА ЧАСТ

"МЕРА СПОРЕД МЕРА"

1906 - 1912

Третата част разкрива драмата на главния герой Дилбер Танас, който е объркан от това, което се случва около него. Оказва се, че когато свободата е вече факт, тя се превръща в тежко изпитание...

Сибила А може ли в темата малко Моне?

Пермете, с ил ву пле

Клио Моне винаги може, Сиби, защото го харесвам поне колкото киното

Анонимен, много благодаря за "Мера според мера" Бих се радвала въобще на всички снимки, мнения, спомени за българското кино, защото аз самата не мога да издиря нищо в нета. Ако има линкове също

Анонимен264
Сибирския цирюльник е много дълъг и скучноват на моменти, за да бъде отличен по какъвто и да било начин, където и да било.
ФЪРКАТИЧКО Не съм го гледала, но чух противоречиви мнения.

Но не като филм, а като идеи.

А ти Ано, какви филми харесваш ?

beni Аз също, много благодаря за Мера според мера.

.

Всеки филм на братята си е прекрасен за нещо си. Сибирският бръснар, също. Даже и за звънящите златисти загиващи под машината брези. И куп други ослепения.

"Обгорени от слънцето"- това е Оскара

Все пак трябва да признаем страхотната работа на операторите във всичките филми на братята, и явлението Екип- работят страхотни екипи, до всеки детайл.

поздрави

ФЪРКАТИЧКО Клио, на 15 страница, върнах се и допълних за Одри Хепбърн.

За да не става разпокъсано.

Оказа се, че в моя фотоалбум съм сваляла нейни снимки.

А сега...

ЛЕГЕНДАТА "КАЗАБЛАНКА"

Филмът е създаден като обикновен продукт на голямото студио, без привилегиите за големите филми, без претенции за голямо изкуство, без стриктно придържане към първоначалния сценарий. Затова пък бил изложен на натиска на постоянни промени и импровизации. Днес се нарежда сред легендарните творби и е кинематографична икона. "Казабланка" не остарява. С три оскара и незатихващ интерес у зрителите.

Заслуга за безсмъртието на филма имат неговите герои. Преди всичко това е Рик, който се превръща в една от най-блестящите роли на Хъмфри Богарт. Тъкмо от неговата уста излиза фразата, която се цитира от поколение на поколение "При толкова много барове във всички градове по целия свят , тя влезе точно в моя "

Това е репликата на самотния циник в момента, когато след години се среща със своята фатална жена -красивата и непредвидима Илза.

И още една-авторството е на самия актьор - "Нека щастието бъде с теб, малка моя" ...

Редактирано от - ФЪРКАТИЧКО на 27/3/2004 г/ 16:56:34

*Мони*

Katharine Hepburn and Humphrey Bogart are shown on location in Africa in this handout photo from Horizon Pictures for John Huston's 1951 film, "The African Queen."

*Мони*

Audrey Hepbern

И на вас ви харесва нали?

ФЪРКАТИЧКО Мони , прекрасна нейна снимка си намерила.

Много я харесвам, да.

*Мони* Натиснете тукKatharine Hepburn

Натиснете тукAudrey Hepburn

Гурбет Гюро Като ще си говорим за кино - днес май ще ходя да гледам "The Passion of The Christ" - незнам как са го превели името в България, но за мене си е

'Мъченичеството на Христос". Гледайки фотосите Мел Гибсън ще да е излял един супер-танкер червена боя по лентата. Толкова кръв за да се опише страданието на един приеман иначе за бог мъж. Един бог не страда - той показва страдание. Пък и по библията Христос доста бързичко, разпнат вече, помолил тейка си да му съкрати мъките...

*

Та въпроса ми е коя от картинките бихте приели за постер на филм за Христос?

Тази:

*

Или тази:

*

Или тази:

*

А защо не и тази:

*

Макар че аз Моника Белучи си я харесвам така:

*

Клио, дълго да живееш (и пишеш у форума!) зарад темата

Редактирано от - Гурбет Гюро на 27/3/2004 г/ 12:07:00

Чок觧 Ще е тъпо, ако не прожектират по кината филма на Мел Гибсън, под предлог, че не е бил "касов"! Шумотевицата около него, мисля, че свърши добра реклама и посещаемоста ще бъде голяма! Дано моите русначета тук да го пуснат по видеотеките по-скоро! Струва си да се види!

Ако не за друго, то поне заради българчетата, които участват в него!

Редактирано от - Чок觧 на 27/3/2004 г/ 12:47:08

Чок觧 Аз Моника я харесвам и така:

ама щом си рекъл... да бъде по-твоята!

Гурбет Гюро Чоки, не се задявай!... Кой мъж няма да хареса Моника както си е по майка... Но не там е играта (или е точно там - знам ли?!)...

*

А ...бръснаря... на Михалков е ОГРОМЕН! Като самата Русс! И само той можеше да го направи така, че да ти се долюби, препие и в един момент отврати целия свят, за който миг по-после готов си да си дадеш Живота! Все велики неща!

От салкъма цвете бело!

Клио Гурбет Гюро, Чоки, добре дошли в темата!

Радвам се да ви видя тук.

Приятен уикенд на всички киномани. И да не пропуснете да идете на кино!

Ано. 264277
Ами аз си падам по филмите на братята Коен примерно, филмите на Такеши Китано също, изобщо по-скоро филми с визуално съдържание...

Dolls, 2002, Takeshi Kitano

ФЪРКАТИЧКО Допълних на предната страница за "Казабланка".

Ако има и други почитатели на филма тук.

Редактирано от - ФЪРКАТИЧКО на 27/3/2004 г/ 17:01:58

Чок觧 Тази вечер по руската RTVi ще дават "Разгневеният мъж" с Лино Вентура! Не зная как е преводът на български(заглавието), но той е един от любимите ми актьори и ще го гледам непременно! еше страхотен в "Опасни муцуни" и "Последният известен адрес"!
Клио Фър, благодаря за "Казабланка" , аз също съм сред почитателите на този филм, признат за един от най-големите.

Ано 264, разкажи нещо повече за филмите, които си споменал, ще се радвам.

Клио

**********************

Знаменити филмови сцени

**********************

"Полет над кукувиче гнездо" - Рандъл МакМърфи /Джак Никълсън/ и глухонемият индианец, който се оказа съвсем не глухоням...

"Полет над кукувиче гнездо" - отделението и новопостъпилият

цъфте Днес е Международният ден на театъра. Чества се от 1962г. по решение на Международния театрален институт към ЮНЕСКО.

На тържество в Народния театър “Иван Вазов” Съюзът на артистите в България ще връчи годишните си награди по случай 27 март – международния ден на театъра. Церемонията е под патронажа на председателя на парламента Огнян Герджиков. Отличията – статуетка “Икар” на художника Димитър Бакърджиев, и 1000 лева са за женска и мъжка роля, сценография, режисура, куклено и цирково изкуство, драматургия и други. Предварително бяха оповестени наградата за цялостен принос в театралното изкуство на Цветана Манева, за рекламен герой – на Васил Михайлов, Джоко Росич и Иван Кръстев и наградата на актьорската гилдия на Михаил Петров.

За извънредно големите заслуги към българския театър и кино актрисата Цветана Манева бе наградена от президента Георги Първанов с орден “Стара Планина” първа степен. Високото отличие бе връчено по повод нейната 60-годишнина и днешния Международен ден на театъра. Цветана Манева заяви, че приема отличието като признание към българския театър.

si

Клио
**********************

Знаменити филмови сцени

**********************

"Кръстникът" - Марлон Брандо като Вито Корлеоне

"Кръстникът"

Клио
**********************

Знаменити филмови сцени

**********************

Кевин Костнър в "Недосегаемите"

Клио
**********************

Знаменити филмови сцени

**********************

Том Круз и Дъстин Хофман в "Рейнмен" - двама толкова различни братя

"Рейнмен" - "Ама ти можеш да помниш числа?!"

Клио
**********************

Знаменити филмови сцени

**********************

Танцът на Ума Търман и Джон Траволта в "Pulp fiction" /а как ли беше преведено името на филма на български?/

Клио Благодаря за инфото, Цъфте. Честито на Цветана Манева!
Клио
**********************

Знаменити филмови сцени

**********************

Тази сцена от "Титаник" стана емблематична - Леонардо ди Каприо, Кейт Уинслет

И потъващият Титаник

ФЪРКАТИЧКО Клио, а от мен музиката към филма ...

MY HEART WILL GO ON (Celine Dion)

(Titanic theme)

Every night in my dreams I see you, I feel you

That is how I know you go on.

Far across the distance and spaces between us

You have come to show you go on.

Near, far, wherever you are,

I believe that the heart does go on.

Once more you open the door

And you're here in my heart,

And my heart will go on and on.

Love can touch us one time and last for a lifetime,

And never let go till we're gone.

Love was when I loved you, one true time I hold to

In my life we'll always go on.

Near, far, wherever you are,

I believe that the heart does go on.

Once more you open the door

And you're here in my heart,

And my heart will go on and on.

You're here, there's nothing I fear

And I know that my heart will go on.

We'll stay forever this way,

You are safe in my heart,

And my heart will go on and on.

GONE WITH THE WIND290

Отнесени от вихъра /САЩ, 1939г./ - І част.

Създаден по едноименния роман на Маргарет Мичъл.

Действието започва в самото навечерие на Гражданската война в САЩ /1861-1865/.

Главната героиня Скарлет О`Хара е красива и своенравна богата наследница. Тя е обект на ухажванията на всички младежи от цялата област. Скарлет е влюбена в Ашли Уилкс, който обаче я пренебрегва и се жени за братовчедка си Мелани Хамилтън. За да му "отмъсти", Скарлет сключва брак с брата на Мелани - Чарлс - в деня, в който той и останалите млади мъже отиват да се бият срещу Севера.

Много скоро Скарлет остава вдовица, защото завърналият се Чарлс умира от пневмония.

Скарлет заминава за Атланта при Мелани. Мелани е бременна и Ашли, който си идва в отпуска за три дена, моли Скарлет да се грижи за жена му и за детето, когато се роди. Мелани ражда в момента, когато Атланта е под обстрел. Скарлет се обръща за помощ към Рет Бътлър - авантюрист и спекулант, който я ухажва. С негова помощ, тя успява да напусне града с каруца заедно с новороденото бебе и майка му. Когато наближават имението на Скарлет, Рет я оставя. Оказва се, че плантацията е опустошена, майката на Скарлет е починала от тиф, а баща й е полудял.

Отнесени от вихъра /САЩ, 1939г./ - ІІ част

За да оцелеят, Скарлет и сестрите й работят на полето и вършат всичко, което преди са правели робите.

Така минават три години.

Войната свършва.

Югът е победен.

Ашли се връща от фронта и също остава в имението Тара.

Решена на всяка цена да намери пари за данъците на имението, Скарлет заминава за Атланта и посещава Рет Бътлър в затвора. Но той не е в състояние да й помогне. Съвсем случайно тя се натъква на Франк Кенеди - замогналия се годеник на едната от сестрите й.

Хитрата Скарлет успява да го накара да се омъжи за нея. По този начин, спасява Тара и уговаря Ашли да се премести с Мелани и детето си в Атланта, където да поеме дъскорезницата на Франк.

Не след дълго Скарлет отново става вдовица - Франк е убит, когато заедно с Ашли и с д-р Мийд отиват да отмъстят на двама мъже, нападнали я през деня. Почти веднага Рет Бътлър й предлага да се омъжи за него и тя приема.

Ражда им се дъщеря.

Рет я обожава и затова много трудно приема смъртта й, предизвикана от счупване на гръбнака при скок на езда. Почти по същото време умира и Мелани. Едва когато на практика няма пречка тя да бъде с Ашли, осъзнава, че всъщност не обича него, а Рет. Рет обаче, отчаян от лошото й отношение, я напуска.

Скарлет не се предава. Решава да замине за имението Тара и там да измисли начин как да си го върне.

Сценарист: Сидни Хауърд;

Режисьор: Виктор Флеминг;

Оператор: Ърнест Холър;

Композитор: Макс Стайнър;

В ролите: Кларк Гейбъл, Вивиън Лий, Лесли Хауърд и др.

Joanne Whalley Kilmer, Timothy Dalton: Scarlett Teil 1-4

ФЪРКАТИЧКО Благодаря ти, Ано !

You made my day ...

Обещала съм и тук на това място ще пусна финалната сцена между Скарлет и Рет-изданието на библиотека "Златни зрънца"-първият превод.

Още веднъж голямо благодаря.

Ето и за Вивиан и филма и от моята тема. Бях го пуснала в моята тема послучай рождения й ден.

Да не се повтарям.

И в "Кино", но после изтрих.

За който се интересува.

Натиснете тук

И ето част от финала-ще го допълвам , разбира се ...

Превод Юлий Генов-първо издание

Тя беше в състояние да се хвърли на земята, да стене и да си скубе косите. Но тя се възпря, благодарение на малкото останки на чест и реализъм, които се намираха в душата й. Ако го направя, помисли си тя, той само ще ми се изсмее, или ще ме погледне безразлично. Не трябва да плача, не трябва да моля. Не трябва да правя нищо, което би предизвикало презрението му. Той трябва да ме уважава, даже ... и да не ме обича.

Тя вдигна главата си и успя да попита спокойно и тихо :

-Къде ще отидеш ?

В очите му блесна слабо весело пламъче.

-Може би в Англия-или в Париж. Може би и в Чарлстън, за да се опитам да се примиря(не помиря , а примиря-колко точно казано, нали ?) с близките си.

-Но ти ги мразиш.-Аз съм те виждала толкова често да им се подиграваш и...

Той разтърси рамене.

-Аз все още им се подигравам, но аз преставам вече да странствам , Скарлет. Аз съм на четиридесет и пет години-възрастта, в която мъжът започва да оценява някои неща, които е захвърлял така нехайно през младини-роднински връзки, чест, спокойствие и безопасност. Това са корени, които се намират дълбоко в човешката душа... О, не-аз не съжалявам, за нищо не съжалявам. Аз водих необикновено бурен и интересен живот-тъй интересен , че започвам вече да се отегчавам от него и да търся нещо по-различно.

-Спри-извика Скарлет внезапно. Тя не беше чула почти нищо от неговите думи, нито пък ги беше разбрала. Но тя чувстваше, че не е в състояние да слуша повече гласа му, когато в него не звучеше никаква любов.

Той млъкна и я погледна изпитателно.

-Надявам се, че си ме разбрала ?-попита той и стана от стола си.

Тя протегна бързо ръце към него с длани , обърнати нагоре, както правеше някога, когато изразяваше голямо и сърдечно желание.

-Не!-извика тя.-Всичко, което разбрах е, че ти не ме обичаш и че ще си отидеш. О, мили, ако си отидеш какво ще правя аз.

За момент той се поколеба, като се питаше дали една състрадателна лъжа може да бъде по-добра от голата истина. После разтърси рамене.

-Скарлет, аз никога не съм могъл търпеливо да събирам счупените пърчета и да ги залепям. Като се залъгвам, че поправеното прилича на новото. Счупеното е счупено. И аз предпочитам да си спомням за него в най-хубавия му вид, отколкото да го поправям и винаги да виждам слепените места. Може би, ако бях по-млад...-Той въздъхна,-но аз съм вече твърде стар, за да вярвам в пълно пречистение и да започвам всичко отново с нова вяра и ентусиазъм. Аз съм вече твърде стар, за да живея в постонни лъжи, които се явяват винаги, когато има разочарование. Аз не бих могъл да живея с теб и да те лъжа, нито бих могъл да лъжа себе си. И сега даже, в този момент, не мога да те излъжа. Бих искал да се интересувам какво правиш и къде отиваш, но не мога.

Той се отправи мълчаливо към стълбите и тя го проследи с поглед, като чувстваше, че ще се задуши от болка. Когато звукът от стъпките му в горния етаж замря, в душата на Скарлет умря и последното нещо, което беше от съществено значение за нея. Тя съзнаваше вече, че нищо не е в състояние да развълнува неговия хладен разсъдък. Тя съзнавмаше вече, че той беше вложил искреност във всяка своя дума, макар че на моменти беше говорил твърде нехайно и безразлично. Тя го съзнаваше, защото в Рет беше намерила инстинктивно нещо силно, кораво и неумолимо, което беше търсила у Ашли и никога не бе открила.

Тя не беше разбрала нито един от мъжете, които беше обичала и затова ги беше изгубила. Сега тя съзнаваше смътно, че ако беше вникнала още на времето в душата на Ашли, никога нямаше да си прави илюзии за него, никога нямаше да го обича. Ако пък беше вникнала в душата на Рет, никога нямаше да го загуби, както бе станало сега.

Тя се питаше, дали е разбрала поне една единствена човешка душа

Редактирано от - ФЪРКАТИЧКО на 28/3/2004 г/ 14:57:11

Клио Благодаря и аз за "Отнесени от вихъра" Поздрави, ано.
steppenwolf Наскоро ми попадна едно допитване сред 28 кинокритици, режисьори и т.н., кои са според тях най-добрите филми в 110-годишната история на киното. Получил се беше следният резултат ( естествено, че може да бъде дискутиран и не е нещо фиксирано. Мен например ме впечатли, че в тази класация няма филм на Чарли Чаплин. Може би са го сметнали извън всяка възможна класация).

И така:

1 La rè gle du jeu

Jean Renoir, F 1939

2 Tokyo monogatari

Yasujiro Ozu, Japan 1953

3 Chelovek s kinoapparatom

Dziga Vertov, UdSSR 1929

4 Vertigo

Alfred Hitchcock, USA 1958

5 Au hasard Balthazar

Robert Bresson, F 1966

6 Citizen Kane

Orson Welles, USA 1941

7 Sunrise

Friedrich Wilhelm Murnau, USA 1926

8 Le mé pris

Luc Godard, Frankreich 1963

9 Andrej Rubljow

Andrej Tarkowskij, UdSSR 1929

10 The Magnificent Ambersons

Orson Welles, USA 1942

11 His Girl Friday

Howard Hawks, USA 1940

12 M – Eine Stadt sucht einen Mö rder

Fritz Lang, D 1931

13 Wavelength

Michael Snow, USA 1967

14 Viaggio in Italia

Roberto Rossellini, I 1953

15 Germania anno zero

Roberto Rossellini, I 1947

16 Shoah

Claude Lanzmann, F 1985

17 Ikiru

Akira Kurosawa, J 1952

18 Some Like it Hot

Billy Wilder, USA 1959

19 Jeanne Dielman, 23 Quai du Commerce, 1080 Bruxelles

Chantal Akerman, Belgien 1975

20 Playtime

Jacques Tati, F/I 1965

21 Barry Lyndon

Stanley Kubrick, GB 1975

22 To Be Or Not To Be

Ernst Lubitsch, USA 1942

23 Sansho dayu

Kenji Mizoguchi, Japan 1954

24 Singin’ in the Rain

Gene Kelly/Stanley Donen, USA 1952

25 La passion de Jeanne d’Arc

Carl Theodor Dreyer, F 1928

26 La jeté e

Chris Marker, F 1962

27 Sá tá ntangó

Bé la Tarr, Ungarn 1994

28 Pather Panchali

Satyajit Ray, Indien 1955

29 Greed

Erich von Stroheim, USA 1924

30 The Searchers

John Ford, USA 1956

31 Il gattopardo

Luchino Visconti, I 1963

32 The General

Buster Keaton/Clyde Bruckman, USA 1927

33 Nashville

Robert Altman, USA 1975

34 Un chien andalou

Luis Bunuel, F 1929

35 Histoire(s) du ciné ma

Jean-Luc Godard, F/Schweiz 1989–1999

36 Ordet

Carl Theodor Dreyer, Dä nemark 1954

37 2001: A Space Odyssey

Stanley Kubrick, USA 1968

38 Raging Bull

Martin Scorsese, USA 1980

39 La maman et la putain

Jean Eustache, F 1973

40 O thiassos

Theo Angelopoulos, Griechenland 1975,

41 Hiroshima, mon amour

Alain Resnais, F 1959

42 A Woman Under the Influence

John Cassavetes, USA 1974

43 Salò o le 120 giornate di Sodoma

Pier Paolo Pasolini, I 1975

44 Saikaku Ichidai Onna

Kenji Mizoguchi, J 1952

45 The Wind

Victor Sjö strö m, USA 1927

46 L’eclisse

Michelangelo Antonioni, I 1962

47 Paisà

Roberto Rossellini, I 1946

48 L’avventura

Michelangelo Antonioni, I/F 1960

49 Bronenosec Potemkin

Grigori Aleksandrov/Sergei M. Eisenstein, UdSSR 1925

50 Pickpocket

Robert Bresson, F 1959

Редактирано от - steppenwolf на 28/3/2004 г/ 20:24:35

Клио steppenwolf, здравей! Така се радвам, че се появи тук.

Класацията ми изглежда да е правена от европейски критици Виждам само много стойностни филми /вкл. руски, "Броненосеца" и филм на Дзига Вертов!/, от които не съм гледала и половината Всъщност само тези, които бяха включени в едно време в Киноуниверситета на Тодор Андрейков

ФЪРКАТИЧКО Клио, аз пък съм посещавала Киноуниверситета на Владимир Игнатовски.
Клио Къде е било това, Фър? Ние се събирахме в петък вечер, струва ми се, в кино "Дружба" - говоря ти за периода между 85-87, плюс минус 1 г.

Много хубави спомени пазя от тогава. Много весела киноманска компания, всяка вечер беседа на Андрейков + филм, понякога обсъждане след това. Наистина изгледахме филми, които по онова време нямаше къде да се видят. А и незабравимият Тони - сладкодумец, най-добрият ни кинокритик за мен, непрежалим... Мои приятели бяха много близки с него, та сме си говорили в съвсем непринуден кръг.

Но ако се не лъжа, беседи имаше и от Игнатовски - много засмян, също душа човек, но много по-млад от Андрейков.

Дали не сме се засичали някъде там?

ФЪРКАТИЧКО Клио, по-рано е било. Някъде 78-80 година.

Посещавах лекциите му и в 272 (май така се казваше най-голямата аудитория в университета) , а след това продължихма в кино "Дружба".

Спомням си една негова блестяща лекция на тема Луис Бунюел, (точно в тази 272 аудитория) , след което ни прожектираха филма "Ангел - разрушител". Труден филм, както е киното на Луис Бунюел, но след тази негова лекция , съвсем по друг начин беше възприятието.

Интелигентен, чаровен, влюбен в киното.

Тодор Андрейков също е един от големите ни кинокритици.

Ходих в дома му, но за съжаление едва след смъртта му и се запознах със съпругата му Катя. Една изключителна жена, споделила последните години от живота му. След смъртта му направи всичко, за да излезе негова книга и имам екземпляр от нея с посвещение.

Някоя вечер ще пусна тук от тази книга.

За този киноуниверситет. Ами пак там ни прожектираха "Селянинът с колелото".

След филма-среща със създателите му.

Та спомням си Георги Мишев на доста въпроси трябваше да отговаря.

Критични бяхме тогава студентите.

Запомнила съм изказването на един колега от тази вечер.

В крайна сметка каза той-нещастен селянин, откъснат от родната си земя, принуден да живее в града, нещастна аптекарка, отишла по разпределение в затънтено село, вместо да е в града, нещастни прасета, отглеждани в яма, вместо в кочина, абе изобщо нещастен народ .

Отплеснах се в спомени, но наистина бяха страхотни години.

Клио
Сибила Малко инфо!!!!

Пълният списък с наградените от 8-ия София Филм Фест

15.03.2004 г.

Основната програма на 8-ия София Филм Фест приключи на 14 март 2003 г. Бяха представени 144 игрални, документални и късометражни филми от цял свят. Церемонията по награждаването се състоя на 14 март от 19.00 ч. в зала1 на НДК и ще бъде излъчена по Канал 1 на 15 март от 22.30 ч.

Международното жури в състав:

Джери Шацбърг (САЩ) – председател, режисьор

Бабак Паями (Иран) - режисьор

Корнел Мундруцо (Унгария) - режисьор

Самуел Финци (България-Германия) - актьор

Марта Кондова (България) - актриса

присъжда

ГОЛЯМАТА НАГРАДА ‘STELLA ARTOIS’ ЗА НАЙ-ДОБЪР ФИЛМ в Международния конкурс на филма: РЕКОНСТРУКЦЯ и режисьора КРИСТОФЪР БОЕ.

Наградата е диплом и парична премия от 5000 евро, осигурени от Стела Артоа.

Наградата връчва председателят на Международното жури Джери Шацбърг.

СПЕЦИАЛНАТА НАГРАДА НА ЖУРИТО на филма ЛЯТО В ЗЛАТНАТА ДОЛИНА и режисьора СЪРДЖАН ВУЛЕТИЧ. Наградата връчва Самуел Финци от Международното жури.

Наградата е диплом.

НАГРАДАТА JAMESON ЗА БЪЛГАРСКИ КЪСОМЕТРАЖЕН ФИЛМ се присъжда на филма ЖИВОТ СЪС СОФИЯ и режисьорката СВЕТЛА ЦОЦОРКОВА.

Наградата е диплом, статуетка и парична премия от 6000 евро, се осигурява от ирландското уиски Jameson и Европейската координация на филмовите фестивали. Наградата връчват Ашлинг Уорд от Irish Destillers и Марта Кондова от Международното жури.

НАГРАДАТА КОДАК ЗА НАЙ-ДОБЪР БЪЛГАРСКИ ИГРАЛЕН ФИЛМ се присъжда на филма МИЛА ОТ МАРС в лицето на режисьорката ЗОРНИЦА СОФИЯ и операторите РУМЕН ВАСИЛЕВ И АЛЕКСАНДЪР КРУМОВ.

Филмът е избран от гостуващите фестивални директори, международна преса и разпространители.

Наградата (диплом, статуетка и филмов негатив на стойност 3000 USD, осигурен от КОДАК) връчват Питър Бойс, генерален мениджър на КОДАК за развиващите се пазари (emerging markets) и изпълнителният директор на Бояна Филм ЕАД Евгений Михайлов.

НАГРАДАТА ‘NO MAN’S LAND’ ЗА НАЙ-ДОБЪР БАЛКАНСКИ ФИЛМ се присъжда от Гилдията на българските кинокритици на филма ОТЧУЖДЕНИЕ и режисьора НУРИ БИЛГЕ ДЖЕЙЛАН. Наградата - диплом и кашон вино NO MAN’S LAND връчва Чедомир Колар – продуцент на филма No Man’s Land (“Ничия земя”).

НАГРАДАТА НА ПУБЛИКАТА за най-популярен филм на фестивала се присъжда на филма ДОГВИЛ, режисьор ЛАРС ФОН ТРИЕР.

Наградата (диплом и парична премия от 1000 евро, осигурени от Обединена българска банка) се връчва от Людмил Каравасилев от ОББ на българския дистрибутор на филма. Той изтегля и 3 печеливши ваучера с предметни награди за зрители, гласували за филма.

Наградата ще получи представител на РАДИВИЖЪН, дистрибутор на ДОГВИЛ за България.

Жури на ФИПРЕССИ (Международната федерация на филмовата критика) в състав:

Марк Льопоавр – Objectif Cinema (Франция)

Данко Жешич – Lice, Dolce Vita (Сърбия и Черна гора)

Петя Александрова - сп. „Лик”(България)

присъжда

НАГРАДАТА НА ФИПРЕССИ на режисьора СЪРДЖАН ВУЛЕТИЧ за филма ЛЯТО В ЗЛАТНАТА ДОЛИНА. Наградата връчва Председателят на журито Марк Льопоавр.

НАГРАДАТА ЗА НАЙ-ДОБЪР ОПЕРАТОР НА БЪЛГАРСКИ ИГРАЛЕН ФИЛМ на Асоциацията на българските оператори, избрана от гостуващите фестивални директори и международната преса, се присъжда на оператора СТЕФАН КУЦАРОВ за филма ШАНТАВ ДЕН.

Наградата връчва председателят на Асоциацията Георги Николов. Отличеният оператор ще бъде командирован за сметка на Асоциацията на Международния фестивал за операторско майсторство “Братя Манаки” в Македония през 2004 г.

НАГРАДАТА “ГОРЧИВАТА ЧАША” на факултета по журналистика и масова комуникация при Софийския университет „Св. Климент Охридски” се присъжда на филма ЦЕЛУВКАТА НА ЖИВОТА в лицето на Емили Йънг – сценарист и режисьор, с мотивация: „За майсторско боравене с филмовото време, за органичното вплитане на ретроспекции и интроспекции в цялостното драматургично изграждане на филмовия разказ”.

НАГРАДАТА НА ЖУРНАЛИСТИЧЕСКАТА ГИЛДИЯ за най-добър български късометражен филм от конкурса JAMESON се присъжда на филма “Живот със София”, реж. Светла Цоцоркова.

Името на един от журналистите, дали своя вот за носителя на тази награда, ще бъде изтеглено на лотариен принцип. Избраният журналист ще има възможност да посети един от Европейските кинофестивали, които присъждат наградата JAMESON.

Сибила [b]Фанфан Лалето се завръща

19.03.2004 г.

XVIII век. Поредната война. Вече никой не си спомня защо воюва, още по малко краля Луи XV. Но за да се води война са необходими войници, а тяхното набиране става все по-трудно. Фанфан, свободолюбив и влюбчив младеж се опитва да се измъкне от разлютени сватове и решава да се запише във войската, за да избяга от сватбения обред. Но армията му е подготвила няколко изненади, начело с мистериозното предсказание на красивата гледачка Аделин.

“Фанфан Лалето” е типичен филм на “плаща и шпагата” по френски маниер: много словесни игри, хумор и умели отговори, колкото искаш екшън, исторически фон, който не захлупва интригата и е повече претекст, отколкото контекст. Сюжетът е прост и умишлено предвидим, но това не накърнява зрителското удоволствие, предизвикано главно от възторжената динамика и каскадите в диалога…

След като се упражни в двете “Такси”-та, режисьорът Жерар Кравчик показва все по-добро владеене на екшън-сцените и умело разработване на разказа в рамките на жанра. Придържайки се към успешния модел на първообраза, той превръща филма в неуловимо съвременен, без да променя нищо от епохата и нравите.

Филмът, който е римейк на едноименната творба на Кристиан-Жак от 1952 г. (с Жерар Филип в главната роля) беше избран да открие (извън конкурсната програма) фестивалът в Кан миналата година. По този начин бе оказана индиректна почит на Негово Величество Зрителят и неговия вкус към доброто филмово забавление.

Вдъхновен, жизнерадостен, добре вписващ се в линията на този тип комедии, новата версия на “Фанфан Лалето” се е възползвала от безспорния талант на Жан Космос (“Гърбавия”) като съсценарист, който работи върху ръкописа рамо до рамо с Люк Бесон, и е основен виновник за леко комиксовото звучене а ла Астерикс на някои от сцените и диалозите във филма.

Не ни остава друго освен да прибавим към този симпатичен коктейл Венсан Перес като скокливия, прелъстителен Фанфан и Пенелопе Крус, чийто забавен акцент няма как да не направи впечатление дори на нефренскоезичната публика. Двамата са сполучлив тандем, за всеобщо удоволствие на романтично настроената зрителска аудитория.

Сибила Топ 10 за уикенда 12-14.03.2004 г.

18.03.2004 г.

10. С позиция надолу пада страховития комедиен трилър “Привидения в замъка” , който се върти вече пет седмици по екраните. За последния уикенд филмът събра 1 261 зрители и натрупа приходи от 4 113 лв.

9. Също с позиция надолу пада и филмът на Тим Бъртън “Голяма риба”. 1041 зрители са отишли да видят Юън Макгрегър и Албърт Фини във тази невероятна фантастична комедия, натрупаните приходи за уикенда са 4 533 лв.

8. От седмо на осмо място пада и последната част от трилогията “Властелинът на пръстените: Завръщането на краля” . След два месеца и половина по кината филмът за уикенда събра 1 159 зрители, което му донесе приходи в размер на 4 954, 50 лв.

7. От петата позиция падна филмът за гражданската война на Антъни Мингеля “Студена планина” . 1 895 зрители са посетили кинозалите, за да видят драмата на Никол Кидман и Джуд Лоу, а приходите са 7 215 лв.

6. Също с две позиции падна анимацията, озвучена от Хоакин Финикс и Джереми Суарес “Братът на мечката”. За втория уикенд, през който се върти по кината, филмът събра 2 495 зрители, а приходите му са в размер на 9 249 лв.

5. С две позиции надолу, спрямо миналия уикенд, се оказа екшънът, в който се развиват големи скорости “Ускорение”. Цял месец вече филмът привлича зрители, а за последния уикенд те са 2 790, приходите му са в размер на 10 650, 50 лв.

4. От първата позиция се срина съдебната драма “Присъда за продан”. Джийн Хекман и Дъстин Хофман привлякоха интереса на 4 233 зрители и събраха приходи от 18 139 лв.

3. От втората позиция падна приключенската драма “Последният самурай”. Том Круз и Кен Ватанабе все още привличат зрителския интерес – за уикенда това са 5 990 зрители и натрупани приходи от 20 723 лв.

2. На втора позиция дебютира филмът на Джон Ву “Заплащането”. Фантастичният трилър, в който участват Бен Афлек и Ума Търман, събра 5 465 зрители и натрупа приходи в размер на 27 442 лв.

1. На първо място дебютира сладката романтична комедия “Невъзможно твой”. Джак Никълсън и Даян Кийтън в главните роли са гаранция за успех на филма, който за първи уикенд събра 49 402 лв. От 9 568 зрители, посетили кинозалите.

Със съдействието на списание "Екран"

*Мони* "Отнесени от вихъра" 1939 г.

Редактирано от - *Мони* на 29/3/2004 г/ 02:52:46

*Мони*

Романът "Отнесени от вихъра" е написан 1936 г. от Margaret Mitchell.

1937 спечели Пулитцер награда.

Филмът, с Clark Gable und Vivien Leigh в главните роли, се направи 1939.

*Мони*

Натиснете тук
Hauptmann
Серджо Леоне - Спомени

От буратините към страстта на образа

Роден съм на 3 януари 1929 в самото сърце на Рим - Палацо Лазерони, но родителите ми са от Неапол. Преди първата световна война този град е бил културен център на цяла Италия. Близки приятели на баща ми Винченцо Леоне бяха поетите Габриеле д‘Анунцио и Итало Брако. Естествено той познаваше и любимата на Д‘Анунцио - великата актриса Елеонора Дузе, която изигра съдбовна роля за фамилията ни. Баща ми се готвел да става адвокат и междувременно е играл в аматьорски театър. Веднъж обаче Дузе го гледала и му предложила да се присъедини към нейната професионална трупа, като подпише и петгодишен договор. Баща ми приел, сменил си името с Роберто Роберти и срещнал майка ми - Бисе Валериа, също актриса. После, през 1904, влязъл в киното благодарение на режисьора Джовани Пастроне и христоматийния му филм “Кабирия”. Не след дълго станал звезда в нямото кино. Той играе и в първия италиански уестърн “Индианката вампир”. А аз съм се появил като по чудо - след 14 години брак и изгубена надежда за дете. Режисьорът Марио Камерини ми е кръстник. В почит към родителите си аз подписах своя първи уестърн “За шепа долари” (1964) не като Серджо Леоне, а като Боб Робъртсън - тоест Боб, синът на Робърт.

***

Като кинаджия баща ми бе натрупал доста добро състояние. В къщи имаше прекрасни вещи - оттогава обожавам и купувам антики. Те ми напомнят красотата в детството. Но всичко изгубихме по време на войната, за да можем да ядем. Когато бях на 13 години, бе времето на германската окупация. Всички се криехме и чакахме идването на американските войници. Тогава направих и първата си сделка без знанието на баща ми - продадох старите му обувки за 25 кг брашно. Когато Леоне-старши разбра на какъв риск съм се изложил, ми обърна гръб и… заплака. На всичко отгоре живеехме в еврейския квартал. Баща ми, за да спаси един познат от депортиране, бе подписал декларация, че човекът е негов племенник. А и името Леоне звучеше подозрително, макар че бяхме чистокръвни италианци и християни. Всъщност фамилията е дошла много отдавна от Испания и означава лъв.

***

Ужасно ме впечатляват буратините - типичните неаполитански марионетки с имена Пулчинела и Арлекин. Когато ги видях за първи път като дете, стоях като омагьосан. Това бе шок от образа, дошъл от сцената, от природата на спектакъла. Винаги съм се старал да съхраня живота и динамиката на буратините във филмите си. Но иначе театърът не ме е привличал. С киното бе по-различно. Точно преди Втората световна война започнах да посещавам с тайфата си киносалоните. Луди бяхме по американското кино, по Чаплин, Ерол Флин и Гари Купър. (европейско кино започнах да гледам по-късно благодарение на кръстника ми Марио Камерини.) След прожекция изигравахме из улиците на Неапол току-що видяното. Най-харесвах епизодите от “Доктор Джекил и мистър Хайд”. Много по-късно, когато станах на 18 години, написах сценарий именно за тази игра. След време Федерико Фелини показа абсолютно същото нещо във филма си “Мамини синчета” (1953) и аз така и не реализирах моя текст. Другата ми детска любов бяха т.нар fumetti - комиксите. Като поотраснах пък, дойдоха книгите на Дашиъл Хамет, Реймънд Чандлър, Джеймс Кейн.

***

Баща ми не искаше да се занимавам с кино, а с право. Като човек от началото на ХХ век, той много трудно понесе идването на звука на екрана и факта, че не е вече няма звезда. А аз се бях влюбил в киното - не толкова в уестърна, колкото в черния филм. Кумири ми бяха Хъмфри Богард и Хауард Хоукс, обожавах “Когато градът спи” на Джон Хюстън, филмите на

Ернст Любич.

Докато бях в гимназията, работех през ваканцията за джобни пари. Така станах асистент в киното, дълго време помагах на Марио Камерини. Благодарение на един приятел през 1946 се запознах с Виторио де Сика. Казах му, че съм синът на Роберто Роберти, и той ми предложи епизодична роля (единствената в живота ми) във филма, който снимаше, като ме предупреди, че не може да ми плати. Приех. По време на снимачния ден обаче здравата почнах да споря с него около костюма и поведението ми. Накрая снимките приключиха. Де Сика неочаквано ми плати и по-късно филмът излезе на екран. Това беше “Крадци на велосипеди” ...

Странен тип бе Де Сика. Бях до него, докато правеше и “Стационе Термини”. Един ден по време на снимки гледах Монтгомъри Клифт и се възхищавах на особената патетика, която се излъчваше от лицето му. Де Сика се наведе и ми прошепна на ухото: “Знаеш ли за какво мисли сега Клифт? Ще ти кажа. Мисли колко го болят краката.”

Дали именно в това не се крие истинската магия на киното?

Старите исполини начело с Орсън Уелс

За мен най-интересният режисьор от старата генерация бе Марио Бонар. Много обичах да работя с него. Идваше от актьорското съзвездие на нямото кино - дълго време го наричаха италианския Рудолф Валентино. Режисьорските амбиции на Бонар се реализираха в студията на УФА по време на златните години на немското кино. Беше известен с това как казал най-откровено на Марлене Дитрих в Берлин, че от нея никога няма да стане актриса. А малко след това тя заснела “Синият ангел”... Изобщо Бонар бе наивен, простодушен и същевременно притежаващ онази особена римска интелигентност. И всъщност първия филм на неореализма го направи той! Но много малко хора го зачитат. Това е Campo di fiori по сценарий на Федерико Фелини Анна Маняни бе в главната роля. От Бонар научих на какво му се казва епични снимки - от осем сутринта до три следобед без никаква пауза.

* * *

Подготвяхме с Бонар “Омраза, любов и лъжи” (1955). Търсехме млада актриса за второстепенната женска роля. Дебютантката Вирна Лизи току-що се бе представила на кастинга, но нещо не пасваше. Точно на стълбите на актьорската агенция “Ферара” се разминах с младо момиче. Изключително красиво, с две малки плитчици. Отидох при шефа на агенцията и го избудалках, че не познава клиентите си - такава красавица да минава всеки ден и никой да не я е забелязал досега. Той слуша, слуша, сети се за кого говоря, извади снимките и се нацупи. Мърморейки, каза: “Абе... това е една малка французойка. Придружава мъжа си в Рим, който сега е асистент в Чинечита при Марк Алегре. Снимат с Хеди Ламар Eterna Femmina (“Вечната жена”). Той се казва Роже Вадим. А малката е Брижит Бардо.”

Срещнах се с Брижит Бардо, показах я на Марио Бонар и той й даде ролята. По-късно, докато с Робърт Уайз правехме “Елена от Троя” (1956), пак се сетих за нея. Във филма Бардо играе робиня. А след няколко месеца бе просто Б.Б., звездата на Роже Вадим в “И бог създаде жената” (1957).

* * *

В началото на 50-те станах най-търсеният италиански асистент. Ангажираха ме за огромната американска продукция Quo Vadis (1954) на Марвин ЛеРой. Ужасно ми беше трудно, защото не ми е добър английският. Когато Уайз ме взе за “Елена от Троя”, се чувствах добре. Той говореше все пак френски. На неговата снимачна площадка се запознах с един от исполините на Холивуд - Раул Уолш. При Уайз той правеше баталните сцени. Абсолютен гений бе Уолш. Един ден отидох и му го казах, а той отвърна: “Просто си върша работата.” От него съм научил как се прави битка на екрана. Той бе педант до такава степен, че можеше да убие някого на снимачната площадка само и само да стои колкото се може по-реалистично. На пръв поглед бе тих, честен, работохолик. Извън работата си обаче живееше на друг тип пълни обороти: здраво пиене, жени, сбивания. Но каквото и да му се бе случило през нощта, на сутринта пристигаше на снимки точен, свеж, работоспособен. Природа...

* * *

В “Мъжът, глупачката и добродетелта” (1953) на Стено играеше великият Орсън Уелс. Веднъж дойде при мен, асистента, и ме попита дали искам да бъда в снимачния екип на бъдещият му филм, който започва работа... вдругиден. Безкрайно изненадан отвърнах: “А филмът на Стено?” Уелс обясни: “Продуцентът Дино ди Лаурентис има проблем с лентата на “Агфаколор” - на екрана морето излиза червено. Спираме всичко тук за пет дни.” И аз се съгласих, макар че истината бе друга. Между Ди Лаурентис и Уелс имаше доста напрежение.

Никой освен Уелс не знаеше какво всъщност ще се снима. Както и да е... Ето и първата задача на Уелс: “Намери ми най-ужасяващото лице на крадец, което можеш да си представиш.” Сетих се за едно момче, което адски приличаше на Мусолини. Заведох го при Уелс, който веднага разпозна Дучето. “Прекрасно! Ангажирам го заради приликата с най-големия крадец на света.” И така - момчето играеше престъпник, преследван от десет полицаи. Докато бяга, трябваше да се качи в движение на един влак. Тогава нямаше каскадьори. Момчето тичаше, тичаше, а Уелс все викаше: “По-близо, по-близо, по-близо!” На третия ден горкият актьор дойде при мен. Треперейки каза: “Господин Леоне, направете ми една услуга... Кажете на господин Уелс, че се снимам в киното, за да преживявам, а не за да умирам!”

Ето такъв бе Уелс - мистериозен, труден, избухлив. Често чупеше телефони. Понякога пиеше здраво. Но можеше да бъде и едно нежно чудовище. Възхищавам му се и до днес. Всеки божи ден Уелс се гримираше в продължение на четири часа, ритуално обличаше костюма си. А всъщност в този ден можеше никога да не застане пред камерата. “Нищо не се знае. Може да ми се прииска да се снимам точно в определен миг в едър план. Трябва да съм готов. Може би...” Уелс никога нищо не уточняваше.

**********

Продължението следва!

Редактирано от - Hauptmann на 29/3/2004 г/ 18:21:55

Клио Хауптман,

Редактирано от - Клио на 30/3/2004 г/ 11:30:51

Клио

Редактирано от - Клио на 30/3/2004 г/ 11:34:22

Hauptmann
Серджо Леоне: Спомени (продължение)

Жените, жените...

Преди да се оженя, направо бях обсебен от жените. И заедно с това много бързо се научих да шмекерувам и да имам няколко паралелни връзки. По едно време имаше три момичета, с които ходех. Хич не бе лесно да напусна едната и да отида при втората или третата, без никоя нищо да не заподозре. Но цялата тази идиотска ситуация ме забавляваше, защото провокираше въображението ми. Всяка сутрин се будех и измислях нов сценарий. План-програма за деня, сякаш имам снимачен ден: “В 11.00 часа ще се видя с еди-кое си момиче. Но трябва да намеря повод за измъкване, защото в 13.30 отивам при втората си любовница. Нужно е перфектно алиби, защото първата може да ми хване следите по телефона.” И т.н. - безкраен сценарий... Бях в киното - какво по-лесно от това да забършеш някое гадже от бизнеса - малки актриси, старлетки, че дори и звезди. Всичко бе ясно. Знам защо са с мен и те знаят защо аз съм с тях. Привличаше ме физическата хубост, не интелекта. Не ги унижавах с позицията си, просто пазех себе си. Това бе начинът ми да не се привързвам към никого.

* * *

Като по-млад, току-що излязъл от пубертета, често посещавах бордеите. После законът “Мерлини” ги забрани. Но останах редовен клиент в един “затворен” публичен дом. И всъщност ходех там, защото се срещах с невероятни личности. Имаше момичета не по-малко красиви от холивудските звезди. Маниерът им на правене на любов бе създал страхотна репутация на елитния бордей. Понякога вратите му се залостваха, защото се очакваше дискретното посещение на някой генерал или... кардинал. Влюбих се в две проститутки. И те също бяха луди по мен. Толкова бях затънал, че исках да напусна фамилната си къща и да отида да живея с тях. А те спокойно ми обясниха, че не бива да захвърля ей така живота си. Достатъчно е да идвам да ги виждам, когато искам. Момичетата бяха по-мъдри от мен. И толкова смайващи...

* * *

Ако трябва да се изповядам, ще призная, че по-късно истински се влюбих в Силвана Мангано. Обаче тя никога не го узна. Знаех, че е невъзможно да бъдем заедно, затова я обожавах от разстояние. В тишина. Тя бе различна.

* * *

Заедно със Силвана в италианското кино изгряха звездите на София Лорен и Джина Лолобриджида. Те станаха символи на красотата. Приеха тази роля по много естествен начин, с една вродена интелигентност. Едната (София Лорен) бе чиста неаполитанка, другата - почти. И както всички хубави жени, които много добре знаят, че са хубави, са леко злобнички. Истински хитри дяволици. Същевременно позитивни и постоянни - до последно следват пътя, който ги води към върха. Може би Джина винаги е била по-малко решителна от София. Лолобриджида бе лудо влюбена в мъжа си - лекар от Източна Европа. Той я пазеше и напътстваше. Докато Лорен демонстрираше самостоятелност и независимост. Карло Понти излезе от сянката й едва когато тя стана известна.

* * *

Осем години живях само с една жена - Мис Сомалия. Тя бе от смесен брак - баща италианец, а майка креолка от Занзибар. Удивителна красота! Статуетка, произведение на изкуството. Апотеоз на женствеността. Ето това бе Мис Сомалия, която по-късно стана Мис Италия. Бе невъзможно да отидем заедно на плаж. Свалячите като глутница кучета с изплезен език вървяха след нас, а аз трябваше да търпя заплахи и провокации. Иначе не съм болезнено ревнив. Ако някога това чувство ме сполетеше, се опитвах да го анализирам и рационализирам.

* * *

През 1960 се ожених за Карла. Странното бе, че преди да започнем връзката си, аз се бях запознал с нея. Но оттогава бяха минали 13 години. Значи при първата ни среща съм бил на 18, а тя - на 16. Обаче изглеждаше като 12-годишно момиченце. А аз се подигравах на един приятел от детинство, който тичаше тогава след нея, че страда от педофилия. Както и да е. Карла бе балерина със страхотен талант и силно сценично присъствие. Проблемът й беше, че е миньонче. А на времето, за да станеш прима, трябваше да си с ръст на манекенка.

Една вечер в “Чинечита” чаках да ме вземе кола, за да отида на някакъв коктейл. До мен стоеше ослепителна блондинка - поредната лъскава старлетка. Автомобилът пристигна. Зад волана стоеше Карла. Но аз не я разпознах веднага. На партито тя ми припомни, че вече сме се виждали. Абсолютно бях поразен, омаян. Зарязах блондинката и си говорих с Карла цяла вечер, без да си давам сметка, че нашата история вече е започнала. По-късно на същия приятел от детинство му казах, че ще се женя за онази Карла. А той се вцепени и ми каза: “Серджо, ти бълнуваш.”

Метафори и колесници

Цяло щастие е за мен, че успях да работя като асистент с един от кумирите си - Фред Цинеман. Това бе точно преди “Бен Хур” (1959) на Уилям Уайлър, където също бях асистент. Филмът на Цинеман се казваше Nun’ Story (1959). Много му харесвах “Оттук до вечността” (1953). Франк Синатра е гениален там. Друг шедьовър на Цинеман е “Точно по пладне” (1952). Но въпреки присъствието на Гари Купър никой не искаше да го разпространява. Знам, че тогава монтажистът е спасил положението. Допълнително заедно с оператора заснел железопътни релси, празна гара и големия кръгъл часовник на същата гара. После така е монтирал и вклинил тези кадри във филма, че се създава уникално за зрителя усещане за единство на времето и мястото на действието. Всичко се движи точно в реалните граници на минутата и часа. “Точно по пладне” имаше грандиозен успех. Но всъщност лично аз харесвам този филм, защото има подтекст в него. Сценарият е на Далтън Тръбмо, който беше в черния списък на забранените автори по време на макартизма. Нямаше право да подписва произведенията си. Във филма на Цинеман той говори с езоповски език - цялата ситуация в съвременна Америка, кризата на макартизма, всичко това е разказано през една каубойска история. “Точно по пладне” е истинска политическа метафора.

* * *

С Фред Цинеман снимахме Nun’ Story в Конго. Африка абсолютно ме шокира с контрастите си. Добре че имаше повечко европейци в екипа. Като белгийката Одри Хепбърн. В живота тя беше толкова обикновена и невзрачна, но щом застанеше пред камерата, изведнъж придобиваше възхитителна фотогеничност. Великият Александър Траунер също бе там. Този гениален унгарски евреин бе не просто сценограф, той бе археолог на архитектурата. За снимките бе изучил всички църкви в Белгия, за да може да конструира най-реалистичния декор в студиото.

А що се отнася до Фред Цинеман, той бе австриец. Не спираше да ме пита въпроси от типа: “Кога Италия ще реституира от Австрия южната част на Тирол?” Просто Цинеман имал някакво имение там. Като режисьор той бе изключително прецизен. Направи от Nun’ Story нелош филм, като се има предвид, че сценарият бе по доста посредствена книга. За два часа екранно време обаче беше оползотворил огромно количество лента - 350 хиляди метра! Защо? Защото, като влизаше в декорите на Траунер, се залисваше да снима и най-малките детайли под най-различен ъгъл - стени, барелефи, ръце на ангели, розетки на тавана, ромбове по пода. Нищо не пропускаше.

* * *

“Бен Хур” дойде веднага след това. Никога не се бях виждал преди с режисьора Уилям Уайлър. Той бе истинската звезда на филма, а не актьорът Чарлтън Хестън. Няма да забравя как снимахме с часове такъв епизод, в който Хестън е облечен почти като каубой, а е в центъра на древноримска арена. Уайлър снимаше, снимаше… докато не получеше копие от точния план и кадър, вече забит в съзнанието му. Това бе режисьор с неимоверна за времето си власт. Перфекционист, но малко скаран с историята. Още на първата ни среща ме попита: “Римляните боси ли са ходили?” Отговорих му, че тогава вече е имало и сандали. Всички декори и костюми бяха изработени в ателиетата на Холивуд. Прецизно, до последния детайл. Но Уайлър се притесняваше и затова повика консултантка - специалист по епохата на Римската империя. Натовари ме абсолютно всичко да й покажа: оръжия, различни костюми, елементи от декора, макети, архитектурни елементи... В края на деня жената го увери, че всичко е перфектно и филмът наистина ще бъде зрелищен. Уайлър обаче не вярваше и пак попита: “И все пак какво още трябва да направя, за да бъде всичко съвсем, съвсем истинско?” Консултантката наклони глава, помълча, погледна Уайлър право в очите и отсече: “Да запалите всичко!”

* * *

“Помниш ли надбягването с колесници в онази версия на “Бен Хур” с Рамон Наваро”, ме попита веднъж Уайлър. Изтръпнах. Преди да отговоря, той добави: “Искам тази сцена да я направя още по-добре! Бягай при Мартон.” Принципно Андрю Мартон - друг гениален унгарец в Холивуд, бе натоварен с “хореографията на колесницата”. Възхищавах му се на изобретателността, а той приемаше задачата като елементарна. Заедно измайсторихме нещо като система от шейни, защото фартът с камерата бе много висок. По време на снимки седях до оператора и управлявах под негово командване най-малката шейна с камерата. При сигнал едно от въжетата се късаше и шейната политаше право към конските копита и колелата на колесницата. Ефектът бе изумителен. Имаш чувството, че наистина те премазват.

“Бен Хур” спечели 11 награди “Оскар” - абсолютен рекорд!

****************

Следва продължение...

Редактирано от - Hauptmann на 29/3/2004 г/ 18:06:55

Hauptmann Серджо Леоне: Спомени (продължение)

Бой с крокодили и Антониони

Честно да си призная, никога не съм харесвал особено Антониони. Прекрасен режисьор е, но има разни авторски филми, който могат да те побъркат от смях. Например “Червената пустиня”. Само се заслушайте в диалога - баналност до баналност. Пак ще повторя - въпреки това Антониони е отличен режисьор, филмите му са с идеален мизансцен. Само звукът трябва да се изключи. Без ирония - “Фотоувеличение” (1966) все пак е много добър филм. Обичам финала му. Смятам, че е направен в почит към Хичкок.

Особняк бе Микеланджело Антониони. В живота притежаваше много повече чувство за хумор, отколкото на снимачната площадка. Има един страхотен анекдот за него. Той е свързан с асистента му Франко Масели - моят дневен кошмар. Имах вече зад гърба си 40 филма, бях най-добре платеният и най-търсеният асистент и все чувах някой да говори с телешка възхита: “Серджо, чудесен си, но... ах, Масели!” Сякаш бе гений. Това момче окончателно се самозабрави, след като засне и един филм. Естествено веднага всички журналисти и критици го питаха “кой ви е повлиял”. И очакваха благодарствен отговор, че филмът е посветен на Антониони. Нищо подобно. Масели декларира: “Дължа всичко на Кенджи Мидзогучи!”

След време нещастникът нещо изпаднал. Срещнал Антониони на улицата и му поискал пари на заем. Антониони съвсем спокойно отвърнал: “Иди да искаш от Мидзогучи!”

* * *

Първият филм, който самостоятелно поех като режисьор, бе “Последните дни на Помпей” (1959). Титулярният режисьор Марио Бонар се разболя и продуцентите ми възложиха довършването на снимките. Стив Рийвс играеше главната роля, въпреки че ние с Бонар си представяхме друг тип актьор. Нещо като интелектуален Джеймс Бонд, а не толкова Мистър Мускули. Заради Рийвс трябваше да набутаме разни сцени като бой с крокодили, трошене на храмови колони - все неща от тоя сорт. Но... Стив бе добро, непретенциозно момче. Не ползваше много мозъка си, не задаваше въпроси. Тренираше, качваше се от едната страна на коня и падаше от другата. Този американец знаеше много добре възможностите си. Навреме се оттегли от киното, спечелените пари бе инвестирал в малко ранчо и накрая се зае с истинското си призвание - фермер. Добре, че насреща имах фигура като Фернандо Рей. Испанецът бе играл абсолютно различни роли при Бунюел. Той беше професионалист от такъв ранг, че подаваше всякакъв тип реплики без притеснение.

* * *

Никога не съм искал да правя исторически филми - т. нар. на наш киножаргон пеплум (от лат. Peplum: название на тънка горна дреха без ръкави при древните гърци и римляни), макар че точно по това време те се котираха отлично на пазара. Пеплумът изисква историческа прецизност и… всичко е много сложно. Гафовете дебнат на всяка крачка и затова малко от тези филми са добри. Даже повечето са ужасно глупави. Едно от изключенията е “Спартак” на Кубрик. От уважение към Бонар поех “Последните дни на Помпей”, но се придържах към класиката. Според мен 60-те години бяха аутодафето на историческия жанр. Но въпреки това направих и “Родоският колос” (1961).

* * *

С първия изцяло мой филм имах много проблеми. Един от тях се казваше Джон Дерек. Той трябваше да играе Дарио - главна роля. Недисциплиниран е най-ласкавият комплимент за него. Например - събирам актьорите, за да направим репетиция с оръжията. Дерек не идва с мотива, че е бивш каскадьор и знае всичко. Дипломатично отново го викам и получавам следния отговор: “Предпочитам да импровизирам пред камерата.” По-късно, по време на снимки, Дерек стои и пресмята движението на камерата и дава акъл на оператора. Вбесих се още повече и му казах: “Ти си пред камерата, не зад нея!” Чашата преля, когато и треньорът по фехтовка се оплака от него. Казах на “великия Джон”: “Трябва да си намериш по-свестен режисьор от мен. Аз не съм за теб! Давам ти този шанс, като те връщам обратно на “Метро Голдуин Майер”. И ако утре още се мотаеш тук, аз си тръгвам!” Веднага се прибрах в хотела и се обадих да ми намерят заместник на Дерек.

На другата сутрин дойде да ме търси една непозната жена. Казваше се Урсула Андрес и още не беше момичето на Джеймс Бонд от "Доктор Но". Тя бе влюбената съпруга на Дерек. Каза, че смъртта на мъжа й ще тежи на съвестта ми. "Цяла нощ се канеше да скочи от прозореца!" - мелодраматично изстена тя. Аз просто и отвърнах: "Предупредете ме половин час преди самоубийството му - за да гледам от улицата спектакъла!" Естествено Дерек нищо такова не направи - той имаше здрав американски манталитет. Дори никога не каза нищо лошо по мой адрес.

******

Следва

Клио Разместих малко, за да е по-подредено

АЛФРЕД ХИЧКОК

(1899-1980)

На 13 август 1899 година в Англия се ражда Алфред Хичкок. Днес, 104 години по-късно, това име е символ най-малко на две неща – творческо дълголетие и несъмнения “законодател” на съспенса.

Родоначалникът на съвременния психотрилър (макар че шедьоврите на Хичкок са далеч над новите психологически трилъри), всъщност е възпитаник на йезуитски колеж. Кой може да предположи, че дебеличкото момченце, учено от строгите йезуити на английски, френски, пеене и математика, ще стане един от “кралете на ужаса”, автор на най-страшните филми на 20 век.

Първият си самостоятелен филм Хичкок снима през 1925 година, а 51 години по-късно статистиците ще отбележат цифрата 53.

Творби, които удивляват с това, как напрежението и страхът извират от най-обикновените делнични картини, показани от Хичкок, а истинският ужас идва точно в момента, когато зрителят е на границата на истерията.

Алфред Хичкок притежава уникалното умение да разгадае страховете и фобиите на публиката, като всеки негов филм изправя зрителя точно срещу неговия личен ужас. Режисьорът много добре разбира откъде се ражда страхът – тъмните сили, непознатите състояния и необясними явления – дори тези от най-скучното ежедневие, но най-вече – зловещото, заложено в обикновения, иначе незабележим персонаж.

Историята припомня как след премиерата на “Психо” разгневени родители се обаждат на Хичкок, обвинявайки го затова, че дъщерите им дни наред не смеят да влезнат във ваната. А след гениалното изпълнение на актьора Антъни Пъркинс, публика и критика до края на живота му не може да го възприеме извън зловещата аура на Норман Бейтс.

Разрушителните и ужасяващи тъмни сили са изключително от метафизичен характер – необясними, превръщащи обикновеното в извор на кошмара.

Едва ли някой до 1963 година вижда в невинните градски птици стихийни и всемогъщи убийци. Но тогава се появява поредният шедьовър на Хичкок “Птиците”, може би един от най-големите му, и този стереотип е разбит “на пух и прах”.

Дъщерята на Алфред Хичкок е успяла да запише и запази за историята последните думи на големия режисьор, изречени на 28 април 1980 – "Чувствам, че светлината угасва, най-после ще мога истински да си почина и отспя".

RuBo@rd, 13.08.2003

Редактирано от - Клио на 30/3/2004 г/ 11:45:44

Клио

НАСЛЕДСТВОТО НА ХИЧКОК

Филмите на А. Хичкок създават образец за много съвременни жанрове. Трудно е да си представим сериите за Джеймс Бонд например, с тяхната смесица от хумор и приключения, ако Хичкок не бе комбинирал двата компонента с такава лекота във филми като “39-те стъпки” или “Север-Северозапад”. А “Психо” практически дефинира съвременния филм на ужасите.

Хичкок несъмнено е майстор на развлекателното в киното, но собственото му определение за неговите филми като резени сладкиш – може би вкусни, но несъдържателни като храна – е донякъде подвеждащо. Той надхвърля специфичния жанр, в който работи, и създава изцяло нов стил и кинематографичен почерк.

Според френските критици и кинорежисьори Франсоа Трюфо и Ерик Ромер, Хичкок е много повече от създател на жанра и неуморим технически новатор /филмът “Въжето” е заснет изцяло в един кадър/ - той е автор, безспорен творец-изследовател на човешките натрапчивости.

У Хичкок тези натрапчивости са свързани с тъмната страна на живота, с далечното, тайнственото, смущаващото.

Воайорство, вина, синдром на възвърнатата памет, травми от детството, клептомании, Едипов комплекс... Ако филмите на Хичкок наистина приличат на резени сладкиш, то той е достатъчно добър готвач, за да ни накара да преглътнем доста неприятни явления.

Достатъчно е да изгледате “Вертиго” /1958/, за да се убедите в горното. На пръв поглед това е детективска история с Джеймс Стюарт. И същевременно най-вълнуващото в киното пресъздаване на натрапчивата любов. Страховит, странен, подземен и вледеняващ, “Вертиго” е вероятно шедьовърът на Хичкок.

Клио

ВЕРТИГО

(1959)

Режисьор: Алфред Хичкок

В главните роли: Джеймс Стюарт, Ким Новак, Барбара Бел-Гедис

По романа на Боало-Нарсьожак "Измежду мъртвите"

Скоти, бивш полицай, страдащ от болезнено виене на свят на високо (вертиго), среща стар приятел и приема да следи жена му Мадлийн, която изглежда полудява. Тя изпитва болестно влечение към баба си, Карлота Валдес, известна личност в Сан-Франциско, загинала трагично. Така Скоти среща Мадлийн

и се влюбва в нея. Когато тя прави опит за самоубийство в желанието си да подражава на Карлота, той я спасява и отвежда у дома си.

Мадлийн и Скоти отиват в сградата на испанската религиозна мисия, където е погребана Карлота Валдес. Мадлийн се качва в кулата -камбанария и се хвърля оттам. Неспособен да я последва заради виенето на свят, Скоти е безсилен да я спаси.

Дълбоко разстроен, той се скита из Сан-Франциско и случайно среща Джуди - младо момиче, което много прилича на Мадлийн.

Започва да я преследва и успява да се сближи с нея, като я заставя да се облича и вчесва косите си като Мадлийн. Оказва се обаче, че Джуди е съучастница на приятеля му, помогнала му да убие жена си. Знаейки, че Скоти няма да се изкачи до камбанарията, той е хвърлил отгоре вече мъртвата си жена, за да инсценира самоубийство.

Джуди си слага по погрешка едно от бижутата на Мадлийн (колието на Карлота)

и така Скоти разкрива играта. За да я притисне, той я отвежда отново в испанската мисия, успява да се изкачи до камбанарията и да я накара да признае. В този момент внезапно се появява монахиня, Джуди се стряска в ужас и пада отгоре подобно на Мадлийн.

Клио
МАЙСТОРСТВОТО

Филмът започва с това, как Скоти и един полицай гонят беглец по покривите на Сан Франциско; Скоти се подхлъзва, свлича се надолу и остава да виси на разкована водосточна тръба. Полицаят се опитва да му помогне, но пада и загива. Сцената приключва с ужасения Скоти, увиснал на ръце.

В следващата сцена Скоти разговаря за случилото се с една приятелка, но как се е спасил от сигурно падане остава умишлено неизяснено. Така не само той е оставен да виси в началото, но и зрителят “увисва” без всякакво обяснение по-нататък. В тази начална симетрия е завръзката.

Останалата част от първата половина на филма гравитира около мистериозната връзка на Мадлийн с Карлота и влюбването на Скоти. Кулминацията е фаталното падане на Мадлийн от кулата. Зрителят бързо открива /за разлика от Скоти/ самоличността на Джуди/Мадлийн и съучастието й в убийството. Широко е дискутиран фактът (и остро критикуван, особено при първото излизане на “Вертиго” на екран), че Хичкок прави тези стъписващи разкрития по средата на филма. Тази дръзка тактика нарушава формалната структура, която очакваме от филм за убийство, където решението обикновено идва в края. Това рискува да смути зрителя, особено при първо гледане на филма. Още повече че Хичкок, излизайки от общоприетата формула, ненадейно измества акцента от убийството към персонажа на Скоти – обект, потенциално много по-дълбок от обичайното “кой е убиецът и как ще бъде той разкрит”. Скоти излиза от традиционната роля на детектива и поема тази на натрапчиво влюбения мъж. Разменят се и функциите на персонажите: до този момент Мадлийн е страннна, Скоти е земен; от този момент нататък е обратното. Джуди/Мадлийн се превръща във вулгарна и простовата кокетка, Скоти започва да се държи психотично и изцяло се затваря във фантазиите си. Това е друго измерение на симетрията.

Мотивацията на Скоти е сложна. Той натрапчиво иска да превърне една жена (Джуди) в образ и подобие на друга, която смята за мъртва (Мадлийн). Дали това наистина е любов? – пита се зрителят. Или героят е изцяло завладян от външността на жените и сляп за същността? Или се стреми към недостижимото - да запази желанието си към мъртвата? Във всеки случай, чувствата на Скоти са изпепеляващи и упорството му да превърне Джуди в Мадлийн, неумолимо. В кулминационния момент на интригата, когато накрая Скоти открива, че Джуди е Мадлийн, ситуацията се усложнява допълнително. Жената, която толкова се е старал да преобрази, внезапно се превръща в тази, която той натрапчиво идеализира. Ще разруши ли това чувствата му?

В противовес на всичко това е възможността двамата наистина да се обичат. Хичкок умело поддържа незадоволеното ни любопитство и може би надеждата ни за истински любовен романс. Обстоятелствата са сложни, но Скоти е свободен да избира. Историята ускорено се развива към критичния момент, когато той ще дефинира персонажа си и ще определи бъдещето си. Докато Скоти и Джуди се боричкат, изкачвайки се към камбанарията, емоционалните разочарования се разтварят във взрива на разкриващата се истина. Владее гняв, но също и страст. Моментът на избора е настъпил. Но – отново разочарование – случайността предотвратява избора. Двамата са стреснати от изкачваща се в кулата монахиня. Джуди пада и загива, лишавайки Скоти от възможността за избор и решение.

На пръв поглед това е удовлетворителна развръзка, защото отрежда на Скоти и Джуди еднакви измерения художествена справедливост, ирония на съдбата, неведома сила. Скоти загубва два пъти любимата си при идентична трагедия; Джуди умира като жената, в чието убийство е била съучастница. Симетрията отново е налице; кръгът се затваря. В последната сцена, подобно на първата, Скоти отново гледа надолу, безпомощен и отчаян.

Заключителната сцена е огледална на първата. Отново “увисваме”, този път заради незавършения край. Развръзката е толкова неочаквана, че почти ни спохожда вертиго, подобно на Скоти – слисан, загледан надолу към падащата Джуди. На многото ни въпроси за избора на героя няма да бъде отговорено. Двусмислието на началната сцена всъщност е било предупреждение. От една страна, “Вертиго” ни омагьосва с очарованието на мистериозното и трансценденталното; от друга, ни увлича в задъхано търсене на истинската същност на главния герой. Било ли е това действителното намерение на Хичкок – или е просто шега?

*Мони*

Един Осkар за Спартакус ...

За своята роля като водач на робите в Станлей Кубрикс "Спартакус" получи Устинов (ляво) 1960 Осkар за най-добра мъжка роля. С него наградени бяха Shirley Jones, Elizabeth Taylor und Burt Lancaster.

Вечна му памет!

*Мони*

Sir Петер Устинов почина.
Клио

(Final sequence)

Judy: Scottie, why are we here?

Scottie: I told you. I have to go back into the past once more, just once more. For the last time.

Judy: Why? Why here?

Scottie: Madeleine died here, Judy.

Judy: I don't want to go. I'd rather wait here.

Scottie: Oh, but I need you.

Judy: Why?

Scottie: I need you to be Madeleine for a while, and when it's done, we'll both be free.

Judy: I'm scared! (She tries to break away)

Scottie: No, no, I have to tell you about Madeleine now. Right there - we stood there and I kissed her for the last time. And she said, "If you lose me, you'll know that I loved you ..."

Judy (trying to break away again): Scottie!

Scottie: "... and I wanted to keep on loving you." And I said, "I won't lose you", but I did. And then she turned and ran into the church. I followed her - it was too late.

Judy: I don't want to go in there!

Scottie: Too late! (They enter the church)

Judy: I don't want to go ...

Scottie: I couldn't find her. And then I heard footsteps on the stairs. She was running up the tower, right here. See?

Judy: Scottie ...

Scottie: She was running up the stairs, and through the trap door to the top of the tower. I tried to follow her, but I couldn't get to the top. I tried, but I couldn't get to the top. One doesn't often get a second chance, but I want to stop being haunted. You're my second chance, Judy. You're my second chance.

Judy: No way!

Scottie: You look like Madeleine now. Walk the stairs!

Judy: No!

Scottie: Walk the stairs. Walk the stairs, Judy. And I'll follow.(They walk up slowly)

This was as far as I could get, but you went on. Remember? The necklace, Madeleine. That was where you slipped. I remembered the necklace.

Judy: Let me go!

Scottie: No, we're going up the tower, Madeleine.

Judy: You can't, you're afraid!

Scottie: Well, we'll see. We'll see. This is my second chance.(They move on)

Judy: I'm afraid!

Scottie: But you weren't that day when I wouldn't be able to follow you. Who was up there when you got up there, Elster and his wife?

Judy: Yes!

Scottie: Yes, and she was the one who died. The real wife, not you. You were the copy, you were the clone. Was she dead or alive when you got there?

Judy: Dead. He broke her neck.

Scottie: He had broken her neck. He wasn't taking any chances, was he? So when you got up there, he threw her off the tower. But is was you that screamed. Why did you scream?

Judy: I wanted to stop it, Scottie. I ran up to stop it, I ...

Scottie: If you wanted to stop it, why did you scream? You had tricked me so well up to then. And you played the wife very well, Judy. He made you over, didn't he? He made you over just like I made you over, only better. Not only the clothes and the hair, but the looks and the manner and the words. And those beautiful phony trances! And you jumped into the Bay, didn't you? I bet you're a wonderful swimmer, aren't you? Aren't you?

Judy: Yes!

Scottie: And then what did he do? Did he train you? Did he rehearse you? Did he tell you exactly what to do, what to say? You were a very apt pupil too, weren't you? You were a very apt pupil! Why did you pick out me? Why me?

Judy: Because of your illness ...

Scottie: I was the setup, wasn't I? I was the setup. I was the tailored witness. (They arrived at the top). I made it. I made it.

Judy: What'll you do?

Scottie: We're going up and look at the scene of the crime. Come on, Judy!

(They move on through the trap door to the top of the tower)

And this is where it happened. The two of you hid back there and waited for it to clear, and then you sneaked out and rode back to town. Is that it? And Madeleine, you were his girl, eh? What happened, Judy? What happened? Did he ditch you? Oh Judy, with all of his wife's money and all that freedom and that power, and he ditched you. What a shame! When he knew it was safe, he knew you couldn't talk, did he give you anything?

Judy: Just some money.

Scottie: ... and the necklace. Carlotta's necklace. There was where you made your mistake, Judy. You shouldn't keep souvenirs of a killing. You shouldn't have been - you shouldn't have been that sentimental. - I loved you so, Madeleine.

Judy: Scottie! I was safe when you found me. There was nothing you could prove. When I saw you again, I couldn't run away. I loved you so much. I walked into danger and let you change me because I loved you, and I wanted you. Oh, Scottie, Scottie, please! You love me. We'll be safe.

Scottie: Too late. It's too late. There's no bringing her back.

Judy: Please!

(They kiss. A dark-gowned nun enters the plateau. Judy breaks away in fright)

No!

(Judy falls down the tower)

Nun: I heard voices. - God have mercy! (She rings the bell)

Клио Мони, благодаря, че припомни тук Питър Устинов
Здравейте!

Прекрасни снимки от "Отнесени от вихъра" - един от малкото стари филми, които съм гледала / американски/ и то многократно.

Някой да сподели впечатления от последния филм с Ваня Цветкова и Иван Иванов. Щяха да го представят на последния фестивал.

Поздрави и приятна вечер!

ФЪРКАТИЧКО Чудесен филм. Мелодрама от най-висока класа, а конкретно-проста човешка история за огромна , но невъзможна любов, с връзка, започнала и приключила само за четири дни. Силният мъжкар Истууд категорично се е отказал от твърдия си груб стил и е постигнал изключителна мекота на изказа и тънкост в психологическия анализ, за каквито не съм го смятал за способен. Самият той е страшно израснал като актьор и напълно достоен партньор на изумителната Мерил Стрийп.

Тодор Андрейков

Един филм, който вълнува...

цъфте

Питър Пан

Peter Pan

COLUMBIA PICTURES/ UNIVERSAL PICTURES/ REVOLUTION STUDIOS

САЩ, 113 мин.

Вечната приказка за приключения, открития и мечти, Питър Пан е вълнувала публиката по целия свят през всичките тези години след премиерата си на лондонска сцена преди 100 години. Историята на Дж. М. Бари за момчето, което не пораства, и за момичето, чието семейство настоява тя да направи това, е бил пресъздаван многократно досега, но никога не е бил изцяло показван на екрана.

Литературни глави и проза

***********************

Дж. М. Бари е написал Питър Пан в един период, който е безкрайно интересен за мен”, казва режисьорът Хогън. “Когато започнах да се интересувам от произведенията на изкуството от това време, бях погълнат от романтичния период, особено от работата на Джон Уилям Уотърхауз и Сър Едуърд Бърн-Джоунс. Цветовете са много ярки, хората са като че ли осветени отвътре. И си помислих, че това са картини, които вероятно Бари е виждал на изложби.”

“Когато казвам, че филмът изглежда много романтичен”, продължава той, “това не е в най-точния смисъл на думата. По-скоро всичко в него е подчертано, цветовете са по-ярки и по-топли, и всичко е по-богато.”

За да предаде на ПИТЪР ПАН желаното визуално настроение, Хогън събра в екипа си изявени и многократно награждавани художници. Много преди това обаче той е създал основата, чрез съставянето на цяла книга с желаните образи и сцени.

“Хогън има много прецизно визуално усещане за това как трябва да бъде разказана историята”, обяснява продуцентът Патрик Маккормак, “Неговата книга даваше отправни точки за всеки детайл – улиците на Лондон, Небивалата земя, сцените с облаците. Ние създадохме всичко наново в този филм. Няма нито един момент, в който да сме казали “О кей, имаме готово място за снимки” или пък, “Ще е по-лесно построим сцената по друг начин”. Всяко едно нещо бе построено така, че да е в хармония с останалата част на филма.”

Редактирано от - цъфте на 30/3/2004 г/ 21:27:31

цъфте

Всички деца порастват. Освен едно.

*******************************

Вечната приказка за приключения, открития и мечти, Питър Пан е вълнувала публиката по целия свят през всичките тези години след премиерата си на лондонска сцена преди 100 години. Историята на Дж. М. Бари за момчето, което не пораства, и за момичето, чието семейство настоява тя да направи това, е бил пресъздаван многократно досега, но никога не е бил изцяло показван на екрана.

Досега... Universal Pictures, Columbia Pictures и Revolution Studios обединяват своите усилия, за да представят тази омайна история чрез една епическа продукция, чиято цел е да пресъздаде истинската същност на творбата на великия писател. С неоспоримо въображение, с истинска стръв към приключението и модерната магия на визуалните ефекти, сценаристът и режисьор П. Дж. Хогън (“Сватбата на най-добрия ми приятел”) и продуцентите Луси Фишър и Дъглас Уик (“Гладиатор”, “Стюарт Литъл”) пресъздават върху екрана цялата загадъчност, възбуда и смъртоносни опасности на първоначалния замисъл на Бари в тази първа версия на игрален филм за Питър Пан след ерата на нямото кино.

За първи път едно момче – Джеръми Съмптър, изпълнява главната роля, партнирайки на Джейсън Айзъкс (“Патриотът”, “Хари Потър и стаята на тайните”) като капитан Хук.

Историята започва в една мразовита нощ в Лондон по времето на крал Едуард, когато Уенди Дарлинг (Рейчъл Хърдууд) омайва своите по-малки братчета с приказки за битки с мечове, разбойници и за самия капитан Хук, легендарния пират, който не се страхува от нищо друго освен от цъкащ часовник. Но часовникът цъка за Уенди също. Нейният баща е наредил, че й е крайно време да порасне. И от тази нощ нататък няма да има повече приказки. Предстои тя да бъде подготвена за сватбата си и за бъдещия си живот като жена от строгата леля Милисънт (Лин Редгрейв).

Макар и семейство Дарлинг да не знае това, Питър Пан обича приказките на Уенди и поради тази причина прави всичко възможно, за да ги слуша. Появяването му в детската стая през тази нощ заедно с една малка фея, наречена Тинкър Бел (Людивин Сание), е началото на едно грандиозно приключение за Уенди и нейните братя. Като едно малко ято от птички децата го последват от своя прозорец и политват над огрените от лунна светлина лондонски покриви, преминавайки през една галактика от искрящи планети и звезди, устремени към магическата Небивала земя, където, в тайния подземен дом на Питър Пан и Забравените момчета, започват един нов прекрасен живот, освободен от правилата на света на възрастните. Изправени срещу покварени пирати, озлобени русалки, чудовищен крокодил и най-страшното от всичко това – една зловеща стоманена кука, размахваща се от дясната ръка на Хук, Уенди и нейните братя откриват това, от което са създадени самите те. Продължителната битка между Питър и Хук ескалира до пленителна кулминация, изиграна на фона на фантасмагоричния декор на омагьосания свят на Небивалата земя.

Актьорският състав на ПИТЪР ПАН събира заедно утвърдени артисти на върха на тяхната кариера, като същевременно дава път на удивителни млади утвърждаващи се таланти и някои съвсем нови открития. Освен Съмптър и Айзъкс във филма играят Оливия Уилямс (“Шестото чувство”, “Колежът Ръшмор”), както и елегантната и впечатляваща госпожа Дарлин, номинираната за Оскар® Лин Редгрейв (“Богове и чудовища”) като социално ангажираната леля Милисънт, Ричърд Брайърс като Смий - коварния слуга на Хук, и сензационната Людивин Сание от Франция като пакостливата фея Тинкър Бел. Рейчъл Хърдууд, открита на един кастинг в Лондон, прави своя уверен и впечатляващ дебют като Уенди.

П. Дж. Хогън написва сценария заедно с Майкъл Голдънбърг (“Контакт”), решен изцяло да остане верен на духа на оригиналната творба на Бари. Продуцентите на филма подкрепят този подход. Луси Фишър се е опитвала да направи Питър Пан през последните двадесет години и най-после мечтата й става реалност с помощта на нейния съпруг и бизнес-партньор Дъглас Уик, както и с помощта на продуцента Патрик Маккормак.

Снимайки в родната си Австралия, Хогън разчита на световно утвърдени творци като оператора Роджър Форд (номинация за Оскар® за “Бейб”), майсторката на костюми Джанет Патерсън (номинации за Оскар® за “Пианото”, “Портрет на една Лейди” и Оскар® за “Лусинда”), а също и на композитора Джеймс Нютън Хауърд (5 номинации за Оскар®, между които за “Сватбата на най-добър ми приятел”). Гарт Крейвън (“Професия блондинка”) и Майкъл Кан - дългогодишен помощник на Стивън Спилбърг (шест номинации за Оскар® и Оскар® за “Спасяването на редник Райън” и “Списъкът на Шиндлер”) са монтажисти на ПИТЪР ПАН.

© 1999 - 2004 Mail.bg

цъфте

“Горд и невъзмутим младеж!”

**************************

“Питър Пан е едно момче, което се чувства свободно и се захваща с всяко нещо, което му харесва. Той се отдава на летене, бой с мечове, убиване на пирати – това са неща, което всяко момче иска, а Питър Пан го прави.”, твърди Джеръми Съмптър. Младият американски актьор, избран да играе тази знаменита роля, е всъщност първото момче, което пресъздава Питър Пан в мащабна продукция.

Хогън добре осъзна добрия шанс, който му осигурява поверяването на ролята на Питър Пан на едно младо момче. “Питър Пан по-рано беше комиксов герой и досега на сцената неговата роля се играеше предимно от жени”, обяснява режисьорът. “В немия филм той бе игран от жена, а пък в “Хук” той беше четиридесетгодишен. Сега най-после именно едно момче ще играе най-голямата роля, написана някога за момчета. Джеръми е истинският Питър Пан. Той е див, уверен в себе си, наперен и забавен – всички тези неща, които е трудно да намериш в само едно момче. Аз търсех един дванадесетгодишен Ерол Флин, което е много трудно, понеже дванадесетгодишните обикновено не знаят кои са те, а също така и не вярват в своите възможности. Търсихме дълго време. Но веднага щом Джеръми влезе през вратата, аз знаех, че това е той.”

Британският актьор Джейсън Айзъкс, който играе опонента на Питър Пан, е бил подложен на непресъхващата енергия на Съмптър всеки ден. “Не можеха да го задържат неподвижен сутринта докато му слагаха грим”, шегуваше се Айзъкс. “Той оказа огромно влияние върху мен и Загубените момчета, поради което именно направи толкова велика роля на Питър Пан. Той никога не поглеждаше надолу, нито пък назад. Той е като една супернова – трябва да се опитваш да държиш темпо заедно с него.”

Самият Съмптър обожава да се вживява в съперничеството между Питър Пан и Хук. Моята най-любима сцена от филма е, когато Питър казва: “Да умреш би било едно ужасно велико приключение.” Това така подлудява Хук – и щрак, той поглежда назад и там вижда крокодила!”

Но Съмпър разбира, че Питър Пан не винаги се фука. “Джеръми има лицето на ангел, но също така и животинско излъчване”, забелязва продуцентката Луси Фишър. “Той притежава съвършената енергичност, качества на лидер и в същото време безгранично лично обаяние. Същевременно притежава и нежна страна, така че играе и в сцени, в които е наранен и тъжен... въобще е зашеметяващ естествен актьор. Изрича репликите си напълно естествено и никога не театралничи. Той е безстрашен, но в същото време има много дълбока емоционалност”.

За неговия враг Хогън възприема традицията, установена още от първото сценично пресъздаване на Питър Пан преди около един век, като поверява на един актьор ролите и на капитан Хук, и на г-н Дарлинг.

Това има голям смисъл според Джейсън Айзъкс. “Хук е невероятно опасен човек. Понякога е бил пресъздаван смехотворно, по други начини, но Бари е написал книга, която доставя удоволствие както на деца, така и на възрастни, и в центъра на тази книга има един страховит характер. Не е учудващо, че това същество, което представлява най-смразяващата страна на това да си възрастен, прилича твърде много на бащата на Уенди.”

Тези двама страшни мъже са сами по себе си много плашливи. “Г-н Дарлинг е управляван от леля Милисънт, която го предупреждава какво могат да си помислят хората и как могат да го укорят”, обяснява Айзъкс. “Хук път е уплашен, че никога няма да постигне това, за което е предопределен. Той иска да управлява Седемте морета и да бъде почитан от своите хора, а ето че едно предизвикателно малко момче май не се страхува от него.”

Айзъкс, чиято работа от последните години включва роли в “Хари Потър и стаята на тайните”, “Патриотът” и “Блек Хоук”, е един от първите актьори, подбрани от Хогън. “Това е роля за звезда”, казва режисьорът, “но аз не исках това да е някой, когото децата ще разпознаят. Исках децата да се страхуват от Хук и мисля, че те ще се уплашат от превъплъщението на Джейсън. Неговият Хук е обладан от духове, психар, а също обаятелен и въобще способен на всичко.”

“Джейсън е многостранно надарен”, продължава Хогън. “Той е така различен във всеки филм, но аз мисля, че капитан Хук е ролята, която той е бил роден да изиграе. Той е в състояние по един необикновен начин да съчетава зловещ характер с обаяние и остроумие, а това е наистина много трудна комбинация.”

Превъплъщението на Айзъкс в образа на нарцистичния психар изисква ежедневно по деветдесет минути работа на екипа му по неговата коса, грим и облекло. Внимателен последовател на модните тенденции, Хук носи само най-фините кадифета, коприни, кожи и бижута, докато мърлявите му подчинени се покриват с вонящи дрипи. Неговата оплетка от къдрици на млади руски момичета е така изработена, че да наподобява топящи се свещи. Но най-важният му атрибут е смъртоносната му кука – или по-точно: куки, тъй като той има голям набор на свое разположение.

“Нашият скулптор направи такова приспособление, че куката обхващаше цялата ми ръка и се закопчаваше за нея със скоба”, обяснява Айзъкс. “Това е като инструмент от залата за инквизиции – много остър и опасен.”

Вторият режисьор и отговорник за каскадите Конрад Палмисано казва, че уредът прилича на “отварачка за консерви с размера на варел. Изглежда доста зловещо, когато те приближи и мисля, че ще бъде много вълнуващо да видиш Питър Пан да се изправя срещу този страховит противник с кука в едната ръка и меч в другата.”

Другият запомнящ се придатък към образа на Хук е неговият сподвижник Смий, игран от Ричард Брайърс. “Смий и Хук са като стара семейна двойка”, казва Айзъкс за двамата безмилостни негодници.

За Хогън е особено удоволствие да повери на Брайърс ролята на коварния стар разбойник. “Аз израснах, гледайки телевизионната роля на Ричард Бриърс в “Добър живот” през седемдесетте години”, спомня си режисьорът. “Мисля си, че това се отнася и за много други австралийци. Винаги съм си мечтал да работя с него. Той има едно от най-забавните и топли присъствия на екрана, така че докато работех върху сценария не можех да си представя друг за тази роля, освен него.”

цъфте

“Едно момиче струва колкото двадесет момчета!”

***************************************** ***

Издирването на цели три континента на младата актриса, която да изиграе Уенди, се оказва най-голямото предизвикателство в кастинга за филма. Стотици момичета са прослушани в САЩ и Австралия, докато най-после създателите на филма попадат в Англия на Рейчъл Хърдууд, която никога по-рано не е участвала във филм.

“Рейчъл бе последната, която прослушахме”, казва Хогън. “Търсехме момиче, което да може да се потопи в онова време – дванадесетгодишно момиче с достойнство, сила и остър ум. Децата сега са по-различни от тогава.”

Създателите на филма се интересували повече от възможностите за емоционална правдивост, отколкото от актьорските умения. Въпреки всичко, ролята на Уенди има и своите технически предизвикателства. “Това е една много трудна роля, понеже претърпява развитие по време на филма”, обяснява Фишър. “Когато намерихме Питър, си помислихме “кой ли ще може да изглежда добре до него?” После намерихме това момиче, което има същото присъствие като него и пресъздава една много сложна роля с устрем и елегантност.”

Според Айзъкс, който играе в много сцени заедно с Хърдууд, липсата на актьорски тренинг при нея се превръща в предимство. “Рейчъл нямаше някакви придобити умения, които да трябва да крие,” отбелязва той. “За нея всичко трябваше да бъде истинско, или в противен случай нямаше да може да го направи. Поради тази причина нейното изпълнение е толкова правдиво”.

Пътуването на Хърдууд към Небивалата земя започва един ден след училище, когато майка й я пресреща на вратата с шивашки метър. “Баба ми и дядо ми бяха чули за ролята по телевизията и казали за това на мама – че търсят една типична английска Уенди на еди-каква си височина и тем подобни. Никога преди това не бях играла роли. Майка ми каза, че не отиваме там заради ролята, а за да видим какво е това кастинг.”

След първото прослушване тя е била извикана за кастинг с камера, след това отново, за да чете текст срещу Айзъкс, после пък извикана да работи с театрален инструктор, и чак след това доведена в Австралия за пробни снимки. По-късно прекарва четири дни в Лос Анжелис, за да се запознае с продуцентите и да работи с Джон Кърби, театралния инструктор за всички детски роли във филма. Най-накрая и след голямо чакане най-после разбра, че й е дадена ролята. По време на снимките тя придобива много умения – включително бой с шпаги и летене, но все пак се оплаква от едно нещо ...

“Никак не е забавно да плачеш”, казва тя. “Приятелите ти от екипа не искат да говорят с теб, за да не те разсейват, така че беше трудно, уморително и въобще не беше забавно. Веднъж прекарах цял ден в плакане и ако на другия ден дори си бях счупила ръката, нямаше да мога да заплача, понеже бях съвсем изцедена.”

Смях или плач, тя обича своя характер. “Уенди е наистина невероятна”, казва тя. “Тя обича приключенията, но си запазва и момичешката страна. Ако живеех по това време, щях да съм щастлива, ако съм й приятелка.”

© 1999 - 2004 Mail.bg

цъфте

“... когато измисленият свят се превръща в истински ...”

***************************************** *******

Една измамна двойственост се прокрадва през целия филм. Трябва ли да бъдем убедени да си представим, че децата на семейство Дарлинг наистина прекрачват през своя прозорец и отлитат към Небивалата земя през една нощ, след като техният баща проявява особена строгост? Или може би трябва да приемем, че Уенди се сбогува със своето детство по един разтърсващ начин, като преживява един фантастичен сън по време на последната си нощ в детската стая? И двата варианта предлагат на зрителите огромно приключение.

Под ръководството на П. Дж. Хогън винаги съществува премерен баланс между приказното начало и силата на визуалните ефекти. На фона на един свят, който изглежда “нормален”, този визуално разточителен филм има романтичния досег на картина от началото на миналия век със свежи и автентични изпълнения и закачливата лоялност към оригиналния материал. Какво ще намерите също – деца, които летят, механичен крокодил с размера на двуетажен автобус, а също и дуел с шпаги високо между платната на един пиратски кораб. Контрастът между двата приказни свята – елитния Лондон на крал Едуард и величествената Небивала земя, е ясно очертан. Строгата и сива официалност на града бързо напуска спомените на децата веднага щом те се озоват в сюрреалистичните джунгли на Небивалата земя.

Склонността на П. Дж. Хогън да се потапя в магията и въображението, както и умението му да въвлича другите в този странен свят, се балансират добре от академичния му подход към творбата на Дж. М. Бари.

“Книгата е удивителна – наситена и изпълнена с велики характери и чудесни епизоди. Имаш чувството, че Дж. М. Бари е включил в нея всичко, което някога е могъл да си представи”, отбелязва Хогън. “Повествованието е много по-различно от това, което си спомнях – историята е много силна, пълна с приключения и действие, а също така и много забавна, както и много, много вълнуваща. Когато разбрах, че този филм никога не е правен, наистина се посветих на проекта. Е, всъщност историята е била филмирана, но никога не е правена на цял филм. Имаше толкова прекрасни неща, които никога не бяха пресъздавани на екран преди това.”

Близостта на Хогън с оригиналния материал кара буквално сценария му да пее - след като поема ролята на режисьор той преработва един по-ранен вариант на Майкъл Голдънбърг. “Считам, че Хогън беше възприел целия сценарий и книгата дълбоко в себе си и можеше да извлича от тях по всяко време каквото си поиска”, посочва Оливия Уилямс, която играе г-жа Дарлинг. “Не мисля, че във филма има някоя изречена дума, която да не се свързва с творбата на Бари. Удивително е да си представиш, че от една история, написана преди 100 години, е създадено нещо, което е толкова естествено, модерно и кинематографично в същото време.”

Богатите знания на Хогън са също и ценен съдник по време на снимките. Те помагат на режисьора и актьорите да намерят решение тогава, когато някои неща, ефектни върху страницата на литературната творба, не можеха да се пренесат лесно във филмовото действие. “Винаги, когато нещо забуксуваше и не можеше да се оправи, Хогън се връщаше към изначалния източник”, казва Джейсън Айзъкс, който също се потопил в писания от и за Бари, за да се подготви за двете си роли на г-н Дарлинг и капитан Хук. “Хогън направи това, което Бари би направил сега, ако имаше холивудско студио на свое разположение.”

Лин Редгрейв играе леля Милисънт, пуританката на семейство Дарлинг – един характер, който Хогън измисля, имайки предвид именно Редгрейв като изпълнителка. “Леля Милисънт не съществува в оригиналната книга, но тя чудесно се вписва в историята”, казва Редгрейв, която е гледала многократно сценичната версия още като дете в Англия. “Тя е отчаян романтик и един много забавен и пълноценен характер”.

“Хогън. е безкрайно изобретателен”, продължава тя. “Ако беше художник, щеше да открива нови цветове, които никога не са съществували преди това. Той е невероятно верен на Дж. М. Бари, като същевременно въвежда някои свои идеи, които толкова наподобяват Бари, че за мен е трудно да кажа дали те са или не са елементи от оригиналното произведение.”

Продуцентката Луси Фишър също се посвещава изцяло на творбата на Бари. “Привилегия и чест е, а също и голяма тежест, да направиш нещо, което толкова много хора обичат”, признава тя. “Ти трябва да си справедлив с творбата.”

“ПИТЪР ПАН разказва само за деца, които преживяват приключения и си играят с феи”, подчертава Фишър. “Истинската творба на Бари, макар и напълно достъпна за малките деца, има голяма дълбочина и мистичност, поради което смятам, че е успяла да издържи толкова дълго време. Митовете, които не умират, са тези, в които хората познават своя собствен страх и впоследствие успяват да го преодоляват.”

За Фишър това е история, която касае в еднаква степен и Уенди, и Питър. “Пиесата е наречена Питър Пан”, отбелязва тя, “но книгата се нарича “Питър и Уенди” понеже всъщност съдържа две истории. Питър е, разбира се, звездата, но гледната точка винаги е била на Уенди – скачаща навън от прозореца и връщаща се отново в къщи.”

Всички създатели на филма са били съгласни, че всичко, което се случва от излизането на Уенди навън през прозореца до момента, в който се връща обратно, трябва да бъде абсолютно убедително, за да може филмът да постигне целта си. “Една от нашите големи амбиции от самото начало бе на осигурим на публиката удоволствието всичко това да изглежда истинско, така че всички ние да можем да отидем в Небивалата земя, като по този начин се настаним в реално пресъздадения вариант на едно фантастично място”, казва продуцентът Дъглас Уик. “Ние знаехме, че със сегашните технологии можем да създадем такава странна реалност, по начин, който никога не е бил възможен по-рано.”

“Емоционалната правдоподобност беше друго голямо изпитание, както и да намерим режисьор, който да изпълни тези две условия”, продължава Уик. “Нашата задача беше да не допуснем някоя позната версия на сучещ мустака си Хук, или пък на глуповат Питър. Знаехме, че Хогън ще внесе нотка на емоционална правдоподобност. Неговият сценарий беше развит около характера на един достоверен Хук, достоверен г-н Дарлинг и около едно семейство, което си взаимодейства по един познат начин, така че да не изглежда като група от отдалечени хора на едно отдалечено място и време.”

© 1999 - 2004 Mail.bg

Деца и животни

**************

Въпреки че актьорският състав на ПИТЪР ПАН може да се похвали с уважавани артисти с чудесни творчески кариери, сред Загубените момчета и младите членове на фамилията Дарлинг има и много новодошли.

“Децата са фантастични и оказваха удивително въздействие върху сцените”, казва Оливия Уилямс. “Това е така, понеже когато се случи нещо спонтанно и детинско, се получава чувството за истински празник. Хогън бе подбирал деца, които не бяха обучавани да изглеждат остроумни, така че всички тези правдиви моменти са спонтанни и като цяло беше много поучително да наблюдаваш как се получават тези неща.”

Хари Нюъл, който играе Джон Дарлинг, обяснява особените предизвикателства, пред които е бил изправен, когато е работил заедно с Ребъл – санбернардското куче, което играе ролята на Нана. “Да работиш заедно с едно куче може да бъде наистина трудно”, отбелязва той. “Понякога ти си правиш ролята добре, а кучето нещо се помайва, занимавайки се с това да си остави знака, или пък с нещо друго. В други случаи кучето си изиграва ролята, а ти не можеш. Все едно, беше забавно да имаш наоколо Ребъл.”

Нито Нюъл, нито Фреди Попълуел, който играе малкия Майкъл Дарлинг, са играли роли по-рано. От шестте Загубени момчета само Хари Идън, който играе Нибс, има някакъв предишен професионален опит. Три от Загубените момчета са били открити от представител на филмовия екип на едно и също място и това е училището “Харод” в Лондон. Учебната програма на това училище поощрява творческата изява, но по-знаменателен е фактът, че директорът на училището носи името Джеймс Хук.

Операторът Доналд Макалпайн, който има зад гърба си петдесет игрални филма, открива, че когато работиш с деца си принуден да правиш технически решения, които са наистина удивителни. “През цялото време си имах тази разправия с Хогън.”, си спомня той. “Аз примерно избирам такова фокусно разстояние, което позволява малък ъгъл на заснемане. Тогава той веднага се сеща, че иска най-широкоъгълния обектив, който мога да намеря. Тези обективи ми създаваха някои големи проблеми с осветлението, но в повечето случаи трябваше да казвам, че всичко е наред. Деформациите, които тези обективи предизвикват върху възрастните, остават незабелязани при тези малки красиви деца. И на всичкото отгоре си в състояние да видиш целия свят. Така че имаш едновременно едър план и широк ъгъл – два заека с един изстрел.”

Клио Здравейте!

Фър, това горе е за "Мостовете на Медисън", нали? Мерси за цитата от Тодор Андрейков; не знаех, че има издадена книга, но лятото непременно ще я потърся. Пускай по нещичко от нея, моля те, нямаш представа колко го харесвам.

Цъфте, "Питър Пан" излезе тук преди две-три седмици, но не съм го гледала. Коментарите бяха, че е доста близък до класическата анимация на "Дисни" - като история, настроение, но също, виждам, и като цветове Уенди обаче е истинска красавица! Между другото, наскоро купих на дъщеря ми филма на "Дисни" - макар че е една от първите пълнометражни анимации, няма и една бръчка досега Много се зарадвах, че DVD-то е със субтитри и на български - страхотна рядкост! Преводът обаче е много лош - Tinkerbell е Тинкърбел /което нищо не говори на едно българско дете - може би все пак Феята Камбанка?/, а Neverland е Нидерландия /?!/...

Спомням си една друга киноистория за Питър Пан - "Хук". Робин Уилямс като застаряващ и закръглен Питър Пан, Джулия Робъртс като доста блага и не особено ревнива Камбанка, Дъстин Хофман като мрачен капитан Хук /направо неузнаваем!/ във филм на Спилбърг - пълно удоволствие! Големи дечковци... Бях чела интервю на Д. Хофман, в което той казваше нещо като "толкова се забавлявахме по време на снимките, че сигурно е незаконно"

Поздрави на всички киномани!

ФЪРКАТИЧКО Клио, да, от Тодор Андрейков е рецензията , а книгата се казва - "Момчето остава" на плевенско издателство-1997 година.

Съпругата му Екатерина Андрейкова (сбърсали са името й в книгата), е редактор на книгата.

Има негови рецензии за доста филми. Ще подбера нещо, като имам повече време.

След смъртта му тя направи дарение на всичките му книги, свързани с киното, видеокасети, на Кинофакултета в НАТФИЗ.

По-късно може би ще мина пак в тази любима тема.

Поздрави на теб и всички киномани !!!

ФЪРКАТИЧКО Снощи по един от каналите излъчиха "Трамвай желание" на режисьора Елия Казан, с участието на Марлон Брандо и Вивиан Ли.

Изключителен филм, а в ролята на Бланш, Вивиан играе съдба, така близка до нейната. Джон Гилгуд я предупреждава да не приема тази роля.

Но тя изиграва блестящо образа на Бланш и взема своя втори оскар.

За съжаление никога не възстановява напълно психическото си здраве...

Бях писала за този филм в секцията "Кино".

Ето линк, ако някой го интересува, за да не се повтарям.

Натиснете тук

В момента в кино "Одеон" има представяне на филми на Марлон Брандо.

"Трамвай желание" е един от тях.

Редактирано от - ФЪРКАТИЧКО на 31/3/2004 г/ 20:15:15

CLEOPATRA328
*

*

*

*

*

*

*

*

*

*

*

*

1932 - В Англия се ражда Елизабет Тейлър - една от най-ярките звезди на 50-60-те години в киното./"Котка върху горещ ламаринен покрив" - 1958г, Клеопатра - 1963 г., Кой се страхува от Виржиния Уулф - 1966 год., за който получава Оскар. и др

ФЪРКАТИЧКО С този филм се ражда и голямата любов между Ричърд Бъртън и Елизабет Тейлър.
Клио Като говорим за Елизабет Тейлър, да ви върна и аз към една друга холивудска легенда.

I Wanna Be Loved By You

(From: Some Like It Hot)

I wanna be loved by you

Just you and nobody else but you

I wanna be loved by you alone

pooh pooh bee doo!

I wanna be kissed by you

Just you and nobody else but you

I wanna be kissed by you alone

I couldn't aspire

To anything higher

Than to fill the desire

To make you my own

paah-dum paah-dum doo bee dum, pooooo!

I wanna be loved by you

Just you and nobody else but you

I wanna be loved by you alone

I couldn't aspire

To anything higher

Than to fill the desire

To make you my own

paah-dum paah-dum doo bee dum, pooooo!

I wanna be loved by you

Just you and nobody else but you

I wanna be loved by you alone

paah-deeedle-eedeedle-eedeedle-eedum, poo pooo beee dooo!

Анонимен331
Клио Отново на темата за братята Михалков/Кончаловски с едно малко странно интервю, което намерих на сайта на БНТ.

АНДРЕЙ КОНЧАЛОВСКИ

"Свободата е най-прекрасната илюзия"

Часове преди премиерата в България на последния филм на световноизвестния режисьор Андрей Кончаловски в България той даде специално интервю за културната панорама "Шепот и вик". Кончаловски разказва за филма си "Домът на глупците", за виното, жените и хубавото кино. Срещата с Албена Александрова беше в Руския културно-информационен център, където режисьорът пристигна със съпругата си Юлия Висоцкая. Тя също участва във филма "Домът на глупците".

Албена Александрова: Г-н Кончаловски през 95 година категорично заявихте - аз съм циник, човекът като цяло е подлец. Валидно ли е това за последните 9 години?

Андрей Кончаловски: Не смятам, че и аз съм подлец като цяло, но може би в някои отношения. Пък и да Ви кажа, не помня какво съм казал, забравям какво говоря. Това не са били обещания.

А.А. : Пак тогава твърдите, че не сте направили най-добрите си филми. Как определяте "Домът на глупците"?

А.К.: Смятам, че е добър филм, но най-добрият си филм още не съм заснел.

А.А.: Критиците го определят като днешен вариант на "Полет над кукувиче гнездо". Приемате ли това определение?

А.К.: Приемам всяко определение. Това не е моя работа - мнението на критиката и публиката. Просто правя филма и смирено слушам какво казват.

А.А.: Във филма участва и съпругата Ви Юлия Висоцка, представете я.

А.К.: Моля, ето я.

А.A. Юлия, с какво Ви привлече ролята в този филм?

Юлия Висоцкая: Режисьорът ме привлече, не ролята.

А.А.: Какво не Ви достигаше в Америка като творец, че се върнахте да правите филми в Русия?

А.К.: Не, в Америка всичко ми стигаше, докато не ме отблъсна киното там въобще. Започналият в края на 80-те години разпад на киното в Америка, отмирането на авторското кино ме отчая. 70-те и 80-те години бяха добри за американското кино, но после всичко се промени.

А.А.: Имате ли чувството, че изгубихте авторската си индивидуалност като Милош Форман например?

А.К.: Не, не. Мисля, че най-добрите ми филми в Америка могат да се нарекат авторски. Но разбира се, отчитам, че имам и едни филм - провал. Това беше първият ми филм там - "Тейкинг оф". Тогава се изплаших, изпаднах в депресия, че започвам да правя филми, които са повече американски. А за Милош Форман - той си стана американец. Аз никога не станах такъв.

А.А.: Но филмите Ви "Танго и кеш", "Влакът беглец", "Хоумър и Еди" Ви направиха световноизвестен, именно, защото са американски?

А.К.: Да, но филмът "Влакът беглец" е по сценарий на великия японски режисьор Куросава, а режисьорът му съм аз - руснак. Какво американско виждате? А и така направих филма, че той се оказа доста сложен за американците. А пък "Танго и Кеш" е един касов филм. Той е за хора, които не умеят да четат. Направих го за пари. Там нямам никакво отношение като автор. Просто го направих за пари.

А.А.: Тези американски филми, направиха ли Ви по-богат в буквалния смисъл?

А.К.: Да. Безспорно. Изкарах пари, които не мога да изкарам никъде другаде и с никое друго изкуство.

А.А.: Твърдите, че режисьорът трябва да бъде добър търговец на своите идеи. Вие такъв ли сте в Русия?

А.К.: Малко е да се каже, че трябва да бъде. Някой го може. Друг не. Аз не мога. Опитах се, но уточнявам - купувачите се промениха. Сигурно има проблеми и в търговеца, но купувачът се промени. Зрителят иска друго. Той е млад човек, който въобще нищо не чете. Не знае кой е Достоевски, Марк Твен и заприличва на американците - абсолютно неграмотни зрители. Такива зрители имат нужда само от филми за техните проблеми.

А.А.: Съжалявате ли, че нямате творческия романтизъм на брат си - Никита Михалков?

А.К.: Глупаво е да кажа, че съжалявам. Аз имам своя истина за живота.

А.А.: Като например...

А.К.: Искам да кажа, че моята концепция за живота и за света е съвсем друга и аз я уважавам. С брат ми сме различни. Не бива да ни сравнявате с Михалков, само защото майка ни и баща ни са едни и същи. Със същия успех можете да ме сравните с Бертолучи или Скорсезе, или с Милош Форман например.

А.А.: Не, не си позволявам да Ви сравнявам с никого, но си позволявам да ви цитирам: обичам алкохола, жените и свободата. Съвместими ли са тези неща?

А.К.: И това ли съм написал. Господи, забравил съм. Не помня, но да видим - алкохол, жени и свобода - все приятни неща. Но, знаете ли, въпреки тях, животът е лудост. Свободата - това например е илюзия.

А.А.: Юлия, Вие как приемате максимата за жените, алкохола и свободата?

ЮВ: Аз не приемам това, което е написано в книгите. Аз живея с жив човек и го приемам такъв какъвто е, а красивите думи са за читателите.

А.А.: Г-н Кончаловски, кажете ни една долна истина?

А.К.: Не, нищо няма да кажа, защото те са написани в книгата.

А.А.: А една възвисяваща лъжа?

А.К.: Ще кажа, че трябва да се четат книги. Неприятно е, да чуеш нещо лошо за себе си, дори това да е истина. Затова е по-хубаво да чуеш една приятна лъжа. Не всички сме еднакви, но на всички ни се иска да чуваме по-често хубави неща и да ги четем в очите на другите. Но както се казва, за съжаление, в огледалото си виждаме само лицето. Ако се видим отзад, сигурно ще си сменим прическата.

А.А.: На 67 години, имате ли все още илюзии, които таите в себе си?

А.К.: Разбира се, че имам.

А.А.: Като например.

А.К.: Че не бива да говоря. Вие какво си мислите, че аз съм откровен ли? Грешите.

А.А.: Надявах се най-малкото.

А.К.: Не. Откровеността в живота е нещо абстрактно. И тези книжки не са изповед. Само пред свещеника хората разказват всичко в изповед, а може би и не го правят?! А в книгите, аз споделям мисли като пред приятели, но разчитам, че читателите сами ще си направят изводи.

А.А.: Какво би Ви накарало да се усмихнете в бъдеще?

А.К.: Откъде да знам? Но във всеки случай - децата. Те са нещо прекрасно. Е, и хубавото вино, разбира се.

ЮВ: Коя ли жена ще се появи сега в тази ситуация?

А.К.: И все пак свободата, знаете ли. Най-голямата и най-прекрасна илюзия - това е свободата, но тя идва със смъртта. Животът не е свобода.

6 март 2004 г.

ФЪРКАТИЧКО Клио, един постинг на Незнаещ ме върна към един от най -добрите български филми- "Крадецът на праскови".

Ето един детайл от филма-снимането на който е разказан лично от Въло Радев в книгата му "Изгубени пространства".

Копчетата, които не воюват помежду си: на 31.март. 1945 година , при пробива на линията "Маргит" в Унгария, късно през нощта, край мен избухва мина.Носех огромна бала слама да постеля на дъното на пълния с тиня окоп. Сламата ме спаси, ала шинелът ми оставен настрана, изгоря. Едва намерихме друг по моя мярка, но с орязани копчета. На сутринта Моката (арменец, свръзка на командира на полка), насъбра каквито копчета имаше подръка-български, немски, унгарски и ги зашихме. И този образ ме измъчваше като детайл, като мисъл.

Цитирам:

"Елисавета докосва с устни гърдите на Иво, опитва се да закопчае куртката му, взира се в различните копчета.

Лиза: Английско, сръбско, румънско...а този орел какъв е 2

Иво: Аустрийско.

Лиза: Защо си зашил и австрийско ?

Иво :Копчетата не воюват помежду си !"

От прост детайл разговорът за копчетата се превърна в размисъл едва ли не за най-главното, за основната идея на филма.

Ето линк и за постинга на Незнаещ. Натиснете тук

Откъс от новата книга на Стефан Цанев.

За незабравимата Невена.

Анонимен334

*

Дебютът и в киното е във филма "Години за любов" на режисьора Янко Янков. Незабравими остават ролите и във филмите "Тютюн", "Крадецът на праскови", "Бъди щастлива, Ани!", "Най-добрият човек, когото познавам", "Спомен за близначката", "Отклонение", "Момчето си отива" и много много други.

Анонимен335
ФЪРКАТИЧКО "Крадецът на праскови"

ЕПИЗОД 36-ОБРЕЧЕНОСТ

УЛИЦИТЕ-МОСТЪТ -НАВЕСЪТ-ДЕН-37 М

Вали дъжд.

Лиза- от долен ракурс-край телената ограда. Дърветата над нея размахват голите си клони.

Иво тича по покрита с паваж улица.

Детайл-краката на Иво.

Иво-анфас-тича по железния мост.

Лиза извръща очи в напрегнато очакване.

Иво се вмъква под навеса за конете, запъхтян и мокър. Зад гърба му дъждът се носи на едри вълни.

-Иво ?...Защо ?-пита тревожно Лиза.

-Био съм болен.

Тя се протяга да го прегърне.

Пленникът я отстранява нежно.

-Лиза, може да е тифус !

Едва сега Елисавета разбира какво е могло да му се случи. Тя го прегръща поривисто, целува небръснатото му лице, напуканите устни.

-Не искам да живея без тебе !

Поразен от силата на нейното чувство, Иво разкопчава с треперещи пръсти яката на блузата й.

Лиза го поглежда умолително и спира ръката му.

-Не...

-Душо...Злато мое...

С неочакван жест пленникът разкъсва блузата и се притиска до бялналата се гръд.

Двамата се отпускат бавно на земята.

Фокусът се измества назад.

Дъждът продължава да се лее.

Редактирано от - ФЪРКАТИЧКО на 02/4/2004 г/ 10:36:21

Клио Още за Невена Коканова от една публикация във в. "Култура" от 1998 г.

За нея:

Атанас Тасев: Камерата обича Венчето Коканова. Тя е влюбена в нея. Екранните й образи са истински, дълбоки, вълнуващи, общуващи със зрителя. Героините на Коканова са дълбоко в душата на поколения.

Въло Радев: Невена Коканова според мен е един от най-ярките примери в българското кино за рефлективност и интуитивна отдаваемост, с които Господ я е надарил. По време на снимки тя изключително деликатно умее да се раздвоява - от една страна произнася предварително заучения текст, а от друга умее да слуша внушенията, които идват отстрани, да ги поема и да ги връща пред камерата, пречупени през нейния душевен филтър. Това за режисьора е голяма благодат - той не се изолира от ставащото в момента, а се опитва с жестове, с думи да се намесва в процеса на пресътворяването. По този начин се създава онази атмосфера на взаимодействието режисьор - актьор, която стига до по-високи степени на откровение. Понякога й пусках и музика - актрисата се застояваше на място, склонила глава на една страна, слушаше, слушаше, вдигаше пръст, което означаваше "Готова съм", включвахме камерата и тя започваше да играе. Този начин на акумулиране на чисто емоционална енергия отстрани според мен й даваше възможност да бъде възможно най-точна. Това е моето прозрение за нея като актриса... Стига да можеш да го отключиш. За мен това е големият актьор.

Георги Калоянчев: За мен, който съм играл с Невена в киното и театъра, тя бе първо най-очарователната и красива колежка. В Сатиричния театър, където прекарахме толкова години, всички бяхме влюбени в нея. И всеки мечтаеше да играе с нея, за да бъде по-близко и да се възхищава на финеса й. Какво ли не бих дал, за да видя нейната усмивка...

Невена се запази от мисъл за главозамайване, остана си обикновена, което я направи още по-голяма.

Обичам я.

Никола Корабов: От работата ми с Невена в "Тютюн" са изминали почти 40 години. Миналата година по БНТ в предаването "Понеделник 8 1/2" излъчиха отново филма и много зрители ми звъняха по телефона, за да изразят одобрението си за нейното изпълнение, подчертавайки неостаряващия й чар и женственост. Споделям тяхното мнение. Само не бих искал да се забравя, че в ония далечни времена първият и единствен, който вярваше в Коканова, подкрепян и от автора на романа, беше нейният бъдещ режисьор. Художественият съвет - законодателен и санкциониращ орган в СИФ, не подкрепяше нейната кандидатура, смяташе я за авантюра и бъдещ провал. Близо две години в къртовска работа с Невена трябваше да доказваме обратното с всеотдайната подкрепа на моите сътрудници, за да стигнем на финала до същия този орган, който този път единодушно одобри нейното изпълнение. Ала преди всичко това стори зрителят - първите четири милиона, а после и другите у нас и в чужбина, за да стигнем до личните поздравления на председателя на журито в Кан Андре Мороа. Струва ми се, че Невена остава и още дълго ще остане филмовия синоним на Ирина - любимата героиня на Димитър Димов.

Рангел Вълчанов: Много е притеснително, когато някой внезапно те нападне: "Я кажи нещо смешно". А сега де! Тутакси оглупяваш. Ето и сега "Култура" се обръща към мен: "Кажи нещо за Невена Коканова. Дори само две-три изречения са достатъчни". Сериозно ли питате? Как така с две-три изречения за Невена Коканова? Нима ако спомена, че Невена, това е лъх на мека тайнственост, спонтанен талант, даден й от Бога... Или любовта, нейната любов... Нима тези изречения биха ни дали спокойствие, когато се вгледаме в нейния живот, в нейното изкуство - изкуството на Невена Коканова?... Аз лично смятам, че подобна бърза характеристика е несериозна, но щом държите на всяка цена да имате моите разсъждения по повод на Невена Коканова, моля, използвайте ги.

Тодор Стоянов: Още много, много отдавна бях забелязал у Невена Коканова особена душевна нагласа. Когато по време на снимки се налагаше да се сменят гледни точки, целият технически персонал се заемаше с преместване на прожектори, със строеж на фартови линии, с разполагане на реквизита. И всичко това - придружено с много шум, подвиквания, даже крясъци. Невена в това време се оттегляше някъде встрани, присядаше на земята, ако беше хладно, намяташе реквизитна дреха и притваряше очи. Затваряше се в някакъв свой вътрешен живот. След минути, понякога часове, когато всичко беше готово и прозвучаваше команда "Актьорите на терен", Невена отваряше очи и с момичешка бодрост заставаше на снимачната площадка. В последно време много се говори за релаксация - за умението да релаксираш... А Коканова го правеше това от вътрешна нагласа още преди десетки години.

Тя не обичаше да репетира. Често пъти заради партньора, с когото участва в кадъра, се налагаха многократни репетиции. Невена просто маркираше. И когато всичко беше наред и трябваше да се заснеме, аз като оператор си казвах: "Защо да снимаме, като само ще хабим лента". Но в мига, в който се чуе: "Камера!" и клапата се удари пред обектива, у Невена наставаше чудо - изведнъж очите й засияваха, цялата й вътрешна мисъл се четеше в тях. Тя е просто невероятна киноактриса.

ФЪРКАТИЧКО И още за филмът "Крадецът на праскови" за Невена и Раде, от книгата на Въло Радев.

Освен специалната награда на журито на Варненският фестивал 1964 година, филмът е избран да бъде представен и на фестивала във Венеция.

С Въло Радев , в делегацията участват и Невена Коканова и Раде Маркович.

Ето малка част от спомените на Въло Радев...

Във Венеция пристигнахме на 29 август подир обяд. Раде ни чакаше на гарата. Настанихме се в моторна лодка, изпратена от ръководството на фестивала за нас и потеглихме. Раде разказваше как сутринта е минала пресконференцията на "Крадецът на праскови", ала ние не го чувахме, запленени от този неповторим, единствен на земята град. Канале Гранде, Понто Риалто, площадът Сан Марко-образи, които всеки човек носи по някакъв начин в съзнанието си, бленува за тях.

Така, между острови и лагуни се добрахме до Лидо. Лодката ни се провря под свод от зеленина и спря на пристана, до хотел "Екселсиор". Слязохме. Заизкачвахме се по бяло , мраморно стълбище, за да попаднем право в ръцете на журналистите.

-Господин Радев, защо италианските власти се опитваха да попречат на вашето идване тук ?

-Късно поискахме визи...

-Госпожице Коканова, от всички звезди на фестивала, вие сте несъмнено най-очарователната. Какво мислите за брака ?

-Омъжена съм, съпруг ми е кинорежисьорът Любомир Шарланджиев...

На другия ден, моят отговор звучеше примерно така : "Италианското правителство винаги е пречело на културните контакти между нашите страни, затова аз ви благодаря за натиска, който сте упражнили."

А Невена отговаряше: "Бракът ? Никога не бих пожертвала свободата си..."

--------------------

Публиката реагираше живо на това, което ставаше на екрана(макар надписите да бяха на френски език). на три пъти изръкопляскаха : сцената, когато полковникът показва на войниците учението "бой с нож", епизода с двамата влюбени на фона на залязващото слънцеи разговорът между Иво и Лиза за копчетата, които не воюват помежду си. Накрая дълго ни аплодираха - в залата, по стълбите, във фоайетата.

Редактирано от - ФЪРКАТИЧКО на 02/4/2004 г/ 17:15:24

Клио Благодаря ти, Фър

***

АПОСТОЛ КАРАМИТЕВ

Из "Подредба на късовете", Богдан Глишев

/"Култура", 31.10.2003 г./

/.../ В моя (вече по-дълъг от неговия) живот не срещнах по-съвършен от него човек на изкуството. Уверих се - той беше изключение в нашия такъв-онакъв живот, но от тези изключения, дето потвърждават правилото. Обикновен като Моцарт ("нотите сами се харесват и сами се подреждат", всекидневен като Боян Пенев ("само не баналности", достъпен като Бешков ("нейсе, запуши я" и човечен колкото онзи, на чиято длъжност бе кръстен по име ("губя само мене си". Също - голям самотник, непрекъснато изискващ партньор, съсредоточен и суетен колкото е един отличник в справедливо училище. Сигурно съм го виждал как се храни например, но не го запомних като консуматор, запаметих неистовото му пушене, може би защото в последната си година със страшна сила отказа тютюна. За мнозина съвременници е казвал добра дума, ама се опитвам и досега да проумея защо тачеше именно Гунди. Тъй се случи, че аз му съобщих за катастрофата. "Артист си отиде, да знайш!" - бяха първите му думи. За него "артист" значеше повече от всичко - беше покорителят на Еверест, някой Колумб, някоя Кюри. Не беше задължително да е актьор, а човек - все тъй си го обяснявам от тогава

/.../

Спретнат, скромен, подреден, събран в себе си - рядко срещано качество за актьор в България.

Често се питам сега - имаше ли го? Когато съм оптимист, макар това все по-рядко да ми се случва, отвръщам - да...

Сибила Здравейте!

А Мерилин?

Клио Сиби, Мерилин е на предната страница с "пу-пу-би-ду" , но е винаги добре дошла, разбира се.

Това беше промоционно съобщение

Поздрави на киноманите! И да споделите кои филми сте гледали през уикенда - Фанфан ли, този с Джак Никълсън и Даян Кийтън ли... или Питър Пан.

Аз лично тези дни се сдобих с три DVD - "Немо", "Последният император" и "Списъкът на Шиндлер" /ама разностилие!/ и изчезвам да ги гледам. Мммм!

Клио За Григор Вачков и Мартина.

Григор Вачков си отива след "Мера според мера"

Григор Вачков си отиде от този свят млад - на 47. Но през това време успя да стане един от създателите на Сатиричния театър, да се превърне в един от бащите на родния телевизионен екшън сериал, да се изяви като един от корифеите на моноспектакъла. "Той беше моят актьор", казваше за него Йордан Радичков, друг титан на таланта, интелекта и българщината. Неслучайно из Сатирата все още витае духът на феноменалните му герои - от "Смъртта на Тарелкин" до "Лазарица". А в киното ни едва ли скоро ще се появи мъжкар като него, за когото животът е пъзел от морал, дарби и ирония.

Григор Вачков и дъщеря му Мартина застават за първи път заедно пред камерата, когато тя е само на 5 години. Филмът е "Гибелта на Александър Велики". За последен път са рамо до рамо на снимачната площадка в "Мера според мера". Той е Постол Войвода, тя е Лимбийката. Епизодът обаче остава недовършен. Георги Дюлгеров прави изключителен жест и оставя кадрите такива, каквито са, без въобще да отваря дума за преиграване на героя от друг актьор. "Мислехме си, че животът е пред нас и тепърва ще работим като тандем. Кой да предполага, че той ще си отиде на 47 г.? Страхотно харесваше Дюлгеров. Беше убеден, че ролята в "Мера според мера" отваря нов период в екранната му кариера", казва Мартина Вачкова.

По това време Гришата е абсолютна звезда. Зад гърба му са легендарните серии "На всеки километър", "Последно лято" и "Камионът" на Христо Христов, "Спомен за близначката" и "Трите смъртни гряха" на Любо Шарланджиев и Невена Коканова, "Мъжки времена" на Еди Захариев... Киното е в сетивата му, превъплъщенията го изпълват докрай. Но като човек, стъпил здраво на земята, Вачков трезво оценява седмото ни изкуство и младите таланти в него. Когато работи с Велко Кънев и Марияна Димитрова в "Мъжки времена", не може да ги нахвали. "Много талантливи хора, очаква ги голямо бъдеще", казва той.

Григор Вачков е и от най-перфектните актьори в театъра ни. Канят го да играе в Народния, но той завинаги остава в "неговия" Сатиричен театър. Из "Раковска" още се говори за Лазар, този почти библейски образ на Йордан Радичков. "С Младен Киселов започнаха да репетират у нас "Лазарица". Единственият партньор на Лазар, който два часа остава на дървото, е кучето. Младен реши, че той ще подава "репликите" на песа и започна неистово да лае. Целият блок се огласяше от него. Но никой не протестираше", спомня си със смях през сълзи Мартина. Тя не крие, че Гришата винаги е бил безкрайно толерантен човек и баща. Когато с половин уста му признава, че иска да става актриса, той започва да я предупреждава за подводните камъни в изкуството. Казва и: "Големият шанс е, когато можеш да покажеш таланта си. Надарени в нашата професия има много, но късметлиите са малко." "Мисля, че искаше да ме предпази. Защото знаеше, че няма нищо по-драматично от нещастливия актьор. Тактично ми подсказваше, че неговата невероятна популярност и чувствата на публиката не са всекидневие за цялата гилдия."

Партньорите му също го обожават. В театъра като че ли е най-близък с Кольо Анастасов. Със Стефан Данаилов са неразделни години наред. "С Гришата прекарвахме заедно много повече време, отколкото поотделно със съпругите си", казва Ламбо.

Публикация на Албена Атанасова в "Стандарт"

Клио

**********************

Знаменити филмови сцени

**********************

"Челюсти", 1975 г.

Клио
**********************

Знаменити филмови сцени

**********************

Раждането на киното на специалните ефекти с "Междузвездни войни", 1977 г.

Клио
**********************

Знаменити филмови сцени

**********************

Сагата "Индиана Джоунс", започнала през 1981 г. с "Похитителите на изчезналия кивот"

Клио
**********************

Знаменити филмови сцени

**********************

Отново Лукас с "Уилоу", 1988 г.

Клио
**********************

Знаменити филмови сцени

**********************

"Джурасик парк", 1993 г.

Продълженията - 2 и 3 - не смятам за знаменити...

Клио
**********************

Знаменити филмови сцени

**********************

"Терминатор 2", 1991 г.

Клио
**********************

Знаменити филмови сцени

**********************

И, разбира се, "Матрицата", 1999 г. /за мен - без "Презареждане"-то и "Революции"/

ФЪРКАТИЧКО Клио, ще мина за малко на друга вълна.

"Отвъд облаците" на Антониони.

Този филм ме завладя със същата сила както "Огледало" на Тарковски. И двата филма нямат ясно изграден сюжет, но са просто чувство, фантазия, полет на душата.

За съжаление не мога да намеря кадри от филма "Отвъд облаците".

А ето и написаното от Тодор Андрейков

Двукратно гледах "Отвъд облаците" на Антониони. Отдавна не бях се наслаждавал толкова на голямо кино на голямия екран. Накратко бих казал, че това е "другото кино", обратното на отдавна втръсналите ни се буламачи, които кината ни заливат непрекъснато. Кино, абсолютно чуждо на шаренията, бясното темпо, чисто външното действие, елементарните сюжетни клишета и пълното отсъствие на мисъл и проникване в бездната на човешката душа. На 83 години Антониони (подобно на Куросава преди няколко години) е запазил не само огромното си майстроство, но и удивителната за толкова години творческа свежест. Само е станал по-мъдър и едновременно по - снизходителен към човека и слабостите му, отказал се е от някогашната си суровост на социалната диагностика.

Сибила Клио, честит утрешен празник - Цветница!

На вас и на дечицата пожелавам прекрасен ден!

ФЪРКАТИЧКО Клио, сега търсих нещо във фотоалбума и видях кадри, приготвени от теб за пускане.

Може би аз прекъснах с това за Антониони.

Но така му се израдвах.

Можеш с редактиране да ги добавиш и тях, ако искаш.

Приятни приготовления за утрешния светъл празник !

Клио Здравейте, Фър, Сиби!

Фър, наистина свалих повече кадри, но реших да не поствам всичките, за да не стане много. Така че Антониони не прекъсва нищо, напротив - много ме зарадва Аз самата исках да пиша нещо за италианското кино, за неореализма с "Крадци на велосипеди", но се отказах. А и нямам много време в последните дни.

Сиби, благодаря ти за хубавото цвете На Anne Geddes е - много обичана от мен фотографка, и някои неща съм поствала от нея тук. Невероятни идеи има, все на бебешка тема.

Цветница е особен празник за нас, имаме си именница Само че много късно разбрахме, че е утре, и сме малко неподготвени. Объркала съм се, защото нашата Цветница обикновено съвпада с католическия Великден /тази година - на 10.04./, а той и нашият бил тогава... Добре, че се усетихме все пак навреме.

Мерси за поздравите, утре ще ви поздравя и аз

*Мони*

Честит имен ден в къщи, Клио!

Анонимен355

*Мони*

За Клио!

Станчо357
Да каже дали е за НАТО, бе!

--Защо не каже?

Нека да каже, дали е за НАТО.

--Защо мълчи?

таралеж Честит имен ден и от мен! Слава Богу, че на такъв празник не се кани, та не се чувствам като натрапник, още повече, че случайно попаднах тук

Беше страхотно преживяване тичайки по страниците, а на една се просълзих...Вероятно е случайно, но сте пуснали чудесен текст на предишната страница от най-добрия ми приятел Богдан.......За мен България е две неща-Родина и мястото, където живее той - невероятния финяга, мъдреца и странника, а останалото са...спомени

Клио Мони, благодаря ти за красивите цветя

Таралеж, радвам се, че си се отбил. А щом си се и просълзил, значи сме от една "кръвна група"

Весела Цветница на всички! На темата - специален подарък. Няма цветя, но е много цветен

Гурбет Гюро Казах миналата седмица, че отивам на кино да гледам "Страданието на Христос" или там както са го превели по-разбиращите от тези неща в БГ, но филма го пуснаха едва тази седмица в четвъртък, та го гледах чак днес.

Средна работа. Има силни моменти, но като цяло - половинчато нещо, особено за нас православните! Те католиците се навират по просеките на Ерасулим и си представат какво ли не случило се на Христос. Та тези неща, ожесточени до крайност ни представят Мел Гибсън $ компания.

Далеч, далеч от онова, което е Христос за разбралите устоите на Истинското Християнство и тачещи Сина Божи зарад Делото му на Земята!

Но идете и вижте го. Една различна гледна точка за последните дни на Христос на Земята, пренаситена с насилие и облята в кръв с галони! По-чувствителните, за всеки случай, вземете си по една копринена кърпичка, ще ви послужи!

От салкъма цвете бело!

Анонимен361
1980

Compositeur : Jeff Jordan / Vladimir Cosma

Label : Barclay

Paroles :

Met you by surprise

I didn't realize

That my life would change for ever

Saw you standing there

I didn't know I'd care

There was something special in the air

{refrain}

Dreams are my reality

The only kind of real fantasy

Illusions are a common thing

I try to live in dreams

It seems as if it's meant to be

Dreams are my reality

A different kind of reality

I dream of loving in the night

And loving seems all right

Although it's only fantasy

If you do exist

Honey, don’t resist

Show me your new way of loving

Tell me that it’s true

Show me what to do

I feel something special about you

Dreams are my reality

The only kind of reality

May be my foolishness is past

And may be now at last

I'll see how the real thing can be

Dreams are my reality

A wondrous world where I like to be

I dream of holding you all night

And holding you seems right

Perhaps that's my reality

Met you by surprise

I didn't realize

That my life would change for ever

Tell me that it’s true

Feelings that are new

I feel something special about you

Dreams are my reality

A wondrous world where I like to be

Illusions are a common thing

I try to live in dreams

Although it's only fantasy

Dreams are my reality

I like to dream of you

Close to me

I dream of loving in the night

And loving you seems right

Perhaps that’s my reality

______________________

ФЪРКАТИЧКО
Честит празник, Клио !

Честито на именниците у дома !

Сибила Весел празник, Клио!

Поздрави и усмивки за именницата !

Бъдете здрави!

цъфте

Клио честит празник

si

цъфте

да е жива и здрава именницата

si

цъфте

само да те радва

Редактирано от - цъфте на 04/4/2004 г/ 20:24:10

Бреййй Напоследък много кино, много нещо в тази тема...
ФЪРКАТИЧКО Брейййй, хубава си е темата, нали ?

Като минат празниците-още повече кино ще има.

Включвай се и ти.

Клио Брей, остави ни да поотдъхнем и да се повеселим малко на празника, де

Цъфте, нямам думи - каква феерия от цветове, каква красота си донесла тук, благодаря ти!!!!

Фър, Сиби, Мони, благодаря и от името на моята малка чаровница, която днес е много щастлива А като добавим и предстоящите две седмици ваканция...

Гурбет Гюро, The Passion of Christ излиза тук следващата или по-следващата седмица и задължително ще го гледам. Това, че е преднамерено натуралистичен и кървав, съвсем искрено ме плаши - без да съм прекалено чувствителна, не понасям жестокости на екрана. Но няма да го пропусна. Ще пиша и аз тук, живот и здраве.

Ано с песента от La Boom - нямаш представа как ме зарадва Страхотен подарък си ми направил. Вече писах по-горе колко харесвам и филма, и темата, и актрисата.

Лека вечер на всички!

цъфте

лека нова седмица и радостна ваканция

si

*Мони*

Klio, приятна седмица, чудесна ваканция!

Hauptmann Серджо Леоне: Спомени (продължение)

Вдъхновения за шепа долари

Още от първия си филм започнах особено красивата игра на “видимо-невидимо” в кадрите. По-късно тя се превърна за мен в основополагаща, внасяща специфична тънка ирония в цялото произведение. Винаги жонглирам с илюзията и зрителската фата моргана. И знаете ли откъде идва това? От Магрит. Обожавам го и изображението във филмите ми до голяма степен изразява почитта ми към него. Но също така сред останалите ми фаворити е и Де Кирико. Дори имам няколко негови платна вкъщи. Смятам, че ако не беше той, Салвадор Дали никога нямаше да съществува. Де Кирико драматично откъсва рисунъка от историята на изобразителното изкуство. Обичам и Макс Ернст, Виктор Браунер, Ван Гог, Гоген, Реноар и най-вече Дега, който внася толкова живот в композициите си. Представям си го като велик режисьор. Само погледнете балерините му - нито един от жестовете им не е академичен. Уважавам и мрачния, а не дворцовия Гоя. Презирам “Голата Маха”. А Гоя може така да си играе със светлината в картините. Много дълго съм го изследвал, особено в онези детайли, които изобразяват гърмежа на оръжията. Веднъж показах тези платна на оператора си Тонино Дели Коли и му казах: “Ей така искам да изглежда на екрана!” Раздразнен, той ми отвърна: “Да, ама тоя кучи син е поставил зад човешките фигури прожектор от 5000 вата! Само така е постигнал това уникално осветление!”

Доста често започвам работата си по даден филм, като сядам заедно с Тонино и двамата анализираме определени картини. Например за “Имало едно време в Америка” използвахме творбите на Норман Коуел, Реджинъл Марч и Едуард Хопър.

* * *

Има и много писатели, които непрестанно ме вдъхновяват. И никога не съм преставал да чета. Ако трябва да спомена няколко имена, това са американците Дашиъл Хамет и Реймънд Чандлър. Скоба - винаги съм предпочитал и американския театър. На сцената у нас италианските актьори все ме отвращават, като бутафорно “тананикат” текста. По лошо даже - лаят. Докато американците на сцената играят. Да се върна на писателите. От французите обичам Жан Кокто и особено Луи-Фердинан Селин. Винаги съм искал по него да заснема филм. Но има и друго - не знам дали имам право да докосна шедьовър. Страх ме е. Когато ужасно обичам един автор, просто се задушавам от това чувство. А аз също съм автор, макар в киното, който трябва да измисля. Преди години имах намерението да адаптирам “Сто години самота” на Маркес. Но тук е различно - всичко е въпрос на въображение. И аз съм напълно свободен да правя с текста каквото си поискам.

* * *

От италианските писатели най-добре, и лично, познавам Пиер Паоло Пазолини. Той беше родом от Северна Италия, но Рим го вдъхновяваше неимоверно. Трябва да призная, че предпочитам романиста Пазолини пред режисьора Пазолини. Много интересна личност! За всяко нещо имаше твърда и ясна позиция. Затова го и изхвърлиха от комунистическата партия. Легендата разправя, че причината е неговият хомосексуализъм. Не е вярно това! Ама че шега! Толкова педали имаше... Всъщност Пиер Паоло не го търпяха, защото все спореше. Той бе един разочарован католик, който благодарение на своята култивираност и интелигентност много бързо разбра, че комунизмът не е идеология, a религия, която върви към слепотата. Пазолини си бе един тих анархист, който искаше да запази свободата на духа си и затова винаги се опъваше на доктрините.

Никога няма да забравя следното: точно приключвах “Имало едно време… Революция” (1971), а вече имаше хора, които разправяха, че филмът е кръгла нула. Пазолини се изправи: “Но моля ви! Млъкнете! Леоне не може да направи лош филм. Опитва нещо по-специално. Може и да няма огромен зрителски успех, всичко се случва. Но “Имало едно време... Революция” ще бъде хубав филм. Серджо Леоне не греши!” Много се трогнах от тази защита. А Пазолини добре знаеше, че не съм почитател на киното му. Честен и открит човек.

* * *

След “Родоският колос” (1961) отказвах да снимам каквото и да било. Плюс това италианското кино бе в пълна криза. “Содом и Гомор” (1962) на Робърт Олдридж, където асистирах, и “Гепардът” на Висконти бяха изяли всички възможни пари. Така че никой от режисьорите не можеше да разчита на грандиозен бюджет. Малко по-късно, през 1964, киноагонията вече бе пълна. Дълго мислих какво да правя. Виждах, че адаптациите по Карл Май много добре вървят, и реших да се опитам да направя един уестърн. По същото време гледах и филма на Куросава “Седемте самураи” - това не е шедьовър, а прекрасно замаскиран Дашиъл Хамет. Ако трябва да сме коректни, първият уестърн въобще е измислен от Омир. Това са универсални истории, защото разказват за индивидуалността “Търсачите” на Джон Форд, “Мъжът със златния колт” на Едуард Дмитрик, “Уинчестър 73” на Антъни Ман, “Рио Браво” на Хауърд Хоукс - това са големите кинообразци на уестърна. Но аз не исках да ги имитирам. Пък и никога не разбирах това случайно и мигновено появяване на женските персонажи по прозорците. Например и до ден днешен се питам какво изобщо прави Ронда Флеминг в “Престрелката край О.К. Корал” на Джон Стърджис. Само Джон Форд успяваше логически да изведе женското присъствие в разказа. Защото бе оптимист - също като Франк Капра.

* * *

За пет дни заедно с Дучио Тесари измислихме сценария на новия ми филм - “За шепа долари” (1964). Той до последно нищо не разбираше и все ми казваше, че съм луд. Особено когато ставаше въпрос за актьорите. А аз си бях набелязал вече няколко вдъхновяващи имена. Хенри Фонда, Клинт Истууд, Джан-Мария Волонте...

(Следва)

Миличка Клио, и от мен поздрави!

После ще поразгледам повечко.

Сега пускам Сандра Бълок. Снощи не можах да гледам целия филм с нея, но аз съм го гледала друг път и винаги си я харесвам как играе.

Hauptmann Серджо Леоне: Спомени (продължение)

От Хамлет до Мориконе

"За шепа долари" (1964) бе белязан с големи актьорски преживявания. Горкият Хенри Фонда. С него се случи голямо недоразумение. Бях му изпратил сценария на филма, обаче никой явно не му беше съобщил. На нашия екип пък казаха, че актьорът отказва ролята. По-късно, когато филмът излезе и би всички касови рекорди, Фонда ужасно се ядоса. Разбра, че някой е изиграл мръснишки номер, и в крайна сметка си смени агента. Продуцентите Хари Коломбо и Джордж Папи от "Джоли филм" (Рим) натискаха на негово място да взема Ричард Харис, който струваше 200 000 долара. Аз не го харесах. Предпочитах Джеймс Кобърн, но сумата от 250 000 не зарадва финансистите.

* * *

Гледах епизод от някакъв телевизионен сериал - казваше се Rawhide. Там открих моето лице - Клинт Истууд. Никога няма да го забравя. Имаше диалог, обаче Истууд не проронваше нито дума. Придвижваше се плавно в кадъра, сякаш плуваше. Много харесах елегантната му небрежност, макар че Клинт бе доста млад, доста гладко изпръснат и въобще доста… непокварен и чист на пръв поглед. Оттук нататък знаех, че трябва здравата да замаскирам тази невинност. Предложих му ролята. И той се съгласи за 150 000 долара - сума на половината от хонорара му в телевизията. Естествено продуцентите заподскачаха от радост и забравиха за Ричард Харис. Спомням си как отидох да взема Истууд от летището. Той се появи облечен лошо - като типичен американски студент, но на мен не ми пукаше. Лицето му и странното му присъствие ме интересуваха. Клинт говореше малко - точно като в Rawhide. Само промълви: "Ще направим хубав уестърн заедно." Метнах му едно пончо на раменете и шапка на главата - за да натежи малко и придаде напрежение във фигурата му. Нямах никакъв проблем с него освен един - Клинт никога не бе пушил. И изведнъж се намери с фас "Тоскана" в устата - италианската малка, силна и тежка цигара. Това допринесе за измъчения му вид.

Клинт бе лесен за режисиране - той бе толкова естествен. И имаше само три вида появявания във филма: с цигара, с шапка или без шапка. Студеният му глас внасяше особен вид митология. Приличаше ми на нещо средно между Хамлет и Архангел Гавраил, който изведнъж казва: "Ти си въоръжен. Но на това място срещу теб има само смърт."

* * *

Най-голяма паника сред продуцентите внасяше името на Джан-Мария Волонте. Носеше му се лошата слава на театрален актьор и никой не можеше да си го представи като жесток и лош каубой. Дори ми казаха със спокоен тон: "Господин Леоне, вие сте луд. Искате Джан-Мария Волонте? Много добре. Искате да се забавлявате? Много добре. Но запомнете следното - можете да правите каквото си поискате, но нямате право да надхвърляте бюджета. Оттук нататък повече за пари с вас няма да говорим." Голяма работа - аз исках Волонте и го взех, колкото и да струваше това. По-късно разбрах, че е истински мошеник, театрален смешник, глезено дете. Но за ролята вървеше страшно. Освен това, докато снимах, непрекъснато си мислех за сицилианските марионетки, за кукления театър, за идеята, че може да се говори за съвременни неща и чрез езика на жеста и музиката. Когато снимките приключиха и Волонте видя филма, той възкликна невъздържано: "Стана! Това е чудо!" А Клинт Истууд - той бе просто доволен.

* * *

"Когато един мъж с револвер срещне мъж с пушка, мъжът с револвера е мъртъв." Със "За шепа долари" исках да опровергая тази прочута фраза.

* * *

Исках "За шепа долари" да има много индивидуален стил - близък по форма с музикално произведение. Днес мога да кажа, че Енио Мориконе не е моят композитор. Той е моят сценарист. Винаги замествах несполучливия диалог с инструментален мотив, излизащ от погледа на дадено действащо лице и преминаващ в музика на едър план. Това бе моят начин да кажа много повече неща, отколкото само с думите. Не съм го измислил естествено. Преди мен има Чаплин и Айзенщайн. Щастлив съм, че открих Мориконе. Всъщност с него сме съученици, но аз го бях забравил. Препоръчаха ми го от "Джоли филм". Не го харесах в началото. Влязох у тях и той ми каза, че сме били в един клас. Реших, че блъфира, но Мориконе извади някаква стара снимка за доказателство. Казах му директно: "Виж какво, музиката ти за "Гринго" е... архаична нула! Лоша имитация на Дмитри Тьомкин." За моя почуда Енио бе съгласен с мен. Предложих му да ми покаже нещо и той изсвири фантастична тема. Това беше! Уви, продуцентите сметнаха мотива за много интелектуален, така че с Енио взехме основата на една американска фолкпесен - On the wind. Стана страхотно. Когато взех ролката със записа, казах на Мориконе: "Ти направи филма. Тичай на плажа, защото твоята работа приключи. Само ми намери един свестен свирач на устна хармоника." И Енио намери. Ангажирах свирача във всички мои филми занапред и той стана много богат.

* * *

Премиерата на "За шепа долари" бе на 27 август 1964, четвъртък, в разгара на ваканцията, в едно от най-мизерните и загубени кина на Флоренция. На екрана имаше нещо като цвят, дървените седалки не бяха сменяни от измислянето на киномашината. Салонът бе наполовина пълен. Минаха петък, събота, неделя, понеделник - най-тежките дни за италианското кино. И чудото стана. Филмът счупи всички рекорди. Франческо Рози ми се обади и каза, че е очарован. Шест месеца след излизането филмът бе пръв в боксофис-класациите на много страни. Питаха ме дали с уестърна ще продължа идеята за отмъщението, а аз отговорих: "Не знам дали имам желание. Може би. За да ви разочаровам. Ще се казва..." И тогава ми дойде ново заглавие в главата - "За няколко долара повече". Друго не знаех - ни сценарий, ни история, нищо. Само, че ще взема Джан-Мария Волонте и Клинт Истууд отново във филма си.

* * * * *

(Следва)

Клио Хауптман, текстовете много ми харесаха. Особено предпоследния в началото, където казва, че изображението на филмите му е повлияно от Магрит Нямам спомен за това, честно казано, но връзката кино/живопис винаги ме е интересувала. А като каза, че харесвал Селин, направо ме разби Май ще трябва да изгледам повторно и по-внимателно филмите му.

Намерих една хубава снимка от A Fistful Of Dollars и те допълвам с нея.

а също и с това.

КЛИНТ ИСТУУД

"Обичам духа на актьорската игра. Обичам да гледам актьорите, обичам да ги режисирам."

Роден на 31 май 1930г. в Сан Франциско.

Дебютира като актьор през 1955г. във филма "Франсис във флотата" на режисьора Артур Лубин.

В началото на актьорската си кариера снима незначителни роли във филми на ужасите. Придобива известност с участието си в телевизионния уестърн "Груба кожа" /1958-1964/.

По-късно професионалният му нюх го отвежда при италианския режисьор Серджо Леоне. В трите прочути уестърна на Леоне, Клинт се превръща в "Мъжът без име" - наемен убиец, войник на съдбата с пура в ъгълчето на устата си и пронизващ кос поглед.

"За шепа долари" /1964/ е по сценарий на самия Истууд. "За няколко долара повече" и "Добрият, лошият и злият" са последвалите два филма, в които властват героичните каубои защитаващи правата на индивида, мъже способни да решат своя или чуждия живот за 2 секунди. Героят на Истууд в последния филм от трилогията изказва такъв принцип на суровата действителност в Стария Запад: "Хората на този свят са само два вида, приятел: едните са с пищова, другите копаят. Ти копаеш."

Срещата на Истууд с режисьора Дон Сийгъл е съдбовна за промяната на типажа на героите му. Каубоят вече е в градска среда - това е началото на поредицата от детективски филми на актьора. Ченгето Хари Калахан /"Мръсния Хари"/ носи много от чертите на своя предшественик каубой, но вече е обвързан със справедлива кауза: в борба срещу психопата убиец в "Мръсния Хари", срещу бюрокрацията в полицията в "Силата на Магнума", срещу терористична организация в "Насилникът" и др.

През 1969г. Истууд основава собствена филмова компания и започва да режисира голяма част от филмите си. През 1970г. режисира първия си филм "Изсвири Мисти за мен". Успява да разнообрази стереотипа на равнодушния пазител на реда. Той е миролюбив фермер в "Джоси Уелс - извън закона", или психически неуравновесен пилот в "Огнена лисица" /1982/, странен свещеник с револвер под расото в "Бледия ездач".

Следва сериозна режисьорска работа и роля във филма "Бял ловец, черно сърце", където Клинт пресъздава образа на големия американски режисьор Джон Хюстън. Изисканата режисура на филма "Птица" разкрива непознати страни на Истууд, който вече е от другата страна на камерата. Филмът за джаз-саксофониста Чарли Паркър е невероятно изражение на страстта на режисьора към джаз музиката.

Режисьорските му успехи продължават с "Непростимо" /1992/, за който получава награда "Оскар" за най-добра режисура и номинация за най-добра актьорска игра. Следва романтичната драма "Мостовете на Медисън" /1995/, където отново е блестящ режисьор и актьор в компанията на Мерил Стриип.

За най-новия си филм "Реката на тайните" /2003/ режисьорът Клинт Истууд получава номинация за "Златен Глобус" и специалната награда на Асоциацията на филмовите критици.

Hauptmann Благодаря

* * * * * * * *

Серджо Леоне: Спомени (продължение)

Ловецът на глави

“Тук животът не струва нищо, а смъртта има висока стойност”, от тази фраза тръгна “За няколко долара повече”. Трябваше ми някаква документална база, за да мога да заснема новия си филм. Взех за сценарист Лучано Винченцони. Той бе работил доста с асовете Пиетро Джерми и Марио Моничели. Двамата започнахме да търсим нова реалност. Тази на историите за bounty killers, митичните ловци на глави, “чистачите на Запада”, които измитат боклука на тогавашния свят. Всъщност това си е било престижна и властна професия. Докато подготвях филма, четох, че всеки от тия типове държал в джоба на жилетката едно отрязано човешко ухо. Влизал в местния бар и показвал ухото. Без много демонстрации, но достатъчно настойчиво, за да го видят. После ловецът сядал на бара. Искал празна чаша и бутилка уиски. Слагал ухото в чашата и наливал уискито. После отпивал. Ухото било от последния “лов” и принадлежало на бандит на стойност 5000 долара. Този ексхибиционистичен акт нямал нищо общо със самохвалството, а ясно показвал, че килърът е готов да убие всеки, койито се опита да го застреля в гръб. По тоя случай с Винченцони изследвахме и гробищата Boots Hill, или “хълмът на ботушите”. Знаете ли откъде идва името? Като поредно потвърждение, че навремето мъжете са умирали с ботушите на краката си. Никога в леглата си.

* * *

“За няколко долара повече” се занимава именно с приятелството между двама ловци на глави, които упражняват тази твърде опасна професия на границата на легалността. Единият е бивш военен, култивиран и рафиниран мъж - винаги имащ точен план-проект в главата си преди всяко поръчано отмъщение. Роля само за Джан-Мария Волонте. Вторият ловец е просто професионалист. Той си върши работата. Циничен е... Абсолютен робот, който се интересува само от парите. И това е най-голямото престъпление според мен: движещата сила за човешките действия да бъдат само парите. Клинт Истууд бе закован тук.

* * *

Търсех нови лица, прелитайки в продължение на 11 часа над океана. Така открих Лий ван Клиф. Приличаше на момче-фризьорче от южна Италия. Същевременно имаше орловия нос и осанката на Ван Гог. Кацнах на летището и заявих, че искам този актьор. След два дни издирване се свързах с агента му. Разбрах, че ван Клиф е прекарал три години в болница. В алкохолен делириум паднал и си изпочупил всички кости. След лечение от алкохолизъм напуснал киното и се отдал на рисуването. И мизерията. Срещнах се с Ван Клиф. Посивели къси коси, адски мръсно манто... Казах на асистента си: “Отивай веднага да подписваш договор с Ван Клиф. Преди да съм почнал да говоря с него! Ако тръгна да водя разговори, ще го сметна за идиот и няма да го взема. А ако не го взема - ще направя страхотна грешка!”

* * *

Клаус Кински - всеки ми казваше “пази се от него и непредсказуемите му кризи”. Обаче с мен бе ангел небесен, самата бебешка невинност. Прецизен, точен, мил и търпелив. Много ми се искаше с него да направя римейк на “М” на Фриц Ланг. После Дейвид Лийн го гледа в “За няколко долара повече” и го взе за “Доктор Живаго”.

* * *

Със “За няколко долара повече” имах много проблеми с цензурата. Голяма работа. Радвах се на отзивите на колегите. Като Стенли Кубрик: “Без Серджо Леоне никога нямаше да мога да направя “Портокал с часовников механизъм”. И Сам Пекинпа: “Без Серджо нямаше да заснема “Дивата банда”. В техните думи нямаше някаква връзка със сюжета и темите в “За няколко долара повече”. Те по-скоро се отнасяха до скъсването на мухлясалите жанрови конвенции.

* * *

Отидох при Енио Мориконе и му разказах филма, така сякаш е приказка за феи. После му обясних броя и видовете на музикалните теми, които исках. Всеки персонаж трябваше да си носи своята мелодия. Накрая си имахме полифоничен вариант, където темите се преплитат, без да си пречат. На записа прослушвах нещата стотици пъти, после обсъждах с Енио видовете и броя на инструментите. Е, той понякога задрямваше, а аз заставах на диригентския пулт с думите: “Хайде, маестрото спи. Продължаваме без него.” Направих му страхотен номер. Мориконе пак бе заспал. Затворих всички врати на студията, изгасих светлините в коридорите, влязох в апаратната, отворих до дупка микрофона и с глас от отвъдното казах: “Морикооонее, Морикооонеее, как не те е срам. Цял свят работи. А ти спиш!” Енио подскочи от страх. Мислеше, че Господ му чете конско. Опита се да излезе, но бе заключено. И така Мориконе остана половин час в мрака, страха и мъката. Накрая го пуснах все пак.

(Продължението следва)

Колю377
Хаупт,

я подскажи отде измъкна това ?

Клио

ПЕДРО АЛМОДОВАР

Педро Алмодовар – наред с Роберто Бенини или Люк Бесон – е един от най-ярките съвременни европейски режисьори. Наследник на Луис Бунюел и Карлос Саура, ухажван и от Холивуд

Роден през 1949 г. в Calzada de Calatrava, село в Ла Манча. След средното си образование, което той определя като “впечатляващо религиозно”, пристига седемнайсетгодишен в Мадрид с намерението да се запише във Филмовата академия. Тя е обаче закрита от Франко и тъй като няма средства за дълго университетско образование, Алмодовар започва работа в националната телефонна компания. Тази работа му дава възможност да наблюдава отблизо градската дребна буржоазия, непозната за него, която по-късно ще го вдъхнови за многобройни персонажи.

1974 е годината на първата му творба – късометражен ням филм, последван от още десетина до 1978 г. За четири години, между баровете и фестивалите за аматьори, между галериите и Синематеката на Мадрид, дебютантът си създава репутация, която привлича все по-многобройна публика на прожекциите на филмите му, замислени като много оживено шоу: интригата е предшествана от измислени новини и измислени реклами, режисьорът сам имитира гласовете на всичките си герои или въвежда на живо с малък магнетофон песните на филмите. Стилът “Алмодовар” е вече факт. Игра на референциите и пародиите, кръстосване на жанровете, провокация и насмешка – основните компоненти са налице.

13-те пълнометражни филма, реализирани досега от Алмодовар, са твърде самобитни: могат най-общо да се определят като “мелодрами на съвремието”, най-общо на “женска” тематика, филми на екстремалните ситуации, на изпепеляващата емоция, която никога не прелива към сантименталност. Истински сюрреалистични платна, в които еклектизмът не знае граници, а графичното начало е част от повествованието. Алмодовар подбира лично декорите, цветовете /неговият цвят е червеният, който присъства практически във всеки кадър/, костюмите. Чисто визуално филмите му са зрелищен спектакъл, илюстрация на взаимовръзката театър/кино.

Последните филми на Алмодовар, познати на българската публика:

2002 – “Говори с нея”

1999 – “Всичко за майка ми”

1997 – “Жива плът”

1993 – “Кика”

1990 – “Ела, завържи ме”

1988 – “Жени на ръба на нервна криза”

1986 – “Матадор”

Клио
Педро Алмодовар за жените, киното и... "Всичко за майка ми"

/интервю за "Телерама", със съкращения/

Tелерама: Казвате, че се ръководите от инстинкта си, работейки върху сценариите...

Педро Алмодовар: Да, и понеже имам много развинтено въображение, понякога отивам доста по-далеч от първоначалната идея.

T.: Отново успявате да пресъздадете невероятни женски образи. Пак ще се говори за удивителното ви познаване на женската чувствителност...

П. : И пак ще отговоря, че жените ме въодушевляват... Достатъчно е да ги наблюдаваш, да ги слушаш. За мен това любопитство към жената датира от детството ми. Спомням си майка ми и баба ми, които успяваха да избегнат истински драми благодарение на дарбата си да играят комедия.

T. : Да лъжат?

П. : Да лъжат, ако щете, но аз предпочитам думата “симулират”. Та така: винаги съм писал, мислейки за тази способност на жените да симулират, да играят, да импровизират, когато са изправени пред сериозни ситуации в живота.

T.: Естебан, синът на героинята ви Мануела, е доста по-различен от момчетата на неговата възраст – иска да стане писател, увлича се по киното и обожава театъра. Да не би малко да прилича на младия Алмодовар…

П.А. : Който също обичаше много майка си... Макар да не е автобиографичен филм, наистина се чувствам близък до този младеж.

T. : Както и постоянното връщане към театралната постановка на “Трамвай желание” …

П.A. : Често използвам откъси от други филми в моите. Никога не го правя просто като жест на уважение, откъсът играе важна роля при мен. В случая сме в гримьорната на Бети Дейвис. Ложата е за мен привилегировано място, нещо като полу-свещено пространство на женствеността. Докато се подготвя, докато се гримира, актрисата никога не лъже, не играе. Виждайки четири жени да разговарят в гримьорна, имам чувството, че това е начало на невероятна история за разказване, просто разговорът им. Оттук тръгва и историята във “Всичко за майка ми”. Наблюдавайки именно тази сцена, Естебан разбира, че трябва да напише нещо за майка си…

T. : В този филм отивате твърде далеч в изострените емоции, прехвърлянето на границите, крайните ситуации. Как правите това при писането?

П.A. : Нямам задръжки при писането; точно обратното е в живота, където не обичам да показвам чувствата си. На ниво сценарий успявам да изпитам емоцията на героите. Развълнуван съм, понякога повече от развълнуван, изпитвам болка. Някои сцени пиша със сълзи на очи и свит на топка корем. Комично, но факт. Добре, че като пише човек, е сам…

T. : Само крачка дели невероятно силни сцени от смешното. Как успявате да не я прекрачите?

П.A. : Винаги съм рискувал, но мисля, че искреността помага да не се прехвърли границата, за която говорите. Ако се опитате да разкажете историята на “Всичко за майка ми”, вън от контекста, ще излезе нещо като куклен театър, някаква шутовщина. Всеки от елементите излиза като че ли от роман-тържество на кича. Филмът обаче е пълната противоположност на това. Огромната разлика между това, което разказвам, и начина, по който го разказвам – ето какво ме е интересувало винаги. И после, вярно е, че режисьорите и сценаристите рядко навлизат в тази зона на нетърпимата болка. Няма много ориентири, човек се осланя на собствената си чувствителност.

T. : Винаги сте изисквали – и сте получавали – от актьорите да “се изразяват без никакви задръжки, напълно безсрамно”, както бяхте казал при излизането на “Жени на ръба на нервна криза”. Този път обаче актрисите ви са изискано сдържани в емоциите. Защо?

П.A. : Това беше моят избор, и на него, според мен, се дължи успехът на филма. Това е мелодрама. Тези жени преживяват ситуации, предразполагащи към страхотни излияния: имат всички основания да плачат, да ридаят, да си удрят главата в стената. Аз обаче поисках от тях да са сдържани, почти хладнокръвни. Като че ли съм чешки режисьор, или не, по-скоро шведски... Търсех човешката истина. Тази истина, която наблюдаваме в живота: отвъд една степен на болката се появява вакуум в изразяването й. Лицето не може да покаже вече нищо. Исках точно това да постигна в частност у Сесилия Рот /майката на загиналото момче, б.пр./, именно това безизразно лице. Да не изразява нищо. Nada. Nada de nada. Това е двойно по-експресивно на екрана.

T. : Смяна на тоналността. Продължавате обаче с еклектизма…

П.A. : Но винаги се опитвам да започна всеки нов проект с нов поглед. Търся не толкова стила, а музиката. Мисля, че това, което най-добре отличава филмите ми помежду им, е актьорската игра. В “Закон на желанието” напр. те често стигаха до истерия. Но нямаше много място за грешка, защото историята бе доста неправдоподобна, често гротескна... Във “Всичко за майка ми” сме в зоната на отчаянието. Това неизбежно поражда съвсем друга музика.

T.: Като ви слуша човек, усеща с какво огромно удоволствие разказвате, пресъздавате атмосферата на филмите…

П.A. : Да. Още от малък си бях разказвач, обичах да разказвам познати на всички истории, но по мой си начин. Отивах на кино със сестрите ми и на връщане им преразказвах по пътя целия филм. Те винаги предпочитаха моята версия пред тази, която бяха гледали. Когато започнах да правя филми, продължих да разказвам това, което ми е на сърце, и създадох филмите, които имах желание да създам. Със същата щедрост. Без да пресмятам емоциите. Просто с различно вдъхновение...

Клио, не ги харесвам филмите му, ако трябва да съм честна. Доста изчанчени ми се струват.

Поствам и още една актриса. "Зоро" не можах да го гледам наскоро, но нищо.

Клио Здрасти, Тя. И аз започнах да го харесвам... едва след третия гледан филм, най-вече след "Всичко за майка ми". Но сега ми е сред любимците

Харесват ми думите му за жените в интервюто по-горе, споделям ги. Жената като вродена актриса в живота

***

Някои известни актьори, снимали се във филми на Алмодовар

Антонио Бандерас /преди да се запилее в Холивуд / - във филмите

- “Лабиринт на страстите”, 1982

- “В мрака”, 1983

- “Матадор”, 1986

- “Закон на желанието”, 1986

- “Жени на ръба на нервна криза”, 1986

- “Ела, завържи ме”, 1990

***

Виктория Абрил - във филмите

- “Ела, завържи ме”, 1990

- “Остри токове”, 1991

- “Кика”, 1993

***

И Пенелопе Крус във "Всичко за майка ми"

Редактирано от - Клио на 06/4/2004 г/ 16:13:06

Hauptmann Серджо Леоне: спомени (продължение)

Добрият, лошият и злият

Когато обявих, че новият ми филм “Добрият, лошият и злият” (1966) ще бъде последният ми уестърн, си вярвах безгранично. Планирах го като точката в една трилогия. Но всъщност не знаех откъде да започна историята. Тогава в главата ми се появи онази велика Чаплинова сцена от “Мосю Верду” с трибунала. Чаплин се изправя пред съда и казва: “Господа, що се отнася до престъпленията, аз съм просто един малък дилетант в сравнение с президентите, правителствата и хората, които обявяват войни.” Като вдъхновение ми дойде и един пасаж от книгата на Емилио Лусо “Година върху високото плато” (по-късно върху нея Франческо Рози засне “Хора против”). Там един капитан казва следното: “Трябва да се пие. Да бъдем пияни. Това е най-доброто ни оръжие. Без алкохола никой не стига до края.” В началото исках да опиша войната между Севера и Юга в Америка заедно с жестоката реалност и човешката глупост. Нещо като филм-плутовски роман, така си представях нещата. Чел съм, че 20 хиляди души са загинали в южните концлагери. Много хора забравят факта, че и северняците са вършели мъчения. Е, мен Севера ме интересуваше. Знаех и друго: с изключение на “Отнесени от вихъра” (1939) на Виктор Флеминг, където не виждаме истинското на лице на войната, филмите за Севера и Юга никога не са вървели. Фред Цинеман искаше да снима за южните лагери, но никога не намери пари. Гражданската война в Америка е сюжет табу, защото реалността й е безумна. Истинската история на Щатите е изградена върху такова уникално насилие, което литературата и киното никога не са посмели да покажат. Аз не вярвам на официалните данни, може би защото съм отраснал по време на фашизма. Така че “Добрият, лошият и злият” отприщи старите ми рефлекси.

* * *

Добре, че предишните ми филми имаха успех в Америка, иначе никога нямаше да получа картбланш да снимам. Когато снимките на “Добрият, лошият и злият” приключиха и филмът излезе на екран, ме обвиниха в акцентиране върху анархизма и фалшивия патриотизъм... От гледна точка на днешния ден ще кажа, че истории ала “Индиана Джоунс” не ме задоволяват. Много е празно. При мен анархията е истинска - идеите на анархистите са близки до моите. Но в “Добрият, лошият и злият” нещата са още по-комплексни. Много харесвам персонажите си - Блондина (Клинт Истууд), Туко (Илай Уолък) и Сентенца (в ролята е Лий Ван Клиф, като първоначално си мислех за Чарлс Бронсън). Любимата ми сцена е, когато Туко казва на Блондина: “Аз съм сам. Имах брат. Той стана свещеник, защото беше прекалено голям подлец, за да стане бандит. И сега точно той, този брат, ще ми държи морал! А аз трябваше да се грижа за семейството - заради тяхното оцеляване станах бандит. Но ако трябва да сравняваме мен с него, то аз съм по-добрият...” Това е и моят отговор на всички обвинения, отправени към мен.

* * *

Обожавам смешното излъчване на Илай Уолък. Гледах го в “Завладяването на Запада”. Там играе бандит, който скача от влак. Шерифът заедно с малкия си син го чакат на гарата. Уолък не е въоръжен. Разменя няколко думи с шерифа, вижда ужаса в очите на детето и разбира, че бащата се страхува точно толкова, колкото и синът. Уолък се обръща, след което рязко казва “Па!” с насочен като пищов показалец. Ха, та този актьор е истински клоун. А на мен ми казваха: “Не му се доверявайте! Той идва от “Актърс студио”! ”

По време на снимките на “Добрият, лошият и злият” Уолък ме взе на подбив. Макар да не съм актьор, показвам по време на репетиция мизансцена в кадрите, за да се знае какво искам. Това забавляваше Илай. И той все ми казваше с ирония: “Серджо, ами как точно се появявам тук...” Върнах му го. На края на филма той тръгва към гробницата със скритото злато. Накарах го да влезе вътре тежко, с достойнство и с напрежение. Пълна тишина. Камерата работи. В сюблимния момент, без Уолък да знае, пуснах едно куче да му се мотае около краката. Така заснех абсолютната му изненада. И това не беше просто шега или гег. Пречупих драматизма на сцената и избягнах риска от подхлъзване към мелодрамата.

* * *

Филм-концерт - това е “Добрият, лошият и злият”. Музиката тук звучеше през цялото време, превръщаше се дори в елемент на действието. Например в тази сцена, когато в концентрационния лагер оркестър затворници свирят, за да заглушат виковете на тези, които ги мъчат в момента. Често пускам музиката към филма на снимачната площадка. Това дава друга атмосфера на заснеманата сцена. Актьорите се вдъхновяват повече. Клинт Истууд възприе добре метода. По-късно, по време на “Имало едно време на Запад”, Хенри Фонда не хареса първоначално идеята нещо да му свирука, докато той играе. Разконцентрираше се. После свикна и систематично молеше за музика във всеки план.

* * *

Боб Кенеди заяви в една своя реч, че е гледал един италиански уестърн със заглавие “Добрият, лошият и злият”. След което добави, че би искал да използва същото име за бъдещата си предизборна кампания. Ставаше въпрос за конкуренцията между него, Никсън и Джонсън. Единственият проблем бе разпределението на ролите...

* * * * *

Продължението следва...

Редактирано от - Hauptmann на 06/4/2004 г/ 13:29:55

Анонимен383
ФЪРКАТИЧКО Клио, и аз харесвам Педро Алмодовар.

Всъщност съм гледала само два негови филма-

"Матадор" и "Всичко за майка ми".

И двата направо ме разтърсиха .

Малко знам за него, така че благодарности за интервюто.

Клио И мен ме впечатлиха точно тези два филма.

В България бях гледала "Жени на ръба на нервна криза" - почти не го приех, а може би не съм била на подходящата възраст?; "Кика" - направо се зашеметих, видя ми се ТВЪРДЕ неординарен ; и "Ела, завържи ме", който също възприех като тотално неправдоподобен.

Така стана, че тук гледах "Матадор" по телевизията. Дали заради красивия Антонио , дали "от възрастта" - както казва Н.Йорданов - но ме впечатли страшно много. И по друг начин възприех, при повторно гледане, останалите филми. "Кика" казва много истини за женската чувствителност. А в "Ела, завържи ме" под странната история тече размисъл върху свободата във влюбената двойка, в семейството - ама нали трябва да си го изпитал, за да разбереш?

Когато излезе "Всичко за майка ми", дълго време не отивах да го гледам - малко му бях "сърдита", че взе Златната палма в Кан вместо "Сибирският бръснар", който ми беше фаворит Но щом го гледах, попаднах под магията. За мен това е най-силният му филм, най-зрелият може би. Невероятно наситен - от емоциите и диалозите до цветовете на екрана. Много женски, много... майчински. След малко ще пусна нещо за него. Който го е гледал, вярвам, ще се радва да си го припомни. Който не е, при възможност да не го пропуска.

Клио

ВСИЧКО ЗА МАЙКА МИ

(TODO SOBRE MI MADRE)

1999

(копродукция Испания-Франция)

Сценарий и режисура: Педро Алмодовар

В главните роли: Сесилия Рот, Мариса Паредес, Елой Азорен, Пенелопе Крус

Нелепа случайност отнема живота на единствения син на Мануела. Потресена от случилото се, тя се връща в града на младостта си, където среща няколко жени с необикновена съдба. Сред стари познайници и нови приятели Мануела успява да преосмисли живота си и да започне отново...

Мануела и Естебан миг преди момчето да загине

Мануела пред афиша на Хума Ройо - актрисата, станала повод за смъртта на Естебан

Съдбата свързва завинаги Мануела, Хума и Мария Роса

Сибила Лека нощ, Клио.

Тези ми се сториха красиво странноромантични и са за теб.

ФЪРКАТИЧКО

Клио, а от мен-филмова романтика за лека нощ.

*Мони*

Доста тъжно, че я няма още.

Клио, "Кика" беше голяма простотия. Честно казано си умрях от смях на този филм. Мисля, че и "Матадор" съм гледала, но само заради Бандрерас. За "Всичко за майка ми" нищо не мога да кажа, защото не съм го гледала.

Нали няма да забравиш днес да боядисаш яйчица на сладурите.

Приятен ден!

Hauptmann Серджо Леоне: Спомени (продължение)

Танцът на мъртвите

Още при подготовката на “Добрият, лошият и злият” Клинт Истууд заяви, че не иска да играе Блондина. Като изчете сценария каза: “В “За една шепа долари” бях сам, после в “За няколко долара повече” станахме двама. Сега сме вече трима. Следващият път ще съм придружен от цялата американска кавалерия.” Но после стана истинска звезда, както и предполагах. И повече не снима при мен.

* * *

През 1968 основах собствена продуцентска фирма “Рафран”, повиках Дарио Ардженто и Бернардо Бертолучи за съсценаристи и започнахме работа върху “Имало едно време на Запад”. Седнахме и започнахме да мечтаем върху новата история. С Бертолучи разигравахме тенис мач от идеи и хрумвания, докато Ардженто седеше встрани като рефер. И така около двадесет дни.

* * *

“Имало едно време на Запад” пресъздава визията ми за Щатите, вкарана в рамките на моята лична вселена. Желаех да направя балет на мъртвите, като стъпя върху основния митологичен материал. Отмъстителят, Романтичният бандит, Богатият собственик, Престъпният бизнесмен, Курвата... Тръгвайки от тези пет символа смятах да покажа раждането на една нация.

* * *

За ролята на гадния Франк ми трябваше актьор с непознато амплоа на мръсник. Трябваше ми Хенри Фонда! Щом се срещнах с него, Фонда ми заяви най-тържествено: “Старомоден съм. Преди да се ангажирам с вас, мистър Леоне, бих искал да изгледам предишните ви филми.” В 9 сутринта Фонда влезе в кинозалата с кошница сандвичи. Излезе в 17 с думите: “Къде е договорът?” Той е най-перфектният професионалист, който някога съм виждал! В началото на снимките обаче трябваше постепенно да го отърсвам от някои клишета - пресилена муцуна на гадняр, дебели черни мустаци и тъмни лещи за очите. Всеки ден свалях по нещо от него, а той се оставяше в ръцете ми. Исках да извадя на екрана не Франк, а Хенри Фонда вън от собствения си шаблон. Първата седмица от снимките Фонда ме засипваше с въпроси от рода: “С коя ръка - лявата или дясната посягам?” Накрая кипнах и повиках преводачката: “Кажете на Хенри, че цял живот съм го обожавал като актьор. Днес осъществявам мечтата си - да го режисирам, а той се подиграва с мен. Нека сам чувства детайлите и да решава такива проблеми без мен.” А Фонда отговори: “Леоне е прав, но той трябва да разбере, че аз съм актьор-войник на служба при режисьора-генерал, така че нямам право на грешки. През цялата си дълга актьорска кариера само веднъж раних в крака моя близък приятел Джеймс Стюарт. Беше при катастрофа! А тук трябва да избия цяло семейство с десетгодишно момче. Аз съм Хенри Фонда, който винаги играе в отбора на добрите. А Леоне ме иска лош. Трябва да поемам отговорност и да съм дисциплиниран, затова все питам...”

* * *

Хармониката - за този образ ми предлагаха Уорън Бийти. И представяте ли си, влизате в салона, започва музиката, появява се влак и силует на мъж, слизащ от влака. Шапката закрива лицето му. След малко той бавно вдига глава. “А... Та това бил Уорън Бийти! Тоя пък какво прави тук!? Объркал е филма!” Такава ще е реакцията на зрителите. Хармониката - това е само Чарлз Бронсън и неговата индианска сила от мрамор.

* * *

За първи път имах и жена във филма си, която изпълнява съществена роля - Клаудия Кардинале. Карло Понти ме натискаше да взема София Лорен. Харесвам я, но не мисля, че може да изиграе проститутка от Нови Орлеан. Тя става само за неаполитанска проститутка. Докато Кардинале като родена в Тунис французойка носеше в себе си онова имигрантското, онзи специфичен мирис на бордей, на властен матриархат, който идеално пасваше с представата ми за Запада.

* * *

С музиката в “Имало едно време на Запад” нещо не се получаваше. Оркестрацията бе фантастична, но темата на Шайен (в ролята бе Джейсън Робърдс) я нямаше. Отидох при пианото на Мориконе и казах: “Енио, гледал ли си “Красавицата и Звяра” на Уолт Дисни. Значи трябва да разбереш, че Шайен е като клошар: син на курва, крадец, мръсник. Но също така е и романтичен, нежен, верен и пълен с любов.” Мориконе докосна с два пръста пианото и темата се роди, залепена както за героя, така и за самия Джейсън Робърдс.

* * *

Преди появата на Робърдс Кърк Дъглас много искаше ролята на Шайен, но аз го отхвърлих. Щом разбра, Кърк направи един особен жест с ръка, който изразяваше цялото му преклонение и възхищение към Робърдс. И ето първата ни среща с Джейсън - той пристигна натряскан, а аз разочарован си тръгнах. Агентът му ме догони с молба за секунда шанс. Приех с условие: “Ако Робърдс обаче е пиян на площадката, край на договора. А вие, неговият агент, ще платите всички сцени за презаснемането с друг актьор!” Повече проблеми нямаше. Дори когато Робърдс пиеше през нощта, на другата сутрин бе точен и свеж за снимки. Хенри Фонда го обожаваше. По време на снимките се случи нещо драматично. Разбрахме за убийството на Боб Кенеди. Робърдс се разплака. Дойде да ме пита дали ще продължим работа. Бе един часа следобед. Отложих снимките за следващия ден. Наистина Джейсън Робърдс бе изключителен тип: с вид на жив одран, същевременно разочарован романтик и гениален актьор!

(Следва)

Клио "Едно време на Запад" - незабравим филм, дори за мен, дето романтиката на уестърна ми е малко чужда. Оня пронизващ писък на хармониката...

"Хармониката - за този образ ми предлагаха Уорън Бийти. И представяте ли си, влизате в салона, започва музиката, появява се влак и силует на мъж, слизащ от влака. Шапката закрива лицето му. След малко той бавно вдига глава. “А... Та това бил Уорън Бийти! Тоя пък какво прави тук!? Объркал е филма!”

"... София Лорен. Харесвам я, но не мисля, че може да изиграе проститутка от Нови Орлеан. Тя става само за неаполитанска проститутка. Докато Кардинале като родена в Тунис французойка носеше в себе си онова имигрантското, онзи специфичен мирис на бордей, на властен матриархат..."

"Мориконе докосна с два пръста пианото и темата се роди, залепена както за героя, така и за самия Джейсън Робърдс"

Мерси, Хаупт!

Hauptmann не на мен, а на стария Серджо; сега ни гледа някъде отгоре и се кЕфи...
Клио

На Разпети петък - още за "Страстта на Христос" на Мел Гибсън.

Джеймс Кавийзъл /Христос/: “Вярата не е изопачена в този филм”

- “Страстта” е най-тежкият ви филм...

- Болезнен! Разглобих си рамото, носейки кръста. Само разпъването на кръста ни отне 5 седмици... Студът, липсата на сън, гримирането от 2 до 10 сутринта... Вечер ми трябваха по два часа, за да измия всичко. По време на боя с камшици ме засегнаха на два пъти, въпреки защитата на гърба; накрая замахваха само с дръжката на камшика, останалото добавиха по компютърен път...

- Как се работи по такъв начин?

- И аз се питах! Когато ме удариха с камшика, си казах, че макар да съм актьор, при тези условия повече не мога да играя. Кръстът тежеше 60 килограма: носех го с едно затворено око... Всяка вечер имах главоболие. И въпреки това, с показаното във филма съм израсъл. По време на снимките се питах неведнъж: каква е била силата на този мъж, разпънат на кръста? Как случилото се е прекосило 2000 години история?

- Вие сте вярващ...

- Практикуващ католик. Но не заради това бях избран. Мел отдава значение на актьорите, не на вярата им. Но инициалите ми са JC /като Jesus Christ, б.пр./, на 33 години съм; а Моргенщерн означава “утринна звезда”. Интересно, нали?

- Изненадаха ли ви споровете около филма?

- Знаех, че спорове ще има, но не знаех какво ще ги провокира. Всеки филм, свързан с религията, предизвиква спорове. И 2000 години по-късно нищо не се е променило. Но Църквата е оцеляла и ще пребъде. Корумпирани винаги има, но има и светци, които й посвещават живота си. Мел не е изопачил вярата с нищо в този филм. А нали това е вечната тема на тези интервюта...

- Какво мислите за обвиненията в антисемитизъм?

- Несъстоятелни. Сред хората има лоши, индиферентни и добри. И филмът ги показва – като Мария-Магдалена или Петър, първият ни папа, евреин, който се отрекъл от Христос. Да си антисемит е в противоречие с вярата ми, това е смъртен грях! Знаех, че филм, посветен на истината за този човек, ще бъде оспорван. Но той самият е бил оспорван, заради което е загинал, въпреки невинността си.

- Какво е мнението на папата?

- Официалният му коментар беше, че филмът не е антисемитски и че всичко се е случило точно така. Нужно ни беше неговото мнение, защото той е направил най-много от всички свои предшественици за сближаване на двете общности. Мнението му означава, че никой не бива да се бои да гледа филма и че е предназначен за всекиго. Мисля, че Мел искаше да създаде творба, която да е над религиите. Малко като Микеланджело...

Майа Моргенщерн /Мария/: “Това е изкуство”

Открита от Мел Гибсън в “Седмата стая” на Марта Месцарос, Майа Моргенщерн изгражда образа на много достойна Мария, съгласно препоръките на режисьора. Румънка, учила театрално изкуство в Букурещ, актрисата е изиграла няколко роли в киното през 90-те години – напр. в “Погледът на Одисей” на Тео Ангелопулос заедно с Харви Кийтъл.

Пред журналистите в Лос Анджелис говори открито за произхода си. Сякаш за да изпревари всякакъв въпрос относно антисемитизма, носи колие със звездата на Давид. И въпреки това, въпросите я заливат; тя отвръща меко, но решително. “Еврейка съм. Знаех какво правя, играейки Мария. Бях мотивирана от идеята да работя с Мел Гибсън, но съм също горда да заявя, че снимките се превърнаха в културен обмен между актьорите”. Героинята й? “Мария е майка, която страда от загубата на сина си. Това вълнува всички!”

За нея нищо в сценария не е спорно. “Това е поезия, философия. Няма нищо, което може да се защитава или извинява. Просто се постарахме да направим изкуство”. Да, но спорове се разгоряха, още преди излизането на филма... “Мисля, че става дума за предразсъдъци. Първо гледайте филма и ще говорим после. И това също е част от посланието на “Страстта”: за един диктатор е тъй лесно да манипулира гладните, бедните...”

Личността на Мел Гибсън за нея е безспорна. “Голям творец”. Моргенщерн продължава: “Вижданията му са съвсем определени. Изразява ги чрез изкуството”. Религиозно изкуство? “Не само, също и философско, социално, политическо...” Отхвърля укора в окарикатуряване на някои персонажи: “Той работи грижливо върху психологията им. Вземете напр. Юда: той не е чудовище, а човешко същество”.

ФЪРКАТИЧКО Клио, благодаря ти, че отново напомни за филма на Мел Гибсън.

Чакам го наистина с огромен интерес.

Днес се сетих за един друг филм , филма на Пиер Паоло Пазолини-"Евангелието от Матея". Ето кратко за филма, на руски е, но не можах да намеря друго на български език.

Фильм Пьера Паоло Пазолини.

В полудокументальной манере с использованием непрофессиональных актеров в черно-белом изображении рассказывается о жизни Иисуса Христа - мать режиссера снялась в роли Богоматери. Сценарий написан по Евангелию от Матфея. Очень необычная и очень сильная картина, отмеченная Специальным призом жюри на МКФ в Венеции в 1964 году, получившая Большой приз экуменистического общества, действующего от имени Ватикана. Иисус в изображении Пазолини кажется гневным, он как бы торопится, быстро и отчетливо выговаривая канонический текст, словно осознавая, что времени у него мало. Те, кто посмотрит картину, будут удивлены, узнав, что сам режиссер был не только атеистом, но и марксистом впридачу. Как будто для того, чтобы подчеркнуть неортодоксальность фильма, Пазолини включил в саундтрек американский "спиритуал" "Sometimes I Feel Like a Motherless Child" в исполнении певицы Одетты.

Редактирано от - ФЪРКАТИЧКО на 09/4/2004 г/ 19:36:39

Анонимен396
аман от комуняги, само на руски пиша
Клио
Пет лица на Христос в киното:

Джефри Хънтър - "Кралят на кралете", 1961

Енрике Иразокуи - "Евангелие по Матея", 1964

Макс фон Сюдоу - "Най-великата история, разказвана досега", 1965

Робърт Пауъл - "Исус от Назарет", 1978

Уилъм Дефоу - "Последното изкушение на Христос", 1988

цъфте

Най-касовото DVD вече и у нас

Натиснете тук

и

Натиснете тук

si

цъфте

si

Клио

Филмът е невероятно удоволствие, наслада за сетивата и душата. Смях до сълзи, мога да го сравня само с Toy Story. Че е най-касовото DVD не знаех, във всеки случай тук го пуснаха на дъмпингова цена - при средна цена 24-25 евро за DVD го взехме /2 DVD, Special Edition/ за 18. Но субтитри на български няма ; затова пък има арабски...

Лека вечер на всички, лягам си развеселена /мерси, Цъфте! /

цъфте

Лека нощ Клио

si

Клио

Весели празници на всички, които минат оттук!

цъфте

ВЕСЕЛИ ПРАЗНИЦИ КЛИО

si

Клио Мерси, Цъфте!

Хайде още малко великденско настроение в темата - с кадри от комедията "Joyeuses Paques", 1986 г. Навремето го бяха превели "Весели празници" - всъщност е "Весели великденски празници"

Жан-Пол Белмондо и Софи Марсо... какво повече му трябва на човек за доброто настроение?

ФЪРКАТИЧКО ЧЕСТИТ ВЕЛИКДЕН !!!

цъфте

si

*Мони*

Клио, Христос Воскресе!

Клио
Во Истина Воскресе!

"Божията светлина"

Haasan ot Haamburg409
Неколко филмчета , които ако ги немаш си заслужава да ги къорнеш:

One flew over the cuckoo’s nest.

The killing fields

The Bear

Bitter moon

Damage

Chinatown

Amadeus

Caligula

The shining

The fly ½

The getaway

An American werewolf in London

E.T.

The wild bunch

The postman always rings twice

The unbearable lightness of being

Hook

Straw dogs

Midnight Express

Papillon

Frenzy

Sea of Love

Cruising

Blade runner

Red Dragon , Hannibal, Silence of the lambs

The shawshank redemption

Willow

Predator

Bonnie and Clyde

Great balls of fire

Amarcord

Finding Nemo

Monster inc.

The quiet American

Class

The thief of Baghdad – Sabu 1940

The thing

Dawn of the dead- G. Romero

The omen

Alien- all

Godfather

Casino

Goodfellas

The good the bad and the ugly

Scarface

Once upon a time in America- Great movie

ЧЕСТИТО ВЪЗКРЕСЕНИЕ ХРИСТОВО!

Много здраве, щастие, мир и любов!

Клио
**********************

Знаменити филмови сцени

**********************

"Извънземното", 1982 г.

Клио
**********************

Знаменити филмови сцени

**********************

"Тутси", 1982 г.

Клио
**********************

Знаменити филмови сцени

**********************

11 години по-късно отново актьор играе роля на жена - Робин Уилямс в Mrs. Doubtfire, 1993 г.

Клио
**********************

Знаменити филмови сцени

**********************

"Хук", 1991 г.

Клио
**********************

Знаменити филмови сцени

**********************

"Маската", 1994 г.

Клио
**********************

Знаменити филмови сцени

**********************

"Форест Гъмп", 1994 г.

ФЪРКАТИЧКО
А от мен-един от чаровниците на италианското кино-Марчело Мастрояни.

[center]

Редактирано от - ФЪРКАТИЧКО на 12/4/2004 г/ 14:11:45

ФЪРКАТИЧКО Няма как да не го свържем и с една от най-прелестните французойки и талантлива актриса - Катрин Деньов.

А за тяхната голяма любов... Натиснете тук

Редактирано от - ФЪРКАТИЧКО на 12/4/2004 г/ 14:03:12

Клио Фър, Мастрояни ли беше горе? При мен не се вижда, не знам защо понякога става така.

Иначе продуктът на любовта им е страхотен - Киара

ФЪРКАТИЧКО Да, той е Клио .

Понякога и при мен става така.

Навярно със снимки, които не минават през фотоалбума.

Сега ще я пусна отново, като я постна първо там.

Да, рожбата на тяхната любов-Киара !

Анонимен421
Като споменаваме Мастрояни, не може да не споменем и София Лорен!

Анонимен422
Да, София Лорен като "Чочарка" на Виторио де Сика

*Мони*
Сибила Христос воскресе, Клио!

Здраве , радост и много умивки пожелавам на теб и всичките ти близки!

И да не забравиш по една целувка от мен за дечицата!

Клио Воистина Воскресе, Сиби! Благодаря ти за пожеланията и за целувките!

И за фотогеничните дундьовци горе

Клио Фър заговори вчера за Катрин Деньов и Мастрояни, та се сетих за друга нейна голяма любов – Роже Вадим, и за автобиографичната му книга “D’une é toile à l’autre”. В нея Вадим разказва за три от шестте жени на своя живот – най-известните: Брижит Бардо, Катрин Деньов и Джейн Фонда. Помня, че много се бях забавлявала с тази книга, сигурно е издадена и на български. Ето няколко преразказани момента.

***

Вадим говори с голяма нежност за първата си съпруга – Брижит Бардо. Когато се срещат, тя е почти още дете, импулсивна и наивна. Както е известно, не друг, а той я превръща в актрисата и сексбомбата на века, и началото на този възход е “И Бог създаде жената”. “Брижит беше много подходяща за ролята, сексът за нея не беше синоним на греха. Тя бе Ева преди появата на змията в градината на Едем. В разбиранията й голотата беше естествена като усмивката или като баграта за цветето”.

Вадим дава сериозен тласък по-късно и на кариерата на Катрин Деньов /между другото, той въвежда псевдонима й “Деньов”, както и този на Бардо/, но отбелязва, че безспорно и без негова помощ тя е щяла да се развие като голяма актриса, защото просто е замесена от “тестото на големите”.

***

Ето че започва романът му с Катрин Деньов, докато още е женен за актрисата Анет Стройберг. “Отворих вратата на спалнята. На леглото, облечена, спеше Анет.

- Обикновено – каза Катрин – съпругата открива любовницата на мъжа си в своето легло. А какво ще препоръчате да направи любовницата, която открие в леглото си законната съпруга?”

***

След години, когато Роже вземал сина им Кристиан да прекара с него ваканцията, Катрин – като педантичен Козирог – винаги го изпращала с куфар с точен списък на дрехите вътре: толкова пуловери, толкова панталони, толкова чифта чорапи... “Ако бройката не беше спазена, щом Кристиан се прибереше в къщи, Катрин се сърдеше не на шега...” След много сръдни Роже и Кристиан му намерили колая: още от първия ден на ваканцията купували нови дрехи, а куфара със списъка захвърляли под леглото и не го отваряли до края...

***

Роже по традиция събирал всичките си деца /от различни жени/ за ваканциите. Получавало се огромно семейство и се забавлявали страхотно. Тъжното било, когато се разделяли на летището последния ден. Дали заради емоцията от раздялата, или поради пословичната си разсеяност, една година Роже се объркал и “разменил” децата – всяко заминало при друга майка. “Предстовяте ли си как съм се обяснявал: “Слушай, Катрин, при теб ще пристигне синът на Анет, а Кристиан закъде замина, не знам...”

***

Последният епизод в книгата – злополука в киностудиото, Вадим счупва ключица. Четири от жените му, които са на снимачната площадка, се навеждат над него.

- Целият е позеленял – отбелязва Брижит.

- А, за марсианец е нормално – пояснява Катрин.

Роже Вадим и Брижит Бардо по време на снимките на "И Бог създаде жената"

Роже Вадим и Катрин Деньов

Роже Вадим и Джейн Фонда

Hauptmann Серджо Леоне: спомени (последен епизод)

Имало едно време в Америка

Щом приключих снимките на “Имало едно време на Запад” отидох в Ню Йорк със сакралното желание да се срещна с Хари Грей - авторът на впечатлилия ме документален роман “Бандитите”. Свързах се с агента му, който обясни, че клиентът му не приема никого, а ако има финансови дела за уреждане - те минават през импресариото. Вярвах, че правата на романа са свободни. И все пак исках да се видя с Грей. Казах на агента: “Аз съм италиански режисьор. Романът ме интересува и искам да проведа разговор с автора му. Ако купя правата на “Бандитите”, в никакъв случай няма да правя илюстративна адаптация. За пари с вас можем да говорим, но аз искам среща с човека, подписал се Хари Грей.” След 48 часа звъни телефонът. Вдигам. Чувам пресипнал глас: “Мистър Серджо Леоне, I am Harry Grey.” След което той каза колко много ми се възхищава, как е гледал всичките ми филми по няколко пъти. И поясни: “Ще се срещнем, но без свидетели.” Отговорих му, че е невъзможно, защото не мога без преводач. Предложих му да взема зет си, който е италианец и изобщо не се интересува от американските истории. И така на следващия ден се видях с Грей.

* * *

Малък, набит, с врат на бик, бели коси и розова бебешка кожа. Това бе Хари Грей. Говореше малко. За жалост имаше и проблем - правата на романа бяха продадени на продуцента Дан Къртис, който по-късно абсолютно отказа да ми ги отстъпи. Бях разочарован. Върнах се в Рим. Там след доза трикове ми помогна старият ми приятел Алберто Грималди, продуцентът на “За няколко долара повече” (1965). Хванах се на работа. Взех за сценаристи Ким Аркали (работил за Бертолучи в “Конформистът” и “Последното танго в Париж”, а също и за Тинто Брас) и Енрико Медиоли - сценарист на Висконти за “Гепардът”, “Осъдените”, “Лудвиг”. Три месеца работихме по първата версия на филма. С Медиоли отидохме пак до Ню Йорк, за да се видим с Хари Грей, който този път бе доста по-разговорлив. Той ни разказа, че е написал романа по време на престоя си в затвора Синг-Синг. Причината - ненавиждал американските гангстерски филми, защото били ужасно фалшиви и искал да покаже истинската реалност. Според мен в книгата имаше пасажи, абсолютно извадени като от черен филм - от най-добрите и от най-лошите. След епизодите в детството всичко минаваше в клишета. Интуицията не ме излъга. Автентичното и биографичното в “Бандитите” на Грей бе именно моментът на невръстните години. Но всичко това ми даде нова идея - та аз трябваше да направя филм, с който да почета жанра на черното кино. И имената на Грифит, Щрохайм, Форд, Куросава и... Чаплин.

* * *

После доста често се виждах с Грей, чието истинско име бе Голдбърг. Каза ми, че е в сътрудничество с един италианец, който се казвал Франк. Бързо схванах, че това е Франк Костело... В “Бандитите” има гангстер на име Макс, когото убиват. Всъщност Макс е един от старите приятели на Грей - жив и здрав наемен убиец, който с два договора годишно живее прекрасно. Нищо, че е на възраст. Скоро бил предложил на 70-годишния Грей проект за екипен обир. Щом чула за това, жената на Хари го заплашила, че ще го напусне. И гангстер-писателят се отказал. По-късно полицията арестувала Макс. В подготовката на “Имало едно време в Америка” (1983) много исках младият Макс да се играе от Жерар Депардийо, а старият - от Жан Габен. Но не стана. Джеймс Уудс влезе в образа на Макс. Пропадна и идеята Нудълс да се играе от Ричард Драйфус и Джеймс Кагни. Горкият Кагни - колко му трепереха вече ръцете...

* * *

Покрай Грей се запознах и със старите кучета от италианската мафия. Искаха да направя филм за един техен стар приятел - Лъки Лучано. Не забравяйте, че гангстерите и проститутките винаги чувстват кинаджиите като събратя и изповедници. Но същевременно ги е и малко страх от компроматите. По време на един обяд усещах странно кръгово движение, което ме притискаше. Изстрелях: “Бих искал да направя филм за еврейската мафия.” Незабавно босът спря да яде и каза съвсем бавно и отчетливо: “Точно това трябва да се направи. Имаш пълната ми подкрепа.” Е, нямах подкрепа, но нямах и проблеми. Докато Копола си създаде врагове с “Кръстникът”.

Слушах гангстерите, успях да видя еврейското гето и бързо разбрах, че и най-гадният еврейски гангстер с годините става все по-религиозен. Сякаш се опакова в религията си. Докато италианците се бъзикат с църквата. За тях стойност има само семейството.

* * *

Много бе трудно с избора на актьори за “Имало едно време в Америка”. Добре, че срещнах Робърт де Ниро. Той не беше още такава голяма звезда, въпреки че талантът му бе забелязан в “Мръсни улици” и “Шофьор на такси” на Скорсезе. Веднага прие главната роля - Нудълс. Филмът има и друг централен герой - времето. В началото за това имахме доста бурни дискусии с Де Ниро, но достигнахме рядко срещана хармония.

Америка е детски свят. Това го има и във филмите - от Чаплин до Спилбърг. И аз исках да покажа същото. Често са ме упреквали, че “Имало едно време в Америка” е много дълъг, че изразява по някакъв начин края на света. Но в погледа на Де Ниро във финала има надежда, която говори: “Ако добре сте разбрали, филм като този спасява света, но и киното. Така че обичайте филмите и ходете да ги гледате.”

Мисля, че “Имало едно време в Америка” - това съм аз, Серджо Леоне.

Клио Още малко снимки на Брижит Бардо.

Харесвам я като съвсем млада и още не glamour.

И отново с Роже Вадим.

ФЪРКАТИЧКО Клио, много я харесвах тази актриса.

Двата филма, в които съм я запомнила са : "Бабет отива на война" с Жак Шарие и "Истината" с Мари Жозе Нат.

В Темата "Заповядайте на новия клуб" бях пуснала писмо до нея на поета Румене Леонидов, както и отговор й до него.

Пускам ги и тук.

ЧЕСТИТ РОЖДЕН ДЕН, ПРИНЦЕСО НА ДУХА !

На 28 септември Бриджит Бардо имаше рожден ден. Ето поздравлението на поета Румен Леонидов до непокорната звезда

Нека Бог ви дари с дълъг живот и физическо здраве, защото най-вече Той има нужда от такива силни и честни личности като вас. И то тук, на нашата нещастна планета, където той има крещяща нужда от помощ.

Хората на духа, които и днес са най-ощетеното и преследвано малцинство, имат нужда от свободомислието ви, от вашата здравословна непримиримост, която вече е много дефицитна, като живата вода от приказките и единствена може да спаси планетата.

Вашето собственоръчно написано писмо ме трогна до дъното на мъжкия ми кладенец, откъдето излетя като искра една искрена сърдечна сълза.

И се превърна в светулка, която пътува към вас. Това е моят скромен въздушен подарък за рождения ви ден!

Благодаря Ви за редовете, изпълнени с нежност и горест, с драматичност и радост.

Използвам случая да ви споделя, че не е нацизъм да обичаш и защитаваш майка си, майката родина, националната идентичност. не е фашизъм, когато казваш истината право в очите на затлъстялата политическа класа. Не е фашизъм да искаш повече справедливост и по-малко демагогия.

Нацизъм е, когато отидеш на гости и нагло натрапваш собствените си навици, без да ти пука за мнението на околните.

Фашизъм е, когато малцинството диктува правилата си над мнозинството.Фашизъм е да крадеш, да убиваш, да изнасилваш и в името на демократичните процедури да бъдеш освобождаван, за да убиваш, да крадеш, да изнасилваш.

Вие самата имате свята и горда душа, която е част от общата душа на Доброто. Което също трябва да се самозащитава с позволени и непозволени средства.

Моето отворено писмо и вашият сърдечен отговор намериха много широк отклик в българските медии. БТА пусна специална емисия, в която ни цитира точно и съвестно.

Скъпа принцесо на духа, целувам ви по кървящата рана и се надявам със солта на моя гняв и меда на вродената ми нежност да спомогна за по-бързото й изцеление !

В мое лице имате на своя страна една прабългарска конска сила която вече съм впрегнал до вас, за да задържим талигата на света, която виси на ръба над бездната на безсмислието ! Ако не успеем да я изтеглим, поне до края трябва да издържим и да не се съгласим с всички, които нарочно я тласкат към пропастта !

Очакваме ви в българия!

Още веднъж-бъдете светложива, защото ни чака много черна работа!

Ваш предан приятел.

Много скъпи Румене,

Вашето писмо е най-красивото, което съм получавала през целия си живот. Благодаря ви, че разбрахте, дълбокия смисъл на моя "Вик в тишината".Във Франция аз бях бойкотирана и наричана фашистка и нацистка. моята рана по отношение на човечеството стана още по-болезнена, а битката ми за спасяването на животните остава неразбрана и осмивана.

Благодаря Ви, че ви има Румене, вашето писмо трогна сърцето ми, а аз имам нужда от това.

Прегръщам ви и ви обичам.

Бриджит Бардо

ФЪРКАТИЧКО

И много, много цветя за любимите ни актьори и за нас, които си спомняме за тях...

Приятна вечер и лека нощ, Клио !

До утре !

Клио Фър, благодаря ти. Лека нощ!
*Мони*

Лека нощ, Клио!

Клио Днес - още една френска чаровница, Натали Бай.

От Трюфо до Шаброл тя се е снимала с най-големите. Животът й с Джони Холидей я хвърли по първите страници на светските списания за широка употреба. Спилбърг /"Хвани ме, ако можеш", 2002/ й отвори вратите на Холивуд.

Смехът е в характера на Натали Бай и това е нейният първи парадокс като актриса: търсят я за драматични роли. Тя, която е успяла да разсмее (наистина до сълзи) Франсоа Трюфо, се снима в ролите на копнеещи за трайно щастие, нещастни влюбени, мамещи или мамени жени, страдащи от амнезия, натежали бременни, вманиачени или безотговорни майки... Друг парадокс: Натали Бай няма нито вкусовете, нито капризите, нито ослепителния вид на звездите. Обаче е звезда. Със сигурност в сърцето на зрителите. С топлото си излъчване, с вида си на жена като другите тя печели предпочитанията на французите, които я обявяват за най-добра и най-симпатична френска актриса и я нареждат до Катрин Деньов.

"Наистина, трябва ужасно да се трудиш, за да си звезда. А и резултатът не ме интересува. Дори една кротка известност като моята вече тежи на плещите. Това, което ме интересува, е да работя с другите актьори, с режисьора. Да се потопя в една роля с усещането, че тя измива всичко. Да мечтая: иска ми се отново да работя с Годар! Той дава толкова на актрисите. Да играя в театъра. Ах, театърът! Той сдобрява с актьорския занаят. В театъра търсиш, репетираш, работиш, както танцьор на станок. Ето това обичам. И хумор в добавка..."

За продължението на интервюто Натиснете тук

А ето и Лора Смет, красивата рожба на любовта й с Джони Холидей.

Hauptmann
Настолно четиво

Spaghetti Westerns: Cowboys & Europeans from Karl May to Sergio Leone

Written by Christopher Frayling

Customer Reviews

I have very incidentally came across to this book when there was no internet, or any of these technological virtual capabilities. It was the spring of 1986, when a friend of mine called me up and said "there''''s something I saw in the bookshop at the film theatre, which is just for you. You must not miss it". It was the Istanbul Film Festival days, and the ''''thing'''' I must not miss was a book, called ''''Spaghetti Westerns - Cowboys and Europeans from Karl May to Sergio Leone'''' by Christopher Frayling. I went and saw the book on the shelf. I was stunned when I turned the cover page to see what''''s inside. There it was a two page wide picture of Lee Van Cleef, in ''''Colonel Mortimer'''' costumes. That famous artistic Van Cleef pose, looking out deadly with his Angel Eyes, waiting for Indio for ''''La Resa Dei Conti''''. As soon as I saw that picture, even without reading the book, I said to myself this guy must have the same feelings as I have towards Leone''''s movies. Eversince then I have been reading that huge 284 pages book with full of interesting details and analysis. Every time I read it, I feel as if I am learning new things. I still refer that book quite often. He has also done television documentaries on Leone and Morricone for BBC. Christopher Frayling is very well known academician in the UK. He is the rector and the provost of famous Royal College of Art in London. I personally had the chance to meet with him, and had in-depth interviews on Sergio Leone. . There''''s no doubt that he is one of the most knowledgable people on Leone. He has also just finished a bulky book on Sergio Leone''''s biography. He is planning the release around the fall of 98. He has years of deep experience about the Spaghetti Western genre. This book is the second edition to the first one, and a "must have" for all spaghetti western genre with lots of interesting details, profound analysis, and stills. I believe that it satisfies both theoratical scholars as well as film buffs. It is a book that sc! ientifically, and emotionally justifies the quality of Spaghetti Western film genre, which has been humilitated and overlooked by many film critics as ersatz film genre. Get the book, read it, read it once more, and then evaluate the genre afterwards. A lot of vista is waiting for those who hadn''''t read it yet. The book also contains details on the cut scenes of Leone''''s westerns, as well as their box office revenues. The section I must enjoy is the one on the influence of Spaghetti Westerns on American Western films. And, a last recommendation is: reserve one of the best spots of your library, which can be easily accessable for your future references. Get this book quickly, and wait for the soon-to-be-published "la grande finale": "SOMETHING TO DO WITH DEATH - The Life and Films of Sergio Leone"VIVA LEONE !! VIVA FRAYLING!!!

Редактирано от - Hauptmann на 14/4/2004 г/ 16:08:35

Клио Хаупт, имаш ли си я вече книгата?

Щото ако я нямаш, да ти я взема, като я купувам за мъжа ми /евентуално за брат ми също, и за баща ми/.

Всички мъже ли са романтично влюбени в уестърните, или има и изключения?

Black Swans Изкефих се на спомените на С.Леоне за "Имало едно време в Америка". Хаупт -
Клио Явно няма изключения.
ФЪРКАТИЧКО Привет, Клио !

Сутринта ми се обади съпругата на Тодор Андрейков и ми каза,

че съвсем скоро ще излязат двата му тома "История на киното".

Изданието е спонсорирано от Кинофакултета при НАТФИЗ, на който тя направи дарение на книгите му и видеофилмите.

Тази жена е изключителен човек-прикована е на легло,

но извърши чудеса от храброст, за да издадат тези две книги, както и първата "Момчето остава".

До по-късно !

Клио Фър, мерси за информацията.

Явно пак ще се прибирам с куфари книги от София

Клио Хайде да зарадваме децата днес...

УОЛТ ДИСНИ

Клио Понеже горното не се чете добре:

BORN CHICAGO DEC.5, 1901. TO HOLLYWOOD IN 1923.

AFTER ARTSCHOOLING, ADOPTED BY MICKEY MOUSE

IN 1928. BEGAN OUR FAIRY TALES IN 1937 WITH SNOW

WHITE, THEN PINOCCHIO, DUMBO, BAMBI, CINDERELLA,

PETER PAN, SLEEPING BEAUTY ETC. TRUE-LIFE ADVEN-

TURE SERIES 1949. OPENED DISNEYLAND PARK 1955.

WONDERFUL WORLD OF COLOR FOR NBC-TV 1961. OUR STAFF

OF "IMAGINEERS" DEVELOPED AUDIO-ANIMATRONICS FOR

FOUR NY WORLD''S FAIR EXHIBITS 1964-65. PRESENTLY

CELEBRATING 10TH ANNIVERSARY OF OUR MAGIC KINGDOM

AND SUCCESS OF MARY POPPINS. WITH "STUDIO" TEAMS HAVE

WON MORE THAN 700 AWARDS. NONE MORE PRIZED THAN SIX GRANDCHILDREN.

Клио

"And all that started with a mouse..." W. Disney

Клио Това ще е сигурно най-красивата страница в тази тема

*************************

Незабравими филми на Дисни

*************************

"Снежанка" е първият пълнометражен анимационен филм на Дисни, отличен с "Оскар" през 1937 г.

Клио
*************************

Незабравими филми на Дисни

*************************

"Пинокио"

Клио
*************************

Незабравими филми на Дисни

*************************

"Дъмбо"

Клио
*************************

Незабравими филми на Дисни

*************************

"Бамби"

Клио
*************************

Незабравими филми на Дисни

*************************

"Питър Пан"

Клио
*************************

Незабравими филми на Дисни

*************************

"Малката русалка"

******

И това са само първите, с които започва "Чудният свят на Дисни", за да се стигне до днешните чудесии на "Пиксар".

Но за тях - в следващите дни

******

Историята на компанията на Уолт и Рой Дисни - Натиснете тук

Редактирано от - Клио на 15/4/2004 г/ 13:09:04

ФЪРКАТИЧКО

От мен - "Красавицата и звярът"

Hauptmann Eто ги...

Hauptmann eто я и Пепеляшка

Hauptmann Гърбушкото от Нотрдам и прекрасната Есмералда...

Hauptmann Не може и без Аристокотките

*Мони*

LASSIE

Гледали сте я тази серия от 1958 г.?

*Мони*

60-те години.

Клио Много хубави снимки сте ми оставили, Фър, Хаупт, Мони

Поздрави със "Someday my prince will come" от "Снежанка".

Someday my prince will come, someday I''ll find my love,

And how thrilling that moment will be

When the prince of my dreams comes to me.

He''ll whisper "I love you" and steal a kiss or two.

Though he''s far away, I''ll find my love someday,

Someday when my dreams come true.

Someday I''ll find my love, someone to call my own,

And I''ll know him the moment we meet,

For my heart will start skipping a beat.

Someday we''ll say and do things we''ve been longing to.

Though he''s far away, I''ll find my love someday,

Someday when my dreams come true.

/във филма се изпълнява от 15-годишната Адриана Казелоти; но песента е по-известна в изпълнение на Барбара Стрейзанд/

FLY ME TO THE MOON (Frank Sinatra)

Fly me to the moon

Let me sing among those stars

Let me see what spring is like

On Jupiter and Mars

In other words, hold my hand

In other words, baby kiss me

Fill my heart with song

Let me sing for ever more

You are all I long for

All I worship and adore

In other words, please be true

In other words, I love you

ФЪРКАТИЧКО

Още не е ударило полунощ, Пепеляшка танцува щастлива със своя принц...

Щастливи и вие, приятели киномани ...

До утре !

Анонимен459
Клио Продължавам с анимационното кино

През 1995 г. един филм издига възможностите на анимацията “до безкрая и отвъд” – “Играта на играчките” /Toy Story/. Това е първият анимационен филм с изцяло триизмерно изображение, дело на 27 аниматори и компютърни специалисти от студио Пиксар. Филмът залага на всички “запазени” марки на копродуцента Дисни – вълнуваща и поучителна история, озвучена от големи актьори /Том Ханкс и Тим Ален/, хумор, който превръща анимацията в забавление “за цялото семейство”. Но тук аниматорите работят вече не с моливи, а с компютърната клавиатура... Истинска революция в историята на анимационното кино, “Играта на играчките” става най-гледаният филм в САЩ за 1995 г. и получава специален “Оскар”.

Клио Всъщност, Пиксар въвежда и друга новост в анимацията, издигната вече от Дисни до мащабите на “голямото кино” – бюджетът на анимационните филми бомбастично нараства. За “Играта на играчките” той е 30 млн. долара, за втория изцяло компютърно анимиран филм “Животът на бръмбарите” /1998/ – 45 млн., а за “Играта на играчките 2” /1999/ достига 90 млн. Постъпленията също надхвърлят очакваните – 360 млн. долара от първата “Игра”, 400 млн. от втората, а при най-новия филм на Пиксар и Дисни, “Търсенето на Немо”, вече се говори за абсолютно рекордни суми...

Клио През 2001 г. излиза третият филм на Дисни/Пиксар – “Таласъми ООД”. Технологичният процес при създаването на филмите е напълно установен. Започва се, както при класическата анимация, от “строи борд” – представяне на историята и персонажите в поредица от рисувани кадри. Следва озвучаването от актьорите /Джон Гудман и Били Кристъл в “Таласъми”/, след което всичко се поема от компютрите. Чрез игра на геометрични фигури се разработва виртуален макет на всеки от героите, който може да се обработва от компютъра буквално от всеки ъгъл. Възможностите са неограничени! Мимиките /700 на брой за лицето на Уди в “Играта”, от които 280 само за устата му/, движенията /напр. листата на дърветата или люлеенето на водораслите по морското дъно/ , жестовете се “рисуват” от аниматорите с помощта на много мощен софтуер. На последния етап се въвежда светлината - машината осветява всеки кадър поотделно. Резултатът е не само картини във формат 3 D, но и невероятно “правдоподобно”, съвсем близо до “живия живот” изображение.

Още подробности за работата върху филмите на Пиксар – Натиснете тук

Редактирано от - Клио на 16/4/2004 г/ 18:50:16

Клио За последния филм на Дисни/Пиксар вече много се говори и писа, вкл. и тук. “Търсенето на Немо” излезе на екран миналата година след 4-годишна работа на вълшебниците от Пиксар, в хода на която всеки бил професионално задължен да вземе диплом за водолаз, за да може да обрисува по-правдоподобно чудесиите на морското дъно... Филмът се прочу и с развалянето на договора между двете студии по искане на Пиксар, която настоява за по-голям дял от печалбите. Дали това е краят на класическото анимационно кино? Едва ли, съдейки по успеха на “Братът на мечката” на Дисни, излязъл малко след “Немо”...

Клио Още малко за Пиксар. Създателят на компанията и автор на всички филми Джон Лесетър започва компютърните си анимации през 1986 г. с остроумен късометражен филм за две настолни лампи /майка и дете/, които играят на топка. /Оттук и логото на Пиксар с бялата лампа, която скача върху I-то/. След това той прави още два-три късометражни филма, получава няколко Оскара и се превръща във фигура почти от мащаба на Спилбърг и Лукас, чиито идеи за компютризацията на киното напълно споделя.

ФЪРКАТИЧКО Мих. Матусовский

Памяти Чаплина

Он смешно семенил за трамваем,

Шлепал в дождь без зонта и калош.

Ах, как грим его был узнаваем,

Как он был на кого-то похож.

Как он тратил последние деньги,

Как был робок и как бестолков.

Как от, носом считая ступеньки,

Вылетал из ночных кабаков.

Как он, в танце скользя по паркету,

За собой свою даму волок.

Как он плюхался в пруд и при этом

Успевал приподнять котелок.

То окажется Чарли за бортом,

То он дверь прошибет на лету.

То он в гости придет и с комфортом

На горячую сядет плиту.

То ему вдруг удача заблещет,

То он сразу лишится всего.

Впечатленье такое, что вещи

Были в сговоре против него.

От без брюк на балах появлялся,

Наизнанку пиджак надевал.

Под любыми мостами валялся,

На скамейках любых ночевал.

На кого-то трудился устало,

За кого-то садился в тюрьму.

Взбитых сливок уже не хватало,

Чтобы вымазать морду ему.

Стерлась пленка и стала нечеткой,

Только носа не вешать в пути:

Знай шагай себе мелкой походкой

Да и палочку эту верти.

Будут премии, будут премьеры

И изгнанья глухая пора.

Разве думали братья Люмьеры,

Как опасна такая игра?!

С ним шагает оборванный мальчик,

Значит, снова не кончен рассказ.

И все дальше, все дальше, все дальше

Человечек уходит от нас…

Създадено: 30.12.2003 г. 14:51:04

Хаупт, Тая токущо припомни, че днес е годишнина от рождението на Чарли Чаплин. В момента не мога да търся нищо за него, но се сетих за едно стихотворение, което беше пуснал в секцията "Кино".

Прехвърлям го и тук.

С благодарност.

Редактирано от - ФЪРКАТИЧКО на 16/4/2004 г/ 22:28:57

Клио
цъфте

Режисьор Мел Гибсън

Сценарий Бенедикт Фицджералд, Мел Гибсън

Други Музика: Джон Дебни; Изп.продуцент: Енцо Систи; Продуценти: Мел

Гибсън, Брус Дейви, Стивън Макевити; Художник: Франческо Фриджери;

Костюми: Маурицио Миленоти; Оператор: Калеб Дешанел; Монтаж: Джон Райт

В ролите Джим Кавийзъл, Моника Белучи, Мая Моргенщерн, Серджо Рубини,

Христо Шопов, Христо Живков

СТРАСТИТЕ ХРИСТОВИ

The Passion Of The Christ

ICON PRODUCTIONS

САЩ, 126 мин.

“Вие сте мои приятели, а най-голямата любов, която някой може да изпитва към приятелите си, е да отдаде живота си за тях.” Страстите – на латински означава страдание, но също така дълбока и съвършена любов – и отпраща към мъчителните и в крайна сметка изкупителни събития от последните 12 часа от земния живот на Исус Христос. Мел Гибсън вдъхва живот на вечната история с безкомпромисния реализъм и суровата емоция на съвременното кино. Сценарият е създаден по текстове от библейските евангелия на Матей, Марко, Лука и Йоан.

si

цъфте

БЕЛЕЖКИ ЗА ПРОДУКЦИЯТА

*************************

СТРАСТИТЕ ХРИСТОВИ е филм за последните 12 часа от живота на Исус от Назарет. Филмът започва в Гетсиманската градина, където Исус отива да се моли след Последната вечеря. Исус устоява на изкушенията на Сатаната. Предаден от Юда Искариотски, Исус е арестуван и върнат обратно в Йерусалим, където е изправен пред водачите на фарисеите, обвинен в богохулство и осъден на смърт.

Исус е изпратен при Пилат, Римският управник на Палестина, който изслушва обвиненията, отправени му от фарисеите. Осъзнавайки, че е изправен пред политически конфликт, Пилат прехвърля делото на цар Ирод. Ирод връща отново Исус при Пилат, който дава на тълпата възможност да избере да спаси Исус или престъпника Варава. Тълпата избира да освободи Варава и осъжда Исус.

Исус е отведен от римските войници и бичуван. Неузнаваем, той отново е изправен пред Пилат, който го показва на тълпата, сякаш за да я пита “това не е ли достатъчно?” Не е. Пилат си измива ръцете от цялата дилема, заповядвайки на стражите си да направят това, което желае тълпата.

На Исус му е наредено на носи кръста по улиците на града по пътя до Голгота. На Голгота, Исус е прикован на кръста и е изправен пред последното си изкушение – страхът, че е бил изоставен от своя Отец. Той преодолява страха си, гледа Мария, своята Света Майка и казва думите, които само тя може да разбере напълно, “свършено е”. След това умира: “в Твоите ръце предавам своя Дух”.

В момента на смъртта му, самата природа е победена.

АРАМЕЙСКИ – ЕДИН ДРЕВЕН ЕЗИК ОЖИВЯВА

**************************************

Едно от най-ранните решения на Мел Гибсън като режисьор на СТРАСТИТЕ ХРИСТОВИ било Исус в неговия филм да говори на същия език, на който е говорил истинският Исус преди 2000 години. Този език е арамейският, древен семитски език, близък на иврит, определян днес от някои лингвисти като “мъртъв език”, но все още използван в диалектите на малко групи в трудно достъпни части на Близкия Изток.

Някога, арамейският бил lingua franca на своето време, езикът на образованието и търговията, говорен по света, до голяма степен както е английският днес. През VIII век преди Христа, арамейският бил широко разпространен от Египет до Пакистан и бил основният език в големи империи като Асирия, Вавилон, и по-късно Халдийската империя и Месопотамия. Езикът бил разпространен и в Палестина, измествайки иврита като основен език за известен период от време между 721 и 500 г. пр. Хр. Голяма част от еврейските закони били създавани, дебатирани и разпространявани на арамейски и това бил езикът, на който е създадена базата на Талмуда.

Исус е говорел и писал на наречие, известно днес като западен арамейски, който бил диалектът на евреите по време на неговия живот. След неговата смърт ранните християни писали части от Светото писание на арамейски, разпространявайки историите за живота на Исус и неговите послания на този език в много страни по света.

Като историческия език за разпространяването на религиозните идеи, арамейският е общата връзка между Юдеизма и Християнството. Професор Франц Розентал пише в Journal of Near Eastern Studies: “Смятам, че историята на арамейския език представлява най-чистият триумф на човешкия дух, въплътен в езика (който е най-директната умствена форма на физическо изразяване)... [и той е бил] мощен фактор в разпространението на духовните ценности”. За Гибсън, също така било неизказано ценно да чуе думите на Исус, изговорени на оригиналния език.

si

цъфте ЛЮБОПИТНИ ФАКТИ

*****************

ИЗТОЧНИЦИ:

Сценарият на СТРАСТИТЕ ХРИСТОВИ е адаптиран от режисьора/продуцент Мел Гибсън в сътрудничество с Бенедикт Фитцджералд (Wise Blood, Хладнокръвно, Heart of Darkness, Зелда) и изобразява последните 12 часа от земния живот на Исус Христос. Сценарият е създаден по текстове от библейските евангелия на Матей, Марко, Лука и Йоан.

ЕЗИЦИ:

Всички герои във филма говорят на езиците, които действително са се говорели по онова време. Това означава арамейски за героите евреи – включително Исус и неговите ученици, и “разговорен латински” за римляните. Гръцкият, на който обикновено са разговаряли интелектуалците по онова време, няма особена роля в историята.

ЛОКАЦИИ:

СТРАСТИТЕ ХРИСТОВИ е сниман изцяло в Италия, предимно на две места:

МАТЕРА

Разпъването на кръста е снимано край красивия град Матера, в южна Италия, близо до местността, където Пиер Паоло Пазолини е снимал Евангелието на Матея през 1965 г.

СТУДИОТО ЧИНЕЧИТА

Йерусалим е сниман на гигантска снимачна площадка, построена в прочутото студио Чинечита в покрайнините на Рим от художниците Франческо Фриджери и Карло Джерваси.

ТВОРЧЕСКИЯТ ЕКИП:

Гибсън помолил оператора Калеб Дешанел (Патриотът, Истински неща) да направи филма така, че да напомня на стила на италианския бароков художник Караваджо, чиито картини са известни с особената си светлина и ярките контрасти между светлината и тъмнината.

“Намирам картините му за много красиви”, казва Гибсън за Караваджо. “В тях има насилие, тъмнина, духовност и странни приумици”

Четиридесет процента от филма са снимани през нощта или в затворени пространства и се постига ефект, при който светлината се опитва да си пробие път през мрака.

Костюмите са създадени в резултат на щателни проучвания и ръчно ушити от известния дизайнер, носител на множество награди, Маурицио Миленоти (Хамлет, Колко е важно да бъдеш сериозен).

По-голямата част от творческия и технически екип е наета в Италия (по-голямата част от актьорите са от Италия и Източна Европа), но специалистите по грима и косите, под ръководството на Кийт Вандерлаан и Грег Канъм (Красив ум, Карибски пирати: Проклятието на Черната перла), идват от Холивуд. Гибсън знаел, че се нуждае от най-добрите специалисти в тази област, за да пресъздаде с безкомпромисен и често мъчителен реализъм сцените на бичуването и разпятието.

Актьорът Джеймс Кавийзъл прекарвал ежедневно по седем часа в гримьорната при снимането на последните епизоди от филма.

УСИЛИЯТА НА ЕДНА ПО-ГОЛЯМА ЛЮБОВ:

***********************************

АКТЬОРИТЕ ВЛИЗАТ В РОЛИТЕ СИ

******************************

От началото Мел Гибсън знаел, че ключово значение за Страстите Христови ще има откриването на актьор, способен да изрази най-високата максимална степен на хуманност и духовно превъзходство на Исус Христос. Гибсън търсел актьор, който е в състояние напълно да се потопи в ролята, и чиято личност няма да пречи на реализма, търсен от режисьора.

Търсенето довело Гибсън до Джеймс Кавийзъл, чиято последна роля бе в Граф Монте Кристо. Гибсън бил силно впечатлен от изпълнението на Кавийзъл във филма – особено от пронизителния поглед на актьора и откритото му изражение, в което Гибсън видял рядката способност на актьора да изрази същността на любовта и съчувствието без никакви думи.

Когато Гибсън се обадил за първи път на Кавийзъл, актьорът бил толкова стъписан, че попитал “Мел кой?”. Гибсън не пропуснал да се пошегува -- “Мел Брукс”. Но разговорът станал сериозен, когато Гибсън обяснил на Кавийзъл каква тежка роля иска от него.

Кавийзъл бил уплашен, но и въодушевен от голямото предизвикателство. Поразило го и удивителното съвпадение, че току-що бил навършил 33 години, същата възраст, на която е и Исус в последната година от живота си. Като католик, Кавийзъл намирал вдъхновение и в собствената си религиозна вяра и отдаденост, използвайки молитвата за по-дълбоко разбиране на делата, думите и изпитанията на Исус.

Но в действителност нищо не би могло да го подготви за изключителното приключение, което го очаквало по време на продукцията на СТРАСТИТЕ ХРИСТОВИ. Както обяснява Кавийзъл: “Ден след ден по време на снимките, аз бях унижаван, пребиван, бичуван и принуден да нося тежкия кръст на гърба си в смразяващия студ. Беше жестоко, почти неописуемо изживяване. Но аз оценявах цялата ценност на това да играя тази роля”.

Гибсън обяснил съвсем ясно на Кавийзъл, че намерението му е във филма Исус да страда с максималната възможна автентичност, без да трепне пред хаоса и насилието, в което е потопен. Дори за Кавийзъл, мъченията, които Исус изтърпява по време на филма, били ужасяващи, но той казва: “Никой още не е показвал Исус по този начин, но аз мисля, че Мел показва истината. Мел не изобразява насилието заради самото насилие и то никога не е безпричинно. Мисля, че реализмът вероятно ще шокира някои зрители, но това прави филма изключително въздействащ”.

По време на много трудните снимки, Кавийзъл трябвало да се изправи срещу собствената си физическа уязвимост по забележителен начин. В един от най-графичните епизоди на филма, Христос е бит – или бичуван – дълго, след което кожата от гърба му е смъкната с небезизвестния римски уред за мъчения, познат като flagrum, или “котката с деветте опашки”, камшик, състоящ се от множество ремъци, по които има метални шипове с предназначение да улавят и съдират кожата, като предизвикват и значителна кръвозагуба. За показването на съответните рани, Кавийзъл трябвало да се подложи на мъчителни процедури по полагане на грима, продължаващи с часове. В следствие на това, скоро по кожата му се появили мехури, които не му позволявали да спи.

Повече от две седмици продължили снимките на сцената с разпъването на кръста, той трябвало да носи, или по-често да влачи 70-килограмовия кръст (около половината от тежестта на истински кръст) до Голгота и по-късно да бъде разпънат на него. Кавийзъл тренирал позицията на кръста с вдигане на тежести и укрепване на гръбнака.

Мъченията за Кавийзъл кулминирали в един буквално шокиращ момент, когато и той, и асистент-режисьорът Жан Мичелини били ударени от светкавица, като снимали по време на буря. Светкавицата минала през чадъра на Мичелини, като засегнала и Кавийзъл. Удивителното е, че нито един от двамата не бил сериозно наранен.

Имало и неочаквани психологически и духовни предизвикателства. “Беше странно”, признава той. “Мислех си – аз съм само актьор и играя роля, но това не може да е просто поредната ми роля!”.

В крайна сметка Кавийзъл, чувства, че е научил нещо много ценно от участието си във филма. “Ролята промени живота ми в смисъл, че вече не се страхувам да живея правилно”, обяснява той. “Сега се страхувам повече да не живея погрешно”.

За ролята на Мария, майката на Исус, Гибсън отишъл по-далеч и избрал Мая Моргенщерн, известна румънска актриса от еврейски произход. Гибсън е гледал Моргенщерн в европейски филм отпреди десет години и когато забелязъл нежността на лицето й, веднага си я представил в ролята. Решил да се срещне с нея, и така разбрал, че тя е една от най-големите актриси на своето поколение в страната си.

Моргенщерн казва, че получаването на ролята “е истинска възможност да направя в живота си нещо важно, да изживея нещо уникално”. За да разбере по-добре Мария, Моргенщерн изучавала картини, скулптори и литературни източници. “Изкуството много ми помогна в подготовката”, казва тя, “защото след като видях Мария по толкова различни начини, се отворих и емоциите влязоха в душата ми”. Тя също така прочела сценария повече от 200 пъти, за да превърне историята в част от себе си.

Задачата да се потопи в живота на една друга жена, обичана през вековете, имала световната кино-звезда Моника Белучи (Матрицата 2 и 3, Малена), която е в ролята на Мария Магдалена. Когато Белучи чула, че Мел Гибсън ще прави филм за Страстите, тя била толкова заинтригувана, че незабавно го потърсила. “Помислих, че това е много силен и смел проект”, обяснява тя. “Знаех, че няма да е лесен филм, но е филм, за който публиката ще мисли дълго време, след като го види. Това предизвика интереса ми”.

След срещата й с Гибсън, и избора й за ролята на Мария Магдалена, Белучи била много развълнувана. Тя коментира: “Исках да играя Мария Магдалена, защото според мен тя е много човешки образ. Когато Исус я спасява, той сякаш я предупреждава за собствената й ценност като човешко същество, и за първи път тя вижда мъж, който я гледа по различен начин. За мен тя е жена, която е опознала себе си и открила, че е нещо повече, отколкото си е мислела, че може да бъде”.

Научаването на арамейски станало почти естествено за Белучи. “Може би защото съм италианка, езикът ми се стори много близък и красив”, казва тя. “Но въпреки, че учихме толкова време арамейски, аз мисля за филма почти като за ням филм, защото в изпълненията си навлизахме по-дълбоко от езика”.

На снимачната площадка Белучи била впечатлена не само от всеотдайността на участниците, но и от широкия спектър от култури и религии . “Много ми хареса, че въпреки че това е филм за живота и смъртта на Исус Христос, имаше хора отвсякъде, всички религии, всякакъв произход, и всички заедно работеха и създаваха този филм. Не само като актриса, но и като човек, за мен това беше страхотно изживяване”.

si

цъфте

Натиснете тук

si

цъфте

si

цъфте

Натиснете тук

si

Клио Цъфте, мерси за текстовете и линковете

Тази вечер ще го гледам и ще докладвам. Тук го пуснаха преди десетина дни, но сколасахме чак сега.

Приятен уикенд на всички!

Анонимен474
на таа шията е набръчкана като на костенурка
Клио, мерси за Чарли Чаплин!

Вчера слушах доста мелодии от филмите му. Такъв феномен в киното не бива да се забравя. Няма втори, който да режисира, да пише сценарии и музиката, а даже и да играе главните роли.

Не видях обаче по някой телевизия снощи да представят негов филм. Върнах се късно все пак и не съм щракала, защото се гледаше нещо.

На мен най-любим винаги ми е бил "Треска за злато".

Поздрав с песен! Сега я слушам.

И да разкажете после за новия филм. Мел Гибсън го обожавам и сигурно ще е хубав.

Приятна вечер!

I Want To Spend My Lifetime Loving You - Marc Anthony & Tina Arena

Moon so bright night so fine

Keep your heart here with mine

Life''s a dream we are dreaming

Race the moon catch the wind

Ride the night to the end

Seize the day stand up for the light

I want to spend my lifetime loving you

If that is all in life I ever do

Heroes rise heroes fall

Rise again, win it all

In your heart, can''t you feel the glory

Through our joy, through our pain

We can move worlds again

Take my hand, dance with me

I want to spend my lifetime loving you

If that is all in life I ever do

I will want nothing else to see me through

If I can spend my lifetime loving you

Though we know we will never come again

Where there is love, life begins

Over and over again

Save the night, save the day

Save the love, come what may

Love is worth everything we pay

I want to spend my lifetime loving you

If that is all in life I ever do

I want to spend my lifetime loving you

If that is all in life I ever do

I will want nothing else to see me through

If I can spend my lifetime loving you.

Анонимен476
Клио Ето и впечатленията ми от “Страстите Христови”, гледах го тази вечер.

С две думи: силен филм. Напрежение от първата до последната минута, излизаш просто разтърсен.

Порази ме разликата между филма и посланието му, и всички брътвежи и небивалици, които изчетох за него. Белгийската преса напр. го посрещна с бесен вой – антисемитизъм, кървища, насилие... Обвиненията в антисемитизъм са смешни и напълно безпочвени. Все едно да обвиниш “Списъкът на Шиндлер” и всички филми за ВСВ в “анти-германизъм”. Това е историческата истина и толкоз; никакво, ама никакво сгъстяване на краските срещу евреите не усетих. Ако си излизаш “настроен” срещу някого, това по-скоро са римските войници, примитивни и озверели от жестокост. Колкото до насилието - филмът изобщо не е толкова кървав. Да, боят с камшици и разпъването на кръста са показани подробно, но емоцията, която владее при бликането на кръвта, съвсем не е тази, която насища натуралистичните сцени във филми като “Мълчанието на агнетата” или “Седем” например – без изобщо да сравнявам филма на Мел Гибсън с гореизброените.

Актьорите. За Джеймс Кавийзъл ролята е предимно физическа, буквално изстрадана, но мисля, че я играе добре, в рамките на замисъла на Мел Гибсън. Има невероятни кафяви очи! Христо Шопов е добър Пилат, много точен, премерен. Мая Моргенщерн /Мария/ прави изключително силна роля: с малко думи и едно много изразително, изчистено лице казва наистина много; достойна, извисена в болката, истинска Mater Dolorosa. До нея Моника Белучи /Мария-Магдалена/ присъства някак статично, неубедително.

Най-силният момент за мен – при изкачването към Голгота Мария иска да отиде при сина си, да му даде сили, но пред непоносимото му страдание дори майчината воля отслабва за миг, тя се поколебава да го приближи и да види окървавеното му тяло; в този миг той пада и тя го вижда пред себе си като малко момче, как лежи на улицата и я чака разплакан. Затичва се и го взема в прегръдките си… Дори само тази сцена е достатъчна, за да бъде това силен филм.

Хареса ми и редуването на сцените на страстите с ретроспективни моменти от живота на Христос, ефектът е добър.

Това, което не достига на филма обаче: душата… Страстите са ни показани някак външно, схематично, повърхностно; има я болката и неописуемото страдание, но ги няма усещанията, терзанията, вътрешната борба, мъките на душата, ако щете. Тук като че ли прозира Холивуд – макар да си личи, че Мел Гибсън много се е старал да избяга от всички холивудски шаблони.

Като цяло филм, който си заслужава да се види. Бих казала – от всеки християнин. Не го пропускайте в никакъв случай!

ФЪРКАТИЧКО b]Клио , благодаря ти за подробния коментар.

Толкова много неща изчетох за филма, че сега го чакам наистина с нетърпение.

От петък и тук го пускат по екраните.

Така че ще споделя и моите впечатления.

Това, което си писала за душата накрая...навярно е така.

В този смисъл много ми липсва италианското кино, руското кино или може би най-общо-доброто европейско кино.

Поздрави, Клио !

По-късно пак ще намина.

Клио Здравейте!

Как мина уикенда?

Клио
Песенка крокодила Гены

Пусть бегут неуклюже пешеходы по лужам,

А вода по асфальту рекой,

И неясно прохожим вэтот день непогожий,

Почему я веселый такой!

А я играю на гармошке

У прохожих на виду,

К сожаленью, день рожденья

Только раз в году!

Прилетит вдруг волшебник в голубом вертолете,

И бесплатно покажет кино,

С днем рожденья поздравит, и наверно, оставит

Мне в подарок пятьсот эскимо!

А я играю на гармошке

У прохожих на виду,

К сожаленью, день рожденья

Только раз в году!

К сожаленью, день рожденья

Только раз в году!

Клио

beni Клио, здравей, страхотна е темата, бях сигурна в това. Аз не мога да пускам картинки, но чета редовно. Поздрави.
ФЪРКАТИЧКО Не съм го гледала , Мони !

Утре ще прочета текста, който си пуснала.

А сега за лека нощ от мен...пак нещо за децата...

Клио Радвам се, че сте минали оттук

Лека нощ

Клио Връщам се към анимационните филми на 70-те години, с които израснахме.

Когато по българската тв нямаше

но имахме други любимци

Клио Създател на филма е Вячеслав Катьоночкин /1927-2000/.

Клио На мен любимият ми филм от този период обаче беше "Семейство Мейзга"...

Гейза, Паола, Аладар /няма го съседа Мариш.../

"Ах, защо не се ожених за Пища Хуфнагел?"

"Ало! Ало! Емзеперикс!"

и ето го Емзеперикс

Филмът е започнат от Панония Студио, Унгария, през 1968 г. /автор Йозеф Неп/

За трейлъра Натиснете тук

Анонимен488
кумуняги
Клио Ето го и "Джуджето Румцайс" /Чехословакия, 1974/

Румцайс

Манка

Циписек

Клио

"Лолек и Болек" /Полша, 1970/

Благодаря, миличка Клио!

Сигурно е страхотен филмът. На мен и френската версия ми хареса, която даваха на Великден по телевизията. Там представиха Христос като истински животар, образно казано.

И за картинките от любимите анимационни филмчета от детството - също благодаря!

И аз съм от комунягите

Приятен ден и усмивки през новата седмица!

Клио И още няколко любими анимационни сериала

"Ум, белият делфин" /1971-72, Франция/

Клио

"Семейството на татко Барба" /Швеция, 1977-78/

Клио

"Шапи и Шапо", /Италия, 1974/

Клио

"Пчеличката Мая" /Япония, 1975-76/

Клио

"Розовата пантера" /САЩ, 1978/

*Мони*

Натиснете тук

Trailer ansehen!

Клио

Finding Nemo Script

1.

/.../

MARLIN. Ooh, ooh…

DORY. Ohh. Sorry! I didn’t see you. Sir, are you okay?

MARLIN . He’s gone, he’s gone…

DORY. There, there. It’s all right.

MARLIN . He’s gone.

DORY. It’ll be okay.

MARLIN . No, no. I’ve lost my son, Nemo. They took him away. I have to find the boat.

DORY. Hey, I’ve seen a boat.

MARLIN . You have?

DORY. It passed by not too long ago.

MARLIN . A white one?

DORY. Hi. I’m Dory.

MARLIN . Where?! Which way?

DORY. Oh, oh, oh! It-it went, um, this way! And it went this way! Follow me!

MARLIN . Thank you! Thank you, thank you so much!

DORY. No problem.

They swim for some time, then Dory starts moving too fast forward, trying to escape.

MARLIN . Hey! Wait!

DORY. Will you quit it?

MARLIN . What?

DORY. I’m trying to swim here. What, ocean is not big enough for you?

MARLIN . Huh?

DORY. You got a problem, buddy? Huh? Huh? Do ’ya? Do ’ya? You want a piece of me? Yeah, ooh, I’m scared now. Whaat?

MARLIN . Wait a minute…

DORY. Stop following me, okay!?

MARLIN . What? You’re showing me which way the boat went!

DORY. A boat? Hey, I’ve seen a boat. It passed by not too long ago. It went this way, it went this way. Follow me!

MARLIN . Wait a minute, wait a minute! What is going on? You already told me which way the boat was going!

DORY. I did? Oh dear…

MARLIN. If this is some kind of practical joke, it’s not funny! And I know funny… I’m a clownfish!

DORY. No, it’s not. I know it’s not. I’m so sorry. See, I suffer from short-term memory loss.

MARLIN. Short-term memory loss… I don’t believe this!

DORY. No, it’s true. I forget things almost instantly. It runs in my family… or at least I think it does. Hmmm… where are we? Can I help you?

MARLIN. Something is wrong with you, really. You’re wasting my time. I have to find my son.

Клио 2.

/.../

NIGEL. I’m, I’m so sorry Nemo’s gone. Truly, I am.

DORY. Hey…

MARLIN. Dory. If it wasn’t for you, I never even would have made it here. So, thank you.

DORY. Hey! Hey, wait a minute. W-w-w-wait! Where are you going?

MARLIN. It’s over, Dory. We are too late. Nemo is dead and I’m going home now.

DORY. No… no, you can’t! Stop! Please, don’t go away. Please? No one’s never stuck with me for so long before. And if you leave, if you leave… I just, I remember things better with you. I do. Look, P. Sherman, 42… 40… 2… agh! I remember it, I do. It’s there, I know it is because when I look at you, I can feel it. And I, I look at you and… I’m home. Please. I don’t want them to go away. I don’t wanna forget.

MARLIN. I’m sorry, Dory, but I do. (Marlin leaves)

***

NEMO (to crab 2) Hey, have you seen my dad? Dad! Dad! Dad!

He sees Dory, apparently anxious, turning in circle.

DORY. Aah! No!

NEMO. Um, excuse me. Are you all right?

DORY. I don’t know where I am! I don’t know what is going on, I think I lost somebody but I, I can’t remember.

NEMO. It’s okay, it’s okay. I’m looking for someone too. Hey, we can look together.

DORY. I’m Dory.

NEMO. I’m Nemo.

DORY. Nemo? That’s a nice name.

They swim together.

NEMO. Dad!

DORY. Dad!

NEMO. Dad!

DORY. Dad! Wait a minute, is it your dad or my dad we’re looking for?

NEMO. My dad.

DORY. Got it. Dad!

NEMO. Where are we, anyway?

DORY. Dad! Dad! (Reads on a boat) S-ss-syl-shi-Sydney. (Gasps) P. Sherman, 42 Wallaby Way, Sidney… (She remembers all at once) Aaaaah! Nemo! It’s you! Aaaaaah! You’re Nemo! (Gasps) Oh! You’re Nemo! (She gives him a hug) But… you were dead! I saw you! And then I—(Gasps) , here you are! You’re not dead! And your father (Gasps)! Your father!

NEMO. My father? You know my father? Where is he?

DORY. (Gasps) This way! He went this way! Quick!

/.../

MARLIN. Nemo?

NEMO. Daddy!

MARLIN. Nemo?

NEMO. Dad!

DORY. Nemo’s alive!

MARLIN. Dory? Nemo? Oh, thank goodness! It’s all right, son. It’s gonna be okay.

цъфте

Новият Спартак е хърватин

************************

Горан Вишнич играе Спартак в най-новата екранизация за въстаналия роб, показана тези дни по "Ю Ес Ей нетуърк".

Натиснете тук

si

*Мони*
Натиснете тук

Ще ни трябва за наближаващият ден на майката.

Клио Благодаря за цветята, Мони!

Свързвам със Спартак по-горе, за да отбележа, че скоро се очаква едно от големите кинематографични събития на годината - излизането на екран на "Троя", суперпродукция на Волфганг Петерсен /режисьора на The Perfect Storm/, с Брад Пит /Ахил/, Ерик Бана /Хектор/, Питър О''Туул /Приам/.

Официалният сайт на филма Натиснете тук

Клио На мен лично ми беше трудно да си представя Брад Пит като Ахил, но... ето го

а ето и Хектор

Hauptmann
КРЪСТНИКЪТ НА ГАНГСТЕРСКАТА САГА

Преди 65 години на 7 април 1939 г. в Детройт се ражда американският кинорежисьор Френсис Форд Копола. Историята на неговия живот в киното опровергава един от митовете на Холивуд, според който името и славата на създателя на касовите кинохитове гарантират успеха на всяка негова следваща творба. При Копола не става така...

Френсис се родил в артистично семейство - майка му играела на професионалната сцена, а баща му бил флейтист в оркестъра на нюйоркското „Рейдио Сити Хол" (Radio City Hall), а по-кьсно в оркестъра на радиокорпорацията „ЕнБиСи" (NBC). Синът на актрисата и музиканта от малък научил каква е цената на славата и успеха. А иначе бил типичен вундеркинд. Заснел е първия си любителски филм на 10-годишна възраст, когато семейството му се преместило в нюйоркския район Куинс. А причина за толкова ранния професионален избор бил... преболедуваният полиомиелит. Полупарализираното дете трябвало да прекара няколко месеца между четири стени, а тъй като по онова време нямало компютри и видео, единствената му играчка била осеммилиметровата камера на родителите му.

По-кьсно в колежа даровитият младеж съчинявал стихове за училищните мюзикьли, но бързо охладнял към поезията и отишъл да учи театрално майсторство в университета в Лос Анджелис.

След това, твърдят биографите му, срещнал съдбата. Младият режисьор попаднал в студиото на Роджьр Кормън - легендарна личност в много отношения. Тъкмо на него Америка дължи прочутите кинотеатри под открито небе, в които можеш да влезеш направо с автомобила си. Кормън, който така и не успял да се превърне в знаменитост, помогнал най-малко на трима от учениците си да станат такива - Мартин Скорсезе, Питьр Богданович и Френсис Форд Копола.

Копола започнал кариерата си в студиото на Кормън като обикновен асистент. Режисьорският му дебют бил филмът „Безумие-13", който заснел в Ирландия през лятото на 1963 г. за три дни. Тогава се случило още едно събитие, този път в личния му живот - оженил се за Елианор Нийл, художник-декоратор на първата му творба.

Три години по-късно била създадена комедията със символичното название „Ти вече си голямо момче". филмът имал добри касови сборове и младият режисьор привлякъл вниманието на студията „Уорнър Брадьрс" (Warner Brothhers20th), откъдето предложили на Копола да заснеме мюзикъла „Дъгата на файниън", в който главната роля изиграл легендарният Фред Астер. филмът бил истински успех. Всеки на мястото на Копола би продължил да кове желязото, докато е горещо - щом е успял с мюзикъл, трябва да продължи с мюзикьли. Но бързо станало ясно, че младият режисьор притежава нюх да открива златни жили, но не и да ги разработва ефективно, предпочитайки да търси нови. Твърде често одобрението на кинокритиците за някой от филмите му било придружено от пълен финансов провал, или обратното... Следващият му филм от 1969-а е камерна драма

за хора, смятани за неудачници, които се опитват да намерят щастието си. Той донася на Копола първата престижна награда от кинофестивала в испанския град Сан Себастиян, но бил пълен касов провал. Тогава режисьорът за първи път приложил собственото си ноу-хоу за борба с финансовите неуспехи. За да неутрализира загубите от провалените прожекции, той решил да заснеме друг филм, който този път да се превърне в стопроцентов касов хит. Или в най-лошия случай да напише сценарий за такъв филм.

Този път спасителната халтура му била подхвърлена от друг холивудски гигант - „Туенти Сенчъри Фокс" (20th Century Fох). Оттам предложили на Копола да напише в съавторство сценарий за героя от Втората световна война - американския генерал Патън. Едноименната батална епопея донесла добри печалби на студията, а Френсис получил първия си „Оскар".

С получения хонорар новоизпеченият оскароносец основал в Сан Франциско собствена малка студия „Америкън Зоутроуп" (American Zoetrope). Но съдбата, която след всеки успех му сервирала провал, също не дремела. Скоро дълговете на студията надвишили 300 хил. долара и първият собствен бизнес на Копола се оказал на ръба на банкрута. Трябвало да се направи нещо, и то веднага. Тъкмо в този момент се появила светлина в дъното на тунела. По-точно казано, появила се сянката на „Кръстникът".

Самата история на създаването на легендарната творба с годините се е превърнала в холивудска легенда. Всичко започнало още през 1966 г., когато студията „Парамаунт Пикчърс" (Paramount Pictures) купила срещу 7.5 хил. долара заявка от 20 страници за филм, разказващ историята на едно гангстерско семейство. След което 64-годишният автор на заявката Марио Пузо получил предложение в духа на онези, които толкова обичал да прави неговият герой. Студията се задължила да му плати 80 хил. долара и да му предостави служебен кабинет и секретарка, като в замяна искала от Пузо да превърне заявката си в сценарий. Три години по-късно се появил романът „Кръстникът", който незабавно станал бестселър. А след още три години по екраните се появил едноименният филм на Френсис Форд Копола, който проправил пътя на нов жанр в киното - гангстерската сага.

Впрочем пътят, изминат от книгата до филма, напомнял истинско минно поле. Скандалите започнали още от словосъчетанието „италианска мафия". Щом студията съобщила за предстоящата екранизация, Американско-италианската лига за защита на гражданските права тутакси изразила остър протест, използвайки всички възможни средства - от улични демонстрации до провокации и компромати в медиите. Но както и би трябвало да се очаква, черният PR дал тъкмо обратния резултат, защото студията не можела и да мечтае за по-добра реклама.

Самият Копола нямал никакви съмнения, че единственият актьор, който трябва да изиграе Вито Корлеоне, е Марлон Брандо. Но мнението на младия режисьор не срещало подкрепа от шефовете на студията, които непрекъснато предлагали други кандидатури - от Джордж Скот и Лоурънс Оливие до известния италиански продуцент Карло Понти. Да не говорим, че Брандо бил известен в целия Холивуд с трудния се характер, а и се смятало, че е недопустимо млад за ролята.

Тогава Копола прибегнал до прост, но гениален трик. Той поканил шефовете на студията да изгледат актьорските проби за ролята, на които всеобщият възторг спечелил неизвестен възрастен артист, който сякаш бил роден да изиграе Дон Корлеоне. Сияещият като дете пред новогодишен подарък режисьор тържествено обявил, че това е самият Марлон Брандо, макар и гримиран така, че и майка му да не може да го познае. Гласът на актьора също бил променен до неузнаваемост.

„Кръстникът" се превърнал в киносензацията на годината, филмът бил номиниран за десет „Оскар"-а едновременно, от които спечелил три - за най-добър филм, за най-добра мъжка роля и за най-добър сценарий. А музиката на Нино Рота към филма се превърнала в една от „визитните картички" на епохата. Доходите от „Кръстникът" позволили на Копола да изплати дълговете си и да поеме глътка въздух, преди да се замисли как да печели по-нататьк.

През 1974 г. по екраните се появил „Кръстникьт"-2. Мнозина критици и досега смятат, че първата част на гангстерската сага е върхът в творчеството на Копола, но той самият твърдял, че е просто добре направена халтура.

Като повечето хора, в чиито вени тече италианска кръв, Френсис Копола никога не е притежавал чувство за умереност. Той не се ограничил с покупката на един-два ресторанта като останалите си колеги, а започнал да купува всичко, което се изпречи пред очите му. Опитите му да намери подходяща селска къща в калифорнийската долина Напа Вали, където да работи спокойно над сценариите си, и с „малко земица, за да си направи собствено винце", в края на краищата завършили с придобиването на огромно имение с истински замък и хектари лозя, чиято продукция и до ден днешен се продава в цяла Америка. А желанието му да се сдобие с „малко бунгало за отпуски" на брега на Карибско море довело до покупката на солидни парцели в малката южноамериканска държава Белиз, върху които Копола построил хотели.

Впрочем, понякога се налагало режисьорът да се разделя с придобивките си - временно или завинаги. Малцина холивудски режисьори са влагали толкова много пари във филмите си и са губели толкова големи суми като Копола. Понякога загубите му надхвърляли 100 млн. долара и тогава се налагало режисьорът да заложи буквално всичко. Въпреки това той не се уморявал да повтаря, че ако разполага с 2 млрд. долара, незабавно би взел назаем още 30, за да направи наистина качествен филм.

1974 г. му донесла двоен триумф - втората част на „Кръстникът" спечелила още един „Оскар", а филмът му „Разговорът" - наградата на кинофестивала в Кан. По-нататьшните събития обаче само потвърдили верността на един от прочутите закони на Мърфи: „Ако ви се струва, че всичко е наред, значи сте пропуснали нещо".

Филмът „Апокалипсис сега", който отнел три години от живота на режисьора, много сили, голяма част от личните му средства и едва не провалил семейния му живот, се превърнал за Копола в негов личен „край на света".

Романът-притча на английския писател Джоузеф Конрад „Сърцето на тъмнината" разказва за съдбата на цивилизован бял човек, .; който заминава в африканските джунгли и създава сред местните диваци образцова тоталитарна „империя на злото". След като решил да го екранизира, Копола пренесъл действието в съвременността и създал своя „одисея на виетнамската война". Снимките били направени във Филипините при чудовищни условия, максимално близки до реалността.

Принудителните почивки се точели със седмици и месеци не само заради климатичните условия, но по финансови причини. В желанието си да направи филма максимално реалистичен, Копола разчитал на помощта на американската. армия, но Пентагонът забранил на персонала си във филипинските бази да оказва каквато и да е помощ на режисьора, който „очерня геройската служба на нашите момчета във Виетнам". Наложило се Копола да потърси съдействие от филипинските военновъздушни сили. А те, виждайки безнадеждното положение на снимачната група, поискали луди пари. В резултат на това бюджетът на филма нараснал с 12 млн. долара, а когато в края на 70-те години достигнал фантастичната сума от 30 млн. долара, се наложило Копола да вложи в него всичките си лични средства. Въпреки това той смята „Апокалипсис сега" за най-добрата си творба. Кинокритиците в Кан се съгласиха с него и му дадоха най-голямата награда, а прочутият епизод на хеликоптерната атака под звуците на Вагнеровия „Полетът на валкирията" вече е безусловна класика, която се изучава от студентите във филмовите факултети.

Прожекциите на филма в САЩ обаче били откровен провал. В Холивуд тръгнали слухове, че Копола вече се е изчерпал. Облаците над студията му в Лос Анджелис отново започнали да се сгъстяват и режисьорът решил да действа по вече изпитания метод - да излезе от финансовата яма за сметка на комерсиален хит. Така се родила третата серия на „Кръстникът".

Неочакван успех му донесъл и ефектният цветен филм „Дракула на Брем Стокьр", в който режисьорът потвърдил репутацията си на човек, който похабява всеки втори филм, но в промеждутъка може да направи и невъзможното. В случая изглеждало невъзможно да се каже нещо ново по отдавна изтърканата вампирска тема. Копола обаче направил нов прочит на романа на ирландския писател (оттук и необикновеното име на филма), след което освежил доста поостарялата литература с цялата мощ на съвременните специални ефекти, с идеална драматургия и отлично подбран актьорски състав.

След като отново се изкачил на върха, Копола продължил продуцентската си дейност. Той е финасирал филмите на десетки режисьори - от японския гений Акира Куросава до руснака Андрей Кончаловски. Освен това като всеки уважаващ себе си етнически италианец през последните две десетилетия Копола активно лансира на кинопазара един друг продукт - многобройните си роднини.

Семейството на режисьора е наистина внушително. Докато беше жив, баща му Кармин Копола написа музиката за много негови филми. Малката му дъщера София дебютира като актриса в „Кръстникът", където изигра ролята на бебе от мъжки пол. След като порасна, тя направи кариера в кинобизнеса, снимайки се в различни продукции и пишейки сценарии. А през тази година София Копола получи „Оскар" за сценария на филма „Изгубено при превода". В тази уникална фамилия блестят имената на брата и сестрата на Копола - актьора, режисьора и оператора Роман Копола и актрисата Талия Шайър, племенниците му - режисьора Марк Копола и известния Никълъс Кейдж... . Да не говорим, че подраства цяло ято от внуци и внучки. Така че Френсис Копола има на кого да остави процъфтяващия си бизнес.

Банкеръ, № 15 (566), 17-23 апр. 2004

Клио

КУЕНТИН ТАРАНТИНО

“Убий Бил 2”, петият филм на Тарантино, е може би най-добрият му

Определено не е тайна, че Куентин Тарантино е истински фанатик на седмото изкуство. Свръхнадарен режисьор и вдъхновен сценарист, авторът на “Криминале” и “Джаки Браун”, подобно на музиканта Дейвид Бауи, търпи различни влияния, които акумулира и моделира, като накрая им придава много личен завършек. С “Убий Бил 2” или продължението на отмъщението на Булката – персонаж, великолепно изигран от Ума Търман в “Убий Бил 1” – Тарантино приключва тази епична фреска-преклонение пред кунг-фу филмите на Шау Брадърс, връщайки се към диалозите а ла “Криминале”. Среща с този интересен кинематографист, който говори с шеметния дебит на Мартин Скорсизи. И със сърцето си.

- “Убий Бил 1” и “Убий Бил 2” са колкото различни, толкова и допълващи се. На екшъна в първия се противопоставят диалозите и психологическата дълбочина на героите на втория. Втората част реакция ли е на първата?

- Абсолютно не. Знам, че някои останаха разочаровани от първия епизод, защото в него липсваха този тип диалози, които се харесват на феновете ми. Но ако прочетете сценария, ще видите, че такава е структурата на филма. И тъй като “Убий Бил 2” започва с връщане назад, това позволява да се оцени реваншът на Булката.

Трябва да се знае, че структурата на “Убий Бил 1” е историята на едно отмъщение. За него не е нужно да се знае нещо повече от фактите. А именно: Булката е вбесена, защото 4 г. е била в кома заради Бил, има списък от пет човека за убиване и ще го изпълни. Точка нов ред. В първия епизод виждате, че Булката е непобедима, а във втория разбирате, че не е. Всъщност първият епизод поставя тонове въпроси, а вторият им отговаря.

- Като чуе човек някои диалози на Бил и по-специално типично “тарантиновското” му разсъждение за свръхгероите, добива впечатлението, че Бил е Вашето второ аз. Така ли е?

- Помня, че навремето си бях задал този въпрос и си казах: “Аз съм Бил, няма никакво съмнение”. Но се чувствам също близък и до Булката. Би било интересно да се разбере как станах близък до Булката, след като се родея повече с Бил.

За диалога за свръхгероите: там обяснявам, че ако Батман се е родил Брус Уейн, а Спайдърмен се е родил Питър Паркър, то Супермен се е родил Супермен. Само метафора, с която искам да кажа, че Булката е родена убийца.

- Последната сцена в къщата на Бил е една от най-силните във филма, защото в нея освен че давате отговор на въпросите, създавате и невероятна атмосфера. Как Ви дойде идеята?

- Знаете, че обичам различни жанрове на киното, макар да правя моето по мой вкус и с мои собствени компоненти. В “Reservoir Dogs” например правя филм за обир, но никой не го вижда, така ли е?

Идеята ми за края на този голям епичен филм с екшън и отмъщение беше да изненадам зрителя. Сцената не беше особено трудна за снимане, защото имах шанса да работя със страхотни актьори, които дадоха най-доброто от себе си. Логично очаквате голям тупаник, защото имате достатъчно елементи, които водят именно към такъв развой.

Но в същото време искате да разберете и кой е този кретен Бил. Защо е направил това? Каква е точно връзката му с Булката? Защо тя го е напуснала? Надеждата ми – или поне с такова чувство го написах навремето –беше зрителят да присъства не само на бой, но и да разбере кои точно са двамата главни герои.

- Първоначално Вие е трябвало да играете Пей Мей, героя на звездата на филмите за бойни изкуства Гордън Лиу, който обучава Булката. Защо отпадна тази идея?

- Китайският технически състав ме насърчаваше да играя, защото добре познавам киното на Хонг Конг, и при това бях дублирал гласа на Гордън Лиу в американските версии на филмите му. В последна сметка филмът се оказа толкова сложен, че не се виждах способен да играя и персонаж освен цялата друга работа, която трябваше да върша.

Въпреки това тренирах три месеца с актьорите, защото беше важно да бъда в хармония с екипа, вместо да стоя в някой ъгъл на площадката и да сърбам кафе. Можех да си позволя да предлагам разни неща, да дискутирам с техническия екип, да участвам истински.

- Защо настоявате да се работи само с една камера?

- Имахме и втора камера, с която реализирахме някои забавени сцени. Винаги е интересно да има друг ъгъл при забавените кадри, макар и да не обичам да злоупотребявам с това.

Предпочитам да си избера точно определен ъгъл на снимане и да адаптирам светлината според него. Знам, че някои режисьори работят с по пет камери и пет монитора, но това просто не е моят стил. С пет камери избираш. С една наистина снимаш.

- А можете ли да направите филм без убийства?

- Класическа драма? Защо не. Въпреки че аз обичам да смесвам нещата, да опитвам различни комбинации, да взема един елемент оттук, друг – оттам, и да направя едно от двете.

Бих могъл например да реализирам филм, не казвам, че ще го направя, но например филм, който се развива в Ню Йорк – защото досега не съм снимал в Ню Йорк. Например историята на един мъж, който си говори с момиче, докато двамата пресичат Гринуич Вилидж от изток на запад. Приказват си, срещат хора, бъбрят, от време на време спират и хапват пица. После продължават разговора и накрая: “Bye, bye, see you later”. Може да стане добър филм с тези два персонажа, които разговарят и се движат на фона на Ню Йорк. Просто двама души, които говорят...

Клио

Натиснете тук

Клио За оригиналния саундтрак на “Убий Бил 2”

Дори и критиците на Тарантино признават таланта му да съчетава великолепно картините и музиката. Заедно с Мартин Скорсизи той е един от малкото съвременни режисьори, които придават огромно значение на звука и оригиналния саундтрак на филмите си, превърнали се вече в култови. “Винаги пиша, слушайки дискове” – казва Тарантино – “и музиката е неизчерпаем извор на вдъхновение за мен. Понякога дадено парче има пряко влияние върху историята, и обратно. За втория епизод на “Убий Бил” се бях заредил с личната си колекция филмова музика, и слушах главно Енио Мориконе”.

За първи път Тарантино насърчава композитор да разшири музикалната си палитра. В “Убий Бил 2” мелодиите на Робърт Родригес са много силни и придобиват истински размах на екрана. “Но вече бях се обърнал и към Риза от Ву Танг Клан – голям почитател на филмите за азиатски бойни изкуства като мен, така че двамата работиха заедно. Робърт, който е и най-добрият ми приятел, работи като истински композитор”.

Макар и с по-малко въздействие от силно повлияния от Blaxploitation оригинален саундтрак на “Джаки Браун”, този на “Убий Бил 2” си остава неотменимо допълнение към петия филм на Тарантино. И, както беше с Girl, you’ll be a woman soon на Ърдж Овъркил за “Криминале” или с Bang, bang (my baby shot me down) в изпълнение на Нанси Синатра за “Убий Бил 1”, Куентин Тарантино е изровил алтернативния хит Goodnight moon на Shivaree, който озвучава преминаването на финалните субтитри.

***

За "Убий Бил 1" Натиснете тук

За Ума Търман Натиснете тук

Редактирано от - Клио на 23/4/2004 г/ 14:45:45

Анонимен508
цъфте Рапър с ключова роля в ''Пътеводител на галактическия стопаджия''

Снимките на екранизацията започнаха в началото на тази седмица, филмът излиза догодина

22.04.2004

Натиснете тук

si

*Мони* Dogville

Натиснете тук

Hauptmann
Неколко отделно взети класации за най-добри филми на всички времена и народи

Sight and Sound, U.K- international critics, 2002

1. Citizen Kane

2. Vertigo

3. La Regle du Jeu

4. The Godfather 1&2

5. Tokyo Monogatari

6. 2001: A Space Odyssey

7. Battleship Potemkin

8. Sunrise

9. 8 1/2

10. Singin in the Rain

German poll of international critics, 1995

1. The Searchers

2. Taxi Driver

3. Vertigo

4. Night of the Hunter

5. Citizen Kane

6. Lawrence of Arabia

7. North by North West

8. Le Samourai

9. To Be or Not to Be

10. The Last Picture Show

France, 1995

1. Citizen Kane

2. Battleship Potemkin

3. La Regle du Jeu

4. The General

5. Greed

6. The Passion of Joan of Arc

7. Bicycle Thieves

8. 2001: A Space Odyssey

9. L''Atalante

10. Les Enfants du Paradis

"Village Voice", U.S.A, 2000

1. Citizen Kane

2. La Regle du Jeu

3. Vertigo

4. The Searchers

5. Man with a Movie Camera

6. Sunrise

7. L''Atalante

8. The Passion of Joan of Arc

9. Au Hasard Balthazar

10. Rashomon

Гурбет Гюро E, Клио, язък, мислех си че Брат Прит играе Хектор. Не става за Ахил по предварителни данни, но скоре ще видим на живо...

От салкъма цвете бело!

EGATI Некакви си
Клио Тия горе са симпатяги Типични персонажи на руснаци, представени в американски филм, или на американци, представени в руски филм.

Приятен уикенд на всички!

Анонимен515
ако те чуе некой хохол не ми се мисли
Клио какво е т''ва хохол?
Анонимен517
хохол е руското произношение на гогол
цъфте

Страсти Христови

Когато Мел Гибсън обяви през лятото на 2002 г., че започва снимките на филм за Исус Христос на латински и арамейски, мнозина приемат това скептично. Специалистите предричат провал за режисьора на "Смело сърце", разпространителите обявяват, че е луд.

Натиснете тук

si

Клио Цъфте, благодаря за интересния линк , утре ще чета по-подробно, но ми се вижда доста изчерпателно.

Значи от утре е по кината. Гледам, че във вчерашния "Сега" има статия за него. Моето скромно мнение пък е тук на стр. 32. Ще се радвам да чуя и други.

Лека нощ засега

Клио
Привет на всички! Събота - ден за покупки...

Клио Още една класация.

През 2000 г. най-голямата френска агенция за социологически изследвания TNS Sofres провежда представително проучване за филмите и актьорите, маркирали най-силно французите през 20 в.

Ето съвсем накратко резултатите.

Френски филми, белязали века /първите 3/

1. Голямата разходка

2. Посетителите

3. Le grand bleu /това е филмът на Люк Бесон за гмуркачите с Жан Рено и Розана Аркет, но не зная бълг. име/

Чуждестранни филми, белязали века /първите 10/

1. Титаник

2. Отнесени от вихъра

3. Звездни войни

4. Едно време на Запад

5. Списъкът на Шиндлер

6. Животът е прекрасен

7. Най-дългият ден

8. Бен Хур

9. Уестсайдска история

10. Терминатор

Най-големи актьори във френското кино /първите 5/

1. Жан Габен

2. Жерар Депардийо

3. Ален Делон

4. Жан-Пол Белмондо

5. Бурвил

Най-големи актьори в чуждестранното кино /първите 5/

1. Джон Уейн

2. Брус Уилис

3. Клинт Истууд

4. Робърт де Ниро

5. Харисън Форд

Най-големи актриси във френското кино /първите 5/

1. Катрин Деньов

2. Софи Марсо

3. Симон Синьоре

4. Изабел Аджани

5. Мишел Морган

Най-големи актриси в чуждестранното кино /първите 5/

1. Мерилин Монро

2. София Лорен

3. Шарън Стоун

4. Джуди Фостър

5. Джулия Робъртс

Приятна съботна вечер!

цъфте

Клио, а може и малко да помечтаем

si

цъфте

si

Клио Може, разбира се, Цъфте, та ние си мечтаем по всяко време...

А това горе е една от най-любимите ми снимки

P.S. Ставаше дума за момичето с шапката. Едно време си я бях сложила на картичка на работното ми място. Казвах си: "Ей такава дъщеря искам да си имам" Е, почти съм я докарала...

Редактирано от - Клио на 24/4/2004 г/ 17:54:55

*Мони*

Когато искаш да промениш света,

започни с човека, който виждаш

всяка сутрин в огледалото.

цъфте Тази снимка ми е от теб.

Намерих я във фото албума, тъкмо я

беше сложила и от тогава я имам

и на мен ми харесва

si

ФЪРКАТИЧКО

Springtime Fae

Малко мечти и от мен с феята на пролетта.

Поздрави и приятна вечер на теб Клио, Цъфте, Мони и на всички приятели-киномани.

цъфте нещо за лека нощ Натиснете тук

si

ФЪРКАТИЧКО Все още не съм гледала новия филм на Мел Гибсън, но си припомням предишния му, донесъл му заслужено "Оскар".

ФЪРКАТИЧКО

Клио Цъфте, Мони, Фър, мерси за хубавите неща по-горе

Ние пък тази вечер си изгледахме /за кой ли път!/ "Списъкът на Шиндлер". Невероятен филм, може би най-силният, който някога съм гледала.

Тежък, а не ти се иска да свършва. Три часа дълъг, а не усещаш времето как минава. Много смърт, но представена така, че да не въздейства на очите, а само на чувствата. И тази изключителна музика... Ето, в него например няма нищо холивудско, как ли е успял Спилбърг?

Лягам си под впечатлението от филма и затова ще си постна тук кадър от него, нищо, че го има и по-напред из страниците.

ФЪРКАТИЧКО

Добро, красиво утро !

Не само е красива, но вече и с първия си Оскар.(сигурно не последният)

Анонимен533
Фърки, австралийката не беше ли лани?

Тазгодишната е тоже блондинка, тоже хубава, ама от южноафриканските.

цъфте

Режисьор Джо Джонстън

Сценарий Джон Фъско

В ролите Виго Мортенсен, Омар Шариф, Зулейка Робинсън

За филма

ИДАЛГО: ОКЕАН ОТ ОГЪН

Hidalgo

Touchstone Pictures

САЩ, 136 мин.

Натиснете тук

ИДАЛГО: ОКЕАН ОТ ОГЪН

“Идалго” е епично екшън-приключение за мъчителното пътешествие на един мъж и неговото избавление – за живота на Франк Т. Хопкинс - един от най-великите ездачи, които американският Запад познава, изправил се срещу най-добрите арабски коне и ездачи.

Някогашният каубой (Виго Мортенсен) е жива легенда, но всъщност славните дни на Хопкинс и неговия кон, мустанг на има Идалго, са далечно минало. Несретници в собствената си родина, Франк и Идалго имат какво да доказват, когато Хопкинс става първият американец, призован да участва в “Океан от огън” – изтощително състезание по оцеляване през безпощадната Арабска пустиня и дългото 3000 мили пътуване. След като състезателите дават клетва да победят, състезанието вече не е само въпрос на гордост и чест, а се превръща в битка за оцеляване и опит да бъде постигнато невъзможното.

“Идалго” разказва за одисеята на каубоя Хопкинс и неговия мустанг, странници в чужда страна, които стават първият американец и неарабски кон, които участват в най-суровото състезание за издръжливост в света. Виго Мортенсен е в ролята на мъжа, признат за най-великият ездач на дълги разстояния, когото Западът някога е познавал.

“Заинтригуващият сюжет е най-важното нещо, а доста често е и голямо предизвикателство”, казва продуцентът Кейси Силвър. “Но сценаристът Джон Фъско знае как да го постигне”.

Повече от петнадесет години Фъско търски зрънцето, от което ще израстне “Идалго”. “Това е забележителна история, истински бисер. Затова трябва доста да се поровиш в миналото”. Всеотдаен изследовател на американския Запад, индианската култура и конете, Фъско стига до историята за Хопкинс и неговия мустанг, докато работел в музей за запазване културата на индианците.

Проучвах типичните индиански коне, които можете да видите в скулптурите на Ремингтън и Ръсел, и така срещнах името Хопкинс, който яздел известен индиански кон на име Идалго. Докато четях за тях ми хрумна идеята за легендарното състезание през Арабската пустиня. Нямаше нужда да търся още информация за тях. Онова, което бях намерил ми подсказа, че това е една невероятна история.

“Интересното за състезанието “Океан от огън” е, че не е важно кой ще победи”, казва Мортенсен. “Става въпрос за това да го преодолееш, както и за това как трудностите, с които трябва да се справиш, те променят.”

За ролята на Франк Хопкинс трябва актьор, който може да изиграе сложни емоционални състояния, като в същото време е способен и на трудни атлетически изпълнения. Тъй като това нямало да бъде обикновена роля, филмът се нуждел от необикновен актьор, някой, който ще направи от филмът епос. Режисьорът Джонстън и продуцентът Силвър се обръщат към Виго Мортенсен – актьор, играл в повече от 30 игрални филма, измежду които последната част на трилогията “Властелинът на пръстените”, отредил му видно място сред звездите. С богатия си опит от предишни роли и ездаческите си умения, Мортенсен е един от малкото актьори, които притежават както актьорските, така и ездаческите способности, нужни за тази роля.

“Знаех, че Виго ще докаже актьорската си класа, още преди да го срещна. И бях убеден, че ще бъде идеален за филма. Не знаех само какви специфични черти ще придаде на образа на Франк Хопкинс”, казва Джонстън. “Виго изучаваше еволюирането на своя образ и още преди да започнехме да снимаме той се превъплъщаваше в него. Беше предварително подготвен – когато правехме монтажа на филма, се изненадах от това колко добри са сцените на Виго, снимани преди месеци, изумителено следващи емоционалното развитие на неговия образ. Той имаше отлични инстинкти за всяка сцена и ги използваше по най-адекватния начин всеки път, когато се случеше нещо неочаквано, докато камерата се движеше.”

Мортенсен свърза историята на своя герой с тази за Давид и Голиат. “Всички се изправят срещу Франк. В сравнение с арабските им коне, мустангът Идалго прилича на кученце. Конче, изправено до техните жребци. Но въпреки че състезанието е неговото избавление, спечелването му не е толкова важно, важното е, че Франк е участник в него.”

Кино-легендата Омар Шариф също участва във филма – играе в ролята на шейх Рияд. “Оказа се, че снимаме на същото място, къде снимахме “Лорънс Арабски” преди 40 години с Питър О’Тул. Спомних си много неща и различни случки.”

“Към която и сцена да пристъпехме, той я свързваше с историите от миналото и как най-добре ще се получи. Невероятен актоьр е”, казва Мортенсен.

Шариф е номиниран за наградата на Академията и е трикратен носител на Златен Глобус. Последният му филм “Monsieur Ibrahim” е номиниран за Златен Глобус за най-добър чуждоезичен филм. Този филм и “Идалго” не позволяват на актьора да се оттегли от киното. “Не съм снимал от 1996 г., защото ролите, които ми предлагаха, не отговаряха на личноста ми. Живеех в Париж, когато разбах за “Monsieur Ibrahim”, и реших отново да се снимам. Докато работех по този филм, аз получих предложение за участие в “Идалго” – първата добра роля във филм на голямо студио, която съм получавал от доста време насам. Въпреки това, аз се снимах в другия филм, но намерихме компромисан вариант.”

Зулейка Робинсън, която прави първия си голям киното дебют с “Идлаго”, играе в ролята на Язира, духовитата дъщеря на шейх Рияд. Родена в Лондон и живяла в различни части на света, Робинсън внася международен привкус в този международен по своята тематика проект.

Връзката между Франк и Идалго е пресъздадена от Мортенсен и коня Ти Джей. “Ти Джей се държеше като човек”, казва Мортенсен. “Той правеше някои странни неща. Репетирахме, а аз се чудех “Какво може да излезе от това?” и тогава Ти Джей правеше точно онова, което трябваше. Във всяка сцена Ти Джей беше перфектен. И това се случваше прекалено често, за да бъде просто съвпадение. Късметлии сме, че го имаме.”

След завършването на филма, Мортенсен купува Тий Джей.

На режисьора Джо Джонстън изобщо не са му чужди визуалните ефекти. Той е режисирал редица филми, за които се били нужни многобройни ефекти като “Джурасик парк”, “Джуманджи”. Освен това преди да стане режисьор, Джонстън печили Оскар за създаване на визуални ефекти за класическия “Търсачи на изгубения кивот”. Но Джонстън, който режисира и интимната драма “Октомврийско небе”, е сигурен, че “Идалго” ще съчетае в себе си по най-добрия начин и двата свята. Ползвайки опита си от “Търсачи на изгубения кивот”, Джонстън решава да снима естествени сцени, когато това е възможно, и да разчита на визуални ефекти, когато има нужда от тях. Първоначално Джонстън планира 70 сцени с ефекти, но в крайна сметка те са увеличени тройно.

si

цъфте
Натиснете тук

si

цъфте

si

цъфте

Натиснете тук

si

Клио Цъфте, пак си дала интересни линкове, има да се ровя довечера

Фър, за Никол Кидман Натиснете тук

Ано, за Чарлийз Терон Натиснете тук

И черпя всички по случай хилядния ми постинг - ей, докарах ги и аз до 1000 след две години писане!

цъфте Клио, поздрави за 1000 -дника

Редактирано от - цъфте на 25/4/2004 г/ 13:36:55

ФЪРКАТИЧКО Клио, токущо се прибирам от филма “Страстите Христови”, естествено първо се отбивам тук. За да да споделя и моите впечатления.

Грандиозен, разтърсващ, запомнящ се филм.

Гледа се на един дъх. Изграден много добре - редуващи се сцени на минало и настояще, съвършен ритъм на действието.

Добре подбран актьорски състав, прекрасна музика, невероятна камера.

Джеймс Кавийзъл в ролята на Исус с тези дълбоки, мъдри, кафяви очи постига много силно внушение.

Изключителна игра на актрисата Мая Моргенщерн в образа на Мария.

Освен момента, който и теб е впечатлил, аз усетих особено силно и още един момент-когато вдигаха Исус на кръста и тя се изправяше заедно с него.

На висота е изпълнението и на всички останали актьори.

Хареса ми много изпълнението на Христо Шопов в ролята на Пилат Понтийски.

С малко движения , само с погледа на очите си, успява да предаде много от терзанията на Пилат Понтийски.

Ако не знаех за критиките и обвиненията срещу филма за антисемитизъм, също изобщо не бих обърнала внимание точно на това.

Признавам, на мен в повече ми дойдоха сцените на насилие, затварях си очите и си запушвах ушите.

Не издържам просто на такива сцени.

И сега , вече час и нещо след филма, сърцето ми още е стегнато.

Мисля, че тук мярката е премината.

Както и в другия филм на Мел Гибсън, за който взе оскар - "Лудо сърце".

Бих прочела , ако има някъде негови изявления за филма, какво внушение е целял с тези покъртителни (прекалени) сцени на мъчения, кръв, болка.

Макар напълно да съм съгласна с теб, че внушението тук от сцените на насилие, е съвършено различно от това в други филми.

И накрая - за душевните мъки и терзания на Исус.

Мисля, че в началото на филма, показани са много добре.

Като цяло - филмът се е получил.

Наистина е събитие , струва си да се види и то на голям екран.

Дълго ще помня този филм, но не знам дали бих издържала да го гледам повторно.

Клио, наздраве за хилядния ти постинг !

Поздрави и лека нова седмица !!!

Анонимен541
а за онаа... магдалина... разбра ли се най-после
ФЪРКАТИЧКО Не, загатната е само сцената, когато Исус я спасява от линча с камъни.
Клио Фър, благодаря ти за мнението за "Страстите" Зарадвах се, че повечето неща сме усетили по един и същи начин. Аз може би съм по-калена в гледането на филми на ужасите , та приех по-равнодушно сцените на насилие.

На стр. 35 има интересен линк за филма, пуснат от Цъфте, вкл. интервю с Христо Шопов. Погледни там, може и да намериш отговор на някои от въпросите, които си задаваш.

Успешен ден!

Клио Още мнения за "Страстите Христови" от американската преса - Натиснете тук

Редактирано от - Клио на 26/4/2004 г/ 11:30:42

Анонимен545
а е тука нема абсолютно нищо
Клио пробвай сега, мисля, че се оправи, редактирах
Анонимен547
ФЪРКАТИЧКО Един от любимите ми актьори.

Може да изиграе едва ли не всичко.

Анонимен549
ма и на мене ми е любим

ногу ме е яд като играе тъпи роли

c550
е радвайте му се тогаз...

Анонимен551
глей са, ти му викаш не с рого, оно па се бута.

тебе ако те побарам, че си говориш само цел месец

Клио Днес - приятен ден на всички с кратка подборка на любовни филми

**********************

Знаменити филмови сцени

**********************

Мег Райън и Били Кристъл в "Когато Хари срещна Сали" /1989/

Клио
**********************

Знаменити филмови сцени

**********************

Джулия Робъртс и Ричард Гиър в "Хубава жена" /1990/

Редактирано от - Клио на 27/4/2004 г/ 09:55:34

Клио
**********************

Знаменити филмови сцени

**********************

Деми Мур и Патрик Суейзи в "Призрак" /1990/

Клио
**********************

Знаменити филмови сцени

**********************

Лора Дърн и Никлъс Кейдж в "Диво сърце" /1990/

Клио
**********************

Знаменити филмови сцени

**********************

Ал Пачино и Габриел Ануар в "Усещане за жена" /1992/

Клио
**********************

Знаменити филмови сцени

**********************

Деми Мур и Уди Херълсън в "Неприлично предложение" /1993/

Клио
**********************

Знаменити филмови сцени

**********************

Сандра Бълок и Бил Пълман в "Докато ти спеше" /1995/

Клио
**********************

Знаменити филмови сцени

**********************

Джулия Робъртс и Хю Грант в "Нотинг Хил" /1999/

Hauptmann един любим филм: за Ченгето, което тръгва по пътя на Отмъщението; не само за да въздаде Справедливост, но и да открие Човешката си самоидентичност

Църни Шопара Леле, Хаупт страхотен вкус към тенекията и самоходните кофи за боклук имаш!

Айде и от мен една детска...

~~

Църни, ака бях на мястото на Клио, бих те тривнала с удоволствие

Сега от мен снимка с впечатления.

Снощи бях на кино - с още две жени, общо три. Гледахме "Невъзможно твой" с Джак Никълсън и Даян Кийтън. Какво да ви кажа?

С две думи - страхотен филм! Двамата наистина играха като влюбени и показаха, че за любовта няма възрастови граници. Филмът изобилстваше от забавни сцени, а за романтиката да не ви говоря- къщичка край океана, свещи и вино, френска музика, дори флирт по интренет между героите. Впрочем - финалната сцена беше в Париж.

Партнираха Киану Рийвс/ доктора на Джак, който сваляше Даян Кийтън/ и Аманда Пийт/ дъщерята на Даян Кийтън, която всъщност беше първоначалното гадже на вечният любовник, сещате се вече кой/.

Препоръчвам го! Такова настроение носи! Приятна вечер засега!

цъфте

Intolerable Cruelty

Романтична комедия

Режисьор: Джоуел Коен (Фарго", "О, братко, къде си"

В ролите: Джордж Клуни ("Бандата на Оушън", Катрин Зита-Джоунс ("Чикаго", "Трафик", Джефри Ръш ("Карибски пирати: Проклятието на Черната перла", Били Боб Торнтън

Завладяваща романтична комедия за един мъж-адвокат, който винаги печели делата си и една жена-съблазнителка, която може да спечели от всеки мъж. От носителите на Оскар – Брайън Грейзър (”Красив ум” и “8-ма миля”) и Джоуел и Итън Коен, филмът е с участието на две от най-големите и сексапилни звезди на Холивуд – носителя на “Златен глобус” - Джордж Клуни и Катрин Зита - Джоунс.

Майлс Маси (Клуни), виден адвокат по бракоразводни дела, има всичко и дори повече отколкото му е нужно.

В живота му изтъкан от непрекъснати успехи, постепенно нахлуват скука и еднообразие, но всичко изведнъж се променя, когато Майлс среща смайващо красивата Мерилин Рексрот (Зита-Джоунс).

Несвикнала да губи, Мерилин решава бързо да си разчисти сметките. Задкулисните действия, измамите и завладяващият чар стигат до своята кулминация, когато Мерилин и Майлс застават един срещу друг в тази класическа борба между половете.

"...нещо невиждано по киноекраните от доста време насам: интелигентна, съвременна, ексцентрична комедия, истинска перла."

The New York Times

"Ексцентричната комедия се постига с добри актьори, стил и свеж сюжет, а “Непоносима жестокост” притежава всичко това."

Chicago Tribune, Michael Wilmington

si

цъфте

si

цъфте

si

цъфте

Натиснете тук

si

Църни Шопара Тя, ами да ме изтрие...

Робокопи може - дето се трескат по кратуните с квото им падне.

А една НОРМАЛНА, АНИМИРАНА смешка - не може.

Странни са пътищата господни...

И моралът човешки.

цъфте

si

цъфте

Натиснете тук

si

цъфте

si

Клио Лелее, колко много филми!

Църни, няма да те тривна, разбира се, толкова се радвам, че си минал. А и дъщеря ми хареса вече рисунката - Аладин си е Аладин Тя се шегува, виж как се е ухилила.

Тя, филмът с Джак Никълсън и Даян Кийтън наистина е много приятен, абсолютно забавление. Между другото, те наистина са се влюбили по време на снимките и в момента живеят заедно. Както казваш, за любовта няма възраст - май и двамата са към 65.

Мерси и на Хаупт, и разбира се, на Цъфте "Идалго"-то си заслужава да се види, неостаряващ Омар Шариф! А Катрин Зита-Джонс и Джордж Клуни... хм, обещаващо. Главно заради нея

Приятна вечер на всички, изчезвам, вечер ми е все по-трудно да намеря време за писане

Цъфте, мерси!

Леле, Клио, добре че не разбира детенцето още!

Да, Омар Шариф е наистина един от любимите ми актьори. Вече е на 72. Пропуснали сме рождения му ден - на 10 април. Имам тук чудесно интервю в последния брой на "Женско царство", но е доста дълго, иначе с удоволствие бих го преписала. Видях афиши на филма и сигурно ще пристигне наскоро тук. Дано да имам удоволствието и него да видя!

А Джак Никълсън и той мисля, че над 70, дали не беше на 73, но не съм сигурна.

Лека вечер!

цъфте

Автор:

Сценарият е ясен за тези, които са чели светите текстове, а онези, които не са ги разлиствали, едва ли ще имат нужда да направят това, ако имат търпението и нервите да издържат до края на кинотворбата. Гибсън не е имал избор по отношение на диалозите, пък и не е направил кой знае какво усилие за това. Зрителят няма никакъв шанс да открие нещо допълнително, както се погрижиха за това имена като Аркан, Скорсезе, Тери Джоунс или Жан Ян, за които киното е творческо поприще.

Кинопродуктът на Гибсън е честен - етикетът отговаря на съдържанието и на зрителя не се предлага нищо друго. В духа на справедливата оценка е редно да се подчертаят и положителните му страни. Внимание заслужава авторското решение диалозите да бъдат на арамейски и латински - двата мъртви езика, на които са говорили съвременниците на събитието. Интересна е визуалната концепция на образа на Сатаната. Силното изобразително въздействие се дължи на великолепно композирани кадри и гледни точки, които препращат към класически автори, най-вече Караваджо, Микеланджело и Дали. Филмът би могъл да бъде и учебно помагало по монтаж и боравене с екранното време, с пълно владеене на изобразителната стойност на едрия план и звука.

Натиснете тук

Редактирано от - цъфте на 27/4/2004 г/ 21:05:55

Църни Шопара Клио,

Направо си нямаш представа как "приятно ме изненада", както казваше моята добра форумна фея Тя.

Честно казано Тя ме учудва постоянно.

И приятно, и неприятно.

Но, разбира се, в подавляващото мнозинство от случаите - ПРИЯТНО!

Така, че тази вечер ще си легна като едно доволно и добре нахранено прасе.

Бях се натопорчил да търся сцени от "Последното танго в Париж" - да видя дали ще триете, но няма да го правя.

СВОБОДАТА тържествува!

Наздраве на всичики!

цъфте
ПОСЛЕДНО ТАНГО В ПАРИЖ (DERNIER TANGO A PARIS)

Жанр:

Година: 1972

Производство: Франция, Италия

Времетраене: 129 минути

Виж също: Филмът в енциклопедия IMDB

Актьори: Марлон Брандо, Мария Шнайдер, Масимо Джироти, Жан-Пиер Лео, Мария Мики

Оператор: Виторио Стораро

Музика: Гато Барбиери

si

цъфте

ПОСЛЕДНО ТАНГО В ПАРИЖ

************************

За какво е този филм? Какво означава? Той е за и означава същото като "Викове и шепот" на Бергман. С една дума анализът не би извлякъл рационално послание и от двата филма. Идеята и на двата е, че има пространство в човешката душа, което е отвъд рационалното - и отвъд думите.

Изправени пред него, мъжете се приспособяват по разному. Някои го пренебрегват; други се опитват да го избегнат чрез временни развлечения; трети за щастие притежават вътрешни ресурси за успешно пътуване. Но онези, които нямат на какво да се опрат, прибягват до тялото. Понеже нямат душевната сила да застанат лице в лице с кризата и смъртта, те включват сексуалния механизъм, разчитайки, че ще сработи. Това представлява сексът тук (и във "Викове и шепот". Не е секс изобщо (и е на светлинни години от сношението като такова). А просто физическа функция на душевното отчаяние. Пол от ПОСЛЕДНО ТАНГО В ПАРИЖ няма проблеми с ерекцията, а с намирането на жизнеутвърждаваща причина за нея.

Натиснете тук

si

цъфте

Натиснете тук

Натиснете тук

Photo gallery for

Ultimo tango a Parigi (1972)

Page 28 of 30

MPTV.net Photos

si

цъфте Църни, наздраве ако можеш докарай някоя и по голяма снимка от галерията, формата е друг и не мога да го сменя за да пусна снимчица...

Натиснете тук

Редактирано от - цъфте на 27/4/2004 г/ 22:12:25

ФЪРКАТИЧКО Не съм гледала "Последно танго в Париж".

Само съм чела много за него.

Благодаря ти, Цъфте, за инфото.

А от мен - лека нощ с Disney Party

цъфте лека нощ Натиснете тук

si

*Мони*
Натиснете тук
Анонимен582
kAK MOZHE DA TIE LJUBIM AKTJOR KATO oMAR sHARIF BEZ DA SI GLEDALA EDIN FILM S NEGO ?

The last Tango in Paris e star film i pochti ne si struva da go gledash sled 30 godini zakysnenie. Vse edno sega da sednesh da gledash The Birds na Hichkok.

Клио Здравейте и благодаря на всички, минали оттук! Чудесни фотоси, линкове... станало е интересно.

"Последното танго" не съм го гледала и аз, но пратили сте ми много информация, ще прочета.

Църни, нямаш представа колко ме зарадва, че още мога "приятно да изненадам" някого

До скоро, ще потърся снимки на Омар Шариф.

Hauptmann

Църни Шопара Цъфти,

Ще се опитам.

То аз намерих и едни по-хубави.

Искам да кажа по-просташки, като за мен...

EGATI
ТЪРСЯ ИНФО ЗА ФИЛМА" ПРЕРАЖДАНЕ ОТ СВЕТА НА МРАКА ИЛИ ПРЕРАЖДАНЕТО НА САМУРАЯ"

ЯПОНСКИ поне на 2о години

мирси начи ако го откриете.

с това име се подвизаваше по студийните кина,

бе историко-религио, фантастико, естетски филм!

Много як!

Редактирано от - EGATI на 28/4/2004 г/ 16:23:39

*Мони* A kak e titlata na filma na angliyski, nemski, qponski?
*Мони* Натиснете тук

Търси тук за samurai.

Късмет!

Църни Шопара Цъфте,

Сайта с картинките е платен.

Не мога да ги сваля.

Има опция и за пробен период от 14 дни.

Ама неща да си слагам данните на картата за 5-6 снимки.

http://imdb.com

Чао от мен - за 2 седмици.

Бъдете здрави и весели!

22590
добре, Църни не дей, ще си гледаме така.

Благодаря все пак.

Анонимен591
Клио EGATI, виж тези два линка.

Натиснете тук

Натиснете тук

ФЪРКАТИЧКО Ано, прав си . Сега вече не си струва да се гледа "Последно танго в Париж".

Макар че филмът беше включен в панорама на Марлон Брандо, съвсем наскоро в кино "Одеон". Виж "Птиците"-гледала съм го само по ти ви то, не бих пропуснала и сега. Филмите на Хичкок надскочиха времето си.

Егати, не знам кой филм точно търсиш.

Но преди няколко дни ми говориха с големи суперлативи за един друг филм - "Последният самурай". Сега е по екраните.

Жанр: Военен - драма

Година: 2003

Производство: САЩ, Япония

Виж също: Официален сайт, Филмът в енциклопедия IMDB

Актьори: Том Круз, Били Конъли , Тони Голдуин, Шин Коямада, Тимъти Спал

Режисьор: Едуард Цвик

Сценарист: Джон Логън

Оператор: Джон Тол

Музика: Ханс Зимър

Продуцент: Маршал Херсковиц

Сюжет:

"Последният самурай" е толкова богат на исторически събития, колкото е беден на свежи драматични и тематични идеи. Тази история - на американски войник, който отива да покаже бойните си умения в Япония през 1876 г., е вече известна като "Танцуващият със самураи". Филмът на Едуард Зуик е вдъхновен не само от индианската сага на Кевин Костнър, но и от "Смело сърце".

Попаднах и на един филм на Люк Бесон (харесвам много този режисьор

-най-вече с "Никита" и "Петият елемент"-YAMAKASI

Редактирано от - ФЪРКАТИЧКО на 28/4/2004 г/ 21:32:31

Църни Шопара Е, все пак нещичко има...

~~

Църни Шопара
цъфте за лека нощ
Църни Шопара
Църни Шопара
Църни Шопара
Църни Шопара Един уважаван от мен актьор - Малкълм Макдауъл...

~~

Църни Шопара
*Мони*

От 28.04. по кината.Натиснете тук

*Мони*

Натиснете тук

Columbia Tristar Film GmbH

Редактирано от - *Мони* на 29/4/2004 г/ 02:29:45

"Последно танго в Париж" сигурно е нещо върховно. Не го дават тук, иначе бих се засилила веднага. Не съм го гледала, но си признавам, че много искам да го гледам. Чела съм описание на сцена в някоя от книгите и ми стана страшно интересно, а Марлон Брандо, както и Омар Шариф/ благодаря на Хаупман/са наистина едни от най-добрите и най-красивите актьори на века, както се казва.

Идалго-то ще го дават мисля по-следващата седмица и се надявам да споделя пак нещичко.

Приятен ден!

Редактирано от - Tя на 29/4/2004 г/ 12:06:23

Black Swans Ако бях гледал филма с Джони Деп, преди да гледам "Ангелско сърце" на Алън Паркър с Мики Рурк и Роберт де Ниро и "Мементо" с Гай Пиърс, може би щеше да ми хареса повече. Иначе любимецът на братя Коен - Джон Тортуро, е и мой любимец, винаги на ниво. А и Джони Деп, харесвам го като актьор.
Hauptmann А Стив Бушеми?
Клио А "Страстите Христови" гледахте ли? Black Swans, особено ще ми е интересно да чуя твоето мнение.
Black Swans Стив Бушеми си ми е любимец от край време. Ей го, изплува образа му от един друг филм на братята - "Фарго"! И той, и партнера му, бяха твърде запомнящи се герои. Особено неконвенционалното му погребение, към края на филма.

Гледах го Клио. Хареса ми, като се абстрахирам от резервите ми, по принцип, към филмирането на Евангелските събития. Но това е друга тема.

Поздрави!

Hauptmann па я се това си гледам... ... и ич ми не омръзва

Редактирано от - Hauptmann на 29/4/2004 г/ 11:58:23

Анонимен610
ФЪРКАТИЧКО Black Swans,

Ще се радвам ниастина, ако споделиш още впечателния от филма.

Мен буквално ме разтърси , вече дни наред е в съзнанието ми.

Всеки кадър - картина, неземната музика, прекрасното звучене на филма на халдейски и латински, великолепната игра на актьорите.

Сега със сигурност знам, че ще го гледам още веднъж.

Е, пак със затворени очи на ужасните кадри на мъченията, които наистина трудно издържах.

Но филмът има своето невероятно въздействие , остава в съзнанието, което за мен означава , че е наистина стойностен филм.

Не се осмелявам да коментирам религиозната , философската страна на филма, за това не се чувствам подготвена.

Но приемам и чувствам този филм.

Не исках да свършва, накрая очаквах още малко кадри от възкресението, от надеждата, малко повече светлина след мъките и страданията.

А възкресението всъщност само е загатнато и последният кадър с пронизаната от пирона длан, сега приемам, че точно така е трябвало да свърши.

Поздрави !

Редактирано от - ФЪРКАТИЧКО на 30/4/2004 г/ 00:23:01

Сибила

Чакам с нетърпение този филм. Илиадата е най-любимата ми книга, и макар и огромна, я препрочитам всяка година. Всички герои, описани от великия слепец и физически, и като характери, са ми познати от детството, защото тогава още ме завладя тази магия.

Брад Пит, в ролята на Ахил, положил неимоверни усилия, за да пресъздаде този образ - на невероятно красивия, най-могъщ между гръцките герои, богоравен Ахил. Но и най-жестокия. Тренирал усилено, тежки физически натоварвания, влязъл във форма и изглеждал наистина божествен.

Чакам го, защото е с голямо българско участие. Воините на Ахил - мирмидонците, са почти всички българи, избирани в тежък кастинг.

Костюмите са също проектирани и изпълнени от българи.

Ако имате повече информация - ще бъда благодарна.

Редактирано от - Сибила на 30/4/2004 г/ 00:36:07

*Мони* Дженифър и Брад най-красиви в света

Звездната двойка оглави класацията на сп. “Пийпъл”

Дженифър Анистън е най-красива сред знаменитостите, твърди сп. "Пийпъл" в годишната си класация. То за 15-и пореден път публикува списъка на 50-е най-хубави хора на планетата. Сред тях е и съпругът на звездата от сериала "Приятели" - Брад Пит. Изданието пуска и обилна информация за двойката, допълва АП. В интервю Анистън признава, че с Брад упорито се мъчат да си направят бебе. Вече са приготвили специална стая за бъдещето отроче. Освен това са се отдали на здравословен живот и пият фолиева киселина за повишаване на раждаемостта. И други двойки има в класацията на "Пийпъл". На челни позиции са певицата актриса Джесика Симпсън (към която в момента се заражда култ в Америка) и съпругът й Ник Лечи. Освен всичко останало двамата са и тв звезди. Тук са и дъщерите на Кийт Ричардс от "Ролинг стоунс" Александра и Теодора. И двете се изявяват като манекенки с успех отвъд океана. Сред хубавиците има и традиционно присъствие - Холи Бери, Джулия Робъртс, Никол Кидман. Сред мъжете се открояват кинозвездите Орландо Блум (постигнал успех с "Карибски пирати" и "Властелинът на пръстените" и Хю Джакман ("Х-Мен" и "Парола: Риба меч".

Стандарт

*Мони*

Нат иснете тук

От 14 Май.

Колко хубаво, че и Бг участва!

Редактирано от - *Мони* на 30/4/2004 г/ 01:13:19

Клио Сиби, на стр. 34 съм дала линк към официалния сайт на филма. Разгледай го, има интересни неща.

Фър, нима си се решила да гледаш повторно "Страстите"? Аз не бих могла

Лека нощ на всички, до утре.

Клио Мони, благодаря за хубавите фотоси Конят особено е страхотен. Ама как успявате да сваляте картинки, без да минавате през фотоалбума?

Толкова много филми се събират за гледане, че направо не знам как ще насмогнем с бейби-ситърите...

Поздрави на всички!

*Мони* Клио, добър ден!

Много лесно е обикновено да се препостнат снимките не чрез фотоалбума.

Ако не става, трябва да ги обработиш, т. е. ги запаметиш в твоята JPG Датай.

Тогава имаш и възможност да ги сложиш и във фотоалбума.

Как става: натискаш на желаната снимка

с дясния бутон да се отвори датайят й.

Натискаш в общата информация (при мен се казва Eigenschaften, най-долу се намира!) и копираш адресът на снимката.

Кликваш в отвореното даване на мнение IMG и попълваш запаметения адрес, натискаш още веднъж горе IMG и е готово.

Клио Мерси, Мони! Пробвах, получи се, но го изтрих.

Е, ще знам вече и аз.

Приятен следобед на теб!

*Мони* Клио, много поздрави и приятна следобедна занимавка с дeчицата ти!
*Мони* Два български филма бяха отличени на 4-тия Международен фестивал за централно и източноевропейско кино във Висбаден.

За втора поредна година български документален филм печели първа награда на престижния фестивал, след като за най-добър документален филм международното жури избра филма на Стефан Командарев „Азбука на надеждата”, за

чудесното и сърдечно изобразяване на безмълвната решителност на неговите герои при преодоляване на социалните, етнически и човешки предизвикателства.

Миналата година в същата категория отличието грабна също филм на Командарев - „Хляб над оградата”.

Клио

СТИВЪН СПИЛБЪРГ

Стивън Спилбърг е обект на противоречиви оценки в кинематографичните среди. Към него никой не може да остане равнодушен. Някои го ненавиждат, обвинявайки го, че прави твърде комерсиално кино. Други го боготворят, смятайки, че е дал на киното някои от най-вълнуващите му моменти.

От момента, в който въвежда в Холивуд феномена на летните блокбъстъри /с “Челюсти” през 1976 г./ до създаването на собственото му киностудио /”Дриймуъркс”/, той се налага като най-влиятелния режисьор и продуцент в Холивуд. Притежава авторитета и репутацията на най-могъщия съвременен творец на седмото изкуство. С неговото име всеки проект може да види бял свят.

След 30 години работа в киното Спилбърг се превърна в символ, в емблема. Пробва се във всички жанрове: екшън, ужаси, драма, военни филми, комедия, фантастика... Много от филмите му са сред най-големите успехи на киното made in Hollywood. И критиката му даде и най-високото си признание с два “Оскара” през 90-те години.

С набъбването на филмографията на Спилбърг кинематографичното му майсторство расте. Това му дава възможност да си позволи и “волности”, и избор на трудни филми с по-лични сюжети.

***

Роден на 18 декември 1947 г. в Синсинати, Охайо. Зодия Стрелец. Женен за актрисата Кейт Капшоу, 6 деца.

Учи в Cаliforniа State University, Long Beach.

Първи филм /35 мм/: Amblin’ /1969/. Първи договор с Universal за 7 години

Преломна година: 1971, с епизод от «Коломбо» /»Убийство по книга»/. Незабавна популярност!

Най-щастливият ден в живота му: посрещането на «Извънземното» на Фестивала в Кан

Първо студио: Amblin Entertainment /1982/, след триумфа на «Извънземното”

Първи Оскар за режисура – “Списъкът на Шиндлер” /1995/

Клио КЛАНЪТ СПИЛБЪРГ

В исторически и кинематографичен план Спилбърг принадлежи на поколението Копола/Лукас/Скорсизи. Връзките му с кинотворците, създали богатството на американското кино от 70-те години /едно от най-плодотворните десетилетия на века/ са очевидни.

Продуцентите

С Джордж Лукас работи най-много. Докато единият пише и снима “Срещи от трети вид”, а другият – “Междузвездни войни”, си сътрудничат по двата проекта. По-късно ги свързва по-конкретно и истински ползотворно сътрудничество – сагата “Индиана Джоунс”. Лукас става продуцент на сериите, а Спилбърг остава режисьор: всеки на мястото си.

През 1982 г. създава студио “Амблин” заедно с Франк Маршал и Кетлийн Кенеди. Тримата продуцират редица големи успехи на 80-те и 90-те години.

През 1994 г., в съдружие с Дейвид Гефин /музикален продуцент/ и Джефри Кацънбърг /golden boy на анимацията от “Дисни”/ основава първия холивудски гигант от 60 години насам. “Дриймуъркс” набира скорост с няколко амбициозни продукции и световни успехи / “Спасяването на редник Райън”, ”Американски прелести”, “Гладиатор”, “Шрек”, Chiсken Run.../. Като продуцент Спилбърг подпомага и много дебютиращи режисьори, които впоследствие стават изевстни.

Режисьорите

Първият режисьор, спечелил признанието на Спилбърг, стана и най-верният му последовател. Робърт Земекис продължи традицията на съчетаване на фантазия и човешка драма у ментора си, създадавайки едни от най-големите касови успехи през последните години. “Контакт” преработва под нов ъгъл идеята от “Срещи от трети вид”. Но най-вече “Заекът Роджър” си остава символ на приемствеността и сътрудничеството Спилбърг/Земекис. Филмът е дързък визуален експеримент за времето си, с много находчив сценарий. Успехът е планетарен.

Джо Данте /Looney Tunes: Back in Action, Small soldiers, Night Visions, Piranha/ с неговата фантастика, обагрена в ужас, също дава своеобразно продължение на идеите на Спилбърг. Ако Земекис се доближава до морализма на Спилбърг, то Данте се родее с фантазмите му.

Сред младите съвременни режисьори Спилбърг одобрява и следи от най-близо Кемрън Кроу /”Джери Макгуайър”, Vanillа Sky/. Сред старите майстори признава преклонението си най-вече пред Куросава и Трюфо. С Кубрик го свързват близки професионални и приятелски отношения.

Актьорите

Само едно име се налага във филмографията на Спилбърг, и то безспорно е Ричард Драйфус. С него снима три филма /”Близки срещи от трети вид”, “Челюсти”, “Изгубеният свят”/. Драйфус е двойникът на Спилбърг на екрана, режисьорът споделя, че го смята за своето “второ аз”. С Том Ханкс, получил Оскар за “Спасяването на редник Райън”, го свързва приятелство. Лиам Нисън – също с Оскар за ролята на Шиндлер в “Списъкът на Шиндлер” – пък споделя, че отношенията им са се запазили строго професионални.

Истината е, че малко актьори се връщат в света на Спилбърг. Подобно на Стенли Кубрик, той предпочита да избере подходящата звезда за подходящия филм. Така е с Харисън Форд в сагата “Индиана Джоунс”, с Том Круз в Minority report. Миналата година нашумя изборът му на Леонардо ди Каприо и Натали Бай за “Хвани ме, ако можеш”...

Семейството

Съпругите му са актриси. Първата е Ейми Ървинг. След бегли появи в два негови филма тя озвучава гласа на Джесика Рабит в “Заекът Роджър” /заедно с Кетлийн Търнър/ и участва в Deconstructing Harry на Уди Алън. След развода със Спилбърг обаче започналата амбициозно актьорска кариера на Ървинг приключва…

Втората – и настояща – съпруга на Спилбърг е Кейт Капшоу, която той среща на кастинга за «Индиана Джоунс 2». Бивш топ-модел и актриса в сапунени опери, тя получава ролята сред 120 други кандидатки. Кариерата й също е кратка – Black Rain с Майкъл Дъглас, Love Affair с Уорън Бийти, Just Cause с Шон Конъри.

Анонимен623
ФЪРКАТИЧКО Филмът на Спилбърг, който съм гледала не знам колко пъти...

С умиление и възторг !

E.T. THE EXTRA-TERRESTIAL

САЩ, 1982, 115''''''''''''''''

Жанр: Фантастичен

Режисьор: Стивън Спилбърг

Сценарий: Мелиса Матисън

Оператор: Алън Давио

Музика: Джон Уилямс

В ролите: Дий Уолъс Стоун, Питър Койот, Дрю Баримор, Хенри Томас, Робърт Макнотън

IMDB Rating: 7.8

Преди 20 години зрителите по целия свят прегърнаха един филм, който още с появата си се превърна в класика. Режисиран от Стивън Спилбърг, "Извънземното" разказва трогателната история за специалното приятелство между малкия Елиът и симпатичния пришълец от чужда планета.

4 награди Оскар ''''''''''''''''82 - за оригинална музика, звук, монтаж на звукови ефекти и специални визуални ефекти

“Златен глобус” ''''''''''''''''82 за най-добър филм

Редактирано от - ФЪРКАТИЧКО на 30/4/2004 г/ 20:50:03

цъфте

Натиснете тук

21 грама

21 Grams

Страна САЩ

125 мин.

Компания Icon Distributions, Inc.

Жанр Трилър, Драма

Екип Режисьор: Алехандро Гонсалес Инариту; Сценарист: Гилермо Ариага

В ролите Шон Пен, Бенисио Дел Торо, Наоми Уотс, Шарлът Гейнсбърг, Мелиса Лео

Алехандро Гонсалес Иняриту и Гилермо Ариага неволно накараха доста хора да се помъчат с испанския и да научат как се признасят имената им още първия си филм - Amores perros (2000). И нещо повече - да ги запомнят, независимо че Amores (с участието на красивия Гаел Гарсия Бернал от "И твойта майка също" не спечели Оскара-а в категорията за чуждоезичен филм и си остана само с номинацията. Гонсалес и Ариага не се впечатлиха особено и направиха 21 грама, още по-добър филм, който обаче излезе от чуждоезичната графа - може би двамата все пак са се подразнили, че могат да се класират само в нея, просто защото не са се родили в походящата част на света. Заглавието на филма е интернационално, очевидно, и далеч по-скромно от "аmores perros" (в превод

"любовта е кучка", а в самата продукция звучи чиста английска реч, възпроизведена по безобразно добър начин от Шон Пен, Бенисио Дел Торо и Наоми Уотс. Всъщност, именно заради идеята актьори като тях да участват в проекта, написаният първоначално на испански сценарий е преведен в последствие на английски. Нанесени са му и някои козметични корекции, като промяната на града, в който се случва цялата история - от Мексико Сити събитията се пренасят в Мемфис, щата Тенеси. Но тези географски подробности нямат никакво значение в "21 грама" - една зловещо драматична история, която би могла да се случи където и да било, някъде си, и в Мексико, и в Щатите, на всеки.

Но сега се случва точно на тях - на Пол Ривърс (Пен), Кристина Пек (Уотс) и Джак Джордан (Дел Торо), трима непознати, които ужасен инцидент среща и ”завързва” един за друг. Животът им се превръща в кошмар, не - в кошмарен кошмар. Нещо като ада, от който би трябвало да се страхуват и да бягат, но той всъщност е вече вътре в тях, в сърцата и умовете им. И връщане назад няма. Тази болест не се лекува. Всеки един от тях е болен, обезверен, самотен, пристрастін. И тримата се опитват да вземат правилните решения, но тъкмо когато си мислят, че се справят добре, нещо, срещу което човек е твърде малък, за да се бори, ги връща в изходната позиция. Още по-гневни, още по-виновни, търсещи отмъщение, но и чакащи изкуплението. Как продължава да живее човек, когато се е случило най-ужасното? Как продължава да се усмихва, когато е загубил всичко?

Няма съмнение, тази история е много мъчителна, от онези, които не разплакват, а предизвикват болка в стомаха, но накрая оставят чувството за тихо удовлетворение от случването на нещо истинско. Удовлетворението идва и от това, че филмът е направен изключително добре в много подходящ за историята вариант - прилича на несвързаната реч на човек в шок, която през цялото време трябва да се следи с изострено внимание.

Този ефект е постигнат чрез монтажа на "21 грама" и дори да изглежда малко претенциозен, той всъщност е много добро решение. Режисьорът Гонсалес е избрал типа монтаж, който може би Тарантино използва първи (или поне беше един от първите) в "Глутница кучета" (1992). Разказът върви абсолютно неподреден хронологически, смесват се сцени с тримата герои и семействата им, които са се случили по различно време и трябва непрекъснато да се сглобяват от зрителя. Част от ефекта се дължи и на това, че почти целият филм е сниман само с камери от ръка. Същите операторски и монтажни техники са използвани и в Amores perros, а има и някои моменти в сюжетите на двата филма, които са подобни. "21 грама" обаче е съвсем различен филм, който смазващо добрата игра на Шон Пен, Бенисио Дел Торо и Наоми Уотс прави задължителен.

Не, абсолютно задължителен.

30 Април (пт) - 6 Май (чт)

цъфте

РЕЦЕНЗИИ

Автор:

В полза на филма можем да кажем, че той съдържа силни, чувствителни и приковаващи вниманието изпълнения на главните актьори - Шон Пен в ролята на смъртноболния Пол, колежански преподавател; Наоми Уотс като Кристин - "перфектната" майка от предградията, чийто живот се разпада когато тя губи семейството си, и Бенисио дел Торо като Джак, непостоянен прероден бивш престъпник. Но докато режисьорът Алехандро Гонзалес Иняриту е успял да накара тези показно добри актьори да тръпнат, да страдат и да се самобичуват по привлекателен за публиката начин, това не може съвсем добре да прикрие факта, че в по-голямата си част "21 грама" е съсредоточена в себе си сапунена опера. Когато плаче, Шон Пен е винаги красив, но в този филм е вероятно сълзите му да бъдат последвани от вулгарен евфемизъм или хаплив псевдотеоложки въпрос.

Усложненият сюжет е полиран с визуалния стил на Иняриту, който вече се разпознава като негова запазена марка - внимателно конструирани кадри, елегантно изчистени от много цветове. Но дори желанието да замаскира мелодрамата в нещо друго не помага. Криволичещият напред сюжет служи просто за да направи наличните герои по-сложни образи, а по този начин и по-подходящи за метафизичния елемент във филма.

цъфте КИНО ПРЕМИЕРИ Натиснете тук
Мони, аз пробвах веднъж, но нищо не направих. Сега и с тези снимки не успях.

Приятна вечер!

Натиснете тук

цъфте
цъфте
цъфте

Танче, това от твоя сайт си избрах

*Мони*

Audrey Hepburn като Holly Golightly v Filmklassiker "Fruehstueck bei Tiffany''s", 1961.

Във вторник, 4. Май, родената в Bruessel, би станала на 75 г.

Анонимен633
Клио

Аз пък много харсах Одри на тази снимка - направена е 57 г., а все едно е 2004!

Абсолютна жена на 21 в. Казват, че тя е въвела ниските обувки в дамския гардероб, преди нея са били почти ерес. А как добре си почива крачето в тях...

ФЪРКАТИЧКО Мони, пак на дата 04. , само че ноември е родена Вивиан Ли.

А Одри Хепбърн - великолепна е наистина.

Аз пък съвсем случайно попаднах на снимка на Ал Пачино, на която ми харесва много.

Голям актьор, един от последните филми, в които съм го гледала - "Адвокат на дявола". Невероятно добър.

beni Ей сега ще кажа нещо, дето ми напомня на нещо...фотография - наш вестник наскоро-

на Маргарита Гомес Асебо- същата, на велосипед, не може човек да каже ни възраст, ни година..

Клио, здравей и поздрави отново

*Мони*

Liz Taylor в "Cleopatra" (USA 1963, Regie Joseph L. Mankiewicz), Richard Burton като Marc Antonius. 5 Оскари.

Натиснете тук прочути филмови сцени за Великата Римска Империя, т. н. сандални филми.

ФЪРКАТИЧКО Добро утро, Клио !

Добро утро, приятели киномани !

С една прекрасна усмивка...

pocka Наистина няма по красива усмивка от неината.
*Мони* Натиснете тук
*Мони* Натиснете тук krasota!
Клио Благодаря на всички!

Бени, много се радвам, че си била тук снощи.

Фър, мерси за Джулия Робъртс. Ето още Натиснете тук

Вече всичко има и в българските сайтове. Мони

Чао от мен до следобед!

Сибила Клио,

От мен един нощен Ван Гог - парижки.

Само толкова мога, имам проблеми с компютъра и досадни вируси.

Като се оправя, пак ще чета тази страхотна тема.

Много съм пропуснала, а онзи линк, който си посочила не ми се отваря.

Чакаме "Троя".

Мони е изнамерила страхотни неща.

Чао, до не знам кога.

Клио Сиби, появи ли се най-сетне И ти ли с вируси се бориш. И ние в къщи, но от ония, дето са по хората, далеч по-неприятни.

Чакам "Троя" и аз, макар напоследък да нямам почти никаква възможност за излизане вечер. Много лошо. А имаше време, когато премиера не пропускахме.

Но здраве да е, и това ще се стане. Поздрави и успех на теб.

Лека нощ на всички.

Анонимен645
Нема страшно, Клио, все ще устискаш до 14 май.

ФЪРКАТИЧКО Добро утро , Клио !

Успешна битка с вирусите !

Анонимен647

Свърши се най-после! Последна серия на 6 май.

У нас Friends върви ли?

Клио Приключват, ано, да, и аз четох. Отмина им модата.

Лиса Кудроу беше голяма скица, Дженифър Анистън не понасям. Живи и здрави!

Приятен ден на всички с песен от саундтрака на любим филм - "Криминале". Бих искала да ви я пусна наистина, но дори и руските сайтове с MP3-ки са вече в немилост...

Urge Overkill - Pulp Fiction Original Soundtrack

Girl, you''ll be a woman... soon

I love you so much, can''t count all the ways

I''ve died for you girl and all they can say is

"He''s not your kind"

They never get tired of putting me down

And I''ll never know when I come around

What I''m gonna find

Don''t let them make up your mind.

Don''t you know...

Girl, you''ll be a woman soon,

Please, come take my hand

Girl, you''ll be a woman soon,

Soon, you''ll need a man

I''ve been misunderstood for all of my life

But what they''re saying girl it cuts like a knife

"The boy''s no good"

Well I''ve finally found what I''m a looking for

But if they get their chance they''ll end it for sure

Surely would

Baby I''ve done all I could

Now it''s up to you...

Girl, you''ll be a woman soon,

Please, come take my hand

Girl, you''ll be a woman soon,

Soon, you''ll need a man

Girl, you''ll be a woman soon,

Please, come take my hand

Girl, you''ll be a woman soon,

Soon but soon, you''ll need a man

pocka

Истината е , че в началото не можех да понасям серията Friends.Но постепенно, дори не зная как, с нетърпение започнах да очаквам поредните епизоди , дори ако са re-runs.

Клио

На 12 май се открива 57-то издание на кинофестивала в Кан

Натиснете тук

Жури: Куентин Тарантино, Еманюел Беар, Беноа Пулворд, Джери Шацбърг, Кетлийн Търнър, Тилда Суинтън, Едуидж Дантикет, Харк Цуи, Питър фон Баг.

Висока класа. Двама лауреати на Златната палма. Много привърженици на авторското кино. Предимно европейци, четирима американци. И един отявлен фен на азиатското кино: президенът Тарантино.

Филми, включени в състезателната програма :

Шрек 2 – Ендрю Адамсън, Кели Асбъри, Конрад Върнън (САЩ)

The Ladykillers – Джоуъл и Итън Коен (САЩ)

Жената е бъдещето на мъжа – Хонг Санг-су (Южна Корея)

Животът и смъртта на Питър Селърс – Стивън Хопкинс (Великобритания)

Никой не знае - Kоре-Eдa Хироказу (Япония)

Животът е чудо – Eмир Костурица (Сърбия/Черна гора)

La Nina Santa – Лукреция Мартел (Aржентина)

Фаренхайт 9/11 – Майкъл Мур (САЩ)

Невинност – Оший Мамору (Япония)

Старо момче – Парк Чан-уук (Южна Корея)

Пътешествие с мотоциклет – Уолтър Салес (Бразилия)

Последствията от любовта – Паоло Сорентино (Италия)

Възпитатели – Ханс Вайнгартнер (Германия)

2046 – Уонг Кар-вай (Китай)

Clean – Оливие Асайас (Франция)

Заточения – Tони Гатлиф (Франция)

Като картинка – Аньес Жауи (Франция)

Тропическа болест - Апихатпонг Веерсетхакул

И редовни участници, и големи имена, и вече известни новодошли, и най-вече – отваряне към несправедливо забравени през последните години страни (Германия, Аржентина), а също и към жанрове, които вече са част от стила на фестивала (анимация и документални филми). Политическата ангажираност на Майкъл Мур вероятно ще предизвика полемики, които ще уравновесят свръхдозата американско развлекателно кино (във всички категории, вероятно за да компенсира липсата на независими кинематографисти). Малко жени; много азиатско кино. Трудно е да се правят прогнози, още повече че в Кан обикновено се случва неочакваното...

Филми извън състезателната програма :

Откриване : Лошото възпитание – Педро Алмодовар (Испания)

Закриване : De-lovely – Ъруин Уинклър (САЩ)

10-та зала, моменти от съдебните заседания – Ремон Депардон (Франция)

Кинематографисти на всяка цена – Фредерик Сойшер (Белгия)

Убий Бил 2 – Куентин Тарантино (САЩ)

Dawn of the dead – Зак Снайдър (САЩ)

Троя – Волфганг Петерсен (САЩ)

Bad Santa – Тери Зуигоф (САЩ)

Вратата на слънцето – Юсри Насарала (Eгипет)

Moндовино – Джонатан Носитър (САЩ)

Нашата музика – Жан-Люк Годар (Швеицария)

Салвадор Алиенде – Патрицио Гузман (Чили)

Горещи новини - Джони То (САЩ)

Подборът тук служи най-вече за компенсация. Компенсира се откъм развлечение, националности, големи имена (Депардон, Годар), стилове (новост тази година е политическата документалистика). С една дума, както известни лица пред камерите, така и материал за интелектуални статии...

По-различен поглед :

Откриване : Добре дошли в Швейцария – Леа Фазер (Швейцария)

Закриване : Разгневено сърце – Юсеф Шаин (Eгипет)

Десет от десет – Абас Кяростами (Иран)

Доскоро – Беноа Жако (Франция)

Лек на тегло – Жан-Пиер Америс (Франция)

Нели – Лор Дютийол (Франция)

Контрол – Нимрод Антал (САЩ)

Убийството на Ричард Никсън – Нилс Мюлер (САЩ)

Хроники – Себастиан Кордеро (Eкуадор)

Уиски – Хуан Пабло Ребела, Пабло Стол (Уругвай)

Скъпи Франки – Шона Ауербах

Хотел – Джесика Хауснер (Aвстрия)

Maрсилия - Aнжела Шанелек (Германия)

Не мърдай – Серджо Кастелито (Италия)

Шизо – Гулшад Омарова (Русия)

Съмърсо – Кеит Шортлънд (Австралия)

Меч в луната – Ким Еуи-Сук (Южна Корея)

Земя и пепел – Атик Рахими

Армия от мъртъвци - Зак Снайдър

Аз умрях в детството - Георги Параджанов (Русия)

Жако, Шаин, Америс, Кастелито... подборът в тази категория се опира на познати имена. Това може би ще насочи най-накрая прожекторите към това често пренебрегвано състезание. Още повече, че тук няколко звезди (Софи Марсо, Шон Пен ...) ще привлекат вниманието на медиите.

(коментари: Ecran noir)

Редактирано от - Клио на 12/5/2004 г/ 16:34:25

Клио Както любимият "Сега" вече писа, във фестивала тази година има и българско участие. Натиснете тук

Стискаме палци

Клио

За Шрек 2 Натиснете тук

За филма на братята Коен, The Ladykillers Натиснете тук

Клио

За филма на Алмодовар, Лошо възпитание Натиснете тук

За филма на Кустурица, Животът е чудо Натиснете тук

pocka Една от актрисите които много обичам е Аshley Judd

pocka Чудно, когато постнах снимката на Ashley Judd, всичко излезе добре, а сега изведнъж изчезна?
Анонимен656
Клио Pocka, случва се понякога, когато снимките не минават през фотоалбума.

Разкажи нещо за тази актриса, аз не се сещам дали съм я гледала някъде.

Поздрави и приятен ден на всички!

Редактирано от - Клио на 04/5/2004 г/ 12:23:10

Анонимен658
Klio, privet !

Opitah se da pusna snimkata na pocka otnovo. ne stana.

Zatova iztrii.

Priiaten sledobed !

Fur

pocka Ashley Judd е дъщеря na Neomi и сестра на Wyonona известно дуо кънтри певици Judd .Между известните и филми са Double Jeopardy, High Crimes, Someone like you., Where the heart is.
Hauptmann

Карлос Галардо - най-голямата звезда на мексиканския екшън и уестърн; близък приятел и съмишленик на Робърт Родригез, участвал и допринесъл за успеха на филмите му като актьор и съсценарист....

Незабравим и ненадминат в El Mariachi - първият и най-добър филм от трилогията за странстващия музикант; продълженията бяха направени с големи звезди и купища пари, но с много по-малко любов...

PS: Освен в "Ел Мариачи" и "Десперадо" играе в : Bandido (2003), Eastside (1999), Bravo (199, Single Action (1997)

Редактирано от - Hauptmann на 05/5/2004 г/ 09:27:00

Клио Привет, Фър, Хаупт!

Мерси за инфото, Росkа, наистина не я знаех тази актриса.

Хаупт, след малко пускам нещо за един любим екшън, дано да ти хареса.

Редактирано от - Клио на 04/5/2004 г/ 14:52:03

Клио

"КРИМИНАЛЕ"

1994

Сценарий и режисура: Куентин Тарантино

В ролите: Джон Траволта, Самюел Джаксън, Ума Търмън, Брус Уилис, Тим Рот, Харви Кийтъл, Стив Бушеми

Резюме: преплитат се множество истории. Винсънт Вега и Джулз Уинфийлд са наемни убийци на служба при мафиотския бос Марселъс Уолъс. Джулз решава да се оттегли, Винсънт е нает да прави компания на жената на боса Мия... Боксьорът Бъч проваля оркестриран от Марселъс мач и се опитва да му избяга...

Филмът предизвиква сензация на фестивала в Кан през 1994 г. С втората си творба младият режисьор Тарантино се нарежда сред големите на своето време и дава нов тласък на кариерата на един позабравен любим актьор, Джон Траволта.

Киното на Тарантино е глътка въздух в кинематографичния пейзаж. Режисьорът черпи вдъхновение както от авторското, така и от комерсиалното кино, и не отрича различните влияния. Той обаче ги асимилира, преработва ги с лекота и крайният резултат е уникален. Почеркът на Тарантино, изненадал всички през 1992 г. с “Глутница кучета” (дълги сцени с диалози, витаещо насилие, комизъм) добива ново измерение в “Криминале”. Прословутите паузи в действието, изпълнени с великолепни диалози, са умножени и удължени. У мнозина този подход би бил трудно смилаем, но Тарантино ги оркестрира блестящо и насища нелепите ситуации с голяма доза комизъм.

Тарантино владее филма изцяло. Той не бърза, изгражда сложно повествование, играе със сюжетните линии. Персонажите са карикатурни, но симпатични. Филмът е реверанс към света на pulp magazines - евтините периодични издания от 30-те години, които полагат началото на черния роман в Америка. Дребни гангстери, боязливи бандити, великолепни «лузъри»… Много от сцените на «Криминале» вече са филмова антология – конкурсът по танци и култовата хореография на Траволта и Търман а ла «Треска в събота вечер», плененият в мазето Брус Уилис, свръхдозата на Ума Търман…

Една от най-силните страни на Тарантино е много прецизната му работа с актьорите. Джон Траволта – отвлечен, леко флегматичен убиец-наркоман, прави грандиозна роля. Тарантино обаче поема немалък риск, поварявайки му да играе Винсънт Вега. Когато му предлага сценария, кариерата на Траволта е в най-ниската си точка – смятан за «демоде», актьорът е пренебрегван и от критиците, и от публиката. Изненадан, той прочита сценария, открива богатството на интригата и решава да даде всичко от себе си. За великолепното си изпълнение е номиниран за Оскар.

«Криминале» е силно ироничен, напрегнат, забележителен филм, изнесен от надминали себе си актьори. Два часа пълно удоволствие. Върховен кинематографичен момент.

Редактирано от - Клио на 04/5/2004 г/ 16:30:11

Клио

Танцът на Ума Търмън и Джон Траволта

Сцената със свръхдозата и... инжекцията адреналин

Брус Уилис като пленник на психарите

Я да взема постна и Агент 007

Поздрави!

ФЪРКАТИЧКО В темата си Дон припомни за Рей Бредбъри и неговите "Марсиански хроники" и "451 градуса по Фаренхайт". Опитах се да намеря нещо в нета за филма на Франсоа Трюфо по втората книга, но не успях. Но попаднах на Натали Бай.

Актриса, която ми харесва с красивото си и интелигентно излъчване.

Всъщност освен във филма "Американска нощ" на Франсоа Трюфо (как харесвам в него и Жаклин Бизе), май другаде не съм я гледала.

Но тя участва и във филм на Спилбълг и във филм на Клод Шаброл.

И ще научите повече за нея, ако прочетете сп. "Лик"-Натиснете тук

beni Здравейте, сега се включих и видях Клио е пуснала фото от много любим мой филм- Криминале. Към първата снимка- нали помните туиста на Чък Бери.

.

Chuck Berry - You never can tell

=

Ето текста-

=

It was a teenage wedding, and the old folks wished them well

You could see that Pierre did truly love the madamoiselle

And now the young monsieur and madame have rung the chapel bell,

"C''est la vie", say the old folks, it goes to show you never can tell

.

They furnished off an apartment with a two room Roebuck sale

The coolerator was crammed with TV dinners and ginger ale,

But when Pierre found work, the little money comin'' worked out well

"C''est la vie", say the old folks, it goes to show you never can tell

.

They had a hi-fi phono, boy, did they let it blast

Seven hundred little records, all rock, rhythm and jazz

But when the sun went down, the rapid tempo of the music fell

"C''est la vie", say the old folks, it goes to show you never can tell

.

They bought a souped-up jitney, ''twas a cherry red ''53,

They drove it down to Orleans to celebrate the anniversary

It was there that Pierre was married to the lovely madamoiselle

"C''est la vie", say the old folks, it goes to show you never can tell

Клио Бени, мерси, мерси, толкова ме зарадва, наистина!!

Обожавам това парче, във филма така страхотно звучи, завинаги ми е останало свързано с техния танц - невероятни образи, заливаш се от смях, смешни и трогателни едновременно...

Обожавам този филм заради осмиването на клишетата, заради хумора, изобщо мога ли да изброя... и заради музиката, естествено.

На предишната страница бях пуснала друго страхотно парче - Girl, you''ll be a woman soon на Urge Overkill - то пък звучи, когато Траволта влиза за първи път в апартамента на боса и е страшно притеснен какво може да му се случи с жената на шефа. Трогателен е, притеснен бандит!

Въобще Тарантино е велик, толкова нестандартен.

Затварят ми се очите, да не взема да напиша накоя глупост, лека нощ

Клио

ДЖОН ТРАВОЛТА

Роден през 1954 г. в Енгълууд, Ню Джърси. Най-малкият от шест деца, родителите му го насочват към артистична кариера. За първи път излиза на сцена на девет години в спектакъл, организиран от майка му - бивша актриса. На 16 г., запален по авиацията и танците, взема диплом за пилот и заминава да търси късмета си в Ню Йорк. Веднага започва да играе в мюзикъла “Брилянтин” на Бродуей. Две години по-късно е в Холивуд, където получава роля в сериала Welcome back, Kotter. Сериалът има голям успех и Траволта става идол на американските тийнеиджъри.

Паралелно с кариерата си в телевизията младият Джон Траволта се появява и в киното – в “Кари” на Брайън де Палма, 1976. Следващата година получава главната роля във филм за диско-музиката на млад дебютант, Джон Бадам. За всеобща изненада “Треска в събота вечер” се превръща в триумф, после във феномен. Изпълнението на Траволта става знаково и той е номиниран за Оскар.

След световния успех на “Треска в събота вечер” Траволта продължава с киноадаптацията на “Брилянтин” заедно с Оливия Нютън-Джон. Макар да е хладно приет от критиката, филмът има голям касов успех.

Следващите му филми обаче нямат същата съдба. Blow out, който снима през 1981 под ръководството на Брайън де Палма, е добре приет от критиката, но не и от публиката. Две години по-късно с надеждата да даде тласък на кариерата си приема участие в Staying Alive на Силвестър Сталоун. Замислен като продължение на “Треска в събота вечер”, филмът има успех, но не води до очаквания резултат. Относителната популярност на комедиите “Чуй кой говори” (1989) и “Чуй кой говори пак” (1990) с Кърсти Али също не помага – той не е сред търсените актьори в Холивуд.

Едва след срещата с Тарантино и изключителната роля на Винсънт Вега в “Криминале” кариерата на Траволта излиза от мъртвата точка. За забележителното си изпълнение актьорът е номиниран за Оскар. Статуетката повторно му се изплъзва, но какво от това, той отново е на върха. Това великолепно завръщане му дава възможност да избира сред множество сценарии. Спира се на ролите на корумпиран пилот /“Код “Счупена стрела” на Джон Ву, 1996/, нестандартен полицай /“Лице назаем” на Джон Ву, 1997/, полковник /“Тънка червена линия” на Терънс Малик, 1998/, терорист /”Парола: риба меч” на Доминик Сена, 2001/. В момента снима Be Cool на Ф. Гари Грей, който ще излезе в близките месеци.

beni Благодаря ти, много

Pulp Fiction- още един фирм легенда....

Клио

Весели празници на всички!

На именниците - честито!

Клио

Хайде добро утро и на киното...

цъфте

Клио, добро и на теб

ФЪРКАТИЧКО

Поздрави, Клио !
*Мони*

Клио привет!Натиснете тук

Клио Малко романтика за лека нощ. Целувки от киното

Мила Йовович и Брайън Крауз в "Завръщане в синята лагуна"

Клио

Отново Кларк Гейбъл и Вивиан Ли в "Отнесени от вихъра"

Клио

Клер Дейнс и Леонардо ди Каприо в "Ромео и Жулиета"

ФЪРКАТИЧКО Е, Клио - мерси !

Не съм го виждала този кадър, въпреки че за този филм доста съм се ровила в нета.

Клио

Карол Буке и Жерар Депардийо в "Прекалено красива за теб"

Клио

Кели Линч и Мат Дилън в Drugstore Cowboy

Клио

Уинона Райдър и Гари Олдман в "Дракула"

Клио

А тази? Футуристична целувка от "Пътник в бъдещето"...

Клио Фър, здравей! Радвам се, че отново си тук

Наистина, този кадър като че ли не е много популярен.

На мен най-много ми харесва обаче първата целувка, дето остана на предната страница.

Редактирано от - Клио на 07/5/2004 г/ 23:10:25

ФЪРКАТИЧКО Клио и от мен-нещо от бъдещето, макар не от филм.

Art

by

Visual Paradox

Клио Ми това са направо тия горните Мерси!
ФЪРКАТИЧКО Привет, Клио !

От доста време искам да пусна нещо за един режисьор, когото много харесвам - Дейвид Линч. "Диво сърце" е вълнуващ, провокиращ филм.

А "Туин Пийкс", спомняш си навярно, буквално опразваше улиците. Наскоро даваха по телевизията "Изгубената магистрала". Много добър филм-едновременно смразяващ и провокиращ мисленето . Не всичко разбрах .

Като че ли това е съвсем нормално за негов филм.

Не съм гледала последния му филм "Мълхоланд Драйв".

Ако някой го е гледал, ще се радвам да сподели впечатления.

"Определят го като съвременен сюрреалист.

Иреалното и абстракцията, мечтата и виденията са в същността на творбите му.

Линч е белязъл живописта, рисунката, фотографията и киното-все изрази на разюзданото му, неподдаващо се на интерпретация въображение. В творбите му прозира толкова лична, толкова характерна вселена, че кинокритиците и дадоха име : Линчландия.

Ето нещо за жените във филмите на Дейвид Линч

Заинтригуван от страдащите жени, Линч има изявен вкус към това, което може да се нарече "мъченическа еротика", чиито големи образи са Дороти Валънс ( Синьо кадифе) и Лора Палмър (Туин Пийкс). Те са мрачното подобие на добро момиче от прилично семейство, архиетип на добродетелната американка. Блондинки или брюнетки, жените при Линч често действат на двойки, привличат се и се отблъскват като противоположностите.

И за любовта

Забележително е, че "Мълхоленд Драйв" и "Изгубената магистрала" са две драми на ревността. Ревносттта и параноята на Фред от "Изгубената магистрала", убеден че Рене му изневерява, което го кара да извърши двойно престъпление: да убие Рене, а после в края на пътуването - и олицетворението на безнравствеността Еди Лоран. "Мълхоланд Драйв" също говори за любов-смъртоносна, за странното, неуловимо същество, чиято самоличност така и не се изяснява. Любовта засяга една неясна зона в човека, загнездва се в същността на неговата загадъчност, на интимната му нищожност. Лора Палмър , най-скъпият за Линч персонаж, в която по думите му той е бил влюбен, е " една скъпа изчезнала", подобно Лора на Ото Преминджър. Любовта се вкопчва в отсъствието или-като в "Изгубената магистрала"-в близостта, която деформира настоящето и го прави несигурно."

От сп. "ЛИК"

Редактирано от - ФЪРКАТИЧКО на 08/5/2004 г/ 18:24:07

НАЙ-ДОБРИТЕ ФИЛМИ НА ШАРЪН СТОУН
“Първичен инстинкт” направи Шарън Стоун прочута през 1992г. След еротичния трилър с партньор Майкъл Дъглас за мнозина тя стана жената вамп, но и секссимвол.

Казино” и донесе наградата “Златен глобус” през 1995-а и номинация за Оскар. Уви, следващите филми с нейно участие вече не прибавят такава слава.

Нейното завръщане в киното: “Къщъта край реката” и “Catwoman”/”Жената котка””/, филм-продължение на поредицата “Батман”.

Анонимен694
Натиснете тук

*

Натиснете тук

*

e

Анонимен695
И тук нещо за Д. Линч и Изгубената магистрала

Натиснете тук

*

е

Анонимен696

Гурбет Гюро

От салкъма цвете бело!

Гурбет Гюро

От салкъма цвете бело!

Гурбет Гюро Една филмова любов от моята младост!...

*

От салкъма цвете бело!

ФЪРКАТИЧКО Гурбет Гюро, ето още малко фотоси от този велик филм "Кабаре"-1972 година

режисьор Боб Фос

Натиснете тук

Редактирано от - ФЪРКАТИЧКО на 08/5/2004 г/ 20:39:23

Гурбет Гюро Фъркато, не се зареждат, нещо...

*

А тази целувка има ли я вече и тук?!

*

*

От салкъма цвете бело!

Редактирано от - Гурбет Гюро на 08/5/2004 г/ 20:37:30

ФЪРКАТИЧКО Не, няма я Гурбет Гюро . От кой филм е ?

Редактирано от - ФЪРКАТИЧКО на 08/5/2004 г/ 20:40:01

Гурбет Гюро O, Фъркато, IMDb.com, не бутат гювеч!

Питаш ли ме мен колко съм ровил из Интернета докато накарам някоя филмова снимка да се появи?... Но борбата си заслужава!

От салкъма цвете бело!

Гурбет Гюро От новия - Троя!

*

*

*

*

От салкъма цвете бело!

Редактирано от - Гурбет Гюро на 08/5/2004 г/ 21:01:47

ФЪРКАТИЧКО От другата седмица навярно и по нашите екрани ще го пуснат.

Гурбет Гюро

От салкъма цвете бело!

Гурбет Гюро

От салкъма цвете бело!

Анонимен708

*

От салкъма цвете бело за Гурбет Гюро!

е !

Silver birch

Кевин Костнър

Дата на раждане - 18.01.1955.

Място на раждане - Линууд, Калифорния, САЩ.

Роден е в градчето Линууд, Калифорния (САЩ) на 18 януари 1955 г. в семейството на Бил Костнър, който бил отначало копач на канавки, а в крайна сметка работник по поддръжката на електрическото улично осветление. Кевин бил третото дете – най-големият брат Дан се родил през 1950 г., а средният починал при раждането си през 1953 г.

Кевин Костнър завършил Държавния университет на Калифорния, специалност "маркетинг". В киното дебютира през 1974 г. във филма на режисьора Ричард Брендър " The Big Chill " (1984). Но е забелязан доста по-късно - едва след изпълнението си в новаторския уестърн на Лорънс Каздан “Силверадо” (1985).

В истински звезден миг за него се превръща огромният успех на филма на Браян де Палма “Недосегаемите” (1987), в който той изпълнява главната роля редом до легенди, като Шон Конъри и Робърт Де Ниро. Огромният успех на тази ганстерска драма прави името Кевин Костнър световно известно.

През 1989 създава своята компания “ТИГ”, за да може след година да дебютира като режисьор на историческия уестърн “Танцуващия с вълци” (Dances With Wolves, 1990). Това е една незабравима сага за борбата на индианците от племето сиукси против американските колонизатори през 1863 г. Костнър изпълнява главната роля на лейтенанта — приятел на индианците. Филмът е удостоен със седем награди “Оскар”, в това число и за режисура, а Костнър става суперзвезда.

През тази и следващата година, все още носен на гребена на вълната от успеха на режисьорския си дебют, участва в “Робин Худ, принцът на крадците” (1991)

“J.F.K“ и “Бодигард”, които допълнително укрепват култовия му статут в Холивуд.

pocka Един от артистите , които много харесвам Colin Firth

pocka
pocka Недоумявам защо, когато поствам снимките , всичко излиза чудесно.Но след половин един час изчезват.Къде греша?
ФЪРКАТИЧКО Pocka, не грешиш. Понякога така се получава, когато снимките не минават през фотоалбума. Така че първо ги прехвърляй там и след това тук.

Е, отнема повече време.

Освен това пише Size not available.

Може и това да е причината.

Редактирано от - ФЪРКАТИЧКО на 08/5/2004 г/ 23:58:22

pocka
pocka
pocka Colin Firth е роден в Ангиля на 10.9 1960 Участвува в много филми, между които

Pride and Prejudice -1995

The English Patient - 1996

Shakespeare in Love -1998

The Importance of being Earnest 2002

What a girl wants 2003

pocka На всички маики, HAPPY MOTHER''S DAY, с пожелание за здраве и много поводи за усмивки.

Клио Красиво и интересно е станало тук. Благодаря на всички

Шарън Стоун - мерси, Тя! Най-много ми хареса снимката й с лилавия воал, не я бях виждала досега.

Фър, за пореден път установявам, че вкусовете ни в киното са много близки За мен също Дейвид Линч е много интересен, много неординарен режисьор, а "Диво сърце" определено е любимият ми любовен филм. Мисля да пусна нещо тук за Линч в близките седмици.

Гурбет Гюро също ме изпревари с кадрите от "Кабаре" , мислех да постна нещо и за него.

Silver birch, добре дощъл в темата, представянето на Кевин Костнър много ми хареса

pocka, мерси за Колин Фърт, много интересен актьор е, особено в "Дневникът на Бриджет Джоунс"

Поздрави на киноманите и до по-късно!

Редактирано от - Клио на 09/5/2004 г/ 13:23:31

ФЪРКАТИЧКО Клио, и аз установих същото. Така че не се учудвам, че и двете сме почитателки на Дейвид Линч.

Ето още от тази статия...

Слабото на място на Линч ! "Трябва поне веднъж в живота си а опитате "Krispy Kreme", заявява той. Това е марка понички с дупка в средата, има ги и в Северна Каролина. В Ел Ей ги има в долината Сан Фернандо. Изведнъж в Линч прозира средният американец...Да говори за някакви понички с такова въжделение, на каквото е способен Клод Шаброл, когато става въпрос за шкембе...Понесен от вдъхновението си, Линч дори сравнява кариерата си с формата на прочутата поничка/успеха на "Туин Пийкс" и "Златната палма" за "Диво сърце", провала на киноверсията на Туин Пийкс ("Огън следвай ме", която дори не излезе на екраните в САЩ.../"[u]В работата си винаги трябва да се концентрираш върху кръга на поничката, никога върху дупката в средата ! Нали разбирате ? " Тази декларация обяснява донякъде как Линч е успял да включи в "Мълхоланд Драйв" репликата : "Поведението на човека определя остатъка от живота му"

Редактирано от - ФЪРКАТИЧКО на 09/5/2004 г/ 15:24:29

цъфте

Клио, лека нова седмица

si

Сибила Любима Клио

Току що се завръщам, благодаря ти за онази най0хубава песен на Азнавур за майката, утре, ако даде Господ, в твоята тема ще пиша за фантастичните филми - любимата ми фантастична книга - "Чоки" Имаше ли филм по нея? Вече забравям. Дали някой не ме е вече изпреварил?

*Мони*

Поздрави и от мен за деня на майката.

Хубава вечер, Клио!

Клио Благодаря за поздравите!

Сиби, с нетърпение ще чакам да разкажеш за фантастичните филми, както си обещала

На всички - успешен понеделник.

Hauptmann
Класика в жанра!

"Великолепната седморка"

Нещастен е онзи, чието детство не е повлияно от този филм...

Юл Бринър, Стив Маккуин, Чарлз Бронсън, Джеймс Кобърн...

Повечето вече ни напуснаха, но и Там някъде на небето продължават да преследват лошите, да защитават беззащитните, да раздават справедливост...

Silver birch Привет, Клио!

В темата ти човек може да релаксира с удовлствие.Поздравления за чудесния ти избор!Поздрави на всички киномани и приятели!

Ал Пачино

Дата на раждане - 25.04.1940.

Място на раждане - Ню Йорк, САЩ.

Истинското му име е Алфредо Джеймс Пачино. Баща му Салваторе напуска семейството, когато Алфредо е още бебе и грижите за него поема неговата майка и нейните сицилиански родители. Израства в Манхатън.

Като тинейджър се захваща с каква ли не работа, включително и като театрален разпоредител и строителен надзирател. Пачино обаче се цели по-високо и съвсем скоро се записва в студиото на Хърбърт Бъргоф, където изучава драма и изкуства. На седемнадесет години се премества в централната част на Ню Йорк, за да продължи театралното си образование.

Първата му роля е в театралната постановка "Hello Out There", режисирана от неговия наставник и приятел Чарлс Лоутън. В средата на шестдесетте работи в “Cafе La Mama” и в “The Living Theatre”, където изпълнява брилянтно редица поддържащи роли.

Пачино се записва да учи в прочутото "Актърс студио" на Ли Страсбърг, където усвоява тайните на актьорското майсторство. В края на 60-те години работи в театъра на Чарлс в Бостън, където се появява в редица постановки като "America Hurrah" и "Awake and Sing" (и двете през 1967). През 1968 г. се връща в Ню Йорк и участва в пиесата "The Indian Wants the Bronx", за която печели наградата на театралната гилдия за най-добър актьор.

Следва нова награда този път за поддържаща роля за участието му в "Does a Tiger Wear a Necktie?" (1969). През същата година сдружението на столичните драматични критици го обявява за най-обещаващия млад актьор.

И най-сетне, след като завладява сцената, Пачино решава да опита и в киното. Прави дебюта си през 1969-а във филма "Me, Natalie". Малко след това получава и първата си главна роля (на наркоман) в "Panic in Needle Park" (1971) на Джери Шацбърг.

Режисьорът Франсис Форд Копола е толкова впечатлен от изпълнението му, че решава да го вземе за ролята на Майкъл Корлеоне в “Кръстникът” (The Godfather 1972). Това е безспорно една от най-големите роли в модерното американско кино, въпреки скептично настроените критици към почти неизвестния до момента Пачино, при наличието на звезди от ранга на Уорън Бийти и Джак Никълсън.

В ролята на Майкъл от ганстерската сага на Копола талантът на Пачино буквално експлодира. Филмът е приет с възторг, а Пачино получава първата си номинация за "Оскар" за поддържащ актьор. Две години по-късно повтаря успеха си с ролята на вече зрелия Майкъл Корлеоне в продължението "The Godfather II" (1974).

За следващите си проекти Пачино сътрудничи на режисьора Сидни Лъмет и резултатът е все така впечатляващ - още две номинации за "Оскар" за ролите на неподкупно ченге в "Серпико" (Serpico" 1973) и на бисексуален банков крадец в "Кучешки следобед" (Dog Day Afternoon" 1975).

И двата филма са изключително добре приети, заради оригиналната трактовка на актуалната тема за престъпността, а Пачино се доказва като актьор с разностранни възможности. Следва ролята му на адвокат в "И справедливост за всички" (...And Justice For All" 1979), която му носи четвърта номинация за академична награда "Оскар".

Във филма на Брайън Де Палма “Белязания” (Scarface" 1983) Пачино е скандалният кубински наркобарон Тони Монтана, а негови партньори са Мишел Пфайфър и Робърт Лоджия. След този филм големият актьор отсъства цели 4 г. от екрана.

През 1989 г. се завръща със страстния трилър "Море от любов" (Sea of Love) с Елън Бъркин. По-късно същата година дебютира като режисьор на филма "Local Stigmatic" (1989). А седем години по-късно втория му опит в режисурата "Looking for Richard" е оценен високо от критиката.

Деветдесетте години са много продуктивни за Пачино. Той участва в редица големи продукции, изпълнявайки най-разнообразни роли. През 1990-а например, печели още една номинация за "Оскар" в раздела за поддържаща роля във филма на Уорън Бийти "Dick Tracy" и за трети път е Майкъл Корлеоне в "The Godfather III".

След толкова много номинации най-накрая Пачино получава първия си "Оскар" за най-добър актьор за ролята на слепия ветеран във филма на Мартин Брест "Усещане за жена" (Scent of a Woman 1992), като в същото време пак е предложен за статуетката за поддържащата си роля в "Glengarry Glen Ross".

През 1993-а отново работи под режисурата на Брайън Де Палма във филма "Пътят на Карлито (Carlito''s Way). През 1995-а в тандем с Робърт де Ниро участва в запомнящия се филм на Майкъл Ман "Жега" (Heat).

През 1997-а Пачино отново получава овации за ролята си на дребен гангстер в "Дони Браско", където му партнира Джони Деп. През същата година се превъплъщава и в ролята на Дявола в модерната притча "Адвокат на дявола" (The Devil''s Advocate), в който му партнират Киану Рийвс и Чарлиз Терън. Следва поредният му успех във "Вътрешен човек" (The Insider), в който главната роля изпълнява Ръсел Кроу.

През цялата си кариера Пачино се раздвоява между любовта си към сцената и екрана. Макар, че се възприема предимно като театрален актьор, филмите са тези, които го прославят по целия свят. Кариерата му обхваща пет десетилетия и над тридесет филма. Пачино никога не се е женил, въпреки няколкото дълготрайни връзки с актрисите Джил Клейбърг, Марти Келър и Даян Кийтън.

През 1989-а от връзката му с преподавателката по актьорство Джан Терънт се ражда дъщеря му - Джули. Пачино е известен с алергията си към звездния блясък и затова стои далеч от светската суматоха. Живее в скромен апартамент в Ню Йорк с приятелката си - актрисата Бевърли Д''Анджело, с която се запознава през 1977 г. От нея има две деца. През януари 2001 г. Пачино получава "Златен глобус" за цялостна кариера.

Клио Благодаря ви, Хаупт, Silver Birch

Утре, 11 май 2004, се навършват 100 години от рождението на Салвадор Дали.

Няколко думи за кинематографичната творба, оставена ни от гениалния испанец.

АНДАЛУЗКО КУЧЕ

Франция, 1929 г., 17 мин., ням, черно-бял

Филм на Луис Бунюел

Сценарий : Луис Бунюел, Салвадор Дали

Участват : Пиер Бачеф (мъжът), Симон Марьой (момичето), Луис Бунюел (мъжът с бръснача), Салвадор Дали (единият от семинаристите)

Оператор : Албер Дюверже

Монтаж : Луис Бунюел

Музика (филмът е озвучен 1961 г.) : Фрагменти от “Тристан и Изолда” на Вагнер и аржентинско танго

Продуценти: Луис Бунюел, Салвадор Дали, Пиер Браунбергер

"Работехме, като улавяхме първите картини, които изникваха във въображението ни, и систематично отстранявахме всичко, което може да бъде породено от културата или образованието." (Луис Бунюел)

На един балкон мъж разрязва окото на момиче с бръснач. Осем години по-късно на същата улица се появява велосипедист, притиснал дървена раирана кутия до гърдите си, пада и се удря много зле. Същото момиче му помага, отвежда го в стаята си. Той я пожелава, тя го отблъсква, той се раздвоява...

Един съвсем различен поглед

”Андалузко куче” (зрителят така и не вижда куче през 17-минутния филм) е написан за 6 дни от Дали и Бунюел по метода на автоматичното писане: "Двамата с Дали подбирахме геговете, предметите, които ни идваха наум, и безмилостно отхвърляхме всичко, което можеше да означава нещо”, разказва Бунюел. Резултат : кошмар от сюрреалистични фантазии, чудновата серия от неправдоподобни ситуации, в която времето и пространството губят всякакъв ориентир, темите провокират и стряскат (сексуалните перверзии, насилието, влечението към насекомите…). Присъстват и редица мотиви от света на Дали : разложеното магаре, роялът, който се свързва с ковчега, мравките…

Дали и Бунюел замислят филма като провокация, която да им открие пътя към Движението на сюрреалистите – радикална група творци в Париж в края на 20-те години. Поради силно шокиращите сцени Бунюел очаква да бъде освиркан на парижката премиера… Остава поразен от неочакваната популярност на филма, който не слиза от екран осем месеца и бива провъзгласен за шедьовър.

Вариация на тема илюзиите в киното, филмът едновременно увлича и шокира зрителя. Макар да асоциира несъвместими понятия, не е лишен от някаква форма на повествование – налага се впечатлението за борба между двата пола. Остават знакови както за сюрреализма, така и за историята на киното кадрите с дланта, от която излизат мравки, с разрязаното око, с мъртвите магарета…

ФЪРКАТИЧКО Silver birch, едно ГОЛЯМО БЛАГОДАРЯ за АЛ ПАЧИНО.
Сибила Миражът на Дали от мен

цъфте Добро утро,

Клио, ранна утринна

разходка Натиснете тук

Salvador Dali Gallery

si

цъфте

si

цъфте

100 години Salvador Dali

si

ФЪРКАТИЧКО Клио, Добро утро на теб и на приятелите киномани тук !

В кино "Одеон" в момента има панорама на Карлос Саура.

Ето линк за филмите му Натиснете тук

Клио Привет на киноманите!

Divin Dali...

Фър, ако бях в София, щях да ида на "Да отгледаш гарвани". Обожавам го, много ми се иска да го видя пак.

А за идването в София - още има-няма два месеца, и съм си там

Приятен ден като на филм

Silver birch Привет на всички киномани!

Клио, Фър, Сиби, Цъфте

С удоволствие представям в любимата тема една от водещите примадони на световното кино през последните 40 години - СОФИЯ ЛОРЕН!

Тя е вече почти на седемдесет години и се счита за една от най-красивите жени на планетата! Лорен продължава да се снима в киното и да радва зрителите със своя неподражаем талант.

София Лорен

Дата на раждане - 20.09.1934.

Място на раждане - Рим, Италия.

София Лорен, чиято истинска фамилия е Шиколоне, се появява на бял свят на 20 септември 1934 г. в болница за бедни в Рим. Тя е незаконородена дъщеря на провинциална актриса и актьор от пътуваща театрална трупа. Гладното й детство преминава в селския дом на нейните дядо й баба в Пицуоли. Към петнадесетата си година тя се превръща в изящна хубавица. Победите в различни конкурси за красота отварят пред София (този псевдоним тя взема веднага след като започва да се снима) вратите на киното, а честолюбието, настойчивостта и силата на волята й помагат да стане онова, за което винаги е мечтала - знаменита актриса.

Решаваща роля в нейния живот изиграва срещата със знаменития италиански режисьор и актьор Виторио Де Сика. Под негово ръководство Лорен създава своите най-значителни и интересни роли в киното. За двадесет години творческо сътрудничество с Де Сика излизат 14 филма, сред които най-ярките са: "Златото на Неапол" (L''oro Di Napoli, 1954), "Чочарка" (1960, отличен в Кан през 1961, а също и с награда "Оскар",

"Затворниците от Алтона" (I Sequestrati Di Altona, 1962), "Брак по-италиански" (Matrimonio All''italiana, 1964).

Де Сика постепенно открива различните страни от нейния наистина огромен актьорски талант. Героините на Лорен впечатляват с удивителната си достоверност и жизненост, с яркия си национален характер. А публиката винаги възприема и най-съкровените стремежи и мечти на екранните й образи.

Не по-маловажна роля в съдбата на Лорен изиграва и срещата с известния бизнесмен Карло Понти, който става не само неин съпруг и баща на двамата й сина, но и постоянен продуцент на филмите, в които участва. Най-запомнящи са ролите в продукции, като "Милионерката" (The Millionairess, 1960), "Вчера, днес, утре" (Ieri, Oggi, Domani, 1963), "Графинята от Хонконга" (A Countess From Hong Kong, 1966),

"Слънчогледи" (I Girasoli, 1969), "Събота, неделя, понеделник" (Sabato, Domenica E Lunedi, 1990), "Прет-а-порте" (Ready To Wear / Pret-A-Porter), 1994).

Тези филми са направени в различни страни от различни режисьори, но талантът на Лорен, нейното умение органично да се вписва във всякакъв актьорски екип и да създава ярки, запомнящи се образи са безспорни.

София Лорен е получавала редица престижни награди, сред които се открояват двете статуетки "Оскар", получени през 1961 г. и през 1990 г. (за цялостното си творчество).

Актрисата е и авторка на автобиографичната книга "Живейки и обичайки", а също и на "Секретите на красотата", в която споделя своите рецепти за съхраняване на младостта.

"Lady L"

Клио Silver birch, невероятен (невероятна?) си, мерси

До по-късно.

*Мони* Ot premierata v Berlin:

Jubel fü r Brad Pitt bei „Troja“-Weltpremiere in Berlin

Berlin - Stundenlang warteten vor allem weibliche Fans auf Superstar Brad Pitt. Als er dann endlich ü ber den roten Teppich auf dem Potsdamer Platz ging, brach der Jubel los. Geduldig gab Pitt, der in dem Film den Achilles spielt, seinen Fans Autogramme (im Foto mit Schauspielerin Rose Byrne). Der Film "Troja" ist in der Premierenvorstellung mit anhaltendem Applaus und Bravo-Rufen aufgenommen worden. Das 160-minü tige Monumentalwerk kommt am Donnerstag in die Kinos.

10.05.2004

Клио

Утре фестивалът в Кан се открива с последния филм на Алмодовар, "Лошото възпитание"."Шедьовър за ордьовър", писа вече френската преса

Енрике, млад мадридски режисьор, търси сюжет за новия си филм. Игнацио, негов приятел от детинство, с когото е загубил връзка от години, му предлага сценарий. Игнацио е актьор и е готов да отстъпи правата си над сценария срещу това, да играе главната роля във филма - тази на момче, жертва на педофил по франкистко време, който става по-късно травестит. Четейки сценария, Енрике се връща към детските си спомени и открива живота на Игнацио - първия му любовник, първата му любов. Решава да направи филма, но не е убеден, че Игнацио е подходящ за ролята. Оказва се, че го иска по-скоро за себе си...

Трейлър - Натиснете тук

Клио Друг филм, който се очаква в Кан с голям интерес, е "Животът е чудо" на Емир Кустурица. Той открай време си е любимецът на фестивала и вече се спряга за Златната палма (ако я вземе, ще му е третата ).

Босна, 1992 г. Лука, сръбски инженер, пристига от Белград с жена си Ядранка, оперна певица, и сина си Милош, и се настнява в затънтено селце, за да наблюдава строежа на жп линия, която ще превърне областта в туристически район. Избухва войната и преобръща целия му живот: Ядранка изчезва с някакъв музикант, а Милош е мобилизиран.

Лука е оптимист и очаква завръщането на двамата, но Ядранка не се връща, а Милош попада в плен. Сръбските войници в селото поверяват на Лука грижите за Сабаха - млада заложница-мюсюлманка, която триябва да бъде разменена за сина му Милош. Но Лука се влюбва в младата пленница...

За трейлъра - Натиснете тук

Hauptmann
Дивата банда (The Wild Bunch), 1970

Режисьор: Сам Пекинпа

В ролите: Уилям Холдън, Ърнест Боргнайн, Робърт Райън, Едмънд О’Брайън и др.

Сравнително ново време в Дивия Запад – 1914 г. Обирджии на банки попадат на засада и преследвани са принудени да пресекат мексиканската граница. Там е в разгара си Гражданската война. Бандитите започват да снабдяват с оръжие и двете страни – правителствените войски и въстаническите отряди. Един от тях е пленен и затворен в строго охраняван форт. Другарите му, за които парите винаги са били висша и единствена ценност, тръгват да го освобождават. Сами срещу целия гарнизон....

Фундаментален уестърн; един от най-бруталните филми в историята на киното!

Клио Здравейте! Тази вечер се открива един от най-големите празници на киното - Фестивалът в Кан

КАН 2004

и председателят на международното жури Куентин Тарантино

(тук - с един от членовете на журито, актьора Беноа Пулворд, Белгия)

Куентин Тарантино се самоопределя като “човекът-видео”, свикнал лакомо да поглъща филмови ленти от всякакви жанрове. Някога работел във видеоклуб в Лос Анджелиз и там се изучил, преговаряйки Леоне, Годар, Ву, Тарковски... В изявленията си пред пресата този фен на седмото изкуство, лауреат на Златната палма за “Криминале”, и най-младият досега председател на жури в историята на Кан (41-годишен), е доста лаконичен. “Ако на някой от журито му допадне филм, който останалите не са харесали толкова, ще искам да се бори като лъв, за да ни убеди” – казва той. "Искам киното да излезе на преден план. (...) Искам най-добрият филм да спечели ", (интервю за сп. “Премиер”). И тази забележка на любимата му актриса Ума Търман, която ще представя в Кан “Убий Бил 2”: "Сигурна съм, че ще търси нещо, което да го изненада и въодушеви. Филм, който да го хване за гърлото. (...) Убедена съм, че смята Кан за своя фестивал. В света на Куентин Кан със сигурност е столицата..." .

Тарантино председателства журито заедно с Еманюел Беар и Кетлийн Търнър. Тази година те ще избират между 18 филма.

Представени са всички жанрове: комедията с “Шрек 2”, японските “манга” с “Невинност”, филмите на ужасите с “Армия от мъртъвци” (категория “Златна камера”), полицейските филми с “Горещи новини” (извън състезателната програма), бойните изкуства с “Летящи ками”, както и т. нар. "road-movie" из Латинска Америка с младия Че Гевара в “Хроники” (рубрика “По-различен поглед”). И, разбира се, елитът на авторското кино с Алмодовар, Кустурица, братята Коен, Уонг Кар-вай (повече за филмите от официалната състезателна програма - на стр.44).

Звездите над Кан ще бледнеят в присъствието на Чарлийз Терон, Ума Търман, Гонг Ли, Наоми Уотс, Пенелопе Крус, Софи Марсо, Беатрис Дал... Женските сърца ще се топят пред Брад Пит, Том Ханкс, Еди Мърфи...

Церемонията по откриването тази вечер ще се ръководи от италианската актриса Лаура Моранте.

Haasan ot Haamburg741
Wild Bunch? Един от любимите ми филми. Няма друг филм с такава баталия, само да не се бърка с орiaзаното копие.

Сам Пекимпа- има три великолепни филма:

Haasan ot Haamburg742
И къде забравихте мъжкара на всички мъжкари.

Клио

Режисьорът Педро Алмодовар, заобиколен от пет любими свои актриси, официално откри 57-ото издание на Кинофестивала в Кан снощи след кратка церемония преди прожекцията на новия си филм “Лошото възпитание”.

Виктория Абрил на японски, Кармен Маура на испански, Анджела Молина на италиански, Мариса Передес на английски и Лионор Уотлинг на френски откриха 12-те дни състезание на най-големия световен кинофестивал.

Имаше и мини-сензация за журналистите: Куентин Тарантино под ръка със София Копола, което сякаш потвърди слуховете за връзка между тях. Режисьорът на “Убий Бил” и режисьорката на “Изгубено при превода”: фотоапаратите щракаха бясно...

В голямата зала “Луи Люмиер” 2000-те гости присъстваха на церемонията, ръководена от италианската актриса Лаура Моранте. “Човекът е единственото живо същество, което се интересува от картините като такива” – каза тя, и не скри вълнението си при представянето на членовете на журито, председателствано от Куентин Тарантино.

"Ciné ma, mon amour!", провикна се Тарантино на френски, след което продължи: "Искам да кажа на публиката, че обожавам киното (...) Да живее киното!".

По-късно Педро Алмодовар и петте актриси се върнаха на сцената за официалното откриване на фестивала, като испанският режисьор заяви, че посвещава тази вечер “на жертвите от ужасните атентати в Мадрид на 11 март, на техните семейства и на техните близки”.

Редактирано от - Клио на 13/5/2004 г/ 15:45:28

Клио

Алмодовар

Тарантино с Тилда Суинтън и Еманюел Беар - две от членките на международното жури

В Кан валя на откриването...

Клио

14.05. Филм на деня - "Животът е чудо"

Пресконференция на Емир Кустурица

За пресконференцията, посветена на филма си “Животът е чудо” Емир Кустурица пристигна заедно с актьорите Славко Стимач, Весна Тривалич, Наташа Солак и Вук Костич, композитора Деян Спаравало, оператора Мишел Аматийо и продуцента Ален Сард.

Емир Кустурица за политическото съдържание на филма: “Политическият контекст е много важен, тази история не би била възможна в мирно време. Вече 19 години филмите ми разказват все за едно и също: семейството. В “Животът е чудо” именно политическата ситуация определя живота на семейството, живота на героя."

За раждането на историята: "Действието на филма се развива в Босна, но историята ми беше разказана от един човек в Тулуза. Ако ставаше дума за Корея или Руанда, пак щях да направя филма, да отида на място. Това преди всичко е историята на един човек, който се влюбва в заложницата си. Езикът на любовта не познава граници..."

Емир Кустурица за босненския конфликт: “Не знам дали да говоря за това. В годината на петдесетгодишнината на фестивала се срещнах с Франсис Форд Копола. Прекарах час и половина да му обяснявам откъде идвам, почти безполезно. Щом дори Копола не може де го проумее, как искате журналист от списание за фантастика да схване разликите между сърби и мюсюлмани?"

Актьорът Славко Стимач за работата си с режисьора: "Познаваме се отдавна, почти четвърт век. Той има невероятна енергия и изисква същото от нас."

Прекрасни са двете последни страници!

Ал Пачино ми е един от любимине актьори, а "Великолепната седморка" наистина е култов филм.

Приятна вечер!

ФЪРКАТИЧКО Клио, привет на теб и останалите киномани тук !

Емир Кустурица-така го харесвам.

Дано го отличат и този път.

Търся една негова песен, която запомних от концерта му в София и много обичам...

Сега по Канал 1 започва филм с чаровника Иван Иванов.

После ще споделям.

Приятна вечер !

Редактирано от - ФЪРКАТИЧКО на 14/5/2004 г/ 21:51:16

Silver birch

Легенди за страстта

Полковник Уилям Лъдлоу (Антъни Хопкинс - “Ханибал”) е построил ранчо

в подножието на Скалистите планини в Монтана, където отглежда тримата си синове, далеч от кръвопролитията на индианските войни. Алфред

(Ейдън Куин - “Назначението”), най-големият, е сериозен и сдържан, Самюел (Хенри Томас - "All the Pretty Horses", най-малкият, е състрадателен идеалист и всеобщ любимец, а средният брат Тристан (Брад Пит - “Гепи”) има див, непокорен дух. В този мъжки свят се появява Сузана Финканън (Джулия Ормонд - "Smilla''s Feeling for Snow", интелигентна и красива жена, която разпалва страстите и поражда съперничество между тримата братя, което ще промени завинаги живота им...

Награди и номинации: Оскар''94 - операторско майсторство

ФЪРКАТИЧКО "Легенди за страстта"-прекрасен филм !

Благодаря ти, че го припомни !

За новия български филм-"Едно дете повече".

Художествен ръководител Людмил Стайков.

Участват от старите актьори, които си знаем-Любо Чаталов, Ники Сотиров, Иван Иванов, Стефан Маврудиев, Иван Григоров и Мария Каварджикова.

Филм за сегашната ни действителност.

Ще пиша по-късно пак за филма.

Редактирано от - ФЪРКАТИЧКО на 14/5/2004 г/ 22:56:26

beni Silver Birch, благодаря ти, все любими филми спомняш, аз Легендите за страстта харесвам много.

ФЪР- ето това исках за тебе, заедно със спомена от едно време, дето не е толкова далечно, но беше начало на нови неща. Беше кино Култура, втори салон, началото на 90-те, заведох детето да гледаме Аризонска мечта, малък беше, но още помни - и тогава, за първи път след другото ни време на друго място, имаше нещо познато-на касата продаваха касета с музиката на филма, също и маса със сандвичи и безалкохолни, това беше нещо ново шаш и паника, още пазим касетата на Аризонска мечта. Това исках да ти кажа.

.

In The Deathcar

A bowling wind is whistling in the night

My dog is growling in the dark

Something''s pulling me outside

To ride around in circles

I know that you have got the time

Coz anything I want, you do

You''ll take a ride through the strangers

Who don''t understand how to feel

In the deathcar, we''re alive

In the deathcar, we''re alive

.

I''ll let some air come in the window

Kind of wakes me up a little

I don''t turn on the radio

Coz they play shit, like... You know

When your hand was down on my dick

It felt quite amazing

And now that, that is all over

All we''ve got is the silence

In the deathcar, we''re alive

In the deathcar, we''re alive

So come on mandolins, play

.

When I touched you

I felt that you still had your baby fat

And a little taste of baby''s breath

Makes me forget about death

At your age you''re still joking

It ain''t time yet for the choking

So now we can own the movie and see each other truly

In the deathcar, we''re alive

In the deathcar, we''re alive

I want to ear some mandolins

.

ФЪРКАТИЧКО Благодаря ти, бени.

Никога не бях чела текста на тази песен-прекрасен е, както и музиката.

А и филмът също.

Ще си го прехвърля и в моята тема.

Търсих в нета песента на Емир Кустурица, която най-много харесах на концерта му-Ромео и Жулиета.

I''m not Romeo, I''m not Romeo, maybe you''re Juliet , but I''m not Romeo...

Същата песен я пее и на цигански.

За утре ще се постарая да я намеря.

Още веднъж , благодаря !!!

Редактирано от - ФЪРКАТИЧКО на 14/5/2004 г/ 23:38:43

beni Mesecina

Nema vise sunca

Nema vise meseca

Nema tebe, nema mene

Niceg vise, nema joj.

Pokriva nas ratna tama

Pokriva nas tama joj.

A ja se pitam moja draga

Sta ce biti sa nama?

Mesecina, mesecina,

joj, joj, joj, joj

Sunce sija ponoc bije,

joj, joj, joj, joj

Sa nebesa, zaproklija

Niko ne zna, niko ne zna

Niko ne zna, niko ne zna

Niko ne zna sta to sija

Кефурко Факт! Вече има
... касета с музиката на филма, също и маса със сандвичи и безалкохолни

А кино има ли

ФЪРКАТИЧКО За какво говориш , Кефурко ?

Заспивам вече и не ти разбирам въпроса.

Има много кино тук.

pocka

Screen legends Barbra Streisand and Robert Redford make movie magic as the captivating star-crossed lovers Katie Morosky and Hubbell Gardiner. Theirs is a classic love story sparked by the attraction of opposites, played out against the backdrop of American life during times of foreign war, domestic prosperity and McCarthy-era paranoia in Hollywood.

Winner of two Academy Awards (Best Song ''The Way We Were'' and Best Score), The Way We Were is the timeless romance that cannot be forgotten.

pocka Streisand Lyrics

The Way We Where Lyrics (Barbara Streisand)

Barbara Streisand - The Way We Where Lyrics

Mem’ries light the corners of my mind.

Misty water color mem’ries of the way we were.

Scattered pictures of the smiles we left behind.

Smiles we gave to one another for the way we were.

Can it be that it was all so simple then,

Or has time rewritten ev’ry line?

If we had the chance to do it all again,

tell me, Would we? Could we?

Mem’ries may be beautiful, and yet, What’s too painful to remember

We simply choose to forget.

So it’s the laughter we will remember,

When ever we remember the way we were,

The way we were.

Гурбет Гюро Хайде на "Троя" - 2 часа и 42 минути атракция (7.2 от 10)!

От вчера го въртят тук и на кварталното кино се дава в два салона от 10:25, 11:15, 13:30, 14:20, 14:35, 17:225, 19:40, 20:30, 22:50 и 23:35 часа! Ще скинеме всички рекорди по weekedn сбора, мисля! Но от понеделник до сряда е с 25% по-евтино...

От салкъма цвете бело!

Редактирано от - Гурбет Гюро на 15/5/2004 г/ 06:57:01

Гурбет Гюро Клио, прощавай, че хвърлих малко кадри от "Троя" в Подводницата, а не тук където е киното, но там нещо не харесват Брад-то, та позамазах положението... Но картинките не са лоши и ако не днес, то утре сме на кино... Мно-ого противоречиви мнения от "Браво!" до "Баста!". Както винаги където има красавци, красавици и бабаити - всеки не ги харесва баш тия, пада си по други, хе, хе!...

.

.

.

От салкъма цвете бело!

Редактирано от - Гурбет Гюро на 15/5/2004 г/ 08:17:06

Гурбет Гюро Понеже в Подводницата интериора не "Троя" - груб и първобитен, застрашавал да задръсти проходите за екипажа, прехвърлям снимковия материал в "киното".

Ако и тука някой ми каже, че снимките му докарват скоростта на компютъра до тая на разлюбен охлюв, майната му - да мине на кабел!

...

Режисьора Wolfgang Petersen и Brad Pitt:

(Тази снимка там не беше включена, но от уважение към Режисьора, не мога да не започна с него. А снимката поместена на Брад Пит, поместена там, я има навсякъде, затова е и подмяната)

.

Едно ново за мен лице - Rose Byrne

.

Една от сцените, зарад които, вероярно, класацията на филма е R - децата на кино само с баба!

.

И след подметнатото по адрес на Брад Пит от Редника:

"Rednik South O.Z.

[Златен]

от Burundi

Общо мнения: 411

Аре бе Гурбет Гюро, тоя гном ли ще играе Ахил? Не го ли виждаш какво джуже е.

А кой ще е в ролята на Хектор, Дани Де Вито?

Поне да бяха поканили бате Арни, той нямаше да им откаже човека, а и щеше да зарадва избирателите.

Създадено: 15.5.2004 г. 07:31:38"

-отговорих така:

"След горната картинка да не е посетил брад-токо Подводницата, щото гледам - аха да падне от коня!"

.

"Редник, недей, бе кастри момчето - то не е виновно...

Ето ти го и Хектор - Ерик Бана!"

.

.

"Признайте си, че му завиждате на Орландо и толкоз!"

.

(горната целувка се повтаря вече тук, но такова беше повествованието, та рекох си, простено ми е да го запазя)

.

"На по-придирчивите - ето излезе им късмета!"

''

Julie Christie в "Троя"

.

"На тия тука една Подводница да им излезе и дигат гълъбите, казвам ви!"

.

"И да приключа с каквото се полага за Подводницата - Наздраве!"

.

Надявам се, че конфуза в Подводницата ще се размие с времето!...

От салкъма цвете бело!

Анонимен760
ти да не мислиш че тука нема да те тръкна! мене вече ме тръкная, като гледам и ти че го отнесеш
Клио ми много беше грозен тоя до Дженифър Анистън, затова, не се сърди Само от естетически съображения

Благодаря на всички за хубавите постинги! Специално на Silver Birch, Бени, Гурбет Гюро

Казано съвсем мимоходом, защото при нас си е нормална събота, т.е. време за кино До по-късно и успешен ден на всички!

*Мони*

*Мони*
*Мони*
Silver birch Благодаря, Гюре, Мони - радост за окото! Ми точно тук му е мястото на "Троя" - в киносалона, а не в подводниците! Пък който иска да го "гледа" - да заповяда! При нас няма дискриминация - не се делим на наши и ваши - и никого не изхвърляме от киносалона, само защото не ни харесва даден ник, да речем. Надявам се , че киноманите, посещаващи киносалона на чаровницата Клио са на същото мнение!

Ано 760, теб кога са те тръкналЕ в тази тема - ногу не ми се верва!

Бени, аз също много харесвам този филм - даже когато го гледах за първи път малко си поплаках.

Клио,

Днес е събота, приятели - да погледаме още кино!

Silver birch
Джери Брукхаймър

Дата на раждане - 21.09.1945.

Място на раждане - Детройт, щата Мичиган, САЩ.

Продуцентът Джери Брукхаймър е един от най-успешните продуценти за всички времена.

Неговите филми ни повеждат към неописуеми приключения и когато напускаме киносалона, ние сме завладени от незабравими герои, впечатлени от големи истории и заредени с нови емоции. И така ние се връщаме отново и отново към филмите му, които са събрали повече от 12.5 милиарда долара приходи от кино, телевизия, видео.

Брукхаймър винаги е бил невероятен разказвач. Ненавършил още 30 години, той вече е на кормилото – с незабравими филми като “Сбогом, моя красавице” и “Американски жиголо” . Един от тези ранни проекти е и “Флашданс”, (1983 г.), който коренно променя живота на Брукхаймър (филмът печели над 100 милиона долара само в САЩ) и го свързва с продуцента Дон Симпсън, като партньорството им продължава през следващите 14 години.

Едно от най-мощните сътрудничества в историята на киното, Брукхаймър и Симпсън продуцират филми, които печелят 15 номинации за “Оскар”, 2 награди “Оскар”, 4 “Грами”, 3 “Златен глобус” и много други.

Silver birch
Пърл Харбър

титаничен екшън, съчетан с красива романтика

Продуцентът Джери Брукхаймър и режисьорът Майкъл Бей, създали супер хитовете “Армагедон” и “Скалата”, отново доказват класата си с едни от най-жестоките и вълнуващи сцени на въздушен бой, снимани досега.

ПЪРЛ ХАРБЪР е разтърсващ екшън, умело съчетан с красива романтика. Двама мъже се вричат във вечно приятелство. Една жена се влюбва първо в единия, а после и в другия с цялото си сърце. Драматична любовна история, разказана на един дъх, на фона на най-безумния и мащабен сблъсък, видян от съвременния човек – Втората световна война.

Филм за любовта, приятелството и предателството, и жестокия ад на войната, който по своята наелелектрезираща емоционалност и поразяваща визия може да си съперничи само със “Спасяването на редник Райън” и “Титаник”

Silver birch
Пърл Харбър

Silver birch

AРМАГЕДОН

Екипът, създал “Скалата”, надминава себе си в "Армагедон" –

най-касовият филм на 1998 г. С участието на звезди като Брус Уилис (“Умирай трудно”), носителите на “Оскар” Бен Афлек (“Добрият Уил Хънтинг”) и Били Боб Торнтън (“Бръсначът”), Лив Тайлър (“Сестрите Абът”), Стив Бушеми и Уил Патън (“Сестрите Абът”), "Армагедон" е невероятна метеоритна стихия, която ще ви накара да затаите дъх!

Когато изпълнителният директор на НАСА Дан Труман (Торнтън) разбира, че след 18 дни Земята ще бъде унищожена от метеорит с големината на Тексас, той няма друг избор, освен да изпрати екип от отчаяни смелчаци на астероида, които да поставят ядрена бойна глава в недрата му. Изумителни специални ефекти, блестящ хумор, интересни герои, завладяващ сюжет и разтърсващи емоции превръщат "Армагедон" във вълнуваща битка за спасяването на света.

Този път няма да наруша хармонията.

Още една снимка на Лив Тайлър и лека нощ!

Силвър Бич, Благодаря и за "Армагедон"! Също прекрасен филм като "Пърл Харбър"

ФЪРКАТИЧКО
СЛЕДИТЕ

(The Signs)

Американски игрален филм

Една продукция на "Тъчстоун Пикчърс" ( 2001)

Световно разпространение BVI

Бившият свещеник Греъм Хес /Мел Гибсън/ се разколебава във вярата си, когато открива зловещо послание - загадъчни кръгове насред нивята си. Опитвайки се да разбули мистерията, той открива неща, които завинаги променят живота на семейството му - брат му Мерил /Хоакин Финикс/ и децата му Морган и Бу.

"Следите"е новият хит от режисьора на "ШЕСТО ЧУВСТВО".

"Следите"е филм с носителя на ОСКАР-Мел Гибсън и номинирания за ОСКАР-Хоакин Финикс.

"Следите"е филм, който счупи следните рекорди в историята на бокофиса:

Първо, най-доброто тръгване на филм на "Тъчстоун".

Второ, най-доброто тръгване на филм за Мел Гибсън.

Трето, най-доброто тръгване на филм за М. Найт Шаямалан.

режисьор М. НАЙТ ШАЯМАЛАН

продуценти М. НАЙТ ШАЯМАЛАН, ФРАНК МАРШЪЛ и САМ МЪРСЪР

сценарий М. НАЙТ ШАЯМАЛАН

оператор ТАК ФУДЖИМОТО

художник ЛАРИ ФУЛТЪН

музика ДЖЕЙМС НЮТЪН ХАУЪРД

В ГЛАВНИТЕ РОЛИ:

МЕЛ ГИБСЪН ( Греъм Хес)

ХОАКИН ФИНИКС ( Мерил Хес)

ПАТРИША КАЛЕМБЪР( Колийн Хес)

ЧЕРИ ДЖОУНС (офицер Паски)

РОРИ КЪЛКИН (Морган Хес)

АБИГЕЙЛ БРЕСЛИН (Бу Хес)

KOЙ КОЙ Е В "СЛЕДИТЕ"?

М. НАЙТ ШАЯМАЛАН режисьор и сценарист на хита "Шесто чувство", отличен с шест номинации за ОСКАР и "Неуязвимият". Режисьорът прави филми от 10 годишна възраст. На 16 години той вече е завършил 45ия си късометражен филм. Режисьорския си дебют прави с "Praying with Anger".

ФРАНК МАРШЪЛ работил е като продуцент над трилогията за "Индиана Джоунс" и "Завръщане в бъдещето", както и върху "Пурпурен цвят", "Нос Страх", "Кой натопи заека Роджър?" Като режисьор е работил върху: "Конго", "Живи" и "Арахнофобия".

САМ МЪРСЪР сред актива на продуцента са филмите: "Конго", "Реликвата", "Мисия на Марс", "Общество на мъртвите поети", "Телевизионно състезание", "Арахнофобия", "Вещиците от Ийстуик", изп. продуцент на "Шесто чувство".

ТАК ФУДЖИМОТО операторът е известен от работата си върху: "Шесто чувство", "Мълчанието на агнетата", "Филаделфия", "Омъжена за мафията", "Възлюбена", "Нещо диво", "Мелвин и Хауърд" и др.

ЛАРИ ФУЛТЪН художникът е работил над филмите: "Шесто чувство", "Неуязвимият", "Надежда за обич", "Време да убиваш", "Picture Perfect", "The Little Rascals" и др.

ДЖЕЙМС НЮТЪН ХАУЪРД номиниации за ОСКАР за "Принцът на приливите" и "Сватбата на най-добрия ми приятел". Работил е и върху: "Динозавър", "Шесто чувство", "Неуязвимият", "Кедри в снега", "Адвокат на дявола", "Лъжльото", "Първичен страх", "Дейв", "Живи", "Да умреш млад", "Моето момиче", "Красива жена" и др.

МЕЛ ГИБСЪН носител на два ОСКАРА ЗА "СМЕЛО СЪРЦЕ". Сред другите му филми са: "Патриотът", "Какво искат жените", "Теория на конспирацията", "Смъртоносно оръжие", "Откуп", "Лудият Макс", "Еър Америка", "Маверик", озвучава "Бягството на пилето", "Покахонтас".

ХОАКИН ФИНИКС известен от: "Гладиатор", "8 ММ", "Обратен завой", "Завръщане в рая", "Clay Pigeons", "To Die For" и др.

ПАТРИША КАЛЕМБЪР играе във филма на НВО "Path to War", както и в "Стълбата на Якоб", "Персона нон грата", "Fletch Lives", "Big Girls Don''t cry... They Get Even", "A Far Off Place" и др.

ЧЕРИ ДЖОУНС гледали сме я в: "Ерин Брокович", "Повелителят на конете", "Перфектна буря" и др.

РОРИ КЪЛКИН участва в: "Добрият син", "Аманда", "Ричи Рич".

АБИГЕЙЛ БРЕСЛИН сестричка на Спенсър Бреслин, познат ни от "Хлапакът".

Редактирано от - ФЪРКАТИЧКО на 15/5/2004 г/ 22:12:49

ФЪРКАТИЧКО

ПРИНЦЪТ НА ПРИЛИВИТЕ (THE PRINCE OF TIDES)

Жанр: Романтична драма

Година: 1991

Производство: САЩ

Времетраене: 132 минути

Виж също: Филмът в енциклопедия IMDB

Актьори: Кейт Нелигън, Джоерон Крабе, Ник Нолти, Блит Данър

Сценарист: Пат Конрой

Оператор: Стивън Голдблат

Музика: Джеймс Нютън Хауард

Сага за едно южняшко семейство, преживяло трагедия, която ще остави отпечатък върху живота им. Лайла Уинго - красива и горда жена, готова да жертва децата си в името на парите и преуспяването. Хенри Уинго - вечен неудачник, безмилостен към синовете си, от които иска да направи сурови войници. Люк - най-големият син, чиито убеждения го превръщат в жертва на времето си. Савана - прочута и талантлива поетеса; красотата на стиховете й е ключ към тайната на дълго скриваната история на уязвеното й семейство.Том - братът - близнак на Савана, който с помощта на своята психотерапевтка е принуден да надникне в минало, изпълнено с насилие, предателство и любов... И да разбере смисъла на живота си.

А, ето и малка част от края на книгата, по която е създаден филма.

Бях я пускала в темата на КИН ВОЙЛО

Една година след това мое нюйоркско лято отидох сам в Атланта, за да прибера татко в деня, когато трябваше да излезе от федералния затвор. Исках да му дам малко време да се адаптира, преди да се изправи пред голямата гузна любов на своето наранено семейство, което не знаеше как да го посрещне. Никой от нас не знаеше какъв живот ще започне отсега нататък, когато бе загубил толкова много време и толкова много от своята енергичност. Беше отслабнал, лицето му имаше нездрав жълтеникав тен. Бях с него, когато си взе личните вещи, а директорът подписа документа му за освобождаване. Каза, че ще липсва на всички затворници и че такива като Хенри Уинго са малко.

-И аз веднъж да се проявя-каза баща ми.-Образцов затворник.

--------------------------------------------------------------------

Баща ми беше остарял, както и аз. В лицето му виждах лицето на Люк. В моето лице, което той смутено разглеждаше, знаех, че вижда лицето на майка ми. И затова то го нараняваше, но вече никой нищо не можеше да промени. Разговаряхме за състезания, отбори и тренировки. За дългите сезони на футбола, баскетбола и бейзбола, които разнообразяваха годините на нашия живот и даваха на баща и син храна за единствения език на любовта, който те допускаха помежду си.

--------------------------------------------------------------------

Сали се показа на прага-слаба , сериозна, тъмнокоса , с приятен загар на лицето. Затича се към татко, обви ръце около шията му и се разплака, а той я завъртя в кръг като малко момиче, а после зарови лице в рамото й.

-Добра дошъл у дома, татко-каза му тя.

После се показа и Савана. Когато двамата се затичаха един към друг, дълбоко в себе си почувствах нещо, което не мога да обясня-безименен инстинктивен трепет, който трябва да се усети, за да може да се именува. Не сълзите на Савана и не сълзите на татко предизвикаха този трепет, тази неистова вътрешна музика на кръвта, тази необуздана стихия на плътта. А красотата и страхът на родството, незаличимите връзка на семейството, които зазвучаха в мен с огнен ужас и благоговейна любов. Ето го баща ми, източника на нашия живот, причината за сълзите, които сега се лееха на воля и без стеснение. Сълзите бяха вода, солена вода, а зад тях виждах океана, подушвах го, както усещах вкуса на собствените си сълзи ; морето и раната у мен изплуваха на повърхността, показаха се на слънчевата светлина и децата ми се разплакаха като видяха мокрото лице на баща си. Историята на моето семейство е история на солената вода, на риболовните кораби и скаридите, на вълните и ураганите.

"Принцът на приливите"

Редактирано от - ФЪРКАТИЧКО на 15/5/2004 г/ 23:31:01

Клио Благодаря ви, Фър, Silver birch Тук взе да става много интересно, започнаха да се появяват филми, които не съм гледала - "Армагедон" например, или пък този с Мел Гибсън.

Затова пък "Пърл Харбър" гледах два пъти - първия път, на кино, не ме впечатли особено, вероятно защото очаквах много повече заради масираната реклама. Стори ми се скучноват, прекалено разтеглен, доста сиропиран. А и не понасям Бен Афлек - ужасно е излъскан за моя вкус... Наскоро обаче гледах повторно филма по телевизията и жестокостта ми почти се сломи Кадрите на нападението са много силни, емоцията е разтърсваща, почти попадаш там (Silver birch, невероятни фотоси си намерил, поздравления!) Дори за тези само сцени си заслужава. Обаче героизмът накрая пак ми дойде множко...

Снощи гледах Mulholand Drive, но нямам време сега да пиша за него, ще опитам в следващите дни. Ако не за друго, знам, че Фър ще се зарадва

Хайде днешните (упс, вече вчерашни!) новини от Кан за лека нощ...

pocka МАЛКО СЪС ЗАКЪСНЕНИЕ НО ОЩЕ ВЕДНЪЖ КЪМ ПЪРЛ ХАРБЪР

Artist: Faith Hill Lyrics

Song: There You''ll Be

When I think back

On these times

And the dreams

We left behind

I''ll be glad ''cause

I was blessed to get

To have you in my life

When I look back

On these days

I''ll look and see your face

You were right there for me

[CHORUS:]

In my dreams

I''ll always see you soar

Above the sky

In my heart

There always be a place

For you for all my life

I''ll keep a part

Of you with me

And everywhere I am

There you''ll be

Well you showed me

How it feels

To feel the sky

Within my reach

And I always

Will remember all

The strength you

Gave to me

Your love made me

Make it through

Oh, I owe so much to you

You were right there for me

[Repeat chorus]

''Cause I always saw in you

My light, my strength

And I want to thank you

Now for all the ways

You were right there for me

You were right there for me

For always

[Repeat chorus]

Клио

Събота, 15 май – ден за развлечение в Кан: фестивалът откри “Шрек 2”, симпатичния великан, и Old Boy, южнокорейски полицейски филм, адаптиран от японска анимация (“манга”). Два стила, любими на председателя на журито Тарантино, който не пропуска да заяви вкуса си към жанровото кино.

В "Шрек 2" на Андрю Адамсън, Кели Асбъри и Конрад Върнън (САЩ, 1ч. 32 мин.), добрият великан е спечелил ръката на принцеса Фиона, след като вече се е преборил с огнения змей и страховития Лорд Фаркаад. Изправен е пред ново изпитание, най-трудното: семейството на невястата. Кралят и кралицата не са никак очаровани от новия зет и влюбените отново се нуждаят от помощта на Магарето...

Преди три години първият епизод на тази продукция на Dreamworks очарова фестивала. Тогава за първи път от 1974 г. и "Деветте живота на котката Фриц" анимационен филм участва в състезателната програма. Екипът явно е оценил това си участие и, имайки предвид огромния успех този сезон на «Немо», възможността «Шрек» да грабне палмата не е съвсем за подценяване. Много интересен актьорски състав: Джули Андрюз, Антонио Бандерас, Рупърт Еверет, Еди Мърфи, Майк Майърс – разбира се, като гласове. 43-годишният Еди Мърфи тази година е сред гостите на фестивала.

Old Boy е заснет по мотиви от анимационен филм. Дело на 40-годишен режисьор, философ по образование, филмът има по-голям успех в родината си, отколкото “Матрицата – революции” и “Убий Бил”, взети заедно: до момента е гледан от 520.000 зрители. Роден през 1963 г. в Сеул, режисьорът Парк Чан-уук е сред най-новите големи имена в южнокорейското кино.

Анонимен776

U.S. actress Melanie Griffith wears a heart-shaped tatoo with the word ''Antonio'' as she arrives with her husband actor Antonio Banderas (R) on the red carpet, for the presentation of animated film ''Shrek 2'' which is in competition for the Palme d''Or at the 57th Cannes Film Festival, May 15, 2004. REUTERS

U.S. actress Cameron Diaz uses her mobile phone to photograph the crowd during red carpet arrivals for the presentation of the animated film ''Shrek 2'', which is screened in competition for the Palme d''Or at the 57th Cannes Film Festival, May 15, 2004. REUTERS

U.S. actor Eddie Murphy (R) escorts his wife Nicole during red carpet arrivals for the presentation of the animated film ''Shrek 2'' is screened in competition for the Palme d''Or at the 57th Cannes Film Festival, May 15, 2004. REUTERS

Анонимен777

U.S. actress Angelina Jolie poses for photographers during red carpet arrivals for the presentation of animated film ''Shrek 2'' which is screened in competition for the Palme d''Or at the 57th Cannes Film Festival, May 15, 2004. REUTERS

Анонимен778

French actress Sophie Marceau smiles during a photocall for French director Laure Duthilleul''s film ''A Ce Soir'' which is screened in the ''Un Certain Regard'' category at the 57th Cannes Film Festival, May 15, 2004. REUTERS

Анонимен779

Director Emir Kusturica arrives at the festival palace with actresses Vesna Trivalic, left, and Natasa Solak to attend the screening of their film ''Life is a Miracle,'' being shown in competition at the 57th International film festival in Cannes, southern France, Friday, May 14, 2004. (AP Photo/Laurent Rebours)

Анонимен780

French actress and jury member Emmanuelle Beart walks on the red carpet for Serbian director Emir Kusturica''s film ''Zivot Je Cudo'' (Life is a Miracle) at the 57th Cannes Film Festival, May 14, 2004. Kusturica''s film entry is one of 18 in competition for the Palme d''Or at the May 12-23 film jamboree. REUTERS

American R&B diva Alicia Keys arrives at the festival palace to attend the screening of ''Life is a Miracle'' directed by Emir Kusturica, being shown in competition at the 57th International film festival in Cannes, southern France, Friday, May 14, 2004. (AP Photo/Laurent Rebours)

Анонимен781

US actor Will Smith(L) and actress Angelina Jolie ride a shark-shaped float during a photo call at the Carlton Hotel beach for the film ''Shark Tale'' during the 57th Cannes Film Festival AFP/Boris Horvat)

Анонимен782

Brad Pitt, left, his wife Jennifer Aniston, British actor Orlando Bloom, second from right, and German actress Diane Krueger, arrive for the screening of their film''Troy,'' , directed by German director Wolfgang Petersen, at the 57th International Film Festival in Cannes, southern France, Thursday, May 13, 2004. (AP Photo/Patrick Gardin)

Анонимен783

Spanish film director Pedro Almodovar(C) poses during a photo call with actors Gael Garcia Bernal(L) and Fele Martinez, who star in his latest film ''Bad Education,'' on the opening day of the 57th Cannes International Film Festival(AFP/Pascal Guyot)

Анонимен784

President of the 57th international Cannes Film Festival jury, American film director Quentin Tarantino arrives with American director Sofia Coppola to attend the screening of ''Bad Education'' directed by Pedro Almodovar of Spain in Cannes, southern France, Wednesday, May 12, 2004. Opening night film ''Bad Education'' is not competing for prizes. (AP Photo/Laurent Rebours

Silver birch Здравейте, приятели!

Благодаря ти анонимен, че ни даде тази възможност да се потопим в атмосферата на Кан-2004!

Моля да ме извините, че малко ще политизирам темата, но с гордост, вълнение и радост прочетох постинга на Наум! Убедена съм, че и вие няма да останете безразлични към написаното. Пействам по долу линка.

Натиснете тук

Silver birch

НЕ БЕЗ ДЪЩЕРЯ МИ

Двукратната носителка на Оскар Сали Фийлд прибавя още една силна роля към своята галерия от забележителни героини. В завладяващата история за страх и избавление НЕ БЕЗ ДЪЩЕРЯ МИ, тя играе американската туристка Бети Махмуди. Бети е дошла в Близкия Изток заедно с дъщеря си и съпруга си Муди на гости на неговите родители. Но скро изплува ужасяващата истина за тяхната "ваканция". Муди категорично не позолява семейството му да се върне обратно в Америка. Бети може да се прибере, отсича той, но дъщеря им трябва да остане. Вековните предразсъдъци на местните жители, както и деспотизма на полицията са само част от ужасите, пред които се изправя Бети. Чужденка в непозната страна, Бети няма нито пари, нито приятели, нито права. Но има несломима воля. В една враждебна държава, където дори най-малкото невнимание може да й струва живота, тя прави отчаян опит да избяга заедно със своето дете. Съдбата й, смелостта й и нейният неочакван триумф са незабравими.

Църни Шопара Serb director tries for third triumph

Charlotte Higgins in Cannes

Saturday May 15, 2004

The Guardian

A ferocious, super-intelligent football-playing cat, a tearful donkey who saves the life of the hero and a host of references to Shakespeare are all part of a new film pleading for tolerance in the Balkans.

Emir Kusturica''s Life is a Miracle is the latest competition offering at Cannes. Set against the backdrop of the 1992 war, it is a story about a Serbian man, Luka, and a Muslim girl, Sabaha, who fall in love across enemy lines: a sort of Balkan Romeo and Juliet. "The background generates a major conflict of the emotions, the love between Luka and Sabaha, " Kusturica said yesterday.

"The film happened to be placed in Bosnia, because it was a true event, told me by a Serbian man living in Toulouse. If it had happened in Rwanda or Korea I would have gone there to make the movie."

This seems a touch disingenuous from a man who has rarely shied away from the politics of his homeland.

His 1995 film Underground was accused by French critics of being a "postmodern version of the most drivelling and lying Serb propaganda". He claims that two houses he owned in Sarajevo were burned by Bosnian Muslims because "my thinking was the opposite from what was the political attitude in Sarajevo".

In the same year he punched the leader of the New Serbian Right movement, whose wife joined in the fray, beating the director round the head with her handbag, a present from her "dear friend" Radovan Karadzic, leader of the Bosnian Serbs. The French philosopher Bernard-Henri Levy even made a film to attack him.

Mr Kusturica, who is from a mixed Serbian and Muslim background, is also the only person in the history of the Cannes film festival to have twice won the coveted Palme d''Or - in 1995 with Underground, and 10 years earlier with When Father Was Away on Business.

In the new film, Luka''s son Milos is drafted into the army but is captured. A Serb soldier offers Luka a young Muslim woman as a hostage to exchange for his son. But Luka falls in love with Sabaha and must choose between his mistress and his son.

Kusturica yesterday said his film was a "Shakespearean drama in the Balkans". Apart from similarities with Romeo and Juliet, there are references to King Lear and Twelfth Night.

Kusturica, who once said that he believed that "one frame of a Ken Loach film is worth more in my view of values than the entire Hollywood output of the last 15 years", expressed pessimism about the state of the film industry. "Cinema needs to be bigger than life, " he said. "At the moment life is drastic, politically, historically, socially. Cinema does nothing about this."

Kusturica is not a man to mince his words. He once described the former foreign secretary Robin Cook as "a small, hairy muppet". Told that the politician was regarded as a ladykiller, he replied: "You mean women want to have sex with him? How could they take him into their beds? What kind of women have you in England? I would rather go with a goat."

~~

Превод на последния параграф.

“Кустурица не е човек, който бърка думите си. Той веднъж описа бившия секретар по външните работи Робин Кук, като “малка, космата кукла”. Когато му беше казано, че той има репутацията на “сваляч”, той отговори: “ Искате да кажете, че жените искат да правят секс с него? Как е възможно да го приемат в леглата си? Що за жени са вашите в Англия? Аз по-скоро бих го направил с коза.”

ФЪРКАТИЧКО Благодаря за информацията от Кан, Ано !

В момента по Канал 1 върви филм за историята на фестивала.

Токущо дадоха Роберто Бенини !

"Животът е прекрасен"-един от най-хубавите филма, които някога съм гледала.

Върховен филм за любовта към живота !

Silver birch, благодаря за линка.

Можех и да го пропусна , а наистина си струва да се поздравят приятелите, които помогнаха реално в тези дни !

По-късно ще пиша, но сега КАН е на ПЪРВО МЯСТО !

Виолета

Безплатно кино в НДК до 20 май

Ще се завъртят 11 наградени ленти

Фестивал на испанското и ибероамериканското кино представя в НДК 11 филма с национални и международни награди. Ценителите могат да ги гледат до 20 май в "Люмиер", заглавията са част от афиша за Салона на изкуствата. Испания участва във форума с четири хита. За шести път в програмата са и творби от Куба, Португалия, Колумбия, Бразилия, Венецуела и Аржентина. Филмите са от последните няколко години, повечето са със субтитри на български или на английски. Входът е безплатен. Две от продукциите са участвали в надпреварата за "Оскар" за чуждоезичен филм. Безработицата е темата на испанския "Понеделници на слънце" на Фернандо Леон де Араноа. В романтичната комедия "Синът на булката" на Хуан Хосе Кампанела играят звездите на аржентинското кино Ектор Алтерио и Норма Алеандро, популярни от филма "Официалната история". Забележителният испански актьор Фернандо Гомес е в главната роля във "В града без граници" на Антонио Ернандес. Това е покъртителна история за любовта, разкриваща показността и фалша в заможно семейство. Класически любовен триъгълник свързва героите в бразилския "Два пъти с Елена" на Мауро Фариас. Заплетени любовни истории забавляват зрителите във венецуелския "Чисто начало" на Енрике Ласо и колумбийския "По-добре богат отколкото беден" на Рикардо Корал.

Виолета Няма ли кой да пусне нещо за Юнана Райдър и къщата на духовете?

Ето няколко филма които са ми направили силно впечатление:

Кой се страхува от Вирджиния Уулф с Е Тейлър

Лъвът през зимата с Питър О Тул

Зима във Венеция

Пътуване до Рим

Дом за нашите деца

Следвай ме

Скарлатов

Осъдени души

Хайка за вълци

Покаяние

Идиот

Андрей Рубльов

Анна Каренина

Големият бал

Карл Велики

Великият Гетсби

Денят на чакала

Джейн Еър

Брулени хълмове

Нежна е ноща

Ако намеря нещо подходящо в картинки ще се опитам да го пусна. Трябва да тренирам по-вече.

ФЪРКАТИЧКО Иван Андонов стана на 70 години.

Няма да изброявам всичко за него.

Един филм ни е много скъп, на хората от моето и малко преди моето поколение.

Филма "Вчера".

Интересно е, че и децата ми обичат много този филм, пеят песента : "Кълнем се..."

Значи е надраснал времето си. както и другите му филми.

Интелигентен, дълбок, човечен-това е за мен Иван Андонов.

В работата си и на режисьор , и на актьор и на художник.

За последно го видях на филма на Кончаловски в зала 1 на НДК.

Макар че много трудно се придвижва, не беше пропуснал този филм на друг голям творец.

За темата тук-нещо за реакциите в Мюнхен, по повод на последния му филм.

Ако някой го е гледал, ще се радвам да сподели.

Реакцията на публиката в Мюнхен на "Най-важните неща" - новия филм на Иван Андонов

Румяна Таслакова

DW "Досега не съм гледала нито един български филм, беше ми много интересно. Любопитно е, дали другите филми, които се показват по българската телевизия, са от този жанр - така многолики, весели ... и различни от немските, които са по-скоро сериозни, в тях няма толкова динамика и екшън".

....споделя Хана Зелцмайер след "Най-важните неща", новия филм на Иван Андонов, чиято световна премиера се състоя миналия месец във Висшата школа за кино и телевизия в Мюнхен. На 18-годишната германка най- силно впечатление са й направили:

"Пъстротата на живота, силните емоции, и може би как бурно се веселят..." Музиката много й харесва - допълни младата германка - музиката, която е разтоварващ елемент в драматургията - както изтъкна един друг, по-възрастен зрител. Когато напрежението достига почти непоносима точка или има опасност за изпадане в кич, музиката на Кирил Маричков, както и хореографските интерлюдии позволяват на публиката да си отдъхне . И отново с интерес да изчака следващите кадри.

"Според мен това, което видях, е една политическа сатира за ситуацията в днешна България, след политическите промени преди около 10 години. Моето тълкуване на видяното е, че политическият обрат е довел до социални и политически извращения, които се изплъзват от контрола на обществото. Обрисувани са социални прослойки, които могат да бъдат характеризирани единствено като извратени. Действащите лица във филма попадат - според мен - под справедливия удар на съдбата, към която ги насочва режисьорът, макар че в дискусията след филма той отрече това".

.. сподели Харалд Браун, един от зрителите в Мюнхен, които за пръв път видяха българския филм. И имаха възможност да дискутират с българския кинорежисьор. Преди прожекцията в кинозалата на Висшата школа за кино и телевизия - в рамките на поредица прожекции, която продължи с "8 половина " от Федерико Фелини, - преди прожекцията на "Най-важните неща" немската публика се запозна с режисьора. "Иван Андонов въплъщава важен етап от историята на българското кино - със 17 игрални филма и повече от 150 роли" - така го представи Андреас Кайзер от Германо-българското дружество със седалище в Мюнхен, което организира световната премиера. И добави:"Иван Андонов ни изненадва с все нови способности - през последните години и като художник". Като голям режисьор и актьор го окачестви Венета Момчева, българската генерална консулка в Бавария и Баден-Вюртемберг, която изказа благодарността си към Българо-германското дружество за организирането на български културни събития в Мюнхен. Идеята за световната премиера на "Най-важните неща"бе на Жени Георгиев-Кайзер.

Как в България гледат на най-важните неща, на съвремието - това ме интересува, каза Харалд Браун:

"Проявам силен интерес към киното, естествено гледам главно филми от западните страни, от Европа и Америка. Но напоследък имах възможност да видя и редица източноевропейски филми - в рамките на последния Мюнхенски кинофестивал. Особено впечатление ми направи руският филм "Москва", който осветлява аспекти, подобни на показаното в "Най-важните неща". И в руския филм се описват мафиотски структури - почти епично, както впрочем във филма на Иван Андонов, особено в първата част. Във финалните епизоди на "Най-важните нeща" обаче сатиричният момент преобладава и е много по-завладяващ."

Подходът на българския режисьор е различен - констатира Харалд Браун "Традицията на повествованието е друга, не само в България. И във филмите на източноевропейските филмови академии се забелязва веднага, че филмовият разказ е друг, отделните сцени са по-дълги, с което ние, тук в Западна Европа, а и в Америка не сме свикнали. За германския зрител е много интересно да види филми с друга гледна точка, с по-дълги, бавни кадри, без забързан монтаж. Това са филми, които лично на мен ми харесват далеч повече от това, което иначе се показва и което се дължи на комерсиализирането на киното."

И българи сред публиката във Висшата школа за кино и телевизия споделиха пред Дойче Веле, че със затаен дъх са изгледали двата епизода по 54 минути, че много им е харесала музиката от Кирил Маричков, че са особено възхитени от сценария на Камен Донев, от актьорското изпълнение на Васил Михайлов, Веселин Ранков, Христо Мутафчиев, Йоана Буковска, Христо Шопов ... Симеон Басалини, който живее вече 13 години в Мюнхен, е на мнение:

"Впечатленията ми от филма са чудесни. Бих казал, че изпитах дълбоко вълнение, тъй като аз познавам Иван Андонов като режисьор и като актьор и този път той ни поднесе наистина един дълбоко вълнуващ филм, направен с голямо проникновение, с много символика и, разбира се, с много шега. Филм, който действително отразява една част от българската действителност, но не засяга издълбоко социалните и политически проблеми, както подчерта и самият г-н Андонов."

За немската публика повествователният подход е чужд - смята Симеон Басалини:

"Немската душевност е друга и аз мисля, че тълкуванията на този чудесен филм са в друг аспект - откъм неговата кинематографическа страна, откъм актьорското изпълнение ... но те не могат да усетят българската душевност. Тя е много дълбока и много вълнуваща. Това, което ние, българите, го усещаме, го усещаме по много различен начин от немците".

За театралния режисьор Николай Стефанов, според когото "...Това е много сполучлив филм. Един от зрителите го определи като политическа сатира. Смятам, че има право. И цялата тази ирония и кичът, който Иван Андонов показва, също ми хареса много..." За Николай Стефанов няма съмнение, че определени среди от немската публика ще разберат филма:

"Не всички, но зрителите, които по-често ходят на кино и са гледали - да речем - филмите на Костурица, ще разберат филма. без проблеми." Кои кадри от филма са най-интересни, най-убедителни? Симеон Басалини: "За мен най-силното впечатление е може би кадърът с вдовиците. Вдовиците накрая, които се събират на гробището и в този момент на нов свят идва един нов човек. Това е един дълбок символ, един голям знак, бих казал, който слага като че ли едно светло, хубаво начало на хубави, светли нови неща." Дълбоко впечатлен от филма бе и писателят Димитър Инкьов, който живее от десетилетия в Германия.

"Филмът е сатира за съвременна България. С една усмивка Иван е направил един според мен хубав филм, много хубав филм. Началото е малко дълго, но това е работа на драматургията. Актьорите са много добри, музиката е много добра, камерата е много добра. Според мен този филм показва, че българският филм може да стигне едно европейско равнище, ако има по-добри сценаристи. Режисьорите ги имаме, операторите ги имаме, техниката я имаме, имаме големи актьори. Онова, което още малко ни пречи, е голямата откъснатост на България, 50 години от Европа. И от тук един малко по-друг начин на мислене. Но филмът показва, че развитието става с големи крачки и може да се надяваме, че следващите филми на Иван ще бъдат още по-хубави".

Кои ще са следващите филми на Иван Андонов - не знаем. Знаем само, че българската публика ще има възможност да види най-новия му филм в края на тази година. И може би да разбере кои са "Най-важните неща"?

--------------------------------------------------------------------------------

ФЪРКАТИЧКО И незабравимата песен на "Щурците" от филма на Иван Андонов

"Вчера"

КЛЕТВА

Кълна се, никога да не

забравям теб,

с когото пет години

всичко съм делил.

Кълна се, попадне ли

в беда един от нас

да му подам ръка /2

и в лош за мене час. /2

Кълна се, попадна ли

в беда да не предавам,

приятелските грешки

да прощавам.

Кълна се във Дявола

и в Бога

да сторя аз за теб

каквото мога!

Заклех се! /4

Гурбет Гюро Ако аз разбирам нещо от кино, казвам ви, събере ли "Троя" пари за да участва в класацията за Оскарите, то Ерик Бана ще има поне номинация за поддържаща мъжка роля!

Току що се прибирам от киното и почерпката след него и мисля, че филма ще вземе Оскари. Ако не - Брад Пит и компания напразно са се блъскали толкоз...

Омир е велик и не може дори да бъде преразказан! Но никой не е и правил буквален опит. Поне в тази продукция на "Троя".

Брад Пит си е защитил името на добър актьор за тези текущи години. Който не го харесва - негова си работа. Но момчето е създало образ. Ако не е вашият Ахил, то е неговият! Аз приемам един такъв Ахил. Не е нужно мускулната маса да има връх.

Все си мисля, че моите домакини, сингапурците, са поизрязали любовните сцени, инак не си пролича за какво филма е с "R" класация и то една от причините сексуални сцени... А си струваше да видим повече от физиката и маниера им на любене от хубавите жени и мъже във филма.

Силна роля прави и австралийката Роза Бърн (май по-правилно ще да е Байрън - знае ли ги тези имена човек, тук повечето са Лии и Ченг Чанг!) (Rose Byrne)! Но може би няма да успее да се добере до Оскар, макар 10-те години вече в киното и 14-те филмови участия. Нали е само на 25 - може да им се стори младичка...

От салкъма цвете бело!

Редактирано от - Гурбет Гюро на 17/5/2004 г/ 17:07:35

Клио Благодаря на всички, страхотни сте, наистина!!!

Ано, точно тези снимки исках да постна тук, но нямах време да търся из мрежата

Silver birch, филмът със Сали Фийлд е просто незабравим, а и по понятни причини много подхожда на настроенията ни в момента

Фър, чудесно е, че още се прави българско кино. Ще мине време и всичко пак ще си дойде на мястото, сигурна съм. То аз съм си непобедим оптимист.

За историята на Фестивала в Кан - който чете на френски Натиснете тук, а дори и да не четете, има интересни снимки.

Църни, много ме разсмя с твоя текст Не бях чула това за Робин Кук, но като си помислиш, прав си е... Като балканджия не страда от излишна куртоазия, а и явно може да си го позволи.

Гурбет Гюро, разбирам, че си харесал "Троя". Тук критиките бяха предимно отрицателни, но след "Страстите Христови" изобщо не им вярвам. Искахме и ние да го видим днес, но при нас нещата са непредвидими - ето нà , отново сме болни и дори времето за форума ми е кът.

Поздрави на всички. И пишете още, правите го тъй добре

Редактирано от - Клио на 16/5/2004 г/ 18:34:02

Анонимен795
а те тука и един вълнуващ момент от вторио албански филм, Ната па хене:

В ролите: Enerieta Jani, Lulzim Zeqja, Niko Kanxheri, Elton Papuciu, Ilisia Sheri, Gentian Zeneli, KLedi Kapexhiu

Виолета http://movies.yahoo.com/shop?d=hv&id=18085 54130&cf=info&intl=us

Ето един адрес за Българските любовници, а долния за Уинона Райдър.

http://kino.dir.bg/list_artists.php?id=57 0&ogi=0&eogi=87

И един адрес за книгата къщата на духовете

http://www.bgbook.dir.bg/book.php3?ID=128 35

цъфте

Клио, весела нова седмица на теб и децата

Barbara Mock Gallery

Натиснете тук

si

Църни Шопара Само една забележка..

Що ми викаш Ано, като съм си Шопар отсекъде?

Клио Ти ли си бил Ано-то? Ми трябваше да се легитимираш Снимките бяха чудесни, сега ще пусна някои и аз.

Цъфте, благодаря за пожеланията. Май не започваме много добре седмицата, но ще видим.

Клио

Неделя, 16 май - Жените бяха на почит днес в Кан, в лицето на французойката Аньес Жауи (Comme une image/Look at me) и аржентинката Лукреция Мартел (La nina santa/La sainte fille). И двете принадлежат към едно поколение (първата е 39-годишна, втората - 37) и започват обещаваща кариера. Жауи има зад гърба си един доста успешен първи филм, а Мартел е "дете" на Кинофондацията - структура, създадена от Фестивала за подпомагане на млади режисьори.

Извън състезателната програма бе представен "Убий Бил 2" от председателя Тарантино, в навечерието на излизането на филма във Франция.

Клио

Ума Търман и Куентин Тарантино при представянето на "Убий Бил 2"

Анонимен802
на тоа каде ли му е другата ръчичка?
Клио

Дарил Хана при представянето на "Убий Бил 2"

Клио

Майкъл Мадсън при представянето на "Убий Бил 2"

Клио

Отново Ума Търман

Клио

Кевин Бейкън и съпругата му при представянето на Comme une image

Клио

Лукреция Мартел (в центъра) при представянето на La nina santa

Анонимен808

And Yes! These are original scripts.

Hook
Jean Gabin (Jean-Alexis Moncorgé

90 години от рождането на един от най-великите френски актьори.

Роден на 17 май в Париж.

За него Жак Превер казва:

Il joue ''comme dans la vie'', comme dans la vie secrè te mysté rieuse et rê vé e. C''est l''é vidence mê me d''un ê tre humain qui joue son rô le publiquement.

Jacques Pré vert.

pocka Талантливата красавица, дъщерята на Голди Он, Кеит Хъдсон

Анонимен811
дрто ама запазено
pocka
pocka Кеит Хъдсън е родена на 19.4.1979 в ЛОс Анжелес.Дъщеря е на Голди Он и Бил Хъдсон, но от 3 годишна възраст е отгледана от Кърт Ръсел, когото нарича "татко".

Филми в които участвува:

)

1. Can You Keep a Secret? (2005) (pre-production) .

2. Skeleton Key, The (2005) (pre-production)

3. Raising Helen (2004) ....

4. Divorce, Le (2003) ....

5. Alex and Emma (2003) ....

6. How to Lose a Guy in 10 Days (2003) ....

7. Four Feathers, The (2002) ....

8. Cutting Room, The (2001)

9. Dr. T & the Women (2000) .... Dee Dee Travis

10. Almost Famous (2000) ....

11. Gossip (2000/I) ....

12. About Adam (2000) ....

13. 200 Cigarettes (1999) ....

14. Ricochet River (199 ....

15. Desert Blue (199 ....

Клио Hook, благодаря ти, че припомни тук големия Жан Габен.

Ето нещо от него, което много харесвам.

Ce que je sais

Quand j’é tais gosse, haut comme trois pommes,

J’parlais bien fort pour ê tre un homme.

J’disais : "Je sais … Je sais … Je sais … Je sais …"

C’é tait le dé but, c’é tait l’printemps.

Et quand j’ai eu mes dix-huit ans

J’ai dit "Je sais, ç a y est, cette fois je sais".

Et aujourd’hui, les jours où j’m’retourne

J’regarde la terre où j’ai quand mê me fait les cent pas

Et je n’sais toujours pas comment elle tourne.

Vers vingt-cinq ans j’savais tout

L’amour, les roses, la vie, les sous.

Tiens oui, l’amour j’en avais fait tout l’tour

Mais heureusement comme les copains

J’avais pas mangé tout mon pain.

Ce que j’ai appris, ç a tient en trois, quatre mots :

Le matin où quelqu’un vous aime

Je peux pas mieux dire :

Il fait trè s beau, oui, il fait trè s beau.

C’est encore c’qui m’é tonne dans la vie

Moi qui suis à l’automne de ma vie

On oublie tout, les soirs de tristesse,

mais jamais un matin de tendresse.

Toute ma jeunesse j’ai voulu dire "je sais"

Seulement plus j’cherchais et moins j’savais

Y a soixante coups qui ont sonné à l’horloge

J’suis encore à ma fenê tre, j’regarde et je m''interroge

Maintenant je sais, je sais qu’on n’sait jamais.

La vie, l’amour, l’argent, les amis et les roses

On ne sait jamais

Ni la couleur des choses

C’est tout ce que je sais

Mais ç a, je le sais.

Black Swans Снощи взех, че гледах "Троя"-та! И сега се опитвам да си спомня нещо от филма, дето ме е впечатлило де! Нъцки. Единственото нещо дето си спомням е, че слънцето много поетически изгряваше над морето и ахайския стан. Като се замисля, над тях - морето и лагера, май трябваше да залязва... Аз лично залезите по ги харесвам
Hook Клио, благодаря за стиха... звучи ми онзи тембър и глас, който пее песента ...

Търсих го точно това, но не намерих...

Ето и плаката на пред-предпоследния филм на Габен - Двама мъже в града!

Ще се отбивам тук по-често и по-активно....приятно е!

Анонимен817
а това е мойта любимка айшето

Silver birch

Франко Дзефирели

Дата на раждане - 02.12.1923.

Място на раждане - Флоренция, Тускани, Италия.

Кариерата му в киното започва в епохата на неореализма - той е актьор и асистент във филми на Лукино Висконти.

След Втората световна война работи като сценограф, художник по костюмите, режисьор на оперни спектакли. Дебютира като режисьор в киното с екранизацията на операта на Пучини “Бохеми” (1965). “Укротяване на опърничавата”( 1967) и култовия “Ромео и Жулиета”(196 , гледани от милиони зрители, налагат името му като най-нетрадиционния майстор на “киното на Шекспир”. “Брат Слънце, сестра Луна” (1973) е романтичната история на св.Франциск Азиски.

“Исус от Назарет” за Евро-Американската телевизия е един от най-големите неоснователни скандали в историята на телевизията - религиозни активисти, възмутени от “човешкия” облик на Спасителя, стават причина за масовото оттегляне на основните спонсори и рекламодатели на канала. Като компенсация американските обществени телевизии излъчват оперните постановки на Дзефирели, реабилитирайки репутацията на прочутия италианец.

Въпреки това американските филми на Дзефирели са недостойни за неговия талант – “Шампионът”(1979) и сълзливата мелодрама с Брук Шийлдс “Безкрайна любов”(1981).

През 1990 г. се връща към Шекспир” с “Хамлет” с изненадващия избор на Мел Гибсън за главната роля. “Чай с Мусолини”(1999) e брилянтна автобиографична картина. “Callas Forever”(2002) проследява последните мигове от живота на великата Мария Калас - негова близка приятелка.

Silver birch

РОМЕО И ЖУЛИЕТА

ФЪРКАТИЧКО Silver Birch,

Голям, велик филм !

Не мога да си представя някой някога да направи по-добър "Ромео и Жулиета"!

Ето и от ОЩЕ за филма...

"Ask people to give an example of a romance classic, and most will answer with, Romeo and Juliet.

Even origins of the story are romantic, wandering minstrels in Medieval Europe sang about the star-crossed lovers two centuries before Shakespeare wrote it down. With all the movie versions, this is the truest to Shakespeare''''''''''''''''s play. This was the first time the doomed teenagers were played by teenagers. Usually, most older actors played the parts like 36 year old Norma Shearer opposite 43 year old, Leslie Howard. (Norma Shearer''''''''''''''''s first portrayal of Juliet was for "The Hollywood Revue of 1929--she enacted the famous love scene with popular screen idol John Gilbert. She was also married to MGM''''''''''''''''s boy wonder Irving Thalberg. You may recall that Leslie Howard, the great British actor, also played "Ashley Wilkes" in MGM''''''''''''''''S 1939 Technicolor blockbuster "Gone with the Wind". ) The play is about the volatile pressures of youth. Zefferelli deftly turned Shakespeare''''''''''''''''s prose into the poetry of love. This is the first version to show Romeo and Juliet naked on their wedding night. The entire film is gorgeous. Small wonder the picture won Oscars for costume design and cinematography.

Zefferelli studies architecture in college and used Italy''''''''''''''''s renaissance masterworks as supporting players. The famed balcony scene was shot at the palace built by Cardinal Bourges (or Borgasie) in the 16th century. Capulet''''''''''''''''s homes was built by Pope Pius the 2nd in the 1460 and Friar Lawrence''''''''''''''''s church is actually the church of San Pietro, a national monument. An now the international treasure, Franco Zefferelli''''''''''''''''s Romeo and Juliet."

The movie starred Leonard Whiting( a British actor, who played Romeo) and Olivia Hussey (juliet). They were young when they filmed the Classic, 17 and 15 years, respectably. Romeo and Juliet (196 , from Italy/U.K., was directed by Franco Zeffirelli. Zeffirelli creates a stunning adaptation with more action, humor and sexiness than has ever been seen in the tale. The playing time is 152 minutes long. This movie was one of the more realistic interpretations of William Shakespeare''''''''''''''''s Tragedy. This adaptation was the first to show Romeo and Juliet nude.

All of the scenes in the 1968 version of R+J were shot in Italy, in several cities of Tuscany, Umbria and Lazio.

All the church scenes - the mariage, the dialogue between Romeo and the nurse and with Friar Lawrence, and the tomb scene - are shoted in Tuscania - 50 miles to Rome - a beatifull, little, medieval village; the church, named S. Pietro, is as fine as in the movie, full of great atmosphere.

Juliet''''''''''''''''s home, with the famous garden and balcony, is located in Pienza, Tuscany; also here was shot the nocturnal scene with Mercutio and his Queen Mab speech .

All the scenes of riots and duels are settled in Gubbio, the most fair medieval city of Italy.

И разбира се прекрасната , незабравима музика към филма ...

"A Time For Us" (Love Theme From Romeo and Juliet)

Words by Larry Kusik and Eddie Snyder and Music by Nino Rota

A time for us, some day there''''''''''''''''ll be

When chains are torn by courage born of a love that''''''''''''''''s free

A time when dreams so long denied can flourish

As we unveil the love we now must hide

A time for us, at last to see

A life worthwhile for you and me

And with our love, through tears and thorns

We will endure as we pass surely through every storm

A time for us, some day there''''''''''''''''ll be a new world

A world of shining hope for you and me

For you and me

And with our love, through tears and thorns

We will endure as we pass surely through every storm

A time for us, some day there''''''''''''''''ll be a new world

A world of shining hope for you and me

A world of shining hope for you and me

Редактирано от - ФЪРКАТИЧКО на 17/5/2004 г/ 19:49:15

Клио

Филмите от понеделник, 17 май

Състезателна програма: "Фаренхайт 9/11" на Mайкъл Мур

Две години след като спечели Наградата, посветена на 55-тата годишнина на Фестивала с Bowling For Columbine, Майкъл Мур отново е в Кан с новия си документален филм “Фаренхайт 9/11». Тръгвайки от полемиката около избирането на Джордж Буш за президент на САЩ и атентатите от 11 септември, режисьорът – един от знаменосците анти-Буш - разглежда връзките между фамилиите Буш и Бин Ладен, последиците от атентатите за живота в САЩ, американската намеса в Афганистан и войната в Ирак.

Състезателна програма : The Edukators на Ханс Вайнгартнер

The Edukators е първият немски филм, който участва в състезателната програма след “Тъй близо, тъй далеч”(1993) и френско-американско-немската копродукция “Краят на насилието”(1997) - и двата дело на Вим Вендерс. Младият режисьор Ханс Вайнгартнер (това е вторият му филм) представя спонтанния бунт на младото поколение срещу съвременното мега-консуматорско общество.

Категория “По-различен поглед”: “Убийството на Ричард Никсън” на Нилс Мюлер

Кан посреща за първи път американския режисьор Нилс Мюлер. Действието на последния му пълнометражен филм се развива през 1974 г., в разгара на скандала Уотъргейт, довел до оставката на Никсън. Сам Бък – ролята се играе от Шон Пен – е стихиен бунтар, който ненавижда всяка форма на лъжа и предателство. Скрил оръжие в една протеза, той решава да нападне най-могъщия от всички «лъжци»: самия американски президент.

Състезателна програма: ”Жената е бъдещето на мъжа” на Хонг Сангсу

След Old Boy на Парк Чан-уок, ”Жената е бъдещето на мъжа” е вторият южнокорейски филм, включен в тазгодишната състезателна програма. Дело е на едно от най-големите открития на азиатското кино през последните години, режисьора Хонг Сангсу. Заглавието е от стихотворение на Арагон, а филмът е романтичен разказ за приятелството и отношенията между мъжа и жената в съвременния свят.

Църни Шопара Cannes screening for most sexually explicit British film

~~

Charlotte Higgins in Cannes

Monday May 17, 2004

The Guardian

~~

The most sexually explicit film in the history of mainstream British cinema, containing unsimulated sex scenes including fellatio, ejaculation and cunnilingus, many in close-up, yesterday had its first screening at Cannes. Michael Winterbottom, the Lancashire-born director of Nine Songs, a love story, said: "I had been thinking for a while about the fact that most cinematic love stories miss out on the physical relationship, and if it is indicated at all everyone knows it is fake.

~~

(Най-сексуално есплицитния филм в историята на главния поток на Британското кино, съдържащ несимулирани секс сцени, включително минет, празнене и близане, повечето в едър план вчере беше пражектиран за пръв път в Кан.)

~~

"Books deal explicitly with sex, as they do with any other subject. Cinema has been extremely conservative and prudish. I wanted to go to the opposite extreme and show a relationship only through sex. Part of the point of making the film was to say, ''What''s wrong with showing sex?''"

The film revolves around a young couple in London, Matt and his American girlfriend Lisa. The sex scenes, which occupy more than half of the film, are intercut with scenes of bands playing, including Franz Ferdinand, the Dandy Warhols, Black Rebel Motorcycle Club and Super Furry Animals. The story is framed by shots of Matt flying over the desolate plains of Antarctica, as he remembers the relationship from afar.

The screening yesterday was at 10am, too soon after breakfast for many viewers. The grunt and huff-and-puff factor in the film is notably high, and the language is strong.

Matt is played by Kieran O''Brien, with whom Winterbottom has worked on a previous film, 24 Hour Party People. However, the woman playing Lisa has asked that her name not be used in coverage of the movie, although it does appear in the credits. "She''s not an actress, " said Winterbottom. "She really likes the film but she is going back to university and I think she wants to keep a low profile."

Despite the intimacy of the subject-matter, shooting the film was straightforward, according to Winterbottom. Having cast the two leads, a rehearsal was staged, after which they were given the opportunity to leave the project. "After a couple of days it was a case of that was what we were doing, and everyone adapted, " he said. It was a matter of going "one step further" than the requirements of conventional, simulated sex scenes.

The film has not yet been given a certificate, though Winterbottom is optimistic. Of the fellatio-and-ejaculation scene, the one likely to give the censors most pause, he said: "We can always take that out."

In the film the couple also attend Michael Nyman''s 60th birthday concert, with shots of the composer playing the piano at the Hackney Empire in east London. "I''m very pleased to be in the most sexually explicit film in British film history, " said Nyman from Berlin yesterday, "especially as I am not doing anything sexual. I can''t wait to see it."

Derek Malcolm, the Guardian''s veteran film writer, said: "Nine Songs looks like a porn movie, but it feels like a love story. The sex is used as a metaphor for the rest of the couple''s relationship. And it is shot with Winterbottom''s customary sensitivity."

~~

(Дерек Малкълм, ветеран кинокритик на Гардиън, каза: “Девет Песни изглежда като порно филм, но се чувства като любовна история. Сексът се използва като метафора за другите отношения на героите. И е заснет с обичайната чувствителност на Уинтърботъм”)

~

Winterbottom''s previous work includes the 1996 Jude, an adaptation of Thomas Hardy''s novel starring Kate Winslet and Christopher Eccleston, and Welcome to Sarajevo, about an ITN reporter''s adoption of a Bosnian child. He is currently working on a football movie, Goal.

Църни Шопара ДЕВЕТ ПЕСНИ

~~

Църни Шопара Fahrenheit 9/11 could light fire under Bush

~~

Charlotte Higgins, arts correspondent

Monday May 17, 2004

The Guardian

~~

Michael Moore''s Fahrenheit 9/11 is without doubt the most flaming-hot ticket at the Cannes film festival. And with good reason: Moore hopes that it will bring down the US government.

The American film-maker has hitherto kept a tight lid on the contents of the documentary, saying only that it includes evidence of alleged links between the Bush and Bin Laden families. However, in two appearances in Cannes at the weekend before its premiere today, he revealed that the movie contains shocking footage from Iraq.

Yesterday he said: "When you see the movie you will see things you have never seen before, you will learn things you have never known before. Half the movie is about Iraq - we were able to get film crews embedded with American troops without them knowing that it was Michael Moore. They are totally fucked."

On Saturday he said: "The film is only partly to do with the Bin Ladens and Bush. I was able to send three different freelance film crews to Iraq. Soldiers had written to me to express their disillusionment with the war. It''s a case of our own troops not being in support of their commander-in-chief."

He said that at the few low-key preview screenings that have already taken place in the midwest "the reactions were overwhelming. People who were on the fence - undecided voters - suddenly weren''t on the fence any more."

Moore was unequivocal about his desire to do everything in his power to help oust President George Bush in this November''s elections.

"We thought, ''We cannot leave this to the Democrats this time to fuck it up and lose.''" He wants, he said, to "inspire people to get up and vote in November."

There has already been a complicated saga over the distribution of the film. At the start of the month it became clear that Disney, the parent company of Miramax - which made Fahrenheit 9/11 - was refusing to distribute it in the US.

The film currently has distribution, according to Moore, in every other country except Taiwan.

After a baffling series of rumours and counter-rumours last week, it was revealed that Disney was allowing Bob and Harvey Weinstein, who run Miramax, to buy back their interest in the film so they could seek an alternative distributor. After a fortnight, none has yet been found.

The reasons for Disney''s refusal, Moore claimed, were purely political, aimed at delaying the film''s release and thus preventing Americans from seeing the explosive material it contains before the election.

"The past year we knew that Michael Eisner [CEO of Disney] was not happy about Miramax making the film but they kept on sending the money every month, " Moore said on Saturday. "At the end of April they sent an executive to look at the film. They had a board meeting and five days later they decided not to distribute it, because of its political content."

Yesterday he said: "That''s the reason for the blocking: so that Americans don''t see it before the election."

He added: "I won''t let that happen, and neither will Harvey [Weinstein]. People will see this film, by hook or by crook. I will get this out if it means breaking the law or committing an act of civil disobedience."

Eisner has previously denied that there was anything sinister about Disney''s decision to block distribution. "We''re such a nonpartisan company, " he said. "[People] do not look for us to take sides."

The contract between Disney and Miramax states that Disney can refuse to distribute a film in certain cases, for instance if it has an NC-17 rating - the US equivalent of an 18 certificate. Under such circumstances Miramax has in the past found alternative distribution - for Dogma, a 1999 satire on the Catholic church, and Larry Clark''s Kids, eventually released in 1995, which shocked many with its frank depiction of sex among teenagers.

Moore is clearly furious with the company. "I have a lot to say about Disney. It is very dangerous to give someone like me a peek behind the curtain. I will tell all as soon as the [distribution] negotiations have ended, " he said on Saturday.

The film-maker is also unhappy with the way the controversy has been handled in the media.

"The press have said, ''Isn''t it great for the movie?'' But the last two times this happened - with Dogma and Kids - you only have to look at the box office to see that the controversy didn''t help. No film-maker wants this to happen.

"I don''t like the message this sends, which is, ''Don''t even think of making a movie like [Fahrenheit 9/11] - it won''t get distributed.'' This is a chilling effect it will have. Five men and one woman [the Disney board] make a decision about what Americans can see. This is not a sign of an open and healthy society."

Moore''s position has not met with universal sympathy. A piece in the Los Angeles Times last week accused his last film, Bowling for Columbine, of being "a torrent of partial truths, pointed omissions and deliberate misimpressions" and called him a "virtuoso of fictions".

But Moore has no plans to shut up shop just yet. He is planning films "on the Israelis and Palestinians, and the oil industry and lack of oil we are going to be faced with".

nesnaecht Клио , здрасти и на всичките ! Не съм влизал , или влизал отдавна не се сещам ! Това не е от неуважение ами просто съм си аз , на кеф или възможност !

Те сега гледах един стар филм който ми взе акъла , и ако ви се случи да не сте или сте го гледали вече ПОВТОРЕТЕ ! Няма да сгрешите

както днес се правят 100 години от рождението на Жан Габен, и всичко почти е блокирано със него ! Та гледах филма "ПРЕЗИДЕНТ" на Анри Верньойл от 1961 година ! Супер е особено ако се разбира превода ! Вервайте ми ще станете шашави само от думите за политиката ляво /дясно , а за другите работи във филма няма какво да се каже ! Ще пусна някой снимка , но и аз незнаех че има 100 години от рождението му !

Малко нещо от филма

Та социалист казва пред парламента

Абе ние също имаме богата буржоазия ?

Във отговор Жан Габен "ПРЕЗЕДЕНТА" казва

Разбира се че има във океана и летящи риби но не са мнозинство !

Само със тая приказка ме разби тотално !

Клио

Майкъл Мур при представянето на "Фаренхайт 9/11"

Клио

Мик Джагър при представянето на "Фаренхайт 9/11"

Клио

Шон Пен при представянето на "Убийството на Ричард Никсън"

Клио

Орнела Мути и Рупърт Еверет

Клио

И Джеймс Кавийзъл (Христос от филма на Мел Гибсън)

Iona И като Едмонд Дантес в американската версия от 2002 на Граф Монте Кристо

pocka С Ашли Джъд в High Crimes

pocka High Crimes

pocka
Клио Привет на киноманите!

Драго ми е да видя тук нови никове - здравейте, Незнаещ, Iona. Напоследък имам по-малко време, но се радвам, че други пишат вместо мен

Приятен ден на всички посетители на темата! Посвещавам ви тук един киночародеец...

Църни Шопара Кофти за филма на Майкъл Мур, а?

Както би казал Йосиф Висарионович, НЕ Е ВАЖНО КОЙ ПРАВИ ФИЛМА, ВАЖНОТО Е КОЙ ГО РАЗПРОСТРАНЯВА.

Американците нямало да го гледат.

Клио

Филмите от вторник, 18 май

Състезателна програма: The Ladykillers на Джоел и Итън Коен

След “Бартън Финк”, получил Златна палма през 1991 г., братята Коен отново се устремяват към най-високото отличие в Кан с филма The Ladykillers, римейк на английска комедия от 50-те години с режисьор Александър Маккендрик. Том Ханкс, който играе главната роля в тази черна комедия, за първи път е гост на фестивала.

В The Ladykillers братята Коен показват един съвсем необичаен обир, извършен от Том Ханкс и четирима доста непохватни съучастници... Повод за режисьора и продуцента отново да заложат на картата на абсурда и комизма. Том Ханкс, почти неузнаваем като амплоа в този филм, споделя: «Публиката обожава истории, които изненадват и разсмиват. The Ladykillers е точно такава комедия – удивителна, неудържима и много смешна!"

Извън състезателната програма: "Нашата музика" на Жан-Люк Годар

Три години след “Ода за любовта” Жан-Люк Годар се завръща в Кан с новия си пълнометражен филм. Нещо средно между поема, журналистическа статия и философски трактат, последният опус на швейцарския режисьор представлява размисъл върху войната в съвременния свят. Голяма част от филма е заснета в Сараево, но най-детайлно е разгледан конфликтът в Близкия Изток – в мнения на интелектуалци, както и в неформални разговори.

Филмът се състои от три части, наречени съответно “Царство 1 – Ад”, “Царство 2 – Чистилище” и “Царство 3 – Рай”. “Нашата музика” смесва измислените и реалните персонажи като например поета Махмуд Дарвиш, писателя Пиер Бергуниу или самия Жан-Люк Годар, който е показан, представяйки блестящ урок по кинематография на студенти. Както личи от заглавието, музиката заема първостепенно място в този филм, който изобилства и с литературни препратки от Омир до Джулиан Грийн, като се премине през Селин и Фокнър.

Редактирано от - Клио на 18/5/2004 г/ 17:20:32

Клио

Том Ханкс и Джоел Коен при представянето на филма The Ladykillers

Клио

Том Ханкс позира пред фотографите

Анонимен840

Omar Sharif arrives at the Festival Palace, with an unidentified woman, to attend the screening of "The Ladykillers, " directed by Joel and Ethan Coen

Анонимен841

British model Naomi Campbell arrives at the festival palace to attend the screening of "The Ladykillers", directed by Joel and Ethan Coen

Анонимен842

Actor Tom Hanks and his wife Rita Wilson, arrive for the screening of the his film "The Ladykillers"

Анонимен843

Actor Roger Moore, center, with his companion Kristina Tholstrup, right, and his daughter Deborah Moore, left, arrive for the screening of the film "The Ladykillers"

Клио

Филмите от сряда, 19 май

Ден на пътешествията в Кан. Първо в Южна Америка с Diarios de motocicleta ("Пътеписи с мотоциклет" на бразилеца Уолтър Салес - разказ за едно пътуване с мотоциклет на Ернесто Геваро, което ще изиграе решаваща роля за формирането на младежа, наречен по-късно Че.

И между Париж и Магреба със "Изгнания" на Тони Гатлиф - втория от трите френски филма, включени в състезателната програма.

Diarios de motocicleta

"Изгнания"

Редактирано от - Клио на 22/5/2004 г/ 23:38:26

Клио

Film directors Quentin Tarantino, left, and Milos Forman pose after being awarded the Chevalier of the Legion of Honor for Tarantino and Officer of Arts and Letters for Forman, during a ceremony at the 57th International Film Festival in Cannes

ФЪРКАТИЧКО Желая "Един прекрасен ден" ...

ФЪРКАТИЧКО

А за лека нощ...Sea Dreams

Author: Sindy

Сибила Приказка, ярка, според мен. Пол Гоген.

За лека нощ

Клио За днешния Кан - утре, а сега малко светска хроника...

French actress and jury member Emmanuelle Beart arrives at the Festival Palace to attend the screening of "2046, " directed by Wong Kar-Wai, being shown in competition at the 57th International Film Festival in Cannes, southern France, Thursday, May 20, 2004

Клио

Cameron Diaz, left, Mike Myers, center, and Antonio Banderas, right, pose with a man in a Shrek costume, during a photocall for their animated film"Shrek 2, " at the 57th International Film Festival in Cannes

Клио

Mexican actor Gael Garcia Bernal gestures during a photocall for his film "The Motorcycle Diaries, " directed by Walter Salles of Brazil, being shown in competition at the 57th International Film Festival in Cannes

Клио

Филмите от четвъртък, 20 май

Деветият фестивален ден в Кан беше посветен на Азия. Първо с представянето в състезателната програма на анимационния филм "Невинност" на японския режисьор Мамору Оший (продължение на известния The Ghost in the Shell) и после с преминаването по "червения килим" на китайския режисьор Уонг Кар-вай и актьорите му за официалната прожекция на дългоочаквания "2046".

"Невинност" - 2032 година... Границата между машини и хора е съвсем размита, хората са забравили, че са човешки същества от постоянното съжителство с киборги (роботизирани същества с човешки души) и кукли (роботи, в които няма нищо човешко)...

"2046" - един писател измисля любовна история, която се развива през 2046 г. Загадъчните взаимодействия с миналото и настоящето обаче ни карат да се усъмним, че става дума за пътуване в бъдещето... Влакът за 2046 г. е прекалено натоварен със спомени...

"2046" е сред най-спряганите възможни лауреати на тазгодишната Златна палма. Любимец на фестивалите, режисьорът Уонг Кар-вай (китаец, израснал в Хонг-Конг) има уникален стил, разпознаваем още в първите кадри; стил, многократно имитиран, но недостигнат досега. Кар-вай промени представата за киното на Хонг-Конг като кино на екшъна. Автор на 7 филма - 7 кинематографични перли, поетични и меланхолични, в които разработва любимите си теми: самотата, трудността да обичаш, липсата на комуникация.

Редактирано от - Клио на 21/5/2004 г/ 13:43:30

Клио

Филмите от петък, 21 май

Състезателна програма: Clean на Оливие Асаяс

Еклектичният френски режисьор Оливие Асаяс представя третия си пълнометражен филм днес в Кан, в рамките на състезателната програма. Това е историята на Емили, вдовица на загинала от свръхдоза рок-звезда, която се опитва да започне нов живот... "Тя открива себе си, освобождавайки се от миналото. Исках да направя филм, основан на вярата, че човек може да се промени", казва режисьорът.

В центъра на филма е легендата на азиатското кино Маги Ченг, около която Асаяс е събрал разнолик актьорски състав: Ник Нолти, Беатрис Дал, Жан Балибар... Персонажите се движат в средите на независимия рок - един свят, вече представян от Оливие Асаяс, който отдава голямо значение на музиката в киното. Този вълнуващ женски портрет би могъл да се нарича и като предишния филм на Асаяс - "Нов живот".

Извън състезателната програма: Breaking News на Джони То

Новият филм на китайския режисьор въвежда нов елемент в хонг-конгската традиция на полицейския филм: медийната манипулация. История на нападение с вземане на заложници, в чието разкриване решаваща роля ще изиграе телевизията...

Редактирано от - Клио на 23/5/2004 г/ 13:57:41

ФЪРКАТИЧКО Привет на приятелите киномани !

Клио, освен тук, никъде другаде не чета информация за фестивала.

Страхотни сте наистина !

Утре от 18.30 часа по Канал 1 ще има интервю с Христо Живков-"Страстите Христови".

Ако успея да го гледам, ще пиша после максимално подробно.

А "Троя" още не съм го гледала, но поздрав с него...

Troy Paris and Helen of Troy

Анонимен855

Тв-оператор с палава фланелка бди зад Маргарита Пешева и Райна Николова от СЕМ, докато те даваха нов мандат на Поля Станчева да управлява БНР

Натиснете тук

ФЪРКАТИЧКО За лека нощ...

Докато чакаме наградите...

Клио

Сензация в Кан

Златна палма на 57-мото издание на Кинофестивала за Майкъл Мур и неговия филм "Фаренхайт 9/11"

Наградата му бе връчена от Чарлийз Терон

"Наистина не зная как да изразя благодарността си на членовете на журито, на организаторите на фестивала, на Жил Жакоб и Тиери Фремо (директорите на фестивала - б.пр.), на "Мирамакс", на целия екип, работил върху филма. (...) Благодарение на тази награда, на начина, по който филмът бе приет тук, ще стане така, че американската публика ще го гледа. Не мога да ви благодаря достатъчно.(...) Хората искат истината, а мнозина се стремят да я скрият. Вие изведохте истината наяве. Един велик американски президент навремето бе казал: "Ако кажете истината на народа, Републиката ще оцелее". Това бе Ейбрахам Линкълн, републиканец, замесен от друго тесто. (...) Посвещавам тази Златна палма на дъщеря ми, на децата на Америка и Ирак, и на всички по света, които са пострадавши от действията на САЩ" - заяви Мур при награждаването.

Редактирано от - Клио на 22/5/2004 г/ 23:23:50

Клио
Награда за най-добра женска роля: хонг-конгската актриса Маги Ченг за ролята й в Clean на Оливие Асаяс (Франция)

Редактирано от - Клио на 23/5/2004 г/ 13:55:23

Клио
Награда за най-добра мъжка роля: 14-годишният Иагира Иуиа за ролята му в Nobody Knows на Коре-Еда Хироказу (Япония)

Режисьорът Коре-Еда Хироказу получава наградата

Редактирано от - Клио на 22/5/2004 г/ 23:36:27

Клио
Награда за режисура: Тони Гатлиф за филма "Изгнания" (Франция)

Клио
Награда за най-добър сценарий: Аньес Жауи и Жан-Пиер Бакри за "Като картина"/Comme une Image (Франция)

Клио
Специалната награда на журито си поделят актрисата Ирма Хол за ролята й в The Ladykillers (Джоел и Итън Коен, САЩ) и филмът "Тропическа болест"/Tropical Malady на Апихаптонг Вийрасетхакул (Тайланд)

Създателите на филма "Тропическа болест"/Tropical Malady

Редактирано от - Клио на 22/5/2004 г/ 23:41:24

Анонимен863
Жалко за големия Тарантино, можеше и да не се цапа с политика.

Клио Ано, склонна съм да се съглася

Ето още няколко наградени.

Голямата награда на фестивала: Old Boy на Парк Чан-ву (Южна Корея)

Председателят на журито Тарантино, чийто "Убий Бил 2" произведе фурор в Кан, предпочете кървавото насилие на Old Boy, игрален филм-адаптация по японска анимация, пред меланхоличното великолепие на невъзможната любов в "2046" на китаеца Уонг Кар-вай, който бе спряган за фаворит

Клио
Златна камера: наградата бе връчена на израелската режисьорка Керен Йедайа за филма "Моето богатство"

Клио
А ето и награденият за най-добра мъжка роля Иуиа Иагира, 14 години, Япония, на пресконференция в Токио днес

Сибила Голяма сензация!!!!!

Клио, страхотно си го направила!

Може ли и малко на френски?

Michael Moore a reç u la Palme d''or pour son documentaire anti-Bush, "Fahrenheit 9/11"

Le ré alisateur amé ricain a é té ovationné par le public debout pendant neuf minutes, samedi 22 mai, à la fin de la cé ré monie de clô ture du 57e Festival international du film de Cannes.

Fahrenheit 9/11 devient ainsi le premier documentaire à dé crocher la Palme d''or depuis 1956, anné e où le trophé e suprê me du Festival de Cannes é tait allé au film de Jacques-Yves Cousteau et Louis Malle, Le Monde du silence.

Michael Moore a dé dié sa Palme d''or "aux enfants en Amé rique et en Irak, et tous ceux dans le monde qui souffrent des actions" des Etats-Unis. "Ecrasé " par la ré compense, dé cerné e sous des tonnerres d''applaudissements, il a estimé que cette reconnaissance internationale permettra à son film de sortir aux Etats-Unis et "au peuple amé ricain de le voir". "Beaucoup de gens veulent cacher la vé rité , la mettre au placard mais vous l''avez sortie du placard", a-t-il dit à l''adresse du jury pré sidé par son compatriote Quentin Tarantino. "Si on dit la vé rité au peuple, la Ré publique sera sauve", a-t-il ajouté en citant l''ancien pré sident Abraham Lincoln, "un Ré publicain d''une autre trempe". Le "trublion" du ciné ma amé ricain a é galement indiqué avoir "le grand espoir que les choses changent". Et d''ajouter : "Je ne suis pas seul. Il y a des millions d''Amé ricains comme moi et je suis comme eux".

Le ré alisateur amé ricain s''é tait dé jà fait remarquer lors de la cé ré monie des Cé sars, où il avait reç u le Cé sar du meilleur film é tranger pour son pré cé dent documentaire Bowling For Columbine, en remerciant la France pour son opposition à l''intervention des troupes amé ricaines en Irak en mars 2003.

Couronnement aussi pour le jeune comé dien japonais Yuuya Yagira, 14 ans (dans Nobody Knows, d''Hirokazu Kore-Eda) et pour l''actrice chinoise de Hongkong Maggie Cheung (dans Clean, d''Olivier Assayas), ré compensé s respectivement par les prix d''interpré tation masculine et fé minine.

Comme c''est souvent le cas à Cannes, les "favoris" (de la critique) n''apparaissent pas dans le palmarè s final : 2046, la fresque romantique et cé ré brale du Chinois Wong Kar-wai, La vie est un miracle du Serbe Emir Kusturica, ou, dans la course au prix d''interpré tation masculine, l''Australien Geoffrey Rush, pour sa performance dans The Life and Death of Peter Sellers du Britannique Stephen Hopkins. Oublié aussi, le film du Bré silien Walter Salles, Carnets de voyage, relatant le pé riple à moto du jeune Ernesto Guevara, futur Che.

La cé ré monie de clô ture, qui devait ê tre suivie samedi soir par une grande fê te et un concert pour les 80 ans de la Metro Goldwyn Mayer, a donné lieu une fois de plus à une monté e des marches sur le mode "glamour", à laquelle n''ont pas accé dé les intermittents du spectacle franç ais, dont les revendications avaient é té au coeur de la premiè re moitié du plus prestigieux des festivals internationaux.

Quelques heures avant le palmarè s, la rumeur de Cannes laissait entendre qu''Old Boy du Sud-Coré en Park Chan-wook, Tropical Malady du Thaï landais Apichatpong Weerasethakul, et l''actrice Maggie Cheung figureraient au palmarè s. Ce fut le cas. Old Boy, thriller-manga trè s violent, a reç u le Grand Prix du jury. Tropical Malady a partagé le Prix du jury avec l''inattendue "mama" noire-amé ricaine Irma P. Hall dans The Ladykillers des frè res Coen.

Inattendu aussi, le gitan Tony Gatlif, qui, pour la France, a dé croché le Prix de la mise en scè ne pour Exils, un road-movie musical d''une trè s grande beauté visuelle sur le dé racinement. La France à l''honneur encore avec le couple Agnè s Jaoui/Jean-Pierre Bacri, auré olé du Prix du scé nario pour Comme une image, qui avait é té trè s bien accueilli par une presse amé ricaine ré concilié e cette anné e avec le choix d''une sé lection cannoise qu''elle avait trè s sé rieusement contesté e l''an dernier.

Avec quatre trophé es (Grand Prix du Jury, Prix du jury, et les deux prix d''interpré tation), le continent asiatique a é té particuliè rement honoré par le 57e Festival de Cannes.

En ré compensant aussi la ciné matographie roumaine (Palme d''or du court mé trage pour Trafic de Catalin Mitulescu), belge (Prix du jury du court mé trage pour Flatlife de Jonas Geirnaert) et israé lienne (la Camé ra d''or, qui distingue un premier film, pour Mon tré sor de Keren Yedaya), Cannes a é galement té moigné de l''é clatement gé ographique de la "planè te" ciné ma. Le Festival devait se terminer dimanche 23 mai avec la reprise en projections de l''ensemble des films de la Sé lection officielle. Dans l''aprè s-midi, le jury s''expliquera sur ses choix lors d''une confé rence de presse, une premiè re dans l''histoire du Festival, et dans la soiré e, le film lauré at de la Palme d''or sera projeté une nouvelle fois en pré sence du ré alisateur et de son é quipe.

*Мони* Автор: news.bg / дата: 23.05.2004 16:40

Мур с Голямата награда в Кан

Документалният филм на американеца Майкъл Мур “11 септември по Фаренхайт” (Fahrenheit 9/11) спечели Златната палма в Кан.

За първи път от 1956 година неигрален филм взима голямата награда на елитния кинофест.

Наблюдателите коментират, че отдавна филм в Кан не е бил приеман толкова горещо от публиката – при официалното му представяне аплодисментите са продължили 25 минути.

Очаква се днес журито, начело с Куентин Тарантино, на пресконференция да обясни мотивите си за това свое решение.

Припомняме, че филмът представлява една изключително остра критика на американската външна политика, а самият президент Буш е представен крайно сатирично.

Мнозина смятат, че победата на лентата на Мур символизира отношението на световната кинематография към външната политика на САЩ.

След като получи наградата от ръцете на носителката на Оскар Шерлиз Терон, Майкъл Мур в пълно изумление заяви – Какво направихте. Аз съм в пълен шок! Документалистът добавя, че иска да е сигурен, че дори и нищо повече да не направи през настоящата година, тези които загиват в Ирак ще бъдат подобаващо почетени.

Обръщайки се с благодарност към председателя на журито Тарантино, Мур подчертава, че това решение на журито ще застави американците да видят филма.

Творбата на Мур трябваше да се разпространява от Miramax, която е дъщерна компания на Disney, но от филмовия гигант наложиха вето за показване на филма. Сега се очаква той да тръгне, разпространен от трета компания.

“11 септември по Фаренхайт” получи и наградата На Международната федерация на кинокритиката. Счита се, че наградата, връчвана от кинокритиците, е една от най-демократичните – събират се гласовете на всички членове на федерацията, участващи в работата на фестивала в Кан.

Сибила

Сибила Утре Кристин Скот Томас ще навърши 44 г.

Тя е една изящна, одухотворена и обаятелна актриса, фина и с аристократично излъчване. Много я харесвам.

Кристин Скот Томас

Дата на раждане - 24.05.1960.

Място на раждане - Корнуол, Англия.

Кристин Скот Томас е родена на 24 май 1960 г. в Корнуол (Англия). През 1964 г. нейният баща, който бил летец в английската кралска авиация, загива в самолетна катастрофа. На 16 години Кристин се кани да стане монахиня, но впоследствие решава да се посвети на театъра. Изучава драматично изкуство в Лондон, но била призната за безперспективна като актриса.

През 1979 г. се премества в Париж, където живее и досега със своя съпруг Франсоа Оливиен, който е един от най-прочутите френски лекари. Двамата имат дъщеря на 8 години и син - на 5.

В Париж Кристин не се отказва от актьорското поприще.

Първата си голяма роля изиграва в музикалния филм на Принс "Под вишневата луна" (Under the Cherry Moon, 1986), който бил провал.

Кристин Скот Томас овладява до съвършенство френския език, което й дава възможност да играе на различни театрални сцени във Франция, а също и да участва в телевизионни постановки.

Но първия си голям успех като актриса постига в родната си Англия в екранизацията по романа на Ивлин Уо "Шепа прах" (A Handful of Dust, 198. За чудесното си превъплъщение в този филм получава наградата на "Ивнинг Стандарт" за най-обещаващ кинодебют на годината.

Следва участие заедно Антъни Хопкинс в телевизионния филм "Десетият" (The Tenth Man, 1988, по Греъм Грийн).

Във Франция играе в комедийния трилър на Ерик Рошан "Автобус" (Autobus, 1991), а също и в еротичната драма на Роман Полански "Горчива луна" (Bitter Moon, 1992).

В английската комедия на Майк Нюъл "Четири сватби и едно погребение" (Four Weddings and a Funeral, 1994) отново прави впечатление с прекрасното изпълнение на поддържаща роля.

После се снима и в холивудския екшън "Мисията невъзможна" (Mission: Impossible, 1996). В същата година британският режисьор Антъни Мингела, въпреки нежеланието на продуцентите, я взема за главната роля в своя филм "Английският пациент" (The English Patient). Именно за участието си в този киношедьовър Кристин Скот Томас е номинирана за наградата "Оскар".

От този момент нататък тя става една от най-търсените актриси, на която вече поверяват без всякакви колебания главните роли.

Така например през 1997 г. Робърт Редфорд й поверява централния персонаж в своя филм "Повелителят на конете" (The Horse Whisperer).

През 2001 г. участва в продукцията на Робърт Олтман "Госфорд парк".

В момента се снима в Англия в трилъра "Три епохи на престъпления", който трябва да излезе през следващата година. В него тя е партньорка на големия испански актьор Хавиер Бардем.

*Мони*
Минавам от тук Дай и аз да се иЗскажа

Тоя аргентинец ли, боливарец ли е

Ама е за Че

Преди беше Гевара

После остана само Че

Ама филма е за между

Що не говорите за този филм

Инача пачаврата на ДО ку-менталното "кино" ви разказа играта на всичките

Това е вече докюмент, потвърждение за какво?

Някой да е посипал главата ...освен с лайната?

Киното на корееца беше "скучно"

Ама кой ги гледа интересните - критиците ли?

Все пак защо младият революционер получи най-много внимание

преди да е станал и марксист

А?

Клио Здравей, Минавам оттук, добре дошъл в темата! Радвам се, че си минал оттук Не разбрах за кой филм говориш - бразилския за Че Гевара ли?

Сиби, мерси много за Кристин Скот-Томас Аз също много я харесвам, особено в "Английският пациент". Наскоро си я припомних в Тhe Horse Whisperer с Робърт Редфорд.

Повече за филма на Майкъл Мур - ето една интересна публикация във "Вашингтон пост" от 18 май.

''''Fahrenheit 9/11'''': Connecting With a Hard Left

By Desson Thomson

Washington Post Staff Writer

Tuesday, May 18, 2004; Page C01

CANNES, France -- "Fahrenheit 9/11, " Michael Moore''''s most powerful film since "Roger & Me, " slices and dices President Bush''''s presidency into a thousand satirical pieces. It''''s a wonder the chief executive -- at least, the one portrayed in this movie -- doesn''''t scatter to the four winds like Texas dust.

Judging by the spirited pandemonium that has greeted this documentary at the Cannes Film Festival, "Fahrenheit 9/11" not only is the film to beat in the competition for the Golden Palm, it also has the makings of a cultural juggernaut -- a film for these troubling times.

With an ironic narrative that takes us from the Florida debacle that decided the 2000 presidential election to the current conflict in Iraq, Moore has almost endless fun at the president''''s expense. And he frequently uses the president as his own tragicomic scourge -- in other words, hanging him with his own words and facial expressions.

In one of the film''''s most dramatic moments, we watch the president attending an elementary school class on that ill-fated morning of Sept. 11. An aide whispers to him news of the plane crash into the North Tower of the World Trade Center. The look on Bush''''s face is stunned, as any person''''s would be. A clock ticks away. The president looks as though he''''ll never get up from that seat. The minutes tick by.

"Was he wondering if he should have shown up to work more often?" Moore says in voice-over, this comment connecting with glimpses earlier in the movie of Bush''''s frequent stays in Texas to clear brush and play golf. The president stares at the children''''s book he''''s holding. It''''s called "My Pet Goat."

But there''''s more to "Fahrenheit 9/11" than partisan ridicule. Just before that scene, we have confronted the unspeakable: When those two planes hit the twin towers in Manhattan. Moore shows only a black screen. We hear the buzzing of the aircraft. We know what''''s coming. We hear the impact and, a second later, the agonized cries and gasps of the witnesses.

Then comes the second crash. Only then does Moore cut to the faces of those watching. A tearful woman cries out to God to save the souls of those leaping from the windows. Another, devastated, sits down on the sidewalk. We don''''t see the jumpers. But we feel we do.

What''''s remarkable here isn''''t Moore''''s political animosity or ticklish wit. It''''s the well-argued, heartfelt power of his persuasion. Even though there are many things here that we have already learned, Moore puts it all together. It''''s a look back that feels like a new gaze forward. The movie points to social and financial connections between the Bush family and wealthy Saudis, including the royal family, Prince Bandar (the Saudi ambassador to Washington) and the bin Laden family.

It shows startling footage taken by camera crews who were embedded with the American forces in Iraq. And it spends time with such people as Lila Lipscomb, a Michigan mother who changes from patriotic support for the Bush administration to heartbroken despair after she loses a son to the war.

There are so many powerful moments to point to, all for different reasons: the visceral terror of a household in Baghdad, as young American soldiers break in to arrest someone; the candid testimony of American soldiers who express their disgust at the situation there; interviews in Michigan with impoverished African Americans, a social group that has been a breadbasket for U.S. Army recruitment.

To watch this movie yourself is to realize with dawning appreciation that the director of "Bowling for Columbine" has finally learned to put his movie where his mouth is.

Fahrenheit 9/11 (110 minutes) is not rated.

As reported in yesterday''''s Style section, the movie''''s current distributor, Walt Disney, has blocked the film''''s release, citing its controversial nature. In the wake of the movie''''s uncertain distribution status, the release date -- originally slated for July 4 -- remains unknown. But Bob and Harvey Weinstein, who head Disney-owned Miramax Pictures, are currently in negotiations with Disney to buy the film and release it as individual producers or through a third party. At a news conference Monday, Moore asserted, "This film will be seen before the election."

Натиснете тук

Редактирано от - Клио на 23/5/2004 г/ 20:39:02

Клио Сори за хилядите кавички по-горе, но изглежда при редактирането се прибавят към всеки апостроф
*Мони*
Zeichentrick

Ferkels groß es Abenteuer

pocka Цветя за празника.

цъфте Клио, Честит Празник!!!

Кирил и Методий

Български всеучилищен химн

"Върви, народе възродени,

към светла бъднина върви,

с книжовността, таз сила нова,

съдбините си ти поднови!

Върви към мощната Просвета!

В световните борби върви,

от длъжност неизменно воден -

и Бог ще те благослови!

Напред! Науката е слънце,

което във душите грей!

Напред! Народността не пада

там, дето знаньето живей!

Безвестен беше ти, безславен!...

О, влез в Историята веч,

духовно покори страните,

които завладя със меч!..."

Тъй солунските двама братя

насърчаваха дедите ни...

О, минало незабравимо,

о, пресвещени старини!

България остана вярна

на достославний тоз завет -

в тържествуванье и в страданье

извърши подвизи безчет...

Да, родината ни години

пресветли преживя, в беда

неописуема изпадна,

но върши дългът се всегда!

Бе време, писмеността наша

кога обходи целий мир;

за все световната просвета

тя бе неизчерпаем вир;

бе и тъжовно робско време...

Тогаз Балканский храбър син

навеждаше лице под гнета

на отоманский властелин...

Но винаги духът народен;

подпорка търсеше у вас,

о, мъдреци!... През десет века

все жив остана ваший глас!

О, вий, които цяло племе

извлякохте из мъртвина,

народен гений възкресихте -

заспал в глубока тъмнина;

подвижници за права вярна,

сеятели на правда, мир,

апостоли високославни,

звезди върху Славянски мир,

бъдете преблагословени,

о вий, Методий и Кирил,

отци на българското знанье,

творци на наший говор мил!

Нека името ви да живее

във всенародната любов,

речта ви мощна нек се помни

в Славянството во век веков!

ФЪРКАТИЧКО Цветя и от мен за празника ...

Честит празник, Клио !

Клио Благодаря за поздравите.

24 май е любимият ми и най-българският празник.

Толкова обичам езика, че съм го превърнала в своя професия.

Честит професионален празник на всички колеги

*Мони*

Клио, честит празник!

ФЪРКАТИЧКО Във връзка с днешния празник на българската писменост и култура,

пускам тук една статия на Тодор Андрейков-

Горете книгите при 451 градуса по Фаренхайт

Един великолепен фолм(451 градуса по Фаренхайт), създаден по великолепната книга на Рей Бредбъри. И двете творби са точно отпреди 30 години, но и двете все още пазят художествената свежест на токущо сътвореното, при това на значителното художествено откритие. Филмът верно пресъздава мислите и образите на книгата, но той не простият Й превод в друга художествена система.

------------

Показването на този филм сега поразява с актуалните си внушения. Защото в днешния ден той с особена острота апелира към вксички, които още не са изгубили съвсем разума си; човечеството може да се спаси единствено ако съхрани писменото слово като най-важна част от паметта си.

Още в оня далечен миг, когато писмеността в някаква форма се е появила за пръв път, това дело на малцинството незабавно е предизвикало съответните реакции у мнозинството, съответно степенувани: учудване, недоумение, раздразнение, яд, бяс, и в резултат-неприемане, отхвърляне, противопоставяне, забраняване, унищожаване, изгаряне (на книги и на хора).

Цялата история на човечеството гъмжи от случаи на идинично и масово преследване и унищожаване на книгата. И това преследване е винаги от страна на властта:религиозна или светска, абсолютно олигархична или колективна, централна или местна, политическа, икономическа или идеологоческа-властта е против книгата, защото се страхува от книгата, от неприятните истини вътре в нея. И колкото повече историята се е движила към днешния ден, толкова повече властта е изоставяла перфидните средства за унищожаване на книгата, за да ги замени с все по-открити и брутални.

В това отношение посттоталитарните режими на ХХ век многократно надминаха предшествениците си и родиха масовите публични аутодафета.

Крехката псевдодемокрация не спря преследването на книгата.

Странно тя просто се върна към по-изтънчени и перфидни средства. Но те не могат да заблудят мислещите хора. Един от най-хитрите начини за борба с писменото слово е политиката на псевдоограмотяване. Тя се прилага по отношение на цели нации. Но това е отделен, много голям въпрос.

Навремето Юто беше писал в романа си "Клетниците", че докато съществува несправедливост, книги като тази ще бъдат полезни. Добавям : докато съществува преследване на книги, романът на Бредбъри и филмът на Трюфо "451 градуса по фаренхайт" ще бъдет необходими. Тоест-винаги !

(с много малки съкращения )

Клио Фър, благодаря ти за чудесния текст на Андрейков -

Аз от своя страна ще приключа за Кан с няколко заключителни думи за наградите.

За първи път в историята на Кинофестивала в Кан по инициатива на директора Жил Жакоб журито обяви мотивите си за раздадените награди. На специална пресконференция късно следобед на 23 май председателят Куентин Тарантино и останалите членове на журито Еманюел Беар, Едуидж Дантикет, Тилда Суинтън, Кетлийн Търнър, Беноа Пулворд, Джери Шацбърг, Цуи Харк и Питър фон Баг отговаряха на въпроси на журналисти. Ето някои от тях.

За политическия характер на Златната палма:

Куентин Тарантино: "Не исках да се намесва политиката, защото единственото важно нещо за мен е филмът. В този случай всички ние единодушно преценихме, че «Фаренхайт 9/11» е най-добрият филм в състезателната програма. (...) Това, което натежа, бе хуморът на филма, сатиричният му дух, фактът, че е намерен точният тон".

Tилда Суинтън: " Майкъл Мур е съзрял като режисьор след Bowling for Columbine. (...) Това не е филм за Буш или за Ирак, а за една система. Ще цитирам Годар: много време прекарахме в търсене на ключа, време е вече да започнем да търсим ключалката".

Беноа Пулворд: Проведохме дълги и развълнувани дебати, за да изолираме политическия аспект на “Фаренхайт 9/11” и да отсеем само аспекта кино. Не сме тук, за да даваме уроци по морал на когото и да било. Лично аз смятам, че Фестивалът бе много морализаторски, но в същото време е трудно да се избяга от това. (...) “Фаренхайт 9/11” е политически памфлет. Наличието в него само на една гледна точка никак не ме притеснява, защото всеки има възможността да се информира, да чуе други мнения".

За факта, че Златната палма се дава на документален филм:

Кетлийн Търнър: «Фаренхайт 9/11» е повече от документален филм: той почти въвежда нов жанр и това заслужаваше подкрепа".

Tилда Суинтън: “Фаренхайт 9/11” показва нещо, което не може да бъде казано и видяно в американските медии. (...) Този филм разширява кръгозора на зрителя, това само киното е способно да направи".

Eдуидж Дантикет: "Силно ме впечатли начинът, по който “Фаренхайт 9/11”разсмива зрителя и в следващата минута го кара да плаче. Освен това, думата е дадена на хора, които никога и никъде не можем да чуем".

Джери Шацбърг: "Майкъл Мур ни показа филм, който променя начина ни на мислене".

За методите на работа на журито:

Куентин Тарантино: "Решихме да се съберем, след като изгледаме 4-5 филма. Единственото задължително правило: всеки да обоснове избора си. Обожавам да говоря за филми, тъй че тези бяха гледани под микроскоп. Всеки филм от представените беше много добър – само с две изключения".

Kетлийн Търнър: "Проведохме чудесни дебати, най-добрите, в които съм участвала. Всеки ден обсъждахме по 4-5 часа. Куентин даваше нови аргументи при всяко събиране: така бе невъзможно да се забравят филмите".

За Голямата награда:

Куентин Тарантино: "Old Boy можеше спокойно да спечели Златната палма. Много бе оспорвано състезанието между него и «Фаренхайт 9/11»; два гласа надделяха. (...)Това не е утешителна награда, защото Old Boy спечели цялото жури".

За Наградата за най-добра женска роля:

Куентин Тарантино: "Маги Ченг е една от най-големите актриси на света. Тази награда бе една от най-лесните за нас. (...) Занг Зий беше най-сериозната й конкурентка".

Kетлийн Търнър: "Съсредоточихме се върху изпълнението й. То бе просто изключително. Останах разочарована от липсата на силни женски роли в състезателната програма".

За Наградата за най-добра мъжка роля:

Беноа Пулворд: "Иагира Иуиа ни впечатли много силно. Истинско преживяване е да проследиш еволюцията на персонаж, който израства и в буквален, и в преносен смисъл. Тогава възрастта на актьора е без значение. Само истината и емоцията са важни".

Куентин Тарантино: "Въпреки че Nobody Knows бе показан много рано по програма, не забравих нито за миг играта на младия японски актьор".

За Специалната награда на журито:

Куентин Тарантино: "Ирма Хол бе невероятна в The Ladykillers. За да възнагради играта й, Тилда дори поиска да създадем награда, наречена "Сила на природата".

Цуи Харк: "Tropical Malady също се хареса много на журито и събра голям брой почитатели. Приятно бе да обсъждаме филма, той породи различни мнения. Смятам, че филмът е хубав и заслужава да се види".

Редактирано от - Клио на 24/5/2004 г/ 14:36:36

Анонимен883
Клио
Хайде здрасти и на киното за днес...

Hauptmann
Тази награда е груба политическа провокация, обслужваща най-мрачните сили на световната реакция!!!
Анонимен886
а тарантино е 4енгенце!
Hauptmann
Два прекрасни филма с Юрий Никулин:

Този толкова добър и талантлив човек бе сред малцината, придаващи мъничко човешки облик на съвецкото киноизкуство - дълбоко враждебно на основополагащите общочовешки ценности

Кавказская пленница (Если б я был султан )

Если б я был султан, я б имел трех жен

И тройной красотой был бы окружен

Но с другой стороны при таких делах

Столько бед и забот, ах, спаси аллах!

Припев:

Не очень плохо иметь три жены

Но очень плохо с другой стороны

Зульфия мой халат гладит у доски

Шьет Гюли, а Фатьма штопает носки

Три жены красота, что не говори

Но с другой стороны тещи тоже три.

Припев.

Если даст мне жена каждая по сто,

Итого триста грамм- это кое что!

Но когда "на бровях" прихожу домой

Мне скандал предстоит с каждою женой!

Припев

Как быть нам султанам ясность тут нужна

Сколько жен в самый раз? Три или одна?

На вопрос на такой есть ответ простой-

Если б я был султан- был бы холостой!

~*~*~*~

Операция "Ы" и другие приключения Шурика

Постой, паpовоз, не стучите, колеса,

Кондуктоp, нажми на тоpмоза.

Я к маменьке pодной с последним пpиветом

Спешу показаться на глаза.

Не жди меня, мама, хоpошего сына.

Твой сын не такой как был вчеpа.

Меня засосала опасная тpясина

И жизнь моя - вечная игpа.

Постой, паpовоз, не стучите, колеса.

Есть время взглянуть судьбе в глаза.

Пока еще не поздно нам сделать остановку,

Кондуктоp, нажми на тоpмоза.

Silver birch Здравейте, приятели-киномани! Клио, Фър, Тя

Бавно започнаха да отшумяват емоциите след кинофестивала в Кан, където ни помогнаха да "присъстваме" Клио и Църни Шопара и вече можем да заемем местата си в нашия "киносалон" и да си припомним един великолепен филм. Бързам да заявя, че идеята за "прожекцията" на този филм не е моя - заимствах я от клуб "Литература" на Скай-форума и се опитах да я пренеса тук, дано с това да не обидя по някакъв начин форумеца, който я лансира. А въпросът на Дон е следния:"... Но думата беше за "Контакт". Чели ли сте го? Осъществихте ли контакта?" Разбира се, че той говори за книгата на Карл Сейгън "Контакт". Проблесна ми, че може би все още тя не е преведена у нас и не присъства на пазара, но е екранизирана и вече много от нас са гледали тази продукция на режисьора Робърт Земекис и продуцента Карл Сейгън.

Контактът е осъществен! Макар и не с извънземна цивилизация, а засега само с клуб"Литература", а защо не и с темата на Падащия от Марс- "Космос, космос...", която като заглавие поразително прилича на темата "Кино, кино...", както вече е отбелязала Клио, а сега - мъничко и по тематика. Надявам се Падащият да приветства този нов контакт с темата "Кино, кино..."и да посети нашия киносалон!

Silver birch "Един от най-добрите филми на десетилетието."

Арч Кембъл, NBC

Вълнуващото приключение, разказващо за деня, в който ние ще установим контакт с извънземен живот, се появява на екрана с дълбоко чувство за чудото на тази среща.Визуално зашеметяващ, филмът "Контакт" достига до безкрайните пространства на Космоса и въображението.

Двукратната носителка на Оскар - Джоди Фостър и Матю Макконъхи са водещите звезди в тази вълнуваща история за открития, създадена по романа на Карл Сейгън и режисирана от Робърт Земекис. Фостър е астрономката Ели Ароуей - жена, отдадена на своята наука. Макконъхи е религиозният водач Палмър Джос - мъж, отдаден на вярата. Те имат различни мирогледи...Но внезапно се оказват възлови играчи в битката за най-великото пътуване на човечеството - първия полет към друга цивилизация.

Ели Ароуей от дете мечтае за звездите. Майка си тя не помни, а баща й, заедно с когото те наблюдават космоса през телескопи и осъществявават връзка в ефир, умира от инфаркт, когато тя е на 8 години. Тя си мисли, че той е някъде там в пространството и го зове да се върне. Ели пораства и става учен, получава контакт с извънземен разум и получава сигнал от Вега. Този сигнал е разшифриран. Построена е установка и Ели прекарва малко време в друг свят, толкова прекрасен, че с думи тя не може да разкаже за красотата му. До този момент тя не вярва в Бога, нямайки доказателства за неговото съществуване. Връщайки се от другия свят, Ели с нищо не може да потвърди това, което е преживяла и видяла. Няма доказателства и за това, че тя не е била там. Филмът е сниман много красиво и със сигурност Земекис или Карл Сейгън са били вече в други светове, поне в съня си.

Какво е за нас контактът с извънземни? Невиждано откритие от времето на съществуване на цивилизацията? Страх и ужас, който ни навяват народните легенди?Да преминем към това, какво означава този контакт за героите на филма. С наземна станция за радиоастрономия се удава да бъде засечен някакъв сигнал от космоса. На младата радиоастрономка и нейните колеги успяват да разшифрират този сигнал, който в действителност носи в себе си информация за построяване на някаква машина, за чието предназначение нищо не е известно.

След получаването на всички нобходими чертежи, започват да спорят политици, младият свети отец, който се опитва да разбере това от научна гледна точка, но на свой ред се опитва да оцени това от религиозна гледна точка. В лагера на противниците се оказва някакво фанатично, религиозно движение, което е уверено в това, че машината е всъщност дяволско творение и нейното създаване ще повлече след себе си апокалипсиса. Но въпреки всичко, претегляйки всички "за" и "против", правителството дава своето съгласие за финансирането и построяването на машината по чертежите, изпратени от космоса.

На религиозната секта все пак й се удава да провали първото изпитание. Но второта изпитание се оказва успешно и сюжетът на филма ни пренася във фантастичните тунели на времето, по които отдавна се предвижват представители на избрани цивилизации, разхвърляни по просторите на космоса.

Пред нас прелитат фантастични картини от космоса. В края на това пътешествие радиоастрономката-доброволец попада на една планета с фантастична красота, където се осъществява беседа от сърце с един от представителите на извънземна раса. В беседата си той разказва, че човечеството вече е узряло за такива открития, че ние - хората, сме вече морално готови към този скок в технологиите и скоро можем да се надяваме на по-внушителни неща.

Тя може би ще бъде първия човек, осъществил контакт.

Но нейното лично пътуване ще я отведе отвъд теориите, отвъд познанието и опита, до осъзнаването на факта, че истинското проникновение се ражда от съюза между знанията и всеотдайната вяра.

ФЪРКАТИЧКО Silver Birch, !

Гледах филма на една Киномания и много ми хареса.

Навярно ще е интересно и това, което намерих в нета ...

В нея се споменава и един друг филм, който много ме впечатли-

"Петият елемент" на Люк Бесон, а също и "Гатака" (малко ми доскоча на него) .

КИНОФАНТАСТИКАТА - СЪНИЩА, В КОИТО НИ НАПАДАТ ПРОБЛЕМИТЕ ОТ ДЕНЯ

Виолета ЦВЕТКОВА

Питали ли сте се някога защо изкуството е родило т. нар. научнофантастичен жанр? Навярно не. Та нали човек обикновено възприема чудатостите като нещо приказно и несбъдваемо. Понякога фантастиката е радост или нежно чувство, обзело ви изневиделица, точно когато ви е тежко на душата. Тогава с право се отдавате на приказката. Но друг път тя ви напада с ужас и тегота, които вгорчават някой светъл ден от иначе равния ви живот. И в двата случая обаче приемате фантастиката като нещо извън вас, извън вашия свят.

Но дали винаги е така. Дали пък именно чрез наглед нереалните неща не се опитваме да си отговорим на въпроси, които ни тормозят и явно, и скрито, някъде дълбоко в подсъзнателното ни "аз". И не са ли тези т. нар. научнофантастични творения просто мимолетен сън, в който ни нападат проблемите от деня.

Да си представим една модернистична картина или пък все по-често правените напоследък инсталации. Не са ли те всъщност плетеница от трудни човешки съдби, излизането от които често е равносилно на пътешествие с поглед в бъдещето. Или пък да вземем една музикална пиеса, изпъстрена с компютърни и всякакви причудливи насечени звуци - тя като че ли сама ридае заради опънатите нерви на своя създател. А слушайки я, ние се отдаваме на отривистите тонове и си казваме: "Фантастична е."

А литературата и киното? Двете задължително вървят ръка за ръка. Защото, ако някога не се бяха родили хора като Жул Верн, Хърбърт Уелс и Едгар Алън По, днес навярно нямаше да сме свидетели на такова нашествие от космически екранни пътешествия. И ако в началото бе словото, то сега, в края на ХХ век, визуалният изказ е толкова експресивен и всеможещ, че само чака да му се подаде литературна основа, за да започне да се рее в облаците на фантазията. Да поеме зрителя и да го въведе във възможно най-далечни светове. Те обаче в повечето случаи се оказват толкова близки нам, че неволно се питаме: "Не сънувам ли?"

И тогава откриваме колко много от вчерашните ни проблеми съзираме в нещото, наречено научнофантастичен филм. И колкото повече гледаме, толкова повече се убеждаваме, че фантастиката не е измислена, за да даде път на мечтите ни, а заради болката и проблемите ни. Тя не е изкуство, което дава път на доброто, а творба, с която някой търси как да победи злото. И вие просто му откликвате. С вашето желание да сторите същото на вашето зло.

Странно ли е, че през последните една-две години екраните по цял свят бяха залети от порой научнофантастични филми? Според мен, не е, ако нещата се погледнат от ъгъла на все по-напрегнатия ни живот, на все по-честите междудържавни и междуетнически конфликти, на последиците от техническия прогрес, на човешкото озлобление и бездушие... От ъгъла на всичко това, което цивилизацията сама нанася на себе си.

Естествено, голяма част от филмите долетяха от Холивуд - все пак, там са не само безспорните майстори в жанра (най-вече в областта на специалните ефекти). Да не говорим за развитието на живота, което също предполага подобен род творчество. Един от най-грандиозните нови научнофантастични филми обаче си е сто на сто европейски, нищо че заложи и на американския актьор Брус Уилис.

Но за какво всъщност става дума. Сред поредицата от над десет заглавия имаше какво ли не - от глуповатия "Марсиански атаки", през пародията "Мъже в черно" и зловещите "Смъртоносен хоризонт" и "Звездни рейнджъри", до интелигентно-философските "Контакт" и "Гатака". Впрочем тъкмо последните два могат да се третират като сериозно попадение в жанра. В първия авторите са дали воля на отколешното човешко търсене на контакт с космическото и с онова, което идва след смъртта, а във втория - на стреса от лошото, което генното инженерство може да стори. Т.е. проблеми, стаени дълбоко в нас и ненадейно посещаващи ни в някой сън.

"Контакт" на режисьора Робърт Земекис е може би филмът с най-дълга и най-трудна история. Цели 17 години трябваше да минат, докато се осъществи замисълът на световноизвестния астроном и писател Карл Сейгън. Всички помним неговата изключително интересна поредица, излъчена през 80-те от Българската национална телевизия. Тъкмо оттам тръгва и идеята му за създаване на игрален филм на тема Контактът - контактът с неземното. Той не доживя да види как след премиерата си, епичната творба се появи едновременно на 1500 екрана. За зрителите обаче беше повече от ясно, че ако не бяха неговите идеи и познания, ако не бе сладкодумието на носителя на наградата "Пулицър", филмът едва ли щеше да е това, което е. Разбира се, той не би станал без безспорния майстор в жанра Земекис, нито пък без интелигентното присъствие на актрисата Джоди Фостър, отправила поглед към небето.

"Гатака" е другата кинотворба, която си струваше усилията на своите създатели. Макар и футуристичен, филмът зазвуча твърде актуално за нас. След всички публикации за клонирани живи същества и генни експерименти, той попадна точно в десетката. Героите му обитават град на избраните, само те могат да имат своя шанс за успех. Защо? Защото не са били заченати с любов, а родителите им сами са подбирали характерните черти на бъдещите си деца чрез опити на всеможещи учени. Порасналите вече мъже са атлетични, умни, без здравни проблеми, но бездушни. Те са велики, защото нямат чувства. Ала защо ли един обикновен човек, роден след ласки на Лазурния бряг, успява да се промъкне през всички тестове на Гатака? Въпросът като че ли бе зададен на човека от края на ХХ век. Защото, отрупан с всички блага на съвременния свят, той е на път да загуби себе си. Да загуби даденото му от Бога и да потъне в кошмарите на измисленото съвършенство. И тогава в съня му идват кошмарите на съня, напада го всичко, от което бяга. Докато някой ден го види на кино.

Тъкмо кошмари навярно са измъчвали създателите на филми като "Смъртоносен хоризонт", реж. Пол Андерсън, и "Звездни рейнджъри", реж. Пол Верховен. В тях извънземните са грозни, лоши, недобронамерени и на всяка цена искат да сторят зло на Земята. Огледайте се наоколо, като че ли не са малко хората, които не ви мислят доброто? И представяйки ги като извънземни, кинотворците просто създават фантастика. Подобни неща може би се възприемат по-леко само във филми като "Мъже в черно" на Бари Зоненфелд, където хуморът е над всичко.

Между тези заглавия се вместват и неизвестно защо нашумелият "Денят на независимостта" на Роналд Емерих, четвъртата приказна история за Батман, третият динозавърски разказ на Стивън Спилбърг, четвъртият погнусяващ и най-обръгналия на зрелища зрител - "Пришълецът", и разбира се, превърналата се в класика одисея "Междузвездни войни", която Лукас "съживи" за днешните поколения деца. И във всички тях можем да открием собствените си тегоби, облечени в приказна или ужасяваща кинореалност.

А френският "Петият елемент", би запитал всеки, който се интересува от подобен род творби. Ето, това е заглавието, с което Европа хвърли ръкавицата към Холивуд. Той е различен от всичко, споменато по-горе. Гледаш и заживяваш в сънищата, населени с болките на едно отдавна пораснало момче. Започнал на пише още на 16 години своя текст, режисьорът Люк Бесон просто ви подхвърля своята идея за път към победата над злото. За него тя е любов - петият елемент, освен водата, въздуха, земята и огъня, необходим за спасяването на света. Една изстрадана любов, до която стигаш след два часа зрелища, ирония и философия. След два часа сън, в който бушуват болките на не само един французин.

И ако някой все още се съмнява в знака за равенство между сън и фантастика, може спокойно да провери. Излизането от киносалона след гледане на научнофантастичен филм наистина е като събуждане след кошмар. И най-хубавото му е, че след него откриваш малките радости около себе си. А и злото не ти се струва чак толкова непобедимо.

Сибила Ах, мерси, вие наченахте моите фантастични филми, за които все се канех да пиша, на нали съм неумел навигатор, не можех да ги онагледя.

Особено - "Контакт"

А култовият /да употребя това клише/ - Пришълецът или Чужденецът?

А Дюн?

Сибила Натиснете тук
ФЪРКАТИЧКО Сиби, привет !

"Близки срещи от третия вид" на Стивън Спилбърг-един филм, който съм гледала без превод и не всичко все пак разбирах от текста . Но страхотно ми хареса , отначало малко скучно, но накрая вече не можеш очи да откъснеш от екрана.

И още един си спомням с Джек Никълсън-(губи ми се името) но мисля режисьор беше Стенли Кубрик.

После ще погледна.

Дюн за съжаление бегло съм го гледала, но децата бяха впечатлени.

Сибила Фър, привет и на теб.

Ето един мъж, макар и рус, но мъжкар, когото много харесвам. Но то е защото, сега виждам, е стрелец.

Много ми хареса в "Бездната" - фантастичен, развълнува ме, имаше философско послание. И даже малко поплаках накрая.

А също беше изключителен във "Враг пред Портата".

Ед Харис

Ed Harris

Дата на раждане - 28.11.1950.

Място на раждане - Ню Джърси, САЩ.

Ед Харис е един от най-ярките таланти в съвременното американско кино, на когото обаче по-често поверяват второстепенни персонажи. Може да бъде сравняван с Джин Хекман, но за разлика от него все още не е получил наградата “Оскар”, макар че е номиниран на три пъти (два пъти за поддържащи роли в “Аполо 13”, 1995 и в “Шоуто на Труман”, 199 и веднъж за главна роля в “Полък” (2000).

На Ед Харис му се удават всякакви роли, но като ли най-добре се чувства в кожата на обикновени, но силни хора, на които може да се разчита.

Незабравими ще останат неговите изпълнения в прекрасни филми, като “Място в сърцето” (Places in the Heart, 1984); “Сладки мечти”(Sweet Dreams, 1985); “Гленгари Глен Рос” (Glengarry Glen Ross, 1992); “Фирмата” (The Firm, 1993); “Никсън”(Nixon, 1995), а напоследък и в “Часовете” (2002), в който си партнира чудесно с великата Мерил Стрийп.

Ед Харис е роден на 28 ноември 1950 г. в Ню Джърси. Учи в Колумбийския университет в Ню Йорк. По време на следването играе в университетския отбор по американски футбол. После започва да посещава актьорски курсове към университета в Оклахома, а през 1975 г. завършва факултета за драма към Калифорнийския институт по изкуствата.

Играе в различни театрални спектакли в Лос Анджелис, а по-късно и в Ню Йорк. През 1983 г. получава наградата “Оуби” за ролята си в “Луди от любов”, написана специално за него от актьора-драматург Сам Шепърд. В последствие двамата имат огромен успех в ролите на астронавти от “The Right Stuff” (1983). Благодарение на този филм Ед Харис привлича вниманието на критиката и тя започва внимателно да следи неговите екранни изяви.

Понякога го обвиняват, че е прекалено еклектичен и се снима в най-разнородни ленти – от фантастични (“Бездната” The Abyss, 1989) и мистични (Нужни неща, Needful Things, 1993) до минисериали (“Противостоянието, The Stand, 1994) и криминални драми и трилъри (State Of Grace, 1990, “Око за око”, 1996) и др.

Но той е еднакво убедителен и в отрицателни роли (например, в политическата драма “Да убиеш свещеник” (To Kill A Priest, 198, и в положителни, а даже и в неуспешните филми, неговото присъствие винаги се откроява.

Ед Харис е женен за Еми Мадиган и двамата са неразделни от 1983 г. Имат една дъщеря, която е родена през 1993 г.

:: ФИЛМОГРАФИЯ

Режисьор:

Полок

Актьор:

Истински неща

Фирмата

Китайска луна

Аполо 13

Справедлива кауза

Скалата

Око за Око

АБСОЛЮТНА ВЛАСТ

ВТОРАТА МАЙКА

Шоуто на Труман

Да събудиш мъртвите

Враг пред портата

Красив ум

Часовете

Скрити белези

ФЪРКАТИЧКО Благодаря за Ед Харис, Сиби !

Харесвам го много ! Мъжествен и чаровен !

Сибила Нали?

Сибила Фър, а ето и един Овен.

Бе чудя се, как все ги харесвам тия наши хора? Без да знам, предварително, по интуиция.

А и много харесвам английските филми.

Те са някак .... тая традиция......дето все ни се изплъзва.

Много я уважавам.

Сибила Ема Томпсън

Емма Thompson

Дата на раждане - 15.04.1959.

Място на раждане - Лондон, Великобритания.

Английската актриса Ема Томпсън е родена на 15 април 1959 г. в театрално семейство в предградие на Лондон. Изучавала е литература в Кембридж, писала е скечове за студентски спектакли, в които самата тя е участвала.

Играла е в телевизионни постановки и на сцените на редица лондонски театри.

След като се омъжва за актьора и режисьора Кенет Брана, играе като негова партньорка във филмите му и се изявява като надарена с остро чувство за хумор интелектуална актриса, умееща да предава сдържано в най-дълбоки нюанси чувствата на сложните героини, в които се въплъщава.

Особено ярко тези нейни качества се проявяват в прекрасните драми на Джеймс Айвъри «Хауърдс енд» (Howards End, 1992, «Оскар» за женска роля) и «Остатъците на деня» (The Remains Of The Day, 1993), в които персонажите са обрисувани от актрисата в най-добрите традиции на английската “недоизказаност”.

След развода с Кенет Брана през 1994 г. доказва, че не само може да бъде самостоятелна актриса, но и превъзходна сценаристка. По неин адаптиран сценарий Анг Лий екранизира класическия роман на Джейн Остин «Разум и чувства” (Sense And Sensibility, 1995). В този филм Ема се превъплъщава чудесно и като изпълнителка на главната роля, но е отличена с “Оскар” за работата си като сценаристка.

В своите съвременни персонажи тя разкрива широкия диапазон на таланта си, съумявайки да предаде много правдиво енергията и деятелната природа на своите героини.

Особено успешен е филмът «В името на отца» (In The Name Of The Father, 1993) на режисьора Джим Шеридан, който е посветен на темата за ирландската съпротива. Забележително е актьорското й постижение в драматата на Никълъс Хитнер “Карингтън”.

От 1997 г. Ема Томпсън живее с Грег Уайз, от когото има син и дъщеря.

Сибила Иска ми се утре да пиша за Антъни Хопкинс.

Сър Антъни Хопкинс.

Също англичанин.

Един от най-големите съвременни актьори, според мен.

Но ако някой ме изпревари, дай Боже.

С Ема Томпсън играха в "Имението Хауърдс Енд"

Очарователен филм.

цъфте

Натиснете тук

и това....

[bТарантино даде ''Златната палма'' в Кан на US филм против Буш

Наградената лента се смята за силно политизирана, тъй като разглежда поведението на US президента Джордж Буш и неговата администрация

23.05.2004

Натиснете тук

si

ФЪРКАТИЧКО Сиби, да , на една вълна сме тук.

Ема Томпсън е очарователна жена и голяма актриса.

Страхотно си партнират с Антъни Хопкинс.

Като спомена Антъни Хопкинс, се сетих за Ричърд Бъртън.

И двамата велики са от Уелс.

цъфте

"Златната палма" на 57-ия кинофестивал в Кан (Festival-cannes.fr) бе присъдена в събота вечерта на американския режисьор Майкъл Мур за филма му "9/11 по Фаренхайт". От 50-те години насам това е първата документална творба, която взима престижния приз.

si

цъфте Голямата награда на журито бе за "Old Boy" (Oldboy2003.co.kr) на южнокорейския режисьор Парк Чан Ук, допълва РФИ-България. За най-добра мъжка роля призът отиде за 14-годишният японски актьор Ягира Юуя във филма "Никой не знае".

Натиснете тук

si

Клио Мерси за хубавите постинги, Хаупт, Фър, Сиби, Цъфте Толкова добри филми и актьори на едно място.

Silver birch, cпециални благодарности за виртуалната прожекция на "Контакт"! Наистина много ми харесва начинът ти на представяне Чакам следващото с нетърпение.

Имам малко време в последните дни, но се надявам скоро да мога да пусна нещо за любим режисьор.

На всички киномани, които се отбият, приятен ден! И както всеки ден, да честваме киното

Редактирано от - Клио на 26/5/2004 г/ 11:08:34

Анонимен905
вчера гледах Троя.

ДА живей ХОЛИВУД!

EGATI

"Троя" - едно поредно холивудско недоразумение

ако не бе Брат Пит

продукцията е напълно зле...

много слаб сценарий и режисура...

язък за

не го догледах даже...

Анонимен907
ич ли немаше нищо за ебане?
Анонимен908
"Изкуството ще спаси света", сигурно са възкликнали левите хуманисти по света, след като журито в Кан присъди тазгодишната "Златна палма" на Майкъл Мур за филма му "Фаренхайт 9/11: температурата, при която истината изгаря". За последен път журито е присъждало Голямата награда на документален филм през 1956, когато Жак-Ив Кусто показва своя "Мълчалив свят". Е, само дето, за да спечелиш през 2004, трябва да покажеш не корали и охлюви, а Джордж Буш и връзките му с клана Бин Ладен. Сякаш по поръчка паралелно с новините от Кан течаха и новите разкрития за извращенията в затвора "Абу Гариб".

Мнозина предричат, че "Фаренхайт 9/11" решително ще повлияе върху изхода от президентските избори в Щатите през есента. Нищо чудно. Медийната анти-Буш вълна се издига все по-нависоко, а най-отгоре уверено се носи възпълничкият Майкъл Мур.

Да е жив и здрав, както се казва. Не може да се отрече, че Мур е перфектен професионалист във вдигането на шум около себе си. Сега на висок глас тръби, че "Дисни" отказват да разпространяват филма в Щатите от страх пред Буш и неговата шайка. После, тъкмо се договорил с фирмата на Мел Гибсън да поемат разпространението и, хоп, обадил се някой от Белия дом и те се уплашили.

Мел Гибсън отрича, от "Дисни" казват, че са предупредили Мур още преди година, но това са подробности. Както е подробност това, че апостолът на свободното слово си има тарифа и не пада по-долу от $25 000 за едночасова лекция.

Сигурно в Америка е нормално да правиш милиони, заклеймявайки капитализма и милионерите. Както и да се възмущаваш от аморализма на богатите и да живееш в техния квартал. Не това е най-важното в случая с Майкъл Мур. Това е режисьорът, за когото дори леви интелектуалци признават, че е най-големият майстор на идеологическия монтаж след Сергей Айзенщайн. Явно доста е досадил на някои американци, защото има цели сайтове, посветени на разобличаването на фалшификациите му.

Най-очебийният пример е филмът "Боулинг за Колумбина", спечелил"Оскар" за документално кино, в който обаче бъка от манипулации и подвеждащи внушения - например свободно се комбинират парчета от различни речи на даден политик, за да бъде изкаран коравосърдечен расист и реакционер.

Тезата на филма е, че расовата омраза, раздухвана от медиите, води до страх и оттам до свръхразпространение на огнестрелни оръжия, в резултат на което пък се стига до масови убийства като това в Колумбина, където един гимназист застрелва 16 свои съученици. Кто виноват? - гадните богати бели копелета и търговците на оръжие. Мур изкусно експлоатира социалния сантимент и извечното народно подозрение към политиците. Изкуство. Всъщност изкуството винаги е пристрастно и не копира едно към едно действителността. Само дето Мур претендира, че неговите произведения са "документалистика". Защото в днешно време печелившата формула е "реалност". Онази "реалност", която медиите могат по подходящ начин да пробутат.

И светът се връзва. Комерсиалното левичарство на хора като Майкъл Мур показва, че в днешния свят и така нареченият интелектуален протест е стока, която се създава и продава по законите на медийния пазар.

pocka Добро утро

Клио Здравейте всички,

Сори за изтритите два постинга, но при нецензурни караници между анонимни влизам в ролята на учителка

Ано, мерси за постнатото за Майкъл Мур по-горе. Интересно ми беше да разбера, аз за него знаех съвсем малко преди събитието от събота.

А ето и официалният му сайт Натиснете тук

Приятен ден на всички!

Здравейте и от мен!

Малко сега българско кино.

Фър, и на мен любим български актьор ми е Стефан Данаилов.

Пускам си го.

Натиснете тук

А този филм спомняте ли си го?

Натиснете тук

Натиснете тук

Вчера слушах за нов български филм, който се казва "Лист обрулен". Ако някой го е гледал, да каже нещо.

Приятен ден!

ФЪРКАТИЧКО

За лека нощ...

Haasan ot Haamburg914
Била баварски кон ? Еми като само циганета сте давили цел живот....

Що ли имам тоз афинитет към тевтонската кръвчица?

pocka Приятен и успешен ден с още много спомени за хубави филми.

P/SНе зная каква е причината, но тази е едниствената страница на раздукма, където технически е наи трудни постването на текст със снимка.Във всяка друга тема, нямам никакъв проблем???

цъфте

Дебютира в театъра на 9, сега блести в сериала "Кварталът на богатите"

Новoтo момиче на Холивуд

Миша Бартън прави сладки и рисува в свободното си време

Натиснете тук

si

Haasan ot Haamburg917
Мисля че това беше артистката на 90-те.

Prekrasna aktrisa.HUbava zhena. Aferim. Juliette Binoche

ФЪРКАТИЧКО Хаасане , точно !

Невероятна жена-красива, чувствена, одухотворена.

H.H.919

H.H.920
Точно така, чувствена, одухотворена, абе не''ам думи.

The umbearable lightness of being- neverojatno movie

Клио Вижте сега, с две думи казано - за Жюлиет Бинош - типична французойка!

Приятно начало на уикенда!

Вутето922
Ммм, че она мяза на мойта Пена кога бе дашна!
Клио Ами, Вуте, освен да те поздравя за избора на Пена, друго не мога ти каза...
ФЪРКАТИЧКО Добър вечер на приятелите-киномани !

Тази картина ми припомни основната тема на песента от филма "Титаник"

My Heart Will Go On

С пожелание за приятна петъчва вечер !

pocka SHREK II

pocka
pocka
Silver birch

КЪЩАТА НА ДУХОВЕТЕ

Silver birch Исабел Алиенде тръгва на български

Чилийската писателка е между най-продаваните в света. Доживя и нашето внимание.

С "Къщата на духовете" тръгва трилогията на Исабел Алиенде с още 2 романа: "Дъщеря на съдбата" и "Портрет в сепия" (изд. "Колибри". Първата част излезе у нас преди 15-ина години, после се появи "Ева Луна", но вече когато българският пазар бе окован англоезично.

Алиенде дебютира с "Къщата" през 1982 г., а през 90-те всяко ново заглавие я поставяше в световната десетка на най-продаваните автори. Някаква афера около авторските права я отдалечи от нашите сергии, но отсъствието й върху тях е резултат по-скоро от "демократизирането" на книгопроизводството. Отсъствието на примерно много успешния всякъде другаде Маркес е от същия характер, както и по принцип на латиноамериканската литература. Както и по принцип на всяка неанглоезична книжнина с изключение на онези, платени от съответните държави български издания. Е, ако Исабел носеше фамилията Пиночет, българската й съдба можеше да е друга...

Все едно. Търсенето на латиноамериканска литература не секва, особено в София, и някогашните соцкниги правят добър алъш-вериш. Купуват ги по-млади от самите книги. Върви паралелен и някак алтернативен пазар. Той е част от духовната стратификация, която е по-зла и по-непрогледна от материалната, с извинение към социолозите.

Та Алиенде тръгва на български едва сега, след трилогията се задават и други неща. Тя самата е обявила тези романи за "трилогия", макар фабулно да не са точно това. Президентът Алиенде е братовчед на баща й. Той присъства в "Къщата", там са Пабло Неруда, Виктор Хара, там е 7-десетилетната история на нейното семейство. "Сякаш отворих артерия. Така извираше всичко от мен", казва писателката за романа.

"Момиче, остави журналистиката, по-добре седни да пишеш художествена литература с тази развита фантазия, която притежаваш", заклел я някога самият Неруда. Днес тя не маха томовете му изпод компютъра си, всеки нов роман започва точно на датата 8 януари и целият й живот върви в стила на онова, наречено някога "магичен реализъм". Към него зачисляват и творчеството й, което тя приема като закономерност.

Клио Pocka, благодаря ти за Шрек С нетърпение го чакаме в къщи, особено младото поколение, но тук излиза едва втората половина на юни.

Silver birch, както винаги, прекрасен филм, прекрасно представяне Гледала съм го няколко пъти, но с този сюжет и с този актьорски състав бих го гледала още толкова.

Приятна неделя на всички! След малко се включвам с нещо интересно за киноманите

pocka Една малка чаровница с голямо бъдеще Hannah Dakota Fenning

I am Sam

Клио

ДЕЙВИД ЛИНЧ

Вече повече от двадесет години Дейвид Линч, страстен изследовател на сетивното, моделира подсъзнанието ни. Той отдавна се е превърнал в култов режисьор, но погълнат от експериментите си, никога не е търсил успеха, подобно на свръхнадарен изобретател. Всеки уважаващ себе си киноман го тачи наред с Кубрик или Фелини. В творчеството на Линч обаче няма ясно изразена интелектуална доминанта. Той балансира върху случайността и не парадира с нищо. Не обича да анализира показаното и иска да ни убеди, че то се е родило просто така, инстинктивно, при съчетаването и смесването на сетивните усещания. И въпреки това, филм след филм, творчеството на Линч гради собствената си оригиналност - образите се изчистват, насоките се оформят, естетиката се утвърждава. Гледните точки са многобройни, времето и пространството са относителни, реалността е свита до сетивното й възприятие. Киното на Линч показва, че светът съществува по съсвсем различен начин в сферата на подсъзнателното. Тази именно непознаваемост е дилемата на всичките му персонажи. Те са по правило енергични личности, които изгарят в страсти и страхове, подобно на цигарата, показана в едър план в “Диво сърце”; всеки от тях е оставил трайна следа в кинематографичната ни памет. Прибавете и капка носталгия, и щрих романтизъм, които говорят за недоизживяна наивност – и ще получите един от най-любопитните кинематографични почерци на нашето време.

Влиянието на живописта

У Линч интересно се преплитат двамата му любими художници: Хопър с играта на цветовете и почти кинематографичното “кадриране”, и Полак с усещането за вътрешно безредие и напрежение. Но най-вече у Хопър черпи Линч типичната за филмите си окраска в стил “петдесетте години”, въпреки че действието (с изключение на “Синьо кадифе”) се развива винаги в наши дни. Линч е силно повлиян от образа на следвоенния американски мит, представен в платната на Хопър. “Синьо кадифе”, “Туин Пийкс”, “Мълхоланд Драйв” – всички те отразяват все същата атмосфера на пощенска картичка, същата идилична картина на спокойното малко американско градче, където животът е упойващо приятен (докато перверзиите и престъпленията дебнат под прикритие).

Цветовете

Още първите минути на всеки филм на Линч ни потапят в предпочитаните от него светове – странни, причудливи, където душата е подложена на страдание, и всеки предмет, всяка дума притежават скрит смисъл и вторична същност. Там, където класическото игрално кино ни представя персонажи и тяхното обкръжение, Дейвид Линч използва картината като деформиран огледален образ на действителността. Цветът е филтър, който деформира реалността; той доминира и определя всеки филм – чист, наситен, най-често тъмен, но рядко нюансиран. Цветът, както и музиката, задават у Линч тоналността на филма, оправдават думите, засилват влиянието на картината. Така “Синьо кадифе” е син, “Диво сърце” е червен – също и “Туин Пийкс” – а “Изгубената магистрала” е жълт.

Символите

Дейвид Линч много често си служи със символи. Не винаги е лесно да бъдат те открити и разбрани, но символите са ключ към този паралелен свят, който режисьорът изгражда зад привидно нормалната действителност. Символите са навсякъде – зад всеки предмет, всяка дума, поглед, движение, цвят, музика, звук.

Музиката

Музиката във филмите на Дейвид Линч винаги е структурирана по един и същи начин – върху великолепни меланхолични мелодии с композитор Анджело Бадаламенти (снимката горе вляво) се наслагват джаз-парчета от 50-те години и класически етюди.

Клио
Кратка биография

«В детската ми главица всичко изглеждаше красиво и спокойно. Самолети бавно минаваха в небето, гумени играчки плуваха във водата, обедите и вечерите траеха сякаш по пет години, а следобедната почивка беше безкрайна». Дейвид Линч за детството си

Най-големият в семейство с три деца, Дейвид Линч е роден на 20 януари 1946 г. и израства в Мисула, малко спокойно градче в Монтана. Баща му е научен сътрудник в областта на агрономията, а майка му – учителка, но Дейвид няма вкус към ученето. Той е по-скоро затворен и обича да се усамотява в градината, за да наблюдава природата, насекомите, скрития от човешкото око свят. Интересува се само от рисуване и живопис и тръгва на курсове, буквално изоставяйки училището.

След завършване на средното си образование заминава за Бостън и постъпва в Boston Museum School, но напуска на следващата година и потегля към Европа. Малко по-късно се завръща в САЩ и се записва в Академията на изящните изкуства на Пенсилвания във Филаделфия. Там открива художници като Френсис Бейкън, Полък, Хопър, които и до днес смята за свои учители и ценни източници на вдъхновение.

Линч упорито се изгражда като художник, но постепенно започва да долавя, че изразните средства на живописта като изкуство са твърде ограничени за него. Платното не може да въплъти в себе си това, което той иска да види, чуе, усети в него. Стъпка по стъпка открива рисуването с камера, въоръжава се с една стара и няколко ленти... 1967 година. Ражда се първият му късометражен филм, Six men getting sick, а с него – и един от най-оригиналните съвременни кинематографисти...

Филмография

Eraserhead (1977)

“Човекът-слон” (1980)

“Дюн” (1984)

“Синьо кадифе” (1086)

“Диво сърце” (1990)

“Туин Пийкс: огън, следвай ме” (1992)

“Изгубената магистрала” (1997)

“Мълхоланд Драйв” (2001).

pocka

Date of birth (location)

23 February 1994

Conyers, Georgia, USA

Dakota Fanniing

Actress - filmography

(In Production) (2000s) (1980s)

1. Hide and Seek (2004) (post-production) .... Emily Callaway

2. Man on Fire (2004) .... Pita

3. Kim Possible: A Sitch in Time (2003) (TV) (voice) .... Preschool Kim

4. Cat in the Hat, The (2003) .... Sally

... aka Dr. Seuss'' The Cat in the Hat (2003) (USA: complete title)

5. Uptown Girls (2003) .... Lorraine "Ray" Schleine

6. "Taken" (2002) (mini) TV Series .... Allison ''Allie'' Clarke-Keys

... aka "Steven Spielberg Presents Taken" (2002) (mini) (USA: complete title)

7. Hansel & Gretel (2002) .... Katie

8. Sweet Home Alabama (2002) .... Young Melanie

9. Trapped (2002) .... Abigail Jennings

... aka 24 Stunden Angst (2003) (Germany)

10. Father Xmas (2001) .... Clairee

11. I Am Sam (2001) .... Lucy Diamond Dawson

12. Tomcats (2001) .... Little Girl in Park

13. Tonari no Totoro (198 (voice: English version) .... Satsuki

Редактирано от - pocka на 30/5/2004 г/ 20:06:40

Haasan ot Haamburg935
Клио, имам един интимен въпрос.

Ника Клио идва от филма "Клио от 5 до 7 , или напротив?

ФЪРКАТИЧКО Мила Клио,

Понеже отново сме на вълната на един от любимите ми режисьори-Дейвид Линч-ето още нещо за музиката във филмите му ...

Тя често надхвърля ролята си на фон или коментар, за да се превърне в елемент на напрегнато противопоставяне между образа и звуците. В "Гумена глава" веселите мелодии на електрически орган на Фетс Уолтърс са разпокъсани, прекъсвани от постоянно дишане и други непристойни шумове. Музиката придава на филма общата атмосфера, (сантименталността на хармоничните звуци, глухата звукова среда на "Туийн пийкс" но може да действа и агресивно, да разкъса саундтрака : в "Изгубената магистрала" например звуците на саксофона на Фред са в дисхармония с музикалната тема. Сътрудничеството на Дейвид линч с Анджело Бадаламенти понякога прикрива разнообразието на музикалните мотиви, които той използва. Склонен към пародия (джазът в Туин Пийкс", стерилният рок в първата сцена на "Мълхоланд драйв), Линч често играе върху образното значение на парчетата и с удоволствие го изопачава. Преди изпълнението на Исабела Роселини ретро романтизмът на песента на Боби Винтън "Синьо кадифе" е фон на забавените кадри с бащата на Джефри, който се сгромолясва в градината си и на гърчовете на маркуча за поливане , който той изпуска. Музиката не е допълнителна украса при Линч, тя дори съперничи с образите.

Ще продължа ...

*Мони*

Frohe Pfingsten, Клио!

Клио Хасане, здравей, все пропускам да кажа колко се радвам на присъствието ти в темата

На въпроса - може би ще те разочаровам, но отговорът е не. Дори не съм и гледала филма, който споменаваш Ника Клио си избрах без референции към музата или каквото и да било, по чисто практични съображения: исках нещо кратко, благозвучно и от женски род. По-късно се усетих, че не е било много правилно, но за първи път влизах във форум

Фър, голямо благодаря за Линч! Чакам с нетърпение продължението. Ще ми припомниш ли коя беше статията (или книгата)? А на теб хареса ли ти това, което съм постнала? То е много съкратено резюме на превод, който бях правила за едно българско професионално списание за кино, затова звучи малко академично, въпреки че го обработих доста. Но мисля, че дава интересен ключ към киното на Линч.

Pocka, привет, много ми е познато това ангелско личице, но не помня къде е играла?

Мони, мерси за красивото цвете, но пожеланието не разбрах. Немски не знам нито дума, но напредвам тука доста с фламандския - а те двата са като български и руски, нали знаеш?

Приятна вечер на всички!

Редактирано от - Клио на 30/5/2004 г/ 19:39:57

Haasan ot Haamburg939
Клио, добра стига и благодарско за комплимента.

Аз просто се пошегувах, но това име се е запечатило в главата ми киноманска (то пък кой ли не е киноман.) завинаги без да съм гледал филма Клио от 5 до 7.

Горния филм , Схербургските чадъри И още няколко филма бяха първата седмица на френския филм(считай западен )в БГ

след падането на завесата. Филмите се прожектираха в Студентския дом И бяха опнали ориганалните афиши на филмите .

Никой, никъде не беше съобщил за събитието , никакви опашки, никаква блъсканица, аз купих птри билета за двата филма, но мама И тате не ме заведоха на Клиото щото не бил за деца. Така ми остана филма И афиша в главата. Виж Схербургските чадъри го купиха И след няколко години го гледах отново, но Клиото завинаги остана завинаги с мен забулен в тайнственост

, носталгия И сантимент.

Трябва разбира се да спомена , че това беше нечувано мероприятие проведено вразгара на студената война.

Хората не вярваха на очите си, а по Екраните се вихреха само филми за колхози, хармоники И петилетни планове.

Кумунетата гледаха безкрайни глупотевини от рода на “Иван Бровкин в Целината” И цъкаха от умиление пред съветския кинематографичен гений.

ФЪРКАТИЧКО Клио , материалът за Дейвид Линч е от списание "ЛИК" брой 1, януари 2002 година. Озаглавен е "Добре дошли в Линчландия", а на корицата е самият Дейвид Линч, аз затова го купих.

Така че ще пусна още оттам. Жалко че не мога да сканирам.

Хаасане, а от седмицата на френския филм, спомняш ли си филма "Пътник в дъжда" с Чарлз Бронсън. И една много чаровна френска актриса с лице на лунички, чието име не помня. Успях да се вредя за този филм, но него не го закупиха, поне нямам спомен да са го дали след това по кината. Не помня коя година беше тази седмица, но бях още ученичка.

И още един филм-но вече като студентка си спомням. С Жан Луи Трентинян - "Конформистът". Не помня от какъв преглед беше и дори в момента не мога да включа за режисьора (просто ми се губи името), но също беше голям филм, после не го излъчиха по екраните. Добре, че го имаше кино "Дружба", да видим и филми, макар и със симултанен превод .

Успешна нова седмица на всички приятели - киномани !

Клио Фър, актрисата, за която говориш, е Марлен Жобер. Филмът е от 69 г. с режисьор Рене Клеман, и е сред любимите ми френски филми. Стари, за съжаление...

Марлен Жобер вече почти не играе, пише приказки за деца и ги издава, между другото много добри, преживява втора слава

Редактирано от - Клио на 30/5/2004 г/ 21:46:47

цъфте

Клио, лека вечер и успешна нова седмица...

si

ФЪРКАТИЧКО Точно , Клио ! Марлен Жобер ! Благодаря ти !

Ей, голяма работа сме тук, наистина !

Клио Роска, ами точно така, ето откъде ми е толкова позната малката Дакота - от I am Sam с Шон Пен и Мишел Пфайфър, страшно много харесах филма, беше едно от големите ми открития през последните години. Благодаря ти!

Цъфте, много са готини тия двамата Приятна седмица и на теб!

Утре продължавам с Дейвид Линч.

pocka Hi Клио, просто се засякохме по време на пускане не постинги и не си обърнала внимание на предишната страница.
Haasan ot Haamburg946
Фърки, много вода изтече И вече не си спомням. Мисля че филма с Чарлето беше в същата седмица(френска) а конформиста(беше ) от италинската в кино Д.Благоев, където

Битката за билети беше епична. БГ-ца се усети че може да вдишне малко идеологическа диверсия на тез седмици които се организираха през 2-3- години

(да не става много сладко) И се редеше за билети по цел ден И цела нощ.. Следващата френска седмица я запомних с Фантомас И че избягах цела седмица от училище (един смръдлив техникум в който бях се записал по ирония на съдбата). Кво съм гледал И как съм влизал да го гледам не си спомням, но имаше много бой кръв И сълзи( мой приятел го удари милизионер с палка пред кино Д.Благоев И му направи бибоница за цела седмица).

За десерт, в понеделник като отидох на училище класната ме попита какво правя там, тъй като съм бил изключен още в Петък за неизвинени.

Така Хасан се записа в реална гимназия И стана хуманитарист. Родителското тяло въздъхна с облекчение, тъй като се бях записал в техникума без тяхно съгласие.

Кво знаят днешните хайвани за тегобите на соц.киномана?

П.С. Имам И блед спомен от Лудия Пиеро с Белмондо.

Айсде пък другата седмица ще има за кинолекториите на онзи с голата глава….

Их бе как му беше името….?????? БИГООООРРРРРР……

*Мони*

Добо утро Клио!

"Фрое Пфингстен" означава преведено Радостна Петдесетница!

И се чества божура, който се нарича Pfingstrose.

Хубава седмица!

Hook Здравейр Клио!

Днес да припомня, че е ден рожден на един от големите актьри и режисъори, че и не само това

Clint Eastwood

Date of birth (location)

31 May 1930, St. Francis Hospital, San Francisco, California, USA

Birth name

Clinton Eastwood Jr.

Height

6'''''''''''''''' 4" (1.93 m)

It''''''''''''''''s somewhat ironic, given his penchant towards directing or starring in westerns, that his name, Clint Eastwood, is an anagram for ''''''''''''''''old west action.'''''''''''''''' Is of a mixed heritage that includes Dutch, Scottish, Irish and English blood.

Mini biography

Perhaps the icon of macho movie stars, and a living legend Clint Eastwood has become a standard in international cinema. Born in 1930 in San Francisco, the son of a steel worker, Eastwood was a college dropout, from Los Angeles College, attempting a business related degree. He found work in such B-films as Tarantula (1955), and Francis in the Navy (1955), until he got his first breakthrough with the long-running TV series, "Rawhide" (1959). As Rowdy Yates, he made the show his own and became a household name around the country. But Eastwood found even bigger and better things with Per un pugno di dollari (1964) (A Fistful of Dollars), and Per qualche dollaro in più (1965) (For a Few Dollars More). But it was the third sequel to A Fistful of Dollars where he found one of his trademark roles: Buono, il brutto, il cattivo, Il (1966) (The Good, The Bad and The Ugly). The movie was a big hit and he became an instant international star. Eastwood got some excellent roles thereafter: Where Eagles Dare (196 found him second fiddle to Richard Burton but to the tune of 800, 000 dollars in this classic World War 2 movie. He also starred in Coogan''''''''''''''''s Bluff (196, (the loose inspiration to the TV series, McCloud) and the unusual but successful Paint Your Wagon (1969). In 1970 Eastwood went in an experimental direction again with the offbeat Kelly''''''''''''''''s Heroes (1970), which was yet again a success. 1971 proved to be his best year in films, or at least one of his best. He starred in the thriller Play Misty for Me (1971), and Beguiled, The (1971). But it was his role as the hard edge police inspector in Dirty Harry (1971) that gave Eastwood one of his signature roles, and invented the loose-cannon cop genre that has been imitated even to this day. Eastwood still found work in Spaghetti westerns like High Plains Drifter (1973), Joe Kidd (1972) and Hang ''''''''''''''''Em High (196. Eastwood had constant quality films with Thunderbolt and Lightfoot (1974), and Magnum Force (1973), a sequel to Dirty Harry, but 1976 found Eastwood with even more legendary films. The first was Enforcer, The (1976), often considered to be the best Dirty Harry sequel, and Outlaw Josey Wales, The (1976), considered to perhaps be one of the quintessential westerns. As the late seventies approached Eastwood found more solid work in comedies like Every Which Way But Loose (197, and in thrillers like Escape from Alcatraz (1979), but he seemed to have lost his edge in making great films. In the early eighties Eastwood made credible movies with Honkytonk Man and Firefox, but it was the fourth sequel to Dirty Harry, Sudden Impact (1983) that made him a viable star for the eighties. At this time Eastwood seemed to be competing with Burt Reynolds as America''''''''''''''''s top movie star. In the mid-eighties Clint made some solid movies but nothing really stuck out. Tightrope (1984), City Heat (1984) (with Reynolds) and others were solid but not classic films. In 1988 Eastwood did his fifth and up to this point final Dirty Harry movie, Dead Pool, The (198. Although it was a success overall it did not have the box office punch his previous films had. About this time with outright bombs like Rookie, The (1990) and Pink Cadillac (1989), it was fairly obvious Eastwood''''''''''''''''s star was declining as it never had before. He then started taking on more personal projects such as directing Bird (198, a biopic of Charlie ''''''''''''''''Bird'''''''''''''''' Parker, and starring in and directing White Hunter Black Heart (1990), an uneven, loose biography of John Huston. But Eastwood surprised yet again. First with his western, Unforgiven (1992), which garnered him an Oscar for director, and nomination for best actor. Then he took on the secret service in In the Line of Fire (1993), which was a big hit, followed by the interesting, but poorly received drama, Perfect World, A (1993), with Kevin Costner. Next up was a love story, Bridges of Madison County, The (1995), but it soon became apparent he was going backwards after his brief revival. Since the Bridges of Madison County, his films have been good, but not always successful at the Box Office. Among them were the badly received True Crime (1999) and Blood Work (2002), and the well received Space Cowboys (2000). But he did have a big success directing Midnight in the Garden of Good and Evil (1997). Eastwood has seven children, and has been married twice, and had a long time relationship with frequent co-star Sondra Locke. Although he is aging now, Clint Eastwood has surprised before, and who knows, he may surprise again.

IMDb mini-biography by Tzvetislav Samardjiev, tzvetislav@abv.bg

Редактирано от - Hook на 31/5/2004 г/ 08:50:45

Hook А ето и ролите, филмите и наградите на "Бледия ездач"

Actor filmography

1. Rope Burns (2005) (pre-production)

2. Blood Work (2002) .... Terry McCaleb

3. Space Cowboys (2000) .... Dr. Frank Corvin

4. True Crime (1999) .... Steve Everett

5. Absolute Power (1997) .... Luther Whitney

6. Bridges of Madison County, The (1995) .... Robert Kincaid

7. Perfect World, A (1993) .... Chief Red Garnett

8. In the Line of Fire (1993) .... Secret Service Agent Frank Horrigan

9. Unforgiven (1992) .... William ''Bill'' Munny

10. Rookie, The (1990) .... Nick Pulovski

11. White Hunter Black Heart (1990) .... John Wilson

12. Pink Cadillac (1989) .... Tommy Nowak

13. Dead Pool, The (198 .... Insp. ''Dirty'' Harry Callahan

14. Heartbreak Ridge (1986) .... Gunnery Sgt. Tom ''Gunny'' Highway

15. Pale Rider (1985) .... Preacher

16. City Heat (1984) .... Lieutenant Speer

17. Tightrope (1984) .... Wes Block

18. Firefox (1983) (VG) (voice) .... Mitchell Gant

19. Sudden Impact (1983) .... Inspector ''Dirty Harry'' Callahan

20. Honkytonk Man (1982) .... Red Stovall

21. Firefox (1982) .... Mitchell Gant

22. Any Which Way You Can (1980) .... Philo Beddoe

23. Bronco Billy (1980) .... Bronco Billy McCoy

24. Escape from Alcatraz (1979) .... Frank Morris

25. Every Which Way But Loose (197 .... Philo Beddoe

26. Gauntlet, The (1977) .... Ben Shockley

27. Enforcer, The (1976) .... ''Dirty'' Harry Callahan

28. Outlaw Josey Wales, The (1976) .... Josey Wales

29. Eiger Sanction, The (1975) .... Dr. Jonathan Hemlock

30. Thunderbolt and Lightfoot (1974) .... John ''Thunderbolt'' Doherty, alias ''the Canardor''

31. Magnum Force (1973) .... Inspector ''Dirty'' Harry Callahan

32. High Plains Drifter (1973) .... The Stranger

33. Joe Kidd (1972) .... Joe Kidd

34. Dirty Harry (1971) .... Insp. ''Dirty'' Harry Callahan

35. Play Misty for Me (1971) .... David ''Dave'' Garver

36. Beguiled, The (1971) .... Cpl. John McBurney

37. Kelly''s Heroes (1970) .... Pvt. Kelly

38. Two Mules for Sister Sara (1970) .... Hogan

39. Paint Your Wagon (1969) .... Sylvester ''Pardner'' Newel

40. Where Eagles Dare (196 .... Lt. Morris Schaffer

41. Coogan''s Bluff (196 .... Deputy Sheriff Walt Coogan

42. Hang ''Em High (196 .... Marshal Jed Cooper

43. Magnifico extranjero, El (1967)

44. Streghe, Le (1967), Sorciè res, Les, Witches, The.... Charlie (segment "Una Sera come le altre"

45. Buono, il brutto, il cattivo, Il (1966) .... Joe

46. Per qualche dollaro in più (1965) .... Monco

47. Per un pugno di dollari (1964) .... Joe

48. "Rawhide" (1959) TV Series .... Rowdy Yates

49. Ambush at Cimarron Pass (195 .... Keith Williams

50. Lafayette Escadrille (195 .... George Moseley

51. Escapade in Japan (1957) (uncredited) .... Dumbo Pilot

52. First Traveling Saleslady, The (1956) .... Lt. Jack Rice, Roughrider

53. Away All Boats (1956) (uncredited) .... Marine (Medic)

54. Star in the Dust (1956) (uncredited) .... Tom, ranch hand

55. Never Say Goodbye (1956) (uncredited) .... Will

56. Tarantula (1955) (uncredited) .... Jet Squadron Leader

57. Lady Godiva (1955) (uncredited) .... First Saxon

58. Francis in the Navy (1955) .... Jonesey

59. Revenge of the Creature (1955) (uncredited) .... Lab Technician

Director - filmography

1. Rope Burns (2005) (pre-production)

2. "Blues, The" (2003) (mini) TV Series (episode "Piano Blues"

3. Mystic River (2003)

4. Blood Work (2002)

5. Space Cowboys (2000)

6. True Crime (1999)

7. Midnight in the Garden of Good and Evil (1997)

8. Absolute Power (1997)

9. Bridges of Madison County, The (1995)

10. Perfect World, A (1993)

11. Unforgiven (1992)

12. Rookie, The (1990)

13. White Hunter Black Heart (1990)

14. Bird (198

15. Heartbreak Ridge (1986)

16. "Amazing Stories" (1985) TV Series (episode "Vanessa in the Garden"

17. Pale Rider (1985)

18. Sudden Impact (1983)

19. Honkytonk Man (1982)

20. Firefox (1982)

21. Bronco Billy (1980)

22. Gauntlet, The (1977)

23. Outlaw Josey Wales, The (1976)

24. Eiger Sanction, The (1975)

25. Breezy (1973)

26. High Plains Drifter (1973)

27. Play Misty for Me (1971)

Awards for Clint Eastwood

ASCAP Film and Television Music Awards2004 Opus Award

1996 ASCAP Award, Top Box Office Films for: Bridges of Madison County, The (1995)

Academy Awards, USA

1993 Oscar, Best Director for: Unforgiven (1992), Best Picture for: Unforgiven (1992)

American Film Institute, USA1996 Life Achievement Award

American Movie Awards1980 Special Marquee, In recognition of his distinguished and continuing career as an outstanding actor, director and filmmaker.

Art Directors Guild2001 Contribution to Cinematic Imagery Award

Broadcast Film Critics Association Awards2004 Lifetime Achievement Award

Cannes Film Festival

2003 Golden Coach for: Mystic River (2003)

Chicago International Film Festival

2002 Career Achievement Award

Cé sar Awards, France

2004 Cé sar Best Foreign Film (Meilleur film é tranger) for: Mystic River (2003), USA

1998 Cé sar Honorary Award (Honneur)

Directors Guild of America, USA

1993 DGA Award Outstanding Directorial Achievement in Motion Pictures for: Unforgiven (1992) Shared with: David Valdes (unit production manager) (plaque), Bob Gray (unit production manager) (plaque), Scott Maitland (first assistant director) (plaque), Bill Bannerman (second assistant director) (plaque), Jeffrey Wetzel (second assistant director) (plaque)

Film Society of Lincoln Center

1996 Gala Tribute

FilmFest Hamburg

1995 Douglas Sirk Award

Fotogramas de Plata

2004 Fotogramas de Plata Best Foreign Film (Mejor Pelí cula Extranjera) for: Mystic River

1996 Fotogramas de Plata Best Foreign Film (Mejor Pelí cula Extranjera) for: Bridges of Madison County, The

1993 Fotogramas de Plata Best Foreign Film (Mejor Pelí cula Extranjera) for: Unforgiven

Golden Apple Awards

1985 Golden Apple Male Star of the Year Together with Bill Cosby

Golden Boot Awards

1993 Golden Boot

Golden Globes, USA

1993 Golden Globe Best Director - Motion Picture for: Unforgiven (1992)

1989 Golden Globe Best Director - Motion Picture for: Bird (198

1988 Cecil B. DeMille Award

1971 Golden Globe World Film Favorite – Male

Hasty Pudding Theatricals, USA

1991 Man of the Year

Laurel Awards

1971 3rd place Golden Laurel Best Action Performance for: Two Mules for Sister Sara (1970)

1968 2nd place Golden Laurel Action Performance for: Buono, il brutto, il cattivo, Il (1966)

19672nd place Golden Laurel Male New Face

London Critics Circle Film Awards

2004 ALFS Award Director of the Year for: Mystic River (2003)

Los Angeles Film Critics Association Awards

1992 LAFCA Award Best Actor for: Unforgiven (1992)

National Board of Review, USA

1999 Career Achievement Award

National Society of Film Critics Awards, USA

2004 NSFC Award Best Director for: Mystic River (2003)

1993 NSFC Award Best Director for: Unforgiven (1992)

PGA Golden Laurel Awards

1998 Lifetime Achievement Award in Motion Pictures

People''s Choice Awards, USA

1988 People''s Choice Award, Favorite All-Time Motion Picture Star

1987 People''s Choice Award, Favorite Motion Picture Actor

1985 People''s Choice Award, Favorite Motion Picture Actor

1984 People''s Choice Award, Favorite Motion Picture Actor, Tied with Burt Reynolds

1981 People''s Choice Award, Favorite Motion Picture Actor

San Francisco International Film Festival

2001 Akira Kurosawa Award

Sant Jordi Awards

2004 Sant Jordi Best Foreign Film (Mejor Pelí cula Extranjera) for: Mystic River (2003)

1993 Sant Jordi Best Foreign Film (Mejor Pelí cula Extranjera) for: Unforgiven (1992)

1989 Sant Jordi Best Foreign Film (Mejor Pelí cula Extranjera)for: Bird (198

Screen Actors Guild Awards

2003 Life Achievement Award

ShoWest Convention, USA

1993 ShoWest Award, Director of the Year

1982 Special Award, Male Star of the Decade

Venice Film Festival

2002 Future Film Festival Digital Award for: Blood Work (2002)

2000 Career Golden Lion

Western Heritage Awards

1993 Bronze Wrangler Theatrical Motion Picture for: Unforgiven (1992) Shared with: David Valdes (executive producer) David Webb Peoples (writer) Clint Eastwood (actor) Gene Hackman (actor) Morgan Freeman (actor) Richard Harris (actor)

Hook Ето още един плакат, от един филм, даван и у нас, по-малко известен може би, но характеризиращ личността

Клио Здравей, Хук, радвам се, че отново се появи Благодаря ти за Клинт Ийстууд, честит да му е рожденият ден. Той е любимец и на Хауптман, който, вярвам, ще оцени написаното

Поздрави, Мони! Почивен ден е днес и при нас, а има и някакви проблясъци на слънце, та ще се отбия по-късно.

Успешен понеделник на всички!

Клио Продължавам с Линч

ДИВО СЪРЦЕ

(WILD AT HEART)

1990

Сценарий и режисура : Дейвид Линч

Музика: Анджело Бадаламенти, Дейвид Линч, Крис Исак

В ролите: Никлъс Кейдж, Лора Дърн, Уилъм Дефо, Изабела Роселини

Филмът получава Златната палма в Кан през 1991 г.

Сейлър излиза от затвора, след като е прекарал там две години по несправедливо обвинение в убийство. За да забрави преживения кошмар, той тръгва по пътищата с любимата си Лула, за да търси нов живот... Майката на Лула обаче иска да ги раздели и изпраща по следите им любовника си - частен детектив, който трябва да убие Сейлър.

***

Като контраст на затворения и почти цикличен свят на предишния си филм “Синьо кадифе” Дейвид Линч избира много динамичен фон на действието и ни потапя в задъханата атмосфера на почти класически американски road-movie. Декорът е предопределен: прашните пътища на американския Запад, откритата кола и странните срещи сред безлюдната дива природа. Ритъмът е ускорен, но «Диво сърце» е филм напълно в духа на естетиката нз Линч с нетрадиционните персонажи, скритата перверзност, химерите и халюцинациите… и в същото време е безумно романтичен.

Aктьорската игра е забележителна – Лора Дърн, Уилъм Дефо, но най-вече: една от най-блестящите роли, изпълнявани някога от Никлъс Кейдж. “Диво сърце” е и най-емоционалният филм на Линч, който представя палитра от препратки към специфични, диаметрално противоположни кинематографични жанрове – от гангстерския филм “а ла Скорсизи”’ до музикалната фантазия в стил “Магьосникът от Оз”. Това е безспорно най-зрелищният, най-пищният, най-силно въздействащият филм на Дейвид Линч.

Клио

цъфте На детето

Детенце малко с поглед лазурен,

ти нямаш грижи в тия години,

йощ не стъпило в живота бурен,

всичко се тебе весело чини.

Щастливо, близо при майка драга,

ти само с песни лягаш и ставаш,

ти гледаш всичко с усмивка блага,

всичко, но нищо не разумяваш.

По твойто лице радостта бляска,

по твойте бузи смехът играе,

твоето сърце яд го не стряска,

то не въздиша, то не желае.

Твоята слабост днес те закриля,

както фидана тревата тули,

но колкото той пo- се засиля,

толкоз по-много вятър го брули.

Малко си йоще, малко, невинно;

гледай на майка, гледай небето,

смей се, пей, викай, играй безчинно,

дор не си йоще на път в морето.

Че това време тича, мени се

или по-харно, ти се меняваш.

Всякой по-нов час тебе дониса

чувства по-нови, що не познаваш.

Твоят ум млади ще да загони туй,

що край няма, що се не стига,

и в непознати нам небосклони;

кули въздушни той ще да вдига.

Ти ще се сблъскаш в пътя световни

с тайни големи, за тебе скрити,

с нужди студени, с беди отровни,

с надежди пусти, с мечти разбити.

Съдбата твоя ще да зафане

дни се горчиви за теб да ниже

и твойто сърце извор ще стане

на скръб, съмненья, тревоги, грижи.

Тогаз ще сетиш, душице млада,

що сън било е, що е наяве,

де е небето, дека е ада,

що е скръб, радост, болест и здраве!

Малък по тяло, по ум, по сила,

всичко днес гледаш голямо, красно,

но в тях минути, пълни с теглила,

тук на земята теб ще е тясно.

И тоз свят ясен, де в борба падат

челяк с стихия, тигър със мравка,

ще ти се стори призрак на адът,

сън, пародйя, зла подигравка.

Ти ще се питаш де са и що са

идеи светли, думи високи,

ответ ще чакаш ти на въпроса,

мрачно потънал в мисли дълбоки.

Тогаз наокол, като съзреш ти

как падат бързо в прах идеали:

Как! ще извикаш, тез ли са вещи,

с кои светът се тъй шумно фали!

Вярата й средство простий да лъжем?

Правдата — дума? Законът — книга?

Свобода — примка други да вържем ?

Щастьето — сянка, що се не стига?

Рядко ще срещнеш души прекрасни,

в доброто, в злото предани, верни,

но много често твари опасни,

нищожни, подли и лицемерни.

Другари нежни са много редки.

Рояк ще срещнеш фалшиви, груби

и в цял куп жени коварни, леки, е

дна ще найдеш, що знай да люби!

Ще видиш вредом как се почита

порокът мръсни в лъскава дреха,

как се бездомна правдата скита

и не намира никъде стреха;

как играй злото роли слепешки,

как е доброто фърлено в блато,

как пред метала — кумир човешки —

в прах пада всичко високо, свято;

как честността се зле унизява

наглостта зима образ невинен,

глупостта горда се възвишава,

талантът гине в калта безимен.

И тез, що гръмко викат: свобода,

как искат други да са илоти,

как тез, що милват, любят народа,

в негово име трупат имоти;

и как пък други, ритори сити,

жадни за слава, вдигат тревога,

и лица святи с расо покрити —

хората лъжат, смеят се с бога.

И как свой своя в робство оставя

или въз него укори сипе,

род род презира, брат брат забравя,

синът в коприна, бащата в дрипи.

И като видиш тая картина

зарад нас стара, за тебе нова,

твоето сърце по таз причина

що го намръщи мисъл сурова.

И ти назади ще се обърнеш,

слисан и смаян в мълвата светска,

възраст прекрасна пак ще да зърнеш

и ще пожалиш люлката детска.

И ще поискаш младенец ясен,

засмян, невинен ти пак да станеш

и да повториш тоз живот красен,

и вечно в него ти да останеш;

да чуйш как шъпне вятър с листата,

как пей потокът, дъбът, врабчето,

да любиш бога, деня, цветята,

да гледаш как е красно небето;

Как грей луната, тръпнат звездите,

дето не можеш да ги изчислиш,

как часовете бягат честити,

да чувствуваш ти и да не мислиш.

Радвай се, смей се в часът сегашни!

Раят е в твойта невинност слаба,

че на живота в бурите страшни

утре ще пуснеш и ти кораба.

Берковица, януари 1880

ИВАН ВАЗОВ

si

Haasan ot Haamburg955
Кинолекториите. Бигор. Студентския Дом.

Гледах още 60-те години, Психо И Бони енд Клайд

От Бигор се научих да не гледам само артистите но И режисйорите.

ДЖон Лендис, ДЖОрдж Ромеро, ДЖОн Карпентър, Дейвид Кроненберг,

Wийлям Фридкин И т.н.

А Дейвид Линч (лично мнение) е едно недоразумение И претенциозно лайно Na klechka.

Артър Пенн-3 огнени мувита;

Малък Голям Човек

По Мисури

Бони енд Клайд

Little Big Man

The Missouri Breaks

Bonnie and Clyde

Анонимен956
*Мони*

Gwyneth Paltrow ще играe немската филм легенда Marlene Dietrich

DreamWorks на Steven Spielbergs.

Сибила Снощи, в почивния ми ден от форума, гледах "Убийте Бил".

Ужасно съм разочарована, въпреки всичките хватки и претенции на Тарантино за оригиналност.

Извинявай, Клио, за твоя любимец.

И за любимата му Ума.

Изключително слаба актриса. В тоя филм.

Не бих го препоръчала на никое дете.

Толкова самоцелен и тъп.

Няма да гледам повече Тарантино.

Абсолютно е деградирал.

Пфуййййй!

Haasan ot Haamburg959
Бигор ли, соц. киното ли, ама съм много, мноого критичен. По мое мнение УСА дава не повече от 3-4 качествени филими И 5-6 гледаеми на година. Точка. Последните три години, нямат един свестен филм.

Убий Бил ли? Заспах още на някаkви вмъкнати комикси. Сутринта жена ми каза че е пълна полюцияТака и не пожелах да го догледам

pocka По случаи деня на детето да си припомнил за едно дете станало кино легенда - Shirley Temple

# hirley Temple''''s Storybook" (195 TV Series .... Host/Narrator/Occasional Lead Player (1958-59)

... aka "Shirley Temple Show, The" (1960) (new title)

# Kiss for Corliss, A (1949) .... Corliss Archer

... aka Almost a Bride (1949) (USA: reissue title)

# Story of Seabiscuit, The (1949) .... Margaret O''''Hara/Knowles

... aka Pride of Kentucky (1949) (UK)

# Adventure in Baltimore (1949) .... Dinah Sheldon

... aka Bachelor Bait (1949) (UK)

# Mr. Belvedere Goes to College (1949) .... Ellen Baker

# Fort Apache (194 .... Philadelphia Thursday

... aka War Party (194

# That Hagen Girl (1947) .... Mary Hagen

# Bachelor and the Bobby-Soxer, The (1947) .... Susan

... aka Bachelor Knight (1947) (UK)

# Honeymoon (1947) .... Barbara Olmstead

... aka Two Men and a Girl (1947) (UK)

# Kiss and Tell (1945) .... Corliss Archer

# I''''ll Be Seeing You (1945) .... Barbara Marshall

# Since You Went Away (1944) .... Bridget ''''Brig'''' Hilton

# Miss Annie Rooney (1942) .... Annie Rooney

# Kathleen (1941) .... Kathleen Davis

# Young People (1940) .... Wendy Ballantine

# Blue Bird, The (1940) .... Mytyl

# Susannah of the Mounties (1939) .... Susannah Sheldon

# Little Princess, The (1939) .... Sara Crewe

# Just Around the Corner (193 .... Penny Hale

# Little Miss Broadway (193 .... Betsy Brown/Shea

# Rebecca of Sunnybrook Farm (193 .... Rebecca Winstead

# Heidi (1937) .... Heidi

# Wee Willie Winkie (1937) .... Priscilla Williams

# Stowaway (1936) .... Barbara Stewart aka Ching-Ching

# Captain January (1936) .... Star

# Dimples (1936) .... Sylvia Dolores Appleby aka ''''Dimples''''

# Poor Little Rich Girl (1936) .... Barbara Barry

# Littlest Rebel, The (1935) .... Virginia Cary

# Curly Top (1935) .... Elizabeth Blair

# Our Little Girl (1935) .... Molly Middleton

# Little Colonel, The (1935) .... Miss Lloyd Shermon

# Managed Money (1934) .... Mary Lou

# Bright Eyes (1934) .... Shirley Blake

# Now and Forever (1934) .... Penelope Day

# Baby Take a Bow (1934) .... Shirley Ellison

# Now I''''ll Tell (1934) .... Mary Doran

... aka Now I''''ll Tell You (1934)

... aka When New York Sleeps (1934) (UK)

# Little Miss Marker (1934) .... Marthy Jane, Little Miss Marker

... aka Girl in Pawn, The (1934) (UK)

# Change of Heart (1934) .... Shirley, Girl on Airplane

# Stand Up and Cheer! (1934) .... Shirley Dugan

# Mandalay (1934) (scenes deleted) .... Betty Shaw

# Carolina (1934) (uncredited) .... Joan Connelly

... aka House of Connelly (1934) (UK)

# Pardon My Pups (1934) .... Mary Lou Rogers

# As the Earth Turns (1933) .... Child

# To the Last Man (1933) (uncredited) .... Mary Stanley

... aka Law of Vengeance (1950) (USA: reissue title)

# Dora''''s Dunking Doughnuts (1933) .... Shirley

# Out All Night (1933) (as Shirley Jane Temple) .... Child

# Glad Rags to Riches (1932) .... Nell/La Belle Diaperina

# Kid ''''in'''' Africa (1932) .... Madame Cradlebait

# Kid in Hollywood (1932) .... Morelegs Sweettrick

# Kid''''s Last Fight, The (1932) .... Shirley

# Kid''''s Last Stand (1932) .... Girl

# Merrily Yours (1932) .... Mary Lou Rogers

# Pie Covered Wagon (1932) .... Shirley

# Polly Tix in Washington (1932) .... Polly Tix

# War Babies (1932) .... Charmaine

... aka What Price Gloria? (1932) (USA)

# What''''s to Do? (1932) .... Mary Lou Rogers

# Red-Haired Alibi, The (1932) .... Gloria Shelton

# Runt Page (1932) (uncredited) .... Cameo appearance

Редактирано от - pocka на 01/6/2004 г/ 04:44:31

kombat #5 Сибила, мнението ми за Тарантино напълно се покрива с твоето. Никога не ми е бил интересен. Даже и в хитовете му филми винаги съм усещал липсата на лекота в играта, задължителна за истинския творец.

Не може да му се отрече че пред камерата е много по-интерeсен отколкото като филммейкър. На интервюта умее да се прави на маймуна. От цялото му присъствие лично аз ще запомня начина по който се почеса веднъж по носа - пусна си ръката откъм гърба, над темето...Надявах се че ще си размърда и ушите, ама не...

pocka
pocka
pocka
kombat #5 Коя е тази актриса?

dumb ass foreigner тая "актриса"е къде по-популярна от тарантино.и хич не се е правила на маймуна.не само като Луси.само дето човек трябва да е в напреднала възраст за да я оцени.

тия в Кан са деградирали също-наградиха тарантино.головодняци.

kombat #5 Дъмби, доколкото разбрах и ти цениш Лусил Бал.

Аз я поставям изключително високо. Невероятен комедиен талант.

Мога да гледам сериите с нейно участие безброй много пъти и всеки път се смея като побъркан.

Прав си - тя е изключително популярна в Америка. Въпреки това харесва и на мен.

Значи е наистина велика. След като се харесва на всички, вкл. и на мен имам предвид.

Не знам дали е популярна в България. Някой да ме светне?!

dumb ass foreigner Комба,

незнам дали е популярна в бг.аз лично не я понасям.и всички други от този род.Шърлито по-горе, също.предполагам от възраст и мироглед.

като гледам по малко от филмите от този период ми се виждат толкова родни...

заменяш цилиндрите с каскети, шапките със забрадки...разлика никаква.

от по-старите гледах "Такси".Дени Де Вито ми харесва много.Кристофър Лойд, също.

kombat #5 Виж сега как нямаме сходство във вкусовете?!

Аз мисля че само един степ изпълнен по това момиченце (Шърли Темпъл) има поне 1000 пъти повече талант, пластика и артистизъм отколкото във всичките филми на джуджето де Вито.

Лусил Бал е извън сравнението разбира се. За нея е невъзможно да се правят сравнения.

Все едно да сравняваш Марлон Брандо или Мел Гибсън с мъжа на Ким Бейсингър.

Бе ти май харесваш Тарантино.

dumb ass foreigner знам ли, Комба...

Де Вито и Лойд за първи път съм гледал в "Полет над кукувиче гнездо".и двамата играха луди.за мен много добре.но след всички други комедий не могат да ми харесат като нищо друго освен като комедянти.за мен Де Вито е "тип-характер" актъор.в серяла "такси", "рутлес пипъл", "анадър пипълс мъни" си играе един и същ тип герой.за мен го играе доста добре.

не си падам по мюзикали и теб денс.

марлон брандо е много над мел за мен.

виж бившия съпруг на ким го слагам над джон уейн, арнолд и чарлтън хестън.може би защото не съм американец.

тарантино си го харесвам.не съм гледал бил-няма време.от клиповете по телевизията мисля, че е по-слаб от досегашните му филми.всеки творец се e спъвал по творческия си път...

ФЪРКАТИЧКО ВСИЧКО ТЕЧЕ

Тече, всичко тече -

времето няма бряг

и ни влече - няма как.

И тъй всяко момче,

всъщност е бъдещ мъж -

поет или моряк.

Всеки малък мъж мечтае

миг поне да е силен и сам.

А моретата да са до колене -

дори на голям.

Растем и пак ще растем,

но заедно с теб -

приятел с теб съм днес

и утре, и до край -

въпрос на мъжка чест,

не на игра.

А морякът иска да е

капитан, смел капитан.

Капитанът иска да е

Магелан - поне Магелан.

Растем и пак ще растем,

но заедно с теб -

приятел с теб съм днес

и утре, и до край -

въпрос на мъжка чест,

не на игра.

Честит празник на децата !

Анонимен972
Дъмби, не им вервай, бе брато. Той комбатката преди нема и половин година се пенявеше, че следващият президент ще се казвал Уесли Кларк. Ама му излезе крив макарона. И от кино толкова разбира. Кво да правиш - поколенчески особености. Пък най-подире, ний да не сме интиликтуалки...

Kill Bill e страхотен - и двете части. Тарантино е правил до сега само култови филми. Да ги изреждаме ли? Единственото, което смущава е, че се забърка в калташкото жури в Кан с политическите игрички. Надявам се да му мине. Ама и той от Мирамакс хляб яде, кво да правиш.

***

Other People''s Money

Навремето като го гледах все си спомнях за полупроводниците и целите проводници.

***

Ruthless People

Sam Stone: Time out! I believe this is a joke pal and you''re it! The last time we spoke you said my wife would be in the morgue if I didn''t pay. Well, I didn''t pay and just today I was at the morgue and she wasn''t there. You lied to me! You know what I think?

***

Ей, тва простотията ногу ма е нагазила, ще знаеш. Ама не е само мен, де.

Глей тая вечер един голем актьор как беше подкарал треньора на Минесота.

Ама бихме, де!

Minnesota Timberwolves coach Flip Saunders (R) pushes actor and Los Angeles Lakers fan Jack Nicholson back into his seat during Game 6 of their NBA Western Finals best-of-seven series in Los Angeles May 31, 2004. Nicholson was complaining about the officiating. REUTERS/Mike Blake

dumb ass foreigner за проводници и полупроводници-карам по памет и /да ма прощавате/в превод:

какъв екипаж имам...17 адвоката- платени на час!!!и я докарахте до там-в тъй наречения свободен свят, в туй наречения свободен пазар, да не мога да купя акции на една шибана фирма, дето всеки шибан педерас може да купи.браво!

вие съсипвате капитализма.докато всички други си цицат от него, вие му ебавате майката.знаете ли какво става като на капитализма му се ебе майката?комунистите се завръщат.не се лъжете-те се крият в храстите и чакат удобния момент.обаче това не е толкова лошо.първата работа на комитата като дойдат на власт е да застрелят всички адвокати!!!!и ако те пропуснат някой, аз ще го застрелям!!!

лоренс гарфилд-/дени де вито/

Анонимен974
Добра памет, Дъмб!
Haasan ot Haamburg975
Brian De Palma - няколко готини мувита дето секи уважавващ се киноман трябва да е гледал na chichko De Palma.

1/ Carrie- Sissy Spacek

2/Dressed to kill- Michael Caine

3/Scarface- Al Pacino

4/Body Double-Mellanie Griffith

5/The Untouchables- Kevin Costner

6/Casualties of War- Sean Penn

Haasan ot Haamburg976
Дани Де Вито е готин, но само като суппортинг актйор. Същото се отнася И за ДЖо Пеши.

Главна роля, забравете, скука граничеща с провал.

Това за комитата в шубраците го запомних, но само това И Грегори Пек.

*Мони*
Julia Roberts ( очаква близнаци в началото на следващата година!) erwartet Zwillinge

Los Angeles - Hollywood-Schauspielerin Julia Roberts ist nach US-Medienberichten das erste Mal schwanger - und erwartet Zwillinge. Die Magazin „People“ berichtete unter Berufung auf Roberts Sprecherin Marcy Engelman, die Kinder sollten Anfang des kommenden Jahres zur Welt kommen. Das Magazin „Star“ will sogar erfahren haben, dass es sich um einen Jungen und einen Mä dchen handelt. Roberts hatte im Juli 2002 den Kameramann Daniel Moder geheiratet.

01.06.2004

Клио Здравейте всички,

Лелеее, на какво сте ми направили любимия Тарантино! Че може ли тъй...

Сиби, Kill Bill 2 не съм гледала, не мога нищо да кажа (нямаме свестен бейби-сит в момента и само се облизвам пред афишите, но киноманията ми не стига дотам, че да ида да го гледам сама...), но "Криминале" и "Джаки Браун" са сред филмите, които най-много са ме изкефили някога изобщо. Глътка свеж въздух на фона на почти повсеместната липса на фантазия... тъй че бих му простила дори и някое "опущение" Дано като доплувам до София, да го въртят още.

Вчера обаче гледах нещо от друг мой любимец - Алмодовар (какво ли пък ще ми се изсипе на главата сега ) и направо не мога да дойда на себе си. Не последния му филм, за жалост, а предпоследния - "Говори с нея". Страшно ми хареса. Ами само той може да направи нещо такова, това е.

Светльо и Комбат, добре дошли в темата. Срам не срам, актрисата, за която говорите, знам само по име

Мони, аз пък научих, че Джина Дейвис родила тези дни близнаци... на 48 години!!! Лелеее, майка-героиня! Много си я харесвам. Я чакай да си пусна снимчица...

Клио Забравих да си пусна кино-поздрава за децата...

И да благодаря на Роска, че ми е пратила тук детето-чудо Шърли

http://www.cult.bg/ind_kino_prem_full.php? id=2489Здравейте, всички!

Натиснете тук

"Лист отбрулен" го даваха сутринта по БНТ.

Много ми хареса. Не е точно така, както го описват, но за малкия бюджет, актьорите си играха перфектно ролите, а сценарият ми се стори невероятен и много истински.

Имаше много цветущи българизми и с колежките си умряхме от смях. Тъжен край, за жалост.

В началото си рекох, че ще да е нещо загубено, но Иван Бърнев съм го гледала на живо и много си го харесвам. Да не говорим за Мария Каварджикова, Васил Михайлов и Цветана Манева.

Комбат, От Тарантино ми се гади само като го видя.

Клио, днес е рождения ден и на Мерилин.Нямам нищо да пусна.

Приятна вечер!

kombat #5 Клио, темата ти е от тези, без които не може.

И аз имах преди време идея да отворя, но се отказах.

Аз мразя киното. Ама то и Марлон Брандо каза че го мрази.

Аз харесвам Марлон Брандо не толкова заради "Трамвай Желание" и "Кръстникът", а заради няколко интервюта които съм му чел.

Там казва неща дето аз все едно съм ги казал.

За Лусил Бал може да пусна нещичко като съм айляк и на кеф.

Но ако си спомняш онази сцена в "Хубава Жена" дето Джулия Робъртс в хотела лежеше на пода, гледаше стари филми и се смееше бездарно и пресилено?!...Е, тя гледаше Лусил Бал.

***

Дъмби, тоя монолог на Де Вито и аз съм го запомнил. Той има няколко хватки дето ги прави добре, не отричам.

Но както казва Хаасан - добър е за съпортващ. Въпреки че му дават само главни роли.

ФЪРКАТИЧКО Клио, за празника на детето един поздрав от мен с филм, който знем харесват.

Клио, много работа и при мен тези дни , та нямам много време за нещо ново .

Но...до скоро...

ФЪРКАТИЧКО Сега прочетох Тая-рождения ден на Мерилин Монро.

Ето я с Джеймз Дийн .

Иван Иванов след първите му изяви в киното, беше оприличен на българският му събрат.

Silver birch Ааааааа, Комбат, недей така! Бездарно се смеела Джулия Робъртс - не съм съгласна никак с теб - много секси смях има даже хубавата жена. Не бъди толкова критичен де! Сега като подкарахте Тарантино, Хубавата жена и идва ред на Алмодовар да падне под гилотината.

Я и аз да завъртя една бърза кинолента!

ХУБАВА ЖЕНА

Клио, Фър, Тя, Мони

kombat #5 Silver Birch, да ме прощаваш но нищо не разбираш от жени.

Джулия Робъртс е доказателство как Холивуд може да направи от един киликандзер с голяма уста и дълги крака красива жена. И най-важното - да накара милиони да вярват в това.

Предполагам че митът за красотата и се е родил след някой пиянски бас на продюсъри с нестандартно чувство за хумор. Със същия успех можеха да направят "хубава жена" от Дани де Вито. Ич даже не се шегувам - не са рекли, не са го направили.

Като изключим тоталната липса на талант, Джулия Робъртс няма нито една правилна черта на физиономията си. Второ - гърбава е и не може да ходи. А да не продължавам...

Хубава жена е Мерилин Монро. Хубава жена е оная актриса дето игра в Кинг Конг, на Сам Шепърд жена му. Джина Дейвис и Сюзън Сарандън са хубави жени.

Ама тоя тромав киликандзер!...Ти още малко ще ми кажеш че и Никол Кидман е хубава...

pocka Комбате, на вкус и цвет товарищи нет. Верно казват, че за мъртви или нищо или само хубаво се говори, Та" хубавото"което мога да кажа за Мерлин Монро, е че до ден днешен се чудя за какво превъзнасят тази абсолютна бездарница с дебилска "красота".Единственото и достижение в световното кино е вдигнатата и рокля над охладителната система на метрото. Останалото е zero , zilch, big nothing. . За Джина Деивис съм съгласна, а Сузан Сарандон е талантлива. The pretty woman is a pretty woman. :
Nullus987
Kombat, тъкмо се бях приготвил да те критикувам яко -- и ти взе че пусна нещо нормално: за Джулия. ~~Точно!

Кой казваше че му се повръща от гения Тарантино? [Намерих го: Тя]. На мене също ----------->

особено след ЦЕЛУВКАТА!!

Кой пък обича ЛУСИЛ? Любителите на чалгата, вероятно?

Аз съм гледал от скука >> стотици серии. Затова я намразих и оня, дебелия кубинец, мъжа и. Особено изкуствения смях, това беше норма. Не мислех че някога ще го сменят..., като комунизма беше: вечен!

Ама повтаряш постоянно грешно -- ясно си млада, макар да казваш че живееш в Америка *** Бол, Бол, Бол са казва..., идиотката.

--Топка.

kombat #5 Виж кво, Нулус,

Аз ти говоря за таланта на Лусил Бал (така съм чувал да и произнася името дъщеря и, иначе и аз и виках Бол) - ти ми разправяш за мъжа и и изкуствения смях.

Тук има младежи, дето смятат че неми филми харесват само хора със старомоден вкус и над 70 годишни. Не смятам че трябва да влизам в дебати с тях.

Иначе що не си понасял сериите дето си ги гледал в ранните години на емигрантството ти - причините може да са различни. Включително и тази че може да не си знаел езика в достатъчна степен.

И това в никакъв случай не намалява изключителния и талант.

Това с немите филми е само пример. Да не вземеш да помислиш че Ай лав Луси е нямо шоу?!

Редактирано от - kombat #5 на 02/6/2004 г/ 05:34:01

Нуллус989
"Да не вземеш да помислиш че Ай лав Луси е нямо шоу?!"

..

Ка''щяло? Щом казваш че не е, трябва да ти вярвам. ~~Значи, нещо съм се заблудил; трябва да е било някое друго шоу, или съвсем друг филм. Руснаците нямаха ли нещо подобно.

:

Е, добре: защо тогава ни напусна Поповски?

Haasan ot Haamburg990
Te vi hubava zhena bre, stiga se karahte

kombat #5 Нещо става скучно тук. Никой не говори за кино - всеки си пуска картичка на идолите.

Някои даже цитират любими филмови монолози.

Ми поне Клио да се обърне към Холивуд да спонсорират страницата, що ли?!

Иначе на мен като ми кажат "кино" - и се сещам за Антониони, дето веднъж трябвало да снима джунглата. Отишъл с екипа в джунглата, огледали "снимачната площадка" и той заявил че не му харесва цвета на джунглата - бил много некинематографичен.

В резултат пребоядисали лияните и всичко наоколо ярък кинематографично-зелен цвят..

***

Нулус, ако имаш да казваш нещо за Поповски - има си тема. Или на теб амплоато ти е да подхвърляш реплики зад кадър?

Клио Комбат, а твоето амплоа не е ли развенчаването на идоли В спора за красивите жени не се включвам, в киното са ми по-интересни просто различните. И защо да е скучно, най-сетне се получи размяна на реплики, жив разговор - аз така си представях темата, но друго стана.

Разпалихте ми любопитството с тази Лусил Бал (или Бол). Върти ми се в главата, че я споменаваха в един приятен филм - Hanging up, някой може да го е гледал. Мег Раян, Лиса Кудроу и Даян Кийтън играят три сестри, събрани около умиращия си баща (Walter Mattau, той е истинското съкровище на филма, мисля последния му). Та там Мег Раян непрекъснато го питаше за името на някаква "bland actress from the 50''s"... а като се оказа, че има предвид тази Лусил, той я нахока страхотно заради това определение... Но може и да се лъжа...

Фър, Silver birch, Роска, Хасан - благодаря ви Nullus, приветствам те в темата

Приятен ден на всички!

Haasan ot Haamburg993
След като споменах какво си заслужава да се гледа от Сам Пекимпа И Браян Де Палма, сега е ред на чичко Роман Полански:

Bitter Moon

Chinatown

The Ninth Gate

The Pianist

Ех тоз Бигор рече да се гледат И режисйорите!!!

X-TEEN A тоо филм гледале ле сте го

Клио X-teen

А "оня" филм няма да ида да го гледам, защото ми е ясен и без да съм го видяла. Катастрофични кадри, ужасии и двама-трима смелчаци, дето спасяват света.

От тая категория особена слабост са ми филмите за самолетни катастрофи, в които 10-годишно момче успява да приземи самолета под вещото ръководство на главния герой, който му диктува от контролната кула.

X-TEEN Филмите с катаКЛИЗМИ бяха на мода преди 5 год. Направо ми идва да колабира-м от такива недоносени филмчета.

Има един куп български ФИЛМИ (а не US пръцока) дето може да се гледат и намерят в Интернет- http: //bghub.eu.org/bgmdb.html

Други филми дето са ми харесали:

Бягай Лола бягай (немски)

Града на бог (бразилски)

Деветата царица (аржентински)

Рани (сръбски)

и др.

цъфте

След утрешния ден

THE DAY AFTER TOMORROW

CENTROPOLIS ENTERTAINMENT/LIONS GATE/MARK GORDON COMPANY

TWENTIETH CENTURY FOX

САЩ

В Денят на независимостта Роланд Емерих ни показа как извънземни искат да унищожат Земята. Сега, в новия филм След утрешния ден “врагът” е с още по-разрушителна сила - това е самата природа. “Това е епичен разказ за оцеляване и героизъм с неспирен екшън и грандиозни специални ефекти”, казва продуцентът Марк Гордън. “Този филм определено предлага шокиращата визия, която публиката очаква от Роланд Емерих”.

Градушка с размерите на грейпфрут се изсипва над Токио, ураган с рекордна сила удря Хаваите, страхотна снежна буря се завихря над Ню Делхи, съсипваща серия от торнада опустошава Лос Анжелис; температурата преминава от непоносима жега до адски студ само за един ден. В този изключително зрелищен филм, една внезапна промяна в климата предизвиква катастрофални последици за цялата планета.Тази история е и предупреждение какво може да се случи, ако продължаваме да предизвикваме Майката Природа.

si

цъфте

Режисьор Роланд Емерих

Сценарий Роланд Емерих и Джефри Нахманов

Продуценти Стефани Джърман, Уте Емерих, Кели Ван Хорн, Марк Гордън, Роланд Емерих

Други Оператор: Юели Стайгър; Монтаж: Дейвид Бренър; Музика: Харалд Клосър; Художник: Бари Чъсид

В ролите Денис Куейд, Джейк Гиленхал, Иън Холм, Еми Росъм, Села Уорд

si

цъфте

СЛЕД УТРЕШНИЯ ДЕН

ИНФОРМАЦИЯ ЗА ПРОДУКЦИЯТА

Възможно ли е да се окаже, че Земята е на прага на нова Ледена епоха?

Това е въпросът, който преследва климатолога Джак Хол (Денис Куейд). Изследванията на Хол сочат, че глобалното затопляне ще предизвика внезапна и катастрофална промяна в климата на планетата. Проучванията чрез сондиране на леденото покритие на Антактида показват, че това се е случило преди 10 000 години. И сега той предупреждава официалните власти, че може да се случи отново, ако не се предприемат бързи мерки. Но неговото предупреждение идва твърде късно.

Всичко започва, когато Хол става свидетел на откъсването на парче с размерите на щата Род Айланд от леденото покритие на Антарктида. Следва поредица от опустошителни климатични събития по цялото земно кълбо: градушка с размерите на грейпфрут се изсипва над Токио, ураган с рекордна сила удря Хаваите; снеговалежи в Ню Делхи и след това съсипваща серия от торнада опустошава Лос Анжелис.

Телефонно обаждане от колега в Шотландия, професор Рапсън (Иън Холм), потвърждава най-лошите опасения на Джак: тези необичайно интензивни климатични явления са симптоми за мащабна глобална промяна. Топенето на полярните шапки е вкарало твърде много прясна вода в океаните и е нарушило факторите, които стабилизират нашата климатична система. Глобалното затопляне е подтикнало планетата към ръба на нова Ледена епоха. И всичко това ще се случи след една глобална супер буря.

Докато Джак предупреждава Белия дом за надвисналата климатична промяна, неговият 17-годишен син Сам (Джейк Гиленхал) се оказва в капан в Ню Йорк, където заедно със свои приятели е участвал в училищно научно състезание. Сега трябва да се справи със съсипващо наводнение и рязко падане на температурите в Манхатън. Намерил убежище в сградата на Манхатънската обществена библиотека, Сам успява да се свърже с баща си по телефона. Джак има време само за едно кратко предупреждение: стойте вътре на всяка цена.

Със започването на мащабна пълна евакуация на юг, Джак се отправя на север към Ню Йорк, за да спаси Сам. Но дори и Джак не е подготвен за това, което ще се случи – на него, на сина му, и на планетата му.

В ДЕНЯТ НА НЕЗАВИСИМОСТТА Роланд Емерих ни показа как извънземни едва не унищожават Земята. Сега, в СЛЕД УТРЕШНИЯ ДЕН “врагът” е с още по-разрушителна сила - това е самата природа.

“Това е епичен разказ за оцеляване и героизъм с неспирен екшън и грандиозни специални ефекти”, казва продуцентът Марк Гордън. “Този филм определено предлага шокиращата визия, която публиката очаква от Роланд Емерих”.

Въпреки че характерната за филмите на Емерих зрелищност е неразделна част от разказа, той казва, че филмът не е лишен от човешки елемент. “Няма значение колко са грандиозни ефектите”, казва Емерих, “в основата си филмът е човешка драма. Образите на бащата и сина, в изпълнението на Денис Куейд и Джейк Гиленхал, са уязвими, противоречиви и любящи. Това прави тяхната борба с невероятната сила на природата толкова вълнуваща. Това е универсалната борба на Човека срещу Природата. Това е оцеляването, въпреки всички обстоятелства. Най-после, това е триумфът на човешкия дух”.

“В основата си, това е драма за обикновени хора, които трябва да се борят при необикновени обстоятелства”, казва съсценаристът Джефри Нахманов. “Става дума за опита на едно семейство да оцелее въпреки екологичната катастрофа. Всеки от тях трябва да надхвърли възможностите си. Младият трябва да стане водач; интересуващият се само от работата си баща, трябва да жертва всичко, за да спаси сина си; а майката – да рискува собствения си живот, заради този на малко момче. Това е история за любовта, страданието и вечната борба на човека за оцеляване.”

“Тази история е и предупреждение какво може да се случи, ако продължаваме да предизвикваме Майката Природа”.

Блокбастерът на Twentieth Century Fox от 1996 г. ДЕНЯТ НА НЕЗАВИСИМОСТТА е чиста научна фантастика; той не е базиран на научна теория, че нахлуването на извънземни е неизбежно. Но сценарият, който предлага СЛЕД УТРЕШНИЯ ДЕН, е свързан с действителната загриженост за състоянието на планетата. “Ние ускорихме периода, в който може да настъпи Ледената епоха, за да увеличим драматизма”, казва Марк Гордън, “но теорията, че глобалното затопляне може да причини рязка промяна на климата, привлича вниманието на много учени. Никой не знае със сигурност до какво ще доведе повишаващото се в резултат на човешката дейност съдържание на въглероден двуокис в атмосферата, но някои експерти говорят за този процес като за ‘най-мащабният неконтролиран научен експеримент в историята’.”

Наречето го ирония на съдбата или съвпадение, но по време на създаването на филма поредица от екстремни климатични събития по цял свят добавя още доказателства, че промятана на климата вече е започнала.

През юли 2002 г., по време на пред-продукцията, смъртоносна градушка удря Централен Китай. Ледените зърна с размери на яйце убиват 25 души и причиняват тежки рани в главите на стотици. Бурята изкоренява дървета, смачква автомобили, причинява повреди в електрическата мрежа и разрушава сгради в северната част на провинция Хенан.

Следващия месец, части от Европа са опустошени от така наречените “Наводнения на века”. За почти три седмици, поройни дъждове съсипват цели региони, наводняват системата от тунели на Лондонското метро, унищожават лозя и маслинови насаждения в Северна Италия и прогонват всички туристи от руското крайбрежие на Черно море. Не по-малко от 100 души се удавят, а десетки хиляди са евакуирани.

През ноември, само три дни след началото на снимките в Монреал, лошото време и опустошителни торнада връхлетяват Съединените щати. Само в един ден 75 торнада убиват общо 36 души и причиняват разрушения в тринадесет щата. Допълнително продукцията, в продължение на 4 месеца, е подложена на изпитание от най-студената зима в Монреал, откакто се правят измервания, като дневните температури на моменти падат под –25 градуса.

В един дори още по-мистериозен пример в стил “животът имитира изкуството”, ледникът Larsen B в Антарктида се откъсна в морето през март 2002 г., няколко седмици след като Емерих и Нахманов описват същия случай в сценария. “По това време се шегувахме, че трябва да снимаме по-бързо, ако не искаме да се окаже, че сме направили документален филм”. казва Емерих.

С наличието на тези климатични явления по време на планирането и снимките на филма, Емерих, Гордън и Нахманов разбират, че в действителност СЛЕД УТРЕШНИЯ ДЕН ще отразява съвременните научни схващания относно глобалното затопляне и възможните му последици.

“В сърцевината на всеки филм за разрушителни природни явления винаги има някакъв факт, нещо реално, за което да се хване публиката”. казва Емерих. “Това, което вече знаехме за глобалното затопляне и промяната на климата, ни осигури достатъчна фактическа база за филма и директно повиши достоверността на героите и света, който създадохме за тях”.

“Филмът се отдалечава най-радикално от науката по отношение на скоростта, с която се развиват събитията”, казва Гордън. “Когато учените говорят за ‘рязка’ климатична промяна, те имат предвид между 5 и 10 години, а не няколко седмици. Нашата цел никога не е била да бъдем научно достоверни в двучасов филм. Ние искахме да направим фантастичен летен филм – и само може би – да дадем на хората освен забавление и малко просвещение”.

И още едно съвпадение, през февруари 2004 г. Пентагонът издава предупредителен доклад относно рисковете за националната сигурност, породени от глобалните климатични промени. Докладът гледа сериозно на вероятността от бърза и катастрофална промяна във времето, причинена от глобалното затопляне; накратко – измисленият сюжет на СЛЕД УТРЕШНИЯ ДЕН може би не е толкова измислен.

Климатични промени. Топене на ледените полярни шапки. Ледена епоха. “Супер-заледяване”. Според Денис Куейд, тези думи описват времето в и извън студията в Монреал, където през зимата на 2002-03 в продължение на пет месеца е базирана продукцията.

“Беше студено навсякъде”. казва Куейд, който изпълнява ролята на климатолога Джак Хол. “Беше студено в студиото, беше студено извън студиото, беше студено през деня и адски студено през нощта. Стояхме в Монреал от ноември до април по време на най-студената зима, откакто там мерят температурите и снимахме голям филм за следващата убийствено Ледена епоха. Не можехме да избягаме от нея. Принудихме се да се разпознаваме един друг не по физиономиите, а по цветовете на анораците.”

“По време на снимките, ако не се влачехме в някоя виелица”. казва Куейд, “то се вледенявахме под пороен дъжд/ градушка/ ураган или каквото там се случваше на другата снимачна площадка. Всеки, който досега не е бил фен на синоптичния канал по телевизията, след този филм със сигурност ще стане, защото там има всичко. Всяко катастрофално климатично явление по цялото земно кълбо в нонстоп глобален метеорологичен катаклизъм”.

От думите на Куейд можете да се досетите, че създаването на СЛЕД УТРЕШНИЯ ДЕН представлявало цяла мрежа от предизвикателства, не само за кинематографистите, но и за Куейд и останалите актьори.

“Предизвикателство е слабо казано”. казва Куейд със смях. “По-скоро беше въпрос на оцеляване. През цялото време се опитвахме да оцелеем, докато снимаме филм за оцеляването. Участвал съм и в други филми със специални ефекти, но никога с толкова големи като в този. Те си бяха отделно предизвикателство, което актьорите трябваше да преодолеят. Бяхме облечени в пет или шест слоя полар, когато започваха да духат срещу нас изкуствен сняг от огромни вентилатори с 120 км/ч. Снегът ти влиза в устата, носа и в защитните очила и нищо не се вижда. “

“На моменти ставаше съвсем сюрреалистично. Но това е точно този тип летен филм, който аз искам да гледам… страхотна история, страхотни ефекти, страхотно послание… затова за мен да участвам в този филм беше страхотно”.

“Трябва да призная, че като актьор за мен беше малко странно да снимам този филм”. казва Джейк Гиленхал, “но странно в добрия смисъл. Всеки актьор ясно съзнава, че в такъв филм той играе малка “роля” в огромното ‘цяло’. Едно от най-интересните за мен неща беше, че прекарах 6 месеца в снимки, без да имам представа какво точно става, защото голямата част от филма се прави без мен или останалите актьори или ще бъда завършена по време на постпродукцията. Положението ми е почти като това на останалите зрители, защото и аз като тях не знама какво става. Затова ще ми е много забавно да седна на тъмно в киното и да видя какво се е получило”.

Също като Куейд, на Гиленхал му се наложило да изтърпи голям студ в ролята на Сам Хол, обикновен тийнейджър, превърнал се в млад герой.

“За първи път се снимам в такъв филм, затова знаех, че трябва да съм подготвен за различни изненади”, казва Гиленхал. “Знаех само, че щом съм решил да се снимам в такъв филм, то най-добре режисьор да е Роланд Емерих. Той е гений в тази област и напълно разбира природата на този тип кино.”

Гиленхал, заедно с Еми Росъм, Анджей Смит и Остин Никълс, трябвало да изтърпят изтощителния епизод с наводнинието в Ню Йорк, заснет в гигантски воден резервоар, изграден в огромното монреалско депо за техническа подръжка и ремонт на влакове. За две седмици актьорите, заедно със стотици статисти, били подложени на бурен вятър и пороен дъжд на една “улица” в Манхатън, потопена под метър и половина вода.

“Чувствахме се така, сякаш две седмици по цял ден играем водна аеробика с мокри вълнени дрехи”. казва Росъм, която е в ролята на умната и красива студентка Лаура. “Представете си да тичаш напред и назад по улицата, нагоре-надолу по стълбите на библиотеката, покрити с метър и половина вода. Наистина беше неописуемо преживяване – едновременно горещо и студено, лепкаво и хлъзгаво, ветровито и мокро подводно изтезание. И едно от най-забавните неща, които съм правила досега в живота си”.

Сред актьорите, на които не се наложило да се снимат в големите водни епизоди, била Села Уорд, която като д-р Люси Хол, съпруга на Джак и майка на Сам, стои в болницата и спасява пациентите по време на бурята.

“Освен, че обикнах ролята на Люси”, казва Уорд, “мисля, че зад всички тези големи ефекти има много чудесни послания. Според мен филмът говори за единството на семейството и колко е важно всички в едно семейство да останат заедно.”

“Разбира се, не можем да пропуснем и екологичното послание или предупреждение”. казва Уорд. “Въпреки че филмът е драматизиран и някои явления са преувеличени за драматургични цели, фактическата основа е доста солидна: ако не се погрижим за нашата планета скоро и тя няма да може да се грижи за нас. Това е сериозно предупреждение и според мен всеки, който е гледал филма, по пътя към дома ще си мисли ‘Ох… слава богу, че това беше само филм”.

Трудната задача да представи, създаде, изгради и пресъздаде визията на Роланд Емерих се паднала на художника на продукцията Бари Чъсид, отговорника за визуалните ефекти Карин Гулекас, награденият с Оскар® супервайзър на специалните ефекти Нийл Корбулд и съответните им екипи от декоратори, майстори, работници и техници. Ръководителите и на трите отдела са работили и преди с Емерих.

“В този филм”, казва Чъсид, “имаме градушка в Токио, урагани на Хаваите, торнада в Лос Анджелис, наводнения в Манхатън и заледяване на Източното крайбрежие. Виждаме Шотландия, Мексико, Ню Делхи, дори извънземното пространство. Това е огромен диапазон от снимачни площадки – от малкия интериор на хеликоптер, през зимна сцена в Ню Делхи, до петнайсетте хиляди квадратни фута на Манхатънската общинска библиотека.”

“Беше ни по-лесно да работим с Роланд, в смисъл, че знаем какво харесва и какво не, а в работата по СЛЕД УТРЕШНИЯ ДЕН имаше толкова много сложни задачи, че понякога самите ние се изумявахме от това колко далеч сме стигнали”.

След завършването на снимките в Лос Анджелис, Ню Йорк и Вашингтон на 7 ноември 2002 г. снимките продължили в Монреал. През първите пет седмици от снимачния график били направени много от интериорните и външни снимки в и около Монреал, включително и епизодът със снеговалежа в Ню Делхи.

Чъсид и хората му превърнали един с нищо незабележителен квартал на север от центъра на Монреал, в оживен, пъстър, и дори изпълнен с характерните му аромати пазар в Ню Делхи. Мястото било претъпкано с продукти, рикши и автомобили, докарани от Индия специално за този епизод. Дизайнерката на костюмите Рене Ейприл облякла над 1 000 сатисти в индийски носии, а задачата на отдела на Нийл Корбулд за специални (физически) ефекти била да осигури пухкавия сняг.

Две от най-големите постижения на Чъсид били интериора и екстериора на Манхатънската обществена бибилиотека (общо 50 000 квадратни фута) и замръзнал руски товарен кораб, който си пробива път по Пето авеню.

За екстериора на библиотеката, Чъсид създал улица “Манхатън”, която води до масивните каменни стъпала на библиотеката. Улицата и фасадата на библиотеката били изградени в огромния воден резервоар, използван за

епичния епизод с наводнението.

Чъсид създал дизайна на руския товарен кораб, който отговорникът по специалните ефекти Карин Гулекас вкарала в компютъра, за да може да добави към сцената необходимите компютърни ефекти. След това екипът на Чъсид построил в естествени размери част от кораба, а останалата част била добавена като компютърно изображение. “Бях много въодушевен от това, че ще строим част от кораба”, казва Чъсид, “а няма да го направим целия на компютъра, защото знаех, че така ще се получи наистина фантастичен декор”.

Карин Гулекас и нейният екип, както и екипът на базираната в Лос Анджелис компания за визуални ефекти Digital Domain, използвали различни технологии за създаването на визуалните ефекти.

“Използвахме фотореалистична софтуерна програма, наречена Terragen™, която всъщност прерастна в Дигитален Домейн”. казва Гулекас, “и ни помогна да създадем целия ландшафт на Антарктида. Ние използвахме също Lidar – това е удивителна технология за лазерно сканиране, която ни позволи да сканираме цели огромни сгради в Лос Анджелис и около 13 квартала в Ню Йорк с най-подробни детайли. Ние не сме строили никакви миниатюри на Ню Йорк. Благодарение на Lidar и базата данни за Ню Йорк от една компания, която се нарича Urban Data Solutions, ние фактически пресъздадохме цял град в компютъра”.

Отговорникът за специалните ефекти Нийл Корбулд казва, че Роланд Емерих бил постоянно загрижен за всеки епизод от филма, без значение дали става дума за виелица, градушка, наводнение или заледяване. “Ние опитвахме, без значение какво ще ни струва, да направим всичко – от градушка до наводнение или турбулентност в самолет – да изглежда толкова реалистично, че той да го хареса”. казва Корбулд.

За градушката (размерите на ледените парчета варират от грейпфрут до топка за боулинг) която удря Токио, Корбулд и неговият екип купили стотици блокове лед и оформили всяко отделно парче според необходимите размери. Те създали епизода с урагана в Кона, Хаваите с помощта на гигантски вентилатори, водни кули, свързани в сложна хидравлична система.

Но несъмнено, най-големият ефект във филма е откъсът с наводнението в Ню Йорк. Много специалисти от най-различни отдели работили за подготовката на този епизод – от еднометровата бетонна оградна конструкция, облепена с водонепропускаема материя, опасваща снимачната площадка, до напълването й с 250 000 галона затоплена и филтрирана вода. Допълнителен резервоар с още 150 000 галона вода бил разположен зад снимачната площадка. Десет разпръскващи дъжд водни кули били разположени високо над площадката. Те черпели филтрирана вода от два отделни резервоара и разпръсквали по 5000 галона в минута. За допълнителен ефект, на подвижни връзки били монтирани два гигантски V-8 вентилатора, така че да могат да се движат във всички посоки и да приближават без проблем максимално до снимания обект.

“Епизодът с наводнението беше всъщност комбинация от стари и нови технологии”. казва Корбулд, “и изцяло резултат на сътрудничество, в което участваха всички. Според мен, филмът стана невероятно зрелищен”.

Този жанр кино процъфтява от десетилетия, чрез земетресения, горящи небостъргачи, потъващи океански кораби – дори и излезли от контрол въртележки. Защо публиката обича катастрофичния жанр толкова много? Какво прави тези филми толкова привлекателни за толкова много хора?

“Всички обичат да гледат, дори и аз”. казва Денис Куейд. “Дали ще е пожар или влакова катастрофа, спираме и гледаме. За няколко кратки секунди се чудим, дали не е някой, когото познаваме… след това се чувстваме благодарни, че не е... а после се чудим ‘Какво бих направил аз в тази ситуация?’ Катастрофите – и по-точно филмите с катастрофи – събуждат много емоции.”

“Филмите за бедствия винаги са свързвани с човешките изживявания”. казва Джефри Нахманов. “Публиката обича да гледа как други хора реагират на бедата; някои със смелост, други с уплаха, а се намират и такива, които се опитват да извлекат лична изгода от ситуацията. Зрителите обичат да гледат това и да си представят, че са на мястото на героите”.

“Зрителите харесват визуалния разказ”. казва Марк Гордън. “Те обичат зрелището, екшъна и приключенията и особено обичат да гледат как страхотни герои се справят със страхотни ситуации. За два часа, те се превръщат в герой или жертва, в спасител или спасен. Те стават част от нещо, което може би никога няма да изпитат в живота си”.

“Това е плашещо и вълнуващо едновременно”, казва Роланд Емерих.

“И това е причината и аз да харесвам този тип филми”, казва Емерих. “И аз се чудя какво бих направил… дори когато съм по средата на работата над филм, не спирам да се питам ‘Как бих постъпил аз в тази ситуация?’ Това е предизвикателен въпрос и отговорът понякога съвсем не е лесен”.

цъфте

Официален сайт....Натиснете тук

цъфте

На всевъзможни места в интернет един коварен таймер отброява оставащите мигове до страшния утрешен ден - а именно денят, в който ще се случи "глобалната" премиера на най-новия филм за поредния свършек на света. Напрежението никак не е малко като за летен blockbuster (за какъвто е замислен), и вероятно ще причини последствия от много милиони долари. И то заслужено - апокалипсисът този път е толкова перфектно изфабрикуван и е с такива мащаби, че вече наистина не се знае на къде отива светът. Така че - купуваме всичко. Гледали сме всякакви катастрофи - нефункциониращи ядра, вулкани в центъра на цивилизацията, нападащи извънземни, разрушителни метеори. Но това, което сега ни е подготвил Роланд Емерих (режисирал и "Денят на независимостта", изглежда далеч по-страшно. Явно наистина сме прекалили и с дезодорантите, и с колите си, и с всичко. След 10 000 години търпение планетата Земя вече не може да ни издържа с нашия непоносим въглероден двуокис и е готова да ни демонстрира какво означава Ледена епоха номер две. Напоследък учените все повече ни тормозят с глобалното затопляне, с парниковия ефект, с последиците. Но ако те говорят за рязка климатична промяна, имайки предвид период от 5-10 години, то Емерих само малко е поускорил събитията. Шокова терапия, тоест. А Брус Уилис вече официално се отказа да ни спасява под какъвто и да било предлог.

Но пък нали това е само филм.

Слава Богу.

И какво толкова се случва? Един ледник се откъсва от Антарктида, започва да се разтапя в океана и за има-няма един ден планетата става необитаемо ледена. В Америка и по света вилнеят урагани, градушки (с размери от грейпфрут до боулинг топка!), торнада, снежни бури, наводнения (Статуята на свободата едва подава ръка над водата). Храбрият климатолог Джак Хол (Денис Куейд), който е предупреждавал за тези катаклизми, се опитва да направи нещо по човешките му силици и междувременно да спаси сина си. Но най-лошото започва на следващото утро...

Промяна на климата?!:

Със стартирането на продукцията подозрително започват да се случват страшни климатични инциденти - откъсва се ледникът Larsen B в Антарктида (през март 2002); смъртоносна градушка се изсипва над Централен Китай; т.нар. Наводнения на века заливат Северна Италия, Лондон, руското крайбрежие на Черно море; разрушителни торнада връхлитат Щатите.

Но, дишайте дълбоко - филмът не е документален.

Актьорските премеждия:

Точно за снимките, в Монреал започва най-студената зима, откакто се правят измервания - дневните температури падат до -25° С. В този кошмарен студ, актьорите се вледенявали с часове под метър и половина вода и трябвало да изтърпят възпроизведените градушки, виелици, поройни дъждове, вятър със скорост 120 км/ч. С други думи - трябвало да оцелеят. Почти като във филма.

Е, компютрите все още работят:

За щастие най-ужасното не се случва наистина, а е превърнато в зрелище от екипа по спец-ефектите. За целта целият остров Манхатън е сканиран дигитално, както и гигантски сгради в Ел Ей и около 13 квартала на Ню Йорк. Никой не си е играл да строи макети - нещо като най-хубавата част от света е създадена в компютъра. За да бъде после разрушена. Не наистина, но брутално.

[www.thedayaftertomorrow.com]

ФЪРКАТИЧКО Привет, Клио !

Привет на всички приятели киномани тук !

За лека нощ-кадри от "Междузвездни войни" на Джордж Лукас.

Филм, който много обичам , особено втората част на продължението.

Ще пиша тези дни, но сега само кадрите...

Редактирано от - ФЪРКАТИЧКО на 03/6/2004 г/ 23:20:04

Nullus1003
... "това е точно този тип летен филм, който аз искам да гледам… страхотна история, страхотни ефекти, страхотно послание… затова за мен да участвам в този филм беше страхотно”, казва Денис Куейд.

“Зрителите харесват визуалния разказ”. казва Марк Гордън.

--Как няма да ги харесват? Като има такива разказвачи!

Анонимен1004
х-ТЕЕН. ТОЗИ АДРЕС КОИТО ДАДЕ ЗА БГ ФИЛМИ Е ЕКСТРА , ДОКАТО ВЛЕЗЕШ В НЕГО. ВЛЕЗЕШ И ПОЛУЧАВАШ ЗАГЛАВИЯ НА ФИЛМИ И НАГРАДА ОТ ТОРБА С ВИРУСИ
Клио Цъфте, мерси за информацията, след като я прочетеш, не ти трябва да гледаш филма Между другото, 1000-ният постинг на темата е твой

X-teen, филмът "Бягай, Лола" беше наистина много силен.

Фър, ще чакам включване Аз самата ще съм все по-рядко тук, затиснаха ме изпити и какво ли още не.

Така че приятен уикенд и

засега!

ФЪРКАТИЧКО Привет, Клио !

Привет на приятелите-киномани.

Хаасане, от филмите на Роман Полански най ми харесва "Горчива луна".

Сега като търсех нещо за темата на Гурбет Гюро, попаднах вна една снимка "Ефектът на пеперудата". Не знаех откъде и какво значи.

След това разбрах, че е филм. Не знам, но ме заинтригува.

Някой гледал ли е такъв филм ?

Анонимен1007
ногу слабо фантазе по идеята от разказо на азимов (?)
ФЪРКАТИЧКО Благодаря ти ! Не си спомням да съм чела този разказ, но ясно - фантастика.

Затова ме грабна веднага.

Анонимен1009
малку излъгах - не е на азимов, а на бредбъри - a sound of thunder. баш класика
kombat #5 Починал е Нино Манфреди.

Не е тъжно че си отиват великите комици.

Тъжно е че не се раждат други велики.

ФЪРКАТИЧКО Благодаря пак, ано. Може и да съм го чела, но не си го спомням.

Намерих линк за разказа . Натиснете тук

И за филма по този разказ , от тази година на режисьора Peter Hyams

-