rebecca Писах лирика само за благозвучие , не значи че не могат да бъдат поствани разкази, размисли, страсти, епифании, прозрения, възмущения, наблюдения, психиатрични екстраполации, визуални артилулации, мискомуницации и какво ли не още

Според един познат в поезията има 2 основни теми: за любовта и за безпокойствата, като любовта почти може да се изключи, защото по правило става дума за безпокойствата които причинява

Аз мисля да не я игнорираме в случая

Хайде, маратонът започва

rebecca

* * *

За какво ти е тази качулка,

която пада все по-ниско

като влюбена жена?

Приличаш на смирен свидетел

и на припознатото дете на Индия

или просто си ми отговор

Красимира Джисова

rebecca едно стихотворение което ще цитирам по памет

и за съжаление не помня името на автора, двойно прегрешение

***

Ще кацна

като бяла чайка на прозореца ти

и ти няма да ме прогониш,

защото обичаш птиците и белия цвят.

Ще ти попея

и ти няма да се отегчиш,

защото обичаш музиката.

После ще си тръгна

и ти няма да ме спреш

защото съм ти чужда.

егон Здрасти Ребечке

Ти не искаш да влизаш в моята тема, аз пък ще влизам в твоята

Ето нещо и от мен:

Натиснете тук

rebecca ами добре дошъл, няма да ти трия мненията, пълна демокрация в тази тема

малка скоба за запетайките, щот забелязах че предизвикват бурни емоции в литературните кръгове

и в българската, и в английската граматика пунктуацията следва изкуствени серебрални синтактични правила вместо ритмични интонационни паузи, което е дразнещо и прави изреченията накъсани и тромави

и синтаксисът, и правописът са човешки изобретения, не са от бога дадени, и като такива подлежат на промени

на вас литераторите разчитаме за внасяне на бъдещи законопроекти в тая област

Фър, а ти защо се самоцензурира

Редактирано от - rebecca на 22/5/2005 г/ 08:40:35

rebecca Видински е доста мек като лирик в този цикъл от стихотворения, няма контрапункти и напрежение

обсъждат ли ви се стихотворенията или предпочитате само да постваме, и двата подхода са интересни и приемливи

furkatichko Ребека, страхотно харесвам Видински.

Всичко от него.

Открих го с едно стихотворение "Момиче от острова".

Стана любов от пръв поглед. Хареса ми, запомних го.

А ето това, което изтрих

Тази вечер

Моя любов

целувам те в мрака

на всичко готов

аз вечно ще чакам

да идваш при мен

в нощта изморена

и вятър и ден

да вливаш във мене

и сила и мощ

да черпя от тебе

в студената нощ

бъди ми забвение

в което да бягам

уплашен от мрака

ето само с теб лягам

аз толкоз съм чакал...

Моя любов

моя нежна любов

без която аз вече не мога

тази вечер за теб съм готов

да те имам

до изнемога.

Кръстника

И всичко от него . Натиснете тук

При него всичко е толкова искрено, спонтанно.

поздрави !

cup and cross8

Море сокол пие ...

Аз често в живота си се питам

какво не ми достига за да мога

небесно щастие да имам,

а не омраза и тревога

в небето да летя с мечтите си

докато те се сбъдват на земята,

а после вечер като се прибирам

да има някой да ме чака...

Но вместо да вървя нагоре

аз все в живота не успявам -

все някой все от мен е недоволен

все някой с нещо не задоволявам.

Дано да дойде нова пролет:

аз вечер често се помолвам.

Дано да стигна моя полет

и - червей не - да съм сокол...

< 26 Март, 1998, Alexandria, VA >

rebecca Да, фър, искрени са

Ето от Мирела Иванова едно обяснение в любов към всички мъже

СТРУПВАНЕ НА ДУМИ

Мъжете, мъжете, ах, ангели са те!

Все по не ги познавам, само ги налучквам: купувачи на елхи,

връзвачи на тенекета, продавачи на семки, свалячи на звезди,

водачи на народи, въжеиграчи, гълтачи на огън, пиячи на бира,

касоразбивачи, сърцераздирачи, лизачи на властта, търсачи

на силни усещания, драскачи на доноси, тъпкачи на едно място,

орачи и копачи.

Понякога възпявам подвизите им, понякога каторжния им труд,

а също и възвишената страст, с която ме губеха, простодушната

жестокост, с която ме преследваха, но най-високо възпявам

примигващото им стъписване: какво с душата ми да правят...

Възпявам ги, дори когато ме втриса от бездарната им наглост,

от егоцентричните пламенни клишета на страданието им, дори

когато вече е късно: “Ти си част от живота ми, все едно дали

го искам или не”, а друг път, в друго писмо: “Аз наистина не

познавам по-големи мръсници от нас двамаата с теб.”

Мъжете, мъжете, ах ангели са те!

Панайот Пепи Одисей Иван Нарцис Свети Георги Бронски Бернд и

Филип мъртвият морски капитан малкият Лян с вдлъбнатите очи

недокоснатите ивайловци защо направиха така че ми е все едно

по все едно от всякога защо ме спасяваха, прегръщаха сънуваха

убиваха съчиняваха защо ги спасявах прегръщах сънувах убивах

съчинявах; пияни душеприказчици, потни идоли, ипохондрици,

нежни подлеци, фанатици, лъжепророци, осиротели деца, светци,

приятели, отчаяни откриватели, ангели, заточени на Земята...

Мирела Иванова,

Разглобяване на играчките

егон Аз съм "за" обсъждане на постваните текстове, иначе всеки ще си поства само своите вкусове и някак нещата ще/се разпадат....затова винаги съм бил за обсъждане.

Така че давайте...

Видински наистина е мек в горното стихотворение, ма като гледам то е любовно-нежно, та не е чудно.

Ето тук стихотворението, което спомена Фър, ако на някой му се чете...

Натиснете тук

Иначе аз от неговата страничка попаднах на нещо, което ме чпечатли силно

Натиснете тук

Този Кръстник нещо не ми допадна, за разлика от Мирела, която обаче познавам отдавна и си я харесвам

Стилистът11

Добре, Егон - хайде да обсъждаме! Хайде да обсъдим Мирела Иванова, нейното "Разглобяване на играчките", и още по-фокусирано - горепубликуваното "Струпване на думи"! Аз и друг път съм забелязал тази съвременна тенденция в българската поезия към ретроградност. Нека отбележим - преди 40 години ( когато МОЕТО поколение излъчваше СВОИТЕ творци на художествено слово ) имаше и тогава хора, кото си позволяваха такава горчива ирония. Но тогава те бяха единици. Тогава ние не им обръщахме сериозно внимание. Тогава - колчем станеше дума за любовна лирика - ние се възхищавахме от един Веселин Ханчев, от един Дамян Дамянов, или от един Ефтим Ефтимов. Ние бяхме благодарни на такива поети, защото те внасяха тържественост в тези специфични човешки чувства, които инак винаги са били изложени на опасността от мерзко поругаване...

Какво стана с днешните поколения, Егон?

Можеш да приемеш последния ми ( дръзко наивен ) въпрос не като питање, а само като риторичен маньовр!...

егон Драги Стлист,

какъв точно е въпросът ти, по-скоро поканата ти за обсъждане? От твоя отговор разбрах за ТВОЕТО поколение и за нчина, по който сте възприемали подобни стихове тогава...какво не ти или ти харесва в днешната поезия и къде точно е центърът на твоя интерес?

На въпрос "Какво става със съвременната поезия" ниак не знам какво да отговоря

Поздрави

rebecca Господин Стилисте

Не знам от кое поколение си, може би от това кое беше възпитано да вярва че социализмът е рая на земята, факт който изключваше вероятността животът, както и изкуството, да имат недотам възторжени страни

Другарката Мирела беше еманципирана, беше и дадена свобода да избира дали да стане поетеса или комбайнерка, така че защо ще седне да се оплаква от мъжете или да ги иронизира, кат може да им бъде равна и да върти чука

Както и да е, стихотворението всъщност е доста тържествено, ода един вид

Празнува съществуването на мъжете такива каквито са, хубави и обичани въпреки недостатъците си, или може би точно заради тях

Празнува също женственото и уязвимостта

Малко повече амбивалентност и многоплановост внася само в "тези специфични човешки чувста", прави ги реални и нестереотипизирани

rebecca Иначе ако наистина държиш да научиш какво се случи в изкуството в последните 50 години и защо, кажи, ше направиме един кратък обзор
Стилистът15

Ребека, съгласен съм с последното ти изречение. Видно е, че Мирела е една търсеща натура и в желанието си да "намери квото търси" се е опитвала, гледам, да се "изправя на нокти". Но за тържествеността - прощавай ме! - нигде не я найдох. Женствеността и уязвимостта може да се възпее по хиляди други начини.

Разбираш ли, Ребека; а и ти, Егон? Касае се тук за "принизяване"! Освен това, не мога да се съглася с връщането - за щяло и нещяло - към злободневното политическо настървяване спрямо всичко, което е било през социалистическите времена. Аз тогава работех в редакцията на едно ежемесечно издание - небезизвестно списание, което обаче се считаше за "периферия" - не беше от онези, централните издания, за които се полагаха стрикни грижи да бъдат "правоверни". Ние - редколегията - добре се знаехме, бяхме добре съгласувани и привидно правехме поведение, за да не би да разбере някой на какви "шокиращи" идеи разсадник сме. Но и на нас ни намериха цаката - имплантираха ни една личност, иначе кадърен литератор, който, обаче, систематично започна да ни подработва: "неусетно" - както сам той си мислеше - самозалъгвайки се, разбира се. Чрез него се опитваха - онези ОТГОРЕ - да ни внушат, че не искат от нас твърде много: трябваше просто да "слезем" долу, на равнището на "малкия човек" и да го заухажваме с грижите си. "Малкият човек" - това беше "идеалът", който трябваше по време на любимия ви социализъм да се превърне ОБРАЗЕЦ, и по него да се равняват всички.

Ето, това наричам аз "принизяване"! Никакво възвисяване на човешката същност - каквато трябва да бъде целта на който и да е вид поезия! Всичко трябва да се сведе до най-мизерна профанизация!...

Е, нека сега да добавя, че това, което може би представлява потайния кът на творческите търсения на Мирела, не е нищо друго, освен непроходимия шубрак на профанизацията, намиращ се в самия край на величествения литературен лес.

Стилистът16

Ето защо и задавам моя въпрос: "Какво става с днешните поколения?"

Нали сме вече свободни и волни като птици? Какво ни пречи тогава на полета? Защо продължаваме ( по инерция, вероятно ) да профанизираме по социалистически? Нали от социализъма се постарахме и помен да не остане? За к'во съборихме даже Мавзолея?...

За к'во ги ручааме - жабеата?...

Анонимен17
абе таа мирела че намери квото трси, нищо че сега е малку недо.. разбрана
furkatichko Егон, нормално е да не ти хареса.

Това са съвсем аматьорски стихове.

Но както писах / и ребека се е съгласила с мен / - искрени и спонтанни.

Ребека, Мирела Иванова я харесвам много.

Наскоро я представиха в антологията на в-к "Сега".

Там пуснах нейни неща от "Памет за подробности" .

Рационална и едновременно чувствена поетеса - това написах за нея.

Много ми харесаха стиховете, които си представила тук.

По-късно и аз може да се включа с нещо.

furkatichko След стиховете на Мирела, и нещо от фото - форума - "Сърцето на жена".

Интересни са и коментарите след снимката... Натиснете тук

rebecca Стилистине, ми много хубав въпрос, който има съвсем логичен отговор

Ще го преместя в нова тема тези дни и ще го обсъдиме там, щот тука се зарекохме да си хортуваме за любовта все пак

Ето ти дотогава малко класика та да не тъгуваш, старо поколение поетеса, талантлива и заслужено призната, при това адашка :

ТИ ИСКАШЕ

Елисавета Багряна

Ти искаше да бъдеш волна и сама,

да нямаш родни връзки, свиден кът,

да скиташ с вятъра по цялата земя,

да не поглеждаш минатия път.

Ти искаше от недостигнат връх

света да видиш долу - дребен, уморен, -

да вкусиш острия, пронизващ лъх

на най-далечното, неминато море.

Ти искаше живота ти да бъде сън,

родина - целия разтворен свят,

а вложи всичко - свят, живот и сън -

в две топли устни, в две очи с променлив цвят.

P.S Мисля че тя не би имала нищо против Мирела, както и Мирела против нея

Редактирано от - rebecca на 23/5/2005 г/ 22:13:17

rebecca Фър, много подходяща снимка, елриша има визуален усет макар и не много често словесен такъв

Ето след извисяването нещо по-принизено за равновесие, само да не разгневиме стилистите пак

Натиснете тук

Стилистът22

Ето, виждаш ли? Голямата Багряна...

Всъщност и Мирела има предпоставки да бъде Голяма, само трябва да се отърси от наслоенията на обкръжението.

...А материята, която засягам, касае най-вече темата за любовта, защото именно любовта е онова, което не търпи никакво принизяване!

Анонимен23

rebecca хехехехе, и творчество се развихри в тая тема вече

айде, за щастие ми се размина скучния трактат по история и теория на изкуството дет се канех да пиша та да ти отговора на въпроса за нашите и вашите поколения

вместо това имам въпрос: любовта възвишена ли е че не ни е разрешено да я принизяваме

Явно Мирелините мъже не са и шепнали стихчетата на Дамян Дамянов на ухото и тя е освирепяла

Писала си е жената за любовта такава каквато я познава

rebecca не те е срещнала тебе, стилисте, затва е толкова огорчена може би

БАЛАДИЧЕН БЛУС

Мъжете, които ме отдалечиха от земята,

отдалечавайки се от мен,

те имаха изящните черти на спомен

и резките движения на кошмар недосънуван,

те имаха нозе кънтящи

и стъпките им бяха музика,

върху която с онемял възторг танцувах.

Мъжете, чиито гласове не бяха обещание,

оставиха за мен из всички нощни улици

съзвездия от думи

и парцалива тишина от стонове.

Мъжете, които бързаха да ме напуснат

и се бавеха да ме обичат,

които имаха ръце, внезапни като свечеряване,

и в стиснатите устни непристъпно

зазидаха обикновените ми радости,

изостриха очите ми,

за да разрязвам въздуха и си поемам въздух,

с чието празнично отсъствие

преливаше животът ми,

това са моите мъже. Които ме лишиха

от ласкавите драскотини на взаимност,

за да се вкопча в толкова отвъдни тайни,

те не разбираха,

че искам дните ми да бъдат болка

и бодлива роза, да бъдат праскова

с отровен мъх и смугла самота.

Наздраве. За всички сенки на мъже трагични,

с които се разхождах сред гора от плач

и ги обичах.

Наздраве.

Мирела Иванова

Редактирано от - rebecca на 24/5/2005 г/ 22:28:56

Стилистът26

Либофта е възвишена, разбира се, щот' ако не беше възвишена, немаше да е ЛИБОФ, а чисто и просто само ОТЪРКВАНЕ на един епидермис О друг, респективно В(У)ТРИВАНЕ на едно лигавично покритие В(У) друго, придружено с обмен на секреция и от двете страни...

Но хайде да не бъдем така био-цинични - поне на моята 87-годишна возраст ми не отива някак си!

Стилистът27

В своя "Баладичен Блус" по-горе Мирелла е писала много неща - и за "парцаливата тишина от стонове даже", - макар стоновете да са повече на мястото си в някои по-сюблимни мигове.

Не е написала нищо обаче ЗА ТРЕМОРА, което е голям пропуск.

Работата е там, че някои мъже, за които мъжествеността е вече ( или винаги е била ) в дефицит, конвертират емоционалните си състояния в механичен тремор на крайниците. Дано е давал Бог на Мирелла да си е нямала работа с този сорт мъже, защото такива са тежко страдание както за себе си, така и за жената, която задяват! А те задяват само - друго не правят.

Изобщо, механическият тремор на крайниците в присъствие на жена е вярна индикация за настъпващата не след дълго СМЪРТ: на мъжествеността, а и не само на нея, а на онази - другата, голямата... Проблемът се свежда до ОСЪЗНАВАНЕТО НА СИТУАЦИЯТА: разказват, че някои хора умират, а не знаят, че са умряли и вместо да се отправят както е редно под формата на "души" към Рая, или по-често - към Ада, - гдето им е мястото, те кръжат около живите хора, мъчат се да им привлекат фниманието и се чудят, защо всички минават ПРЕЗ ТЯХ като през ПРАЗНО ПРОСТРАНСТВО.

Та и с много мъже е така - не е имало кой да им каже, че "са сдали багажа" и затуй се налага Мирелла да долавя присъствието им като ехо от парцаливи стонове...

rebecca хехехехе, ми и ние кат станеме на 87 години ше се възвисиме
rebecca БЕЗ ЛЮБОВ

Без любов от днес нататък ще живея.

Независима от телефон и случай.

Няма да боли. И няма да копнея.

Ставам вързан вятър и замръзнал ручей.

Няма да съм бледна подир нощ безсънна -

но и няма да ми запламти лицето.

Няма вдън-земя от мъка да потъна -

но и няма да политна към небето.

Няма да съм лоша - но и няма вече

жест като безкраен хоризонт да сторя.

Няма да ми притъмнява - но далече

няма да ми се отваря цял простора.

Няма вечерта да чакам изморена -

но и утрото за мен не ще изгрява.

Няма от слова да зъзна вкочанена -

но и няма да изгарям над жарава.

Няма да заплача на жестоко рамо -

но и няма от сърце да се засмея.

Няма да умирам аз от поглед само -

но и всъщност няма вече да живея.

Блага Димитрова

rebecca Фър, ето още едно стихотворение на Веселина Тихолова, надявам се да ти хареса

ХЪЛМЪТ

Беше лесно в началото. Подгъваше си гърба хълмът.

Под нас обикаляше и скимтеше от завист Струма.

Тояжките от лекомислие здраво стискахме още,

подигравахме се със билото - хрипливо и кльощаво.

Говореше ми за славата

с фотоапарата на рамо,

закани се с пръст, когато се озъби първият камък...

Продължавахме да разговаряме,

цигарата липсваше и кафето,

една целувка поиска докато ме съветваше.

После

изведнъж се преметна небето, тояжките ни се скършиха,

хълмът стана внезапно невъзпитан и дързък,

после стана жесток - замеряше ни отгоре.

Омекнаха устните ни - не помисляхме да говорим,

още по-малко - да се целуваме. Само искахме

да слезем по-бързо до Струма и ниското.

Духът ни предаваше. И се питахме вече тайно

дали пък няма...

Е, размина се. Здрави стигнахме края.

И коленичихме. Дълъг е пътят от коленете ни до земята.

Зад клепачите хълмът се сви, а порасна тревата.

Не я очакваха пръстите - беше топла и хубава,

и смачкана беше - като след любене.

furkatichko Страхотно хубаво е rebecca.

И това на Блага Димитрова много го обичам.

А ето едно на Мирела Иванова, което пуснах в мненията под антологията, много чувствено ...

Предел

Очите му са толкова сини, че целият е небе.

Идва и си отива.

От теб - и без теб.

Ти оставаш в любовната гробница - жива.

Обгръща те влагата, в костите ти се вбива,

мозъкът ти набъбва, заличават се гънките,

безумно и втренчено лежиш до разсъмване

обзета от тишина и копнеж

да видиш небето - небето ! -

преди да заспиш,

преди да умреш.

rebecca Фър, много е хубаво, и на мен ми е едно от любимите

rebecca Любовният заек

Георги Господинов

Ще се върна след малко, каза,

и остави вратата отворена.

Вечерта беше специална за нас,

върху печката къкреше заек,

беше нарязала лук, кръгчета моркови

и скилидки чесън.

Не си взе връхната дреха,

не сложи червило, не питах

къде отива.

Тя е такава.

Никога не е имала точна представа

за времето, закъснява за срещи, просто

така каза онази вечер -

Ще се върна след малко,

и дори не затвори вратата.

Шест години след тази вечер

я срещам на друга улица,

и ми се струва уплашена,

като някой, който се сеща,

че е забравил ютията включена

или нещо такова...

Изключи ли печката, пита тя.

Още не съм, казвам,

тези зайци са доста жилави.

furkatichko И още малко класика.

Най-любимото ми стихотворение от Яворов ...

На Лора

Душата ми е стон. Душата ми е зов.

Защото аз съм птица устрелена:

на смърт е моята душа ранена,

на смърт ранена от любов...

Душата ми е стон. Душата ми е зов.

Кажете ми що значат среща и разлъка?

И ето аз ви думам: има ад и мъка -

и в мъката любов!

Миражите са близо, - пътя е далек.

Учудено засмяна жизнерадост

на неведение и алчна младост,

на знойна плът и призрак лек...

Миражите са близо, - пътя е далек:

защото тя стои в сияние пред мене,

стои, ала не чуе, кой зове и стене, -

тя - плът и призрак лек!

Анонимен35

Един сонет за ЛИБОФТА, видяна през призмата на по-овехтялите вкусове - тез, гдето са присъщи на нас, 87-годишните:

Николай Лилиев

Ти сплиташ в упоение ресници

и не съзираш оня смъртен кът,

над който тъмна реч ще изрекат

на бледна смърт пленителните жрици.

Безследни в твоя поглед ще заспят

на плаха вечер плахите зарници,

студена е душата ми, царице,

любов не ще обвърже моя път!

Пред моя праг ранила е нощта,

огромно слънце в моя свят залязва

и моя рог отдавна протръби.

...И в сините пустини на скръбта

безстрастно мрачен схимник ще разказва

Гибелността на лихи две съдби.

Анонимен36

След един час настъпва датата, на която се навършва 120 годишнината от рождението на един от най-нежните певци на ВЪЗВИШЕНИТЕ ЛЮБОВНИ ЧУВСТВА в българската поезия, ДЕВСТВЕНИКЪТ

Николай Лилиев (26.05.1885 – 06.10.1960 г.)

"ЛУНАТА висне като плод,

забравен в есенни градини,

и буди сънния живот

на туй, което в сън ще мине."

Николай Михайлов Попиванов е истинското име на поета, преводача, театралния деец, академика Лилиев. Участва в първата световна война като военен кореспондент. През 1921-24 г. работи в библиотеките на Виена и Мюнхен, заедно с Никола Михов (събират сведения за българския стопански живот в чуждите периодични издания и съставят ценна библиография). Лилиев става драматург на Народния театър в София. Владее френски, немски, английски и руски език, познава развитието на световната поезия, драматургия, белетристика, литературна критика. За пръв път печата през 1905 г. стихове във вестник "Българан". Сътрудничи на списанията "Наш живот", "Демократически преглед", "Ново общество", "Съвременник", "Оса", "Смях", "Златорог" и др.

Лилиев е един от най-видните представители на символизма в българската поезия. Издава стихосбирките "Птици в нощта", "Лунни петна", "Стихотворения". Стиховете му са дълбоко преживени интимни изповеди на стремящ се към съвършенство богат творчески дух, тъжни откровения на самотник, отвратен от суетата на живота, от жестокостта на своето време "на хищно изтребление".

Автор е и на статии за видни български, руски и западноевропейски поети, очерци и портрети на изтъкнати творци на българската сцена, студии и изследвания на съвременната българска драматургия, актьорското майсторство и сценичното слово. Превежда в стихове от немски, френски, английски и руски художествени произведения от световната класика – "Ернани",

"Електра", "Сид", "Сън в лятна нощ", "Ромео и Жулиета", "Крал Лир" и др.

"ТРЕВОЖНАТА ми сянка не буди,

че в моя сън проблясват озарени

безкраен свод разискрени звезди

и две очи усмихнати над мене."

furkatichko

Като бездомните ви листи

угасвам тъжен и самин -

и мойте блянове са чисти

и мойте сълзи са рубин.

Разбирам глухата ви песен

и вашия безимен плач -

и в мене лъха морна есен

и в мене пада скръбен здрач.

По моите безлистни клони

не тегне грозд, не тегне плод -

и моята въздишка гони

слънца в незнаен небосвод.

И моите мечти бездомни

ридаят в ледени мъгли

и мойто щастие не помни

лъкът на влюбени стрели.

Николай Лилиев

rebecca Да, Яворов

Стилисте, ми никой не ти се кара заради вкусовете ти, не е задължително новото и старото непременно да се антагонизират

rebecca

Връщам се в стария Пловдив като

при стара любовница:

Всичко уж е познато до втръсване, а искаш да го

изпиташ отново.

Не трябват клетви за обич и вярност, нито думи на

обещания, няма го лицемерния свян на първото

събличане!

Само радостта, само чистата радост, че отново сме

заедно!

Само любовта, надживяла всички съображения...

После - тихата гузност, после се чудиш и все да си

спомниш не можеш:

защо сме се разделили и защо се разделяме пак, щом

е толкова хубаво?

Връщам се в стария Пловдив.

Стефан Цанев

furkatichko Ех, че е хубаво !

Не съм го срещала това стихотворение от Стефан Цанев, ребека.

Щях да го запомня.

rebecca Имам цяла стихосбирка с любовна лирика от него, ще препиша още нещо ако искате
furkatichko Ребека, да.

Ще ти бъда благодарна.

Аз имам само една негова стихосбирка, но не е любовна.

/учудващо между другото, но ми е подарък /

rebecca

НОСТАЛГИЯ ИЛИ МЪЧИТЕЛНО

ВРЪЩАНЕ КЪМ СПОМЕНИТЕ

Град, напуснат от своите жители,

град, разрушен от нашествие или след предателство,

мъртъв град, град за двама, град от една улица от

една стая плюс една луна -

един площад, от една пейка или град

от една стая плюс една луна -

о,

не се връщайте назад,

няма да намерите това, което търсите,

не изравяйте монети със своите образи, някогашни и

забравени -

стойността на реликвите е преувеличена...

Колко сме невероятни:

цезари, клеопатри, крумовци, перикли -

и още по-невероятни сме със своите прости имена!

Всичко друго е запазено:

и улицата, и площадът, и пейката, и стаята, и луната

(като лупа увеличаваща нашите преживявания),

само нас ни няма, обидно е, крещим, но

никой не ни отговаря -

чувствата умират преди хората, всичко друго е

запазено:

град, населен с нови жители,

град, построен отново и хубаво,

град без двама.

Стефан Цанев

Стилистът44

rebecca, ами карайте ми се, де! Аз съм тук, за да ми се карате, а аз да ви противопоставям доводите си. Ако искате, можем да си сменим ролите - аз ще обявя, че съм 17-годишен, а вие - постоянното присъствие в литературната рубрика ( които да речем сте по на 25 години), - в миг ще се превърнете в мои любезни каки. Тогава аз ще се постарая да отбранявам вкусовете на тийнеиджърчето: не мислете, че е толкоз трудно да се измисли нов тийнейджърски стил!

Важното е: не какво ще каже едната или другата страна, а - да има ДВЕ СТРАНИ, които да се намират в "диалектическо единство"; противоречията се разбират от самосебе си... Нали искаме да се доберем до ИСТИНАТА за любовта, която сме си поставили за цел да излъскаме "до бяло" чрез абразива на лириката?

Помислете си - ние още не сме дали дори дефиниция какво е това ЛЮБОВ! Как може да се пишат стихове за любовта, след не сме наясно какво е тя!

Ето защо:

Обявявам конкурс за най-изчерпателна, най-кратка и най-непротиворечива дефиниция за това - "що е любовта". След като уточним дефиницията, ще имаме пълната свобода да изградим аксиоматика, да синтезираме някоя и друга идея за операции, които биха могли да бъдат извършвани над абстрактаната категория "любов", да докажем няколко теореми и - ето ти цяла нова стройна теория!...

Желая ви успех!

Стилистът45

Разбира се, rebecca, поздравявам те за избора на "НОСТАЛГИЯ ИЛИ МЪЧИТЕЛНО ВРЪЩАНЕ КЪМ СПОМЕНИТЕ" от Стефан Цанев, което е един голям размисъл над въпроси, на които не могат да се дадат никакви отговори.

A propos, аз пък мога да помисля за абстрактна категоризация на преживяването "носталгия" и да се опитам да докажа сходството на носталгията с подаграта - и двете са много болезнени страдания, което навежда на мисълта, че се причиняват от едни и същи аномалии в човешкия организъм...

Satis est Nullus46
>>: И аз имам книга от Стефан Цанев. Казва се "Убийците са между нас", с подзаглавие `Есета и Причти`. Харесвам я защото дава интересни данни за Пушкин, между другото. За пръв път ги научавам от него.

В училище ги изопачаваха тези неща. То какво ли беше истинско?

*

Съвсем скоро тук някъде четох интервю с един писател български - издал вече 7 книги. Стоянов май се казваше: търсих го не можах да го намеря.

Та той беше написал нещо много остро за Ст Цанев. В смисъл доказваше че той и такива като него от `Априлското поколение`са възпрепятствали много български автори да се изявят.

~Чел ли го е някой? Имаше фрази като: интелегентите като им сипят помия в копанките не квичат...

furkatichko Чудни стихове на Стефан Цанев .

Nullus, този Стоянов не знам дали не е един писател, много нашумал с една книга Тайният живот не една помакиня или нещо подобно. Издаването на книгата си беше скандал.

Та възможно е той да го е казал това, но разбира се не съм сигурна.

Колкото до Стефан Цанев - талантлив поет, честен човек.

Така съм го възприемала винаги.

furkatichko И любовта през погледа на една съвсем млада поетеса ...

ТИ МЕ ОЗАРИ !

Йоанна Иванова Накова (звездомира)

Раздел: Любовна лирика

Не мога да повярвам

Че ти ме Озари

Че цялата сияя във

Искри

Не мога да повярвам

Че ме намери сам

Аз бях безнадеждно дълго

Там

И никак не разбирам

Не искам и дори

Как в тъмното позна ме и

Плени

Във топлите си длани

Сърцето ми пое

Премръзнало, съсечено на

Две

И в миг настъпи чудо

Сърцето оживя

Магьосницата Обич

Го огря !

furkatichko Ето и още от нея, представено от Леш Пепелеш

Натиснете тук

Nullus Nullius50
Да, този същият е! Издал е още книга озаглавена "Копилето". Няма спор че е скандален писател - и не съм чел нищо от него.

Да не беше Петър Стоянов, името? =>Да не се бърка с другия наш гений: Стоян Вълев! Него съм го чел...

Интересното е че казва някои верни неща. ~По принцип никой не може да лъже 100%, винаги е около 50/50 ; (40/60). {Както и никой човек не е успял досега да каже истината, сто-процентово}. --Виж какво измислих, инцидентно??

Груб е `писателя` и се изказва точно по български

-- рязко, безцеремонно.

~Имаше съвсем скоро дълго интервю, тук някъде.

А знаете ли че аз не съм осъзнавал че Ст Цанев е и поет? Човек се учи.

Пак аз, Нуллус51
>>Христо Стоянов. Издал е още една книга.
Анонимен52

17-годишен Стилист53

Дефиниция: Любовта е нарушение на взаимното безразличие.

( В такъв случай "омразата" е по абсолютна стойност "любов", но с обратен знак. )

16 годишно фъркато54
"Любовта е всичко, което имаме - единственият начин да си помогнем един на друг" - Еврипид

All you need is love...

rebecca

"{Chemistry is} that part of natural philosophy which relates

to those intimate actions of bodies upon each other,

by which their appearances are altered, and their individualities destroyed."

Sir Humphry Davy

rebecca

Стани и си иди и не се връщай,

отричай, ако ти напомням с нещо,

отричай, че сме се обичали,

и няма да ти бъде тъжно.

Ще изгладя с устни от леглото

отпечатъка на твоето тяло -

все едно че те е нямало,

и няма да ми бъде тъжно.

ще избърша от огледалото

нашите прегърнати отражения -

все едно че ни е нямало,

и няма да ни бъде тъжно.

Стани и си иди и не се връщай.

Стефан Цанев

furkatichko rebecca, едно от стихотворенията на Стефан Цанев,

пресъздадено в любима песен...

Стефан Цанев

на Ц.М.

Ний може да имаме много жени,

но една ще бъде от начало

до края ни:

тази, която не ще ни вини,

когато от чужда любов сме замаяни.

Ний може да имаме много жени,

но една ще бди над живота ни:

Тази, която ще каже: - Стани! –

ако клекнем, когато се целят в челото ни.

Ний може да имаме много жени,

но една ще ни обича

истински:

тази, която ще ни измени,

щом превърнем в пари мечтите си.

furkatichko Къде бях тази нощ?

Къде бях тази нощ? При коя жена?

Помня устните и две колена.

Помня: “стига! Устните ме болят!”

Помня устните си, спящи на гръд.

Помня как зад гърба ми тракна врата.

Помня вятъра, издухващ нощта.

Помня пустите улици, помня празната длан.

И вървях като просяк, от банкери обран....

Стефан Цанев

И отговорът на

Миряна Башева

СУТРИН

Къде бях тази нощ?

Стефан Цанев

Къде бях тази нощ? И в чии ръце?

Помня устните само до мойто сърце.

Помня дланите-дебнещи, нежни и зли.

Помня:"Още! Всичко да те боли!"

Помня как по гърба ми се стичаше дъжд.

/Не беше друго; не плачеше мъж./

Помня дълго прощаване, помня краткия път.

И заспах като котка, самотна до смърт.

Редактирано от - furkatichko на 27/5/2005 г/ 23:11:30

rebecca Оооооо, това на Миряна Башева е много хубаво
furkatichko Да така е. Вълшебен отговор.
Анонимен61

Ооооооо, Миряна Башева е завършена феминистка! Нищо, и те ( феминистките ) са важен фактор в нашето съвремие - поне в политическия смисъл на думата!...

17-годишен Стилист62

Дефиниция: Сам по себе си животът е СТРАХ ( да речем - за собствената си кожа ). Любовта е РАЗШИРЕНИЕ на живота: тя е СТРАХ и за някой друг ( за поне още една кожа, различна от собствената ).

Остава открит въпросът: За колко още "кожи" можем да се СТРАХУВАМЕ, без да ни заподозре някой в РАЗВРАТ?

rebecca за любовта говорехме, не за феминизма

феминизмът ще остане за друга тема

Анонимен64

Другата тема сигурно трябва да се казва: "Феминизмът, като отрицание на любовта"...

rebecca Mathios Paskalis Among the Roses

I’ve been smoking steadily all morning

if I stop the roses will embrace me

they’ll choke me with thorns and fallen petals

they grow crookedly, each with the same rose colour

they gaze, expecting to see someone go by; no one goes by.

Behind the smoke of my pipe I watch them

scentless on their weary stems.

In the other life a woman said to me: ‘You can touch this

hand,

and this rose is yours, it’s yours, you can take it

now or later, whenever you like.’

I go down the steps smoking still,

and the roses follow me down excited

and in their manner there’s something of that voice

at the root of a cry, there where one starts shouting

‘mother’ or ‘help’

or the small white cries of love.

It’s a small garden full of roses

a few square yards descending with me

as I go down the steps, without the sky;

and her aunt would say to her: ‘Antigone, you forgot your

exercises today,

at your age I never wore corsets, not in my time.’

Her aunt was a pitiful creature: veins in relief,

wrinkles all around her years, a nose ready to die;

but her words were always full of prudence.

One day I saw her touching Antigone’s breast

like a small child stealing an apple.

Is it possible that I’ll meet the old woman now as I go down?

She said to me as I left: ‘Who knows when we’ll meet

again?’

And then I read of her death in old newspapers

of Antigone’s marriage and the marriage of Antigone’s

daughter

without the steps coming to an end or my tobacco

which leaves on my lips the taste of a haunted ship

with a mermaid crucified to the wheel while she was still

beautiful.

Georges Seferis

Редактирано от - rebecca на 31/5/2005 г/ 19:10:27

furkatichko Любовта ни не беше

любов.

Любовта ни, тя беше

раздяла.

Ние просто си тръгнахме,

имаше два пътя.

Ние просто си тръгнахме

и това беше просто

раздяла.

Двата пътя , в които

ние си тръгнахме.

Нямаше нито сълзи,

нямаше даже тъга.

Ние просто се срещнахме

и любовта ни беше

раздяла.

Любовта ни бе среща-

единствена среща

с два пътя

единият водеше многто далече.

Иван Пейчев

/един от любимите ми поети/

furkatichko

All is full of love

Натиснете тук

rebecca Фър, много силен оксиморон е това стихотворение, браво

Много ми хареса

furkatichko rebecca, и още едно, също толкова хубаво ... за лека нощ ...

В другата утрин

ний ще се срещнем

в другата утрин.

В другата утрин

може би ще се обичаме.

Представи си, че другата

утрин я няма.

Ние просто ще сътворим

другата утрин

във която се срещаме,

другата утрин,

в която има любов.

rebecca Thanks, Фър, лека нощ и на тебе

Имаш ли линк или ги преписа от някоя стихосбирка, много са хубави

Пълзящичкото71

Фъркатичко, връщайки се назад из темата, изведнъж се впечатлих от твоето признание, че си на 16 годинки. И понеже аз пък съм на 17 годинки, бурята от емоции, която се развихри около моя ветроход, отпрати несигурната ми черупка към бреговете на класиката - "Херман и Доротея" на Йохан Вольфганг Гьоете... И даже още по-назад - "Дафнис и Хлоя"... И двамата невинни, и двамата мънички едни такива, трогателни!...

Ние с теб, прочее, трябва да побързаме в засвидетелствуването на взаимната си затрогнатост един от друг, защото аз съм 17-годишно животинче, но скоро ще навърша 18 и тогаз ще влезе в сила законът за "прелъстяване на малолетни фъркати девици", който е безбожно строг: влиза в сила дори една секунда след като аз съм навършил 18, а ти си си още на 16, та дори и на 17. Лошо, лошо са устроени законите!

border=0 id=img>

Пълзящичкото72

...Лошо, лошо са устроени законите!

Алеята в парка73

furkatichko rebecca, преписвам ги.

Може и да ги има в нета /сигурно ги има/, но друго е книгата.

Стихосбирката е "Уморени думи" - изд. къща "Прозорец", 1993 година.

Сега излезе и друга негова стихосбирка "Есен на брега", изд. "Захари Стоянов", 2004 година.

Имам и нея, но в тази първата веднага намирам, каквото търся.

Ето още нещо от него от "Есен на брега"

На Доси

Преди полунощ

или малко след полунощ

звъни една приказка.

Една приказка идва или се завръща,

ако в къщата няма звънец,

ако липсват в пространствата

къщи,

приказката звъни във платната,

приказката оставя по пясъка

нежни следи.

Ако няма платна,

ако няма мечтателни заливи за следите й,

приказката звъни

преди полунощ

или малко след полунощ

във сърцето ти

и се връща

преди полунощ

или малко след полунощ,

уморена от равнодушие.

furkatichko Пълзящичко, не сме срещали с теб, от страниците на Джон Кийтс на "Морето е тънко".

Верно ника ми е от 16 годишната възраст.

И като пиша с него, често пъти, така се и чувствам.

Хвърлям някъде товара на годините и се опитвам да летя.

Един участник във форума - поет, при срещата ни на живо, така ми и каза :

"Представях си те 16 годишна".

Поетите имат други сетива.

Поздрави !

Редактирано от - furkatichko на 29/5/2005 г/ 13:47:23

Янко Янев76

ЛЮБОВТА НЕ МОЖЕ ДА УМРЕ, ЗАЩОТО ТЯ Е В НАЧАЛОТО НА ХАОСА И СЪТВОРЕНИЕТО

Пейо Яворов: едно трагично име, в музиката на което звучат тъмните вопли не само на неговата душа. Едно име, тъй тясно свързано с угара на племето ни и с блясъка на неговото слънце, което от векове се мъчи да проникне мъглите на потъмнелия свод. И ония бури, които върлуваха в тая душа, страшната неутешима болка на бляна, имат нещо тъй сродно с нивите и навъсеното небе на земята ни, въз чиято снага са паднали толкова гръмове и градушки.

Яворов - тоя таен човек, тъй грозен във външния си облик, тъй непорочен в своя метафизичен помисъл, това дете на ужаса, този престъпник и светец, носеше единствен в глъбините си всичката стихийност на българския първороден дух, оная неразвидена, вечна нощ, звездите на която са замръзнали от вятъра на страданието.

И тъкмо в това трагично съответствие между неговия дух и ландшафта на земята ни, между болката му и нашия външен, природен колорит, се крие тайната на Яворовата лирика. Хвърлете само поглед въз родния му град - Чирпан - тоя малък, тъмен градец, захвърлен сякаш от силните вихри сред полето, със своите прихлупени мрачни къщички и криви улици, тоя град на обречено бедствие, по свода на който като че винаги пълзят поличбени облаци. Тук, сред тоя ландшафт израсна Яворов и той живя във всичките му по-късни блянове и мисли, впивайки се в душата му, сплитайки го в своите ноемврийски багри. И от тоя ландшафт никога той не смогна да се освободи и никога не можа да просне над себе си едно светло, южно небе.

Страданието - това е подземният таен друм на тоя грозен човек, в чийто поглед бяха стихнали толкова вопли. По тоя друм той вървя сам, в дивата тишина на сънищата си, облечен при това в светлината на един друг свят. Тоя свят беше царството на любовта. И тук, в тоя друг свят, далеч от всички синори на времето и пространството, трябва да се търси силата на Яворова и ключът на неговата химника на страданието. Любовта е крайната точка на копнежа му, стожерът на мисълта му, ямата, в която се оглежда в луда радост като дух, който е загубил вече всяка връзка с живота на хората, всяка дума на тяхната реч.

И в мистиката на тая любов трепти един образ, тъй чужд на духа му и тъй сроден с безумието на поезията му. Това е Лора, жената, която искаше да бъде обичана като никоя друга и за която всички стихове на Яворова нямаха и не можеха да имат значение за нея. Защото тя го любеше с всички сили, с които можеше да бъде надарен един човек и защото любовта стоеше за нея високо, много по-високо от всички земни и небесни неща. Потоп може да удави книгите му, както тя сама пише в едно писмо до него; слънцето може да угасне и Бог може да спре пулса на собственото си битие, но любовта не може да умре, защото тя е в началото на Хаоса и Сътворението.

В тоя смисъл Яворов беше обичан. И затова Лора беше ангел и демон, онова безименно видение, което непрестанно е повличало към себе си, извън всички закони на доброто и злото, в отвъда, в безначалието - там, дето всички твари са потопени в сиянието на безсмъртното битие и дето всичко се слива в една вечна целувка.

*

Тая любов, тоя копнеж по безкрайното обручение, изпълваше Яворова най-вече в последните, залязващи дни на неговия живот, когато чувствуваше из улиците, че Лора слага невидима ръка на раменете му и го зове при себе си. Тук е цялото величие. Тук е скрита романтиката на неговия еротичен вопъл, тук единствено той се явява извън повседневното, не вече с името на човек, а на светец, чиито стъпки придружава фаустовския мистичен хор, който завършва с думите: "Вечната женственост ни влече към небето." Да, вечната женственост: като него са я чували всички пленници на страданието и огъня, които не са могли да намерят пристан на тази земя.

< Пряпорец, 1929, бр. 41, с. 2.: По случай 15-годишнината от смъртта на ПЕЙО ЯВОРОВ >

егон Хубав отговор, Фър, но на мен този Пълзящ ми стана симпатичен...виж какъw е откроwен...пък и ти wече като не си на 16...тъкмо, законът вече не ви лови
furkatichko Тук не ни ловят никакви закони, егон.

Иначе - те ограниченията, са най-вече в главите ни.

rebecca Егон, ти кат някой сводник значи

Фър, те все ни изкарват свръх млади в нета, wishful thinking

Много хубава статия за Яворов, сега ще преместя от темата на егон едно стихотворение за Лора, бях го постнала преди време

Ще преместя и някои други

rebecca

МОНОЛОГ НА ЛОРА

"...на смърт е моята душа ранена,

на смърт ранена от любов..."

Яворов

Аз бях несвободна жена.

Заминавах от тук - от хората, от града,

от родината, - пак се завръщах,

взирах се в пукнатините на въздуха,

през които да изтека и се слея с вселенския дух.

В голямата къща на своите сънища

топлех с дъха си стените,

а денем оковите, с които другите бяха привиквали,

разязвяваха вкочанените ми ръце.

Животът ми пускаше корени в смъртоносната пръст

и стеблото му се огъваше все по-бледо. Живот,

никоя смъртна не може да те обича така.

Аз бях красива жена.

В огледалата

на възхитените мъжки погледи, устни, ръце

не намерих свободата и себе си. Вървях към него.

Любовта ми го настигна в гробището.

Другата беше жива. А върху купчината пръст

очите му ухаеха на печал и разговаряха с очите й.

Така вглъбен беше в скръбта си,

че моята любов дори не го нарани. Не се уплаших,

в сърцето му на поет щях да потърся

огледало за красотата си. Любов,

никоя смъртна не може да те обича така.

Аз бях силна жена.

Душата и тялото си съюзих в мрак,

сред който той щеше да се изгуби.

Жена-мрак, заради която щеше да ослепее.

Извървях лабиринта от зимната нежност до стона,

усмивката ми започна да боледува.

В омагьосания кладенец на самоубийците

намерих огледало за красотата си,

а водите му утолиха жаждата ми за свобода.

Любовта ми го настигна в гробището,

защото аз бях родената

да бъда последното му опустошение -

по-страшно от словото. Смърт,

никоя смъртна не може да те обича така.

Аз бях самотна жена.

Мирела Иванова

Габриела Мистрал81

ИНТИМНО

< Превод от испански: Ал. Муратов, Ат. Далчев >

Сега не стискаш ти ръцете мои.

Ще дойде продължителното време,

когато ще почивам с много прах

и сянка във преплетените пръсти.

И ще речеш: "Не мога

да я обичам аз, защото като жътви

изрониха се бледите й пръсти".

Сега ти не целуваш моята уста.

Ще дойде оня миг помръкнал,

когато ще лежа сама без устни

върху земята мокра.

И ще речеш: "Обичах я, ала не мога

да я обичам повече сега, когато

не вдъхва мириса на моята целувка".

И ще се натъжа, като те чуя,

и ще говориш като луд и сляп,

усетил моята ръка на твойто чело,

когато мойте пръсти ще се кършат

и по лицето ти, изпълнено с покруса,

ще слезе моето дихание.

Не ме докосвай. Ще излъжа,

ако река, че ти предавам мойта обич

във тези ми ръце прострени,

във моята уста, във мойта шия,

а ти, повярвал, че си я изпил,

ще се измамиш ти като детенце сляпо.

Защото мойта обич не е само тоя сноп

корав и прималнял на мойто тяло,

което и от досега на дрехата трепери

и подир всеки полет изостава.

Тя е в целувката, не в мойте устни,

в гласа прекършен, не и във гръдта;

че тя е божи вятър и на две разсича

на тялото ми грозда палав и немирен!

егон Ми Ребечке, да изравниме страните малко....

И преди съм го казвал: много харесвам Габриела Мистрал, но все пак не толкова, колкото нейният стá р познайник Пабло Неруда

rebecca Еми дай нещо от Неруда тогава
furkatichko

rebecca, бях пропуснала, сега прочетох.

Стихотворението на Мирела Иванова - така ми хареса !

Редактирано от - furkatichko на 31/5/2005 г/ 07:30:37

Luis Felipe Vivanco85

ИЗЛЪЖИ МЕ ТАКА

< Луис Фелипе Виванко - от испански: Рада Панчовска >

На Гонсало Торенте Балестер

Излъжи ме така - само малко - с достатъчно

мига от есен, със слънцето на отмерения

следобед сред клоните на обрулени акации

и цвета на бакърените им листи, и отблясъците

на едва скициран след мъглата хоризонт.

Излъжи ме в есен със запаления огън

вкъщи, излъжи ме с моите деца, играещи

(и излъжи тях с техните игри - сериозно, -

със зле подострените си цветни моливи,

рисуващи, улучващи без да знаят, откриващи

действителността си с насекоми, с дървета като паяци,

с деца с издължени крака, и галопиращи

коне - с прибрани копита - и чайки,

и фасади на къщи с надникнали лица

от всичките прозорци). Излъжи ме като ме оставиш

да мисля, давайки ми желание да живея край огъня

на бедни мисли. Излъжи ме ежедневно

със стаите на моя дом (и утвърдените

часове на хранене) и часовете - развълнувани

или спокойни - на съня. И други сънища - буден -

с друга къща сред полето, с други стаи

по-просторни и тлъстият благодетел на други стени.

Умолявам те, не спирай да ме лъжеш, ако вярвам

че са тук децата ми - рисуващи с моливите си -

и че този дом е мой, че мой е хоризонтът!

Колко обич! Колко желание да се оставя да ме излъжеш!

Но, как съм гледал тъй сляп, щом има идеи!

Щом има големи идеали: свобода и справедливост!,

щом има смъртна опасност (от нищото, приютяващо ни

отвъд смъртта на душата) и има опасност

Ти да не успееш даже и да ни излъжеш?

О, излъжи ме малко (с много малко моменти

на зърно, което умира). Мълчи и продължи да ме лъжеш

без думи, с клони от тази есен умишлено,

продължи да настояваш по повторарящи се бразди, в полето,

продължи да ми даваш желание да живея излъган.

----------------------------------------- ---------------

Luis Felipe Vivanco

< Españ a, 1907-1975 >

Poeta españ ol que formó parte de la revista Escorial y del grupo de la poesí a arraigada de la posguerra. Nacido en San Lorenzo de El Escorial, estudió Arquitectura y Filosofí a y Letras en la Universidad de Madrid. Aunque se dedicó al ejercicio profesional de la arquitectura, siempre fue un humanista y un apasionado de la filosofí a, gusto que le contagió su profesor Xavier Zubiri. Hacia 1933 conoció a otros poetas, como Luis Rosales y Leopoldo Panero, con los cuales se propuso hacer de la poesí a un ejercicio cordial. Su primer libro, Cantos de primavera (1933), es una salutació n al amor desde planteamientos trascendentales. Al iniciarse la Guerra Civil españ ola se integró en el levantamiento de Franco y, junto con otros intelectuales, como Luis Rosales, Pedro Laí n Entralgo, Dionisio Ridruejo y Gonzalo Torrente Ballester, se dedicó a escribir propaganda. Terminada la guerra, fue uno de los creadores de la revista Escorial. Su obra se caracteriza por un tono optimista, religioso e intimista que se expresa en versos claros de corte clasicista. Hay que mencionar, entre otros tí tulos: Tiempo de dolor (1940), de destacada ascé tica; Continuació n de la vida (1949), sobre la cotidianidad; El descampado (1957), de marcada austeridad franciscana, y Memoria de la plata (195, una selecció n de su poesí a de posguerra. En 1976 se publicó su obra pó stuma Prosas propicias.

====================

Luis Felipe Vivanco (Españ a, 1907-1975)

Allegro

-------

"Termina la mañ ana como una calle en cuesta

que baja hacia las frondas naturales del Prado.

Y ese joven doloroso y urgente

¿ quié n sabe lo que quiere despué s de tanta mú sica

padeciendo a la orilla de su criatura ú nica?

Quiere que haya retamas en flor y ramas extendidas de castañ o

dentro de sus moradas de angustia sin pecado.

Quiere que el insistente, curioso y solitario toro de las alturas

descienda hasta el origen de su felicidad sin mezcla de ocupaciones serias,

Quiere que le atraviese la bendició n del agua má s delgada

junto a un pé treo y bruñ ido acantilado de buitres

y que brille en secreto una red invisible de aciertos espirituales

entre los viejos puentes y los cerros bermejos con olivos.

Quiere que su ejercicio de estrellas desveladas

sea un olor creciendo de realidad de fuera.

Y al cabo de la racha de alegrí a invasora

quiere su ocio del campo y distancias andando...

( Pero tambié n prefiere acudir a su cita de soledad y de retraso con la mú sica y seguir padeciendo a la orilla inhumana de su criatura ú nica. )"

Пабло Неруда86

УТРО

< Превод от испански: Николай Христозов >

I.

Матилда, име на растение, на камък или вино,

на онова, което е създадено и съществува.

Звук, в чието поникване се ражда утро

и в чието цъфтене лумва пламък от лимон.

Във него плуват дървени смолисти шхуни

сред бликащата синя светлина на океана,

а буквите му са искрящи речни струи,

които в моето пресъхнало сърце се вливат.

Звук, който аз разрових под заплетените храсти

като врата на някакъв незнаен проход,

отвеждащ към благоуханието на земята.

О, потопи ме, със изгаряща уста ме връхлети,

душата ми изгледай със очи среднощни,

но остави ме да се гмуркам и заспивам в твойто име.

XII.

Истинска жена, узряла ябълка, огнена луна,

мирис на водорасли, на тиня и слънце,

каква е тази смътна ясност между твоите клони?

Каква е тази древна нощ, която се усеща в тебе?

Любовта, ах, това пътешествие с водата и звездите,

с въздуха задъхан, с гневния хаос на бурята:

любовта е двубой на размахани саби-мълнии,

две повалени тела, поразени от капчица мед.

С целувки минавам по твоята малка безкрайност,

по твоите брегове и реки, по твоите селца

и огънят първороден, превърнал се в сладост.

Тича и бълбука по тънките струйки на кръвта,

докато не падне подобно на нощен карамфил

и не избухне за миг като лъч ненадеен в нощта.

XXVII.

Така естествена си, гола, като своята ръка,

заоблена и гладка, земна и прозрачна,

във лунни линии и ябълкови пътища,

така си тънка, гола, като голо житно стръкче.

Така си синя, гола, като нощ кубинска,

бръшляни и звезди косите ти оплитат,

така си златно, гола, и така огромна,

като огромен летен ден във златен храм.

Така си малка, гола, като нокътче от себе си,

въздушна, розова - докато утрото изгрее

и влезеш ти в подземието на света като в тунел,

в тунел със много дрехи, с много труд, където

помръква яснотата ти, облича се и пада

и се превръща пак в една оголена ръка.

Poeta chileno87

Pablo Neruda, (Chile, 1904-1973): Poeta chileno, considerado uno de los má s importantes del siglo XX. Hijo de un ferroviario, y hué rfano de madre cuando solo habí a vivido un mes, escribí a poesí a desde muy joven (el seudó nimo comenzó a usarlo cuando apenas tení a diecisé is añ os). Gabriela Mistral lo inició en el conocimiento de los novelistas rusos, que el poeta admiró toda su vida. Estudió para convertirse en profesor de francé s, sin llegar a lograrlo. Su primer libro, cuyos gastos de publicació n sufragó é l mismo con la colaboració n de amigos, fue Crepusculario (1923).

Al añ o siguiente, su Veinte poemas de amor y una canció n desesperada se convirtió en un é xito de ventas (ha superado el milló n de ejemplares), y lo situó como uno de los poetas má s destacados de Latinoamé rica. Entre las numerosas obras que le siguieron destacan Residencia en la tierra (1933), que contiene poemas impregnados de trá gica desesperació n ante la visió n de la existencia del hombre en un mundo que se destruye, y Canto general (1950), un poema é pico-social en el que retrata a Latinoamé rica desde sus orí genes precolombinos. La obra fue ilustrada por los famosos pintores mexicanos Diego Rivera y David Alfaro Siqueiros.

Como obra pó stuma se publicaron, en el mismo añ o de su fallecimiento, sus memorias, con el nombre de Confieso que he vivido. Poeta enormemente imaginativo, Neruda fue simbolista en sus comienzos, para unirse posteriormente al surrealismo y derivar, finalmente, hacia el realismo, sustituyendo la estructura tradicional de la poesí a por unas formas expresivas má s asequibles. Su influencia sobre los poetas de habla hispana ha sido incalculable y su reputació n internacional supera los lí mites de la lengua.

En reconocimiento a su valor literario, Neruda fue incorporado al cuerpo consular chileno y, entre 1927 y 1944, representó a su paí s en ciudades de Asia, Latinoamé rica y Españ a. De ideas polí ticas izquierdistas, fue miembro del Partido Comunista chileno y senador entre 1945 y 1948. En el añ o 1970 fue designado candidato a la presidencia de Chile por su partido y, entre 1970 y 1972, fue embajador en Francia. En 1971 recibió el Premio Nobel de Literatura y el Premio Lenin de la Paz. Antes habí a obtenido el Premio Nacional de Literatura (1945).

Анхела Ибаниес88

* * *

< От испански: Рада Панчовска >

Сърцето - стъклен амулет -

от маточната шийка виснеше.

Племената всички входове заклинаха

с фалически символи. Мегалити

на първобитната съдба от камък.

Вятърът отправяше молитвата,

отпечатваше каденцата върху вълните,

стенейки молебствието сред бедрата.

Там-тамът лудо биеше и

зинал към гората с палми.

Фурмите - касис зрял -

пълнеха със сладък мускус

вечерта. Благоуханно предзнаменование

на урагана

- отговор на боговете -

разточителни и плодоносни

към Никого.

Дъждът би с пустота напълнил

облаците - които увиснали -

причакваха съдбата си

на вечен преход

към ничията земя.

Увиване кожата на слънцето

около рукналата пот,

танцуващи лъчите слепи,

облечени в пламък,

който продължаваше да вика Бог.

Луис Сернуда89

КЪДЕТО ДА ОБИТАВА ЗАБРАВАТА

< От испански: Рада Панчовска >

Както таралежите, знаете, един ден хората почувстваха своя хлад. И пожелаха да го споделят. Тогава изобретиха любовта. Резултатът бе, знаете, като при таралежите.

Какво остава от радостите и мъките на любовта, когато тя изчезне? Нищо или по-лошо от нищо; остава споменът за една забрава. И пак добре, ако не го бодва сянката на онези бодли; на онези бодли, знаете.

Следващите страници са споменът за една забрава.

І

Където да обитава забравата,

В просторните градини без зора;

Където аз да бъда само

Памет на камък, сред копривите погребан,

Над който вятърът избягва от безсънията си.

Където името ми да остави

Тялото, което обозначава в ръцете на вековете,

Където желанието не съществува.

В този огромен район, където любовта, ужасен ангел,

Не укрива като меч

В гръдта ми своето крило,

Усмихващ се, препълнен от ефирна милост, докато нараства изтезанието.

Там, където да престане това жаждане, изискващо по свой образ господар,

Подчиняваща на друг живот живота си,

Без хоризонт друг, освен другите очи лице в лице.

Където щастия и мъки да са само наименования,

Родна земя и небе около един спомен;

Където най-накрай да съм свободен, без да го знам аз самият,

Разтворен сред мъгла, отсъствие,

Леко отсъствие като детинска плът.

Там, там далече;

Където да обитава забравата.

VІI

Бях юноша в тъждествени на облаци дни,

Нещо ефирно, видимо поради полумрак и отражение,

И странно е, че онзи спомен търся,

Който така, така боли по тялото от днес.

Да се изгуби удоволствие е тъжно

Подобно нежна лампа върху бавното нактюрно;

Бях онзи, онзи бях, онзи съм бил;

Бе неведението моя сянка.

Нито наслада, нито мъка; бях дете

Затворник сред променливи стени;

Истории като тела, прозорци като небеса,

Сън после, сън по-висш от живота.

Когато смъртта поиска

Някоя истина да отнеме от ръцете ми,

Ще ги намери празни, като в юношеството,

Пламтящи от желание, опънати към въздуха.

XII

Не е любовта, която умира,

Това сме самите ние.

Първична невинност,

Отнемана в желание,

Забрава на самия себе си в друга забрава,

Преплетени клони,

Защо да се живее, ако ще изчезнете един ден?

Живее само, който гледа винаги

Пред себе си очите на зората си,

Живее само, който да целува

Онова тяло на ангел, което любовта въздигне.

Призраци на скръбта,

Далече, другите,

Тези, които любовта изгубиха,

Подобно спомен в сънища,

Обикаляйки гробовете

Друга пустота прегръщат.

Натам отиват и простенват,

Мъртви на крак, животи отвъд камъка,

Шибайки безсилия,

Дращейки сянката

С ненужна нежност.

Не, не е любовта, която умира.

furkatichko
егон Ано,

много ти благорая за хубавите постинги, ма ми се струва, че тези неща си ги копнла от друг сайт...И е коректно да дадеш името на сайта или да направиш линк.

Съгласен ли си?

rebecca Хубави стихотворения

Ма имам въпрос относно превода. Не знам испански, за съжаление, та се чудя тоя обратен словоред от оригинала ли идва или от непотушимата страст на наште преводачи да побългаряват текстовете:

"Дъждът би с пустота напълнил"

Редактирано от - rebecca на 31/5/2005 г/ 19:08:42

rebecca Рьоне Шар

ОБЕТ ЗА ВЯРНОСТ

Из улиците на града е моята любима. Все едно къде отива в това разделно време. Тя не е вече моята любима, всеки може да я заговори. Не помни точно кой я е обичал.

В желанието на очите търси тя свой подобен. Пространството, което изминава, е верността ми. Рисува надеждата и леко я отпраща. Тя е на първо място, но не участва в него.

И аз живея в нея като щастлив отломък от потънал кораб. И без тя да знае, моята самота е нейното съкровище. В големия меридиан, където е вписана, моята свобода чертае нейния полет.

В улиците на града е моята любима. Все едно къде отива в това разделно време. Тя не е вече моята любима, всеки може да я заговори. Не помни - кой всъщност я е обичал и кой и свети отдалеч, за да не падне.

1938-1944

Редактирано от - rebecca на 31/5/2005 г/ 21:24:42

furkatichko rebecca, чудесно е !

И се сетих, че имам малка книжка с това име.

Къде ли съм я затрила ?!

Кога и защо ли съм я купувала

И защо ли нищо не си спомням, освен че я имам.

егон Фър,

купила си я, за да я прочетеш сега

rebecca егон, Белова на Бодаков е много хубаво, последната строфа с органите
егон Ма Ребечке, защо тука ми го казваш това? Иначе - да, влез в страничката му ако искаш в литцлуб, там има повече, все в тоя дух, аз просто избрах няколко.

Поздрави

rebecca Пол Елюар

СПОДЕЛЕНИ НОЩИ

(Откъс)

Упорствам да обединявам невероятното със страшната действителност. Необитавани къщи, аз ви населих с необикновени жени, нито дебели, нито тънки, нито руси, нито кестеняви, нито луди, нито мъдри, все едно - жени по-скоро съблазнителни отколкото възможни, с една подробност. Ненужни предмети, които дори глупостта, която се е погрижила да ви изработи, бе за мене извор на очарование. Безразлични същества, аз често съм ви слушал, както се слуша шумът на вълните и шумът на машините на парахода, очаквайки морската болест с предвкусвано удоволствие. Свикнах с най-странни образи. Виждах ги там, където ги нямаше. Превърнах ги в механизми като устните и любовите си. Площадите, като сапунени мехури, се подчиняваха на издуването на бузите ми, улиците под краката ми - единият крак пред другия, другият пред първия, после пред втория и започват отново, жените се движеха вече само легнали, разтвореният им корсаж наподобяваше слънцето. Разумът, с вдигната глава, с безразличната му принуда - фенер с образа на мравешка глава, разумът - бедна случайна мачта за изплашения човек, случайна мачта на кораб... виж по-горе.

За да намеря повод да живея, се опитах да разруша причините да те обичам. За да намеря поводи да те обичам, живях зле.

("Непосредствен живот", 1932)

Редактирано от - rebecca на 31/5/2005 г/ 22:01:56

rebecca Гледала му бях страницата преди време, това стихотворение явно съм го пропуснала
rebecca

Хаосът на желанието

Марин Бодаков

Какво пренасям в твоята прегръдка,

какво контрабандирам?

Хаос, който произнася непроизносимото,

желание, което понася непоносимото;

фалшиви скъпоценности...

Тялото се оттегля, олеква.

Тялото тупти.

furkatichko Ей, че хубаво !
егон Ребечке, недей и ти така-когато постваш нещо от друг сайт, поствай и името му, откъде е текстът, иначе не е честно ок?

Инче Бодаков е голяма работа, по-късните неща повече ми харесват.

rebecca Еми то тогава и от книгите трябва да преписваме издателствата

Нямам нищо против, ма затормозява малко възприемането на стихотворенията, трябва според мен след финала на всяко да има въздух, празно пространство в което читателят да повитае преди да излезе от тази условна реалност

егон Ами че естесвено, че и от книгите....когато пишеш дипломна работа или научен текст, да не би да си цитираш на посоки и без указания...

Освен това, нали ти казвам, не е честно и коректно, защото някой си е правил труд да качва, да организира преводачи, да им плаща дори, да кани бг автори....поне една коректност му дължим, струва ми се.

Испаноезичният105

Егон, в случая rebecca е напълно права, а не ти. Тук е форум, в който сме се събрали да освежим преди всичко емоциите си: доколкото можем - припомняйки си едно или друго литературно произведение - и правейки някакъв коментар върху него - доколкото ни стига куража за това. Твоят подход, че трябва нашата дейност тук да напомня писането на дипломна работа или научен текст ( за да не би да цитираш "на посоки и без указания" ) е "сугубо бюрократический". Ти чиновник ли си? Ако си такъв, какво търсиш във форум, който се занимава с най-тънките струни на човешката душевност?

"...не стоит рассчитывать на понимание чиновников - его не будет; они работают "в режиме компьютера": для них поезия - это просто документация ( бумажная куча ) и они даже не пытаются за "документами" рассмотреть живого человека, пережившего все эти поетические страдания..."

Аз самият винаги сериозно съм настоявал в литературните теми на този форум да се посочва името на автора на едно произведение и също годината на написването му ( а ако е преводно - името и на преводача ). Това изискване е защото аз се интересувам от човека-писател и от човека-преводач. От там нататък - дали източникът на текста е това или онова издателство - са само технически подробности, от липсата на които творбата няма да понесе никакъв ущърб.

Ето например, в случая с моите архиви с поетични произведения на испански и с техни преводи на български. Това са огромни стари архиви, които се намират в моя компютер, повечето неща в които не са копирани от вече съществуващи сайтове по Интернет, а са просто сканирани текстове от книги, които след това съм подложил на оптичеко разпознаване на буквените символи, за да ги доведа до електронен вид за целите на моята конкретна работа. Аз не съм се интересувал никога от издателства. От издателствата се интересува само онзи, който има намерение да се хвърли във водовъртежите на евентуално съдебно "дирене на сметка". Но за това ли сме на тоя свят - да си дирим сметка за това и онова, а не да си вършим работата. В края на краищата бюрократите могат да измислят закони, според които всяка отделна личност няма право не само да цитира текст, който не е написан от нея самата, но и да го чете... Абсурдно, нали?

Разбираш ли, Егон? ВЪПРОСЪТ Е ПОДЧЕРТАНО ПОЛИТИЧЕСКИ И ПОДЧЕРТАНО СЕРИОЗНО КАСАЕ ПОПЪЛЗНОВЕНИЯТА НА ГЛОБАЛИЗАТОРИТЕ ДА ПОТЪПЧАТ ЧОВЕШКИЯ ИНДИВИД В КАЛТА.

Ти от кои си? С каква цел си се появил в нашия форум? Не си ли и ти един от множеството жалки провокатори тук, които доста нескопосно изпълняват задачите си. ( Единственото нещо, което такива правят скопосно, е, че ОБВИНЯВАТ МЕН, загдето съм бил - Божкем! - провокатор; крадецът винаги крещи с все сила: "Дръжте крадеца!" )

furkatichko БИЛО

Обич моя, от слънце залязващо...

Обич моя, зарязваща...

Обич моя, обичам те...

Обич моя , за първи път вричам се.

Обич моя, не знам защо.

Обич моя , и за кого ?

Обич моя, на кръстопът ...

Обич моя, за кой ли път...

Обич моя, и закъде ...

Обич моя , и кой ли не...

Обич моя, обичам те...

Обич моя, едва ли не

Умирам

и се разкъсвам

да те разбирам.

Не разбирайки те,

разбрах,

че което било, било.

Умрях.

Кирил Варийски - "Лора" /сънища/, изд. къща Хр. Ботев/95

егон Ма какво е това безумно мнение. Откъде ги извади тези изводи? Става дума за елементарна коректност...нали този сайт, който съдържа текстовете ти прави услуга с наличието му, за да го ползваш ти: четеш, постваш, обсъждаш, използваш...върни му жеста като поне го обявиш...Какви са тези глупости с политики и т.н. Ако текстът не би го имало в сайта, и ти не можеш да го постнеш тук.

Елементарна култура е това.

Стилистът108

Не се впрягай, Егоне. Това си му е в стила на Кин-Войло ( Хиспаноезичника ). Аз затова не го полюбвам много, защото навсякъде търси политически мотиви. Като че ли не знае, че неговия "антиглобализъм" е също един от видовете "глобализъм", само че с обратен знак!

rebecca Е хубаво де, проблемът в случая не е етически, а графичен, естетически и психологичен, щот дори издателствата на книгите обикновено се цитират в началото, на отделна страница, така че да не затормозяват самия текст

Трябва просто да се помисли за адекватно решение

егон Адекватното решение е даваш в началото адреса на страницата или копираш цялата страница, както е в сайт; ОТКЪДЕТО СИ ГО КОПНАЛА; А НАЙ-ДОБРЕ ПРАВИШ ЛИНК КЪМ САЙТА:

нЕ МОГА ДА ПОВЯРВАМ; ЧЕ СПОРИМ ЗА ТАКОВА ЕЛЕМЕНТАРНО НЕЩО1

Кин-Войло111

О, тези неща никак не са елементарни. На мен накрая ще ми се стори приемливо последното решение: щом трябва непременно да се посочва ИЗТОЧНИКЪТ, нека това да става в самото начало, и при това - с колкото може по-дребни букви, за да не се натрапва на погледа.

Разбирате ли, литературните произведения ( а особено поезията ) трябва не да се четат, а да се "всмукват" с белите дробове и порите на кожата. Това става в състояние на унес. А от унеса може да ни изведе и най-нищожната дреболия, която би ни напомнила за света, който се различава от литературната реалност. Поетът, авторът на творбата, като и преводачът - това са елементи на литературната реалност ( или ако ви харесва повече: литературната нереалност ). ISBN-номера, названието на издателството, фирменото наименование на печатницата, номерът и датата на протокола, който е подписан, за да се даде разрешение от съответната инстанция за отпечатването на изданието, обема на книжното тяло и т.н.; или пък в по-модерен план - адресът на сайта, името на 'web-master'-а, имената на спонсорите и още ред други неща, касаят КОМЕРСИАЛНАТА страна на феномена и пречат!

Не слушайте какво ви казва Стилистът - той иска да балансира между двете крайности, което е неблагодарна позиция: той иска да примири противоречията, но такова примиряване води до замазване на тоновете в крещящата реалност.

Ако трябва да се борим за истински естетизъм, трябва да си спомним великите открития, до които хората са достигнали още в древността. Забелязали ли сте какво е характерно за далекоизточната ( китайска, корейска, японска, виетнамска ) поезия или изобразително искуство? Там задължително има огромни празни пространства, бели петна, тишина, паузи - кътчета в естетизирания Космос, където носената от вихрения танц на въображението душа да може да се оттегли, да отдъхне, да осмисли. Белите петна балансират наситеността в останалите части на творбата, но до замазване не се стига никога - реалността се вижда навсякъде с отрезвяваща констрастност.

Е, ние не можем да достигнем до такива върхове, но поне можем да положим усилия след като сме предложили една творба за четене във форума, след нея да няма нищо, което да отклонява вниманието. След творбата трябва да бъде нашият аналог на далекоизточното "бяло петно"...

егон Кин,

избери който искаш варянт и го направи

Това за източното изкуство е така.

furkatichko Айде, забравихме, че темата е за любовна лирика.

Затова припомням.

Сега е доста късно. Сбогом

(защото много те обичам !) !

Но няма в страст да те обкича.

(Аз избледнял съм. Твърде много.)

Сега е вече късно. Всичко.

Денят. Нощта. И аз. И ти.

И закъснялата усмивка,

разляна в скръб из вазите

на твоя извор. Безплодна вечер.

Сърцето ми не чака тайна.

Аз или тази бледна вечер-

но бледнината е безкрайна ! ...

Гео Милев

"Жестокият пръстен", 1920 година

rebecca Eгон, ми ти си спориш сам най-вече щот явно не четеш постовете на другите

Не съм го копнала, шот не съм го подписала с мойто име, нито съм го сложила да краси личната ми страница, нито съм казала че възнамерявам да не цитирам сайтовете, казах че ще помисля за графичното оформление на постовете си, така че и вълкът да е сит и агнето цяло

Ма ако продължаваш да ни антагонизираш най-много да престана да поствам поезия от литклуба, щот не съм им агент - нито платен, нито доброволен и не съм длъжна да пропагандирам материалите им

rebecca Никола Вапцаров

Прощално

На жена ми

Понякога ще идвам във съня ти

като нечакан и далечен гостенин.

Не ме оставяй ти отвън на пътя -

вратите не залоствай.

Ще влезна тихо. Кротко ще приседна,

ще вперя поглед в мрака да те видя.

Когато се наситя да те гледам -

ще те целуна и ще си отида.

rebecca Фър, да, да не забравяме и старите поети
furkatichko Да, и как звучи само ...

Сега е доста късно. Сбогом

(защото много те обичам !) !

Но няма в страст да те обкича.

(Аз избледнял съм. Твърде много.)

Сега е вече късно. Всичко.

Денят. Нощта. И аз. И ти.

rebecca Сбогом, защото много те обичам
rebecca Хареса ми редакцията ти, фър, някои стихотворения продължават прекалено дълго след кулминацията си
rebecca Maya Lawson

Untitled

i'm walking through city streets that are named by number

where languages are as plentiful in flavor as lolli pops and

i came here as a soldier, i came here as a seeker, in solitude

i came to meet the priest and when i shook her hand

i was surprised to see that she was me priest-ess of my own

temple, the one that worships what i strive to be-

come how come

i am writing scriptures scribbled on paper napkins

at bars where everyone is an actor, and they've all got

answers

to questions i didn't ask

they've got something to say

about my eyes or my skin or how small my feet are or

where did you come from? and

why are you here? and oh, that one's on me because it ain't

often we get readheads up in here...

whoops i think i chose a career that thinks its about your

look

i should whisper in their ear that its my spirit

that got me here

but

the nights all blend into one of these days and

my heart was pounding at seven a.m., thinking i had

slept through my alarm, through work, through you leaving

my side and

really it was three weeks later and all i had preached in my

Sunday sermon to self had slipped away in sweaty summer

sleep and i had

fucked up.

But it was just another early awakening to 82 degrees on this

New York City Wednesday morning highs in the upper 90's

and a

chance of isolated showers all afternoon

oh please let them rain on me

to be blessed by the sun then

granted the moon's patience

i would stand in the downpour and see clearly

through wet eyes... i was named

maya, water, illusion, it all stays a mystery to me and

i can hardly sink my fingers into any of

it

it

it being you being me being this lovely little girl who lives

next door

she looks about 100 years old the way she can sway her hips

when she pushes her baby cousin in the stroller up and

down

the block

up and down the block

baby when you left in a jolt of urgency last night which was

really this morning i tossed and turned my way out of sleep

asking the cat on my belly

why i can't name love when i am staring it in the face

but i think she's a trickster

and I wanna say, Love, you are too quick to get away,

stay awhile and let me feel what it is to be inside of you

you must be seamless

like silk

you must move slooowly

with a smile that glows in darkness

but i just can't get you to sit still

like my pre-school kids

you explode

then nap time is heavy and i

fill out comment sheets for the parents

look at your rosey cheeks and runny nose

but you're not a child, love

i don't think we've even met before

you just slip me notes beneath my door

and are gone in a cloud of smoke or whatever.

my hall is echoey

damp

damn

this is not a love poem

but you are my dripping faucet

it never turns all the way off no matter how hard i squeeze it.

Редактирано от - rebecca на 03/6/2005 г/ 02:47:34

rebecca Стефан Цанев

ЛЕКА ПРЪСТ, ЛЮБОВ!

Да погребеме всички вещи -

те ще ни напомнят.

Дрехите особено - във тях се крият

прегръдките като бълхи. Ще хапят.

Спомените след раздялата растат

като ноктите на мъртъв. Време е.

Ето, трап копаем -

нощ е, дворът тъмен е.

Поп дали да викаме -

или сами да се оплачем?

Алилуия! Алилуия!...

Камъни не хвърляй, само пръст.

Лека пръст, любов!

Свърши се. Довиждане.

furkatichko Тъжно и хубаво, rebecca.

И нещо от Иван Пейчев , навярно в същата тоналност

И няма да се върне

тишината,

огромна и мъртва

тишина

и няма никого

да обвинявам,

ще бъда само нежен

и добър,

ще бъда само сам,

ще те обичам

със моята безмилостна

любов.

Ти само не забравяй

тишината

осъдила

и мен и теб

осъдила

човешкото ни щастие,

ти просто си

спомни за младостта ми.

Ти просто

забрави,

че аз не съм

могъл

да бъда само

един загубен спомен.

rebecca Хм, да, хубавите текстове са често тъжни, трудно се пише за щастието

Ми днес е събота, какво ще кажете за малко low art, текстове на песни например, там може и да намерим нещо по-бодро

Ако не стоят чак толкова литературно издържани като самостоятелни текстове, ще си припомним музиката и всичко ще е ок

furkatichko Добра идея , rebecca !
rebecca Ми хайде тогава
furkatichko Да , ето готова съм.

Сигнал

Късно е, няма обратен път назад

Късно е, всеки живее в собствен свят

Късно е, моя несбъдната мечта

Невъзможен порив се оказа любовта

Късно е, думите щом така грешат

Късно е, щом и сърцата ни мълчат

Късно е, сякаш изправени на съд

Без вина виновни сме със теб за първи път

Сбогом, дано си щастлива

Утре далече от мен

Нова любов по-красива

Знам ще те спре някой ден

Късно е, споменът само в този час

Може би мост е нетраен между нас

Късно е, наша несбъдната мечта

Невъзможен порив се оказа любовта

Сбогом, дано си щастлива

Утре далече от мен

Нова любов по-красива

Знам ще те спре някой ден

rebecca 3 Doors Down

Here Without You

A hundred days have made me older, since the last time that I saw your pretty face

A thousand lies have made me colder and I don't think I can look at this the same

But all the miles that separate

They disappear now when I'm dreaming of your face

I'm here without you baby, but you're still on my lonely mind

I think about you baby, and I dream about you all the time

I'm here without you baby, but you're still with me in my dreams

And tonight, there's only you and me

The miles just keep rolling, as the people leave their way to say hello

I've heard this life is overrated, but I hope that it gets better as we go

I'm here without you baby, but you're still on my lonely mind

I think about you baby and I dream about you all the time

I'm here without you baby, but you're still with me in my dreams

And tonight girl, there's only you and me

Everything I know and anywhere I go

It gets hard but it won't take away my love

And when the last one falls, when it's all said and done

It gets hard but it won't take away my love

I'm here without you baby, but you're still on my lonely mind

I think about you baby and I dream about you all the time

I'm here without you baby, but you're still with me in my dreams

And tonight girl, there's only you and me

(oh yeah, ooooh, oooooooh)

Редактирано от - rebecca на 04/6/2005 г/ 21:54:19

rebecca Натиснете тук

Стоян Михалев и Виктор

Откакто ти

Откакто ти ключа ми върна,

преследвам те да те прегърна.

Часовникът години сочи,

Върти се в мен одрана плоча.

Не съм за теб, не си за мен -

айсберг на две разделен.

Откакто ти си тръгна с трясък,

В града вали не дъжд, а пясък.

Откакто ти прекрачи прага

И част от мен със теб избяга.

Не съм за теб, не си за мен

Айсберг на две разделен.

Не е война, но любов ли е , питам,

щом се ранихме така.

Щом нежността като гълъб отлита,

стреснат от твойта ръка.

Откакто ти над мен залезе,

Животът ми в тунел навлезе,

Което ме измъчва много

И даже май без теб не мога.

Не съм за теб, не си за мен

Айсберг на две разделен.

Редактирано от - rebecca на 06/6/2005 г/ 08:51:40

rebecca Стоян Михалев и Виктор

Някой друг

Не, не съм това, което ти

си видяла в мен или не си.

Аз съм някой друг, а не това.

В твоите очи се вижда как

някой като мен те иска пак.

Аз съм някой друг, а не това.

Някой друг, идва да те вземе.

Някой друг, по-добър от мене.

Някой друг, но какъвто аз не съм.

Някой друг, който те обича,

Някой друг, той на мен прилича.

Някой друг, но какъвто аз не съм.

Някой тази нощ при теб е бил,

С капчици екстаз те е покрил.

Аз съм някой друг, а не това.

С някой раздели ти своя сън.

Можех да съм аз, ала не съм.

Аз съм някой друг, а не това.

Някой друг, идва да те вземе.

Някой друг, по-добър от мене.

Някой друг, но какъвто аз не съм.

Някой друг, който те обича,

Някой друг, той на мен прилича.

Някой друг, но какъвто аз не съм.

Редактирано от - rebecca на 06/6/2005 г/ 08:53:20

rebecca Фърче, пусни още нещо
furkatichko Love story

Willie Nelson

There is a story,

The gypsies know it's true,

That when your love wears golden earrings

She belongs to you.

An old love story

That's known to very few

But if you wear these golden earrings

Love will come to you.

By the burning fire they will glow

With every coal.

You will hear desire whisper low

Inside your soul.

So be my gypsy,

Make love your guiding light

And let this pair of golden earrings

Cast their spell tonight.

By the burning fire they will glow

With every coal.

You will hear desire whisper low

Inside your soul.

So be my gypsy,

Make love your guiding light

And let this pair of golden earrings

Cast their spell tonight.

furkatichko Wear your golden earrings tonight, rebecca !
rebecca Аааа, да, Уили Нелсън

Шоу на колела съм го гледала 16 пъти, имаше един дует с жена му, страхотен:

"Lovin' you is easier than anything I'll ever do again..."

rebecca Willie Nelson

Loving You Is Easier

[ duet with Dyan Cannon]

I have seen the morning burning golden on the mountain in the skies

Aching with the feeling of the freedom of an eagle as she flies

Turning on the world the way you smiled upon my soul as I lay dying

And healing as the colors in the sunshine and the shadows of your eyes

Waking in the morning to the feeling of your fingers on my skin

Wiping out the traces of the people and the places that I've been

Teaching me that yesterday was something that I never thought of trying

Talking of tomorrow and the money love and time we have to spend

Loving you is easier than anything I'll ever do again

Coming close together with a feeling that I've never known before in my time

You ain't ashamed to be a woman you know just gotta be a friend

I don't know the answers to the easy way you opened every door in my mind

Dreaming is as easy as believing it's never gonna end

Loving you is easier than anything I'll ever do again

Loving you is easier than anything I'll ever do again

rebecca И нещо на Металика, подочух че егон им е голям фен

Metallica - Re-load

The Unforgiven II

Lay beside me, tell me what they've done

Speak the words I wanna hear, to make my demons run

The door is locked now, but it's open if you're true

If you can understand the me, than I can understand the you

Lay beside me, under wicked sky

The black of day, dark of night, we share this paralyze

The door cracks open, but there's no sun shining through

Black heart scarring darker still, but there's no sun shining through

No, there's no sun shining through

No, there's no sun shining...

What I've felt, what I've known

Turn the pages, turn the stone

Behind the door, should I open it for you....

What I've felt, what I've known

Sick and tired, I stand alone

Could you be there, 'cause I'm the one who waits for you

Or are you unforgiven too?

Lay beside me, this won't hurt I swear

She loves me not, she loves me still, but she'll never love again

She lay beside me, But she'll be there when I'm gone

Black heart scarring darker still, yes she'll be there when I'm gone

Yes, she'll be there when I'm gone

Dead sure she'll be there...

What I've felt, what I've known

Turn the pages, turn the stone

Behind the door, should I open it for you....

What I've felt, what I've known

Sick and tired, I stand alone

Could you be there, 'cause I'm the one who waits for you

Or are you unforgiven too?

Lay beside me, tell me what I've done

The door is closed, so are you're eyes

But now I see the sun, now I see the sun

Yes now I see it

What I've felt, what I've known

Turn the pages, turn the stone

Behind the door, should I open it for you....

What I've felt, what I've known

Sick and tired, I stand alone

Could you be there, 'cause I'm the one who waits,

The one who waits for you....

Oh what I've felt, what I've known

Turn the pages, turn the stone

Behind the door, should I open it for you.... (So I dub thee unforgiven....)

Oh, what I've felt....

Oh, what I've known....

I take this key (never free...)

And I bury it (never me...) in you

Because you're unforgiven too....

Never free....

Never me....

'Cause you're unforgiven too....

Oh

furkatichko rebecca, аз избрах "нещо" пак красическо - вечните Бийтълз ...

Поздрав за теб, егон и за всички , отбиващи се тук.

The Beatles

Something in the way she moves

Attracts me like no other lover

Something in the way she woos me

I don't want to leave her now

You know I believe and how

Somewhere in her smile she knows

That I don't need no other lover

Something in her style that shows me

I don't want to leave her now

You know I believe and how

You're asking me will my love grow

I don't know, I don't know

You stick around now it may show

I don't know, I don't know

Something in the way she knows

And all I have to do is think of her

Something in the things she shows me

I don't want to leave her now

You know I believe and how

.

Редактирано от - furkatichko на 05/6/2005 г/ 09:33:51

rebecca Мерси, Фър , ето и от мен един поздрав за всички, които четат тази тема

U2

Love Is Blindness

Love is blindness

I don't want to see

Won't you wrap the night around me

Take my heart

Love is blindness

In a parked car in a crowded street

You see your love made complete

Thread is ripping

The knot is slipping

Love is blindness

Love is clockworks and cold steel

Fingers too numb to feel

Squeeze the handle

Blow out the candle

Love is blindness

Love is blindness

I don't want to see

Won't you wrap the night around me

Oh, my love

Blindness

A little death without mourning

No call and no warning

Baby, a dangerous idea that almost makes sense

Love is drowning in a deep well

All the secrets and no one to tell

Take the money, honey

Blindness

Love is blindness

I don't want to see

Won't you wrap the night around me

Oh, my love

Blindness

Редактирано от - rebecca на 05/6/2005 г/ 19:17:06

si Валс (Голям брилянтен … -Шопен)

Господарко на замъка светъл,

покани ме на бала у вас,

не искам ни Битълс, ни Метъл,

нека DJ-я ти пусне ми валс!

Нека звуци старинни, немодни,

да запалят и нежност, и страст,

да усетим колко преходни

са мечтите ни в късния час.

Да усетим, вечен остава

във душите ни тихият глас

на онази прекрасна забрава

с наранимо “Обичам те аз”

Георги Динински

@

Редактирано от - si на 05/6/2005 г/ 20:00:24

si Любовница

Искам да си истинска жена - любовница

през всичко да прекрачиш!

През ехидността на съдбата ни - сводница

през условности които ще те влачат

във леглото на предопределения...

През очи които плачат

и ти си за тях набедения...

През срамежливи любовни послания,

през забранени любовни наслади,

през греховни желания

ти ще останеш най-свята....

........

Любовница - апотеоз на жената!!

Георги Динински

@

rebecca Добре дошла, si
si Благодаря ти,

харесва ми темата,

ще се отбивам тук от време на време с удоволствие и любим автор !!!

@

Анонимен142

rebecca Хубаво се получи с музикалния уикенд, може би следващата седмица пак

Хихихихи, малко са глуповати текстовете без музиката, обачееее...... любовта си е глупост по дефиниция

Редактирано от - rebecca на 06/6/2005 г/ 08:48:57

rebecca Гийвик, Амулети

превод Николай Кънчев

СКАЛА

Имам нужда да съм твърд

и много дълго да съм с тебе,

срещу всеки неприятел,

който тялото ти спира,

искам заедно да бъдем

съпричастни в това бдене

и нощта ще мине,

без да ни премахне.

егон

Корабите на възможната любов

идват зад гърба на хоризонта -

бавно.

Пръв ще стигна до брега,

който от сърцето си изхвърли

трупаните ласки и надежди,

житото - в солените води,

плътните коприни - по вълните.

Гол, измъчен, невъоръжен,

с правото да обяви за свои

камъните, сенките, дъжда,

сладките като целувка извори

и пръстта за правене на хора.

(c) Мария Донева, 2003

(c) Издателство LiterNet, 02. 09. 2003

=============================

Първо издание, електронно.

rebecca Аха, conceit, extended metaphor, как се превеждаше тоя термин на български?

Егонски, ма дай и другото стихотворение за ергономичния мъж де

si АГОНИЯ

Една роза искам аз-

ще ми подариш ли?

Във последния ми час-

ще ме утешиш ли?

Ще танцуваме в агония,

в опиянение от мъка,

с незнайни благовония,

ще ознаменим нашта разлъка!

Последно ще слеем телата си,

ще се прощаваме във мрака,

ще успокоим душите си,

а тя ще ни чака!

Черна, зла и безпощадна,

ще прегърне теб и мен,

ще впие устата си жадна

и ще попаднем в неин плен!

Тони

@

si ЛУНА

В тихо пълнолуние..

малки цветни петна...

Ти ми гостуваш

в малка цветна игра...

Ноща е приказка...

ярка..гореща..

Карамелена близалка..

Безпаметно стопена..

в дива, красива, опасно сластна..

безопасно подвластна любовна игра..

В синия прозорец..

небето оглежда не себе си..

не нас..

в синия прозорец..

небето поглежда..

мен и теб..

на луната волния страж..

Ти ми гостуваш..

на чаша звезден чай..

Покоят е тихата илюзия...

на сблъсъка на планетите..

вгледани един в друг..

Цветните петна ни покриват..

карайки ни да изчезнем..

скрити в тихо сластно ..

пълнолуние....

Луната е отражение..

Луната е миг..

Луната е стон..

стон в който ти избухваш..

звукът липсва..

Ти избухваш..

ти си стон..

аз пия звезден чай..

вгледан в цветните петна..

трептящото ти тяло..

и една огромна гума...

трие..

Безпаметно..

начало..

Луна..

Ти ми нарисува.цветните петна..

в една нощ

в един сън..

като този...

Безсъние...огнено..

бих те нарекъл..

хелий в моята атмосфера..

бих се врекъл...

В думите изчезващи..

в мълчанието...

в себе си топящ се в твоята лава..

Ти ми гостуваш

на чаша звезден чай..

Недопит също като тогава..

Ти ми нарисува цветните петна..

без четка.

с пръсти ..

потопени в моята страст..

така непривично...

океана червен..

небето жълто..

яхтата зелена..

а нас най-странно..

Ние бяхме безплътни...

На Ели

INDY

16.09.2002

@

si НОЩНА ТИШИНА

Кънтят плочките..

под краката ми,

застинали в безмълвно ура

Лампите огряват ме..

стотици изкуствени слънца!

Не Чувствам топлина..

нито жега парлива

само самотна тиха хладина.!

в ноща тъй красива..

прегръща ме другарски..

подала ми студена ръка..

Превърнат ..В сянка..

силует, мрачен

тъй безгрижно сиво красив,

пъпля, крача ,

хванал под ръка...

булка черна ,

с мрачен сутиен,

не жива плът под него..

не тупкащо сърце...

а звуци светлини....

без топли длани..,

без блеснали очи...

Живея в огън

Огън замрезен..

в раничка мъничка

презрамки стиснали сърцето

не мойте а нечий чужди..!

толкова малък съм аз сега..

с нея хванал я под ръка..

не тази черната...,

а онази пред мен

вървяща там някъде в ноща..

вървяща..с

блеснали очи..

с пламък така непознато познат

пламък открито срешнат..

сблъскан..

аз заразен..,

споделен..,

а после...секунда....

ненужно замразен..

Пламък..

който аз нося в раничка малка

сърцето мое с презрамки

тъй престегнал здраво..!

Вървя в ноща омайна

прекрасна чиста...

самотно хладна...

недостежимо безмълвно тиха..

и...........

Някъде под краката ми

плочките кънтят

застинали в безмълвно ура..

сложил черните очила..

взор с блеснали очи..

аз отправил

търся утрото..

Утрото сънливо хлапе..

крадец безстрашен

ще свие мойте черни очила..!

Прогледнал отново..

очите ми ще докоснат..

отново нея...

в приказна тишина..,

а асфалта под нас..

ще крещи, безмълвно ура!

P.S;

Сияйна светулка

страстно греща..

с беснали очи

в който взрян

аз тъй примамен

пътувам в ноща

На Елица

INDY

@

rebecca Ейййй, ма те всичките и стихотворения са хубави на Мария Донева, заслужава да публикуваме цялата и стихосбирка тука, това и е тематиката

Натиснете тук

* * *

Създавам моя мъж.

Издигам го наоколо.

Нощувам в мислите му,

гледам през очите му.

Строя го светъл и голям,

с отворени врати,

за да не го напусна лесно.

Мария Донева

Редактирано от - rebecca на 06/6/2005 г/ 20:45:11

rebecca * * *

Колко променливо тупа

сърцето ми в теб.

Дай да подишам дъха ти.

Тук никой не може да влезе.

Правим си свят,

в който нямаме тайни. Не зная

как ще се справя без тайни. Стихвам,

заспивам,

смесвам се с теб като вятъра с въздуха.

Мария Донева

rebecca * * *

Влюбеният мъж е ергономичен,

по-удобен от кресло, по-уютен.

Влюбеният мъж поема твоето тяло,

мускулите намекват за приятна заплаха,

потъваш,

замаяна от собствената си лекота.

После

любовта се начупва на ъгли,

и мъжът се начупва на ъгли,

невидими пружини скърцат и се оголват,

появяват му се лакти и нокти,

ръцете му те прегръщат

като изсъхнали клони,

и накрая

всичко се чупи.

Мария Донева

Редактирано от - rebecca на 08/6/2005 г/ 07:41:40

Алкохолик153
Олееее, тук съвсем през просото, пардон, през графоманщината сте я подкарали!!
rebecca Ми

Не сме редколегия, няма да ги издаваме, можем да си позволим някои волности

Пускаме не само любовна лирика която е художствено издържана, а и текстове които са ефективни като такава

Напоследък имам лошата склонност да разглеждам изкуството, а и всичко останало от гледна точка на функция, т.е. добро е нещо което е ефективно в своето предназначение

Макар че има и текстове като този на Бодаков които са ценни с интроспективността си, дори и трудно да могат да бъдат наречени любовна лирика поради липсата на каквото и да било емоционално съдържание

Да не забравяме все пак че любовта, преди всичко, е интензивно чувство и ефективни, т.е. добри, са произведенията които съумяват да транспортират това емоционално съдържание от психиката на писателя в тази на читателя

Та такива ми ти работи, думичката функция е просто магическа, опростява живота на изкуствоведите във времена на пост-постмодерна aporia, тотално размиване на критерии, липса на ориентири и недоверие в съществуването на богоположени авторитети

rebecca КУЛТУРНА КРИТИКА И ОБЩЕСТВО

Теодор Адорно

Всеки човек, свикнал да мисли и със слуха си, би следвало да се възмути от звученето на словосъчетанието ‘културна критика’ не само защото то е съчленено от латински и гръцки като думата ‘автомобил’. То съживява спомена за едно крещящо противоречие. Културата не приляга на културния критик и той й дължи единствено усещането за дискомфорт. Той говори сякаш защитава било то девствената природа, или едно по-висше историческо състояние, и наред с това изтъква необходимостта от подобна защита, за да може да си въобразява, че е възвишен. Перманентно обругаваната от Хегел до ‘Апология на Съществуващото’ дефицитност на субекта, подвластен по силата на своята случайност и ограниченост на сферата на биващото, става непоносима там, където той е опосредстван в най-дълбокия пласт на собствената си композиция чрез понятието, на което се противопоставя като независим и суверен. Но съдържателната несъгласуваност на словосъчетанието ‘културна критика’ се дължи не толкова на липса на уважение към предмета на критиката, колкото, прикрито, на утвърждаването му със сляпа надменност. Културният критик не може да избегне допускането, че той като че ли притежава културата, лишена от подобно допускане. Неговата суетност идва на помощ на нейната: още с обвинителния си маниер той удържа идеята за култура изолирана, недостъпна за въпроси, догматична. Той отклонява всяко нападение. В случаите на отчаяние и безмерно страдание критиката очертава чисто духовното, състоянието на съзнанието на човечеството, упадъка на нормата. Докато се придържа към тази практика, тя се поддава на изкушението да загърби неизразимото, вместо в безсилието си да настоява, че хората се отвръщат от него.

Натиснете тук

rebecca Това беше малко отклонение от темата

Сега да се върнем обратно, вижте стихотворенията на това момиче, какво мислите за тях?

Натиснете тук

furkatichko rebecca, харесва ми.

И понеже сме на дъждовна тема тези дни , избрах си от нея и това стихотворение...

“Момичето плаче под дъжда.

И дъждът плаче в момичето”

Рени Йотова

А дъждът е плакал мен.

Затова съм толкова горчива,

че когато ме целуват,

ги проклинам

и когато ме прегръщат,

ги напускам

и когато ме поискат,

ги погубвам.

А дъждът е плакал в мен.

Затова съм толкова красива,

че когато ме сънуват,

ги разплаквам

и когато ме забравят,

ги настигам

и когато ме пожертват,

ги помилвам.

А дъждът е плакал в мен.

Затова съм толкова безумна,

че когато ме оставят,

ги желая

и когато ме отпиват,

ги спасявам

и когато си отидат,

ги обичам.

rebecca Вали ли в София
furkatichko В момента не. Но преваляваше и днес.

А вчера направо потоп беше. И цяла нощ валя.

Но днес поне слънце огря за малко.

furkatichko А как е при теб времето и настроението ?
rebecca Ми облачно е, но не вали

И настроението горе долу такова

Следобяд е възможно да се промени

rebecca Хубаво стихотворение, Фър

Още не съм избрала кое от всичките да постна

furkatichko Със сигуност , следобеда ще се промени rebecca ...

Ако си сова особено, аз се събуждам в следобедните и късните часове.

А ето още един автор, който открих покрай дъжда ...

Дъжд - събота срещу неделя

Изпращам те за стотен път,

но пътя утре

няма да намеря.

Дъжд вали.

Дъжд.

Събота срещу неделя.

Изпращам те до входа

на панелния апартамент

и до изхода на сърцето.

Дъжд вали.

Дъжд.

Избягал от небето.

Улиците, тротоарите - изтрити.

И трябва времето да е виновно.

Не знам, дъждът ли ни разделя,

но дъжд вали.

Дъжд.

Събота срещу неделя.

Мартин Петков

Ето и страницата на автора

Натиснете тук

Редактирано от - furkatichko на 07/6/2005 г/ 21:58:14

Alkoholic Zvu4i naivno! Detski mi zvu4i, eto kak!Vie na po kolko godini ste?!

A tova za lubovta i funkciite - lubovta niama nujda ot tolkova mislene i takova analizirane!

furkatichko Сигурно и на rebecca ще й прозвучи така.

Затова ще редактирам.

Понякога човек като вземе да остарява /това важи за мен / се вдетинява.

rebecca На шестнайсе по две плюс осем

Няма нужда от анализиране когато я изживяваш, не и когато пишеш за нея или я изследваш

Ти ли си тоя с Милан Кундера от другата тема?

Редактирано от - rebecca на 07/6/2005 г/ 21:58:25

rebecca Фър, това с монитора беше интересна скица, трябвало е да се доразвие просто

Върни го обратно

furkatichko Да, беше недовършено, копнах само първите четири реда.

Добре, ето го цялото.

В окото на монитора

Разтварям се в монитора.

Стопявам се във сървъра.

От принтера излизам двуизмерен

и влизам недушевен в чата.

А нещо трака и пресмята -

остават още двадесет минути.

И аз преструвам се на други.

И аз превръщам се в измама.

И ето вече - мен ме няма.

Ненужен даже за компютъра -

той сам избира си адреси,

налучква свои интереси,

живот създава зад екрана.

И електронни пощальони

пресичат часовите зони

и свързват трите океана.

Но думите са някак изкривени

и някак твърде опростени.

Не ражда стихове и-мейла,

а само казва, че "V nedelia

6te doida da te vidia v sedem."

Но аз изглежда съм последен,

избрал да бъде от ония,

които пишат на хартия,

а не да бъда просто зрител

и да се взирам в очите ти,

които гледат от монитора.

Мартин Петков

rebecca Натиснете тук

* * *

в онова наше езеро

топлата вода се смръзнала

лебедите както си плували

вътре

и те като не знаели

какво става

такова чудо

и се дърпали дърпали

и си изтръгнали

краката

Галина Николова

furkatichko rebecca, това вече май не е точно любовна лирика...

От едно ново списание Ж, нещо от Кристин Димитрова / авторката с мелещите времето стрелки и с часовникаря, който не е съгласен с нов ремонт на часовника/ ...

МИСИЯТА

Търсачите на истината спряха на кръстопътя,

посъветваха се, повъртяха се,

разделиха се, след време

пак се събраха

да продължат заедно.

Истината и сега беше с тях,

но я мислеха за един от групата.

rebecca Хехехехе, това е доста смешно

Сега и аз ще преместя от темата на егон едно дъждовно стихотворение, тук също заваля

rebecca Рада Александрова

ПОЛЕГАТИ ДЪЖДОВЕ

Валяха полегати дъждове.

Ти прибираше косата ми във шепа.

Като камък бях изваяна от шепота.

А валяха полегати дъждове.

За да не излъжа, аз мълчах.

Даже подозирах, че си с мене.

Отговорих: Не, не е студено.

А валяха полегати дъждове.

Спомням си - внезапно ожаднях.

Камък жаден има ли - не зная.

В тъмнината пихме дълго чая.

А валяха полегати дъждове.

Редактирано от - rebecca на 08/6/2005 г/ 08:11:48

furkatichko rebecca, стана чудо ! Точно това стихотворение са въртеше в главата ми покрай дъждовете тези дни, но не можех да се сетя автора. Снощи дори го търсих, но сред книгите, не се сетих да погледна тук.

А за Кристин Димитрова - моето възприятие.

Да слушаме най-вече вътрешния си глас /истината е винаги с нас/ и сами я търсим, изстрадваме ... но най-често се доверяваме на истината, казана ни от друг, в когото вярваме ...

Пълна импровизация.

rebecca Рада Александрова има заразен ритъм

Четях я много преди години, и до ден днешен фрази от стихотворенията и изскачат в главата ми когато най-малко ги очаквам

Просто е като репей

rebecca Рада Александрова

ОБЯСНЕНИЕ

Обичам те,

защото всичко друго на света е смърт.

Защото всеки час от нас ни гони.

И затова че има още дъжд

и са прекрасни счупените клони.

Заради цялата изровена земя.

(У нея костите се мятат и въздишат.)

А всички неродени времена

със моята ръка трептят и пишат.

За тъмната вселена и съня,

за невидяното потъване у тебе.

И че не мога да те подслоня,

защото без подслон е всеки жребий.

Че като мисъл, като куче те следя.

(А някога светът бе познаваем.)

И както пада слънце през дъжда,

не вярвам в края. Благославям края.

rebecca Фър, ето още едно дъждовно

Лек ден на всички

furkatichko Защото всеки час от нас ни гони.

И затова че има още дъжд

и са прекрасни счупените клони.

Прекрасно е, ребека.

Хубав ден и на теб , на всички !

Отлитам ... че ме гони последната минута ...

beibi178
Сън..., ах този чуден сън.

Реалност или виртуалност е това,

защо желая отново да заспя, че

при мене идваш само във съня.

Сред хаоса от копринено бельо,

лежа със теб в голямото легло

и парещите ти ръце шарят бавно

върху моето голо телце.

С нежността на твоят аромат,

докарваш ме до опианяващ екстаз,

нежно ме докосни и поискай

всичко от мене ти.

Ако е нещо виртуално, нека

прерастне в реално.

Гореща ръка,

на моята гръд сложи,

нежно ме погали и с топла

целувка ме събуди.

Ако ще идваш само в съня ми

то аз вечния сън ще заспя.

Искам в твойте ръце да заспя

и в твоите мечти да се отзова.

beibi179

-Хей приятелю кажи;

онлайн кога ще бъдеш ти?

За моята секс мечта,

аз искам да ти обясня.

Бавно...,

с поглед ме разсъблечи

и по моето тяло се разходи.

Нежно зърната ми оближи,

и езика на долу ти спусни.

Сърцето ми трепти...

в страстен ритъм то шепти,

позволи ми да те поведа

към бурния танц на страстта,

с любовна радост аз ще те даря.

-Хей приятелю кажи;

докога ще си офлайн ти?

beibi180

Ах, защо побягна и се скри

щом дъждът заромоли.

В твоята кола ме покани

и на първа скорост ме включи.

След това педала отпусни

и на ръчна ти превключи.

С поглед ми обясни как

ще сменяш скоростите ти.

Седалките ти отпусни

и на задна премини,

искам във твоята кола

да науча нещо за любовта.

Анонимен181

Анонимен182

rebecca Хехехехе, имаме и чатърско посещение днес
furkatichko Да...
rebecca

Натиснете тук

Паул Целан

ТИ БЕШЕ смъртта ми:

теб успях да задържа

докато всичко друго ми се изплъзваше.

The CHATER186

The CHATER187

Еротика - онази част от любовта, без която тя губи най-ярките си цветове.

Любене е от Любов

Искам да те любя!

Грозно ли звучи?

Може би е грубо

в твоите очи?

Ала нека знаеш,

да не го тая,

пък дори да кажеш

"мъжка суета".

Искам да усетя

твоя дъх от близо,

като някакъв случен

полъх лек на бриза.

Тялото ти живо

с любов да обуздая,

гърдите да целувам

с косата да играя,

да докосвам с пръсти

нежната ти кожа

и на място свидно

глава си да пoложа.

Да проникна бавно

чакан и желан

в твоята утроба,

сладкия капан.

Да усетиш колко

дълго съм бленувал

ласките в самотни

нощи съм сънувал.

Да се слеем в цяло,

две тела в едно

електрично тяло,

огнено кълбо.

Любя от "Любов" е.

На любов ухаеш.

Искам да те любя!

Искам да го знаеш!

----------------------------------------- -------------

CLICK HERE!

rebecca Натиснете тук

нежно

колебая се,

преди да се обадя -

може би даже няколко дена,

не защото

няма да те открия,

не защото

няма да ме очакваш,

а защото:

ще звънне.

ще поговорим

за умората,

за парите,

за музиката,

за това, че си липсваме -

между другото -

но на мен ще ми се мълчи

а на теб няма

да ти се говори

и ще поискаш

да ме изтеглиш по жицата,

с дъх да ме съблечеш

и да ме гледаш,

сякаш ме виждаш

за първи път.

а на мен ми се иска да ми пееш...

затова се колебая,

преди да се обадя,

по цяла седмица -

защото:

ще кажем:

обичам те много.

и аз.

и ще затворим.

и от звука

ще ни заболи сърцето

Бояна Петкова

Редактирано от - rebecca на 09/6/2005 г/ 21:11:56

Стилистът189

Аз съм срещал предишното стихотворение в друг вариант - може би малко по-откровен:

"Любя" значи "Взимам"

Искам да те имам!

Грозно ли звучи?

Може би е грубо

в твоите очи?

Ала нека знаеш,

да не го тая,

пък дори да кажеш:

"мъжка суета".

Искам да усетя

твоя дъх от близо,

сякаш е случен

полъх лек на бриза.

Тялото ти живо

с жар да обуздая,

устни да целувам

с къдри да играя,

да докосвам с пръсти

нежната ти кожа

и на място свидно

чело да положа.

Да проникна бавно

чакан и желан

в твоята утроба,

в сладкия капан.

Да усетиш колко

дълго съм бленувал

ласките - в самотни

нощи съм сънувал.

Да се слеем в цяло,

две тела в едно

електрично тяло,

огнено кълбо.

"Любя" значи "Взимам".

На любов ухаеш.

Искам - без остатък!

Искам да го знаеш!

furkatichko Сънувах, че летя,

че твоят глас ме носи

във простора...

Приказка вълшебна-

ти и аз,

без жиците на телефона!

Сънувах, че очите ти са сини,

че нежно ме целуваш под дъжда.

Сънувах, че небето ни обгръща

и светят ни звездите през нощта.

Сънувах всичко, без да те познавам,

дори и името ти аз не зная.

Днес може да те видя. Осъзнавам,

че няма и да те позная!

Възможно ли е да обичаш

един глас - далечен, непознат....

Един глас, със който нощем

моите мечти летят!

Натиснете тук

егон

Тишината нахлува в стаята

като природно бедствие

и е празна като пространството

под обувките на обесен.

Щом се целунем, тракват зъбите

като леда във чаша.

Мълчим облечени и разлюбени

и има страшно.

(с) Мария Донева

=============================

(с) Електронно списание LiterNet, 13.12.2002, № 12 (37)

Стихотворението получава Трета награда на конкурса "Магията Любов" 2005, Казанлък.

rebecca Силни метафори в това стихотворение
Анонимен193
ей, ногу недоебан народ има по тоо свет
rebecca Натиснете тук

ПРОЖЕКЦИЯ НА ПОСЛЕДНИТЕ ДЕЙСТВИЯ

стърже с вилица по порцелана заглушава онова отвътре

в присъствието на отсъстващия втори прелитат птици

от салфетки устните й се раздвижват без да е възможно

да се разбере дали говорят нищо не се чува само дейвид

ковърдейл is this love и някакво начупване на части

след което се препъва в разпръснатите по земята

дрехи листи непреведени все още състояния

опитвайки да стигне до вратата

градът отдавна не е бил

така задръстен от алюзии

мъжът прегърнал стълба

облепен с обяви

на клубове за танци

изпуснатият в бързината портокал

който се търкаля в автобуса

и на следващата спирка слиза

пресичащият без да се оглежда куриер

застаналата като привидение

в средата на платното фигура

точно там където

колите няма да спрат и

рекламата на макдоналдс

ще продължи да се върти

над моста на влюбените

и по-нататък

пушеците от контейнерите

продавачите на музика по тротоарите

простряните чаршафи

които вятърът повдига

и се виждам как танцувам

с ръкавите на ризата му в стаята

а нещо пише вместо мен

от любов съм се развивала

всички болтчета били пред падане

изобщо не е истина

сега ще стигна до вратата

ще изляза

сега ще стигна до вратата

сега ще стигна

Красимира Джисова

furkatichko Обмяна на веществата

Тялото , в променящия се свят,

е природа, месо, попивателна

на ресурси.

Само му дай да иска.

Съзнанието видимо е

невидимо, но е пълно с претенции

за вечността .

То иска да дава.

И ето - у мене

един иска, друг дава,

на ти, не го ща,

малко е, много е.

Така си живея насред тържището,

а те ме бутат насам - натам.

Кристин Димитрова

И още инфо за авторката дадох в темата на егон.

furkatichko

Fallen Angel

автор Малкият Принц от Фото Форум

Натиснете тук

rebecca

Недейте казва лоши думи на раздяла.

Съберете цялото си мъжество

и всичката си нежност - и бъдете

внимателни като в началото.

Стефан Цанев

rebecca

Защо ме обиждаш,

защо ме унижаваш сега -

ще ти бъде ли приятно после да ме целуваш

такъв, какъвто ме наричаш?

Стефан Цанев

furkatichko ОЧАКВАНЕ

Очакването ме боли.

Как да събера строшените късчета душа

и да остана ?

Къде да те открия,

когато всеки ден замонават толкова много

влакове ?

Отивам си,

защото те обичам.

Мариана Костова, издателство "Звездан", 2003 година

rebecca Хм, тва с влаковете ме подсети за едно друго стихотворение, сега ще го препиша
rebecca

Гергина Иванова-Дрорецка

МЕЖДИННА ГАРА

Хубаво ми е в дома ти -

глътка чай, минута сън...

Ти не знаеш колко пъти

съм излизала навън;

колко пъти, изтерзана,

от съдбата чакам знак

и наум ти се заканвам,

че ще дойде моят влак;

че по моята посока

нови гари предстоят,

нова обич..., нова болка,

нов безсмислен кръстопът;

нов застой неподозиран,

счупен смях и вятър луд...

И в дома ти се прибирам,

омагьосана от студ.

И макар да си повтарям -

както ми напомняш ти, -

че една междинна гара

няма да ме приюти,

все така недоумявам

как при теб оставам пак.

А умишлено забравен,

отминава моят влак.

Неразбираотстилове202
Стилистът, не е хубаво да изопачаваш чужди стихове. Това "Любя значи взимам" (ама че...) не си го срещал никъде. То е само в твоя постинг тук. А оригиналът е тук - Натиснете тук
rebecca Фърче, утре ше спретнеме ли пак някой музикален уикенд
furkatichko rebecca, да .

Но от следобеда потеглям до неделя вечер.

Е, не с влак ...

rebecca

Вече сме чужди,

достатъчно чужди -

ето: разговаряме

почти естествено!

Стефан Цанев

rebecca Приятно пътуване
furkatichko Благодаря ти.

furkatichko Стефан Цанев - не съм и предполагата какви хубави неща е писал.

Ще го потърся и на книга.

Е, аз започвам с една песен на Емил Димитров / тя е и за лека нощ /.

Карам по памет.

Ако някога се срещнем непознати,

аз няма да побързам да отмина.

Ще спра и може би ще си подам ръката

Ти също ми подай.

Те вече са изстинали...

Не ще попитам кой е другия

къде си шила тази дреха

къде с кого си я купувала

косите помня други бяха

Ще поговориме за времето,

за някои филми след раздялата

и ще се питаме смутено

кога с кого ли сме ги гледали

Ще си протегнеме ръцете безразлични,

ръката ти не е каквато помня,

очите ти ... са толкова различни...

Да, разликата вече е огромна...

До виждане и всичко, всичко хубаво

ний плахо двама пожелахме

а другото бе толкоз трудно,

което с тебе премълчахме

rebecca Лека нощ, много е тъжна тази песен

Ето и нещо малко по-весело

rebecca Недялко Йорданов

НЕ ОСТАРЯВАЙ, ЛЮБОВ

Не остарявай, любов, във телата ни топли и слети.

Ах, неуверена нежност още в очите ни свети

и подозрително блясват шпаги от минали страсти -

звън на решителни битка за невъзможното щастие.

Не остарявай, любов, толкова страшна и дълга.

Опроверганото време ляга унило на хълбок.

Нека все така да гризеш на надеждата острия залък -

късно е вече да спреш, рано е да се прощаваш.

Не остарявай, любов, чуваш ли, много те моля.

Кой те гримира така в тази изтъркана роля,

кой в този смешен костюм глупаво те е облякъл -

всичко е само игра, всичко е само спектакъл.

Не остарявай, любов! Ето, завесата пада -

кратък поклон и тръгни - гола, нахална и млада.

С нокти и зъби докрай своята чест отстоявай.

Не остарявай, любов, моля те не остарявай!

rebecca THE LETTER

The Box Tops

- written by Wayne Carson Thompson

- #1 hit for The Box Tops in 1967

- covered by The Arbors in 1969 (#20) and recorded live by Joe Cocker

with Leon Russell and The Shelter People (#7) in 1970.

- these lyrics are as recorded by The Box Tops

Gimme a ticket for an aeroplane

Ain't got time to take a fast train

Lonely days are gone, I'm a-goin' home

My baby, just-a wrote me a letter

I don't care how much money I gotta spend

Got to get back to baby again

Lonely days are gone, I'm a-goin' home

My baby, just-a wrote me a letter

Well, she wrote me a letter

Said she couldn't live without me no more

Listen mister, can't you see I got to get back

To my baby once-a more

Anyway, yeah!

Gimme a ticket for an aeroplane

Ain't got time to take a fast train

Lonely days are gone, I'm a-goin' home

My baby, just-a wrote me a letter

Well, she wrote me a letter

Said she couldn't live without me no more

Listen mister, can't you see I got to get back

To my baby once-a more

Anyway, yeah!

Gimme a ticket for an aeroplane

Ain't got time to take a fast train

Lonely days are gone, I'm a-goin' home

My baby, just-a wrote me a letter

My baby, just-a wrote me a letter

EGATI Спиш ли, Принце?

-Спиш . А пък животът ми

само от безсънници живее.

Слушай ме, докато спиш, защото-

буден ли си няма да посмея....

П р и н ц е, а з с ъ м т в о я т а п р и н ц е с а

Но разстрелях приказното чудо.

Станах и косите си разресах,

не дочаках ти да ме събудиш.

Баловете бяха много пищни,

лесно ми замаяха главата.

Смеех се - за нищо не въздишах.

Радвах се на красотата

Влюбвах се насън и не в когото трябва.

Припознавах любовта във всичко....

Вярвах, че я има. Още вярвам

но оставям други да обичат.

Не внимавах-мравката настъпих.

Значи съм способна да убия?

Разпилях косите си по пътя.....- нямам със какво да те завия.

Да, заради мене пяха песни

заради мен горя и Троя...

П р и н ц е, а з с ъ м т в о я т а п р и н ц е с а ,

но отдавна вече не съм своя

rebecca Чие е стихотворението?
rebecca

U2

Until the End of the World

Haven't seen you in quite a while

I was down the hold just passing time

Last time we met was a low-lit room

We were as close together as a bride and groom

We ate the food, we drank the wine

Everybody having a good time

Except you

You were talking about the end of the world

I took the money

I spiked your drink

You miss too much these days if you stop to think

You led me on with those innocent eyes

You know I love the element of surprise

In the garden I was playing the tart

I kissed your lips and broke your heart

You, you were acting like it was

The end of the world

Love, love, love

Love, love

Love, love, love

Love, love, love

Love, love

Love, love, love

In my dream I was drowning my sorrows

Love, love, love

Love, love

Love, love

But my sorrows, they learned to swim

Surrounding me, going down on me

Love, love, love

Love, love

Love, love

Spilling over the brim

Waves of regret and waves of joy

I reached out for the one I tried to destroy

You, you said you'd wait

'Til the end of the world

Редактирано от - rebecca на 11/6/2005 г/ 07:56:36

rebecca

U2

One

Is it getting better

Or do you feel the same

Will it make it easier on you

Now you got someone to blame

You say one love, one life

When it's one need in the night

It's one love

We get to share it

It leaves you baby

If you don't care for it

Did I disappoint you

Or leave a bad taste in your mouth

You act like you never had love

And you want me to go without

Well it's too late tonight

To drag the past out into the light

We're one but we're not the same

We get to carry each other, carry each other

One

Have you come here for forgiveness

Have you come to raise the dead

Have you come here to play Jesus

To the lepers in your head

Did I ask too much

More than a lot

You gave me nothing

Now it's all I got

We're one but we're not the same

We hurt each other, then we do it again

You say love is a temple

Love a higher law

Love is a temple

Love the higher law

You ask me to enter but then you make me crawl

And I can't be holding on to what you got

When all you got is hurt

One love, one blood, one life

You got to do what you should

One life with each other

Sisters, brothers

One life but we're not the same

We get to carry each other, carry each other

One

One

furkatichko All The Man That I Need Lyrics

Whitney Houston

I used to cry myself to sleep at night

But that was all before he came

I thought love had to hurt to turn out right

But now he's here

It's not the same, it's not the same

Chorus:

He fills me up

He gives me love

More love than I've ever seen

He's all I've got,

He's all I've got in this world

But he's all the man that I need

And in the morning when I kiss his eyes

He takes me down and rocks me slow

And in the evening when the moon is high

He holds me close and won't let go

He won't let go

chorus

instrumental

chorus (2x)

EGATI лична собственост

Аз покорих себе си.

Сега целия свят е безвластен.

Ада Илина218

НЕ ТЪГУВАЙ

Завръщаш се във спомена ми често,

във мойте нощи и във мойте дни...

Съдбата смее се зловещо,

че двама ни успя да раздели.

А гонехме се в тъмните пътеки,

по мрачните тунели на нощта,

поискали да бъдем слети...

За миг успяхме - накъде сега?

Преди вървях към теб - напред, нататък...

Ти мойто слънце бе и моят ден.

Любовен лъч за мен - но кратък.

Сега си вече сам и наранен...

Послушай песента ми - не тъгувай!

Сърце аз имам - цяло е за теб!

И тихите ми стъпки чувай -

аз тази нощ завръщам се при теб.

...И ще те будя дълго със целувки,

и ще те галя в мрака мълчешком...

Обсипвал ме е ТОЙ с милувки,

но твоето сърце за мен е дом?

Сама съм с всеки, всеки с мене сам е.

И пея, но съм вече все без глас.

Душата ми, гласът ми - там е,

където заедно със теб съм аз,

където аз съм твоята принцеса,

със поглед, който някога бе мил...

Ала забрави ли, че ти отнесе

живота ми, във мене устни впил?

Послушай песента ми - не тъгувай!

Съдбата смее се, но не тъжи.

Красавец спящ! Към мен пътувай,

когато самотата натежи!

furkatichko Остани

Остани още малко с мен.

Още спирка.

Още цигара.

Аз знам, че това е напразно,

но въпреки всичко -

оставай!

Забравяй, че трябва да слизаш,

докосвай случайно ръката ми.

Пътуваме с градски транспорт,

но уж, че излизаме.

По спирки стоя

все едно, че те чакам.

Остани още малко с мен.

Това е среща,

а не просто гара.

И дай ми за рождения ден

още една спирка -

подарък.

Дъжд - събота срещу неделя

Изпращам те за стотен път,

но пътя утре

няма да намеря.

Дъжд вали.

Дъжд.

Събота срещу неделя.

Изпращам те до входа

на панелния апартамент

и до изхода на сърцето.

Дъжд вали.

Дъжд.

Избягал от небето.

Улиците, тротоарите - изтрити.

И трябва времето да е виновно.

Не знам, дъждът ли ни разделя,

но дъжд вали.

Дъжд.

Събота срещу неделя.

Мартин Петков

rebecca

Натиснете тук

TORI AMOS

"Silent All These Years"

Excuse me but can I be you for a while

My dog won't bite if you sit real still

I got the anti-Christ in the kitchen yellin' at me again

Yeah I can hear that

Been saved again by the garbage truck

I got something to say you know

But nothing comes

Yes I know what you think of me

You never shut-up

Yeah I can hear that

But what if I'm a mermaid

In these jeans of yours

With her name still on it

Hey but I don't care

Cause sometimes

I said sometimes

I hear my voice

And it's been here

Silent All These Years

So you found a girl

Who thinks really deep thougts

What's so amazing about really deep thoughts

Boy you best praya that I bleed real soon

How's that thought for you

My scream got lost in a paper cup

You think there's a heaven

Where some screams have gone

I got 25 bucks and a cracker

Do you think it's enough

To get us there

Cause what if I'm a mermaid

In these jeans of yours

With her name still on it

Hey but I don't care

Cause sometimes

I said sometimes

I hear my voice

And it's been here

Silent All These...

Years go by

Will I still be waiting

For somebody else to understand

Years go by

If I'm stripped of my beauty

And the orange clouds

Raining in head

Years go by

Will I choke on my tears

Till finally there is nothing left

One more casualty

You know we're too easy Easy Easy

Well I love the way we communicate

Your eyes focus on my funny lip shape

Let's hear what you think of me now

But baby don't look up

The sky is falling

Your mother shows up in a nasty dress

It's your turn now to stand where I stand

Everybody lookin' at you here

Take hold of my hand

Yeah I can hear them

But what if I'm a mermaid

In these jeans of yours

With her name still on it

Hey but I don't care

Cause sometimes

I said sometimes

I hear my voice [x3]

And it's been here

Silent All These Years

I've been here

Silent All These Years

furkatichko No Mountains too high, for you to climb

All you have to do is have some climbing faith, oh yeah

No rivers too wide, for you to make it across

All you have to do is believe it when you pray

And then you will see, the morning will come

And everyday will be bright as the sun

All of your fears cast them on me

I just want you to see...

I'll be your cloud up in the sky

I'll be your shoulder when you cry

I'll hear your voices when you call me

I am your angel

And when all hope is gone, I'm here

No matter how far you are, I'm near

It makes no difference who you are

I am your angel

I'm your angel

I saw the teardrops, and I heard you cry

All you need is time, seek me and you shall find

You have everything and you're still lonely

It doesn't have to be this way, let me show you a better day

And then you will see, the morning will come

And all of your days will be bright as the sun

So all of your fears, just cast them on me

How can I make you see...

I'll be your cloud up in the sky

I'll be your shoulder when you cry

Celine Dion

rebecca

Bob Dylan

Sara

I laid on a dune I looked at the sky

When the children were babies and played on the beach

You came up behind me, I saw you go by

You were always so close and still within reach.

Sara, Sara

Whatever made you want to change your mind

Sara, Sara

So easy to look at, so hard to define.

I can still see them playing with their pails in the sand

They run to the water their buckets to fill

I can still see the shells falling out of their hands

As they follow each other back up the hill.

Sara, Sara

Sweet virgin angel, sweet love of my life

Sara, Sara

Radiant jewel, mystical wife.

Sleeping in the woods by a fire in the night

Drinking white rum in a Portugal bar

Them playing leapfrog and hearing about Snow White

You in the marketplace in Savanna-la-Mar.

Sara, Sara

It's all so clear, I could never forget

Sara, Sara

Loving you is the one thing I'll never regret.

I can still hear the sounds of those Methodist bells

I'd taken the cure and had just gotten through

Staying up for day in the Chelsea Hotel

Writing "Sad-Eyed Lady of the Lowlands" for you.

Sara, Sara

Wherever we travel we're never apart

Sara, Sara

Beautiful lady, so dear to my heart.

How did I meet you ? I don't know

A messenger sent me in a tropical storm

You were there in the winter, moonlight on the snow

And on Lily Pond Lane when the weather was warm.

Sara, Sara

Scorpio Sphinx in a calico dress

Sara, Sara

You must forgive me my unworthiness.

Now the beach is deserted except for some kelp

And a piece of an old ship that lies on the shore

You always responded when I needed your help

You gimme a map and a key to your door.

Sara, Sara

Glamorous nymph with an arrow and bow

Sara, Sara

Don't ever leave me, don't ever go.

Редактирано от - rebecca на 12/6/2005 г/ 08:40:03

rebecca Хипарияяяяя

Редактирано от - rebecca на 12/6/2005 г/ 08:38:07

rebecca Натиснете тук

Редактирано от - rebecca на 12/6/2005 г/ 20:53:09

furkatichko Over The Rainbow

------Harry Connick, Jr.

Somewhere, over the rainbow, way up high.

There's a land that I heard of

Once in a lullaby.

Somewhere, over the rainbow, skies are blue.

And the dreams that you dare to dream

Really do come true.

Someday I'll wish upon a star and

wake up where the clouds are far

Behind me.

Where troubles melt like lemon drops,

Away above the chimney tops.

That's where you'll find me.

Somewhere, over the rainbow, bluebirds fly.

Birds fly over the rainbow,

Why then - oh, why can't I?

Why then - oh, why can't I?

If happy little bluebirds fly beyond the rainbow,

Why, oh, why can't I?

С пожелание за най-хубави дни през идващата седмица.

Редактирано от - furkatichko на 12/6/2005 г/ 23:17:12

rebecca мерси, фър, и на тебе
rebecca Борис Христов

СВАТБАТА НА МАМА

Слезе от хълма и тръгна нанякъде -

потъна баща ми в тревите зелени.

Вече двайсет години аз го очаквам

и от двайсет години мама се жени.

Самотни и тъжни дохождат мъжете -

причесани меко, с походки красиви.

Говорят, сами си предлагат ръцете.

А тя и не иска да знае. Щастлива

излиза навън и се рови из двора,

ходи до някъде - с мляко се връща,

сяда на прага, с тишината говори...

Откакто я помня, все си е същата.

Но някой ден ще пристигне жениха

и ще приседнеме в стаята трима.

Тихо ще вият кларинетите, тихо

ще бъде в душите ни - ще мълчиме.

Трохите той ще реди, тя ще го гледа.

Най после ще заговорят за здравето.

Ще оживее нашата къщица бедна,

ще си тръгна тогава - ще ги оставя.

Ще поплаче на прага моята майка

и ще си легне бавно в нощта

до кроткото рамо на непознатия

и до сърцето на моя баща.

Редактирано от - rebecca на 14/6/2005 г/ 08:51:49

rebecca

Мирела Иванова

КАПИТАНЕ!

Капитане,

утрото вече облича своята нова риза

и се втурва да догони света.

Аз съм грозна, измислена, книжна.

Аз съм цялата - самота.

Слънцето мълчаливо лулата си пуши

върху кораба, с който отплува. Сега тук е лято.

"Нека само нозете му да събудят сушата..."

Забравихме, че сме кратки и всичко е кратко.

Денем майка ти рядко влиза във къщата.

Взира се в снимки и спомени, когато е вътре.

С часове мълчи или говори едни и същи

само добри думи за тебе. Като за мъртъв.

Сега е лято - сезон за завръщане, - но зная,

че не помниш това и сама ще се скъса веригата.

Къщата упорито на твоята сянка ухае,

но любовта е въздух, който не ми достига.

Догорява лулата и слънцето мълчаливо залязва -

знак, че сме кратки и всичко е кратко.

С майка ти вече няма какво да си кажем. Мразя я.

Тя дори и в смъртта си ще те дочака.

EGATI

До Принца

Принце, аз съм Принцесата.

И съвсем, съвсем съм си истинска.

Не от ония, калесаните

на бала, дето палата ти искат.

Аз съм си и не искам покои,

и покоят ти също не искам.

Искам просто да бъдеш мой и

завинаги. Но едва ли ти стиска.

Времето е дошло непоканено.

И постлало е грахова черга,

а отгоре са вси вакханалии,

дето си правил да ме очерниш.

Но името ми е вярно извезано

в душата ти като с мъниста.

И няма от там да изчезне

лесно. Дори и сам да го искаш.

Стоя си като образ-подобие,

аз съм добрата ти половина.

А ти ще ставаш все по-виновен,

защото оставяш да те отмина.

Принце, послушай ме, време е

да превърнеш вси тикви в каляски.

Време е и да ме приемеш

такава, истинска и без маска.

Ако не смогнеш да бъдеш смелчага,

ще опитам по свои си начини.

Няма за кога да ме отлагаш.

Принце, без мене нищо не значиш.

rebecca Хехехехехе, бе егати, ти ли ги пишеш тея стихотворения

furkatichko На рамото ти

Бяло гълъбче съм,

кацнало

на рамото ти

в миг,

във който сенките

се спъват

непохватно,

заплеснали се

в синьото до полет...

И бяло цвете съм

в ръката ти,

което

ухае

с цялата си нежност

непрестанно.

И отклик тих съм

в думите,

с които

достигам до

сърцето ти спонтанно.

И ореола съм

на мислите ти вечер.

Молитвата

изречена пред сън,

в която

с дух,

сърце и тяло

ме пожелаваш явно.

И обич съм, с която

се сбъдвам

в дните - неусетно.

Непоправима съм,

една такава ...

необяснима съм!

Ала в сърцето ти

присъствам постоянно...

Йоанна Василева

Редактирано от - furkatichko на 14/6/2005 г/ 23:03:33

EGATI

Eла ме докосни...

така не шепна никога.

...виждам вятъра ти,

който идва отдалеч..

кажи на мене само

студено ли ти беше?...

докосна ли те друг

със шепот?...

кажи ми...

истински ли са следите ти...

отвяваш от омислените къщи

тъжното...

и идваш...

облаците се разместват...

знам, че мастилено е от върха

на пръстите...до думите...

синьо в мене

аз не исках да те питам..

в този трип

от цветни и безцветни мисли,

контрастите са тези,

които никога не биха срещнали

двама като нас

но ето ни...

преливаме от рамките

в картините

един на друг..

един от друг

боичка мацваме

върху стените - белите..

този вятър виждам

в него ще удавя времето...

ще му го подам и няма да си тръгвам,

докато не разпилее за доказателство косите ми,

докато не изтръпна в себе си...

и не се откъсна

от залеза във филма светлосенъчен

не мога да откъсна поглед...

и очите ме болят от

разширяващото се видение...

кажи, че нощем тихо ще повяваш

приспивайки ме с елфите...

кажи, че във листа ще ме обвиеш

и ще се зарадваш на пашкула,

който в мисълта ти пробълнува и се свива...

ще мога да заспя, нали...

толкова студени сенки

винаги танцуват нощем с мен.

нощем аз вървя,

прожекция на калдаръмите

от които се усмихвам оголемена

на силуета, в който се спотайвам...

толкоз тих...

почти утаено е тялото ми уморено

какво да сторя с него?...

няма тайна дума...колкото и да се вслушвам...

само тихият вятър дочувам...

отнякъде.

приближаваш.

...

Всички са за реални жени.....това е останало...

това е

Редактирано от - EGATI на 14/6/2005 г/ 23:14:52

rebecca Натиснете тук

Из „Обратно Естерхази: Един мъж“

Красимира Джисова

Има един мъж. Надебелява.

Когато му кажа: животно,

той си представя пържола и никога

мършавото куче, което свлича

кокалите си пред входа, никога.

Има един мъж. Обичам го.

Влизам многократно в стъпките му

с илюзията за намирането.

Трябва да е самата поезия.

Има един мъж. Отнема

часове във банята.

Топлата вода изтича,

огледалото се изпотява,

пиша върху него: задушавам се

и името на тялото, което е приел.

Непрекъснато се изпарява.

Истински мръсник.

Има един мъж.

Иска да му бъда майка.

Има една жена. Обича ме

с любовта на мъж.

Обажда ми се винаги

пияна и отхвърлена.

На сутринта гърбът ми е във кръв.

Не помни нищо.

Има един мъж. Познава 183 жени.

Отблизо. Досега.

Припев съм

на всяка двайста и

всяка ми е припев.

Има един мъж. Говорим едновременно.

Задържаме се на една и съща страница.

Намесват се предишни зими,

извършители, въпроси, майка му, която прави

най-ужасните сладкиши и ме дразни

като ги кръщава със заглавия

на мои стихове.

rebecca Натиснете тук

* * *

Когато са ме направили

от реброто - на Адам

сигурно - не съм искала

щом - още - страдам.

Упорито го следвам

- недоволна - и мрачна

- привлича ме - неизбежно

истинското ми място.

И - обожавам огъня

- като кръвта - топъл...

Пред всяко сърце - по навик

препречвам пътя на болката.

И съм чуплива и бледа

като кост - извън мястото си.

Че се нарича любов

- не намалява тъгата ми.

Боряна Коскина

Nullus235
>> Да бе, Егати - ти ли ги пишеш тия... с многоточията...
EGATI Това жена го може само -

да те зове с неистов вик,

да чака молеща

и нямо

да ти изчезва

в този миг.

Да се кълне без съпротива,

да се прелива

в образ друг,

пристигайки - да си отива,

отивайки си -

да е тук.

():-)

rebecca Хубави са, подписвай ги
Кин-Войло238

EGATI, от известно време насам вниманието ми е приковано от това, което постваш във Форума - на всевъзможни места. Не коментирам графичните матеряли, а това, което публикуваш в стихотворна форма ( обикновено в син цвят ) и не му пишеш име на автор. ...Което пък ме кара да си мисля, че се касае за твои стихове. Трябва да подчертая, че всичко това звучи много зряло и на висота! Поздравявам те ( ако - пак подчертавам - това са стихове, писани личо от теб ): постигнато е професионално майсторство във формата.

Колкото до вдъхновението - мнозина го изпитват по своему, но не всички притежават дара на изразяването. Ти, обаче, го имаш - ТОЗИ ДАР!...

Анонимен239
ногу са добри. излъчвая емоционална наситеност на продлжителни и самотни... чикиджийски нощи
Кин-Войло240

Анонимен 239, ако мисълта ти касае любимите тренировки на българската младеж, съпътствуващи половото й съзряване от най-невинна възраст и обозначавани често ту като "онанизъм", ту като "мастурбация", то аз ще добавя, че ако индивидът/персоната привикнеше да се задоволява сексуално от самото начало истински ( с жена, или респективно - с мъж ), той/тя не би посегнал/ла към перото за да напише дори и една дума в стихотворна форма. Писането на поезията затова е писане на поезия, защото ЗАМЕСТВА смешните възвратно постъпателни движения на обтриване на чувствителните зони по лигавицата на половите органи с цел механично предизвикване на оргазмено-еякулативни преживявания.

furkatichko EGATI, !

ЖЕНА СЪМ

Отпивай ме.

Бавно.

На глътки.

Първата

ще загорчи.

Казваш -

позната тръпка,

а притваряш

отровен очи.

Изпивай ме.

Бавно.

По глътка.

Нежно.

Ще те опаря.

Стапям те.

Стъпка

по стъпка.

Сетивата

изгарят.

Пресуши ме!

С дъха си .

До капка.

И дъжд,

и отрова,

и жар съм.

Капанът

на пръстите

щраква

. Била съм

в съня ти.

…И пак съм

Геновева Цандева Натиснете тук

Кин-Войло242

Обявявам комкурс за най-добре написано стихотворемние, което да носи заглавдието "Мъж съм!".

Само че - моля, моля - стихотворемнието не трябва да бъде умористично. Една професионална творба не бива да бъде умористична. Чувството за умор не е присъщо на ПРОФЕСИОНАЛИЗЪМА. Професионализъмът сам по себе си е (т)умор...

furkatichko Страхотна идея , Кин !

Журито - само от жени обаче.

Пиша се доброволка.

rebecca И аз
За конкурса245

Из цикъла "Мъж съм!"

СЕЛСКИ ЛЕВЕНТ - МЕЧТАТЕЛ

< вариация на тема по стихове на ИОНА от Израел >

На къра ще те чакам с крива сопа

от чужди погледи прикрит, наежен.

В тестостроната си пещ ще стопя

печалния ти лик - тъй нежен...

Когато литне в миг невинността ти,

очи притворил с жар ще си преставям,

че зверското си дело аз съм сторил

без да се знаем, без да те познавам.

Не дойдеш ли, значи - такава нема,

или, май друг е свършил вече злото дело,

или - не си пораснала голема,

или - мома те пазат в твойто село.

егон Айде от добрата Красимира още едно за тебе, Ребечке, след малко и за мене, така и така стана дума за нея

web

очите му са бели

като нощите във Петербург

не съм била във Петербург

но съм била в очите му

и знам

бих тръгнала на север

от гръдния му кош

бих тръгнала на юг

(с) Красимира Джисова, 2003

(с) Издателство LiterNet, 18. 08. 2003

=============================

Първо издание, електронно.

егон ИСКАМ ДА СИ ТУК

web

"Това, в което се събуждаш заради мен, излизаш заради мен и ме срещаш навсякъде; пуша на балкона ти, лежа в леглото ти... сещаш ли се..."

Искам да си тук.

Искам тази вечер да те поканя да излезем...

да седна в теб,

да сложа глава на гърдите ти и да слушам

гласа ти - какъвто е гърлен...

когато излиза оттам, откъдето излиза.

Ти не разбираш,

аз вече се будя сутрин заради теб,

заради теб се гримирам

и си слагам парфюм,

мисля за теб,

срещам очертанията ти,

навсякъде където ходя.

Сутрин си на паркинга,

вечер в магазина, където пазарувам.

Разминаваш ме на улицата,

по стълбите във входа.

Стоиш в стаята,

пушиш цигара на терасата ми,

лежиш в леглото.

Може би, ако някой се вгледа в очите ми,

ще те види,

не в усещане,

а в огледало.

(с) Биляна Атанасова

=============================

(с) Електронно списание LiterNet, 15.06.2005, № 6 (67)

EGATI да

мои с а нещата,

те са предизвикани от жена ..оне само една..

ето 1 отговор

Знаеш ли как плаче дъжда?

И от къде идват сълзите

Знаеш ли как се люби с нощта

И безумно се врича на дните

Знаеш ли как мрази дъжда?

И разбива се в твоя прозорец

Знаеш ли, че е болка това,

А всяка капка - сълза богомолец

Знаеш ли как се моли дъжда?

С тиха песен по покрива слиза

В съня ти се ражда като чиста сълза

И в реката на времето влиза

Знаеш ли как целува дъжда

Със мечти по косите, очите, страните

И отмива с всяка целувка, една

Тъжна мисъл от ъглите на устните

Знаеш ли как се усмихва дъжда?

Рисува дъга с пъстроцветна завивка

Стъпи с главата надолу на небето сега

За да видиш красотата на тази усмивка

Знаеш ли как обича дъжда...?

Niki,

malko povtorenie, no e za teb

izmorena sym i mi se spi... zaspivam sys sylzite na dyjda ...

El

EGATI

Къде се криеш

когато всичко е навсякъде

и чуваш звуци

които водят те нанякъде

и трябва да останеш

а всичко тегли те

ти как успяваш

тръгваш ли

с лекота ли изоставяш

прибираш ли се вечер

сутрин ли е щом решаваш

да избягаш

и светло ли е

щом дойде време

истини да казваш

ще дойдеш ли

или напред

след мене

ще поемеш

---

жълти слънца

се търкалят

по дланите

широките топли длани - поля на надеждите

дъждът дъждът е още далеч

но чувам му песните

ще дойдат със вятъра

ще пеят дърветата

обляни...

попиващи корени

ще ни прераждат

дори като листа да бъдем

отронени...ненадейно

споходени от крехкостта си...

ще се носим...

нали ще се носим..

това бе Началото...

не ми пука слушам си ACCEPT

Princess_Of_The_Dawn

EGATI

да поясня, умния никога нее сам:-)

мастурбативните движения не са ми присъщи- винаги е имало Жена:-)

а до колкото се сещам и ти ано не мастурбираш..макар че си жена..

дане се развяваме из форумите..а?

EGATI красивата смъртност

обрича красивото

сивото диша навън,

боядисва...и жив е света

изграден от обезцветените хора

империята смърт расте.

цивилизацията се развива.

EGATI Кин-Войло- поезията е една Еротична логика

:-)

@ искам те @

разкъсвам нетърпеливо дрехите

разголвам завоевателски тялото

докосвам с желание желанието ти

галя очите ти с незримото

крещя а бях ням

но те любих

като за последно

теб

беся звездите в полусенките на зърната ти

дера горещите склонове на бедрата ти

хапя корема ти едва дишащ

обезумял запознавам пъпа ти

с моите устни

крещях и не бях ням

и те възбуждах

като бог като дявол

аз

забивам нокти в изящната шия

заравям треперещи пръсти в косите

изнасилвам безсловестно езика

докато не проникнах дълбоко

ти стенеше

не крещях и бях несам

и ме обсебваше

и не болеше

нас

други пътища от тук не тръгваха

и от тук се не минава за никъде

това е мястото мигът сливането

от където все ще се връщаме за да си крещим

искам те

Kin-Vojlo253

ЕГАТИ, имаш едно голямо и заоблено "отличен - 6" от мене...

( ...Заоблени форми! - Хъм! - И логика... Хъм! ...При това - еротична! )

"Еротика" значи "уязвимост", която ни кара да да се изтрепем да я защитаваме - от злото, което нямаше да съществува, ако еротиката не беше уязвимост...

furkatichko EGATI, много, много е хубаво това за дъжда.

Останалите също, но то най-много ми хареса.

Не знам дали други форумци ще се включат, но ми се иска да пусна едно стихотворение на Кръстника /много неща съм давала от него/ .

Един Мъж

Един мъж,

от вековете на времето неразбран,

един мъж

ти каза че те обича.

един мъж

завинаги ти се обеща

един мъж

с клетва на вричане.

Един мъж

когато държи те в ръце

и те милва

до гърдите му кротната, тиха

слушай мъжкото силно сърце

което твойте сълзи окрилиха.

И не питай,

и не говори

само милвай го с парещи длани

там където най-много боли

и където кървят страшни рани.

И когато той после умре

уж усмихнат, но плачещ за тебе

ти мечтите му мъжки вземи

и реалност прави ги във времето.

И ще се връща при теб този мъж

незабравящ свойто момиче

с ромон тих на просълзения дъжд

да ти казва че те обича.

8 Февруари, 1999

Anderson College,

Anderson, SC

Какво ли е станало с този мъж на хиляди километри далеч от своето момиче ?!

Последното от него е от 2000 година , след това мълчание ...

Натиснете тук

Kin-Vojlo255

В момента, обаче се сещам за поне десет човека, който биха дали определението, че "поезията е продукт на еротична анорексия" - нещо като камъни в жлъчния мехур, образували вследствие сексуално недохранване, които ние отделяме като скъпоценни кристали...

Анонимен256

G.Courbet - L'Origine du monde

Musee d'Orsay, Paris

rebecca Хехехе, приятна изненада, зарадвахте ме днес
rebecca Натиснете тук

Бояна Петкова

LONG DISTANCE

харесва ти

да ме измисляш,

без да ти преча

с присъствие

Nullus Nullius259
> EGATI, ти си бил поет, бе! ~Знаеш ли?
За конкурса260

Из цикъла "Мъж съм!"

* * *

В очите ти прочел бях мойто име.

В сърцето си аз твойто издълбах.

Сега - след толкова лета и зими, -

Отново си припомням своя грях.

Яви се царствена, непоносима,

Ти - будеща омраза и любов.

На лудости: простими-непростими,

За тебе, тайнствената, бях готов.

Ти бе жена - загадъчна и нежна.

...А аз бях само недодялан мъж.

Ти давеше ме цял във скръб безбрежна

Като порой, отприщен изведнъж.

Ти бе непостоянна и капризна -

Обгръщаше душата ми във смут.

Терзаеха ме странните сюрпризи,

Които носеше ми всеки път.

Навярно - казвах си - за теб съм глупав!

Мъжът е по природа семпъл, прост...

Но значи ли, че средство за разтуха

За теб съм само? Непокакен гост?...

...Накрая в погледа ти блесна вяра,

Надежда, даже обич - може би!...

Но беше късно - приказката стара

Разказва: той студен, безмълвен бил,

Когато с крачка - тромава и тежка, -

Отворил и потънал във нощта,

Решен да сложи край на тази грешка,

Решен да върне справедливостта...

Изминаха години оттогава...

Виновен ли се чувствам аз - не знам,

Но времето лекарства ни раздава -

и глъхне чувството за грях и срам.

EGATI Зората

плъзна се със крясък

по тялото ми потно

и вятърът

след нея зноен

потече по лицето ми.

Ти спеше.

EGATI Сънувах сън,

ти бе до мен,

притискахме се тяло в тяло,

събудих се... приятно изтощен,

а теб те нямаше.

дали превърнахме се в цяло...

rebecca Натиснете тук

Надежда Радулова

СТЪКЛО

един прозрачен мъж се счупи в нея

отчупи се парченце стъкълце

заседна вътре

и я нарани

бе неочаквана

необезопасена

любов с протъркан етикет и мръсно гърло

не бе достатъчно газирано

не бе достатъчно студено

не се римуваха бикините със сутиена

подобно тези на митичната машинописка

от огнената проповед

не беше още

излязъл преводът на

естетическа теория на адорно

и те не знаеха че болката им също бива

нетотална

и нетъждествена

също не знаеха

как да проникват там където

стават взаимни рани

които никой не лекува

и затова навярно от незнание

той вади с устни стъкълцето

а тя задълго занемява

додето се калцира несъвпадането

сега той е нейната висока пеперуда

а тя е неговия бял равнец

разделя ги стъкло

направено от малки стъкълца

той вече няма да се счупи в нея

тя няма да се нарани

макар да прокървяват заедно

когато влязат посетители

и прочетат табелката:

това е безопасна инсталация -

не е любов

а още по-малко е изкуство

още по-малко е изкуство

още по-малко е изкуство

rebecca Ми хайде да обсъждаме тогава

Егон, ти беше постнал това стихотворение в темата за нова българска литература. Защо, какво ти хареса в него?

За конкурса265

Из цикъла "Мъж съм!"

* * *

Снощи твоят пак те е пребивал -

Гледам - в синини ти е лицето...

А косата ти е вече сива,

па макар, че още ти дете си!

Глупост стори като го залюби!

Казваше - левент бил, къдрокос бил...

Но го алкохол проклет погуби -

Никому не може да е веч мил.

В село никой с него се не спира,

В механата даже го отбягват.

Вътре злобни мисли му напират:

Злост и ярост да излее трябва!

Ти отдъхваш само щом го няма,

Щом забие нейде с камиона.

Малките тогаз ти казват: "Мамо,

а дано се не завърне дОма!"

Мъчно ми е да те гледам вече,

Как ти чезне младост, свежест, хубост!

Ще заминем с тебе надалече -

И с децата... Нищо, че е лудост!...

Ти почакай само два - три дена.

Мен приятели ще ми помогнат.

През нощта ще дойда да ви взема,

Докат' оня спи - да ни не погне.

Ще отидем някъде в Европа,

По строежи ще си търсим хляба...

Аз не се страхувам да работя!

Мъж съм: мишците ми не са слаби.

Ще избягам с тебе - тъй не може!

Малко правда на света е нужна...

Ти на слабите дай воля, Боже!

...А на нас: в несгодите - задружност.

rebecca Хм, ми явно няма да обсъждаме

Айде да си постваме тогава, готови ли сте за музикалния уикенд

rebecca

Bonnie Raitt

I can't make you love me

(M. Reid/A. Shamblin)

Turn down the lights, turn down the bed

Turn down these voices inside my head

Lay down with me, tell me no lies

Just hold me close, don't patronize - don't patronize me

Cause I can't make you love me if you don't

You can't make your heart feel something it won't

Here in the dark, in these lonely hours

I will lay down my heart and I'll feel the power

But you won't, no you won't

'Cause I can't make you love me, if you don't

I'll close my eyes, then I won't see

The love you don't feel when you're holding me

Morning will come and I'll do what's right

Just give me till then to give up this fight

And I will give up this fight

Cause I can't make you love me if you don't

You can't make your heart feel something it won't

Here in the dark, in these lonely hours

I will lay down my heart and I'll feel the power

But you won't, no you won't

'Cause I can't make you love me, if you don't

EGATI Одраскано върху ръката,

три капки кръв, една сълза,

следи от устни по браздата,

стъкло, червило, суета.

Очи присвити, палава усмивка

и впити нокти в малката ръка,

потрепваща под каменна обвивка

разкъсана, несигурна душа.

Коси небрежни, разпилени

и мамещи със мирис на гора

Гърди настръхнали, смутени,

и тъмна сянка от сълза.

Краката свити, разгневени,

уплашени, като деца,

притиснати под масата, вдървени,

последна стража на една жена.

Бъндьо..

Пръстьо Из. Смуковски269

Нямам нищо против и да обсъждаме, rebecca, но - наистина - по-добре е да постваме многото и най-различни неща, които си струват постването, защото всяко обсъждане крие подводните камъни на политическата язвителност. Ти какво - да си разменяме неизбежните при една дискусия оскърбления ли искаш?

Сигурно ще се зачудиш, как ли бих могъл аз да оскърбя теб, как бих могъл да бъда "политически язвителен", щом иде реч за такова едно светло и свято чувство, каквото е любовта?

Аз имам готов отговор. Любовта е многообразна: освен секс и освен прословутата "еротика на кожните покрови" на Август Форел, има и разни други неща, за които аз - за няколкото години, през които се ровя из литературната част на форума, а и изобщо из форумните дискусии - досега не съм прочел нищо. А това "друго нещо" е онази необозрима сфера на отношенията между един мъж и една жена ( за отношенията между мъж и мъж, или между жена и жена ще говорим друг път ), в която остава на заден план функционалната върволица "докосване - ерекция - сексинтервенция - оргазъм ( придружен с еякулация и то обилна! )". Върволица, отличаваща се с биологизъм на ниско ниво и с някаква "програмируемост на експеримента": и при нас ( с теб ) - като при всички други; и този пък - както всякой друг път...

А има в любовта и всеотдайност, и себеотрицание, и отдаденост, и обреченост...

Все неща, които се изживяват по друго време - не в момента на еякулацията!...

Ще запиташ още: "къде е тук политическата язвителност?"; касае се само за едно "завиране и изпльоцване" - като в някоя кофа...

...Ето един образец на разсъждение, което има за цел да доведе до ПОЛИТИЧЕСКО УЯЗВЯВАНЕ. Уловката е в това, че гогато нещата се свеждат до упоменатите по-горе от мен Всеотдайност, Себеотрицание, Отдаденост, и Обреченост, колосална е вероятността индивидът, подложен на въздействието на тези няколко феномена, да се почувствува в крайна сметка "ЛУЗЪР" ( което е едно съвременно понятие със силен политически заряд! ). Просто - животът днес е така устроен, че речеш ли да си "благородно създание", неминуемо се оказваш в положението на глупак, когото всички сочат с присмех!

...Докато и двамата ще се чувствуваме ПОБЕДИТЕЛИ, ако - озовали се в леглото, на кухненската маса, или на цимента в антрето - съумеем да изтръгнем един от друг въжделенния вик на задоволство, тъй че да ни чуят и у комшиите...

...Ако разбира се аз съм си свършил добре работата, а и ти не си лежала през цялото време като риба, извадена от хладилника...

rebecca Това че сексът е биологичен не го лишава от възможността да бъде психологичен и поетичен, а пък и платонична любов хората изпитват към баба си, не към партньора

Динамиката на секса не е много по различна от тази на едно стихотворение или соната, така че се изисква всеотдайност и от двете страни за да се превърне в изкуство, и много егоизъм също, никой не би искал да го обичат алтруистично и да му желаят само доброто

Така че не виждам къде е провокацията, освен в противопоставянето любов/секс, душа/тяло, което е доста инфантилно, зрелите хора живеят чрез тялото си, защото то е душата, не серебралните дълбокомъдрия и жестове, те принадлежат на юношеството

rebecca

Sharon Olds

Sex Without Love

How do they do it, the ones who make love

without love? Beautiful as dancers,

gliding over each other like ice-skaters

over the ice, fingers hooked

inside each other's bodies, faces

red as steak, wine, wet as the

children at birth whose mothers are going to

give them away. How do they come to the

come to the come to the God come to the

still waters, and not love

the one who came there with them, light

rising slowly as steam off their joined

skin? These are the true religious,

the purists, the pros, the ones who will not

accept a false Messiah, love the

priest instead of the God. They do not

mistake the lover for their own pleasure,

they are like great runners: they know they are alone

with the road surface, the cold, the wind,

the fit of their shoes, their over-all cardio-

vascular health—just factors, like the partner

in the bed, and not the truth, which is the

single body alone in the universe

against its own best time.

Райнер М.Рилке 1875-1926272

ПЕСЕН НА ЖЕНИТЕ ДО МЪЖЪ ( ПОЕТА )

Виж, всичко се разлиства: Тъй и ние -

защото сме блаженството познато.

То - кръв и мрак - във зверовете вие,

в нас кряска, вкоренено в сетивата

подобно на душа. По теб крещи,

но ти със поглед само ни докосваш

като пейзаж: без жажда, с нежна кротост,

и затова си мислим: ти не си

избран и позован! Но кой изрече

че бихме от копнеж по теб загинали!

Ще бъдем ли за някого повЕче?

Безкрайността без теб ще ни отмине ли?...

Но съществувай, да те чуваме, о глас,

легенди сътворил за нас!

< Превела от немски: Ана Александрова >

rebecca Хммм, кой каза че Рилке не най-великият

Мерси за стихотворението, имаш ли линк към преводите

Пръстьо Из.Смуковски274

"...пък и платонична любов хората изпитват към баба си..."

И аз, когато бях съвсем невинен ( имало е, значи и такъв период - за съвсем кратко време ), вярвах, че човек може да се отдаде на "платоническа любов" с баба си. Е, и отивам аз при женицата и започвам да манифестирам платоническа нежност към нея ( мисля, че й четях цитати от "Държавата" ). Тогава изневиделица отнейде се появи дядо ми със старата си ловна двуцевка в ръце и се провикна: "Хей, маскара такава, до тук с Платоническата Любов, че - знаеш ли - с бренекета е заредена: от последния път, га бееме на Шумнати Рид за глигани!..."

Искаше му се, демек, да ме застреля. И щеше да го направи като едното нищо, пустият му твърдоглав старец.

"Ама, деденце, то т'ва е само Платоническа, бе!" - ударих го на молба аз. - "Не прониква навътре в тялото, а засяга само душата!..."

"Тъй де, тъй де!" - изръмжа дядо ми. - "Знам го аз тоя Платон - гьотверен нещастен! В школата си в Атина принуждавал учениците си плътно да долепват тялото си до неговото, когато им преподавал мъдростите си, за може по-лесно да проникне ВИСШЕТО ПОЗНАНИЕ в душите им! Как стават тези работи, а? Те и без това са ходели в горещините доста разголени - наметнати само с по един хитон през рамо, - а па като се и долепят плътно кълка до кълка, като се обгърнат с ръце през гърбовете и си сложат дланите един на друг върху коремите, мога да си представя какво ВИСШЕ ПОЗНАНИЕ се е преливало от този на онзи! И ти ли с баба си искаше така да правиш? Ми то т'ва е кръвосмешение, бе! Утре ще дойдеш и при мен, за да опитаме и с хомосексуално кръвосмешение!..."

.........................

"...Динамиката на секса не е много по-различна от тази на едно стихотворение или соната, така че се изисква всеотдайност и от двете страни, за да се превърне тя в изкуство..."

Ние с теб, Ребечке, сме много "зян", защото такава динамика при нас е немислима - в случая познават се помежду си само нашите две души, но не и телата ни. Ах, тази виртуална реалност! Ако се познавахме телесно, щяхме сега веч да сме се хвърлили един на друг в скутите и да сме се сляли в съзвучието на една възвишена поетическа хармония, разбира се... Не повече!...

А то какво - един сонет не можем зачена с теб!...

.............................

"...и много егоизъм също: никой не би искал да го обичат алтруистично и да му желаят само доброто."

Нужно е понявгаш и връзване за кревата, камшици, сладостни изживявания от костно ствани екстензии и осуквания, черепни фрактури и отрязвания на късчета месо оттук-оттам... В средновековието са знаели как да обичат ближния си!...

...........................

"Така че не виждам къде е провокацията, освен в противопоставянето любов/секс, душа/тяло, което е доста инфантилно, зрелите хора живеят чрез тялото си, защото то е душата; не серебралните дълбокомъдрия и жестове: те принадлежат на юношеството."

А какво да кажат онези, чиито СЕРЕбрални дълбокомудрени жестове са застинали в кататония? Знаеш ли, кататонията е една особена форма на протест на душата срещу зависимостта й от тялото! Изпадналите в кататония също обичат, но според теб - неубедително, - защото тялото им е вцепенено. Ето, това се казва провокация - ако наистина имаш вкус към провокациите.

Провокация на Великата Природа към някои от неразумните й чада!...

rebecca Ахахахахаха, ма катaтониците не обичат, щот им е вцепенена най-вече главата

Па и нещо пообърка егоизма със садомазохизма, ма ти е простено, нали си на 87 години

Редактирано от - rebecca на 19/6/2005 г/ 09:15:19

furkatichko Добро утро , ребека !

Днес е неделя , да спазим традицията с песните ...

От мен - нещо любовно на Дженифър Лопез ...

Like an angel out the sky you came

Clearing up all the clouds, the sadness and the rain

So pure and healing was the love you bring

I knew inside...(it felt so right)

For me I've struggled all my life

To find that thing that makes it right

With you it seems I may have found

Some other kind of love

Chorus

I will love you all my life

Always be by your side

And I will give you all I have

'Cause you gave me peace and joy...again, again again

I was scared to let go and trust your love

After what I've been through I had had enough

Whispering through your eyes you never said a word

But something said...(your heart's safe)

For me I've struggled all my life

To find that thing that makes it right

With you it seems I may have found

Some other kind of love

Chorus

A friend is what you'll always have in me

I am so grateful for the man you turned out to be

And it doesn't matter who you happen to meet

You'll forever be...(a sacred part of me)

Bridge

Chorus

rebecca Добър вечер, Фър

Редактирано от - rebecca на 19/6/2005 г/ 09:10:07

furkatichko Да ... помислих си го.

Значи за лека нощ , ребека ...

Явно и ти си сова като мен.

Анонимен279

* * *

Когато с мойта лъскава секира

повалям дъб след дъб и бор след бор,

чат-пат към село аз се взирам

и тебе, мила, там съзирам -

в кооперативния обор -

да чешеш крави и кобили,

на вола - рунтавия пъп...

Това ми дава, мила, нови сили,

за да повалям бор след бор

и дъб след дъб!

EGATI Любовта и беше топъл повей

аз бях пеперуда

носена от този повей...

думи

чужди

непонятни

...с откъснати криле

и стружки в очите ми

а по диска на флекса се стича секрета на хремавите вени

плътска слабост

... питах го

къде е любовта го питах

но от шума на флекса не чувах отговорите му

писъците му чувах

ужаса му виждах,

който тичаше със стотиците новопопоникнали крака на

безумния страх

право към центъра на ампутираното ми милосърдие

...а любовта

къде ли не я търсих

с флекса

из клетото му тяло...

...разплетеното плътско одеяло.

не

я

намерих

...и потънах

в мъглата

оголено око сред капчици от режеща стомана

без да мигам

звездите за да видя

на всеки остър лъч

от хладната им светлина

парченца мъртва плът

да подаря

...и кървава роса за да разпръсна по звездните цветя.

Отново буден...

...със спомен за прекрасен сън

и някакво съмнение за това

дали въпроса правилно задавах.

Къде е любовта? - попитах

и отговора си потърсих

в почудата на черните очи...

...невинноста на две шила шивашки в тях потъна

но отговор така и не открих...

...една отнета синева

и мъртви две очи

в пръстта

дълбоко

аз

зарових.

...и пропаднах

в лабиринта

изтъкан от болката

на хиляди жила метални

опъвани от непосилна тежест

на кървава тъга

и някаква обреченост

с мирис на прогнила рана...

...събуждане в ръждивата вода

на поцинкованата стара вана.

И търкане до капилярна кръв

на тялото ми

с гъба от начупени бръсначи

и сапунисване

сапуна - памуче с медицински спирт

до крясъка на нервни окончания

и пак

и пак

и пак

и пак

а после подсушаване

с онази кърпа

изтъкана от безумство.

И тъй

безумно чист

въпроса си изплюх

парченца натрошени зъби

в лицето на Алиса

пачаврата от огледалната страна

която болна от проказа

лицето си

с плътта на моето намаза

вчера

или онзи ден

не помня

и винаги ме гледа

пред олющеното огледало щом застана

гледа ме

на моето лице с кървавата рана.

...а погледа и е безумен.

Смеха ми в банята разля се

потече като гной по фугите на мръсните и плочки

тя

не аз

отворила си бе устата

и погледа и

белоснежно чист

приканваше ме към разплата.

Къде е любовта? - попитах заека с цилиндър смешен побит

между ушите.

Ей там е! - размърдах му устата с пръсти аз и с лапичката

мъртва огледалото посочих.

Сълзи ли виждам в момичешките ти очи?

Лицето ми от твоето махни!!!

Иначе водопади от сълзи от там ще се излеят!!!

...но всъщност те не плачат

те

се

смеят

очите ми в нейните живеят

...ще полудеят

клетите ми сетива

под светлината на пергаментовото слънце

заточено в капана на мъждукащата крушка...

...пушка

и слюнка с вкус метален

стичаща се по цевта

която нежно сливиците гали

а малката пачавра ми се подиграва

и тя с цевта метална орално се сношава

и образа и

папагал досаден

в огледалото игриво шава

в синхрон с излъсканото до безумство мое тяло

...вяло

като увяхващ стрък

се свлече показалеца

върху полумесеца на тъй чувствителния спусък.

...бавно опъващ се ластик

нишка от гумено време

разтеглено в безкрая.

На първия ред съм

в празното кино

оператора е заспал

и филма тече на бавни

бавни

бавни

бавни обороти

образа се точи като мед в очите ми

с мъка достигайки съзнанието ми

застоялото блато.

Филма е тъп

скучен

някаква пачавра от огледалния свят

надянала моето лице

и захапала цефта на пушка

а зад нея

фонтан от кръв и костици и мозък

трумф на мъртвата плът

сред който се вижда сребристия блясък

на куршума.

бавно

бавно

бавно...

...осъзнаване.

Плочки

запечатали кървавия сюреализъм

на едноокия безмозъчен творец

с дълга цеф и куршумна точност на рисувателната техника.

Едно детско любопитство

една открехната врата

една...

...среща с бъдещите кошмари и мириса на урина попиваща в

чаршафите.

Момченцето стоеше на прага на банята, последен дом на едно

безумство и устните му пожълтели от светлината на

пергаментовото слънце, шепнеха сричайки думичките изписани

с някаква архаично стара кръв върху олющеното огледало...

КЪ-

-ДЕ

Е

ЛЮ-

-БОВ-

-ТА

...а някъде там

отвъд

Алиса тихо заплака над трупа на добродушния си приятел -

бялият заек.

rebecca Добро утро

Да, Фър, сова съм, макар че напоследък ставам рано щот детето ме буди. А и живея далече, през девет земи в десета

Редактирано от - rebecca на 20/6/2005 г/ 10:01:06

rebecca Ето и още две тъжни песнички
rebecca Натиснете тук

Tiziano Ferro

Black Nights

You'll recall the angels

The hot coffee, waking up

While the news about us

Is passing by unnoticed

They say I'll need it

If it doesn't kill it makes you stronger

While your voice

Is unnoticed on TV

Your farewell will echo

Between the radio and the phone

About Black nights

Where there's no time

And there's no space

And no one will ever understand

Can you stay

Cause it hurts me hurts me

Hurts me to death

Without you

I'd think again that you're not here

But I'm distracted by the ads

Between my timetable and the traffic

I work and you're just there

Between the balcony and the entry phone

I dedicate my troubles to you

About Black nights

Where there's no time

And there's no space

And no one will ever understand

Can you stay

Cause it hurts me hurts me

Hurts me to death

Without you

I fought in silence talking to him

And smoothed your absence with my arms only

And the more you'll want me the less you'll see of me

And the less you'll want me the more I'll be with you

And the more you'll want me the less you'll see of me

And the less you'll want me the more I'll be with you

And the more I'll be with you, with you, with you, with you… I swear it

About Black nights

Where there's no time

And there's no space

And no one will ever understand

Can you stay

Cause it hurts me hurts me

Hurts me to death

Without you

rebecca

Натиснете тук

Tiziano Ferro

I can’t figure it out

I miss a little the atmosphere we had created

Or simply the whiteness of your back..nananana

And that clock didn’t run

It always stood still from morning to night...he fixed you like I did

I never cry for you

I won’t do anything like that..nononono

Yes, I admit it, I think of you a little

But I draw back

You don’t touch me anymore

Only I thought how useless it is to rave

And believing to be fine when it’s winter and you

Take your warm hands away

You stop hugging me and repeat that I’m a grown up,

you remind me that I’m reflected in many things...nananana

Houses, books, cars, travels, newspapers’ pages

And even if I’m not worth much, at least

I give you the opportunity to dream

And if you feel like it, to let you walk

Excuse me, I’d never want to annoy you

But can you tell how to stop all this ?

I can’t figure it out

I can’t figure it out

The deep night and the full moon

Only offered us the atmosphere as a gift

But I loved it and I still do it

Every detail is a bit of air that I miss

And if I feel like this...it may be because it’s spring..

But this explanation no longer works...

Only I thought how useless it is to rave

And believing to be fine when it’s winter and you

Take your warm hands away

You stop hugging me and repeat that I’m a grown up,

you remind me that I’m reflected in many things...nananana

Houses, books, cars, travels, newspapers’ pages

And even if I’m not worth much, at least

I give you the opportunity to dream

Only I thought how useless it is to rave

And believing to be fine when it’s winter and you

Take your warm hands away

You stop hugging me and repeat that I’m a grown up,

you remind me that I’m reflected in many things...nananana

Houses, books, cars, travels, newspapers’ pages

And even if I’m not worth much, at least

I give you the opportunity to dream

And if you feel like it, to let you walk

Excuse me, I’d never want to annoy you

But can you tell how to stop all this ?

EGATI

Мисля че форумът е български..

нека дадем право на български автори или поне н а преводи..

rebecca Ние сме интергалактици
M e r i l i n287

МЪЖЕ

< За конкурса >

Мъже!... Души погубени, или благословени!...

На Бог потомци, или плът разплодна..

Неуки зверове, или поети...

Каквито и да сме, все пак сме мъже!...

Къде ли е началото, в което

орисани сме мъката да носим -

родилна мъка нивга да не сетим,

а гордост, чест, любов и вярност търсим.

Мечти за оран, хляб, домашен огън

заменяме за миг с жестока ярост,

приятели печелим и убиваме,

над врагове безумно се надсмиваме.

Възпяваме луната и звездите

и после с взрив от бомби ги закриваме.

Ръцете ни и груби и изнежени

еднакво страстно галят и разкъсват.

Какъв ли чоп за нас е хвърлил Бог?...

Кому ли бил е гневен, нас създавайки?...

Натъпкал е в сърцата ни любов,

без стореното явно да съзнава...

Кому е нужна обич, тръгвайки на лов?...

Кому цветя са нужни - кръв да лее?...

Едни ръце корави... плосък лоб -

това комай мъжът е трябвало да бъде...

Но не! Решил е Бог да бъде друго -

създал е сухи езера очите ни:

без сълзи във тъга и болка плачем...

В ръцете ни - горещ метал налял,

и мощ - та бреме непосилно влачим ...

Решил - и семето си ни е дал...

Мъжът!... Нищожен, горд, герой, предател,

звяр кръвожаден, и поет - мечтател...

Мъже - обичащи и мразещи, без чест и рицари,

безделници разплути, пламъци бушуващи,

деца и мъдреци, глупаци, гении...

Едно, обаче, общо е за всички:

На всекиго в сърцето скрита е жена;

за нея той готов е гърди сам да разкъса -

и да изтръгне всичко, що е скътал там,

в нозете й върху килим да го постеле...

Пръстьо Из.Смуковски288

rebbecca, вие - интергалактиците - с по три глави и по осем крака ли сте?

Анонимен289
не, с по един крак и три уя
Пръстьо Из.Смуковски290

rebecca, боя се че ви обезКУРажих - вас, двете с Фъркатичкото - като ви натрапих моето предложение да проведем тук конКУРс на тема "Мъж съм!" ( сиреч, "И аз съм мъж - на шир и длъж..." ). Хем в първия момент вие двете скокнахте като козички при мисълта да бъдете жури!...

Знам какво ви е разтревожило - изсипва се във форума лавина от творби, с които навалицата наоколо иска да вземе участие в благородното състезание. Ето, и EGATI се включи с рояк негови свидетелства за поетическо присъствие. Как ще се справят две нежни момичета с такова непосилно бреме, което крещи за справедлива оценка?

Налага се, значи, потребността да се постави някакво ограничение: да не се приемат стихотворните бисери чак до следващия Великден, или дори не до Рождество, а да се спре притока им много по-скоро! Например - до деня на предстоящите избори ( включително ). Остават, следователно, още няколко дена.

Разбирам, след изборите вероятно на никого няма да му е до никакво журиране, особено като се има предвид как ще завършат те за всекиго от нас. Няма да ни споходи - дълго време след краха на надеждите си ( и този път ) - онзи потенциал от екзалтация, нуж[д]ен ни, за да вземем участие в едно по-сносно журиране.

Уви, на каквито и политически позиции да се намираме, и този път шансовете няма да принадлежат на никого от нас...

НАДЕЖДА ВСЯКА ТУКА ОСТАВЕТЕ!...

( Нямам предвид дори Надежда Михайлова... )

rebecca

Julio Cortazar

ORIENTATION OF CATS

To Juan Soriano

When Alana and Osiris look at me I can't complain of the least dissembling, the least duplicity. They look at me straight on, Alana with her blue light and Osiris with his green ray. They also look at one another that way, Alana stroking Osiris's black back as he lifts his mouth from the plate of milk and mews with satisfaction, woman and cat knowing one another on planes that escape me, that my caresses can't reach. For some time now I've renounced all mastery over Osiris, we're good friends across an unbridgeable distance; but Alana is my wife and the distance between us is a different one, something that she doesn't seem to feel but which blocks my happiness when Alana looks at me, when she looks at me straight on just the way Osiris does and smiles at me or speaks to me without the slightest reserve, giving herself in every gesture and everything, just as she gives herself in love, there where her whole body is like her eyes: an absolute surrender, an uninterrupted reciprocity.

It's strange—even though I've renounced entry into Osiris's world, my love for Alana won't accept that simplicity of a thing concluded, of partners forever, of life without secrets. Behind those blue eyes there's more, in the depths of the words and moans and the silences another realm is born, another Alana is breathing. I've never told her so, I love her too much to break this surface of happiness over which so many days have slipped, so many years. In my own way I make a stubborn effort to understand, to discover; I watch her but without spying; I follow her but without mistrust; I love a marvelous mutilated statue, an unfinished text, a fragment of sky inscribed on the window of life.

There was a time when music seemed to me to be the path that would really lead me to Alana; watching her listen to our Bartok, Duke Ellington, and Gal Costa records, a gradual transparency sank me into her, the music undressed her in a different way, turned her more and more Alana, because Alana couldn't be only that woman who had always looked at me straight on without hiding anything from me. Against Alana, beyond Alana, I was looking for her in order to love her better; and if at first the music let me glimpse other Alanas, the day came when facing a Rembrandt print I saw her change even more, as if a set of clouds in the sky had suddenly altered the lights and shadows of a landscape. I felt that the painting was carrying her beyond herself for that only spectator who could measure the instantaneous metamorphosis that was never repeated, the glimpse of Alana in Alana. Involuntary interceders, Keith Jarrett, Beethoven, and Anibal Troilo had helped me get close, but facing a painting or a print Alana got rid of even more of what she thought she was. For a moment she would enter an imaginary world so that without knowing it she could get out of herself, going from one painting to another, making comments on them or being silent, a deck of cards that each new contemplation shuffled for the one who, stealthy and attentive, a little behind or leading her by the arm, saw coming one after another the queens and the aces, the spades and the clubs— Alana.

What could be done with Osiris? Give him his milk, leave him alone as a satisfied and purring black ball; but Alana I could take to this picture gallery as I did yesterday, go to a theater with mirrors and camera obscuras once more, with sharp images on the canvas facing that other image, gay in blue jeans and a red blouse, who after putting out her cigarette at the entrance would go from picture to picture, stopping at precisely the distance her look required, turning to me from time to time to comment or compare. She had never discovered that I wasn't there for the pictures, that a little to the rear or to the side my way of looking had nothing to do with hers. She probably never realized that her slow and reflective pace from picture to picture was changing her until I had to close my eyes and struggle against squeezing her in my arms and going off into a delirium with her, into a full-fledged bit of madness right out in public. Relaxed, light in her natural way of pleasure and discovery, her pauses and her lingering were inscribed in a different time from mine, alien to the tense expectancy of my thirst.

Until then everything had been a vague omen, Alana in the music, Alana facing Rembrandt. But now my hope was beginning to be unbearably fulfilled; from the moment of our arrival Alana had given herself over to the paintings with the atrocious innocence of a chameleon, going from one state

to another without knowing that a spectator in ambush was spying on her posture, the tilt of her head, the movement of her hands or her lips, seeking the inner chromatism that ran through her until it showed her to be another, there where the other one was always Alana adding herself to Alana, the cards piling up until the deck is complete. By her side, going slowly along the walls of the gallery, I was watching her give herself over to each painting, my eyes were multiplying the lightning bolt of a triangle that went from her to the picture and from the picture to me, returning to her and catching the change, the different halo that encircled her for a moment to give way later to a new aura, a tonality that exposed her to the true one, to the ultimate nakedness. It was impossible to foresee how far that osmosis would be repeated, how many new Alanas would finally carry me to the synthesis from which we would both emerge fulfilled, she without knowing it and lighting a new cigarette before asking me to buy her a drink; I knowing that my long search had finally culminated and that from then on my love would take in the visible and the invisible, would accept Alana's clean look without the uncertainty of closed doors, forbidden passageways.

Opposite a solitary boat and a foreground of black rocks, I watched her remain motionless for a long time; an imperceptible fluttering of her hands made her seem to be swimming in the air, going out to sea, a flight from horizons. I was no longer able to be surprised that the other painting, where a spike-topped grating cut off access to the bordering trees, made her step back as if seeking the proper focus. Suddenly it was repulsion, the rejection of an unacceptable limit. Birds, marine monsters, windows opening onto silence or letting a simulacrum of death enter—each new painting was dragging Alana along, despoiling her of her previous color, pulling the modulations of freedom out of her, of flying, of wide-open

spaces, affirming her negation facing night and nothingness, her solar anxiety, her almost terrible impulse of a phoenix bird. I remained in back, knowing that it would be impossible for me to bear her look, her interrogative surprise when she saw in my face the bewilderment of confirmation, because that too was I, that was my Project Alana, my Alana life, it had been desired by me and reined in by a present tense of city and parsimony, finally now Alana, finally Alana and I from now on. I would have liked to have held her naked in my arms, love her in such a way that everything would be clear, everything would be spoken forever between us, and that from that endless night of love (as we had already known so many of them) the first dawn of life would be born.

We got to the end of the gallery; I went over to an exit door, still hiding my face, hoping that the air and the streetlights would turn me back into what Alana knew of me. I saw her stop in front of a picture that other visitors had hidden from me, remain motionless for a long time looking at the painting of a window and a cat. One last transformation made her a slow statue neatly separated from the others, from me, who went over indecisively seeking the eyes lost in the canvas. I saw that the cat was identical to Osiris and that it was looking at something in the distance that the sidewall of the window prevented us from seeing. Motionless in his contemplation, he seemed less motionless than Alana's immobility. In some way I felt that the triangle had been broken; when Alana turned her head toward me the triangle no longer existed, she had gone into the picture but she hadn't come back, she was still beside the cat, looking beyond the window where no one could see what they saw, what only Alana and Osiris saw every time they looked at me straight on.

Анонимен292

Julio Cortazar

Nocturno

********

Tengo esta noche las manos negras, el corazó n sudado

como despué s de luchar hasta el olvido con los ciempié s del humo.

Todo ha quedado allá , las botellas, el barco,

no sé si me querí an, y si esperaban verme.

En el diario tirado sobre la cama dice encuentros diplomá ticos,

una sangrí a exploratoria lo batió alegremente en cuatro sets.

Un bosque altí simo rodea esta casa en el centro de la ciudad,

yo sé , siento que un ciego está murié ndose en las cercaní as.

Mi mujer sube y baja una pequeñ a escalera

como un capitá n de naví o que desconfí a de las estrellas.

Hay una taza de leche, papeles, las once de la noche.

Afuera parece como si multitudes de caballos se acercaran

a la ventana que tengo a mi espalda.

----------------------------------------

Хулио Кортасар

НОКТЮРНО

********

< превод от испански - ЗВАН >

Тази нощ ръцете ми са черни и сърцето ми се задъхва,

сякаш е вкопчено в смъртна схватка със стоножката на дима.

Оставих всичко - и бутилката, и лодката, -

а не знам дали ме обичат, дали още ми се радват...

В хвърления на леглото вестник пише за дипломация,

за кървава борба, за състезание в четири времена...

Нашият дом е в центъра на града, заобиколен от глъхнещ лес:

имам чувството, че в покрайнините му един слепец умира.

Жена ми се качва и слиза по малката стълба -

като флотски капитан, не вярващ в навигацията по звездите.

...Имаме чаша мляко, куп хартия и единадестте часа на нощта!

А струва ми се, че безброй коне препускат под прозореца зад мен.

rebecca

***

На дъното,

в морето, на самото дъно,

където водораслите са рижи

и жилави

като гнесдото на живота,

намерих раковина.

Какво прошепна на ухото ми?

... че много дълго ме е чакала,

навярно хиляди години,

а може би и повече,

и още,

че много съжалява, дето

късно се откриваме.

А не преди животът в нея

да се превърне в

звук ...

Кого и аз ще срещна,

когато само звук

от мен

остане?

Божидар Томов

Анонимен294
Julio Cortazar

Para leer en forma interrogativa

********************************

Has visto

verdaderamente has visto

la nieve los astros los pasos afelpados de la brisa

Has tocado

de verdad has tocado

el plato el pan la cara de esa mujer que tanto amà s

Has vivido

como un golpe en la frente

el instante el jadeo la caì da la fuga

Has sabido

con cada poro de la piel sabido

que tus ojos tus manos tu sexo tu blando corazò n

habì a que tirarlos

habì a que llorarlos

habì a que inventarlos otra vez.

---------------------------------------

Хулио Кортасар

За четене във въпросителна форма

********************************

< превод от испански - ЗВАН >

Ти видя

[ нали? ] наистина видя

снегът от звезди в изпръхналите длани на вятъра

Ти докосна

[ нали? ] без преструвка докосна

хляба в чашката от сплетени коси на любимата

Живота усети

[ нали? ] подобен на удар в лицето

подобен на внезапно препъване в бягство

И знаеше

[ нали? ] с всяка пора на кожата знаеше

че от тези твои очи

тези твои ръце

половият ти орган

мекото ти сърце

е неизбежно да се откажеш

неизбежно е да ги изплачеш

неизбежно е да ги измислиш отново

Анонимен295

Julio Cortazar

After such pleasures

********************

Esta noche, buscando tu boca en otra boca,

casi creyé ndolo, porque así de ciego es este rí o

que me tira en mujer y me sumerge entre sus pá rpados,

qué tristeza nadar al fin hacia la orilla del sopor

sabiendo que el placer es ese esclavo innoble

que acepta las monedas falsas, las circula sonriendo.

Olvidada pureza, có mo quisiera rescatar

ese dolor de Buenos Aires, esa espera sin pausas ni

esperanza.

Solo en mi casa abierta sobre el puerto

otra vez empezar a quererte,

otra vez encontrarte en el café de la mañ ana

sin que tanta cosa irrenunciable

hubiera sucedido.

Y no tener que acordarme de este olvido que sube

para nada, para borrar del pizarró n tus muñ equitos

y no dejarme má s que una ventana sin estrellas.

----------------------------------------- ------

< превод на Български >

Тази нощ търсих устните ти в чужди устни

и почти повярвах; макар и сляп, видях - реката

ме влечеwe към жената и ме потапяwe в нея на тласъци;

за жалост, доплувах до брега на сънищата

и разбрах: удоволствието е фалшивата монета,

подхвърлена на презрян роб.

Моя забравена непорочност, как, любима, да възкреся

онази болка в Буенос-Айрес, онази безнадеждна

надежда.

Сам в моя дом над пристанището,

да можех отново да те заобичам,

да можех отново да те срещам в кафетерията сутрин,

сякаш нищо неочаквано

не се е случвало.

И не е имало нужда да съм забравял

за нищо, да съм заличавал отпечатъка на китките ти,

и не е оставено повече от едно прозорче без звезди.

rebecca Много е хубаво
EGATI На

Н.

ЦелуФчено писмо

Отдавна искам да те питам

Обичаш ли целувки за закуска

Завити в палачинковото сладко

Полети със сироп на снощна нежност

Отдавна искам да те питам

Обичаш ли целувки за обяд

Затоплени от огъня в очите

И овкусени с думи многоцветни

Отдавна искам да те питам

Обичаш ли целувки за вечеря

Сервирани по меките извивки

И посолени с палавите ... пръсти

Отдавна искам да те питам

Обичаш ли целувки посред нощ

Измислени от мислите среднощни

Оформени от гладните ни устни

Отдавна искам да те питам

Обичаш ли целувки на разсъмване...

Все още питам, докато опитваш

Една Котка

Julio Cort*#225; zar298

Despué s de las fiestas

*******************

Y cuando todo el mundo se iba

y nos quedá bamos los dos

entre vasos vací os y ceniceros sucios,

Qué hermoso era saber que estabas

ahí como un remanso,

sola conmigo al borde de la noche,

y que durabas, eras má s que el tiempo,

Eras la que no se iba

porque una misma almohada

y una misma tibieza

iba a llamarnos otra vez

a despertar al nuevo dí a,

juntos, riendo, despeinados.

------------------------------

След празниците

***************

Най-после всички си отидоха:

останаха мръсните съдове само,

и пепелниците,

и ние двама с теб останахме;

чудесно е да осъзная,

че само ти

до призори

със мен остана,

че само ти не си си тръгнала;

постелята ни е отметната

и ето - пак влече ни

един към друг,

и пак на сутринта

със смях ще се пробудим заедно.

егон Хулио,

поздравления и за преводите, и за постваните текстове и за това, че първо ги даваш и в оригинал.

rebecca Ехооооо, свършиха ли изборите

Има ли някой готов за музикалния уикенд

Много хубави стихотворения на Кортасар, пусни още

furkatichko И аз бих помолила за още стихове на Хулио Кортасар.

И благодарност за превода.

В оригинал няма как да ги разбера.

А сега - За музикалния уикенд ...

Take the ribbon from your hair

Shake it loose and let it fall

Lay it soft against my skin

Like the shadows on the wall

Come on lay down by my side

'Til the early morning light

All I'm taking is your time

Help me make it through the night

I don't care what's right or wrong

I won't try to understand

Let the devil take tomorrow

'Cause tonight I need a friend

Yesterday is dead and gone

And tomorrow's out of site

It's so sad to be alone

Help me make it through the night

Steve Brookshteine Lyrics

rebecca

TROY

(Siné ad O'Connor)

I'll remember it

And Dublin in a rainstorm

And sitting in the long grass in summer

Keeping warm

I'll remember it

Every restless night

We were so young then

We thought that everything

We could possibly do was right

Then we moved

Stolen from our very eyes

And I wondered where you went to

Tell me when did the light die

You will rise

You'll return

The phoenix from the flame

You will learn

You will rise

You'll return

Being what you are

There is no other Troy

For you to burn

And I never meant to hurt you

I swear I didn't mean

Those things I said

I never meant to do that to you

Next time I'll keep my hands to myself instead

Oh, does she love you

What do you want to do?

Does she need you like I do?

Do you love her?

Is she good for you?

Does she hold you like I do?

Do you want me?

Should I leave?

I know you're always telling me

That you love me

Just sometimes I wonder

If I should believe

Oh, I love you

God, I love you

I'd kill a dragon for you

I'll die

But I will rise

And I will return

The Phoenix from the flame

I have learned

I will rise

And you'll see me return

Being what I am

There is no other Troy

For me to burn

And you should've left the light on

You should've left the light on

Then I wouldn't have tried

And you'd never have known

And I wouldn't have pulled you tighter

No I wouldn't have pulled you close

I wouldn't have screamed

No I can't let you go

And the door wasn't closed

No I wouldn't have pulled you to me

No I wouldn't have kissed your face

You wouldn't have begged me to hold you

If we hadn't been there in the first place

Ah but I know you wanted me to be there oh oh

Every look that you threw told me so

But you should've left the light on

You should've left the light on

And the flames burned away

But you're still spitting fire

Make no difference what you say

You're still a liar

You're still a liar

You're still a lawyer

Редактирано от - rebecca на 27/6/2005 г/ 22:21:37

rebecca

Nothing Compares 2 U

Sinead O'Connor

It's been seven hours + fifteen days

since u took your love away

I go out every night + sleep all day

since u took your love away

since u been gone I can do whatever I want

I can see whomever I choose

I can eat my dinner in a fancy restaurant

but nothing

I said nothing can take away these blues,

'cos nothing compares

nothing compares 2 u

it's been so lonely without u here

like a bird without a song

nothing can stop these lonely tears from falling

tell me baby where did I go wrong

I could put my arms around every boy I see

but they'd only remind me of you

I went to the doctor guess what he told me

guess what he told me

he said girl u better have fun

no matter what u do

but he's a fool

'cos nothing compares

nothing compares 2 u

all the flowers that u planted mama

in the back yard

all died when u went away

I know that living with u baby was sometimes hard

but I'm willing to give it another try

'cos nothing compares

nothing compares 2 u

rebecca

ЕЛИН РАХНЕВ

блусове

Блусовете са предварителна нагласа за смърт. Без да разбират собствената си посока, те танцуват под тъжния ритъм на тротоари, трамваи, заблуди, незапочнати дни, неизживяни сезони. Все пак, когато музиката на дългата нощ спре, блусът се сепва и тръгва напред? към детството си, когато е бил малка детска приспивна песен.

БЛУС 4

Не зная как да се държа , когато ме обичат.

Разплисквам се по някакви излишни улици. Купувам

си лимони. Пея. Прииждат равнините във главата ми.

Понякога стоя със часове. И пуша фикуси.

Зениците ми скачат до Зеландия. И по-натам. Тогава търкам

тялото си в будката за вестници. Така се зазорявам

някой път. Пред будката за вестници.

След това отивам в къщи. Слушам музика. Основно

вехти банди. Говорим си със Юлия. Сънуваме, перем,

поливаме цветята. Не пускаме пердетата. Минават

седмици, сезони, кораби. Поливаме цветята. Сутрин

градът е по-особен, по-епичен. Мирише на млеко и

дюли.

Търкаляме се в подлезите му, по кафенетата.

Четем списания и вестници. Понякога говорим

за България. Крещим. Небето е с хиляди етажи.

Напиваме се рядко. Сресваме трамвайните мотриси,

релсите. Събуваме обувките и продължаваме. На Юлия

червилото й потъмнява. Става гъсто, бежаво.

По-облачно.

Прибираме се вкъщи. Готвим. Поливаме цветята.

Храним се. Поливаме цветята. Спим. Сънуваме сезони,

кораби, дървета, Събуждаме се много рано. Стоим

така събудени. Прозорците са влажни и безпътни.

Понякога не вярваме във нищо. Особено през март.

Когато светофарите са натежали от плод и от

мушици.

Когато ме обичат се срамувам. Движенията

ми се пръскат по стените. Стените са нацапани

с боя и гурли. Купувам си лимони с килограми.

Запомних продавачката. Гримът й е достатъчен.

И даже малко повече. Изпълнила е цялата витрина.

Миглите й са намачкани и тихи. Харесвам тази

аристократичност. И зеленината в погледа.

Понякога не ми достигат часове, за да се

сбъдна. Стоя и слушам музика. Основно мъртви

банди. Когато Юлия я няма, се отнасям. Разхвърлям

синусите си. Мърморя. Нямам израз. Стоя пред

гардероба дълго. Ставам мнителен. Подпухвам.

Играя си с вратата. Не си познавам дрехите.

Дори не зная как да се държа, когато ме

обичат. Цъфтя и губя чувството за отговорност.

Нямам органи. Ехтя. Говоря светло със съседите.

Съседите са ретро. Разплисквам се по някакви

излишни улици. Градът е пълен с антибиотици и

витамини. И с Юлия е пълен. Най-вече с нея.

С обеците й. И роклята.

Редактирано от - rebecca на 27/6/2005 г/ 22:19:11

rebecca

ЕЛИН РАХНЕВ

БЛУС 3

Тя се качва към къщата,

ходила е да пазарува. В мрежата има праскови,

спанак и ядки. Вгледала се е в стълбите и се

качва полека. Сенките под очите й са гъсти

и квадратни. В дъното на очите й има още

някакви работи.

Някъде през октомври стоим двамата,

масата е кипнала от бутилки вино. Танцуваме

в тебеширената стая. Пуснали сме си някаква плоча.

Тя пее, танцува и пие почти едновременно.

Сребристите й движения се катерят по стените.

Аз малко се срамувам.

Сутрин тя отива на работа. Качва се в един прозрачен

тролей. Вътре мирише на бира и лавандула. Аз после

отварям гардероба й. Гардеробът е пълен с импресии.

Роклите й се полюшват. Имат си очи и рамене. Понякога

треперят, все едно е студено. Аз се замислям за

нея. Тя танцува в прозрачния тролей.

У дома има два-три паяка. Тя винаги ги гали по

муцуните. Стъгно й е. След това се поглежда в огледалото,

остава в него няколко минути. Понякога, докато стои така,

си мисля най-различни работи. Цялата се сгъстява. После

си слага друга рокля на квадратчета и зелени портокали.

Тази вечер е щастлива, но малко.

Някакъв дъжд ни валя в Несебър. Аз я целувам по рамото.

Тя влезе отсреща в книжарницата и си купи Езра Паунд.

Докато я гледах как отива към книжарницата, се разцепих.

Когато излезе, от косите й падаха цветни вадички. После,

двамата продължихме нататък - някаква барманка много

ни се зарадва и ни почерпи бира.

Един път я снимах вкаменена до едно дърво. Отстрани по

пейките седяха старци и четяха вестници. Отгоре пъшкаха

облаците. Тя обаче се беше изправила на пръсти. Аз се

притесних и не можах да я снимам добре. Тя се подхлъзна

в себе си и се разплака. Тогава я ревнувах за първи път.

Някакви деца излетяха край нас, качени на скейтбордове.

Тя сега се качва към къщата,

ходила е да пазарува. В мрежата има праскови,

спанак и ядки. Вгледала се е в стълбите и се качва

полека. Сега ще отключи вратата, докато си говори със

съседката. Аз я чакам вече няколко минути и докато я

чакам, си мисля как се качва по стълбите.

Редактирано от - rebecca на 27/6/2005 г/ 22:26:17

O.K.306

EGATI и падналата къдрица с форма на листо от меката ти косица там на високО обраснала върху заоблената част от твоята главица, която се намира над всяко твое око.

да те имаше сега.

да те има.

то било сериозно да те искам.

rebecca

***

Жераве, жераве,

сив и бял жераве,

не пий от ръката ми,

жераве бял.

Не отваряй вратата

и не влизай във стаята,

и не влизай в небето ми,

жераве син.

Там топола във облака

с очи се е вкопчила.

Плаче-пее душата и

между девет звезди.

Ти избягай далече,

по-далеч от тополата,

най-далеч от душата и,

жераве мой.

Не поглеждай как свети,

как изгарят листата и -

падат въглени право

върху твойте пера.

Бягай гълъбе-жераве,

ще те стигне душата и,

непонятна и алена

като черна стрела.

Рада Александрова

rebecca

САМО

И не съчувствие - не, не!

Да бяхме се погледнали поне.

Тъй както от библейски нощи лете

се търсят със пулсиращ вик планетите.

И в оня мраз, в ония пустоти,

светлинни пропасти, на непонятни честоти

човещина в очите им блести:

- Хей, аз съм жива, жива съм! А ти?

И не любов, не ласка, не!

Веднъж да се разчупехме поне,

тъй както камък ореха разтваря

и ядката е сладостна и бяла,

единствен миг щастлива е - додето

хрущи във зъбите лъчисти на детето.

И не - завинаги! И не - ръка в ръка!

Да бяхме минали един през друг така,

както стихията тръстиките събаря

или ръката равномерна на дърваря

отсича кръговете на живота.

И като смърт блестящо е челото му.

Да бяхме го докоснали по дрехата

И само да усетим оня екот.

Рада Александрова

EGATI Глад

Защо ли всяка нежност е предателство

към някого? Най-вече към Представата.

Не сме ли се превърнали в придатъци

към собствените си тела, към спалните,

където аритмичното ни дишане

е доказателство за съвместимост,

а вещите са малко по-възвишени,

отколкото е нашата взаимност.

Аз протестирам. С цялата наивност

на своята представа. И нараства

с изминалите нощи съпротивата

на епидермиса ми срещу ласките.

Жестока клоунада на телата,

когато се търкалят в стърготините

на бившата си нежност, а луната

като прожектор свети над комините...

Тогава се навеждах над обувките,

като портрет заставах сред вратата,

разтягаха се в истинска преструвка

трапчинките в ъглите на устата ми

и бягах, бягах като краден кон

от себе си, докато щракне бравата...

Уж никога не влизаме със взлом

един при друг, а после се ограбваме...

От всичко, до което моят мозък

се е докосвал сляпо може би,

аз възкресих един-единствен образ

под няколко отчаяни върби,

разпръснати като зелени църкви

покрай една безименна река...

Сега си мисля: няма да съм първия,

протегнал към абсурдното ръка.

Аз обвинявам своите писатели

от детството, защото Те създадоха.

О, колко много въздухоплаватели

в небето на очите Ти пропадаха

и техните машини, конструирани

с фантазия и нежност, се разбиваха...

Едни от тях завинаги умираха,

а другите Те продължиха във стихове.

Веднъж да зърна Твоите извивки

през някой процеп, както беше в детството.

/Какви развратни мисли предизвиква

понякога самото съвършенство!/

Това е най-естествената смърт

за двама ни, това е карнавал

на чувствата, предсмъртното им пърхане

с криле върху червената трева.

И аз не искам да натисна спусъка

на хищната фантазия, не бива

да опустее Твоя дом – изкуството,

а ти да се превърнеш в чувствен дивеч.

Аз имам право на една утопия,

но тя ще се превръща бавно в ад.

И в мен дивакът ще надига копие,

за да убива в мигове на глад.

д.тонев

rebecca Хубаво стихотворение, наивен мироглед. Зрели хора правят секс с утопията и са влюбени в представата, мъка, мъкааааа

Прилича на комунизъм малко

joshua312

хайде

този път и аз ще се включа в weekend-a

If you like to gamble, I tell you I'm your man,

You win some, lose some, all the same to me,

The pleasure is to play, makes no difference what you say,

I don't share your greed, the only card I need is

The Ace Of Spades

Playing for the high one, dancing with the devil,

Going with the flow, it's all the same to me,

Seven or Eleven, snake eyes watching you,

Double up or quit, double stake or split,

The Ace Of Spades

You know I'm born to lose, and gambling's for fools,

But that's the way I like it baby,

I don't wanna live for ever,

And don't forget the joker!

Pushing up the ante, I know you wanna see me,

Read 'em and weep, the dead man's hand again,

I see it in your eyes, take one look and die,

The only thing you see, you know it's gonna be,

The Ace Of Spades

Ace Of Spades

Ace Of Spades

MOTÖ RHEAD

Надежда Захариева313

Пуловерът

Студено ми е - каза ти. Замръзвам.

Стопли ме някак, моля те, отново...

И аз със чувство на вина побързах

да изплета най-топлия пуловер.

Не го приемай като вещ, която

за тялото ти е предназначена.

С ръце го плетох. Ала и с душата.

За твоята. Нали и е студено.

И ако можеш плетки да разчиташ,

пуловерът, ще видиш, е изпъстрен

със тежка дрямка, слепваща очите,

с изтръпнали от преумора пръсти.

И всяка бримка би те заглушила

с вика си, че едва ли има нещо,

което би се мерило по сила

на тоя свят със обичта човешка.

Дочуе ли вика, знам, непременно

душата ти студа ще надделее.

Не го ли чуе, значи тя към мен е

изстинала... И няма да я сгрея.

----------------------------------------- ------

Дали че с теб...

Дали че с теб, разголвайки тела,

забравяме душите да разголим,

приличаме на две огледала,

укрили свойте същности отдолу.

А образът ни собствен отразен

все ни изглежда чужд, по-грозен, в шупли...

Да дръзнехме със тебе някой ден

проклетите огледала да счупим...

И вместо ти във мен и в тебе аз

да се оглеждаме - да се проникнем...

Навярно милиони като нас

си мислят същото във този час.

И огледалото не чупи никой.

Габриела Мистрал314

СОНЕТИ ЗА СМЪРТТА

1.

От нишата студена, де мъртъв бе положен,

ще те сваля в земята, що слънцето огрява.

Не знаеха мъжете, че тя е мое ложе

и трябва да мечтаем на същото възглаве.

Ще те простра в земята, в прегръдките й неми,

подобно нежна майка детето си заспало,

и като люлка сладка земята ще приеме

изстрадалото твое и потъмняло тяло.

Земя и прах от рози ще сипя мълчалива

и в синкавата мека мъглица на луната

останките ти леки ще се топят пленени.

Ще си отида с песен за мойта мъст красива,

че в този ров потаен на никоя ръката

за твойта шепа кости не ще спори със мене!

2.

Умората ми дълга ще натежи обаче

и ще рече душата на свойта клета плът,

че повече не иска товара й да влачи

по пътя розов, дето доволните вървят.

До себе си ще чуеш как упорито рият

и друг покойник идва в града студен и ням.

Ще чакам търпеливо съвсем да ме покрият...

и после цяла вечност ще си говорим там!

Тогава ще узнаеш защо и неузряла

за гробовете тъмни плътта ти без насита,

бе нужно да заспиш ти отрано сън зловещ.

Ще блесне светлината, съдбите ни огряла:

ще разбереш, че двама събраха ни звездите

и ти, съюза скъсал, бе длъжен да умреш.

Федерико Гарсиа Лорка315

НЕВЯРНАТА СЪПРУГА

На Лидия Кабрера

Аз я отведох на реката;

бях сигурен, че е девойка,

ала тя имала си мъж.

Бе през нощта на свети Яков

и с дълги уговорки стана.

Фенерите се загасиха

и се разпалиха щурците.

Чак при последната ограда

допрях гърдите й заспали

и се отвориха те мигом

подобно люлякови гранки.

Колосаната нейна фуста

във моите уши пращеше

безспир като парче коприна,

раздирано от десет ножа.

Дърветата с върхари тъмни

израстваха пред нас грамадни

и лаеше отвъд реката

с далечни псета кръгозорът.

Щом минахме безмълвно двама

къпини, тръни и тръстики,

коравият й кок изрови

във тинята една трапчинка.

Аз смъкнах мойта вратовръзка.

Тя смъкна горната си дреха.

Аз - ремъка със пистолета.

Тя - свойте четири корсета.

Такава гладка кожа нямат

ни охлювът, ни кринът нежен

и не гори с подобен блясък

дори кристалът под луната.

Под мен в уплаха като риби

изплъзваха й се бедрата,

ту пламнали като жарава,

ту като сняг и лед студени.

По най-добрия друм безумно

през тая тъмна нощ препусках,

седефена кобила яхнал

без никаква юзда и стреме.

Аз като мъж не ще повторя,

това, което тя ми каза,

защото моят ясен разум

ме учи предпазлив да бъда.

Изцапана от кал и ласки

аз я отведох на реката.

А кремове със дълги саби

се биеха под злия вятър.

Държах се както подобава

на всеки циганин достоен.

Дарих я на раздяла щедро

с красива кошница от слама

и не склоних да я залюбя,

защото имаше си мъж,

а каза ми, че е девойка,

кога я водех към реката.

Робер Деснос316

* * *

С такава сила аз мечтах за теб,

и толкова вървях, и толкова говорих,

и толкова обичах твойта сянка,

че нищо днес от теб не ми остава.

Остава ми да бъда сянка между сенките,

да бъда сянка повече и от самата сянка,

да бъда сянката, която идва и се връща

в слънчевия ти живот.

Федерико Гарсиа Лорка317

СОМНАМБУЛЕН РОМАНС

Зелена, любя те зелена.

Зелен ветрец. Зелени клони.

Гемията в морето тихо

и коня буен в планината.

Препасана със тъмна сянка,

бленува бледа на балкона,

зелена плът, коса зелена,

с очи като сребро студено.

Зелена, любя те зелена.

Под циганския грейнал месец

нещата във захлас я гледат,

а тя не може да ги види.

Зелена, любя те зелена.

Звезди големи от слана

прииждат с рибата от сянка,

разкрила пътя на зората.

Смокинята ветреца трие

на свойте клони о пилата

и планината, хищна котка,

изважда кактусови нокти.

Но кой и откъде ще дойде?...

А тя, опряна на балкона,

зелена плът, коса зелена,

мечтае за морето синьо.

- Готов съм, друже, драговолно

да дам за къщата й коня,

за огледалото - седлото,

за черния й шал - камата.

Аз ида целият във кърви

от пристана на Кабра, друже.

- Да можех, бих приел веднага

да сключим, момко, таз спогодба.

Ала не съм аз вече аз,

ни моя дом мой дом е вече.

- Аз искам, друже, да умра

прилично във легло желязно,

с пружина, ако е възможно,

с чаршафи от платно холандско.

Нима не виждаш мойта рана

от гърлото, та до сърцето.

- Тъмнеят триста тъмни рози

на твойта чиста, бяла риза.

Просмукана кръвта ти млада

ухай около твоя пояс.

Ала не съм аз вече аз,

ни моя дом мой дом е вече.

- Поне ми дайте да възляза

там, на високите балкони.

Ах, дайте, дайте да възляза

там, на зелените балкони

до перилата на луната,

отдето ромоли водата.

Възлизат двамата другари

там, на високите балкони,

оставяйки следа от кърви,

оставяйки следа от сълзи.

Калаени фенери трепкат

по стрехите от керемиди.

Безброй дайрета от кристал

ранилата зора раняват.

Зелена, любя те зелена.

Зелен ветрец. Зелени клони.

Другарите се изкачиха.

В устата им ветрецът полски

оставяше вкуса си редък

на злъчка, мента и босилек.

Къде е, друже мой, кажи ми,

горчивото момиче твое?

Ах, колко пъти те очаква!

Ах, колко пъти ще те чака

със бузи свежи, с черни къдри

на тоз зелен балкон самотен!

Върху водата на басейна

люлей се циганката смугла.

Зелена плът, коса зелена,

с очи като сребро студено.

Една ледунка от луната

поддържаше я над вълните.

Нощта по-близка и позната

от мъничко площадче стана.

И блъскаха вратите грубо

пияни жандармери в мрака.

Зелена, любя те зелена.

Зелен ветрец. Зелени клони.

Гемията в морето тихо

и коня буен в планината.

rebecca Aaaаах, Ace Of Spades, любимо парче

Таз Габриела Мистрал много свирепа бе

Снощи гледах пак Reality bites, някой спомня ли си това филмче? Много силна роля за Ethan Hawke, измъква сценария от плоските стереотипи

Натиснете тук

Натиснете тук

Lelaina:: I just don’t understand why things just can’t go back to normal at the end of the half hour like on the Brady Bunch or something.

Troy:: Well, ‘cause Mr. Brady died of AIDS. Things don’t turn out like that.

Lelaina:: I was really gonna be something by the age of 23.

Troy:: Honey, the only thing you have to be by the age of 23 is yourself.

Lelaina:: I don’t know who that is anymore.

Troy:: I do. And we all love her. I love her. She breaks my heart again and again but I love her.

Lelaina: Well, congratulations, Troy Dyer. Welcome to the world of the emotionally mature. It's a very nice place to visit. Hey, you might run in to Michael he lives here.

Troy: Oh yeah, Michael Michael. He's so mature because he lets you navigate that entire relationship. Well, I'm sorry Lelaina, but you can't navigate me. I might do mean things and hurt you and I might run away without your permission and you might hate me forever and I know that scares the shit out of you because I'm the only real thing that you have.

Lelaina: Yeah, well that ain't real much.

Редактирано от - rebecca на 02/7/2005 г/ 18:48:22

rebecca Натиснете тук

Пенка Ватова

НА СБОГУВАНЕ

Сбогуваш се по средноевропейски

Ще дойда пак за Рождество ми казваш

после тръгваш

Оставам с твоя надписан камък

вземам го в длани

за да не си тръгне от него лятото

махам с ръка от прозореца

изпращам те с поглед до ъгъла

пия вино от твоята чаша

после измивам съдовете

Остава само светлина от присъствието

(в началото бе не слово а светлина)

успявам да те извикам отново в съня си

носиш дъх на неясност

и още не мога да те нарисувам

но съм щастлива

Не го знаеш ала си тук

или аз там

не зная

през прозореца ми наднича калвинистката църква

сутринта на перваза ще дойдат косовете и гълъбите

и тополите ще забият върхове в очите

обичта е на края на миглите ми

домът е пълен със здравец

здравецът има мирис

На сбогуване не се сбогувам

просто време има да мине до зимата

EGATI твърде много плът се примеси

с моята чиста есенция

на илюзия с истина

ревност и вярност

не си противоречат

може би твърде много

обичам тайните

и исках да ги опазя

в току виж краткото време

на изкуствения ми живот.

искам само истинското.

разочарованието

чакащо опровержение

ще се разсее при първия знак

на отиваща си есен.

болно тяло е умът ми,

който стиска шията ми

а мислите ме хапят с нежност...

понякога и топлия полъх ми стига

да повярвам в Нещото...

rebecca Натиснете тук
EGATI тая никога не съм я чел и ся няма..

rebecca Що така
EGATI кофти личност - слабо творчество
rebecca Бе не я познавам и не знам ква е като личност и поезията и не ми се нрави особено, прекалено е суха и премислена, ма като прозаик е проницателна и и има доста интересни психологични находки и епифании

Рисковано е да се смесва творчеството с личността на писателя, ше останеме без изкуство за консумация, артистичните типове не са много стока по дефиниция

EGATI ами така си е но си мисля че кофти човек не може да пише Убаво

rebecca Ми грешиш, хубавите хора нямат време за писане, прекалено са заети да помагат на ближния си

А кво и е лошото на Блага не разбрах обаче

EGATI колкото пъти съм се срещал на времето с нея толкова пъти съм се оказвал с крайно егоистична натура , но не ми се приказва сега
rebecca Натиснете тук

Блага Димитрова

ДОКОСВАНИЯ

Отделя се всичко с пределна черта,

която е допир до нещо друго.

Затворен е стволът в кора -

чрез нея усеща вятър и дъжд.

Бронирана в люспи е рибата -

чрез тях осезава звука на вълните.

Морето е стегнато в брегове -

чрез тях се докосва до жадната суша.

Пригвоздена в женска кожа съм аз -

чрез нея познавам ласка и рана.

Ние владеем контакт със света

чрез своите граници само.

И ставайки по-безгранични,

ще ставаме все по-самотни.

Редактирано от - rebecca на 06/7/2005 г/ 23:16:25

rebecca Натиснете тук

Блага Димитрова

ЛЮБОВЕН РЕБУС

На някакъв обветрен кръстопът

на случайности и вероятности

един мъж с глас от вечерна светлина

ме покани вътре в тайната.

Без никаква мотивировка,

сама от себе си учудена,

сама пред себе си изпречена,

се спрях на прага.

И така останахме

завинаги в необяснимото

като две сенки на пазители

пред входа на желанието.

Сега аз мога да надзърна

до дъното на нощите,

защото вече не са мои.

Любовта е стремеж

да се изпита болката докрай

на едно проглеждане.

И разгатвайки се,

тя самата се убива

с отворени очи.

Спасих ли я, се питам,

като я обрекох

на слепота?

Редактирано от - rebecca на 06/7/2005 г/ 23:18:05

rebecca Натиснете тук

Блага Димитрова

УДАВНИЦА

Сам отиде да се къпе през нощта.

Морето бе невидимо -

едно бучащо нищо.

Осезах как то го лизва

с огромен, хлъзгав, лугав

и студен език.

Изпитах в стаята сама

как пенесто и с мляскане

навътре го поглъща цял.

Как той отчаяно се бори

с ехтящото и тъмно, и всмукващо,

и блъскащо, и мускулесто нищо.

И как най-сетне осъзнава

безсмислието-съпротива

и се отпуща.

Тъй както аз съзнах

безсмислието да се хвърлям

да го върна, да го спра.

Простри се, ако щеш,

на прага виеща вълчица -

ще те прескочи.

Онова, невидимото, силното

го бе погълнало тук още,

додето се събличаше.

И тръгна мургав, гол -

отливък слънце

в пастта на нощното море.

Там нищото бе всичко.

Надзърнах през прозореца

и в тъмното стъкло видях

лицето на удавница…

Завърна се в мига,

когато бях нагълтала без дъх

солен и давещ страх.

И ме изтегли на брега.

А с него в стаята нахлу

студена, мокра, тайнствена

сянка на безкрайност.

Вън все по-яростно

бучеше нищото,

пропуснало и тоя път.

Но в моите очи

бе зинало зелено,

самотно и неодолимо

дъното.

EGATI Ако животът е един антракт,

безсмислен е актьорският ни опит.

Ти мъкнеш като охлюв своя страх,

затваряш се във себе си при допир.

А ехото във твоя празен дом

е дълго като расо на отшелник.

Ни с ключ от думи, ни с любовен взлом

проникнаха във твоя весел делник.

Ти, който можеш с лекота дори

да разбереш душата на дървото -

вземи парче дърво и сътвори

едно човече, да не си самотен.

Когато се завърнем пак в пръстта,

когато ще сме някак си умрели

и с театрални думи на уста

ни заизпращат смешни Пулчинели -

ще падне смях, ще се повдигне в миг

завесата и твоето човече

ще извести със тембър на трагик,

че ти си тук, макар да си далече.

Ще светят жълтеникаво в нощта

на злобата очите – като пещи.

И ще заемат своите места

и хора, и палячовци, и вещи.

Д.Тонев

Ето Това е Поет

и човек

Жалко че вече нее Между нас

Поклон !

Анонимен333

rebecca

Suzanne Vega

99.9 Fahrenheit degrees

Stable now, with rising possibilities

It could be normal but it isn't quite

Could make you want to stay awake at night

You seem to me

Like a man

0n the verge of burning

99.9 Fahrenheit degrees

Pale as a candle

And your face is hot

And if I touch you

I might get what you've got

You seem to me

Like a man

On the verge of running

99.9 Fahrenheit degrees

Something cool

Against the skin

Is what you could be

Something cool

Against the skin

Is what you

Could be needing

99.9 Fahrenheit degrees

You seem to me

Like a man

On the verge of burning

99.9 Fahrenheit degrees

Something cool

Against the skin

Is what you could be

Something cool

Against your skin

Is what you

Could be needing

99.9 Fahrenheit degrees

99.9 Fahrenheit degrees

Редактирано от - rebecca на 10/7/2005 г/ 19:28:23

rebecca

Suzanne Vega

It won't do

to dream of caramel,

to think of cinnamon

and long for you.

It won't do

to stir a deep desire,

to fan a hidden fire

that can never burn true.

I know your name,

I know your skin,

I know the way

these things begin;

But I don't know

how I would live with myself,

what I'd forgive of myself

if you don't go.

So goodbye,

sweet appetite,

no single bite

could satisfy...

I know your name,

I know your skin,

I know the way

these things begin;

But I don't know

what I would give of myself,

how I would live with myself

if you don't go.

It won't do

to dream of caramel,

to think of cinnamon

and long

for you.

rebecca

Suzanne Vega

Oh Mum, the dreams are not so bad

It's just that there's so much to do

And I'm tired of sleeping

Oh Mum, the old man is telling me something

His eyes are wide and his mouth is thin

And I just can't hear what he's saying

Oh Mum, I wonder when I'll be wakened

It's just that there's so much to do

And I'm tired of sleeping

Oh Mum, I wonder when I'll be wakened

It's just that there's so much to do

And I'm tired of sleeping

Oh Mum, the kids are playing in pennies

They're up to their knees in money

And the dirt of the churchyard steps

Oh Mum, that man he ripped out his lining

He tore out a piece of his body

To show us his clean courted heart

Oh Mum, I wonder when I'll be wakened

It's just that there's so much to do

And I'm tired of sleeping

Oh Mum, I wonder when I'll be wakened

It's just that there's so much to do

And I'm tired of sleeping

Oh Mum, the bird on the string is hanging

Bones are twisting and dancing

She's fighting for her small life

Oh Mum, I wonder when I'll be wakened

It's just that there's so much to do

And I'm tired of sleeping

Oh Mum, I wonder when I'll be wakened

It's just that there's so much to do

And I'm tired of sleeping

Жак Превер337

ФИЕСТА

И чашите бяха опразнени,

и бутилката - с гърло разбито,

и вратата беше заключена,

а леглото - широко открито.

И безбройни звезди от стъкло

ни предсказваха щастие в тая

като в приказка великолепна,

отдавна неметена стая.

И аз бях мъртвопиян

и с бумтящо от радост сърце,

а ти беше пияна и жива,

и гола в мойте ръце.

Превод: Валери Петров

rebecca Натиснете тук

Иванка Могилска

Обобщение

Паякът оплете паяжината.

Пчелата я помисли за цвете.

Паякът се влюби в пчелата.

Пчелата се влюби в паяка.

Умряха от глад.

rebecca

Иванка Могилска

Притежания

Времето, в което я забравяш

е времето, в което

някой друг си я спомня

rebecca Eхооооо, къде изчезнаха пак всички

Тоя форум отвреме навреме запустява

Редактирано от - rebecca на 13/7/2005 г/ 08:47:17

joshua341
пфу, таз и тя генетичка
Анонимен342

Всички ние до един сме, joshua, резултати от някакви дълбоко погрешни генетически експерименти на Някой, комуто даже доставя удоволствие да Го наричаме Творец, макар да не ни е доставил убедителни доказателства, че е наистина Такъв...

Анонимен343

rebecca, твоят възглас "Ехоооо!" ми е така познат...

Вероятно с теб сме се срещали нейде "по скали и по орляци".

Така ли е?

И ти ли обичаш планината така, както аз я обичах преди да попадна в затвора?

...Където и просторът на килията ми е твърде много...

D-r Zvezdnikov -Стар куч? Чувам ръмжене отнякъде.
rebecca Аааааа, да, хахаха, ма разбира се, дай ми само да ходя по балканите и да викам ойларипи
rebecca Бе не знам дали е генетичка, ма прилича на форникейторка, глей как свободно си интерпретира божиите заповеди жената

Иванка Могилска

Библейски мотив

Железни са правилата на бога:

Не лъжи!

Не кради!

Не убивай!

Не пожелавай жената на ближния!

Не е казано само какво да правиш

ако жената те пожелае.

Julio Cortazar347

Dé mons et Merveilles

********************

De colinas y vientos

de cosas que se denominan para entrar

como á rboles o nubes en el mundo

De enigmas revelá ndose en las lunas

rotas contra el aljibe o las arenas

yo he dicho y esperado

Creo que nada vale contra esta caricia

abrasadora que sube por la piel

Ni el silencio, ese desatador de sueñ os

Vivir

oh imagen para un ojo cortado

boca arriba perpetuo

-------------------------------------

Демони и Чудотворци

*******************

От хълмове и ветрове,

и от неща, посочени да влязат

като дървета и като облаци в света,

и от загадките, разкриващи се под луната,

разбита в кладенеца и във пясъка,

изрекъл съм, изпълнен със надежда

увереността си, че не струва нищо колкото

изгарящата ласка, която кара да настръхне кожата -

нито дори отвързващата сънищата тишина...

Живей

видение от мимолетно хвърлен поглед,

започващо безкрайно отначало!...

Стар Куч348

Я да се разберем веднъж завинаги! Господ наистина е казал "Не кради!" и "Не убивай!", но не е казал, че не може да се лъже. Казал е да не се лъжесвидетелствува, но то е друга работа - за пред съда, където можеш да прецакаш противника и с други средства ( подкупи, рушвети - за които Господ също не е казал, че не може... ).

Лъжата е важен компонент на междуличностните отношения; тя не може да се пренебрегне, защото без нея животът ще стане по чиновнически скучен. Цялото човешко изкуство, цялата литература - проза и поезия - е чиста проба ЛЪЖА!

rebecca Аха, съгласна съм за лъжите, освен тва те са и способ за оцеляване много често, инстинкт

Кат чета в библията господ ше трябва да е поощрявал измамите обаче, мошенниците са му били любимците

Thankкs за стихотворенията на Кортасар

joshua350
7 entries found for fornication.

fornication

in every form of it was sternly condemned by the Mosaic law (Lev. 21:9; 19:29;

Deut. 22:20, 21, 23-29; 23:18; Ex. 22:16). (See ADULTERY.) But this word is

more frequently used in a symbolical than in its ordinary sense. It frequently

means a forsaking of God or a following after idols (Isa. 1:2; Jer. 2:20; Ezek.

16; Hos. 1:2; 2:1-5; Jer. 3:8, 9).

-----------------------------

bonk ( P ) Pronunciation Key (bngk)

v. bonked, bonk·ing, bonks

v. tr.

To strike or cause to come into contact: She bonked her head going through the low doorway.

v. intr.

To collide against something: His head bonked against the wall as he fell.

Анонимен351
Октат Нежиргаз

ОКРОВЕНИ СЪВЕТИ КЪМ ПОДРАСТВАЩАТА ЩЕРКА

< превод от азърбайджански >

От малка се учи да казваш "Не!"

Да си съгласна - не е келепир,

че ден и нощ тъй, всеки миг, безспир

ще са краката ти на нечий рамене.

Това не е професия за тебе:

парите ще отиват в чужди джоб;

робиня ще си тъй на всеки роб

и за стотинки всеки ще те Ебе.

Ако утробата ти луда страст изгаря

и прелестта ти търси камък пробен,

глупак си намери - със уй огромен:

да те клецоти без да се измаря...

Анонимен352

Note: Не "ОКъРвОВЕНИ", а "ОТКРОВЕНИ СЪВЕТИ"!

Кор(та)сар353

"...Господ поощрявал измамите, мошенниците са му били любимците..."

И ти, rebecca, полагаш огромни усилия да повярваш в такъв Господ?! Струва ли си?...

D-r Zvezdnikov `Цялото човешко изкуство, цялата литература - проза и поезия - е чиста проба ЛЪЖА!` ~ Стар Куч, това е моя тема!

Ама, ако си и Октат/Булат от Азърбайджан -- евала. Вече знам че си Хулио Кор(та)сар...

егон Нещо не мога да ви схвана: една добре измислена история не е лъжа, а случка.

Лъжа от къде точно погледнато? И кой определя наличните реалности за обективни, та да говорим за лъжа...

И както се казва: няма нужда литературата да се сетреми да прилича на реалността, защото реалността всячески се стреми да прилича на литература

Анонимен356

Името на азърбайджанския поет Октат Нежиргаз има определено ясен смисъл на български, ако се прочете отзад напред:

загрижеН таткО

Анонимен357

egon, ако смяташ в своето литературно творчество да ни разказваш "случки", то от това следва, че ти си опасен сериен убиец, защото имаш намерение да умъртвиш всички нас с могъщото оръжие за масово поразяване, наречено СКУКА.

Разбираш ли, да се пресъздава животът такъв, какъвто е - сиреч, да се пресъздава поредицата от обичайни житейски "случки", които са основните градивни елементи на МИРОВАТА ПОСРЕДСТВЕНОСТ - това го има само в социалистическия реализъм, който почти половин век редовно ни приспиваше: дори и както си седяхме на работното място. Истинската литература трябва да заслепява с необичайни авторски хрумвания, които нямат нищо общо с всекидневието. Но какво друго биха могли да бъдат тези авторски хрумвания, освен ЛЪЖА - открай докрай лъжа, - разбира се, благородна, внушаваща светли помисли, възпитаваща в духа на възвишени добродетели, а също така - лъжа, посочваща уродливостта в света, която би трябвало да се научим да презираме!

За съжаление ИСТИНАТА, в която мнозина се вкопчват, едва ли може да култивира у хората раздвижено мислене. Истината може само да ни спаси да не влезнем в затвора - ако съумеем майсторски да представим пред съда НАШАТА ТЕЗА така, че тя да изглежда като ИСТИНА...

EGATI И ти ще си тръгнеш, нали

като всички - нетрайна и търсеща,

ти си вятър, не знаеш ли, ти

си изгубена нишка от някъде...

Ти все бродиш света

като сянка,

нямаш корени,

дом и следи

не оставяш от себе си -

празно е

в тези много самотни очи.

И ти ще си тръгнеш

през лятото,

то стопява миражите

знам,

то е път през морето

за някъде,

ще те води

към твоето там,

дето аз не умея

да бъда.

И ти ще си тръгнеш,

а думите

ще се върнат -

по-тъжни от всякога,

невъзможна утеха

за раните,

незавършени в мен,

неизплакани.

И ти ще си тръгнеш.

Ти, вятърът...

А аз ще съм тук и след теб,

като бряг, който чака реката си.

Аз оставам, нали съм земя,

шепа пясък умира в ръката ти.

rebecca Eгати, много е хубаво това стихотворение
rebecca

ENRIQUE IGLESIAS

Hero

Would you dance

if I asked you to dance?

Would you run

and never look back?

Would you cry

if you saw me cry?

And would you save my soul, tonight?

Would you tremble

if I touched your lips?

Would you laugh?

Oh please tell me this.

Now would you die

for the one you loved?

Hold me in your arms, tonight.

I can be your hero, baby.

I can kiss away the pain.

I will stand by you forever.

You can take my breath away.

Would you swear

that you'll always be mine?

Or would you lie?

would you run and hide?

Am I in too deep?

Have I lost my mind?

I don't care...

You're here tonight.

I can be your hero, baby.

I can kiss away the pain.

I will stand by you forever.

You can take my breath away.

Oh, I just want to hold you.

I just want to hold you.

Am I in too deep?

Have I lost my mind?

I don't care...

You're here tonight.

I can be your hero, baby.

I can kiss away the pain.

I will stand by your forever.

You can take my breath away.

I can be your hero.

I can kiss away the pain.

And I will stand by you forever.

You can take my breath away.

You can take my breath away.

I can be your hero.

furkatichko Твоите портрети

Толкоз дълго се взирам в твоите портрети,

че вече вярвам, че са живи.

Толкоз дълго живея с твоите портрети,

че вече вярвам, че са всичко, което мога

да усетя.

Спомням си за теб, ти тихо стоеше в дъжда,

когато се вмъкнах в сърцето ти,

толкоз близо, че се целунахме,

сякаш падна небето, за да те задържи близо,

както близо бях до твоя страх,

спомням си за теб, тихо побягнала в нощта

ти бе по-голяма, по-бяла, по-светла от снега

и крещяща сред вярата,

крещяща в небето

и накрая намери смелостта

да оставиш всичко да се случи.

Спомням си теб, падаща в ръцете ми,

плачеща за смъртта на сърцето ти,

беше бяла като камък, толкоз нежна

и ранима, изгубена в страшния студ

ти винаги си била изгубена в мрака,

спомням си теб, такава, каквато трябваше да си

сред множество ангели,

повече от всичко друго,

задържа се за последно и после бавно

се плъзна далеч,

ти отвори очите ми, но вече невиждащи,

ти отвори очите ми, но вече невиждащи.

О, само ако можех да открия верните думи

щях да се задържа дълбоко в сърцето ти,

само ако можех да намеря верните думи,

нямаше да разбия сега

твоите портерти.

Толкоз дълго се взирам в тези твои портрети,

но никога не се задържах в сърцето ти

и всички думи изречени, макар и правдиви

винаги разбиват в снега

твоите портерти.

Нищо на света не желая повече

освен да те почувствам дълбоко в сърцето си.

Нищо на света не желая повече,

освен да не бях усетил

как се разбиват в мен

твоите портрети.

Робърт Смит

превод от английски: Петър Канев

Лит. форум, брой 36

rebecca Ей, фър, ти къде се загуби

Хубави неща има в това стихотворение

и накрая намери смелостта

да оставиш всичко да се случи.

Спомням си теб, падаща в ръцете ми,

плачеща за смъртта на сърцето ти

EGATI Понякога се случва и това,

когато не очаквам и не търся

внезапно идва любовта

с очи на странница

и морски дъх в косите си.

С ръцете ненаситни

на жена,

запазила най-страшните ми

тайни,

с момичешка усмивка

и сълза -

единствено за мен

изплакана.

Понякога е тъжна

и отчаяна,

и уморена

да ме търси

в нечий смях,

в плача на опустели

булеварди

и в шепота

на пролетна трева,

където спи

изгубен вятърът...

Тогава, непозната

и нетрайна,

по-бясна

от изпусната река -

руши стените ми,

оставя белези и рани

и носи вкус

на първороден грях...

Понякога се случва и това -

да си отиде тиха и смирена,

оставила зад себе си следа -

отворена врата

и невъзможно дълго време.

rebecca

Art is not a copy of the real world. One of the damn things is enough.*

*Reportet as occuring in an essay on Virginiq Woolf. I heve not been able to locate the source.

Из Reality Remade, Nelson Goodman

Обачееее, други автори не биха се съгласили съвсем, за тях изкуството е винаги и преди всичко екстраполация на някаква истина, ако не персептивна, поне психологическа. По-късно ше постна някои откъси

Редактирано от - rebecca на 16/7/2005 г/ 19:59:17

rebecca Здрасти егати
furkatichko rebecca, здравей !

Текст на песен е това, което съм пуснала.

Как ли само звучи на английски ?

А и самата песен. Признавам, не знам нищо за групата.

Ето повече за нея и за автора на текста.

Натиснете тук

Иначе - любувах се на морето.

EGATI, много са хубави стихотворенията.

Поздравления !!!

rebecca Aaaaa, the Cure

Existentialism and Romanticism: Clinical Depression as Destiny

EGATI как я карате тука тъй

rebecca

Натиснете тук

The Cure

Boys Don't Cry

I would say I'm sorry

If I thought that it would change your mind

But I know that this time

I've said too much

Been too unkind

I try to laugh about it

Cover it all up with lies

I try and

Laugh about it

Hiding the tears in my eyes

'cause boys don't cry

Boys don't cry

I would break down at your feet

And beg forgiveness

Plead with you

But I know that

It's too late

And now there's nothing I can do

So I try to laugh about it

Cover it all up with lies

I try to

laugh about it

Hiding the tears in my eyes

'cause boys don't cry

I would tell you

That I loved you

If I thought that you would stay

But I know that it's no use

That you've already

Gone away

Misjudged your limits

Pushed you too far

Took you for granted

I thought that you needed me more

Now I would do most anything

To get you back by my side

But I just

Keep on laughing

Hiding the tears in my eyes

'cause boys don't cry

Boys don't cry

Boys don't cry

rebecca Ми добре го подкарахме музикалния уикенд днес

С ултрасуперсвръх романтиците и нарцисистите

EGATI

аз от кои съм?

rebecca От романтиците-реалисти
furkatichko и малко нарцисист
rebecca Е всички сме от тая партия, кво да се прави
EGATI лелеее ма колку съм убав колко съм готен тва сигур щот съм скромен>
rebecca Фърче, ето го тоя текст на английски

Натиснете тук

Pictures Of You

i've been looking so long at these

pictures of

you that i almost beleive that they're real i've

been living so long with my pictures of you that

i almost believe that the pictures are all i can

feel

remembering you standing quiet in the rain as

i ran to your heart to be near and we kissed as

the sky fell in holding you close how i always

held close in your fear remembering you

running soft through the night you were bigger

and brighter and wider than snow and

screamed at the make-believe screamed at the

sky and you finally found all your courage to

let it all go

remembering you fallen into my arms crying

for the death of your heart you were stone

white so delicate lost in the cold you were

always so lost in the dark remembering you

how you used to be slow drowned you were

angels so much more than everything oh hold

for the last time then slip away quietly open

my eyes but i never see anything

if only i had thought of the right words i could

have hold on to your heart if only i'd thought of

the right words i wouldn't be breaking apart all

my pictures of you

Looking So long at these pictures of you but i

never hold on to your heart looking so long for

the words to be true but always just breaking

apart my pictures of you

there was nothing in the world that i ever

wanted more than to feel you deep in my heart

there was nothing in the world that i ever

wanted more than to never feel the breaking

apart all my pictures of you

furkatichko Pictures of You Lyrics

i've been looking so long at these pictures of you

that i almost believe that they're real

i've been living so long with my pictures of you

that i almost believe that the pictures are

all i can feel

remembering

you standing quiet in the rain

as i ran to your heart to be near

and we kissed as the sky fell in

holding you close

how i always held close in your fear

remembering

you running soft through the night

you were bigger and brighter and whiter than snow

and screamed at the make-believe

screamed at the sky

and you finally found all your courage

to let it all go

remembering

you fallen into my arms

crying for the death of your heart

you were stone white

so delicate

lost in the cold

you were always so lost in the dark

remembering

you how you used to be

slow drowned

you were angels

so much more than everything

hold for the last time then slip away quietly

open my eyes

but i never see anything

if only i'd thought of the right words

i could have held on to your heart

if only i'd thought of the right words

i wouldn't be breaking apart

all my pictures of you

looking so long at these pictures of you

but i never hold on to your heart

looking so long for the words to be true

but always just breaking apart

my pictures of you

there was nothing in the world

that i ever wanted more

than to feel you deep in my heart

there was nothing in the world

that i ever wanted more

than to never feel the breaking apart

all my pictures of you

Оригиналът на "Твоите портрети"

Група Cure

rebecca Aaaaa, postnali sme go ednowremenno
furkatichko Верно, сега видях.

rebecca The Cure

Inbetween Days

Yesterday I got so old

I felt like I could die

Yesterday I got so old

It made me want to cry

Go on go on

Just walk away

Your choice is made

Go on go on

And disappear

Go on go on

Away from here

And I know I was wrong

When I said it was true

That it couldn't be me and be her

Inbetween without you

Without you

Yesterday I got so scared

I shivered like a child

Yesterday away from you

It froze me deep inside

Come back come back

Don't walk away

Come back come back

Come back today

Come back come back

Why can't you see

Come back come back

Come back to me

And I know I was wrong

When I said it was true

That it couldn't be me and be her

Inbetween without you

Without you

Редактирано от - rebecca на 17/7/2005 г/ 01:31:07

EGATI Тя няма лице, тази жена

Никога не е искана със такова

А във косите й сплитат гнезда

тайни, учудване и

подкова-

за Нестрахове

И неизвестност,

но топла и тъй красива

Никой не иска лицето й

Стигат ръце,

тъмният поглед

и тъгата по самодива

Във сън

EGATI

Няма да ме преодолееш.

Аз не съществувам.

Прескочи сянката ми...

Дъждовните капки се подреждат

в стремлението на вятъра.

Ти на завет оставаш в очите ми.

Думите между нас сами се превеждат.

Непознатите и непреводимите.

Сами се запалват на кладата и изгарят.

А сълзите неподредено се стичат.

По лицето на сянката.Моята.

Ти не забелязваш това и си тръгваш.

А може би отдавна нямам сянка.

Защото съм се сляла с тебе.

И няма да ме преодолееш,

Аз без теб не съществувам.

Прескочи сянката ми

и остани в сърцето ми.

Завинаги.

beni you who never arrived...

=

you who never arrived

in my arms, beloved, who were lost

from the start,

i don't even know what songs

would please you. i have given up trying

to recognize you in the surging wave of

the next moment. all the immense

images in me -- the far-off, deeply-felt

landscape, cities, towers, and bridges, and

unsuspected turns in the path,

and those powerful lands that were once

pulsing with the life of the gods--

all rise within me to mean

you, who forever elude me.

=

you, beloved, who are all

the gardens i have ever gazed at,

longing.

=

an open window

in a country house -- , and you almost

stepped out, pensive, to meet me.

streets that i chanced upon, --

you had just walked down them and vanished.

and sometimes, in a shop, the mirrors

were still dizzy with your presence and,

startled, gave back my too-sudden image.

who knows? perhaps the same

bird echoed through both of us

yesterday, separate, in the evening...

=

rainer maria rilke

beni Paris at night

=

Три клечки кибрит – една подир друга запалени

в мрака.

Едната – за да погледна цяло лицето ти.

Втората – за да погледна очите ти.

Третата – за да погледна устата ти.

Пълен мрак след това – за да си спомня всичко,

когато до мен те притискам.

.

Жак Превер в превод на Веселин Ханчев

.

Редактирано от - beni на 17/7/2005 г/ 14:08:31

EGATI

на мен

И ти не можеш да заспиш,

проклинаш този дъжд

с очите си - пустините

и лунатично белите стени

рисуваш с моето лице,

а после го изтриваш.

Цигарен дим

покрива двете ми ръце,

за да не ги докосваш -

толкова е страшно

и в чашата остават само две

последни глътки болка

после нищо.

Нощта е

безпощадна хищница,

в утробата й

слепите звезди

умират -

мълчаливо

и безсмислено -

крещиш

събрани думи,

плачеш името ми,

разкъсваш спомени

и търсиш гроб за нас...

Не можеш да заспиш,

нали са още живи

онези късове

от минали неща...

Не спи!

Проклинай ме!

И аз ще те проклинам!

beni
esistera

Редактирано от - esistera на 18/7/2005 г/ 00:08:39

М.Цветаева388

Мне нравится

Мне нравится, что Вы болны не мной

Мне нравится, что я больна не Вами,

Что никогда огромный шар земной

Не уплывет под нашими ногами.

Мне нравится, что можно быть смешной -

Распущенной - и не играть словами,

И не краснеть удушливой волной,

Слегка соприкоснувшись рукавами.

Мне нравится еще, что вы при мне

Спокойно обнимаете другую,

Не прочите мне в адовом огне

Гореть за то, что я не вас целую.

Что имя нежное мое, мой нежный, не

Упоминаете ни днем, ни ночью - всуе...

Что никогда в церковной тишине

Не пропоют над нами: аллилуйя!

Спасибо вам и сердцем и рукой

За то, что вы меня - не зная сами! -

Так любите: за мой ночной покой,

За редкость встреч закатными часами,

За наши не-гулянья под луной,

За солнце, не у нас над головами, -

За то, что вы больны - увы! - не мной,

За то, что я больна - увы! - не вами!

--------------------------------------

Харесва ми

( превод - Георги Василев Динински )

Харесва ми, че не от мен сте болен.

Харесва ми, че не от вас съм болна.

Че няма да въртим кълбото земно

под стъпките си във нощта спокойна.

Харесва ми че мога да съм смешна -

разпусната - без с думи да играя,

и да не се червя, че по погрешка

докосваме се с дрехите накрая.

А също ми харесва, че пред мене

прегръщате спокойно друга,

че огън адов няма да ме вземе,

когато аз не Вас целувам.

Че името ми нежно, нежни мой,

от вас напразно няма да го чуя.

Че никога в църковния покой

над нас не ще изпеят: "Алилуя".

С ръцете и сърцето си благодаря Ви,

че ме обичате без сам да знаете...

За редки срещи в залезна заря,

за нощното спокойствие, за дланите

които са далече в слънчев ден

за наш'те неразходки в лунен час...

Че болен сте – уви, - но не от мен.

Че болна съм – уви, - но не от Вас.

Saina389

Уличница

Да, аз съм уличница - както ме наричаш,

защото всички улици са мои,

вървят през мен вулгарно-неприлични,

привличат ме до край

до изнемога...

И винаги съм адски безпосочна,

такава... разпиляна и бездомна.

Наподобявам скитница, защото

примирието НЕ е моят дом.

Разбираш ли - не нося и часовник,

понеже да флиртувам с вечността

изглежда е любимото ми хоби -

типично е за улична жена,

продала се за нещо скъпо,

което е мечтала до сълзИ.

Е, аз ще се продам - престъпно

на Вятъра. А ти ме спри

и ако дръзнеш даже ме застреляй

с едната си ( добра ) праволинейност,

натрапена като потребна вещ,

която пазиш винаги до тебе.

Но ти ще видиш как ще прелъстя

последните ти стъпки по паважа,

прилежно запечатали дъха

на всичките погубени желания,

които си убивал ужасЕно

от страх, че вече даже нямаш сили

да понесеш щастливото. Но мен,

но мен така не можеш да убиеш.

Да, улична съм - жалка и ненужна

за твоето изискано сърце.

Душата ми е уличница всъщност,

защото няма никога да спре

да търси най-щастливите посоки,

а твоята ще бъде предразсъдък -

притиснат под нозете ти, защото

след утре ще е вече твърде късно...

--------------------

И сякаш аз съм кръстопът,

а ти безкрайно ме пресичаш...

rebecca Много хубави стихотворения, благодаря на всички
EGATI Днес няма да си същата дори,

когато се събудиш както вчера-

със същия будилник от мечти

и двете пеперудени завеси,

вълнувани от уличния шум

под звуците на същите трамваи,

ще мерят часове безсън

зад същото жестоко огледало,

което издълбава самота

и после я превръща във приятел.

Не слушай на сълзата песента,

когато те обземе. Плахо

зад същите прозорци ще вали

и роклята за бал ще затъгува,

защото избеляла от лъжи

и окъсяла от фалшиви думи

ще е ненужна вече..и сама-

защото ще пораснеш неусетно

зад същите завеси самота.

А в теб дали ...

дали ще бъде светло..??

Saina

И пак

Нощ,

така ли си приличаме със теб,

когато идваш лунна и сурова,

открила лик пред всеки необят,

пълзяща зад съня като отрова-

така ли всички сенки ще изтлеят

зад тъмната тревога на мига?

След него нечий свят ще запустее

и нечия обрулена душа

навярно ще се вкопчи в силуета

на роклята ти, везана от грях..

Издайнически ще разтвориш Времето

и ще нахлуят спомени.. Така

ли си приличаме със теб-

все онзи мрачен поглед на ръба-

от другата страна ще пазим нежност,

където не вали тъга...

И все така ще сме си близки..

Звездите ти са стъклена измама,

която ще прегърне всички истини

и пак

ще ми се случва Щастие...

rebecca

Moody Blues

Nights In White Satin

Nights in white satin

Never reaching the end

Letters I`ve written

Never meaning to send

Beauty I`d always missed

With these eyes before

Just what the truth is

I can`t say anymore

Cause I love you

Yes I love you

Oh how I love you

Gazin at people

Some hand in hand

Just what I`m goin through

They can`t understand

Cause I love you

Yes I love you

Oh how I love you

Some try to tell me

Thoughts they cannot defend

Just what you want to be

You will be in the end

Cause I love you

Yes I love you

Oh how I love you

furkatichko And I Love Her

I give her all my love

That’s all I do

And if you saw my love

You’d love her too

I love her

She gives me ev’rything

And tenderly

The kiss my lover brings

She brings to me

And I love her

A love like ours

Could never die

As long as i

Have you near me

Bright are the stars that shine

Dark is the sky

I know this love of mine

Will never die

And I love her

Bright are the stars that shine

Dark is the sky

I know this love of mine

Will never die

And I love her

Beatles

rebecca LOVE WILL LEAD YOU BACK

TAYLOR DAYNE

Saying goodbye is never an easy thing

But you never said

that you'd stay forever

So if you must go,

well, darling, I'll set you free

But I know in time

that we'll be together

I won't try

to stop you now from leaving

'Cause in my heart I know…

(Chorus

Love will lead you back

Someday I just know that

Love will lead you back to my arms

Where you belong,

I'm sure

Sure as stars are shining

One day you will find me again

It won't be long

One of these days

Our love will lead you back

One of these nights,

well, I'll hear your voice again

You're gonna say

how much you've missed me

You'll walk out this door,

but someday you'll walk back in

Darling, I know,

I know this will be

Sometimes it takes some time out on your own now

To find your way back home

(Repeat chorus)

I won't try

to stop you now from leaving

'Cause in my heart I know…

(Repeat chorus)

Hey, yeah

Love will lead you back

Someday I just know that

Love will lead you back to my arms

It won't be long

One of these days

Our love will lead you back

furkatichko Роса ли градините ръси...

РОСА ли градините ръси,

коса ли звънти в самота?

Аз чувам унесен в съня си:

трепти незаспала мечта.

На вас ли, вълни, се обажда,

на тебе ли, звездно море?

Тя с лунния блясък се ражда

и с модрата утрина мре.

И нейните вихрени стъпки

се губят безшумно в нощта

и будят желания скъпи,

и в шемет унасят света.

Тя в морската пяна се ражда,

под белия лунен покров,

и пали в душите ни жажда,

безумната жажда: любов.

Николай Лилиев

Редактирано от - furkatichko на 31/7/2005 г/ 20:31:46

EGATI Прилики

Разлики

Разстрели

Убежища

Нещо ме побърква

Нещо ме притиска

Зидани стени

Закован прозорец

Нещо в мен мълчи

Всичко щях да кажа

Белите петна

Мокрите ръце

Времето изпуснато

Нещо съм изгубил

Някъде отключил

Промъкване

Изчезване

и празноти

Нещо ме изтрива

Нещо ми крои

Вдишване

Разтвори

Заговори

Омастилени

Особености

на

Раздвоените

ми

Дни

EGATI Ще завали преди да е започнало всичко...

Всичко е започнало много отдавна.

Прибрани в мен спят движенията на антилопа

и змия - едновременно

И не знам кога езикът ми ще изсъска,

за да напръска влажното око на миг невинност,

за да ме превърне в смърт и вечност.

Танц...В него е повлечена тази телесност, която не бива

да спира пред никоя тайна...

Кога ще поведа и другия...Кога ще преплета рога с врага,

да го науча как да бяга...как на силата и моя ритъм

безболезнено да се осланя...

Ти се движиш...Колко леко е в

Водата...Ела и потопи доверие....Да танцуваме и стъпваме

по огорченията...

Хубаво е...По мократа земя, след дългия дъжд музиката се плиска

в нас като в брегове...Слушай ме...

EGATI Малката основа - опита

плюс

голямата основа - глупостта

върху две по

височината на любопитствто

дава формулата за

лицето на

първата любов

и на трапеца.

furkatichko JULY MORNING Lyrics

Uriah Heep

There I was on a July morning

Looking for love

With the strength

Of a new day dawning

And the beautiful sun

At the sound

Of the first bird singing

I was leaving for home

With the storm

And the night behind me

And a road of my own

With the day came the resolution

I'll be looking for you

La la la la …

I was looking for love

In the strangest places

Wasn't a stone

That I left unturned

Must have tried more

Than a thousand faces

But not one was aware

Of the fire that burned

In my heart, in my mind, in my soul

La la la la …

There I was on a July morning

I was looking for love

With the strength

Of a new day dawning

And the beautiful sun

And at the sound

Of the first bird singing

I was leaving for home

With the storm

And the night behind me

Yeah, and a road of my own

Анонимен400

Анонимен401
When somebody meets somebody

coming through the glen (of rye grass)

When somebody kisses somebody

Does the WHOLE WORLD have to know about it?

rebecca Натиснете тук

Whitney Houston

I Will Always Love You

If I

Should stay

I would only be in your way

So I'll go

But I know

I'll think of you every step of

the way

And I...

Will always

Love you, oohh

Will always

Love you

You

My darling you

Mmm-mm

Bittersweet

Memories

That is all I'm taking with me

So good-bye

Please don't cry

We both know I'm not what you

You need

And I...

Will always love you

I...

Will always love you

You, ooh

(Instrumental/Sax solo)

I hope

life treats you kind

And I hope

you have all you've dreamed of

And I wish you joy

and happiness

But above all this

I wish you love

And I...

Will always love you

I...

Will always love you

*Repeat*

I, I will always love

You....

You

Darling I love you

I'll always

I'll always

Love

You..

Oooh

Ooohhh

EGATI сълзи от мокрото

дъждовно време

откъси от чувства

търсят улеи да се изплъзнат

в първите протегнати

ръце

сълзите ме напускат

спира да вали

но спира ли...

знам назъбеното си незнание

как лае грозно вечер по площадите...

тогава чудя се къде да скрия този гняв

и настървеност...

дълги дни валежи искам своето послание

в две ръце посегнали...да спрат ...

да спрат дъжда в очите ми

най-сетне...

Анонимен404
ооооох!

ах!

их!

как го изпедепцах

тоо

стих!

Анонимен405

Анонимен406
коя е таа кака?
Анонимен407

Това е новата ми колежка - от една седмица насам.

rebecca Натиснете тук

БЯГСТВО

Георгиос Сеферис

Превод: Стефан Гечев

Не бе различна нашата любов

отиваше си връщаше се пак

заедно с полуспуснати клепачи

с една усмивка мраморна изгубена

в тревата сутрин и една чудна раковина

която нашата душа най-упорито

се мъчеше да обясни.

Не бе различна нашата любов опитваше

внимателно околните предмети

за да си обясни защо с такава страст

ний не желаем да умрем

И ако се държахме за вените

ако прегръщахме с цялата си сила

чуждите вратове и ако смесвахме

дъха си с дъха на другия човек

ако затваряхме очи то беше само

израз на мъката дълбока да се държим

един до друг в нашата раздяла.

Анонимен409
тиа да не са били с разширени вени?
rebecca Lost in translation

Сега ше потърся и превода на английски

rebecca Translated by Edmund Keeley and Philip Sherrard

Flight

Georges Seferis

Our love was not other than this:

it left, came back and brought us

a lowered eyelid in the far distance

a stony smile, lost

in the dawn grass

a strange shell our soul

insistently tried to explain.

Our love was no other than this: it groped

silently among the things around us

to explain why we don't want to die

so passionately.

And if we've held on by the loins, clasped

other necks as tightly as we could,

mingled our breath with the breath

of that person

if we've closed our eyes, it was no other than this:

simply that deep longing to hang on

in our flight.

rebecca Доста голяма разлика, почти две отделни стихотворения
furkatichko Казах на любовта:

"Загубих си пътечката!"

Отвърна ми:

"Затвори очи

- и ще я видиш."

"Да, но...

ще се сблъскаме

с някой, който

също е затворил

очи."

"Няма, само

ще се докоснете."

"И... о,

страх ме е от този,

с отворените очи..."

"Кажи му да ги затвори."

(с) Боряна Коскина

rebecca

Калин Донков

Днес

Живот наопаки. Милувки тичешком.

Любовни пакости. Освиркани прозрения.

А днес отвеждат есента във старческия дом.

Отлепва дъжд тапетите и жълти и червени.

Летаргията трие гръб във входната врата.

Пристъпва на разделите съмнителният разум.

Езическо презрение е очаровало кръвта:

защо разлюбваме, щом не успяваме да мразим!

Какво, че е надвита и последната любовна суета?

Какво, че е дългът любовен върнат до петаче?

Писма не пращам. не причаквам сънища в нощта.

Изпуснах даже случая удобен да заплача.

А утре - сняг, световно облекчение. Или

ще включи битието мощните си автомати.

Оставаш жив, наистина. А повече от смърт боли.

И тялото не иска да се върне при душата.

furkatichko Невероятно

песен на Лили Иванова

Любовта е полет над бездна,

последен дъх на душата.

но кога, кога изчезна -

невероятно...

после - страх,

страх от нас самите,

няма връщане - има само умора.

със часовник спрял се скиташ -

сред хората.

всичко е обяснимо,

всичко се преживява...

ти разбра ли какво си имал,

и - какво остава

любовта беше полет над бездна

последен дъх на душата.

но кога, кога изчезна -

невероятно..

всичко е обяснимо,

всичко се преживява...

ти разбра ли какво си имал,

и - какво остава

Alfonsina Storni416

Hombre Pequeñ ito

Hombre pequeñ ito, hombre pequeñ ito,

suelta a tu canario que quiere volar.

Yo soy tu canario, hombre pequeñ ito,

dé jame saltar.

Estuve en tu jaula, hombre pequeñ ito,

hombre pequeñ ito que jaula me das.

Digo pequeñ ito porque no me entiendes

ni me entenderá s.

Tampoco te entiendo, pero mientras tanto

á breme la jaula, que quiero escapar;

hombre pequeñ ito, te amé media hora,

no me pidas má s.

--------------------------------

Алфонсина Сторни

ЧОВЕКО НИЩОЖЕН

< превод Ал. Муратов и Ат. Далчев >

Човеко нищожен, човеко нищожен,

пусни канарчето да отлети...

Аз съм канарчето, човеко нищожен -

освободи го ти.

Бях в твоята клетка, човеко нищожен;

затворен бе в клетка и моят копнеж.

Аз казвам "нищожен", защото не можеш

и НЯМА да ме разбереш.

Не те разбирам и аз, клетката отвори ми,

аз искам да избягам от твоя плен.

Човеко нищожен, половин час те обичах:

не искай повече от мен.

==========================

Monumento a Alfonsina Storni

Click here.[/centre]

==========================

Alfonsina Storni: Nació en Sala Capriasca (cantó n Suizo del Ticino) el 22 de mayo de 1892. A los cuatro añ os se trasladó con sus padres a Argentina. El primer lugar donde vivio fue la ciudad de San Juan. Vivió en Santa Fe, Rosario, Buenos Aires y Mar del Plata, ciudad en la que se suicidó el 25 de octubre de 1938.

Publicó siete libros de poemas: La inquietud del rosal (1916), El dulce dañ o (191, Irremediablemente (1919), Languidez (1920), Ocre (1925), Mundo de siete pozos (1934) y Mascarilla y tré bol (193, ademá s una Antologí a poé tica (193 que contení a poesí as iné ditas y un libro de poemas en prosa, Poemas de amor (1926).

---------------------------------

Алфонсина Сторни е родена в Сала Каприаска ( кантонът Суизо дел Тичино, италиано-езичната част на Швейцария ) на 22 май 1892 г. На четиригодишна възраст се пренася с родителите си в Аржентина. Първото място, където живее там е град Сан Хуан. Живяла е в Санта Фе, Росарио, Буенос Айрес и Мар дел Плата, градът в който се самоубива на 25 октомври 1938 г.

Публикувала е седем книги с поезия: "Безпокойството на розовия храст" ( 1916 ), "Сладката загуба" ( 1918 ), "Непоправимо" ( 1919 ), "Униние" ( 1920 ), "Охра" ( 1925 ), "Свят на седем кладенци ( 1934 ) и "Посмъртна маска и детелина" ( 1938 ); освен това "Поетична Антология" ( 1938 ), която съдържа още неиздавани поетични творби и една книга с поеми в проза - Поеми за любовта ( 1926 ).

rebecca Натиснете тук

ОБЯСНЕНИЕ

От лъжите се изприщвам

и ставам морава.

Не ме лъжете за нищо -

сакат и кьорав

Ви приемам - какъвто сте,

сте ми влезли в сърцето.

Моля Ви, не предъвквайте

думи, назаем взети.

Чела съм ги. Понякога

даже сама ги измислях.

Не казвайте, че сте чакали

само мен. Не е истина.

Не казвайте, че съм хубава

и от бога белязана.

Не казвайте, че сте влюбен

и разни.

Просто постойте.

Никога

няма да Ви докосна.

С поглед ще Ви обичам -

страшно и просто.

Калина Ковачева

rebecca Натиснете тук

РАЗЛИКАТА

Анхел Гинда

От испански: Рада Панчовска

Всичко си хармонизира според разликата:

пустинята с леда, дървото със скалата,

нежната фурия на морето със звездите.

Раждаме се прозрачни като въздуха,

ставаме матови като мрамора.

Човек може да понася толкова болка,

колкото наслада е способен да приеме.

Камък, трева, огън, вода,

светлина, мрак, пясъчна буря:

всичко си хармонизира според разликата.

Градът, докато спиш, изгребва

дъното на тишината, правеща всичко ново.

Никой няма друга родина, освен самотата си,

никой не стига до никого, освен за да си иде;

има любовта в прегръдките си

жестокия метод да нахлупва намордник,

колкото ни изпълва от другия, ни опразва.

Облак, корен, песента на птиците:

всичко си хармонизира според разликата.

Juana de Ibarbourou419

LA INQUIETUD FUGAZ

He mordido manzanas y he besado tus labios.

Me he abrazado a los pinos olorosos y negros.

Hundí , inquieta, mis manos en el agua que corre.

He huroneado en la selva milenaria de cedros

que cruza la pradera como una serpie grave,

y he corrido por todos los pedrosos caminos

que ciñ en como fajas la ventruda montañ a.

¡ Oh amado, no te irrites por mi inquietud sin tregua!

¡ Oh amado, no me riñ as porque cante y me rí a!

Ha de llegar un dí a en que he de estarme quieta,

¡ ay, por siempre, por siempre!

con las manos cruzadas y apagados los ojos;

con los oí dos sordos y con la boca muda,

y los pies andariegos en reposo perpetuo

sobre la tierra negra.

¡ Y estará roto el vaso de cristal de mi risa

En la grieta obstinada de mis labios cerrados!

Entonces, aunque digas: - ¡ Anda!, ya no andaré .

Y aunque me digas: - ¡ Canta!, no volveré a cantar.

Me iré desmenuzando en quietud y en silencio

bajo la tierra negra,

mientras encima mí o se oirá zumbar la vida

como una abeja ebria.

¡ Oh, dé jame que guste el dulzor del momento

fugitivo e inquieto!

¡ Oh, deja que la rosa desnuda de mi boca

se te oprima a los labios!

Despué s será ceniza sobre la tierra negra.

=========================

Хуана де Ибарбуру

МИМОЛЕТНО БЕЗПОКОЙСТВО

< в превод на Ал.Муратов и Ат.Далчев >

Отхапвах ябълки, целувах твойте устни.

Прегръщах боровете черни и уханни.

Потапях длани неспокойни във потока.

Вървях в гората от хилядолетни кедри,

пролазила в ливадите като влечуго тежко,

и тичах весело по пътищата каменливи,

които бременната планина опасват...

Ще дойде ден, когато аз ще съм спокойна...

Не се гневи на мойто безпокойство, мили!

Не се сърди задето пея и се смея!

Ще дойде ден, когато аз ще съм спокойна

завинаги, завинаги, мой мили!

Ръцете скръстени, угаснали очите,

ушите глухи и устата няма,

и бързите нозе в почивка вечна

върху земята черна.

Ще се разбие на смеха ми чашата кристална

във цепнатИната на свитите ми устни.

Тогаз ще кажеш ти: - Върви! - Но аз не ще вървя.

Ще кажеш: - Пей! - Но аз не ще запея.

Ще си отивам мъничко по мъничко във мир и тишина

под черната земя,

дорде над мене ще се чува да бръмчи животът

като пчела опиянена.

О, остави ме сладостта да вкуся на мига,

нетраен, неспокоен!

О, нека на устата ми червената и гола роза

притиска твойте устни!

След туй под черната земя ще бъда само пепел...

furkatichko

Натиснете тук

rebecca

NEW ORDER LYRICS

"1963"

It was January, 1963

When Johnny came home with a gift for me

He said I bought it for you because I love you

And I bought it for you because it's your birthday, too

He was so very nice, he was so very kind

To think of me at this point in time

I used to think of him, he used think of me

He told me to close my eyes

My gift would be a great surprise

I saw tears were in his eyes

He never meant to hurt me

Oh, God, Johnny, don't point that gun at me

There's so many ways our lives have changed

But please, I beg, don't do this to me

Johnny, don't point that gun at me

Can I save my life at any price?

For God's sake won't you listen to me?

And though he was ashamed that he had took a life

Johnny came home with another wife

And he often remembered how it used to be

Before that special occasion, 1963

There was too many ways that you could kill someone

Like in a love affair, when the love is gone

He told me to close my eyes

My gift would be a great surprise

I saw hatred in his eyes

He never meant to hurt me

Oh, God, Johnny, don't point that gun at me

There's so many ways our lives have changed

But please, I beg, don't do this to me

Johnny, you keep on using me

Can I change my life for any price?

Oh, Johnny, won't you listen to me?

He told me to close my eyes

My gift would be a great surprise

I saw hatred in his eyes

But he never meant to hurt me

Oh, God, Johnny, don't point that gun at me

There's so many ways our lives have changed

But please, I beg, don't do this to me

Johnny, you keep on using me

Can I change my life for any price?

Oh, Johnny, won't you listen to me?

I just want you to be mine,

I don't want this world to shine

I don't want this bridge to burn

Oh, Johnny, do you miss me?

I just want to feel for you

I will always feel for you...

furkatichko rebecca, текстът е направо страхотен !!!

----------------------------

Yet each man kills the thing he loves,

By each let this be heard,

Some do it with a bitter look,

Some with a flattering word,

The coward does it with a kiss,

The brave man with a sword!

Some kill their love when they are young,

And some when they are old;

Some strangle with the hands of Lust,

Some with the hands of Gold:

The kindest use a knife, because

The dead so soon grow cold.

---------------------------

Oscar Wilde

Рисунки от Светлин Русев

Когато пак помоля тишината

да ме научи как да замълча,

как да откъсна този път крилата,

които пак от жилите растат.

Ще бъде тъжна майка тишината,

ще може само да ме приюти

и може би сама ще проговори,

духа незащитен да защити.

Ще чуя тишината да говори

със шепот на смутена самота

на истината свята ще се моли

да върне две откъснати крила.

Маруся Мирчевска

Редактирано от - furkatichko на 16/8/2005 г/ 08:56:31

EGATI Вони на пръч и цървули,

на ментета

и смачкан фас.

Вън хала безмилостно хули

във профил

и във анфас.

Стъклата - оледантелени,

главите - във махмурлук,

ракии

и речи

немерени -

мечтите отлитат на юг...

И пари прозирни, не -

призраци,

привидения провисналокрили,

играят с капачки

бирени

табла

и псуват в дактили...

...опал опушен

сто вата...

Майната ви, катили с катили!

...Вони на менте и армея,

на цигари, на кълцан лук,

на пръч... а душата се рее,

някъде, само не тук...

rebecca Да, фър, ето още нещо по темата

Малко закъснях с музикалния уикенд тая седмица

Moon Over Bourbon Street

From the album The Dream of the Blue Turtles (A&M)

Words and music by Sting

There's a moon over Bourbon Street tonight

I see faces as they pass beneath the pale lamplight

I've no choice but to follow that call

The bright lights, the people, and the moon and all

I pray everyday to be strong

For I know what I do must be wrong

Oh you'll never see my shade or hear the sound of my feet

While there's a moon over Bourbon Street

It was many years ago that I became what I am

I was trapped in this life like an innocent lamb

Now I can never show my face at noon

And you'll only see me walking by the light of the moon

The brim of my hat hides the eye of a beast

I've the face of a sinner but the hands of a priest

Oh you'll never see my shade or hear the sound of my feet

While there's a moon over Bourbon Street

She walks everyday through the streets of New Orleans

She's innocent and young from a family of means

I have stood many times outside her window at night

To struggle with my instinct in the pale moonlight

How could I be this way when I pray to god above

I must love what I destroy and destroy the thing I love

Oh you'll never see my shade or hear the sound of my feet

While there's a moon over Bourbon Street

Редактирано от - rebecca на 17/8/2005 г/ 09:24:14

furkatichko FORGIVE ME (Hank Locklin)

Wiley Walker - Gene Sullivan

I left you and left you broken hearted I left you and now I can't forget

I thought then that I could live without you forgive me and I'll make you happy yet

Forgive me for all the pain I caused you forgive me for unkind words I said

I thought once that I could live without you I'm paying with the broken heart instead

[ steel ]

I wish I had never made you blue sweetheart I wish I could live it over now

I know now that I can't live without you forgive me and I'll make it up somehow

Forgive me for all the pain...

FOUR WALLS (Hank Locklin)

George Campbell - Marvin Moore

Out where the bright lights are glowing you're drawn like a moth to a flame

You laugh while the wine's overflowing while I sit and whisper your name

Four walls to hear me four walls to see four walls too near me closing in on me

One night with you is like heaven and so while I'm walking the floor

I listen for steps in the hallway and wait for your knock on my door

Four walls to hear me four walls to see four walls too near me closing in on me

FROM HEAVEN TO HEARTACHE (Hank Locklin)

Ben Peters

From heaven to heartache is such a long way to go

From holdin' an angel to onlyness in her soul

I said some things that I didn't mean to say

And then like a fool I turned and just walked away

From heaven to heartache I felt my world turnin' blue

From heaven to heartache I learned how much I need you

I'm sorry if I've made my angel cry and if I ever get by again

From heartache to heaven I'll never leave again

From heaven to heartache...

rebecca

Tori Amos

CHINA

China all the way to New York

I can feel the distance getting close

You're right next to me

But I need an airplane

I can feel the DISTANCE as you breathe

Sometimes I think you want me to touch you

How can I when you build a great WALL around you

In your eyes I saw a future together

You just look away in the distance

China decorates our table

Funny how the CRACKS don't seem to show

Pour the wine dear

You say we'll take a holiday

But we never can agree on where to go

Sometimes I think you want me to touch you

How can I when you build a great WALL around you

In your eyes I saw a future together

You just look away in the distance

China all the way to New York

Maybe you got lost in MEXICO

You're right next to me

I think that you can hear me

Funny how the distance learns to grow

Sometimes I think you want me to touch you

How can I when you build a great WALL around you

I can feel the distance

I can feel the distance

I can feel the distance getting close

rebecca Metallica

Nothing else matters

So close no matter how far

Couldn’t be much more from the heart

Forever trusting who we are

And nothing else matters

Never opened myself this way

Life is ours, we live it our way

All these words I don’t just say

And nothing else matters

Trust I seek and I find in you

Every day for us something new

Open mind for a different view

And nothing else matters

Never cared for what they do

Never cared for what they know

But I know

So close no matter how far

Couldn’t be much more from the heart

Forever trusting who we are

And nothing else matters

Never cared for what they do

Never cared for what they know

But I know

Never opened myself this way

Life is ours, we live it our way

All these words I don’t just say

And nothing else matters

Trust I seek and I find in you

Every day for us something new

Open mind for a different view

And nothing else matters

Never cared for what they say

Never cared for games they play

Never cared for what they do

Never cared for what they know

And I know

So close no matter how far

Couldn’t be much more from the heart

Forever trusting who we are

No nothing else matters

Анонимен428

furkatichko

Натиснете тук

furkatichko rebecca, вчера рожден ден е имала Tori Amos,

чиито хубави текстове пускаш ...

А сега една нейна мисъл ...

"Women must understand that simply attacking or hating men is just another form of disempowerment. A woman has to realize that when she makes a man crawl it doesn't give her power."

Редактирано от - furkatichko на 23/8/2005 г/ 09:21:04

Мислителят431

Фър, това би била вярна мисъл, ако не звучеше така комплексарски. Излиза, че жената би атакувала мъжа и би го направила "на пет стотинки" единствено "за да набере малко актив". Но оказва се, че така "актив" не може да се набере...

Да се разсъждава така, разбира се, е старомодно! Настъпили са нови времена, в които място за комплекси няма: започнала е война на всеки срещу всеки. Война на индивид срещу индивид и на общност срещу общност. Например, от една страна общността на жените, които трябва да наложат политическата доктрина на феминизъма, а от друга страна - тази на мъжете, които трябва да изгубят в схватката в феминизъма, защото който изгуби една от МНОГОБРОЙНИТЕ схватки на всекидневието, това му се превръща в навик и той по-лесно губи и другите схватки, които вече не са с феминизъма, а с нещо много по-изпепеляващо.

Нали разбираш защо някой си е измислил феминизъма? Не защото е бил загрижен за равноправието на жените, което да се постигне с такава бойна програма, а просто за да се подронят темелите на цитаделата на мъжете - сиреч, на цитаделата на онези, които биха казали своето "НЕ!" с много по-голяма ярост...

Разбра ли какво ми е посланието? Ако не си, не се притеснявай: битката така или иначе се очертава да е изгубена за всички... За "яростта" е предрешено да попада винаги в категорията "тероризъм"!

Анонимен432

rebecca

Антоан дьо Сент-Егзюпери

из "Цитадела"

Срещнал си в живота си тази, която се смяташе за идол. Какво би получила тя от любовта? Всичко, дори радостта ти да я срещнеш отново, се превръща в дар в знак на почит към нея. Но колкото подаръкът е по-скъп, толкова по-ценен е той: тя щеше да изпита по-голяма наслада от твоето отчаяние.

Тя поглъща, без да се храни. Завладява те, за да те изпепели в своя чест. Тя прилича на крематориум. Обогатява се в скъперничеството си с напразно уловена плячка, вярвайки, че ще намери радост в това натрупване. Но трупа само пепел. Защото твоите дарове трябваше да послужат всъщност за път от единия към другия, а не за попадане в плен.

Понеже вижда в тях залози, тя ще се пази да ти дава залози в замяна. Поради липса на пориви, които биха те задоволили, фалшивата и сдържаност ще претендира, че единението освобождава от знаците. Това е белег на неспособността да обичаш, а не извисяване в любовта. Ако скулпторът презира глината, той омесва вятъра. Ако твоята любов презира знаците на любовта, под предлог да достигне същността, тя вече е само фразеология. Аз искам от теб желания, подаръци и доказателства. Би ли могъл да обичаш имението, ако изключваше поред, като излишни, понеже са прекалено конкретни, мелницата, стадото, къщата? Как да съградиш любовта, която е лице, разчетено през канавата, ако няма канава, върху която да го нарисуваш?

Тъй като не съществува катедрала без церемониала на камъните. И не съществува любов без церемониал с оглед на любовта. Аз достигам до същността на дървото само ако то бавно е оформило земята според церемониала на корените, на стъблото и на клоните. Тогава ето че то става единствено. Това дърво, а не някое друго.

Ала тази жена презира замените, от които би се родила. Тя търси в любовта обект, който може да улови в плен. И такава любов няма никакво значение.

Тя вярва, че любовта е подарък, който може да затвори в себе си. Ако я обичаш, значи тя те е спечелила. Затваря те в себе си, вярвайки, че се е обогатила. И тъй, любовта съвсем не е съкровище за завладяване, а двустранно задължение. И плод на един приет церемониал. И лице на пътищата на замяната.

Тази жена никога няма да се роди. Защото ти би могъл да се родиш само от една мрежа от отношения. Тя ще си остане недоносено семе, с неупотребена сила, студена по душа и сърце. Ще остарее, мрачна като надгробен паметник, сред суетата на своите завоевания.

Тъй като ти не можеш нищо да си присвоиш. Ти съвсем не си каса за ценности. Ти си възелът на своето многообразие. Същото е с храма, който е смисъл на камъните.

К.-В.434

Ето, това е най-могъщата идея на Сент-Екз, която трепти високо горе - в зенита на неговото пладне - като рефрен, пронизващ цялото му творчество:

"...Тъй като не съществува катедрала без церемониала на камъните. И не съществува любов без церемониал с оглед на любовта. Аз достигам до същността на дървото, само ако то бавно е оформило земята според церемониала на корените, на стъблото, и на клоните. Тогава - ето, че то става единствено... Това дърво, а не някое друго..."

furkatichko Вие сте хубави, но празни - каза им малкият принц.

- За вас не може да се умре. Разбира се, някой обикновен минувач ще помисли, че моята роза прилича на вас. Но тя сама има много по-голямо значение, отколкото вие всички, защото тъкмо нея съм поливал аз. Защото тъкмо нея съм поставял под стъклен похлупак. Защото тъкмо нея съм пазил с параван. Защото тъкмо върхе нея убих гъсениците /освен две - три, за да излязат пеперуди/. Защото тъкмо нея слушах да се оплаква, да се хвали или понякога да мълчи. Защото тя е моята роза.

.............

- Моята роза ми е ценна поради загубеното време ... рече Малкият принц

Редактирано от - furkatichko на 26/8/2005 г/ 21:43:08

Цъфти Ако скулпторът презира глината, той омесва вятъра. Ако твоята любов презира знаците на любовта, под предлог да достигне същността, тя вече е само фразеология. Аз искам от теб желания, подаръци и доказателства. Би ли могъл да обичаш имението, ако изключваше поред, като излишни, понеже са прекалено конкретни, мелницата, стадото, къщата? Как да съградиш любовта, която е лице, разчетено през канавата, ако няма канава, върху която да го нарисуваш?

Антоан дьо Сент-Егзюпери

из "Цитадела"

si

Редактирано от - Цъфти на 26/8/2005 г/ 08:42:29

rebecca Ехеееей, здравейте, как сте

Вчера преписах още страница и половина от текста, ма поста ми се изгуби, ше се мъча наново.

Има ли емотикони с рози, Кин, може да направиш някой колаж да илюстрираш поста на фърчето

Цъфти

si

Редактирано от - Цъфти на 26/8/2005 г/ 21:50:35

Анонимен439

...Избягвам розите,

защото тъмнина

те крият някъде

дълбоко в свойте гънки.

Избягвам позите,

защото с празнота

просмукват фибрите

на битието тънки!

Шума избягвам:

оглушал от тишина

съм повече

със звукове изпълнен.

И блясъка избягвам:

в слепотата си

се вглеждам

във мъждукането сънно

на онзи пламък -

плах и неуверен -

пронизал мрака

и в нощта прицелен...

Далечен замък,

странна самота,

и галещ бриз

със шепоти населен...

furkatichko Далечен замък,

странна самота,

и галещ бриз

със шепоти населен...

Много е хубаво !

И съм досадна все да питам за автора...

Но благодарност на теб, защото иначе нямаше да съм го прочела.

Редактирано от - furkatichko на 26/8/2005 г/ 21:41:56

rebecca Имаме нужда и от една единствена, ето я:

Ето и един друг рефрен от "Цитадела", Кин, може би този ще ти хареса:

"Аз нямам никаква надежда сам да изляза от самотата си. Камъкът няма надежда да бъде нещо друго освен камък. Но когато стане част от едно цяло, камъкът се свързва с други камъни и се превръща в храм."

Редактирано от - rebecca на 26/8/2005 г/ 22:02:26

furkatichko Да, rebecca, една единствена роза.

Ще взема да я прочета "Цитаделата", за мен е непозната.

А Кин в неговата тема беше пускал чудесни откъси от "Земя на хората".

Приятни мигове през уикенда !

rebecca Мерси, фър, и на тебе

Всичките му книги са хубави

Анонимен444

I avoid roses

Because they hide

Darkness somewhere

Inside their leaflets.

I avoid poses

Because they soak

The thin Existence fibers

With emptiness!

I avoid noise:

Being deaf by the silence

I'm filled up

With sounds more.

And I avoid splendour:

In my blindness

I gaze at the sleepy

Glimmering

Of that flame

Which is timid and diffident -

Pierced the Darkness

And targeted to the Night...

Far away Castle,

Strange Loneliness,

And endearing Breeze,

Populated with whispers...

Цъфти

si

Анонимен446

Evito rosas

porque ocultan

oscuridad en alguna parte

dentro de sus prospectos.

¡ Evito actitudes

porque empapan

las fibras finas de la Existencia

con vací o!

Evito ruido:

Siendo sordo por el silencio

para arriba me llenan

de los sonidos má s.

Y evito esplendor:

En mi ceguera

miro en brillar tenuemente

soñ oliento

de esa llama

cuá l es tí mido y desconfiado -

perforó la Oscuridad

y apuntado a la Noche...

Castillo lejos ausente,

Soledad extrañ a,

y Brisa cariñ osa,

poblada con susurros...

Kin-Vojlo447

Забележка:

Моля ви, обърнете внимание, че съм допуснал непростима грешка!

( Ах, как изневерява паметта на моята преклонна възраст!... )

Следният пасаж:

"...в слепотата си

се вглеждам

във мъждукането сънно

на онзи пламък -

плах и неуверен -

пронизал мрака

и в нощта прицелен..."

трябва да се чете така:

"...в слепотата си

се вглеждам

във мъждукането сънно

на онзи пламък -

плах, недоверчив -

пронизал мрака

и в нощта прицелен..."

K.-V.448

Mont Saint Michelle, Normandie, France

Анонимен449

Кътчета от замъка "Saint Michelle" в Нормандия

Анонимен450

Анонимен451

Delacroix - Lithographie de Mont St. Michelle

D-r Zvezdnikov Не е по-добре, нито по-точно, Кин. Наистина остаряваш.

Плах и неуверен е по-добре (има рима), римува се с прицелен...,

не превъзхожда = плах и недоверчив (буквално).

Mido(sic) y desconfiado ^ 'Miedo y desconfiado' is -- боязън, уплаха + недоверчив.

Miedoso - боязлив, страхлив. Има значение и на неуверен, също. Макар че в оригинала няма рими, добре се е получило.

Kin-Vojlo453

Докторе, грешиш! Оригиналът на това стихотворение не е на испански, а на френски. Преведох го преди известно време ( малко или повече скопосно ) на български, но нещо гледам, че май съм загубил оригинала. А и превода си го възстанових по памет ( което не е голяма беда, защото един превод винаги може да се доусъвършенствува, ако успееш да доведеш творческото си съзнание до едно - както се казва - НЕПОКВАРЕНО СЪСТОЯНИЕ, а то се постига с изтичане на определено време, през което се отърсваш от "моментната обремененост с дреболии" ). Голямото ми изхвърляне е, че сега превеждам българския вариант на няколко езика ( английски, испански, а сега, както следва, и на френски ) чрез компютерна обработка. Пробвам да правя преводи посредством софтуеър - старата моя мания! Скандалното е, че сега ще опитам да преведа със софтуеърния си мурафет на френски нещо, което първоначално си е било на френски, тъй че един ден, когато из хаоса на работното ми леговище "изплува" истинския френски оригинал - да сравня новото стихотворно създание с него и да видя какви са отклоненията.

J'é vite des roses

parce qu'elles cachent l'Obscurité

quelque part à l'inté rieur

de leurs feuillets.

J'é vite des poses

parce qu'elles imbibent

de les fibres minces

d'existence le vide!

J'é vite le bruit:

É tant sourd par le silence

je suis rempli

de bruits davantage.

Et j'é vite le splendour:

Dans ma cé cité

je regarde fixement

miroiter somnolent

de cette flamme

qui est timide et dé fiant -

a percé l'Obscurité

et visé à la Nuit...

Châ teau loin parti,

Solitude é trange,

et Brise attachante,

peuplé e avec des chuchotements...

Стихотворението е написано от един белгиец, мой приятел, с когото веднъж цял ден правихме снимки на крепостта "St. Michelle" в Нормандия. След това той ми изпрати серия от неговите фотоетюди, придружени с тази творба в мерена реч.

Анонимен454

Въпросният белгиец и годеницата му:

rebecca

Отвърни се от нея. Нямаш надежда да я направиш нито по-хубава, нито по-богата. Твоят диамант се е превърнал за нея в скиптър, корона и знак за надмощие. За да се възхитиш, дори на един накит, е потребно смирение на сърцето. Тя въобще не би се възхитила; тя завиждаше. Възхищението подготвя любовта, а завистта подготвя презрението. Тя ще презре в името на диаманта, който най-сетне е обсебила, всички други диаманти на земята. И ти ще си я откъснал още повече от света.

Ти ще си я откъснал от самия себе си, понеже в нейните очи този диамант съвсем не е път от теб към нея, нито от нея към теб, а дан за твоята зависимост.

Ето защо всеки дар в знак на почит ще я направи по-сурова и по-самотна.

Кажи и:

“Аз наистина бързах към теб, в радостта да те срещна. Изпратих ти послания. Задоволих желанията ти. Сладостта на любовта за мен беше този избор, че те желаех над мен самия. Давах ти права, за да се почувствам обвързан. Предлагах себе си, за да ти помогна. Същото е с розовия храст, който отглеждам. Аз се поставям в зависимост от моя розов храст. Моето достойнство не се накърнява с нищо от задълженията, които поемам. И така съм задължен към моята любов.

Въобще не се боях да се обвържа и помолих да бъда приет. Свободно се приближих, защото никой на света не ме превъзхожда. Но ти зле изтълкува моя зов, понеже прочете в него моята зависимост; аз съвсем не бях зависим. Бях щедър.

Ти преброи моите стъпки към теб, хранейки се не с любовта ми, а с почитта на любовта ми. Погрешно схвана значението на моята загриженост. Аз пък ще се отвърна от теб, за да отдам почит само на тази, която е скромна и ще бъде озарена от моята любов. Ще помогна да се извиси само на тази, която моята любов ще извиси. Така, както ще се погрижа за недъгавия, за да го изцеря, а не да го полаская: потребен ми е път, а не стена.

Ти се домогваше не до любовта, а до някакъв култ. Ти прегради пътя ми. Ти се издигна на пътя ми като идол. Аз нямам какво да правя с тази среща. Отивах другаде.

Не съм нито идол, за да ми служат, нито роб, за да служа. Ще пропъдя всяка, която предявява права над мен. Аз съвсем не съм предмет, оставен за залог, и никому не съм длъжник. На мен също никой не ми е длъжник: от тази, която ме обича, аз непрестанно получавам.

От кого си ме купила, че предявяваш права над тази собственост? Аз съвсем не съм твоето магаре. Дължа на Бог може би да ти остана верен. Но не на теб.”

Същото е с империята, когато един войник и дължи живота си. Това въобще не е кредит от империята, а кредит от Бог. Бог повелява човекът да има смисъл. А пък смисълът на този човек е да бъде войник на империята.

Същото е с часовоите, които ми дължат почести. Аз ги изисквам, но не задържам нищо от тях за себе си. През мен часовоите имат задължения. Аз съм възелът на дълга на часовоите.

Същото е с любовта.

Но ако срещна тази, която се изчервява и заеква и има нужда от подаръци, за да се научи да се усмихва, защото те са за нея морски вятър, а не плячка, тогава ще се превърна в път, който я прави свободна.

Няма да тръгна нито да се унижавам, нито да я унижавам в любовта, аз ще съм около нея като пространството и в нея като времето. Ще и кажа “Не бързай да ме познаеш, в мен няма нищо за улавяне. Аз съм пространство и време, където да се самопостигнеш.”

Ако тя има нужда от мен, както семчицата от земята, за да стане дърво, няма да я задушавам чрез моето самодоволство.

Няма да я почитам и заради самата нея. Ще я сграбча здраво с ноктите на любовта. Моята любов за нея ще е орел с могъщи криле. И тя ще открие не мен, а през мен – долините, планините, звездите, боговете.

Не е въпрос за мен. Аз съм само този, който пренася. Не е въпрос за теб: ти си само пътека към ливадите по изгрев слънце. Не е въпрос за нас: ние заедно сме преход към Бог, който взема назаем нашето поколение за един миг, и го изтощава.

Антоан дьо Сент-Екзюпери

“Цитадела"

Редактирано от - rebecca на 28/8/2005 г/ 02:02:17

EGATI Все пак

в мигновеното

бе родено

едно пясъче

истина.

една остра мидичка

го пресече

и...

край с истината.

Анонимен457

"...Бог, който взема назаем нашето поколение за един миг, и го изтощава..."

Не, Той не го взема назаем, а го открадва! При което започваме да си задаваме неудобния въпрос: "Що за Бог е това, след като не се колебае да краде?". Или може би не всички Богове са еднакви - не всички са нравствени едни такива, безгреховни... Сигурно има и такива Богове, за които нравствената еластичност е професионален похват!

furkatichko Не бързай да ме познаеш, в мен няма нищо за улавяне. Аз съм пространство и време, където да се самопостигнеш

Вълшебно...

furkatichko

Вратата

От фотофорум

Натиснете тук

Редактирано от - furkatichko на 28/8/2005 г/ 12:56:11

егон Ребека,

ето едно специално за тебе

Натиснете тук

rebecca Гегегеге, бе ако иска да се връзва на moebius strip да пробва по-добре с вино вместо с бира според мене
Анонимен462

Анонимен463

Предаността като форма на лирична любов...

rebecca

EXTREME

"More Than Words"

Saying I love you

Is not the words I want to hear from you

It's not that I want you

Not to say, but if you only knew

How easy it would be to show me how you feel

More than words is all you have to do to make it real

Then you wouldn't have to say that you love me

Cos I'd already know

What would you do if my heart was torn in two

More than words to show you feel

That your love for me is real

What would you say if I took those words away

Then you couldn't make things new

Just by saying I love you

More than words

Now I've tried to talk to you and make you understand

All you have to do is close your eyes

And just reach out your hands and touch me

Hold me close don't ever let me go

More than words is all I ever needed you to show

Then you wouldn't have to say that you love me

Cos I'd already know

What would you do if my heart was torn in two

More than words to show you feel

That your love for me is real

What would you say if I took those words away

Then you couldn't make things new

Just by saying I love you

More than words

furkatichko

Натиснете тук

furkatichko Эта любовь

Эта любовь

Такая неистовая,

Такая хрупкая,

И такая нежная...

Эта любовь

Такая хорошая

И безбрежная,

Как небосвод голубой

И такая плохая,

Словно погода,

Когда погода бывает плохой...

Эта любовь,

Такая верная,

Радостная и прекрасная...

Эта любовь

Такая несчастная,

Словно ребенок, заблудившийся в глуши,

И такая спокойная,

Словно мужчина, которого ничто не страшит...

Эта любовь,

Внушавшая страх,

И заставлявшая вдруг говорить

И томиться в печали.

Любовь безответная,

Потому что мы сами молчали...

Любовь оскорбленная, попранная и позабытая,

Потому что мы сами ее оскорбляли,

топтали ее, забывали...

Любовь вся как есть.

И в конце и в начале,

Вечно живая,

Вечно новая,

Озаренная солнцем

Лицом обращенная к вечной надежде.

Она твоя,

Она моя,

И того, кто еще не родился,

И того, кто был прежде,

Она, как трава достоверна,

Трепещет как птица,

Пылает, как жаркое лето,

И с тобою мы можем уйти

И вернуться,

Уснуть и проснуться,

Забыть, постареть

И не видеть ни солнца, ни света...

Можем снова уснуть,

И о смерти мечтать,

И проснуться опять,

И смеяться опять,

Остается любовь!

Как ослица, упряма она,

Горяча, как желанье,

Жестока, как память,

Глупа, как раскаянье,

Холодна, словно мрамор,

Прекрасна, как утро,

Нежна и прекрасна,

И кажется хрупкой и зыбкой

И снами она говорит,

Не говоря ничего,

И в глаза наши смотрит с улыбкой

И, охваченный трепетом,

Я ее слушаю,

Я ей кричу,

О тебе ей кричу,

О себе

Умоляю ее.

За тебя, за себя, и за тех, кто любил,

И за тех, кто еще не любил,

И за всех остальных,

Я кричу ей:

Останься!

Будь там, где ты есть,

И где ты раньше была,

Умоляю, останься,

Не двигайся, не уходи!

Мы, которые знали тебя,

О тебе позабыли,

Но ты не забудь нас!

Одна ты у нас есть на земле!

Так не дай нам холодными стать

С каждым днем удаляясь все дальше и дальше,

Знак подай,

Улыбнись нам,

Неважно откуда,

И позже

Средь зарослей памяти

В темном лесу ее

Вдруг проявись,

Протяни нам руку свою

И спаси нас.

Жак Превер

D-r Zvezdnikov
Анонимен468

И това си е любовна лирика и то каква!

rebecca Натиснете тук

Из „Обратно Естерхази: Един мъж“, 2

Красимира Джисова

Има един мъж

пред вратата ми

като изгубена позиция.

Търкаля се по стълбището и наистина

не разбирам, не разбирам

какво иска да каже с:

азщесяотворвратаанцвднагамаа

Има един мъж. Заобикаля сам себе си.

Разкъсан е на сенки и объркан

сред сградите, израстващи наново

с присъщото им нетърпение

за тясно и преграждане.

И иска

да се облегне на тъмнината,

да се опре на тъмнината,

да бъде Борхес.

Има един мъж. Понася

всички имена, с които го замествам.

Не може да заспи, а аз

излизам на балкона

с изглед към балкони, пуша,

пуша, докато пропеят и

последните пияници.

И пепел съм

И дим съм

Няма ме

furkatichko Много е хубаво , rebecca !

rebecca Zdrasti, Fur, kak si
furkatichko
furkatichko И малко любовна класика ...

Аз искам да те помня все така ...

Аз искам да те помня все така :

бездомна, безнадеждна и унила,

в ръка ми вплела пламнала ръка

и до сърце ми скръбен лик склонила.

Градът далече тръпне в мътен дим,

край нас, на хълма, тръпнат дървесата

и любовта ни сякаш по е свята,

защото трябва да се разделим.

"В зори ще тръгна, ти в зори дойди

и донеси ми своя взор прощален -

да го припомня верен и печален

в часа, когато Тя ще победи ! "

- О, Морна, Морна, в буря скършен злак,

укрий молбите, вярвай - пролетта ни

недосънуван сън не ще остане

и ти при мене ще се върнеш пак !

А все по страшно пада нощ над нас,

чертаят мрежа прилепите в мрака,

утеха сетна твойта немощ чака,

а в свойта вяра сам не вярвам аз.

И ти отпущаш пламнала ръка

и тръгваш, поглед в тъмнината впила,

изгубила дори за сълзи сила . -

Аз искам да те помня все така ...

Димчо Дебелянов

егон Хубаво е това на Джисова, нали...и на мен много ми харесва. Ето ви и първата част:

Из „Обратно Естерхази: Един мъж“

Красимира Джисова

Има един мъж. Надебелява.

Когато му кажа: животно,

той си представя пържола и никога

мършавото куче, което свлича

кокалите си пред входа, никога.

Има един мъж. Обичам го.

Влизам многократно в стъпките му

с илюзията за намирането.

Трябва да е самата поезия.

Има един мъж. Отнема

часове във банята.

Топлата вода изтича,

огледалото се изпотява,

пиша върху него: задушавам се

и името на тялото, което е приел.

Непрекъснато се изпарява.

Истински мръсник.

Има един мъж.

Иска да му бъда майка.

Има една жена. Обича ме

с любовта на мъж.

Обажда ми се винаги

пияна и отхвърлена.

На сутринта гърбът ми е във кръв.

Не помни нищо.

Има един мъж. Познава 183 жени.

Отблизо. Досега.

Припев съм

на всяка двайста и

всяка ми е припев.

Има един мъж. Говорим едновременно.

Задържаме се на една и съща страница.

Намесват се предишни зими,

извършители, въпроси, майка му, която прави

най-ужасните сладкиши и ме дразни

като ги кръщава със заглавия

на мои стихове.

Електронна публикация на 12. юни 2005 г.

г1998-2005 г. "Литературен клуб". Всички права запазени!

rebecca Da, dobra e

Понася

всички имена, с които го замествам

излизам на балкона

с изглед към балкони

егон Сполучлива работа, нали...чакам това чудо да бъде завършено и издадено, ама...
bakalin Опять лежишь в ночи, глаза открыв,

И старый спор сама с собой ведёшь.

Ты говоришь:

-Не так уж он красив!-

А сердце отвечает:

-Ну и чтож!

Все не идёт к тебе проклятый сон,

Все думаешь, где истина, где ложь...

Ты говоришь:

-Не так уж он умён!-

А сердце отвечает:

-Ну и что ж!

Тогда в тебе рождается испуг,

Все падает, все рушится вокруг.

И говоришь ты сердцу:

-Пропадешь!-

А сердце отвечает:

-Ну и что ж!

LittleMato Jacques Brel

Ne me quitte pas

Paroles et Musique: Jacques Brel 1959

----------------------------------------- ---------------------------------------

Ne me quitte pas

Il faut oublier

Tout peut s'oublier

Qui s'enfuit dé jà

Oublier le temps

Des malentendus

Et le temps perdu

A savoir comment

Oublier ces heures

Qui tuaient parfois

A coups de pourquoi

Le cœ ur du bonheur

Ne me quitte pas

Ne me quitte pas

Ne me quitte pas

Ne me quitte pas

Moi je t'offrirai

Des perles de pluie

Venues de pays

Où il ne pleut pas

Je creuserai la terre

Jusqu'aprè s ma mort

Pour couvrir ton corps

D'or et de lumiè re

Je ferai un domaine

Où l'amour sera roi

Où l'amour sera loi

Où tu seras reine

Ne me quitte pas

Ne me quitte pas

Ne me quitte pas

Ne me quitte pas

Ne me quitte pas

Je t'inventerai

Des mots insensé s

Que tu comprendras

Je te parlerai

De ces amants-là

Qui ont vu deux fois

Leurs cœ urs s'embraser

Je te raconterai

L'histoire de ce roi

Mort de n'avoir pas

Pu te rencontrer

Ne me quitte pas

Ne me quitte pas

Ne me quitte pas

Ne me quitte pas

On a vu souvent

Rejaillir le feu

D'un ancien volcan

Qu'on croyait trop vieux

Il est paraî t-il

Des terres brû lé es

Donnant plus de blé

Qu'un meilleur avril

Et quand vient le soir

Pour qu'un ciel flamboie

Le rouge et le noir

Ne s'é pousent-ils pas

Ne me quitte pas

Ne me quitte pas

Ne me quitte pas

Ne me quitte pas

Ne me quitte pas

Je ne vais plus pleurer

Je ne vais plus parler

Je me cacherai là

A te regarder

Danser et sourire

Et à t'é couter

Chanter et puis rire

Laisse-moi devenir

L'ombre de ton ombre

L'ombre de ta main

L'ombre de ton chien

Ne me quitte pas

Ne me quitte pas

Ne me quitte pas

Ne me quitte pas.

D-r Zvezdnikov Не ме ките па! Не ме оставяй - поетично!

-Мато, аз съм живял доста време в Париж и го познавам сравнително добре. Знаех и сносно френски но се отчаях от тоталното, според мен, комунизиране на Франция. Преди това бях в Италия - там положението беше направо отчайващо.

Иначе от народа, макар и социалистически [Митеран], не съм видял нищо лошо там.

:-> Напротив! Даже ми бяха приятели - тези прогресивни залупеняци (?) !

Минах и през Германия: слабо и там - почти никакъв контакт с местните.

Сега ми е като сън, малко невероятно - не знам дали искам да отида пак? Познавам толкова много неща... Като че не искам да бъркам спомените си, те вече не са и спомени, някаква фантазия; с друг един човек.

Понякога и аз не си вярвам, когато срещам недоумението в очите на хората, към думите ми. ~ А може да е било само филм?

king tst
D-r Zvezdnikov
Защо небето е толкова различно?

.

rebecca Mnogo hubavi stihotworeniq

Nqkoj naema li se da prevede frenskoto

furkatichko Ето още едно френско, вече преведено ...

Тайна любов

В живота имам тайна, в душата - болка скрита,

Една любов огря ме с внезапна светлина,

но аз мълча отчаян, с душа от скръб убита -

за мойта страст нехае любимата жена.

Уви, стоя край нея и все пак - настрана,

макар да съм самотен я гледам до насита ..

Животът отминава и времето отлита,

аз нищо не поисках, тя нищо не узна.

Самата нежност сякаш е вложил Бог у нея,

но тя върви безгрижна, не чува любовта,

с която аз я следвам и шепна , и копнея.

И вярна на дълга си, щом види стиховете,

написани за нея, ще се учуди тя :

"Коя ли е жената ? " ... И няма да се сети !

Феликс Арвер

Превод

Петър Велчев

Редактирано от - furkatichko на 30/9/2005 г/ 22:16:11

Кин-Войло484

Благодаря ти много, Фъркатичко, за прекрасния превод на Феликс Арвер. Големите поети заслужават да бъдат превеждани от надарени преводачи. Това същия Петър Велчев, ли е, който направи може би най-хубавите преводи на Пушкин на български в последно време?

...И се питам той да не би да е някакъв потомък на нявгашния голям варненски драматичен актьор със същото име, когото ние по ония времена така много обичахме?...

furkatichko Трябва да е същият, Кин Войло.

Стихотворенията са от една стихосбирка, излязла наскоро - "Обичам те" - шедьоври на световната любовна лирика.

Издателска къща "Персей".

Повечето от преводите са негови.

Ето и негов превод на Пушкин пак оттам ...

О, не, аз не ценя насладата безумна,

екстаза на страстта възторжена и шумна,

когато с вик и стон в среднощната тъма

вакханка гърчи се под мен като змия

и, впила с жар уста тъй сладостно - отровни,

ме тласка към мига на тръпките върховни !

О, как, смиренице, по - мила си за мен !

И как мъчително се чувствам с теб блажен ,

когато след молби, горещи, упорити

отдаваш ми се ти, ала без страст в очите,

свенливо - сдържана приемаш ти едва

възторга ми, мълчиш , извърнала глава,

след туй все повече до мене се притискаш -

и буйната ми страст споделяш, без да искаш !

В темата "За теб любов" има също негови преводи.

Поздрави !

A. S. Pushkin486

НА А. П. КЕРН

Аз помня чудното видение:

пред моя взор ти прелетя

като внезапно озарение

като пречиста красота.

В скръбта на порив безнадежден,

в шума на светски суети

звучеше в мен гласът ти нежен,

сънувах милите черти.

Летяха дни. Светът метежен

разпръсна чистите мечти,

забравих аз гласа ти нежен

и твойте ангелски черти.

И в мойто мрачно заточение

течаха тихо час след час -

без божество, без вдъхновение,

без сълзи, без живот, без страст.

Пробуди се в духа копнение

и пак при мен ти долетя

като внезапно озарение,

като пречиста красота.

Сърцето бие в упоение

и пак щастлив усещам аз

и божество, и вдъхновение,

и сълзи, и живот, и страст.

Превел Петър Велчев <1988>

furkatichko Балада

Аз видях как с друга

ме отмина той.

Вятър лек се втурна

в сънния покой.

Аз видях, безумна,

как отмина той !

Той обича друга,

а цъфтят цветя.

Глогът се разпукна,

литна песента.

Той обича друга,

а цъфтят цветя !

Той целува друга,

плискат се вълни.

И лимонът лунен

в тях се потопи.

Мойта кръв бушува

в морските вълни !

Той ще иде с друга

и във вечността.

Чист ще е лазурът.

(Бог е тишина.)

Той ще иде с друга

и във вечността !

Габриела Мистрал

Превод Петър Велчев

Анонимен488

Латиноамериканската "Елисавета Багряна"

Gabriela Mistral (1889-1957), pseudonym for Lucila Godoy y Alcayaga, born in Vicuñ a, Chile.

Gabriela Mistral489

Balada

É l pasó con otra;

yo le vi pasar.

Siempre dulce el viento

y el camino en paz.

¡ Y estos ojos mí seros

le vieron pasar!

É l va amando a otra

por la tierra en flor.

Ha abierto el espino;

pasa una canció n.

¡ Y é l va amando a otra

por la tierra en flor!

El besó a la otra

a orillas del mar;

resbaló en las olas

la luna de azahar.

¡ Y no untó mi sangre

la extensió n del mar!

El irá con otra

por la eternidad.

Habrá cielos dulces.

(Dios quiera callar.)

¡ Y é l irá con otra

por la eternidad!

furkatichko Първият Нобелов лауреат от Латинска Америка

Редактирано от - furkatichko на 02/10/2005 г/ 07:38:13

furkatichko Литания * на самотния

Аз те изгубвам всеки ден,

тъй както времето се губи,

или надеждата.

Аз всеки ден - и безвъзвратно -

те губя, както

търпението се изгубва.

Но всеки ден ти казваш : не.

Глава поклащаш и ми казваш : не !

От твойто "не" земята се люлее.

Ти не помръдваш устни,

но твоето мълчание прошепва : не !

И неуморно

всеки ден

самотното кафе, което пия,

почерня цялата планета.

ХУАН ГОНСАЛО РОСЕ

превод Петър Велчев

* Вид църковна молитва, в преносен смисъл оплакване, жалба

Редактирано от - furkatichko на 02/10/2005 г/ 08:11:37

Анонимен492

Фъркатичко, тук налетях на една оскъдна библиография, касаеща преводните творби на Петър Велчев:

~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~

МИСТРАЛ, Габриела. Балада : [Стихотворение] / Прев. от исп. Петър Велчев. // Дневен труд, № , 2005, прил. Арт труд, № 2, 16 ян. 2005, с. 5.

НЕРУДА, Пабло. Страх. - Мързеливец : [Стихотворения] / Прев. Петър Велчев. // Моята Вяра, № 1, февр.-март 2005, с. 11.

РОНСАР, Пиер дьо. Старост : [Стихотворение] / Прев. от фр. Петър Велчев. // Дневен труд, № , 2005, прил. Арт труд, № 11, 27 март 2005, с. 4.

~~~~~~~~~~~~

Предполагам, че твоето постване на "Балада" от Габриела Мистрал е базирано на публикацията в "Дневен труд".

Другите упоменавания ( не се сещам за съвременната българска дума, адекватна на английското "reference" ) сигурно са само печатни издания и не са отразени в Интернет ( където аз единствено мога да чета, ако някой е постнал нещо ). След като не може да се "copy"-ра и "paste"-ва, очевидно ще е "Балада" на Г. Мистрал ти да си я набрала специално за постването по-горе, за което много ти благодаря - високо ценя всеки труд от такова естество.

Намерих и следващите спорадични поствания на творби преведени от Петър Велчев и ги препоствам и аз на свой ред тук, за да бъдат събрани на едно място колкото може повече неща от този сорт ( нещо като опит за систематизация ). Петър Велчев силно ме заинтригува ( до преди един ден нищо не бях чувал за него ) и ми се иска да има някакво систематично изложение в Интернет за всичко, което е правил, но не намерих кой знае какво. Може и лошо да съм търсил. Във всеки случай руснаците по този показател ни превъзхождат хилядократно: при тях вече е публикувано в Интернет наистина ВСИЧКО и даже е разпределено по години или жанрове. ...Аз тихо и скръбно само си мечтая един ден и ние да имаме подобни постижения.

----------------------------------

ЛЕРМОНТОВ ( 1814 - 1841 )

Просяк

До стария черковен зид

стоеше, просещ подаяние,

един бедняк почти убит

от глад и жажда, и страдание.

За хляб той молеше едвам

и скръбно гледаше тълпата,

но някой мина и без срам

му пусна камък във ръката.

Тъй аз те молих за любов

с тъга и със сълзи горчиви.

Тъй ти излъга моя зов

и чувствата ми най-красиви.

< Превод Петър Велчев >

------------------------------------

ФРАНСИСКО ДЕ КЕВЕДО ( 1580 - 1645 )

< Испански ренесансов творец. >

Любов отвъд смъртта

Когато мрак очите ми затвори,

за да ме отведе при светлината,

душата ми - блажена и крилата -

предвечните прегради ще събори.

Но и оттатък земните простори

мечтата ми от огън ще се мята

сред ледените бездни на реката

и с безпощадния закон ще спори.

Сърцето ми, от Купидон пленено,

кръвта, в която още страст прелива,

и разумът, познал безброй пътеки -

ще надживеят тялото сломено.

Ще станат пепел, ала пепел жива.

Ще бъдат прах, но влюбен прах навеки.

< Превод Петър Велчев >

Анонимен493

Juan Gonzalo Rose (Tacna, 1928-Lima, 1983) fue un poeta peruano que se lanzó a los vientos de la poesí a social, pero tambié n a aquella í ntima, lí rica poesí a, que ha trascendido su propia muerte. Los dos poemas que incluimos aquí fueron escritos en Mé xico, adonde Juan Gonzalo fue desterrado en 1951 por su militancia en la Juventud Comunista.

El 10 de enero de este añ o, Juan Gonzalo hubiese cumplido 70 añ os. Para é l, para todos, va este, su propio recuerdo. (VHO)

Juan Gonzalo Rose494

LAS CARTAS SECUESTRADAS

Tengo en el alma una baranda en sombras.

A ella diariamente me asomo, matutino,

a preguntar si no ha llegado carta;

y cuá ntas veces

la tristeza celebra con mi rostro

sus ó peras de nada.

Una carta.

Que me escriba una carta quien me hizo

los ojos negros y la letra gó tica,

que me escriba una carta aquella amiga

analfabeta de pasió n cristiana;

duraznos de mi tierra: que me escriban,

vientos los de mi rambla: que me escriban,

y redacte una carta pequeñ ita

mi hermana abecedaria y pensativa.

Muertos los de mi infancia

que se fueron

dormidos entre el humo de las flores,

novias que se marcharon

bajo un farol diciendo eternidades,

amigos hasta el vino torturado:

¿ no hay una carta para Juan Gonzalo?

Si no fuera poeta, expresidiario,

extranjero hasta el colmo de la gracia,

descubridor de calles en la noche,

coleccionista de apellidos pá lidos,

quisiera ser cartero de los tristes

para que ellos bendigan mis zapatos.

El dí a que me muera —¿ en una piedra?—,

el dí a que navegue —¿ en una cama?—,

desgarren mi camisa y en el pecho,

¡ manos sobrevivientes que me amaron!,

entierren una carta.

Juan Gonzalo Rose495

EL VASO

Roto ha de estar, supongo,

el vaso cojo de mi antigua casa.

¡ Có mo ha podido contener, é l solo,

el agua toda que bebí en mi infancia!

Alguna mano familiar y amiga

debió romperlo —una tarde, acaso—,

y toda el agua de mi infancia rota

cayó en mi alma, viuda de ese vaso.

No lo negué is (mamá , no ha sido adrede):

desde aquí estoy viendo,

parado y solo en terraplé n extrañ o,

el agua de mi infancia derramada.

Así como yo cuido mi corazó n, cuidadme

los amados objetos de ese reino

que edifiqué con risa ya llorada.

Ayer —no me lo dijo nadie: lo he sabido

como se advierte el olor del llanto

en la cama de hotel que nos cobija—,

alguien ha roto el vaso donde un niñ o

supo peinar la sed de lo jugado.

Por eso insisto:

guardad las cosas del que está lejano,

defendedlas de los vuelos terribles de la mano.

Estar ausente tantos añ os hace

sentirse un muerto al vivo má s presente,

y por eso perdono (yo, el culpable)

tanto naufragio,

tanta rotura de alma impunemente.

Pero el vaso, no; el vaso, nunca:

otros vasos habrá , pero ninguno

que conserve los versos de la fuente.

Анонимен496

Тържествено обещавам в най-скоро време да преведа горните две поемки на ХУАН ГОНСАЛО РОСЕ. Понеже тяхното съдържание не е любовна лирика, поместването на преводите в тая рубрика би било малко неуместно, затова ще ги публикувам някъде другаде - да речем в "strange attractor".

Бих се заел с преводите веднага ( докато "още съм топъл" ), но ми е време вече да спя, а и ме е налегнала тежка и неотложна работа, та не бива да злоупотребявам със здравенцето си. Все пак, нека текстовете на двете песни останат ( поне за известно време ) тук - не ги трийте! ...А то вече не помня и къде из Интернет съм ги намерил: нямам много време пак да тръгвам на "лов" за стихотворения из КИБЕР-ПРОСТРАНСТВОТО...

furkatichko Кин Войло, аз много рядко ползвам интернет.

Повечето неща, които пускам ги набирам от книги.

Всички преводи на Петър Велчев, както писах по-напред,

са от книгата "Обичам те" - Шедьоври на световната любовна лирика.

Съставител Пламен Тошев

Изд. къща "Персей"

Ще чакам твоите преводи.

furkatichko Ето още един негов превод, те са по темата - любовна лирика и сигурна съм , ребека няма да се сърди. Пак от книгата "Обичам те".

В другата й тема си пуснал една много хубава приказка, прилича повече на притча / предполагам си ти / ... благодарност за нея ...

Дъжд вали над Лима ... и излива

мътни, мръсни струи скръб в кръвта.

Дъжд вали ! Отрова в нас забива

покривът прокапал на страстта.

Ти не се прави, че си сънлива,

мойто трубадурство разцъфтя.

Чак сега сърцето ми разкрива

твойто неизвестно - любовта.

Като флейта тънка и лукава,

тихото ти , чародейно "Да"

бисери фалшиви разпилява.

Дъжд, дъжд върху саркофага трака.

в него моята, без теб, съдба

вече е съвсем излишна в мрака...

Сесар Валйехо

Превод

Петър Велчев

Редактирано от - furkatichko на 02/10/2005 г/ 12:51:13

Кин-Войло499

Аз пък ти благодаря за Сесар Вайехо, Фър!

Cé sar Vallejo: Un Poeta Universal

(1892 - 193

Поезията на испански език ( от самата Испания и от Латинска Америка ) е моята ирационална бездна от страсти, в която

"...всеки път в опиянение

се хвърлям с главата надолу..."

( опитах се да го издокарам колкото може по-стихоплетски и - надявам се - успях ).

Една подробност само: аз започнах да уча испански още навремето в България. Тогава концепцията за изговаряне на звукът "добле-еле" ( ll ) беше, че това е "меко л" - нещо като сръбското "љ". Вероятно това е някаква диалектна форма, която е разпространена на територията на Испания и е била усвоена някога от българските интербригадисти и затова така го и преподаваха ( впрочем същото беше и в руските учебници ). Днес този начин на произнасяне на добле-еле се счита за НЕ-ЛИТЕРАТУРЕН, затова Сесар Вальехо всъщност е Сесар Вайехо.

Добле-еле ( ll ) е един до крайна степен ОПАСЕН символ в испанския език / даже вече не го считат за отделна буква от азбуката: с декрет на Испанската Академия от 1987 г. от официалната азбука бяха премахнати още и символите добле-ере ( rr ) и се-ачо ( ch )/. В Аржентина, например, добле-еле се признася като "ш", тъй че за братята ни аржентинци перуанският поет Сесар Вайехо, ще да е Сесар Вашехо...

Сесар Вейехо е писал част от поезията си на езика "кечуа" - този на потомците на инките, които днес населяват главно региона около езерото Титакака ( а не Титикака, както обикновено казваме ние ). Когато имам време ще отворя една нова тема, посветена на езерото Титакака ( вероятно в "Разтудумката" ).

Анонимен500

Дано картинката с лика на поета ( който е починал през 1938-ма година ) при вас се вижда!

rebecca Здравейте, малко си занемарих музикалните уикенди напоследък

Как сте

Хубави стихотворения сте постнали

rebecca

Kenny Rogers

Lady

Lady, I'm your knight in shining armor and I love you

You have made me what I am and I am yours

My love, there's so many ways I want to say I love you

Let me hold you in my arms forever more

You have gone and made me such a fool

I'm so lost in your love

And oh, we belong together

Won't you believe in my song?

Lady, for so many years I thought I'd never find you

You have come into my life and made me whole

Forever let me wake to see you each and every morning

Let me hear you whisper softly in my ear

In my eyes I see no one else but you

There's no other love like our love

And yes, oh yes, I'll always want you near me

I've waited for you for so long

Lady, your love's the only love I need

And beside me is where I want you to be

'Cause, my love, there's somethin' I want you to know

You're the love of my life, you're my lady!

furkatichko Здравей, Ребека !

Текстът на песента е много хубав.

Надявам се този уикенд да продължим с музиката.

Но сега още малко стихове за любовта ...

Кин Войло, ето негов превод и на Луиш Ди Камоинш 1524-1580

/ представен в книгата като най-големият португалски поет /

Бях пренебрегнат. С новото си бреме

поиска любовта да ме събори,

но няма как с надеждата да спори-

което нямам, как ще ми отнеме ?

Една надежда празна пак влече ме !

Несигурни са нейните опори !

И моят кораб с бурите се бори,

с измамното, непостоянно време.

Но без надежда и скръбта престава,

страстта е зло, което продължава

и неусетно ме убива то.

И вече много дни в душата тлее

не знам какво, не знам и откъде е,

и ме боли , и пак не знам защо ...

Превод

Петър Велчев

Редактирано от - furkatichko на 04/10/2005 г/ 23:07:24

furkatichko

Натиснете тук

Редактирано от - furkatichko на 04/10/2005 г/ 23:13:56

rebecca Натиснете тук
EGATI Жълтите листа, които вятъра вплете

в косите ти, докато гледаше небето

сенките на клоните върху лицето ти,

докосват те докато бягаш напред към

края на деня,

тихата следобедна светлина, прозира

между облаците на запад,

последните слънчеви лъчи

се преплитат един в друг

и се отразяват от очите ти,

смесване на цветове и светове,

пръски от вълните разбиващи

се в повърхността на съзнанието ти,

развълнувани от прилива на мрака,

как светят те в очите ти . как

изгарят, как теглят, навътре

към дълбините на синьото ти море.

а ти продължаваш напред,

към залеза, към тънката линия

където всичко се смесва и губи,

докосване на меката трева

по голите ти стъпала,

шептенето на листата в

косите ти , не си сама,

продължи напред, напред.

усещане за прострор,

знаеш, че си близо,

чуваш далечния шум на срещата

на две стихии, морето и брега,

мрака и деня, началото и края

очите ти търсят пътя, горят

в огъня на последните парчета

слънце, още малко, давай,

протягаш ръце и си там.

спираш, не прави последната

крачка, високо е, няма кой

да те улови ако паднеш,

чайките спят.

.

пред теб е всичко.

.

нощта те е застигнала,

първите звезди

пробиват пелената на мрака

и започват да

рисуват картините на млечния път,

хоризонта избледнява,

червеното е черно,

остава само шумът от удара

на водата в скалите,

музиката на притеглянето,

вселената свири за теб,

ритмите и мириса

на сол, вятърът се засилва и откъсва

парченце от мислите ти,

усещаш как олекваш

и политаш нагоре,

не се страхувай ,

тук всичко е наред, протегни ръце

и следвай лекотата,

все по-високо и високо си ,

земята е само един спомен,

а звездите са много, тъмнината е

запълнена от милиони далечни слънца,

те те оплитат и понасят в

един спирален танц , нагоре и

нагоре, не усещаш студ , защото

те те топлят, далечна песен

на слънчевия вятър докосващ

магнитното поле на земята,

само за теб, защото тук няма

никой, само ти и светлината,

не си сама, дори и тук,

защото всичко е частица

от това усещане, което те

изпрати тук.

...

нечие нежно докосване, топлина,

светлина прозира през клепачите ти,

усещане за нов ден,

бавно завръщане към

тук и сега, събуждане, отваряш

очи и потъваш в яркото слънце,

протягаш ръка към лицето си -

жълтите листа, които вятъра вплете

в косите ти, докато гледаше небето...

а тя няма да доживее до коледа...

rebecca Здрасти егати, де се губиш
EGATI грипав съм и тъжен..
rebecca Da, tujen sezon

Диана Експрес

Душа

Този град безсънен

без печал ни пръсна.

Всичко нежно,

всичко грешно

между нас виновно оглуша.

Само ти остана

в мен като камбана

да звучиш под удара, душа.

В този град бездънен

твоят вик потъна.

Колко мъдро,

колко подло

паметта си всеки вкамени.

Но защо остана

таз душа камбана

до смъртта след всеки удар

в мен да звъни.

В този град бездънен

твоят вик потъна.

Колко мъдро,

колко подло

паметта си всеки вкамени.

Но защо остана

таз душа камбана

до смъртта след всеки удар

в мен да звъни.

Но защо остана

таз душа камбана

до смъртта след всеки удар

в мен да звъни.

Редактирано от - rebecca на 16/10/2005 г/ 23:47:59

*Теодора Астро* * * *

>>>>> У П О Р С Т В О <<<<<

*

Измъквам се бавно от всички години,

които живяхме мъчително с теб:

горчиви и сладки; и мрачни, и сини -

сред сухи бодили в пустинната степ.

*

Без жалост изхвърлям камарата думи,

прикрити дълбоко там - нейде в ума,

натрупани - същи оловни куршуми…

Eдин по един ги избутвам сама...

*

Изхвърлям припряно обувки и дрехи,

които със поглед докосвал си ти,

загърбвам към тебе пътеките преки,

изтиквам гласа ти, що в мене ехти.

*

Но как да изтрия спокойно накрая

и трепета странен от моята гръд,

сърдечните клетки единствено знаят

ината неистов на живата плът.

*

В очите и нощем лъчите играят,

те чувствата палят със яростен зной.

Пак в Ада съм, Боже! Митичен е Раят.

И няма! И няма душевен покой...

*

25 август 2004 г.

Феникс

Анонимен511
Анонимен512

&

rebecca Nqkoj da ima tekstowete na Diana express?

Tyrsih gi w neta, ma mnogo malko neshta namerih.

Prisetila sym se za edna pesnichka, "Opustqha bez teb moite noshti moite dni", ne pomnq kak i beshe zaglawieto, nqkoj seshta li se?

S O S514

Charles Wright515

DEAD PALE PENIS PERSON BLUES

Woke up this morning,

my dick was white and lean,

Woke up this morning,

my dick was white and lean,

Well, you know, pretty mama

you know what that must mean.

I'm History's fool,

you know I'm riptide bound,

Well, I'm History's fool,

you know I'm riptide bound,

So look for me, pretty mama,

look for me out and down.

Gone before my time,

I'm all hogged down and tied,

Gone before my time,

I'm all hogged down and tied,

So shamed and lorn, pretty mama,

I like to up and died.

Кин-Войло516

Е - те т'ва е най-убавио блус, дека ми се е меркАл пред очите ( и бръмчал покрай ушите ) некогиш...

...Истинските либофни чухстфа в стихофе!

rebecca Хм, тез теми като ги занемаря и почват да се профанизират, ше трябва да ги поддържам по-добре и да се вяскам по-често
furkatichko Здравей, rebecca,

Потърсих в нета текстове на "Диана експрес", но наистина много малко се намират.

Но за музикалния уикенд при теб - едно стихотворение на Блага Димитрова-превърнало се в чудесна песен

Бяхме най-близки

Искаш с теб да останем добри непознати.

Как да разбирам това ?

Длани, които до болка се стапяха сляти -

да се здрависвит едва ?

Погледи, дето до дъно се пиеха жадни -

леко да се поздравяват ?

Устни, които се пареха безпощадни -

дружески да си мълвят ?

Не, ний не можем да бъдем добри непознати.

Няма в среда в любовта.

Бяхме най-близки ... Затуй отсега нататък

ще сме най-чужди в света.

Не помня кой я изпълнява, свързвам я с актрисата Искра Радева.

Но може и да бъркам.

rebecca Ммммм, много хубав текст, фърче, ти къде се губиш
Груйо520

Аде да напраиме един разбор на горната песна, дека гее написАла Блага Димитрова!

Я не моем да разбЕрем едно нещо: оти требе ората 'а са либат толко страсно, та па посленка да не мо'ат 'а са гледат. Глей к'во е написАла Благата:

"Не, ний не можем да бъдем добри непознати.

Няма среда в любовта.

Бяхме най-близки... Затуй отсега нататък

ще сме най-чужди в света."

Ми то т'ва е безотговорно, бе ора! Ние, начи, че се либиме и посленка че се намразиме и ич нема да ни пука за онеа, дека им е било досадно 'а ни гледат ка се млящиме по кюшеата, обаче нема да им е кеф после и да ни търпат га земем да се кютечиме от омразИя.

Некой бе казАл, че ние - българете - много се мразиме напоследънка. Я, като четем таквие стихчета, си мислим, дека за да се мразиме толко многу, требе да сме се били много обичАле преди т'ва. И за т'ва сме сиги на т'ва дередже.

Ела гее надека ни подкарва страсната чуфстфителнос!...

rebecca Хихихихихи
rebecca Някога

Недялко Йорданов

----------------------------------------- ---------------------------------------

Някога някога, толкова някога

колкото девет лета

на някаква уличка с няколко думички

спря ме веднъж любовта.

Беше наистина толкова истинска

колкото може да е

слънцето весело, старата есен,

старото тъжно небе.

Весели есенни кестени блеснали

ръсеха светли следи.

Златни, квадратни, невероятни

изгряваха вредом звезди.

Странно тържествена, жертвена, женствена

беше земята под нас.

Бяхме ний истински, искрени, изкащи

мислещи само на глас.

Може би времето, може би временно,

може би от възрастта,

няма ни улички, няма ни думички,

няма я в нас любовта.

Може би някъде някога в някого

пак ще се влюбим, нали?

Нещо ще искаме, нещо ще чакаме,

нещо пак ще ни боли.

Колко естествено, просто наследствено

дойде при нас трезвостта.

Весели есенни кестени, где сте вий,

где е сега любовта?

Някога някога, толкова някога

колкото девет лета

на някаква уличка с няколко думички

спря ме веднъж любовта.

Пенис523
Убава тема!

Курци, хуища - ама по литератуному!

Груйо524

Уища, ами! Зер нема да се залъгваме с разни меки пениси!... Нали в БАН скоро установиха, - к'во? - че: пенис било "модел на уй", при който била получена абстракция на дететворния орган, където били пренебрегнати несъществените подробности - твърдостта и мъжествеността... Както и съпътствуващите топки...

furkatichko rebecca, загубила се бях, но вече съм тук.

Ето нещо за музикалния уикенд от мен ...

U2 - lyrics

City Of Blinding Lights

The more you see the less you know

The less you find out as you grow

I knew much more then than I do now

Neon heart, day-glow eyes

The city lit by fireflies

They’re advertising in the skies

And people like us

And I miss you when you’re not around

I’m getting ready to leave the ground

Oh you look so beautiful tonight…

Don’t look before you laugh

Look ugly in a photograph

Flash bulbs, purple irises the camera can’t see

I’ve seen you walk unafraid

I’ve seen you in the clothes you’ve made

Can you see the beauty inside of me?

What happened to the beauty I had inside of me?

And I miss you when you’re not around

I’m getting ready to leave the ground

Oh you look so beautiful tonight…tonight

In the city of blinding lights

Time…time….time…won’t leave me as I am

But time won’t take the boy out of this man

Oh you look so beautiful tonight

Oh you look so beautiful tonight

Oh you look so beautiful tonight

In the city of blinding lights,

The more you know

The less you feel

Some pray for, others steal

Blessings not just for the ones who kneel, luckily

rebecca

Нели Пигулева

Нощта преди да си тръгнем

Душите ни безшумно излетяха,

напуснаха телата ни изгонени.

И от перваза - на отиване - обърнаха

към нас невиждащите си лица.

Във чашите се стичаше небето -

огромно, почерняло от безсилие.

В стъклото на прозореца се вглеждаше

окото на единствената свещ.

Говорихме ли? Пихме ли? Ти помниш ли?

Отиваше си нещо много истинско.

Ти споменаваше за времето, което

отвътре ни дълбаело жестоко -

лекувало мечти и угризения.

Кой стана пръв. И кой откключи стаята?

Във празната ключалка пронизително

с уста изсвири есенният вятър.

И после стана тихо. Страшно тихо.

На сутринта душите ни се върнаха.

Не знам нощта къде са я прекарали,

ала им беше много, много трудно

да влязат във телата ни обратно.

Сега, когато насаме със себе си

оставам, все си мисля, че тогава,

в оная мрачна главоболна утрин

душите рамениха си телата ни.

Върни се, моля те, и прибери душата си.

Анонимен527

* * *

Отколе моята душа перверзна

мечтаеше да има женско тяло.

Със него щях да стана кръшна дева,

която съблазнява идиотите

и ги върти на малкия си пръст...

Аз исках да покажа на света такива радости,

каквито никога не бяха се пораждали

като идея в ничий беден мозък:

разгулът на душата ми е без задръжки.

Попаднала под волята на демона

на моята природа грешна,

плътта многострадална женска

би изживявала най-дивите наслади,

които бих поискал във страстта си.

Но всичко си оставаше мечта -

Бог е направил

най-сатанинската ни същност

без мощ и неосъществима.

...Докато най-накрая аз не срещнах теб -

жената с име на сърна...

Останалото знаеш: душите ни се отделиха

и полетяха в нощното безмълвие.

Летяха до разсъмване прегърнати,

понесени в безплътните си одеяния.

И всичко беше толкова затрогващо,

и всичко беше толкова възвишено,

и всичко беше многообещаващо:

представихме си, че сме ти и аз -

навеки заедно в предръдка -

обгърнати в безплътните си

сребристи и прозрачни одеяния...

Душите ни - сами във Вечността!...

Но утрото дойде и с теб се върнахме

в света развратен, който обитаваме.

И аз си спомних, че съм демон на разгула...

И аз си спомних, че съм роб на низостта...

Излъгах те и вмъкнах се брутално

вън нежната ти тръпнеща материя,

унесена в мечти за щастие.

За тебе вече друго не оставаше,

освен да влезеш, да се приютиш,

в ограбеното ми от оргиите обиталище.

И ето, днес отново с теб сме двама.

И ти си Аз, а аз съм Ти.

И сякаш нищо не е бивало...

А аз съм безразличен, равнодушен -

каквото и да правиш с одеянието кучешко,

което ти оставих, все е тая.

Но аз спечелих - притежавам вече

устройството ти съвършено,

което Бог ти даде за наслади.

Наистина ти досега не се досещаше

с какво богатство си била дарена.

Но аз ще се погрижа

това богатство да не остане

недораздадено

и невъзвърнато стократно.

rebecca Оооо, мълчанието на агнетата
rebecca

Иван Голев

Дворец от пясък

Когато строя дворец от пясък,

не ме е страх от оная,

лудата вълна,

която вечно проверява

упоритостта ми.

Когато строя дворец от пясък,

не ме е страх

и от тези,

дето всичко знаят и могат

(все хора с положителни професии) -

те ще гледат здравите ми плещи

и ще ми се чудят на ума.

Когато строя дворец от пясък,

не ме е страх

и от тълпата услужливци,

които яростно ще ме съветват

къде да поставя входовете,

как да оформя градината,

колко дебели да направя стените.

Страх ме е само,

че ще дойде една жена

с доверчиви очи,

ще се отпусне в ръцете ми

и ще поиска да заживеем в него.

Анонимен530

Такава жена ще бъде

най-щастливата на света!

...И то защото пясъкът

няма да бъде златен,

а най-обикновен крайбрежен -

с много малки парченца

от мидени черупки

из него...

Анонимен531

Разбира се, можем да добавим

и нещо за егоизъма,

който мрази мидените черупки,

защото са символ на

НЕУСПЕХ...

EGATI Пламък пламък

извикай

да ме гори

черният въглен

да ме въведат

в горящия храм,

в горещия свян

на нощните пеперуди...

да танцувам над праха си

унесен във песента

на пърхащи криле

и бавен огън...

пламвай с мен

и догори ме

rebecca Намерих стихотворението с което отворих тази тема, сега ще мога да го цитирам коректно

Може би беше по-подходящо за финал отколкото за начало

rebecca

Донка Преславова

***

Ще се превърна в бяла чайка

и ще кацна на прозореца ти.

Ти не ще ме изпъдиш,

защото обичаш птиците и белия цвят.

Ще ти попея и ти не ще ме изпъдиш,

защото обичаш музиката.

След това ще отлетя и ти няма да ме

спреш,

защото съм ти чужда.

furkatichko rebecca, прекрасно е !
furkatichko

Натиснете тук

Помнишь ту свежесть

Весны позднего утра

Одинокий лист

Редактирано от - furkatichko на 13/11/2005 г/ 12:20:16

rebecca Здрасти Фър

Нямам нищо подходящо за музикалния уикенд този път

furkatichko И аз нямам, ребека.

Нещо загубих вдъхновение, но надявам се, до време ще е ...

Поздрави !

furkatichko За музикалния уикенд, ребека ...

ВЕДНЪЖ СЕ ЖИВЕЕ

Музика:Стефан Маринов

Текст: Иван Ненков

Изпълнява: Тони Димитрова

Господи, колко е хубаво

в този единствен час,

в който до тебе сгушена

аз пак горя от страст.

Неземен оркестър в душата ми пее…

Веднъж се обича, веднъж се живее!

Сякаш през пръсти тече този живот,

първия сняг в наште коси вали.

Щастие търсихме с теб все надалеч,

а то е било тук и във нас, нали?

Зная приятелю трудно е,

всеки си има път.

Други до болка влюбени

може би тук ще спрат.

И друго момиче след мен ще запее…

Веднъж се обича, веднъж се живее!

rebecca Ето и нещо от мен, преди малко го пуснаха по радиото и ме подсетиха

SMOKIE lyrics - "Living Next Door To Alice"

www.OldieLyrics.com

(Nicky Chinn / Mike Chapman)

Sally called when she got the word,

And she said: "I suppose you've heard -

About Alice".

When I rushed to the window,

And I looked outside,

And I could hardly believe my eyes -

As a big limousine rolled up

Into Alice's drive...

Oh, I don't know why she's leaving,

Or where she's gonna go,

I guess she's got her reasons,

But I just don't want to know,

'Cos for twenty-four years

I've been living next door to Alice.

Twenty-four years just waiting for a chance,

To tell her how I feel, and maybe get a second glance,

Now I've got to get used to not living next door to Alice...

We grew up together,

Two kids in the park,

We carved our initials,

Deep in the bark,

Me and Alice.

Now she walks through the door,

With her head held high,

Just for a moment, I caught her eye,

As a big limousine pulled slowly

Out of Alice's drive.

Oh, I don't know why she's leaving,

Or where she's gonna go,

I guess she's got her reasons,

But I just don't want to know,

'Cos for twenty-four years

I've been living next door to Alice.

Twenty-four years just waiting for a chance,

To tell her how I feel, and maybe get a second glance,

Now I gotta get used to not living next door to Alice...

And Sally called back and asked how I felt,

And she said: "I know how to help -

Get over Alice".

She said: "Now Alice is gone,

But I'm still here,

You know I've been waiting

For twenty-four years..."

And a big limousine dissapeared...

I don't know why she's leaving,

Or where she's gonna go,

I guess she's got her reasons,

But I just don't want to know,

'Cos for twenty-four years

I've been living next door to Alice.

Twenty-four years just waiting for a chance,

To tell her how I feel, and maybe get a second glance,

But I'll never get used to not living next door to Alice...

Now I'll never get used to not living next door to Alice...

rebecca Фърче, пратих ти мейл
Анонимен542

...Докато най-накрая аз не срещнах теб -

жената с име на сърна...

furkatichko

Натиснете тук

Редактирано от - furkatichko на 20/11/2005 г/ 09:26:34

Чок觧 Какъв сексапил ммммммммммммммммммммммммммммммммммммммммм мммммммммммммммм
jigger съвсем обикновена снимка на жена, при това с очевидни недостатъци (снимката), чак пък професионлана... и чак пък толкова хубав кадър не мисля така...
Анонимен546

Абе карай, бе! Нали требе там да има де да го завираш?! То т'ва му е - и целата либовна лирика, дека се напиняме с нея тука по форумски, до едното завиране се свежда. Ръгай го, па не придиряй за недостатъци, че знаеш ли к'во е да си на сухо!

jigger е, ти сега прецака целия форум..."каквото и да ти говорят, знай, че става дума за секс"
Анонимен548

За никакъв секс не става дума. Става дума за живо ебане...

jigger е, дали е живо, това не може да се твърди със сигурност...

но все пак да се понапънем около лириката

"не се преструвай, че забиваш метални панделки под кожата ми

под ноктите ми,

мръсното ми под и над,

в съзнанието ми, в очите ми...

навън не беше тъмно още

не беше още станало такова, каквото искаше...

сладко

не се преструвай, че спиш на другото легло под завивка от зимен вятър

не ме виждаш над себе си,

пред и зад телата,

в мен и извън мен"

Анонимен550

Живо е то, живо - макар обикновено да изглежда, че е умряло...

Но за каква лирика требе да се напиняме, след като фсичко е една гола и разлюляна анатомия?

rebecca Уф, тоя въпрос за секса и лириката не го ли обсъждахме вече, не помня тук ли беше или в темата на егон

Мине не мине месец и някой пубертет открие Америка, че поезията и литературата и въобще изкуството са изместено и трансформирано либидо

jigger, кого цитираш?

jigger ребека, не се ядосвай, може пък да не е пубер...

цитирам много неща, в едното мнение (другата тема) анонимен текст на някой кибер-поет, който не е пожелал да остави име...

в другото мение един близък приятел със сходно отношение към творчеството си,

надявам се ако ги открият да се обозначат...а ти защо питаш?

Редактирано от - jigger на 21/11/2005 г/ 17:19:12

rebecca Аааа, не се ядосвам, ма се чудя с какво прозрението че психологията се свежда до физиология пречи по какъвто и да било начин на лириката

Любопитен ми е сайбър фолклора, затова питам

jigger сайбър-фолкор, какво е то?
rebecca Ми анонимното творчество
jigger любопитен ми е...проявяваш траен интерес и си издирваш четива или просто така...
rebecca Просто така
furkatichko Момичето на снимката наистина е много красиво.

Може би, ако фонът беше малко по-тъмен, щеше да изпъкне още повече.

jigger Момичето можеше да бъде много грозно, а снимката да бъде прекрасна...това че се снима красиво момиче още не значи нищо нито за качеството, нито за въздействието на снимката.
rebecca Натиснете тук

Елена Янева

***

Хората

на хората

двери

отварят.

Гост в къщи -

и още някой.

И. Волкер

Да,

знам,

че е банално да говорим

за "собствен свят"

и "собствени теории",

но...

влез при мен!

Кафето е готово,

възглавнички съм сложила по столовете...

Не те познавам,

но не се тревожа -

непознаваеми сме всички.

Невъзможни сме.

Недостижими сме за себе си, та камо ли

ще разберем,

когото сме поканили...

И аз

съм малка,

глупава вселена -

приятно ми е, казвам се Елена.

Ела при мен,

ела да поговорим

за сложността

на всяка траектория,

за знаци, хипотези и за времето...

Дали ще завали?

Все пак - ноември е.

Непознаваеми

не значи непременно

да изоставим

всяко намерение

да се потърсим

в хаоса

от линии,

извън света на собственото име.

Макар че е банално да говорим

за собствен свят и собствени теории,

ти знаеш

много по-добре

от мене,

че сме пътеки,

стълбища,

антени...

И да!

Възможно е

да се разминем...

...но хайде влез!

Кафето ще изстине.

Редактирано от - rebecca на 23/11/2005 г/ 22:24:21

furkatichko Да ... и това на Елена Янева е много хубаво ... ще се запомни това име ...

Но понеже в момента слушам концер на Дюран Дюран по някоя от кабеларките, за музикалния уикенд избрах нещо от тях ...

Today, riding the slow train along the way

going to who knows where and who knows when

not knowing where you're rolling - it's the learning of this journey

I feel if all of you people gather and believe

being what makes you breathe in is enough

promise to carry on from each moment to the next one

These beautiful colours, infinite patterns so hard I see

And if we're all of the same stuff there's not one of you who is the same as me

Woah, beautiful colours, indifferent for you to see

Sometimes the beauty of it all seems unbearable 'til the colours bleed

(keep breathing...)

Design - everyone's their own universe

besides - life is a standard issue to customize

Ashes to understanding is the nature of existence

These beautiful colours, infinite patterns so hard I see

and if we're all of the same stuff there's not one of you is the same as me

Proud beautiful colours, indifferent for you to see

sometimes the beauty of it all seems unbearable 'til the colours bleed

(keep breathing...)

Keep breathing

Keep loving

These beautiful colours, infinite patterns are what I see

and now if we're all of the same blood there's not one of you is the same as me

Crowds of beautiful colours, indifferent to what you believe

sometimes the beauty of it all seems unbearable 'til the colours bleed

Keep breathing

Keep loving

rebecca Дони и Момчил

Сляпо момиче

Сляпо момиче, аз те срещам всеки ден,

чакам те да дойдеш във дъжда.

Сляпо момиче, ти минаваш покрай мен

но не знаеш нищо, аз мълча.

Нежна е нощта,

осветена от толкова много звезди.

Виждам във съня -

на небето са твойте очи.

Сляпо момиче, всеки залез гледам сам,

всяка сутрин сам посрещам деня.

Сляпо момиче, всеки ден е тъй голям

а нещата прекрасни - само в съня.

Нежна е нощта,

виждам, двете звезди са на твойто лице.

Празен е света -

всеки ден ослепявам без теб.

Припев: Докосни, /докосни/ синьото небе

докосни, /докосни/ очите ми сега

докосни, /докосни/ слънцето с ръце

очите са излишни чак до сутринта.

Сляпо момиче, докосни една сълза,

погледни през нея - виж дъжда.

Сляпо момиче, докосни и мен с ръка,

нека двама с теб потънем в мъгла.

Нежна е нощта,

осветена от толкова много звезди.

Празен е съня,

на небето са твойте очи.

Припев:

Докосни, /докосни/ синьото небе

докосни, /докосни/ очите ми сега

докосни, /докосни/ слънцето с ръце

очите са излишни чак до сутринта.

Докосни, /докосни/ синьото небе

докосни, /докосни/ очите ми сега

докосни, /докосни/ слънцето с ръце

очите са излишни:х3 чак до сутринта.

furkatichko Дъжд

Струни опънати днес

небето протегна към нас,

извървяло съня си нощес

поройно заплака с видима страст.

И всеки вопъл случаен

разсеяно в облаци скрит -

трепет от огън изваян

докосва ни в мрака разшит.

Питаме уплашени дните си

дали това е пореден сезон,

и уж случайно разпилели мечтите си

изпиваме на дъжда последния стон.

Оправдания - думи прозрачни

красиво покриват страха,

но гримът от очите ни мрачни

неловко сияе в греха.

А струните свирят любов

въпреки жадните грешки,

и дъждът сипе любов

въпреки очите човешки.

Кремена Божидарова

Натиснете тук

rebecca Надежда Радулова

EX - STASIS

На Владимир

някакво тяло което приемам за мъжко

някакво тяло което приемам за женско

и двете плоскостно изобразени в стенопис

изхвърлени зад борда на трикорабната

базилика от XVIII век

и заради греховността си разчленени

орган по орган оживяват

от съприкосновението си със светлината

макар съсечен членът му

досущ мундщук на флейта

от тялото му отделен неистово се движи

за да остане някъде във нейното

където кръстът най-гъвкав е

христос безкраен

от невъзможността на този акт

напуква се тъй-женското и тяло

от очните му ябълки

ултрамаринът

до капчица изтича

и ако той не спира да желае

възбудата му се осуетява

в пишлетата барокови на херувимите

и ако тя не спира да крещи

викът и се втвърдява до винетка

повторена стократно в архитрава

в метаморфозите овидий предвидял е

тази процесуалност на умирането

която в православието е любов

и апофазис

Анонимен565

Мойто пишле е в стил "рококококо"....

rebecca Нещо за музикалния уикенд

Щурците

Среща

Дали аз закъснях или времето бързаше?

Дали аз закъснях или всичко бе сън?

Отшумя като приказка каквото ни свързваше,

отшумя като празничен звън...

Край реката редят се, редят се тополите,

побелели от първия сняг...

Аз не чакам за среща, аз не чакам, но моля те

ти да минеш по другия бряг.

Край реката редят се, редят се тополите,

побелели, побелели от първия сняг.

Аз не чакам за среща, не чакам, но моля те...

О, моля те - ти да минеш по другия бряг.

И тогава на моста ще бъдем пак двамата,

ще си спомниме всичко отново за миг...

Ще се срещнеме с погледи, скрити през рамото

и ще тръгнем по своя път сами.

EGATI танцувам ли с бързината на мисълта по устните ти?

искаше ми се, и още

да

това е, признавам греха си

искам те още

нахвърлям бележки върху гърба ти

изваяна е четката на думите ми

няма и помен от чаршафи

търкалям се по теб

изсипвам се на капки

пия,

заспивам

и пуша от теб

почти се задушавам

но сънят ме спаси

rebecca
егон Ребечеке,

Надето Радулова ми е сред любимките./ Наистина много даровита поетеса, която расте от книга на книга.

Аз лично много й се радвам.

Поздрави

Е.

rebecca Да, купих си две нейни стихосбирки, има интересни неща. И на Галина Николова, Марин Бодаков, Кристин Димитрова, разказите. На Елена Алексиева също си купих една книжка, ма нещо ме дразни

На Мартин Златев не можах да му намеря нещата обаче

егон На Златев няма шанс, да ти кажа. Поне така разбрах. А Елена Алексиева си струва бе, защо? Малко е претенция, ма наистина умело пише, да ти кажа...професионална работа, културна.

На Галина Николова харесвам първата стихосбирка повече от втората, макар и в двете да личи поетическото умение.

Хайде лека и доходна

rebecca Да, Алексиева, претенциозно, незряло, хипердраматично, разностилно и зле структурирано, говоря за "Читателски кръг 31". В унисон с героите си обаче изглежда че познава повече реалността на филмите отколкото непосредствената такава

rebecca

Марин Бодаков

Кормило

...че сме летели с несъобразена скорост

през черновите на покоя, през чувствените чернови,

че сме се разразили като съкровище в стеблото,

че съм ликувал...

rebecca

Марин Бодаков

Новата сантименталност

Как успях да победя

без спокойното пътническо одеяло

и свенливите продоволствия на мечтата,

без разгулите на паметта?

Зародиши мъгла плуват над хартията,

пушекът се сгъстява в хапчета и мехлеми,

една щипка тревожност разбива удобствата вкъщи -

защо точно тази игра?

Надвих от разсеяност,

глупостта ми изцяло стъписа съперника.

И днес усещам истинския сблъсък другаде.

EGATI НA ЕДНА ЗИМА

Всеки миг в онези мразовити дни,

бе очакване по-лудо и от самата лудост.

Очакване, обречено на смърт от Времето,

отмервано от часовниците безпристрастни,

безучастни, точни.

Очакване, дотолкова безплодно и напразно,

че правеше и залезите кървави,

а снеговете, чисти в свойта непокътнатост,

и те - те също сякаш бяха рани, посиняващи

от сенките на дърветата оголени.

Незабравима зима, белязана

от парещото, но и вледеняващо

нашествие безумно на страстта,

която надживява и разума,

и ограниченията на пространството и времето.

Любов без бъдеще -

най-благословена

и най-люта от прокобите.

Любов дотолкова лишена от земен смисъл,

че онемялото сърце сякаш не отмерваше ударите

а пращаше космически сигнали SOS

към звездното мастилено безмълвие.

Жестока и незабравима зима,

белязана от Любовта, но и от гледката

на птицата ранена, която агонизираше сред преспите...

Защо ли спомена за тази птица

ме връща все към спомена

за едно недочакано писмо,

разсечено от кинжала на недостигащото време,

едно писмо, което така си и остана ненаписано

и неполучено,

неизживяно,

неизплакано...

Но именно това,

несбъднатото

по някак странен начин ме дари с властта,

да се изпълни и неизстраданото, и неизживяното,

с космически, неземен, със вселенски смисъл.

Остана болката,

но остана и едно перо,

което вдигнах от снега

със сълзи на очи,

едно перо, което оттогава вплита

светлосенките на всичко

помечтано,

на всичко

докоснато и недокоснато,

дочакано и недочакано

във белотата на листа,

неопетнен като снега

осъмнал в зората на първия си ден.

Незабравима зима...

]

егон Е не, не, незрели текстовете на Елена Алексиева не можем да наречем. По-скоро последната ти забележцка ме накара да се замисля

А браво за стиховете на Марин Бодаков. на мен той ми е леко студен и отчужден поет, но въпреки това го харесвам, просто защото има поетически талант.

Поздрави

Е.

rebecca Студен, но чувствен

Замислен бих казала

Ма ето този пък никак не е отчужден и дистанциран за сметка на другия:

ПАШКУЛ

Николай Атанасов

не знам какво е

да те обичам обичам да си мисля

че те обичам обичам да съм влюбен в обичането

не знам какво е да ме обичаш обичам

да ми повтаряш че ме обичаш обичам

да обичаш да вярваш че ме обичаш

обичаме да си мислим че се обичаме

обичаме да се вкопчваме в обичането

да прегръщаме да притискаме

да не изпуснем

да не скъсаме сатенената

паяжина

любовта да не

избяга

rebecca РЕЧНИК НА ЧУЖДИТЕ ДУМИ

Николай Атанасов

любов, ж.р., ед.ч. 1. Празнотата,

която отваряш, и никога не

успяваш да запълниш. 2. Да

ме обичаш, защото те обичам.

3. Да те обичам, защото те оби-

чам. 4. Липсата на обяснение,

смисъл, причина, представа,

понятие, дефиниция, дума. 5.

Срутването на пода, стените,

леглото, шкафовете, книгите,

снимките, чашите, чиниите,

вилиците, ножовете, вратите,

стълбите, прозорците, покрива,

когато си отидеш.

rebecca Натиснете тук

ВЪЛЦИ

Николай Атанасов

Майка ми искаше да покаже на своя

обратен син колко е отвратително да лапаш кур.

Взе дървения чукан за чесън и ми го вкара в устата. Бях на 14.

Нафора, дърво, грапава пета,

топки, зърна, ухо - когато обичаш някого,

всяка част от тялото му има едно и също свято значение.

Докато поемах чукана в устата ми,

за първи път разпознах вълка, застанал срещу мен -

зелените ириси, изпъстрени с кафяви петна, тъмните кръгове под очите,

издължения нос, ивиците прошарена коса

над слепоочията, студа на привидното спокойствие,

преди да скочи светкавично и винаги неочаквано, за да ти разкъса гърлото.

В клетката на спретнатата кухня

тя беше побесняло животно, учените твърдят,

че вълците имат известно ниво на самосъзнание. Цялата се тресеше

от злоба, която не разбираше,

никога не бе усетила как я подхвърляха и ръфаха виелиците

на разболяното й подсъзнание. Празнoтата в погледа й беше кошмар,

но и неочаквано просветление -

сякаш дебело стъкло ни изолираше един от друг

и задавящият я лай не се чуваше, не болеше, нямаше нищо общо с мен.

Исках да ти разкажа всичко това, Краси,

години след като изядох разтвореното ти сърце,

и с побеснял лай те прогоних надалеч от клопката на прегръдката ми.

Исках да ти кажа, че тогава не осъзнавах,

че те желаех, за да те прогоня; че те приласкавах, за да те разкъсам;

не знаех колко те обичах, без да умея, и колко ме обичаше, и можеше. Сега знам.

rebecca

А Р И Я

Николай Атанасов

трябва да забравя трябва

да забравя затвора

който изградих от тялото ти

за да се добера и рухна в него

трябва да забравя меката тъмница

и изпотените прилепнали стени

в които се вкопчваха пътищата

на отчаяното ми бягство

да забравя тежката ръка

стоварваща се властно върху рамото ми

мускулите сплетени във вериги

заробващи благодарното ми тяло

юмруците

целувани дълго и покорно

неумолимите стъпала

могъщите прасци

застрашителните бедра

между които се полагах в жертва

да забравя заздрачаващия се гръб

отпускащ се като нощ

притискащ ме като клетка

от която

да пея

химните на безсилие

и премала

да потича

пяната

на кръвта ти

rebecca Ми какво да кажа, знаят как да пишат за любовта тез гейове, знаят какво е страст

Ние дали ще дочакаме някой мъж да напише за нас такива стихове? Едва ли

Друг Мъж582

Ех, Ребека! Защо ти не беше един мъж?! Да видиш какво щяхме да си правим ние двамата с теб - един на друг!...

Друг Мъж583

Щях да те възпея в най-нежната поема!...

Но сега - при ТОВА ПОЛОЖЕНИЕ - не, не мога...

rebecca Да бе, и аз тва казвам
furkatichko

Dreaming

Why is everything so see-thru

Look at your face, you'll see its not you

Its like you've dreamed and not closed your eyes

And we're all so fake even our sighs

For how long can this go on?

Can't we see we're not always wrong?

You laugh at me because Im different

I pity you because your all the same

But don't cry for the poor man, you're not to blame

Its never our fault, your perception is just as lame

Thats you, as for me

I just dont know

The weight on my shoulders isn't heavy

but at times it drags me down

down past the bottom

just before i leave this town

i used to cry when i left this place

now she's different, she's lost that face

I think I'm just lonely, I think I'm just alone

she says its only in my head

she said 'did you think that you were dreaming?'

i said 'no'

she said 'did you think that you were dreaming?'

i said 'no'

she said 'did you think that you were dreaming?'

i said 'sometimes i don't know'

i said 'i just want it to be true, baby all i need is you'

Dont rest your faith in me

Dont place your hope beside my name

You're just always on my mind

You're always in my dreams

Maybe my life is just a dream, just a dream

I know you get lost sometimes. lost in the sun, lost in what you seem

But I don't want to think that I've been dreaming

I just want to watch your eyes watch flowers as they grow

I just want to watch you sleep, knowing dreams are all we know

rebecca Много е хубаво, фър, на кого е?
furkatichko rebecca, отдавна съм го снемала от нета и е останал само текста, но над него има надпис

-- George & Ira Gershwin

from Funny Face (1927)

Нищо друго, просто беше отдавна , а снощи случайно попаднах...

Но и тогава и сега и на мен много ми харесва този текст...

rebecca

Марин Бодаков

Гръдта

Предполагам, нежна сапунена топлина,

мъртвешки петна и морави трапове, предполагам,

усилни промени в релефа,

заснежени с възрастта пасбища, плещи

наедрели.

След секс

разкопчавам въображаемата риза,

уверявам се в дишането на дружеската гръд, тъгувам,

след секс наум аз говоря на жените за тебе, защото

искам да говоря за ангели.

EGATI Понякога

съм толкова

тъжен

и заобиколен.

Друг път

пътувам сам

и усещам

разликата

като

мълчаливо

щастие,

като

затъмнение

сред

бял ден.

Аз съм

зеленото

на зимата

и тъжното

на множеството

и спокойствието

в самотата

съм.

Анонимен590

Иван Манолов591

< Иван Манолов Димитров - поетично възпоминание за неотдавна загиналия поет >

ПРОЗОРЕЦ

Прозорец. Светлина. Свидетел ням,

видях жена как дрехите си сваля.

И тайно пожелах да я погаля,

макар за нея нищо да не знам.

Престъпен ангел или демон чист -

преди да ме обсеби помнех вече

невинността, с която се съблече

и отстрани смокиновия лист.

С едно ребро по-малко след това

дървото бих, но ябълка не падна.

Скимтя навън душицата ми гладна,

разнасяна от хорската мълва.

Отлъчиха ме сякаш ги боде

самата мисъл, че се раждат грешни.

Дано жена такава ако срещнат

прозорецът да бъде без перде.

Анонимен592
Поумняваме след секс

Няма нищо по-хубаво от редовния секс, заявиха за пореден път учените, които все по-често нищят интимните навици на човечеството, вероятно обезпокоени от засилващата се демографска криза. Този път психолози от университета в Единбург, Шотландия, изследвали 3000 европейци от 10 страни и немски учени от университета в Хамбург, цитирани от "Дейли телеграф", единодушно доказаха, че активният секс удължава живота, подмладява ни и ни прави по-умни. Според научните наблюдения хората, които правят любов по три и повече пъти седмично, изглеждат поне 10 години по-млади от връстниците си.

Учените обясняват ефекта със загубата на мазнини и засиленото количество в мозъка на ендорфин - веществото, което има обезболяващ и успокояващ ефект. Изследователите твърдят, че определящ фактор за външността на човека е неговият начин на живот, като акцентът пада върху сексуалната активност. Иначе казано от много глава не боли!

Анонимен593
па я колку ебем требе да сам гений вече бе
D-r Zvezdnikov -Па ти СИ гений, само дето душата не е твоя!
rebecca Кекеке, тва е смешно

Само с 6 години младееме, ше трябва да се вземат спешни мерки

Анонимен596

Поумняването не е следствие от секса, а обратно - половият атлетизъм е следствие от безусловни умствени заложби. Единствено умният човек е онзи, който никога няма да прекали със сексуални "изхвърляния". А известно е, че именно сексуалните излишества водят до скоропостижна немощ.

Освен това сексуална бодрост се постига с един точно определен стил на хранене, известен като "монголска диета": месо, месо и пак месо... Монголската диета прави мъжа не само по як в леглото, но и по-умен. Ето я отново връзката между ум и полов атлетизъм - отново видяна под необичаен ъгъл.

Историята дава изобилни примери за мъже, които са били свръх-интелигентни и в същото време - вихрени демони в леглото. Един от тях е великият немски поет Йохан Волфганг Гьоте. Сега остава да се направи връзката между тези негови качества и малко известният факт, че той се е отнасял с дълбоко презрение към всякакъв вид вегетарианство и... нещата идват на мястото си!

Йохан Волфганг Гьоте597

„Любовта е непреодолимото желание да си непреодолимо желан.“

Анонимен598

Johann Wolfgang Goethe - portrait 1811

„Какво е любовта — да прощаваш на някого повече, отколкото заслужава.“

============================

ОРЕЛ И ГЪЛЪБ

< превод от немски: Венцеслав Константинов >

Разперил млад орел крила,

на лов поел,

но в миг пронизва го стрела

и скършва устрема му смел.

Той пада посред миртова горичка,

три дни се гърчи в болки там

и тръпне изнурен

три дълги, дълги нощи;

накрая той е изцелен

от животворния балсам

на вездесъщата Природа.

От храсталака се измъква,

крила разтваря - ала ах,

къде е мощният размах?

С последни сили се издига

над земята,

за плячка закопнял,

но каца, премалял от скръб,

на камъните край реката;

зарейва поглед в клонестия дъб,

в небесния простор

и сълзи пълнят гордия му взор.

Тогава посред миртовите гранки

долита гълъб с гълъбица -

те закачливо се поклащат

по пясъка златист покрай брега

и нежно гукат в хор,

извиват сластно алени очи

и зърват горестната птица.

Гълъбът приплясва отзивчиво

до близкия шубрак, кокори се

приветливо-самодоволен:

"Ти страдаш! - бъбри той. -

Приятелю, главата горе!

Нима за щастие безбурно

не ще намериш всичко тук?

Не те ли радват тези златни гранки,

чиято сянка в зноя те разхлажда?

Нима не можеш сред лъчите

на залеза да опнеш гръд

връз мекичкия мъх покрай потока?

Сред росни цветове ще бродиш ти,

ще късаш до насита

из горските гъстаци

отбрани лакомства, ще квасиш

гърло в ручея сребрист...

Приятелю! Умереност -

това е истинското щастие!

С умереност навред ще си доволен!"

"О, колко мъдро! - промълвил орелът

и в себе си потънал мрачно. -

Ах, мъдрост! Ти говориш като гълъб!"

Анонимен599
Млади не щат брак, поп и ходжа ги венчават

*

Младите в Смолянско не искат да подписват брак, но масово предпочитат поп и ходжа да ги венчаят.

Докато движение "Гергьовден" предлага нововъведението - религиозният брак да има правомощията на гражданския, в Родопите това е традиция от десетилетия.

Ритуалната зала е празна - за последните 3 години тук са извършени по-малко от 5 бракосъчетания, сочи дългогодишният кмет на смолянското село Арда Емил Башев. По пода на залата, потънала в дебели китеници, не е стъпвал никой от години, а изящните дърворезби, подарени ни от покойният проф. Асен Златаров няма на кого да радват вече очите, жалва се управникът.

И въпреки, че бракосъчетанието е безплатно, а кметството поема бутилката с пенливото шампанско и ред други дреболии около тържествения миг, съселяните му предпочитат да се венчаят я в местната църква, я в джамията.

Религията обвързва по-яко младите, изключва прелюбодейството и е основа да не се стига до разводи, твърдят в селата. Само ислямският брак важи, затова и аз преди 3 години, първо се ожених в джамията, а една година по-късно, подписахме с жена ми преди раждането на детето, потвърждава секретарят на областното мюфтийство в Смолян Нежми Дъбов, който всеки ден пътува до родното си село Борие, Рудоземско, където живее семейството му.

В нашето село, всичките 80 семейства са така, по-възрастните дори нямат граждански брак и по светските закони живеят без брак, твърди той. Според традицията при сключването на ислямски брак - никях, жената се обезпечава чрез има имуществено договаряне - мехар, в нейна полза.

В присъствието на двама мъже-свидетели и настойника или бащата на булката, в часа на бракосъчетанието, тя получава пари - 500-1000 лв., злато, ниви или крава. Които остават лично нейни и може да ги харчи както иска, но може да ги сподели със семейството си. Ако пък младоженецът няма средства се уговаря срокът - половин или една година, в който трябва да даде мехара. При разтрогване на брака имотът, или парите остават като обезщетение за жената, пояснява Дъбов традицията в Смолянско.

Същият е и халът и в Доспатско - от десетина години младите си живеят събрани, но не подписват, потвърждава и кметът на Змеица Алберт Гадженаков.

Анонимен600

Алфонсина Сторни

( Аржентина )

*************

Аз съм...

*************

< засега преводачът на български на това много популярно стихотворение не ми е известен;

ще бъда благодарен, ако някой би могъл да се сети кой е този преводач! >

***

Аз съм пленителна, когато обожавам!

Аз мога да сваля с ръка и небесата,

ако с душата си душа на друг улавям...

Не са по-ласкави на пуха мек перцата.

Едва ли, като мен, жена така целува,

на своята мечта отдадена всецяло

и няма никъде - в такова крехко тяло -

сърце, което все за нежности жадува.

Умирам от любов, щом нечии ресници

усетя някой път - като криле на птици -

да пърхат в пръстите ми бели и прозрачни.

Познавам аз слова затрогващи, чудесни...

Умея да мълча, луната щом проблесне -

огромна, алена - иззад скалите мрачни.

--------------------------

< по-старата версия на българския превод на същото, която е дело на Атанас Далчев и Александър Муратов, е тази тук, както следва >

Влюбя ли се, аз съм тъжна и смирена,

мога небесата да сваля, когато

вплитам моята душа на друг в душата.

Ти не ще намериш пух по мек от мене.

Никоя ръцете като мен не гали

и не се прикътва в блян едничък само

и душа човешка с нежност по-голяма

не побира в толкоз крехко малко тяло.

Мра върху очите, ако ги усетя

като живи птици, трепнали с крилете,

за да хвръкнат изпод белите ми пръсти.

Знам да очаровам с тъмна реч душата,

знам и да мълча, възлезе ли луната,

едра и червена над горите гъсти.

furkatichko Преводът е на Петър Велчев.

И в този вариант е включен в книгата "Обичам те" -

Шедьоври на световната любовна лирика.

Анонимен602

Благодаря, Фър.

"Преводът е на Петър Велчев."

Чест прави на Петър Велчев, че е направил този превод. Аз наистина се колебах дали това е негов превод, или е на Рада Панчовска, но проверих при Панчовска - всички нейни преводи са в Интернет: - тя май не е превеждала Алфонсина Сторни изобщо. Що се касае до Велчев, негови работи почти не могат да се намерят на Интернет, освен цитирани в някой от немногобройните съществуващи в момента литературни форуми, които обхождам често - там пък не издребняват с такива досадни факти, като например: кой е преводача ( много често и за автора трябва да се гадае ).

П. Велчев е направил много точен превод - буквално дума по дума. Колкото и да не знаеш испански, като имаш пред себе си оригинала и превода на Велчев, виждаш, че преводачът е бил много строг ( към себе си ) и не си е позволил никакви волности. Което е голяма заслуга, защото изкушенията да пренапишеш по своему онова, което превеждаш, са огромни:

S O Y

SOY SUAVE y triste si idolatro, puedo

Bajar el cielo hasta mi mano cuando

El alma de otro al alma mí a enredo.

Plumó n alguno no hallará s má s blando.

Ninguna como yo las manos besa,

Ni se acurruca tanto en un ensueñ o,

Ni cupo en otro cuerpo, así pequeñ o,

Un alma humana de mayor terneza.

Muero sobre los ojos, si los siento

Como pá jaros vivos, un momento,

Aletear bajo mis dedos blancos.

Sé la frase que encanta y que comprende

Y sé callar cuando la luna asciende

Enorme y roja sobre los barrancos.

Интересно е сравнението между превода на Велчев и този на другите двама - на Далчев и Муратов. Муратов и Далчев са съвременници на Алфонсина Сторни и би трябвало да пресъздадат сонета й с повече вникване в нейната свойствена за поколението й емоционалност - нещо, което неочаквано е постигнато от Велчев. Но те не са направили това. Достойнството на техния превод е ноговата монументалност, което си е чисто мъжка работа; самата Сторни не би могла да го постигне, защото всяка монументалност е чужда на женската природа. Това, което виждаме у Далчев и Муратов, си е от самите тях и до голяма степен отразява характеристиките на една подчертано мъжка епоха. Дори като гледаш и филмите от онова време, обхваща те усещането, че си попаднал в един изключително мъжки свят, в който жената се намира някъде в обсега на периферното зрение, но не повече.

rebecca Весела Коледа на всички
furkatichko Едно сърце (Коледа е!)

/БТР/

Коледа е благодат, в която

Спасителят ни се роди!

Коледа е празнична магия,

Блеснала да ни направи - по-добри!

Коледа е! Нека бъдем заедно

С вълшебно бели светлини!

Във тази свята нощ да просим милост

И Бог да ни дари - със мирни дни!

За Коледа аз искам сняг да има

Усмивки и подаръци ...

Аз искам в тази свята нощ да бъдем

Едно сърце – и аз и ти!

Коледа е! Тиха нощ където

Раждат се безброй звезди...

Коледа е! Свята нощ и ето -

Тихичко снегът вали!

Коледа е! Нека се помолим

За изобилие и благодат...

Във нашия живот да има радост

И нека този миг - да бъде свят!

За Коледа аз искам сняг да има

Усмивки и подаръци ...

Аз искам в тази свята нощ да бъдем

Едно сърце – и аз и ти!

Siqueiros605

David Alfaro Siqueiros - "El sollozo" /Хлипането/

rebecca В ОСОБЕНИЯ ЦВЯТ НА СВОЙТО ВРЕМЕ

БЕДУИНЪТ БИ КАЗАЛ:

ПУСТИНЯТА СИ ОТИДЕ ОТ ОЧИТЕ МИ,

МОРЕТО СИ ОТИДЕ ОТ ОЧИТЕ МИ,

БЕЗПРЕДЕЛНОСТИТЕ СВЪРШВАТ. БЕЗ ТЕБ.

(ТАКОВА Е ТОВА ЗАГЛАВИЕ)

От смирените ти рамена

извира силата ми,

като мъгла от

восъчно море.

Кладенеца съм, във който

си паднала.

И не плачеш.

И не търсиш помощ.

(c) Красимир Симеонов

Анонимен607

Анонимен608

Анонимен609

rebecca Честита Нова Година на всички
furkatichko И с много музика и много любов ...
Анонимен612

Анонимен613

НЕ УДРЯЙ РЕБЕККА ДОРИ И С ЦВЕТЕ!

Анонимен614

Възникна проблем!:

Забранено ви е да добавяте съобщения в този форум. Ако искате да промените положението си моля свържете се със системния администратор на bot@segabg.com

Анонимен615
НЕ УДРЯЙ ЖЕНА ДОРИ С ЦВЕТЕ, ЩЕ ТИ ОТВЪРНЕ СЪС САКСИЯ!

EGATI чудо

чуто от

човек

векът е време за

да сплета

клони

около теб момиче

да наклоня мисъл

за миг море

тебе

да!

обичам

сливане

е тъжна дума

спонтанно

я осъществих

със тебе

след когато филма

знаехме

морските тайни

в синьото на счупените вратни кости вълните тичат от

нашите очи

към неговите

навътре

навън

като

фрида кало -пъпна връв

-

енергия магика

отдавна те зная

от първия кaдър

с бягството от свободата

не забравяй

че искам да помниш

все-обхватна,

водораслено зелена

цианид

пред-гръдност

и тичахме

но не за да избягам мило

а за да усетя

колко

сила

имаш вътре всъщност

шлосерската стиска

на палец върху палец

разбра ме в егото на

гилотинен жест

благодаря

човек!

адът в другите е

не във нас тогава

пълни бяхме

формулирахме безкрайност

мойто дъно в твойто

мостът от илюзии

върху китайски клечки

на един дъх взехме го

в дервишки

въртоп

успяхме Мило

чухме ги цветята

рампа язовирна

делеше

от .

свободата

ни спира да скочим

ако животът

ти беше верига -

потъваме

-

твърдо

евтаназия

без филтър

устни

върхове на пръсти

морето вътре в теб е..

дай ми да си дръпна

rebecca

Sade

Paradise

I'd wash the sand off the shore

Give you the world if it was mine

Blow you right to my door

Feels fine

Feels like

You're mine

Feels right

So fine

I'm Yours

You're mine

Like Paradise

I'd give the world if it was mine

Feels fine

Feels like

You're mine

I'm Yours

So fine

Like Paradise

I'd wash the sand off the shore

Give you the world if it was mine

Blow you right to my door

Feels fine

Feels like

You're mine

Feels right

So fine

I'm Yours

You're mine

Like Paradise

Oooh what a life

Oooh what a life

Oooh what a life

Oooh what a life

I wanna share my life

Wanna share my life with you

Wanna share my life

I wanna share my life

Wanna share my life with you

Wanna share my life

Oooh what a life

Like paradise

rebecca Sade

Your Love Is King

Your love is king

Crown you with my heart

Your love is king

Never need to part

Your kisses ring

Round and round and round my head

Touching the very part of me

It's making my soul sing

Tearing the very heart of me

I'm crying out for more

Your love is king

Crown you with my heart

Your love is king

You're the ruler of my heart

Your kisses ring

Round and round and round my head

Touching the very part of me

It's making my soul sing

I'm crying out for more

Your love is king

I'm coming on

I'm coming

You're making me dance

Inside

Your love is king

Crown you with my heart

Your love is king

Never need to part

Your kisses ring

Round and round and round my head

Touching the very part of me

It's making my soul sing

Tearing the very heart of me

I'm crying out for more

Touching the very part of me

It's making my soul sing

I'm crying out for more

Your love is king

This is no

Blind faith

This is no

Sad or sorry dream

This is no

Blind faith

Your love, your love is real

(your love is king)

Gotta crown me with your heart

(your love is king)

Never never need to part

(your love is king)

Touch me

(your love is king)

never letting go

(your love is king)

Your Love is King

never letting go

(your love is king)

never gonna give it up

(your love is king)

I'm comming

(your love is king)

making me dance

Анонимен619

CLICK HERE or on the PICTURE ABOVE

Анонимен620
Непобедимият Шарон преминава през серия лични трагедии, но духът му остава непоколебим

==================

Ариел Шарон с любимата си жена Лили, сестра на първата му съпруга, незабравимата Маргалит ("перла" в превод от иврит)

Фото АП

Захар Гелман

"Российская газета"

Мъжеството на Ариел Шарон предизвиква възхищение дори сред неговите врагове. При първото запознанство с него тогавашният египетски президент Ануар Садат се обърна към съпровождащите го сънародници с думите: "Ето това е генералът, който накара нашите войски да отстъпват чак до Кайро." През октомври 1973 г. египетските войски форсират Суецкия канал и тръгват към Тел Авив (тогавашната столица на Израел - бел. ред.) Тогава Ариел Шарон поема командването на танковите съединения, прави пробив на фронта, прехвърля се на африканския бряг на канала и обкръжава една от най-боеспособните египетски армии. След това танковете му безпрепятствено тръгнали към Кайро. И само намесата на САЩ и СССР го кара да се подчини на заповедта на премиера Менахем Бегин и да спре настъплението към Кайро.

Шарон направи наистина блестяща военна и политическа кариера.

Личният му живот обаче е белязан с трагедии.

Своето

момиче на мечтите

25-годишният офицер Ариел Шарон среща през 1953 година. Тя се казва Маргалит, в превод от иврит - "перла". Маргалит наистина била необикновена красавица.

А отгоре на всичко и умна, рядко срещано съчетание. Тя завършва с отличие психология в местния университет. По-късно двамата разказваха историята на запознанството си по следния начин. Ариел: "Тя седеше на пейката и четеше литературно списание... Влюбих се в нея от пръв поглед." Маргалит: "Влюбих се в него от първата дума, защото той започна да рецитира стихове, без дори да знае името ми, а аз обожавах поезията."

Всъщност Булдозера, какъвто е прякорът на Шарон заради пробивния му характер, живее с поезията още от детските години. Тази черта наследява от родителите си, руски евреи, преселили се в сегашния Израел в началото на миналия век. Когато за пръв път среща Маргалит, Булдозера й

декламира стих

от малко известното стихотворение "Палестина". Написал го в юношеските си години Саумел Маршак, който впоследствие става известен детски писател в Съветския съюз. Маршак влезе в историята и като блестящ преводач на Шекспир. Шарон знаел добре английски, малко по-слабо руски, на който говорели родителите му, и някои сонети на Шекспир рецитира едновременно на три езика. На шега Маргалит казва, че заради Шарон е "изневерила на великия Фройд и е започнала да обича поетите, чието величие чувства, но невинаги разбира".

Самият Шарон признава, че през краткия семеен живот с Маргалит е бил "смутен" от щастието което тя му дарява. През 1956 г. им се ражда син, кръщават го Гурон. Шарон го обича безумно, дори най-неотложните дела не му пречат всяка вечер да поседи край легълцето на малчугана. Страховитият генерал му разказва приказки. Дори извън Израел той всяка вечер звъни вкъщи, за да му разкаже някоя приказчица.

Истина е, че благодарение на мъжа си Маргалит опознава руската и съветската поезия. При разделите им двамата си казвали: "Хаке ли, ани ахзор." Това е на иврит превод от първия стих

"Чакай ме,

ще се върна"

от прословутото едноименно стихотворение на Константин Симонов от времето на Великата отечествена война срещу хитлеристка Германия. Тези думи били особено скъпи за двамата, когато Шарон отивал на военни операции. В такива моменти Маргалит винаги е живяла в страх. Трагедията обаче се случва на нея, а не на него. На 2 май 1962 г. шофираната от нея кола по магистрала за Ерусалим се удря челно в насрещна кола. "Перлата" загива на място

Шарон дълго не може да се съвземе от загубата. За секунди на 34 години той става вдовец, а синът му сираче. Той се чувства като старец. В съзнанието му светът се пръсва на стъкълца.

В този труден период от живота си Шарон има силна подкрепа от Лили - по-малката сестра на Маргалит. След време Лили става съпруга на Ариел. Като че ли всичко постепенно започнало да се нормализира и животът потича в своето русло. През 1964 г. на семейството се ражда син Омри, а след две години и син Гилад. Но съдбата отново не е благосклонна към генерала. Никой не би могъл да предположи, че нова беда дебне фамилията в празничната октомврийска вечер на 1967 г., когато евреите в целия свят се готвят да посрещнат Нова година по еврейския календар.

В този ден Ариел си бил вкъщи и помагал на Лили за подготовката на празника.

Внезапно се чува изстрел

следва вик на сина му Гур: "Аба!" (татко) Изтичалият веднага на двора Шарон видял ужасяваща гледка. Неговият първороден син Гурон се гърчел от болка на земята. Лявото му око било пронизано от куршум. Съседско дете си играело с пушката на баща си и случайно възпроизвело изстрел. Шарон грабнал Гурон на ръце и бързо се отправил към болницата. Когато обаче пристигна там, лекарите му казват, че детето вече е мъртво. И отново Лили със своите грижи и любов му помага да понесе страшната трагедия. Загиналото момче било погребано до майка си. През годините след това Шарон винаги посреща еврейската Нова година на гроба на първата си жена и първородния си син. До него винаги е Лили.

Следващата трагедия се стоварва върху Шарон през 1999 година - лекарите поставят на Лили най-страшната диагноза - рак. Въпреки неизлечимата болест Лили едва ли не до последните си дни придружава съпруга си в неговите пътувания. Приятелите им казвали, че двамата рамо до рамо се борят с нейната болест. Когато Лили вече не можела да ходи и не напускала болницата, Ариел наел стая в намиращ се наблизо хотел, където след полунощ отивал да спи. По това време дори най-заклетите политически противници на Ариел Шарон се

отказали да плетат интриги

срещу него, когато той отсъствал от Кнесета. Те проявявали разбиране, защото знаели, че той е край леглото на болната си жена. През март 2002 г. Лили умира. Погребват я на хълма срещу къщата на семейството, в която тя и Ариел прекарали много щастливи години.

Семейното гнездо на Ариел и Лили е фермата Шикмим в пустинята Негев. Всяка сутрин от прозореца на спалнята Ариел отправя взор към гроба на скъпата си Лили, около който винаги има море от цветя. Малко над гроба е посаден и люляков храст. "Лейлот лилах, лейлот лилах. Рейхам залаф - ло ли, ло лях" ("Люлякови нощи. Излетя техният аромат, изчезна тяхното очарование" - това са стихове на Хаим Ленски (1905-1943 г.) от стихосбирката му "Люлякови нощи".

Тънкото томче стихотворения на този едва ли не единствен съветски поет, писал на иврит, Лили Шарон е чела в последните дни на живота си.

Израелският журналист Ури Дан, който от години събира материали за живота на Ариел Шарон, веднъж го помолил да определи понятието любов. Шарон внимателно погледнал приятеля си и казал: "В дефинициите на понятията са силни философите. Дори поетите избягват прекалената конкретика по тази тема. За себе си бих могъл да кажа какво означава любовта." Шарон въздъхнал дълбоко, погледнал като че ли в безкрая и промълвил на срички: "Това значи никога да не се разделяш!"

Анонимен621

Абе - непобедим, непоколебим и т.н., - ама сами си го утепАхте! Т'ва, разбира се, е най-доброто, което сте вършили от десетилетия насам!...

Анонимен622

Анонимен623

furkatichko To Mary

I SLEEP with thee, and wake with thee,

And yet thou art not there;

I fill my arms with thoughts of thee,

And press the common air.

Thy eyes are gazing upon mine

When thou art out of sight;

My lips are always touching thine

At morning, noon, and night.

I think and speak of other things

To keep my mind at rest,

But still to thee my memory clings

Like love in woman's breast.

I hide it from the world's wide eye

And think and speak contrary,

But soft the wind comes from the sky

And whispers tales of Mary.

The night-wind whispers in my ear,

The moon shines on my face;

The burden still of chilling fear

I find in every place.

The breeze is whispering in the bush,

And the leaves fall from the tree,

All sighing on, and will not hush,

Some pleasant tales of thee.

John Clare

Анонимен625

"Ја те волим,

ја те обожавам,

ја бих с тобом

да се размножавам."

Анонимен626

rebecca Петък вечер

Нямам нищо подръка за музикалния уикенд

furkatichko Ето нещо от мен за края на музикалния уикенд -

Поздрави !

All for Love

~ Bryan Adams

When it's love you give

(I'll be a man of good faith.)

Then in love you live.

(I'll make a stand. I won't break.)

I'll be the rock you can build on,

Be there when you're old,

To have and to hold.

When there's love inside

(I swear I'll always be strong.)

Then there's a reason why.

(I'll prove to you we belong.)

I'll be the wall that protects you

From the wind and the rain,

From the hurt and pain.

Let's make it all for one and all for love.

Let the one you hold be the one you want,

The one you need,

'Cause when it's all for one it's one for all.

When there's someone that should know

Then just let your feelings show

And make it all for one and all for love.

When it's love you make

(I'll be the fire in your night.)

Then it's love you take.

(I will defend, I will fight.)

I'll be there when you need me.

When honor's at stake,

This vow I will make:

That it's all for one and all for love.

Let the one be the one you want,

The one you need,

'Cause when it's all for one it's one for all.

When there's someone that should know

Then just let your feelings show

And make it all for one and all for love.

Don't lay our love to rest

'Cause we could stand up to you test.

We got everything and more than we had planned,

More than the rivers that run the land.

We've got it all in our hands.

Now it's all for one and all for love.

(It's all for love.)

Let the one you hold be the one you want,

The one you need,

'Cause when it's all for one it's one for all.

(It's one for all.)

When there's someone that should know

Then just let your feelings show.

When there's someone that you want,

When there's someone that you need

Let's make it all, all for one and all for love.

Анонимен629

rebecca Взимам си думите обратно, за Елена Алексиева, първите разкази ме подразниха, обаче има и някои много добри, особено "Читателска група 31"
Анонимен631

EGATI ДУШАТА МИ СЕ РОНИ

Не признавам вашите закони, нарушавам даже свободата, а душата ми се рони, рони се душата.

Ролята на луда изиграй им,

без да знаят кой ти я написа...

Нека мислят, че си сваляш грима,

ти пък същността свали си.

Премини през сцената без тяло, тялото си остави.

Върнеш ли се, пак в ръцете ми

ще изгориш.

А ръцете ми ги няма. Викай да се върнат, за да ги целунеш.

Идват, но ръцете са на никой,

а нощта е нежна и безлунна...

Облак от канони и закони - твоят гняв е днеска голотата.

А душата ми се рони,

рони се душата.

Песен на група "Атлас"

furkatichko Да те жадувам

Сигнал

Да те жадувам аз, да те жадувам

А ти все повече да се отдалечаваш

И аз все повече да съм виновен

Това е толкова недопустимо

Да те жадувам аз, да те жадувам

А ти все повече да се отдалечаваш

И аз все повече да съм виновен

Това е толкова недопустимо

Защото ти все пак ще ме помилваш

Главата ми ще падне на гърдите ти

Ще се стопят китарите

Ще се стопят китарите

Защото аз не съм готов да те изгубя

Като ключе от пощенска кутия

Не съм готов, не съм готов

Днес Йордан Караджов става на 54 години.

Помня преди години прекъснатия полет на групата,

сега можеше и да е друго, но ... животът продължава ...

EGATI Прекрасна зарад своята разпадъчност

и променливи се форми.

Каквото искат, ще направят с нея....

Но това, което не искат

ще го постигнат от липсата й

когато липсва купчинката

когато докосвам бедрото ти с устни

когато мозъкът ми е празен

вакуум на отрицателни мисли

той засмуква твоите флуиди

те са май вода -

да,

с моите песъчинки

ще комбинираме кал

и ще олепим живота....

Поне му придаваме образ.

Редактирано от - EGATI на 21/1/2006 г/ 18:52:20

EGATI Здравей! Товали си ТИ?

Тъкмо си мислех, че вече не си.

Пак ли съм АЗ!

Цял целеничък

както сме двамата така

коленичили?

Пак ли сме НИЕ?

ТИ, ТИ и ТИ?

Вечната Амбър, която цъфти под звуците странни на своя Орфей…

Аз не съм Водолей, ти не си жаба,

а страшния дракон е вече заспал.

Лекарствата лично аз съм му дал.

Недей се страхува да бъдеш обичана.

Недей се срамува да бъдеш наричана

с най - най- най - най -…..

безкрай нежни

имена.

Ти си просто Жена,

а аз просто съм Мъж.

Ти по женски си влюбена,

а аз по мъжки цъфтя.

Но тайната сбулена,

Тя, в вечността

само в едно ще разкрием

съкровище.

Аз съм чудовище!

Но от шоколад.

Ти пък си моя целия свят и това е любов.

Не я изоставяй!

Цветето нежно ...

Небрежно...

не наранявай във мен.

Защото в безкрая от звуци и шум

е трудно да чуеш

тум, тум , тум , тум…..

Това е нашто сърце

- Ти ти ти ти….ти ти ти ти….

Това ли съм АЗ, това ли си ТИ…

Защо да задаваме тези въпроси

Когато по пътя си вече ….

furkatichko Обичам те,

без да знам как,

кога или от къде.

Обичам те,

изцяло,

без уговорки или гордост.

Обичам те така,

защото друг начин не познавам.

Тъй близка си ми,

че ръката ти на моите гърди,

е моята ръка .

Тъй близка,

че когато очи затвориш,

заспивам аз.

Натиснете тук

Познато ми е, може би е пускано във форума, но не пречи пак ...

EGATI щастливо никакво момиче

Полусън

Полуусмивка

Полуистина

за половин спасение

Всичко друго е

поетата мъка,

с която се държа

строго и собственически.

Усмихвам се,

докато ме прояжда

нуждата да я изпитам

своя...или полу...

furkatichko и малко смях ... Натиснете тук
EGATI не съм ли

плод на видение

смях в огледалото

стих в тъмното

гласове

в здрача

познати

и прокълнати

поради

едни и същи причини

не съм ли

твоето момиче

което докосваше

винаги

за да се увериш

че го има

това което достигна

видението

илюзията,

че си вкусил от него

не съм ли

плод -

къща на червеи

след твоето тръгване

rebecca )))))))}}}}}}}}}}}}

Тва верно е смешно

rebecca Beatles

Yesterday

Yesterday, all my troubles seemed so far away

Now it looks as though they’re here to stay

Oh, I believe in yesterday.

Suddenly, I’m not half the man I used to be,

There’s a shadow hanging over me.

Oh, yesterday came suddenly.

Why she had to go I don’t know she woldn’t say.

I said something wrong, now I long for yesterday.

Yesterday, love was such an easy game to play.

Now I need a place to hide away.

Oh, I believe in yesterday.

rebecca Снощи я пяха на грами наградите таз вехта песничка

Фърче, ЕГАТИ, как сте

Чакайте да изровя още нещо за музикалния уикенд, загрявка за свети Валентин

rebecca

Честит празник на всички

Bryan Adams

Please Forgive Me

It still feels like our first night together

Feels like the first kiss and

It's gettin' better baby

No one can better this

I'm still holding on and you're still the one

The first time our eyes met it's the same feelin' I get

Only feels much stronger and I wanna love ya longer

You still turn the fire on

So If you're feelin' lonely.. don't

You're the only one I'd ever want

I only wanna make it good

So if I love ya a little more than I should

Please forgive me I know not what I do

Please forgive me I can't stop lovin' you

Don't deny me

This pain I'm going through

Please forgive me

If I need ya like I do

Please believe me

Every word I say is true

Please forgive me I can't stop loving you

Still feels like our best times are together

Feels like the first touch

We're still gettin' closer baby

Can't get close enough I'm still holdin' on

You're still number one I remember the smell of your skin

I remember everything

I remember all your moves

I remember you

I remember the nights ya know I still do

One thing I'm sure of

Is the way we make love

And the one thing I depend on

Is for us to stay strong

With every word and every breath I'm prayin'

That's why I'm sayin'...

Редактирано от - rebecca на 14/2/2006 г/ 23:11:53

rebecca

На Борис

SHANIA TWAIN

"You're Still The One"

(When I first saw you, I saw love.

And the first time you touched me, I felt love.

And after

all this time, you're still the one I love.)

Looks like we made it

Look how far we've come my baby

We mighta took the long way

We knew we'd get there someday

They said, "I bet they'll never make it"

But just look at us holding on

We're still together still going strong

(You're still the one)

You're still the one I run to

The one that I belong to

You're still the one I want for life

(You're still the one)

You're still the one that I love

The only one I dream of

You're still the one I kiss good night

Ain't nothin' better

We beat the odds together

I'm glad we didn't listen

Look at what we would be missin'

They said, "I bet they'll never make it"

But just look at us holding on

We're still together still going strong

(You're still the one)

You're still the one I run to

The one that I belong to

You're still the one I want for life

(You're still the one)

You're still the one that I love

The only one I dream of

You're still the one I kiss good night

(You're still the one)

You're still the one I run to

The one that I belong to

You're still the one I want for life

(You're still the one)

You're still the one that I love

The only one I dream of

You're still the one I kiss good night

Редактирано от - rebecca на 14/2/2006 г/ 23:12:57

furkatichko Вълче време

И като вълк пред мириса на хора

Ще бъда предпазлив, ще се напрягам.

Езика си ще сдъвча от умора

И все едно – ще избягам.

Не можеш да ме стигнеш даже с мисъл,

Познавам и отрова и капани.

Ще виждаш, с нокти по снега съм писал,

Но няма да ме хванеш.

Ще се скрия в сърцето си както знам,

С орисия пак да остана, пак да се скитам сам.

Ще зария спомена във ямата

И ще свикна с мисълта, че те няма.

По вълче време сам ще те открия

До тебе като сянка пак ще тичам

И впил в луната зъби ще завия

От яростта, че още те обичам.

rebecca Хубаво е, чие е?
furkatichko текст на песен е, на група, но не знам точно коя.
furkatichko Не разплитай надеждата

Не разплитай кълбото от думи -

тези нишки не са от вълшебните.

В лабиринта на нашите чувства

се изгубихме. Нямаме изход.

Не разнищвай причини и следствия,

запази си поне от достойнството.

Не е нужно във тъмните дебри

да се скиташ. Спи си спокойно.

Търкулù кълбото на думите

надолу по склона на зимата.

Нека там се натрупат заблудите,

нека паднат на бяла лавина!

Запази ме във своите спомени,

но разкъсай любовната прежда.

А кълбото е форма особена -

неразплетено дава надежда...

----------------------------------------- ---------------------------------------

Обратно към: [Луд за обичане][Петър Делчев][СЛОВОТО]

Редактирано от - furkatichko на 23/2/2006 г/ 08:33:19

furkatichko И за музикалния уикенд , ребека ...

Orion Too - Hope And Wait

You are my one dimension

Beyond the stars to see

You live in my obsession

and rule my phantasy

All I do is hope and wait

and I pray it's not too late

All I do is hope and wait for you

If only you could come my way

I almost feel your touch

But if only I could say

I fear I love you too much

All I do is hope and wait

and I pray it's not too late

All I do is hope and wait for you, for you

rebecca Сега и аз ще поровя за нещо

Sade

Love Is Stronger Than Pride

I won't pretend that I intend to stop living

I won't pretend I'm good at forgiving

But I can't hate you

Although I have tried

Mmmmm

I still really really love you

Love is stronger than pride

I still really really love you

Mmmmm

I won't pretend that I intend to stop living

I won't pretend I'm good at forgiving

But I can't hate you

Although I have tried

Mmmmm

I still really really love you

Love is stronger than pride

I still really really love you

Mm mm mm mm mm

Sitting here wasting my time

Would be like

Waiting for the sun to rise

It's all too clear things come and go

Sitting here waiting for you

Would be like waiting for winter

It's gonna be cold

There may even

Be snow

I still really really love you

Love is stronger than pride

I still really really love you

Love is stronger

I still really really love you

Love is stronger than pride

furkatichko И отново ...

Again

Janet Jackson

I heard from a friend today

And she said you were in town

Suddenly the memories came back

To me in my mind

(chorus):

How can I be strong

I've asked myself

Time and time I've said

That I'll never fall in love

With you again

A wounded heart you gave,

My soul you took away

Good intentions you had many,

I know you did

I come from a place that hurts,

God knows how I've cried

And I never want to return

Never fall again

Making love to you felt so good

And oh so right

(chorus):

How can I be strong

I've asked myself

Time and time I've said

That I'll never fall in love

With you again

So here we are alone again

Didn't think I'd come to this

And to know it all began

With just a little kiss

I've come too close to happiness,

To have it swept away

Don't think I can take the pain

No never fall again

Kinda late in the game

And my heart is in your hands

Don't you stand there

And then tell me

You love me

Then leave again

'Cause I'm falling

In love with you again

Hold me, hold me

Don't ever let me go

Say it just one time

Say you love me

God knows I do love you again

furkatichko Blue System - Oh, I Miss You

Please forgive me

I don’t want to make you cry

Please forgive me

Oh I’m just your jealous guy

Oh, it’s five o’clock - we’re sitting in my car

Oh, just you and me - and a lonely star

Oh, I swear you - oh I will love you baby

Oh, I need you - more and more

Oh, I miss you (I miss you so)

I’m the greatest fool

To let you go (to let you go)

Oh, we started in heaven

I’m waiting just for you

I thought we stay together - just we two

Oh, I miss you so (I miss you so)

The only thing I need is you I know

My heart is always open

I’ll never smile again

If I can’t be your love

I will be your friend

Please forgive me

You are strong when I am weak

Please forgive me

You’re my heart if I can’t speak

Secret love - with no name

I feel you everyday

Loneliness just found me

Why you walked away ?

Oh, I swear you - I will love you baby

Oh, I need you more and more

rebecca If I Were a Carpenter

(Tim Hardin)

If I were a carpenter and you were a lady

Would you marry me anyway, would you have my baby?

If a tinker were my trade, would you still love me?

Carrying the pots I made, following behind me

Save my love through loneliness

Save my love for sorrow

I've given you my onliness

Come and give me your tomorrows

If I worked my hands in wood, would you still love me

Answer me, babe, yes, I would, I'd put you above me

If I were a miller at a mill wheel grinding

Would you miss your colored box, your soft shoes shining?

EGATI Ай сиктир с тез чуждици

кво ся?

rebecca Айде сега претенции

Егати, нещо нервозен ми се видиш напоследък

EGATI Има ли по-тъжна от съдбата на изоставените къщи,

на които суетният минувач често се мръщи...

Вина те нямат, с нас не се забавляват,

когато с гравитацията си вечер ни привличат.

Стъклата им ласки получават око случайно

вгледа ли се в тях.

Олющените порти желаят въображението ни

да проектира върху тях.

Ако някоя вечер останете съвсем без сили

да отблъснете повика на някой портал

не бойте се, а влезте.

Прашните легла от мъка креят, че никой

отдавна в тях не е спал.

Креслата жалки скърбят и скърцат, че никой

отдавна в тях не е седял.

Възможно е пияното само или може би

под пръстите на починал пианист да засвири

бавен танц и сенките да затанцуват в одаята

преди в меланхолия да се стопят зад някой шкаф.

После нищо чудно жадната за вас къща

да попие душата ви.

Стените гладни са за жива плът.

Сигурно ще забележите тогава

колко нещастно е да си покрив или стена

и пътниците вежди да смръщват отдолу,

когато за нищо всъщност нямате вина..

Анонимен657

От Г.Кушвалиев

Анонимен658

"Вълче време" имам предвид

Г. Кушвалиев659

******************

Вълче време

******************

< първоначалния вариант, преди да се намеси СВРЪХИНТЕЛИГЕНТНОСТТА и да поизмени това-онова, за да стане творбата "по-съвременна" - във варианта, изпят от ФСБ >

И като вълк пред мириса на хора

Ще бъда предпазлив, ще се напрягам.

Езика си ще сдъвча от умора

И все едно – накрая ще избягам.

Не можеш да ме стигнеш даже с мисъл,

Познавам и отрова и капани.

Ще виждаш - с нокти по снега съм писал, -

Но никога ти няма да ме хванеш.

Ще скрия във сърцето си заканата,

Орисан да се скитам ще остана.

И ще зария спомена във ямата...

Ще свикна с мисълта, че теб те няма.

По вълче време сам ще те открия,

До тебе като сянка пак ще тичам

И, впил в луната зъби, ще завия.

От яростта, че още те обичам...

furkatichko По-напред съм пуснала този текст, но не знаех автора.

А стихотворението е много хубаво.

Благодарност.

rebecca Da, hubawo e
rebecca Mmmmm, ne e lesna taq rabota

Minalata sedmica se vlyubih dosta silno v edin apartament, i ottogava ne moga da spq i go sunuvam, obache za zla beda go vidqh 3 dni sled kato nqkoi go beshe kapariral ))))))

Ide mi i na mene da zaviq )))))

АПАРТ. А. МЕНТЬО663

Я ела да си те гушна и да спинкаме заедно, ребечке. И аз съм АПАРТАМЕНТ - може и в мен да се влюбиш. Верно, не съм тристаен, но и ние, гарсониерите можем да поднесем щастие...

Владо Любенов664

ПРЕЛЪСТЯВАНЕ

Тя обича да се съблича,

и обичам да гледам аз,

преродил се във рошаво птиче

върху нейния мокър перваз.

Тя дори не ме забелязва,

и не знае, че аз съм поет,

и надничам във нейната пазва

от вълнение детско обзет.

Тя по някой направо е луда,

и желае от него деца,

и от нейната топла възбуда

изпаряват се мойте крилца.

И разтваря се моята човка,

и запявам й с трепетен глас

за мечтата ми мека и рохка

цяла нощ да я гледам в анфас.

И усетила може би смътно,

че пак някой в нощта я следи,

приближава прозореца плътно

и почти ме допира с гърди.

О, най-после ме забелязва,

и навеждам аз птича глава,

тя ме гушва във своята пазва,

и обсипва ме с нежни слова.

И в миг топлата перушина

се омесва с горещата плът

във екстазна любовна картина

със предчувствие ясно за смърт...

И уплашена тя си облича

тялото - цяло в перца,

и в окото ми тъмно наднича,

и целува ми двете крилца...

Аз усещам как страда ужасно,

но поетът във мене мълчи,

няма нищо сега по-прекрасно

от сълзите във тези очи!

И цял мокър от топлата влага,

пак усещам във тъмното аз,

как ръката й малка ме слага

върху хладния мокър перваз.

И отново аз, рошаво птиче,

прелетявам до близкия храст...

Тя обича да се съблича.

И обичам да гледам аз.

Владо Любенов665

ЕТЮД В ЛЕГЛОТО

Разливаше се кремав мрака като във нежен сън,

когато с токчета изтрака една жена навън.

Покрит с юргана си пепитен, почувствах нечий крак

да влиза в моя любопитен, красив и цветен мрак.

Усетих как се разположи тя в моята мечта,

дори не й се и наложи да се събува тя.

Лежахме двамата безмълвни в пепитения здрач,

и шареха красиви мълнии под всеки наш клепач.

Усещах ток по слабините от острия й ток

и лазеха като термити по мене капки пот.

Не смеех даже да помръдна, да не погубя сам

фантазията безразсъдна на този нежен храм,

звука от капещите стъпки на скрита в здрач жена,

в нощта на кремавите кръпки от лунните петна...

rebecca Hehehe, towa ne beshe metafora, suwsem bukwalno )))))
rebecca FLEETWOOD MAC lyrics - "Gold Dust Woman"

(Stevie Nicks)

Rock on, gold dust woman

Take your silver spoon

And dig your grave

Heartless challenge

Pick your path and I'll pray

Wake up in the morning

See your sunrise, loves, to go down

Lousy lovers, pick their prey

But they never cry out loud

Did she make you cry

Make you break down

Shatter your illusions of love

Is it over now, do you know how

Pick up the pieces and go home.

Rock on, ancient woman

Follow those who pale

In your shadow

Rulers make bad lovers

You better put your kingdom up for sale

Did she make you cry

Make you break down

Shatter your illusions of love

Is it over now, do you know how

Pickup the pieces and go home.

Анонимен668

Остави поетът Stevie Nicks какво е казал! Поетите са вече на изчезване. Кажи Леонид Брежнев какво е писал в дневника си! Защото толумите и попивателните като него са населили безбрежната руска шир.

Когато почина, нямаха търпение да му отворят дневника. А то вътре записано само какво е пил, какво е ял и кога е срал.

Анонимен669

...знаехме, че няма друг начин двама човека да се разберат напълно, ако не изпитат тази сладостна възбуда от близостта на плътта на другия. Защото другото име на Истината, към която всички ние се стремяхме така страстно, беше ЛЮБОВ. А нима има друг начин да се засвидетелствува Любовта, освен посредством възбудата на две плътно допряни тела, вплели крайниците си в неразчленима хватка.

Анонимен670

Анонимен671

rebecca Voayor? Stalker?
rebecca Натиснете тук

Редактирано от - rebecca на 06/05/2006 г/ 14:16:52

Анонимен674
кажи му да си завре фасо озад за малку живец
furkatichko БОГОМИЛСКО СТИХОТВОРЕНИЕ

Добрите хора лесно се обичат.

Магията е да обичаш лошите.

С един от тях — най-лошият от всички,

да споделиш пробитите си грошове.

Да ти почерни погледа и празника.

Да ти преседнат глътката и залъкът.

А в нощите, в които му е празно,

да те вини, че си му дала ябълка.

Да те обича, ала само тялото.

Да го откъсва хищно от душата ти.

И да те иска — прокълнато ялова —

да не родиш на някой друг децата му.

А ти сама да се затвориш в клетката.

Да му подхвърлиш ключа на победата.

И нежно да го милваш през решетките,

когато е дошъл да те погледа.

И да мълчиш. Дори да се запали,

дори да се взриви над тебе здрачът.

Додето не реши да те погали

най-лошият човек... и не заплаче.

Веднъж сълза проронил, е обречен

добър и свят, пред теб да коленичи.

Тогава можеш да си тръгваш вече.

Добрите хора лесно се обичат.

КАМЕЛИЯ КОНДОВА

rebecca uuuu, super e twa
furkatichko Знаех, че ще ти хареса, rebecca !

Къде се изгуби ?

rebecca Tuk sym

otkyde go nameri towa fyr

furkatichko Обаждай се тогава понякога ...

Но те разбирам, случвало ми се е да чета , а да нямам желание да напиша и една буква.

Открих го случайно ... в един чудесен сайт, и на мен страшно ми хареса ...

Натиснете тук

rebecca da, nqmam wdyhnowenie neshto

fur, bqh ti ostawila nomera na kyuto mi na mejla, sorri che e bilo na djibrish

kajete otkyde da si drypna fonetichna, shtot s drugata ne moga da pisha

rebecca Посветено

"И небесният лъч не спираше -

Предпотопна библейска притча.

И си мислих - така се умира.

Сега зная - така се обича."

Маргарита Петкова

И така се обича, о, Господи!

Вече знам - и така се обича.

Една шепа премръзнали кости -

ти това красота ли наричаш?

Унизително свети часовникът,

сякаш ние сами не знаем,

че сме черни, библейски виновни.

И сме хванали дивия заек.

А във нашите питомни къщи

укротено-добри ни очакват.

Сякаш никой не ме е прегръщал

и не са те прегръщали някога!

Боже мой, и така се обича!

Неуютно, припряно, ръбесто.

Честна дума, опитах всичко -

да си тръгна с последната съвест.

И защо да развалям живота ти,

пък и моя - нали сме патили.

Но не мога да тръгна, защото

си оплетох ръцете в косата ти.

И така се обича - прокажено.

Нито ти, нито аз сме избирали.

За утеха какво да ти кажа...

Няма страшно, все пак се умира.

© Камелия Кондова.

furkatichko Сякаш никой не ме е прегръщал

и не са те прегръщали някога!

Боже мой, и така се обича!

Неуютно, припряно, ръбесто.

Честна дума, опитах всичко -

да си тръгна с последната съвест.

Много е хубаво , ребека ! Талантлива е Камелия Кондова , дано все така !!!

Редактирано от - furkatichko на 04/06/2006 г/ 23:17:52

rebecca Да, не и бях чела нещата досега

Натиснете тук

Как се обича художник

И който се представя, че е лесно -

простете ми, обаче е глупак!

Разделя ни един прочетен вестник

и ни сближава съмналия мрак.

И стискам зъби, да не се търкулне

сълзата ми - един излишен плод,

когато псува българския футбол

(и покрай него целия живот).

Когато всяка вечер се сбогува

с последната картина - след това

безпаметно-пияно ме целува.

(Така се люби само след Смъртта).

И аз разбирам, вече я е срещал.

В една подобна нощ е била тук.

След нея аз съм спомена за нещо.

което се е случило със друг.

Аз просто дилетантски я замествам.

И чакам да потропа някой ден.

Дано й стигнат нежност, смях и песни -

да го обича повече от мен.

© Камелия Кондова.

furkatichko ребека, беше представена и в антологията на сега и интересна дискусия се получи.
Анонимен685
на границата между бягството и спомените

--------------------

rebecca какво става на тази граница
furkatichko Това до мен

Сън от картини,

тихи, бели спомени, свързани.

Дъх на коприна заспали лица,

и заспали лица.

Припев:

Това до мен е спомен за теб.

Вятърът и слънцето за теб (х2)

Това до мен. (х2)

Къс огледало гони сноп лъчи към мен

Все към мен.

Там е заспало като малко дете,

Като малко дете

Припев:

Това до мен е спомен за теб.

Вятърът и слънцето за теб (х2)

Това до мен. (х3)

Сън от картини се връща към мен.

Всеки ден,

все към мен (х4). (х2)

Припев:

Това до мен е спомен за теб.

Вятърът и слънцето за теб. (х4)

Това до мен е спомен. (х2)

Това до мен. (х2)

Светла Иванова

rebecca
EGATI когато безбройните зелени точици изписани в пурпура на залеза се слеят за сбогом с деня когато дървото проговори отново на корените си когато доброто и злото престанат да се наричат господ преодолеят гордостта си и се вгледат в небето в пурпура и зелените точици аз ще се слея с теб да кажа сбогом на самотните вечери някога..
rebecca Добро утро, мили хора, как спахте
rebecca The Doors

Touch me

Yeah!, C'mon, c'mon, c'mon, c'mon now

Touch me, babe

Can't you see that I am not afraid?

What was that promise that you made?

Why won't you tell me what she said?

What was that promise that she made?

Now, I'm gonna love you

Till the heavens stop the rain

I'm gonna love you

Till the stars fall from the sky

For you and I

C'mon, c'mon, c'mon, c'mon now

Now touch me, baby

Can't you see that I am not afraid?

What was that promise that you made?

Why won't you tell me what she said?

What was that promise that she made?

I'm gonna love you

Till the heavens stop the rain

I'm gonna love you

Till the stars fall from the sky for you and I I'm gonna love you

Till the heavens stop the rain

I'm gonna love you

Till the stars fall from the sky

For you and I

Редактирано от - rebecca на 23/06/2006 г/ 09:30:37

furkatichko Moon so bright, night so fine

Keep your heart here with mine

Life's a dream we are dreaming

Race the moon, catch the wind

Ride the night to the end

Sieze the day, stand up for the light

I want to spend my lifetime loving you

If that is all in life I ever do

Heroes rise, heroes fall

Rise again, win it all

In your heart, can't you feel the glory?

Through our joy, through our pain

We can move worlds again

Take my hand, dance with me

Though we know we will never come again

Where there is love, life begins

Over and over again

Save the night, save the day

Save the love, come what may

Love is worth everything we pay

Редактирано от - furkatichko на 24/06/2006 г/ 12:24:26

EGATI Нрав?ственост

съв

__падащо

натрупай омразата си другаде

преди да съм превзела болката ти

с моята в чудовищно съотношение

.....

разхвърляност

--- цветни захарни клечки

щурците пеят

въртележка

страшен филм с дълги пейзажи

плътен мрак

тъмноока жена в стая с дървени мебели

тъжна къща

скърцане

шум от движение

остър молив - черни извивки за букви

дълги пръсти - големи очи

лилави хълмове

ти къде си

rebecca Малко го позанемарихме музикалните уикенди

FLEETWOOD MAC lyrics - "Dreams"

Now here you go again

You say you want your freedom

Well who am I to keep you down

It's only right that you should

Play the way you feel it

But listen carefully to the sound

Of your loneliness

Like a heartbeat.. drives you mad

In the stillness of remembering what you had

And what you lost...

And what you had...

And what you lost

Thunder only happens when it's raining

Players only love you when they're playing

Say... Women... they will come and they will go

When the rain washes you clean... you'll know

Now here I go again, I see the crystal visions

I keep my visions to myself

It's only me

Who wants to wrap around your dreams and...

Have you any dreams you'd like to sell?

Dreams of loneliness...

Like a heartbeat... drives you mad...

In the stillness of remembering what you had...

And what you lost...

And what you had...

And what you lost

Thunder only happens when it's raining

Players only love you when they're playing

Say... Women... they will come and they will go

When the rain washes you clean... you'll know

Анонимен695

furkatichko

Гара за луди

Автор Sheetal (тъмна Индия)

Публикувано 27.10.05 08:15

Останаха ми блатните кокичета

и мътните води на тишината,

и хилавото вчерашно "обичам те",

осъмнало на гарата за луди

в очакване на следващия влак

и следващото глупаво пътуване

към нечия душа, която вече

от чакане е станала на спирка...

Разбрах, че сфетофарът е предател

и дългото червено не е съмване,

откраднало очите ми , когато

сълзИте се обесиха след теб..

Забравил си как вярвахме наивно,

че всеки труден път е много истински,

а всъщност , че посоките са криви,

не виждахме съвсем..

(..или не искахме..)

И аз ще спра от утре да си спомням,

(когато за последно се избистря)

къде се е отструнило сърцето

и колко струва бялото и чистото..

И тия сини гривни против уроки

дали ще ме опазят от несбъдване ..?

Зад мен е само - гарата за луди..

Ще чакам някой влак да ме завърне...

Натиснете тук

Редактирано от - furkatichko на 09/07/2006 г/ 08:56:35

rebecca

Галина Николова

из "Малки амнезии"

ох. В думите ти се губя като в непознати стаи посреднощ, когато ставам да търся вода, а угасва токът, Тогава съм непохватна, удрям се в мебелите, на които не знам нито имената, нито ръбовете, събарям чупливите неща, на които държиш повече, и във всяка стая мога да се загубя за много време, преди да намеря теб или врата.

През половината от дните не мога без теб.

В останалото време ми е все едно

дали ще те видя пак. Това не е въпрос на морал,

а на издръжливост.

об. Раздвоена съм отвътре, дълбоко. Купища от думи, толкова непотребни.

След всичко това, пак не знам какво сме си казали.

Редактирано от - rebecca на 09/07/2006 г/ 14:29:16

EGATI Лети, мое призначно Съвършенство, дишало само в морфинов сън!

Лети - освободих ти крилете, приковани към сърцето ми със златни хербаризиращи игли...

Забрани се, мое ненаписано-и-нечетено СЕДЕМстишие, отразило всичко и всички и непозволило никой да те отрази! Забрани се - Хамлет, опасният и мрачен, не ще задава повече въпроси...

Намери се, моя незапочнала-понеже-е-завършила Любов, не пожелал да захвърлиш смарагдовата си броня! Намери се - спрях да продължавам към малката гара, където "НЯКОГА" е името на влаковете, които са отпътували преди да се качим...

Върви, малко персонално божество, себецентричен в мълчаливата си надменност! Върви - спрях да се моля пред олтара на презрително безразличните ти ръце...

Отведи се, невиждан-никъде Скитнико, превърнат в прибежище на потъващ кораб!Отведи се - изгасих всички спомени за ранноесенните пълнолунни нощи, скрили малките ни тайни с преливаща сребърна тишина...

Предай ме, Учителю мой, не успял да ме научиш да чета по чертите ти!Предай ме - събрах всички думи и ги захвърлих в бездънната яма на незнанието ми за теб...

Излез от мен, мой универсален Ключ, счупил се в сърцето ми!Излез от мен - самозаключих се всевечно с успокоението, че си обичал, необичайки мен...

Избягай, мое мечтано Приключение, неначертало картата на красивата ми местност!Избягай - забравих се на тавана на пурпурната ти сласт, подобно на прашен и прокъсан куфар, пълен с пожълтели чувства и избелели, непотребни пориви...

Изтрий се, моя непотъпкана Забрана, осветила дупчиците в кръстопътя ми!Изтрий се - аз не мога да те зачеркна от личната си конституция, написана да преоткрива самотата...

Напусни ме, моя неизпълнила ме Сила, спирала дъха ми в далечни и непознати земи!Напусни ме - източих лилавата си същност от вените на твоето спокойствие...

Облечи се, мой любовен МИР, неразтълкувал посинялата ми кадифена голота!Облечи се - откраднах твоя поглед и с него потуших стогодишната си изгарящоболезнена притома...

Осъди се, Баща на непомислените ми Деца!Осъди се - изтръгнах Им сетивата, за да не тръгнат да те търсят...

Отнеси това, което не донесе!

rebecca Don't You Love Me Anymore

Joe Cocker

Oh oh

I thought I'd see you smile

When I walked in the door

Thought those arms of yours would be open wide

The way they were before

Why do you look at me

Like I'm some stranger now

Why do you pull away

When you used to hold me so tight

Don't you love me anymore

Have your learned to live your life without me

Don't you love me, anymore

When did the fire go out

Where did the feeling go

Did it slip away when I wasn't there

Baby now I've come home

I thought you'd want me babe

I was so sure you'd ask me to to stay

I thought you'd need this too

Guess it didn't work out that way

Don't you love me anymore

Have you learned to live your life without me

Don't you love me anymore

Darling

When did the fire go out

Where did the feeling go

Why do you pull away

When you used to hold me so close baby

Don't you love me anymore

Have your learned to live your life without me

Don't you love me anymore

Don't you love me anymore

Have your learned to live your life without me

rebecca I Ain't Gonna Cry Again

Joe Cocker

You'Re A Mystery To Me

You Make Your Own Reality

And I Wonder Who You Are Beneath Your Skin

Guess I'Ll Never Know For Sure

But I Was Safe Behind My Door

Can'T Think How I Let You Talk Your Way Back In

Should Have Known Better Then

But I Know Better Now

You Can'T Hurt Me Anymore

I'M Not The Fool I Was Before

I Ain'T Gonna Cry Again

I Don'T Believe The Lies You Tell

So Take Your Heart And Go To Hell

Cause I Aint Gonna Cry Again

You Think I Need You But I Don'T

You Think I'Ll Break Down But I Won'T

You'Ve Had Everything You'Re Gonna Get From Me

Saw Your Pleasure In My Pain

And It Released Me From My Chains

And I Woke Up To My Own Insanity

Waiting For Changes That Were

Never Gonna Come

You Can'T Hurt Me Anymore

I'M Not The Fool I Was Before

I Ain'T Gonna Cry Again

I Don'T Believe The Lies You Tell

So Take Your Heart And Go To Hell

Cause I Aint Gonna Cry Again

I Ain'T Gonna Cry Again

Now That I See You'Re Twisted

I Don'T Know How I Missed It Before

Maybe That'S What Drew Me To You

But This Is Now And That Was Then

You'Ll Never Make Me Cry Again

Should Have Known Better Then

But I Know Better Now

You Can'T Hurt Me Anymore

I'M Not The Fool I Was Before

I Ain'T Gonna Cry Again

I Don'T Believe The Lies You Tell

So Take Your Heart And Go To Hell

Cause I Aint Gonna Cry Again

furkatichko Under The Bridge

by Red Hot Chili Peppers

Sometimes I feel like I don't have a partner

Sometimes I feel like my only friend

Is the city I live in, the city of angel

Lonely as I am, together we cry

I drive on her streets 'cause she's my companion

I walk through her hills 'cause she knows who I am

She sees my good deeds and she kisses me windy

I never worry, now that is a lie.

Well, I don't ever want to feel like I did that day

Take me to the place I love, take me all the way

I don't ever want to feel like I did that day

Take me to the place I love, take me all the way, yeah, yeah, yeah

It's hard to believe that there's nobody out there

It's hard to believe that I'm all alone

At least I have her love, the city she loves me

Lonely as I am, together we cry

Well, I don't ever want to feel like I did that day

Take me to the place I love, take me all the way

Well, I don't ever want to feel like I did that day

Take me to the place I love, take me all the way, yeah, yeah, yeah

oh no, no, no, yeah, yeah

love me, I say, yeah yeah

One time

(under the bridge downtown)

(is where I drew some blood)

is where I drew some blood

(under the bridge downtown)

(i could not get enough)

i could not get enough

(under the bridge downtown)

(forgot about my love)

forgot about my love

(under the bridge downtown)

(i gave my life away)

i gave my life away yeah, yeah yeah

(away)

no, no, no, yeah, yeah

(away)

no, no, i say, yeah, yeah

(away)

Here I stay

.............

..........

.....

...

rebecca TOTAL ECLIPSE OF THE HEART

Bonnie Tyler

Turnaround, every now and then I get a

little bit lonely and you're never coming around

Turnaround, Every now and then I get a

little bit tired of listening to the sound of my tears

Turnaround, Every now and then I get a

little bit nervous that the best of all the years have gone by

Turnaround, Every now and then I get a

little bit terrified and then I see the look in your eyes

Turnaround bright eyes, Every now and

then I fall apart

Turnaround bright eyes, Every now and

then I fall apart

Turnaround, Every now and then I get a

little bit restless and I dream of something wild

Turnaround, Every now and then I get a

little bit helpless and I'm lying like a child in your arms

Turnaround, Every now and then I get a

little bit angry and I know I've got to get out and cry

Turnaround, Every now and then I get a

little bit terrified but then I see the look in your eyes

Turnaround bright eyes, Every now and

then I fall apart

Turnaround bright eyes, Every now and

then I fall apart

And I need you now tonight

And I need you more than ever

And if you'll only hold me tight

We'll be holding on forever

And we'll only be making it right

Cause we'll never be wrong together

We can take it to the end of the line

Your love is like a shadow on me all of the time

I don't know what to do and I'm always in the dark

We're living in a powder keg and giving off sparks

I really need you tonight

Forever's gonna start tonight

Forever's gonna start tonight

Once upon a time I was falling in love

But now I'm only falling apart

There's nothing I can do

A total eclipse of the heart

Once upon a time there was light in my life

But now there's only love in the dark

Nothing I can say

A total eclipse of the heart

Turnaround bright eyes

Turnaround bright eyes

Turnaround, every now and then I know

you'll never be the boy you always you wanted to be

Turnaround, every now and then I know

you'll always be the only boy who wanted me the way that I am

Turnaround, every now and then I know

there's no one in the universe as magical and wonderous as you

Turnaround, every now and then I know

there's nothing any better and there's nothing I just wouldn't do

Turnaround bright eyes, Every now and

then I fall apart

Turnaround bright eyes, Every now and

then I fall apart

And I need you now tonight

And I need you more than ever

And if you'll only hold me tight

We'll be holding on forever

And we'll only be making it right

Cause we'll never be wrong together

We can take it to the end of the line

Your love is like a shadow on me all of the time

I don't know what to do and I'm always in the dark

We're living in a powder keg and giving off sparks

I really need you tonight

Forever's gonna start tonight

Forever's gonna start tonight

Once upon a time I was falling in love

But now I'm only falling apart

There's nothing I can do

A total eclipse of the heart

Once upon a time there was light in my life

But now there's only love in the dark

Nothing I can say

A total eclipse of the heart

Анонимен703

Човек шъ си рече, че либофта мое да са изрази садé на ингилицки!...

rebecca Еми тва е за музикалния уикенд, освен да почнем да пускаме песнички на Лили Иванова
Анонимен705

Па к'во? Лошо ли е? Лили е голема маца, дека много разбира от либофф... За Данчето - Ристовата - па да не говорим! Она целата е напраена от либофф. ...Та артисва!

( Дефениция: Народна артиска - такъва артиска, дека има излишъци от месища, та га връви, они й се друсат и АРТИСВАТ по сцената. )

rebecca Натиснете тук

Костадинка Лапкова

***

Питай ме,

така ме питай

как прекарвам

съботния си следобед,

"Спя", повтярям "...Спя",

защото ти мълчиш

и викове около тебе

пречат, за да чуя

дишаш ли.

rebecca Привет, мили хора, малко бях заета с ремонта и с местенето, ма сега съм на линия вече

Ето малко кънтри за музикалния уикенд

ALAN JACKSON LYRICS

"Everything I Love"

Coffee keeps me up and I can't sleep

And when I drink too much then I can't eat

Losing you has led me to believe

Everything I love is killing me

Everything I love is killing me

Cigarettes, Jack Daniels and caffeine

And that's the way you're turning out to be

Everything I love, gonna have to give up

'Cause everything I love is killing me

I guess I made a big mistake

Thinkin' you're a habit I can break

Well, I'm addicted to you now I see

Everything I love is killing me

Everything I love is killing me

Cigarettes, Jack Daniels and caffeine

And that's the way you're turning out to be

Everything I love, gonna have to give up

'Cause everything I love is killing me

Everything I love, gonna have to give up

'Cause everything I love is killing me

r

furkatichko Привет, ребека !

Guano Apes-Rain

I'm alone

Can't wait until I feel your rain

So unreal

Can't find another place of your rain

I believe

I still believe in your warm rain

I'm alone

Can't sleep until I feel your rain

How can I find

Love, Faith and Trust inside of your rain?

So unreal, can't find another place of your rain

I believe

I still believe in your warm rain

So untrue

Help me to find through your warm rain

I send out my wishes

You gave me promises

Why don't you feel the same

(I'm sad, I feel like a little child,

Somebody left, there is no rain)

Oh no, I'm waiting

How about your rain?

I can't believe

I still believe in your rain

Like in heaven

I can't wait until I feel your rain

So where's your life?

Who's living the rest of your life?

I can't, I can't,

I can't live this life, I can't live this life

I can't see in your eyes

Can't change it, no more tries

Leave everyone with a smile

And you're sad, you feel like a little child

Somebody's left there is no rain

I send out my wishes ...

Редактирано от - furkatichko на 27/08/2006 г/ 15:39:07

Анонимен709

Портрет на Жанн Дювал - страстната и мъчителна любов на Шарл Бодлер; нарисуван през 1862 г. от Едуар Мане

-----------------------------

Съвременен портрет на Жанн Дювал

furkatichko За музикалния уикенд, rebeca ...

KATE WINSLET LYRICS

"What If"

Here I stand alone

With this weight upon my heart

And it will not go away

In my head I keep on looking back

Right back to the start

Wondering what it was that made you change

Well I tried

But I had to draw the line

And still this question keeps on spinning in my mind

What if I had never let you go

Would you be the man I used to know

If I'd stayed

If you'd tried

If we could only turn back time

But I guess we'll never know

Many roads to take

Some to joy

Some to heart-ache

Anyone can lose their way

And if I said that we could turn it back

Right back to the start

Would you take the chance and make the change

Do you think how it would have been sometimes

Do you pray that I'd never left your side

What if I had never let you go

Would you be the man I used to know

If I'd stayed

If you'd tried

If we could only turn back time

But I guess we'll never know

If only we could turn the hands of time

If I could take you back would you still be mine

'Cos I tried

But I had to draw the line

And still this question keep on spinning in my mind

What if I had never let you go

Would you be the man I used to know

What if I had never walked away

'Cos I still love you more than I can say

If I'd stayed

If you'd tried

If we could only turn back time

But I guess we'll never know

We'll never know

rebecca Добро утро, фър
Анонимен712

Анонимен713
rebecca When A Woman Cries

Joe Cocker

When a woman cries

She can wash your world away

When stars fill her eyes

When stars fill her eyes

You'll never know just what to say

Don't say a word

Don't say anything

She don't need your truth or lies

Just hold her close and love her

When the woman cries

When a woman cries

When a woman cries

There is no sadder song

So you apologize

You apologize

Even if you don't know that you've done wrong

But if you really want to make her happy

To stop her sobbing and her sound

Just hold her close and love

When the woman cries

Just don't waste your time thinking

Of the right thing to say

Just put your arms around her

Till the clouds are all away

When a woman cries

When a woman cries

She can tear your world apart

When stars fill her eyes

When stars fill her eyes

It can break a poor man's soul

And if you find that you are crying too

Don't let it come as no surprise

Just hold her close and love her

When your woman cries

When the woman cries

When the woman cries

She can tear your world apart

When stars fill her eyes

When stars fill her eyes

It can break a poor man's heart

When that woman

When that woman cries

That girl can wash your world away

Анонимен715
thx! could she wash also my socks pls
rebecca Ммм, тези перящи чорапи жени са в червената книга, изчезващ вид са
Анонимен717

Анонимен718

Анонимен719

rebecca Ахаха, да, тва съм аз
rebecca уикенда наближава, а на мен пак не ми идва наум някоя любовна песня
furkatichko Здравей, rebecca !

Нещо за музикалния уикенд ...

A Matter Of Feeling

Duran Duran

How does it feel, when everyone surrounds you?

How do you deal, do crowds make you feel lonely?

What do you say?

When people come and try to pin you down?

Aquaintainces smile, but that's no understanding.

How after a while, you keep falling off the same mountain.

Try to explain it, but nothing really gets them that high.

Steal away in the morning, love's already history to you

It's a habit you're forming, this body's desperate for something new

Just a matter of feeling.

This moment's madness is sure to pass

And tears will dry as you're leaving

Who knows you might find something to last..

Emotion's a game, saved up for a rainy Monday

But you laugh just the same, 'cause it's been pouring on Sunday;

Call up your numbers and never let the zeros bring you down.

How does it feel?

Is time too heavy to hold? Whatever you decide for the moment is holy,

whenever you slow down to see life is passing by.

(chorus)

(You can..)

(chorus)

A matter of feeling...

A matter of feeling...

A matter of feeling...

A matter of feeling...

rebecca здрасти, фър

ето нещо и от мен за музикалния уикенд

Jewel - You Were Meant for Me

Натиснете тук

Редактирано от - rebecca на 23/09/2006 г/ 21:36:07

rebecca You Were Meant For Me Lyrics

Jewel

i hear the clock, it's 6am

I feel so far from where I've been

I got my eggs and I've got my pancakes too

I got my maple syrup, everything but you

I break the yolks and make a smiley face

I kinda like it in my brand new place

Wipe the spots above the mirror

Don't leave the keys in the door

I never put wet towels on the floor anymore

CHORUS

Cause…

Dreams last for so long

Even after you're gone

I know, that you love me

And soon you will see

You were meant for me

And I was meant for you

I called my momma, she was out for a walk

Consoled a cup of coffee but it didn't wanna talk

So I picked up a paper, it was more bad news

More hearts being broken and more people being used

Put on my coat in the pouring rain

I saw a movie but it just wasn't the same

Cause it was happy or I was sad

And it made me miss you oh so bad

CHORUS

Cause…

Dreams last for so long

Even after you're gone

I know, that you love me

And soon you will see

You were meant for me

And I was meant for you

BRIDGE

I go about my business, I'm doing fine

Besides, what would I say if I had you on the line

Same old story, not much to say

Hearts are broken every day

I brush my teeth and put the cap back on

I know you hate it when I leave the light on

I pick a book up, and then I turn the sheets down

And then I take a deep breath and a good look around

Put on my pj's and hop into bed

I'm half alive but I feel mostly dead

I try and tell myself it will be all right

I just shouldn't think anymore tonight

CHORUS

Cause…

Dreams last for so long

Even after you're gone

And I know, you love me

And soon i know you will see

You were meant for me

And I was meant for you

Yeah, you were meant for me

And I was meant for you

Цъфти Нереално студена, още миг си във мен.

И от страст упоена ми се смееш надменно.

Ти си вещица зла, със магия успяваш

да запалиш душата ми, после... ме оставяш.

Хей, любов, ти си кучка.

Най-върлият ми враг в позлатените нощи.

И през дните ми истински не те искам.

Любов, не на мене се случвай! Казах ти.

Ала си в мен. Непоискана.

автор: karmelitass

rebecca Натиснете тук
rebecca * * *

не чувствам вече,

кое означава нещо за мен,

кое не...

мислите ми се подчиняват на тялото

бялото на очите ми

почервеня от вглежане

да не би да изтърва някое "може би"

не ми е до сигурност

не ми е несигурно

а ми е сигурно студено

със сигурност тъмно ми е

и ми е станало нужно

да съм предана

като кучето ти, което го няма вече

и няма да се върне

като бумерангът, който се връщал...

но няма кой да го посрещне

(с) Биляна Атанасова

=============================

(с) Електронно списание LiterNet, 16.09.2006, № 9 (82)

Анонимен728

* * *

Поуката е:

мъжете -

премазани от бой;

жените -

наебани!

Справедливост...

Цъфти А може би това е любов:

да те мисля, а ти да ме чувстваш,

разделени, но вплели в едно

съдържание+форма като в изкуството...

А може би това е любов:

като песен втъкала музика+ стих

и живот събрал за добро

твойте чувства и мойте мечти...

автор: Sabin Натиснете тук

Цъфти С клонка зелена сред лятото

моето чувство със обич те гали

тъй както във нежност вълната

от тръпка небесна тихо премаля...

Кратко е лятото бързо преваля,

вятър зефирен намира покой

само там дето брегът и вълната

целуват се кратко след вечен двубой...

автор: Sabin

rebecca * * *

срамуваш ли се да бъркаш там

при тайните

как ти се струва на пипане

как ти се струва мирисът

на необръснати косми,

как ти се струва влагата

на недокосвано

срамуваш ли се да пипаш там

да го кажеш

да извикаш, че ти се иска,

да бъдеш разтърсван, да бъдеш обичан

да бъдеш завързван,

да бъдеш опипван

да бъдеш свободен,

безсрамен,

че ти се иска, безумно

да бъдеш разпънат,

да бъдеш облекчен насила

от тайните...

страхуваш ли се

не си вече невинен

докосвал си всичко?

(с) Биляна Атанасова

=============================

(с) Електронно списание LiterNet, 16.09.2006, № 9 (82)

rebecca Биляна Атанасова

Розовите филми

Къде се забавиха

мръсните думи,

от розовите филми, рукнали на водопади?

надраскани по вратите

на тоалетните

по фасадите и по оградите,

във тунелите и по стъклата

и на гърба на беловите листи...

Пианисти и виолончелисти

свирят леко и почти без пръсти

трудните пиеси...

аз ги чакам

мръсните им думи,

думите им мръсни

и като ги чакам

пиша ги старателно

с черните си нокти

по белите длани.

Анонимен733

Срамувам се

да бъркам

където и да било!

Така правят

само извратеняците -

с пръсти,

с език,

с дръжка от метла...

Срам ме е...

Анонимен734

Спомня ки си някой онова прекрасно стихотворение от Биляна Атанасова, озаглавено "Моето бяло течение"?

Анонимен735

Каква е разликата между "любовната лирика" и "мердизмът"? Май няма разлика напоследъка, а?

rebecca sorry, грешка, тея стихотворения бяха за нова българска литература

утре по светло ше ги преместя

Анонимен737

Ми, браво тогава на новата българска литература!

rebecca нещо за музикалния уикенд

Натиснете тук

Редактирано от - rebecca на 15/10/2006 г/ 22:13:54

rebecca любов

Милена Фучеджиева

довечера

преди да си легна

ще ти зашия един шамар

мислено

не го приемай лично

просто така се изразявам

мога да бъда и нежна

но не си заслужава усилието

ще е като череша с червей

да си я закачиш на ухото

той бавно да влезе

и да се настани в мозъка ти

шепнейки

обичам те.

Електронна публикация на 19. октомври 2006 г.

г1998-2006 г. "Литературен клуб". Всички права запазени!

rebecca Елегия II

Сега ще Ви забравя - и завинаги.

Завинаги ще Ви спася във себе си.

Ще Ви спася във себе си... Не в спомена.

Не в жалката, печална деформация

на спомена - с която отмъщаваме,

прощаваме, променяме,

изгубваме...

Ще Ви забравя с удоволствие. Бъдете Вий

над паметта ми, както там във времето

под голите дървета, под закрилата

на дъждовете... Помня Ви във въздуха.

По-силна и от въздуха бъдете Вий.

Неразрушима, лъчезарно хубава.

Отникъде не идвайте - за никъде

не ме водете Вий... По-мощна винаги

от мене - от тъгата ми - и мъката.

Бъдете постоянна и безмилостна.

С очите си тогавашни -

с ръцете си

дъждовни - с ръцете си тогавашни.

С нозете си по-гъвкави от прилива.

Над пометта ми винаги бъдете Вий.

Над моето умиране във делника...

Неразрушима, лъчезарно хубава.

С ръцете си, с нозете си, с очите си.

И с рамене - унесени във спомена

за бившите криле...

Христо Фотев

Редактирано от - rebecca на 05/11/2006 г/ 22:29:18

rebecca В е с е л и п р а з н и ц и н а в с и ч к и
Анонимен742
Ребека, ти си прекрасно човешко същество и животът ти прави таз земя по-хубава.

Обичай себе си.

Защо не отговаряш на писмата ми...

rebecca аууу, писма ли, де ги прати

веднагаш ше им отговоря

Анонимен744
В Рая, където Бет Гибънс пее, и Хенри Милър пише романи за нея...
rebecca а, там ли, нямам още поща там, ма ги събирай и ги вържи с розова панделка, ше пратя гълъби да ги вземат
Анонимен746
Съкровище, Раят не е "там" - Раят е Тук и Сега - в тебе е силата да го създадеш и да бъдеш едно прекрасно измерение от него , за мен вече си
Баламурник Кръстопътища

Ще дойда плахо да те видя,

а ти ще ме изпиваш...

С обичта си те обидих,

а ти със мене все заспиваш!

rebecca а защо си анонимен, квазимодо ли си или фантомът от операта
Анонимен749
Защото е най-лесно - няма никове, няма пароли, кликваш на Анонимен и си готов Нямам грам търпение за бюрокрация - стига ми да се разправям със сметката за водата всеки месец.

Освен това анонимните мнения са най-честни - няма нужда да се тормозя да свързвам име с контекст и лице, а вместо това се фокусирам върху това, което е важно - идеята. По-чисто общуване от това в интернет никога не съм срещал

Анонимен750
Квазимодо със специална техника
rebecca ахаааа

а каква е идеята

Анонимен752
Много са идеите, ама не обичам да пилея време по форумите. Исках само да ти напомня да обичаш себе си и още да продължаваш да бъдеш себе си, защото видях, че изостави темата за последните два месеца. Където и да те видя, винаги ме изненадваш със страстта ти към изкуствата и с умението ти да артикулираш интензивни преживявания, които и за мен са много важни тук и сега

Изобщо живеем в нови времена, в които самосъзнанието у хората /в будисткия смисъл на думата/ внезапно е принудено да се развие силно, при това повече, отколкото във всеки друг период в историята.

Твоят функциониращ ум е удивителна манифестация на новите времена и аз се надявам все повече хора като тебе да заменят невменяемите и разболяни стари поколения. Имаме нужда от тебе тука. .

Анонимен753
Само една забележка - видях те наскоро да се включваш в някаква "интрига" в съседната тема за съвременна литература. Едно от будистките правила за добър живот е да не допускаш негативни думи в речта си и да не разпространяваш негативна енергия. Много е просто това правило, но ние всички не можем да се сдържим и се изкушаваме да го нарушим. Защото негативната енергия е много лепкава - тя притегля и помита. Егото боли и желае мъст.

Затова се опитай да разбереш правилото в най-елементарната му форма - никакви лоши думи, за каквото и да било, и колкото и да боли. Съблюдавай речта си и спирай негативната дума още преди да е напуснала устата. Животът става толкова по-хубав и по-лек, и любовта към ближния приижда.

rebecca амин

ква интрига бе, кво става оттатък

Анонимен755
Минало свършено - тури му пепел. Само следвай правилото, не говори лошо и обичай ближните си, защото всичко лошо дето правят го правят от болка и от липса на самосъзнание. Прости им и ги обичай, пък някой ден това ще почне да ги лекува
rebecca добре, дедо попе
Анонимен757
Е не е нужно да си дедо поп, за да го знаеш това.
rebecca loving you is easier than anything i'll ever do again
Анонимен759
Oткъде е този цитат?
rebecca една песен на уили нелсън от шоу на колела
Анонимен761
Хе хе, ето ти и Beth Gibbons/от Portishead, нали?/.

Луд съм по тази жена, рядко съм чувал такова страстно пеене:

And don’t misunderstand me, you don’t have to worry, I’d do it again /в смисъл I would love somebody again/

It’s all for our future, and our future won’t let go

Анонимен762

(АНТИ-)ЛЮБОВНА ПЕСЕН

Ще яздим заедно

със лошите момчета

напред-назад

из прерията прашна цяла нощ.

Дълбоко вътре в нас

безмилостни зверчета

ще се саморазправят

с предразсъдъка ЛЮБОВ.

Ще хващаме

когото можем да докопаме,

ще правим с него

за каквото стигне мощ...

Накрай - на портите на Ада

ще потропаме.

...Да разпознава своите

е Дяволът готов!

Ahtamar А аз страхотно харесвам Пабло Неруда и неговите сонети. В тях любовта е толкова цветна и пълна с гореща плът, че направо можеш да усетиш учестения пулс в слепоочията си...да се усетиш жив и желаещ.

Пабло Неруда

Превод от испански: Николай Христозов

I.

Матилда, име на растение, на камък или вино,

на онова, което е създадено и съществува.

Звук, в чието поникване се ражда утро

и в чието цъфтене лумва пламък от лимон.

Във него плуват дървени смолисти шхуни

сред бликащата синя светлина на океана,

а буквите му са искрящи речни струи,

които в моето пресъхнало сърце се вливат.

Звук, който аз разрових под заплетените храсти

като врата на някакъв незнаен проход,

отвеждащ към благоуханието на земята.

О, потопи ме, със изгаряща уста ме връхлети,

душата ми изгледай със очи среднощни,

но остави ме да се гмуркам и заспивам в твойто име.

XII.

Истинска жена, узряла ябълка, огнена луна,

мирис на водорасли, на тиня и слънце,

каква е тази смътна ясност между твоите клони?

Каква е тази древна нощ, която се усеща в тебе?

Любовта, ах, това пътешествие с водата и звездите,

с въздуха задъхан, с гневния хаос на бурята:

любовта е двубой на размахани саби-мълнии,

две повалени тела, поразени от капчица мед.

С целувки минавам по твоята малка безкрайност,

по твоите брегове и реки, по твоите селца

и огънят първороден, превърнал се в сладост.

Тича и бълбука по тънките струйки на кръвта,

докато не падне подобно на нощен карамфил

и не избухне за миг като лъч ненадеен в нощта.

XXVII.

Така естествена си, гола, като своята ръка,

заоблена и гладка, земна и прозрачна,

във лунни линии и ябълкови пътища,

така си тънка, гола, като голо житно стръкче.

Така си синя, гола, като нощ кубинска,

бръшляни и звезди косите ти оплитат,

така си златно, гола, и така огромна,

като огромен летен ден във златен храм.

Така си малка, гола, като нокътче от себе си,

въздушна, розова - докато утрото изгрее

и влезеш ти в подземието на света като в тунел,

в тунел със много дрехи, с много труд, където

помръква яснотата ти, облича се и пада

и се превръща пак в една оголена ръка.

егон Ммм, Пабло Неруда, чудесен, просто чудесен.

Поздрави

Ahtamar * * *

Обичам те - така обичам къшей хляб със сол,

така пробуденият нощем от кошмара

жадува в чучура да впие устни,

така човек замира - радостен, недоверчив -

над пощенската пратка без подател,

така за първи път над морските простори

ни възнася самолет,

така потръпваш от тревога лека

по свечеряване във Истанбул.

Обичам те - така изричаме: " Живеем още, слава богу!"

Назъм Хикмет

Ahtamar СЕГА ТИ ПРАЩАМ

Подарих ти едно слънце - да те топли.

Една нежна мисъл - да се грижи за теб.

Една морскосиня кърпа - да прибира косите ти.

И една гола луна - да се къпеш в нея,

когато вървиш - да ти свети,

в дома ти да влиза, да го пълни с любов.

Дадох ти едно малко знаме - да го закачиш

на слънцето. Та всеки изгрев

да събужда в теб един празник.

Сега ти пращам една полуусмивка, да я пазиш.

Години усмивката да стане цяла чаках,

а си остана недовършена.

Костас Гаридис

Ahtamar Специално за егон понеже оцени красотата на Пабло Неруда

XCII

Ако аз умра, а ти останеш жива,

И ако ти умреш, а аз остана жив,

Скръбта ни няма друг безкрай да търси,

Защото няма по-безкраен свят от нашата любов.

Прашец от житото, река от пясък в пясъка,

Пътуваща вода и бавен вятър - времето

Ни носи като плаващи зърна, които

Спокойно са могли да се разминат.

О, шеметна огромност, която ни събра

И ти безкрайност малка, която ще оставим!

Това е любовта, без край и без начало.

И затова, че тя не е родена,

За нея няма смърт; една река безкрайна,

Менят се само брегове и ...устни.

Пабло Неруда

"Сонети"

XLIV

Не те обичам аз и те обичам,

животът също е ту ласкав, ту сърдит;

във всяка дума има лъх мълчание,

във всеки огън студ и сянка има.

Обичам те, защото искам да обичам,

да тръгвам винаги на път в безкрайността,

да не оставам никога без обич:

и точно затова не те обичам.

Не те обичам и обичам - сякаш имам

на щастието ключовете златни

и семената тъмни на скръбта.

Живея раздвоен, за да обичам.

Когато аз не те обичам, те обичам,

когато те обичам, те обичам.

XXII

Колко пъти обичах, любов, без дори да те видя,

без да срещна очите ти, без на погледа твой да отвърна.

В непознати земи под изгарящо обедно слънце

ти за мен беше мирис на хляб неразчупен.

Може би те видях и усетих в нощтта на Ангола,

беше чашата пълна и светеше юнска луна.

Ти ли беше това или лъч от китара -

аз едва я докосвах, а тя като прилив звънеше.

Аз обичах, без сам да разбирам, и в спомен те търсех.

В пусти къщи се вмъквах с фенер да открадна портрета ти.

Непременно аз бих го открил. Непременно аз бих те познал.

И веднъж те докоснах, ти мина край мен, и животът притихна.

Ти за мен бе царица и ето царуваш до днеска:

Огън в тъмна гора, царица на вечния огън.

Ahtamar За тези, които са фенове на българската литература...нещо, което няма да откриете в интернет, освен, ако не съм го препечатвала вече за някого тук

Една прекрасна българска поетеса, която е малко известна на широката аудитория - Мария Бъчварова.

Da capo

Любов моя,

Не идвай на това парти!

Този бал не е за теб.

Пианото ще свири любими мелодии,

любими ястия, любими питиета,

приятели любими,

любими тоалети,

любими теми

в любими стихове,

любимото ми куче,

любимите ми цветя,

любим филм...

Толкова много любими.

Разбра ли сега

защо не си поканена,

любов?

Анонимен769
бравос! абе можеше и още по-малку да е извесна ама нема безгрешни ора. важното е да пише колку може по-малку и по-ретко и да не се напиня да публикува
Николай Христозов770

ОБИЧАЙ!

От много слънце

- мрак по мен се стича!

От много милост

- бродя в пустота!

Къде си стих, избилкнал в младостта

- Не отминавай никое "Обичам те"!

Не отминавах. То ме отминаваше

на тази несъбудена земя.

А любовта, когато е сама,

тя не сърца, звезди опустошава.

Не казвайте, че себе си отричам,

живота сам си шепне, може би

през болките, които в мен заби:

Обичай този, който те обича!

-------------------

УЧАСТ

Животът ни върти под своя камък

и дните ни троши като зърна.

А колко тръгнали със нас ги няма!

По-тежка става празната везна.

В мъглата, все по-гъста и голяма,

с протегнати ръце вървим сега.

Опора търсим, глас, усмивка, рамо,

дори и само полъх от ръка.

Не зная участ по-несправедлива,

да гледаш в здрача - удивен и тих,

как този свят от тебе си отива,

преди от него да си тръгнал ти!

---------------------

ПОЧАКАЙТЕ ДО ЗАЛЕЗА

Тъй както бягат от пожар, тъй тичах аз през утрото.

По-бързо, по-далеч от хаоса, прелял над къщите:

прозорци пламнали, стени, готови да се срутят,

балкони с водопади от чаршафи, смачкани от сънища,

удавници-килими, по които яростно бумтят

като по тъпани тупалките на собственици знойни,

и още, осъзнаването, че подтичвам в такт

със марша на тупалките -­ един квартален воин.

Почакайте до вечерта -­ при залез всичко става истинско.

Тогава ще узнаете, че погледът ми е внимателно-печален,

че нося доброта, под миглите избистрена,

че всеки лист, тревица, шепот и мълчание

за мен са чудо, пред което смаян се навеждам:

и милостта ми ще узнаете към всички земни същества,

прозрачни в залезното опрощение, добри и нежни,

с очи спокойни на безсмъртни божества.

До вечерта почакайте, до озарението на деня.

За да ме видите поне в залязващата светлина.

-------------------------

ПЪРВАТА ЛЮБОВ

На границата незащитена между детето и мъжа

ме връхлетя една вселена -­ не можех да я издържа.

Превърнах се във ням мислител,

в мечтател нетърпимо скучен.

След името й само скитах, от здрача на любов се учех.

Останал сам -­ говорех с нея, когато с нея бях -­ мълчах.

Затрупах я със съчинения, в които глух наставник бях.

А тя ме гледаше с почуда или с убийствена небрежност.

Аз бях до степента на лудост, а тя ­-

до степента на трезвост.

Така ли беше?

-­ Не, не беше!- ­ горчиво се усмихваш ти.

Кафето още е горещо, оркестър див край нас трещи. ­

И аз от нещо се измъчвах, но ти защо не проговори?

Защо бе толкова несръчен, по-точно -­ толкова затворен?

Прозорец като огледало люлее в облаци от дим

момче отдавна побеляло, момиче в пластове от грим.

Ръката ти, все тъй красива, към мене бавно се протяга.

В очите ти, все толкоз сини, искра на преданост пробягва.

И става грозно. Става мрачно. На гърлото ми -­ примка зла.

Разхвърлям стол след стол и крача навън,

в студената мъгла.

И всичко, някога стаено, разкъсва своя зид забравен

и на света крещя и стена: ­ Тогава трябваше... Тогава!

Славейков, П. Р.771

********************

За хубостта на жените

********************

Слушайте, вие ергени,

моето славно учение,

дето отъ женско разбирамъ,

въ що имъ хубостта намирамъ.

Сладките тези гадинки -

говоря зарадъ жените -

дарбите им са по тринки:

въ това число са честити.

Който ще люби, да гледа

долната тази нареда

и да избира по нея

своята драга лилея.

Три пъть по деветъ неща са

женска напълно прикраса:

бяло и черно, й червено,

дълго и късо, и средно,

тънко, дебело и тясно.

Нека ги кажимъ по-ясно:

бяла да бъде, светлива,

кожата детъ ги покрива,

още и тези пакъ двете -

зъбите, казвамъ, нохтете.

Черни да бъдатъ тезъ трите:

първо и първо - очите,

веждите буйни и вити,

и на главъта космите.

Али да бъдатъ, червенки,

зрънцата, детъ са на ненки,

устните - драги и сладки,

странички - чисти и гладки.

Дълга да бъди косата,

тънкиятъ кръстецъ в снагата,

въздлъжки малко ръцете

и да са равни и двете.

Мерни да бъдатъ и средни

двенките ненки изредни,

още носеца, лицето -

на красотата сърцето.

Къси да бъдатъ и славни

зъбките правни и равни,

крачката отъ коленете,

още ушите, и двете.

Тънки да бъдатъ тез трите:

вредь по снагата космите,

пръстите, казвамъ, и устни -

всекиму драги да кусне.

Пълни да бъдатъ, дебелки,

мекички като къделки,

кълките, дебелините,

подъ коленете прасците.

Тесни да бъдатъ, чудесни,

пакъ до три неща известни:

двете ги взема печата -

кръстеца, още устата;

трет'то(*) сами проумейте,

да гу печатам недейте -

то са на песенъ ни казва,

нито на печать излязва.

-----------

(*) Тукъ стайва думъ зъ путиту...

Ren*#233; Magritte772

rebecca * * *

Колко си хубава!

Господи,

колко си хубава!

Колко са хубави ръцете ти.

И нозете ти колко са хубави.

И очите ти колко са хубави.

И косите ти колко са хубави.

Не се измъчвай повече - обичай ме!

Не се щади - обичай ме!

Обичай ме

със истинската сила на ръцете си,

нозете си, очите си - със цялото

изящество на техните движения.

Повярвай ми завинаги - и никога

ти няма да си глупава - обичай ме!

И да си зла - обичай ме!

Обичай ме!

По улиците, след това по стълбите,

особено по стълбите си хубава.

Със дрехи и без дрехи, непрекъснато

си хубава... Най-хубава си в стаята.

Във тъмното, когато си със гребена.

И гребенът потъва във косите ти.

Косите ти са пълни с електричество -

докосна ли ги, ще засветя в тъмното.

Наистина си хубава - повярвай ми.

И се старай до края да си хубава.

Не толкова за мене - а за себе си,

за дърветата, прозорците и хората.

Не разрушавай бързо красотата си

с ревниви подозрения - прощавай ми

внезапните пропадания някъде -

не прекалявай, моля те, с цигарите.

Не ме изгубвай никога - откривай ме,

изпълвай ме с детинско изумление.

Отново да се уверя в ръцете ти,

в нозете ти, в очите ти... Обичай ме.

Как искам да те задържа завинаги.

Да те обичам винаги -

завинаги.

И колко ми е невъзможно... Колко си

ти пясъчна... И, моля те, не казвай ми,

че искаш да ме задържиш завинаги,

за да ме обичаш винаги,

завинаги.

Колко си хубава!

Господи,

колко си хубава!

Колко са хубави ръцете ти.

И нозете ти колко са хубави.

И очите ти колко са хубави.

И косите ти колко са хубави.

Колко си хубава!

Господи,

Колко си истинска.

(с) Христо Фотев

si

Натиснете тук

Да бъде все тъй силна обичта ни

и все тъй силни - нашите сърца

дори когато ни нанасят рани.

От свойта обич нямаме деца.

И може никога дори да няма,

защото тайна трябва да е тя.

От нея стихове се раждат само

и тръгват като рожби по света.

Натиснете тук

Редактирано от - si на 14/2/2007 г/ 20:27:04

Анонимен775

Анонимен776
Айде пак хванаха Медуза и си я пресътвориха по свой образ и подобие.

Ако художникът беше попрочел това-онова, щеше да зацепи, че сериозното изобразяване на лицето й превръща тази графика в гавра с мита й.

Единственият начин мъжете да рисуват Медуза е с усмивка на лицето, ако не - то тогава са невежи пубертети.

SunRay

Нежна мъст

/триптих/

І

Търся щастието

в процеждащите се минути

спокойствие

на късния час

Нощта ми дава мълчаливо

съгласието си

да й разкажа

за Трепета,

който изпълва сърцето ми...

Ще изживея пред нея

най – съкровените си мечти

а после ще я оставя

нежно

да прислони

сънищата ми...

ІІ

Денят си тръгва

и отнася със себе си

Копнежа ми по теб

и желанието

да чуя

гласа ти

Нощта пристъпва тихо към мен

и с едно дихание

отнема тежестта от липсата ти

и изпълва душата ми

с тишина.

Сега сме две –

Аз и Нощта –

и отпъждам нежно

Мисълта за теб,

за да не смути

мълчаливото ни

единение.

ІІІ

Нощта покрива

голото ми тяло

с плаща си

Прокарва

хладни пръсти

по гърдите ми

А после

впива устните си

в моите

Стенанията ми

заглъхват в тъмното

Мечтая те...

rebecca * * *

не чувствам вече,

кое означава нещо за мен,

кое не...

мислите ми се подчиняват на тялото

бялото на очите ми

почервеня от вглежане

да не би да изтърва някое "може би"

не ми е до сигурност

не ми е несигурно

а ми е сигурно студено

със сигурност тъмно ми е

и ми е станало нужно

да съм предана

като кучето ти, което го няма вече

и няма да се върне

като бумерангът, който се връщал...

но няма кой да го посрещне

Биляна Атанасова

rebecca МЪЖЪТ НА АРЛИНА

Не ми се обади,

не ме попита нещо,

не намекна,

че очакваш да ме видиш

скоро

спокойната ти свобода

спокойната ти самота

доверието към една

Арлина,

която ти сервира мътен чай

и тъжен шут те прави,

а мен спокойната ти съвест

ме смущава...

Биляна Атанасова

rebecca Думи

Любов моя,

говори ми за оптимизма и песимизма.

Любов моя,

може ли през това време

да си представям как бавно събличам

Твоето зимно палто,

Твоя зимен пуловер,

Твоята зимна тениска,

Твоите зимни дънки,

Твоите зимни чорапи,

Твоето зимно бельо?

Говори ми. Аз те слушам.

И взимам в ръцете си твоите ледени

зачервени ръце.

Говори ми. Но моля те.

Не откъсвай поглед от мен.

и от моите зимни напукани устни.

Докато стоплям голите ти ръце.

Докато ти продължаваш да говориш.

Ася Колева

SunRay

***

Захвърлям

старите си

чувства

като стари

дрехи

Гола съм -

пред себе си

Чиста съм -

в сърцето си

Младо е тялото ми -

жадува те

Самотна е душата ми -

търси те

Анонимен782
Беки, тоя космат орангутан от предната страница много загрозява положението - що не го изтриеш... от линка става ясно, че някой си отмъщава задето са му откраднали снимка от сайта, и за наказание е проследил къде е отишла снимката и я е сменил с това плашило. Махни я, че ми боде очите
Нимен783
Незабравка Апостолова

* * *

Плач на цигулка. Смях на дайре.

Шатри.

Черни очи. Боси нозе.

Чакай...

Змии коси. Луда снага.

Устни.

Циганска нощ. ..

И от греха

вкусвам.

* * *

Тръгнах към теб-

боса по бялото на снега.

А в стъпките ми- топли от нежност,

изпърхаха луди кокичета-

опровержение на калта.

Нимен784
Юлияна Емилова

Грозните жени

Светът е пълен с красиви жени.

Ние-грозните, сме някакво чудо!

От състрадание ни обичат силни мъже,

мачкат ни като пеперуди...

Нощем пием сълзите си топли,

все непризнати, непотърсени,

крием в себе си

неочаквани женски вопли

и в надежда се къпем.

После, с утрото, раждаме своята мъка-

незачената още любов.

Огледалото проклето покриваме с кърпа...

Живеем като в спомен за зов.

Цял живот чакат косите ни-

некрасиви и прави,

до задното стълище на любовта,

в мрака дано някой сбърка,

дано ги погали,

дано да протегне ръка.

Димитър Краев

* * *

Летящият към мене камък

е отговор категоричен.

Инстинктът ни за близост

напомня предумишлено убийство.

Жена, с която дълго

съумявам да живея...

Сред захлопнати врати

и библейското познание

за нея.

Горица Петрова

Ти ми каза

Ти ми каза, че камък за тебе

воденичен съм- тежък...скала,

непосилен товар, непотребен,

сечен дънер и лепнещ- в смола.

Ти ми каза, че част съм от тебе-

възпалена, с гангрена...със рак,

че лекарство е само да режеш

с остър скалпел да требиш...до крак.

Ти ми каза, че танцът привършва.

лош пъртньор съм за теб...инвалид.

А на дансинга тихо е, всъщност.

Ти без думи ми каза...с очи.

Весела Димова

* * *

Ще можем и един без друг,

разбира се.

В някой друг град,

в някое друго време,

на някоя друга планета,

в някй друг живот,

когато ще бъдем ангели

или видения от прах и светлина,

безплътни атоми в пространството

или пръски от Космическия разум,

когато ще сме напълно свободни

или просто няма да ни има.,

ще можем и един без друг,

разбира се...

rebecca не са лоши някои от тези стихотворения

защо не се регистрираш

Редактирано от - rebecca на 05/4/2007 г/ 20:56:41

Нимен786

Регистрациите ме подтикват към словоблудстване и разправии със сноби,

Така съм по-кротък.

Харесва ми, че темата ти е за четене на лирика. Търсейки слабости, ще намерим. Затова само да почетем.

Ето ти още по темата, не помня откъде ги изрових:

Тодор Копаранов

* * *

Лунен лъч прониква в нашта стая,

каца в малкото панерче с плодове.

И на вино и на мед ухае

в тези първи нощни часове.

Ти стоиш свенлива, полугола.

На пердето - кацнали звезди.

И цветя- на масата, на стола...

Но това е спомен отпреди!...

Петър Андасаров

* * *

На вратата на обичта ти почуках.

Ти ме прие

и аз коленичих

пред августовския залез

на очите ти.

Загледах се в тях,

за да прозра в тебе.

А всъщност себе си

за първи път видях .

И не разбрах-

от мойто всеотдайност

кога си тръгнала обратно,

кога ли си затворла вратата,

кога си ме откраднала.

Изчезнала си,

с мене си из(езнала, наистина...

Господи, върни я-

изгубих себе си!

latino_strasti Обичам ENRIQUE IGLESIAS P и ето новата му песен

Enrique Iglesias Do You Know (Ping Pong Song) Lyrics

DO YOU KNOW

Do you know?

Do you know?

Do you know what it feels like loving someone that’s in a rush to throw you away?

Do you know, do you know, do you know, do ya?

Do you know what it feels like to be the last one to know the lock on the door has changed?

If birds flying south is a sign of changes

At least you can predict this every year

Love, you never know the minute it ends suddenly

I can’t get it to speak

Maybe if I knew all the things it took to save us

I could fix the pain that bleeds inside of me

Look in your eyes to see something about me

I’m standing on the edge and I don’t know what else to give.

Do you know what it feels like loving someone that’s in a rush to throw you away?

Do you know, do you know, do you know, do ya?

Do you know what it feels like to be the last one to know the lock on the door has changed?

How can I love you?

How can I love you?

How can I love you?

How can I love you?

If you just don’t talk to me, babe.

I flow through my act

There's a question: Is she needed?

And decide all the man I can ever be.

Looking at the last 3 years like I did

I could never see us ending like this.

[Do You Know (Ping Pong Song) lyrics on http://www.metrolyrics.com]

(Do you know?)

Seeing your face no more on my pillow

Is a scene that’s never ever happened to me.

(Do you know?)

But after this episode I don’t see

You could never tell the next thing life could be

Do you know what it feels like loving someone that’s in a rush to throw you away?

Do you know, do you know, do you know, do ya?

Do you know what it feels like to be the last one to know the lock on the door has changed?

Do you know what it feels like loving someone that’s in a rush to throw you away?

Do you know, do you know, do you know, do ya?

Do you know what it feels like to be the last one to know the lock on the door has changed?

(Do you know?)

(Do you know?)

(Do you know?)

(Do you know?)

Do you know what it feels like loving someone that’s in a rush to throw you away?

Do you know, do you know, do you know, do ya?

Do you know what it feels like to be the last one to know the lock on the door has changed?

Do you know what it feels like loving someone that’s in a rush to throw you away?

(Do you know how it feels?)

Do you know what it feels like to be the last one to know the lock on the door has changed?

(Do you know how it feels?)

(Do you know? Do you know? Do you know? Do you?)

(Do you know? Do you know? Do you know? Do you?)

знаеш ли?

Знаеш ли?

Припев:

Знаеш ли какво е чувството да обичаш някой, който бърза да те изхвърли?

Знаеш ли, знаеш ли, знаеш ли, кажи?

Знаеш ли какво е чувството да си последният, който разбира, че си си сменила ключалката на вратата?

Ако полетът на птиците на юг е знак за промяна,

поне можеш да го предположиш всяка година.

Любовта, незнаеш, ч приключва на минутата,

не мога да говоря.

Може би ако знаех всичко, което ни струваше да запазим връзката си,

можех да поправя болката, която кърви вътре в мен.

Поглеждам в очите ти, за да видя нещо за мен,

стоя на ръба и незнам какво още да дам.

Припев:

Как мога да те обичам?

Как мога да те обичам?

Как мога да те обичам?

Как мога да те обичам?

Ако само ми мълчиш, скъпа?

Минавам през действията си.

И въпрос:имаше ли нужда?

И избирам всеки мъж, който мога да бъда

какъвто бях през последните 3 години.

(Знаеш ли?)

Невиждайки лицето ти на възглавницата ти

е гледка, която никога не ми се случвало.

(Знаеш ли?)

Но след този епизод, който не виждам,

ти никога не би ми казала кое е следващото нещо, което може да бъде живота.

ваща леля788
Понеже ми попадна мое стихотворение, поствано в друг форум, което е копирано тук, мога ли да попитам не е ли редно все пак да посочвате поне ника и мястото, откъдето е взето?
Анонимен789
а ти защо пишеш стиготворения - сега че си траеш
ваща леля790
Да, но има опасност да ме обвинят в плагиатство, защото автор с никът ЕГАТИ копира, без да посочва авторите. Случайно открих и друг мой текст, отново копиран от него.

Впрочем как се търси в тукашните форуми? Когато отида на "лупата", най-големият срок, който ми излиза за търсене, е преди 30 дни. А ако има нещо отпреди 30 дни?

Анонимен791
по-добре да те обвиня у платятство отколку у афторство

не знам за лупата, мене ме интересува само днеска и до преди пет минути

Анонимен792
Анонимен793
Много си прав, душа, № 791, по-добре плагят на некуй литербълвоч, отколкото афтур.
ваща леля794
Защо ли имам чувството, че зад няколкото анонимници е въпросният ЕГАТИ?
ваш''''та мама795

О, той - този ЕГАТИ - не е "въпросен". Никакви въпроси не се поставят по негов адрес. Там всичко е недвусмислено!...

SunRay

ТИ

Аз мислех, че съм излекувана

и чрез раздялата спасена,

а мойта мисъл съкровена

била болезнено сънуване.

Едничка среща нeпрeдвидена,

един твой поглед неспокоен -

и пак съм цяла, цяла твоя

и влюбена, и необидена...

Знам, всички твои увлечения

ще надживее любовта ми.

Накрай, след всичките измами,

ще найдеш в мен успокоение!

Ще те изпратя със прегръщане,

кога те видя в пътя вгледан...

Все повече си мой и предан

при всяко свое ново връщане.

Елисавета Багряна

"Вечната и святата" - 1925 г.

Редактирано от - SunRay на 27/6/2007 г/ 11:16:32

Анонимен797

Приветствувам избора ти на Елисавета Багряна, SunRay.

SunRay

Благодаря А всъщност мислех да постна това:

ЛЮБОВ

Кой си ти, на моя път застанал,

моя сън от клепките прогонил,

моя смях от устните откъснал?

И магия някаква ли стана?

Виждам те на старите икони,

чувам те в съня си нощем късно:

гледаш ме с очи на похитител,

а в гласа ти всеки звук ме гали.

Кой си ти, в духа ми смут запалил -

Мефистофел ли или Кръстител?

А сърцето мое доверчиво

пее - птичка в цъфнала градина,

пее - и нарича те: Любими.

И покорна, шепна аз щастлива,

като на Исуса - Магдалина:

- Ето моите ръце -води ме!

"Вечната и святата", 1925 г.

Анонимен799

Да, такива творби могат да бъдат написани и произнесени самот от една голяма жена, каквато е Багряна. Аналогично на такива жени се срещат понякога и големи мъже, които са способни да напишат и произнесат например следното:

ЕВТИМ ЕВТИМОВ

ОТДАВНА НА ЗЕМЯТА СИ РОДЕНА,

Но аз отново днес ще те създам.

Да бъдеш първата любов за мене

Аз нови чувства ще ти дам.

Ще ти предложа закъсняла среща

И тя ще бъде първата за нас.

Очите ми са две венчални свещи,

Които чакат сватбения час.

Подай ръка! Светът ще стане хубав.

Макар да идвам късно и суров.

Последен може в тебе да се влюбя,

Но ще ти върна първата любов.

SunRay

Прекрасно е!

Анонимен801
Всъщност, истинската любов - но ИСТИНСКИ ИСТИНСКАТА - трябва да се разбира като готовност за жертвоприношение, като една такава особена степен на всеотдайност, която да тласне човека, бил той мъжът, или жената - към себепринасяне пред олтара на храма, който двамата съграждат един за друг. Точно това особено - нека кажем дори: КРАЙНО - усещане на нещата трябва да бъде отразено по някакъв начин в поезията, за да можем да я квалифицираме без уговорки като "любовна лирика". Иначе - ако го няма елементът "жертвоприношение" - смисълът се размива. Затова и не всеки може да пише поезия за любовта. Мнозина се опитват, но като че ли се интересуват само от себе си в отношенията, които трябва да са отношения между двама. Другият отсъствува... Поетът/поетесата действително трябва да бъде ГОЛЯМ МЪЖ/ГОЛЯМА ЖЕНА, за да напише нещо, в което да забрави за себе си и да носи в съзнанието си единствено мисълта за ДРУГИЯ.

И това - само в сферата на литературно-поетичния модел. А какво да кажем за случая, когато нещата опират до истинския сблъсък с реалния живот, когато най често трябва да се вощва, за да се запази изградения - и дори: все още изграждащия се - храм на любовта от чужди посегателства, от злонамерени желания да се подровят темелите на прекрасно замислената сграда? Тогава: на война - като на война! Може да се воюва и с оръжието, наречено поезия...

Тогава Големият Мъж се превръща във воин, а Голямата Жена - в амазонка!...

Анонимен802

"...когато най-често трябва да се воюва..."

Вярно е и това, че когато заговорим за "воюване", поезията - а и животът - бързо изгубват човешкото си лице...

rebecca хубаво ще е, ако се регистрирате, анонимните

върховната любов е и върховна жертва, да, но жертваме себе си не за него, другия, а за самата любов

другото е неосъзнато лицемерие

хубави стихотворения, елисавета е голяма поетеса, спор няма

колкото до егати, мисля че беше постнал/постнала доста стихотворения на камелия кондова, наистина без да упоменава чии са

но не помня и да е писал, че са негови

както и да е, редно е да цитирате авторите, наистина

Анонимен804

С прискърбие ти съчувствувам, Ребека, за онези събития в твоя живот, които са те довели до убеждението, че "върховната любов е и върховна жертва, но трябвало било да жертваме себе си не за него, другия, а за самата любов, оти другото било неосъзнато лицемерие". Ми ти трябва да си на дванадесет години, за да разсъждаваш така!

Приятно е човек да общува с такива млади дами.

Ако беше момче и се учеше в нашето училище, щяхме да те спукаме от майтап, защото такива възгледи по неписано правило съпътствуват всяка форма на мастурбация. За момичетата поне вярвахме, че овреме се усещат и започват да разбират истинските отношения между двамата партньора, освен ако не си налетяла на някой "гочко", който е видял в тебе изтривалката...

Обещавам ти да не се регистрирам, защото за теб ще бъде по-успокоително и по-възпитателно да не знаеш кой ти съчувствува.

rebecca дрън дрън, това е доста лицемерно изказване
Анонимен806

Това "дрън-дрън" от акомпанимента на китарата, с която пригласяш на задълбочените си мисловни процеси ли е, Беке?

rebecca да
SunRay

***

Далеч съм от любимия, но и толкова близо. Макар и да ни делят километри разстояние, теб, Любов, нося в душата си. И никога не съм сама. Пречупвам през теб света наоколо и той приема багрите на дъгата. Със сълзите си по теб, Любов, изплаквам чернотата на нощта и с нежните си спомени простирам мост от светлина, за да премине по него утрото. Моя любов, ти събуждаш в сърцето ми трепети, които тръгват от най-скритото в мен, преминават през тялото ми, откриват път пред душата ми. Давам ти от себе си, Любов, за да изцелиш болката и да ми вдъхнеш живот. А ти ми показваш безграничността и чистотата си и аз чувствам, че ако ти се отдам докрай, ще видя цялата красота на този свят. Отварям всичките си сетива, за да те приема в себе си, сливам се с теб и за миг границите изчеват, контурите се разтопяват, усещане за лекота и безкористност ме изпълва цялата. Само ти, Любов, можеш да направиш това - с един дъх да спреш мислите, да облагородиш чувствата, да сплетеш пръстите, да слееш устните в целувка. Само ти можеш да промениш хода на времето, превръщайки минутите на трепетно очакване в часове, а моментите на единение - в незабравими мигове. Ти си онази сила, която ми напомня за красивото начало в мен. И дано те има дълго, защото в теб откривам Смисъла, който Бог е вложил в съществуването ми на тази земя.

Анонимен809

Брилянтно, SunRay!

SunRay Благодаря! : ) Със сигурност един текст може да бъде и по-издържан. Важно е посланието. Тук някой друг също би могъл да открие нещо хубаво за себе си. И после - всеки има своя собствена истина. При това тя не е статична дори за отделния човек през различните периоди на живота му. Значи - това е моята вътрешна истина сега / и от доста време насам/, но на някого другиго може да се стори нелепа, нерационална. И той също ще бъде прав. За себе си. А, струва ми се, да си в съгласие със себе си, е най-важното. Пътя за постигане на това съгласие всеки избира сам.
Анонимен811

О, когато нещата касаят най-съкровеното чувство - любовта, - тогава тях никога не бива да ги разглеждаме като временна истина. Човек трябва да се старае да бъде верен на себе си, иначе може да изгуби човешкия си лик. Верен на себе си - това ще рече: да изгради за себе си цитадела от трайни ценности... А любовта е една такава трайна ценност. Ако не е трайна, значи не е никаква любов.

Любовта ще поставим като пръв каменен блок в основите на нашата крепост!

Но права си, че не всички индивиди по еднакъв начин градят своята "цитадела". Не са малко тези, за които любовта е "начин да се лигавим". Такива хора бродят вредом като вълци единаци и подкопават вярата на останалите в правотата на избрания от тях път. За щастие, може да се живее и без да отдаваме на въпросните повече внимание, отколкото е нужно, за да не се блъснем в тях, когато се разминаваме...

Анонимен812

Както казва един мой колега и приятел ( французинът Ксавиè , когото понякога цитирам тук, из форума ): "Ако трябва да умираме, любовта е единственото оправдано нещо, за което бихме могли да умрем ...и с мисълта за което да умрем!"

Анонимен813

Пагубна любов

SunRay

"Любовта ще поставим като пръв каменен блок в основите на нашата крепост!"

Разбира се! Безусловната Любов / освободена от човешките й, земни, ограничаващи параметри, които често пъти я израждат в някакво подобие на любов и водят след себе си неативни чувства/ е най-висшата степен на възприятие на реалността според мен, и ако човек успява да пречупи през нейната гледна точка събитията в живота си, значи е достигнал прозрение. Тъжното е, че не винаги можем да направим това. Но е важно да се опитваме да го правим по-често.

SunRay

***

Видях го случайно в един от онези спокойни и слънчеви дни, белязани от топлината на вятъра и стъпките ми по тихия път... С ръце в джобовете, със забързана крачка, с тъжен поглед, зареян някъде в пространството... Самотното момче, тръгнало към незнайна посока, по-далеч от къщи, за да стигне така до края на света – край на живота си. Зная, че мислите му са така разбъркани, толкова натежали от бремето на тъгата, на умората. И все пак, щом се разминахме, на устните му видях усмивка, а в погледа му – искрица радост. Не искам да го оставя само – в студената му стая, разкъсвано от спомените за мили, но отдавна напуснали го хора, за случили се някога весели неща. То живее с тези спомени – знам, че, завъщайки се късно вечер, не ляга в леглото си, а до тъмно гледа през прозореца и изживява всичко отново, за кой ли път. Искам да му дам малко от топлината си, да му подаря усмивката си, да прогоня тъмнината от очите му. Никога не съм го заговаряла... Един ден, разхождайки се с усещането за бавно течащото време, по една празна сива улица, то видя момче и момиче, хванати за ръка – щастливи. Открадна от тях малко любов, взе я в ръцете си и я скри дълбоко в пазвата си. Тя стоя дълго там, пареше го, предизвикваше у него болка. То ускоряваше крачка, за да занесе тази частица щастие у дома, да я сложи там и дълго да я гледа – да се усмихва, вживяло се в своя свят, а по бузата му да се стича гореща сълза...

Мило момче, самотнико, днес и аз бих искала с цялата си душа да ти подаря малко обич – искрена, човешка. Бих те прегърнала и приласкала, бих изсушила сълзите ти с топлината си. Правя го с думи, които никога няма да стигнат до теб. Но ако някой ден, докато скиташ в този чужд и студен град, те погали нежен полъх вятър, може би това ще бъде знак, който да ти прошепне, че не си сам, че аз плаках за теб в тъмното на една дълга нощ. Ако някога се почувствам истински щастлива и те срещна случайно, ще те хвана за ръка и ще те отведа в моя свят, там, където няма самотни хора. А ако можех, щях да ти подаря цялото щастие – истинското, красивото...

Анонимен816

"Безусловната Любов, освободена от човешките й, земни, ограничаващи параметри, които често пъти я израждат в някакво подобие на любов и водят след себе си негативни чувства..."

...Е да, но ако Любовта бъде освободена от човешките си земни параметри ( които по никакъв начин не биха могли да бъдат ограничаващи, ако наистина се касае за Любов ), то това би означавало Любовта да се освободи сама от себе си.

Чувал съм много дефиниции за Любовта. Една от най-правдивите измежду тях е била тая, която казва, че "Любовта е Страх".

Страх от какво ли?

Страх, да не изчезне Любовта...

Но тя, Любовта, не би била страх, ако бъдеше превърната в култ към нещо абстрактно: такава, каквато е, например, религията днес - вяра в нещо абстрактно, вяра, която не изчерпва силите ни, защото не е насочена към човешки и земни измерения. И затова новите поколения се задоволяват с този безнаказан заместител на Истинската Любов, който не ни подлага на изпитания, не ни товари с отговорности...

"Противопоставяне на Разрухата" - така бих определи аз Любовта, без да претендирам за оригиналност, защото преди мен Екзюпери прекрасно е развил тази идея. Затова и подчертах: "Любовта ще поставим като пръв каменен блок в основите на нашата крепост!"

Такава е и ключовата идея на незавършената философско-поетична творба на Екзюпери - "Цитаделата", - написана до голяма степен под вдъхновението на Консуело, неговата очарователна сан-салвадорка. Убедил съм се - след многократни прочити - че "Цитаделата" е книга от такъв сорт, че дори и да не беше загинал Лионският Авиатор, тя не е могла да има никакъв шанс да бъде завършена. Тя е такова произведение, което се пише, както се пише Книгата на Живота - до сетния дъх...

Анонимен817

Ким Уилшър

Греховете на един френски литературен светец

Това е една от най-известните и най-обичаните приказки на света; загадъчна история, обожавана еднакво от деца и възрастни.

От издаването си през 1943 година "Малкият принц" - омайващата история за златокосото момче от друга планета, което идва на земята, за да търси тайната на скъпата си роза - е преведена на 120 езика и всяка година от нея по света се продават милиони екземпляри. Авторът, летецът Антоан дьо Сент- Екзюпери, който през 1944 г., по време на фашистката окупация на Франция изчезва над Средиземно море при разузнавателен полет, е смятан за литературен гений, превърнат е в национален герой. "За мнозина той е Свети Сент-Екзюпери" - казва един от биографите му. Но докато Франция празнува стогодишнината от рождението му, три наскоро излезли книги показват писателя, чийто портрет се появява върху банкнотата от петдесет франка, в друга светлина.

Почитателите на Сент-Екзюпери бяха крайно удивени от новите разкрития, според които техният герой има по-човешки облик: невротичен, слабоволев и нерядко жесток донжуан, който не успява да живее според възвишените идеи на творбата си.

Твърди се, че "Малкият принц" далеч не е вълшебна приказка за чистотата и саможертвата, това е разказ за безразборните любовни връзки и изневярата, хитро замаскирано прощално писмо на самоубиец, завършено скоро преди той да изчезне. Вълшебната приказка започва с това как, след като самолетът му се е разбил сред Сахара на хилади километри от населено място, разказвачът среща малкия принц, който го моли да му нарисува овца - създание, за което странният посетител от другия край на Вселената е чувал, но никога не е виждал. Принцът обяснява, че живее самичък на малка планета не по-голяма от къща и има три вулкана - два действащи и един угаснал - и една роза, невероятно красива и извънмерно горда, на която според него няма равна в цялата Вселена. Но когато идва на Земята, той с покруса открива, че тук има хиляди рози като неговата, докато мъдрата лисица не му казва тайната на неговата роза. Накрая като Сент-Екзюпери малкият принц изчезва тайнствено - вероятно се връща на своята планета при своята роза.

Днес се смята, че прочутата приказка е вдъхновена от продължителната страст на Сент-Екзюпери към жена му, латиноамериканката Консуело, презирана и отбягвана от аристократичното му католическо семейство и пренебрегвана от неговите биографи - сред които и една от любовниците му. Това е страст, която оцелява след порeдица разрушителни любовни истории - и негови, и нeйни, жестоки скандали, мъчителни раздели, когато двамата вече не могат да се понасят, и нежни помирявания, когато разбират, че не могат да живеят разделени. Но враговете на Консуело толкова успешно съумяват да я изтрият от разказа за Сент-Екзюпери, че и до днес мнозина читатели във Франция дори не подозират, че писателят е бил женен.

Новоизлезлите книги описват друга Консуело, която няма нищо общо с разрушителното влияние върху Сент-Екзюпери, което дълго време й приписват нейните критици - Консуело като прототип на гордата бодлива роза, на която е предан малкият принц. "Спомени за Розата", която e в списъка на бестселърите, е основана на дневника на Консуело, запечатан през 1947 г., който представлява завладяващ разказ за бурния й тринайсетгодишен брак с писателя-летец. В него тя си спомня как през първата им брачна нощ Сент-Екзюпери заспал облечен на един диван; на друго място пише как вендъж, когато по време на едно от многото им отчуждавания внезапно се върнала в парижкия му апартамент, видяла някаква жена със зелена рокля да се скрива в банята. Друг път намерила кърпичката му, цялата в следи от червило, открила и любовни писма до друга жена, в които той пишел: "Ако утре поискаш от мен да прекарам с теб насред морето седем години, ще напусна жена си без дума за сбогом." Консуело твърди, че дори когато двамата се сдобрявали и пак заживявали заедно, жестоките унижения продължавали - веднъж любовницата му се обадила в четири през нощта и поискала да говори с него; "Знам, че мъжът ти не спи", казала тя.

Английският писател и журналист Пол Уебстър, който наскоро издаде биография на Консуело, казва, че признанието за нейната значимост при създаването на "Малкият принц" е разгневило роднините на писателя - които хвърлят съмнения върху надеждността на дневниците - и е шокирало преданите му читатели. "За мнозина французи самият Сент-Екзюпери е малкият принц - чиста и невинна душа. Но тези книги буквално разрушават мита за неговите идеали за чистота, саможертва, преданост и вярност, защото всичко това като че ли липсва в действителния му живот.

Ако се чете на фона на вихрения му, страстен и често нещастен брак и желанието му за самоубийство, това изобщо не е прекрасна детска приказка. Това е разказ за изневярата, за сдобряването на двама души, които са си били изключително неверни, разказ за самоубийството. А точно това не искат да чуят неговите роднини и почитатели."

Консуело е двайсет и девет годишна, омъжвана три пъти и овдовяла, когато се запознава със Сент-Екзюпери на коктейл в Буенос Айрес през 1930 г. Тогава писателят работи в аржентинските авиолинии. Той мигом е пленен от дребничката, но кипяща от енергия дъщеря на собственик на плантации за кафе от Ел Салвадор. Един от бившите й любовници, латиноамерикански дипломат, когото тя изоставя заради Сент-Екзюпери, по-късно пише: "При тази жена опасността се крие не в нейната красота, а в умението й да улавя мъжете с думи. Тя ги омагьосва с гласа си."

Нейният спомен за тази първа среща също е романтична приказка. Тя описва как точно се е канела да си тръгва, когато Сент-Екзюпери дошъл и почти я принудил да седне в едно голямо кресло, като настоявал да остане и да говори с него. По-късно вечерта предложил да я заведе с приятелите й на разходка със самолет, за да гледат залеза над града. Тя никога дотогава не била летяла, и все пак неохотно се съгласила - озовала се на мястото на втория пилот. След като излетели, Сент-Екзюпери поискал да я целуне, а след като отказала, заплашил, че ще разбие самолета и всички ще загинат. Тя се предала и още преди да се приземят, получила предложение за женитба.

Като външност и темперамент двамата са много различни: той е едър и малко тромав мъж, който не обича конфликтите, а тя - дребна и слабичка, но с буен и агресивен характер. В емоционално отношение си приличат повече - и двамата имат детски, свободни души, които така и не са пораснали, със силно въображение и творчески дух - той пише и рисува графики, тя се занимава с живопис и скулптура; и двамата са в състояние да превръщат сивия живот в приказка.

Независимо от оскъдицата и честата смяна на жилища заради внезапен недостиг на средства, в Париж двамата стават част от творческия beau monde, като отхвърлят буржоазните норми на предвоенна Франция в замяна на по-освободен начин на живот.

Консуело е запленена от знаменитите мъже и е изпълнена с амбиции мъжът й, който дотогава е написал само една кратка книга - "Южна поща", да стане прочут. Затова го подтиква да пише, като понякога отказва да си легне, докато той не завърши определен брой страници. Това е символична връзка. Той е неуверен и има нужда от постоянно поощряване. Настоява тя да чете и да одобрява всичко, което е написал - дори посред нощ.

Приятелите им, между които и сюрреалистът Салвадор Дали, свикват с неуместните им телефонни обаждания по време на честите им кризи. "Вие не сте съпружеска двойка, вие сте заговор срещу съня" - пише един от тях.

Но когато двамата откриват, че действителността не може да бъде приспособена към идеалистичните им фантазии, се разиграват ужасни сцени, които ги хвърлят в обятията на други любовници. А много често Сент-Екзюпери търси самотен покой с истинската си любовница: летенето. Сам в небесата, той може да си позволи безкраен полет на въображението и да превърне своенравната си, опърничава Консуело в идеалната жена. И когато самолетът му се разбива, както става често, понякога едва ли не с фатални последствия, тя винаги се втурва натам, макар веднъж да установява, че една от любовниците му е стигнала преди нея.

През 1938 г. те заживяват отделно. Раздялата изглежда окончателна, когато Франция е окупирана от нацистите две години по-късно и Сент-Екзюпери търси убежище в Америка заедно с голяма част от културния елит на страната. Когато жена му идва при него след още две години, той я настанява в отделен апартамент, достатъчно далеч, за да не му се пречка, но и достатъчно близо, както си спомня тя, за да може да вижда "как идват и си отиват" другите жени в живота му. Но за да се спасят от задушаващата нюйоркска жега, през лятото на 1942 г. двамата се преместват извън града във великолепна къща, притежавана някога от Грета Гарбо, на Норт Порт, където Сент-Екзюпери пише "Малкият принц".

Той така и не разбира за невероятния си успех. Книгата излиза една седмица преди нейният автор - който гори от желание да даде своя принос във войната срещу Германия - да се върне на активна служба и да бъде изпратен в Южна Африка и Корсика. Но на 31 юли 1944 г. самолетът на Сент-Екзюпери изчезва над Средиземно море при разузнавателен полет до Южна Франция и писателят е обявен за "безследно изчезнал".

Освен високонравствена приказка "Малкият принц" може да се окаже и хитро прикрито посление за самоубийство, ако се има предвид, че писателят често изразява подобни мисли и че книгата е завършена малко преди изчезването му. Френският историк Ален Вирконделе, който наскоро издаде книга с непубликувани досега снимки и документи от колекцията на Консуело, твърди, че е време френските читатели да научат истината за Сент-Екзюпери и за "Малкият принц". "Аз не искам да разрушавам мита, искам да го поставя в контекста на действителността. Ако той леко накърнява репутацията на Сент-Екзюпери - така да бъде. Съжалявам, но действителността е такава" - казва той.

"Той не е нито ангел, нито архангел, както смятат някои. Но не е и дявол. Той просто е човек; човек, който може да бъде жесток, несправедлив, мразен, да гледа трагично на живота, но който в същото време е бил страстен, поетичен и е обичал живота."

Точно както в "Малкият принц" момчето, както и Антоан дьо Сент-Екзюпери, просто изчезва от лицето на земята, тази мъчителна, но истинска любовна история, останала скрита толкова дълго, не стига до приказен завършек. Вместо "и заживели щастливо до края на живота си" идва трогателна епитафия. Не откриват нито тялото на Сент-Екзюпери, нито самолета му. Но през 1998 година, повече от петдесет години след изчезването му и почти двайсет години след смъртта на Консуело, един рибар в Средиземно море намира в мрежата си сребърна гривна. На нея са гравирани две имена: Антоан и Консуело.

< Преведе от английски Милена Попова.

Преводът е направен по The Times, June 12, 2000. >

Анонимен818

Искра Крапачева

Любовница на Екзюпери агент на нацистите

Най-после установиха самоличността на жената, която е била голямата любов на Антоан дьо Сент-Екзюпери. Тим Карол от в. "Телеграф" е открил 17 страници документи на Бюрото за стратегически разследвания в САЩ, които доказват, че фигуриращата във всичките биографии на писателя "Мадам Би" е Хелен дьо Вог. На 31 юли 1944 г., малко след като навършва 44, авторът на "Малкият принц" изчезва със самолета си над Средиземно море. Повече от 60 години след края на Втората световна война писателят продължава да бъде икона за световната литература и гордост за Франция. Днес биха го нарекли ренесансов човек поради безбройните му таланти - поет, математик, художник, пилот. Екзюпери, който произхожда от аристократична фамилия, е твърде привлекателен мъж. Винаги когато е уличаван в извънбрачни връзки, той демонстрира безкрайна любов към съпругата си - салвадорката Консуело. Десетки писатели и биографи се упражняват да разнищват неговите любовни завоевания. Но нито един от тях досега не успява да разкрие коя е самоличността на "Мадам Би", както я нарича носителката на "Пулицър" Стейси Шиф в биографичното томче за писателя. Единственото, което казва за загадъчната дама, е "Тя е много властна жена".

Журналистът от "Телеграф" описва Хелен дьо Вог като изключително привлекателна дама, прочута обаче повече с интелекта си, отколкото с красотата си. Страстта й е живописта, но стиховете й са не по-малко талантливи. Говори свободно няколко езика. Хелен се омъжва през 1927 г. за граф Жан дьо Вог и влиза в една от най-прочутите католически фамилии във Франция. Но в продължение на много години Сент-Екзюпери замества законния партньор в сърцето й. Според намерените документи от 1934 г. те несъмнено са любовници. Писателят, който вече е известен автор и журналист, я нарича "Нели". След смъртта на Екзюпери Хелен наследява правата върху неговото творчество. Тя непрекъснато пропагандира творбите му, но винаги с изричната уговорка, че отношенията им са били само на професионална основа и че нейната самоличност не бива да се разкрива. Тя захранва много от биографите на прочутия французин с материали за него.

Защо информациите за мадам Дьо Вог фигурират в документи на американското разузнаване и защо е тази тайнственост? Разкритията на "Телеграф" показват, че интимната връзка между двамата не е единственият мотив на загадъчната дама. Оказва се, че Хелен дьо Вог е агент на профашисткото правителство на маршал Петен във Виши и нацистки колаборационист. За нейната дейност американското разузнаване редовно получава доклади. По това време Хелен под различни псевдоними свободно пътува между окупираната от нацистите Франция, Лондон и Ню Йорк, и други съюзни територии. По-късно тя се страхува, че ако се разкрие нейната дейност, това може да доведе до обвинение на Сент-Екзюпери за връзки с колаборационистите. А след неговата смърт да хвърли лоша сянка върху името му. Това обяснява напълно загадката около името на тази жена. Най-любопитното е, че тези документи са били секретни само до 1989 година. Оттогава всеки би могъл да ги прочете в Националния архив на САЩ в Мериленд срещу твърде скромна такса. Но никой не го е направил. Стейси Шиф дори споменава за тях в биографията на писателя от 1994 година.

Анонимен819

"Малкият принц" е четвъртата книга по издаваемост и продаваемост на света, след Библията, Корана и "Капиталът". Първите три са донякъде специализирани и не са интересни за всички, но "Малкият принц" трябва да присъства във всеки дом! Книжката е издадена към юли 2005 година на 117 езика. Включително на езика на берберите и многочислените племена, живеещи в пустинята Сахара - амазиг. Е, има някои проблеми с превода на понятия като "самолет", "вратовръзка", "абсурдност" и др., но преводачът се е справил.

По-сериозен проблем се появил в превода на турски език. Наложило се тази приказка да бъде забранена, най-вероятно заради този абзац:

"Имам сериозни причини да мисля, че планетата, откъдето бе дошъл малкият принц, е астероид Б 612. Този астероид бе забелязан с телескоп само веднъж, през 1909 година, от един турски астроном. Тогава той съобщи и доказа откритието си на Международен астрономически конгрес. Но никой не му повярва заради облеклото. Възрастните са такива. Астероид Б 612 запази честта си благодарение на един турски диктатор, който наложи на народа си да се облича по европейски под страх от смъртно наказание. Астрономът повтори доказателството си през 1920 година, облечен в много елегантен фрак. Този път всички бяха на неговото мнение."

Анонимен820

ЕДИН ЦИТАТ, КОЙТО ТЕЖИ ПОВЕЧЕ ОТ ВСИЧКИТЕ ТОМОВЕ НА МАРКС:

- Какво значи "да опитомиш"?

- Ти не си оттук - рече лисицата, какво търсиш?

- Търся хората - каза малкият принц. - Какво значи "да опитомиш"?

- Хората имат пушки - каза лисицата - и ходят на лов. Много е неприятно! Отглеждат и кокошки. Интересува ги само това. Ти кокошки ли търсиш?

- Не - каза малкият принц. - Търся приятели. Какво значи "да опитомиш"?

- Това е нещо отдавна забравено. Значи "да се обвържеш".

- Да се обвържеш ли?

- Разбира се - потвърди лисицата.

- За мен ти още си само момченце, което прилича на сто хиляди други момченца. И нямам необходимост от теб. А и ти нямаш необходимост от мен. За теб аз съм лисица, която прилича на сто хиляди други лисици. Но ако ме опитомиш, ние ще изпитваме необходимост един от друг. За мен ти ще бъдеш единствен на света. За теб аз ще бъда единствена на света...

Анонимен821

“Ето моята тайна. Тя е много проста: човек вижда добре единствено със сърцето. Същностното е невидимо за очите.“

Антоан дьо Сент Екзюпери

rebecca Елегия II

Сега ще Ви забравя - и завинаги.

Завинаги ще Ви спася във себе си.

Ще Ви спася във себе си... Не в спомена.

Не в жалката, печална деформация

на спомена - с която отмъщаваме,

прощаваме, променяме,

изгубваме...

Ще Ви забравя с удоволствие. Бъдете Вий

над паметта ми, както там във времето

под голите дървета, под закрилата

на дъждовете... Помня Ви във въздуха.

По-силна и от въздуха бъдете Вий.

Неразрушима, лъчезарно хубава.

Отникъде не идвайте - за никъде

не ме водете Вий... По-мощна винаги

от мене - от тъгата ми - и мъката.

Бъдете постоянна и безмилостна.

С очите си тогавашни -

с ръцете си

държдовни - с ръцете си тогавашни.

С нозете си по-гъвкави от прилива.

Над пометта ми винаги бъдете Вий.

Над моето умиране във делника...

Неразрушима, лъчезарно хубава.

С ръцете си, с нозете си, с очите си.

И с рамене - унесени във споме

за бившите криле...

Христо Фотев

SunRay

"Чувал съм много дефиниции за Любовта. Една от най-правдивите измежду тях е била тая, която казва, че "Любовта е Страх".

Мисля, че Любовта е това, което ние изберем тя да бъде.. В различни ситуации правим различни избори за това как да изживеем Любовта си, а оттам - и самите себе си.

"Любовта не може да бъде ограничена от никакви условия. Тя е цялостно и завършено изживяване. Не може да обичаш малко или да обичаш много. Няма количествени измерения за любовта. Някой може да обича по различен начин, но не да дарява различно количество, различна степен на любов. Никога не забравяй това.

Няма количествени измерения на любовта.

(....) Ти си любов. Не си получател на любов, а сам си онова, което се стремиш да получиш. Това е велика тайна и узнаването й променя живота на хората. Те изразходват целия си живот, за да търсят онова, което вече имат. Имат го, защото сами са онова, което търсят.

Единственото, което трябва да направиш, за да имаш любов, е сам да бъдеш любов.

Тъй че не забравяй себе си.

Бъди любов."

Н. Д. Уолш

"Общуване с Бога"

SunRay

"Душата ми безгрижно заспива върху белите криле на твоята душа. Отнеси я, където щеш. Пред нейните полузакрити очи се мярка вече щастието. Дано не е само миражът на щастието."

Из писмо на музата Мина до любимия й Яворов

(гр. Елена, 29 януари 1909)

Анонимен825

Поверително от Балчик

автор: Камелия Кондова

......................................"Но никога деца не ражда

.......................................Го лямата любов"

......................................... ...................Петър Алипиев

Защото си Любов - на друг родих

пълзящо чудо, с памперс и беззъбо.

Но дом си имаш - нощния ми стих -

като усмивка вълча непоръбен.

Не казвай, че и ти си закъснял.

( Невежите така се извиняват. )

Дойде, когато всичко си разбрал

и вече можеш само да прощаваш.

И прошката ти - честна като ад,

след който само силните възкръсват,

взриви калта на този зимен град.

И в хиляди светулки я разпръсна!

Сега съм по-могъща от смъртта.

Защото си Любов, след теб ще мога

небетата докрай да извървя.

И по-човечен да направя Бога.

Анонимен826

Едно твърде горчиво откровение, за да бъде нещо друго, а не българска поетична творба:

Петър Алипиев

ГОЛЯМАТА ЛЮБОВ

Голямата любов е гръм и буря,

връхлита те, живота ти разтуря,

изпълва те със смисъл нов,

през тебе като огнен смерч минава,

но трайно щастие не дава

голямата любов.

Голямата любов е трепет божи

и до небето да те дигне може -

из тъмни бездни тъмен зов;

съдба е тя, забрава, страст и жажда,

но никога деца не ражда

голямата любов.

Анонимен827

Петър Алипиев

КЪСНА СВАТБА

Пригърбена, с нос крив и с грозни пъпки,

със хлътнали гърди и с хроми стъпки,

тя изпожени всички свои дружки,

но продължи да сее теменужки,

да се гласи, да ходи с нови дрехи,

да дири сред ергените успехи

и да говори вечно, че в жената

най-важна за мъжа била душата.

За някои сред хилядите живи

решено е било да са щастливи.

И ето че високо в небосвода

напук на нелюбезната природа

изгря звездата й - искряща, бяла,

и в тъжното моминство засияла,

огрея всичко с яркия си пламък

и от сърцето й отмести камък.

Приятелки я с нежност премениха

и в стаята въведоха жениха.

Един вдовец с очици зачервени,

с високо чело и подути вени

я хвана подръка и тъй, щастливи,

преминаха край всички мълчаливи.

А как го гледаше тя днес с възхита,

със преданост! И никога честита

така не е била. Защото под небето

един път бива радостно сърцето.

И аз си мисля: всички ний, които

си имаме тело, от болест непревито,

жени, житейски път с насоки ясни,

защо тъй често биваме нещастни

и все съдбата ни е тъй нелека?

А колко малко трябва на човека...

Анонимен828

Янислав Янков

Мигове

Щом влязох, се огъна мигом здрача -

мелодия, която тихо плаче

с една въздишка сладка на Гонсалес,

спокойна струйка кръв в самия залез.

Валеше дъжд... Камината отсреща

накара да подскачат всички вещи.

Звънеше в чашата тревожна струна.

И те целунах, без да те целуна.

Уж в стаята си бяхме, а отвори

невидима ръка небе отгоре.

Криле на птица залюляха стола.

Трева по пода виждах, бе набола.

По стих на Пастернак като по стълба

се качваше дъжда... На прага - гълъб

държеше в човка скъсаната струна.

И те целунах, без да те целуна.

Анонимен829

Нели Колева

Безсъние

Умората се свлича по гърба ми.

студена е и лепне като захар.

Заплита се в последните ми думи,

свисти със тях...

Навън полъхва вятър

и залюлява нощните дървета,

корнизите пропяват като птици,

целуват полетелите дървета

и се споглеждат с гипсови зеници.

Умората потича по ръцете,

по пръстите до острите ми стави, (*)

убожда се на тях...

Нощта простенва.

Умората се стапя. Отмалявам.

Часовникът прошепва, че е късно.

Косата ми залепва за челото.

Аз не заспивам нощем...

Разпокъсан,

сънят се мята с мене във леглото.

Какво очаквам? - Нещо да се плъзне

под прага - нещо хубаво и ново.

И нещо в мен от радост да възкръсне -

затуй го чакам - будна и готова.

Аз няма да заспивам.

всяка вечер

в безсънието, в тези лунни нощи

ще се ослушвам...

Мракът не е вечен.

И ще се съмне.

И те чакам още.

------------------------------

(*) Острите стави - конструктивна особеност при костната система на рептилиите...

Анонимен830
Давид Овадия

Аз вярвам в мълчаливата любов

Без думи, без красиви обещания,

без упреци, без молещи уста,

аз вярвам само в нямото страдане,

в сподавения порив на кръвта.

Очи, в които погледа не гасне,

докосването нежно на ръце

от клетви, от несдържан плач по-ясно

говорят на човешкото сърце.

Тя всичките прегради побеждава!

Тя - вечен огън и нестихващ зов!

Как нея ще отминеш, ще забравиш?

Аз вярвам в мълчаливата любов.

Анонимен831

Давид Овадия

***

Ти никога не ще се примириш

със своя скучен, сив съпруг!

Спокойно няма в нощите да спиш

и никога не ще обикнеш друг,

щом знаеш, че далече или близко,

щастлив или нещастен, аз живея

и весело или от скръб потискан,

на твойто дребно щастие се смея...

Анонимен832

Давид Овадия

***

Защото те обичам,

затуй си ти красива

и другите те гледат

със поглед възхитен.

Защото те обичам,

затуй оставаш млада,

без бръчки под очите,

без косъм посребрен.

Защото те обичам,

затуй си ти красива!

Но не бъди надменна

и хитра не бъди!

Умре ли любовта ми,

презре ли те сърцето,

за миг ще остарееш

и погрознееш ти!

Анонимен833

Давид Овадия

***

На сватбата - в най-хубавия час,

когато веселбата ще прелива

и речи ще държат с тържествен глас,

а може би ще бъдеш най-щастлива -

ще дойда аз - нечакан и незван!

В миг всеки говор, всеки шум ще стихне!

И може само някой гост пиян

с помътени очи да се усмихне!

С тревога ще ме гледа твоят брат

и майка ти зад мен ще зашушука:

"Това е той... това е наш познат..

Защо ли посред нощ дошъл е тука?"

Лицето на любимият ти мъж

ще запламти от гняв и от обида

и твоят смях ще секне отведнъж..

А аз ще дойда просто да те видя.

Анонимен834

Давид Овадия

***

Каква съдба след толкова години

събра ни тоя шумен ресторант?

Звънят нелепо чаши и чинии

гнети, пропукан, ниския таван.

Оркестърът гърми. И полилеят

се клати застрашително над нас!

Не мога аз щастливо да се смея

и с другите да пея с весел глас...

И ти, която някога обичах

с такава нежност, болка и тъга

и щастие единствено наричах,

усмихваш се отсреща ми сега.

Аз бавно вдигам чашата и пия:

спокоен, безразличен и студен.

Но как от теб, но как от теб да скрия

пожара, незатихнал още в мен?

Но как да заповядам да не бие

тъй силно неспокойното сърце?

Аз пак наливам чашата - и пия...

Треперят леко моите ръце.

Защо тъй нежно грее твоят поглед?

Защо сълза в очите ти блести?

Нима неповторимата ни пролет

да възкресиш, да върнеш искаш ти?

Нима ти имаш сили да разровиш,

да съживиш мъртвеца във пръста?

... Повярвал бих, повярвал бих отново

и в хората, и в теб, и в любовта,

ако сега, ей тук, пред всички други

пред техните учудени лица,

пред погледа уплашен на съпруга,

пред погледа на твоите деца,

внезапно, като в приказка прекрасна,

като в чудесен, фантастичен сън,

целунеш ме задъхано и страстно

и тръгнеш с мен -

................в нощта,

................................в дъжда -

......................................... .......навън...

Анонимен835

Иван Радоев

НОКТЮРНО

Ако изчезна, без да се сбогувам,

на съмване, в часа за екзекуции,

в часа на сънните чакални

и утринните пусти автобуси;

ако изчезна, без да се сбогувам,

и ти остане само топлината

от мойте длани, вкус на устни

и болка – демодиран шлифер -

в живота ти безмилостно провисне,

ще можеш ли да ме намериш?

Единствено по топлината на ръце

и по изчезващия вкус на устни,

по тая тъмносива болка,

която като шлифер стар ще висне

в живота ти – безкраен понеделник -

ще можеш ли да ме намериш?

Там някъде – сред сънните чакални

и утринните пусти автобуси,

почти на съмване, в часа за екзекуции,

ако изчезна, без да се сбогувам...

rebecca извън прегръдките на една любов

и в прегръдките на една друга

бях спасен от умиране на кръста

от една дама която пуши трева

пише песни и разкази

и е по-мила от предишната,

много много по-мила

и сексът е пак толкова добър може би по-добър.

приятно е да да бъдеш разпнат на кръста и оставен там,

много по-приятно е да забравиш една любов която не е

успяла

както всяка любов

накрая

не успява…

много по-приятно е да правиш любов

покрай брега в Дел Мар

в стая 42 и после

седейки в леглото

да пиеш добро вино, да говориш да докосваш

да пушиш

да слушаш вълните…

умирал съм твърде много пъти

мислейки и чакайки, чакайки

в една стая

загледан в един напукан таван

в очакване на телефона, писмо, почукване, звук

подивявайки отвътре

докато тя танцуваше с непознати в нощни клубове…

извън прегръдките на една любов

и в прегръдките на друга

не е приятно да умреш на кръста

много по-приятно е да чуеш името си прошепнато в

тъмното.

Чарлз Буковски

(превод: Вергил Немчев)

Анонимен837

"всяка любов

накрая

не успява…"

Ей този черен песимизъм винаги е провалял Чарлз Буковски, защото така се натрапва чувство за безсмислието на живота въобще!

Марсел Атанас Далчев

ЛЮБОВ

Над старото тържище ален

бе залезът като домат

и все тъй строен, все тъй млад

стоеше бедният хамалин.

Засипваше дрезгавина

очите, веждите му вече,

но не дойде и тази вечер

зеленооката жена,

която го веднъж повика

с очи, със поглед, без слова

и зарад тежкия товар

му заплати една усмивка.

Да би дошла и тази нощ. . .

да би му станала невеста. . .

до гроба би я носил весел

на гръб в широкия си кош.

И всеки гвоздей от обущата му

би грял в нощта като звезда,

когато долу през града

към къщи с нея ще се спуща.

Сънуваше ли? Сам в света,

хамалинът стоеше влюбен.

И мракът от лика му груб бе

изтрил и сетната черта.

1927 г.

Анонимен839

Ах, Атанас Далчев! Както винаги - очарователно лош...

Анонимен840
Атанас Далчев

ДИВ БУРЕН

Какво не правех, за да я забравя,

но тя изпълваше ми всички мисли,

привиждаше ми се на всеки ъгъл,

явяваше ми се безспир насъне

и в нощите безсънни беше с мене.

В сърцето като бурен див порасла,

не можех аз оттам да я изскубна.

Реших тогава с друга да се свържа.

Момичето бе ласкаво и мило

и докато със него се разхождах,

за първата и не помислях даже,

но щом до стаята му го изпратех

и слезех по скрибуцащата стълба,

на портата я сварвах да ме чака.

И тръгвах аз обезумял отново

със първата, с едничката любима;

и скитахме се ние чак до късно

под редките запалени фенери,

из улиците вече опустели,

приказвахме си, смеехме се двама,

безсилни да се разделиме.

А срещаха ни късни минувачи

и виждаха един особен момък

със себе си на глас да разговаря

и да се смее сам като безумен.

1974 г.

Марсел Ангел - хранител

Аз съм птицата , която почуква на прозореца Ви тихо рано сутрин,

и Вашият компаньон , който не можете да познаете,

цветовете , които се разтварят за слепеца.

Аз съм ослепителният снежен хребет над гората

и медните гласове на катедралните кули.

Мисълта , която Ви осенява посред бял ден и Ви изпълва с върховно щастие.

Аз съм този , който сте обичали преди дълго , дълго време.

Вървях до Вас през деня и Ви гледах съсредоточено

и положих устни върху сърцето Ви , но Вие не знаете това.

Аз съм третата Ви ръка и втората Ви сянка - бялата,

към когото нямате милост

и който никога няма да Ви забрави.

Ролф Якобсен

Марсел Scooter - Ramp (The logical song)

When I was young it seemed that life was so wonderful. . .

A miracle. . .. oh it was beautiful, magical

And all the birds in the trees, they'd be singing so happily.. . .

Joyfully. .. playfully watching me

But they sent me away to teach me how to be sensible. . .

Logical. . . Responsible, Practical

And they showed me a world where I could be so dependable

Clinical. . .Intellectual, Cynical

There are times. . . when all the worlds asleep

the questions run so deep.. . for such a sim-ple man

Won't you please. . . please tell me what we've learned

I know it sounds absurd . . .. Please tell me who I am

Now watch what you say. . or they'll be calling you a Radical. . . A Liberal.. . fanatical, criminal

Won't you sign up your name , we'd like to feel you're acceptable. .. . respectable.. . presentable, a vegetable

Жорко Бърборко843
Няма Любов

...

И ето идва разпъпена Пролетта,

задвижила Соковете ви Диви

И плъзнаха стихове за Любовта,

които оцветяват Душите ви Сиви.

...

А, аз за едно съм ви веднъж създал

- да се плодите и множите игриви,

и не вярвам, че Човек е проиграл

Шансовете си за това – Не бъдете тъй лениви!

...

Deus Otiosus

SunRay

Малко хайку за Любовта от Георги Тодоров, носител на наградата за хайку поезия Сатори,

"Аз съм хайку", 2003, Издателско ателие Аб

Ех, женски форми -

всички обяснения

стават формални.

В пазвите на нощта

моминските пазви

как се опазват?!

Женското тяло -

на страстта йероглифа:

кой го разчете?!

Момини устни

по ръба на чашата.

Аз съм ръбът...

Скарани гърди.

Пак мъже миротворци

ще ги сдобряват.

Омайниче.

Почудиче. Сграбиче.

Омразниче.

Губим любовта -

и тя тъкмо затова

все побеждава.

Умирам за теб.

А и ти умираш за мен.

Живеем мъртви.

Любовта, смъртта -

все така ни заварват:

неподготвени...

Анонимен845

Хајку ћуем ли да чита неко,

одмах ми се гади леко...

Анонимен846

rebecca забравихме за музикалните уикенди

Натиснете тук

It's like you're a drug

It's like you're a demon I can't face down

It's like I'm stuck

It's like I'm running from you all the time

And I know I let you have all the power

It's like the only company I seek is misery all around

It's like you're a leech

Sucking the life from me

It's like I can't breathe

Without you inside of me

And I know I let you have all the power

And I realize I'm never gonna quit you over time

It's like I can't breathe

It's like I can't see anything

Nothing but you

I'm addicted to you

It's like I can't think

Without you interrupting me

In my thoughts

In my dreams

You've taken over me

It's like I'm not me

It's like I'm not me

It's like I'm lost

It's like I'm giving up slowly

It's like you're a ghost that's haunting me

Leave me alone

And I know these voices in my head

Are mine alone

And I know I'll never change my ways

If I don't give you up now

It's like I can't breathe

It's like I can't see anything

Nothing but you

I'm addicted to you

It's like I can't think

Without you interrupting me

In my thoughts

In my dreams

You've taken over me

It's like I'm not me

It's like I'm not me

I'm hooked on you

I need a fix

I can't take it

Just one more hit

I promise I can deal with it

I'll handle it, quit it

Just one more time

Then that's it

Just a little bit more to get me through this

I'm hooked on you

I need a fix

I can't take it

Just one more hit

I promise I can deal with it

I'll handle it, quit it

Just one more time

Then that's it

Just a little bit more to get me through this

It's like I can't breathe

It's like I can't see anything

Nothing but you

I'm addicted to you

It's like I can't think

Without you interrupting me

In my thoughts

In my dreams

You've taken over me

It's like I'm not me

It's like I'm not me

Марсел Неопитомено

Стопанка бях на вълчата бърлога.

Делях я с още няколко вълчици.

Навярно затова сега не мога,

въобще да се престоря на момиче.

По цели нощи ноктите си гризех,

в очакване вълкът да изтрезнее.

Така привикнах с вълчата му низост,

че и до теб - съм с мисълта за нея.

А ти си... на измислен ми изглеждаш.

Какво, че имаш и паспорт, и име.

Боли ме безпощадната ти нежност.

Добър си - и не може да те има.

Отивай си, с паспорта и с колата.

По живо и по здраво те изпращам!

Това, че си ме хванал от гората -

си е направо таралеж във гащите.

Животът ми изобщо не е розов.

Какво ще ми се правиш на възпитан!

Ако ти хрумне да ми купиш рози -

ще се зарадвам само на бодлите.

Ако ти хрумне да поканиш гости -

ще ги ухапя и ще се разтичат.

Преглъщаш, стискаш зъби или просто

си съвършен дотам, че да обичаш?

Аз не паса трева, такива хора

в живота няма - те са съчинени.

Отивай си преди да изговоря:

Студено ми е. Остани при мене!

КАМЕЛИЯ КОНДОВА

rebecca

Монолог на вещицата

Вечерта въобще не беше синя.

Нямаше цветя и пеперуди.

Аз замествах спящата царкиня

до деня, във който се събуди.

Принцът беше жаден да обича,

а пък тя — безпаметно заспала.

Тъй че се престорих на момиче.

Лесно е — с една магия бяла.

Черните магии ги забравих,

във мига, когато ме погледна.

Знаех — сто години ми остават.

Знаех, че ще бъда предпоследна.

Изведнъж ще ме разлюби, знаех.

И не бих могла да го опазя.

Можех да го удуша накрая,

но ми свърши всичката омраза.

Укротих се. Е, така да бъде!

Да отива и да я целува.

А сега принцесата ме съди,

че мъжът й нощем ме сънувал...

Камелия Кондова

Анонимен850

Вещица ли? Гиди курво ниедна!...

rebecca ей, ше почна да трия и аз кат егон, нищо, че съм свръх демократична )))))

а може би сам ше си изтриеш поста

Анонимен852

Нема да триеме нищо, щото си умирам за готини курви...

SunRay Малко испанска любовна лирика:

Хуан Боскан

/1490 - 1542/

***

Защо е любовта, щом ни убива?

Уж е добра - защо ни натъжава?

Уж радва тя - защо е тъй дребнава?

Защо тя в сълзи погледа ни скрива?

Защо ни вдъхва сила, но лъжлива?

Защо душата плахо разцъфтява

и се измъчва в нейна чест и слава?

Защо, защо е противоречива?

О, не! Не ни донася скръб, защото

и тя не вижда никаква облага,

и тя оплаква всички наши рани.

Виновни сме си сам-сами за злото!

Тя винаги с готовност ни помага

и винаги донася мир в скръбта ни.

Превод: Стоян Бакърджиев

SunRay Още нещо, този път от хърватския поет Петър Прерадович /1818-1872/ в превод на Иван Коларов

МЪРТВА ЛЮБОВ

И къде сега да те погребвам,

щом си вече мъртва, обич моя!

В туй сърце покой за тебе няма -

ти разби, отне му ти покоя.

Да те туря вдън земята черна,

тя ще пази тоя дар нетленен -

самодиви твойта скъпа хубост

ще превърнат в камък скъпоценен.

Да те спусна вдън морето синьо,

ще те пазят бездните солени -

в ясен бисер твойта скъпа хубост

ще превърнат морските сирени.

И ще се намерят хора алчни,

от земята те ще те изравят,

от морето синьо ще те вадят -

по стъгдите да те разпродават.

Литвай с мойте вопли към небето,

там бъди звезда, сияй в простора -

там над мене, тъжния, блещукай,

там не ще те стигнат алчни хора.

Анонимен855

SunRay, както винаги имаш страхотни попадения!

Тања Бошковић856

''Нећу да буде послушна и кротка,

Мазна као мачка, привржена као псето,

Са стомаком до зуба,

Са рукама у тесту,

Са лицем од брашна

Са срцем угљеном,

И његовом руком на мојој задњици''.

Жорко Бърборко857
Нож, вилица и лъжица

...

С ножа перфектно къс по къс режа

от сърцето, което в кърви пулсира,

и спазвайки етикета (да отбележа)

с вилицата малки късчета от елексира

в жадната ми уста поставям леко

и се кефя на месцето меко...

...

А тя - останала без сърце изцяло

се вихри по сцената на живота

и къде със ум, къде със тяло

впряга жертви с на любовта хомота...

...

Тих Южен Гастроном

Натиснете тук

Анонимен858

...с на любовта хомота...

И също така:

...с на жената путката...

SunRay

МИКЕЛАНДЖЕЛО БУОНАРОТИ

/1475 - 1564/

***

Каква наслада се таи в цветята,

върху косите златни натъкмени,

щом цвят през цвят надничат устремени,

целувайки един през друг главата.

Доволна е и дрехата богата:

пристяга тя гърдите въжделени,

отпуска ги; в страните кадифени

погалва се и витата позлата.

Но най - щастлива е връвта, която -

златотъкана, с везана пролука

гръдта й стяга и прегръща здраво;

и поясът, обхванал кръговрата

на кръста, рекъл: ще притискаш тука.

Де за ръцете ми такова право!

Превод: Драгомир Петров

rebecca

с малко закъснение, за музикалния уикенд

Натиснете тук

Here By Me

I hope you’re doing fine out there without me

‘Cause I’m not doing so good without you

The things I thought you’d never know about me

Were the things I guess you always understood

So how could I have been so blind for all these years?

Guess I only see the truth through all this fear,

And living without you…

And everything I have in this world

And all that I’ll ever be

It could all fall down around me.

Just as long as I have you,

Right here by me.

I can’t take another day without you

‘Cause baby, I could never make it on my own

I’ve been waiting so long, just to hold you

And to be back in your arms where I belong

Sorry I can’t always find the words to say

But everything I’ve ever known gets swept away

Inside of your love…

And everything I have in this world

And all that I’ll ever be

It could all fall down around me.

Just as long as I have you,

Right here by me.

As the days grow long I see

That time is standing still for me

When you’re not here

Sorry I can’t always find the words to say

Everything I’ve ever known gets swept away

Inside of your love

And everything I have in this world

And all that I’ll ever be

It could all fall down around me.

Just as long as I have you,

Right here by me.

And everything I have in this world

And all that I’ll ever be

It could all fall down around me.

Just as long as I have you,

Right here by me.

Марсел БОЛНИЯТ

Аз съм болен.От години лежа

Под прозореца плътно затворен.

На балкона пред мене-

Два реда въжа.

Крива стряха.

Коминът съборен.

Идва есен .Дъждът заваля.

Бях ли женен?

Къде е жена ми?

Къде е златарина, който изля

За нашите пръсти пръсти две кръгли измами

Аз си спомням далечни , неясни неща!

Колко смешни слова съм изричал-

за да науча последен в света,

че никога никой не ме е обичал

Ти недей ме осъжда !

Не трябва , любима!

Аз съм болен от мисли, мастило и дим.

Не засипвай душата си с моята зима!

Аз съм завинаги неизлечим!

Иван Радоев

1959

Анонимен862

Корозия

SunRay Тодор Харманджиев

ОРЕОЛ

Ще милваш като със въздушни длани

едно едва усмихнато лице.

А после - по косата ще остане

невидим ореол от две ръце.

Тя никога това не ще забрави,

над възрастта, през времето - мигът

един и същ завинаги остава,

годините не ще го състарят.

Защото преживяното отива

там, дето няма да се промени -

където си остава все красиво,

в прозрачни, стихнали здрачевини.

SunRay

***

Любовта ми е птица,

устремена към слънцето.

Стихът ми за Любовта

е само сянката

на птичите криле

върху земята.

Анонимен865
Натиснете тук
SunRay Елисавета Багряна

ЕДИНСТВЕНИЯТ

Ти ли беше в миналото?

Ти ли си сега?

Ти ли с мен ще бъдеш утре?

Този образ, който виждам

под затворените си клепачи,

този силует с различна сянка,

който неотменно с мен върви,

този глас, от който се събуждам

и запявам сутрин,

името, с което те наричам -

твои ли са? Твои ли са?

Ти ли си или това е

образът и името

на моята любов,

незагасваща в сърцето ми,

както огънят в сърцето на Земята.

Ти ли си или това е

образът и името

на мойта жажда,

чакаща и тръпна,

както жаждата на плодната земя

за дъждоносен облак.

Ти ли си или това е

образът и името

на мойта болка

по единствения

вечен,

неотлъчен спътник -

както месецът е към земята.

Ти ли си?

Редактирано от - SunRay на 16/8/2007 г/ 12:26:00

rebecca

малко музика

Натиснете тук

Послушай, ты был прав,

Послушай, мне не больно.

И сердце без тебя

Стучит спокойно.

Послушай, я ушла,

Послушай, то что было.

И скажет тишина,

Что я любила.

Ты сердце моё

Прости за любовь,

Остыла.

Послушай меня,

Я просто любила.

Ты сердце моё

Прости за любовь,

Остыла.

Послушай меня,

Я просто любила.

Всё время без меня,

Всё время, то что лечит.

И на прощанье взгляд тебе на плечи.

Оставлю для тепла,

Оставлю след над крышей.

Сегодня я ушла,

А ты не слышал.

Ты сердце моё

Прости за любовь,

Остыла.

Послушай меня,

Я просто любила.

Ты сердце моё

Прости за любовь,

Остыла.

Послушай меня,

Я просто любила.

Редактирано от - rebecca на 18/8/2007 г/ 10:01:31

Анонимен868

Komunisticheski tekst na ljubovno-komunisticheska pesen, napisan s otrecheni ot istorijata kirilichno-komunisticheski bukvi, izpalnena ot komunisticheskoto parche meso, imenuvano po savetski kato Julija Savicheva, pod akompanimenta na bolshevishko-ruski "dzhaz-band", izsviril upadachno-slavjanski rekviem za gasneshtata proletarska psevdo-ljubov...

.........................

За по-неграмотните наши сънародници, които още не могат да четат на правдива западна латиница:

Комунистически текст на любовно-комунистическа песен, написан с отречени от историята кирилично-комунистически букви, изпълнена от комунистическото парче месо, именувано по съветски като Юлия Савичева, под акомпанимента на болшевишко-руски "джаз-банд", изсвирил упадъчно-славянски реквием за гаснещата пролетарска псевдо-любов...

Анонимен869
Whitney Houston

I believe the children are our are future

Teach them well and let them lead the way

Show them all the beauty they possess inside

Give them a sense of pride to make it easier

Let the children's laughter remind us how we used to be

Everybody searching for a hero

People need someone to look up to

I never found anyone to fulfill my needs

A lonely place to be

So I learned to depend on me

I decided long ago, never to walk in anyone's shadows

If I fail, if I succeed

At least I live as I believe

No matter what they take from me

They can't take away my dignity

Because the greatest love of all

Is happening to me

I found the greatest love of all

Inside of me

The greatest love of all

Is easy to achieve

Learning to love yourself

It is the greatest love of all

I believe the children are our future

Teach them well and let them lead the way

Show them all the beauty they possess inside

Give them a sense of pride to make it easier

Let the children's laughter remind us how we used to be

I decided long ago, never to walk in anyone's shadows

If I fail, if I succeed

At least I live as I believe

No matter what they take from me

They can't take away my dignity

Because the greatest love of all

Is happening to me

I found the greatest love of all

Inside of me

The greatest love of all

Is easy to achieve

Learning to love yourself

It is the greatest love of all

And if by chance, that special place

That you've been dreaming of

Leads you to a lonely place

Find your strength in love

D-r Zvezdnikov Абе и те се опитваха да правят култура? Ама там е работата, че култура не се прави! Тя възниква от само себе си, спонтанно, неведомо; необяснимо.

Или я има или я няма. ~Не можеш да я дялкаш (сделано в СССР).

Изкуствените неща си остават изкуствени и с времето се избелват, излиняват, стопяват.

Изкуствени, натрапени и пошли, без красота..., без обич, без...

Такъв живот живяхме -- насилствен, нечовешки, скован отвсякъде!

Анонимен871

Късче уязвима женска плът

Анонимен872
Анонимен873
И да стихнат големите страсти,

и да легна под земен покров -

ще си взема за спомен и щастие

неспокойната дума Любов.

Неспокойният образ ще взема,

две големи и плахи очи -

две заглавия на поема,

дето твоето име звучи.

Едно Черно море - да ме носи,

една чайка - над мен да кръжи ;

и тракийските коловози -

да ме водят при вити лози.

Един тръпен завой на Марица;

една южна, печална звезда;

една сянка от бор и елица;

един извор със снежна вода.

Един бял лист, на който ще пиша

със един неумиращ копнеж.

И две сълзи - които ти скришом

на прощаване ще ми дадеш.

Павел Матев

rebecca

Натиснете тук

Landing In London

I woke up today in London

As the plane was touching down

And all I could think about was Monday

Maybe I'd be back around

If this keeps me way much longer

I don't know what I would do

You got to understand it's a hard life

That I'm going through

And when the night falls around me

And I don't think I'll make it through

I'll use your light to guide the way

All I think about is you

L A is getting kind of crazy

And New York is getting kind of cold

I keep my head from getting lazy

I just can't wait to get back home

And all these days I spend away

I'll make up for this I swear

I need your love to hold me up

When it's all to much to bear

And when the night falls around me

And I don't think I'll make it through

I'll use your light to guide the way

All I think about is you

And all these days I spend away

I'll make up for this I swear

I need your love to hold me up

When it's all to much to bear

And when the night falls around me

And I don't think I'll make it through

I'll use your light to guide the way

All I think about is you

Редактирано от - rebecca на 25/8/2007 г/ 07:52:19

Анонимен875
Натиснете тук
SunRay ПРОЩАЛНО

Никола Вапцаров

Понякога ще идвам във съня ти

като нечакан и далечен гост.

Не ме оставяй ти отвън на пътя,

вратите не залоствай.

Ще влезна тихо, кротко ще приседна,

ще вперя поглед в мрака да те видя.

Когато се наситя да те гледам,

ще те целуна и ще си отида.

Марсел ГОСТЕНКА

Сънят е портата едничка, през която

умрелите при живите дохождат.

Ти влизаш и до мене сядаш бавно.

Аз пръстена със лявата ръка прикривам.

Седиш с усмивка върху устните: ти знаеш.

Не, не, това и другото не ни разделят,

ний пак сме заедно и си говорим.

Ах, как е сладостно това, и тъжно!

Но изведнъж, навън заслушана, ти ставаш

и мълком тръгваш, както в миналите нощи.

Не си отивай! Ден, не ме събуждай още!

А.Далчев

Марсел ДРЕХАТА СИ ЗАХВЪРЛИ

Тези, които не чустват тази любов,

увличаща ги като река,

тези които не пият зората

като чаша изворна вода

или не приемат залеза за вечеря,

тези, които не искат

да се променят,

- нека спят.

Тази любов

е отвъд учението на теологията -

тази стара хитрина и лицемерие.

Ако искаш ума си

по този начин да оформиш,

- продължавай да спиш.

Аз се отказах от мозъка си,

разкъсах дрехата си на парчета

и захвърлих я надалеч.

Ако не си напълно гол, обвий се

с красивата си роба от думи и

- спи.

Джалал ад-Дин Руми

Марсел Любовта ми каза

Аз се прекланям пред луната.

Говори ми за мекото сияние

на пламъка на свеща

и за сладостта на моята луна.

Не говори за тъгата,

кажи ми за съкровището скрито,

ако е до теб,

и тогава просто замлъкни.

Снощи изгубих

овладяването си на реалността

и прегърнах лудостта.

Любовта ме видя и каза:

“Аз се появих , изтрий лицето си

и остани тих.”

Аз казах:

“О Любов, аз съм уплашен,

Но не от теб.”

Любовта ми каза:

"Няма нещо, което да не съм аз

Просто бъди тих.

Ще прошепна тайни в ухото ти,

просто кимай утвърдително

и тих бъди"

Душа – луна

се появи на пътя на сърцето ми,

Колко ценно е това пътешествие.

Аз казах:

“О Любов, що за луна е това?”

Любовта ми каза:

“Не питай, просто бъди тих.”

Аз казах:

“О Любов, що за лице е това,

ангелско или човешко?”

Любовта ми каза:

"То е отвъд всичко което знаеш.

Бъди тих.

Ти живееш в тази зала

от образи и илюзии

напусни сега тази къща и

бъди тих"

Аз казах:

" О любов кажи ми моля те,

дали Бог знае,

че към мен отнасяш се така?”

Любовта ми каза:

Да Той знае , просто бъди

съвсем, съвсем тих."

Ако никога не си виждал дявола,

то погледни себе си.

Джалал ад-Дин Руми (1207 - 1273)

rebecca това е много хубаво
SunRay

***

Свела мигли от бронз, тихо шушне и плаче гората.

С мокра човка кълве по стъклата ми лекият вятър.

Вземам бавно в ръката твойте сини писма и зачитам.

Моят спомен трепти, той се втурва, той бие копита.

Но следите зад мен са затрупани с лед и със камък.

Няма път къмто теб. Ти си мъртва за мене. Отдавна.

Аз не мисля за теб. Аз не чакам. Нощя не сънувам.

Само скръб е светът. И лъжа. И жестокост. И грубост.

Аз отпущам ръка с твойте думи и пликчета сини

и загледан навън, виждам: ято години. Години.

Виждам: иде нощта, идат бавно покоя и мрака.

Аз не мисля за теб. Аз не плача насън. Аз не чакам.

Асен Разцветников (1897 - 1951)

Анонимен882
Масел - супер.
Анонимен883

Недялко Йорданов

ЛЮБОВ

На Михаил Белчев

Настъпи време на омраза.

О, Господи! Не съм готов.

И все по-трудно произнасям

онази думичка - любов.

Любов - измачкана банкнота

в кесията на паметта,

продажна - колкото живота,

и честна - колкото смъртта.

Аз като гърбица я нося,

по-тежка от кръста Христов.

Тя - жадна, гола, боса.

Тя - свята грешница любов.

Любов - една-едничка нота

на битието в песента.

По-фантастична от живота

и по-банална от смъртта.

Настъпи време на омраза.

О, Господи! Не съм готов.

Но помогни ми да запазя

нещастно атомче любов.

Любов - последната Голгота,

спасението на света.

Любов - по-кратка от живота,

любов - по-дълга от смъртта.

1996 г.

Марсел Атанас Далчев

МАДРИГАЛ

Аз леко трепвам, чело сбърчил,

когато се покажеш ти

и твойто алено чадърче

над улицата разцъфти.

Ти с него приближи, любима,

облъхната от аромат,

и под небето му вземи ме,

сроди ме с чудния му свят.

За мен е то платно на кораб,

кубе и свод; и всеки път

със формата си до умора

напомня ми за твойта гръд.

И всеки път слухтя и стина:

сърцето ми ли бий, или

по опнатата му коприна

дъждът със капки трополи?

Червено в здрачината плава

като угасваща искра,

но и тогава озарява

лика ти с някаква зора.

Сред блясъци асфалтът чезне,

летим по него в полет луд

и сякаш в черните му бездни

се спущаме със парашут.

1962 г.

Акулата Не свеждай ти погледа светъл,

не сплитай печали над нас -

бакалина стар е свидетел

как свято обичам те аз.

Припадне ли нощ сребролунна,

открехнат се малки врата

и в привет сърдечен целуна

рубина на твойте уста.

В небесната шир бледосиня,

усмихнат се бели звезди,

а в дреха от лунна коприна

нощта над сърцата ни бди.

Но късно е. В порив прощален

ний слеем горящи уста,

а старият, мъдър бакалин

въздъхне лирично в нощта.

Акулата „Леге”. Задръстен тротоар

и двойка там. Той хапльо стар,

а тя пък прелестна жена

с очи на палава сърна.

Потънал в пот, почервенел,

той, хапльото, се е навел

и връзва връзките й, тя

стои с усмивка на уста,

върти на четири очи

и нещо смътно в тях личи...

„Леге” и столичен елит –

и пъшка той надве превит,

прокапва пот кат едър град,

а тя поглежда всеки млад

с усмивка блага на уста

и сякаш смята си сега

с кого би било най-добре

сред туй нестихващо море

да тури тя поне веднъж

на изпотения си мъж

ей тъй на... само за шега,

един чифт хубави рога.

Анонимен887

Па пиши, дека ауторот на таа стихотворска двойца је Ристе Смирновски, оти у Скопље врло ќе се лјутиме.

SunRay

БЛИЗОСТ

Стефан Гечев

Един до друг ний гледахме звездите.

Аз ти показах онова съзвездие

от две звезди -

едната синя, другата червена, -

които са обречени във вечността

да обикалят заедно Вселената.

Ти каза, че са като нас.

А между тях лежат милиарди

километри.

Едната и не подозира, че на другата

избухват страшни термоядрени

реакции,

а другата не може и да знае,

че нейната съседка бавно гасне.

Анонимен889

"...едната синя, другата червена..."

И у поезията - политика! Ми за наш'то ДПС - за Догана-ефенди и за гюзел-Емел-Етем-ханъм - нема ли да има четиристишие. Па да не говорим за Цара, дека се жълтей в непрогления ден, като пътеводна звезда...

SunRay

Драги Анонимен,

Стефан Гечев е една значителна фигура в съвременната българска литература, изолирана дълги години /до началото на промените/ от литературния живот в "социалистическа България" заради близостта на стила му до сюрреализма. Самият той е бил интерниран след 9-ти септември, а стиховете му, писани в периода между шестдесетте и осемдесетте години излизат едва след 89-та. Така че най-малко той може да бъде упрекван в "партийно послушание"... Скоро говорих с познат поет, близък на Гечев, с когото са поддържали връзка до смъртта му през 2000 г. Разбрах, че дори в последните години от живота си Гечев е имал толкова свежо излъчване /починал е на 89/, а общуването с него е било равносилно на "посещение в университет" - Гечев е безспорен ерудит, с образование в Париж и Атина... Ще ми се да бе попрочел малко, преди да правиш подобни изказвания...

А който си е правил труда да погледа звездното небе, със сигурност сам би видял и червените, и сините звезди. За моя така привикнал към тази прекрасна нощна картина поглед горните редове на поета се сториха чудесен начин да се опише с думи това, което е над главите ни, но което малцина от нас си правят труда да видят / камо ли да почувстват/.

Хубава вечер!

Анонимен891

Анонимен892
мустачките са мноо секси
Анонимен893

Анонимен894

Анонимен895

SunRay

A la franç aise

rebecca

Поема за Барбара, поема за Джейн, поема за Франсис, поема за всички и всяка от тях

рибата изяде цветето

и гробовете изсвириха

Дикси

когато ми каза че не ти пука

вече

старци в заложните къщи по света

се огледаха наоколо и се самоубиха в съзнанието ми

когато ми каза че

не ти пука

вече

денят в който те видях с новия ти

любим

крачещи по моите булеварди

покрай месарницата

покрай магазина за алкохол

покрай агенцията за недвижими

имоти

ха-ха

изведнъж престана

да ми пука

отидох до магазина и напазарувах

фигурка на еленче

малък кактус

кутия скариди

чифт зелени ръкавици

нож за плодове

малко тамян

пипер мляко яйца

бутилка

уиски

и пътна карта на долен

Тексас

продавачът сложи всичко в една чанта

тя се изду и бе тежка и

най-после знаех че имам

нещо.

чарлс буковски

Марсел ОМАГЬОСАН

Спомняш ли си - спомняш ли си ти

нашите първи погледи , усмивки и вълнение сподавено ?

Спомняш си , спомняш си ти ,

а при мен изглеждаше , това вече да е забравено....

В сърцето ми ти тогава не стреля ,

но ме омагьоса – със сигурност знам

след време да натисна спусъка ,

с което го направих сам .

Спомняш ли си - спомняш ли си ти -

Толкова ли си искала - да имаш моето его погубено?

Спомняш си , спомняш си ти ,

а при мен изглеждаше , спомена за това да е загубено....

В сърцето ми тогава не стреля

но ме омагьоса – със сигурност знам

след време да натисна спусъка ,

с което го направих сам ..

МАРСЕЛ

Ето я и магьосницата

Натиснете тук

METAK

Secam se, secam se ja

nasih prvih pogleda, osmeha i dodira

secam se, secam se ja

al' ti vise, izgleda, ne secas se nicega

Ref. 2x

U srce da ti pucam, necu

al' jedno sigurno znam

za par meseci trazices metak

da to ucinis sam

Secam se, secam se ja

kol'ko sam te volela, a to vec me ubija

secam se, secam se ja

al' ti vise, izgleda, ne secas se nicega

Ref. 4x

Stoja

SunRay Tracy Chapman - The promise и хубаво видео
SunRay TRACY CHAPMAN

THE PROMISE

If you wait for me then I'll come for you

Although I've traveled far

I always hold a place for you in my heart

If you think of me, If you miss me once in awhile

Then I'll return to you

I'll return and fill that space in your heart

Remembering

Your touch

Your kiss

Your warm embrace

I'll find my way back to you

If you'll be waiting

If you dream of me like I dream of you

In a place that's warm and dark

In a place where I can feel the beating of your heart

Remembering

Your touch

Your kiss

Your warm embrace

I'll find my way back to you

If you'll be waiting

I've longed for you and I have desired

To see your face your smile

To be with you wherever you are

Together again

It would feel so good to be

In your arms

Where all my journeys end

If you can make a promise

If it's one that you can keep, I vow to come for you

If you wait for me

and say you'll hold

a place for me in your heart.

Редактирано от - SunRay на 10/10/2007 г/ 12:29:46

SunRay

***

Исках да отпратя

далече от себе си

моята изтерзана,

тъжна Любов.

И да остана сама.

Но преди да си взема сбогом,

се върнах обратно

към Спомена.

Там срещнах

моята Млада Любов -

нежна и чиста,

чакаща нетърпеливо Теб.

Вдъхнах от свежестта й,

отпих от силата й

и се връщам обратно -

млада и лека,

като преди.

Sonic не знам кой е автора..

едно момиче срещу мен стоеше,

от момче бе сърцето и разбито,

но за него още то туптеше!

Тя обичаше го упорито,

през сълзи ми разказа, че влюбена е до полуда,

че за него всичко дава,

че не може да го мрази

и на чудо се надява!

Попита ме какво да прави.

Дали за него да се бори,

дали да го забрави и да спре да му говори?

Но нищо аз не отговорих.

Въпросът беше много сложен.

Няма смисъл да се бори,

но да го забрави тя не може!

Жал ми е за нея, че трябва тя така да страда!

Ръка подадох, но се спрях. Разделяше ни стъклена преграда..

Аз пред огледалото стоях

Марсел Sonic, това ми хареса!!

""Едно красиво момиче завършва живота си

като грозно старо магаре.

За толкова кратко време

то се превръща от ангел в грозотия!

Човешките същества получават красотата

единствено като дадена назаем.

Малко по малко Бог си иска заема.

Ден след ден фиданката изсъхва.

Познаваш ли текста, който гласи:

„Онези, на които е даден дара на живота,

са осъдени и на разлагане."

Мислил съм върху това.

Сега аз търся самата Красота.

Вече не съм влюбен в костите (тялото)."

Джелал ад дин Руми

SunRay АКО ОБИЧАШ, ОБИЧАЙ ОТКРИТО

Една от "Най-известните Дзен притчи", ИК ЛИК, 2006 г.

Двадесет монаха и една монахиня на име Ешюн медитирали при някакъв наставник. Ешюн била много красива, въпреки, че главата й била остригана до кожа, а дрехите й - прости. Неколцина монаси се влюбили в нея тайно.

Един от тях й написал любовно послание, в което настоятелно искал тайна среща. Ешюн не отговорила. На другия ден, когато учителят приключил заниманията с групата, Ешюн станала и се обърнала към монаха, който й бил изпратил писмото:

- Ако наистина ме обичаш, ела и ме прегърни.

Редактирано от - SunRay на 17/10/2007 г/ 10:19:19

Анонимен905
Няма по горчиви сълзи от тези проляти на гроба на една отминала, голяма и истинска любов! Защото обърнати назад виждаме грешките си довели до гроба 'и. И плачем заради несторените ласки, заради неизказаните думи и най-вече заради собствената ни неспособност да подчиним бесовете в нас си!

Изкуството да обичаш истински е в това, да не допускаш горните грешки. Уви, кой ли е безгрешен? Искайки да задържиш любимият/та до себе си насила, пряко разума, ти го отблъскваш и с това стъпкваш любовта ви.

А след това започват мъките и сълзите... Дали не се правят "грешките" именно заради самите тях и заради възможността да се страда на воля?

Понякога продължителното взиране в насрещно огледало дава отговора. Дори и без да протегнеш ръка за да утешиш образа си в него.

И ако се вгледаш много внимателно, без карамеленият вкус на самооплакването, можеш да видиш и другата душа до твоята!

... ... В мразовитите простори птиците самотно грачат...

По-самотно е сърцето, неспособно да заплаче.

Непрестанно я терзаят мрачни спомени далечни...

Радостта е мимолетна, угризенията - вечни.

О, да може с нова обич стара скръб да я прогони.

Зима е, а цвят е грейнал по премръзналите клони.

Тя поглежда към дръвчето и се вслушва замечтана

как се ронят цветовете върху снежната премяна.

автор : Ли Бай

Марсел Sun Ray и това:

"Няма значение какво казвам за Любовта;

Когато дойде Любовта, аз чувствам срам от себе си.

Моят непослушен език е голям тълкувател,

но Любовта е твърде ясна, за да бъде обяснявана.

Моята писалка не спира да пише,

но се счупва на две, когато изпише „ЛЮБОВ".

Моят интелект е заприличал на старо магаре,

неспособно да се измъкне само от тинята.

Единствено Любовта разяснява Любовта.

"

Джалал ад дин Руми

Марсел Анонимен 905 поздравления за тънкото психологическо осъзнаване!!!
Марсел Pricaj mi o njoj

pricaj sve sto znas

reci da l' je boli

sad rastanak nas

ali nemoj laznu nadu

da mi das

Ref.

Pozdravi je, pozdravi

volim je ko pre

eh, da mogu

poslati joj suze

suze bi joj rekle sve

Vidas li je s njim

ko je srecnik taj

da li joj na licu

blista srecni sjaj

il' jos uvek nije

prebolela kraj

Ref.

Nisam sreo jos

ljubav slicnu njoj

a sreo sam zena

ne zna im se broj

samo ona srecnim

cini zivot moj

Miroslav Ilic

Ref.

Говори ми за нея

Кажи ми всичко което знаеш

Кажи ми болезнена ли е за нея нашата раздяла

И недей илюзорна надежда да ми даеш

Поздрави я поздрави ,

Обичам я както и преди

Ех да можех да й изпратя сълзите ми

Те ще й разкажат всичко

Виждаш ли я с него

, който е щастливеца сега

и дали нейното лице

сияе в радостна нега

или още не е преживяла края наш

Не съм срещнал още

любов подобна на нея

а съм срещал жени много,

че веч не знам броя

само тя на живота ми смисъл даде

Натиснете тук

SunRay

SunRay

Николай ЛИЛИЕВ

***

Нощта ще ни изплаче свойте тайни,

денят ще ни целуне като брат,

и ние с тебе - две души незнайни -

ще полетим в незнаен свят.

Пред наший път светкавици ще минат,

изгубени по техните следи,

сред небесата вечни ще застинат

душите ни като звезди.

Загледани в далечните предели,

где гасне бавно затъмена шир,

душите ни - мечти безплътнобели -

обхванати от светъл мир,

сред свят покой, безпаметни ще питат:

Кои са тези призрачни земи,

где вихрите крила бездомни сплитат

и като дъжд скръбта ръми?

Марсел Магия Ray !

Любов и космическо съзнание

SunRay

"В работите на ума слушай сърцето,

в работите на сърцето не слушай ума."

Проф. Александър Балабанов

"Годините не те предпазват от любовта,

но любовта до някаква степен те предпазва от годините. "

Жан Моро

"Любовта не търси равенство, тя го създава."

Английска мъдрост

Редактирано от - SunRay на 31/10/2007 г/ 17:08:52

Марсел "Аз съм сянка, влюбена в слънцето. Когато Ти изгрееш, аз изчезвам.

Руми

SunRay

ПОРЪЧЕНИЕ

Пеньо Пенев

Когато вече някой ден

решиш към нов бряг да отплуваш;

недей си взема сбогом с мен -

отплувай, без да се сбогуваш.

Върви, обичана жена,

понесена вовек в сърцето -

Луната ще е пак луна

и пак небе ще е небето.

В любов недей ми се кълна!

Защо е нужно да се лъжем?

Ти нямаш никаква вина

в това, че ще остана тъжен.

Еднъж ли горест съм познал?

Еднъж ли съм се огорчавал?

При мене който не е спрял,

не ме е само той ранявал.

Ти моята любов прости!

Сърцето ти не ми е длъжно...

Какво е скръб не знаеш ти,

не знаеш ти какво е тъжно...

За сбогом няколко слова

да каже всяка друга може.

Но ти не би могла това,

ти кръст не можеш лесно сложи.

Ах, ти си толкова добра!...

И в свойта нова безнадеждност

без думи аз ще разбера

за отзвучалата ти нежност...

Затуй когато някой ден

си тръгнеш и не затъгуваш,

недей си взема сбогом с мен,

иди си, без да се сбогуваш.

Редактирано от - SunRay на 01/11/2007 г/ 13:06:37

Анонимен916

Да, това е една от "Яворовите" творби на Пеньо. Както беше казал Георги Джагаров някога ( когато в Съюза на Българските Писатели са се били събрали, за да направят "на пух и прах" твърдоглавия "стихоплетец" от Добромирка ): "Не можем да отречем току така този човек; у него има нещо твърде много от Яворов!"

Марсел Nada Topcagic - Jutro Je

Uz tebe sam htela ljubav biti

crne oci mesto vina piti

uz tebe sam htela ostariti

Refren

Jutro je, jutro je

kad te nema bolje

da se nisam ni probudila

nema mesta na jastuku

koje nisam ljubila

zeljo moja, zeljo moja

zeljo moja

Uz tebe sam htela ljubav biti

u grudima svoju neznost kriti

uz tebe sam htela ostariti

Refren

Uz tebe sam htela ljubav biti

cvecem nasu kucu ispuniti

uz tebe sam htela ostariti

Refren

От тебе исках да ме обичаш

Черните ми очи вместо вино да пиеш

С тебе исках да остарея

Припев:

Утро е , утро е .

Като теб те няма вече

Да не бях се пробудила

Няма те на възглавницата ,

където да бих те любила

Страст моя , страст моя , ах моя страст

От тебе исках да ме обичаш

В гърдите си своята нежност криех

С тебе исках да остарея

Припев:

От тебе исках да ме обичаш

Със светлината си къщата наша да изпълнеш

С тебе исках да остарея

Припев:

Натиснете тук

Редактирано от - Марсел на 02/11/2007 г/ 20:41:39

EGATI Обещание

Когато те намеря,

след края на тежката зима,

ще положа ръце на очите ти.

И ще говоря.

Ще ти кажа, колко трудно е

да достигнеш до онзи момент,

в който всичко придобива смисъл.

Колко път изминах,

преди да мога да видя през болката.

Когато те намеря, ще ти кажа.

Ще ти кажа, колко лесно е

да живееш в измислица.

Да бъдеш егоист,

да мразиш,

да негодуваш,

да пропиляваш,

да разрушаваш

и .. да живееш на въпреки.

Ще говоря с ръце на очите ти.

Ще ти кажа за всичките истини,

минали през годините и не останали.

Ще ти кажа,

само на тебе,

колко мъчително трудно е

да умираш за себе си, пък да живееш.

Как се сгърчва душата,

когато не може да диша.

Как просторно е в пътя на наранената гордост.

Ще ти покажа,

със думи и дъх,

своята малка, плаха решителност.

Решителност за градеж,

а не за събаряне,

за смирение,

а не за размирност,

за преоткриване,

а не за прикриване.

И ще ти кажа,

че аз ще съм стълб и крайъгълен камък,

ще съм открито небе и простор,

ще съм кротък и освежителен вятър,

върба разклонена край буйна река.

Ще бъда роса по лятна трева,

очакваща твоите боси нозе.

Ще съм тук и навсякъде.

И когато думите свършат,

ще отдръпна ръце.

Ето ме. Аз съм, наистина.

Марсел EGATI как ми хареса!
SunRay СЕРГЕЙ ЕСЕНИН

(1895 - 1926)

Едно хубаво стихотворение от "Персийски мотиви"

***

Днес попитах аз един сарафин,

рубла с половин туман сменил:

как на Лала, че я любя, с радост

по персийски бих й обяснил?

Днес попитах още без преструвка

в този лъх на трепетни слова,

как на Лала думата целувка

с нежен шепот да й назова?

И с душа от чувства отмаляла

го попитах с плахост във гръдта,

как да кажа ласкаво на Лала,

да й кажа, че е моя тя?

И сарафинът отвърна кратко:

любовта е свят необясним,

в любовта въздишат само сладко

с поглед, заблестял като рубин.

Просто за целувка дума няма

не е надпис тя върху ковчег.

Розите с червени устни мамят,

трепнали под аромата лек.

В любовта защита не търсете,

скръб и радост знаят с нея пак.

"Ти си моя" - казват го ръцете,

приоткрили черния яшмак.

Превод: Йордан Милев

Редактирано от - SunRay на 28/11/2007 г/ 17:30:44

Марсел Nedeljko Bajic Baja

Zapisano je u vremenu

Zapisano je u vremenu

kakva je to ljubav bila

kamo srece za nas dvoje

kad bi se nekom ponovila

Zapisano je u vremenu

da se secam, da se secas

rekla si mi, volecu te doveka

a ja tebi, nemoj da me cekas

Ref. 2x

Zazmuri, broj do sto, to bice dovoljno

da probam nekako da odem bezbolno

ja necu voleti posle tebe ni u snu

zapisano je u vremenu

Zapisano je u vremenu

da smo mnogo jaki bili

a gde bi nam bio kraj

jos da smo se za ljubav borili

Zapisano je u vremenu

plakala si, i ja s tobom

i na kraju, kad si rekla volim te

teska srca rekao sam zbogom

Ref. 2x

запечатано е във времето

записано е във времето.

Kаква беше тази наша любов?

Kъде имаше такова щастие за нас...

Кога ли би се някога възобновила?

записано е във времето

да си спомням , и ти да си спомняш

каза ми – ще те обичам завинаги ,

а аз ти казах – недей да ме чакаш

Ref. 2x

Затвори очи и брой до сто, ще бъде достатъчно

Да опитам някак си да тръгна безболезнено

Аз след тебе , не мога да обичам дори и в съня си

Записано е във времето

Записано е във времето,

че бяхме много страстни.

И когато вече битката беше загубена

Все още за любовта се борехме.

Записано е във времето

Ти плачеше , а и аз с тебе

И накрая когато ми каза – обичам те ,

С разбито сърце ти казах- сбогом

Ref. 2x

Натиснете тук

Анонимен922

Видиш, Марсел, ми не можемо добро писати по српски ( па ако хоћеш и по хрватски ) са латинским алфабетом, пошто није лако са енглезкой клавиатури. Али зато је у нас и таква тенденција - да пишемо са ћириличким; тако су све слова једноставни.

-------------------------------

Недељко Бајић - Баја

Записано је у времену

Записано је у времену

каква је то љубав била

камо среће за нас двоје

кад би се неком поновила

Записано је у времену

да се сећам, да се сећаш

рекла си ми, волећу те довека

а ја теби, немој да ме чекаш

Реф. 2х

---------

Зажмури, број до сто, то биће довољно

да пробам некако да одем безболно

ја нечу волети после тебе ни у сну

записано је у времену

Записано је у времену

да смо много јаки били

а где би нам био крај

још да смо се за љубав борили

Записано је у времену

плакала си, и ја с тобом

и на крају, кад си рекла волим те

тешка срца рекао сам збогом

Реф. 2х

---------

rebecca

Натиснете тук

I'm so tired of being here

Suppressed by all my childish fears

And if you have to leave

I wish that you would just leave

'cause your presence still lingers here

And it won't leave me alone

These wounds won't seem to heal

This pain is just too real

There's just too much that time cannot erase

When you cried I'd wipe away all of your tears

When you scream I'd fight away all of your fears

And I held your hand through all of these years

But you still have all of me

You used to captivate me

By your resonating light

Now I'm bound by the life you left behind

Your face it haunts my once pleasant dreams

Your voice it chased away all the sanity in me

These wounds won't seem to heal

This pain is just too real

There's just too much that time cannot erase

When you cried I'd wipe away all of your tears

When you scream I'd fight away all of your fears

And I held your hand through all of these years

But you still have all of me

I've tried so hard to tell myself that you're gone

But though you're still with me

I've been alone all along

When you cried I'd wipe away all of your tears

When you scream I'd fight away all of your fears

And I held your hand through all of these years

But you still have all of me

Марсел Страхотен глас и текст , Ребека!

Чисто удоволствие

rebecca нали?

радвам се, че ти харесват

бях им на концерта миналата седмица, страхотен

ето още две техни неща:

Натиснете тук

Натиснете тук

rebecca "Bring Me To Life"

(feat. Paul McCoy)

how can you see into my eyes like open doors

leading you down into my core

where I’ve become so numb without a soul my spirit sleeping somewhere cold

until you find it there and lead it back home

(Wake me up)

Wake me up inside

(I can’t wake up)

Wake me up inside

(Save me)

call my name and save me from the dark

(Wake me up)

bid my blood to run

(I can’t wake up)

before I come undone

(Save me)

save me from the nothing I’ve become

now that I know what I’m without

you can't just leave me

breathe into me and make me real

bring me to life

(Wake me up)

Wake me up inside

(I can’t wake up)

Wake me up inside

(Save me)

call my name and save me from the dark

(Wake me up)

bid my blood to run

(I can’t wake up)

before I come undone

(Save me)

save me from the nothing I’ve become

Bring me to life

(I've been living a lie, there's nothing inside)

Bring me to life

frozen inside without your touch without your love darling only you are the life among the dead

all this time I can't believe I couldn't see

kept in the dark but you were there in front of me

I’ve been sleeping a thousand years it seems

got to open my eyes to everything

without a thought without a voice without a soul

don't let me die here

there must be something more

bring me to life

(Wake me up)

Wake me up inside

(I can’t wake up)

Wake me up inside

(Save me)

call my name and save me from the dark

(Wake me up)

bid my blood to run

(I can’t wake up)

before I come undone

(Save me)

save me from the nothing I’ve become

(Bring me to life)

I’ve been living a lie, there’s nothing inside

(Bring me to life)

rebecca "Going Under"

Now I will tell you what I've done for you -

50 thousand tears I've cried.

Screaming, deceiving and bleeding for you -

And you still won't hear me.

(going under)

Don't want your hand this time - I'll save myself.

Maybe I'll wake up for once (wake up for once)

Not tormented daily defeated by you

Just when I thought I'd reached the bottom

I'm dying again

I'm going under (going under)

Drowning in you (drowning in you)

I'm falling forever (falling forever)

I've got to break through

I'm going under

Blurring and stirring - the truth and the lies.

(So I don't know what's real) So I don't know what's real and what's not (and what's not)

Always confusing the thoughts in my head

So I can't trust myself anymore

I'm dying again

I'm going under (going under)

Drowning in you (drowning in you)

I'm falling forever (falling forever)

I've got to break through

I'm...

So go on and scream

Scream at me I'm so far away (so far away)

I won't be broken again (again)

I've got to breathe - I can't keep going under

I'm dying again

I'm going under (going under)

Drowning in you (drowning in you)

I'm falling forever (falling forever)

I've got to break through

I'm going under (going under)

I'm going under (drowning in you)

I'm going under

Марсел Поздравявам Ви с тази песен

Close II You - Baby don't go

In my dreams I know you're always by my side

Everywhere I go you linger in my mind

I've been waiting so long for a special guy

Then you came to lift me up and make me fly

Baby don't go

I just want you here

Right by your side

I won't hide my tears

Baby don't go

Waited for so long

I want you so

Come on hold me strong

Got a feeling that I can't resist to

From the moment I laid my eyes on you

Honey tell me what you wanna do

'Cause my heart is getting lost inside of you

(Hold me in your arms and whisper in my ear)

Guess I've always known

That you would say goodbye (say goodbye)

Time and time again

Your love has made me cry (made me cry)

I spent hours trying to get you

One the phone (on the phone)

Lying on my bed

Feeling so alone (oehoehoe)

Натиснете тук

rebecca
Марсел " Любовта е онова необикновено , топло чувство , което изпитвате към някого или нещо , без да очквате нищо в замяна.

Може да сте много умни , да си вземете всички изпити , да направите кариера и да заемете висок пост .

Но ако ви липсва тази чувствителност , простото усещане за Любовта , сърцето ви ще бъде празно и до края на живота си ще бъдете нещастни !"

КРИШНАМУРТИ

rebecca копирано от един форум:

-El Lado Oscuro/Del Corazon/-*

От тъмната страна на сърцето

мога да нося само покълнали женски мигли с намерение за полет.

Иначе - бутонa до кревата

и сините им крясъци за любовта.

Отскачат от мене очите им

като желирани топчета -

Апропо, г-жа Смърт,

имате най-безформените ботуши, които някога

и тази отчаяна, отчаяна коса

с цъфтящи краища...

Нима не Му пука как изглеждате? -

Ниско ще мина над живота

с бръснещ полет и дрипаво чувство за хумор,

ще закусвам, вечерям, обядвам поезия,

ще суша поезия на простора си,

ще тъпча с нея надениците,

сватбените тържества,

чорапите си.

Ще й се жалвам,

докато й се отдавам,

че ето -

никъде не видях проститутки на изгрев слънце,

никъде,

докато не ме спря една жена

с коси развени над зеленчуковата супа,

една жена с гърлено `ррр` и гърди като сушени смокини,

като магнолии, ако предпочитате,

(за мен това няма значение)

и не ми каза -

търси чекмеджето, в което съм на девет.

Не го намерих и тя си тръгна,

обичайки ме, без да се нуждае от мен.

Тръгна си,

отнасяйки въздуха,

дъщеря си,

жартиерите си,

начина, по който ме целува,

водата,

сърцето ми,

сатенената си рокля,

парите ми,

сребърния поднос

и всички билети за ферибота.

Аз останах с натежали колене,

върху една плоска земя, обкръжен от фалоси

и техни подобия,

да чакам нещо на едно пристанище,

да плача нещо на едно пристанище,

повтаряйки чужди думи.

Обиколих ги всички -

цветарки,

касиерки,

циркови артистки,

бивши съпруги,

говорех им, сякаш иначе не биха чули,

рецитирах им себе си...

все едно -

кал под ноктите ми

и любовта, която си тръгва.

*по едноименния аржентински филм, режисиран от Елисео Субиела

автор: helena

Анонимен932

Любовта е онова необикновено, топло чувство, което трябва да бъде ВЗАИМНО, за да бъде наистина любов. Ако я няма взаимността, това чувство е или безплодно страдание, или - което е най-лошото - е самозаблуждаващо заместване на любовта с еротични сурогати ( както е в повечето случаи!! ).

rebecca амин
Анонимен934

Всички ние сме дотолкова човешки същества, доколкото в дадени моменти от живота си сме бивали обгръщани от топлите лъчи на любовта. На това се дължат и различията между хората. Ние сме дълбоко убедени, че хората, които срещаме в своя живот, не са еднакви. Но малцина си дават сметка, че ако едни са по-издигнати от другите, по-благородни, и по-интелигентни, а други - по-дребнави, по-нечестни, и по-груби; и също тъй, ако едни са енергични, предприемчиви, и инициативни, а други са лениви, безотговорни, и мизерни, то причината за тези различия са в това, че едните са били зареждани още от самото начало на своя живот с енергията на любовта - с майчината любов, с любовта на близките, с любовта на благородните и великодушни човешки индивиди ( които дори могат да нямат нищо общо с нас, освен че са човешки същества ), а други са били слабо огрявани от този топлик...

Същото е и при любовта, с която се събираме с някого, за да продължим живота: ако ни обича истински ( и ако, разбира се, ние можем да оценим неговата обич ), нашият партньор може да ни тласне към недостижими висини; но може и да ни запрати на дъното... Ако омразата вземе връх...

И още нещо - има само "любов" и "омраза". Няма средно положение. Няма "безразличие". Безразличието е форма на омраза!

Ето защо, ако сме просто едни прагматични създания ( каквито в повечетои случаи сме - в нашия прагматичен век ), сиреч, ако сме създания, при които са отпаднали всякакви други съображения за битието, освен нежеланието ни да сме заобиколени от посредственост и насилие, то: длъжни сме да се постараем да обичаме! Дори когато въобще не ние е до любов.... Инак, бихме попаднали в положението на онзи, който реже клона, на който е стъпил.

Анонимен935

Очакваме и тук ребекчето да напише АМИН...

Ребекче, обичам те!

Мисля, че бих могъл дори да продължа человеческия род с твое съдействие!...

Аминъ.

rebecca тц, с анонимни не се съвъкуплявам, кво име ше дам после на децата си

а някои казваха, че и омразата е форма на любов, та ако безразличието е форма на омраза, съвсем ше я оплескаме с логическите уравнения, любов, омраза, безразличие, се едно и също излиза

rebecca Taming The Beast

Вероятността да се случиш

лепкава до очи

между избелелите ми чаршафи

тайничко ме изяжда...

Mного са тънки границите с неслучването

изкушавам се да ги прекрача

но четирите капки пот по гърба ти

(точно на най-вдлъбнатото място)

са нито повече нито по-малко

просто истински

Моите отражения в огледалото гонят твоите

(всички сме хищници my dear докато не ни захапят)

а аз често обичам да си представям

как те губя

което е невероятно (трудно)

понеже притежавам само представата за теб

Повтаряш

че не обичаш колумбийско кафе

а аз го купувам с кашони

за да ти докажа че обичта е

адски нередовна

Всяко зърно има смисъл

в точно определени моменти-

между зъбите ми

по небцето

надолу по гърлото

Горчи(ш)...

Редките мигове на спокойствие сутрин

те напрягат

очакваш да си говорим

а аз мразя когато

изпъваш нокти по ръба на покривката

и скърцаш с чене

Изобщо

мисълта за твоето присъствие

повече от необходимото

ме изтощава

(физически)

защото знам че маниерите ми те влудяват

Безкрайно бавно

почвам деня в 11 с бира и храчки

без извинение

гася пурите си в кадифени възглавници

(понякога си представям лицето ти)

Как да ти обясня бейби

че ако бях жена

никога

не бих се докоснал до такъв като мен

Ласкаят ме опитите ти

да ме удавиш в очите си

просто отдавна се научих да плувам

(при много подобни обстоятелства)

най-вече в кафяви

И белезите от зъбите ти

по ръба на чашата

няма да ми напомнят за теб утре

а че ми трябват нови чаши

Ако можех да си те позволя бих ти платил

за да се махнеш

така или иначе си плащам

(в моменти като този)

безплатна любов няма

Признавам

имаш най-гладкия корем в историята

и най-крушовидното дупе

Земи се стегни и ги изкарай през вратата,

защото darling и двамата

(не) заслужаваме нещо по-добро

Хелена Окоронко

Анонимен938

"...с анонимни не се съвъкуплявам..."

Бог също е анонимен! Това, че го наричаме Господ-Бог-Саваот, или Йехова, или Аллах и т.н., са си наши приумици. Но тъй или иначе, ние се съвокупляваме с Бога, защото в противен случай шансовете ни в тоя свят силно намаляват.

Анонимен939

"...някои казваха, че и омразата е форма на любов..."

Омразата е форма на любов само в един-единствен случай: когато съвокуплението се окаже невъзможно - например, поради прекомерно разрастнали се кореми ( и на двамата партньора! ). Тогава любовта кристализира в омраза.

Как да ти обясня бейби,

че ако бях мъж

никога

не бих се докоснал до такава като теб...

Но ако бях жена,

сигурно бих станала лесбийка,

за да ти се посветя!

rebecca сега кат изгони всички останали от форума, май ше ти се наложи да си говориш и да се съвъкупляваш сам
Анонимен941

Ами защо не взеха да се опитат всички останали от форума да изгонят мене? Това също щеше да бъде едно решение! Едно приемливо решение и за мен самия... Да ме изгонят с думи, с яркост на характера, със замаха на едно творческо възприемане на борбата за надмощие. Животът е спортно "състезание по всичко" - би трябвало да надделява мнозинството, защото в него би трябвало да е силата. Така щеше да е, ако - разбира се - мнозинството не бяха "меки Марии"... Ако хората, обаче, се огъват така лесно, това говори не много ласкаво за колективния характер на мнозинството. Такова мнозинство ще го тъпче всеки появил се изневиделица диктатор.

Е добре, аз приключвам експеримента си. От пет години насам "терорът", на който подлагах литературната част на форума тук, имаше за цел да изясни - на мен, пък и на вас - кои са причините, поради които всички българи са на това дередже. Изводът е, че българинът не умее да се бори. Или се опитва да действа с насилие - то ли с мутренски юмруци, то ли с "административни" мерки - или пък си подвива опашката и се оттегля скимтейки. Но така България няма да я бъде много дълго време!

Все пак, благодаря ти, Ребека, че ти се оказа единствения доблестен човек, който си отвори устата по този въпрос!

Подуенчанина942
А, немай грижа, Хиподрумеца сега ни е заучил в една друга тема що сме толко тъпи Ама от 5 години викаш? Не ти е лесно.
Марсел TOM JONES

I'll Never Fall In Love Again

I've been in love so many times

Thought I knew the score

But now you've treated me so wrong

I can't take anymore

And it looks like

I'm never gonna fall in love again

Fall in love, I'm never gonna fall in love

I mean it

Fall in love again

All those things I heard about you

I thought they were only lies

But when I caught you in his arms

I just broke down and cried

And it looks like

I'm never gonna fall in love again

Fall in love, no, I'm never gonna fall in love

I mean it, I mean it

Fall in love again

I gave my heart so easily

I cast aside my pride

But when you fell for someone else, baby

I broke up all inside

And it looks like

I'm never gonna fall in love again

That's why I'm a-singin' it

Fall in love, no, I'm never gonna fall in love

Please don't make me

Fall in love again

Натиснете тук

Редактирано от - Марсел на 10/12/2007 г/ 20:32:49

D-r Zvezdnikov К-В, отново тук анонимен? Казваш че спираш твойте експерименти!

Да вярвам ли!? -- Докато измислиш нещо ново...

-Марсел, здравей!

rebecca Под ноктите ми, Фрида

Животът /казват/,

мое кактусово дете,

е пиеса, която поставяме сами за себе си;

гледаме се с възхита и отвращение в очите-

всяка стъпка,

всеки камък по пътя

е като органза между пръстите,

оргазъм за сетивата.

В страданието израстваме

и се свличаме до останките,

до това, от което се състоим.

Нито повече, нито по-малко,

oт пясък в часовника,

изнизващ се независимо “от” и именно “защото”

пластовете кожа,

онова което е под и оставащото в кавички-

най-финната коприна, не подлежаща на докосване.

Унижението от това да Я познаваш, да я създаваш,

да я мразиш и обичаш със силата,

на която само любовниците са способни...

Протегни се като котка върху матрака,

докато те рисувам,

докато те убивам и консервирам в буркан,

докато те моля- "не ме напускай"

/най-сигурният начин да отгледаш роби/,

докато съществувам чрез теб за миговете, в които ме нямаше.

Ако искаш да си само моя, да си само нечия,

трябва да умреш за себе си,

да изгориш леглото си,

да полетиш с десет размаха на крилете пред всички останали

в неизследваните простори,

там, където всичко съществува,

преди да е открито.

Унижавай се, за да разбереш на какво си способна

и колко ти липсват ръцете ми,

от които веднъж се отрече.

И ти ли, гълъбице?

И ти ли, кралице на нощите ми...

Няма да стъпя в морето от кости,

за да не нараня пръстите на краката си,

крайниците, на които толкова държа.

Начинът да се придвижвам е начинът да ме има,

отвъд липсата,

над съжалението.

Не бива да се отчайваме, че да- думите са недостатъчни,

не стига силата им, изяществото им, простотата,

да кажат колко сме едни за други.

Тихо...

Надявам се да отплувам щастлива,

без изпращачи, без ръце, развени след бриза,

без "липсваш ми" и производните му самосъжаления,

защото какво по-красиво от едно отплуване

с фрезии в кошницата и отчупени дръжки;

какво повече, от това, което е?

Имали сме и имаме достатъчно-

моста между нашите две крепости

и милостта, с която се храниш от ръцете ми…

Тихо, красиво изчадие,

чудовище, с което споделям кошмарите си-

изрежи корените на съмнението,

защото аз съм тук, за да остана,

оттатък гласовете ти... е страхът,

че ще получа онова, за което съм мечтала.

“I hope the departure is joyful and I hope never to return” Frida Kahlo

Хелена Окоронко

SunRay "Е добре, аз приключвам експеримента си"...

Кин, надявам се това да не е окончателно. По-добре от всеки друг ти сам за себе си можеш да направиш рекапитулация за участието си тук . Винаги съм далеч от всякаква конкретика на възникнали форумни взаимоотношения (по-често негативни, отколкото позитивни, виждам). Мога единствено да кажа, че твой е един от най-значителните приноси в частта Литература в този форум, така, че без теб форумът (и участващите в частта Литература в него) недвусмислено губят. А би било добре да удостоиш за още време темите тук с присъствието си. И дано изводът ти от всичко това не е толкова еднозначен, колкото звучи. Ще ми се да вярвам в това. За да съм по-спокойна за теб самия... За това, че равносметката ти не е толкова отчайваща. Защото това би означавало, че след всичко у теб е останало огорчение. А с огорчение е нелеко да се живее.

Редактирано от - SunRay на 11/12/2007 г/ 14:37:15

Miranda Софийската премиера на книгата на Димитър Гачев "Планина за сбогом" и "Малки Смърти" на Камелия Кондова ще се състои на 12 декември (сряда) в книжарницата на "СОФИЯ ПРЕС", от 18.30 часа.

На премиерата ще присъства редакторът Гриша Трифонов.

Натиснете тук

Марсел АЛХИМИКЪТ НА ЛЮБОВТА

Ти дойде при нас от един друг свят,

Отвъд звездите и Пустотата на космоса,

трансцендентен , пречистващ ,

с невъобразима красота ,

носещ със себе си есенцията на Любовта

Ти промени всички,

които бяха докоснати от Теб.

Тривиалните рутина , грижи и печал

се разтвориха в Твоето присъствие,

донесе радост и на властелина и на подчинения,

и на селяка , и на царя.

Ти ни смути

със своята изящност.

Всичките злини превърна

в доброжелателност.

Ти си майсторът алхимик.

Ти запали огъня на Любовта в

земята и небето ,

в сърцето и душата на всяко същество.

Чрез твоята обич ,

съществуващото и несъществуващото станаха едно.

Всички противоположности се сляха.

Всичко , което беше осквернено ,

стана свещено отново.

Джалал ад дин Руми

превод : Марсел

Натиснете тук

Редактирано от - Марсел на 12/12/2007 г/ 01:29:04

SunRay

"Влюбени" - Димитър Казаков - Нерон

Редактирано от - SunRay на 12/12/2007 г/ 08:56:09

Марсел Днес отидох на представянето на Гачев и Кондова.

Бях се настроил на вълна поезия.

Имаше много малко хора

Miranda Марсел, не можех да дойда , макар да ми се искаше.

За първи път от години не посетих и панаира на книгата.

Но си обещавам за идната година - повече време за театри, концерти, за такива вечери.

И за пътуване.

Много си обещах май.

rebecca Натиснете тук

Written by June Carter and Merle Kilgore

Recorded by Johnny Cash on 3/25/63

Number one - County Chart; Number 17 - Pop Chart

Love Is A Burning Thing

And It Makes A Fiery Ring

Bound By Wild Desire

I Fell Into A Ring Of Fire

CHORUS:

I Fell Into A Burning Ring Of Fire

I Went Down, Down, Down

And The Flames Went Higher

And It Burns, Burns, Burns

The Ring Of Fire

The Ring Of Fire

I Fell Into A Burning Ring Of Fire

I Went Down, Down, Down

And The Flames Went Higher

And It Burns, Burns, Burns

The Ring Of Fire

The Ring Of Fire

The Taste Of Love Is Sweet

When Hearts Like Ours Meet

I Fell For You Like A Child

Oh, But The Fire Went Wild

CHORUS

I Fell Into A Burning Ring Of Fire

I Went Down, Down, Down

And The Flames Went Higher

And It Burns, Burns, Burns

The Ring Of Fire

The Ring Of Fire

I Fell Into A Burning Ring Of Fire

I Went Down, Down, Down

And The Flames Went Higher

And It Burns, Burns, Burns

The Ring Of Fire

The Ring Of Fire

And It Burns, Burns, Burns

The Ring Of Fire

The Ring Of Fire

The Ring Of Fire

SunRay Една хубава песен За любовта (Но не сега) на Каризма.
rebecca Натиснете тук

Натиснете тук

rebecca Натиснете тук
rebecca тея песнички са старомодни сякаш, максималистични, свят за двама, отживелица някаква

любовта я накълцахме вече, за трима, за четирима, за цялото човечество, за всеки по малко, малко е обичта и никъде не достига

вчера гледах едни късометражни филмчета на francois ozon, супер цинични, бррррррр, скапа ми се настроението тотално

как се живее в такъв циничен свят?

свят за един?

rebecca не се живее може би

може би се умира

Редактирано от - rebecca на 18/12/2007 г/ 10:00:30

SunRay СЪБОТИ

Хорхе Луис Борхес

Навън е залез - патинирано бижу,

монтирано във времето -

и ослепял бездънен град,

където хората не те и забелязаха.

Мълчи или напява вечерта.

Там някой бляновете, приковани

в пианото, освобождава.

И вечно - многоликостта на твойта прелест.

* * *

Макар и да не го желаеш,

прелестта ти

прахосва щедро чудото си с времето.

В теб щастието е,

тъй както в листа нов е пролетта.

Почти съм вече никой -

дотолкова съм само този блян,

изгубващ се във вечерта.

Насладата е в тебе,

тъй както в шпагата - жестокостта.

* * *

Нощта сгъстява на прозореца решетката.

Сред стаята неумолима

се търсят като слепи двете наши самоти.

Над зрача надделява,

разкошна, белотата на плътта ти.

Във любовта ни горест има,

която си прилича със душата.

* * *

Ти,

която вчера беше само прелестта изцяло,

си също цялата любов - сега.

Превод: Рада Панчовска

[/i]

Анонимен959
rebecca хубаво е че имаме и слъчеви лъчи в нашата тема
SunRay Темата ти е една от любимите ми, Ребека. Колкото конкретна, толкова и широка. Когато попадна на нещо, свързано с нея, си мисля как би подхождало да е тук...

От доста време исках да ти благодаря за линковете към песните на Evenescence. Много хубава музика! Благодаря ти за нея!

rebecca
rebecca Натиснете тук

Рождество

Звън дочух - далечен звън,

звън - внезапен и тревожен,

Камбана влезе в моя сън

и ме погали спомен...

Звезда над мене изгоря,

нощта от болка потрепери,

Прошепна хор - във храм аз бях,

дете бях и се молех!

Запалих свещ от друга свещ,

ръка целунах на старица,

и нещо скъса се във мен,

като в ранена птица...

Глас забравен - нощен глас -

дочух камбаната да плаче,

с душа горчива като мен -

с душата на сираче!

Забравих страх, усетих Бог -

и светлината ме прегърна...

И времето за дълго спря -

аз в себе си се върнах...

rebecca честито рождество христово
rebecca

Крещиш ми,

с ръка протегната към хоризонта,

на четиринадесет различни езика,

крещиш ми- "обичам те",

сякаш това променя нещата,

сякаш на издълбаването на моите длани върху твоите

се крепи el mundo...

Събличаме изпотените си кожи,

разменяме очите си

и бавим разлагането с неуместни въпроси:

"Била ли си на юг, малка моя?

Там поливат хората два пъти седмично

и никой, представяш ли си- никой,

не е изсъхвал досега."

После нощта пристига с цялото си недоверие

и ти ме учиш

на всичко което ми трябва-

умението да разтвориш криле,

които никой не ти е дал,

да прекрачиш рамката на прозореца,

оттатък нарисувания хоризонт,

към хилядите цветни етажи,

за които не подозираш,

за да усмихнеш непознати очи.

Сричаме заедно

своята bossa и nova религия

и таванската стая е празна вселена,

пулсираща от желанието ни да я запълним

със смисъл, любов и една тераса.

Стъкваме малък огън и в него хвърляме всички

човешки митове.

Каква празна, безумна лъжа е,

че светът имал само четири посоки

и не можеш да препуснеш във всички едновременно…

Преглъщам те,

а ти татуираш на врата ми:

"Прости и помни"-

под нас има повече земя, отколкото пръст,

от небе сме направени и на небе ще станем.

Хелена Окоронко

Марсел "от небе сме направени и на небе ще станем"

Човек

бе сътворен от кал

Човек бе сътворен от кал, но

днес от желязо е света.

Тежко на мекия! За малко

щях да умра от доброта.

Сега, уста безмълвни сключил,

свил гневно на юмрук ръце,

живея и усърдно уча

на зло беззлобното сърце.

1930

Атанас Далчев

Не е по темата , но си го спомних като прочетох края на Окоронко

rebecca
Miranda Видях, че на предната страница съм почнала с този ник, ще продължа с него...

Сбогуване

Защото много бързо те живях.

Почти без дъх и със припряни пръсти.

В неподходящо време - и от страх,

че щом е подходящо - ще е късно.

Защото със затворени очи

нагазих във библейските пейзажи.

И всичко, дето дълго се мълчи,

поисках като гръм да го разкажа.

И не от приказливост, а от страх,

че просто утре може да не съмне.

Разказах го.Прости, че не видях

слушателят - един овъглен дънер.

Камелия Кондова

Ето и видео на премиерата, за която стана дума.

Натиснете тук

rebecca, на теб, марсел и на всички приятели на поезията -

Честито рождество Христово и щастлива Нова година !

Редактирано от - Miranda на 28/12/2007 г/ 22:54:25

rebecca ех че е хубаво това стихотворение

не съм била на премиерата, не живея в бг

мерси за клипчетата и за стихотворенията

Miranda Нали ? Изчетох всички и това най-много ми хареса.

чудесно е

всеки път като влизам тук се сещам за егон /така липсва/ - ако все пак минава оттук

- най-сърдечни поздрави - и ако има желание да продължи, нали ?

diduci fiducia971
Здравейте!!! Попадам на темата случайно, но ми харесва. Нека да почетем следния откъс от ...неизвестно произведение...

Нощта срещу 5 септември

НЕ ВЯРВАМ ВЕЧЕ в собствените си сили! Не вярвам вече, че съм способен да обичам и да действам. В мен има толкова събрана горчилка от нищета, мизерия, несправедливост и човещина. Напоследък идеалите и мечтите ми са се превърнали в кошмари, които ме преследват наяве. Чувствам, че няма да успея. Да стигна гърнето със злато в края на дъгата. Боже, за какво си ме оставил тук на земята, като си ме ограничил в едно човешко тяло и на всичкото отгоре не си ми дал почти никакви възможности, освен възможността да умра недостойно и да правя и раждам деца.

Объркан съм! А объркването ми предизвиква страх не само у мен, а у всички, които ме познават. Къде си, Господи!!! Къде са всичките ти проявления?!!! Защо си ми дал способността да виждам истината, а си ми отнел възможността да поправям злото?!!! Аз съм никой, никой в собствената си тъмница, наречена “живот”! Никой не ме познава и не се интересува съществувам ли! Никой не желае да променя своето настояще заради едно всеобщо по-добро бъдеще (защото ми се струва, че първоначалният ти замисъл да ме пратиш тук е именно такъв)! Егоизмът им ме обезкървява, Господи! Бездействието, глухотата и безсрамието! Несъвършенствата, които са въздигнали в идеали! Глупостта като поощрение! Алчността като величие! Болката на бедните като търпимост! Бездуховността като прагматизъм! Грубият материализъм като най-висша възможност за оцеляване! Сексът като халюциноген! Децата като проекция на собственото его! Корумпираната душа като обществен успех! Вярата им в Безбог като сила за самия мен!…

…И след това насън получих писмо, изписано на санскрит, с друидски руни и древновавилонски пиктограми едновременно, изпратено от бъдещето със странния куриерски дилижанс “E-mail” (каквото и да значи, Боже опази!), писмо, написано с рожденна кръв и подредено като аспекторий на натална карта, изпълнено с кристален смисъл и сънно заблуждение, каквото само кошмарът може да придаде:

“Аз съм тъмната страна на любовта – разяждането, което пропуква кости в тъмнината, вместо съпружеска прегръдка; опръскан пенис със слюнка, вместо любовното просмукване на словото в сакралното; съсци, които издишат пустота и сексуално озверение, вместо любов и кърма за децата ни. Излишъци от килограми, вместо излишъци от доверие. Буренясали крака и епилирани от смисъл души. Аз съм Лилит – вечната, аз говоря отдавна в сърцето ти, но ти ме заглушаваш с тъп идеализъм и божествена доброта. Отдавна ме търсиш и вървиш към мен, но те е страх да стигнеш до дъното, за да се оттласнеш и правиш обратен завой тъкмо, когато ще ме целунеш в уста. Черното мляко на гърдите ми е горчив пелин от татул и печал, очите ми са пресъхнали кладенци, в които са удавени прокълнати деца, вагината ми е хищно цвете, което улавя и най-малкото движение на духа и го изсмуква като костен мозък. Шаманите ме познават, вещиците ме боготворят, мъжете ме ненавиждат, жените носят половината от мен, Богородица ми е сестра, Луната ми е отражение. Аз съм лявата част на Бога и негова вечна околоплодна течност. Аз съм коренната субстанция на нещата и неотменния завършек, наречен Голямата Нощ. Аз съм Началото и Края, аз раждам децата и идеите в болка, аз откъсвам живота от тялото и душата от Бога. Нямам точно наименование, форма или място във Вселената. Но имам признаци, по които ще ме оформите, назовете и откриете – щом тиловете и пенисите на мъжете настръхват, а езиците им се сковат като фиксиран заек от змийски очи, щом потече цикълът на жените, а те потънат в бездънния кладенец на човешката драма, щом заплаче шаманката, а от очите й закапе черното ми мляко, ако е тъмна нощта и дори хищниците не извиват глас и е тихо като в мъртва утроба, щом децата започнат да умират на сън, а змийската отрова да убива още в устата на змията, щом цветята цъфнат върху човешка тор, а мъжката сперма загорчи във вулвата на проститутките, щом месото се услади на тревопасните и ако вечер жената не ляга до мъжа си, а се заключва в най-неизследваната част от къщата и никой не знае какви ги коби там…

…тогава знайте, че пристигам необезпокоявана, разпасана, свободна от волята на Бога, красива в дивачеството си и грозна в хищната си хубост. Аз бих могла да бъда най-великия творец, но по-трудно е да бъдеш най-необходимия разрушител. Аз бих могла да бъда нечия любима, но се налага да бъда майката, която убива детето си. Или любовница, която вместо върховно заслепение от оргазма, получава просветлението на смъртта. И понеже не познавам разума, а логиката е измислено човешко качество аз действам по единствените закони, които са създадени от Бога – вярата, че трябва да руша, защото трябва друг да съзидае, възмездието, че ще изпълня Волята му, като пречупвам гръбнаци и изтръгвам преждевременно ембриони, необходимостта да се пролива кръвта на невинните, за да ги боли виновните, задължението да се изпие до дъно чашата със скръб и печал, за да се дрогират несъвършенствата и да добият бистро чувство сетивата за истината.

Ти си роден с моята същност и закърмен с тайната, че съм някъде. Аз изгрявам на Асцендента всеки път, когато някоя майка те ражда. И няма значение за мен, че в този живот си мъж, защото по-сладка ще е болката от войната с теб, отколкото чувството на взаимно обладаване ако беше жена. И зная, че този път ще бъда всепроникната от теб, така, както мъжът всепрониква жената и ще бъде отключена силата ми за хората, и ще раздам имуществото си по света – съдържимото от кутията на Пандора, за да прочистя умовете и сърцата (кой беше казал “не с мир, а с меч и огън”?). Сега, когато си на 28 и мъжката ти сила кипи под кръста и сладки циганки пронизват ухото и сърцето ти с език, а в същото време се досещаш за мен – същността ти, крайно време е да спреш да си духовник, умозрител на чужди послания, душеприказчик за неизповедимата истина, обикновен любовник и безсилен изцерител. Вече знаеш, че няма жена или пък мъж, когото да обичаш, защото си влюбен в мен, нито дете, което да родиш или чуждо да отгледаш, защото си имаш мен, или пък човеци, които да спасяваш – аз вече ги погубих със сладострастие и илюзии и те очаквам за последната битка – ако се смириш, ще опознаеш Тайната, ако предприемеш атака – ще те обезглавя. Някъде ме наричат Кали – очите ми горят от огнена емпатия, устата ми жажда вакуума на устата ти, в десницата си държа меч за черния дроб и гръкляна ти, и няма огнеупорна стая или философия, в която да избягаш. Ала ако ми се отдадеш с любов и ми покажеш Дясната страна на Бога, Сина му и слънчевото отражение в очите си, то мечът ми ще е смирна, устата ми – лавандула, очите ми - бистър мед, ще намериш най-любящата в човешко тяло и ще ти разтълкувам тайната на Жената...

… Нашепвам ти, че съществувам, напомням ти, че аз съм ти, целувам те за добре дошъл и ти обещавам, че битката ще се състои…

Лилит”

Марсел НАРЦИС

Голямата любов се умори

На мене всеки път да ми се случва.

Изпепелих невинните звезди.

Овъглих се – а нищо не научих...

Като превръщах спалнята в олтар-

Молитвите взривяваха небето.

Но утрото се давеше в кал-

Изтекла през очите на прането.

И този мъж е господ . До мига ,

Във който безпощадно се разминем

Във два квадратни метра тишина,

Продъннени от бившето му име.

Ще ме прекрачи с името си той,

Изтръгнато от грешната ми пазва.

Ала от мен до първия завой

Ще е забравил даже как се казва...

Защото в друга , чужда тишина

Със други имена ще го наричат..

След него ще съм толкова сама,

Че себе си ще почна да обичам

Камелия Кондова

Miranda Двете страни на истината

са ти дошли на гости.

Сам си навличаш риска

да ти омекнат костите.

Едната кротко присяда-

влюбена божа кравичка.

Другата води парада

на първите, тяхната...

Едната си ляга в девет

и нищичко не сънува.

Другата, яхнала лебед,

със облаци се целува.

Едната добра и вярна,

плете чорапи за внуците.

Другата тичешком грабва

доброто сърце на куция.

Едната ще ти попее,

нежно ще те погали.

Ако са хванеш с нея-

другата вдига скандали.

Какво да ги питаш хората,

парени-недопарени.

Влез за едната в затвора !

От другата са цигарите.

Камелия Кондова

13 български поетеси в "ЕВА ЛИ"

книжка 1, 91 година

rebecca честита нова година

здраве и обич на всички

Марсел SEJO BOY

Uzimas mi dusu njezno

Neponovljiva, neodoljiva

ti sve ljepsa si otkad moja nisi

nije li to grijeh to sto mi radis

sto na stara mjesta s drugima izlazis

Ne izljecivo za tobom sam lud

lazem, lazem se

da te ne volim ali uzalud

Ref. 2x

Polako uzimas mi dusu njezno dio po dio

vjesto kao da za mene si na svijetu jedina

druge daju mi sve ali ih oci ne vide

ti na moje sutra tacku si stavila

.....

ВЗЕМАШ МИ ДУШАТА НЕЖНО

Неповторима , неотразима

Ти все по- хубава си , откакто моя не си

Не е ли това грях , това което правиш

С други вече да излизаш , а мене да оставиш .

Неизлечимо , аз по теб се поболях

Опитвам се да те забравя , да си наложа безразличие

Но напразно – влюбен в тебе бях .

Полека взимаш ми душата нежно ден след ден

Като че ли си ти единствена на света за мен

Други ми се отдават , но очите ми ги не виждат

Ослепи ме и чертите ти, в всяка друга ми се привиждат...

превод:Марсел

Натиснете тук

Редактирано от - Марсел на 04/1/2008 г/ 21:00:17

rebecca Натиснете тук
Марсел Светът наистина е красиво място.

Животът може да бъде много лесен, когато се ръководи от любовта.

Нищо не ви пречи да бъдете любящи през цялото време.

Дори да нямате причина, обичайте - защото любовта ви прави щастливи,

Любовта в действие носи само щастие.

Любовта ще ви донесе вътрешен покой.

Тя ще промени представата ви за всичко.

Можете да видите всичко през очите на любовта.

Дори околните да са тъжни или сърдити , зад тези емоции също можете да откриете любов.

Можете да осъзнаете, че любовта е навсякъде около вас.

Когато живеете по този начин, в ума ви вече няма мъгла.

Това търсят хората от векове.

От хиляди години търсим щастието - изгубения рай.

Хората са работили упорито, за да стигнат до този момент и това е част от еволюцията на ума. Това е бъдещето на човечеството.

Този начин на живот е възможен и е в ръцете ви.

Мойсей го нарича Обетована земя,

Буда го нарича Нирвана,

Иисус го нарича Рай, а толтеките - Нов Сън.

За сьжаление, вие сте объркани от съня на планетата.

Всичките ви убеждения и споразумения са там, в мъглата.

Усещате присъствието на паразита и вярвате, че това сте вие.

Ето защо ви е трудно да се освободите - да прогоните паразита и да отворите място за любовта.

Вие сте привързани към Съдника, привързани сте кьм Жертвата.

Страданието ви носи усещане за сигурност, защото го познавате много добре.

Но наистина не е необходимо да страдате.

Единствената причина за страданието е, че сте го избрали.

Ако се вгледате в живота си, ще откриете много извинения за страданието, но никое от тях не е достатъчно добро.

Същото важи за щастието. Единствената причина да сте щастливи е, че сте избрали да бъдете щастливи.

Щастието е избор, също както страданието.

Може би не сме в състояние да избягаме от съдбата на човек, но имаме избор: да страдаме от съдбата си или да й се наслаждаваме.

Мигел Руис " Четирите споразумения"

Редактирано от - Марсел на 16/1/2008 г/ 23:54:59

Анонимен978
Блаже Конески

ВЕЗИЛКА

1.

Везилке, кажи како да се роди

Проста и строга македонска песна

Од ова срце што со себе води

Разговор ноќен во тревога бесна?

— Два конца парај од срцето, драги,

Едниот црн е, а другиот црвен,

Едниот буди морничави таги,

Другиот копнеж и светол и стрвен.

Па со нив вези еднолична низа,

Песна од копнеж и песна од мака,

Ко јас што везам на ленена риза

Ракав за бела невестинска рака.

Судбинско нешто се плело за века

Од двете нишки, два созвучни збора,

Едната буди темница што трека,

Другата буди вкрвавена зора.

2.

Везилке, крени наведена лика,

Погледај в небо во претпладне златно:

Се шари таму и чудесно блика

Твојата везба на синото платно.

За тебе нема ни вечерен запад,

Ти — морно око на трепетна срна.

Две бои таму ти горат и капат,

Две шарки твои — црвена и црна.

Зар не се плашиш од јаркоста нивна,

И најмил спомен дека ќе ти згасат?

Зошто се губиш, ти строга, ти дивна,

Дните ти минат, прокоби се гласат.

— И најмил спомен што в душа ми блесна

Се гаси од нив ко цвеќе без боја.

Но ти што ловиш звук на чудна песна,

Ти си ја кажа судбината своја.

rebecca

Натиснете тук

Here By Me

I hope you’re doing fine out there without me

‘Cause I’m not doing so good without you

The things I thought you’d never know about me

Were the things I guess you always understood

So how could I have been so blind for all these years?

Guess I only see the truth through all this fear,

And living without you…

And everything I have in this world

And all that I’ll ever be

It could all fall down around me.

Just as long as I have you,

Right here by me.

I can’t take another day without you

‘Cause baby, I could never make it on my own

I’ve been waiting so long, just to hold you

And to be back in your arms where I belong

Sorry I can’t always find the words to say

But everything I’ve ever known gets swept away

Inside of your love…

And everything I have in this world

And all that I’ll ever be

It could all fall down around me.

Just as long as I have you,

Right here by me.

As the days grow long I see

That time is standing still for me

When you’re not here

Sorry I can’t always find the words to say

Everything I’ve ever known gets swept away

Inside of your love

And everything I have in this world

And all that I’ll ever be

It could all fall down around me.

Just as long as I have you,

Right here by me.

And everything I have in this world

And all that I’ll ever be

It could all fall down around me.

Just as long as I have you,

Right here by me.

Редактирано от - rebecca на 26/1/2008 г/ 07:10:50

Марсел Благодаря ти Ребека!

cool...

deeply in love

rebecca аха, писал ги е за жена си
rebecca ТОЧКА

Нашата война свърши

Заздравяха трескавите приготовления

втурването най-често възторжено

един срещу друг един към друг единвдруг

писъците проклятията гримасите и кръвта

емайлираните бъбрековидни легенчета

заздравяха окопите унизителните очаквания

предателствата изгарянията трета степен

изподраната кожа гузните сънища

изпълзяхме от болката от телата си зейнали

изплюхме отровите издишахме пушека

ненавистта изговорихме и зараснаха

изгубените години деца богове

Колко е хубаво че ме уби

и нашата война

свърши.

Мирела Иванова

SunRay Sade - Love is stronger than pride
SunRay И още една хубава песен за любовта на Sade - By your side
SunRay А това е една нормална любовна история от събота вечер, която се случва навсякъде по света: Samedi soir sur la terre - Francis Cabrel

Приятно слушане!

Анонимен986
Миг като вечност

Още преди да те срещна в живота си -

теб съм обичал.

В древни гравюри и улични фотоси,

в звездна поличба,

в шумни площади и празни понятия,

в цирков спектакъл,

по телевизия, по телепатия -

теб аз съм чакал.

Колко години без шум са сближавали

двата маршрута!

Колко причини в света са създавали

тази минута! -

Нежният сблъсък на влюбени атоми.

Вик на вселени.

Още преди да започне съдбата ми -

ти си до мене.

Ти ме въздигаш по стръмните пътища.

Ти ме възпираш.

Мойте кошмари и приказни сънища

ти режисираш.

Двама се лутаме в болка и истина,

в гняв и сърдечност.

Тази любов е в безкрая единствена.

Миг като вечност.

Георги Константинов

Не биваше

да казвам на Дъжда,

че ми е слабост

и че съм щастлива,

когато златокоса есента

със неговите сълзи ме опива...

Кой дявол знай защо му се открих...

Наивност, всъщност - глупост женска...

Избързах влюбена.. Сега не бих...

Не бих признала, че съм пленница...

Но късно е... Изплаши се Дъжда.

Те, дъждовете, винаги се плашат,

когато някоя побъркана жена

от щастие и от любов заплаче.

Не биваше да казвам

на Дъжда...

Те, влюбените, все избързват...

Посърна без Дъжда ми

есента.

А аз... Аз може би съм мъртва.

Румяна Симова

Празнувам невъзможната ни среща...

Празнувам невъзможната ни среща.

На масата постилам тишина.

Звъни съседът. Бил самотен нещо.

Помислил си, че също съм сама.

Не съм сама! - усмихвам се смутено,

тъй, сякаш има някаква вина.

Отива си. Оставам само с тебе.

Не се сърди, че той не те видя.

Не се сърди, че той не ни повярва.

Очи за тебе имам само аз.

Защото си измислих този празник.

Защото си откраднах този час.

Целувам те. Добре е, че те няма.

Не бих посмяла, ако беше тук.

Ще ми простят ли жалката измама,

цветята, подарени ми от друг?

Живота си наливам вместо вино

във чашата ти. Може да горчи.

Дано да имаш сили да изпиеш

горчилката на всичките ми дни!

К Кондова

БЛУС

Съмнения, възторзи, страх ­

съдбата просто се развлича.

А теб след век те разпознах.

И само век ще те обичам!

Оттатък залеза, отвъд

нощта тъмнеят бариери.

Не иде прошка, нито съд...

Любима, събуди ме вчера!

В дълбочините земетръс

предвкусва свойта премиера.

Животът е опасно къс...

Побързай, целуни ме вчера!

Пропуква се безкрайността.

С греха ни ангел ще вечеря.

Подай стиха ми на свещта...

Не чакай: забрави ме вчера...

Калин Донков

ТАМ, КЪДЕТО

Там земята се разплаква, а небето се обърква -

в необмисленото дворче на една случайна църква.

Седем думи, пет целувки, след което се оказва

в единайсет и петнайсет, че градът ни забелязва.

Там, където сме виновни. Там е тихо, там е вкусно

от разсънените дрехи и учуденото чувство.

Там, където сме красиви, силни, неупотребени,

с нокти на сиамски котки и тела на манекени.

Там сме още неумели, дишането е неточно,

и тревата е внезапна, а дървото е нарочно.

Там, където сме неясни, никакви, безотговорни

и оградите са арфи, а олуците - валдхорни.

Ъгълът е благосклонен, улицата е конфликтна

там, където ме намрази, там, където ме обикна.

Там, където синя, синя, синя вечерта се спуща

и си тръгва бяла, бяла, бяла с твоите обуща,

без надеждата за утре, без тревогата от вчера,

само с радостта от днеска - прясно цвете на ревера.

Там, където... Там, където всичко беше във зародиш.

Там, където - подозирам - много тайно още ходиш.

Там, където моят двойник може би ще се обади.

Там, където бяхме млади... Там, където бяхме млади.

Н Йорданов

Позволих си, без да съм участник в този форум , да постна някой от стиховете който харесвам....Дано ви допаднат

rebecca хубави са
Марсел ИНТОКСИКИРАН ОТ ЛЮБОВТА

Завладян от Любовта ,

Аз изгубих чувството си за “реалност”.

Бях интоксикиран от лудостта на Любовта.

В тази мъгла ,

Аз се превърнах в странник за самия себе си .

Толкова се опияних , че изубих пътя към старата си идентичност .

Попаднах в градина ,

Където виждах само Твоето лице.

Тук , от всички цветя , вдишвах само Твоето ухание.

Пиян от екстаза на Любовта ,

Аз вече не можех да усетя разликата ,

между пиещия и питието , между обичащия и обичаният.

....

Сега изтрезнях.

Остана някакъв махмурлук.

Някакъв смътен спомен за Любовта и някаква печал.

Моля за помощ.

Искам състрадание.

Копнея отново да се почувствам щастлив.

Любовта се обади :

Аз съм тук и толкова е просто.

Пожелай ме , потърси ме , намери ме .

Аз съм луната ти .

Твоята градина и водата за нея.

Пропътувах пътя , боса и гола , жадна съм за теб.

......

Ще се усмихнеш.

Ще убия всичките ти тревоги.

Ще се утешиш и ще бъдеш излекуван.

Марсел

/ импровизация по поемите на Руми "My burning heart" , "Bittersweet" ,"Intoxicated by love" /

SunRay Прекрасни стихове, Марсел!! Благодаря! Понякога Любовта е толкова силна, че изгубваш себе си. Отрезвяването е болезнено, но полезно - вземаш си почивка от силните страсти, които са опустошили душата ти. Равносметката - обичал си заради самата Любов, търсил си Нея в другия, но тя не е толкова крайна, че да се вмести в едно човешко същество. Тя е безгранична, мени лицата си и можеш да я откриеш навсякъде, стига да не губиш очите си за нея...

А ето от мен една тъжна история за края на една любов - банална история, но, уви, истинска...

***

- Насън говорих с Бога, мила. „Корабът ти потъва. И най-близката суша е... дъното!”- ми каза Той. И още: „Ако я обичаш, остави я да си отиде. Тя трябва да направи каквото иска, трябва да бъде щастлива по начина, по който сама реши. Не й пречи, помогни й да си тръгне!”...

Думите му се нижат една след друга, лицето му е като спокойно и гладко море. Между пръстите му дими цигара, присвива очи на всяко дръпване. На дясната му буза просветва трапчинка, каквато носят и дъщерите им. Тя седи мълчаливо, със сведен поглед – очите й се губят в сълзи, преглъща ги. Трябва да е силна сега, но признанията на мъжа й я размекват. Тя знае, че дълбоко в себе си той разбира нещата, но че винаги се е бунтувал срещу тях поради необузданото си детинско безразсъдство: да прави всичко наопъки, не така, както „трябва”. Това я привлече в него някога. После се влюбиха и изживяха силно младежката си страст. Постепенно обаче тази негова черта се превърна в пречка.

- В разговора ми с Бога Той ме постави на твое място – продължи мъжът. – И аз видях нещата през твоите очи, почувствах твоите чувства, изживях твоята болка. Беше ужасно – толкова ужасно, че разбрах за секунда само малка част от това, което съм ти причинил. И се отвратих от себе си. Какво наказание си изтърпяла, Господи!..

Тя продължава да слуша. Мачка притеснено в ръката си една малка мандарина, която той с театрален жест бе извадил от джоба си и бе поставил пред нея на сядане. Бе подреждала мислите си няколко дни, за да може да защити решението си . Това сега не се налага. Но вместо да се зарадва, че всичко се развива толкова лесно, я завладява безмерна тъга. Тази вечер и двамата си вземат сбогом с Любовта – тяхната любов, свързвала ги с години. Това е едновременно красиво и тъжно - разделят се завинаги, като отдават дължимото на тази любов. А всичко можеше да бъде различно. И да не стигат до тук – до тази маса, до този разговор.

- Спомняш ли си онази стара червена кола, паркирана на нашата улица? Толкова голяма, че в нея могат да се поберат две легла. Бях ти обещал, че ще я купя и ще отидем с нея на морето. Е, днес срещнах собственика и му казах да я запази за мен – ще ми я продаде, ще я ремонтирам и ще те заведа на морето, съгласна ли си?

Тя клати глава и през горчива усмивка мисли: - Мечтател! Винаги е бил такъв. Не спира да лети из облаците. Колко наивно! И все пак –красиво е. И как е ясно, че никога няма да се случи, като всички негови приказки, които останаха толкова хубаво разказани, но изживени само на думи.

„Винаги можеш да ми се обаждаш, когато имаш проблем или си тъжна, или просто искаш да поговориш с някого...”

„Всичко ще бъде наред”- му казва тя и мисли дали сама вярва на думите си.

Цигареният дим люти, едно последно ръкостискане за сбогом. Сълзите й рукват едва, когато обръща гръб и шумът от забързаните й стъпки отеква по заледения път. Няма за какво да ги сдържа повече. Безпредметно е да се прави на силна. Тя плаче на гроба на първата си любов. Пред нея е единствено пътя, който бележи със сълзите си. И по който ще трябва да върви занапред. Загърбила спомените. Свободна... И сама.

Eisblock Тъжна история, SunRay.

Тъжна, защото всеки един от нас, повече или по-малко приличаща в детайлите, е изпитвал поне веднаж в живота си. Мисля си, че позицията в която се намираме, не позволява да видим цялата картина, изкривява перспективата и всичко това, плюс собствените ни дадености и мравки в главите ни, ни кара често да страдаме повече от нужната за развитието ни доза "опитност"...

Писал съм го и в "моята тема", собственият ни житейски път е една треактория през всеки един живот. По пътят се издигаме душевно, изпитваме мъка, болка, радост, удовлетворение, любов, гордост - всичко това което е заложено в душите ни от Твореца. Всички тези неща ни правят в крайна сметка много по-съвършени, много по всеобхватно развити и ни помага да извървим пътят към следващите жалони бележещи безкрайността...

Най-често ние не разбираме взаимовръзките между отделните епизоди в живота ни. Страдаме само от последствията и ... търсим някаква "вина". В себе си, в другите, в "горчивата" съдба. А истината е, може би, че никой няма никаква вина! ...

Ето ви едно малко психологическо изследване по въпроса за "Раздялите":

КОГА ЕДНА ВРЪЗКА ИЛИ ЕДИН БРАК СА СВЪРШИЛИ?

(по материали на Michael S. Broder – психолог и Andrea Saggau – журналистка)

Авторизиран превод от Айсблок

Нека вземем 10 мъже с проблеми свързани с партньорките им – било приятелки, било съпруги. Нека те да са вече разделени или да стоят малко преди раздялата. Какво свързва тези десет с много и много други мъже? Какво е общото?

Само едно нещо. Че всички те непрекъснато и упорито се опитват да не виждат тези проблеми! И в един прекрасен миг, падат от всички облаци на земята и са искренно смаяни, че се е стигнало до Раздялата! Причината е една: - “Емоционално мъжете се задоволяват с много по-малко отколкото тяхните партньорки!” Те игнорират много често сигналите подавани от жените им защото си мислят, че всичко е наред. Но и жените не са съвсем невинни за това тяхно поведение. Много жени не могат да изкажат понятно за какво точно става дума! Явно е, че се касае за един проблем в комуникациите. В нежната част се събира толква много раздразнение, че в даден момент решават, разбира се съвсем спонтанно:

- Край! От днеска всичко е свършило!

Докато по-доброто решение би било, навреме да кажат, че по-нататък не би могло така да върви, ако не се измени “това” или “онова”. Какво би следвало да се попитаме за да си спестим разните му угризения, самообвинения и вайкания? Просто трябва да ни е ясно, че в сила е едно просто правило: “Една връзка която свършва, свършва не за това че е неуспешна, а заради това, че времето ‘и вече е изтекло!!” Как можем да определим кога се е стигнало до там и кога все още има надежда? Нека си зададем въпроса защо сме се вкопчили в едни такива, потъващи вече, взаимоотношения? Дали това е заради децата? Или заради парични интереси? Или мисълта за напущане на партньора/партньорката ни създава чувсто за вина? Какво би било ако обаче пред нас не стоят външни дадености и условности? За достигане до едно приемливо решение, би трябвало да си дадем отговор на поставените въпроси.

На тези въпроси има и няма отговор: - нито правилен, нито фалшив! Според Michael S. Broder улеснение можем да имаме, ако решим двамата, всеки за себе си, колко точки бихме дали на желанието да се запази връзката. Нека те бъдат от 0 – 10, както при фигурното пързаляне. Нека ги сравним. Обикновенно дискрепанца е голям. Единият е в единият край на скалата, другия – в другия. Това обеснява защо желанието за изясняване на ситуацията е така малко. Говорете и се разберете как всеки един от вас би могъл да дигне точките до пълна 10-сятка. Дори това да е хипопотично.

Кога е дошло времето за раздялата? Ако вече е тук, какво тогава? Да се стиснат зъбите за по-нататък. На всяка цена? В никакъв случай. Много сериозно внимание трябва да се обърне на три основни послания:

• Един от двамата (или и двамата) не иска да продължи връзката по нататък и не вижда никаква необходимост от продължението ‘и.

• Никой от двамата не желае да бъде толерантен към другия партньор, още по-малко да бъдат заедно, под каквато и да е форма.

• Стресът от връзката е толква голям, че причинява психически и здравословни проблеми.

Трябва ли да бъдем все още несигурни? Е, ли по-добре да се живее за едно неопределено време с подобни взаимоотношения или да се решим на шокът от раздялата. Да приемем силната, но траеща несравнимо по-късо време, болка на раздялата? И тук, всеки може и трябва сам да реши за себе си.

Кога си струва да останем заедно? Искаме ли да дадем нов шанс на връзката ни? Да? Но тогава трябва да променим всичко това което е довело до кризата.Същевременно трябва и да приемем другия такъв какъвто е. С всички негови слабости и недостатъци. Така да се държим с нея/него, както бихме искали с нас да се държи тя или той. Но за това трябва да формулираме какво точно искаме. Никой не би се сетил от само себе си какво би искал другият. Обикновенно правим грешката, че смятаме възприятието на сигналите ни от другия, като нещо подразбиращо се. Без да говорим. Не трябва постоянно да се изтъкват грешките на другия. Основното е да си говорим един с друг. (Което е и най-трудното!) Много помага ако един ден от седмицата е отделен само за двамата. Най-малкото една вечер. Това помага. Съвсем сигурно.

Какво е необходимо за да върви всичко (или поне в по-голямата си част) възможно най-гладко?

Всеки един човек има собствен път на развитие. Една истинска и дълбока връзка може да има само когато целите на двамата в това ни присъствие на Сцената се възможно най-близки. Когато и духовното ни развитие е максимално близко. При всички останали, т.н. “нормални връзки” е важно да разберем необходимостта от общи цели, приживявания и интереси. Темпоралното ни развитие, също не е линейна функция. Не е една права. То би могло да се оприличи на една парабола в триизмерното пространство. И представете си какво е необходимо за да има паралелитет на параболите на двама души?! Несъмненно е, че в дадена точка на живота ни две параболи се пресичат. Връзката започва! Но започват и проблемите. За приближаването на кривите. Тяхната сходимост може да се изменя от общите позитивни преживявания. А негативните ги раздалечават с много по-голяма сила. И именно, общите неща приближават ежеминутно, ежечасово, ката ден двамата партньори един към друг. Сближават ги и ги споява. Спестява им гарантирано болката на раздялата.

Докато смъртта ни раздели?

Всяка връзка изисква своето време за себе си. Иска да има цели. Късосрочни – за седмицата, за месеца. Както и дългосрочни: за една година, за пет години. До краят на живота? Хубаво е да помислим заедно къде се намираме в момента и къде щяхме да бъдем с нашите мечти или пък къде би ни отвела действителността на живота ни. И ако има различие е добре да се говори за това. Трябва да се поставят цели, да се достигат поставените жалони по пътя ни според заложения план за бъдещето. Така взаимоотношенията ще бъдат определени и подържани от общото между двамата партньори. Ще имат желанието да са заедно.

Спомняйте си миналото, най-добре хубавите моменти, без да се вкопчвате в лошите моменти. ....

..... Защото, все пак Бъдещето за повечето хора е неизвестно и поради това То ни принадлежи!

Редактирано от - Eisblock на 04/2/2008 г/ 14:19:36

Анонимен991

Is it you?

Kenya Hathaway, Overtime (2005)

Someone's just outside, knockin' at my door, a stranger, somebody unknown.

Someone's in my dreams, can't get it off my mind, I'm tired of being alone.

Someone's trying to find an easy way inside, come on, I'm right here at home, right at home.

Is it you?

Who's that deep inside me, sneakin' 'round my heart?

Are you somebody in love?

Show me what you`re doin' and tell me who you are.

Hey! I'm ready for love, for love.

Is it you?

If it`s you, Come out in the open, you don't need to hide your love.

If it`s you, you know I`m hopin', 'cause it's way to late to run away,

Don`t run away from love, my love.

Is it you?

Is it you knockin' on my door? Is it my imagination?

Is it you I can't get off my mind? Is it you, you, you?

Is it you sneakin' 'round my heart? Is it my imagination?

Is it you I can't get off my mind? You, you, you?

Натиснете тук

rebecca SunRay, ти ли си го писала
Анонимен993
некой е помагал
SunRay Когато бях в четвърти клас, ни се падна най-страшният учител по български език и литература. Беше пословичен в целия град със строгостта си. Макар и в първите години на промените, той прилагаше при преподаването си Макаренковски методи - "лек" масаж по раменете за момчетата и пощипване по ухото за момичетата, които не си бяха написали домашните. Беше взискателен, но вдъхваше уважение. Сигурна съм, че този човек е оставил силни спомени у всеки от възпитаниците си, включително и у мен. Макар и строг /а може би тъкмо поради това/, той постави стабилни основи за нас в българската граматика и правопис - нещо, за което съм му благодарна. Той ни научи, че всеки цитиран текст се огражда с кавички и се посочва източника му - оттогава спазвам това правило.

Животът е толкова многоцветен, предлага ни различни ситуации, през които минаваме с различни чувства, вътрешният ни свят се обогатява, но и оставяме частица от душата си. А хората, надарени с висока чувствителност, живеят най-интензивно, защото във всяко нещо раздават от себе си.

"Най-трудно е да пишем за любовта, когато не я изпитваме" - пише Мадам дьо Мертьой в "Опасни връзки" - и обратното - ако има едно истинско чувство, да го излееш на хартия става лесно, насъбраната емоция се замества от усещане за лекота, а понякога писането се превръща дори в необходимост... И току виж се получило нещо хубаво.

Редактирано от - SunRay на 13/2/2008 г/ 12:40:31

SunRay
persa -----каква красота !

Редактирано от - persa на 15/2/2008 г/ 07:13:12

SunRay

Написах

няколко стихотворения

за любовта

и ги изхвърлих

в кофата

за боклук

Исках да се избавя

от силата

на това чувство

Но отворих една книга

и прочетох в нея мисъл,

която казва:

"Господ чува

молбите на хората,

които искат да забравят омразата,

но е глух за онези,

които искат да се избавят

от любовта".

SunRay Eдна песен за любовта с много хубав текст :

"E' delicato" - Zucchero

П.П. Ето и оригиналния клип.

Редактирано от - SunRay на 22/2/2008 г/ 13:30:27

Марсел ZELJKO SAMARDZIC

ЛУНА ВЪВ ВОДАТА

Като лунно отражение

аз съм в твоите очи ,

и като че ли не съм съществувал никога

откак новото ти увлечение се роди.

И не зная къде това ме води,

къде аз се тука вписвам.

липсва мястото в картите – колоди ,

в пъзела на живота твой.

Ref. 2x

Докато всеки тегли завивката към себе си ,

зейва по- дълбока пропаст между ти и аз ,

а още двечки по средата ,

биха могли да се будят между нас.

Докато всеки сам пие си кафето

когато Гордостта ни навестява –

на Душата й е трудно да се радва -

Любовта - стяга куфарите и си заминава.

Като перо на вятъра ,

аз съм в твоите сънища – фино ,

на диета съм – болка и любов ,

глътка отрова , глътка вино .

И се чудя как така и защо

в гордостта си се изгубихме ,

затова и най- болезнени са –

жестовете , които с безразличието - убихме .

Ref. 2x

превод: Марсел

Натиснете тук

Редактирано от - Марсел на 01/3/2008 г/ 09:30:45

lubov1000
здравейте!аз не съм влизала в тези форуми до сега но са доста интересни искам да ви напиша едно стихче, което още като видях ми направи голямо впечатление.

дъждът вали,

навън гърми, гърми и светва.

сърцето ми скърби

обвито в странна плетка...

телефонът не звъни,

не се обажда никой.

душата ми тъжи

и плача тихо, тихо...

без твоите усмивки

и без теб е страшно.

дъждът вали...

навън е много мрачно.

кажете си мнението.харесва ли ви?много тъжно и спокойно е, според мен, но не подтискащо.

Eisblock РАЗМИСЛИ

Дилема ли има - трудна е тя,

дори да отсъдиш студено - със свита уста.

Как ли да бъде? Кой е на ред?

Не ще ли е грешката нова, до други - безчет?

Един, една - отпред, друг, друга - отзад.

Нито по ред, нито по такт.

Една да загърбиш, към друга с лице,

а в същност си имаш - разбито сърце!

Не можеш да искаш на всички добро,

без на себе си да ст'варваш поредното зло.

Взимаш и даваш - баланса е в това.

Но даваш ли само, нямаш ... душа!

Често мълчим, като буен огън без дим.

Мълчим ... и мълчим ...

А после в браздата -

отново и тежко скърбим.

Ей така си се лутам, в нея - бразда,

в същност ерзац на пътеводна звезда..

... в този живот, подобно на скот!

И мисля си, има ли път за "Натам" без хомот?

Не един шанс - с една или две,

друг или друга, една заминава.

Докато след това, на финала,

ще падне душа ми под отвъдно небе.

2008-03

persa Сори , Любов .. но твърде анемично , прозаично и безлично .

Айс , и твоята не е лека ......

Марсел Поздравявам всички дами с настъпващия праздник!

Вие го заслужавате!

Ето и поздрава:

Любовта ми шепнеше в ухото :

"Напразно се стараеш да бъдеш мой ловец, по-добре стани моя жертва!

Влезни в ролята на моя глупак.

Престани да се опитваш да бъдеш Слънцето и стани малко петънце !

Живей пред моята врата и бъди бездомен.

Не се преструвай да бъдеш свещта , бъди нощната пеперуда ,

Така ти ще опиташ от елексира на Живота

И ще познаеш силата скрита в отдаването."

"

Джелел ад дни Руми

превод: Марсел

Марсел Miroslav Ilic - Pozdravi Je, Pozdravi

Поздрави я , подзрави я

Говори ми за нея

Раскажи ми всичко което знаеш

Кажи ми болезнена ли е за нея нашата раздяла

И недей илюзорна надежда да ми даеш

Поздрави я поздрави ,

Обичам я както и преди

Ех да можех да й изпратя мислите си

Те ще й разкажат всичко

Виждаш ли я с него

, който е щастливеца сега

и дали нейното лице

сияе в радостна нега

или още не е преживяла края наш

Не съм срещнал още

любов подобна на нея

а съм срещал жени много,

толкова , че си нямате идея.

Само тя на живота ми смисъл даде

превод: Марсел

Натиснете тук

Анонимен1005
Защо си отрязах косата” от Анелия Гешева

Започна да прилича на въже,

което се превръщаше във ласо.

А във табуна имаше мъже,

които подозираха коя съм.

Сестра им бях – поне до оня ден,

когато се разсипах като стомна

и те видяха дявола във мен...

Красиво беше. Беше и удобно.

Не ми постлаха цялата земя,

не искаха да се покажат смели.

В косата ми поникнаха цветя –

като на Пролетта на Ботичели.

А след това пчелите – като дъжд

познаха медоносните скрижали,

но нямаше ни кон, ни звяр, ни мъж –

така отчаян, че да ме погали.

Косата ми тежеше от роса,

а беше сенокосно, жадно време...

Очи затварях, вярвах в чудеса –

и гривата ми ставаше на стреме.

А после се превърна в здрава връв,

във битие, което си отива.

Така косачът ме докосна пръв.

И пръв не забеляза, че съм жива.

Трудна за обичане...

Толкова съм мъчна за преглъщане,

колкото съм трудна за обичане.

Неочаквана като завръщане.

Неподходяща за надникване.

И да се затръшкваш със вратата,

няма как от мен да се опазиш.

Ставам като врана в тъмнината ти.

Грабвам. И очаквам да ме мразиш.

Бясна съм. Побрана в океани съм...

И съм се разголила до пяна.

През гръмоотводи се спасявам.

На градушките тежа във дланите.

Вещица съм. Крия се навсякъде.

Кладите ми дават топлината си.

В скритото открит си. Ти си някъде.

И те има. Чувствам сърцината ти.

Влизам плътно в тъмните ти дрехи.

Всяка нощ по малко отеснявам.

И на дъното съм ти утеха.

Със студена ласка те спясявам.

Глупости! Съвсем си се объркал.

Смърт ли? Не, не съм. Тя е добрата.

Толкова съм трудна. Като ъгъл.

Бавно неумиране... Тъгата.

Павлина Йосева

Мигове

Щом влязох, се огъна мигом здрача-

мелодия, която тихо плаче

с една въздишка сладка на Гонсалес,

спокойна струйка кръв в самия залез.

Валеше дъжд... Камината отсреща

накара да подскачат всички вещи.

Звънеше в чашата тревожна струна.

И те целунах, без да те целуна.

Уж в стаята си бяхме, а отвори

невидима ръка небе отгоре.

Криле на птица залюляха стола.

Трева по пода виждах, бе набола.

По стих на Пастернак като по стълба

се качваше дъжда... На прага - гълъб

държеше в човка скъсаната струна.

И те целунах, без да те целуна.

Янислав Янков

SunRay Анонимен, поздрави за избора на Павлина Йосева!! Поезията й е толкова силна, че всеки път, когато я чета, получавам сърцебиене Няколко страници с отпечатани нейни стихове от Интернет /не знам дали е издавала нещо досега/ стоят до книгите до леглото ми. Тази сутрин дъщеря ми, събуждайки се, сричаше:

"Под чадърови гъби разпънати

двама влюбени слушат...звездите"

- първите думи, които й попаднаха след събуждане - тъкмо открива четенето и се опитва да свърже всяка разпозната буква в думичка... А аз се опитах да си представя "разпънатите чадърови гъби" - колко хубаво казано!

Поезията на Павлина е страхотен избор за тази тема!

През очите на морската котка...

Павлина Йосева

Плажът сякаш грундира платно.

А морето подготвя боите.

И луна. Непокорна. На кон

се озърта отгоре. И рита.

Под чадърови гъби разпънати

двама влюбени слушат...звездите.

Коленете. Във лактите. Сгънати.

И заплетени. Възел-душите.

Гласовете им. Гларуси гонени,

окрещяват среднощната дрямка.

На момичето устните огнени.

А момчето пулсираща сянка.

Във картината потна и палава

се намира изгубена лодка.

Песъчинките светят в лилаво

през очите на морската котка...

Марсел И трите много ми харесаха!

Поздрави

persa

Привет форумци ! ако някой знае нещо повече за Павлина Йосева , нека напише , моля . страшно ми харесха стиховете й. как бих могла да прочета други нейни стихове ?

Анонимен1009
Марсел- Радвам се , че са ти харесали стиховете

SunRay-Съгласна съм , че поезията на Павлина е въздействаща.За съжаление и на мен не ми е известно да има издадена стихосбирка.Поздрави

persa-Достатачно е да въведеш в Google -pin4e.Тя има и собствен блог там можеш да намериш всичко написано от нея.Поздрави

Ето нещо и от друга моя любимка

ДРУГ МИТ ЗА НАРЦИСА

Камелия Кондова

Голямата любов се умори

на мене всеки път да ми се случва.

Изпепелих невинните звезди.

Овъглих се, а нищо не научих.

Като превръщах спалнята в олтар,

молитвите взривяваха небето.

Но утрото се давеше в кал,

изтекла със сълзите на прането.

И този мъж е Господ до мига,

във който безпощадно се разминем

във два квадратни метра тишина,

продънени от бившото му име.

Ще ме прекрачи с името си той,

изтръгнато от грешната ми пазва.

Ала от мен до първия завой

ще е забравил даже как се казва.

Защото в друга, чужда тишина,

със други имена ще го наричат.

След него ще съм толкова сама,

че себе си ще почна да обичам.

persa ano1009, blagodarq mnogo !
SunRay Перса, сигурна съм, че стиховете на pin4e ще ти харесат!

Тези дни препрочитам "Най-синьото вълшебство" - томчето със стиховете на Петя Дубарова. Всеки път, когато го чета, щом стигна до страниците, в които е публикуван дневника й, изпитвам притеснение от това, че тези най-интимни кътчета на душата на поетесата са публикувани, че са достояние на толкова хора, че ги чета... Петя сигурно не би харесала това. И все пак, невероятно поетични текстове - толкова чисти и истински!

"... Мисля си, кое ли ще е момчето, в което ще се влюбя(...) Аз си го представям много ясно, направо го виждам пред себе си - много висок - леко изгърбен, ръбат, с най-очарователната ръбата хубост - жилав, с момчешко лице, много весел, много дързък, страшно влюбен и страшно ревнив, много истински и много прям, по момчешки нежен и по мъжки страстен. Такъв, какъвто би се разгневил, ако му изневеря случайно, и би предизвикал скарване между нас двамата - много ядосан, с блестящи очи, с присвити устни, с глас, задъхан, на пресекулки. Да тръска глава, да вика и накрая да се обърне рязко и да си тръгне, за да скрие сълзите си. А аз да хукна след него и да го застигна, да го спра и както сме така - да вдигна ръце към очарователните му рамене и да се сгуша в него - много малка, много щастлива и много влюбена. Да му кажа с тих глас нещо хубаво и топло. И той изведнъж да ми повярва, да докосне с топли пръсти лицето ми, да докосне с устни косите ми - и да ми вярва, много да ми вярва. После да идем на най-тъмната и най-самотната алея в морската градина, да бъдем само двамата и много да се обичаме. Да има лунна светлина - да няма капка електричество - тогава хората изглеждат най-хубави, най-истински. Да бъда с тънка бяла блузка и под нея да прозира тялото ми, да чувствам с всяка своя фибра и най-нежната, почти невидима линия на дланите му, прегърнали ме. И да бъде топло, да знам, че той ме обича, че иска да се ожени за мен, че иска да бъда негова приятелка, сестра, любима, бъдеща майка на сина му, който така много ще прилича на него. Искам после, когато след дълга целувка се разделя с него, да тръгна по главната улица - одухотворена, чаровна само от щастие, усмихната, с блестящи очи, да вървя, да вървя като замаяна срещу поток от хора, да знам, че и той върви така нанякъде, а в устните му горчи вкусът на моите устни..."

Марсел Какво означава да обичаш?

SURRENDER

Не се намират цветя на величествената , назъбена скала.

Станете щедрата почва-

- незабележими , меки , леки.

Така дивите цветя ще Ви открият и навестят ,

където и да сте !

Вие бяхте твърде важни прекалено дълги години!

Защо не опитате сега нещо друго?

Отстъпете , предайте се , отдайте се !

Джелал ад дин Руми

превод : Марсел

Редактирано от - Марсел на 22/3/2008 г/ 19:14:01

Марсел Тези дни препрочитам "Най-синьото вълшебство" - томчето със стиховете на Петя Дубарова. Всеки път, когато го чета, щом стигна до страниците, в които е публикуван дневника й, изпитвам притеснение от това, че тези най-интимни кътчета на душата на поетесата са публикувани, че са достояние на толкова хора, че ги чета...

Sun ray , не бива да се притесняваш.

Тези записки на Дубарова са много интимни и ... красиви.

Красотата трябва да бъде обществено достояние.

Някой беше казал , че тя ще спаси света

persa Sun ray , Марсел е прав . толкова красота , чистота и невиност има в това , което е написало това младо момиче . аз онемявам от неината мьдрост , имайки пред вид , че бих могла да й бьда майка . поклон пред светлата й памет !
SunRay Хубаво е, че хората могат да се докоснат до тази красота - дано да е за добро - а то не може да е другояче, защото писаните от Петя неща, пък макар и в дневника й, бликат от искреност, от талант и божествено вдъхновение. Лично аз имам едно усещане за притеснение, понеже ми се струва, че тази част е най-интимната от живота на поетесата, и заслужава повече дискретност и уважение. В послеслова Веселин Андреев я моли за прошка - за това, че дръзваме да четем най-съкровените й редове. Но по думите му "може би тъкмо с най-интимните си трепети и помисли Петя ще въодушевява и спасява души". Така, че залогът си струва... Трудно е да се проумеят гениалните й поетични прозрения - още на 12 - 13 годишна възраст! През мен минават трепети всеки път, щом я чета. И да си призная - просълзявам се - толкова силни са чувствата, които тази поезия поражда.

А ето и още едно изкуство, увековечило Любовта:

"ЦЕЛУВКАТА" на Роден

(1888 - 1889)

Анонимен1016
МАТЕРИЯ

На чувствата в отчаяния лов,

додето ги преследва и тълкува,

душата се лекува от любов.

Макар, че от любов не се лекува.

И винаги изправена на съд,

наивно брани слабото си право.

Очаква от любов да й простят.

Макар, че от любов не се прощава.

В света, от реализъм опростен

единствено контрастите избира.

И от любов умира всеки ден.

Макар, че от любов не се умира.

Калин Донков

Спомен '77

Как те изпращах на автогарата!

Денят заедно с мен се разплака.

Небето се срути на тротоара

и всички градски часовници спряха.

Но не изтичах след автобуса.

Дъждът бе приковал обувките ми

и по мъжки ревниво от моите устни

отмиваше дългите твои целувки.

През стъклото - към мене - очите ти

на завоя отчаяно скочиха.

Във мантото си черно свита,

закопчавах накриво копчетата.

А небесният плач не спираше -

предпотопна библейска притча...

И си мислех - така се умира.

Сега зная - ТАКА се обича.

М. Петкова

В ОНЯ ЧАС

На Мария

Бавни танци за бързи момичета.

Топли ябълки в нощните клони...

Тогава звездите са ничии,

но са всичко, което се помни.

Преди много години танцувах.

Бавни танци за бързи раздели.

Нямах спомени и съществувах

със нехайството на неживелия.

Вярвах в стихове с нежни поанти.

Бавни думи за бързо съзряване.

Свиреха пулса ми музикантите.

Толкова бърз ­ не е за вярване.

Ала днеска сърцето ми стихва,

до последната нота изсвирено.

Всеки спомен, навярно, е лихва

за предишно умиране.

И мълча, за да слушам сезоните.

Прегръщам момичета вчерашни,

а над нас са дупки озонови

короните на черешите.

И се спича в кръвта си времето

на отмилялото самозалъгване.

Но е всичко, което ще взема.

Във часа, оня час... Преди тръгване.

Пламен Киров

furkatichko Албена Попова

тези бавни недели

като извити гръбнаци на котки

промушват се тънко

край шумните маси

подпират краката на мислите

смеят се и надничат

в онези квартални кафенета

в които мъжете пият и пушат

а жените танцуват с погледи

случват се пъстро

телефонни

телевизионни

информационни

накланят перспективите на къщите

тършуват в миглите на стаите

преди крайчето на луната да

наточи сърпа си

тези топли недели пеят

с вкус на захарен памук и ябълки

заплитат в сенките онази музика

която спира неочаквано за да я помниш

дано не сме пропуснали неделите

Натиснете тук

Марсел Описанието на неделите е изящно , гъвкаво и леко... носталгично!
Lin_Sky GOODBYE / СБОГОМ

ТРЕЙСИ ЧАПМАН

За теб

всичко е в един ден.

Един ден от живота.

Всичко е в една единствена дума.

И тя е сбогом.

За мен

всичко е в това, което ти казваш.

Въпреки, че опита да си мил.

Всичко е в думите

от устните, които веднъж докоснаха моите с въздишка.

Сбогом

За теб

всичко е в твоето лице.

Смехът и грижите.

Всичко е в една дума.

Надяваш се, че волята ще те подмлади отново.

Сбогом.

Всичко е в играта.

Някой определя правилата.

Всичко е в една дума,

която спира и ограбва времето.

Сбогом.

Сбогом.

Сбогом.

За мен

всичко е в един ден.

То е част от живота.

Когато всичко е в думите,

примирени от съдбата и обстоятелствата. Сбогом.

Превод: ЛИН

Редактирано от - Lin_Sky на 02/4/2008 г/ 14:56:26

SunRay Днес си припомням любимите песни от един нашумял дует от ученическите ми години - Дони и Момчил . Чиста поезия и хубава музика..Тези песни наистина ни караха да мечтаем.

Картина

Твоите очи

Ружена Здравейте!

Искам да ви помоля за помощ : прочетох в един форум стих, който зная почти наизуст, но не мога да си спомня името на автора.Дали някой от вас няма да се сети?

Аз исках да ти вярвам и ти вярвах!

Аз пренебрегнах хорската мълва и шепота с двусмислени слова,

услугите на ревностни приятели, досадният рояк доброжелатели,

които ми намекваха открито, че толкова наивни сме жените.

Аз исках да ти вярвам и ти вярвах!

Аз можех със затворени очи да слушам твоят глас да ми звучи

и с доверчиви стъпки - без съмнение, да те последвам с обич и търпение...

Да те последвам в мрак и мъка страшна, каквато и беда да ни заплашва.

Но ти веднъж излъга! Мен излъга!!!

Тя беше дребна, да, но бе лъжа.

Не ти се сърдех и не те корях. Ни веднъж за нея не намекнах...

Ала в сърцето ми заби тревога: аз исках да ти вярвам, но не мога!

===1022

...Елисавета Багряна...

furkatichko Sun Ray, припомни ми и една друга песен на група "Атлас", която много обичах - "Кукла" .

Натиснете тук

Анонимен1024
Ивайло Балабанов - С очите на всичките…

С очите на всичките тъжни мъже от квартала,

във който живее жената със белия шал,

те питам - защо красотата й, господи, бяла

на човека със малката черна душица си дал?

И той до цъфтежа й нежен върви начумерен,

със слепи очи сякаш крачи улисан и сам

и топли стотинките в джоба си, дяволът черен,

наместо да стопли ръката й - бялата - там.

Дали е сляп, господи, или има в очите си трънчета?

Веднъж да се беше поспрял и да беше видял,

че тя сякаш стъпва по бели въздушни хълмчета,

когато върви през света със белия шал.

Не пожелавам жената на ближния - тъй подобава:

нека той си е брачен стопанин, аз - любовен ратай,

но когато жената със белия шал минава,

извади ми очите, господи, и му ги

В очите ми живеят ято гарвани...

Над табора е тъмно като клюка.

(Мирише на луна - узряла дюля.)

А вятърът зад хълма се потурчи-

като евреин под арменска булка.

Мъжете стъкват огън - да танцувам.

(Ще плюя по жарта да я загасям.)

На ромски всички цигани да псуват,

ако сега не разберат каква съм!

Пет века им доказвам, че съм Яна...

(И горда - като Йово- им се плезя)

В очите ми живеят ято гарвани,

които от врабчета съм отгледала.

За вярата откраднах конекрадец.

(но дявола - от църква го отлъчват.)

С последната си обич ме намразиха.

И Бог ме приближи - с едно възкръсване.

Павлина Йосева

Ръцете й се любеха със птиците......

Разстреляха я с камъни. Защото

тя беше хубава като измислица.

В устите им сто дявола пустосваха.

Ръцете й се любеха със птиците.

Тя боязливо идeше към църквата

като молитва гола. Закъснявайки.

Очите й в очите им се блъскаха.

Винеше се... А тях ги оправдаваше.

Убиваха я бавно като вещица,

на клада от омраза и от завист.

Кръвта й тънко капеше. Безгрешна

и светеща... И по-красива ставаше

Павлина Йосева

Петър Анастасов - Добър ден ще ти кажа

Добър ден ще ти кажа, до тебе ще седна

и ще паднат очите ми в твойте очи.

Няма първа любов - има само последна,

а преди всяка последна любов се мълчи.

Нека всички раздели и всички измени

се запътят към своите блудни стада.

Нека цялата мъка, набъбнала в мене,

се взриви и в небето изгрее звезда.

Ти не тръгвай от мене сега, не заспивай

и до своята гръд не допускай змия.

И до мене в египетска скръб не застивай,

не умирай, не тръгвай от тая земя.

Сякаш времето диша със твоите ноздри

и дъхът му вълшебен разпуква лале.

И прилича след тая вселена на остров

пасторално зеленото наше поле.

Ти не тръгвай от мене сега - над земята

пеперуди кръжат с безтегловни телца,

пеперуди, в които трагично се мятат

неродените наши деца.

ПОЧТИ БИБЛЕЙСКО

И тази нощ при мен ще легне лятото

- ще ме обича със солени пръсти.

А зимната икона пред вратата ми

ще ни погледне и ще се прекръсти.

А после ще завие нейде с вятъра,

че общото легло е прегрешение.

Но толкова съм влюбена във лятото,

че няма за душата ми спасение.

И толкова студени дни съм чакала

на слънцето изгарящите длани

да пресушат усмивките разплакани,

че нека да е грешна любовта ми.

И нека всички нощи са безбожни

(но райски климат май не ми понася).

Душата ми е дяволска ли? Може.

Но вярвайте ми - адът е прекрасен.

Камелия Кондова

Анонимен1025
Ивайло Балабанов - С очите на всичките…

С очите на всичките тъжни мъже от квартала,

във който живее жената със белия шал,

те питам - защо красотата й, господи, бяла

на човека със малката черна душица си дал?

И той до цъфтежа й нежен върви начумерен,

със слепи очи сякаш крачи улисан и сам

и топли стотинките в джоба си, дяволът черен,

наместо да стопли ръката й - бялата - там.

Дали е сляп, господи, или има в очите си трънчета?

Веднъж да се беше поспрял и да беше видял,

че тя сякаш стъпва по бели въздушни хълмчета,

когато върви през света със белия шал.

Не пожелавам жената на ближния - тъй подобава:

нека той си е брачен стопанин, аз - любовен ратай,

но когато жената със белия шал минава,

извади ми очите, господи, и му ги дай.

В очите ми живеят ято гарвани...

Над табора е тъмно като клюка.

(Мирише на луна - узряла дюля.)

А вятърът зад хълма се потурчи-

като евреин под арменска булка.

Мъжете стъкват огън - да танцувам.

(Ще плюя по жарта да я загасям.)

На ромски всички цигани да псуват,

ако сега не разберат каква съм!

Пет века им доказвам, че съм Яна...

(И горда - като Йово- им се плезя)

В очите ми живеят ято гарвани,

които от врабчета съм отгледала.

За вярата откраднах конекрадец.

(но дявола - от църква го отлъчват.)

С последната си обич ме намразиха.

И Бог ме приближи - с едно възкръсване.

Павлина Йосева

Ръцете й се любеха със птиците......

Разстреляха я с камъни. Защото

тя беше хубава като измислица.

В устите им сто дявола пустосваха.

Ръцете й се любеха със птиците.

Тя боязливо идeше към църквата

като молитва гола. Закъснявайки.

Очите й в очите им се блъскаха.

Винеше се... А тях ги оправдаваше.

Убиваха я бавно като вещица,

на клада от омраза и от завист.

Кръвта й тънко капеше. Безгрешна

и светеща... И по-красива ставаше

Павлина Йосева

Петър Анастасов - Добър ден ще ти кажа

Добър ден ще ти кажа, до тебе ще седна

и ще паднат очите ми в твойте очи.

Няма първа любов - има само последна,

а преди всяка последна любов се мълчи.

Нека всички раздели и всички измени

се запътят към своите блудни стада.

Нека цялата мъка, набъбнала в мене,

се взриви и в небето изгрее звезда.

Ти не тръгвай от мене сега, не заспивай

и до своята гръд не допускай змия.

И до мене в египетска скръб не застивай,

не умирай, не тръгвай от тая земя.

Сякаш времето диша със твоите ноздри

и дъхът му вълшебен разпуква лале.

И прилича след тая вселена на остров

пасторално зеленото наше поле.

Ти не тръгвай от мене сега - над земята

пеперуди кръжат с безтегловни телца,

пеперуди, в които трагично се мятат

неродените наши деца.

ПОЧТИ БИБЛЕЙСКО

И тази нощ при мен ще легне лятото

- ще ме обича със солени пръсти.

А зимната икона пред вратата ми

ще ни погледне и ще се прекръсти.

А после ще завие нейде с вятъра,

че общото легло е прегрешение.

Но толкова съм влюбена във лятото,

че няма за душата ми спасение.

И толкова студени дни съм чакала

на слънцето изгарящите длани

да пресушат усмивките разплакани,

че нека да е грешна любовта ми.

И нека всички нощи са безбожни

(но райски климат май не ми понася).

Душата ми е дяволска ли? Може.

Но вярвайте ми - адът е прекрасен.

Камелия Кондова

Анонимен1026
Ивайло Балабанов - С очите на всичките…

С очите на всичките тъжни мъже от квартала,

във който живее жената със белия шал,

те питам - защо красотата й, господи, бяла

на човека със малката черна душица си дал?

И той до цъфтежа й нежен върви начумерен,

със слепи очи сякаш крачи улисан и сам

и топли стотинките в джоба си, дяволът черен,

наместо да стопли ръката й - бялата - там.

Дали е сляп, господи, или има в очите си трънчета?

Веднъж да се беше поспрял и да беше видял,

че тя сякаш стъпва по бели въздушни хълмчета,

когато върви през света със белия шал.

Не пожелавам жената на ближния - тъй подобава:

нека той си е брачен стопанин, аз - любовен ратай,

но когато жената със белия шал минава,

извади ми очите, господи, и му ги дай.

В очите ми живеят ято гарвани...

Над табора е тъмно като клюка.

(Мирише на луна - узряла дюля.)

А вятърът зад хълма се потурчи-

като евреин под арменска булка.

Мъжете стъкват огън - да танцувам.

(Ще плюя по жарта да я загасям.)

На ромски всички цигани да псуват,

ако сега не разберат каква съм!

Пет века им доказвам, че съм Яна...

(И горда - като Йово- им се плезя)

В очите ми живеят ято гарвани,

които от врабчета съм отгледала.

За вярата откраднах конекрадец.

(но дявола - от църква го отлъчват.)

С последната си обич ме намразиха.

И Бог ме приближи - с едно възкръсване.

Павлина Йосева

Ръцете й се любеха със птиците......

Разстреляха я с камъни. Защото

тя беше хубава като измислица.

В устите им сто дявола пустосваха.

Ръцете й се любеха със птиците.

Тя боязливо идeше към църквата

като молитва гола. Закъснявайки.

Очите й в очите им се блъскаха.

Винеше се... А тях ги оправдаваше.

Убиваха я бавно като вещица,

на клада от омраза и от завист.

Кръвта й тънко капеше. Безгрешна

и светеща... И по-красива ставаше

Павлина Йосева

Петър Анастасов - Добър ден ще ти кажа

Добър ден ще ти кажа, до тебе ще седна

и ще паднат очите ми в твойте очи.

Няма първа любов - има само последна,

а преди всяка последна любов се мълчи.

Нека всички раздели и всички измени

се запътят към своите блудни стада.

Нека цялата мъка, набъбнала в мене,

се взриви и в небето изгрее звезда.

Ти не тръгвай от мене сега, не заспивай

и до своята гръд не допускай змия.

И до мене в египетска скръб не застивай,

не умирай, не тръгвай от тая земя.

Сякаш времето диша със твоите ноздри

и дъхът му вълшебен разпуква лале.

И прилича след тая вселена на остров

пасторално зеленото наше поле.

Ти не тръгвай от мене сега - над земята

пеперуди кръжат с безтегловни телца,

пеперуди, в които трагично се мятат

неродените наши деца.

ПОЧТИ БИБЛЕЙСКО

И тази нощ при мен ще легне лятото

- ще ме обича със солени пръсти.

А зимната икона пред вратата ми

ще ни погледне и ще се прекръсти.

А после ще завие нейде с вятъра,

че общото легло е прегрешение.

Но толкова съм влюбена във лятото,

че няма за душата ми спасение.

И толкова студени дни съм чакала

на слънцето изгарящите длани

да пресушат усмивките разплакани,

че нека да е грешна любовта ми.

И нека всички нощи са безбожни

(но райски климат май не ми понася).

Душата ми е дяволска ли? Може.

Но вярвайте ми - адът е прекрасен.

Камелия Кондова

Анонимен1027
ЛУМНАЛА ТРЕПЕТНОСТ

Дела Раи и Ясен Ведрин

Аз съм огън и жупел в душата ти.

А не знаех, че тебе те има.

Беше лъч в невъзможните атоми

на любов, досега несъзрима.

Ти си вятър и кръв през сърцето ми.

А не вярвах, че още те има.

Все те търсех в слова неусетени

и шептях те с безгласност ранима.

Ние, двамата можем вселената.

А сме космоси много различни.

Може би в любовта, споделената

ще се срещнем, пределно първични.

И тогава от устните шепотно

в нас изгряла, ще пее дъгата.

Цветовете на лумнала трепетност

ще ни следват с крила в необята.

Натиснете тук

SunRay Бели менци нося...над гърдите

Павлина Йосева

06.06.2005

Тръгнах за водица към чешмата.

Тейко ми усмихнат ме изпрати.

Лична сред момите. Най момата.

Тънката кобилица се клати...

Щедра. И разголена луната.

Пръска си монетите. Звездите.

Млада съм. Отивам на чешмата.

Бели менци нося...над гърдите.

А нощта е топла. Разкопчана.

Летен ден до глътка е изпила.

Лудата трева. Щурци пияни.

Дрънкат на дайрета щуротии.

Старата чешма се младолее.

Тънката вода ме предизвиква.

Сладко ми е в устните. И пея.

Вятърът. Косите ми подвиква.

Момък млад се крие зад дървото.

Стройното ми тяло с поглед пие.

Топло като дъх мълчи сеното...

Ставам на любов. И на магия.

Чувствам се красива. И желана.

Спирам. И случайно се навеждам.

Смеят се гърдите ми. Камбанни.

Музика. Намигаща надежда...

Менците изтръпват. Звънкопадат.

Тънката кобилица отскача.

Никаква вода. Ще паля клада.

Аз съм немома. Момите плачат.

Плитката ми. Златната. Разплитам.

Пускам си косите. Разпилени.

Аз съм самодива. И не питам.

Нощите. Създадени за мене.

Грабва ме. По-тънка от платната,

дето ветропеят над морето.

Ризата ми скъса. Осъзнато.

Пускам си езичето. Змийчето.

Лепнещи от сладост. Многострунни.

Любим се. В сеното сме богати.

Две гърди. И много пълнолуние.

Любовта ни пари...като лято.

Танцът ни. Разтърсващ. Опиатен.

Дългите ни сенки се заплитат.

Глътчици роса. Гърмеж от тапа...

Капчици...шампанско по тревите.

Луди сме. И много...любопитни.

Цяла нощ загасяхме звездите.

Тейко ми...от плакане пресипна.

Дълго кукуригал. До петлите.

SunRay НАСТРОЕНИЕ

„Защото любовта е силна като смъртта, а ревността е остра като преизподнята, чието святкане е святкане огнено, пламък най-буен.”

Песен на песните, Глава 8, стих 6

Сама съм пак. А ти си с Другата... Ръцете и на двете ни оставяли са отпечатъци по тялото ти. А мислех си, че галя с тях душата ти... Докосвала съм нея. И дишала съм от дъха й, вплетен в твоя. Обсипвала съм с ласки теб, белязан от печата на присъствието й. И тази смесица поемала съм после в себе си. Това е бреме – нося Теб и Нея – двамата сте вътре в мен. Безжално ровите в душата ми. Не знаете как нощем вплитам в сенките на мислите сълзите си, оставям кървави следи в стените на Страданието. Разкъсвана съм в отчаяние. Горчивина избликва в същността ми и пътува разстояния с кръвта във вените ми. Пулсира с всяко вдишване във тялото ми, събира топка чернота в душата ми. И тя расте като лавина, превзема съществото ми и ме разкъсва. Разпръсквам се без очертания, разплитат се контурите на егото ми, разлитам се на части от Безумие. Изгубвам себе си... и мъката изчезва. Раздвоението се стопява. И вече няма теб. И няма Нея. И мен самата...няма ме.

Редактирано от - SunRay на 24/4/2008 г/ 17:00:07

D-r Zvezdnikov ~ На вниманието на SunRay :

"Преживяването на света с всичките му човешки щения и мечти, с измъчващите

съзнанието загадки, вдъхновения и прозрения, с полетите на духа и трепетите на

душата, с неиказаните слова, с недопетите песни -- всичката тази денонощна

среща с живота и светлината, с Бога и с Всемира е намерила израз в изкуството,

този говор на формите, израз на търсената и намерената красота, която като

самоосвещаване на човека замества благословията на Бога и като истинска

светлина над материалният свят е едничкото чистилище на духа и на помислите,

единственият паметник, пред който си заслужава да коленичим..., като вътрешен

светилник на духа..." цитат от книгата "Безсъници" на Стефан Попов, стр 276-277 --

издание на ИК „Летописи“ , София 1992

SunRay Благодаря, д-р Звездников!

Написах това, за да се освободя - надявам се така и да се "самоосвещавам" - когато нещо излезе от теб, ти олеква, "изпразваш се" от емоцията, замества я спокойствие и разбиране, а думите заживяват свой отделен живот...

rebecca Твирем Aprilis

Мили Мой Април

бил съм с теб и с това мое желание

в кафенето на ъгъла

но на коя маса съм седял

как точно съм държал цигарата

как съм издишвал кръгчетата щастие

дали сервитьорката е била с естествено сини очи

и дали котаракът на бармана е хъркал

никога няма да си спомня

Ще ме попиташ тогава

защо съм сигурен че е била истинска тази любов

а не надежда в пясъчен следобед?

Знам понеже си тръгна за да не се върне никога вече

не ми даде да плача за нея

и ме остави точно толкова триъгълен

колкото ме намери

И ето тук

няколко секунди по-късно

в скута на пролетта

в подножието на някакви мои собствени граници

разкъсван от желанието да не пожелая никога повече

ми стана ясно

че няма да спра да обикалям из кварталите на вселената

докато не открия клетките Й

и не легна в тях

като ранен звяр

за да умра или да живея

Не ме ненавиждай но ще ти сложа етикет

"Месецът в който всички си тръгват"

а ти ще се усмихнеш и ще експлоадираш

с десет хиляди зелени пъпки под прозореца ми

Може да е глупаво от моя страна

но слагам останалите сезони в джоба си

намигвам кротко на лудите наоколо

и се примирявам да търся още една година

Познаваш ме- оставям края отворен

за да влиза вятър

Хелена Окоронко

persa SunRay,

невероятно добре написано. такьв различен изказ на чувствата отдавна не сьм чела . и Звездников е сложил много подходяши слова , прочитайки го ....

Редактирано от - persa на 26/4/2008 г/ 17:21:23

persa
Анонимен1035
Пътища

Пак преминах един кръстопът, не намерила вярна посока.Помъдрях или само без дъх просто тихо умирах от болка?Утаени в душата тежат думи жалки и грозни обиди…Неразлюбени спомени спят, с пожълтели копнежи завити.Уморих се, а в мене трепти пеперудено нежно безумие, и ме галят ароматни лъжи от красиво изпредени думи.Доизпивам до край, като в транс, пълна чаша жадувани грешки и пияна от свян и от срам, пак флиртувам със истини тежки.Аз коя съм, защо моят път се разлива в различни посоки, по които мечти ме зоват и ме сриват усмивки жестоки...Ала знам, че във краткия срок, отреден ми от вечното време, ще изкупя вините с любов и по млечния път ще поема.

Нели Димитрова

SunRay ***

Букет цветя –

това са чувствата ти.

Поднасяш ми ги плахо.

Аз ги прегръщам с топлината си.

Как тихо диша Любовта ти в тях.

Докосвам с нежни пръсти цветовете,

разтворени за мен с надежда.

И дишам аромат на спомени,

дошли от Другаде...

Във багрите на непозната нежност

се стопявам.

И всичко се превръща в светлина,

която усмирява ветровете

и сгрява ме със ласки от безгрижие.

Подаръкът от теб е в мен –

изпълнено Предчувствие

за Пролет.

Редактирано от - SunRay на 14/5/2008 г/ 17:58:11

Anonymous1037
Надя Неделина, Поетеса: В живота най-важното остава любовта

Росица Цонева

Визитка

Родена е на 25 февруари 1916 година в Сливен

По професия - учителка

Почетен гражданин на Сливен

Носител на наградата за литература и изкуство "Добри Чинтулов"

Написала е 30 стихосбирки, сред които "Глад за нежност" (2007 г.)

Заглавие на новата й книга: "Жажда за горене"

Г-жо Неделина, пишете ли нови стихове?

- Да, написах стиховете за новата си книга, която ще представя и в родния ми Сливен. Сега я композирам. То си е "черна работа", която читателят не трябва да усеща. За мен лично по-лесното е да напиша стихотворението. То е изблик на чувство и да използвам това клише -магия. Оттам-нататък пътят е дълъг и това са часове работа. А у всеки автор по различен начин се раждат стиховете. Но писането им не го мисля като работа.

- Има ли хора, които все още четат поезия?

- Не само, има много четения на поезия - и в София, и в страната. Тъжното е, че за срещите на писателите с публика никъде не се пише. Затова и се разгласяват трудно. И това си остава грижа предимно на самите автори. Аз седмично имам не само срещи с мои читатели. Посещавам и такива на колеги поети. Няма да повярвате, но се събират по петдесет - сто, дори по двеста души най-често в салоните на читалищата. И там идват хора, които обичат книгата, и атмосферата е поетична. И това пък дава кураж на пишещите. Тези срещи са като духовни оазиси или острови, които нямат почти нищо общо с напрегнатия ни и агресивен живот. Там сме като приятели.

- Вие сте човек, богат със спомени. Кои важни срещи са определили живота ви?

- Никога не може да се каже кои са най-важните. Разбира се, в един дълъг живот има много години и много срещи. Аз всъщност съм късметлия и съм живяла в три исторически епохи - преди девети септември, преди десети ноември и след промените. И дори в две хилядолетия. Понякога и така си обяснявам мислите и чувствата, с които съм изпълнена. И които споделям в книгите си. Защото не беше животът ми нито гладък, нито монотонен, нито спокоен. Впечатлителен човек съм, от малка имах много богати сънища. Майка ми често ни събираше петте деца и казваше: “Наде, я разкажи какво сънува.” Майка ми беше учителка и оценяваше това, че аз с други очи съм гледала на света. За това чак сега си давам сметка. Живеехме в центъра на Сливен до реката в кирпичена къщичка с дуварче и двор с много цветя. На дуварите имаше малки комшулучета. И аз все питах - защо не махнем дуварите, за да общуваме по-лесно. Като по-голяма вече се замислях колко са излишни границите между държавите. И сега го мисля.

- Виждам портрета на тази красива жена на стената в хола. Това е майка ви…

- Ние с нея сме един дух. С нея съм била най-близка. Тя четеше много книги, привикваше ни от двора и казваше: "Деца, сега ще ви почета." И баща ми, който беше медицински фелдшер, военен, и той боготвореше книгите и го смятаха за толстоист. У нас винаги е имало много книги. Това възпитава отношението и на децата. Тук, до мен, има винаги две книги. Едната е семейната ни Библия, цялата подчертавана и раздърпана от прелистване. Не бяхме бедни, за храна имаше у нас. Но само аз се изучих. Е, мечтаехме си за Америка - още тогава тя беше привлекателно място да изпратиш детето си. Но стигнах само до института в Пловдив и после, като майка ми - учителствах. Там съдбата ме срещна с моя Александър Гетов, по-късно - Гетман. На един чин седяхме, хвана ми ръката и така и не ме пусна докрая, до неговия край, когато почина на 59 години.

- Нима някога сте очаквали, че ще стигнете до 92 години?

- Животът ни беше наистина пълен. Когато на девети септември влязохме като партизани от Плевенския отряд в града, имахме много мечти за бъдещия ни живот. Да го променим коренно и не само в нашата страна, а светът да се промени. И много от тези мечти се сбъднаха. Не съм съгласна, че това време е било безвремие. То определено беше време на градеж. Напротив, смятам, че в известен смисъл сегашните години са безвремие, когато от социалистическа преминаваме към система, която не е дори и капитализъм. И днес смятам, че социалистическата идея е велика и че човечеството ще узрее за нея. Дълбоко съм убедена в това. Човечеството не е дозряло да превърне в свой живот и християнската идея. Човечеството е младо и се заблуждава, че с революции, войни и преврати ще може да промени себе си, същността си. Такава промяна става, като всеки поотделно извърви своята пътека, а тя е безкрайна. И сто години да живееш, не ти стигат да разбереш и промениш собствения си свят. А човеците са създадени несъвършени. И сега, когато се убиват по улиците на София, а и навсякъде по света, кръвопролитията показват колко още път имаме да извървим, така както ни е определено и в Библията.

- Какво друго държите на масата си?

- Българския тълковен речник, не се разделям с него. Аз в първите години, когато прописах стихове, нямах самочувствието на поетеса. В много по-късни години се случи това, постепенно. За разлика от личния ми живот, където нещата се случват като шок. Така се случи, когато в младостта си срещнах съпруга ми. Така се случи и много години по-късно, когато открих друг човек. Не зная как ще го приемете, говоря естествено за платонични чувства, но тогава бях на 85. Ето и това може да се случи в живота на човека. Дълги години бях сама, много живях без любов. Но повярвайте ми, най-важното в живота на човека остава любовта. Абсурдното е, че то е и най-чупливото и неуловимо чувство. А любовта е любов, когато ти обичаш. Дори и името му да не знаеш, дори и другият да не знае. Тогава само живееш истински. Затова през 2001-ва, когато срещнах този човек, аз изживях истинска буря. Любовта, дори и платоническа, е едно възкръсване за живот.

- Къде е минал професионалният ви път?

- Първо бях учителка в различни села, после работих в списание "Лада" , а накрая - в списание "Читалище". Първата ми книга със стихове за деца излезе през 1957 година. Вече над петдесет години се преборвам със словото.

- Кои имена от вашата епоха, за която само четем в момента, са ви направили впечатление или сте били близки с тях?

- В Сливен бабината къща беше близка с тази на Добри Чинтулов - той е и учителят ми по поезия. А майка ми все пееше Чинтуловите песни. Той беше за мене Бог. Баба ми казваше: “Учете се, да станете даскали като него.” Имаше възрожденски дух в града дълги години. В София, в редакцията, в която работеше съпругът ми - "Български войн", срещах Орлин Орлинов, Найден Вълчев, Ламар, Младен Исаев, Орлин Василев. По-късно се запознах с прекрасния Веселин Ханчев, с Чудомир. Благородство и светлина излъчваше Ханчев - голям поет и аристократ на духа. Оперната певица Катя Попова беше като един ангел за България - яви се на небосклона и изчезна, загина в самолетна катастрофа. Имах щастието да познавам големи личности в българската култура като Дамян Дамянов и великия Илия Бешков. С него бяхме истински приятели. С Добри Жотев живеехме на една улица и той често превръщаше срещите ни в духовни празници. В нашия дом идваха много хора на изкуството.

- Какво крепи човека в живота най-силно?

- Ако той има силен дух, той го крепи. Днес аз живея благодарение на духа си. И на това, че имам нови приятелства, че общувам. Мисля, обаче, това е и генетичен въпрос. Майка ми беше и духовно богат човек. Не живеехме богато - доматена и копривена чорба с филия с мас. Но ме интересува всичко в този живот. И политиката - също. Вълнувам се, когато загиват хора в Ирак и в Афганистан. Не приемам смъртта на толкова деца и жени в Багдад - нищо в света не заслужава такава висока цена.

- Какви мисли ви вълнуват сега?

- Мисля, че невидимото от човешките очи и от сетивата на човека е много повече от видимото. И то има много голямо значение в нашия живот. Несподеленото между хората е много повече от споделеното. Даже между хора, които много се обичат, има много мълчание и премълчавания, недоизказаност. Както и неизживяното е много повече от изживяното.Затова да ровим в дълбините на човешката си същност по-надълбоко. Аз имам и такова стихотворение. Там е изворът на вечните неща в живота на човечеството. Има много генетични неща, които не сме разбрали и не сме развили. Но това е може би въпрос на науката. Аз искам човека до себе си да разбера до дъно, да зная какво мисли. А не разбрах съпруга си докрай, и по-страшно - не разбрах, не познах детето си, което си отиде на 16. Аз, която мисля, че съм образована и много хора идват за съвет при мен. А също така ненаписанато е повече от написанато. Аз нямах самочувствие на поет. Само на добър човек, когато съм се сравнявала по делата си. И не можах за съжаление да напиша това, което усещам като въглени, затрупани дълбоко в мен. Затова нарекох и новата си книга "Жажда за горене". Имам нужда да разпаля това, което е в мен, и да го раздам, да го споделя и така да помогна на другите след мен. Имам го като свой дълг. Човек трябва да се научи да помага на другите. А и майка ми имаше едно изречение: Ако всеки се опитва да направи другия до себе си щастлив, без да мисли за своето щастие, то всички ще бъдат щастливи. Майка ми повтаряше това. Тогава в Сливен само гледахме немите филми на Чаплин. Това ми се струва значимо и в днешното време.

Бистра Малинова1038

Да ти разкажа

Какво да ти разкажа!?

Не дораснахме

дотам - да се споделяме със себе си.

Играхме на любов и на приятелство,

запълвахме самотните недели.

Не само тях.

Запълвахме пространството,

което се простира помежду ни

с пулсиращи, лудеещи дихания,

с несъществуващи по сила думи.

И всички те са още неизречени,

помисляхме ги като своя тайна.

Излъгахме ги, че ще са обречени,

щом други някои са ги узнали.

Какво да ти призная!?

Аз отдавна

живея във съгласие със себе си.

Знам, че си очаквал да те чакам.

Неочаквано си ме намерил.

После неразумно си се влюбил.

Аз пък по-разумно съм избягала.

Само че и двамата сме в кюпа

на онези, дето нямат мяра

като много силно искат нещо.

Извинявай, че така ти вярвах.

Струваше ми се съвсем естествено

да те искам, не защото трябва.

Нямах сили за недоверчивост.

Нито за предпазни мерки.

Затова признах, че те обичам.

И избягах, за да ме намериш.

Още ли ще питаш

за какво избягах!?

Някакво внезапно непокорство.

Знаеш, че си мойта дълга жажда.

И растеш от питанка до отговор.

Знаеш си, че някой ден ще стигнем

в точката, където няма мърдане.

Ще пораснем, докато обичаме

и тогава няма да си тръгна.

20 / 01 / 2008

Бистра Малинова1039

Обичай ме!

Обичай ме,

когато съм ти жаждата -

бегрижна, нежна, неправдоподна,

разпалена, наивна, разпиляна

и неприлично влюбена в простора.

Обичай ме

неистово, когато

не ми остава воля или сили

да събера отломки от душата си

и в утрешния ден да те поискам.

Обичай ме,

обичай ме невинно,

тъй както синевата люби птиците,

когато цъфне пролет във очите ми.

Тогава съм разлистена и истинска.

Обичай ме,

когато аз съм птицата,

разперила крилете си за полет.

Когато съм болезнено неистова

и споря с Бог за нещо много свое.

Обичай ме,

обичай ме такава -

неподозираща, че има други пътища,

невярваща, че може да те няма.

Обичай ме с вселенската ми другост!

Обичай ме,

по всичките причини,

дори по тези, дето ме отричат.

Каквато и да съм.

Неканонично.

Обичай ме докрай, за да ме има!

Анонимен1040

...и неприлично влюбена в простора...

Бистра Малинова1041

Точно

Точно този мъж не съм го виждала

да се чуди накъде да тръгне.

Все напряко ми пресича зимите,

за да може лятото да върне.

Точно този мъж не ме е имал.

Нито аз го притежавам.

Няма обичайната зависимост.

Друго е, което ни сближава.

Точно той умее да отрича

всяко точно доказателство.

Аз ли - като първото кокиче

никна, точно като не очаква.

Точно като пролет вездесъща

пред очите му разлиствам

цялата ми извънредна същност

само, за да го обичам.

Точно в него да се влюбвам

ми е втората природа,

тоест - безнадежден случай

на любов от първи поглед.

Точно той не помъдрява

от предишните си грешки.

Само малко съжалява,

някак много по човешки.

За какво ли му прощавам!?

Искам да ми върне лятото.

Точно този мъж ми трябва,

за да бъда съвършено цяла.

Бистра Малинова1042

Поискай ме...

Съблякох се докрай! Душата ми

разголена е цялата. Дойдох -

разпъната от свойте страсти -

да дам единствено любов.

Поискай ме - макар и неприлична,

с разголена душа докрая,

порочна съм, защото те обичам

безпаметно. Отдавна зная,

безупречните дами си обличат

душите във свенлива суета,

порядъчно страстта прикриват,

но аз не се научих на това.

До вчера, само, влизаха в душата ти

порядъчните дами и без свян

ограбиха и Любовта, и Вярата.

Поискай мен - ще вляза, за да дам!

D-r Zvezdnikov Надя Неделина – комунистическа курва!
Анонимен1044

Звездников, държиш се като човек, който е много нещастен в живота. Толкова одъртял и онекадърял, че не му остава друго, освен да излива вредом горчилката от душата си посредством лейката на политически пристрастия. А това е най-малкото смешно, да не говорим, че е и невъзпитано.

А колкото до горчилката в душата - тя, самата ни душа, е като краставица... Като онези, дребните пъпчиви краставици - корнишоните, - при които три от всеки десет имат горчив привкус. Понякога горчивият им вкус е непоносим. Но си е техен - никой не им е виновен, че са се случили "горчиви корнишони". Та и душата на човека е такава. Затуй човек трябва сам да се учи да привиква с горчивия вкус на своята душа-краставица...

Аминъ.

D-r Zvezdnikov Вие така и не разбрахте, коя е причината да се обърне съзнанието на цял един крастав народ?! ~Причината е съществуването на такива комунистически курви, при това поетеси! Тъканта на нацията е подменена. При това положение хубаво никога няма да видите!!

Моята душа е по-сладка, по-прекрасна и по-любвеобвилна от всичките комунистически поети и писатели живяли някога във всичките държави на официалната измама взети заедно, и дето вие още ги четете и се прехласвате като истински боядисани мозъци в червено; а те просто са или едни професионални убийци,

или оправдателите и възхитителите на професионалните Убийци-Държавници, действащи като Убийци-Общественици.

До такова масово падение обществата никога не са стигали

по никои времена в цялата записана човешка история.

ANTIMOV XAN1046
Zvezdnikov, за да се изчисти червената боя от мозъците трябва да се превъртят няколко поколения. Зачи не се очаква това да стане по-рано от средата на 22-я век. Затова те съветвам да си пийваш питието вечер, да си се наслаждаваш на живота. А онзи, който ти пробутва горчивите си краставици го остави сам да си ги яде. Все едно, не мож промени мисленето му.
Анонимен1047

Звездников, макар и с различни убеждения, ние с теб сме приятели. Остави го ти АНТИМОВСКИЯТ ХАН - той наивно вярва, че нещата ще се оправят от самосебе си - само да минат няколко поколения. Той и Моисей, когато повел през Пустинята еврейския народ, на това разчитал: ще изгинат в Пустинята старите поколения, а новите поколения, спасени в Обетованата Земя, ще бъдат вече НОВИ ХОРА. Така и станало: старите изгинали, а новите се спасили в Обетованата Земя. И какво? Евреите са си пак Евреи...

Аз винаги пресилвам нещата, когато из форумите пиша, че такива неща като политическите възгледи са закодирани генетично - и у индивидите, и у етносите, и у нациите. Но това е едно съвсем ирационално обяснение. Защо си служа с него ли? Защото малко "съм им набрал дървата" на онези хора, които винаги са ми продавали "такива краставици". В далечното минало се бях озовал в Канада, а там попаднах на разни местни "интелектуалци", които се зъбеха с цял век закъснение на руските Старовери, избягали някога от Самодържавието и приютили се в Канадските Прерийни провинции. Староверите ( или Духоборите ) са хора с много екстравагантни възгледи и поради това винаги са скандализирали онези хора около себе си, които не споделят убежденията им. Канадските "интелектуалци", за които иде реч, се мъчеха да ме убедят във фашистката си теория, че Духоборите са Духобори, защото са от Русия и поради това у тяхната раса генетично е заложена тази екстравагантност, която всъщност била една предкомунистическа ( или предмарксова ) форма на комунизъм. "Изобщо - казваха ми канадците, - всички вие, дето идвате от Източна Европа, сте обременени генетично с комунизъм..." Хорицата дори не допускаха като АНТИМОВСКИЯ ХАН възможността след няколко поколения нещата да се оправят. "Ето - твърдяха те, - Духоборите са тук от около 150 години, а са си все същите!"

Твоето мислене, Звездников, много ми прилича на словата, изричани от канадските Прерийни Фашисти ( бях се надянал се на тях в Калгари, Албърта - и то баш в Университета там ). Истината, според мен е другаде. Неколцина хаирлии ( а понякога и някой едноличен хаирлия ) си гонят интересите, а всички останали са принудени да се съобразяват с това, за да не усетят дебелия край на тоягата по гърба си. Единственото обвинение, което може да се отправи по адрес на Надя Неделина ( както и към Елисавета Багряна и всички ней подобни ) е, че са искали да живеят и да пишат. С други думи, искали са да обитават всеки своята ниша, в която да бъдат поне сравнително необезпокоявани, за да оцелеят и да следват своята мисия. Има ли нещо лошо в това? Е не е много героическо - да се правят компромиси е жалка работа! Но ето, една Елисавета Багряна е оставила след себе си най-добрите творби в своя жанр. Изобщо, всички онези, на които ти се сърдиш - а това са и всички обикновени хора - нямат нищо общо с тоталитаризма ( от който и да е вид ), а просто са се оформили като странични продукти на този или онзи тоталитаризъм, защото не са искали да мрат като кучета в някоя зимна нощ под някой мост.

ML Точно така, K.V., точно така-това за обикновените хора.Те /по-умните от тях особено/просто не искат да мрат под някой мост в някоя студена нощ зарaди никаква политическа идея.

И са прави.Откъде-накъде?!

Зад всяка политическа идея според моя скромен ум и опит се крият интересите/лични и най-грубо и в чист вид материални/ на дадена обществена прослойка в дадено време.Тази прослойка по природа е агресивна и изобретателна.Тя винаги намира начин да убеди някак отвреме на време масата от по-податливите и ограничени обикновени хора че са социално недоволни.И не само това, а и и да "яхне гребена на вълната" /както го наричат в литературата образно, а аз го ползувам наготово , противно ми е да осмислям и вниквам в самото явление-а камо ли да му мисля мое си название/в редките моменти на т.н. "социални революции".Когато успеят да навият мнозинството в поредната идея за недоволство и протест срещу извечната социална несправедливост на Земята, демек.

А животът е незнайно как подарен ти, но и кратък дар.В него някак все пак имаш оставена при всяка една обществена с-ма свобода да намериш вълшебно красиви и заслужаващи да се изживеят моменти.Които раждат в нечия душа и препращат към другите хора например стиховете в тази тема, раждат музиката в съседната...

Не виждам лично аз никаква друга т.н. твоя отговорност пред обществото в борбата му за справедливост и прочие.Да бъда оставен човекът на мира да си изживее животът-казано най-просто и простовато.А както кажат иначе-ония, агресивните и изобретателните-за физическото оцеляване.

Но не би, не става и не става....

Да, де-социален нихилизъм май проповядвам, но така го виждам с просто око.. И отдалеч вече малко- поради възрастта..

***

Радвам се да те чета аз теб.Благодаря, пиши и бъди здрав!

Редактирано от - ML на 19/5/2008 г/ 18:33:32

Анонимен1049

ML, обвиняват ме, че съм бил ретрограден и че не могъл да се впиша в духа на новите "либерални" времена, и то - просто защото признавам правото на обикновения човек, - на истинския човек, - да заплюе всякакви съображения от политическо естество. Е да, да не се съобразяваш с политиката също било политика! Вероятно е така... Във всеки случай людете много повече се дразнят от ОТРИЧАНЕТО на политическите пристрастия, отколкото от което и да е политическо пристрастие - дори и най враждебното. Но от политически пристрастия ( в тяхното число подреждам и верските антагонизми ) се ръководят единствено онези, които нямат мисия в живота. Мисията, която едно създание би имало в този свят, го натоварва с допълнителни - често пъти непосилни - отговорности, от които мегдан за глупости не остава.

ML

А, то това най-интересното:защо хора не от кликата, дето прави политиката и те навива да се хванеш -а хора като самия тебе, от това ниво и кръг така се настървяват срещу тебе, като не показваш пристрастия.

Сигурно не вярват, че си наистина безпристрастен, ами го приказваш това от някакъв тарикатлък

Анонимен1051

...Давам лош пример, ML. Показвам, че може да се живее и по друг начин, а не като въртиш ръчката на тази или онази ЧУЖДА мелница. Така внушавам - на когото мога - да не се оставя да бъде манипулиран, а това най-мого ядосва онези, които смятат, че трябва колкото може повече хора да бъдат въвлечени в играта на всеобща манипулация. Шеговито наричам моя начин на общуване с окръжаващия ме мир: "противене, чрез недопускане на манипулации" ( аналогично на "противенето чрез ненасилие" на Ганди ). Ганди е бил човек от необозрима величина, но е насърчавал хората, върху които е имал въздействие, да бъдат колкото може повече "обикновени хора", което ще рече да отричат насилието.

Насилието е сърцевината на всяка политика, а в природата на политиката е подмамва хората, като им обещава да ги направи НЕОБИКНОВЕНИ ХОРА, превръщайки ги в насилници. Ганди се е постарал да превъзмогне това. По същия начин тя, политиката, подмамва хората и с обещания да ги направи екстраординерни, като ги превърне в лъжци, измамници и манипулатори. Жиевем във ВРЕМЕТО НА ИЗМАМНИЦИТЕ. Някой трябва да се постарае да превъзмогне и тая тенденция. Някой нов Ганди... Не искам да кажа, че аз се изживявам като него - той е на хиляди класи над мен. Но мисля, че с всеобщи усилия ние - обикновените хора - ще можем да направим нещо: ще съумеем да се ПРОТИВОПОСТАВИМ.

За успеха, естествено, не гарантирам. Христос е живял във века на ОМРАЗАТА и затова е започнал да проповядва ЛЮБОВ. Минали са двадесет века оттогава, но омразата не е изчезнала, а напротив. Ганди живееше в епоха, в която обичайното насилие, съпътствувало човечеството през хилядолетията, е било взело застрашителни размери, заради модерните форми на империализъм. След Ганди нито империализмът изчезна, нито насилието. Сега живеем в епоха, в която ЛЪЖАТА и МАНИПУЛАЦИЯТА са достигнали неподозирани висоти - заради модерните медии. Сматам, обаче, че е по силите на всеки човек да се ПРОТИВОПОСТАВИ. Аз бях някога журналист - професия, която не ми беше любима, защото МЕ НАСИЛВАХА ДА ЛЪЖА. Станах специалист в друга област, но продължих да мисля как може да се превъзмогне всеобщото маниакално желание за заблуда...

Някога Христос е казвал на слушателите си, че самият той е "син на Бога", което е била негова своеобразна алегория, нужна за проповедите му. С това е искал да каже: "И вие сте синове и дъщери на Бога, защото с нищо не сте по-различни от мен!". А щом от думите му е следвало, че всички обикновени хора са деца на Бога, то това е означавало, че те са напълно способни да се противопоставят на ОМРАЗАТА, посредством вродената в човешката същност ЛЮБОВ. Така той искал да насърчи борбеността у последователите си, за да се справят те с омразата, сковаваща света. ( Е, не са го разбрали напълно - вкпочили се за думите му, че е Божи син и едни са пожелали смъртта му, а други са направили от учението му религия. Еднакво нелепо!... ). Днес не е нужен Христос и не е нужно споменаването на разни символични фикции ( каквато е Бог ), просто е нужно да се култивира у човешкия индивид отвращение към лъжата, което никак няма да е лесно, след като лъжците са ИДЕАЛ. В по-големия процент от случаите, когато лъсне една лъжа, мнозина са по-склонни да се възхищават на умелия лъжец, отколкото да се вбесят от подлостта на интригата.

Анонимен1052

ЕТО ЕДИН ДОБЛЕСТЕН АКТЬОР, КОЙТО НЕ ИСКА ДА ИМА НИЩО ОБЩО С

И З М А М А Т А

Натиснете тук

Натиснете тук

Кевин Спейси няма да се снима във филм за смъртта на принцеса Даяна. Актьорът е решил, че не иска да има нищо общо с продукцията.

Кевин Спейси бе отстранен от актьорския състав на филма, посветен на смъртта на принцесата на Уелс Даяна, съобщи в. "Дейли телеграф".

Предвиждаше се звездата от "Американски прелести" да изпълни роля на разследващ журналист в лентата с работно заглавие "Смъртта на Даяна".

Спейси обаче вече не е в актьорския състав на филма, който трябва да бъде заснет от Марио Касар, продуцента на "Първичен инстинкт".

Актьорът реши, че не иска да има нищо общо с продукцията, разкри източник, близък до Спейси.

D-r Zvezdnikov

Почувствай се приятел с една калинка!

Анонимен1054
Този град ни събра и ни пъхна в бюфета на гарата –

ти – изпуснала влака, а аз без пари и подслон.

Но да тръгваме, мила, защото съм сърбал попарата

на ченгето, което се шляе по втори перон.

Да преминем шпалира на врабците, във парка замръзнали.

Да си скриеш в обувката отеснялата брачна халка.

От несръчните твои целувки когато ми свърши и въздуха,

да помилвам тогава лицето ти с хладна ръка.

В някой евтин хотел да се любим – по-бедни от дяволи –

в сиромашкия сняг на изтъркан от ласки чаршаф.

А по изгрев да тръгнем – непознати, далечни и ялови –

ти – невинна овчица, а аз – отмалял вълкодав.

Да загърбя дъжда и да вдигна яката на шлифера,

и помахал на първото, за пари озверяло, такси,

да се питам до вкъщи къде съм, защо съм – и жив ли съм

подир твоите ласки и парфюма на твойте коси.

А когато ти звънна, да чуя: – Сгрешили сте номера!

Да потропва ченгето в студа болеро от Равел.

И във зимните нощи да натискам в леглото си спомена –

една гара случайна и случайници в евтин хотел.

Валери СТАНКОВ

ОТВЕДИ МЕ!

/МАРГАРИТА ПЕТКОВА/

Отведи ме оттук!

Ей така ме хвани за ръката

или само със поглед ме издърпай нанякъде.

Скрий ме в шумните улици на града милионен,

във кварталното кино и във своите спомени.

Отведи ме оттук! Приюти ме в очите си.

В кафенето отсреща. Навън под звездите.

В едно нощно такси. На ръба на вселената.

На ръба на сълзата, избликнала в мене.

Отведи ме оттук! Под втрещените погледи.

Под усмивките зейнали - иронични и строги.

Под просъскани думи за благоприличие.

Под небесната арка на твойто "Обичам те".

Отведи ме оттук! Накъдето ти видят очите.

В рая, в ада, в дома си, в трамвая, в мечтите си.

В оголялата от късната есен градина.

В някой жилищен вход. В телефонна кабина.

Отведи ме оттук!

Отведи ме, за Бога - по дявола!

Трябва някъде място такова да има - за двама ни.

Все едно е къде и каква е цената.

Отведи ме оттук!

С чиста съвест продавам душата си!

Марсел Благодаря ти за стихотворенията!

Трогнаха ме!

Анонимен1056
Радвам се .... Хубаво е , че още има хора които се трогват от поезия . Поздрави.
SunRay Из "Етаж нагоре"

Хайку приписки от дневника 2006

Омила

***

Животът ми започва с теб

казах ли ти това

не помня

***

Щом тръгна към теб

и ти към мене тръгваш

след миг сме двама

***

Поискай от мен

само това, което

дава цветето

***

Ласките -

листа

отнесени от вятъра

***

Събудиха ме

Вълшебни думи бяха

Ти ли ги каза?

***

Две облачета

милувки в ранна утрин

след сън за обич

***

Мираж ли бяха

белите облачета

Стопиха се в миг

***

Притежание

Нима и ти си само сън –

тъй ефимерно

***

Вишната цъфна

докато спорехме

но за какво беше?

***

Тихо тихичко

Да не чуят звездите

колко сме глухи

***

Мълчанието

тегне от въпроси

от стряхата – надвиснал сняг

***

Колкото усмивка

да трае нещо хубаво,

помня го

***

Отлита денят

Утре – без теб – ще е друг

ще бъде тъжен

***

... Минават дните

Споменът избледнява

и пак възкръсва

***

И на сърцето

невидимите рани

все не зарастват

***

Нощният вятър

той ли ме буди

или сънят ми за теб

***

Ще бъда сама

с когото и да бъда

ще бъда сама

***

Неизбежното

Началото и Краят -

двете Сияния

PS. Последователността на "хайку "- тата в оригиналното издание е различна.

Редактирано от - SunRay на 13/6/2008 г/ 16:47:48

SunRay Иван Методиев

"Бедрата й, притиснати капризно,

са промисъл за вечната природа."

Цензор изец Храбъррр1059
ако обичате стига с таа порнографя бе! дрти жени сте майки и домакини (преди сичко)!!!
SunRay Е, нЕкои от нас, макар и не толкова дрти, освен майки и домакини, могат да бъдат и влюбени такива от време на време. И да понаписват "литература в миниатюра " с подчертано еротичен привкус (въпреки майчинството и домакинството)...

За една жена има само един мъж - този, с когото се люби Сега...

***

Потапям се в картина от последната ни нощ заедно. Пред теб съм, на колене, гола. Повдигнал си се на лакътя на лявата си ръка и си обгърнал с пръстите на дясната си ханша ми. Нощната светлина леко загатва очертанията на телата ни. Следвам с поглед извивката на рамото ти, ключицата, врата, косата. Лицето ти е опряно там, където е моята същност. Устните ти галят най-нежната точка на тялото ми. Пръстите ми са вплетени в косите ти. Тръпна от топлите ти целувки. Колко е крaсиво - шептя. Толкова, че дни след това многократно се връщам в представата си към този миг, а по тялото ми се разлива мекота. Магически миг - разбирам, че ще го помня завинаги.

Редактирано от - SunRay на 24/6/2008 г/ 08:57:24

Анонимен1061

За една жена има само един мъж - този, с когото се люби Сега...

Никой, никога, пред никого, с нищо не може да гарантира, с кого, къде, и как ще се люби тя след малко. А също и - след един час... И след два часа... Довечера... Утре...

Боже, колко надалеч в бъдещето стигнахме!

Анонимен1062

"Бедрата й ме стиснаха капризно

за шията, към вечността отпращайки ме...

Бър-р-р-р!"

Не им обръщай внимание на тези лицемери, SunRay. Те ти говорят за морал и задръжки, но са единствените клиенти на момичетата по кьошетата.

SunRay Не става дума за понятия като морал и задръжки тук , а за най-важните неща, които танцуват, и се преплитат, и преливат едно в друго - Любовта и Поезията. А темата за имагинерността на Времето, за това, че няма нищо друго, освен Тук и Сега, за това, че Бъдещето и Миналото са само конструкции на Съзнанието ни, за да можем да изживеем Себе Си в Опита /по човешкому/ и че Минало, Сега и Бъдеще са само точките върху линейната права на петсетивните ни човешки възприятия - е дълга , дълга...

...Може дори да бъде тема за импресия или стихотворение.

Редактирано от - SunRay на 24/6/2008 г/ 10:46:30

Анонимен1064

Става дума за... най-важните неща, които танцуват, и се преплитат, и преливат едно в друго - Любовта и Поезията.

SunRay, заради горните думи - застанал на колене и свел глава - целувам крайчеца на воала, който те покрива!

...Може дори да бъде тема за импресия или стихотворение.

Добре, нека тогава да си обявим тук един малък конкурс за импресия или стихотворение на тази тема. Съгласна ли си? Каква ще бъде наградата ли? Една виртуална ( електронна ) целувка за тази или този, дето ще се окаже в ръце с победата...

Eisblock Уви, нямам шанса да спечеля...

... но, все пак: - Какви са правилата за участие?

Анонимен1066

Единственото условие за участието в такъв конкурс е да имаш достатъчно кураж. Защото всяко начинание си има своите рискове: както се вижда от картината по-долу - възможната съдба на Поета може да се окаже незавидна. А пропо, отрязаната глава е на древния поет Орфей...

G u s t a v e M o r e a u - " O r p h é e " ( 1 8 6 5 )

SunRay Анонимен 1064, красиви думи ! Ето как нещата се опредметяват - вчера коментирах "писане по поръчка" - в смисъл - вземи тази и тази тема и пиши по нея така, както я чувстваш. Не съм го правила досега - нещата се изливат сами, предразполага ги ситуацията. А това е нещо друго. Да пробваме по тази отвлечена тема - интересно би било...

По-важно е обаче да се живее поетично, писането не е задължително. Трудно може да се пише, докато човек е вътре в нещата, трябва да ги изживее напълно, а после би могъл и да ги предаде на хартия.

Айс, пробвай, може да се получи! Писал си немалко хубави неща в стихотворна форма

persa Sun Ray

интересно предложение . малко ми напомня Храмьт на Шехерезада /раздумка / но сьм сигурна , че тук нещата ще са много по изпипани . единственото , което ме спира да дам моя скромен принос е досадния спомен от сьседната тема , кьдето анонимците се ... оляха . успех !

Анонимен1069

"Писане по поръчка" - това е слаб израз, който би могъл да се асоциира с "писане насила", "писане под диктовка", "писане с не особено доблестни намерения", и т.н.

Всъщност, касае се за нов жанр: това, което се нарича "art-happening" ( или само "happening" ), но в неговия on-line вариант; или ако искате да го наречем "web art-happening", "виртуален happening" и други в тоя ред...

Това се прави от десетина години насам сред web-обществата на Запад, които са с изразен вкус към поезията, литературата и изящните изкуства. Характеристиката на happening-а е, че "потребителят на творбата" или я довършва ( след като е започната от създателя - сиреч, от художника, артиста, поета, писателя и т.н. ), или пък я изгражда изцяло с предпоставки, осигурени от съответния създател. Досега тази форма на творене на изкуство и литература беше възможен в едни относително затворени общества, които трябваше предварително да бъдат материално добре подплатени, защото за техните мероприятия бяха нужни салони, уредби, изложбени зали, издателства и ред други скъпо струващи неизбежности. Сега, обаче, ние вече разполагме с Интернет, с компютри, с мултимедия, а си имаме и талантец - от преди...

Какво ни пречи тогава да започнем?

Анонимен1070

"По-важно е, обаче, да се живее поетично; писането не е задължително."

Бих казал: ТРЯБВА да се живее поетично, защото иначе човек не ще е друго, а бродник в една пустиня, в която няма да намери оазиси, ако не си ги създаде сам.

"Трудно може да се пише, докато човек е вътре в нещата; трябва да ги изживее напълно, а после би могъл и да ги предаде на хартия."

Това ми прилича на: трудно може човек да мисли за задомяване, докато "не си е стъпил на краката", но после може да се меракладиса и за попска щерка.

...Човек винаги е вътре в нещата - в НЯКАКВИ НЕЩА: иначе животът няма да е истински. Но ако започне да предава нещата, в които е бил "вътре", това няма да бъде литература или изкуство ( зер, литературата сама по себе си Е изкуство! ), а ще бъде "писане на мемоари" - един неблагодарно скучен жанр. Най-малко литературният измежду литературните жанрове...

Писането, т.е. литературата, трябва да е "послъгване" името на НЕЩО: в името а някоя значима цел. Например в името на любовта.

----------------

"...единственото, което ме спира да дам моя скромен принос е досадния спомен от сьседната тема, кьдето..."

Който се страхува от градинските охлюви, скъпа Перса, не сади марули. Но това е тъжно, защото марулите са хубаво нещо...

SunRay "Писане по поръчка" - това е слаб израз, който би могъл да се асоциира с "писане насила", "писане под диктовка", "писане с не особено доблестни намерения", и т.н.

Мда, сигурна бях, че това би била първата асоциация на хора от предишното поколение - тази еднозначност, предвидимост във влагането на определен смисъл тук.. Слава Богу, аз не страдам от подобни наслоявания, понеже не съм търпяла негативите от онова време, колко хубаво е да можеш да приемеш израза в изчистения му смисъл, без да търсиш какъвто и да било подтекст!; интересното е, че познатият ми поет го предложи сам , макар и за него като бивш литературен журналист натоварването с негативен смисъл да го има - та той го предложи с усмивка, чистосърдечно казано - нека си поръчаме сами един на друг темата, по която да пишем, за да имаме импулс за нещо конкретно, пък да видим какво ще стане. Той използва този израз и сам за себе си - за да го "изцели" и да "изцели" и своите възприятия. Думите носят голям субективен заряд, наистина

...това, което се нарича "art-happening" - да, изкуството не може друго, освен да се случи. И Любовта, и Поезията ни се случват. Решим ли ние да правим нещо тук, ще объркаме нещата. В този процес сме по-скоро свидетели на това как те стават сами. Единственото, което се иска от нас, е да махнем бариерите вътре в себе си и да оставим сетивата ни да приемат, пречупват и предават навън възприетото.

Писането, т.е. литературата, трябва да е "послъгване" в името на НЕЩО: в името а някоя значима цел. Например в името на любовта.

Така да бъде - Твоето Послъгване, в което сам повярваш, се превръща в Твоя Истина.

Редактирано от - SunRay на 25/6/2008 г/ 10:20:01

Анонимен1072

"...първата асоциация на хора от предишното поколение - тази еднозначност, предвидимост във влагането на определен смисъл тук..."

Уви, нашето ( т.е. "предишното" ) поколение не е представено в днешната българска литература както трябва. Представено е то най-много от Виктор Пасков ( на когото поне за това трябва да сме му благодарни: че е направил известен опит ).

През последните дни върви една полемика между Виктор Пасков и неколцина негови опоненти - които по всяка вероятност са от ТВОЕТО поколение, SunRay. Признавам си, че до голяма степен съм на позициите на опонентите на Пасков. Защо, ли? Защото вашето поколение може и да беше измамено жестоко - имаше известен период преди около двадесет години, в който вие повярвахте в нещо, - НО ВЯРВАХТЕ, докато ние - по-дъртите циници - никога не повярвахме в нищо. А нещата са си такива, че не са били никога за вярване... И все пак - вярването запазва някаква чистота у хората.

При Пасков и неговия "бунтарски" антураж никога не е имало самозаблуди - те са се "бунтували", т.е. са хулиганствували ( поради което са им и разплаквали фамилията в участъците на Народната Милиция ) заради тяхната СЛОБОДИЯ, заради това, че не са им позволявали през ония години да пушат по кьошетата "марихуана", а те въпреки всичко са го правели. Каква е тая марихуана? Аз съм човек, който от тридесет години живее на запад, но досега никога не съм се докосвал до никакъв наркотик, а когато по улицата се разминем с някой изрод, който пуши марихуана, на мен ми се гади, защото миризмата е отвратителна. Кои бяха тези, които през ония години знаеха какво са наркотици ( и имаха пари за това), докато всички ние - обикновените момчета и момичета от народа залягахме и гледахме как да имаме по-добър успех, да се изучим, да станем - доколкото можем - хора и да променим - доколкото можем НЕЩАТА: не чрез хулиганствуване, разбира се?...

Не, Пасков не се оказа наш! Много внимателно прочетох неговата "Балада за Гьорг Хених", когато тя излезе за пръв път - специално ми я изпратиха от България. Уви: дори описанието на "мизерията", с която Виктор Пасков искаше да впечатли читателя си, беше изсмукано от пръстите. Беше го написал, като човек, на когото са му разказвали за тези неща, или има бегли, повърхностни впечатления за тях, но - като да ги е преживял сам той: НЕ!

Е да - послъгвал е ( съвсем в съгласие с моята теза ). Но аз твърдя, че трябва да се послъгва В ИМЕТО НА НЕЩО.

В името на какво послъгва представителят на моето поколение?

Мисля, че когато се изрече фразата "В ИМЕТО НА НЕЩО", трябва да се разбира - в името на нашето верую, в името на смисъла на нашия живот, в името на нашата мисия, на нашата романтика, на нашата любов... Все неща жизнеутвърждаващи.

А аз и до сега не мога да кажа В ИМЕТО НА КАКВО е написна "Баладата за Гьрг Хених". Сигурно за да се покаже КОЛКО ЛАШО Е БИЛО! Ха! Че те такива работи се показват, за да се откроят на фона на ДОБРОТО, което след туй е настъпило. Но - де го туй ДОБРО?!...

А ти си права за непредвидуемостта и нееднозначността. Това ме изпълва с радост, защото виждам, че у новите поколения е покълнала онази разкрепостеност на духа, която за нас - вече мъртвите - винаги е била въжделена!

SunRay А темата за имагинерността на Времето, за това, че няма нищо друго, освен Тук и Сега, за това, че Бъдещето и Миналото са само конструкции на Съзнанието ни, за да можем да изживеем Себе Си в Опита /по човешкому/ и че Минало, Сега и Бъдеще са само точките върху линейната права на петсетивните ни човешки възприятия - е дълга , дълга...

...Може дори да бъде тема за импресия или стихотворение.

и

"Какво ни пречи тогава да започнем?"

Нека включим Любовта, която трансцендира Минало, Настояще и Бъдеще, за да завърши убедеността, че корените й стоят във Вечното Сега. Един текст съвсем по темата, писан и пускан преди време на съседно място, на който гледам по друг начин сега след лично преживяване на Past Life hypnosis - (опитайте, интересно е! )

"Аз- Ти” взаимоотношението - един по-различен ракурс

Кой си ти? Доколко те познавам? Мисля за теб като за абстракция, като за символ. Не мога да те вместя в образа, който познавам от теб в това битие. Далеч съм от ограниченията на формата, в която пребиваваме и двамата в това време и на това място. Съзнавам преходността й, но не я омаловажавам – разбирам ролята й за това да овеществи същностите ни, да ни обособи в отделни индивиди, за да ни осигури така възможността да се познаем по начина, определен за тази реалност... Докосвам тялото ти, но колко повече ми се иска да докосна душата ти! Това ще стане пак по начините, които аз и ти познаваме – в срещи, в разговори, в съвместни преживявания. Дали ни е дадено в този живот да си спомним Кои Сме Всъщност? Ще открием ли в досега ни един до друг нещо, останало от Преди? Ще усетим ли трепета на Разпознаването, ще вникнем ли в смисъла на Срещата ни?.. Ще споделиш с мен частица от истинската си същност. Това ще направя и аз, за да доизрисуваме така собствената ни представа един за друг. Ще те обикна с душата си, ще обикна Теб – заради чувствата и мислите, които пораждаш в мен, заради нещата, които правим заедно. Ти ще си Аз и аз ще съм Ти. Нека в това преливане от Мен в Теб и от Теб в Мен не пропускаме Това, Което е Между Нас – самия Процес на опознаване... Говоря ти за себе си, разкривам от вътрешния си свят. А ти ме слушаш, в мен си с цялото си съзнание. А после е обратното – говориш ти, и цялата съм обзета от чувството ти, трептя с твоя трепет, мисля с твоята мисъл. И това ще е така, докато има какво да предадем един на друг, докато осъществим замисъла на нашата Среща. И когато си тръгнеш, ще носиш част от мен в душата си. А когато аз си тръгна, ще те имам – в думи, в стих и в спомен... Опознаваме се един друг Тук и Сега; Там вече всеки е тръгнал по пътя си, а Някъде още не сме се срещнали. Така е, защото Преди, Сега и После преливат във Вечността, така, както душите ни преливат в Духа. Пред нас са хиляди възможности. Докосваме се в това настояще така, както сме го правили и Преди и както ще го правим После. Припомняме си Знанието един за друг посредством споделеното преживяване и го прибавяме към общото Знание на Вселената. А душите ни преливат в багри. Прекрасни са в разноцветието си и ще пребъдат във Вечността...

PS. Перса, Поезията не търпи ограничения и ние не бива да и налагаме такива. Пиши!

SunRay Анонимен 1072, преди месеци попаднах на романа "Безразличният"на Цветан Марангозов /нецензурирано издание/ за опитите му за бягство от България и за това как системата руши Живота на хората - силно въздействащо повествование, личностен драматизъм, ярко и разтърсващо - ето, така по-лесно бих разбрала тези хора, казвах си, докато го четях. И си мислех - колко трудно е да продължиш да живееш после с една такава травма, да я носиш в себе си! Животът сам по себе си е драматичен, но когато драмите са причинени отвън, от една безумна система и в такива мащаби - лудост наистина... И все пак въпросът е човек да съумее да превъзмогне неща, които изглеждат сякаш невъзможни за превъзмогване /като в клуб за алкохолици, където хората успяват да преборят порока си, въпреки всичко - това е чудо!/ Възможно е - за мен го доказва поетът, за когото говоря по-горе и който е от това поколение и е преживял в голяма степен негативите му - той има Изкуството си, а то е далеч, далеч от това, борави с други понятия и в други сфери. Обладан е от Поезията - нима му трябва нещо друго?!

Редактирано от - SunRay на 25/6/2008 г/ 12:16:18

persa Sun Ray

невероятно ми допада твоята земна , реална чувствителност , куража и хьса , който имаш , умението да напишеш нещата такива , каквито ги чувстваш и да им придадеш сьщевремено такава извисеност .много си добра !

persa

Сьбуждане

Сутрин когато чайките ранимо плачат

a морсикят бриз разнася този

отчаян кряськ

те виждам до мен

уморен кротьк и тих

защо си дошьл

ти не беще такьв

беше млад дьрзьк и красив

защо си дошьл

не ме врьщай назад

уморена сьм

а ти ровиш все там

стига

спри да говориш за нощите млади

когато изгаряхме с тебе

сьщински жарави

не виждаш ли

пепелта е студена

не ще я подпалиш

тя е веч изгорена .

Eisblock Много силно и истинско нещо е написала SunRay!

То може дори мен, Един също загубил вярата си в хората и "доброто", да го анимира да напише нещо "по-така". Мога ли? Съмнявам се. Преди бих могъл. Не само много отдавна, а дори и по-насам във времето още можех - до преди няколко години.

- Имаше един пасаж в SunRay-овото откровение, за привнесеното насилие извън самите нас. Да. Ние всички ставаме жертва на едно или друго обстоятелство. И въпреки (поне за мен е така), че знам как всичко в същност е една пиеса и ние сме актьорите, ми се ще да повярвам, че освен ролите в поставените епизоди на животите ни и репликите в тях, то все пак има още нещо идващо от основата на същността ни. От Божията искра запалила пламъка на Азът... Също, още едно: - Да! ... Ние се срещаме пак и пак. В даден случай за да бъдем Яго, в друг Отело или дори сладникавите Жулиета и Ромео...

... Сладникави? Не, не бих казал. По-скоро те са горчиво-трогателни с наивната си вяра в доброто и любовта... А може би действително нея Я има? Нея, запълваната дума с какво ли не... От трагедията във Верона, до поредният гей-парад - дори когато този тук в София е откровена провокация... Видяла жабата, че коня носи подкови, та и тя вдигнала краче... Гадост г-да Съдебни заседатели, гадост!...

... Но нека се спрем на "страданията на младият Волтер"... Всеки ги е имал, дори не и поради описаната причина според др. Гьоте. Когато говорим за Любовта, всеки един/а от нас си представя различни неща. От най-възвишените, та чак до копанята на поредното прасе наоколо... Приемам, че има искрена любов. Дори, че има и такава една, обречена, възвишена и горяща като жертвена клада през поредица от животи. Тя е по-силна от нас и когато трябва да я загубим, част от душата умира. Най-често обстоятелствата в живота не съдействат на такава чудна любов. Но когато тя отново е дошла и разцъфнала - а това е много, много рядко, то тогава тя трябва да се пази на всяка цена. За нея не подхожда да се оценява с обичайните мерки и теглилки. Тя е винаги особена, много крехка защото е цвете с корени скрити в мъглата на времето, много странна гостенка прехвърляща мостове през еони, животи, поколения. Ако тя разцъфне в гадкото ежедневие, не следва да се третира с отровата на ревността, не може да се оприличава в епизодите си със срещите покрай Околовръстното, нито пък да се свежда до ежедневният свински тръс на съпружеска двойка в унищожаващото същностите ни, ежедневие. Ако Тя, съдбовната любов я има, тя не може да се напъхва, като риза в гащи, в обичайните рамки, защото нейни гаранти са раздялата, смъртта и вечността...

...- Да, утешението е Вечността ... - казала лисицата вървейки зад коча... Докато другите два Гаранта са винаги резервирани за нас!

Анонимен1078
Здравей Персе,

И това стихотворение е фантастично!

Къде си в София или при Черноморския хубавец?

Би ли попитала ИНФО за поетесата Ваня Петкова. Никoй нищо не знае за нея, пак тя ми харесва доста.

Ако ми отговориш на въпросите тези и предишните ще ме зарадваш, даже много.

Сега чак разабрах защо ме считаш за момче. Причината е че на теория всеки в къщи си има компютър, но на практика си имам ортаци пардон съдружници на моя .

Чакам с нетърпение.

Jasmin

SunRay Приемам, че има искрена любов.(...) . Тя е по-силна от нас и когато трябва да я загубим, част от душата умира.

Както всичко на този свят, и Любовта не е статична. Губим я, за да я открием отново, по-друга, различна ... и все същата. Щастливи сме в Любовта, нещастни сме в Любовта. Пишем стихове за това колко обичаме, а после такива, в които изливаме страданието си. За да напише една любяща жена нещо красиво, винаги трябва да има някой „муз” , който да я утешава с присъствието си, макар, че, ако него го нямаше, тя не би имала нужда от утеха. Обикновено „музът” е и причинителят на необходимостта от утеха, и утешителят едновременно. Такива са парадоксите на любовта.

Ще подкрепя някои твърдения с малки стихове - опити - /как чудно пасват /:

"Най-често обстоятелствата в живота не съдействат на такава чудна любов."

Неземен сън сънуваха очите

Душата моя, цяла в светлина,

летеше в необятните простори

и търсеше неспирно Любовта.

А после я откри и тържествува,

пияна беше в нейните зари.

Разбудена във земните предели,

Душата ми – страдалница – боли.

И още - основен проблем, който се поставя пред Любовта, произтичащ от необузданата ни природа / от липсата на съзнание, решаването / разбирането на който е истинско постижение; проблем, с който се сблъскват и битовата любов, преминала в "ежедневният свински тръс на съпружеска двойка", и „особената, много крехка и чудна” любов - това е елементарният ни стремеж да искаме повече, да не се задоволяваме с това, което ни е дадено. И да не искаме / да не можем да разберем, че всяко нещо в плоскостта на този живот има начало и край (за разлика от Вечността, където просто Е):

Как исках щастието ми да бъде вечно

и да се къпе в него моята душа

Една любов на този свят ме срещна,

но тръгна си, тъй както бе дошла

Как исках щастието ми да бъде вечно

Анонимен1080

Ежедневният свински тръс на всяка съпружеска двойка - която и да е тя - е страничен ефект от ежедневния свински тръст на цяло едно общество, осъдено да цапка с къси крачета из локвата, пълна с вонлива родна помия...

Анонимен1081

"Писане по поръчка"...

А защо не заменим тази формула с друга: ПИСАНЕ ПО ПРЕДИЗВИКАТЕЛСТВО. Има много повече достойнство в това да реагираш на предизвикателствата, отколкото да се подчиняваш на неизбежностите...

Но всъщност, ние с вас това едва ли ще можем да го разберем. То е адресирано чак до тези поколения, които са даже след вас. И които може би още не са се родили...

SunRay ПИСАНЕ ПО ПРЕДИЗВИКАТЕЛСТВО - звучи много по-добре! В по-общ смисъл Предизвикателство е Самият Живот

Перса, мила оценка И все пак, утвърждавайки нещо, ние автоматично отричаме неговата противоположност, а това значи фрагментарност, не-цялостност...

Има една красива тайна - каквото преподаваш, това и научаваш. Редът е обърнат, постановката е разместена - обикновено смятаме, че трябва нещо да сме научили, за да го предадем навън. Но защо да не е вярно /и даже по-вярно! / обратното - учим в себе си Нещо (условно Красиво/Добро или Грозно/Лошо), като първо го "преподаваме" наоколо...

Eisblock Не е ли това "трикът" на Хайку?... Човек трябва да внимава с прилагането му за да не предизвика от към Краят, неговото не сбъднато Начало...
Ерехтейон1084

"...за имагинерността на Времето, за това, че няма нищо друго, освен Тук и Сега, за това, че Бъдещето и Миналото са само конструкции на Съзнанието ни..."

МОИТЕ КАРИАТИДИ

/ импресия /

Братовчед ми, Доктора, ме чакаше на Атинското летище.

Той ми е братовчед - странно защо ми се пада такъв, след като е сто процента грък, а аз съм сто процента всичко друго, но не и грък... И все пак той ми е братовчед: вероятно съвременните глобалисти са прави като считат, че етноса или расовата принадлежност на индивида нямат никакво значение; от значение са само роднинските връзки - доколкото сме способни да ги проследим.

Иначе той е Доктор.

Аз се шегувам пред него, като му превеждам крилатата фраза на нашия Илия Бешков: "Всички ние, доколкото сме човешки същества, сме и по малко гърци."

А Докторът ми отвръща с равностойно гръцко чувство за хумор: "Доколкото един човек не е неандерталец, той е по мъничко и грък..."

Докторът беше обмислил сложен план за наситено с преживявания прекарване на времето ми в Атина, града на най-ранния в историята на човечеството - даже несамоосъзнат - хуманизъм на Античната епоха. Спомням си, когато в училище учихме своя първи урок за Атина и Спарта, още в следващото междучасие нашият клас се раздели на две партии: "атиняни" и "спартанци". Аз естествено бях от "атиняните". Учителката ни обясни, че в Атина се развили изкуство, наука, философия, демокрация и тъй нататък, докато в Спарта се развил само култ към грубата сила на воина. В резултат на това, всички ние се самоопределихме незабавно кой какъв може да бъде, и през междучасието между чиновете в класната стая настъпи една велика антична война между Атина и Спарта. "Спартанците" бяха по-безогледни, но загубиха войната, защото пък ние - "атиняните" - бяхме по-интелигентни.

Днес, колчем си спомням за всичко това, стигам до извода, че някои неща са закодирани у човешката същност и както през античността са се били формирали тези два диаметрално противоположни цивилизационни феномена, така и през всички следващи времена хората са се самоопределяли като привърженици или на едното, или на другото - поради някакви неведоми генетични тайни.

Докторът изслуша тези мои разсъждения и загадъчно се усмихна:

- О, не е това най-същественото противоречие в света: има и други, много по-решаващи конфликти, които касаят човешките отношения по всички точки на въображаемата линия, която фриволно сме избрали да обозначим като Време. Това са при нас двата полюса: "Аполоновото начало" и "Дионисиевото начало"...

Бях чел доволно много философски четива на тая тема, но както винаги става с философските писания - изпитвах известна неудовлетвореност, поради усещането, че нещата не са казани както трябва и че не всичко е избистрено напълно. Споделих с братовчед си, а той ме потупа по рамото и каза:

- Удовлетворението се постига чрез личен опит. Скоро ще можеш да го получиш!...

И Докторът ме отведе на Агората.

В единия край на Партенона стоят Ерехтейоновите Кариатиди. Да си призная, моето идване тук беше посветено именно на шестте прекрасни женски фигури-колони при Южния портик. За мен те бяха символ на величие и изящество. Това беше Вечността, разположена на няколко квадратни метра - хилядолетното благоговение пред съвършенство на женската красота... Самата идея за Любовта, която е била, е и ще пребъде неуязвима за превратностите на епохите и капризите на Съдбата...

- Ето го твоето любимо "Аполоново начало" - иронично се засмя братовчед ми, когато се запътихме към тях. По времето, за което разкавам, той винаги гледаше да ме "клъвне", заради моя възторжен ентусиазъм пред "подредеността": всяко нещо на мястото му, всяко нещо - изпълняващо безотказно своята функция, всяко нещо - застинало в безплътното сияние на своето вечно съвършенство.

Това беше моят свят. Останалото беше "Дионисиевото начало" - онези тъмни страни от живота, с които аз нямах нищо общо: хаос, оргии, страсти, вакханска необузданост и непредсказуемост, нееднозначност и непоносимо безсилие на петсетивните възприятия...

Вървях нагоре, към върха на хълма и целия се тресях от възбуда. Мислено целувах всяка педя тайнствена земя, на която щеше да стъпи в следващия миг кракът ми. Видимо бях обикновен чуждестранен турист, с преметнат по най-идиотския начин през рамото фотоапарат. Но вътрешно изживявах много дълбоко това, което се случваше с мен в този момент - аз се възвисявах към заревото на хилядолетната Аполонова Светлина.

Шестте прекрасни женски фугури танцуваха пред очите ми. "Обичам ги - казвах си. - Влюбен съм в тях, всичките! Ето, това е тя - Истинската Велика Любов!..."

Накрая стигнахме.

Доближих се, скачайки в подножието на портика от един каменен блок на друг, и заразглеждах всяка от моите богини отблизо. Нещо не беше наред - отблизо те бяха някакви напукани каменни стълбове, доста проядени от времето и излъчващи усещането за занемареност и тленост. Обърнах се с безпомощен вид към Доктора, който едвам се сдържаше да не прихне в сардонически смях.

- Насити ли се на "Аполоновото Начало"? - извика той с издевателски нотки в гласа си. - Щото, ако си се наситил, да отидем сега при МОЕТО "Дионисиевско Начало".

"Ах, мамицата ти! - изръмжах мислено аз. - Страхувай се от Данайците, дори когато те водят на теферич!..."

Смесихме се с тълпата наоколо: шумни и весели хора, влюбени в живота, опиянени от радостта на момента. Минахме покрай група от безспирно смеещи се гръцки момичета. Вгледах се в тях и видях, че това също бяха едни своеобразни Кариатиди - също така съвършени като онези Кариатиди там, горе. Но у тях имаше нещо много по-впечатляващо: те излъчваха топлина - всесилна и поглъщаща човешка топлина, която струеше от искрящите им очи. Цялото им същество изрязяваше една единствена идея - ТУК и СЕГА. Защо трябва да оставяме всичко на милостта на хилядолетията? Вакханките живеят истински дотогава, докато не паднат изнемощяли върху ланската шума, след като са тичали цяла нощ пияни из гората. А на сутринта всяка от тях бива отнесена от някой сатир в неговата пещера...

- Е, почувствува ли сега какво е "Дионисиевото Начало"? - запита Докторът.

- Почувствувах! Как да не го почувствува човек!

- Ами, щом си вече наясно, хайде сега да отидем в моята любима таверна тук наблизо и осмислим преживяването!...

Ерехтейон1085

/ Горната импресия беше стъкмена за КОНКУРСА: "ПИСАНЕ ПО ПРЕДИЗВИКАТЕЛСТВО". Надявам се, че няма да бъда единствения участник... /

Анонимен1086
За Анонимко 1080 и другите около него:

Харесвате ми много, защото сте поетични и метафорични всички, но от свински истории...много, много...не ... Прасешкия живот на днешен денминава единствено в угояване, като се започне от първата глътка въздух до последното чукване с ел.ток в челото (ако са късметлии), преди да се превърнат във вкусни пържолки и луканки. Свинския живот е дълъг горе долу 6 месеца, не повече, защото не е рентабилно да се хранят повече от колкото трябва. За свински тръс не се и мисли даже, защото иначе ще отслабнат.

Еееех какви градски чада сте...

Сменете свинския тръс с този на биволска мандрия.

Всъщност, както искате.

Анонимен1087
Още нещо за свинските истории: 99% от свинките са подложени на изкуствена инсеминация.

ИНФО гратис

SunRay ХАЙДЕ НА КОНКУРСА!!!

Ромео и Жулиета

(съвременна интерпретация)

Действащи лица:

Жулиета: майка на две деца, разделена от съпруга си – в модерните семейства несходствата се разрешават по драстичен начин, влюбена в Ромео

Ромео: любим, любовник на Жулиета, неин вдъхновител и утешител

Двамата са свързани от странна, необяснима, почти нереална любов, която е повече във фантазна форма, не може да намери практическа реализация, защото ред житейски обстоятелства правят това невъзможно. Това ги гнети, но от друга страна влюбените са наясно, че именно тези условия правят чувствата им още по-силни, Любовта, от която преливат, все по-илюзорна, но тъкмо поради това – свръхчувствена и неземно красива.

Сцена І

Жулиета (с притеснение): Мили мой, попаднах на един конкурс в нета за написване на стихотворение или импресия на любима наша тема – имагинерността на Времето и преминаващата като нишка и свързваща близките души Любов.

Ромео (усмихва се): Интересна тема, скъпа! Говорили сме дълго за това...

Жулиета (убедено): Да - така чувствам нашата Любов, благодарение на която отвреме навреме пиша красиви неща, идващи от теб и посветени на теб. Спомням си едно писмо - част от личната ни кореспонденция, което писах с божествено вдъхновение – почувствано, истинско. Ти беше впечатлен.

Ромео: Спомням си.. Дълго не бях получавал любовни послания с подобен заряд, това наистина ме развълнува.

Жулиета: Исках да ми дадеш съгласието си да участвам с него в този своеобразен конкурс. Вдъхновението ми е твое, половината от авторските права – също.

Ромео (смее се): Подарявам ти моята част. Пиши! Нека повече хора научат какви върхове е способна да покори Любовта. Искам обаче да откупиш подаръка с целувката си, защото, както казва португалския поет А. О’Нийл „Едно излитане е чайка, а не памет на въображението”. Нека излетим сега...

Устните им се сливат в целувка.

Завесата пада.

Редактирано от - SunRay на 26/6/2008 г/ 12:10:47

SunRay Писмо L MCL

Подател: Жулиета

Получател: Ромео

Относно: Писано за теб

Дата: някоя произволна от Вечността

Любими мой,

Дните минават един след друг, наредени като върволица, толкова еднакви и така приличащи си. Затварям очи в опита да си представя свършената им подреденост, неотменната им свързаност в месеци, сезони, години. Всеки ден ми е дал по нещо свое - от дните на пролетта съм взела веселостта в душата си, жизнената сила, която ме изпълва; дните на лятото са прибавили топлината на слънцето и нежността на вечерите; есента е привнесла мекотата на спокойствието си, а зимата - онези нотки тъга и студената откъснатост, които усещам на моменти в мен. На всеки от тези дни съм давала безрезервно част от себе си. Годините, които съм белязала с присъствието си досега, са обогатили палитрата на душевността ми - първите - с неподправената детска искреност и удивлението от света, следващите - с романтиката на младежките мечти и плахото опознаване на другите, най-близките - със смесицата от радост и болка на един съвместен живот, с всекидневното себеотдаване на едни малки вселени, откъснали се с болка от мен и с преткриването на света през техните ту разплакани, ту искрящи от радост очи..

Пътят, който бележа с тихите си стъпки, е дълъг и труден. Стоя по средата му, разкъсвана от ветрове, избираща посоки. Опитвам се да опозная душата си. Пия от болката й, къпя се в щастието й. Понякога умората от всичко се влива във вените ми и търся времето и мястото, където да се притая сама в дълго безмълвие и да забравя за света. Но той ме чака, иска от мен, търси ме. И тръгвам отново. Задъхана. И сама...

Светът е по-малко студен и чужд. Срещнах теб. Пресичане на две същности, опознаване на две природи на мисълта и чувството - така разбирам връзката ми с теб. Откриването е вълнуващо, отдаването - пълно. Не се скъпя в чувствата и в думите. Не си оставям нищо за резерв. Защото ти ми даваш простото човешко щастие от земната любов, но с теб откривам и онази чудна нишка на Духа, която трепти някъде дълбоко в мен и музиката й ми напомня, че сме близки и си приличаме.

Очертаваме извивките на телата си. Опознаваме и красотата на душите си. Споделяме наистина съкровени неща. Потъвам в блажените мисли за любовта ти. Искам да стигам до онзи връх с теб - отново и отново. Ти ме водиш натам с опитна ръка, а нежният ти шепот докосва най-скритото в мен и го изкарва наяве - в стон, във въздишка. Когато се изпълня с любов и се разтворя за теб, усещам приближаването на онази вълна, която ме издига толкова високо, там, където, нещата губят очертанията си, а времето спира и мигът застива във вечност. В мен избухват безброй светлини, върховна наслада изпълва всяка фибра на тялото ми. В този миг цялата съм любов. Моята женска природа се съчетава с твоята мъжка, за да открият заедно общата си същност.

Искам да споделям и твоя връх - да бъда с теб, когато си там. Целувките, с които те обсипвам, са неизброими като звездите в лятното небе. Погледът ти е дълбок и мъдър, и аз знам, че тези споделени мигове ще запомня завинаги. Вплитам пръстите си в твоите, за да взема от светлината на ръцете ти и да обрисувам в нежни нюанси линиите на твоето тяло. Вкусвам от солта на същността ти, а после, следвайки линията на онова извечно притегляне ти си в мен, и аз съм в теб, и искам това да продължи дълго, много дълго..

persa У С Е Щ А Н Е

......................................... ......................................... ...........

След като откриха местата си по поставените във всяка чиния изрисувани миди с името на жената и сърце с името на мъжа , тя вдигна глава и го видя. Беше настанен от другата страна на масата, точно срешу нея

Той срещна погледът й , а на нея й се стори, че сякаш й се извиняваше , че са отново на една маса Гледаше я усмихнат , очите му също се усмихваха , но някак смутено и виновно.

Тя отвърна нервно на усмивката му и отклони поглед встрани.До сърчицето в чинията лежеше красиво хартиено руло. . Разви го, позна почерка на Марго и се опита да прочете стиховете , но не успя .

Беше развълнувана от присъствието на този мъж, почувства , че я обхваща неясен страх. От доста време мъжете за нея бяха просто съществата от другият пол , а с Петьр отдавна спяха в отделни стаи.

Дългите й престои в Америка , работата , стресът и най вече неспособноста й да се се приспособи към американската действителност , осъждайки я по този начин да живее разделена с единственото си дете , някак неусетно бяха убили жената в нея.Поне така си мислеше до този момент.

Партито беше вече в разгара си , забързани сервитъори любезно поднасяха красиво подредени вкусотии, хората оживено разговаряха или се смееха , а най нетърпеливите вече бяха на дансинга .

Тя стоеше мълчалива , вглъбена в себе си и преди да отговори на Петър , който я питаше дали се чувства добре , ушите й пламнаха от болезнено познати стари ритми.

I'll Newer Fail in Love Again ", пееше Том Джоунс , с познатия й силен, чувствен и възбуждащ глас.Сякаш невидима ръка сграбчи всички струни в душата й и ги опъна до скъсване .От очите й потекоха сълзи, сьрцето й туптеше полудяло от топлината , която се разля по тялото й..Реши да отпие глътка вино , но ръката й трепереше толкова силно , че виното се разля по масата .Внезапно я обзе някаква безразсърдна решителност и след миг вече бе застанала до него , докосвайки го по рамото. Той се обърна и очите му широко се отвориха .

"Искам да танцувам с Вас ".

"Разбира се " - смутено й отговори и я поведе кьм дансинга .

Танцуваше малко тромаво, по войнишки стегнат и видимо притеснен , запазвайки приличната дистанция помежду им.Тя бе вперила поглед в краката си , избягвайки неговия , но движенията й бяха плавни и овладяни. "I'll Newer fail in Love Aaaaageeein"Нова топла вълна се надигна в гърдите й , така че дъхьт й почти спря. "Жива съм ! Господи жива съм ".Повтори го няколко пъти безмълвно , сякаш за да го запомни.

Ще танцуваме ли още " -попита я , когато песента свърши. "

" Не , но сьм Ви много благодарна за този танц " " каза тя и тръгна бързо към мястото си. "Какви са тези изпълнения " посрещна я Петър.По гласът му разбра , че е много ядосан."Искам да си тръгнем " беше отговорът й. Грабна чантата , смутолеви някакво извинение на Марго и тръгнаха . Той караше колата втренчил поглед в пътя , мълчеше и тя му бе признателна за това .Вечерта стоя дълго на терасата , зареяла поглед към потъналия в светлини град. Обикновенно това я успокояваше. Cпа лошо и на сутринта се събуди с чувството че нещо и бе отнето.

"Знаеш ли , решил съм догодина да засея доматите под голямата праскова '' .Петър вече бе направил обичайната си сутрешна разходка из градината и лицето му бе изпълнено с радоста на човек обичащ земята .

"О.много хубава идея '' каза тя и някак облекчено въздъхна .

......................................... ..........

ноември , 2004

Редактирано от - persa на 27/6/2008 г/ 06:06:58

SunRay Ерехтейон, благодаря за участието! Не сме уточнили регламента на конкурса - кое ще е журито и какви ще са наградите, но все едно!...

Подобно на описваното от теб преживяване на "аполоновото начало" имах пред статуите на Микеланджело в Лувъра преди време - тези на "The dying slave" - мисля, че това е един то редките моменти напоследък, в които съм била близо до усещането, че ще умра от радост / възхищение / преклонение с всичките физиологични белези, съпътстващи една смърт - прилошаване, задушаване, сърцебиене, повишено кръвно налягане и т.н. И вярно - аполоновото начало бе последвано от прослава на дионисиевото такова, изразено в приятно изкарване на вечерта с насладата от шоу програмата в известно парижко кабаре.

Редактирано от - SunRay на 26/6/2008 г/ 14:48:32

Ерехтейон1092

"...Не сме уточнили регламента на конкурса..."

Да, това е важен въпрос. Аз мислих върху него, съветвах се и със Самира ( половинката ми ), която е веща в организирането на конкурси. Тя набеляза няколко показателя, които не са задължителни, т.е. можем да подходим творчески:

1. Неотклонение от темата ( имам предвид, че темата при нас е доволно ясно формулирана и трябва да се разбере до съвършенство от участника ).

2. Концентрирана изява на основната теза, а страничните подтези - подчинени в най-голяма степен на идеята за доказване на основното.

3. Стилистична яснота и ограничаване на нецеленасоченото използуване на разговорни форми, диалектизми и сленг.

4. Използуване на метафори и образни сравнения в рамките на допустимото.

5. Използуване на пряка реч в рамките на допустимото.

6. Балансирано водене на повествуванието от първо лице единствено число.

7. Умереност при хиперболите.

8. Прибягване до похватите на притчата ( параболизация ) само в случаите на крайна нужда.

9. Не оставяне в никакъв случай на тезите, теоритичните формулировки и заключенията без подкрепата на някой художествен похват ( на това, последното, Самира особено много държи, защото ни знае много добре нас - българите - как обичаме да философствуваме сухо! ).

Някой ще запита защо тя не се заеме с ролята на жури в нашия случай. Не би могла, защото все пак не владее толкова перфектно български - за много тънки нюанси на речта, коиото са в употреба между форумците тук, тя ще трябва да ме пита, а моята намеса ще я изведе от състоянието на безпристрастен арбитър. Колкото и добре да изглежда, че владее български, все пак има много фактори, които й пречат да вземе авторитетно участие в който и да е форум на български, затова тя е само във форумите на руски.

Аз се опитвах на няколко пъти пък да се вместя в някой от нейните руски форуми, но имах усещането, че там съм "чукча" и затова спрях. Разбира се - има форуми и форуми. Нейните форуми са високо професионални и там грубият език е непознато явление. На български също има такива добре модерирани, високо-професионални форуми, но там хората са такива, които се познават много добре едни други лично. Само при нас тук има някаква толерантност към анонимността.

Моята мечта е да повдигнем нивото на професионализъма във форумното присъствие на неколцината от нас, които най-често се събират в Литературния Сектор на нашия форум и това беше причината от известно време да обмислям то ли конкурсна форма, то ли диалог-обмен на "персонална художествена изява" с ответна "персонална художествена изява" в реално време. За такова нещо, разбира се, е нужна голяма концентрация, а повечето хора идват във форума "за разтуха": малко да се позаядат с някого, малко да се понаругаят, че да им олекне...

SunRay Ерехтейон, колко добре си формулирал изскванията!.. Аз всъщност бих предпочела повече диалогичната форма на размяна на лични художествени творби - тогава те са нещо като подарък за другия, освен, че щрихират същностни черти от автора и могат да имат конкретна тематична насоченост, която да доразвиват. Формата на конкурс може да остане, ако се изчисти от компетитивния смисъл - нима може пишещи хора да се конкурират?!- писането произтича от начина на възприемане на Реалността, а всеки от нас живее / създава собствена Вселена, различна от тази на другия, т. е. тук могат единствено да се констатират конвергентни / дивергентни т