dumb ass foreigner рекох да си отворя тема.

естествено свобода на словото и приложния материял.

правила:без детска порнография.запазвам си правото да трия и да не давам обяснения.

тъй като имам доста разностранни интереси, постингите ще варират доста.

информационно-статистически , за изкуството, култура, свят, ...и всичко което смятам за интересно.

също, ако някой иска да ми каже нещо, има къде.да не се създават главоболия по чужди теми.

Анонимен2

Born to Die

Life is too short now, to live it half way.

I’m cryin’ for my cousin, who died yesterday.

He never had a chance, no, not to express his views.

I swear that he’s leaving it, to the rest of you.

Oh he ...

Chorus

Lived his life of freedom, exactly the way that he wanted to.

But there’s always that one thing, we never do count on.

You was born for it to happen to you ...

... oooo-oooo, oooo-oooo

Oooo-oooo

He was on a motorcycle, in a side car.

They was just outside of town, they hadn’t ridden far.

Out to have a good time, on a bike they built.

How was they to know it, that night that he’d be killed.

Oh he ...

Chorus

... oooo-oooo, oooo-oooo

Oooo-oooo

Oooo-oooo

Oooo-oooo

Oh he ...

Chorus

Yes he ...

Chorus

... oooo-oooo, oooo-oooo

Oooo-oooo

Oooo-oooo

Oooo-oooo

ФЪРКАТИЧКО Don't Let Me Be Misunderstood Lyrics

Artist(Band):Gary Moore

Don't Let Me Be Misunderstood Lyrics

(Benjamin/Marcus/Caldwell)

Baby, do you understand me now?

Sometimes I feel a little mad.

Don't you know that no one alive can always be an angel.

When things go wrong, it seems so bad.

I'm just a soul whose intentions are good.

Oh Lord, please don't let me be misunderstood.

Baby, sometimes I'm so carefree

with a joy that's hard to hide.

And sometimes it seems all I do is worry,

and then I show my other side.

'Cause I'm just a soul whose intentions are good.

Oh Lord, please don't let me be misunderstood.

If I seem edgy, I want you to know

that I'd never mean to take it out on you.

Life has its problems and I get my share,

that's one thing that I never mean to do.

'Cause I love you.

'Cause I'm just a soul whose intentions are good.

Oh Lord, please don't let me be misunderstood.

If I seem edgy, I want you to know

that I'd never mean to take it out on you.

Life has its problems and I get my share,

and that's one thing I never mean to do.

'Cause I love.

Oh baby, don't you know I'm human

and have thoughts like any other one.

And sometimes I find myself alone,

regrettin' some foolish things that I have done.

'Cause I'm just a soul whose intentions are good.

Oh Lord, please don't let me be misunderstood.

'Cause I'm just a soul whose intentions are good.

Oh Lord, please don't let me be misunderstood.

No, no, no, misunderstood.

Oh yeah, yeah, don't let me be misunderstood.

Please don't let me be misunderstood.

На добър час на темата ти, Дъмпи !!!

Анонимен4
Добро утро на всички!

Хубав и прекрасен ден на приятелите!

Църни Шопара

Хи-хи, Дъмпи, много е гот!

~~

Важни думи, чути от Карастоянов: "Свиня без крила не е никаква свиня."

~~

Направо съм О-крилен!

Редактирано от - Църни Шопара на 24/3/2004 г/ 17:51:46

MediaBoss

Привет на темата. Ще ти я сефтосам с нещо, което се нарича "Игра на сенките". Reloaded?

Be lucky!

dumb ass foreigner въх, големо сефте, бе.

благодаря за посещението.

презареждайте..

dumb ass foreigner фър, благодаря за песничката.не съм го слушал с години.имам някъде около 200 стари касетки и ще се поразровя днес да го чуя

някой ми се оплака вчера, че нямало нужда от още един клозет тук.da, ама публичните клозетчета са недостатъчни...

добър ден на всички

Божо Бе ти този го прати да ака на полето, я какво хубаво време се е отворило...
Църни Шопара
Анонимен11
Анонимен12
Анонимен13
Анонимен14
Натиснете тук
Анонимен15
Натиснете тук

Натиснете тук

Църни Шопара Е, па нема да гледам повече!

Църни Шопара Щото....

dumb ass foreigner уф....изкривиха ми се очите, докато вкарам чата в началото.ама нема как.некой се не прочел нещо.

много ми харесва, че посетителите са различни.още повече ми харесва, че няма разменени негативни реплики.дано продължава все така.

за карастоянов нямам думи.

born to die-yes!!!!!!!!!

глупости си приказваме винаги.защо не?

аното със снимките-естеика.само да не си подрониш реномето с нас тук.нали се знаем...имам един адрес за теб за такива снимки.ще го намеря и ще го пусна по-нататък.

картичките ме развълнуваха доста....

блеки, венсеремос...и наи-вече чивърс!!!

разчитам на Л.А. да пусне по нещо за всички.аз ще сум на линия утре.

и за тези дето са недоволни нещо да прочетат табелката.темата си е МОЯ!!!

Анонимен19
радвам се, че Карастоянов и снимките са

ти се харесали, а реномето.... трудно се дига и бърже спада...

картичките са ново попълнение......

Анонимен20
Доврутру!

Анонимен21
Нощни слънца

*************

С мен споделяш -

заспиваш самичка

до бащата на твойте деца.

Тъй отдавна приела си всичко...

Скришом с детските водни боички

всяка нощ ти рисуваш слънца.

Ново слънце във тебе изгрява

и примамливо нощем блести.

А след изгрева слънчев остава

в тебе скрита, и мира не дава

бегла скица на твойте мечти.

Порисувай си - нощем, на тъмно,

с разпилените водни бои...

Но когато навън се разсъмне,

във душата ти пак ще се стъмни

и, разкъсан, листът ще боли...

Ако листа във себе си носиш

и рисуваш слънца във нощта,

покажи ми слънцата - въпроси.

Ако мога, за теб ще изпрося

малко обич...

И аз съм баща...

Томи Тодоров

Анонимен22
кой ти каза?

Анонимен23

красиво.....

Анонимен24
Ох, какво си ми пухкаво!

То е от утринната ондулация!

Анонимен25
Ай, добрутро и на педалите!

Анонимен26
Е, Дъмби, днес малко музика от другия бряг.

Audioslave

Show Me How To Live

And with the early dawn

Moving right along

I couldn't buy and eyeful of sleep

And in the aching night under satellites

I was not received

Built with stolen parts

A telephone in my heart

Someone get me a priest

To put my mind to bed

This ringing in my head

Is this a cure or is this a disease

[Chorus]

Nail in my hand

From my creator

You gave me life

Now show me how to live

Nail in my hand

From my creator

You gave me life

Now show me how to live

And in the after birth

On the quiet eart

Let the stains remind you

You thought you made a man

You better think again

Before my role defines you

[Chorus]

And in our waiting hands

I will land

And roll out of my skin

And in your final hours I still stand

Ready to begin

[Chorus]

Църни Шопара
Анонимен28
Q: What's the difference between a Democrat on a Harley and a vacuum cleaner?

A: The vacuum has the dirt bag on the inside.

Анти порно29
Собственикът на темата - смятам, че се НАЛАГА да се възползваш от правото си да изтриеш един постинг. Иначе се излагаш страшно!
Църни Шопара Пак изпуснах нещо!

~~

Църни Шопара

- Харесах си момиче.

- Поздравявам те!

- Да, но тя харесва друг...

- И сега?

- Да, но пък той харесва мен!...

~~

Обява:

"ЗАПОВЯДАЙТЕ НА ЕКСТРЕМАЛНО ШОУ - ДЕН НА ОТКРИТИТЕ ВРАТИ"

Градски зоопарк.

~~

В съда:

- Подсъдими, защо стреляхте в потърпевшия?

- Ама той спи с жена ми!

- И вие искахте да убиете ЧОВЕК, само заради това, че споделя вашия вкус?

~~

ВНИМАНИЕ! НА НАШИЯ САЙТ МОЖЕ ДА ИМА НЕЦЕНЗУРНИ ИЗРАЗИ!

НО ВИЕ СМЕЛО МОЖЕТЕ ДА ВЛЕЗНЕТЕ, АКО НЕ МОЖЕТЕ ДА ЧЕТЕТЕ!

~~

Обява:

"Изгубено е куче, порода - водолаз. Отличителни белези: черно, голямо, с бяло петно на гърдите, акваланга е оранжев."

c32
добро утро.

благодаря на всички за посещението.ще гледам да наваксам като се прибера.

reloading.

Анонимен33
Ано, сайтът е прекрасен.
Анонимен34
Анонимен35
Анонимен36
Из пресата:

Друг нещастник пък бе брутално

изнасилен, след като бе заловен да краде грозде в

русенските лозя. 49-годишният П.М. решил да набере

малко грозде от лозята на 40-годишния Джалил.

Собственикът обаче бил толкова набрал на крадците, че

от няколко вечери дебнел на пусия. До като П.М. се

промъквал към асмата, Джалил се хвърлил върху му и го

обезвредил. В яда си собственикът замъкнал крадеца в

склада на химзавода „Петър Караминчев", където му

дръпнал здрав пердах и го обезчестил. „Чудех се как да

го накажа, че да му държи влага цял живот, и затуй го

насилих", оправдал се Джалил пред поли цаите. П.М. със

сигурност повече няма да краде грозде, а сигурно няма

и да го яде повече заради лоши спомени. (24 часа)

Анонимен37
Начи, Дъмби, има начин да пазим добрите нрави. Да не слагаме снимки.

Guy takes his wife to the Doctor...

The Doc says, "Well, it's either Alzheimers disease or AIDS."

"What do you mean?" The guy says, "You can't tell the difference?"

"Yeah, the two look a lot alike in the early stages... Tell you what.. Drive her way out into the country, kick her out of the car, and if she finds her way back, don't fuck her."

dumb ass foreigner за тия УМНИ дето питат за правилата-е едно от тех..
Анонимен39
здрасти Л.А.,

кво става надолу?

dumb ass foreigner анти порно,

бихте ли посочили кой постинг, моля.

Анонимен41
Подозирам, че се е възмУтил най-силно от фламингото. Ама какво да правиш - съдба.

A gay walks into a barber shop and asks him, "How can I grow hair on my chest?" the Barber Replies, " Well, I hear if you put vaseline on your chest it usually grows hair on your chest."

So, night rolls around and the gay is in bed with the vaseline on his chest. His lover gets into bed with him and puts his hand on the gay guys chest. He says, " What the hell is that? " the gay guy replies, " The barber told me to put vaseline on my chest to grow hairs ". The lover says, "If vasaline grows hair, then you'd have a poney tail coming out of your ass".

Анонимен42
Дъмби, ти брато, си втория

Виж как наскачаха бибифърклитяцърките. Нищо лично. Просто - колективно.

Но ние сме с теб! Венсеремос!

dumb ass foreigner ано 60,

благодаря за подкрепата.ОБАЧЕ:бибето е спешъл кеис.много те моля за в бъдеще да ползваш някъкъв друг термин.

Фър, Цъфте, Тя.НИКОГА не са ме обиждали.

аз съм олд скуул...

а сравнението ме поласка.не знаех, че съм добил такава известност.даже не съм трътвал...

Редактирано от - dumb ass foreigner на 26/3/2004 г/ 04:08:02

dumb ass foreigner абе УМЕН, земи ПРОЧЕТИ правилата!!!!само 2е са!!!!!ПРОЧЕТИ -што е порнография?има речници за тая работа..ти си явно от тия дето ме обвиниха на времето, че и това по долу е порнография.земи се прегледай, терапия,

хапчета....оставям те за пример тук.като първия ми постинг, на 1ва страница.

дъщеря ми няма още 4 години.на снимката в морето е като бебе.колко болен мозък трябва да имаш да напишеш нещо такова....що не идеш в нейната тема да протестираш?същото си-болноооооооо.

и за твоя информация:последния порн филм са гледал на 20 годишна възраст.за списания -забравил съм вече кога.от гледане само пъпки излизат.да виждаш пъпки по мен?всички снимки с изключение на по-горните 6 са взети от фотоалбума.ходи плачи по другите теми.

те ти още порнография "КОПНЕЖ"

Редактирано от - dumb ass foreigner на 26/3/2004 г/ 05:59:41

dumb ass foreigner WISEGaY, спецялно за теб.с ногу гунки и цунки.

since you're NOT a wisegUy

Редактирано от - dumb ass foreigner на 26/3/2004 г/ 05:09:17

Анонимен46
Добрутро, порнографи, порнографки, и порнорасти!

c47
venseremos!!!
Анонимен48
Дъмби, много ще стане Стикс. Айде малко нежна мека естрада:

Man! I Feel Like A Woman!

Shania Twain

I'm going out tonight-I'm feelin' alright

Gonna let it all hang out

Wanna make some noise-really raise my voice

Yeah, I wanna scream and shout

No inhibitions-make no conditions

Get a little outta line

I ain't gonna act politically correct

I only wanna have a good time

The best thing about being a woman

Is the prerogative to have a little fun and...

Oh, oh, oh, go totally crazy-forget I'm a lady

Men's shirts-short skirts

Oh, oh, oh, really go wild-yeah, doin' it in style

Oh, oh, oh, get in the action-feel the attraction

Color my hair-do what I dare

Oh, oh, oh, I wanna be free-yeah, to feel the way I feel

Man! I feel like a woman!

The girls need a break-tonight we're gonna take

The chance to get out on the town

We don't need romance-we only wanna dance

We're gonna let our hair hang down

The best thing about being a woman

Is the prerogative to have a little fun and...

Oh, oh, oh, go totally crazy-forget I'm a lady

Men's shirts-short skirts

Oh, oh, oh, really go wild-yeah, doin' it in style

Oh, oh, oh, get in the action-feel the attraction

Color my hair-do what I dare

Oh, oh, oh, I wanna be free-yeah, to feel the way I feel

Man! I feel like a woman!

The best thing about being a woman

Is the prerogative to have a little fun and...

Oh, oh, oh, go totally crazy-forget I'm a lady

Men's shirts-short skirts

Oh, oh, oh, really go wild-yeah, doin' it in style

Oh, oh, oh, get in the action-feel the attraction

Color my hair-do what I dare

Oh, oh, oh, I wanna be free-yeah, to feel the way I feel

Man! I feel like a woman!

I get totally crazy

Can you feel it

Come, come, come on baby

I feel like a woman

Анонимен49
c50
бравос!!!!!!

нека да каже некой, че сме преджадист.за секи по нещо тук.

Анонимен51
не им се плаши, нека си приказват.

баба вика: глей кво праим, мани кво приказвам.

Анонимен52
айде чао

мие зъбки и...

c53
чао.
Анонимен54
Ано, Ано...

i стихотворението и картичките...ako си това ано, дето си мисля....

ако мислиш правилно си познал....

c55
дай боже.
Анонимен56
Дъмби, понеже и ние си падаме изкуствоведи, макар и от The Right Wing Conspiracy, надявам се няма да възразиш ако въведем една тънка тематична линия - любими фрази от любими филми. Почваме с As Good As It Gets

Zoe: How do you write women so well?

Melvin: I think of a man and take away reason and accountability.

***

Melvin: Helen the Waitress, Simon the Fag.

***

Melvin: Think white and get serious!

***

Melvin: Some have great stories, pretty stories that take place at lakes with boats and friends and noodle salad. Just no one in this car. But, a lot of people, that's their story. Good times. Noodle salad. What makes it so hard is not that you had it bad, but that you're that pissed that so many others had it good.

Анонимен57
+++

От слънчевия хоризонт

надникват твоите очи...

Душа, родена

от вълните на безкрая...

В плавен танц завихря се емоцията,

обляла те в ален ореол!

И ти стоиш пред мен

в тази сфера,

изваяна в кристална вездесъщност...

Облива ме поток лъчение

и красота ефирен полъх!

Присъствието ти в чувствен стон

избликва-

и ме потапя в океана на екстаза!

+++

В розова мъгла

тича красотата...

Във безконечен цветопад

разливаща се синева там

плавно се отича!

Изящна пеперуда

тихичко прелита

от цвят на цвят-

тъй както притаената душа

прелиства спомените от ефира!

И слънчев лъч се плъзга бавно

и се разтапяш в сиянието

на чудната картина!

Това там просто съществува,

в аромата на Вселенските безкрайни сфери,

преливащи една в друга

и даващи приятна сладост!

И сякаш се отпускаш

в прегръдката на топли устни,

които меко те обгръщат...

и се потапяш

в усещането

на блажена радост,

че ти си част от тази

удивителна Вселена!

Станислав Божков

***************

Анонимен58
няма време....
c59
82

c60
бягай!
Анонимен61
пусни нещо ново....хайде

c62
трябва да сканирам.а нямам време.до май месец е голям зор.едвам гледам.пусни ти нещо.
Анонимен63
ма нали ти пускам .......... снимки разни

ще чакам.. до май, но после му мисли

c64
чак до май няма да чакаш.просто исках да кажа колко съм зает.и стихчета плиииииииз
c65
забравих.
Анонимен66
Обяснение в Любов

*******************

Господин Живот,

Вие сте прекрасен.

Господин Живот,

Вие сте Бог.

С тяло и душа Ви славя,

Ваш служител съм, Вие мой култ.

Господин Живот,

Ваше светейшество,

прриемете моята Любов.

Само едно не искайте от мене,

няма да Ви стана роб.

c67
даже в синхрон!!!
Анонимен68
ако ще е, да е ...
c69
много се радвам.обаче едвам гледам.до утре.

приятен ден!!!

Анонимен70
добре, приема се единодушно

c71
say good night to the bad guy!!!!

c72
верно е за името...ти що си смени твоето?мъдрец....
c73
до по-късно.ако успея ще стрелна нещо.ако не-някой друг да стреля вместо мен.

reloading..

dumb ass foreigner добър вечер.

преглеждаики отново вчерашните мнения и забелязвайки посещението[четенето], стигам до извода че всички сте прави.

естествено без мъдрия хомо.

не съм почитател на хаурд, но съм гледал "праивит партс".

интересен филм беше.горе долу като тук...

та като почина малко ще презаредя и почвам наред...

dumb ass foreigner българи в културния живот на детройт...

диего ривера рисува стенописите в детроит институт оф артс.помощник-българин.

българка-челистка в детроит опера хаус.

булгарин преподавател в детроит ценър фор криеитив стадис.

българин спечели конкурса за рисуването на тавана на детроитския театър.

dumb ass foreigner българи в детройт-"тати"-мой приятел

разправя ми как една вечер жена му се притеснила за сина им, който излязъл на вън да си поговори с някой и се забавил доста.

-иди бе.иди да видиш какво стана с детето.да не му се е случило нещо лошо...

излизам братле и кво да видя?нашия налегнал некаква в колата ...

връща се вътре...

-верно му се е случило нещо лошо на сина ти!!!!що мен не ме сполети такава беда?...

dumb ass foreigner една нашенка изпраща роднина-гостенка обратно за бг.

....а на мама кажи, че съм си същата курва....

dumb ass foreigner детройт класик....

dumb ass foreigner детройт дейли...

/забравих да се пофала и тук, че познавам собственика-колега.голем пич.микропивоварна.влизаш в кръчмето-пивоварна и хем си поркаш, хем си гледаш как се прави напитката.голем кеф.естествено имаме стена-наша слава.снимки на известни личности с автограв, спрели да къркат тук.най-важното е обаче е не това , че бирата и собственика са известни, а това, че се продава, бутилира и пие НЕФИЛТРИРАНА!!!начарал теист!!!само един вид от бирите не се продава извън пивоварната.градусите са извън законите за дистрибуция.

Редактирано от - dumb ass foreigner на 28/3/2004 г/ 20:59:18

dumb ass foreigner мотаун класик...

dumb ass foreigner детройт ню саунд.....

/да се пофала, че са ми приятели.двама от тях, реичел-в дуното и джеф-първия в дясно са ми бивши съседи.групата успя да осъди филма "джак ес"за копираитс.бяха тазгодишното автмобилно шоу с лексъс!!!!!!джеф е с друга група-"дъ шанкс".блус.върнаха се от тенеси със нов запис-голям успех!!!!пълнят клубовете на всякъде.се така и чивърс.

Редактирано от - dumb ass foreigner на 28/3/2004 г/ 21:05:23

Анонимен82
Дъмби, днес приличаш на друга медийна звезда.

dumb ass foreigner детройт-дъ ню йорк конекшън....

изправени пред банкрут "кис", правят шоу в детройт/кобо хол/ и го записват на живо.двоен албум "алаив".не само че е било претъпкано на концерта, но албума става мултиплатинум за 0 време.от тогава всеки световен тур започва вдетройт и свършва в детройт..

Artist: Kiss

Song: Detroit Rock City

"... congressional reports. President Ford says that he's disappointed with

Congress's performance. In Detroit, a Pontiac, Michigan youth was reported

dead at the scene of a head-on collision on Grand Avenue this morning. The

youth was reportedly driving on the wrong side of the boulevard when he

struck a delivery truck and was catapulted through the windshield of his

car. The driver of the truck is reported to be uninjured. The identities

of both men are being withheld by local police.

County legislatives today are expected to rally to the aid of striking

longshoremen in hopes of ending the 9 month deadlock ..."

I feel uptight on a Saturday night

Nine o' clock, the radio's the only light

I hear my song and it pulls me through

Comes on strong, tells me what I got to do

I got to

Get up

Everybody's gonna move their feet

Get down

Everybody's gonna leave their seat

You gotta lose your mind in Detroit Rock City

Get up

Everybody's gonna move their feet

Get down

Everybody's gonna leave their seat

Getting late

I just can't wait

Ten o'clock and I know I gotta hit the road

First I drink, then I smoke

Start up the car, and I try to make the midnight show

Get up

Everybody's gonna move their feet

Get down

Everybody's gonna leave their seat

Movin' fast, doin' 95

Hit top speed but I'm still movin' much too slow

I feel so good, I'm so alive

I hear my song playin' on the radio

It goes

Get up

Everybody's gonna move their feet

Get down

Everybody's gonna leave their seat

Twelve o'clock, I gotta rock

There's a truck ahead, lights starin' at my eyes

Oh my God, no time to turn

I got to laugh 'cause I know I'm gonna die

Why

Get up

Everybody's gonna move their feet

Get up

Everybody's gonna leave their seat

Редактирано от - dumb ass foreigner на 27/3/2004 г/ 05:27:11

Анонимен84
Твоите любимци, Дъмб, малко преди Коледа L.A.

Заедно с Аеросмит. Големо шоу беше. Струваше си every fuckin dollar от цената.

c85
обещавам да се редактирам на двата езика в тази поредица, ако ми остане време.за детройт бед репютеишън/световна столица на убиствата, най опасния град за живеене в щатите...по-нататък./

reloading...

dumb ass foreigner нещо ми се виде малко порното тази вечер!

артпорн...

dumb ass foreigner порн бай мистейк....

dumb ass foreigner banana porn....

c89
айде лека нощ на мен и добро утро на вас.

Анонимен90
Мдаа. Не е дакел.

цъфте

Българи с приз за снежна скулптура в САЩ

**************************************

Тяхната композиция, наречена 'Любов', спечели трето място във Франкенмут

26.03.2004

Четирима българи, възпитаници на ВИАС и Националната художествена академия (НХА), се наредиха сред най-добрите майстори на снежни скулптури в САЩ. Лилия Поборникова (специалност "Дърворезба" в НХА), Виктор Царски ("Архитектура" във ВИАС), Теодора Тимова ("Метал" в НХА) и Монислав Желязков ("Дърворезба" в НХА) спечелили трето място на състезанието, проведено от 2 до 7 февруари във Франкенмут, щата Мичиган

за повече

Натиснете тук

si

цъфте

Бритни - най-секси в света

Кайли изпадна от десетката, Джордан влезе осма

26.03.2004

Натиснете тук

si

Църни Шопара
Чок觧
Анонимен95

Храната, сексът и романтиката са свързани от векове. Всяко блюдо е начин да покажете, че цените високо вашия партньор и да изразите чувствеността си. Готвенето много прилича на правенето на любов. Използвате същите сетива: обоняние, осезание, вкус и зрение. Готвенето и яденето, както и правенето на любов, са приятни и забавни преживявания, които запалват пламъка на романтиката. Когато готвите за някого вие осигурявате прехрана за неговото тяло. Когато правите любов и двамата осигурявате прехрана душите си. Двойките, които готвят заедно, остават заедно. Запалените свещи, романтичната музика и добрата храна винаги водят до любов.

--------------------------------------------------------------------------------

c96
здравейте всички.

ма кво става с тези мръсни танци...даже блеки е вегетарянец...

ами продължавайте да........танцувате.

като си починете и презаредите заповядайте пак.

reloading...

Анонимен97

ох, ле ле еее

Анонимен98
Танцувай с него...Натиснете тук
Анонимен99
Героите са уморени ...Натиснете тук

цъфте

Натиснете тук

si

c101
много уморен.трябва да почина.та да видим след това...
Анонимен102
Анонимен103
Baby Got Back

[Intro]

Oh, my, god. Becky, look at her butt.

It is so big. *scoff* She looks like,

one of those rap guys' girlfriends.

But, y'know, who understands those rap guys? *scoff*

They only talk to her, because,

she looks like a total prostitute, 'kay?

I mean, her butt, is just so big. *scoff*

I can't believe it's just so round, it's like,

out there, I mean - gross. Look!

She's just so ... black!

[Sir Mix-a-Lot]

I like big butts and I can not lie

You other brothers can't deny

That when a girl walks in with an itty bitty waist

And a round thing in your face

You get sprung, wanna pull up tough

'Cause you notice that butt was stuffed

Deep in the jeans she's wearing

I'm hooked and I can't stop staring

Oh baby, I wanna get wit'cha

And take your picture

My homeboys tried to warn me

But with that butt you got makes <Me so horny>

Ooh, Rump-o'-smooth-skin

You say you wanna get in my Benz?

Well, use me, use me

'Cause you ain't that average groupy

I've seen them dancin'

The hell with romancin'

She's sweat, wet,

Got it goin' like a turbo 'Vette

I'm tired of magazines

Sayin' flat butts are the thing

Take the average black man and ask him that

She gotta pack much back

So, fellas! (Yeah!) Fellas! (Yeah!)

Has your girlfriend got the butt? (Hell yeah!)

Tell 'em to shake it! (Shake it!) Shake it! (Shake it!)

Shake that healthy butt!

Baby got back!

(LA face with Oakland booty)

Baby got back!

[Sir Mix-a-Lot]

I like 'em round, and big

And when I'm throwin' a gig

I just can't help myself, I'm actin' like an animal

Now here's my scandal

I wanna get you home

And ugh, double-up, ugh, ugh

I ain't talkin' bout Playboy

'Cause silicone parts are made for toys

I want 'em real thick and juicy

So find that juicy double

Mix-a-Lot's in trouble

Beggin' for a piece of that bubble

So I'm lookin' at rock videos

Watchin' these bimbos walkin' like hoes

You can have them bimbos

I'll keep my women like Flo Jo

A word to the thick soul sistas, I wanna get with ya

I won't cuss or hit ya

But I gotta be straight when I say I wanna *fuck*

Til the break of dawn

Baby got it goin' on

A lot of simps won't like this song

'Cause them punks like to hit it and quit it

And I'd rather stay and play

'Cause I'm long, and I'm strong

And I'm down to get the friction on

So, ladies! {Yeah!} Ladies! {Yeah}

If you wanna role in my Mercedes {Yeah!}

Then turn around! Stick it out!

Even white boys got to shout

Baby got back!

Baby got back!

Yeah, baby ... when it comes to females, Cosmo ain't got nothin'

to do with my selection. 36-24-36? Ha ha, only if she's 5'3".

[Sir Mix-a-Lot]

So your girlfriend rolls a Honda, playin' workout tapes by Fonda

But Fonda ain't got a motor in the back of her Honda

My anaconda don't want none

Unless you've got buns, hon

You can do side bends or sit-ups,

But please don't lose that butt

Some brothers wanna play that "hard" role

And tell you that the butt ain't go

So they toss it and leave it

And I pull up quick to retrieve it

So Cosmo says you're fat

Well I ain't down with that!

'Cause your waste is small and your curves are kickin'

And I'm thinkin' bout stickin'

To the beanpole dames in the magazines:

You ain't it, Miss Thing!

Give me a sista, I can't resist her

Red beans and rice didn't miss her

Some knucklehead tried to dis

'Cause his girls are on my list

He had game but he chose to hit 'em

And I pull up quick to get wit 'em

So ladies, if the butt is round,

And you want a triple X throw down,

Dial 1-900-MIXALOT

And kick them nasty thoughts

Baby got back!

(Little in the middle but she got much back) 4x

dumb ass foreigner добър вечер на всички.

очертава се интерсно шоу.подготвяйте се отбрана през седмицата.явно терористите ползват само служебни ПСта.колко жалко и плачевно.

гледам, че сме го ударили на интерреишъл

за по долния пример-справка:кристина агилара

ОNCE THEY TURN BLACK, THEY NEVER COME BACK...

Редактирано от - dumb ass foreigner на 28/3/2004 г/ 04:37:39

dumb ass foreigner сега понеже се чу български художници, детройт, колорадо...

това градче е на малко повече от час от мен А75-север.много е гот.цялото е баварски стил.минава рекичка през него.блеки, много вкусотйй....и за стомаха и за окото.

та трябваше ми мнение от американски критик преди време в писменна форма за емиграционните служби.дадоха ми телефон и се обадих.апоимент.занесох резюме и портфолиото/нямах саит по това време/

влизам, обяснявам за кво става въпрос.

остави портфолиото, ми казва човека.хвърли един поглед на резюмето и продължи:

не се притеснявай.аз съм авангардист, обаче първата ми спецялност е византййско изкуство.а и си роден през 1963та.тази година е е много важна за мен.тогава представих ХРИСТО в колорадо.от там се почна...

казва се JAN VAN DER MARK.холандец.световно известен критик.бивш чиеф курейтор на детройт институт оф артс.уволнен от негрите, щото кат се оженил, отишъл да живее при жена си извън детройт ситилимитс...

много ми се ще да му постна CVто ама едоста дебело.па и не е толкоз важно.важнотое, че сме приятели от тогава и че го има по всички учебници за искуството тук.голям пич тоже...

за нашите чернилки ще има отделен постинг!!!!!!

Анонимен106

Buick Makane (Big Dumb Sex)

Buick

Buick

Buick Makane will you

Buick Makane will you be my girl

Oh, be my girl

Rainy lady,

Queen of the rock will ya

Queen of the rock will ya

Help me roll

Help me roll

To my soul

Slider, slider

You're just a sexual glider

You're just a sexual glider

Be my plane

In the rain

I said I know what to do

I'm gonna

fuck

fuck

fuck

fuck you

Fuck You

[repeat twice]

Анонимен107

(I CAN'T GET NO) SATISFACTION

The Rolling Stones

I can't get no satisfaction,

I can't get no satisfaction.

'Cause I try and I try and I try and I try.

I can't get no, I can't get no.

When I'm drivin' in my car

and that man comes on the radio

and he's tellin' me more and more

about some useless information

supposed to fire my imagination.

I can't get no, oh no no no.

Hey hey hey, that's what I say.

I can't get no satisfaction,

I can't get no satisfaction.

'Cause I try and I try and I try and I try.

I can't get no, I can't get no.

When I'm watchin' my TV

and that man comes on to tell me

how white my shirts can be.

Well he can't be a man 'cause he doesn't smoke

the same cigarrettes as me.

I can't get no, oh no no no.

Hey hey hey, that's what I say.

I can't get no satisfaction,

I can't get no girl with action.

'Cause I try and I try and I try and I try.

I can't get no, I can't get no.

When I'm ridin' round the world

and I'm doin' this and I'm signing that

and I'm tryin' to make some girl

who tells me baby better come back later next week

'cause you see I'm on losing streak.

I can't get no, oh no no no.

Hey hey hey, that's what I say.

I can't get no, I can't get no,

I can't get no satisfaction,

no satisfaction, no satisfaction, no satisfaction.

Анонимен108
Stairway To Heaven

Led Zeppelin

There's a lady who's sure

All that glitters is gold

And she's buying a stairway to heaven.

When she gets there she knows

If the stores are all closed

With a word she can get what she came for.

Ooh, ooh, and she's buying a stairway to heaven.

There's a sign on the wall

But she wants to be sure

'Cause you know sometimes words have two meanings.

In a tree by the brook

There's a songbird who sings,

Sometimes all of our thoughts are misgiven.

Ooh, it makes me wonder,

Ooh, it makes me wonder.

There's a feeling I get

When I look to the west,

And my spirit is crying for leaving.

In my thoughts I have seen

Rings of smoke through the trees,

And the voices of those who stand looking.

Ooh, it makes me wonder,

Ooh, it really makes me wonder.

And it's whispered that soon

If we all call the tune

Then the piper will lead us to reason.

And a new day will dawn

For those who stand long

And the forests will echo with laughter.

If there's a bustle in your hedgerow

Don't be alarmed now,

It's just a spring clean for the May queen.

Yes, there are two paths you can go by

But in the long run

There's still time to change the road you're on.

And it makes me wonder.

Your head is humming and it won't go

In case you don't know,

The piper's calling you to join him,

Dear lady, can you hear the wind blow,

And did you know

Your stairway lies on the whispering wind.

And as we wind on down the road

Our shadows taller than our soul.

There walks a lady we all know

Who shines white light and wants to show

How ev'rything still turns to gold.

And if you listen very hard

The tune will come to you at last.

When all are one and one is all

To be a rock and not to roll.

And she's buying a stairway to heaven.

dumb ass foreigner до аното с картичките-благодаря.първата не се отваря, но няма значение.

нещо от архивите за теб....

c110
до нови престрелки

reloading...

цъфте Анонимен 129

[Анонимен]

Танцувай с него

***************

кликни с мишката въху зеленото кръгче GO.

Добро утро

si

c112
добро утро.

не става.или страницата е ънавалибъл, или не може да зареди анимацията.

цъфте

Натиснете тук

si

цъфте А тази става ли?

някой картички се зареждат по бавно.

si

c115
тханкс.после ще слушам повече
цъфте

Натиснете тук

тук е само песен

si

c117
благодаряааааааааааааа.
dumb ass foreigner ето нещо за добро утро...

HEATSEEKER

Blow Up Your Video (198

LIVE (1992)

SINGLE: Heatseeker/Go Zone-Snake Eye (198

(Young, Young, Johnson)

(Oooh, we're gettin' ready

Ow

Here we go

hahaha

I'm ready

Oooh)

Getting ready to rock

Getting ready to roll

I'm gonna turn up the heat

I'm gonna fire up the coal

I gotta keep that motor turning

I gotta keep that engine clean

I gotta keep those tires burning

I've got the best you've ever seen

And I'm a heatseeker charging up the sky

And I'm a heatseeker, and I, I don't need no life preserver

I don't need no one to hose me down

To hose me down

Getting ready to break

Getting ready to go

Get your shoes off and shake

Get your head down and blow

You gotta keep that woman firing

You gotta keep that serpent clean

You gotta make her sound the siren

You gotta hear that lady scream

Cause I'm a heatseeker, burning up the town

And I'm a heatseeker, I don't, I don't need no life preserver

I don't need no one to hose me down

Don't hose me down

(Aw yeah, here ya go, yow! Ready? Heatseeker!)

I wanna see you get up

And see the whites of your eyes

And I'm a heatseeker, heatseeker, yeah!

I'm gonna measure you up

I'm gonna try you for size

And I'm a heatseeker

Gotta keep that motor turning

You gotta keep that engine clean

You gotta keep those tires burning

I've got the best you've ever seen

And I'm a heatseeker, and I don't need no life preserver

I don't need no one to hose me down, woah

I'm a heatseeker

And I'm a heatseeker

Heatseeker

Out on the street feel the heat

цъфте

Натиснете тук

si

цъфте Дъмпи, като влезеш да изкажеш мнение

под бутона добави мнение

има още един скрии мненията

кликни с мишката върху него, за да

скриеш мненията иначе се зарежда

много бавно или никак. Темите са

много големи.

Редактирано от - цъфте на 28/3/2004 г/ 10:37:22

Анонимен121
Анонимен122
Анонимен123
Анонимен124
Анонимен125
Предупреждение

***************

За въздуха - небето и земята.

Тъй свикнали са нашите души,

че най-неразрушимото - водата -

не вярваме, когато се руши.

А тя се разрушава с бавна сила.

Самите ний участваме в това.

Убиваме безшумно хлорофила -

душата - на дървета и цветя.

На въздуха - частица по частица

кристала ний разбиваме... В нощта

агонията на печална птица

ще потресе открай докрай света.

И ще събуди нашите заспали

и смъртно окислени сетива -

най-страшното внезапно осезали

под бившите дървета... И трева.

Ще търсиме във себе си вината,

но късна може би ще бъде тя...

За въздуха - небето и земята.

Легендата за бившите цветя.

Христо Фотев

Анонимен126
c127

Анонимен128
c129
Анонимен130
dumb ass foreigner Whitesnake Crying in the rain lyrics

A black cat moans

When he's burning with the fever

A stray dog howls

When he's lonely in the night

A woman goes crazy

With the thoughts of retribution

But, a man starts weeping

When he's sick and tired of life

I keep on dreaming dreams of tomorrow

Feel I'm wasting my time

Lighting candles in the wind,

Always taking my chances

On the promise of the future

But, a heart full of sorrow

Paints a lonely tapestry

The sun is shining

But, it's raining in my heart

No one understands the heartache,

No one feels the pain,

'Cos no one ever sees the tears

When you're crying in the rain,

When you're crying in the rain,

Crying in the rain...

I can never deny

All the sweet things I have tasted

Tho' I've been mistreated

I keep coming back for more,

I know where I'm going

There's no hope of absolution

I can't seem to separate

The good times from the bad

The sun is shining

But, it's raining in my heart

No one understands the heartache,

No one feels the pain,

'Cos no one ever sees the tears

When you're crying in the rain,

When you're crying in the rain,

When you're crying in the rain,

When you're crying in the rain

The sun is shining

But, it's raining in my heart

No one understands the heartache,

No one feels the pain,

'Cos no one ever sees the tears

When you're crying in the rain,

When you're crying in the rain,

When you're crying in the rain,

When you're crying in the rain

Crying in the rain...

dumb ass foreigner

TOMMY LEE LYRICS

"Hold Me Down"

i don’t make everyone happy…..but it’s ok….it’s ok

i’ve been through this before

it’s nothing new…nothing new

i don’t know why every time i wanna fly

somebody always tries

to hold me down….hold me down…

i’m losing my faith every single time…i try

no one is on my side

don’t let me drown…let me drown

don’t worry about whatcha done now cause it’s ok…it’s ok...yeah, yeah

it’s a test to see how much you can take…it’s nothin new…

i don’t know why every time i wanna fly

somebody always tries

to hold me down….hold me down…

i’m losing my faith every single time…i try

no one is on my side

don’t let me drown…let me drown

i am drowning…i am sinking….yeah

i am drowning…i am sinking….yeah

why won’t someone help me

why won’t someone help me

[chorus]

dumb ass foreigner

reloading...

Анонимен134
Дъмби, тези стихове подхождат на друга тема, ама там трият мискините. Кат секи комунизин

Снощи сякаш се сблъсках с експреса...

Тази сутрин закусвах с чорба.

Махмурлукът така ме хареса,

че във плен до обяд ме държа...

Като крак ми изтръпна главата.

Уж е празна, а страшно тежи!

И пресъхва от жажда устата,

двойно виждам и с двете очи.

Нямам спомен какво ми се случи.

Имах тежка, безпаметна нощ...

Бил съм много пиян – като куче,

щом съм пил до последния грош...

Анонимен135

Jerry Hall

Анонимен136
dumb ass foreigner въх.те сега я втасахме...детройт бед репютеишън.матерялистката с бутилката е от наше село.и после се ние мъжете...
Анонимен138
Уважаеми, когато хотлинкваш:

1. Кликваш с десен клавиш върху снимката и отиваш на пропъртиз.

2. Гледаш да не е по широка от 350-400 пиксела.

3. В случая, твоята е 945 и виждаш какво става със страницата.

4. Надявам се Дъмби да намали снимката през фотоалбума или да я прати по живо по здраво.

Анонимен139
И баба Чиконе е била млада.
c140
въх.жестока обида.мадона мисля е с 2 години по-голяма от мен.засегнАх са.

жените достигат дъ пик оф де секшуал драив на 40.......на татък е само на ОВЕРДРАИВ

Анонимен141
Дъмби, ти пък не се засягай, бе

Личните ми наблюдения показват, че жените на 40 и отатък освен sex drive, придобиват и ловна стръв - люто преследване на чичко-паричко с цел женитба и обезкостяване на нещастника.

Безкористната възраст между 18 и 30 се отнася към най-благодатната във всяко отношение. Ама, Дъмби, трябва да те пратим до Cancun for the Spring Break и пак ша си говорим.

GO FOR!

Анонимен142
Free Bird

Lynard Skynard

If I leave here tomorrow

Would you still remember me ?

For I must be trav'ling on now

'Cause there's too many places I've got to see

Chorus

But if I stayed here with you girl

Things just couldn't be the same

'Cause I'm as free as a bird now

And this bird you'll never change

And this bird you cannot change

And this bird you cannot change

Lord knows I can't change

Bye, bye baby it's been a sweet love

Though this feeling I can't change

But please don't take it so badly

'Cause the Lord knows I'm to blame

Chorus

Lord help me, I can't change

dumb ass foreigner аре.аре сега...бескористност.не ма карай да си отварям устата.

виждали сме секакви...на секакви възрасти

за канкун пусни подходящата снимка, моля!

флорида и ваше село също.били сме и там....

nali imame topika spomeni.kaghi neshto.

Анонимен144
Ииии много си убав с тея рога бе Dumb Ass
Анонимен145
Дъмб, предпоследната "ваканция" беше на Хавай. Немаш идея как в съседния хотел докараха 6 (шест) автобуса с японки. Само девойки! Един момък за кадем немаше. Местните гларуси са слаба текила. И те, горките, го удариха на мощно пазаруване и на умерено пиянство. Утеха - от никъде!

А пък аз, бедният - семейно. Жена ми, обаче, страшно се изкефи Мъка!

Затуй ще ти пусна снимчица от Пърл Харбър.

Една от оръдейните кули на потъналия "Аризона" стърчи над водата. Оръдието е демонтирано за метал още през войната.

******

Недалеч е закотвен "Мисури" - вече в пенсия. А Шер, дето полугола яхаше 15-инчовите дула пред смаяните матроси, още не е в пенсия.

******

От мемориала над потопената "Аризона" може да се види изтичащо (все още!!!) масло от резервоарите на кораба.

dumb ass foreigner добро утро/ден.

Ано,

mnogo харесАх

каквото видях

файла сеивАх

не съм сигурен какво време ще имам днес...

reloading...

Редактирано от - dumb ass foreigner на 29/3/2004 г/ 15:21:34

Църни Шопара Да, чудно стихотворение!

Само едно ме разтревожи - оня с рогите.

Понеже всичко копираме оттам, да не би скоро и на нас да ни се рзвият така мощно?

И аз съм подготвил нешичко, но днес трябва да се потопя...

Анонимен148
Анонимен149
Анонимен150
dumb ass foreigner уморен, маа му...

Ано, ...fever...

кажи дали съм сеивал квото си мисля...

Анонимен152
Мое се разминете с рогите, ама сде неква жертва се прави...

Църни Шопара Мерси!

Много добре изглежда!

Хубав сюрприз.

Жив/а и Здрав/а!

Анонимен154
И малко кладенчова вода.

dumb ass foreigner добро утро на мен и добър ден на вас.

аз сутрин не не винаги съм гладен.жаден обаче-винаги!!!

dumb ass foreigner Ano,

gledah ochite....prez tjah se vizhda dushata...

dumb ass foreigner Л.А.,

точно в противоположния край на същия остров е много красиво.има един малък участък с нещо като полупещера.насекаде пълно с народ-там не.

дъното се вижда, макар, че не можеш да го стигнеш без акваланг.и си се гмуркаш на воля.цял ден.

отбиваш се привечер в бар и питаш защо е толкова безлюдно на такова красиви място.отговора е:това е любимото място на акулите чук...

dumb ass foreigner при мен е голям зор.та трябва да започвам от по-късно и да стоя до по-късно.

оставам на вас стрелбата.

до нови престрелки.

reloading....

Църни Шопара Дъмпи,

Ти Вертикална Планировка обичаш ли?

Ама що ли питам - дай да ти покажа малко Вертикална Планировка, пък ти ще кажеш обичаш или не.

Църни Шопара
Църни Шопара
Църни Шопара
Църни Шопара
Църни Шопара
Църни Шопара
Църни Шопара
Анонимен167

Натиснете тук

Анонимен168
Гледам ги твойте.Всеки ден.И то от нещо време.

Дълбока конспирация!Изтрий!Поща прочети и весела бъди.

Анонимен169
Анонимен170

получила, отговорила

Анонимен171

Натиснете тук

Анонимен172
Анонимен173
Добре, аре!

c174
Анонимен175
Кво слушаме днес, Дъмби?

Анонимен176
Born To Run

Bruce Springsteen

In the day we sweat it out in the streets of a runaway American dream

At night we ride through mansions of glory in suicide machines

Sprung from cages out on highway 9,

Chrome wheeled, fuel injected

and steppin' out over the line

Baby this town rips the bones from your back

It's a death trap, it's a suicide rap

We gotta get out while we're young

`Cause tramps like us, baby we were born to run

Wendy let me in I wanna be your friend

I want to guard your dreams and visions

Just wrap your legs 'round these velvet rims

and strap your hands across my engines

Together we could break this trap

We'll run till we drop, baby we'll never go back

Will you walk with me out on the wire

`Cause baby I'm just a scared and lonely rider

But I gotta find out how it feels

I want to know if love is wild

girl I want to know if love is real

Beyond the Palace hemi-powered drones scream down the boulevard

The girls comb their hair in rearview mirrors

And the boys try to look so hard

The amusement park rises bold and stark

Kids are huddled on the beach in a mist

I wanna die with you Wendy on the streets tonight

In an everlasting kiss

The highway's jammed with broken heroes on a last chance power drive

Everybody's out on the run tonight

but there's no place left to hide

Together Wendy we'll live with the sadness

I'll love you with all the madness in my soul

Someday girl I don't know when

we're gonna get to that place

Where we really want to go

and we'll walk in the sun

But till then tramps like us

baby we were born to run

c177
здрасти Л.А.,

кво става у ваше село?

c178
абе, я виж кво става у фотоалбума...навява ми спомени от вечерното училище след казармата.требеше да се наваксва...

РРР реитед.мязат ми на нашенчета на праивит парти...

Анонимен179
Ами айде да бууутнем назад средношколките.

Анонимен180
Е, айде нещо и за милите дами като станат заранта

Анонимен181
И празници идват.

Анонимен182
И патриотично, разбира се!

dumb ass foreigner добре, добре.

Л.А., снимките в фотоалбума показват, че има къде, къде по хард от нас.

кво са лавнали толкоз.ние поне не сме педофили.

църни, харесаха ми много ландшафтите.

четох нещо от теб за демокрацията в ирак и коментарите ти.съгласен.и понеже стана дума за кока-колата и мужиците, ще подготвя нещо по-опширно.нали живея в най-демократичната държава.току виж и мен ме искарали комунизин.ако, че имам 4 досиета на три езика/за толкова знам/и отпечатъците на пръстите са ми тук и там.

та за вертикална конструкция незнам.ама за вертикална усмивка знам...

DON'T MAKE ME WALK A MILE FOR A VERTICAL SMILE!!!

reloading...

dumb ass foreigner и нещо за аното дето си го обичам много.

Rainbow CATCH THE RAINBOW lyrics

When evening falls

She'll run to me

Like whispered dreams

Your eyes can't see

Soft and warm

She'll touch my face

A bed of straw

Against the lace

* We believed we'd catch the rainbow

Ride the wind to the sun

Sail away on ships of wonder

But life's not a wheel

With chains made of steel

So bless me come the dawn

Come the dawn

Анонимен185

c186
лек ден, Ано.

още малко и ние сменяваме времето..

Анонимен187
ужас, но се свиква

няма начин лек ден, нощ

Анонимен188
и на теб...
Анонимен189
тук можете да слушате БГ радио

само натискате бутона Слушай БГ радио Натиснете тук

Анонимен190

дано да можеш да слушаш радиото има хубава музика.

Анонимен191

Rectum stretcher

While I was flying down the road yesterday (only 10 mph

over) I

noticed a cop with a radar gun sitting on top of a bridge.

The cop pulled me over, walked up to the car and asked me,

"What's the hurry?"

I replied, "I'm late for work."

"Oh yeah," said the cop, "what do you do?"

I responded, "I'm a rectum stretcher."

The cop said "What.....a rectum stretcher, and what does a

rectum

stretcher do?"

I said, "Well, I start with one finger, then I work my way up

to two

fingers, then three, then four, then my whole hand, then I

work until I can get both hands in there and then I slowly

stretch it until it's about 6 foot wide."

The cop asked me, "What the hell do you do with a 6 foot

asshole?"

I simply replied, "You give him a radar gun and park him on

top of a

bridge..."

The ticket - - $ 95.00

The look on his face - - PRICELESS!!! :-)

c192
да не закъснееш...
Анонимен193
Добрутро, хайде на работа!

Анонимен194

тичам вече

Анонимен195

наздраве

Анонимен196
Църни Шопара
dumb ass foreigner добро утро, добър ден!!!

ама много сте ми спортни днес...да не е ден за фитнес?

Анонимен199
кото в края на работния ден

c200
дано е по-кратък днес..
Анонимен201
още половин час до края

c202
после душ и отмора...
б.б. ооох!да ви имам номерцата на две4ките

добре, добре.

поздравления се пак.

цу

c204
а-а-а...виж ти...

биби, тук е частна собственост, душа!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!

Анонимен205
смучки бибе
Анонимен206
добре де, мушки, без смучки
Анонимен207
по задните бузки.... (_o_)
Анонимен208
цъфте

si

цъфте

si

цъфте

si

dumb ass foreigner добър вечер.

нещо гледам има си ги тия дето не могат да четат и тук....ама кво да праиш.

dumb ass foreigner б.б.

[Златен]

от Bulgaria

Общо мнения: 946

ооох!да ви имам номерцата на две4ките

добре, добре.

поздравления се пак.

цу

Създадено: 31.3.2004 г. 17:11:25

c 254

[Анонимен]

а-а-а...виж ти...

биби, тук е частна собственост, душа!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!

Създадено: 31.3.2004 г. 17:23:05

б.б.

[Златен]

от Bulgaria

Общо мнения: 946

въх-муш-уби ма

Светлюро4ке, казах ти, 4е няма страст у тебе ама не слушкаш бе, 4ове4енцее

айде, пак цунки

Създадено: 31.3.2004 г. 17:51:03

Анонимен 256

[Анонимен]

смучки бибе

Създадено: 31.3.2004 г. 17:54:02

б.б.

[Златен]

от Bulgaria

Общо мнения: 946

казах цунки !

последно

Създадено: 31.3.2004 г. 17:55:33

Анонимен 258

[Анонимен]

добре де, мушки, без смучки

Създадено: 31.3.2004 г. 17:57:24

Анонимен 259

[Анонимен]

по задните бузки.... (_o_)

Създадено: 31.3.2004 г. 17:57:39

dumb ass foreigner биби,

едно от нещата дето не понасям е тъпотията.особено жена , която незнае кога да спре да говори.да не говорим, че първо трябва да знае как да говори...

верно е , че не слушам...затова съм това което съм...

зимай си страста и я показвай на друго място.гледам младите анота са те подгонили навсякъде.дай им меил.може да ти задоволят страста и да мирясаш.

както викаше една моя бивша учителка на времето/беше с 5 години по-голяма от мен и неомъжена.novobranec/по-си е друго.виждаш света с други очи.

ановците, като гледам са доста по-млади от мен...

биби, недей да се чудиш

и света, душа,

с други очи да видиш...

и да цункаш и мене и него се тая...

та аз ще си продължавам да не слушам...

reloading...

Редактирано от - dumb ass foreigner на 01/4/2004 г/ 02:33:07

dumb ass foreigner цъфтенце,

благодаря.много са хубави.

dumb ass foreigner днес брато сме така...

тя бибито български не разбира, камо ли англииски, ама ако...

METALLICA

Seek And Destroy

We are scanning the scene

in the city tonight

We are looking for you

to start up a fight

There is an evil feeling

in our brains

But it is nothing new

you know it drives us insane

Running,

On our way

Hiding,

You will pay

Dying,

One thousand deaths

Running,

On our way

Hiding,

You will pay

Dying,

One thousand deaths

Searching,

Seek and Destroy

Searching,

Seek and Destroy

Searching,

Seek and Destroy

Searching,

Seek and Destroy

There is no escape

and that is for sure

This is the end we won't take any more

Say goodbye

to the world you live in

You have always been taking

but now you're giving

Running,

On our way

Hiding,

You will pay

Dying,

One thousand deaths

Running,

On our way

Hiding,

You will pay

Dying,

One thousand deaths

Searching,

Seek and Destroy

Searching,

Seek and Destroy

Searching,

Seek and Destroy

Searching,

Seek and Destroy

Our brains are on fire

with the feeling to kill

And it will not go away

until our dreams are fulfilled

There is only one thing

on our minds

Don't try running away

`cause you're the one we will find

Running,

On our way

Hiding,

You will pay

Dying,

One thousand deaths

Running,

On our way

Hiding,

You will pay

Dying,

One thousand deaths

Searching,

Seek and Destroy

Searching,

Seek and Destroy

Searching,

Seek and Destroy

Searching,

Seek and Destroy

Редактирано от - dumb ass foreigner на 01/4/2004 г/ 01:45:13

Анонимен217
Що пъдиш хубавата жена, бе Дъмби?

c218
тва не се брои.заради презерватива...
Анонимен219
Не знам, ама като гледам каква е конкуренцията, бибитката много ще се изпоти.

c220
и да незабравяме, че САМОПРИЗНАНИЕТО е много важно...

dumb ass foreigner Ано,

бързо се буди

пощата си прочети

и весела бъди

Анонимен222
Дъмби, това дето си мислиш, че е онова ано - не си прав.

Засега отдоле нема никой, нали видиш.

c223
c224
въх, забравих за ЖЕЛАНИЕТО...

c225
ано,

добро утро утро на теб и всички други. лека нощ на мен.

reloading...

Анонимен226

за конкуренцията

Анонимен227

добро утро, лека нощ

и слънче ден

кой каквото си избере

Анонимен228
Късно`й чадо. Он спи. Ама немой са тръшкА. Ей сега ще доде Шопарата!

ФЪРКАТИЧКО

б.б. секспроповедни4ката ми ТЯ !!!

Уууууууууу !!!

поздрави в къщи

ПП и тоя тон го дръж на тейко си щот така те е възпитал - не на мен !!!

и знайш ли колко ставаш за пси аналитик, пси фашист еле пък за шаман???

колкот аз ставам за мръсница като теб !!!

4у ли ма дъмпи?

и друг път не така УРГУЛЕШКАТА !!!

предупредих, 4е ритам..още преди десетина месеца мисля беше - е! питай Фрък ако не верваш!

и не прекалявай със секс салатките..

..ина4е си се шибай отдет свариш, реанимирай, медитирай и дишай дълбоко !!!

Жива и здрава и не се занимавай с мен, има по интересни у 4ата и форума.

Цу/дет викаше ТИ по Кю-то/

Редактирано от - б.б. на 01/4/2004 г/ 12:13:33

б.б., собствения си ник ли зърнах? И не можах пак да загрея какво става??

Сега нямам време...

Иначе за мен тази дата е повече тъжна, отколкото весела. Баща ми роден на днешния ден. Спомени.

Хайде сега нещо друго.. по-подходящо...

Натиснете тук

dumb ass foreigner нова топика-шизофрения...

б.б.

[Златен]

от Bulgaria

Общо мнения: 938

секспроповедни4ката ми ТЯ !!!

Уууууууууу !!!

поздрави в къщи

ПП и тоя тон го дръж на тейко си щот така те е възпитал - не на мен !!!

и знайш ли колко ставаш за пси аналитик, пси фашист еле пък за шаман???

колкот аз ставам за мръсница като теб !!!

4у ли ма дъмпи?

и друг път не така УРГУЛЕШКАТА !!!

предупредих, 4е ритам..още преди десетина месеца мисля беше - е! питай Фрък ако не верваш!

и не прекалявай със секс салатките..

..ина4е си се шибай отдет свариш, реанимирай, медитирай и дишай дълбоко !!!

Жива и здрава и не се занимавай с мен, има по интересни у 4ата и форума.

Цу/дет викаше ТИ по Кю-то/

Редактирано от - б.б. на 01/4/2004 г/ 12:13:33

Създадено: 01.4.2004 г. 11:19:55

c233
ано,

получил, прочел.чакам за допълнението.

лек ден и приятна вечер.

става интересно шоу тук.довечера ще стрелям аз.вие давайте сега.

reloading.

цъфте

Редактирано от - цъфте на 01/4/2004 г/ 19:05:38

Анонимен235
малей-й-й-й, тая ако я фанем.... така ше ми цъфне...
цъфте а мераци де

si

Анонимен237

c238
c239
за малко в къщи.уморееееееееееееен.ще ми се да четем.и то много...

да е по-дълго четивото от последното!!!!!!!!!!

Анонимен240
може, може

и аз уморена, много

Анонимен241

мисли, мисли, може и да прочетеш

X-TEEN
c243
отивам да полегна.на диванчето-да не се унеса.едвам гледам, за мислене да не говорим.после пак на работа.....и така до велигден.добре, че църквето е близо...
Анонимен244
Анонимен245
c246
Ано,

получил, прочел, отговорил.

останалите, стреляйте.аз требе да искарам за лебаааа.като се върна и ако не съм изморен, ще гръмна...

reloading...

dumb ass foreigner такаааааааа..интересен ден днес гледам...

блеки,

като стигнах до долния край на снимката се задавих с кафето!!!!!!!!!!!!!тука стана мазало-маса, клавиатура, бумаги...заеби.по-леко моля!!!!

ама иначе добре.никой не може да ни обвини, че сме сексисти.

фър, цъфте, танче,

благодаря за посещението.

ама реномето не като онова нещо дето бърже се дига и бавно спада.

иначе сте добре дошли винаги.

достатъчни са ми лудите в реалното пространство.нема нужда от тях и във виртуалното.та ша пропусна коментара...

Редактирано от - dumb ass foreigner на 02/4/2004 г/ 04:34:34

dumb ass foreigner днес слушаме това!!!

BLACK SABBATH lyrics - "Paranoid"

Finished with my woman 'cause she couldn't help me with my mind

people think I'm insane because I am frowning all the time

All day long I think of things but nothing seems to satisfy

Think I'll lose my mind if I don't find something to pacify

Can you help me occupy my brain?

Oh yeah

I need someone to show me the things in life that I can't find

I can't see the things that make true happiness, I must be blind

Make a joke and I will sigh and you will laugh and I will cry

Happiness I cannot feel and love to me us so unreal

And so as you hear these words telling you now of my state

I tell you to enjoy life I wish I could but it's too late

dumb ass foreigner е и тук нещо да си крепим реномето.

and reloading...

dumb ass foreigner Ано, бях ти обещал нещо ново/друго

неизказано желание/не звучи същото на български...смърч и падук/

dumb ass foreigner блеки,

сега ще папам.

сръндак с картофи, моркови и бекон.на фурна.задушено.

значи, картофите се режат на едро /необелени/.на 2, 5 кг картофи-5/6 моркова, нарязани по избор.нарязваш 2е средно големи глави лук.четвърт глава чесън.скалитките цели. и няколко парчета бекон/за акцентче/.

пропорциите на месото и картофите са същите като при свинско с картофи.

температура-380 Ф покрии тавата с алуминиево фолио.черен пипер аз не слагам.може да пробваш при сервиране.

върви и с винце и с бира.

не пущам снимка щот е наченато от обед.

венсеремос, брато!!!оле!оле!оле!

забравих-далаверата е да е сочно.щото месото на дивеча е сухо.сипва се една чаша вода.целтa е да задушено като парен зеленчук.пробваш картофите с вилица.станат ли като варени-готово.

Редактирано от - dumb ass foreigner на 02/4/2004 г/ 06:21:24

Анонимен252
Дъмби, ти докато се сетиш за важната подробност то загоряло на фурната. Хубаво, че шопарата още спи...

Нема ли кръчми за теб?

c253
въх.таквоз заведение има до мен...

сервитъорките важат.бургерите и прочие-не.

Анонимен254
На кой му пука за бъргърите, бе Дъмби?

Важното е, че си вътре, а бибитката протестира(хапе, плюе, рита и дращи) отвън

c255
аз пушвам една пуричка и айдеееее в леглото.

добро утро на вас , лека нощ на мен.

да е весел тоз последен работен ден

но не последен работен за мен...

c256
е, с плаката съм съгласен.жените не са декорация-верно.
c257
не са ЗА декорация
Анонимен258
Айде, приятни сънища! Аз съм три часа след теб.

http://www.xs4all.nl/~janzelf/blogger/hoo ters.jpg

Анонимен259
Добро утро, лека нощ

друго нещо си е изпълненото обещание,

на мене ми звучи като неосъществено желание

много е нежно - желанието де

Анонимен260

по програмата за храносмилането

Анонимен261
Мераци за декорация.

цъфте в допълнение....

Пиянско

**********

нючалга

Снощи сякаш се сблъсках с експреса...

Тази сутрин закусвах с чорба.

Махмурлукът така ме хареса,

че във плен до обяд ме държа...

Като крак ми изтръпна главата.

Уж е празна, а страшно тежи!

И пресъхва от жажда устата,

двойно виждам и с двете очи.

Нямам спомен какво ми се случи.

Имах тежка, безпаметна нощ...

Бил съм много пиян – като куче,

щом съм пил до последния грош...

Румяна Симова

si

Анонимен263
Цъфте, добрутро!

Натиснете тук

цъфте щом казваш добро, добро да бъде

si

Анонимен265
Що, не е ли?

http

цъфте е и още едно, пак оттам......

Приказка за лека нощ

***********************

Дървото шушне през прозореца,

разказва ми за лека нощ

любима приказна история.

И нищо, че денят ми беше лош,

и нищо, че сега съм каталясала

и уморените нозе "бръмчат"...

Край лампата ми (неугасваща)

две мършави мухи кръжат...

Дървото шушне... Като се събудя

ще угоя досадните мухи

и пак ще хукна като луда

през натрошените си дни.

28.02.2004

Румяна Симова

si

цъфте Що не е ли? какво утрото добро, ми за мен е винаги добро.

Ставам, очи отварям и следва продължение....

оправи фотото или каквото е там.

si

ФЪРКАТИЧКО Добро утро и от мен !

Светльо, минавам оттук, но не толкова често, (но чета темата ти).

Гледам и да съм в тон с традициите тук, а репутацията...знаеш какво се е изнаписало за мен, така че...заеби, както би казал Незнайко.

Но като влизам в един дом спазвам правилата.

Няма да ти гоня публиката с котенца, кученца и цветенца.

Макар че за мен в погледа на един излегнал се котарак, има много повече еротика от разголения мъж с водката, (ако търсим еротиката , де), но въпрос на виждане.

Имам нещо подходящо за пускане тук, но ще го оставя за довечера.

Лека нощ, ако още си буден !

И хубави сънища ...

Църни Шопара Въх кви хубави работи се заформиха тук!

Браво, Цъфте, изкефих се!

~~

Светльо, реагирах като кучето на Павлов(не знам в Щатите дали е Павлов, аз нали съм си от силите на непромяната).

Значи, ще поизменя рецептата, като а я ползвам - ще набутам 2 глави чесън.

И можеш да хакнеш бяло вино за тендерайзване - на дивеча върви.

А черен пипер и аз не ползвам.

Ако чакаха на мен - нямаше да открият Америка.

Нали уж било за Черния Пипер?

Наздраве и

ВенСеремус!

цъфте Църни, 100% съгласна за виното

и става разкош, па като сложеш след

това и бутилка от същото студено

е хайде приятен обяд, а за десерт......

si

цъфте Все пак, лек ден .....

si

dumb ass foreigner добър ден на всички.

аз ще гледам да стрелна нещо довечера.

чивърс!!!нали е празник.

ано, получил прочел.отговор по-късно.

reloading...

Анонимен273
Анонимен274
цъфте

si

цъфте

Натиснете тук

si

цъфте

не мога да те пропусна, при това окрилен...

si

Сибила Здравейте момичета и домакина на темата.

Аз съм Сибила.

При вас е весело, а гледам и слушам страхотен концерт.

Въпрос: Дъмби и Светльо един и същи домакин ли са?

Не съм ориентирана. Вие пО си се познавате....

Но ето нещо весело и от мен и наздраве с бяло Шардоне.

Сибила

Сибила И една толкова вкусна, неувяхваща любов......

Анонимен281

Анонимен282
Анонимен283
Анонимен284
а лека нощ ден
Анонимен285
Дъмб, слушай един от големите - Eric Clapton.

COCAINE

By j. j. cale

If you wanna hang out you’ve got to take her out; cocaine.

If you wanna get down, down on the ground; cocaine.

She don’t lie, she don’t lie, she don’t lie; cocaine.

If you got bad news, you wanna kick them blues; cocaine.

When your day is done and you wanna run; cocaine.

She don’t lie, she don’t lie, she don’t lie; cocaine.

If your thing is gone and you wanna ride on; cocaine.

Don’t forget this fact, you can’t get it back; cocaine.

She don’t lie, she don’t lie, she don’t lie; cocaine.

She don’t lie, she don’t lie, she don’t lie; cocaine.

c286
еееееееехааааааа.много го любим него.още от старата група.
Анонимен287
Да ма прощава Шопарата и други посетители, които могат да бъдат offended, ама нека да пуснем и това.

Bulgarian army soldiers during a ceremony in Sofia to mark the country's entry into NATO (news - web sites), which celebrated the entry of seven ex-communist countries into its ranks.(AFP/Dimitar Dilkoff)

dumb ass foreigner ано, много те моля, бъди внимателно!!!много злоба има в тоя форум, много.

моята простотия ряпа да яде пред тукашната злоба!

мисля, че си разбрало, че съм видял и разбрал...много го мисля...много...

а тук не е като в реалното-да му пръснеш черепахата!!!

Анонимен289

Boss Paul Vitti: You know me?

Dr. Ben Sobel: Yes.

Boss Paul Vitti: No you don't.

Dr. Ben Sobel: Okay.

Boss Paul Vitti: You see my picture in the paper?

Dr. Ben Sobel: Yes.

Boss Paul Vitti: No you didn't.

Dr. Ben Sobel: I don't even get the paper.

c290
стабиляга!!!!.и преди си беше такова.
Лада Пак ли стари филми
c292
ами, стари хора със стари филми...и стари коли.
Анонимен293
И малко порнография.

A kid came home from school and asked his dad, "Dad, I heard some kids talking about a thing called a vagina. What is a vagina, and what does it look like?"

"Well, son, before sex it looks like a beautiful unopened rose."

"Wow, what does it look like after sex?"

"Well, son, have you ever seen a bulldog eating mayonaise?"

Анонимен294
Ех, Дъмби, младост на "Лада" у полето широко.

c295
малко уморен.

утре-доста тежък ден.

а гледам, че трябва да отговарям доста.

ще гледам малко по-късно да гръмна.ако не успея-утре.

ано, извинявай.не успях.

dumb ass foreigner Анонимен 315

[Анонимен]

Добро утро, лека нощ

друго нещо си е изпълненото обещание,

на мене ми звучи като неосъществено желание

много е нежно - желанието де

Създадено: 02.4.2004 г. 07:53:44

така е , Ано.права си за желанието.

докато видях кво виси на огледалото за задно виждане.и ми се изпари всякакво желание.

dumb ass foreigner цъфте,

всичко дето си пуснала е гот.даже другия простак е доволен.кво да казвам повече...

dumb ass foreigner ФЪРКАТИЧКО

[Златен]

от Булгаря

Общо мнения: 3819

Добро утро и от мен !

Светльо, минавам оттук, но не толкова често, (но чета темата ти).

Гледам и да съм в тон с традициите тук, а репутацията...знаеш какво се е изнаписало за мен, така че...заеби, както би казал Незнайко.

Но като влизам в един дом спазвам правилата.

Няма да ти гоня публиката с котенца, кученца и цветенца.

Макар че за мен в погледа на един излегнал се котарак, има много повече еротика от разголения мъж с водката, (ако търсим еротиката , де), но въпрос на виждане.

Имам нещо подходящо за пускане тук, но ще го оставя за довечера.

Лека нощ, ако още си буден !

И хубави сънища ...

Създадено: 02.4.2004 г. 10:06:24

а бе, фър, тук само две правила бе душа.не се коси.

заеби публиката, гледай приятелите...

dumb ass foreigner Църни Шопара

[Златен]

от Унитед Кингдом

Общо мнения: 3111

Въх кви хубави работи се заформиха тук!

Браво, Цъфте, изкефих се!

~~

Светльо, реагирах като кучето на Павлов(не знам в Щатите дали е Павлов, аз нали съм си от силите на непромяната).

Значи, ще поизменя рецептата, като а я ползвам - ще набутам 2 глави чесън.

И можеш да хакнеш бяло вино за тендерайзване - на дивеча върви.

А черен пипер и аз не ползвам.

Ако чакаха на мен - нямаше да открият Америка.

Нали уж било за Черния Пипер?

Наздраве и

ВенСеремус!

Създадено: 02.4.2004 г. 11:45:38

чивърс брато,

пробвай първо с една глава лук-за секи случай...

и не се коси, и аз съм от същите сили.и цел живот в нелегалност-подлеза, кристал, светия синод, германия....и тук съм така.как викаш ти-ние сме си същите!!!

venseremus, i 3x ole!!!!

dumb ass foreigner Сибила

[Златен]

от Булгаря

Общо мнения: 6710

Здравейте момичета и домакина на темата.

Аз съм Сибила.

При вас е весело, а гледам и слушам страхотен концерт.

Въпрос: Дъмби и Светльо един и същи домакин ли са?

Не съм ориентирана. Вие пО си се познавате....

Но ето нещо весело и от мен и наздраве с бяло Шардоне.

Създадено: 02.4.2004 г. 21:21:37

добре дошла при новия простак, сиби.

като кликнеш на моя прякор, ще видиш саита ми.аз съм си аз.един и същ.

като се върнеш от началото на темата, ще си в час.тогава ще разбереш, че съм двуполов/а.за разлика от егати.то е за сега безполово.още се чудят за него.да земе да се обади, та да му дам един пол и да мирясат вси.па и аз да си имам един пол.се ми е тая кой.се е гот.

сега за езика.аз френски не знам.той, обича да му говорят по френски.

и понеже едно ано е пуснало нещо готино на предишната страница, даже на кон, питам:

помниш/знаеш ли френската наздравица-да пием!!!за жените и конете които яздим!!!

аз така си я спомням.ако е друго яче, моля пусни я.

и наздраве с шардонето.бяло, червено...се тая.

ние сме тук.когато искаш, заповядай.

dumb ass foreigner цъфте, тоя знае какво рисува.драгон фиш, или некакъв драгон фиш.едно от най-красивите и отровни ... създания...

Редактирано от - dumb ass foreigner на 03/4/2004 г/ 06:10:46

c302
айде, всичко добро на вас и лека нощ на мен.

reloading...

Анонимен303

c304
dobro, utro
Анонимен305

станах и тръхнах

c306
пошта
Анонимен307

я да тура един на пост...

Анонимен308
че зна е ли се....

Анонимен309
требе, требе.
c310
тва бях аз.
c311
чао....
ФЪРКАТИЧКО Лека нощ и красиви сънища, Светльо ! .

Обещаното от мен...за лека нощ

Редактирано от - ФЪРКАТИЧКО на 03/4/2004 г/ 08:50:25

c313
добро утро, фър.ами виж 1а страниза...
Анонимен314
нещо по-чисто....
c315
е тва за лека нощ по- бива.
Анонимен316
лека....чао...
c317
чаках да......си легна. приятен ден.
Анонимен318
тва за клонингите
Анонимен319

моа да аресат нещо...

Анонимен320
не дей чака - провери
Анонимен321
Анонимен322
Клио

Клио
Сибила Светльо, и аз така ще те наричам, може ли?

Ти изглежда си много добър и възпитан мъж, щом си се заел да отговаряш така подробно на всички ни.

А чувството за хумор не трябва да се бърка с простотията и злинята.

Защото може да си много учил и много знаещ и пак да си класически простак, префинен и зъл. И отвратителен.

Но да не говорим сега за това.

Пращам ти нещо хубаво, макар да не разбрах за каква двуполовост говориш.

Не всичко чета и понякога питам за допълнителни разяснения.

За мен няма съмнение, че си мъж.

Ето това.

Хубавото си е хубаво.

цъфте Сиби, разбрах, че харесваш конете,

ето ти нещо и от мен...

Натиснете тук

si

цъфте малка нежност...

Натиснете тук

si

цъфте една фантазия....

Натиснете тук

si

c329

Ано,

получил , прочел

за принцесата

да види пошЕл...

цъфте

Натиснете тук

si

Сибила Мило цъфте - сред цветята най-харесвам лалетата, а сред животните - конете.

За мен са най-красивите и страстно съм увлечена по тях.

Пускай ми изящните коне и в моята тема - ще се радвам много, много.

Аз отивам сега там и ще видиш що кон, що чудо, кой от кой по-красиви.

А ти?

рози иииииииии кучета?

цъфте тука нещо за принцове и принцеси...

Натиснете тук

и Натиснете тук

si

Анонимен333

ей, турих един на пост, а кво стана...

Анонимен334

я тривни тия маненките, нещо хилави ми се видат,

нема да устоат на поста.

Bar335
Анонимен336

е, а наздраве като си рекъл бар - бар...

Анонимен337
Анонимен338
ФЪРКАТИЧКО
Анонимен340
Аз пък се разкъсвам между конете и котяата.

Анонимен341
Анонимен342

ФЪРКАТИЧКО Свежарско...откъде ги намирате тия майтапи. Аз съм много зян с адресите.
Сибила Аз пък хич не съм разкъсвана от никакви изнервящи колебливости.

Решително пращам тези лалета, за празника Цветница и за мъжа, който трябва да се грижи за градинката, като един герой на Волтер, та да бъде жената все засмена.

Честит празник - Цветница!

Анонимен345
посрещай гълъбите....

Анонимен346
Обожавам импресионистите. Особено "Индиан".

цъфте ВЕСЕЛИ ПРАЗНИЦИ, МНОГО УСМИВКИ

si

Сибила
Анонимен349

Gus: Did you ever do drugs with Mr. Boz?

Catherine: Sure.

Gus: What kind of drugs?

Catherine: Cocaine. Have you ever fucked on cocaine, Nick? It's nice.

Catherine Tramell uncrosses her legs and it can be seen she's wearing no underwear

Nick: You like playing games don't you?

Catherine: I have a degree in psychology, it goes with the turf... Games are fun.

Анонимен350
*Мони* Свети, честита Цветница!

Горният постинг Nr. 406 е от мeн за твоята дъщеричка.

Анонимен352
Wildflowers

Tom Petty

You belong among the wildflowers

You belong in a boat out at sea

Sail away, kill off the hours

You belong somewhere you feel free

Run away, find you a lover

Go away somewhere all bright and new

I have seen no other

Who compares with you

You belong among the wildflowers

You belong in a boat out at sea

you belong with your love on your arm

You belong somewhere you feel free

Run away, go find a lover

Run away, let your heart be your guide

You deserve the deepest of cover

You belong in that home by and by

You belong among the wildflowers

You belong somewhere close to me

Far away from your trouble and worries

You belong somewhere you feel free

You belong somewhere you feel free

c353
знам, знам.нали ти рекох преди-born to be free...
Анонимен354
И за старите хора има по нещо.

Joe Gavilan: If I take my gingko... I can still remember where I put the Viagra

Joe Gavilan: Fuck you very much!

Анонимен355
Ми знам, че знаеш, ама върви ли да ти тургам лаленца.
c356
нее.затуй трябва да туриш нещо между лаленцата...
c357
аз ттребе да пазарувам нещо.хладилника е изтрупнАл.ако омаш време виш да намериш снимка за стреетсуипер.оригиналния, обаче...аз ще гледам да стрелна нещо по-нататък.ако не-утре.чао.
Анонимен358
То и на мен не ми остана много време

Анонимен359
И ръчния метод още се ползва.

Напоследък голяма популярност придобива следния

street sweeper

Анонимен360
Убъркаф снимките нящо. Чети го туй като трети стрийтсуийпър.

Анонимен361

Анонимен362
Бог добро да ви дава!

На църква бяхте ли?

А върба?

Анонимен363
сори.още не -5 часа сутринта. а съм в църква всеки ден...та днес не.
Анонимен364
ФЪРКАТИЧКО

Честит празник, Светльо !

Анонимен366
ФЪРКАТИЧКО
dumb ass foreigner въх, въх, въх....големо посещение големо нещо.

благодаря на всички.

няма да мога да отговоря обаче подробно.

абе, кой кво ще да разправя, ама по-си е друго с простаците.

даже фър нещо таквиз едни е пуснала...по наш вкус де.

честит празник на всички!на мене тоже.нали не съм кръстен на светия.

та ще гледам да пусна нещо

dumb ass foreigner днес Ано, слушаме това....

METALLICA

BLEEDING ME

(Hetfield, Ulrich, Hammett)

*I'm diggin' my way

I'm diggin' my way to something

I'm diggin' my way to somethin' better

**I'm pushin' my stay

I'm pushin' my stay to something

I'm pushin' my stay to something better

I'm sowing the seeds

I'm sowing the seeds I've taken

I'm sowing the seeds I take for granted

This thorn in my side

This thorn in my side is from the tree

This thorn in my side is from the tree I've planted

It tears me and I bleed

***Caught under wheels roll

I take the leech I'm bleeding me

Can't stop to save my soul

I take the leash that's leading me

I'm bleeding me I can't take it

Caught under wheel's roll

The bleeding of me

*** Repeat

I am the beast that feeds the beast

I am the blood, I am the release

Come make me pure

Bleed me a cure

I'm caught under

*** Repeat

* Repeat

** Repeat

Анонимен370
Tear It Down

DEF LEPPARD

You got the look of a howlin' wolf

I like it

The kind of eyes that could start a fire

Yes, I like it

A streetwise dynamo, I switch you on

And I watch you go

A thrill to touch, you're so hot

I'm coming for you ready or not

I'm gettin' ready - Living on the edge of a dream

I'm gettin' ready - Oh, switch on your lovin' machine

Tear it down - There's got to be a better way

Tear it down - I can't wait another day

Tear it down - There's got to be a better way

Tear it down - If only you could stay

All night long

I'm on fire, you're all ice

Once too much is twice as nice

Get tough, fools luck

One bite and I'm hooked

A black cat with a silver tongue

A quick lick and you're gone

One kiss, it hots up

Too close ain't close enough

dumb ass foreigner хлапашки спомени...чичо пешо художника.

-чичо пешо, стига се заглеждал по тая.никакъв шанс.няма да ти даде.

-ще, ще!!!

-да бе, точно на теб...

-логика, мойто момче, логика.по пътя на логиката знам, че ще ми даде.

-къв път на логика, бе?

беше много отдавна та не си спомням дали не беше някакъв стар виц.обаче го казваше винаги с голям кеф.

-моме, сАлна риба ядеш ли?

-ям, чичо пешо, ям.

-значи и вОда пиеш...

-пием, чичо пешо, пием.

-е щом пиеш вОда требе и да пикАш...

-е па пикАм.

-е щом пикаш имаш п***а.щом имаш п***а, значи се ебеш.а щом се ебеш и на чичо пешо ше дадеш...

ебаси цензурата-женски полов орган не можеш написа.полово сношение-може!?!?

Редактирано от - dumb ass foreigner на 05/4/2004 г/ 04:35:40

Анонимен372
Ногу разцъфтела тая страница у страни, бе Дъмб. Si

dumb ass foreigner като гледам какви сте ги напускали по-назадстигам до извода че мозъците ви изглеждат така...

dumb ass foreigner ами пролет бе, л.а.
Анонимен375
Кеф!

dumb ass foreigner ето тук нещо да докажем, че си падам по котета...

Анонимен377
Сички си падаме
Анонимен378
Анонимен379
Пролет викаш. Цветята! Пчеличките.

dumb ass foreigner аз спирам за днес.л.а., ти стреляй докато има патрони...

аз днес си сверих часовника...

and

reloading...

c381
абе, л.а., пролет е...тоа нещо много увесил нос.дай нещо с по-повдигнато настроение...
Анонимен382
Нещо за оптимисти и песимисти.

c383
въх!!!!!!!!сега ще ни обвинят че не харесваме кучета.
Анонимен384
А обичаме ги хайваните. Много ги тачим!

c385
това е на блеки за вечеря.да му е сладко!!!чивърс!
Анонимен386
Не, не и не! Дъмби, това беше грешка. Аз съм си феминист по душа. Ето, поправям грешката веднага!

c387
абе, неразбрах кво пушиш там долу?да не те фанало слънцето нещо днеска?
Анонимен388
Глей какъв активист съм. Там с жълтия плакат.

c389
забравИх
Анонимен390
c391
видех...
c392
л.а., чао, брато.

Анонимен393
Лека!

До утре.

Анонимен394
ФЪРКАТИЧКО И една за добро утро, Светльо...

Анонимен396

What do you get when you cross a Hummer H2 with a Cadillac Escalade front end? You get HumDEVILLE, owned by NBA veteran LaSalle Thompson.

Църни Шопара
Църни Шопара
Църни Шопара Отвлечена е статуята на Банкси - ДРИНКЪР.

Напомня много на статуята на Роден, Тинкър, но за разлика от нея Дринкъра има Трафик Конус на главата.

Групата отвлякла статуята се на рича АК47 и иска откуп от автора в размер на 25 000 лири.

Банкси след размисъл им е обещал 2 лири.

Интересен е текста оставен от групата в редакцията на Гардиън.

~~

For too long the artist has been estranged from his own "time". Critics, by focusing on the "art object", deprive the artist of any existence in the world of both mind and matter. The mental process of the artist, which takes place in time, is disowned, so that a commodity value can be maintained by a system independent of the artist. Art, in this sense, is considered "timeless" or a product of "no time at all".

Criticism, dependent on rational illusions, appeals to a society that values only commodity-type art, separated from the artists' possession. In short, branded detachment activated by the artist self or those in possession of the product/ art are cowardly and futile acts. Separate "things'", "forms", "objects", "shapes", etc, and the beginnings and endings are more convenient fictions: and there is only the disintegrating order that descends from artist through artisan via terrorism towards final decent to thief, much like the time-line that can be swamped at any moment. Therefore the. "object" itself resembles an eroded rock from which further ideas leak.

Анонимен400
Ц-ц-ц! И при теб не моеш се размина от естети-концептуалисти

Църни Шопара Кой ги подреди, братята така?

Храниш ги с пържоли, а виж как ти отвръщат!

По-голямата част от човечеството са НЕБЛАГОДАРНИЦИТЕ!

Редактирано от - Църни Шопара на 05/4/2004 г/ 15:15:41

c402
за великден някой работи..

Църни Шопара
Църни Шопара
Църни Шопара
Църни Шопара
Църни Шопара
Църни Шопара
Църни Шопара
c410
Анонимен411
Карам си аз, Дъмби, днес и по едно време сички ленти забавят, брато. Извили вратове, гледат нещо вдясно. Престроих се две надясно, санким и аз да видя, а то...

Хюндай Атос. Откъде са го взели - тук не ги продават. Широко е 1/3 от лентата, ама отпред има два седалки се пак, де. Голем майтап.

Klio412

Ето ме и мен на портрет. Само не знам защо тази вечер не ми излиза регистрирания ник

Анонимен413
Нещо си широчка в ханша. Задните гуми и те дебели

***

Анонимен414
здрасти Л.А., кво става?аз съм скапан.стреляй ти.
Анонимен415
Relax. Get some rest.

Анонимен416

Marsellus: I'm prepared to scour the the Earth for that motherfucker. If Butch goes to Indochina, I want a nigger waiting in a bowl of rice ready to pop a cap in his ass.

Jules: Wanna know what I'm buyin' Ringo?

Pumpkin: What?

Jules: Your life. I'm givin' you that money so I don't hafta kill your ass. You read the Bible?

Pumpkin: Not regularly.

Jules: There's a passage I got memorized. Ezekiel 25:17. "The path of the righteous man is beset on all sides by the inequities of the selfish and the tyranny of evil men. Blessed is he who, in the name of charity and good will, shepherds the weak through the valley of the darkness. For he is truly his brother's keeper and the finder of lost children. And I will strike down upon thee with great vengeance and furious anger those who attempt to poison and destroy my brothers. And you will know I am the Lord when I lay my vengeance upon you." I been sayin' that shit for years. And if you ever heard it, it meant your ass. I never really questioned what it meant. I thought it was just a cold-blooded thing to say to a motherfucker before you popped a cap in his ass. But I saw some shit this mornin' made me think twice. Now I'm thinkin': it could mean you're the evil man. And I'm the righteous man. And Mr. 9mm here, he's the shepherd protecting my righteous ass in the valley of darkness. Or it could be you're the righteous man and I'm the shepherd and it's the world that's evil and selfish. I'd like that. But that shit ain't the truth. The truth is you're the weak. And I'm the tyranny of evil men. But I'm tryin', Ringo. I'm tryin' real hard to be a shepherd.

Butch: You okay?

Marsellus: Naw man. I'm pretty fuckin' far from okay.

Butch: What now?

Marsellus: What now? Let me tell you what now. I'ma call a coupla hard, pipe-hittin' niggers, who'll go to work on Holmes here with a pair of pliers and a blow torch. You hear me talkin' hillbilly boy? I ain't through with you by a damn sight. I'ma get medieval on your ass

***

Marsellus: No one needs to know about this except you, me and Mr. Soon-to-be-living-the-rest-of-his-short-ass-life-in-agonizing-pain-rapist here.

Анонимен417

Irene Walker: My husband was pretty fuckin' smart.

Charley Partana: Yeah, well if was so fuckin' smart, why is he so fuckin' dead?

Анонимен418

Църни Шопара Поради непрекъснатите упреци за порнографии и т.н., сме длъжни да подходим научно-cxематично и да дадем някои дефиниции.

~~

Редактирано от - Църни Шопара на 07/4/2004 г/ 12:37:32

Клио
Клио
dumb ass foreigner искам да благодаря на всички отбили се тук.

голямо благодаря на клио!!!

л.а. и на теб.

аз нещо съм все още без настроение.вчера и днес четох страхотно интелигентни и дълбоки мисли.

ще се опитам да ги копирам, макар че за това си има тема..

Редактирано от - dumb ass foreigner на 08/4/2004 г/ 05:08:13

dumb ass foreigner 9:15

Грациан Колев

Иво Николаев Божков

Андрей Дамянов

Аксения и Константин Христови

проф. Димитър Ненов

Явор Милев

Милен Радев

Просто ме е срам, че може да има вестник или форум, допускащи такива грозни работи. А винаги съм се гордяла, че българите в цялата си богата на превратности история не са били шовинисти, а изключително толерантни и блогородни...

Петя Кацарова

Мария Арсениева

Вероника Бикова

Таня Георгиева

Ивелина Манолова

Светлана Димова

Евгени Димов

Андрей Николов

Петьо Пенев

Просто ме е срам, че може да има вестник или форум, допускащи такива грозни работи. А винаги съм се гордяла, че българите в цялата си богата на превратности история не са били шовинисти, а изключително толерантни и блогородни...

мда...за това сме на това дередже.щото НЕ СМЕ шовинисти.

Редактирано от - dumb ass foreigner на 08/4/2004 г/ 05:11:23

Анонимен424

Добро утро на Велики Четвъртък

цъфте
и

Добро утро

si

Анонимен426
Лека нощ, Дъмб!

Добрутро на останалите!

dumb ass foreigner и аз да я пусна, Цъфте.

c428
Поклон пред паметта им...

На Велики четвъртък, в ден на национален траур, България се прощава с 10-те свищовски ученици, загинали в нелепата автобусна катастрофа по пътя между Сърбия и Черна гора:

Юлиян Манзаров - на 19 г.

Александра Гергова - на 17 г.

Антония Братова - на 14 г.

Боряна Петкова - на 11 г.

Женя Ангелова - на 11 г.

Светослава Пантелеева - на 12 г.

Валентин Маринов - на 14 г.

Виктор Маринов - на 14 г.

Лора Николова - на 14 г.

Глория Георгиева - на 11 г.

Още две деца изчезнаха при трагедията, разиграла се в ледените води на река Лим в неделя вечерта:

Светослав Колев (15 г.) и 13-годишната Антоана Евтимова.

снимка:Svishtov.bg (колаж Нетинфо)

Дата: 08.04.04 . затваряне

цъфте

Натиснете тук

и

Натиснете тук

и

Натиснете тук

si

c430
Анонимен 4734

[Анонимен]

от морето е тънко

Първото стъпало

(индийска притча)

Един човек отишъл при свещения Рамануджа и казал:

— Искам да намеря пътя към Бога. Помогни ми!

Рамануджа внимателно го погледнал и попитал:

— Кажи ми най-напред, ти обичал ли си някого?

Мъжът му отвърнал:

— Аз не се интересувам от светски работи, любов и прочие. Аз искам да стигна до Бога!

— Моля те, помисли още веднъж. В своя живот обичал ли си жена, дете или който и да е друг?

— Аз вече ти казах, че не съм обикновен мирянин. Аз съм човек, който иска да познае Бога. Всичко останало не ме интересува. Не съм обичал никого.

Очите на Рамануджа се изпълнили с дълбока тъга и той отговорил:

— Тогава това е невъзможно. Отначало ти трябва да научиш какво е това да обичаш някого истински.Това ще бъде първото стъпало към Бога. Питаш ме за последното стъпало, а ти самият още не си стъпил на първото. Иди и обикни някого!

Пожелавам ви да вървите напред в живота си, без да прескачате стъпалата, особено първото!

Създадено: 08.4.2004 г. 16:20:47

Клио Светльо, благодаря ти за възможността тук да видя снимчиците и имената им.

Бог да ги прости!

С мисъл и за родителите им

c432
нема ме и днес...

л.а., ако нямаш нищи против, драсни един маил.нещо имам нужда от помощ-уеб саит рилейтед.ще ти бъда задължен.ако не , е о.к. също.

dumb ass foreigner Белчо фон Прасецки

(Начинаещ)

от: Burkina Faso (Upper

Общо мнения: 36

Създадено: 06.4.2004 г. 16:25:22

--------------------------------------------------------------------------------

ЗА АНТИСЕМИТИЗЪМА НА БЪЛГАРИТЕ И ВИКТИМОПАТОЛОГИЯТА НА ЦИОНИСТИТЕ

"Антисемити се вихрят във форума на "Сега", редакцията си трае, реже достъпа на инакомислещите"Даниела Горчева

"Нели и Валентин са убедени, че тези пълни с расова и религиозна омраза постинги нарушават законите на страната и правилата на форума, обявени от редакцията, и че е трябвало те да бъдат изтрити от администратора

Ясно е, че с медии, толериращи антисемитизма, България няма да бъде добре дошла в ЕС."

Списъкът на присъединилите се ще бъде връчен на главния редактор на в. “Сега” Димитрана Александрова.

Подписката е на първата страница на Още.инфо, казва се "Подкрепете писмото на Даниела Горчева".

Аз пък няма да ви подкрепя писмото, господа анти-антисемити!!! Не защото съм антисемит! Ами защото ставам антиционист (усещате ли разликата?)

Като един“мастит” наш мислител-журналистин ще ви кажа –Да! ама не! Напълно споделям оценките за Холокоста над евреите. И им съчувствам!!! Не разбирам обаче защо медийно пропагандната машина "пропуска" някои детайли от същия този период. В невероятно многобройните репортажи и възпоминателни документални филми по въпроса на запад, винаги "пропускат" да споменат, че "благодарение" на Хитлер в същите тези газови камери бяха изтребени и циганите на зарадна Европа. Пропускат да сложат под същия знаменател и десетките милиони славяни ("щото са презрени подрасови създания???" Бедните евреи поне бяха записани в срисъци...... даже ограбените от тях ценности бяха инвентаризирани. Та и до ден днешен потомците им си "Реституират" ограбеното. Докато за подрасовите същества като цигани и славяни... нито списъци с имената, нито опис на ограбеното.....

Няма да ви подпиша ВИКТИМОПАТОЛОГИЧНОТО ПИСМО и заради паметта на 55 000 български евреи-неблагодарници (съжалявам за грубостта, но си имам оправданието )

Аз живея от години в Европата и не видях нито веднъж, нито в един репортаж, или документален филм в който да се споменава даже отдалеко за ПОДВИГА НА БЪЛГАРСКИЯ НАРОД.

Защото на Фона на Хитлеровите издеяния над евреите, пък и на фона на колабористкото поведение на много държави, направеното за евреите в България от ФИЛОСОФСКО-ЕТИЧНА гледна точка само е ПОДВИГ които трябваше да влезе в читанките на училищата по цял свят. Защото може и да не знаете, но една Франция само да вземем и ще видим как ТЯХНЯТЯ ПОЛИЦИЯ И ПО ТЯХНА ИНИЦИАТИВА изпратиха даже и дечицата ви в газовите камери. Обаче днес, във всеки репортаж и филм виждаме “разплакани от умиление” оцелели да разказват колко героично ги бил спасил този или онзи обикновен човек. И как хиляди дървета били посадени в някяква свещена горичка в Израел!!!

А за това, как БЪЛГАРСКИ НАРОД, ЦАР, ДЕПУТАТИ, ЦЪРКОВЕН ПАТРИАРХ казаха НЕ на “съюзника” си... И СПАСИХА ОТ ГАЗОВИТЕ КАМЕРИ СВОИТЕ БРАТЯ-ЕВРЕИ -нищо!!!. (освен за “парлама” на българи и български делегации понякога, но "без шум в световната преса"...!!!)

За това че БЪЛГАРИТЕ излязоха на улиците с хиляди да защитят “Нашите братя евреи” ! И че успяха... НИЩО !!! НИКОЙ В ЗАПАДНА ЕВРОПА И ЩАТИТЕ НЕ ГО Е И ЧУВАЛ !!! Въпреки че повечето от медиите инфлуансиращи и изграждащи общественото мнение в развитите страни са собственост на ЕВРЕИ !?!?!

Казваш ми приятелю, че и децата в Израел знаели за спесените от България Евреи !?! Да, ама забрави да поясниш, че говориш за децата на спасени от Българите евреи- които си говорат понякога из къщи....

Щото в моята работа се срещам понякога с евреи от Ерусалим, Тел Авив и т.н. И ги питам... И се оказва ...че НЕ ЗНАЯТ НИЩО ПО ВЪПРОСА...

Затова, скъпи ми братя от Израел, не се учудваите дето в Родината ви все по-малко и по-малко ви уважават.

Помните ли приказката за лошата дума? За оная мечка, дето искала да се побратими с един селянин. И селянинът не пожелал да а целуне щото миришела. И после мечката го накарала да я рани с брадвата ? И която накрая казала “Лоша рана заздравява, лоша дума не се забравя” Вие, скъпи ми еврейски братя, трябва да знаете че липсата на БЛАГОДАРНОСТ е равносилна, ако не и по-болезнена от лошите думи.

И не ми разправяйте простотии за писмото на пишман академик Сендов и”съзаклятници” Щото вони на манипулация... или поне на интелектуална импотентност.

Накрая ще ви напомня, че не случайно използвам разделно зуми като Ционисти и Евреи. Бъдете ми живи и здрави сичките българоезични и “забравящи” Евреи

Белия негър

[Начинаещ]

от Bulgaria

Общо мнения: 20

Що ли пък се отваря тази тема ? Евреите по принцип отговарят (ако изобщо отговарат ) на въпроса с друг въпрос! Пък Българите ги е страх, че няма да ги вземат в Европата ако се осмелят за помислят за нещо си без "позволението на Големия брат (за в момента)"

Пък и сме много прости за търсим накакви си МОРАЛНО-ЕТИЧНИ измерения, несъответстващи на водещите доктрини в понятия като ЕТИЧНОСТТА НА ЕДИН НАРОД. Само в периода на Балканската война френски журналисти се чудеха на толерантността на Българите към съгражданите си турци, на най-високия от цяла европа процент на грамотни... Както и наблюдението, че българия е най-демократичната страна в света. Били сме си спасили евреите...били сме приютили геноцидирани арменци.... била България пълна с бежанци, оцелели от турски, сръбски и гръцки теноциди... Бе кой го е грижа ???

Кой ще си спомни за изтезаваните в концентразионни лагери американски граждани от немски и японски произход по време на втората световна война ???Нали Америка е най-голямата демокрация в света?

Кой ще се опита да анализира странния факт, че родени в демократичния и свободен западен свят мюсюлмани стават камикадзета, пълни с омраза към "приютилите ги" И че който и да е се озлобява след като то третират като "мръсен мюсюлманин.........."мръсен емигрантин"... само защото мутрата му носи белезите на друга раса ???

Тез въпроси не са за коментиране! Поради лирса на отговор тези въпроси се закриват... или питаците ги затриват ! Да живее демокрацията и свободата на словото !!!

Създадено: 06.4.2004 г. 18:42:04

Белчо фон Прасецки

[Начинаещ]

от Burkina Faso (Upper

Общо мнения: 36

"Очевидно царят е проявил голяма изобретателност в преговорите с нацистките водачи, за да замени депортирането с вътрешноадминистративни и полицейски мерки. Толкова сериозен държавен акт, като отмяната на депортацията, на която вече е бил даден ход, не би могъл да бъде извършен без подкрепата на държавния глава." [...] "По същото време моите съотечественици положиха много усилия, но за съжаление неуспешни, да спасят 11 хиляди евреи - небългарски граждани, от Македония и Беломорска Тракия, където независимо от българското военно присъствие върховната власт е била в ръцете на нацистите."

Из изказване на външния министър Соломон Паси на Конференцията на ОССЕ по проблемите на антисемитизма във Виена, 19.6.2003

Ето заради подобни цитати аз исках до предизвикам дискусия с темата за АНТИСЕМИТИЗМА НА БЪЛГАРИТЕ И ВИКТИМОЛОГОПАТОЛОГИЯТА НА ЦИОНИСТИТЕ.

Защото, какво ме топли, че Праси бил се изходил некъде си по въпроса след като държаните от ционисти световни медии държат световната общественост в неведение ??? На запад наистина има изключително много репортажи и документални филми за Холокоста, но НИКОГА не се объркват да споменат за широката публика СПАСЕНИЕТО НА БЪЛГАРСКИТЕ ЕВРЕИ!!! Грях му на душата на Соломончо и на драскачите на писма и призиви за "борба срещу антисемитизма" Като са толкоз любители на писането , що не пишат до Световния Еврейски конгрес, или до евреите-собственици на световноизвестни медии, че да се поправи една несправедливост към "родината" на наште анти-антисемити !!!

Ама подобно "ревизиране" на легендата за Холокоста ще поразклати ционисткото поддържане на виктимологията ... И ще трябва да се говори и за избитите милиони цигани и славяни !!!

Пък на българските евреи искам да напомня една поговорка на братята им араби "НЕ ИСКАШ ЛИ, И КАМИЛАТА НЯМА ДА ЗАБЕЛЕЖИШ !!!"

ШАЛОМ !!!

И честит десетгодишен юбилей от Холокоста в Руанда !!!

Създадено: 07.4.2004 г. 13:25:56

Анонимен434

The families of three Japanese nationals kidnapped in Iraq tearfully begged the government to pull its troops out of the country here, as Tokyo reiterated there would be no withdrawal. Here a news program reports the kidnapping(AFP/Toru Yamanaka)

Japanese Prime Minister Junichiro Koizumi is surrounded by reporters as he opens a news conference at his official residence in Tokyo Friday, April 9, 2004. Struggling to come to grips with the kidnapping of three Japanese civilians in Iraq by gunmen who threatened to burn their hostages alive unless Japan withdraws its troops from the country, Koizumi said 'We cannot give in to the cowardly threats of terrorists. Right now what we need to do is gather accurate information.' (AP Photo/Itsuo Inouye)

Chief Cabinet Secretary Yasuo Fukuda has announced Japan has no plans to withdraw its troops from Iraq despite reports three Japanese nationals were kidnapped in the country by a group demanding a withdrawal of Japanese troops(AFP/Jiji Press)

Анонимен435
На Разпети петък запалете свещ за жертвите на катастрофата в Лим

***************************************** *****************

Симеон изпрати съболезнования на семействата, пише по нещо за всяко от загиналите деца

09.04.2004

Министър-председателят Симеон Сакскобургготски написа съболезнователни писма до семействата на 10-те деца, загинали при катастрофата в Сърбия и Черна гора, съобщи пресслужбата на кабинета.

"С прискърбие Ви изразявам дълбоките си съболезнования по повод трагичната загуба на Вашето дете. Като баща зная, че няма думи, които да утешат болката Ви, пише премиерът. Нелепа и жестока е съдбата, която сполетя децата от Свищов. Бог да ги прости!".

Министър-председателят се обръща с думи на дълбоко съчувствие към опечалените семейства. В 10-те писма присъства споменът за всяко едно от децата:

За Вас ще останат рисунките на Боряна, които тя е сътворила през краткия си живот, пише той до близките на Боряна Петкова.

Красиви са били мечтите на Вашата дъщеря, запомнете я с тях, се казва в съболезнователния адрес до семейството на Женя Ангелова.

Животът рано прекъсна песента на Лора, но едва ли ще прекъсне спомена за нея, който Вие и нейните приятели ще запазите - това пише министър-председателят до семейство Николови.

Сигурно приятелите на Вашия син ще си спомнят с тъга за малкия сериозен и скромен математик - тези думи премиерът отправя към близките на Виктор Маринов.

Глория ще остане завинаги на 11 години, слънчево и весело дете, пише той до семейството на Глория Георгиева.

Сигурно изкуството и артистичният характер на Вашата дъщеря са й помогнали да вижда живота още по-красив, са думите на премиера към близките на Светослава Пантелеева.

Сигурно приятелите на Вашия син дълго ще го помнят като най-добрия сред тях футболист, пише министър-председателят до семейството на Юлиян Манзаров.

Вашата дъщеря ще остане завинаги на 14 години. Бог да я прости!, казва премиерът в траурното писмо до семейството на Антония Братова.

Приятелите на Вашия син ще помнят дълго веселия и жизнерадостен техен другар, пише министър-председателят до близките на Валентин Маринов.

Вашата красива дъщеря се е радвала толкова на живота, се казва в съболезнователното писмо до семейството на Александра Гергова.

По-рано през седмицата момиче от София призова учениците, които в момента са в пролетна ваканция, да се съберат в училищните дворове на Разпети петък и да запалят свещ в памет на загиналите си връстници при инцидента в река Лим в неделя вечерта.

Парламентарната група на "Новото време" също предложи на Разпети петък всички българи да запалят свещ и да сведат глави пред паметта на загиналите български деца. В съобщението на "Новото време" се казва, че когато умират деца, скърбят не само родителите им, но и всички българи.

Депутатите от "Новото време" призоваха на Разпети петък да запалим свещ за всички малки българи, които плащат с живота си за безхаберието на възрастните. Дано трагедията да ни обедини и пред пресните гробове на децата на България да се закълнем, че ще пазим живота на беззащитните, защото така пазим бъдещето на нацията, се казва още в съобщението на ПГ "Новото време", цитирано по БНР.

Анонимен436

Прехвърлям това от моята тема. Хаупман ще ме извини!

Клио
Клио
Клио
dumb ass foreigner сега...

играта в наше село загрубе. та трябва да се прегрупиравам.

няма да ме има или няма да съм редовен тук.не съм сигурен дали ще мога да отговоря на всички тук като пиша.

ОБАЧЕ:

стреляйте и презареждайте , докато дойде подкреплението!!!

dumb ass foreigner скии сега ,"професор":

кое какво е в тази тема решавам АЗ!!!

незнам кой ти е дал титлата, ама знам, че и той е за тапицирана стая кат теб.

тук сме простаците.лудите са при теб

с просташки по-здрав:

дъмпи

Анонимен444
Утре - всички на кино

Vivica A. Fox, left, poses with director Quentin Tarantino and Uma Thurman at the premiere of their Miramax film 'Kill Bill Vol. 2, * at the Arclight's Cinerama Dome in the Hollywood section of Los Angeles, Thursday night, April 8, 2004. (AP Photo/Eric Charbonneau, Berliner Studio/BEImages)

Анонимен445
Грешка, пичове, не ходете утре. На екран от 16 април.
Църни Шопара А така, Дъмпи!

След тез свещи, нещо по-жизнеутвърждаващо.

Клио
ФЪРКАТИЧКО

Празнично настроение !

ФЪРКАТИЧКО ЧЕСТИТ ВЕЛИКДЕН !!!

цъфте

si

Анонимен451
Х Р И С Т О С

В О С К Р Е С Е !

dumb ass foreigner воистина воскресе!

Редактирано от - dumb ass foreigner на 11/4/2004 г/ 04:08:01

Анонимен453
Дъмби, желая ти безсмъртие и stiff upper lip, брато!

Волумето на мах.

Stiff Upper Lip

AC/DC

Well I was out on a drive

on a bit of a trip

lookin for thrills

to get me some kicks

yeah I warn you ladies

I shoot from the hip

I was born with a stiff

stiff upper lip

walkin' down into hell [like a dog in a ?????]

??????

And I'm here to learn ?????

and I brought your things ?????

Now keep a stiff upper lip

and I shoot from the hip

Oh keep a stiff upper lip

and I shoot

and I shoot

shoot from the hip

yeah I shoot from the hip

Now listen

Well I'm workin' it out

and I've done everything

and I can't be found no [and I can't reform no]

can you feel no thing [can you feel my sting]

baby, keep a stiff upper lip

and I shoot from the hip, yeah

I keep a stiff upper lip

and I shoot

and I shoot

and I shoot, shoot, shoot yeah

shoot from the hip

yeah yeah

(yeeeeeeah)

oh yes

yeah yeah

well I'm out on the prowl

and I found your thing [and I'll ball your thing]

I've got the teeth that'll bite you

can you feel that sting?

baby keep a stiff upper lip

and I shoot from the hip

I keep a stiff upper lip

and I shoot,

shoot

shoot from the hip

I got a stiff upper lip, better believe me

stiff upper lip

comin' down

stiff upper lip

shave my stiff upper lip

yeeeeeeah

I got a stiff upper lip

stiff upper lip

stiff upper lip

I got a stiff upper lip

wooooooah yeah

stiff upper lip

stiff upper lip

I gotta stiff upper lip

and I shoot

and I shoot

and I shoot

shoot from the hip, yeah

Анонимен454

Bulgarian Patriarch Maxim (L), flanked by a priest, holds up candles during the Easter service at Sofia's golden-domed cathedral Alexander Nevski, early April 11, 2004. The Bulgarian Orthodox Church celebrates Easter on Sunday. REUTERS/Oleg Popov

Анонимен455
Отделете няколко мига да пожелаете светъл празник и на доблестните ни войници отвъд границата!

Анонимен456
ЧЕСТОТО ВЪЗКРЕСЕНИЕ!

Чеда мои, нека любим не с думи или с език, а с дела и истина!

И по това познаваме, че сме от истината, и пред Него ще успокояваме сърцата си;

защото, ако нашето сърце ни осъжда, колкото повече Бог, понеже Той е по-голям от нашето сърце и знае всичко.

Редактирано от - Tя на 11/4/2004 г/ 21:23:21

Анонимен458

Анонимен459
Анонимен460
Анонимен461
ФЪРКАТИЧКО

Обещаната от вчера.

За лека нощ , Светльо, ако още си он лайн.

Анонимен463
И от другата страна

Анонимен464
Анонимен465
Анонимен466
Подходящо е за дамските теми, ама знае ли човек колко са на кеф

Клио
Отговор от дамите

Анонимен468
Клио, това е типичен нюйоркски апартамент.
Клио
dumb ass foreigner въх, въх, въх......и пак въх!!!!

омръзнало ви е постенето около празника гледам...

благодаря на всички за посещението!

аз както казах се регрупирвам тук, ама ще гледам да стрелям когато мога.

лека седмица на всички!

reloading...

Анонимен471
София Лорен има и истински снимки. На младини. Късни нема.

Църни Шопара Бе дайте котята...

~~

Анонимен473

лека нощ...

ФЪРКАТИЧКО И от мен за лека нощ ...

Анонимен475
...жестокостта ми се сломи...
Божо А това по-горе... за отличниците, нали ?
Анонимен477
Да видим кои са отличниците ...

Анонимен478

я да погледна и аз....

Анонимен479

май не са много отличниците...

Анонимен480
нещо за отличници

Анонимен481
http://us.news1.yimg.com/us.yimg.com/p/rid s/20040413/i/r989427060.jpg
Анонимен482
тая като в приказката -- хем облечена, хем гола
Анонимен483
Волю-неволю, ще сменяме вкусовете - от трътли и пухли* към атлетки

Miss USA 2004 Shandi Finnessey from Missouri, poses as she wears a swimsuit during the 53rd Annual Miss USA competition at the Kodak Theatre, Monday, April 12, 2004, in Los Angeles. (AP Photo/ Nam Y. Huh)

_________

* Интиликтуалкити да не са докачат - става дума за жени.

c484
таа, горната, нещо не ми харасва...
Анонимен485
а другите...
c486
значи, ако махнеш първата/сичко о.к., ама с умна руска физиономия/въх, въх, въх...
Анонимен487
махния де...
Анонимен488
нека има нещо и за русофилите
Анонимен489
...
Клио
Църни Шопара > > Here''s the latest exercise program for office workers, who spend

> > a little too much time sitting down at their desks and not enough

> > time at the gym.

> >

> > Get into Shape for Summer with this great new training regime.

> > You might want to take it easy at first, then do it faster as you

> > become more proficient.

> >

> > It may be too strenuous for some.

> >

> > ** ALWAYS CONSULT YOUR DOCTOR BEFORE STARTING ANY EXERCISE PROGRAM.**

> >

> > ** SCROLL DOWN...

> >

> >

> >

> >

> >

> >

> >

> >

> >

> >

> >

> >

> >

> >

> >

> >

> >

> >

> >

> >

> >

> >

> >

> >

> >

> >

> >

> >

> >

> >

> >

> >

> >

> >

> >

> >

> >

> >

> >

> >

> >

> >

> >

> >

> >

> >

> >

> >

> >

> >

> >

> >

> >

> >

> >

> >

> >

> >

> >

> >

> >

> >

> >

> >

> >

> >

> >

> >

> >

> >

> >

> >

> >

> >

> >

> >

> >

> >

> >

> >

> >

> >

> >

> >

> >

> >

> >

> >

> >

> >

> >

> >

> >

> >

> >

> >

> >

> >

> >

> > ** NOW SCROLL UP....Feel the burn

Сибила Хайде малко красота и за наминаващите дами

Анонимен493
не е излишно Сиби

Анонимен494
цъфте как сте днес...?

със спорта приключихте ли...?

или бягате бързо....

лека вечер....

si

Анонимен496
това последното ти ли си?
цъфте не позна, сега ще видиш...

si

цъфте е това съм аз ...

si

Редактирано от - цъфте на 15/4/2004 г/ 20:24:06

c499
редакция?!
цъфте е това беше...

si

цъфте само, че в комбина с горното

si

цъфте а може и така...

si

Анонимен503
защо строяваш така хапутмано?
цъфте он си знае...

si

Анонимен505
вие нещо да не..., а? а?
Сибила Всеки с настроението си

c508
да-а-а-а...настроението...вчера-едно, днес-друго, утре-трето...
ФЪРКАТИЧКО Привет, Светльо ? Къде се изгуби ?

Ето нещо за поздрав от мен ...

c510
е, некои сме си на същото...

METALLICA

Welcome Home (Sanitarium)

Welcome to where time stands still

no one leaves and no one will

Moon is full, never seems to change

just labeled mentally deranged

Dream the same thing every night

I see our freedom in my sight

No locked doors, No windows barred

No things to make my brain seem scarred

Sleep my friend and you will see

that dream is my reality

They keep me locked up in this cage

can''t they see it''s why my brain says Rage

Sanitarium, leave me be

Sanitarium, just leave me alone

Build my fear of what''s out there

and cannot breathe the open air

Whisper things into my brain

assuring me that I''m insane

They think our heads are in their hands

but violent use brings violent plans

Keep him tied, it makes him well

he''s getting better, can''t you tell?

No more can they keep us in

Listen, damn it, we will win

They see it right, they see it well

but they think this saves us from our hell

Sanitarium, leave me be

Sanitarium, just leave me alone

Sanitarium, just leave me alone

Fear of living on

natives getting restless now

Mutiny in the air

got some death to do

Mirror stares back hard

Kill, it''s such a friendly word

seems the only way

for reaching out again.

цъфте

че какво му е на настроението?, много си е добро

si

цъфте

si

c513
здравей, фър.

аз се прегрупирвам, та нямам много време да пиша.иначе чета, или чакам да чета.

надявам се всичко да е добре при теб.

чао.

c514
цъфте, много добре тогава.радвам се.

A touch, soft and tender.

A whisper, full of desire

A gasp of sweet surrender

As passion fuels the fire...

I love you, I need you, I want you!

Анонимен516
Daily Scorpio Forecast

Overview: You may be wondering who your friends really are at this point -- but if you take a moment alone, you''ll be able to figure it out, courtesy of nothing more than your infallible instincts.

c517
Тая, тва на мен ли го казваш???
ФЪРКАТИЧКО Щом си казал чао - чао.

При мен е наред - да.

Едно цвете от луната оставям и тук ...

Цвете от луната

Б.Т.Р.

Тихо утрото е влязло

Носи градски шум

Празно е леглото ми

Не си ли нощен сън

Сякаш някакво вълшебство

Срещна ни за миг

Буден аз сънувам

Ти накара ме да чувствам

Днес най-прекрасното

Цвете от луната

Ти ако желаеш

Ще откъсна аз за теб

В косите без да знаеш

Заключих огнени лъчи

Като слънце ти да си.

Пътувам в слънчевия ден

Лицето ти е все пред мен

Щастлив съм, ти ми обеща

Наша е пак нощта

Your lips gently press against mine

A silent submission of tongues intertwined

My mouth tenderly presses against yours

My voice trembles as you start to explore...

Electric shocks as your tongue touches mine

An erotic dance of passing time

My heart''s racing as fast as yours

My body''s craving for something more!

Starving and Craving

For an evening

Of erotic bliss

Where dreams come true

With the sweetest Kiss.

цъфте

щом е чао, чао...

si

c521
metallica

For Whom The Bell Tolls

Make his fight on the hill in the early day

Constant chill deep inside

Shouting gun, on they run through the endless grey

On the fight, for they are right, yes, by who''s to say?

For a hill men would kill, why? They do not know

Suffered wounds test there their pride

Men of five, still alive through the raging glow

Gone insane from the pain that they surely know

For whom the bell tolls

Time marches on

For whom the bell tolls

Take a look to the sky just before you die

It is the last time you will

Blackened roar massive roar fills the crumbling sky

Shattered goal fills his soul with a ruthless cry

Stranger now, are his eyes, to this mystery

He hears the silence so loud

Crack of dawn, all is gone except the will to be

Now the will see what will be, blinded eyes to see

For whom the bell tolls

Time marches on

For whom the bell tolls

http://www.encyclopedia-metallica.com/photos/photo-sem3.jpg

Анонимен522
metallica

Fade To Black

Life it seems, will fade away

Drifting further every day

Getting lost within myself

Nothing matters no one else

I have lost the will to live

Simply nothing more to give

There is nothing more for me

Need the end to set me free

Things are not what they used to be

Missing one inside of me

Deathly lost, this can''t be real

Cannot stand this hell I feel

Emptiness is filing me

To the point of agony

Growing darkness taking dawn

I was me, but now He''s gone

No one but me can save myself, but it to late

Now I can''t think, think why I should even try

Yesterday seems as though it never existed

Death Greets me warm, now I will just say good-bye

c523
забравих да кажа че съм аз по-горе.
Анонимен524
scorpio

Overview: Picture yourself winning the lottery, taking off on a vacation you''ve dreamed about and running into the love of your life on the beach at sunset. It''s all possible now -- if you take a chance. Don''t think. Act

курволяяяк! курволяяк!!525
Курвор връ му го! дет викаше един ама ного хард метъл Граждянин от НАШЕ СЕЛО..по повод на НОВОБОГАТАШКИТЕ_АЛ4НИ_4ЕРВЕНИ_ПОХОТЛИВИ_Н ЕНАСИТНИ_РАЗПРАНИ ЗАДНИЦИ !!! като ръб4ето от Боянските ливади
цитирам по памет:526
дъмпито_ръб4ето:

"от Бояна по далеко нема, и от гъзо ми по високо нема !

е па нема !"

Анонимен527
Бубе, ти ли пощръкля така бе, душа?
Анонимен528
б.б. в грешка си брато, аз в темата на тоя новобогаташки мръснишки задник не влизам !!!

бръкаш ти казвам! темата за задното"медитиране" не ме вълнува - виж мръсника Марио и приятел4етата му Лено4ка и Митни си падат по НЕЯ говняна тема - по цееел ден у Мониторя им слушах мръсотийките..

ко искаш от посрания новобогаташки бегейски елит..до там са..до ЗАДНИЯ ДВОР на Европа.

ИЗСРАХА се на сората на целия народ, ограбиха го и от специялизацийките у пустата 4ужбина ТВА ни донесоха..задното паркиране дет викашее ръб4ето у 4ата/дъмпито, де/!!!

..с нашите пари !!! и тон шни дават !!! на обноски шни у4ат !! а!! и на СЕКС представи си!!!

УРОДИИИИ !!!!!!!!

Анонимен530
Немаш нищо против, нали.Да не се загуби...

б.б.

[Златен]

от Bulgaria

Общо мнения: 945

в грешка си брато, аз в темата на тоя новобогаташки мръснишки задник не влизам !!!

бръкаш ти казвам! темата за задното"медитиране" не ме вълнува - виж мръсника Марио и приятел4етата му Лено4ка и Митни си падат по НЕЯ говняна тема - по цееел ден у Мониторя им слушах мръсотийките..

ко искаш от посрания новобогаташки бегейски елит..до там са..до ЗАДНИЯ ДВОР на Европа.

ИЗСРАХА се на сората на целия народ, ограбиха го и от специялизацийките у пустата 4ужбина ТВА ни донесоха..задното паркиране дет викашее ръб4ето у 4ата/дъмпито, де/!!!

..с нашите пари !!! и тон шни дават !!! на обноски шни у4ат !! а!! и на СЕКС представи си!!!

УРОДИИИИ !!!!!!!!

Създадено: 16.4.2004 г. 13:42:10

б.б. специялно в твоята тема не трия - не съм се о4аровала от теб, за да се разо4аровам.

в други теми трих.

..на колаборационистите с новобогаташите!!!

Анонимен532
е ако, де..

б.б.

[Златен]

от Bulgaria

Общо мнения: 946

специялно в твоята тема не трия - не съм се о4аровала от теб, за да се разо4аровам.

в други теми трих.

..на колаборационистите с новобогаташите!!!

Създадено: 16.4.2004 г. 13:54:54

c533
ще направя всичко възможно да стрелна довечера.много добре започна тола ден.дано и утре така.

reloading...

Анонимен534
Църни Шопара Щом наистина са факт,

Тъжните Самотни Булки,

Трябва някой в този свят

да ги утеши!

~~

Аз ви взимам на ръце

Нежни Плачещи Цигулки!

~~

Pills ''''''help most women beat blues''''''

~~

Thursday April 15, 2004

The Guardian

~~

More than half of British women have taken some form of antidepressant, according to a survey by Prima magazine. It showed 56% had taken prescribed antidepressants or homeopathic alternatives.

Many women were stressed, overstretched and generally unhappy. Half of the 1, 000 women questioned cited problems at work. The same proportion wanted to live somewhere else.

Money appeared to be more important than physical appearance, with 86% saying they would rather win the lottery than be a size 10 for the rest of their lives. One in four said money was their biggest worry. The actor Catherine Zeta-Jones was the celebrity most envied in the survey.

Children appeared more important than partners, with 34% saying their joy came from their offspring, as opposed to 31% saying their partner was their source of happiness. Press Association

Редактирано от - Църни Шопара на 16/4/2004 г/ 17:59:20

Църни Шопара
ФЪРКАТИЧКО

цъфте

Натиснете тук

si

цъфте

Натиснете тук

si

цъфте

Натиснете тук

si

Църни Шопара Е красивото си е красиво!

Някои суфражетки твърдят, че женското тяло е експлоатирано.

Хубаво е, че все още има жени, съзнаващи силата на красотата си.

Наздраве!

И Мерси!

цъфте

Натиснете тук

лека нощ

si

Църни Шопара Видях го!

И все пак...

~~

kombat #5

Поповски, добре се завърнал! Добре ли прекара?

Тук във форума без тебе пошлостта настъпи и завладя нови територии. Под влиянието на Шопарата и Егатито даже и Цъфте и Фъркатичко почнаха да пускат голи задници, женски гърди и други подобни пошлости.

Бъди жив и здрав!

"НЕ"НА ПОШЛОСТТА ВЪВ ФОРУМА! "НЕ" НА ЖЕНСКИТЕ ГЪРДИ ВЪВ ФОРУМА!

Създадено: 17.4.2004 г. 00:44:45

Църни Шопара Да, Красивото си е красиво...

Но!

Остаряваме бавно!

Остаряваме бавно!

Неусетно почти....

~~

Е кво пък?

Ще станем ценители!

А не експлоататори...

Лека!

Редактирано от - Църни Шопара на 17/4/2004 г/ 01:07:29

цъфте няма лошо, хубавото

винаги е красиво... лека

si

цъфте аз им пратих една

за всеки случай...

може пък да им хареса, знам ли ...

si

Църни Шопара Ми прасето е хубаво...

цъфте нали знаеш, търсих го да бъде

окрилено...лека

si

Анонимен549
Туй по-усърдно. Само дето нема петолъчка на чело.

ФЪРКАТИЧКО Ще има ли и за него след риболова ?

Анонимен553
малей... тая ако я сбарам ше има да фърчи перуш...
Църни Шопара Ми ти що мислиш, че така млатя с крила...

Анонимен555
"Hair Of The Dog"

NAZARETH

Heart breaker, soul shaker

I''ve been told about you

Steamroller, midnight stroller

What they''ve been saying must be true

bridge:

Red hot mama

Velvet charmer

Time''s come to pay your dues

chorus:

Now you''re messin'' with a

A son of a bitch

Now you''re messin'' with a son of a bitch

Now you''re messin'' with a

A son of a bitch

Now you''re messin'' with a son of a bitch

Talkin'' jivey, poison ivy

You ain''t gonna cling to me

Man taker, born faker

I ain''t so blind I can''t see

c556
ей тук нещо за дамите.крадено...

dumb ass foreigner ко да праиш?нищо ново под слънцето...и преди и сега се така!!!!!!!!!!!!!!

Анонимен558
c559
Анонимен560
Анонимен561
Един миг невнимание, и после компутърът виновен...

Анонимен562
ох, ле ле
Анонимен563
dumb ass foreigner въх, въх, въх...тез последните под картинката....
dumb ass foreigner

18/4 11:32:44 [ Анонимен ] голям опадък по светлиовата тема. категогорично лошо.

18/4 11:33:23 [ Анонимен ] Там е истинска евтина порно сцена.

амчи с таз цензура кво искаш???

22566

Натиснете тук

Анонимен567
Опадък, брато, и разлужение.

Ни искът дъ гледат туй ефтино порну културните граждани и туй то!

Сикилимиш, както казваше един distinguished форумен самец

Затуй повекето чиляци като чуят за култура, немедлено се хващат за ....

... щото кобур немат.

Анонимен568
Анонимен569
Анонимен570
Анонимен571
c572
нали щяха да си лягат някои..
dumb ass foreigner Анонимен 645

[Анонимен]

Опадък, брато, и разлужение.

Ни искът дъ гледат туй ефтино порну културните граждани и туй то!

Сикилимиш, както казваше един дистингуишед форумен самец

Затуй повекето чиляци като чуят за култура, немедлено се хващат за ....

... щото кобур немат.

скии сега брато:

*темата е отворена на 24 март.о4 в 2:50 АМ!!!!

*днес-18 април.04-6, 163 посещения...

да еба тея интелектуалци с високи стандарти.кат сте недоволни кво четете тук?

тук няма висоцки и други мужици или велики руски...

заеби.то не бе дебелоочие не би чудо...

поради таз причина аз си карам се така, а вие се възмущавайте се така.

ПО ЛЕКО С МАСТРУБАЦИЯТА САМО!ТОКУ ВИЖ СТЕ ИЗНЕНАДАНИ ОТ ПОЛОВИНКАТА ВИ>НЕМА НАЧИН И ТЯ ДА НЕ Е ИНТЕЛЕКТУАЛНО ВЪЗМУТЕНА КАТО ВАС...

па и клавятурата трябва да се чисти след тва

and reloading...

Анонимен574
четена е 6, 169 пъти към този час
dumb ass foreigner таз е с друго превозно средство...

Анонимен576
Дъмби,

THIS IS MY TREE

Анонимен577

Анонимен578

Анонимен579

Анонимен580
Daily Scorpio Forecast

Overview: Your primary partner or best friend will take up most of your time, and you won''t mind a bit. Just be sure not to become confused over what you''re feeling and what they''re feeling. Try to be objective.

Am I objective?

Анонимен581
Кака Кармен Електра йощ лови окото. Особени заслуги има неизвестен ваятел на бюста - майсторска изработка.

Анонимен582
Анонимен583
б.б.

[Златен]

от Bulgaria

Общо мнения: 953

40 , да те светнем!

естето е един каскет от Троян - та там ше бъде 4евермето !

субрали се комунягите да му видят сметката на оги4ето, е тва ша е !

сефте софри, сефте раздувки..

ненаситни тумбаци !

4енгесарското безсрамие дъно нема !!!

ууууу

Създадено: 20.4.2004 г. 13:23:24

Анонимен 42

[Анонимен]

ко тана, бибе, с новия образ? с новите обороти? да не прегре?

Създадено: 20.4.2004 г. 13:25:06

Анонимен584
Дъмби, абе не моеш извърна глава от бибитката нещо, а?

Правило ли ти е впечатление, че тези дето врещят най-много срещу 4енгенцата са силно зависими от нечистия си косъм.

dumb ass foreigner уважаеми с копията на хахото:

немам нищо против да си копираш квото искаш.само дето за тия копия си има тема.мисля , че се казва, "кому е нужен шизофреник във форума?"та ги поствай там.или си отвори тема посветена на бибетка.

ако се поразровиш, ще намериш доста матерял.

dumb ass foreigner б.б.

[Златен]

от Булгаря

Общо мнения: 953

до ръбестия_ал4ен_похотлив_тъп_задник:

не вървиш.

ску4на си.

то и за ПОРНОТО дух се иска.

скрий се, и ТИ и ПОДПЕВА4КИТЕ ти.

та те немат смелостта да се подпишат та камо ли..сиви мишки за порно тема не стават !

викни Марио да ти ''''изведе темата'''', 4е се не траеш !!!

досадооо !!!

Създадено: 20.4.2004 г. 12:34:37

бибет,

може да си ивка янакиева, ама това тук не е технолинк.

имаш си тема-стой си там.кат си с такъв дух за порно покажи се.не в моята тема.не ща да имам кошмари.на клона ми стигаш.

dumb ass foreigner Л.А.,

за ченгенцата викаш, като оня дето викал дръжте крадеца....

Анонимен588
Дъмби, ами такова е положението по принцип - най-гласовитите имат най-гузната съвест.

Ако ли пък форумният персонаж, именуван толкова звучно "бибитката" не е ченге, начи молим за извинение

Да ти кажа няма здравословен начин да възприемаш форума като действителност с живите хора зад никовете и всички "отношения" между тях. Много по-приятно е да гледаш на всичко тук като на една сапунка с безброй сюжетни линии. С други думи - въобще не зная (а и не ме интересува особено) кой какъв е в действителност. Важното е купонът да тече. Това е строго лично мнение, и сигурно ти не мислиш точно така.

Cheers!

Знаеш как искат да ни виждат дамите тук, нали?

Анонимен589
Анонимен590
Дъмби, популярната версия на откриването на мустаците, преди време беше изтрита от друг един гласовит персонаж-многомашинник. Качвам я пак.

WC_designer Prilikata s edin drug kitarist e ochevidna.Kato bratija sa....

A startocastera e kato izvaden ot vehtosharski magazin.cheers

Анонимен592

Този, искаш да кажеш?

Анонимен593

nov opit ot dizianera

Анонимен594
И кво? Нещо се губи.
Анонимен595
Хубаво, тва Лечев ли е?

Не се познава

Анонимен596
da be toa iskam da kaza, no nemoga go pokaza ni anonimno ni s parola, mai she e nai dobre da se otkaza...pone za sega...mersi vse pak che otvori portreta na edin ot moite lubimi fenderisti...cheers
WC_designer ...abe nali za tva kazah che prilicha na edin drug kitarist imaiki predvid ivan lechev...no toja ot snimkata e edin drug...malko po star ...malko po izvesten

a i ot dosta po izvesten orkester....ako se vgledash po vnimatelno v liceto i

artikulaciajata na ustnite she se setish koi e toija na snimkata ...ako li ne

mai she e nai dobre da go predstavija.....DJ Gilmour /DJ=David Jon/

Анонимен598
Аха!

Ние пък тука също си имаме един виртуоз - Айсблок се казва.

WC_designer daa, i na mene joe mnogo mi haresva, vapreki che v poslednijat G3 ostana malko v sijnakata na svoija uchenik..steve vai..i razbira se na drugiat moi lubim fenderist

yngwie malmsteen....kazvat che minalogodishnta G3 versija s petruccu e dosta po

spoluchliva....sega she ima nova versija---> satriani/vai/robert frip....shto

yngwie bil zaet....neznam shto ne sa pokanili nikolo kotzev...cheers

dumb ass foreigner Анонимен 677

[Анонимен]

Дъмби, ами такова е положението по принцип - най-гласовитите имат най-гузната съвест.

Ако ли пък форумният персонаж, именуван толкова звучно "бибитката" не е ченге, начи молим за извинение

Да ти кажа няма здравословен начин да възприемаш форума като действителност с живите хора зад никовете и всички "отношения" между тях. Много по-приятно е да гледаш на всичко тук като на една сапунка с безброй сюжетни линии. С други думи - въобще не зная (а и не ме интересува особено) кой какъв е в действителност. Важното е купонът да тече. Това е строго лично мнение, и сигурно ти не мислиш точно така.

Цхеерс!

***************

прав си, Л.А...

Анонимен601
извинена си Цъфтенце
б.б. альоо, разпрания задник, не се прави на улав и престани да си меткаш реплики сам на себе си ! искала съм да кажа на Цъфтенцето, 4е е извинена 4е се явява анонимно. нищо друго.

ПП Ку-куу нали знаеш кои си говорят сами???

време е за хап4ето дарлинг, аре бегай

Редактирано от - б.б. на 21/4/2004 г/ 18:16:19

Анонимен603
Sorry

б.б.

[Златен]

от Bulgaria

Общо мнения: 957

альоо, разпрания задник, не се прави на улав и престани да си меткаш реплики сам на себе си ! искала съм да кажа на Цъфтенцето, 4е е извинена 4е се явява анонимно. нищо друго.

ПП Ку-куу нали знаеш кои си говорят сами???

време е за хап4ето дарлинг, аре бегай

Редактирано от - б.б. на 21/4/2004 г/ 18:16:19

Създадено: 21.4.2004 г. 18:12:56

б.б.

-алооо! лудницата ли е??? донесете още от ония големите 4ервени хап4ета, 4е тук колежката изкрейзи

dumb ass foreigner

Това съобщение е скрито от Вас. Натиснете тук за да го виждате отново.

Анонимен 691

Това съобщение е скрито от Вас. Натиснете тук за да го виждате отново.

Създадено: 21.4.2004 г. 18:02:5

Анонимен 693

Това съобщение е скрито от Вас. Натиснете тук за да го виждате отново.

Анонимен 694

Това съобщение е скрито от Вас. Натиснете тук за да го виждате отново.

Създадено: 21.4.2004 г. 18:26:22

цъфте Благодарско за извиненията,

ма некой път се меткам анонимно... само когато бързам

si

Редактирано от - цъфте на 21/4/2004 г/ 19:07:35

Анонимен606
Бубенце, Бубенце,

Нищо не разбираш от хай тек...

Кое може да се краде, кое крие, кое ползва с разрешение...

Да не говорим и за трите...че и още нещо...

dumb ass foreigner ***

и аз не съм много чат по hi тека.ама до толкова че да се замисля.

по принцип знам как се прави.

аз не мога .

доста време трябва...трябва да е било февруари...

та питам , що ?!?!

та кат ми останат 2 дни, ще действам.толкова мога.да видим след това...

а и нещо друго:тук е без значение...на друго/и местo/a... не е!!!

reloading...

Анонимен608

Натиснете тук

Натиснете тук

Анонимен609
малко по Витошка... Натиснете тук
Анонимен610
не разбрах да слушам ли или да гледам...
Анонимен611
и двете, клипа на песента е сниман по витошка
Анонимен612
аз и за трите питах...текстовете...
Анонимен613
какво им е на текстовете...
Анонимен614
нищо явно
Анонимен615
чао, лека нощ и....
Анонимен616
лека и текстовете нямат нищо общо...
Анонимен617
разбрал...
Анонимен618
добре.... Натиснете тук под заглавието натисни audio sample, за да чуеш част от песента

Анонимен619
чул...
Анонимен620
благодаря!
Анонимен621
Анонимен622
Анонимен623
709, и аз чух
dumb ass foreigner Л.А.,

мисля, че е време за уборка тук.ти кво ще кажеш?

нещо не ми стана ясно с това "скрито мнение".някъде мненията с прякор , другаде без...

ма кво те питам като и ти си по конспириси...

аз гушкам възглавницата рано днес.

ти стреляй..

цъфте Нещо за добро утро.... Натиснете тук

и приятна уборка

si

Анонимен626
Ми Дъмби, немат си пишки да си играят с тях, та натискат айпишките. Кой кой е санким. Абе ялова работа. Даже не си струва да се говори.

Анонимен627
Анонимен 1

(Анонимен)

Създадено: 29.3.2004 г. 17:34:47

--------------------------------------------------------------------------------

Sand,

няколко въпроса относно IP-та на участниците във форума.

1. Има ли начин те да бъдат виждани от участниците във форума?

2. Ако има кой е той?

3. Съответно може ли да се скрие IP?

4. Как?

Извинявай, ама съм малко профан в тая работа.

Sand

[Администратор]

от Bulgaria

Общо мнения: 563

nikoi nemoje da gleda IP - osven men i Lucho taka che drugite vuprosi otpadat

Създадено: 29.3.2004 г. 19:13:35

Анонимен 3

[Анонимен]

Thank you!

Създадено: 29.3.2004 г. 19:26:36

Анонимен 10

[Анонимен]

Има технология за скриване на IP-то или за подмяната на истинското с някакво друго, но ...

Създадено: 30.3.2004 г. 10:10:32

Църни Шопара Отдавна не съм посещавал това приятно място.

Вчера си свалих някои нещица...

~~

Поздрави на Дамите!

~~

Църни Шопара
Църни Шопара

Малко красота за Лека нощ!

Анонимен632
Пагане, Пагане
Анонимен633
Пагане, Пагане,

изозаде да те ебе

кой те фане...

dumb ass foreigner б.б.

[Златен]

от Булгаря

Общо мнения: 963

до ръбестия_ал4ен_похотлив_тъп_задник:

не вървиш.

ску4на си.

то и за ПОРНОТО дух се иска.

скрий се, и ТИ и ПОДПЕВА4КИТЕ ти.

та те немат смелостта да се подпишат та камо ли..сиви мишки за порно тема не стават !

викни Марио да ти ''''изведе темата'''', 4е се не траеш !!!

досадооо !!!

Създадено: 20.4.2004 г. 12:34:37

Анонимен 690

[Анонимен]

извинена си Цъфтенце

Създадено: 21.4.2004 г. 17:40:57

б.б.

[Златен]

от Булгаря

Общо мнения: 963

альоо, разпрания задник, не се прави на улав и престани да си меткаш реплики сам на себе си ! искала съм да кажа на Цъфтенцето, 4е е извинена 4е се явява анонимно. нищо друго.

ПП Ку-куу нали знаеш кои си говорят сами???

време е за хап4ето дарлинг, аре бегай

Редактирано от - б.б. на 21/4/2004 г/ 18:16:19

Създадено: 21.4.2004 г. 18:12:56

Пагане

[Новак]

от Булгаря

Общо мнения: 2

Рожбооо, А сига нАтисни АЙпито и познай коя съм

Това, което си си дал труда да препостнеш не е в обсега на проблема как се познава дали даден форумец е същия с друг за който ти го припознаваш.

Самото АЙПИ може да види САМО сисадмина, то остана и целия свет да ти скива АЙПИТО.

Не е позволено, защото по самото АЙПИ може да се подразбере информация за местонахождението на притежателя на това АЙПИ.

Разбра ли сега, 4е постинга ти не ТЕ обслужва.

Сега по същество - днес влезнах в ли4ния ти сайт.

Наистина съм те объркала с една неприятна за мен особа.

Но не се засягай, защото това, което съм писала по твой адрес не се е отнасяло баш за теб демек, 4ак ли си?

ПРИЕМИ ИСКРЕНИТЕ МИ ИЗВИНЕНИЯ !!!

Апропо, може би са ти казали, 4е не ми е за сефте да бъркам форумци.

Само за кудош ще ти кажа, 4е в Монитор гонех естета, защото го припознавах за Дончо Цончев.

Лено4ка разправяше после, 4е голем смех падало между тях по тоя повод.

Даже беха довели и Дон4о Цон4ев във Форума - бе постнал ''''некролог'''' за Николай Хайтов.

От сега нататък - МИР, става ли?

Създадено: 22.4.2004 г. 17:29:09

Анонимен 724

[Анонимен]

малко метъл да послушаме, плийз

Създадено: 22.4.2004 г. 17:59:05

***************************************** ************

мама му стара.наял съм се след 12 часов работен ден и сега трябва да се занимавам с луди дето са също и къорави.

++++++++++++

Рожбооо, А сига нАтисни АЙпито и познай коя съм

Това, което си си дал труда да препостнеш не е в обсега на проблема как се познава дали даден форумец е същия с друг за който ти го припознаваш.

Самото АЙПИ може да види САМО сисадмина, то остана и целия свет да ти скива АЙПИТО.

Не е позволено, защото по самото АЙПИ може да се подразбере информация за местонахождението на притежателя на това АЙПИ.

Разбра ли сега, 4е постинга ти не ТЕ обслужва.

***

първо:

не ми викай рожбо!!!не сме рода-генетично невъзможно!!!

второ:

за аипита нема нужда да повтаряш като папагал нещо дето го пише на няколко места, включително на предишната страница.

трето:

целия свят ми скива уебсаита-няма нужда от аипито ми/може да се скрие или замени с друго.да те светна че имам 2е ипита другото е на името на фирмата ми!!!имам си такава програма, нищо че съм само с един компютър.

трето:

защо мислиш непрекъснато кой какво е постнал?нали видиш, че те нема по тая работа...

++++

Сега по същество - днес влезнах в ли4ния ти сайт.

Наистина съм те объркала с една неприятна за мен особа.

Но не се засягай, защото това, което съм писала по твой адрес не се е отнасяло баш за теб демек, 4ак ли си?

ПРИЕМИ ИСКРЕНИТЕ МИ ИЗВИНЕНИЯ !!!

***

първо:

в моя саит си влизала и преди.даже постна нещо от там веднъж.

второ:

тоя саит стои две трети недовършен още преди участието ми тук.нова/различна информация не е имало.няма и да има скоро, защото нямам време.

трето:

квото си прочела първия път, такова си прочела втория.това е ако си чела изобщо.

четвърто:

само хахо като теб може да напише следното-"...това, което съм писала по твой адрес не се е отнасяло баш за теб демек, 4ак ли си?"

пето:

не се засягам.

шесто:

извиненията ти не приемам.

седмо:

не си ми приятна.не желая да те виждам в моята тема.не желая да се обръщаш към мен в чата или където и да е било другаде в тоя "форум"

осмо:

Ивке Янакиева, повтарям, това не е Технолинк.

девето:

не ме амбицирай да отворям нова тема

десето:

FUCK OFF BITCH !!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!! !!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!! !!!!!!!!!!!

and reloading...

Анонимен635
Ха така, Дъмби! Лют!

Никва прошка, брато!

Анонимен636
U.S. Deploys Operation Hell''s Bells in Fallujah

In Fallujah, U.S. troops blast AC/DC''s “Hell''s Bells” and other rock music full volume ..

Unable to advance farther into the city, an Army psychological operations team hopes a mix of heavy metal and insults shouted in Arabic — including, “You shoot like a goat herder” — will draw gunmen to step forward and attack.

Later, the team blasted Jimi Hendrix and other rock music, and afterward some sound effects like ..

They were unable to draw any gunmen to fight, and seemed disappointed.

Обаче, Дъмби, коментарите в "онзи" форум са по-интересни.

bosco said @ 12:16am GMT on 17th Apr [Score:1 Insightful]

Wouldn''t you think if they were trying to irritate the enemy that Brittany Spears or N''Sync would be more appropriate?

Resplendent_Elk said @ 8:02am GMT on 17th Apr

The ultimate irritating insult would be to have Ashcroft perform his eagle song live.

ashura666 said @ 1:09am GMT on 17th Apr

Was is AC/DC that recorded ''Highway To Hell''? That''d be kind of apt...

imbris said @ 1:32am GMT on 17th Apr

No Niel Diamond''s their coming to america would do it. Also Backsteet boys are back and any country music would be verrrrrryyyyy evil. I don''t think junior''s speeches would work, they want to make them angry no laugh.

Kan said @ 2:10am GMT on 17th Apr

Hendrix at top volume? Fuck yeah, where do I sign up to be an insurgent?

Kan said @ 3:41am GMT on 17th Apr

Don''t they know that modern country music is the most universally hated form of music, right behind polka? Thinking rock would drive them nuts? Me thinks the age of the psy-ops specialists is showing, or maybe they were just the AV kids in school.

the professor said @ 3:15am GMT on 17th Apr

Didn''t they use AC/DC on Noriega in Panama? Don''t they have any other records?

Верно, нема ли кой да им каже за Рамщайн, примерно. Че им изпадат кораните от шалварите, брато.

Mitnicharъ Ха-ха-ха-ха-хааааа Янките ще ме умОрат - "Didn''t they use AC/DC on Noriega in Panama?"
Анонимен638
Гледай ги с кво се занимават рано сутрин...

dumb ass foreigner Л.А.,

те така е най гот да те разсънят...

dumb ass foreigner б.б.

[Златен]

от Булгаря

Общо мнения: 964

Шушеевотооо, на предната страница не пише как може да разпознаеш няколко постинга дали са постнати от един КОМПЮТЕР.

За 4астния слу4ай от ЛАН мрежа пък едва ли ще сгрееш.

Там, на предната страница пише, 4е никой освен сисадмина не може да ВИЖДА ИП-то на който и да е форумец.

Тъпо си та си се завърнало !

Земи питай некой да те светне за разницата такая.

Ети Лено4ка, ети Айсблок, ети Подиговски, ети Дзверо ..и куп народ още от форума.

А! виж, мое и да не поркаш, ама много се съмнявам дали се не боцкаш - погледни си истери4ните повръщни !

За последно се съмнявам, 4е си МЪЖ.

МЪЖ по този на4ин се не държи, освен ако не е некое кухо комплексирано парвеню/тука бол!/!!!

Явно си от ТЕХ.

Айде бай, не се кохай, няма да се обръщам изобщо по никакъв канал към теб.

Доволна съм от попадението си оба4е.

Била съм права в първона4алните си впе4атления !!!

Оди се пери!

Създадено: 23.4.2004 г. 10:52:32

*******

....параноичен шизофреник....

USA!!!компютер!!!българия???форумци???тех нически термини...

*******

Айде бай, не се кохай, няма да се обръщам изобщо по никакъв канал към теб.

Доволна съм от попадението си оба4е.

Била съм права в първона4алните си впе4атления !!!

Оди се пери!

******

Пагане

[Новак]

от Булгаря

Общо мнения: 2

..........Апропо, може би са ти казали, 4е не ми е за сефте да бъркам форумци.

Само за кудош ще ти кажа, 4е в Монитор гонех естета, защото го припознавах за Дончо Цончев.

Лено4ка разправяше после, 4е голем смех падало между тях по тоя повод.

Даже беха довели и Дон4о Цон4ев във Форума - бе постнал ''''''''некролог'''''''' за Николай Хайтов.

Създадено: 22.4.2004 г. 17:29:09

Църни Шопара
Църни Шопара
Църни Шопара Жени Калканджиева

~~

Църни Шопара Тая я остави, че и е много хубаво името - Гергана ПОЛЕЖАНОВА

~~

Църни Шопара Ирен Онтева

~~

Редактирано от - Църни Шопара на 23/4/2004 г/ 19:11:02

Църни Шопара Маги Вълчанова.

Има нещо вълче...

~~

Църни Шопара Наталия Гуркова - У-Х-А-А

~~

Клио Мммм, красоти, красоти, хубави сме си българките

А тоя горе до Полежановата да не е нейния Пигмалион, на такъв ми прилича - нисък и побелял

Църни Шопара Таня Карабелова

~~

Анонимен650
те тва си е моме от село - глей ква цица брато
Анонимен651
ти да не помислиш че за таа последната от семейство адамс говорим
Църни Шопара Теодора Бургазлиева - Ъ, Бургас! Ъ!

~~

Църни Шопара Теди Велинова - със зърното отвън - секси некак си...

~~

Църни Шопара Цеци Красимирова - е Цеци си е кащрамба малко...

~~

Църни Шопара
цъфте

si

Анонимен657
цъфте, ногу убава блузка! непременно да си купиш и ти една
цъфте

si

цъфте мерси за съвета, никак не е зле

si

Редактирано от - цъфте на 23/4/2004 г/ 19:55:27

Анонимен660
това па на тебе как че ти стои, направо не ми се мисли
цъфте прав си

si

Doctora Садисти!
цъфте нещо, което намерих в една друга тема преди време.

si

Анонимен664
таа тема ми се види ногу актуална
Леле, че красоти!

А аз избрах да пусна нещо психологическо:

Единственото, което трябва да сторим, за да осъществим мечтите си, е да бъдем сигурни, че оставяме благоприятно впечатление след себе си. Знам, че думите ми звучат банално. Но това е повече от добър начин да докажем своята стойност и значимост за другите. Това е единственият начин. Доколкото е по силите ни, ние трябва да започнем от създаването на добро впечатление, да го изграждаме и поддържаме, ако искаме повишаваме стойността и значението си за другите. Единственият въпрос е как?

Като се заровим в библиотеката, пълна с книги на тази тема или да си спестим време, като осъзнаем, че всички тези книги прокламират една и съща основна мисъл, която съдържа мъдрост само в три букви: НИЕ.

Светът изгражда впечатлението си за нас най-вече на базата на нашето собствено мнение за нас самите. Тази мисъл се основава на един психологически закон, който е толкова неоспорим, колкото и изгревът на слънцето.

Дръжте се като победител и хората ще се радват да видят положителното във вашата личност.

Приятен уикенд!

б.б., не го заслужаваше специално този човек - мъж или жена!

И съжалявам, ако аз съм станала причина за нещо!

Трябва и нещо по-тъмно, но не по-малко красиво.

Приятен уикенд!

Анонимен667
Анонимен668

WC_designer i tea dvamata si prilichat ..kato lechev i gilmour..nesamo po tova che sa strahotni kitaristi.mersi na toa deto gi slozi ot men...cheers
Клио
Клио
Анонимен672
дизайнер, вече можеш да качваш в албума.

натискаш"дай мнение"след това, натискаш"фото албум"Натискаш ВЪРХУ САМАТА СНИМКА>не по буквите.и си готов.

za da ne se razteglja stranicita premestvash fajla

primerno-togava snimkata e DO TEKSTA

primerno

Църни Шопара Да-а-а!

Красота!

А бе Дъмпи, некак си СПОКОЙНО му е на душата на човека и артиста в твойта тема.

СВОБОДНО, некак си!

Ай да си жив и здрав!

Пия за теб!

Църни Шопара А, напълно те разбирам за тая от Адамс фемили.

Аз я праснах ей така, за контрапункт.

То аз не съм Уманитарно Образован, ама гледам сериали за 25-ио кадър.

И слушам лекции по Пъблик Рилейшонс, Маркетинг със Спининг и Пазаринг.

dumb ass foreigner Блеки,

за твое здраве, текила розе-стробери криим.

за Полегналата немам думи...красота...

Цъфте и твоите са гот.

Kлио, картините са жестоки.

Дизаинер, пускай и малко инфо-име, група...

Тя, БЛАГОДАРНА съм ти.

на всички други:добре дошли.ОБАЧЕ:докторите станаха двама.а може и повече.трябва да се разбере кой кой е, разбере/смени/добави пол/овете.

мисля, че само простич ще мине леко:просташка простотия.или нещо от тоа род.пасва и на двата пола.

та викам да се насладим на свобода и спокойствие.до понеделник , де.

поздрав с двама ВЕЛИКИ.от единия-музиката, от другия-текста.

ALL ALONG THE WATCHTOWER-THE ULTIMATE EXPERIENCE

Редактирано от - dumb ass foreigner на 24/4/2004 г/ 05:26:25

dumb ass foreigner та да си додем на думата:свобода и спокойствие....

dumb ass foreigner ...само очите ни светят...

Анонимен678
на това с нашийнико ногу му разногледи циците бе
dumb ass foreigner ...в тъмното...

c680
било е снощи у твое село.затова...
Анонимен681
Привет, Дъмби!

Мое и да не му е мястото точно тук, ама да ти кажа. Днес е 24 април, нали. На този ден арменците почитат всяка година жертвите на турските кланета, започнали през 1915 г. Вярно че сега е модно да си имал холокост, ама аз все си мисля, че арменците са страдали също като нас от турци, също като нас - заради християнската си вяра, също като нас са живели в страната си под робство, както и прокудени навън.

Мисълта ми, обаче е друга. Във вестника няма нито ред по темата! Представи си сега ако редакцията пропусне да отбележи некоя годишнина от еврейските страдания или важен цигански празник. Не ми се мисли какъв писък ще писнат правозащитници и обикновени дизайнери.

Тъжно, а? Е, както и да е. Ето Яворов.

Арменци

Изгнаници клети, отломка нищожна

от винаги храбър народ мъченик,

дечица на майка робиня тревожна

и жертви на подвиг чутовно велик -

далеч от родина, в край чужди събрани,

изпити и бледни, в порутен бордей,

те пият, а тънат сърцата им в рани,

и пеят, тъй както през сълзи се пей.

Те пият... В пиянство щат лесно забрави

предишни неволи и днешни беди,

в кипящото вино щат спомен удави,

заспа ще дух болен в разбити гърди;

глава ще натегне, от нея тогава

изчезна ще майчин страдалчески лик

и няма да чуват, в пияна забрава,

за помощ синовна всегдашния клик.

Кат гонено стадо от някой звяр гладен,

разпръснати ей ги навсякъде веч -

тиранин беснеещ, кръвник безпощаден,

върху им издигна за всякога меч;

оставили в кърви нещастна родина,

оставили в пламък и бащин си кът,

немили-недраги в далека чужбина,

един - в механата! - открит им е път.

Те пеят.. И дива е тяхната песен,

че рани разяждат ранени сърца,

че злоба ги дави в кипежа си бесен

и сълзи изстисква на бледни лица...

Че злъчка препълня сърца угнетени,

че огън в главите разсъдък суши,

че молния свети в очи накървени,

че мъст, мъст кръвнишка жадуват души.

А зимната буря им сякаш приглася,

бучи и завива страхотно в нощта

и вихром подема, издига, разнася

бунтовната песен широко в света.

И все по-зловещо небето тъмнее,

и все по се мръщи студената нощ,

и все по-горещо дружината пее,

и буря приглася с нечувана мощ...

Те пият и пеят... Отломка нищожна

от винаги храбър народ мъченик,

дечица на майка робиня тревожна

и жертви на подвиг чутовно велик -

далеч от родина, и боси, и голи,

в край чужди събрани, в порутен бордей,

те пият - пиянство забравя неволи,

и пеят, тъй както през сълзи се пей.

Анонимен682
Ей, сетих се за едни пичове, всички арменчета. Малко алтернативни, но 100% здрав рок.

Toxicity

Artist: System Of A Down

Conversion, software version 7.0

looking at life through the eyes of a tired hub

eating seeds as a pastime activity

the toxicity of our city, of our city

Now, what do you own the world?

how do you own disorder, disorder

Now somewhere between the sacred silence

Sacred silence and sleep

somewhere, between the sacred silence and sleep

disorder, disorder, disorder

More wood for the fires, loud neighbours

flishlight riveries caught in the headlights of a truck

eating seeds as a pastime activity

the toxicity of our city, of our city

Now, what do you own the world?

how do you own disorder, disorder

Now somewhere between the sacred silence

Sacred silence and sleep

somewhere between the sacred silence and sleep

disorder, disorder, disorder

Now, what do you own the world?

how do you own disorder, disorder

Now somewhere between the sacred silence

Sacred silence and sleep

somewhere, between the sacred silence and sleep

disorder, disorder, disorder

When I became the sun

I shone life into the man''s hearts

When I became the sun

I shone life into the man''s hearts

Анонимен683
Анонимен684

цъфте

si

цъфте

рано е мома станала, рано е двори помела....

si

цъфте

si

поп Кочо688
Еййййййй, много пичка много нещо! Оная с нарисувания гръб обаче е убиец. Де задна прашка, де предна!

Некой да тури тука снимка на Ийви Малмстийн - най-големия китарджия евър. В сравнение с него Стийв Морз е о.к.

Анонимен689
snimkite ct2 i ct3...i pak sashtite problemi ..mai verno naistina tva mi e za poslendno ..
цъфте

е това е

Редактирано от - цъфте на 24/4/2004 г/ 11:47:24

цъфте много е лесно, както си пише на белия лист погледни долу ляво където пише фото албум, кликваш с мишката и ти се отваря албума със снимките, избираш снимката, кликваш върху снимката и тя е пренесена на белия лист като текст, след това добави мнение и си готов.

si

поп Кочо цъфте, тоя е дебел, ама не е Малмстиин. Ти некога виждала/чувала ли си Малмстиин?
цъфте не, не съм, при кои се подвизава?

si

Редактирано от - цъфте на 24/4/2004 г/ 15:27:36

Анонимен694
Анонимен695
debelaka za koito kocho..govori..
Анонимен696
a sega G3-->variant 2002

i samo steve

Анонимен697
Анонимен698
Анонимен699
Анонимен700

Анонимен701

Анонимен702
Анонимен703
Анонимен704
Анонимен705
Анонимен706
Анонимен707
Анонимен708
Анонимен709
Анонимен710

Анонимен711

Анонимен712
а спри се малко, ти пренесе целия сайт,

по добре го довлечи, нема да се

мориш да копираш.

Анонимен713
Анонимен714
Анонимен715
Анонимен716
Анонимен717
Анонимен718
Накрая, нещо за Дъмби, домакина!

Анонимен719
Мъже

Мъже!... Души погубени или благословени!..

На Бог потомци или плът разплодна..

Неуки зверове или поети..

Каквито и да сме все пак мъже сме!..

Къде ли е началото, в което

орисани сме мъката да носим

родилна мъка нивга да не сетим

а гордост, чест, любов и вярност ний да търсим

Мечти за оран, хляб, домашен огън

заменяме за миг с жестока ярост

приятели печелим и убиваме

над врагове безумно се надсмиваме

Възпяваме луната и звездите

и после с взрив от бомби ги закриваме

Ръцете ни и груби и изнежени

еднакво страсно галят и разкъсват

Какъв ли чоп за нас е хвърлил Бог?..

На кой ли бил е гневен нас създавайки?..

Натъпкал е в сърцата ни любов

без стореното явно да съзнава…

Кому е нужна обич тръгвайки на лов?..

Кому цветя са нужни кръв да лее?..

Едни ръце корави.. плосък лоб..

това комай мъжът е трябвало да бъде..

Но не! Решил е Бог да бъде друго..

В очите ни създал е сухи езера

без сълзи в болка и тъга да плачем..

В ръцете ни е влял метал

и сила бремето си ний да влачим..

Решил и семето си ни е дал..

Мъже!..

Горди.. нищожни.. герои.. предатели

зверове кръвождани.. поети.. мечтатели..

обичащи.. мразещи… безчестници.. рицари..

ленивци разплути.. огньове бушуващи..

деца.. мъдреци.. глупаци и гениии..

Едно е общо за всички обаче..

В сърцето на всеки е скрита жена

и за нея готов е гърди да разкъса..

да изтръгне туй що е останало там

и в нозете и нежен килим от душа да постели…

автор: Merilin

Анонимен720
Анонимен721
Анонимен722
Добрутро в неделя.

Анонимен723
Анонимен724
ФЪРКАТИЧКО

Beautiful Britney Spears

За лека нощ...

Редактирано от - ФЪРКАТИЧКО на 25/4/2004 г/ 09:52:52

Анонимен726
Ей-й-й-й, изкриви се тоя да ги вниса тея с китарите... кви са тея кънтри-менове?
c727
рап из шорт фор крап.а за кънтри-не тук моля.аз може да карам фул саиз пикап, но това не ме прави ред нек!!!!!!!!!!!!!

да не забравим човека от мое село-дедли тедли...нюджент

Анонимен728
ми че кат му гледам на тоя последня прическата, кънтрито направо му извира от джобчето на сакенцето...
c729
не съм ги пуснал аз...обаче можем да трием!!!
Анонимен730
Анонимен731
ne gi mahai.ne sm gi puskal i az obache ccr ima mesto pod lsanceto.mani nekoia ot pichkite , che ima mnogo golemi krokodili.pa taja s sportnija avtomobil chii go dravi tuk?
Анонимен732
Daily Scorpio Forecast

Overview: A wonderfully emotional conversation is on your agenda, with someone who''s much too far away for your tastes. The good news is that at the end of your chat, someone may be moving.

Анонимен733
Анонимен734
Анонимен735
c736
Анонимен737

69

Анонимен738
Най ме кефят маратонките на индианчето...

Към долната снимка немам забележки.

c739

c740
Анонимен741
У мъжката тема всичко требе да е мъжко.

c742
M E T A L L I C A A A A A

Welcome Home (Sanitarium)

Welcome to where time stands still

no one leaves and no one will

Moon is full, never seems to change

just labeled mentally deranged

Dream the same thing every night

I see our freedom in my sight

No locked doors, No windows barred

No things to make my brain seem scarred

Sleep my friend and you will see

that dream is my reality

They keep me locked up in this cage

can''t they see it''s why my brain says Rage

Sanitarium, leave me be

Sanitarium, just leave me alone

Build my fear of what''s out there

and cannot breathe the open air

Whisper things into my brain

assuring me that I''m insane

They think our heads are in their hands

but violent use brings violent plans

Keep him tied, it makes him well

he''s getting better, can''t you tell?

No more can they keep us in

Listen, damn it, we will win

They see it right, they see it well

but they think this saves us from our hell

Sanitarium, leave me be

Sanitarium, just leave me alone

Sanitarium, just leave me alone

Fear of living on

natives getting restless now

Mutiny in the air

got some death to do

Mirror stares back hard

Kill, it''s such a friendly word

seems the only way

for reaching out again.

Анонимен743

Анонимен744

Анонимен745
цъфте слушайте и гледайте,

благодарение на Мони Натиснете тук рок

si

цъфте Натиснете тук

вижте това

si

Анонимен748
Безсънието ви гепило, а?

Че ви гепи я! Туй нящо компутъра... Ех!

Анонимен749
Глей сега - теменужка. Да спи зло под камък!

Клио

Привет на ранобудниците!

Църни Шопара Обаче внивайте (ако е още тъмно) къде сядате...

~~

Мистериозна усмивка

Църни Шопара

Teach Me

To see the World in a different Light

The Light of your Love

=

Help Me

To learn to cherish each new day

And all the Opportunities that it brings

=

Give Me

The Strength to handle Life''s problems

Knowing that you are beside me

=

Let Me

Be comfortable in the Knowledge

That since you have come into my Life

I will never walk alone

Лека нощ!

ФЪРКАТИЧКО

За лека нощ...

цъфте

Натиснете тук

si

dumb ass foreigner благодаря на всички отбили се тук.

аз нямах време вчера а и май ще трябва да бачкам

цяла нощ/лаком частник/. Л.А., разшитам на твоето добро сърце и добър вкус...

reloading!!!

Анонимен758
Ашколсун начи!

Разликата е, само дето Сибила обича лалета!

Анонимен759
Wazup Dumbie!

Хубаво е че се скапваш от работа. Все така да ти върви!

При мен фанаха жегите. 102 Доде и при мен "отоплителния" сезон. Климатикът жули като алтав. И разходи за бира допълнително...

Виж други са му намерили лесното с got-ването на milk-а.

Анонимен760
Анонимен761
Задължителната програма това лято:

1. Mon, 08/02/04, 07:30 PM, Eric Clapton, Hollywood Bowl,

Hollywood, CA

***

2. Wed, 07/28/04, 07:30 PM, ZZ Top, Palomar Starlight Theater - Pala Casino, Pala, CA

***

3. Thu, 08/19/04, 07:30 PM, Van Halen, Staples Center, Los Angeles, CA

It''s official! Sammy Hagar rejoins the band for a rockin'' summer tour.

Анонимен762
Daily Scorpio Forecast

Quickie: You''re on today, in full force. Beware of a personality clash with a higher-up.

Overview: Yes, you''re quite fond of keeping a low profile. That won''t be possible right now, however, so you''ll have to find a way to handle your newfound celebrity. Smile and deal with it.

Анонимен763
Анонимен764
Анонимен765
Дъмби, работата май те е налегнала.

German scientists dug 50 meters down and discovered small pieces of copper. After studying these pieces for a long time, Germany announced that the ancient Germans 25, 000 years ago had a nation-wide telephone net. Naturally, the Russian government was not that easily impressed. They ordered their own scientists to dig even deeper. 100 meters down they found small pieces of glass and they soon announced that the ancient Russians 35, 000 years ago already had a nation-wide fiber net. American scientists were outraged by this. They dug 200 meters down & found absolutely nothing. They happily concluded that the ancient Americans 55, 000 years ago had cellular telephones.

Анонимен766
Анонимен767
Анонимен768
Анонимен769
Не се отваря направо

http://www.ezthemes.com/previews/l /lobnat2.jpg

Какво е. Някоя от темите ли? Ламборджинито?

Main | All DesktopThemes | Mothers Day | Sunsets | Latest | Top 10 | Search | 3D | Abstract | Animals | Anime | Art | Cartoons | Computers | Fantasy | Games | Holidays | Horror_Occult | Miscellaneous | Movies | Music | Nature | People | Places | Products | Religious | Schools | Sci-Fi | Sports | TV | Utilities | Vehicles |

Анонимен770
Е, хубаво, щом ще си говорим за изкуство...

Има всякакви хора. Маниаци, идиоти, та дори перверзници...

1933 Ford Speed Star Roadster

Built by Austin''s Hot Rod Shop

Orlando, Florida

Removable Hard Top

Custom PPG Pearl Paint with Flames

Custom Garrett Distressed Leather Interior

Flow Master mufflers

Whole exhaust system is Jet Coated

Spal electric fan

Chrome Edelbrock carburetor

Lo Car oil and transmission dip sticks

Lo Car gas and brake peddles polished

Lo Car throttle, tv cables

Lo Car shifter Polished

Chrome B&M trans. cooler with polished stainless lines

Painless wiring harness

Sisal Carpet

Rats Glass Body

Alloway Chassis

Billet Specialties items:

Steering Wheel

Upper and Lower pulleys

Air cleaner

Valve covers

Water neck

Breathers

Fuel filter

Brake and fuel line clamps

Spark plug wire looms

Custom gage panel

Boyd Coddington 20" Rear, 17" Front Wheels

Hiedts Stainless Independent Front Suspension

Polished Aluminum Rack and Pinion Steering

Ididit tilt steering column

Billet Specialties steering wheel

Polished Stainless Borgeuson steering joints and shafts

Currie polished rear end 373 gears

Wilwood polished 4 wheel disc brakes

Billet Aluminum chromed custom gage panel

Valley polished aluminum door seals

NB Quartz speakers

Clarion sound system with remote control

Donns electric billet trunk lift

Custom electric hide away tag

Lambert led flush tail light and turn signals

Polished aluminum master cylinder

Pete and Jakes chrome four bar

Chrome coil over shocks front and rear

New ZZ4 350 Chevy crate motor

700R polished Transmission with chrome pan

Steve Long polished aluminum radiator

Jim Wrench polished aluminum grill insert

Chrome Gear Reduction starter

Chrome water pump

Chrome alternator and polished stainless bracket

Polished Aluminum intake manifold

Polished Aluminum heads

MSD Ignition System with Billet Distributor

Sanderson Block Hugger headers

Анонимен771
Леле как съм забравИл да направя гадостта и да разкажа как свършва Kill Bill Vol.2

Начи в края Бил е убит

Ума Търман му светява маслото в края на филма с "пет-точков-удар-от-който-

експлодира-сърцето".

Преди това отмъстителката е унищожила по особено жесток начин Дарил Хана, лишавайки я собственоръчно от единственото и око Ногу отровна змия довършва останалото, ама сцената как нежното босо стъпало на Ума Търман стъпква изваденото око на земята ще влезе в христоматиите.

И други тарикати си намират майстора

Учителят е невероятна гротеска, но споделя всички тайни на бойното изкуство с крехката блондинка.

Най-изненадващо в края на филма се установява, че детенцето на Ума е живо, гледано от бащата - Бил. Дъщеричката е много сладка и се отнася с разбиране към мисията на майка си. Абе сичко си идва на мястото.

Тарантино е пич!

Анонимен772

Анонимен773
.
Анонимен774
Анонимен775
Анонимен776
Анонимен777

Анонимен778
Анонимен779
Анонимен780
Анонимен781
Анонимен782
Анонимен783
Анонимен784
Анонимен785
Верно, бе.

Забравихме да поздравим поколението.

Честит 1 чай! Май, бе май!

Анонимен786
Ти що не беше на манифестацията?

Анонимен787

I Like Two Kinds Of Men: Domestic And Imported

dumb ass foreigner добро утро на вси!!!!!!!!!!!

аз току що се прибирам от купона.

осветиха ми работата.трима владици и незнам още колко други божии "служители".купон послучай това и 25 годишнината на поп Васко като длъжностно лице.

още два попа заинтересовани.

от утре телефони за срещи и мерки da видиме.

снимков матерял по-късно.

reloading...

Добро утро!

Светльо, успех ти пожелавам!

Ти го заслужаваш!

Анонимен790
Я! Дъмби!

Честито и все така да върви!

На преговорите, ей така да те гледат.

dumb ass foreigner така гледат като видят и проект и изпълнение.така гледат и като чуят цената.

от всички колеги аз съм с най-високите цени.има за какво, ама тук не е европа.пазарат се бетер близкия изток.ама да видим.имам 3-6 месеца време за проекти, договори, пазарлъци, поправки...трудна работа.па и съм твърдоглав и не работя за бога.

Клио Светльо, успех и от мен!

И не им се давай!

22793
Късмет и Успех....

Нещо хубаво за вдъхновение!

Лека вечер на всички приятели!

WC_designer
WC_designer
WC_designer
dumb ass foreigner Сега да пусна аз моя купон от вчера.ще гледам да добавя и стари снимки от църквето в процес на работа.

нещо имам проблем с фотоалбума , та да видя какви ще ги свърша.

Редактирано от - dumb ass foreigner на 04/5/2004 г/ 00:12:10

dumb ass foreigner най-после.

значи купончето го вижте тук.

Натиснете тук

Анонимен800

? ?

dumb ass foreigner стара комуниЗка с увеличаваща се целуваема площ.

естествено на масата от дясно на подиума с политбюрото.

Анонимен802
Дъмби, ама тая от политбюрото те е зяпнала като десерт. Имаше ли сладолед накрая?

dumb ass foreigner повод за купоня!

Редактирано от - dumb ass foreigner на 04/5/2004 г/ 01:45:20

Анонимен804
цялото политбюро в пълно бойно облекло и снаряжение.

Анонимен805
dumb ass foreigner тва горе е подиума с политбюрото.
dumb ass foreigner ръководството!!!!

dumb ass foreigner Л.А., това е поп Киро.4 часа след обед-вече е на две бутилки коняк.

трябва да му правя едно разпятие метър и половина високо.

тоя пич до един през ноща изкърка още толкоз.мисля, че може да се мери с Блеки по секо време.

dumb ass foreigner отец Никалашка/словак/носи поне две кила злато по себеси.кара МБ500СЕЛ.некой му рече , че прилича на негър пимп.отговор:окей, пут ми он да крос.год блес ю.

dumb ass foreigner тук нещо по от близо .в процес на работа.

dumb ass foreigner
dumb ass foreigner тоз е мойто началник-отец Бейзил-Бил.аз обаче си му викам Васко от Васил.

Л.А., той ще кръщава Принцесата.питам го, колко?отговор:дарението е $50.и по толкова за:не си католик, дълга коса, обици, не си женен за майката, крусникът е китаец, и е бабтист, с трети брак....спирам до тук де...

dumb ass foreigner брат-близнак на Васко.ДЖо.

dumb ass foreigner сестра им Катерина.

dumb ass foreigner Л.А., от дясно е нашийа владика.от ляво-владиката Самра.арабеска.пич е ама малко скрънза.от 3 години строй църква на 5 мили от мен.архитектурата е старохристиянска базилика.купола е с дяметър 45фута, брато.за височината до основата на купола не питай.иска проект и цена за цялата църква ама не ще да ми плати.а аз не работим на попове за без пари.неще и да ми даде договор и да сложа цената на проекта за моя сметка.пазариме се от 97ма година.

dumb ass foreigner Л.А., при този пич съм в сряда следобед за мерки.некакъв доруей.пее в хора щото е пенсионер!!!има още двама братя.и тримата работеха за баща си/голем пич тоже.пушиме пури и си говориме глупости кога се видиме/та стария си продаде фирмата за 50 милъона преди две години и Дру от тогава само пее и фитнес.друго не.надали и децата му ще работят некога.освен ако не ги налегне скуката.

Анонимен817

ма за това ли са толко весели?....

Анонимен818

лека идобро....

Анонимен819
Дъмби, много интересно общество. Честно аз имам съвсем бегъл допир с тези среди и много се радвам на това, дето разправяш.

Интересно е колко ще ти издържи оня с 45-футовия купол на базиликата. Той нема ли кръстник китаец? И косата му дълга...

Ще ти падне и той в ръчичките. Тогава - обезкостяване!

Пожелавам ти го скоро, много скоро!

Оправил си компито, виждам.

dumb ass foreigner Л.А.,

незнам как ще е.мисlя едвали.познавам Самра от 97а година.тогава още имаше архиктектурните планове за катедралата.три години чака да събере парите.избягва да зима големи заеми за да не притеснява хората. от три години строи.свърши ли парите спира.после пак.за да му направя проект в мащаб ми трябва доста време.сичко изпипано и в цветове.църквата е огромна.времето го нямам/безплатно/и аз трябва да плащам сметки. после не се знае дали ще ми дадат работата на мен. искат да чакат още две години да слегне църквата.ако нещо се пропука или протече, да се оправи.верно е , че така се прави.обаче иконостаса само е 20ет метра дълъг!!!!!!!!! това ще рече поне 6/8 метра висок.по седем царски икони от ляво и дясно на царските двери.за да сме в пропорции с архитектурата , фигурите ще са поне 2 метра високи-цйлата икона 2а и 20. ще ми трябват поне 5/7 години. та църквата ще е улегнала доста дотогава. след това не се плаща всичко предварително, де.

та докато се натуткат аз ще съм си в бг.

иначе, брато църквето е жестоко.такива са много малко в щатите.

Редактирано от - dumb ass foreigner на 04/5/2004 г/ 18:59:27

Анонимен821
Daily Scorpio Forecast

Quickie: You''re intensely drawn to another. This is a powerful thing. Follow this path.

Анонимен822
момето убаво, ама онай педал с плитката кой е?
цъфте

si

Редактирано от - цъфте на 04/5/2004 г/ 18:27:45

Анонимен824
леле изложих се
цъфте от бръзаш...

si

dumb ass foreigner Л.А., забравих да дам данните.

иконостаса е 8 метра дълъг и 4 и половина висок до върха на кръста.естествено калифорнииски орех.

неможах да се преборя да е с "чупка"/като тоя дето ми е в страницата/.

та ше пусна още неколко снимки.дано се вижда по добре от предишните.

23 karat dukat gold leaf-doble thick.

Светльо, върхът!

В събота и неделя се нагледах на красоти от подобен род

ФЪРКАТИЧКО Браво, Светльо !

Наистина си върхът и изглеждаш чудесно !!!

Светъл и слънчев като името си.

Успехи във всичко !!!

Анонимен830
Анонимен831
Анонимен832
Анонимен833
dumb ass foreigner Ано,

благодаря за снимките.

Фър,

благодаря, благодаря.

затова съм спрел да се подстригвам от 15 години насам. кат намалява отпред да има отзад. само дето сега ластичето го прехвърлям три пъти докато си стегна остатъка от косата. некогаж беше само един път.

Анонимен835
моля,
ФЪРКАТИЧКО Заслужаваш си похвалите, Светльо, наистина !

И както се казва ... "May all your dreams come true"

Анонимен837
Анонимен838
Анонимен839
Дъмби, абе разкажи за златния лист. Много ми е интересно каква е технологията. Фолио ли е всъщност и как се полага. Абсолютно неук съм по темата.

dumb ass foreigner Л.А.,

виж сега, брато.много е дълго да ти обяснявам, ама ще глрдам да ти отговоря.едно време са се използвали златни монети.чукаш с чука докато ги истъниш .подухваш леко и "листчето"се отделя от повърхноста.

в днешно време се купува естествено.всяко листче е с размер 8х8 см.една "книжка има 25 листчета.една кутия 20 книжки.общо 500 броя.има обикновенна дебелина и "двойна" дебелина-10% по-дебело.

златото е 18, 22, 23 и 23 и 3/4 карата./карам по памет защото не мога да си намеря каталога/аз съм работил само с 22, 23 и 23 и 3/4 карата.спрял съм се на 23 карата, двойно.

идва в два варянта."свободно" и патент.патент-"монтирано", "залепено"на хартия.

имай в предвит , че като вдигнеш едно монтирано, двойно дебело листче срещу светлината , прозира!!!

монтаж:има два начина, върхук лей/арменска глина(болус) смесена с туткал от заешки кожи и върху миксион.миксиона е смес от няколко вида преварени смоли и терпентин.

неможеш да монтираш свободно злато върху миксион защото залепва веднага и неможеш да коригираш.неможеш да монтираш патентно злато върху клей защото не се отлепва от хартията.

когато работиш не пипаш нищо с пръсти!!!аз като работя със свободното злато си слагам маска.наъ-лекия полъх и листчето е във въздуха, смачкано и негодно за употреба.

да те светна, че се купува на кутия.тогава излиза от $1 до $ 1, 25 на листче.

на тавана и стената в наоса на моето църкве са 5000 броя 23 и 3/4 карата.+5% фира за корекций.

таз технология е само за закрито!!!

работил съм с платина, сребро, паладий, мед и месинг.

спирам до тук, защото има още много.ако този отговор не те задоволява, кажи по-късно ще продължа.

за автомото позлата далаверата е друга.за метал-друга, за открито-друга.

има и доста неща който съм си измислил да е по-лесно.по-красиво, промяна на отеннъка и....но не казвам на всеки всичко.тук изобщо нищо.

Анонимен841
Благодарско, Дъмби!

Въобще нямах представа от всичко това. Страшно интересно. Не съм се сещал, че и с други метали може да се прави. Алхимия и свещенодействие!

Колата, викаш. Не съм се замислял... злато и лилав плюш, а? Pimp car? Щерките ще ме претрепят!

Обаче дали ако пуснеш оферта сред българския бизнес елит за custom work било за колата, било за кулата на "замъка", те нема да се отзоват.

Или портрет на бизнесмена с ореол от злато. Много перверзно, а?

При мен тази вечер жегата понамаля. Диша се.

Анонимен842
Я бързо обратно в темата!

цъфте Да, да....

si

dumb ass foreigner сега стана ли ти ясно защо имаме щерки-да ни се връща.

a и сме творци де.чувство, вдъхновение, нежност...

за син се иска само хамалско ръгане...

Анонимен845
Айде, ранобудниците!

Анонимен846
Браво, Дъмби!

Подгонил си жертвата!

А като отидеш на творческа командировка...

... да не забравиш да пускаш снимки и от там, нали?

dumb ass foreigner Mon May 3, 10:44 AM ET

BMW drivers have more sex than owners of any other cars and are much more active than Porsche drivers, a new German car magazine has found. The German magazine ''Men''s Car'' found in a survey of 2, 253 motorists aged 20 to 50 published in its inaugural May issue that male BMW drivers say they have sex on average 2.2 times each week while Porsche drivers have sex 1.4 times per week. Helmut Panke, CEO of BMW AG is shown with the BMW 645Ci Cabriolet, March 17. (Alexandra Winkler/Reuters)

dumb ass foreigner на снимката видех пироните.не видех мозъка.

Six nails embedded in the skull of construction worker Isidro Mejia, 39, after an industrial incident caused a nail gun to shoot nails into his head and brain on April 19, 2004, are seen in this X-ray image from Providence Holy Cross Hospital in Los Angeles. Five of the six nails were removed in surgery that day and the sixth was removed from his face on April 23, after the swelling went down. (AP Photo/photo released by Providence Holy Cross Medical Center)

Анонимен849
Neurosurgeon Rafael Quinonez explains how he removed six nails from patient Isidro Mejia''s head and neck, left, during a news conference Wednesday, May, 5, 2004, at a hospital in Mission Hills, Calif. Six nails embedded in the skull of construction worker Isidro Mejia, 39, after an industrial incident caused a nail gun to shoot nails into his head and brain on April 19, 2004. Five of the six nails were removed in surgery that day and the sixth was removed from his face on April 23, after the swelling went down. Mejia is expected to fully recover. (AP Photo/Damian Dovarganes)

Анонимен850
Daily Scorpio Forecast

Overview: A battle of wills may be on the agenda, but not to worry. The outcome as per usual will be victory for the home team -- you, that is. Try to be just a bit less verbally lethal.

Анонимен851
Анонимен852
Анонимен853
Дъмби, като копаш снимката в properties ще скролнеш надолу за да вземеш целия адрес - някои са страшно дълги. В 99% от случаите адресът на снимката свършва на jpg или gif.

Ако сложиш само това:

http://us.news1.yimg.com/us.yimg.com/p/ap /20040505/thumb.cadd10505052104.nailed_sk ull_cadd105

нищо не излиза.

***

Анонимен854
Ех, Дъмби, пак лоши вести. Отвориха тема за това, ама много е грозно там, та с твое разрешение, ще пусна тук.

Relatives of children infected by the virus that causes AIDS, celebrate outside the courtroom, after the death sentence was handed out to six Bulgarian health workers and a Palestinian doctor, Thursday, May 6, 2004, in Benghazi, Libya. All but one Bulgarian doctor were convicted Thursday of infecting more than 400 children with the virus that causes AIDS and were sentenced to death by firing squad. The one doctor was sentenced to four years in prison for changing foreign currency on the black market. (AP Photo/Yousef al-Ajely)

Анонимен855

Bulgarian health workers sit in a metal cage in a court-room in Benghazi, Libya in this 2003 file photo. A Libyan court sentenced six Bulgarian medics to death on Thursday on charges that they intentionally infected more than 400 children with the AIDS virus. (AP Photo)

The United States is pressing Libya for the release of six Bulgarians and a Palestinian on trial potentially for their lives for allegedly intentionally spreading the AIDS virus at a hospital in Benghazi, US Secretary of State Colin Powell said.(AFP/File/Nicholas Roberts)

***

Моля се да има нещо, оставено зад кулисите, което да е добро за нас. Горещо се моля!

Анонимен856
Голема радост в Либия. Не знам какво да мисля.

Relatives of HIV infected Libyan children embrace after five Bulgarian medics and a Palestinian doctor were sentenced to death by firing squadin a Benghazi court on May 6, 2004. A sixth Bulgarian received a four-year sentence. They were charged with intentionally infecting more than 400 Libyan children with the deadly HIV virus that causes AIDS. REUTERS/Momchil Indjov/Trud newspaper

Анонимен857
Тоя беше още едно време изперкал, ама явно нещата са се развили в дълбочина.

Я да видим кой му се мазни.

И накрая нещо, което и аз научих, отваряйки снимката.

Perugia''s Saadi Gadhafi, son of Libyan leader Moammar Gadhafi, in action during the Italian A series top league soccer match between Perugia and Juventus, in Perugia, Italy, Sunday, May 2, 2004. Perugia won 1-0. (AP Photo/StefanoMedici)

Така е в семействата на гениите - единият син виден правозащитник, другият брилянтен футболист. Колко ли е плащал таткото само...

ФЪРКАТИЧКО Да...голема радост в Либия.

Първите снимки, които гледам. Може би по-късно в новините.

Дано издържат нашите... .

Анонимен859

Добро утро !

Един красив поздрав!

цъфте нещо различно...

si

цъфте

si

цъфте нещо различно...

si

цъфте

si

Анонимен865
Добро ви утро!

Анонимен866

Само за фераристи.

Анонимен867
цъфте

Натиснете тук

Редактирано от - цъфте на 11/5/2004 г/ 21:58:18

цъфте

Натиснете тук

цъфте

Натиснете тук

Архив графики — Michael Parkes III Натиснете тук

Архив графики — Michael Parkes II Натиснете тук

Архив графики — Michael Parkes Натиснете тук

Редактирано от - цъфте на 11/5/2004 г/ 22:24:54

цъфте

Натиснете тук

Анонимен872
Анонимен873
Анонимен874
Дъмб, беше се потопил.

Добре дошъл.

Анонимен875
бб, какво ти става???? защо си такава зла????

Чок觧 Все си мисля и аз, б.б , че дъмпито не е Нептуна!

Погледни на тези страници Натиснете тук и Натиснете тук, прочети текстовете най-вече, остави картинките и пак си помисли! Можеш да погледнеш и предната страница, там пък съвсем се разминават двамата. Не разбрах само с какво се е провинил Гурбет Гюро?

Редактирано от - Чок觧 на 14/5/2004 г/ 14:49:02

dumb ass foreigner б.б.

[Златен]

от Булгаря

Общо мнения: 998

до тъпия_похотливия_ разпран_ал4ен_ненаситен_4енгесарски_тлъст ЗАДНИК НЕПТУН_дъмпито:

лапай и се потапяй !!!/цитат от Хаасан от Хаамбург/

ПП Духай супата ПРОСТАКО НИЕДЕН !!!

..попътен ти ..ебси майкята тъпа и проста, мръсни4ко 4енгенце.

Редактирано от - б.б. на 14/5/2004 г/ 15:42:02

Създадено: 14.5.2004 г. 12:47:51

Анонимен 989

[Анонимен]

бб, какво ти става???? защо си такава зла????

Създадено: 14.5.2004 г. 13:07:33

б.б.

[Златен]

от Булгаря

Общо мнения: 998

къде беше да попиташ дъмпи_НЕПТУНА, когат ме обиждаше как ли не, защо е така зъл, ъ???не само, ами през това време си 4атеше сладко сладко с него до късни доби..

ай сиктор!!!, писна ми от двойни стандарти!!! остава и неко морализаторска проповед4ица да ми теглиш!!!

видех ви подлите души4ки и съм наясно.

бай!

ПП и когато се обръщаш към мен имай доблестта да се подпишеш.

Създадено: 14.5.2004 г. 13:19:47

б.б.

[Златен]

от Булгаря

Общо мнения: 998

Анонимен 82/Дъмпи/

[Анонимен]

Скрий: Име, ИП

б.б.

[Златен]

от Булгаря

Общо мнения: 988

и кво, шма убиват ли???

ей сига шси преместя едната ненка при другата

ПП тете, ми прили4ам ти щот не си ме скивал бе сладур, ина4е щеше да си то4но на обратното мнение

свиркам си

Създадено: 13.5.2004 г. 16:27:34

хххххх

Колко пъти трябва да си предърпаш нянката докато я прехвърлиш, моля?Че свиркаш знаем.

б.б.

[Златен]

от Булгаря

Общо мнения: 988

Лено4ка, ма искаш да ма фърлиш в заблуда, 4е Дъмпи НЕ е Марио??

немой така бе съкровище, ми та у сите форуми има сал един гъзоебец пишещ на латиница - и НИКОЙ ДРУГ, ааа и фен на метала !!!

..всъщост се ми тая, доволна съм, 4е не е един форумец на когото много държа, а дъмпи или марио да плуват

ПП ъ! самолетоносач, дръжки!!!

ти на тва ЯК-4е самолетоноса4 ли му викаш бе тете???

Създадено: 13.5.2004 г. 18:11:34

ххххххх

параноя, шизофрения, слепота, тъпота...

б.б.

[Златен]

от Булгаря

Общо мнения: 988

е най после си призна!

такъв те искам тете

Създадено: 13.5.2004 г. 18:26:39

хххх

Ти кога ще си признаеш че пускаш отзад?

Създадено: 14.5.2004 г. 10:39:56

б.б.

[Златен]

от Булгаря

Общо мнения: 994

Скрий: Име, ИП

до Дъмпи/горния постинг/:

абе плътеник, ти ли ще ми коментираш ненките и про4ия, я си погледни месищата и занемей !!!

първом го докарай до мойта фигура.

4у ли бе, 4енге тлъсто впиянен4ено, 4упката !!!

Създадено: 14.5.2004 г. 11:52:03

Създадено: 14.5.2004 г. 13:48:04

б.б.

[Златен]

от Булгаря

Общо мнения: 998

****

Ай сиктир

[Златен]

от Булгаря

Общо мнения: 2907

Скрий: Име, ИП

Тоа с тирантите не може да не е Морския, надушвам го отдалече...

Ма онова за маскарите си стои, да знаете...

Създадено: 06.5.2004 г. 00:01:10

****

Анонимен 74/Лено4ка/

[Анонимен]

Скрий: Име, ИП

Това е Дъмпи, не е Марио.

Създадено: 13.5.2004 г. 17:58:15

Редактирано от - б.б. на 14/5/2004 г/ 14:01:50

Създадено: 14.5.2004 г. 13:56:14

Чок觧

[Златен]

от Исраел

Общо мнения: 559

Все си мисля и аз, б.б , че дъмпито не е Нептуна!

Погледни на тези страници Натиснете тук и Натиснете тук, прочети текстовете най-вече, остави картинките и пак си помисли! Можеш да погледнеш и предната страница, там пък съвсем се разминават двамата. Не разбрах само с какво се е провинил Гурбет Гюро?

Редактирано от - Чок觧 на 14/5/2004 г/ 14:49:02

Създадено: 14.5.2004 г. 14:45:20

б.б.

[Златен]

от Булгаря

Общо мнения: 998

Чоки, доколкото си спомням/може и да греша де/ Нептун е един от никовете на Гурбет Гюро, затова съм го споменала.

А 4е Дъмпи е Нептун се ориентирах от постингите на Ай сиктир и Лено4ка.

Който и да е оба4е, по голем ПРОСТАК от него бе само Тангра от Монитор.

И това нямаше да ме развълнува, ако в момента, когато същия този ЗАДНИК пишеше какви ли не МРЪСОТИИ в 4ата по мой адрес, та в същия този момент моите "ПРИЯТЕЛКИ" си лафеха сладко с него и му подгряваха темата с постинги без да кажат и думи4ка за "културното" му поведение в 4ата към мен.

Не оби4ам да изтъквам жестовете си/ще го направя за сефте/, но аз съм се връщала от вратата за да защитя некои от същите тези мои "приятелки", а те ме предадоха.

Това е, което ме отврати, а не 4е некъв си простак Дъмпи ме плюл.

Не ми пука.

Нема да е първия, нито последния.

Приклю4их оба4е.

Поздрави

Редактирано от - б.б. на 14/5/2004 г/ 15:31:22

Създадено: 14.5.2004 г. 15:23:52

б.б.

[Златен]

от Булгаря

Общо мнения: 998

Чоки, прав си, Гурбет Гюро не е Нептун, за втори път съм го объркала.

Натиснете тук

Сега ще изтрия репликата си за него.

ПП1 ..типи4но в стила на Дъмпи:

снимка постната от НЕПТУН:

ТУМБАК !!!

ууууу !!!

ПП2 Альоо, ПРОСТАКА, ЩО ИЗТРИЛ ТОВА:

Б.Б.,

Като си тръгнала да ни отваряш зъркелите, викам и аз да отворя твойте.

Тъй като незнаеш кога да спреш да обиждаш, ще ти пратя някой да те подсети.Штом като се казваш Ивка Йанакиева, работиш в Технолинк и си съсед на Развигор, няма да е толкова трудно.

Редактирано от - б.б. на 14/5/2004 г/ 17:57:02

Създадено: 14.5.2004 г. 15:39:24

*********

анализи, анализи, анализи....

ФЪРКАТИЧКО Светльо, не знам дали това препостване ще помогне.

От снежна топка , снежен човек стана.

А в началото щеше да е толкова по-лесно да се поговорите човешки.

После ще се изтрия.

Приятна работа на теб, щом ще бачкаш яко.

dumb ass foreigner Аз съм Посейдон.

dumb ass foreigner И се усмихвам, шот съм с двузъбец-за паралелно боцкване...

Анонимен881
човешки, кайш?

хмммм

dumb ass foreigner Тоз пич не го знам кой е.Ама и не е важно.Важното е, че е веселяк.

Светльо, ама с опашка си по-хубав, да знайш!

Приятна вечер!

Ай сиктир Ама му отива да е Нептуна, дори да не е истинския...
ФЪРКАТИЧКО Светльо, добре е, че запазваш чувството си за хумор.

Май това е най-директния път към помирението.

Накараш ли и противникът да се засмее, това е...

Редактирано от - ФЪРКАТИЧКО на 14/5/2004 г/ 19:49:57

Анонимен886
ако нема гъдел, нема да успее...
dumb ass foreigner Само параноични шизофреници седят на високо.И наблюдават и анализират.Само дето са си забравили баретата на съседния клон.

цъфте Гюро родно цвете веч го помириса!...

Натиснете тук

si

Анонимен889
Ква е таа болница на края на форума?!

б.б. ся тука ли е диспансеризирана? И колко ли ще е дълга клиничната й пътека, ужас .

Фичонелите отнеха на админите над 3 години за консенсусна диагноза и предпазлив подход към пасивна терапия.

Ами за туй бясното тук с дамскополитическите симпатии към него - малеййй...

dumb ass foreigner Трия . и тук има правила.верно, че са само две, ама ги има.и са базирани на моето извратено мислене.та ще те замоля да не постваш коментари от този род за в бъдеще.благодаря.

Редактирано от - dumb ass foreigner на 15/5/2004 г/ 02:23:34

ФЪРКАТИЧКО Ано, не са само политически симпатии, а и чисто човешки.

Съгласи се, и на нея никой не прощава тук.

А тя не е човек на тайните оръжия, директно си казва каквото мисли.

Нормално е понякога да греши.

Понеже не е злобен човек по природа(познавам я) не се и обиждам.

Тя е права-ако нападат приятел, трябва да си до него-прав, крив-до него.

Но когато са ти приятели и двамата-тогава е въпросът, а тя това не иска да разбере.

Don Страданията на старата Вертерка.
ФЪРКАТИЧКО Добре, Дон .
Анонимен894
това за вепърката не го знаех
dumb ass foreigner да ма прощават колегите и колежките с по-дълго участие във "форума" , ама аз кат гледам такето си кара наред.

някой да знае случай дето не е оплюла някой?или случай дето някой не е бил някой друг?

Абе накратко некога да е била нормална за повече от ден два?

Haasan ot Haamburg896
Ми мен не ме е оплюла никога б.б.-то.

Много е готина, стила прекрасен, грам аванта не пуска на глуповати кумоноиди, ченгета и все осталъная задрастена и озлобена посттоталитарна сволоч.

Мисля че и физически е красива.

Анонимен897
Бубе, що не пробваш първо да мислиш и после пишеш?

Знам, че ти е трудно. Само се надявам да не е невъзможно.

dumb ass foreigner както е рекло аното по-горе...

значи само един неоплют./Хаасан!?!?/ верно тая има голем стил-уникален.

е, по-добре един па дори и мангал от хамбург, дето е против посттоталиризма, ако, че употребява посттоталитарния/на мен любим/език, отколкото никой.

та така и до скоро.

and reloading...

Редактирано от - dumb ass foreigner на 15/5/2004 г/ 18:13:13

dumb ass foreigner Ано,

български, английски, немски и само в много краен случай-руски.

ако не го преведеш-трия.

sorry.

Анонимен900
тръкни го тоа, и он не знае що е питал
Църни Шопара Мараба на всички!

Виждам нови, хубави неща.

Та да покажа какво прави един мой съученик в Сливен.

Дали да му стана спонсор?

~~

Църни Шопара
Анонимен903
стани му модел
Анонимен904
Църни Шопара Бах маа му!

Банската Барета написала 14 изречения.

И само 2 лепки.

Сигурно се дължи на благорворното влияния на Асан от Оборище.

Скоро ще почне и тя с политическите анализи.

Кво му е - те сега и колбасарите ги правят.

И може да излезе, че е софеанка от Люлин.

ЗВЯР Бубе, ти да не си завършила некъв институт за изящна словесност, дарлинг?
Църни Шопара Въх мамо, кълне кат Леля Цеца от Елин Пелин, дет живееше на 2-рия етаж у гарсониерата и беше портиерка в БАН.

Банската Кифла, колко 4енгенца ти показаха Гъвкава Автоматизирана Система, та да те назначат в БАН?

Оттогава ли ти посиня пърдялника?

Църни Шопара Искам да те нарисувам,

Не със - четка,

с ***чец ще те нарисувам!

~~

А, нарисувах те, бибке!

Църни Шопара Браво!

Сега ми харесваш, като в началото.

Искаш ли да сключим примирие?

Аз се признавам за победен и си легаме успоредно и независимо във времето и в пространството?

ФЪРКАТИЧКО

Vanessa Carlton - A Thousand Miles

Making my way downtown walking fast faces passed and I''''''''m home bound

Staring blankly ahead just making my way making my way through the crowd

And I need you and I miss you and now I wonder....

If I could fall Into the sky do you think time would pass me by

''''''''Cause you know I''''''''d walk a thousand miles if I could just see you

tonight

It''''''''s always times like these when I think of you and I wonder if you ever think of me

''''''''Cause everything''''''''s so wrong and I don''''''''t belong living in your precious memories

''''''''Cause I need you and I miss you and now I wonder....

If I could fall Into the sky do you think time would pass me by

''''''''Cause you know I''''''''d walk a thousand miles if I could just see you

tonight

And I don''''''''t want to let you know

I drown in your memory

I don''''''''t want to let this go

I don''''''''t....

Making my way downtown walking fast faces passed and I''''''''m home bound

Staring blankly ahead just making my way making my way through the crowd

And I still need you and I still miss you and now I wonder....

If I could fall into the sky do you think time would pass us by

''''''''Cause you know I''''''''d walk a thousand miles if I could just see you...

If I could fall into the sky do you think time would pass me by

''''''''Cause you know I''''''''d walk a thousand miles if I could just see you

If I could just hold you

tonight..

Редактирано от - ФЪРКАТИЧКО на 18/5/2004 г/ 06:21:41

dumb ass foreigner кво друго може да се очаква от селянин дърводелец освен балтията?!?!?!
dumb ass foreigner некои "хора" не разбраха да не си завират мутрите тук и тва си е...

та да ви припомня пак, че съм OLD SCHOOL BOY!!!

б.б.

б.б.

[Златен]

от Bulgaria

Общо мнения: 992

Альоо, блатската свиня,

ма скив са ко си остайла, бе муцка - един ботор насред галантния ландшаф софийски.

ми той затва са е и раз4еплезил - що ще ТАМ???

та остайл си викаш..

знеш ли, 4е където и да ръшнеш из Българията, тва заводи, кули, комини вси4ко/високо промишлено строителство/ е направено под ръководството и акъла на ТАТКО МИ.

Тва циментов завод Бели Извор, тва циментов и хим. завод Димитровград, тва Азотноторов завод Стара Загора, тва флотационна фабрика Твърдица, тва ТЕЦ Марица Изток, тва Хинкомбинат Плевен, тва АЕЦ Козлудуй първи и втори блок, та даже и шатрата на тошето у Правец, ааа! тва Балканстрой Плевен и так дале, не ми се спомня ве4е къде ли не съм живела като бекяр4е у хубавата ни Татковина, докът тлъсташката душица Лено4ка се е разплувала на пъпа на София сал щот бащатко й е бил 4ЕРВЕН АРХИТЕКТ и се е нахендрил на 4уждите хора у апартамента, а на ТАТКО са му забранили да следва.. и сига шми разправяте колко сте умни, способни и секси, дет не можеха бащатковците ви да стъпят на малешката на Татко и по ум и като МЪЖЕ.

Да ама братока на Цола Драгой4ева се бил заклел, 4е докато ТОЙ е жив ТАТКО няма да помирише следване, сал щот Дедко го бил напсувал у кръ4мата на МОШЕНИК !!!

Ъъъъ???

Та приберете си кютуците и се измитайте от ЗЕМЯТА ЧЕЛОВЕ4ЕСКА, 4е се не траете..ма той моля ти се бил оставил..добре, 4е беха кадърните и работливи като Татко за да раздуват бащатковците ви и ВИЕ САМИТЕ сига по пусти 4ужбини, да ни давате тон колко сте умни, 4естни/моляяя/, набожни, секси и работливи/моляяяяя???/

ПРОКЛЕТИ ДА СТЕ ДО ДЕВЕТО КОЛЯНО.

Това от мен !!!

Последно.

Създадено: 18.5.2004 г. 11:52:41

Натиснете тук

Редактирано от - б.б. на 18/5/2004 г/ 12:31:43

Анонимен914
Бубе, как живееш с толкова много злоба и омраза!?

Дъмпи, няма нужда да й триеш постинга.

Това нещо трябва да се чете по няколко пъти, та да може човек да повярва на очите си.

Анонимен915
нека да остане за вси времена и да се помни

нема да го триеш, Дъмби, чу ли?

Църни Шопара Ми то не ЖИВЕЕ, то се мъчи.

Църни Шопара Сега да покажем на б.б. как да изглежда ЩАСТЛИВА в канцеларско обкръжение.

~~

Църни Шопара
Църни Шопара
Чок觧 Църни, оставете момичето!

Опитайте се да отсеете личните обиди, отправени към всеки от вас и да разберете мъката и болката на един човек, пропуснал много от шансовете на живота си, заради червени боклуци, които по един или друг начин са били на власт и са определяли и СЪСИПВАЛИ съдбите на не един човек!

Проблема и е , че сега във ВСЕКИ преуспял вижда ченге, комунистическо протеже, наследник и тнт. Някои, като мен, успяват да преодолеят и изживеят тази параноя, но е много трудно, повярвайте ми!

Живи и здрави!

Църни Шопара Чоки,

Много е мило от твоя страна.

Ако си забелязал, аз подадох ръка.

Ритнаха я.

Нищо.

Но този път ме е страх да я подам.

Ще трябва да ма някакво действие и от другата страна.

А иначе, съм съгласен с теб.

Не казвам дали си прав - просто и аз може би се лъжа по същия начин.

Жив и здрав!

dumb ass foreigner Чок觧

[Златен]

от Исраел

Общо мнения: 564

Църни, оставете момичето!

Опитайте се да отсеете личните обиди, отправени към всеки от вас и да разберете мъката и болката на един човек, пропуснал много от шансовете на живота си, заради червени боклуци, които по един или друг начин са били на власт и са определяли и СЪСИПВАЛИ съдбите на не един човек!

Проблема и е , че сега във ВСЕКИ преуспял вижда ченге, комунистическо протеже, наследник и тнт. Някои, като мен, успяват да преодолеят и изживеят тази параноя, но е много трудно, повярвайте ми!

Живи и здрави!

Създадено: 18.5.2004 г. 20:51:03

Опитайте се да отсеете личните обиди, отправени към всеки от вас и да разберете мъката и болката на един човек, пропуснал много от шансовете на живота си, заради червени боклуци, които по един или друг начин са били на власт и са определяли и СЪСИПВАЛИ съдбите на не един човек!

Чоки,

аз освен, че съм живял по тавани и мазета, съм живял и в софстройски фургон-СМУ "Ниско Строителство".бях там електротехник-поддръжка.за една каса бира ми прехвърлиха фургончето извън оградата.бях го разделил на две-за електрото и за мен.там съм си изкарал вечерното училище, там съм се подготвял за изпити пред синода.там съм спал по 4 часа на нощ в продължение на година и половина, докато завърша тази подготовка.там съм празнувал, пцувал, пил и ебал.леглото ми беше от винкел 50х50 милиметра и дъски за кофраж.работната ми маса също.стол-въртящ се-от болт за кофраж.И ОЩЕ ГИ ПОЛЗВАМ!!!само толкова можах да открадна от държавата.инжинер ранков беше единствения директор без членство в БКП.трябваше да напуска събранията , защото не беше партиен член.събранията на които се правеха планове за дейноста на управлението!!!същия тоя директор си пращаше шофъора със уазката да ме закара на обекти да оправям повреди.знаеше къде да ме намери човека-без жилище, без вила...във фургона.повреди по обекти- дето не ми беше работа.правил съм ремонти през ноща в халето-трябваше да се спира тока от главното табло или трафопоста.беше незаконно, но работата не спираше.хората не губеха надници и т.н.ако нашето управление закъснееше, закъсняваха и другите.''''''''Ниско строителство"-мазета до първа плоча!!!там беше базата за кофражните платнаи водопровод и ...там спираха всички патрулни двойки от шесто районно да се стоплят през зимата, да пият по един чай, по една ракия и да си побъбрим/при условие, че вратата ще се отвори след като почукат... това управление на Софстрой се намираше на предпоследната спирка на трамвай седем-от горната страна на мотопистата.зад него беше отоплителната централа на квартал "Емил Марков".и само поля до околовръстното.

имаше на времето разни закони за местоживеене и местораждане.като искаш да кандидатсваш за стипендия искат доходи на родителите ти.добре ама си пълнолетен и не живееш с родителите си от доста години.я имаш родители я нямаш.или не ги знаеш къде са или те теб нещат да знаят.

тогава кво?да зема сега да плюя всеки ?

а щом си е завършила висшето и са я разпределили в БАН да си затваря разширената от свирки уста.ТАТКО и бил ръководител на еди що си, тоя и оня селяни, влачила се кат бекярче незнам къде си, ебане незнам къде си от незнам кой си...пачавра.под чие ръководство беха тия обекти ма?

незнам Блеки колко пътие подавал ръка, ама аз съм подавал доста и на кой ли не.и на тая хухавела включително.защо мислиш, че съм си отворил "тема"?

това е уникум.аз съм видял доста за годините си, но такова нещо-НЕ!!!

да си ебе майката.

and reloading...

Редактирано от - dumb ass foreigner на 18/5/2004 г/ 22:55:12

Църни Шопара Евала, Светльо!

За искреността.

Някои трябваше да и каже, че е имало хора, които са живели по-зле от нея.

Баща и репресиран - работил в Либия.

Щото не можел да завърши!?!

Ама айде да не почваме...

цъфте хей, я и на вас малко плодове....

si

dumb ass foreigner Блеки, Приятелю.

незнам дали Сливен е село.Своге не е.Било е село докато опозицията в село Искрец е завързала празни газени тенекии на файтона на Каравелов по време на изборните борби.една от първите му работи след като станал министър-председател е била да премести седалището на общината в Своге.От тогава е град.

но моя род-Видовите е от село Добърчин-между Искрец и Своге.

Да ти направим превод от шопски:ДОБЪРЧИН, ДОБРО ЧИНИТЕ, чините-правите.

верно е.и до ден днешен нема петно на нашето име-Своге не е софия.сичко се знае с поколения назад.

сега да те светнем кой и как е основано селото:

пр, пра......пра дядо ми Лило е съсякъл некакъв берковски бей.посред бял ден с брадва в центара не село Преселка-около Берковица.Със сигурност знам, че до 88а година , ореха под който е станало това не е бил отсечен.Лилов орех!!!

бея е искал да отвлече годеницата на пра..пра дядо ми.метнали са се двамата на бейския кон и са спрели чак в нашия балкан-Мала стара планина.Българския Сибир.от как има булгария, там е бегало всичко от "правосъдие".там са изпращали на заточение благородници те.там е и заточенграф СЕНТ ДЮ БЪОВ.затова има и село и гара БОФ.затова на своето се вика ДЪРЖАВА и много са се наричали ЦАР.

първия син е завиван с тръни-да не пълзи насам натам докато се прави първата нива.а нива се прави, като се извадят камъните.тези камъни се редят около нивата.ако можеш да видиш зидовете на нивите ще ти стане ясно какъв труд е било.първила син останал на бащинията, другия син захванал и той така.две селища/махали за които си спомням-Лилашковци и Петрашковци.Лило/Виден/ и Петър.

работили са и са успели.прадядо Виден се е захванал и с търговия по Своге и София.Днешния център на Своге е построен в по-голямата си част върху наша собственост.Разправяли са ми, че един от братята на дядо ми е бил много по "живота".всяка седмица отиваики до софия се връщал с нов костюм.стария оставал при шивача.в нас-добърчин са идвали доста големци и царедворци.та за гражданите искам да отбележа, че с толкова кръчми, хотели и незнам какво си по софия, на никой не му е минавало наум да се преселва в софия.и то по време, когато си могъл да живееш не само по месторождение.!!!Името на дедо видо можеш да прочетеш по църквите, училищата и в архивите.целия водопровод на добърчин е платен почти изцяло от него.понеже е бил циция е платил да има вода за цялото село.не само до нашата къща.не си спомням да съм чел в архивите, че разодите са му се приспадали от дохода при плащане на данъците.

прескачам.

ако се броят и жените отишли като снахи, нашила род : построил искрецкия санаторюм със собствени средства, депутат в 5/пет/народни събрания, лекари и счетоводители учили по европа.и един мултимилионер.първия местен вестник тоже.

за горното има архиви и некоя и друга паметна плоча.не ми се изброява всичко.

след национализацията къщата в добърчин се събаря и се прави обор за овците на ТКЗСто.къщата в своге я събориха да строят читалище.15 години го стройха.сигурно са се учили от репресирани тейковци.чичо ми е съден от народния съд за разхищение на народно имущество.позволил е на една вдовица от войните да събере разпиляните около каруцата въглища за личен огрев.въглищата са били за котела на санаторюма в искрец.

незнам колко пари са шарили нашите за да го оттърват.но знам, че до пенсия бъхташе по стрителството.за стринка-като съпруга на такъв престъпник...

тате е завършил елитна гимназия в софия, мисля втора мъжка.водил е делегация да се застъпват за една учителка буржуа след девети.естествено с последствия.искарал е военната си служба в ивайловград.по времето на гръцката гражданска война-3 години.преподавал е на "офицерите"от народната армия.командира на поделението като заминавал на работа в министерството им е рекъл:оставям ви един ЧОВЕК.пазете го.не са го харесвали.щото е трябвало да стават и отдават чест , преди и след заниманията.а той е бил ефрейтор.

та макар само с гимназия и без партиен билет е създал печатницата в своге и вестника, на който беше главен директор до пенсиониранет си.даже и няколко книжки му публикуваха.

братовчет ми-пълен отличник, журналистика.РАЗПРЕДЕЛЕНИЕ-КЪРДЖАЛИ>не софия.и стигна до "поглед"черната колонка.и е по-стар от мене с 15 години.

не ми се изброява цялата рода.

въх!щях да забравя себе си-фрее ланце артист.се пак повече съм отколкото едно умопобъркано, дето само плюе наляво и на дясно, от служебен комп, през работно време.а и от служба уредена с връзки.само дето не спомена на кой е бутнала да се уреди.ама шаврантийте са така.некой стигнаха и до телевизията.то и да си шаврантия е можене, колко повече можеш, по-далече стигаш.за тия дето не могат много добре или са много повехнали-Технолинк!!!

та аз съм горд че рода ми е селски.и никой не е искал да се мести от чукарите.а и съм горд, че в нашия диалект НЯМА една турска дума.левски е правил комитет в старата църква.нашите първенци не са рисувани от захари зограф в стенописа страшния съд като грешници, защото не са искали да има в пловдив БЪЛГАРСКО училище.

не ми се пише повече.много е и не му е тука мястото.

та тръгнала да ми се прави някоя пачавра на отворена.Своге-думата иде от съводие.събира се вода.Оборище/хасан от центъра на софия/ОБОР>>>мисля.

заеби.

та аз отивам да делям.парета требат за секс.поне го има секса.други и това са забравили що е.

and reloading...

Редактирано от - dumb ass foreigner на 19/5/2004 г/ 05:44:30

dumb ass foreigner ало, хахото....

Блеки е лял основите на паметник като новобранец инжинер.

аз съм работил с учителя си по църкви и кво ли не.оставил съм склуптура в немски музей-29 годишен!!!резба, икони и стенописи в америка.

за баща ти-разбрахме.

ТИ КАКВО ОСТАВИ ДО СЕГА???ПОМИЯ ВЪВ ВСЕКИ ФОРУМ , МЪЗГА ПО ВСЕКИ СТРОЕЖ НА ТЕЙКО ТИ И НА ВСЯКЪДЕ ДРУГАДЕ, ДЕТО СА ТЕ РАЗКРАЧВАЛИ!!!

B R A V O O O O O . . .

Редактирано от - dumb ass foreigner на 19/5/2004 г/ 04:59:54

Църни Шопара Много гот написано, Дъмпи!

Като имаш предвид, колко е била София и какви са били градовете ни(с много малки изключения) понятието "СЕЛЯНИН" не би трябвало да те обижда.

Баща ми НИКОГА не употребяваше тази дума!

Той казваше "КИТАЕЦ". За него това беше синоним на онова, което някои разбират под "СЕЛЯНИН". Като учил в Чехия имал професор по Водопровод и Канализация, който прекарал известно време в Китай. Та непрекъснато им разправял, що за измет са. Така се родило у него определението "КИТАЕЦ".

Според професора, китайците правели много малки дупки на кенефите си.

И най-голямото удоволствие за китаеца било да уцели дупката без лайното да закачи ръба.

А в Сливен за простак употребяват "РОГАЧ".

И то е добро.

А бибето не ми се обсъжда.

Знам, че хората след определена възраст просто не се променят.

Важни са много и първите 7 години и семейството.

И какво имаш "навито".

Защото, както казваше баща ми, "Какво да Развиваш, като нямаш Навито".

Поздрави...

~~

ОПИТ ЗА ПОРТРЕТ

Геновева Дъмпи, щот си от Добърчин, чудно село, ходили сме там на некакъв курбан, можеш ли да ми напомниш името на онова селце, или махаличка, което се намира над санаториума в Искрец, по един черен път в гората, до него се отиваше само като се влизаше в санаториума и често те спираха пазачите на санаториума.

Бяха няколко къщи само, а на върха беше кацнала една бакалийка, която я държеше един странен тип - твой колега , стените й бяха целите в негови картини, от ония, наивистичните, а винаги можеше да си поръчате питие и мезе и той да ви изнесе всичко отпред пред магазинчето на дървена маса, под цъфнали овошки (ееех, тия овошки...).

Имаше в България доста такива неординерни типове, заселили се в чудно красиви места, сега сигурно са намаляли или са се изпокрили по-далеч от градовете.

За тази бакалничка, за аромата на цъфнали овошки, с който въздухът беше плътно наситен, за изгледа, който се откриваше надолу, към Стара Планина, с поляните и дъбовете, за поляните с челадинки и майски гъби, винаги ще си спомням...

Не смея да отида натам, щот сигурно ще се е много променило...

dumb ass foreigner Блеки, брато,

не се обиждам като ми викат селянин, защото не съм от село.нашите са живяли в добърчин, но са имали доста по своге.братовчед ми е последния роден там.аз съм раждан в град своге.

един на село/ако обработва земя/храни сто в града.

дразня се от мелези дето не си знаят семката и се хвалят само с чужди постижения.те са с комплекс да са столичани.ако не си столичанин си нищо.

добре, ама както е рекъл народа:у планината растат хора, у полето тикви!

а в своге, брато, единственото поле е стадиона-правен изкуствено.взривени са няколко канари и е заприщен един ръкав на искъра.от острова и запълнения ръкав на реката се прави стадион.

а за годините си прав.аз бих добавил, че и след първите седем е важно...

Геновева,

селото се казва Меча Поляна.друг път за нагоре нямаше и по мое време.

незнам дали си опитвала крушова трушия и шлйокавица/джанки+квото стара зимнина дето могхе да ферментира/.не ми се верва да се е променило там нещо.града-да.

джанковицата е уникално питие.защото, както викаше баща ми, джанката не расте на секъде!!!

лебарката/ракия от хляб/също.за нея требе да си голем спецялист.опита се предава от баща на син.тая я правеха много малко старци по високото на времето.

нашенската като я сипеш в чашата се размирисваше чак до курило!

желенската шлйокавица зимно време не се пие а се смуче...

много е красиво там.понор, искрец.желен, вазовата пътека, седемте престола, черепиш, лакатник....батулия, бакйово...кирик, грохотен...

ако почнем да разправям за кръчмите...раковото, вагона, среднио...

кат заключение само да се пофала, че в "софийска правда"писаха, че своге беше номер едно по употреба на алкохол в продължение на 10/десет/години.тва е само за купешкото.на домашното кой може да знае!?

също успехме да докажем опитно, че ракия не става само от вкисната бира и диня!!!

аз трябва да пера ченгесарски парета.кат ги простра, че пишем пак.

and reloading...

ФЪРКАТИЧКО И...розови сънища...за лека нощ...

Scrying Dreams

цъфте

William Bouguereau Gallery

Натиснете тук

si

цъфте

Lord Frederic Leighton Gallery

Натиснете тук

si

ФЪРКАТИЧКО Честит празник 24 май, Светльо !!!

dumb ass foreigner благодаря, Цъфте.благодаря, Фър.

аз не съм свършил с прането все още.незнам и кога ще свърша.та който иска да стреля без мен за сега.

reloading...

Анонимен935

Анонимен936
Анонимен937
Анонимен938
цъфте

Натиснете тук

dumb ass foreigner Макрина е с чалмата, Параскева с коронката.на срещуположни стени са.като сложим и различните цветове....муцка.

dumb ass foreigner ский къв съм бърз, Цъфте.Петър и Павел готови.Константин и Елена ще ме мъчи обаче.С тоя кръст където държат в средата...няма място...та ше се попотим малко.но...

фотоалбума не е в ред, та ще трябва да почакаш.

цъфте ще ги направиш, но ръцете ще те помъчат малко...
dumb ass foreigner проблема е в кръста.колко голям, за да не съсипе фигурите, но и да е свестна композицията.фигурите трябва да са със същия размер, като останалите а ширината на стенописа/мястото не позволява традиционална композиция-кръста м/у двете фигури...та ще е някакъв компромис.

dumb ass foreigner аха!най-после проработи албумчето.Петър и Павел, Цъфте.

and reloading...

цъфте Ще потърся да ги видя,

някъде имах книжка с икони.

Тях защо не ги започна първи?

si

Редактирано от - цъфте на 26/5/2004 г/ 22:45:57

dumb ass foreigner началника иска мъченичките първо.се тая.и другите трябва да правя.
цъфте ще ги направиш,

не ги намерих в книжката Константин и Елена

само Петър и Павел.

Сега ще ги потърся на едно друго място.

si

dumb ass foreigner като ги намериш, погледни мойте Петър и павел.това ми е МАКСИМАЛНАТА ширина.има и надписи отстрани.та ще разбереш проблемата.аз не му се косим много.ще измисля нещо.сефте комендантски.
цъфте В книжката ми, а и това което намерих в нета

надписа е долу при краката между двамата.

si

цъфте погледни във фотоалбума

si

цъфте

si

dumb ass foreigner Daily Scorpio Forecast

Quickie: Your career is stressful these days. But overreacting will make things worse.

Overview: A very dear friend will need your help -- but not your advice. This means you''ll need to work very hard to be supportive, but not critical.

Up for it?

Scorpio

Daily work (by Astrology.com)

All you need is an open line of credit or freedom to think outside the box. Your methods may be unorthodox, but you''re giving someone a brilliant return on his or her investment.

After this, your name will be known through the industry.

c953
благодарско, Цъфте.

dumb ass foreigner прожектирАл, рисувАл, псувАл, писАл....и заспал.

до по-късно.

лек ден на вси.

reloading...

цъфте

това къде се намира?

si

dumb ass foreigner тва ако си спомням правилно е около велико търново.
цъфте ти ли го прави?

si

dumb ass foreigner копал съм на него и аз и колеги, както и на още няколко други.тайната вечеря я рисува некаква мадама.много е добра иконата.всички други икони са си стари.монтаж не съм правил, та затова и не си спомням точно къде е.като си доправя страницата, ще е гот.ще сложа всички резбари от съвременната резба.асен василев и майстора ще са единствените от старата школа.снимки на работи също.за стила на майстора си има отделна галерия.
ФЪРКАТИЧКО Чай или кафе за тати ...

цъфте много е хубав...

si

dumb ass foreigner тази архиктектоника си е на майстора.и на мен много ми харесва.незнам какво се прави сега в нашите църкви.нито знам кой работи църковна резба.
dumb ass foreigner Л.А.,

де е изкуството?

скапа се да го търсиш ли?

цъфте я да видите докато той търси нещо...

dumb ass foreigner благодаря, Цъфте.

беше добре днес.принцесата донесе рисунка за тате.пушените ребра бяха високо оценени.толумбите също.сега сме на некакви книги-печатно-електронни.хем четеме, хем натискаме с "моливчето"за audio.спящата красавица.за колело и косене на трева не стана-лошо време.другата седмица.

цъфте

а тук нещо хубаво при лошо време....

Виртуална библиотека за БЪЛГАРСКА ЛИТЕРАТУРА

Натиснете тук

цъфте

Ян Бибиян. Невероятните приключения на едно хлапе

Натиснете тук

Клио Да живеят всички малки принцеси и принцове на света!

Цъфте, мерси за линковете, ще четем... Ние всяка вечер заспиваме с книга в ръка (представи си... )

Светльо, ето ти нещо и от мен Натиснете тук, с тези песни много се забавляваме.

А също и това Натиснете тук, вие сте с английски и ще ви е много интересно, но и ние от мерак по този сайт го понаучихме...

Поздрави и приятна неделя!

цъфте

лек ден принцове и принцеси...

Натиснете тук

започва...Карнавал в гората

dumb ass foreigner Cyfte, Klio, mnogo blagodarja.mnogo!

Църни Шопара
цъфте

успешна нова седмица...Натиснете тук

si

dumb ass foreigner Цъфте, благодаря.

приятна седмица на теб и всички останали.

цъфте

si

цъфте
1 юни - ден на детето, балоните и хвърчилата

si

цъфте

На детето

Детенце малко с поглед лазурен,

ти нямаш грижи в тия години,

йощ не стъпило в живота бурен,

всичко се тебе весело чини.

Щастливо, близо при майка драга,

ти само с песни лягаш и ставаш,

ти гледаш всичко с усмивка блага,

всичко, но нищо не разумяваш.

По твойто лице радостта бляска,

по твойте бузи смехът играе,

твоето сърце яд го не стряска,

то не въздиша, то не желае.

Твоята слабост днес те закриля,

както фидана тревата тули,

но колкото той пo- се засиля,

толкоз по-много вятър го брули.

Малко си йоще, малко, невинно;

гледай на майка, гледай небето,

смей се, пей, викай, играй безчинно,

дор не си йоще на път в морето.

Че това време тича, мени се

или по-харно, ти се меняваш.

Всякой по-нов час тебе дониса

чувства по-нови, що не познаваш.

Твоят ум млади ще да загони туй,

що край няма, що се не стига,

и в непознати нам небосклони;

кули въздушни той ще да вдига.

Ти ще се сблъскаш в пътя световни

с тайни големи, за тебе скрити,

с нужди студени, с беди отровни,

с надежди пусти, с мечти разбити.

Съдбата твоя ще да зафане

дни се горчиви за теб да ниже

и твойто сърце извор ще стане

на скръб, съмненья, тревоги, грижи.

Тогаз ще сетиш, душице млада,

що сън било е, що е наяве,

де е небето, дека е ада,

що е скръб, радост, болест и здраве!

Малък по тяло, по ум, по сила,

всичко днес гледаш голямо, красно,

но в тях минути, пълни с теглила,

тук на земята теб ще е тясно.

И тоз свят ясен, де в борба падат

челяк с стихия, тигър със мравка,

ще ти се стори призрак на адът,

сън, пародйя, зла подигравка.

Ти ще се питаш де са и що са

идеи светли, думи високи,

ответ ще чакаш ти на въпроса,

мрачно потънал в мисли дълбоки.

Тогаз наокол, като съзреш ти

как падат бързо в прах идеали:

Как! ще извикаш, тез ли са вещи,

с кои светът се тъй шумно фали!

Вярата й средство простий да лъжем?

Правдата — дума? Законът — книга?

Свобода — примка други да вържем ?

Щастьето — сянка, що се не стига?

Рядко ще срещнеш души прекрасни,

в доброто, в злото предани, верни,

но много често твари опасни,

нищожни, подли и лицемерни.

Другари нежни са много редки.

Рояк ще срещнеш фалшиви, груби

и в цял куп жени коварни, леки, е

дна ще найдеш, що знай да люби!

Ще видиш вредом как се почита

порокът мръсни в лъскава дреха,

как се бездомна правдата скита

и не намира никъде стреха;

как играй злото роли слепешки,

как е доброто фърлено в блато,

как пред метала — кумир човешки —

в прах пада всичко високо, свято;

как честността се зле унизява

наглостта зима образ невинен,

глупостта горда се възвишава,

талантът гине в калта безимен.

И тез, що гръмко викат: свобода,

как искат други да са илоти,

как тез, що милват, любят народа,

в негово име трупат имоти;

и как пък други, ритори сити,

жадни за слава, вдигат тревога,

и лица святи с расо покрити —

хората лъжат, смеят се с бога.

И как свой своя в робство оставя

или въз него укори сипе,

род род презира, брат брат забравя,

синът в коприна, бащата в дрипи.

И като видиш тая картина

зарад нас стара, за тебе нова,

твоето сърце по таз причина

що го намръщи мисъл сурова.

И ти назади ще се обърнеш,

слисан и смаян в мълвата светска,

възраст прекрасна пак ще да зърнеш

и ще пожалиш люлката детска.

И ще поискаш младенец ясен,

засмян, невинен ти пак да станеш

и да повториш тоз живот красен,

и вечно в него ти да останеш;

да чуйш как шъпне вятър с листата,

как пей потокът, дъбът, врабчето,

да любиш бога, деня, цветята,

да гледаш как е красно небето;

Как грей луната, тръпнат звездите,

дето не можеш да ги изчислиш,

как часовете бягат честити,

да чувствуваш ти и да не мислиш.

Радвай се, смей се в часът сегашни!

Раят е в твойта невинност слаба,

че на живота в бурите страшни

утре ще пуснеш и ти кораба.

Берковица, януари 1880

ИВАН ВАЗОВ

si

dumb ass foreigner благодарско, Цъфте.

dumb ass foreigner Цъфте,

забравих да докладвам-Марина е коригирана на платното. ще я познаеш само по чалмата. даже ударих с четката контурите.

продължавам с Параскева. тя ще си е същата.

and reloading...

цъфте

Надявам се да стане красива,

когато ги завършиш им удари по едно....фото

si

dumb ass foreigner и още как...
цъфте Добре, добре,

чао и лек ден....

si

dumb ass foreigner благодаря, благодаря.

айде бегай, че току виж си закъсняла.

е тук нещо да изплакнеш окото.

Анонимен982
Ай, честит празник и от мен, дечица, и средношколки!

Schools Out

Alice Cooper

Well we got no choice

All the girls and boys

Makin all that noise

''Cause they found new toys

Well we can''t salute ya

Can''t find a flag

If that don''t suit ya

That''s a drag

School''s out for summer

School''s out forever

School''s been blown to pieces

No more pencils

No more books

No more teacher''s dirty looks

Well we got no class

And we got no principles

And we got no innocence

We can''t even think of a word that rhymes

School''s out for summer

School''s out forever

School''s been blown to pieces

No more pencils

No more books

No more teacher''s dirty looks

Out for summer

Out till fall

We might not go back at all

School''s out forever

School''s out for summer

School''s out with fever

School''s out completely

dumb ass foreigner Л.А.,

толкоз време дири изкуството и накрая го намери у мое село.

сега да ти кажа нещо от мое старо село.

аз обици нося от 84та година.освен, че бех първия с такива в искърското дефиле и , че ги светнах на брейк денс, бех и първия /и май единствен/с мохикански гребен и грим кат чичо алис по-горе.

та бехме две двойки на палатки на батулийската река и дойде време да се връщаме в софия.всичко прибрали и се натъкмили.аз със висящи дъкги обици, мохикански гребен, боядисан в черно и зелено и грим кат на човека от мое ново село.

слизаме на централна гара и се упътваме към стълбите.обаче за беля, насреща ни двойка униформрни 4енгенца-около 45 годишни, мисля.

разминахме се!!!едното 4енге замръзна в полукрачка и с обърната към мен глава и отворена уста.

мисля, че му трябваха поне 30 секунди да се усвести и да се върне и гепи за рамото.очи широко отворени и с половин дъх:паспорт!

гледа ту мен ту снимката.и така нещо време.мацките беха освободени, на приятелчето обиците прибрани.на мен се даде инфото, че ме чакат последствия къде по-тежки/според правилника!?!?!?/слизахме и се влачихме некъде до некакво арестанско помещение.почна да пише нещо, ама зафърли све и рече:бегай се мий ей там!

вода само студена брато и некакъв скапан сапун.викам, че с това нема да стане, обаче тоя само вика :мий се, бе!

скапах се да се търкам, брато.

като се погладнах накрая в огледалото...замалко не се schупи.бех по-черен о командира костофф.гребена и него го немаше.

4енгето пак зяпна и рече:лелеее, какво убаво момче си бил.. зимай паспорта и бегай.само да те спипам пак така...

22984
с тоя лист?....
dumb ass foreigner ами нещо и за имаджинеишън да има. па ме е страх да не загубим и остатъка на репутацийката.
22986
е добре...лек ден - нощ...по избор
Църни Шопара Светльо,

Родът на дядо ми(по майчина линия) е от Трявна. Зографски род, най-видния представител на който е бил Русенски Владика.

Тя,

Родът на дядо ми по бащина линия, е от Ямбол(съжалявам, че отдавна не съм бил в Безистена). Та ще ти пратя фамилията си, да поразпиташ из Ямбол, дали сме българи. Навремето имаше и музей в къщата ни.

Двата рода се събират в Сливен.

По турско са били хайдути(Стефан Сердкостов - знаменосец на Ангел Войвода), по "1-во демократично" са лежали по затвори и концлагери(Гонда Вода - 1-вия концлагер по "1-во демократично".

По тоталитарно - имало е хора да лежат по лудници, затвори и лагери и да ги изключват оттук и там.

~~

Права е Сибила - не обичаме да ни казват КАК да живеем - нито турци, нито гърци, нито БЪЛГАРИ.

Та и оттам тази "революционност" спрямо "кучите лайна".

dumb ass foreigner добре си го пуснал това тук.

ква стана тя сега?

следобеден развод:

минаха се почти 5/пет/месеца от моето участие тук.началото бе доста интересно.четем си за песъко и морето, гледам ко става по африката, спокойстви и познание...идилия...

и хоп поповски!

фърст контакт уит риалити ин бг върчуал комюнити.

после стигнах и до Морето.приказка, четене, кой разбрал кой не...кирилица, методиевица...акъл и съвети...

та стигнах и до моя "тема"

пишеме зи значи ...демокрация...кой иска да пише, кой не- да не пише...идилия...

и хоп-пак контакт.вече втори със шизофренията.

ходим си нагоре надолу...четем си...подводница си плава, хора си приказвата...веселят си се...идилия...и пак атака.

четем си по нови и стари теми...не се обаждам много или ич...идилия...

и опаля...пак мазало.

колкото и да съм необразован, ми направи впечатление, че си експерти по все въпроси са си едни и същи.

кой недоразбрал...кой велик...кой шизофреник...идилия.

аман от сноби, луди, тъпи, разбиращи, знаещи и можещи всичко, мама му

така и неможах да разберем тия дето се пeнят толкоз, отде това самучувствие?претенций-големи, на дело-нищо!

заеби.

and reloading...

Редактирано от - dumb ass foreigner на 01/6/2004 г/ 21:08:20

ФЪРКАТИЧКО Светльо, винаги си добре дошъл на морето.

Знаеш го.

Нямам никакви претенции (тук трябва всички да сме равни-малко комунистическо , но 100 % го мисля) , само да се спазват традициите на темата.

Съжалявам , че не свари това време, когато нямаше два форума , а всички се събирахме под някоя от темите в политиката и ставаха страхотни вечери и нощи, пускаха се без проблем и картинки, майтапи...

Не е било разбира се, винаги такава идилия, но нали знаеш, след време остават само хубавите спомени.

Поздрави !!!

Редактирано от - ФЪРКАТИЧКО на 01/6/2004 г/ 21:11:20

dumb ass foreigner знам, Фър.

нищо в горното не се отнася за теб и без това.

Анонимен991
Дъмби, моят вариант на отговор е: Споменатите от теб хора имат нужда да се доказват, пък било то и във върчуал комюнити. Не коментирам нататък. Аз лично съм готов да проявя разбиране и съчувствие. Ако не те затруднява, опитай и ти.

***

Разправях ти аз вчера, че детския празник трябва да се честити и на средношколките с Mr. Cooper. Ти май не разбра намека. Защото наивно си мислим, че първи юни са запалени фарове, мечо пух и други закачки. Ама не! Гледай каква е единствената фото-новина на световните агенции* с дата 1 юни от България.

Bunnies in Sofia : Bulgarian young women pose during the first Playmate of the Year contest in Sofia. (AFP/Dimitar Dilkoff)

Playmate : A young Bulgarian woman poses during the first Playmate of the Year contest in Sofia. (AFP/Dimitar Dilkoff)

---

* За тия дето мразят мириканците, агенцията е Франс Прес.

цъфте и ква стана тя...

si

Редактирано от - цъфте на 01/6/2004 г/ 21:56:47

dumb ass foreigner туй с твое позволение, Блеки.

рекох да си го земем кат неродулюбец.

Църни Шопара

[Златен]

от Унитед Кингдом

~

Общо мнения: 4332

Скрий: Име, ИП

НЕ СМЕ НАРОД

~~

Не сме народ, не сме народ, а мърша,

хора, дето нищо не щат да вършат.

Всичко тежко, всичко мъчно е за нас!

"Аз не зная! Аз не мога!" - общ е глас.

И не знаем, не можеме, не щеме

да работим за себе си със време.

Само знаем и можеме, и щеме

един други злобно да се ядеме...

Помежду си лихи, буйни, топорни,

пред други сме тихи, мирни, покорни...

Все нас тъпчат кой отдето завърне,

щот сме туткун, щото не сме кадърни...

Всякой вика "Яман ни е нам хала!" -

а всякому мерамът е развала...

~~

Не сме народ! Не сме народ, а мърша,

пак ще кажа и с това ще да свърша.

1875

~~

КОМУТО СЕ ПАДА

~~

О, народ сме, мърша не! -

вика едно диване.

Диванешкий тоз род

и при скотствений живот,

и пред ясли дремлющ празни,

може лесно да го блазни,

че не е мърша, скот,

а деятелен народ,

и поети с дивен глас

са ослите на Парнас...

Да не би дал бог ни в съм

на такъвзи ум да съм!

~~

* Някакъв неизвестен драскач, скрит под псевдонима "Име-няма", отговаря на Славейковия стихотворен памфлет във вестник "Век". Този отговор на анонимния стихоплетец е бездарен, за един готованец откровенията на поета дават материал за ласкателства към народа. Това е отговорът на Славейков.

* Това стихотворение също се предшествува от бележка на поета, в която между другото четем: "Тъй мъдрува в същий "Век" някой си "Име-няма", когото било срам, види се, да се каже, че "ум-няма".

~~

Създадено: 01.6.2004 г. 15:57:50

ФЪРКАТИЧКО Светльо, дано ти хареса дамата със змиите...Сигурна съм-не са отровни.

цъфте

лека нощ.... на целия двор...

si

цъфте

si

Анонимен997
Анонимен998
Нещо ногу яки каки са ни дошли на гости днес. Бегам бързо.

dumb ass foreigner Л.А.,

сега почвам да пускам степ бай степ.

отваряй си очите после да нема тва онова.

dumb ass foreigner значи след като се оразмери местенцето, сметнат полета, декорация, надписи и почие, чичо светлъо скицирва.

кат ма мързи обаче си копирам една от друга.

прожектора ми хваща максимална дължина 8/осем/инча.

dumb ass foreigner степ втора!

платното/средно дебел памук, ДВОЙНО грундиран/са разспва на стената и се удря осевата линия вертикално и основната линия/според размера/хоризонтално.

кат тъп селянин си мокря гърба на платното леко.

кат изсъхне, платното е изпънато кат детско барабанче.

следва прожекция и копиране с моливчето.

кат свърши прожекцията, са корегира и променя ако ти скимне.

dumb ass foreigner степ трета, брато.

контур!!!макар, че се работи с модерни матеряли, техниката си остава същата, като преди векове.

кат циция аз купувам доста скъпички/в сравнение с други видове/акрилни бои. обаче си добавям и оцветители!!!!

мойте са универсални/за всички видове бои/

тва , брато не съхне никога ако го ползваш чисто.на 5/пет/галона бяла стига една!!!капка цвят и айдееее.та са Фнимава по колко се слага.

dumb ass foreigner следва златото.кат стигнем дотам, че ти свирнем.
dumb ass foreigner Цъфте,

ко ще кажеш за Макрината?

благодаря, Цъфте, Фър, Л.А., Блеки...и всички шпиони дет киризят през ключалката.

таз яката кака ми прилича да е снимана около трети и четвърти блок на Козлудуй...

and reloading...

цъфте Светли 6

si

Анонимен1006
след тежък труд, шапка на тояга

dumb ass foreigner Л.А.,

исках да продължа ама се заплеснах по снимки нещо.земах камера-5 мегапиксела с един куп фанкшани.обаче немога да си угодя нещо.ако ползвам светкавицата ми излиза блясък от лака, с който е покрита всяка една моя работа.

предварително знам, че мога да купя 8 мегапиксела с Карл Цайс лещи и сензори и голям обектив/про/пълно автоматично или ръчно настройване/от $ 1, 000 до $1, 500.ама само за неколко снимки в църквата не ми се дават.

та преди да съм понесъл лампи и стативи, питам дали знаеш некаква далавера.

пускам неколко снимки за пример.

dumb ass foreigner заеби, брато.и цветовете нещо не са как требе...

без светкавица...

sys....

dumb ass foreigner от ъгъл става по добре.само дето трябва и фронтални имиджи...

Анонимен1010
Препоръчвам ти Nikon Coolpix 8700. Ето ти линк от http://www.pricescan.com. И тази е уж илядо ама може да се копне за 550-600 без проблем. Добра е. Можеш да оперираш с блендата и скоростта колкото искаш.

Натиснете тук

Само дето цици няма

ФЪРКАТИЧКО Дъмпи, на линия ли си още ?
dumb ass foreigner Фър, да.но не само тук.

Л.А.,

смених резолюшана на имиджа и веднага се усеща разликата.цветовете на първата снимка са по-близо/еднакви/ до реалните.

утре ще пробвам в църквата да видим кво и що.благодарско за инфото...

640x480 pixels and 2560x1920 pixels...

Редактирано от - dumb ass foreigner на 04/6/2004 г/ 09:25:58

Анонимен1013
Да, даже и през форумните 400 пиксела се вижда разлика. Ако я качваш на сайт ще е още по-добре.

dumb ass foreigner само заради сайта е, маа му.аз и за това ки пускам тук.ако тук изглеждат добре, значи в сайта ще са о.к.
Анонимен1015
дъмпи, те ти едно делкано от отрочето. снимката е бая аматьорска ама се види горе-доле

Анонимен1016
Много са красиви иконите, Дъмпи!

И дърворезбата също.

dumb ass foreigner друг път снимай САМО на изкуствена светлина идваща от ляво или дясно.

светлосянката при нас е много важна.аз затва се мъчим по нощите сега.

ако е на дневна светлина, гледай някак да има светлосянка.

тогава се вижда най-добре и грешките също.това преди колко време е правено?питем, защото виждам влиянието на родното академие по крилата...

Редактирано от - dumb ass foreigner на 04/6/2004 г/ 10:06:36

Анонимен1018
ти па да не мислиш че сам го снимал я! влачил го е некъде
dumb ass foreigner благодаря, Ано.
Анонимен1020
наскоро е правено, преди месеци. ама не знам откаде па мое да има токвоз влияние
dumb ass foreigner виж сега,

влияението идва от това което виждаш около теб.

за останалото, ако искаш ми пиши на мейла.мога да спомена тва и онова.ако иска да знае и може да чете.нищо ново няма да кажа.и на мен ми е казвано.поне ще знае къде да гледа, какво да гледа и защо да гледа.повечето информация се намира от няколко книги в б.г.

другото е от големите.моя учител не споменавам, защото неможеха да го гледат у академието.секи от нашата школа, който влезе резба не казваше че му е ученик!!само бай асен василев беше пич!!!!

Анонимен1022
Dumpi, iskah da te pomolia za sashtoto kato aurora.

Sajaliavam , che ne uspiah sutrinta, kogato mojeh da kaja i zashto te molia, no mislia che shte razberesh.

Fur

dumb ass foreigner Фър,

sorry, no f****** way.

dumb ass foreigner
mar amaro1025
Дъмпи, ако позволиш един еретичен въпрос

Не се ли изкушаваш да си оставиш автопортрета или да портретираш любимите ти същества? Те всички големи са го правили

dumb ass foreigner интересен въпрос...

не ми е минавало през главата никога.може би защото времената са други.

едно, че живеем във време то на информацията.друго, че тук начина на работа е доста различен.

тази църква можеше да изглежда къде, къде по-добре и не беше въпрос на пари.

като се почне от иконостаса, втория ред икони и се свърши до стенописите.

ама е много дълго за обяснение.тука ти задават заданиетo, показват снимки и точка.нито знаят що е архиктектура и що архиктектоника.тва вещи лица, пропорция, уникалност на всяко пространство....не ми се пише.търсиш си работа пазариш се и ако земеш, земеш.ако не-следващия, моля.та гледаш да го свършиш навреме и не се задълбочаваш много.иначе ти се ебава мамата на нервната система...

dumb ass foreigner

Анонимен1028
ми рисувай я кукличката, нема само да я снимаш.

виж Захари Зограф как е увековечил пловдивските си любовници

навсекъде (Рилски, Троянски, Преображенски манастири)

Клио Светльо, истинска красавица е Принцеса Деница!

Да ти е жива и здрава!

Не смяташ ли (както аз за себе си), че това е най-доброто ти постижение?

Редактирано от - Клио на 06/6/2004 г/ 18:21:41

ФЪРКАТИЧКО Светльо, присъединявам се към Клио !

Пораснала е принцесата от онези първи снимки, на които я видях като бебе !

Сладурана !!!

Редактирано от - ФЪРКАТИЧКО на 06/6/2004 г/ 18:56:46

*Мони* Да ти е живо и здраво детето!
Анонимен1032
ногу убаво дете!веднага личи че си го правил без ръце
Анонимен1033
Дъмби, ногу ви испуснахме нещо. Сега е 60:64

Пратих Арни там, а аз не отидох и гледай

L.A. Leads Detroit 41-40 After Ugly Half

Анонимен1034
87:75

По-добрите Детройт Пистънс!

цъфте нещо за разсънване... Натиснете тук

si

Редактирано от - цъфте на 08/6/2004 г/ 07:11:35

dumb ass foreigner L.A., значи,

след жестоки болки, спешно посещение при зъболекар и $ 1000 по-късно... Ицето!!!в най-подходящата поза за момента...

трябва да е готов преди/на 19сти.

тялото-рисувано на 1/2 инч шпертплат.монтиран на кръсt, обаче се сваля от кръста за великден и се обикаля църквето с него.

Клио Светльо, къде зачезна? Явно работиш много

Какви са тия невероятни цени, за които говориш - при мен малката я оперираха от сливици за 45 евро... На зле е тръгнала старата Европа, то се знае...

Поздрави на теб и принцесата!

цъфте

si

цъфте къде се покри, работата никога не свършва....

si

ФЪРКАТИЧКО Светльо, липсваш, приятелю !

Къде изчезна ???

Поздрави !

Анонимен1041
Дъмби, ти нали фул сайз трък караше? Да не си му отпуснал края?

How to say ''I love you'' in 25 languages.....

English

I Love You

Spanish

Te Amo

French

Je T''aime

German

lch Liebe Dich

Japanese

Ai Shite Imasu

Italian

Ti Amo

Chinese

Wo Ai Ni

Swedish

Jag Alskar

Alabama

Arkansas

Kansas

Oklahoma

Texas

North Carolina

South Carolina

Georgia

Tennessee

Idaho

Missouri

Mississippi

Montana

Louisiana

Virginia

West Virginia

Kentucky

parts of Florida

Nice Ass, Get in the truck!

Анонимен1042
Дъмби,
Анонимен1043
Дъмб, гледай да не изпуснеш концертите на Velvet Revolver. Ногу е яка групата. Читавата част на Гънс`н роузес (без Axl разбира се), най-после са взели китарист и Scott Weiland - фронтмен. Албумът им ''Contraband'' удари класациите, но откровено казано концертът ми хареса повече.

Velvet Revolver guitarist Slash performs during a sold-out show at The Joint inside the Hard Rock Hotel & Casino in Las Vegas, Nevada, June 11, 2004. The supergroup, made up of members of Guns N'' Roses, Wasted Youth and Stone Temple Pilots, is touring in support of the debut album ''Contraband'' that came out June 8. REUTERS/Ethan Miller

Velvet Revolver singer Scott Weiland performs during a sold-out show at The Joint inside the Hard Rock Hotel & Casino in Las Vegas, Nevada, June 11, 2004. The supergroup, made up of members of Guns N'' Roses, Wasted Youth and Stone Temple Pilots, is touring in support of the debut album ''Contraband'' that came out June 8. REUTERS/Ethan Miller

Velvet Revolver bassist Duff McKagan (news) performs during a sold-out show at The Joint inside the Hard Rock Hotel & Casino in Las Vegas, Nevada, June 11, 2004. The supergroup, made up of members of Guns N'' Roses, Wasted Youth and Stone Temple Pilots, is touring in support of the debut album ''Contraband'' that came out June 8. REUTERS/Ethan Miller

Members of the newly-formed rock band, Velvet Revolver, from left to right, pose at a news conference in Toronto, Friday, May 21, 2004. The band, featuring three ex-members of Guns N'' Roses and former Stone Temple Pilots frontman Weiland, have put out a new CD called ''Contraband.'' (AP Photo/CP , Christopher Pike)

Църни Шопара Привет, Свтльо!

Извинявай, че не се появявах толкова време...

~~

dumb ass foreigner здравейте, мушмуроци.

аз се скапах от работа.

Л.А., ицето е сдаден, чека депозиран...продължаваме.снимките като остане време.

аз съм трудово-преустроен от днес?!?!?! бригадирче в бетонна фирма.

архитектчурал прикаст, пристрест конкрид.требе да им направим шоп за калъпите.

значи работилницата трябва да се направи от скрач, брато.сет уп дъ шоп, организейшън, обучение на два броя мексиканци анд рънинг...доживех и аз да бъдем началник. фирмата е огромна, брато.незнам с колко дивижъни е.аз съм в "тринити".ама не е светата. де вика Църни "пуста лакомия".

значи, Л.А., от плочки за патио , фасади до мостове...колони, арки....до 30 фута дължина за сега.

голем зор ще е, та няма да се поява скоро.а и църкветата трябва да се довършват...

жив и здрав, прав и корав!!!

благодаря на всички спрели се тук и до скоро.

and reloading...

Анонимен1046
Аре, още един мостовак!

Честито, Дъмби, and dont work too hard! Макар че то спасение няма.

Късметлия си с мексиканците. Ако не блестят с друго, поне са работливи.

Помежду етапите се отбивай и тук

цъфте

кога е деня на Принцесата....

si

цъфте

si

цъфте

si

цъфте

Златното момиче

Живели едно време мъж и жена. Те си имали дъщеричка , хубава като цвете. Който я видел, очи не можел от нея да откъсне. Живели си те сговорно и щастливо, но не било писано това да продължи дълго - майката се разболяла от тежка болест и скоро починала. Останал сам-самичък мъжът с момичето. Трудно му било да се грижи за всичко и съседите му го посъветвали да се ожени повторно. Скоро той довел в къщи новата си жена. Мащехата също си имала момиче и така намразила заварената си дъщеря, че не можела да я търпи. Все я хокала и карала да върши най-тежката работа и все мърморела на мъжа си заради нея. Една вечер мащехата му рекла:

- Не ща дъщеря ти вкъщи. Да се маха оттук! Ако ли не - аз ще се махна!

Натъжил се мъжът. Той обичал много момичето си и не искал да послуша мащехата. Започнали всеки ден да се карат. Днес кавга, утре кавга и най-подир на бащата му причерняло пред очите. Дотегнал му такъв живот и склонил да направи каквото втората му жена искала. Мащехата замесила питка с пепел, турила я в торбата на мъжа си и го изпроводила от къщи заедно със завареничето. Заръчала му да не се връща с дъщеря си.

Мъжът повел момичето към затънтена планина, обрасла с гъста гора. И щом се изкачил на един висок връх, извадил питката, търкулнал я по стръмното и казал на момичето да я донесе, за да обядват.

То хукнало след питката и дълго я гонило из тъмните гъсталаци. Когато се върнало, бащата си бил отишъл. То взело да вика и да го търси. Викало и плакало, викало и плакало, скитало се из пущинака докато се мръкнало. Изведнъж в тъмното съгледало малка къщичка на горската поляна.

От прозорчето й се чул глас:

- Кой плаче? Момче ли си или момиче? Ако си момче - върви си по пътя, ако си момиче - влез при мене!

В горската къщичка живеела чудновата бабичка. Сивозелените й коси били много редки, но дълги и вятърът ги духал на всички страни, тъй че приличали на паяжина. Носът й бил остър, ноктите - дълги и закривени, а на рамото й седял бухал. Горската магьосница прибрала момичето при себе си и го нагостила.

На сутринта то станало рано и докато магьосницата още спяла, разтребило, поръсило пода с вода и измело. А бабичката станала, умила се, взела бухала и тръгнала по свои работи из гората. Ала преди това заръчала на момичето да нахрани животинките й - все разни змии и гущери.

- И да не те е страх от гадинките ми! - рекла тя. - Те не хапят.

Момичето запарило трици, оставило ги да изстинат и нахранило змийте и гущерите. После откачила мънистата от врата си и вързало на всяка гадинка по едно герданче.

По пладне бабичката се върнала, а гадинките я посрещнали и взели да й се хвалят:

- Бабо, кака ми върза герданче! Бабо, кака и на мене ми върза герданче!

Пък бабичката отвръщала:

- И баба ще върже на кака герданче! И баба ще върже на кака герданче!

Близо до къщичката течала река. Щом се наобядвали със сладката гозба, бабичката рекла на момичето да идат да поседнат край брега на реката. Подир малко слънцето напекло бабичката, тя се прозинала и рекла:

- Аз може и да заспя, а ти видиш ли водата да тече червена, не ме събуждай. Видиш ли я да тече синя, пак не ме събуждай. Ала щом потече жълта, веднага ме събуди!

И бабичката заспала. По едно време реката придошла червена. След червената вода потекла синя. Синята вода се сменила със зелена, после на талази заприиждала черна. Най-накрая забълбукала жълта вода и момичето събудило бабичката. Тя бързо го уловила за косата, потопила го в реката и викнала:

- Дръж, баби, каквото можеш! Дръж, баби, каквото можеш!

Момичето я послушало, хванало каквото му попаднало между ръцете и когато бабичката го извадила от водата, държало едно съндъче. После горската магьосница изпратила момичето до пътя в края на гората, махнала му с ръка за сбогом и изчезнала. А то тръгнало по пътя и скоро се прибрало в къщи. Щом застанало на прага, мащехата и бащата ахнали - едно златно момиче стояло на вратата и греело с нежиждана хубост. Протегнало ръце златното момиче, подало съндъчето на баща си и когато той го отворил, що да видят - съндъчето било пълно до горе с жълтици. От този ден мащехата взела да вехне от завист, а й на мъжа си мира не давала да заведе и нейното момиче в гората, та да стане и то хубаво и богато.

- Щом толкова искаш, ще го заведа. - склонил той.

И мащехата запретнала ръкави, гребнала от най-хубавото бяло брашно и го пресяла три пъти. Омесила питка, опекла я, увила я в чиста кърпа, после я сложила в торбата и я дала на мъжа си. Той нарамил торбичката и повел доведената си дъщеря към върха. Като стигнали на същото място, бащата търкулнал питката и изпратил момичето да я търси. После бързо се скрил и се върнал в къщи. Щом настигнало питката, момичето взело да търси баща си. Търсило, търсило, не го намерило. Заплакало, завикало и започнало да се лута из гъстата гора. Вечерта излязло край къщичката на бабичката и чуло гласа й:

- Какво си ти, баби? Момче ли си или момиче? Ако си момиче - ела при баба, ако си момче - върви си по пътя!

- Момиче съм, бабо, момиче съм!

- Като си момиче, влез!

И също като предишния път, бабичката магьосница прибрала гостенчето и го нагостила. Ала на сутринта то не станало от леглото преди бабичката. Почакало да му направят попара за закуска и пръста си дори не помръднало да разтреби и помете, както сторило другото момиче. Бабичката си замълчала, нищо не казала. Взела бухала и пак тръгнала в гората. Ала се върнала от прага и заръчала на гостенчето да попари трици и да нахрани животинките й. Казала му да не се плаши, защото не хапят. Момичето попарило триците, но не почакало да изстинат, ами веднага ги дало на змиите и гущерите да ядат и те си изпопарили езиците. И щом се върнала бабичката по пладне, посрещнали я и взели да се оплакват:

- Бабо, мене кака ме попари! Бабо, и мене кака ме попари!

- И баба ще попари кака! И баба ще попари кака! - намръщила се магьосницата.

Наобядвали се двете и тя рекла на момичето да идат край реката. Поседели малко, на бабичката й се додрямало и тя рекла:

- На мен ми се доспа, може и да задремя. Пък ти, видиш ли реката да идва червена, не ме буди. Видиш ли я да дойде зелена, пак не ме буди! Не ме буди и като я видиш бяла. Щом стане жълта също не ме буди, ала видиш ли я черна, да ме събудиш!

Бабичката задрямала, а момичето видяло, че реката придошла червена. Изтекла се червената вода и дошла зелена. След нея потекла бяла. После бялата се сменила с жълта като злато. Момичето харесало жълтата вода и топнало малкия си пръст в нея. Пръстът се позлатил и така си останал - златен. А подир златната вода потекла черна. Тогава момичето събудило бабичката, тя станала, хванала го за косите и го потопила в черната вода. Държала го и му викала:

- Дръж, баби, каквото можеш! Дръж, баби, каквото можеш!

Грабнало момичето каквото му попаднало и бабичката го извадила от водата. Девойчето държало в ръце едно съндъче. После магьосницата изпроводила гостенчето до края на гората и го пуснала да си върви. Щом момичето влязло вкъщи, мащехата примряла - дъщеря й била черна като дявол, а като отворили съндъчето, от него се разпълзели жаби, змии и гущери.

- Какво си направил с дъщеря ми, проклетнико? - закрещяла злата жена на мъжа си.

- Ох! - рекъл той. - където заведох едната, там заведох и другата. Каквото сторих с едната, същото сторих и с другата. Пък къде са ходили те, какво са правили и какво е станало - колкото знаеш ти, толкова знам и аз.

Не минало много време и царският син чул за златното момиче, което било толкова хубаво, че нямало второ като него, и го поискал за жена. Изпроводил сватове, ала мащехата скрила от тях златното момиче под едно корито и вместо него облякла в буляинска рокля и забулила в було своята дъщеря. Казала й да подава изпод булото само позлатения си пръст, та хората да мислят, че тя е златната невеста. Сватбарите тръгнали, а петелът спрял да рови из буничето, плеснал с криле, кацнал на стобора и изкукуригал:

- Кукуригууу! Златна кака под корито скрита, черна кака - на кон язди!

Сватбарите се спогледали, почудили се и като не разбрали нищо, пак тръгнали. Петелът пак пропял:

- Кукуригууу! Златна кака под корито скрита, черна кака - на кон язди!

- Каква ще е тази работа? - спрели се сватбарите, ала черната булка сритала коня и той пак тръгнал.

- Кукуригууу! Златна кака под корито скрита, черна кака - на кон язди! - продрал се пак петелът.

- Тази работа не е чиста! - решили сватбарите. - Я да видим кого водим на царския син!

Вдигнали булото на булката и що да видят - черна като дявол грозница. Върнали обратно лъжкинята на майка й и намаерили златното момиче скрито под коритото. И когато въвели златното момиче при царския син, целият дворец грейнал от хубостта й. Двамата се оженили и живели честито чак до старини.

si

цъфте

Натиснете тук

si

dumb ass foreigner здравейте,

Цъфте, денят е 12 юли-навършваме 4.

dumb ass foreigner тва стои от два месеца в яхуто! та рекох да го прехвърля

http://us.news2.yimg.com/us.yimg.com/p/af p/20040612/capt.sge.dtg36.120604222825.ph oto00.default-380x277.jpg

Mad monk's member features big in Russian erotica museum

Sat Jun 12, 6:30 PM ET Add Offbeat - AFP to My Yahoo!

SAINT PETERSBURG, Russia (AFP) - In a more innocent age, it was said that Gregory Efimovich Rasputin's legendary power over women was due to his piercing eyes.

AFP/Interpress Photo

But a new museum of erotica here suggests that the mad monk's charm may instead have been, ahem, concealed beneath his cassock.

Measuring 28.5 centimeters (about 11 inches) -- allowing for shrinkage caused by pickling -- Rasputin's penis displayed in a tall glass bottle is, to put it delicately, a big attraction at the museum.

Director Igor Knyazkin said he bought the object from a French antiquitarian for 8, 000 dollars (6, 600 euros), along with several of Rasputin's hand-written letters.

It was not known if he had a certificate of authenticity for such a remarkable piece.

Reputed both for his mysticism and his debauchery, Rasputin was a powerful influence at the court of the Romanov Tsars.

Concerned about his unusual hold over the Empress Alexandra, a group of aristocrats decided to kill him to save Russia.

They lured him to an assignation in 1916, fed him drugged cakes, shot him and finally killed him by wrapping him in a carpet and throwing him into the frozen Neva river.

The aura of sexual power and mysticism lives on. Some Russians think just by staring at the object, they can cure sexual impotence.

One visitor asked Knyazkin if this is true.

"Without a shadow of doubt, " he replied with a smile.

Knyazkin, 37, a urologist and sexologist, set up the museum in the clinic he runs, partly with the aim of helping his patients overcome impotence. The atmosphere of the museum makes patients "more optimistic and relaxed, " he said.

"The aim of the doctor is to free his patient from anxiety and fears. Men who come here are ill at ease because of their problems, and our light and happy atmosphere reassures them."

Only part of Knyazkin's collection of 12, 000 erotic objects is displayed in the clinic, which is staffed by buxom nurses wearing short white blouses and high heels.

"I keep the valuable stuff at home, " he said.

Nevertheless, the museum still contains an impressive collection of ceramic phalluses and bawdy drawings.

Many of the exhibits come from his patients, said the doctor, rattling off the names of several members of Russian high society.

цъфте А, ти приготви ли се....

si

цъфте
Бабата и мечката

Отишла една баба в гората за дренки. Тъкмо се покачила на дряна - и мечката под дряна.

- Слизай, бабо! - изръмжала Мецана.

- Защо да сляза? - попитала бабата.

- Да те изям!

- Олелеее! - завайкала се бабата. - Недей, Мецано, ме яде, защото сьм дърта и жилава, ами ела довечера у дома на гости. Аз си имам три дъщери. Първата е Мекушка, втората е Якушка, а третата - Веченка. Която си избереш - нея изяж!

Излъгала се мечката и оставила бабата. Като си напълнила торбичката с дренки, бабата се прибрала вкъщи и заключила вратата. Настъпила нощта. По едно време пристигнала мечката и се провикнала:

- Дай ми, бабо, Мекушка!

А бабата се обадила отвътре:

- Мекушка си е меко постлала и си е сладко заспала!

- Дай ми, бабо, Якушка! - захлопала Мецана.

- Якушка е яко вратата заключила! - отвърнала бабата.

- Дай ми, бабо, Веченка или ще те изям! - изревала мечката.

- Не можеш, защото не ходи вече баба самичка в гората за дренки - рекла бабата и угасила светлината.

А мечката си повлякла опашката към гората.

si

beni Piercing eyes has Mr. Ivan Kostoff, as well...

Ще следим докаде ще го докарат.

Цъфте, Светльо, здрасти

спасение от жегата няма дори в наше село - поздрави

цъфте Здравей Бени, жегата е голяма 32 на сянка...

бяхме се спасили малко но уви не успешно.

si

цъфте

Натиснете тук

Да е жива и здрава Принцесата

- Ето ти един бонбон,

дай ми срещу него кон.

- Давам кон срещу бонбон,

но да бъде тежък тон.

- Как ще носим тон бонбон?

Трябва да си купим слон.

- Нямам нужда аз от слон,

нито пък от камион,

но ще донеса трион -

да разрежа тон бонбон

наа парченца милион.

На децата ще го дам

сладко да ядат -ам, ам....

si

цъфте

Фър-бър-плим,

плим-фър-бър!

Правя вятър

със хобота.

Плувам -

лек като перо.

Колко хубав е

животът,

ако сторил си

добро!

Фър-бър-плим,

Плим-фър-бър!

si

цъфте

si

dumb ass foreigner Заебахте изкуството и тва е...

Аман с таа политика.

Таткото на резбарчето би ли ми драснал един мейл, моля.

Имам да питам нещо

and reloading...

цъфте

минавам за добро утро.........

si

dumb ass foreigner Добро утро и на теб, Цъфте.

В неделя с принцесата бяхме в парка.Плажове, люлки и утрепахме слънчевките.И само ние.Събрахме очите на всички.Точните инструменти за точната работа.Не съм ги чистил още.Така си седят в камерата на хладилника.

dumb ass foreigner Сега , Л.А. ти пускам малко нагледен матерял с обяснение.

Ицето...

скица

dumb ass foreigner прожектиран на 5 пластов дъбов шпертплат и коригиран

dumb ass foreigner шпаклован и шлайфан

dumb ass foreigner грундиран

dumb ass foreigner подготвен за позлата

dumb ass foreigner завършен ореол и основни цветове нанесени

dumb ass foreigner и понеже ми беше дошла музата заедно със сметките тогава се увлякох и не правих снимки на всеки цвят по отделно.ама да знаеш, че са 5 на пеленката, 7 на тялото и 6 на косата и брадата

dumb ass foreigner 60 инча висок кръст, байцван дъб и 24 карата позлатени букви.

един инч=25, 4 мм

si

@

hamer Таралеж-Беж-Палешник,

змащо стоиш на пътя?

Загубих си игличка.

Защо ти е игличка?

Да си шия торбичка.

Защо ти е торбичка?

Да събирам жълъдче.

Защо ти е жълъдче?

Да си храня прасенце.

Защо ти е прасенце?

Да ми дава масчица.

Защо ти е масчица?

Да си мажа колцата.

Защо ти е колцата?

Да си возя дръвцата.

Защо ти са дръвцата?

Да си паля огънче.

Защо ти е огънче?

Да си грея бабичка.

Защо ти е бабичка?

Да ми шие гащички.

Защо ти са гащички?

Да не ми се гледа гъзлето.

si

@

si

Да не ми се гледа гъзлето.

@

Анонимен1076
Дъмби, не са притеснявай, и аз имам щерки.

***

A Mother had 3 virgin daughters. They were all getting married within a short time period. Because Mom was a bit worried about how their sex life would get started, she made them all promise to send a postcard from the honeymoon with a few words on how marital sex felt.

--The first girl sent a card from Hawaii two days after the wedding. The card said nothing but "Nescafe." Mom was puzzled at first, but then went to the kitchen and got out the Nescafe jar. It said: "Good till the last drop." Mom blushed, but was pleased for her daughter.

--The second girl sent the card from Vermont a week after the wedding, and the card read: "Benson & Hedges." Mom now knew to go straight to her husband's cigarettes, and she read from the Benson & Hedges pack: "Extra Long. King Size". She was again slightly embarrassed, but still happy for her daughter.

--The third girl left for her honeymoon in the Caribbean. Mom waited for a week, nothing. Another week went by, and still, nothing. Then, after a whole month, a card finally arrived. Written on it, in shaky handwriting, were the words: "British Airways". Mom took out her latest Harper's Bazaar magazine, flipped through the pages, fearing the worst, and finally found the ad for the airline. The ad said: "Three times a day, seven days a week, both ways." Mom fainted.

dumb ass foreigner
si то това с щерките не е лесна работа, особено с по-големите....

@

Анонимен1079
Хич, никак, zero, nada! Въобще с щерките е сложно.

Дъмб, Натиснете тук

виж и Натиснете тук

dumb ass foreigner
dumb ass foreigner тва е в мое село-трой.

http://www.boners.com/content/792270 .1.jpg

Редактирано от - dumb ass foreigner на 18/8/2004 г/ 09:54:48

si де го това село

@

Анонимен1083
Тва ли, бе Дъмб!

Айде на берекетааа!

dumb ass foreigner не е.ама е от същото място.

пробвах няколко пъти снощи но незнам защо не стана.

сега!!!!!!

неуспешния опит от мое село е "Big Beaver":снимката е на пътен знак на I-75.

EXIT-69-Big Beaver /Troy, Michigan/ една миля над мен...

ili EXIT 69, BIG BEAVER

dumb ass foreigner
dumb ass foreigner най-сетне.

тва Л.А. е I-75 посока юг/от порт хюрон, мичиган-моста с канада до маями/

Анонимен1087
Анонимен1088
Анонимен1089
si гледам не сте приключили със закуската.. Натиснете тук

@

Редактирано от - si на 19/8/2004 г/ 07:35:46

Анонимен1091
dumb ass foreigner кво сънуват ли...о, сън, ти мечта ли си?...

Л.А.,

стискай палци, брато.у петок съм на последни преговори/12 AM-high noon/.та да видим що, кво и най-важно -колко?!

заеби.требва да правим едишън на ателието и работилницата-20x55 фута.

и нов покрив-от новото до старото.

и тва пред зима.ща ta кипвам постет кое и що.

and reloading...

Редактирано от - dumb ass foreigner на 22/9/2004 г/ 07:31:04

furkatichko Дъмпи, приятелю, скоро ще стане година, откакто се появи във форума и месеци, откакто изчезна...

Като карта за игра...просто не ми се вярва...

Искам да те поздравя за новата година, ако все още минаваш понякога оттук и да ти пожелая една успешна и много щастлива година !

Да сбъднеш мечтите си !

Една от тях беше да се върнеш за малко в България.

Ако не си успял, нека шансът тази година да ти позволи да го направиш !

Мислех и аз като Църни (Блеки , както му казваше ти) да те поздравя по мейла ( с никой друг не съм си писала толкова дълго време ) , но не обичам писмата , затова предпочетох тук.

Църни Шопара Дъмпи, приятелю,

Видях, че си ми отворил картичката.

Жив и Здрав да си!

Обади се когато можеш!

Ама дай знак, че си жив!

dumb ass foreigner Въх!!!

Искам да благодаря на всички за добрите пожелания за рожденния ми ден, Коледа и Нова година.

Цхестита Нова Година на всички.

Аз сум на зор тук с какво ли не.След преговори, цени и даже ритен анд нотараизд комитмент, иконостаса се отлага за неопределено време.Арабска му работа.

Та сега се занимавам с дреболии и тичане насам натам.Време за форуми - никакво.

Вие си продължавайте все така.Аз ще се прегрупирвам тук както мога и до колкото мога.

Блеки, ако имаш време, моля те виж на Googlе и някоя и друга търсачка-"byzantine wood carving".Тука сум винаги първи до трети.Любопитен съм де съм по другиот свет.

vensiremus!!!!

si

Ооо Дъмпи, ти се появи

@

dumb ass foreigner dumb ass foreigner

[Златен]

от USA

Общо мнения: 707

нали ти рекох да отвориш речник...

що е редакция???

що е наводнение???

що е дAнки и джинси...делко и дистрибютар...бодигард и телохранител...

делко продължава да е собственост на GМ, само дето вече по колите няма дистрибюторс.....

Създадено: 28.1.2005 г. 03:18:28

zdrasti, si

az sym samo za malko.

vsichko dobro i do novi sreshti.

dumb ass foreigner заебахте изкуството и тва е.
Анонимен1099
    Ама какво ти изкуство, бе Дъмб? Битка се води тук. По ГРАНИЦАТА НА ЛАЙНОТО:

Племето на мърлячите

[ 2005-03-15 ] Мартин Карбовски

За България важи едно правило - тя е красива страна. Но към това правило има едно допълнение. България е красива страна само там, където не живеят българи. В гората, в планината и на няколкото останали незастроени квадратни метра по морето.

Цивилизацията стяга като френски чепик съзнанието на българите. Те живеят на ръба на цивилизацията и не желаят да прекрачат в нея. Още с навлизането си на полуострова българите са решили да градят култура около Полски Тръмбеш, а не в Константинопол. Тази близост до Византион по-късно става причина за две неща - Византион става най-големият враг и едновременно с това символ на цивилизация, напредък, култура и чистота.

Днес в един малък отрязък от историята на Третата българска държава за кратко проблясва идеята, че сме част от цивилизацията. Директната връзка с цивилизацията и това, което остава несъмнено в историята, е архитектурата. Днес за малко се появяват архитектурни оазиси, малки китни комплекси, кооперациики, места, които приличат на баварски квартал. Тези места очертават неясната граница на хората, които искат да живеят културно и в красива среда, и тези, които си оставят подпетените обувки пред вратата на къщата.

Ако разгледате внимателно ландшафта на нашата прекрасна родина, ще видите два епицентъра - този на гетото и този на баварския квартал. Нароилата се напоследък нова китна архитектура, направена по образци на екстериора от Германия и Испания, обаче не издържа нашествието на Мърлячите. Този екстериор е колективна собственост, а това означава, че е мъртво роден. Просто сдружаването за българите е толкова характерно, колкото зъбните протези у африканските слонове. Този път няма как да обвиним политиците.

София, големите градове са под обсадата на чудовищна мръсотия. Особено София след блокадата "Суходол" - махнете балканските си очи и си сложете европейски очни ябълки - в такава гадост не ми е ясно как още ходим по улиците. Найлоновите пликчета по клоните на дърветата са единствената естествена сянка в този град. Строителните отпадъци са навсякъде, не защото предпиремачите са хитреци, а защото племето на работещите мърлячи краде от бензина и разтоварва където му падне каквото му падне. Мърлячите от клана на шофьорите на камази носят кал от Обеля до Министерския съвет по гумите си.

Всеки строеж у нас прилича на Фалуджа, а строителите мязат на клошари. По двете източни магистрали се изсипва всеки ден нова порция вътрешни емигранти - хора от селата, за които тоалетната е навън, а пластмасовата бутилка е ценност, щото в нея може да си налееш нещо за пиене. Нямаме нищо против тези хора, но те са мърлячи - до днес те са изсипвали боклука си в реката, днес тази задушаваща се река е градската улица. Всички инициативи на радиа, медии и министри за почистване се разбиват като куршуми в одеяло в скепсиса на идеологията "може и така". Предприемачите правят градинки като слънце покрай новите сгради, садят дръвчета и продават на баснословни цени комплект "бетон+гледка" и си отиват. Веднага след това идва племето на мърлячите - работници полагат забравен кабел, цигани изсипват трошляк, след като са разбили панел за желязо, някой си изхвърля боклука от прозореца и всичко това се полива с обичая на българите да пикаят на ъгъла на къщите си. В геометрична прогресия мръсотията в тези малки оазиси връща старата картинка на уж мъртвия соц - кал, пластмасов боклук и тъжни сиви хора. Свинщина.

Истината ни принуждава да кажем, че българите в къщата си не живеят мръсно - те затова и си оставят обувките пред вратата на къщата. Но всеки народ си има нещо като "граница на лайното". Докато при индийците тази граница е вътре в къщата, около постелята на свещената крава, българите са заковали своята граница на мръсотията точно на прага на къщата си. Там те си изхвърлят пепелниците - през прозореца или пред вратата. До прага на българския дом може някой да се изходи, но това не притеснява българина - важно е в къщи да му е чисто и подредено. За разлика от границата на лайното при немците например - те мият със сапун тротоара си, той е част от тяхната къща.

За съжаление вече обаче много хора живеят в град. Градът се оказва един общ двор. Този двор е бунище. Циганите, които чистят града, са повече сортировачи и търсачи на полезни изкопаеми в него, отколкото чистачи. Фирмите, които обслужват в градовете и чистотата или ни лъжат, или просто не могат да накарат племето на мърлячите да почисти. И в Германия, и в Австрия някой хвърля фас на улицата, но винаги има кой да го помете. У нас няма - всички размахваме знамето на Европейския съюз и чакаме Ханс Фликеншийлд да дойде да почисти. Той още не знае какво се иска от него, повярвайте.

Сложете сингапурски глоби на всеки, който мърси. Иначе глобяваме себе си и бъдещето. Няма как всички ние, отвратените, да избягаме вкупом на Запад, на готово. Някой трябва да живее и тук. На чисто.

Натиснете тук

Църни Шопара Този Карбовски е наистина на лайното кората...
dumb ass foreigner мда.язе сам от провинцията.

и сега живеем на село-средния запад.

що живеем на село ли?е па само у бг-то "столичани"се имат за нещо повече от секи друг.

само у бг-то се гордееш, че живееш у столицата.

и само у бг-то столицата е същата кат столичаните.

у софия е цветот на нацията(б.б. включително).

ква ви е нацията, такава ви столицата, такива ви политиците.

продължавайте се така-200 години византийци, 500 години турци, 50 години комунисти, 20 години мутри(червено-синьо....кафяво)чекайте си още-че дочекате(и мъдата да ви влезнат)

и същите теа тръгнали да ми говорят кво и що у америка..."негри".

дървени философи.

да ви ебем у стадото.(не се отнася за самотни родители и невръстни деца.както и хора с умствена недостатъчност).протестирайте на масата, по форумите и одете на основаване на нови партии.

некой от нас селяните стигнааме до извода, че сте нищожества. от собствен опит и на свой гръб още у седми клас.

малко ви е.

ваш Дъмпи

/NRA мембер, бивш ревулюционер-уонаби и настоящ дърводелец, продължаващ да си живее извън столицата и да си деля клечките/

кой разбрал-разбрал, кой не е - да си ебе майката.особено ако е/са препоствачи и живеещ/а/и у нашенско офца/е.

у таа тема има правила една година преди появяването на ботка.

аре чао.

Редактирано от - dumb ass foreigner на 16/3/2005 г/ 06:45:00

Анонимен1102
И ти ли, бе Дъмб?

nesnaecht Форинър здрасти и мокри поздравления !

Май тоя начин е най-добрия за управия !

MediaBoss
dumb ass foreigner та кат сме почнале със селяните, рекох да ви предстсвим йоще един селянин-от мое село.

та све ново е отметнато с *****

Андрей Славов Виденов. 13 декември 1928 - 20 декември 2000

(Петър Каменов, Горчил Черни, Андрей Видинов)

***** *****

***** *****

***** *****

*****

ПОСЛЕСЛОВ

Поместените разкази u легенди са свързани хронологически с историческата съдба на хората от Искърското дефиле, наричано още Клисурата или Проломът. Те са писани в продължение на mpugecem години /1958 - 1988/ u npeomkpuвam изначалните избори на българските бит u душебност, включват богат материал от предания, легенди u случки, съхранени в паметта на поколенията от този регион, неотразяван като цяло в художествената литература. Сюжетите се разпростират от античността go наши дни u на npakmuka в тях е кодофицирана двехилядолетната история на Дефилето. При разработката им авторът се е стремял към стегнат u експресивен изказ, черпел е от богатството на народната реч, вплитайки диалектизми, които внасят свой нюанс, своя нотка в езиковата оркестрация на текста.

Начало е постабено с разказа „Проклятие", написан през 1958 г. u публикубан Въб в. „Народна младеЖ" - бр. 41/19.02.1960 г. Последен no време е разказът „Гневът на заспалите", написан през 1988 г.

(с)Андрей Видинов,

Като огромна разтворена книга е онова място в Стара планина, където Искър разсича на две гигантската й снага. Едната страница е полегнала на изток, а другата — на запад, нашарени от скокливи потоци и островърхи канари. Криволичещите пътеки и разхвърляните по ридовете „държави" на балканджии-те приличат на древно писмо, сътворено от незнаен летописец. Руините на стари градища крият в темелите си върхове от копия и запустели манастири, протягат ръждиви кръстове към опразненото от бога небе. Тук всеки камък е едно ехо, долетяло от миналото, една дума в редовете на разказите, които съм написал за този край — моя люлка и мой дом.

ОГНЬОВЕ В ДЕФИЛЕТО

ОРЛИТЕ

Някога орлите в Клисурата бяха толкова много, че когато привечер излитаха от гнездата и започ-ваха да се вият в небето, уголемените сенки на крилата им падаха върху урвите и канарите като перде. Помня ги тия орли, помня местата, където се въдеха, помня и това, което разказваше за тях Сура Яна, когато учеха малките си да летят.

Като момиче Сура Яна пуснала веднъж козите на паша и при топилата в Сирищна намерила паднало орле, разтваря човката си, мъчи се да до-стигне водата и пищи. Навела се да му помогне, но отгоре й се спуснали старите орли и захванали да я бият с крилата си. Тя се уплашила и побяг-нала, а заранта отново минала с козите през то-пилата, за да види там ли е орлето. Нямало го и само върху камъните, където лежало, се виждали капки засъхнала кръв и пера, отскубнали се от крилата му. Виждало се как е драскало с нокти, как се е бъхтило, но ие е успяло нито да стигне до водата, нито отново да се вдигне във въздуха. Тогава другите пастирчета й разказали, че старите орли кръжали над орлето и никому не дали да му помогне. А когато умряло, един от тях се спуснал при него, вдигнал го, занесъл го на най-високата канара и там го оставил да съхне на слънцето. Такъв им бил обичаят на тия орли: падне ли някое от малките, когато се учи да лети, оставяли го да умре. А не умре ли самичко, убивали го с клю-новете си.

Сура Яна много плакала за орлето и после то започнало да й се явява в сънищата и да се моли с човешки глас за водица. Тя му наливала в една гаванка и изведнъж орлето се превръщало на момче, облечено в сини дрехи и обуто в червени ботуши. Момчето казвало, че е много гладно и искало от нея хляб и чубрица. Тя му давала, то изяждало хляба и чубрицата и тогава се превръ-щало на брадат мъж, облечен в дрехи от щавена кожа, препасан със сърмен колан, а на колана — меч, с изкована на дръжката му орлова глава, за-хапала в клюна си рубинен камък. Мъжът вземал на коленете си момичето и започвал да му разказ-ва приказка — всяка иощ една и съща.

Разказвал как преди две хиляди години хората, които жи-веели в Клисурата, не кандисали да сведат глави пред нашествениците, покорили всички народи между трите морета — бялото, синьото и черното, прехвърлили се оттатък тях, а след това навлезли далеч на север през Великата река, чиито води идели от залеза на слънцето и стигали до изгрева му. Не останало педя място по земята от веч-ното лято до вечната зима, недокоснато от ботушите на войниците им. Само Клисурата не се давала и не отговаряла на пратениците, които императорът на нашествениците изпровождал до предводителя на нейните бранители.

Накрая, като видял, че тая работа няма да я бъде с пратеиици и с дружнни от по хиляда войници, както ставало другаде, императорът събрал всичките си дружини. Начело на дружините застанали най-изкусните военачалници, а начело на тях — сам императорът и цялата тая снла запълзяла като тъмен облак към Клисурата. Но когато стигнала нейния град Искроспара, намерила там само пусти тържища, домове без люде, хамбари без жито, делви и мехове без капка вино в тях. Преди още нашествениците да навлязат в Клису-рата, бранителите й опразнили града, укрили жените, децата и житото в иодмолите на иепристъп-ните канари в планината, където били рудниците, излели вииото от делвите и меховете в реката. После ги пресрещнали със стрели, копия и мечове, но нашествениците били много и целите обковани с желязо и пиринч, та бранителите на Клисурата застлали пътя им към Искроспара с труповете си. А тези, които не загинали, отишли при жените и децата в подмолите на канарите.

Императорът обходил навсякъде Искроспара, лутал се из пустите тържища, надничал в домовете без люде, в хамбарите без жито, в делвите без вино, стискал меховете, та дано от тях поне изцеди няколко капки, колкото да накваси изпръхна-лите си устни. Нищо нямало, а военачалниците чакали пир след победата, та пак да тръгнат подире му, рече ли да ги поведе към друго такова място, дето не знаеш как ще стигнеш до него и ако стигнеш — как ще се върнеш след това. Раз-гневил се императорът, заповядал да запалят Искроспара и изпроводил вестоносец при предводителя на бранителите на Клисурата да му каже, че ако вечерта запалят огън на високото в планината, ще знае, че се предават и ще пощади живота им.

Вестоносецът казал това, което му било заръ-чано и поел назад, а предводителят на браните-лите гледал след него с празен поглед и мълчал, защото не знаел той какво да каже на тези, които били зад гьрба му и чакали да чуят накъде ще ги поведе — към робството или към смъртта. Нямал сили да се обърне, за да види лицата им, но чул как някои се размърдали, взели да събират сухи дърва и да ги трупат на клада. А долу, в низините, догаряли развалините на Искроспара и отблясъците на последните пламъци се свивали с огненото зарево на залеза.

Към предводителя предпазливо се доближил слаб момък и попитал:

— Ако запалим огъня, императорът ще удър-жи ли на думата си? Няма ли да ни измами?

Тогава предводителят се обърнал, огледал най-напред тези, които трупали дървата, после дру-гите, застанали неподвижно пред подмолите на канарите.

— Ще удържи! — извикал с последни сили. ~ За какво му е Клисурата без роби, без хубостта на нейните жени! Кой ще копае и кове метала, кой ще топли ложето му?

От тези, дето били пред подмолите, се отделил мъж с разрошена брада, целият в дрипи. В едната си ръка държал голям меч, а с другата водел младо момиче, негова дъщеря. Той спрял близо до кладата, пуснал момичето, отстъпил една крач-ка от него и рекъл:

— Аз не съм отгледал хубост за нашественика и няма да бъда роб в родната си земя!... — и предочите на всички посякъл момичето, после опрял острието на меча до гърдите си и легнал върху него.

Момъкът, който се готвел да запали струпаните на клада дърва, изпуснал главнята и тя взела да съска в изпотъпканата трева. От подмолите на канарите излетялвик:

вик:

— Какво чакате! Не ни трябва живот в окови!

Отронил се пресипнал писък, после втори, тре-ти. . . Настъпващата тъмнина; изтръпнала и не смеела да се доближи до канарите. Мъжете, щом свършили с жените и децата, започнали да се из-биват един друг — без стонове, без плач, като об-речени, прозрели в смъртта единственото си спасение.

Преди да издъхне, предводителят допълзял до още съскащата в тревата главня и я хвърлил в кладата. Сухите дървета запращели и пламъците забили огнените си копия в тъмнината, за да не я пуснат да легне върху труповете на тези, които умрели свободни. И заранта, когато императорът спрял плувналия в пяна кон пред загасналата клада, видял наоколо само мъртви деца, мъртви жени и налягали възнак между тях мъртви мъже, със забити в гърдите мечове, на дръжките на които били изковани орлови глави, захапали в клюновете си рубинени камъни.

Разбрал императорът на нашествениците, че людете от Клисурата са избрали смъртта, вместо робството. И за да не я намерят в мечовете на войниците му, подирили я в своите. Стъписал се от тая страшна смърт и за да не гледа повече, вдигнал глава към върховете на канарите. А оттам започнали да излитат орли, да се вият в небето и след това да се спускат като стрели към дъното на Клисурата. Те удряли с крилата си войниците на императора, кълвели очите им, забивали нокти в шиите на конете. Нашествениците побягнали назад и никога вече не се сетили за Клисурата.А орлите прелетели оттатък моретата и донесли в клюновете си капки жива вода. С нея поръсили мъртвите люде на Клисурата, те се вдигнали и пак заживели, както преди. . .

*****ПО ВОЛЯТА HA БОГОВЕТЕ

Когато сердите навлезли в земите на трибалите, които се простирали далеч на юг, чак до последните хълми на планината, трибалската престолнина празнувала сватбата на своя цар. Там се събрал много народ от всички краища на страната, а угощенията били нечувани и продьлжавали близо месец. По тържищата се люшкали пияни войници и полуголи вакханки, а през портите не секвали керваните, носещи дарове и мехове с вино. Стражниците от дво-реца хъркали непробудно, налягали връз щитовете си, та гончията, що донесъл вестта, че сердите са стигнали устието на Пробойница и се тъкмят да поемат нагоре към престолнината, нямало ко-му да я обади.

Разбит от дългото препускане по каменливите пътища през по-норите и промките на планината, гончията с мъка слязъл от коня, хвърлил юздата и като се спъвал в търкалящите се по стъпалата пияни сановнйци, стигнал до царските покои. Първом го съгледа-ла младата царица и изпищяла от ужас, щото наметката му била изпокъсана и парцалива, а брадата му - сплъстена като на магьос-ник. Царят начаса скочил, извадил меч и понечил да прободе не-канения гостенин. Но гончията паднал ничком пред нозете му и положил глава върху плочите.

- Господарю! - едва простенал. - Тн се уплаши от грозотата ми, но вестта, дето нося, е още по-грозна.

Гончията разказал това, що му било заръчано и що сам видял с очите си, но царят дълго не можал да схване какво точно е станало. Главата му била помътена не само от огьня на виното, но и от огъня, запален в ложето му от жарката снага на царицата, та гончията трябвало да повтори всичко отново, докато дойде на себе си и проумее бедата, която го била сполетяла.

До мръкнало престолнината на трибалите изтрезняла и от оргиите, прославящи царската сватба, не останал дори помен. Захванало се звънтене на оръжия, зацвилили коне, от колибите, пръснаги в равнината на север, заприиждали тълпи пешаци и на разсъмване войската на трибалите поела на юг през планината. Предвождал я сам царят в обкована със злато колесница и със златна ко-рона на главата, а до него развявала дългите си коси младата царица. Тя не пожелала да остане в престолнината и не отстъпила иред увещанията на сановниците, че не бива жена, па макар и ца-рица, да върви пред войниците, когато тръгват на бой.

-Бог Дионис - думали те - ще отвърне милостта си от нас ище дарува с победа враговете!

-Бог Дионис - отговорила им тя - ще се възрадва, като види,

че една негова жрица тръгва на бой с името му. Той ще върви ре-

дом с нас и ще ни пази от стрелите и копията на враговете!

При промката над Пробойница връз царската колесница ненадейно се изсипал облак от стрели, конете се подплашили и по-летели надолу в урвата, под която били спрели предните отреди на сердите.

-Видяхте ли? - завикали сановниците. - Боговете ни наказаха

за дързостта и непокорството!

Тогава из урвата изпълзяла царицата, с увити около шията лозови клонки - божествения знак на Дионис. При удрянето на ко-лесницата в камъните, тя отскочила встрани, паднала върху една лозница и така се спасила от смъртта. Войниците я вдигнали на ръце, дали й меч, за да ги води и прославяйки името на Дионис, връхлетели върху нашествениците. Битката била незапомнена по своята жестокост, а мястото, където се развихрила, и до днес се на-рича "Царица". Сердите забягнали в своите земи на юг от планината и отвлекли със себе си трупа на загиналия цар на трибалите заедно с короната и колесницата.

Възхитени от храбростта на младата царица, ликуващите победители я провъзгласили за своя повелителка, но сановниците възроптали.

-По волята на боговете - казали те - повелителката на наше-

то племе не може да влезе в престолнината без царска корона и ко-

лесница!

А волята на тракийските богове свято се тачела от всички пле-мена и увенчаната с лозовия венец на Дионис трибалска царица не посмяла да я погази.

Между войниците имало мнозина рудари и един от тях казал,

че знае място, където в скалите има рудни жили със златни люспи в тях. Но трябвало много хора и много време, докато се събере толкова злато, че да стигне за корона и обковка на колесницата.

Царицата дала обет пред боговете, че ще влезе в престолнина-та така, както се полага на един повелител на тракийско племе. И заповядала всички да тръгнат за мястото, което посочил войникът-рудар, а който не се подчини, да бъде посечен.

Пред голямата пещера, от тъмното гърло на която извирала пенлива река, опънали шатрата на царицата. Наблизо край нея се настанили сановниците, а нагоре и надолу по дефилето изникнали безброй землянки и колиби за подслон на войниците. Едни захванали да копаят в скалите насреща, други чукали рудата, а трети я плавели в реката, за да се отделят от нея златните люспи. Но те били толкова дребнн и толкова рядко се срещали, че за година време се събрало кюлче, по-малко от орех.

Ден след ден царицата ставала все по-зла и по-жестока, Мнозина загинали от тежката работа, други били посечени за непокорство и опит за бунт, а сановниците до един забягнали при серди-те. И когато всичко било готово, край обкованата със злато колес-ница застанали само неколцина грохнали от умора и старост вой-ници. Те били толкова изтощени, че с мъка повдигнали беззъбата вече повелителка на трибалите и я настанили върху застланата с меча кожа седалка. Само конете били млади и охранени, та препуснали така лудо, че царицата не успяла да се зъдържи, паднала от колесницата и издъхнала...

* * *

Какво е станало по-нататък не се знае. Изглежда, че трибалската царица не е погребана по тракийски обичай, защото никъ-де наоколо няма могила, която да подсказва това. Пък и едва ли неколцината стари и изтощени войници са имали сили да натрупат върху гроба й толкова камъни и пръст, та могилата да оце-лее през вековете. Но мината е останала и доскоро отчаяни рудо-търсачи удължаваха нейния лабиринт, докато накрая я зарязаха. Само иманярите не се отказват от короната и обковката на ко-лесницата. Те казват, че златото не е тленно като човек, та да се стопи в земята и да не остави помен след себе си. Hero можеш даго намериш и след хиляда години, стига да знаеш къде и как да дириш...

*****БАЛАДА ЗА ЕДНА РИМЛЯНКА

Нощта притиска в тъмните си обятия мъката на древна Ау-густа и под рухналите зидове хилядолетията крият шепот на влю-бени и стонове на роби. Черен бръшлян, напоен с вино и кръв, пълзи по празните шадравани, където нимфи и одалиски са плис-кали мраморните си бедра, където синеоки робини са пълнили със сълзи златни ритони. Нозете ми невъзмутимо газят славата на разгулни императори и дръзки фаворитки, ровят пепелта на вековете и няма кой да ги възпре, няма кой да тури окови на гле-зените им.

Мъртъв е градът на владетелите! Само върху буренясалите ка-мъни на старата крепост една римлянка все още чака завръщане-то на своя любим и времето, изпепелило без остатък величието и позора на Аугуста, не е успяло да заличи нейната вярност.

-Ей тука, на това място се явява! - шепне някой в тъмнина-

та. - От тая кула го изпратила, когато тръгнал към Хемус и дала

клетва, че тук ще го посрещне, когато се завърне...

Било през третата нощ от брачния пир на Адриан Евели и кра-савицата Олимпия. В Аугуста, капнал от препускане, пристигнал вестител от Рим. Конете, сменяни многократно по пътя, плували в пяна, печатите върху папируса били разтопени от потта на вес-тоносеца. Думите, изписани собственоръчно от императора, гласе-ли: "Траките-рудари от Искроспара се бунтуват, коват орьжия и готвят поход през Хем. Поведи незабавно стануващите под стени-те на Аугуста легиони и усмири бунтовниците! Рим чака победо-носното ти завръщане и плете лаври за главата ти..."

-Какво повече ми трябва! - въздъхнал уморен Адриан Еве-

ли. - Аз имам всичко, за което може да мечтае един смъртен: и слава, и злато, и дворци, и...

Той хвърлил поглед към разпилените върху завивката коси на Олимгшя, по които играели отблясъците на горящата факла, по-сегнал да погали разголените й рамене, но изведъж отдръпнал ръ-ката си и като събуден от сън звяр простенал:

-Искроспара!... - и мислите му го прнесли цатам, откъдето зовял незаглъхналият още спомен, напоен с дъх на димяща кръв и съсък на пламнали клади.

He били минали две години от първия бунт на рударите от Ис-кроспара. Но и десетки да били, Адриан Евели не можел така лес-но да забрави тежкия мириз на горящата човешка плът, пировете, устройвани в негова чест от кесара на Искроспара, лудото вино, окървавените бедра на полумъртвите тракийки, тръпнещи безпо-мощно в обятията му. Какво били пред тях гладиаторските арени в Аугуста и ревнивата страст на Олимпия? Нищо!

Адриан Евели гневно скочил, запасал меча и вперил поглед през бойника на кулата. Под стените на крепостта ехтял звън на желязо, горели факли, цвилели коне и го викали да сложи крак в стремето и да полети на север към Хем. Дори не се обърнал да пог-ледне към Олимпия и когато тя се събудила и протегнала ръце да обвие шията му, прегьрнала само празното, но все още топло въз-главе. Една робиня пристъпила плахо към одъра и рекла:

-Господарке! He посмя да те събуди, не посмя да прекъсне

най-хубавия ти сън, за да се прости с тебе. Но аз видях как те це-

луна и чух как изрече думи на обич и заръка за вярност...

Олимпия се затичала към крепостта, изкачила се на върха на кулата, но в тъмнината на север се чували само цвиленето на ко-нете, звънтенето на оръжията и виковете на войниците. Още не би-ло разсъмнало и тя напразно протягала ръцете си, за да види Ад-риан Евели, че го изпраща, напразно зовяла името му, за да му ка-же, че ще го чака. И после всяка вечер се качвала на същата кула, забождала на бойника горяща факла и осъмвала с протегнати на север ръце.

Годините минавали, а той все не се завръщал и една заран стражата я намерила мъртва. Погребали я, но вечерта факлата от-ново грейнала над кулата и ужасените войници видели как вятърът дипли нейната туника и бледите й рьце се протягат в тъмнината.

Много народи идвали по тези места и си отивали, разрушава-ли и изграждали стените на Аугуста, а тя все така излизала вечер на това място и чакала. Треперела бялата гръд, мръзнели тънките пръсти, а устните шепнели: "Аз дадох клетва! Врекох се да преста-на да чакам тогава, когато престане да изгрява слънцето над Ау-густа и в лунните нощи секнат въздишките на влюбените!..."

-А българките? - попитах го. - Българките така ли вярно като римлянките са чакали своите мъже, когато са тръгвали в бой на юг от Истрос, за да завоюват тая земя?

-He ! ...Te ca вървели заедно с тях!

ЮЛИТА

За кой ли път тая пътека ме извежда горе на ска-лите, където между руините на старата църква щъкат весели гущерчета и от притулените в тръ-наците ниши се мръщят олющени и безоки светии? Никакъв надпис, никакъв знак, който да ми каже кой и кога се е молил пред тези безмълвни стени, какви нозе са стъпвали по хладните плочи — боси или обути, на мъже или на жени, родни или вра-жи... Наоколо пущинак и мълчание, където само припреният брътвеж на Искъра шумоли между камънаците и разказва своята безкрайна приказка. Но кой може да разбере шепота на водата и нейния непонятен език? От дълбините на вековете е оцеляло само едно име — Юлита. И нищо друго. Мълчи старият дъб, разперил безпомощно су-хите си клони, и извиращата от дефилето тъмнина полека изтрива сенките на скалите. Нощта затруп-ва порутените зидаве и аз пак трябва да си отида, без да съм узнал чие е това име и кой го е оста-вил между олющените светии в параклиса...

Отшумяла битката при Беласица. Паднали едня след друга всички крепости и само в малката твърдина, кацнала над каменната клисура на Ис-къра, един орляк брадати мъже, предвождани от Кирик Никола, продължавали да стискат в отма-лелите си ръце тежките мечове. И нито силата, нито щедрите обещания на ромеите могли да сло-мят тяхната отчаяна съпротива. Накрая сам ка-тепанът Давид Арианид пристигнал с цялата си свита, за да види отблизо тези безумци.

„Архонте! — писал той на Кирик Никола. — Българските деспоти приеха милостта на импера-тора и се предадоха, а ти, роденият от ромейка, вдигаш ръка срещу него. Хвърли меча и ела при своите! Дъщеря ми Юлита те чака на брега на реката, за да ти поднесе доспехите на главен стра-тег на цялата Средецка тема и да те дари с незем-ната си хубост!..."

Напразно чакал ромейският военачалник отго-вор, напразно Юлита се взирала към непристъп-ните кули, за да зърне този, комуто била обречена. Мълчали сивите каменни грамади, а реката при-смехулно плискала немирните си води.

— Докога ще стоим в тая пустош? — възроп-тали приближените на Давид Арианид. — Изпра-ти Юлита в крепостта, за да срази с красотата си упорството на варварина! Нима ще се намери мъж, който да не падне пред нея?

— Не! — махнал с ръка военачалникът. — Още не съм забравил оня, чиято кръв тече в неговите жили. Белият му кон и сега играе пред очите ми, усещам до гърдите си копието му... Беше Са-муилов стратег и предвождаше българската кон-ница при обсадата на Лариса.

Като дяволи налитаха хората му, а той бе пред всички, безумен в храбростта си, нехаен пред свистенето на стре лите. Най-после го пленихме с измама и набезите на българите секнаха. Императорът му даде сан на патриций, старият градоначалник го ожени за внучката си Теодора — най-голямата красавица на Лариса. „Никой мъж — казваше той — не е устоял пред женската хубост, няма да устои и бъл-гаринът, а синовете му родени от Теодора, ще во-дят нашите войски на север към Хемус!.. ." Така редеше старецът, но излезе друго. Опила се хуба-вицата от силата и твърдостта на българина, от неговите разкази за родната земя, от мъката му по синеещите се в далечината планини, от младо-стта му. След всеки залез на слънцето любовта й към него ставала все по-силна, все повече го обиквала и една нощ двамата избягали от Лариса. Дошли в Хемус и тук тя му родила син, който сега брани тая крепост и отвръща с меч на нашата милост...

Млъкнал катепанът, огледал смълчаните до не-го ромеи и рекъл:

— Кирик Никола ще бъде наш, но очите му не трябва да виждат повече земята, на която се е родил! Такава е повелята на императора — сляп да се поклони пред трона му.

Трепнала Юлита, като чула тези думи. Плам-нало нелюбилото й още сърце и когато нощта покрила с тъмнината си ромейския лагер, тя се про-мъкнала край заспалите стражи, тръгнала нагоре по стръмнината и преди да изгрее слънцето, стиг-нала входа на крепостта. Никой не я спрял, никой не я попитал кого дири. Край стените на бой-ниците лежали мъртви трупове, изсушеии от глад и жажда, а между тях се люшкал като сянка Кирик Никола и от напуканите му устни капела чер-на кръв.

— Архонте! — прошепнала девойката. — Долу те чака палач, за да избоде очите ти, но аз знам едно незавардено място и моята любов ще ни по-могне да минем невредими през него, защото е по-силна от смъртта. Вземи ръката ми и ме заведи в най-потайния кът на твоята родна планина и там ще ти родя синове, безстрашни като тебе и волни като орлите, които кръжат над тая земя!

Повярвал Кирик Никола в чистото сърце на Юлита, невидима сила придошла в снагата му. Когато ромеите нахлули в твърдината, двамата вървели по една скрита пътека към най-високия връх на планината

Голяма била мъката на катепана, но той поз-навал силата на женската обич, познавал и оня, чиято кръв бликала в жилите на Кирик Никола и не търсил повече Юлита. Заповядал на войни-ците си да съборят крепостта, а върху скалата край Искъра съградил параклис и го нарекъл на светците, чиито имена носели те — Кирик и Юлита...

СЕДЕМТЕ ПРЕСТОЛА

Каменлив път, криволичещ край още по-каменливите брегове на Габровница, води към Осеновлашката планина, където е скътан манастирът „Седем-те престола" и неговата загадъчна църква, заклю-чила зад иконостасите на своите седем олтара името и тайната на оня, който е повелил да я съградят не според канона, а така както нему е било потребно. Кой бе дръзнал да направи това, като е знайно, че навсякъде по земята християнската цтьрква има само един олтар, в който от изгрев до изгрев може да се служи само една литургия, един жертвеник и един престол, защото е казано: „един бог е на небето и един цар над людете във всяка земя"?

През Златните врата на Цариград преминал Михаил IV с ослепените водачи на въстаналите българи — Петър Делян и Мануил Иваца. Мор и глад давели през тези години опустошената от наводнения, суша, скакалци и земетръси земя. Печенези, узи и кумани, подушили незащитените селища на юг от Дунава, взели да ги връхлитат й да плячкосват това, което не смогнали да плячкосат ромеите.

В едно душно пладне на това смутно време в Клисурата на Искъра при Cъводие навлезли трима пътници. Първият, види се, добре познавал тия места, но като че ли дълго не бил из тях, та мило и топло оглеждал всеки рид, всяка падина. Било волно на душата му, стъпвал леко и сигурно. Още предния ден, когато се отлепили от средецкото поле и хванали първите шубраки на Мала планина, той въздъхнал и рекъл:

— Свърши се! Сега вече никой не може да ни найде! Ще се наспим добре и на ранина ще гоним направо Искъра.

Вторият вървял мълчаливо и мислите му ровели останалите назад дни и нощи, прехвърляли случ-ки, имена на люде и пътища. Къде е чак Маджар ско! Дотам го били носили нозете, кога Кракра го проводил да иде при Петър Делян. После голя-мата буна на юг срещу ромеите. Само неколцина тръгнали от Маджарско с Делян, а подир Белград станали хиляди и където минели, не оставал нито един поробител.

Третият бил слепец. Дълга калугерска власе-ница криела измършавялата му снага, а парцали-вите й краища се заплитали в нозете му. Той се държал ту за единия, ту за другия, защото вървището било тясно и трудно можели тримата да крачат редом по него. Уморявал се бързо, та трябвало често да почиват, а при устието на Габ-ровница престояли близо два дни и чак тогава поели нагоре към Осеновлашката планина.

Там, на високото, срещу Вража вода, имало твърдина, незнайно кога и от кого съградена, и в нея се бил укрил старият болярин Гаврил заед-ио с шестимата си сина. Като не склонил да стане васал на ромеите и като бягал от планина на пла-нина, намерил това затулено от очите на враговете място, където гората била толкова гъста, че пиле трудно се провирало през клоните и тъмнина ле-жала денем в падините, защото слънцето не смогвало да проникне през шумата.

Само твърдината се въздигала на открито, стъпила върху каменния гердан на върха, но до нея мъчно се стигало дори пълзешком. Когато Гав-рил дошъл тук, намерил кулите й сринати, но не се знаело дали от дъждовете и вятъра, или от нещо друго, защото никой нищо не бил чувал отпреди за нея. Единствен соколарят Петрун бил минавал тъдява и той превел болярина със синовете му и цялата им челяд. Докато скитали от планина на планина, Петрун все повтарял:

—Там е още Българско и не може да бъдедруго, щото над тия места са прелитали само орли и само българки са раждали деца в падините им!

После в твърдината взели да прииждат и други прокудени, а тукашните планинци премествали колибите си по-близо, съградили отново сринатите кули, вдигнали дори църква. Като видял това, бо-ляринът наумил да стъкми войска и да тръгне заедно с Делян срещу ромеите. Повикал сокола-ря и му рекъл:

—Петруне, ти си най-верният ми човек и зато-

ва ти ще намериш Делян и ще му кажеш какво сме наумили.

Тръгнал Петрун, но стигнал едва до войводата Ботко в Бояна и повече никъде не можал да иде, защото ромеите оградили крепостта и взели да я връхлитат. Там срещнал Воймир, човек на Крак-ра и Делян, дошъл да дири помощ. Нему разпра-вил това, що му заръчал боляринът и от него разбрал, че Иван-Владиславовият син Алусиан от-цепил половината българска войска и я повел срещу Солун, а като се върнал разбит оттам, опил с измама Делян и го ослепил.

Харесала на Воймир силата на балканджията, хитростта, с която подмамвал ромеите в капана зад портата, ловкостта, с която се измъквал без една драскотина от меч или копие. Отдавна искал да има подръка човек като Петрун, та го взел със себе си. И добре, че го взел, защото иначе нямало да остане жив, когато варягите на Харал-да, дошли за плячка чак от Скандинавия, сринали Бояна и изклали всичките й защитници. Без него нямало да успее на два пъти да ходи до Цариград и да се връща до Средец.

А през това време в Осеновлашката планина придошъл много свят и старият болярин стъкмил иойска, разделил я на шест дружини и на всеки от синовете си поверил по една да я готви за бой. Той пък от съмнало още обхождал дружините, за да наглежда как войниците се учат да пускат с.трели и да хвърлят копия, надничал в ковачници-те, спохождал зидарите. По мръкнало влизал в църквата и понеже нямало свещеник, възправял се сам пред празния олтар и шепнел:' „Господи, не-давай да загине България!. .."

Ненадейно зла болест съборила на постеля болярина. Синовете му се скарали кой да бъде начело и върху тая педя българска земя, остана-нала като по чудо свободна, се възправили шести-ма нови владетели, захванали се темелите на шест нови църкви. Всички настръхнали един срещу друг, дебнели се тайно с голи мечове, причаквали се с отровни стрели и рядко някой се сещал да занесе паница гозба на стареца, да му налее кърчаг студена вода. Той гаснел тихо между студените стени на кулата и нямал сили да издърпа върху себе си падналия от одъра козяк.

Само заран, когато през бойника се процеждали първите бледи зари на започващия ден и заедно с тях до ушите му стигала гълчавата на майстори-те, дето зидали църквите, той се напъвал да изре-че нещо, но не се разбирало какво — благословия или проклятие. Нощя пък непрекъснато се ослуш-вал и когато веднъж чул стъпки в подножието на кулата, където имало таен вход, знаен само нему и на Петрун, ненадейно усетил сила в снагата си и за първи път, откакто легнал на постеля, се из-правил сам.

Така го сварил соколарят и се стъписал, щото му се сторило, че срещу него стои огрян от месе-чината призрак.

—Сам ли си? — едва прошепнал боляринът.

Петрун му помогнал да легне отново на одъра, завил го с козяка и рекъл:

—С мен е Воймир, човек на Кракра от Перник.

И още един, ама за него нищо не знам, а и никому не бива да обаждаме!

На заранта шестимата синове на болярина повели зидарите и всеки бързал да изпревари дру-гите, та пръв да възправи кръст върху своята църква. Но щом стигнали до градежите, видели ги сринати до последния камък. Тогава иззад раз-валините се появил калугер-слепец и като протег-нал тоягата си към изгрев слънце, рекъл:

—Един храсталак не храни две яребици и единнарод, който се управлява от двама водачи, е обречен на гибел. Вие забравихте, че оня, койтотрябва да бъде над вас, е още жив и се възправихте шестима, а мястото, където искате да царувате

не стига дори за църквите ви. Затова небето ме изпроводи да ги срина и да въздигна една за всички!

Слепецът тръгнал пипнешком между купищата камъни и като усетил под краката си твърдината на пътеката, която водела надолу към Габровни-ца, поел по нея. Подир него мълчаливо запристъ-пяли синовете на болярина, зидарите и всички, що се били събрали да видят сринатите зидове на църквите.

Като слезли на равното при реката, там сва рили болярина подкрепян от Воймир и Петрун. Главата му се тресяла и белите повесма на косите му светели под слънцето като запалена борина. По-нататък десетина яки мъже от тукашните планинци очертавали с търнокопите си темели на църква, каквато никой дотогава не бил виждал, нито пък бил чувал да има някъде по земята.

Слепецът спрял насред поляната и като про-тегнал отново тоягата си към изгрев слънце, из-викал:

—Една църква ще стигне за молитвите на всички ни, но един меч, колкото и остър да е, няма да върне свободата на отечеството! Трябват повече, но събрани вкупом, защото иначе ще се прекършат още при първия удар!

Тогава синовете на болярина паднали ничком пред нозете му и положили мечовете си.

—Слепецо! — продумал първородният. — Ти нямаш очи, но виждаш по-добре от всички окати.Тебе наистина те е изпроводило небето, затова

благослови нашите мечове, та никога вече да несе делят един от друг!

Рукнали сълзи от очите на стария болярин и устните му зашепнали: „Господи, не давай да загине България!"

Воймир откачил тежкия меч от колана на стареца и го положил върху мечовете на синовете му, га станали седем. Толкова щели да бъдат и олта-рите на църквата, която яките планинци захваща-ли с търнокопите си на равнището край Габровница...

Ние отиваме в бъдещето, но идем от миналото и не сме първите пътници, които стъпват по пъти-щата на тая земя. Затова винаги, когато тръгвам нагоре към Осеновлашката планина, аз все се пи-там: колцина преди мен са оставили стъпките и въздишките си по този оръфан от бурите и вековете друм, откъде са дошли и накъде са отишли? И все се ослушвам да доловя диханието на оня тайнствен слепец, прозрял с мъртвите си очи страш-ната истина за гибелта на своя народ.

Преданията говорят, че това бил сам Петър Делян, затворен от византийците в един скит край Мраморно море. Оттам го извели Воймир и Петрун и по негова повеля съградили тая странна църква, за да се знае и помни, че силата на един народ е в единството му и в единството на неговите предводители.

*****ГЕРГАНА

Седим с бай Тано от Загъжене върху голината на връх Бал-дуин и си приказваме. Погледите ни бръснат надолу през Царица и Губислав и опират чак до Искъра, който мъчително се извива около назъбените лакатнишки канари. Прилича на огънат ръждив тел, който някога е бил чист и ослепително е блестял под лъчите на утринното слънце.

-На нашето село - разказва бай Тано - му думат Загъжене, за-

щото в него загазил един цар с войската си, а долу, при Губислав,

загубил главата си. После загинал и, види се, на негово име е кръс-

тен тоя връх!

Бай Тано не знае с подробности историята, но донякъде налуч-ква истината, защото имената не се слагат току-така, без нищо. Ко-гато обкованите с железни ризници кръстоносци навлезли в нашите земи, пред тях се изпречил непроходимият български лес. Дърво до дърво, гъсти мрежи от лози и повет омотали коне и хора. Тогава техният предводител се изправил на същото това място и извикал:

-Магна силва булгарика!...

Cera гората я няма и край устието на Пробойница се спуска удобен път. По него свирят тежко натоварените камиони и отна-сят последните буки на великата българска гора. Мълчим, а слън-цето гори като златна корона над царствената глава на Издремец и ни кани на път. Върху мократа трева лежат двете чифтета с пре-кършени цеви и чакат ласката на ловджийските ни ръце. Бай Тано ги f леда безучастно и като че ли няма никакво намерение да се зах-ваща с тях. А цяла нощ не ми даде да мигна.

-На лов, мойто момче, се тръгва рано! Преди сльнце трябва

да стигнем Балдуин, за да видиш как кошутите пият роса!

Сега и дума не отваря за ставане и мислите му току човъркат миналото.

-Ако питат мене - клати той глава, - този връх не е бивало да

се нарича на Балдуин, дето уж тръгнал да освобождава Божи гроб,

пък взел да плячкосва земята ни, а на Гергана!

Една чучулига трепти с крилете си в мастилената синева на не-бето и нейната звънлива песен се сипе на тьнки откоси върху рн-довете. Бай Тано се изтяга възнак, гледа зареяната в небето самот-на птица и започва да реди отколешната приказка за Гергана. Ка-мъните наоколо се отдръпват и буките прибират разперените си клони, за да сторят място на легендата:

* * *

От запад заприиждали железните пълчища на кръстоносците. Френци, шваби, баварци и лотарингци като градоносен облак за-лели Годечката котловина и навлезли в тъмните недра на Хемус. Тръгнали направо, без път, тежките коне на чуждоземците затъна-ли във въртопите на Брезенската планина. Объркали се рицарите и като не знаели накъде да вървят, взели да грабят бедните колиби на планинците. Налетели и на богомилския дедец, но старецът не се боял от смъртта и не побягнал пред копията на нашественици-те. Нямал нищо в своя дом, освен дъщеря си Гергана, но и за нея не се страхувал. Изправил се пред ниския праг на колибата, пок-латил бялата си брада и рекъл на чуждоземния главатар:

- Защо не вървиш натам, закъдето си тръгнал?

- Защото няма кой пътя да ми покаже!

- Има! Моята дъщеря Гергана познава пътеките на планина-

та, както аз познавам брадата си!

Изтръпнал чуждоземецът пред дивната красота. на еретичка-та. Снел шлема си и покорно тръгнал натам, където го повела жен-ската хубост.

- Далеко е Ерусалим и твоят живот е по-къс от пътя до него! -

прошепнал старецът. - Ти няма да найдеш Божи гроб, но ще най-

деш своя в тая земя, която тъпчеш с мръсните копита на конете си

и грабиш с хищните си ръце!...

Все по-нагоре в планината водила Гергана кръстоносците, все по-гъста ставала гората около тях и дивите лозници като примки се увивали около шиите на конете и хората.

- Това не е път! Това е капан! - извикал предводителят на кръс-

тоносците.

- Път е! - засмяла се Гергана. - Но той пуска да минават само

тия, които са тръгнали с добро по него. Ти идеш със сила, грабиш

и убиваш, затова гората не те пуска да минеш по нейните пътища! Няма да те пусне и да се върнеш!

Изправил се чуждоземецът на зингиите и стрелнал острото си копие в гьрдите на дръзката еретичка. Пронизал я точно в сърцето, но тя не паднала и продължила да се смее. Смехът й станал толко-ва силен, че от него се разлюляла гората и небето се покрило с чер-ни облаци. Рукнал силен дъжд, замятала се желязната лавина на кръстоносците и водата я повляква надолу по устието на Пробой-ница. После бурята утихнала и само на мястото, където чуждоземе-цът пронизал сърцето на Гергана, стърчало забито в земята копие и до него потрепвала на гьнките си крачета пъстрокожа сърничка. Тя вдигнала глава към избистрилото се небе, подушила въздуха с пла-хите си ноздри и избягала в зеления гьстак на гората...

* * *

Бай Тано лежи все така по гръб, гони с очи реещата се в си-невата чучулига и въздиша:

- Това е приказката, мойто момче! Оттогава по тези места са

се появили сърните и затова аз никога не вдигам ръка на тях. Щом

си баш ловец, стреляй във вълци, стреляй в балдуиновци, но в сър-

ните недей. Нема да се наядеш с месото им и нема да станеш по-

вече мъж, ако се похвалиш, че си убил една сърна!...

После бай Тано се повдига бавно, чисти налепналия по кра-чолите си треволяк и добавя:

- Време е да тръгваме към кошарите, защото съм заръчал на

бабичката да ни приготви качамак! След такъв лов едно котле то-

пъл качамак със сирене ще ни дойде като мехлем...

Той ми намига дяволито, слага два патрона в чифтето и го из-

празва към облаците. Гърмежите се плисват над още сънните вър-

хари, удрят се в отсрещните канари и се връщат при нас като ехо

от далечни времена.

Редактирано от - dumb ass foreigner на 20/3/2005 г/ 18:23:41

dumb ass foreigner та ша има и продължение де.

and reloading...

Цъфти ше го чекаме, продължението де....

si

dumb ass foreigner БАБИНА ЛЕТНИЦA

Нищо не е останало там, където са се издигали кулите на древната твърдина, съградена високо над Клисурата, за да варди един от пътищата към Мизия. Оцелели са само късове хоросан, разсипан тук-таме между камъните, и смътното предание за гибелта на последните й защитници.

По-нататък, във валога, е изворът Бабина летница. Преди години, когато още не беше изсечена гората, край него пладнуваха стада и пастирите, налягали под хладните букови сенки, дялкаха дебелите си криваци и разказваха оная прастара легенда за бабичката, която летувала тук с козите си. Разказваха я различно и всеки държеше на своето, та понякога се стигаше до кавга.

Според церовци бабичката била от Добърчин, а според добърчинци — от Церово. Никой не ста-ваше каил да се родее с нея, защото тя издала на турците откъде пият вода защитниците на Грохотенската крепост и ги погубила.

Един заселец пък ми е разказвал, че тази бабичка не била тукашна, а гъркиня, но езикът й бил отрязан, а зъбите й — избити, та не могла да каже откъде е и защо е дошла по тези места. Чували я само да се кйкоти и понякога да вие като куче. През зимата се криела в пещерите край ре-ката, а щом пукнела пролет, подбирала козите нагоре към валога и не ги връщала чак до сняг.

За останалото — и церовци, и добърчинци, че дори и заселецът разказваха едиакво — както го бяха чули от бащи и деди. Разказваха всяко пладне от пролет до есен, а по-младите жадно ловяха думите им и никому не омръзваше да слуша, въп-реки че знаеха като на книга, кое как се беше случило:

Светослав Драгота, военачалник на Грохотен-ската крепост, стоял на най-високата кула и с мра-чен поглед опипвал лъскавата снага на Искъра, легнала като огромна змия в дъното на Клисурата. В подножието на върха, точно там, където ре-ката прави голям завой, за да поеме своя дълъг път на север към Дунава, се белеели шатрите на турския лагер. По ливадите пасели разпуснати ко-не, димели огньове. Али бей, като разбрал, че не може със сила да превземе недостъпната крепост, решил да чака, докато гладът и жаждата сломят силата на нейннте бранители.

Преди три дни бил изяден и последният дръглив кон, а долу турците се гощавали с пилаф и чака-ли. Само водата не свършвала —- весело шумоляла в каменните корита и никой не знаел откъде точно извира. Тези, които вдигнали тук първите бойници, отнесли със себе си тайната на нейния извор и тя от незапомнени времена все така волио се плискала, без да се интересува кои я пият и чия кръв измива от плочите — на траки, на римляни или на византийци.

Вятърът повял откъм усоето и донесъл далечен звън на хлопатари. Той едва се долавял в песента на шумящата гора, но войводата го усетил и радостна усмивка трепнала на помръкналото му лице. По отсрещния склон пъплело стадо кози, а край извора във валога се суетяла дрипава бабичка и вадела коренищата на току-що разцъфтелите иглики. Крепостта се съживила, хората започнали да се трупат на стената, а в очите им пламнала надежда.

Когато на залез слънце бабичката взела да върти рошавата си глава, за да види къде е сто-ката, от устата й се нзтръгнал зловещ вик и ехото му обходило безбройните долища на Клисурата. Козите били слезли към твърдината и неколцина войници на Светослав Драгота ги вкарали през затулената в шумата порта. Постояла така някое време, после взела да се свлича надолу към реката и по мръкнало двама аскери я въвели в шатрата на Али бей.

Турчинът се сепнал от грозтата и дрипите на бабичката и поискал да я изгоии, но тя размахвала сухите си ръце, сочела към Грохотенската крепост, после към валога, хващала пешовете на.плазената му дреха и го дърпала навън. Али бей се спогледал с приближените си, разменил с тях тжолко думи и.тръгнал.

Месецът сипел позлата над притихналото край палога усое, а лекият полъх на вятъра носел откъм крепостта дъх на печено месо. Тайфата на Лли бей спряла на поляната, а бабичката се спус-нала към един голям камък и взела да свлича увития по него бръшлян. Турците го отместили и отдолу заклокочила вода.

— Аллах! — протегнал ръце към небето Али бей. — Велика е твоята милост!

Той се изправил полека, подушил като хрътка нъздуха, развнл копринения си пояс и извадил грижливо скътана кесия, пълиа със силна отрова. Л долу, в каменното дъно на Клисурата, шумяла реката, поела своя дълъг път на север, и разказнала за мъката на окървавената българска земя. . .

Крепостта посрещнала първите лъчи иа утрото мъртва. Край загасналите огнища лежали безжизнени войниците на Светослав Драгота. До главите нм били поникнали безброй жълти цветя и греели като нападали от небето звезди. Те били толкова ирки, че нашествениците не посмели да пагазят н тях и оставили мъртвите на орлите, а крепостта — в ръцете на времето.

Бурите сринали яките стени и сипеите ги отнесли надолу към Клисурата. Вятърът разпилял праха на загиналите и годините затрупали със аабрава истината за тях. Останала гората във валога да варди сянка на извора, но сега и нея я няма, а водата едва се цеди между коренищата.

ОГНЬОВЕ В ДЕФИЛЕТО

Тайнствената и неразбираема приказка на Габровница шумоли надолу по стръмнината и притихва в могъщите прегръдки на Искъра, разлял пенли-вите си води в дъното на Клисурата. От големите зеленясали камъни вее резлива хладина и плътни-те корони на вековни орехи вардят пламъците на лумналите под тях огньове. Вятърът носи от усое-то подранила есенна шума и сподавен мъжки глас нарежда жална песен:

„Прощавай, горо зелена,

прощавай, верна дружино!

Не ще да е зима до века,

не ще да е разделба за млого..."

Пееше Мальо, хванал с две ръце светналия от пламъка бакър, но не го надигаше, за да не пре-късне думите, преди да ги е изрекъл докрай. И никой не подканяше, никой не бързаше да накваси жадните си уста. Не е зима до века, но и човек не е до века, та да знае дали ще дочака среща след разделбата.

Дядо Гроздан галеше с костеливите си ръце студената цев на берданата, притиснал големия й приклад между коленете си, и присвитите му от пушека очи мокреха едва забележимо дълбоките бръчки под тях. Деян и Кипро слагаха нови пъно-ве в огъня.

Лазар, най-младият от тях, израснал в тукашните осеновлашки колиби, не можеше да разбере голямата мъка иа песента, защото не знаеше какво е хайдушка разделба. Преди месец се събра с тия хора, чийто дом лете беше тъмното усое око-ло манастира, а зиме — студената Влашка земя.

—Лазаре! — сепна го гласът на дядо Гроздан, който все така галеше цевта на берданата и присвитите му очи мокреха бръчките под тях. — Тежка е вече тая пушка за ръцете ми и не се знае дали напролет ще имам сили да я пренеса през

Дунава! Младост требе за нея! И мъка. Като твоята...

Песента внезапно секна. Деян и Кипро спряха да подклаждат огъня.

—Войводо! — прошепна Лазар. — Имам мъка, но и баща, и майка имам. Един съм им!

—И невеста имаше — рече старецът, — но вече я нямаш! Очистихме едно куче, но по него идеглутница и няма да има кой да я спре. Требе пушка, а за пушката требе рамо!. . .

После опря брада върху дулото на берданата и се провикна:

—Запей, Мальо! — и присвитите му очи вечене мокреха бръчките под тях, а сякаш се присмиваха на нещо, за което само те знаеха.

В ръцете на певеца блестеше ненапитият бакър и на Лазар се чинеше, че алените отблясъци на огъ-ня са алени китки, свити от същия оня божур, който в планината наричат аблен. Неговото нме носеше тя — Аблена. С неговите цветове китеше косите й, на него най-напред довери думите, които така дълго бе таил в душата си.

Само три дни живяха със своята обич и на четвъртия, на прага на колибата застана Шакри ага. Същият оня Шакри ага, сайбия на цялата планина от Орхание до Искъра, който от някое време шареше насам и душеше като хрътка из пущинаците около калето. Зад него, набучени с ками и пищови, стояха двамината му гавази-арнаути в очите им като на ловджийски догани опипваха всяка шумка наоколо.

—Селям, Лазаре! — прокашля се агата. — Нени калеса за сватба и ти идем на честито без армаган!

—И без армаган сте добре дошли, щом с добро идете! — рече Лазар. — Не съм ви провождалхабер, че още сватба не съм вдигал.

—С такава булка и без сватба харно се живее! — смигна Шакри ага на гавазите и тримата насядаха около огнището. — Сега ще я направим

сватбата! И без масраф — само с по чаша ракия.

—Иямам, ага! — отвърна Лазар. — Ланшната свърших лятос по коситба, а новата още не е втасала.

—Долу в манастира има! — смигна отново

Шакри ага. — Дорде булката стъкми софрата, ще идеш при папаз Герасим да ти наточи от оная жълтата, дето я варди само за мене. Не бива сватба хептен на сухо!

—Далеко е, ага! — рече Лазар. — Късно ще стане.

Няма за къде да бързаме! — разкопча сетрето си Шакри ага и взе да нагласява чибука. —Аллах е казал, че човек е гост на земята, ние пъксме твои гости и все е по-харно да погостуваш повечко и на земята и все е по-харно да погостуваш повечко и на земята, и у хората. Хайде! Дорде изгорим по един чибук и ракията ще бъде тука. Само че от жълтата! Така му кажи на папаза. От оная, дето варди за мене! Лазар пристъпи към огнището и кръстоса пог-леда си с тоя на агата. Гавазите настръхнаха и сложиха ръце върху дръжките на пищозите.

—Никъде няма да ида, Шакри ага! Знам как-

ва ракия искаш да пиеш!

—Щом знаеш, още по-харно! — проговори бав-

но агата, после изведнъж изкрещя на гавазите:

—Вържете го!...

Ония скочиха и дорде Лазар се усети, яките им ръце го приклещиха. Аблена изпищя и се хвър-ли върху тях, но Шакри ага я хвана за плитката и като я блъсна върху одъра, рече през зъби:

—Мирувай и пази ракията! Щом на Лазар се досвидяха опинците да иде до манастира, сега ти ще ни поиш, пък той ще гледа. Още не се е очувал бабаитин да скърши хатъра на Шакри ага!

Пехливани бяха гавазите на Шакри ага, яки ка-то невпрягани юнци, и къде ти можеше Лазар да се бори с тях. Само проплака:

—Ага! Ако имаш бог, недей мърси одъра ми.И за тебе може майстор да се найде!

—Имам — ухили се агата, — ама е далеко и ми е дал кетап да го замествам! А за одъра се не бой. Тая заран се банях в гюлова вода и съм

по-чист от ханъма.

После Лазар не помнеше нищо. Само писъците на Аблена режеха донякъде сърцето му, па и те се стопиха и заглъхнаха. Кога се съвзе, Шакри ага оправяше шалварите си и двамата гавази намота-ваха дългия му пояс.

—Ашколсун! — прозина се агата, като видя, че Лазар се е свестил. — Сербез булка имаш и няма да те оставя без армаган!

Извади нож и сряза въжето, с което беше вър зан Лазар, после захвърли ножа до огнището и като прекрачаше прага на колибата, рече:

—Да помниш кога си кършил хатър на Шакриага!

След това всичко утихна и се чу едва шепнещ глас:

—Лазе!. . . Жив ли си, Лазе?

Лазар се надигна и рече да пойде къде одъра, но нозете му се скосиха. Там, с раздрана риза и посинела снага лежеше Аблена. Тогава той се обърна и пойде къде вратата.

—Лазе... — догони го шепнещият глас. — Неме оставяй, Лазе!...

Не можа да спре. Излезе навън, захлупи се върху дръвника и не помнеше колко е лежал така, когато го сепна глас, но този път силен, като пи-сък на птица, застигната от ястреб. Скочи и влетя в колибата. Край огнището лежеше възнак Абле-на и от окървавените й гърди стърчеше дръжката на ножа, който беше захвърлил Шакри ага...

Понякога човешката мъка е толкова голяма, че очите пресъхват и от тях не може да се отрони дори една сълза. А щастието понякога е толкова кратко, че не разбираш иаистина ли го е имало, или си го сънувал. В ръката на Лазар беше оста-нала сила, колкото да изтегли ножа и с него да отнеме от планината още един живот. Ще осиротее ли тя без този живот, или ще се познае толкова, колкото се познава една риба по-малко в реката? Нямаше я вече Аблена, но щяха да се намерят други робини, за да ги мърси Шакри ага. Не е ли по-добре него да го няма!

На другия ден подири в усойната дядо Гроздан и му разправи какво е наумил.

—Слушай! — поклати глава старецът. — Ниеоще вчера можехме да го пречукаме, ама не е заптие, та да го гръмнеш и никой да не усети. Шакри

ага е това, знае се, че е тука, гавази има и заради него каймакаминът на Орхание ще затрие цялата планина. Сгода требе да му подириме!

Шакри ага вече се беше измел къде Орхание и вечерта двамата слязоха в манастира при игу-мена.

—Отче! — рече дядо Гроздан. — Знаеш ли що дири онова куче по калето?

—Знам! Имане дири, ама нишан нема и неможе да го улучи. Рекъл ми е, че ако му хвана знак, на две ще го делиме. И пашата от София дири това имане, ама и той е без нишан. И двамата на мен се надат, затова икрам ми струват и който пръв го намери, пръв ще ме очисти, за да не разбере другият!

Дядо Гроздан помълча някое време, поокашля се и рече:

—Ние с тебе освен робията друго имане за делене немаме. Още утре ще идеш при Шакри ага в Орхание, ама тайно ще идеш, и ще му кажеш, че тая нощ е дохождал в манастира човек на пашата с нишан. Само това. По-натам е наша работа!

Лаком беше Шакри ага за имане, силен беше, ама пашата беше още по-лаком и по сила стоеше бая над него, та не смееше ачик да рови по калето. Агата дойде в манастира малко преди първи петли. И сам, без гавазите.

—Чувай, папаз! — рече на игумена, като притвори вратата на собата. — Имам ти вяра, ама дай nай-напред да видя нишана, па после ще идем дадирим мястото! Тука ли е? —Тука е, ага!

И отец Герасим отвори вградения в стената до-лап. Оттам се показа голямата цев на дядо Гроз-дановата бердана и Шакри ага дори не се сети да посегне къде дръжката на пищова си. Толкоз му беше силата без гавазите. След берданата се по-каза старецът, после Мальо и по него Лазар.

—Ага! — усмихна се дядо Гроздан. — Мислех те за по-ербап, а ти трепериш пред Кръстовден като на Водици!

Шакри ага понечи да каже нещо, ама зъбите му тракаха и от приказката му не излезе нищо.

—Ще ти мине треската, ага, само потрай малко! — приглади мустаците си дядо Гроздан. —Долу, при воденицата, моите момчета са наручкали такъв огън, та хем ще се сгрееш на него, хем .ще занесеш хабер на аллах от нас и ще му разправиш

как се мърси българска чест!

Най-послс Мальо вдигна високо бакъра, но не го допря до устата си, а го подаде на дядо Гроз-дан.

—На тебе се пада войводо! Ти требе да го напиеш!

Старецът облегна цевта на пушката върху ра-мото си, взе бакъра, но и той не допря уста до него.

—Момчета! — рече. — Щом отмалеят ръцете на хайдутина и не са кадър да държат пушка и бакър с вино не требе да вдигат. Не ги бива вече

моите ръце!

Стана тогава Лазар и прошепна-Войводо!. . . Дай!Дядо Гроздан протегна към него бакъра.

— Не! — извика Лазар. — Берданата ми дай! Старецът наведе глава ниско над виното, за да не се видят сълзите, напълнили дълбоките бръч-ки под очите му. Мальо отново изви глас и запя:

—„Не ще да е зима до века, не ще да е разделба за млого. . ." От усойната повя студен вятър и край огъня се посипа подранила есенна шума. Идеше зима, а подир нея идеше пролет

*****ПРОКЛЯТИЕ

Полунощ отдавна минаваше, а отец Никодим все още не мо-жеше да заспи и тревожно се обръщаше на тесния монашески одър. Той яростно вкопчваше ръце в разрошената си брада и отчаяно се взираше в мъждукащия пламък на кандилото. От иконостаса го гледаха кротките очи на божията майка и нему се струваше, че те са пълни с укор и гняв.

Утре е Богородица. Преди съмнало още ще заприиждат бла-гочестиви християни, за да сторят поклон пред образа на светата дева. От далечни села ще дойдат с каруци вярващи хора, за да по-четат манастирския празник. Ще дойдат те, но тежката порта ще бъде заключена и тържественият ек на камбаната няма да гали с топла надежда душите им. Тая камбана, закачена на стария бряст до каменната ограда, от незапомнени времена е зовяла за молит-ва и нейният звън волно е кънтял в дивото планинско усое, а на светлия празник тя ще мълчи. Ще бъде няма!

Вчера, към икиндия, на манастира се отби Емин ага. Щом ско-чи от коня и злите му очи зашариха по измитите плочи пред църк-вата. Отец Никодим правеше последен преглед на приготовленията и хокаше братята, които лениво се щураха из манастирския двор, задушавани or шаячните раса и жегата. Като съгледа белия кон на агата, той веднага се затече натам и направи дълбок поклон пред турчина, който зяпаше украсената с венец църковна врата.

- Празник имаме, аго! Наш, християнски празник!...

Емин ага завъртя кожения бич и силно го плесна върху праш-ния си ботуш.

- Празник! Никакъв празник! Ако тая нощ не хванем комити-

те, живи ще ви изгоря!

Сви се сърцето на стария игумен, сякаш кръв закапа от него. Да няма служба на утрешния ден! Ще му прости ли светата Бого-родица този грях?...

Години наред тихият манастирски живот течеше, несмущаван от никого. Вярно, че Емин ага безчинстваше надолу no селата, но на манастира не беше посягал. Само по някой път наминаваше от~ тук, за да изпие филджан кафе под сянката на салкъма и да побъб-ри с игумена. Откъде се взеха сега тези комити? Какво търсеха тук? Сатаната ли ги изпроводи, за да разгневи небето и да излее върху манастира божието проклятие!

Тримата четници от разбитата дружина на Добре войвода се укриваха в тукашната кория. Отец Никодим знаеше това и му се прииска тозчас да тръгне да ги дири. Щеше да им се моли и ако те се предадеха на Емин ага, утре отново ще зазвъни камбаната наг

стария бряст, за да възвести светлия празник на светата Богороди-ца. Но щяха ли да го чуят тези страшни хора? Щяха ли да трепнат техните корави сърца!

Отец Никодим падна на колене пред иконостаса, но изведнъж започна да се ослушва, като че ли пак чуваше греховните слова на дякон Василий: "Нищо, отче! Нека момчетата останат живи и на-шата майка Богородица няма да ни се сърди, че не сме я почели със служба на нейния ден!"

Тези думи беше изрекъл младият дякон Василий, след отива-нето на Емин ага от манастира. Беше ги изрекъл, за да утеши мъ-ката на игумена, но знаеше ли какво значеха те? Та това беше по-дигравка с бога! Заради живота на трима хайдути, тръгнали за убийства и бунт, да бъде поругана честта на манастира! Кой беше дякон Василий и защо носеше на гърдите си Христовия кърст, щом там се е поселила душата на дявола!...

Отец Никодим забрави, че е коленичил за молитва и ръцете му отново се вкопчиха в брадата. Долната му устна бясно затре-пера и в този момент беше готов сам да отреже главите на коми-тите и да ги занесе на Емин ага.

Озвереният игумен гневно се изправи, блъсна вратата на ки-лията и бързо заслиза по дървената стълба. Като стъпи върху пло-чите в двора, неочаквано го лъхна острата нощна хладина и той се спря. Стори му се, че изтрезнява от някакво лудешко опиянение и не можеше да разбере накъде е тръгнал. По отсрещния чардак, къ-дето беше килията на дякон Василий, се мярнаха някакви сенки и се чу скърцането на дъсчения под. Бесът пак го завладя и той се юрна натам, но в дрезгавината на мрака изплува високата сянка на дякона и му препречи пътя.

- Прости ми, отче! - глухо прошепна дякон Василий. - Наши

хора са, християни! За народно добро са тръгнали да гинат и бог

няма да ни съди, ако им помогнем!...

Яростна клетва се изтръгна от треперещите уста на игумена и той като луд хукна надолу към портата. Един от четниците вдиг-на големия си пищов, но дякон Василий го хвана за ръката.

- Недей! Грехота е...

След малко манастирският двор се напълни сьс заптии, но та-рашуванията на Емин ага останаха напразни. Комитите ги няма-ше. Пред него стоеше само дякон Василий.

- Казвай, куче! Казвай къде са? - изсъска Емин ага, но едно

заптие бързо дотича и го задърпа за сетрето.

- Дупка, ефенди! Има дупка на дувара, в корията са избягали!

Ятаганът блясна в ръката на Емин ага, дякон Василий се олю-

ля от силния удар и кръв бликна от немите му уста. Той безжиз-нено се свлече по перилата на чардака и главата му увисна във въз-духа, кървава и страшна. Тежкият сребърен кръст се залюля на ши-ята, изхлузи се и издрънча надолу по плочите...

На разсъмване, след дълго лутане в корията, тайфата на Емин ага навлезе в устието на дълбок дол, отвеждащ навътре в плани-ната. Черна ловджийска хрътка раздразнено душеше по пътеката пред тях и когато стигна обраслите с повет и къпини зидища на рухнала стара кошара, тревожно заскимтя и с бесен лай се юрна напред. Там, капнали от умора и глад, спяха убийствен сън трима-та четници. Те даже не усетиха ударите на ятаганите и само еди-ният от тях, мършаво голобрадо момче, безумно изпищя. Него-вият писък проряза задрямалия дол, после се издигна нагоре и се сля с празничния звьн на манастирската камбана.

Разкрачен върху каменния зид, тържествуващ и опиянен, отец Никодим с всичка сила дърпаше въжето на камбаната. Повече от час как тежкият език плющеше върху звънливия метал, но по пъ-теките, слизащи от планината, не се виждаше жив човек. He глъх-неше тътнежът на загорските каруци и широко отворената порта зееше пуста и безмълвна. Чума ли беше изморила хората или зла прокоба тегнеше над греховната земя!

Най-после се чу конски тропот и радостна усмивка озари су-ровото лице на игумена.

- Идат! Идат! - извика колкото му глас държи и сякаш видя

стоварените в манастирския двор богати загорски дарове, сякаш

усети тежестта на златото вьрху дискоса.

- Идат! Идат! - повтаряше захласнато, а жилавите му ръце

дърпаха до скъсване въжето на камбаната и очите му алчно свят-

каха.

От зелените клонаци на ясените, свели се над каменливия път, изскочи бял кон. Върху седлото гордо се беше изиравил Емин ага и размахваше голия си ятаган. След него се показаха още трима конници с вдигнати маждраци, върху които се люшкаха три гла-ви. Три човешки глави!

Отец Никодим изтърва въжето и се събори от дувара.

- Удряй, ефенди! Удряй я тая пущина! - провикна се Емин ага,

но игуменът се блещеше глупаво и изведнъж побягна към двора,

развявайки дългата си брада.

- Манаси! Григори!... - зовеше братята, но само шумът на чеш-

мата и крясъкът на подплашените птици «арушаваха манастирс-

кия покой. Човешки глас не се обади.

Отец Никодим се затича към чардака, свиреп и грозен. He-mo издрънча в краката му, препъна го и той се наведе да види какво е. Плъзна ръце по плочите и треперещите му пръсти напи-паха студен монашески кръст. А като се изправи и вдигна наго-ре глава, от перилата на чардака го срещнаха изцъклените очи на дякон Василий.

- Боже-е-е!... - изкрещя към небето отец Никодим, но му отго-

вори само мъртвата манастирска тишина.

*****ВОЙВОДИНА ЛИВАДА

Милуш усети, че някой го дърпа за пояса и с мъка отвори очи. Кучето заскимтя радостно, наведе рунтавата си глава над лицето му и взе да го ближе с топлия си език.

- Мурджо!... Ти ли си Мурджо?

Като чу гласа му, кучето заскимтя още по-радостно, после ви-соко залая, извило шия надолу към промката, откъдето бе дошло. Искаше да разберат хайдутите, че е намерило войводата, че е жив и им обаждаше къде е.

Милуш се опита да мръдне, но остра болка проряза дясното му бедро, Прекара ръка по силяха и облекчено въздъхна. Всичко беше на мястото си. Двата пищова - единият кремъклия, с голяма цев, която се пълни от предната страна с барут и кълчища' другият - кабзалия, с фишеци и пиринчени петлета, чифте пищов със седе-фена дръжка и белчуг на нея. Той беше знак на големство и се пре-даваше от войвода на войвода като императорски жезъл. Взе го от ръката на умиращия Косан войвода заедно с последните му думи. Помнеше ги до една, като че ли беше вчера:

"Милуше! - шепнеше дядо Косан. - He ми е жал, че умирам, защото кръвта ми изтича между тинтявите на Войводина ливада. Тука е нашият хайдушки дворец и тука най-напред погалих седе-

фената дръжка на това оръжие. Преди мен го носеше Мануил вой-вода. Оня, същият Мануил, дето му пеят песни чак по Загоре и Ду-нава. He го помните, защото ете млади, а и той млад погина. Се-лим бей го бастиса долу в Селище, когато запалихме чифлика му. Кемер жълтици струваше главата му и не го дадохме на османли-ята. Донесохме го във Войводина ливада и още дишаше, когато го сложихме на тревата. "Благодаря ви, момчета - рече, - че не ме ос-тавихте на псетата! Немам рода между вас и нека най-достойният препаше моя силях с воеводския седефлия пищов!..." Мене избра-ха момчетата да ги водя, мене се падна Мануиловия пищов. Три-десет години го носих, тридесет пъти кръстосах Стара планина и тридесет пролети видех как поиикват тинтявите на Войводина ли-вада. Дойде и моят ред, но отгледах добра челяд и има кому да оставя воеводския силях и седефлията пищов!..."

Повече не продума нищо. Кръвта от раните задушаваше гър-лото му, отпусна се възнак върху тревата и можа само да изтегли от силяха си пищова със седефената дръжка и посочи с него Ми-луш. Нямаше сили да каже, но всички разбраха, че нему предава воеводството.

Погребаха дядо Косан под папратите до Мануил, а вечерта тръгнаха на запад към Тодорини кукли и Ком. Крачеха мълча-ливо и опинците му безшумно газеха меката трева. Най-отпред вървеше Милуш и голямата му ръка стискаше пищова със седе-фените капаци. В халката беше завързан кичур руса коса. На мо-миче ли беше, на жена ли! Кой от войводите я беше спастрил тол-кова близо до смъртта? Дядо Косан нямаше нито дом, нито близ-ки и никой не го знаеше от къде е. Може би Мануил! Но той е за-гинал млад и доколкото се знае, не е бил женен. Имал е само го-деница, но я задигнал Селим бей и затова бяха запалили чифли-ка му. Този кичур може би е от нейната коса, може и да е от ня-коя друга. Все едно. Той беше на една робиня, която викаше за помощ, която караше ръката на войводата да бъде твърда и да се мери точно. Колко пъти беше гърмял с него, толкоз изедници бяха паднали, без да могат да се дигнат. Нито един фишек не бе-ше отишъл на халос - даже и първият, зад който несвикналите му още пръсти изтеглиха пиринченото петле. Можеше ли да забра-ви това Милуш?

Случи се на разсъмване, когато наваляха къде една от коша-

рите във Валозите. Срещна ги зловещ кучи вой, после видяха пред колибата двама души - мъж и жена - да се валят вкопчани един в друг. Мъжът изведъж отскочи настрана и в ръката му блесна нож. Беше турчин, от заптиетата на Али чауш. Нямаше време да нагла-сява пушката, защото оня вече политаше с ножа над повалената в треволяка жена и първом тогава от ръката му изгърмя воеводският пищов. Заптието изтърва ножа, разпери ръце и полетя гърбом към земята.

От тревата скочи Биляна, най-малката сестра на Стамен от Селище, цялата изподрана. Тя извика нещо и се втурна къде ко-либата, а те - подир нея. През прага лежеше мъртва Калина - Би-лянина дружка и Стаменова изгора. Зад огнището Стамен и дру-го едно заптие бяха впили ръце в гушите си и не се знаеше кой щеше да надвие, ако се бяха забавили повечко. Изхвърлиха зап-тието навън и вторият фишек на чифте пищова го прати при ар-кадаша му, за да си правят лафмоабет, кога пойдат за гюловите градини на Аллаха.

От черните коси на Калина Милуш върза още един кичур в халката на воеводския пищов и заедно с русия заприличаха на кит-ка, свита от робски цветя, която щеше да цъфти там, дорде по зе-мята има мъка и мъжки ръце, да мъстят за нея.

- Милуше! - рече му тогава Стамен. - Калина е робиня, ама за тия двамата ще подирят сметка. Ние с Биляна сега нема къде дру-гаде да идем, освен с вас!

Кучето все така зловещо виеше и като че ли казваше: "И азе нема къде да ида!" Слънцето сушеше последните капки утринна ро-са върху тревата, а гьстите букаци оттатък Валозите разтваряха своите шумнати клонаци и ги канеха в тъмните си пазви.

Милуш отново усети топлия дъх на Мурджо върху лицето си. Пак се надигна, но болката повторно го сряза. Ръката му все така лежеше върху силяха. До пищова беше камата - стара турс-ка кама с две остриета и тънък като игла връх. С нея Мустафата закла майка му. Закла я посред бял ден, но вечерта Милуш го причака в корията и с един удар го смъкна от коня. Направи го на пестил> после му взе камата и пушката и осъмна на Войводи-на ливада.

Припомни си за пушката и започна да я дири наоколо. На-пипа я в треволяка и я придърпа по-близо до себе си. Беше дъл

га и тежка, риташе силно, но биеше право и далеко. Вчера, кога-то турците ги присрещнаха в Селище, от сто крачки пръсна с нея главата на онбашията» но след това изпразниха подире му десе-тина шишанета и ако не беше тя, да се подпира, жив щяха да го хванат.

- Вчера!... - изстена Милуш и взе да премисля онова, което се

беше случило, но не можеше добре да проумее истина ли е или го

е сънувал.

Година как не бяха идвали насам и вчера заран отново нава-лиха къде кошарите във Валозите. До него вървеше Стамен и ка~ то че ли нарочно бавеше крачките си, за да изостанат от другите. Види се, искаше да му каже нещо, а и Милуш добре заеше, че е време да поприказват за това, което всички знаеха и за което всич-ки мълчеха.

- Милуше! - захвана Стамен. - Сестра ми е Биляна и ми е дра-

го5 че те е обикнала, защото едва ли ще се найде друг по-достоен

за нея. И за тебе ми е драго, ама е грехота така. Нека днеска сле-

зем в Селище при своите, да ги видим, да им обадим, пък утре на

Войводина ливада ще вдигнем хайдушка сватба, та да се знае и

помни, да се приказва за нея и песни да се пеят!...

- Прощавай, Стамене! - прошепна Милуш. - Знаех, че нема да

се противиш на нашата севда с Биляна, но все не намирах сгода да

ти обадя. А това, дето си наумил сватбата ни да бъде на Войводи-

на ливада, е хубаво. Дедо Косан казваше, че тя е нашият хайдуш-

ки дворец. Нека сега бъде и нашата църква! He знам само вашите

какво ще кажат.

- На нашите - рече Стамен - проводих хабер по един пастир,

че днеска ще бъдем в Селище! - и като помълча малко, добави:

- Какво толкоз има да казват! Ако не беше ти, сега мене и Би-

ляна немаше да ни има...

Слязоха в Селище по Кривия път. Бяха седмина и с Биляна -осмина. Вьрвяха спокойно, но първите къщи, към които прибли-жиха, ги посрещнаха пусти и край вратниците не се виждаше жи-ва душа. Изведнъж зад плетищата приттукаха пушки и Стамен из-вика:

- Бегайте! Оня ни е предал!...

Милуш целият ставаше мокьр и започна да го втриса. Раз-съмваше. Огледа се и веднага позна мястото. Беше на Войводи-

на ливада и лежеше съвсем близо до гроба на дядо Косан. Нао-коло изникваха от тъмнината сините цветчета на тинтявите и трепкаха като запалени от утрото кандила. Кучето скочи и нада-де радостен лай. През ливадата идеше Биляна - боса, с обгорено от барут лице.

- Биляно! - надигна се Милуш, без да усеща болката. - Къде е

Стамен, къде са момчетата?

Биляна дойде съвсем близо и се сви в мократа трева до него.

- Нема ги - рече - и никога нема да ги има!... Загинаха!

Очите на Милуш се разтвориха широко, устните му се напу-

каха.

- А силяха и воеводския пищов! На кого ще ги дам?

Биляна повдигна отпусната му глава, избърса с края на окъ-

сания си ръкав потеклата по брадата му кръв и прошепна:

- На мене, Милуше!... Рожба нося от тебе, може мъжка да е...

Очите му бяха все така широко отворени и взрени неподвиж-

но в руменеещото небе. Малките пламъчета на тинтявите взеха да едреят, да стават все по-големи и се превръщаха в безброй юнаци. Между тях развяваше дългите си коси Биляна и сочеше натам, къ-дето се раждаше слънцето.

КРЕПОСТТА НА МЪРТВИТЕ

Оставих прохладната вода на Габровница и в най-големия пек поех нагоре по билото да диря остан-ките на крепостта, чиято тайна — неразбулена V неразгадана — тегне като мъка над планината. Човекът, който ме упъти през къде точно да мина, въздъхна с искрено съжаление.

— Не ме държат краката — рече, — иначе щях да тръгна с тебе, за да ти покажа кое как е било! — И ми разказа по своему някои неща от историята й, които беше слушал от деди и прадеди:

„Казват, че това кале са го градили ромеите, преди още да дойдат нашите по тия места. Мисле-ли да завардят с него пътя през планината, ама не могли. Щом се задал Крум с войската си, ро-мейският предводител му проводил хабер: „Ще те посрещна като господар и ще ти служа вярно, само пожали главата ми!" Тогава Крум му отго-ворил: „Слуга, който е готов да служи на всеки господар, не ми требе!" И като влязъл в крепост-та, заповядал на хората си да го бутнат от най-

високата кула. Оня паднал ничком, ударил го на молба и взел да целува краката му.Роб—думал—щетибъда, саможивмеостави!

—Ти — рекъл му Крум, — щом заради еднаглава изменяш на досегашния си господар, утре,

като се видиш натясно, ще измениш и на мене! —

и сам го бутнал от кулата.

Подир години ромеите отново се върнали, ама калето вече било българско и български войници го пазели. Ромеите били много, обградили го от-всякъде и пратили троица при предводителя на българите да му кажат, че ако се предаде, сам императорът ще му проводи дарове чак от Ца-риград.

—Тая земя — рекъл им предводителят на бъл-

гарите — ние без кръв нема да я дадем. И само

един българин да остане върху нея, тя пак ще бъ-

де българска! — и върнал назад троицата, за да

разберат тия, които са ги пратили, че българинът

не се предава.

Девет дни и девет нощи напирали ромеите и когато най-сетне влезли в крепостта, не намерили там нито един жив защитник..."

Предния ден срещнах в манастира една позна-та учителка. Тя шъткаше на учениците, които не внимаваха в това, което се разказваше, и им ви-каше: „Засрамете се! Намираме се под Крепост-та на мъртвите!" Наричаше я така, защото през всички времена нейните защитници, освен ромеи-те, не се предавали живи и нападателите винаги намирали зад стените й само мъртъвци.

Мъртъвци намерили преди повече от петстотин години и анадолците. А заповедта била — живи!

Сам Баязид пожелал да види с очите си тези, кои-то година време отбивали два табора отбрана вой-ска, предвождана от Омар Страшния. Искал да минат оковани във вериги пред шатрата му и то-гава да идат на дръвника. Иначе тази участ ча-кала Омар и неговите аскери.

Напразно обръщал труповете Омар, напразно дирил поне един жив бранител, за да изпроси с него султанската милост. Тогава се изкачил на най-високото място, събрал вкупом всичките си вой-ници, посочил им яките стени на крепостта, гори-те наоколо, пълни с дивеч, виещите се в синевата на небето орли и рекъл:

— По-добре тука, отколкото на дръвника! Ние взехме това царство от мъртви и мъртви ще го дадем другиму!

Иаучил Баязид за измяната на Омар, заръчал да изковат толкова пранги, колкото били вой-ниците му, и сам повел султанските орди към кре-постта, но намерил зад стенпте й само мъртъвци. . .

Когато се изкачих на върха, където под пок-рова на буренаците и вековете едва се съзираха останките от старата крепост, слънцетто вече кло-неше на залез. Долу, в коритото на Габровница, туристите прибираха разноцветните си палатки и се стягаха за заминаване. Едно светлорусо момиче по бански костюм стоеше замечтано край камен-ния бряг на реката и се прощаваше с околната красота.

Редактирано от - dumb ass foreigner на 20/3/2005 г/ 16:09:48

furkatichko Дъмпи, винаги съм знаела, че не си случаен селянин ...

Чакам продължението ...

dumb ass foreigner тривнах малце-да е от нова страница началото.

ЧЕШМАТА

Не зная колко пъти съм се спирал пред нея и съм се навеждал да пия от ледените й чучури, да плак-на челото си в коритото й. И колко пъти съм се връщал, за да изчета отново издълбаните под сво-да два надлиса, оградени с по две линии, като ту-рени в рамка: „Тая чешма правил майстор Сте-фан — 1845". И до него: „Ковачлъко учил, а чеш-мата самоук правил с чирако му Илия."

Съвсем наблизо е била ковачницата на май-стор Стефан, където изкусните му ръце превръ-щали желязото в каруци, талиги, водници, сечи-ва. .. Никъде не е казано от кого и къде е учил ковачлъко, но в Брезе е имало още ковачи, които били не само изкусни, но и заможни. Имената на двама от тях са изографисани като ктитори на църквата, сгушена в бахчата до пътя, малко по-надолу от чешмата — ковачо Васил и ковачо Ви-ден. Майстор Стефан пък е оставил в тая църква два ковани свещника — извити и надиплени като измъчена човешка душа, която дири спасение в небето, но е прикована за земята.

Наедно с ковачницата бил и домът на майсто-ра. Само стопанка си нямал, а годините му ми-навали вече първа младост, минавали равното и се канели да захванат нанагорното, когато на чо-век най-трябва дружина и подкрепа. Нямал я в къщата си, но я имал в сърцето си — Бона от Бракьовци.

Ако хубостта можела да се измерва с нещо, то това нещо била Бона. Всичко имала — и лице, и снага, и душа, блага и зашеметяваща като медо-

вина. И всичко живо, що носело сърце на мъж и що отбирало от хубост, се захласвало по Бона. И не само се захласвало, ио се и прехласвало, та заб-равяло по кой път е тръгнало и по кой трябва да се върне. Захласнал се и Бен ага от София, та кол-чем тръгвал към Петрохан да навестява дервен-джиите, все през Бракьовцн се връщал и все у Бонини на конак отсядал, там заптисвал раята, там я съдел за сторени и несторени прегрешения. И всекиму ■ напомнял да знае, че Бона нему е от-редена и че заради нея прекроява сараите си, та кога я въведе в тях и аллах да му завиди.

А с какво можел майстор Стефан да отбие от пътя през Бракьовци Бен ага и да уварди от него Бона? Нито със сила, нито с власт. С майсторлък само. И решил на извора до пътя, където Бен ага поял коня си, когато се връщал от Петрохан през Бракьовци, да съгради чешма. И тая чешма да бъде и красива, и страшна едновременно, да бъде отмора и наслада за добрите и страх за лошите. Градил я нощем, на месечина, за да се укрие от очите на съгледвачите, градил я от твърд точилар-ски камък, за да надживее времето. И без много помагачи —■ само с „чирако му Илия", щото само пему имал вяра и на него се канел да остави май-сторията си, че и ковачницата, ако не се сдобие със своя челяд.

Не се били докосвали ръцете на майстор Сте-фан до друга майстория, освен до желязната, и само тоя занаят — ковачлъко бил учил, но щом посегнал към първия още камък, усетил, че някак-ва скрита сила му подсказва къде и как да го ту-ри, как да изплете с длетото дантелите около чучу-рите. И цялата чешма я виждал като нарисуванапред себе си и така както я виждал, така дялал и редял камъните, издълбал коритото и го вмес-тил под чучурите. Най-отгоре от по-мек и шуплив камък издялал мечка, настръхнала като истинска. Това животно го имало много в Брезенската пла-нина и тукашните хора не се бояли от него. Плаше-ли се само ябанджиите и друговерците. Затова го и турил майстор Стефан върху чешмата — да ги отбива от пътя и да не им дава да мърсят водата в коритото.

Щом майстор Стефан прибрал сечивата си от чешмата и захванал своята си работа в ковачни-цата, от Петрохан към Бракьовци свърнал Бен ага и както винаги отседнал на конак у Бонини. И пак заптисвал и съдил раята за сторени и несто-рени прегрешения, пак .напомнял, че Бона е отре-дена за него и че само след месец време сараите му ще бъдат готови да я посрещнат. й продължил надолу към Брезе някъде среднощ, сподирен от заптиите си. Когато наближил извора, конят му сам се спрял и привел глава към водата, но вед-нага усетил, че тя бълбука другояче, изправил се и в тъмното насреща му настръхнала мечката. Конят се подплашил, разиграл се и хвърлил от седлото агата, който се изтъркалял върху ръбе-стите камъни под пътя. Заптиите разбрали каква е работата, развилнели се, съборили мечката от чешмата и я направили на парчета. А агата уви-ли в овчи кожи, натоварили го на една каруца и така отпътували за София.

Разбрал бащата на Бона за случялото се и ре-шил да избави дъщеря си от Бен ага, та ако ще да затрие до капка хубостта й. Извардил я кога се била навела над дръвника да събира трески за огнището и запратил брадвата през нозете й. Оса-катил я само с едната, но достатъчно, за да от-ВЪрне турчина от нея и да му се отще да я въвеж-да в сараите си. После отишъл при майстор Сте-фан в Брезе и му рекъл:

- Майсторе, Бен ага ламтеше за снагата на Бона, а нея вече я нема. Но душата й е читава н сърцето й е читаво. Ако имаш очи за такава ху-бост, дето не е на ачик, та да се вижда от всеки моганец, земи я и я имай заедно с благословията ми!

Вдигнала се Бона от одъра. Ногата й зарасна-ла малко накриво и като ходела понакуцвала, но сгряла с душата и сърцето си петимния за стопан-ка дом на майстор Стефан. Чуковете в ковачни-цата му зазвънели по-весело, пламъците в опшще-то заиграли по-буйно и по-палаво.

Вдигнал се от постелята и Бен ага. И щом се вдигнал, веднага яхнал коня и тръгнал направо за Брезе, защото всичко му било казано и добре знаел кое как и защо се с случило. Сварил Бона да пере на чешмата. И преди още да спре коня, пчгеглил ятагана и замахнал да я посече. Тя се нзправила и като видяла блесналия над главата си ятаган, вдигнала ръка да се заварди и острието се врязало в нея.

Бен ага препуснал иагоре към Бракьовци, а после към Гинци и Петрохан и повече не се вес-тил в Брезе. Посечената ръка на Бона оздравяла, по и тя зараснала малко накриво. Само душата и сьрцето й останали читави и недокоснати нито от погледа, нито от ятагана на Бен ага. А чешмата надживяла времето и от двата чучура все така шурти вода -- бистра като душата и сърцето на Бона, буйна като пламъците в огнището на май-стор Стефан. И никой пътник не я отминава, без да спре пред нея, без да прочете двата надписа. И може никак да не е жаден, но пак ще се приве-де над бистрата и студена вода, ще пие и ще мис-ли за непреходността на красотата и любовта, на сътвореното от човека, обладан от тяхната магия.

*****ХАБЕР

В Клисурата е имало тук-таме турци, но не се помни да е имало джамия. Само в Селище за малко време е имало ходжа на име Рахим и на мястото до Кривия път, където е би-ла къщата му, викат Рахимовото. Но не се знае правил ли е служба, като не е имало джамия или не е правил. Знае се и се

иомии само това, което се е случило с него, та Клисурата ос-таиала не само без джамия, а и без ходжа. Чувал съм го раз-лично, затова ще го разкажа малко стъкмено, та да бъде по-разбрано:

Рахим ходжа премятал в ръцете си оръфаната хартиш-ка и може би стотина пъти вече бил изчел написаните върху нея думи: "Ходжа ефенди, Мануил войвода ти провожда ха-бер, че утре, точно по пладне, сам ще дойде при тебе, та да му броиш вречените алтъни и да си видите сметките..." От-вън, преоблечени като дюлгери, заптиетата на Али Чауш чу-кали с теслите върху покрива на новия сайвант, а пълните им ШИШанета лежали скрити зад мазгалите на дувара. Целият двор бил добрс заварден, но топа ни най-малко не успокоя-иало ходжата и току гледал да се върти в одаята с илачите и да бъде по-близо до сандъка с алтъните. Шишанетата на Али Чауш хич не го греели и той се надявал повече на небето, от-колкото на техния барут.

- Бре серсеминът му със серсемин! - проплакал отча-яно Рахим ходжа. - Тоя гяурин ще ме прати без време при Ал-лаха! - и пак взел да премисля всичко онова, което се случи-ло от година време насам:

Най-напред Мануил бил ратай при него. Гледал катъ-рите и му помагал да варят илачите. Веднъж му заръчал да напълни три шишета с отвара от жълт равнец за жените на врачанския големец Кара Осман, та да се мият с нея за ху-бост. Добре, ама тоя синковец да вземе да ги налее с конска пикня, та после станала една, дето не е за разправяне. Голе-мецът без малко не го съсякал с ятагана си, ама смее ли да каже кой е свършил тая работа. Нали ще го питат защо е дал на гяурин да прави илач за правоверни.

Като нямало какво да чини на ратая за сторената па-кост, взел, та го набедил, че му е задигнал триста алтъна. Али Чауш го запрял в кауша и апапите му го съдрали от бой. Да вземеш толкова пари от един ходжа, не било игра работа и затова не гледали къде удрят. Направили го на нищо, носле плиснали отгоре му едно ведро студена вода, залостили Kay-шa и отишли да пият кафе. Сутринта се върнали, ама от pa-тaя на ходжата нямало и помен. Кога се бил свестил, как се е измъкнал и кой му е помогнал, така и не се разбрало.

Повече от месец Мануил нито се видял, нито се чул и една нощ сайвантът на Рахим ходжа пламнал. Изгорял це-лият заедно с катьрите. Пет дни по-късно намерили всички-те му кошери натръшкани в реката, а една сутрин портата му осъмнала с обесена на стрешника свинска зурла. Заредили се пакост след пакост, а заптиите на Али Чауш само се туткат, ежат се на злосторника и накрая - нищо.

Рахим ходжа се ядосал здравата, взел петима сеизи и тръгаал за Враца да се жалва на пашата. Някъде зад Каличи-на бара, малко преди иътят да навали към Згуриград, нале-тели на харамии. Мястото било пусто и потайно, та сеизите дори не разбрали, че са влезли баш в пусията им. Още при първата пукотевица всички се натьркаляли в шумака, заедно с големите си, прилични на топове шишанета. На пътя оста-нал да се върти като слънчасал само ходжата.

- Аллах! - едва прошепнал, но не можал да продължи молитвата си, защото някой го смъкнал от седлото. Срещу него лъснали като наниз от махмудии едрите зъби на Мануил и дяволито му се усмихвали. После не помнел нищо и се съв-зел, чак като усетил нажежената кама и чул някой да казва: "На триста места ще го пържите! Толкова пъти, колкото са алтьните!..."

- Милост!... Милост!... - заревал ходжата. - He триста,

шестстотин ще.ви проводя, само ме пожалете!

Мануил махнал на джелатина да спре и се замислил. Тия дни бил дошъл от Мала Азия контрабандист с два това-ра пушки. Шестстотин алтьна щели да свършат добра рабо-та, стига ходжата да удържи на думата си.

- Ще излъжеш! - озъбил му се Мануил.

- Аллах ми е свидетел! - и ходжата му подал дълъг кех-

либарен чибук. - От Мека съм го донесъл и нека ти бъде знак,

че казвам самата истина!

Пуснали го да си върви, само че Рахим ходжа, вместо да изпълни обещанието, отишъл при Али Чауш.

- Халал да са ти алтъните - рекъл му, - ако очистиш ко-

митата и ми донесеш чибука!

Очите на Али Чауш светнали. Толкова злато не бил виждал и насън. Събрал потеря и хванал планината да гони Мануил. Губил се сума ти време, после цъфнал пред ходжа-та, ухилен до ушите, и тропнал отпреде му чибука. Съвсем съ-щия, без всякаква разлика.

Рахим ходжа наброил шестстотин алтьна и си отдъх-нал. "Майната му! - рекъл си. - Парите не са като живота, та да ги загубиш и да не можеш да ги имаш втори път! Губят се, ама се и печелят!..." Събрал други кошери, вдигнал нов сай-вант и точно тогава довтасал хаберът.

- Сакън! - изблещил се Али Чауш, като му показал хар-

тишката. - Това не може да бъде! Нали ти донесох чибука!...

- Чибукът не е глава! - погледнал го изпитателно хо-

джата. - Без чибук си се живее рахат!...

Тогава Али Чауш изпратил хората си да набиват клин-ци върху покрива на сайванта, предрешени като дюлгери, и

да вардят. Ако хаберът казвал истината, Мануил войвода им бил вързан в кърпа.

Рахим ходжа се показал предпазливо на пруста и изва-дил голям като топуз часовник. Било точно пладне. Манда-лото на портата издрънчало и краката му се подкосили. В двора влязла висока, но прегьрбена бабичка, заметната с че-рен яшмак. Освен ходжа, той бил и хекимин на цялата окол-ност, та при него се мъкнели какви ли не. Друг път се мръ-щел на такива мющерии, ама сега даже се зарадвал и взел да маха с ръка към портата.

- Насам, чоджум, насам!

Бабичката влязла в одаята заедно с ходжата, а заптии-те оставили отново шишанетата зад мазгалите и продължи-ли да набиват клинците. Слънцето печело точно отгоре им и те псували и комитата, който все още не идвал, и ходжата, че и Аллаха дори. Всичко им било криво.

- Думай какво има? - попитал ходжата и взел да рови

нахвърляните в кьошето бурени, но нещо твърдо го подпря-

ло в хълбока. Обърнал се и под смъкнатия яшмак на бабич-

ката се лъснал махмудиеният наниз на Мануиловите зъби.

- Брой! - заповядал му Мануил и посочил с пищова си

кования сандък. - Ама точно!

Рахим ходжа разбрал безсмислието на всякаква съпро-тива. Ако се опита да даде знак на заптиетата, най-напред ще полети към небето той, па после хайдутинът. "Кел файда то-гава! - помислил си. - По-добре алтьните, отколкото живо-тьт!..."

Мануил прибрал нарите в силяха, забулил се пак с яш-мака и рекъл:

- Cera ще дойдет да ме изпратиш до Бранището! А си

гъкнал, а си замирисал на барут!...

Минало доста време, откакто бабичката и ходжата из-лезли през портата. В шубраките зад Кривия път се мярнал човек в бозав долактеник и килната настрана овча капа. Зап-тиетата докопали шишанетата и понеже им бил насгода, смъкнали го още с първата стрелба.

- Евала, момчета! - провикнал се Али Чауш и всички се юрнали към шубраките.

В треволяка се въргалял Рахим ходжа, издокаран с овехтяла нашенска носия, с вързани отзад ръце и натьпкана в устата кълчищена кърпа, кисната в конска пикня.

СТАНИНИ ПАДИНИ

Слънцето затуля нажеженото си чело зад високи-те зъбери на планината и над Станини падини ла-зи хладната сянка на залеза. Седим на скованата от липови пръти пейка край плета на дядо Стан-ковата „държава" и опитваме ланшната крушо-вица — малко възкиселичка, но иначе пивка и приказлива, та не сетихме кога взе да мръква. Дядо Станко юнашки се бори с кашлицата, а угар-ката на цигарата само подскача на устната му и не пада, сякаш е лепната там с туткал.

—Знам, че съм пътник! — въздиша между двеглътки старецът. — Ама да би отбирала от речумирачката, ще ми се да я придумам за малко от-срочка!...

Какво ли не му се ще на човек, щом се упъти кьм гроба, но най вече — да погледа още малко света, да види кое как ще стане и докъдс ще стиг-не захванатото пред очите му. Гайлето на дядо Станко са бориките в Станини падини, плиснали зелената си сметана досам държавата му, затова така упорито се загърбва на умирачката и прави пазарлъци с нея.

—Чуваш ли? — вика ми. — Щом ветрецът близне върхарите им и зажужават като разбутан пчелин. Все едно, че думат: „Хора, не посягайте с балтиите насам, че ще се порежете!"

Дълга и тъжна е историята на Станини падини. Захваща от най-малечката щерка на Танас Кри-вото, минава през търговскк кесии, дъскорезници и жижници, за да стигне до лесничейския гроб над Ямището. Прехвърлена през много уста и очи, тя е по-раздута тук-таме за повече страхотия, другаде пък нарочно е поизкастрена, та да не човърка с типовете си греховете на горноселските първенци.

Някога по тия места дошли юруци от Анадола да дирят паша за стадата си. А тук, от връх на връх, само кория — равна и гъста, още не пипана и не катрена. Една щетина само била отворена отсам средния рид, колкото за колибата на горно-селския козар Танас Кривото и къшлата, дето при зло време се подвирала стоката. А иначе — шумка до шумка и сплетена като рогоза, та ако речеш да хвърлиш камък отгоре, няма къде да пропадне.

Колко са ливадите тъдява? Само край Дълга бара и Ниска могила, пък и те — повечето млака. С.мърсили ги за месец юрушките бюлюци и сай-биите им; като нямало къде да идат, дали огън на корията. През нощта било, а на къшлата в ще-тината — само Стана, пай-маленката щерка на Танас. Той слязъл вечерта в Горно село да нагле-Да къщата си, а нея оставил при козите. Била последна от петте му щерки, ама яка и ербап, та я имал като момче и не я мислил много. Оп-равяла се без него със стоката, че понякогаж и с вьлците.

Лавнали псетата, като усетили дим, сурналсе добитъкът през плетищата и небето взело да кърви. Видял Танас огъня и побягнал нагоре, ама нали нефелен в ногата, дорде стигне и пламъците се склопили около щетината. Взел да вика:

— Стане!. . . Стане!. . .

Никой не се обадил и Танас се бухнал в огъня къде къшлата. Повече не се видял и отпосле чу-вали само гласа, му, емнат от вихрушката, как се бъхти в долищата и стене: „Стане-е-е!. . . Стане-е-е!. . ."

Оттогава взели да думат на това място Станини падини, че и досега. Дори някои пак чували но-щем гласа на Танас, но вече не се разбирало как-во точно вика и за кое жали повече — за щерка си или за гората.

Случката с лесничея пък е по-скорошна работа и мнозина още я помнят. По това време в Горно село кметувал Пане Пърликата, а дядо Станко бил горски, та я знае от игла до конец и ме зах-ласва с нея при всяка среща. А понякогаж я раз-каже веднъж, па забрави и започне отново.

Минала била железницата долу през Клисура-та, а падините отсам олизани и като се съгне во-дата по тях, на два пъти я срязала, като с ножов-ка. Тогава пратили писмо до общината, че Стани-ни падини ще се залесяват и с файтона на околий-ското пристигнал сам лесничеят, та лично да ръководи работата. А кошарата на Пане баш в Станини падини и там запирал всичкия си добитък, та да му е по-близо до пашалъка. Изпънал се той насреща:

— Това, дето сте наумили — рекъл, — нема да го бъде! Станини падини е селска мера и ако я сдупчите, стоката ни ще остане без паша!

Добре, но заповедта си е заповед и никой ке мо-же да я мръдне. Видял Пане, че няма що да чини, па взел да подучва селяните да не излизат на залесяването. Тогава докарали работници от дру-гаде, ама всички фиданки, дето садели през деня, заран ги намирали оскубани. Цялото село се наежи-ло и мине ли някъде лесничеят, дечурлигата го замеряли с камъни. По едно време щукнал някъде и Пърликата разгонил работниците да си вървят кой от къде е.

Намерили лесничея подир неделя в Ямището. Уж почнало някакво следствие, но работата се потулила и ие се разбрало кой го е пречукал. Отишъл си зян човечецът и със залесяването се свършило. А Пане яхал врания си ат и се биел в гърдите, но не траял много сербезлъкът му.

Пратил веднъж детето си — едно му било са-мо — да занесе хляб на пастирите, но се задал облак, взело да гърми и то останало там да по-чака, дорде премине. Голям дъжд се изсипал него ден, голяма халосия, голямо нещо. Уплашила се булката на Пърликата за детето и взела да пищи, но той я сгълчал:

— Нищо нема да му стане! Щом мине халосия-та и ще ида да го доведа!

Хубаво, ама халосията не минава. Не изтраяла жената, грабнала един чул и хукнала към коша-рата, но не могла да стигне. Застъпила я водатз и я гътнала досам заградката, а от кошарата на Пане Пърликата хартисали само темелите. Той пък взел да залудва и не се свърнал повече. Го-дина, две ли карал така и се поминал...

Дядо Станко хвърля догорялата цигара, но кашлнцата отново го задавя и той пали друга, за да я прогони. В тъмното откъм стубело се обажда бабичката му — нагриба вода и ни под-каня за вечеря. Една уловица изпърха в крушата над главите ни и след малко я чухме да се дере нагоре към Ямището. Сякаш беше Танас, тръгнал да дири най-малечката си щерка.

ДЪРЖАВНАТА ГОРА ЦИГАНКА

Тази гора най-напред не била държавна и мястото там не се казвало Циганка. Викали й Темната ко-рия и за нея се водили войни между селата и коли-бите наоколо още през османско време. Чак па-шата от София идвал да ги помирява, защото станали няколко убийства. И като видял, .че не мирясват, а продължават да се трепят, изкарал султанска тапия, че корията се дава нему и никой друг не може да бара в нея. Чак тогава гюрултия-та стихнала, но за по-сигурно пашата наел един момък чобанин, ловец и мечкоборец, за да я пази. И само нему било позволено да пасе стоката си по щетините из нея и да трепе от кошутите. А в корията имало не само кошути, а и всякакъв друг дивеч, та кога при пашата дохождали големци от Стамбул, тук ги водели на лов. Дори сам везирът дошъл веднъж, опънал шатрата си на една тучна поляна под корията и докато гонците тарашували гъстежа за дивеч и чибукчиитс разпалвали нарги-летата, той седял кръстато под чадъра, дивил се на хубостта наоколо и само въздишал. „Машал-лах!. . ." И оттогава на това място захванали да викат Везирска ливада.

Чобанинът си направил кошара по средата на корията, а до нея — колиба от най-яки греди, с огнище и ложе от папрат. Сковал полици, набил клинове за пушките, що му дал пашата, за да тре-пе дивеч и да се варди от зверовете и заживял там само със стоката и псетата. Заран и вечер излизал на високото над корията и извиквал по три пъти: Е-хе-е-е , е-хе-е-е, е-хе-е-е! Ехото емвало гласа му и го разнасяло през урви и ридове, за да чуят на-всякъде, че е там и никой да не смее да мърси корията нито с брадва, нито със стока. Там си останал и през зимата. И пак така — и заран, и вечер ехото плискало гласа му дор три пъти: Е-хе-е-е, е-хе-е-е, е-хе-е-е!

Някъде към Водици свил лют мраз, задухал вя-тър, върховете помътнели, корията захванала да пращи. Но заранта чобанинът пак излязъл на ви-сокото и пак се провикнал дор три пъти: Е-хе-е-е, с-хе-е-е, е-хе~е-е! Вихрушката удавила гласа му, разбъркала го в мътилката и той не стигнал до никъде. Чобанинът понечил да се провикне отново и тогава чул, че нещо стене под шипката на десетина разкрача от него. Погледнал нататък и видял, че от пряспата се подават парцали и вя-търът ги суче и качи по бодлите. Разровил снега и под него — циганка, още жива, но започнала да се вкочанясва, в ръката си стиска тояга, а до пея торба с вретена и кълчища. Вдигнал я и я сва-лил в колибата. Там я съблякъл и я разтривал със сняг, докато взела да руменее, отворила очите си и пак ги затворила. После я напоил с мляко, турил я в ложето от папрат и я увил с меча кожа. И унесено гледал дългите и гъсти мигли, пипал боязливо смолистите коси, разстлани върху въз-главето като придошла след дъжд мътна река — до мръкнало чак. Тогава циганката се събудила и му се усмихнала. В сумрака блеснали равни зъ-би. Чобанинът отново я напоил с мляко и тя пак заспала — до заранта.

Стихнала виелицата, но гласът на чобанина не се плиснал през ридове и урви и ехото не го пов-торило дор три пъти: Е-хе-е-е, е-хе-е-е, е-хе-е-е! Не го повторило и на другата заран и на третата — чак до пролетта. Тогава въглищарите нарамили брадвите и тръгнали към корията.

—Нема го вече! — думали си из пътя. — За-

гинал е през виелицата!

И захванали да дирят щетина за жижница, но изведнъж се сепнали. В корията се разнесъл ки-кот и те видели между две буки сред поляната люлка и на нея жена.

—Циганка! — прошепнали едновременно въг-лищарите.

Чобанинът свалил циганката от люлката, взел я на ръце и я понесъл през поляната към колиба-та. А въглищарите, трима били, не помръднали от местата си и не проронили дума — до вечерта. Тогава си тръгнали назад, без да са отсекли нито едно дърво, прибрали се в колибите при жените и децата, но никой дума не продумал и не можал да заспи — до заранта. И пак нарамили брадвите, и пак от поляната в корията ги срещнал кикот и видели между двете буки люлката и циганката, и чобанинът да я люлее. И всеки ден все така — до сред лято.

Разбрали жените на въглищарите, че мъжете им креят, че нещо става с тях и тръгнали скришно подире им. Видели всичко и рекли:

—Циганка! Омагьосала ги е!...

И пак така скришно се върнали назад, без да ги усетят мъжете им. А през нощта колибата на чо-банина пламнала и горяла до заранта. Когато въг-лищарите стигнали до поляната, там имало само куп пепел и между двете буки вятърът поклащал празната люлка. И изведнъж от високото проехтял глас и ехото го повторило дор три пъти: Е-хе-е-е, с-хе-е-е, е-хе-е-е!

Въглищарите стиснали брадвите и побягнали назад. Намерили друга кория и щетина в нея, на-секли дърва, направили жижница. И чували оттам всяка заран и вечер от високото над Темната кория се плиска гласът на чобанина и ехото го повтаря по дор три пъти: Е-хе-е-е, е-хе-е-е, е-хе-е-е... Но той не се виждал никъде. И нарекли корията Циганка. После случката се позабравила, гласът взел да затихва, дорде съвсем се стопил. Пашата не се вестявал повече да види пази ли се имотът му и когато османлиите побягнали от земята ни, стара-та война между колибите и селата наоколо отново пламнала. И като не могла да бъде прекратена нито със съд, нито с арести и затвори, обявили корията за държавна и върху някои от буките околовръст заковали рендосани дъски с надпис на тях: „Държавна гора Циганка." Така била запи-сана и в лесничейските карти и още я пишат така, нищо че отдавна вече всички гори са държавни и от нея са останали само шубраки.

Редактирано от - dumb ass foreigner на 20/3/2005 г/ 16:20:13

nesnaecht ФОРИНЪР , смятам да не си правим кон-кур******* !

по КОПИ-ПЕЙСТ

Разпределение на това което не знаем , или чели !

ПП- Прочетох писаното от автора и ти казвам че мога да те заведа на всичките места които са описани във книгата . Фамилията ми е там , но е голяма да знаеш ! Няма да се учудя че ми е далечен роднина . Просто ще е супер да видиш че НИЩО НЕ СЕ ЗАБРАВЯ !

Да е жив и здрав писателя , ако ми е роднина още повече че се сеща как сме тичали да търсиме иглика по ливадите !

ПП- Забравил си или той е забравил да запише МЕЧАТА ДУПКА и нейната история около ЧЕРЕЦЕЛ ! Ако не се е сетил ще го подсетя някой ден ако съм жив !

Редактирано от - nesnaecht на 18/3/2005 г/ 03:52:08

dumb ass foreigner ...Церецел викаш.

отвори некоя карта да постнема Усрана пльоча.още си я пишат така мислим.

dumb ass foreigner ИМАНЕТО

Ледените води на Скакля гневно се бъхтят в из-нъналите се насреща им кълбовити камъни и обливат с разпенени пръски надвисналите от бреговете върбови вейки. Оттатък пътеката, върху няколко разкрача чакълеста земица, една бабичка наважда хилави стръкчета пипер и скришом наблюдава как заничам между порутеннте зидове на воденицата. Накрая любопитството й надделява, изправя се и пита нещо, но шумът на водата поглъща думите и до мене достига само ехото им.

— За имането, за Вълчановото имане те питам! — крещи бабичката. — Него ли дириш?

Всички дупки край Скакля са преровени заради това имане, а цяла една бригада. от иманяри близо година дълба редаците на водопада и на-края — нищо. Уж имаха сигурен знак, че кочията на видинския паша Манул бей, когото Вълчан вой-вода и поп Мартин бастисали в Каличина бара, лежи заровена в Скакля, пълна догоре със злато, но, види се, не улучиха мястото. Не помогнаха до-ри лесковите пръчки, а е знайно, че те най-добре показват къде има скрито имане.

Други пък носеха писмо, намерено в една де-лиорманска пещера. Там Вълчан войвода и поп Мартин се крили кога бягали къде Влашко, под-гонени от турски потери, и оставили книга, за да се знае кое как е било. Тези иманяри бяха все хора образовани и с добри пенсии, та не ги мамеше толкова богатството, колкото романтичният сумрак на миналото, откъдето идеха имената на двамата хайдути и легендите за техните подвизи. Те палеха вечер голям огън на равното при воденицата, пу-шеха цигари с филтър и захласнато слушаха разказа на оня, който носеше намерената в дели-орманската пещера книга:

Тежка неправда била сторена на лакатнишкия поп Мартин. Веднъж, на път за София, в къщата му се отбил видинският паша Манул бей и хвър-ЛИЛ око на хубавата попадия. Попът го нагостил богато и, без нищо да подозира, приел поканата да му гостува във Видии заедно с попадията. Там кадъните на пашата подмамили попадията в харем-лъка, турили опиум в кафето й, отрязали й косата и я къносали. Слугите пък вързали попа, жестоко го били и после го изхвърлили навън. Опозорен и бит, той се крил в ракитака край Дунава, докато мръкне, и тогава поел назад, но не се върнал у дома си, а тръгнал да дири Вълчан войвода.

Според писаното в книгата срещата им станала при воденицата в Скакля. Попът се явил бос, го-логлав, с окъсано расо и рошава брада. Бил жълт като мъртвец и не могъл дума да каже. Но като видял облегнатата на ореха пушка, хвърлил се към нея, прегърнал я и взел да я целува. От очите МУ потекли сълзи, езикът му се отключил.

— Досега — продумал — целувах Христовия кръст, отсега натам мой бог ще бъде тая пушка. и с нея ще служа литургия на изедниците!

Вълчан имал свой човек във Видин, главен за сеизин при пашата. В четата пък имал хайдутпн зограф и изкусен подправяч на тапии. С него уй-дурдисали ферман, че Манул бей се назначава на висока служба в Цариград и по предрешен като султански хаберджия четник го проводили за Ви-дин. Не минало месец и сеизинът пратил вест, че пашата се хванал на въдицата, продал всичко, що имал, събрал много злато и тръгнал за Цариград.

Причакали Манул бей в Каличина бара — мяс-то потайно и сгодно за засада. По тесния и камен-лив път от Згуриград се задала кочия, карана от сеизина. До нея яздел на охранен жребец пашата и в силяха му лъскали дръжките на пищовите Вълчан дал заповед да го хванат жив. Едно въже изсвистяло над главата му и пашата се смъкнал от седлото. Сеизинът разбрал каква е работата, насмел конете и кочията се изтърсила в падината под пътя. Десетината конници, които придружа-вали пашата откачили пушките, но дорде се око-питят и фесовете им полетели в шубраките. . .

Така пишело в книгата, а накрая било добаве-но: „Да се знай кога при нас дойде поп Мартин и кога бастисахме кочията на Манул бей. Пашата докарахме в Скакля, вързахме го за коша на во-дейицата с нозе нагоре и глава връз камъка, а после пущихме водата, та да му разправи за сите зулуми, дето е сторил па людете. Да се знай и това, че кочията с парите зазидахме в пещта, на сто аршина по изгрев слънце от врелото и който рече да я дири, требе да влезе през там, откъдето ние излезнахме. .."

В друга книга, намерена в Осеновлашкия ма-настир, се казвало, че Вълчан войвода и поп Мар-тин опекли на шиш Манул бей в една пещера във Врачанския балкан и затова й думат Печеняш-ката пещера. В Скакля докарали само кочията, но не я зазидали в пещта, на сто аршина по изгрев слънце от врелото, а я спуснали с възправено на-горе дишло в една яма и на дишлото окачили на-низа на попадията. Ямата пък засипали с червена земя, каквато не се среща по тсзи места, та да имат нишан. ..

Бабичката продължава да се надвиква с буча-щата във въртопите вода — обяснява ми нещо, но не се разбира какво точно. По едно време остави

мотиката и с тънките си като кокили нозе заситни насам.

Требе да знаеш — рече ми, като завързваше крайщата на забрадката си, — че имане се денем Не дири, а нощем, щото денем се разсипва, а но-щем свети, ама не секогаш и не пред секи!. . .

И тя шепнешком ми заразказва как навремета яI довели млада булка, на петнадееет години само. Тогава братанец на нейния свекър докарал на воде-ница два товара жито, че да помогне да стъкмят сватбата. Хубаво, ама мливарите калабалък, а воденицата само с един камък, та трябвало да остане тук да преспи. Вързал конете за ореха, а тОЙ легнал до тях, но щом заспал и усетил, че не-ЩО го дърпа. Събудил се и кога гледа, от грамада-та зад вървището излизат пламъци, а добичетата пръхтят и рият с копита.

Уплашил се братанецът, отърчал при мливарите във воденицата и извикал: „Гори!" Но веднага ези-кът му се вързал и повече нищо не могъл да ка-же — нито какво гори, нито къде. Излезли млива-рнте навън, но не виждат никакъв огън. Само до-бичетата все така пръхтят и рият с копита. Тогава се досетили, че братанецът е видял да гори Въл-чановото имане и затова му се е вързал езикът, щото оня, комуто се яви имане, не трябва никому да обажда. Обади ли, езикът му се връзва, а има-нето се разсипва.

— Та да знаеш — шепнеше все така тайнстве-по бабичката, като си отиваше, — че имане се явя-на нощем, ама не секогаш и не пред секи!...

Искрящият на слънцето водопад се дипли през праговете, а две хлапета седят върху камъка над врелото и къпят в него босите си нозе. Скални ляс-

товици прелитат ниско над вировете и отнасят в човките си малки водни капчици. А имането? Има ли го, или е само приказка?

Сиво гущерче изпълзява от порутените зидове на воденицата, мига насреща ми и като че ли каз-ва: „Има го, ама не се явява секогаш и не пред секи.. •"

ДАСКАЛ ПАНОВАТА ЗАВЕРА

Бабан Донко имал къща във Враца и изба, където есени правел вино и печал ракия, а после въртял с тях търговия из нашенско. Веднъж се връщал от-там с два конски товара с по две бурета от ония, дето им викат панагоии — малко сплеснати и про-дълговати, та да лежат по-добре върху самара. Като стигнал хана в Згуриград, сторило му се не-обичайно тихо. Друг път дворът бил пълен с ки-раджии и добитък, а сега само кокошките ровели в торището и друго нищо не се виждало. Бутнал портата, но тя залостена и тъкмо се канел да под-кара конете, откъм яхъра дотичал ханджията.

— Прощавай — рекъл, — че не те видях с вре-

ме, та да излеза да те срещна! Тия дни имам къщ-

на работа, затова не пущам мющерии, но ти се-

когаш си добре дошел!

Разсамарили конете в яхъра и тогава ханджия-та прошепнал:

— Башка къщната работа имам и гост. Рекъл

ми е да те вардя кога се върнеш от Враца, та да

те види. Заръка некаква иска да изпроводи по тебе!

В собата, дето влезли, седял разсъблечен по риза русоляв мъж, а на паралията пред него били

разхвърляни книжа, изпод които се подавали дръжките на два пищова. Лицето му не се вижда-ло добре, защото бил гърбом към прозорчето, но Бабан Донко съгледал яките плещи и дебелите като конопец жили на ръцете му. „Тоя ако ме до-граби — помислил си, — кокал здрав нема да ос-тане по мене, нищо, че ми думат Бабан Донко!"

Русолявия се прокашлял, подал му стол да седне, а на ханджията махнал с глава да си гледа работата.

— Знаеш ли четмо — попитал — и можеш ли

да траеш, ако ти се случи зла среща и те изтима-

рят повечко?

— Зе четмо — рекъл Бабан Донко — не ме би-

ва, ама на тимарене и траене издържам!

И разказал, че кога бил малечък, баща му имал голям мерак да го изучи на четмо и писмо. Хубаво, ама той се заинатил, та не ще и тогава старият така го тимарил, че още лазят тръпки по кожата му. Накрая взел, та го вързал с въже за самара на коня и го закарал в Осеновлашкия манастир. Но дорде уговарял с игумена каква плата да брои за ученето, Бабан Донко се измъкнал от магер-ницата и дим да го няма.

Русолявия се посмял на веселия разказ, а пос-ле му дал залепена с восък книга и заръчал да я носи на даскал Пано и да знае, че спипат ли я у него турците, може да види и по-голямо тимарене от това, което е видял като малечък от баща си.

Бабан Донко тръгнал от Згуриград привечер, а призори навлязъл в Бранището и тогава си от-дъхнал. „Тука е наше царство — рекъл си — и в тая кория от мене по-голем цар нема!" Дори взел да си свирука, но тъкмо стъпил на щетината, в сумрака срещу него изцвилил кон и две чалми препречили пътя му.

— Дур бе, керата! Откъде и накъде по никое

време?

Бабан Донко най-напред огледал пресрещачите и единият му се видял бая кльощав, ама другият бил пехливанин и за него.

— От Враца — отговорил и се поизпъчил, за да

се разбере, че му е врачувано от страх. — Ракия

карам за продан!

Пехливанинът взел да обикаля конете и да почуква панагоните с пищова си. После избил че-па на един от тях и като го навалил, от дупката се посипал барут.

Бабан Донко се сащисал, като видял барута, но изведнъж се сетил, че тая работа ще да е на Русолявия и ханджията от Згуриград и без да ще, турил ръка на пазухата си, където бил скътал писмото за даскала. Двамата се свили връз него и дорде усети, книгата минала в ръцете им. Пех-ливанинът разчупил восъка и взел да занича, но, види се, не разбирал нищо от това, дето било пи-сано в нея. Наврял я в очите му и ревнал:

—■ Чети!

—Аман! — вдигнал ръце Бабан Донко и по-нечил да каже, че като малечък е тимарен зарадитова четмо, но ония взели да го налагат с кам-шиците, та не сварил да изохка дори. Само сеснишил доземи и като пнпнал пехливашгаа за но-гата, гътнал го досред щетината. После рипнал, смъкнал юздата на коня и като се извъртял с неявръз кльощавия, брадата му се отлепила. Гледа

Бабан Донко и какво да види — насреща му мигана пресекулки сам даскал Пано. Обърнал се къде щетината, където гътнал пехливанина, а оттам се надигал Русолявия и като опипал натъртената си нога, рекъл:

— Право думаше, даскале, че на тоя клетва не му требе!

И чак сега се разбрала цялата работа.

Преди време даскал Пано бил във Влашко да дири лек за болестта си. Пиела го живеница и ка-то не помогнали тукашните церове, вдигиал се, та чак в Букурещ. Там срещнал Русолявия и тогава двамата се наговорили да стъкмят завера в нашен-ско и тая завера да прави фишеци и куршуми, щото по това време цялата българска земя се гот-вела за бунт. Ама трябвало сигурен човек да носи барута и оловото от Згуриград и после да връща готовото джепане. Даскал Пано споменал за Ба-бан Донко и рекъл, че е от сигурен по-сигурен и от него дори клетва не требе да зимат. Русолявия повярзал на думите му, но за още по-сигурно скроил и тая среща, та без малко не останал без нога.

Същия ден в Ямите под Бранището се събрали най-верните мъже от нашенско и стъкмили заве-рата. Те дошли по различни вървища и всеки тръг-нал уж по своя си някаква работа, та никой да не усети къде отива. Поп Смагльо пък излязъл по водосвет и като минал с кон през три махали, тогава свърнал насам и свързал с клетва над еван-гелието и пищова на Русолявия захванатото дело. Той донесъл и пушката, дето сам си измайсторил, а цевта й била разтег и половина дълга и гърмя-ла като топ. По-после Русолявия пратил още осем пушки австрийска направа, щото работата, върше-на в Ямите, била важна и трябвало добре да се пази.

От записките, стигнали до нас, и от онова, що е предавано от уста на уста, се знае, че даскал Па-новата завера направила в Ямите цял арсенал. Бабан Донко през неделя тръгвал за Враца с по два конски товара, а в Згуриград оставял конете в яхъра на хана и дорде се види с тоя-оня, някой свалял от самарите едните панагони и турял други. На връщане пак така, но кой вършел всичко това, откъде идел барутът и оловото и къде отивало дже-пането, не се разбрало.

Русолявия се явил повторно чак като заесени-ло. Умували нещо насаме с даскал Пано и вечерта тръгнали къде Згуриград. Ден подир тях тръгнал и Бабан Донко с двата конски товара. Малко пре-ди да стигне хана, ненадейно го пресрещнали два-ма чалмалии, досущ като предишните — единият кльощав, другият пехливанин.

—А-а-а, тоя път нема да я бъде! — засмялсе Бабан Донко и им смигнал най-приятелски.

—Бе ти какви ги бръщолевиш? — озъбил сепехливанинът. — Казвай къде си пошел?

—Ти знаеш по-добре от мене! — продължавалда се смее Бабан Донко и да смига все така прия-телски. — Рекох вече, че тоя път нема да я бъде...

Двамината се спогледали, па го пуснали да си върви, но щом надникнал от драките, съгледал, че пред хана гъмжи от турчоляр, а на стрешника виси обесен човек -~ ханджията. На дъбицата ви-сял още един и Бабан Донко познал даскал Пано. Огледал се за Русолявия, но не го видял никъде и побързал да свие по друго вървище, дорде не са се върнали ония двамата. Те си били баш турци*но, види се, го взели да улав, като захванал да приказва на терсене. А турцнте се боят от улави-те и не ги катрят, затова го оставили да си вър-ви из пътя.

Когато Бабан Донко се върнал в Ямите, там вече знаели за случилото се. Русолявия пратил хабер да заровят всичко и пай-вече пушките и да чакат дорде не дойде, та да им каже какво да правят. Но повече не се вестил и така не се раз-брало кой е, защото с него по-отблизо се знаел само даскал Пано.

В записките на един от внуците на даскала се казва: „. . .В Ямите под Бранището била стъкмена заверата, а за войвода турили дедо ми даскал Пано, затова й думат даскал Пановата завера. Там на два пъти е дохождал Васил Левски, за да на-глежда как вървят работите. .,"

Изхождайки от тези записки, някои смятат, че Русолявия ще да е бил сам Апостола, но не се знае със сигурност истина ли е, или не е. Знае се това, че след като турците обесили даскал Пано на дъбицата в Згуриград и Русолявия не се вес-тил повече, заверата се разтурила, а пушките би-ли увити в напоено с восък кълчищно платно и заровени на скришно място. Само поп Смагльо не дал пушката си и рекъл, че няма да даде да я заровят дори в гроба му, защото свободата може да дойде и без него, но без пушка — никогаж!

*****И ТУК Е ЛЕВСКИ БИЛ

Преди години в Бучино дервент имаше чешма с обра-зa на Апостола и надпис: "И тук е Левски бил, и тук е вода пил". В Осеновлашкия манастир пък имаше стара църковна книга с преписка в нея: "Кога игумен на манастира беше ие-ромонах Христофор из Калофер, при него дохождаше на ви-дения и беседи дякон Игнатий Левски". Казвам "имаше", за-щото отдавна вече няма помен дори и от чешмата, и от кни-гата. Но и без тях времето не е успяло да заличи спомените за нито една стьпка на Апостола, направена по каменливите вървища на Клисурата, за нито една негова дума, споделена с людете на тукашната планина и останала да се помни и пов-таря навеки.

Отец Христофор се знаел с Левски от Сопотския ма-настир, кьдето двамата служели като дякони. И макар че дя-кон Христофор не хвърлил расото и не отрязал косите си, както сторил дякон Игаатий, останал верен на вричането, че първом ще служи роду болгарский за избавлението му от ага-рянското иго, па после господу вишни, поради което му се на-лагало често да мени манастирските обители. И не само на вричането останал верен, но и на другарството си с дякон Иг-натий, та където и да идел, там винаги имало за него сигур-но място да се подслони и преспи, без да се стряска и да по-сяга към пищова си за щяло и нещяло.

В осеновлашкия манастир "Седем престола" Христо-фор пристигнал от Троян, подгонен от заптйите на Исмаил ага. И тук заел длъжността на току-що поминалия се игумен, тьй като вече бил ръкоположен в свещенически сан и имал звание "иеромонах". И понеже бил къде по-грамотен не само ОТ монасите в Осеновлашкия манастир, а и от монасите в другите манастири в Клисурата, отворил училище за пови-шаване на грамотността им. А един от тях е отбелязал това с приписка в стара църковна книга: "Да се знай кога доходи Василий от Искречки манастир и поседе малко време на уче-ние при игумена Христофора". Но първата работа на новия игумен била да обади на дякон Игнатий къде и как може да го намери, ако му потрябва сигурно място за подслон и но-щувка. И ако му потрябват в тая планина сигурни люде, меж-ду които да хвърля семето на бунта. А както е известно, Апос-тола винаги се е нуждаел, както от сигурно за подслон и но-щувка място, така и от сигурни люде, затова не пропуснал случ ая да надникне и в едно неизвестно дотогава за него мяс-то, каквато била Искърската клисура.

Кога точно и колко пъти Левски е дохождал на "виде-ние и беседи" при игумена Христофор в осеновлашкия ма-настир "Седем престола" не се знае с точност. Но още при първото си дохождане разбрал, че в този край има още един човек, с когото се познавал от по-рано. И то не пришълец, a тукашен - даскал Панчо от Ливагьето. Неговото истинско име било Панайот, но като дете още го прекръстили за по-лесно на Панчо и така си останал. Най-напред бил ратай в манастира "Света Петка" край Ливагьето, където се изучил на четмо и писмо. И понеже се оказал схватлив и прилежен, игуменът Герасим го изпроводил в Ески Заара да се изучи за даскал и свещеник. И там се срещнал с Апостола, който до-хождал веднъж в школото, за да се види и опознае по-отбли-зо с бъдещите даскали. И да им каже, че те са надеждата на поробена България и затова точно те трябва да бъдат буди-телите, които да вдигнат нейния народ на бунт за свобода.

Като се разговарял с Апостола, отец Христофор спо-менал имената на някои от людете в Клисурата, с които се имал по-отблизо. Споменал и името на Панчо, който по то-па време даскалувал при отец Герасим в манастира "Света Петка" и редом с него сеел бунтовното слово между тукаш-ната рая. Апостола много се зарадвал от това, което чул и първото му пътуване навътре в Клисурата било по посока на Ливагьето. А там, предизвестени от отец Христофор за ид-ването му, в манастира се събрали най-верните на игумена и на даскала люде да го посрещнат. И още същата нощ стък-мили таен революционен комитет под председателството на отец Герасим. И се заклели пред църковното евангелие, пи-щова и камата на Апостола, че ще служат на делото народ-но по-вярно и от служенето си на делото господно.

Апостола се представил в манастира "Света Петка" предрешен като джамбазин, тръгнал да купува добитък из планината за по-евтино. Това донякъде постьписало съзак-лятниците от Ливагьето, които очаквали да го видят издока-ран като френския император Наполеон, когото били вижда-ли на щампата, донесена от един от сьзаклятниците от Беч-кия панаир. Трудно им било да повярват, че може да изглеж-да по-долу от него и го попитали все така предрешен ли кръс-тосва по земята българска.

За да разберат съзаклятниците от Ливагьето защо трябва да кръстосва из земята българска ту като такъв, ту ка-то онакьв, Левски им разказал за случилото му се, след като тръгнал насам от Осеновлашкия манастир. На високото, преди да навали към Клисурата, срещнал тайфа турци. Те веднага познали, че не е тукашен и го попитали:

- Ти къде си пошел?

- Пошел съм да купувам волове!

- А защо чак тъдява?

- Защото търся по-евтини!

И Левски най-подробно разказал къде как вървят во-ловете, че навсякъде цената им взела да се покачва, а той не бил дип добре с парите и затова решил да надникне към Кли- сурата. Турците се оказали познавачи на джамбазлъка, знае-ли добре цената на добитъка и потвърдили, че там и там во-ловете наистина вървят точно така, както той казал. И нак-рая го упътили към Ливагьето, където можел да намери по-евтини волове, без през ум някому да мине, че е разговарял лично с оия страшен бунтовник, когото дирели под дърво и камък. А така ли щеше да бъде, ака беше тръгнал през пла-нината, издокаран като Наполеон?

И ред други свои преживелици и премеждия разказал на сьзаклятниците от Ливагьето Апостола и то къде по-опас-ни и по-страшни от случилото му се в тукашната планина. Все още не знаел, че каймакаминът от Орхание е подушил накъ-де са го отнесли опинците му и че по дирите им идат заптии. И на заранта, когато вече бил закусил, а Панчо му обяснявал през къде точно ще минат, за да стигнат до Зимевица, трима от тях затропали на манасгирската порта. Отец Герасим из-лязъл да види кои тропат така припряно и какво дирят и су-ма ти време им обяснявал, че никой не се е отбивал в манас-тира. Само един джамбазин минал оттук предния ден да ди-ри евтини волове, ама не намерил и хванал през Мала пла-нина към Софийското поле. Само че заптиите не вярват и на-пират да влязат в манастира, та лично да се уверят! Но точ-но тогава през портата се сурнали манастирските свине, зап-тиите се дръпнали настрана и извърнали главите си да не гле-дат гнусотията им. Отец Герасим понечил да сгьлчи свина-ря, дето е подкарал свинете по никакво време, но изведнъж

прехапал езика си. Подир стадото размахвал тояга и хокал непослушните свине сам Апостола, издокаран с парцаливи-те дрехи на манастирския свинар. Съвзел се чак като видял, че свинете хващат на паша нагоре към Грохотен. И тогава по-канил заптиите да заповядат в манастира, щом искат лично да се уверят, че там никой не се е отбивал.

Като си отишли заптиите, Апостола върнал на манас-тирския свинар дрехите, предал му свинете, без да е загубил нито една от тях, и двамата с Панчо отпътували за Зимеви-ца. Там, специално за идването на Левски, поп Веселин ор-ганизирал вечерна служба, на която събрал най-личните мъ-же от Зимевица, Заноге и Заселе. Били повече от петдесет чо-века, та в църквата не останало място за няколкото случайно разбрали за вечернята жени. И попът ги отпратил на разго-ворка при попадията Велика, като им обещал, че следваща-та вечерня ще бъде само женска и тогава няма да припущи в църквата нито един мъж.

На мъжката вечерня в зимевишката църква Апостола взел участие в службата, като пригласял и отпявал на поп Ве-селин. А накрая държал проповед, в която пък поп Веселин пригласял нему, за да могат мъжете от планината по-добре да схванат приказката му, щото не била като тая, дето си при-казвали с жените, децата и стоката. Мъжете я схванали и я приели като да била изречена не от човек, подобен на тях, a от пророк. Но понеже не идело всички всичко да знаят, изб-рали шестима, които заранта да се сьберат при поп Веселин, та на тях Апосгола да каже по-подробно какво точно трябва да вършат и как да го вършат. Само че заранта в Зимевица довтасали берковски заптии и кондисали в попската къща. Като видял хляба, който попадията току-що била извадила от

фурната и гозбата, дето къкрела на огнището, чаушът им по-питал:

- За кои са тоя хляб и тая гозба? Чини ми се че са множ-

ко!

- Измекяре имаме, аго, па и майсторе ни дойдоа! - от-

говорила попадията. - Требе повече да ги раниме, та и пове-

че работа да свършат!

В същото време Апостола, Панчо и шестимата деле-гати от Зимевица, Заноге и Заселе презиждали изтърбушения на няколко места дувар под къщата на поп Веселин и докато подпъвали тежките камъни, уговаряли какво трябва да вър-шат и как да го вършат, като задуха виелицата. Попът пък черпел с ракия заптиите и се оплаквал на чауша им, че майс-торите му взели скъпо за презиждането на дувара и че друг път няма да се хваща с тях.

- Че и махнаджии на това отгоре! - рекъл. - Попадията

се чуди как да им угажда с яденето!

От своя страна чаушът на заптиите също се оплакал. В Берковица получили депеша от Орхание, че баш комитата, дето буни султанската рая, е минал към Клисурата. Ама не се знае накьде точно е хванал и затова те трябвало да прета-рашуват местата по пътищата къде Берковица. Само че до-тук нищо не намерили и сега ще бият път чак да Ливагьето, за да се видят със заптиите от Орхание и да решат какво да правят по-нататък. По тая причина не дочакали гозбата и по-падията им изпържила яйца в масло, та да хапнат на бърза ръка и да вървят да си гледат работата. Попът ги изпроводил близо до Заселе, за да не объркат пътя и да е сигурен, че ня-ма да се върнат и да се поинтересуват кои са майсторите, де-то са му взели толкова скъпо за презиждането на дувара.

По-нататьк пътят на Апостола минал през Искрец и Бучино дервент. Само че когато двамата с Панчо наближи-ии Искрец, там преди тях били стигнали орхаиийските и бер-ковските заптии и заедно с искрецките тарашупали по кьщи-те. Но се случило неделя, в селото надошъл сума ти свят от колибите, на мегдана свири музика, вие се хоро. И заптиите не знаят къде по-напред да дирят, а някои дори не знаят кого точно дирят. Накрая хванали Славко Тодоров и Величко Петров, тьй като на искрецкия мюдюрин трудно му се вяр-вало, че ако баш комитата рече да дойде в Искрец, ще отиде при някои други. И двамата били луди глави, не бръснели много-много султанската власт и подучвали раята да не ра-боти ангария на селския бей. Досущ като бащите си, които през Кримската война запалили бейската кула и освободили затворените в нея нашенци, преди турците да ги откарат да копаят окопи за спиране на насгьпващите към България рус-ки войски.

А Славко и Величко наистина получили вест от отец Герасим и отделно от поп Веселин да чакат на този ден Апос-тола и Панчо на Зимевишкото вървище под Планиница и да ги въведат тайно в селото. На Панчо било запретено от мю-дюрина да идва в Искрец и най-вече да се хваща на хорото, затова той също трябвало да се крие, редом с Апостола. Но като не сварили на уреченото място никой, Панчо веднага се досетил, че заптиите са прибрали Славко и Величко, казал на Апостола да се спотайва в шубраките, а той слязъл в селото. Отишъл при музикантите, дал им два гроша да му свирят и повел хорото пред очите на самия мюдюрин. И не го повел кротко, a c размахана в ръка капа и подвиквания, та да се ви-ди и чуе, колкото се може по- надалече. Мюдюринът побес-нял и заповядал на заптиите да го хванат и да му го доведат

В конака. Тогава Панчо побягнал в калабалъка, заптиите го подгонили, настанала бъркотия. Като видели това, орханийс-ките и берковските заптии се юрнали и те и конакът останал без всякакъв надзор. Запряните там Славко и Величко се из-мъкнали тихомълком и хванали към Планиница, където в шубраките край зимевишкото вървище се спотайвал Апос-тола. И го въвели в селото сьвсем рахат, защото Панчо по-бягнал през реката към кориите на Мала планина, а подир него - всички насъбрани в Искрец заптии, заедно с счаушите им и мюдюрина.

И не само в Искрец влязъл рахат Апостола, а и в Бу-чино дервент. Някой подшушнал на чауша на орханийските заптии, че този, дето побягнал към кориите на Мала плани-на не е даскал Панчо от Ливагьето, а баш комитата. И зап-тиите гонили Панчо чак до бащиния му дом в Лагатор. Там разбрали кого са гонили, псували яко чауша и без малко не го били, ама кел файда, като през това време Апостола си свър-шил работата, за която бил дошъл в Искрец. Свършил си ра-ботата и в Бучино дервент, играл хоро на мегдана и кръстил едно дете, което нареюта на неговото име - Васил.

От Лагатор орханийските заптии слезли в Ливагьето, та да преспят там и да умуват какво да казват на каймаками-на, като се върнат в Орхание. А берковските най-напред се запътилц за нощувка към Искрец, на по пътя чаушът им се скарал с мюдюрина, отказал най-категорично нощувката и повел командата си към Бучино дервент. Бил сигурен, че в тамошните ханове ще намери не само по-сгодно място за но-щувка, но ще намери и пиене, нещо което не му се вярвало да намерн в пълния с дървеници искрецки конак. Пък и на-там му бил пътят, щото смятал да се върне в Берковица през Петрохан.

Щом стигаали в Бучино дервент, берковските заптии, настръхнали и кисели от гонитбата в Мала нланина и кавга-та с искрецкия мюдюрин, нахълтали в хана на хаджи Ценко Митов.

- Шавай по-пишкин - озъбил се чаупп.т срсщу хаиджи-

ята - и дорде кихнем, пред секи да има по к» ракия и по па

ница гозба! И оправяй одаята на горНия кат за нощувка!

А в одаята на горния кат - Апостола и неколцина бу-чинци. Тъкмят план колко пушки, колко иищони и джепане ще трябват на селото за буита срсщу ТИранията, какво ще струват и откьде ще се намерят. Но хаджи Ценко дори не трепнал, сторил темане пред чауша и рекъл:

- Буйрнос, ефенди, буйрнос! Разполагайте се и бъдете

рахат и за ракията, и за гозбата, и за нощувката!

Вдигнал мющериите от масите и ги юрнал да пома-гат. А на сина си Доце прошушнал да вземе триона от гот-варницата и да го носи горе в одаята, та хората, дето са там, да прережат с него пръчките на прозореца и да бягат. Слуга-та пък пратил в избата отдолу да набива обръчите на една разсъхнала се каца. Ама да удря колкото се може по-силно, та да не се чува какво става в одаята. И когато заптиите по-сягали за втори път кьм пълните юзове и отпреде им диме-ли напълнените също за втори път с топла гозба паници, Апостола и неколцината бучинци, дето били с него в одаята, спрели при шопката в Белач. Там ги настанил Доце с осед-лания и добре назобен кон на баща си, та с него Апостола да гони Берковица, където трябвало да оправя някакви нераз-бории в тамошния комитет.

Като предавал коня на Апостола, Доце извадил от ди-сагите пълна с вино бъклица и рекъл:

- Бай Василе, това вино е от божигробска лоза и тате

заръча да го изпиеме с тебе на изпроводяк, та да е спорно де-

лото, дето захванахме.

Левски поел с две ръце бъклицата, но вместо да каже "Наздраве!" и да я надигне, както очаквали бучинци, взел че я обърнал и гьстото като Христова кръв божигробско вино, чувано десет и отгоре години в заключения с три катанци чемширен съндък на хаджи Ценко, шурнало в тъмното като отприщена човешка мъка. Бучинци мълчат и преглъщат, a Левски отишъл при шопката, изплакнал няколко пъти бък-лицата, налял я с вода, напил се хубаво и рекъл:

- Виното и ракията са лоши съветници и щом искате

делото, дето захванахме, да е спорно, не го туряйти в устата

си! Дори и божигробски да са, те пак помрачават разума и ти-

кат човека в ортаклък с дявола. Затова народните хора не

трябва да посягат към друго пиене, освен към водата, та ра-

зумът им сякогаш да е бистьр и да знаят кога какво вършат.

После Левски турил бъклицата в дисагите, наместил добре пищовите и камите, набучени в пояса му, възседнал ко-ня и поел към Берковица без съпровождач. А бучинци още дълго стояли до шопката в Белач, подсмърчали по зяносано-то божигробско вино на хаджи Ценко и се опитвали да прру-меят как ще я карат занапред само на вода. А трябвало да я карат, щото никому и през ум дори не минавало, че заради глътка вино или ракия може да изпорти дадената клетва и да се орезили пред историята...

За тази случка много се говорило не само тогава, но и после, когато прсз Бучино дервент захванали да вдигат пу-шилка автомобили и в хановете му светнала елекгрика. То-гава там за училищен директор дошъл Васил Иванов, родом от Враца и даскалувал преди това в Кнежа. Щом чул за ми-

наването на Левски през Бучино дервент, той решил на из-вора, където Апостола разлял бъклицата с божигробското вино на хаджи Ценко и пил вода, да издигне чешма-памет-ник, та споменът за него да пребъденавеки. Изпросил няколко торби цимент от пътното инженерство, мобилизирал учениците и дорде хората наоколо разберат какво точно се вьрши в Белач, чешмата станала. А постаненият на нея образ на Апостола бил изработен даром не oт кой да е, а от видния български скулптор Иван Фунев - приятел и бивш колега в даскалуването на бучинския директор.

Като се захванах да изучавам историята на нашия край, една от първите ми задачи беше да ида при чешмата в Белач, която бях виждал през детството си, когато дядо ми ме воде-ше на Видовденския събор в Годеч и дори бях пил вода от нея. Но, както казах в началото на разказа, от нея вече няма-ше и помен. Само един бучинец пасеше десетина проскуба-ни шилета в шанеца край пътя и дялкаше с крива костура то-ягата си. Попитах го какво е станало с чешмата, та я няма.

- He знам! - рече гузно. - Знам само, че и тук е Левски бил, и тук е вода пил!...

ПУШКАТА НА ПОП СМАГЛЬО

Преди да се обадят първи петли, поп Смагльо чу, че някой хлопа на вратнята. Беше буден, но не можеше да стане веднага, защото го спъваха ко-жите, увити около краката му. Пък и ставнте го щракаха така яко, че докато се натъкми, мина бая време. А оня отвън продължаваше да хлопа и като че ли се опитваше да изстави силом вра-тата. Попът запали виделарката и с мъка се за-тътрузи с нея през одаята. Издърпа сюрмето и ви-дя на месечината Богдан, козаря на Оосеновлаш-кия манастир, разчорлен, с изподрано от драките сетре.

—Пушката! — рече на пресекулки. — Дойде йвремето да я опитаме на турско месо!

Без да ще, поп Смагльо се върна пет години назад, когато същият този Богдан пак така похло-па на вратнята му преди първи петли. Носеше ха-бер на Дели Хасан, кондисал с гавазите си в ма-настира, че тръгват на лов нагоре из планината и се тъкмят да му гостуват.

—Да завардиме промката и да ги пречукамес камъни! — викаше му тогава Богдан. — Местотое сгодно и нема откъде другаде да минат.

Поп Смагльо не даде и да се издума за такава работа. Наскоро се беше разговарял с Дели Хасан на орханийския път и ие му се видя чак толкова страшен, та да слага грях па душата си с кръв-та му.

—Посрещнеш ли човека човешки — думаше, -

отнесеш ли се с него, както господ е отреднл, ръ-

ката му нема да се протегне за пакост.

—Тоя не е човек, а звяр! — настояваше Богдан

и държеше на своето — да го очистят. Но попътне кандисваше.

—И звярът разбира от човещина — не го ликатриш, не те закача!

Богдан плю презрително, изпсува наум поп Смагльовото зверолюбие и съжали, дето е бъхтил толкоз път посред нощ на вятъра. А поп Смагльо вдигна на крака цялата си къща, за да се отсра-ми пред Дели Хасан както подобава. Дори не чу молбите на попадията да пратят поне щерка си Цвета някъде за ден-два.

— Посрещнеш ли човека човешки — повтаря-ше си неговото, — сведеш ли глава пред по-силния, както е отредил господ, злото всякога ще те от-минава!

Малко преди пладне през корията се зачу гъл-чава, джафнаха хрътки, запръхтяха коне. Поп Смагльо се завтече навън от двора, та да срещне гостите, колкото се може по-отдалече. Поклони се доземи на Дели Хасан, благослови го за здраве и дълъг живот, хвана юздата на коня му и го поведе към къщата си. А наоколо дъхтеше на пролет, великденчета жълтееха край плетищата, джанките ръсеха земята с бели цветове,

Най-напред всичко тръгна от хубаво по-хубаво. Дели Хасан и свитата му насядаха кръстато вър-ху миндерите в одаята, попадията принесе соф-рата, Цвета взе да налива ракия от бърдучето. Попът разседла конете, подсуши ги, тури им зоб, навърза хрътките и чак тогава приседна край соф-рата. Беше му драго да гледа как гостите лакомо нагъват печените пилета и витата баница, да слуша моабетите им. Дори му се прииска да се .мерне отнякъде Богдан, за да види, че не е пуснал в къ-щата си зверове, а хора, че с добрина и покорство можеш да омилостивиш и най-върлия душманин.

Когато свършиха с яденето и взеха да сърбат кафето, Дели Хасан ненадейно се пресегна към Цвета, която вдигаше празните съдове от софрата, и я прихвана през кръста. Поп Смагльо понечи да скочи от мястото си, но един от гавазите го натисна.

— Мирувай! — ухили му се. — Челебията стру-ва хатър на момата, а ти се гневиш!

Огледа се за попадията и тогава видя, че два-мина от гавазите ги няма. От собата, дето бяха нощвите, се чу писък. Цвета и тя писна, но Дели Хасан я притегли на миндера и взе да бърка в паз-вите й, без да се съпикасва с олелията.

Пап Смагльо ритна софрата, но гавазинът го хвана за брадата и заедно с още един го повляко-ха навън. Намъкнаха го в яхъра при конете и му рекоха да си сваля потурите. Бяха манафи и се тъкмяха да мърсуват с него. Опита се да вика, но гласът му само гьгнеше и не излизаше навън от устата. После пред очите му заиграха червени кам-шици, захванаха да го шибат, където сварят, до-като пламна целият и престана да усеща каквото и да било.

Само че тоя мискинлък се видя малко на гава-зите, та нахлузнха на шията му юлар, подкараха го навън по вървището и взеха да го яздят като добиче. А на някое по-затулено място спираха, викаха му да си сваля потурите и след това отно-во го яхваха. Накрая се строполи в една ровина и повече нищо не помнеше.

Намериха го козари от Горноселските колиби и неделя време го налагаха с лапад и сурови ^кожи, дорде дойде на себе си. Най-после отвори очи, но не видя попадията и Цвета. Те, сиротините, не смогнали да изтъряят насилието и се поминали. Погребаха ги неопети и неоплакани от свои, че бяха пришълци по тия места и си нямаха никого.

А тукашните хора са сурови като планината и не умеят да плачат. Тешат се повечето с псувни и клетви, отколкото със сълзи.

Мина месец, докато поп Смагльо се вдигне от постелята и стъпи на нозете си. После се запиля нанякъде и се върна с дълга пушка, измайсторе-на от самия него. Само цевта й от кондака напред беше разтег и половина, а дулото й смразяваше-човек. Носеше и кожени дисаги, пълни с барут, колчан с такъми за приготовление на джепане„ мукавени фишеци и ред други неща, потребни при боравенето с това страшно оръжие.

Оттогава насетне поп Смагльо не се делеше нито за час с пушката. С нея ходеше. по водосвет, по кръщавки, по венчавки и погребения, лягаше и ставаше, без да я изпуска от ръцете си. Но нито Дели Хасан, нито пък някой друг турчин се мярна повече в планината и освен на глигани, вълци и мечки, на друго не му се случи да я опита. А беше зажаднял да се намърси с поганска кръв, преди да си иде от този грешен свят, преди да се запъти към отвъдното, където неговото богоугодно смире-ние пред по-силния без време отпрати най-близки-те на сърцето му...

Богдан изчака някое време, докато поп Смаг-льо се опомни, и пак повтори:

— Пушката! От Влашко насам са минали ко-мити да бунтуват раята и Дели Хасан е тръгнал да ги дири. Мисли, че се крият при тебе!

И попът беше чул за комитите, но кое си е право, не бяха му се обаждали, въпреки да ги ча-каше като ангели небесни. А това, че Дели Хасан идеше да ги дири точно при него, беше повече от добре дошло.

За да се стигне от манастира до Горноселските

колиби, а оттам — до къщата на поп Смагльо, имаше само един път — промката. От двете й стра-ни се възправяха отвесни канари, накичени отгоре с лески, които затуляха небето над нея като пер-де, В стръмното дъно се провираше вървището и по него можеше да се язди само кон след кон и

то с голям зор.

Поп Смагльо натъкми пушката в чатала на ед-на дъбица срещу устието на промката, а Богдан се възкачи на задния край на канарата, където вървището се вмъкваше в процепа. Там имаше балванн, подкопани отдолу, и им трябваше съвсем малко, за да се сринат в промката и да я затиснат.

Пуснаха Дели Хасан и хората му да влязат рахат в теснината. Бяха десетина души и се чува-ше как конете дерат с копита и се свличат един връз друг, а сайбиите им размахват камшици и псу-ват. Най-напред от устието се показа чалмата на Дели Хасан, после се изви шията на коня му, кой-то се напъваше да прекрачи на равното, но поп Смагльо опъна курока на пушката и гърмежът го блъсна с цялата си страхотия, сякаш идеше от топ.

Конят, заедно с Дели Хасан, се гътна иазад и повлече другите като лавина. Тогава Богдан от-прищи балваните, та се сринаха връз тях и ги на-правиха на пестил. А слънцето току-що захващаше своя огнен път и вестеше за пролетта, която воде-ше след себе си.

Беше същият ден, 20 април 1876 година, в кой-то изгърмя и пушката на Георги Тиханек от Коп-ривщица. Но ехото на поп Смагльовата пушка не стигна до историята, защото не се обади друга след нея, за да го продължи. А сама пушка, кол-кото и силно да гърми, не се чува далече.

РОМЧА

Ромча беше тука. Сърбаше кафето си на миндера, позастарял, поуморен малко, но все със същите пе-пеляви очи, със същата, като оставена от острие на ятаган коса бръчка на челото, само че станала по-дълбока. И зарасналите рани по лицето и шията му изпъкваха по-силно, отколкото преди години, а сигурно беше същото и с тези, дето не се виж-даха. Пашата знаеше, че черкезинът е нашарен от куршуми и сечива, защото от дете още е бил войник на падишаха и в пролятата от него гяурска кръв можеше да се издави цялата Висока порта. Но де да беше само гяурска тая кръв! Пашата бе-ше повече от сигурен, че убийството на петимата заподозрени в измяна офицери от султанската гвардия е негова работа. Само изкусната ръка на Ромча можеше да свърши всичко така, че да не остави никакви улики. И се погнуси, като го по-мисли, но черкезинът му трябваше.

За година време при капиите, където реката навлиза в Клисурата, загинаха трима чауши и три пъти по толкова заптиета, на два пъти горя сгра-дата и накрая сам пашата без малко не остави там главата си. Комитите като че ли извираха от шуб-раките, свършваха си работата и потъваха някъ-де, все едно че ги е глътнал въртоп. И то на мяс-то, където беше курдисан кажи-речи половината от софийския гарнизон. Пашата разпореди да на-вържат колибарите от близката махала и да му ги доведат в ниското до реката, където се бяха разположили заптните и аскерът. Пържиха ги по-ред с напечено желязо, по от никого дума не изле-зе. А беше сигурен, че барем един знае откъде из-вират и къде потъват комитите. Па нали ядат нещо тия хора и това нещо някой им го дава и им подсказва кога и къде е най-сгодно да изврат и да потънат! И тогава посякоха един и един обе-сиха, а на другите казаха, че пръкне ли комита из шубраките, всички ще идат на дръвника и на въ-жето.

Пашата претарашува цялата планина наоколо и от всяка махала по един посече и по един обеси, та останалите да имат обица на ушите си. После прибра аскера в казармите, а при капиите остави само заптийската команда, сигурен, че комитите ще кротуват барем пет години. Но се обадиха само след пет вечери и то чак в София, като направиха опит да го задигнат от конака му, но не сколасаха и задигнаха само пушките на пазвантите. И пак бяха изврели от същото място и там бяха потъ-нали. Тогава се обади в Стамбул да му кажат какво да прави.

— Ще ти пратим Ромча! — отговориха му от Стамбул. — И без това не го бива вече за големи работи.

Мина му през ум, че Ромча не отърва нещо на някои от големците и гледат да го отпратят по-далеко. Знае, види се, повече отколкото трябва, а не са кадър да го очистят, защото Ромча е къде по-ербап от тях и може да ги прати за дружина на петимата офицери от султанската гвардия. Но тук беше добре дошъл и специално за него пашата вдигна при капиите сграда като сарай, та да не му е мъчно за Стамбул. Пък другите благини да си набавя сам, няма да му връзва ръцете.

Ромча пристигна на капиите заедно с още една команда заптиета, дадена му от пашата, готвач, чибукчия и кучкар. Направи преглед на заптиета-та от тукашната команда, каза им да се изперат и да почистят оръжието си и хвана край реката без кон и сам. После сви нагоре през шубраките, изкачи се на високото и седна под сянката на кло-нест дъб, разцепен по средата от гръмотевица. В ниското се виждаха запустели, забравили орало ниви, под канарите в шубраките димяха колиби, чуваше се плач на деца, лай на кучета, а съвсем наблизо някой кастреше шума и припряно подвик-ваше:

—Немой ма, немой се чеплези по венецо!

Ромча разбираше езика на шопите и го говореше. Познаваше нрава, обичаите, песните и това много му помагаше, когато трябваше да пипа ня-къде, където ятаганът и въжето не помагат. „Тия са най-мъчни — помисли за шопите. — Тия са като чво-рести кютюци, дето с нищо не можеш да ги разце-пиш и трябва да ги хвърляш в огъня такива, как-вито са. Пък те, пущините, не горят, а само пу-шат!" Щеше да мисли още за шопите, но го сепна писък, излетял от мястото, където кастреха шу-мата. Чу се предишният припрян глас:

—Я нали ти рекох! Я нали ти рекох да се не

чеплезиш по венецо!

Ромча стана и тръгна нататък през шубраките. До къпинака под скалата се превиваше дрипаво момиче и пищеше, хванало с две ръце глезена на босия си крак, а парцалив като него мъж кълцаше с телника на секирчето си пепелява змия и все така припряно повтаряше:

—Я нали ти рекох! Я нали ти рекох да се не

чеплезиш по венецо!

Ромча видя, че змията не е от най-страшните, наведе се над момичето и отмахна ръцете му от глезена. И раната не беше от най-страшните. От-късна една ремъчка от патрондаша си, пристегна крака над ухапаното, наряза мястото, изсмука кръвта и я изплю, без да се погнуси от налепнала-та по кожата на гяурчето кир. А то спря да пищи още щом съзря черкезина и притихна като хванато за гушата, без да усеща, че го боли.

— Нищо му нема! — рече ка вцепенения от уп-

лаха шоп. — Само не му давай да пие вода!

Шопът се размърда и Ромча съзря в очите му топла влага. Никога не беше срещал такъв поглед и докато слизаше надолу към реката, непрекъсна-то го усещаше зад себе си, като че ли се беше за-качил за гърба му и го обливаше с топлината си.

— Гледай — рече си наглас — колко му трябва

на роба, за да престане да те кълне!

Ромча много добре знаеше какво трябва да прави и какво беше направил. От Стамбул до ту-ка пресметна като с калем целия си живот, но като тури чертата, мястото под нея остана празно и кол-кото да се напъваше, не намери с какво да го за-пълни. С изпровождането му при капиите в Кли-сурата, големдите бяха показали, че повече не им трябва и че могат да се трепят един друг и без него. И нито един селям за това, че беше изклал и избесил толкова свят, за да варди рахътлъка им и че не беше останало петно по снагата му без дупки от кушуми и сечива. Едно селям, а камо ли нещо повече!...

Още два дни черкезинът обикаля без кон и сам кориите и камънаците наоколо, а на третия изпро-води чауша да доведе старейшината на махалата. Яви се същият шоп, бащата на ухапаното от змия-

та момиче. Каза името си — Маринко и го плисна със същата топла влага на очите си.

—Слушай, Маринко! — рече му. — Да кажеш на баш комитата да кротува в дупката и да не се вестява насам без хабер от мене!

Очите на шопа изстинаха, но Ромча се престо-ри, че нищо не е забелязал.

—И да се захванете с имота, че ще изпукате

от глад!

—Останахме без добичета! -- смутолеви шопът. — Пък и семе немаме.

—Още сабахлем всичко живо да излезе на нивите, а за добичета и семе не бери грижа! —настави приказката си Ромча. — И да не забра-

виш да кажеш на баш комитата, какво ти заръчах!

Ако на заранта негово величество султанът над-никнеше някак си над капиите в Клисурата, ня-маше да повярва на това, дето щеше да види. Ко-нете на заптиетата бяха впрегнати в оралата на шопите, а двамата чауши отиваха с каруца към полето за семе. На пладне готвачът и чибукчията напълниха захлупците на шопите с пилаф и им наляха по кратунка шербет, а кучкарят направи на децата пискуни и ги заведе да видят хрътките. На високото, под разцепения от гръмотевицата клонест дъб, седеше Ромча и галеше с пепеляви-те си очи тази странна гледка. Мъчеше се да я тури върху паландзата срещу кръвта и мъката, но беше съвсем лека, за да може да изпроси с нея опрощение и да пречисти душата си. Усети болка в коленете, после в хълбоците и по цялата му сна-га минаха тръпки, като че ли го полазиха мравки.

—Човек все някога трябва да си иде от тая

земя, а е хубаво да остави и нещо добро върху нея! — рече на себе си и се уплаши да не би да го е чул някой.

До другото лято комитите не минаха нито вед-нъж през капиите, нищо че скривалищата им бяха съвсем наблизо. Ромча ги подуши още на втория ден, като обикаляше кориите и камънаците на-около, а Маринко им занесе това, що му беше за-ръчал и те решиха да почакат да видят какво ще стане. Някъде по жетва пристигна пратеник на пашата и донесе хабер на Ромча, че го викат на разговорка в София по много важна работа. И да гледа да тръгне още до вечерта.

—Немой да одиш! — рече му Маринко, като

разбра за хабера. — Зулум ти кроят!

Маринко беше разбрал от съгледвачите на ко-митите, че чак в Стамбул знаят за всичко, дето Ромча прави при капиите. Когато през пролетта жените копаеха царевицата, едно заптие седеше при люлките им и ги вардеше от гад и щом някое от децата писнеше, ходеше да вика майка му да го накърми. И не само че не посягаше на нея, а не смееше да погледне дори към разкопчаната й пазва. На Маринко харесваше това, но не му се вярваше, че викат Ромча, за да му кажат: „Афе-рим!". И пак му рече:

—Немой да одиш!

Но Ромча тръгна и като се качваше на коня, продума съвсем тихо:

—С вали паша се знаеме от Кавказ още и има за какво да се разговориме — сума време не сме се виждали. А ти кажи на баш комитата, че в дупката зад кучкарника има зазидани пушки и джепане. Може да му притрябват. ..

Беше в нов мундир, със сърма по ръкавите и яката. И само със сабя, без друго оръжие. На зап-тиетата, които се бяха пригласили да вървят с него, каза да се върнат и да набиват колове край ре-ката. Подкара копя бавно и все така бавно язде-ше натам, между тополите и върбите, замислен и отпуснат върху седлото като човек, комуто е все едно къде и защо отива.

Като излезе от Клисурата Ромча прегази ре-ката и подкара през корията, захванала мястото между полето и планината. Някъде пътят се въз-правяше нагоре по високото, другаде хлътваше в дълбоки падини, затулени от гъстеж, през който едвам се прецеждаше светлината на залязващото слънце. Беше влажно, миришеше иа мухъл и гни-ло, под сриналите се от високото балвани църцо-реше вода. Изведнъж конят се сепна и наостри уши. Изгърмяха пушки, Ромча отскочи от седлото и се сгромоляса между балваните. От гъстежа из-лезе чаушът на пашовите пазванти, ритна главата му и се изплю върху нея.

— Куче! Намерило къде да продава салтанати!

Маринко отиде при комитите и им каза, че чер-кезинът е получил калеска от пашата за разго-ворка. Щом мръкна и двамина от тях тръгнаха по дирята му. Най-иапред съзряха коня, после намериха и него, вързаха го на седлото и се вър-наха назад. Заранта го погребаха в един закътан валог наблизо до капиите. Дойдоха всички от ма-халата да се простят с Ромча. А мястото, откъдето започва Искърскато дефиле, още носи името му.

Редактирано от - dumb ass foreigner на 20/3/2005 г/ 16:32:09

Църни Шопара Браво, Дъмпи!

Сега ми се отвори време да чета, макар и да го видях по-рано...

Давай!

dumb ass foreigner та така

постнал съм още 8 разказа от две книги.

тъй като има побликувано второ изадание(не редактирано, само трите горни книги общо), замолвам читателите да се върнат в началото на 81-ва страница.двете нови книги + послеслова на третата дават нужната информация.всички нови разкази са обозначени с *****.

във второто издание на "огньовете" разказите са в хронологичен ред.следващите книги на автора са също в хронологичен ред, и понеже нпостепенно от разкази и легенди се преминава в случки, сичко требе да си иде поред.

та затова се извинявам и моля всички читатели, които са чели тук, да се върнат от началото на 81-ва страница.

приятно четене

Редактирано от - dumb ass foreigner на 20/3/2005 г/ 16:55:59

DARIL Истинско! Хубаво!

Дъмпи, чел ли си един съвременен автор - Кирил Милчев? Преплетени митове, сказания и философия. Интересен.

dumb ass foreigner не съм го чел.

аз от години не съм отварял книга. (само неща за рисърч ако ми потрябва)

само бачкане, малце телевизия, и сега от скоро малце тук.

ко да праим?селфимплоид и раним семейство.

dumb ass foreigner та да продължиме викам

ПЕТ ЗЛАТНИ РУБЛИ

Една от малкото останали къщи по вършищата над Клисурата, е тая на Чича Панотко. Закътана на завет и при-пек под извита като подкова канара, варосана и спретната, с керемиден покрив, отдалече къщата изглежда като нарису-вана в ученическа читанка. Такава са я направили внуците на Чича Панотко, които дохождат тука през празничните дни да го наглеждат, щото старецът не дава дори да му се спомене да слиза при пушилката и шумотевицата в ниското или пък да се навре в софийските панели, където живеят две от прав-нуките му. Те също дохождат тук понякога и водят свои при-ятели и близки, за да видят "битовката" на прадядо им и да се снимат с него пред оджака.

Майка му на Чича Панотко го родила, когато вече има-ла две снахи и трима внуци. И тъй като се падал чичо на вну-ците й, те така и започнали да му викат - чича, нищо че били по-големи от него. Покрай тях така започнали да му викат и другите деца от махалата, после и тези, дето не били деца, до-като това "Чича" така се залепило за името му, та неговите деца му викали тате Чича Панотко, а внуците - деда Чича Панотко.

Истинското име на Чича Панотко е Панократий и му е дадено от негов тетин, мъж на сестра на майка му. Той пък взел това име от един руски драгун, минал през Клисурата по времето на Освободителната война. Руският драгун вероятно се е казвал Панкратий, но тукашните хора трудно про-изнасят две съгласни като "н" и "к" една до друга и затова са вкарали "о"-то между тях, когато са го записвали в книгите. И записано веднъж така, то така и тръгнало насетне в писмените документи. А притежателят му, макар и наричан устно Панотко, изписвал буква по буква името си, както било записано най-напред в книгите, за да се знае, че му е дадено от руски драгун. Така го изписва и Чича Панотко, така го изписвал и внукьт му, оженил се за рускинче, като отишъл да учи в Москва и останал да живее там. Ама там много добре знаят, че точно такова руско име няма и захванали да му викат както си трябва - Панкратий.

Чича Панотко знае дума по дума историята на своето име и може да я разказва стотици пъти, без да я сгреши някъде или да промени нещо в нея:

Когато през зимата на 1877 година руските войски напънали към Балкана, турците от орханийските села побягнали насам през Клисурата и кьдето минели, бастисвали колибите и кошарите на нашенци, а на места захванали да безчестят, да колят и да бесят. И тогава хората грабнали каквото могат сьс.себе си и хванали из кориите и пещерите, за да се крият там, дорде турците се изметат на юг към полето и от север дойдат освободителите. А точно тогава майката на тетин му на Чича Панотко била трудна с него и вече я чакали да ражда. И като нямало как нито да я оставят сама в колибата, нито някой да остане с нея, тръгнала и тя с другите, пък каквото бог реши и каквото й е писано, това да бъде.

Чича Панотко казва, че тогава людете от Клисурата са претеглили от турците повече, отколкото били претеглили през цялата турска робия. И в най-голямата виелица трябвало да живеят в кориите и пещерите без огьн и видело, че и без завивки дори. Но някои от мъжете, които имали по-яки коне и оръжие, вместо да мръзнат и чакат, тръгнали на север през соспите, за да срсщнат колкото се може по-отдалече русите Преди това пък Димитрачко, епитроп на манастира Света Петка в Лнвагьето, минал навред из планината, събрал цяла дружина конници и ги повел към Орханийско, та не само да срещнат русите колкото се може по-отдалече, а и да се бият редом с тях. С тази дружина тръгнал и бащата на тетин му на Чича Панотко.

- Ти недей, Гълъбе! - викали му домашните, па и комшиите. - He видиш ли, че жена ти е е привремила, требе да си край нея!

- Вида, че е привремила и затова ще ида да помагам на русите, та по-бърже да дойдат в Клисурата! - отвърнал им Гълъб. - He ща детето ми да се роди под турско!

И заминал с дружината на Димитрачко, но като навализали към Орханийско, налетели на тьртили да бягат към планината турски конници и се ударили с тях. Било на разсъмване, не се виждало още както трябва и турците най-напред по-мислили, че са пресрещнати от руски драгуни. И нали напла-шени вече, нашенци сколасали да опушкат в бъркотията сума ти фесове, без ония да разберат с каква точно войска имат работа. А като разбрали и ударили на сеч връз неопитните за такава битка нашенци, руските драгуни наистина се появи-ли. И турците се пръснали кой накъде види, но дружината на Димитрачко вече била намаляла близо наполовина. Без мал-ко да загине и Гълъб, но когато подгонилият го с по-як и по-бърз кон турчин замахвал да го посече, насреща излетял един руски драгун и турчинът се надянал на пиката му.

Първата работа на Гълъб, след като се видял жив, би-ла да попита руския драгун за името му и едва, като го чул три пъти, тогава захванал да прегръща и да целува този, кой-то го носел и който го отьрвал от умирачката. Но пак не мо-жал да запомни това малко засукано за езика на нашенци име, та докато вървели към Клисурата, молил руския драгун да му го повтаря не знам колко пъти. А накрая, за да бъде си-гурен, че няма да го забрави, откъснал парче платно от риза-та си и накарал Димитрачко да изпише името върху него с въглен. И изглежда, че още Димитрачко е пуснал това "о" между "н" и "к" и после, като са отишли да кръщават детето в църквата и са показали парчето платно на попа, оня го е из-писал буква по буква. Едва ли е бил чувал друг път такова име, а камо ли да знае как се пише, за да го поправи.

Руските драгуни, водени от дружината на Димитрачко и от мъжете, отишли да ги посрещнат, стигнали в Клисура-та привечер. От турците вече нямало и помен, но вашенци не смеели да се приберат в колибите, преди да са видели ру-сите и да са сигурни, че ония няма да се върнат или пък да минат други подир тях. А като разбрали, че русите са стигна-ли Клисурата и идат насам, запалили огньове, за да се сгреят на тях и да видят по-добре лицата им. По огньовете Гълъб разбрал къде горе-долу се намират домашните му и заедно с руския драгун стигнал там точно тогава, когато вече жена му

била започнала да ражда под една опъната между буките черга.

- Дай, боже, мъжко да е! - рекъл и взел да бърше очи-

те си. - Дай, боже!

А като разбрал, че господ е чул молбата му, отново зах-ванал да бърше очите си, да прегръща руския драгун и да го целува.

- На тебе че го кръстиме! - викал му. - Твоето име че

носи!

Но руският драгун не можал да разбере какво точно го-вори Гълъб, та му обяснил Димитрачко, който бил понаучил малко руски от книгите, дарени някога на манастира от рус-ката императрица Екатерина Втора - Велика. Драгунът и той взел да бърше очите си, а като се поуспокоил, извадил пет златни рубли и ги харизал на детето. Това били всичките па-ри, които бил успял да спести през дългата си войнишка служ-ба и мислил, като свърши войната и се върне в Русия, да се откупи от господаря. А ако не се върне, бил заръчал на дру-гарите си да пратят парите на близките му, за да се откупи ня-кой от тях.

- Пет златни рубли са млого пари - казва Чича Панотко - и тетин ми е можел да купи имот и добичета, къща да направи, ама не посегнал на них! Заклел се да ги чува и да ги ариже на унуко, дека че земе името му. Добре, ама тетин се сдобил само с един син, а пък он навъдил само женска челяд

и така останал без унук. Затова кога сьм се родил, придумал макя ми да ме пишат с неговото име и да го земат за кум. И ми аризал петте златни рубли.

Чича Панотко, също като тетин си, не посегнал на тия пари, нищо, че се задъхвал от сиромашия. Кътал ги къде ли не, за да ги зачува и да ги хариже на внука си, който взел името му. A внукът, като отишъл да учи в Москва и се оженил. за рускинче, заедно с името, отнесъл там и петте златни рубли.

- Сичко у живото се върти! - казва Чича Панотко. - Оди къде оди и пак се върне там, отдека е пошло!...

and reloading...

DARIL Американецът Марк Ленг реализира тези дни проект с чадъри. Фотото е от Mанхайм. reloading Christo? или обратното...

Дъмпи, Седемте престола поставям на първо място в моята си класация на представеното от теб. Още веднъж - благодаря!

dumb ass foreigner добре добре.

радвам се, че ти харесва.

и на мен седемте престола ми харесва много.

от следващата поредица(ливагьето)-дядо божан и цариците.ма не сам стигнал до тех йоще де.

dumb ass foreigner да не поверва човек-нова страница.

ГОЛЕМАТА БУМБА

Има едно място в Искърската клисура, на което викат Големата бумба. Или по-точно, така викат на огромния камък, откъртил се от канарата над линията и запрял в самата река, където е направил нещо като остров. Водата е издълбала покрай него подмоли и вирове, над които са се привели изкорубени върби и с щръкнали нагоре коренища са налягали съборени от вятъра тополи, та по тях от брега до камъка се стига като по мост. Подмолите и вировете някога вряха от бяла мрена и клен, а в тинята на дъното се спотайваха охранени като прасета сомове. По ръбовете на камъка и по налягалите тополи клечаха въдичари софиянци, в закътаните между шубраките полянки жените и дъщерите им правеха евин плаж, а нашенските хашлаци дебнеха наоколо, за да скрият дрехи-те им и после да чинят сеир.

Големата бумба се вижда чак от къщата на Чича Панотко и когато ходя на гости при него, двамата често се разговаряме за нея. Особено пък, като отвориме дума за направата на железницата през Клисурата, защото този камък тогава се е изтъркалял в реката. А железницата са я правили италиански инженери и майстори, но заедно с тях са работили и сърби, и хървати, и чехи, и какви ли не други. Но най-много са работили нашенци и те са вършели най-тежката и най-черната работа , a ca им плащали най-малко, пък по-някога дори нищо не са им плащали.

-На тукашните ора - казва Чича Панотко - е налагана ангария за железницата. Също като през турско! Пътищата през планината, дето е превозвана по них железарията от Бучино дервент и Арабаконак, са направени ангария от тукашните ора. И камик на коне са носили ангария, и дърва, и цимент.

Нашенци най-напред не се опъвали от ангарията, както се опъвали през турско, щото знаели, че я работят за своя железница, a не за турска. Но когато разбрали, че предприемачите теглят пари от банката и за това, дето те работят ангария, не само се опънали, ами ги и били, та после брали сума ти ядове с адвокати и съдии, докато се оправят. А разбрали това, благодарение на Големата бумба.

-Она ги куртулисала от ангарията - казва Чича Панотко, - затова са я запомнили!

При италианците нашенци най-напред видели да се къртят камъни с бомбени взривове и чули такива гърмежи, от които падала калта, налепена по стените на колибите им, а добичетата мучали и бягали из кориите като пощръклели. И те първом бягали да се крият из кориите заедно с добичетата, но после взели да се престрашават, да надничат от чукарите и да гледат как долу в ниското земята се дъни и повръща надробен камънак.

-Бумби, бумби! - викали децата, щом чуели да се гърми, търчали през глава към местата, откъдето се виждала реката и строящата се край нея линия, и хвърляли капите си, колкото се може по-нависоко.

Но на едно място линията трябвало да мине през канара, под която нито идело да се прокопава тунел, нйто пък да се срине, като я гърмят с бомби в извъртени с барамини дупки, защото от такова гърмене нямало дори да усети. И инженерите решили да направят в основите й съвсем тесни галерии, да ги напълнят с експлозив, да забетонират входовете им и да я вдигнат във възду-ха. Повече от месец отишъл в подготовката на тая сложна взривна комбинация, наречена от нашенци Големата бумба. Били събрани най-добрите майстори и работници, а предприемачите и надзирателите обещали, че ако сколасат да гътнат канарата и от-прищят пътя на линията, ще им платят наведнъж не само за тоя месец, а и надниците, дето не им били плащали за трите месеци отпреди това.

В деня, когато трябвало да бъде гръмната Големата бумба, нашенци предварително закарали всичкия си добитък в кориите, a те се накрили на такива места, от които хем да могат да гледат към ниското, хем да не ги ударят камъните, ако, недай боже, стигнат до тях. И си запушили ушите, та дори не чули гърмежа, защото Големата бумба не изтрещяла, подобно на другите, а само изръм-жала сърдито като настъпена в леговището заспала мечка. И кана-рата над нея се надигнала, разпукала се и потекла надолу по вър-лежа, Само надвесената малко встрани част се откъртила цялата, помела дъбицата под нея като хала и се изтърколила в реката.

Майсторите и работниците отприщили пътя на линията, но предприемачите и надзирателите не удържали думата си и не им платили това, което им дължали, а само толкова, колкото да ги залъжат и да не кажат, че са се бъхтили съвсем нахалост.

-Няма повече пари! - рекли им. - Като проима, тогава ще ви се плати всичко!

-Щом нема повече пари - отговорили майсторите и работниците, - тогава нема и повече работа!

А на следващия ден при Големата бумба се събрали всичките майстори и работници от линията, на които не било плащано повече от три месеца. От колибите наслезли нашенци заедно с псетата си, да разберат какъв е тоя събор по никакво време и останали и те, за да видят какво ще стане по-нататък. Предприемачите и надзирателите обикаляли издалеко и се заканвали на майсторите и работниците, че ако веднага не се разотидат по местата си на линията, ще извикат полиция да ги разгони и да арестува подстрекателите, но никой не ги чувал. Всички гледали към дошлия от София оратор, който се бил покачил върху откьртения от канарата камък и с едната ръка размахвал шапката си, a c другата сечел въздуха като със сабя и викал колкото му глас държи, за да го чуят всички:

-He e вярно, че няма пари! Има, но те не стигат до вас, защото отиват в джобовете на гешефтарите и мошениците!

И ораторът обяснил най-подробно колко точно пари се теглят от банката за надници и колко от тях отиват в джобовете на гешефтарите и мошениците. Обяснил и това, че за направените ангария от нашенци пътища през планината също са теглени пари. Теглени били пари и за загиналите и за осакатените, но отишли до грош в джобовете на гешефтарите и мошениците.

Тогава майсторите и работниците подгонили с камъни предприемачите и надзирателите и им казали да не се мяркат по линията, докато не уредят всичките си сметки. А нашенци, като нямало как да им дирят вече сметка за ангарията, взели, та им го върнали с бой. И не пипнали повече никаква работа, без предварително да знаят какво и как ще им се плаща за нея.

-Тукашните ора - казва Чича Панотко - обичат трудо и не бегат от работа, ама не обичат кога ги лъжат. Затова предприемачете и надзирателета са отнели бойо!

КОПРИВА НА КОМБЪР

Махала Шаторак някога била голяма махала, a ceгa e една го-ляма поляна. Така твърди Чича Панотко, само че не помни, кога Шаторак е била голяма махала, защото това било отдавна. Пом-ни само голямата поляма.

- От баба ми го знам! - казва Чича Панотко. - От нея знам и

това, че нашата махала тогава е била у Присое и после е дошла ту-

ка, дека е сега.

Махалата в Присое, където живяла баба му на Чича Панотко като дете, не била голяма като Шаторак, а само от пет къщи. И около тези пет къщи - кории и тук-таме в тях щетини, на които пра-вили жижници и горели кюмюр. Всеки петък мъжете от махалата товарели кюмюра на коне и го карали в полете оттатък Мала планина, а понякогаш и в София чак да го продават. С парите от кю-мюра купували брашно, ама не месели хляб от него, нито пък бър-кали качамак, а правели коприва на комбър. „

- За леб и качамак - казва Чича Панотко - требе повече браш-

но! А они не секогаш са могли да продадат сичкио кюмюр, а и да

го продадат - брашното по-скъпо. Затова са правили коприва на

комбър - коприва с брашно у нея. И това им било и леб, и кача-

мак, и манджа.

В повечето случаи брашното не изкарвало до следващия пе-тък, нищо че относителният му дял в комбъра бил значително по-малък от този на копривата. Жените знаят кога rope-долу се връ-щат мъжете от пазар, турят гърнетата на огнищата и щом видят, че на горноделското вървище се покажат коне, дават зор на огъня. Дават зор, щото децата от заранта още реват за комбър. Добре, ама конете наместо към Присое, както им се надяват, свият нататък към Шаторак и жените дърпат гърнетата от огнищата. След малко на горноделското вървище пак се покажат коне и жените пак дадат зор на огъня. И ако пак заминат накъде Шаторак, пак дър-пат гърнетата от огнищата, за да не останат не само без комбър, а без коприва.

- Така е било! - казва Чича Панотко. - Гледат гърнето да е го-

тово, оти сите гладни и децата реват, та се чуе чък у Шаторак!

Чича Панотко казва още, че когато се случвало мъжете на Присое да се върнат от пазар без брашно, тогава жените захващали да пеят. Децата се заслушвали в песента, преставали да реват, забравяли за комбъра и заспивали на гладно. Песента, също както и ревът на децата преди това, се чувала чак в Шаторак.

- Жените от Присое пеят! - казвали в Шаторак и тогава някой

от мъжете там вземал една торба, тръгвал от къща на къща, над-

ничал през вратниците и повтарял:

- Жените от Присое пеят!

- Чухме! - отвръщали отвътре. - Чухме ги, че пеят! - и изсип-

вали в торбата по гребачка брашно.

И рано заранта, преди още да е съмнало, в огнищата на петте къщи от Присое пращели дебели цепеници и давали зор на пълните с комбър гьрнета. А децата, сънени още, клечали на подмокрените рогози, облизвали потеклите от нослетата им сополи и прег-лъщали.

Чича Панотко казва и това, че Шаторак е била голема махала още през турско. А Присое още през турско си е била само от пет къщи. Къщите в Шаторак освен че били повече, но били и по-големи от тези в Присое - побирали по двайсет, па и по трийсет души, а тези в Присое побирали зорлем по десетина. В Шаторак не чували само кози и коне, както било в Присое, а още овце и говеда. Чували и волове, имали влачки и с тях превозвали какво-то им трябва за къщите и за стоката. А в Присое всичко товаре-

ли на коне. И умрелите товарели на коне и така ги карали до гробищата.

В Шаторак, като се видели с повечко брашно, бъркали качамак, а понякогаш дори хляб месели, нещо, което никога не посмявали да направят в Присое. И понеже във всеки дом народ много и един котел качамак не стига до никъде, навсякъде бъркали кача-мака на три пъти. На три пъти обикаляли паралиите, докато се из-редят всичките, а тези, дето чакали да им дойде ред, надували гай-дите и играели хоро отвън. И в Присое щом чуели, че пищят гайди, казвали:

- В Шаторак бъркат качамак! - и всеки гледал да си намери ня-каква работа нататък и да закачи от качамака, ако е останало нещо по паралиите. Само че рядко оставало.

Когато италианските инженери и майстори захванали строежа на железницата долу в Клисурата, мъжете от Шаторак се гла-вили кираджии при тях и с воловете и влачките си возили камъни за шкарпите и мостовете. Тогава в Клисурата още не си служели с колелото като превозно средство, нито пък умеели да майсторят такова колело, нищо че нашенци, дето надничали към полето оттатък Мала планина, добре да знаели за него. Ама тук местата стръмни и каменливи, та дори вървище не навеякъде може да се провре, а камо ли път за кола. А на влачката не й трябва път, стига да има къде да стъпят добичетата, дето я теглят, и минава навсякъде. Затова нашенци хич и не помисляли да я подменят с друго, по-модерно возило. Дори се присмивали на шопите-поляни, като тръгнат в петък през полето да карат кюмюр на пазара в София и видят някоя с разпилени наплати край пътя.

Колите, които имали шопите оттатък Мала планина, били без шини и без каквото и да е желязо по тях, та непрекъснато трябвало да киснат колелата им във вода, за да не се разсъхват. Само че от това киснене пък гниели клиновете, с които били снадени наплатите, гниели спиците и главините. И като се случело понякога да забравят да ги накиснат или пък да няма кьде да ги накиснат, те така се разсъхвали, че при най-малкото друсане по пътя, някое от колелата се разхвърчавало на съставните си части. Оста заоравала пречупена на две, че и на повече парчета в траповете, ритлите се изхлузвали от разнищата и натовареното на ко-лата отивало в калта или в прахоляка ■ според това, какво се слу-

чи времето. Сайбията на колата псувал, замерял с буци пръст из-примчилите се от ярема и хукнали през нивите добичета, а поня-когаш, ако бивало петък, замерял и тръгналите на пазар нашенци. Мислел, че са кутсуз, щото се присмивали и викали, че в дру-гия петък ще му докарат от Мала планина една влачка, та да натовари на нея возилото си.

- Така са викали - казва Чича Панотко, - ама влачката не става за полето, щото там - равнище, а пътищата - меки и клисави, та трудно върви с пълно, пък на места и хептен не върви. За влачката требе место нанадолно и твърдо, та да се тужга по него и затова полендаците захванали да майсторят коли. В равнището коли-те вършели повече работа, нищо че и мъката с них е повече. Ама къде има живот без мъка? Никъде!...

Винаги, когато стане дума за живота, Чича Панотко непременно туря до него и мъката, щото живот без мъка не било никакъв живот. И все дава пример, че човек, който бяга от мъката, прилича на вол, който бяга от ярема. Такъв вол непременно стига до касапина, а подобният на него човек - до въжето. И не пропуска да разкаже как навремето, когато мъжете от Шаторак се главили ки-раджии при италианците, един от тях наистина стигнал до там. Той се казвал Стоян, но му викали Синигеро и така го знаели навсякъде из Клисурата и Мала планина. Като дете още, щом му кажели, че трябва да иде да помага на по-големите да пасат стоката или пък да берат дърва за жижница, моментално щуквал из корията и не можели да го намерят до вечерта чак. Само чували как свирука някъде като синигер, ама като отидат там, той се обади от друго място. И захванали да му викат Синигеро, с което име изкарал целия си живот и стигнал с него, както казва Чича Панотко, до въжето, щото бягал от мъката и гонел леснията. А в Клисурата лес-ния няма. Има само мъка, от която никой дотогава не бил успял да избяга и Синигеро смогнал да се крие от нея из кориите, дорде вързал гащи и го оженили. Повече нямало къде да мърда и ще не ще, тръгнал с мъжете от Шаторак да вози камъни с воловете и влач-ката на баща си.

Между чуждоземците, дошли да работят на железницата в Клисурата, имало и един пиротчанин, на име Бранко, Той бил обходил сума ти държави и толкова пъти бил запиран в полицейски-те арести на всяка от тях, че го познавали от главата до петите и

не можел вече комат хляб да задигне от някъде, без да го усетят. И за да не умре от глад като лисица, на която са вързали звънец, решил да опита късмета си в Българско, където още не бил стъпвал, нищо че му било насгода и можел да се повре през границата като през комшийска порта, когато си поиска. Но точно сгодата била причина да пази тази територия като бели пари за черни дни и да се възползва от нея, когато навсякъде другаде възмож-ностите за препитание с лесния се изчерпят окончателно. И тъй ка-то Българско било не само последната, но и голямата му надежда, решил да пипа внимателно и издалеко.

Като пребивавал в Италия, Бранко успял да се сближи с един от майсторите, определени да вървят на строежа на железницата в Клисурата. Този майстор дирел помощник, който да бъде як и да отбира от камък. А Бранко бил як за двама и разгеле отбирал от камък. При едно от запиранията му в полицейските участъци на Германия го осъдили да работи шест месеца в каменоломните край Рейн и там се научил. Само че тогава клел и псувал германските жандарми, без ни най-малко да подозира, че благодарение на тях ще мине в Българско, без да се провира кришно през границата. И че ще се разхожда в Клисурата и в Мала планина, пък и в София даже, без да се озърта за щяло и за нещяло и да се чуди накъде да побегне, ако рекат да го попитат някъде кой е, откъде е и какво дири в чужда държава.

Като дошъл в Клисурата, Бранко така усърдно се хванал за работа и такъв мурафетлък показал при боравенето с камъка, че италианските началства не знаели как да се нахвалят от него. И понеже бил як и пъргав, взели да му дават пищов и пушка и да го турят за пазвантин на ковчежника, когато трябвало да иде до София да донася пари за надниците на работниците, А Бранко точно такава сгода чакал, но за това, дето имал наум, му трябвал сигурен тукашен човек, който добре да познава вървищата и потайните къ-тове на планината. И за тая работа хвърлил око на Синигеро. Още като го видял как бута камъните от влачката и кък ръга с остена воловете, разбрал, че тоя е тръгнал на кирия от немай къде, а не че много му се е приработило. Намерил начин да се сближи с нeгo, научил го да пие и пуши, а накрая пуснал слух, че из планината са се появили разбойници и издействал от началствата да му го дават за втори пазвантин на ковчежника. А при третото ходене в

София, когато двамата вече се били сдушили както трябва, пречукали ковчежника, задигнали дисагите с парите и преди още да разберат в Клисурата за случилото се, стигнали чак до Ком, на разкрач само от границата.

Бранко и Синигеро се прислонили между съборените зидища на една изоставена от турците още караулка, та да починат, да огледат границата и като се стъмни добре, да минат в Сръбско. Но на заход слънце отишлият да огледа още веднъж мястото наоколо Бранко се върнал тичешком, сритал Синигеро, който бил зас-пал в треволяка върху дисагите с парите и му казал уплашено, че в корията под караулката навлезли стражари.

- Зимай пушкуту - рекъл - и бегай преку баруту, та да не сме

наедно! И ако стражарете излезнат от шумуту и пойдат къде зиди-

щата, ти че пуцаш по них оттам, а я - оттука!

Синигеро грабнал пушката, побягнал през барата, качил се в една бука и зачакал. Но мръкнало съвсем, а от корията не излиза никакъв стражар, нито пък Бранко се обадил да му каже какво да прави по-нататък. И Синигеро клечал в буката до среднощ, ама нозете му отмалели и за да не падне, слязъл от нея, свил се в шумата и без да иска заспал. Като се събудил, видял, че вече е съмнало, и тръгнал назад през барата да дири Бранко. Но не намерил в зидищата на караулката нито него, нито дисагите с парите. До-сетил се какво е станало, набарал дирята на Бранко и хукнал по нея към границата. Ама в тая работа нямал неговия опит и вместо до пиротските кафани, за които толкова много бил слушал от Бранко, стигнал до въжето.

А мъжете от Шаторак, дето не бягали от мъката, хванали добри пари от кирията при италианците, вдигнали къщи в ниското до линията, изучили децата си, някои от които стигнали чак до Америка. И мъжете от Присое опитали да хванат пари от кирия при италианците, ама кон не може да тегли влачка, натоварена с камъни. Останали си въглищари и не могли да вдигнат къщи в ниското, нито пък да изучат децата си. И най-големите хора, излезли от Присое по това време, били двама гальотаджии в София, двама разсилни и един пощаджия.

- Какво може да излезне от пет къщи? - казва Чича Панотко. -

Па и да излезне, докъде че стигне, като е ручало само коприва на

комбър!...

Редактирано от - dumb ass foreigner на 22/3/2005 г/ 03:07:11

dumb ass foreigner та приятно четене на вас и лек овъртиме на мене -нема начин.

and reloading...

dumb ass foreigner БЕЛИТЕ КАМЪНИ

Мостът е приклещен от двете страни с бетон, за да бъде разширен, и извитата му белокаменна дъга вече не е такава, каквато беше някога, когато върху нея минаваше само един железопътен коловоз. Опряла в двата стръмни бряга на Дълбочица, тогава дъгата на моста изглеждаше като огънат костен лък, прицелен в синевата на небето. И като го гледаш малко по-отдалече, когато по него минава влак, струва ти се, че тънкият ред камъни на мястото, където двете рамена на лъка се събират, ще се пръснат като зърна на скъсана огьрлица. И влакът ще полети в прегръдките на Дълбочица. Но не се пръскаха. А сега, усещане за такова нещо не се получава и ако искаш да видиш тази каменна огърлица, трябва да слезеш под моста, където покрай реката се е проврял и пътят за антрацитните рудници, пръснати нагоре из баирите. Но антрацитната пушилка така е очернила камъка, та с нищо не напомня оня "Пиетра бянка", както са го наричали италианците. И мостът с ни-що не напомня оня, първия, освен с името си - Кемер мост. И с историята си.

Мостовете за железницата в Клисурата италианците ги градили с по-отбран камък, а не с тоя, с който градили шкарпите. И като не можели да намерят камък, какъвто им трябва, близо до линията, захванали да разкриват кариери и по-далече от нея. Разкривали кариери дори на места, трудни за работа и несгодни за превоз, щом там имало хубав камък. He искали да оставят подире си в Клисурата кепазлък, а майстория, дето стряска с якост и зашеметява с хубост очите и душата на човека, Италианците затова са италианци, защото са оставяли подире си майстория и хубост, дето стъписвали тирани и надживявали империи. Иначе нямаше да им идем на крака чак в Рим, за да ги калесваме да дойдат да построят железницата в Клисурата. Нямаше да се бъркаме в сиромашката си кесия, за да ги обличаме, храним и поим.

Италианският инженер, дето бил главен по мостовете, преби-вавал в Клисурата заедно с младата си жена Вероника. Довел я тук само месец, след като се венчал с нея тайно в един параклис край Милано, щото тя - богата, а той - не чак толкова, и родителите й не му я давали, нищо че имал диплома за инженер. Но Вероника не ги послушала. He послушала после и инженера, като я молил

да си остане в Милано и да не идва с него. Мислила, че не я обича истински и затова гледа да я остави, а не че мястото, където отивал да строи железницата, било диво и нямало никакви сгоди за живеене, а само дъсчени работнически бараки край реката и тук-таме наоколо туземски колиби.

-Лъжеш! - викала му. - Чела съм, че на Изток има дворци, на които викат сараи, а в тях - принцеси и робини, дето приспиват мъжете само с поглед. Затова не ме иекаш!...

Де да знае, че този Изток, в който отивал инженерът, е доста далече от оня със сараите, принцесите и робините. Разбрала това, чак като стигнали в Клисурата и тогава ревнала, та три дни човекът не може да я усмири. А когато я усмирил, взела, че му се озъбила:

-Няма да остана тук, но и в Италия няма да се върна сама!Двамата ще си идем!

И нищо добре да знаела, че тая едва ли ще стане, държала си на нейното, та без малко не яла бой. Разминало й се благодарение на един нашенец от кираджиите, дето возили камък за линията. Било му заръчано да донесе едно яре, та началствата да го заколят и опекат за гощавка, и влязъл в бараката точно тогава, когато инженерът оглеждал ръката си, за да види става ли за шамаросване. Ярето изврещяло, скочило от ръцете на нашенеца, затичало се към Вероника, взело да се гали и да я души с муцуната си.

-Моето момляче - рекъл нашенецът – го e научило да му дава леб, та затова се умилква около госпожата!

Инженерът разбирал по малко от приказката на нашекци, обяснил на жена си за какво става дума и тя моментално забравила за кавгата и за Италия. Затичала се към готварницата за хляб, а ярето - подир нея, и го ударили на игра.

-Госпожата ти - рекъл нашенецът на инженера - е по-бетер от ярето! Като моето момляче. И оно е по-бетер от яре!

Нашенецът викал на Вероника госпожа, защото знаел, че е жена на инженера. Ако не е знаел, сигурно е щял и за нея да каже, че е "момляче". Толкова млада била, че не му се вярвало да има година, най-много две, повече от неговото момиче, затова й се радвал, като че ли и тя е негова и само повтарял:

-По-бетер от ярето!...

Само че ярето се умилквало около Вероника и скачало връз нея, докато се наяло както трябва. Тогава захванало да бяга и да търчи към сайбията си, нищо че не го бил учил да му дава хляб. A той го тикал към Вероника и викал:

-Оди поиграй с госпожата, че ножо чека!

Вероника попитала какво казва нашенецът и като разбрала, че ярето ще бъде заклано, опечено и изядено, ревнала по-силно, отколкото преди, когато видяла, че Клисурата не е Изтока, за който била чела. Отворила вратата на бараката, ярето изхвърчало навън, а тя - подир него. Нашенецът се позасмял към инженера и пак рекъл неговото си:

-По-бетер от ярето! Оти не земете да ми дойдете на госкье?...

Този нашенец на младини ходил по гурбет към Влашко и Маджарско, видял малко по-шарен свят, посъбрал пари и впечатле-ния и като се върнал, захванал да натъкмява селището си по-башка от дотогавашните селища в Клисурата. Вярно, че къщата му не била чак като тия в Маджарско, но бая по-голяма от тукашните, с чардак и една одая с дъсчен под, резбован таван и прозорец с джамове и черчевета, на която домашните му викали дъсчаница. Кошарите били по-настрана от къщата, потегнати и оградени с баскии, та добитъкът не мърсил ливадата пред нея и тя цялата пъстреела в цветя и се задъхвала от уханието им. Задъхала се и Вероника, като нагазила в тревата, спряла на едно място и нито напред, нито назад. Хубаво, че от къщата излязло момичето на нашенеца, видялр, че баща му води гости и тръгнало през ливадата да ги посрещне. To било с везан сукман, с бяла като сняг дантела под него, с бял нагръдник и бели ръкави на ризата, с весели шевици по краищата и тегелите. Косите му - руси, сьбрани в две дебели плитки, а върху тях - венче от маргаритки. Лицето му - като пролетна китка, окъпана в слънчево утро, с бистри езерни очи, в които плували слезли от небето пухкави облачета.

Италианката била мургава, с катранени коси и поглед, който разтаиял чилик. Но като видяла пред себе си момичето, захванал да се разтапя погледът й. Поискала да каже нещо, но не се сетила какво точно и попитала:

-Коме ти киамо?

Момичето помислило, че му иска венчето, свалило го от своята глава и го сложила на нейната.

-Ho, но! - взела да ce смее Вероника и да показва бисерните си зъби. - Но фиори! Коме ти киамо?

Момичето започнало да се оглежда, за да види какво друго може да даде на италианката, но се приближил инженерът и обяснил, че го питат за името му. Тогава пък то взело да се смее и да показва бисерния наниз на своите зъби. После го прихлупило с ус-тните си и казало.

-Катерина!

-Катерина! - плеснала с ръце Вероника и взела да скача. - Катерина!...

Като видяло това, момичето помислило, че е сгрешило нещо. He знаело, че името му е дошло в тая планина от едно южно море и че най-добрата приятелка на Вероника в Милано също се казва Катерина. Затова така се зарадвала, като го чула, и захванала да плеска с ръце и да скача. А като разбрало, момичето хванало италианката за ръка и я повело към кошарата, за да си поиграят с яретата. Инженерът пък спазарил с нашенеца дъсчаницата в къщата му за квартира я за хайрлия изпили цяла стомна медовина. Ама като не бил свикнал с такова пиене, главата му се замаяла, нозете му омекнали, не можел да се върне в бараката при линията к преспали с Вероника в

дъсчаницата, преди да са я натъкмили по италиански.

Вероника много бързо захванала да разбира приказката на нашенци и като нямало какво друго да прави, ходила заедно с Катерина подир козите. Така обиколила цялата планина, научила имената на местностите, научила историит.е им, защото в Клисурата няма местност, няма долчинка дори без история, която понякога те кара да се смееш, а друг път - да плачеш. А когато научила историята на Белите камъни, Вероника не само плакала, ами три дни не турила хапка в устата си. Там в старо време имало каменоломна и тогавашните люде вадили камък от нея, за да градят мост над Искъра, по който да минават керваните, които возели руда за топилните оттатък Мала планина. Но мястото било такова, че колкото и да се опитвали, как и да се мъчили, мостът все не ставал.

Между тези, които идвали да се опитват да вдигнат мост над Искъра, веднъж се случило и едно младо майсторче, залюбено в щерката на тукашния владетел. Като научил тая работа, владетелят заповядал да му доведат майсторчето. Но вместо да го прати на дръвника или на въжето, както се полагало при подобни случаи, той казал на майсторчето, че ще му даде дъщеря си, ако каправи моста и застане под него, когато отгоре минава първият керван с руда. Иначе - това, което се полага. А дъщеря си затворил в една кула и казал, че ще я пусне да излезе оттам, когато стане мостът, за да отиде да види как ще мине отгоре му керванът с руда,

Майсторчето не се уплашило, ходило чак до Егея, събрало най-добрите зидари, захванало моста и смогнало да слепи двете страни на дъгата му, нещо, което никой преди него не смогвал да направи. А когато по моста трябвало да мине първият керван с руда, там се събрали не само зидарите, а и людете от цялата Клисура, за да гледат. Дошла и дъщерята на владетеля и застанала на такова място, че да е най-близо до изправилото се под дъгата майсторче, да го вижда и да му се усмихва. А и то да я вижда и да знае, че го чака.

Задал се керванът, първата кола стъпила на моста, коларят пуснал воловете и ги оставил да вървят сами нататък. Те пристъпяли бавно, тежката кола скърцала подир тях, но когато наближи-ли мястото, където под дъгата стояло майсторчето, дъщерята на владетеля се спуснала нататък, пребягала по камъните и застана-ла до него. Колата минала в насрещната половина, подир нея тръг-нали и другите коли, наставил се целият керван и тогава дъгата на моста се пропукала, сринала се в реката и затрупала майсторчето и дъщерята на владетеля. За да бъдат заедно навеки...

Вероника разказала историята на инженера и той веднага отишъл в Белите камъни, за да види старата каменоломна. Камъкът в нея толкова много му харесал, че още на другия ден довел работници да я разчистят. И като захванали да я разчистват, намерили златна пара с лика и името на римския император Траян. По парата инженерът разбрал кога точно някогашните люде са се опитвали да вдигат мост тука и как е изглеждал този мост. И решил от същите бели камъни да построи такъв мост над Дълбочица. Там речното корито било къде по-тясно от това на Искъра, бреговете - стръмни, та като опре дъгата в тях.-не само няма да се пропука, ами няма да трепне дори. Казал на по-голе-мите началства какво е наумил, разказал им и историята, но те се опънали.

-He може! - рекли. - Няма план за такъв мост!

-Щом няма, ще направя!

И инженерът направил план, но ония пак не кандисват. He вярват, че такъв мост ще издържи да мине по него влак и взели да го раздумват, но инженерът не рачи да се откаже.

-Добре! - казали накрая. - Но като пуснем първия влак, ще застанеш под моста. Като онова майсторче!

-Ще застана! - поклонил се инженерът. - И ще застана заедно с Вероника!

Вероника не се опънала, защото не й се вярвало, че мостът ще стигне дотам, за да пуснат влак по него. Но станал и когато инженерът хванал ръката й, за да отидат двамата под дъгата, изкрещяла:

-Ho! Ho! - и побягнала.

Инженерът отишъл сам, наместил фуражката си, скръстил ръце на гърдите и зачакал. Влакът загърмял по релсите и малко преди да стъпи на моста, отнякъде изтичала Катерина и застанала до него. Нарочно се крила и чакала влакът да наближи моста, за да не я видят и спрат. Хората, струпали се от двете страни, взели да викат, а някои от жените - да плачат. Но влакът гър-мял над Дълбочица и нищо не се чувало. А като отминал, видели как изпод дъгата излиза инженерът и размахва фуражката си. А до него, като пролетна китка, окъпана в слънчево утро, пристъпяла Катерина...

Вероника бягала донякъде, после се върнала и когато инженерът се изкачил на линията, свела глава пред него и заплакала.

-Прости ми - рекла, - че не ти повярвах! Прости ми!

-Жена - казал инженерът, - която не вярва на мъжа си, не тряб-ва да живее!

Извадил револвер и я застрелял...

* * *

По-нататък тази история се разказва различно. И то толкова различно, че дума с дума не се схожда. Затова няма да я дълбая повече. Пък и нашенци не обичат да я слушат по-нататък. Искат да си свършва на мястото, където инженерът е казал, че жена, която не вярва на мъжа си, не трябва да живее.

ПЛАНИНСКА ФЕЯ

Освен с камък, хубост и сиромашия, Искърската Клисура е прочута и с антрацит. Но най-напред нашенци не знаели, че става не само за кара боя, а и за огън. Това научили от италианците. Те пък най-напред не знаели, че го има в Клисурата и купували от нашенци дървен кюмюр, за да клепят инструментите и да варят кафе. Разбрали, като прокопавали един от тунелите и изведнъж в камънака се сипнали черни и лъскави буци. Италианците помислили, че са открили Америка, но нашенци ги разочаровали. Завели ги нагоре по ровините и им показали същата чернилка, откопана от водата, та няма нужда да я вадиш с бомби от толкова дълбоко, а можеш направо да гребеш с лопата и да товариш, колкото си искаш. Но пък тогава италианците разочаровали тях. Вместо дървен кюмюр, захванали да турят в ковашките огнища антрацит и нашенци останали с пръст в устата - пак трябвало да карат на пазара в София кюмюра си, дето горели в жижниците из Мала планина. И я гд продадат, я не. А при италианците им било сигурно.

Като видели въглищата, някои от предприемачите и надзирателите по линията се юрнали да купуват минни периметри. Подир тях се юрнали и други и Клисурата замязала на бойно поле, щото всеки гледал да заварди по-як периметър, а по-гърчавия да пробута на друг. Захванали се кавги и дела, станали убийства. Някои успели да накупят по десетина периметри, взели да ги препродават, развъртяла се търговия с камънак и земя, без да се знае със сигурност има ли нещо под тях или няма. А най-много периметри били накупени не от мъж, а от жена - сопотчанката баба Мария. И тя развъртяла най-голяма търговия, но повечето на загуба.

Баба Мария тогава още не била баба, но нашенци, дето поназнават това-онова за нея, не помнят как точно е изглеждала като млада. Хубаво, че Иван Вазов, който често й е идвал на гости, се е сетил да я опише:

"Да, трябва да кажа нещо за една планинска фея, която ни посещаваше.

Слушали ли сте за "баба Мария" от Бов? Тая фея беше тя. Тя е около четирийсет и пет годишна жена, но тамошните селяни я наричат "баба" от любов и благодарност. Тя е висока, едра, мъ-жествена като един гренадир на Наполеона; даже още по-хубава,

с лице здраво, загоряло от целувките на слънцето и от галбите на ветровете. Тя е жителка на Бов от много години. Неуморима, весела, жизнена, речовита, тича по скали и височини като коза, язди на кон като кубански казак; тя обладава енергията на 130 диви коня! Тя е докторка на селяните, тя им е съветница и адвокат. Малограмотна е, но по-учена от Нютона, със устата си сваля звезди от небето, а със здравите си ръце би разчекнала челюстите на лъв като Херкулеса. Баба Мария обладава и предприемчив дух, и ко-мерческа дарба. Владее обширни периметри с руди от манган, мед, сребро и каменни въглища. Тя живее с мисълта да стане един ден милионерка. После, тя е сопотянка. На нейните услуги аз и роднинското семейство дължим всичките улеснения и удобства в живота, възможен в тия затънтени и мъчнопристъпни пущинаци."

Сума ти време минните периметри били само купувани и продавани, без никой от сайбиите им да вземе да провърти някъде дупка, за да види какво има в тях. Най-напред това направила баба Мария и с нейната мина се турило началото на експлоатацията на антрацитните въглища в Клисурата. После една по една заотваряли капии и други мини, нашенци захванали да се главяват копачи и кираджии в тях, по пътищата към гарите потекла чернилка. И понеже антрацитната чернилка трудно се мие, а пък със студена вода и без сапун хептен не се мие, в калабалък миньорите нашенци личали като черните овце в пуснатите на паша бюлюци из планината.

Капиталът на новоизлюпените минопритежатели в Клисурата в повечето случаи бил теглен назаем от банката, затова гледали да отбиват от платата на работниците и да ги дерат колкото се може по-надълбоко. Това бил единственият начин да уредят по-бързо борчовете и да минат на кяр. Но нашенци, дето се главявали копачи и кираджии при тях, също гонели кяр и захванали да си мешат капите. От чуждоземните работници, с които преди това работили заедно по линията, нашенци научили една неизвестна им дотогава дума - експлоатация. И научили още, че от тая дума може да тегли не само антрацита, а и хората. И решили да се вардат от нея, но не знаели как другояче освен с бягане по-настрана от дупките. Само че като свършат брашното и децата им ревнат за качамак, пак се връщали. И минопритежателите пак си ги въртели, както на тях е сгодно.

Добре, ама no едно време се разбрало, че в мината на Баба Мария не е точно така, както било в другите мини. Там чорбаджийката освен че плащала на работниците си колкото се полага, ами на най-закъсалите и брашно купувала, и дрешки на децата им. И тогава работниците от другите мини ревнали срещу своите чорба-джии:

-Защо - питали ги - при Баба Мария е тека, а при вас иначе?Защо она купува дрешки на децата на работниците си, а вия ги съблачите? Казвайте защо?!

-Защото е халтава! - отговорили им техните чорбаджии. - За-това!

-He е она алтава - продължавали да реват нашенци, - а вия сте алтави!

-Щом не е - отговорили им пак чорбаджиите, - тогава идете при нея!

Да идат, ама мината на Баба Мария само една, а нашенци много и всички гладни и голи. А да й се молят да отвори още капии не иде, щото и нейният капитал теглен от банката, както и тоя на другите. И взели да й се молят да им каже как да се вардят от думата, дето научили от чуждоземните работници по линията. A тя им казала, че трябва да се жалват срещу думата до Трудовата инспекция в София. Намерила им адвокат, платила му каквото трябва и минало, неминало месец, в Клисурата дошли инспектори да видят какви са условията, при които работят миньорите, колко им се плаща и как им се плаща. А като видели, хванали се за главите. И казали, че такава експлоатация на жива човешка душа едва ли има и в рудниците на сибирските каторги.

Инспекторите прикарали минопритежателите в общината в Ливагьето, съставили им актове, ама ония не ги подписали. Щели да направят това, като отидат в София, защото такъв бил редът. И отишли, но там пък те прикарали инспекторите, ама не в общината, а в Широката механа. И тъжбата на нашенци срещу думата, която научили от чуждоземните работници, отишла в архивите, резолирана със зелено мастило, че изнесеното в нея не отговаря на истината. И че е клевета срещу родолюбивите минопритежатели, които се бъхтят на загуба, за да създават препитание на сиромашта от Клисурата. А минопритежателите, като се върнали и като поразпитали тук и там, разбрали кой е подучил нашенци да им отварят работа и да ги вкарват в харч, заради една нищо и никаква думa, дошла при това от майната си.

Минопритежателите най-напред мислили да дадат Баба Мария под съд за подстрекаване на работниците им към неподчинение, но се отказали, щото оная речовита, пък и права на това отгоре, та няма да им се остави. Причакали я на едно от преките вървища, по което минавала, като тръгне за мината, и я застъпили най-напред с думи:

-Ти - рекли й, - защо се лъчиш от нас и се ешиш с тия, дето не са ти еш? На кяр ли се надяваш от тях или на благодарност?

-Аз - отговорила им Баба Мария - знам какъв кяр мога да получа, знам и каква е благодарността им. И не ща за нищо да се надявам на тях, а искам те да се надяват на мен!

Минопритежателите били наумили, ако Баба Мария не отбере от дума, да вземат да я пречукат. И после така да докарат работата, че да бъде набеден един от нейните работници, когото тя веднъж шамаросала. Помолили й се бил да му услужи с пари, за да купи лекарство за болната си жена и малко брашънце и зехтин. Но като отишла подире му в Ливагьето, сварила го в една кръчма да черпи. И така го шамаросала, че капата му отлетяла някъде си. И оня кръвясал.

-Я на тебе - рекъл - мамицата ти че разгоним! Кръф че те накарам да пропикаеш!

В кръчмата имало сума ти народ, случили се и двама от минопритежателите, така че свидетели дал господ. И колко му е после да се пусне муха, че е изпълнил заканата си. А на прякото вървище нямало дори сляп свидетел, за да каже кое как е станало и минопритежателите заобиколили Баба Мария, за да няма накъде да побегне. Само че не знаели това, дето бил написал за нея Иван Вазов, та после сума ти време не могли да дойдат на себе си. A един въобще не дошъл и трябвало да го носят на провилица до фелдшера в Ливагьето.

Минопритежателите пострадали от срещата си с Баба Мария на прякото вървище, но и спечелили - имало вече за какво да я дадат под съд. И я дали. Но Баба Мария запретнала ръкави и година време воювала със съдии, адвокати и лъжесвидетели, за да доказва кое как и защо е станало. Доказала, но трябвало да продаде мината си, за да погасява борчовете, дето направила през това време. И от Бов да се премести да живее в Ливагьето, защото вече не била кадър да се катери по скалите като коза и да язди като кубански казак, така, както правила това по-рано. И да е по-близо до мировия съд, когато трябвало да иде там, за да варди от съдиите и адвокатите някой загазил за права бога нашенец. Или да урежда продажбата на това-онова от периметрите си.

Баба Мария се поминала на почетна възраст, без да остави нищо друго след себе си освен спомени. Погребали я в гробището в Ливагьето, но нямало нито кой, нито с какво да й тури паметник, за да се знае къде точно е прогребана. И по-добре, защото феите не трябва да имат гробове.

dumb ass foreigner аре приятно четене.

утре пак, ако не съм много скапан.

and reloading...

dumb ass foreigner ето още нещо малко известно за госин министър и писател Каравелов .

ОКОЛИЯТА

За Искрецка околия, към която се числи Клисурата след Освобождението, най-много знам от Чича Панотко, но никога не съм го питал той откъде знае. А от "мемоарите" на дядо Паун Вучков от Зимевица пък знам, че най-напред седа-лището на околийския управител, на мировия съд и на ков-чежничеството се е намирало в Бучино дервент, нищо че око-лията официално се е назовавала Искрецка. "На 29 юни 1892 година - отбелязва дядо Паун Вучков - ме назначиха разси-лен в Зимевишката община, към която се числеха още махалата Губислав и селата Заселе и Заноге. Службата ми беше да нося два пъти седмично - вторник и петък - пощата до околийското управление в Бучино дервент и да разнасям при-зовките и писмата на жителите от общината. Но през месец ноември същата година напуснах, защото през планината захванаха големи виелици и без малко не загинах. През ме-сец февруари 1893 година пак ме назначиха разсилен, но око-лийското управление вече беше преместено в Искрец. В една голема виелица през месец март спах в Брезе, а на утрото през Бабина река се простудих и от тая простуда ме тресе още три месеца и поради това пак напуснах службата..."

Дядо Паун Вучков е отбелязал в мемоарите си и това, че седалището на околийския управител в Бучино дервент се е помещавало в една плевня, но нищо не отбелязва защо се помещавало там, а не в Искрец, което по това време е било най-голямото селище в околностите на Клисурата и по всяка вероятност е разполагало сьс значително по-комфортни плевни за седалище на околийския управител, отколкото плевнята в Бучино дервент, където нямало дори село, а само ханове. Може би една от причините е била тази, че в Искрецка околия, освен цялата Клисура, са влизали още цялата Мала планина заедно с част от полето на юг от нея и всичките села на запад от Бучино дервент до Цариброд и на север - до Берковица. А Бучино дервент и пътят през него цепели точно по средата тази доста значителна територия и разположеното там седалище на околийския управител, макар и помещаващо се в плевня, не докачало честолюбието на селищата на запад към Цариброд и тези на север към Берковица, както би ги докачило, ако същото това седалище се намираше в Искрец, където му било мястото.

За известно време седалището на околийския управител на Искрецка околия било местено и в Гинци, по давление, види се, на влиятелни личности от селищата на север, за да е по-близо до тях, а не до Цариброд. Но на запад също имали влиятелни личности, които успели да се преборят с тая явна несправедливост и върнали седалището на Искрецка околия в плевнята в Бучино дервент. Докато траела обаче борбата мсжду селищата на запад от Бучино и селищата на север за седалището на управителя на Искрецка околия, в Искрец била издигната голяма сграда на два етажа за околийско управление и башка от нея друга, по-малка, за мирови съд. И през зимата, за която говори в мемоарите си дядо Паун Вучков, искречани си прибрали околията, защото някак си не идело да продължава така - околията да се нарича Искрецка, пък седалището на управителя й да се помсщава в плевните на Гинци и Бучино дервент.

Сградата на околийското управление и Искрец била толкова внушителна, че и днес продължапа да бъде най-представителната по външност постройка в целия този край. И не само по външност а и по здравина, щом след близо сто години не е мръднало нещо по нея. Но искрецкитс първенци, дето давали мило и драго да си приберат околията, която носила името на селото им, не се отнесли по същия начин, когата трябвало да започне строежът на сградата за околийско управление. Архитектьт я бил проектирал да бъде разположена на север от чаршийската улица, та прозорците на стаите да гледат на юг, към слънцето и към хората, които пълнели чаршията в празнични дни. Добре, ама собственикът на имота там се опънал и понеже бил един от най-първите лич-ности в селото на управляващата по това време партия, къде с подкупи, кьде с други подобни давления, уредил така работата, че сградата била преместена от южната страна на чаршийската улица, където мястото било ничие, защото и било никакво - бряг, слизащ надолу кьм мочурището на реката. И се получило така, че прозорците на стаите се обърнали на север, а прозорците на коридорите - на юг, към слънцето.

Макар и в сграда сьс стаи, обърнати на север, и коридори обърнати на юг, в сравнение с плевните в Гинци и Бучино дервент, новото и постоянно вече седалище на управителя на Искрецка околия изглеждало нещо повече дори от княжеския дворец в София. А донякъде си било и така, защото в сградата на Искрецкото околийско управление всичко било ново, модерно и яко - от темелите до керемидите, а княжеския дворец - предрешен турски конак с проядени от мушиките дюшемета и разклатени, подпрени с паянти стълбища. Новата сграда на околийското управление бързо започнала да се пълни с началници и чиновници, защото било недопустимо толкова много и толкова големи стаи да стоят празни. Търговците и кръчмарите взели да се замогват, първенците на управляващата партия вдигнали главите си толкова нагоре, та не можели да разберат какво изричали по техен адрес хората, които ги срещат - благословия или псувня. Но за голямо съжаление този зашеметяващ възход се оказал съвссм краткотраен, тъй като още древните са казали, че когато се изкачваш нагоре, не се знае дали не слизаш надоле.

Искрецка околия се настанила в новата сграда през зимата, през лятото всички стаи на двата й просторни етажа се напълнили с началници и чиновници, а през есента били насрочени избори за ново народно събрание. По този повод в Искрец пристигнал лидерът на опозиционната партия, за да се срещне със своите привърженици. Но първенците на управляващата партия нахълтали с криваци и цепеници в кръчмата, където се провеждала срещата, разгонили привържениците на опозиционната партия, а лидерът й освиркали и вързали празна газена тенекия на файтона му, като си тръгвал от Искрец. Но се случило така, че опозицията спечелила изборите, лидерът й станал министър-председател на княжеството и първата му работа била да тури кръст на Искрецка околия, като се мотивирал, че закриването й се налага по финансови съображения.

Tъй като ликвидирането на Искрецка околия биело еднакво не само по честолюбието, но и ио кесиите на първенците на всички иартии, тези от бишиата управляваща, a ceга вече опозиционна, поискали прошка от тези на бившата опозиционна, а сега вече управляваща, за случилото се, подали си ръце и повели люта борба да си върнат околията, защото иначе в кръчмите им вместо пияни мющерии, щели да започнат да се тьркалят изгладнели плъхове. В тази борба кьм първенците на партиите и другите селски първенци се присъединили и останалите без работа началници и чиновници от околийското управление, между които имало и хора с високо за времето си образование. Получил се могьщ съюз, в който били заличени без остатьк всички дотогавашни противоречия и дразги в името на великото дело - възстановяването на Искрецка околия.

В борбата всички участвували според интелектуалните си възможности и според материалните средства, с които разполагали: търговците, кръчмарите и по-заможните селяни - с пари, вино, печени агнета, че и печени телета дори; бившите началници и чиновници от околийското управление, даскалите и поповете - с писания, в които, позовавайки се на редица авторитетни исторически източници, доказвали средищното положение, което заема Искрец в Западните български земи, административното и военно значение, което селището е имало още през Първата българска държава и че не случайно руската администрация в страната след Освобождението го е определила за седалище на околийски управител. Дори била отпечатана и разпространена историческа брушура, в която подробно и аргументирано се описвало славното минало на Искрец, разположението му на място, като че ли от Бога сьтворено специално за център на околия и гибелните последици, които неминуемо ще се появят, ако нейното закриване наистина се превърне в реален факт.

От гореописаното е видно, че борците за възстановяването на Искрецка околия не са жалили сили и средства. A погледнато обективно и правото е било изцяло на тяхна страна, но трясъкът на празната газена теникия, вързана за файтона на лидера на бившата опозиция, който звучал като химн в ушите на местните първенци на тогавашната управляваща партия им изял правото без остатък. И остави това, дето закриването на околията се превърнала в реален и окончателен факт, ами само година време след това, когато вече през Клисурата била минала железницата, искречани останали и без мирови съд, който бил изместен в Ливагьето, нищо че струпаното около тамошната гара селище не било стигнало по брой не само населението, но и кръчмите на Искрец.

Книжата на мировия съд натоварили на волска кола без блехове на осите и те, нали попретрити вече, а книжата тежки, счупили се. Тогава намернли друга кола, с по-нови оси и блехове, претоварили на нея книжата и като повели воловете по пътя към Ливагьето, голямата камбана на църквата забила на умряло. Подир нея забили и по-малките, от дюкяните, кръчмите и къщите от двете страни на чаршийската улица наизлязъл народ. Мъжете свалили капите си, както ги сваляли, когато изпровождат покойник, а жените скришом бършели очите си с крайщата на забрадките си. Но нямало протести, кахто при закриването на околийското управление. Колкото и да им било криво, искречани трябвало да се съгласят, че и с пушки да се борят за мировия съд, пак нищо няма да ги огрее. He идело тия от Ливагьето, станали вече гараджии, да дохождат да се жалват в Искрец, както не идело на Малката Богородица искречани да правят събора си в Меча поляна.

- В Искрец не се стигнало до бой ннто за околията, нито за мировия съд - казва Чича Панотко, - но за общината в Лакатник се стигнало и паднал як кютек!

Като минала железницата през Клисурата, някои от по-предприемчивите лакатчани захванали да слизат в ниското, да строят кьщи около гарата, да отварят крьчми и бакалници и съвсем скоро там изникнало ново селище, в което се преляла голяма част от населението на старото. И тогава сс поставил въпросът къде да бъде ссдалищсто на общината. Тези от гарата настоявали общината да сс премести долу, но другите, останали верни на бащината зсмя, не давали и дума да се издума за подобно нещо. Една нощ първенците от гарата дошли и задигнали архивата на общината, no туканшите първенци ги подушилн, вдигнали потеря, настигнали ги и след доста тежко сражение успели да си върнат архивата на мястото й, а на вратата на сградата вързали общинския бик, та ония да не смеят да припарят втори път. Но гарата все по-силно теглела живота към ниското и бикът не успял да опази общината. Слязла и тя долу заедно с него и тогава станали две селища с едно и сьщо име. Само че пред едното се пишело гара и в него било седалището на общината, а пред другото - село, представяно пред общината от кметски наместник. Подобни битки са се водили между жителите и на някои други селища, в ниското под които имало гари, и навсякъде победители излезли тези, дето били слезли до линията. Но останалите гope, дето се инатосвали и не искали да оставят бащината си земя да пустее, живеели и умирали с гордостта, че тези долу, при които били седалищата на общините, са се роили от тях, а не обратно.

- Железницата затри живото по високото на планината - казва Чича Панотко - и го наби у пушилката и шумотеви-цата около гарите. Уж е направена за сгода на ората, а оно злинята й излезна по-голема - що имот запусте, , що стока из-

погина! Ама у живото е така - ако нещо за едно е арно, за друго че е зле!

От това, което ми е разказвал Чича Панотко, и от писаното в мемоарите на дядо Паун Вучков знам, че две села -Зимевица и Заноге, не се дали да ги зачислят към гараджийска община, щото били бая настрана от линията, пък и имали хора дето знаели как да уредят работата, за да им остане общината. И останала, но тогава пък те се изпокарали в кое от тях да бъде седалището й - в Зимевица или в Заноге. Надви-ли тези от Зимевица, но за година време само, защото другите от Заноге казали, че по-добре да са под турска власт, отколкото под зимевшка, И прави били донякъде, защото за турската дори не знаели, а зимевишката я усетили веднага. A като я усетили съответно и се опънали и не я признавали, както преди това не признавали и турската. Но докато срещу турската власт, поради отдалечеността си от нея, не се налагало да водят война, срещу зимевишката, която била само на час път от селото им, повели. Дори успели да я победят и издейс-твали седалището на общината да бъде преместено в Заноге. Но тогава пък в Зимевица казали сьщото, което преди това били казали в Заноге и обявили пуническа война на заношката власт. А на края, за да не се стигне до кръвопролитие, турили общинското седалище по средата - в Баталов дол.

При това положение настьпило примирие между двете села, но пък положението се оказало никакво, защото общината останала без име. Седалището й се намирало в ничия територия и нито идело да й викат Зимевишка, нито Заногенска. Затова на писмата, които пращали до околийското управление и до други висшестоящи учреждения туряли и двата печата - с името на Зимевица и с името на Заноге, което будело недоумение у тези, които ги получавали, защото не знаели до кое от двете села да адресират отговорите си или пък питанията си, когато имали такива. Началствата от околийското управление, пък и тези от окръжието се видели в чудо с двете борещи се помежду си села и тяхната никакиа община, поради което сметнали, че може би ще бъде най-разумно да вземат да ги причислят към най-близката гарова община, защото иначе трябвало да си зарежат всичката друга работа и да се занимават само със Зимевица и Заноге.

Но щом научили това, дето умували в околийското и в окръжието по адрес на общината им, зимевичани и заногенци изпратили писмо, подпечатано с двата печата, че ако ги турят под властта на гараджийска община, няма да я признават и толкова, колкото са признавали турската. Като прочели писмото и като били сигурни, че това, дето пише в него, не е някаква ялова закана, а самата истина, защото вече добре ги познавали, началствата от околийското и от окръжието решили да дадат общини и на двете села, само и само да настъпи мир в Клисурата. Но пак не настъпил, защото жаждата за борба е в кръвта на нашенци и откакго се помни никога не са стояли мирни и винаги са намирали срещу кого и за какво да се борят.

преди да продължа искам да отбележа, че прякора "Прангата" продължаваше да се носи от представителя на поредното мъжко поколение на първия Пранга.ама не се сещам как му беше името.помня, че беше по-голям от мен

ГНЕВЪТ НА ЗАСПАЛИТЕ

Без да се опусне да заспи, Прангата не би се дал на "народняците" да го хванат и да го вържат за нищо на света. Ама се опуснал и го хванали. Така го хванали и преди това, когато избягал от фронта при Църна Дрина - заради едно нищо и никакво спане. Нищо и никакво, ама без него човек умира по-

бързо, отколкото без хляб и затова в повечето случаи силните хора са поваляни с негова помощ, а не с помощта на хляба. А Прангата знаел тая истина по-добре от "Отче наш", щото ротният непрекъснато им я набивал в главите.

- Момчета - викал, - гледайте да не се опуснете да зас-пите, когато сте на пост, че сторвате зян не само вази си, а и цялата дивизия.

И Прангата изкарал двете войни - Балканската и Междусъюзническата, навлязъл в третата - Европейската, и стигнал до Църна Дрина без да се опусне да заспи на пост, нищо че понякога му идело да захапе цевта на манлихерата и да свърши с тая мька. Идело му, ама устискал, а някои немо-жали - и цевите на манлихерите захапвали, и на пост заспивали, щото сънят, както казвал и ротният им, надвива човека къде по-лесно, отколкото гладът. Затова Прангата измислял какви ли не шмекерии да се бори с него, само и само да не му се даде - турял остри камъчета под каската си, бодял с игл а ушите си на мястото, където момите ги дупчат, за да слагат обици в тях, порязвал се на някой от пръстите, а веднъж дори посипал раната със сол, за да го боли, колкото се може по-силно. И хубаво, че го направил, защото точно през тази нощ французите да вземат да пратят разузнавачи към нашите позиции, а предните ни постове заспали до един, изловили ги, без да успеят гьк да кажат и пълзят насам, сигурни, че няма друг пост, още повече пък буден, за да ги насмете.

A n същото това време Прангата натискал порязано-то и насолено място на върха на средния пръст на лявата си ръка, за да не се наплеска с кръв, взирал се в тьмното по по-сока на французките позиции и по едно време, не толкова видял колкото усетил, че насам пълзят хора. Най-напред помислил, че предните постове са получили смяна и се прибират, но като не чул сигнала, с който трябвало да бъде предуп-реден, че се приближават свои, притихнал в храсталака и зачакал. Шумоленето се приближило съвсем и току пред самия него се изправили две човешки фигури. Прангата ги заобиколил изодзад и изревал:

- Стой!

Двамата скочили отгоре му и се опитали да го повалят и да му запушат устата, ама не знаели нищо за мечешките ръчища на човека, с когото трябвало да си имат работа, и се намерили в бомбения трап, от който току-що били изпълзели, с изпотрошени ребра и извити вратове, без да разберат какво точно им се е случило и без да могат да помръднат ставите си, а камо ли да стрелят или пък да бягат. И Прангата най-спокойно взел да ги разпасва, вързал ги добре сьс собствената им амуниция, прихванал ги под мишниците и ги помъкнал към щаба, пък там началствата да се разберат с тях. А в щаба не вярват на очите си и го питат:

- Ти знаеш ли какво си ни донесьл?

- Противник! - отговорил на срички Прангата и заста-

нал мирно. - Пълзеше кришно към нашите позиции!

- Затова нещо - казали му - се полага и орден, и oтпуск.

Ама за второто ще почакаш, защото в момента сме на зор с

хората. А ордена го имаш веднага след атаката!

Повече нищо не казали, но в щаба се случил ротният и като тръгнали после двамата към позицията, от него узнал, че е хванал французки щабни офицери. С тях е имало и войници, ама те се върнали назад, за да отведат в техния щаб хванатите и вързани заспали наши предни постове. А от разпита на пленниците се разбрало, че французите готвят голяма офанзива и затова за разузнаване на нашите позиции били из-пратени щабни офицери. Но нашите щабни началства решили да га изпреварят и още същата заран заповядали внезапна атака срещу французките позиции и докато ония насреща разберат какво точно става, прегазили окопите им като хала и сторили на леш налягалите в тях сенегалци. Хубаво, ама в тилните си прикрития французите вече били разположили потребните им за готвената голяма офанзива подкрепления и то добре въоръжени, добре нахранени, облечени и отпочинали. Само, че нашите не знаят тая работа, викат "Ура!" на гладно, та се късат, газят през калта и локвите с изпосъдраните си опинци и навуща и летят напред с натъкнати на пушките ножове.

Нашитс викали "Ура!" на гладно и летели напред повече от километьр, бсз да срещат какъвто и да е друг противник освен този, дето били прегазили в окопите. И чак когато сигналистите засвирили "отбой", а войниците се захванали да притягат изпосъдраните си и подгизнали опинци и навуща и да тарашуват в празните сухарни торби, французите изкарали от прикритйята спотайващите се там добре въоръжени, добре нахранени, облечени и отпочинали подкрепления, размаскирали картечниците и оръдията и ги подбрали от всички страни. Прангата грабнал пушката, скочил така, както си бил с изути опинци и размотани навуща, понечил да викне "Ура!" и да полети, без да знае в коя точно посока, но трясъкът на падналият наблизо снаряд го блъснал в гьрба и той заорал напред с главата в някакъв бая дълбок шанец, а отгоре му се напречкал изхвърлен от експлозията дърволяк.

Прангата извадил голям късмет с този шанец, щото той го завардил от шрапнелите, а напречкалият се отгоре му дърволяк пък го завардил от камънака и буците земя, та не само че не бил ударен и затиснат, ами не бил одраскан и наоколо му било толкова широко, та ако имал тютюн, можел

да седне, да си свие цигара и да запуши. Ама нямал и Прангата взел да псува късмета си, дето го завардил от умирачката и му осигурил сгода за пушене току под самата пукотевица, а не му осигурил тютюн.

- Мамка му и на късмет! - рекъл и се изплюл. - Оти ми е без тутун? Да му пикаем на таков късмет!...

Така рекъл, ама когато пукотевицата стихнала и той разбутал напречкалия се през шанеца дьрволяк, за да види какво става, взел думите си назад.Равното преди място наоколо било замязало на орница, засята с човешки трупове и муниции, но не мината още с брана, та можело добре да се види какво и чие е семето. Било все наше и само тук-таме се мяркало по нещо французко, хвърлено колкото за адет. И Прангата се измъкнал навън от шанеца, за да огледа по-добре, но все същото - нищо друго не се виждало, нито пък се чувало. Само някъде на изток, далеч зад позициите, от които нашите рано заранта полетели на атака, за да изпреварят офанзивата на французите, се долавяла някаква гьлчава, но не можело да се разбере на какъв език - български, французки или сръбски.

Първата работа на Прангата, след като се измъкнал от шанеца, била да пребърка раницата на някои от убитите за тютюн, но къде ти - всичко било изпушено до шушка още преди атаката. И тогава преглътнал набраната в гърлото му гнусотия и се захванал с раницата на един от убитите сенегалци, която се оказала добре натъпкана с папироси, консерви, сухар и шоколад. Само че докато умувал с какво първом да си подложи, та да му се услади както трябва тютюнът, току над главата му изсвирил отърван неизвестно откъде куршум. И като нямал време да пресмята от кое по колко точно да прехвърли от раницата на сенегалеца в своята, вдигнал я цялата,

смъкнал на бърза ръка обущата му и запълзял към гората, дето се виждала оттатък разораната от снаряди голина. Там се разположил на рахат, подложил си доволно от всичко ставащо за ядене, намерено в раницата на сенегалеца, изпушил две папириоси и взел да размишлява какво да прави по-нататък, защото положението му било никакво - намирал се в тила на противника и нито идело да тръгне назад да дири позициите на своите, за които хабер си нямал къде се намират в момента и дали въобще се намират някъде, нито пък идело да седне да чака, та да дойдат французите или сърбите и да им стане пленник. И като размишлявал, изведнъж чул, че в гьстежа наблизо някой стене и се напьва да каже нещо на български. Отишъл на място и видял ротния, целия изпотрошен, но успял някак си да допълзи до гората и там запрял.

- Господин поручик, господин поручик! - обадил му се

Прангата. - Къде са нашите, господин поручик?

Ротният се понадигнал, познал го и понечил да се усмихне, но от устата му потекла кръв.

- Войниче! – едва прошепнал. – Ние тука умираме, а там думбазите и гешефтарите богатеят и мърсуват с жените ни!За кого и за какво гинеме, войниче? Питал ли си се някога или не си?...

Само това смогнал да каже и свършил, но то било достатьчно, за да разбере Прангата какво да прави по-нататък. Хвърлил пушката и вместо нея взел револвера на ротния, наврял и притегнал обущата на сенегалеца, които му дошли като ПО мярка, наметнал пълната с провизии и папироси раница, забил навътре в гората и не спрял, докато не се наме-рил оттатък Цариброд. А че е стигнал там, разбрал от един драгомански старец пастир, с когото изяли последните провизии от раницата на сенегалеца и изпушили последните две

папироси. От стареца разбрал и през къде точно да хване, за да стигне по най-прекия и най-безопасния ПЪТ ДО Бучино деревент. А от там до Клисурата познавал така добре вървищата и местата между тях, че можел да стигне до Горноселските колиби, без да го усети някой посред бял ден, а камо ли нощем. А пък селището му се намирало настрана or махалата, досам корията, та и от комшиите никой нямало да го усети, че си с дошъл от фронта жив и здрав без уволнителен билет и по никое време. Ама не знаел, че след атаката и след последвалото я отстъпление, като не се оказал между живите, от щаба на дивизията изпратили телеграма до общината в Ливагьето, че е загинал геройски в полза на царя и отечеството. И когато надникнал от корията, за да разузнае, дали в селището му е чисто от чужди очи, видял жена си да сьбира съчки около дръвника, пребрадена с черна шамия. Помислил, че е станало нещо с голямото му дете, което било все болнаво, но след малко го видял да излиза от къщата. Видял и другите две, досетил се кого жали жена му, изчакал да се стъмни добре, излязъл от корията, почукал на прозорчето и се обадил:

- Босилке, Босилке! He бой се Босилке, азе съм!...

Жената не само, че не се уплашила, но дори не трепнала, като чула гласа на мъжа си. Предния ден през махалата минали циганки вретенарки и една от тях й гледала на ръка.

- Булка! - рекла. - Тоя, дето го жалиш, не лежи в земята, ами ходи по нея и до две вечери ще си доде!...

Като не била видяла мъжа си мъртъв, а само хартишката, дето й донесли от общината, жената цяла нощ не мигнала и чакала да се сбъднат думите на циганката. Чакала и през деня, а когато взело да се мръква, турила децата в одъра да спят, а тя се приготвила да будува, за да може на часа

да отвори вратнята и да го посрещне без никой да усети. Пре-дугаждала е, види се, че Прангата си иде от фронта без увол-нителен билет и че ще трябва да се крие от чужди очи, докато се разбере кое на къде ще тръгне и как ще свърши - с добро или с лошо. Нарадвали се един другимо без да палят ви-деларката, казали си каквото трябва шепнешком, за да не събудят децата и преди още да са се обадили първи петли, Прангата вече бил стигнал старата кошара в Млаките, където преди войните баща му събирал овча бачия. Натъкмил си там скривалище за през деня, а нощем слизал тайно в селището да насече дърва, да пригледа добитъка, да свърши дори в тьмното някоя и друга кърска работа. Но жена му про-дължавала да ходи с черна шамия и да пали в събота вечер свещ на гробищата, кьдето след пристигналата от фронта телеграма с вест, че Прангата е загинал в полза на царя и отечеството, погребали негови дрехи и го оплакали като напълно редовен мъртвец.

Подкарал я така Прангата - и жив и мъртав едновременно, но комшиите, макар и по-настрана, подушили че из двора на войнишката вдовица пипа мъжка ръка и накрая се разбрало чия е тази ръка. Разбрало се и в общината, че и в околийското чак и от там пратили двама стражари да хванат беглеца и да го предадат на военно-полевия съд в София. Но когато стражарите доложили на кмета за какво са дошли, той им рекъл, че за хващането на Прангата трябват барем двадесет стражари и пак не е съвсем сигурно дали ще им се даде, След като наред с мечешките си ръчища разполага и с револвер, подробност, съобщена му от съгледвачите, на които възложил да проучат истина ли е това, дето се шушука или не е. Тогава от околийското пратили още стражари, дошли военни от София и срещу две ръце и един револвер били съсре-

доточени въоръжени сили като за атака на французките позиции при Църна Дрина. С тази разлика, че ония там били гладни, боси и голи, а тия - добре нахранеми, добре обуги и облечени, та Прангата най-напред помислил, че срещу скривалището му в Млаките настьпват французи и гътнал с револвера си двамата, дето били излезли по-напред, за да му кажат, че трябва да се предаде доброполно.

Прангата се целил в двамата така, че не ги убил на място, а само им показал с кого имат работа.Другите моментално се върнали назад и спрели чак в Ливагъето, за да сс съветват с кмета какво да правят по-нататък.

- Тоя - рекъл им кметът - може да го фанете само убит или заспал. Щом е жив и буден, нема да ви се даде!

Да убият Прангата не било особено трудно, но в такъв вид не им вършел работа - убити по това време колкото щеш и един повече нямало да се познае, а камо ли да стресне някого и да обърне отстъплението от фронта в настъпление. Затова решили да го ловят заспал, но не могли да решат как точно, та пак трябвало да се съветват с кмета. И той ги подучил да направят така, че уж си отиват, пък в същото време да се върнат по друг път, да обградят издалеко Млаките и да чакат.

Първоначално Прангата не повярвал, като разбрал, че стражарите и войниците са си отишли и до пладне на другия ден юнашки се борил със съня, но накрая не издържал, притворил очи уж за малко, отпуснал се и заспал. Ония се приближили пълзешком, неколцина от по-яките скочили отгоре му, вързали го с въжета, та да не може да мърда, докато занитят около глезените на краката му скобите на тежката желязна пранга и го подкарали към общината, а оттам към околийското и към София. Оттогава се сдобил с прякора "Прангата", който полека - лека изместил истинското му име и хората дотам свикнали с него, че понякога не можели да се сетят как точно се е наричал по-рано.

Докато Прангата чакал ред да бъде изправен пред военно-полевия съд, разбунтувалите се спед отстъплението фронтови части наближили София, съдиите се объркали, изгубили някъде делото му и после, като не могли да си спомнят в какво точно се състои прегрешението му и като били затьнали до гуша в други дела, взели та го освободили и му дали писмо до кмета в Ливагъето, та да не помислят там, че е избягал. И Прангата поел пешком през Мала вланина към Клисурата, като през целия път до там повтарял на глас ду-мит на разжалвавия офицер, който също като него чакал ред за военно-полевия съд и пред когото разказал как го хванали и вързали:

- Заспалият човек е като добиче! - рекъл му разжалваният офицер. - Hero могат и да го връзват, и да го яздат, и да го впрягат. Всичко могат да правят със заспалия!

Повтарял ги и после, когато захвавал да варди дългокосите оратори в Ливагьето, та "народняците" да не могат да бутат масите, на които се качвали в неделните събори, за да призовават яздените и впряганите нашенци да се сьбудят. И "народняците" взели да му дирят цаката, но всеки път, щом речели да го хванат и вържат, Прангата се развъртявал с мечешките си ръчища и те се пръсвали като пилци. Тогава го извардили, когато изкарал козите на паша под Бел венец, излегнал се на припек под един листник и като мислел, че няма никой наоколо, отпуснал се и заспал. "Народяците" били мнозина, хванали го, вързали го, окачвли на шията му голям хлопатар, а двама от тях го яхнали и така го подкарали към Ливагьето. Но когато трябвало да миват по двете прехвърлени за мост през реката при църквата греди, "народняците", които държали крайщата на конопеца, изостанали по-назад и Прангата тръгнал само с двамата, дето го били яхнали. Той пристъпял по гредите, скърцал със зъб, овесеният на шията му хлопатар дрънчал, а наоколо се събрали сума ти сеирджии да гледат как "народняците" го яздят. Само че като стигнал над най-дълбокото място на реката, Прангата изведвъж спрял, раздрусал гредите, разтьрсил раменсте си и яхналите го "народняци" се изтърсили във водата. Изтърсили се и някои от "народняците", дето държали крайщата на конопеца, щото не могли да се задържат върху люлеещите се греди.

Като се видял сам, Прангата надул джигерите си, напънал се и конопецът не издържал, скъсал се, мечешките му ръчища се размахали и "народняците", тръгнали от двете страни на гредите, за да го хванат отново, отишли във вода-та при другите. А наоколо се събрал толкова много народ, та пътниците от минаващия по линията влак помислили, че в Ливагьето са сбъркали календара и са направили събора си в делничен ден.

- Ей, хора! - провиканал се Прангата и раздрънкал хлопатара. - Сьбудете се! Събуцете се, щото заспалият човек го яздят като добиче!...

Локомотивът на влака изпищял сьс свирката си, сякаш искал да обади на цялата Клисура, че заспалият човек е като добиче и който не иска да го яздят и впрягат не трябва да спи и не трябва да се дава да го връзват.

dumb ass foreigner начи много се извинявам, че няма разказче...обаче:

направил съм сичките 8 броя таквиз-

а от тейзи 4 бройки-

съм на пръвата....

та през почивките ще гледам да сканирам полека-лека и кат събера поне един разказ, ще го пусна.

Л.А.

мисла, стилизацийката is not so bad for a dumb ass foreigner!

and reloading....

Редактирано от - dumb ass foreigner на 26/3/2005 г/ 06:23:18

Анонимен1127
Good job! Какво говоря - Outstanding!

Как е малката принцеса?

furkatichko Браво, Дъмпи !

dumb ass foreigner РУСКИ ЧАЙ

За първи път, откакто беше захванал службата, стрелочникът я прокле. И не толкова нея, колкото влака, заради който тая нощ не можеше да се прибере. А баба Стойна ка-за, че най-късно до първи петли детето ще дойде. И му про-шепна:

- Несторе, жената не е млада, a e първескиня, гледай

да си тука! Десет години рожба чакате, знам ли какво може

да се случи!...

Нестор отнапред още знаеше, че тая нощ ще си е у дома, защото дежурството се падаше на Паун. He ce бяха уговаряли, но така си идеше по реда и когато наближи времето за смяна, спокойно взе да си мие ръцете във вирчето при ша-неца, та да не се бави след това. Повече от час път имаше до дома му, нищо че се виждаше толкова близо. Навремето, като пасеше козите и гледаше отгоре гарата, все му се струваше, че ако рече да я цели с прашката си, ще я улучи. И опит-ваше, но камъкът изсвистяваше надолу в пропастта и той не можеше да види докъде точно е стигнал и какво е улучил.

Тъкмо Нестор свърши с миенето и се упъти към кантончето, насреща му се зададе началникът на гарата. Спря се и го изчака с разперени встрани мокри ръце, но началникът го отмина и влезе направо вътре, като му даде знак да го пос-ледва. После притвори вратата и взе да шепне, въпреки че наоколо нямаше жива душа.

- Паун го прибраха и полицейският ми нареди тая нощ

ти да дежуриш на стрелките. Чакаме специален влак. Ще

спре при нас за вода. На Паун му нямат вяра и рекоха, че е

по-добре по това време да им е под очи, та да са сигурни, че нищо няма да се случи.

Преди месец, през дежурството на Паун, една немска композиция дерайлира на стрелките. Следствието обвини машиниста, защото бил навлязъл в кривата с висока скорост, но полицейският имаше друго наум. Струваше.му се, че не скоростта е изхвърлила композицията, а Паун, като не е зацепил както трябва стрелките. Имашс ОСНОвателна причина да мисли така, но си замълча, защото иначе и той влизаше вътре.

- He може! - опъна се Нестор. - Жената ще ражда и трябва да съм наблизо. Така ми заръча бабичката.

Началникът се приготви да го уговаря, но влезе полицейският и разбра каква е работата.

- Слушай! - рече му. - Няма да мърдаш оттук, а ако потрябва, ще намеря доктор за жената. От София чак ще го докарам! Аз те турих на тая служба и досега нищо не съм поискал в замяна. Мога да ти заповядам, но не ми се ще. Направи го заради мене!

Полицейският беше прав. Наистина помогна за службата и не поиска от него суха пара за услугата. Само риба му беше носил по някой път и го водеше на лов за сърни, но това не струваше нищо. А службата изправи Нестор на крака, защото нивиците в "държавата" на баща му бяха само камънак и от тях не можеше да се живее. Затова полицейският му имаше вяра и беше сигурен, че ако той е на стрелките, няма да стане золум.

- Щом мине и ще си идеш, но до тогава никахво мърдане от стрелките! А моите хора ще ги пратя да вардят при помпата.

Когато влакът се зададе на семафора, нощта вече преваляше. Машинистът намали скоростта и влезе съвсем кротко в кривата. После плавно изтегли напред и спря локомотива точно под помпата. Композицията беше дълга и последният вагон остана само на разкрач дистанция от стрелките. Беше добре затворен "Еф", със замрежени прозорчета и пломбирана отвън врата. От спирачната будка слезе немски войник, с каска и автомат, поздрави небрежно стрелочника и зачатка с подкованите си обувки по баластрата. Когато стьпките му заглъхнаха към локомотива, където вече въртяха крана на помпата, Нестор долови, че се драска по прозорчето ва вагона. Вдигна глава и видя как мрежата се отлепя от едната страна и се подава смачкана войнишка манерка. Видя и ръката, която я държи, а после чу шепот: "Вода, вода!..."

Веднага се досети, че във вагона карат пленници, защото и друг път му се беше случвало да ги вижда и знаеше, чс е строго забранено да се разговаря с тях и да им се дава вода и храна. Повечето от тези влакове минаваха транзит, но когато един спря, часовите хванаха Паун, че е налял на пленниците вода, та после го държаха три дни в участька. Върна се подпухнал от бой и малко след това се случи дерайлирането. Така че полицейският имаше донякъде право да смята, че това е негова работа, нищо че не го казваше открито.

"Вода!..." Разнесе се отново немощният шепот и Нестор изтръпна. Бяха му казвали, че така шепнат жените, когато раждат мъчно и изведнъж видя пред себе си своята, чу я дори как стене и моли за вода. Без да разбира какво точно прави, той се покачи на стъпалото, грабна провесената през мрежата манерка и се затича към вирчето до шанеца. Натисна я до дъното и водата взе да клокочи в гьрлото й. После пресече бегом назад коловозите и отново се покачи на стъпалото. Ръката пое бързо манерката, но веднага след това пак се показа, като стискаше нещо увито в памучна кърпа. Нестор видя долепеното до мрежата лице на човека, който беше проврял навън ръката си, тикаше в неговата увитата кърпа и повтаряше задъхано: "Чай, чай!... Руски чай!" Взея и като скочи на земята, досъм него изкрещя немецът: "Швайн, швайн!..." Извърна се и срещна вдигнатият автомат. He успя да се отмести и прикладът се стовари върху лицето му.

Нестор падна, но не толкова от удара, а повечето да се заварди. И точно тогава откъм помпата се чу трясък и зашуртя изпусната пара и вода. Писнаха свирки, после проехтяха гьрмежи. Немецът затича натам, да види какво е станало, a пленниците, които дотогава се спотайваха, заудряха с юмруци по дъските на вагона.

Стрелочникът се изправи, изплю набралата се в устата му кръв и като процеди през зъби по посока на немеца едно "Мамицата ти свинска!" блъсна сюрмето с увисналата на него пломба и лашна вазад вратата на вагона.

- Бегайте! - извика на пленниците и сам той побягна в тъмното през шанеца, за да им покаже какво точно трябва да направят, а в ръката си здраво стискаше увития в памучната кърпа чай.

Нестор стигна дома си на развиделяване. На вратника го срещна бабичката.

- Мъжко е! - рече. - И големо, ама жената бере душа и ми се чини, че нема да я бъде!

Влезе в одаята, където още гореше виделарката. Под завивката стенеше жената, а в едно сандъче до одъра кротко спеше детето. Виждаше се само личицето му - червено и набръчкано, и по нищо не можешеда се разбере мъжко ли е или женско. "Мъжко е!" - дочу повторно гласа на бабичката и от

очите му покапаха сълзи. "Нема да я бъде!" - настави бабичката, като видя валящите се по лицето му едри сълзи и не знаеше от радост ли са или от мъка.

- Водица! - простена жената и завивката над нея се размърда.

- He требе да пие! - обади се бабичката. - Ще жабяса!

Нестор се сети за доктора, който му обещаваше поли-

цейският, и се накани да тръгне обратно за гарата, но се опомни и спря. На полицейския сега не му беше до доктори, а и не биваше да му се мярка пред очите. Този трясък откъм помпата не беше нищо друго, освен експлозия в котела на локомотива. Стрелочникът не знаеше чия е тази работа, но немецът не можеше да не се досети кой е отворил вагона с пленниците. А жената береше душа и той стоеше до нея объркан и зашеметен, без да знае с какво да й помогне.

- Давах й биле, ама не помага! - обади се пак бабичката. - Ще бъде каквото й е писано и каквото бог е рекъл!...

Чак сега Нестор усети, че още стиска в ръката си памучната кърпа. Разгьна я и видя тъмни, ситно нарязани сухи листенца. Беше чувал за такъв чай, но не беше виждал. Тук за чай вареха само липа и я пиеха за всичко. Поднесе листенцата към носа си - миришеха по-иначе и по-силно от липата. И си помисли: "Може пък да помогне! Човек не знае откъде и от какво ще му дойде изцелението!"

Свари чая в джезвето, в което бабичката беше варила билето, прецеди го в една паница и го остави да изстине. Жената все така стенеше и молеше за водица. Поднесе към изпръхналите й устни паницата. Тя преглътна мъчително веднъж, после още веднъж. Отвори очи и го погледна. Стори му се, че иска да се усмихне, но няма сили. Пак преглътна и така, докато пресуши паницата.

- Какво е това? - попита глухо и се отпусна върху възг-

лавето.

Нестор приближи лицето си до нейното и каза гальов-но, като на дете:

- Чай, руски чай!...

Жената отново направи опит да се усмихне, но силите й все така не стигаха. Само едва чуто промълви:

- Искам още!

От втората паница отпи само сдна ГЛЪТКа, притвори клепачи и заспа. Нестор оправи завивката и се извърна към детето. Понечи да го погали, но то изведнъж писна и набръчканото му лице почервеня още повече.

- Дай ми го! - чу зад гърба си гласа на жената.

Дотича бабичката и му рече весело:

- Излез! Ще я бъде!...

Слънцето подсказваше пладне и Нестор се усети отмалял. Кажи го от вчера по това време не беше турял троха в устата си. В дъното на Клисурата блестеше сребристата снага на реката, огьната край канарите като огърлица, и димеше от жегата. Хвана я с поглед и тръпна по нея към гарата. Но спря на вървището, което захващаше от теленото мостче и стигаше до заградката на къщата му. Двама стражари, с прихванати на задниците си ръце и преметнати през рамо пушки, припряно се бореха с върлежа. Идеха за него.

Нестор се върна в одаята и застана на вратника. Жената беше привела глава над детето, а до нея стоеше бабичката, захласната в лумналия пред очите й живот.

- Аз - прокашля се Нестор - не требем повече тука. Ще

ида на гарата да сменям Паун!

Пресегна се, та взе паницата с чая и я опразни до капка. Отмалата се източи от снагата му и усети в жилите си прилив на кръв и сила. Знаеше какво го чака, а изведнъж му стана весело и едрите сълзи, които отново потекоха по лицето му, бяха само от радост. След себе си оставяше два живота, възвърнати от благодарността, на ония, петдесет може 6и, изгарящи от жажда в пломбирания "Еф". Планината вече ги беше поела в прегръдките си и щедро ги поеше от бистрите си извори. А те го благославяха, но не споменаваха името му, защото не го знаеха.

ЗЕМЯ

На разсъмване планината е като млада невеста, която се срамува да открие чаровното си лице, въпреки че много й се иска да го видят колкото се може повече хора.

- Ехе-е-е, Витане-е-е!... - проехтя силен глас и гръмовития му ек обходи безбройните долища, налягали в тъмните сенки между ридовете. - Нема да одите днеска у Бучето, нема-а-а! Че требиме Мирков соват. Чу ли, Витане-е-е?...

Някъде на изток, кьдето първите лъчи на слънцето правеха отчаяни опити да се хванат за зъберите на върхове-те и да го изтеглят отгоре им, проехтя друг глас и уведоми първия, че съобщението е прието.

- Соватете са сичкио ни имот - проговори най-сетне човекьт, който яздеше пред мен, - затова требе да ги почитаме.

Човекът се именуваше Павел, но ми бе казано, че го наричат Горуно, щото бил грамаден като дъб и не си знаел силата. Казано ми бе още, че много е видял, много нещо е минало през главата му и няма друг, който подобре да поз-

нава планината от него. Все още не можех да видя хубаво лицето му, защото рядко се обръщаше назад, за да провери следвам ли го, пък и не беше разсъмнало както трябва. Виждах само могъщия му гръб, по-широк от този на коня, загьрнат в овехтяло и разнищено по шевовете сетре. И се опитпах да разгадая по него с какво беше пълен света, който носешс у себе си, но не се оказа по силите ми. За разлика от големия свят, който населяваме, този, който всеки от нас носи у себе си, е недостьпен и непонятен и за най-близките ни, а камо ли за по-далечните. Лъжем безогледно, КОгато кажем някому: "Братле, напълно те разбираме, но..." Досега никой не с разбрал напълно това, което става в душата на другия и никога няма да го разбере.

Лъчите на слънцето успяха да се хванат за зъберите на върховете, а някои дори се прехвърлиха през тях и тръгнаха надолу към махалата, в която преспах през нощта. Над нея се издига мрачна канара, на която викат Църн камик. Малко встрани от канарата е Страшната дупка, а под нея - Данково врело, от което изтича пенлива вода и шумно се спуска по каменливото дере. Пътят й е белязан с падалища, пръскала и вирове, толкова студени, че и през най-големите летни жеги трудно може да се пие направо от тях. Но тукашните хора не пият от тая вода и по други причини. Преди време някой си ерген Данко се заканил, че ще влезе в Страшната дупка, която се считала за омагьосано и прокълнато място, и ще извади оттам бисерни камъни. Но момите му се присмели, а най-хубавата от тях рекла, че ако наистина направи това, ще му пристане. И Данко влязъл в дупката, но не се върнал, за да се разбере намерил ли е вътре бисерни камъни или не е намерил. Неделя подир това врелото под дупката изхвърлило капата и пояса му, а подир още една неделя захванало да изхвърля парчета от самия него. Оттогава престанали да пият от водата, а на врелото захванали да викат Данково врело.

Когато конете с голям зор се измъкнаха от промката и стъпиха на равното, слънцето беше възседнало зъберите на върховете и любопитно оглеждаше ширината пред себе си, надупчена от понори и въртопи.

- Те това са соватете! - проговори за втори път моят

съпровождач. - Нашиот е най-голем. Чък до берковската мера!

Обширното планинско плато със своите многобройни валози изглеждаше като развълнувано море. Неговите зеленикави талази се стопяваха в далнината, където тъмнееха берковскитс гори. А още по на запад, през тънката завеса на утринната мъгла, прозираха очертанията на скалисти чуки.

- Тодорини кукли! - глухо произнесе Горуно и обърса

потното си чело. - He ce виждат добре, затуля ги мъглата.

Cera можех да огледам хубаво не само гьрба, но и лицето му, щото целият се извърна към мен и свали овчата си капа, наполовина опасена от молците. Нестриганата му коса и небръснатата кой знае от кога брада се сливаха в едно общо сиво валмо, от което захвана да се вдига пара, като от прогнила копа сено, когато я напече сутрин слънцето. Наистина приличаше на окършен от бурите и гръмотевиците дъб, останал само с дебелите, начеващи от ствола напукани и про-ядени от кълвачи клони, по които висят повесма мъхове. A какво ли беше вътре в него? Щеше ми се да го попитам, но не идеше да надничам така изведнъж в тази тъмна хралупа, наречена душа. Знам ли какво може да се покаже оттам. Преди време щях да си изпатя от това свое любопитство. Само че тогава човекът, с когото бях тръгнал през планината, беше ситен като мушика, бъбрив и непрекъснато псуваше. Вярно, че за нашенеца псувнята е нещо, без което не може да преживее дори час, но тоя псуваше през всяка трета дума. Псуваше всичко и всички и така злобно плюеше, че не можах да се стърпя и го попитах:

- Какво са ти сторили людете, та така стръвно си подгонил майките им? Няма ли да ти дойде множко, ако рекат да ти легнат всичките?

- Ти на това днешното лугье ли му думаш, мамицата им? - озъби се мушиката. - Па я на нихните маки, ако ми легнат, нема плюнката си да фърла, а камо ли семето!

- Тогава защо им се силиш?

- Да ми олекне!

- И олеква ли ти?

- Макя, олеква ми! Още по-тежко ми стая. Виж, ако можеше да га утепам, чеше да ми олекне. Ама не може!

- Защо да не може, сила ли нямаш?

- Да утепаш некого не требе сила, ама после за въжето - требе. А я за въжето сила немам и затова пцувам. За пцуване нема обесен, а за утепване има.

Както и да се опитвах да разбера какво е това зло, дето му е сторено, та благодарение само на страха от въжето все още не е затрил барем половината свят, мушиката не ме насочваше към нищо по-определено, от което да разбера заслужават ли майките на съвременното човечество поруганието, на което ги подлагаше или не заслужават. Накрая го ос-тавих да си "пцува" рахат, но това като че ли го засегна и по едно време взе да вьздиша.

- Ти си гражданин - рече ми - и никога нема да разбереш мъката ми, оти не знаеш какво е това земя. He си я съшивал с борчове кръпка по кръпка и не си я поливал с пот, дорде направиш нива от нея. И тогава да дойдат да ти я земат. И да ти кажат, че тая нива е колко на тебе, толко и на тия, дека само са я припикавали...

He ми бе известно какво е било имотното сьстояние на мушиката, но добре познавах тукашните каменливи и изровени от пороищата ниви, защото родната ми къща се намираше само през три баира. Но мушиката не подозираше това и продьлжаваше да ме дамгосва с "гражданин". А като му казах, че съм от Добърчин, не му се щеше да повярва и взе да ме изпитва:

- Язе добърчинци ги познавам до един. Ти от кои си?

- От Видовите.

- Айде бе! Видовитс беа лугье чорбаджии, дукян на гарата у Ливагъето имаа и от них не може да се излюпи келеме, дека оди да обира чуждио имот и чуждата стока. Лъжеш като вражалец!

Чак като му разказах всичко, което знаех за потеклото си, мушиката се съгласи да приеме, че съм от Видовите, но разочарованието му беше толкова голямо, че забрави да псува и го удари само на въздишки. A no едно време се смълча съвсем, погледна ме гузно и рече:

- Бех наумил да те утепам!...

- Защо?

- Да ми олекне!

- А въжето?

- Въже има, ако има некой да види утепването. А тука кой че види и кой че се сети, като никой не знае, че сме пошли заедно през планината. Утепвам те , фърлям те у некой въртоп и като те глътне водата, нека те дират, ако си немат работа. А на мене чеше да ми олекне!

- И защо се отказа?

- Заради деда ти Видо! На негов унук не моем да посегнем, па каков че да е.

Попитах го с какво е задължен пред дядо ми, га заради него се отказва от едно толкова необходимо му утепване.

- Щом сакаш да знаеш, че ти кажем: Навремето един мой комшия се изсели оттука и язе наумих да купа нивата му, дека беше у Големио валог. По-убава нива немаше у целата мера и комшията сака за нея илядо лева. А тогава илядо лева беа млого пари и сиромах като мене не смееше да ги съ-

нува, камо ли да помисли, че може да ги има кога е буден.Ама нивата легнала на сърцето ми и не ми се изпуща. Че дирим - думам си - заем, че заборчнеем до гуша, ама че я купим! Че дирим, ама отдека, като тукашните ора по-бетер и

от мене. Тогава се сетих за деда ти, дигнах се една заран, та на гарата у Ливагьето и улазим право у дукяно му. Тека и тека, Видо, продава се убавата нива у Големио валог, ама сакат за нея илядо лева, а я немам и нема откъде да ги намерим. И му казвам защо идем при него толко рано. А он ме гледа и

не дума нищо. Мислим, че не е чул и повтарам: тека и тека, а он пак нищо не дума. Чък като рекох да потретим, тогай продума:

- Язе тая нива я знам и че ти дадем пари да я купиш, ама сакам напролет да я насадиш целата с компир от тоя, дека е докарала земледелческата банка. Он е американски сорт и му думат "бинте". И какво се роди от него, че го продадеш на мене!

Даде ми илядо лева да купим нивата, даде ми за семе, даде и по пиене. А я направих сичко как он ми рече и извадих таков компир от нивата у Големио валог, та не знам как да го превезем до Ливагъето. Отидох пак при деда ти да му кажем, че ако возим компиро само с моите волове, че ми требе цел

месец, па може и повече. А он ми рече да сберем и други воловаре и да превеземе компиро за негова сметка, ама колко се може по-бърже. Превезохме точно триесе и четири кола и като свършихме сичко, думам на деда ти: Айде, Видо, да си видиме сметките, та да знам какво още имам да ти давам! A он току рече:

- Немаш да даваш. Компиро ти плати нивата!... - и пак даде по пиене.

- Те таков човек беше деда ти и ако може да те види отнекъде, че се обърне у гробо! Ама не може, а я те видим, видим и тия като тебе, затова пцувам. И без малко да те утепам!...

Оставих мушиката да поживее със спомените си и тогава казах:

- Знаеш ли колко е спечелил дядо ми от твоите карто-

фи? Най-малко две хиляди!

- He може да бъде! - изгледа ме кръвнишки мушиката.

- Лъжеш като вражалец!

Точно по това време се занимавах с търговските книжа на дядо ми, с оглед използването на данни от тях в предстоящите ми писания за нашия край. И му обясних най-подробно какви разходи е направил за картофите, на кого и по каква цена ги е продал. Мушиката уж продължаваше да не вярва, но като предложих някой ден да го запозная лично с притежаваната от мен документация, изведнъж изблещи очи.

- Бре, мамицата му! - изпсува гневно и докопа дръжката на секирчето, което висеше на ръката му. Но като се огледа наоколо, разбра, че вече е късно да се захваща повторно с утепването ми - точно срещу нас идеха двама пастири от кошарите, решили да прескочат тайно за една вечер при жените си. И взе че се върна назад заедно с тях, а мен остави сам в планината. Добре, че кошарите бяха наблизо, та стигнах до тях без да се объркам и преди да е мръкнало...

Изглежда, че доста съм се вживял във внезапно изплувалата в съзнанието ми случка с мушиката, щом и Горуно беше разбрал, че съм "отсъствал" за известно време от мястото, където се намирахме.

- Нашите конье - рече - са по-бетер от вървищата ни, -чини ти се, че яздиш шиляв камик. А ти си гражданин, не си им се научил и като те гледам, требе добре да си се натьртил.Се те беше занемало по едно време!

Като чух това "гражданин", идеше ми да изпсувам по подобие на мушиката, та да ми олекне, но си замълчах, без нищо да обяснявам. А Горуно ме гледаше съчувствено, отдавайки унеса ми по неприятния спомен като умора, резултат от ездата по каменливото вървище през промката и натъртванията, които смяташе, че съм получил.

- У кошарите имат лой, че те намажем и че ти мине успокои ме все така съчувствео. - А сега да поодиме, оти е далеко. Пладне че стане, дорде стигнеме! А требе и да се вращаме.

Конете ту се изкачваха по гьрбовете на хълмовете, ту пресичаха дъната на малки падини. Без да го питам, Горуно, който упорито бе мълчал, докато изкачвахме промката, започна най-изчерпателно да ме осведомява за всяка забележителност, която се изпречваше пред погледите ни.

- Ей тамо, дека дими, е заноженскиот говедарник. Палат фундите. И ния требе да ги запалиме, оти са зафанали половината соват, па и вълците се въдат у них.

Фундите, за които ставаше дума, бяха пълзящи хвойнови храсти, покрили голяма площ от пасищата. Те мязаха на огромни зелени таралежи и през техните владения не можеше да мине никакъв добитьк. Повечето се разполагаха по височините, но на места се пресягаха и кьм падините, та ни отбиваха от пътя и Горуно непрекьснато ги заплашваше с огъня.

- Само огино ги оправя них и нищо друго, ама требе

лугъе за тая работа. А лугьето ги занема, фанаа по фабриките...

Щеше да каже още нещо, но изведнъж конят му се сецна, взе да се изправя на задните крака и да цвили, та видя бая зор, докато го усмири. Тогава прикова поглед в опушените зидове на порутена овчарска колиба, затисната от допълзялата в ниското фунда.

- Видиш ли това пепелище? - рече, като че ли на себе

си. - Живото ми е зарит у него... Мамицата й на тая земя, заради нея съм на това дередже! Добре, че я зеа, та се смирихме...

Горуно, обратно на мушиката, псуваше земята и благославяше тия, дето са я взели и са го куртулисали от нея. Какво ли му беше сторила тя, та я е разлюбил, защото не ми се вярваше никога да не я е обичал и да не е тръпнел от диханието й. Но не исках да го разпитвам за странното му по-ведение. Бях сигурен, че няма да успее да устиска мъката, която носеше у себе си. Виждах я как напира, как повдига кълчишната му риза под разкопчаното сетре и се мъчи да отвори устата му, въпреки че така яко я стискаше, та чувах как скърцат зъбите му. И не можа да я устиска докрай - мъката потече. Най-напред предпазливо, опипнешком, а после се разля като отприщен бент и мътилката й взе да затлачва душата ми и да премрежва очите ми...

Тая колиба някога била на Горуно, а мерата около нея - спорна с другоселци. Години наред двете села се съдили за нея, години наред тук излизали адвокати и съдии, за да ги помиряват, но напразно - нито едните отстъпвали, нито другите. Най-после работата опряла до Върховния съд. Другоселците подкупили повече от сто души свидетели и спечелили делото. Спечелили го, но тия пак не им отстъпили мерата. Кметьт назначил Горуно и Калин поляка за пазачи, дал им пушки и те като зли кучета захванали да обикалят валозите. Тук яли, тук спали.

- На месо ще стреляте - заповядъл им кметът, - та и пиле да не смее да прехвръкне през мерата! Азе отговарам, ако стане нещо!

Една заран, на развиделяване, двамата идели откьм заселските кошари. Като се изкачили на чуката, видели, че тук, ей в тоя валог, има хора. Били неколцина другоселци, които местели нишаните на мерата. Искали да ги поставят на границата, определена от съдиите. Тогава Горуно и Калин залегаали и открили стрелба. Другоселците побягнали и се скрили зад колибата. Един от тях паднал и се свил до камъните, но двамата продължили да стрелят и по едно време сламеният покрив на колибата пламнал. На Горуно му минало през ум, че вътре има багаж и се затекал към колибата. Отворил вратата и лютив дим го блъснал отвътре. Втурнал се към ъгьла да изнесе чергите, но ръцете му се вкаменили. Напипал човек!... Когато димът излязъл през вратата, видял, че върху одъра лежи жена и до нея - дете. Неговата жена и неговото дете. Те били неподвижни, ударени от куршумите и отворените им очи страшно го гледали. Горуно се струполил вьрху тях, заскубал косите си и завил като звяр. Нс запомнил колко време е минало, но когато ДОШЪЛ на себе си отново било утро и от промката се изнизвала дълга върволица от хора. Половината село се било потътрузило, за да гледа. Най-отпред, подкрепян от двамина мъже, кретал баща му.

- Тате, тате! - втурнал се кьм него. - Защо ги изпрати

да дойдат тука? Защо?!

- Ех, сине! - захълцал старият. - Пропъди се ти, не доодиш си, а овците блеят, нема кой да ги изкара в совато. Кошарата разтисната, колибата - и она. Тръгнах да ги пооправа, но булката ме спре: "Недей, тейко, недей! Стар си ти, недъгав си, нема да можеш да изкачиш промката. Нека ния с

детето да отидеме! Нали Павел е rope, че ни помогне!..."

Задъхвал се старият, плач задавял думите му, а бялата му брада треперела. Хората наоколо мълчат и настръхнали, като че ли ей сега ще се нахвърлят върху Горуно, за да го разкъсат... После се захванал сьд и нищо, че не бил погубил чужди, а свои, пак го осъдили. Десет години лежал в затвора и когато си дошъл, всички от дома му се били поминали. От мъка...

Горуно вдигна глава и аз видях неговите влажни очи, в които се беше загнездила непоносима болка. Той прекара длан по набръчканото си чело и една сподавена въздишка се изтръгна от измъчените му гърди:

- Земя!... Поглеш я колко е широка! Край нема.

Две големи кучета изскочиха насреща ни. Те залаяха сърдито, но после приятелски завъртяха опашки. Бяхме стигнали до кошарите.

МАКОВЕ

Имаше една поляна край Искъра цялата покрита с ма кове. Тези огненочервени цветя се срещат навсякъде из нашия край, но тук бяха толкова много, че когато се разтваряха всичките им пъпки, поляната изглеждаше като запалена. Тогава нашенци, дето бяха загнездили колибите си насреща под Шарен камик, казваха:

- Кузов прелог е целио у огин!

Наричаха поляната прелог, тъй като по-напред е била нива, разорана от някой си Кузо Гърбицата, пришелец в нашенско. По това време до реката не е имало нито колиби, нито работна земя и местата все още били ничии, та никой не попречил на Кузо да си направи колиба на завет в краището на корията и разтреби равното край реката за нива. Дори му помогнали кой с каквото може, та и той човекьт дом да види, имот и стока да проима и да не харгатува все по чуждо. Мъка им било, като гледали как Сербез Геро дере не само Heго, а и болнавата му женица, че и детето им даже, дето не би-ло прехвърлило още десет години. И то срещу един сух залък само, пък и него не им давал всякогаш.

- Срамота е, Сербез, човеко си нема никого! - чумосвали го нашенци. - Детето барем пожали, не го ли видиш, че е колко твоето. На твоето не даваш сламка да падне, а него товариш като добиче!

- Моето е момляче, атова е мъжкар! - зъбел им се Сербеза. Па и лебо ми руча, требе да си го изкарва!

- Era ce просунеш с тоя леб! - чумосвали го пак нашенци. - Кой че ти го руча, като имаш само едно щрокаво момляче?

Сербез Геро бил едър на снага и здрав като камък. Жена му и тя била същата, но децата им се раждали или мъртви, или умирали след това. Едно момиче само им се зачувало и то с голям зор, та за това не давали сламка да падне на него.

- И това не е право! - възмущавал се понякогаш Сербез Геро. - Язе съм мъж-канара, па едно дете като ората на можех да направим. А Гърбицата е направил. И го е направил на кекава жена, а не на магарица като моята, дека едва я удържа кошулята.

А като преминавал гнева му, добавял за утешение:

- Кой знае кой му го с правил!...

За разлика от момичето на Сербез Геро, момчето на Кузо Гьрбицата било и яшно, и яко, и ербап - от нищо не се стряскало и нищо не му се опирало, та чорбаджията не можел да го гледа от завист, ама не се издавал. И все така докарвал работата, че уж много му се радва и много го обича.

- Бравос на твой Яначко! - думал на Кузо, като гледал как детето лети по стоката и милее за нея, като че ли е на баща му. - Зет че го направим язе него, зет!

Но щом зърнел отнякъде, че момичето му се е заиграло с момчето на Кузо, одма сподирвал жена си:

- Стига си се секнала, а оди прибери момлячето и го варди по-далеко от Кузовото копиле, че ако му се размъти акъло, тебе най-напред утепвам!...

Жената го вардела, доколкото може, ама то, нали дете, изпримчи се и хукне подир овцете с Кузов Яначко. A Cepбез Геро само беснеел и се косел, без да знае какво точно да направи. Идело му да натира на майната си и Кузо, и кекавата му жена, и детето им и да не ги припуща до селището си. Ама не му стискало, щото после нямало кой да оре нивите и да пасе стоката му. А когато Кузо захванал да разтребва равното до реката и да го тъкми за нива, дори се уплашил, че може да се отлъчи от него и му рекъл ядовито:

- Бе ти, какво си се зафанал с тая грамада? Уж сватове че стаяме, а си седнал да се трепеш на акере! За кого? Ако е за детето, тогава натискай по-яко ралнико у моите ниви, оти сайбия един ден че им стане твой Яначко!...

Само че Кузо Гърбицата не бил чак такъв будала, за какъвто го имал Сербез Геро, и не се отказал от грамадата, за да гони ялов сватлък с чорбаджията. Разтребил мястото, нашенци му помогнали с добичетата си да го изоре, дали му семе да го засее и през пролетта избуяла такава ръж, та никакъв не се виждал, като речел да нагази в нея. По краищата пък нацъфтели макове и оградили нивата като венец.

- Гледайте, гледайте! - дивели се вашенци. - Гледайте каков гердан е нанизал Кузо на нивата си!...

И както се дивели, захващали да се подсмиват:

- Па може и да не е он, а мъжкаро му и Геровата Милена. Все са заедно, та отдека да знаеме кой го е нанизал - он или они!...

През следващата година Кузо насял нивата с царевица. А тя избуяла по-високо и от ръжта и навързала какалашки по ока и нещо едната. Около нея пак нацъфтели макове и нашенци пак се дивили по сьщия начин, както и предната година. Завъдил и стока, разтребил още две парчета земя край реката, доизкусурил колибата, направил заградка, та станало селище, по-угледно от селищата на нашенци под Шарен камик. Пък те не само, че не му завиждали, ами се радвали и продължавали да му помагат кой с каквото може. Само Сербез Геро скърцал сьс зъби, щото Кузо все по-рядко дохождал да оре на неговите ниви, а пък жена му дори не се мяркала в Геровата къща да помогне нещо - гледала си колибата и градинката, дето била разчоплила около нея. Един Яначко продължавал да пасе овцете му, както преди, ама вече не преспивал в тлаканата до къщата, а на кошарата или пък прескачал до колибата на баща си. Момичето му взело да се налива и Геро гледал да държи пастирчето колкото се може по-далече от него.

Като захванал Кузо да се лъчи от нивите му, та да гледа неговия си имот до реката, Сербез Геро трябвало да се моли на комшиите да му помагат в орането. Ама повечето от тях се опъвали, а пък тия, дето кандисвали, орели отгоре-отгоре и нивите взели да тревясват една по една.

- А, тая нема да я биде! - Рекьл си тогава Сербез Геро. - Нема да оставим Гърбицата да богатее, а я да сиромашеем. Опушквам го с нагано като нищо!

Но като поразмислил, видял, че с наган тая работа не може да стане. Ще се чуе, а наган имал само той и това го знаели всички. He можел да го свърши и с тоягата, нищо че с такова оръжие разполагал всеки един нашенец и не гьрмя-ло, та да се чуе. Лошото било, че само Сербез Геро, освен тоягата, имал и зъб на Кузо Гърбицата и това също го знаели всички. И взел, та го причакал една вечер на вървището до реката, когато Кузо се връщал от Ливагьето, където ходил за сол и газ. Там брегьт бил подкопан от водата, висок и стигал до сами вървището, та после никой не можал да разбере как Кузо се е намерил върху най-ръбестите камъни във водата -бутнал ли го е някой или сам е паднал. За истина било прието второто, тъй като само преди година един нашенец се из-търсил от вървището в реката и се удавил на сьщото място и то през деня. А Кузо Гърбицата минавал нощем и при това малко пийнал, нещо, което било доказано убедително от двамина души, почерпили се с него в Ливагьето през деня и тръгнали си назад по-рано. А това било повече от добре дошло за Сербез Геро - никой и не помислил дори, чс човекът се е изтърсил от вървището в реката с негова помощ.

Болнавата женица на Кузо се поболяла съвсем, лгнала на постеля и до месец време свършила. Тогава Сербез Геро извадил отнякъде подписани с палсц тапии, че Кузо има неотработени дългове при него. Засвоил нивата до реката и оставил детето му без нищо, като по такън начин си осигуря-вал гледач на стоката и орач на имота за неопределено време. Само че не го пускал да припарва по-насам от кошарата, щото щерка му не само се наляла както трябва, ами захванала да се момее, да се захласва пред огледалото и да върти очи като невестулка. И наумил да я годява за сина на един имотлия полянин, негов набор, с когото се видели на гарата в Ливагьето и оня подметнал, че има момче за женене. Подметнал още, че може да мине някой ден не само до Ливагьето, a и до Шарен камик, та да му докара товар брично жито за семе и да се видят повечко. Дотогава под Шарен камик не сеели брица, а само ръж, щото нивиците били гърчави. Но като видял какьв берекет излязъл от Кузовата нива до реката, Сербез Геро решил там да я опита.

- Ама най-напред - рекъл - че оставим нивата да прележи една година прелог, оти е изпоснела вече, после че я изорем по-надълбоко, че я нагюбрим и чък тогай че я сеем!

Както решил Сербез Геро, така и сторил. Оставил нивата да прележи една година прелог и маковете, дето преди това цъфтели само по краищата, я обсебили цялата. И нивата замязала не на прелог, а на огнище, в което можело да се ОПече наведнъж цял бюлюк сугарета, стига да има кой да ги изяде. Това невиждано дотогава чудо не само удивило нашенци, ами ги уплашило, та взели да се питат на добро ли е или на зло. Уплашило дори Сербез Геро и един ден обул чизмите си и тръгнал към реката да види отблизо опадикос ли е това или огън.

Когато стигнал реката, Сербез Геро рекъл да заобиколи най-напред към колибата. Но щом я наближил, видял, че вратата е отворена. Надникнал вътре и моментално се хванал за нагана. Колибата била разтребена и приметена, а одърът застлан с черга от рубата на дъщеря му.

- Те ти наша работа! - пребледнял Сербез Геро, но не намерил в кого да изпразни нагана, щото в колибата нямало никой.

Тогава препуснал с насочен напред наган към нивата и пребледнял още повече. Между маковете плувала шарената забрадка на Милена, с която се била издокарала заранта, като му казала, че отива на поседок у леля си Божура. Подир забрадката пък плувал русолявият перчем на Яначко и като я догонил, грабнал я, взел да я вее високо и да вика:

- Фанах те, фанах те!...

Забрадката изчуруликала нещо, но не се разбрало какво точно, защото изведнъж потънала в маковете заедно с перчема.

- Те ти наша работа! - повторил отново Сербез Геро и нагазил с чизмите си в маковете по посока на мястото, където потънали шарената забрадка на Милена и русолявият перчем на Яначко.

Когато цевта на нагана се надвесила над тях, първом скочил Яначко. Сербез Геро хич не му мислил, зажумял и захванал да дърпа спуська, докато се извъртял целият барабан. He разбрал дори, че Милена, като го видяла, моментално скочила и тя и застанала пред Яначко. И никога не можал да разбере, защото начаса изумил и не се свърнал повече...

Подир тази случка никой вече не посегнал към Кузовата нива до реката. Тя си останала завинаги прелог и нейните единствени стопани били маковете, които след всяка пролет ставали все повече и повече. И щом цъфнели, нашенци излизали пред колибите си под Шарен камик, въздишали и казвали:

- Кузов прелог е целио у огьин!...

dumb ass foreigner L.A. ,

скив на кво попаднах

Description of Your First Name of: Svetoslav

While the name Svetoslav creates the urge to be generous and happy, we point out that it causes an emotional intensity that is a challenge to control. This name, when combined with the last name, can frustrate happiness, contentment, and success, as well as cause health weaknesses in the liver, bloodstream, and nervous system.

Your name of Svetoslav creates a very expressive, versatile, and spontaneous nature. You are happiest when you are associating with people and participating in activities with others. Your name gives you a desire to sing, dance, and have a good time. This name makes you very idealistic, emotional, and temperamental, liking to do things on the spur-of-the-moment and disliking being repressed or held down to monotonous detail.

Анонимен1131
Виж сега пък аз на какво попаднах днес.

Айде, наздраве, пък остави liver-а сам да се пази!

dumb ass foreigner аха!сливова-а-а-а

Л.А. ,

христос воскресе!

да видим какво се праи днес...

dumb ass foreigner първо закуска

dumb ass foreigner трябва да се види дали великденското зайче е минало през нашия двор...

dumb ass foreigner и започва проверката

първо тук

след това тук

я да видим и там

аха....

и малко по-нататък...

я виж ти....

идно зелена ийце

и сега да видим кой ще победи....

Анонимен1136
Дъмб, ама съкровището много пораснало! Пу-пу! Да не му е уроки! Красавица отива... Ех, щастливи татковци! Да ти е жива и здрава!

***

Чак днес отварям снимките щото бях два дни "на риба".

Незнам слушал ли си новия диск на Judas Priest. Препоръчвам ти го. Като в доброто старо време, че и по-добре.

dumb ass foreigner a-a-a благогдаря, благодаря.по-нататък ше видиш какви ги рисува и прави.

тоизи албумец ша си го взема некаде около 4-ти април

dumb ass foreigner та да продължим

***********ЛИВАГЬЕТО

НАНЕ ПЕЯНКО

Горе, в някогашната „държава" на Нане Пеянко, захванала цялата падина от Бел венец до Трите чуки, само една къща още дими — тая на кантонера Ристоско. Всички други са нахвърляли керемидите си в шипоците, а животът им е изтекъл надолу към гарата и се е набил в печен кирпич и панели. А Ристоско не е мърдал от старото селище и докато беше на служба, ни веднъж не преспа при децата си на гарата.

— Циментът смуче снагата ми — вика — и затова там не лягам. Колко път му е до тука!

Потеклото на Ристоско захваща от коляното на Нане Пеянко и от това много се възгордява. Така се подписва, така се представя при запознаване — Пеянков. С това име е кръстил най-големия си син и дори едно от внучетата, та снахата още не му говори. И не само на него, а понякога и на мъжа си, щом нещо се начумери и изведнъж се сети, че е склонил за хатър на баща си да орезилят детето с такова селско име.

— Нане Пеянко е първият сайбия на това селище — разказва ми понякога Ристоско. — И имотът, дето сега са гарата и сградите наоколо, е бил негов. Ама той му е служил само за паша и оран, а всичко друго—къщи, тлакани, кошари, бах-чи е било тука и затова са му думали Държавата. А това долу си е било само Ливагьето. И други „държави" е имало по тия места, ама за техните сайбин нищо не се знае. А за Нане Пеянко се знае, щото е бил човек ербап и мъдър, та всички — и по-млади от него, и по-стари са му викали Нане.

Много неща ми е разказвал Ристоско за Нане Пеянко, но едно никога не забравя и все го повтаря, щом стане дума за него — това, дето е сърбал кафе с Митхад паша и швабите долу в Ливагьето. To било тогава, когато на русчушкия валия му хрумнало да прави трен през Клисурата, за да му е по-сгодно кога рече да иде до София и Стамбул. Сговорил се с трима инженери от Немско да дойдат да видят мястото и да кажат става ли за трен, или не става. Тръгнали през Клисурата на коне — Митхад, инженерите и бюлюк сеймени, та да им проправят път през шубраките и да ги вардят от псетата на колибарите.

Като стигнали в Ливагьето, Нане Пеянко тъкмо бил запладнил стоката под церовата китка до реката. Псетата лавналн и се юрнали към Църквището, но Нане Пеянко навреме съгледал тумбата конници да пъпли през свлачището и им свирнал да кротуват. Псетата били шест и все вълкодави, с рязани уши и шипове на шиите, та ако Нане Пеянко не им бил свирнал да кротуват, като нищо са щели да ги нагътат в ровината, барабар с пушките и калъчките. Пък мястото там било такова, че не от куче, ами от буболечка не можеш да се увардиш, ако рече да те връхлети отгоре.

Митхад паша бил в син мундир с еполети и Нане Пеянко веднага познал, че е големец и че не е тръгнал през Клисурата по касаплък, a no друга, по-ражна работа. Със сеймените си приказвал както трябва, а с инженерите — другояче и по това Нане Пеянко разбрал, че челебиите са чуждоземци и няма да тръгне заедно с тях, ако е наумил някой зулум с раята. И не се уплашил, а излязъл напред, та ги срещнал, както се полага — със стисната под мишницата капа и подходящ за положението му поклон.

— Шваби! — прошушнал му чаушът на сеймените, като видял, че занича в рижите челебии. — Требе да ги почетеме с нещо, дето не са сънували. Така иска валията!

До пладнището Нане Пеянко имал колиба и в нея — всичко, що може да му притрябва, когато е на паша със стоката в Ливагьето или е извел челядта си' по орниците на копан и жетва. И серкме имал, та най-напред взел него, нагазил в реката, както си бил с опинците, и като го заметнал само три пъти, извадил десетина мрени по ока и нещо едната и сума ти дребосък. Сеймените насекли дърва, стъкнали огнището, а Нане Пеянко нахвърлял в него камъни-барешници, изгладени от водата и сплеснати като погачи. После изкормил мре-ните, напълнил ги с печурки, чубричак и джоджан, увил ги с листа от дива тиква, наредил ги _върху барешницнте и ги засипал отгоре с пепел и жар. И вярно, че швабите яли нещо, дето не са сънували, клатили глави нагоре-надоле като коне в жега и само думали: „Гут, гут!" Пък то си било жега и Нане Пеянко им разбил в едно котле мътеница, та не само да ядат нещо, дето не са сънували, а и да пият. И швабите пили, като да са близали три дни крупа сол без вода, пак клатили глава като коне и пак викали: „Гут, гут!" Нане Пеянко смигнал на чауша да им каже да не лочат повече от мътеницата, че може да ги разхлаби, ама те хич и не чули, та после близо час клечали в ракитака при псетата.

Накрая чаушът на сеймените извадил от дисагите филджани и джезве колкото ибрик, сварил на огнището кафе и налял на валията и на швабите. Тогава Митхад паша му казал да налее и на Нане Пеянко и той му налял и го приканил да се курдиса по-близо до големците. Сърбал кафето пашата, сърбали швабите, а барабар с тях сърбал и Нане Пеянко и слушал що си приказват, ама нищо не отбирал, щото приказката им не била по турски. А чаушът на сеймените, види се, че отбирал, та му рекъл:

— Челебиите са много доволни от гощавката и много им допада това място, та мислят да турят на него станция.

Нане Пеянко не знаел какво е това станция и попитал, защото не е срамно човек да попита за нещо, което не знае. И тогава чаушът на сеймените му разправил, че през Клисурата ще се прави трен, а на това място, понеже е широко и сгодно, ще има станция. Тогава така викали на гарите, дори някои от по-старите нашенци и сега им викат така, защото и станция, и гара са все думи чуждоземни и няма кой знае каква разлика между тях.

Нане Пеянко не знаел какво е станция, но за трен знаел и не само знаел, ами го бил виждал отблизо, когато ходил веднъж да кара овни до Пазарджик. Наскоро било, та всичко помнел и кафето му загорчало, защото там, където има трен, живот за раята няма. Така му казал човекът от Пазарджик, комуто закарал овните, пък и сам видял как на трена се вози аскер, та по-бързо да стигне до Белово.

— Те това е! — рекъл му човекът от Пазарджик. — Дорде усетиш и аскерът дошел чак от Едрене и Стамбул. И всичко си кара с него, и има на какво да натовари плячката, като се връща.

И като помислил Нане Пеянко какво ще стане с „държавата" му и с Ливагьето, като мине през Клисурата трен, натоварен с аскер, оставил филджана наполовина с кафето.

— Сърбай, чорбаджи! — подканял го сам Митхад паша, но Нане Пеянко не само че не посегнал към филджана, ами му идело да изплюе и

това, което вече бил изсърбал. Смълчал се и само чакал тайфата да се качи на конете и да навлезе в тясното между реката и Камико. Тогава свирнал

на вълкодавите и им рекъл: „Дръжте!"

Вълкодавите излетели от ракитака като изгьрмени от сачмалия пушка. Снишили се доземи като вятър и чак като стигнали опашките на конете, скочили и захванали да давят. Някои от по-задните сеймени паднали от седлата, но другите смогнали да отпетлят пушките и гърмели, докато натъркаляли всичките вълкодави. Тогава се върнали назад, набарали в колибата Нане Пеянко, привързали го за една върба, смъкнали му бене-вреците и го шарили с камшиците, дорде замязал на великденско яйце.

В „държавата" усетили, че нещо става в Ливагьето и двама от синовете му слезли да разберат какво е това нещо. Намерили Нане Пеянко, от-вързали го, пренесли го до реката, та го измили и свестили. Първото нещо, което продумал, като дошъл на себе си, било:

— Мене може да ме не бъде още много и затова знайте, че където има трен, там живот за раята нема. Вардете се от него като от вампир и не

му давайте да опуши Клисурата.

Нане Пеянко бил жилав като киснат в гръстено топило и му минало за съвсем кратко време, нищо да мислил най-напред, че може и да не го бъде. А Митхад паша изпроводил до Високата порта в Стамбул книга и в нея надълго и нашироко увещавал тамошните големци, какъв голям кяр ще има царството на падишаха, ако се направи през Клисурата трен и колко лесно може да се пре-хвърли с него аскерът, когато се намира от едната страна на Коджа балкан, а притрябва от другата. Само че лумнали априлските размирици и вместо с трен през Клисурата, Портата се захванала с касаплък из Средногорието. А когато на кошарата при Нане Пеянко дошли неколцина побягнали оттам бунтовници и му разказали как наслезлият от трена аскер гърмял по тях с топове, той им рекъл:

— Сполайте на бога, че през Клисурата нема трен, та има къде да се скриете от топовете на аскеро!

Същото рекъл и на Ботевите комити, пръснати от вихрушката из планината и намерили завет в кошарата му. Само че по-после, когато през планината напънали братушките и носили на ръце топовете през овразите, сменил свирката:

— Cera — думал, — ако имаше трен през Клисурата да се превезат с него, чабуджак ще стигнат Едрене и Стамбул!

Ама нямало трен и Нане Пеянко изкарал всичката си челяд и всичките си волове и коне да помагат, защото, както казва Ристоско, бил не само ербап, а и мъдър и нямал нищо против самия трен, който е сгода за човека, а бил само против сай-биите му.

ТЕЛЕНОТО МОСТЧЕ

Под къщата на Ристоско има кладенче. Викат му стубел, а на цялото място там — Стубело. В Стубело има круша-дребница от Нане Пеянково време още. Под нея Ристоско е сковал пейка и я е боядисал със зелена безирена боя, та да не гние от мокрото. Оттам най-добре се вижда гарата и коловозите чак до Камико и тунела зад него. Вижда се и реката с извивките й в тясното при Камико, с разливищата и вировете надолу до въжения мост, по който се минава за насрещния бряг на Клисурата. По този въжен мост освен пешаци мо-гат да минават и коли — от по-малките. Но той е отскоро, а преди това се минаваше по съвсем тясно телено мостче, опънато между две канари през гърловината на Клисурата и преплетено с габрови пръти. Ристоско казва, че пего първом са го опънали италианците, но после е преправяно, защото въжетата му се късали на няколко пъти. Но защо са го опъвали това мостче италианците, като линията е отсам и не им е трябвало да минават от другата страна на Клисурата, Ристоско не знае.

Знае го един от виладжиите — Антонио, който е окупирал тръницата оттатък Стубело и я тъкми за плантация. Неговият дядо бил бомбаджия при италианците, когато правили железницата през Клисурата, и оттам знае. Дядо му тогава бил младок още — нямал двадесет години и се главил за помагач на италианските майстори. Довел го негов чичо от София, който бил малко свой с един от тогавашните големци по железницата. Италианците харесали момчето, че било чевръсто и най-вече, че пеело хубаво, изучили го на бомбаджийство и го прекръстили от Анто на Антонио. Това име си му останало и така после го записали по книгите. Виладжията е кръстен на него, но нашенци го прекръстиха на Тоне и така си му викат — Тоне Виладжията. Той е изучил всичко за дядо си и за италианците. Дори е захванал да пише нещо като история за онова време, но недовижда, та му е трудно да пише и повечето разказва, като се съберем на Ристосковата пейка под крушата.

— Нашите — разправя Виладжията, — види се, не са подновили пазарлъка на Митхад паша с немците за железницата през Клисурата. Немците най-много са натискали да се разпертушини Санстефанска България и да се направи харизмо на комшиите. А италианците не са натискали, дори

техният консул в София — Позитано, помагал на нашите през войната и затова са нарекли с името му улица. Пък и по-добри майстори ще да са били.

Я погледнете шкарпите и мостовете — не са мръднали!

— Аз тия шкарпи — подхваща и Ристоско —съм ги опипвал камък по камък и вярно, че не са мръднали. Само че, доколкото знам, на шкарпите са работили и наши майстори, а не само италианци. От Трънско е имало, а и тукашни — от Клисурата.

— Работили са! — добавя Виладжията. — He може да не са работили, защото италианците са били малко. Те затова и дядо ми са го направили

бомбаджия.

В Клисурата италианците оставили не само майстория, а и гробове. В долчинката при Камико има десетина, но вече не личи мястото им. Там някъде е бил и бивакът на италианците — дъсчени бараки за спане, готварница, складове. Между тях имало един Джовани — хубавец, къдрокос, с мустачки като пиявици. И веселяк. Те повечето италианци били хубавци и веселяци, но този ги надминавал, та му думали Джовани Белло или по нашенски — хубав Иван. И имал глас като кавал — щом запеел, Клисурата се смълчавала да го слуша.

— И моят дядо бил гласовит — разправя Виладжията, — та му пригласял и полека-лека изучил всичките му песни. Пък и той — хубавец, само дето бил по-млад, по-бял на лице и без мустак.

Италианецът и дядо му на Виладжията дотолкова се сближили, че не се делели един от друг дори за час време. Заедно работели, заедно пеели и скитали из Клисурата. А в неделя заран се спотайвали във върбалаците, при мястото, където жените от отсрещните колиби газели реката, за да идат на църква. Газели само лятно време и когато водата била по-плитка. Иначе си се молели на бога горе. Щом чуят, че в ниското бие камбаната, запалят свещ, лепнат я на лъжичника, щото нямали икони, прекръстят се надвенатри и зах-

ващат да си гледат другата работа. Но щом времето се загрее и водата спадне, наберат китки здравец или люляк и тръгват надолу. Като стигнат реката, събуват опинците и чорапите, вдигат литаците си и газят, кога по няколко заедно, кога по една — според както сколасат да тръгнат от колибите. А във върбалака насреща — италианецът и дядо му на Виладжията, но се спотайват, та жените не могат да разберат, че ги гледат, вдигат си рахат литаците и се кикотят.

Веднъж до реката спряла мома, която италианецът и дядо му на Виладжията не били виждали друг път — с низан литак, с везани поли и ръкави, чорапите й с пембени цветчета, опинчетата и плитки, с шарени върви отгоре. Стъпвала леко и се оглеждала плахо като кошута. Била съвсем млада и, види се, сефте отивала на църква. А може и да не отивала на църква, а някъде другаде, но италианецът и дядо му на Виладжията не знаели, пък и не мислили за това.

Момата нагазила, но не улучила плиткото и кривнала към по-дълбокото. Вдигнала нагоре литака си, пристъпвала едва-едва, а водата минала коленете и посегнала към бедрата. Италианецът не се стърпял, излязъл от върбалака, под мустачките-пиявици усмивката му сипнала бисерни зъби и запял: „О, солле мио!" И вярно, че момата идела откъм изгрева на слънцето и сякаш била завързала лъчите му за плитките си, за да ги пренесе през реката. Сепнала се от песента, изтървала вдигнатия литак и залитнала. Водата насмела нозете й, повлякла я към камънаците в гърловината и захванала да я дави. ■ Италианецът и дядо му на Виладжията скочили едновременно, настигнали момата и я изнесли на брега, но не могли да я свестят. Била ударила тила си в остър камък и издъхнала в ръцете им.

Секнала песента на Джовани и Клисурата не я чула повече. После щукнал някъде и той, а подир седмица го намерили обесен от другата страна на реката, наблизо до мястото, където момата нагазила във водата. За него изровили първият гроб в долчинката при Камико и тогава опънали теленото мостче между канарите през гърловината — жените да не газят повече реката и да минават по него душата и песента на Джовани, когато тръгнат към отсрещния бряг, за да дирят момата, донесла, завързани за плитките си, лъчите на слънцето.

dumb ass foreigner две пилета готови, остават още две

and reloading...

dumb ass foreigner нема време за нищо.

те вчера, неделя-сичко живо работи

dumb ass foreigner та и аз така-до 3 и полвина сабаелем...

та разказчетата ще почакат малко.

требе да се байцва и другата страна

сос сетни сили....reloading

Чок觧 Да ти е спорна работата Дъмпи!

Имам един приятел-софиянец, заедно служехме в Строителни Войски-Драгомир Василев Петров, дърворезбар, самоук, в казармата започна да се занимава, отначалото само с едно счупено ножче издялка орел. После, когато му ходих на гости, стаята му беше изпълнена с най-различни причудливи фигурки! Искал е да ми подари някоя, но на мен ми бе съвестно да взема каквото и да било, като знам колко труд и старание е вложил! Като ти гледам работите, все за него се сещам, но близо 20 години не сме в общували! Дано да е жив и здрав! И на теб и семейството ти всичко най-добро ви желая!

Анонимен1143
http://www.mlsp.government.bg/bg/law/in dex.htm -

наборе, по-горе съм ти пейстнал интернет-адреса на страница в сайта на българското министерство на труда, на която има всички закони, касаещи трудовото ни законодателство. освен това, има линк, през който можеш да зададеш въпроси на експертите от министерството. вярвам, че това ще ти помогне.

отделно, доколкото разбирам, ти ще искаш да се ползваш със статута на "постоянно пребиваващ" в страната чужд гражданин, което ти дава правото на работа, а освен това, можеш да регистрираш "едноличен търговец" и да извършваш стопанска дейност, като плащаш само т.н. "патентен данък", което е one-off payment веднъж в годината, без да се налага да плащаш други щуротии. е, здравната и пенсионна вноска ще трябва да правиш както всички. тоест, това си е аналога на зелената карта у нас.

dumb ass foreigner благодарско на вси за все от сърце!!!(нема време за повече)

честит татков ден на всички татковци.

...and reloading (само дето от толкоз бачкане нема патрони мааму)

Редактирано от - dumb ass foreigner на 20/6/2005 г/ 05:33:31

furkatichko Дъмпи, !

Хубави и спорни дни !

si Честит и на теб !!!

Щастливи и спорни дни

Поздрави на Принцесата

@

dumb ass foreigner

благодаря, благодаря

набързо само да покажем до де съм...у петок требе да съм приключил и с чистенето на порча.

така беше -5, 50 метра на 3, 10 метрa

с гранитен плот

сега е тъй

бисаза мозайка с епокси филер....еба ми се мамата

даже помощ ми требеше...

и подарака от принцесата за татков ден...

обаче ми се виде ногу постно...

требе да действам!!! порч и мазилки по-късно.

...and reloading

Редактирано от - dumb ass foreigner на 22/6/2005 г/ 03:14:09

dumb ass foreigner немаф камерка кат почнах, та затва пускам само крайниот резултат.

фемили рума беше с тапети.свалих ги, измих стените, шпакловка дето се налагаше, грундиране и три ръце венециано-два цвята и полиран.естествено кастъм цветове и текстчър.

стаята е 20 и нещо фута на 30 и нещо фута.10 и малце фута висока.две седмици и местих термостата заради вратите на шкафот.правих и тач ап на част от дървенията.

Редактирано от - dumb ass foreigner на 30/6/2005 г/ 05:28:30

dumb ass foreigner некаква колежка си беше оставила ръцете на тия два шкафа .светъл мрамор на пода (слонова кост и преливане в светло жълто), златно жълти стени....и напраила марбелизейшън у тъмно виолетово и черно...заеби.та ударих три ръце у два нюанса за умекотяване.та след тва за архитекта дето е препоръчал колежката и тя самата : " ю ар файерт! до нот кол ми евер агеин !!!", рече собственико по телефонот.

не се види млого добре на снимките , ама беше голем отврат.сега е по-добре.не е как требе, ама не мусе плащаше на човекот да се праи на ново.

преди

ин прогрес

на финалот

Редактирано от - dumb ass foreigner на 29/6/2005 г/ 20:05:23

dumb ass foreigner та тъй сега до порча стигнахме.

заварено положение-меден покрив с малък наклон.на 10 фута-4 инча дроп.медни плочи със скапана зглобка която е залята с асфалт.плочите наредини шахматно и заковани с пирони-теч от секаде.порча е бил без прозорци-само носещите колони.некаков майстор беше турил прозорците и тва под тех преди коледа.аз почнах у тази колиба на 15 януари с фемили рума.та и той биде уволнен, щото кат ме питаха дали нещо не е ред минах сос синята лепенка и се наложи да дойде некаков специалист от фирмата производител на теа прозорци и да напасва сите прозорзи и смени 3 прозореца, и един куп чаркове по другите.

dumb ass foreigner не се види много ама има доста демич от теч.та кат правех снимките точно се топеше снега-ужас.
dumb ass foreigner та стигнааме до софстройскиот недипломиран инженерен гений.

блеки ша са възгордееш още повече

некаков беше праил некаков файерплейс дето после преправях и слагах трегер (беше резнал един джоист на покрива.и си стоеше така- да се крепи на шпертплата).та при первият нов сняг-опля -32 инча дент, вода, лед, напукване и теч естествено....тоа същия дал следниот акъл:да се тури изолазия, три четвърт инч дебел сачак на тавана и немало да тече....

та требеше да начертаем една скица и обясним на клиента, че не само че протече веднага ами и изолацията че мухляса, че засмърди и сачако че бъде озветен и изгнил за кратко време.на топ на все тва не мое и да се ремонтира, шот сачакот има зглобка. лулата на клиентот запуши ногу яко .та язе напраиф следното:

dumb ass foreigner фул демолишън на таванот.сите стари осветителни тела на боклука.купиф 5 галона файбер реинфорст асфалт котинг, индустриал грейд, и почнаф с него от покрива.след тва между сека греда (джойст) и сека летва закована на тоа джоист-уотер прооф джойнтинг.

псле махнах кабелчето шот ми пречеше.само заради статистиката-на секи 14 инча и половина има джоист.16 инча от центур до сентър на секи джойст.50 фута дълъг порч и един ъгъл от 10 фута.та да е по-лесно-60 на 10 фута порч.по две летви на секи джойст.

Редактирано от - dumb ass foreigner на 29/6/2005 г/ 21:09:42

dumb ass foreigner забравх да споменем, че требеше да режем доста пирони, шот пречеха на летвите.

следваше асфалтиране на летвите и от вътрешната страна + шпертплата на покрива/тавана.след което 20 листа жодоустойчив луан бе нарезан на необходимата ширина ивици и асфалтиран от едната страна.

dumb ass foreigner тъй като асфалта е тънък и целта на занятието е да нема теч, закупих два кашона и после още 6 броя (общо 30 картича) по-гъст , но иначе същите спецификации асфалт, и един голям колкинг ган и сички летви върху които се монтираха гореспоменатите вече нарязани и асфалтирани ивици.не съм мазал повече от 6 шот скелето ми не лови повече, а и съхне.тез ивизи бидеха заковани с телбод, шот дебелината е сал четвърт инч, а и не носат нищо освен вода(га прокапе покрива).

значи получая се следната картинка

dumb ass foreigner както вече споменах , наклона е 4 инча и левите го следват.и понеже гредите на покрива стъпват върху носещата греда над прозорците, се явява разлика у нивото.за тва на края има чупка.

dumb ass foreigner начи наклона и вентуалната вода от стряхата

и наклона и сигурната вода от порча се срещат тук и тъй(в десния ъгъл на снимката

шперплата от порча влиза около инч във стряхата.начи водата от порча се исипва върху водата от стряхата и отива в водоотводен канал 3 инча висок и три четвърти инча широк.естествоно правен по същия начин.

толкуз ми е разтоянието (дебелина) между лицето на боядисаната летва и носещата греда.а и мести за летвите под наклон за отвеждането требе.

dumb ass foreigner и за да е как требе , секи ъгъл, чвор, пукнатина и телбод биде обмазан с асфалт.6 инча и четвърт дебела изолазия, 8 инча широки парчета между секи джойст за укрепване.изолация нема сама на два вентилационни отвора-нема дека да се тури.

dumb ass foreigner и се стигна до фасона

3 осми , трипластов, водоустойчив шпертплат за открито, който биде напоен с тангойл

dumb ass foreigner който почнахме да инсталираме

dumb ass foreigner бех вече облицовал страната с прозорците в дърво.

оригиналния план беше прозорци на секаде -бели, сичко останало дърво.оставаха ми два дена да свършим.докарах и вратите.

обаче клиента си смени акъла и са почна една дето не е за писане.

та крайниот вариант след две промени и един куп мостри

сичко се облепи наново

Църни Шопара Бе Дъмпи,

Ще ни земеш професията бе!

Ми ти на тоя си му направил суперсървиз!

Заслужава ли?

dumb ass foreigner облекох спейссута

и го грундирах сос шеллак(да фане връз маслото)до 0.30 часатва е с облепването и застилането

dumb ass foreigner та сабаалем картинката бе следната

сичко бело, нови мостри за цветове и кое се грундира на пода, кое се и боядисва преди монтаж и защо...заеби

Редактирано от - dumb ass foreigner на 29/6/2005 г/ 22:59:04

dumb ass foreigner блеки, брато, турил съм над 1250 фута трим анд краун молдинг.на 1250 фута спрех да сметам.гредите на тавана са правени от по три парчета.резане на циркуляр, после абрихт, щрайхмус и лепене.след тва пак абрихт и щрайхмус.тех правих дома след като се върнем от обекто-да мога да слагам през дена и да свършим колкото се мое по- бързо.

сега вервам ти стая ясно кво ми е минало през ръцета за 6 седмици, по седем дена у седмицата и общо 625 часа.по 45 минути път в едната посока на ден не броим.

начи надлъжните бимове са с обща дължина 240 фута.напречните не помним колко бройки са, ама сека бройка е 34 инча дълга-по 3 броя от стена до стена...местих спикъри, лампи ....естествено секакви фугички и имперфекшънс беха отстранени и све биде леко изшлайфано и колквано...

и преди боядисване изглеждаше така

dumb ass foreigner та викнах едно приятелче бояджииче да ми помогне, шот ми беше писнало на кура.

файнъл вю

преди

сега

dumb ass foreigner на таз снимка цветовете са излезли най-добре

на останалите сичко е ногу жълто ама ко да прайм.и на камерката и е писнало явно

четири цвета, блеки.сичко е е отсичано на ръка с четка без лепенка......

dumb ass foreigner отвънка

преди

ин прогрес

файнъл

dumb ass foreigner у петък вечер ми стана лошо и повръщах.мислим да е от жегата.преумората и стреса си оказват влияние също.у съботата ми требваха 6 часа за лек тач ап-бех много зле.разплатихме се натоварих последниот багаж и се докарах дома.карах с 45 мили у час, шот едвам гледах.

та докато некои бачкаме други са те така...

тва е вюто от предниот двор

dumb ass foreigner абе , Л.А., заеба искуството ти и тва си е.да не си се поболел нещо?на марихуанова терапиа ли си?

наборе, дано са срешнем утре.

блеки, наздраве и ....венсиремус на си останале!!!!!!!!!!

...and reloading

EGATI
Анонимен1172
Анонимен1173
dumb ass foreigner
Анонимен1175
si

поздрави

@

dumb ass foreigner не можах да са устискам

...у планината растат ора, у полето - тикви

ХИТИНОВАТА ОБВИВКА НА ШОПА І

Българите от софийския и дупнишкия регион се наричат "шопи". Те имат особен диалект, който е по-близък до македонските говори, отколкото до източно-българските. Шопите са известни със своята упоритост, консерватизъм и претенцията, че са "най-истинските" българи. Жителите от останалите краища на страната им го връщат като ги наричат "дървени шопи".

Шопският консерватизъм е наистина нещо уникално. Ако "нормалните българи" са по принцип податливи на какви ли не новости и външни влияния, то дебелоглавите шопи посрещат всичко непривично със скептицизъм, подигравка и сарказъм. Каквото и да става, те дълго ще се инатят, преди да променят нещичко в своя живот, навици, диалект. "Не, такова животно нема!" - казва шопът, виждайки за пръв път жирафата в зоологическата градина. И за да бъде всичко още по-забавно - шопският район не е някаква изолирана местност в недостъпните планини. В неговия център е широкото поле, където е разположена столицата София. През него се кръстосват двата вековни пътя: от Запад за Босфора и Йерусалим, от Москва за Солун и Света гора.

Душевността на шопа е едно почти абсурдно съчетание на сляп догматизъм с житейска мъдрост. Вярно, като практичен реалист, който стъпва здраво по земята, съвременният шоп също ще се облече по модата, ще се качи на самолет или ще съставя компютърни програми, ала дълбоко в себе си той, изглежда, няма да приеме нито едно от тези неща безрезервно. Едно - защото те не са осветени от традицията на деди и бащи, и друго - понеже шопът, този изконен циник и еретик, винаги се е съмнявал в смисъла на онова, което всички останали величаят с титлата "прогрес".

Оттук и бетонираният инат, с който шопът се придържа към утвърденото от столетията, оттук и липсата на вяра в нововъведенията, а следователно и враждебното отношение към ентусиазма във всичките му превъплъщения. Затова със своето "От Витоша по-високо нема, от Искъро по-длъбоко нема" (планина и река край София) шопът е в състояние да прати по дяволите и най-светлите пориви на човешкия разум и сърце. Един публицист справедливо отбелязва, че ако селянинът от Родопските планини изпада в умиление от моминската леха цветя в двора, то в душата на шопа бушува някакво ирационално озлобление заради прахосването на няколко квадратни метра земя, на които би могло да се насадят лук или домати.

От друга страна, същият този примитивен и присмехулен практицизъм може да прелее в мълчалив патриотизъм. Шопите са известни като войници, които се бият докрай, но без поза; с мрачна, но безмълвна решителност. Шопите не напускат окопите, те предпочитат да умрат, но тръгнат ли в атака, не спират. Но... ето ви и поредното противоречие: през Първата световна война, след като са се били храбро за освобождаване на окупираните от съседите български земи, шопските полкове изведнъж заковават пред Дунава: "Дотук е България, дотук сме и ние..."

Шопи са българите от Софийско и Дупнишко.

Чувствителни ли са шопите? Отговорът на този въпрос е известен само на шопа, но той едва ли ще се съгласи да внесе поне малко яснота по него. Междувременно учените, които се опитват да обяснят особеностите на шопите, се изкушават да търсят някакъв чужд елемент в техния етнически корен. Това впрочем е напълно естествено: ако чисти раси няма дори в Скандинавия, то какво тогава може да се очаква в едно вечно врящо гърне като Балканите? Според езиковеда Моско Москов шопите са потомци на едно печенежко племе (номадски народ от групата на тюрките, живял северно от Дунава и Черно море), преселено в България през XI-XII в. и после напълно славянизирано. И наистина, между София и Дупница по-често се срещат руси коси или пък широки и червендалести скули, за които се предполага, че са били характерни за печенегите.

Проблемът при такива хипотези е не в тяхната невъзможност, а в тяхната недоказуемост. Причина за това са, първо, оскъдните исторически извори, и второ - фактът, че езикът, фолклорът и обичаите на шопите са безспорно славянобългарски, преливайки плавно и естествено в тези на съседите им от всички посоки. Отгоре на всичко, в шопския има по-малко заемки от балканските езици отколкото в другите български диалекти. Що се отнася до съвременния шоп, той смята себе си за 24-каратов българин. Столицата е "негова", властта е "негова".

Шопи са българите от Софийско и Дупнишко.

Честно казано, българите от останалите краища обичат своите шопи и дори когато ги ругаят, го правят по-скоро с отбранителна, отколкото с нападателна цел. Работата е там, че "нормалният българин" е човек достъпен, склонен към общуване и готов да сподели с непознати даже твърде интимни подробности. Той трудно възприема хитиновата обвивка на шопа - почти винаги нелюдим, неотстъпчив и прикриващ с жлъчен хумор истинските си чувства. Шопът не сяда на масата в кръчмата "по български" , за да си пийне, за раздумка и за да си побъбри с останалите. Той присяда, за да ги издебне, да ги види пияни и въобще да прецени колко им струва акълът. И да се самоубеди, че той е повече от тях, че той е "истинския българин".

Външно погледнато, въпреки селския си корен, който е свързан с колективизма, шопът винаги е изглеждал непоправим индивидуалист: дори песните му, изгладени до съвършенство от вековете, са белязани с духа на дисхармонията; дори когато играе своите хора, групови поначало, той го прави сякаш без връзка с другите, в някаква вътрешна самовглъбеност. Отгоре на всичко същият този шоп умее да наблюдава света около себе си и да го изненадва с хапливи, понякога унищожителни афоризми. А много ли са хората на тази земя, които понасят да се шегуват за тях