парнар1
по Жак Превел

Ако някога един сред другите

се надигне от пръстта.

И стане мой приятел.

Много чист човек. Един.

От другите…

Много дързък. И без път –мечтател.

Доста луд – преминал хоризонта.

Като мен – загърбил несполуките…

Като мен – хралупа за отшелници.

После…в сто лета посял разлъката.

Някой, дето гледа през годините…

(Няма моята чернилка да го стресне

в капките горчива земна злоба.)

Като мен очаквал да се съмне.

А в нощта си бил от обич болен.

Някой. Някога…Един от другите.

Дето все край мене отминават.

Някъде в следа от моя корен.

В час. Или частица от живота.

Може би ще го усетя с полета.

До последния си бряг отронен…

D-r Zvezdnikov

Pompeii, Italy