vanka ДАМЯН ДАМЯНОВ

МОЛИТВА КЪМ ЖЕНА МИ

Дамян Дамянов

О, земна благородице, която

Не бог, а мойте три деца роди,

светице над светиците, най-свято

те моля: днес и вечно с мен бъди!

Живота, който даде ми ти вчера,

и днес ми дай и утре, и навек!

И дай ми топлинка, да не треперя

сам сред желязото на тоя век!

Бъди все туй с мен в свят, пълен с чужда хубост

една звездица в хаоса голям.

Води ме мълком, да не се изгубя!

Топли ме с дъх, за да не мръзна сам!

А аз - безсилен - ще ти давам сила,

която взел съм от самата теб

ИНТИМНО

Дамян Дамянов

Не ме допускай толкоз близо ти

До себе си, щом искаш да съм влюбен

Ех, вярно е, даленото гнети

но за това пък близкото погубва!

Щом искаш да съм тво, далеч ме дръж -

Далечното е всъщност ореолът.

Една мечта се срива отведнъж

Разбулиш ли я, видиш ли я гола.

Дори една "Мадона" от Рембранд

Погледната от близичко е грозна

И целия и гений и талант

Е в нейната далечна грациозност.

Дори земята, таз, околовръст,

Която отдалеч е рай вълшебен

Отблизо ти се вижда буца пръст -

Пръст, във която ний сте легнем с тебе…

СРЕЩА

Дамян Дамянов

С тебе ни събра случайността,

А можеше нима да се разминем ?

От пътища кръстосан е света

и всеки път е дълъг със години.

Ти щеше да останеш непознат,

аз нямаше да знам, че съществуваш,

аз нямаше да чувствам топлината

на устните, които ме целуваха.

Аз нямаше да стискам твойте длани

да пия от очите ти успокоени.

О, това не можеше да стане

виновникът е нашето рождение.

С тебе ни събра случайността

един на друг сме били просто нужни

и сме се търсили, събра ни любовта,

защото не можеше да бъдем чужди.

ПРИКАЗКА

Дамян Дамянов

Заспиваш ли, аз май че те събудих,

прости ми, че дойдох при теб сега.

Душата ми се стяга до полуда

в прегръдките на свойта самота.

Самичък съм, а тъй ми се говори,

устата ми залепва да мълчи ...

Не ме пъди, ще си отида скоро,

аз дойдох тук на бурята с плача.

Ще седна до главата ти, ей тука

и ще ти разкажа приказка една,

в която е положил зла поука

един мъдрец от стари времена.

Един разбойник цял живот се скитал

и нивга не се връщал у дома,

вместо сърце, под ризата си скрита

той носел зла и кървава кама.

Преварвал той замръкнали кервани

и само денем криел своя нож,

а ножът му ръжда не хващал,

човекът като дявола бил лош.

Но кой знай, един път от умора

и той на кръстопът заспал.

Подритвали го бързащите хора

и никой до главата му не спрял,

а само малко дрипаво момиче

челото му покрило с листо.

Заплакал той за първи път обичан,

заплакал той, разбойникът, защо ?

Какво стоплило туй сърце кораво,

нестоплено в живота никой път !

Една ръка накарала тогава,

сълзи от поглед в кърви да текат.

Една ръка, по-топла от огнище,

на главореза дала онова,

което той не би откупил с нищо

ни с обир скъп, ни с рязана глава.

Но ти заспа, а тъй ми е студено,

туй приказно момиче, где е то ?

То стоплило разбойникът, а мене

ти никога не стопли тъй, защо?

ОБИЧАМ ТЕ И ТЕ ЦЕЛУВАМ

Дамян Дамянов

Целувам те, защото те обичам.

Не ми е нужно твоето вчера,

а утре е така далеч.

Мълчанието е доверие -

очите тихо красноречие.

Мигът в прегръдка да заключим,

да бъде наш, да бъде вечен

и който първи проговори

той първи не обича вече.

Редактирано от - vanka на 01/7/2010 г/ 16:33:44

vanka КОГАТО СИ НА ДЪНОТО

Дамян Дамянов

Когато си на дъното на пъкъла

Когато си най тъжен и злочест

От парещите въглени на мъката

Си направи сам стълба и излез

Светът когато мръкне пред очите ти

И притъмнява в тези две очи

Сам слънце си създай и от лъчите

Създай си стълба и по нея се качи

Когато от безпътица премазан си

И си зазидан в четири стени

От всички свои пътища премазани

Нов път си направи и сам тръгни

Трънлив и зъл е на живота ребуса

На кръст разпъва нашите души

Загубил всичко, не загубвай себе си

Единствено така ще го решиш.

НЕ СИ ОТИВАЙ

Дамян Дамянов

Не си отивай! Чуваш ли, не тръгвай!

Не ме оставяй сам с вечерта.

Ни себе си, ни мене не залъгвай,

че ще ни срещне някога света!

Светът е свят ! И колкото да любим,

и колкото да плачем и скърбим,

като деца в гора ще се изгубим,

щом за ръце с теб не се държим.

Ще викам аз и ти ще се обръщаш.

Дали ще те настигне моят глас ?

Ще викаш ти - гласът ти ще се връща

и може би не ще го чуя аз.

И дните си така ще доживеем

във викове, в зов: "Ела! Ела!"

Ще оглушеем и ще онемеем,

ще ни дели невидима скала.

Ще се превърнем в статуи, които

една към друга вечно се зоват,

но вече няма глас, ни пулс в гърдите

и нямат сили да се приближат.

Че пътища, които се пресичат,

когато някога се разделят

като ранени змии криволичат,

но никога от тях не става път...

Не си отивай!

Чуваш ли?

Не тръгвай!

СПОКОЙСТВИЕ, ПАРИ, УЮТ И СЛАВА

Дамян Дамянов

Спокойствие, пари, уют и слава ...

Какво ли друго липсваше ми още ?

Земята под нозете ми бе здрава,

безветрено - небето в мойте нощи.

Живеех, трупах.... Докато във мрака

усетих във гръдта си страшна яма :

Очи захлюпих, изведнъж заплаках

аз всичко имах, само тебе нямах !

Любов велика птица полудяла,

ти трябваше да дойдеш с велика сила

да възкресиш душата ми умряла

праха й да сметеш от нейните крила.

Ти трябваше с дихание горещо

да я опариш цяла в тъмнината

за да усетя над камари вещи,

че съм последен просяк на земята.

Hauptmann земи да пуснеш и онова, дето попържаше румяна узунова
vanka ПРИКАЗКА ЗА ТАЙНАТА ВРАТА

Дамян Дамянов

Ти за мен бе тайнствена врата,

тайнствен ключ аз исках да намеря,

който да отваря в любовта

най-добре залостените двери.

Като принц от приказките сам

търсих в пещерата великана,

ключ да ми даде от твоя храм,

но заключен храмът си остана.

Но нима вълшебства трябват тук ?

... Като стар крадец, като разбойник

най-накрай заблъсках с юмрук,

но вратата се затегна двойно.

Ти за мен бе тайнствена врата,

сложих върху бравата ръката

като във просъница разбрах,

че била отключена вратата...

Не, не била тъй вълшебна тя

окована с катинари тежки,

чакала човешката врата,

да я стоплят дланите човешки.

ПИСМО ДО ТЕБ

Дамян Дамянов

Вдигни очи ! За мен вдигни очи !

Защо? Не питай ! Просто погледни ме !

Помилвай ме и просто помълчи ...

И ако искаш двама да мълчим.

Защо ? Не питай ! Ти ще разбереш -

загледай се в погледа ми влажен

очите, ако можеш да четеш,

очите, вместо мене ще ти кажат.

В тях блести сега една сълза,

а твоят смях е птичка под небето.

Ръцете ти са клонки на бреза,

а аз живях без сини небеса,

без пролети, без цъфнали надежди.

Очите ти са капчици роса,

в които небесата се оглеждат.

Лицето ти е цялото в светлина,

косите ти горят като житата.

А в моите нощи нямаше луна,

затуй израснах блед сред тъмнината,

затуй протягам смръзнали ръце

и жадно през очите ти надничам.

През тях се вижда твоето сърце

и затуй тъй много те обичам !

ЛУННА СОНАТА

Дамян Дамянов

В тази бяла лунна тишина

кой ли свири лунната соната

и разплаква бледата луна,

и я сваля до сами стъклата?

Притвори прозореца!

Мълчи!

В долния етаж едно пиано

свири много тъжно. Не плачи!

Нищо, че навън се мръкна рано!

Нищо, че в гнездата, пълни с мрак,

птиците със влюбени зеници

тихичко си дават таен знак...

Не плачи! Нали и ти си птица!...

Нищо, че тополите шумят

и раздават обич и прохлада,

а под тях прегърнати вървят

всички млади, а и ти си младо!...

Не скърби, затворено сърце!

И за теб ще дойде светлината!

Чувай - долу две добри ръце

тъжно свирят Лунната соната.

ПИСМО

Дамян Дамянов

Бих ти изпратил писмо без адрес.

И аз знам, че ще получиш писмото.

То ще стигне при тебе нощес

или днес, но ще стигне, защото

този вятър, ту тих ту свиреп,

тези птици, с лъчи по крилата

са приятели с мен и с теб,

и по тях, и по тях ще го пратя.

Ако вятърът се умори,

ако птиците хвърлят писмото,

от ръцете на хора добри

то ще стигне до теб - не защото

сме единствени хора в света,

не защото света ни познава,

а защото приел любовта

от сърце на сърце я предава!

vanka КОГАТО СИ ПОМИСЛЯ, ЧЕ И ТИ

Дамян Дамянов

Когато си помисля, че и ти

ще си отидеш някой ден от мене

и подир тебе пътните врати

ще се полюшват празни и студени,

и небесата ще се вкаменят,

и птиците от скръб ще остареят,

а аз ще стана празен кръстопът,

по който само ветрове ще веят,

едно небе ще смазва моя гръб,

в гърдите си ще нося тежък камък

и хорските усмивки ще са скръб -

когато си помисля, че те няма.

Когато си помисля...Не, не, не!

Но ти си тук - усещам те във здрача.

Заспивайки на твойте колене

ще се насмея и ще се наплача...

Сърцето ми събрано на юмрук

полека се отпуска в твойте пръсти.

Да, ти си тук! Усещам, че си тук

по утрото, което пак възкръсва.

МОЯ НОВА ГОДИНА

Дамян Дамянов

Във тази чудна бяла нощ къде си?

И тази нощ ли ме оставяш сам?

Годината на теб какво донесе?

На мене ли? Подарък най-голям...

Една торба със мъка пак остави

годината под моята елха

от мъката аз песни ще направя,

от сълзите - на римите смеха!

Но песните ми няма да са тъжни -

до хората ще стигат без скръбта -

поетите - те винаги са длъжни

да не показват сълзи пред света!

Самички свойте сълзи да изпият

дори в новогодишния си тост

и хамлетовска мъдрост да разкрият

на хората всевечния въпрос:

"Да бъдем ли?..."

Защо пък да не бъдем?

Та в бъдното са нашите очи,

макар светът понявга да ни пъди

и глътнатият залък да горчи!...

Годините ще спират като гости,

но ние ще оставаме след тях,

защото се обичахме по-просто

и всяка скръб обръщахме на смях!...

Във тази чудна бяла нощ къде си?

Годината на теб какво донесе?

ОСТАНИ ТАЗИ НОЩ

Дамян Дамянов

Остани тази нощ! Тук при мен остани!

Двете тежки врати любовта ни ще скрият,

ще ни пазят отвън тези неми стени.

За една нощ сами ще избягаме ние.

Ще избягам във теб, ще избягаш във мен.

В тиха златна гора ще потънеме двама

и ще гоним насън оня дивен елен,

който бяга във нашите сънища само!

Остани тази нощ! Като куче отвън

ще ни пази до утрото будният вятър...

Остани тази нощ!...Остани!...Остани!...

И прокарай ръка по лицето ми тъмно -

като в лист изпомачкан мойте бръчки махни!

А когато от наште целувки се съмне

и когато се вдигне небесният кош,

ти излез, разкажи по най-бързия вятър

за човешката обич и за нашата мощ -

и ще стане по-светла земята...

АЗ ИСКАХ ДА ТИ КАЖА ДВЕ СЛОВА

Дамян Дамянов

Аз исках да ти кажа две слова -

сърцето ми да разбереш от тях,

но не умея и нима е грях -

кога ли съм се учил на това?

Аз исках да ти дам от свойта жар,

за да не мръзнеш в дългия си път,

но ти не взе искра от мойта гръд,

а кой живей без огън и другар?

По-нежно и от славей бих ти пял,

щях слънцето за теб да донеса,

но аз не знам на славея гласа

и дълги дни без слънце съм живял!

Аз исках да ти кажа две слова -

сърцето ми да разбереш от тях,

но думите преглътнах - не можах...

Кога ли съм се учил на това?

vanka КЪСНО

Дамян Дамянов

Защо си тук сега, едва сега?

Защо чак днес със погледа си, с тоя,

със който някога пропъди ме така,

че аз с години бягах, цял - тъга,

се сещам да ми кажеш: "Аз съм твоя!"

Защо чак днес, кажи, защо чак днес

се сещаш пак за любовта ми стара?

Тя бе до теб, но ти с нехаен жест

вместо в сърцето си да я поканиш - "влез!",

вратата и затръшна с толкоз ярост.

Тогаз бе лято... С думи и снага

и аз бях пленен. Ти бе също лятна.

Сега е вече есен. За кога?

Не виждаш ли - наблизо е снега.

До теб. До мен. И пътя към вратата

полека-лека ще затрупа той.

И с него - нас. И двамата. До пояс.

Защо едва сега си тук? Защо? Защо?

И да си моя днес, не съм аз твой.

Снегът е мой. И преспата му - моя.

Ах, късно си се сетила. И път

отдавна помежду ни няма.

Кога му беше времето, светът

гореше в зной. Днес иде с бяс снегът.

Преди да ни е скрил той, скрий се...

Късно!

НЕ ТРЯБВА ДА ТЕ ТЪРСЯ

Дамян Дамянов

Не трябва да те търся. Няма!

Не бива да те виждам. Няма!

Не можеш да ме любиш. Няма!

Завинаги от теб ще си отида.

Ще се превърна в сянка - невидимка.

И цял в мълчание ще се зазидам!

Но само, само да не те обичам -

това не мога да ти обещая!...

И страшното тогава ще настъпи:

останала съвсем, съвсем без мене,

без мойте тромави и тежки стъпки,

без моя поглед, без гласа ми дрезгав,

без моята любов, така безкрайна,

ти цялата във студ ще се загърнеш,

от себе си сама ще се уплашиш.

И пак във всичко ще ме преоткриваш:

ръцете ми - в прегръщащия вятър,

очите ми - в звездите дето падат,

гласа ми дрезгав - в тишината мъртва,

а любовта ми - в цялото пространство.

Когато се уплашиш, ме извикай!

Където да съм, твоя глас ще чуя,

защото все ще слушам тишината...

Ако е късно, о, ако е късно,

отдън земята жив аз ще изляза,

ще тръгна с ветровете, със звездите,

със тишината, с цялата вселена,

със всичко, от което съм направен.

Ако не аз, то моята мечта.

СРЕДНОЩНА МОЛИТВА

Дамян Дамянов

Събличай се, полека се събличай

със грацията дивна на русалка!

От себе си едно след друго свличай

прикритията нежни, ала малки

на свойта плът свенлива, но греховна.

Нима е грях тъй да те гледам, мила?

Нали от този вечен грях любовен

ний всички на света сме се родили?

Нали от този "грях", така наречен,

започва всъщност нашето начало?

Ако е грях, то този грях е вечен,

безсмъртен, като смъртното ти тяло.

И като моето, което те обича,

което тръпне, чака и което...

Събличай се! Полека се събличай,

греха да видя и да го усетя,

в копнежа му да изгоря до края...

На този свят горчив и толкоз мрачен

по-сладко чудо от това не зная:

жена, която се съблича в здрача...

Събличай се и ми свети със вечност.

ПОСВЕЩЕНИЕ

Дамян Дамянов

Къде си моя първа обич?

Разпръсна ни света голям!

А беше време...Даже в гроба

не исках да отида сам.

Не исках да съм сам без тебе.

Не искаше и ти - сама.

За двамата ни бе потребен

един живот. Една земя

под нас или над нас да бъде.

Ала животът се мени.

Земята се върти и пъди

прашинките на две страни.

Земята се върти. Пилее

листа и птици, сняг и прах...

Върти се тя и те - със нея!

И те - със нея, ние - с тях!

До вчера влюбени и вечни,

днес - аз самичък, ти - сама.

Като два полюса далечни,

два края на една земя.

И двете точки на кълбото

се гонят всеки миг и час.

А колко други във живота

се гонят също като нас!

И как безкрайно се пътува

по паралела "Аз и Ти"...

Затуй откакто свят светува

кълбото земно се върти.

Редактирано от - vanka на 03/04/2006 г/ 00:53:38

Dulcinea Ванка Прекрасно! " Интимно" и " Среднощна молитва" - харесват ми най-много.
vanka

ПОСЛЕДНО ПИСМО

Дамян Дамянов

Ти ли ми отне топлината,

че е тъй студено днес у нас?

Няма с туй да станеш по-богата,

нито сиромах ще стана аз!...

А пък можеше ти толкоз леко

да ме стоплиш с двете си ръце!

Колко обич трябва на човека?

Колко сбира живото сърце?

Но аз имам мъка, дето пари,

лист неписан и безсънна нощ,

но аз имам вяра и другари -

те ми дават и крила и мощ!

И кога ми стане много тежко,

аз отново пак ще ги сбера -

ще им кажа всичко най-човешки,

те са свои - те ще разберат!

Ще повикам мъката си стара,

тя ще капне мълком на листа,

ще запаля със другар цигара...

Не, не съм самичък на света!

Имам радост, имам скърби тежки

и един огризан молив стар...

Да скърбиш е винаги човешко,

нечовешко - да си без другар!

ВИК

Дамян Дамянов

Почакай! Спри! Преди да си отидеш,

преди да треснеш като гръм вратата,

изслушай този мой последен вик:

ела при мен във този сетен миг

и ме завий с горещото си тяло!

Защото инак ще умра от студ...

Аз искам от последната раздяла,

от нашата прощална земна ласка

да ми родиш прекрасна дъщеря.

Страхувам се от тази пещера,

в която подир теб ще заживея!

Когато като дънер остарея,

край моя ствол приведен, сух и слаб

ще изтекат реките на годините.

И ще ми трябва руса дъщеря,

която да ме води по света да пея.

Върни се, остави ми само нея -

девойката със твойта красота,

с която пеш ще тръгна по света,

за да изуча всички птичи песни

и на човешки да ги преведа.

Лъжа ли беше първата ни ласка?...

Или за ласки само бях мечтал?

Затуй ли нощем все насън ме стряска

един копнеж - роден, но неживял?...

Със теб си имах някога огнище.

Там греех две премръзнали ръце.

Гордеех се пред всички с него: "Вижте,

от туй е топло моето сърце!"

Домът ми беше толкова уютен!

Бедняшки, ала спретнат беше той.

Едно дете люлеех там на скути

и тоз немирник беше мой и твой.

И мой бе оня щъркел, дето лятос

под нашия въртеше своя дом.

И моя беше ти, заради която

света бих минал три пъти пешком!...

Но моя бе и мъката, а нея

не слагах под глава, когато спях...

И този дом измислен тя отвея,

и този дом измислен стана прах...

Затуй към всеки светъл чужд прозорец

издигам днеска погледа си ням

и радвам се, че вътре има хора -

дечица, смях, огнище има там!

Аз всяка чужда радост съм обсебил -

деца ли срещна - милвам с две ръце.

Светът е мой...Но ако те има тебе,

как пълно би било това сърце.

Lebed Lebedunski Prison Bitch

They say our love is taboo,

that what we're doing is wrong.

But I don't care what they say,

'cause my love is so strong.

They tell us we should be ashamed,

we're not husband and wife.

But I cherish each moment with you,

I'm so glad you're in my life.

You're my prison bitch, my prison bitch.

you're not like other men

I'm glad we share a prison cell,

when lights go out at ten

I can't escape the way I feel, now that would be a crime.

As long as I am doing you,

I don't mind doing time.

Cause your my prison bitch, my prison bitch.

And I have no regrets.

I got you for a candy bar, and a pack of cigarettes.

At first you were resistant, but now you are my friend,

I knew that I would get you in the end

Prison bitch, prison bitch.

I guess that you were sent from up above.

Prison bitch, prison bitch.

And now you are my prisoner of love.

(prison bitch singing

I'm your prison bitch, your prison bitch.

And you're a sex machine.

I only have but one request, how 'bout some vaseline.

I'm tired of this prison cell, I need to get away.

They sentenced me to seven years,

not seven times a day.

I'm your prison bitch, your prison bitch.

You nymphomaniac, I really hate these knockers,

that you've tattooed on my back.

I thought that I could break away, but now I'm l

osing hope.

And God I'm tired of picking up the soap

Prison bitch, prison bitch.

Turn out the lights 'cause I can hardly wait.

Prison bitch, prison bitch.

When I get out, I'm ready to go straight.

You're my prison bitch, my prison bitch.

I'll never say good-bye.

You're not like all the others,

too bad they had to die.

On second thought, I think I'll stay if you want me to,

your prison bitch is never leaving you.

At first you were my cell mate,

but now you're my soul mate.

So come here baby, come here!

Oh no! Not again!

Now I know why they call you a hardened criminal.

Hang on! You about to find out why they call this the "pokey".

Rodney Carrington

песничката на --->> http://www.fugly.com/audio/546/prison_bit ch.html

krasnoseleza Бяла спретната къщурка

с две липи отпред

тука майчина милувка

сетих най-напред.

Тука под липите стари

не ведаж играх

тука с весели другари

скачах и се смях.

Къщичке на дните златни

кът свиден и мил

и за царските палати

не бих те сменил.

...Ив.Вазов

Редактирано от - krasnoseleza на 03/04/2006 г/ 09:23:31

Дионисий Любимото ми!

Но е от Ран Босилек!

vanka ТИ ПАК МЕ ГЛЕДАШ С ЛАСКАВИ ОЧИ

Дамян Дамянов

Ти пак ме гледаш с ласкави очи

и питаш пак: "Боли ли те за нея?"

Тешиш ме за разтуха: "Не плачи!

Ще я забравиш!...Аз ще ти попея!"

И аз се стапям в нежния ти глас,

и аз забравям минали обиди.

Но милвам теб, а мисля за оназ,

която преди тебе си отиде.

Тя никога не милваше така,

тя като теб не можеше да пее,

но аз жадувам нейната ръка

и гледам теб, а виждам само нея!

Ах, твоята усмивка тъй добра

пред мен света отваря като книга,

но обичта ти - обич на сестра -

повярвай - за сърцето ми не стига!

РЕВНОСТ

Дамян Дамянов

Прости, до днес не те обичах,

тъй както заслужаваш ти.

Съвсем ми беше безразлично

дали съм ти любим. Прости!

Дори не те и забелязвах,

че съществуваш покрай мен.

Не те ревнувах, нито пазих.

Живеех с тебе ден за ден.

И честичко сам в други влюбен,

не страдах от страха нелеп,

че може и да те загубя,

и да се влюбя... тъкмо в теб.

До днес. Но днес, незнайно как тъй,

един случаен джентълмен

ти хвърли погледче за кратко

и ти направи комплимент.

Дали на мен тъй ми се стори,

или пък тъй си бе, не знам,

но пръв път друг ми заговори,

че имам хубава жена.

Че е харесвана, че грее

с особен чар, очи и глас,

че другите съзират в нея

туй, що недосъзрях аз...

И го съзрях. В един миг. С хубост

невиждана те аз видях.

- Нима, нима ще те изгубя? -

си викнах сам във адски страх.

Нима?!... Но нещо по-нелеко

удари мисълта ми с чук:

какъв скъперник е човекът -

цени безценното до него

едва щом му посегне друг!

ОТИВАМ СИ

Дамян Дамянов

Отивам си. Но, моля те, не страдай!

Не се измъчвай и не се кори.

Не си виновна ти да стигна в ада

и огънят му жив да ме гори.

Не си виновна ти, не си виновна!

Виновен е светът със хорски бяс,

със тази пяна мръсна и отровна,

изсипана зловещо между нас.

Виновно е навярно битието,

което изкопа между ни ров,

което в злоби, в сметки ни помете

и не остави място за любов.

Отивам си. Но ти не ме изпращай!

Бих всичко друго преживял, освен

разплаканите ти очи - две цеви страшни

със два куршума - две сълзи след мен.

ЕЛА ДО МЕН С ЦЕЛУВКАТА БЕЗКРАЙНА

Дамян Дамянов

Ела до мен с целувката безкрайна

на наште две обречени тела!

Ела! Като магия! Като тайна!

Ела, като безсмъртие ела!

Като звезда, умряла в изнемога

от сблъсъка на срещната звезда!

Ела! Изпепели ме в своя огън!

Сама стани на пепел! Но следа

подире ни в небето да остане!

И с нашта светлина тя да блести!

На нашто място да остане рана.

Но с друга светлина след нас огряна,

вселената ще ни обезсмърти.

vanka БЛАГА ДИМИТРОВА

ПЪТЯТ ДО ТЕБЕ

Блага Димитрова

Дълъг беше моят път до тебе,

търсеше те цял живот почти

и през тъжни срещи лъкатуши,

на които идваше не ти.

И догдето стигна твоя поглед,

сенки прекосих и шум нелеп,

но през себе си пропущах само

чисти тонове - заради теб.

Аз изплаках всяка твоя ласка,

браних я преди да се роди

и отглеждах срещата ни бъдна

търпеливо в своите гърди.

Дълъг беше моят път до тебе,

толкоз дълъг, че когато сам

ти пред мене най-подир застана,

теб познах, но себе си - едвам.

Бях от мъките така прозрачна -

чак до дъно да ме прочетеш.

Бях от тържество така безкрайна

че ти трябваше при мен да спреш.

Дълъг беше моят път до тебе,

а за кратка среща ни събра.

Ако знаех... Щях отново този

дълъг път до теб да избера.

НА ОТКРИТО

Блага Димитрова

"Студено ли ти е?" - попита

и във прегръдка ме зави.

До тебе доверчиво свита,

разцъфнах цяла... И какви

презморски птици в мен запяха!

Повяха южни ветрове.

И като вишна още плаха

раздадох свойте цветове.

Къде на воля днес се скиташ,

оставил ме сама в снега?

Нехаен, вече и не питаш:

"Студено ли ти е?"... Сега

край мен е зимата предишна

със студ и бяла пустота.

И аз, прибързалата вишна,

трептя с попарени листа.

1955

ДО УТРЕ

Блага Димитрова

Без любов от днес нататък ще живея.

Независима от телефон и случай.

Няма да боли. И няма да копнея.

Ставам вързан вятър и замръзнал ручей.

Няма да съм бледна подир нощ безсънна -

но и няма да ми запламти лицето.

Няма вдън земя от мъка да потъна -

но и няма да политна към небето.

Няма да съм лоша - но и няма вече

жест като безкраен хоризонт да сторя.

Няма да ми притъмнява - но далече

няма да ми се отваря цял простора.

Няма вечерта да чакам изтомена -

но и утрото за мен не ще изгрява.

Няма от слова да зъзна вкочанена -

но и няма да изгарям над жарава.

Няма да заплача на жестоко рамо -

но и няма от сърце да се засмея.

Няма да умирам аз от поглед само -

но и всъщност няма вече да живея.

1958

ВИК

Блага Димитрова

Кога ще дойдеш ти?

Когато си отида

и сетните ми стъпки

отехтят далече?

Кога ще си със мен?

Когато те зазида

сред четири стени

самотната ти вечер?

Кога ще ме съзреш?

Когато в друго рамо

притисната отмина

с поглед във земята?

Кога ще ме зовеш?

Когато видиш само,

че губиш ме - далечна,

чужда, непозната?

Обичай ме сега,

когато те обичам!

Когато твоя съм,

жадувай ме, зови ме!

Сега простри ръце,

когато ще дотичам!

Че утре ще е късно

и непоправимо.

1959

РАЗКАЗВАЙ

Блага Димитрова

Разказвай, за всичко разказвай...

Аз искам да мина по всяка

пътечка в леса дълбок,

където си бродил от малък.

Да глътна от всеки поток,

във който си устни потапял.

Да вдъхна от всеки цвят,

упивал гърдите ти жадни.

Да вляза във твоя свят.

Разказвай... Аз искам да мина

през всеки твой прежен ден.

Да бъда със теб и тогава,

когато си бил без мен.

1957, Ситняково

КОПНЕЖ

Блага Димитрова

Не закриляна да съм, а окрилена.

Не загърната, а с дух разгърнат цял.

Не зад нечий гръб, на завет приютена,

а до рамо срещу вятър завилнял.

1958, София

***

Блага Димитрова

След залеза на всяка обич,

настъпва болка и тъга.

След залеза на всяка вечер

остава мрак и тишина.

Когато някои си отива,

ти нямаш сили да го спреш.

Когато видиш че една любов умира,

ти не можеш с нея да умреш.

Разбираш че мечтите са измама,

че си обичала, а обич няма,

че споменът е болка отлетяла,

че си била щастлива, а не си разбрала.

furkatichko Ванка, много хубави стихове си подбрал и ти, и гостите ти.

Но сигурен ли си, че всички са се превърнали в песни.

Някои не ми звучат с мелодия.

vanka
Ванка, много хубави стихове си подбрал и ти, и гостите ти.

Но сигурен ли си, че всички са се превърнали в песни.

Някои не ми звучат с мелодия.

Благодаря за добрите думи приятели.Надявам се , че са добронамерени. А за песните ще кажа: разбирасе , не са се превърнали всичи в песни.То заглавието на темата ясно показва./но да се пишат две отделни теми няма нужда./

Hauptmann бе по принцип си прав, хубава ти идеята

ама защо точиш само дамянов, който преди 15-16 години цвъкна върху белия лист онази изключителна гнусотия?

сега само остава да подфанеш и орлин орлинов

а па дамянова скалъпва чалгаджийски текстовце

vanka
бе по принцип си прав, хубава ти идеята

ама защо точиш само дамянов, който преди 15-16 години цвъкна върху белия лист онази изключителна гнусотия?

сега само остава да подфанеш и орлин орлинов

а па дамянова скалъпва чалгаджийски текстовце

Ще има , и други, но помогни , и ти с някое.

furkatichko Ванка, те политическите спорове основно са във форума на вестника.

Тук повечето теми са за разтоварване и развлечение.

НОЩ НАД ГРАДА

Петя Дубарова

Когато нощем улиците жадно

на стъпки хиляди шума изпият,

изгрява месецът и става хладно.

Студени струи плажовете мият.

И месецът, като крило на птица,

небето, звездното, гребе нататък

и всяка от звездите е зеница,

в морето скрила своя отпечатък.

Помислило за риби то звездите,

ги люшка като корабчета златни,

поемат ги в ръцете си вълните

и скриват ги във свойта необятност.

vanka ФЪР-Така е , но нали там пиша , че още в 3-4 места.За това ставаше дума , но както , и да е.

Хайде по темата.

Посвещение

Веселин Ханчев

За да останеш, за да си потребен,

за да те има и след теб дори,

ти всяка вещ и образ покрай тебе

открий отново и пресътвори.

Пресътвори ги ти като лозата,

затворила пространствата в зърна,

като дървото в плод, като пчелата,

създала мед от пръст и светлина;

като жената стенеща, в която

по-траен образ дири любовта,

като земята връщаща богато

и облаци, и птици, и листа.

О, трябва всяка вещ да се изстрада,

повторно всяка вещ да се роди

и всеки образ, който в теб попада,

да свети с блясък непознат преди,

и мислите да правят в тебе рани,

мъчително и дълго да тежат

и всяка мисъл в тебе да остане

като зарастнал белег в твойта плът.

Как иначе това, което вземаш,

стократно оплодено ще дадеш

в горещи багри, в щик или поема,

в космичен полет и в чугунна пещ?

Как то ще стане дирене сурово

и кратък залез, и другарска реч,

и падане, и ставане отново,

и тръгване отново надалеч,

и ласка по косата и засада,

и хоризонти с мамещи звезди?

О, трябва този свят да се изстрада,

повторно трябва в теб да се роди

и всяка вещ и образ покрай тебе

сърцето твое да пресътвори,

за да останеш, за да си потребен,

за да те има и след теб дори.

furkatichko Вярно, отдавна не ходя там в политиката. Дори участниците забравих.

А и малко хора от другия форум участват тук с никовете си , затова не предполагах.

Но може и там да се срещнем, като стане напечено по изборно време.

Hauptmann
КУЧЕТО НА КРАЙНИЯ КВАРТАЛ

Васко Кръпката

Заклевам ви: Не убивайте никога животни

и хора, и човешки души ...

Родил съм се случайно край кофите за смет

и цял живот си патя с моя скапан късмет.

не познавам баща си, той не знае за мен,

а майка ми избяга още същия ден.

Аз съм кучето на крайния квартал

и тази нощ ще си полегна във лепкавата кал.

Нямам порода, родословно дърво,

но имам природа и набито око.

Не ставам за изложба, помияр ненадарен,

дори и котките не ги е страх от мен.

Аз съм кучето на крайния квартал

и не мога да си спомня откога не съм ял.

Гладен и жаден дочаках нощта,

отчаян и тъжен, пак съм сам на света.

Самотен и беден във жега и мраз

от теб господине, по-свободен съм аз.

Аз съм кучето на крайния квартал

и някой ден ще свърша под гумите на някой самосвал...

Hauptmann
НЕКА БЪДЕ СВЕТЛИНА

Васко Кръпката

...когато увехне цветето, преди да разцъфти

когато падне птицата, преди да полети

когато мракът светлината победи

когато спре земята преди да се завърти

Когато те препънат преди да си прекрачил ти

когато ударят, преди глава да вдигнеш ти

когато ти се плаче, преди да си отворил очи

когато ти се пее, а започваш да крещиш

Нека бъде светлина

нека има цветя

нека бъде любовта

нека има деца

Когато се удариш в решетките на твойта свобода

когато мразиш силно, а мечтаеш любовта

когато падаш, а си мислиш, че летиш

когато ти се пее и усещаш , че мълчиш

Нека бъде светлина

нека има цветя

нека бъде любовта

нека има деца

Hauptmann
ПОДУЕНЕ БЛУС БЕНД-"ДЕН СЛЕД ДЕН"

Храстът, казал на дървото

"Слез и ниско залегни.

Виждаш буря се задава

Тук до мен и ти се наведи"

Ще преживеем дружно с тебе братко

Ще се скатаем от вятъра студен

Ще оцелеем сладко, сладко

Ден след ден.

Дървото, клоните разклати

Погледна тъжно старата гора.

Обрасла от досадни храсталаци

Вещаят бури, а цял живот пълзят.

И преживяват си под чужда сянка.

Така на завет от вятъра студен

И оцеляват сладко, сладко

Ден след ден

Ден след ден.

И така животът продължава

вечният си мъдър кръговрат

Някои постоянно оцеляват,

защото други срещу бурята стърчат.

ДЕН СЛЕД ДЕН(4)

Viola Петя Дубарова....

НОЩНА ПРИКАЗКА

Разхождах се по спящата алея

във царството на размислите свои.

И вечер, благородна като фея,

прегръщаше ме в своите покои.

Над мене като резен бял от диня

увисваше примамливо луната

и тази вечер беше синя, синя,

на звуци и на цветове богата.

Но както крачех в тъмнината гъста,

над мен долитна някой, тихо седна

и някой ме погали с хладни пръсти,

обърнах се нататък и погледнах.

И чудо...беше кацнал той безшумен,

до мен довлякъл беше своя шатър,

с издути бузи и добър, 2 и румен,

до мене беше кацнал...Вятър.

"Аз идвам отдалече - той прошепна -

и моята родина е прекрасна,

земята моя е великолепна,

със синя нощ и утрин чиста, ясна.

Там няма зима, винаги е лято

и вечна е ваканцията лятна,

от нея няма, няма по-богата,

по-хубава, по-свежа, благодатна.

Там хиляди блестящи портокали

търкалят се безгрижно по земята,

лимони златни, чудно заблестяли,

търкулват се в ръцете на децата.

Морето не е никога зелено

и бури в него никога не вият,

то има цвят на облаци червени

и дивни брегове вълните мият.

Дърветата са винаги зелени,

цвутя добри навсякъде се пукат

и залезите пурпурночервени

прекрасно над страната дивна рукват.

Ела, о , мило хубаво момиче,

хвани се ти за дрехата ми бяла,

в света най-бързо аз от всички тичам

да идем във страната засияла!"

Аз бях готова мигом да се метна

и с вятъра да литнем над морета,

пред мен желаех в този миг да светне

нечуваната, приказна планета.

Но моята звезда над мен блестеше

и гледаше ме, звезден дъх прибрала,

морето свойта песен спряло беше

и музиката нощна беше спряла.

И яворът ръцете си протегна

съвсем като човек и мен загледа,

на рамото ми тишина натегна,

зарадвана от своята победа.

Луната изпитателно надвисна,

загледа ме, дъха си бял стаила,

и Вятър не посмя да свисне,

о, всяка нота беше се прикрила!

"От моята родина не познавам

по-хубава, по-пъстра, по-богата,

тя може да не е така богата,

но тука най-щастливи са децата!

Какво, че тука няма портокали,

какво, че няма дъхави лимони,

нима децата там са яли

и ябълки - по-сладки от бонбони?!

Нима и грозде те са брали,

и дюли на полици са редили?

В училище нима са те четяли,

изпълнени със радост и със сила..."

И цялата природа заговори,

и вятърът отнякъде повея,

но мигом тъмнината се разтвори,

вълшебникът загуби се във нея.

След миг аз пак по спящата алея,

заета пак от размислите свои,

разхождах се, а вечер като фея

прегръщаше ме в своите покои.

Viola Остаряваме бавно...

Остаряваме бавно,

неусетно почти -

много видимо аз и

по невидимо ти.

Вече май наближавам

35,

а все още минавам

за един млад поет.

Едно старо момиче

почва в теб да личи

със опънати нерви,

с уморени очи.

Обяснима развръзка

и естествен процес.

Утре сутрин ще станат

синовете ни в 6.

Тоз обелил коляно,

оня пукнал глава -

викат, плачат, разпитват

за това и това.

И ни връзват жестоко

със желязно въже.

Хищни малки момчета,

страшни малки мъже.

Погледни ме, не гледай

все към тях, все към тях.

Ах, отдавна забравих

тази думичка: "Ах"!

Остави ги самички

тази вечер поне.

Ние имаме още

колене, рамене.

Ние имаме още,

свита в нас на кълбо,

една зла, упорита,

остаряла любов.

mirandas МОЕТО МЪЖКО МОМИЧЕ

Недялко Йорданов

Моето мъжко момиче

никак не се шегува:

ако обича - обича,

ако ревнува - ревнува.

Аз не умея да бъда

толкова категоричен.

Моята строга присъда

е моето мъжко момиче.

То мълчаливо подрежда

моите мъжки ризи,

моите мъжки надежди,

моите мъжки капризи.

Яростен или усмихнат,

никога безразличен -

бавно и светло прониквам

в моето мъжко момиче.

Ако случайно побегна -

винаги пак ще ме връща

осъществената в него

моя истинска същност.

Весела и узряла

тя към света наднича,

скрита във женското тяло

на моето мъжко момиче.

vanka Приказка

Веселин Ханчев

Под дъжда, който чука невидим в листата,

двама крачим без път и сами.

Няма вик на дървар, ни пътека позната,

Само тъмния вятър шуми.

Вземам тихо ръката ти, хладна и бяла

като гълъб, спасен от дъжда.

Отстрани на косата ти свети изгряла

една малка дъждовна звезда.

Стой така, стой така. Нека тя да ни свети.

Нека тя да ни води в леса.

Може би ще намерим вълшебното цвете,

дето прави добри чудеса.

Ще му кажем тогава: "Недей ни разделя.

Равнодушни недей ни прави.

Ако искаш вземи ни и хляб, и постеля,

топлинка само в нас остави!"...

Но в косата ти вече звездата не свети.

Мълчаливи вървим из леса.

Ах, къде да намерим вълшебното цвете,

дето прави добри чудеса?

Hauptmann
Черен влак се композира (3x) Ленче ле oт Бургас до София [2х]

Аз отидох у София (3x) Ленче ле занаята да уча

Не нaучих занаят (3) Ленче ле най научих любовта

Любовта сладко неще (3x) Ленче ле kой не люби той не знай

Тя те кара да оставиш (3x) Ленче ле баща майка брат сестра

Ах да знае мойта майка (3x) Ленче ле гроба ще ми изкопай

И на него ще издигне(3x) Ленче ле пирамида паметник.

И на нея ще напише ( 3x) Ленче ле тук почива любовта.

vanka Пръстен

Веселин Ханчев

За твойто тихо идване, което

все още в мен отеква като гръм,

за даденото и назад невзето,

за прошката, че с теб съм и не съм,

за думите, понякога спестени,

за ласките, които не спести,

за силата, която вля у мене,

когато беше най-безсилна ти,

за туй, че бе на мое име кръстен

и твоя лош, и твоя хубав час,

на твоя малък пръст наместо пръстен

горещите си устни слагам аз.

Viola Веселин Маринов - Жена на балкона

Каква жена, каква камбанария,

изправена пред моя млад олтар.

Защо ли да се правя на светия,

когато аз съм раждан за звънар.

Отново на балкона тя застава,

отново става чудо след това. -

Аз знам, че за една жена такава

залага се и царство, и глава.

Направо към сърцето ми политва,

изгаряща от огън и от зов. -

Отдавна тя не плаче за молитва,

отдавна плаче само за любов.

Колко огън, колко нежен плен

има във очите й небесни.

Господи, дадеш ли я на мен,

черква ще ти построя от песни.

Viola Лили Иванова - Нямо кино

С теб седим в нямо кино,

филмът - за учащи забранен.

Помниш ли мойто име

или си забравил оня ден?

С теб седим в нямо кино,

но мълчим виновни пред света.

Някъде теб те има

в нямо кино - звук от любовта...

Не ме обичай! Забрави ме с песента!

Едно момиче в нямо кино отлетя.

Не се завръщай, не оставяй обич в мен!

Тя пак е съща, но го няма оня ден...

Помниш ли още филма -

оня филм за двама забранен?

С теб седим в нямо кино -

споменът е ням за теб и мен...

Не ме обичай, забрави ме с песента!

Едно момиче в нямо кино отлетя...

Не се завръщай, не оставяй обич в мен!

Тя пак е същата, но го няма оня ден.

Не се завръщай,

не оставяй обич в мен!

Тя пак е съща,

но го няма оня ден...

vanka ПРИЗВАНИЕ

Владимир Башев

Аз те търсих задъхан

дни, недели, години

и се лъгах по много

твои сенки и маски

и в кръга на десетки

мимолетни любими

аз отдавна изстрадах

твойте утрешни ласки.

Аз жадувам да дойдеш

за да смъкнеш от мене

непосилното чувство

на целувки, които

са били или крадени

или подарени

що тежат като тиня,

утаени в гърдите.

И когато ти идеш

като дъжд подир суша

и сърцето от радост

ще се пръсне на части,

аз не мога да бъбря

и не искам да слушам

овехтелите думи

за любов и за щастие.

Не! Не искам! Не трябва!

Ето тиха пътека,

да завием по нея

и да спрем - нека само

да усетя ръцете ти

като гълъби леки

доверчиво да кацат

върху моето рамо!

Да изчезна в мъглата

на косите ти гъсти!

Да потъна в лазура

на очите ти сини!

Нека дълго разказват

мойте влюбени пръсти

как те чаках да дойдеш

дни, недели, години!

vanka ОТКРИХ ЗВЕЗДА

Владимир Башев

Предвкусвам паника в научните среди.

Становища предвкусвам и диспути.

И дълги нощи телескопи и бради

в небето ще осъмват като луди.

Къде е? Как се казва? В кой квадрант?

Между кои известни се намира?

Въпросите ще падат като град.

Звездата трябва да се номерира.

Открих звезда

Отчайващо откритие - звезда.

Да беше лек, листо или лепило.

Да беше. Но се случи за беда

едно неподозирано светило.

Открих я, а не мога да я дам

във плен на лещи и на бюлетини.

Ще скитам в потресение и срам

по сини улици и по площади сини.

Открих звезда.

Докоснах я, в ръцете я държах,

разхождахме се бавно по земята.

Съзряхте мен, защото аз блестях,

но аз бях спътникът, а тя - звездата.

Не мога нищо да ви обясня,

ала за вас все пак ще ми е жалко.

Как сте живели толкоз времена

в небето си с една звезда по-малко..."

vanka БЕЗСЪНИЦА

Михаил Белчев

На Найден Андреев и Маргарита Хранова

По стълбите тичат

задъхани струни.

в празната къща се буди от сън

прашна китара.

От ъглите тръгват

забравени думи.

В прозореца някой подсвирква

и сяда до мен.

Лица и огньове

под мен се прегръщат

Земята се свива от мъка

по чужда планета.

Пулсира небето

и някой се връща

захвърлил монета за себе си

някога в прашния двор

Лица и огньове

под мен се прегръщат

Земята се вдига на пръсти и нежно

целува небето.

Кога ще се върнеш?

Кога ще се върнеш?

От тъмното песен възкръсва

и сяда отново до мен.

Изсъхна лозата

към тебе извита.

От дългото чакане времето спря

в мойто огнище.

Кога ще се върнеш?

Кога ще се върнеш?

От тъмното песен възкръсва

и сяда отново до мен.

vanka ПО ПЪРВИ ПЕТЛИ

Михаил Белчев

От шума на много хора,

от досада и умора

към съня си тръгвам и мълча.

От пера на късни птици,

от заплетените жици

не намирам своята врата

Откога не съм се връщал

в този град и в тази къща,

откога ключът ръждясва в мен?

Под прозорец на мечтател,

от тъга по стар приятел

ще осъмна в цвете във ръка.

По първи петли

закъснели следи

преминават през мен

и потъват в очите ми

сутрин.

Прах от звезди

и подкови звънят

на протрития праг

и възкръсва денят ми

сутрин.

От вика на някой буден

от смеха на някой влюбен

ще усетя, че съм жив и нужен.

Сред пера на ранни птици,

сред безброй висящи жици

ще намеря своята врата.

От кога не съм се връщал

в този град и в тази къща,

откога ключът ръждясва в мен?

Под прозорец на мечтател,

от тъга по стар приятел

ще осъмна в цвете във ръка.

По трети петли

уморени мъгли

се разкъсват от страх

и се впиват в прозореца

сутрин.

Старият ключ

се огъва от студ

и го няма домът

и я няма вратата

сутрин.

Oberst i.G.
Георги Минчев - Равносметка

Цели тридесет години

с тази музика живея

и от тридесет години

не преставам да я пея

имах готини моменти,

имах кофти изненади,

имах куп аплодисменти,

неполучени награди

имах много жени

но бях с тъмни коси

и ги возех на такси

Тези тридесет години

съм видял добро и лошо

но за приятелите стари

си останах просто Гошо

бях до болка унижаван,

бях бях оплюван, бях забравян

бях безумно обожаван,

бях осъждан, оправдаван,

и отхвърлен, и сам, и беден,

но никога не и наведен

Тези тридесет години

се сблъсквах с истината гола

че не мога нито миг

без духа на rock&roll-а

не зная колко успях

но знам че дълго вървя

и през забрани и страх

и през заплахи и грях

пътят беше и стръмен и тесен

но беше верен

и аз го минах с песен

Но за тридесет години

от мойте бакенбарди

не помня хубава жена

да успя да се уварди

и не мисля да спра

по добре да умра

ако няма алкохол,

гаджета и rock&roll

ако вече не мога да пея

значи няма за какво да живея

Цели тридесет години

с тази музика живея

и от тридесет години

не преставам да я пея

имах готини моменти

имах кофти изненади

имах куп аплодисменти

неполучени награди

имах много жени

но бях с тъмни коси

и с по различно шаси.

vailetj НЕ ОСТАРЯВАЙ, ЛЮБОВ

Недялко Йорданов

Не остарявай, любов, във телата ни топли и слети.

Ах, неуверена нежност още в очите ни свети

и подозрително блясват шпаги от минали страсти -

звън на решителни битка за невъзможното щастие.

Не остарявай, любов, толкова страшна и дълга.

Опроверганото време ляга унило на хълбок.

Нека все така да гризеш на надеждата острия залък -

късно е вече да спреш, рано е да се прощаваш.

Не остарявай, любов, чуваш ли, много те моля.

Кой те гримира така в тази изтъркана роля,

кой в този смешен костюм глупаво те е облякъл -

всичко е само игра, всичко е само спектакъл.

Не остарявай, любов! Ето, завесата пада -

кратък поклон и тръгни - гола, нахална и млада.

С нокти и зъби докрай своята чест отстоявай.

Не остарявай, любов, моля те не остарявай!

vanka И УТРЕ Е ДЕН

Михаил Белчев

Пак говорим с теб по телефона.

Тази нощ за мен той е икона.

Този път ще чуеш истини,

скрити в първата ми изповед.

Още ли обичаш бяла роза?

Можеш ли в снега да тичаш боса?

Още ли сънуваш мен и теб във някой град

с гълъби и със зелен площад?

Но сънен глас отегчен

идва чужд и далечен.

И уморен казвам : "Лека нощ!"

И утре е ден.

Още ли обичаш бяла роза?

Можеш ли в снега да тичаш боса?

Още ли сънуваш мен и теб във някой град

с гълъби и със зелен площад?

Но глух сигнал отдалеч

идва чужд и безплътен.

И уморен казвам: "Лека нощ!"

И утре е ден.

vanka ОЧАКВАНЕ

Михаил Белчев

В един прозорец възкръсваш нощем ти,

преварил изгрев с клечка от кибрит,

Отляво ли, отдясно ли

някой ще се появи?

Улици се впиват в твоята врата.

Изтръпват от чакане ъглите сега.

Отляво или отдясно

някой ще се появи

А срещу теб тръгват влакове, свирки...

Запалвай всички лампи и излез.

Може би твоят дом ще е последна спирка

за нечия болка или вест.

Тихо стъпвай, градът отдавна спи.

Последен шум и трясък на врати.

Отляво ли, отдясно ли...

Никой не се появи.

vailetj МОМЧЕТО, КОЕТО ГОВОРИ С МОРЕТО

Недялко Йорданов

Момчето, което говори с морето

На някакъв странен език,

Аз ли бях тогава?

Ти, мое наследство от светлото детство-

Сърдечно и вечно море,

Всичко отминава.

Ах, колко години, години, години,

Години, години, море,

Умряха безвъзвратно.

Къде, са кажи ни, кажи ни, кажи ни,

Кажи ни, кажи ни, море,

Искам ги обратно.

И ето, че идвам при теб

Толкова сам, толкова лош, толкова грешен.

И гребвам от тебе, море, шепа вода,

Глътка любов за моя ден.

Прекършени клонки и чифт панталонки

И кърпена ризка, море-

Бедните ни дрешки.

Ни помен от подлост, ни жажда за слава,

А порив за подвиг, море,

В мислите момчешки.

И често се питам, защо не опитам

Да вляза във ритъм със теб-

Смело да пристъпя.

Покоя сегашен, уюта домашен

И делника прашен, море,

В тебе да изкъпя.

Ах, как ми се иска със кърпена ризка

Да тръгна към риска, море.

Има ли надежда?

Тук мойто начало, наивно и бяло

Като в огледало, море,

В тебе се оглежда.

Момчето, което говори с морето

На някакъв странен език,

Аз ли бях тогава?

Ти, мое наследство от светлото детство,

Сърдечно и вечно море-

Всичко отминава.

vanka ЛОДКА В ДЪЖДА

Михаил Белчев

На Найден Андреев ми братя Аргирови

Дъждът вали, вали преди...

Пълзи и дълго дращи по стъклата,

а аз и този път оставам прав

във тъмнината.

Като светулка плахо примижа

една цигара нейде далече

и аз дочувам шепот на жена

която тръгва, тръгва вече

Дали пътува и сега

онази малка книжна лодка,

която сгънах на шега

над някоя дъждовна локва.

А после пратих е към теб

с молба при мен да се завърнеш

дори в това море от много дъжд

ти да побързаш, да побързаш

Сега вали, вали дъждът по прозореца.

От вестник стар изрязвам стих.

с много, много болка

и препрочитам на глас как търси бряг

в море от хора и дъжд

книжна лодка,

Дъждът и този път вали, вали...

Пълзи и дълго дращи по стъклата,

а аз запалвам клечка от кибрит

във тъмнината.

И само тази малка светлина

изгаряща до болка във ръката,

дано покаже пътя към дома

на лодката и на жената.

mirandas

НОЩ НАД ГРАДА

Петя Дубарова

Когато нощем улиците жадно

на стъпки хиляди шума изпият,

изгрява месецът и става хладно.

Студени струи плажовете мият.

И месецът, като крило на птица,

небето, звездното, гребе нататък

и всяка от звездите е зеница,

в морето скрила своя отпечатък.

Помислило за риби то звездите,

ги люшка като корабчета златни,

поемат ги в ръцете си вълните

и скриват ги във свойта необятност

vailetj ПЕСЕН ЗА НАДЕЖДАТА

Недялко Йорданов

Когато изглежда,

че няма надежда,

че всичко е свършено вече –

недей се смущава,

недей се прощава,

недей се предава, човече.

Кажи – не ми пука

от таз несполука –

аз мога, аз вярвам, аз зная,

че въпреки факта,

това е антракта,

това е антракта – не края.

От огън опърлен,

от всички захвърлен,

затворен в най-тъмната стая –

недей се спотайва,

недей се отчайва –

кажи си: това не е края!

Кажи: не ми пука

от таз несполука –

аз мога, аз вярвам, аз зная,

че въпреки факта

това е антракта,

това е антракта – не края!

vanka Народна песенДАВАШ ЛИ, ДАВАШ,

БАЛКАНДЖИ ЙОВО

Даваш ли, даваш балканджи Йово,

хубава Яна на турска вяра?

Море, войводо, глава си давам,

Яна не давам на турска вяра!

Отсякоха му и двете ръце,

та пак го питат и го разпитват:

- Даваш ли, даваш балканджи Йово,

хубава Яна на турска вяра?

- Море, войводо, глава си давам,

Яна не давам на турска вяра!

Отсякоха му и двете нозе ,

та пак го питат и го разпитват:

- Даваш ли, даваш балканджи Йово,

хубава Яна на турска вяра?

- Море, войводо, глава си давам,

Яна не давам на турска вяра!

Избодоха му и двете очи

и не го пита, нито разпитват,

току си зеха хубава Яна,

та я качиха на бърза коня

да я откарат долу в полето,

долу в полето, татарско село.

Яна Йовану тихом говори:

-Остани сбогом, брате Йоване!

-Хайде сос здраве, хубава Яно!

Очи си немам аз да те видя,

ръце си немам да те прегърна,

нозе си немам да те изпратя.

vailetj НЯКОГА

Недялко Йорданов

Някога, някога, толкова някога

колкото девет лета

на някаква уличка с няколко думички

спря ме веднъж любовта.

Беше наистина толкова истинска

колкото може да е

слънцето весело, старата есен,

старото тъжно небе.

Весели есенни кестени блеснали

ръсеха светли следи.

Златни, квадратни, невероятни

изгряваха вредом звезди.

Странно тържествена, жертвена, женствена

беше земята под нас.

Бяхме ний истински, искрени, изкащи

мислещи само на глас.

Може би времето, може би временно,

може би от възрастта,

няма ни улички, няма ни думички,

няма я в нас любовта.

Може би някъде някога в някого

пак ще се влюбим, нали?

Нещо ще искаме, нещо ще чакаме,

нещо пак ще ни боли.

Колко естествено, просто наследствено

дойде при нас трезвостта.

Весели есенни кестени, где сте вий,

где е сега любовта?

Някога някога, толкова някога

колкото девет лета

на някаква уличка с няколко думички

спря ме веднъж любовта.

vanka

Стари градски песни

ЛИЛЯНО МОМЕ

Лиляно моме Лиляно,

я стани рано прзори,

я стани рано призори-

и либето си прегърни.

Не е излязла Лиляна,

най е излязла майка й,

най е излязла майка й,

и си на Георги думаше:

Иди си Георги, иди си,

Лиляна болна легнала

Лиляна болна легнала

и не може да стане.

Недей го лъга мале ма,

Аз съм си Георги любила,

аз съм си Георги любила

и за него ще се оженя.

furkatichko Пеят птици в небосвода син

и защо са твоите въпроси -

слънцето е в моите коси,

можеш с ръка да го докоснеш.

Нашата любов ще ни краси,

всичко е като надежда просто -

слънцето е в моите коси,

можеш с ръка да го докоснеш.

Всичко е близко, всичко е наше -

грее любов помежду ни.

Ти ще попиташ, аз ще ти кажа

най-съкровените думи.

Всичко е близко, всичко е наше -

грее любов помежду ни.

Ти ще попиташ, аз ще ти кажа

най-съкровените думи.

Малко топлина ми донеси -

своята надежда аз ти нося -

слънцето е в моите коси,

можеш с ръка да го докоснеш.

Всичко е близко, всичко е наше -

грее любов помежду ни.

Ти ще попиташ, аз ще ти кажа

най-съкровените думи.

Всичко е близко, всичко е наше -

грее любов помежду ни.

Ти ще попиташ, аз ще ти кажа

най-съкровените думи.

На на на на на, на на на на на

на на на на на на на на.

На на на на на, на на на на на

на на на на на на на на.

Една песен на Мими Иванова

furkatichko Някой знае ли кой е автора на текста ?
vailetj ТЯ СЕГА СИ ОТИВА, ОЩЕ ДНЕС СИ ОТИВА

Недялко Йорданов

Тя сега си отива,

още днес си отива.

Тази рокля е тъмна и така й отива.

Тя е малка и хитра - на лисичка прилича,

но какво да направя, като пак ме обича.

Ето, тих и разумен, приближава се края

и къде ще отиде,

аз не зная, не зная.

При кого ще отиде в тези нощи студени.

Тя ще мисли за мене,

ще си спомня за мене.

И защо една вечер

най-случайно ми хрумна

да я спра и почне любовта неразумна?

Тя сега си отива и почти е спокойна.

Тя е малка и грешна,

тя е малка и стройна.

И защо аз не мога да я спра. И не искам.

Един влаков сигнал като гларусов писък...

С нея весел ли бях,

непохватен ли,

чист ли?

Зная само, че тя все пак почна да мисли.

Тя сега е малка и хитра - на лисичка прилича,

но сега е богата -

тя вече обича.

Все едно дали мене.

Но сега точно - мене.

При кого ще отиде в тези нощи студени?

И защо аз не мога да я спра. И не искам.

Един влаков сигнал като гларусов писък...

vanka НА "МОЯТА НЕВЪЗМОЖНА ЛЮБОВ"

Гергана Георгиева

Изгубила разсъдъка по тебе

Усещам аромата ти дори сега,

Целувките ти още парят

и търся те във миговете самота.

Нахлуваш,

Като истинска стихия...

Съзнанието ми ти замъгли,

Mакар и невъзможно, имам сили

Да те обичам,

Въпреки че истински боли!

Обречени сме на игра безумна,

Аз крия теб, ти криеш мен.

За другият не съществуваш,

Но мислено сега съм с теб.

vailetj ЛЮБОВ НЕОБЯСНИМА

Недялко Йорданов

Любов необяснима, любов невероятна,

не пухкава и зрима, не топла и приятна,

не лека и минутна, от щастие обзета

край печката уютна до плюшени пердета.

Любов необяснима, рискована и тайна,

любов необходима, до болка всеотдайна,

без никакви облаги и ордени, и сметки,

изгаряна на клади, затваряна в решетки.

Любов необяснима, без думи и без звуци,

с разтворени зеници и стиснати юмруци -

от многото любови единствено възможна,

за да останем хора в епохата тревожна.

Любов необяснима, най-истинска и свята,

прониквай във главите, навлизай във сърцата,

когато те обстрелват със бомби и куршуми,

когато те замерват със камъни и думи.

Любов необяснима и винаги нелесна,

понякога горчива, но непременно честна,

убият ли те днеска, ти утре ще възкрзснеш

във чистите сърца на внуците невръстни.

Любов необяснима, любов необяснима,

във всяка светла пролет, във всяка страшна зима,

ах, трябва да те има, да, трябва да те има,

любов необяснима, любов необяснима.

vanka Васко Кръпката

КОМУНИЗМЪТ СИ ОТИВА

На Вас, немили-недраги хора от улици и площади, надживели страха,

зарязали всичко и готови на всичко в името на смелата мечта за

безкомунистическа Европа, на Вас - студенти, екстремисти, ястреби,

лешояди ... и изобщо - долу БКП !!!

Държавна е земята,

отровени полята,

замърсена е водата

и подтисната душата.

Подстригана косата,

обръсната брадата,

печати по краката,

но менят се времената.

Комунизмът си отива,

Комунизмът си отива,

Комунизмът си отива,

спете спокойно деца.

От света ни заградиха,

в диверсия обвиниха,

в милицията ни биха

и медал си закачиха.

В резиденции се скриха,

лагери построиха,

историята изкривиха,

но нещата се промениха.

Комунизмът си отива,

Комунизмът си отива,

Комунизмът си отива,

спете спокойно деца.

Диктатори сменяват,

отново управляват,

лъжата си остава,

заборчава таз държава.

Архиви унищожават,

хората отчуждават,

в чужбина заминават,

но борбата продължава.

furkatichko Идвам тук за първи път,

а тъй познато ми е всичко-

и този стар и прашен път,

и тази къща сгушена в листата

И този праг от стъпки побелял-

завръщам се като, във роден дом

в който всякаш съм израснал,

а стъпвам тук за първи път.

Живели ли сме някога преди

или пък някъде във друго време

се срещат хора и съдби-

родени или незаченъти.

Ноо, живели и преди

се докосваме наали,

с други хора и съдбииии-

с чуждите съдбиии.

Живели ли сме някога преди

или само мигове сега напомнят-

за стари къщи и мечти,

за хора някога-погребании

Но живели и преди,

се докосваме нали,

с други хора и съдбииии,

с чуждите съдбииии

Живели, живели, живели ли сме? (х3)

Живели ли сме някога преди

или пък някъде във друго време,

се срещат хора и съдбиии,

родени или незаченъти.

Но живели и предии

се докосваме налиии,

с други хора и съдбиии,

с чуждите съдбиии...

Дует Авеню

vanka В.Найденов

Защо ли, защо ли?

Защо ли се крием?

Че аз и ти вече.

Това не сме ние

Че аз и ти вече

сме двама различни,

които се срещат -

съвсем , съвсем безрезлични.

ПРИПЕВ...

А дали е така.

Кой ще ми каже?

Аз вървя по света

и подсвирквам си, даже.

Но сърцето ми спирa,

спира да бие,

ако тебе във някой

друг те открия.

Това е обаче

наивна измама.

Дърветата знаят,

че теб те няма.

И птиците знаят,

че ти си далече.

И аз го разбирам, добре -

при други си вече.

ПРИПЕВ...

vanka Павел Матев

Ти сън ли си?

Или те има?

Или си утринна звезда -

далечна, но със близко име,

която свети без следа.

И ту засвети,

ту угасне

на моята любов лъча.

Аз ту те нарека прекрасна,

ту изненадан замълча.

Къде отиваш?

Де изчезна

надеждата да бъдеш с мен?

Сърцето ми, тревожна бездна -

живей щастливия си плен.

Мечта ли си?

Или те има?

Ти огън ли си?

Или дим?

Защо си тъй неповторима,

щом този свят е повторим?!

vanka ПЕТКО ЛЬО, КАПИТАНИНЕ

народни песни

Петко льо капитанине,

Петко льо командирине,

Петко льо командирине.

Яла сай Петко остави

от това пусто хайдутство,

от това пусто хайдутство.

От това пусто хайдутство,

на майка ти сай додяло,

на майка ти сай додяло.

На майка ти сай додяло,

по деня хляба месенье,

по деня хляба месенье.

По нощам ризи перанье,

юнашки глави скиванье,

юнашки глави скриванье.

Петко льо капитанине,

Петко льо командирине,

Петко льо командирине.

vanka ХРИСТОС ВОСКРЕСЕ

Здраве , и късмет на всички християни.

Viola Ария на Дулцинея

Славимир Генчев (бард)

Раздел: Гражданска лирика

Дон Кихот, не извръщай глава.

Знам, че знаеш,

че няма полза.

Всички знаят.

Но от това

да не ставна по-слаба болката?

Имаш меч,

имаш кон бързоног,

имаш щит и ръждива пика,

изковани от някой бог,

в който вече не вярва никой.

Зарежи миризливия хан

и разпасаните търговци;

кой подръпва конците

знам

даже аз –

Дулцинея Тобоска.

Нека дрънкат,

че нямаш ум

и че името ми е друго.

Ти за тях си в петата трън,

който трябва

да се изтръгне.

Всички мелници и овце

са такива,

каквито мислиш –

великани с безброй ръце

и прашасало стадо рицари.

Не воюваш ли,

влизаш сам

в усмирителната им притча.

Яхай стария Росинант.

Чувам викове.

Някой вика.

Viola Щурците - Имаш ли приятел

Аз бях момче като другите всички деца,

спомням си - често играхме такава игра:

Робинзон, който пътуваше с кораби,

Робинзон, който откриваше острови,

Робинзон, който порасна голям,

но беше толкова сам...

Всички големи се смяха на наш'та игра,

а ние доволни започвахме друга така:

Гъливер, който разкъсва въжетата,

Гъливер, който обича джуджетата,

Гъливер, който макар и голям,

пак е толкова сам...

И аз съм днес голям,

замислен и сериозен,

защо ли пак съм сам,

защо ли се тормозя?

Спомням си наш'те първи стъпки,

спомням си наш'те първи тръпки,

винаги малко неразбрани

свикнахме с упреци и закани.

Ето и ти си стабилен, уверен младеж,

но кажи ми:

пазиш ли в себе си онзи момчешки стремеж

да бъдеш:

Дон Кихот, който се бореше с мелници,

Дон Кихот, който безкрайно във себе си

пазеше нея - една Дулцинея

и не беше сам...

Имаш ли ти един приятел,

който да е като теб мечтател,

ще оцелееш, ще запазиш

Дон Кихот в себе, Робинзон, Гъливер...

Трябва да имаш един приятел,

и ако е като теб мечтател,

ще оцелееш, ще запазиш

Дон Кихот в себе, Робинзон, Гъливер...

vanka

Моя страна, моя България

(текст Васил Андреев, музика Емил Димитров, аранжимент Митко Щерев)

Колко нощи аз не спах,

колко друми извървях -

да се върна.

Колко песни аз изпях,

колко мъка изживях -

да се върна.

В мойта хубава страна

майка, татко и жена

да прегърна.

Там, под родното небе,

чака моето дете

да се върна.

Припев:

Моя страна, моя България,

моя любов, моя България,

моя тъга, моя България,

при теб ме връща вечно любовта.

Даже нейде по света

неизвестен да умра -

ще се върна.

Мойта хубава страна

и тревата, и пръстта

да прегърна.

Нека стана стръкче цвят,

нека вятърът познат

ме прегърне.

Нека родните поля

да ме срещнат с песента

щом се върна.

Редактирано от - vanka на 23/04/2006 г/ 21:47:08

vanka

Хубава си, моя горо

Любен Каравелов

Хубава си, моя горо,

миришеш на младост,

но вселяваш в сърцата ни

само скръб и жалост.

Който веднъж те погледне,

той вечно жалее,

че не може под твоите

сенки да изтлее.

А комуто стане нужда

веч да те остави,

той не може, дорде е жив,

да те заборави.

Твоите буки и дъбове,

твоите шуми гъсти,

и цветята и водите,

агнетата тлъсти, и божурът, и тревите

и твойта прохлада,

всичко, казвам, понякогаж

като куршум пада

на сърцето, което е

всякогаж готово

да поплаче, кога види

в природата ново,

кога види как пролетта

старостта изпраща,

и под студа и под снега

живот се захваща.

Редактирано от - vanka на 23/04/2006 г/ 22:21:13

furkatichko Една българска роза

Паша Христова

Добър вечер приятелю млад,

добър вечер другарю.

Добре дошъл в нашия град,

добре дошъл в България.

Вземи във този хубав ден една българска роза от мен.

Нека тя да ти разкаже с ароматния си глас

за Балкана, за морето и за всички нас (всички нас).

И когато приятелю млад

и когато другарю

си тръгнеш ти от нашия град,

си тръгнеш ти от България.

Вземи във оня хубв ден една българска роза от мен.

Нека тя да ти напомня с ароматния си глас

за Балкана, за морето и за всички нас (всички нас).

И не забравяй нито ден ти таз българска роза ...и мен

Нека тя да ти напомня с ароматния си глас

за Балкана, за морето и за всички нас

(за всички нас, всички нас).

furkatichko
vanka

Шуми Марица е национален химн на България от 1886 до 1944 г.

Първоначалният текст на песента е написан от Никола Живков, главен учител във Велес в турско време. След много варианти остава последната редакция на Иван Вазов от 1912 г.

ШУМИ МАРИЦА

Шуми Марица

окървавена,

плаче вдовица

люто ранена.

Припев:

Марш, марш,

с генерала наш!

В бой да летим,

враг да победим!

Български чеда,

цял свят ни гледа.

Хай към победа

славна да вървим.

Припев

Левът балкански

в бой великански

с орди душмански

води ни крилат.

Припев

Млади и знойни,

в вихрите бойни.

Ний сме достойни

лаври да берем.

Припев

Ний сме народа,

за чест и свобода,

за мила рода

който знай да мре.

Редактирано от - vanka на 23/04/2006 г/ 22:38:30

vanka

БЪЛГАРСКИЯТ ЕЗИК

Иван Вазов

Език свещен на моите деди

език на мъки, стонове вековни,

език на тая, дето ни роди

за радост не - за ядове отровни.

Език прекрасен, кой те не руга

и кой те пощади от хули гадки?

Вслушал ли се е някой досега

в мелодьята на твойте звуци сладки?

Разбра ли някой колко хубост, мощ

се крий в речта ти гъвкава, звънлива -

от руйни тонове какъв разкош,

какъв размах и изразитост жива?

Не, ти падна под общия позор,

охулен, опетнен със думи кални:

и чуждите, и нашите, във хор,

отрекоха те, о, език страдални!

Не си можал да въплътиш във теб

създаньята на творческата мисъл!

И не за песен геният ти слеп -

за груб брътвеж те само бил орисал!

Тъй слушам с#232; , откак съм на света!

С#232; туй ругателство ужасно, модно,

с#232; тоя отзив, низка клевета,

що слетя всичко мило нам и родно.

Ох, аз ще взема черния ти срам

и той ще стане мойто вдъхновенье,

и в светли звукове ще те предам

на бъдещото бодро поколенье;

ох, аз ще те обриша от калта

и в твоя чистий бляск ще те покажа,

и с удара на твойта красота

аз хулниците твои ще накажа.

vanka СТЕФАН СТАМБОЛОВ

Возвание

Ей, народ поробен,

Що си тъй заспал?

Ил живот свободен

теб не ти е мил?

Дойде време, дойде час

иго да строшим.

Хайде, хайде, хайде,

на бой давървим,

стига, стига толкоз

в Влашко да стоим!

Паши, чорбаджии,

заптии, кадии,

келяви султани кръвта ни пият.

Дойде време, дойде час

да им отмъстим!

Хайде...и пр.

От гърци-владици

ти се оттърва.

Но мръсни турци

вирнали глава,

чернят ти живота,

тъпчат ти честта.

Дойде време, дойде час

да им отмъстим!

Хайде...и пр.

Ха, народ поробен,

подигай глава!

Да станеш свободен,

да смажеш врага!

Дойде време, дойде час,

хайде... и пр.

Че като надвиеш

твоя заклет враг,

ти ще придобиеш

нов, честит живот,

пълен със свобода,

пълен с добрина.

Дойде време, дойде час

иго да строшим!

Хайде, хайде, хайде,

на бой да вървим,

стига, стига толкоз

робство да търпим!

Търново, юний 1873 г

vailetj ПО СТРЪМНИНАТА

Недялко Йорданов

Дръж се, любов!

Дръж се.

Още малко остана.

Ах, как кърви тази твоя незараснала рана.

Но ти се дръж! Тегли, изплезила езика,

старата ни двуколка под ударите на камшика.

Вече е обяд. Но с какво да те нахраним.

Изгоря тревата по сухите поляни.

С какво да те напоим - уморена и жадна -

младия дъжд върху нас толкова отдавна падна.

Дръж се, любов, дръж се, наше конче остаряло.

Има още силици в твоето жилаво, жилено тяло.

Развей над рояка мухи смъртоносната си опашка.

Виждаш ли! Има у тебе още дързост хлапашка.

Спомни си как препускаш дива и побесняла

в ранното утре по равното като хала.

Но сега е обяд. Сега е горещо и стръмно.

Дръж се, любов! Дръж се, има време да стане тъмно.

Да стане студено и страшно - все още време има.

Сляпо тегли ни сега и не бой се - с тебе сме трима.

Само не спирай с изтощени крака и подути клепачи.

Дръж се, любов! Още малко! После ние на гръб ще те влачим.

Няма друга. Вече хвърли съдбата фаталното зарче.

Дръж се, любов, дръж се, наше орисано, храбро другарче.

Още е обяд. Още е бавно и голо.

Сили събирай, когато препуснем с тебе надолу.

vanka ЙОВАНО, ЙОВАНКЕ

Йовано, Йованке,

край Вардаро седиш, мори,

бело платно белиш,

се нагоре гледаш, душо,

сърце мое, Йовано.

Йовано, Йованке,

яз те тебе чекам, мори,

дома да ми дойдиш,

а ти не доаждаш, душо,

сърце мое, Йовано.

Йовано, Йованке,

твоята майка, мори,

тебе не те пуща

кай мене да дойдиш, душо,

сърце мое, Йованке

Редактирано от - vanka на 26/04/2006 г/ 21:15:35

vanka Езикът наш

Иван Вазов

О, да, Паисие: речта ти беше права

в ония тъмни дни – и днес е я такава :

народа наш по труд, по чест, по меч велик –

по липса на любов към свойто как е малък –

по рабския поклон по чуждото! – и жалък

с туй незачитанье на родний си език!

Тоз хубавий език, и звучен, и кристален,

във наший собствен дом е гостенин печален :

във дрипи, настрана стои оттикнат днес.

И тоя най-скъп дар помежду даровете,

щит , нас от гибел, смърт пазил през вековете,

не любим, не ценим – на чужди правим чест.

На тоз език и днес се радваме и плачем,

но ний се не гордейм със него, не го тачим –

едва ли пред света не ни докарва срам.

Туй, що е българско, е много долньо, диво,

о, чуждото за нас е скъпо и красиво!

О, чуждо любим ний! О, чуждо дйте нам!

Мнозина ли сме ний – пир, път ли сбрал ни тамо, -

едничък чужденец намери ли се само,

на неговий език завчас ще загълчим!

И вред си робското разнасяме смиренье,

доховна нищета и самоуниженье –

от миналите дни печат неизличим!

Език свещен, нам страж и в вековете дални,

чудесно сечиво за творби идеални,

от твойта красота кога ще се омайм?

Съкровище си ти , но то кому е драго?

от всичките блага най-скъпоценно благо

на-малко те скъпим, ний даже те не знайм!

Има ли ще народ кой себе си почита,

светата родна реч така да не зачита

Паисие, ти бе – та и сега си прав!

Скокни из гроба си, де влезе с жлъч отровен

от наший срам тогаз, и с глас сърдит, гръмовен

излей въз нази днес пророческий си гняв!

Януари 1916

vanka Отечество любезно, как хубаво си ти!

Иван Вазов

Отечество любезно, как хубаво си ти!

Как чудно се синее небето ти безкрайно!

Как твоите картини меняват се омайно!

При всеки поглед нови, по-нови красоти:

тук весели долини, там планини гиганти,

земята пълна с цвете, небето със брилянти...

Отечество любезно, как хубаво си ти!

Коя земя от теб е по-пъстра, по-богата?

Ти сбираш в едно всички блага и дарове:

хляб, свила, рози, нектар, цветя и плодове,

на Изтокът светлика, на Югът аромата;

горите ти са пълни с хармония и хлад,

долините с трендафил, гърдите с благодат.

Коя земя от теб е по-пъстра, по-богата?

Отечество, не си ли достойно за любов?

Кой странник без въздишка можб да те остави?

Кой има сила твоите картини да забрави?

Що нямаш ти? Що липсва под синий ти покров

в случбй, че бог би искал Едемът да премести

и своя рай прекрасен при Емус да намести?

Отечество, не си ли достойно за любов?

Ти рай си, да; но кой те прилично оценява?

Не те познават даже децата ти сами

и твойто име свято не рядко ги срами!

Какъв ли свят прекрасен в теб йоще скрит остава?

Какви ли тайни дремят, богатства, красоти

по твоите долини, поля и висоти?

Ти рай си, да; но кой те прилично оценява?

Ах, ний живейме в тебе, кат същи чужденци,

и твоят дивен вид ни не стряска, не привлича.

Рогачът в планините по-много те обича,

по-харно те познават крилатите певци,

но ний не видим нищо, нам нищо не ни тряба,

доволно е, че даваш покривката и хляба,

и ние в тебе, майко, ще умрем чужденци!

Хисар, 1882

Viola Йовано, Йованке една от любимите ми.

А кой ще пусне Стамболов

Не щеме ний богатство, не щеме ний пари

а искаме свобода човешки правдини.

Чок觧
Нещеме ний богатство

Нещеме ний богатство, нещеме ний пари,

но искаме свобода, човешки правдини.

Нещеме ний богатство, нещеме ний пари,

но искаме свобода, човешки правдини.

Напред, напред, напред да вървим -

доста сме стоели, стига да търпим!

Напред, напред, напред да вървим -

доста сме стоели, стига да търпим!

Доста сме лежали във робски пелени,

време е да станем свободни хора ний.

Доста сме лежали във робски пелени,

време е да станем свободни хора ний.

Напред, напред, напред да вървим -

доста сме стоели, стига да търпим!

Напред, напред, напред да вървим -

доста сме стоели, стига да търпим!

Нещеме ний богатство, нещеме ний пари,

но искаме свобода, човешки правдини.

Нещеме ний богатство, нещеме ний пари,

но искаме свобода, човешки правдини.

Напред, напред, напред да вървим -

доста сме стоели, стига да търпим!

Напред, напред, напред да вървим -

доста сме стоели, стига да търпим!

Viola Ами ето тази песен е много подходяща за химн на Атака. Какво копират Вагнер и валкирийте.
Чок觧 Тази също е подходяща :

Боят настана, тупкат сърца ни,

ето ги близо наште душмани.

Кураж дружина, вярна сговорна,

ний не сме вече рая покорна!

Нека пред света да се покажем,

нека му гордо братя докажем,

че сме строшили мръсни окови,

че сме свободни, а не робове!

Припев:

Дружно братя българи, в боя да вървим!

Дружно, братя българи, враг да победим!

О, майко моя, Родино мила, ний не сме вече рая покорна!

С гняв и дързост днес да издигнем глас,

времето няма все да чака нас,

нека във битка славна влезем ний,

нашта десница Бог ще подкрепи!

Viola Нашта десница бог ще подкрепи!

Дай боже!

vailetj КРАТКА ВЪЗДИШКА

Недялко Йорданов

Ах, дните все по-често си приличат.

Телата все по-рядко се привличат.

Сърцата със скафандри се обличат.

Мечтите от умора коленичат.

И спомените почват да надничат,

за да развличат или да отричат.

Но все пак, все пак още криволичат

поточетата на кръвта и тичат,

и търсят се и все не се пресичат.

vanka Иглика Пеева

Не пий ти казвах,

от моите устни -

биле омайниче

там се таи.

Недей целува

змийчета вежди -

в сърцето хапят,

после боли.

Не ме поглеждай

дръзко в очите -

много дълбоко е,

давят се там.

Не се опитвай

да ме прекършиш -

от слабостта ми

ще паднеш сам.

Недей наднича поне в сърцето -

цяло е в огън - ще изгориш.

Спри се !

... Ех, казвах. Нали ти казвах -

ето без сили сега стоиш,

а аз не мога да отмагьосвам.

Сам си виновен, скитнико, сам.

Освен да търсиш друга вълшебница

да ти помогне.

- Не искам.

- Знам.

vanka

Опълченците на Шипка

11 август 1877

Нека носим йоще срама по челото,

синила от бича, следи от теглото;

нека спомен люти от дни на позор

да висне кат облак в наший кръгозор;

нека ни отрича исторйята, века,

нека е трагично името ни; нека

Беласица стара и новий Батак

в миналото наше фърлят своя мрак;

нека да ни сочат с присмехи обидни

счупенте окови и дирите стидни

по врата ни още от хомота стар;

нека таз свобода да ни бъде дар!

Нека. Но ний знаем, че в нашто недавно

свети нещо ново, има нещо славно,

що гордо разтупва нашите гърди

и в нас чувства силни, големи плоди;

защото там нейде на връх планината,

що небето синьо крепи с рамената,

издига се някой див, чутовен връх,

покрит с бели кости и със кървав мъх

на безсмъртен подвиг паметник огромен;

защото в Балкана има един спомен,

има едно име, що вечно живей

и в нашта исторйя кат легенда грей,

едно име ново, голямо антично,

като Термопили славно, безгранично,

що отговор дава и смива срамът,

и на клеветата строшава зъбът.

О, Шипка!

Три деня младите дружини

как прохода бранят. Горските долини

трепетно повтарят на боя ревът.

Пристъпи ужасни! Дванайсетий път

гъсти орди лазят по урвата дива

и тела я стелят, и кръв я залива.

Бури подир бури! Рояк след рояк!

Сюлейман безумний сочи върха пак

и вика: "Търчете! Тамо са раите!"

И ордите тръгват с викове сърдити,

и "Аллах!" гръмовно въздуха разпра.

Върхът отговаря с други вик: ура!

И с нов дъжд куршуми, камъни и дървье;

дружините наши, оплискани с кърви,

пушкат и отблъскват, без сигнал, без ред,

всякой гледа само да бъде напред

и гърди геройски на смърт да изложи,

и един враг повеч мъртъв да положи.

Пушкалата екнат. Турците ревът,

Насипи налитат и падат, и мрат; -

Идат като тигри, бягат като овци

и пак се зарвъщат; българи, орловци

кат лъвове тичат по страшний редут,

не сещат ни жега, ни жажда, ни труд.

Щурмът е отчаен, отпорът е лют.

Три дни веч се бият, но помощ не иде,

от никъде взорът надежда не види

и братските орли не фърчат към тях.

Нищо. Те ще паднат, но честно, без страх -

кат шъпа спартанци под сганта на Ксеркса.

Талазите идат; всички нащрек са!

Последният напън вече е настал.

Тогава Столетов, наший генерал,

ревна гороломно: "Млади опълченци,

венчайте България с лаврови венци!

на вашата сила царят повери

прохода, войната и себе дори!"

При тез думи силни дружините горди

очакват геройски душманските орди

бесни и шумещи! О, геройски час!

Вълните намират канари тогаз,

патроните липсват, но волите траят,

щикът се пречупва - гърдите остаят

и сладката радост до крак да измрът

пред цяла вселена, на тоз славен рът,

с една смърт юнашка и с една победа.

"България цяла сега нази гледа,

тоя връх висок е: тя ще ни съзре,

ако би бегали: да мрем по-добре!"

Няма веч оръжье! Има хекатомба!

Всяко дърво меч е, всякой камък - бомба,

всяко нещо - удар, всяка душа - плам.

Камъне и дървье изчезнаха там.

"Грабайте телата!" някой си изкряска

и трупове мъртви фръкнаха завчаска

кат демони черни над черний рояк,

катурят, струпалят като живи пак!

И турците тръпнат, друг път не видели

ведно да се бият живи и умрели,

и въздуха цепят със демонский вик.

Боят се обръща на смърт и на щик,

героите наши като скали твърди

желязото срещат с железни си гърди

и фърлят се с песни в свирепата сеч,

като виждат харно, че умират веч ...

Но вълни по-нови от орди дивашки

гълтат, потопяват орляка юнашки ...

Йоще миг - ще падне заветният хълм.

Изведнъж Радецки пристигна със гръм.

. . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . .

И днес йощ Балканът, щом буря зафаща,

спомня тоз ден бурен, шуми и препраща

славата му дивна като някой ек

от урва на урва и от век на век!

Viola Глас народен:

Глас божи

С хиляди ножа

прободен

народ -

затъпен

унижен

по-нищ и от просяк,

останал

без мозък

без нерви -

въстана

из мрака тревожен

на своя живот

- и писа със своите кърви:

СВОБОДЕН!

Г л а в а п ъ р в а:

Септември.

- Глас народен -

- Глас божи -

О боже!

подкрепяй свещеното дело

на грубите черни ръце:

влей смелост

в нашето гърмящо сърце:

Не искаш ти никого роб -

и ето - кълнеме се в нашия гроб -

ще възкресим ний човека

свободен в света.

Пред нас е смъртта -

о нека!

но отвъд:

там цъфти Ханаан

от Правдата обетован

нам -

вечна пролет на живия блян. . .

Вярваме! Знаем! Желаеме го!

С нами бог!

4

Септември! Септември!

О месец на кръв!

на подем

и погром!

Мъглиж беше пръв

Стара

и Загора

Нова

Чирпан

Лом

Фердинанд

Берковица

Сарамбей

Медковец

(с поп Андрей)

- градове и села.

Viola Една много хубава песен на Т Русев и К Донков.

Катя Филипова

Незабрава

Налей ми вино в чаша тънкостенна,

и приседни с усмивка неизменна.

Любими ти навярно имаш право,

сърцето свойта участ заслужава.

И някакси привиква с туй човекът,

крещи от тишина, мълчи от екот.

Дали позор ще срещниш или слава,

сърцето този изпит заслужава.

Целувай дълго глътката резлива,

безсмъртната любов из нас разлива,

Не можеш дълго, е до гроб тогава,

сърцето този празник заслужава.

На-на, на-на, на-на...

Далеч от теб или навеки със тебе,

спокойна ще дочакам всеки жребии.

Сърцето всеки жребии заслужава,

но не забрава, но не забрава.

Сърцето всеки жребии заслужава,

но не забрава, но не забрава.

На-на, на-на, на-на...

vanka Емил Димитров

Джулия, вече зазорява ти си отиваш Джулия,

Джулия, слънцето изгрява ти заминаваш Джулия,

О моя Джулия!

Джулия, как боли боли сърцето без тебе Джулия,

Джулия, как шуми шуми морето за тебе Джулия,

О моя Джулия!

Много дни лунните пътеки ще блестят

Много дни чайките самотно ще крещят

Много дни ще се сърдят морските вълни

Много дни, много дни без тебе ще боли..

Джулия, как боли боли сърцето без тебе Джулия,

О, Джулия, как шуми шуми морето за тебе Джулия,

О моя Джулия!

Много дни лунните пътеки ще блестят

Много дни чайките самотно ще крещят

Много дни ще се сърдят морските вълни

Много дни, много дни без тебе ще боли..

Джулия, вече зазорява ти си отиваш Джулия,

Джулия, слънцето изгрява ти заминаваш Джулия,

Джулия, как боли боли сърцето без тебе Джулия,

О, Джулия, как шуми шуми морето за тебе Джулия,

Джулия!

Чок觧 Някой да знае заглавието и текста на песента

Любили сме любили и разлюбвали

Губили сме губили и погубвали

Но една БЪЛГАРИЯ СМЕ ОБИЧАЛИ

и в земята черната сме се вричали

*******

Мисля, че се изпълняваше от Маргарет Николова и Кирил Семов, но не съм сигурен

vailetj КОРАБОКРУШЕНИЕ

Недялко Йорданов

Ето ни на този остров -

двама корабокрушенци.

Трябва да живеем просто,

по спартански, без претенции.

Изгоряха всички вещи,

всички книги и предмети.

Само две случайни свещи -

късно вечер да си светим.

Потопеният ни кораб

няма кой да го поеме.

Ако срещнем други хора -

те ще са от друго време.

Вънка леден месец вие,

с нокти пещерата чопли.

Трябва с мен да се завиеш

и така да се затоплим.

Вярвай, още сме чудесни

във прииждащата зима.

меден месец в леден месец

още можело да има.

просто трябвало наяве,

или може би насъне

нещо сигурно и здраво

най-внезапно да потъне.

Да останем на земята

Може без пари и слава

и без всичко друго може.

И без кърпа за сълзите,

дето по носа се стичат.

Ще ти каза първобитно:

Адски много те обичам.

vanka Чоки- Маргарет Николова, и Георги Петров - Любили сме, любили .Така ми излиза на гогула.
vanka ОБИЧ ЗА ОБИЧ

Евтим Евтимов

Аз назаем не съм те прегръщал

и назаем не съм те мечтал,

всяка ласка под брой да ми връщаш.

Мен ми стига, че нещо съм дал.

Може днес да не дойдеш на среща

но след ден,

но след два,

но след три

да потрепне в душата ти нещо

и за мен да преминеш гори,

над които небето поклаща

обгорено от бури платно.

Може дълго писма да не пращаш,

но да сложиш две думи в едно

то за двеста писма да вълнува

и за двеста да има цена.

Може само веднъж да целуваш

ала тази целувка една

до последния дъх да гори,

до последния дъх...

и до гроба.

Стига заеми!

Стига везни!

Искам

обич за обич.

vanka

РУФИНКА БОЛНА ЛЕГНАЛА

Руфинка болна легнала

на високана планина,

никой до нея немаше

сал стара и майчица.

Тя си Руфинки думаше:

- Руфинко, моя дощеро,

мила ли ти е рубана,

рубана още либено?

- Майчинко, мила и драга,

не ми е мило любено,

ам ми е мила диньоса,

че са е пролет пукнала,

всичко от земя излиза,

пък я ще в земя да влеза.

Иди ми, майчо, порукай

мижова Фатма да дойде,

да си и придам, майчинко,

моено либе да води,

моена руба да носи.

Viola Жак Превер

При цветарката

При цветарката влиза човек

и мълком избира цветя.

Цветарката взема цветята, обвива ги в книга.

Човекът бръква в джоба си,

търси пари,

пари за цветята.

В същото време

той слага ръка

на сърцето си,

и пада внезапно.

Пада,

парите се пръскат

и заедно с тях,

с човека, паднал на пода,

падат цветята.

Цветарката мълком стои

пред парите, които навред се търкалят,

пред тези цветя, които увяхват,

пред този човек, умиращ на пода.

Наистина всичко това е толкова тъжно.

Цветарката трябва нещо да стори,

но никак не знае какво да направи,

отгде да започне.

Толкова много неща има за вършене

с този човек, който умира,

с тези цветя, които увяхват,

и с тези пари,

с тези пари, които навред се търкалят,

неспирно навред се търкалят.

Превод Веселин Ханчев

Viola

ЛИЛЯНО МОМЕ

Лиляно моме Лиляно,

я стани рано прзори,

я стани рано призори-

и либето си прегърни.

Не е излязла Лиляна,

най е излязла майка й,

най е излязла майка й,

и си на Георги думаше:

Иди си Георги, иди си,

Лиляна болна легнала

Лиляна болна легнала

и не може да стане.

Недей го лъга мале ма,

Аз съм си Георги любила,

аз съм си Георги любила

и за него ще се оженя.

vanka БЪЛГАРИ ЮНАЦИ

Добри Чинтулов

Българи юнаци,

ще ли още спим?

Дигайте байраци,

да се освободим!

О лъв, събуди се

от дълбокий сън,

силно провикни се

от Балкана вън.

Сбирай си децата

в гъстите гори,

силен им в сърцата

огън разпали!

Те като в гората

ще да се сберат,

после в градищата

ще да пропълзят.

Олеле горкана!

Нашият народ

вика по Балкана

да го избави бог.

Пушки и топове

като загърмят,

саби и ножове

ще да зазвънчат.

Левски глас

вика нас,

турски глас

бяга от нас.

vanka ПЕСЕН ЗА НАДЕЖДАТА

Недялко Йорданов

Когато изглежда,

че няма надежда,

че всичко е свършено вече –

недей се смущава,

недей се прощава,

недей се предава, човече.

Кажи – не ми пука

от таз несполука –

аз мога, аз вярвам, аз зная,

че въпреки факта,

това е антракта,

това е антракта – не края.

От огън опърлен,

от всички захвърлен,

затворен в най-тъмната стая –

недей се спотайва,

недей се отчайва –

кажи си: това не е края!

Кажи: не ми пука

от таз несполука –

аз мога, аз вярвам, аз зная,

че въпреки факта

това е антракта,

това е антракта – не края!

1976

vanka Емил Димитров.

Ако си дал на гладния

дори трохица хляб от своя хляб .

Ако си дал на скитника

дори искрица огън от своя огън .

Ако си дал на милата

от своето сърце .

Ако си дал на чуждите

живот от себе си .

Ако си дал , ако си дал ,

ако си дал от себе си ,

не си живял , не си живял на празно .

Никой не може да ти отнеме

обичта , обичта на хората .

Никой не може да ти я вземе

любовта , любовта към хората .

И никой и нищо не ще ти отнема

вярата в тях , вярата в тях , вярата в тях .

Ти закъсняваш понякога истинно ,

но винаги идваш , идваш при нас .

Ако си взел от славата на някой друг

дори една частица .

Ако си чул от клюката

и я повториш

дори една секунда .

Ако си враг на подлия ,

но го послушаш

дори един единствен път .

Ако си ял от залъка на свой приятел

и го забравиш

Дали е трябвало / 3

изобщо да се раждаш

Никой не може да ти отнеме

обичта , обичта на хората .

Никой не може да ти я вземе

любовта , любовта към хората .

И никой и нищо не ще ти отнема

вярата в тях , вярата в тях , вярата в тях .

Ти закъсняваш понакога истинно ,

но винаги идваш , идваш при нас .

vanka

ПРОДАВАЧ НА НАДЕЖДА

Ако можех да имам едно

магазинче със две полички,

бих продавал...познайте какво?

- Надежда! Надежда за всички.

"Купете! С отстъпка за вас!

Всеки трябва надежда да има!"

И на всеки бих давал аз,

колкото трябва за трима.

А на тоз, който няма пари

и само отвънка поглежда,

бих му дал, без да плаща дори,

всичката своя надежда.

Джани Родари

vanka Павел Матев

Ти сън ли си?

Или те има?

Или си утринна звезда -

далечна, но със близко име,

която свети без следа.

И ту засвети,

ту угасне

на моята любов лъча.

Аз ту те нарека прекрасна,

ту изненадан замълча.

Къде отиваш?

Де изчезна

надеждата да бъдеш с мен?

Сърцето ми, тревожна бездна -

живей щастливия си плен.

Мечта ли си?

Или те има?

Ти огън ли си?

Или дим?

Защо си тъй неповторима,

щом този свят е повторим?!

vailetj ДА СЪМ СЛЪНЧЕВО МОМИЧЕ

Петя Дубарова

В дланите ми каца слънцето червено -

добро и светло, като гълъб ален,

то сгушва се усмихнато във мене

и пулсът ми запява в миг запален.

Аз искам слънце цял живот да имам

и дланите ми винаги да парят;

да нося дъх на слънце негасимо

и буйно да горя, да не догарям.

И хората да гледат мен засмени,

да казват "Тя е слънчево момиче,

във вените й слънчево червени

дъхът на слънцето с кръвта й тича."

Аз искам, щом издъхна уморена,

то - слънцето - със мен да не изстине,

а светло като мойта кръв червена

да блесне над земи и над градини.

Да литне между хората щастливи,

за себе си и мен да им разказва

и аз ще бъда жива, вечно жива,

защото мойто слънце няма да залязва.

Viola Христо Ботев

ГЕРГЬОВДЕН

"Паситесь, добрые народы!

Вас не разбудит чести клыч;

Начто стадам дары свободы?

Их должно резать или стричь. . . "

А.С.Пушкин

Ликуй, народе! Старо и младо

хвалете и днес бога и царят!

Днес е Гергьовден. От овце стадо

тъй блейше вчера подир овчарят,

когато тоз цар, безгрижен, глупав,

както и всички царьове земни,

поведе стадо с кривакът хубав

и с умни псета - министри верни,

без портфейли, но и без заплата,

на кои същ цар и да погледне,

"Блазе й - би казал, - живей овцата

и от народът мой по-честито!"

И тръгна стадо с агнета дребни,

върви и крета от път убито,

та сичко младо под нож да легне

за свети Гергя - божи разбойник...

Бездушен, глуп, изгнил покойник

жертви ли иска? Иска овчарят,

гладното гърло, попът пиени,

както от тебе, народе, царят

иска за свойте гнусни хареми

и за тез, що те мъчат, обират;

а ти им даваш потът, кръвта си

и играйш даже, кога те бият!

На` - днес богати и сиромаси,

пиени там - те песни пеят

и хвалят с попът бога и царят...

Ликуй, народе! Тъй овце блеят

и вървят с псета подир овчарят.

Viola Честит празник на именяците!

ГЕРГЬОВДЕН

Пролетта на рамото ми кацна

жива и зелена,

скоро е Гергьовден

Слънце пак мечтите съживява,

млади и горещи,

скоро е Гергьовден

Свети Георги ще помолим с нас по пътя да върви,

Свети Георги тебе молим,

дай ни сила, с наш'та орис, пак да се преборим!

Други пътища ще ни повикат,

заедно ще тръгнем,

заедно ще тръгнем, дойде ли Гергьовден.

И на празници ще се посипят,

мъката ще скрият, мъката ще скрият,

дойде ли Гергьовден.

vailetj СЪБОТА

Петя Дубарова

Във събота съм тъмна, неразбрана

и гъвкава, и дива като рис.

Умората, избила във каприз,

напуска ме като зарасла рана.

Училището рухва в мисълта ми -

далеч със свойте дневници, дъски.

Към мен пътуват хиляди реки,

очите ми се пълнят с цветни гами

и циганки ми дават своя ритъм.

Аз, силна като пролетна лоза,

китарата превръщам във сълза

и никого не слушам, нито питам.

Във събота съм тъмна, неразбрана

и гъвкава, и дива като рис.

Умората, избила във каприз,

напуска ме като зарасла рана -

не зная просто как да се наричам...

Но щом във понеделник облека

престилка с цвят на черната дъска,

ще бъда пак добро момиче!

vanka РЕТРО

Недялко Йорданов

От свръхсъвременност сме свръх човеци.

(Ах, колко несъвременно звучат

терцините на стария Лукреций!)

Децата информирано мълчат

пред телевизорите денонощно

и спътници в главите им кръжат.

Абсурдно, атонално, атревожно

и атомно живее този свят,

във който всичко вече е възможно.

И алогично рови своя склад

за ретростилове и ретроформи

с надеждата да се запази млад.

А сякаш нищо минало не помни:

създава необомби, неонорми,

неонацисти дрезгаво крещят.

Чинии над бермудите хвърчат...

А тук, на село, ти със двете стомни

навеждаш се над чучура. Звънят

в далечината медни хлопатари

на вакло стадо, мерне се човек

с потури и калпак от минал век.

Ела при мен без грим и без цигари

и нека си заминем след това.

Аз ще запаля печката с дърва

и огънят в главините ще пука,

и газената лампа ще мъждука,

и кукувица в тъмното ще кука.

И ретрогладни нека угасим

любовния си неочакван пламък.

А вън автомобилния ни замък

ще ни очаква мрачен във нощта,

защото пак му изгоря свещта.

Viola Имала Маряна

Имала Маряна

весело и добро сърце,

имала Маряна

шапка с едно перце.

Тръгнала Маряна,

тръгнала в малкото градче.

Срещнала Маряна

с руси коси момче.

"Добър ден, Маряна" -

казало русото момче,

"Добър ден, Маряна,

дай ми това перце!"

Ахнала Маряна,

паднала шапката с перце.

Смяла се Маряна,

смяла се от сърце.

Казала Маряна -

"Давам ти моето перце,

но искам в замяна

твойто добро сърце!"

"Хубава Маряна" -

казало русото момче

"...давам ти в замяна

мойто добро сърце."

vanka Колко си хубава!...

Христо Фотев

Колко си хубава!

Господи,

колко си хубава!

Колко са хубави ръцете ти.

И нозете ти колко са хубави.

И очите ти колко са хубави.

И косите ти колко са хубави

Не се измъчвай повече - обичай ме!

Не се щади - обичай ме!

Обичай ме

със истинската сила на ръцете си,

нозете си, очите си - със цялото

изящество на техните движения.

Повярвай ми завинаги - и никога

ти няма да си глупава - обичай ме!

И да си зла - обичай ме!

Обичай ме!

По улиците, след това по стълбите,

особено по стълбите си хубава.

Със дрехи и без дрехи, непрекъснато

си хубава... Най-хубава си в стаята.

Във тъмното, когато си със гребена.

И гребенът потъва във косите ти.

Косите ти са пълни с електричество -

докосна ли ги, ще засветя в тъмното.

Наистина си хубава - повярвай ми.

И се старай до края да си хубава.

Не толкова за мене, а за себе си,

дърветата, прозорците и хората.

Не разрушавай бързо красотата си

с ревниви подозрения - прощавай ми

внезапните пропадания някъде -

не прекалявай, моля те, с цигарите.

Не ме изгубвай никога - откривай ме,

изпълвай ме с детинско изумление.

Отново да се уверя в ръцете ти,

в нозете ти, в очите ти... Обичай ме!

Как искам да те задържа завинаги.

Да те обичам винаги -

завинаги.

И колко ми е невъзможно... Колко си

ти пясъчна... И моля те, не казвай ми,

че искаш да ме задържиш завинаги,

да ме обичаш винаги,

завинаги.

Колко си хубава!

Господи,

колко си хубава!

Колко са хубави ръцете ти.

И нозете ти колко са хубави.

И очите ти колко са хубави.

И косите ти колко са хубави.

Колко си хубава!

Господи,

колко си истинска.

vanka НЕКА БЪДЕ СВЕТЛИНА

Васко Кръпката

...когато увехне цветето, преди да разцъфти

когато падне птицата, преди да полети

когато мракът светлината победи

когато спре земята преди да се завърти

Когато те препънат преди да си прекрачил ти

когато ударят, преди глава да вдигнеш ти

когато ти се плаче, преди да си отворил очи

когато ти се пее, а започваш да крещиш

Нека бъде светлина

нека има цветя

нека бъде любовта

нека има деца

Когато се удариш в решетките на твойта свобода

когато мразиш силно, а мечтаеш любовта

когато падаш, а си мислиш, че летиш

когато ти се пее и усещаш , че мълчиш

Нека бъде светлина

нека има цветя

нека бъде любовта

нека има деца

1994.

vanka

ЦЪФНАЛО ЦВЕТЕ ШАРЕНО

Цъфнало цвете шарено

на момини пенджери.

Сутрин го моме полива,

вечер го момче обира.

Моме го люто кълнеше,

пукнало лудо треснало.

Не знаеш моми да любиш

сал знаеш цвеке да береш.

D-r Zvezdnikov

В рая няма много трева - само хубави облаци...

mirandas ЛУННА СОНАТА

В тази бяла лунна тишина

кой ли свири лунната соната

и разплаква бледата луна,

и я сваля до сами стъклата?

Притвори прозореца!

Мълчи!

В долния етаж едно пиано

свири много тъжно. Не плачи!

Нищо, че навън се мръкна рано!

Нищо, че в гнездата, пълни с мрак,

птиците със влюбени зеници

тихичко си дават таен знак...

Не плачи! Нали и ти си птица!...

Нищо, че тополите шумят

и раздават обич и прохлада,

а под тях прегърнати вървят

всички млади, а и ти си младо!...

Не скърби, затворено сърце!

И за теб ще дойде светлината!

Чувай - долу две добри ръце

тъжно свирят Лунната соната.

Д. Дамянов

vanka КЪДЕ СИ ВЯРНА, ТИ ЛЮБОВ НАРОДНА?

Добри Чинтулов

Къде си, вярна ти любов народна?

Къде блестиш ти, искра любородна?

Я силен пламък ти пламни,

та буен огън разпали

на младите в сърцата,

да тръгнат по гората.

Пламни, пламни ти в нас, любов гореща,

противу турци да стоим насреща!

Да викнем всинца с глас голям

по всичкия Коджабалкан:

голямо, мало, ставай,

оръжие запасвай!

На пояс тънки сабли запашете,

за бащината си земя станете,

колете турски племена,

пълнете с техните тела

пространните равнини,

дълбоките долини!

За нашето отечество и слава,

за нашата свобода и държава

да си пролеем вси кръвта,

да си добием волността

от нашите тирани,

неверни мюсюлмани!

Байраци български навред да вдигнем,

към бога със краст във ръка да викнем:

о, наш създательо Христе,

я виж от ясното небе,

нашето мъчение,

дългото търпение.

Благослови ти нашето желание,

на тебе имаме ний упование,

подвигът да ни е осветен,

на твоя вяра утвърден,

на славното ти име,

предвечний божи сине!

Кога в , български предели настъпим,

кога вразите си от нас изгоним.

Да се възвишат знамена

на българските рамена

от върха на Дуная

в Тесалия до края.

Кога свободата си ний доставим,

кога си имената ний прославим,

да видим всички мир тогас,

и ний да викнем всички с глас,

живейте православно,

в България държавно.

vanka

Защо Любовта е сляпа

В тази легенда се разказва за това…как веднъж се събрали на едно място на земята всички чувства и качества на хората…

Когато ОТЕГЧЕНИЕТО за трети път се прозяло, ЛУДОСТТА, както винаги достатъчно луда, му предложила: "Искаш ли да играем на криеница?" ИНТРИГАТА надигнала заинтересовано глава, а ЛЮБОПИТСТВОТО, без да може да се сдържи, попитало:

"На криеница! И каква е тази игра?" "Това е една игра - му обяснила ЛУДОСТТА - в която аз си затварям очите и започвам да брия от 1 до 1 000 000, докато през това време вие се скривате и когато спра да броя, първият от вас, който намеря ще заеме моето място, за да се продължи играта.

"ЕНТУСИАЗМЪТ се включил веднага в играта, последван от ЕУФОРИЯТА. РАДОСТТА подскачала така весело, че накрая убедила СЪМНЕНИЕТО, дори и АПАТИЯТА, която никога нищо не я интересувало. Но не всички искали да участват…ИСТИНАТА предпочиталала да не се крие. За какво…като в крайна сметка винаги я разкривали… НАДМЕННОСТТА казала, че това е една много глупава игра, /но всъщност я е дразнело това, че идеята не била нейна/. КОВАРСТВОТО предпочело да не рискува... "Едно... Две... Три... "-започнала да брои ЛУДОСТТА. Първият, който се скрил бил МЪРЗЕЛЪТ, който както винаги се спрял още на третия камък от пътя. ВЯРАТА се качила на небето. ЗАВИСТТА се скрила зад сянката на ТРИУМФА, който със свои собствени усилия успял да се добере до върха на най-високото дърво. ЩЕДРОСТТА почти не могла да се скрие…Всяко място, което намирала й изглеждало прекрасно за някой от нейните приятели… Например… едно кристално чисто езеро е идеално за КРАСОТАТА, короната на едно дърво - перфектно място за СТРАХА, полетът на една пеперуда - най-доброто скривалище за СЛАДОСТРАСТИЕТО, а поривът на вятъра - прекрасно убежище за СВОБОДАТА. Така че най-накрая ЩЕДРОСТТА се скрила в един слънчев лъч…ЕГОИЗМЪТ за сметка на това си намерил едно много добро местенце още от самото начало - проветриво, удобно... точно като за него. ЛЪЖАТА се скрила на дъното на океаните /но нали си е ЛЪЖА, всъщност била зад дъгата/. СТРАСТТА и ЖЕЛАНИЕТО били в центъра на вулканите. ЗАБРАВАТА... /забравих къде се е скрила/... но това не е толкова важно. Когато ЛУДОСТТА преброила до 999 999, ЛЮБОВТА все още не била намерила място, където да се скрие. Всичко било вече заето. Накрая забелязала един розов храст и разнежена решила да се скрие сред неговите цветчета. "Един милион!"- преброила ЛУДОСТТА и започнала да търси. Първият, който се появил бил МЪРЗЕЛЪТ, само на три крачки от камъка, където била ЛУДОСТТА. След него дочула ВЯРАТА, която си бъбрела с Бог на небето. СТРАСТТА и ЖЕЛАНИЕТО почувствала във вибрациите на вулканите. По невнимание открила ЗАВИСТТА и естествено могла да заключи къде е ТРИУМФЪТ. ЕГОИЗМЪТ нямало защо да го търси, той сам бил излязъл, отчаян от своето скривалище, което се оказало едно гнездо на оси. От толкова обикаляне ЛУДОСТТА почувствала жажда и приближавайки се до езерото, открила КРАСОТАТА. Със СЪМНЕНИЕТО се оказало още по- лесно, намерила го седнало върху една скала, без да е решило все още къде да се скрие. Така намерила всички: ТАЛАНТА - между свежата трева, МЪКАТА - в една тъмна пещера, ЛЪЖАТА - зад дъгата /или всъщност на дъното на океаните/, намерила включително и ЗАБРАВАТА, която вече била забравила, че играе на криеница. Само ЛЮБОВТА не се появила от нито едно място… ЛУДОСТТА я търсела зад всяко дърво, във всяко поточе на планетата, на върховете на всички планини и тъкмо когато вече щяла да се предаде, забелязала красив розов храст с много розови цветчета. Взела една вила и започнала да раздвижва клоните на храста, но изведнъж чула болезнен вик. Бодлите на розите били наранили очите на ЛЮБОВТА… ЛУДОСТТА не знаела какво да прави: плакала, умолявала, искала извинение, дори обещала да стане неин водач. Оттогава нататък, от първия път, в който се е играла криеница на Земята, ЛЮБОВТА Е СЛЯПА И ЛУДОСТТА ВИНАГИ Я ПРИДРУЖАВА!

Viola [Теодор Траянов][СЛОВОТО]

Лунна балада

Дълбоко в тъмите, далеко в Балкана,

шуми непристъпен, загадъчен лес,

луната възхожда, на сън позована,

луната огрява из пламнала пяна,

луната се носи из спомен злочест.

Русалки и вили, отдавнашна прелест,

всред шеметен танец не пеят и днес,

но чудните щерки на пастира Велес

в предсмъртни напеви са скритом заплели

с косите си златни столетния лес.

И там, де изгасна последната вила,

синее се извор, заварден с брези,

луната едничка тогаз е изпила

на нейния поглед бездънната сила,

внезапно изгаснал в две сини сълзи.

О, девствена бледност, коси позлатени,

тез живи води, де луната лъчи -

два взора, горящи, искри отразени,

два взора неземни, от спомен пленени -

са твоите виждащи сини очи!

Два взора облюбват жених ненагледен,

от толкова века на теб обещан,

с избликнали рани, но с поглед победен,

сред битва неравна от тебе изведен,

последен - в рода си, последен - из бран.

И поглед загасващ ти шъпне завета

на кръв героична, на славни деди,

слова непреклонни към майка, заклета

на сватбено ложе, плода под сърцето

от люлката още за вожд да реди.

О меч на дедите, ти, гневна зеница,

суров чудотворец при яростна сеч,

очаквай витяз, първенец на лъвица,

всесилен да станеш в желана десница,

победа да звънне из твоята реч!

О лес златокъдър, над тайни надвесен,

спокойно очаквай грядущите дни,

нетленния огън на меча небесен

и синия поглед в изпятата песен -

ни буря, ни зима не ще затъмни!

vailetj Гергана Георгиева

Последна битка

аз със себе си ще водя,

но сили нямам

изтощена съм сега.

Обичам те

и за това се мразя.

Отдадох ти се

с цялата душа.

Зовях те

във съня си те допуснах.

Пробуждах се

със затаен от страсти дъх.

Харесвах те,

когато бях ти безразлична.

Обичам те -

аз нежно ти шептях.

Сега отивам си,

макар да страдам.

Разкъсвана от вътре

мен всичко ме боли.

Прости ми!

По-добре сега аз болка да си причинявам

Обичам те, сега ме изпрати.

furkatichko Любомир Левчев

НЕДОПУСТИМОСТ

Да те жадувам аз,

да те жадувам!

А ти все повече да се отдалечаваш.

И аз все повече да съм виновен...

Това е толкова недопустимо!

Защото все пак ти ще ме помилваш,

Главата ми ще падне на гърдите ти -

отсечена от меча на въздишките.

Ще се стопят китарите,

додето остане само оня звук,

наподобяващ

звънтежа на пружинено легло...

Това е толкова недопустимо!

Защото аз не съм готов да те загубя

като ключе от пощенска кутия

и като календарче с телефони.

Не съм готов!

Не съм готов!

Затуй минавам всяка вечер

под фосфорната тайна на прозореца

и под влудяващия стон на гълъби ревниви...

Минавам аз.

Минавам сам.

Недопустим като тъга.

1966

/пуснато от Тя в" Морето е тънко"/

Чок觧
Николай Славеев

Кой разплака доброто момиче

Кой разплака доброто момиче?

Кой сърцето моминско разби?

Две сълзи, две сълзи колебливо се сляха

по моминското нежно лице. (х2)

Мое малко и нежно момиче,

със разплакани черни очи,

не закривай очите тъй кристално свенливи,

щом умееш да плачеш - плачи. (х2)

Може би затова са солени

и пенливите морски вълни.

Векове, векове, векове са изминали

за да има малко любов. (х2)

Кой разплака доброто момиче?

Кой сърцето моминско разби?

Две сълзи, две сълзи колебливо се сляха

по моминското нежно лице. (х2)

Мое малко и нежно момиче.

vanka

Кирил и Методий

Стоян Михайловски

"Върви, народе възродени,

към светла бъднина върви,

с книжовността, таз сила нова,

съдбините си ти поднови!

Върви към мощната Просвета!

В световните борби върви,

от длъжност неизменно воден -

и Бог ще те благослови!

Напред! Науката е слънце,

което във душите грей!

Напред! Народността не пада

там, дето знаньето живей!

Безвестен беше ти, безславен!...

О, влез в Историята веч,

духовно покори страните,

които завладя със меч!..."

Тъй солунските двама братя

насърчаваха дедите ни...

О, минало незабравимо,

о, пресвещени старини!

България остана вярна

на достославний тоз завет -

в тържествуванье и в страданье

извърши подвизи безчет...

Да, родината ни години

пресветли преживя, в беда

неописуема изпадна,

но върши дългът се всегда!

Бе време, писмеността наша

кога обходи целий мир;

за все световната просвета

тя бе неизчерпаем вир;

бе и тъжовно робско време...

Тогаз Балканский храбър син

навеждаше лице под гнета

на отоманский властелин...

Но винаги духът народен;

подпорка търсеше у вас,

о, мъдреци!... През десет века

все жив остана ваший глас!

О, вий, които цяло племе

извлякохте из мъртвина,

народен гений възкресихте -

заспал в глубока тъмнина;

подвижници за права вярна,

сеятели на правда, мир,

апостоли високославни,

звезди върху Славянски мир,

бъдете преблагословени,

о вий, Методий и Кирил,

отци на българското знанье,

творци на наший говор мил!

Нека името ви да живее

във всенародната любов,

речта ви мощна нек се помни

в Славянството во век веков!

Русе, 1882, априлий 15

Viola Браво, Ванка! Пак ме превари. За мен остава Недялко Йорданов и неговия Върви народе ..... .Гледах по ТВ България, но защо не го записах. Сега не го намирам внета.

vanka Съжалявам.
vailetj Случайна среща,

във жената бяла

Учителката своя аз познах,

отмина ме, не беше ме познала,

затичах се, извиках и я спрях.

Представих си я хубава и млада,

с коси от злато във учебен час.

И ако днес е бяла безпощадно,

то тя е побелявала от нас.

Прости ми прегрешенията много

и болките от другите и мен.

Ти хора ни направи със тревоги,

учителко любима “Добър ден”.

Снегът в косите падал е неволен,

но аз не вярвам, че е сняг това.

А все си мисля, кръг е ореолен

Учителко, целувам ти ръка.

Прости ми, прости ми

Прегрешенията и болките от другите и мен

Ти хора ни направи

Учителко, любима “Добър ден”...

vanka
vanka Дамян Дамянов

Спокойствие, пари, уют и слава ...

Какво ли друго липсваше ми още ?

Земята под нозете ми бе здрава,

безветрено - небето в мойте нощи.

Живеех, трупах.... Докато във мрака

усетих във гръдта си страшна яма :

Очи захлюпих, изведнъж заплаках

аз всичко имах, само тебе нямах !

Любов велика птица полудяла,

ти трябваше да дойдеш с велика сила

да възкресиш душата ми умряла

праха й да сметеш от нейните крила.

Ти трябваше с дихание горещо

да я опариш цяла в тъмнината

за да усетя над камари вещи,

че съм последен просяк на земята.

vanka "M"

Мираж? Мечта? Мраз? Мерзост? Мъст?

Не знам кое от всички е жената.

Но името и все започва с "М".

И май е всичко, сбрано във едно, тя.

И все с това проклето "М" край мен

мотае мигновената ми мъка.

Минава "М" - то в мисли нощ и ден:

"М" - мое минало, мой рай, мой пъкъл...

И мое мигновение, дошло,

отишло си във дни незабравими.

Отдавна. Вече ни добро, ни зло

ми носи то. Но неговото име

и неговата първа буква "М"

през мене като метеор премина -

в началото - "Мечта", а после - "Мъст"

и най-накрай - "Мълчание" и мнима

любов, която никога въобще

в живота ми не е била, защото

измисляйки си всичко, щем не щем,

със "М", без "М", и денем и ноще

измисляме самите си животи.

Д. Дамянов

Thornbird ТИ И АЗ

...Спирката. Паважа глух. Трамвая...

Ти поне си имаш и това...

А пък аз... Все тая пуста стая.

С гледка дето наизуст я зная.

С днешен вик от вчерашни слова.

Ти поне...Върви, недей ме слуша !

Тя не е за приказки съвсем...

Днес ти ще гориш, а аз ще пуша.

Ти ще дишаш, аз ще се задушавам...

но нощес, щом пак се съберем

ти-в умора, аз-във куп хартия,

белким вземеш нещо и от мен :

спирката, паважа глух, и тия

вечни твои грижи, мъчнотии,

блъскащи те всеки божи ден.

Същите. И не съвсем. С оная

недоосъзната красота,

за която вечно си мечтаеш,

но не виждаш. А навярно тя е

нейде в мойта купчинка листа.

На, вземи я прочети до края !

Вслушай се : край теб е моят глас !

Вред. Във всичко. Траен и нетраен.

В спирката. В паважа глух. В трамвая.

В този свят, наречен "ти" и "аз".

Редактирано от - Thornbird на 26/05/2006 г/ 21:47:22

vanka

ЕДЕЛВАЙС

Там далече в планината,

в царството на вечния сняг,

еделвайс цъфти усамотен

сред дивия планински мир.

Пътник нивга не минава

край теб, любим и нежен цвят.

Еделвайс, защо цъфтиш, кажи,

на никому ненужен ти?

Еделвайс, любимо цвете ти,

за теб сърцето ми тупти.

furkatichko
Viola Илия Ангелов

Ключ от чужда стая

Вторник вечер, вън е синкав мрак.

Чужда стая ги събира пак.

Бурни страсти, после миг покой.

Тя си тръгва, след минута - той.

Те си носят кръста мълчешком.

Всеки има свой живот и дом.

Но това по-силно е от тях.

Идва вторник - идва този грях.

Вторник по здрач; два силуета;

чуждия ключ, взет поне за час.

Моля ви не, не ги съдете, не, не -

хора са те, като всички нас.

Моля ви не, (моля ви не) не ги съдете, не, не -

хора са те, като всички нас.

Вторник по здрач; два силуета;

чуждия ключ, взет поне за час.

Моля ви не, не ги съдете, не, не -

хора са те, като всички нас.

Моля ви не, не ги съдете, не, не -

хора са те, като всички нас.

Хора са те, като всички нас,

всички нас.

Viola Илия Ангелов

Не плачи за мен България

Избягах ли от себе си не знам,

но зная ще замина на далече.

Там някъде, дори да бъда сам!

Сезонът на заблудите изтече.

Във лутане, във търсене на брод

препускаха година, след година.

Отиде си половината живот,

сезонът на търпението мина.

Припев:

Не плачи за мен, България,

но аз за теб ще плача.

Защото името “България”

безкрайно много значи.

Където и да съм, ще бъда аз

човекът със надеждата в сърцето,

че тук ще дойде, ще дойде най-добрия час

и Бог ще се усмихне от небето.

Припев:

---------соло--------

Припев: (x4)

vanka ВЪЛШЕБНИЦА

Пейо Яворов

Душата ми е пленница смирена,

плени я твоята душа! - пленена,

душата ми е в тихи две очи,

Душата ми те моли и заклина:

тя моли; - аз те гледам; - век измина ...

Душата ти вълшебница мълчи.

Душата ми се мъчи в глад и жажда,

но твоята душа се не обажда,

душата ти, дете и божество ...

Мълчание в очите ти царува:

душата ти се може би срамува

за своето вълшебно тържество

Viola Яворов- любим поет и стихотворение.

Докато предходното е вдъхновено от Мина, то следващото е посветено:

На Лора

Душата ми е стон. Душата ми е зов.

Душата ми е птица устрелена.

На смърт е моята душа ранена.

На смърт ранена от любов.

Кажете ми що значат среща и разлъка?

И ето аз Ви думам има ад и мъка

и в мъката .... любов.

vanka СЛЯП ДЕН

Сигнал

Сляп безумен ден беше, може би

деня, в който се докоснах до теб

и слях пръстите си

с молба към птици и светци.

Лумна в мен пожар,

сякаш с лятото

на клада бях и невиждах света,

а само теб, в шеметен танц

как те понацям на ръце.

Няма го денят безумен, няма го и танца луд.

Няма я жената в този слуд.

Няма го морето бясно, няма го брега горещ

и няма нищо, просто нищо.

Днес свалям свещ и отново се моля,

в моя живот пак дано се повтори

този сляп, този сляп ден.

Viola Като по чудо

И, като по чудо, оказва се, че

едно портокалово младо дръвче

е отрупано с плод. И, като по чудо,

към него спокойно върви един мъж,

който движи краката си не наведнъж,

а, като по чудо, един подир друг.

И, като по чудо, зад него се белва

една каменна къща с цветя в някаква делва.

И, като по чудо, мъжът стига дръвчето,

спира, откъсва си един портокал

и, като по чудо, го обелва, изяжда,

утолявайки така своята утринна жажда,

изплюва му семките и хвърля кората

далече към пътя. И, като по чудо,

се усмихва на слънцето, което изгрява,

като по чудо, и го заслепява,

и той мига насреща му и се завръща

във бялата къща

Joao Miro - "The Red Sun"

Joao Miro -"Paysage"

и, като по чудо, във нея открива

още спяща жена си и тя е красива,

особенно както е, като по чудо,

съвсем гола под слънцето, и той се навежда

и, като по чудо, възхитен, я разглежда,

а слънцето стопля я със свойте лъчи

и тя се усмихва, отваря очи,

и, като по чудо, той нежно поставя

въху бедрото й свойта ръка

и леко я гали, и тя го оставя,

като по чудо, да действа така.

А високо

в небето

с посока -

морето,

като по чудо, едно прелетно ято

преминава над бялата къща, в която,

като по чудо, зад леката тента

мъжът и жената се любят в момента,

над тях двамината

и над градината,

и над портокаловото младо дръвче,

което, незнаейки какво туй влече,

хвърля сянка над пътя в минутата точно,

в която, мърморейки, по него пристига

един божи служител със нос в божата книга;

и сякаш нарочно

той стъпва точно

върху кората, която мъжът

преди малко е хвърлил на селския път,

и както си мисли за рая и ада,

се подхлъзва и пада,

Joan Miro - "Oiseau II"

като по...

като подхлъзнало се черно кюре,

което е смятало, че постъпва добре

с това, че въздава

на господа слава,

четейки молитви

в една утрин такава.

Joan Miro Blue 2

Жак Превер

превод Валери Петров

***

В моята стая

Някои ден ти ще дойдеш във

моята стая.

Казвам "моя", макар че

чия е, не зная.

Беше празна, когато

влязох тук един ден,

и нямаше друго

във нея освен

наниз чушки червени,

като малък пожар,

на стената отсреща,

белосана с вар.

Останах и вече

тука дълго живея

и всеки ден чакам

да дойдеш във нея

...........

единствена мисъл

и таз мисъл е тая,

че ти ще доидеш във моята стая.

Ще дойдеш и дрехите си

ще хвълиш на стола

и пред мен ще застанеш

неподвижна и гола

във свойта невиждана

до днес красота,

ослепително бяла,

с червени уста,

по-червени от чушките

на стената отсреща,

и ръка аз към тебе

ще протегна гореща,

и двама ще легнем,

аз до теб, ти до мен ...

И туй само го мисля,

но знам, един ден

във тази моя -

не моя стая,

днес или утре,

ти ще дойдеш накрая!

Жак Превер

Превод: Валери Петров

Натиснете тук

Редактирано от - Viola на 01/06/2006 г/ 23:15:01

furkatichko НЕРАЗДЕЛНИ

(СТРОЙНА СЕ КАЛИНА ВИЕ ...)

текст: Пенчо Славейков

Стройна се Калина вие.

Над брега осамотени

кичест Явор клони сплита

в нейни вейчици зелени.

Уморен под тях на сянка

аз отбих се да почина

и така ми тайната си

повери Калина.

С шепота на плахи листи

шепот сладък и тъжовен

Някога си бях девойка

Аз на тоя свят лъжовен.

Гледаше ме сутрин, вечер

Иво там от бели двори

и тъжовна аз го слушах

той да пее и говори:

Първо либе, първа севда,

не копней, недей се вайка,

че каил за нас не стават

моят татко, твойта майка.

Верни думи, верна обич,

има ли за тях раздяла?

За сърцата що се любят

и смъртта не е раздяла!

vanka ХРИСТО БОТЕВ

Поклон пред светлата му памет

Редактирано от - vanka на 02/06/2006 г/ 10:43:19

vanka СЛОВА ЗАВЕТИ

"Само онзи, който е свободен, само той може да се нарече човек в пълния смисъл на думата"

в. "Знаме" бр. 23, 27 юли 1875 г.

"Както окото е потребно за светлината, ухото за звукът, а разумът за разбирането и на най-простите истини, така също науката, образованието и развитието са потребни за който и да е народ, за да достигне до известна степен на своето благосъстояние..."

в. "Знаме" бр. 1, 8 декември 1874 г.

"Идеята за свободата е всесилна и любовта към нея сичко може да прави."

vanka ХРИСТО БОТЕВ

Майце си

Ти ли си, мале, тъй жално пела,

ти ли си мене три годин клела,

та скитник ходя злочестен ази

и срещам това, що душа мрази?

Бащино ли съм пропил имане,

тебе ли покрих с дълбоки рани,

та мойта младост, мале, зелена

съхне и вехне люто язвена?!

Весел ме гледат мили другари,

че с тях наедно и аз се смея,

но те не знаят, че аз веч тлея,

че мойта младост слана попари!

Отде да знаят? Приятел нямам

да му разкрия що в душа тая;

кого аз любя и в какво вярвам -

мечти и мисли - от що страдая.

Освен теб, мале, никого нямам,

ти си за мене любов и вяра;

но тука вече не се надявам

тебе да любя: сърце догаря!

Много аз, мале, много мечтаях

щастие, слава да видим двама,

сила усещах - що не желаях?

Но за вси желби приготви яма!

Една сал клета, една остана:

в прегръдки твои мили да падна,

та туй сърце младо, таз душа страдна

да се оплачат тебе горкана...

Баща и сестра и братя мили

аз да прегърна искам без злоба,

пък тогаз нека измръзнат жили,

пък тогаз нека изгния в гроба!

mirandas Аз исках да ти кажа две слова -

сърцето ми да разбереш от тях,

но не умея и нима е грях -

кога ли съм се учил на това?

Аз исках да ти дам от свойта жар,

за да не мръзнеш в дългия си път,

но ти не взе искра от мойта гръд,

а кой живей без огън и другар?

По-нежно и от славей бих ти пял,

щях слънцето за теб да донеса,

но аз не знам на славея гласа

и дълги дни без слънце съм живял!

Аз исках да ти кажа две слова -

сърцето ми да разбереш от тях,

но думите преглътнах - не можах...

Кога ли съм се учил на това?

Д.Дамянов

furkatichko mirandas, не е за вярване , но точно тази песен си тананиках на път за работа, просто се появи отнякъде в съзнанието ми, напълно я бях забравила и сега нямаше да се сетя за нея, ако ти не я беше пуснала тук.

furkatichko Тежък характер

Като камък на шия,

като белег от нож,

като черна шамия,

като стар меден грош.

Все те нося по мене,

нищо, че ми тежиш.

От глава до колене,

нищо че ме болиш.

Като знак за магия,

като биле за жар,

като люта ракия,

като бял хвърлен зар-

цял живот студ и огън,

клетва и благослов-

добро утро и сбогом,

моя трудна любов.

Миряна Башева

vanka КОМУНИЗМУТ СИ ОТИВА

(Подуене Блус Бенд)

На Вас, немили-недраги хора от улици и площади, надживели страха,

зарязали всичко и готови на всичко в името на смелата мечта за

безкомунистическа Европа, на Вас - студенти, екстремисти, ястреби,

лешояди ... и изобщо - долу БКП !!!

Държавна е земята,

отровени полята,

замърсена е водата

и подтисната душата.

Подстригана косата,

обръсната брадата,

печати по краката,

но менят се времената.

Комунизмът си отива,

Комунизмът си отива,

Комунизмът си отива,

спете спокойно деца.

От света ни заградиха,

в диверсия обвиниха,

в милицията ни биха

и медал си закачиха.

В резиденции се скриха,

лагери построиха,

историята изкривиха,

но нещата се промениха.

Комунизмът си отива,

Комунизмът си отива,

Комунизмът си отива,

спете спокойно деца.

Диктатори сменяват,

отново управляват,

лъжата си остава,

заборчава таз държава.

Архиви унищожават,

хората отчуждават,

в чужбина заминават,

но борбата продължава.

furkatichko Защо

Понякога когато оставам сама,

започва да ме мъчи мисълта,

че живея в клетка...без никаква врата.

Не мога да се махна и да вдигна ръка,

защото господаря е измислил това,

да стоя натясно...срещу порцийка храна.

Друг път превъртяла от ужасен сън,

ставам от леглото и поглеждам навън,

да видя там ли си е всичко...в комплекта както си стои.

Въздухът, небето, дървета и река,

станали са черни, но това е от нощта,

о всичко си е тука...в комплекта както си стои...

Смахнати сме всички, а другите ги няма,

останали са малко и копаят пак.

Искат да прокарат мост над нищетата,

но трудно ще прескочат този мръсен ад /3

Защо трябва да стоим натясно някъде за порцийка храна? /n

Милена Славова

vanka БЪЛГАРСКИЯТ ЕЗИК

Вазов

Език свещен на моите деди,

език на мъки, стонове вековни,

език на тая, дето ни роди

за радост не - за ядове отровни.

Език прекрасен, кой те не руга

и кой те пощади от хули гадки?

Вслушал ли се е някой досега

в мелодията на твойте звуци сладки?

Разбра ли някой колко хубост, мощ

се крий в речта ти гъвкава, звънлива -

от руйни тонове какъв разкош,

какъв размах и изразитост жива?

Не, ти падна под общия позор,

охулен, опетнен със думи кални;

и чуждите, и нашите във хор

отрекоха те, о, език страдални!

Не си можал да въплътиш във теб

страданьята на творческата мисъл!

И не за песен геният ти слеп -

за груб брътвеж те само бил орисал!

Туй слушам се, откак съм на света!

Се туй ругателство ужасно, модно,

се тоя отзив, низка клевета,

що слетя всичко мило нам и родно.

Ох, аз ще зема черния ти срам

и той ще стане мойто вдъхновенье,

и в светли звукове ще те предам

на бъдещето бодро поколенье;

ох, аз ще те обриша от калта

и в твоя чистий бляск ще те покажа,

и с удара на твойта красота

аз хулниците твои ще накажа.

Пловдив, 1883

vanka Васил Найденов

Старата любов

Старата любов е като път, изгубен път

и няма връщане.

Старата любов е като миг, пропуснат миг

и няма връщане.

Старата любов е като дъжд, пороен дъжд

и няма връщане.

Счупен ключ, замлъкнал телефон

и няма връщане.

Припев:

Две рани, две души,

два свята - аз и ти.

Все след спомените тичам,

боже, още те обичам!

Старата любов е като сън, несбъднат сън

и няма връщане.

Старата любов е като влак, изпуснат влак

и няма връщане.

Старата любов е като смърт, внезапна смърт

и няма връщане.

Дълга нощ, затръшната врата

и няма връщане.

Припев:

Две рани, две души,

два свята - аз и ти.

Все след спомените тичам,

боже, още те обичам!

На -на-на...

Все след спомените тичам,

боже, още те обичам!

Още те обичам!

vanka Бургаски вечери

ТОНИКА-

Бургаски вечери, рибарски мрежи,

сръчно изплетени от тънка мъгла.

О, разкажете ми, от къде взехте

толкова синя, добра тишина.

Не сте ли слизали ничком по гребена

на уморените вечер вълни,

дето почиват синьо-зелени

бури родени от зли ветрове.

Припев:

Там, край зеления свят на мълчанието

чайки и гларуси там де летят.

Там е закотвен черния вятър,

мъртвия кораб на стария свят.

Ех, бургаски вечери като рибарски мрежи,

сръчно изплетени от тънка бургаска мъгла.

О, разкажете ми, от къде взехте

толкова синя, добра тишина.

Спомени, спомени идват и отлитат -

стари приятели от минали дни.

Вий не забравяйте кой ви остави

толкова обич и толкоз мечти.

Припев:...

Бургаски вечери, рибарски мрежи,

сръчно изплетени от тънка мъгла.

Вий не забравяйте кой ви остави

вашата синя добра тишина.

текст: Иван Ванев

furkatichko И двете песни са ми толкова любими ...

vanka Също.Особено последната.
vanka Патриот

Христо Ботев

Патриот е - душа дава

за наука, за свобода;

но не свойта душа, братя,

а душата на народа!

И секиму добро струва,

само, знайте, за парата,

като човек - що да прави?

продава си и душата.

И е добър християнин:

не пропуща литургия;

но и в черква за туй ходи,

че черквата й търговия!

И секиму добро струва,

само, знайте, за парата,

като човек - що да прави?

залага си и жената.

И е човек с добро сърце:

не оставя сиромаси;

но не той вас, братя, храни,

а вий него със трудът си!

И секиму добро струва,

само, знайте, за парата,

като човек - що да прави?

изяда си и месата.

vanka ВИСОЦКИ

Румен Ченков

Ти бе кумир приживе. Бе любим

на хиляди. На хиляди бе рупор.

И твоят глас хриплив, неумолим,

разстрелваше неправдите от упор.

Китарата бе твоят автомат,

а песните ти – твоите патрони.

В един объркан, неприветен свят,

ти искаше злините да прогониш.

И с глас – камбана, ти донесе смут,

печелейки любов, но и омраза.

Не беше дипломат. Неб шут.

Ти бе за всички властници проказа.

А за приятелите беше Божи дар,

опора и томителна надежда.

В мъглата на застоя – ярък фар,

към който заблудените поглеждат.

Гласът ти днес пак призивно ехти,

събаряйки представи остарели.

И днес, като преди, живееш ти

в сърцата и душите наболели.

1994 г.

vanka ЗА ТЕБЕ ХОРАТА ГОВОРЯТ

Текст: Иван Ненков

Изпълнява: Тони Димитрова

Отдавна хората говорят,

че ти си тъмен летен облак.

Прииждаш бързо и отминаваш

и после сто беди след теб оставяш.

Прииждаш бързо и отминаваш

и после сто беди след теб оставяш.

Но да повярвам не, не мога,

аз виждам слънце в твоя поглед.

С лъчи от нежност ти все ме галиш

и страсти огнени във мене палиш.

С лъчи от нежност ти все ме галиш

и страсти огнени във мене палиш.

И още хората говорят,

че ти напомняш дъжд пороен.

Заливаш крехки треви зелени,

погубваш всекиго, най-много мене.

Заливаш крехки треви зелени,

погубваш всекиго, най-много мене.

Да вярвам в думи не, не искам,

за мене ти си си ручей бистър!

Пред тебе само аз коленича

отпивам светлина и те обичам…

Пред тебе само аз коленича

отпивам светлина и те обичам…

vanka БОГАТСТВО

Тангра

За мен отдавна хората говорят,

че вечно съм без пукната пара,

но аз със всеки съм готов да споря

дали това е най-важно на света

Живея на последния етаж

в една мансарда, точно под звездите

прозорецът е моята врата

и аз вървя към тях и ги разпитвам

Дали след време тука под звездите

прозорецът ще има светлина

дали тогава пак ще слушат "Бийтълс"

и вечните поети ще четат

Дали хазяйката ще идва рано

с виенска кифла, с каничка кафе

и вместо да попита тя за наема

ще се усмихне - спахте ли добре

И пак ли ще звучи невероятно

за някой , ако някой пак твърди,

че има най-голямото богатство

един прозорец и безброй звезди

vanka НАШИЯТ ГРАД

Тангра

Този град , в който аз съм роден

за мнозина навярно е скучен

разпиляваш се ден подир ден

просто няма какво да се случи

Тук трамваи, коли не звънят

и реклами неонови няма

тук във тъмно започва денят

и завършва със първа програма

Ала все пак и тук

хора радват се, дишат, мечтаят

в тревоги и слънчеви дни

подир своето щастие бягат

Да, така е в малкия град

този град - старомоден и скучен

в който друго, освен да се влюбиш

просто няма какво да се случи

furkatichko Слънцето е в моите коси

Пеят птици в небосвода син

и защо са твоите въпроси -

слънцето е в моите коси,

можеш с ръка да го докоснеш.

Нашата любов ще ни краси,

всичко е като надежда просто -

слънцето е в моите коси,

можеш с ръка да го докоснеш.

Всичко е близко, всичко е наше -

грее любов помежду ни.

Ти ще попиташ, аз ще ти кажа

най-съкровените думи.

Всичко е близко, всичко е наше -

грее любов помежду ни.

Ти ще попиташ, аз ще ти кажа

най-съкровените думи.

Малко топлина ми донеси -

своята надежда аз ти нося -

слънцето е в моите коси,

можеш с ръка да го докоснеш.

Всичко е близко, всичко е наше -

грее любов помежду ни.

Ти ще попиташ, аз ще ти кажа

най-съкровените думи.

Всичко е близко, всичко е наше -

грее любов помежду ни.

Ти ще попиташ, аз ще ти кажа

най-съкровените думи.

На на на на на, на на на на на

на на на на на на на на.

На на на на на, на на на на на

на на на на на на на на.

vanka Веднъж се живее

ПЕСЕН: Веднъж се живее

ИЗПЪЛНИТЕЛ: Тони Димитрова

МУЗИКА/ТЕКСТ: Стефан Маринов/Иван Ненков

Господи, колко е хубаво

в този единствен час,

в който до тебе сгушена

аз пак горя от страст!

Неземен оркестър в душата ми пее

"Веднъж се обича - веднъж се живее!"

Припев:

Сякаш през пръсти тече този живот . .

Първият сняг в наш'те коси вали . . .

Щастие търсихме с теб все надалеч,

а то е било тук и във нас, нали.

Зная, приятелю, трудно е -

всеки си има път . . .

Други до болка влюбени

може би тук ще спрат.

И друго момиче след мен ще запее

"Веднъж се обича - веднъж се живее!"

vanka ДУШАТА МИ СЕ РОНИ

Песен на група “Атлас”

Не признавам вашите закони,

нарушавам даже свободата,

а душата ми се рони,

рони се душата.

Ролята на луда изиграй им,

без да знаят кой ти я написа…

Нека мислят, че си сваляш грима,

ти пък същността свали си.

Премини през сцената без тяло,

тялото си остави.

Върнеш ли се, пак в ръцете ми

ще изгориш.

А ръцете ми ги няма. Викай

да се върнат, за да ги целунеш.

Идват, но ръцете са на никой,

а нощта е нежна и безлунна…

Облак от канони и закони -

твоят гняв е днеска голотата.

А душата ми се рони,

рони се душата.

Viola ТАРАС ШЕВЧЕНКО

Градинка вишнева край къщи,

Градинка вишнева край къщи,

В листата бръмбари бръмчат,

Орачи с плугове вървят,

Момите с песни се завръщат

А в двора майките сноват.

Вечерята отвън подават.

Вечерницата кротко грей.

Със гозби щерката снове.

На майката да поучава

Не дава славеят - ной пей.

Край къщи сред децата сити

Заспива най-накрай и тя.

Затихва всичко на света.

И само славеят с момите

Не млъква още във нощта.

(Превод Димитър Методиев)

Viola
vanka ПИРИН

Ой, красив си Ирин-Пирин,

най-красив си на света.

Покоряваш ти сърцата

на най-смелите чеда.

Каменица се издига

под лазурний небосвод.

А до нея Белемето

крие прелести безброй.

Ел-Тепе се горд издига,

с белоснежна си стена.

Еделвайсът – нежно цвете,

крие в мощна си снага.

Ще отида на Папаз-гьол,

под Мангър, Мангър-тепе.

Ще се кача на Джангала

и ще викна с буен глас.

Ой, красив си Ирин-Пирин,

най-красив си на света.

Покоряваш ти сърцата

на най-смелите чеда.

Който веднъж те погледне,

Пирин, чудна планина,

нивга няма да забрави

твойта дивна красота.

vanka Делник

Тангра

часовникът отново няма право -

преди минута сякаш съм заспал.

след бръснене лицето е лилаво,

закуската е хляб и кашкавал.

трамваят сутрин вози 300 души,

но важното е, че пристигам цял.

зад папките колегата ми пуши -

естествено аз пак съм закъснял.

делник...делник...делник...

захващам се за работа стабилно,

забравям всичко, даже любовта.

едно кафе във десет, много силно,

и пак така, така до вечерта.

говоря малко - само къси фрази.

за ръб мечтае моят панталон.

не помня кой, но някой беше казал,

че службата е вторият ми дом.

по тъмно се прибирам в къщи право -

денят ми беше много труден днес.

в студа навън лицето е лилаво,

навивам си часовникът за 6.

vanka

ПЕСЕН: Безсъница

ИЗПЪЛНИТЕЛ: Маргарита Хранова

МУЗИКА: Найден Андреев

ТЕКСТ: Михаил Белчев

По стълбите тичат

задъхани струни.

в празната къща се буди от сън

прашна китара.

От ъглите тръгват

забравени думи.

В прозореца някой подсвирква

и сяда до мен.

Лица и огньове

под мен се прегръщат

Земята се свива от мъка

по чужда планета.

Пулсира небето

и някой се връща

захвърлил монета за себе си

някога в прашния двор

Лица и огньове

под мен се прегръщат

Земята се вдига на пръсти и нежно

целува небето.

Кога ще се върнеш?

Кога ще се върнеш?

От тъмното песен възкръсва

и сяда отново до мен.

Изсъхна лозата

към тебе извита.

От дългото чакане времето спря

в мойто огнище.

Кога ще се върнеш?

Кога ще се върнеш?

От тъмното песен възкръсва

и сяда отново до мен.

vanka Бяла къща, двор зелен...

ИЗПЪЛНИТЕЛ: Фамилия Тоника

Снощи мислех си за нас...

Дълъг път в далечен ден аз извървях -

дълъг път в далечен ден...

Своя първи дом съзрях,

сред смълчаните треви чух пъстър смях -

гонеха се две деца...

И после нещо си казаха

почти без глас...

Дали това бяхме ти и аз,

бяхме ти и аз?

Снощи мислех си за нас...

Снощи мислех си за нас...

Тихо падаше над мен пролетен цвят

и тогава ти дойде...

И после нещо си казахме

почти без глас...

Дали това бяхме ти и аз,

бяхме ти и аз?

Снощи мислех си за нас...

Бяла къща, двор зелен,

там, на прага беше ти плах и смутен -

там, на прага в този ден...

И после нежно докосна ме - поне за миг,

поне за час стана светло в нас,

стана светло в нас -

сън сънувах снощи аз...

furkatichko Б.Т.Р. - Хей Момиче

Помниш ли старата върба

там откривахме света

а мечтите ни изглеждаха реални

Твоят ден сега е уморен

погледът ти е така студен

вярата стопи се в забрава

Книгите с прах покрити

а мечтите са дълбоко скрити

как обърка се живота

така и не разбра

Сега вървиш по пътя си

очите пълни със сълзи

може би заради несбъднати мечти

Работиш в бар сред хора хиляди

денят започва в зори

а ти реши че всичко е пари

Хей момиче ти кажи

че не всичко е пари

как обърка се живота

така и не разбра

Хей момиче разбери

не всичко е пари

кой обърка ти живота така и не разбра

Ти момиче му кажи

остани или си върви.

vanka Ако си дал

ИЗПЪЛНИТЕЛ: Емил Димитров

Ако си дал на гладния

дори трохица хляб от своя хляб .

Ако си дал на скитника

дори искрица огън от своя огън .

Ако си дал на милата

от своето сърце .

Ако си дал на чуждите

живот от себе си .

Ако си дал , ако си дал ,

ако си дал от себе си ,

не си живял , не си живял на празно .

Никой не може да ти отнеме

обичта , обичта на хората .

Никой не може да ти я вземе

любовта , любовта към хората .

И никой и нищо не ще ти отнема

вярата в тях , вярата в тях , вярата в тях .

Ти закъсняваш понякога истинно ,

но винаги идваш , идваш при нас .

Ако си взел от славата на някой друг

дори една частица .

Ако си чул от клюката

и я повториш

дори една секунда .

Ако си враг на подлия ,

но го послушаш

дори един единствен път .

Ако си ял от залъка на свой приятел

и го забравиш

Дали е трябвало / 3

изобщо да се раждаш

Никой не може да ти отнеме

обичта , обичта на хората .

Никой не може да ти я вземе

любовта , любовта към хората .

И никой и нищо не ще ти отнема

вярата в тях , вярата в тях , вярата в тях .

Ти закъсняваш понакога истинно ,

но винаги идваш , идваш при нас .

vanka Раздяла

музика: Тончо Русев

стихове: Петър Караангов

аранжимент: Пламен Велинов

Приятели, другари, мои братя,

разделяме се, тръгваме на път.

По пътя често има силен вятър,

но бурите не ще ни повалят.

В живота има срещи след разлъка,

ще минат дни, ще мине младостта,

ний ще се срещнем някой ден по пътя -

отъпкания път на старостта.

Ний ще се срещнем, ще си стиснем длани,

ще поседим до късен нощен час.

Ще дойдем всички, само младостта ни,

единствена ще липсва между нас.

Не ще тъжим за миналото, няма!

Напразно не живяхме свойте дни!

А тук на масата до наш`то топло рамо

ще седне споменът за тези младини.

Приятели, другари мои, братя,

разделяме се тръгваме на път.

По пътя често има силен вятър,

но бурите не ще ни повалят.

По този път достойно щом преминем,

доволни ще сме в сетния си час.

Животът се измерва не с годините,

а с дирята, оставена след нас.

Нека тук, в този час,

да гори вътре в нас,

пламъка на младостта.

С него ний ще вървим

и така ще спасим,

огъня от пепелта !

vanka Ах, морето

ИЗПЪЛНИТЕЛ: Тони Димитрова

МУЗИКА/ТЕКСТ: Стефан Маринов/Иван Ненков

Сянка на птица

над късните плажове слиза.

Бяга, подобно на палав хлапак, бриза . . .

Пясъчни спомени ронят се пак,

вече разчитам предесенен знак -

слънцето бавно загръща се

в облачна риза . . .

Все по - студена е всяка вълна,

ала надежда има една:

Припев:

Ах, морето . . .

Ах, морето в мен остава!

То навярно е което ме спасява!

Сянка на птица

от морския бряг литна -

сякаш душа на самотен моряк-скитник . . .

Кой ще опита сега да я спре -

нейно е силното синьо море!

Нейният път ще чертаят

отгоре звездите . . .

Бряг си намира всяка вълна

и надежда има една:

furkatichko
vanka Карай Джони

ИЗПЪЛНИТЕЛ: Трио Спешен Случай

1.Пада летен здрач,

Джони свири пак

свойто кънтри

насред селото.

Припев: Карай Джони, карай

всичко тече,

но уви не всичко се пие.

2.Половин век,

хич не беше лек,

като мравки тук живеехме.

Припев...

3.Не една мечта всеки обеща,

но на думи как да вярваме.

Припев...

4.Хора без земя,

и земя сама,

пак ще ражда само бурени.

Припев...

5.Колко плач, колко страх

помнят душите ни

а светът зад стената си свиркаше.

Припев...

vanka Малкият светъл прозорец

Щурците

Малкият светъл прозорец снощи до късно не спа,

дълго стоя отворен, тихичко някой пя.

Мракът донесе дъх на липи,

кой тази вечер може да спи.

Малкият светъл прозорец нямаше грижи и страх

весело беше горе, бликаше топъл смях.

Мракът донесе дъх на липи,

кой тази вечер може да спи.

Малкият светъл прозорец в утрото праща лъчи

кой ли ще му отвори, дълго ли ще мълчи.

Мракът донесе дъх на липи,

кой тази вечер може да спи.

Viola Нели, Слави и КуКу Бенд

Само мен

Ето моето сърце, ето моята душа!

Ето, аз ти давам всичко, ти какво ще ми дадеш?

В момента нямам време да се държа прилично.

Кажи, какво те прави от другите различна?

Кажи сега направо, какво ще ми направиш,

че утре още да те помня и да не те забравя?

И само не започвай с: "`ма, аз не съм такава!".

Не си, сега ще станеш и аз не съм, но ставам,

защото, както казах, приех те твърде лично,

и честно, нямам време да се държа прилично.

Ти си като нежен цвят, скрит в розова мъгла,

как да те откъсна аз, но без да те нараня?

Искам устните ти аз да целуват само мен,

всяка нощ и всеки ден, само мен.

Ето моето сърце, ето моята душа!

Eто, аз готов съм на всичко, ти какво ще ми дадеш?

Ето моето сърце, ето моята душа,

ето аз ти давам всичко, ти какво ще ми дадеш?

Сега ще поговоря не с(ъс) теб, а с твойто тяло,

което много преди тебе отдавна е разбрало,

че аз съм всичко, за което то отдавна е готово,

да спрем дотук с(ъс) римите, повтаряме отново.

В момента нямам време да се държа прилично,

облечена си в бяло, това е добро начало,

което ми подсказва, че ще се чувстваме отлично,

ако решиш да се държиш ужасно неприлично!

Ти си като нежен цвят, скрит в розова мъгла,

как да те откъсна аз, но без да те нараня?

Искам устните ти аз да целуват само мен,

всяка нощ и всеки ден, само мен.

Ето моето сърце, ето моята душа!

Ето, аз готов съм на всичко, ти какво ще ми дадеш?

Ето моето сърце, ето моята душа!

Ето, аз ти давам всичко, ти какво ще ми дадеш?

Ето моето сърце...

Ето моето сърце, ето моята душа!

Ето, аз готов съм на всичко, ти какво ще ми дадеш?

Ето моето сърце, ето моята душа!

Ето, аз ти давам всичко, ти какво ще ми дадеш?

mirandas Автор A_zu (Катя Начева)

Да, приятелю - глухи са птиците -

свободата е с тежки криле.

Тази тежест, накъсала жиците

ни опразва - и мене, и тебе...

Да, приятелю - ето солницата -

поръси върху тази тъга...

Ще запазим до края позицията -

тази рана не е от солта!...

furkatichko mirandas, много е хубаво.
mirandas Благодаря Фър, на мен също много ми хареса.

Просто днешната действителност....

Автор Dili_Di (Диляна Вучева)

Произведение Времето минава...

Да можех да видя какво да очаквам,

да можех за миг натам да полетя,

дали пак щях да се оплаквам

от своята съдба?

Човека чувства се нещастен,

проблемите му са безброй,

но не разбира, че е пратен

за щастие и той!

Той мисли, времето минава...

Той плаче, времето лети...

Усмихне се - но ей го - остарял е

за сбъдване на своите мечти!

Знам, многословна съм,

макар да исках само

две думи да ви кажа аз:

Родил си се - това е щастие голямо!

Усмихни се - сега е твоя час!

Животът трябва да се изживее,

каквото и да коства той,

защото отминава си без време,

а кой ще те оплаква? Кой?

Дали ще плачеш или не -

все тая...

Плачи и болката излей,

а после просто продължавай -

в живота чувствай се Човек!!! ,

vanka (Георги Карадобрев)

Завръщане

Да преброди пътникът

Деня,

и да

спре

пред портите на Здрача.

Да почука

в тиха самота,

със мандалото

на времето полека.

Да открехне

прашните врата,

да нахлуе

хлад...

в секунда вечност!

Да политнат

тежки сенки

към нощта,

в бяг към

звездните полета.

Да огрее скришом

месец тъжен, стар,

да откъсне сълзи

облакът надвесен над

дувара,

да прегърне

вятър

ронещите се листа,

и чемширът да се сгуши

към земята.

В калдаръмен унес

да пропее есента.

И животът

да се скрие

във тревата.

Да пристигнеш някога.

Сега.

Пътят си поел

безкраен, вечен,

със Началото и Края

под ръка.

Да попиташ

в бездиханна тишина:

Победил ли си?

Живял ли си?

Човеко?

vanka Само за жени

Богдана Карадочева

Този свят не по женски модел е направен ,

но на нашите женски ръце той лежи .

Всеки ден го кроим и прекрояваме ,

уж по-малко да ни тежи .

Вече нямаме право да бъдем слаби -

мъжки момичета сме , а не жени .

Сред насъщните причини за децата и хляба

вече никой не ни сваля звезди .

И нагърбили двеста задачи нелесни ,

зад зъбите си стискаме своя женски протест ,

а мъжете в трамвая се крият зад вестници ,

зад списания "Наш дом " и "Жената днес" .

ПРИПЕВ...

Ех , момичета

и на 20 и на 30 по две

даже до смърт да обичаме ,

пак не падаме на колене .

На земята отдавна сме стъпили здраво ,

на ръце не ни носят , не целуват ръка .

Даже своите рицари неведнъж утешаваме

върху крехтите си уж рамена .

И си пъдим сълзите , и се правим на силни ,

но не знаем / 2 дали не грешим ,

че зад мъжки професии

се мъчим да крием

своите женски слаби души .

ПРИПЕВ...

Ех , момичета

и на 20 и на 30 по две

даже до смърт да обичаме ,

пак не падаме на колене .

mirandas Автор Вестин (Димитър Ганчев)

Хубаво ми е, че те има

Хубаво ми е, че те има...

във звездната нощ от вълна овдовяла

на голия пясък изхвърлена мида.

Бяла птица към мен полетяла...

Хубаво ми е, че те има...

цъфнала вишна сред хиляди тръни,

клони-ръце в небето простряла,

отронила цвят над пропасти стръмни...

Хубаво ми е, че те има...

във първите глътки горещо кафе,

във волния мах на птичи криле,

лика ти открили любима.

Хубаво ми е, че те има...

във босите стъпки на летния дъжд,

във кристалния звън на идваща зима,

във бухнала пролет – така изведнъж...

хубаво ми е, че те има

vanka Коцето

Бавно умираш, приятелю,

бавно, бавно кръвта ти тече.

Сам се отказа от дните си

и не питаш защо, накъде.

Тя бе за теб всичко в този свят,

тя бе болката и радостта.

С нея изчезна и смисълът.

Знай, че има живот след смъртта.

Бавно затваряш очите си

и си спомняш за тази любов.

Бавно потрепват ръцете ти

ето, чуваш ли нейния зов?

Идва при теб тя от спомена.

B миг затваряш ти свойта врата.

Бавно се сливат телата ви

и потапят се във любовта.

Някъде там във добрия свят

някой чака те знаеш къде.

Някъде там, там на онзи свят

е приготвила място за теб.

Бавно затваряш очите си,

за последно поглеждаш назад.

Бавно изсъхват сълзите ти.

Тя те чака във новия свят.

vanka

Решетки

Подуене блус бенд

Малък още бях, обичах си играта

и съвсем без страх нарушавах тишината,

о, ведн аж така, както си играех

спр я пред мен кола със решетки на стъклата

а-у-у, а-у със решетки на стъкла

Прибраха ме със шут, извиха ми ръката

докато усетя и - влязох във колата

много преглеших, нарушавах правилата,

така се озовах зад решетки на стъклата

а-у-у, а-у със решетки на стъклата

Отидох в ТВУ, а после във затвора

цял живот край мен, само мили, мили хора

и питам се сега, ако дойде свободата

как ще гледам аз със решетки на душата

а-у-у, а-у със решетки на стъклата.

а-у-у, а-у със решетки на стъклата.

Редактирано от - vanka на 30/07/2006 г/ 21:52:10

furkatichko ПРОЛЕТ

Повярвали в лудия смях на петлите,

в звъна на камбана с нестройно сърце,

взривяваме зимната броня на дните-

с момичешки устни, с момчешки ръце.

Мокрее стопения сняг по косите.

Красиви сме в джинсите от кадифе

и чувствам как огън на кръгове скрит е

в очите ни с тежкия цвят на кафе.

Мостове, задрямали сфинксове - дюни,

със наш седемнайсетгодишен размах

възсядаме, будим. Но кой ли целуна

косите ми светли от слънце и прах ?

Дали ме докосват по светлото чело

смутените устни на дръзко момче ?

А може би просто задъхана радост

в косите ми бликва, в кръвта ми тече !

10.03.1979

Петя Дубарова

Viola

Защо не можем като птиците

да сме щастливи всяко лято

изчезва огъня в заниците

и скришом плачем

за изменилите приятели

че не можем като птиците

да сме щастливи всяко лято.

.....................

Много е тъжно и нещо по-красиво пак от П Матев:

Веднъж писателят Емилиян Станев срещнал Павел Матев на площад "Св. Неделя" в София. По онова време първият пишел романа "Иван Кондарев" и като видял Матев, казал: "Знаеш ли, Павле, какво Христакиев попита Кольо Рачика, когато се срещнаха в моя роман? Попита го: Още ли Ви мъчи красотата?"

Така се родило стихотворението на Павел Матев "Мен ме измъчва красотата".

Мен ме измъчва красотата

На Емилиян Станев

Мен ме измъчва красотата.

О, докога? О, докога?

Тя ту е малко птиче ято,

ту тиха есенна тъга,

ту розов цвят от млада вишна,

ту мътна пролетна река,

ту спомен от любов предишна,

ту пренебрегната ръка,

ту вятър, който лудо тича,

ту януарска белота,

ту златна чашка на лютиче,

ту плът, пленена от страстта,

ту гръд, която обич пръска,

ту слово, пълно с доброта,

ту смърт, с която се възкръсва...

Мъчи ме още, красота!

mirandas Автор A_zu (Катя Начева)

Произведение Посветено на обичта ми

Завърна се. Съвсем различна.

Съвсем в несвяст и нелогична.

С раздрани шепи и без думи -

а бяха думите куршуми.

Завърна се. Приседна тихо.

Приседна и наля си вино.

Приглади си косите лунни -

да не изглеждаш неразумна...

Завърна се. Съвсем различна.

Не тази Обич, дето я обичах.

Сега си няма и с коси прибрани...

Това не може да е Обичта ми!

mirandas Автор NiCooL{4eto} (Никол Апостолова)

Произведение Сама

В черен мрак душата ми обгърна,

тръгна си от мен и дори не се обърна.

Не пророни за мен и една сълза,

остави ме да страдам сама, без душа.

И днес е празно сърцето в мен,

и още си спомням за онзи ден.

Сърцето не ще забрави как си замина,

едновременно мрази, обича и проклина!

mirandas Автор Djein_Ear (Джейни Тод)

Произведение На дланите си шепнах

На дланите си шепнах тази сутрин,

как времето изтича през мъгла

в която чувствата по-силни стават,

окъпани във синьо-синкави слова.

Как думите понякога не стигат

със тях да облека на мислите съня,

във делнични пътувания скитат

между реалност, болка, самота...

Прошепнах им за ветренните тайни

как преминават през огън и вода

достигайки до изворите на сърцето,

обличат се в сияйна светлина...

На дланите си шепнах...потече слово

за да даде на мисълта ми път.

Мечтание във синьо, нежно чувство

до теб да стигне... чуден звън!

vanka Подай ръка

Щурците

Отдавна на земята си родена,

но аз отново днес ще те пресъздам,

да бъдеш първата любов за мене -

аз нови чувства, аз нови чувства

ще ти дам.

Ще ти предложа закъсняла среща

и тя ще бъде първата за нас.

Очите те са две венчални свещи,

които чакат, които чакат сватбения час,

свадбения час.

Подай, подай ръка -

света ще стане хубав,

когато чувам твоя светъл зов

последен може в теб,

последен да се влюбя,

но ще ти върна първата любов.

Thornbird Евтим Евтимов

По памет, това е едно от малкото стихотворения, които зная наизуст

Отдавна на земята си родена,

но аз отново днес ще те създам.

Да бъдаш първата любов на мене

аз нови чувства ще ти дам.

Ще ти предложа закъсняла среща

и тя ще бъде първата за нас-

очите ми са две венчални свещи,

които чакат сватбения час.

Подай ръка,

светът ще стане хубав,

макар да идвам късно и суров,

последен може в тебе да се влюбя,

но ще ти върна първата любов !

Редактирано от - Thornbird на 04/08/2006 г/ 22:11:05

Нисък Профил Слафи Трифоноф
mirandas Автор Веси (Весела Кънчева)

Произведение Не, аз не плача, това не са сълзи-не

Не, аз не плача,

това не са сълзи - не!

Може би дъжд е,

а може би не е...

Не мога да те спра,

но с друга няма да те деля.

Мога да разбера,

но няма как да забравя

и да простя...

Не, аз не плача,

това не са сълзи - не!

Може би дъжд е,

а може би не е...

Няма да видиш сълзи.

Бързо се обръщам,

сълзите си преглъщам.

Боже, как горчат и боли!

10.03.2006г.

София, България

Viola ПЛАМЕН СТАВРЕВ

Какво е всъщност лятото, какво е?

Сезон, през който мен ме няма.

И в стаята, която уж е моя,

Понякога се спира мама.

Прозорците засенчва с бели листи,

Праха по масата изтрива...

За малко сяда и се позамисля,

Въздъхва може би и си отива.

Какво е всъщност лятото, какво е?

Очи на северно момиче

или жена, която уж е моя

и десет дни ще ме обича...

Сърцето ми засенчва с бели длани

и с тъмни думи ме опива.

Но тя при мен не може да остане,

Въздъхва може би и си отива.

Какво е всъщност лятото, какво е?

Септември към морето слиза.

И младостта, която уж е моя,

Трепери в лятната си риза.

Сама зад мъдрите и кротки дюни

от вятъра студен се скрива.

Навярно си припомня своя юни,

въздъхва може би и си отива.

Редактирано от - Viola на 06/08/2006 г/ 23:11:17

D-r Zvezdnikov

ОТЛИЧНО !

mirandas Автор Веси (Весела Кънчева)

Произведение Телефонна любов

“Телефон все ни свързва,

телефон – ни дели.

Малко странна е тази

наша обич, нали!”

По мотиви на песента “Телефонна любов”

С телефона се движа,

с телефон си и ти.

Някак странно се свързва

с наште плахи мечти.

Ако аз заговоря -

ти ме слушаш, мълчиш.

И не мога да видя

твойте чудни очи...

Ако ти заговориш,

аз отсреща мълча,

И не можеш да видиш

как сияя така.

А пък ние говорим,

И не щем да мълчим.

И мечтаем да свържем

Здраво наште съдби.

С телефона се движа,

с телефон си и ти.

Някак странно се свързва

с наште плахи мечти.

mirandas Автор Румена (Петя Василева)

Произведение По „Осъдени души”

Безумна любов ненавреме!

Небето от болка кърви.

По кървави пътища тича

зората след бели луни.

Защото е сън да обичаш.

Небето безумно боли!

Две мълнии с трясък посичат

простора на твойте очи.

Душата ми стене от обич:

безумство и разум в едно

да бъдат не могат!

Защото е сън да обичаш...

Защото е сън...

Но отварям очи!

vanka Тази нощ

Тоника

Странно нежна е тревата - топъл жив килим

Да затворим ний очите и да помълчим

Аз на твоето рамо склоних глава

ти кажи ми “Обичам” но без слова.

Тихо в мрака ще се срещнат нашите ръце

ще докосна само с устни твоето лице

и ще слязат тогава звездите в нас

нека всичко кажем без звук и глас.

Тази нощ, тази нощ,

само наша наща тя е

ще я помним ний до края

Аз рисувам с устните, мен рисуваш ти

от любов тревите светлина трепти.

Светлина край нас трепти, праща я любов

да, да светлина, да, да, от любов.

Пазят ли тревите още нашите следи

има ли звезди в очите, както и преди.

Все така те докосвам аз без слова,

все така те обичам, помни това.

mirandas Автор tamnokoska (Карина Кирова)

Произведение Една едничка роля искам да играя

Животът ми е като филм.

Всичко е подходяща

светлина и грим.

Актриса съм добра.

Чувствата си да прикривам мога,

мога и на влюбена пред всекиго

да се престоря.

Мога да съм нежна, мила,

мога и да бъда подла, зла,

мога, актриса съм добра.

Роли цял живот играя

все съм друга някоя,

но себе си не съм.

Все чакам ролята на живота си да изиграя,

да не бъда друга,

а себе си най-накрая.

Писна ми да бъда друга,

да съм в нова роля всеки ден.

Една едничка роля искам да играя,

но режисьорът не избира мен.

furkatichko Мими Иванова

Вече свърши хубавото време

Как блести тротоарът под дъжда като нов,

добър ден моя стара заздравяла любов.

Спри за миг да те видя едва едва остарял,

ех, че среща непредвидимав тази есенна кал.

А очите ти пак са като от кадифе,

слушай да направим малко бягство а, има отсреща кафе.

Да, разбирам, че бързаш, ако искаш ела,

не, не плача, не сълзи, не просто пак заваля.

Просто свърши хубавото време

и дъждът вали и дъждът вали,

просто трябва ние да приемем,

че във нас боли, че във нас боли.

Ех, можах да те видя, имаш кичур бял,

ех, че среща непредвидима не, не ми е жал.

А очите ти пак са с цвят на кадифе,

да направим малко бягство а, да поседнем на кафе.

Да да, зная че бързаш, а пък аз изведнъж

не, не плача, не сълзи, не просто пак този дъжд.

И блести тротоара под дъжда като нов,

Сбогом, сбогом моя стара заздравяла любов

mirandas Автор Алис (Алиса Гюровска)

Произведение Мигове ...пропуснати

Улисани във ежедневните си грижи,

пораждащи потоци от съмнения,

забравяме да бъдем близки -

забравяме да се обичаме на време…

А миговете щастие отлитат плахи,

изгонени от дневните проблеми

и тишината ги поглъща - лакомо -

във паяжина от измислени дилеми.

mirandas Автор A_zu (Катя Начева)

Произведение Сърцето ми те моли!

Простих ти! Моля те, ела!

Простих за всяка твоя дума!

Простих ти даже за това,

че ме изпиваше до дъно!

Простих ти, че горях в несвяст

и търсеща, в безумие се свличах!

Простих за нежния ти глас,

когато "мила" ме наричаше...

Простих за огъня, за немоща,

когато ме открадваха ръцете ти!

Простих солената сълза,

която сложи във нозете ми!

Простих ти... Моля те, ела!

Простих ти моето безумие...

На себе си не мога да простя,

че от сърцето те изтръгнах!

mirandas Автор Djein_Ear (Джейни Тод)

Произведение В такава нощ си пожелавам

Да бъдеш влюбен в нощ такава,

когато с падащи звезди

кашмирено небето засиява,

в очите ти блестят сълзи...

Да виждаш пътя на звездите,

как бавно чезнат, гаснат,

ала след себе си оставят

мелодии - красиви светлини!

Да искаш и да молиш от звездата

изгасвайки да сбъдне твоят блян,

душата ти след нея да политне,

да стисне светлината в длан!

Със нея после да поръсиш с обич

любима гаснеща душа!

Живот да пожелаеш с нежност,

дори да гасне твоят след това!

С последна обич да нахраниш,

последни сили да дадеш!

Когато истински обичаш

душата си с любов да отдадеш!

В такава нощ си пожелавам

на любовта си себе да дам!

След гаснеща звезда изгарям,

за нея светлината си оставям...

mirandas Автор Дора (Дора Дора)

Произведение Старата рана

Чувствам се отново омотана

в здрава паяжина от лъжи,

с още незарастналата рана,

с болката във моите гърди.

Нищо днес не е като тогава,

няма ги онез безгрижни дни,

между нас е седнала забрава

и затрила всякакви следи.

В тази вечер тъмна и беззвездна

надникни във моята душа,

зейнала във мрака като бездна

плачеща, унила и сама.

Много мъка в нея ще откриеш -

лава от горчилка там тече,

но не можеш ти да я отмиеш,

отминаваш бързо ... По добре!

Чувствам се от тебе омотана,

в твойта паяжина от лъжи.

И в сърцето старата ми рана

се разбуди пак. И ме боли!

mirandas Автор Етчи (Анета Саманлиева)

Произведение Ех мамо , мила мамо

Здравей ти казвам, мамо, в този ден.

Добре, не ще ти честитя деня рожден.

Така ти пожела, така ще е, добре,

ех, колко е послушно твоето дете!

Не, не подарък, не ти нося нищо аз,

нали ти каза: ”Подаръци не искам…”

Туй е усмивката ми в профил и анфас,

да, знам, че с нея в тебе аз прониквам.

Ех, мила мамо, моля те, недей така,

вземи поне ти думите ми, вместо букет.

Цветя раждат устните на твоята дъщеря,

когато ти днес ставаш на петдесет и пет.

Ох, извини ме, къде ми е сега акъла,

на жените нали не се посочва възрастта.

Но, мамо, ти си ми толкоз хубава и мила,

че май и времето безсилно е пред теб сега.

Прости, че даденото обещание погазих

и споменах рождения ти ден пред света.

Ама, бъбрива съм, дано с това не загазих,

а ако смях пък нося ти, то знай, че е от душа.

Знам, че ти сега четеш и се усмихваш, мамо.

Дори си мисля, че пророни и една сълза.

Прости на таз, която днес ти пожелава само

прекрасни мигове, здраве и сбъдване в света.

furkatichko Сетих се една песничка от детските години на децата.

Сигурно и вие сте я пели.

Мила моя мамо,

сладка и добричка,

как да кажа мамо,

колко те обичам.

Цели нощи, мамо

ти над нас си бдяла,

книжки си ни чела,

песни си ни пяла.

....

/по памет, неточно наверно/

Редактирано от - furkatichko на 16/08/2006 г/ 20:43:17

mirandas Автор petinka67 (Романтична душа )

Произведение Ако мога...

От товара тежък на живота ми

старая се да давам по малко топлина.

Да се посипе с нежност тя над хората,

да освободи душите им за малко свобода.

От плещите човешки много искам

тъгата, ако мога, с нежност да размия,

със слънчеви искрици да примеся

и от очите болката голяма да изтрия.

За да повярва човек и в чудесата,

които чуждата любов ги претворява,

за да погали с нежност децата си,

усмивката и обичта си да им дарява.

Старая се, и много силно искам,

ако Бог към мен е милостив,

поне един човек една усмивка и целувка

да получи и даде, докато е още жив.

vanka Червило

Дони и Момчил

До вчера виждах света,

но днес си махнах очилата, с които живях.

Къде не търсих чудеса, сега разбрах цвета,

за който отдавна мечтах.

Захварли ти балната си рокля навън.

Всички дрехи скъсай, ще живеем на сън.

Нарисувай устните си с цветен сатен

с червило за теб и за мен

Това пред нас е света,

но не надничаме послушно във чифт очила.

Едни ще цапаме сега,

а ще рисуваме по други с червило в ръка.

Оранжев дъжд полива телата ни

във синя нощ с червени петна.

в розов сън на червила

чернобял ме изглежда света аааа

Редактирано от - vanka на 17/08/2006 г/ 22:34:05

mirandas Автор ivaylo1959 (Ивайло Атанасов)

Произведение СПОМEН

СПОМEН

Цeлувам тe...

Изгарям във прeгръдки.

Опиваш мe!

Изпивам тe на глътки.

Искам тe,

дори да влeзна в пъкъла!

Милваш мe!

Страста ми e набъбнала.

Гърдитe ти,

изваяни - отляни!

Бeдрата ти –

осукващи лиани!

Цeлуваш мe,

душата ми e оксижeн!

Горя в пожар,

плeнeн съм – овъглeн!

Кръвта пулсира,

прeгръщам тe съкровищe!

Галя тe!

Горя! Съм въглeн в огнищe!

Искам тe !

Защо сeга нe си до мeн?

Мисля тe...

Така прeмина този дeн!

Загубих тe!

Душата ми сама осиротя!

Сънувам тe!

Грeшкитe нe щe да си простя!

Тъжeн съм!

Бeз тeб живeя сам във пъкала!

На маса сeднал съм с Дявола!

Душа продадох си – запърхала...

. . .

Ivaylo Atanassov

11.08.2006 (05.38 h)

Senftenberg - Germany

mirandas Автор ВТ (Вили Тодоров)

Произведение СЪДБА

Пътят прегръща ме завой след завой.

Зная – отплата ще си потърси той

за това, че навсякъде виждам очи,

по които сърцето ми в болка мълчи.

Очи черни - жестоки дула,

от тях стреля по мен Любовта.

С ласки ме милва всеки завой.

Разплата ще има, но не зная след кой!

- И нищо лично! – ще каже всеки –

Щом това е търсил човекът.

Не в бога аз вярвам, а в любовта,

но сложи тя край на мойта съдба.

Самотен пътувам завой след завой...

И дано по-бързо се свърши той...

Thornbird

С очите на всичките тъжни мъже от квартала,

във който живее жената със белия шал,

те питам - защо красотата й, господи, бяла

на човека със малката черна душа си дал?

И той до цъфтежа й нежен върви начумерен,

със слепи очи сякаш крачи улисан и сам

и топли стотинките в джоба си, дяволът черен,

наместо да стопли ръката й - бялата - там.

Дали е сляп, Господи, или има в очите си трънчета?

Веднъж да се беше поспрял и да беше видял,

че тя сякаш стъпва по бели въздушни хълмчета,

когато върви през света със белия шал.

Не пожелавам жената на ближния - тъй подобава:

нека той си е брачен стопанин, аз - любовен ратай,

но когато жената със белия шал минава,

извади ми очите, Господи, и му ги дай !

Ивайло Балабанов

mirandas Автор gera (Гера Гера)

Произведение ДЯВОЛСКА ЖЕНА

Бог обича хората такива, каквито трябва да бъдат, а дявола такива, каквито са!

Ти нарече ме богиня.

Дяволски ме облада.

Водиш ме към храм-светиня.

Аз се дърпам.До кога?

Казваше, че съм добра.

Мисля пак е дяволска шега.

Приеми ме ти такава,

дяволска и то жена!

Не, не искай, че ми прилошава

от мисълта да съм една!

Не мога аз да обещая,

че няма вечно да греша!

Не мога и да разгадая,

дали пък мога и да съм добра?

Не мога да се променя,

приеми ме или бягай,

докато можеш без вина!

Ръце назад недей протягай!

Тръгвай си, не те коря!

Ще те води мисълта,

дали била съм само твоя?

Не гледай! Имаше сълза.

Когато в храм-пустиня те напича зноя,

ти пред олтара си спомни какво ми обеща!

mirandas Автор Djein_Ear (Джейни Тод)

Произведение Песента на сълзите

Чуваш ли сълзите - те пеят,

тъжна е тяхната песен!

Отпуснати устни немеят,

душата се моли, а раните зеят!

В безмълвни стенания плачат -

наренени от болка , мечти!

Като птици във клетка се блъскат,

тъсейки белите облаци!

Чуй песентта на сълзите!

Тяхната музика есенно-тъжна!

Текста прочети по следите!

Не тръгвай те молят очите!

Във нощите дълги... изплакани,

ще търся пътека едничка!

Когато те стигна в душата ти,

ще капне сълзата ми чиста!

Ще чуеш песентта на сълзите,

но няма да е вече тъжна,

достигнали теб сред лъчите,

ще бъде симфония нежна!

mirandas Автор megans (Магдалена Василева)

Произведение Мечтd

Омръзна ми от всичко -

и от големитe...

и от малките неща...

Омръзна ми от всичко земнно

...и мечтая да съм мъничка звезда.

Така копнея да съм част от светлината,

която над главата ми блести...

Блестяща нимфа да съм сред цветята

наречени от нас "звези".

Мечта - окъпана в тъга неземна.

Мечта - да се откъсна от света,

защото ми омръзна да живея

сред мрак с много светлина...

Омръзна ми!

Това е!

mirandas Автор Djein_Ear (Джейни Тод)

Произведение Във утринната тишина

Във утринната тишина,

приплъзва слънцето усмихнато!

Разстила своята светлина

по цветето във розово разцъфнало!

Усмихва се сакъсчето, все още сънено,

поело глътка свежест от лъчи!

Денят нахлува шумно и забързано.

Притварям уморените клепачи...

Остава спомен утрото красиво!

Забързаният ден и суетата,

уцелват тишината във сърцето...

mirandas Автор valia_26 (Валентина Иванова)

Произведение Дъжд от обич

Ти си свежия полъх

идващ в летния зной.

Ти си жаркото слънце

след дъждовен порой.

Мойта свята реликва,

моя стих недописан...

С най-гореща молитва,

и с най-чистата мисъл

призовах те да дойдеш...

и след този молебен

заваля дъжд от обич

и усетих как в мене

нещо ново роди се,

топлина се разплисна...

Днес, след толкова време,

своя стих аз дописвам

и едва ли е нужно

да се питам дали

този огън на влюбен

и във тебе гори.

vanka Само един живот

: Емил Димитров

Пътувам аз в нощта

тъгувам сам в нощта

а крие мойта гръд

малка звезда

За огън и вода

за птица и трева

за всичко имам аз

нежни слова

Само един живот

не е достатъчен

за да обикна аз

и да простя

Само един живот

не е достатъчен

за да живея с теб

и с песента

Не търся горда власт

а търся свестен час

раздавам своя глас

само това , само това

Само един живот

не е достатъчен

за да обикна аз

и да простя

Само един живот

не е достатъчен

за да живея с теб

и с песента .

amira3 УНЕС

Говори, говори, говори!-

Аз притварям очи и те слушам:

-Ето минахме сънни гори

и летим над морета и суша...

Вляво кървава вечер гори,

Вдясно тъмни пожарища пушат.

Де ще стигнем кога зазори ?

Този път накъде лъкатуши ?

Там ли дето свободни ще бдим

И ще бъдем два пламъка слети,

И в нощта сред безбройни звезди,

Като двойна звезда ще засветим ?

Ти не знаеш ? Аз също не знам-

Но води, води ме натам !

Елисавета Багряна

furkatichko Приземяване

Приземявам се.

Тъжно и тромаво.

Всъщност някога

знаех, че мога

да летя

и обичах небето,

а сега са ми кървави

ноктите –

изподрасках лицето

на слънцето

и се сбих

с невъзможните облаци,

дето все ми висяха

пред погледа,

изкопах три

озонови дупки

и се втурнах

да свалям звездите,

да намирам

онези Вселени,

дето уж са за теб

и за мене...

Бяха страшни

космически бури,

светове

подивели от себе си,

супернови, които

поглъщаха

черни дупки

и мъртви планети.

Беше тихо в очите им.

Чуваш ли?

Самота и безверие –

хората

бяха скрили от другите

себе си

и боляха отвътре,

а болката

беше с цвят на небе...

Приземявам се.

И се уча да ходя –

крилете ми

се стопиха отдавна...

Икарите

съществували някога

в притчите,

а небето било обитаемо.

Неточка

от форумите на АБВ

mirandas Автор Gigito (Геновева Ганева)

Произведение За виното и моята радост или моята мъка...все едно...

Ех, Животе, тържествувай!

Днес ме изигра,

но кратка ще е твойта радост,

защото силна съм и отново

ще те победя!

Знаеш ли, че от толкоз рани

ме направи друга?!...

И отдавна не съм онова момиче,

което лесно се разплакваше

за всяка изгубена мечта...

Днес се боря и успявам

да постигна всяка цел...

Не отричам, че понякога и малко страдам,

но съдбата е игра и до края

ще съм победител...

И така - Наздраве!

За моята мъка и моята радост...

Нали виното лекува

и донася забрава...

Да отпуснем душите,

че нощта сега започва...

Нека сме щастливи...

От утре ново начало

за всеки се подготвя...

mirandas Автор ВТ (Вили Тодоров)

Произведение ОЧИ

Вечер е.

Срещу мен бързат хора различни,

с очи спокойни, пламтящи, безлични,

очи с болка или радост голяма,

пълни с мъка от житейската драма

или търсещи ласка

и човека без маска.

Очи черни,

сини, зелени...

Само едни

не виждам пред мен...

mirandas Автор Лепидоптерия (Хриси Минковска)

Произведение ИЗМАМА

Ще си отида - ранена и обидена,

затворила вратата си завинаги към теб,

макар да съм наясно, че съм още влюбена

в мъжът, стоящ изстинал вече срещу мен...

Поне ще се опитам да си тръга тихо,

тъй тихо, както влязох в твоята душа

и само стъпките ми е отекнат глухо

по коридорите потайни нощта...

И, може би, ще ги дочуеш в някой тъжен сън;

а, може би, ще те събудят с тежък трясък;

ще се върти в леглото докато разсъмне вън

и в душата ще те гложди болка-пясък...

Ще тръгнеш по забързания тротоар

с мислта за мене и за всичко наше

и, може би, на някой мигнал светофар

очите ни ще се разлеят като чаши...

За миг ще имаме отново тая радост,

която имахме до вчера с тебе двама,

но щастието си превърнахме за жалост

в поредната горчивина, в поредната измама...

furkatichko ИМА ЛИ НАДЕЖДА /Тони Димитрова/

м. Ст. Диомов, т. П. Пантелеев

Изтече лятото, приятелю,

като река край мене...

Завинаги, завинаги...

Подгони листи вятърът-дъждовно и студено.

Завинаги, завинаги...

Има ли надежда, мъничко надежда,

трошица поне ?...

А дните се нижат приятелю,

върволица в мрака...

Нанякъде, нанякъде...

Навярно скрито лятото отдавна ни чака.

Все някъде, все някъде...

Има ли надежда, мъничко надежда,

трошица поне ?...

Срещаш ли насън , приятелю, диви коне ?

Гониш ли бездомни влакове в синьо поле ?

Можеш ли както някога пак да простиш

и постеля да делиш ?

А дните се нижат, приятелю,

върволица в мрака...

Нанякъде, нанякъде...

Навярно скрито лятото отдавна ни чака.

Все някъде, все някъде...

Има пак надежда, мъничко надежда,

до утре поне !...

mirandas Автор Kasch (Зл Павлова)

Произведение Нощ на пеперуди

Каква красива нощ...

нощ на пеперуди,

потънали в разкош:

дръзки или луди

разтваряхме криле

и лутахме се в мрака,

зовейки светове

сякаш нази чака

онзи пламък буен,

примамващ с своя блясък,

опърляш се...

пропадаш...

а после болка...

крясък...

и пак с крилете пърхаш,

и пак сме ние, нас

отпиваме по малко

от нашия живот,

но всичко свършва... жалко:

все пак в красива нощ -

нощ на пеперуди...

furkatichko

Натиснете тук

vanka ПО ПЪРВИ ПЕТЛИ

Михаил Белчев

От шума на много хора,

от досада и умора

към съня си тръгвам и мълча.

От пера на късни птици,

от заплетените жици

не намирам своята врата

Откога не съм се връщал

в този град и в тази къща,

откога ключът ръждясва в мен?

Под прозорец на мечтател,

от тъга по стар приятел

ще осъмна в цвете във ръка.

По първи петли

закъснели следи

преминават през мен

и потъват в очите ми

сутрин.

Прах от звезди

и подкови звънят

на протрития праг

и възкръсва денят ми

сутрин.

От вика на някой буден

от смеха на някой влюбен

ще усетя, че съм жив и нужен.

Сред пера на ранни птици,

сред безброй висящи жици

ще намеря своята врата.

От кога не съм се връщал

в този град и в тази къща,

откога ключът ръждясва в мен?

Под прозорец на мечтател,

от тъга по стар приятел

ще осъмна в цвете във ръка.

По трети петли

уморени мъгли

се разкъсват от страх

и се впиват в прозореца

сутрин.

Старият ключ

се огъва от студ

и го няма домът

и я няма вратата

сутрин.

mirandas

Автор levski66 (Живко Желев)

Произведение Лятото свършва, но идва есента...

Лятото отмина,

наближава есента,

свършва вече филма,

към края е сега.

Колко летни нощи,

колко летни дни,

дъждове и зноя,

- весели игри...

Лято, лято, лято,

сбогуваме се с теб!

Пак ще дойдеш, знаем

със стъпки на дете!...

Сбогом наше лято!..

Но в най-студени дни,

винаги в сърцата

лято ще тупти!

Винаги в душите

детски ще си ти!

Винаги в мечтите

лято ще гори!

Щъркелите отлетяха,

но пак ще долетят,

край родната ни стряха

със весел трака-трак!!!

Есента е като майка,

и милва ни с листа,

премахва тя тъгата,

на нейните деца...

Вятърът ни носи

прекрасен аромат,

на шумнали тополи

и есенни цветя...

Остават малко дните

на лятото уви,

свърши вече филма

но друг ще завъртим...

turboprinzessin Щурците

НАДЕЖДА ОТ "НАДЕЖДА"

Едно момиче нещо ме

заглежда.

Добре де, позагледах я и аз.

- Наричам се Надежда,

Надежда от "Надежда",

нали ще ме изпратите до нас?

- Приятно ми е! - казвам

- Аз съм Петър!

- Не са ли ви разправяли за мен?

За Петър от "Четвърти

километър" -

грамотен, неосъждан и ерген.

Двама крачим по тротоара в

тихия град...

И до "Надежда", тъмната

алея

отдавна вече зная наизуст -

от ходене по нея престанах да

пълнея

и ето че приличам на Исус...

"Четвърти километър" е

далече

и братче, докато се прибереш

започва да се съмва, но добре,

че не ме е страх да повървя и

пеш...

Чу ли стъпките по тротоара

в тихия град?

И плахо я помолих аз накрая

да изпращам вместо до дома

до спирката оная, после на

трамвая,

а по-нататък може и сама!

Обаче, знаете ли, в тез

трамваи

пътуват граждани граждани какви ли

не!

И там Надежда с друг се

запозна и ...

да беше се сбогувала поне!

И в късни нощи другият

младеж

да ходи до Надежда бил

готов!

И казват че Надежда за туй го

и поглежда

със вяра, надежда и любов ...

Пък аз до моя весел

километър

пеша си ходя всеки ден

и пак съм братче, Петър,

просто Петър

грамотен, неосъждан и ...

ерген!

mirandas Автор Романтик (Христо Костов)

Произведение Празничен обяд на любовта!

Здравей, любима!

Жеста ти ще върна

и ще приготвя

празничен обяд.

Ще те нахраня,

както много пъти,

ти утолявала си

моят глад.

Предястие от

погледи блестящи,

аперитив -

сто грама -

влагата от влюбени очи.

А после моето

сърце горещо,

ще прати топлите -

към теб - лъчи.

Душата моя за десерт

ще ти оставя,

с бутилка щастие

ще ти я поднеса.

Ще те поканя

с цвете нежно,

на празничен

обяд

на любовта!

гацо

Мъж със спортни дрехи, тъмни очила и качулка на главата бавно се движи към пазара в квартал “Люлин”. Никой не се обръща след него и не разпознава в човека "слънчевото дете" на естрадата ни от 70-те години на миналия век - Борис Годжунов.

"Когато ходя по улиците, съзнателно се забулвам, слагам си скиорски шапки. Не искам по-възрастните да ме спират, а младите въобще не ме знаят. Е, като отида да си взема пенсията, някоя жена се вглежда в мен и пита: "Вие не бяхте ли Борис Годжунов?" Дори това не ме кефи", с малко тъжна усмивка разказва певецът, който навремето мечтае за световната слава на Том Джонс.

mirandas Автор Djein_Ear (Джейни Тод)

Произведение Ще помоля луната...

Ще помоля луната и аз да прекрача,

този свят и това тъжно небе...

Тук, моя обич, ти все така си далече,

искам близо да бъда до тебе!

Слънце ще бъдеш, аз - облаче бяло,

със лъчи ще преминеш през мен!

Във красива дъга ще се сбъднем,

многоцветна и нежна на новият ден!

През нощта със звезди ме обкичвай,

не растат на небето цветя...

И все така с обич в мене извайвай,

най-красивата, цветна дъга...

mirandas Автор Regina_Hierro (Василена )

Произведение Зениците на моите очи...

Зениците на моите очи

са тъмно нощно огледало

и сякаш винени сълзи

във вените ми са преляли.

И сякаш каменна река

в сърцето ми е натежала,

а от невидима тъга

душата ми е отмаляла.

Съдба, не ми се спори с теб.

Аз няма да те прекроявам.

Подай ми чашата живот –

а пък каквото ще да става.

mirandas Автор petinka67 (Романтична душа )

Произведение След дъжда...

Протягам длани да го докосна-облакът,

така кристален, изпълнен с хиляди мечти.

Разгърнал мекото на своята прегръдка,

отворил път за златните и слънчеви лъчи.

Ръчички вплели във една десница, те слизат,

по стълбицата росна поемат след дъжда.

Посреща ги дъгата свежа, пъстроока,

облякла в разноцветни багри цял света.

От локвите проблясват и ме гледат с обич

насочени към мен и търсещи, твоите очи.

Чрез свежестта на облака пробудени

за нов живот, очакваш сбъднатите ни мечти.

Омаен, вятърът немирен в косите ми се рее

и запява наново песента за любовта.

Сърцата ни от слънцето щом са докоснати,

премахват нежно вятър, дъжд, тъга чрез обичта.

mirandas Автор Kotentseto (Анна Тодорова)

Произведение Пада ноща

Сънливо се сипе снега,

трупа се тихо бяло мълчание,

подобно снежинка пада нощта

с лунно-сребристо вълшебно сияние.

Светът е пречистен и нов,

изми го снежна тъга,

за нежни слова е вече готов,

защото отново пада нощта.

И греят невинни звезди,

усмихват се във самота,

виж! как Венера блести,

защото отново пада нощта.

Стеле се гъста мъгла

от страст и любов натежала,

пада безгрижно нощта,

а земята е кротко заспала.

mirandas Автор Djein_Ear (Джейни Тод)

Произведение Нека бъда!

Любимата ти книга, нека бъда

която препрочиташ със любов,

В нозете ти пътека пред която

да коленичиш си готов!

Да бъда ласка във очите ти,

да си остана, тиха и добра,

със тях ме милвай винаги,

със порива на детска чистота,

поникнала във теб от обичта!

На устните ти, пеперудена усмивка

с крилца от обич, твоята любов,

да бъда онази святата целувка,

жадувана в безсънни нощи,

нежен зов...песен за живот!

В сърцето ти най-тънка струна,

от много обич в обич да трептя!

Душата ти с любов да я обгърна,

на твоите гърди, доволна да заспя...

mirandas Автор lunna_sianka (ГАЛИНА ДАНКОВА)

Произведение Кръговрат

Капчица роса -

малка и прозрачна,

падна на голата земя -

студена и необятна.

Не след дълго

пекна Слънце

и взе я в своите ръце,

скри я горе то,

в синьото небе.

Не мина много време,

дъжд пороен заваля

а капчицата росна -

дъждовна беше станала сега.

furkatichko

Заглавие: мечтание

Натиснете тук

mirandas Автор daik (Георги Динински)

Произведение Има такова сбогуване.

Има такова сбогуване:

Залезни светлини.

Не защото на слънцето е отмиляла земята

-да не я изгори.

Има такова сбогуване:

Отминаващ вятър.

Не защото е тръгнал да търси дъжд за клоните

-да не ги нарани.

Има и такова сбогуване:

Вълна забравил, а че някога била е сняг

в последен порив плажа гали…

понеже е единствен бряг..

понеже е последен бряг.

mirandas Автор мария_ред (Мария )

Произведение Защо дойде.....

Намерих те и всичко в мене-

се прероди и затрептя!

Намерих те след толкоз време,

не ме отмина, а се спря.

Дари ми слънцето, зората,

в очите светеше сълза

от щастие, а във душата

се сгуши тихо любовта!

Целуваше ме тъй горещо,

сърцето ми успя да сгрееш,

и знаех силно искам нещо-

със тебе аз да остарея!

Защо дойде, защо кажи ми,

ми даде всичко на света,

а днес обратно си го взимаш

и ме оставяш пак сама?

Прощавам ти, че си отиваш-

плача ми няма да те спре!

Прощавам ти че всичко взимаш,

нe ти прощавам....че дойде!!!

mirandas Автор levski66 (Живко Желев)

Произведение Нова есен

Нова есен се задава

с нови есенни листа.

Но какво ли обещава

и какво ни носи тя?

Нови дрехи и обувки?

Нова работа или кола?

Нови срещи и милувки

радост, болка и тъга?

Може би и нови хора

ще направи тя от нас.

По добри и по грижовни

с повече любов и страст!

Може би ще ни направи…

Може би и може би!!!

Тя си идва и оставя

вечно своите следи!!!

vanka : Понякога

Тони Димитрова

Понякога е обич да си тръгнеш ,

от хората , с които си живял .

Оставяш настрана венеца трънен -

днес си уморен , много уморен .

И знаеш , че след теб не ще извикат ,

дори да казват колко ги боли .

Може без престорена трагичност

просто ей така да се разделим , нали ?

Но после още дълго ще съзнаваш ,

когато безвъзвратно си поел ,

че хората , които тук остават

може би без теб ще имат

по-щастливи дни .

Restart Здравейте :-)

Ако беше това- стихче, с удоволствие бих го изпратил в темата на Thornbird.

ако беше посвещение, с удоволствие бих го посветил на дамите, любими, тук.

Ех, само ако беше...

.

разгънах се,

в свежа,

ранно утринна зеленина.

не знаех,

но покорно изтърпях аз бурите на пролетта

изтърпях и паренето- на жарките лъчи

направих сянка,

под която само се лежи,

направих сянка,

която само мъховете не уби.

но в сянката обичат да се крият

и цветни, малки лекокрили,

а те са толкоз,

толкоз много мили...

Уморих се, да съм сянката зелена

и отчупих се от тънкото стебло.

Полетях надолу, леко,

но по-тежко от перо...

от перо на птичка,

дето кацваше с любов до мене...

Ето,

Падам леко,

тихо,

върху тревата стъпкана и уморена,

Оцветен от охрата и златото на есента.

и Лежа и гледам във небето синйо

и чакам да зарие ме снега...

Ето ти и изненада,

че ме вземат

детски, пухкави ръчички

и се радват с бляскави очички,

на цветовете ярки-свежи

които им напомнят после

за детството и любовта

на хербария в албума...

...

P.

mirandas Автор vu (Веселина Узунова)

Произведение върни се време

Върни се време! Върни се ти!

Часовете и минутите, секундите дори,

от дните, месеците и годините

на щастие - върни ми ти!

Спри стрелките на часовника,

да не могат те да отброят,

мигът, в който Съдбата е решавала,

да бъде Смърт или Живот!

Частица от секундата й дай,

да може да размисли,

везната към Живот да натежи,

любов, мечти и младост да спаси!

Моля ти се, време, върни се ти!

Нага

Поздрав към Restart за чудесните стихове.

mirandas Автор vu (Веселина Узунова)

Произведение Къде да те намеря?

Къде да те намеря - аз не знам,

частица от теб да открия,

там, горе, в небето с трептящи звезди,

в луната тъжна и бяла?

В утрото тихо, в изгрева плах,

в тревата, в росата, в мравката чак.

Търся те, в полъха на вятъра -

милувки нежни, пратени от теб.

Търся те на Слънцето в лъчите -

целувки топли, пратени за мен.

С отворени очи ще търся

образа любим и мил,

в пламакът на свещ горяща,

във въздуха трептящ.

С разперени ръце ще чакам,

отнейде да се зададеш,

на прегръдки майчини и нежни,

спокойно да се отдадеш.

Restart Какви мили подаръци съм получил, такива, каквито отдавна не съм получавал.

...

Кратък и безкраен миг

.

ще ми се да те прегърна аз сега,

толкоз силно и горещо.

но разстоянието превръща се в тъга,

а надеждата все пак е нещо,

което дава ми крила,

до следващата наша среща…

когато пак ще кажа ти: "ела"

под завивката на любовта така гореща.

и очакващ с трепет твоите целувки,

с дъх горещ и есенно-омаен,

да попивам жадно твоите милувки

и да потъвам бавно

в този миг безкраен

...

vanka СПЯЩАТА КРАСАВИЦА

Маргарита Петкова

Каква принцеса бях, каква принцеса!

Как влюбваха се принцовете в мене!

Безгрижно, лекомислено, божествено

живеех – пренебрегнала вретеното.

Как покорявах всичко само с поглед!

Бях вятърничава и мъдра – всякаква.

За мен мъжете стъпваха във огъня.

И тайно във съня си ме изплакваха.

Каква принцеса бях... Но ме докоснаха

очите ти – две остриета сини.

Прибрах короната, разгоних гостите

и те приех – в едно със орисията си.

Какво си мислиш – че изтлява миналото?

Че край си има всяка женска лудост?

Повярвай ми – макар след сто години

принцесата във мен пак ще се събуди.

vivagd Автор Djein_Ear (Джейни Тодорова)

Произведение Птица волна...

Птица волна е душата ти,

мечтите ти, са две криле,

ако не рискуваш понякога,

опазвайки крилете си,

то няма как да се научиш

да летиш във синьото небе.

В забързаното време ,

преглъщайки поредната сълза,

душата ти умира бавно

нелитнала в дълбока синева,

несрещнала уюта на сбъдната мечта,

крилата закърняват...

Сълзите ще измият горестта,

отваряйки очи за истинската красота.

И не пести от чувствата,

любов за утре - не пази,

раздадена, тя ще се възроди

и по-силна даже ще гори!

И нека да лети душата ти,

щом има за криле мечти,

и да се рее в синевата...

на сбъднатите волни широти!

amira3 Сънувах те

Събудих се във утрото.

Сънувах нов живот.

Събудих се с предчувствие,

че те има - теб, любов.

Събудих се от щастие,

във ранните зори.

Попитах вятъра,

дали, дали ще дойдеш ти.

Само ти, само ти

Събудих се в очакване,

в един случаен ден.

Предчувствие за щастие,

докосна се до мен.

Дочувам ехото -

от един далечен зов.

Долавям шепота -

че всичко е любов...

Защо животът бавно ден след ден,

отнема тайно по един момент.

Защо с любов не можем времето да спрем,

нима не можем времето да спрем...

И нека спре за малко колелото,

на времето във този мой живот.

дано да спре сега... Сега, защото -

сънувах те... Сънувах те любов.

Натиснете тук

mirandas Автор Бодливчо (Стефан Вангелов)

Произведение Времето и ние

Не ме изпреварвай време,

докато съм жив поне

не ми слагай това бреме,

да те гоня, нямам коне.

Дай ми малко, време,

да бъдем рамо до рамо,

да възседна твоето стреме,

да препускаме двамата само.

Бягаш от мене време,

бягаш от всички нас,

и накрая уморени ще спреме,

да отдъхнем в последния час.

Цъфти

от фотоалбума

vanka Не съм те търсила, но ти дойде.

Внезапно. Неочаквано. Случайно...

Като вълна във тихото море;

и всичко стана в миг необичайно.

Не съм те търсила, но ти дойде.

Възбуждащо, нехайно-романтично...

Събудих се във твоите ръце;

и всичко беше истински различно.

Внезапно заживях във друг живот.

Отново тръгна времето ми спряло...

Намерих те... Намерих те любов -

и всичко пак започна отначало.

Не съм те търсила, но ти дойде.

И в този миг, когато ме погледна -

открих, че искам в моето сърце,

да бъдеш точно ти - любов последна.

mirandas Автор Белоснежка (Гергана Шутева)

Произведение БЛАГОСЛОВИ МЕ, МАМО...

При тебе идвам, с истина обвит,

в греховност черна като в дреха,

трошица вяра дай ми, ще съм сит,

да тръгна пак по своята пътека...

На прага ти се спирам прежаднял,

налей ми, мамо, глътка доброта...

ръката ти - трепереща и отмаляла,

ще милвам не със устни, а с сълза.

И с поглед дай ми само благослов,

с сърце спокойно да си тръгна...

искра ми дай от майчина любов,

пречистен някога да се завърна...

mirandas Автор kasius (Бостан Бостанджиев)

Произведение Лунна пътека

Сребрей омайно лунната пътека –

проправя път към вечността,

проблясва по вълните издалеко

и кротки ги препраща към брега.

Самотна лодчица пресича

сребристо-златоструйната бразда,

полюшва се и скрива се полека

сред морската и нощна тишина.

mirandas Автор f-31 (Креми )

Произведение Сезони...

Толкова е мрачно, очите си избодох,

времето прекрасно, отиде си отново.

Няма вече слънце и южни ветрове,

студ е вече вънка, че чак ми се реве.

Пак дошла е зима... превзема есента,

толкова любима, със падащи листа.

Птиците отлитат и няма вече глъч,

вън е вече скучно без топъл, слънчев лъч.

Как да се усмихна: аз гледам - пак вали,

всяка мокра капка, оставя в мен следи.

Спомени навява... започва да боли,

искам да избягам и всичко в мен крещи.

Скоро ще натрупа и някой пухкав сняг,

много го обичат, но аз не съм от тях.

Зимата е зная...огромен студ и мрак,

всеки в къщи свил се, за сметки мисли пак.

Няма как - ще чакам... отново пролетта,

топла и прекрасна, покрита със цветя,

после следва лято - море и синева,

слънцето ще стопли, пак моята душа!!!

Viola DURAN DURAN LYRICS

"Wild Boys"

The wild boys are calling

On their way back from the fire

In august moon's surrender to

A dust cloud on the rise

Wild boys fallen far from glory

Reckless and so hungered

On the razors edge you trail

Because there's murder by the roadside

In a sore afraid new world

They tried to break us,

Looks like they'll try again

Wild boys never lose it

Wild boys never chose this way

Wild boys never close your eyes

Wild boys always shine

You got sirens for a welcome

There's bloodstain for your pain

And your telephone been ringing while

You're dancing in the rain

Wild boys wonder where is glory

Where is all you angels

Now the figureheads have fell

And lovers war with arrows over

Secrets they could tell

They tried to tame you

Looks like they'll try again

Wild boys never lose it

Wild boys never chose this way

Wild boys never close your eyes

Wild boys always shine

mirandas Автор Бояна (Бояна Костова)

Произведение В ЖИВОТА СМИСЪЛ ДА НАМЕРИШ .

В ЖИВОТА СМИСЪЛ ДА НАМЕРИШ ......

В живота смисъл да намериш,

да запазиш своята свобода,

на паметта начало да положиш,

да оставиш ти след себе си следа.

В живота смисъл да намериш,

да следваш него ти по своя земен път,

ще трябва с ветровете сили да премериш

и с опасностите, дебнещи върхът.

В живота смисъл да намериш,

дори когато стане той непоносим.

Ти вяра в себе си недей да губиш –

създай живот полезен и преодолим.

В живота смисъл да намериш

и стойност да дадеш на своите дела,

към раните на времето ще трябва да привикнеш

и към несправедливите неща.

В живота ти смисъл ще намериш

в замяна на свои земни радости.

Ти рискове безбройни ще поемеш

и много тежки отговорности.

В живота ако смисъл ти намериш,

белязан значи си навеки от дългът,

чрез творчество от смърт да се избавиш,

да дариш с безмълвна проповед светът.

mirandas Автор Бояна (Бояна Костова)

Произведение В ЖИВОТА СМИСЪЛ ДА НАМЕРИШ ...

В ЖИВОТА СМИСЪЛ ДА НАМЕРИШ ......

В живота смисъл да намериш,

да запазиш своята свобода,

на паметта начало да положиш,

да оставиш ти след себе си следа.

В живота смисъл да намериш,

да следваш него ти по своя земен път,

ще трябва с ветровете сили да премериш

и с опасностите, дебнещи върхът.

В живота смисъл да намериш,

дори когато стане той непоносим.

Ти вяра в себе си недей да губиш –

създай живот полезен и преодолим.

В живота смисъл да намериш

и стойност да дадеш на своите дела,

към раните на времето ще трябва да привикнеш

и към несправедливите неща.

В живота ти смисъл ще намериш

в замяна на свои земни радости.

Ти рискове безбройни ще поемеш

и много тежки отговорности.

В живота ако смисъл ти намериш,

белязан значи си навеки от дългът,

чрез творчество от смърт да се избавиш,

да дариш с безмълвна проповед светът.

vanka Последен валс

С теб танцувам последниявалс,

да си вземем сбогом, любима,

ще те помня до сетния час

с теб танцувахме цяла година.

Благоденствие ти обеща

и нали беше млада, свенлива,

аз повярвах на тази лъжа

с нея ти беше много красива.

Пр.:Последен валс, сбогом, любима,

ще си спомням за теб дори

и под новото име.

За промяна говореше ти,

но понеже, обаче, зощото.

Дума дупка не прави нали,

път на Изток откри към Европа.

И сполука дори предвеща,

но дори и това ти прощавам,

сто лъжи или сто и една

на раздяля зло да забравим.

Пр.: . . .

пп.Забравих кой е изпълнителя

amira3 Рай

Сред черната пустош

на изпепелената гора

щастлив съм, че те имам,

че съдбата ни събра.

От твоя смях щастлив съм,

от твоя слънчев подлед,

от сладките целувки,

ухаещи на пролет,

от думите ти нежни,

изречени с любов -

вечно да ги чувам,

на всичко съм готов.

Ако сме двама в ада

дали ще разберем

или че рай това е

със теб ще се кълнем.

Раят е където

се намираш ти.

Защо ми е небето?

Защо са ми мечти?

Ти си ми реалност.

Ти си ми една.

Ти си нежна ласка,

ти си топлина.

Обичам те такава,

каквато си сега.

Недей да се променяш,

ти слънчева жена.

Обичай ме, мисли ме,

изгаряй като мен

в любовен пламък двама

да бъдем всеки ден.

И никой да не може

интрига да посее

в добрия огън злото

зад нас да си изтлее.

Автор: Облак

mirandas Автор vilislava (Вилислава Пламенова)

Произведение И тази сутрин

И тази сутрин сиво е небето и ще бъде всеки следващ ден защото ти остави рана в сърцето защото няма да те има пак до мен И тази сутрин слънце не изгрява ще бъде тъмно като всеки следващ път защото аз не мога ей така да те забравя защото в мен пустее един празен кът И тази сутрин аз не искам да се будя ще те запазя в светлия си сън защото не искам отново да те губя защото няма да чуя в гласа ти онзи звън

furkatichko АЗ ВЪРВЯ

Нощни улици чакат ме вън.

Мракът в своето царство ме кани.

Топла нощ. Аз вървя като в сън,

над килим от блестящи реклами.

Тихи паркове тръгват към мен

и дърветата махат ми с клони.

Този град е така променен,

с упостели, самотни балкони.

И площадът отдавна е сам.

Тишината се блъска в ушите.

Аз вървя, и вървя все натам,

накъдето ми видят очите.

Нощни улици чакат ме вън.

Мракът в своето царство ме кани,

но очите залепват за сън,

в който гаснат блестящи реклами.

Натиснете тук

Редактирано от - furkatichko на 08/11/2006 г/ 22:48:48

mirandas ЕСЕН

Застудя и се спуснаха бели мъгли,

за да скрият срама на съблечени клони.

Плаче синия свод... Всъщност - просто вали.

Вихър свири на флейта ужасни шансони.

Жълти листи се гонят във луд кръговрат -

по земята чертаят подвижни картини.

Сякаш влиза в душите ни есенен хлад

и оставя след себе си чувства изстинали.

/Р, Ченков/

furkatichko ЗА НОСТАЛГИЯТА

Огромна радост за душата,

е да се връщаш в бащиния край.

И птицата познава си гората,

и своето гнездо си знай.

Човекът, като птица да е волен,

пак ще се завръща у дома.

Тъй Бог ни е създал отколе -

да тачим родната земя.

И всеки път да ни обзема радост,

когато спрем пред дворната врата,

а тя с една необяснима святост,

безмълвно да ни скрива от света.

И всеки ден, неизживян в уюта

на онзи кът, тъй близък и желан,

сърцето да разкъсва болка люта,

очите да премрежва бял саван.

Румен Ченков

mirandas Автор Obsession (Полина Тодорова)

Произведение Есен

Прескачат се едно през друго

жълтите сухи листа,

побутва ги ту мудно, ту будно

жълтата суха метла.

Разноцветната есен метачката сбира

от тротоара пъстро застлан,

устата на лопатката едва я побира,

а столетникът дървен остана си сам.

Почакай, циганко незнайна,

не отнемай есенната ми дъга!

Не разкривай своята тайна,

че родила е тя в тебе тъга.

Аз искам още минута дори

да погледам пейзажа цветен,

последното слънце в мен да гори,

да ме постопли в хладната есен...

mirandas Автор Вестин (Димитър Ганчев)

Произведение Есенен град

Есенен град е. Гори листопаден.

Витоша цялата в рани от студ.

Гола до бяло над разрушения град,

над тъмните сенки на чуждия труд.

Град е на сенки, сред димни завеси,

макови спомени от нейде донесли.

Есенен град е. Гори листопад.

Витоша цялата в залезни рани,

надвисва в червено пожарния град.

Здрачът откъсва сенки от сгради -

почти са човешки и плъзват навред.

Залез в очите студен като лед.

mirandas Автор Кiara (Киара )

Произведение ЗАВРЪЩАНЕ

Дърветата са разсъблечени,

тревата изгоряла,

земята черна, суха , разранена,

картина на печал и старост.

Опитвам се да премълча тъгата

в сърцето ми е още лято,

а тук отдавна грачат гаргите

на есенното рамо

И пътят стори ми се тъй безкраен,

и стъпките ми твърде тежки.

Желязната врата

болезнено изскърца

и без да я попитам

годините призна си.

Призна и за неволите

показа раните,

безкрайния си ред от некролози,

на нищетата дланите.

Сърцето ми ридаеше,

душата ми мълчеше.

Очаквах всичко да е същото,

жадувах спомена от свойто детство

закътан на дълбоко някъде,

останал вечен.

Отдавна знаех че ще бъде трудно,

да се завърнеш у дома........

и стъпките ми тежки

отекваха по черната земя.

Така и не прекрачих прага,

не посмях......

И клоните застъргаха по керемидите,

заплакаха за свойта самота,

и вятъра се разпиля в пътеката

с последното листо на есента.

А аз застинах по-сама,

разкъсвана във минало.

Мъглата се разстеле, покри града,

небето потъмня, отпрати скръбната луна

и моят дом изчезна назад в прегръдката на вечерта.

mirandas Автор Романтик (Христо Костов)

Произведение Във тъмна нощ

Във тъмна нощ,

студена и безлунна

се скитам сам

във уличната пустота

загърнат в тънкото

палтенце и сгрян

от своята мечта.

Студа не сещам

топло е в душата

аз крача без посока

начертана,

очите търсят тебе

в тъминината ,

а ти си там,

щастлива и засмяна.

Във тъмна нощ

се сбъдвали желания,

красиви, нежни

и безброй мечти,

а тъмна нощ

щом свършела в

стенания,

се раждали

прекрасни дни.

Във тъмна нощ

студена и безлунна

вървя към теб

да срещнеме деня,

замлъкват в тази нощ

словата,

а аз и ти сме

сбъдната мечта.

Viola ДИМА БИЛАН- Я ночной хулиган

Я ночной хулиган

У меня есть наган

Я похож на маман

И я вечно пьян

Ну и что, ну и что

Сильный-смелый зато

Загорелый зато

И хожу в пальто

Я к тебе прилечу

Я за все заплачу

Тебя озолочу

Я тебя хочу

Я не самый плохой

Просто я не святой

И только с тобой

Я найду покой

Когда смотрю в твои глаза

Я понимаю

Мне без тебя никак нельзя

Точно знаю

Я ночной хулиган

У меня есть талант

Я крутой музыкант

И я вечно пьян

Ты попала в капкан

А ключи у маман

У меня есть наган

И хороший план

Мы с тобой улетим

Куда захотим

Дерева посадим

И детей родим

Будем вместе всегда

Дни, недели, года

Не умрем никогда

Да, да, да, да, да

Когда смотрю в твои глаза

Я понимаю

Мне без тебя никак нельзя

Точно знаю

Я ночной хулиган

В деле я атаман

А в постели гигант

Просто ураган

От меня не сбежишь

Ты же мной дорожишь

Очень часто звонишь

По ночам не спишь

Я ночной хулиган

У меня есть наган

Я похож на маман

И я вечно пьян

Ну и что, ну и что

Сильный-смелый зато

Загорелый зато

И хожу в пальто

Я ночной хулиган

Я ночной хулиган

Хулиган...

mirandas Автор ВТ (Вили Тодоров)

Произведение ЗАЩО ЛИ СЕ РАЖДАМЕ НА СВЕТА

Един въпрос си задавам сега –

защо ли се раждаме на света?

Време и място не избираме ние.

А кой може от другите да се скрие?

Съдбата си своя

всеки може да промени,

ако има воля

или просто с много пари.

Хора различни срещаме по света,

но в него търсим само една

личност, която мечтаем ние

сърцето свое да ни разкрие.

Нас двамата в него да събере,

нищо, че казват: “Светът голям е!"

Защото се превръща той в излишен,

има ли до теб някой да диша,

горещо да си мечтае,

заедно да сте желае.

Защо ли все пак се раждаме на света?

Кой да остави ще може в него следа?

На кого ли трябва да си платим ние

за да може всеки света да открие

и в него човека, за когото

ще се кълнем,

че е по-мил от живота?

Думи различни и прости. Обикновени.

Градим от тях клетки

на мечти съкровени.

Затова ли само се раждаме на света?

Спомен у някого ще приемем ли за следа?

Или ще бъде нормално

с това да се утешим

и след това скромно

нейде да замълчим?

Сложен въпрос си зададох сега,

а и друг върти се в мойта глава.

Без нас какво ще представлява светът?

Ако те няма, не чувстваш нищо.

Но когато другият липсва?

Думите тези пиша сега. А защо?

След като да споделиш

ти нямаш с кого.

Завиждам на другите,

пишещи с фантазия

и прекрасно разбирам,

че мойта, май, няма я.

Защото, ако нещо не изживея,

аз после не мога с листа да се слея.

Поетите истински

думи такива намират,

за които си мислиш,

че от сърцето извират –

четеш и обгръща те тяхната музика.

Пиша и слушам песен една,

странно красива изглежда тя –

“Думите не идват лесно при мен”.

Значи не съм бил сам

аз в този свят голям.

И други е имало под небето,

които ги е боляло сърцето

и са създали това,

що сега слушам в нощта.

И разбирам, че въпросът,

който си зададох сега

има отговор прост:

Ние се раждаме на света

за да изпитаме любовта!

mirandas Автор kaziyka (Мирослава Грозданова)

Произведение Очи, които забравят

Небето днес иска да плаче

За всичко, за всички, обаче

Знам, някой ще изгрее пред мен

Ще е топло, ще е сухо в

дъждовния ден.

Някой тайно ще ме погледне,

Ще се усмихне и ще изчезне

И аз ще забравя, че е валяло,

Че преди време на този ден

...е боляло.

Спирката и глътка изстинало кафе

Автобуси, бурята в очите ми снове.

Бързам... може би е щастие

Песен без думи и мелодията

от части е.

Небето днес трябва да плаче:

Сив облак редом с мен крачи.

Капки тихо заливат старите белези,

Закъснявам бавно за надпревара

със себе си.

Някакъв странник тайно ме поглежда.

Душата отвръща и също се оглежда

В огледалото... на нечии очи

Които забравят, че на този ден

винаги вали.

mirandas Автор Белоснежка (Гергана Шутева)

Произведение УГАСНАЛА КАМИНА Е СЪРЦЕТО МИ...

Угаснала камина е сърцето ми...

Сърцето ми - угаснала и ледена камина,

сред съчките от спомени в забрава тля,

ръцете днес прегърнаха студа на тая зима,

а в погледа ми сняг смълчано заваля...

Поисках с устните от скреж да те целуна,

искра от огъня да се разлее в мен...

възкръснал звън от онемяла струна

в душата ми да бъде прероден...

Но ти не ме помилва със горещи длани,

в очите ми лавина снежна връхлетя...

белязано с клеймо от много рани -

сърце угаснало... сълза проля...

mirandas Автор smile (Дияна )

Произведение Приятелко моя

... на най-добрата ми приятелка

Далеч си... на телефон разстояние,

а друго време при тебе тече,

и животът пленява те с друго ухание,

че голяма си, а беше дете.

Щастлива бъди -

нека твоята орис това е...

да напуснат небето милиони звезди,

да сбъднат всичко, което мечтаеш.

Приятелко моя, вече порастна,

не делиме стария чин,

но за мен както преди си прекрасна,

че като тебе приятел е само един!

mirandas Автор Djein_Ear (Джейни Тодорова)

Произведение Събирам в шепите си светлина

Събирам в шепите си светлина,

с очите си я галя...зазоряване,

пропукано е тъмното небе, блести

и пръска светлина, запяло утрото.

Красиво е, да искаш и за другите

да видят прелестта на слънцето!

Не трябва да се губя из посоките,

когато вярната е във сърцето.

И нека всеки лъч до всеки да достигне!

С отворени очи ще го дочакам,

ще вярвам, че обичта му ще достигне,

да ми прости... и аз ще се усмихна!

И ще закича облаците сиви с обичта си,

ще изсветлеят розови и чисти.

Небето ще измия със сълзите си,

и ще се моля... дано да ми прости!

Restart на днешния ден, преди 15 години почина Ф. Меркюри:

I Want To Break Free:

I Want To Break Free I want to break free

I want to break free

I want to break free from your lies

Youre so self satisfied I dont need you

Ive got to break free

God knows God knows I want to break free

.

Ive fallen in love

Ive fallen in love for the first time

And this time I know its for real

Ive fallen in love yeah

God knows God knows Ive fallen in love

.

Its strange but its true

I cant get over the way you love me like you do

But I have to be sure

When I walk out that door

Oh how I want to be free baby

Oh how I want to be free

Oh how I want to break free

.

But life still goes on

I cant get used to living without living without

Living without you by my side

I dont want to live alone hey

God knows got to make it on my own

So baby cant you see

Ive got to break free

.

Ive got to break free

I want to break free yeah

.

I want I want I want I want to break free....

...

furkatichko

Редактирано от - furkatichko на 25/11/2006 г/ 21:44:31

mirandas Автор Anoq (Илияна Генова)

Произведение Пожелай си нещо!

Пожелай си нещо! Светът се усмихва!

Пожелай си вечер, когато всичко притихва.

Пожелай си слънчева душа до теб,

разтапяща нечовешкия в сърцето лед!

Пожелай си всеки да заспива със усмивка

вечер под топла завивка.

Пожелай си красиви очи да ти дават надежда;

когато е трудно, до любов всичко се свежда!

Пожелай си нещо! Светът се усмихва!

Пожелай си любов сърцата да развихря!

Пожелай си и вярвай, че това ще се случи

и всеки красивия миг ще получи!

furkatichko Прекрасно е mirandas !
mirandas Автор f-31 (Креми )

Произведение Желание...

Къде си мое слънчице?

Така ми липсваш много.

Минават бавно дните ми,

изгубвам се отново.

И искам те... разбираш ли,

не мога аз да дишам.

Желанието страстно е

по тебе се увличам.

Душата малка птичка е,

към тебе днес полита.

Сърцето ми отворено,

за нова обич пита.

Ела сега превземай ме

отдавам се изцяло.

Прегръщай ме, целувай ме,

и нека бъдем цяло!

И в утрините алени,

със нежност те обсипвам.

Целувайки очите ти,

ти знай... че те обичам!

mirandas Автор или/или (Искра Драганова)

Произведение Нарисувай ме

Нарисувай ме на лист хартия,

а после в рамка го сложи,

нарисувай ме най-вярната със тия

най-лъжливите очи.

Но ти ме нарисувай като цвете,

като приказна икона от съня,

нарисувай, че протягам си ръцете

твойте длани за да уловя.

Нарисувай ме най-истинска и пряма,

каквато никога не бях,

и в очите обичта голяма,

която тъй безгрижно пропилях.

Така поне ще се любуваш

на таз жена, която мислеше че съм,

тогава няма да е нужно пак да се преструваш,

че аз обичам те единствено на сън.

mirandas Автор Соничка (Соня )

Произведение Сълза за раздяла

Блести в очите ми сълза горчива,

но тя изглежда толкова красива.

Като нашата обич е чиста

и като слънцето лъчиста!

Сълзата аз оставих на твоето рамо,

за да ти напомня само

за горещата любов

изпълнена с нежен зов,

а после за горчивата раздяла

и за обичта ни отлетяла.

Тогава ти спомни си за сълзите в моите очи

и за раната в сърцето, че не спира да кърви!

Не, не спира! Тежко е да страдаш от любов

и особено щом чуеш: "С друга съм сега в обков!"

mirandas Автор cherry_blossom (Ели )

Произведение Вълшебна нощ

Бавно слънцето залязва

И сърпът на луната се показва.

Безброй звездички светят на небето

И блясъкът им стига чак в сърцето.

Красива нощ...

Обгърни ме с мека тъмнина,

Сложи край на тази самота,

Приюти нещастната душа,

която към тебе протяга ръка.

Дари ме с късче топлина,

Дай ми сила да посрещна деня!

Звезди в очите ми се взират,

Сълзите бавничко умират,

Тишината нежно ме прегръща

И нещо в мен се преобръща...

Сега разбрах...

Вече не съм сама -

С мен е нощта...

Вятърът гали лицето,

Радост изпълва сърцето.

Луната тихо се усмихва,

Болката в мен притихва...

Не искам този миг да си отива...

Истински живея само сега -

Когато усещам дъха на нощта...

mirandas Автор Djein_Ear (Джейни Тодорова)

Произведение Загъни ме с очите си топли

Студено е, загъни ме с очите си топли,

със усмивката твоя, денят ми стопли.

Уморих се от безсънните, дългите нощи,

и сънят все ми убягва...уви...

Докосни тишината ми със трепетни пръсти.

Разпръсни тези тъжни, наболели сълзи,

в тънки спомени от забрава, мечтите предишни,

ако можеш, в простичък вързоп, завържи.

Загърни ме със нови и цветни, надежди,

да извая, във очите ти нови буйни искри,

и от обич, колкото зрънце...да мога,

вселена, красива да видя, във твоите очи.

Ти подай ми, искра, само лъч в тъмнината,

аз на теб, ще даря светлина от звезди.

Във забрава, ще летя с теб до луната...

...само те моля, загъни ме със топли очи...

mirandas Автор Djein_Ear (Джейни Тодорова)

Произведение РЕКАТА

В косите й плуват бели лилии,

бреговете й - отворени длани...

преплетени със корени, жилави

спомени, шепнат тайни неразгадани...

По бели камъчета топли,

плъзва слънце усмихнато,

лъчи разтваря във водите й,

и грейва весело и чисто.

Лъчи, дървета и цветя, танцуват

валса на реката в светлината

на нейните води, оглеждат се...

Огледало живо е реката, вълшебно,

истинско, красиво и поглъщащо.

Не се оглеждай в нея ти, тя грабва

надълбоко в себе си оглеждащите се

във нея ликове и ги превръща в спомени

за своите дълбоки корени...

mirandas Автор Djein_Ear (Джейни Тодорова)

Произведение Затъжих се за теб...

Затъжих се за теб, моя обич добра.

Поставих ликът ти в сърцето си,

подбрах най-красивите бели цветя,

нарисувах ги там... на челото ти.

Тъй са топли, добри, твоите очи,

но понякога, виждам тъгата ти,

как прокрадва се в тях със тих

листопад, есента да брои дните ти.

Не тъжи, не и вярвай, тя е измамна!

Поникнаха бели цветя, аз ги поливам

с очите си, те са моите милувки...

дар от твоите нежни целувки...

Затъжих се за теб, моя обич си, истинска.

За ръцете, душата и за устните ласкави,

бих пребродила цяла, добрата земя,

за да бъда утеха и твоя закрила.

Затъжих се, отроних от очите сълзи,

бели цветя във сърцето поливам,

те превръщат се в алени макове,

поели нашите пламенни спомени.

furkatichko Не излизай навънка.

Вън е тъмно, нали,

вън е болката тънка

и боли и боли..

Застани до вратата,

ще ти кажа една

странна, странна история,

а ти кимай с глава..

Ти повярвай във всичко

от игла до конец

постави на главата си

моя трънен венец..

...

Аз съм остров във времето..

то струи покрай мен..

Ти доплувай до острова

и почивай във мен..

Тука думите липсват,

часовете са миг,

а години..сгъстени

се изливат във вик..

но усмивката трае

не за миг -

часове

остров съм

за мечтаeщи-

векове,

векове..

...

Ти доплувай до мене

аз съм остров във времето..

Не отваряй вратата

моя нежна поема..

Вън е болката тънка,

а ти слушай една

странна, странна история

и ми кимай с глава.

Постнато от Слънчо в антологията

vanka Натиснете тук
mirandas Автор Djein_Ear (Джейни Тодорова)

На теб приятелко Д.Ч

Омайна сила блика в тебе,

красива, шеметна жена...

Приятелка добра и майка мила

на своите, две обичащи деца.

Вулкан си, изригваща усмивки,

щастливец е мъжът до теб

да бъде опора и на ласките ти сила

за очите ти едничката любов!

Красив човек си с пламенна душа!

Приятелка внимателна, добра!

За всичката ти обич ти благодаря!

Бъди щастлива и обичана жена!!!

mirandas Автор Djein_Ear (Джейни Тодорова)

Произведение Душата птица е...лети

Душата птица е, лети!

За нея няма ни прегради, ни стени.

Законите човешки са измислени,

а тя витае във обятия небесни.

Познава времето, пространството,

на слънчев лъч пречудната чупливост,

на цвете нежно ароматът и,

и на звездите, тихата обсебеност.

Пътува във всемира безконечно.

И плува във водите на реките,

когато сее във луната свойта сила,

със слънцето се слива през мъглите.

През бели снегове, през вихрите прелита,

през тъжни дъждове, със капките дъждува.

В неволите на всички светове,

във нов живот се ражда...не умира.

Душата птица е...лети.

До теб достига в нощите самотни,

от своята сила влива ти...шепти,

за обич нежна и закрила...

mirandas Автор Djein_Ear (Джейни Тодорова)

Произведение Вземи ме...

Вземи ме със себе си... където да тръгнеш,

не оставяй душата ми, да страда самотна.

Без теб, ще са болни дните и нощите,

не знаеш ли, колко сърцето ще страда.

Вземи ме, със всичката обич красива,

нека близо да теб съм, та дори да съм спомен.

Не заспиват очите, без теб не се съмва,

тъмнината е тъжна, а товарът огромен...

Не забравяй, когато решиш да си тръгнеш,

че без теб, ще е тъжно и пусто сърцето.

Щом веднъж истински те обикна... не можеш

да го оставиш, да плаче и страда сиротно.

mirandas Автор Djein_Ear (Джейни Тодорова)

Произведение От мен не си отивай

Небето ми е чисто, розово

със утринните влюбени, щастливи,

със залези във огнено обагрено,

а нощите от сънища, така красиви.

От мен не си отивай, никога!

Дори не си помисляй да те няма,

без теб небето ми ще бъде сиво,

а болката ще е голяма...рана.

Виж, падаща звезда ни се усмихна,

за теб ще пожелая нещо, свято.

Теб винаги във мене да те има,

да е горещо, късното ми лято...

От мен не можеш да си тръгнеш.

Поникнал по стените на сърцето ми,

ти даже въздухът, чрез мене дишаш.

Обичай ме! Обичай ме завинаги...

mirandas Автор Djein_Ear (Джейни Тодорова)

Произведение На твоите клепачи, ще притихна

На твоите клепачи, ще притихна.

Превърната в сълза на твоите очи,

и стичайки се по теб, ще целуна

лицето ти... със твоите сълзи...

На твоите устни, усмивката ще бъда!

И болката във твоите добри очи.

Щом обич съм в сърцето ти, докрай

ще бъда, ще дишам в твоите гърди.

Не се страхувай, обич моя, нежна.

Нали съм в теб и ти си в мен!

Живот ще блика във душата твоя,

защото любовта във нас я има...

Вълшебствата са в нас, в мечтите,

повярвай във щастливите сълзи,

които днес се стичат от очите,

целуват вместо мен лицето ти.

От моята душа, живот ти давам.

Ти с твоето сърце пулсираш в мен,

защото любовта ни е голяма,

прегради няма...аз в теб живея,

а в мен живееш ти...

mirandas Автор Дари (Дарина Александрова)

Произведение Моя път

През бури и преломи аз вървя

и търся своя път в живота.

Самотата познах, разочароваха ме близки хора,

но пак през облаците гледам

да видя своя светъл лъч надежда.

Със времето приятелите мои

останаха със скромен брой,

но аз не изкам толкоз много -

достатъчен ми е един!

Когато в миговете трудни

на моя живот устремен

да има някой мой приятел,

който да мисли за мен.

Умея аз да се раздавам,

в замяна много малко искам аз.

Една ръка, приятелска, сърдечна

да ме прегърне в труден час!

vanka Шуми Марица е национален химн на България от 1886 до 1944 г.

Първоначалният текст на песента е написан от Никола Живков, главен учител във Велес в турско време. След много варианти остава последната редакция на Иван Вазов от 1912 г.

Шуми Марица

Шуми Марица

окървавена,

плаче вдовица

люто ранена.

Припев:

Марш, марш,

с генерала наш!

В бой да летим,

враг да победим!

Български чеда,

цял свят ни гледа.

Хай към победа

славна да вървим.

Припев

Левът балкански

в бой великански

с орди душмански

води ни крилат.

Припев

Млади и знойни,

в вихрите бойни.

Ний сме достойни

лаври да берем.

Припев

Ний сме народа,

за чест и свобода,

за мила рода

който знай да мре.

Припев

(1950-1964)

Българийо мила, земя на герои

безспирен и мощен е твоят възход!

Да крепне навеки съюзът ни боен

с великия братски съветски народ!

Припев

Слава републико наша свободна!

Страж на мира непреклонно бъди!

Враг ли нападне земята ни родна

в бой до победа ни смело води!

Великото слънце на Ленин и Сталин

с лъчите си нашия път освети.

Димитров за подвиг сърцата запали,

в борбата и в мирния труд ни сплоти.

Припев

Строим ний заводи, разкриваме мини,

нивята широки задружно орем.

За нашата скъпа, прекрасна родина

готови сме труд и живот да дадем

Мила Родино става национален химн на България през 1964 г.

Основава на музиката и текста на песента „Горда Стара планина“, написана от Цветан Радославов (1863–1931) през 1885 година. Той я композира по пътя към бойното поле по време на Сръбско-българската война. Текстът е променян многократно, за последен път — през 1990 година.

Мила Родино (.mp3)

Горда Стара планина,

до ней Дунава синей,

слънце Тракия огрява,

над Пирина пламеней.

Припев:

Мила Родино,

ти си земен рай,

твойта хубост, твойта прелест,

ах, те нямат край!

vanka Въпросът за химна на България е много спорен. Комунистите натрапиха за такъв един изопачен и дори осквернен текст на песента "Мила Родино" на патриота Цветан Радославов писана по време на сръбско-българската война. Той я съчинява в момента който зарязва следването си в Европа и се връща за да стане доброволец в нашата армия през 1885 г. Само че музиката на тази песен е една взаимствана еврейска песен свирена по чешките кръчми по онова време.

След 1944 г. комунистите я оскверниха като изопачиха текста и направиха нещо нечувано. Те вкараха като последен куплет следния текст: "Дружно братя българи!/С нас Москва е в мир и бой!/Партия велика води/нашият победен строй!" В световната история няма друг такъв пример на раболепие - в националния химн да се славослови чужда държава. След 1989г. текстът на комунистите продължи да се използва, като само се премахна последния куплет.

Затова всъщност истинският химн е "Шуми Марица", чийто текст виждате по-долу.

Истинският химн

Шуми Марица

окървавена,

плаче вдовица

люто ранена.

Припев:

Марш, марш,

с генерала наш!

В бой да летим,

враг да победим!

Български чеда,

цял свят ни гледа.

Хай към победа

славна да вървим.

Припев

Левът балкански

в бой великански

с орди душмански

води ни крилат.

Припев

Млади и знойни,

в вихрите бойни.

Ний сме достойни

лаври да берем.

Припев

Ний сме народа,

за чест и свобода,

за мила рода

който знай да мре.

Припев

mirandas Автор bluenight (Синя )

Произведение Отдаденост

В прегръдката ти силна лягам,

приютена свивам там гнездо.

Крила от звън над нас разтварям,

ти шепнеш нежно: "До мен е твоето место".

От ръцете ти - роял старинен -

жадно музика отпивам.

Всеки звук е някак по-ефирен...

От любовта, тъй чиста, се опивам.

Кафявото в очите ти виновно е,

сред мръзнещ залез гола да се съблека.

Зеленото във моите решило е

цветята в снежен ден да разцъфтят.

В очите твои започвам себе си да любя.

Откривам бавно хиляди неща.

Мечти искрящи аз не ща да губя,

уверена ще крача с теб в света!

mirandas Автор Лора (Лора Иванова)

Произведение Да съм обидена ли...

Да съм обидена ли?

Не! Не съм сърдита даже!

Обидена е моята душа.

Един кристал в мен се пръсна,

на хиляди, милиони стъкалца.

И всяка мъничка частица,

заби се в моето сърце,

и струйки топла кръв потичат,

и се събират в малко езерце,

а тази кръв след туй извира

в мойте молещи очи,

сълзи остават мокря диря,

и всяка клетка в ад гори.

Лицето ми 'кат бледата луна

всред облаци потъва.

Да съм обидена ли?

Не! Не съм сърдита даже.

Това е просто твоята вина:

единствената смислена причина

да чувстваш мен така!

mirandas N 32065

Автор liviq (Здравка Бонева)

Произведение Там, край брега на морето

Там, край брега на морето,

извисени до млечния път,

погледи нежно са впити,

думи в тишината висят.

Чаша опияняващо вино,

пали сладък копнеж.

Палав огън играе в очите,

бледнеят звездите пред тях.

Ръце в танц се преплитат,

две души бавно горят.

Хоризонта се слива с морето,

и две тела...

Върти се света.

mirandas Автор Anoq (Илияна Генова)

Произведение Да бъда зимата

Да бъда Зимата аз тайно си мечтая;

със пухкав сняг децата да лаская

и палави снежинки да пръскам из града,

и пушек от комини нервно да следя.

По покривите ледени висулки ще извая,

със сини, хладни нощи влюбените ще омая.

А силен вятър гневно ще изпращам,

когато мраз в сърцата срещам.

Да бъда Зимата студена, гола,

събличаща дърветата до ствола.

Да бъда Зимата - във къщите - уютна

и никога - изстрадала и смутна!

Viola ПЪТУВАНЕ

Върхът е безкрайно далече,

Много време до там ще вървя.

Сама на борба се обрекох-

на адски нечестна борба.

Докосвах небето с пръсти,

а после лежах в прахта.

Вървейки напред се обръщах,

протягах безсилна ръка.

Изплаках морета от сълзи

падах, умирах, горях...

Молех очите безмълвни

сякаш съм сторила грях.

Плувах в морета от болка,

почивах на бряг от мечти.

Живеех на заем и толкова!

Пак търсех онези очи....

Върхът е безкрайно далече,

дали ще го стигна- не знам!

Едно само искам, човече,

със теб да се върна оттам.

Цветелина Василева

mirandas Автор Djein_Ear (Джейни Тодорова)

Произведение ЧУЙ МЕ СЪРЦЕ

Замълчи мое сърце не умувай!

Времето в тебе прелита с крила,

По залез слънцето си отива,

ала се връща във светлина.

Не можеш да мислиш, не трябва.

Стига ти чувството, да решиш,

че си влюбено, че обичаш,

имаш криле да летиш...

Чуй, какво ще ти кажа сърце!

Всяка дума е рана и болка,

всяка среща води в разлъка,

всяка тайна е яма дълбока...

Чувствай сърце, със всеки пулс огъня,

който в тебе гори и изгаряй докрай.

Превръщай във музика, даже и болката,

Каквото се случи...ти просто обичай!

furkatichko

Натиснете тук

mirandas Автор Zatoichi (Венелин Стоичков)

Произведение По булеварда на мъглите с маска от елмаз

Дълъг булевард във безкрая се точи,

забулен от сива мъгла,

и с бордюри криви уверено сочи

света и нашата съдба.

Надежди, копнежи, мечти, идеали,

между сила и умора

във прегръдката си мека са събрали

хиляди, хиляди хора.

Люде невзрачни и колоси могъщи,

шутове и анархисти

крачат редом до таланти въздесъщи

и до праведници чисти.

Мечтатели подир бродяги се носят,

гении щъкат около тях,

оптимисти усмивки чужди си просят

до самозванци в пътен прах.

Главорези, герои и мъченици -

лица от огньове и мраз -

глупаци, учители и романтици,

ученици, роби и аз.

По булеварда тих дружно сякаш вървим,

но само е всяко сърце,

мъглата безмълвна и другите корим,

и пъдим валмата с ръце.

Във множеството цветно вървя огорчен

и търся нещо уплашен,

прелитат образи човешки покрай мен

и топят се в пътя прашен.

Хаос. Кой съм аз и как да оцелея?

Моля, дайте огледало!

В посока неизвестна - умирам, тлея...

Не! Скрих лицето си вяло...

Маска от елмаз - това е моят начин -

изгубих, намерих, избрах!

И самотен във ден светъл, във ден мрачен

страховете свои презрях!

Странници унесени ме задминават,

странници подминавам аз,

а сълзите ми топли скрити остават

зад кротка маска от елмаз.

Истина и фалш край мен танцуват лудо,

потъват умове в захлас,

а усмивката ми среща всяко чудо

зад кротка маска от елмаз.

По булеварда на мъглите със маска

от елмаз вървя, защитен

от сенки и лъчи, от удар и ласка,

вървя, но някак уморен...

mirandas Автор Морещица (Ивелина Балабанова)

Произведение Истината

Пееш.

Смееш се.

Рисуваш,

но значи ли това, че си дете?

Мислиш.

Питаш се.

Сънуваш,

а нуждата в теб расте.

Плачеш.

Криеш се.

Слугуваш

и мъката раздира нежното сърце.

Молиш.

Изкушаваш се.

Бленуваш,

но няма болката да спре.

Страдаш.

Мъчиш се.

Тъгуваш

и няма кой да разбере.

Обичаш.

Бориш се.

Целуваш,

но обичат ли те?.. Не!

mirandas Автор Djein_Ear (Джейни Тодорова)

Произведение Пред очите на изгрева...

Пред очите на изгрева,

танцуват в ято гълъби,

трепетно се извиват,

нежно небето целуват.

Светлинна дъга крилете

докосва, и се ражда деня,

във усмивки на цветни лъчи,

озарили птичите бели мечти.

Издигам ръце да погаля,

зората с треперещи длани.

Господи, колко красиво,

ражда се цветното утро!

Даже дъх не ми стига,

от възторг...тихо шепна,

с очите си милвам небето,

и се усмихвам на утрото...

mirandas Автор Sunny`SmiLe (Теодора Стефчева)

Произведение Аромата на моя живот

С аромата на тъмно кафе

в ранната есенна сутрин,

се буди за новия ден

моя град - и хладен, и мръсен.

С аромата на тъмно кафе,

с горчилката, с топлата нежност,

приютява ме в своите ръце

и люлее ме в утрото свежо.

С аромата на снощния дъжд,

на изсъхнали листи и храсти,

с аромата на мократа пръст,

моя град се събужда сред здрача.

С аромата на ледена смърт,

сред мъгливи, намръщени вечери,

моя град се усмихва на сън

и целува ме с бащинска нежност.

С аромата на минали спомени,

с аромата на стара любов,

с аромата на мисли прогонени

аз отпивам глътка живот!

mirandas Автор Djein_Ear (Джейни Тодорова)

Произведение Във утро ранно...

Във утро ранно, преди да зазори,

във тънката усмивка на луната..

Изплаках ги... Последните сълзи

и изгорих на сянката крилата.

В небето много дълго търсих-

там място за тебе не открих...

Със първите петли, зарових тишината,

усмивката ми някъде се скри,

отпушвайки вика на самотата.

Сърцето ми в печал-как бие свито,

то няма да прошепне твоето име.

Опърлено в неистов, див пожар,

заравя спомени във скръб и жал.

...Ще чакам утрото да зазори,

да го посрещна в недоспалите очи.

На Светлината с първите лъчи,

нов Ден в живота ми, ще се роди

JJ6

Чалга поезия, чалга поезия, никак друго...А стига вече, байгън....

vanka Има лесно!Не четеш, и толкова.
furkatichko Така е, ванка. Всеки има избор.

На мен ми харесва в темата.

furkatichko Блаженство

Запалил цигара ти стоиш на прозореца,

а аз гледам как вятъра разпилява косите ти,

в мислите потънали в залеза,

наблюдавам как дъжда измива сълзите ти и целува нежно очите ти..

Усмихваш се, но против волята си,

против всичко, което те изгаря и не искаш вече да гори...

Времето спряло е, не виждаш бъдеще,

само минало с горчиви спомени

и скриваш душата си зад мраморни стени..

Изморен от всичко,

наранено е сърцето ти,

не се прикривай, не можеш да я спотаиш-

виждам болката, виждам и пламъка,

който бавно гасне и губи блясъка

си в тези две замиращи очи...

Очи - отчаяно преливащи от цветовете на две дъги -

твоята и моята в една се сливат

когато погледите ни се докосват,

а ръцете ни рисуват нови мечти...

Натиснете тук

Редактирано от - furkatichko на 18/12/2006 г/ 21:18:18

mirandas Автор Djein_Ear (Джейни )

Произведение Във утро ранно...

Във утро ранно, преди да зазори,

във тънката усмивка на луната..

Изплаках ги... Последните сълзи

и изгорих на сянката крилата.

В небето много дълго търсих-

там място за тебе не открих...

Със първите петли, зарових тишината,

усмивката ми някъде се скри,

отпушвайки вика на самотата.

Сърцето ми в печал-как бие свито,

то няма да прошепне твоето име.

Опърлено в неистов, див пожар,

заравя спомени във скръб и жал.

...Ще чакам утрото да зазори,

да го посрещна в недоспалите очи.

На Светлината с първите лъчи,

нов Ден в живота ми, ще се роди

mirandas Автор Sunny`SmiLe (Теодора Стефчева)

Произведение Жена

Понякога усмихвам се потайно,

понякога усмихвам се пред теб,

понякога те гледам и не вярвам,

че може да те няма някой ден...

Понякога, когато ти не виждаш,

те гледам, спряла дъх... минута... две...

и малко ме е страх дори да мигна,

да не изчезнеш с пролетните ветрове.

В такива дни светът ми се усмихва

и шепне ми все хубави неща,

в такива дни шумът в града затихва,

в такива дни аз чуствам се Жена!

mirandas Автор ниана (Нина Симеонова)

Произведение Коледно

Все още вярвам в чудеса...

В небесните знамения...

Във Неговата светлина...

И Неговите откровения...

И вярата, че сме деца

на Бог, не ме напуска,

че Неговата доброта

ще озари човешката ни същност.

Защото Син на Бог се е родил,

да утоли за вяра земната ни жажда...

Да ни научи, че сме свeтли и добри.

Защото от любов

любов се ражда!

mirandas Автор Ведрин (Стефан )

Произведение СКЪСАНИ СТРУНИ

Душата ми - цигулка плаха -

протяжно свири във нощта.

Лъкът и струните се сляха

в една жадувана мечта.

Мелодията - порив кратък -

докосна ледени стъкла.

Остави своя отпечатък -

ръце, подобни на крила.

Дано от топлата постеля

случайно да ги зърне тя.

Дано зова ми да споделя

и да повярва в любовта.

За миг стъклата да отвори -

мелодия да затрепти.

И недостъпна, там отгоре,

с ръцете ми да полети.

Да бъда неин полет в мрака -

концерт от радост, снежнобял...

***

Цигулката ми дълго плака

и скъса струните в печал...

vanka Тиха нощ, Свята нощ

всичко спи сал една

свята двойка над своя син бди,

над главица със руси коси.

А навред тишина, а навред тишина.

Тиха нощ, Свята нощ

вест дойде най-напред

от пастирите секли нощта

чули ангел да носи вестта,

че Христос се роди, че Христос се роди

Тиха нощ, Свята нощ

две очи и във тях

нежен поглед сияещ от смях.

Лъч надежда достигна до нас

за спасителен час, за спасителен час.

mirandas Автор NejnoStava (Фанитоо )

Произведение -Облаче-

Душата ми, свободна като облаче,

отвявано от бури зли,

и дни наред то сгрявано

от ласките на слънчеви лъчи.

И можещо отново и отново да прелита

реки, морета океани, планини,

неспирано от нищо и от никой

лети, лети, лети.

И бъбри с бляскави звезди,

препълнено от капчици дъждец,

готови да отронят свойта кроста,

да галят с нея те света,

да го изчистят целия от лошота.

Душата ми, приличаща на облаче,

се рее дни и нощи над поля

и търси где да си излее сълзите,

но ненапразно, а за доброта.

Сълзи от болка, но живот даряващи,

усмивки, пълни с топлота,

сълзи, чуждото сърце те сгряващи

с кристално-чиста красота.

Душата ми, приличаща на облаче

с променящи се форми на усмивки и сълзи,

прелита тя във времето

и търси място да се приюти.

mirandas Автор __FREEMAN__ (Николай )

Произведение Тази Коледа...

Святата и Чиста Коледа дойде...

Тази година бавно изминава...

Бог знае колко трудна тя бе...

Но Надежда в сърцата остава...

Улиците - пак измамно светли...

Магазините - накичени с елхи...

Скитник в студа седи ли... седи

Чакащ Надежда някой да дари...

Щом отекне черковната камбана...

Ще бъде топло и задружно в домашния уют

А навън - кученце търси дом и прехрана

Сърцата ни от виното са топли...

...в душите ни е студ

През таз година други да бъдем дано

Нека по-малко тази година боли...

На думи... уви - колко лесно е само

Българската Коледа ний ще направим сами

Годините ще идват... и ще отминават...

Сподели Любов, постеля и хляб...

Делата добри навеки остават...

Дори и след като напуснем този свят

Снегът навън вали ли... вали...

Земята отново е чиста и бяла...

Знам - тази година пак ще боли

Но Надеждата в сърцата остава...

Viola Да бъдеш огън ти, който не гори,

Да нямаш рани ти, но да те боли,

Жив да си и да не си!

Да се оглеждаш ти в моите очи,

Да виждаш себе си и да те боли...

Като мен да те боли!

!!! ЗАКЛЕВАМ ТЕ !!! Натиснете тук

Редактирано от - Viola на 25/12/2006 г/ 19:42:35

furkatichko Рождество

Звън дочух - далечен звън,

звън - внезапен и тревожен,

Камбана влезе в моя сън

и ме погали спомен...

Звезда над мене изгоря,

нощта от болка потрепери,

Прошепна хор - във храм аз бях,

дете бях и се молех!

Запалих свещ от друга свещ,

ръка целунах на старица,

и нещо скъса се във мен,

като в ранена птица...

Глас забравен - нощен глас -

дочух камбаната да плаче,

с душа горчива като мен -

с душата на сираче!

Забравих страх, усетих Бог -

и светлината ме прегърна...

И времето за дълго спря -

аз в себе си се върнах...

Viola Освен Тиха нощ, свята нощ

имаше още една хубава коледна песен, но си спомням само мелодията, а думите ми се губят.

mirandas Автор daik (Георги Динински)

Произведение Коледно пожелание

Звъни звезда!

Kамбанка златна -

във черното следа.

И нека тя стократно

да ти дарява радостта,

че всичко пак е бяло,

че има чистота,

че може от начало

да завъртим света.

vanka Натиснете тук
Viola Една песен на Garbage

I would die for you

I would die for you

I’ve been dying just to feel you by my side

To know that you’re mine

I will cry for you

I will cry for you

I will wash away your pain with all my tears

And drown your fear

I will pray for you

I will pray for you

I will sell my soul for something pure and true

Someone like you

See your face every place that I walk in

Hear your voice every time I am talking

You will believe in me

And I will never be ignored

I will burn for you

Feel pain for you

I will twist the knife and bleed my aching heart

And tear it apart

I will lie for you

Beg and steal for you

I will crawl on hands and knees until you see

You’re just like me

Violate all The love that I’m missing

Throw away all the pain that I’m living

You will believe in me

And I can never be ignored

I would die for you

I would kill for you

I will steal for you

I’d do time for you

I would wait for you

I’d make room for you

I’d sail ships for you

To be close to you

To be a part of you

‘Cause I believe in you

I believe in you

I would die for you.

vanka Натиснете тук
mirandas Автор Vasilena_85 (Василена Атанасова)

Произведение Магията на Коледа

Светлина сърцата озарява

и стопля ги запалената свещ.

Снегът по малко болката заравя,

разпалва се и пламъкът горещ.

Звездите както винаги си пеят

коледна звънлива песен,

а снежинки по лицата ни лудеят,

за да кажат, че животът е чудесен!

Домовете и елхите украсени,

отрупани трапези, веселби,

в тези дни сме някак по-сплотени,

по-усмихнати, щастливи и добри...

Каква е тази истинска магия,

тази коледна вълшебна сила?!

Белоснежната стихия

света пречиства и измива

от натрупаните болки и сълзи,

от страданието и подлостта...

Но защо са кратки тези мигове, уви?!

И всяко зло се връща, както до сега...

ххххх

Защо не можем да държим неугасена

свещта на надеждата и обичта?!

Защо ли не изчезне тази сцена -

на безбройните измъчени лица?!

Сами се потопяваме в страдание,

получаваме го със своите дела,

сами го утрояваме със отчаяние,

вместо да си подадем един на друг ръка!

Не можем ли да станем по-сплотени,

да си помагаме взаимно, да се обичаме?!

Вярата и любовта правят добри промени

в името на щастието, към което тичаме...

mirandas Автор Djein_Ear (Джейни )

Произведение Ти знаеш, Боже...

Ти знаеш, Боже, всички мои тайни,

до дъното на моята душа.

На дните ми пътеките са знайни,

открита е за тебе мисълта.

За сълзите, що капят в надпревара

в утрото по моето лице,

не искам днес за болка да говоря -

все някога и тя ще спре!

И колко мисли ме терзаят,

потропвайки по моето сърце,

пролука търсят да намерят,

как времето за мъничко да спре.

Не спира то, отлита като птичка,

която е била на моята длан.

На дните ми надеждата едничка,

стопена, като несбъднат блян.

И нищо се назад не връща,

а дните гонят своя вечен бяг,

часовникът тик-така и превръща

във минало един далечен бряг.

На който аз съм само песъчинка

сред пясъци - прашинка златен прах.

А в чашата поредната сълзичка,

прокапа, като сторен нежен грях.

Отпивам глътката последна

от своите мечти и песни,

на времето обичта неизмерима,

подслаждана с надежди.

mirandas Автор Djein_Ear (Джейни )

Произведение ...времето тиктака

...времето тиктака

като часовник и отмерва

на дните ни пропуснати мечтите

на нощите откраднати минутите

събира в длани часовете

от болките и от сълзите

секундите на две разделя

и в междувремие на тайнство

дори тогава времето не спира

когато твоето "Обичам"

с моето се слива

и продължава в откъснато

от времето мълчание

в ридание над стих във спомен

в очите ни прелива

и там разлива тик-так...

в което времето за малко спира

защото във душите ни открива

че любовта е толкова красива...

mirandas Автор Djein_Ear (Джейни )

Произведение В най-нежна струна на сърцето...

В най-нежна струна на сърцето,

в най-светлa диря от душата,

със топлите лъчи от слънцето,

за теб запазих чувствата!

Във простичък вързоп събрах,

завързах с на любовта сълзите,

от болката остен издялках,

преметнах го през раменете.

И тръгнах... Преминах през гори,

които, тъмни, ме препъваха,

със дирята, запазена от светлини,

нозете пътя пак намираха.

Омайна песен някой бе запял

примамливо, от пътя да ме отклони.

Пред моето сърце, бе онемял,

а то с най-нежна струна пак звъни!

Достигнаха ме северните студове,

сковали в лед ръцете и лицете ми...

Ала усмивката, останала във мене,

не може никой, да ми я отнеме!

furkatichko .....

В едни очи вълшебно притаена

е любовта ми скрита за света.

Рисува шарки, багри хубостта

ти в пролетта от слънце озарена.

И нежността е в тебе въплътена,

ти - нежен сън, сънувана мечта !

Как ме примамва с огън младостта !

Как ме притегля нишка забранена !

Докато дишам, в тези стихове

ще бъдеш ти - вълна до брегове,

дъга над тъмни върхове високи.

В сърцето ми живее твоят лик.

Топят се сенки, ветрове жестоки

в една ръка помахнала за миг.

.......

Йордан Ватев

vanka Съвременен Паисий

Съзрях в съня си днешния Паисий:

студена пот обливаше лицето му

и гняв проблясваше в очите чисти,

и кръстеше се днешният Паисий,

и пъшкаше, и скърцаше перото му.

Какво ли пише днешният Паисий?

Какво реди за българската нация?

- О, неразумни! - сепна мойте мисли

умисленият, днешният Паисий:

- Попълвам данъчната декларация!

Петър КРАЕВСКИ

mirandas Автор Nelsan (Нели Вангелова)

Произведение Сбогуване

Със всички любови предишни

и с всички мъже досега

сбогувам се с тиха въздишка,

с усмивка и малко тъга.

Сбогувам се с лудите нощи,

случайния флирт на брега,

с пътеките, пазещи още

следите от стъпки в снега.

Довиждане, стаи хотелски

със мирис на сълзи и пот

запомнили болки и нежност -

ненужни сте в моя живот.

Отказвам от днес да се крия,

да страдам, очаквам, мълча.

Греха и срама ще измия

напускайки този кошмар.

Прощавам на всички, които

ме галиха с мръсни ръце,

а никой до днес не попита

защо съм с разбито сърце.

Прощавам им всяка измама,

лъжа или поглед суров.

Отивам си с гордост голяма,

с молитва за чиста любов!

mirandas Автор Nelsan (Нели Вангелова)

Произведение Обич

Когато тишината ни разделя

и сме далеч от ласките неделни,

когато сме сами и се преструваме,

че всичко е наред, че не тъгуваме,

когато се опитваме да спорим

със чувствата и разумът говори,

че закъснели сме да се обичаме,

да се желаем и да се заричаме,

когато се прегръщаме във здрача,

усмихваме се, а душите плачат.

И мълчаливо болката преглъщаме,

с тъга към делника суров се връщаме.

Но най-накрая трябва да признаем

това, което тайно вече знаем -

че още след мечтите детски тичаме

и още безнадеждно се обичаме.

furkatichko ПРЕГЪРНИ МЕ

Прегърни ме

и не казвай нищо...

... само ме прегърни...

Стига ми погледът ти,

за да разбера, че ще си идеш.

Прегърни ме.

Сякаш днес е първият път,

сякаш ме обичаш днес, както вчера...

Прегърни ме.

Ако си идеш,

ще забравиш, че един ден,

преди време,

когато бяхме все още деца,

започна да ме обичаш

и аз ти дадох живота си.

Ако си идеш...

Ако си идеш,

вече нищо няма да е наше.

В единствен момент ти ще отнесеш със себе си,

цяла вечност.

Ще остана аз без нищо, ако си идеш.

Прегърни ме

и не ми казвай нищо, само ме прегърни.

Не искам да си тръгваш,

но знам добре, че ще си идеш.

Ако си тръгнеш,

ще ми остане тишината, за приятелка.

Сянката на твойто тяло и самотата

ще са моите приятелки, ако си тръгнеш.

Ако си тръгнеш,

ще си иде с тебе времето,

и мойта най-хубава възраст.

Ще продължавам всеки ден повече да те обичам.

Ще те чакам, пък дано се върнеш, ако си тръгнеш.

Посвещавам превода на Мария.

Abrá zame

Author: Garcia/Iglesias

Abrá zame

Y no me digas nada

Solo abrá zame

Me basta tu mirada

Para comprender que tú te iras

Abrá zame

Como si fuera ahora la primera vez

Como si me quisieras hoy igual que ayer

Abrá zame

Si tu te vas

Te olivdaras que un dia

Hace tiempo ya

Cuando eramos aun niñ os

Me empezaste a amar

Y yo te di mi vida si te vas

Si tu te vas

Ya nada será nuestro

Tu te llevaras en un solo momento

Una eternidad

Me quedare sin nada si tu te vas

Abrá zame

Y no me digas nada

Solo abrá zame

No quiero que te vayas

Pero sé muy bien que tu te irá s

Si tu te vas

Me quedará el silencio para conversar

La sombra de tu cuerpo y la soledad

Seran mis compañ eras si te vas

Si tu te vas

Se irá contigo el tiempo

Y mi mejor edad

Te seguiré queriendo cada dia má s

Te esperaré a que vuelvas si tu te vas

автор на превода Sandev

Натиснете тук

Редактирано от - furkatichko на 31/12/2006 г/ 00:43:58

mirandas Автор megans (Магдалена Василева)

Произведение В празничната нощ...

Честита Нова 2007 Година !

В нощта , когато си отиват

през сълзи старите неволи.

Когато снеговете впиват

зъби в самотните тополи.

Когато бели ангели запяват

под звън камбанен свойта песен нежна

- в сърцата ни Надеждата изгрява

и топли ни във тази вечер снежна...

mirandas Автор knqza (Даниел Стоянов)

Произведение ШЕПА ЩАСТИЕ СИ ПОЖЕЛАХ

Шепа щастие си пожелах,

в утрото на Новата година

и вълшебството сърдечен смях,

да запазя тъй неотразимо.

Лястовицата да дойде пак,

все бленувам я във снежнобяло.

Изтъкала багрите на ален мак

в нашето любовно одеяло.

Само с чист и светъл хоризонт,

устремена смело да полита.

Топлината в своето гнездо,

безусловно с радост да зачита.

Дарове на изобилен плод,

като буйни класове в нивята,

да пожънем в нашия живот,

радостта в очите на децата.

mirandas Автор dodic (Деян Димитров)

Произведение В края на декември

Чернеят улиците в края на декември,

студа напукват весели тълпи,

преливат от мечти кристални, съкровенни,

и глъч из лабиринт от светлини.

Усмивки греят по лицата,

сякаш като за последен ден,

в поредна снимка пред елхата,

разливат радост в миг, от лентата пленен.

А зимата във бялата си дреха,

облива със сияние нощта,

и аз вървя, по пуха бял и крехък,

и скърца сняг под заледените крака.

И той, студът, е някак си приятен,

целува дръзко бузи зачервени,

отворил се светът красив и необятен,

звезди оглеждат се във улиците заледени.

И аз вървя във приказката бяла,

събрал надеждите в ръка,

северняк в косата ми припява,

щастлив прибирам се в дома.

Чудесни дни във края на декември,

годината към своя край върви,

дарявам днеска обич безрезервно,

и пожелавам ви - безброй блаженни и щастливи дни.

Редактирано от - mirandas на 31/12/2006 г/ 15:23:45

vanka
ЧЕСТИТА НОВА ГОДИНА ЕВРОПЕЙЦИ!!!

Желая ви много здраве, и късмет!!!

dbg

vanka Нека да отделим една минута в празничната нощ и да кажем ето тези думи на благодарност към нашия Създател: “Отче наш, Който си на небесата, да се свети Твоето име; да дойде Твоето царство; да бъде Твоята воля, както на небето, така и на земята; дай ни днес ежедневния хляб; и прости ни дълговете, както и ние простихме на нашите длъжници; и не ни въвеждай в изкушение, но избави ни от лукавия, защото царството е твое, и силата, и славата до вековете. Амин”
mirandas Автор LYCKI (Росица )

Произведение Да е пълна със вяра

Да посрещнем с усмивка

и любов във сърцата

тази Нова Година!

Нека бъде благата!

Да е пълна със вяра

и по детски невинна,

от любов към децата

да я пазиме мирна!

Да избършем сълзите

на душите сиротни,

радостта във очите

цял живот да ни топли!

ЧЕСТИТА НОВАТА 2007!ДА БЪДЕМ ДОБРИ ЕВРОПЕЙЦИ.

Редактирано от - mirandas на 01/01/2007 г/ 12:37:43

furkatichko Нова Година

Камбанен се лей и пламват рой звезди

празничната нощ свети от обич.

Здраве и живот, изобилен плод

слънчево небе чакаме от теб.

Нова годино, нова годино

добре си дошла

Нова годино (2)

с узрели жита.

За много години (2)

си пожелай.

Много години,

здрави и мирни

за теб роден край.

Наздравици валят светъл мирен път

цялата земя си пожелава.

Здраве и живот изобилен плод

слънчево небе чакаме от теб.

Редактирано от - furkatichko на 01/01/2007 г/ 19:37:19

mirandas Автор ЕднаВселена (Румяна Спасова)

Произведение За вечните неща ....

...Това е, стари мои приятели.

Мина времето, дето вървяхме по стръмното,

мина времето, в което пътищата тичаха под краката ни;

и се задъхвахме - не от умора,

а от толкова много живот, който вдишвахме

Беше хубаво, беше истинско,

и наивно, и лудо...

Спъвахме се и падахме,

но там беше нечия ръка,

подадена приятелска ръка.

И всичко отново продължаваше -

все нагоре,

напред и нагоре...

Мина времето, мина...

Всеки тръгна след своя живот,

по пътеките, дето сам си чертае.

И не беше по-лошо,

просто беше различно -

нови срещи, раздели

приятели и любови,

надежди...

И след толкова време,

верни мои приятели,

всичко идва и си отива,

сякаш тече около теб -

ти се гмуркаш и после изплуваш,

и си мислиш, че още си същият.

Но вече никой не е същият.

Само приятелите остават.

Онези, стари верни приятели,

дето вървяхте по стръмното,

дето пътищата тичаха под краката ви,

и се задъхвахте,

и падахте,

и беше хубаво...

Беше...

Мина времето, идва другото.

И всеки от нас ще продължи -

сам, но ще продължи, защото знае -

там някъде, в дън гори,

зад девет планини, тринадесет езера

и едиколко си пещери;

там, където се срещат слънцето и луната;

там, където небето целува земята;

там, където самодиви танцуват и пеят -

та там, две крачки напред и малко на север -

там някъде има едни приятели,

едни стари и верни приятели,

дето мислят за теб

и дават смисъл на живота ти!

Viola На Ил.

diana georgieva (oblakpepel)

Раздел: Любовна лирика

Едно шосе кратко дели ме от тебе.

Постлано е с есенни тъжни листа.

Ах, колко и тихо и пусто в света,

в който те няма...

А пътят ми тръгва в различна посока.

Мисълта ми се лута,

храната горчи...

Ах, как ми се иска във всяка минута

да бъда до тебе...

Прошепваш "мълчи" и пак ме целуваш.

Целувка последна

се гърчи забравена

в блян и тъга.

Ах, колко е тъжно и празно в света,

в който те няма...

mirandas Автор ERICK_DRAVEN (АНДРЕЙ )

Произведение Живот

Един живот - една сълза,

една любов - една мечта

веднъж се раждаш

и веднъж умираш.

И никои никога, не те разбира.

Но не се отчайвай,

продължавай напред!

Не се омайвай от лъжите навред.

Ще ти кажат:

„Какво е животът без надежда?

Какво е любов, когато никой не те поглежда!”

Не оставяй тези мисли да те измамят.

Тези, които вярват нека се засрамят.

За всичко има време

не казвай, че животът е бреме.

Изживей го до край

все ще стане интересно

ЗНАЙ!!!

Viola Радост - ти дете на Рая,

ти, божествен ясен плам!

Ний пристъпваме в омая,

о богиньо, в твоя храм.

Твоя светъл чар споява

туй, що светски нрав дели,

братя всички люде стават,

щом с крило повееш ти.

Който е честит да има

благ приятел в тежък час,

кой владей жена любима,

с нас да пей - да пее с нас

тоз, що , , своя" назовал би

тук една душа макар!

Който - не: със тихи жалби

да напусне тоз олтар!

Гръд природата разтваря,

радост всичко живо пий -

тичат зли, добри, в превара,

в розовите й следи.

Тя за нас целувки има,

благ другар и гроздов сок,

сласт - за червея незрими,

а за ангелите - Бог.

Бодро, както в небесата,

се понася звездний рой,

както млад юнак - във бой,

в своя път летете, братя!

Прегърнете днес, о люде,

целий свят вий със любов!

Братя, звездния покров

крие Бог - там Бог е буден:

Кой чела ви свежда, люде?

Чувате ли божи зов?

Там над звездния покров,

Над звездите, Бог е буден! Натиснете тук

Редактирано от - Viola на 03/01/2007 г/ 23:12:54

mirandas Автор Белоснежка (Гергана Шутева)

Произведение В НЕБЕ ОТ НЕЖНОСТ...

Отлитнаха годините ми като ято птици...

не сграбчих спомени в треперещите длани -

разпръснаха се между пръстите - трошици,

сред болките и радостите - разпиляни...

И с черно-белите минути в мен тиктака

сърце - посипано със пепел и сълзи,

а в погледа ми тихо спуска се мъглата -

стопяваща последните проблясъци - искри.

Аз още те очаквам, Обич, в тиха пролет!

Виелица от сняг сега в ръцете ми фучи...

с душата си бленувам влюбен полет -

в небе от нежност да се реем - аз и ти...

furkatichko Признание

Питаш дали съм щастлива.

Всичко имам в моето царство.

Щедро природата ме е дарила

с красота и коварство.

Но ... свалям маската.

Край на играта.

Гола и земна пред теб

се изправям.

Нито щастлива - нито нещастна.

Твоя.

Нежна.

Оставам.

Даниела Цонкова

mirandas Автор MOJSEI (Валери Рибаров)

Произведение Когато някой стиховете ни отвори

Когато някой стиховете ни отвори,

ще сети екзистенциалните простори,

поели пътя на взаимност – приветливи

сред нови общности от хора отчуждени

и в редовете топли и красиви

ще разбере – не сме от тези: примирени,

а всеки в живота днешен настоява

и знае радост висша как да преживява.

В отминалия вече двадесети век

роди се общността на прагматичния човек-

питам ви какво е днешното ни общество,

дали наистина господства Демокрация

и как човекът с неговото естество

успява да живее в деградация

или да погледнем в годините преди,

за да оценим направените тук следи!?

Съборени са вече прежните олтари

и как изчезнаха илюзиите стари,

но отчужденият човек отново си е роб

и върху туй не спирам аз да пиша,

че липсата на общност ти поднася гроб,

от което моето перо въздиша,

описвайки съвременните светове

чрез преживяване в тези редове.

Преминахме в съществуване глобално

и сетихме дъха на нещичко нахално

със привкуса на обществото диво,

което даже преживяване руши

и прави ежедневието ни сиво

без изгледи да може някой да ни утеши,

защото сред потоците на рой измами

разстилат се пред нас безброй човешки драми.

Мойсей и Лъки са обществено значими

и стиховете им са поносими,

защото сред царуващата тук противност,

с персонажите, прецизничко подбрани,

показват те пътека на невинност

и думите им от всички са разбрани,

а щом пък нещо се преувеличава,

Росица иска и да се внимава.

Подробно преживяването съм изложил

и труд упорен в текстове съм вложил-

в процес реален – сложен, противоречив,

на всеки който нещо му говори

с език полифоничен и красноречив,

та личните проблеми да затвори,

но всичко се говори с език небесен,

достигащ до читателя с лик чудесен.

mirandas Автор Nelsan (Нели Вангелова)

Произведение Сбогуване

Преди да се превърнеш в прашен спомен

и да угасне тихо любовта,

преди да тръгнеш - като лист отронен

от вятъра понесен по света,

преди да ни попари тишината

и устрема ни есента да спре,

вземи си сбогом с мен - като с приятел.

Отивам си - така е по-добре!

Не искам да си стара снимка,

погребана във прашния албум,

да те жадувам нощем в мрака синкав,

макар да знам, че си за мен табу.

Когато любовта е невъзможна

е по-добре да и поставим кръст.

Обичах те безумно и безбожно -

нехаех, че ме сочат тайно с пръст.

Благодаря за всичко - за мечтите,

за трепета, за парещата страст,

за любовта, която с теб изпитах,

за болката, останала у нас.

Сбогувам се - за мен ще бъдеш спомен,

мечта далечна, блян осъществен.

Вкусът на щастието бе съдбовен

и ще ме топли всеки божи ден!

Viola Stars Are Blind

Stars Are Blind

I don't mind spending some time

Just hanging here with you

Cuz I don't find too many guys

That treat me like you do

Those other guys all wanna take me for a ride

But when I walk their talk is suicide

Some people never get beyond their stupid pride

But you can see the real me inside

And I'm satisfied, oh no, ohh

Even though the gods are crazy

Even though the stars are blind

If you show me real love baby

I'll show you mine

I can make you nice and naughty

Be the devil and angel too

Got a heart and soul and body

Let's see what this love can do

Baby i'm perfect for you

My love, ohh oh

I could be your confidante

Just one of your girlfriends

But I know that love's what you want

If tomorrow the world ends

Why shouldn't we be with the one we really love?

Now tell me who have you been dreaming of

At night at home? oh no, ohh

Even though the gods are crazy

Even though the stars are blind

If you show me real love baby

I'll show you mine

I can make you nice and naughty

Be the devil and angel too

Got a heart and soul and body

Let's see what this love can do

Baby i'm perfect for you

Excuse me for feeling This moment is critical Might be me feeling It could get physical, oh no, no no

Even though the gods are crazy

Even though the stars are blind

If you show me real love baby

I'll show you mine

I can make you nice and naughty

Be the devil and angel too

Got a heart and soul and body

Let's see what this love can do

Let's see what this love can do

Baby I'm perfect for you

Baby I'm perfect for you

Even though the gods are crazy

Even though the stars are blind

Even though the gods are crazy

Even though the stars are blind Натиснете тук

Редактирано от - Viola на 07/01/2007 г/ 18:00:45

mirandas Автор osemshest (Дими Илиева)

Произведение СПРИ

Когато светлините загаснат в нощта,

когато те обхване злобна самота,

когато тишината завладее всеки кът

и ти почувстваш за пореден път,

че попадаш в собствения си капан

и знаеш, че няма излизане от там....

Спри да се бунтуваш,

Спри да сънуваш

победата над себе си.

Спри!

Спомни си!

Спомни си, че пак си бил тук,

Спомни си и направи го на пук...

Вдигни глава... засмей се... заплачи.

Знай, че всичко сам избираш ти.

Свали хомота си!!!

Вмъкни промените в живота си!

И открий малкият пламък

Стоплящ твоят душевен замък.

Забрави тежкият гнет

и на усмивката кажи „Привет”.

mirandas Автор liviq (Здравка Бонева)

Какво е щастие?

Колко пъти съм се питала,

без отговор да мога да си дам,

и колко дълго съм го чакала,

ала отговора, днес аз знам.

Щастие е, онова, което е в сърцето,

и готов си безусловно да дадеш.

Без да търсиш някаква отплата,

идва ден, плодовете да береш.

Раздай Любов, и ще получиш-

е казал някой преди мен.

Че щастието е в сърцето,

и си щастлив, когато си раздал.

vanka Песен в защита на Българките в Либия.

Натиснете тук

Натиснете тук

Редактирано от - vanka на 10/01/2007 г/ 22:33:33

vanka Хита на сезона!

За Бай мангал!

Бай Мангал не е вече във пандела.

Бай Мангал пие кафета със канела.

Бай Мангал знае 2 и знае 200.

Бай Мангал пак ще е на Манго – Феста.

Бай Мангал е първ на светофара.

Бай Мангал кара „Кадилак - Самара.”

Бай Мангал не чака много, много, много.

Бай Мангал със пънкари прави пого.

Бай Мангал е страшно печен тип!

Бай Мангал е на Чехов прототип.

Бай Мангал е следовател пандизчия.

Бай Мангал е на султана ибрикчия.

Припев:

Бай Мангал!!! Егати паура!!! (х2)

Бай Мангал, имаш ли???

Колко струваш?

Бай Мангал мисли за международното положение,

както и международното положение

мисли за Бай Мангал.

Бай Мангал е съмъскръчки бекенаф,

Бай Мангал е бекенаф на съмъскръчки!!!

Бай Мангал тренира черните барети.

Бай Мангал пилотира самоле-лети.

Бай Мангал днес ще излиза с танка.

Бай Мангал е правителството в сянка.

Бай Мангал много мрази терикати.

Бай Мангал консултира адвокати.

Бай Мангал притежава меки чувства.

Бай Мангал е за изящните изкуства.

Бай Мангал алкохол не консумира.

Бай Мангал хип-хопа продуцира.

Бай Мангал тютюна мрази да пуши.

Бай Мангал е кръстил тука трима души.

Припев:

Бай Магал ех да ти е** майката!

mirandas Автор FEQ`NA`LUBOVTA (Дида Генова)

Произведение Един щастлив ден!

С усмивка утрото посрещам,

че съм някак си различна аз усещам.

От елексира на живота капка ще изпия,

за шепа радост, а не сълзи да трия.

Колко малко от деня ще взема,

доза сила... и ще сътворя поема.

Със слънцето, щастливо ще попея,

с лъчите ще танцувам и ще чувствам как живея.

С аромат на цвете тялото ми ще се носи,

а душата за още мигове ще проси.

Колко истини ми подари деня...

когато ме накара да се чувствам истинска жена!

vanka Натиснете тук

Използвай код: 1279822312Fb433n19HgSQ

mirandas Автор Djein_Ear (Джейни )

Произведение Погледай залеза

Ела със мен, погледай залеза...

Виж как кърви, когато си отива.

Когато слънцето се скрива,

нощта е тази, която го обвива.

Виж, колко са красиво - тъжни,

лъчите потъващи в очите...

като кръвта са истински и живи,

като крило на птица са раними.

Нощта обръща със воал лъчите.

Отляво пулсиращи...там са болките.

От истините пожелани във очите,

не наранявай, запазвай си мечтите.

Да чакат утро, в длани, топли, кротки,

да се разлистят във светлина лъчите...

след огненият залез, след сълзите,

в очите нека засияят светлините.

furkatichko умора

уморих се

да бродя по пътища незнайни

и да търся отговор на тайни

уморих се

без крака останах

целият се схванах

и каквото носех - обич, сила, вяра...

всичкото загубих бързо и без мяра

уморих се

без очи останах

в пътя да се взирам

всеки друг да спирам

теб да не намирам

уморих се

сили нямам вече

да понасям болка, мъка и страдание

нямам вече място за разочарования

уморих се

да вярвам в себе си и другите

да обичам себе си и лудите

капчица надежда вече не остана

само самота получих в замяна

уморих се

да се смея и копнея

да желая, да зная

да го търся рая

стигнах до края

а умората тежка надвива ме...

по гърба ми място не остана

нож да забиеш - всичко е рана

бездънна, горяща, рана голяма

уморих се

със себе си да се боря

празни думи да говоря

без език останах

юди да целувам

уморих се вече

в блатото да плувам

без ръце останах

по скали ръбати

и тръни чепати

нагоре да катеря

празно да намеря...

уморих се

и простих се

с вяра и надежда

със любов и мъдрост

със сила и дързост

тежко ще поседна

за глътка последна...

Мартин Митов

8.05.2004 г.

mirandas Автор Adelinka (Ади Василиева)

Произведение Живота е прекрасен

Живота е прекрасен,

ала от толкова малко оценен.

Живота е прекрасен,

ела, изживеи го с мен.

Нека заедно да видим,

мнoгoто красиви неща.

Нека заедно да видим,

нека изживеем любовта.

Живота е прекрасен,

осеян с хиляди цветя.

Живота е прекрасен,

живота и света.

vanka Малко класика

Натиснете тук

Viola Стоян Михалев и Виктор

Откакто ти

Откакто ти ключа ми върна,

преследвам те да те прегърна.

Часовникът години сочи,

Върти се в мен одрана плоча.

Не съм за теб, не си за мен -

айсберг на две разделен.

Припев:

Откакто ти си тръгна с трясък,

В града вали не дъжд, а пясък.

Откакто ти прекрачи прага

И част от мен със теб избяга.

Не съм за теб, не си за мен

Айсберг на две разделен.

Припев:...

Не е война, но любов ли е , питам,

щом се ранихме така.

Щом нежността като гълъб отлита,

стреснат от твойта ръка.

Откакто ти над мен залезе,

Животът ми в тунел навлезе,

Което ме измъчва много

И даже май без теб не мога.

Не съм за теб, не си за мен

Айсберг на две разделен. Натиснете тук

Редактирано от - Viola на 13/01/2007 г/ 18:27:43

Viola “За път душата ми е жадна!”

Вяра Георгиева

Ако можех…

Ако можех

слънцето в ръка да хвана –

сякаш че е портокал –

и корите бавно да събличам

от нажежената му плът;

Ако можех

пяната морска

в длан да събера

и да запазя нежното й гъделичкане –

за вечността;

Ако можех

устрема на вятъра

с ласо да обхвана

и да яхна неизвестното –

към нищото, към безкрая;

Ако можех

като птица да се рея из небето,

като риба да цепя морската шир,

като заек да се лутам из полето –

да търся, без да намирам своя мир;

Ако можех…

Тогава истински щастлива щях да бъда,

тогава щях различна аз да съм;

тогава щях безкрая да съм опознала;

тогава щях…

но не съм.

mirandas Автор Pepina (Пепа Деличева)

Произведение Животът не е път, покрит с рози...

Човешкия живот,

не винаги е път широк,

обсипан с рози,

гладък, прав и светъл,

по който просто си върви един поток,

спокойно, безоблачно и уверено...

Ооо, не,

той често е назъбен и трънлив,

с хиляди опасни, коварни завои.

Ако не внимаваш, в някой миг,

излиташ и пропадаш в пропаст

или пък политаш нагоре... нагоре...

Има и пътеки, странични, криви

и ако тръгнеш по тях заблуден,

те са опасни, кални, мочурливи

и на тинята ти може да останеш в плен.

Но човешкият поток напред върви,

връщане е невъзможно.

Отклониш ли се от него за миг,

оставаш сам, безпътен, безпомощен...

Ооо, не,

щастие има и то е за всеки,

стига само да срещнеш Човека!

Когато паднеш, да ти подаде ръка,

да положи главата ти на меката трева,

от чист извор вода да ти донесе,

с дрехата си топла да те покрие

и раните ти, с обич, да измие...

Restart Джулия, вече зазорява ти си отиваш Джулия,

Джулия, слънцето изгрява ти заминаваш Джулия,

О моя Джулия!

Джулия, как боли боли сърцето без тебе Джулия,

Джулия, как шуми шуми морето за тебе Джулия,

О моя Джулия!

Много дни лунните пътеки ще блестят

Много дни чайките самотно ще крещят

Много дни ще се сърдят морските вълни

Много дни, много дни без тебе ще боли..

Джулия, как боли боли сърцето без тебе Джулия,

О, Джулия, как шуми шуми морето за тебе Джулия,

О моя Джулия!

Много дни лунните пътеки ще блестят

Много дни чайките самотно ще крещят

Много дни ще се сърдят морските вълни

Много дни, много дни без тебе ще боли..

Джулия, вече зазорява ти си отиваш Джулия,

Джулия, слънцето изгрява ти заминаваш Джулия,

Джулия, как боли боли сърцето без тебе Джулия,

О, Джулия, как шуми шуми морето за тебе Джулия,

Джулия!

(Е.Димитров)

mirandas Автор Djein_Ear (Джейни )

Произведение Безсънни очи

В тънка роба е облечена нощта... красива.

Виждам я под уличната лампа, да танцува,

сбрала тишина във дланите, като крила,

а в нозете - болки на безсънни птици...

Kъсна нощ е, дремят клони черни,

призрачно преплели своите длани.

Скоро ще се съмне, безсънните очи,

уморени ще полегнат в утрото.

mirandas Автор писателче (Светослав Иванов)

Произведение Пожелай си тази нощ...

Пожелай си тази нощ,

в леглото ни кокичета да цъфнат.

И нека, в този полумрак

да лъхне вятър пълен с пролет.

И нека птици да летят,

над нас... И музика да има.

Във шепите ти свити на гнездо

да кацне бяла перушина.

furkatichko Попита ме

Днес ти ме попита

дали те обичам,

дали ще те искам,

дали ти се вричам.

Запитай звездите

и те ще потрепнат.

Запитай листата

и те ще прошепнат,

че аз те мечтая,

във нощ те сънувам,

в реалност желая,

и в сън теб бълнувам.

Автор : Облак

vanka Химн на Република България

Натиснете тук

mirandas Автор dodic (Деян Димитров)

Произведение Очаквай ме

Очаквай ме, ще дойда със зората,

като вятър ще разроша твоите коси,

на дъха ми ще усетиш топлината,

и ще потъна бавно в твоите очи.

Очаквай ме, със първите лъчи ще те погаля,

ще докосна с устни нежната ти плът,

и дълго огъня на любовта ще те изгаря,

както целувката за първи път.

Очаквай ме, ще падна леко със росата,

за да измия с обич твоето лице,

ще вдишвам на плътта ти аромата,

ще слушам тропота на влюбеното ти сърце.

Очаквай мe, при теб ще долетя със птичи песни,

ще те събудя, с мен ще полетиш,

високо, във просторите небесни,

в прегръдките ми страстни ще гориш.

Очаквай ме, ще дойда със зората,

ще водя с мен прекрасен ден,

ще те хвана леко за ръката,

ще бъдеш вече само с мен.

mirandas Автор viliana_popova (Вилияна Попова)

Произведение КРАСИВ Е ЗАЛЕЗА

КРАСИВ Е ЗАЛЕЗА

Красив е залеза тази вечер,

обсипан с розови лъчи.

Напомня ми за спомени далечни,

за отминали щастливи дни.

Красив е залеза тази вечер,

ала виждам някаква тъга.

Слънцето не се усмихва вече,

а залязва, потънало в самота.

Красив е залеза тази вечер,

но е злобна тази тишина,

която се простира надалече

чак до идването на нощта.

Красив е залеза тази вечер,

наситен с нюанси на самота,

в червено-розаво облечен,

отива си, потънал в тъга.

vanka Tom Jones

Натиснете тук

vanka Tom Jones

Натиснете тук

mirandas Автор Karin (Красимира )

Произведение Миг в рая

Миг в рая

Ако някога обикнеш

в някой нежността,

ако някога разбереш

красотата в любовта,

ако някога усетиш

друга в теб душа,

ако някога опиташ

да се срещнеш с нея под дъга

и докоснеш със сърцето си звезда.

Ако някога притихнеш

целият в самота,

ако някога почувстваш

себе си като сълза,

ако някога изпиташ

злобата в света,

ако някога загубиш

едва пробудена мечта,

ако някога угаснеш

и възкръснеш в пепелта...

Значи някога летял си

с крила от светлина

и сърцето ти за миг било е в Рая,

а сега си спомняш за това!

Restart I have climbed highest mountain

I have run through the fields

Only to be with you

Only to be with you

.

I have run

Still I have crawled

I have scaled these ciyt walls

These city walls

Haven't Only to be with you

.

But I still haven't found what I'm looking for

Found But I still haven't found what I'm looking for

What

I have kissed honey lips

Felt the healing in her fingertips

I'm It burned like fire

This burning desire

.

I have spoke with the tongue of angels

Looking I have held the hand of a devil

It was warm in the night

For I was cold as a stone

.

But I still haven't found what I'm looking for

Songtexte But I still haven't found what I'm looking for

Songtext

I believe in the kingdom come

Then all the colors will bleed into one

Lyrics Bleed into one

Well yes I'm still running

.

You broke the bonds and you

Lyric Loosed the chains

Carried the cross

Of my shame

Of my shame

Liedertexte You know I believed it

.

But I still haven't found what I'm looking for

Liedertext But I still haven't found what I'm looking for

Alle But I still haven't found what I'm looking for

But I still haven't found what I'm looking for...

..

U2

Натиснете тук

vanka Натиснете тук

Редактирано от - vanka на 20/01/2007 г/ 17:24:44

furkatichko

"Покана за..." от Стела Славчева

Ако имаш мъничко свободно време,

а навън дъждът не спира да вали,

ако няма никой, който да те утеши,

или няма път, по който да поемеш...

Ако си написал стих за твоята тъга,

а самата тя все още е във тебе,

ако няма скитник, който да я вземе

или пък крадец с протегната ръка...

Ако имаш само клечка от кибрит,

а кутийката е мокра от сълзите твои,

ако си самотен сред приятелите ти-герои,

или нож от тях в гърба ти е забит...

Ако си прочел и книгата поредна

и навън дъждът не спира, а вали,

ако още нещо в теб боли,

ако искаш вечерта да е последна...

Чуй отвън как капките говорят

с думите на моята душа:

"Аз те чакам боса под дъжда,

във дланта си свила шепа обич.

Мъничко свободно време ако имаш-

остави чадъра и ела."

D-r Zvezdnikov

mirandas Автор Радинка (Радина Красимирова)

Произведение Времето днес

ВРЕМЕТО ДНЕС

Слънцето изгря навън,

стопява снежните преспи.

И странно е как ясно и като че ли насън,

аз спомням си миговете чудесни.

Слънцето изгря навън,

хората са радостни, щастливи.

Аз седя на стар, самотен пън

и си спомням за очите му красиви.

Слънчице навън изгря,

птичките започнаха да пеят.

А пък аз се чудя как успя

всички да накараш да ми се смеят.

Слънчице навън изгря,

цветята се разцъфнаха омайни.

А ти дори не разбра

какви са чувствата ми тайни.

Днес е слънчев ден,

хората са тъй щастливи.

Ти безпощадно тръгна си от мен,

отнемайки моменти тъй красиви...

Restart ОБУВКИТЕ НА МОЯ БАЩА

С тях извървя пътя си.

Надничат плахо от прага,

като диви зверчета -

уловени в капан.

Паяче ги оплита.

Ситен дъжд ги вали.

Как ги лъсваше моя баща,

когато тръгваше да излиза:

шлифер, бомбе, чиста риза.

Мама му се любуваше,

изправена до прозореца.

Сега тихо плаче,

сама си говори:

опустял такъв живот...

Рехав е шалът на Самотата,

в него мама - изпуснат бод.

Михаил Калдаръмов

от:

Натиснете тук

mirandas Автор Cromwell (Оливър )

Произведение Райски шепот

Две хубави очи,

безбрежни и потайни,

очи, тъй страстни и омайни,

и древно тайнство неповторимо.

И страх, и притеснение,

и смях, и радост,

неудовлетворение и неразбраност,

и всичко, що се крие там, необяснимо.

А тъй нежно гледат те, блажени,

замислени във дълбините

сякаш заспали, умислени

тъгуват по елхите.

И само в миг на блясък неприкрит,

с магия електрическа ударен си, пребит.

Очи горещи, заблуда сладка, мнима,

те топлят и в студена зима.

vanka Моите песни

Иван Вазов

И аз на своя ред ще си замина,

трева и мен ще расне над прахът.

Един ще жали, друг ще ме проклина,

но мойте песни все ще се четат.

И много имена и лесна слава

годините без жал ще изметат

ил ще покрие плесен на забрава,

но мойте песни все ще се четат.

В тях зов се чуй за правда, за свобода,

любов и благи чувства ги красят

и светлий лик на нашата природа,

та мойте песни все ще се четат.

В тях вее на Балкана лъхът здрави

и тайните хармоний му звучат,

и гръмът на народните ни слави,

та мойте песни все ще се четат.

Във тях душата ми изля се цяла

с най-скъпите си бисери, цветя,

в тях всичко светло, ценно си е дала,

във тях живей, звънти и тръпне тя.

Не ме смущава див вой от омрази,

не стряска ме на завистта гневът –

спокойно гледам в бъдещето ази:

там мойте песни все ще се четат.

Те жив са отклик на д у х а народни,

а той не мре, и дор сърца туптят

от скръб и радост в наший край свободни,

и мойте песни все ще се четат.

Януари 1913

furkatichko Защо цветята дават стрък зелен,

а в късна есен вехнат осланени?

Нима за смърт цветът е отреден,

когато сме от него запленени?

Защо на този свят цъфтим веднъж

във младост и любов, копнеж и нежност

и току-виж се сгърбим изведнъж

на старостта пред злата неизбежност?

Защо човекът все напред върви,

ръцете си като криле разперил,

и често пада без да промълви,

ключа на щастието не намерил?

Защо ли питам? Мигар има път

да мине всичко в светла безконечност?

...Ако животът бе лишен от смърт,

не бихме и сънували за вечност!

Марко НЕДЯЛКОВ

mirandas Автор Djein_Ear (Джейни )

Произведение Аз съм огънят

Ето ме, пак съм цяла огряла небето ти.

И докосвам твоето късче светла земя.

Аз съм стихията, завилняла в душата ти,

във сърцето ти, буйно заискряла, горя.

Клада разпалена - пламтя във очите ти.

Нажарена, сея огън по твоята мъжка снага.

Раждам ласки, с докосване паля пожари,

и подклаждам във тебе, омайно страстта.

Сред искрите танцувам, облечена в алено,

ненаситно лудувам в жарта, като пълна луна...

Аз съм огънят, половинката на твоето цяло.

И стихията, на горящата в теб светлина...

Редактирано от - mirandas на 24/01/2007 г/ 19:45:16

mirandas Автор Djein_Ear (Джейни )

Произведение Песента на сърцето

Завърни се море, във очите ми,

за да бъда синя и лека,

завържи ме дъга, на крилете си,

да намеря своята пътека.

Само лъч светлина, подари ми небе,

за да бъда добра.

Капчица жива вода, дай ми сърце,

за да бъда, пак жива.

припев:

И тогава...в напъпила роза, ще се превърна.

Окрилена от цветна дъга, света ще прегърна.

Ще извая от трепет душата си, и ще разцъфна,

с ухание пролетно, цялата в слънце, ще грейна.

Остани си любов, във сърцето ми,

за да имам дъга и усмивка.

Окрили на нозете ми стъпките,

посочи ми пътека.

Аз небето сама, ще намеря,

превърната в птица.

Лъч светлина, и като утро, ще блесна,

като звездица Зорница.

припев:

И тогава...ще запее просторът със птиците.

И небето красиво, ще се вглежда в морето.

Ще се ражда любов, ще блести във очите...

...Господи! Колко щастливо, запява сърцето!

D-r Zvezdnikov

mirandas Автор Devil_Angel{} (Буба )

Произведение Твойта грешка

Горчива сълза се стича по мойто лице,

но тя не те трогва въобще...

Седя с две протегнати ръце,

празно пак е моето сърце!

Реши да си отидеш ти,

след като ми наговори толкова лъжи...

Гледаш ме с насмешка -

ето тук е твойта грешка!

Днес ме гледаш - слаба и ранима,

но утре ще бъда непобедима!

Признавам, рана ми нанесе,

но сърцето ми с теб не отнесе...

То тупти за теб като преди,

но сега е изпълнено с омраза и злини...

Раниш ли ме и аз ще те раня,

ще те накарам да признаеш своята вина!

Изгубих всичко, но благодаря-

по-силна съм от всякога сега!

mirandas Автор Романтик (Христо Костов)

Произведение Заплака зимата

Заплака зимата. Сълзи студени.

Изпрати с ярост ветрове.

На прага веч е пролетта зелена

и гони бели снегове.

Бушува и вилнее. Но и ний тъжиме.

Не беше снежна тука тя.

Дървета зъзнат оголели,

без чудно бяла красота.

Шейната детска плачеше в мазето.

Не сетила целувка от снега.

И час по час поглежда към небето,

от там на зло вали дъжда.

Заплака зимата. Сълзи студени.

А нейде има бели снегове.

Повярвай! Ние те обичаме!

След есента пак тебе ще зовем.

mirandas Автор Djein_Ear (Джейни )

Произведение Животът ми не е печал във рамка...

Не сто, а хиляди са песните,

които бих изпяла, не думите,

а силата отвътре прави ме поет.

За мен животът не е дълбока яма,

а океан, обширен светъл мироглед.

Не сълзите изграждат болката,

изтичащи по улеите на сърцето,

а болката излива ги в порой.

Прокапалите бисери на времето,

са там...под стъпките безброй.

На мен не са ми нужни пистите,

трамплинът ми е във зениците,

и аз летя в най-синьото небе.

Във мен е устремът на птиците,

горивото - немирно, търсещо сърце.

Животът ми, не е печал във рамка,

дори със всичката във нея болка,

живея го, така, доколкото умея.

Дори да съм най-малката чертичка,

усмихвам се, и с глас се смея.

vanka Христо Фотев

Измислица ли е морето?...

Измислица ли е морето?

И щастието ли? Не вярвайте!

Не вярвайте на капитаните,

които го продадоха!

Не вярвайте и на проститутките

които го забравиха!

Не вярвайте и на поетите

които го изгубиха!

Не е измислица морето

и щастието съществува!

Достатъчно е да се вслушате

във тишината на сърцето си.

Достатъчно е да протегнете

ръката си, да се усмихнете

на някого и да му върнете

отнетото от капитаните

и проститутките-

о, мъничко

от вярата си във дърветата,

във най-щастливите предчувствия,

във поздравите на другарите,

във делниците и светкавично

вий ще намерите морето...

Най-синьото и най-лъчистото

ще се усмихне във очите ви.

И портокаловото слънце

ще ви замести капитанската

фуражка, капитане мой!

Здравейте, капитане мой!

Не е измислица морето

и щастието съществува!

Restart Цената на доверието

/Станка Пенчева/

.

Така съм създадена,

Че предпочитам

Да се усмихна, вместо да се намръщя,

Да погаля — вместо да ударя,

Да повярвам — щом ме погледнат в очите.

.

Много пъти са ме лъгали.

Дори най-скъпите, най-близките.

Обичта ми са тъпкали

С думи са ме оплитали —

И пак ме гледаха в очите.

.

Може още сто пъти да ме излъжат.

Нека.

Едно не искам: заради стоте измами

Веднъж да не повярвам само

На очите, които наистина

Са били искрени.

mirandas Автор Дузито (Десислава Димитрова)

Произведение Недпописана книга

Щом погледна в очите ти зелени,

виждам само спомени засмени,

щом обърна поглед от тебе аз,

виждам своите мечти от раз.

Ах, мечти непозволени...

но толкоз силно изживени,

ах, любов несподелена,

ти, сълза, от мен пленена.

Сърцето мое ти плени,

а после тъй непорочно го разби,

що за човек си ти не знам,

но от утре ще гасне този плам.

Историята наша недописана остана,

като книга за война от бури заляна,

книга със заглавие, изпълнено с копнежи,

която ти разкъса в твойте мрежи!

vanka Автор

teq1 (Тея )

Произведение Нов живот

Аз съм Европейка вече,

и пътувам на далече,

сутрин рано ставам,

с болка и страх заминавам.

Европеец е и съседа мил,

подминавайки ме със своя автомобил,

много е болен горкия,

от невежество и простотия.

Сърце му юнашко не позволява

малко човещинка да подарява,

нещастник Европейски е голям,

и от себе си дори няма срам.

А пък аз, стъпвам гордо и напето,

по друма през полето,

гдето псета, вълци и чакали,

пеят кат Европейски камбани.

Ученици щастливи и мили,

не знаейки що са се родили,

ме чакат с голямо нетърпение,

да им раздам човешко вдъхновение.

И аз весела и щастлива,

че съм пристигнала при тях жива,

със старание им правя презентация,

за нашата Европейска интеграция.

А те с радост и захлас,

гледат, слушат и говорят на глас,

где пиратки да хвърлят днес,

и къде ли ще се сбият нощес.

И аз самата не зная,

кога на това ще му дойде края.

Родена съм не за такъв живот,

и не желая да живея като скот.

Хей, нови Европейци мили,

за тази демокрация ли сме се родили?

Хайде дружно да вървим,

и доброто Българско да възродим!

mirandas

насето_88 (Насето )

Произведение Две очи с цвят на кафе

Две очи с цвят на кафе

гледат ме от снимката студена

и най-любимото лице,

оставило ме тъй сломена.

Опитах се да те забравя - не успях!

С какво ме - питам - тъй плени?

Дали със веселия, звучен смях

или с най-омайните очи?

Снимката. Само тя ми остана

да ми напомня за твоите лъжи,

да отваря наново моята рана

и да кърви ли, кърви ли, кърви...

* * *

Две очи с цвят на кафе -

пленителни, омайващи, игриви.

И едно коварно сърце,

скрило се под тез очи красиви.

Viola ВИНЯХТЕ МЕ В НЕСКРОМНОСТ ГРОЗНА,

моята вяра наричахте поза,

когато виках: Защо мълчите?

Хора, хора, бита ви убива мечтите! -

аз помня как се зъбехте вие:

хайде, ний подлеци сме, ти си светия!…

Надсмивахте е над моята непрактичност

(но ме обичахте, въпреки всичко!).

Сега ликувайте: със всеки залязъл ден

ставам все по-примирен и по-примирен,

все по-разумен, все по-практичен,

все по-скромен, все по-безличен,

все по-ниско свеждам глава…

Над мене започна да никне трева.

СТЕФАН ЦАНЕВ

Restart Нощ,

звезди

и луната ми се блещи...

броя овцете,

като броеница-

за да мога

да заспя

(К.Вълчо)

Простотия зима е

ако е

нека е!

(коце офцата, мой саученик у трето отделение )

vanka Евтим Евтимов

Готов съм зарад теб да вляза в ада,

готова си за мен да изгориш,

но често от съмненията страдам

и често ти - невинен - ме виниш.

И късат се в душата светли струни.

А искам аз дори през час суров

доверие да има помежду ни.

Доверието също е любов.

***

Евтим Евтимов

Аз всички радости на тебе дадох,

аз всички песни с тебе споделих,

аз всички пътища по теб изстрадах,

аз всички дни на тебе посветих.

Аз всички удари след теб събирах -

душата ми една не изгоря ...

И ако трябва утре да избирам,

отново тебе аз ще избера.

mirandas

Дора (Дорика Цачева)

Произведение Пролет

Пролет, красавице, чудна, неземна,

с нежен венец от уханни цветя,

тръгнала вредом по тази планета,

с грейнала, светла усмивка добра.

Днес дървесата разцъфнаха в бяло,

слънце в небето дори засия,

птиците мънички - гости неканени -

бодро писукат и свиват гнезда.

Шумен и ведър светът се събуди,

с чувство на радост, живот и любов,

хора щастливи, усмихнати, влюбени,

бързо поеха във делника нов.

Пролет, красавице - чудна градина,

ти си очаквана в целия свят.

Идвай в живота ни всяка година

с нежния мирис на пролетен цвят!

mirandas

MOJSEI (Валери Рибаров)

Произведение За теб създадох свят огромен

За теб създадох свят огромен

и го описах в стихове,

а в него всеки скромен спомен

отхвърля твойте прежни страхове,

но виж и днешните талази

как ни тласкат в тъмна бездна,

в която хиляди омрази

връхлитат любовта ни звездна.

На стиховете ми не се сърди –

виелицата нека духа вънка:

любовта в нашите гърди

ни свързва с нишката си тънка,

а пътят ни ще бъде вечно траен,

дори през бездната грамадна,

когато всеки жест дори е знаен,

за да не допуснем тръпка хладна.

Restart ного ме фдъхнови израза: "поетска им работа"

(от обяснението в либоф на вероломчо към цуцурко)

при това дотолкова, че не написах нито стих.

Ама то, фъф ЗАГЛАВИЕТО (там, точно дието са заглавят тъпанарите) е казано*: ""Литературата като ядене на пуканки ли ще стане?"", което честно казано, наистина е леко глуповато, по-добро би било: "Литературата, като ядене на макдоналси и пуканки ли ще стане!?"

А тоя Бойко, да вземе да пита още в началото за чашката. Ами, има ли друг начин да накараш кръчмарстващия българин да каже нещо по истината. Освен, да го подкани с чашката?

Какво нещо, какво нещо...

некои си казвали истината и без чашка.

*в казано на българина!?

Всичко от:

Натиснете тук

...

Поетите са глупци,

оти ги неразбирам

и щом (п)цуем за култура

си надувам кобур(г)а

но не плащам нито леф

за свойа кеф

рулетен

...

ъъъъ, надевам се стехотворението да ви се ареше!

ако не- остава ви да ме кретеку(р)вате.

; -))))

brej dezhurnija vi nogo uporito kopele se okaza!!!

ferolomke, ti li si dezhurna, ma???

Редактирано от - Restart на 03/02/2007 г/ 11:20:58

mirandas

Ведрин (Стефан )

Произведение ТРИТЕ ГОРГОНИ

Измъчиха живота ми. И трите.

Горгони бяха в моята съдба.

Изчадия, най-лоши под звездите.

Със змийски заклинания в косите.

И в дланите - с магически кълба.

Най-грозната наричаше се Нужда.

Тя първа във живота ми дойде.

И ето - съкратиха ме от служба.

С кошмари почна тя да ме събужда,

че нямаше какво да се яде.

А втората наричаше се Грижа.

При Нуждата пристигна начаса.

Съсипа ми надеждите, престижа,

дори ме посъветва да острижа

от мъка побелялата коса.

Последната се казваше Тревога.

Сърцето ми, подобно щипка сви.

Опитвах да избягам. Без да мога.

Във скърби и във болка изнемогвах.

Но тя остана в мене да кърви.

Измъчиха живота ми Горгони -

(дано поне Персей ме разбере!)

Разменям ги за бели панталони,

кутия шоколадови бонбони

и бяла яхта в Бялото море.

mirandas

Djein_Ear (Джейни ) още от автора

Произведение Завързах ветровете...

Завързах ветровете и крилата им,

изсушили очите ми от плач.

Любов такава да гори душата ми,

възможна ли е... таз жарава.

В умора да заспиват световете,

подгонени в съмнения и страх,

след тях да тичам в сънищата си,

и да събирам в шепите си прах...

Завързвам си очите и сърцето,

и тихо чакам - зъзнеща - пак утрини,

във себе си се моля срещу бурите

да пощадят, поне душата ми.

Изгарям, като лист във огън,

и чезнат думите неказани.

Изписаните мисли по стъклата,

изтичат бавно пред дъха ми...

mirandas

Djein_Ear (Джейни )

Произведение Картина

Много дълго те чаках, художнико,

и събирах във ъгъла стайният прах,

да ме вземеш в дланта си, творецо,

да ме изваеш без святост, без грях.

За да бъда в ръката ти цветна палитра,

пред очите ти, ширнала небесна дъга.

Във сърцето - звънтяща от обич камбана,

на платното ти - букет горски цветя.

Да дишам във теб, като утро изгряло,

да бъда пътека и капките чиста роса.

Аз присядам на столчето - голо тяло.

Ти рисуваш по мен... свойта душа.

С тънка четка докосваш моите мисли,

а боите размиваш със своите сълзи.

Картината чудна пред теб оживява,

докоснала твоите звездни мечти.

mirandas Автор Djein_Ear (Джейни )

Сега не се страхувам от дъжда,

защото капките са мокри ласки.

И уморената от плач душа...

пробудена, с дъжда ще си говори.

Не се страхувам от въпросите,

не търся отговорите забравени.

Зад себе си по пътя на мечтите,

най-хубавото пускам срещу вятъра.

Така съм ги жадувала лъчите...

очаквам изгревът да ги разкрие.

И тръгвам си с очи усмихнати,

а стъпките дъждът ще ги отмие.

Кокичета след мене не поникват,

утъпкана пътека съм оставила.

По нея боси други да не тръгнат,

дори обувките си съм раздала.

Косите спускам и се затичвам,

изгрева за да не го пропусна.

Зная, там, зад тунела Светлината

ще ме посрещне...

а аз ще се усмихна.

mirandas Автор Laska (Ласка Александрова)

Произведение Като сълза

Нощна лампа, листи в безпорядък,

дим от пура, чаша метакса,

по клавиши пръстите пробягват,

засипват нотите листа...

Музиката ражда се в сърцето,

често в мигове на самота...

Тъжна, весела, копнежна -

искрена като сълза.

Маска никой не може да й сложи,

нито пък в кафез да я държи.

Тя е неизказаните думи твои,

в нея са и твоите мечти.

mirandas Автор Djein_Ear (Джейни )

Произведение Автобиографично

Календарно откъсвам годините,

в мислите подслон не открили.

В шепа красиви спомени живи,

пърхащи с крилца пеперудени.

Разтворила шепи, тичам по вятъра,

нека да литнат, небето е синьо.

Други ще дойдат рано със изгрева,

пак ще са истински, ще е красиво.

Даже след всичката пепел посипана,

не посивях, не умрях, още се смея.

Не съм като Феникса, толкова силна.

Просто жена съм. Със вяра живея.

В моите стихове няма лирическа,

аз съм във всичките думи изказани.

Онемялата болка във скъсани струни...

и вярата чудна, че мене ме има.

Приютила съм птици в очите си сини,

от морето солено се научих да плача.

От зелените тучни поля са мечтите,

които научиха сърцето ми да обича.

Затова синьо - зелени са песните,

на пътеките ми чисти са изворите.

Грешността си измивам в сълзите...

изплакани вечер, сгушена в птиците.

vanka ПОКЛОН

Румен Ченков

Велик е инстинкта на майката,

създаваща в мъки живот.

Тя – Слънцето, Въздуха, Сянката

и често – през пропасти – брод.

Тя – кротката, нежна закрилница

и рамо, по трудния път,

надеждата наша и съдница!

Най-свиден в сърцето ни кът!

Не стигат понякога думите,

да кажем за нея добро.

Изплъзват се винаги нужните –

остава ни само едно:

Да бъдем длъжници за болката,

при първия вдъх кислород.

Поклон пред инстинкта на майката,

даряващ ни щедро живот!

Поклон до земята, пред жертвата

и кръста ви, майки, поклон!

За вас любовта си – най-святата –

да пазим, е дълг и закон!

1994 г.

mirandas Автор blueneo (Мартин )

Произведение сянка от сълзи

Идвам ли

късно в нощта

да проверя

спокойна ли

е твоята душа

да докосна челото

ти с длан

да разроша

косата ти с плам

спиш ли тихо сега

ще остана ли

до сутринта

не отваряй очи

от тях толкова

много боли

ще забравя ли

всички лъжи

да прогоня ли

нашите мечти

защо ли хората

вече говорят

колко лоша си ти

наговорила си куп

неверни истини

сълзите ми

бавно пълзят

мостове горят

следи на обич

остават

безвъзвратно

ме захабяват

за последен път

галя те в нощта

тръгвам си

с утринта

за малко се спрях

ангел хранител ти бях

събуди се

с първите лъчи

все още се вижда

сянка от сълзи

Perkoles Chiquitita

ABBA

Chiquitita, tell me what's wrong

You're enchained by your own sorrow

In your eyes there is no hope for tomorrow

How I hate to see you like this

There is no way you can deny it

I can see that you're oh so sad, so quiet

.

Chiquitita, tell me the truth

I'm a shoulder you can cry on

Your best friend, I'm the one you must rely on

You were always sure of yourself

Now I see you've broken a feather

I hope we can patch it up together

.

Chiquitita, you and I know

How the heartaches come and they go and the scars they're leaving

You'll be dancing once again and the pain will end

You will have no time for grieving

Chiquitita, you and I cry

But the sun is still in the sky and shining above you

Let me hear you sing once more like you did before

Sing a new song, Chiquitita

Try once more like you did before

Sing a new song, Chiquitita

.

So the walls came tumbling down

And your love's a blown out candle

All is gone and it seems too hard to handle

Chiquitita, tell me the truth

There is no way you can deny it

I see that you're oh so sad, so quiet

.

Chiquitita, you and I know

How the heartaches come and they go and the scars they're leaving

You'll be dancing once again and the pain will end

WE will have no time for grieving

Chiquitita, you and I cry

But the sun is still in the sky and shining above you

Let me hear you sing once more like you did before

Sing a new song, Chiquitita

Try once more like you did before

Sing a new song, Chiquitita

Try once more like you did before

Sing a new song, Chiquitita

Редактирано от - Perkoles на 11/2/2007 г/ 10:44:07

furkatichko Кокиче

Въз снега се е подало

ранно цъфнало кокиче.

Зърна цветенцето бяло

миличкото птиче.

- Здравствуй, цвете ранобудно! -

пиленцето му издума; -

олет иде, време чудно,

радост в нова шума.

- Здравствуй - зайчето му каза, -

мъх в снега от дълго чопля...

Виждам, пролет се показа:

скоро ще се стопля.

- Здравствуй, прелестно кокиче -

близкий сухи храст застена. -

Скоро пак ще ме окичи

шумица зелена.

- Здравствуй - рече му въздуха, -

песен скоро ще да влее

радост в тишина ми глуха,

слънце ще ме сгрее.

- Поздрав! - там от небесата

витошки орел изграка. -

В старо гняздо, на скалата,

любов пак ме чака.

- Здравствуй! - рече му сърцето. -

Тежки ми са зимни бури... -

Рече и замлъкна клето,

нищо не притури!

София, 23 февруари 1900

Иван Вазов

Снимката е от Фото форум

mirandas Автор vili_tr (Вили )

Произведение Един живот

Останал без път, без посока,

отчаян, но не примирен,

ти чакаш само едничка насока

към пътя така устремен.

Животът те мачка, не чака

дъх да поемеш дори,

за него си само играчка

с нелепи цели и мечти.

Намерил едничка пролука

в скалата опряла до теб,

ти чакаш само крачка в тишината глуха,

ти чакаш тази крачка, зависеща от теб.

Но ето минаваш отново,

вървиш, но не щеш ли беда,

някакво неразбираемо слово

ти носи само тъга.

Мъчиш се да не го чуеш, но не става.

Това е животът, нали?

Една красива монета,

но само с две страни.

Едната е чиста и бяла,

неосквернена дори,

а другата черна

и носи само беди.

Щастието е миг от безкрая,

останал едничък за теб,

а това, което те чака накрая

не го пожелавам на никой човек.

Какво да се прави, това е.

Все пак светът се върти,

днес може ти да си тъжен,

а утре друг да го боли.

Но слънце пак ще изгрее,

ще стопли то твойта душа

и пак света ще се смее

на безграничната ти свобода.

mirandas Автор Djein_Ear (Джейни )

Произведение Крайъгълно денят

Крайъгълно денят ще си отиде,

във улея на времето изсипвайки се.

Ще кацнат птици на прозореца ми,

вятър пакостник на двора ще ме викне.

Ще пусна птиците да влязат в стаята,

ще изляза да взема въздух във косите.

За малко ще се сгуша в на залеза очите,

залял гората, притихнал в клоните.

Във бледо розово са цъфнали бадемите,

овошките окъпаха се в цвят и аромат.

Денят си тръгва тихо, там зад ъгъла,

въздишки във гърдите, дремят, а не спят.

mirandas Автор evropa (Нели )

Произведение Празник

Свети Валентин е на влюбените ден.

За някои дори е съвсем обикновен,

за други е даже много почитан,

от младите хора - празник обичан.

Едни се радват, пеят, танцуват,

цял ден се смеят и се целуват.

Докато са млади, много се обичат,

като остареят - поне да се почитат.

Какво да кажем ние с възрастта натрупана?

Младостта не може с пари да бъде купена,

но нищо не пречи на старите сърца

да усещат още какво е любовта.

Всичките години са безвъзвратно минали,

но не всички чувства у нас са изстинали.

И ние обичаме ласките нежни,

нищо, че косите ни са вече белоснежни.

Свети Валентин е бил арабия,

я го почетете с вино и ракия.

С пиене, без пиене - какво ли ще се случи...

Но ако нещо трябва - то ще се получи.

furkatichko Ако някой ден луната не изгрее,

аз ще бъда твоята луна.

И дори небето да чернее,

ще ти светя тихо през ноща.

Ако някой ден слънцето изстине,

аз ще бъда твойта топлина.

Ще те скрия в огнената си стихия,

ще ти дам подслон и топлина.

Ако някой ден и вятъра притихне

аз ще бъда онзи полъх тих,

който с цветя ще те обсипе

и ще ти нашепва стих след стих.

Ако някой ден дъждът те изненада

аз ще бъда капка от дъжда.

В нейната жадувана прохлада

ще откриеш любовта.

Натиснете тук

Редактирано от - furkatichko на 14/2/2007 г/ 21:10:57

mirandas Автор Радинка (Радина Красимирова)

Произведение Съдба

Когато си изправен пред съдбата

и чакаш нейното решение,

си спомняш всяка грешка непризната

в живота кратък като мигновение.

Едва сега наистина разбираш

колко кратък е човешкият живот;

едва си се родил, а вече трябва да умираш -

откъснат от вихрушка зреещ плод.

Разбираш, че си само малка част

от колелото на човешката съдба.

И подчинен си на могъщата й власт,

която повелява животът ти да е борба.

Борба! - Не всички в нея оцеляват -

не всеки носи истинското си лице.

Земята се разтърсва. Звездите ослепяват

и за секунди се взривява твоето сърце.

mirandas Автор катеринарина (Катя )

Произведение Зимна поема

Снежинки боси лутат се в сумрака,

че зима е да ни напомнят плахо!

Прозорците синеят се, въздишат,

снежинките по тях поеми пишат!

И тих ветрец усмихнато ги гони,

топи ги във уста като бонбони,

подмята ги насам натам и тича

косите със снежинки да накичи.

И плъзват се, танцуват по паважа,

подскачат леко и въртят се даже,

а после мило, тихичко заспиват,

че скоро зимата ще си отиде!

furkatichko Защо, по дяволите

си толкова

елегантна?

чаровна и

пленителна

отчайващо

женствена,

критично

ужасно и

самоубийствено

женска,

желана, възбуждаща,

крещяща и ангажираща,

увличаща,

концентрирана,

събираща в миг,

точка, тръпка,

прашинка -

всичко, което съм смятал,

съм искал, съм можел,

съм щял...

Прекрасно е.

Искам те.

Марин Тодоров

mirandas Автор pretty_girl (Валерия Вълова)

Произведение За радостите от живота...

Хубаво е, знаеш,

вечер тихо да мечтаеш.

Към спомените хубави да се връщаш -

с радост ти да се обгръщаш.

Казваш, че си отчаян,

от черни мисли омаян.

За какво толкова ти пука -

бързо махай ги оттука.

Спомни си за всичко хубаво,

преживей го отново.

Не си мисли за гадости

а се фокусирай върху всички радости.

И ти става хубаво и топло,

че живял си страхотно.

Трябва да повярваш,

че ще има на какво да се радваш.

На хората любими,

няма препятствия непреодолими,

които могат да ви разделят.

Защо ли... защото те обичат!

Всички малки жестове,

изразяващи любов.

Хубаво е да живееш,

за още радост да копнееш.

Живей си хубавия живот:

отмина вече тъжния период.

Радвай се, лудей... бъди щастлив...

а не тъжен и умислен.

Животът е хубав, усмихни се...

и знай, че ще намериш радост!

Perkoles Федор Тютчев

.

Бессонница

.

Часов однообразный бой,

Томительная ночи повесть!

Язык для всех равно чужой

И внятный каждому, как совесть!

.

Кто без тоски внимал из нас,

Среди всемирного молчанья,

Глухие времена стенанья,

Пророчески-прощальный глас?

.

Нам мнится: мир осиротелый

Неотразимый Рок настиг -

И мы, в борьбе, природой целой

Покинуты на нас самих;

.

И наша жизнь стоит пред нами,

Как призрак, на краю земли,

И с нашим веком и друзьями

Бледнеет в сумрачной дали;

.

И новое, младое племя

Меж тем на солнце расцвело,

А нас, друзья, и наше время

Давно забвеньем занесло!

.

Лишь изредка, обряд печальный

Свершая в полуночный час,

Металла голос погребальный

Порой оплакивает нас!

kombat #5

АЛЕ

1

Ты будешь невинной, тонкой,

Прелестной — и всем чужой.

Пленительной амазонкой,

Стремительной госпожой.

И косы свои, пожалуй,

Ты будешь носить, как шлем,

Ты будешь царицей бала —

И всех молодых поэм.

И многих пронзит, царица,

Насмешливый твой клинок,

И всё, что мне — только снится,

Ты будешь иметь у ног.

Всё будет тебе покорно,

И все при тебе — тихи.

Ты будешь, как я — бесспорно —

И лучше писать стихи...

Но будешь ли ты — кто знает —

Смертельно виски сжимать,

Как их вот сейчас сжимает

Твоя молодая мать.

Perkoles стих за стиха:

родих се случайно на тоя свет

в/сред кръв, с викове по лицето облет.

как да на.пиша - стих за това

като твърде широка бе мойта глава

през от(го)вора със докторско име

моето тяло следтуй

безпрепятствено да премине

и да познае, че точно във май

направих родителите си

щастливи,

май...

...

P.

mirandas Автор катеринарина (Катя )

Произведение Идвай пролет!

То не беше зима като зима!

Как да чакаш жадно пролетта?

Земята топла, болна и ранима,

гърчи се, души се под калта!

Уж е слънце, а болят очите!

Уж е дъжд, а лепне по плътта!

Нощем са неистински звездите,

денем недостатъчен студа!

Моля се за шепичка снежинки,

малко мраз и пара от дъха,

и да лепнат дребните стотинки

по дланта, скована от студа!

Прах затрупва дните главоболни,

нещо непонятно, гадно ври

във душите неми, безглаголни

и от топло тялото боли!

Как сега копнежи незаспали

своя възкресяващ зимен сън,

да се върнат в нас, неоголяли

и неомърсени от калта навън!

Идвай пролет!

Няма, то е ясно,

сняг земята жадна да целуне!..

Пролетния дъжд да я накваси,

от прахта от раз да я разбули!

Изтанцувай живия си танц,

с лековита обич поръси ни!

Раззвъни ни с медния си глас,

разпъпи оклюмали градини!

Чакаме те!

Идвай, не бави се!

Жадни сме за тебе... Събуди се!

Perkoles Владимир Висоцки

.

ПИРАТСКА

.

На борда - бунт. След снощните гуляи

започна бой - за златото - клане!

Обесиха уж двама негодяи.

Но още двама трябваше поне!

Хванете бързо вятъра в платната!

Успехът - мит е! Всеки кораб - враг!

Сами избрахме шанса на пирата,

и вярата - във тоя черен флаг.

От борд до борд - кълбо от кръв и хора,

забравени са пирове - и чест!

И всичко подивя на тоя кораб,

и всеки ножа си извади днес.

И ето двама сочат капитана:

"Вържете го!" - от ада нямат страх!

Но вчерашната плячка в океана

изхвърли капитана със замах.

Като покров ни скри вълната горда,

ръката пусна гърлото - и спря. . .

Изхвърляй всичко с дъх на кръв зад борда!

И вярвайте - цената е добра!

Хванете бързо вятъра в платната!

Успехът - мит е! Всеки кораб - враг!

Сами избрахме шанса на пирата,

и вярата - във тоя черен флаг.

Perkoles Емили Дикинсън

ЩЕ СЕ РАЗМИНЕ ЛИ?

Небето е снишено... Облаците - зли...

Пътуваща снежинка прехвръква над хамбар

и над следите от каруца неспирно разсъждава,

дали ще се размине таз закана.

Вятър притеснен оплаква се цял ден

как някой се отнася лошо с него.

Понякога се случва и природата, тъй както ти и аз,

да бъде изгонена без украсата на диадема.

...

РОДОСЛОВИЕ

По родословие медът

не е роднина на пчелата.

За него детелината

по всяко време

с белег е на знатен род

и с признак на аристократа.

Perkoles Metallica

.

The Unforgiven

.

New blood joins this earth

and quickly he's subdued

through constant pain disgrace

a young boy learns their rules

.

with time the child draws in

this whipping boy done wrong

deprived of all his thoughts

the young man struggles on and on he's known

oo a vow onto his own

that never from this day

his will they'll take away

.

what I've felt

what I've known

never shined through in what I've shown

never be

never see

won't see what might have been

.

what I've felt

what I've known

never shined through in what I've shown

never free

never me

so I dub thee unforgiven

.

they dedicate their lives

to running all of his

he tries to please them all

this bitter man he is

throughout his life the same

he's battled constantly

this fight he cannot win

a tired man they see no longer cares

the old man then prepares

to die regretfully

that old man it was me

.

what I've felt

what I've known

never shined through in what I've shown

never be

never see

won't see what might have been

.

what I've felt

what I've known

never shined through in what I've shown

never free

never me

so I dub thee unforgiven

...

(solo)

...

what I've felt

what I've known

never shined through in what I've shown

never be

never see

won't see what might have been

.

what I've felt

what I've known

never shined through in what I've shown

never free

never me

so I dub thee unforgiven

.

wo oo o....

(solo)

....

never free

never me

so I dub thee unforgiven

.

you labeled me

I'll label you

so I dub thee unforgiven

.

never free

never me

so I dub thee unforgiven

.

you labeled me

I'll label you

so I dub thee unforgiven

.

never free

never me

so I dub thee unforgiven

...

vanka 134 г.от обесването на ЛЕВСКИ.Поклон!

"Обесването на Васил Левски"

"Обесването на Васил Левски"е лирическо произведение на Христо Ботев. Макар че е художествена фикция, то има за повод реално събитие.

Първият вариант на стихотворението е публикуван в бр. 22 в. "Нова България" на 12 август 1876 г., а вторият вариант - в "Съчинения на Христо Ботев", редактирани от Захари Стоянов от 1888 г.

Обесването на Васил Левски

(II вариант)

О, Майко моя, родино света!

Защо тъй горко, тъй скръбно плачеш?

Гарване и ти, птицо проклета,

над чий гроб там тъй грозно грачеш?

О, зная, зная, ти плачеш, майко

затуй, че ти си черна робиня;

затуй, че твоят свещен глас, майко,

е глас без помощ, глас вов пустиня!

Плачи! Там близо до град София

видя аз стърчи черно бесило.

И твоят един син, Българио,

виси на него... Със страшна сила

ЬЗимата пее свойта зла песен.

Вихрове гонят тръни в полето

навяват на теб, теб на сърцето.

Гарванът грачи грозно, зловещо,

псета и вълци вият в мъглата;

старци се богу молят горещо,

жените плачат, пищят децата!

Умря той вече! Юнашка сила

твойте тирани скриха в земята!

О, майко моя, родино мила,

плачи за него, кълни съдбата!

Perkoles Иван Вазов

.

Левски

.

Манастирът тесен за мойта душа е.

Кога човек дойде тук да се покае,

трябва да забрави греховния мир,

да бяга съблазни и да търси мир.

Мойта съвест инак днеска ми говори.

Това расо черно, що нося отгоре,

не ме помирява с тия небеса

и когато в храма дигна си гласа

химн да пея богу, да получа раят,

мисля, че той слуша тия, що ридаят

в тоя дол плачевни, живот нестърпим.

И мойта молитва се губи кат дим,

и господ сърдит си затуля ухото

на светата песен и херувикото.

.

Мисля, че вратата на небесний рай

на къде изглеждат никой ги не знай,

че не таз килия извожда нататък,

че из света шумен пътят е по-кратък,

че сълзите чисти, че вдовишкий плач,

че потът почтенний на простий орач,

че благата дума, че правото дело,

че светата правда, изказана смело,

че ръката братска, без гордост, без вик

подадена скришно на някой клетник,

са много по-мили на господа вишни

от всичките химни и тропари лишни.

.

Мисля, че човекът, тук на тоя свят

има един ближен, има един брат,

от кои се с клетва монахът отказа,

че цел по-висока Бог ни тук показа,

че не с това расо и не с таз брада

мога да отмахна някоя беда

от оня, що страда; мисля, че канонът

мъчно ще направи да замлъкне стонът;

че ближний ми има нужда не в молитва,

а в съвет и помощ, когато залитва;

мисля ази още, че овчарят същ

с овцете живее, на пек и на дъжд,

и че мойте братя търпят иго страшно,

а аз нямям нищо, и че туй е гряшно,

и че ще е харно да оставя веч

таз ограда тиха, от света далеч,

и да кажа тайно две-три думи нови

на онез, що влачат тежките окови.

Рече и излезе.

.

Девет годин той

.

скита се бездомен, без сън, без покой,

под вънкашност чужда и под име ново

и с сърце порасло и за кръст готово,

и носи съзнанье, крепост, светлина

на робите слепи в робската страна.

Думите му бяха и прости и кратки,

пълни с упованье и надежди сладки.

Говореше често за бунт, за борба,

кат за една ближна обща веселба,

часът на която беше неизвестен;

изпитваше кой е сърцат, сиреч честен,

участник да стане във подвига свят;

всяк един слушател беше му и брат.

В бъдещето тъмно той гледаше ясно.

Той любеше свойто отечество красно.

Той беше скиталец и кат дете прост

и като отшелник живееше в пост.

Горите, полята познати му бяха;

всичките пътеки кракът му видяха,

пустинята знайше неговия глас,

хижата го знайше и на всеки час

вратата й за него отворена беше.

Той се не боеше, под небето спеше,

ходеше замислен, сам-си без другар.

Тая заран млад е, довечера стар,

одеве търговец, сега просяк дрипав,

кога беше нужно - хром, и сляп, и клипав;

днес в селото глухо, утре в някой град

говореше тайно за ближний преврат,

за бунт, за свобода, за смъртта, за гробът,

и че време веч е да въстане робът;

че щастлив е оня, който дигне пръв

народното знаме и пролее кръв,

и че трябва твърдост, кураж, постоянство,

че страхът е подлост, гордостта - пиянство,

че равни сме всички в големия час -

той внасяше бодрост в народната свяст.

.

И всякоя възраст, класа, пол, занятье

зимаше участье в това предприятье;

богатий с парите, сюрмахът с трудът,

момите с иглата, учений с умът,

а той беден, гол, бос, лишен от имотът,

за да е полезен дал си бе животът!

.

Той беше безстрашлив. Той беше готов

сто пъти да умре на кръста Христов,

да гори, кат Хуса или кат Симона

за правдата свята да мре под триона.

Смъртта бе за него и приятел и брат,

зашил беше тайно в ръкава си яд,

на кръста му вярно оръжье висеше,

за да бъде страшен, кoга нужда беше.

Той не знайше отдих, ни мир, нито сън,

обърнал се беше не дух, на огън.

Думата си цяла лейше в едно слово,

понявга чело си мръщеше сурово,

и там се четеше и укор и гняв,

и душа упорна, и железен нрав.

.

Той беше невидим, фантом, или сянка.

Озове се в черква, мерне се в седянка.

Покаже се, скрий се без знак и без след,

навсякъде гонен, всякъде приет.

Веднъж във събранье едно многобройно

той влезна внезапно, поздрави спокойно,

и лепна плесница на един подлец,

и излезе тихо из малкий градец.

Името му беше знак зарад тревога,

властта беше вредом невидима, строга,

обсаждаше двайсет града изведнъж,

да улови тоя демон вездесъщ.

От лице му мрачно всички се бояха,

селяните прости светец го зовяха

и сбрани, сдушени във тайни места

слушаха със трепет, с зяпнали уста

неговото слово сладко и опасно,

И тям на душата ставаше по-ясно.

.................................

.................................

И семето чудно падаше в сърцата

и бързо растеше за жътва богата.

.

Той биде предаден, и от един поп!

Тоя мръсен червяк, тоя низък роб,

тоз позор за Бога, туй пятно на храма

Дякона погуби чрез черна измама!

Тоз човек безстиден със ниско чело,

пратен на земята не се знай защо,

тоз издайник грозен и божий служител,

който тая титла без срам бе похитил,

на кого устата, пълни с яд и злост,

изрекоха подло: "Фанете тогоз!"

На кого ръката не благословия,

а издайство сърши, и гръм не строши я,

и чието име не ще спомена

от страх мойта песен да не оскверна,

и кого родила една майка луда,

който равен в адът има само Юда

фърли в плач и жалост цял народ тогаз!

И тоз човек йоще живей между нас!

.

Окован и кървав, във тъмница ръгнат,

Апостолът беше на мъки подвъргнат

ужасни. Напразно! Те нямаха власт

над таз душа яка. Ни вопъл, ни глас,

ни молба, ни клетва, ни болно стенанье

не издаде в мрака туй гордо страданье!

Смъртта беше близко, но страхът далеч.

И той не пошушна предателска реч.

И на вси въпроси - грозно изпитанье -

един ответ даде и едно мълчанье

и казваше: "Аз съм Левски! Ей ме на!"

И никое име той не спомена.

.

Но тиранът люти да убий духът

една заран Левски осъди на смърт!

Царете, тълпата, мръсните тирани

да могат задуши гордото съзнанье,

гласът, който вика, мисълта, що грей,

истината вечна, що вечно живей,

измислиха всякой по една секира

да уморят всичко, дето не умира:

зарад Прометея стръмната скала,

ядът за Сократа с клеветата зла,

синджир за Коломба, кладата за Хуса,

кръста на Голгота за кроткий Исуса -

и по тоя начин най-грозний конец

в бъдещето става най-сяен венец.

.

Той биде обесен.

.

О, бесило славно!

.

По срам и по блясък ти си с кръста равно!

Под теб ний видяхме, уви, да висят

много скъпи жъртви и да се тресят

и вятърът южни с тях да си играе,

и тиранът весел с тях да се ругае.

О, бесило славно! Теб те освети

смъртта на геройте. Свещено си ти.

Ти белег си страшен и знак за свобода,

за коя под тебе гинеше народа,

и лъвът, и храбрий: и смъртта до днес

под тебе, бесило, правеше ни чест.

Защото подлецът, шпионът, мръсникът

в ония дни мрачни, що "робство" се викат,

умираха мирни на свойто легло

с продадена съвест, с позор на чело,

и смъртта на тебе, о, бесилко свята,

бе не срам, а слава нова на земята

и връх, от където виждаше духът

към безсмъртието по-прекия път!

.

Perkoles Johann Wolfgang von Goethe

.

Wanderers Nachtlied II

.

Ü ber allen Gipfeln

Ist Ruh,

In allen Wipfeln

Spü rest du

Kaum einen Hauch;

Die Vö gelein schweigen im Walde.

Warte nur, balde

Ruhest du auch.

mirandas Автор dary (Дарина Димитрова)

Произведение Магията на Морето

Магията на Морето

Вървя по голия паваж –

все така замислена и замечтана,

а отстрани се шири пустия плаж!

Пътеката от луната е огряна!

Чувам шума на пенливото море.

Безпирно разбиват се вълните -

долавят ритъма на моето сърце,

сякаш погубват и него в дълбините!

Стъпвам на студения пясък,

и към гръмкото море отивам.

Възхищавам се на лунния отблясък -

душата си с вълнение разкривам!

Морският бриз ме гали приятно,

косите ми пак разпилява,

магия се крие в морето необятно!

Звездица над мен засиява!

Поглеждам в небето красиво,

една мечта отново ме изпълва!

Луната се усмихва срамежливо,

празнината във мен запълва!

Perkoles За сравненние:

изперкал педолез

много,

много

изперкал,

много,

много педолез

...

на мене ми хареса. хубаво е, некак си, така... по български звучи...

Особенно след 17,

Защо?

...

Редактирано от - Perkoles на 20/2/2007 г/ 00:38:54

mirandas Автор dodic (Деян Димитров)

Произведение Пролет моя

Ръцете ти - копринени дантели,

обвиват деликатно моя врат,

лицата си едва допрели,

упоявам се от твоя аромат.

Ухаеш ми на ранна пролет,

по лице ти - цъфнали цветя,

смеят ми се и ме молят,

с устни да ги набера.

И аз ги галя, нежно ги докосвам,

те срамежливо се прикриват със листа,

от красотата твоя пак се омагьосвам,

ти носиш на душа ми пролетта.

Южняк повява от косите,

пръска ги по моето лице,

сърцето рита лудо във гърдите,

от сладка радост ще умре.

Във прегръдките ти всичко се възражда,

събужда се от красотата твоя,

за любов отново се прераждам,

ти прекрасна, пролет моя.

mirandas Автор Албиция (Йорданка )

Произведение Птица

Любовта ми е птица, свободна и горда.

Неин дом е просторът прозрачен и син.

С южен бриз във размаха си пролет ми носи,

пие цвят от росата по ранни зори.

Вятър носи омая от чудните трели

над поляни от цъфнали диви треви -

отмини, ако можеш покой да намериш

или нейната бяла магия вземи.

Ако птицата кацне на твоето рамо

и в зениците тъжни дълбоко се взре,

Светъл лъч щом е зърнала, с теб ще остане,

но във клетка затворена тя ще умре...

mirandas Автор Леона (Елена Леонова)

Произведение Като крило на пеперуда

Като крило на пеперуда

Любовта ми е като крило на пеперуда.

Държал ли си в ръце такова чудо? -

Тъй пъстра, нежна и красива...

Държал ли си във длани пеперуда -

да разбереш, че хубостта и е като стъкло чуплива?...

Ако поне веднъж си хващал пеперуда,

тогава знаеш несъмнено -

студът в ръцете ти я плаши до полуда.

Досущ като крило на пеперуда -

тъй волна, истинска и дива -

такава е и моята любов

и също като нейната душа - страхлива.

Студът в сърцето ти я плаши да полуда.

Държал ли си във длани пеперуда? -

След миг поглеждаш шепи и във тях

останало е само цветен прах

от пърхащи крила на пеперуда...

Съвсем като крило на пеперуда

е любовта ми -

прекрасна, искрена и жива...

Когато огън в теб престане да намира,

пречупва се, угасва и изстива...

В студени длани пеперудата умира.

mirandas Автор blueneo (Мартин )

Произведение миг

Луна голяма

привличаща вълни

пръски пяна

подводни плитчини

опасна близост

оголваща душа

талази свалят

парченца самота

бронята прелива

става светлина

бликаща разкрива

в сърцето обичта

нежност закопняла

безмълвна красота

божествено е полетяла

съкровената мечта

пясъка разтварям

изтръгвам слова

бавно потъвам

зарови ме вода

миг почакай

до теб ще се извися

с преродена обич

като звезда ще горя

Perkoles Стоян Михайловски

.

Орел и охлюв

.

На върха на една липа

сред Стара планина

орелът съгледал гадинка нищожна,

гърбата,

рогата,

по-мръсна от змията,

от дявола по-грозна!...

- Какво ли е туй нещо тука? -

извикал Царят на въздуха. -

А, виждам, охлюв!... Игралото

на естеството,

животец във една черупка,

подвижна кратунка,

гневът или смехът на Божеството...

Кажи ми, жалко то творенье,

как се покачи тъй високо?

- С пълзенье! -

извика

рогатата гадинка.

mirandas Автор kuku_vica (Лили Николова)

Произведение Ще успея

Ще се изправя, както никне цвете

След тежки, дълги снегове.

И тихо се разлиства под небето,

и чака своите ярки цветове.

Ще тръгна, както прилива приижда

неумолимо да залее светове.

И нито чува, нито вижда,

откъснал се от страшното море.

И ще успея, както слънцето напролет,

с лъчите свои облаците да прогони.

Но все се питам- в този полет

дали ще има кой да ме догони?

mirandas Автор Unforgotten`feeling`f (Светослава Хараламбова)

Произведение Танцувай с мен!

Петите ти са леки, наранени

стъпват плавно, без да ги боли...

а кръпките, по мене наслоени

падат бавно... с мен танцувай ти!

Настъпвам пак роклята си бледа

обръщам се със гръб към твоето лице,

не виждаш как сърцето ми те гледа

и танцува нежно, като копринено перце...

С воал от обич целувам стъпките гальовни,

обгръщам с огън наранените пети,

а ти изплюваш тъгите си греховни,

и тихичко прошепваш: "С мен танцувай ти!"

В различни измерения се реем,

докосваме за миг еднаквите души,

и ту мълчим вековно, ту пеем

песни, които нечути са за чуждите уши...

Но музиката спря, загасна,

на сутринта намери две сърца на повърхността,

ах, тази мъка колко е прекрасна...

Mузиката плака и запя: "Танцувай... с мен във вечността!"

mirandas Автор without_a_definition (Мария )

Произведение Мъдрост

Преливам от тиха тъга,

безцветна е моята дъга.

Воювам само чрез мир,

дъска, но без тебешир.

Преживявам циклони

през всичките сезони.

И в най-мръсното блато

нещо е равно на злато.

Забравям онази мелодия,

най-онемялата рапсодия.

Страданието зад усмивка,

загубата тук е придобивка.

Посещавам всички дворци,

обитавани от неми мъдреци,

но само когато тях ги няма,

и поемам там своята смяна.

mirandas Автор Horungee (Ясен Куманов)

Произведение В наши дни

Един живот - повяхнал ощ преди разцвета си,

един живот - загърбен и нещастен,

един живот - изпълнен с немощ и страдания

е един живот в наши дни.

Един живот - на пъклено обсебване,

един живот - без радостни вълнения,

един живот - лъжовно обещание

е един живот в наши дни.

Един живот - сред хищници и дяволи,

един живот - сред низост и сълзи,

един живот - безпощаден и безкрепостен

е един живот в наши дни.

Един живот - корумпиран и безплоден,

един живот - окован в лъжи,

един живот - на отрицание,

незнание,

отчаяние,

ридание,

с кухо съдържание,

е един живот в наши дни.

Viola Iron Maiden

› Hallowed Be Thy Name

Im waiting in my cold cell when the bell begins to chime

Reflecting on my past life and it doesnt have much time

Cos at 5 oclock they take me to the gallows pole

The sands of time for me are running low

When the priest comes to read me the last rites

I take a look through the bars at the last sights

Of a world that has gone very wrong for me

Can it be theres some sort of error

Hard to stop the surmounting terror

Is it really the end not some crazy dream

Somebody please tell me that Im dreaming

Its not so easy to stop from screaming

But words escape me when I try to speak

Tears they flow but why am I crying

After all I am not afraid of dying

Dont believe that there is never an end

As the guards march me out to the courtyard

Someone calls from a cell God be with you

If theres a God then why has he let me die?

As I walk all my life drifts before me

And though the end is near Im not sorry

Catch my soul cos its willing to fly away

Mark my words please believe my soul lives on

Please dont worry now that I have gone

Ive gone beyond to see the truth

When you know that your time is close at hand

Maybe then youll begin to understand

Life down there is just a strange illusion.

Restart Aerosmith

.

livin' on the edge

...

There's somethin' wrong with the world today

I don't know what it is

Something's wrong with our eyes

.

We're seeing things in a different way

And God knows it ain't His

It sure ain't no surprise

.

We're livin' on the edge

We're livin' on the edge

We're livin' on the edge

We're livin' on the edge

.

There's somethin' wrong with the world today

The light bulb's gettin' dim

There's meltdown in the sky

.

If you can judge a wise man

By the color of his skin

Then mister you're a better man that I

.

We're livin' on the edge

You can't help yourself from fallin'

Livin' on the edge

You can't help yourself at all

Livin' on the edge

You can't stop yourself from fallin'

Livin' on the edge

.

Tell me what you think about your sit-u-a-tion

Complication - aggravation

Is getting to you

.

If chicken little tells you that the sky is fallin'

Even if it wasn't would you still come crawlin'

Back again?

I bet you would my friend

Again & again & again & a.gain & a,

gain

.

(solo)

...

.

Tell me what you think about your sit-u-a-tion

Complication - aggravation

Is getting to you

.

If chicken little tells you that the sky is fallin'

Even if it was would would you still come crawlin'

Back again?

I bet you would my friend

Again & again & again & again

.

There's something right with the world today

And everybody knows it's wrong

But we can tell 'em no or we could let it go

But I would rather be a hanging on

.

Livin' On the Edge

You can't help yourself from fallin'

Livin' On the Edge

You can't help yourself at all

Livin' On the Edge

You can't stop yourself from fallin'

Livin' On the Edge

Livin' On the Edge

Livin' On the Edge

Livin' On the Edge

Yeah, yeah, yeah, yeah, yeah, yeah, yeah

.

Livin' On the Edge

You can't help yourself from fallin'

Livin' On the Edge

You can't help yourself at all

Livin' on the edge

You can't stop yourself from fallin'

Livin' on the edge

Livin' on the edge

You can't help yourself

You can't help yourself

Livin' On the Edge

You can't help yourself at all

Livin' On the Edge

You can't help yourself

You can't help yourself

Livin' On the Edge

You can't help yourself

You can't help yourself

Livin' On the Edge

You can't help yourself from fallin'

Livin' On the Edge

Yeah, yeah, yeah, yeah, yeah, yeah

Yeah, you got to that now

...

Редактирано от - Restart на 02/3/2007 г/ 17:13:50

mirandas Автор elmo_toper (Елмо )

Произведение Кой ако не усмивката

Да разпериш ръце,

да затвориш очи,

да викаш, колкото ти глас държи.

Изправен на хълма - човек на мечти,

да забавиш момента

и нека времето да заспи.

А ти бъди свободен,

крещи, докато се умориш;

и нека ехото отеква,

докато се укротиш.

Бягай и спри се,

отстрани погледни се...

Седиш и се смееш,

от щастие грееш.

А после запомни,

че усмивката е всичко,

че тя дарява ти живот и радост.

Усмивката е твоето лице,

усмивката е пътя към едно сърце,

усмивката описва теб и твойта младост...

mirandas Автор ianira (Иянира )

Произведение Ех, този кръговрат

Отново будилника

тишината разрязва.

Едва повдигнала глава

и вече усеща, как тежестта на деня я смазва.

Става с боен вик,

да се предаде отказва.

Закъснява за работа само с миг,

но шефа и пак забелязва.

И там едни проблеми

и там една борба.

Особено дружелюбни колеги

и клюкарстват зад гърба.

Уф, най-после идва вечерта

и дълго чаканото питие,

споделено с приятелка една,

разказвайки всяка своето битие.

Прибира се уморена, с клюмнала глава.

Бързичко заспива, даже с грима.

И отново на сутринта

будилника разрязва онази позната тишина.

mirandas Автор Ведрин (Стефан )

Произведение ЛУННО ЗАТЪМНЕНИЕ

Тази нощ луната затъмнена

проговори в моето сърце.

Беше плаха, тъжна и смутена,

че изгубва своето лице.

"Призови ме! Искам да се върна!"

- каза ми от небосвода тя -

"Влюбените трябва да прегърна!

Да им бъда лампа през нощта!"

Докато обмислях свои думи -

тя на небосвода се яви.

Явно - във минутите безлунни

своя призив друг й промълви.

А за мен утехата остана,

че луната се усмихва пак.

Като светла лампа на тавана,

сътворен в космическия мрак.

furkatichko СМЪРТТА НА ПТИЧКАТА

Засъхналата кръв на малка птичка

прониза с болка моето сърце.

Със счупени крила, съвсем самичка,

лежеше тя на прашното шосе.

Умряла. Може би, преди минути,

със човчица, разтворена за стон.

Отнесла сетни думички нечути

в смъртта, в неумолимия закон.

Наведох се. Погалих я потресен

и човчицата пипнах със ръка.

И ето, че от нея бликна песен,

подобна на водите на река.

"О, страннико! Не ще да оживея!

В небето вече няма да летя.

Убиха ме! Крилата вече тлеят

и скоро ще ме върнат във пръстта.

На кой попречих горе във простора?

И кой на моя полет завидя?

Бях бедна птичка. Сива, безпризорна.

Без покрив. Само с малко свобода.

Гнездо си нямах. Спях по керемиди.

Другар си нямах - с мене да лети.

Та можеше ли някой да завиди

на птичка, пълна само със мечти?

И трябваше ли мойта птича песен

да бъде прицел на жестоко зло?

Кому живота аз направих тесен?

Кого подразних с бедно потекло?

Но той отгоре стрелна се, рани ме.

И мигом във простора отлетя.

Така умрях. Без обич и без име.

Така дори изсъхна ми кръвта.

Едно едничко нещо ти се моля.

Покрий ме с пръст под розовия храст.

Но забрави за моята неволя.

И за смъртта, която вкусих аз..."

Погребал я на розите под храста,

изтрих печален бликнали сълзи.

А полъхът от птичето нещастие

пред вас във този стих се отрази.

Стефан Ведрин

(От цикъла "Стихотворения за онеправданите"

mirandas тор i0rdan (Йордан Мишев)

Произведение Приятел

Приятел

Красиво е, повярваш ли във нещо,

когато всичко сякаш е към своя край...

И две ръце безкористни, горещи,

от ада пак те връщат в твоя рай.

Красиво е, че без да получава,

приятел щом е - идва пак за теб.

Когато може да помогне - дава,

сред хората единствен е човек.

И истински щастлив си ти тогава,

щом знаеш - попаднеш ли в беда,

дори и сетните си сили да дарява,

приятелят подава винаги ръка.

mirandas Автор Djein_Ear (Джейни )

Произведение Мое море на мечтите

Завържи ме, море, за вълните си,

да отплувам далеч от брега.

Заведи ме далеч, там, в сърцето си,

където чайките бели не перят крила.

Там, където стихиите раждат

своите песни сред буйни дихания,

там, където душите заспиват

и прераждат се в сини мечтания.

Вземи ме дълбоко във себе си,

залюлей моят порив и зов...

щом целунат лъчите очите ти,

в утро нежно роди ме с любов.

Затова, мое буйно море на мечтите,

в теб намирам своят истински път.

Затова с тебе запявам и песните,

с морското синьо на моят живот...

mirandas Автор valiordanov (Валентин Йорданов)

Произведение ЧЕСТИТ ОСМИ МАРТ

Не ти желая да си светлина.

Не ти желая да си нежно цвете.

Достатъчно е все да си жена,

а тя е обобщение на двете!

Жената е желания, копнеж,

жената е трептене и наслада,

жената все е цел и е стремеж,

жената е безкрайна изненада!

Разсипвай неугасващи звезди.

На птицата цели се във летежа.

Постигай съкровенните мечти

и битието си с любов подреждай.

Във храма си - от земен благослов,

на пук на всички писани закони,

жените са единствено - любов,

жените са най-свидните икони!

mirandas Автор Вестин (Димитър Ганчев)

Произведение Утрото ще дойде непременно

Светлина крещи, накъсана в червено -

със цвят на болка на живот... на памет.

Залязва утро, трудно от мечти.

Нощта изгрява среброзъба непременно.

Светлина усуква милиардите лъчи...

В нощта криви самотен пламък.

В кръвта ми мигат чуждите съдби...

и светлината им в очите ми звучи.

Светлината им крещи в червено...

Нощта изгрява среброзъбо над мечти,

но утрото ще дойде... непременно!

Perkoles Федор Тютчев

НАПОЛЕОН

I

Сын Революции, ты с матерью ужасной

Отважно в бой вступил — и изнемог в борьбе.

Не одолел ее твой гений самовластный!..

Бой невозможный, труд напрасный!..

Ты всю ее носил в самом себе...

II

Два демона ему служили,

Две силы чудно в нем слились:

В его главе — орлы парили,

В его груди — змии вились...

Ширококрылых вдохновений

Орлиный, дерзостный полет,

И в самом буйстве дерзновений

Змииной мудрости расчет.

Но освящающая сила,

Непостижимая уму,

Души его не озарила

И не приблизилась к нему...

Он был земной, не божий пламень,

Он гордо плыл — презритель волн,

Но о подводный веры камень

В щепы разбился утлый челн.

III

И ты стоял — перед тобой Россия!

И, вещий волхв, в предчувствии борьбы,

Ты сам слова промолвил роковые:

«Да сбудутся ее судьбы!..»

И не напрасно было заклинанье:

Судьбы откликнулись на голос твой!..

Но новою загадкою в изгнанье

Ты возразил на отзыв роковой...

.

Года прошли — и вот, из ссылки тесной

На родину вернувшийся мертвец,

На берегах реки, тебе любезной,

Тревожный дух, почил ты наконец...

Но чуток сон — и по ночам, тоскуя,

Порою встав, ты смотришь на Восток,

И вдруг, смутясь, бежишь, как бы почуя

Передрассветный ветерок.

<1850>

mirandas Автор Djein_Ear (Джейни )

Произведение Под клоните разцъфнали мечтая

Под клоните разцъфнали мечтая...

а вятърът ме гали с аромат на ябълки.

Очите си притварям, дишам и копнея,

със вятъра под ябълката да се слея.

От топлината на очите си да му даря,

а той да ме дари със волност нежна.

Когато се наситя безметежно да летя,

да се усмихна... и просто да си тръгна.

В косите ми да диша с радост пролетта.

Във погледа да светят слънчеви искрите.

Очаквана в сърцето да е любовта,

и песенна надежда да са дните...

Perkoles Леда Милева

.

Работна Мецана

.

Станала рано зарана

нашата Меца-мецана.

Съчки в гората събрала,

огън висок си наклала,

та да направи чорбица

Меца на своите дечица.

.

Сипала бобец и ето,

скоро запяло котлето.

Литнала пà ра нагоре,

Меца сама си говори:

- Сложих солта и пипера,

само къде да намеря

стръкченце-две меродия,

гозба да видите вие?

Сетих се! Кума Лисана

е домакиня прибрана,

всички в гората я знаем,

чакай да взема назаем!

.

Меца, с пантофи обута,

тръгнала тъй, за минута,

бързо, додето е време,

стрък меродийка да вземе.

Нека играят децата,

чудо ще стане чорбата!

.

Бързала Меца, но спряла -

сивото зайче видяла.

- Жив ли си, здрав ли си, братко? -

тя заприказвала сладко. -

Хапваш ли честичко зеле?... -

Час или два отлетели.

- Ех, че ме, Зайо, залиса,

бързам, отивам при Лиса!

.

Тръгнала Меца, но тука

чула кълвачът да чука.

- Слушай, другарю, от вчера

мисля си да те намеря:

чукаш от тъмно в гората,

рано ми будиш децата!...

Ето и ти ме залиса,

бързам, отивам при Лиса!

.

После решила да мине

Меца край свои роднини.

Първо се спряла при Ежко.

- Чух, че настинал си тежко,

имал си кашлица, хрема,

чуй, аспирини да вземаш!

Чай си свари от тинтява,

топъл го пий - да те сгрява...

Ух, че ме, Ежко, залиса,

сбогом, отивам при Лиса!

.

Спряла се Меца за малко

и при кумеца си: - Жалко,

пак ти съдрали кожуха!

Приказки разни се чуха -

уж си се вмъкнал в кошара,

а те натупал овчаря...

Ех, че ме, Вълчо, залиса,

сбогом, отивам при Лиса!

.

- Чук-чук! А в тази хралупа

лешници кой ли си трупа?

Ти ли си тук, Рунтавелке,

ти ли си тук, хубавелке?

Трупай, събирай - да има!

Скоро ще дойде и зима...

Ах, че ме, сестро, залиса,

сбогом, отивам при Лиса!

.

Тук-там Мецана поспряла -

ей месечина изгряла,

светнали ясни звездици,

млъкнали горските птици.

.

- Бре, що ли става чорбата?

Как ли са гладни децата?

Може без стрък меродия,

чакай назад да завия!

.

Хукнала Меца веднага,

хукнала Меца да бяга,

в тъмното потна се връща,

спира пред своята къща.

.

Гледа - извряла чорбата,

гладни заспали децата...

Пустата Меца-мецана,

стана за смях из Балкана!

Редактирано от - Perkoles на 12/3/2007 г/ 19:05:18

mirandas Автор ThunderGoddess (Симона Маринова)

Произведение Олимп

В далечната мъгла крие се неголяма планина.

Слави се тя навред по света

Със спиращата дъха ти красота.

Е, не позна. Не е това.

Митична и мистична,

Боговете от нея правят

Битката наистина епична.

Живеят светли богове на върха:

Гледат, царуват и се смеят на света.

В огромния мраморен дворец,

На глава със златен венец,

Седи на трон и мърмори Зевс.

До него жена му, Хера и тя глас набира.

Личи си, нещо не им харесва

Но кой смее да се намесва

В такава кавга небесна?

Боговете бързо и лесно,

Дето хич не им е чудесно,

Определят виновника за това.

А той, наглия, се смее

И повдига рамене.

Прави се, че не разбира,

Но за всекиго зло намира.

Няма да крия, Арес е това.

Всички се чудят защо

Той е още на върха олимпийски.

Златна Афродита сукно заплита.

Гледа я Атина зад гърба

И ето я дилемата:

Дали да остави Афродита

Нишки да преплита

Или със смях на земята,

Да я стовари.

Може даже да я удари,

Че се опитва

Да краде Афродита

И то без насита.

Този път явно цели

Тъкаческата репутация

На Атина да развали…

Да не забравя - музата и тя

Безгрижно си живее на върха,

Но често слиза

За хоби има да излиза.

Дойде при мене тя

И двете сътворихме това.

furkatichko тъжно

като делфин в делфинариум

като есенна шума, горяща по улиците привечер

като елхички, изхвърлени на бунището след Коледа

като тридневен дъжд на село

като майка ми, когато плаче

като силно да обичаш, но да няма кого

тъжно

Николай Фенерски

mirandas Автор Емил (Емил Манов)

Произведение СОНЕТ НА НАДЕЖДАТА

СОНЕТ НА НАДЕЖДАТА

Не се предавай, свиркай си и пей,

бъди щастлив и весело живей!

Макар да мъкнем тежката Голгота

на своя гръб, да страдаме в живота,

да ни завиждат хора подли, зли

и в нас да пращат острите стрели

на глупави сплетни и клевети,

внимание не им обръщай ти!

С приятели добри се забавлявай

и никога самотен не оставай!

Със пълни шепи радост ти греби

и тъй ще си щастлив ти може би?!

Че на човек какво ли му остава:

животът и след нас си продължава...

Restart бих добавил:

Но, уви...

мисля,

че към стихчето върви

mirandas Автор Ангар (Ангел Чортов)

Произведение От какво сърцето се вълнува

От какво сърцето се вълнува?

Откъде е този странен зов?

В мене като топъл фронт нахлува

и настъпва новата любов!

Първата любов не бе щастлива -

дълго вече ме измъчва тя.

Новата е много по-красива,

въпреки че малко закъсня!

Първата вълна не е висока -

ще последва ураган свиреп!

Първата любов е само опит -

истинската още е напред!

Знам защо сърцето се вълнува

и какъв е този странен зов -

в мене, като топъл фронт, нахлува

и настъпва новата любов!

mirandas Автор Ведрин (Стефан )

Произведение УСМИХВАЙ СЕ

Усмихвай се, дори когато злоба

лицето ти реши да помрачи.

От черна клетва, завист и прокоба

не се плаши. Бъди с добри очи.

Че те, очите, лик са на душата,

а устните са нейна красота.

В зениците изгрява светлината

и в думите се ражда доброта.

Усмихвай се! Бъди непрелъстена!

Бъди звезда! Високо остани!

Свидетелка на чистата Вселена

и ангел сред човешките злини!

И може би, от тебе вдъхновени,

в усмивки други устни ще цъфтят.

С добро - във добротата извисени,

с очи - за светлина и благодат!

Усмихвай се! Напук на битието!

Раздавай щедър, лъчезарен смях!

Макар и земна, гледай от небето!

Дарявай ме със шепи звезден прах!

И може би тогава ще възкръсна,

живял убит от светския живот.

А Бог ще ме извика да откъсна

на любовта най-истинския плод!

Усмихвай се! Съзирам те прекрасна -

с изгряло ангелическо лице!

Ти, моя Беатриче, сладкогласна!

Най-светъл дар за моето сърце!

Restart ЕЩЕ НЕ ВЕЧЕР

От:

Владимир Висоцки

(руски комуняга)

:

Четыре года рыскал в море наш корсар,

В боях и штормах не поблекло наше знамя,

Мы научились штопать паруса,

И затыкать пробоины телами.

.

За нами гонится эскадра по пятам,

На море штиль, и не избегнуть встречи.

Но нам сказал спокойно капитан:

"Еще не вечер, еще не вечер!"

.

Вот развернулся боком флагманский фрегат,

И левый борт окрасился дымами.

Ответный залп на глаз и наугад.

Вдали пожар и смерть. Удача с нами!

.

Из худших выбирались передряг,

Но с ветром худо и в трюме течи,

А капитан нам шлет привычный знак:

"Еще не вечер, еще не вечер!"

.

На нас глядят в бинокли, в трубы сотни глаз,

И видят нас, от дыма злых и серых,

Но никогда им не увидеть нас

Прикованными к веслам на галерах!

.

Неравный бой, корабль кренится наш.

Спасите наши души человечьи!

Но крикнул капитан: "На абордаж!

Еще не вечер! еще не вечер!"

.

Кто хочет жить, кто весел, кто не тля -

Готовьте ваши руки к рукопашной!

А крысы пусть уходят с корабля -

Они мешают схватке бесшабашной!

.

И крысы думали: "А чем не шутит черт?!"

И тупо прыгали, спасаясь от картечи,

А мы с фрегатом становились к борту борт.

Еще не вечер. Еще не вечер!

.

Лицо в лицо, ножи в ножи, глаза в глаза!

Чтоб не достаться спрутам или крабам,

Кто с кольтом, кто с кинжалом, кто в слезах -

Мы покидали тонущий корабль.

.

Но нет! Им не послать его на дно -

Поможет океан, взвалив на плечи.

Ведь океан - он с нами заодно!

И прав был капитан - еще не вечер!

Ведь океан - он с нами заодно!

И прав был капитан - еще не вечер!

...

Тука, като един всепризнат oт целокупната ви обшнос - на алкохолик (понйакога и повчче), на когото мамата е най-любима за много всепризнати курвенски и ненаситни зурли, да кажа:

Еще не вечер---

Еще не вечер....

:-)))))

Viola Свисти вълната в профила на реите.

Къде сме точно, Капитане?

Изгребваме вода от трюма с шепите.

Кажи ни колко ни остана?

Превиваме тела във пот под щорма.

Преминахме ли вече Тропика?

Повредени са всички водни помпи,

а шхуната е като лодка...

без мачтата и вятър девет възела...

Очите в сол са, Капитане!

Намачкани са картите ти - пъзели,

вода под кила не остана...

И страшно е - пробойните с телата си,

покриваме ли ги изобщо?

А руля два дни е в посока "запад"...

Кажи ни живи ли сме още?

На такелаж превърнахме ръцете си.

Душите ни - обречени...

Кажи ни:"Бурите са само белези.".

Кажи ни:"Нам еще не вечер!". Натиснете тук

Редактирано от - Viola на 18/3/2007 г/ 19:12:48

Restart Благодаря за Предвода, сестричке ми - Виола :-) (дано не ти се лепне лошо име, заради туй, че ми ебаха майката зловонно :-)))

надявам се, въпроса на комунисчето ВИСОЦКИЙ да е до капитаните (поставени на пиратските кораби за/на (по-) четири години) :-)))

гоцето добре съжителства с генерало. това, че си трае, а анонимността муун расте в единици подкрепа в социалистическите ИМ проучвания, нема нищо чудно.

фарсът, требе да продалжи, като историйа на бекапето...

...

:-)))

Viola Ами М Цветков го каза много хубаво го каза: Гони ни носталгия не по соца, а по безвъзвратно отминалото време.

Натиснете тук

Редактирано от - Viola на 17/3/2007 г/ 22:32:58

Perkoles Знаеш ли, Виола, слушайки тези стихове с музика и се сетих...:

Онзи ден бях при едни мои близки, които имат едно пет годишно момче. То седеше в кухнята, полегнало с главата върху ръцете си, които лежаха върху кухненската маса. Като ме видя, то въздъхна, а аз го попитах: "Какво въздишаш така, като да си си изработвал закуската?", а то отвърна:"Скучно ми е". Това "скучно ми е", както и въздишката, съвсем наскоро чух и от едно дете, момиче, което играеше на двора с други деца.

Поне аз не си спомням, когато бях дете да ми е било скучно с приятелите ми. От тяхно име не смея да говоря.

Може би ще кажат: "Синдрома(ът) на дъртофелниците - едно време, по наше време, беше по-добре! Пък сичкото е, че просто не разбират днешното поколение". Може и така да е, но това ново поколение да не пада от небето? Кой формира днешната скука у петгодишни деца. Защо крадеме детството на децата си, като зорлем ги правиме възрастни на детска възраст. Но, ние бързаме, да са те ентелегентни и да показват на другите, колко ентелегентни са и родителите им, и така, в тази бързина прескачаме цели стъпала и стоварваме върху крехките им раменца, цялата тежест, на собствения ни, объркан свят.

.

Едно обаче е напълно сигурно.

Заслепени,

ние сме майстори и маргарити -

в унищожeнието на бъдещето си.

mirandas Автор tanq_mezeva (Таня Мезева)

Произведение Добро ли е ДОБРОТО

Добро ли е ДОБРОТО

Добро ли е, ДОБРОТО в човека,

родено и израстнало във нас?

Добро ли е, щом бавно и полека,

захранваме го с истина и страст?

Добро ли е, когато със усмивка

посрещаме и мрак, и свитлина?

Добро ли е, щом пазим във сърцето,

оазис, сред пустиня от цветя?

Когато сме готови безрезервно

на чуждия любов да отдадем?

Добро ще е ДОБРОТО, щом навеки

си каже всеки: "То живее в мен!"

Viola Перко, колко хубаво пишеш когато не се заяждаш. Остави ние няма да оправим света. Не виждаш ли че никой тук не се занимава сериозно с политика.

Някакви каламбури.

mirandas Автор Емил (Емил Манов)

Произведение ВЕЧЕН КРЪГОВРАТ

ВЕЧЕН КРЪГОВРАТ

Всяко нещо черно е и бяло,

лошо и добро, и ад, и рай,

и започва с някакво начало,

за да дойде неговият край.

Всеки губи нещо и намира,

всяко нещо е било преди,

но внезапно някога умира,

за да може пак да се роди.

Тъй и розата, лалето, крина

вехнат от сланата, ронят цвят,

та отново другата година

по-красиви те да разцъфтят.

Всичко се базира на контрасти;

топло и студено, ден и нощ,

и бушуват най-различни страсти;

радост, мъка, слабост или мощ.

Времето, тъй близко и далечно,

отминава в шум и тишина,

и е мимолетно, и е вечно,

и след мрака идва светлинта.

Отминават, идват пак обратно

нежност, грубост, и добро, и зло,

и е ясно, и е непонятно

всичко, дето Е и е било.

Тъй върви тоз вечен кръговрат

и се обновява този свят...

mirandas Автор tanq_mezeva (Таня Мезева)

Произведение СРОДНА ДУША

СРОДНА ДУША

Когато човек е самотен,

изгубен сред чужда тълпа,

отчаян, безумен, сиротен,

пак търси той СРОДНА ДУША.

Пред нея сърце да разпусне,

съвет да получи, дума добра.

Спокойно глава да отпусне

на дружеско рамо и топла ръка.

Да чуе с любов: "Усмихни се!

Недей да униваш! Поглед вдигни!

До теб съм, на мен облегни се,

и смело напред продължи!"

Така е човекът устроен,

да бъде и търси сродна душа.

И щом я открие, той е спокоен,

дори и изгубен сред злобна тълпа.

Viola И тъй- безкрайността е факт.

(Здравей свободен стих!)

Доказана е тя дори от мен, профана

в света на точните науки,

по строго емпиричен път:

когато идва краят,

почва нищото,

а то-

навярна се досещате-

престава да е вече нищо,

щом винаги от него се започва....

Петър Ковачев

mirandas Автор Емил (Емил Манов)

Произведение ВЯРАТА В ДОБРОТО

ВЯРАТА В ДОБРОТО

Когато си самотен ти

и никой не те чака,

когато твоите мечти

са рухнали във мрака.

Да бъдеш с хората добър

ти вечно се заричай,

не вярвай в самотата си,

на хората разчитай.

И щом баща и майка, брат,

сестра и близки, ах,

не те разбират в този свят,

ти повярвай пак във тях.

Да бъдеш с хората добър

ти вечно се заричай,

в семейството си вярвай ти,

на близките разчитай.

Дори когато те остави

любимото момиче,

Не го обричай на забрава,

а пак го ти обичай.

Да бъдеш с хората добър

ти вечно се заричай,

в раздялата не вярвай ти,

на любовта разчитай.

Когато си предаден ти

от свой добър приятел,

дори да страдаш му прости

и преглътни сълзата.

Да бъдеш с хората добър

ти вечно се заричай,

в приятелството вярвай ти,

на дружбата разчитай.

И между четири стени,

затворен в тишината,

не падай духом, а стани

и продължи нататък.

Да бъдеш с хората добър

ти вечно се заричай,

в затвора си не вярвай ти,

на свобода разчитай.

Когато се почувстваш слаб

и с болка във сърцето,

попаднал като лодка там,

във буря сред морето.

Да бъдеш с хората добър

ти вечно се заричай,

в късмета сляп не вярвай ти,

на себе си разчитай.

Дори като попарен лист

на есента в сланата

да гаснеш сред пейзаж сребрист

и със тъга в душата.

Да бъдеш с хората добър

ти вечно се заричай,

във зимата не вярвай ти,

на лятото разчитай.

Дори и птица да си ти

с прекършено крило,

на волята си полети

със вдигнато чело.

Да бъдеш с хората добър

ти вечно се заричай,

в пълзенето не вярвай ти,

на полета разчитай.

Дори пропаднал в злия мрак

на бездната житейска,

поуката помни ти пак,

прастара и библейска:

„Със хората добър бъди

и завистта отричай,

в омразата не вярвай ти,

а ближния обичай”!

Perkoles Още едно пролетно поздравление:

Никола Вапцаров

Пролет

.

Пролет моя, моя бяла пролет,

още неживяна, непразнувана,

само в зрачни сънища сънувана,

как минуваш ниско над тополите,

но не спираш тука своя полет.

.

Пролет моя, моя бяла пролет -

знам, ще дойдеш с дъжд и урагани,

бурна страшно, огненометежна

да възвърнеш хиляди надежди

и измиеш кървавите рани.

.

Как ще пеят птиците в житата!

Весели ще плуват във простора...

Ще се радват на труда си хората

и ще се обичат като братя.

.

Пролет моя, моя бяла пролет...

Нека видя първия ти полет,

дал живот на мъртвите площади,

нека видя само твойто слънце

и - умра на твойте барикади!

persa

Even on 55

I'll till be 18''

има ли някои които знае целия текст на тази песен ?

П.с Перколес , само не започваи отново, Моля те !

mirandas Автор Леона (Елена Леонова)

Произведение На цветето сърцето

На цветето сърцето

На цветето сърцето плаче

безшумно, скрито във листа;

На цветето душата стене,

потъва в утринна мъгла.

Във ранния покой замряло

се къса цветното сърце,

от страх и мисли натежало,

а някога било перце...

Било е някога красиво,

а днес повяхва и тъгува;

небето е оловносиво

и никой мъката не чува.

На цветето сърцето плаче

и ситен дъжд сега вали;

на цветето душата стене,

безгласно в себе си крещи.

След малко от дъжда приспано

то вижда приказния свят,

сънува пролетта навярно

и бавно губи своя цвят..

Ала в съня си е щастливо,

сърцето му е цяло пак,

и пак е ярко и красиво..

Отново живо е, защото

цветята не сънуват мрак.

Perkoles ...?

...?

Струва ли си днес да започнем всичко с теб отначало?

Не знам дали във нас, чувство някакво все пак оживява.

.

Ти мълчиш и аз мълча във средата на деня,

в нас се вглежда отстрани пъстроцветната тълпа.

Днес за всички сме и край и начало в любовта.

.

Припев:

Искам да извикам: “Още те обичам,

нека да започнем пак “.

Искам да извикам:

“Нека да те има тук до мен на този свят”.

.

Струваше си днес, да започнем всичко с теб отначало.

Аз знаех че във нас, чувство някакво все пак оживява.

.

И не мога да мълча, във средата на деня.

Да се вглежда отстрани пъстроцветната тълпа.

Днес за всички сме и край и начало в любовта.

.

Припев:

Искам да извикам: “Още те обичам,

нека да започнем пак “.

Искам да извикам:

“Нека да те има тук до мен на този свят”.

Viola Перса предполагам търсиш това:

- Artist: Adams, Bryan

18 til I Die

Wanna be young - the rest of my life

Never say no - try anything twice

Til the angels come - and ask me to fly

Gonna be 18 til I die - 18 til I die

Can't live forever - that's wishful thinkin'

Who ever said that - must of bin' drinkin'

Don't wanna grow up - I don't see why

I couldn't care less if time flies by

Chorus

18 til I die - gonna be 18 til I die

Ya it sure feels good to be alive

Someday I'll be 18 goin' on 55! - 18 til I die

Anyway - I just wanna say

Why bother with what happened yesterday

That's not my style - I live for the minute

If ya wanna stay young - get both feet in it - 18 til I die

A 'lil bit of this - a 'lil bit of that

'Lil bit of everything - get ya right on track

It's not how ya look, it's what ya feel inside

Don't care how - don't need ta know why

Chorus

Don't worry 'bout the future

Forget about the past

Gonna have a ball - ya gonna have a blast

Gonna make it last

Written by:

B. Adams

R.J. Lange

persa Хеи, Viola, благодаря ти много! точно това е. много печени форумци сте бе , където и да ви пипне човек все сте наясно ! ‌ Да сте живи и здрави !
persa P.s

Честита пролет на всички!

Обичам ви!

vanka Благодаря!Честито , и на Вас!
mirandas Автор aichelq (Надя Василева)

Произведение Молитва

Господи, ако не бях жена,

ако не бях се точно тук родила,

ако не бе и майка ми онази,

в чиито стъпки трябва да вървя,

не бих погледнала назад!

Какво, че в шепи ни е скрила?

Земята своите чеда не мрази.

О, нека тръгна, нека отлетя!

На мен не ми прилича да съм тиха,

не искам връх, но искам да летя.

И ако миналото глухо ще ме вика,

„Пусни ме!” в себе си ще изкрещя.

Дано ме чуеш и дано не спреш

последния ми порив на жена

и ако пак откажеш да ме разбереш,

ще се обърна, ще се приземя.

Една е, казват, майката, но две са:

едната ражда, другата преражда.

И, Господи, затуй че съм жена,

аз знам какво е да изпитваш жажда.

Ако не бе постлала път пред моя взор

и мойта майка, нямаше да тръгна.

Аз искам да летя, но не в позор!

Аз искам дом, където да се върна.

furkatichko една любима песен ...

1.Четвертые сутки пылают станицы,

Потеет дождями донская земля.

Не падайте духом, поручик Голицын,

Корнет Оболенский, налейте вина.

2.Мелькают Арбатом знакомые лица,

С аллеи цыганки заходят в кабак.

Подайте бокалы, поручик Голицын,

Корнет Оболенский, налейте вина.

3.А где-то ведь рядом проносятся тройки,

Увы, не понять нам, в чем наша вина.

Не падайте духом, поручик Голицын,

Корнет Оболенский, седлайте коня.

4.А в сумерках кони проносятся к яру,

Ну что загрустили, мой юный корнет.

А в комнатах наших сидят комиссары

И девочек наших ведут в кабинет.

5.Над Доном угрюмым идем эскадроном,

На бой вдохновляет Россия - страна.

Раздайте патроны, поручик Голицын,

Корнет Оболенский, надень ордена !

6.Ах, русское солнце, великое солнце,

Корабль "Император" застыл, как стрела...

Поручик Голицын, а может вернемся,

Зачем нам, поручик, чужая земля

kombat #5 прекрасна песен фъркатичко, изпълнена с носталгия и вяра. може ли да ми пуснеш и музиката към текста?
furkatichko Бих се радвала и аз , ако някой я пусне.
Viola Оттук но не тръгва. Подкарах го най-после. Натиснете тук

Другите демо ще пробвам още. Вече не ми трябват.

Да се задоволим с Висоцки. Натиснете тук

Натиснете тук

Редактирано от - Viola на 24/3/2007 г/ 10:20:55

Viola От тук е по-добре Поручик Голицин Натиснете тук

За това си заслужават ругатните!

mirandas Автор justcloi (Златина Петрова)

Произведение Дъждовно

Виж, дъждовните улици са пропити

с миризмата на вчерашния ден...

Там във локвите сълзи са скрити

и кален е поривът стаен!

Там дъждовните капки се губят

в една временност сътворена...

Те не смеят във водата да се влюбят

и разливат се в самотата отразена!

Наблюдавам картината идеалистична,

а тялото ми е мокро и студено...

И някаква сигурност, малко комична,

се губи някъде надълбоко в мене.

Каква стихия е дъждът възбуден,

плющящ със пръсти по земята...

И аз се отдавам на мигa изгубен,

стапяйки се нежно в самотата...

furkatichko Благодаря , Виола.
mirandas

Автор Ведрин (Стефан )

Произведение ЩЕ ДОЙДЕ ДЕН

Ще дойде ден, когато уморени

очите ще погледнат за последно.

Към дните - с безнадеждност заредени,

към битието - тягостно и бедно.

А след това клепачите ще паднат

подобно гилотина с острието.

И всичкото живуркане безрадно

ще се търкули там, в небитието.

Сърцето - съдник, паметта - свидетел.

Делата ми - на купчини събрани.

Дали живях със мир и добродетел

или нанесох непростими рани?

Дали избелих сивата си дрипа,

достоен за небесната утеха?

Дали поради злото в шепи хлипах,

че моят свят насилници превзеха?

Ще мога ли душата оголяла

след миг на смърт със слава да накича?

Ще бъда ли оттатък с дреха бяла,

щастлив отново силно да обичам?

Дали със всеки удар на сърцето

съм слагал лъч в совалката на дните?

Дали съм изтъкавал под небето

онази дреха - слава за честити?

Въпроси много. Скрити зад завеса.

Готови за последния спектакъл.

А истините, Господи, къде са?

Дали във сълзи аз съм ги изплакал?

Ще видя всичко. С Тебе ще се срещна.

И с моето сърце ще Те погледна.

Дано тогава мойта безутешност

да се окаже сляпа и последна.

Ще дойде ден, когато, уморени,

очите ще угаснат в тъмнината.

И в изгрева - отново сътворени,

ще греят с цветовете на дъгата.

mirandas Автор fire-FeniX (Драгомир )

Произведение Нека да бъдем ДОБРИ !!!

Един ден – открих аз света,

през този ден озари ме светлина

и разбрах, че трябва да ме води любовта.

Пак през този ден осмислих си живота

и разбрах, че трябва да живея,

но не винаги за себе си –

за другите КОПНЕЯ !

Нито злато, нито слава, нито пари

не могат да се сравнят с радостта,

която изпитвам –

сбъдна ли нечии мечти.

Най-щастлив съм аз когато

по улиците, по света –

виждам ДОБРОТА.

Чуждите мечти да сбъдвам,

чуждото щастие аз да пазя.

Да правя ДОБРО на този,

който ми казва :

- ”Аз те мразя.”

Да не търся отплата за добрите ми дела,

нека да ми стига едно БЛАГОДАРЯ.

Прости на този,

който пред теб е съгрешил.

Прости му, че те е наранил.

Нека да не водим битки и войни,

за да бъдем

ПО-ДОБРИ !!!

mirandas Автор Djein_Ear (Джейни )

Произведение Усмихва ми се утрото

Усмихва ми се утрото с лъчите златни.

Потъвам в ласките му и се раждам.

Дихание на обич във душата ми

запява с пролетният нежен вятър.

Превръща ме във цвете разцъфтяло

и в птичето, от юг наскоро долетяло.

Във погледа ми свива своето гнездо...

зараснало е пречупеното ми крило.

Политам с радост над дъга от нежност,

която води ме със стъпките в тангото.

Любов танцувам в синята безбрежност,

която ме рисува с обич във сърцето.

Желаното танго сега е във очите ми

с целувките от устните, рисували по мен.

Танго за влюбени запяла е душата ми.

А утрото усмихва се за мен...

Viola ПУСТОТА

Пустотата в обществото, в главите,

редом царствува сън или мраз,

пустота във словата, в душите,

пустота пълни всичко у нас.

Чувства светли мъртвешки заспали,

на доброто не чуй се гласът,

нов кумир замени идеали,

и разчетът владей, не духът!

Трудний път на честта в тръне, срасте,

доблестта няма вес, нито ход,

ври борбата на низките страсти,

има шум, ала няма живот.

Прежни рани зарастват безследно,

нови, страшни отварят се веч,

злото дъха на нас с лице бледно,

а ний мислим го още далеч.

Друг път мряхме с възторг, днес не важим.

На приятел, на враг ний не щем

"Аз обичам те!" честно да кажем.

"Аз те мразя!" без страх да речем.

Всяко нещо ний почваме с трясък.

Крещим: Слава! Народ! Идеал!

А тоз шум, а тоз вик, а тоз блясък,

преплави ги- остая ти кал,

Пущинак на народната почва,

тръне, плевели... бедна страна!

А животът едвам се започва,

а зората едвам що блесна!

mirandas Автор tanq_mezeva (Таня Мезева)

Произведение В ТЪРСЕНЕ НА ИСТИНАТА

Тръгнала съм истина да диря,

истината свята за света.

Мога ли ДОБРОТО да открия

и докажа свойта правота:

"Че в живота труден и обречен,

има справедливост, доброта,

и в борбата между обичта и злото

има място само ЛЮБОВТА?"

Но ние люде, от жени родени,

къде закитихме я своята душа,

и пак от "стреса" победени

даваме превес на подлостта?

Кое добро е и кое злина е?

Двете думи сляхме във една.

Мислим, че добри сме, а на яве

злото в нас пак взема преднина.

И сродника, и блудника нещастен

докосваме с резерви и със злост.

Боиме се ръка да подадеме.

А що ще струва жеста ни тъй прост?

Една усмивка, дума съкровена,

изпратени с надежда, със любов,

душите болни могат да лекуват,

и нов ще стане този свят суров!

Свят по-добър и по-човечен.

Свят по-усмихнат, по-богат.

Човек да стане по-сърдечен,

истината свята САМ ПРОЗРЯЛ!

furkatichko Мисля за теб и ми е тъжно за двама.

Но тъгата е светла и чиста.

Губя нещо, което нямах.

Оставам без нищо.

Дойдох и не влязох. Постоях на крака.

Не бях на сърцето, а на очите ти гост.

И не бях от високите гости, а средна ръка -

нито отговор, нито въпрос.

Но докато белият свят ти е дом,

докато си жена,

жив докато съм - чакай.

Защото това,

дето нощем го виждаш в прозореца,

не е луна,

а забравената ми шапка.

автор : sunrays

mirandas Автор катеринарина (Катя )

Произведение Отиващият си ден

Уморена съм, безсилна и сломена

в края на изопнатия ден -

от болката на други причинена,

от горчилките, изсипани връз мен!

Край мен редят се образи и звуци,

вглъбени и безрадостни, сами.

Стремежи и мечти се влачат - куци

и тъжни сенки отстрани!

Денят топи се и се губи безвъзвратно,

прихлупва моите следи!

И с притъмняващи петна загатва,

че може да роди звезди!

mirandas Автор Djein_Ear (Джейни )

Произведение Крила от светлина

Летя с крила от светлина.

Пресичам спомени и мисли,

но зная, че не бих обичала така,

и никога не бих могла да бъда...

Никога вече капките дъжд

няма да бъдат кристали.

Никога искрата на лъч

в очите няма да се запали.

От добруването на сърцето,

от плачът на душата се стене,

когато подгонени ветрове

заспиват, и утрото не усещат...

В онази стая със сивите пердета

червена беше любовта ми,

от огненото на сърцето се запали

и изгоря в прегръдката на залеза.

Единствен лъч в дланта ми свети

да ми напомня късче свобода,

когато слънцето си тръгна

ми подари крила от светлина

mirandas Автор svet@ll (Светльо )

Произведение ЦВЕТЕЛИНА

ЦВЕТЕЛИНА

Търсих я къде ли не

в нашата родина,

ала близо е била

хубавата Цветелина.

Ново чувство ме грабна

сякаш бе лавина

още щом прегърнах

и целунах Цветелина.

Късмет на всеки носи

четирилистна детелина,

но много повече от това

на мен донесе Цветелина.

Веднъж е топъл слънчев лъч,

друг път – люта зима,

тя е толкова различна,

тя е Цветелина.

До дома й

направил бях партина,

не можех нито ден

без да видя Цветелина.

А всеки път,

когато някъде замина,

мислено пренасях се

в обятията на Цветелина.

Един за друг живяхме

две години и половина,

но до сетния си дъх ще помня

как потъпка любовта ми Цветелина.

Viola (Goalby)

Heavens above - what on earth has this come to

What have I done - what can I do now to show you

There's still a chance if you're ready to make up

It's not too late, cause I'm not ready to break up

I try to call, but you don't hear at all

I'm sending roses

I'm sending blood red roses

This burning in my heart is tearing me apart I'm sending roses

I'm sending blood red roses

You've got to understand that's my heart in your hand

No...

Don't walk away - we can get this heart mended

Or am I the fool - and has this love just ended

I tried to call, but you don't hear at all

I'm sending roses

I'm sending blood red roses

This burning in my heart is tearing me apart

I'm sending roses

I'm sending blood red roses

I gotta keep on trying

To stop this love from dying

You've got to understand

That my heart is in your hand

URIAH HEEP - "Blood Red Roses" lyrics

mirandas Автор Листопад (Мелпомена )

Произведение Под фенера стар

В града, където старите дървета

преплитат клони сякаш за молитва,

фонтаните напяват в унес песни

и чайките ридаят над земята;

в града, където издалеко чувам

камбаните как бият глухо седем,

където медно всеки час прозвънва,

потапя се в морето и заспива –

аз искам да прелиствам ръкописа,

създаден под фенера стар на кея,

където ти навярно ме целуна,

или пък бил е Блян или Зефирът...

mirandas Земята пак се възроди,

усмихна се и се пречисти!

След толкоз болки и злини

разцъфна пролетта, разлисти!

За кой ли път дари ни прошка

за цялото ни безхаберие!

С какво заслужихме отново

спасителното и доверие!

И докога ще ни прощава

тъй, както прави само майка?

Безмълвно ще ни приютява,

дори когато я разплакваме!

А грабим, бъркаме в душата й,

крадем от нейното сърце,

и ако без тях оставим я,

тя също ще ни предаде!

/Катя/

vanka ЧЕРНА ПЕСЕН

Аз умирам и светло се раждам -

разнолика, нестройна душа,

през деня неуморно изграждам,

през нощта без пощада руша.

Призова ли дни светло-смирени,

гръмват бури над тъмно море,

а подиря ли буря - край мене

всеки вопъл и ропот замре.

За зора огнеструйна копнея,

а слепи ме с очите си тя,

в пролетта като в есен аз крея,

в есента като в пролет цъфтя.

На безстрастното време в неспира

гасне мълком живот неживян,

и плачът ми за пристан умира

низ велика пустиня развян.

Д. Дебелянов

mirandas По пътя и залези гаснат

и раждат се нови звезди,

сълзи и усмивки заспиват,

събуждат се късни мъгли.

И в нейната нежна прегръдка

се сгушва спокоен градът,

забравил за свойте тревоги,

заспива пречистен и тих.

И само луната остава

над времето сякаш да бди,

до утре, когато отново

денят светлина ще роди.

/Михнева/

Редактирано от - mirandas на 05/4/2007 г/ 18:28:31

vanka ВЕЛИКДЕН

Всичко за Великден

Петя Маркова

Великден или Възкресение Христово е най-големият празник за православните християни. Католиците тачат обаче повече Рождество Христово. В евангелските текстове често се споменава, че приживе Иисус Христос нееднократно предсказва разпъването си на кръста и Възкресението си след три дни. И, когато на третия ден след погребението му Мария Магдалена отива с други жени в гробницата, за да намаже тялото на Иисус с благовонни масла, каквато е била древноюдейската традиция, намира гробницата празна. Възкресението е повод за грандиозни тържества в целия християнски свят.

Събитията, свързани с Христовото възкресение, са станали в дните около еврейския празник Пасха. Затова от самото начало честването на Великден е свързано с еврейската Пасха. Тъй като поради връзката му с лунния календар Пасхата е подвижен празник, съответно и Великден променя датата си. Едно древно правило определя Великден да не се празнува заедно с Пасхата на евреите, а в неделните дни около нея, винаги след деня на пролетното равноденствие. Още от времето на Първия вселенски събор през 325 г. има пожелание Великден да се чества в един ден от всички християни. Тогава е определен принципът, според който Великден се отбелязва в неделята след първото пълнолуние след пролетното равноденствие.

Защо се разминават празниците на католици и православни?

Православната църква определя датата за празнуване на Великден според Юлианския календар, а Католическата църква – според Грегорианския. Протестантите пък честват Великден според местната традиция – на Запад с католиците, на Изток с православните.

Юлианският календар е по-неточен и изостава с тринадесет дни спрямо астрономическото време. На Запад започват изчисленията за празника от 21 март – деня на действителното пролетно равноденствие, за Юлианския календар този ден е тринадесет дни по-късно. Когато пълнолунието след астрономическия ден на пролетното равноденствие се падне след 4 април, на Изток и Запад честват Великден на една дата, но ако пълнолунието се случи между 21 март и 4 април, на Запад празнуват Великден много по-рано от православната църква. Понякога тази разлика достига цял месец. Друга причина за различните дати е и обстоятелството, че на Запад празнуват Великден дори ако неделята след пълнолунието на пролетното равноденствие съвпадне с еврейската Пасха, докато в този случай на Изток определят за дата на празника следващия неделен ден. Каприз на календара, заради който всички християни по света ще честват Великден тази седмица, възроди интереса към опитите да се намери обща дата за честване на християнския празник всяка година, съобщиха от Световния съвет на църквите. Проблемът за установяване на обща дата за честване на Великден занимава църковните лидери от десетилетия. През 1975 г. Римокатолическата църква предложи датата да не се мести из петседмичния период, а да бъде фиксирана на "неделята след втората събота на април". Тази идея обаче беше изоставена. През 1997 г. на среща в Алепо, Сирия, представители на всички църкви се съгласиха, че датата трябва да бъде определяна на базата на първоначалния принцип, като се използва точна астрономична информация за определяне на датата на пролетното равноденствие. През следващите 20 години датите за честване на Великден съвпадат още шест пъти.

Какво повеляват стародавните български традиции?

Приготовленията за празника протичат през цялата предходна седмица. Великденските яйца се боядисват обикновено на Велики Четвъртък или в събота. С първото, боядисано в червено яйце, бабата чертае кръст по челата на децата, за да са здрави и румени през годината. Това яйце се слага пред домашната икона, в сандъка с момински чеиз или се заравя в средата на нивата, за да я пази от градушка. На Велики Четвъртък се подновява квасът и се замесва тестото за великденските хлябове. Те носят най-разнообразни названия из България: великденски кравай, богова пита, кошара, харман, квасник, яйченик, плетеница или кукла. Обикновено се украсяват с нечетен брой червени или бели яйца и усукано около тях тесто. Жените приготвят и по-малки великденски хлебчета с по едно червено яйце в средата, които се дават на първия гостенин, на кумовете, на девера и на роднини. Великден се празнува в продължение на три дни. Сутринта в неделя всички отиват на черква за тържествената литургия и се връщат със запалени свещи вкъщи, като се поздравяват с Христос Возкресе. Младоженците през този ден гостуват на своите кумове, родители и на девера. Те носят великденски хлябове и кошница с червени яйца. Посрещат ги с богато подредени трапези.

Какво символизират шарените яйца?

От древни времена много култури асоциират яйцето с вселената. Персите например вярвали, че Земята се е излюпила от гигантско яйце. През 4-и век консумирането на яйца по време на постите е забранено. През пролетта обаче кокошките снасят най-много. Тогава хората започнали да варят яйцата, за да ги запазят по-дълго. Много народи виждали в яйцето символ на прераждането през пролетта. Яйцата са били боядисвани, декорирани и рисувани от римляни, гали, перси и китайци. След възникването на християнството яйцето започва да се възприема като символ на раждането на човека от природата. В Германия зелени яйца са се консумирали в четвъртъка преди Великден. В Гърция първоначално яйцата са боядисвани само в червено. В православния свят яйцата се използват като специално Великденско поздравление. Хората се чукат с яйца и се поздравяват с фразата Христос Возкресе. В католическия свят шарените яйца се крият от децата, които трябвало да ги намерят по Великден, което пък дало началото на лова за великденски яйца. Във втория ден на Великден според западноевропейска традиция се търкалят яйца. Децата във Великобритания и Германия играят игра, търкаляйки яйца едно срещу друго или по хълм. Яйцето, което остане най-дълго здраво, побеждава, а собственикът му според вярванията ще бъде здрав цяла година. От 1878 г. децата във Вашингтон са поканени да търкалят яйца на моравата пред Белия дом. Яйцето на Фаберже е най-известното яйце сред декорираните. През 1883 г. руският цар наредил на Петер Фаберже да изработи специално яйце за жена му и той създал яйце, инкрустирано със скъпоценни камъни.

Редактирано от - vanka на 06/4/2007 г/ 19:10:28

mirandas /И, Иванов/

Дъга

- Добър ден - учтиво той поздрави.

- Добър да е - отвърна Тя

с глас от цветната дъга.

.

- Как си? - попита той небрежно.

- Мисля, че съм добре - отвърна Тя

твърдо и нежно.

.

Той обичаше цветната дъга,

но защо не се усмихваше тя сега?

.

Замисли се кратко и разбра:

за дъгата трябват - облак, слънце и вода.

.

Облаците винаги ги има,

Слънцето е там дори и в зима,

но за да видиш дъга,

понякога ти трябва призмата на сълза.

.

Искам да видя дъга

но в нейната светлина,

а не през красотата на сълза.

mirandas Камбани ще звънят

и песни ще се пеят,

звездите ще блястят,

усмивки ще се леят!

Исус при нас пристига

в дванайсет през нощта,

а ехото ни казва:

, , Спасени сте, чеда!''

Във църквата ще вляза,

свещичка ще запаля,

на БОГ ще се помоля

за здраве и живот!

Благодарим ти, Боже,

за твойта доброта!

За всичко, мили Боже,

благодарим сега!

Aneta_kz (Анета Джурова)

vanka

Редактирано от - vanka на 07/4/2007 г/ 19:26:50

mirandas

В пролетната утрин се пробуждам,

за да видя как светът за нов живот възкръсва.

От слънцето, огряло лицето ми, се събуждам.

Да плаче никой май не дръзва.

Цветята бавно разцъфтяват.

Нежно кокиче лицето си подава.

Хората по улиците си разправят.

Клюкарка свойте клюки пак издава.

Какво е това чудо небесно?

Нима това е пробуждането на новият ден?

Не това е времето чудесно.

Това е пролетния ден в мен.

/Мими/

mirandas В ден като ден, на греховна планета,

в град като град, с минувачи и кал,

роди се душата, от радост обзета,

тъй чиста и цветна в света посивял.

Дари с много обич и топла усмивка

дори най-жестоките, зли врагове.

Не знаеше дом, нито сън, ни почивка -

за нея подслон бе самото небе.

И скиташе тази душа по земята,

дордето - предадена - срещна смъртта,

обви се край нея и пламна в позлата -

душата всесилна надви над плътта!

И днес, след години, отново е жива,

отново блести, както в първия миг,

отново предишната сила добива

и прави света да изглежда велик!

/П.Кондратова/

mirandas Свири, щурче...

В душата бяла мръзнат парещи милувки...

и крие се в зениците ми сянката на спомен,

едно щурче засвирва плахо с своята цигулка,

а всеки звук е трън в сърцето ми забоден!

Свири, щурче, светулките ще ти припяват,

на вятъра за мен разказвай в тъжна песен,

че тръпнещите устни в мрака онемяват...

отправящи молитви тихи в взор небесен...

Със лунен лък свири и с моя глас запей,

в мастилен сън разливай нежния ми зов...

надеждата за обич в звънки ноти разпилей

под прозореца на моята изгубена любов...

/Г, Шутева/

mirandas Добрите лесно се обичат.

Магията е да обичаш лошите.

И най-лошият от тях

да сподели със теб

пробитите си грошове.

Магията е да отключиш

добре бронирано сърце,

което до сега не е обичало,

а сгушва се до твоето лице...

Магията е да събираш

мигове от красота -

небили до сега, невиждани

от ничия душа...

Магията е да събудиш грешника

и да запалиш свещ

във неговия храм.

Магията е тя - искрицата,

пробудена от твоя плам.

Добрите лесно се обичат...

Романтик (Христо Костов)

mirandas Сред хора си, но чувстваш се самотен

и глъч залива те, но в теб е тишина,

прегръщат те, но вътре си сиротен,

усмихваш се... с наведена глава.

Очите криеш, сякаш урочасват

и вечно гледаш във страни,

от страх копнежи що проблясват,

да не би отсрещния да разкърви.

Усещаш се във времето изгубен,

а всъщност ти си точно там,

в спиралата на мрака непробуден,

сред неверие, духовен спам.

И криеш в шепи светлинката,

последната останала във теб,

предпазваш я от злобен вятър,

с надежда жилава вървиш напред.

Напред към светлите простори,

напред към своят къс земя,

в която с воля ще засееш,

вярата в доброто, любовта.

/Деян Димитров/

mirandas Накукуригаха се пустите петли!...

От час вали... Навън денят просветва...

Дали синът ми още кротко спи?... Дали

будува с мисъл - мила и заветна?...

Или в багажа си е скътал тайно той

възглавничка със песни на щурчета?...

Измамен преди тръгване е тоз покой,

щом в нашите души раздяла шета...

Вземи си, сине, шепа топлина от тук,

че родното огнище е едничко...

Дори и птиците, отлитайки на юг,

не могат да си вземат в полет всичко...

Но ти гнездо отиваш да си свиеш там -

с една любов и с много, много нежност!...

Какво ли мога аз оттука да ти дам -

два-три куплета и една надежда...

...Вали дъждът... В душите ни дъждът вали!...

Да не забрави нещо важно, сине!...

А в мълчаливите усмивки тъй боли! -

Зад хоризонта

и зад всички

земни линии!...

Ванилин Гавраилов

mirandas Ти ме изгрявай в очите си с нежност

и ме изпълвай с любов и мечти,

в мене пораждай желани копнежи,

утрини вихрени, слънчеви дни.

Ти ме изгрявай със твоето щастие,

вълшебство да пия от твойта душа,

стръкчета обич в сърцето засявай ми,

чиста и истинска, детска сълза.

Ти ме изгрявай дори и във залеза,

там, дето търсиме с тебе мечти,

аз ще те взема с крилете на вятъра,

ти ще ми светиш с блестящи очи.

Ведрин (Стефан )

mirandas Ох, проблемите ме мачкат

и време за почивка няма!

Всеки все по нещо иска...

Факса вчера се задръсти.

Пощата е вечно пълна.

Наближава вече май,

а бюджета някъде се пак изгуби.

Справките хвърчат кат птички.

План ми искат за септември,

срокът пак е с дата „вчера".

Оправия в службата отново няма.

Бомба в къщи сякаш я паднá ла.

От чие време вече да открадна,

ум не иде ми да знайте.

Искам със синчето си да поиграя,

мъжа си да не гушкам само нощем.

Калпава ли съм или пък разпиляна?

Разхвърлян все ми е животът.

Ох, въздух ми вече не остана!

С туй темпо май не ще се остарее...

Седнете за малко! Спрете се бе, хора!

На мен ДНЕС ми се живее

/Тинаму/Ванда/

Restart я питайте минуйко-нехуйко по тия. паятичните вапроси, а най.вече ченгето путкин от руския съвецки саюз, а ако питате и станишкото, такава поезия ше се получи, че дори и земарията ще й завиди по правата на престъпника, дето не бил доказан.

те, паетите, първи ги затвараха, нали путкин-долнопробен???

mirandas Имам дъщеря прекрасна,

с черни хубави очи,

порасна тя без майчината ласка,

но с грижите на баба и.

И денем, и нощем аз мисля за нея,

разкайвам се пред всеки дори,

когато видя малко детенце,

очите ми се пълнят със сълзи.

Как искам тя да е щастлива,

да бъде най-щастливата в света,

а не да се разкайва за живота,

тъй както правя аз сега.

Бъди щастлива, малка моя,

дори когато аз умра

и нека щастието бди над тебе,

дори във вечността.

/М, Тодорова/

Restart Вяра

Н.И. Вапцаров

.

Ето - аз дишам,

работя,

живея

и стихове пиша

(тъй както умея).

С живота под вежди

се гледаме строго

и боря се с него,

доколкото мога.

.

С живота сме в разпра,

но ти не разбирай,

че мразя живота.

Напротив, напротив! -

Дори да умирам,

живота със грубите

лапи челични

аз пак ще обичам!

Аз пак ще обичам!

.

Да кажем, сега ми окачат

въжето

и питат:

"Как, искаш ли час да живееш?"

Веднага ще кресна:

"Свалете!

Свалете!

По-скоро свалете

въжето, злодеи!"

.

За него - Живота -

направил бих всичко. -

Летял бих

със пробна машина в небето,

бих влезнал във взривна

ракета, самичък,

бих търсил

в простора

далечна

планета.

.

Но все пак ще чувствам

приятния гъдел,

да гледам как

горе

небето синее.

Все пак ще чувствам

приятния гъдел,

че още живея,

че още ще бъда.

.

Но ето, да кажем,

вий вземете, колко? -

пшеничено зърно

от моята вера,

бих ревнал тогава,

бих ревнал от болка

като ранена

в сърцето пантера.

.

Какво ще остане

от мене тогава? -

Миг след грабежа

ще бъда разнищен.

И още по-ясно,

и още по-право -

миг след грабежа

ще бъда аз нищо.

.

Може би искате

да я сразите

моята вяра

във дните честити,

моята вяра,

че утре ще бъде

живота по-хубав,

живота по-мъдър?

.

А как ще щурмувате, моля?

С куршуми?

Не! Неуместно!

Ресто! - Не струва! -

Тя е бронирана

здраво в гърдите

и бронебойни патрони

за нея

няма открити!

...

Няма открити!

mirandas

Тежко е, когато си сам,

все си мислиш, че си в капан.

Тежка, знай, е самотата

и психически разсейва ти главата.

Бориш ли се със живота, знай,

че всяко зло си има своя край.

Не се отчайвай бързо ти,

защото времето лети.

Вярвай в себе си докрай,

грешиме в живота всички май.

Не падай духом ти,

главата гордо си вдигни.

Когато си отчаян

и за тебе всичко се руши,

помни, че животът е такъв,

какъвто си го направиш ТИ!

/М, Тодорова/

mirandas

На ъгъла се срещат и разделят

хората със смях или тъга,

на ъгъла един със друг споделят

частица от живота си така.

На ъгъла със сънени лица,

докато повечето още спят,

събират се съседските деца

и към училището заедно вървят.

На ъгъла в почивката излизат,

с кафе в ръката, някакви чиновници

и после бодро в офисите влизат,

загледани във своите часовници.

На ъгъла момичета със смях

на бързо срещат се за обед кратък.

Котенце прокрадва се към тях -

подхвърлят му от сандвича остатък.

На ъгъла я чака той с цветя,

(защо жените вечно закъсняват?)

но ето, че се появява Тя

и на лицата им усмивки засияват.

На ъгъла младежи скришно

събират се да пушат по цигара,

макар че да се крият е излишно -

отдавна няма кой да им се кара.

На ъгъла една жена небрежно

оглежда се и чака Той да мине,

ще се направи на разсеян, неизбежно,

дали и този път ще я отмине?

На ъгъла две сенки тъмни

срещата си крият в мрака,

разделят се преди да съмне

и следващата вечер чакат...

На ъгъла се срещат и разделят

хората със смях или тъга,

на ъгъла един със друг споделят

частица от живота си така.

/Ангелина/

mirandas От огъня на залеза в душата ми

остават сенки в полумрак,

съмнения,

дали дочаках новото начало,

или останах

с болни угризения!

Човек умира вечер,

там във тъмното,

оставен от надежди и стремления.

И падайки, възкръсва

във осъмване,

че имат смисъл всичките падения.

Защо и как? Въпросите остават.

Лъчите сутрин дават миг от истина!

Петелът кукурига на прощаване

и гони кукумявката орисница!

/Бел/

mirandas Нашите тийнейджъри

Млади, енергични,

забавни и различни.

Търсещи и вярващи

можещи, успяващи...

Това е младото поколение

на нашето съвремие...

Със мечти изпълнено,

песимизма си пропъдило.

Със усмивки на лицата,

дори с тъга в душата,

борят се със съдбата...

Отстояват си правата.

Безкрайно замечтани,

като рози са сияйни.

Литнали из звездите,

следват си мечтите...

Тепърва подрастващи,

в личности израстващи.

Старания показват,

пред другите да се доказват.

Сблъскват се с проблеми

на различни теми,

но изградили са готовност

как проблемите да превъзмогнат.

Любовта е тяхната стихия,

тя не дава им мира.

Обичат се и страдат

и смело напред продължават.

И никаква преграда

пред тях не застава.

И когато нещо си решават,

действат, без да се съобразяват.

Светът за тях е чудесен,

макар не винаги да им е песен,

макар депресии безбройни да ги сриват,

път към щастието си намират!

Точно тези момичета и момчета

бъдещето са за нашата планета.

Тези, които ще ни превъзхождат,

Човечеството напред да предвождат...

/Петранка/

Salman Rushdie Тоя Restart страда от една форма на Obsessive - Compulsive Personality Disorder. В неговия случай това се проявява като едно неудържимо желание да говори както мръсотии, така и да унижава всички други около него. Страданието е генетично предразположено в комбинация с израстване в нехармонична среда на ниско интелектуално ниво.
vanka

Стената

Натиснете тук

Perkoles ако бехте попрочелимнениеята на Рестарт уважаеми рушди, битребвасло да ви е вече Досттъчно Йасно (повтаряно многократно, при това Публично), че Tой е просто едно Огледало, в което, такъв извисен и съвършен като вас - мозък, просто се е Огледал,

не разбирам обаче, все още защо съдите огледалото си, за вашите Виждания.

Ето това е, дето и аз самия не разбирам.

P.

Perkoles M. Белчев

.

Очакване

.

В един прозорец възкръсваш нощем ти,

преварил изгрев с клечка от кибрит,

Отляво ли, отдясно ли

някой ще се появи?

.

Улици се впиват в твоята врата.

Изтръпват от чакане ъглите сега.

Отляво или отдясно

някой ще се появи

.

А срещу теб тръгват влакове, свирки...

Запалвай всички лампи и излез.

Може би твоят дом ще е последна спирка

за нечия болка или вест.

.

Тихо стъпвай, градът отдавна спи.

Последен шум и трясък на врати.

Отляво ли, отдясно ли...

Никой не се появи.

...

mirandas БЪДИ НА ЗЕМЯТА

Ти защо не искаш да ме разбереш?

Нима не знаеш колко те обичам?!

Аз не искам младостта си да отдадеш

във безсмислени компютърни игри!

А животът е пред теб, бърза все напред,

прегърни го и живей като човек,

който е частица от Земята,

а не роб на изкуствения свят!

Ще ме разбереш ли, мое мило момче?

Остави играта от екрана,

вземи раницата и - на Балкана,

за да усетиш красотата на Земята!

За да вдъхнеш аромата на цветята,

за да видиш сияйно чистото небе,

да съзреш зеленината на гората,

вятърът да погали твоето лице!

И тогава, зная, ти ще разбереш,

че природата е неповторима,

всичко в този свят идва и си отива,

но тя ще остава непобедима!

/Дора Гетова/

Restart дрън-дрън та пляс.

пляс, пляс, та хате джас,

плйок, пляк, та плюк.

...(redaktirano, redaktirano ot vanko1)

на туй стихотворения ли му викате???

mirandas

Изгревът - блести в очите.

Залезът - отстъпил място на звездите.

Искра, събудила сутринта,

пратила тиха светлина.

Изгрев и залез - две прекрасни неща

и между тях винаги слънце и звезда,

и всяко носи своя светлина,

и всяко дава жива топлина.

Изгрев - омайващо изгарящ.

Залез - хипнотично омайващ.

Всеки, даряващ миг от тишина

и всеки, отнемащ миг от вечноста.

Залезът е вечерта,

за да е прекрасен

изгрева на сутринта.

/Иван Иванов/

Restart Resto - не струва!
Viola Денят е преизпълнен с празнота,

която трепти в очакване да те погълне

или да бъде преоформена от

магията на твоите пръсти

в чудна смисленост.

Единствено зависи

доколко се чувстваш вълшебник.

Малкото кукувичелети объркано.

Кука на обреченост,

както са го учили.

Но му се пее друга песен –

по-радостна,

истинска.

Лети объркано малкото кукувиче

и се блъска ту в погледа

на баща си,

ту в зова на сърцето си.

Свали ненужностите

като дрехи.

Облечи себе си,

за да засветиш.

Капка по капка

нека сълзи красотата ти,

като роса

да отмие прахоляка на света

от лицето ти.

А щом душата ти

накрая цъфне,

с целувка нека някой

я откъсне.

Всичко е толкова красиво,

когато си жив и разбираш,

че красотата е в теб.

Животът е хубав,

щом не искаме нищо от него,

а просто живеем миг подир миг.

Свободата да бъдеш щастлив или

нещастен.

Свободата да обичаш или да нехаеш.

Свобода на избора.

Понякога не я разбираме, усещаме.

Но я имаме.

Тя е най-голямото богатство.

И нямаме право да искаме нищо,

защото сме достатъчно богати.

Уилям Карлос Уилямс

furkatichko

Кръговрат

Ще идват пролети. Ще отминават.

Бях млад. Сега не съм. Ще остарея.

И ще умра. И няма да остане

от мен и тебе нищо друго

освен ония стихове, в които

ще идват пролети, ще отминават,

ще бъда млад, след туй ще остарея,

и ще умра, и няма да остане

от мен и тебе нищо, нищо

освен любов.

Божидар Божилов

Restart изкуствен,

dyrveni

кракa!

a ne poezija

am a, ne razbrahte zashto, nali?

vanka1 trij be!

Редактирано от - Restart на 22/4/2007 г/ 00:35:04

Restart вечер ме е страх да заспя

затова и трудно заспивам

сутрин се будя със страх,

че с вечерта, отново (ще) умирам

mirandas Как хубаво ме караш да се смея,

понякога да плача до зори,

чудесни песни да запея,

дори когато ярост в мен кипи.

Със радост и със мъка ме даряваш,

аз шансове безбройни пропилях,

на всекиго надеждата оставяш,

любов раздаваш със замах.

Как страстно съм се вкопчила във тебе,

тъй влюбена от първия си плач,

а ти раздяла искаш с мене,

животе мой и мой палач.

/Анна Станоева/

furkatichko Пърси Биш Шели

Ода на западния вятър

Да бях аз облак – с теб да полетя,

да бях аз лист – след теб да се зарея,

да бях вълна – под теб да заплющя

и свойта ярост с твоята да слея,

да се прелея в теб? Да бях хлапак

и както в детството си, да развея

косите си сред черния рояк

на облаците; с див копнеж в сърцето

да изпреваря лудия ти бяг –

в безкрайните пространства на небето.

О, като лист и облак ме вдигни!

Аз падам в тръните на битието!

И аз съм горд, жадувам висини,

но ме превиха безпощадни дни!

/ за съжаление не мога да посоча преводача/

mirandas (писано за разтуха)

Тръгна пътя,

спря в морето -

кресна гларус,

чайка литна,

тънки бежови

крачета раче

бяло

запреплита.

Пясък дюните

заобли -

гръд моминска

с розов тен,

пухкави коси

разроши

облак герест

възхитен.

Две закръглени

девици

с малки

тесни ходила

по брега

игриво тичат,

а зад тях

мъж с очила.

Строг един.

Такъв - изправен

адвокат (май)

бизнесмен -

доста строен

(даже снажен),

но пък с

наедрял корем.

Пръскат се с

водата морска

двете румени

моми, „сладки са"

мърмори този,

който

все по тях върви.

Ах, едната

се препъна,

лекичко

се залюля

и на пенестата

слюда

се подхъзна

и седнА.

Другата ръце

закърши,

личицето й

се сви -

и приятелката

скъпа

се наведе

да теши.

Очилатият,

стъписан,

вмигом втурна

се към тях,

от парфюма им

сащисан

почна да

мълви едва...

Вий, госпожици

прекрасни,

искате ли

помощ спешна,

ако нещо

ви тревожи -

знайте аз ще съм

насреща.

Тази, правата,

която бе навела

своя стан -

разлюля

като морето

два златисти

портокала.

Боже, боже,

каква гледка -

тънък кръст,

моминска плът,

а и тези

две кълбета

като

слънце ме горят.

С добродетели

и вярност

към жена и две деца,

във живота

мирен, плавен,

бе щастливец

... досега.

Изкушението

е красиво,

младостта

безценен дар -

брак от двадесет

години

в миг един

му дотегнА.

Аз съм сам,

а те са двенки,

как да избера

една,

що да сторя...

вече женен,

даже и със две деца...

Ех, сега да бях

на двайсет,

както съм

висок и рус -

всичките жени

по плажа щяха

да лежат във „туш"

Щях, например,

да поканя

двете палави моми

на вечеря

в ресторанта...

После цяла нощ

в игри...

Но животът е театър,

ако моята научи,

ако някой й

подшушне,

ще остана сам ...

Без къщи

без деца, (дори

без кучето...)

С тези мисли

във главата,

удрящи

по съвестта,

май се поразсея

някак, май олекна

му страстта...

Бракът му бе щит -

забрана

да се потопи

в греха...

И отмина някак

плавно, сякаш

вдигна се мъгла.

/ДАКОТА/

mirandas "След година-две от

тук ще минеш може би

и ще видиш от пожар следи.

Ала счупената чаша вечно ще (сълзи),

кой от нас виновен е... кажи?..."

Тази вечер за тебе ще пия,

вино тежко и черно, сурово...

Светъл стих ще излее магия,

подарил ти света и отново

ще разцъфне в косите ти цвете -

оцеляло... и мъдро, невинно.

Те са там, блестят върховете -

покорявай ги с твоето вино.

Тази вечер със тебе ще слушам

ароматния звук на щурците.

И червената роза - сгушена

ще извайва, ще кани звездите,

(на раздумка във своята къща - )

ще оплита и младото тяло...

Нежността в очите ще връща.

Ех, обичам те, живо начало!

"... не говори, аз вече

зная твойте мисли...

... дъжд от рози вали,

красиво е, нали!"

/М.Попинз/

mirandas Здравей, изгрев

Здравей, изгрев,

Ела и в моя живот!

Здравей, изгрев,

покажи се и на моя прозорец!

Нека и аз те видя, изгрев,

нека се докосна до твоята красота,

нека ме погали твоята светлина,

нека усетя, че съществува доброта!

Marissa1 (Ивелина Вълчева)

mirandas Ухае на горена захар,

парченце слънце оцелява,

последен лъч притичва плахо -

грънчарски камък оживява.

В ръката глината въздиша,

денят си плиска цветовете -

във малка стомна се преплитат

рисунките на цяла вечност.

Светът е млад и строен момък

със китка здравец зад ухото -

от кехлибара на простора

разлял по селските дворове.

Звънчета въздуха раздвижват,

отеква смях в дъждовни капки,

звездите в грънците пулсират -

душата ми напива радост...

/Дакота/

mirandas Не го оставяй да изгасне тихо,

огнището подклаждай от жарта.

Бледнеят спомените със годините,

но от желанията пламва любовта.

Със сетната си болка ме поискай!

Дори в съня си мястото за мен пази!

През всички времена във мене виждай

желаните съцветия намирай в моите очи.

По мен рисувай обич накипяла

с цъфтежите на жарките жита...

Със обичта, като водата, и като хляба

да те нахраня, с ласките си да те напоя.

Огньовете в очите си събрала,

с копнежите на парещи лета,

със погледа си да те прилаская,

а сетне в теб с любов да избуя.

Поискай ме! Аз искам да съм само твоя!

В съня си потърси я, тайната врата...

Не чукай, влез, бъди със мен докрая!

Огнището разпалвай от жарта!

/Джейни/

Restart ей, ботованки такива

много сте ми палави

ако искате да бъда с вас докрая

ще трябва да походите и по жарта

в огнището,

дето сами си запалихте.

Viola Думите са дим.

Сбирай моите писма,

но не ги чети идвам вместо тях

Огън от любов

ще запаля аз сама

и да изгоря не ме е страх.

Огън от любов

Най-щастливия пожар

и в единствен миг,

щом изпепелим

ще се преродим в нежност и във красота.

Докосни ме ти.

Думите са дим.

и без думи

нека винаги във нас

клетвения шепот

нежно да звучи.

Любовта да бъде съдница и власт

Слънчев миг във нашите очи.

Думите са дим.

Огън от любов .

Най-щастливия пожар

и в единствен миг,

щом изпепелим

ще се преродим в нежност и

във красота.

Докосни ме ти.

Думите са дим.

и без думи

нека винаги във нас

клетвения шепот

нежно да звучи.

Любовта да бъде съдница и власт

Слънчев миг във нашите очи.

Думите са дим. Натиснете тук

Редактирано от - Viola на 28/4/2007 г/ 20:31:54

mirandas Една жена на 50,

Не паднала на колене,

Не искала любов да проси,

Напусна без любов дома си.

Щом няма доблестен съпруг,

Напусна го да търси друг.

Да я дарявя с нежност, ласка

Да е открит, а не със маска.

Дали нормално е това:

Любов да търси таз жена?

Навършва скоро 50,

А иска обич кат дете.

Дали ще има по света

Подслон, храна за таз жена?

Две благи думи да и кажат

и със любов да я накажат.

Дали е грешна таз жена -

посланница на любовта?

Мечтае в обич да умре

Една жена на 50.

/Нели/

mirandas Желая да се променя изцяло,

за нов живот мечтая да се възродя,

с душата си вселената аз да прегърна

и да ú дам Любов и топлина.

Копнея с нея слята да съм винаги,

вълшебствата и чудесата ú да знам,

да я обичам с Божията обич

и хората желая да спася.

Обичам ги и вярвам в добротата им,

на някакво по-вътрешно ниво,

и чувствам, че родени са по-чисти те

от всеки сняг, от бистрата вода.

Така желая аз да им помогна

Христовата Любов да имат те,

така мечтая всичките да бъдем

една душа и плът, едно сърце...

И вярвам, че това е наш’та сила,

че цялата Земя ще променим,

ако успеем да възстановим

изгубената връзка помежду ни.

Сега в света се шири самотата

и всеки днес копнее за Любов,

на всекиго сърцето е заключено

и вяра няма, и надежда то.

А злато и сребро съвсем ненужни са,

пари и власт без смисъл са дори,

щом пусто е в душите ни и празни са

без смях и радост, чувства и мечти.

Сега са нужни вяра и надежда -

и повече от всичко на света -

една Любов, тъй силна и безбрежна,

в сърцата ни, Божествена искра.

/Гергана Петкова/

Viola До моето първо либе

Остави таз песен любовна,

не вливай ми в сърце отрова -

млад съм аз, но младост не помня,

пък и да помня, не ровя

туй, що съм ази намразил

и пред тебе с крака погазил.

Забрави туй време, га плачех

за поглед мил и за въздишка:

роб бях тогаз - вериги влачех,

та за една твоя усмивка,

безумен аз светът презирах

и чувства си в калта увирах!

Забрави ти онез полуди,

в тез гърди веч любов не грее

и не можеш я ти събуди

там, де скръб дълбока владее,

де сичко е с рани покрито

и сърце зло в злоба обвито!

Ти имаш глас чуден - млада си,

но чуйш ли как пее гората?

Чуйш ли как плачат сиромаси?

За тоз глас ми копней душата,

и там тегли сърце ранено,

там, де е се с кърви облено!

О, махни тез думи отровни!

Чуй как стене гора и шума,

чуй как ечат бури вековни,

как нареждат дума по дума -

приказки за стари времена

и песни за нови теглила!

Запей и ти песен такава,

запей ми, девойко, на жалост,

запей как брат брата продава,

как гинат сили и младост,

как плаче сиротна вдовица

и как теглят без дом дечица!

Запей, или млъкни, махни се!

Сърце ми веч трепти - ще хвръкне,

ще хвръкне, изгоро, - свести се!

Там, де земя гърми и тътне

от викове страшни и злобни

и предсмъртни песни надгробни...

Там... там буря кърши клонове,

а сабля ги свива на венец;

зинали са страшни долове

и пищи в тях зърно от свинец,

и смъртта й там мила усмивка,

а хладен гроб сладка почивка!

Ах, тез песни и таз усмивка

кой глас ще ми викне, запее?

Кървава да вдигна напивка,

от коя и любов немее,

пък тогаз и сам ще запея

що любя и за що милея!... Ясен месец веч изгрява

Капитан Петко войвода

Редактирано от - Viola на 29/4/2007 г/ 17:50:02

mirandas

Навън дъжд вали

в една душа ръми

плавно Есента преминава

и своите следи оставя

листа пожълтели летят

на нищо вече не се крепят

ето облака тъжен минава

и слънцето без светлина остава

тъмнината завладява небето

и без дъх оставя сърцето

а жълтата Есен шепти

'моя плам всичко наред гори!

нищо скрито от мене няма

всичко под мен пожълтява

лицата без усмивки са вече

и спомените летят надалече

Лятото мина, мили деца

и сега сте роби на Есента!'

но след време и тя си тръгва

и всичко в сняг потъва

Зимата господарства над света

и снежинки бият по студената врата

студ гони топлината надалеч

и всичко става в скреж

но и Зимата не е вечна, нали?

Пролетта идва да ни развесели

цветя с шарени цветове

дървета с вкусни плодове

лица с усмивки на уста

няма я вече тази тъга..

кралицата Пролет върви

кралицата Пролет шепти

'Няма я вече Есента деца

Зимата мина, спокойно, сърца

вече няма време за тъга

няма вече дълбока самота

време е за игра безкрайна

това е моята тайна!'

И така дойде пролетта

донесе със себе си радостта

но ето, че и тя си отиде

но ето, че нещо страшно иде

нещо страхотно, крилато!

ДА!Идва топлото Лято!

Лято е сега,

няма време за тъга..

/Fgttn/

mirandas

Ще си отида както съм дошъл

възседнал своята надежда...

Не ще се крия с някакъв чадър

щом бурята сърцето ми повежда.

Ще се простя със светлите мечти

които ме издигаха нагоре...

А болката която ми личи

ще я запазя за да бъде моя.

Назад не ще погледна ни за миг!

Врата ми се е схванал от въртене!

Дори душата ми си има тик

и закърнява дявол да я вземе!

Но паразитно няма да съм аз

в пространството на думи що създавах.

Желая да съм в профил, не в анфас,

но зеещите бездни не познавах!

Защо ли продължавам да говоря?

Това е!Всичко е трева.

А исках много да крещя отгоре

Приятели - приятна свобода...

Дали ще се преборя - Бог не знае!

Но дълго мислих и това реших!

Съдбата само аз си я чертая

Та аз единственно за себе си съм жив!

/В, Йорданов/

mirandas Влюбено утро

eddie (Ивайло Яков) & Белоснежka

Разпиля се зората по мокрите къщи -

погали очите ти с светъл откос...

На верандата двама пак се прегръщаме.

Колко си хубава сънена... боса...

В миг забравям за всичко, потапям се цяла

в късче време, наречено с твоето име...

с златен лъч ме целува зората изгряла...

сякаш милваш ме с погледа жарещ, любими!

Пролетта във очите ти тихо поглежда -

в най-пъстрия свят одежди колосва.

В Обичта сме се сгушили, сякаш във прежда...

Колко си хубава сънена... боса...

С бяла нежност докосвам плахо лицето ти,

скрила в дланите повей от топлия юг...

във прегръдка гореща дочувам сърцето ти,

там... отляво пулсирам с всеки удар и звук!

Поспира се утрото светло, открило очите,

от които градът оживява във осем...

На верандата двама си сляхме душите...

Колко си хубава сънена... боса...

Разлисти се слънцето! Птици влюбено пеят...

Аз притихвам в ръцете ти - сякаш дете...

От целувки опити, мойте устни немеят,

колко обич ми даваш - необятно небе...

mirandas ОБИЧАМ ДА ПРИСЕДНА НА БРЕГА,

цигара да запаля и да гледам

как слънцето със алени рога

като ранен бизон

в Нощта

потегля...

Да плъзна пръсти в пясъка студен

и бяла раковина да извадя -

да стопля с буза глеча захабен,

и ехо да си взема за награда...

И в заплес по далечни светове

отнесено, безцелно да гадая

защо се веселят,

защо ридаят

преселените в нея гласове...

А в шепота на глухите вълни,

под шапки от избухналата пяна

зелената ми сянка да кълни,

протегнала снага към Океана...

/З, Забраванов/

mirandas Не брой годините до края,

те така изтичат.

А нека другите го сторят,

защото те обичат.

Това е твоят ден,

усмихната бъди,

приятели ще видиш,

обичта им как лъчи.

Бележим този ден,

човек старее,

но в крайна сметка той мъдрее.

Сега е ред на моето пожелание

и го казвам тук на ослушание:

Злото да те подминава,

то на никой не прощава.

Здравето не ще забравя,

такова нещо не се оставя.

Приятелите верни да запазиш,

ще бъдат с теб до край, да знаеш.

Да бъдеш винаги добра и отзивчива,

на лицето със усмивката звънлива.

От всички хубави неща, но не накрая,

любов безценна, вечна, вярна, ти желая.

А сега отивай да празнуваш,

танцувай, пей, живей без да умуваш.

Това е твоят ден рожден,

нека е благословен.

/Димитър/

furkatichko I BELIEVE / YOU'LL NEVER WALK ALONE

I believe for every drop of rain that falls

A flower grows

I believe that somewhere in the darkest night

A candle glows

I believe for everyone who goes astray

Someone will come to show the way

I believe

I believe

I believe above the storm the smallest prayer

Will still be heard

I believe that someone in the great somewhere

Hears every word

Every time I hear a newborn baby cry

Or touch a leaf, or see the sky

Then I know why

I believe

When you walk through a storm

Hold your head up high

And don't be afraid of the dark

At the end of the storm

Is a golden sky

And the sweet silver song of a lark

Walk on through the wind

Walk on through the rain

Though your dreams be tossed and blown

Walk on, walk on

With hope in your hegifs

And you'll never walk alone

You'll never walk alone

You'll never walk alone

Perkoles ЛЮБОПИТСТВО

Калина Ковачева

.

Любопитна съм как ще отвори вратата,

как очите му ще запалят светлината в стаята,

любопитна съм какво ли ще кажат устните

на моите, как ръцете ще търсят познатите

и непознати вече ръце,

любопитна съм дали е останала ямката

върху дясното рамо, любопитна съм

и белег от любовта ми

върху дясното.

Любопитна съм как ще вечеря - гладно и лакомо,

с едри залци, как ще отпива вино

от оная негова чаша запазена,

любопитна съм

после как ще похвали кафето ми,

че е черно и дъхаво, любопитна съм дали ще

ме пита за нещо, любопитна съм.

Любопитна съм какво ще излъже на тръгване,

навярно пак: "Ще отида за биричка в магазина",

любопитна съм каква ще е картата

на стъпките му, навяти от вятъра,

любопитна съм как ще остана на прага

опустяла и празна,

любопитна съм как ще живея,

щом не очаквам никого,

любопитна съм как ще отвява вятърът

листата в градината,

следите ми сред градината,

всички следи,

любопитна съм

...

ot:

sledvato:

...

ХАРЕСВА ми гладът му - глад по мене

и жаждата, изригнала в очите

Познавам го - ще иска да опита,

не бих могла докрай да го наситя,

градината е вече осланена.

Прескачаха оградата ми нощем,

и тъмното ги правеше по-смели,

налитаха, не питах аз къде ли

са толкова юнашки огладнели,

че беше малко, идваха за още.

Раздадох си градината - обрана,

и може би съвсем нахалос,

не спастрих даже ябълчица малка,

ни джанка някаква заспала

из клоните ми не остана.

Но този глад в очите ме учудва,

уж есен е и под снега заспивам,

но не заспивам - лъскава и дива,

гиздосвам се - все пролетно-красива,

пред този глад в очите да съм будна.

ot:

Натиснете тук

Редактирано от - Perkoles на 06/5/2007 г/ 22:59:09

mirandas Съдира се светът да се разплува -

животът си тече безумно сит

и както мръсотията изплува,

разваляйки безупречния вид

на езерото...

в тихата стихия,

на новото море от светлина,

от бляскави реклами,

сред ракия,

сред евтини цигари

и вина,

в дълбокото укрила се -

извира

от тъмното нагоре ...

нищета.

Тя, плува във очите на бедняка

зад ъгъла - с протегната ръка;

по гарите ще видиш, тя, да чака,

разголила без капка свян крака.

Разхожда се с децата по паважа -

бездомни и окъсани в града;

ще я съзреш и да станува, даже,

по пейките захвърлена в нощта.

Със котките ще видиш да "пирува",

до някой гюм покрит със слой ръжда

и друг ще видиш, как пък се преструва,

че въобще не вижда там, това.

Ще видиш и коли да профучават

с пияни "лордове", "барони" и жени -

мъже ще видиш там да се продават,

на бабички за повече пари.

Пияници ще псуват до забрава -

ще чуеш по копторите сплетни;

ще чуеш клюки за раздори, слава

и свади на пропаднали жени.

Накрая ще излезеш на площада,

ще видиш ярките, изцъклени звезди

и ще крещиш -

а друг... ще ти се скара,

че от крещенето

не може да заспи.

/Б, Бостанджиев/

mirandas Девети май!

Омайна, дивна вечер!

Отметнали главите си назад,

и стар, и млад, опиянени гледат

зарята в чест на славната победа!

В небето, като непресекващ гейзер,

се пръскат многоцветни светлини.

Това са златните сияещи звезди

на единайсет хиляди герои!

Това са милионите медали,

които на съветските бойци

по гимнастьорките са заблестяли -

заслужени в онези страшни дни,

преди Победата да се роди!

Това са милиардите лалета,

по братските могили разцъфтяли!

Преминала през огън и барут,

за радостен живот, за мирен труд,

Победата рождения си ден празнува!

Но нека притворим за кратко очи

и тътенът, който в небето кънти,

победният тътен от мирни салюти,

ни върне във дните на битките люти!

От страшни пожари бледнее зората!

Зловещите танкове мачкат нивята!

Под мътното слънце на юнските дни,

със каска и зъл автомат на гърди,

фашизъм-бандизъм на изток върви!

Но що е фашизъм? И кой го роди?

Дали ще е Хитлер или ще е Дуче,

фашистът е изверг, фашизмът е куче!

А кой го създава и как се създава -

представа старинна рецепта ни дава:

"Подбират се твърди, корави глави.

Ако са празни - добре. Ако не - се опразват

от всичко човешко, което е в тях,

и после се пълнят: с омраза и страх,

с расизъм, садизъм, със дива жестокост,

със наглост, бруталност, с национализъм,

със сляп фанатизъм до идиотизъм...

И цялата смес се нарича фашизъм!

Вари се на огъня, който гори

подклаждан с ограбвани чужди пари,

под тъпите погледи на малоумните,

под плахите погледи на слабодушните,

под празните погледи на равнодушните.

Набъбва, разбухва, едрее и зрее,

и щедро подхранван, расте и живее.

На всекиго щедро без свян обещава:

на алчните - плячка; на тъпите - слава;

наивните - лъже, страхливите - плаши.

Подбира убийци, крадци и апаши.

Достойните гони, преследва, убива.

Престъпните тачи, закриля, прикрива.

Коварството слави, презира честта.

И ето го вече - завзел е властта!"

......

Стъписа се светът - замаян, слисан.

Те всички други бяха победили.

Подготвиха се с немска акуратност.

Предимствата си бяха изчислили:

предимството от вероломството;

от повече и по-добри машини;

предимството от бойния си опит -

поробил половината Европа;

предимството от своята жестокост;

предимството от липсата на съвест

във своите сърца!

Крещеше фюрерът със пяна на уста:

"- Разграбвайте, разстрелвайте, палете!

От съвест немците освобождавам!

За всички само аз ще разсъждавам!"

Но Юзеф Шулц оръжие положи,

свали си каската, паласките, колана,

и до изправените за разстрел се нареди.

Доказвайки със гордата си драма:

"От съвест ще освободиш човек,

но само - който съвест сам си няма!" .

.........

Представяха си хората за паплач,

за зверове от своята порода!

Но срещнаха съветските народи!

Застанаха на зверския им път

не Иля МорумЕц и не Иван Попович,

а армии и градове герои!

Стопи се пясъкът, земята се изрони!

Скалите се пропукваха дълбоко!

Виелиците виха в бели степи -

от студ и глад умираха конете!

От грохота на страшните сражения

побягваха далече зверовете!

Единствено човекът издържа!

Залиташе, умирайки от глад,

но пак не се предаде Ленинград!

Под натиска на грозната им сила

отстъпваха съветските войски.

Но гръб във гордата Москва опряха

и всякакви атаки издържаха!

Строшиха мордата на великана

и после го подгониха назад!

От звездочелата Москва - назад!

От легендарен Сталинград - назад!

От героичен Ленинград - назад!

От Курск - назад! От Керч - назад! Назад -

от всичките поробени народи!

Назад - във собствената му бърлога!

Убийците, фашистките чакали

и прочее престъпна алчна гмеж,

потеглили за плячка и грабеж,

със вълчата си алчност завладяха,

не както Хитлер бе им обещал,

а както Бертолд Брехт им го предсказа:

"По девет педи от съветската земя,

на метър и полвина под земята!"

А по-щастливите,

които в свойте дневници

навлизаха победно във Москва,

преминаха през нея като пленници.

И пред основите на Мавзолея

паднАха мерзките им знамена -

опозорени, жалки, посрамени,

не от това, че са били пленени,

а от зловещите си имена;

от тези безчовечни идеали

на гангстери, палачи, канибали,

пред строя на които са се вяли!

Войната свърши, както в песента:

те мереха на Кремъл във звездата,

но на Берлин уцелиха средата!

И пред света, с категоричен тон,

премъдрата история повтори

урока, даден на Наполеон:

"Славяните, народ гостоприемен,

в обноските си са сърдечни, прости.

Но ако не отивате на гости,

като приятели при тях, а на война,

тогава трудно се навлиза във Русия,

и дваж по-трудно се излиза от Русия,

а главното - изпращат до дома!"

....

Защо, мой стих, сега едва вървиш?

Какво огъва твоите плещи?

За жертвите безбройни ли скърбиш?

Потомците не жалят за кръвта,

която от предците е пролята.

Но винаги ще ни болят сърцата,

при мисълта за руските момчета,

които двадесет и втори юни

завари осемнадесетгодишни,

и от които само два процента

станАха двадесет и две годишни.

Поезията не понася цифри!

Но вечно ще потръпваме от хлад

при мисълта, че там, при Сталинград,

по изчисления на статистИка,

по ден до два живееше войника,

три дена - ротният му командир,

и пет дни - средно - беше жив комбатът.

Че ако по минута помълчим

за всяка жертва, взета от войната,

то петдесет години ще мълчим!

Селата, със нивята изравнени

и градовете - до основи разрушени,

десетки хиляди - ще изброим.

Но в цифри можем ли да изразим

трагедиите в Борки и Хатин -

дечицата, превърнати във дим,

от безчовечния фашизъм изгорени!

От всички паметници на земята,

не зная символ по-прекрасен друг

от този: руският борец ГурЕвич *

в красив замах е вдигнал тежък чук -

решен от меча да направи плуг!

Със силата на разума, доброто

ще победи в борбата срещу злото

и над планетата си, най-подир,

ще възцарим жадуван, вечен мир!

С пшеници ще засееме саваните!

Пустините с вода ще напоим!

Безмерния обем на океаните

до всички дълбини ще усвоим!

Ще можем всички гладни да нахраним.

Неизлечимо болните - да изцерим.

Ще впрегнем силата на ураганите

и старостта, дори смъртта ще победим!

Човечество, ти имаш много врагове!

Заплашват те микроскопични вируси

и страшни междузвездни катастрофи.

Заплашват ни негаснещи вулкани

и Слънцето, което ще угасне!

Но ти на всички врагове ще устоиш!

Вселената с живот ще заразиш!

А люлката ни, нашата Земя,

гальовна и добра ще зеленее.

Ако угасне Слънцето - над нея

ще вдигнем три изкуствени слънца -

да бъде вечен ден и вечна пролет!

Ако не бъдеш враг само на себе си!

/Ангел Чортов/

mirandas Селото е завито в мрака

с одеало на звезди.

Прозорците - очи разплакани,

прегръщат своите луни.

Вятърът със длани топли

разрошва цъфнали липи,

а ароматът им се носи,

ухае в мрака на мечти.

Изстиват вчерашни проблеми,

надежди милват слънчев сън,

а някъде едно безвремие

разлайва кучетата вън.

В тревата няколко щурчета

целуват с музика страха

и го разпръскват като пепел...

Очакване на сутринта.

/В, Йорданов/

mirandas Календарно

Листа от кадифена роза и аромат неземен

това е месец май за мене, и славеева песен.

Липата рони ситно злато, нощта ме омагьосва

и дъх на лайка, ароматен, през юни – медоносен...

Високо Слънцето през юли разпалва огън, пари

под стъпките ми – пясък златен, а синьото ме гали.

По августовски изтъняла, реката кротко свети,

прозират бухнали дървета, а във косите – цвете.

Септември – глъчка, пътна чанта, разлъки и надежди

и ситния дъждец пропръскал, и Слънце над ветреца...

Най-топлата завивка мята октомври над гората,

разлива злато, огън, багри, отдъхват си лозята.

Сивее в облаци небето и сред мъгли – полето,

а цветните чадъри правят ноември да засвети.

Забързани сме през декември, сред белота и блясък

доплитаме венец от дните, а как ще е нататък...

Сред бяло утро януари просветва в преспа тежка,

не ни отива да сме стари, покълват пак надежди...

По февруарски нека минат бурите, злините,

за топлото и за цветята пак жадни са душите...

Ех март, везна за две посоки, но връщане – не може,

помагаме с конци – два цвята в душите ни – за стожер...

Април с перчем от вятър топъл, момчешки ми намига –

„Не е ли време за разходки?” Дали ще съм щастлива...

/Доли/

mirandas В съня или на снимка, на екран -

очите ти познавам отпреди!

Аз знам, че е налудничаво. Знам,

че много е стандартно и дори,

че всяка пубертетка го изпитва.

Че всеки психиатър ще реши -

навярно е отчаяна молитва,

спасение в самотните ми дни!

Но аз не искам някакво докосване

и среща, и целувки, и цветя.

Да гледаш в мене омагьосано,

да спре да се върти света!

Достатъчно ми е да вникна

в очите ти, сърцето ми да спре,

когато разпознала съм сълзите ти,

и болките, и твойте грехове!

Достатъчно ми е да зная,

че търсиш мен, а може би пък не -

това не е лъжа, любов под наем,

а близост на души през векове!

Дори да е заблуда или лудост,

добре ми е във твоите очи!

През тях животът е по-хубав,

и истината по не ми горчи!

/Катя/

furkatichko Видях се на клони, подобен на птица,

събираща съчки за своя подслон.

Летях, а крилата ми - сякаш зеници -

със поглед загребваха ведър озон.

И някаква песен в сърцето ми бликна

родена от синьо и златни петна.

Летях нависоко и исках да свикна

с небесния вятър, роден в светлина.

Но в полета волен стрела ме прониза.

Премина през мене и вкусих смъртта.

Обагри се в алено бялата риза,

подобно на клена, убит в есента.

И падайки бързо със болка в крилете

дочух как отгоре разнесе се глас:

"О, вие безкрили ! О, вие суетни,

готови на всичко за земната власт !

Познайте, че птицата пак ще е птица,

дори и да падне от злобна стрела.

Тя горе остава! И грозният прицел

по-слаб е от волен размах на крила..."

Видях се на клони. Видях се в небето.

Видях се свободен от лоши очи.

Стихът се търкулна пред вас неусетно

и в него не болка, но прошка личи.

(От цикъла "Стихотворения за християните"

Автор Vedrin

mirandas Слънцето свенливо отвори очи,

разпука устни в ранни зори.

Нежно погали моята глава,

и каза -"Сестро, ставай, ела!"

Нека изгреем над хоризонта сега,

да разпилеем златен звън в синева!

Да се родят чудни неща,

със светлина да благословим тази земя!

/Здравка/

Restart Втори ден рисувам аз, просто без да спирам,

а бой, бой у нас - само си избирай.

Боядисах този свят с най-любимия ми цвят.

Припев:

Оранжево небето, оранжево морето,

оранжева тревата, оранжев и градът.

С оранжевите майки, оранжеви дечица,

оранжеви китари, оранжево звънят.

Ала чичко строг, брадат,

появи се в къщи.

Щом рисунката видя,

мигом се намръщи.

И отсече важно: Не!

Ти грешиш! Така не е!

Припев:

Оранжево небето, оранжево морето,

оранжева тревата, оранжев и градът.

С оранжевите майки, оранжеви дечица,

оранжеви китари, оранжево звънят.

Но лъчите си над нас слънцето разплиска

и тъй както исках аз, всичко боядиса.

Слисан чичкото мълчи, гледа и върти очи.

Припев:

Оранжево небето, оранжево морето,

оранжева тревата, оранжев и градът.

С оранжевите майки, оранжеви дечица,

оранжеви китари, оранжево звънят.

Тази песничка навред, все така ще пея,

знам добре и за напред ще дружа със нея.

Даже и да си голям, славно е да виждаш сам...

...

mirandas

Майски дъжд окъпа

дървета и цветя

и в небето той опъна

бял обръч за дъга.

Небето обръча погали

и нарисува първата черта,

в синьо то обагри

част от светлата дъга.

Слънчев лъч притича

бързо и с един замах

сложи много жълто

и посипа златен прах.

Вятърът с рисунък нежен

вписа аленият цвят,

носещ дар далечен -

целувката на ален мак.

В този миг вълшебен,

потънал в светлина,

живият живот искреше

в букет от пъстрота.

/М, Костадинова/

mirandas Твори, Поете, чудо!

Проблясвай в моя свят с лъчи!

И сгрей сърцето мое лудо -

от дълго време то мълчи...

Нанизвай бисерите си прекрасни -

те топлят с блясъка красив!

Изливай чувствата си страстни

във водопад - любовен стих!

Светът когато притъмней в очите,

ти бряг омаен потърси -

във пясъка му скрити са мечтите...

Открий ги и със твойте перли ти ги накичи!

Прекланям се пред твойта огърлица нежна!

Тя украси живота мой!

Студа от сянката ми безметежна

превърна в огнен зной!

Твори, Поете, чудо!

Ти, Поетичен Чародей,

сърцето мое разтуптяваш лудо!

И днес душата ми отново грей!

/Маги/

mirandas

С пръсти, с устни - нарисувай ме цяла,

нарисувай ме чиста, нарисувай ме бяла.

С много нежност започни от самото лице,

После косите, шията, очертай деколте.

Мини по талия, ханш, бедра и глезени.

С обич ме рисувай, със чувства най-нежни.

Нека пръстите, устните, да са четките фини.

Рисувай ме, художнико, с любов на лавини.

Рисувай ме весела, жизнена, здрава,

това за мен ще бъде твоята награда.

Рисувай ме, художнико, с любов ме нарисувай.

Гали ме нежно и за последно ме целувай.

Рисувай с много обич, художнико мой,

докато дишам и виждам - да нямам покой.

Да помня до края твоите пръсти и устни -

забранените плодове са били най-вкусни.

Завърши шедьовъра с нежна милувка,

а вместо подпис, сложи твоята целувка!

/Нели/

Виолета УЧИЛИЩЕ ЛЮБИМО

Василка Любенова, Кирил Икономов

Училище любимо наше,

сгушено в красива планина -

мъдрост и любов си дало

на нас и нашите деца!

Носиш име свято, носиш

и сме горди със това -

с български потомци славни

славим нашата страна!

Нека мощно да запеем

за теб, училище, с любов -

на теб дълбок поклон се пада

и слава, слава, слава!!!

Училище любимо наше,

отвсякъде изпълнено с любов -

с двора, с класните си стаи,

със благост и учителска любов.

Носиш име свято, носиш

и сме горди със това -

мъдрост и любов си дало

на нас и нашите деца!

Нека мощно да запеем

за теб, училище, с любов -

на теб дълбок поклон се пада

и слава, слава, слава!!!

Нека всички да запеем

за вас, учители, с любов -

на вас дълбок поклон се пада!!!

Слава, слава, слава!!!

mirandas Слънцето грее на майското небе,

достига и огрява моето сърце.

Няма нито облаче в небесата,

нещо шушнат си листата.

При мене чиста и ясна

иде радостта,

породена от малките, но хубави неща.

Вчерашната тъга е стопена,

захвърлена е в ъгъла на стаята студена,

като вехта дреха непотребна.

Този ден не знам защо

ме накара да разбера,

че каквото и да става,

животът пак си продължава.

/Светкавичката/

mirandas Остана малко... припомни ми

как обръщахме си световете!

Остава много, разкажи ми

как щастливи ще сме двете!

С теб звездите променихме

и живеехме така,

сякаш от детството си възродихме

онази безценна, дива свобода!

Да, вярвам, че те има

и заспивам, очите се затварят,

съдбата е красива рима,

сън, почакай, вратите на живота се отварят!

По кой ли път с тебе ще поемем?

Ела, любов, хвани ме за ръка,

значение няма, решение правилно ще вземем,

защото заедно сме, а бъдещето е сега!

/Ава/

mirandas Небето се разплака от умора,

прегърби облачна снага!

В недрата му избухна огън,

разстла го с пареща ръка!

Посипа мокро по тревите,

дърветата разтресе с гръм,

земята сгуши се превита

във глухия си летен сън!

Изплашени, смразени хора,

разтича в плисъци на локви!

Небето се разплака от умора,

за слънчеви лъчи се готви!

/Катя/

mirandas Падаща звезда

Тя като девойка се откъсна

от прегръдката на нощното небе

и хиляди искри над мен разпръсна,

и пак като че ли ме зове.

Зове ме тя към нея да отида

и там, където пада тя,

отново поглед да зарея

към нова падаща звезда.

Че звездни мигове в живота малко има

и спомените лутат се в мъгла.

Щом слънцето под тъмни облаци заспива,

оставя ни в покоя на нощта.

Далеч от теб и аз сама заспивам,

изгубена в горчиво-сладка самота,

че всеки път, когато си отиваш,

превръщам се във малка, падаща звезда.

/И, Димитрова/

mirandas Ж И В О Т Ъ Т

Животът си тече като река

- безмилостно, жестоко, неуморно!

Назад не ще се върне нито миг!

Това е факт неумолим безспорно!

Той смила всичко, нищо не остава!

Назад остават спомени човешки!

И всичко слива се и избледняват

лица забравени, мечти и грешки!

Пари, имоти, бизнес и деца

ни смачкват в ежедневие сурово!

Кога ще поживеем зарад нас?

Кога ще спрат проблемите отново?

Животът – ненаситен звяр зъбат

изгълтва дните ни като сардели!

Изнизват се като орляк крилат,

а колко малко ни остава – Нели!?

Затуй ний трябва много да ценим

тоз миг тъй ценен и красив, и нежен!

Неповторимо времето лети,

отлитат шансове, мечти, копнежи.

/С, Златинов/

mirandas В дъжда се влюбих

и в ромона на капките,

в шепота на росните треви,

на уличните лампи в "шапките"...

В жълтото на светофара, отразен

от стоповете - хиляди - облещени

и в този ден одухотворен,

със крехки нацъфтели кестени.

Ех, колко му е да се влюбя

и в този облак, безумно страстен,

над мен изискано запял.

Нали на времето е неподвластен,

след още малко пак ще бъде цял.

Не, нищо няма... от росата просто е,

обличам го във слънчевата цялост

на истинско лъчисто омагьосване.

Изплакана душата му до бяло,

копнее за погубващо докосване.

И пак пленява ме, както тогава -

във пролетните изгреви увлечен.

Довежда лятото и продължава

обичащ да е, жив... сърдечен.

/Делфи/

mirandas Плаче небето сърдито,

от три дена плаче, не спира.

Колко ли жлъч е събрало,

щом толкоз сълзи пролива!

Колко ли облаци горе

неспирно се борят и блъскат?

За любовта ли говорят

или делят Ада и Рая?

Кръстосат ли шпаги железни,

святкат за миг и раздират

със звуци страшни и черни

небесната шир на безкрая.

Слънцето пак се е скрило,

от стах, да излезе не смее.

Лек вятър му прави ветрило,

а мрак във душата му тлее.

Вечер звезди не изгряват.

Луната ги пази свирепо,

но ще ги пусне отново,

щом се наплаче небето!

/А, Джурова/

vanka Возвание

Ей, народ поробен,

Що си тъй заспал?

Ил живот свободен

теб не ти е мил?

Дойде време, дойде час

иго да строшим.

Хайде, хайде, хайде,

на бой давървим,

стига, стига толкоз

в Влашко да стоим!

Паши, чорбаджии,

заптии, кадии,

келяви султани кръвта ни пият.

Дойде време, дойде час

да им отмъстим!

Хайде...и пр.

От гърци-владици

ти се оттърва.

Но мръсни турци

вирнали глава,

чернят ти живота,

тъпчат ти честта.

Дойде време, дойде час

да им отмъстим!

Хайде...и пр.

Ха, народ поробен,

подигай глава!

Да станеш свободен,

да смажеш врага!

Дойде време, дойде час,

хайде... и пр.

Че като надвиеш

твоя заклет враг,

ти ще придобиеш

нов, честит живот,

пълен със свобода,

пълен с добрина.

Дойде време, дойде час

иго да строшим!

Хайде, хайде, хайде,

на бой да вървим,

стига, стига толкоз

робство да търпим!

Търново, юний 1873 г.

Стефан Стамболов

sluncho6 >>><<<

Ще те нарисувам докато заспиваш

ден ще те рисувам, нощем ще се скриваш

с пръсти ще те галя, ще ти шепна песен,

стой недей си тръгва - няма да е лесно...

нямо ще остане бялото платно

ако ти си тръгнеш що ще каже то...

С дух ще те рисувам, ако съм рестарт

ако и дъх нямам, ще рисувам с фарт...

(той това го може - туй е негов арт:-)

Restart ето, станал съм идол и на слюнчо. той вече не мое да заспи без да ме спомене, което ме много радва.

Някой вчера некъде из весника беше питАл нещо такова: Абе що за перверзник може да избере името на агенцията му да се казва сова 5, пък аз веднага се сетих как слънчошестия си открил името в яхуто (по негов, сопствен разказ). Другото е, че совата виждала в тъмното, а пък слюнчо не види дори на светло. Но да се върна на номерацията след имената. Чуди ме следното - ако името сова е било вече заето, защо треба да й се слага номер - пет (пет).

и понеже темата е за поезия, нека да споменеме и едно кратко стихче:

номерираните се познават,

(по това)

че за нищо те не стават

...

оф, ето че забравих пак... питах се още, защо анонимните се кръщават (да речем) с Анонимен 651, а не с Анонимен 650, например...

чудна работа, наистина... (!?)

Редактирано от - Restart на 23/5/2007 г/ 01:37:02

sluncho6 >>><<<

Перо, най-приятелски се закачам....ти да не се докачиш нещо...иначе си заспивам и без тебе, но па що да не ти напишем едно просвещение...майтапа настрана...ареса ми оня коментар за изборите, макар че представа немам кой кого и за какво избира...глем по едно време се изпокриха сички и почнаха да коментират от кьошетата...

а са за слънчо 6......ами имах и сега имам само слънчо, ама ми казаха че не ми работи пощата и аз да направя слънчо 1 - не го прие, после 2, 3 и накрая системата кандиса на 6 и щом го пуснах отнякъде се обади един и каза че е слънчо7 и ми предложи едно коте..и досега го имам този мейл...може да е бил на бота, щото нивга вече не се появи...

mirandas

И прибавяш две целувки сладки.

Малко щастие на капки,

парченце романтичен залез,

старст запалена - две хапки!

Усмивките да не забравиш,

от тях натрупваш във блюдото,

с една сълза от теб подправяш,

това вкуса е на живота!

Ала и болката е нужна,

щом много щастие горчи,

от нея прибави си малко,

нека да те "подслади"!

Защото болката е нещо,

неизменно от света.

Сместта разбъркай и налей горещо

чувство Божие е любовта.

Хем, горчилки, хем усмивки,

живота цветен ни предлага,

живей деня си, както искаш

и нека Господ ти помага!

/М, Димитрова/

furkatichko СЪЛЗИ

Сълзи от радост често ни спохождат.

В сълзи съдбовно блясва любовта.

В сълзи умит духът ни пак прохожда

в събудената с обич синева.

Сълзи сподирят мъката в сърцето.

Сълзи отключват горестни мечти.

Сълзи посрещат с дъжд или със цвете

учудените, влюбени очи.

Сълзите светят винаги красиви –

бъди за тяхна истина готов!

Сълзите гневни, скръбни, милостиви

са нашата грамотност за любов.

автор: wonder

mirandas | + | - |

НА МОЯТА УЧИТЕЛКА

КАКВО Е ВРЕМЕТО ОТМИНАЛО,

БЕЗ СПОМЕНИ КРАСИВИ И ДОБРИ?!

И ДУМИТЕ ВИ ИСКРЕНИ, В ГОДИНИТЕ,

ОСТАВИЛИ В СЪРЦАТА НИ СЛЕДИ...

ПРИВЕЧЕР, УЧИТЕЛКО ЛЮБИМА,

ПОЗДРАВ ИСКРЕН ПРИЕМИ ОТ МЕН!

ОТМИНАХА НА БЯГ ГОДИНИТЕ,

НО ПАК СЕ СРЕЩАМЕ В МАЙСКИЯ ДЕН...

ОЧИ ДА СРЕЩНА, РАЗВЪЛНУВАНИ,

МАКАР БЕЗ ТЕБЕШИР В РЪКА...

МИГОВЕ ЩАСТЛИВИ, НЕПЛАНУВАНИ,

ПОДНАСЯМ С ИЗНЕНАДА, ЕЙ ТАКА.

СЛЕД ВРЕМЕ И РОЗИТЕ КРАСИВИ,

ЩЕ ВРЪЩАТ СПОМЕН НАЙ-БЛАЖЕН...

ЧЕСТИТ ПРАЗНИК, УЧИТЕЛКО ЛЮБИМА,

С ДЪЛБОК ПОКЛОН ОТ ВСИЧКИ И ОТ МЕН!

/Е, Калчева/

mirandas Светкавици те осветиха в мрака.

За миг проблесна нежният ти лик.

А после тъжното небе заплака,

че даваш шанс на странен мъченик.

Оттук насетне той слепец ще бъде.

Ще ходи напосоки, без да спре.

Ще те шепти, любовно-безразсъден.

Ще страда, без да може да умре.

Ще пита всички капчици дъждовни

отгде проблесна в тъмната му нощ.

Ще мисли за очите ти съдбовни,

и оня поглед - острие на нож.

По мокрите скамейки ще се взира,

та надписи любовни да чете.

(Макар, че от любов не се умира,

той жребий друг за себе си не ще...)

Едва ли ще успее да дочака

да свърши тази нощ и този дъжд.

Светкавици те осветиха в мрака

и мълния се стрелна изведнъж.

Едно сърце - в любов изпепелено.

Едни очи - изгубени от страст.

Дъждът рисува кръгове студени.

Дано да се докоснат. Като нас...

/Ясен Ведрин/

mirandas

Колко просто е всичко наглед!

Да си кажем желаните думи.

Да се хванем с ръце. И напред

да потеглим по прашните друми.

Да напълним душите с мечти.

И очите си с бели надежди.

Да затръшнем разбити врати.

Да забравим за сбърчени вежди.

Без назад да извърнем глави

да вървим към съдбата си нова.

Даже спомен красив да кърви

или дрънка парче от окова.

Даже вятър от куп страхове

във ушите ни остро да свири.

Даже някой със плач да зове

да ни връща в досадни квартири.

Ние с тебе напред да вървим,

здраво хванали своя остатък.

И горящи от огън без дим,

да живеем живота си кратък.

Колко просто е всичко наглед!

Но защо се усмихваш тревожно?

Може би от последния ред,

че в живота ни всичко е сложно...

/Ведрин/

furkatichko

Лунната соната

И тази нощ аз знам ще оживее

под пръстите ти "Лунната соната",

с която ти душата ми ще сгрееш,

с която ще пропъдиш самотата.

И тази нощ над белите клавиши

ще затрептят пак пръстите ти леко

и през прозореца отворен ще въздишаш

и ще вървиш по лунната пътека.

Свири, свири, от кораба в морето

ще слушам аз най-нежната соната,

която се роди в очите и сърцето,

написа я с лъчите си луната.

Свири, свири, макар да съм далеко

аз пак ще слушам "Лунната соната",

че с нея ти остави ми, остави ми пътека

завинаги, завинаги в душата.

Свири, свири, макар да съм далеко

аз пак ще слушам "Лунната соната",

че с нея ти остави ми, остави ми пътека

завинаги, завинаги, завинаги.

Една песен на Лили Иванова

Редактирано от - furkatichko на 27/5/2007 г/ 08:32:32

mirandas Тази нощ е тиха, прекрасна -

красива приказка в мойте очи.

Луната бяла - шикозна каляска,

теглена от ярки звезди.

Тази нощ е омайна, неземна,

с дъх на люляк и глас на щурче,

с вятър, тихо в косите приседнал,

нашепващ за любов и мечти.

Тази нощ политам в безкрая,

прекосявам нощно небе.

Изпълнена с възторг и вълнение.

прониквам в непознати светове.

Тази нощ, тъй дълго жадувана,

отключва в мен магия-Любов.

В сърцето с най-неземното чудо,

някакво вълшебство творя.

/Здравка/

furkatichko Ден след ден

Подуене Блус Бенд

Храстът казал на дървото

"Слез и ниско залегни.

Виждаш буря се задава

тук до мен и ти се наведи."

Ще преживеем дружно с тебе братко

Ще се скатаем от вятъра студен

Ще оцелеем сла]дко, сладко

Ден след ден

Ден след ден

Дървото клоните разклати,

погледна тъжно старата гора.

Обрасла от досадни храсталаци.

Вещаят бури, а цял живот пълзят.

И преживяват си под чужда сянка.

Така на завет от вятъра студен.

И оцеляват сладко сладко.

Ден след ден

Ден след ден

И така животът продължава

вечният си мъдър кръговрат.

Някои постоянно оцеляват,

защото други срещу бурята стърчат.

йеее

Ден след ден х4

Натиснете тук

Редактирано от - furkatichko на 28/5/2007 г/ 19:49:00

mirandas Страннико, къде си се забързал?

Почакай и послушай ме за миг.

Виж, есента поема своя бързей,

за да замре под снежните сълзи.

Дочака залеза с надеждата за огън,

а в сълзи ще посрещнеш вечерта.

Снегът ще стопли смъртната ти болка,

щом тук довел си своята душа.

Кажи ми, страннико, къде не си се скитал?

Какво не си видял със тез' очи?

И колко пъти устните си стискал,

да не пролееш пак безсмислени сълзи?

Аз зная, страннико, домът ти са звездите

и твоят покрив е безкрайното небе,

аз виждам свободата във очите,

аз чувствам силата във твоето сърце.

Но, страннико, не е такъв животът;

не тъй красив, не толкова добър.

Животът е море безлични хора,

сред тях човеците намират своя път.

Не, страннико, не свеждай тъжно поглед.

А може би светът за теб е друг.

Ти не угасвай, не снижавай своя полет,

не позволявай на звездите да умрат.

Огледай се, виж, всичко пожълтява,

щом до него се докосне есента.

Но в твоя свят то сякаш оживява,

тя влива жар в бездушната му плът.

Не чакай зимата. Тръгни след есента си

и тя ще осветява твоя свят,

преследвай вятъра. Това, което търсиш

живее някъде във твоята душа.

Когато здрачът своите завеси

спусне бавно и забули есента,

със своята пречистена надежда,

ти ще поемеш своят път от светлина.

Жарта зарони май последните си вопли

и май е време аз да си вървя;

о, страннико, дано да си запомнил

как в зима се превръща есента!

/С, Дюбоа/

mirandas | + | - |

Приятелите,

вирутални и реални,

изпълват ме

и с радост, и с тъга.

Протягам им ръце,

нетеатрално,

докосвам с мисъл

техните сърца..

И искам

обич да изпратя.

Да изтрия

блеснала сълза.

От моята усмивка

да препратя

и да им прошепна,

не е само лош света.

Светът такъв е,

както го приемем.

Нагласата извира

вътре в нас.

Оставиме ли болката

да тлее,

в БОЛКА се превръщаме завчас.

Усмихвайте се!

Надежда не губете!

Повярвайте във вечната любов,

която всеки носи във сърцето,

която е единствен стимул за живот.

/Т.Мезева/

Viola Помниш ли, помниш ли тихия двор...

Помниш ли, помниш ли тихия двор,

тихия дом в белоцветните вишни? -

Ах, не проблясвайте в моя затвор,

жалби далечни и спомени лишни -

аз съм заключеник в мрачен затвор,

жалби далечни и спомени лишни,

моята стража е моят позор,

моята казън са дните предишни!

Помниш ли, помниш ли в тихия двор

шъпот и смях в белоцветните вишни? -

Ах, не пробуждайте светлия хор,

хорът на ангели в дните предишни -

аз съм заключеник в мрачен затвор,

жалби далечни и спомени лишни,

сън е бил, сън е бил тихия двор,

сън са били белоцветните вишни!

Димчо Дебелянов

mirandas Тази наша земя,

тя, от слънцето южно родена.

Тази чужда земя ,

всяка наша надежда измами.

Тази древна земя,

кръстопът от тринадесет века.

Тази млада земя -

непревряло е вино кръвта ни.

Тази бедна земя,

на чедата си залък отнела.

Тази плодна земя,

сякаш кътче от рая е взела.

Тази грешна земя

в реки от кръв потопена.

Тази свята земя -

Богородична вехта икона.

/Т, Панайотова/

mirandas Денят започва

тъжен и напрегнат,

с предчувствие

за буря и борба.

И искам цялата

си мощ да овладея,

да устоя пред

злоба и вина.

Със слънчева наметка

се обгръщам,

полагам си

защитната стена,

душата си обличам

във усмивки,

да победя злината

с доброта.

Усмихвам се,

във мислите надниквам,

спокойствие и разум

да вменя.

Интригата жестока

да преборя,

да не обсебва

нашите сърца.

Опитвам се,

дали пък ще успея

за малко да

внуша респект?

Със злоба, скъпи,

трудно се живее!

Защо да бъдем

неин жалък роб?

/Т.Мезева/

Viola Една песен на Крис Риа.

Колебаех, се дали да пусна Пътят към ада.

Raincoat And A Rose (Deltics, 1979)

Rain, tears of joy, tears of pain

Is this really me

Standing here at the station

The card said I mustn't be late

I've never been late

I've never really had the chance

Years and years and not even wanting a second dance

'Look for a raincoat and a rose'

I hope no one sees, they'll laugh I know

He was always like that, yes it always showed

Did I do something wrong to have to pay

In many more ways than one

Rainy day, what do I say

How simple it's all become

Love is for fools and fools have no grace

Damn them while you can

Out here on the fence is such a lonely place

I wish I was foolish now

The greatest of pain is never really knowing

Maybe today I'll find out this way

The way that I'm going

Дождь - радости звон, боль и печаль.

И это действительно я

Стою здесь, на вокзале?

Предсказано - не упущу.

Я никогда не терял

И никогда мне не блистал тот шанс.

Годы идут, но я не хочу

ничего вернуть...

"Ищи алую розу, серый плащ".

Не увидит никто: рассмеются в лицо.

Он всегда был таким; да, это мне был знак,

Может быть, я начудил и переплатил

Куда больше, чем только раз.

Дождливый день... Что я накрутил?!

Как просто это все подчас...

Любовь - для дураков, но они не милы.

Пошли их к черту пока

Ты здесь, за стеной и мы с тобой одни...

О, если бы я был глупцом!

Острейшая боль никогда непознаваема.

Возможно, сейчас мне выпадет шанс

Обрести путь проживаемый,

Искать алую розу, серый плащ...

перевод Cool & Jazzee, 2006

mirandas Изтърколи се учебната година,

от как децата ни са ученици.

И положителни емоции ще има

от свидетелства, изпълнени с шестици.

Ваканцията от утре е на власт,

програмата й включва весели игри.

На есен ще са в следващ клас,

пораснали и по-добри.

А тя е нещото чудесно,

защото времето за всичко стига,

ако искат на есен да им бъде лесно,

да прочетат по някоя и друга книга!

/Ц.Митова/

Виолета Девиза на днешните деца:

Учението е прозорец

но ние сме културни

и излизаме през вратата.

И №19 си отиде доброволно.

генек Колко слънце се лее навън...

И колко мрак е в душите на хората...

Аз харесвам и светлия ден,

аз обичам в тъмата да бродя.

Там, в деня, е всичкото близко.

А в нощта ми това, дето искам.

Близки, приятели, време, имот -

истински чувства и скрит живот.

Там, на светлото, има закони.

Тук, в нощта, мой е канонът.

Само някакъв страх ги дели...

Хора, живейте си - да ви боли.

/ неизвестен автор от началото на ХХI век/

mirandas ПРЕХОДЪТ - II Поехме нататък - към яркия залез на Запад.Подгонено стадо от ловките диви пастири.По пътя нелек все някой в умората пада.Безгрижният вятър в ушите ни весело свири. Къде са заветните дъхави, златни поляни, които тъй щедро водачите все обещават!?Натам ни пришпорват и сочат ни с пръст "Ханаана" -мечтата, която стопил се мираж си остава. С очи, насълзени от взиране в залеза бляскав, се лутаме гладни из ниви безплодни и сухи.Сподиря ни само на гарвана волният крясъки ехото броди в просторите неми и глухи... От Бога забравено стадото бързо топи се.На хищници стръвни отдавна е лесната плячка.Присъдата тежка пастирът навъсен подписа, назад без да гледа сред тръни и камъни крачи... Мнозина от нас се пръснаха в разни посоки.Сами да потърсят храна и подслон, и закрила.А други оставиха кости в недрата дълбокина тази земя: и потта, и кръвта им попила... Защо се родихме и кой ни беляза с дамгатана някакъв символ, опарил сърцата ни с болка, по пътя да бродим в безпътица вечна докатопоследните стигнат и рухнат на мястото лобно!

/Стефанов/

mirandas Устни с вишнев цвят, какъв е вашият вкус?

Нежна сладост навярно вас изпълва

и благозвучна музика от вас струи.

Таз мелодия омайна

слуха ми гали миг след миг,

а в сърцето с плам се пали

огън, от любов пропит.

Устни с вишнев цвят, а как да ви наричам?

Прелъстяваща мечтите страст?

Как, без да ви познавам, ви обичам,

и за допира ви непознат жадувам аз?

Устни с вишнев цвят, чие лице красите?

На усмивка ведра помагате безспир да грее.

Благосклонна ще бъде ли за мен съдбата,

че образът ви ласкав веч в душата ми ще тлее?

Устни с вишнев цвят, къде да ви намеря?

По дирите ви устремено без умора тичам.

Жeлая с устните си жадни да докосна и усетя

туй, което мед и мистика, незнаейки, наричам.

Кажи ми, ти, блян, с цвета на вишна,

откъде във мен ти тъй се зароди,

че възкисел плод за мен ще бъде

времето, което ни дели?

/А, Начева/

генек Черната дъска

Черната дъска зейнала пред мен.

Сякаш е живота, питащ всеки ден.

Гъба тук си има,

и учител строг.

Грешките изтривам,

той урока дава.

Утре, аз се питам,

как ще да успявам?

Няма във живота

услужлива гъба,

няма тебешира

със вода отмиван.

Грешките ми вече

друг ще отбелязва.

Строгостта му често

лошо ще наказва.

Черната дъска зейнала пред мен.

Искам да се върна...

Искам да съм млад...

Няма начин, братче, няма път назад.

/неизвестен ученик от началото на ХХI век/

mirandas Нашият театър

Мразя всичко в тоя град.

Мразя даже всички хора.

Струва ми се малък тоя свят,

чак заспивам от умора.

Скучни са дори колите,

хранещи се със бензин.

И студени са жените,

тъпкащи се със хинин.

Скучна ми е всяка роля,

всяка част от таз игра.

Но играеме дори без воля,

спазваме и правила.

Всеки следва нова мода:

емо, метъл, чалга, рап.

Губим същността си, хора!

Губим даже своя хляб.

Храним се с медикаменти

кой от кой по-нов и чуден.

А сме смешни хора, смешни.

Но защо ли ви се чудя...

Ний сме тъй обикновени -

плачем смеем се, мълчим.

Ала в таз обикновеност

нещо чудно тук личи.

Имаме ужасен град,

покрай него ний - ужасни.

Страдаме във своя свят -

малък, ала тъй прекрасен...

/Йорданка/

mirandas | + | - |

Какво ти дава сили да се бориш

и да продължиш забързания си живот?

На странни култове във мъката се молиш

и мислиш си, че те са твоят Бог,

че те ти дават сили несломими,

и те със живата вода те хранят,

че те са лъч във дните сиви,

и те от всяко зло в света те бранят.

Живееш според Божата повеля,

гордееш се, че тих и примирен си,

на църква си, щом е неделя

и мислиш си, че вече опростен си.

Но истината, май че е различна -

не можеш толкоз лесно да се пречистиш -

живота е суров, жесток, себичен

и шом поиска мигом ще те порази.

Не може да се кланяш пред икони,

без да разбираш техните слова.

Не може да живееш по канони,

защото се страхуваш от смъртта.

И не е важно колко пъти в църква бил си

и колко си се кланял пред олтара.

По-важно е кому наистина простил си

и на кого от себе си раздаде.

По-важно е какво подире си оставяш,

какво действително си подарил,

защото себе си спасяваш,

щом за човечеството си градил.

По-важно е и колко пъти, наистина

си плакал с глас, от все сърце,

за стадащите хора и безчинствата,

за някое изстрадало дете.

Едва тогава можеш да отидеш в храм,

да молиш Бога за жадувано спасение,

ще бъдеш чист, възвишен, прям...

и ще получиш опрощение.

Ние и природата олицетворяваме живота,

а Бог е живота

във вечността.

/В.Апостолова/

Viola Angels Robbie Williams

I sit and wait

Does an angel contemplate my fate

And do they know

The places where we go

When we're grey and old

'cos I've been told

That salvation lets their wings unfold

So when I'm lying in my bed

Thoughts running through my head

And I feel that love is dead

I'm loving angels instead

Chorus

And through it all she offers me protection

A lot of love and affection

Whether I'm right or wrong

And down the waterfall

Wherever it may take me

I know that life won't break me

When I come to ca#ll she won't forsake me

I'm loving angels instead

When I'm feeling weak

And my pain walks down a one way street

I look above

And I know I'll always be blessed with love

And as the feeling grows

She breathes flesh to my bones

And when love is dead

I'm loving angels instead

Chorus

And through it all she offers me protection

A lot of love and affection

Whether I'm right or wrong

And down the waterfall

Wherever it may take me

I know that life won't break me

When I come to call she won't forsake me

I'm loving angels instead Click here

Edited by - Viola on 05/6/2007 г/ 22:59:33

mirandas Тук, във сърцето на Странджа,

сред диви поляни с нежни цветя,

на третата дата от шестият месец,

България усеща танца на пламта.

Под жаркото слънце, горящо полята,

работят и трудят се тела

с лица остарели, с коси побелели,

очакват да падне нощта.

Точно тук, преди 200 години,

отново в таз дива планина,

на днешната дата, в гореща жарава

млада нестинарка заиграва.

Боса и гола, с икона в ръка,

под звук на тъпан и гайда,

девойката играе във жарта

за Св. Св. Костадин и Елена.

Завладяна и пазена от духа на светеца,

не чувстваща болка по свойте крака,

гази в огъня, добра и пречистена

под властта на магия една.

И до ден днешен, след двеста лета,

сме се събрали тук и сега,

за да усетим и ние това,

що наричат нестинарска игра.

/Я.Иванова/

mirandas

Българите май сме на изчезване...

Все по-рядко родна реч се чува...

Ако по статистика изследваме -

всеки друг в България царува...

Как така? Тук всички равноправни сме!

Мои-твои, всички сме във кюпа.

Кой е чужд и кой е по- от нашите -

всеки свойта супа си я духа...

То, модерно вече стана времето...

Мъж със мъж... Жена с жена живеят...

За да стане по рецепта бебето -

двата пола трябва да се слеят...

Де ли да се срещнат двата пола,

като от компютрите не стават?

Мигар ще си вкарат автогола,

кат' едвам със себе си се справят?

Даже без война си се избиваме,

щом газта настъпи всеки гащник?

Пътьом, като кучета умираме,

без да трябват бомби и калашник...

Българите май сме на изчезване...

Тук-таме по някой още шава...

Утрешният ден с ръка преследва ме:

"Госпут здрави, Каку, да ти давъ!"...

/Г.Иванова/

mirandas

Мой приятел си в беда,

подадеш ли ми ръка,

ще докосна цялата земя

и ще настане мир в света.

Мой приятел си в беда,

пипнеш ли ме, аз ще се освободя.

Защо наричам те пръв ,

защо помагам ти в беда.

Защо докосвам твоята ръка,

защо обичам те такa,

защо помагаш ми в беда.

Щом вплетат се нашите ръце,

знай, че ти не си сам

и аз съм твоя идеал.

Ти си моя ангел сега,

който ще ме пази от беда...

/И.Димитрова/

mirandas Реших да изкачвам планинския връх,

зареял се горе в небето.

Погледнах го бегло, но бързо реших

- не ще устои на сърцето.

И тръгнах да крача със горда глава,

забравила колко висок е.

Прескачах аз тръни, реки и блата,

тъй силно уверена - мой ще е.

Вървях, а умората взе да тежи,

върхът все по-далечен стоеше.

Изпусках от поглед подмолни скали,

които върхът ми кроеше.

Тогава намерих полянка една,

отседнах, отдъхнах, починах.

Намерих блаженство и глътка вода,

така съживителни бяха.

Тази полянка, със зелена трева,

ми даде и сила, и младост,

да тръгна смело пак към върха,

захвърлила своята слабост.

/Т.МЕЗЕВА/

mirandas | + | - |

Погледни на облаците бели красотата...

Иска ли ти се при тях да си във небесата?

Полети към тях,

усети на облаците бели мекотата.

Полети към тях.

Заспи там тихо в тишината.

И там никой никога не ще те нарани.

Облачето бяло ще брани твоите мечти.

И никой никога не ще те насълзи.

Казах му на облачето бяло -

Пази го... Пази...

Спокоен искам да си на това облаче - мечти.

Спокоен и да не усещаш, че сърцето ти кърви.

От щастие и обич искам да летиш.

Денем в сънищата си красиви да заспиш,

а нощем в небесата, над моята звезда да бдиш.

/Ради/

mirandas На лятото ятото,

високо издигнато,

лети в синевата,

ефирно трепти,

изписва дъга

по небето,

безбрежното,

с лазурните

сини мечти.

Във панделки бели

косици заплели

на плитчици,

светли лъчи

звънят над житата,

камбанки развели

на лятото

златните дни.

На лятото ятото

от дните най-сините

се спускат

по бели води,

и весело пеят

в морето

пенливите пръски

на летните дни.

/Джейни/

mirandas Сред цялата измет на големият град -

Нямам приятел, нямам познат -

Скитам без цел по улици кални,

Нося във себе си моите тайни.

Виждам пред мен лица безразлични,

Хора със маски и грим, непривични.

Бързат за работа с трaмвай, със кола -

Всеки си със своята незнайна съдба.

Някой затръшна вратата отсреща,

Друг поругава някой за нещо.

Всеки си има мисли и тайни,

скътани нейде в душата, незнайни.

Всеки си има някакъв враг,

Никой не е побратим и не е брат.

Всички са чужди във свойта държава -

Апокалипсисът май приближава.

Тук никой, никого и нищо не обича:

Не чух добра дума някой да изрича,

Уж имат свои, но и те са си чужди -

Всеки дерзае за своите нужди.

Крача сама и стискам уста,

С черни мисли във мойта душа.

Станах част от града бетонен и сив -

по-скоро си мъртъв, отколкото жив.

Сиво и тъжно е без слънце небето,

И то има мъка и горест в сърцето.

Не спира да святка, да гърми и трещи -

Плаче за града със дъждовни сълзи.

/Нели/

persa

Много верни заключения в това стихотворение .зажалост това е истината. още по тьжно ми стана .

mirandas Понеже пеперудите са литнали цветя,

а аз съм цветар по призвание,

ще полея въздуха с блестяща мечта,

за да пърха пъстрото благоухание...

И вместо да имам два на два двор,

превърнат във цветна градина,

ще е мой целият син простор

с пеперудена пелерина...

Животът ми ще стане цветна леха...

Цветята ми, ще кацат по раменете...

Ще ме милват с копринените си крила,

а аз с обичта си ще им светя...

А когато луната разхвърля звездите

и мрак пеперудите ми завие,

прашецът им ще ухае на мечтите ми....

Усетихте ли аромата и вие?...

/В.Йорданов/

Перса привет...

mirandas Аз съм кривата уличка...

Аз съм кривият път...

Аз съм острата думичка

и шума на дъждът...

Крия в себе си болки.

С истините летя.

Горя като огън

и до честност лютя.

В сърцето си пускам

без визитен билет.

Преживявам и трусове,

правя се на поет...

Търся свойта магия

в театрален салон.

Пуша! Дори и пия!

Слушам и "Хоризонт"!

Ала не съм суетен -

обличам се неглиже.

Разчитам си на ръцете

като всички мъже.

Искам всичко да зная,

да питам не ме е срам.

Пред лъжите не трая,

щом истината я знам.

Сълзи също напират

в мъжките ми очи.

И въздухът ми спира

щом някой ме нарани.

Ето това съм. Всъщност

съвсем съм обикновен.

Приятелите си прегръщам,

дори ако плюят по мен.

Моля, не ме съдете!

Кривият път е нелек.

В думите ми вникнете

и нека остана човек!

/В.Йорданов/

mirandas Рисувам те от дъжд

От капки дъжд рисувам те в нощта.

На пръските прошепвам твоето име,

очите ти докосвам с нежна топлина,

достигаща до извора на същността ти...

Очи затварям, милвам те с дъжда,

усмивката ми те извайва в цялост,

достигнал полета на безкрайността

се утаяваш в мисълта ми в цветност.

Рисувам с мокри пръсти в летен дъжд

със цвят дихание от танца на луната.

Под пръстите си те прераждам в лъч.

Пречистен те изливам в светлината.

Със звездните сияния допълвам щрихи

картината на този светъл нощен дъжд,

рисуваните цветни мисли от съня ми

подписвам с длани и със устни наведнъж.

/Джейни/

mirandas Тайнство

Залезът убивам ритуално.

В утринен Граал кръвта му сбирам.

Изгревът притиска ме нахално.

От нощта остатътъка прибирам.

Тъмнокръвна луда нощ беснее.

Утрото залива с вряща лава.

Сякаш иска вечно да владее

и властта на изгрева не дава.

Завладява сънища със сила,

тъмнина разстила във душите.

С бясна кръв нощта се е напила.

Нощен бяс във утрото пришит е.

От Граала изгревът ще пие -

огнен бяс свещено ще напива.

Бесен залез утрото ще скрие,

бясна нощ във кървав лъч заспива.

Претопява се нощта в лъчите.

В ритуал смъртта и се превръща.

Изгревът затваря и очите

и за сбогом залеза прегръща.

/Д.Дечева/

mirandas Целунах утрото

Целунах утрото. С надежда.

В очите му трепкаше изгрев червен.

Видях как във мен се оглежда.

Засмях се, очаквах го - новия ден.

Заспах на разсъмване - плаках насън.

Сълзи залепиха ми клепките с жал.

Едва ли е минал и час, а навън -

времето бързало.

Дъжд бе валял.

Пречистил зората.

И дал и прозрачност на детска мечта.

Сълзите измили ми бяха тъгата.

Целунах утрото. С чиста душа.

/Е.Леонова/

mirandas Мене ми е слънчево

в този летен ден.

По тревата тичам боса,

на вятъра съм в плен.

С дреха паяжина лека

лудувам в този чуден сън,

като пеперуда бяла

на моравата отвън.

Боже, колко е красиво!

Моля ти се, остави ме тук.

Но се събуждам премаляла

на съня напук.

Вън е тъмно претъмняло,

режат мълнии небето.

Дивата дъждовна хала

върна ме от небитието.

/М.Костадинова/

mirandas | + | - |

Нежна утрин е! Стоя сама на плажа

и за живота си, на лист, опитвам да разкажа.

Към мен приближава малко русичко дете

с нежна, чаровна усмивка на своето лице.

Мечтая или по-скоро сънувам.

Искам или по-точно жадувам.

Сън ли е всичко това, сама не зная

и пак опитвам живота си на листа да призная.

А детето не спира да се усмихва все така прекрасно,

то знае, че изгуби ли своята усмивка, всичко ще е нещастно.

Продължавам да се питам - това ли е реалността

или просто сън, а може би нечия мечта?

Виждам, че детето иска нещо да ми покаже,

а може би иска нещо да ми разкаже...

С думи нежни то започва да разказва

приказката, стара колкото света...

„Изгубиш ли ти своята усмивка,

никога не ще получиш ангелска целувка.

Сиво ще стане красивото синьо небе,

никога не ще видиш истинска усмивка на дете.

Усмивката не бива да слизе от твоето лице,

колкото и много да кърви и да боли твоето сърце.

С усмивка порази ти врага

и живей сега, живей за мига.“

С това неговата приказка свърши

и разбрах, че нищо душата ми не може да прекърши.

Ще помня детските кафяви, изгарящи ме очи

и онзи чист поглед, който завинаги ме плени.

А прекрасната усмивка, не слизаща от детското лице,

тази усмивка достигна дълбоко в моето сърце.

За мен няма нищо по-чисто от детската душа

и никога не ще може да изрече ужасна лъжа.

Няма нищо по-чаровно от детската усмивка-

тя е като нежна ангелска милувка...

/Я.Арнаудова/

mirandas Сърцето

Криволичеща пътека към сърцето...

Всяка дума е излишен кръстопът.

И години лазят бавно по лицето й.

Изорават дни изпръхналата плът.

Колко нокти, впити в жадната й пръст!

Колко стъпки, заблудени и нехайни!

И бродяги със торбички за изпът,

пълни с участи на истини и тайни...

Инато биели с претръпнали пети

безкрайно преповтаряните чувства -

в прахта й, онемяла от мечти,

видяла и съзвездия, и блудства...

Като река пътеката се влива

в недрата на сърдечния вулкан!

Под парещия тътен се опива -

за жертвоприношения по план!

Във лавата му всичко изклокочва!

И всеки пътник стига все до тук...

Сърцето сътворено е нарочно!

Да пази всеки спомен, всеки звук!

/Катя/

mirandas Мис Слънчице

Мис Слънчице у нас блести.

И все по-красива става.

От семейния ни небосклон

със светлина ни тя огрява.

От мъничкото личице,

обсипано с къдрички,

дяволито и с възторг

гледат черните очички.

Броиме цифрите с нея,

буквите редим в редици,

приказки четем и пеем,

рисуваме дворци, кралици.

За мис Слънчице сега

благодаря на Господ и съдбата

за пет години чар и радост-

пет слънчеви дъги в душата.

/Костадинова/

mirandas Любовта е чувството нетленно,

заложено във същностното Аз.

И пазя я така, че непременно,

да устои на всяка бурна страст.

Обичам всички неприкрито

с алтруистичната любов,

дори и тез, в които, неизменно,

усещам неприемане и злост.

Била добра съм, повечето се заричат,

даже прекалено съм била.

И вместо да звучи похвално,

упрек лъха в техните слова.

И трябва ли да се доказвам,

че нито мога, нито искам да се променя.

И щом към никой аз не зла съм,

то към всички други е така.

Ще нося любовта си безпределно.

По детски ще я пръскам по света.

И всеки бих приела безрезервно,

щом има мир в душата. Светлина.

/Т.Мезева/

mirandas ЗАЩО ЛИ

Защо ли се борих толкова стръвно...

Нима заслужава Животът ни всичко това?

Душата ми-чаша разбита, кристална.

Преливах от нежност до горчива тъга.

Заслужих ли, Господи тези приятели..

Сърцето ми трябваше само да реши.

Смелост ли беше да гоня ласкатели?

Делата си гледах , с на пантера очи.

Роби ли бяхме на лукса и модата...

Природата даде ми май смелостта.

Защо оцеляваха някои злобно,

мачкайки с крак красиви цветя?

Децата ни -цяла вселена от ласки...

Борба за щастливи усмивки и дни.

Успях ли навреме да дам идеалите,

или подло променях цвета

на лъжливи очи?

Роби ли бяхме на стил и желания?

Обругани, отречени... , различни дори.

А накрая във разпри със себе си,

не оставахме ли просто... САМИ!

/Василена/

mirandas НА БИРИЧКА И МИДИ

На биричка и миди

как райски се живей!

И който тъй ни види

от завист ще немей!

Със вкус горчив в устата

и ритъм на китара

отпуска се душата,

запява песен стара!

В жаравата пече се

нанизан шиш, огромен!

Тоз пикник ще остане,

като прекрасен спомен!

Приветствам Ви от Варна!

От синьото море!

С усмивка лъчезарна

Ви каня от сърце!

Летете бели птици!

в безкрайното небе!

Творете вий, орлици,

с попътни ветрове!

/С.Златанов/

Viola Вълшебница

Душата ми е пленница смирена,

плени я твоята душа! - пленена,

душата ми е в тихи две очи,

Душата ми те моли и заклина:

тя моли; - аз те гледам; - век измина...

Душата ти вълшебница мълчи.

Душата ми се мъчи в глад и жажда,

но твоята душа се не обажда,

душата ти, дете и божество...

Мълчание в очите ти царува:

душата ти се може би срамува

за своето вълшебно тържество.

Viola НА ЛОРА

Пейо Яворов

Душата ми е стон. Душата ми е зов.

Защото аз съм птица устрелена:

на смърт е моята душа ранена,

на смърт ранена от любов...

Душата ми е стон. Душата ми е зов.

Кажете ми що значат среща и разлъка?

И ето аз ви думам: има ад и мъка -

и в мъката любов!

Миражите са близо, - пътя е далек.

Учудено засмяна жизнерадост

на неведение и алчна младост,

на знойна плът и призрак лек...

Миражите са близо, - пътя е далек:

защото тя стои в сияние пред мене,

стои, ала не чуе, кой зове и стене, -

тя - плът и призрак лек!

Viola ЗАЩО МЪЛЧИШ

Пейо Яворов

Защо мълчиш - смутена, бледна?

Какво, боиш ли се от мен?

За мен скръбта е - чуй - безвредна,

че в нея аз съм закален.

За всеки удар на съдбата

усмивка само имам аз; -

въз мен да падат небесата -

ще бъда хладен и тогаз.

Без срам, без страх - кажи ми право,

що на душата ти тежи?

За миг си дай сърце кораво, -

с едничка дума ми кажи!

......................................... ............

О, тъй ли?... Нищичко! Тогава

прощавай вече... И така

между ни нищо не остава;

за сетно сбогом дай ръка!

А то - безумен - мислех ази,

разглезено дете, че ти

край мене леено щеш погази

от люлка хранени мечти;

че ти ще хвърлиш взор победен

над тях - веч твоя кръв и плът,

и редом с мен - подвижник бледен -.

ще тръгнеш в трудния ми път.

Душа ми беше възжелала

с мен равно да те възвися, -

просторите на идеала

за теб отворени да са.

И ти тогава отвисоко

погледнала би на света

и угризение жестоко

смутило би ти съвестта.

Защото ясно би видяла,

че леността е срамен дял,

когато - нива възбуреняла -

светът е на труда предял.

Трудът да служиш на доброто,

против неправдата - борба!

С войнишка гордост на челото!

Ах, то завидна е съдба!

Не, ти не си била родена

за труд такъв, - такъв живот;

и - с робско мляко откърмена -

как би могла ти без хомот!

В харема на глупец - робиня,

и жертва на порочен гнет...

Хомот да е! - Хомот - светиня

и майчин скъп, свещен завет.

Edited by - Viola on 23/6/2007 г/ 11:08:37

Viola Осенняя любовь

.

Повстречались с тобой, полюбили…

Так прекрасна казалась любовь.

Неразлучны с тобою мы были.

Заиграла в нас алая кровь.

Чувство нежной любви пробудилось -

И в глазах загорелся огонь.

Нам казалось, что это всё вечно,

Что мы вместе навеки с тобой.

Так приятен и нежен твой голос

В целом мире один ты такой.

Я люблю тебя, слышишь, любимый,

Моё счастье – быть рядом с тобой.

Говорят, осень – это разлука,

Злые ветры, туманы, дожди,

Грусть на сердце, тоска и скука.

Люди верят в это, увы…

Эта осень любовь подарила

Закружила нас в яркой листве

И сердца наши солнцем согрела,

След оставила тёплый в душе…

Это просто волшебное время!

Обручила нас осень с тобой.

Мы нашли в этом мире друг друга.

Нас никто не разлучит с тобой!

Вы поверьте, любовь есть на свете

Но она за всю жизнь лишь одна.

Если ты полюбил человека,

Знай, что раз это и навсегда!

О.Колесникова

Viola Моето сърце

Аз се не замислих, ръката ми не трепна:

найдох и откъснах пиявицата - жадно

смучаща, двоуста, моето сърце.

Ето я на пода: запратих я, прилепна,

с кърви напоена... Любов - позна я, страдно

в обич и омраза, моето сърце.

Ето я на пода, пиявицата, - жадно

прилепна и трепери: тя вече не обвива,

смучаща, двоуста, моето сърце!

И мълком аз страдая... И нея ли пак страдно,

и нея ли оплаква - и кървави пролива

сълзи през две рани моето сърце?

Edited by - Viola on 23/6/2007 г/ 11:13:20

mirandas ЖЕНА

Понякога си мисля, че звездите

блестят на нощното небе,

когато някой гледа ме в очите

и държи сърцето ми в ръце.

Понякога дъжд кара ме да плача

като малките деца,

или да се страхувам аз от здрача,

паднал като тъмна пелена.

Понякога и облаците сини

ми дават сили да летя,

или зелените долини

ме изпълват с аромата на цветя.

Понякога съм опърничава и крива

и всичко ми е тъмно във ума,

дори и песента щастлива

не може да ми върне радостта.

Понякога съм тъжна и красива.

Понякога се чувствам аз звезда.

Такава е натурата ми дива.

Аз нося просто името ЖЕНА!

/Марияна/

mirandas Небе, осеяно с звезди,

блещукат те една въз друга,

красиви, всичките, са те,

коя от тях си ти, дете?

Звезди, звезди, безброй звезди,

не искаш ли една от тях да бъдеш ти?

Но не най-важно е да си звезда,

а да притежаваш ти добра душа!

С добра душа постигат се успехи,

в приятелството, в любовта,

и нека всеки се помъчи

да бъде най-ярката ЗВЕЗДА!

/В.Филипов/

Viola ТИ, АЗ И МОРЕТО

Музика: Стефан Маринов

Изпълнява: Тони Димитрова

С болката от вчера

в края на нощта,

аз от студ треперя,

бяга от мен съня.

Шепа обич синя

сбирам днес едва.

Ти къде отмина,

без море как живя?

В спомен бял потъвам

виждам там деца.

Моя смях, литва с тях,

литва с тях непонятно.

/но се спъва внезапно/

Връщаш се обратно.

Силен мъж си днес!

От момчето лятно

може би носиш вест.

Изгрев тих докосва

нашите следи.

Ден за теб, ден за мен.

Ден отново започва!

Нека тук където

тлееше тъга,

плисне смях щом сме пак,

Ти и Аз, и Морето…

mirandas Само две очи не стигат

да изплачат болката в сърцето,

натрупана от онзи свят, където

ме хапят черни мисли по лицето

и вперени във мене, без да мигат,

тъги оплакват ми живота.

Изгубвам под краката си посоката

и вярвам, че съдбата е жестока.

И само две очи не стигат

да попият красотата за сърцето,

дошла от онзи свят, където

е нежен теменужен цвят небето...

От счупената облачна талига

търкулва се луна и ме прегръща.

Звездите в покрива на земната ми къща

в очите ми се отразяват и пак съм същата -

на радостта държа опашката игрива

и пак летя към теб - щастлива,

че съм разбрала.

Да гледа само с две очи лицето е научено,

но са безброй очите на сърцето,

щом е отключено.

/Инна/

mirandas Не се заплитат кичурите диви

на тази луда вятърна жена.

Тя майка е на всички самодиви,

а бесният тайфун им е баща!

Очите й пренасят сто вселени

връз дръзките баири, през реки...

За нея няма време, бариери...

Тя майка е на всички свободи...

Ръцете й са космосно всесилни,

сърцето й е буря от слънца!

Моретата не могат да я стигнат

с най-мощната цунамична вълна!

Изпъната и жилава... незрима,

и брулеща ни тленните тела...

Тя знае и лета, и люти зими -

на вятъра неземната жена.

/Катя/

mirandas НОЩ КРАЙ МОРЕТО

Чертая си пътечки в пясъка,

обгърната от тъмна синева,

а морето е обляно в блясъка

на искрящата луна.

Тих нощен бриз разказва ми

приказки за хиляди съдби,

а сърцето ми заслушано показва ми

как може и душата да блести.

И седя си аз на пясъка,

заслушана във морските слова,

заровила ръце във блясъка

на тихо плискащата се вода…

И душата ми свободно рее се,

поела пътя над света,

а морето за пореден път ми пее

и разказва приказки в нощта.

/Марияна/

mirandas Днес вятърът пее красиво

и гали със шепот листата,

по клоните тича щастливо,

докосвайки с дъха си земята.

По червените покриви срича

на птици разпилените ноти,

в гнездата им тайно наднича

и радостно шепне им строфи.

Издига се с полъх от струни,

танцувайки с облаци бели.

Той кацна на моите длани...

и тихо припява в стиха ми.

/Джейни/

mirandas Живот

Животът между пръстите изтича.

Тъй, както буйна пролетна река

и пак денят ни е различен,

замахал строго със ръка.

А като паяци над свойта плетка

нанизваме пак ден след ден –

но ако с теб направим равносметка,

отминала е младостта далеч.

Но ти запей със старата китара,

отпий от чашата с коняк,

нали мигът не се повтаря

и нищо не се връща пак!

/Д, Ефтимова/

Viola В помислите си

един за друг

догонваме мечтите си,

а когато ни е студено

се стопляме със смях.

Отчупих една частица

от моите блянове.

Ако ти харесва,

ще ти подаря всичките,

ще повдигна лекичко

единия крайчец на морето

и после другия, и третия...

ще ги завържа на вързопче,

за да не се изгубят

в дъха на Вселената.

Миа Николова

Viola Над скалите

зад прозореца

призракът на отегчението минава.

Нещо искам...

... исках да забравя.

По скалата

- бяла, ненаписана -

храст окървавен пълзи.

Храстът ли със пръстите си кървави

белотата й мърси?

Бледи, бледи

моите ръце

към очите се притискат.

Нокти в ирисите си да впия

не ми стиска.

Нещо мразих.

Някого обичах.

Имах тяло - после го изгубих.

Лъжа ли се или Любовта си

снощи изнасилих грубо?

Искам да изтръгна всички храсти

пръсти във скалите впили.

Искам да умра навярно. Да забравя,

че душата си

съм изнасилил.

Viola Този

човек,

когото

обичаш

в мене,

естествено

е

по-добър

от мене:

аз

не съм

такъв.

Но ти ме обичай

и аз

ще се

постарая

да

стана

по-добър

от

себе си.

mirandas Събуждам се и всичко отначало

и много пъти все ще е така.

Обръщам се в леглото отесняло

и в стаята не стига ми дъха!

Надявам дрехи, всеки път различни,

поставям грим на умореното лице

и непременно маска на щастливка,

а във гърдите плаче счупено сърце!

Минута, час, денят си отминава,

а с него си отива младостта

и в залеза е моята награда,

да бъда себе си във мрака на нощта.

Но пак завръщам се в

безвъздушната си стая

и там потъвам в тиха самота,

заспивам трудно във леглото отесняло,

за да посрещна с нови сили пак деня.

А утре - утре ще е същото,

преобразена в дрехи и с красива маска,

в робиня всеки ден превръща ме,

затворена в привидна свобода.

/Кристина/

mirandas Л Я Т О

Здравей отново, мило лято,

на слънце и на радости богато!

За нас си ти сезонът-бонус -

на max покачваш жизнения тонус!

Даряваш на Земята необятна

прегръдката си щедра, златна.

Поднасяш ни добра промоция -

печелим не една емоция.

Предлагаш слънчеви лъчи горещи

и романтични вечери на свещи.

На всекиго поне една мечта

изпълваш с вяра и със красота.

Пронизваш ни със пламнали стрели -

превръща ги Амур във огнени искри.

Червена светлина започва да блести

и с буен пламък любовта гори.

Посипваш чувствата със огън, жар,

сърцата лумват във пожар.

А в нажежените им въглени

остават грижите опърлени.

И спуска се вечерната прохлада,

утихва напластената наслада.

Клоним със лятото на Запад

и борим се с живота грапав.

/М, Рашева/

Viola Тишина

ПЕПА НИКОЛОВА

Чуваш ли как тишината говори -

понякога нежно, понякога с гняв?

Отваря вратите, отдавна затворени

от мисли и чувства, обвити със страх.

Усещаш ли как мисълта ми те търси -

понякога тихо, понякога с вик,

безумно пространство и време разкъсва

и става и образ, и песен, и стих...

Усещаш ли как сърцето ми бие -

понякога плахо, понякога с жар

и иска във твойто сърце да се скрие

от вечно горящия в него пожар.

Понякога с болка, понякога с радост,

понякога с обич пожара гори.

Но само сърцето тьй може да страда-

когато и Рая и Ада дели.

Чуваш ли как тишината говори?

Понякога нежно, понякога с гняв...

Затваря вратите - случайно отворени

от мисли и чувства, обвити във страх.

mirandas Една мокра пейка

Посред есента, когато

слънце грее и вали.

И земята е богата

на лъжи и на злини.

И когато заболи ме

и незнайно откъде

някой тъжно нарани ме

и сърцето прободе.

Аз ще седна на онази пейка

в парка, под самотното дърво.

Поглед вперила във мрака,

чакаща единствено добро...

Без да мисля аз за утре,

ще те чакам да пристигнеш

със усмивка и със звънък смях,

весело да ми намигнеш.

Със безброй усмивки и звезди

с аромат на круши и коли.

С крехък, слънчев лъч

да ме вземеш ти от тук.

Да ме пренесеш далеч

в приказка за люляци и дни,

за русалки непринудено добри...

Но когато пак поискам

да се върна в моя свят.

Тъй жесток, но все пак мой,

на мечтите ми безброй

търпеливото пристанище.

Аз да мога със чадър,

светлосин като покой,

да се гмурна във безкрая,

накъде отивам, без да зная.

И да мога да се върна пак

и да стъпя с мокър крак

аз на мократа позната пейка.

И отгоре малка вейка

да ме гледа тихо и свенливо,

мъката от мен отпила.

Да си казва тя щастливо:

“Пак ли ти, момиче диво!

Докога ти тъжна тук ще спираш

и на тази пейка ще намираш

търсеното щастие за теб,

дето дава ти приятен лек?

И нима пак тази пейка

ще те кара да се чувстваш

като мене - нежна като вейка?

И щастливо аз ще отговарям:

“Няма, няма аз да те забравя!

Как във тъжни, мрачни дни

с остри и болезнени стрели

есента пробождаше сърцето,

дето скрито е небето

на мечтите мои... на звезди

и на люляци добри...

На русалки непознати,

но до болка тъй приятни.

Няма, няма аз да ги забравя!

Нека те не ме оставят

и дори когато остарея...

То - сърцето - ще младее...”

/Лорелай/

mirandas Простете ми, деца

Простете ми, деца!

За миналото време!

Когато ви оставях сам-сами

и тръгвах аз навсякъде да търся

работа, че нямахме пари!

Простете ми, деца!

От всичко ви лишавах!

От дрехи, от обувки, от храна

екскурзии в чужбина не видяхте,

не ходехте и често на море!

Простете ми деца!

Сега, когато

със сълзи на очи ви моля за това,

простете ми, че бях такава... строга,

когато ви оставих без баща!

Простете ми, деца!

За сълзите, които

проливахте, когато ви виних.

За детските бели, за майчини тревоги,

за всичките изстрадани кавги!

Простете ми, деца!

Сега, когато

пораснахте и станахте жени!

Аз моля се, за вашите деца да дойдат

по-щастливи, по-прекрасни дни!

Простете ми, деца!

Щом все пак оцеляхме

и още живи сме на таз Земя

и с радост и с лишения разбрахме,

как израстнахте и станахте добри!

Обичам ви, деца!

С безмерната си обич

проливам често майчини сълзи!

Сега, когато сте далеч от мене,

искам по вода да ви върви!

/Джурова/

Perkoles Сам в чуждата чужбина

(на майка и родина):

Сам простирам си чорапите

и се сещам аз за майка си

мъчно ми е още за доматите

дето фърляхме ги по главите си.

.

мила мамо напиши ми,

че здрава и добре си ти

но не споменавай мойто ими,

че тука сичко са слиди.

.

Нема що да ти прощавам

да си мислила тогава.

(P.)

mirandas на старата пейка

Забравени мисли

от някой незнаен поет,

на лунната пейка в парка

лежат издълбани -

тъжни думи за край,

думи бели, от свян премълчани,

думи, нечий рай завещали,

тихо от нощното слънце огряни.

Забравени мисли -

птици, тишината изпяли,

на старата пейка в парка

като в клетка лежат издълбани -

тъжни думи за край,

думи бели, от свян премълчани,

думи, нечий рай завещали,

тихо от нощното слънце огряни.

Забравени мисли

от някой незнаен поет,

на лунната пейка в парка

влюбени двама събрали,

за да си кажат -

тъжни думи за край,

думи бели, от свян премълчани,

думи, нечий рай завещали,

тихо от нощното слънце огряни.

/Емо/

mirandas Здравей, мое слънчево утро!

Ти и днеска при мене дойде!

Всички казват, било си по-мъдро

от бодливата стара Луна!

Бодлива ли казах? Защо ли?

Ооо, сетих се... вечер не спя!

Щом клепачите тежки затворя,

във очите ми боцка Луна!

Здравей, мое слънчево утро!

Как проблема през деня да реша?

Хайде, моля те, нали си по-мъдро,

искам нощем спокойно да спя!

От проблеми нощта натежава,

във главата роят се оси,

а Луната бодил ми подава

и не мога да затворя очи!

/Джурова/

vanka Иван Цанев

ДЪРВО НА ХЪЛМА

Да не забравям никога, че има

дърво на хълма -

някъде, далече,

където и да е - дърво без име,

сприятелено с идващите вечери.

Дърво на хълма.

То ще ми напомня

как будните очи в тревата скитат,

как в дълбините на нощта бездомна

поникват гласовете на щурците.

Дърво на хълма.

Нека ме обича

и не забравя никога за мене.

То е безименно, ще го наричам

търпение и тишина зелена.

Дърво - тъй стройна

плът на мисълта ми! -

стои на хълма, с облаците слято,

заслушано във приказките тъмни,

които му нашепва вятърът.

mirandas Пак живей

Когато тичаш по една поляна

и паднеш в меката трева,

когато разбереш, че са измама

твоите мечти в реалността.

Когато гледаш птиците в небето

и иска ти се с тях да полетиш.

Когато ударите на сърцето

бързат и не дават да заспиш.

Когато припомниш си нежния глас

и душата ти от мъка прелива,

когато си спомниш за мъжката длан

как тялото бавно обвива.

Когато се вслушаш в тъжната песен

и своята болка откриеш ти там.

И както листата окапват на есен,

ти тъй си оставаш все сам.

Когато дойде краят на една любов

и сълзите преливат във очите,

когато споменът - и топъл, и суров

не отминава тихо със сълзите.

Когато видиш, че някой си отива,

а ти не можеш да го спреш.

Когато мъката горчива

те пари бавно като свещ.

Когато всички мигове красиви

са прашни спомени сега,

след залеза на твойта обич

настъпи болка и тъга...

Недей очите си заравя в облак,

не ставай роб на самота,

недей отрича всичко свято.

А пак живей... за любовта.

/Ив/

Viola Здравей, Живот!

Аз пак съм тук

и се усмихвам,

и обичам,

и мечтая!

Добре се справихме със теб,

победихме тази черна смърт.

Дори във Ада,

дори във Рая,

дори в онази черна дупка

да влизам,

аз пак ще се завръщам

при теб, Животе мой!

Не искам място на небето,

не искам облак за постеля

и звезди за свещи.

Това го имам на земята

при теб, Живот!

Не искам друго!

Бъди със мен, Живот любим!

Не ме оставяй

и не ме пъди.

Обичам те, Живот!

Как искам да съм жива

и всяка сутрин да ти казвам,

, , Здравей, Живот,

аз пак съм тук!''

Анета Джурова

mirandas Дъщеря на дъгата

душата ми е в стихиве вградена

и е на простор научена

за нея няма песен забранена

ни една врата заключена

родена за небе широко ясно

дъщеря на пъстрата дъга

сред две стени за нея тъй е тясно

догаря пламнала мечта

отломъци от думи тя прегръща

и разпалва огъня в жарта

ту в небе полита ту се връща

отморява пясъчни крила

ту къпе се във небосклона синкав

ту приказва с бялата луна

тя ту е пеперуда ту калинка

но всъщност тя просто е душа

/Р, Бакалова/

mirandas

Екзистенциално

Ръце, протегнати в просия -

унизителна и тъжна орисия.

Човешки сенки в монолози

и страшни, уродливи пози.

Блуждаещи сред безхаберие

и тържествуващото лицемерие,

изскачат иззад всеки ъгъл

като демони във пъкъл.

А ние правим се, че няма ги.

Забили погледи в земята,

забързани по своите дела

със срам на нашите чела.

Да, бедността и лудостта не са пороци,

но могат да послужат за уроци.

Уви, за ученици няма кандидати

сред управляващи и магистрати.

/Мери/

Restart навогонили и тука.
mirandas ПРЕГРЪЩАМ МОРЕТО !

Прегръщам МОРЕТО

и плувам! Сърцето

подскача напрегнато

такт подир такт!

Водата ме гали,

с вълни заиграли!

Обгръща ме нежно

в любовен контакт!

Как устремно плавам!

С любов се отдавам

на водния полет

по морската шир!

Брегът е далече

и малко човече

с ръчичката бяла

ми маха безспир!

Обичам МОРЕТО,

БЕЗКРАЯ, НЕБЕТО,

където душата

на воля лети!

Със него мечтая,

политам във рая

с крилата на феникс

от блян и мечти!

/С, Златанов/

mirandas Шарено

Съдбата от незнайни нишки

живота ни тъче,

шарки пъстроцветни блесват,

във каре или в райе,

тук-там вмъква тъмна краска,

за завършена със стил окраска...

От нишчица, изпусната неволно

в чергата житейска,

всичко сменя своята посока произволно.

Идеята съдбовна е била,

да сътвори в творбата си безброй цветя,

пъстропери птички, песнопойни,

багри в пеперудени одежди

и треви ухайни, най-упойни...

От дъгата слънчецветна

би получила се черга златоредна...

Но животът бързичко със времето отлита,

съдбата си тъче и никого не пита

харесва ли му неговата черга,

изпъстрена, красива, багровита,

или тъмноцветна - тук-там даже

и със нишки поизпуснати покрита...

/Д, Флорев/

mirandas НОЩ

Загадъчно се спуска над града.

Покрива всичко в тъма.

Отминал неусетно е деня,

Проправил път, той, на нощта.

Небето сиво-синьо, мрачно е.

Но проблясва мъничка звезда.

И, за жалост, май изглежда,

Че ще изгасне тя съвсем сама.

Луната пълна свети,

Но от облаците вижда се едва.

И въпреки това се отразява,

На прозорците ми в стъклата тя.

Как блести и колко ярко.

За да разкрие истината тя.

За предателството ми над всичко свято.

На всички ценности, на любовта...

Но нима да съжалявам има смисъл?

Нима нещичко ще променя,

Щом просто не намирам сили,

Дори на себе си аз да простя?

Ще мине време, може би години.

Преди сълзите ми да спрат.

Ще зарастнат може би и всички рани.

Но не и белезите - те ще личат.

Ще личат и ще говорят...

за това, което е било.

Отишло си тъй, някак неусетно,

Както някога си бе дошло.

И ето, идва пак нощта,

Небето осеяно е със звезди.

Но няма я оназ звазда,

Изгаснала е в самота, уви...

/vanila_n/

mirandas Жега

Слънцето грее.

Силно препича.

Поглед чернее.

Потта се стича.

Мозък завира.

Халюцинира,

как ферментира

морето в бира.

В къщи на сянка,

под климатика,

умните хора

сърбат мастика.

/Н, Варчев/

mirandas ПЕРСПЕКТИВА

Разпръснати от грижи и неволи,

приятелите бавно си отиват...

Едно далечно ехо само моли -

това да е единствено мотивът!...

И кръста всеки сам си е понесъл -

за чашка спомен даже няма време...

Животът ни - забързан и несресан,

дори и този гъдел ще ни вземе...

Макар че виртуално пак ни има -

с мобилни чувства, с огън интернетен,

каква е тази страшна Хирошима,

която тъй тотално ни помете?!...

В тефтерчета и цифрички - на чисто,

приятелите наши бавно вехнат -

нанизани във споменни мъниста, -

във свят живян, прозрян, но неоткрехнат...

И всеки - част от някакво тефтерче,

сглобява кротко свойта идентичност -

по мярка, по ниво и по размер, че

във гробища да е важна личност!...

Ванилин Гавраилов

vanka ОПЪЛЧЕНЦИТЕ НА ШИПКА

август 1877

Нека носим йоще срама по челото,

синила от бича, следи от теглото;

нека спомен люти от дни на позор

да висне кат облак в наший кръгозор;

нека ни отрича исторйята, века,

нека е трагично името ни; нека

Беласица стара и новий Батак

в миналото наше фърлят своя мрак;

нека да ни сочат с присмехи обидни

счупенте окови и дирите стидни

по врата ни още от хомота стар;

нека таз свобода да ни бъде дар!

Нека. Но ний знаем, че в нашто недавно

свети нещо ново, има нещо славно,

що гордо разтупва нашите гърди

и в нас чувства силни, големи плоди;

защото там нейде навръх планината,

що небето синьо крепи с рамената,

издига се някой див, чутовен връх,

покрит с бели кости и със кървав мъх

на безсмъртен подвиг паметник огромен;

защото в Балкана има един спомен,

има едно име, що вечно живей

и в нашта исторья кат легенда грей,

едно име ново, голямо антично,

като Термопили славно, безгранично,

що отговор дава и смива срамът,

и на клеветата строшава зъбът.

О, Шипка!

Три деня младите дружини

как прохода бранят. Горските долини

трепетно повтарят на боя ревът.

Пристъпи ужасни! Дванайсетий път

гъсти орди лазят по урвата дива

и тела я стелят, и кръв я залива.

Бури подир бури! Рояк след рояк!

Сюлейман безумний сочи върха пак

и вика: "Търчете! Тамо са раите!"

И ордите тръгват с викове сърдити,

и "Аллах!" гръмовно въздуха разпра.

Върхът отговаря с други вик: ура!

И с нов дъжд куршуми, камъни и дървье;

дружините наши, оплискани с кърви,

пушкат и отблъскват, без сигнал, без ред,

всякой гледа само да бъде напред

и гърди геройски на смърт да изложи,

и един враг повеч мъртъв да положи.

Пушкалата екнат. Турците ревът,

насипи налитат и падат, и мрът; -

Идат като тигри, бягат като овци

и пак се зарвъщат; българи, орловци

кат лъвове тичат по страшний редут,

не сещат ни жега, ни жажда, ни труд.

Щурмът е отчаян, отпорът е лют.

Три дни веч се бият, но помощ не иде,

от никъде взорът надежда не види

и братските орли не фърчат към тях.

Нищо. Те ще паднат, но честно, без страх -

кат шъпа спартанци под сганта на Ксеркса.

Талазите идат; всичките нащрек са!

Последният напън вече е настал.

Тогава Столетов, наший генерал,

ревна гороломно: "Млади опълченци,

венчайте България с лаврови венци!

на вашата сила царят повери

прохода, войната и себе дори!"

При тез думи силни дружините горди

очакват геройски душманските орди

бесни и шумещи! О, геройски час!

Вълните намират канари тогаз,

патроните липсват, но волите траят,

щикът се пречупва - гърдите остаят

и сладката радост до крак да измрът

пред цяла вселена, на тоз славен рът,

с една смърт юнашка и с една победа.

"България цяла сега нази гледа,

тоя връх висок е: тя ще ни съзре,

ако би бегали: да мрем по-добре!"

Няма веч оръжье! Има хекатомба!

Всяко дърво меч е, всякой камък - бомба,

всяко нещо - удар, всяка душа - плам.

Камъне и дървье изчезнаха там.

"Грабайте телата!" - някой си изкряска

и трупове мъртви фръкнаха завчаска

кат демони черни над черний рояк,

катурят, струпалят като живи пак!

И турците тръпнат, друг път не видели

ведно да се бият живи и умрели,

и въздуха цепят със демонский вик.

Боят се обръща на смърт и на щик,

героите наши като скали твърди

желязото срещат с железни си гърди

и фърлят се с песни в свирепата сеч,

като виждат харно, че умират веч...

Но вълни по-нови от орди дивашки

гълтат, потопяват орляка юнашки...

Йоще миг - ще падне заветният хълм.

Изведнъж Радецки пристигна със гръм.

. . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . .

И днес йощ Балканът, щом буря зафаща,

спомня тоз ден бурен, шуми и препраща

славата му дивна като някой ек

от урва на урва и от век на век!

Иван Вазов

mirandas Една сълза

Една сълза небрежно се разходи

по мъжкото, небръснато лице.

Поспря се, после ти разказа

за чувствата във моето сърце.

Разказа как безпаметно обичам,

във любовта как силно аз горя.

И как желая вечно да съм с тебе,

любимата, най-милата жена.

Как страдам, щом далеч си, каза

и как от болката сърцето ми кърви,

как вярата, че пак ще си до мене,

едничка във живота ме крепи.

Една сълза небрежно се разходи,

откъснала частица от душата.

Покри я със целувката си нежна

и после... бяхме с тебе в тишината.

/Х.Костов/

mirandas Старите снимки

Старите снимки, пожълтели от времето,

в албумите прашни безмълвно стоят,

но щом ги погледнеш, връхлитат те спомени,

които безмилостно горчат и болят,

защото разбираш, че човекът е преходен,

плътта му изгнива в пръстта

и остава единствено в сърцата на хората

със свойте мечти и благородни дела.

Но това е понякога само, приятелю,

не всеки е тачен и мил,

не всеки умира в леглото си, топлото,

от живота доволен и със себе си в мир.

Погледни по-добре тази улица, сивата,

по която спокоен сега ти вървиш,

колко пъти тя пристан последен е бивала

и колко много още ще бъде, аз знам.

А накрая какво, снимката мъничка

мраморна плоча с векове ще краси,

навяваща спомени, от времето избледняваща

и тя в земята някой ден ще се скрий.

/Ивето/

mirandas Откровение

Среднощно тъжно откровение,

в мрака скрито от човешка суета,

изречено в далечно измерение

с един слушател - жълтата Луна.

Звездите не поискаха да слушат

за чуждите и жалки грехове,

а някъде във сянката се гушат,

далече от нелепи страхове.

Странен, разпокъсан монолог,

душата ми заключена отвори,

а Луната бди със поглед стро г-

кимна май... или ми се стори?

Може би си търся оправдание

или нечие съгласие си прося?

А тя със мълчаливо порицание

отгоре отговаря на въпроса.

Монотонност в думите отеква,

продължавам и не мога да се спра,

изливам себе си, така олеква,

а след това спокойна ще заспя.

/Е, Стоянова/

mirandas УТРИННО КАФЕ

Опитвам като тебе да го правя -

най-дъхавото утринно кафе,

което помни нощната забрава

и ласки като топло кадифе...

Горещо, с билков мед и със сметана,

завивка топла и лъжичка страст...

Във този миг бих искал да остана!...

И в тебе да потъвам дълго аз...

Отпивам бавно... Вън градът се буди...

Цигарата сама ще догори...

И от терасата врабче учудено

ще гледа как го пием... От зори...

Ванилин Гавраилов

Viola Богатите... а-ах, богатите!

Защо им са паричките на богатите,

ако не за да дават на бедните!

Богатите... а-ах, богатите!

Богатите правят парички,

бедните правят дългове и деца.

Богатите... а-ах, богатите!

Защо им е бизнес на богатите,

ако не за да дават на бедните,

ако не за да дават на нас, талантливите,

дето движим света на оная си работа

и правим изкуство, и правим деца –

просто защото сме тук от любов.

Богатите... а-ах, богатите!

Вагабонти са те, колко грешни са те!

Ала Господ така е решил –

да ги отрупва с пари, със пари,

за да помагат на бедните,

бедните да си раждат децата,

да ги хранят и обличат,

талантливите да си правят изкуството –

и тъй да се радва светът.

Богатите... а-ах, богатите!

Колко скучно е да си само богат,

да си лапаш сам паричките,

да си носиш модните дрешки,

лъскавите дрънкулки да си носиш

и да те гони безсъние,

че никому не си помогнал!

Богатите... а-ах, богатите!

Боже, кажи им защо са на тоя свят,

кажи им – Теб ще Те чуят! –

кажи им, за да прогледнат,

защото ми е жал за тях,

защото ми е жал за всички тях.

tisss- all.bg

Edited by - Viola on 23/7/2007 г/ 18:44:18

Viola И чашите бяха опразнени,

и бутилката - с гърло разбито,

и вратата беше заключена,

а леглото - широко открито.

И безбройни звезди от стъкло

ни предсказваха щастие в тая

като в приказка великолепна

отдавна неметена стая.

И аз бях мъртвопиян

и с бумтящо от радост сърце,

а ти беше пияна и жива,

и гола във мойте ръце...

Жак Превер, "Фиеста"*

Viola 04.02.2002. Сърцето търси кого да обича.

Сърцето е ловец. То е крал.

И ти вече просто не си моето момиче.

И сякаш никога досега не съм те желал.

Сбогом, сбогом, Разочарование мило!

Обречен съм цял живот на любов.

Изплъзвай ми се, Любов, и ме зареждай със сила,

защото любов е самият живот.

Силуетът на друга усещам край мене:

блестящият поглед, звънливият й глас

ми говорят отново, че съм потребен

и отново разбирам - това съм пак аз.

И пак се започва оная прастара

замайваща тръпка като от нова игра

с Пролетта и Дъжда, барабанящ по тротоара.

...И Дъга многоцветна отново изгря.

И пак устремен, и пак развълнуван,

откривам на времето бързия ход -

в съня, в мечтите си друга целувам...

Защото любов е самият живот.

tisss

Edited by - Viola on 23/7/2007 г/ 18:43:16

mirandas Безлихвен делник

Провлачиха се буреносни чувства.

Протегнаха се, мързеливи, дните.

Лихварски празник делниците лъсва

(скъперникът събра дори трохите!).

Оглежда се във слънчева тепсия

(очи назаем дава с тройна лихва!).

Самопровъзгласил се за месия,

като подава - хищно се усмихва.

Привременни, очите недовиждат.

Безлихвено единствено мечтаем.

Талазни, чувствени реки прииждат.

С безброден делник празници не знаем.

В сглобени лодки от парчета. Глухи,

самотни, бреговете са далече.

Насред водата жадни сме. И сухи.

Безлихвен делник празникът повлече.

Дарина Дечева

mirandas Сълзи на радостта

върнаха се накрая,

отново тук, у дома,

бе ад, сега са в рая.

Отдъхна цял народ

дойде очакван миг,

направи този ход

изискан френски лик.

/А, Саманлиева/

mirandas Очите му са вече помътнели

от бурите и жарките слънца.

От спомени за тъжните Недели,

когато се сбогуваше с брега...

И клепките, отдавна натежали

от мириса на сол и синева,

попиват захладняващата влага

на всяка заминаваща вълна.

А в мрежите са вплетени горчиви,

самотни мисли, тайнствени слова...

беззвездия и утрини мъгливи,

и шепот на отплаващи платна...

Скалистите му пристани немеят,

безмълвни под безбройните следи,

на всяко кратко връщане при НЕЯ,

онази - с насълзените очи...

.......................

В подножието залезно е тихо,

вълните милват голите дъски...

След лодката не ще остане нищо -

водата не запомняла следи...

Светът е вече празен, непознат е,

бездомнико, къде е "У дома"...

когато няма кой да те изпрати

и кой да те посрещне на брега?

/Катя/

Restart Катя от брега.

Е, та!?

Viola По Херман Хесе

автор: constellation

Целуни деня за сбогом

мой степен вълк,

защото идва нощта на истината,

а тя обича единаците.

Свали и последната от маските си

и остави само доминото на мрака

да скрива тайните ти.

Позволи ми плахо да ги докосвам

и наблюдавай как това ме забавлява.

Тогава ще ти подаря щастието си

и така ще мога отново да плача.

Когато слънцето отново скрие лицата

ти, мой степен вълк, ще бродиш

сред скуката на обичайните неща,

но вече ще знаеш, че мога да плача

и че смехът е най-плътната маска.

mirandas Сърцето ми особен раздавач е -

понякога до мними адресати.

Открито e, преметнато през рамо...

и тръпнещо - от тях един да се обади.

A в спомените - сънища сънувани,

неслучайни, мислите ме провокират -

с узрелия привкус от непонятното...

в житейската градина вегетират.

А ти желай, обичай ме насън дори,

в нощите под сляпото, надвиснало небе...

сама ли съм - отивам при онез звезди -

ще диря обич, преди в сърцето ми да захлади.

Събрала топлината на сълзи изплакани

в ръцете си, изсъхнали от дъждове...

от болка, две пътеки са достатъчни

да срутят градените с надежда светове.

Сърцето ми особен раздавач е -

понякога до мними адресати...

подобно пощальона, аз раздавам

не поща - обич - в светли хоризонти.

/Petinka67/

mirandas За теб, море....

Дочаках ласките ти, шеметно море,

потъвайки на пясъка в лъчите,

а волността на южни ветрове

танцуваше със бялото в косите.

Пулсирах с пулса ти, обичано море,

изопната и няма, безвъпросна,

а плясъкът на птичите криле

събираше ме в детска непорочност.

Бушувах със стихията ти, море,

стихия, ураганна и пенлива,

но топлото на сини брегове

потърси ме със живата си сила.

И тръгвам пак към себе си, море...

Почакай, миг да тръгна... те прегръщам...

Примамливото в морски гласове

отново бездиханна ще ме връща...

/З, Вълкова/

Viola Последен

Калин Донков

Тайно се плашим от всеки възторг неуверен

По-понятна тъгата ненужна-но ярка

Всъщност света ни така справедливо измерен

Просто не може на всеки да бъде по мярка

Нервно живеем, а нервите станаха здрави

Празнично светим- а празника пак ни прескача

Грижата само човек на човека подава

Като излъскано в хиляди длани петаче

Колко наивно закривах от срам синините

Лекувах по лицето тревожните знаци

Мигар са малко онези юнаци, които

Носят усмивка, както се носят мустаци

Нека когато завърша гнева си безвреден

Когато затръшна горчивата своя тетрадка

Най-талантливият вече да не е най-беден

Най-храбрият да не живее най-кратко

Най-красивият да е поне веднъж обичан

Най-нежният да е най-сетне погален

Най-мъдрият размисъл съвсем да не е трагичен

Най-мъжкият разговор да не е непременно прощален

Имам да чакам в този живот неизгледан

Дълго ще чакам. Последна е мойта задача

Да се засмея. Но тъй да се смея последен,

Че да се чува как повече

Никой не плаче

Редактирано от - Viola на 31/7/2007 г/ 10:33:11

mirandas Цветове

Животът ми е странен днес –

със своите шипове бодливи.

И бързо взема той превес

във дните безпарични, сиви.

А някой каза ми веднъж:

„Животът тежък е, да знаеш!”

А аз изсмях се отведнъж:

„Я върви да си мечтаеш!”

Не знаех аз тогава още,

че прав е нашият герой

и тоз живот - купонът нощен

е всъщност дневен, черен гной.

Вървях по улиците сиви

и гледах хората с тъга.

И мислех си, че са красиви

небето, цветната дъга.

Но за цвят не мога да говоря,

щом реалното е тук, сега.

То просто ще отвори

черно-бяла сивота.

Но аз не се отчайвам много,

че тъй безжалостно снове.

На живота му е драго,

когато вижда цветове.

А кой е този цвят горещ,

който може да смекчи

този плод, отвътре гниещ,

който толкова горчи.

„Дете”, би казал някой,

„Приятели”, би казал друг.

И всеки е с цвета си свой

срещу този опорочен кръг.

А моето оръжие е ясно –

червеното е цвят горящ.

„Любов” ще кажа аз безгласно -

цвят, на щастие ухаещ.

/София/

mirandas Вълните...

Те ме докосваха, когато аз страдах.

Те ме обгръщаха с водните ласки.

Те ме прибираха вечер при тях

и с мене люляха се докато спях.

Те ме отгледаха, при тях аз пораснах,

те ме направиха такава - опасна.

Те ме целуваха, щом имах нужда.

И когато усещах и себе си чужда...

Те ме направиха... като пясъчен замък

на брега на морето, мечтателен малък.

Те сътвориха ме от нощния вятър

и втъкаха в косата ми мирис на лято.

Да... Те! Вълните... Мойте създатели,

мойте единствени тайни приятели.

И понякога нежни, а нявга бурливи,

идват и отминават... тихи и срамежливи.

/В.ДЕЯНОВА/

vanka Море, и бели облаци и чайки…

Отгоре - като ангели летят

сред синята, прастарата безкрайност,

наречена от някого “ небе”.

Морето добродушно ми говори.

Като старец, с бяла, къдрава брада,

разказва ми легенди за русалки

за мир, любов и за война…

Разказва ми за бури и за риби

обикнали завинаги рибар.

Рибарят се замислил, и отплувал

със лодката в морската бездна…

Сега съм сам, но заедно със всичко.

Че аз съм песъчинка, а пясъкът съм аз.

Душата ми е хей оная бяла чайка

и облак бял, и ангел и море.

08.08.2003 г. Светослав Иванов

Балчик

Viola
Viola Хуго фон Хофманстал

Hugo v. Hoffmansthal

(1874-1929)

Желаното - нечакано съзрява,

пробуден сън - в душите ни трепти.

И виждаме - над клоните изгрява

луната пълна... В златен бяг лети...

Така мечтата в миг се появява

и през нощта огромна - в нас блести.

И жива е - усмихнато дете -

в нечакани посоки кротко странства,

подобно пълнолуние расте...

Пулсираща - с всесилно постоянство

интимното разкрива пред света -

с ръце на дух - в зазидано пространство...

Превръща тя в мечтано същността.

Превела от немски: Ана Александрова

kovalski Такова рядко преносно значение?

Дето не научих Гьоте като хората?

Viola Ето го и Гьоте.

ТЕМЕНУЖКА

В дола цъфтеше нежен цвят,

Умислен, свит и непознат -

Омайна теменужка,

Овчарка млада с весел вик

И лека стъпка припна в миг

Натам, натам,

Запяла с ясен глас.

"Ах - мисли цветето, - да бях

Най-гиздавото стръкче, ах,

Та милата ми дружка

Да спре и да ме приюти

С любов до своите гърди!

Уви, уви,

Поне за четвърт час!"

Ах, ах! Момичето едвам

Съзря цвета и стъпка там

Горката теменужка.

Тя клюмна, но в захлас подзе:

"Умирам в нейните нозе,

От нея, ах,

От нея гина аз!"

1773

НОЕМВРИЙСКА ПЕСЕН

Възпявам ловкия Стрелец,

Но не старика благ,

При който слънцето-беглец

се скривя в дъжд и сняг,

А юношата ведролик

Сред цъфнали поля;

Той нежните сърца за миг

Пронизва със стрела.

И ето че в мъгли и дим,

Сред зимна тишина

Дарява ни с другар любим

И с прелестна жена.

О, нека занапред блести

Със образа си драг

Навеки с ярките звезди

Тоз мил и свиден знак!

1783

© Венцеслав Константинов, превод от немски

Редактирано от - Viola на 07/8/2007 г/ 23:02:36

Viola СИЛАТА НА ЖЕНАТА

Силни сте вие с добрата магия на свойто присъствие;

Всичко постигате с благост, никога нищо със гняв.

Мощ диря аз у мъжа, достойнството той отстоява,

Ала жената владее - и нека! - единствено с чар.

Вярно, владели са някои с мощ на ума и делата,

Ала на тях им е липсвал пък този най-царствен венец.

Истински властна е само женската хубост в жената:

Щом появи се, в появата вече е нейната власт.

1796

Фридрих Шилер

Венцеслав Константинов, превод от немски

mirandas Полъхът на морски бриз да те погали

с дъх на мидени черупки и златиста топлина,

животворна капка морска пяна да отмали

душа и тяло във омайна светлина...

Леко морски дъжд небето да посипе,

във вените да вдъхне чистият лазур,

дихание на вечност да политне,

магия да попие във живота щур...!

/Мигле Вано/

Viola Понякога съм толкова добра,

че цялата изтръпвам и боли ме.

И вените ми, сплетени в гора,

ми търсят ново, благородно име.

Понякога съм толкова добра!…

И скрива ме във коша си чемшира

на двора. Неизмислена игра

ме търси и ръцете ми намира!

Понякога съм светла като мед.

Тогава светли устни ме обичат.

Понякога съм златен слънчоглед,

красив като главата на момиче.

Понякога съм бяла и добра.

Как рядко ми се случва да съм бяла!

Тогава искам сън да подаря

на всекиго. И свойта обич цяла

да счупя на парченца от стъкло,

да пръсна и добри ръце да сгрея.

И дала сок на нечие стъбло,

да пазя свойта тайна, че живея!

Петя Дубарова

mirandas Твоето лице е тъжно цвете.

В неговите хубави черти

някаква тъга неземна свети,

неизказана печал блести.

А цъфтят наоколо липите

с мек, опияняващ аромат.

Като от надежди са превити

клонките. Ликува всеки цвят.

Твойта гръд цъфти, но не ликува.

Не трепти, не мами с тръпен глас.

Някой трябва да я излекува.

Жалко, този някой не съм аз!

Ала този някой съществува.

Ако не, от нежност и копнеж,

ти сама ще си го изрисуваш,

ти сама ще си го създадеш.

И жената в тебе ще се сбъдне,

и докрай ще се осъществиш.

Щедра, всеотдайна, безразсъдна,

с пламенна любов ще го дариш!

Някой със възторг ще те изпие -

идва, наближава този час!

Той от щастие ще се опие!

Жалко, този някой не съм аз!

/А, Чортов/

Viola
Viola Не ти пожелавам това-

но може и теб да настигне

такъв един ден,

неприветлив и студен,

когато и твоята горда глава

пред нещо ще се сведе,

когато в целия свят голям

изведнъж се видиш сам-

като връх от слънцето изгорен.

Не ти пожелавам това-

но между всички жени край тебе

ще ти потрябва тогава една-

и няма да я намериш.

Не най-красивата,

не най-умната,

не тази, след която ще се обръщат-

една обикновена и мълчалива,

просто една-твоя наистина, винаги нова

и винаги-същата.

Не зная дали поне тогава

сърцето ми ще те повика.

Но може така да се случи,

че да не ти отвърне никой-

да те чуя, но да не се отзова...

Не ти пожелавам това.

***

Станка Пенчева

Viola ВЯРНОСТ

Оригинално заглавие и автор - неизвестни (поне на мен)

Когато отиваш там, там при другия

отивай спокойно, както правиш всеки ден

така ще повярвам аз във заблудата,

че тя е последна и обичаш само мен

Припев:

А после върви, върви, върви

при него иди, иди, иди

не искам да знам къде си ти

макар че боли

(2)

Когато си вече там, там при другия

недей да го лъжеш, че обичаш само мен

защото за него аз, аз съм лудия

при който ще можеш да се върнеш някой ден

Припев ..... (2)

Когато се връщаш там от другия

ти идвай спокойно, както правиш всеки ден

така ще повярвам аз, във заблудата

че ти си ми вярна и обичаш само мен

Припев ..... (2)

Viola Недописано писмо от Дулцинея до Дон Кихот

автор: Wendy

Навярно срещнах истинския Рицар...

И кой ли вятър го довя, не питах.

Зад броня от черупките на птици-

небръснат, недоспал, с очи протрити.

Ръждив и смачкан, зърнах ореола,

закрилял го по дългия му път.

През раните, до кръв оголени,

туптеше топла, уязвима плът.

Прегърнах го(тъй дълго беше странствал!)

Целунах го (от филмите го знаех).

А после - се завърнахме в Ла Манча

да търсим мелници. Дори под наем!

Редактирано от - Viola на 10/8/2007 г/ 13:53:06

mirandas

Забулва се във нов воал нощта,

воал от сенки, в себе си преплетени.

И сам лодкар във тъжна бисерна река -

самотен спомен в огъня потрепва.

Горчиви спомени за минали неща

рисуват тъжни, плачещи портрети.

И някой някъде за своята душа

заплаква тихо със сълзи отнети.

Докосва мракът с плахи, тихи стъпки

под себе си земята на нощта

и облаците някъде отпъдил,

протяга в неизвестното ръка.

И песен нейде из дърветата проплаква,

звезди целуват нежно горската трева,

отеква конски тропот някъде в полята

и тихо шепне изморената луна.

Заспи сега в съня си теменужен,

моя бродеща из сенките душа,

и твоят сън, в безвремие забулен,

ще чезне в самотата на нощта...

/Хезиода/

kovalski

Разказахте ми приказката,

момичета!

Признавам го:

здравето и съня ми взехте,

както и всичко останало!

Халал да са ви песните -

дори преглътнатите!

Ех, как искам да ви осъдя

на бавна смърт

във прегръдките ми!

Браво,

успяхте да смажете

най-непроходната пешка -

тая на фланга вляво!

Петнайсетте пажа,

Офицерският корпус,

Квадригата,

Арсеналът,

Царете ви имплицитни

и - разбира се - Двете Царици...

А сега,

преди да се приберем в кутията,

имам право на последна анатема,

(но нали атеист съм си -

не гоня бройката Кръстници)...

имам право на последно проклятие:

Господ да ви накаже,

момичета,

поне веднъж

като мен да обичате!

Viola УНЕС

Говори, говори, говори! -

аз притварям очи и те слушам:

- Ето, минахме сънни гори

и летим над морета и суша...

Вляво кървава вечер гори,

вдясно тъмни пожарища пушат.

Де ще стигнем, кога зазори?

Този път накъде лъкатуши?

Там ли, дато свободни ще бдим

и ще бъдем два пламъка слети,

и в нощта, сред безбройни звезди,

като двойна звезда ще засветим?

- Ти не знаеш? Аз също не знам -

но води ме, води ме натам!

Елисавета Багряна

mirandas Младостта

Бях аз „хубава и млада"

ала сега останах само „и".

Весела, по детски луда,

навярно много ми личи.

Отмина времето, когато

извръщаха след мен очи,

но вече потъмнява злато,

едва прокрадват се лъчи.

Усмивка само ми остана,

сърцето също, пак тупти.

Един живот, една промяна,

така полека времето лети.

Навестява ранна старостта

оставяйки си своите следи,

навярно отлита младостта,

отправя се друг да навести.

Лъчезарна давам я на друг

и се сбогувам без проблеми,

че люлчена младостта е тук -

избрала синовете ми големи.

/Нети/

mirandas Промяната във мен

Любовта отдавна не е същата,

любовта за мен се промени.

Като спомен блед във мойте сънища

тя болезнено се изкриви.

В сърцето вече няма никой,

открадната е моята душа;

ограбени са повечето чувства,

различен вече е света.

Имам само малко разум,

амбиция и жажда за живот;

два-три блестящи спомена

и красотата на прииждащата нощ.

Но имам нещо, което никой няма -

имам твойта топлина.

Имам любовта, космически голяма,

на най-страхотната жена.

Без тебе всичко губи своя смисъл;

без тебе няма следващ ден.

И с магията на Гърция орисан,

прошепвам ти парижкото „Жо Тем!"

Да го духа всеки, който е против;

всеки, който иска да ни раздели!

Защото май е невъзможно

насила дъжд да завали.

Научи ме, мила, да обичам

и остани със мен докрай.

Защото тая вечер се заричам,

че не искам оня мимолетен край.

Напира в мен вампирска жажда

да слея твойта с мойта кръв

и чувството, което се поражда -

в живота ти да бъда пръв.

Искам само да ми вярваш,

да не вярваш на лъжите

и най-накрая да повярваш,

че ПРОМЕНИХ ЗВЕЗДИТЕ!!!

Nick Dracula

Viola
Viola Гара Разделна

Това е гарата Разделна.

Вземи палтото си, вземи

И свойта палавост неделна,

Вземи чадъра – вън вали.

Вземи ръцете си от скута,

Усмивката си прибери,

Вземи последната минута,

А те са всъщност – три.

Стопли с дъха си огледало,

Изрепетирай болката,

О, как се смее твойто тяло –

Излишен смях, излишен смях.

И срещата ни бе безцелна –

Излишен миг в банален влак

Това е гарата Разделна.

Дано те сращна утре пак.

mirandas

Животът крие страшни изненади,

тежки наказания и големи награди.

Помислиш ли, че си спечелил

и щастие безценно си намерил.

Той удря те безжалостно и диво

и прави бъдещето много криво.

И се отчайваш и си мислиш КРАЙ.

Но се случва какво? Познай?

Съдбата се усмихва този път

и на сладоледа си върхът!

Животът крие страшни изненади,

пълен с катастрофи и каскади,

но такъв, какъвто е го приемам

и от него с пълни шепи вземам!

/Кастро/

mirandas

Ах, как искам дъжд да завали!

Ах, как искам дъжд да ме заплиска!

Та сърцето ми да преболи

и в душата ми да се избистри!

В мене, като в тъмен небосклон,

мъка кървава се е събрала.

Трябва мълния - да я взвриви,

вятър-вихрогон да я разкара!

И тогаз крилатият Пегас

да ме понесе над планините.

В родния си край да кацна аз -

там, където детството ми скита.

Да обходя милите места.

Да се видя с братята си - двама.

И на камъка да поседя -

дето, как ли, ме очаква мама!

/А.Чортов/

mirandas Ведро, ведро се нанася пролетта,

сръчно тоалета си оправя,

сътворява свойте чудеса -

и за мене също не забравя:

във душата ми стаената тъга

моделира във надежда бяла,

оживи застинала сълза

и със добрина обля ме цяла.

Със предчувствие за обич ме дари.

Пръсна цвят във клони остарели.

Чакам този, който във зори

тихо ще посегне да ме вземе.

/Зина/

mirandas Годините се стичат

по перваза на живота

и често ни нервира

ежедневието потно.

Къдриците сивеят

от слана прошарени,

очите - уморени,

усмивките попарени.

Тъгата ни дълбае и човърка.

Несбъднати копнежи

ни побъркват.

Изтръпнали, напрегнати,

тревожни,

забравихме да търсим

невъзможното.

Престанахме отдавна

да задаваме въпроси.

Отвикнахме в дъжда

да ходим боси.

Мигрени и неврози

деня ни атакуват.

Дори от тъмнината

забравихме да се страхуваме.

Не вярваме във приказки

и в приказни герои

и тровим с предразсъдъци

съня си неспокоен.

Мечтаем си за детството -

забързано и жадно,

животът отминава -

красив и безпощаден.

/Н.ВАНГЕЛОВА/

Viola ДУМИТЕ

Майка ми, учителката,

делеше думите на добри и лоши.

Блъскам вратата

изтърсвам дума

от която пламва косата й,

дъхът й замръзва.

После бърза да извади от мен мръсната дума

като трън от петата ми.

Още играех с парцалени кукли,

а улицата

ми да де безсрамни звънки гласни.

Не ги разбирах,

но те пощипваха небцето ми

като ментов бонбон.

Бях дете на улицата,

а тя пречистваше душата си

с мръсни причастия.

Мама отчаяно искаше-

да ги събувам на прага

като кални обувки.

Там, на улицата, в злия живот

думата беше свободна,

стрийптизно нагла

сестра на истината.

Горката ми майка през цялото детство

не ме опази от нея.

Ако можеше днес

само да чуе

колко излъскани, вчесани

чистички думи

са мръсна лъжа.

Колко лицемерни слова и клетки

оскверняват слуха ни.

Иде ми

като кални обувки

да ги събувам вечер на прага.

ЛИЛЯНА СТЕФАНОВА

Viola Мъчи ме глад.

До кога тая дяволска лакомия?

Ще кажа ли някога :

Сита !

Мъчи ме глад

Да отхапя залък от хоризонта,

глад за кикот след остър завой,

за сок от кокосов орех

на невкусвани светове.

Мъчи ме глад

за лакомства от ласки,

за подлютена волност

на мъжки шепот,

за солена приказка след полунощ,

за миш- маш от страсти

върху жарава от безразсъдство.

Мъчи ме глад

за вяра с дъх на мляко,

за чудотворство,

за отдавна забравен

дъх на приятелство,

за захарен памук

от илюзии и измислици,

от наивност и детство...

Мъчи ме глад.

Господи , помогни ми

да кажа някога

Сита!

Лиляна Стефанова

mirandas Как ще живеем, ако няма проблеми?

Дали ще сме паразити на тая Земя?

Нека докажем, че сме стойностни хора,

без да хвърляме други вина!

.......

В това необятно пространство,

във този разшарил се свят

живеем и мерим богатства,

умираме и се раждаме пак!

От нощните тайни забулени

(Луната е бременна с тях)!

Двойки сбогуват се влюбени,

други пристъпват във грях!

Крадци и убийци върлуват,

свидетел е само нощта...

Тайната как да опази

от изгрева до вечерта!

/А.Джурова/

mirandas Пулсът на времето ни познава -

отдавнашен, верен приятел,

в тихи стъпки се разпилява

и превръща се в ням наблюдател.

Пулсът на времето ни събужда

от дрямка, в недосънуван сън,

живот, като в роза се пробужда -

неизживян - с единствен трън.

Прикрит в циферблат на часовник

ни следи с очи - като воайор,

сякаш снима сцена с любовник,

но с изтъркан, банален декор.

Пулсира припряно и бързо брои,

разкъсва минути с горящи ръце,

обикаля нервно, не може да спи,

удар след удар, неспиращо сърце.

/Е.Стоянова/

vanka Поздрав за Кайли и добре дошла в клуба на изгонените.

Натиснете тук

Редактирано от - vanka на 21/8/2007 г/ 16:27:53

mirandas Обичам да ухаеш на море,

солта от тялото си не измивай!

На изгрева душата раздели на две

и двете части под клепачите си скрий!

Залей ме като неочаквана вълна,

с любов ми прошепни най-тежката присъда!

Отчаяно те моля за това,

удавник в твоето море да бъда!

/К.Кънев/

mirandas Формула за щастие

Всеки търси детелина -

щастието да намира.

Но къде се крие тя,

пита твоята съдба.

Някой бързо богатее,

с пари, имоти се гордее.

Друг родил се с красота,

станал филмова звезда.

Друг пък умен се родил,

чудеса за света сътворил.

От какво щастлив се става,

щастие кому се дава?

Богатият любов купува,

с жени красиви се надува,

но самотен той остава,

обич женска не познава.

Филмовата, пък, звезда

известен станал по света,

но накрая остарява

и красотата отминава.

Умният на наука се отдава,

любов човешка не познава.

Ум, богатство, красота -

имат своята цена.

За щастието формула няма,

с любовта се то равнява:

с любовта между мъжът и жената

и майчината обич свята.

/Л.Нейкова/

mirandas Подай ми ръка и затваряй очи,

ще те водя натам, дето няма реки,

дето пътят не свършва, а времето спи.

Ще те водя в съня си, сънувай и ти.

Ще те имам на воля, всеки миг, всеки час.

Ще си мой до безкрайност, лудо твоя пък аз.

Там в света на мечтите - само аз, само ти,

лунатично свободни, неприлично сами.

А когато се съмне и дойде денят,

ще те върна пак тук, ще те дам на света.

Ще задвижи часовникът злата стрелка

и сърдито ще пита „Кой ли ме спря?”

А там горе, далече, Tя ще бъде сама.

Посивяла и бледа пак ще чака нощта.

За да грейне по-ярко от всяка звезда,

щом отново заспиш и напуснеш света.

Подай ми ръка и просто тръгни.

Не поглеждай назад, не поглеждай встрани.

Отпусни се до мен и спокойно заспи.

Аз ще бъда в съня ти, в моя сън ще си ти!

/Джейд/

mirandas

Все още съм невинното момиче,

със бледите неясни очертания,

което тихо в спомените тича,

сред цветя с невидими ухания.

От извора напълних стомни

с кристално чиста свобода,

донесох ти, а ти си спомни,

че пил си от нея, вместо вода.

Танцувах и сред падащи листа

и бях им в танците учител,

едно от тях запазих във дланта,

то бе на есента вестител.

Не ми попречиха коравите години,

в душата ми останах си дете,

а очите ми обичащи, наивни

начало са на път към моето сърце.

/Е.Стоянова/

mirandas Вечно млада

Луната ме гледа с големи очи,

затаила във себе си и болка и радост.

Не знае да плаче, не ще да тъжи,

тя пази във себе си вечната младост.

Пламти тя във страст и във огнени мисли,

и кара те сам да повярваш във тях.

Отърсва от тебе и мъка, и сълзи,

забравяш внезапно за думата”страх”.

Тя знае на всеки човек за съдбата,

и помни и слънце, и буря, и сняг.

Обречена да тъне във страх е, горката -

сестра е на стария, тъмния мрак.

Единствена нейна утеха, звездите,

помагат на майка си в трудния път.

Опитват през цялото време да светят,

накрая заспиват. И спят ли, и спят...

Свидетелка вечна на моя живот,

ти все си горяла в небесната клада.

Протегни ми ръка и грабни ме за миг,

вземи ме при себе си - като теб да съм млада.

/Лорелай/

mirandas Късно е

Късно е! Животът не прощава!

Късно е! За всекиго от нас.

Късно е! Потъваме в забрава.

Късно е да викнем с глас.

Късно е да прокълнем съдбата.

Късно е да я посочим с пръст.

Късно е да победим в борбата.

Късно е, а и виновни сме за нашта мъст.

Късно е и да забием пак иглата.

Късно е! В предсмъртния ти час боли.

Късно е! Това звънти в главата.

Късно е да съжаляваме дори.

Късно е пак себе си да мамим.

Късно е пак себе си да залагаме.

Късно е билет за живота да вадим.

Късно е от царството на ОПИАТИТЕ да избягаме.

/В.Апостолова/

Viola Когато съпругата на Джордж Гарлин починала, Гарлин -известният груб и устат комик от 70-те и 80-те години - написал тази невероятно изразителна статия.

Парадоксът на нашето време е, че имаме високи сгради, но ниска търпимост, широки магистрали, но тесни възгледи. Харчим повече, но имаме по-малко, купуваме повече, но се радваме на по-малко. Имаме по-големи къщи и по-малки семейства, повече удобства, но по-малко време. Имаме повече образование, но по-малко разум, повече знания, но по-лоша преценка, имаме повече експерти, но и повече проблеми, повече медицина, но по-малко здраве. Натиснете тук

mirandas В късна доба бяла самодива

в кръшен танц снага извива.

От стъпките и бяга тишината,

мек килим постила и тревата.

Със коса от златокрила свила

млади клонки и листа помилва.

С бистра изворна вода-роса

ръси храсти, горските цветя.

Тихо песен корията запява,

нощна музика гората съживява.

Вълшебство шета пак в нощта

или вятър просто прошумя?...

/М.Костадинова/

... ... Bob Dylan

In the time of my confession,

in the hour of my deepest need

When the pool of tears beneath my feet

flood every newborn seed

There's a dyin' voice within me

reaching out somewhere,

Toiling in the danger and in

the morals of despair.

Don't have the inclination to

look back on any mistake,

Like Cain,

I now behold this chain of events

that I must break.

In the fury of the moment

I can see the Master's hand

In every leaf that trembles,

in every grain of sand.

Oh, the flowers of indulgence

and the weeds of yesteryear,

Like criminals,

they have choked the breath

of conscience and good cheer.

The sun beat down upon the steps

of time to light the way

To ease the pain of idleness

and the memory of decay.

I gaze into the doorway of

temptation's angry flame

And every time I pass that way

I always hear my name.

Then onward in my journey

I come to understand

That every hair is numbered

like every grain of sand.

I have gone from rags to riches

in the sorrow of the night

In the violence of a summer's dream,

in the chill of a wintry light,

In the bitter dance of loneliness

fading into space,

In the broken mirror of innocence

on each forgotten face.

I hear the ancient footsteps like

the motion of the sea

Sometimes I turn, there's someone there,

other times it's only me.

I am hanging in the balance

of the reality of man

Like every sparrow falling,

like every grain of sand.

mirandas Хризантеми

Пак цъфнахте без много шум,

прекрасни, късни хризантеми.

Разбирам тихия ви бунт

срещу студа и срещу времето.

Какво от туй, че вън вали

и вятър есенен ви брули.

Навярно трудно е? Нали?

Но не тъгувате по юли.

Нали това е мъдростта,

с която на света живеете -

да цъфнете през есента,

когато другите не смеят.

/Валентина/

mirandas

Защо проплака, облако неканен?

Нали е слънчево и съм щастлива?

Нали си имам бряг и пак съм жива?

Защо си в мен и ми отваряш рани?

И тежък стон във бузите попива?

Проплаках в теб, несбъднато момиче,

за да спася в щастливите ти вени

трохи от други дни, неизживени

и днес дори, когато си обичана,

да потъгуваш мъничко за мене.

Във мен въздишаш, облако неканен,

а аз не знам дали да те прегърна

или да те прогоня, да те върна

в зарасналата нощ на свойте рани,

щастлива, че във кратък миг те зърнах.

Не знаеш ли, несбъднато момиче?

Попитай ветровете във кръвта си,

попитай водопадите в съня си

и слънцето, което те обича.

А аз ще чакам в теб, стаил дъжда си.

Попитах ги, приятелю неканен.

Ще попътувам в дни неизживени!

Добре дошла в щастливите си рани!

Ела, момиче, в крехките си вени.

/Валентин/

mirandas

Невероятното извира в нас,

в образи, в мисли и във чувства,

изгаряме в плисналата страст,

превръщаме и спомена в изкуство.

Обричаме, обичаме и любим,

раздаваме се без остатък,

без страх, от нищото да се изгубим

в този свят тъй бляскав.

Обличаме емоцията в думи,

обливаме стиха във светлина,

умираме и се прераждаме словесно,

лекуваме ранените сърца.

Невероятното, дарено ни от Бога,

в душите нека съхраним

и като нестихваща жарава,

огъня и в други разгорим.

/Т.Мезева/

mirandas Беззвездно е небето и мълчи.

Душата ми е окъсняла, но е птица,

тя търси в мрака своите лъчи

отново да политне, да запее.

Изгубена любов във шепите събра

на капки бели сълзи в тишина,

нощта се сгърчи, думата умря

във тътена от неизказани слова.

Защото там зад сивите завеси на небето

са скрити сребърните звездопади,

надеждите са птици окрилени,

към своите пространства полетели.

Там светлите сияния се сливат

в едно със струнните лъчи

и музика се ражда от гърдите

на многоцветните дъги.

И две по две се гушат птиците

със ангелски усмивки и любов,

а бели перлички са сълзите,

изплакани от щастие и нежен зов.

Очите ми са вперени в небето,

ще търся своята си светлина.

Не искам звездопадите в сърцето

да се изгубят в мрака в тишина.

Тя може да е окъсняла, но е птица,

която е поселя своите семена,

когато се събуди след бялата си зима,

отново ще запее в нея любовта.

Джейни/

mirandas В душата ми е топло и ухае

на свежи пролетни цветя

и вятърът е спрял, нехае.

Пристъпва тихо любовта...

Донесе ми букет от рози,

обвит със слънчеви лъчи

и стихове прекрасни в прози,

написани от сбъднати мечти.

В реки от жълто злато

се къпе в пълнолуние Луна,

сърцето ми на обич е богато,

сгряно в пурпурна звезда.

Роса в душата се стаява,

бисерна, кристална чистота

и жаждата ми утолява -

с ухание зовящо пролетта.

/Е.Стоянова/

mirandas

Къде си? Търся те с години.

Ти беше най-добрият ми приятел.

Не помниш вече срещите ни сини

и как жестоко брулеше ни вятър.

Не помниш лилавите песни

и нашата, красивата мечта.

Живяхме в миналото хубаво и лесно,

на теб разчитах в минути на беда.

Сега те търся, но те няма,

а беше ми приятел пръв.

Боли, всичко вече е измама,

боли, като от силна загуба на кръв.

Не ми прости онези остри думи,

явното ми, силно непокорство,

в душата ти забиха се като куршуми,

измъчвам се от страх и безпокойство.

Търся те, но пак напразно

се спирам аз пред всеки праг.

Отсреща е пустинно и безгласно,

времето поръсва по косите сняг.

Сега почувствах своето безсилие,

мълчат виновните и сухи устни.

Без теб животът е безкрилие

и залъкът горчив, безвкусен.

И мрачен, черен е за мен простора,

камбана тъжна е сирената на влака.

Обичайте се, добри и мили хора,

приятелю, аз още тебе чакам.

/Светла/

mirandas Лавандулови поля

Пак сънувам лавандулови полета,

синеят влюбените ми лета.

Чучулига волно пак прелита,

своят полет къпе в синева.

Вълшебство синьо ме докосва,

постила нежна синя пелена,

а очите ми попиват жадно

цветът на лавандулови поля.

Пак сънувам в сините си нощи

оня дъх на младостта

с аромат на моите любови,

родени в лавандулови поля.

Синьо е в душата , много синьо,

пазя спомена за влюбени лета.

Живея и обичам още със очите

попили цвят на лавандулови поля.

/М.Костадинова/

Miranda
mirandas | + | - |

В бездумие отива си денят,

а стъпките отекват в тишината ми,

задъхани струни не пеят, свистят,

куршумени взривове

разтърсват снагата ми.

Почти реална неареалност

са осъмнали във мислите,

нелепи спомени изтляват в жал.

Заглъхналата музика в кръвта ми

припява припева си във печал.

Не беше сън, който да досънувам.

Не беше истина, която да съпреживея,

не беше песен ти, която да допея,

сълза не си, която да отроня.

Такава болка непозната,

като троха във ъгъла на сляп...

аз искам да разкъсам тъмнината

на сто светулчени миражи,

на глътка светъл смях,

на малко огледално зайче,

което да просветне в моя свят.

Очите ми болеят от илюзии.

Душата ми в бездумие тъжи.

Неволно си помислих само,

че може би ме чакаш ти...

И стана светло

в ъгъла на моето очакване,

до лудост в мен запя кръвта,

във вените ми пътища от взиране

се спотаи красива,

сребърна дъга...

И всичкото безсилие на думите

изгуби се във сребърната тишина,

повярвах си,

че мене си очаквал,

единствен, че за мен си бил...

Че дланите ми са - твоя топлина,

очите ми са извор за надежди.

Ала мълчи сподавената тишина

и времето назад не тръгва.

/Джейни/

mirandas Запей ми, птицо

Запей ми, птицо, песен красива,

да полетя със тебе в небесата

и щастие във мене да прелива,

така че да потръпне и душата!

Запей ми нежно, мелодично

и в земен Рай ме отведи,

там всичко ще е романтично

и ще се сбъдват хиляди мечти!

Запей ми с чудния си глас!

Запей! Аз слушам твойта песен

за любовта, за чувствата, за нас

и за живота, който ще е лесен!

... ...
Miranda Подарих ти едно слънце - да те топли.

Една нежна мисъл - да се грижи за теб.

Една морскосиня кърпа - да прибира косите ти.

И една гола луна - да се къпеш в нея,

когато вървиш - да ти свети,

в дома ти да влиза, да го пълни с любов.

Дадох ти едно малко знаме - да го закачиш

на слънцето. Та всеки изгрев

да събужда в теб един празник.

Сега ти пращам една полуусмивка, да я пазиш.

Години усмивката да стане цяла чаках,

а си остана недовършена.

Костас Гаридис

Miranda ДЕНЯТ Е СЛЪНЧЕВ И КРАСИВ.

И щастието - близко.

Поискай само да си жив.

Но много силно искай !

Деца играят вън и смях

в прозореца ти плиска.

Поискай да си като тях.

Но много силно искай !

Обидиха те... И какво?

Небето се не срути !

Поискай да не те боли

за няколко минути.

/от нета, не разбрах кой е автора/

mirandas Защото аз съм вятър!

Посоките ми са безмълвия.

Но ти не ме разбра,

нима си мислиш, че ще моля.

Не моли вятърът любов.

Не чака взривове от нежност.

Той сам взривява себе си

на кръстопът,

разбъркал мисли и дихания,

посипал жар от думи,

запалва спомена със

ехото на своето разпятие.

Защото вятър съм,

разпръсвам болката

и оставям си единствено

и само нежното докосване,

което напролет с южните вълнения

отново ще посея.

Сега целувам на севера следите

и леденея в клоните,

но пазя в себе си усмивки

със дъх на цъфнали бадеми.

Защото аз съм вятър!

Любов не моля и не прося!

Разпръсвам я във своите посоки.

/Джейни/

Miranda Заради очите ти си струва

да отмина всяка лоша дума

с мълчание, моя любов.

Заради косите ти си струва

са заспивам сам и да сънувам

узряла ръж, моя любов.

С теб до днес преживях

и вина, и дни на радостта,

но чак сега казвам аз:

Заради ръцете ти си струва

да прегърна обич и да чувам

вика ти в мен, моя любов.

Заради един човек си струва

и едно море да се преплува

в безлунна нощ, моя любов.

с теб до днес надживях

и вина и съдба,

но чак сега казвам аз:

Заради един живот си струва

да живееш, без да се преструваш,

че не си сгрешил, моя любов.

Заради една сълза си струва

да простя и пак да те целувам

до сетен дъх, моя любов.

Михаил Белчев

mirandas

Отлагаме добрата дума

и утре можем да я кажем...

В задъханото ежедневие

и просяка стар отминаваме...

Все бързаме, а накъде, не знаем

и без да искаме разсипваме по пътя

най-ценното от себе си, а после

го търсим в някой друг...

Умират застояли спомени

и мъртви раждат се мечти...

Изпускаме мига в отлагане

за утре и във мисли за преди...

И като сянка подир нас се влачи

и зъби се нахалницата смърт...

Да уловим мига, докато е време

и да намерим Истинския път!

/Веселка/

Perkoles тука и безтуй трийат друголичните.

по-добре е да сме еднакволични.

(се едно не съм писал - забравете!)

vanka Кой те трие бе перко?
Miranda Села — като видения

Села — като видения — в мъгливите полета ще се гонят.

Листа и гласове на птици ще покриват мокрото шосе.

и в късните ти сънища не ще изгрява конят,

и няма слънцето по голите баири да пасе.

Лисиците през кукуригането на петли ще се провират.

Геранът ще се сияе със корона от елмазен скреж

и голата череша ще звъни в небето като лира,

и огънят ще е пчелин, край който мислите си зажужали ще събереш.

А сутрин тръгнеш ли, усетил тръпка на горчива шума и на влага,

ще видиш — ябълки лежат до прага:

това е твоята градина, от нощта обрана.

Ще видиш: селянин над стръмното дере

трънливата си нивица оре,

запретнал крясъка на сойка и на врана.

Иван Давидков

/очарова ме това стихотровение/

mirandas Гърбът ми е привързан със конци

към сухото на всяка песъчинка.

Полегнал вятър нежно ме коси,

за миг умирам, после пак пониквам.

Изтичам между мене и света

и той е вътре в мен, а аз съм в него.

Във вените ми шумоли кръвта

на хиляди години безметежност.

Минутата изпада във захлас

от всяка своя бликнала секунда.

И всеки миг е атом от екстаз,

и всяка молекула в мен е будна.

И няма утре, всичко е сега.

Желанията глъхнат непотребни.

Немее всяка минала тъга.

А всяка глътка въздух е последна.

/Валентин/

mirandas Добре съм си! Защо да се оплаквам?

Животът ми такъв е - друг си нямам!

Съпругът ми твърди, че ме обича,

но повече гората го привлича.

Добре съм си! Децата ми са здрави,

с живота си самички се оправят.

Направиха ме вече даже баба,

затуй понякога за мен забравят!

Добре съм си! Приятели си имам

такива, че не им влияе климат.

На помощ винаги ще се притичат.

Обичам ги! Те също ме обичат!

Добре съм си! Работя и печеля.

За старини не мога да заделям,

но парното и тока си ги плащам

и внуците с подаръци изпращам.

Добре съм си! И друго не ми трябва!

Защо ми е любов - да ме ограбва!

Спокойно ще си мина и без нея-

ще я измислям и ще си я пея...

/Зина/

mirandas

Пътят към вечния простор

Вятър спи на върха на лунен сърп,

сънува мечтата си, обгърната в мъгла,

протяга ръце, надига вой,

вечно дирещ своята душа,

обречен да скита в самота,

поиска в себе си да приюти

огъня, водата и твърдта.

Сам поел пътя към вечния простор,

носещ на крилете си деня и нощта,

майка и баща на своя неуморен дух,

приел в душата си стихията на пролетта,

примесил алхимично любовта и мъдростта,

той се спря на ръба на есенния преход,

огледа се около себе си и в този вечен миг прозря,

бе достигнал Абсолюта, носещ се над пропастта.

/Аматерасу/

mirandas

Върху бяла пеленка

бебенце проплака

и търкулна се сълза

на майката в душата.

-------------------

Тишината пак се скри,

шляпат босите крачета,

първо крачка, после две -

тичат кончета в полето.

-----------------

Детски смях звъни,

край реката пак се втурва,

после тихичко заспа

и в миналото се потулва.

-------------------

Бели трепети цъфтят

в нова пролет размечтана,

дъха с аромат на люляк

първа обич, нежна и желана.

------------------

Пак заражда се любов

на майката в душата,

върху бяла пеленка

бебенце проплаква.

-----------------

В стара къща с тих чардак

краят себе си с тъга намира,

по калдъръма стене стар бастун,

на комина щъркели гнездо си свиват.

/М.Костадинова/

------------------

mirandas Идва часът, бързат стрелките,

календарът безмилостно дните реди,

листопад във душата, есен в очите,

капки дъжд и сърдити, сиви мъгли...

Идва часът, киска се вятърът,

аз безгласно прошепвам "остани, остани...",

а на глас казвам само "може би някога

ще се върнеш, любов, но днес си върви".

Идва часът, а ръцете ми жадно

стискат твойте ръце за утеха,

ала някой ги дърпа надалеч безпощадно

и последния дъх ми отнема.

Идва часът и в последна целувка

запечатвам за спомен сърцето,

ала някак усещам, че след мен ще тъгуваш

и след време пак ще се срещнем.

/Я.Костова/

mirandas И както си вървях в дългите години

изгубена, сама

в небето шеметно, усмивка засия.

И срещнах се с прелестна звезда,

преживяла не една съдба.

И тъй...

Мъдро тя се взря,

а в лицето ми звездата разпозна

тъжен поглед, плачеща сълза,

уморена самота.

Къде е той? - попитах я.

А в отговор ми каза тя:

- Не тъгувай, а върви

и отговори не търси.

В мъглата приказна

впусни се

заедно с един твой ден.

В деня, облечен с облаци

ще го откриеш,

невидим

стои и чака

твоят образ, отразен да заблести!

И тъй...

Послушах аз звездата,

поех по пътя на съдбата,

а в нея чакаше ме той.

Както бе ми обещал,

невидимо

стоеше там.

Усетих полъха му,

топлината.

Прегърна ме!

Целувка - свята!

Да, нямаше съмнение – това бе той!

Намерих светлината!

И кацнала едва в покоите на любовта,

отново се налагаше да полетя!

Върнах се в небето шеметно

да потърся моята звезда,

да й благодаря за мъдростта,

чрез която бях със своята мечта

И чудо, случи се!

Скрита в тъмнината, не открих звездата,

а срещнах слънцето сияйно,

огряло ми сърцето с блясък отразен!

/Славка/

Miranda
D-r Zvezdnikov

mirandas Колко често в живота се случва

да изпиташ щастие, радост,

да сбъднеш крилати мечти?!

Да имаш мисъл свободна и обич,

и огън буен във свойте очи?!

Колко често в живота се случва

дъждът да е смях, а не да горчи

и с ефирни крила в синева да кръжиш?!

Да се губиш в безкрая с пълна душа,

преляла от истина свята и любовта?!

Колко често в живота се случва

твоите мисли да те дърпат напред,

а времето своя бяг да е спряло,

пазейки всичко красиво и земно,

изживяно в най-нежния, най-интимния миг?!

/Здравка/

ЛЮБАКA
vanka Благодаря Звездни, снимката е прекрасна.
mirandas Върти се колелото на живота.

Шарена черга е дългия път.

Всеки забравил е в своя си кът

несбъднати надежди, вместо за стока!

Отдавна децата в ръцете поеха

своите рожби и хляба насъщен.

Пред тях се изправи живота могъщен

и свиха гнезда за които копняха!

Минава живота!

Уж лека-полека...

Но мъчим се в него да устоим,

излишните думи да премълчим!

Но... края е вече на тази пътека!...

.......

Бодро летяха лета след лета.

Бързо минаваха копнежните дни.

В моите топли, кафяви очи,

бавно се стеле сива мъгла!

/А.Джурова/

mirandas Омръзва ми да бъда силната жена,

да се събуждам, стиснала юмруци,

с усилие повдигаща глава

от топла възглавница сутрин.

Във моята постеля пуста

и мрака на въздух студен,

обиди и омраза не пъплят,

но липсва дъх притаен.

Пристенва болка, понякога плача

и уморено протягам ръце,

като че искам да сграбча

Сила отвъдна, за мен.

Невдишала още, запалвам цигара,

прелиствам живота - миг отреден,

поглеждам деня, като пътник на гара,

нетърпеливо очакващ поредния трен...

/Криси/

mirandas Кипи си животът във тоз свят голям,

стиснал в шепата си радост и неволи,

а горе скитат, като в стар таван,

мишоците, наречени велможи!

Луната жълта, като медената пита

търкулната. Къде ли ще се спре?

Къде ще отведе десетките, стотици...

но... те за нас не дават пет пари?

А долу там, край къщите, на двора,

минава си животът подреден.

Разцепени са трудовите хора

и всеки в собствен свят е обграден!

.................

... И ражда се животът ден след ден

и утрото смълчано ги поглежда.

Посява багри в тъжния рефрен

и пак със глътка нежност ги зарежда!

/А.Джурова/

mirandas

Като вихър, като есен,

като дъжд, като слана,

като пролет, като песен,

като нощ, като звезда.

Като лято, като светлост,

като ромон, като река,

като огън, като молитва,

като шепот, като нежността.

Ти прииждаш в мен стихийно

и си моя гръм в небе,

буря-обич, сън и истинност -

моят свят са твоите ръце.

Поток от звън, поток от вяра,

поток от нежност, светлина,

твоите ръце живецът са

и са моят смях и лудост, и крила.

/Здравка/

mirandas

Все едно съм в изгнание.

Все едно съм в зандан.

Европейско терзание

ме измъчваше там.

Не разбирам езика

и не съм си у нас,

то кого да попитам?...

Аз съм ням, но със глас...

А България само

Дунав с мен я дели

и сърцето ми - камък -

не тупти, а тежи.

Някак сам съм сред хора,

твърде чужди за мен

и ме стяга умора

да лежа всеки ден.

По-добре да работя,

да ми взимат потта,

но да бъда сред свои

във мойта страна.

Някой ще ме упрекне,

че напразно тъжа,

но на мойта България

аз безумно държа.

Не Европа, а Нея

нося в свойта душа.

Аз с това се гордея,

с мен гордее се Тя!

/В.Йорданов/

mirandas Една усмивка само

"Неведоми са пътищата Божи,

а ние за никъде вървим.

Егоестично се усмихваме, а можем

от живота най-святото да съхраним!"

Тежат клепачите и делникът подпухнал

в очите ни угасва присмехулно.

Под нозете ни немеят улиците глухи.

Една усмивка, колко струва?

Забравен, единствен светофарът ни събира

на кръстовище - изгубен някъде живот.

На заем сме щастливи, а умираме.

Не ни остана време за любов.

Безлични сме във сивото пространство.

Нехаещи и чужди, непознали радостта,

а малко трябва, една усмивка само,

за да се докоснем до най-ценното в света.

/С.Георгиева/

mirandas Да съм златна като слънцето, искам,

да са вечно топли моите ръце,

в дланите си слънчеви зайчета да стискам,

да е алено горещо моето сърце.

Да горя бурно, но да не изгарям,

да стопля колкото мога самотни души,

да пръскам слънчев дъжд, да вярвам,

че хората могат да бъдат добри.

Да раздавам светлина желая,

от сърцето си жар ще дам,

за да грее слънце: аз мечтая

над цялата земя да има плам.

Да е топло, вечно лято да е, искам,

слънчева диря да остане след мен,

да съм гореща, жарка, така да обичам,

да съм влюбена в живота всеки ден.

/Нина/

mirandas Ела, о нощ, очите ми вземи,

че само него виждат и желаят,

сложи ги на небето за звезди,

в страстта си нека нежно засияят!

Да лумне огън побеснял, да изгори

устата ми, че все се не напива

на неговата сладост, но горчи

целувката му дяволски красива.

Ела, море, ръцете ми вземи,

че само него искат да докосват!

Помилват ли го, огън го гори

и с крехката си власт го омагьосват.

Завей ти, ветре лудо, отнеси

душата ми, като ранена птица,

че нейната любов ме претвори

във просякиня, вместо във кралица!

Смили се, земьо, и ме погълни,

роди ме после като орхидея!

Вземи ми всичко, пак ме сътвори,

защото от любов ще полудея!

/З.Петровска/

mirandas На миглите ми капчица мълчание

готова като стон да се отрони.

В очите ми проблясват разстояния

и вятър листопадни мисли гони.

На топка свита в гърлото ми изповед

без дъх оставя моето начало.

Вулкан от неродени още стихове

помита в мен вселената заспала.

Нощта с оловни облаци надвиснали

живота ми надолу преобърна.

Къде е пътят? Стига ли до истини?

Ще мога ли обратно да се върна?

/Т.Маринова/

Perkoles a най-топре - съвсем.

Редактирано от - Perkoles на 08/10/2007 г/ 21:25:04

Viola

Петя Георгиева

РЕКА

Защо животът не протече в

другата река,

във която бисерна вода се влива?

Там, във другата река, дето

сочната тръстика се извива?

Защо животът не протече в

другата река,

край която пъстри птици

чуруликат

и росата рано сутринта

бистри капчици разстила?

Защо животът не протече в

другата река?

Там, където слънцето се къпе

и в ливади с морави цветя пъстри

пеперуди кацат?

Там, във другата река!..

Редактирано от - Viola на 09/10/2007 г/ 19:48:42

mirandas Приятели, годините минават

и всеки сам към себе си върви.

Животът ни е болка и наслада,

съдбата - низ от радост и сълзи.

Калени от житейските несгоди,

сърцата ни превръщат се в слънца.

Предаваме заветната си обич

на нашите пораснали деца.

И нека си годините минават,

и нижат се добри и лоши дни...

Приятели, докрай да бъдем млади

и светлото във нас да съхраним.

/Вилдан/

Perkoles S dumi: NULA

(za debilnite)

Редактирано от - Perkoles на 10/10/2007 г/ 20:38:27

mirandas

Във нощите, наситени с безсъние,

със думи казани и премълчани,

пристигат удари, бодли и тръни

и ни нанасят страшни рани.

Но знай, че няма болка мека,

спомените удрят ни плесници.

Кръвта не спира по стръмната пътека,

нервите - опънати и остри жици.

Любов - на приливи и отливи,

животът - истина със грешки.

И тази истина понякога не топли,

дори боли безумно и нечовешки.

Във нощите мъгливи, бледи,

налага се да свикнем на промени.

Пред теб все още греят слънчогледи,

слънца от твоя вик родени.

/Светла/

mirandas Сковаващ лед в поредица от думи

изгаря в сълзите на силното сърце

и прорязва рязко, като с хиляди харпуни,

усмивката, дарена от дяволско лице.

И в черупка твърда зимата царува,

но за вихъра не знае глухото дърво,

а вместо туй покорно на злото все робува,

и плодовете си със вещици търгува за добро...

/Алекс/

mirandas Защото птица съм, небе бъди ми.

Синей със обичта си в топъл ден.

Във полета на ласките си вливай,

пулсиращата сбъднатост във мен.

Защото птица съм, крила бъди ми,

лети с душата ми в едно,

когато нямам сили дъх бъди ми,

и отлети в безоблачното синьо...

Когато се изгубя във безкрая

на вечното туптение на любовта,

небе и огън в мен бъди до края

на вените ми път към свобода.

И никога от мен не се отричай,

веднъж щом бил си... с мене остани,

сияние на моята нежна сила,

ти сбъднатост на моите мечти.

Ще бъда твоята пътека чиста.

Луна ще съм, а може би звезда...

И слънчева любов, която, нежна,

прелива в твоята душа...

А ти във мене се вълнувай,

когато съм море със сълзи от любов,

тогава във вълните ми откривай

на своят полет - устрем за живот.

Тогава със искри от нежност

при теб ще сляза с богослов,

най-топлата и свята обич

на твоята сънувана любов...

/Джейни/

mirandas

МЪЖЕ

Притичвайки през дни неповторими,

в гонитбата на вечно щастие (недостижимо),

пропускайки щастливи мигове (невъзвратими),

мъже-ловци (неуловими), препускате (неуморимо)

след химерата - илюзия (неизпълнима)

жени-слънца да топлят ваш'те дни,

жени-луни да осветяват нощите ви нежни,

жени-богини да чертаят вашите съдби,

жени-кралици да владеят вашите копнежи.

На негърът-жена до вас,

завързана със брачното въже,

родила вашите обичани деца,

оставяте да слуша Ленън,

легена с мръсното пране,

и торбата сол да сготви

(ден след ден)

и със сЪлзи с вас да изяде.

Забързани след своята мечта,

забравяте, че вашата жена

за някой друг да бъде също може

богиня, нимфа, слънце и луна.

/Даша/

mirandas Световарът на живота

Светофарът на живота свети вече само на червено,

но мечтите ти не питат стар си или млад.

Чакаш... няма го очакваното тъй зелено,

чукнеш ли шейсет, ставаш ти нерад.

Много хули, клевети душата среща,

зад гърба ти всеки мърморИ.

А погледнеш ли в очите им, ти не усещаш

на лицата злобата, която от сърцето им струи .

Но това е кръговратът на живота,

нявга бил си като тях.

Затова и не тъжи, защото

старостта ти не е грях.

Застани пред тях тъй гордо,

осмели сe да изречеш на глас,

че да си стар не е позорно,

че ще се случи с тях все някой ден и час.

Но тогава вече ще е късно,

не може да се върне времето назад

Затова и вий помнете,

животът не е само да си млад .

Животът има си периоди

и в кръговрата всеки се мени, върти.

Най-важното е не към другите да бъдем строги,

защото нявга силно ще ви заболи .

И за последен път ще минете на жълто,

когато чукнете шейсет и две

и ще си промърморите вий тихомълком:

„Пенсионер ли ?!... не е на добре...

/П.Боянова/

mirandas Сърце ли бе, което аз докоснах,

уж топло, а усетих хлад?...

Блуждаят вътре хиляди въпроси,

за нежност ненаситен глад...

Сърце ли бе това, което ти докосна?

Дали е цяло първо провери...

Раздавах - на парче, и то по много...

Останало ли е - и ти вземи...

Сърца ли са... омайни и красиви,

или във тръни изранени чак до кръв...

Сърца ли... благородни и щастливи,

или изтръгнатата помежду ни пъпна връв?

Сърца ли бяха... или суетата

на двама нарциси, пробудени в нощта?

Любов ли крием, или пък сърцата

предпазваме от нежност да горят?...

Сърца ли бяха, или просто думи?

Излишни май са... може и без тях...

Щом нежността съзната помежду ни

и двамата ни води към безмерен грях...

/М.Нежна/

mirandas Душата ми е двадесет годишна,

а може би петнадесет дори!

А може да е пет годишна само,

а може би пък днес ще се роди!

В очите ми разцъфват минзухари

и въздухът в оранжево блести!

А може би туй спомени са стари,

а може би пък просто са мечти...

Сърцето ми тупти неудържимо

и нощем от любов не ми се спи.

А може и невроза да развивам,

а може би не съществуваш ти.

И тези стихове, които пиша,

навярно стихове не са били.

И всичко е било съвсем излишно,

и всичко това са климаксни игри.

Душата ми навярно остарява

и може много скоро да заспи.

И може би тез песни ми се дават,

за да успее с теб да се прости.

***

Душата ми е двадесет годишна,

душата ми и пее, и боли,

и продължава тайно да въздиша,

защото във душата ми си ТИ !

/Зина/

Редактирано от - mirandas на 19/10/2007 г/ 19:31:11

Miranda How many roads must a man walk down

Before you can call him a man

Yes 'n how many seas must a white dove sail

Before she sleeps in the sand

Yes and how many times must the cannonballs fly

Before they're forever banned

The answer my friend is blowing in the wind

The answer is blowing in the wind

Yes and how many years can a mountain exist

Before it is washed to the sea

Yes and how many years can some people exist

Before they're allowed to be free

Yes and how many times can a man turn his head

And pretend that he just doesn't see

The answer my friend is blowing in the wind

The answer is blowing in the wind

Yes and how many times must a man look up

Before he can see the sky

Yes and how many ears must one man have

Before he can hear people cry

Yes and how many deaths will it take 'till he knows

That too many people have died

The answer my friend is blowing in the wind

The answer is blowing in the wind

mirandas Животът е наниз от перли

Животът е наниз от перли красиви!

Ту бляскави, истински,

ту крайно фалшиви...

Във тез времена, така ултра модерни

харесваме всичко, де що ни се мерне.

На двайсет години крещим: „Свобода!”

Накичим се с перли – една по една...

На трийсет усетим, че те потъмняват,

но някак все още блажено ни сгряват!

Отмине суетното време... Тогава

прогледнем : Тук нещо не се получава!

Личат си фалшивите, да ги махнем решим!

Животът-огърлица с бясна ярост рушим!

Боли ни затуй, че заблуда сме сяли

в душите си млади, наивни и бяли...

Намразим и перлите, истински, даже.

Изпсуваме гръмко: „Само ние сме важни!”

/Н.Борисова/

mirandas Късче сиромашко лято

Слънцето с любов се върна,

пресуши сълзите и росата.

Тича бързо пак реката,

отнасяйки със себе си мъглата.

Усмихнаха се и тополите,

затанцуваха с листата.

Ято гълъби се радваше

на късче сиромашко лято.

Яхнал облаци във небесата,

на воля вятърът лудуваше.

Събудена за миг природата,

в блян за лятото ликуваше.

/М.Костадинова/

mirandas Накъде ли отиват звездите,

щом напуснат веднъж небосклона?

Дали да изпълнят мечтите,

мечтите на нас - милиони?

Накъде ли отиват звездите,

когато пламтящи се спускат?

Дали да посрещнат душата

на някой, живота напускащ?

Къде ли отиват звездите,

когато с петел се разсъмне?

Дали не заспиват в очите

на някой, броил ги безсънно?

Къде ли отиват звездите,

когато престанат да светят?

Дали са дочули молбите ни

и слизат да радват сърцето?

Къде ли отиват звездите?

В безсънната нощ аз се питам.

А те ми проблясват в очите.

В света си приемат ме скитащ.

/Димитров/

Viola Мрачен ден с мрачни мисли

"Половината от живота ни преминава в мисъл, тогава, когато трябва да чувстваме и чувстваме, когато просто трябва да мислим"

Разбирам, че никога не е твърде късно да обичаш

няма възрастови граници...

Колко живееш, когато дойде любовта

и колко се съмняваш след това...

Боже! Колко боли от самота,

крачка те дели и от смъртта.

Понякога е по-добре да спреш за миг да мислиш

сякаш и да знаеш, че не само ти обичаш.

Понякога е по-добре да замълчиш,

отколкото на глас да дадеш на дявола ключа "в аванс".

Не е трудно просто да обичаш-

съмненията идват с дните.

Колкото и кратка да е ноща,

тя може да те удави в тъга.

Когато навън е мрачно и ти си сама

не унивай, а благодари за любовта.

Ако я има може да те топли,

може да те пази и да те теши.

Мрачен ден с мрачни мисли,

смес от смомени, надежди, страхове и...мислиш...

мислиш...мислиш

Андриана Атанасова

Viola
mirandas Рисува вятърът в стъклата ми

реалните картини на мечтите.

Отеква в сблъсък с тишината ми

чувственост, преливаща във вените.

Картината на неизживян живот,

задъхан от препускане в окови,

във бутафория и сън една любов

катарзисно се ражда в мислите.

Страхувам се стъклата да погледна.

А огледално в мене се разплискват

на дните ми палитрите на есента,

в която вeтровете миг се спират.

Ще мога ли да бъда още себе си?

Ще мога ли да давам без остатък

реалното на звездното "обичам те",

дочуто някак глухо във зачатък...

Размивам със дъха си по стъклото

на мислите картините неясни...

Не се страхувам от несбъднатото,

а от сбъдване... там, във сърцето ми.

/Джейни/

mirandas Есенно

Сълзи се стичат по стъклата.

Завива двора листопад.

Притихна песента в гората.

Вятъра донесе хлад.

Красива есенна палитра.

В ръката на велик творец.

Със златни багри ни засипва.

Изплита лятото венец.

Рекичка бърза към морето.

Поточе търси своята река.

Заспива коренче на цвете.

Любов рисува есента.

/П.Данаилова/

SunRay

"Любов рисува есента."

Прекрасно! Тази описана горе любов е жива, като ново начало. Сякаш Любовта ей сега ще разцъфне в цялата си сила, предшествана от една едва загатваща се Пред - Любов?

Но каква обикновено е есенната любов? Предусещане на края?

Най-често една затихваща и тъжна есенна След - Любов...

... ...
SunRay ПОСЕТИТЕЛ

Стефан Гечев

Звънна се. На прага

бе застанал непознат човек.

Той поиска чаша със вода.

Пълна чаша, жаден бил.

Не си спомням очите му.

Помня само, че каза ­

преди час разговарял

със два минзухара.

Не си спомням ръцете му.

Помня само, че каза ­

че погалил на пътя

една костенурка.

Не си спомням краката му.

Помня само, че каза ­

че пръстта била топла

като есенни устни.

Не си спомням усмивката му.

Помня само, че каза ­

че в недрата планински

спи кафява сърничка.

После си отиде.

Чашата с вода остана

върху масата самотна,

чиста, ненапита.

mirandas

Имало полянка,

полянка на брега,

на брега на светлината,

там живеела скръбта.

Цвете прелестно и страшно,

тя живяла в тишина,

в себе си таяла мрака

на самотната си ледена

душа.

И не щеш ли, в хладна утрин,

след безплътна и безсънна нощ.

тя се срещнала със пътник,

за късмет добър и... малко лош.

Седнала с човека прашен,

да се опознаят и да си почине

от света,

сляла се с душата му безсмъртна

и останали завинаги така.

От тогава този пътник

броди по света с тъга,

търси себе си по пътища безумни

и все не може да открие... любовта.

/С.Иванов/

mirandas Всеки ден, когато обикалям,

човешка простотия наблюдавам.

Боклуци по земята се търкалят,

а пък хората сами със себе си си разговарят.

Банда циганчета бият

българче - парите да му свият.

С черните ръце го джобят

и срещу майка му злословят.

Друг пък проси, гледа мило,

за да диша пак лепило.

Тия просяци от нас са по-богати,

ринат си парите със лопати.

Ходи да си взима помощите с мерцедес,

а на мен пари ми иска днес.

Кабел меден постоянно те крадат,

а после пак за ток реват.

Гледам аз на другата страна

и виждам хубава жена.

Но преди да й извикам „ей”,

забелязвам, че това е гей.

Докога така ще бъде в нашата страна?

Докога ще тънем във лайна?

Докога наште политици

ще въртят сделки с наркотици?

Отговорът аз не мога да гадая.

Ще оставя вас да го решите.

Аз не зная!

/И.Петров/

Viola АКО

Ако владееш се когато всички

Треперят, а наричат теб страхлив.

Ако на своето сърце едничко

се довериш, но бъдеш предпазлив.

Ако изчакаш, без да се отчайваш

наклеветен не сееш клевета

или омразен злоба не спотайваш,

но ни премъдър ни пресвят си ти!

Ако мечтаеш, без да си мечтател,

ако си умен, без да си умник.

Ако срещаш Краха - зъл предател-

еднакво с Триумфа - стар циник.

Ако злодеи клетвата ти свята

превърнат в клопка и ти го понесеш,

или пък видиш сринати нещата

градени с кръв - и почнеш нов градеж.

Ако накуп пред себе си заложиш

спечеленото, смело хвърлиш зар.

Изгубиш и започнеш пак, и можеш

да премълчиш за неуспеха стар.

Ако заставиш мозък, нерви, длани

и изхабени - да ти служат пак

и крачиш, само с волята останал,

която им повтаря:"Влезте в крак!"

Ако в тълпата Лорда в теб опазиш,

в двореца - своя прост човешки смях.

Ако зачиташ всички, но не лазиш,

ако от враг и свой не те е страх.

Ако запълниш хищната минута

с 60 секунди спринт поне.

СВЕТЪТ Е ТВОЙ!МОЛБАТА МИ Е ЧУДА!

И ГЛАВНО СИНЕ МОЙ ЩЕ БЪДЕШ МЪЖ!

Радиард Киплинг Натиснете тук

Miranda Душата ми е пуста: буря кратка

помете всичко там. Напразно вече

следа бих дирил от мечтата сладка

по тебе, образ потъмнял! Далече,

цял век далече са от мен

миражите на вчерашния ден.

Все пак аз помня: ти дойде желана,

дойде с душа лист още неизписан,

лист бяла книга. В своя вехта рана

перо намокрих: в спомени улисан,

посегнах аз и писах без покой,

от болка се превивах -

и писах с кръв и гной.

Че ти не бе живяла - а живота

бе мене пък задавил. И той свари

с проклети писмена на богоскота

душата ти чрез мене да нашари.

Перо послушно - копие на цар...

Раних аз твоя дух и своя чар.

В очакване, боязън непонятна

владееше предчувствията мои;

изгубих те - пустиня необятна...

Чух змийски съсък в спомените свои.

Перо послушно, копие на цар! -

Раних аз твоя дух, убих и своя чар.

П. Яворов 1906, Безсъници

Viola Натиснете тук

Аmy lee ft. Seеther-Broken

Viola Tired of Being Alone - Tarja Turunen

Натиснете тук

Viola - "Биде вечер, биде утро - ден първи"

ще хвърля във огъня всичките глупави маски

и гол ще танцувам във сивата мъртва пустиня

а погледът жаден луната гальовно ще дращи

гласът ми вековен със вълците жално ще вие

и мълнии страшни ще удрят жестоко плътта ми

кръвта ще се стича във пясъка... гневно ще тлея

вселенската блудница тихо ще вземе дъха ми

в утробата топла сърцето ми бавно ще зрее

когато плодът е готов ще отрежа връвта си

в реката от кръв на желания пак ще изплувам

ще струпам на купчини всички пропуснати знаци

и после пречистен ще срутя въздушните кули

Автор: joker07

mirandas Душата моя, птица бяла,

с ефирни ангелски крила.

Към висини далечни полетяла,

но не небесни, а към хорските сърца.

Често неразбирана, ранявана,

от тъмните блюстители в нощта.

В нечестност и във гордост обвинявана...

Но пътя тя избира си сама.

Даряваща усмивка всеотдайна,

не чакаща отплата за това.

Единствена радост за награда,

са сгрените с любов сърца.

/Т.Мезева/ Откровения/

mirandas Аз, жената от...

Аз,

жената от съня ти,

докосвам ли с ръце

душата ти?

Галя ли със дъх

лицето ти?

Дарявам ли с радост

мисълта ти?

Отвеждам ли те

в свят различен,

наситен със любовна

страст?

Превръщам ли те

в музика лирична?

В невероятно

нежен танц?

Изгаряш ли по мен?

Жадуваш ли

като реки

да се разтворим,

да сложиш на дланта

сърцето си,

без страх, на мен

да го предложиш?

Аз,

жената от съня ти,

съм същата

и през деня.

Ти само

погледни в очите ми,

за да съм със теб...

и през нощта!

/Т.Мезева/Откровения

Viola ОТПУСТИ МЕНЯ ЛЮБИМЫЙ

Отпусти меня, любимый,

Отпусти, тебя прошу,

Ты - как ангел мой незримый,

Лишь тобой одним дышу

Я при встрече замираю,

И зову тебя мечтой,

Без тебя я не бываю,

Без тебя весь мир пустой

Так хочу я быть счастливой,

Бросаюсь в омут с головой,

И склоняюсь тонкой ивой

Под жестокою судьбой

Кто же это напророчил,

Чтобы встретила тебя?

Чтоб любила эти очи

И ненавидела любя

Чтобы так с ума сходила,

Когда падала листва,

Чтобы вновь я повторила

Все жестокие слова

Я, как лист, ветром гонимый,

Меня к себе ты вдруг прижал,

-"Я навеки твой любимый", -

Тихим голосом сказал

Снова в сны мои приходишь,

Звездою яркой мне свети,

Ведь рядом ты и не уходишь,

Так как же мне теперь уйти.

Елена Эрато

Miranda
Miranda Приказка за Пинокио

Ослепял за нещата наоколо

и привикнал съвсем да мълчи -

ето, малкия дървен Пинокио

изведнъж е отворил очи.

Двете палави, весели кръгчета

се заглеждат във стария шкаф,

оживявят несръчните пръстчета

и Пинокио вече е прав.

И върви той по тайните улички

с неизвестни, добри имена,

под небето, обсипано с лУнички

и сред тях една малка луна.

Всичко сякаш е много познато,

сякаш някога пак е било.

Ах, Пинокио, даже земята

представлява едно колело.

Той се смее почти без причина

(няма шапка и няма палто),

а зад ъгъла там Коломбина

се е спряла кой знае защо.

И Пинокио, без да разбира

(или вече разбира това),

влиза в нейната малка квартира

със замаяна леко глава.

Този номер е лесен за нея,

а за него е толкова нов

и навярно съвсем ненадейно

все пак почва една любов.

Те си казват все същите думички

зад все същото прашно стъкло.

Тя е цялата, цялата в лУнички

на все същото тясно легло.

Ех, Пинокио, има ли смисъл?

"Има смисъл - отвръщаш ми ти.

Всичко беше толкова истинско,

затова вече свършва почти.

Всеки тръгва по свойта посока,

но светът е за двамата нов:

тя повярва, че има Пинокио,

аз научих, че има любов."

Недялко Йорданов

_________________

mirandas В разцвета на силите си -

търсен, обичан, желан,

а в залеза на живота –

си вечно отвергнат, обруган.

Къща строил си, палати

за своите деца непризнати,

изтисквайки последните си сили

от залъка делил си, за да са щастливи.

И днес, когато лицето е в бръчки,

когато си прегърбен и безпомощен,

когато ръцете треперят,

а за печката нямаш дори пръчки,

кръвта ти бавно се смразява

и ти си все по-самотен.

Така жестоко е устроен живота –

раждаш се сам и сам си умираш,

затова поне по пътеката съдбовна

радвай се, обичай и обичан ти бъди,

защото в залеза на живота

сам отново ще си, запомни!

/М.Стоянова/Откровения

mirandas Едно дете рисува птици

Едно дете рисува птици

по изпотеното прозоречно стъкло.

На минувачите помахва със ръчица.

Заключеният в стаята живот

сивее сред пъстротата на играчките.

Едно желание остава неизпълнено.

Детето не тъгува и не плаче...

Рисува птици и цветя и сякаш бърза

мечтите си със дъх да нарисува.

Красиви - като позабравена мелодия

и крехки, като криле на пеперуда.

Едно дете не вярва в Дядо Коледа...

Най-трайното в житейската нетрайност -

с дъха си да създаваш красота.

Без да очакваш благодарност

и просто да живееш във мига...

/Дочка/ОТКРОВЕНИЯ

mirandas Малиновото вино в чашите искреше,

огньове лумваха в размътени глави,

купонът луд предателски ехтеше

сред жертви на безжалостни мълви.

Ухае на парфюм сред винените пари,

блестяха гримове, рисувани лица,

в хипнозата на знаменитите Оскари

потъват пак бленуващи сърца.

Пред масата, отрупана с омари,

с отбрани питиета и хайвер,

пред блясъка на знаменитите Оскари

редуваха се премиер след премиер.

А в уличката малка в крайния квартал

редят се дупки като броеница,

тук няма прием, нито бал

и хвъркат само черни птици.

Тук къщите са с две-три стаи,

с олющени и грапави стени,

като в дворците на изчезналите маи

слънца не светят, не блестят луни.

Докато бъдещето, стигнало безкрая,

флиртува с миналото и крещи,

в застиналото време пак ухаят

цветя и рози, розови мечти.

/Д.Станчев/Откровения

mirandas Музо, дружке моя мила,

в безизходност и тъга.

Накъде да полетиме

двамата със теб сега?

Може би към планините

на Орфей и Евридика -

там поезията блика

като изворна вода?

Или пък да се отправим

в Тревненската планина?

Там, сред гънките й скрита,

има малка долина,

от която по отвесен

и опасен стръмен път,

се излиза във чудесен

и красив вълшебен кът,

който Стръмци се нарича.

Господ много го обича!

Дал му е чешма звънлива,

от която се излива

бистра сребърна вода.

Дал му е безброй ливади,

по които раснат млади

свежи билки и цветя.

Струва ти се, че баира

във зенита се опира

и че къпе се безспир

в синия небесен вир!

Тук в любов живеят всички.

Тук е пълно с пойни птички.

Тук до свода се издига

звънка песен на авлига,

и прелива твоят взор

от безбрежност и простор!

Колко съм щастлив, че бях

в този край и го видях!

Где, под дивата череша,

спи във гроба баба Деша.

Дето внучката й - Дешка,

румена като черешка,

тъничка като брезичка,

гъвкава като сърничка,

като слънце русокоса,

през тревите ходи боса!

Дешка - как да я опиша?!

Тя от онзи въздух диша,

който лошите дори

прави ведри и добри!

Тя е умна и красива,

паметлива, работлива,

ласкава и отзивчива,

ведра като пролетта!

Сякаш таблицата цяла,

добродетели в света,

тя в сърцето си е сбрала!

Не напразно дядо Петър,

патил и видял човек,

вече свършил своя век,

вече често слаб и болен,

но от Дешка най-доволен,

тъкмо нея е избрал,

къщата й завещал

със молба - тя да го гледа

до смъртта. А след смъртта,

клепките му да притвори,

и тогава на пръстта

покривът да го затвори

и, доволен и благат,

да напусне този свят.

Дружке, ти си уморена?

Гледаш вече отегчена,

и е полунощен час.

Е, добре - за днеска стига.

А пък следващата част

ще напишем в друга книга.

Лека нощ!

~~~

Това ми поетично въведение

остана си, уви, без продължение.

Обичах я с най-пламенна любов -

за мене тя бе цялата вселена.

Но във поема тази ми любов

остана си, уви, невъплътена.

За истинска творба - добре го знам,

не е достатъчно поет да се наричаш.

Не е достатъчно и да си влюбен сам,

но нужно е и сам да си обичан!

/Ангел Чортов/Откровения

furkatichko Приятелство

Не всичко е пари, приятелю,

и двамата го знаем.

Не си продаваме обятията,

за бедността нехаем.

Не си излагаме на показ

сърцата и проблемите.

Грижливо крием всяка болка

да я лекува времето.

Във целият живот, тъй кратък,

но стигащ да обичаме.

Парите нищо са приятелю,

приятелството, всичко е.

Не ни е изкушила славата

макар, че ни е писана.

След нас децата ни остават

единственият смисъл.

Не всичко е пари, приятелю,

и двамата го знаем.

Не си продаваме обятията,

за бедността нехаем.

Михаил Белчев

7edi7o абе тука нали и песнички трябва да има защо никой не е сложил поне една , ама айде от мен да мине аз ще ви лепна една

Stupid girls

Stupid girl, stupid girls, stupid girls

Maybe if I act like that, that guy will call me back

Porno Paparazzi girl........I don't wanna be a stupid girl

Go to Fred Segal, you'll find them there

Laughing loud so all the little people stare

Looking for a daddy to pay for the champagne

(Drop a name)

What happened to the dreams of a girl president

She's dancing in the video next to 50 Cent

They travel in packs of two or three т

With their itsy bitsy doggies and their teeny-weeny tees

Where, oh where, have the smart people gone?

Oh where, oh where could they be?

Maybe if I act like that, that guy will call me back

Porno Paparazzi girl........... I don't wanna be a stupid girl

Baby if I act like that, flipping my blond hair back

Push up my bra like that........I don't wanna be a stupid girl

Disease's growing, it's epidemic

I'm scared that there ain't a cure

The world believes it and I'm going crazy

I cannot take any more

I'm so glad that I'll never fit in

That will never be me

Outcasts and girls with ambition

That's what I wanna see

Disasters all around

World despaired

Their only concern

Will they **** up they're hair

Maybe if I act like that, that guy will call me back

Porno Paparazzi girl.......I don't wanna be a stupid girl

Baby if I act like that, flipping my blond hair back

Push up my bra like that.......I don't wanna be a stupid girl

Maybe if I act like that, that guy will call me back

Porno Paparazzi girl.......I don't wanna be a stupid girl

Baby if I act like that, flipping my blond hair back

Push up my bra like that......I don't wanna be a stupid girl

Глупави момичета

Глупаво момиче, глупаво момиче, глупаво момиче!

Може би ако правя така, той ще ми се обади отново

Порно модели.....не искам да бъда глупаво момиче!

Отиди при Фред Сегал, там ще ги намериш

Смеят се високо така че всички да ги забележат

Търсят си татенце да плати шампанското

(да си драснат името)

Какво стана с мечтите на момичето председателка-

сега тя танцува в клипа до 50 Cent

Движат се в пакет по две, по три

с техните малки сладки кученца и налудничави мисли

Къде отидоха умните хора?

Къде могат да са?

Може би ако правя така, той ще ми се обади отново

Порно модели........НЕ ИСКАМ ДА БЪДА ГЛУПАВО МОМИЧЕ!

Скъпи ако правя така, ако отметна русата си коса назад

Ако си натъпкам сутиена.......НЕ ИСКАМ ДА БЪДА ГЛУПАВО МОМИЧЕ!

Болестта им се разраства като епидемия

Убедена съм че не са просто ексцентрични

света им вярва, а това ме подлудява

Не издържам повече

Толкова съм щастлива че не съм се подлъгала

това никога нямаше да бъда аз

Отхвърлени но с амбиции,

предпочитам това да виждам

Бедствието е навсякъде

Светът е отчаян

Те само се интересуват

дали ще си развалят косата

Може би ако правя така, той ще ми се обади отново

Порно модели.....НЕ ИСКАМ ДА БЪДА ГЛУПАВО МОМИЧЕ!

Скъпи ако правя така, ако отметна русата си коса назад

Ако си натъпкам сутиена.......НЕ ИСКАМ ДА БЪДА ГЛУПАВО МОМИЧЕ!

Може би ако правя така, той ще ми се обади отново

Порно модели..........НЕ ИСКАМ ДА БЪДА ГЛУПАВО МОМИЧЕ!

Скъпи ако правя така, ако отметна русата си коса назад

Ако си натъпкам сутиена.......

НЕ ИСКАМ ДА БЪДА ГЛУПАВО МОМИЧЕ!

{SuNny} Ето една много хубава песен страхотна е

{SuNny} Justin Timberlake-What goes around comes back around

Hey girl, is he everything you wanted in a man?

You know I gave you the world

You had me in the palm of your hand

So why your love went away

I just can't seem to understand

Thought it was me and you babe

Me and you until the end

But I guess I was wrong

Don't want to think about it

Don't want to talk about it

I'm just so sick about it

Can't believe it's ending this way

Just so confused about it

Feeling the blues about it

I just can't do without ya

Tell me is this fair?

Is this the way it's really going down?

Is this how we say goodbye?

Should've known better when you came around

That you were gonna make me cry

It's breaking my heart to watch you run around

'Cause I know that you're living a lie

That's okay baby 'cause in time you will find...

What goes around, goes around, goes around

Comes all the way back around

What goes around, goes around, goes around

Comes all the way back around

What goes around, goes around, goes around

Comes all the way back around

What goes around, goes around, goes around

Comes all the way back around

Now girl, I remember everything that you claimed

You said that you were moving on now

And maybe I should do the same

Funny thing about that is

I was ready to give you my name

Thought it was me and you, babe

And now, it's all just a shame

And I guess I was wrong

Don't want to think about it

Don't want to talk about it

I'm just so sick about it

Can't believe it's ending this way

Just so confused about it

Feeling the blues about it

I just can't do without ya

Can you tell me is this fair?

Is this the way things are going down?

Is this how we say goodbye?

Should've known better when you came around (should've known better that you were gonna make me cry)

That you were going to make me cry

Now it's breaking my heart to watch you run around

'Cause I know that you're living a lie

That's okay baby 'cause in time you will find

What goes around, goes around, goes around

Comes all the way back around

What goes around, goes around, goes around

Comes all the way back around

What goes around, goes around, goes around

Comes all the way back around

What goes around, goes around, goes around

Comes all the way back around

What goes around comes around

Yeah

What goes around comes around

You should know that

What goes around comes around

Yeah

What goes around comes around

You should know that

Don't want to think about it (no)

Don't want to talk about it

I'm just so sick about it

Can't believe it's ending this way

Just so confused about it

Feeling the blues about it (yeah)

I just can't do without ya

Tell me is this fair?

Is this the way things are going down?

Is this how we say goodbye?

Should've known better when you came around (should've known better that you were gonna make me cry)

That you were going to make me cry

Now it's breaking my heart to watch you run around

'Cause I know that you're living a lie

But that's okay baby 'cause in time you will find

What goes around, goes around, goes around

Comes all the way back around

What goes around, goes around, goes around

Comes all the way back around

What goes around, goes around, goes around

Comes all the way back around

What goes around, goes around, goes around

Comes all the way back around

[Comes Around interlude:]

Let me paint this picture for you, baby

You spend your nights alone

And he never comes home

And every time you call him

All you get's a busy tone

I heard you found out

That he's doing to you

What you did to me

Ain't that the way it goes

You cheated girl

My heart bleeds girl

So it goes without saying that you left me feeling hurt

Just a classic case

A scenario

Tale as old as time

Girl you got what you deserved

And now you want somebody

To cure the lonely nights

You wish you had somebody

That could come and make it right

But girl I ain't somebody with a lot of sympathy

You'll see

(What goes around comes back around)

I thought I told ya, hey

(What goes around comes back around)

I thought I told ya, hey

(What goes around comes back around)

I thought I told ya, hey

(What goes around comes back around)

I thought I told ya, hey

[laughs]

See?

You should've listened to me, baby

Yeah, yeah, yeah, yeah

Because

(What goes around comes back around)

[laughs]

Това което правиш ти се връща

Ей момиче той ли е всичко което търсиш в един мъж?

Знаеш че ти дадох света,

държеше ме в дланта си..

Тогава защото любовта ти си отиде?

Просто не мога да го проумея

мислех че сме аз и ти скъпа..

Аз и ти до края-

но предполагам че съм сгрешил...

Не искам да мисля за това

не искам да говоря за това

толкова ми е писнало от това

не мога да повярвам че завърши по този начин..

Просто толкова объркан от това

чувствам тъга по това

просто не мога да се справя без теб

Кажи ми честно ли е?

Пр:Това ли наистина е начина по който

всичко пропадна?

Така ли ще си кажем сбогом?

Трябваше да се досетя още като се появи

че ще ме накараш да плача...

Разбива ми се сърцето да гледам че си заминаваш

защото знам, че живееш в лъжа ..

Няма проблем скъпа защото след време ще разбереш

Това което правиш, правиш, правиш

ще ти се върне

Това което правиш, правиш, правиш

ще ти се върне

Това което правиш, правиш, правиш

ще ти се върне

Това което правиш, правиш, правиш

ще ти се върне

Сега момиче, аз си спомням всичко което си казала

каза че продължаваш напред,

и че е по-добре да направя същото

смешното в случая е,

че бях готов да ти дам фамилията си

Мислех че сме аз и ти скъпа

сега просто е срамота

и предполагам че съм сгрешил...

Не искам да мисля за това

не искам да говоря за това

толкова ми е писнало от това

не мога да повярвам че завърши по този начин..

Просто толкова объркан от това

чувствам тъга по това

просто не мога да се справя без теб

Кажи ми честно ли е?

Пр:Това ли наистина е начина по който

нещата пропаднаха?

Така ли ще си кажем сбогом?

Трябваше да се досетя още като се появи

че ще ме накараш да плача...

Разбива ми се сърцето да гледам че си заминаваш

защото знам, че живееш в лъжа ..

Няма проблем скъпа защото след време ще разбереш

Това което правиш, правиш, правиш

ще ти се върне

Това което правиш, правиш, правиш

ще ти се върне

Това което правиш, правиш, правиш

ще ти се върне

Това което правиш, правиш, правиш

ще ти се върне

Това което правиш ще ти се върне

Да

Това което правиш ще ти се върне

би трябвало да знеш това

Това което правиш ще ти се върне

Да

Това което правиш ще ти се върне

би трябвало да знеш това

Не искам да мисля за това

не искам да говоря за това

толкова ми е писнало от това

не мога да повярвам че завърши по този начин..

Просто толкова объркан от това

чувствам тъга по това

просто не мога да се справя без теб

Кажи ми честно ли е?

Пр:Това ли наистина е начина по който

нещата пропаднаха?

Така ли ще си кажем сбогом?

Трябваше да се досетя още като се появи

че ще ме накараш да плача...

Разбива ми се сърцето да гледам че си заминаваш

защото знам, че живееш в лъжа..

Няма проблем скъпа защото след време ще разбереш

Това което правиш, правиш, правиш

ще ти се върне

Това което правиш, правиш, правиш

ще ти се върне

Това което правиш, правиш, правиш

ще ти се върне

Това което правиш, правиш, правиш

ще ти се върне

Нека да ти разясня картинката, скъпа

Прекарваш нощите си самотна

и той никога не се прибира вкъщи

и всеки път когато му се обадиш

това което получаваш е отговор със зает тон

чух че си разбрала

че той ти причинява това

което ти ми причини

и това е начина по който продължава всичко...

Ти ме измами момиче

сърцето ми кърви

и всичко си продължи без да кажа че ме остави наранен,

просто класическия случай

сценарий стар като света

момиче получи това което заслужаваш...

И сега искаш някой да те избави

от самотните нощи

мечтаеш си да имаш някой

който може да дойде и да се погрижи...

Но момиче аз не съм някой който е много търпелив...

ще видиш

(Това което правиш ще ти се върне)

мисля че ти казах хей!

(Това което правиш ще ти се върне)

мисля че ти казах хей!

(Това което правиш ще ти се върне)

мисля че ти казах хей!

(Това което правиш ще ти се върне)

мисля че ти казах хей!

(смее се)

вижадш ли?

трябваше да ме послушаш скъпа

да, да, да, да

защото

Това което правиш ще ти се върне

(смее се)

Viola

За какво служи любовта?

Музика и текст: Michel Emer 1962

дует на Едит Пиаф и Тео Сарапо

Превод: LeeAnn

За какво служи любовта?

Все говорим за нея

Празни слова.

За какво ни е да обичаме?

Любовта не се обяснява!

Тя е нещо такова,

дето идва от не-май-къде

и ви пленява изведнъж

Чувал съм да казват

Любовта причинява страдание,

Любовта ни кара да плачем.

За какво ни е да обичаме?

За какво служи любовта?

За да ни доставя радост

със сълзи на очи…

Това е тъжно и прекрасно!

Все пак често казват

Любовта е разочарование

Любовта не стига

Любовта не е щастлива…

Дори когато я загубихме,

Любовта, която получихме

ни остави своя сладък вкус.

Любовта е вечна!

Всичко това е много хубаво,

но когато то свърши,

не ни оставя нищо друго

освен безкрайна жал…

Всичко, което сега

ти се струва разкъсващо,

Утре ще бъде за теб

спомен, с радост изпълващ!

Ако разбрал съм те ясно,

без любов в живота,

без нейните радост и мъка,

сме живели напразно?

Натиснете тук

Редактирано от - Viola на 20/12/2007 г/ 22:21:51

Viola Телефонът плаче

Клод Франсоа

/превод: LeeAnn/

Ало!

Чуй, мама до теб ли е,

трябва да й кажеш: “Мамо, някой те търси”

A! Вие сте господинът от последния път

Добре, ще я потърся

Мисля, че е в банята си

Но не знам дали ще може да дойде

Кажи й, моля те, кажи й, че е важно

И той те чака

Кажи, направил ли си нещо на мама

Тя винаги ми прави големи знаци

и ми казва съвсем тихичко: “Убеди го, че ме няма”

Разкажи ми как изглежда дома ти.

Учиш ли си всяка вечер уроците?

O, да! Но когато мама работи

съседката ме води на училище

Аз нямам нито един подпис в бележника си

другите имат подпис от татковците си, ама аз – не

O, кажи й, че ме боли

Боли ме от шест години

това е твоята възраст, моето дете

A, не! Аз съм на пет години

Ей, кажи, ти познавал ли си мама преди

Тя никога не ми е говорила за теб

Ей, тук ли си!?

Телефонът плаче, когато тя не идва

Когато й крещя: “Обичам те”

Думите умират в слушалката

Телефонът плаче, не затваряй

Толкова съм близо до теб, когато чувам гласа ти

Ще бъдеш ли през ваканцията в хотел “Бо-Риваж”?

Обичаш ли плажа?

O, да! Обожавам да се къпя

Вече мога да плувам

Но, я ми кажи, откъде знаеш за хотел “Бо-Риваж”?

Бил ли си там, в Сент Максим?

O! Кажи й за цялата ми мъка,

Кажи й колко много ви обичам, и двете

”И двете”? Но аз никога не съм те виждала

Но ти какво …

Защо ти се промени гласа?

Плачеш ли? Защо?

Телефонът плаче, когато тя не идва

Когато й крещя: “Обичам те”

Думите умират в слушалката

Телефонът плаче, не затваряй

Толкова съм близо до теб, когато чувам гласа ти

Кажи й, чуй ме,

Телефонът плаче за последен път

тъй като утре ще бъда далеч оттук, в един влак

Кажи й, моля те, задръж я

Но тя излезе!

Моля те, настоявай!

Тя тръгна.

Щом е тръгнала, толкова по-зле

Довиждане, господине

Довиждане, малкат Натиснете тук[/center]

Редактирано от - Viola на 20/12/2007 г/ 22:15:04

D-r Zvezdnikov mirandas, къде ги намирате тези кристали? -Хубави стихове!

Големи миньори сте, все изкопавате нещо.

mirandas Идва Коледа! Милост за живите,

останали само с едното достойнство.

Идва Коледа! Търсят ли милост

онези, които нямат нищо. И злоба

дори не вирее във техните сънища.

Идва Коледа! Раздайте трошиците

от надежда, любов, милосърдие.

Нахранете бездомните птици!

Идва Коледа! Бог е навсякъде...

И у всеки от нас е посял доброта.

Потърсете я! И може би някога

ще се върне при вас топлината.

Всяка капка любов умножена

ще се върне отново обратно,

щом в душата ви стане студено

и надеждата сетна угасне...

/Дочка/Откровения

Звездни привет!Приятно е в темата на Ванката...

Viola Натиснете тук

Редактирано от - Viola на 22/12/2007 г/ 19:26:42

vanka Натиснете тук
CHOMI

Да си жив и здрав , приятелю!

vanka Благодаря!!!Да си жив и здрав!!!На всички приятно посрещане на празника

mirandas

Честита Коледа Ванка!Благодарим за поетичната темичка.Весели празници на всички.

CHOMI На здраве, Ванка!
mirandas

Много веселие и усмивки в новогодишната нощ Ванка!

furkatichko НОВОГОДИШНО

Надува свирки вятърът в комина,

къде ли се изгуби този сняг?

Но празнично е в стаята.И пак

пристига с песен Новата година.

И пак ще има дъхава погача,

кристални чаши – винена сълзица.

И много блясък ще разчупва здрача

край нежно посребрената елхица.

Къде ли се изгуби този сняг?

Навярно иде с Новата година.

Ще завали, ще побелее вън и пак

ще ни огрее старата камина.

Ще дойдат сурвакари, ще запеят,

а с тях и радостта ще влезе.

Една звезда за всеки ще изгрее,

една тъга за всеки ще залезе !

Лилия Димитрова

furkatichko
vanka Честита Нова Година!Желая на всички здраве и късмет!

Бъдете щастливи!

mirandas

Честита Нова 2008 Година!

Раждаш се Годино Нова,

с фойерверки, падащи "звезди",

празнично шуми просторът,

на всички радост извести...

И нека мирна и честита,

да сбъдваш нашите мечти!

Късметът, като гълъб чакан,

народа ни да сполети!

Да има много, много здраве,

обич свята, свидна за всички,

да грее правда, ярка звезда,

добротата да владее света!

И чаши звъннете щастливо,

днес да греят от радост очи,

и воля, и мъдрост повела

Годината нова, и сияйни мечти!

/Е.Калчева-Откровения/

ЧЕСТИТА НОВАТА 2008!ЗДРАВЕ, БЕРЕКЕТ И КЪСМЕТ ЗА ВСИЧКИ

furkatichko чид на ника ти, ванка ! дълъг и радостен живот му пожелавам.
vanka Благодаря фър!Тука никовете са вечни .
vanka [Михаил Белчев]

Къде си, лято

Тръгна си от тук лятото горещо,

но остави пак следи във нас.

А една вълна дълго ще ни търси,

за да ни нашепне почти без глас:

"Защо оставихте да стене самотното море

и то ме прати, за да ви намеря.

Защото този бряг е пуст и няма го смехът,

със който се прегръщахте до вчера."

Още си е там пясъчният замък,

който вятърът не разруши.

Може би сега, скрит зад някой камък,

чака да разтвори за нас врати.

Защо оставихте да стене самотното море,

с крила написа тръгващото ято.

Без вас какво е този бряг и синьото небе,

без вашата любов какво е лято?

Връщай се при нас, мило наше лято,

огън върху пясъка да накладем.

Връщай се при нас, мило наше лято,

слънце във косите си да заплетем.

mirandas В златно утро

Златно утро в тишина,

с вкус от теб започва

и външна светлина

към теб се все насочва.

И топло става в нас отново,

остават в мене твоите следи.

Остава тук и мойто слово

и музика без звук звучи.

Сред безброй океани се скитах,

за пориви нови, жарава.

Но не успях. Дори не опитах

копнежа по теб да забравя.

/Х.Бонев/Откровения

Viola Не мислете, че имате право,

да ранявате мойта душа.

Тя едва ли на всеки се нрави,

но е моя живот и съдба.

Днес разказвам за мисли и чувства,

утре плача, през сълзи крещя,

но не искам да бъда изкуствена,

и фалшива да бъда - не ща.

Нека имам дори и в излишък,

свойта воля и разум и власт.

И да бъда аз вопъл и писък,

но и слънце, усмивка, и страст.

Не да бъда бездушна пионка,

(да треперя от чуждия ход),

не да гледам света през шпионка,

искам своя свободен живот.

Не оспорвайте моето право,

свойте мисли да казвам на глас.

И преструвки простила, изправям,

а не скланям главата пред вас.

Ще приема и смешен сценарий

от изплакани думи през смях,

а след миг ще гризе съвестта ми,

че повярвах, а всъщност бе грях.

И през болката пак ще минавам,

пак ще вярвам и пак ще тъжа,

пак ранена до смърт ще прощавам

и поредната... ваша лъжа.

Ще обичам така, както мога.

Ще живея, но без правила.

И със тръпка и с вяра във Бога,

ще раздавам пак свойта душа!

Блога на Незабравима.

vanka ВАСИЛ ИВАНОВ КУНЧЕВ

(6/19 юли 1837 - 6/19 февруари 1873)

ОБЕСВАНЕТО НА ВАСИЛ ЛЕВСКИ

О, майко моя, родино мила,

защо тъй жално, тъй милно плачеш?

Гарване, и ти, птицо проклета,

на чий гроб там тъй грозно грачеш ?

Ох, зная, зная, ти плачеш, майко,

затуй, че ти си черна робиня,

затуй, че твоят свещен глас, майко,

е глас без помощ, глас във пустиня.

Плачи! Там близо край град София

стърчи, аз видях, черно бесило,

и твой един син, Българийо,

виси на него със страшна сила.

Гарванът грачи грозно, зловещо,

псета и вълци вият в полята,

старци се молят богу горещо,

жените плачат, пищят децата.

Зимата пее свойта зла песен,

вихрове гонят тръни в полето,

и студ, и мраз, и плач без надежда

навяват на теб скръб на сърцето.

Христо Ботев

"Обесването на Васил Левски" е последната

песен на Ботев. Създадена е, вероятно, към края на 1875 г.,

защото не е включена в "Песни и стихотворения".

Напечатана е в "Календар за 1876 година" под образа на Васил Левски.

mirandas На зазоряване

Да танцуваме,

мои прекрасни забравени сънища!

Да се слеем със тихия,

нежен копнеж на нощта!

Да превърнем в реалност

мечтите и мислите купища!

Да докоснем звездите –

красиви, далечни слънца...

Да се върнем към нищото –

моето истинско минало!

Да забравим за всичко,

което до вчера бе днес!

Да си спомним поличбите -

всичко е мъртво, загинало!

Да танцуваме с нашия

прелестен женски финес...

Да летим,

да отидем във царства,

отдавна изчезнали!

От небесното синьо

сами да строим небеса!

Да изровим усмивките –

тези надежди посърнали...

Да танцуваме!

И да посрещнем така вечността!

/П.Кондратова-Откровения/

mirandas Мила Родино, ти си....

На този празник буца ме задавя.

Не съм щастлив, а нещо ми горчи.

От петвековни плюнки и шамари

сълзи текат... и още ме боли.

Протича гной от тази люта рана.

Мехлем за нея никой не откри.

Кънти във мене писък от Балкана,

бесилка над мечтите ми виси.

Отрекоха теглото ни под робство,

присъствие нарекоха това.

И все ни призовават към покорство,

не режел меч склонената глава...

Още колко века ще търпиме

ботуши да ни газят съвестта?

Единствено, на Левски свято име,

не беше опетнено досега.

А другите, които кръв проляха,

за да живеем в по-нормален свят,

защо ги омерзиха, поругаха?...

Превърнаха геройството им в страх...

Българийо, орисниците твои

били по-черни от самия Ад.

Предрекли те, да раждаш все герои,

които като псета да умрат.

Мълчим. Поднасяме венците.

Въпросите до кокала болят.

Не са ли иго днеска първенците?...

Нима душите днеска не кървят?...

Да! Трети Март е ден за равносметка,

до колко онзи Лъв ще е заспал.

Родино, ти залог си на рулетка.

За тебе всъщност днеска ми е жал!

/В.Йорданов/Откровения

mirandas Някъде, някъде...

Някой ми прошепна: "Пролет е дошла!"

Някой ме помилва с пеперудена ръка,

някой ме целуна с дъх на роса,

някой се усмихна в утрото ми като синева!

Някой ме погледна нежно, с поглед на синчец,

някой постави в косите ми венец,

някой ме прегърна като лек ветрец!

Някой озарява утрото ми като слънце,

някой ме завива в нощите като зрънце,

някой събира сълзите ми като капчук,

някой изгони от живота ми зимния студ!

Някой ми прошепна: "Ти си пролетта!"

Някому отвърнах: "Чак до старостта...!"

/ДИА ИДА/Откровения

vanka Патриот

Патриот е - душа дава

за наука, за свобода;

но не свойта душа, братя,

а душата на народа!

И секиму добро струва,

само, знайте, за парата,

като човек - що да прави?

продава си и душата.

И е добър християнин:

не пропуща литургия;

но и в черква затуй ходи,

че черквата й търговия!

И секиму добро струва,

само, знайте, за парата,

като човек - що да прави?

залага си и жената.

И е човек с добро сърце:

не оставя сиромаси;

но не той вас, братя, храни,

а вий него със трудът си!

И секиму добро струва,

само, знайте, за парата,

като човек - що да прави?

изяда си и месата.

Хр.Ботев

vanka
Христос Воскресе ! ! !

Честит празник на всички Християни!

Редактирано от - vanka на 27/4/2008 г/ 07:43:19

vanka Христос Воскресе - радость–то какая!

Свет чистый льётся вновь из поднебесья,

Спасённый люд в молитве повторяет

Один ответ: Воистину Воскресе!

В сияньи дня божественное диво –

Христос Воскресе! - и душа как птица!

И вольно ей, свободно и счастливо

Вновь Господу воскресшему молиться.

И полон мир наш БОЖЬЕЙ благодати,

Ведь к нам пришло, пришло, пришло спасенье!

Молитесь, сёстры и молитесь, братья

За БОЖЬЕ, за ХРИСТОВО ВОСКРЕСЕНЬЕ!

mirandas

ВЕЛИКДЕН

Великденски камбани тържествено звънят...

Звънът им славата Исусова разнася...

За нов живот възкръсва днес светът

и радост блика във сърцата...

Тържествена е тази нощ навън -

нощта на нашето спасение...

Разнася се камбанен звън -

за слава на светото възкресение...

Камбаните великденски звънят в нощта

и сякаш казват ни да бъдем по-добри...

Звънът им огласява тази нощ града

за нови, по-щастливи дни...

И нека всеки и от все сърце

да слави нашия отец небесен,

и никога във нас да не умре

онази вяра, че Христос възкресе!...

/Райна Тодорова/Откровения

Viola *** Натиснете тук

Ненадейно сполетян от милост божа,

ето ме: с безкръвни пръсти и притворени очи

дишам елегичен въздух, който може

само в гърлото на флейта да звучи.

И пронизал тишината, чист и нежен е мотива,

чист и нежен ме обзема, като снежен водосток,

серпантинно се разлива, но от мен не си отива,

а ме прави по-замислен, по-висок.

Ах, мелодия на флейта! Стръмна струя

елегичен въздух…

Нека той ме награди

с невъзможната утеха: пак да събера и чуя

всички думи и въздишки, разпилявани преди!

Някъде между небето и земята,

устрелен от разкаяние и зов,

пада и с прекършено крило се мята

късен жерав: неизплакана любов.

И една ръка изстива в мойта длан немилостива,

и една жена ме гледа с неразбиращи очи,

скръбно се отдалечава, но от мен не си отива:

хвърлям тънкото й име в плач на флейта да звучи.

Оставете ме, вървете, забравете за минута

любовта, която няма да прекрачи моя праг…

ако тя сега умира, някога ще бъде чута

и в мелодия на флейта ще ми се обади пак!

ИВАН НИКОЛОВ

mirandas

Във теб със някаква магия

събрал е Бог и красота,

и буйна, прелестна стихия

от извора на любовта.

Любов нестихваща, дълбока

като пожар във теб пламти

и младостта като потока

непресъхваща блести.

А в очите е изгряла

лазурна, чиста светлина,

сякаш там се е събрала

цялата небесна синева.

Душа красива, необятна

като чист, божествен храм

за грях и прошка свята

място вечно има там.

И във теб със нежна сила

от страст и мъжка и гореща

природата е съхранила

истинска любов човешка.

/Г.Любенова/Откровения

vanka Честит празник Българи!

ВЪРВИ НАРОДЕ ВЪЗРОДЕНИ

Върви, народе възродени,

към светла бъднина върви

С книжовността, таз сила нова,

съдбините си поднови!

Върви към мощната просвета,

в световните борби върви,

От длъжност неизменно воден -

и Бог ще те благослови!

Напред! Науката е слънце,

което във душите грей!

Напред! Народността не пада

там, гдето знаньето живей!

Безвестен беше ти, безславен!

О, влез в историята веч,

едно със другите славяни

кръстосай дух със огнен меч!

Тъй солунските двама братя

насърчваха дедите ни...

О, минало незабравимо,

о, пресвещенни старини!

България остана вярна

на достославний тоз завет -

в тържествованье и в страданье

извърши подвизи безчет.

vanka Натиснете тук
mirandas Родопски пейзаж

Напълних очите си с нежно зелено,

помилвано с капки минор от дъжда,

скали причудливи, река разлютена

и халища пищна родопска гора.

Безсвянна и горда свали планината

воал от мъгли и откри млада гръд.

Подмамва и плаши, опивам се сякаш

от девствена свежест и мъничко скръб.

Завоите кътат картини омайни,

потъвам за миг и изплувам отвъд.

В сърцето си чувам планинските гайди,

със глас ме провождат по вития път.

Рая/Откровения

mirandas Когато бях дете!

Когато бях дете,

усмихвах се на слънцето,

когато ме изгаряше.

Дори когато знаех, че боли,

не спирах да го търся със очи.

Малка моя,

чувах да шепти луната

и сред звездите като сестра

разказваше ми приказки за добротата.

Вярвах й, не чула за смъртта,

която без да пита влиза през вратата

и няма добротата да я спре,

но страх не будеше в очите на дете.

Когато малка бях,

тичах през разцъфнали поля,

не виждах в нищо грехове

и леко беше на душата.

Когато се оглеждам в детските очи,

все още мога да мечтая

и на децата ми смехът ще заличи

белега от хорските злини.

Пораснах, но с душата на дете

и винаги очи едни ми стигат

да разпозная добротата,

а хората ме мислят за богата,

но не поглеждат в моето сърце.

Там болката се бори с топлината

и виждам още със очите на дете,

когато някой му се иска да заплаче,

със макове косите ще му кича

и сред полята от синчец

ще го науча да обича,

дори смъртта на прага да е спряла.

Само любовта след нея оцелява

Р.Иванова/Откровения

mirandas Най красивите блюда

На пикник съм. С годините на времето.

В средата на полянка. До дъба.

Рекичката, доколе ромоляла,

сега... замлъкнал е гласа...

И огън си запалихме. Да свети.

И да ми стопли пръстите. Като преди.

Макар във лято жарко, цвете

не виждат тука моите очи...

Годините не са добри другари.

За миг не ми помогнаха в труда.

Че уморени били от сандали,

които... стягали им на върха...

Повярвайте, на този пикник днеска

аз носех най-красивите блюда -

Надежда, Вяра във човека,

и Любовта, която ще спаси света...

Криси/Откровения/

Viola Паника

Вън от всякаква прилика

две самотни души...

Причина не виждам никаква

ти със мене да си.

Аз съм далечен, объркан...

Като пръстен, загубен в море,

в лабиринт от лъжи съм залутан

по-безсилен от малко дете.

Ти си тиха, но силна и смела,

твоят поглед - по-остър от меч.

Ти - душата насила обзела-

като нощна сибила държиш ми съня надалеч.

Ти се смееш, омагьосан аз виждам,

вперил поглед във твойто лице,

как Моето пак обезсмисляш,

как съм никой без твойто сърце.

УжасЕн...пак събуждам се нощем,

че побягваш със всичкото мен,

но те виждам, мой демон среднощен,

кротко спяща до мене смутен.

По-спокоен придърпвам те плахо

и прегръщам тоз сладък крадец.

Във просъница шепна две думички само

и отпускам се в сънища с теб.

от shtepselinka

Виолета Последен купувач - след всички нас -

ще мине вятърът с торба мъглива.

Ще купи слънцето, което си отива.

Ще купи вик на влак и птичи глас.

Ще купи сребърните балеринки на дъжда.

Ще купи параходната сирена

и в джоба си ще сложи като смачкан вестник Сена

ведно със отраженията на града.

Тогава аз край пътя ще поседна,

за да продам сълзата си последна -

но той ще се отвърне настрана,

защото в здрача, който с мене скита,

дори и на Пазара на бълхите

сълзата няма никаква цена.

Димитър Василев, "Пазарът на бълхите"

Restart Perkoles:

Толкова бездарна и безбожна сган събрана на едно место.

Редка плетка.

vanka Александър Вутимски

поезия

ХОТЕЛ

Аз се качвам по старите стълби със червени килими,

с перила от дърво, от желязо, на всеки завой - огледало.

В тъмнината оглеждам се аз, ръцете, челото - сини, тъмни,

високият дръст, мойта дреха и палтото от слънце и прах пожълтяло.

Почуквам полека на свойта врата, отварям, а вътре е тихо.

Посреща ме с кротко лице моят собствен портрет от стената.

От прозореца, ето, пердето добродушно ми кима.

Часовникът спрял, двете рози увехнали във вазата.

Аз седя на прозореца, осветен от далечен фенер.

Комините - черни, луната - пламтяща във мрака.

Хилави кучета долу на тъмния ъгъл задрямали.

Черно е в къщите, черно - в небето, в моята стая.

…Откъде съм дошъл в този стар и затънтен хотел?

От коя ли страна, през кои океани и залези?

- Аз не знам. Но в нощта ме терзае жестоко носталгия:

вървя ли, мечтая ли, плача ли, аз съм тук - другоземец ли?

Аз говоря навярно на някакъв непознат и забравен език.

Може би прадеди са ми инките - жреци от загадъчен храм.

Аз не знам. Аз не знам. Тук луната седи на комин.

Двете рози увехнали във вазата. Тихо е. Във хотела съм сам.

vanka Интернет

Кибернетичен век -

измислена реалност,

векът на Интернет,

фалшива виртуалност.

Седят жени, мъже,

със погледи безумни

пред нови богове -

свръхмощни пентиуми.

Със погледа си вперен,

с клавиатура в скута,

вместо с приятел верен,

с безмълвния компютър.

В хорото пак се хващат,

танцуват и по двойки -

по кабел си препращат

последни ем-пе-тройки.

Вместо целувка в мрака

и пролетно цветенце,

тя тръпнещо очаква

кльомба, скоба и тиренце.

А той вместо на бира

със старите другари

във чата дава фира,

дано не се опари...

С прииждащите зомби

воюват пък децата

и с нов заряд от бомби

потеглят към звездата.

Но кабелът пропуква

и връзката отмята

и нещо ти изкуква,

че пак си на земята.

А богът ти от трона

те гледа пак безмълвно.

Натискаш му бутона

и в стаята е тъмно.

автор:Облак

Maywood Горната поезия ме захапа за лакътя.

Bravo!

Maywood Извинявай, изразих се каруцарски, исках да кажа, че е много финна горната поезия и ми пасва.

Моите дядовци и баби не са и сънували за такъв вид комуникация, като компютърната. Виж писмата им са друга работа, пазя ги и до ден днешен.Емоциите им може да се разберат от съдържанието и от почерка.Могат и да се препрочетат. Черно-белите им снимки имат същия ефект.

mirandas Пътешествие на Запад

Аз търся Запада безкраен

с морето чисто от безбрежна шир,

мечтая да отида във земи незнайни,

бленувам да открия тоз всемир.

А вятърът ме среща с сила мъжка

и топло гали моето лице.

И гоня аз мечтата своя без задръжки,

вървя напред със вяра във сърце.

А залезът подканя ме да следвам

красивата следа на пурпурния злат.

Прехласната и млада, с бързина напредвам

и вярвам, че ще стигна чуден град.

И някъде на запад Елдорадо

зове златисто всеки смел авантюрист.

А сокът в вените ми блика младо -

с емоция очаквам нови риск.

И нейде там е Аризона

с красивите скали на прериен пейзаж.

А в Колорадо разпростира се Каньона,

стои на пост като доверен страж.

И пак на запад Ниагарски водопад

гърми чутовно с мощен вик.

А Флорида блести със топъл злат -

парче от Рая там е всеки миг.

И Хавай на запад е в океана -

измит многовековно от безброй вълни.

А още по-нататък Азия е разпростряна

с Китайската стена и славните земи.

А сетне виждам Индия незнайна

със Тадж Махал внушителен от мрамор бял.

Заслепи ме блясъкът на тази чудна тайна -

такава красота не всеки е видял.

А после Мала Азия с недостижим мираж

гори небето с жежък плам.

А там във бляскави одежди мургав паж

охранява зорко златен храм.

След туй съзирам аз Босфора

и Черно море мене поздрави.

Жадуваща за приключения, не чувствам аз умора -

пътешествието нека продължи!

А сетне иде и Европа -

България със чудна Розовата долина!

В родината сърцето мое се разхлопа -

това бе най-красивата страна!

След малко иде Рим великолепни -

със бляскава архитектура този Вечен град.

Във Ватикан се лее слово достолепно -

речта на Папата със дух и разум млад.

А запад е Париж със Айфелова кула -

със гордата осанка пази пост.

А в Сена параходче тихо плува,

загадъчно минава мост след мост.

А по-нататък е Испания -

червен плащ маха смел тореадор.

Съпругата, уплашена, разхлипа се в ридания,

а дружките й запригласяха във хор.

Не стига пътешествието края -

навред ме чакат чудни красоти!

И както всеки знае - Запад е безкраен -

пътешествието нека продължи!!!

И.Трайкова/Откровения/

Viola Най-щастливия момент от моя живот

Сега е най-щастливия момент от моя живот

Не, никога не съм се чувствал по този начин,

Да, кълна се, че е истина,

И всичко дължа на теб

Защото това е най-щастливия

Момент от живота ми

И го дължа на теб

Аз чаках толкова дълго,

И сега, най-накрая намерих някой

Който да е до мен

Ние видяхме надписът на стената

И почувствахме тази вълшебна

Фантазия

И сега със страст в очите ни,

Няма начин да го прикрием

Да го запазим в тайна

Хващаме се за ръце,

Защото разбираме колко

Е спешно

Само запомни

Ти си единственото нещо,

На което не мога да се наситя,

И нека ти кажа нещо,

Това може да е любов, защото

Това е най-щастливия момент от моя живот

Не, никога не съм се чувствал по този начин,

Да, кълна се, че е истина,

И всичко дължа на теб

Да, това е най-щастливия момент от моя живот

И аз претърсих всяка отворена врата

Докато намерих истината

И всичко дължа на теб

Хей, скъпа

С моето тяло и с моята душа,

Те искам повече отколкото си представяш,

Тога просто ще се отпуснем,

Не се страхувай да загубиш контрол,

Да знам, какво си наумил, когато

Ми казваш "Остани с мен тази нощ" (Остани с мен)

И запомни

Ти си единственото нещо,

На което не мога да се наситя,

И нека ти кажа нещо,

Това може да е любов, защото

Това е най-щастливия момент от моя живот

Не, никога не съм се чувствал по този начин,

Да, кълна се, че е истина,

И всичко дължа на теб

Да, това е най-щастливия момент от моя живот

И аз претърсих всяка отворена врата

Докато намерих истината

И всичко дължа на теб... Натиснете тук

Restart ""Това е най-щастливия момент от моя живот

Не, никога не съм се чувствал по този начин,

Да, кълна се, че е истина,

И всичко дължа на теб

Да, това е най-щастливия момент от моя живот

И аз претърсих всяка отворена врата

Докато намерих истината

И всичко дължа на теб... ""

И всичко дължа на теб

тоя сигур току-що е бил приет в Партията, а

Viola Преводът е на Велина Георгиева. Приема отзиви на тази страница. Натиснете тук

Restart пак не ми стана ясно. Това преводът на тази песен ли е:

:

David Cook The Time Of My Life

.

I’ve been waiting for my dreams

To turn into something

I could believe in

And looking for that

Magic rainbow

On the horizon

I couldn’t see it

Until I let go

Gave into love and watched all the bitterness burn

Now I’m coming alive

Body and soul

And feelin’ my world start to turn

.

And I’ll taste every moment

And live it out loud

I know this is the time,

This is the time

To be more than a name

Or a face in the crowd

I know this is the time

This is the time of my life

Time of my life

Holding onto things that vanished

Into the air

Left me in pieces

But now I’m rising from the ashes

Finding my wings

And all that I needed

Was there all along

Within my reach

As close as the beat of my heart

.

and I’ll taste every moment

And live it out loud

I know this is the time,

This is the time to be

More than a name

Or a face in the crowd

I know this is the time

This is the time of my life

Time of my life

.

And I’m out on the edge of forever

Ready to run

I’m keeping my feet on the ground

Arms open wide

Face to the sun

.

I’ll taste every moment

And live it out loud

I know this is the time,

This is the time to be

More than a name

Or a face in the crowd

I know this is the time

This is the time of my life

Time of my life

More than a name

Or a face in the crowd

This is the time

This is the time of my life.

This is the time of my life.

...

Или на тази :

I've Had The Time Of My Life (Bill Medley)

vanka

Рождество Христово (Коледа)

е един от най-големите църковни празници в християнския свят. На този ден семейството отново се събира и се чества рождението на Божия син Исус Христос. Коледа бележи и края на великите пости затова за разлика от предходната вечер (Бъдни вечер) на трапезата присъстват месото и ястията от животински продукти.

25 декември е най-светлият празник за християнския свят. На този ден се ражда Исус Христос - Божият син, който се появява на Земята, за да изкупи човешките грехове. Той се ражда в една пещера близо до Витлеем, където често пастирите замръквали с овцете и козите. След като родила своя син, Дева Мария го положила в яслите.

Необикновена светлина пламнала в небето в мига на рождеството. Тогава се е явил ангел, който съобщил на намиращите се наблизо пастири, че на света е дошъл Спасителят и че могат да го намерят повит и лежащ в ясли. Витлеемските пастири са били и първите хора, които са се поклонили на Божия син.

Раждането на Исус Христос полага нов момент в човешката история. То слага начало на ново летоброене. Рождество Христово е не само граница във времето, то е празник и начало, без което не би имало повечето християнски празници - Възкресение Христово, Възнесение и Свети дух, Преображение, Кръстовден.

Коледа обаче започва да се превръща все повече в светски празник. Освен с раждането на Христос, празникът се свързва с размяната на подаръци и Дядо Коледа. Коледната празнична обредност се запазва и до днес в българските домове, макар и видоизменена.

Народните обичаи на Коледа

В българския народен календар Коледа се нарича още Божик, Божич, Голяма Коледа.

Празничната атмосфера от Бъдни вечер се преливала в нощната Коледа. Коледарите обикалят домовете и благославят техните стопани. Те обхождат домовете на групи, като тръгват винаги в източна посока. Във всеки дом изпълняват песни за прослава на стопаните и благопожелание. Стопанинът кани около трапезата младите мъже и ги черпи с вино и ракия, а после момата ги дарява с вит кравай. Даряват ги още с пари, месо, боб, брашно, вино и други.

Сутринта всички от семейството празнично облечени отиват на църква, където има празнична рожденска служба.

На Коледа семействата взаимно си гостуват и обикновено тогава се коли прасето, хората почиват, обикалят приятели и роднини и сядат на трапезата за здраве. Според българските народни вярвания още от Бъдни вечер всички в семейството бдят около огъня, тъй като той се смята за магически. На някои места, когато той започне да догаря, се извеждат момчетата навън и около огнището остават само момичетата, за да се раждат само женски животни.

На трапезата на коледа присъстват обрeдна прясна пита, баница с месо или сирене, печен черен дроб, пастърма, зеле с кървавица, свинско с праз, печена кокошка, свинско изпържено на хапки. Трапезата на Коледа не се вдига цял ден.

На плодните дръвчета се връзва слама, за да раждат повече плод. На някои места стопанинът или малко момче се заканват на дърветата, които не дават достатъчно плод, а после някой ги успокоява - "Недей, от догодина ще родят". По този начин се е вярвало, че дръвчетата се плашат и наистина започват да раждат от следващата година.

Коледа показва каква ще е цялата година

Самият Коледен ден показва какво ще бъде времето през годината. Народът казва: "Топла Коледа - нездрава година" и затова се надява на дълбок сняг и ясни студени дни. Вярва се, че ако има скреж по дърветата, през цялата година ще има изобилие.

Хората гадаят каква ще е следващата година и по това Коледа в кой ден от седмицата се пада. Ако Коледа е в понеделник, се смята, че зимата ще е тежка, а пролетта и лятото ще са дъждовни, есента ще е суха, гроздето и виното няма да са много добри. Най-сполучлива ще е годината за властници и управници. Ако Коледа е във вторник, зимата ще е снеговита, а пролетта - дъждовна, есента ще е суха, а пшеницата и плодовете няма да са много добри. Ако Коледа е в сряда, зимата ще е тежка, а пролетта - суха, ще има грозде и вино в изобилие.

Ако Коледа е в четвъртък, зимата ще е мека, а пролетта и лятото - ветровити. Зеленчуците и медът ще намалеят, а плодовете и маслото ще са много. Ако Коледа е в петък, зимата ще е много зла, през лятото ще вали, есента ще е суха, а гроздето - в изобилие. Ако Коледа е в събота, през зимата ще трупа много сняг, пролетта ще е ветровита, а лятото - с дъжд. Могат да се очакват природни стихии и бедствия - пожари, земетръси. Ако Коледа е в неделя, зимата ще е мека, лятото - сухо, а есента - ветровита.

Коледа се празнува три дни. На първия ден - 25 декември, всички с имената Христо и Христина честват именния си ден. На третия ден (27 декември), който е в чест на Свети първомъченик архидякон Стефан, празнуват и тези, които носят неговото име.

mirandas Сред шарената лудост на пазара,

след удари на твърди рамена,

из тесния тунел на тротоара

с подвити от умора колена,

едно момиче тридесетгодишно,

поглежда бегло сявна суета,

обувките изкаляни. И скришно

избърсва с кърпа чуждата следа...

Опитва се да мине като вятър,

на всеки от тълпата сторва път.

Достига с триста мъки светофара.

Ръцете от торбите я болят.

По мокрите павета балансира,

колите заплашително бръмчат.

А хората я бутат. Тя лавира.

Краката й в обувките туптят...

... ... ...

Сред улиците криви на квартала,

сред кал и сняг. Сред сива тишина.

От тягостна обида премаляла,

усети във окото си сълза...

Във всеки дом в квартала сънен

съзират се трептящи светлини.

По Коледа трапезата е пълна,

но пълни ли са нашите души?

Катя/Откровения/

Весела коледа Ванка....

mirandas

Честита новата 2009 Ванка.Здраве и късмет

Нека от днес да бъдем по-добри,

в душите щедрост да се зароди.

Щастието в очите да блести,

в живота ни да греят хиляди звезди!

Нека помагаме на хора, изпаднали в беда,

и с любов да изпълним нашите сърца!

Усмивка на страдащия да дарим

и като слънце живота му да озарим!

При отчаянието да вдъхнем надежда

и да върнем вярата човешка!

На тъжния да подарим радост,

а на стария - духовна младост!

Нека Земята стане място по-добро

и всички да сме заедно, като едно!

Обичайте, мечтайте и любете,

живи и здрави дълго бъдете!

Веси Жекова/Откровения

Редактирано от - mirandas на 01/1/2009 г/ 18:15:55

mirandas ОБИЧ В очите ми гледаш ли, мили -

искрици от обич изгряват.

До тебе притихвам щастлива,

и чувствата мъжки взривявам.

Очакваш ли нежна усмивка

за теб като лъч да изгрее -

да кажеш, че аз съм щастливка,

че пак в мечти си живея.

Усмихваш се, хитро намигваш -

очите ми с обич целуваш.

По пътя си дълъг пак тръгваш

и шепнеш... "Недей да тъгуваш!"

С годините свикнах с тъгата,

сестрица ми стана добричка,

държи ми тя здраво ръката,

не чувствам, че пак съм самичка.

Валка/Откровения/

kombat #5

Изтрих те с двойна гума от сърцето си

като ненужна правописна грешка.

Но скъса се хартията там, гдето ти

оставила бе нещо страшно тежко.

През дупката днес духа само вятърът.

Да, вятърът на зла обида духа.

О колко ли е скъсана душата ти,

изтрила толкоз образи! Тя, куха,

навярно зее накъде дълбоко в теб

( ако изобщо още съществува )!

Обидно е! И грозно и жестоко е

с такива думи с теб да се сбогуваме.

Със теб - мечтата, любовта, утехата,

която сам създадох в свойте нощи.

Но ти бе само на мечтата дрехата.

А със самата нея - нищо общо...

Изтрих те от душата си. Завинаги!

Но само теб - пародия на обич.

Оназ, Мечтата жива, неизстинала,

остава да върви пред мен. До гроба.

furkatichko комбат, не очаквах тук да те срещна ...

Ти дори не разбра

защо си отивам.

Може би - просто каприз,

просто - женска игра?

Ти нищичко не разбра.

Аз ти бях само неделна почивка,

само радост на дребно -

някаква малка потребност -

като цигарата,

като чашата вино,

като книга с красива корица.

Много исках и много ти давах.

Ти, по-малкото си избра.

Върви. Можеш всякъде да го получиш.

Просто друга марка цигари,

неделя с нова програма,

друг етикет на бутилката.

Но ти си още в мен,

като дъх замайващ на билка,

като горчивина на пелин...

И защо те обичам още?

Просто съм си такава.

И кой знае защо -

теб съжалявам.

Станка Пенчева

kombat #5 а къде другаде бе, фърки? на подобна поезия мястото и е в тази тема - ем поезия ем естрада.

нещо като "дрън-дрън ерина"

furkatichko Просто не си идвал тук, темата е стара, но никога не е късно.
kombat #5 Две се млади у ливади любят,

а те мислят-никой геи не знае.

Видела ги зелената трева,

па казала на зелена гора,

гора каже на вакли овчари,

овчар каже на сивото стадо,

стадо каже на студена вода,

а те мислят-никой ги не знае.

Народна песен

Редактирано от - kombat #5 на 01/4/2009 г/ 21:43:24

Restart
Restart поезията, оръжието и топката

са удължението на

инструмента...

(футболен коментар)

Restart Shakespeare

:

SONNET 130

My mistress' eyes are nothing like the sun;

Coral is far more red than her lips' red;

If snow be white, why then her breasts are dun;

If hairs be wires, black wires grow on her head.

I have seen roses damask'd, red and white,

But no such roses see I in her cheeks;

And in some perfumes is there more delight

Than in the breath that from my mistress reeks.

I love to hear her speak, yet well I know

That music hath a far more pleasing sound;

I grant I never saw a goddess go;

My mistress, when she walks, treads on the ground:

And yet, by heaven, I think my love as rare

As any she belied with false compare.

...

Шекспир Уильям

Сонет 130

Ее глаза на звезды не похожи,

Нельзя уста кораллами назвать,

Не белоснежна плеч открытых кожа,

И черной проволокой вьется прядь.

.

С дамасской розой, алой или белой,

Нельзя сравнить оттенок этих щек.

А тело пахнет так, как пахнет тело,

Не как фиалки нежный лепесток.

.

Ты не найдешь в ней совершенных линий,

Особенного света на челе.

Не знаю я, как шествуют богини,

Но милая ступает по земле.

.

И все ж она уступит тем едва ли,

Кого в сравненьях пышных оболгали.

.

Перевод С.Маршака

...

Уйлям Шекспир

Сонет 130

Устата й не са корали нежни;

очите й не са съвсем звезди;

тя няма "къдри-злато";

"преспи снежни"

не бих нарекъл нейните гърди.

Не й е "бяла лилия" ръката;

страни "същински рози" няма тя;

дъхът й не напомня аромата,

излъхван от априлските цветя.

Не пърха като нимфа тя, признавам;

гласът й като арфа не звънти;

но все таки, Бог вижда, не я давам

за никоя от "дивите жени",

залъгвани от другите поети

със хиляди сравнения превзети.

...

Comp. превод:

Сонет 130 господарката си очи са нищо като слънцето; Корал е далеч по-червен, отколкото я устните "червените Ако снегът е бял, защо тогава си гърди са сивокафяв Ако космите се проводници, черни жици растат на главата си. Видях рози damask'd, червено и бяло, но не и такива рози виждаш ли в нея бузите, а в някои парфюми има повече наслада, отколкото при дишането, че от моя господарка reeks. Обичам да слушам я говорят, но и знам, че музиката е далеч по-приятен звук; давам аз никога не видях богинята давай, господарката си, когато тя влезе, теми по земята: И все пак, в небето Мисля, че любовта ми като редки Както всяка тя belied с фалшиви сравняват.

Редактирано от - Restart на 17/5/2009 г/ 23:13:10

Viola Посвящение

Нет для того опасности, кто знает,

Что жизнь и смерть: закона нет иного,

Чтоб знание его превосходило:

И незаконно было б, чтоб склонялся

Он пред другим каким-нибудь законом.

Чапман

Шелли - Поэма «Возмущение Ислама» Натиснете тук

Perkoles Ще си прехвърля малко от поезията на

Екатерина К. Григорова

тук, защото според мен си заслужава

да се прочете:

* * *

Да се защитаваме от дъжда е безполезно.

Ако има мечка на пътя, ако са ни обградили вълци -

да извадим с викове някое слово, режещо като нож,

стигащо право в дробовете - нека тогава се окопитваме.

Глупаво е да се страхуваме от капките, които хранят с

копнеж гробовете. Рано е.

Навярно ни е писано да изтърпим тоя мъчен път на колебания и

възходи.

Навярно е трябвало малко да се забавим. Бог си знае колко

обичаме летенето с релсите.

Хубаво било да отдъхнем.

A и къде щяхме да сме сега с кости, които свирят страшно нощем?

Дали не сме по-добре в шумата - сенките ни мамят

кичури от вятъра, качваме се в автобуса и ни става топло -

сякаш свенливите карета на утрото греят в прозорците.

Приятели, днес ни е чудно, че сме искали да убиваме.

Тогава си мислехме, че сме спасители на живота си.

Мислехме колко е ценен единственият ни живот. *

...

* * *

Съдът не може да е по-страшен от твоите мечти.

Не може да има по-горчиво усмъртяване от

твоето. С времето ще привикна.

Както се свиква с хроничната болест.

С мисълта за живота. Този безполезен напън

да функционираме незащитени.

Но имаме добри реклами. Йогурт за тялото.

Лифтинг за лицето. Джогинг за всяко утро,

което е само утро. Зелена салата на обяд.

И докато изглаждаме живота си така,

нещо с цвят на зелена ръжда се свива

в стомаха ни. Топче, непризнаващо

правото ни да съществуваме, променя

формата си. Може би танцува зейбекико.

Или пък се изтяга, за да ни заболи от

теснотията.

А, проклятието на обладаващия е

обладаният. На това ни научи един

разказвач на случайности.

Ние нищо не можем да сторим, освен

да четем, вкусвайки самопознанието.

Рушейки самомнението. Както се руши планината.

С барут. Както се срутва мълчанието. С удар.

Ние нищо не можем да направим,

освен да привикнем с острия мирис

на тютюн от ръцете си.

Този отвратителен компромис с истината,

че танцуваме лошо зейбекико.

Натиснете тук

...

прекрасно:

...бедна Етна,

скръб, която обичаме

и святост от радостта,

от пожарите на зимната

клада. Но но

пианото свири.

Смърт,

ти си бохема.

...

(Заглавието) :

Редактирано от - Perkoles на 24/10/2009 г/ 20:29:52

Perkoles Robert Burns

.

The Gowden Locks Of Anna

.

Yestreen I had a pint o' wine,

A place where body saw na;

Yestreen lay on this breast o' mine

The gowden locks of Anna.

.

The hungry Jew in wilderness,

Rejoicing o'er his manna,

Was naething to my hinny bliss

Upon the lips of Anna.

.

Ye monarchs, take the East and West

Frae Indus to Savannah;

Gie me, within my straining grasp,

The melting form of Anna:

.

There I'll despise Imperial charms,

An Empress or Sultana,

While dying raptures in her arms

I give and take wi' Anna!

.

Awa, thou flaunting God of Day!

Awa, thou pale Diana!

Ilk Star, gae hide thy twinkling ray,

When I'm to meet my Anna!

.

Come, in thy raven plumage, Night,

(Sun, Moon, and Stars, withdrawn a'

And bring an angel-pen to write

My transports with my Anna!

...

Robert Burns.

.

Die goldgelockte Anna.

.

Jü ngst trank ich einen guten Wein,

Es war ’ne halbe Kann’, ah! –

Jü ngst schlummerte am Busen mein,

Die goldgelockte Anna.

.

Der Jude im Egypterland,

Verschlingend seinen Manna,

So hohe Wollust nie empfand,

Als ich bei meiner Anna.

.

Ihr Herrscher, nehmt den Ost und West,

Vom Indus zur Savannah,

Denn ich behalte doch das Best’:

Die Reize meiner Anna.

.

Dort neid’ ich nicht, daß Gott erbarm’!

Die glä nzende Sultana;

Ich liege selig in dem Arm,

Der lieb’berauschten Anna.

.

Hinweg, du heller Sommertag!

Hinweg, auch Du, Diana!

Das Sternenlicht ich nicht mehr mag,

Denn schö n’re Stern’ hat Anna.

.

Komm an, du rabenschwarze Nacht!

Ich sing’ dir ein Hosiannah,

Du bist so ganz fü r mich gemacht,

Fü r mich und meine Anna.

...

Целувката на Ана

(с акорди)

.

[Em]Червено вино снощи пих,

и капка не ос[H]тана,

и морно чело аз изтрих

в къдриците на [Em]Ана!

.

[Em]Червено вино снощи пих,

и капка не ос[H]тана,

и морно чело аз изтрих

в къдриците на [Em]Ана!

.

Припев: /2x/

Не бих же[Am]лал дори

ни щерка на сул[Em]тана

по устните ми [H]щом гори

целувката на [Em]Ана! [E]

.

Да бях аз някой чародей

пред него да застана,

ще му поискам три неща

и първото е Ана!

.

Припев:... /2x/

Иди си дневна светлина

ела ти нощ желана,

че имам среща аз тогаз

със мойта мила Ана.

.

Припев:... /2x/

Баща ми, майка ми крещят,

какво от мен ще стане.

По дяволите да вървят,

и аз при мойта Ана!

...

Натиснете тук

Редактирано от - Perkoles на 28/10/2009 г/ 17:58:21

Perkoles IF...

.

Ако си дал

(Емил Димитров)

.

Ако си дал на гладния

дори трохица хляб от своя хляб.

Ако си дал на скитника

дори искрица огън от своя огън.

Ако си дал на милата

от своето сърце.

Ако си дал на чуждите

живот от себе си.

Ако си дал, ако си дал,

ако си дал от себе си,

не си живял, не си живял на празно.

.

Припев: Никой не може да ти отнеме

обичта, обичта на хората.

Никой не може да ти я вземе

любовта, любовта към хората.

И никой и нищо не ще ти отнема

вярата в тях, вярата в тях, вярата в тях.

.

Ти закъсняваш понякога истинно,

но винаги идваш, идваш при нас.

.

Ако си взел от славата на някой друг

дори една частица.

Ако си чул от клюката

и я повториш

дори една секунда.

Ако си враг на подлия,

но го послушаш

дори един единствен път.

Ако си ял от залъка на свой приятел

и го забравиш

.

Дали е трябвало /х3

изобщо да се раждаш

.

Припев:Никой не може да ти отнеме

обичта, обичта на хората.

Никой не може да ти я вземе

любовта, любовта към хората.

И никой и нищо не ще ти отнема

вярата в тях, вярата в тях, вярата в тях.

Ти закъсняваш понакога истинно,

но винаги идваш, идваш при нас.

...

Натиснете тук

Perkoles Trouble Is a Friend

Lenka

.

Trouble he will find you no matter where you go, oh oh.

No matter if you're fast no matter if you're slow, oh oh.

The eye of the storm or the cry in the mourn, oh oh.

You're fine for a while but you start to loose control.

He's there in the dark,

He's there in my heart,

He waits in the winds

He's gotta play a part.

Trouble is a friend,

Yeah trouble is a friend of mine. Oh oh!

.

Trouble is a friend but trouble is a foe, oh oh.

And no matter what I feed him he always seems to grow, oh oh.

He sees what I see and he knows what I know, oh oh.

So don't forget as you ease on down the road.

.

He's there in the dark,

He's there in my heart,

He waits in the winds

He's gotta play a part.

Trouble is a friend,

Yeah trouble is a friend of mine. Oh oh!

.

So don't be alarmed if he takes you by the arm.

I won't let him win, but I'm a sucker for his charm.

Trouble is a friend,

Yeah trouble is a friend of mine. Oh oh!

.

Oh how I hate the way he makes me feel.

And how I try to make him leave; I try.

Oh Oh I try!

.

But he's there in the dark,

He's there in my heart,

He waits in the winds

He's gotta play a part.

Trouble is a friend,

Yeah trouble is a friend of mine. Oh oh!

.

So don't be alarmed if he takes you by the arm.

I won't let him win, but I'm a sucker for his charm.

Trouble is a friend,

Yeah trouble is a friend of mine. Oh oh!

Натиснете тук

Perkoles От M-tv:

Натиснете тук

Perkoles ┐ ┐ .

Редактирано от - Perkoles на 09/12/2009 г/ 19:19:52

kovalski „Mein Geist dü rstet nach Taten, mein Atem nach Freiheit.“

Нещо се е объркал Фридхов Шилер: духът и дъхът искат едно и също, но второто

Perkoles Ти трябва да си много по-умен, ти кажи.

Мене никъде не ме търси.

Perkoles Ето:

Понякога, но само понякога.. (:

Много ми е неудобно да отговарям на такива прости въпроси пред такъв малък аудиоториум.

Второто, , но второто ...

Първото е да преведем, донякъде:

„Mein Geist dü rstet nach Taten, mein Atem nach Freiheit.“

"Моята душа е жадна за дела, а моят дъх/дихание за свобода."

Не било прието да се отговаря на въпрос с въпрос но, какво ми пука.

ако не се сетиш - удавянето си е чисто и просто твое... (:

...

Бил ли си под вода, когато... ?

...

общо взето винаги е опасно да изтегляш някакви си цитати от общото.

А въпросът тук бе общото, но то е толкова дълго, че едва не ме изкушава да изтегля още няколко цитата ( в моя полза, разбира се:-)))

пред удавящите се

Perkoles Натиснете тук

е, а къде е паркът, в който мога да се разходя,

а вие?

къде е вашия...

Perkoles Натиснете тук

(текст незнаен, но искан и верен ; -)))

Perkoles Dum dum dee dudedum da

dum dum de de dudedum ah

dum dum dee dudedum da

dum dum de de dudedum ah

Dum dum dee dudedum da

dum dum de de dudedum ah

dum dum dee dudedum da

dum dum de de dudedum

.

I will love you monday

and you will hurt me tuesday

I will kill you thursday

if you don't stop me wednesday

forgive you on a friday

reunion on a saturday

forgotten all on sunday

.

365 days of a year

running around, running around

and going nowhere

365 days and nights

365 tries to make it right

.

Dum dum dee dudedum da

dum dum de de dudedum ah

dum dum dee dudedum da

dum dum de de dudedum ah

Dum dum dee dudedum da

dum dum de de dudedum ah

dum dum dee dudedum da

dum dum de de dudedum

.

I will love you monday

and you will hurt me tuesday

I will kill you thursday

if you don't stop me wednesday

forgive you on a friday

reunion on a saturday

so I can love you monday

.

I will love you monday

and you will hurt me tuesday

I will kill you thursday

if you don't stop me wednesday

forgive you on a friday

reunion on a saturday

forgotten all on sunday

.

365 days of a year

running around, running around

and going nowhere

365 days and nights

365 tries to make it right

.

365 days of a year

running around, running around

and going nowhere

365 days and nights

365 tries to make it right

tries to make it right

.

I will love you monday

and you will hurt me tuesday

I will love you monday

and I will kill you thursday

forgive you on a friday

yeah yeah yeah yeah yeah

friday

.

365 days of a year

running around, running around

and going nowhere

365 days and nights

365 tries to make it right

.

365 days of a year

running around, running around

and going nowhere

365 days and nights

365 tries to make it right

tries to make it right

.

Dum dum dee dudedum da

dumdum deedee dumdedum

...

Натиснете тук

Perkoles Ночь, улица, фонарь, аптека…

(Александр Блок)

.

Ночь, улица, фонарь, аптека,

Бессмысленный и тусклый свет.

Живи еще хоть четверть века -

Всё будет так. Исхода нет.

.

Умрешь - начнешь опять сначала

И повторится всё, как встарь:

Ночь, ледяная рябь канала,

Аптека, улица, фонарь.

10 октября 1912

Perkoles Amy Macdonald - Don´ t tell me that it´ s over

.

Tell me why this world is a mess

I thougt you always tried the best

maybe what am I to do, maybe you should do it too

Tell me what is sleeping alone

no house nowhere to call a home

Tell me what I meant to see

won´ t you stop preaching at me

.

And I wanna see, what is all about

And I wanna live, wanna give something back

.

Don´ t tell me that it´ s over

it´ s only just begun

don´ t tell me that it´ s over

.Amy Macdonald - Don´ t tell me that it´ s over

Tell me why this world is a mess

I thougt you always tried the best

maybe what am I to do, maybe you should do it too

Tell me what is sleeping alone

no house nowhere to call a home

Tell me what I meant to see

won´ t you stop preaching at me

------------------------------

------------------------------

And I wanna see, what is all about

And I wanna live, wanna give something back

-----------------------------------

-----------------------------------

Don´ t tell me that it´ s over

it´ s only just begun

don´ t tell me that it´ s over

---------------------------------

---------------------------------

All the money in the world would

never set all the wrongs to right

All the fire in the world will never set my heart alive

A dream of the day when it´ s all gone away

And the sun is shining bright

A dream of the day when it´ s all gone away

.

And I wanna see, what is all about

And I wanna live, wanna give something back

.

Don´ t tell me that it´ s over

it´ s only just begun

don´ t tell me that it´ s over

.

Don´ t tell me that it´ s over

please, I´ m on my knees, i´ m beggin´ you to stop

.

And I wanna see, what is all about

And i wanna live, wanna give something back

.

Don´ t tell me that it´ s over

it´ s only just begun

don´ t tell me that it´ s over

All the money in the world would

never set all the wrongs to right

All the fire in the world will never set my heart alive

A dream of the day when it´ s all gone away

And the sun is shining bright

A dream of the day when it´ s all gone away

.

And I wanna see, what is all about

And I wanna live, wanna give something back

.

Don´ t tell me that it´ s over

it´ s only just begun

don´ t tell me that it´ s over

.

Don´ t tell me that it´ s over

please, I´ m on my knees, i´ m beggin´ you to stop

.

And I wanna see, what is all about

And i wanna live, wanna give something back

.

Don´ t tell me that it´ s over

it´ s only just begun

don´ t tell me that it´ s over

...

Натиснете тук

(Хм)

Viola Добро утро, любов!

Добро утро, любов!

Разчорлена, сънена, боса...

Пак ли до съмнало си стояла на кръстопът

с моята разлистена нежност?!

Кажи ми -

изморена, отчаяна, пуста...

Пак ли разплитахте под звездния свод

куп объркана прежда?!

Добро утро, любов!

Натъжена, безверна и страстна...

Пак ли шепнеше с топлия глас

без да има приятел отсреща?!

Кажи ми -

там, на поредния кръстопът

без приятел, само с разлистена нежност

не мина ли продавач на надежда?

(вероника)

Viola Липса на нежност

От липсата на нежност

светът е огрубял

и чака да го стопли

слънчев лъч

или пък четка на художник.

Да бликне детски смях

или пък женски поглед.

Да кацне гълъб

на прозореца отворен.

И една протегната ръка

не хляб, а нежност

да ни поднесе.

На хляба се наситихме,

а нежността изчезна.

vanka Красимир Койчев стихосбирката „Звезди под наем”

ДЕМОКРАЦИЯ

Подсмърчат мечтите – ранени на път.

Задръстват се дните – живот кръстопът.

Вехне лицето – линее душа,

бърза сърцето – нерви троша.

Със зинала паст – чака съдбата,

моят „Аз” и тебе – самата.

Спрели пред прага – мислим за крачка.

Всеки помага – тъпче и мачка.

Подсмърчат мечтите – ранени на път.

Нанизват се дните – живот кръстопът.

Отново пред избор – е цялата нация

пак някакъв „изъм” – или цивилизация.

D-r Zvezdnikov
vanka Идва лято

Натиснете тук

vanka Поздравявам всички форумци с Джулай морнинг!

Всяка година на 30 ти юни срещу 1 ви юли групи от хора се събират по цялото Черноморие, за да посрещнат заедно изгрева на Слънцето над морето. Празникът датира от 70те години на миналия век и е започнал във Варна.

Въпреки, че традицията е свързана с хипи движенията в Америка, тя съществува и до днес в България. Твърди се, че е възникнала като протест срещу комунистическата влас.

Оригиналният текст, и видео:

Натиснете тук

Редактирано от - vanka на 01/7/2010 г/ 08:43:00

Църни Шопара Баща ми ставаше всеки ден преди изгрева.

Не знаех, че е бил Хипи и е протестирал по този начин.

Perkоles855
Най вероятно е бил комунде, та затова не е знаел?
vanka