керпеден_1 Клио, Господ здраве да ти дава, посещението на твоята тема по незнайни причини отпуши у мене спомени , които са ми много скъпи и много важни за мен. Верно е , че не съм първа младост, но храня илюзиите , че не съм единствен сред форумците. Именно към моята възрастова група е насочен виртуалният ми поглед.

Хайде да си спомним нашите колективни махленски игри в топлите летни вечери, да се опитаме да се върнем отново по прашните градски улици по време на разцвета на социализма , когато така или иначе улицата и махленското детско общество оказваха сериозно влияние върху формирането на характерите ни. давайте, пишете....

А , пък по селата какви игри ставаха.... не може да не ги помните!Не ви ли се връща пак в детството...

Simplified Solutions Да.

Лятно време по луна под балкона на баба Пенелопи си разказвахме страхотии - как от чинията ти се показва ръка, как през стените те гони дух....... И после, докато минем през два двора, докато изтърчим накоге по скърцащата стълба и си стигнем до чаршафите....уууужас!

А на 6-ти юни винаги прескачахме огън. На другия ден ни беше разрешено да се къпем в морето и....оооо, лято!

Клио Керпеден, здравей!

В нашия двор много се играеше на "народна топка": повечето играчи са в кръг и си подават топката, а в средата двама се опитват да я уловят.

Разновидност на "народната" беше "Да бие, да бие..." Помня, че всеки си избираше име на страна (аз винаги бях Франция, щото откак се помня, все уча френски , пък и "р"-то ми е такова по рождение), но оттам нататък как вървеше играта съм забравила. От време на време, извън правилата, някой се провикваше "Да бие, де бие... Господ да ви убие!" И смях голям...

Момичетата много играехме на "ластик" - скачане, препъване... или с топката на "ръбче".

Много смях падаше и с "разваления телефон" - любима игра, сега уча дъщеря ми на нея.

И Кралю-Порталю, и "пускам, пускам кърпа", и стражари и апаши... Ееех, славни времена! Най-добрите ми приятели са оттогава.

Онче-Бонче,

счупено пиронче,

риба щука,

махай се оттука!

mirkwood А помните ли жмичката (или може би е правилно жумичка - за първи път пиша тази дума)?

Стражари и апаши?

А фунийките?

И народна топка?

А кър (която ние с голямо хихикане наричахме ... сещате се как )?

Нямаше ги всичките тези паркирали или минаващи коли....

ФЪРКАТИЧКО Керпеден-поздравления !

Чудесна идея за тема !

Понеже сте изредили повечето от игрите и от моето детство-

аз си спомням играта на джамини (стъклени топчета).

Голяма забава падаше.

Но най-любимата ми игра на чилик и мачка.

Сложно ми е да опиша как точно играехме, но си ми беше любима игра.

И един спомен от детството-когато си замених книжка срещу едно майско бръмбарче на конец , което после пуснах на свобода.

PICKWICK Скоро се събрахме с приятели и незнайно защо всеки взе да си припомня какви главоболия е причинявал на родителите си. От постоянното обаждане от болницата "Елате да си приберете гипсираното дете", до "Мамо, имам въшки". И макар понякога тайничко да си мечтая моите деца да не ми докарват такива главоболия, по-скоро ужасяващо съжалявам, че те са лишени от възможността да играят така, както ние едно време. Живеехме на тиха квартална уличка, по която минаването на автомобил беше истинско събитие. Помня, че по цял ден сме вилнели до тъмни доби, цяла банда деца. Понякога, като изпадна в меланхолия, и направо ми се доплаква, че това време безвъзвратно е минало. Сега имаме сравнително обновена градинка пред блока, но всеки път умирам от ужас като пускам по-малкия ми син да играе с други деца там. А другите деца са точно 3. През по-голямата част от времето обаче градинката се окупира от тийндейжъри, които се събират на пързалката и люлките да пият бира и да бичат карти и нашите деца остават с пръст в уста. Адски много ме боли, наистина, че едва ли може да се възстанови старото време, когато строяхме къщи по дърветата, гонехме се, воювахме, срещахме първата си любов, изнасяхме всичките си играчки навън, скачахме на ластик, на въже, играехме на ръбче, на федърбал абе на какво ли не. И се прибирахме със зачервени бузи, изгладнели, ожулени по коленцата, ръцете и припадахме в леглата в очакване на следващия ден.
PICKWICK Иии като каза бръмбар и се сетих два случая, за които изядох шамарите. 1. Реших да си препарирам пеперуди и успях да хвана една много красива, която забодох с една кърфица на носа на едно плюшено кюче. След известно време из цялата къща плъзнаха гъсеници и се започна някакво тотално разследване в къщи откъде са дошли гъсениците. Ама беше ужасяващо - те бяха абсолютно навсякъде. Накрая баща ми се сети за пеперудата и установи, че тя явно е била бременна, защото имаше още яйца под нея. Лелееее къв пердах ядох тогава. 2. Хванах си един страхотен майски бръмбар - зелен металик и огрооооомен. Поне тогава ми се струваше такъв. И чудих се чудих къде да го прибера да седи елегантно, та намерих кутията на баба ми от луксозен часовник, който наскоро й бяха подарили. След време забравих за бръмбара-бижу, докато в един момент не чух писъците на баба ми, която решила да си прибере часовника и о, ужас. Та, пак гризнах дървото.

Впрочем, тя до ден-днешен помни този случай и много се чуди защо вече не обичам бръмбари.

ФЪРКАТИЧКО Пики, аз пък отглеждах копринени буби. Майка ми ми беше донесла и аз в кутия от обувки ги хранех с листа от черница-цялата улица беше с такива дървета. Най-интересният момент беше , когато бубата се превръща в златист пашкул. Направо се побърквах от изненада, как е възможна - самата буба остава вътре в пашкула, който сама си изгражда.
PICKWICK Като се замисля всичките ми общувания с животни като дете бяха свързани с доста неприятности както за животното, така и за цялото семейство - накрая с мене. Спомням си, че ми хрумна по едно време да гледам котка - обаче тя беше твърде своенравна, та реших да пробвам дали би се кротнала, ако я затварям в пералнята. Не е истина какво се получаваше и за зла участ всеки път, когато майка ми я пуснеше - тя просто изхвърчаше оттам и се залепяше с нокти върху лицето й. Издържахме около месец и половина и майка ми каза баста и подарихме котето на по-любящи хора. После пък си всехме малко коте, което обаче трябваше да пие мляко с биберон от цялата работа с храненето млякото биваше разливано на земята, а ние с котето изпадахме в щура хватка за биберона. Майка ми го храни пак около месец и половина и реши, че явно не съм дорасла за животинки.
Писи С братовчедите ми и комшийчетата сами си измисляхме игрите. С извинение за съвпадението, любимата ни беше Троянската война ! Без майтап. Обаче всички се натискахме да играем богове и богини. Що шамари и ритници съм отнесла, докато си извоювам ролята на Атина Палада...

Ние, значи, - Олимпийците, се покатервахме на черешата и оттам си разменяхме реплики, почерпани от някаква популярна тогавашна книжка за митология. Нямам спомен за сцени с участието на ахейци и троянци - простосмъртни. Всичко беше изцяло божествено...

Ах, колко жалко, че кинаджите не подхождат така към такъв богат и неразделим материал! Та какво е Троя без подбудителството и съперничеството между богините? Без Парис, ябълката, Хера, Афродита и Атина?...

Днес хората просто нямат въображение И главно тия, дето най-трябва да го имат...

Е, детството не могат да ми вземат!

pocka То и аз отворих носталгична тема, от времето когато около нас бяха бабите ни, а вече, за някои, в минало време и маиките ни. Може би избора на заглавието се оказа неудачен, но в същност целта беше носталгията по изминалото детство.Сега , като прочетох горните постинги, наистина си спомних за всичките тези безброини игри, които всички , навсякъде играеха, или които детските ни глави непрекъснато раждаха. И с голямо съжеление, а виждам , че не съм само аз, установяваме , че нашите деца не знаят и никога няма да ги опознаят. Затворени в къщи, застанали пред екраните на TV, компютри, с" прятелите "си чатат то Интернет, мобифони, . Та дори и книгите, които ние четяхме с фенерчата под юргана, защото отдавне бе настъпило време за сън, нашите потомци с"четат" на аудиокасети.Да , къде си наше мило , отдавнъшно и незабравимо детство.
Писи Може да не е за лошо, pocka Нали помниш, и ние бяхме калпазани...

При нашите пораснали деца калпазаните ще са други, това е

Чок觧 Нащо детство на мечтите

ти отново ни върни

ти припомняш ни игрите

детските безгрижни дни!

Ти огласяш "Ринги рае"

всяко дворче и квартал!

Твоя ритъм кой не знае,

него кой не го е пял?

*

И нещо за "каката":

Момчето което говори с морето

на някакъв странен език- аз ли бях тогава?.....

Редактирано от - Чок觧 на 18/5/2004 г/ 06:20:05

mirkwood PICKWICK, имаш всички заложби на садист Учебно помагало по психология си

P.S. Шегичка. Надявам се, че не се обиждаш.

Падащ от Марс Хм, дотук - основно дамско участие.

Хайде да маркирам някои момчешки занимания от онова време:

(1) мачове бе, господа, на първо място. Футбол. Навсякъде.

(2) Гонитба и стрелба с фунийки. Къде ли не. Комбинирана, понякога, със "стражари и апаши", но съвсем не задължително.

(3) Игра на топчета ("сАдене". Имаше обикновени топчета от стъкло, но имаше и шарени ("американчета", пак шарени, но по-малки ("сирийчета", големи (гуди), метални (всъщност - сачми от големи лагери). Да имаш топче, което ти се "ловка" си беше много важно. По-големите си Садеха даже на пари и си купуваха със спечеленото кой - цигари, кой - дъвки от стрелбищата.

(4) a propos стрелбищата - и там се киснеше доста, както и по т.нар. Луна-паркове. А и във всеки уважаващ себе си квартал имаше достатъчно пързалки и въртележки, на които също се правеха мислими и немислими неща.

(5) нямаше го сегашното движение на коли по улиците и затова улиците бяха наши - лете с кормилачки, зиме - с шейни или кормилачки за сняг. Е, имаше и сняг тогава.

pocka ЕДИН УМЕН ЧОВЕK Е КАЗАЛ:

ЧУВСТВАТА СЕ МЕНЯТ- СПОМЕНИТЕ .НЕ .

керпеден_1 Здравейте всички! Страхотни сте ! Обичам ви!

Господи , колко се радвам , че има хора , дето в душите им свети онова шаренкото, дето ни прави единствени и най-важното човеци !!!!!

Тук по Варна сега е сезона на патлангачите с ударение на първото А. Това е една дървена цев с бутало. Зарежда се с барабонки, които растат по улиците на цяла Варна , не ме питайте как се казва това дърво- не знам.Първо се пъха едната барабонка, тика се с буталцето и после - втората . От налягането първата излита с пукот и ако те перне не е много приятно .То вече е почнало паткането по нашите улици

И технологиите са малко променени , защото не се ползва цев от бъз , а пластмасова тръбичка...

керпеден_1 Исках да напиша
PICKWICK Единственото, което днешните деца правят като нас навремето е да берат малките джанки и да се замерят с тях. Като поузреят още малко и ще почнат да ги ядат и да притичват час по час до тоалетната в къщи. До ден-днешен много обичам джанки и понякога в къщи се замеряме с тях за ужас на таткото, който уж е сериозен, ама пръска с водни пистолети.
Анонимен20
требе да питаш некой психолок да не е сексуално отклонение
БДЖто Е ти сигурно от дете си бил специалист...
Божо Нямам метеорологична справка за ония години, но съм сигурен, че пролетите биваха по-топли. Беше престъпление на 24 май да не си се окъпал в морето. И понеже това беше забранено деяние, ходехме тайно да го правим. Неизличим спомен за мен е изкривеният от артрит бабин пръст, с който тя драсваше по кожата по гърба и безпогрешно ни улавяше, че сме ходили да се къпем. Възпитателните аргументи изобщо не закъсняваха, но пък бяха причина на другия ден пак да го правим...И така цяло лято. В юношеските си години редовно регистрирахме по сто посещения на плажа. Изобщо нямаше значение дали вали. В дъжда е особено приятно да си във водата. Пък че после си нямал какво да облечеш, щото дрехите ти са по-мокри от тебе - много важно, носиш си шортите и потника в ръка, а друго няма...
Чок觧 Божо, подсети ме за лудориите които правехме-най-ранното и най-късно къпане в Дунава и най-вече в Лимана, където е Корабостроителният завод в Русе! Случвало се е през ноември, когато започне да прехвръква сняг, да ходим да плуваме и пролетно време още през март да откриваме сезона! Големи откачалки бяхме! Аз съм си и сега! Тук, в Израел целогодишно ходя на плаж, дори и през декември, когато температурата на водата е 15-17 градуса! Преди 2-3 години, един 25 годишен грузинец, също див петел като мене ми правеше компания, но сега вече не идва, защото бил ОСТАРЯЛ! Аз явно ще си умра млад!

*

Спомням си една игра на стражари и апаши и друга подобна, но със преследване, с чертаене на стрелки с тебешир или керемида, криене на писма, пишейки на колко крачки се намира и в коя посока!

*

Друго интересно занимание за русенските деца бе по черешово време вечер да ходим на улица Мечка, по която растяха череши и да се катерим да ядем и да ги берем! Колко са ни гонили, колко бой сме яли, но другото лято пак бяхме там!

*

От кротките игри си спомням как разпознавахме филм, като ни го обясняваха с пантомима: какъв е филма, колко думи е заглавието, какво означава първата, втората дума, с колко букви е, изиграване на епизод от филма, ако не си отгатнал до тогава заглавието.

Haasan ot Haamburg24
Broene za zhmichka- enka, denka, sikalanka, daga, daga, bom.
Haasan ot Haamburg25
Броене за жмичка- енка, денка, сикаланка, дага, дага, бом.
Падащ от Марс Явно в различните градове или дори - в различните квартали на градовете, - са се оформяли собствени "езици", подобно на разликата между езиците в различните швейцарски кантони - хем си приличат, хем не е същото.

За жмичка Haasan ме подсети: при нас беше нещо от рода на "еника, беника, кликам-бе, абел, жабел, доми-не"... И ми е правило впечатление, че като отида в махалата на братовчедка ми - там броят иначе.

Сетих се още как имахме прашки и малки прашки (чаталчета). Чаталчетата стреляха със сгънати във v-образна форма телчета или дори карфици - "бълхички". Ако те перне подобно нещо по окото, ти го изважда като едното нищо.

Simplified Solutions А как беше онази "капитане, потъваш ли"? На колко метра? Кой да те спаси?...
Божо Аз нямам спомени за ТАКАВА игра. Но за да ти се е случвало, вероятно е имало действителен повод. А дечицата не могат да осъзнаят колко е страшно...И по-добре.Ще се нагледат и наслушат на страшнотии. Цял живот.Поне като деца да са щастливи...
kombat #5 Играехме на държави. Едно кълбо и на всеки се падаше парче от него. Най-късметлиите получаваха Съветския Съюз и САЩ. После един (по ред, въртяхме се по часовниковата стрелка) викаше: "Да бяга, да бяга...САЩ (примерно)"

И ако САЩ беше преварен от някоя друга държава - част от територията му се взимаше (на педи се мереше).

Що ли се сетих пък сега баш за тая игра?!

dumb ass foreigner Аз не съм играл на държави.на фунийки, футбол, волейбол, баскетбол, криеница/жмичка.

правехме си "индиянски палатки".лъкове и стрели, копия и томахавки.само дето като влезехме в палатките го обръщахме на "доктор"покажи ми твойта и ще ти покажа мойто.и се мереха естествено.та накрая се стигаше до съществото на въпроса.ама плевен-хубав град с добри момичета.

незнам по другите градове как е било.

некой друг да е играл тази игра?

керпеден_1 Ние , пък брояхме: " Ендем дину, саракатину, саракатика, граф, пуф, паф.Интересно беше и като играехме на челик. Там ема един момент , при който челика трябва да се вдигне със сопата от земя и така да се удари , а не да се подхвърля. Не беше много лесно и имаш право на три опита, всеки от които имаше нещо като заклинание...

първият: бири-бири( вероятно от бир)

вторият: ики-ики(тук е ясно - ики- две

третият: чок сики(ей това защо го казвахме, убийме не знам.По лошото е че знаехме какво значи, защото в махалата живееха няколко турски семейства и естествено децата им играеха с нас)

Клио Ами вие направо на чужди езици сте броели При нас си бяха или "Онче-Бонче", или "Ала-бала-ница". При жмичката се свършваше така:

Кой пред мене,

кой зад мене,

кой от всичките страни,

който хвана, той ще жми.

Едно, две, три, отварям очи!

А ако на някой е интересно как броят тукашните деца:

Am stram gram

Pique et pique et coligram

Bourre et bourre

Et ratatam

Am stram gram

Simplified Solutions Ма верно, че броилките бяха пълни с турски думи. Обаче чак сега го разбрах. Помня края на една такава броилка...араба тики-тики ели-бели буз карпуз! Цели четири думи различавам - каруца, ръка, лед и диня. Ама сега. А тогава беше някакъв вълшебен, никому непонятен детски език. Бе пак си е вълшебен.

Пък при баба в Поморие млекарят викаше на гръцки "Галатас пернаааас, галатас пернаааас!". И веднъж мама ми каза, че те пък като били малки му отговаряли тихичко "сти скатас нафас" и се кискали в шепи. И ако ги чуел ги подгонвал - Маскарииии!

Hook Ама такова удоволствие е тази тема!

Връщаш се в миналото, в мечтите детски и чувствата невинни, когато светът сякаш се отваря да те приеме като човек, а ти с игрите, както е казал известен гнусеолог, се социализираш!

То и оттам известното на мен броене:

Ала-Бала ница

Турска паница

Ей гиди Ванчо

Наш Капитанчо!

Браво, Керпи!

Аз живеех тогава в една къща на полудва етажа до “Пирогов”, обаче с двор! С орех дори в двора! Наоколо – само къщи, само в отсечката до “Пенчо Славейков” – кооооооперации!

Помня, че най-голямата ми забава бе да наблюдавам как събират боклука – механизация, машинна обработка, шум на скърцащи лагери или както там се вика на машинната карантия! Има ли момче от тогавашните, което не е искало да стане буклукчия?! “Романтиката е сега в машините”, а подаръкът – детската играчка “Луноход 1” – бе мечта невъобразима! Вместо него си спомням за един трактор, който ми подариха, механичен, със малки ръчки за скорости – приказка!

С други думи, освен детските игри напомням и за любимите играчки, които сигурно още някои крият по тавани и мазета! Аз още пазя в бюфета в мазето една картонена, красиво изрисувана кутия на играта, наречена май “Кондуктор”, то тогава по трамвайте (за 5-цата съм сигурен) имаше едни хора с униформи, с фуражки и с клещи в ръцете, които продаваха и перфорираха ръчно билети! И хората стояха на опашка от по един, за да се качат в трамвая, а не се блъскаха като овце! Помня, че към играта имаше фуражка, наръч картонени билети и въпросните клещи!

А като ми кръцнаха сливиците на хоризонта на петте години, освен че ядох сладолед на корем (такава бе терапията по онова време), ми подариха (чужбинска) малка количка-модел, Рено 16, резедаво-зелена, на която вратите и багажника се отваряха, ей!

Темата е безкрайна – първите тогавашни вносни по-модерни колела – червени и сини, тежки, май “Универсал” им беше марката, лъскави едни – “Дай едно кръгче, приятел” – който имаше такова, всички в махалата му бяха приятели!

Въобще, Детство мое така си ми потребно!

PICKWICK Аз пък си го спомням така: Онче-бонче, счупено пирочне, риба-щука, махай се оттука. И имаше още два начина на броене, ама ми изскочиха от главата. И се сетих за още една игра, дето много често я играехме през лятото. Война с пълни с вода пликове или биберони. Пръскане с шишетата от веро, помните ли ги едни такива многоъгълни горе, зелени. Дето събираха бая вода и ставаше люта битка. А, като пораснахме малко и вече учехме химия в училище и слагахме във водата калиев перманганат и спирт и като пръснеш и на бялата фанелка червено петно, ама после изчезваше. Много беше яко.
Аврора36
Хей, здравейте, пораснали и..не съвсем пораснали деца..ние сме от вторите, нали?

Пики, да ти припомня ли?"Ала-баланица, турска паница, ой гиди Ванчо-наш капитанчо"

PICKWICK Ема тва го казаха вече. Върти ми се из главата, че имаше и още едно, ама все още не мога да си спомня.
Аврора38
Верно, бе..ама, че съм един джурасик и аз....А това какво беше...."Ти си роза, ти си крем-ти си щастие за мен".Това броене ли беше или някаква игра?
PICKWICK Това беше игра, ама не мога да се сетя за каква.
Hook Сега си спомних!

Играехме на държави, ама с ножка - на земята, в пръстта, един кръг, и го разделяме на територии, след това хвърляме ножката в полето на другия, и ако и където се забие - от центъра до окръжността по дължината на острието - твое е! Малки нашественици и узурпатори, захватчици - момчешка игра!

Играехме в двора на Джималайката (Джими, Димитър-сега е май доцент вече) от "Тунджа" на банка-хвърляхме монети от една линия до квадрат на земята, и която е по-близо - печели!

Ий, сетих се терминологията от абетата - тенал и кале, убий ме не моа си спомня кое беше линията, кое-триъгълника за садене, както и обвинението - "буриш", когато не целиш с костената гуда-бияч от точното място, или искането за авантаж - чор за място, ако искаш да се прицелиш от същото разстояние, но от друга позиция!

А сега няма вече "махала", и сегашните момчурляци люпят семки и дори мачленце не заформят, а ако им покажеш тръба и фунийка не знаят да си свият!

Анонимен41
Хм, и на мълчанка играехме - Падна камък от небето, удари баба по шкембето...

Мълчахме около 3 секунди.

PICKWICK Много играехме и на асоциации - накачулени по дърветата в двора - някой си измисля дума, уговаря я с отбора и се започват обяснения от далече, докато другият отбор познае думата.
Срам ме е да си пиша ника43
....Ой гиди Ванчо

наш капитанчо

с пушка на рамо

с дупе насрано!

**************

Друго броене:

Срала патка

на лопатка

кой го изяде

пър-ви ти!

************

Андантина

царакатина

царакатики-тики

елин белин бус

карпуз!

**********

Па дружка мая

ти си алена звезда

ти си роза, ти си крем

ти си щастие за мен!

(или: ти си мента за корем! )

*********************

ФЪРКАТИЧКО А чели ли сте книгата на Михаил Лъкатник "Белият кораб".(първата от книгите на живота ми-после ще я пиша в темата на Дон).

Та там се разказваше за една пионерска команда "Морски вълк".

Та и ние създадохме такама команда, със същото име - да помагаме на изоставащите ученици и на хората от квартала.

В училище оставяхме бележки по чиновете на съучениците, с някакви пожелания, напътствия.

И голям вой настана - кои сме ние , с кво сме повече от другите.

Само един съученик - Стоян - манджата му казвахме (дебеличък, добродушен, силен) , прие да му помагаме.

И в училище малко по малко работата замря.

Но пък пренасяхме с малки кофи въглища на хората до мазетата

и сменяхме цветята в ОФ таблото, което беше на ъгъла на улицата.

Редактирано от - ФЪРКАТИЧКО на 22/5/2004 г/ 16:08:41

керпеден_1

Сега като наближава 24 май и си спомням...тогава живеехме в Ямбол. Всъщност , аз съм от този край, ама от 64г. живея във Варна. Та след манифестацията редовния номер беше да ходим край Тунджа и да правим нещо много важно за нас , вследствие на , което се прибирахме обикновено изкаляни до ушите и... то е ясно нравите тогава бяха по-строги.Даже те тези истории почваха след манифестацията на първи май. Имаше нещо страшно готино да се въртиш пременен като кокона в локвите покрай брега и да ловиш жаби.И да знаеш какво те чака у дома...

А тука във Варна , то е ясно ....много рядко сме пропускали на 1 май да не се изкъпем за сефте в морето.

Клио Това с "падружка мая, ти си алена звезда..." беше момичешка игра: хващахме се две по две под ръка и се въртяхме - първо на едната страна, после на другата.

Вярно, и на филми много играехме: разделяхме се на две групи, едната се наговаряше за филм и трябваше да го обясни дума по дума, с мимики, с игра, на другата.

И на мен ми се върти в главата още едно броене; не беше ли нещо като "оника, боника..."?

Анонимен47
а бабички превеждали ли сте през улицата?

ние ги превеждахме по 5-6 пати докато не дойде некой да ги отрве

Hook Съжалявам, Тя

Аз съм "кестен", сиреч от София. "Тунджа" е улица в махалата, където съм раснал, излиза на "Пирогов", първата успоредна отдолу на "Пенчо Славейков".

Сега е застроено с блокове навсякъде, а преди - къщичка до къщичка, с двор, зеленина - помня как гугутките рано сутрин гукаха, и как млекаря с талигата минаваше, ама нямаше такова мляко, както на пресечката на "Никола Кофарджиев" и "Скобелев" - в тави, с лъжица голяма го режеха и в пластмасовата кастролка го носех вкъщи. Дълго се чудех защо вечер и нощем с паравани закриваха щандовете, докато разбера, че колата с млякото идва рано и имаха ключ от магазина - вътре оставяха между вратата и паравана млякото.

На "Дукатска планина" беше асфалт - по тове време не беше обичайно, павета навсякъде, и там по късно играехме хокей с летни кънки, едни такива червени, от източната Германия, със система за разтягане като ти порасне крака, и дървени стикове си правехме, ама къси, за една ръка.

А да кажете нещо за черешите - кой как влизал у съседа да бере, или на друго място? Помня, имаше една, ама чеееерна, слаааадка, сооооочна точно в един двор на "Тунджа" - обаче заграден с "тараба", т.е. дъсчена ограда, висока! И както крояхме планове за атака, чичото собственик, предтеча на пазарната икономика, събра хлапетата и каза - пускам ви вътре, берете, яжте колкото можете, ама я оберете!

Сега нали почва сезона на черешите, та се присетих!

Simplified Solutions Ох, Простич.
керпеден_1 Тя, на сериозна възраст съм и съм почнал да се вдетинявам...

Геновева, отвреме- навреме имаше и биволско и овче кисело мляко.Мммм... Ами млекарите с количките или каруците....Понеже за хапване говорим спомнете си порязаниците със сол червен пипер и олио....

PICKWICK Ааааа, аз го знам по друг начин - срало мече на пътече кой го яде - тиииииии.

По наше време беше мега гъба да си купуваме ефизол и да го смучем като бонбони. Майка ми принципно никога не ми е посягала, обаче като разбра за ефизола и ми тресна такъв шамар, че още го помня.

А пък ние ходехме на "Ариана" да ловим жаби, надувахме ги със сламка и събирахме попови лъжички, с които тормозехме близките си като ги завирахме по чиниите им или по дрехите. Спомням си като забременях с първото ми дете и баба ми много важно ми предрече, че сега щяло било да ми се върне тъпкано за всички дивотии. Е, все още не ми се е върнало и с второто дете, ама знае ли някой.

И имаше нещо от сорта "ораторе бораторе, кой да бъде първи ..." ли нещо такова. Помни ли някой?

PICKWICK Керпеден, на това му се вика циганска баница. Поне така са ми разправяли майка ми и баба ми и е нещото, което силно ненавиждам до ден-днешен. Преди няколко месеца обаче, бавачката реши да открехне синовете ми за това що е циганска баница - филийка, поръсена със сол и червен пипер и полята със зехтин. Събраха ми очите в точка - и двамата припадат ца тая пуста циганска баница и искат почти всеки ден да им правя, а мене ми се гадииии
PICKWICK Начи Вев, умреш да говориш за храна. При тва без грам милост. Отивам да видя докъде съм с чесъна.
pocka Хубави игри бяха, а? А не знам защо изведнъж се сетих за Бърборино, които ни събъждаше сутрин рано по радиоточката.Спомняте ли си, радиоточките, едно примитивно радио с една станция, което никога не затваряхме.Игри, игри, но в неделя в 4 часа след обед, когато имаше радиопиеса, бягах в къщи да "гледам".
PICKWICK А спомняте ли си за патето Яки и Чопър? И Ум, белия делфин и Розовата пантера, и Синьо лято ехееееееееее - а са кви грозни филмчета. А пък като излезе "Блейкорката на Сем" и всички се телепортирахме и си разпределяхме ролите. А пък за "Стар Уорс" бащите ни пригаждаха мечове, на някои деца бащите бяха по-отворени и им ги правеха да светят. Та, оттогава досега поне веднъж в годината си пускаме в къщи "Стар Уорс" и подсказваме репликите.
Клио Пики, аз най-много харесвах "Семейство Мейзга" и, разбира се, "Ну погоди".

На стр. 33 в тема "Кино" има снимки от тези и от други любими детски филмчета от едно време - почти цял ден се рових в нета, но ги открих повечето.

А това "малко дървено човече" не беше ли "Педя човек, лакът брада"?

mirkwood Дааааааааааа, асоциациите много ги играехме, както и филмите.

А също и развален телефон и руски телефон (последното е не много популярна игра, при която всеки казва на съседа си име на момче/момиче от присъстващите и един от всички започна да задава на останалите въпроси от типа на "ти с кого се целува вчера?" и ти трябва да отговориш името, което ти е казано).

Друга много популярна игра беше "Истината или се осмеляваш" - всеки един от участниците е в ролята на запитващ в даден момент и започва да пита поред: Истината или се осмеляваш? Ако отговориш: истината, питащият ти задава някакъв въпрос, на който трябва да отговориш честно. Ако отговориш, че се осмеляваш, питащият те кара да направиш нещо (от типа на: отиди и звънни на леля Пенка и й кажи, че изглежда чудесно тази вечер или измий краката на този, който седи до теб).

ФЪРКАТИЧКО Геновева, Мирослава Стоянова се казва.

Тя игра главната роля в "Стъклената менажерия" на Тенеси Уилямз в Младежкия театър. С Анани Явашев.

Голям спектакъл-гостуваха с него на фестивал в моят роден град.

Геновева, за мен беше първи допир с Тенеси Уилямз.

А спектакълът беше толкова добър, че след това филма не ми хареса чак толкова.

Великолепни бяха и двамата. Не знам играла ли е след това в нещо друго.

Редактирано от - ФЪРКАТИЧКО на 19/5/2004 г/ 22:33:37

Haasan ot Haamburg59
Основни изрази и думи при играта на топчета.

Абета- Топчета

Гуда--По големото Топче от кост (бияча)

Манал (Танал) - триъгълника където се поставят абетата

Кале- линията от където започва играта

Чъорчик- изместване на позицията

Бурене- когато изнасяш ръцете напред при стрелба с цел да се приближиш повече до целта (не е разрешено)

Шашма на абетата (Народно Доси)- докато играчите не гледат в манала някой обира всички абета и изчезва.

Тутурма(любима дума)- пускане отвесно на гудата върху калето от равниЩето на окото за установяване кой е най-пръв.

Три до дупка -това е друга игра, любимата на Ленка

керпеден_1 А, спомняте ли си Радиотеатърът за младия слушател, който пускаха в неделя от 9.10 по Радио София І ....тогава? Поне 10 покривки имам норязани на майка ми , докато слушах пиесата, изпаднал в захлас . От тогава се научих да познавам всички български артисти по гласа и много се гордеех с това.

През ваканцията , като ни пращаха на село, любимо занимание ни беше карането на обръч от бъчва с кука от тел.

Или пък да правим колички от изронени слънчогледови пити.

Ами върбовите свирки... жабите , змиите , костенурките... и какво ли не .

Селото имаше друг чар.Тогава като дете съм го намирал за естествено, сега на този акъл осъзнавам , че е било вълшебство ...сън, но много красиво!

hamer "Бели пеперудки, къде отлетяхте?

Дойде ли ви края, изберете дружки!

Аз избирам първата, ти избираш втората.

Бели пеперудки, къде отлетяхте?

Дойде ли ви края, изберете дружки!"

"Кралю порталю,

отвори порти,

че да замине краля на война"

А някой помни ли играта на сеченка: в единия край на улицата се подреждат и хващат за ръце всички деца. Едно от тях, което трябва да сече, отива в другия край на улицата, засилва се и се опитва да разсече веригата от хванати за ръце деца?

"Стражари и апаши", "Народна топка", "Ринги рае", "Дама", скачане на въже, което две деца го въртят, а трето - скача, "Жумичка" /криеница де/, а броилки за жумичка - безброй: "Китка, китка магданоз, кой излезе - първи тоз", "Падна камък от небето, тупна баба по шкембето, тече кръв, тече гной, кой излезе - първи той", " О-о-о земното кълбо, пълно със държави, коя държава избираш ти - България например и се брои Б, ъ, л, г, а, р, и, я - на който се падне "я", той излиза.

Hook Страшен гот!

Благодаря, Клио, че припомни за "Семейство Мейзга"

Върти ми се в главата:

"Името ми - Гейза Мейзга

и за труд съм аз роден,

веселото ми семейство

се върти около мен"..

"Паола - това съм аз,

тук се слуша моят глас -

в този дом на власт съм аз"..

"....верен съм другар -

просто - Аладар"

Но във фундаменталния базис на основата на нещата стоят двама други другари - Патафил и Филопат, толкова готини, че заради тях почнах да гледам футбол по телевизията, защото ги даваха на почивката на мачовете!

За радиотеатъра си спомням - даваха предимно приключенски неща, фантастика, дори май "Следите остават" на Вежинов.

А за ваканциите на село е друга тема - в две части, коледна, щото тогава Коледа беше на 7 януари, май докъмто 68-ма година или 69-та, с дървените шейни, наричани "казак", и лятна - с вировете по рекичката, дъха на прясно окосена трева, магаретата, които яздех като невидял и ги пришпорвах до близкия язовир - абе, то май като в рая беше, от гледна точка на днешния ден!

И знаете ли, имам чувството, че дъщеря ми, а сигурно и вашите деца, сякаш са пропуснали нещо важно, което сме имали тогава - именно нашето детство, и може би затова така е интересна тази тема!

Евала, Керпи, че ни помогна да мислим за това!

hamer "Полека изплува от облака бял,

сребристият кръг на луната

и грейва простора, отново видял,

че с обич е пълна земята.

Лунни лъчи, колко очи

пият от вашата прелест тогава

Лунни лъчи, в колко очи

капчица обич от вас заблестява"

Посвещавам на Геновева

керпеден_1 Ееех, Hook, ти меподсети за два важни празника - Гертьовден и Коледа.

Гергьовден беше много важен празник в нашия род.И всичко беше някак тържествено, от прикадяването в навечерието , до коленето на агнето и слагането на червена точка на челото, след това пременени ходехме на църква, набързо отчето ни благославяше и хуквахме на двора на църквата да правим каквото ни хрумне , а ни хрумваше мнооого....

Коледата беше празник и веселие отвсякъде , щото почваха с греяната ракия отсабаале..., естествено кусвахме и ние , щото беше подсладена, очите ни светваха и почваха щуротиите.Върхът беше кой ще получи едното ухо на прасето и гайдата(пикочния мехур на прасето ), която надувахме и играехме с нея и вярвайте ми беше по-красива от най- красивия балон.

Получаването на този трофей беше свързан с една трудна задача: Целуване дупето на прасето. Верно , че прасето беше вече опърлено изчистено и измито, не всеки се осмеляваше, затова пък "героят" влизаше в устата на всички деца от селото и цял ден го сочеха и ми завиждаха. Особено се уважаваха "гражданчетата" , които се осмеляваха да спечелят гайдата.И години си спомняха "- еийй... тоз дето.... япар гражданин излезе!

Hook Като стана дума за термини от играта на топчета, бай Хасане, да припомня, че "чора" или както нежно се казваше "чьорчик"-а биваше два вида - за място, което го обясних някъде по горе, и за ред - ако ситуацията налагаше да пропуснеш реда си, като отрицанието бе някой от партньорите да те пресече - "без чор за ред" преди да си го казал, както, разбира се, това бе валидно и за "чор" за място.

А по повод на детските спомени за вкуснотийки - циганската баница имаше селски вариант - намазана "порязаница", което ще рече филия от ръчен хляб, отрязана "косо", за да е по-голяма площта на намазването, с: 1. свинска мас; и 2. прясно избито масло, бяло на цвят, всичко поръсено с червен пиперец или шарена сол, мммм

В тогавашния градски, в моя случай софийски, живот, съществуваха и други, несрещани вече лакомства - например плезир, ама от оня, стария, все едно че разбито бяло облаче близваш, и т.нар. слънчогледена пита, със шоколад и нещо като портокалово сладко, твърда, с гръб от набразден шоколад - каква награда за децата бе това!

Ей, а помните ли първите дъвки - "Бисер", в едни сини кутийки с прозорче от целофан, вътре разноцветни - бяла, жълта, червена, на бъбрековидни топчета, със нещо като захарна глазура, които можеш да подъвчеш около 2 минути дори, преди да се разпаднат!

Гурбет Гюро Като ще си говорим за детски игри - да се върна близо половин век назад, а?

...Спомням си ни тичащи по дългите редове на маточника - тогава се сееха нови сортове лозя и пръчките се отглеждаха в "маточник". Там грозде няма, но пръчките са дълги, дебели и с огромни листа, а израстъците, с които тези пръчки се улавяха за теловете бяха невероятно едри и възкисели на вкус, стрипчваха устата ни лакоми до изтръпване...

Или завиращи се в омайните низи на тютюна, окачени на огромни (нали бяхме мъничета пусто ние самите) дървени рамки да съхнат.

Или наклякали на рояци да млатиме "билички" - вечната игра на стъклени топчета - 3, 6, 9, 12... търку-ул в дупката, четири пръста измериш и пра-ас биличката на противника отхвърчава надалек, твоята остава на място и пак лети засилена обратно към дупката...

А количките с лагери?! Море каква занятчийска работилница се отваряше зад блока, а после дъската, ти седнал на нея, задните лагери малко по-големи, здраво сковани, предните - по-малки на управляемата с краката предна ос, вързана с въженце в двата края и то опнато в ръцете ти - сякащ си ездач, а искри хвърчат и цимент се цепи! Где ти асфалт по онова време?! А на плочките лагерита тракат и ти ухилен до уши летиш, летиш в забрава!

Ами костилките на окапалите зарзали? Няма по вкусно нещо от това с пречукани от камъните пръсти да ровичкаш острите костилкини парченца на зарзалите и да намериш "близнаци" - слепената горчива сладост на детсткото угощение!...

керпеден_1 Гюрооо, Гюро, Гурбет Гюро, приятелю, а, седни сега на лагерна количка...аз се пробвах на ролери и щях да се пребия... Миналото лято на плажа се надскачвах със племенниците си.... весело беше , ама си сецнах кръста...

Като дете сънувах , че летя като птица, като планер... а сега все падам насън....

Но не се давам!!!

Nullus68

А ние нямахме радиоточка.

PICKWICK И много играехме на карти - на "Черен Петър", на "Магаре" и любимата (щото се мислехме за големи) беше "Кент-Купе" и най-големия майтап падаше като си измисляхме кодовете.

А пък на едното момиченце от компанията ни, Ася, баща й беще водещия на "Бързи, смели, сръчни". та той много често ни организираше състезание на улицата само на нас си - компанията от нашата улица. Беше страхотно весело. А, аз сомалийчето злоядо, напук на всякаква логика много често побеждавах в разните му състезания. Как стаааше тая работа все още не ми е ясно

Анонимен70
с връзки, как... знаеме ги ние тиа работи
PICKWICK Да де, ама аз не бях с връзки, а с лепки на обувките. Мемеме
galaxy А аз да си призная, с ръка на сърцето, заедно с всички споменати игри с умиление си спомням и за детските лагери .За нас градските чеда без баба и дядо на село, тези лагери си бяха живо приключение. Моето наи добро приятелство дори, е свързано с тези 20-на дни в планината или на море.
Hook Лагерите, като секи такива, бяха "районирани", т.е. в който район се падаеше даскалото, имаше определени места за лагеруване - и на море, и на планина! Не беше позволено да ходиш в лагерите на другите школа - сегрегация и ... всекиму своето!

На моето у-ще лагерите бяха на Иракли и Мичурин, а в планината - на Черни Осъм! Ако не ходех на два лагера през лятото, то значи не съм минал класа!

А след това работата се скапа - почнаха да правят лагер-школи, и си е... м..ката! А иначе беше ногу кеф - свобода, игри, забави, само дето ни пържеха като гущери на пясъка по морето - половин час по гръб, по корем, на едната, на другата страна, а в морето - йок!

И пътуването до морето си спомням - нощен влак, от старите, с дървените пейки и мрежите за багажа, но понеже отиваш там, където искаш - пей сърце, весело, песни и смях!

Но имаше и т.нар. "градски" лагери - ужас, вместо да играеш в махалата, ходиш до Семинарията, тогава Пионерски дворец, и ти измислят някаква самодейност, или тъпи занимавки с уклон към зубрене, или те водят на кино, ама не на това, на което искаш, уф! Само като ни водеха на басейн "Спартак" или на спортни игри във военния комплекс на ВВС на перловската река беше файско!

Божо Абе по-добре си е печени...
Hauptmann
игри във военния комплекс на ВВС на перловската река

Хууки, отде го измисли тоя комплекс, бе и аз съм расъл близо до Перловската, ма не помня таквоз нящо

Hook О, Хаупти! Прибра ли се в лоното на Негово Свинарство!

То верно "Пръски" по Перловската река не мож изгази, та в ония години канал щеха да копаят около София!

Ма верно ли не си спомняш? Как 9-ката минаваше покрай школата "Чавдар" между зеленина и кестенови дървета, стигаше до Фритьоф Нансен, и завиваше покрай комендантството наляво, в посока площад "Баба Неделя", а след това надясно, по "Витошка". Та там, от лявата страна, бе голямото игрище от червена сгурия, и около него - много по-малки, по-късно направиха картинг писта, а в карето от баба Неделя до Фритьоф Нансен бяха се военни общежития, май на ВВС, та затова го знаехме като ВВС-то!

Ма ти и "Монтето" ще кажеш че не помниш, а срамота - там бяха стените на загиналите във войните, дето по-късно ги преместиха нейде, за да построят НДК-то и Петохуя!

Ти верно си за плаката!

Аврора77
Мили боже, "интелектуалците" и тук ли дойдоха...ама защо така, бе, хора, нали си имате теми , да се правите на интересни и то на всяка цена....

Керпеден, приятелю, сетих се как се казваха буробонките, с коити "лошите "момчета ни стреляха с едни тръбички....джидживки..и в моя роден град растяха, че май още растат почти по всички улици..или почти по всички....Лелеее как болеше-виж това не мога да забравя.Само болката ли се помни?

Минавам от тук Детските игри.

Има ли нещо по-банално в нашето ежедневие от детската игра? Та нали децата трябва да играят, а и какво още те могат да правят? Така, или почти така разсъждават всички, независимо от това, дали имат или нямат деца, дали помнят или не помнят собствените си детски години. Но ето парадоксът: питайте някой как и къде играят децата /дори и неговите/ - и, едва ли ще получите някакъв определен отговор.

Една от най-забележителните свойства на детската игра се състои в това, че тя е невидима за възрастните. Разбира се, ние виждаме самите деца, чуваме ги, а понякога дори и се дразним от прекалено високия тон на техния "разговор". Но всичко това всъщност не ни "влиза в главата". Детското поведение се намира като че ли зад границата на нашето внимание, някъде почти на неговия хоризонт. Случайно ли е това? За съжаление обаче, на детските игри не им е провървяло в науката. Не в смисъл, че те не се изследват изобщо. Психолозите и педагозите им обръщат значително внимание, но в един твърде ограничен аспект - като средство за възпитание, удобен начин на дълбок клиничен анализ на детската личност или пък като условие за формиране на творческите заложби. Нас ни интересува обаче тъкмо мястото на детската игра в градското ежедневие. И ето тук този странен феномен отново се оказва невидим, изплъзва се от вниманието на "сериозната наука”.

Дефицитът в това отношение до известна степен е запълнен от интересното изследване, проведено през 1986 год. в София, Бургас, Видин и Белоградчик. Данните от това изследване бяха любезно представени от гл.ас./днес доцент/ в СУ "Св. Кл. Охридски” Е. Христова. /Изследването проведено почти двадесет години остана уникално в българската наука, не е повторено панелно, не бяха проведени и подобни по друга методика/

Традиционните за психологията лабораторни изследвания и експерименти оставят настрана средата на игривото поведение на децата, тъй като концентрират цялото си внимание върху неговия механизъм. В изследването, за което стана дума по-горе, това ограничение отслабва, тъй като в поле зрението на екипа влиза и средовия фон на играта.

На първо място в целия спектър от игрите стои "гоненето на топка" - детски вариант на футбола. На него отдават предпочитание около 25% от 406 деца, анкетирани в хода на изследването.Следва "народна топка" - 17, 35%, "ластик" - 16, 63%, "жмичка" и "дама" - съответно 4, 68% и 4, 22%, баскетбол и федербал - 3, 75% и 3, 04% шах, "гоненица", "не се сърди, човече" - 2, 34% и "война" -също 2, 34%. Били са посочени и още няколко игри, но от един или или двама. Трябва също да отбележа, че изследването обхваща само децата от 1 до 6 клас на основното училище. Така че полученият набор от игри дава поведението на тази детска група и не засяга поведението на по-големите, както и на съвсем малките деца. Но и така картината е твърде показателна.

Детският футбол е безспорният лидер сред детските игри. Това е игра за момчета /но могат да се правят и изключения/. Ще отбележа и това, че тук ролята на възрастния е твърде малка, дори съвсем незначителна и се свежда основно до репресиите срещу малките "футболисти", тъй като и топката, и самите те са опасни за света на възрастните - за стъклата, а също тъй и за колите. Тъкмо там, в близост до прозорците, до паркираните коли по местата, често не предназначени за детски игри, а главно по улиците, площадите, магистралите се разгръща тази увлекателна за много поколения игра. Навсякъде, където има относително свободно и празно пространство, т.е. пространство, незаето от други видове дейност, където присъствието на възрастните е сведено до минимум. Футболът в тази своя детска версия е най-демократичната игра. За него не е необходим почти никакъв инвентар, дори и "истинска" топка. Понякога тя бива замествана с най-неочаквани предмети - консервни кутии, стари обувки... дори и картофи. Стига само този предмет да има възможност да бъде ритан и гонен.

"Народната топка" е по-специфична игра. Тя пак е колективна игра. Но в нея могат да участвуват и момчета, й момичета. Тази игра не е така отдалечена от света на възрастните и често става около тях, под техните погледи, търпи тяхното зрителско участие. Правилата на тази игра са доста свободни, а съставът на играчите може да се мени в много голям диапазон. Тя също, както и детският футбол, е демократична игра. Но в нея вече се забелязва и определена йерархия в отношенията между играчите. Едни по-често "само гледат" или играят ролята на "хвърлящ топката". Други по-често са "вътре", държат се по-свободно, коментират, закачат "зрителите". Интересни са и тези реплики, а и общият тон на играта.

Както футболът, така и народната топка имат своите зрители, своите запалянковци, своята аудитория. Това е ресурса на играта, нейната среда, от която се рекрутират играчите, в която те "се отстраняват" в случая че е нарушен някакъв вътрешен за детския колектив закон или отношение. И двете игри са в центъра на "детското пространство" в града. Тук, "вътре", възрастният е излишен - ето защо ние не виждаме играещите деца, т.е. не разбираме смисъла на техните отношения и постъпки, просто не приемаме значимостта на тези "несериозни" от наша гледна точка неща. В най-добрия случай схващаме "спортната" ориентация на играта, това, че в нея се формират полезни качества - сръчност, бързина, и т. н. Но тъкмо в тези игри децата формират своя собствен свят, формират съответните отношения. Разбира се, основа за това са тъкмо физическите, но в голяма степен и интелектуалните им способности. С тях се очертават и се поддържат твърде подвижните граници на детските групи, а също и конкретната "карта" на детските взаимоотношения. Мобилността на тези отношения, тяхната гъвкавост, от една страна, позволява играта да използува твърде широка територия, да се вмъква едва ли не навсякъде. Но същата тази лека подвижност прави играта много уязвима, ранима. Ето защо децата отбягват вниманието на възрастните. И все пак както футбола, така и народната топка, се оказват най-широко разпространените игри в територията на детския свят, заемат най-големия му "материк".

Много по-трудни са такива на пръв поглед "спонтанни” и "разюздени" детски игри, каквито са "гоненицата", "войната". Тук изискванията към архитектониката на градското пространство са много твърди. Такова пространство наистина трябва да "крие" децата, т.е. да бъде толкова разнообразно, "разчупено", че децата да могат да го усвояват както по хоризонтал, така и по вертикал; както по контур, така и в дълбочина. Тук са необходими специфични дворни пространства - множество входове и изходи, къщи и къщурки, прегради и зидове, мазета, отвори и дупки. Всичко това го има в двора. Но го няма в "междублоковото" пространство. Ето защо тъкмо тези на пръв поглед най-разпространени сред децата игри в действителност /поне в анализираното тук изследване/, се намират в края на скалата по степента си на разпространеност. Без необходимото пространство тези игри просто не могат да се разгърнат. В тях участвуват много добре познаващите се един-друг детски колективи /"банди" в терминологията на социологията на младежта/. От решаващо значение за тях е именно демаркацията на зоните на влияние, а за това са нужни ясни и еднозначни за всички деца ориентири и белези. "Празното" и "без-образното" пространство в новите квартали не дава никаква надежда от този род.

Между тези два полюса на детския свят се намират подчертано "момичешките" игри - "ластик" и "дама". Тези игри са много по-сложни и имат строг "алгоритъм", а грешките се наказват с връщане към самото начало независимо от това, "къде" са били направени в хода на играта. Тези игри са по-близки до света на възрастните. Те се "изпълняват" едва ли не "в краката" на минувачите, съвсем близо до входа на блока, дори и на стълбищните площадки. Макар и да са индивидуални, те все пак си остават "йерархични" - в тях се формират и се защищават определени позиции в детския колектив. Това са игри-съревнования.

Към тях плътно се доближават игрите-"аристократи" в детския свят - баскетбол и федербал. Те изискват специален инвентар, изобщо гравитират към култивираните зони, специалните площадки, предназначени за спортни занимания. Това обстоятелство до известна степен обяснява и незначителния дял на съответните игри в общата игрова карта на детския свят. Но има и друга причина. Това са игри, които не са специфични за детския свят. И не защото са ограничени от определени места, но защото са формални -резултатът им се пресмята, излиза от контрола на детската йерархия, допуска "трети лица", нарушаващи съответните "вътрешни" граници.

И съвсем накрая, почти извън пределите на детския свят, се намират, така да се каже, "спокойните игри" - игрите, на които играят в къщи, в които могат да участвуват всички - шах, "не се сърди човече", и т.н. Тези игри привличат децата само дотолкова, доколкото могат да изпълнят за тях "съревнователни" функции при отсъствието на възможност те да бъдат упражнявани по друг начин - при липса на територия или при наличие на твърд контрол от страна на възрастните.

На пръв поглед децата "просто" се веселят, "безцелно" гонят топката, забавляват се. Докато децата всъщност са заети с твърде сериозен труд - те създават свои собствени светове, формират навиците си да общуват и по този начин като че ли повтарят света на възрастните.

В игровото пространство децата формират способността си да бъдат уместни сред другите, изпробват различните скали, създават ценностни мащаби за целия си по-нататъшен живот. Ето защо по принцип детското игрово пространство е затворено, невидимо. То е отбранявано от децата и не се "забелязва" от нас. И едните, и другите знаят, поне се досещат за интимния характер на ставащото тук. Тъкмо защото детските игри са там, в затвореното за възрастните пространство, те се оказват обърнат наопаки възрастен свят и по този начин въвеждат в него децата, правят ги способни да възприемат инак тотално скритите от всички нас екзистенциални ценности на културата?

В тази връзка детските игри се оказват в различна степен отдалечени от възрастните "наблюдатели". Най-ценното за децата е и най-отдалеченото, най-скритото. Обратно - колкото играта е по-формална, по-правилна, по-безразлична към скрития от самите деца ценностен заряд, толкова тя е по-близко до възрастните, по-надзираема! Детските игри са тъкмо механизмът за вграждането на децата в света на възрастните. Чрез тях се възприема реалното социално пространство, възпроизвеждат се наличните социални отношения. О.Негт разкрива особения характер на детския свят като странна преобърната реалност на възрастния, като нарушение на властните им отношения и извън границите на социалния контрол. Но тъкмо в това "нарушаване" децата с още по-голяма сила възпроизвеждат все същото социално съдържание, стават способни да бъдат като "всички". Механизмът на това "възпитание" не е съзнателното въздействие върху детето - децата предметно, "телесно" се включват в света на културата чрез игровото му преобръщане, чрез пограничните квази-инициационни ритуали така, че всичко се възпроизвежда автоматично. За децата наличните социални отношения представляват съвсем предметни пространствени контакти и взаимодействия, прякото сблъскване между предмета и неговия "скрит", символичен смисъл, "близкото” и "далечното", "видимото” и "невидимото" чрез специфичните жестове мимика, удари или отказ от удар. Децата съвсем не "рефлектират" фундаменталната културна необходимост от санкции, те действуват в пространството и с тялото си, а по този начин научават скритите в него /действието/ социумни, властни бариери и филтри - същинското тяло на социалното отношение. За децата наличните социални отношения представляват съвсем предметни пространствени контакти и взаимодействия, прякото сблъскване между предмета и неговия "скрит", символичен смисъл, "близкото” и "далечното", "видимото” и "невидимото" чрез специфичните жестове мимика, удари или отказ от удар.

Какво, в тази връзка, показват резултатите от изследването на това детско пространство и същностния културен феномен? Първо място заема детският футбол - игра, във всички случаи гранична, намираща се най-далеч в ценностната скала на детския свят по отношение на света на възрастните. В тази игра децата съвсем не се нуждаят от присъствието /а значи и контрола/ на възрастните и затова тя винаги се намира в границата на квартала, изобщо извън него. И тогава, когато беше направено изследването и сега, тъкмо тази игра се оказва уместна за "междублоковите" пространства и на "ничия" територия - в аморфната и безлична среда на новите жилищни комплекси. За футбола кварталът, дворът, винаги са били безразлични. Футболът разкъсва тесните граници на подредените територии, атакува цялото празно пространство извън тях, излиза на улиците, нахълтва в тихите по-рано градини и паркове. Но значи ли това, че децата стават по-агресивни? Може би. Но това значи, че и в града, и в квартала, и в двора рязко са намалели “отбранителните” възможности. Възрастните просто нямат какво да отбраняват - дворът деградира и изчезва дори и в централната, запазила донякъде старата пространствена организация част на града. Дворът изчезва не само поради някакви външни причини, дворът изчезва и като определено културно пространство, става неуместен в Града. В нови квартали на празното, ничие пространство, футболът с нищо не е застрашен.

“Празнотата” - причината, която накара децата от новите квартали да избягат в света на фантастичното, рязко ограничи възможността за трудните, демаркационните игри - гоненица, "война" и пр. За тях днес няма място и тези "класически" даже за моето детство игри се изтласкват в най-долната част на скалата на детските предпочитания. Но тъкмо малкият дял на тези сложни и опасни игри в сегашното градско пространство на детския свят ни подсказва, че за самите деца става все по-трудно. Те все повече престават да разбират другите си връстници, лишават се от ясен и точен образ на "другия". Ето защо рязко нараства делът на "спокойните игри" и тяхното разнообразие. По този начин детският свят се атомизира и става твърде достъпен за възрастните, лесно контролируем - видим. Всички тези игри са високоформализирани и безлични, участието на детето в тях е ценностно неутрално, аморфно и затова формира навици за също така аморфно и безлично поведение и общуване. Ако футболът разрушава кварталното и дворното пространство "отвън", то "спокойните" игри на "послушните" и "възпитани" деца правят същото "отвътре".

* * *

15 години по-късно нещата се промениха. Но не поради смяна на кардиналната тенденция на отчуждението в Града. Футболът победи двора, но самият се оказа победен от колите. Те заеха неговото място в междублоковите и дворните пространства. А децата изобщо напуснаха тези зони на града и буквално се скриха в тъмнината на интернет-клубовете. Възможно именно дефицитът на играта в днешния, вече пост-тоталитарния град отвори широко вратите в детските души за наркотика, алкохола и други мощни и безжалостни “заместници”.

Редактирано от - Минавам от тук на 21/5/2004 г/ 14:26:03

Аврора79
Мила Геновева, не зная дали е народо-, дали е форум- , но си е психология....От нас зависи да не позволим да има очаквания край.Прекалено е хубаво, за да го развалим! както се пееше в една детска игричка-"Ти си роза, ти си крем, ти си щастие за мен".Спомняш ли си я?Игра ли беше, какво беше-убий ме не си спомням, но текста-да.
Фър80
Така се преброявахме Аврора !

Кой ще остане накрая !

А вие прекопирвали ли сте картинки от книжки-приказки,

най-вече.

Това беше едно от любимите ни занимания върху оризова хартия.

После ги оцтетявахме.

Поздрави на всички тук !

Аврора81
Благодаря, Фър...

Преди няколко дни спорихме с Пики..и аз мислех , че се преброявахме....Това целия текст ли беше?

nesnaecht Керпи поздравления за темата !

Вече всичко сте изброили та няма кой знае какво да се добави ! Ама се сещам някой спомена за играта на филми си спомням че някой от групата си броеше азбуката наум , последния спечелил му вика стоп и на която буква падне да се изброяват филми ! Този който има най-много той печели битката ! Па имаше и Мъжки времена , дето се казва

на 12 години се отказах да играя на топчета защото нямах па играехме със бирени капачки , и започнах да играя нещо по сериозно като табла ! А за военните действия не можеш да не се сетиш как гърмяхме консерни кутии със карбид , или със читалчетата как гонехме врабците па и както някой каза и за това със тръбичките със ориз ! Заеби време на младост, малко забравена но все пак си остава !

Клио Ние пък събирахме салфетки. От книжните, с красиви рисунки върху тях, дето не се намираха по нашите магазини. Помня, че при всяка командировка на майка и татко в чужбина пакетчетата салфетки си бяха част от подаръка Менкахме си ги на воля. Май още си ги пазя в София.

Е, само с толкова ме отмина мен колекционерството...

Анонимен84
тоа па почна за междублоковите пространства. спри не жули таа водка бе, жега е вече
Клио Аврора, някой по-горе беше дал пълния текст - "Падружка мая/ти си алена звезда/ти си роза, ти си крем/ти си щастие за мен". При нас обаче това не беше броене, а нещо като танц: въртяхме се момичетата, хванати под ръка две по две
Анонимен86
така беше, имаше и една кумуняшка - тръгнали са на митинг зоза и суинг, апа зозата била отзад със цепната пола!
керпеден_1 Минаващ, внесе академична нотка в темата.Бравос!!!

Като говореше за колективните игри се сетих за бадащисването, демек разделянето на отбори. Първо избирахме двама лидери, после по двоики си измисляхме имена , естествено едно от друго по изчанчени и питахме капитаните на отбори: Ти кого избираш?Киликанзер или дълбоководен магадагуп! И почва едно мислене , аджеба, кой е по-полезния играч....

Бяхме вече абитуриенти , когато ходехме да се бием отборно с прашки в Морската градина, там имоше много от едно дърво...тис ли беше или туя незнам, ама имаше много плътни търкалясти шишарки, дето таман пасваха на прашката. Пък като те изпаткат с такова нещо ...мале-мале. Щураци отвсякъде.. ама и сега сме такива миналата година се събирахме на 35 години он завършване на гимназията...ми апцелютни откачалки.

Анонимен88
и я и сега като видим прашки... и нещо ми стая!
Аврора89
Благодаря, Клио....Това със салфетките го вършеха дъщерите ми....По мое време събирахме снимки на артисти, ако можехме да ги намерим , разбира се...Ален Делон, Бриджитката...и си менкахме , съкровища бяха за нас....Ех, спомени, спомени....
Hook При нас, и в маалата, и в училището, разделянето на отбори се извършваше по правилата на "настъпванката" - двамата лидери, които бяха за различните игри различни, се отдалечаваха един от друг и стъпка по стъпка се приближаваха един към друг, и който настъпи дрвугия, той има право на първи избор на съекипник, съотборник, падружка или както го изисква играта!

Забелязвате ли, че играта е винаги с някой друг, човек на детска възраст трудно може сам да си играе, винаги в група, в сравнение, в общност! Както е казано - Хомо Луденс!

Аврора91
Геновева, аз съм събирала станиолчета, ако имаше...то какво ли имаше тогава, но пък ценяхме всичко...Имаше едни такива шоколадови фигурки, кухи от вътре, но...сладки, много сладки....По-хубав шоколад не съм яла....
БДЖто Минувачо,

това всичкото сега ли го написа ?...

Мале на к''во си си играл като дете...

керпеден_1 В моето детство много събирахме карти от цигарени кутии и от кибрити. Т`ва дето си ги менкахме си беше едно на ръка, очертавахме кръг, слагахме вътре картинки , всяка от които имаше определена стойност. След това хрърляхме едни плочки, които можеха да са метални, каменни, всякакви стига да са плоски, гладки и тежки.Наричахме ги със странното име пики или каласипеди(А , де!?)Целта беше да се изхвърлат повече карти от кръга, като най-добре беше да се затиснат с каласипедата...

Винаги се намираше някой от по-големите да ни направи капак...

След , което почваха едни дълги и унизителни за нас преговори, които обикновено се свеждаха до измъкването на някакво лакомство или цигара от къщи. Туй с цигарата си беше живо натопяване , щото ако не усетеха не си поплюваха...Да , ама пък цигарените карти бяха много ценни...

Божо Капак се правеше най-вече на лимките, Керпи.

Бас държа, че половината форумци не знаят какво е "лимка", то си е наше понятие.

А помниш ли "ток", "пре" и "зук" ?

Анонимен95
А играта на тунел помните ли? Еееех, като ме избереше онзи ми ти Тихомир, сърчицето ми изскачаше. Срещнах го преди година-две - пълничък, плешивичък, а какъв Тихомир беше...Абе що не сме като пеперудите?
nesnaecht Ано Мисля че пеперудите живеят една година , а ние ?!?!?
Анонимен97
Да, ама се раждат уродливи гъсеници, а умират красиви пеперуди.

Нали помниш - Живей бързо, умри рано, бъди красив труп. Цитирам Дон Жуан.

керпеден_1 Да бе Божо , откъде да знаят , както и "хюмне ", т`ва са си нашенски лафове!

Или "Събрахме се аверите и стана голям джурум!!! Обаче едно хюмне ни изпя..." Това пък за специфичния език на улицата е вълшебна тема....

Всъщност какво ни пречи и тука да си говорим за това...

Минавам от тук Неслучайно постнах това "посно" съчинение

Вижте - все спомени

А пред мен има един разкошен двор с градинки и МИНАВАЩИ, но НЕИГРАЕЩИ деца

По-точно игрите им са ...съвсем други, различни от тези в спомените тук и в изследването на Евдокия от преди кажи речи 20 години

То и децата са малко

Иначе темата е разкошна

ВО

Иначе това, което съм постнал може да се види Натиснете тук

Написано е преди 15 години, сега е "препоствано" в първоначалния си вид

Е, разбира се, с някои допълнителни скици за изминалото до тук.

Редактирано от - Минавам от тук на 21/5/2004 г/ 18:58:26

ФЪРКАТИЧКО Аврора, не помня друг текст.

Спомних си (може би вече сте ги споменали ) игрите на развален телефон, пускам пускам кърпа, пускам, пускам, пръстенче.

Освен прекопираните на оризова хартия картинки, събирах снимки на актьори.

Първият филм , който съм запомнила от най-ранното си детство, още не ходех май на училище, беше "Човекът амфибия" и разбира се Анастасия Вертинская ми стана любимка-толкова красива беше. Та първите ми събирани картички с акрьори и като започнах вече да си пиша с другарчета от СССР, бяха нейните снимки. Също на Олег Стриженов - "Стършел".

Минаха години и тя гостуваше с театрална постановка в родния ми град-"Майстори" от Рачо Стоянов, заедно с Василий Лановой ( Вронски от филма "Ана Каренина" ). Сбъдна се една моя детска мечта-да я вида на живо.

А сега не знам вече нищо за нея.

Анонимен101
бе тоя горе щом му трепва сърчицето още като се сети за тихомир, как нема да аресва пеперугите
керпеден_1 Ано108, верно , че играта на тунел имаше незабравимо очарование, защото вече бяхме поотрасналии търсехме първите "неволни" докосвания. То писъци , то блъсканици . Случваше се някой по-нахален да отнесе шамар от някоя девойка... еле пък тогаз го скъсвахме от бъзици. Сега си мисля , че сме били и по детски жестоки...
Анонимен103
те ти я. още са здрави дръжките

ФЪРКАТИЧКО Ано, благодаря ти !

Помня я само и във "Война и мир".

nesnaecht А Керпи , я съм шоп ама знам що е Хюмне , мааму ! Верно игрите във различните райони на БГ са интерпретирани различно от калпазаните и калпазанките като каквито си бяхме де ! Ама си е все същото Детски игри

Сещам се и за тая около нова година ! Във шепите си скриваш колко можеш орехи или лешници , и питаш приятелчето или там с които играете около елхата "ЧИФТ ИЛИ ТЕК" Четно или нечетно число има във шепите ! И който познае получава от тоя дето е сложил във шепите опехите или лишниците , или обратното ако не познае тоя дето не е познал си дава от свойте лешници на спечелилия ! А колко съм се нервирал ако знаеш като губех , ще ти побелее още повече косата ! А големите все ни биеха , особено бащите ни ! Заеби, ама беше друго тогава , нямахме кой знае какъв избор та си играехме кой какво измисли, научи или го научат !

Анонимен106
те ти я и като маргарита на булгаков

Анонимен107
Я сегодня смеюсь над собой

Мне так хочется счастья и ласки,

Мне так хочется глупенькой сказки,

Детской сказки наивной, смешной.

Я устал от белил и румян

И от вечной трагической маски,

Я хочу хоть немножечко ласки,

Чтоб забыть этот дикий обман.

Я сегодня смеюсь над собой:

Мне так хочется счастья и ласки,

Мне так хочется глупенькой сказки,

Детской сказки про сон золотой...

Чок觧 За станьолчетата- карал съм майка ми да ми купува бонбони "Лакта" и след това събирах станьолчетата, но бях разбрал, че като се нагреят, променят цвета си и така на свещ ги "дооформях"- правех ги по-разнообразни.

*

За играта на картички от кибрити- използувахме плоска гума като плоча и я наричахме "ламада". Картичките бяха с различна "стойност", като най-ниска бе "ЦУМ". Запомнил съм картичка с палми, на която викахме "гръцко" , а една от най-скъпите бе с картинка на цар Симеон І

*

Спомням си една игра:"Отваряй Кральо порти!"

Отваряй Кральо порти

отваряй Кральо!

Че кой ще мине Кральо

че кой ще мине

Нещем(...), искаме!

*

Спомням си и една друга песничка, дано да не разлая кучетата:

В затворите на Белене

курортен пансион

три години бачкане,

хайде рокендрол!

*

И една хубава песен в акомпанимент на оркестър "Гамбринус"

Под жълтите листа,

на старата липа....

Добре би било да отворим една тема за текстове на песни от нашето детство и юношество - може би някъде по лексикони все още се пазят.

Родителите ни си направиха песнопойки със стари градски песни от преди 1944г, а ние май още не сме?

Анонимен109
какво нещо е слепия случай... спомени от детството, игри и закачки. и точно днеска фъркатото ме подсети за вертинская. за мене баща й е по-интересната ЛИЧНОСТ - над 20 години е искал да се върне в русията от емиграция, без да го е страх да не мине под ножо. разрешават му чак 43-та и се връща В ЛЕНИНГРАД! по онова време! некои хора са над човешките измерения.

затова му пущих горната песен.

умрял е точно на днешния ден преди близо 50 години.

ФЪРКАТИЧКО Благодаря, ано, за инфото. Покрай събираните картички се сетих за нея.

А тази снимка от "Майсторът и Маргарита"-нещо много авангардно (ако става дума за театрална постановка).

У нас такава разголеност на сцената е възможна едва сега, в последните години.

А стихотворението-много е хубаво.

Макар да нямам желание да се връщам в детството.

Много палава бях, много бели правех, много пердах отнасях .

От сутрин до вечер обикалях махалата с всичките рискове от това (добре, че времената бяха по-спокойни).

По-скоро бих се върнала в гимназиалните ученически години.

Божо А, и до там ще стигнем, ти само гледай !
Анонимен112
и я би се врнал у твойте гимназиални години
ФЪРКАТИЧКО Ех, ако имахме машина на времето ...

Най-ме кефиха разказчетата с такъв сюжет.

Помня един на руски.(авторът беше англичанин или американец - името съм забравила, но на руски само можеше да се прочете).

Главната героиня разбираше най-накрая, че това е същият този нейн приятел от миналото й, който първо не може да ги спаси (с брат й) , но след това вече с машината на времето се връща пак и пак в този момент , докато ги спасява.

А тя разбира, че е той, едва когато й казва - "Я люблю тебя, крошка !"

Редактирано от - ФЪРКАТИЧКО на 21/5/2004 г/ 20:16:51

Анонимен114
robert young, when time was new

за награда че ти пущим гутиере

Божо Ихтиандър !

Клио Фър, аз пък бях толкова добричка и послушна, че чак ме е яд

Нито една свястна беля не съм направила, на това едно време му се викаше "примерно" дете

Затова пък сега дъщеря ми ме компенсира с лихвите, да е жива и здрава.

Анонимен117
те ти го и ихтиандър у ногу шум за нищо

ФЪРКАТИЧКО Е, нямам думи да ти благодаря !!!

За филма (помня ги-и сега на снимката се вижда-толкова са красиви и тя и той) и за всичко...

Та аз съм харесвала Робърт Янг , много преди да прочета "Една любов имам аз" с героинята Миранда.

Клио , аз пък така исках да бъда добра и послушна.

Наистина.

Редактирано от - ФЪРКАТИЧКО на 21/5/2004 г/ 20:50:43

nesnaecht Клио та оно немаше начин да не сме примерни деца ! Ама нейсе аз като по примерен от брат ми все аз отнасях кютека като по-голям макар че брат ми вършеше бели ! Верно ти казвам ! Пълно неравноправие , ама си беше и гот въпреки всичко !
Клио Поздравявам всички романтици в темата с една любима песен от филма "Войната на таралежите".

Пускала съм я и в моята тема, но тук й е мястото, текстът е много подходящ

Къде ми са детските книжки,

кажи ми, мой прашен сандък.

Закусиха сивите мишки

с вълшебните букви... Язък!

Къде ми е класната стая,

къде е коравият чин?

АБВ, тире, запетая -

забравих ги вече, амин!

А днес моят собствен наследник

извършва геройски бели.

Не съм се изгубил безследно,

щом той ме повтаря, нали?

Къде е момчешката дързост,

след мене защо не върви?

Отминаха стъпките бързи

и ехо не чувам, уви.

Къде ли се водят войните

за мойте наивни мечти?

Дали пък не са ми сърдити,

че съм ги отрекъл почти?

А днес моят собствен наследник

извършва геройски бели.

Не съм се изгубил безследно,

щом той ме повтаря, нали,

щом той ме повтаря... Дали?

Haasan ot Haamburg121
Когато станахме гамени играехме много на магаре..Малко магаре, малко покер, малко натискане с гаменки, малко битълс и стонец, така течеше животеца на "Пейките" до Перловската река. Но магаретата ни бяха страхотни хората се спираха да ни гледат.
Haasan ot Haamburg122
П.С. Ленке тури запетайката , че я пропущих.
Работник А играта на дълго магаре? Помните ли я? А играта на "Бъз". Оле колко смях падаше, докато онзи дето "лежи" се опитва да разбере кой го е пернал вместо по подадената под мишницата ръка по главата. Незлобливо, но доста силнички удари отнасяха мъжкарите. А момиченцата докосвахме едва, едва, сякаш ги целувахме.

Айде наздраве!

Виолета Изобщо не мога да помня и не обичам да гледам назад. Обичам да гледам напред.Брат ми познава всички хора от село и помни всичко още от 5г си възраст. Като започне да говори за някое събитие все едно, че чете от учебника по история. Като каже, че все него са го били, защото е по-голям, а мен само са ме глезили, но в замяна на това него като го бият аз започвам да плача и така го спасявам.

Но сега, като се замисля и ние сме играли на народна и джиляк, стражари и апаши, дама, с топка по стената нещо се броеше и се хвърляше по различни начини.А после като се преместихме в града на учители и ученици. В махлата, аз съм от махалата на НКънчев, всички бяхме от ЦСКА, смееш ли да си от противника.

После в гимназията аз му бях ятак. Аз много рядко ходех на забави, обичах да си чета, затова нося очила. А той слагаше прочетната книга отдолу и учебника отгоре и като влезеше дядо започваше усърдно да учи, но дядо ми веднъж се осъмни и го излови. Татко слагаше райбер на външната врата , за да разбере кога ще се прибере брат ми, но като заспи татко аз махах райбера и го спасявах от бой. Лятото като си ходехме на село той точеше вино, което аз изнасях да пият като играят карти. Когато направехме някоя беля баба ни погваше с дръг, това е стъблото на царевицата. Аз се качвах на втория етаж на къщата и слагах кентрата на вратата, баба ми се молеше да сляза, че няма да ме бие. Докато слезех на нея й минаваше яда. Майка отиваше на работа и ме оставаше да варя боб, но ние играехме картите и аз забравях да нарежа лук, направо го запържвах. Когато майка ме караше да бера магданоз аз казвах, че не го обичам, защото ме мързеше да го бера, но сега знам колко важни са подправките за една манджа и дори си гледаме под балкона на блока. Но като цяло сме работили цяло лято на полето и сме пасли шилета, събирахме трева за животните и сущахме сено. Като се заиграехме на карти животните изчезваха и ходехме да ги търсим. Ние живеем между 2 реки аз и във 2 съм се давила, на 6 и на 13г. Първият път на 6 г баба ме пратила да докарам гъските, но барата била придошла и аз като съм влязла във водата съм потънала, че един комшия ме извадил. Когато бях в 6 кл отидохме на искъра и аз като стъпих малко настрана, започнах да потъвам. Една софианка лили ме извади, роднините ми и досега не знаят, че можех да се удавя.тогава. И ние сме се къпали след като свършехме училище на 24 май. Когато реката придойдеше мътна ловяхме риба с голи ръце. Веднъж бръкнах под един камък и извадих водна змия, вместо риба. Крали ли сте дини от бостана или череши от овощна градина? Когато бях студентка Студентски град имаше само 4 блока, аз ходих да си бера череши по време на сесията. Веднъж тръгнахме с една приятелка, но собственика беше там, приятелката го помоли да си откъсне череши, че не е брала, но той вика, ти не си, ама тая другарка е ?

Вчера ходих на село , баба, дядо, майка ми вече не са между живите, но като влеза в къщата всичко е както преди и спомените ме чакат там. Аз пък непрекъснато сънувам, че съм си на село и животните, които обичам. Другият сън е, че вечно се явявам на изпити, как я пък не изучих тая математика. Баба ми беше много колоритна личност, тя говореше по балканджийски и някой стари думи. На обяд баба и дядо заспиваха, а ние се измъквахме през задната врата, когато минеше влакчето баба идваше и докато излезем от острова бая викане падаше. Дядо все се караше на баба само ти викаш в тая махала. Другото ми селото е в ботевградския балкан, там е такава природа, береш билки и гъби. Когато заведох децата преди няколко години бях писала наскоро съчинението на моя син за дядо Матейко на оня свят, какво беше очудването ми, когато леля ми и вуйчо ми като започнах да говоря помнеха, че дядо Матейко не е искал да отиде в рая, защото там няма кръчма. Този ми дядо не говореше много, но на ден си изпиваше по една паничка вино зимата. Той имаше един приятел Кочо, с когото се надлъгваха, нещо като ХПетър и торбата с лъжите. Баба ми ме научи да готвя и правя баница за което съм й много благодарна.

Когато попитах баща ми защо сънувам толкова често родното си село, той каза защото там съм била най-щастлива. Може би безгрижни дни безвъзвратно отлетели. Дъщеря ми много обича да й разказвам, какво е правила в детството си и за родата, но все по-рядко си идва, затова много не обичам София отне ми децата, а без тях животът си губи очарованието, добре, че е сина, но и той още някоя година, като завърши и си намери някоя софиянка няма да се върне.

nesnaecht Виолета , защо ме караш да се разплача бе момиче !!!! Много съм чувствителен да знаеш ! А точно тези неща трябва да знаят младите, и ако ние не им ги разказваме ще забравят откъде са им корените !

Ако те не е срам я ми кажи селото във Ботевградския Балкан ! Няма да дойда да те търся от Франция я ! Все пак поздравление за написаното , като че ли и аз съм го изживял и така си е почти ! Аз щях да се удавя във излака(бунар, кладенец) на селото , бях на 5-6 години и ме спаси един сиганин ! Добре че ма е видел когато ме е повлекла веригата надоле ! Пак един друг сиганин спаси една жена от Разярена свинкя майка ! Бе бех се уплашил много тогава , едно че бях близо другото страх пред онова чудовище ! Виждам го като че беше днеска ! Жената като отваря вратите за да влязат къде самалъка натиснала и уморила едно малко прасенце ! Бре оная свинкя разярена не може да опишем как беше , а аз на 5 метра оттам си стоя и се напиках що само не се и насрах ! Не мога да кажа какво беше но знам че такова чудо никога и до момента не съм виждал !

керпеден_1 Дааа, Геновева , нищо не може да се сравни с миризмата на селска стая за гости през лятото, особено следобед. Наистина това беше стаята за гости с табления креват, купен от дядо и баба след сватбата им, там седеше и шевната машина на баба, стари избелели сватбени снимки в странни натруфени рамки.Смръщени българи ни гледаха изпод вежди нахлупили гордо калпак, отстрани по прозорците висяха вързани на снопчета някакви билки, които така и не разбрах за какво са , но миришеха упойващо....

Много весело ставаше като се съберяхме всичките внуци, защото тогава на леглото спяха най-малките , а ние по -големичките на земята върху рогозки и дебели козяци, върху които баба слагаше чаршаф, щото сме били гражданчета, ама къде ти , пак бодеше....

Еех на село.... пък да не казвам, че едно от любимите занимания на момчетата е да се съберат зад някой плевник или под сайвант и да си показват пишките...Селските деца тогава имаха едно твърде естествено , непредвзето отношение към половете, което вероятно беше обусловено от факта , че домашните животни се размножаваха пред тях.За мен например нямаше нищо по - естествено да помогна на дядо да качиме свинята в каруцата и да я заведем в съседното село на нерез и естествено цялата процедура ми беше известна и съм я наблюдавал неведнъж... Я, сега покажете на едно 8годишно дете такова нещо...Знааам!Знам какво ще кажете , че те сега всичко вижда-

ли и знаели щото телевизия , списания, интернет и намквоси....Така е , ама...

ФЪРКАТИЧКО Дядо ми гледаше прасе и кокошки . При това в големия град .

Гледаше ги в задния двор, точно където имаше и две смокини, чиито плодове аз много обичах. Та често ходех в мръсния заден двор, а и заради прасето и кокошките. А кокошките станаха кокошки от малки пиленца. Хранех ги със зелено (не помня може би трева) и мокър хляб.

Като порасваха, им подрязваше крилете да не летят в предния двор, който беше градина.

Ама се случваше, особено ако аз забравех вратата отворена , да овършеят и там.

На многото кокошки имахме един петел.

Един ден реших да си играя с него и му бутах крака си точно пред човката, а той се дърпаше назед, като вдигаше криле.

По едно време скочи на крака ми , заби нокти и като бликна една кръв...писъци...после дълго си ходех с белези и повече не го закачих.

Беше много красив-пъстроперест.

Hook На село си беше друго! Мен ме оставяха лятната ваканция при чичо и чинка, и братовчедите, разбира се, на воля, сред природата и домашните животни. За малчуганите от селото аз бях "момчето от София", която беше толкова далеч, че трябваше по някакъв начин да демонстирам престижа на големия град - и как става това, ми като съм пръв в лудориите и бесненията - пръв ще скоча в мръсния гьол, щото аз знам да плувам, нали съм от София.. Пръв ще влеза в двора на съседа да откъсна забранените плодове, пръв ще яхна и пришпоря магарето...и пръв ще изям шамарите, разбира се!

Помня, чичо ми, лека му пръст, попсуваше кокошките и фитките (пуйки, мисирки - за тези, които не знаят - а на мъжкия му се викаше...фитур), и аз съм възприел тези думи - Мама ви..., като призив за разгонване. Е, разбира се, го употребих за да разпръсна веднъж група деца, като си ги напсувах отвсякъде, ама не знаех що значи....леле, какъв бой отнесох, цял живот ще го помня...

Та може да си спомним и детските наказания, щом обсъждаме детските лудории!

Виолета Незнаещ, не ме е страх аз пиша със собственото си име а не се крия зад никове. Имам 2 села в Ботевградския Балкан - Липница и Своде, но спомените ми са от Липница, наскоро хванаха някакви да дестилират наркотици там, така че имам бъдеще като се пенсионирам, хващам ботевградския балкан. Иначе дядо ми ако си е останал в Ботевград, може да ме подозира човек, че съм от ятаците, но дядо ми решил 1949 г да купува земя в селото на ТЦолов, където ни обявиха за кулаци, затова не ги долюбвам комунистите, но хубавото ми е, че ми е къса паметта, аз непрекъснато си губя дори сборниците по математика, затова съм си купила по 2-3 броя от по-ценните и да не го изгубя го подарявам на некое приятелско дете.

Керпеден що ми трябваше да влизам в тая тема. Във всеки възрастен живее по едно дете. Ето днес на площада така ми се щеше да си открадна 1 балон, но викам ще се изложа пред учениците. Аз обичам да си бера цветя от градинките, но мъжът ми влива разум в главата. А като деца крали ли сте от сергиите, защото ние сме с братовчедите сме го правили. Колко пъти се пътували без билет в трамвая, влака и автобуса. Последния път беше преди по-вече от 10 г. Отивам на София за празника и ми свършиха билетите, защото обърках трамвая. Беше 8 март. не щеш ли на халите минава контрола. Аз си дадох стар билет. Контрольора ме пита къде съм го продупчила тоя билет. Аз посочвам невъзмутимо перфоратора и се оправдавам, че билетът не е влезъл докрай. Човекът ме изгледа и каза: Какво, говорите бе гжо аз ако не го вкарам докрай жена ми ще ме изгони от къщи! Представяте ли си това да се случи сега, затова вече си купувам карта и нямам проблеми с контрольорите, че вече не съм в първа младост.

Радост сама съм в къщи! Най-обичам да няма никой в къщи, надувам де що музики има. Купонът започва още от обяд, всеки си носи мезето алкохол дал бог и така до края на утре сутринта? Абе какво да ви кажа побелях и остарях и инфоматика и английски на стари години учих, но ъкъла няма да ми дойде. Добре, че господ ми е дал добро семейство. Другото е вятър и мъгла.

Аз с мойте деца се държа много либерално, но брат ми е много строг с неговите. Той да се вземе да се изкарва на много примерен пред племенниците, но аз аз им разказах за всички бели дето сме ги правили като малки.

керпеден_1 ЧЕСТИТ ПРАЗНИК НА ВСИЧКИ!!!

Няма по- подходящ ден от днешния, човек отново до си припомни детството.На мен ми е хем драго , хем мъчно... абе едно такова никакво...

Но като чуя "Върви народе възродени" си спомням моя милост, второкласник в у-ще"проф.Нойков" в Ямбол как върви пред училището с един акордеон и вдъхновено свири нещо , което би трябвало да е химна на Светите братя Кирил и Методий.... и съм горд , горд, само се притеснямам че лентата ми на отличник не се вижда от акордеона, то и аз едвам се виждах от него , ама...Понякога искрено се питам истина ли е било това...

керпеден_1 Приятели драги, що никой нищо не казва за абитуриентските вечери?

Зер това не бяха летни игри?

Верно , не съвсем махленси ама игри .... и то какви!!!Мааалеееййй!!!

Анонимен132
още ме е срам като се сетим
Анонимен133
я кажи ти у организацията на митю крико ли си?
Божо Прекрасна тема... искам само да помоля да не обсъждаме абитуриентството. Тази сутрин във Варна загинаха две момчета. На връщане от абитуриентски бал.

Не се сърди, Керпи, винаги боли !

ФЪРКАТИЧКО Извинявай, Божо !

Не съм слушала новините.

Ще изтрия мнението .

Анонимен136
Момчета и момичета,

Животът не е само РОЗАВ!

Винаги, наред с хубавите неща ще има и лоши, но не трябва заради един два такива случая да зачеркваме цели периоди от живота си!

Аз празнувах два пъти абитурентство-единият път с приятелката си, другият път-със своите съученици.

С приятелката ми и курса и празнувахме на един микроязовир, през ноща.

Ядохме, пихме, веселихме се, влязохме да се къпем 10, излязохме 9.

Беше тъмно, нямахме прожектори, нямахме лодка! Близо час се опитвахме да намерим 10-я, безуспешно!

Този трагичен случай обаче, повече ни сплоти, дори и мен, "чуждият елемент" в това събиране. И сега исега като се срещна с тия момичета и момчета, прекарал с тях само една нощ, се чувстваме по-близки и от семейство, с родният си брат не се чувствам така близък, както с всеки един от тях!

Имаше един български филм, не му помня заглавието, като че ли бе направен за нас! А песента му "Клетва", ако не се лъжа, ни стана като химн. Позабравил съм думите, но имаше нещо такова:

....Кълнем се! Попадне ли в беда един от нас,

Да му подам ръка и лощ за мене час!.....

Не игнорирайте такива хубави мигове от живота си, заради една нещастна случайност!

kara74 Керп привет!

Тоя анонимеца е папурина 99 !

Анонимен138
ооо, кара, дъгъдъ!
керпеден_1 Оооо Кара , добре дошъл! Как е хавата ?

99, ако наистина си ти , покажи се нема да те бием , може да те попсуваме , ама и ти ще ни псуваш.... тъй че к`во се криеш като пръдня в широки гащи?

Нъл` тъй Кара?

Аврора140

Абитуриенските балове.....

1972 г.-забраниха тази година да се ходи по ресторанти(между другото това беше и първата година когато се държеше политически кандидатстудентски изпит, помните ли?)Та, курдиса ме мама в една дълга рокля, която само ми се мотаеше в краката, възкачи ме на едни токчета и...хайде в една спортна зала.А там 1000 човека(или на мен така ми се е сторило)....И никой нито роклята ми видя, нито прическата(чудо голямо), ама все пак мама се стара да ме направи хубава-е, не беше "аз ще бъда с чудна рокля, ших си я сама...''ама ставаше".И какво мислите, приятели, седнахме с една учителка на седалките и....почти по "мъжки"(моля за извинение) "обсъждахме"де що видяхме....рокля върху рокля не остана...

Анонимен141
лажеш кат некоя дрта пачавра! и ние сме били абитуриенти ма, кой ти е пречил да одиш у ресторант
Анонимен142
Аврора, !

И колко тъжно беше, че момчетата ни ги хващаше първо казармата, макар и приети във ВУЗ.

Та слушахме Сбогом Мария, прегръщахме ги и плачехме.

керпеден_1 Дааа, хубави годинки бяха!Да не повярваш... в далечната 1968г.Фестивал, Пражка пролет... боже, боже!!!

Ние бяхм на Златни пясъци... естествено.Ами хубаво ни беше, понапихме се , в морето с дрехите влизахме, боси пеш вървяхме до Варна.... сладки щуротии!

Сега ми се вижда , че правят дивотии , но знам , че не съм прав...

И нещастия стават повече, по наше време не ставаха , защото нямахме възможности.Ако имахме сегашните възможности бъдете сигурни , че щеше да е като сега...

Анонимен144
Глупости. Беше си много гот.

Първата вечер бяхме с още две училища на големия бал в Спортната зала и се побъркахме от танци.

Втората вечер си бяхме на Слънчев бряг в ресторант и беше скука.

Мама ми спретна две леки роклета, мноо къси. Батко ми купи сандалетки на платформа.

Сутринта всички момичета шляпахме боси.

Шкембеджийницата си беше задължителна.

керпеден_1 Ох, на дедааа! Боса по асфалта , а? Бравос чичовото!!!
Нели Пловдив опустяваше, когато мнозина от махалата си отиваха по "селата". Признавам си, че им завиждах - представях си какви ли не романтични картини на тяхното лято на село. Но малко преди всички да се разпръснат и в очакване на летните лагери (на море - Бургас и Обзор, на планина - Калофер и Жеравна) имаше дни, в които събитията напомняха на "Таралежите се раждат без бодли".

*

Спомням си, че детството ни беше оскъдно на малини (не ги продаваха по магазините) и това беше основното ни разбойничество - да тарашим малинаците на къщите наоколо. Когато нямаше малини минавахме на вишни и череши. Всичко се вършеше бързо и тайно, с прибежки и лазене, но зорките баби винаги ни сгащваха. Черешите (ако не успявахме да си вземем от някой двор) се продаваха във фишеци от стари вестници - 10 ст. фишека и се появяваха за първи път на пазара точно по това време, на 24 май. Продаваха ги на пазарчето, до стрелбището, където пък беше пълно с люлки лодки, синджирени въртележки (забранени за мен под страх от наказание) и локум на клечка. Последното беше винаги безплатно - от точния мерник на баща ми на по някаква цел. Захарният памук и фунийките с розов крем (като онези в цирка) подминавах без внимание. Но моя любим детски герой след училище беше бай Иван, който продаваше ледена лимонада (от онези наливните) за 3 ст. и червен сок за 4 ст. Когато беше 40 градуса съм стигала до 3 чаши на екс. Гледах като омагьосана бяло-розовите, подути от водата огромни пръсти на продавача, който миеше ловко чашите и ги изплакваше на едно фъскало на което слагаше чашата, натискаше я и тя се обливаше обилно с вода. Стотинките събираше в една мокра купчина. В спомените ми този човек беше истински гигант. Такава беше и сивата къща зад продавчницата му - като огромен изоставен замък, целият в бръшлян. Сега установявам, че всички тези мои спомени са непропорционално големи - предполагам, че са били пропорционални единствено на тогавшния ми ръст и страхопочитание към всичко около мен.

*

Но най-сакралното нещо в махалата беше нашата могила - гордост, която често пазехме от чуждоземците в кървави битки. Тя беше основното място за игра на жмичка, за пързаляне на картони (белегът от едно такова приземяване нося и досега) и за разказване на страшни случки за отровни чорапки, петното на стената и холера от която заболели еди-колко си артиста от театъра. Лошият навик да си разказваме подобни неща точно на смрачаване ме изпълваха с напълно разбираем ужас и ме караха част по час да обикалям къщата и да проверявам дали няма някой под леглата.

*

Като дете, което е имало по-голям брат, бях запозната с всички видове джамини (лимки в Бургас) - названието е типичен пример на чуждица, облагородена с българска граматика (съвсем к ато щерка ми, която вчера каза, че й се уoтърнали айсовете, а аз я поправих - насълзили очите и тя радостно закима - точно така, знаеш български, един вид , и означава стъклени топчета. В един период от живота ми имах в джоба си дори от онези заешки подложки за ръка с които се играеше на топчета. Не беше прищявка - трябваше ми когато играехме. Игрите на децата са доста интензивни. Те лесно преминават от жмичката (все някой ще се разсърди и ще завика - "спукано гърнето" , т.е. край на играта защото нещо уж не било по правилата) и тогава мигновено решавахме, че е време за черници. Наоколо имаше десетки дървета и червените, които бяха по-кисели от белите. Точно те бяха истинския ужас за майка ми - петната не се перяха с никакви нейни усилия. Не си спомням да сме ги мили (черниците, де) - качвахме се на дърветата и ядяхме направо от тях.

*

В пловдивския вариан песента с преминаването през портата беше :

Альо-портальо,

отвори порти,

да мине царя - царя, говедаря ,

лъжичка, паничка,

тенджера, капак, по-хлу-пак

(и някой оставаше заключен между две ръце)

*

Когато се пиеше вода и всички са жадни се пееше :

Първа лъжичка за водичка,

който ме превари - гръм да го удари

(извинения, това е твърде кръвожадно)

*

Мразех цирка. Никога не съм обичала зоопарка. В цирка ме беше страх за хората, които изпълняваха сложни и опасни номера и не желаех дори да ги гледам - затварях плътно очи, а сърцето ми щеше да се пръсне. Зоопаркът не обичах заради задушаващите миризми - независимо дали е слон, мечка, маймуни. В замяна на това обожавах морето и планините. И до сега, когато съм на Златните плувам навътре дълго, поне два пъти на ден - рано сутрин и късно следобед. Рано (7- 7 и 30), в хубаво време морето е като стъкло, не помръдва. Мирисът е опияняващ - като дете твърдях, че морето мирише на прясно разрязана изстудена диня. Никога не съм обичала слънце, но докато се науча, че просто не трябва да се показвам на плажа между 10 и 4-ри мина много време. Планината пък прави хората по-добри - никой в града не ще се сети да те поздрави като минаваш покрай него, а в планината това е свято дело - хората се усмихват и си говорят като стари познайници. Синът ми обича точно това, което и аз - планиския чай с мирис на мащерка. Твърди, че хубави планини имало само в България и дори Швейцарските не го поразиха толкова.

*

Детството ми, поне до 5 клас, е пълно и със зимни ангини. Зимата винаги беше истинска - с метър сняг, който закриваше калта на все още някои улици, които не бяха асфалтирани и с печки с дърва и въглища в училище. С гумените червени ботуши, с 3 ката дрехи (по ужасния обичай на майка ми) и с вълнения шала, който е мокър там където си дишал и тази миризма на мокър вълнен шал, студ и сняг е също нещо незабравимо. 3-те ката дрехи работеха - ангината през януари ми носеше розовите антибиотици, дипо-сулфамида, който ми даваха за температура (и който се оказа източника на алергиите съпътстващи всяко мое боледуване), полусънните часове в които температурата ми стигаше над 39 и единственото ми забавление беше да гледам отражението на семейството ми в лакираната табла на ъгловото ни легло във всекидневната ни. Дядо ми беше моя вечен пазач през тези дни и когато ми ставаше по-добре той нетърпеливо изваждаше "Не се сърди, човече" и започваше играта в която възрастен и дете си разменяха ролите. Той обичаше да печели, ядосваше се истински като губи и когато му се случваше да премахне някоя от пионките ми (т.е. попадаше на нея) той я перваше със злост и триумф, с което ме караше да лазя под леглото за да си я търся. Молех се той да победи иначе щеше цял ден, докато си дойде майка ми и баща ми, да е в лошо настроение и мърморещ, и нямаше да ми разказва истории от своето детство.

*

Спомням си, че дядо ми мразеше телевизията. Той демонстративно стоеше с гръб към нея и коментираше, че сме зяпали сякаш някой ни давал пари за това. Едно от любмите ми детски филмчета беше "Семейство Мейзга". Всеки герой беше великолепно направен и художествено изпипан. То беше смес от любимите детски фантазии за изпълняване по вълшебен начин на желанията ти и типични човешките характери - лакоми, егоисти, глупави, тромави, шишкави. И до сега си спомням позивната на таткото Мейзга към правнука от 30 век - "Емзеперикс (в това някъде има чертички нежду буквите), Емзеперикс, братче мило, обади се" . И добрият пра-правнук отговаряше - "Внимавай, правиш ти опасен риск, ще прекъснеш родствената връзка". Наказанието - желанието (пожеланата вещ) винаги идваше с трясък през прозореца, винаги секунди преди татко Мейзга да се сети, че пак е забравил да отвори проклетия прозореца. Силното желание - превърнато в кошмар и доведено до абсурд. Като машината за правене насезони, например. Супер беше - и опашката на котката дето все оставаше да мърда след затварянето на телевизора също беше хит.

*

Харесваше ми и френския сериал за Яо, обичах всички пандишпанени и педячовешки лека нощ, чаках всеки Атлас в неделя, но от предаванията за полетата и заводите слушах само началото - онова неповторимото "там-там, тара-тара-там" на Панчо Владигеров на фона на развяни от вятъра жита и комбайни. Най-много харесвах онази стара, стара детска анимация за края на "Лека нощ, деца" дето звездичките си взимаха душ около земята, а след това елегантно и ефирно танцуваха (наляво и надясно в такт) в последните секунди. Онова с "Мечо готви се за сън" дойде по-късно. А пък по-авангардните вече дори не си ги броя и не ме вълнуват толкова. И “В света на книгите” не беше лошо. Започваше с няколко изречения за автора, после една огромна книга се разтваряше и...започваше приказката.

kara74 Керп,

Аз много обичах да крада Симсонката на баща ми.На баща ми омръзна да ме бие.Биваше си , какво ли не правих със тая Симсонка.Всеки крадеше кой каквото има Симсонка , Балканче.счупих си крак глава.Нашия милиционер на познаваше по някой път ни се караше друг път нищо не казваше.Един ден до язовира се срещнах със един милиционер със ЧЗ , дошъл от Нови Пазар.Каза да спра , аз не спрях.Имах каска нямаше да ме познае.Той почна да ме гони.Аз знам пътищата със затворени очи и си играех със него.По едно време влязох в царевичната нива и той влезе.Той не ме вижда само по звука на мотора ме следи .Смотанягата паднал.Много се ядосал.Аз се върнах в къщи.Казаха един милиционер със скъсани дрехи и кмета събират децата на които бащите имат симсонки.Към около 10 души се събрахме в кметството.Милиционера крещеше , фелшера беше до него.После кмета( Бат Петко Славов) го изпрати.Каза му търси го и в другите села.До 15 г. супер екшън.След това шутинг в Турция.

Кажи ми Керп как дая забравия тая прекрасна държава?Как да забравия родното си прекрасно село?

Анонимен148
малку те е млатил баща ти
kara74 Анонимен 162-Папур-99
керпеден_1 Ами няма да я забравяш Кара! Това е ! Поздрави на набора!!!
керпеден_1 Нели, добре дошла!

Хич пък жаби по Марица не сте ли ловили?

Аз ранното си детство го изкарах край Тунджа , та речните забави са ми много на сърце .

Нели Не бе, керпедене, жаби не сме ловили. Това беше приоритет на брат ми. Марицата я гледах всеки божи ден от високо, на отиване в гимназията ми. Ходех пеша през моста, където беше отреден само за влакове. Там пешеходното място беше половин метър широко и във вид на рехави дървени дъсчици. Винаги ми трепереха краката като минавах. Преодоляваха се две препятствия - изгнилите дъски и опасността да не пропаднеш в реката, ако някоя се счупи, и идващия срещу теб влак. Докато за първото беше нужна просто ловкост, то за второто имаше и момент на смелост. Ако влакът те завари насред мостта единственото спасение беше да се долепиш до металните подпори и да се надяваш, че няма да има някоя отворена врата, която да те помете. По-сигурно беше просто да се качиш на металната тръба, която опасваше моста (и кой знае какво имаше в нея) - тогава нямаше опасност да си отнесен от влака, но пък надвисваш над реката без никаква опора. Това ни беше сутрешния адреналин - преди гимнастиката под звуците на акордеон в 7 и 30. Тайфата от мостта - учениците от английската и руската гимназии - бяхме като съзаклятници. И досега като се срещнем първите думи са ни за тези сутрешни приключения. Имахме дори учителки, които ползваха този забранен път. За разлика от нас те стояха на края на мостта, с разписание в ръка, и чакаха да мине поредния влак. С това си спестяваха поне едната опасност.

*

А иначе Марица беше буйна и пълноводна по това време, нямаше ги горите, които сега растят насред нея и носеше сутрешните очиствания на близката промишлена зона. Тази гледка – съвсем като от приказката за реката дето носела златни, сребърни и други води и в която добрите и лошите биваха потапяни в различен цвят (според характера им), заедно с невероятния мирис от близкия Захарен комбинат на карамел, ядки и шоколад са моите гимназиални години. Бонбоните «Пълдин» помните ли? А « Тримонциум»? А «Брезовски овчари» с каринката на Златю Бояджиев (внукът му, Златин, беше в гимназията ми – с две години по-малък от мен)?

*

Мостовете на Марица си имат своя история и собствен живот, почти като тези на Прага. Лазила съм и по пречупения на две мост, който свързваше главната улица и Новотела, в Каршиака, на другия бряг. Стоя в този си вид години наред. Сградите пък край реката и досега са влажни от наводнението в 50-те години. Но гледам, че в наши дни опасността от наводнение е сведена до нула. Няма го дори увеселителното корабче дето стоеше закотвено до Водната палата, под мостта, който водеше към Панаира. Просто няма достатъчно вода.

*

Животът и щастието са ...в подробностите. И в способността на човека да ги носи докрай със себе си. Поздрави!

керпеден_1 Дааа, Нели ! Т`ва за мостовете над Марица съм го чувал , ама не по детско време. Някак си когато залюбих Филибето наблягахме на кръчмите с прословутите бумбарчета и жабешки бутчета.... мммм!!! А е истина , че след Варна най -харесвам Филибето.

Иначе , когато живеехме в Ямбол ходехме под мостовете на Тунджа най-вече да ловим в подмолите около подпорите сомчета. А под т.н. Каргонски мост се провеждаха двубои за разрешаване на лични спорове. Трябва да ти кажа, че всичко ставаше по правилата на честта. Със секунданти и всичко каквото си трябва....до първи разбит нос или доброволно отказване...Господи, като че ли беше вчера!

Божо Че вчера си беше !
керпеден_1 Божо, а между Офицерския плаж и Почивка като ученици бяхме намерили една малка банка от черноморска стрида. Разкошно нещо...сега май се е затрупало от буните.

Но преди да направят крайбрежната алея, когато брега беше по-необработен много ходехме на плаж с миди, там имахме места дето си криехме тенекията , дървата .... ееех майкооо!! Хубаво беше пич, страшно хубаво!!!

И в интерес на истината не си спомням да сме се напивали или да сме правили золуми.Тъкмо днес срещнах една съученичка , която идваше с нас- трябва да ти кажа , че бяхме големи кавалери...да, бе без майтап.

kombat #5 Като ви чете човек - да се чуди как е възможно от всички тези емоционални, впечатлителни дечица за толкова кратко време да се пръкнат такива долни махленки, истерици/чки и посредствени амбициозности.

Керпеден, темата "къде ми са детските книжки" е хубава.

Всеки пише с упоение.

Интересно е обаче ако някой отвори тема за първото предателство или първата жестокост в детството - колцина ще съберат куража да пишат искрено.

По следите на изгубеното българско време не се минава по пътеката на игрите, щото е много удобна, светла и широка.

Само че истинските причини да сме на това дередже са скрити пак някъде там - на всеки в детството му.

Но не бихме били българи ако се опитаме да надникнем там.

Разровиш ли го -ще мирише, и ще горчи като отрова.

Пък и за това се иска кураж и ум.

Керпеден, мисля че темата ти се изчерпа. За което съжалявам.

Но вие си пишете - аз няма да ви чета.

Анонимен157
като не ги четиш, че им накривиш кюнците
керпеден_1 Прав си Комбат , българина не обича да бърка много в лайната! И е прав бога ми!

Но ти ако си ербап ... давай! Кой ще те спре? Иначе е само размахване на пръст и показуха...

kombat #5 Па аз ако бех ербап щях да си седа в България и да се боря с действителността там.

Па аз избегАх на топло у чужбината и сега се ровим отдалече, че да не ми мирише чак толку.

Бе пиши ни нас предатели и that''s it!

Нели Няма как една тема да бъде изчерпана докато в нея все още пишат форумци.

*

Офицерският плаж, керпеден, беше хубав когато беше див и самотен. Но ето ти на, толкова време вече правят пътя край него (то стана като магистралата Варна-София ) и посипват с прах летуващите, че ми се отщя да ходя там. Последните две години не съм стъпвала. Но люлките, и стрелбището над него, се посещава всекидневно от децата ми кагато са на море. Варна е наистина чудесен град. Къщичките над Почивка бяха романтични и се даваха всяко лято под наем. А на Траката беше за предпочитане пред градския плаж. Е, точно там, на Траката, беше големия лов на миди. Участвах само в чистенето. И в яденето, задушени в масло.

*

Фичо разказва, че всяка събота като малък се събуждал от протяжния зов на продавачите на риба под прозорците - "рии-бе, риибе...". Аз пък се събуждах от плетачите на домашни съдове - "дамаджани плетем, дамаджани бурканЯ". В детството си винаги съм се чудила на това Я накрая. Сега разбирам, че е явно етническото езиково несъвършенство на плетачите.

*

Социализмът беше много своеобразно нещо - вече писах, че в Пловдив масово липсваха малините по магазите, за това пък във Варна нямаше...риба - пак там, в държавните магазини. Вносните дъвки бяха рядкост, а българските не правеха големи балони. Налагаше ни да купуваме вносни, от частници. Тези хора винаги са ме плашили донякъде - едни такива потайни, оглеждащи се - досущ като герои от "Произшествие на тихата улица" . От нашата махала снабдител на турски и сръбски дъвки беше една добре охранена леля, която търгуваше в мазето си. Там ходeхме винаги на групи - никога сами. Дъвките бяха всякави - розови в целофан, цигарени, с картинки (картинките бяха обект на колекция).

*

Картинките от дъвки родиха една своебразна момичешка игра от моята улица. Казваше се "Кино" и сме играли на нея до времето, когато асфалтираха улиците около нас (т.е. преди 1975), защото за нуждите й се изкопаваше дълбока дупка и там се слагаха всички налични съкровища (целофани от бонбони, хубави картинки от въпросните дъвки, красиви цветя). Всеки предмет се покрваше много грижливо с листо, а после със стъкло, засипваше се с пръст и се продължаваше нататък. Всяко дете имаше по 5 минути да покаже "киното" на другите деца - пръста се махаше с ръка, стъклото бавно се повдигаше, листото и о, чудо - деския глъч нарасваше до едва поносими височини . В тези моменти ставаха и големите размени на съкровища - всеки намираше от другия нужния номер картинка за запълване на определена колекция, например. Едва ли тези броени минути на детско искрено възхищение могат някога, в по-късни години, да се повторят. Подобно нещо имаше само в горните класове на училището и после, в гимназията ми, по повод на някоя модна и забранена за притежаване плоча или касета.

керпеден_1 Еееее, Нели ! За това, време за което говариш около 75г. не ми беше до игри.Тогава бях млад инженер с две деца , отбиващ редовната си служба в НШЗО Хр.Ботев. Тогава , вече наблюдавахме дъщеря ми и другарчетата и , които се събираха у нас в двора. Но вече не бяха типичните детски игри от свободната улица. И движението стана по-интензивно и ..... абе променяха се нещата.

Фичо е прав, само , че по моето време викаха:Миидееея, мииидееея!!!! Сикириииди! Морски черееешиии!Другите (пък и сега , ама рядко ) се обаждаха:"Каааяя риба, каааяя риба! Стаааврииид!

На рибната борса сега е интересно , ама не е същото

Сега се сетих , че в детството ми обикновено в началото на лятото масово се подрязваха дърветата по улицата . Е , тогава идваше радостта на градските деца да си правят от клоните колибки , заслони, да се скриват от очите на хората и да мечтаят, да мечтаят... и всъщност да правят всичко , което ти идва на ум когато си скрит от чужди погледи.

kombat #5,

последното нещо , което може да ми мине през ум е да те съдя за това , че си извън България.Още по- малко пък да те наричам предател.Аз, момче младо съм керпеден , не съм форумен миризливец да пръскам наляво и надясно.

Да, да усещам , че се майтапиш, ама майтапът ти не е много... Прилича ми на една нашенска приказка" И пръдльо са смей, ма не му е драго!"

Сакън, да де вземеш да се докачаш сега! Просто го използувам като илюстрация на житейска ситуация. И , ако все пак се чувстваш засегнат - нищо лично! Наистина! А, и още нещо... този наш разговор е за темата на Църния, не е подходящ за тук!

PICKWICK Снощи, за първи път успях да отида на сбирка на нашия клас. Предишните два пъти все нещо ставаше и нямах възможност, но за снощи бях твърдо решена, че ще отида. За съжаление се бяхме събрали едва половината от класа ни, даже може и малко под половината, но пък по-цветущата част, с която си общувахме и тогава. Невероятно е как човек не забелязва хода на времето и си мисли, че всичко се е случило едва ли не вчера, а като сметнеш и те минали сума си години. Някои от съучениците си познах едва след сериозно вглеждане и луд смях като извикаш - аааааааааааа и оооооооооооооо. По повод забележката на комбата за гнилочите в детството, снощи си мислех как с някои от съучениците ми сме имали търкания, не сме се понасяли, имали сме си вражди, които тогава сигурно са били равносилни на омраза, конкуренция (може би) и знам ли още какво. Снощи обаче, никой не помнеше вече тези неща. Затова, комбате, мога да ти кажа, че човек расте, когато се научи да прощава. Иначе си остава същото говедо на 15, на 40 или на 100 години. Всеки е правил някакви неща в живота си, в детството си и не е случайна приказката, че се учим цял живот. Въпросът е наистина да се поучиш от грешките си, а не просто да хлопнеш капака на тоалетната чиния или да се изселиш с надеждата, че никога повече това, което е вътре няма да мирише. Силният човек просто пуска водата, взима четката и измива. Ако някому е причинил вреда - се извинява. В този ред на мисли се сетих за един филм, ама не съм сигурна как се казваше - "Линия на смъртта" май беше с Джулия Робъртс и Кийфър Съдърланд. Та те бяха група студенти по медицина и бяха открили начин да се докарат до временна смърт или клинична смърт (не помня точно) и всеки, изпадайки в това си състояние, се върна неволно в миналото си. След като се върнаха в живота, призраците от миналото им започнаха да ги преследват до степен, че направо си оживяваха и си ги тероризираха. Бяха ги докарали до самоубийство. Всички взеха вкупом решение да отидат отново до "линията на смъртта" и да се помирят с миналото си. Така и направиха. Мисля обаче, че имаше една жертва.
керпеден_1
Затова, комбате, мога да ти кажа, че човек расте, когато се научи да прощава.

PICKWICK, благодаря ти , че ми го напомни!

Мисля си , че винаги съм го знаел, а ето на... забравил съм го...

ФЪРКАТИЧКО Пики , и от мен !

Най-милите ми срещи са с бившите съученици, от гимназията най-вече.

Разбира се, че е имало и кофти мигове и конкуренция, но сега като се видим, не можем да се разделим. Отдавна всичко сме си простили, дори бих казала забравили. Но ние като че ли израснахме още в гимназията.

Комбат, а ти си прав. Белезите от детството са най-дълбоки.

Редактирано от - ФЪРКАТИЧКО на 28/5/2004 г/ 20:38:29

4ikibian165
ПЪРВОТО ЕБАНЕ_ЧАСТ ПЪРВА

Е значи гледам че излезнахте от пуберитета та рекох да минем на по -сириозни теми

Лъскаме си ний бастуните на Емо Пърпъла у Бараката и се надлъгваме кой какво кога -та влезе Ванчо малумното и вика :копелета напраих сефтето!

е как?

ами така -имаше една Пепа де държеше стрелбище -и батковците го светнали

че Пепа за 10лв те прай мъж-ама сичко вътре!

Бре -ми кой да води преговорите-ми Страхил.т.е. моя милост

еми нема как тури дънките фанелката пума и аиде на стрелбището

Ми са как да й го кажа -бре пукай пушки яж лоумчета, тръкаи се покрай Пепа ама тя се едно не вдева-и накрая дйде време да метем-

и ме пита Пепа -ма тиебе май ти съ ибе?

ма нли немам 10 лв -кво да кажа а?

ма ний сме петима -?

е штом сте петима -аиде 30 лв!

----

и ми показа циците и малко вълнъ демек матеряла е точен...

--

ми казах на пичовете-отде мангизи.

айде на товарна гара -два дена разтоварвай цимент-станахме кат прасета

трепарат ни мартинките -но надървени кат кочове отиваме да уговорим дейта

п.с.продължава

Strahil166
Имаше си Пепа едно -фургонче-и ний лангър лангър кхм 11 вечерта -чук-чук

тука сме -

излезна Пепа -първо дай да видим парите-ей ги 6 червени петолевки

да ви вида пишките-ний си мислим да не са големи па то било дали сме чисти

ми не беха

аиде обратно на чешмата на минералната баня -сапун петел и веро тва намерихме от майката на Илчо Мечето-прежулихме се

Славчо-Главата -даде блестиящата идея да сме се намацали със Одеколон Каро

че да миришем на мъжове-

ми то гори та си ебало майкта -кат чакакали вихме в ноща...

и тогава за първи път видех кво тва преапизмус -по бг-ейски пеманентна куродървица-Илчо не мож си прибра патката у дънките

п.с.следва

Анонимен167
е най-сетне стана интересно

Комба, връщай се

Strahil168
Първо ебане -част трета

и така-нема лед -има сладолед -намазахме му патката със сладолед и малко поспадна

айде от там през бахчи и градини обратно до стрелбището

-----------

ми са кой да е пръв -ми естествено бат ви Страшко-

Легнала кът една пантера оная ми ти Пепа -напръскала се ссъс Фа-и ми вика -ела пиенце да те видим

изплаших се -тo смърди на фа, цигари фемина , пот , вековна гнилоч-инай вече на Пü тка.

Разчепи се Пепа -наместих се и кво трък пrък и свърших

забърса се с едно пишкирче-парите ги беше касирала предварително-и аиде Илчо

Бре кат се заклати тоя фургон-земетресение-18 минути го лкати -

после как бе

ше Мече?

Ми нищо-тя цъка семки аз копам

-----

Главата Славчо не можал и да го вкара -ма парите ги нема -имаш право само на една засилка´ ´

------

Данчо Лалето(Фанфан)-най добре се беше представи-и я цунал по циците но в устат а не му дала-той се беше изжулил най многу

---

Бойко Змяита-вика ми кво толку-кат топло бурканче кисело млеко само по мирише

--

кат истиски пичове след тва запалихме по една цигара Кент...

Strahil169
после имахме сичките трипер-но за тва ни изписаха калиев перманганат - и си праихме бомбички-Клечки Буря-бял бронз, сяра.малко барут, перманганат и айде на гробищата-да гърмим

и днес кат усета миризмата на Фа се надървям

nesnaecht Виолета , ако се явиш , сигурно сме набори за пенцията ! Моите преживявания си бяха във селата където още имам братовчеди които не познавам ! Без да са ходили по Ботевград и другаде ! А те са Новачене Литаково Скравена и още две дето не се сещам ! И аз като тебе не долюбвам комунистите , но това е друга тема ! Само да те подсетя ако се видим живи и здрави ще те заведа на мястото дето баба ми и майка ми са намерили избити Българчета че не са искали да влезат във КООПЕРАТИВА ! А между тях има най-малко 8 братовчеди на майка ми !

Пак са спомени , но няма да забравя защото бях на 9 години когато ми го разправяше баба ми ! А какви страхотии ми е разправяла за Румънците през Балканската ?!?! Детската ми фантазия не може да ги асимилира все още , въпреки моите 50 !

Керпи няма защо да се чудиш , че говоря за такива неща но това са спомени които са ме маркирали много дълбоко за да се сещам и СЕГА !

Анонимен171
незнайко, това е нищо - като си дойдеш че ти покажем е тука у градинката пред майчинт дом каде се заровили дваесе българчете понеже НЕ ИСКАЛИ ДА СИ ИЗПИЯ МЛЕКОТО!!!!???????? ЗАЕБИ!?
Църни Шопара Баси Ташака!

Евала Керпеден!

Добре, че се включвам на 13 страница.

На мен ми е щастливо число.

Анонимен173
И ти ли пострада от комунизите бе Бруте?да те ебем у френския дървар

а у хоремагу на Скравена на вратат на нужнико пише:

Тука сра Атанас -който яде ананас!

Църни Шопара Ма Дильбер Танас ли сра?

Nasko175
не бе насо испанеца-имаше ди ария и понеже не беше виждал ананас-си мисли че е нещо гнусно
Църни Шопара Ма така кажи. Насето, дето бика му изскуба ташките с корените, та не моеше да задържа после...

~~

Бе ти на БЕБЕК играл ли си?

То си е като Крикета.

Само дето се играе с камъни.

Като стана па дума за Крикета, според статистиката секи 5-ти англичанин се насирал.

Кат Насето, де...

nesnaecht Ано ама знам го не ми казвай , нали само я останах ! И знаеш ли защо , ми щото тогива майка ти искаше да си намери нещо по- така та ме намери мене и те взе тебе по случайност ! Защото беше до мене , ама нали е добра жена та взе и тебе иначе немаше да ми показваш това що знам !
керпеден_1 Ха-ха-ха-ха-а .

Пичове, много се смях, чак получих спазъм на ченето....Прочетох го и на един приятел и той падна от смях... По едно време си помислих, че тук ни посещават дами , ама пък това са невинни детски игри, както стана ясно Моля дамите да ни извинят, но този момент , когато момчетата стават мъже е важен елемент от игрите... Нали, господа?

Църни Шопара

Ми да, Керпедене!

То се казваше май да си игрем на "Майки и Бащи".

Или на "Доктори"...

Леле що Доктор завърши покрай тез игри!

Редактирано от - Църни Шопара на 29/5/2004 г/ 16:54:00

Simplified Solutions Керпи, сакън да не земеш да го търнеш тоз чешит.

От 15 минути не мога да се спра.

dumb ass foreigner Блеки,

ма аз за "ДОКТОР''"споменах още преди 10 страници, ама никой тук явно не е учил медецина.

kombat #5 Мискини! И сега кво ша правят любителките на поетични детайли?!

Защо забърсахте толкова грубо прашеца на детството им?!

Църни Шопара Ми ще го обявят за Простак...

Да не им е Сефте?

~~

Светльо, извинявай, не съм допрочел цялата тема - имам пропуски в образованието...

ФЪРКАТИЧКО Комбат, Църни , никого няма да обявявам за простак,

просто ще се изнеса в моята тема .

На мен играта на чичо Доктор не ми е интересна, еле пък ако трябва с анонимни да я играя.

Така че никакви трагедии, просто изнасяне.

Геновева, поздрави !

kombat #5 Керпеден, казах ли ти аз че темата ти се изчерпа?!

Ако беше ме послушал да отвориш клапана постепенно - немаше да го има това грубо проникване.

керпеден_1 Ма ка`щяло да я търкаме темата бе хора!

Бе вие луди ли сте???Не знам за вас , но на мен всяка запетайка тук ми е ценна и скъпа!

Аман -заман, Геновева! Сакън!!!

Приятна почивка на всички!Да сте живи , здрави, весели , палави пораснали деца в неделя и завинаги!

керпеден_1 Комбат,

че нали тука ни е детството! Аз лично най-големите си щуротии ги правех като дете.

Другите да не са имунизирани!

ФЪР, Геновава , не можете да избягате от детството си!

Но ако в една детска банда трябва да има и една две скромни девойки с плитки , пола под коленете и блузки на точици, които си запушват ушите, изчервяват се, и се кискат в тъмното, то аз като домакин считам , че трябва да останете.

Просто сте длъжни да го направите! Заради онези двете рошли с изподрани колене , играещи до захлас на ластик, до стойката за тупане на килими в двора на блока. Нали?

Анонимен188
Кринолините прошумоляха и се фръцнаха.

А на бас, че ше надничат през ключалката.

Ле-ле и тва ми били дами над 45.

Ипокрисия.

Анонимен189
Бе там в Портокалия няма ли нещо по-интересно за правене, че трябва да се кеси в Сегашния парцал. Много зависим от интернета, много....чак сме се дрогирали
ФЪРКАТИЧКО Керпи, точно тази рошла с разпилените коси, която с бой прибираха от улицата по тъмно, с ожулените колене (през ден ме мажеха с кислородна вода и йод), съм аз, с приятели от всички банди в махалата, ама не исках да съм точно такава...

Църни Шопара У-а!

Стана още по-интересно!

Страхил си е пич и се яви като една Завръзка.

~~

Жалко, че дамите се врътнаха.

Аз таман да ги питам, да ни поразкажат нещо за ония тетрадки, дето ги правеха през ПУБИРИТЕТА( баба ми, бог да я прости, викаше "Кви са тия матки и пубиритети - ний таквиз работи нямахме" - ама то беше, щот не знаеше, че е у критическата).

Та на тези тетрадки им викаха "ЛЕКСИКОНИ".

Даваха се на секи от каласа, а после и по другите класове.

Бяха пълни с въпроси от типа:

- Кой е ЛЮБИМИЯТ ви ФИЛМ?

- Кой е ЛЮБИМИЯТ ви ЕСТРАДИН ПЕВЕЦ?

Тук се лепяха снимки, хеле па ако домъкнеш некой автограф от естраден певец, ставаш център на внимание и сички ти ръгат ЛЕКСИКОНИ.

Аз имах един познат естраден певец.

Та той ни даваше с брат ми да му разписваме снимките - да ги раздава направо след концерта.

Пишеш " Ваш ........" и му изпунтираш подписа.

Та подвих едно тесте снимки и глей кво става...

Рейтинго ми скочи, гаче са ме давали 3 деня по телевизията.

Но най-важните въпроси беха отзад на ЛЕКСИКОНА.

- Коя девойка/момче от класа харесвате най- много?

Тук се даваха интифи значи.

Та, ако някоя от тея девойки се сети - да допълни нещо...

Анонимен192
Па таа ся шо се изтри, мoe ли някой да ми обЯсни.

Ма ногу крива и у странство такая :

----------------------------------------------

Верно, че сте доста гадни и неапетитни. Изтривам се от тая тема, тотално.

Човек като се прави много на некакъв, неусетно може и да стане такъв. Или му иде много отвътре и лустрото му пада много лесно.

Не си мислете, че много владеете изкуството на преобличането.

Не е за всекиго.

--------------------------------

Именно над 45 може да си позволиш лукса да избираш какво да ядеш,

без да те гони комуникационен глад. Такъв е естественият ход на нещата.

......................................... ..................

PICKWICK Аааа Църни, не мой рови в детските тайни, дето пишехме разни работи. Спомням си, че си пишехме бележки в училище и беше голяма гадост, ако някоя нахалница ти хване бележката и я покаже на всички да се види кое момченце харесваш. Обаче пък беше купон. Помня, че до бая късна възраст играехме с момчетата на всякакви игри и правехме безброй дивотии в момент, когато повечето ми приятелки вече имаха гаджета и знаеха да се целуват. Беше ми адски противно. Веднъж видях една съученичка как се целува по устата с един батко и щях да повърна. Изглежда такава ми е съдбата - при мен нещата все се случваха с голямо закъснение. Даже зъбите си смених на доста късна възраст.
Църни Шопара А, туй за закъснението хич не е кахър!

Сама си го писала - "с един по-голям батко".

Щото момчетата си се развиват по-късно в некои отношения...

Така, че ние в класа само интифи давахме, а по-големите батковци "обирха прашеца"...

Ама да не зъдълбавам, че стана една "динамична" обстановка в тая тема.

Анонимен195
Picky, tu es en retard!

You are retarded.

Shtom i za emigracija se seti na 40, jasno.

Църни Шопара А ти, ша ма свиниш Ано, ама си Булшитър.

Повече таквиз ретади да имаше, ич нямаше да е лошо...

А заради такива като теб - и на 80 си заслужава да емигрираш...

Църни Шопара Брей,

Умното си е умно - спасило постинга...

А яз нали сум Простак, си спасих Страхил, че очаквах друг обрат на събитията.

Църни Шопара У, бря!

Керпедене,

Толку ти беха хубаи темите, че некой ти завиде.

И те погледна с лоши очи.

Те това си е черна магия.

~~

Кръстоносният Поход за Чистотата почна.

Малко неочаквано откъм местото, дето се е зародила Инквизицията, вместо откъм Империята на Доброто.

Бой по Терористите и Неверниците!

Да се натикат в Тора Бора!

Съд за Осама Бин-Страхил!

Anima Mea Tibi Amandi Така добре си спомням дните около 24-ти май. Не само защото не учехме по няколко дни, не само заради няколко седмичните репетиции за манифестацията, фанфарната музика и др.Бураджиев, не само заради непохватните свалки, които ангажираха вниманието ни през тези дни, не и заради отвратителните бели пухчета от тополите, които издуваха лимфните ми възли, като детски юмруци. Помня ги най-вече заради аромата на първите рози, които разцъфтяваха в градината на къщата ни; къщата, в която се е родила мама, в която съм се родил и аз. Много бяха розите, всякакви - и по големина, и по цвят, и по форма. Първа цъфваше неизменно една и съща - нисък храст, близо до по-младата смокиня, кърваво червена. Само след три дни целия двор потъваше в цвят и аромат. Това бяха и цветята, които берях и носех на учителките си. От тази градина е откъснато и първото цвете, което съм подарил на момиче - истинска, уханна роза. Сега винаги когато влезна в цветарски магазин, първосигнално, инстиктивно, тръгвам да душа розите. Знам, че е безсмислено, но все го правя. Детството ми е аромат на рози.
PICKWICK Ано 202, френският ти очевидно е добър или поне някои фрази добре си заучил, ама английският ти куца. И затова един съвет - глей си в твойто канче и не надзъртай в мойто.
Анонимен201
Picky (nikyt mnogo ti otiva), много ми беше интересно как ТИ ще реагираш на предизвикателството и дали имаш чувство за хумор. Ми че това беше ''a silly joke'' - буквален превод на френски израз.

Представи си, че на подобни ситации ще бъдеш многократно изложена когато си навън... трудно е да оцелееш психически.

PICKWICK Много важно при шегата е това дали ще има "silly" отпред.

А, ако толкова те е интересувало чувството ми за хумор, досега щеше да си го забелязал.

Нели И рози имаше някога. Най-вече си спомням онези, в село Зелениково, където ни водеха на бригада в 9-ти клас. Събирането на рози става по закон Божи много рано сутринта - трябваше да бъдем на полето в 4 и 30, когато цветовете имат още роса. За това събраха всичките ни класове в общежитията на гимназията (там обиконовено спяха децата, които не са от Пловдив) и за 10 дни живеехме като в лагер. Рано-рано идваше рейс, който ни извозваше до градините. След това ни вързваха по една престилка с огромен джоб отпред (в разгара на беритбата всеки приличаше на кенгуру, с мокър и тежък джоб отпред и едва балансиращ на тесните пътеки) . Пътеките между храстите бяха кални, но такава кал видях за първи и последен път в живота си - стигаше до под коленете ни и това, което се залепваше по обувките ни го носехме цял ден.

*

Мирисът на рози беше неповторим и в първите секунди човек не желае дори да нарушава тази природна хармония - тишина, красота, а ти трябва да посегнеш и откършеш цветето. А то беше не само красиво, но и пълно с живот. Още в първия ден установяваш, щеш-нещеш , че в розите има пчели и оси - я си посегнал да откъснеш невнимателно и сънно, я се те ухапали. Бях наказана с 5 ухапвания наведнъж и ръката ми стана на поничка. Добирането ми до Пловдив и от там до доктора също не беше лесна процедура - опитайте се да изджапате лепкавата кал до колене в която дори губите обувките си (буквално), а после да се клатушкате в каросерията на открит камион повече от час. И срама, че си се изцепил и не си с другите...

*

Като оставим настрана противните инжекциите с алергозан и потапянето на ръката дни наред в светъл, почти розов разтвор на калиев перманганат, това беше една от най-романтичните ми бригади в детството. Работата продължаваше само до обед. На слънце розовите листa губеха своята лъскавост, и доколкото разбирам качествата си за продукт за родната козметика и родната естрада - "вземи в този хубав ден една българска роза oт мен". Слънцето ни гонеше от полето, пък и розите не миришеха така упоително - те бяха неповторими само в онзи сутрешен миг, когато са росни, "ококорени", и пръскат без жал аромата си. Какво чудо, че този невероятен момент можеше да се повтаря всяка сутрин по време на сезона им.

*

Тук, съвсем наблизо, има една градина от приказките, която е част от Центарл парк - Консерватори гардън, отворена от 8 сутринта до залез (точно така е написано на хубавата й табелка). Сред хилядите неповторими цветя вътре има едно с вид на огромен божур и мирис на истинска българска роза преди изгрев слънце. Всеки път като се наведа се удивлявам от великолепния познат мирис. Само на метри от нея пък расте истинско планинско цвете с листа от кадифе - млечно-зелени и мъхесто-меки. Подобни дребни неща постоянно те свързват с детството ти. Човек се чувства умиротворен и почти щастлив.

kombat #5 Бе нема ли некой да разправи спомен с някоя ардичка накрая, че да се спасим от детски спомени в Сентръл Парк?!

Strahil205
Е кът каза розобер се сетих как като млади аскери ни караха да събираме розов цвет-и понеже не ни се бачкаше а и то полутъмно та биехме чикии напоразия -имаше един Коце Влаха-беха му разправили че най големия кеф на турските султани бил в басeйн със розови листа на главата на хуйя се поставия една муха без крила-и патката е над водата и мухата нема къде да иде и си лази по хуйя но понеже там са най ногуто неврони след 5 минути се изпразваш с такъв кеф какъфто и най жесткия минет не би ти направил..

та съблекъл се наш коце надървил патката , намазал я с мед и си турил една бая голема муха говнарка без крила..

бе пъшка ония ми ти влах сумка и таман да :

се чу едно зверско-АААААААААААААА!

-------

ебаси натоя ко му стана?

гледката жива картина -един огромен ама великански СТЪРШЕЛ го ухапал по патката -и за пет минути видех как хуй нараства до размерите на триста грамка мастика..

---

Коцето колабира-Фазана си изкара акъла-събраха се жени от селото-гледат и се кръстат , плюят си у пазвите..

- и тогава една баба Гина от Зелениково каза само комрес от босилек ке го спаси момчето-Разгеле имаше босилек колко искаш и по заповед жвакай босиле налагай на кура , дъвчи налагай-и наистина спадна малку дойде и газката на АПКа-то натовариха коце и така спасихме нашия боен другар..

а после верно пушихме Арда без филтър така наречената Арда Пакент

Мълвата за чутовния орган н акоце бързо се разпространи и многу подбакански моми беха осчтастливени.

Църни Шопара Е, пиши едно "to be continued" за ценители де...

Simplified Solutions Смертелно.

Ма и Нелито си го бива....тва там в парка....преди изгрев слънце.

Редактирано от - Simplified Solutions на 31/5/2004 г/ 07:47:05

БДЖто Aaaaх !.....

Триста грама мастика !...

Господ здраве да ти дава цял живот !

керпеден_1 Църни, и ти ли разбра маа му?

Ейй да не видят у кьоравия едно око!!!! Две темички си имаш ...ей тъй за домазлък... за разтуха на изранената ми от демокрация душа... и на тях да посегнат..

В едната вече почнаха да се замерят с лайна... в другата Страхил навирил на Коцето ужиления... к`во става в тази държава бе хора?

Ми утре е Първи Юни!

Анонимен210
махни, махни

она да разкаже фечо как обра прашеца на асеновградската лайкучка. требе да е било с дервишка пишка....

Simplified Solutions Гледката жива картина...
Църни Шопара Няма лек за изранената от демокрация душа!

В тази репрезентативна извадка от българския народ.

А после питаш бил ли индивидуалист българина(извинявай за крос-реферирането с другата тема).

Ми кат ревни(българина), че му изтрили постинга за произхода на Троянците, та чак Стив Рийвс и Брат Пит се разплакват...

А представяш ли си, ако го настъпиш(българина) по опашката?

От Вашингтон и Иберийския полуотров подписка почва да прави - направо до ОО-НЕ-то!

И пише в нея как бийш малките еврейчета от Халите и снощи си казал мръсна дума пред блока в кв. "Иван Вазов" за уличните кучета(то пак щото кмета бил приятел на еврейчетата, та си е жив антисимитизъм, както и да го брош).

Керпеден, не се притеснявай!

Този Страхил си е чист българин и нищо чудно, че и тук се държи като такъв. Направил цветущо описание на младежките си подвизи, голямо чудо

Нека и ний, дамите, да се посмеем, а поетичните детайли си ги има навсякъде за този, който ги търси.

Керпеден, щях да те питам къде ги намери тези сомове в Тунджа? Брат ми само някакви червеноперки и каракуди носеше от време на време?

Църни, верно ли си ги правил тези работи, ама защо ли не се учудвам? Където да се появиш, все майтап става, но този път те превариха

Аз още в началото на темата споменах лексиконите, но никой не продължи. Какво ли не си пишехме там - повечето поезия, но и много други момичешки тайни наистина. По-късно, в техникума, и анкета си правихме даже .

А бележките са си направо романтиката на спомените. Сещам се за един мой съученик, който ми изпращаше такива. Голяма задръстенячка си бях тогава и никак не ми беше до смях, напротив -умирах си от страх. Друг пък извади някакъв нож една вечер, когато се връщах от репетиция на танцовия състав, и ме заплаши. Не си спомням точно какво ми е наговорил, но на другия ден, се оплаках на другарката по френски. Стана ми много жал, когато изяде боя заради мен. Естествено, извиних му се. Така съм си свикнала от малка - все се извинявам като знам, че съм наранила някой.

Най-хубавото момче в класа/с руса коса коса и зелени очи/ взех, че блъснах без да искам. Последствието беше счупен прозорец в една класна стая. Много, много лудории съм правила и аз, уж за примерна учиничка се пишех.

Преди две години, класа си организирахме среща, поводът - 20 години от завършването. Събрахме се на Безистена, празнувахме в един ресторант в цетъра на Ямбол, накрая се прехвърлихме в един апартамент и продължихме до зори. Повечето от съучениците ми са безработни или получават минимална заплата. Никой обаче не ми се видя да е озлобял или оскотял по тази причина, всички се смяхме и веселихме както в детските си години.

Много естествено и сопнтанно беше. Осем години са наистина много, а и това е възрастта, когато се изграждаш като човек.

Оказа се, че момчето с любовните бележки е вече на трети брак и има четири деца. Останал си е любовчия все още

Приятен ден и хиляди поздрави!

Don Първият човешки и възторжен постинг на Нели от сума ти време насам. И е хубав, и симпатичен, и с кеф го препрочиташ. Не мога да си изкривя душата и да кажа на черното бяло. Винаги са ми харесвали миговете преди изгрева, а Нели е съумяла да предаде онова вълнение, което прави момичето жена.

Жена, която може да дарява любов. Надявам се именно това да се случи.

керпеден_1 Да , бе Църни, знам че няма! То е като да търсиш лек за е...но дупе! Пълна аналогия! Нема лек , нема и да има!

Как къде съм ги намирал тез сомчета бе ТЯ?Естествено , че под каргонския мост и малко по надолу дето бяха бахчите по посока Салханата (кланицата , демек) , откъм страната на у-ще"Данчето и Митошка"Верно е че хванах само веднъж и само две, ама в Тунджа съм ги ловил...

Помня бягахме от училище да се къпем в реката ... то си беше закон божи по това време.

Don, добре дошъл!Вече се запознах с Нептун, ще ми бъде приятно да видя и тебе!

Анонимен216
...Само дето не се разбра на какво се надява с това "жена дето може да дарява любов"...

И какво е нужно да го ухапе по онуй ако надеждите му се сбъднат.

Don Здрасти, Керпеден, с Нептуна не можах да се срещна, завъртя ме шайбата на жувота и а насам, а натам, и минават дните почти неусетно.

* * *

Жените, Ано, знаят какво.

И защо.

Понякога и на мъжете им светва.

Бъди здрав! И не ревнувай.

Редактирано от - Don на 31/5/2004 г/ 13:52:07

керпеден_1 Църния ме накара да си спомня една случка когато бя в трети клас :В час по нещо си предложих на другарчето до мене да се вържем един за друг , защото имах мнооого хубава връвчица... и се вързахме.. обаче аз вързах него за чина , пък себеси не вързах... другарката Запрянова(един много мил, добър , нежен човек , не зная жива ли е не е ли...)видяла , ченещо шаваме ме дигна да продължа това , което се говореше и аз продължих... я, Антоне стани ти, Антон не става. Не мога -казва -Живко ме върза .. и ме изгони навън..

До тук добре, лошото беше , че после тези Павлик Морозовчета всички до едно дойдоха в къщи да ме изпеят на баща ми какво съм направил.Той макар и млад разсъди трезво отвъртя ми само един лек шамар и толкоз, обаче досега не мога да си обясня защо тези деца постъпиха така, може би да видят един отличник(а аз си бях такъв тогава, че и после ) унизен... не зная , но съм наблюдавал подобни постъпки от възрасти хора...айде иди-дойди , ама от деца... Тогава ми беше много мъчно.Чувствувах се предаден.

Simplified Solutions Ти сега кво. Да не ревнеш.

Я си прочети пак Strahil-ча.

Strahil220
бе НИЙЙ и магарица сме ебали ...ама незнам да ли нема да ма изтрият.,

та за тва по кротку да ви разкажем ...как видех за първи път КОТЕНЦЕ:

ИЛИ трагичната ЛЮБОВ на Фанка Мъжкоженското със Трите цици...

значи имаше един бай Николай чобанина дет пасеше уфците край обекта и му беше ногу кеф да му разправяме за Петио Шведската Кралица, за христинката и за Васил Андреев-дето хем свирки прават хем и една дестачка ти дават.за тва ни носеше пърцуца анасонлийка и цигари шипка -ако ги помните

и значи говорим си ний за разни работи и тугава бай Николай рече абе пичове азсъм на 60годин ама ***** до сигиш нне съм видел-е как така -ем така

и зарасправия бай Николай-75 година га слизнах у Казанлък да ми вадът пашапорт

утидох на кино и гледам пред киното на парапета една дивойка със минижуп седнала ама сичко и се види ачик -ачик-и кво мистана незнам фана ме дъмла-

кура ми така тъпанияса че не мога солук да си поема -бех с едни доковици кът за по уфицялно-ми то копчеета на пачалъко фръкнаха))

бегам афтоматически у градинката -там имаше нужник-ударих два кълцока на бързо и еле малку спадна.

утидох на киното-дават козия рог-а таман за мен работа чобанска история-

улезнах гледах и кат я дадоха онаа артиска дет се баня на водопадо дибидюс гола..

еми пак тъпанасях

---чекайте дoйдоха ми гости

Simplified Solutions Е на са вече станА "to be continued".

Давай. Кой ше смей да те трий.

керпеден_1 Ъ, ти пък ша ревна! Нъл знайш , че гримасата за рев и смях е една и съща!

Страшко тоз път на изработи да седим и чакаме....

Ай гиди мискинин!!! Ама пък и му иди да ги хортува тез зампарешки приказки.

Чи кой ша смей да го трий??? У наше село само ний сме с прид4имству!!!Аааа!

Strahil223
Продължава:Така рече Бай Николай

та значи гледам я таа артиска -ама сичко си дават ората-и таман да се одърва убавичко и почнаа да се тепат с турците-е убаво де ама мен ми се ебе та две не гледам.

как съм си отишел с рейсо как съм стигнал дома не ме питайте

и търчим право у куфнята-ама пусти късмет нема никой-отишла за смески у репекато

ами са и уфците ги нема-съклет та си ибало маъката

и гледам гледам а разгеле-имахме една мъничка сива кротка магаричка Димана й беше името

зимах идин комат турих му малко сол-яла яла Димано

дойде добичето ръфа лябо -ама се не мож го издебна изотзаде

турих му и сопките ама пак маа с

опашката

чекай тижено врачанска и на тва има колай

набутах го у сайванту-и гу запнах с две ритловици

и После бай Николай?

----

и кът и гу наперих-за аламинут бех гутов.

ама да ви кажа момчета-нема голема разлика-и коза и уфца и жена и магарица съм пробал-нема голема разлика-самодет жената не мож та напика.

Strahil224
Запалихме по една Шипка и тогава Коце Влахо каза:

абе незнам как е смагарица ама вий мъжко женско ибали ли сте-е как така и мъжко и женско?-ми така хем има три цици , хем хуй хем шунда?

думай думай не ма мъчи-рече бай Николай

--------------------------------------------------

---------------------------------------------------

Разказ на Коцето:

Значи кат бехме в Механото -имаше една даскалица Фанка Балсамаджиева

бивша трактористка, бригадир в МТС-ето и селски републикански по гюле...

----

Айде пак гости-сорръ че почекате

Църни Шопара Бе то и аз гости имах,

обаче това се не издържа...

Вчера за малко са удава в собствена лига.

Добре, че праиш пауза, да си поема сулука.

Исках да кажа - да преосмисла посланието и разширената метафора на живото де...

~~

Да са ти живи и здрави ГОСТИТЕ!

Църни Шопара Чакай, че се сетих, кога праих дълбоководен анализ на подводните течения и многопластовата фабула...

Значи и христинката я знайш?

Неам думи...

Strahil227
Разказва Коцето/Продължение:

Фанка беше по практика на двигатели с вътрешно горене-не изкараш ли при нея нема пускане понататък-убаво ама мен ам ич не ми вървеше-тва кое пали кое връсква.кога е горе кога е долу буталото-еба ли му макята-абе ужас

добре ама един ден фанка вика трябва да останеш след часовете да ти обясна некой работи?

ми щом требва требва-ма не знам къф кур капан ме чека

дойде фанка с ени с хемокартинки-пиша бриша ма мен ми е ептен тъмно

и тамън се навеждам да и подам падналя тебешир-и една железна фатка ме гепи задно мазно-глупчо от теб тракторист нема да стане ами да те вида мъж ли си и ми пуска език-и щрак изгасна лампата

мен ми стана малку страшно-но като е за едната чест нема назад

докът се усета панталонету ми паднаха и се калъпосахме на полузадна полулева 3/4 прашка и малкия влах влезна у тъмовлажно и топло мазе

и кат почнах -тек цигара.тек цигара, по едно време гледам останало у малката стюардеса само една цигарка-викам си а да почина малко и си галим така нагоре надолу и глей ри барам една цица барам две .....барам три-а са де пак броя пак барам-бе три са-ми са ?

а фанка ми бута ръката надолу надолу към ту вълната и аз будалата по едно време фанах чеп.-ма истиски нема таквиз клитор млитор-малък кат на петокласник ама курав и мокър-

и тогава ми се израви космео кат че ли слон ми духна-

падна ми и мерак и хуй рипнах кат пантера -зък крушката -и верно-ем маж ем жена -после разбрах че му викали хермафродит-но битяи бит-

така и не разбрах кой кого иба -каак съм си гол по един потнк се метнах от втори етаж-и право у общежитието.

три дена се крих кат партизан но накрай фанка ме намери и ми вика :

ах ти палавнико-нека тва си остане една наша малка тайна-

абе писа ми човеко тройка и така минах-въздъхна коцето-дръпна дълбоко от шипката...

Бай Николай нищо не рече -взема гегата и подкара уфците надоле кай курията...

to be continued

керпеден_1 Страхилеее, Страхиле много ти са смешни историите , ама хич не са за деца. Почна нещо да ми бактисва.На всичкото отгоре и все гости ти идват....То не , че като малки не слушахме ококорени такива истории, които по-големите споделяха ама...де да знам... Щото все пак днес е Ден на детето, може некое детенце да се спъне и да посети темата и насреща му... Страшковите страшни истории.
Църни Шопара А, керпедене, тя игрaта "дай ми куклите, на си ти парцалете", приключи.

Та поне Страхил нещо да рече.

Инак дето вика един тука - ИЗЧЕРПА се ТЕМАТА.

Ний с теб сме инженере доколкото разбрах - да слушаме УМАНИТАРИСТИТЕ.

Те по ги вдяват тез работи - метафори, хиперболи, контрапункти, реминисценции - и докато се обърнеш - ТЕМАТА се ИЗЧЕРПАЛА..

керпеден_1 Църни,

верно , тя да не е вечна като темата за казармата, но има място за още детски щуротии, пак ако ще децата да са на 50 години, нали?

Той Страшко нещо се укрива още не е показал присъствие .

Hauptmann най-обичах кат "садехме абета"
Анонимен232
В Казанлък ходил ли си бе Страхиле? ''ич ни джумульът къту теби.
Strahil233
еми кат не ви аресва-ми нема да пишем.

Г-це Геновева-ногу са извинявам.

п.с.аз бех КЕЧ-кралски елитни части-а как жумолат у казанлъка ми е през онаа работа

айде че ттребва да бачкаме

Църни Шопара Сакън, недей бе, Страхиле!

Ела при нас долу с Егати.

Или при Дъмпи.

Или си открий тема...

Ма кой ти е казал, че не те харесват?

Ей, туй творците сте нежни души - хеле па тея от КЕЧ-а!

~~

Яз те пратих за овековечаване веке у сайта е-бане.нет.

Казаха, че ще те разгледа КОМИСИЯ.

Имало 41 творби преди твоята.

kombat #5 Всяка тема може да се изчерпа чрез разтурване , т.е. разгонване на основната част от пишещите - а то обикновено става, като се пусне някоя висока дисонансна нота, дето реже ухото.

***

Ами някои си представят темите у форума като хармонично пеене в хор "Бодра смяна" -ем на много гласове, ем всички да се подчиняват на палката на диригента.

Други - като маймунския джаз на бала на Воланд от "Майстора и Маргарита".

Трети четат форума не заради хоровите изпълнения, а за соловите.

***

Страхиле, давай. Ако престане да ми харесва солото ти на тромпет - ще спра да те чета.

Strahil236
Благодарско Църни-дет си ма копнал у ебане.нет.

кът дойде музата на гости че се превърлим

пиша така както съм го чул -и видел-и преживел

на вкус и секс товарищ нет

--------------

п.с.очаквайте разказа на попето или мъката на отец фелаций

как се ебе котка у гореща ламаринена тава-първи тръпки на джуджето Тинко

и други

Църни Шопара Ей, камък ми падна от бъбрека ти казвам!

Па то и черния ми дроб се беше подул, но сега спадна.

Ай, жив и здрав!

Аз ще го следим прошението у оня сайт.

Ма нема начин да не те утвърдат - там си е баш и по темата, и по сички закони на Красотата и Хармонията.

Църни Шопара А, Комбате,

От гледище на Науката за Управление или Мениджъмънта, ако допуснем, че в един форум има платени писачи, то веднага се появява нуждата от Мениджър.

Мое го наречеш и Диригент - се тая.

Ама твойта фирма трябва да е съвсем малка или еднолична..

Никво корпоративно мислене в теб.

Тва е щот те тегли към демокрацията - не се интересуваш ти от трудовите маси.

kombat #5 Шопарев, не съм го докарал още до такова съвършенство - да съм еднолична фирма.

Двама-трима все още са ми необходими. Най-много до петима.

Иначе признавам екипния труд. Проблема ми е че не моа да си намера точния екип.

***

По въпроса за форума. Като представител на капитализъма в българските форуми изповядвам убеждението че нищо свястно на този свят не може да стане без заплащане.

Ако форумът не е платен - не може да просъществува дълго.

А Popovski го уважавам заради идеализма му.

Евстати240
Страиле, Страилеее каде се загуби бpе?Аре добра среща.Напиши право за дзудзето .Чувал см че джуджетата били мого надарени.

Strahil241
Във Кеча бехме се от изрод нагоре-кат почнеш от помака Самуил-който беше Исмаил-207 сантиметра-146 кила-кур 28 сантиметъра-4 санта дяметър, минеш през братя александрови от факултето-първите притежатели на надувна кукла с руса пü тка;

спукана впоследствие от страстен клиент на когото му беха пукнали главата и гъза;

после отец Павел наречен Паисийй-фаворита на отец Фелаций от Гложенскя и стигнем до Тинко Лилипута от Горна Кресна -Пиринско-148 санта 36 кг хуй 6.5см напречник колко молив 2Б руско прозводство.

та Тинко не искали да гоземат аскер-но в македонско кой не е служил после не мож си намери булка и татко му с цената на два коча и буре вино го беше пробутал

-и понеже на Тинко молифчето го бехме мерили със шублера на техническия .ногу не му давахме думата за сикиш мохабет и един път кът се фалехме кой какво кога джуджето изтърси-а вий мачка ибали ли сте?

-----

разказ на ефтим/тинко:

беше по Тодоровден и мачките таман се беха разгонили-ние у дома имахме една църна маца на име Кина убаво и големо животно така къмто 10 кила ...

бе останал съм един следобед сам и се чуда как да изебем некой

изпекле мама една тава фастъци и ги турила горе на печката.пия си винзе лапам фастъчки и гледам мачката се трътля по гъз и маау маау иска да ми каже нещо

бе аз могали да те еба си помислих-фанах я ама ногу драпа-така ли а един пишкир

а четри полвинки от орехови черупки на ногичките а у тепсията топла топла и аиде на бате ви тинко на пангара-два тека и направих и она остана доволна и на мен ми олекна -после кат се научи сама ми буташе с муцката орехите да и ги надена

и така си живехме цела година.

ми после тинко-утепах га оти се беше фанала с един мачарок-каза Тинко и една искрена армейска сълза сплъзна по небръснатото лице на боеца....

Църни Шопара А така, Комбате, сега те фанах!

И те оборих с примери от Живия Живот!

Е, сега и да платиш на боеца, на него Хубаво ли ще му е да треска мачка в тава?

А на мачката, как ще и платиш?

А на нея Хубаво ли е било?

Те тва е екипна работа!!!

Редактирано от - Църни Шопара на 01/6/2004 г/ 22:24:55

kombat #5
PICKWICK Като стана дума за бригади и рози и се сещам като ни пратиха на бригада за рози в село Баня - идея нямам къде се намира. Обаче в нашия клас се бяхме събрали от онези момичета, дето разбират, че са от женски пол много късно. Та, командира на бригадата ни беше учителя по история, който се казваше Никола. И ние, естествено, здраво се кръшкахме от брането на рози и сядахме между розовите храсти да играем карти - бяхме около 7-8 момичета. Имахме 2 Теодори, 2 Ирини, една Анна и още няколко с такива популярни имена. Та, седим си ние, играем на карти и си пеем следната песничка: "Кольовата майка, майката на Кольо, на Колю майка му" и така с натъртване на последното. И падаше ама направо безумен смях. По едно време, както сме наредени в кръг, една част от нас забелязваме, че храстите се размърдват и ние понамаляваме темпото и децибелите на песничката, която беше преминала в истерично крещене, съпроводено с кански смях. Иззад храстите се показва въпросния командир Никола и ние, които го бяхме забелязали млъкваме, но едната Теодора беше изцяло с гръб към него и изобщо не включва, че ние сме млъкнали и в очите ни един такъв сподавен смях, ама направо ще ни изскочат очите. Въпросният учител седи зад нея с ръце на буквата "Ф" и се подхилква. В крайна сметка той наруши мълчанието като почна - абе аз знам песничка за Теодора, за Ирина, за Ана и изрежда всички, ама за моето име песничка не знаеше. И понеже аз никога не съм успявала да се сдържа като ме напуши смях и вече се бях разкикотила неудържимо от цялата ситуация, той реши, че като няма песничка за мен и наказанието ще бъде - вечерта пред строя аз да изпея на висок глас песничката за Кольовата майка. Ама, аз така съм си от малка, ни акъл, ни образование и излизам вечерта пред строя, леко смутена и почвам с пълен глас да пея песничката, от което отново ми става смешно и успявам да заразя абсолютно всички със смеха си. Та, после имахме двойни квоти за розови листа и аз - с намалено поведение. Ама докато го пиша това, пак ме изби на смях.

МЛАДОСТТА СИ ОТИДЕ

На Булат Окуджава

Като пукот на счупена мида,

като шепот на жълти листа

неусетно от нас си отиде

младостта, младостта, младостта.

Наши лагери, ах! Пионерски,

комсомолски червени звезди,

мили свирки милиционерски

и обръснати черни бради!

Наши пленуми, наши конгреси!

Генерален ти наш секретар!

Спрени стихове, спрени пиеси.

Ти, наш бдителен шести другар!

Наш прекрасен тоталитаризъм –

наше блато с дебела вода –

няма как, аз от тебе излизам,

получавам комат свобода.

Като пукот на счупена мида,

като шепот на жълти листа

безвъзвратно от нас си отиде

глупостта, щедростта, младостта.

Кой във щабове, кой във обози –

ние крачим отново на бой.

Господа, бой последен е този,

за да смъкнем прогнилия строй.

Ако ниски са наште заплати,

ако гладни са нашите дни,

иде помощ на братските Щати

и от другите братски страни.

И размахваме твърди юмруци

под железния син небосвод

да разчистим червени боклуци –

една трета от този народ.

Ще ги гоним до дупка, до гроба,

до баща, до сестра, до дете.

Ще ги гоним с предишната злоба,

на която ни учеха те.

Като пукот на счупена мида,

като шепот на жълти листа

безпощадно от нас си отиде

милостта, съвестта, младостта.

Редактирано от - Tя на 04/6/2004 г/ 10:35:53

Strahil246
Днеска 2 -ри Юни за ебане и свирки нема да пишем-за което молим да ма извините.
керпеден_1 Страхиле , ти детски спомени нямаш ли бе човек!?!? И ли от как се помниш или у КЕЧ-а или у киреча.

А, това за 2 Юни, добре си го решил!!

hamer К, во ви става бе, хора? На море ли ви замириса, за отпуска ли мечтаете, дамлата ли ви удари та сте така изнервени?

Темата на КЕРПЕДЕН 1 си я бива и по тази причина, че прилича на лежанката на психоаналитика: В нея всеки може да представи спомените си така, както би му се искало наистина да е било или пък да представи случки, от които се е срамувал до смърт. Да оповести комплексите си, да избие комплексите си, или всъщност "Да назове с думи" онова, което по някакъв начин заема устойчиво място в съзнанието много години след като се е случило или в очакване да се случи.

П.П. А посещаването на психоаналитик, т.е. на темата обикновено е по желание и според възможностите. Имам предвид възможностите да понасяш чуждите спомени такива, каквито са представени. И хубавото е това, че тук и ексхибиционизмът на представените екстравагантни спомени и воайорството на четящите ги са по взаимно съгласие, или греша?

Създадено: 02.6.2004 г. 14:26:32

Църни Шопара Страхиле,

Както казваше един мой познат:

"Хън така! Ай готово!"

Начи спретнах я темичката.

Ако искаш, си я огради с колци.

И прати некой мейл на roumk@hotmail.com да ти изпратя паролата.

Анонимен250
Г-н Ц.Ш!

Благодаря за техническата помощ.За днеска 2-ри юни-праим пауза.

но..очаквайте-Мечтата на помака Албен, Гумени мечти-или Жестоки игри у Факултето.

че ти се обадим.засега ти си сайбията.

Имам честта:

Страхил

Църни Шопара Удоволствието беше изцяло мое!

Както би отвърнало едно прасе от кочината на Принц ХУйлям.

~~

ЗА ТЪРЖЕСТВЕНА ЗАРЯ-ПРОВЕРКА НА ПАДНАЛИТЕ В БОРБАТА С ФОРУМНАТА ДЖАНДАРМЕРИЯ!

ПРОВЕРКА - ПОЧНИ!

(тъжна музика - Вий Жертва Паднахте)

~~

ЗАРО ХЕКТОР фон ЧЕБУРАШКА!

Загинал в боя с Ахила Пелеев, за доказване на произхода си Троянски...

(тъжна музика)

~~

СТРАХИЛ ПЛАШИПУТАРНИК!

Скопен от фарисейките след написване на История Сефтеноебания!

(музиката продължава)

~~

МУНА ПОДИГОВСКА!

Паднала в борбата за чистота на българщината срещу Балдуин Филибелийски

(аре стига с тая музика де!)

~~

ЦЪРНИ ШОПАРА

Паднал в борбите с Оксимороните, Многопластовия Литературен Анализ и Морфологическия Разбор на Сложното Съставно Изречение...

~~

ЗАРЯ!

ПОЧНИ!

керпеден_1 Църни,

сега кат`станах за зарята са сетих...

Верно бе! Що стана с многопластовия литературен анализ?Не анализира ли вече или не е многопластов? Не, не , моля те не казвай , че не е и литературен вече!!!

Църни Шопара
Strhil4o254
Чекай малце не пускай ракетите:

4)ПРОФ:ДР:ДИМЧО ПОПОВСКИ_ПАДНАЛ В НЕРАВНА БОРБА С АНТИХРИСТИ; КОМЪНИСТИ; И ОНАНИСТИ

5)ТУДОРКА ЗВЕЗДАНОВА_ЗАКОПАНА С ПРАВА ЛОПАТА НЕЙДЕ У ПУСТИНЯТА СОНЕСТА

6)КАВАЛЕРА НА ЖАРТИЕРАТА И КРУПЕН АКЦИОНЕР В ЮБС_ТРИ ПЪТИ ГЕРОЙ НА ШВЕЙЦАРИЯ

7)ДОЧКО БУЛГУРЕВ_ДР:ЕКСИХИБИЦИОНИСТ ЛИДЕР НА ДВИЖЕНИЕТО ТАНГРА ЗА НАС_ КУР ЗА ВАС

и МНОГУ ЗНАЙНИ И НЕЗНАЙНИ ГЕРОИ ЗАГИНАЛИ В ЧАТА ; ФОРУМА;

и КОМЕНТАРИТЕ

АЛЕГРО НОН ТРОПО _ПОКОЙНИЦИ ВИЙ В ДРУГИ ПОЛК МИНАХТЕ

керпеден_1 Strahil4o, хубаво , че от време на време правя коремни преси та вече не се схващам от смях, макар че малко остана
Strahil4o256
Ма ти чекай -не съм отворил торбата със :

1)как зехме власта в Пирдоп/спомени на седесаря

2)как рязахме подводници у малта-мулти култи екшън с арома на пизда

3) за бога братя не копулирайте-спомени на един професор

4)мазо от садово-как се строи пирамида без керемида

5)мен ин блек-сите у църно само командира бел

6)сбогом маргарита не плачи на тръгване -аз ще се върна след 800 дни(богат)

7)шумете дебри и балкани-саянс-фикшън

мооооооор-ама не майкъл

Църни Шопара Ама Страхиле,

Недей така!

Гледат ме тука тия херинги в службата и се чудят що се хиля като недомаслен...

Па лицеви опори не мога да направя - кат попивателна само щ се клатя.

Гурбет Гюро Ба, пак съм пропуснал данданията?!...

.

Детска игра ли е секса? Особено "сефтето". И има ли място в нашите спомени? И какво ако е в серия? Срещата с "особената игра" спохожда ни в невероятната разнобразност на света бял. И винаги изглежда като на кино. Просто не ти се вярва ти да си бил това. И спомена се превръща в ритуално преклонение пред Случката. Блазе онез, за които Случката омешана била е с Любовта!

И блазе нам, на които се е случула Случката! Блажени, на които иде насреща им!

Майоров259
Най обичах да пескачам Hauptmana на прескочи кобила.

керпеден_1 Майоров,

И Huptman-а какво?Баре за колорит нещо не рече ли...?

Анонимен261
Абе, верно че имаше прескочи кобила, ама това на картинката дето го прескачаш на подхожда.
керпеден_1 Въх!!! Имаше постинг на Тя, сега го нямя !?!?!

Да го не е тривнал некой? Ша му скъсам изтривалката!!! Тука само се пише, не може да се трие!!!

Анонимен263
Особености на BG форума:

......

Zaro Църни, рано ме копаш! Но виж хектор фон Чебурашка (кучето ми) страшно се обиди на Сибила, че го е сравнила с мен-бил по-умен! И се зарече, че няма да блъска по КВ-то, ако не му изрежа ноктите! Трудно му било да пише благодарствени писма на "феновете си" . И иска да го храня с "Чапи", за вредност, причинена му, от общуването във форума!

Редактирано от - Zaro на 03/6/2004 г/ 15:28:25

керпеден_1 Ех друго са игрите сред природата маа му!!

Zaro,

мойто куче Макс не ще да припари до форума, игнорирва го тотално! Еле пък откак са научи да онанира съвсем са е запуснал... и кучките вече не го вълнуват...Гледай Чебурашката да не се събира много-много с махленските кучета , че кой знае на к`во ще го научат...

Zaro Керпеден, (бе ша ти викам "клещи", ако си съгласен) хубав ти е съвета! Ама Чебурашка прихвана най-лошото не от уличните кучки, а от форумните, та сега управия нема! Няма да му режа ноктите, та да не общува във форума!
керпеден_1 Ми как ти отърва тъй карай.... Аз да не съм някоя кокона... аз съм си прост Керпеден, верно че по Кюстендилско им викат клещИ...
Zaro Керпеден, бе да става майтап, и на мне ми пишеха преди 3-4 г. във форума Zero!
Църни Шопара А, Заро,

Драго ми е да го чуя!

Аз реших за всеки случай да се обявим за Активни...

Hook Малко не бях тук, но кат” гледам, детските игри и преживявания са трансформират тук в спомени и разкази от сексуалното или излагащо на показ, или виртуално битие, което, разбира се, също има място... дали тук, дали другаде.....а понякога сигурно и се отваря простор за некои фантазии се в тоа контекст. Страхил-ча го признавам за феномен, сладко дума и преразказва, образно...сякаш те вгражда в случките и присъстваш на място....

Аз обаче считам, че неща от този порядък са строго лични и интимни, за да бъдат споделяни с когото и да е, то е нещо като в оня филм с Кййфър Съндерланд, Джулия Робъртс и един от Болдуините – “Граница на смърта”, скоро прочетох едно напомняне за него във форума, където въпросният Болдуин (все им бъркам имената – Алек ли беше, Стивън ли) снимаше на видео мацките, които прекарваше – това ми напомня за наскоро един лекар-идиот от болницата в Искрец, дето също беше слагал камери за заснемане в дежурната стая на “подвизите” си... та мисълта ми е, че за всичко има място под слънцето, но аз гледам на тези неща по-скоро като на виц....

Като казах виц, то има такъв, вероятно на база действителен случай (любимите ми), и ми се спомни от разказа за магарицата...

Живяли двама братя кравари, пасли хайванчетата на изнесен лагер сред тучна тревица, на слънце, дъжд, въздух ..., но здравият организъм не се задоволява само с онанизъм, а и нещо реално им се приискало, човещинка и нагон, тъй да се каже.. Ама нема, само крави... И от дума на дума, решили да задоволят глада природен.... Застанали двамата братя, единият отпред, другият отзад на една юница, дори задният, поради височинна разлика, подложил едно ведро да стъпи, че да осигури комфортна и адекватна среда, отместил опашката и .... както си му е реда от памтивека....! Този отпред, държи за рогцата добичето и занича, да не изтърве технологията... В един момент, задният брат доближил кулминацията, и изпъшкал: “Ох, бате, много ми е убаво, бе бате, цуни юницата от мен, бе бате, цуни я по муцуната от мен, бе бате!!”

Както е казал виден гносуеолог, “Който трупа ПРИЗНАНИЕ, трупа тъга

lono271
защо оклепахте, хубавата темичка, а?

к, ви са тия психарски истории, направо за доктор..ега ти простотиите...

Керпи, що не си спасяваш темичката а.. що ги траеш тия откачалки..

Анонимен272
На метено най добре се сере.
lono273
и к, во стана..хубаво излезе се от дамата, жмичката, гудите , лексиконите и прочие , и изведнъж тотална содомия..нема ли нормални тука даси спомнят, за нежност, първи тръпки, първа любов, първа целувка, първо любене..
керпеден_1 lono, що така отрицателно се отнасяш към първите еротични трепети?

Ми, детиши работи!!! Зер не ти са е случвала през лятото , в топлата задушна вечер да се увърташ около момичетата и случайно да им закачиш с лакът гърдите... Ми то сетне писъци, шамари , обяснения..... живот!!!

Не вярвам прашеца на девствеността да стои още по тебе!!!

Дръж се естествено!!!

lono275
аре и ти..да чукаш котки, телета, ..ти на тва трепети ли му викаш..

еба ти трепетите ..ама щом ви влече..давайте, а аз ше си ходим..

Hauptmann специално за колегата др. майор Майоров

* * *

израсъл съм в Междуречието - плодородните земи между Перловската и Владайската; баба гледаше кокошки в двора, рогат добитък (едър и дребен) нямахме ...

Редактирано от - Hauptmann на 04/6/2004 г/ 16:14:53

Анонимен277
Ми оди си бе кавал-страхилчо спре да поства тука-удри си една злобарка с троен аксел и се превърли при тудорка
керпеден_1 lono, видя се че са изцепки и човекот се измести на друго място. Не съм го изтрил по принципни съображения , защото не съм го писал аз постинга.

Всяка написана дума е ценна , повярвай ми !

И ако имаш нещо да кажеш.... давай, що се бавиш...не може да нямаш спомен от детството , който да не искаш да споделиш.... бе, да се похвалиш дето се вика

керпеден_1 Hauptman,

ми сега вече чакаме "Варшавянка " или " Вихры враждебные воют над нами"

ДАВАЙ!!!

Hauptmann Алюзия за детството, когато ме изпращаха на село при баба и дядо

Б. Окуджава: Грузинская песня

Виноградную косточку в теплую землю зарою,

И лозу поцелую, и спелые гроздья сорву,

И друзей созову, на любовь свое сердце настрою...

А иначе зачем на земле этой вечной живу?

Собирайтесь-ка, гости мои, на мое угощенье,

Говорите мне прямо в лицо, кем пред вами слыву,

Царь небесный пошлет мне прощение за прегрешенья...

А иначе зачем на земле этой вечной живу?

В темно-красном своем будет петь для меня моя дали,

В черно-белом своем преклоню перед нею главу,

И заслушаюсь я, и умру от любви и печали...

А иначе зачем на земле этой вечной живу?

И когда заклубится закат, по углам залетая,

Пусть опять и опять предо мной проплывут наяву

Белый буйвол, и синий орел, и форель золотая...

А иначе зачем на земле этой вечной живу?

керпеден_1 Hauptman, не ма разнежвай братко щото си я запях веднага...

обичам го аз Булат Окуджава.... еех, спомен от студентското ми детство

Майоров282
А пък помните ли като пуснаха филма

"Hauptman" подготвя контраудар

какъв фурор пркдизвика?

Църни Шопара Не бе, Хауптмана се е родил Д-р.

И затова има само спомени от аспирантуирането.

А баба му е грузинска татарка, но рускоговоряща.

Прабаба му е гнусиоложка от Тибет.

Въобще - Чист Ариец.

Пишката си даже не е пипал.

Пикае академично - през крачола, та право у батуша.

Църни Шопара Майоров,

Ако искаш да видиш последните приключения на Хауптмана, иди на

http://www.flashplayer.com/animation/amil eaminutestarwars.html

Малко трудно се зарежда, обаче си е майтап.

Махни всякакви шпации - тук остават, незнам защо.

Редактирано от - Църни Шопара на 04/6/2004 г/ 20:27:20

Майоров285
Църни, аз предполагах, че има нещо такова.

Ето го и доказателството.

Hauptman-a получи поздравления по E-mail от лелите си от

Чукотский автономный округ, Магаданская область

Те го поздравяват и му желаят :

Дорогой Hauptman - желаем тебе

по сибирски - быть здоровым

по кавказки - долго жить

по цыгански - быть веселым

и по русски - водку пить !

Църни Шопара ~~ ~~
керпеден_1 Хауптманина да няма личен празник , та са се събрали бабишкерите от отряда на Павлик Морозов да му пращат еротична поздравителна картичка.
Zaro КлещИ, кадя, че да му пратя и аз една, но по мАжка линия!
Майоров289
Заро,

по мъжи Hauptmana го поздравява Змей-Горянин.

Със всичеите си глави!

Hauptmann Шопарски, последния път в 14-а поликлиника ти е изпаднало нещо от здравно-осигурителната книжка...

Анонимен291
Obyrnahte hubavata tema na gradski klozet
керпеден_1 Заро,

не знам бе братко къдя, казва ли ти някой..

Дето са казва: ...мой адрес не дом и не улица

Мой адрес - Советский союз...

или : ... а для тебяяя раднаааяяя есть почта пооолееваааяяя,

Прощайй труба зовет, соолдаааты в поход...

Ей га на, минал фърлил некакви дукименти за Църния и... пайдос. Бе тоз чиляк няма ли детски спомени или е израсъл кат син на полка..

Hauptmann ей таквъз бех като малък...

керпеден_1 Ми къде ти е фуражката бе пич??
Анонимен295
че ти и сега си си досущ такъв, само дето ти е гол задника
Hauptmann ей ме с фуражка...

Колю297
И много ти мяза !
Църни Шопара Ая мерси, Хаут!

Ама аз пък ти намерих служебната карта на спирката на трамвая...

~~

керпеден_1 Църни,

вий с Хауптманина да не сте депутати бре?

К`во са замяргати с дукименти през форума?А?

Майоров300
Бас държа, че всички ще познаете веднага кой е този юнак.

Ами разбира се нашия ариец Hauptman-a

Hauptmann Когато бяхме деца едно от комшийчетата - бъдещият Майор Майорович Майоров - често си ходеше на село. Там той тържествено обещаваше на дядо си Егор Степаныч (бивш командир на сотня в Първа конна) и баба си Марфа Митрофановна (знатна ткачиха), че като порасне ще стане Вожд и учител на народите...

керпеден_1 Ееее , Майоров , като го видях този , че са сетих за един детски спомен. В Ямбол по времето , когато живеех там имаше трима градски луди Велко Фашиста, който досущ приличаше на този от горния постинт, Душка Лудата и Енчо Козела личен спомен , който съм видял имам само от Душка:

Беше един следобед малко преди да свърши учебната година. Баща ми тогава работеше в ресторант "България" на центъра(значи , говорим за 1962г.) и аз го чакам към 14.30 да свърши и да си ходим. Душка, както обикновено седеше на една странична маса и разглеждаше две опърпани снимки. На главата си имаше шапчица с воалетка Тъмна рокля и бяла якичка, всъщност , ние си знаехме че е луда , иначе отстрани...нищо.

По едно време в ресторанта нахълта шумна смесена компания.Били командировани, пътували дълго и искат да хапнат... Да ама тогава не можеше така , сервираше се до 13.30часа , в кухнята няма нищо готвено..абе социализъм... те се примолиха:- Поне малко бял хляб(тогава в ресторантите сервираха само бял хляб"Стара Загора", малко шпеков салам...

В този момент Душка се надигна , тръгна заплашително към тах, крещейки:

- Салам ли? Бял хляб ли? Черен хуй за вас! Мамка ви да иба комунистическа!!! Марш от тука!!!

И компанията и персонала се вцепениха...все пак кои години бяха.. Душка напусна тържествено с вдигната глава като графиня... Тогава се смяхме ...

но , сега като си го припомних май хич не е трябвало да се смеем , защото кой знае какво беше преживяла жената . Личеше , че не е от работническо-селски произход...

То като стана дума... спомних си и кварталния бръснар чичо Райчо. Тогава живеехме до Андоновата баня в кв.Каргона... но това е друга история

Та чичо Райчо свиреше превъзходно на цигулка, за първи път от него научих кой е Сарасате и кой е Паганини. Това обикновено ставаше през лятото , когато вече нямаше клиенти и възрастните от махалата сядаха на пейката и точеха масали.., а чичо Райчо ни събираше и свиреше , свиреше...

Пак със сегашният си акъл мисля , че той не винаги е бил бръснар , даже по-скоро винаги е бил цигулар... не зная. Чичо Райчо... дано от там където е види , че не съм го забравил и ако обичам музиката той е една от причините. Светла ти памет чичо Райчо!

Откъде започнах , докъде я докарах... натъжих се...домъчня ми за детството...

Анонимен303
сигур е бил некой репресиран патанини. мама им кумуняшка
керпеден_1 Може и да е бил репресиран... нищо чудно, но че не беше случаен човек , не беше...

Виж за Андоновата баня случаят беше малко по друг и за нея трябва да се разказва на епизоди.

Банята беше частна. Да, частна , тогава 1963г.... Бай Андон беше собственик. Имаше син- чичо Дончо, които караше камион в СОАТ(пак частник! ), един голям"Чепел", който беше атракцията на махалата , особено като го разглобеше за ремонт, всички деца начело със сина му ходехме омазани и вечер идваше най- хубавото . Всички дечурлига , дружно бяхме вкарвани в банята и познайте каква врява беше, и понеже бяхме на различни възрасти голям купон ставаше...особено като нямаше възрастни. Важното беше , че излизахме чистички и щастливи, хапвахме и заспивахме. Нямаше телевизия, нямаше дяволи...

Анонимен305
Хауптманина не е депутатин, а чиновник.и душичката му такава-чантаджийска.
LONO306
Как ли ни се смеят

Тия, късополите,

Тия, дългокраките!

Гледаме се дълго,

Тайно се докосваме,

Гузно се оглеждаме,

Ако се целунем,

Скитаме като замаяни

В нощ на пълнолуние...

И писма си пишем

Пълни с думи ласкави,

И сме се подписали

Във снега и в пясъка,

Крили сме за спомен

Листи жълто-алени...

Сигурно сме смешни

Като изкопаеми

В тоя век на разума

И на лунни полети —

Как ли ни се смеят

Тия, дълgокосите,

Тия, късополите!

И не знаят, бедните,

Колко ни е хубаво

Да сме несъвременно,

Старомодно влюбени...

керпеден_1 LONO ,

а ние как се смеехме на ония широкополите и капелатите!!!

Всичко е едно и също , и думите са същите , само че си ги казват по друг начин.

Времето на новите думи е винаги неразбираемо за възрастните. Аз лично смятам , че така трябва. Младите имат тайни, които ревниво пазят , също както и ние навремето... не помниш ли?

Майоров308
Hauptman-a от малък приличаше на ариец[/size=2].

Стройно тяло,

руси коси,

сини очи,

дебилна глава.

В едно събрани Хитлер, Гьоринг, Гьобелс.

Анонимен309
Супер е.

Сега ми е ясно защо Църни казва, че не си е пипал пишката. Не е могъл да я намери.

Сега нещо по- естетично. Обичахте ли да гледате приказки по телевизията, които ни ги разказваха разни какички?

Коя Ви беше любимата приказка (филм, предаване, какичка) ?

Анонимен310
червената шундричка
керпеден_1 Така като гледам детските спомени не са като мокрите сънища. Или ако трябва да съм по-точен детските спомени идват когато мокрите сънища стават по-редки.

Ама никой не си признаваааа... всичките голям го вадат.

То аслъ общуването във форума е малко на принципа: "Ожени ма мамо надалеч , че да се хваля..."

Божо - Ей, жена, аз като бях в Италия...

- Че ти кога си бил в Италия ?

- Е затова искам да си пия пиенето в кръчмата, а не с тебе...

Божо Тук представям един текст, с който са свързани много-много деца, в махалата, през лятото...е, аз не бях вече от тях...

...

Пора пора порадуемся на своем веку

Красавице и кубку счастливому клинку

Пока пока покачивая перьями на шляпах

Судьбе не раз шепнем мерси боку

Опять скрипит потертое седло

И ветер холодит былую рану

Куда вас сударь к черту занесло

Неужто вам покой не по карману

Пора пора порадуемся на своем веку

Красавице и кубку счастливому клинку

Пока пока покачивая перьями на шляпах

Судьбе не раз шепнем мерси боку

Нужны Парижу деньги се ля ви

А рыцари ему нужны тем паче

Но что такое рыцарь без любви

И что такое рыцарь без удачи

Пора пора порадуемся на своем веку

Красавице и кубку счастливому клинку

Пока пока покачивая перьями на шляпах

Судьбе не раз шепнем мерси боку

Пока пока покачивая перьями на шляпах

Судьбе не раз шепнем мерси боку

Судьбе не раз шепнем судьбе не раз шепнем

Судьбе шепнем

Мерси боку мерси боку мерси боку

PICKWICK Когато изпаднем в лигня в нашето семейство, малкият ми син започва да ме кара да му пея двата варианта на "Зеленчуци, който не яде", та реших да ги споделя и с вас. Вероятно ги знаете, де ама аз така да си кажа:

Вариант 1: Зеленчуци, който не яде

Зеленчуци, който не яде

Зеленчуци, който не ядееееее

Зееееленчуци, който не ядеееее

Вариант 2: Зеленчуци, който не яде

Той голям не ще да порасте

Не ще има розови страни

Всеееки ще го победи

За жалост на оригиналния вариант не си спомням по-нататък текста.

Падащ от Марс
ЗЕЛЕНЧУЦИ, КОЙТО НЕ ЯДЕ

Зеленчуци който не яде

Той голям не ще да порасте

Не ще има розови страни

Всеки ще го победи

(Да, да)

Морковчето вика ела тук

Ябълка крещи и тя напук (хе-хе)

Лелка, зелка в ъгъла се смей (хъхъ)

А домата червеней

Зеленчуци който не яде

Той голям не ще да порасте

Не ще има розови страни

Всеки ще го победи

Натиснете тук

Viva Падащ,

вместо "ябълка" - "ряпата".

Все пак за зеленчуци става дума

керпеден_1 Добър деен мили деца!

Радвам се , че не забравяте , че сте били деца!!!!

Днес издекламирах на по-малкото Керпеденче следното стихче:

Клончета зеленки, ябълки червенки.

Хубавички са!Хубавички са!

По-голям да стана, а че да си хвана

онуй клонче там!

Че да ям, да ям...

Като вложих в него подтекст за успех в живота , щото им ЧРД днес.

Като си помисли човек... все подскачаме да хванем клончето с ябълките...

Кой хванал листата , кой съборил плода , кой счупил клона....абе детиша работа

керпеден_1 Боже, божеее!!!

Горката ми темичка тъне в забвение и немара!

Откога се каня да се върна при нея и все няма време, нещо много интензивно ни премина детството, изпоразказахме си тайните на един дъх и сега.... тихо...

не може да нямаме вече какво да си споделим. Тук барем политика няма!

Скоро ми се наложи да ходя до Златни пясъци и първото , което ми дойде в главата беше "панаир".Верно, панаир отвсякъде.... и си спомних за панаирите и селските събори , които в моето детство бяха епохални събития.

В селото на баща ми и майка ми правеха събор по Димитровден.Естествено възрастните си отяждаха и отпиваха, а ние се наигравахме на воля и най вече си лягахме вечерта изпълнени с преживявания и впечатления, които коментирахме задъхано , като че ли е последното нещо което имаме да кажем...Заспивайки стискахме под възглавниците глинените пищови, които кой знае защо свиреха, шарените книжки от бонбоните, свирките и.... балоните естествено.По - големите кътаха ножчета със седефена дръжка или във вид на риба.Най късметлиите имаха тапалия пищоф и тапи към него.... абе съкровища...

Чак ми домъчнява като си спомня...бяхме бедни и с малко се задоволявахме и радвахме, а сега... тогава ни казваха "Дай си ръчичката да ти сипя семки!"

Сега ръчичките станаха ръце...

Бе, готино и весело беше! И сега децата се веселят.... които могат!

Hook Керпи, пустее таз нива, от лятото и жегата ли е, от избледняване на спомените ли, не знам, ама не е убаво тъй, та затова ето един мил спомен, може би и други да се подсетят

Току що от чата се присетих, как в София, не знам за други градове, в началото на 70-те години ходихме на ледената пързалка “Дружба”.... То верно, не беха съвсем детски игрите, но беше голям купон...Помня, делничен ден имаше две свободни пързалки, по-точно часове за свободно влизане...на обяд, и вечер, май откъм 21 часа беше... Народ, всеки се прави на великан, гаджетата въртят пируети, който може, разбира се...направо вечерно “стъргало” си беше...Аз си бех хашлак, дори нямах “хокейни” кънки, които бяха голяма ценност – внос от Чехия или Съюза, а едни половинки, нещо средно между фигурни и хокейни, помня, щот тая работа не е лесна, особено за глезените, го подпълвах с картони около глезените, да мога да съм по-устойчив...Ама се научих, мамка му, и...почнах да се оглеждам ...после и някоя и друга съученичка заведох....и така, весело си беше, една от малкото радости по онова време..

керпеден_1 Геновева, Керпедена не е Тарас, Страхилчо не е красивата половчанка, а темата ми не е Андрий.

Обаче ти благодаря , че си погледнала, всъщност ти и така каза , че отвреме навреме ще поглеждаш , може да се е оправило положението или да срещнеш приятел...

Може пък да си спомниш нещо дето и ти не знаеш , че помниш....

Минавайте, минавайте драго ми е да побъбрим!

Ноок, в таа жега правилно си се сетил за ледена случка.

Някой спомня ли си как разнасяха едно време лед по магазини , ресторанти?

Струпваха го на тротоара, пък ние ходехме и го докосвахме докато ни изтръпнат ръцете от студа....

Редактирано от - керпеден_1 на 13/7/2004 г/ 12:46:59

Hauptmann Не беше направо на тротоара, а в големи тави (легени); и като се разтопеше, се превръщаше във вана, в коята плуваха бутилки бира и лимонада...
Hook Абе в жегата сякаш мисълта сама се опира на нещо по-хладничко!

Та като стана дума за лед и разхлаждане, някой да помни ония сиропи, дето продаваха едно време в София, а навярно и в цялата страна... Аз се сещам за един майстор на Солунска, тогава Коларов, кат се тръгне от Витошка към Славейков, от лявата страна се падаше, малко по-нататък срещу изхода на кино “Млада Гвардия”...

Като днес са пред очите ми три големшки колби (или нещо като такова), с жълт – лимонада, зелен – ментолче, и червен (него не го обичах и не спомням си) сироп...

И май арменска работа беше, като кажеш...”Чичо, сипи за 4 стотинки от лимонадата”, важен побелял и мустакат дядка първо плакнеше една водна чаша на импровизирана чешмичка с натискане, тържествено бъркаше с една такваз лъжица като от детските храни с дълга дръжка, загребваше и туряше в чашата, и след това на апарат за газоза, т.е. сифон – и ти подаваше заветната чаша, леко запотена...

Ти, разбира се, още докато наблюдаваш действията, си с пресъхнали устни и облизваш и примляскваш в предусещане за сладост и разхлада... И като пийнеш....абе, друго си беше, не е кат сега да смучеш кола от тенеке....

От много отдавна не съм виждал, а виж, спомена е останал, само трябваше да се събуди....

Simplified Solutions А пък от мама знам, че по Великден ( да ма прощава Мунчо ), когато попа викал "Христос воскресеее", лапетиите ( мама ) припявали "попа го втресеее". Дребна подробност - попа бил дедо й.

Редактирано от - Simplified Solutions на 13/7/2004 г/ 17:15:10

Hauptmann На последната спирка на Единицата имаше павильонче за сироп - само жълт и червен; в стъклени чаши за многократна употреба - не ми се мисли как са ги измивали.... ама верно беше много фкусен
Simplified Solutions Иииии, верно бе! И в Бургас лимонададжиите по "Богориди" бяха арменци! Е на, там го гледахме оня лед на калъпи, дето на връщане от плажа ти иде да го прегърнеш, докато ти пускат газираното във вълшебната смес - лимонада с мента!!!
Минавам от тук Да бе

Тези детски игрички

По мое време имаше тотална сегрегация-децата си играеха с деца, родителите с родители

Тежко време беше - тотална умора и невнимание

Днес пак Е същото

а ВРЕМЕТО Е НОВО

Редактирано от - Минавам от тук на 13/7/2004 г/ 18:16:21

керпеден_1 Здравейте здравейте , радвам се че сте минали !!!!

Във Варна най-добри сиропи правеше бай Георги Лимонададжията, лека му пръст. Сиропчийницата му беше до арменския клуб на бившия бул. Ленин. Едно време като се връщахме от плаж от входа на Морската до нас имаше 11 сиропчийници, хем аз живея да Девическата гимназия....Няма по-голяма благодат от едно ледено двойно сиропче в голяма чаша след като от 8до 14 часа си бил на плаж....

Уф, май ще се пие бира , нещо ожаднях...

Минаващ,

сега живеем във времето на новите думи и тогава никой на никого не трябва да прави зло, поне така съветваше Балу , животните в джунглата.

Къде е нашата мъдра Балу да ни налее малко разум в главите къде с тежка лапа , къде с ласка.... вероятно ще се появи , но ние ще сме остарели....

pocka Верно наистина, в Бургас на ъгъла на Богориди и Антим 1 , връщаики се от плажа където се печехме като гущери, задължително се спирахме да пиинем от наи вкусната лимонада. А вечер на 20 м по нататък, до лятното кино, да си купим и от наи вкусните, пресно печени , страгали на света.Миризмата на пресно препечено кафе и страгали беше невероятна и до днес, когато усетя миризма на пресно смляно кафе, по асоцияция свързвам с безгрижното детство.
Simplified Solutions Точно там!

А страгалите и кафето не бяха ли на Порторикото?

Леле, да не сме от една махала!

Редактирано от - Simplified Solutions на 13/7/2004 г/ 23:19:05

керпеден_1 Здравейте!!!

Като спомена някой страгали , че се сетих...

Моето ранно детство , премина в Ямбол, в ония години дето социализъма беше много силен , ние бяхме бедни и заниманията ни бяха такива... Много обичахве да ни купят, като излезем на разходка в градината мешано-това беше смес от слънчогледовии тиквени семки , и страгали....кеф!!! никога не знаеш какво ще извадиш от джоба -семка или страгал...сега ми е смешно, но тогава искрено се забавлявах и си правех някакви свои детски залагания и тълкуване.

С риск да ви досадя с щуравите си спомени , ще ви споделя , че имах и още едно странно по сегашните мерки занимание. По него време на пазара в кв.Каргона в Ямбол имаше много работилници, ковашки , коларо-железарски...

подковаването на добитък си беше и тогава атракция, но друго наблюдавах с часове...

До единият от прозорците имаше струг, на който правеха главини за колела на каруци. Не можех да откъсна очи от тази тайнствена за мен тогава трансформация... от едно парче дърво да се роди нещо красиво, щото главините тогава ми изглеждаха прекрасни...

Като се дипломирах вече и почнах да работя по заводите, често сехващах че съм застанал пред някой струг и гледам как от метала се ражда нещо...

Самият аз работя на струг, научих се , но не е същото ... магията я няма...

Църни Шопара Мараба, Керпедене!

Начи кат ги разправяш тез работи та се сетих как реших да не ставам стругар.

Първо.

Заведоха ме 4-ти клас у Кремиковци. Показаха ни една от коксовите батерии. А после и самото леене на метала(днес дали им показват нещо повече от ХХХ по телевизията?)

Дисклаймер: да не се приема, като реклама на темата на Страхил.

Второ.

Заведоха ни в Завод Светлина - Сливен. Там правеха лампи и абажури. Та на един струг заготвяха металната чашка на абажура(в която се слага фасунката).

Как ставаше това?

В една малка стаичка на фабрика строена преди Историческия Материализъм имаше един струг, приблизително от същото време. За него имаше един работник, който според мен, беше ВЪРЗАН за струга! Взима значи една кръгла заготовка от тенеке и я слага на патронника да се върти. В ръката си държи лост, дълъг като копие. Опира лоста на супорта и натиска яко върху въртящата се шайба, докато и придаде форма на ЧАШКА.

Разбира се, за да направи това държи лоста с 2 ръце и натиска яко!

Освен това му трябва опора.

Опираше се със задника си на НЕЩО като ШИРОК КОЛАН, вързан за струга!

Затова и можеше да си помислиш, че е вързан за него!

Докато от равнинен кръг се получаваше триизмерна чашка, залятата с масло бързовъртяща се заготовка под натиска на лоста произвеждаше толкова ПУШЕК, че в стаята беше почти невъзможно да се гледа!

Е, тогава реших да с уча за висше образование...

Голема мотивация ти казвам!

Жив и Здрав!

керпеден_1 Страхилчо , да ма прощаваш , ама ти турих гъбата... ако мноого ти се пишат простотии ...знаеш къде , а постинга ти ще го препостна там.

Все пак не бива да се губи...

керпеден_1 Църни, здрасти приятел!

Ти на Етъра ходил ли си? Долу горе по същия начин правят гаванки и други струговани работи... и там доста време зяпах...

Казват , че човек можел да наблюдава безкрайно дълго три неща: пламъците на огъня, движеща се вода и друг как работи.

Карабашев - екс директор334
Завод Светлина - единствено и само крушки за лампи.

Васил Коларов - осветителни тела.

Църни Шопара Името наистина го сбърках.

Мързеше ме да го редактирам.

Но не и Васил Коларов.

Той пък е за стъкло.

Беше май 8 март, ама не съм сигурен.

Намира се от другата страна на Куруча, срещу бивш Г.Димитров, настоящ Марульо...

Църни Шопара Съгласeн Керпедене!

А най-дразни СПЯЩ ЧОВЕК, кога работиш...

керпеден_1
Църни Шопара Сега да не вземеш да изтриеш и Куруча...

То не е това, дето си го мислят франкофоните.

Означава СУХА РЕКА.

Поначало в Сливен се кръщават много на Курти.

Щото сме се от Ариец нагоре.

керпеден_1 Църни, те в Сливен кръщават и на Куртеза също...

Като стане дума за Сливен и Ямбол все се сещам какво пише Иван Ханджийски: (приблизително , де)

За през турско , за най -голям бабаитин се смятал онзи турчин, който се наемал

след залез слънце да мине сам през българските махали Каргон маалеси в Ямбол и Клуцохор маалеси в Сливен.

Минавам от тук Защо няма капитализъмът тук

Защото детските мечти остават само за такива дъртаци като мен

Прочетох неверятни неща за ....ами не знам и как да ги нарека - чудесиии за някогашните цеца

По мое време имеше един вид сладолед - лед с малко захар и сироп. 7 копеек

Невероятно чудо.

Какво пречи днес да се произведе някакво такова чудо за днешните деца

Те ядат някакви инструкции, предадени дистанционно от някакви злодеи империалисти от някакви страховити световни компании-нищо материално, вълшебно и запоминаемо. Кока-кола и шоколадки с мляко от диви крави

Всичко това не само че е невкусно, но е опаковано по най-опасния за децата начин и скъпо

Да не говорим за МакДоналдс - място за тихи срещи под прикритие на дечицата

kuzmi4341
Лъже- Димитрий а иди на станция Авиятаров-огледай се -почеши се по доцентския сплескан гъз -и кажи ако имаш нещо да казваш
Минавам от тук А

Кузмич

Где ж ты был - заснул на посту и облили случайно до неприличия

Или сам ...до того же состояния

Где ж ты ее эту станцию Авиаторов оставил без призору

А давай назад, там без тебя последнее выпьют

Минавам от тук У нас в мое время главным врагом был такой вот Кузмич, местный милиционер. Не знаю, чем у них там мозги накачивают, но действует ужасно точно и подло

Только нацелишься на мороженое, - хвать погнал тетку торговку, или еще что-нибудь предпринял - и нет чуда. Одни окурки ...

kuzmi4344
Шлюха въй Дмитрий-шлюха и пидор вознесенский..

абе брой стинките и се радвай че не си в матушката

Hook Очевидно Минаващият има спомени от детство, прекарано в необятната СССР. Това, помоему, също заслужава внимание - та нали детските спомени нямат родина!

Аз, по стечение на обстоятелствата, също пазя ранни детски спомени от Москва, и понеже стана дума за вкусни детски лакомства, не мога да не спомена това, което там продаваха, а го нямаше тук...

Зима, ама като казвам зима, значи минус нам-колко си градуса, сух студ, на руски се казва окутанный, т.е. какавидиран, мальчик, с ушанка, под ушанката платок, демек кърпичка против запарване, валенки...тъпче кортко пред улична сергийка, а иззад сергийката една тьотка, същия облечен модел, ама въздебеличка, с бяла престилка, в ръката с щипци...се провиква...пирожки с мясом, с капустой, с рисом...... а пара се издига вкусна, като в приказката за Хитър Петър.

Е те такива пирожки никъде другаде и нивгаж не съм вкусвал!

Същата работа и със сладоледа....абе гледам напоследък в София, не знам за други места, има внос на руски сладолед...например на спирката на 9-та на площад Македония в посока гарата, и пред кино Култура...Петербургское мороженное...много хубаво, ама не е същото кат детските спомени...

керпеден_1 А, каква баклава правеха в сл."Комсомолец " до Безистена в Ямбол, ами тулумбичките .... сиропирани, сиропирани...

Геновева , внимавай тогавашния сироп не се переше, оставяше петна....

керпеден_1 kuzmi4 , направих се , че не те видях този път...непременно ли държиш да напсуваш някой?Псувай властта, нито прихваща , нито ще ти направи нещо...

п.п. За предпочитане е да не е тука, щото играят деца , ако пък те напъне много ....може тихичко , в носната кърпа да не чуят децата.

Hook То спомените са голяма работа, само ключ трябва, да се размърдат...

Детските радости, както е казал поета, минават през това, което се нарича "семки и бонбонки"... А в Москва, бонбонките...м, м, мм ... просто не кат" наште, макар че и в БГ не бяха за изхвърляне, особено едни в квадратна кутия, опаковани, с различен крем - забравих им името, с цветя и пеперудки..

Та в Москва, в т.нар. "кондитерская", такива едни шоколадови бонбони - белочка, гриляж, миша косолапый, машенка и т.н., с хубави, цветни хартиени обвивки, а отдолу станиолче, вътре ...самия вкусен, топящ се в устата шоколад, понякога с вафличка, с ядки, а гриляжа....карамелизиран....мале, как не станах диабетик, не знам...

Църни Шопара Абсолютно верно, Керпеден!

Имам леля - Куртезка.

Също така има много Щиляна и Щилян.

За Панайот да не говорим.

А ний сми от Клуцохор.

Ама другия джинс е от Ямбол.

~~

Не ми говори за баклавите, щот ми потекоха лигите.

Но върха за мен си остават ония еклери, дето ги спряха уж заради салмонелата.

~~

В Сливен най-разкошните сиропи ги правеха естествено арменци.

Истанбулски - от всички по лъжичка.

А също и тиквеното семе, слънчогледовото, леблебиите и нахута. Плюс фъстъци и бадеми във всякакви варианти - солени, със захар, с карамелизирана захар...

~~

Тук е мястото да споменем и неповторимите сливенски милинки.

Това и си остава бяло петно за всичкото останало население.

Няма друго място в България, където правят такива милинки - рехава и топяща се на езика.

Църни Шопара А почти всяка сутрин у нас се закусваше тархана( или трахана - както искате).

Тарханата се приготвя от тарханово.

Което е смесен стрит червен пипер с брашно и вода.

Стрива се на малки топченца и се суши.

После слагаш 1 литър вода и 3-4 лъжици тарханово.

Докато заври и бъркаш.

Чупят се хапки хляб и се заливат с тархановото.

Добавя се натрошено сирене и масло.

И закуската е готова.

Щом си бил в Ямбол не може да не си ял.

Както и катми.

ФЪРКАТИЧКО Църни, обожавам катми.

Много повече от палачинки.

Спомням си, в моя град продаваха сладолед, страхотен млечен сладолед, който слагаха между две вафлички, 5 стотинки ( ако не се лъжа ) , беше най-евтиният.

Пак по това време продаваха и най-прекрасният шоколадов десерт "Шу" , имаше и страхотно ашуре със сироп.

И едно какаово масло, което страшно обичах да мажа на филии.

Геновева каза, че е на диета, но аз не съм , та ... всичко туй така ми се дояде...

fierce Ще стане мръсна дума я!

Тва да не ти е тофу?!?

керпеден_1 Църни, така няма да се разберем!!!

Милинките са ямболски!!! Толкоз!

Ииии, туй за тарханата направо ме срази, баба ми много хубава я правеше.Ох майкооооо!!!!И като и сложиш люта чушка....

Фър, Геновева в мое лице намерихте един много, ама много горещ привърженик на катмите и смея да твърдя добър майстор на на това прекрасно и вкусно нещо...

Фър, туй какаовото , май по моето време го внасяха от ГДР. Аз го ядях с лъжицата... Простак! Като невидял!

керпеден_1 Значи, Църния така ме отнесе с тез милинки, че забравих да ви кажа "Добър ден!" Здрави да сте и да се чуваме!!!!
керпеден_1 Едно време , когато бях 9-10 годишен , че и после, голямо приключение си беше седмичното ходене на баня... ставахме към 5.30 и отивахме на минералната баня, гордостта на Ямбол. Там имаше , а вероятно още има , ако работи басейн. Седмичния блян на децата...След банята ни завиваха с един чаршаф на една кушетка и ни оставяха да поспим каталясали от топлата вода, а баща ми с приятели пиеше бира.След това купувахме топли мекици и се прибирахме към 9 часа у дома.Хапвахме си и лягахме да починем , докато майка ми готви обеда... благодат!!!!
Анонимен356
Личи ти. Ако останеш още малко на диета ще станеш вчерашна мекица.

Жилава и спихната.

керпеден_1 Добро утро на всички!!!!

Геновева днес като си направих сутрешното къпъне минах с велосипеда покраи ВИНС-а и ми замириса на мекици.... отидох и си купих пет, тъй ми се прияде... нищо общо с това което разказваш по-горе, нито мекиците мекици , нито аз съм дете...

Едно време в Ямбол, като бях ученик в прогимназията,(У-ще "Данчето и Митошка " , тогава.Може пък от някъде да излезе някой съученик ) имаше една шкембеджийница в центъра, зад сладкарница"Комсомолец", май и шкембеджийницата така се казваше... та там беше готвач бай Жеко, ние му викахме баи Жеко Петеля, щото носът му беше голям и червен... като неговата чорба не съм ял.Туй сегашните Гюрла-Мюрла във Варна - ряпа да ядат!!!!То и шкембето тогава беше истинско , а не пластмасово, американско като сега.Може би по късно като служих в Бургас нещо подобно ядях в гостилница "Черно море" в центъра . Там се запознах и с Петю Пандира, най-големия чешит , който съм срещал през живота си...бургазлиите на моята възраст не може да не го знаят.

Та исках да кажа , че любимата ме шкембе чорбица с чесън и лютиво ми е станала любима в най- ранна детска възраст, бай Жеко понеже беше приятел на баща ми тайно ми даваше по една водна чаша наливна бира.... било полезно за кръвта, видите ли...

Редактирано от - керпеден_1 на 16/7/2004 г/ 12:32:37

Strahil4o++358
нема ебане нема пички-само шкембе и милинки..

та кат каза Бургас-се сетих за Цхерно море-беше на Тройката-по нагоре беше Беласица-съвсем в началото на Фердинанд-отсреща малка семейна фурна за милинки, мекици , бюрек и кифли-кви беха тя кореми не знам.

След тежка изморителна вечер на сексуалня фронт-идиш удариш две шкембари+едно шуменско.аиде и два тутманика -мазни мазни олио капе от тех

после към десет -иди долу на тройката -две саварини +кадаиф и реване

и една голема боза -леко вкисната реже та се не трае

повървиш малко по главната.стигаме градинката пред-морска гара автогара и же-пе гара-слезеш в бункер номер пет-свърталището на педерасите а иначе ногу чист клозет-напраат ти една свирка-или мики моряка или боцмана-туриш един син геоги у ризата на дънковото джобче-и аиде от там на сънито готов за тежка работа

нема тежест в стомаха нема киселини- аса кво риби хайвери стриди и пак не мож го докара на твърдост метален прът

кви пичове имаше едно време-бай Йоско Докера-закусваше с каса бира.една щафета шпеков салам и два бели ляба, Панаийот Гръка-две типсии милинки три кисета пържена цаца и два литра бело вино от тънкото-т.нар -измий вагона на поморие, Калин Орела-само течна храна -щот немаше зъби а само един голем преголем нос-шкембе, рибена чорба, гроздова и бира, Славчо Кундака-40нервозни кюфтета, две три флейки 22 малки питки и бира до откат

---

керпи ако го триеш-премести го молим преди тва

керпеден_1 Не бе няма да го трия, нали и ти си бил детенци и ти имаш детски спомени.

Аз да не съм някой талибан!!!

Минавам от тук Кузмич, выблядок -кудаж-ты с....ся

Без тебя и спомен не спомен

Или пагон новый дали, шьеш

Kuzmi4361
Пиздец дали Димушка.Пиздец и мандавошка.поетому и шию.

Оди се пери бе алко да не ти го отперим

Църни Шопара Моята Гемия океани гази!

Трам-та-рам-та, рам-там-там!

Ще пристигне в Тутракан!

Там моята любима ме чака,

да и занеса два-три рака!

~~

Пешо Пандера

~~

Ама както е казал същия Пешо:

- От бургазлии останахме само аз и чайките!

~~

Да не се обиждат некои рогачи, ама си е живата истина.

При това Пандера се спомина.

керпеден_1 Верно Църни , спомина се , Бог да го прости!

Това за бургазлиите , той го каза по телевизията по време на един телевизионен мост между Русе и Бургас, доста отдавна беше , може би 73г., защото аз после го виждах 75-76 беше жив и здрав, мисля че се спомина къде 1980 г.

Църни Шопара Бе аз помня едни други истории на Пандера... от Хонг Конг.

Ама там е пълно със спици, курви, пишки като моторетки..

Не знам дали ме разбираш?

~~

Май, че си прав за датата...

керпеден_1 Да бе, знам я , но за Марсилия, но тя е за Страшковата тема, пък и не хубава за четене, трябва да се слуша, защото той имаше специфичен дрезгав глас и бургаШки диалект.

Разказвал съм ги много пъти , ама после меболи два дена гърлото да дрезгавея кат бат`Петю...

п.п.И ямболските милинки си бяха по-хубави от сливенските!

керпеден_1 Здравей Геновева!

Правят се , поне във Варна , аз знам четири фурни, където правят чудесни милинки. Обикалям ги по ред , ама гледам домашните да не ме усетят , щото ми пилят , че съм пълен, пък аз не съм пълен , а съм нисък...трябвало за тез килограми да съм бъдел към 190см., пък аз съм 176... нисък съм , това ми е проблема....

nesnaecht Керпи , сигурно си по-стар от мене ама не си по-висок , по твоите думи !

А иначе милинките са си божествени , ако се върнеме поне 45 назад !

Нели Керпеден, преди 20 години Варна наистина ме порази с вкусните си закуски. Смятай спомените ми от тогава за... почти детски. Признавам, че по това тя надминаваше Пловдив, за София дори не отварям дума - там хубавата закуска просто не беше позната.

*

Като каза за ВИНС-а и 5-те мекици и си спомних, че на ъгъла до него, на бул. Ленин (сега май е Евсиноградско шосе), имаше една фурна с незабравими кифли. Не мога да не спомена и бюрека в "Иглика" срещу хотел Черно море", солунските гевреци на кино "Тракия", а в "Добружа" - кавармата (млечна, но не сладка, баница), банички във вид на пурички и надпис на стената - "студената баница не се заплаща" . Добружа беше една от спирките на следобедната ни разходка, когато бяхме на гости там и бяха бременна със сина ми. След което сядахме в сладкарница "Будапеща", заради сметановите пасти и "ориенталките" (след 1989 там направиха китайски ресторант, а миналата година видях, че се е превърнало на ...бар "Ню Йорк" до Фестивалното кино.

*

Тази година ще проверя пак какво е останало от тези "култови" места.

*

В Пловдив мекиците бяха по 4 стотинки и в неделя се купуваха по 20 за закуска в къщи - на връвчица. Виенските кифли бяха по аристократични на вид, като полумесец и бяха цели 6 стотинки. Бозата беше винаги резлива и смея да твърдя, че пловдивската боза е ненадмината. По това варненци ни остъпват много силно - там тя е с търде препечен вкус и по-тъмен цвят, много по-слада и твърде прясна (нещо недопустимо за една истинска боза.

*

В скоби : (лъжите на така наречената Геновева за отношението на Фичо към катмите и салмона/сьомга си ги обяснявам със...зрялата й възраст в която спомените избледняват, паметта отслабва и склоността към безобразно лъготене се увеличава в геометрична прогресия. Приемете изброените неща за вид компесаторен механизъм у тази особа. Фичо никога не е говорил за катми с който и да е било, а относно салмона имаше забележка да не се нарича "червената риба" - по обясними причнини за всеки любител и познавач на различните видовете сьомга и ласось).

*

Усмивки за Керпи.

ФЪРКАТИЧКО Хубавите закуски във Варна и аз ги помня.

Несравними.

И прекрасните едри праскови през лятото.

В пети клас за първи път бях на лагер в едно училище във Варна - в центъра-спяхме по 10 и повече деца в класните стаи.

Ужасни условия.

За храната да не говорим.

Невероятна мизерия.

Но...заради морето всичко можеше да се изтърпи.

Редактирано от - ФЪРКАТИЧКО на 17/7/2004 г/ 14:08:45

керпеден_1 Охо-хоооо!!!! Гледай ти, гледай ти колко гости , а аз керпеденът му с керпеден показвам бронзова фигура на плажа .Добре дошли на всички!

Геновева , велосипедът ми помага да не се развия прекалено хоризонтално, ама пък аз го боря с бира , разни вкусни банички , и други вкусотии...

[b]Нели , отдавна не си минавала . Поразместени са малко местата , но пък има нови, при това не лоши .

Фър , това с едновремишните екскурзии с и беше тогава нещо като марш наскок с пълно бойно снаряжение Но пък какви спомени , какви спомени...!!!!! В колко училища съм спал..., но пък миткам из Българията от трети клас.... по-рано не разрешаваха да се правят екскурзии с деца.... след трети клас мооже Тогава ми влезе морска вода в сърцето и остона там завинаги....

Анонимен371
ба си размазнята станала тая тема...след като влечугото неделка е порпълзяло през дупките на форумния бан..

керпеден_1 Позивната , приета.

Отговор:ямболска

керпеден_1 Туй с баничарницата , си е типично нашенско, и отразява по един неповторим начин нашия живот. Не мога сега всичко да изразя, може би ще узрея един ден , но баничарниците наистина бяха особен белег и на младия , и зрелия социализъм. И всичкото им беше като живота ни... на едно място вкусни мекици и резлива боза, а на друго гумени милинки и топъл алтай...

Дълги години баничките като подметки бяха задължителен елемент от сатирическата естрада , която тогава облагородяваше работническо селското население и тук там научно -техническата интелЕгЕнция. Сега пък постоянно се разпределят и преразпределят някакви баници....

Ееее, извинявайте отплеснах се ....

Reset!!!!

Геновева , някъде към 84г. започнах да пътувам всеки понеделник до София и тогава ми направи впечатление сутрин рано, софиянци как си вървят по тротоара с една пластмасова чашка и си пият кафенце с цигарка ...ходом. Такова нещо направо ме изуми... опитах ама не ставаше... най обичах да ходя в "Кристал" ...и какви парфета правеха там и кафето беше превъзходно...Само за това съм благодарен на социализма , че за периода 1984-1991 изгледах всички хубави театрални и оперни постановки в София, за филмотечното кино не говоря , то беше за убиване на времето през деня...

Анонимен374
в ямбол немахте ли си кафета и парфета та чак до софя да одиш? или театър ли си немахте?

я у сливен сичко си имали вика шопарев. затуй забегнал чак у африка.

Анонимен375
керпеден, знам та аз - ти беше от ямболското дубрутро. ентелегенцията у ямбол бехте петима шестима.

я кажи - обръсна ли си брадата ?

керпеден_1 Добро утро!

Ано388, не знам дали е имало по него време такива работи в Ямбол , щото съм живял там до 1964.С този си отговор се опитвам и да изясня на Ано389, че по него време е нямало как да имам брада , щото съм бил на 14 г., само съм бил лееекичко опушен около носа... . Иначе поне един от тези петимата , дето после са си пускали бради ми е бил съученик и сега е жив и здрав, работи си в Ямбол и си носи брадата.

Геновева, знам го Коко, защото служебната ни квартира тогава беше на Ю.Венелин, на ъгъла с бул.В.Левски, та общо взето все около Попа ходехме да пием кафета тогава.Може и да сме се срещали тогава сутрин....

Да си спомняш да си виждала някой закопчан накриво, с зачервени от гледане на кино очи млад научен работник, с треперещи ръце да отпива от горещото кафе и да води мъдри разговори с Коко?

Вчера вечер правих катми у дома на двора... снаха ми направо падна , не беше яла такова нещо , но сега вече духом и телом е наша. Ти ме подсети за тях , за което благодаря още веднъж , защото хапнахме царски.

ФЪРКАТИЧКО Керпи, добро утро !

Можеш ли да дадеш твоята рецепта за катми ?

При мен последният път залепваха за дъното-не знам защо и оттогава не съм правила.

А как обичам катми !

Поздрави и приятен ден !

керпеден_1 ФЪР, добро утро!

Първото и най важното е да имаш сач иначе в тиган , то просто не е катми , а палачинки. Надявам се знаеш какво е сач?

А рецептата , поне моята е проста , всичко е на око . Гледал съм я от баба ми, но все пак:

- половин пакетче мая, разтворено в малко вода, захар и сол и оставено лекичко да шупне.

- брашно ... да кажем половин килограм

забърква се всичко до гъста каша, консистенция досто по-гъста от боза, например и се оставя да втаса докато се надигне хууубаво.

Като втаса , ако е много гъсто на око му се добавя вода и... намазваш горещия сач с масло, олио или най добре с парче сланинка , сипваш малко от сместа и с кръгови движения от центъра към периферията равномерно разсстилаш..

После с лопатката обръщащ , мажеш с краве масло или скаквото там си решила...и се ядат горещи , ако са с масло...

Никога не съм систематизирал рецепта за катми , така че ако нещо... прощавай , но без пръстен сач, каквото и да забъркаш си е чиста проба палачинка....

Да ти е сладко!!!!

керпеден_1 Яице се слага по желание и стават чорбаджийски катми - на дупки....
ФЪРКАТИЧКО Благодаря, Керпи !

Знам какво е сач, но нямам !

Та си ги правя в тигана.

Моите са съвсем пролетарски - вода, брашно, сода за хляб, сол.

Най-вкусните катми - във Велинград съм ги яла-на сач , намазан със сланинка.

Яйце , мляко, захар-слагам за палачинки.

Ще пробвам и твоята рецепта.

Пак поздрави !

Anonymous381

Абе, хора, не е така!!!!!

Опитайте моята смес за катми-от Тракията!

Разбиват се добре /с миксер сега, в старо време-с ръка, тел имаше един/-5-6 яйца.Добавя се прясно мляко /или мойта баба и майка добавяха вместо мляко суроватка-течността след изцеждането на току- що правено домашно сирене/ и бухналата/втасала/ мая.Почваш да слагаш брашното и слагаш и биеш сместта докато стане гладка каша с честотата на много, много, гъста боза.Проверяваш гъстотата с лъжица-ако като изтича от лъжицата не се прекъсва струята-значи-не е гъсто.Всичко дотука-гледаш да е топличко, нали-заради маята.Оставяш го да бухне...двойно да нарасне сместта.Загряваш сача на котлона/а бабите-на двора-на огъня/-много силно, мажеш го отвреме на време с разбит жълтък-преди слагането на поредната катма за печене.Като се загрее сачът, вземаш един пълен черпак от бухналата смес и го разливаш на сача.Като се запече/засъхнат отгоре дупките/ се обръща с плоска широка лъжица/като лопатка/.Всяка катма след като се свали от сача се намазва обилно с краве масло-докато е гореща.После сервираш още топлия куп на масата-и всеки с каквото си го обича-със сол, със сирене, със сладко, с МЕД...

Значи-аз чета тоя форум от година време поне-всеки Божи ден -"от кора до кора"Но никога досега не бях писала-вие сте първите с тия катми, дето не се усетих как ме вързахте да пропиша.

Само това трябва да ви стигне да ми повярвате и опитате така да направите катми, както ви казвам.

Аз съм родом от Старозагорско, но целият ми "съзнателен"живот е преминал във Варна, там са родени трите ми деца, а те сега са големи хора/Създателят на темата, привет!/.Сега живея далече от България на десетки хиляди километра, вече на възраст...И с мене си нося винаги сача, а катми правя поне един път в месеца -това е домашна традиция.

Керпедене 1, нима не помниш на "Тракия" винаги продаваха катми-и те бяха точно такива на вкус, за каквито сега ви разправям-с дупки!Мислех, досега че само северняшката катма е без мая/без дупки/, но май и в други краища имало хора, дето не разбират от катми?!

А темата е прекрасна, чета ви без насита...и все едно съм в Рая...По спомените ви разбирам, че горе- долу всички сме от "зрялата възраст" нататък, може би затова при мене има такъв замайващ ефект...

Да взема да се регистрирам ли, а?

Всичко добро, опитайте рецептата!

Anonymous382

Пак съм аз, като се реших да пропиша-че не мога да се спра...Да прощавате, викам, де!

Но тия ваши катми ме извадиха напълно от душевно равновесие ...

Да ви ракажа и истории с катми.

Имах една позната баба във Варна-от Свиленград, тя отдавна вече е покойница.И там-нашите катми правят.Та тя ми разправяше това:Като по-млади с една комшийка в Свиленград изпратили дядовците на работа и решили заедно до вечерта да им направят за вечеря катми.Разбъркали една голяма кофа и седнали следобеда на двора да ги пекат...Лятно време, нали...Седят, пекат и си приказват...Но и те си хапвали-ха, тая на мене, ха тая на тебе...Кога погледнали-кофата се изпразнила?!

А аз-пак във Варна гледах снахата на тази баба-прави катми на сина си-тогава младо момче, голям апетит ги гони, знаете...Та той изяде пред мене 9-10 поне-големички катми/то зависи големината от размерите на сача-има два размера-малък и голям сач/.А майка му разтревожено му казва:"А, бре, мама-после като се върнеш -пак яж, бе!Недей така толкова на един път, ще ти стане тежко на стомаха?!"

Скоро правих на моя син катми, сега и той такъв-на 17 и "разяден"-същата работа-аз пека, една по една му нося на масата, той казва "Още!", край няма..E, и аз се разтревожих...

Но катмата е такова нещо-не можеш да се спреш!Ни да спреш да ядеш, ни да спреш да я описваш... Като мене сега...

Та пак-да прощавате!

Църни Шопара Керпедене,

Хич да ти не пука.

Аз начи, реших да не отслабвам, а да порасна.

Въпросът е да стана 2.50м и всичко ще е наред.

Тука има един доктор във форума - обеща да ми каже как да порасна.

После ще ти споделя тайната.

~~

Обаче не си ял истински милинки, щом се заглеждаш по варненските.

Варненските са хляб - помня ги.

Ама то вие у Ямбол нали чакате сливненци да си измият шкембетата в Тунджа, та и вие да си направите супичка...

керпеден_1 Добро утро на всички!!!

Anonymous , добре дошла , радвам се че си ни писала ! Знам я и твоята рецепта , на ли съм от Ямболско, ама тя е т.н. "празнична " рецепта на баба ми. Обикновено се правеше по Димитровден , когато беше събора на село. Майка ми едно време ката млада , ама съвсем млада булка, баба ми и дала да прави катми сутринта рано , че щели да ходят на жътва.Майка ми първите две катми ги скъсала , събрала ги и ги хвълила в задния двор , ама кучетата ги набарали, и почнали да се джавкат, пък и те горещи...Баба ми , минала покрай майка ми ...- Булка , мари ко са давят тез кучета? , а майка ми изгоряла от срам нищо не казала ... срам, срам... свекървата да те хване в крачка...

Верно , Геновева това за блините и катмите... не случайно братята казват "Первый блин всегда комом!", т`ва в контекста на булченските преживявания на майка ми...

ФЪР, дано да си хапнала хубавичко!!!!!

керпеден_1 Ей, Църни, като сте некадърни една шкембе чорба да направите кат хората , за к`ви милинки ми говориш!

Бай Жеко Петеля казваше, че шкембето не бива да се мие много много... то си носи аромата на тревата , дето е пасло добичето ... не като сега...гумено едно такова , американско...

Айде успешна седмица приятел!

П.П. И не са заглеждам аз по варненските милинки, ама няма другиии, нямааа...И отвреме на време съгрешавам...душа керпеденска не трае... Виж варненки са си за заглеждане...мааалиййй.... аре, че стана много топло...

Редактирано от - керпеден_1 на 19/7/2004 г/ 11:09:30

Графът Тръгнах малко да пообиколя и чувам детска гюрултия. Гледай ги къде се скрили и си игра-а-а-ят, а аз, будалата, се правя на много умен из разни “Политики”! Хвърлям обувките и чорапите, обувам черните гащета, изкачам навън и докато нагазя до глезените в горещата прах (това да не ви е София, това си е Трявна около 40-та година!) вие се покрихте – само пуберите излезли от училищния кенеф, събрали се и нещо се хилят. Ама не на мене тия, все пак ви открих, нищо че сега си разправяте за вкусни неща. Някой тархана спомена, друг Сливен и Ямбол. Еха-а, тархана! Върнах се набързо в днес, отидох до леля (да е жива и здрава, гони 90-те!), хем за срамотиите отдавна не бях ходил и получих рецептата с всичките едновремшни салтанати: отделих 2-3 часа, пих вишновка и ядох дребни сладки, докато ми залепна устата .

Затуй пък ето ви оргиналната рецепта за

ЯМБОЛСКА ТАРХАНА

(получена от леля ми – сливненка, в Сливен я правят по-добре )

1, 5кг добре узрели домати се обелват и почистват от семките. Претриват се през гевгир и се варят със сол и захар на вкус, докато сосът се сгъсти.

Различни плодове - дюли, тиква, ябълки, круши, както и добре узрели червени чушки се почистват и нарязват на парчета. Варят се в малко вода с прибавка на клонки стар копър, коите после се изваждат. Бъркат се често, докато течността намалее наполовина.Претриват се през гевгир.

Прави се закваска от 1ч.ч.миналогодишна тархана /тук ще имате проблем , но мисля, че може да се замени с друг квас/, която се залива с топла вода, 1ч.л.захар и малко брашно и престоява цяла нощ, за да кипне.После се затопля леко и се смесва с доматения сос и плодовия нектар. Размесват се брашно и грис в пропорция 3:1 и заедно с горната смес се замесва твърдичко тесто.Втасва 1 нощ, като отвреме-навреме се премесва.На другия ден се оформя на малки питки, които се разстилат да съхнат 2-3 дни.След това се мелят с машинката за месо (майко мила, що съм я въртял тая машинка!), претрива се с ръце да стане на гранули и отново се суши.Съхранява се в платнени торбички на проветриво място.

Какво де ви кажа – хич не е “ори, мели, яж”! Правенето й си е цяло събитие.

Ама как ми се яде тархана…

А за детските години по-нататък, ако нямате нищо против.

керпеден_1 Графе, моите уважения! Прекрасна идея!!!
Църни Шопара Видя, ли Керпедене!

В Сливен я правят по-добре!

~~

А за шкембето си прав, ама го усукваш по килифарски.

Баща ми казваше:

- Ми то шкембе, ако не й с гавната, не е шкембе.

Църни Шопара Специално и Голямо Благодаря на Графа!

И като посети леля пак, да благодари - е, поне от мен!

Кажи и, че съм от Табаковите - Сердкостооларите.

Сигурно ще се сети.

Още един път - Благодаря!

б.б. Задник, тва с гAвната не е лаф на тeйко ти, а е рецепта на един хижар у Рила.

Минал Борис на поредния си лов у една хижа и страшно харесал шкембе 4орбата на хижаря

попитал за рецептата, защото царедворската 4орба не му била така вкусна.

ми вси4ко му кихнал хижаря и вси4ко савпадало с рецептата на царскио готва4.

вси4ко ама не! - хижаря не миел шкембето.

затова и му се осладило..на Цару де.

е там било заровено ку4ето

в гAвната, де

Редактирано от - б.б. на 20/7/2004 г/ 11:16:03

Графът Драги Църни Шопара, непременно ще й кажа. А Вие чували ли сте за поп Цар? Аз и родата ми по майчина линия сме си от Клуцхор, но за детските спомени от там по-после. Има да газим кораба с грозде!… Нали може, драги керпеден_1?
ФЪРКАТИЧКО Керпи, ще ги пробвам вкусните катми по твоята рецепта, но по-нататък...

Вчера нямах мая под ръка.

Поздрави на теб и на приятелите тук !

Редактирано от - ФЪРКАТИЧКО на 19/7/2004 г/ 21:11:12

Графът Само шкембето ли… Ами кой прави най-вкусна рибена чорба? Рибарите! Да обяснявам ли защо?…
Църни Шопара Мачканио Лак,

Царо си го дръж за спомените.

У нашата фамилия спомени за такъв нема...

Не ни и впечатлил, като Царо на Клуцохор.

Цар Далеко - от Виена, Австро-Унгария, а Рила - у Македония.

Ние знаем Агликина Поляна и Хаджията.

Още малко ще разкажеш и как Смиончо е ял тархана, а баща му събирал пеперудки и карал локомотив.

~~

Оди лапай Гъвкави Царски Системи.

Църни Шопара Фър,

И аз вчера щях да правя една работа, ама нямах нищо под ръка...

Маша Казачето Толкоз много "керпеденски "глупости немоят съ изтърпя Как не му е ясно , че няма никъде из България похубави от сливенските милинки. Любимата закуска като дете ми беше ама и сега не пропускам при случай
Графът Ами по-хубави кебапчета от ония, дето Арнаутчето ги правеше в кръчмата си край Коруча?

Драги Църни Шопара, по раздразнението разбирам, че нищо не сте чували за поп Цар. И не е чудно – други времена настанаха, интернетски , кой има време за стари истории.

Не забравяйте, че Ви питах за сливенски цар – значи има нещо по-специално, българско. Ако сте в Сливен, позайнтересувайте се, струва си – поп Цар е бил колоритна, изключителна личност. Не ще да е като по-сетнешните царе щом сливенци още през турско така са го нарекли! А те са знаели да живеят, командаджийство никога не са търпели. Даже и на парите. “За парите ти най-много да те напсуват зад гърба, ама за един хубав гуляй!”…

И понеже темата си е за детските ни години, спомням си как някоя събота посреднощ дядо ми пристигаше с тайфата от кръчмата на Арнаудчето. Кръчмарят приготвяше една голяма тава с кебапчета, удряше ключа (да не се излагат, че са гуляли цяла нощ в кръчмата, я! ) и всичките пристигаха с циганската музика начело (за нас, децата, това си беше истински празник. И как не, като цялата къща се събуждаше, а ние най-напред!). На двора имахме една голяма зарзала. Под нея се настаняваха, циганите на зарзалата, ние под масата да не изпуснем нещо, цялата къща на крак (какви жени имаше едно време!!), дядо ми влезе в зимника и наточи каните с шефка (има ли го още това сливенски вино?) и се почва…

От ХаджиДимитровите, през “Русано, либе Русано” (…дорде си Стефан издума, външни се порти похлопа, и ясни гласи викнаха: “Тука ли й Стефан Караджа? Много му здраве носиме от Сливена, от Хаджията…), та до Кеменджиджи Гьорги с куцото магаре, дето прекарвал за по пара ямболки през придошлата Тунджа за да отидат на панаира в Сливен (“всичките му дали и поред минали…” ).

Ей, обичам си ги нашенските песни и сега!

Редактирано от - Графът на 20/7/2004 г/ 08:14:04

керпеден_1 Добро утро , сливенциииии!!!! Бре мааму стара , много сливенец , много айдук бе!!!! И се бабаити , бучакчии и войводи.... Арно , че най - сетне ви дадохме един кмет от Ямболско , че да патаксате и хаир да видите .

Църни , аз за тарханата не съм спорил бе!Даже съм склонен и на друг компромис , белким почерпиш...

Прави сте , че сливенските милинки са най-хубави, ама когато ги правят в Ямбол!!!!

[b]АБЕ , НЯМА ЛИ ЯМБОЛЦИ В ТОЗ ФОРУМ БЕ???

КУКЕРИ, МАДЖУРИ, ТРОНКИ ОТ ЦЯЛ СВЯТ - СЪЕДИНЯВАЙТЕ СЕ!

ДА ДАДЕМ ДОСТОЕН ОТГОВОР НА ВОЙВОДИТЕ!

ДА РАЗБЕРАТ НА- СЕТНЕ , ЧЕ АЛЖИРКАТА Е ПО-ХУБАВО ВИНО ОТ ШЕФКАТА!

Редактирано от - керпеден_1 на 20/7/2004 г/ 10:51:30

б.б. тумба4кооо , весело ти море и не се оливай.

молим

опа, забравИх:

ВЕНСИРЕМУС, оле

Църни Шопара А, Керпеден,

Нема се биеме - само ша пееме!

Щото на мен половината ми рода е от Ямбол.

Кофти смеска, ама така е в живота.

А у Сливен има кой да прави още милинки - Гърмилото.

Продава ги от камион след 08:00 часа пред пазара.

~~

Графе, честно поп Цар не съм чувал.

Обаче има една книга на инж.И.Шешеджиев - описал е всички сливенски чешити.

Една от тях е Баба Танаска.

Баба Танаска останала рано вдовица с 2 деца на ръце.

Перяла тя бельото по чуждите къщи само и само да ги изучи - макар и самата тя неграмотна.

Та завършили Сливенския Текстилен Техникум - много реномиран на времето.

С пот и труд двамата и сина подхванали фабрика за пешкири в Бургас.

Баба Танаска участвала в събирането на заема за започване на предприятието и решила да иде да провери какво става във фабриката.

Посрешнали я синовете, развели я из фабриката, показали и всичко и накрая - в счетоводството - да види книгите.

- Тъй и тъй, майко - рекли и те - тука е дебита, тука е кредита, а тук салдото...

Скочила Баба Танаска с бастуня и се развикала:

- А бе маскари, с маскари! Затова ли ви изучих, на идиот да ме правите? Кредит, дебит! КРАДЕНОТО ми ПОКАЖЕТЕ, КРАДЕНОТО!

~~

Те ви цялата Политическа Икономия у едно изречение...

Анонимен401
дайте една снимка на това животно

милинка, че не зная какво беше.

керпеден_1 Ееее Църни, ти ме съсипа с приложната политикономия на баба Танаска!! .Сега разбрах що имате сто войводи.

И кой ти говори за биене , аз сЕ си мисля за пиене , ама ме е страх , че вий сливенските много пийте бе! Ни на пиене ви се насмогва , ни на едене... хайдушка работа. Все я карате като за последно....до ва не фане потерята...

Църни Шопара Обаче това ми хареса!

Да съм Лигав Плужек на Телото на Банската Барета!

Щото тя е България...

Ох, цялата ща олигавя!

Църни Шопара А, Керпедене,

то си е българска черта.

Българина си праел къща, като че ли ще живее 300 години и пиел, като че ли ще умре утре.

Така де - да не сме американци да живеем в дървени бараки.

У нас всичко е на скелет, стоманобетонни плочи и колони.

А който не може да пие - не може и да работи.

~~

Де я шефката?

Едва ли има още лозя.

Ами къде е Перловата на Бай Зарчин от мазето?

Това дето го продават в магазина е жалко менте с миризма на ФА.

Та Шефката е при Перлата...

б.б. ми то кат та гледам за друго не 4иниш, сал да ма олигавиш, аслъ

мерсим

Църни Шопара па ти кво - да не искаш кеф да ти правя...

И да си ЧУКАМ РОДИНАТА!

В никъв случай - аз съм патриот!

керпеден_1 Ааа, б.б., не ми са вярва само да та олигави, щото едно птиченце ми каза , че не си била такъв киликанзер , какъвто та направиха и си фащала окото....
б.б. кво е тва киликанзер така и не разбрах

не, наистина не съм.

Църни Шопара Една друга прославена фигура в Сливен е Васил Думанов, или по известен като Ве Ге Дум.

Думана бил много як. И почнал да пренася камъни с една каруца за строежите в Сливен. Отдаден изцяло на работата си скоро станал най-големия предприемач за превоз на строителни материали - първо с каруци, а след това и с камиони.

Баща ми казваше, че му викал:

- А бе г-н инженер, накарай ме една коля камъни да ти донеса, ама не ме карай да се подписвам!

Всичко, на което бил способен e да напише - Ве Ге Дум. Та оттам и прякора.

Започнало строителството на Сливенското кметство - всеки го знае, с часовника.

Думана спечелил така да се каже търга за изкопните работи - да изкопае и изнесе цялата пръст от основите.

Както винаги, уговорката му за парите била устна - няма контракти, няма подписи.

И както винаги, Думана бачкал яко и бързо. За 2 месеца направил изкопа и изнесъл пръстта. И на чиновниците от съвета им се видяло, че ще спечели много пари. Викнали го те и му казали, че ще му платят по-малко.

Думана замълчал и си излезъл.

Идват на другия ден сутринта чиновниците на работа и що да видят?

ЦЕЛИЯТ ИЗКОП НАПЪЛНЕН ДОГОРЕ С ПРЪСТ!

Думана хванал работниците си и за една вечер върнал пръстта и казал на чиновниците, че не им ще парите.

След което му платили обещаното.

~~

Е, това са СЛИВНАЛИИТЕ...

б.б. Църни, ти кат си сливналия познаваш ли Атанас Славов, 4ела съм

"Шаманът в нас" и още една книга/не помня то4но заглавието/ и много ми хареса.

Църни Шопара Кат стана дума за Киликандзери..

~~

Думана въобще не се интересувал от жени - всичкото му внимание било в работата, хапването и пийването.

Разтревожила се майка му, че няма да се ожени.

- Добре де - кандисъл Думана - земи там ми намери нещо, че нямам време се занимавам с глупости...

Направила пазарбашълъка майка му за една мома и ха, ха - да се оженят, но една седмица преди свадбата бъдещата свекърва се скарала с бъдещата си снаха и трябвало да я подменя набързо...

Решила тя да уведоми Думана за смяната, а той пак:

- Бе я не ме занимавай с глупости! Няма значение коя е...

Църни Шопара Той Атанас Славов е доста по-дърт от мен.

Па и на него дет казват във Сливен, носа му с говняна клечка не се стига..

Четох му некви изцепки по Риволюцията - отхапана работа.

Няма си гиба времето и аз кат Думана...

Strahil4o++413
мараба сини камъни и айдуци!

кът споменахте Думана ма сетихте за бай Колю Печкаро-не пичкаро-честен занятчия-изучил да зида камини и оджаци в Будапеща но върл поклонник на шефката и заарската мастика

Та на бай Колю му намерили едно момиче пт Баните-и урта тута годеж сватба -първа брачна нощ-излял бачо Колю на пруста-целия в пара-разтъркал гърди космати -па се провикнал към Тенчови -дет не му давали технта Щилиянка за булка--

Ни МОГА да еба АААА_НЕ МОГА ЛИ _ВСИЧКИТЕ ВИ ИЗЕБВАМ АКО МИ ПАДНЕТЕ

керпеден_1 В една друга тема намерих един постинг и реших даго изчаткам тука , щото само сливенски чешити и случки разказвате, а аз за Ямбол не мога да кажа , щото съм бил малък и рано съм се изселил там , затова ще си помогна с варненски

Eisblock

[Златен]

от Seychelles

Общо мнения: 1562

Скрий: Име, IP

Здравейте,

малката реплика на г-н Клещев (Керпеден), ме подсети и за някой колоритни личности от ВН.

Имаше навремето, един музикант - певец. Работеше сезонно на Златните. При мен беше дошъл по работа за да му направя едно лентово ехо (ревербератор) и някакъв усилвател (ако се не лъжа). Беше отворен човек, с тънки мустачки а'ла Кларк Гейбъл и подържана външност - така, че хващаше окото на лекомисленият пол. Караше една тротонетка - Мотоциклет на три колела с кафеникав гюрюк от плат (някакво ГДР/чешко(?) возило - недоразумение), с две седалки и дори с кормило.

Та същият познат пристига един ден, целият насинен, издраскан и разправя:

- Хванал бил някаква мацка, взел я да я кара към Варна. Някъде вечерта след работа. Минали през Аладжа монастир пътя. И някъде по баирите преди Виница отбили от пътя в някаква ливада. Нещо страстта ги била напънала... Къде, как (май е валяло) и решили да се облажат във Возилото. Цялата акция на мен и до сега ми се струва като върхово постижение на пластиката. Все едно е някой да успее да се вмести в кутия за обувки! Както и да е, започнали гимнастиката. Така се били запънали в теснотията, че когато ръчната спирачка е била отпусната неволно по време на разните му там Контракции, никой от двамате не е можел да я докопа! И триколката са понесла по баира надолу! Явно в бързината при тез силни напъни за Екшън, той е паркирал по посока на наклона...

На кратко, "спряли" се в близкото дере където, най-сетне, успяли да се измъкнат от отломките на возилото.... Все пак Либовта изисква жертви!

Уважаемият Керпеден, надявам се, че не е той този мой познат? Или пък е чул след 40 год. белокрила практика по Златните за тази история?

PS Моля за извинение, че с нито един външен белег на горната история, не покривам понятията в Заглавието на темата!

те.

Айс, както виждаш не съм твоят познат , щото съм по млад от него, не съм певец мога сам да си направя Не че не сме летяли по курортите , ама забележката беше по повод една стара закачка с Бруто

керпеден_1 И да продължа с гларусите:

Един от най известните гларуси беше Чешмито. доколкото знам беше бояджия , но мисля че е работил много професии . Лятото Чешмито беше спасител. Тогава спасителите бяха истински и истински оплодително вилнееха по Варна и околностите. Та Чешмито се запознал с една англичанка(излишно, ама съвсем излишно е да подчертавам , че варненският гларус проблеми с европейските езици нямаше), любов, нощи, мастика и т.н и т.н.

Работата опира до женитба. Тя му пратила снимки на някакъв замък и той се амбицирал... взема един файтон от Златните, паркира го пред входа на Девическата гимназия, сега Окръжен исторически музей , избарва се като лорд , прави си няколко снимки и ги изпраща в Англия с надпис: Барон фон Чешмеджиев и неговият замък.... и това е най невинната му постъпка

Strahil4o++416
Виж как събудихме духа на отдавна умрели хора.

Чешмито беше авер със Стоян Агапото-те колко шведки са оплодили бика в Повеляново толку крави не е накачил

та на Танчо агапото спермата му беше толку силна че гимназистките си копуваха по едно бурканче детска храна -лекуваше акне -100%.

Двамта си имаха спези.алн ауниформа-бел панталон шантонг-на чатала запъчено спезялно дръвце-пунтира винаги натопорчен хуй-после жарсе потник на дупки акое ногу топло-или моряшка фанелка-найлон -жеко димитров-(пак сливен-ама така си е)-и сако двуредно от фалшива коприна-да не говорим за мустака тип курвенска вежда или ако е на мода ташака на чингиз хан-върват по главната -киризат самотни скандинавки и наместват протезата

Анонимен417
Я, Страхил4о и той бил от Сливен май. Сериозно ли бе? Мисля че си прайш ташак. Не може да си ни от Сливен ни от Ямбол - най-дълбоките дупки на българската провинция. По-ми мясаш да си я от Пловдив, я от Бургас, я от Варна. В краен случай от Русе.
Eisblock Здравейте (вече Тук),

за мой срам, не съм надничал до сега в тази тема. Причини много, но най-важната е липсата на време. Затова съм се ограничил максимално... Пък и освинянето върви към възход (не е стрела към многоуважаемият Църни!).. Грешката ще е поправя ...

Варна.

Имаше един друг голям Образ на времето. Буги. Много го гонеше милицията, а той все някакви историй спретваше. Бе много по-възрастен от мен и като младши член на една нему приятелска компания, се познаваме. По някое време май избяга. Скоро научих, че се върнал и имал някакво корабче. Вече е "Капитана Буги"!

Имаше и други образи, не непременно със Златните за свързване. Напр. Сома, Боби (син на д-р Бурано), Данчо Марчинков, Гого - все мой (повече или по-малко) приятели от тогава. Боби ходеше зиме и лете само по една единствена риза! С Гого се влачихме над една година, неразделни, все заедно .... Пък с Данчо М. и жена му (тогава) имахме приятелство и в София по-късно. Един друг от тази плеада, Бого стана известен драматичен артист. Преди да отиде да следва беше на ударните в Групата ни. Брат му Цачо го замести... , сега се занимава с мебели - има магазин.

Последно бях се виждал със Сашо Кафето, малко преди да почине. Друг един много колоритен ВН - образ. Музикант.

Въобще, спомени ...

PS Да, случката с Певеца съм я пускал тук, неизменена. Може би по повод лъкардиите на покойният проф. Поповски. Тогава се дъвчехме с него ...

керпеден_1 Айс, Бугито доколкото знам си е във Варна , не съм чул да е ходил някъде , но се оказа добър художник, освен това май завърши и Морско училище, или поне учи известно време там...Не съм минавал скоро край къщата му , беше доста интересно украсена.

Страхилчо, мисля че фантазираш приятелче, лошо няма , ама Чешмито пич-мустаки никога не е носил , щото не му ходеха, моряшка фланелка-да, ама копринени потници на дупки...зарежи тия работи , туй бяха варненски гларуси бе пич, не бараби от Созопол, да връткат софиянки и полякини. Мустаци тип коцкарски носеше Графа, всъщност той беше хубав мъж.... пълен дисонас със соц поведението на улицата и в обществото- пич та дрънка. Туй жени да кривят шии подир мъж , само при него съм го виждал...

Eisblock ....... Да, вярно е, че Буги е завършил Морското. Но знам, че е ходил по света (май не съм прав за "бягството" - не си спомням). Близък съм с негова братовчедка - че от нея знам малко нещо. Дори преди 4..5 години го мернах по TV-то в някакво предаване за Варна....

Най-смешното е когато съм във Варна. Вървя по отдавнашното Гезме и гледам да срещна някой позната физиономия. Но ... гледам за съжаление към възрастовата група която Тогава беше с тази възраст! А сега, ако не са опнали жартиерките вече, то те са станали неузнаваеми!! И ако видя нещо надръзващо познато - то там се касае за наследственост - "разнесена" в или извън семействата Варненски .....

Дерзай!

Маша Казачето Позната картинка Eisblock, когато отдавна си напуснал .И на мен ми се случва като се прибера в Сливен .Ходя по улиците и все едно съм в чужд град.Нито една позната физиономия.

Като тръгна из София кого ли не виждам.

керпеден_1 Здравейте!!!

Айс, наистина ужасно! И аз го изпитах , когато преди години ми се наложи да ида В Ямбол, който съм напуснал 1965г.Търсех у хората детските образи останали в мене.... и така ми стана криво... май остарявам.

Анонимен423
Мама ви селска, напълнихте Софето сега плачете че не останаха по градовете от селски тип никой.
Маша Казачето Като е анонимно цървулчето на софиянец се праи.Че нали сме дошли да ви облагодариме бе дървета шопски.
fierce Какво става в събота в София?

Софиянци се прибират по родните места!

керпеден_1 Брях маа му стара! Вчера не можах да си нагледам темичката , ма кат гледам не е съвсем суха...

Маша, Фиърс... здравейте!

Май всички за отпуска се стягат и на никой не му се мисли за детски щуротии.

Да ама кат` са върнете от отпуска , тогаз ще разправяте как сте се вдетинявали...

moni Като казахте какви зли сме били като малки ... това ми го пратиха по мейла. Вярвам, някои от вас ще го оценят по достойнство. Аз така се смях, че съседите отгоре почнаха да тропат

(надявам се да знаете _наистина добре_ руски)

ЭПИЗОДЬІ С ПИСЮНОМ

Совсем недавно судьба в очередной раз свела меня с одним старым знакомым, Стасом, которого я не видел лет семь. В этой связи я и решил описать несколько епизодов из жизни этого беспезды знакового в моей жызни персонажа.

СВИТЕР

Когда мы с мишей учились в шестом классе, к нам привели Стаса. Человеком он был нихуя неадекватным, но вроде как не по своей вине. Страдал он от какого-то там отклонения типа нарколепсии (когда люди засыпают неожиданно), тока он не засыпал, а залипал. Наглухо причём. То исть сначала он во што-то фтыкал, а потом ни стого, ни с сего стопарился и пускал слюну. Приходил в себя только после того, как весь класс с криками "зырьте, ребза, у ебаната

апять боторейки сели!" начинал отвешивать ему подзатыльники под затылок и подсрачники под сраку. За глаза ево называли дурачком, но говорить такое в лицо было как-то оскорбительно, поэтому обозвали стасика нейтрально - писюном.

Скоро в школе появилась и писюнова мама, которая почему-то слёту записала нас с мишей в писюновские друзья и много чё нам про нево поведала. Оказалось был целый список вещей - типа "цыклично движущихся блять объектов" и "изображений с яркой цветовой гаммой", - которые писюну нежелательно было наблюдать вапще, а то была опасность впасть в канкретна долговременный ступор или хуйвознаит чего ещё. Остаток того учебного дня миша провёл в

тщетных потугах ввести писюна в кому - он ходил вокруг него кругами, изображая циклично двигающийся объект, а через равные промежутки времени вертел у того перед ебалом цветными карандашами, изображая яркую цветовую гамму. Периодически пристально смотрел в глаза. Хуй там. Писюн не поддавался.

После уроков мы втроём уже стояли в раздевалке. Раздосадованный такими несрастухами миша сурово, как блять берия, натягивал на себя свой любимый чудо-свитер, апогей суканах пост-модернизма, привезённый из каково-то Чуркистана. Это сейчас, с высоты, тыксызыть, своего опыта, я понимаю, што на етом предмете одежды силами таджикских ткачей, по совместительству наркоманов и дальтоников, художественными срецтвами был изображён героиновый

приход, но в ту пору мы были свято уверены, што это пять зелёных всадников ловют чёрную рыбу в красном поле под палящим фиолетовым солнцем. Всякий раз, когда миша надевал ету паранойу, превращаясь в сплошное красно-фиолетовое пятно, у меня возникало навящивое желание обхватив голову руками бечь нахуй проч с криками типа "Нет! Нет! Только не мой мозг, ёбаные пришельцы!".

Стоило мише выйти в етом свитере на улицу, как прохожие начинали шарахаццо в стороны, забывая о чём тока што думали, маленькие дети принимались плакать, а молодые барышни - обильно менструировать. У меня лично, как и у некоторых наших знакомых, свитер вызывал приступы тошноты и головокружения, поетому я

старался смотреть по возможности в пол. То исть, как вы панимаити, на

блёкло-сером раздевалочном фоне мишин свитер нихуёво выделялся. Да хули там, скажу больше - не существует в природе вапще такого фона, на котором этот ебучий аксессуар не выделялся бы нах. Хотя если вы блять нароете где-нить летающую тарелку с агромной надписью ЗЕМЛЯНЕ!МЫ ПРИШЛИ С МИРОМ! - то можете смело, одев мишин свитер, встать рядом - такие весчи идеально суканах дополняют друк друга.

Красное пятно блякнуло што-то вроде "щасливо, пацаны" и уплыло в сторону выхода. Оторвав глаза от пола, я увидел писюна. У писюна было такое ебало, как будто он всю сука ночь ловил чорную рыбу с зелёными всадниками и теперь стоял передо мной типа заёбанный - с подкашивающимися ногами, отклянченой губой и тупым взглядом. В тот раз он залип основательно, я ево минут 15 откачивал. Мише сказал сжечь свитер нахуй.

ДУСЯ

Была у писюна кошка, звали Дусей. Дуся была нещадно пезданутое жывотное - въёбывалась с разбегу в стены, промахивалась нахуй мимо миски с молоком харей в пол, корчила непанятные ебала. Дусей, хстати, она была чиста формально, паскольку отзывалась и на Дусю, и на Васю с Петей, и на "пошла на хуй". В общем Дуся была не жилец палюбому - каску у неё снесло при рождении, и по законам природы она должна была скопытицца фпезду ещё в раннем децтве, когда вместо титьки тыкалась еблищем маме в сраку - но тут блять в планы естественнаго отбора вмешался известный гринписовец писюн. Дефективную Дусю он нарыл на какой-та памойке и припёр, естесна, в дом - ето паходу был ваще последний раз, когда писюн полноценно держал лохматую бестию в руках, патаму как, когда Дуся подросла и превратилась в трёхцветную лопоухо-косоглазую паибень, она начала двигацца и хуй ты её поймаешь блять. Двигалась Дуся оченно резво - создавалось впечатление што даже срала на ходу, а если задерживалась в адном месте больше десьти сикунд, значит либо спала, либо отъехала нахуй. Ну или задумалась - периодически с ней случались кратковременные приступы спокойствия: она ни с таво, ни с сево замирала, таращила косые банки в неизвесном направлении и напряжённо ожидала в какое полушарие ёбнет моча на етот раз - ну и в зависимости от результата через полторы секунды начинала отчаянно щемицца либо влево, либо вправо, затем обычно въёбывалась жбаном в стену, отскочив сломя голову хуярила в противоположную сторону, въёбывалась в дверь и ахуев от такого обилия препяцтвий начинала щемицца вверх па шторам. Там, где-нить сука под паталком вдруг опять замирала с таким ебалом типа "во, бля… где ето я?..", снова задумывалась, неожиданно пукала, с перепугу въёбывалась тыквой в багету, падала сракой на подоконник и по новой начинала гонзать по жилплощади - шерсть дыбом, глаза на выкате блять. Мне думаецца, што именно так выглядел бы кошачий вариант гибрида Алины Кабаевой и Жанны сука Агузаровой. Наблюдая такую поеботу, миша неоднократно говорил писюну, типа "писюн, она у тебя походу слепая ваще…" "Да не, не… - успокаивал себя писюн - проста ёбнутая."

Поначалу дусина движуха вызывала у меня дезориентацию и приступы марской болезни, а миша её ваще боялся и не любил совсем. Потомушто один раз, нихуя неразглядев Дусю на фоне писюновского ковра (связанного наверно тем же дальтоником, который мише свитер красный захуярил), миша наступил на ейный ебальник, а поскольку Дуся пачимуто мяукать не умела нихера, издавая заместо етого какие-то кряхтяще-пердящие гортанные звуки на манер тувинских духовых инструментов, она со всей своей кошачей пезданутости начала сцука страшным тувинским голосом орать - я, чесно признаюсь, малёха припустил жыдким в трусники, а вот 12-ти летний миша впервые в своей жызни схватился за серце, а когда отошёл, начал Дусю ненавидить лютой ненавистью.

И вот однажды, когда писюн в очередной раз ушёл посрать и залип в толчке на полчаса, разглядывая в унитазе чудные какашные узоры, мы с мишей остались тупить в писюновской комнате в два рыла. Тут я обратил внимание, што Дуся заговорщицки выглядывает из-за кресла и щуря один глаз палит в мишину сторону. Я мише ето дело показал и только хотел уже чё-то по этому поводу пиздануть, как вдруг миша, внук ворошиловского стрелка, нихуя не растерявшись, мощным вдохом собрал все плескавшиеся в голове сопли (грамм думаю 200, не меньше - зима была) и смачно с присвистом форчманул Дусе прям в летсо. Я даже растерялся как-то. Дуся пролетела всего-то метра полтора, зато с такими выебами, што Алине Кабаевой и не снилось нах.

Через пару дней Дуся начала по-маленьку облазить. Писюн говорил што ето на нервной почве, но мы-то с мишей знали, што после такого заряда гайморита в голову ваще не жывут - так што ей ещё повезло, можно сказать.

А писюновская мама походу стреманулась, што кошке настает постепенный пездец и купила писюну на замену большова такого хуйпойми африканского попугая по кличке Розелло нах. Продавец её пролечил што Розелло пездец какой умный и говорящий, схватывает типа всё на лету, хуй заткнёшь. Но Розелло почему-то оказался на редкость тупым ебланом. В течение недели мы с мишей учили его говорить одно единственное слово "писюн". День изо дня мы ебли ему мозг часа наверна по два, штоб не спизднуть, "… писюн, писюн, писюн, … говори сука ебаная - писюн, писюн… вот веть педораз… писюн, писюн" - ну и в таком духе; под конец даже нещасная облезлая Дуся, не выдержав такова напора, корча ебало и заикаясь начала гудеть што-то подозрительно напоминающее слово "писюн", лишь бы мы заткнулись нахуй. А Розелле хоть бы хуй - сидел в углу клетки, таращил полные непонимания глаза и обильно серил.

Миша уже хотел писюна разачаравать, типа "писюн, он у тебя походу глухой ваще.", но как выяснилось, Розелло был нихуя не глухой, а даже савсем наоборот. Всё это время хитрый пернатый слушал… набирался, тыксызыть, сеансу. Через пару недель етот пидар выдал всё - и "писюн", и "сука ебаная", и "педораз" с "мудаком", и ещё целый ряд окологинекологических терминов, смысл которых я узнал только несколько лет спустя. Писюн с мамой были в шоке канешна. И веть, што характерно, не наебал продавец - действительно хуй заткнёшь. В качестве бесплатного дополнения к выученным словам Розелло научился кряхтеть, пердеть, лихо подражать звуку проезжающего трамвая и звонко посвистывать. Причём делал он ето, походу, круглосуточно, потому как писюн приходил в школу с таким помятым видом, как будто всю ночь катался на трамвае в шумной компании милицейских свистков. К тому же, по ево словам, Дуся сильно нервничала.

А Дуся на самом деле сходила нахуй с ума. То исть она и так была припизднута нехуёво, но с появлением Розеллы её стали покидать последние остатки разума. Если раньше Дуся слушала тока то, што пиздят голоса в ейной голове, то теперь к этой неебической толпе добавился и левитан с крыльями, который походу наглухо забивал Дусе все сигналы с Марса. Ну и в один прекрасный день мы с мишей стали свидетелями таво, как Дуся, чуйствуя видимо близкую кончину от помутнения рассудка, решила напоследок во што бы то ни стало вточить говорящего окорока. Сам Розелло к тому моменту времени уже надрочился открывать клетку изнутри и по-хозяйски вылазить на крышу подышать воздухом, причём проделывал всё это не прекращая пездеть ни на секунду ваще. С крыши своей клетки Розелло как козырной страус выглядывал в окно, обсуждал сам с собой последние новости и попутно подслушивал всякие гадости штоб вечером опять ошарашить писюновскую маму очередным хитровыебанным матюком. Улучив один из таких моментов, потерявшая всякую надежду, окончательно охуевшая Дуся, изо всех сил стараясь не палицца, полезла ёпт за добычей на клетку. Выкатив фары от волнения и еле сдерживая метеоризьм, Дуся приблизилась к Розеллу вплотную и застыла. Всё, - подумали мы с мишей, - пезда рулю… Но в етот момент Розелло медленно повернулся, и, увидев перед ебалом такую хуйню (Дуся бешено вращала глазами и мелко тряслась), оценил апстанофку, неспешно так прицелился и как заправский скотобой уебал Дусе клювом прям промеж ухоф. Тюк, блять… Досмотрев как Дуся ссыпалась на половичок, Розелло звонко присвистнул и продолжил пездеть.

Все остались жывы вопщим. Не знаю, што за нервные центры в кошачьей голове поразил удар африканскаво Розеллы, но облазить после етого инцидента Дуся перестала. Зато начала жрать своё гавно, наводя ужас на домочаццев.

керпеден_1 Здравейте! Брях мааму стара щяхме да се издавим тука бре.... Такова чудо от години не е ставало по нас.... От събота , та чак днес ми пуснаха нета..

Гледам общо взето жега и задух и в темата... ма ша завали некой ден...

керпеден_1 Здравейте и добър ден!

Като погледнах какво съм писал предния път се сетих за наводненията , които ставаха периодично в Ямбол , преди да регулират коритото на Тунджа. Сега как е не знам , но тогава пролетта и лятото ставаше по едно заливане на кв.Каргона и бахчите към Салханата, което си беше разбира се бедствие , особено през зимата , но лятото беше по- друго... докато родителите ни се вайкаха и чудеха как да спасяват покъщнина , ние грабвахме по едно корито , импровизирани салове и го удряхме на морски пътешествия.Случвало се е в някои мази и риба да наловим, но това бяха редки случаи, за които получавахме одобрение , но по-често ядяхме шамари...

керпеден_1 Празните селски училища... има ги навсякъде ... тъжни паметници на стремежа към знание и разруха... счупените им прозорци гледат света с невиждащи и неразбиращи очи.Влязъл вътре те обгръща тишината на храма, на запуснатия , разрушен, забравен храм... но, ХРАМ!!!

По ъглите свети закачливо нечие безметежно и по своему щастливо детство... като мъниста по прашния изкъртен под. Ако се вгледаш можеш да намериш стъпкан лист от тетрадка с детски , ъгловат почерк...МА-МА , или парче тебешир, смесено с изронения хоросан....

Така го видях аз... Хубаво беше!Тъжно и весело... моето, а може би и вашето училище

Редактирано от - керпеден_1 на 04/8/2004 г/ 13:52:52

Анонимен431
нищо не свети по кьошетата... само фасове и презервативи
керпеден_1 Я виж пак!
керпеден_1 Всъщност , виж и това! Нямаше презервативи.... Това село е далеч от прогреса..

Анонимен434
предната беше фръст! с кво снимаш?
Hook Керпи,

много тъжно, но истина.

За радост гимназията, където съм бил, е все още непоклатима като Бастилия, но в малките села и дори градчета не е така.

В селото на баща ми училището носеше името на прадядо ми, но след това го прекръстиха, имаше над 200 ученици във всички класове до 8-ми клас (прогимназия). Сега се руши, окрадено, сбирките по естествена история разпердушинени, съсипия!

Скоро една позната се върна от малка служебна специализация в Обединеното Кралство по линия на държавната администрация, и разказа че там такова нещо няма, дори и за малък брой - 5, 6 деца има училище и учител! Можем да питаме Църни да каже нещо по въпроса, щото нашата реформа в образованието е напреко на всички традиции и достижения в образованието!

Жив и здрав!

Hook Благодаря ти, Църни!

Това за транспорта го бях забравил, потвърждава се от два независими източника. Между другото, доколкото знам, даскалята в UK са държавни служители, въпросът е, че има търсене на учители, а не закриване на училища и обединяване на деца от различни класове, както става в БГ, което бе и поантата и мъката на бай Керпи!

Hook Църни,

не е това социализъм, а национална политика, и, бога ми, не е лишена от основания, макар в различните случаи да не е универсална!

Същата позната беше във възторг от системата в ЮК на здравеопазване, особено на фона на състоянието в БГ. Малко инфо за сверка по въпроса? Благодаря.

Анонимен438
Не трий бе, Църни, то си е по темата все пак.

А в САЩ няма такива - да си гледаш децата и да дремеш в къщи, социалната им политика е под нивото на България даже в това отношение. Ще взимаш някакви помощи, които доникъде няма да ти стигнат. Затова жените раждат и след 2 месеца бягат пак на работа, че тези 60%, дето им ги плащат през тези месеци, не стигат за нищо обикновено.

Хубавото тук е, че за децата обикновено има транспорт до училище и обратно, докато завършат средно е така, за това не се плаща нищо, ако не смятаме данъците де. До завършването на средно училище, говоря за пъблик училищата, образованието на детето не струва нищо, трябва раничка само да му купиш, а то стана модерно даже и без раници да ходят по едно време, учебниците са безплатни, тетрадки не им трябват, защото пишат на листи и с 5 тетрадки изкарват цялата учебна година и пак остават празни. МАй само дрехи трябва да им се купуват, а това не е кой знае какъв разход, докато не стигнат 8 клас, тогава почва надпреварата и не може да се обличат с дрехи от Wal Mart, щото ще им се подиграват. До 8 клас ходят като циганета, след това - като супермодели. Кво знаеш ти с твоето малко дете...

Нели Керпедене, ще ме извиниш, че пускам този постинг тук, но поне е свързан с темата за децата. Беше изтрит от Заро в съседната тема ("Жълтата подводница..." - стр. 327, където се говореше за този проблем. Лично аз имам своите психологически обяснения за подобно ирационално поведение на пресонажа Заро (достоен сал за един Достоевски ) но ще се въздържа от коментар :

Според немалкият ми опит на майка, леля и приятелка на десетки семейства с вече пораснали деца : луксацията е проблем главно сред момиченцата, рядко засяга момчетата. Поне така пишеше някога в наръчниците ни за гледане на деца. Лекуването в цивилизованите странни е ранно и успешно, защото луксацията се разпознава още от ранна бебешка възраст. По мое време, в България, детските лекари преглеждаха за такива сиптоми още при първите посещения в детска консултация. Бебето се поставяше голичко, на коремче и се гледаше дали има някакво разминаване на двете половини на дупето, т.е. дали едната страна не е по-горе от другата. Ако имаше съмнения за нещо бебето веднага се изпращаше на специалист за мнение.

*

Лекуването се започваше веднага - крачетата се поставяха в правилно положение, широко разтворени, в сътветно съоръжение, което се сваля само при къпане. Не се позволяваше на детето да ходи (докато тече лечението) дори да е вече на възраст за това. В повечето случаи това е напълно достатъчно за нормализиране. Не случайно в западния свят възрастни с детски занемарени луксации почти няма. Това е въпрос на профилактика, цивилизованост и информираност - при момиченцата за такива неща се гледа веднага, на всеки бебешки преглед, точно както се гледа за фимоза и или вода в торбичите при момченцата.

*

Като имам предвид горното, и знаейки пола и възрастта на детето (две години), мисля, че едва ли става въпрос за луксация. Не мога да си представя, че в България ще позволят едно 2 годишно (на 2 години децата вече ходят и бягат активно) да бъде диагностицирано за първи път с... луксация.

*

Поздрави на Варна.

Hook Благодаря ти, Църни

Ако искаш, ползвай мейла, реален е.

Аз по-скоро исках да проверя как действа системата, да засека инфото, щот всичко става, в чуждата градина ябълките по-убави изглеждат.

Това с чакането на ред в ЮК го знам, интересувам се как функционира системата, как се финансира - казаха, че практически е безплатно и се издържа от фиска в ЮК, демек от данъците, и няма осигуровки, поне не задължителни, а има застраховане срещу евентуални проблеми.

Истина е, че много от БГ в чужбина си идват да ползват здравни услуги, щот са на равнище все пак, и много, много по-евтини. Още повече, че когато въвеждаха в БГ здравното осигуряване и ДжиПита-та, пример им беше ЮК. Сега в БГ ДжиПито е разпределител, общо взето нищо не прави, а средния доход само от здравната каса на 1 ДжиПи е над 2, 000 лева месечно, а от ко-пеймънта си докарва колкото му беше заплатата преди промените. На вратите им най-голямата табела е колко е ко-пеймънта.

Ама това не е за темата на Керпи, прав си, тръкни го и пренеси у някоя от твоите теми.

Не съм ногу съгласен за националната политика, макар да съзнавам, че някои неща повече ми се искат да бъдат, а не са такива - с други думи, не само богатите могат да имат национална политика, ама за това се иска дупе и политици, дето да не са продежници, а такива в БГ няма.

Бъди здрав!

керпеден_1 Здравейте!Църни , Хук, Нели и всички Анота... радвам се да ви видя отново.

Аз като един немил - недраг се скитам по интернет залите , щото два дни нямам нет, ама шъ съ упрайм...

Снимките не съм ги правил аз , а синът ми с CANON 300D, ако не се лъжа, 6, 2 мега пиксела. Снимките са правени в изоставеното училище на село Табачка , близо до Русе.Като ги видях и ме напъна да ви ги покажа и да споделя вълненията си , щото ми е криво , когото се руши училище...

Не бих се наел да коментирам образователната ни система , защото ще почна да псувам, пък както казват нашите французи отвъд Босфора:"Ошак вар!" , демек "Деца има тука!"Ще си позволя да ви цитирам думите на един стар варненски даскал по математика - г-н Минко Топалов- прекрасен математик и чешит отвсякъде... почина , някъде 1970г... , та той казваше : "Да знаеш , моето момче умен даскал и зелен кон няма!"Сещам се и за учителя по физика от Втора гимназия във Варна, ама когато още си беше в сградата на Девическата гимназия и директор и беше Палада Македонска.(виж к`во съчетание на имена само!!), учителят се казваше Видулов , много добър човек но малко странно говореше" Запомнете ученици- казва- муиката е фиика, ама фииката , не е муика" сиреч- Музиката е физика , ама физиката не е музика...

Църни Шопара Странно, Керпедене,

Баща ми повтаряше същите думи - "Зелен Кон и Умен Даскал Няма"

Тази философия много ми отърваше - спести ми много бой ...

Когато тръпнех сред родителските срещи.

керпеден_1 Добър ден , най сетне пак съм вързан към света!

Църни , ми прав си е човека! То не се иска много акъл да научиш чуждите мисли и да ги изсипваш пред децата гаче храниш патки...

Виж да ги научиш на нещо там не само акъл требе... нейсе!

За да приключа , ще кажа , че от последните 30 години всичко онова , което не ставаше за нищо влезе в образованието... то и за това е на този хал.

Аз лично съм благодарен на моите учители, на всичките... защото бяха добри и бяха хора...

Църни Шопара Керпедене,

Ти май си си загубил временно специфичното за теб, прекрасно чувството за хумор покрай разправиите с връзката.

Разбира се, че всеки има учители, които ще уважа и обича за цял живот.

"Даскал" трябва да се разбира точно в смисъла на "лош педант учител".

Ама разбираш, че една цяла професия не може да се състои САМО от УЧИТЕЛИ.

Както и един клас па макар и на ДОБЪР УЧИТЕЛ, не може да е само от ОТЛИЧНИЦИ.

Освен, ако не учат само Физическо...

~~

Като казах Физическо се сетих за учителите си по физическо...

Първият беше Матев - Шарана.

В Гимназията ми беше Бъчито(Бъчваров).

Та пиеме си ни е тютюна в съблекалните и издишваме в печката, че дърпа и не се умирисва.

Бъчито налита вътре с боен вик, по анцунг разбира се, и вдигнат юмрук:

- Чикия на Музика ще ми правите тука, копелета с копелета!

И блъска наляво и дясно...

Аз отнесох 2 токата в гърба - боля ме цяла седмица.

ОБАЧЕ ГО ОБИЧАХМЕ!

Никога не топеше на директор или разни такива...

Просто МААШЕ, та му имахме уважението от сяка страна.

- Завиждам ви! - казваше - Пушите, пиете и п_утките ви и те с вас!

E, такива ПЕДАГОЗИ имаше навремето!

Редактирано от - Църни Шопара на 06/8/2004 г/ 12:17:26

Hook Ей, Църни,

като отвори дума за учители, и то по физическо, а като спомена и Бъчваров, та се присетих следната история. Преди години, между 76-80-та, бяхме спасители на южния плаж в Приморско. Освен всичките забави, бяхме подведомствени на шефа на БКС-то, но методологическа и логистична подкрепа, т.е. нещо като главен художествен ръководител беше един образ – Бъчваров, или както му викахме помежду си – Бъчи, учител по физкултура в местното училище, по съвместителство и учител но литература, да ме питаш защо така, не знам.

Та този въпросният Бъчи можеше да прави някаква сложна комбинация на един смертелен уред – висилка, нещо като офицерско възлизане с двоен аксел. В двора училището Бъчи се присмиваше на неумелите опити на разни момчурляци, отвреме на време показваше своето “съчетание” на висилката, и като слезеше от нея, гордо казваше – ако го направиш това упражнение на висилката, ще ти пиша шест по литература!

А иначе на мен в школото учители по физическо ми бяха два незабравими хора – бащата на тв говорителката Ина Симеонова и беловласият Карайчев, които си бяха пичове отсякъде!

керпеден_1 Не съм бе Църни , нищо не съм губил, обаче като се сетя за училище и ми причернява, говоря за сегашното училище...

Ма верно в повечето случай даскалите по физическо и трудово бяха готини... В Ямбол даскал по физкултура беше Иван Ряпата , ма хем и на ряпа приличаше... мене ме пердашеше , щото ходех често на Тунджа .

После във Варна имахме един Колю Желязото , той пък ни преподаваше машинознание (имаше едно време и такива предмети) и пееше в хор"Морски звуци"

Във Варна ме пердаши директора на Първа гимназия- тогава др. Михайлов, защото си бяхме организирали кютек в една от стаите между два съседни класа.... ей така за спорта, щото бехме щури ... голям ташак беше... момчета , момичета... бой, прахоляк и ... крясъци естествено като индианци...

Човека се смахнал, помислил , че сериозно се тепаме и като ни подкараха със зам.директора .... после педагогически съвети , поведения , комсомолци... ма кефа от мероприятето беше голям... другите простотии минаха и заминаха

Църни Шопара Така си е - кай-големите чешити-учители бяха по физическо и трудово.

На нашия по трудово му викаха Пилата...

Хем си знаеше прякора и като види някой да пили неправилно, го хваща и почва:

- Не се пили така! Пилата се държи хоризонтална, перпендикулярно на елемента! Едно напред, повдигаме и придвижваме пилата назад във въздуха! И тогава - пак едно напред...

Ама чак за Физическо и Литература - не бях чувал...

~~

Една моя съученичка завърши българска филология в Шумен. И няма места за учители по училищата, та я пращат в затвора да преподава на затворниците.

Казваше, че имала почти физическо усещане как я събличат с поглед...

Но каза, че това е бил НАЙ-ПОСЛУШНИЯ клас, който е имала...

Strahil4o++448
Еий кът каза затвора си спомних -втори отряд на централния софийски-с библиотекар янчо таков и клозетен чистач мони курилски

та имаше една даскалица по английски-по настояване на вълка горанова-майката на янчо-виктория чобанова-малко пü тка в ръжта .малко йоко оно и най вече надъхана с идеите на макренко

кът и дойше мензиса ний гладните кучета-веднага подушвахме..

но тогава беше и най еблива-не знам защо..

...

сига е закъсала у Обелия -четри-но кът ремонтирахме шератона-кави чудеса на сексуална акробазтика кви салто морталета сме правили-но плачи куре -силата ти е отнета

керпеден_1 Всяко училище си има една даскалица стара госпожица и един даскал - стар ерген. Ние пък си имаме Страшко... как да го трия , че да го местя ... нейсе пиши ама по яваш , щото "Ошак вар!"
Нели Керпедене, не ми говори за учителка стара госпожица, че тръпки ме побиват. На нашата в гимназията й викахме...Шницела. Беше абсолютен правоъгълник, без извивки на мястото, където трябва да е кръста. "Страааашна, аж жуть" , дето пееше Висоцки.

Редактирано от - Нели на 07/8/2004 г/ 03:04:15

Анонимен451
Аааа...

Лека.

Анонимен452
ни ся плаши бе ано, она нелката по тва време изпълзява да се попече ама не апи.
керпеден_1 Добро утро! Направо ме е срам толкоз рано да ставам , ма ако не ми мине котка път ша ходя на риба с препиване... и докато чакам да ме вземат ...

Бе , в една друга тема Геновева разправя :"Едно време какви Ано- та имаше...

как ги различава... за мен всички Анота са еднакви и мързеливи щото не им се измисля ник и не искат да губят време за регистрация. Нали?

Нели , нашата стара мома беше като сравнително слаба с големи цици , ама проклета в червата и преподаваше научен комунизъм в гимназията. Още си е стара мома...

nesnaecht Керпи добро утро , не е ли батисала веке ?!?!?

Те и усойниците живеят не повече от 45 годин ?!?!?

Анонимен455
еййй да те еба у идиота на сека манджа мерудия ставаш, дееба и досадника

бе ти си по-досаден и от нелката и цвичката зети заедно

керпеден_1 Пак здравейте!!! Размина ми се риболова! Такъв дъжд вали в момента , че се отказахме... ша ида на рибния пазар сетне , да хвана малко карагьоз..

Здрасти Незнайко! Бе държелива още ! Когато ние сме били абитуриенти , тя е била 27-8 годишна... Беше олицетворение на лафа: "С тоз отвратителен характер хубаво , че поне ни си много грозна!"

керпеден_1 Добро утро мили деца!!!

То, добър ден вече , ама некои деца , дето играят по-до късно стават по-към обед

Весела и успешна седмица на всички!!

керпеден_1

И аз съм тръгнал да се боря за спомени.... при такива гледки СЕГА!!!

керпеден_1 Айде , още малко детски спомени... Те не са мои , ама пък са хубави...

Анонимен460
Не можех за заапя.... т`ва дЕца ли са или са за деца... щото аз ко ги барна , дорде са живи ша разпраят детски спомени...
Църни Шопара Какво виждат моите очи?

Шопаризация на темата...

Кой предаде детските ни мечти?

~~

КЪДЕ МИ СА КНИЖКИТЕ..

~~

Къде ми са книжките с порно,

кажи ми мой прашен сандък?

Закусиха сивите мишки

с вълшебните снимки - язък!

~~

Къде ми е стройната стойка,

къде е коравия член,

немкиня, полячка, чехкиня,

забравих ги вече - амин!

~~

И днес моят собствен мъничък

извършва геройски бели.

Не съм го изгубил безследно

щом той се повдига, нали?

~~

Къде е младежката твърдост,

със мене защо не върви,

Виагра, Ловегра, Левитра,

е все пак го изправям - нали?

~~

Къде ли се правят пак тройки,

за мойте наивни мечти

дали пък не са ми сърдити

и шведки и рускини дори?

~~

Редактирано от - Църни Шопара на 11/8/2004 г/ 13:48:59

керпеден_1 Бре к`во сте ми направили темата бре!!! Бива ли така! Сега като грабна гъбата....

Църни , ми ти.... Ти ли го написа това, а? Сам ли го измисли?За домашно да напишеш триста пъти" Нема да говоря лоши работи пред децата от маалата!"

Редактирано от - керпеден_1 на 11/8/2004 г/ 15:50:44

керпеден_1 Църни, ако случайно минеш оттук!

Написал си неква песньовка за б.б.-то . Ходатайствам от нейно име да оставиш текста и нотите. Тя ме помоли , щото нящо ви били остри ръбовете...

пък аз нали съм добра душа... Ми може да я хареса момичето, к`во пък?

б.б. ей го текста, ам нотите ги нема

Редактирано от - б.б. на 11/8/2004 г/ 16:13:37

керпеден_1 Видя ли , че съм будала?Вързах ти са ... кат една болонка с червен каиш...
Църни Шопара Ама чакай бе Керпеден,

Аз открай време си бех с намалено поведение.

Осми клас бех 2 срока с "нездоволително", та требваха големи връзки да ми го оправят, щото не можело се влезе в гимназия с таквоз...

Та ще прощаваш, ама такъв си бех, такъв си и останах.

~~

...на бибито му казах - тя е Анти-Муза..

От Анти-Муза - Анти-Поезия...

керпеден_1 Ха, Църни!!!!

Ми трябвало е да те пратят да учиш в Ямбол, Иван Ряпата и Тошо Шамара , даскали от нашето училище, съответно по физическо и трудово щяха одма да ти наместят проблемите.

б.б. кой е антимуза бе, ЗАДНИК 4ервясъл???

има посвещение на книга от високите етажи на духа .

спецялноо за мен.

един ден ще 4уеш за нея.

засега не си дорасъл.

ПП а сопри с плюскането и простащината.

за твое добро.

Църни Шопара Керпедене,

Е, кажи като какво мога да родя след такова отношение на Музата към мен!

Ми тя ще ме накара и Неделно Почистване с тупане да и направя!

~~

Като бяхме малки - така ни действаше майка ми - 3-ма мъже!

Секи си имаше задачи - тупане, лъскане на паркет, пране и т.н.

(туй последното беше да се впиша в темата...)

керпеден_1 Църни , не ти ли е идвало наум , че може да те харесва , а?

Имахме в отделенията една Стефка , така по развитичка беше ... тя много харесваше Косю, слабичко нежно дете... ми тя го скъсваше от бой бе брато... така разбираше тогава любовта. Всеки ден го маризише като дармон...

Нали знаеш , че чувствата намират обикновено най-чудновати прояви..

б.б. Керпи4, луд ли си бе 4овек, АЗ да харесвам комуняга и то наднормен???

жива да не бех

глей да не отнесеш и ти некой къ4

кат ме видиш ще разбереш, 4е ме бъркаш.

айде, да се не фала и аз кат некои тук.

не ми е в стила.

Strahil4o++472
керпи не ма сещай за детските садо-мазо -игри!кирана гавазова беше добре развито лолитче с гулеми бели гърди с консиситенцята на стиропор и сок от тиква тпк -лазар станево-но..само на красивия ЧОЧИ-даваше да ги пипа без пари, ний сиромасите що кифли с мармалад, що банички сме профукали да пипнем ..млечни жлези и да го пуснем по канализацята на втори етаж...толку хлебни изделия ТПК средец не е произвело 20 годин...

миризмата на китайски кецове, спермиясани гащета тип -бъди за трруд и отбрана и сирене рокфор -главата на дракона -беха пенетрантни и жестоки докато фанахме кирана да налага чочи с един каиш и-виж чудо -той са изупразваше бе з да си пипа пишкaта..абе сичко е психика

Църни Шопара Прав си, Керпедене!

Аз до 2-ри клас бях много дребен и слаб.

Та у детската градина имаше една Малина - точно такава, каквато я описваш.

Та тя май много ме обичаше...

А мен ме беше срам да се оплача, щото съм мъж, пък не мога да се справя с нея.

Та тя значи така ме блъсна един път, та паднах и си ударих брадата на едно стъкло..

Още си нося белега под брадата.

~~

Добре, че бибето не идва на срещи!

Сигурно щеше да е изтепала половината форум - кат Холера Ясна!

Аз си я представям така - Медуза Горгона - а я погледнеш, а си ритнал бакъра!

Та внимай и ти!

керпеден_1 Бре, мама му стара! Дет викат великите братя: "Куда не кинь , везде клин!"

Църни, вий с б.б., двамата сте ми много съмнителни.Знаете си всичките телесни кусури и предимства. Значи се наблюдавате внимателно. Що са наблюдавате внимателно? Може би с познавателна цел, същата с която ние надничахме през покрива на женското отделение на Андоновата баня в Каргона , Ямбол, едно време? Ядец, не познах! В някои теми си гукате кат едни гугутки, а в други - "Войната на семейство Роуз"

Що бе Църни?

Не смея да питам б.б.- то, щото такива въпроси на дама не се задават, пък и тя ще ме отсвири тутакси.... Ииии много й кибритлия туй момиче!!!На таз основа ми напират едни други въпроси , ма....мъльча , мъльча б.б.-е!!!

Редактирано от - керпеден_1 на 14/8/2004 г/ 17:51:56

керпеден_1 Всъщност къде е б.б..??

Тя няма ли да разкаже нещо за времето когато е била малка... Примерно , ако е правила кюфтета от кал, да кажем...

Редактирано от - керпеден_1 на 18/8/2004 г/ 11:40:25

muk Отпускарка е б.б. и миела прозорци!

керпеден_1 Вай заваллъ!!!!

Ма , к`во са чудя хората си вземат отпуска да вършат най- чудновати неща...

Аз , например си взех отпуска да ловя риба , да пия бира ...ей тия три работи...

muk И аз искам, ма има още няколко дни! Скучно ми е - всички са отпуска!

.

Анонимен479
ооо, керепенде, и фана ли нещо.... от тиа трите работи де
Анонимен480

Б.б. ти каза веднъж, Керпи, че детските спомени били -дебилна работа.

А кюфтета от кал кой не е правил, че и б.б.?

Кюфтета от кал...нищо работа, скука...

Знаете ли вие какво е "Кръвопиец"?

Ако не знаете-да ви светна:

Това са лоши хора, които крадат самички деца и после им изпиват кръвта.

И затова ние /махленската тайфа/ късно нощем лете като стане-като видим "кръвопиец", демек съмнителен го следим прикрито/залягайки и пълзейки по канавките/с километри извън града по пътищата.

А пък то някой окъснял чичка просто си отива в село пеша по шосето...

керпеден_1 Да, хванах... бирата!!! И малко сафрид... за другото бях каталясал... да не мислите , че е лесно?

Ано, туй за калните кюфтета , го казах така... виж като каза за кръвопийците , ние пък ходехме да гледаме ямболските "зози" и "суинги" като ходеха на танцови забави в ДНА-то , пък ченгетата ги ловяха и им цепеха тесните панталони и удряха печати за късите поли...

Това некой помни ли го??? Майку им да иебем фашистичку!!!

Анонимен482

А, това за цепенето на суингите, само съм го чувала, но за късите поли съм го и теглила.69 година в техникума стояха директорите/жени/ на вратата сутрин и като те видят с къса пола-не те пускат вътре.

Голямо тегло беше на младини, така е, м... им фашистка...

А на стари години, Керпи, гледам сега в една много, ама много "бяла"/наистина!/държава -в махалата има едно частно и прочуто добро в града училище, всеки ден момичетата и момчетата на отиване и връщане минават край къщи...Ами, Керпи-те с униформи, бре?!Полите на момичетата-плисирани, до коленете, после -тричетвърти чорапи и ниски обувки...

И дължината на полите е точно, колкото искаха да е моята на времето във фашисткия техникум на Ст-Загора-за да ме пуснат в стаите да уча?!

Поздрави, градски/след 70-та/, за дебилските спомени!

/Нека да мие б.б. прозорци през оптуската-щом може на спомена като за мойте кръвопийци да вика-дебилски! /

Църни Шопара Поздрави на Царя на Форума!

Готовите да се Напият до Смърт, те поздравяват!

~~

Ша извиняваш, ама Латинския си не съм го практикувал наскоро, та затова стана на български...

~~

С бибето сме си стара любов ние!

Минаваме по синусоиди и разни други обли криви.

Гукаме си, после се сритваме...

Какво да ти кажа?

~~

В Сливен давали за пръв път Театър в Клуцохор.

Та имало там една Буля Симеонца.

Завел я мъжа и да види позорището.

След 10-тина минути Буля Симеонца забутала мъжа си:

- Симеоне, давай си ходиме! То туй като у нас - само се карат!

~~

Същата Буля Симеонца е известна и с това, че като и дали шоколад, отговорила:

- Хъ, аз туй черното не гу хапвам биля!

керпеден_1 Добро утро на всички!!!!

Ямболското Ано,(след 70г. ), още ще си спомниш тиии... Между другото и аз като дете и юноша бледен съм се противил на униформите , но сега на стари години - одобрявям.Защо?

Защото , когато ние строяхме зрелия соц , на запад годсподстваше "тоталната алиенация ", както твърдяха нашите мастити"тогава" и "сега" социолози, за тях(загнилите капиталисти, де!) униформата не значеше само унификация, вкарване в калъп, а значеше и принадлежност към общност , към екип, колектив , ако щете.Нещо , което на нас не ни е много познато.Просто тогава униформите при тях и при нас означаваха различни неща...

Църни, благодарско!!!

Има останало още малко в рушветника... така , че наздраве!!!

Анонимен485

Samo edna greshka si dopusnal, stopanino na debilnite spomeni.

"Varnenskoto ano"/sled 70/.

керпеден_1 Виж ти, виж ти!?!?!? Каква полезна и ценна информация. Макар, че дебилни спомени имат дебилите... аз тука такива не съм срещал.. Верно има такива , дето умират да изглеждат дебили , ама.... то си е техен проблем
Анонимен487

Не е полезна и не е ценна, ама не е хубаво да му се казва това на човека в очите.

А словосъчетанието "дебилни спомени"е употребено с толкова големи кавички, че са излезли извън монитора.Те не се виждат с прости очи, но с други сетива могат да се видят.

Такава една тема уж предполага такива сетива, но стават, ето, и грешки.

керпеден_1 В последния постинг видях... , ама покажи ми ги сладка моя , в другите два постинга по-горе, още повече , че ако не беше анонимна щях да съобразя... някак си анонимността не предполага топли чувства. Какво казват другите ти сетива по въпроса?
Маша Казачето Отдавна не съм минавала тук .Сега след морето като съм си в Сливен спомените сами напират.

Чета за стари времена , за наводнения ямболски и чак не ми се вярва.Все едно , че става дума за минали епохи. Тия дни като минах от там Тунджа представляваше ТИНЯ, БЛАТО И МРЪСОТИЯ.

Говорите за униформите и си спомням , че когато аз бях в гимназията /първите години на математическата гимназия в Сливен т.е. силните години на минижупа/ в нашата гимназия имаше униформа с плисирани поли до коляното.По наше мнение/тогава/ много откачена.Бяхме станали за присмех на всички.Викаха ни "формулите с дългите поли".Верно е , носехме ги по задължение и почти с омраза, но бяха отличителен белег на училището.Слава богу , че само за официални случаи /иначе късите поли като почти без поли/

Църни Шопара Въпросът за униформата е много важен.

Като ученик я ненавиждах и смятах, че е посегателство над свободата ми.

Истинската стойност на униформата се разбира наистина в разслоено общество.

Ако не можете да купите на отрочето си маратонки от 300лв и да го подсгурите с маркови дънки, може би ще ме разберете.

Униформата кара децата поне до определена възраст да изглеждат равни, в смисъл на равен старт...

И в това е ГОЛЯМОТО ЗНАЧЕНИЕ на УНИФОРМАТА.

Не е нужно да се показва от първи клас на мнозинството, че е предназначено само за яхане...

Както и да се напрягат бюджетите на родителите до скъсване.

керпеден_1 Прав си Църни за униформите и скъпите дрехи на децата , обаче покажи ми един българин , тук , в България , който да не каже: " Бе , как няма да му купя на детето, другите ще имат , а то няма да има..." Няма такъв! Както няма такъв , дето си е надвил на масрафа и да не започва да възпитава в детето си потребителска култура -" от всичко най-доброто , щото можем да си го позволим..." Не искам да кажа , че е много лошо, ама...А обществото след 15 годин демокрация още не приема различното финансово положение, по корем се влачат , но децата им да имат като другите... А, де!

Аз затова мразя ученическите кампании. Идват едни навъсени родители, купуват и псуват , щото било скъпо... искат китайски боклуци , ама да приличат на маркови... ментетооо, ментето брат ми , там е истината... кичим си децата с ментета като папагали за да скрием бедността си..Наистина е неприятно в този период! На някой може да му се вижда екзотика , ама аз вече 9 години наблюдавам... за хаоса с учебниците не говоря... ако почна трябва да не спра една седмица...

керпеден_1 Иначе децата са си деца....

керпеден_1
керпеден_1 Когато сина ми стана гимназист ни караха да им купим унифарма , която тогава не беше евтина , говоря за 88-89год., но не беше лоша: тъмно синьо сако и светъл панталон, бяла риза и синя вратовръзка...но не издъжа много... избухна демокрацията и се възцари простотиятя, вече съвсем явно , без да се крие...

Тази година гледах , че Руското училище е въвело полууниформи... ще видим какво ще излезе. Може новите българи да решат , че униформата е нов израз на "елитарност" и да започнат пак , както разказва Геновева... никак , ама никак няма да се изненадам..

Редактирано от - керпеден_1 на 28/8/2004 г/ 14:16:17

керпеден_1 Млади!Хубави! Български!Бог да ги пази и им помага!

Маша Казачето Минавам , гледам , няма

никой. Кво бе СЕКНАХА ВИ СПОМЕНИТЕ ЛИ ?

Дайте нещо интересно , че настана скука !

керпеден_1 Привет Маша !Привет Казаче!!!!

Не са секнали спомение , ами времето сега е за правене на спомени , не за разказване. Я, глей сега като свърши курорта какво става....

Спомени , спооомени....бургаски вечери... варненски гларуси....

Анонимен498
ти да не праиш туршии? най-убавио спомен за летото
Маша Казачето Моят свърши бързо /курорта де/ Затова се главичкам из Форума докато отхвърлям слугинажа /аман край няма/
керпеден_1 Ано,

Разсъни ме! От туршиените удоволствия съм си оставил само варенето на ракия и правенето на кисело зеле.

В моето детство имаше бум на лютениците, пък и не само... готина атракция си беше между блоковете , като палнат огньовете. Децата щуреят , майки и баби важно бъркат бавно тавите с лютеница и споделят тайни и клюки

, а мъжете пият топла бира и ракия със салата домати, останали от лютеницата и псуват държавата...

Най -обичах като печаха пипер и патладжан ...аз и сега умирам за печен пипер и кьопоолу.

Казаче , не се туткай , ами отивай да направиш некой, друг спомен, по възможност колкото може по-детински и да докладваш в темата!

Маша Казачето Абе спомени не сътворих и не събудих стари ама докато бродех по родните места реших, че ми е крайно време да си потърся казашките корени/ за сведение наистина имам такива/. Така, че се захващам с дедективска дейност .

Ако някой има подходящи контакти, помощ винаги е полезна.

керпеден_1 Айдееее! Отпуските свършиха! Чекам да ми пеете спомени! Детски , детински... всякакви , само моля много розовите при Страшко. :

Редактирано от - керпеден_1 на 02/9/2004 г/ 10:32:05

Eisblock Керпи,

пуснах ти писмо. Омазнено е от пържена цаца...

Поздрави.

керпеден_1 Айс,

умирисал си ми компютъра!!!!! И аз ти пратих !

PICKWICK А, таман се сетих за едно мое любимо стихче от детството, дето сега малките чайчета декламират с цел намаляване на присъдата: Аз съм малко слонче, Льони. Ям бонбони и лимони. Ама лимоните са едни кииисели, стипчиииви. Вечер щом се върне в къщи, мама слонка ми се мръщи и ми дава биберон, щот съм малък, готин слон. Та, тъй с лимоните.
керпеден_1 Пики, добро утро и благодаря! Развесели ме! Имах нужда от това. Страшно съм депресиран от трагедията с децата, не мога да си намеря място от безсилие....само като си помисля колко дечица няма да декламират нищо...Спирам! Съжалявам , ако съм развалил хубавото чувство , което носи постинга ти, но това са ДЕЦА....
керпеден_1 Странно нещо!!! Сънувах детски спомен и за да не го забравя го записвам..

Сънувах... не , спомних се насън как баба ми Петра ме заведе за пръв път на църква. На село . Беше на Великден.Влязохме , когато дядо поп Янчо четеше нещо с особен глас ... а църквата ...огрооомна Над всички отгоре строг, брадат мъж с добър поглед , представяте ли си.... виждам го пред очите си. Баба ми каза , че това е Дядо Господ .След това ме заведе пред две икони... кунички , както им казваше тя. Едната беше на Богородица , а другата на Исус Христос.Показа ми как да се прекръстя и да ги целуна...Миришеха на здравец...Сега се виждам някак отстрани и отвисоко...аз, до мене баба с черен сукман , златисто извезано гази(деколте), престилката шарена една такава , тъкана , с ръбовете , дето е стояла сгъната в сандъка.После разбрах , че им казвали "бапчени" престилки.

Най -интересно ми беше , че всичките икони гледаха мене и ме следяха , където и да отида...много бях впечатлен... След това дядо поп ми даде хапка хляб и от една златна чаша лъжичка червено вино, същото като онова с което баба ми правеше попара. А лъжичката беше като лъжичка за сладолед...

Не съм се сетил по-късно да попитам баба това с първото ходене на църква нарочно ли е било избрано да е на Великден или е било съвпадение...бях с най -новите си дрехи, само обувките ми бяха кални , щото на село беше голяма кал...Не знам защо го разказвам това... , но много ми е рязко всичко , даже спомням си , че ми дадоха едно яице, червено зелено такова... беше пукнато и не можах да се сборя с братовчед ми...Изглежда остарявам ... само възрастните имат такива ярки и цветни сънища-спомени

Strahil4o++508
Вчера беше Рождение Богородично -и кът викаш сън Керпи се сетих за вуйна ми Калиопа-некъде в плевенско -храмов празник-миризма на тамян босиллек -току що набрано грозде и стари владишки ташаци...

имаха пауни в двора -ама пауни разкошни-с огромни опашки и типичното гъл гъл гъл-женските пауни не са така красиви -кът кокошки ама малко по едри..

Както и да е-имаше и панаир с люлки.вафли с крем и стрелбище и разбира се варена царевица.малки кебабчета с невероватни миризми и сергия с детски пистолети тапешници и огледала с образа на Невена Коканова и полуразголената София Лорен-ма не нещо курварско ами така 3/4 цици и поглед който много обещава инад всичко гърми Воларе ..ааа-Кантаре .ааа...

Е земахме комка -ядохме по едн паница -курбан -ама постен-боб и тръгнахме за къщи

Питам вуйно -що на Христис му е скрита пишката?

и вуйна ми каза -щото мойто момче-има време за ебане -има време за молитви и има време за комка...

Анонимен509

Днес е празник-дори само като детски спомен мил!

А споменът е такъв:

За тоя празник ти купуват всяка година чисто нови бели сандали.

А пък след дългото "босоного" лято-по мекия прахоляк на сеските пътища, по горещия асфалт на градските улички, по чупещите се в загрубелите петички съхи бодили из кърищата...тези сандали бяха непоносимо тесни, корави и тежки!

Те бяха краят на лятото, краят на игрите и...краят на СВОБОДАТА.

Девети септември и мъките с новите бели сандали...

Каквото и да значиш-за мене си това!

И си го отбелязвам и си честитя тука публично, благодаря за създаденото място за такива ми ти работи.

Strahil4o++510
А на мен ми купуваха китайски платненки-лукс-бели отгоре и зелени отдолу-кой да знае че ще станат куул -бреенд и левел..

Имаше едни особени чанти от свинска напа които имитираха крокодилскса кожа и миришеха на ..формалдехид

та кът си туриш сандвича от ХЛЕБ и шпеков салам -сичко се осмърдеваше на -зебра -искър..абе на ползван кондом..

путчиците им купуваха и нови пликчета-та кът се наведе с поличкaта на тпк.пионер бела слатина-да се надървиш..

а кой помни шапките -идиотки?

керпеден_1 Първия учебен ден след ваканцията!!!! Малеее, кога беше ... и беше ли ?

Уж сме същите , пък сме други, почернели естествено, ухилени естествено, шумни естествено .... млади ... естествено. Даскалите уж строги , пък очите им се смеят.... Гласовете ни стържат като сто годин несмазван геран, панталоните малко окъсели, или пък съвсем нови... момичетата се кикотят и ни гледат с искрящи очи, а пазвите им подскачат, подкачат а-ха да изхвръкнат...Ама аз сега си спомням за пазвите , а тогава... щуротии

Стаите чисти , мирише на блажна боя, мозайката в коридорите намазана с паркетин ... муха да кацне ша падне... е, ние естествено падахме , как няма да паднеш , когато две плитки с две черни, блестящи очи те следят навсякъде...

На следващия ден магията е изчезнала... не съвсем. Колкото по остарявам , толкова повече забравени магии намирам... такива едни шаренки и блестят , нали сте ги виждали и вие , не може да не сте ги виждали...

nesnaecht Керпи сещам се когато престъпих прага на училището ! Спънах се и що не си обелих носа при падането !

Заеби това ами бях много горд със моята синя връзка във Втори клас ! Пазя си я още и ми е единствената която зачитам ! Ех , Ботев защо стана емигрант ?!? За да ме плюват сега ли ????!?!??!

керпеден_1 Здрасти Незнайко! Ееее , чавдарчета , пионерчета... салтанати!!! Аз чавдарче не съм бивал... пионерче бех и комсомолец... докато не ме изключиха щото съм внесъл коняк в училище и съм пушил на прозореца в класната стая... Ма тогаз Павлик Морозовците бяха много... Интересно тогава тези простотии не ми правеха впечатление ... сега ги преживявам наново... и си мисля как сме живели... но тогава , кой му иде на акъла за демокрация и други щуротии...

Анонимен514
Незнаещ, и тогава си бил пиян - чавдарски връзки даваха в първи клас, на 3 март.
керпеден_1 Ано 535 , не си много прав! На нашата с Незнайко възрастова група даваха от втори клас. Виж дали е бил трезвен не мога да коментирам , но чавдарчето трябваше да е добро другарче и ако го е почерпил някой едно боза , как да му откаже... нали?
Анонимен516
Чакай бе, Керпи, ти нали не си бил чавдарче, откъде ги нзаеш тези възрастови граници? А и на мен ми се струва Незнаещ да е малко по-млад от теб, поне от писаниците ви.
Viva Не е по-млад.

Но правилно си спомня...

ФЪРКАТИЧКО Здравей, Керпи !

Здравейте всички тук !

Като сте споменали за сините, червените връзки, да си разкажа

и аз един мой кошмарен спомен от онези години...

Много харесвах съветските пионерски връзки, които бяха алено червени,

за разлика от нашите, които бяха тъмни.

И написах писмо на моето съветско другарче да ми изпрати една.

Най-сетне пристигна заветното пакетче.

Бях на седмото небе от радост.

Сложих си яркочервената пионерска връзка на бялата блузка и захвърчах...

Същият ден имахме трудово обучение и трябваше да си носим по една топка глина от пазара. Закъснявах, нямах време вече да търся парцал, в който да увия глината и взех старата връзка, сложих си топката глина в нея и така се появих в клас. Учителката побесня, разкрещя се, как съм могла да оскверня така пионерския символ, че това не бил обикновен парцел и т.н.

Беше истински КОШМАР, наистина.

Само това, че бях отличничка ме спаси от други санкции.

Но това си остана един от най-неприятните ми спомени.

Hook Здравейте на всички!

Да разкажа и аз един спомен от ранна училищна възраст. Аз чавдарче не съм бил, щото започнах да уча от 1 и 2 клас в Москва, там ме произведоха във "октомврийче", аналог на българските чавдарчета, но без връзка, само с някаква значка, доколкото си спомням, и, разбира се, без бяло калпаче със зелено или червено дъно!

И като си дойдох в БГ от 3-ти клас - направо пионерче, помня, че ни водихе на Калотина, граничари, куче залавя маскиран нарушител, идеологическо конско на тема родолюбие, комсомол и партия и т.н. все познати ваем неща.

И май скоро след това, а може би беше в 4 клас, играехме на абета в двора на училището, отстрани не беше асфалт, а земя, и там си "садехме", и мина една съученичка тогавашна, даже и името и помня, било е сигурно 67 или 68 г., абе зубрачка си беше, какво да ви разправям, и нещо поиска да й дам!

Обаче аз, малко като съветски възпитаник, и показах голям палец между показалеца и средния пръст, което по руска традиция се нарича "Фиг", употребяваше се в словосъчетание "Фиг тебе" и означава, просто казано - "на най", с една дума - няма да получиш нищо, на..

Обаче в България това било означавало други работи от областта на гинекологията и прочие, а сексуалното възпитание тогава не беше като сега, и като следствие - изпорти ме тая зубрачка, и в час на класния пред дъската, тържествено сваляне на пионерската връзка за назидание, порицание...и черната овца. Дотук добре, обаче майка ми, лека й пръст, бе уважаевана учителка в същото у-ще - двоен срам, едва ли не идеологическа заплаха, нали знаете как от нищо нещо може да стане, та трябваше да бъда по-примерен от примерните, ама като не ми се удаваше!

От тогава, на базата на опита от случката съм запомнил, че в определени случаи най-добрата маскировка е да се скриеш в средата, както казва Пастор Браун, едно дърво най-лесно се скрива в гора, ами да, който влезе в клас - всички с пионерски връзки, само аз не, значи - белязан, айде на дъската и прочие следствия.

Та така, скъпи другарчета от предучилишните спомени, се наливаха училищните основи! ; )

керпеден_1 Оооо ,

Фър! Много сме хубави тази вечер.....

Радвам се , че посети къщичката от одеало!Нали знаеш как хубаво се разказват страшни неща , когато сте завити с одеало и шепнете...

Уф... какво говоря и аз...

Сега като тръгнат едни линкове по едни други теми и сайтове...Много бързо растата децата Фър! Акселерати ...

Hook, ма ти си репресиран бе!Тя и твоята е за одеалото...

Аз ще се повторя , но няма да престана да се чудя със сегашния си акъл как сме живяли тогава? Горките ни родители!

Редактирано от - керпеден_1 на 17/9/2004 г/ 12:56:21

Анонимен521
незнайко помни ногу добре први клас, понеже само у него е одил, ама за сметка на това неколку години подред
Маша Казачето Като се отвори приказка за чавдарски и пионерски връзки, спомняте ли си ботевските калпачета със зелено дъно и малко лъвче отпред.Не мисля , че сме били глупачета/по-скоро е от времето беше такова/ ама се кипрехме с тях къде по неволя, къде по желание. Мисля си дали някой би могъл да накара днешните да носят такова нещо? Те по-скоро ще тръгнат развлечени като клошари , за да са по-впечатляващи.
керпеден_1 А.Казаче , ти се появи!!!! Написа ли родословното дърво? Или ти минаха архиварските мераци? Нали ти поръчахме летни спомени да раздуваш ! К`ви са тез калпаци... я не се излагай , виж Киро Гоцев к`ви спомени има ...

Що така не ми излиза снимката???Брех маааму стара?

Редактирано от - керпеден_1 на 17/9/2004 г/ 16:48:34

керпеден_1

пак не ще...]

Редактирано от - керпеден_1 на 17/9/2004 г/ 16:46:27

Анонимен525
Аз пиша в една друга тема, но никът ми е неподходящ за тук, затова ще разкажа анонимно и набързо два спомена, свързани с пионерската ми, съветска връзка, изпратена от непознато другарче. Каква гордост беше, колко съм я гладила само!

Първия ден, в който я сложих, ми се случи случка. Спокойно си седим в час, изведнъж вратата се отваря и влиза медицинската сестра, придружена от някакъв чичо, може би пазач някакъв. И една огрооооомна метална тава с много спринцовки, от онези, за многократна употреба, дето имаха такъв ужасен вид. Ваксинациите, помните ли ги? Първата ми и напълно нормална реакция беше да се завра под чина и твърдо реших да стоя там, докато бурята отмине. Да, ама чичкото не спи, дойде, измъкна ме изпод чина, хвана ме за старателно изгладената връзка и ми дръпна една дълга реч за задълженията, които имам, като нося тази връзка, между които влизаше да съм честна, смела и т.н. Ами...не ми се размина ваксинацията, а мен освен това ме и беше много срам, заради връзката особено.

След няколко дена се прибирахме от училище, аз се стараех естествено през тези дни да заслужа правото да бъда достойна за червеното знаме, което носех на врата си, поспряхме се до някаква сергия, а едно дете ме тупна лекичко: "Предавам ти поп!" - рече. Е, това предполагам, че малко хора го помнят - като видиш поп, да го "предадеш" на друг. Аз, с бремето, натоварено ми от детето, тупнах най-близкостоящото тяло със същите заклинателни думи - "Предавам ти поп!" Тогава чак погледнах и видах, че съм улучила точно попа. Явно бях попаднала на много нервен поп, защото ми се разкрещя пред цялата главна, питаше защо нося този "парцал", като съм толкова невъзпитана и прочие. Опитваше се през цялото време да ми дръпне връзката, ама аз, въпреки че бях парализирана от страх и ужас, успявах някак си да за избегна ръцете му и накрая разплакана избягах в къщи. После си сложих българската връзка пак, реших, че с руската имам лош късмет.

керпеден_1 Имаше една интересна интерпретация на Волен Сидеров , ако не се лъжа , че червенато връзка била юдейски символ на Авраамовата жертва и показвала готовноста да жертваме децата си в името на Бога.Нарочно била вкарана като комунистически символ от евреите в комунистическото движение .... или нещо подобно.... преразказвам по памет , макар че е по темата дотолкова, доколкото се разговорихме за пионерски връзки ... Искаха от нас да направят Павлик Морозовци и някъде успяваха... за съжаление...
Анонимен527
Аз не си гризях връзката, нито ноктите, бях едно такова, много добро и примерно дете (то затова, като поотраснах, майка ми все се чудеше къде изчезна всичката ми примерност), но връзката ми, въпреки това, все ставаше на конци. Явно от материала е било.
Hook Махарба, Керпи!

Както имах възможност да напиша, калпачетата на чавдарчетата биваха два вида - със зелено и тъмночервено дъно, от имитация на овча кожа, бели, с лъвче пиринчено отпред. Аз съм спец, защото съм го нямал, та ме е привличало, че чак сигурно съм завиждал на тези, които са го имали. И към калпачето и синята връзка вървеше и значка, пак от пиринч, бяло, зелено, червено, и май нещо пишеше на нея, ама не си спомням какво! Виж, помня че беше разменна монета по време на фестивала 68 г., от тогава пазя още някоя и друга значка в една кутия в мазето.

Ма да съм бил репресиран - не, аз да не съм като Хаупта, та да пиша в CV-то как някой ми изял супата през 67-ма година. Нормални детски щуротии. Дори по-късно на лагер-школа ходих, на Черни Осъм, в едни бараки, през гимназията там карахме т.нар. ВТО, или военното, както беше израза.

От лагер-школата също незабравими спомени, как само ги гърчеха разните по-велики комсомолци - идеолози, секретари и културно-масовици. Аз бях скромен физкултурник, само игри на поляните, мачленца, дори стрелба с МК пистолет, като днес го помня - Марголинг, с една дума - кеф. А ония от сутрин до вечер в столовата им промиваха мозъците с тезиси и др. глупости, да зубкаш през лятото, и то комсомолщини, си беше жива перверзия, ако питаш мен!

керпеден_1 Hook, ти ми припомни две незабравими поредни години , когато наше керпеденство в качеството си на о.з лейтенант обучаваше ученици на военни науки.... , но това не е детски спомен, ама въобще....
Hook Здраве желая тогаз, Керпи

Аз също имам незабравими спомени, също като о.з. лейтенант, мотострелкови войски, 2-ри район НШЗО, на едно военно на Шумако, нали си спомняш хитовата фраза от филма "Топло" - "..получените пари са изядени и изпити в Париж, Лондон и..Шумако", та лагера беше почти срещу това култово заведение на късния соц.реализъм, ама аз бях....с руската гимназия, дето от всички ученици не се събираха и 10 момчета по онова време, при това бях единственият, който разбираше, като всеки кашик, от тактики, нападение и отбрана...и голям купон беше, ех...сега само като си спомня, и се радвам! Ама друг път ще си раздуем по-подборно, сега трябва да бегам по задачи. Чао!

Анонимен531
Уф, окапах се и аз... от спомени !
Божо Ризата...или панталона ?
керпеден_1 Божо, много , ама много лошо нещо съм намислил за твойта пощаджийка!!!Понеже тя не ти носи пощата , обади се моля те на мойта , валидна е в инфото. Благодаря предварително!
керпеден_1 Здравейте малки и големи дечурлига!!! Почнахте даскалото и пак се скрихте мама му стара. А, стига уроци! Я, к`во циганско лято е навън. Аз още си кисна бронзовата фигура в морето... голям кеф е!

Е, ако нямаше градушки...

putikovski535
Бреййй Мале тоя в каква махала е расъл... дай Боже всекиму !
putikovski537
тва е кака ми Ленче кът млада.скивай кво мустаче е фризирала
Бреййй И ся кво ? Вече и брада ли има ?
putikovski539
брада нема щот я скуби-но има остеопороза, гастрит .жълто течение и топли вълни
керпеден_1 ДОБРО УТРО , ДОБРО УТРО!

Гледам излизаме от детството и влизаме в пуберитетя!На онанизъм сте го ударили , а? Може , ама се крийте да ви не видят малките дечиня , щото им е рано още.

А вие вече сте неспасяеми! Така до 70 годин, щото за да спрете трябва да ви отрежат пишките! И от децата се крийте еййй, че законите сега са строги!

Редактирано от - керпеден_1 на 02/10/2004 г/ 13:23:11

керпеден_1 Я, рекох си, да нагледам дечурлигата. Как са, що са!Рипат ли ... за съжаление никой не рипа. Мислех , че като се върнете от отпуска ще докладвате , ама ... ядец.

От тез туршии и от тез дертове по ток, парно , телефон , вода май не ви остава време да си спомните щуротиите. Лошо няма и на мен не ми остава време....

Остава ми плахата надежда , че поне деца и заеми правите и си носите новите дрехи, зер трябва да станем осем милиона...

Аре , пък като наближи Коледа.... разгеле наближава Димитровден , навсякъде по селата правят събори... красота и .... ядене и пиене...

керпеден_1 А, няма я , пък каза , че ще дойде?!?!
diana Е, Керпи, то беше нощя -10 часа тук е по назад от Бг.Ама ето ме сега-като станах и бърже, бърже дотичах.Та за игрите-по тия земи започнаха да приготвят тиквите/кокорбитите/за Хелуина.Аз извадих метлата-кой каквото му трябва тая нощ...Постягам я на спокойствие и координирам сборищата по мейла.много е напрегнато по това време -задръстено, няма къде една метла да извиеш. Другият такъв празник за фучащите е на 6.1.в Италия Бефана.А на 24 юни в Бг.вършеем малко по по друг начин.Та гледайки тиквите си спомних за дините през моето детство.Какви необикновени фенери правеше дядо със свещ вътре.как светеше в тъмното и как се карахме с братовчедите кой да го подържи като го изнасяхме на пътя И оная огромна луна, каквато никога повече не съм виждала...Мислех, че съм го забравила това, толкова отдавна беше!Но преди няколко години татко с тайнствен вид донесе една диня и седнаха с дъщеря ми да правят фенер.Тя нямаше представа какво правят, ама щом дядо го прави ще е интересно/не знам защо , ама няма същото доверие в родителите си/.Дълбаха , избираха свещ, наместваха я, правиха дръжка, изгасиха лампата, запалиха свещта и като грейна тоя фенер!Още по-грейнали бяха лицата на внучката и дядо й.Хванаха се за ръка и с фенера слязоха да обиколят блока.Беше страхотно преживяване.Все си мисля, че за татко е било по-голямо.Сега, естествено не може да стане -девойката да тръгне за ръка с дядо или баба-пфу!, но пък има спомени и се надявам като спре да се муси след някоя и друга година/този пуберски период няма да е вечен, я /вътрешната близост изградена от такива камъчета да даде и външен израз.Керпи, бях подслушала един ваш разговор с Гюро, в кгб-паметта ми остана нещо за един щъркел, ако не греша скоро ще ви посети.Ако не греша, с рояк малки керпеденчета/не отведнъж, разбира се/ ще има да правите много интересни съвместни неща по морския бряг, нали?!
Църни Шопара Малей, Керпеден!

Ма и аз съм дете...

Що нещо съм изпуснал!

керпеден_1 dianaздравей и добро утро! Правилно си чула , нататък върви работата ... ша правим фенери , ако е рекъл Господ. Сега ми е драго и малко такава... напрегнато ... като на гара , като пред лекарски кабинет..... ама като дойде момента.... няма да има по-щастлив човек от мене. Баща му няма да се радва толкова , колкото ние с жена ми. Си нът ми ще разбере какво е чак той като има внуци , а е много различно....

Благодаря ти за пожеланията! Да ти се връща!!!

Църни, ти пък да не би да не си идвал??? Зер не прибрахте агента Страхилчо от тука? Раздуй нещо за сбирката , алкохолици нещастни!!! Прочее виждаме се понякога с Нептуна , като е на брега и си говорим и за тебе... Да не се чудиш що та сърби тук-там... Приятен уикенд Църньо! На тебе и на фамилията!

ФЪРКАТИЧКО Добро утро, Керпи !

Добро утро на всички !

Сега излизам, но до довечера обещавам да разправя един детски спомен...

Отпреди пуберитета...

Хубав ден на всички !!!!

Църни Шопара Бе, Керпи да разкажа, ама после ше ми извадят досието!

Нали я знаеш Джандармерията!

~~

Общо взето, ако говорим в количествени показатели, одрънкахме 12кг месо(без джоланите у механата) 1 водка, ногу(ама ногу!) сливова - 4 бутилки, 3 литра червено...

На фона на постигнатите на предишни срещи достижения, определено има дръпване назад.

Това се дължи очевидно на липсата на основни състезатели - като Нептуна.

Липсва и неговия и на Нептунчето свеж поглед към разни събития и факти.

Не знам що, но жена ми се пита все за него!?!

Обхващат ме едни съмнения.

Но най-болеше липсата на Кептън Бъди, който си остава състезател от международна класа.

~~

Много ми се иска да те видя, ама на маса.

Имам едно чувство, че ще се получи едно така - взаимно обогатяване...

Както с Естета - успяхме да се караме на висок глас до 6:20 сабайлян, което поне от моя страна не води до нарушаване на братските отношения на другарство и взаимопомощ.

Нямам никакви причини да се съмнявам и че от негова страна е същото.

Ако не дойдеш на някоя сбирка, ще имам добър повод да дойда до Варна, в която не съм бил от 1980.

А казват, че е станала още по-красива...

~~

Варна, убава Варна!

Варна - обишам те!

(и Дружба и Златните - също!)

Наздраве!

ФЪРКАТИЧКО Керпи, ето го спомена за една детска игра, така може да се нарече, но поставила началото на чудесно приятелство. И аз ще се изкарам сега една добричка, но така си беше, наистина ...

Преди време писах за глината, увита в пионерска вратовръзка , но преди това, когато бяхме още чавдарчета, правехме едни човечета от пластелин върху дъска по трудово обучение. Та един ден момичетата от класа решихме всяка една от нас да постави своето пластелинено човече на чина на тази , която счита за своя най-добра приятелка. За целта трябваше да влизаме една по една в стаята и да поставяме човечето на съответния чин. Бях първа по ред, поставих своето човече на чина на най-добрата си приятелка Севда и си скачах на един крак, доволна и радостна, защото знаех, че ще събера най-много. Просто имах много приятелки в класа. И нямах търпение за резултата.

Изведнъж забелязах как от стаята излезе Пенка. Едно тихо и скромно, незабележимо момиче. С руси коси, сини очи и бяла кожа. Излезе бледа като тебешир и вървеше като парализирана. Разбрах, че просто на нейния чин не е имало нищо. Дръпнах Севда, която трябваше вече да влиза и тихичко й прошепнах да сложи своето човече на чина на Пенка. Аз така и така си знаех, че съм най-добрата й приятелка. Когато после влязохме в стаята, лицето на Пенка грейна. На чина й стоеше човечето на Севда. И аз бях събрала достатъчно.

От този ден Пенка стана наша приятелка, една от бандата ни.

Беше затворено дете, баща й милиционер , много строго я държаха, не я пускаха да скита като нас из махалата. Та ние ходехме при нея. Имаше колекция от картинки от оризова хартия. Прекопирваше картинки от книги и после ги оцветяваше.

Постепенно започна и да излиза по-често, вече ни познаваха родителите й, пускаха я с нас.

А и ние спечелихме, защото имаше по-голям брат, който ни защитаваше от по-големите момчета.

Изобщо, тази игра ни сприятели, а пък на моя чин, едното от човечетата, беше от Пенка.

Един от малкото ми детски спомени , така добре запечатан в съзнанието ми.

Знам, че тогава постъпих правилно

Но е хубаво да не става навик.

Нуллус549
Но е хубаво да не става навик. -- Какво значи това?
ФЪРКАТИЧКО Нулус, нищо особено не значи .

Просто в друга житейска ситуация, може да има друг ефект.

Не ми се задълбава повече.

керпеден_1 Църни, недей да скромничиш!!! Добре сте употребили мааму стара!!!! Иииих, какви ли сте били готини с естетя да са дърлите.... Баре глас остана ли ви за некоя патриотична песен? Дай боже , дет` са казва , кат`сте най-зле тъй да сте!!!!

Туй дето си го намислил за Варна , е добра идея.... дано случеш да я обишаш на място. Пък вий с Варна щом са обишате... ний к`во ша парайм... ша помагаме разбира се .

Дано Нептунския се случи тука , та да е пълна картината... абе тука добро лоби може дасе спретне....

Фър, много си нежна!! И спомените ти са нежни! Последни изчезват детските спомени, изчезнат ли и те ... вече сме субстанция...

Нулус , приятно ми е да те срещна , като че ли не си идвал ? Или греша? ... Няма значение, бъди здрав!!!

Редактирано от - керпеден_1 на 24/10/2004 г/ 10:34:23

Църни Шопара Много полезна тема, Керпедене...

Имам един приятел, инжeнер е, ама пописваше научно-популярни статийки и книжчици за некой лев - Космос, един вестник дето го водеше дъртия Дилов май(Орбита или нещо такова)...

Та той ми обясняваше как в стоманата, бетона и песъка го учили да вкарва линията на партията.

Кат гледам как бъркате глина с милиционери, пионерски и чавдарски връзки у калпаци, направо ТРЕПТЯ...

Наистина е СМЕШНО!

Как да вкараме деМУТРАцията у детските спомени....

Дано ви олеква от тежките години на репресиите.

Редактирано от - Църни Шопара на 24/10/2004 г/ 17:27:52

керпеден_1 Църньо, мислех да те отрежа , че деМУТрация в детските спомени няма , ама като се замислих , май не е така.Май мутробарока е настанен в главите на някои в най - ранна детска възраст. Не ми се говореше за това , щото се разваля ореолчето на детския спомен...Само един щрих и то в буквален смисъл... в един наш вестник олимпийския ни шампион по вдигане на тежести от Атина сниман като дете с.... бухалка !!!!! И още, как няма да се прекланяме пред бабаита и мутрата след като поколения са учени , че горския разбойник и обирджия по пътищата е народен закрилник.... Аз се досещам какво имаш предвид под деМУТрация , и споделям виждането ти , а това което ти говоря е толково банално , че не го забелязваме , или даже го отминаваме с усмивка... И което е още по-лошо ... героизираме го.

Ей го , изпотрепаха доста мутри ... ми медиите толкоз писаха за тях , че са в устатат на всеки... как да се оправим .... не , не спирам , спирам! Това е разговор за друга тема , не съм узрял още .... Дай да си останем на това островче на детските щуротии , щото щуротии се правят и на 80 години.

Hook Здрасти Керпи!

За съжаление деМУтрация е имало, има и ще има винаги, май! Поне по нашите ширини. Ми какво искаш, след като за идоли на децата сега са издигнати до равнище на национални герои Азис, чалга-певачки и мутри, комай и генералски болтове дават на някои, рейтинг висок имат според сървеите на публик опиниона!

Та можем да говорим за ДЕТЕ-МУТАЦИЯ-та, то спомените в тази тема натам избиват. Вярно, не можеш да искаш днешните деца да имат за герои Малечко-Палечко, или Пепеляшка, или дружината на соцреализма, като почнеш от овчарчето Калитко, минеш през Митко Палузов и спреш на братя Кокарешкови. Те сега живеят, по образното сравнение на една по ТВ-то, в света на "Властелинът на пръстените" и "Спайдърмен", дори Супермен е минало за тях.

Знаеш ли за първородния грях - да изядеш ябълката на познанието, въпросът е "познание за какво"? - Ами за доброто и злото! Сякаш ми се чини, че нашите деца тая ябълка на компот я ядат, или много захаросана, или много червива, а някои направо по ябълковия пай съдят за ябълката! Ако ме разбираш какво искам да кажа!

Бъди здрав!

Църни Шопара Керпи,

Мисля, че се изразих съвсем ЕДНОПЛАСТОВО.

Мислех го - написах го.

Защото ТАКА СА МЕ УЧИЛИ ПРЕЗ ДЕТСТВОТО ми.

Изглежда съм живял в друга страна - ще трябва да си корегирам спомените според последните виждания - за да съм в крак с гражданското Общество и Повелителя на Халките.

~~

А темата си е твоя - аз от триене не се обиждам, трий като искаш.

керпеден_1 Абе Църньо, ти луд ли си бре? Къде си чул Керпедена да трие , при това авери. Трием саааамо в много , ама мнооого краен случай!Исках да кажа в дискусионен план да те отрежа, пък ти.... глей к`ви, работи.... Нейсе , да даде господ да ми кацнеш у Варна , ша ти обЯсна, що за керпеден съм....
Църни Шопара Е, на такава покана нема да мога да откажа!

керпеден_1 Аааа, виж как разбираш като ти се обЯсни като хората!!!!
керпеден_1 Я, казвам си да взема да поотупам прахоляка от моята любима тема! Зер зима идва , повечко си седим в къщи , повечко хапваме , пийваме , спомняме си това-онова...Задават се едни празници , които изпълваха детските ни души с вълнение и трепет.... е, поне при мене беше така.Коледните пости започнаха ...

вече направо мирише на зима, верно, че при нас засега само вятър има .... морето днес беше прекрасно, бурно , оловно сиво...

Анонимен560
А моят чичо точно от такова море не се върна, беше на дълбачката "Тракия", сигурно си спомняш онова време...аз бях 12-годишен...махленските детски игри замряха задълго при нас...
Божо Керпи,

сигурно и ти си мислиш, че тук естествоизпитателите нямат място ?

керпеден_1 Разбира се , че помня. Бог да прости всички загинали в морето и успокои душите им! Мен ме хипнотизира стихията... страшно е и красиво...

керпеден_1 Естествено Божо! Жив и здрав! Аз затварям дюгеня и ша ида да положа малко морно тяло....
керпеден_1 "GAUDEAMUS IGITUR UVENES DUM SUMUS ....." ... И да съм сбъркал нещо ... прОсто да ми е , защото наистина при мене студентството ми е вече в детството ... за съжаление..Точно преди два месеца се навършиха 30 години откак се дипломирах като инженер... бая отдавна беше.. Няма да забравя първият си студентски празник през 68г. в току-що откритата Спортна зала във Варна купон, купооон... тогава още се местеха коли, примерно между две дървета , така че собственика трябва да отсече едното дърво за да излезе ... щуротии. Червените шапки ходеха да се кълнат във вярност пред Съветското консулство , а ние , във верига като френските студенти викахме" Хо-хо Хо Ши Мин!" и тихичко да не ни чуят ченгетата " Вива Стоунс!" ... ама мнооого тихичко , защото годината беше 1968... младежки фестивал , Пражка пролет..., много млади бяхме и много-много не му мислехме...чак след 30 години разбрах , че не са ме скъсали на изпита в Морско училище , ами просто са ме отхвърлили като неблагонадежен ....баща ми, Бог да го прости не искал да ме огорчава и ми каза , че са ме скъсали... а , аз мечтаех за морето, да пътувам , да видя... айде стига , разкиснах се... ЧЕСТИТ ПРАЗНИК СТУДЕНТИ!!!
Анонимен565
Аз плавам, Керпи.

Аз съм онзи с чичото от дълбачката.

Плавам вече 26 години. Отдавна спрях да се радвам на видяното и преживаното. Навиците и рутината са ужасно силен противник.

Затова ти завиждам. Силно, дори болезнено. Ти си запазил непокътната детската мечта, стремежа, порива.

Казвам ти - добре, че не са те приели. Сега щеше да си мърморко като мен.

А ти си от категорията на вечно младите. Дано даде Господ до последния си ден да си такъв !

Църни Шопара Така си е Керпи...

Много тихо сте викали стоунс, щото даже и аз не го чух...

Пък и баща ти крил толко време, че си репресиран.

Ама страданието извисява!

Ти не се кахъри - нали те пуснаха да завършиш се пак!

При тая протиобществена дейност осъществявана от теб си е живо чудо.

Жалко, че не ти счупиха ръката.

На Филип Димитров му я счупиха 97 и стана посланик в щатите.

Свят видя.

~~

Ай Наздраве!

За Прогресивните Стоунисти и Джуките на Мик Джагър!

Те са си направо символ на демокрацията.

Редактирано от - Църни Шопара на 09/12/2004 г/ 01:33:29

JJ6

Керпиденче/гледай що си се кръстил така?!/, випуск 21 януари, 1975, ВМЕИ- Варна, Ел.факултет,"Ел.машини и апарати"-III-та група, последна студентска квартира-партера най-десния вход на блок "К. Фичето"...

Да ме познаваш случайно?

И нямаше ограда между блока и факултета...

JJ6

Така ще да е-все сме се срещали, колега и връстнико Керпи, на оная напряко турена асфалтова алейка, сега в заграденото...

Но да ти кажа и аз-шопарата е прав:айде стига да се излагаме вече с тези репресираните "АХ-ОХ " истории, остави ги на политидиотите ни, то си им и прилича!

Знаеш, Керпи, и ти като мен много добре знаеш- КАК СИ БЕШЕ!

Ха тръгнете малко да поработите и да се поборите за живота си по БЕЛИЯ СВЯТ-та да се разберем най-после ние тука поне-простосмъртните българи-за какво иде реч всъщност от 15 години насам!

керпеден_1 Ано 587, благодаря ти за хубавите думи и пожелания! В едно си прав мечтата си остана.Може да ви се вижда смешно , но понякога съм си мислил , че поета е имал предвид такива отнесляци като мене за които е написал : ".... и онзи див копнеж за Филипините , по едрите звезди на Фамагуста ..."

Църни, невям мислиш , че го разказах това за да се покажа изтерзан от режима?Нииищо подобно , просто си спомних, стана ми и драго, и мъчно, както по отминалите дни , така и заради това , което не се е случило. Само това , нищо повече. Защото с чиста съвест мога да кажа , че не съжалявам за нищо от това което ми се случи в живота. Да знаеш у нас могат още да се намерят щастливи керпедени , рядко , но могат. Всъщност Шопарини на тебе, пък най малко трябва да обяснявам . Нали?Бъди здрав приятелю! Някъде четох вчера , че и тази година в нашите води има големи запаси от цаца. Така че споко!Цаца има, бира.... то е ясно! Кат` ти омръзне мъгливий Албион....

JJ6, така не мога да се сетя , както обясняваш , вероятно се знаем , макар , че съм една година преди теб и съм "АП". Пустата му и пътека , събарял ме е вятърът там и то не един път , а не съм 48кг. Сгрешил си като мислиш , че седя на припек и се оплаквам , напротив...

Що се отнася до това , че ТОГАВА ВСИЧКИ ЗНАЕХМЕ, там ти може да си бил от тези дето са СА ЗНАЕЛИ. Това си е твоя лична работа и не ме засяга , аз наистина НЕ ЗНАЕХ. И не проявявах кой знае какъв интерес...

Църни Шопара Керпедене,

Ако вярвах, че го правиш да се покажеш, нямаше да пиша тук бе брат...

Некой път пресоляваш манджата - да направиш май добро впечатление на плювачите.

Мани ги тях - те нямат чувство за хумор, а ти имаш...

Остави го на свобода.

Наздраве за теб!

И за всички студенти.

Кака беше там?

Бивш Комунист, бивша Курва, бивш Негър и Бивш студент Няма!

Анонимен571
е как да нема бе, керепендето е бивш кумуняга
JJ6

Е, срещали сме се и сме се разминавали всякак поне сто пъти по Вятърната пътека и с бъдещи керпедени електричарски.

Ама защо 1 година преди мене?Останал съм със спомена, че "АП" бяха нова специалност, току що открита, когато аз започнах.От тях познавах една абсолютна флегма-Графът /Йоро/ от Бургас и неизменният му по-дребен приятел и съквартирант Йорко от Йамбол града.Двамата първата година бяха на квартира в "4айка"-първата редица блокове срещу "Китайската стена"...Аз им бях като сянка.

А аз съм си сгрешил/забравил/ групата, малееей...Втора бях, не трета...А ако се чудиш на дипломирането през януари, да ти припомня, че нашия випуск "ЕМА" бяха експериментни-подложени на т.н. "Текущ контрол"-творение на проф.Дончо Дончев-тогавашен ръководител катедра"ЕМА", а после Декан на ЕФ, а още по-късно Председател на комитета по висше образование в София...Та поради тая причина ние се дипломирахме, така-по никое време, щото беше 1 семестър по-рано/за 9, а не за 10 семестъра/.

А под думите "ЗНАЕШ КОЕ КАК БЕШЕ И ТИ КАТО МЕНЕ"- кое как си разбрал не ми стана ясно, но май пак към слабото място на нацията ни от 15 години насам си го насочил-тайни знания, близки до властта и прочия слабости на преживяната комунистическа система.

А аз имах предвид САМО И ЕДИНСТВЕНО ей това:"Знаеш и ти като мене, че всичко си беше най-готино и както се полага на младост"

Нещо ТОЧНО като твоето:

"Защото с чиста съвест мога да кажа , че не съжалявам за нищо от това което ми се случи в живота. "

НАЗДРАВЕ ЗА КОЕТО, Керпеденски!!!Кой ли ще да си, наистина?Майтап е животът-като темата ти.

Но поздравления за тая ти тема и откъм отвъд Голямата вода през алеята на детските ни спомени!

Бивш негър-студент573

керпеден_1 Църни, нали знаеш Чудомир има един герой - хаджи Дончо , дето конят му бил научен да спира на всяка кръчма от града до Баните.Когато баба Хаджийка му се карала , той отговорял: "Тоз чиляк е отворил хан , аз ако не вляза , ти ако не влезеш... че той мишки ли ще лови из вътре..." Та и аз , требе да има нещо за захващане иначе...чел , прочел , излязъл.... нема тръпка пич.. , пък некой път соленото е убаво... солен паламуд например....

П.П. Църни , като влязох в една Фичова тема ти го бъхташе с едни мостове, та да те попитам: Колкото пъти съм бивал в Киев винаги съм отивал да видя т.н. Мост на Патон. За него ми разказваха , че бил изцяло заварен по технологията на акад. Патон , но не зная подробности. Твърдяха , че друг такъв нямало... ти знаеш ли нещо по въпроса ? Ще ти бъда признателен ако ме светнеш , защото мен мостовете ми са интересни ..... бе гледаш го ...аааха да падне , пък то хиляда години стои... няма да престана да се чудя и дивя на Кемеров мост в Родопите.... и не само той... де що има мост ми е чудени ми е интересен...но да съм при него, не на снимка , да го усетя...

JJ6, понеже аз си живеех във Варна , пък и бях вече женен , ходех по квартирите на колеги само като ме изтърват... Тоз граф , и тоз Жорко не са ми познати... може да са били съвсем в началото , но не са завършили с мене . Ние бяхме 47 човека и ги знам поименно, щото скоро актуализирахме списъка.... После в нашата специалност тези , които бяха преди в електро специалности почнаха от ІІІ курс , а ние машинкаджиите от ІІк.Не мога да се сетя за колеги от ЕМА след мен.... жалко... Имам доста колеги оттатък Голямата вода, но мои съвипускници са само двама.Жив и здрав бъди , пък ако решиш да се представиш , пиши на мейла , активен е... Който и да си , все съм те виждал , просто няма как.... а-а-а аз играех много тенис на маса в Ел факултета, даже бих казал, че повечето от времето ми минаваше там

Редактирано от - керпеден_1 на 10/12/2004 г/ 18:05:49

керпеден_1 Как сте пораснали вече деца? Стягате ли празниците? Стана ли ви киселото зеле! Ша гътате ли шопаря? Прекрасни дни настъпват , няма как да не се върнеш в детството си и да си спомниш всички ония приятни неща свързани с Коледа.

Помня баба ми на Игнажден , гледаше зад пердето , кой влизаше първи в двора и ако според нея беше добър човек - засияваше цялата , бръчките по лицето и заприличваха на лъчи... Обикновено това беше един наш роднина известен с добрия си пОлаз...След това , баба ми се обличаше и тя тръгваше дъ обикаля , защото също беше желана полазница...беше акуширала на почти всички деца от селото...

На нас дечурлигата сетне носеше игнатските краваи , с които я даряваха...

керпеден_1 Весела Коледа и честита Нова Година!!!

Малки и големи деца , да даде Господ всичко каквото сте си пожелали да ви се случи!

И да внимавате с пиротехниката!!!!

керпеден_1
б.б.
Керпи, весели празници и от мен !

Нели Керпи, киселото зеле си го поръчахме от malincho.com. Пристигна за 48 часа. А гътване на шопар съм гледала само от прозореца на детската си стая. В съседната на нас къща живееха своеобразни пазители на тази стара българска традиция - бай Иван и семейството му. Като оставим настрана редовните му запои и битовите сцени след тях, той събираше 10-на приятели (подобни на него) всеки декември и извършваха този древен ритуал. Животинката в начало се бори с цяло гърло, а след това все повече губи сили и глас под тежестта на 10-ната мъжаги. Брррр. Май от тогава не долюбвам месото и предпочитам зеленчуци.

Бях благодарна, че поне не го правеха на асфалта на улицата.

*

Керпи, желая ти много здраве и радост през следващата година, на теб и на всички хора, които обичаш.

*

Темата ти е за едно от най-хубавите неща в живота на човека.

furkatichko Керпи, весело посрещане на Коледа и Нова Година !

Сетих се за една случка от детските ми години, свързана с тези празници, няма как да я забравя.

В махалата моята коледна елха винаги беше най-красивата.

Баща ми (Бог да го прости !) беше естет човек и така подреждаше играчките , гирляндите, че ставаше произведение на изкуството.

Тогава нямаше светещи свещички, слагахме едни щипки по клонките и в тях восъчните свещи в различни цветове.

Тази Коледа (най-вероятно е било Нова година) , защото Коледа не се празнуваше , когато запалихме свещичките на елхата, нещо стана и тя пламна цялата, отиде на пердето , изобщо емоции, точно на празника.

Дори не заплаках, защото се уплаших.

Като спряхме пожара, спасихме част от играчките (много чупливи бяха тогава), баща ми изведнъж изскочи навън и след време се върна с нова елхичка, още в сняг, нямам идея от коя градинка я беше взел, но имах отново своята красива елха за празника.

От тогавашните подаръци помня само един - една нощна лампичка от лъскава пластмаса. Май дори не светеше, но най-много на нея съм се радвала и на една книжка "Златното руно". Всичко друго времето е изтрило.

Още веднъж - весело , празнично настроение на всички с много подаръци и топлина край коледната елха !

Редактирано от - furkatichko на 24/12/2004 г/ 09:07:25

керпеден_1 Нели, благодаря ти за пожеланията! На теб да ти се връща стократно!

Здраве и радост на цялото ви семейство! Да ви наспори Дядо Коледа от всички хубавини по много!!!!

furkatichko, благодаря! Весела Коледа и щастлива Нова година и на теб!

радост , здраве и късмет все да ви са в повече!!!!

И аз като малък имах подобен случай с опожаряване на една елха... ама твърде мълък съм бил... 5-6 г. , но помня , че бащо ми (Бог да го прости! ) си беше изгорил ръката и цялата новогодишна вечер я държа върху една кисела зелка. И си изкара много весело.... А на мен ми беше мъчно за едно такова целулоидно човече Иванчо -изправанчо , щото изгоря.. но ми мина , защото ли подариха устна хармоника...

Нели. А аз никога няма да забравя своето окуцяло черно пиано (ако помните имаше малки детски пиана, с гама и половина на тях ), което изтървах в момента в който Дядо Мраз ми го донесе. Бях се загледала в детската кондуторска чанта (подарък на братовчедка ми) и стана белята. А в чантата имаше всичко като си му е реда - билети, интрумента за продупчване (предшественик на апарата нза асмотаксуване), всичко. Кондукторството в 60 и 70-те години си беше професия. Някои от рейсовете имаха и ремаркета (тумбулчести такива, обичах ги повече от обикновения рейс), и естествено втори кодуктор. Качването ставаше само от задната врата за да си купиш билетче от леличката.

*

Та така, страстта ми към кондукторството пораздрънка чудесното ми новогодишно пиано. Децата на нашата възраст имаха повече фантазия и малко играчки. Един от най-приятните ми детски спомени е свързан с една планинска къщичка с перденца, залепена на напряко отрязана част от дънер, която красеше стената на детската ми стая. Редовно питах мама кой живее там и измислях цели приказки с продължение на тази тема. Може би това ме накара педи 5 години да купя за новогодишен подарък на щерка ми една великолепно изработена детска къща, с вички детайли (стълби, стаи, украси)обсипана в сняг, в допълнение с истински малки дърва за печка, наредени в красиво, животинки наоколо и дори папагал в клетка, който се окачва на прзорчето на тавана на къщата. А най-загадъчното беше лампичката, която като се включи и цялата къща се залива в светлина. Дъщеря ми наистина обичаше да гледа тази светла зимна картина в тъмнината. Подозирам, че като беше по-малка си е мислила същите неща, които аз за своята алпийска къща. Забелязвам, че тази къщичка започва да се включва от някой от децата ми и свети всяка Коледа. Ето така се раждат семейните традиции.

керпеден_1 Хееййй, спите ли още ? Не чувате ли??? Някой пее отвън!

-Стани стани нине , нине господине,

че са дошли добри гости , добри гости коледари!

Отворете чимшир порти в сърцата си за да влязат любовта , милосърдието и радостта!

ЧЕСТИТО РОЖДЕСТВО ХРИСТОВО НА ВСИЧКИ! ЗДРАВЕ И БЛАГОДЕНСТИВИЕ НА ВСИЧКИ БЪЛГАРИ ПО ЦЕЛИЯ СВЯТ! СИНЪТ БОЖИ ДА БДИ НАД ВАС И ДА ВИ ПАЗИ!

- Речете дружина: "- Да бъде!"

- Да бъде!

- Амин!

rubstone Четита Коледа Керп!
керпеден_1

КЕРПЕДЕНЪТ ОТ ВСЕ СЪРЦЕ ЧЕСТИТИ НОВАТА ГОДИНА НА ЦЯЛОТО ФОРУМНО БРАТСТВО И МУ ЖЕЛАЕ РАДОСТ, ЗДРАВЕ , КЪСМЕТ , ОСТРОУМИЕ И ЛЮБОВ !!!!!

НАЗДРАВЕ!!! ДЕТСКОТО У ВАС ДА ВИ СВЕТИ ПО ПЪТЯ!

Hook КЕРПИ,

И на теб Весела и Щастлива Нова Година, здрава стиска и успехи!

Живот и здраве безкрай!

furkatichko За много години, Керпи ...
керпеден_1 Честита да ни е Новата година!!!!

Честито на всички Васильовци и Василки!!!

Eisblock Хайде, да е на хайрлия! Честита 2005г. Керпедене. Живи и здрави, радост и щастие за теб и семейството!

Поздрави!

керпеден_1 Благодаря на всички!!!!

Да знаете , че чакаме вече следващата Коледа .... ми , тя тази година започна и докато се обърнем - свършила....

керпеден_1 На днешния ден преди много години гътахме шопаря! Голяма радост беше и за децата и за възрастните. Днес хванах с едно око кадри от "Капитан Петко..." , точно на една такава сцена попаднах... ма , като че ли в дядовия двор го бяха снимали...Вече съм ви разказвал за тези прекрасни празници... май!?! Сетих се и за Сурваки. Бях някъде 6-7 годишен, дядо ми беше направил суровачка , сутринта на 14.Януари, по тъмно дойде братовчед ми и тръгнахме на обиколка. Кучета лаят , ама са вързани , щото стопаните чакат сурвакари. По нашия край като правят суджуците , правят едни малки суджучета , специално за сурвакарите..., затова като ходехме да суровакаме мяукахме край дуварите , да разберат стопаните и да излязат на двора..

По -близките роднини ни даваха някоя пара , сушени плодове , орехи , бадеми

Най -веселото идваше като деляхме придобитото , играехме на орехи за спорния дар... абе, радост от всякъде. Някак си компенсирахме липсата на разнообразие с фантазия.

Редактирано от - керпеден_1 на 07/1/2005 г/ 16:58:44

керпеден_1 Таман ми беше позаспала темичката , ама днес в една друга тема , воден от нуждата разбудих доста детски спомени . С позволението на Геновева и останалите препоствам разговора и тук , щото са си баш детски спомени...

керпеден_1

[Златен]

от Bulgaria

Общо мнения: 2083

Скрий: Име, IP

Help!!! Помощ!

Спешно ми трябва рецепта за т.н. "войнишки курабийки" , защото се хванах на бас , че мога да ги направя , а не намирам рецептата , може и на мейла- работи.

Не се майтапя! Работата е на каса "Туборг". Благодаря за съдействието!

Създадено: 25.1.2005 г. 13:43:48

Геновева

[Златен]

от Bulgaria

Общо мнения: 7686

Скрий: Име, IP

Гепи сега, детските ми спомени за съставните части съвпаднаха точ в точ с Казанлъшки курабийки на Чолчева, откъдето взех точните пропорции.

************

1 ч чаша кисело мляко, 3 яйца, 1 ч чаша пудра захар, 1/2 ч чаша топено масло (заб. моя - мама само с олио ги правеше, защото това е евтин и спорен сладкиш), 1 лъжичка сода, 2 праха ванилия, кората на един лимон, брашно, колкото поема - около 1 кг (сега става ли ти ясно що са на сметка и що все тях ядяхме в детинството, в училищната чанта на закуска, сутрин с прясното мляко и т.н.). Разтваряме содата в киселото мляко, прибавяме постепенно изброените продукти и замесваме тесто. С намаслени ръце късаме парченца тесто , които овалваме в правилни топчици колкото орех (ние ги правихме по големи, защото бяха само за домашна консумация, не за гости) , после нареждаме на разстояние в намазнена тава. Намазваме с разбито яйце, поръсваме ги с едра кристална захар и печем в умерена фурна.

*********

И те се разпукваха отгоре малко, яйцето блестеше в светлокафяво, украсено с едрата захар.

И можеше човек само със студена вода да ги консумира, толкова бяха вкусни.

А как миришеше кухнята, като се печаха...

***********

Поздрав от мен с най-подходящата мелодия - на песента

***********

Как ми става ху-, как ми става ху-,

как ми става хубавичко, като гледам пу-,

като гледам пу-, като гледам пуста Пена,

като се е***-, като се е***-,

като сее бело брашно

за войнишки к***-, за войнишки к***-,

за войнишки курабийки...

Край.

Редактирано от - Геновева на 25/1/2005 г/ 14:25:52

Създадено: 25.1.2005 г. 14:11:20 Поща до автора Редактирай мнението Изтрий мнението

Клио

[Златен]

от Belgium

Общо мнения: 1463

Скрий: Име, IP

Жива и здрава да си, знаеш ли откога търсех рецептата на бабините курабии (не знаех, че били войнишки).

М/у другото, направих експеримент с твойто плодово реване, но не беше много успешен, не се съмнявам поради мойта "вързаност" в ръцете...

Създадено: 25.1.2005 г. 14:23:30

Геновева

[Златен]

от Bulgaria

Общо мнения: 7686

Скрий: Име, IP

Туй, Клио, с музикалния съпровод на курабийките, не е за теб, да знаеш.

А плодовото реване има няколко фатки. Плодът да е добре отцеден предварително, тестената част трябва да е много пухкава и суха. Компота - внимателно, ако е гъст, може да се разреди малко. Най несполучливото е, като стане много напоено и глетаво.

керпеден_1

[Златен]

от Bulgaria

Общо мнения: 2083

Скрий: Име, IP

Геновева , ти изтри сълзите от очите ми и ми вдигна... самочувствието на готвач!!!

Сега ша ги размажа!! утре.. не, вдругиден ще докладвам но , аз просто нямам съмнения ..... Много ти благодаря!

П.П.. Тъй като аз ще правя курабийките , няма да пея твойта песничка, ама кога издебна мойта мила да ги меси , тогаз ще чуеш мойта песен...

Създадено: 25.1.2005 г. 14:39:11

Геновева

[Златен]

от Bulgaria

керпеден_1

[Златен]

от Bulgaria

Общо мнения: 2083

Скрий: Име, IP

Аз, таз курабиена епопея ша взема да я препостна в мойта , детската тема... Нещо против?

Създадено: 25.1.2005 г. 14:59:55

Геновева

[Златен]

от Bulgaria

Общо мнения: 7686

Скрий: Име, IP

Ама и с песничката ли, Керпи? То песничката си е за друга една тема, ама хайде, недей да ги разделяш

Създадено: 25.1.2005 г. 15:03:45

ЗОРКА

[Напреднал]

от Christmas Island

Общо мнения: 155

Скрий: Име, IP

много си е на място песничката! фолклорът не веднъж е доказвал могъществото си по гурметските въпроси!

Двете са в една неразривна връзка.

Клио, 1001 сладки ги зная, гръцката също - там сладолед има прелестен. Обаче блъскат страшно захар в продукцията...и на двете места.

Редактирано от - ЗОРКА на 25/1/2005 г/ 15:16:3

Общо мнения: 7686

Скрий: Име, IP

Приятно месене значи!

У всека конфигурация!

Създадено: 25.1.2005 г. 14:42:50

керпеден_1 Едно време брат ми като беше малък , в събота ходех по обед да го прибирам от детската градина(в ония години имаша шестдневна раб. седмица , ако случайно сте забравили). Обикновено им даваха една такава голяма курабия , току що опечена за закуска след обед... е , познайте какво закусваше нещастното детенце следобеда..
керпеден_1 Мдааа, точно преди четири месеца беше последният запис в бедната ми тема. Не бях я забравил , но просто нямаше какво да пиша . То , аз като нямам , от другите ли да искам да пишат... Днес обаче в една друга тема на брега на морето Симпли ме подсети за един смешен епизод от детството ми.

Тогава живеехме в Ямбол , в кв. "Каргона" , българската махала . Живеехме до Андоновата баня, която по него време беше частна и се обслужваше от дядо Андон и многобройното му семейство. Всичко в махалата се въртеше около банята . И клюките , и игрите ни... Най хубаво беше лятото когато се играеше до тъмно и ние по- големшките деца се качвахме на покрива на банята и надничахме през вентилационните отвори , когато банята беше женска... Често дядо Андон ни погваше с една пръчка и пердашеше наред , щото по тогавашните морални норми си бяхме за бой отвсякъде. В къщи отнасяхме още по едно конско , защото ной- малко бяхме омазани със сажди като дяволи, но общо взето махалата се отнасяше към тези наши постъпки добродушно..."- Бе , нек` са учат децата!" Или , пък ходехме при бай Георги , огняръти с часове наблюдавахме играта на пламъците и пак се прибирахме умирисани въглища и гара...пак бяхме черни от сгурията , ама си личеше , че не сме били на покрива... аз май вече сам разказвал тук за чичо Райчо , който лятото всяка вечер свиреше на цигулка пред бръснарницата си... после.... после се преместихме във Варна и аз се влюбих в морето и ми остана за цял живот , като че ли съм роден сред водораслите , така добре ми е в морето... без да съм някои запален спортист или водолаз или рибар.... не , просто ми е хубаво в него...

Анонимен595
... у жабуняко
керпеден_1 Абе , ано т`ва е море , т`ва да не ти е гьола дето се къпят патките пред вашата къща..

Редактирано от - керпеден_1 на 25/4/2005 г/ 18:05:54

naty_ спомням си една игра - само името и май "папетата пият вода"

имаше една черта на земята и по-нататък наредени керемидки една върху друга.....и една за бияч като че ли...но си беше чисто момчешка игра и нямахме досъп до нея ние - с плитчиците

ееее ако някой се сети и за правилата - ще спретна едно представяне на тукашните хлапета

подсказвайте де !

не знам защо се наричаше така. може пък и вода да се е изливала като за езерце - нямам спомен

керпеден_1 naty, добре дошъл(а) ! Радвам се , че първото ти влизане във форума е в моята тема . Приятно е когото срещаш хора , които пазят детето в себе си.

Що се отнася до играта - напълно непозната ми е за съжаление...

Анонимен599

Е?Помним ли ги или не?

Анонимен600
Be znam li?
керпеден_1 Ха!!!! Някой макар и анонимно харесал темичката! Видял прашната , засипана от последните порои врата и решил да отвори.... и дано да е видял слънчевите детски усмивки, припрените детски крясъци при игра в късните летни вечери, подвикванията на майки и баби, шумът на морето , тракането на морски мидени черупки и пр., и пр., и пр....

И бате Асен и отиде! Мир на праха му и покой за детската му душа!

Hook Здрасти Керпи!

Расте ли внучката, май мернах снимки - още малко и мома за женене

Да ти е жива и здрава!

Като се дигна темата реших да видя какво как, и се присетих за една, макар и простичка игра на плажа, навремето лятоска изкарвах по месец на летни лагери на морето - Мичурин, Иракли, та там на пясъка се забиваха т.нар. "войници", просто клечки, но в някакъв боен строй, и след това с подръчни средства - камъне и дърве, се целехме да премажем вражия строй!

Жив и здрав!

Чок觧 В моето село Галиче имаше една игра "Бътанка". Една пръчка се хващаше по ниско от средата, долният и край се удряше в земята и се пускаше да се превърти. Тя подскачаше от единия си край на другия въртейки се и колкото по-далече отидеше, толкова по-добре! Печелеше тоя, който я отпрати най-далеч! Казвахме: Бътам, Хайде да бътаме...
керпеден_1 Расте Ноок, расте ... благодаря!! Вторник става на 6 мес. и вече прилича на рекламното човече на Мишлен... Чакам да порасне да да се учим на детски игри...

Чоки , здрасти и на тебе , таз твойта игра ми прилича нашата игра на сопа , обаче туй бъта много хамериканско звучи , бейзболно някак си...

Чок觧 Сигурно е същата играта. А "бътам" си е врачански диалект: тръдзам, онодъм, варъм, дзиндзирикам, тлъцам- абе Дивия Запад
mirosllaw606
тук съм с една молба към всички вас...

спомням си че като хлапета непрекъснато, ама непрекъснато играехме на топчета - имаше 2 игри - "на дупка" и "на триъгълник". Лошото е че сега колкото и да се напъвам не мога да се сетя как се играеше никоя от тях - искам да кажа всичките и правила - имам само откъслечни спомени...а много ми се ще да науча моите деца сега на тези игри, не по цял ден да висят на компютъра...тук видях ня няколко места писано за тях, но никой не ги описваше подробно...та моля ако някой се сеща тези неща да ги разкаже...предварително благодаря

Hook Миро,

с удоволствие ще го направя, още повече, че сборната мисъл на форума ще нанесе корекции в моите спомени, но преди това били си дал труда да препостнеш всички части от мненията по тази тема, които си чел и касаят играта на "абета"! Аз, разбира се, ще дам варианта, който се играеше 60-те години в София в махалата около банята Мадара!

керпеден_1 Бреее Миро, ти ме напарви сам да си говоря ... толкоз топчета съм играл в Ямбол... и на дупка и на триъгълник...е, не мога да се сетя за правилата... к`во ли са чудя ... оттогава са минали близо 47 години.. ... тук във Варна играят пък на "лимки" или "дос" , ама вече бях голям и не съм ги играл ... ще питам сина ми..
Чок觧 Освен на "дупка" и "триъгълник", в Русе играехме "на дълго" и "на стена" с билюри или стъклени топчета. Но съм забравил правилата на играта

"На дълго", всеки хвърля топчето и се стреми да чукне топчето на другия. Ако не е успял, но топчето се е приближило на по-малко от педя до другото топче, собственика на другото топче прави една крачка с гръб към чуждото топче и оттам го цели в него.

"На дупка", всички застават до дупката и хвърлят топчетата към една черта на земята-"кале", като се стремят топчето да спре по близо до чертата.

Най-близко спрялото топче е първо. От чертата се хвърля към дупката с цел да се попадне в нея, но оттам нататък как се играеше-не помня. Имаше една окръжност около дупката май, и което топче попаднеше вътре в нея, прави крачка с гръб към дупката и оттам хвърля отново когато му дойде редът, за да попадне в нея. Помня, че при чукане на чуждо топче се броеше нещо, но какво и до колко...

А "на триъгълник" - съвсем съм я забравил!

Редактирано от - Чок觧 на 13/8/2005 г/ 17:11:29

Hook Това, което си спомням, е „триъгълник”, когато се подадеше бойния вик на хлапетата в махалата „айде да си садиме” – това се разбираше. Правилата, така както си ги спомням:

Триъгълник се чертае върху земята и по ъглите му и по дължината на страните му се „садят” абета, т.е. топчета, а ако нямаш абета – 1 стинка, закрепена отвесно, което си беше проблем, щото големите знаеха за тази „златна мина” и често минаваха да оберат и абетата, и най-вече стинките. Този триъгълник се наричаше….а сега де, едното от двете, или „кале” или „тенал”.

На известно разстояние от основата на триъгълника, може би 4-5 метра, а и повече, се начертаваше на земята линия, пак едно от двете се наричаше - или „кале” или „тенал”, убий ме, не си спомням, преди повече от 40 години беше.

Нареждахме се на линията и по ред изстрелвахме „гуди”, или основно топче, „бияч” така че да успеем да уцелим някои от „насадените” топчета от раз. Ако никой не успееше първи, то след това отново, като ако уцелиш топче или стинка от триъгълника, май „тенал” беше, имаш право да си го вземеш и продължаваш по ред.

Можеш да „чориш”, т.е. да смениш мястото си като отправна точка за стрелба или да пропуснеш ред, така наречените „чор” за място и „чор” за ред. Чорът за ред даваше възможност да си нагодиш стрелбата от по-удобно място, а чорът за ред – да извлечеш „тактическо” преимущество, ако биячът ти в момента е на място, което считаш за неуязвимо. Това е поради факта, че след първоначалното изстрелване на топчетата имахме право да целим и „биячите” на противника, с което го изваждахме от играта, ако го уцелим.

Играта свършва ако си елиминирал всички останали участници, уцелвайки техните „биячи”, или всички „садени” абета или стинки се свършат.

Това си спомням, това пиша, естествено възможни са регионални девиации в правилата, но мисля същността е тази.

Анонимен611
Хоок, прав си.Така се играеше и през петдесетте години..в центъра на София околу

улиците Искър, Раковски, Екзарх Иоссиф...

Според нашият вариянт можеха да се садят и едни малки керамични плочки

взимани от мозаики във входовете на стари къщи.....

Хубави игри бяха....

6estica612
Някой спомня ли си как се играеше на охлюв, дама и кавалер и месец сланце луна!
mirosllaw613
играта на триъгълник вече възстановихме, за което благодаря на всички за усилията, за понятията аз поне се сещам - триъгълника се казва "тенал". а чертата - кале. Първо се хвърля от триъгълника към калето - за да се определи реда на игра - колкото си по-близо до калето, толкова по рано играеш - или целиш топчетата на триъгълника или хвърляш близо до него за да уцелиш от втория път, ако дотогава не те уцели някой

Сега ако може да се опитаме да възстановим и другата игра - на дупка , чудесно ще е - още повече че тя не иска ресурси - топчета и стотинки, които да губиш - с едно топче се играе цял ден)

При дупката в началото беше почти същото - изкопава се дупка - около 10 см в диаметър и на 3-4 метра от нея се чертае "кале". Всички хвърлят от дупката към калето за да се определи реда за игра. После според това кой колко близо е до калето играе - първо този който е най-близо или върху самото кале, после поред - до последния. При хвърлянето от калето целта наистина е да вкараш топчето в дупката, но какво ставаше после вече не помня...

Oberstleutnant допълнение към въпроса за "абетата": на "тенала" бе позволено да се "садят" и "ашици", както и гилзи; освен това бе строго забранено да "буриш" - да протягаш ръцете с топчето (гудата) прекалено напред...

поне в Тухла махала (днес кв. "Стрелбището" беше така

Виолета Като вървях по улицата между блока и къщата видях децата, че играят нова игра. Закачили със сезал едно топка като махало, но отзад на кръста и с нея прибутват една капачка от безалкохолно до една черта. Който стигне пръв е победител. На пръв поглед скучно, но изисква много концентрация и търпение. Възпитава характера.

Стана ми интересно, че децата могат да измислят нови игри, нито по мое време, нито децата ми са играли или поне аз не си спомням.

керпеден_1 Има едно дърво по улиците на Варна , ние му казваме барабонка , инак не знам как се казва.... децата ги гледам си правят нещо като прашка от гърло на пластмасова бутилка и вързан към него отрязан откъм гърлото балон.... слагат вътре барабонки или дребни камъчета и стой та гледай....и на звук го докарват... плющи , ама здраво... хубаво , че не боли като те ударят...

Никак не се изненадвам на децата , че измислят нови работи , при това забележете , прости от към правила , изчистени игри... въпреки , че повечето са преситени от информация... бе , децата са си деца...

Анонимен617
Днес чета под колонката на Димитри Иванов и си спомних за онази прекрасна игарачка от моето детство... простите картонени калейдоскопчета , дето ги продаваха по панаирите.... с часове съм вирил глава срещу слънцето да го гледам... ами глинените пищови , дето свиреха.... тапалиите пищови , с които си беше доста опасно да се гърми .... ами с кух ключ от гардероба и гвоздей и фосфор от кибрит.... много хубаво гърмеше...
керпеден_1 Днес от чата ме подсетиха за един детски спомен... Навремето ...56-57г. в Ямбол имаше канализация само в центъра ... останалото беше на ями.. голяма атракция и миризма си беше чистенето на нужник в квартала... с кофи и една бъчонка на каруца... след това се появи "лайначката" както казваше братовчед ми.. тя беше чудо на техниката... ЗИЛ-цистерна... с маркуч, който се вкарваше където трябва ... след това в празната цистерна се наливаше бензин през капака, палеше се...буммм-тряяяяс... капакът се затваря ...бензинът изгаря и вакуумът всмуква миризливата консистенция... и така няколко пъти... няма помпи -момпи... изобретателен човек е българинът вервайте ми...

ТА , Т`ВА МЕРОПРИЯТИЕ СИ БЕШЕ ПО-ИНТЕРЕСНО ОТ ЗАРЯ НА 9.ІХ...

керпеден_1 И тази тема ще извадя от забвение . Не за друго , а защото иде Великден. Този празник винаги е носил много радост за децата или хаиде инак да го кажа ... на мен като дете много ми харесваше ... с боядисването на яйцата и правенето на козунаци , когато майка ми и баба ми се затваряха в кухнята , опалваха печката да стане топло , че да втаса тестото .... на сутринта цялата къща миришеше на пресен козунак... колко шамари съм изял заради обраните бадеми върху козунака.. После идваха гостите , чукането с яйца и....и....

Спомняте ли си?

Анонимен620
каква е разликата между катма и пала4инка
sluncho6 >>><<<

Редактирано от - sluncho6 на 22/6/2008 г/ 18:49:05

керпеден_1 Охо , дедо Слънчо!!! добра среща !!! Тука във Варна им викат лимки на топчетата , щото едно време ги вземахме от лимонадените шишета , пък на американките им викаме александрийки... не знам защо...

На твоята възраст миналия век, аз пък все в реката.. до Градинския мост на Тунджа в Ямбол и редовно вечер ядях бой , щото си имаше защо...ми , лято , къде да кисна...

Ано , по принцип палачинката се прави с яйца и мляко , а истинската катма се прави с мая брашно , сол и вода. Понякога я прават и само с брашно и вода... разбира се на много места слагат и мляко , и яйца в катмите , но това са тъй наречените чарбоджийски катми...другата разлика е , че катмите се пекат на глинен сач , а палачинките - на тиган.Това са основните разлики , които знам...Ако ти требе рецепта- насреща съм....

sluncho6 >>><<<

Керпи, не ми казвай, че не си водил Беки Тачър до пещерата или поне до някое по-скатано място.

На съседната улица, на мястото дето нашенска бомбичка беше направила голяма дупка и вадехме разни неща оттам, започнаха строеж на кооперация. Надокараха много материал и бетонни железа, които образуваха страхотни тайни местица..

Имаше една Едринка, казваха, дъщеря на директора на тютюневия склад на ул."Дебър" и една Лили, с прекрасна коса като облаче, та аз и Яси (Ясен начи) един ден им показахме какво си имаме и те на нас. После няма да повярваш, . френската дума я научих много по-късно. И бяхме с чисти души като кристалчета. Каквото дошло - то е било от Бога.

керпеден_1 Дедо Слънчо , ние пещера немахме , ама дядо ми на село имаше един огромен плевник, който сетне му национализираха и направиха селски киносалон...та в тоз плевник имаше много потайни места , където човек да се образова и да преговари туй що , е видял сред животните на двора...но пак беше наистина невинна работа...
sluncho6 >>><<<

Аиде бе, другите...вие деца не сте ли били или не искате да си спомняте...

керпеден_1 Повечето са още млади , бе Слънчо ... може да не са натрупали достатъчно спомени ... пък нащо к`во ... от простотия и немотия правехме велики щуротии , ама пък колко беше хубаво , даже когато дядо ме гони с копралята да ме пердаши , а аз се качих на покрива на същият този плевник и три часа не слязох... Горкият човек ! Мир на праха му! Колко ли се е притеснил? Аз като се знам сега ....
sluncho6 >>><<<

Кви трънчета бе. Генек???? Ако си катерил акация треее да си останал без ташаци и да имаш поне две три цепки и то в разни посоки...*

За програмирането си прав...и до сега не си програмиран, е ...не сме програмирани много..

___________

*шегувам се разбира се, може и в една посока

Perkoles Голем майтап пада, А?

----------------------------------------- -----

шегувам се разбира се..., но на гробищата

Редактирано от - Perkoles на 14/8/2007 г/ 03:10:36

Perkoles Има само два вида заложници...

...

... И, трябва ли да продължа??? ...

.

.,

Имате милярди пари напомпани от еврейската... (да не беше пък европейската) банка, имате дебели и тъпоумни деца, имате яхти, хотели, фирми, офшорки... имате всичко..., но, все пак нещо (ви) липсва...Е, просто е, като отговор-

- липсва ви това, което ви липсва. От:

:-)(Мечо Пух)

...

Дотук- циркът ми хареса :-)))

Perkoles Перкеле е един друг. не съм аз. Но инак - Перкеле е един... duh... не, ... гледал ли си Маската :-)
Perkoles Перкеле е един фински бог, който на мене ми прилича на този от филма - "Маската" :-) и

Съвсем не исках да обсъждаме Джим Кери, а това как човек може да се държи, когато е бог (имаше и друг такъв филм с Джим Кери :-)

Perkoles Ето тука иде и Изпитанието. Докато му гледаме сеира на "бога" той взел, че осрал де що може да се осере, а накрая - иди се оправяй с възела на гордия...

:-)

Perkoles Не сме се отделяли и на милиграм от темата, Генек. В "Детските игри" са заковани и бъдещите такива :-)

; -)

Анонимен634
sluncho6 >>><<<

Разказвал ми е баща ми, а по-късно дядо ми за техните детски игри...тояжки, челици, борба, ашици...ей от тези ашици май идва по-късно "аре а си садиме", защото аз заварих да си садят плочки, топчета и ашици, а също да играят само с ашици, като въртят един специален ашик, който се правел от коляно на младо яре, за бияч...мисля и име имаше, но не съм, за толкова кратко време там, запомнил името на разните ашици. В Торонто в нашата, ако мога да кажа, махала играехме на индианска криеница, защото къщите са с огромно дворове и бяха над ровина (на български има почти същото значение) долинка с рекичка и диви животинки ходещи по протежението на рекичката. По-голямата част от годината обаче се събирахме у някой в къщи, вън студено или снежно и само за ски по ровината....та кога не на ски и сняг на картонени игри у дома.

Анонимен636
Възхитен637
Покрай стачката на учителите размислих и установих, че нашите деца не могат да играят на големи групи а пък и как ли като госпожата в детската градина вместо да ги учи на крлю-порталю или пускам пускам кърпа сложила слънчеви очила и седи като дрогирана докато децата се изтрепвата 2 по 2. А ако станат случайно 3 то е защото третото вика бияча при госпожата забелязала родител през оградата на двора. Потърсих в нета Кралю-порталю и попаднах на форума много се изкефих. Почти на 44 съм имам син на 5 но все още си спомням детските игри, и ми се струва че сме по-деца от децата си защото сме имали детство а не индивидуално израстване.
Perkoles то пък, кое ли е важно...

според мене, най-важното е, че (с малко ч):

""[Неможете да указвате име ако сте АНОНИМЕН]""

Viola Покрай стачката Пирогов се изпълни с деца с фрактури, та докато са на училище поне има кой да се грижи за тях.
Velikancho Права си, Вайълийт.

Предлагам да забраним ваканциите на учениците, през които тези лентяи само спят и играят. Нито решават задачи, нито пишат съчинения.

И най-лошото - никой не се грижи за тях и не ги поучава.

BG_TR
BG_TR
BG_TR
BG_TR
BG_TR
BG_TR
керпеден_1 Хе-хе!!!Как си се сетил за тази забравена тема!!!Ашколсун!!!
BG_TR
BG_TR
BG_TR
rambaldi651
При целене от калето към тенала, ако абето останеше вътре в тенала се казваше, че си кенц и губиш цялата игра.
Анонимен652
От коя ли година ще е снимката с играта на топчета?
керпеден_1 Така като гледам... може би петдесетте години...на миналия век...
Църни Шопара Да бе - 50-те години - с дънки...

керпеден_1 Че то не е в България , бре!!!Я са позагледай малце!
Църни Шопара Е отде да позная - даже и циганчета има...

Може и да е от Румъния.

А има и един по тельняшка...

Редактирано от - Църни Шопара на 27/12/2009 г/ 15:42:04

ХАЙДЕ!657
МАЛКИ СЕЛЯНЧЕТА
Анонимен658
Еньовден е.

Най-дългият ден.

Най-ранното утро.

Най-късния заник.

Най-жаркото пладне.

... Най-росната трева.

Най-уханните билки.

Най-чистото небе...

девствена земя...

Най-искрени чувства,

любовни копнежи...

Песен на птички,

ромон на поточе,

шумолене на листа,

стъпки в тревата...

Аромат на сено.

Топлина на прегръдка.

Светлина в моя ден

Обич за мен...

Еньовден!

idproxima

Редактирано от - idproxima на 24/6/2012 г/ 17:38:32